Курсова работа

Тема:

Периодични издания-определение,значение,особености.Издателства за периодични

издания у нас.

Изготвил: Проверил:Мая Петкова Доц.М.Гуленова3-ти курс ПКФак.№ 1409

Периодичните издания са наречени още продължаващи издания, тъй като те излизат през определени или неопределени интервали от време в предварително неограничени броеве (книжки) с поредна номерация или датирани.Оформени еднотипно с еднакво заглавие, но с различно съдържание. Обикновено периодичните издания се разпространяват по абонамент.

За тези издания се използва като синоним термина „периодика”. Те могат да бъдат и серийни издания, когато продължават да се издават под общо заглавие на съответната серия. За този вид периодика може да се използва думата „сериални издания”, за да ги различаваме от моногра-фичната серия.

Най-характерното за ПИ е, че те са носители на текуща информация, т.е. на нова и актуална информация. Те са най-значимия вид източници на информация. ПИ са и най-търсения вид документи от различните категории потребители на информацията.

Сравнително пълна информация за различните заглавия периодика може да се получи от световно известния справочник за периодика, който се издава ежегодно, в актуализационен вариант и е периодично издание – ULRICH. В него са включени огромен брой периодични издания, издавани в различни страни, като към библиографското описание на всеки източник са представени анотации, подробни данни за начина на заявяване и доставка, цената и др. Справочника обхваща и безплатни фирмени издания от различни страни и различни фирми.

Основни видове периодични издания са :

Вестници Списания Периодични сборници Бюлетини Календари

Вестници – характеристика и видове

Вестниците са периодични издания, които съдържат новини за съвременни събития със специален и общ характер, чиито отделни броеве следват един след друг в продължение на съответната година, т.е. в хроно-логичен ред.

Най-малкия интервал, през който се издават е няколко броя за един ден, до максималния – 1 брой на два месеца.

Вестниците могат да съдържат различни материали, като например – статии, репортажи, интервюта, отчети, официални документи, писма, художествени произведения и др.

Групирането на вестниците по видове става по следните признаци:

1) По териториален признак:- централни- областни (щатски)- градски- общински- местни (на отделни Университети, фирми и др.)

2) В зависимост от времето на издаване:- сутрешни- дневни- вечерни- Нощни

3) В зависимост от периодичността на издаване:- ежедневници- ежеседмичници- излизащи няколко пъти в седмицата- двуседмичници- ежемесечници- Двумесечници

4) В зависимост от издателя:- държавни (Държавен вестник)- партийни- профсъюзни- на творчески съюзи и др.

5) В зависимост от характера на съдържащата се информация:- официални (Държавен вестник)- с обществено-политически характер- с професионален характер- с културно-образователен характер- с информационен характер (В-к „Книжен пазар”)- с рекламен характер и др.

6) По читателско предназначение (читателски адрес):- за масовия читател- за определени групи от населението

Всяко периодично издание, включително вестниците, има точно определен идентификационен номер, който се присвоява за съответното или конкретно издание → ISSN, определя се в съответ-ствие с българския стандарт (БДС), разработен въз основа на между-народния стандарт (ISО)

Вестникът по време на своето развитие, от първите издания и широкото разпространение на печата по време на Индустриалната революция до наши дни е претърпял множество промени. Той продължава да бъде най-сериозният вид медия, не само защото изисква от аудиторията си поне да може да чете. Колкото и да са притиснати от ограниченото пространство на страниците журналистите във вестниците, те все пак имат предимство пред колегите си, работещи в радио и телевизионни канали по отношение на количеството информация, което могат да публикуват. Работещите в елетронни медии имат по-ограничено време, за да кажат най-важното, за най-малко време.

До неотдавна купуването на вестник е било като сутрешен ритуал за повечето хора. И в момента някои представители на по-възрастното поколение изчитат вестника от начало до край. Този начин на осигуряване на необходимата информация обаче е безкрайно чужд на по-младите. Динамиката на ежедневието дава предимство на по-бързите медии, на по-кратките информации. Вестникът за тях не е задължителен източник на информация. Лоялността към дадено издание също е много слабо срещана.

Традиционно съдържанието на вестниците представлява съчетание между журналистическа и рекламна услуга, между журналистически материали и рекламни обяви и карета. Двата вида медийно съдържание са ясно разделени и разграничени помежду си. Читателите си купуват изданието главно заради неговото журналистическо съдържание. Но заедно с него те

получават и рекламните послания на рекламодателите. Класическият вестник използва т.нар. кръстосано финансиране – с приходи от коричната цена и от рекламната услуга. Коричната цена покрива много малък процент от разходите за издаването на списанията и вестниците. Ако тя трябва изцяло да покрие разходите, това би повишило цената за крайния потребител. Така печатните медии са принудени да бъдат носители на рекламни послания, приходите от които реално издържат цели редакции, заедно с рекламните им отдели. На пръв поглед създаването на вестник не иска големи капиталовложения. Не са необходими особени инвестиции и съоръжения. Вестникът се списва в редакцията, а с печатницата се слючва договор, за да го издава. Собствените разходи, особено при сравнително ниски работни заплати на журналистите и ниски хонорари, могат да се сведат до минимум. Абонаментът в началото на годината генерира значителни финансови средства в брой, които могат да покрият част от необходимите разходи по издаването. Въпреки това, подобно на другите сфери, вестник се създава с цел реализация на печалба. Сравнително ниската първоначална инвестиция създава силно конурентна вестникарска среда. При условие, че вестникът няма значителен пазарен дял и/или поне интересна аудитория, не може да разчита на големи приходи от реклама.За разлика от други отрасли, където е възможно навлизането на малка фирма с малък капитал в слабо конкурентна ниша, която да се развие с времето и да разшири бизнеса, във вестникарството това е много трудно. Пазарът на печатни издания вече е зает, а потребителят – презадоволен. Влизането с малък капитал води до възпроизводство на малък тираж и малко реклама. Високото качество на вестника ще помогне в борбата с конкуренцията, но за това са необходими по-големи разходи за работни заплати на качествен екип и инвестиции в други маркетингови разходи. От тук следва, че производството на вестник става ефективно едва при определен обем на тиража.

Успешното влизане на нова фирма в наситен пазар може да стане само при условие, че тя разполага със значителен финансов потенциал. Още с първите броеве новото издание трябва да привлече интереса на рекламодатели и читатели с информация.

Ефективността на вестника се определя до голяма степен от съотношението между рекламните и редакционните материали. Всекидневник от 12 стр. например ще бъде ефективен при съотношение между рекламните и журналистическите текстове 5.5 към 6.5.

Интернет постави през последните години на много сериозно изпитание вестниците, определяйки начина, по който хората търсят и четат новини. Потребителите получават бързо и лесно съдържанието, което им

дават много вестници. То е много по-достъпно от гледна точка на начина си на структуриране и не на последно място – цената си. Интернет медиите предоставят кратки текстове и много възможности за търсене на допълнителна информация, а понякога - и оригинални изследвания, които са публични. Четенето в глобалната мрежа не изисква голяма концентрация. Текстът е структуриран по начин, който позволява бързо преглеждане, а не задълбочено четене на дълги параграфи.

Феноменът на безплатното издание се появи в период, в който вестникарският и медийният пазар като цяло са принудени да се променят заради намалелия интерес на читателите към тях. Хората искат от медиите да ги забавляват, не само да ги информират. Сериозната, суха, но и задълбочена информация остава на заден план. През 1993 г. дори се появява терминът „инфотейнмънт” (infotainment), който напълно обхваща нуждата поднасянето на новините да става по забавен начин, за да се харесват те на хората. Аудиторията става все по-задоволена и все по-търсеща нови неща. Доближаването до комбинацията между новина и забавление изглежда е един от малкото начини медиите да привлекат вниманието към себе си. Те имат сериозни конкуренти за вниманието на аудиторията в лицето на развлекателната индустрия. Оказва се, че новините като такива не са достатъчни, за да привлекат масов интерес. Медиите, но и рекламодателите трябваше да преразгледат подхода си към аудиторията.

Усетили нуждата от промяна, през последните десетина години вестниците се трансформираха - броят на цветните страници се увеличи; оформлението стана по-смело; за 2004-2005 г. повече от 50 вестника преминаха към по-удобния компактен формат; въведени бяха „леки“ (съкратени) варианти на сериозните издания; из целия свят започнаха да се появяват безплатни всекидневници. Според World Newspaper Association последните две тенденции най-добре илюстрират опитa на индустрията да се адаптира към новите реалности и навици за медийна консумация.

За да не отблъснат съвсем младото поколение, дори на най-уважаваните вестници като “Guardian”, “The Times” се налага да се променят, за да удовлетворят вкусовете на аудиторията. Те не „олекнаха” откъм информация и теми в отрицателния смисъл на думата. Но започнаха да търсят разнообразие и да въвеждат редица похвати, които правят публикациите по-интересни и по-лесни за четене. Целта е съкращаване на текста, като едновременно с това се направи по-интересен и дори забавен. Изследванията показват, че преобладаващата част от хората предпочитат по-кратките публикации и започват да четат тъкмо от тях. За да се намали текстът, част от съдържанието се представя визуално – като схема или компютърна графика. Снимките и илюстрациите увеличават обема си, за да

привлекат вниманието на капризното читателско око. Самият текст се оставя „да диша” и става по-възприемчив за зрението чрез вътрешни заглавия. Въвеждането на печатането на пет, вместо на шест колони, което увеличава разстоянието между знаците – почти незабележима, но важна, също улесняваща четенето промяна.

Изправени пред конкуренцията на интернет, дори след промените в дизайна и съдържанието, бъдещето пред вестниците засега остава неясно. Няма медийни изследвания и анализи, които да са единодушни за съдбата на изданията на хартиен носител. Една от възможностите, които се обособиха през последните години, е пресата да се сегментира и намери своята изключително лоялна, макар и малка аудитория. Освен това тя трябва да предоставя високо качество и ексклузивна информация. Коментарите, собствените изследвания и анализите, както и утвърдените и реномирани „имена” в редакцията повишават стойността на вестника в очите на читателите.

Дори редакциите да внесат тези промени, обаче, все още изглежда, че само времето ще покаже дали ще оцелеят и под каква форма.

Според изследвания на ЕВРОСТАТ, обхващащи периода 1991-2000 г. най-запалените читатели сред развитите страни са британците. Читателските им вкусове обаче поставят под съмнение до колко „елитарната” концепция за развитие на вестника ще се окаже вярна. Над 20% от мъжете и около 17% от жените в Обединеното кралство четат таблоида, пълен със светски новини “Sun”, който е и най-четеният вестник. Най-голям интерес към него проявяват хората между 15 и 24 години. По възрастните предпочитат по-консервативните „Daily Mail” и „Daily Express”.

Изоставането на вестника в класацията за първичен източник на информация не е европейска тенденция. Според изследване на Online Publishers Association of America, само 3% от американците между 16 и 24 години избират като първи или втори източник на информация вестникa. Докато стигнат във възрастта, в която купуването на вестници трябва да е възпитано като доживотен навик, тези млади хора предпочитат да се вмъкнат в киберпространството. Около 44% от хората между 18 и 34 години се информират в интернет и посещават сайтове поне веднъж на ден.

Какво показват сходните изследвания, проведени в България? Проучване на аудиторията в големите градове, проведено от „Маркет Тест IDG България” през 2003 г. показва, че българите четат най-вече седмични издания – вестници.След тях се нареждат всекидневниците и месечните списания само с няколко процента по-малко. Седмичните списания не се радват на особена популярност, за разлика от месечните.

За няколко десетилетия интернет също се разви като конкуренция на традиционните медии. Той много бързо се превърна в източник на разнообразна информация. За добро или лошо новините губят своята „ексклузивност” преди всичко точно заради глобалната мрежа. Дори да нямат време за новини по телевизията и радиото, хората могат да са в час със събитията благодарение на интернет.

Създаването и поддържането на информационен сайт в мрежата е несравнимо по-евтино и изисква много по-малко начален ресурс (дори човешки),отколкото пускането на една качествена телевизия или радиостанция. В същото време интернет може да конкурира с бързина и двата вида електронни медии. По отношение на визуалното и аудио съдържание – отдавна вече качването на звукови и видеофайлове не е нещо ново или необичайно за сайтовете. Интернет допринася и с още нещо за обезценяването на класическите медии и по-специално на вестниците. Глобалната мрежа сама по себе си е медия, която предлага информация от различни източници. Това може да са както управленски структури, така и обикновени хора, експерти или тепърва навлизащи в дадената област. Хората имат възможност да видят различни гледни точки, сами да изберат кои да подкрепят. Интернет разрушава информационния монопол на традиционните медии, което естествено допринася за тяхното относително обезценяване.

Вестникът в интернет: може ли да привлича читатели, без да ощети от хартиеното издание

Когато говорим за вестниците, погрешно е те да бъдат представяни като за изоставащи от времето си динозаври. Повечето не само се модернизират като съдържание, но и създават интернет вариант на вестника, за да привлекат посещения от глобалната мрежа. В много случаи той успява да се наложи като успешен и харесван от читателите.

Има няколко варианта на вестник с версия в интернет. Някои издатели смятат, че е разумно онлайн изданието на вестника да бъде изцяло платено. Това означава, че за да четат, хората трябва да внесат определена такса като при абонамент. Ако не са платили, те могат само да прочетат заглавието на материала и кратко ревю на съдържанието на текста, което би трябвало да събуди любопитството им.

На другата крайност е вариантът, при който цялото съдържание е със свободен достъп. Всеки, който има желание, може безплатно да прочете вестника в интернет.

Третият вариант е симбиоза между първите два – част от информацията е платена, а друга част е безплатна.

Практиката показва, че третият вариант е най-приложим, защото се приема добре и от потребителите, и от издателите. Както вече казахме, информацията в интернет е безплатна и достъпът до нея е лесен. Затова и платеният информационен продукт в масовия случай не успява да се наложи в глобалната мрежа. Поради тази причина платеното съдържание на вестника не е особено разумен вариант.

От друга страна изцяло безплатният достъп също търпи критика. Несправедливо е хората в интернет да получават безплатно информация, за която хората, купуващи хартиения аналог на вестника са принудени да си плащат. Това може да доведе до „самоизяждане” на вестника – читателите, които имат възможност, съвсем естествено ще се насочат към интернет. Междинният вариант позволява едновременно интерактивност от страна на читателите, без да води до обезценяване на съдържанието. Ако част от архива на вестника е платен, но читателите имат достъп до новините за деня, това ще поддържа сайта на вестника жив и активен.

Какво е съдържанието, за което читателите биха плащали? Има примери за вестници, които успешно въвеждат в интернет страниците си такси за съдържание. Става дума обаче за специализирано съдържание, а не за основните новини и коментари. Ричард Бъртън от лондонския сайт на вестник Telegraph твърди, че хората ще плащат, когато им се предлага изключителна информация, която могат да намерят само на това място. В случая с техния сайт, това е Fantasy Football (игра с познаване на победителя от футболни мачове). За такова съдържание читателите биха предпочели да платят, вместо да пропуснат, казва Бъртън. През последните години британските сайтове се опитват да накарат читателите си да правят тъкмо това, въпреки че игрите, пъзелите и кръстословиците не са обичайните източници на пари.

Друг пример за предлагане на ексклузивно съдържание е The Guardian, който започна експериментално да предлага бюлетини за новините от следващия ден.

Възможна услуга на електронното издание е копирането с помощта на принтер на вестника в същия формат, в който той може да бъде купен и на вестникарската будка.От редакцията на The Guardian признават, че успехът не е дошъл веднага, но тази услуга се е наложила постепенно, с времето.

Daily Mail и The Independent са избрали друг подход – ако искат да четат колумнистите на електронните издания на тези вестници, хората трябва да плащат за достъпа до тях.

Бизнес сайтовете като тези на Dow Jones и Wall Street Journal успешно наложиха модел, при който читателите плащат за екслузивните новини от финансовите пазари, изтъква Блекхърст. Причината за успеха е важността на този вид новини и бързината, която в този бизнес е решаваща. The New York Times също предлага пазарните коментари в сайта си срещу заплащане.

Друга успешна тактика е сайтът на вестника да се развива като отделна медия, а не като копие на хартиеното издание. Причините за този подход са няколко. Преди всичко, интернет има съвсем различни възможности и изразни средства в сравнение с хартиените вестници. Интерактивност, включване на елементи от различни медии – звук, видео, снимки, са особеностите на информационите страници в мрежата. В същото време четенето на дълъг текст на екрана на компютъра е наистина мъчително, докато на хартия е далеч по-приемливо. Затова в сайтовете е препоръчително по-краткото писане. Предоставянето на различно съдържание има и още едно предимство – сайтът на вестника няма да „изяжда” самия вестник, защото просто ще бъде различен.

Развитието на интернет страницата като отделна медия може да допълва вестникарското съдържание. Неограниченото място, с което разполага сайтът, е още едно предимство. Снимки, видео и аудио материали, които са интересни, но няма как да се включат в печатното издание, могат да се публикуват там, при това с почти никакви разходи за разпространение. Ако във вестника може да се сложат най-много две или три снимки от дадено събитие, в сайта може да излезе цял снимков репортаж, заедно със статията по темата.

Интернет срещу класическия вестник за спечелване на читателско внимание и време

Стесняването на читателския интерес към платените вестници съвсем естествено води до намаляване на пазара им. Въпреки усилията, които вестниците правят, за да реформират съдържанието си, младите читатели с всяко следващо поколение стават все по-малко.

За няколко десетилетия вестникът се превърна от информационен лидер в почти елитарно четиво. Развитието на технологията позволи на хората първо да имат портативни радиоприемници и телевизори, а после – и да получават новини по мобилните си телефони и да влизат в интернет чрез тях. Информацията на хартиен носител изостана някъде в периферията на тези тенденции, независимо от качествата на съдържанието си.

Изследване на MBMD, представено през март 2008 г. и проведено сред 2000 души над 14-годишна възраст в периода 11-18 декември 2007 г.

заключва, че почти 47% от хората в България изобщо не четат всекидневници. Близо 34% от четящите всекидневници пък следят само един вестник. 15% четат два.

Най-популярният всекидневник е "Дневен труд", който се чете от 30.6% от анкетираните. На второ място след него с 25.2% е вестник „24 часа” от същата пресгрупа, следвани от в. „Стандарт” с 9.1%. Сред регионалните вестници най-популярен е в. „Марица”(Пловдив) с 2.7%, следван от вестник „Струма” (Благоевград) с 1.0% и вестник „Утро” с 0.9%.

От MBMD приравняват 1% от изследването във фокус-групата на 65 хил. българи. Те правят заключението, че през последните десетилетия аудиторията на вестниците се е редуцирала. При изследването за 1992 г. на 1% от респондентите са били приравнявани около 70 хил. души.

В аудиторията на вестниците преобладават мъжете. 34% от тях срещу 25% от жените четат вестници.

Най-голям дял на четящитe (51%) има в групата на възраст 30-39 годишните. В следващите възрастови групи показателите почти се изравняват – сред хората между 40 и 49 години и тези между 50-59 години вестници четат съответно 38% и 37%. Сред хората на възраст над 60 години се наблюдава драстичен спад на интереса към всекидневната преса - едва 14% си купуват вестници всеки ден. Данните за последната група могат да се обяснят с ниските доходи на пенсионерите. В същото време процентът на използващите интернет като източник на информация непрекъснато се повишава. Между 2000 година и 2008 година процентът им е нарастнал почти три пъти – от 12 на сто на 34 на сто.

За разлика от аудиторията на вестниците, почти еднакъв процент жени и мъже използват интернет – съответно 35% и 34%. Най-активни са възрастовата група между 14 и 17 години (62%), следвани от тези на възраст между 18 и 29 г.- 59%, и тези на възраст между 30 и 39 г. - 46%.

51% от хората четат новинарски сайтове в интернет, а коментарните издания се четат от 19% от интернет-потребителите. Най-голяма популярност този вид издания намират сред потребителите във възрастовата група между 40 и 49 години. Информационните сайтове се четат от 59% тях, следвани от хората на възраст между 30 и 39 г.- 55%,  и тези на възраст между 50 и 59 г., от които 52% четат новинарски сайтове. Коментарните интернет сайтове се четат 28% от тези на възраст 50-59 години, 24% от над 60годишните и 23% от тези на възраст между 40 и 49 г.

Какви залючения можем да направим от изследването? Че интересът към вестниците от страна на читателите намалява, а този към интернет като източник на забавление и информация непрекъснато се увеличава. Младият потребител все по-малко е свикнал с четенето на преса. Докато

преглеждането на новините във вестника заедно със сутрешното кафе е било нещо обичайно за по-възрастните поколения, за младежите някак по-логично е четенето в интернет. Ако си припомним начина, по който се финасират вестниците – чрез реклама и продажби – веднага става ясно, че намаляването на аудиторията води до намаляване на договорите за реклама, до снижаване на приходите и накрая до маргинализацията и изчезването на изданието. От една страна са по-малкото продажби и приходи по корична цена. От друга – рекламодателите търсят начин да достигнат до по-голяма аудитория – нещо, което вестник с нищожни продажби не може да им даде.

Печатната дейност в България – не така силно повлияна от тенденцията към „безплатност”

Независимо от посочените тенденции, въпреки променящите се вкусове на аудиорията, според официално подадените от издателите в Националния статистически институт (НСИ) данни, не може да се говори за стабилна тендеция на изчезване на печатните издания,.

При книгите и брошурите не може да се говори за стабилна тенденция, ако става дума за публикувания брой заглавия. Само през 2001г. обаче заглавията са под 5 хил. броя. От 2004г. насам те не падат под 6 хил. броя. За сметка на това средният тираж пада непрекъснато. На книга или брошура средно се падат по 600 броя през 2006 г., която е пък годината с най-много отпечатани заглавия.

При вестниците се вижда, че също не може да се говори за стабилна тенденция. От 2000г. до 2003 г. тиражите, броят вестникарски заглавия и средният годишен тираж на човек от населението намаляват. През следващата година има нестабилно повишение на тиражите, което леко пада през 2005г. През 2006г. отново има възход на тиражите, както и на издаваните вестникарски заглавия, но все още не са достигнати стойностите от годината с най-много издавани вестници – като тираж и заглавия – 2000 година. Въпреки това, дори тогава през 365-те дни на годината, на българина се падат средно по 54 броя. Това означава, че ако от 365 дни от годината 247 са работни, средно вестник се чете в 54.2 от тях.

Резултатите съвсем не говорят за негативна тенденция. Ако погледнем и таблиците за периодичността на издаваните вестници, броят вестникарски заглавия, излизали през 2005г., са само с едно по-малко отколкото тези, излизали през 2004 г. През последната година от проучването - 2006, издаваните вестници се увеличават с около 20 нови. При всекидневниците тенденцията е на стабилен, макар и малък (2-3 бр./годишно) растеж. При седмичниците се забелязва, че през 2005г. е имало спад да излизащите

заглавия спрямо 2004г. Но пък през 2006 г. броят заглавия е с около 20 повече, отколкото през първата от посочените три години.

При издаването на списания може да се види, че те бележат ръст от 2003 г. насам със средно 3-5%. Без съмнение сериозен принос за това имат списанията, насочени към женската аудитория, които изживяват своеобразен „бум” последните години.

От тези данни можем да съдим, че все още интернет в България няма реалната сила да повлияе осезаемо на печатната дейност. Другите безплатни медии – радиото и телевизията – са заварени фактори за вестникарския пазар, който, поради обективни причини, започна да се развива като свободна инициатива след 1989 г. Интересно е дали, ако се появи безплатен вестник в страната, цифрите ще останат същите.

Като цяло е несправедливо интернет да бъде обвиняван за намаления интерес към вестниците. Той има потенциал и да повиши интереса към сериозните издания. Характерни за информацията в интернет е краткостта, бързината на формата и голямото разнообразие на източници. В това отношение вестниците са в неизгодна позиция, затова ако първоначалното „доставяне” на новини бъде оставено на интернет, а сериозните издания се съсредоточат върху анализа и тълкуването на събитията, те ще имат едно много сериозно преимущество. А качествените издания имат потенициала да го направят.

Ако трябва да обобщим появата на безплатни издания, трябва задължително да споменем няколко фактора, които промениха медийния пазар през последните десетилетия. Процесът на оттегляне на читателска аудитория от вестниците е факт от десетилетия. Радиото и телевизията не изискват такова ниво на концентрация като четенето. Информацията, която те поднасят, е по-кратка и по-атрактивно представена, въпреки опитите на вестниците да се присъединят към тенденцията да забавляват и да информират. Най-новата медия – интернет, пък предоставя разнообразна като източници и формати информация, както и възможност за избор.

Сериозността и елитарността, характерна за сериозните вестници не трябва да звучи като критика към тях. Този вид медии винаги имат сравнително малка, но пък вярна адитория. Подобно е състоянието и при профилираните издания, където читателите са малко, но са по-еднородни като група, за разлика от тези на масовите всеидневници.

В същото време тези вестници, които разчитат на сензационната и забавна информация изглежда, имат голяма конуренция откъм съдържание в лицето на безплатните вестници. Независимо към какъв вид новини се насочва изданието, има сериозна опасност при появата на безплатен вестник

на дадения пазар да привлече част от рекламните разходи към себе си. Това изглежда притеснява останалите вестници не по-малко от свободата на словото и вероятната намеса на реламодатели в съдържанието – нещо, в което безплатните издания често са обвинявани.

Между вестника и рекламната брошура

Дефиницията за „безплатен вестник” предизвиква смут у изследователите и наблюдателите. Причината е, че няма общо и световно признато определение дори за понятието „вестник”. Официално приетата дефиниция в Български тълковен речник е „периодично печатно издание, което излиза на големи листове хартия, за текуща информация.” Определението в енциклопедия „Британика” за вестника е „издание, съдържащо новини, информация и реклами, публикувани обикновено върху евтина хария, наречена печатарска хартия („newsprint”). Вестникът може да бъде насочен към масовата аудитория или да бъде по-тясно профилиран като тематика. Обикновено излиза всеки ден или веднъж седмично.

В своите изследвания ЮНЕСКО също дава определение за вестник – за всекидневника или за такъв, който излиза още по-рядко. Безплатните издания и конкретно – вестниците, не са дефинирани. Според ЮНЕСКО, вестник се нарича периодично издание, насочена към масовата аудитория. То е първичен източник на писмена информация за теми, обхващащи вътрешни или външни работи на дадената държава, текущи събития, социални и политически новини. Вестникът може да съдържа кратки есета или друг вид литературни произведения, както и илюстрации и реклами.

ЮНЕСКО нарича всекидневник вестник, съдържащ основно новини, които са се случили в рамките на последните 24 часа. Всекидневникът трябва да излиза с периодичност поне 4 пъти в седмицата. „Не-всекидневници” (non-daily newspaper) са тези вестници, които излизат три пъти в седмицата или по-рядко, според определението на ЮНЕСКО. Те покриват новини, случили се в по-дълъг период от време, но отново са източник на текуща информация.

В САЩ признатото от правителството и държавните структури определение за вестник е „публикация върху хартия, предназначена за масова аудитория. Тя може да съдържа коментари, новини, интервюта.”

В общия случай националните и международните икономически и данъчни институции, не дефинират директно вестника като такъв, но го разделят от книгите, рекламите и другите видове печатни материали.

Продуктовата класификация на Европейския съюз PRODCOM също дава определение за вестника като периодично издание с актуална

информация. Отново обаче не се прави разлика между понятията „безплатен” и „платен” вестник.

Имайки предвид посоченото по-горе, можем да заключим, че класическият вестник е периодично издание, което съдържа актуални новини, журналистически материали и реклами. Основните теми са политика, икономика, бизнес, криминална хроника, култура и новини от шоубизнеса, социални теми, както и спорт. Във вестниците може да има рубрики за комикси или снимки (които не служат като допълнение или илюстриране на дописките). Прогноза за времето, хороскоп, вицове, колонка с полезни съвети, представяне на последните филми по кината, както и страница с клюки също могат да са част от обичайното съдържание на вестника.

Традиционните вестници имат страници с редакционни анализи и коментари. Някои от тях имат и т.нар. колумнисти – външни автори със собствена рубрика, които не са непременно журналисти. Вестниците могат да излизат всеки ден, пет или шест дни в седмицата или веднъж на седем дни. Те се фокусират върху теми от държавата (а може и от града), в която живеят читателите.

Толкова ли по-различен е безплатният вестник? Стандартното съдържание, което получават читателите на безплатни вестници, е конкурентно на това на традиционните таблоиди. Текстовете са кратки. Често се отразяват локални новини, но и някои глобални събития. Голям процент от съдържанието представя новини от шоубизнеса, ревюта на филми и музикални албуми, ресторанти, книги. Съдържанието е изчистено от по-задълбочени и сложни журналистически текстове като анализи и коментари. Всичко това е атрактивно за аудиторията на безплатните издания – млади хора, до около 35 години, както и жени от всякаква възраст.

Анализът на съдържанието показва, че безплатните вестници в общия случай наистина са заплаха за таблоидите, защото са техни преки конкуренти. Те са източник на сходен вид информация, само че читателите трябва да си платят за нея, ако си купуват таблоиди. Изключителното съдържание, нещо, което не могат да намерят на друго място кара хората да плащат. Изборът между безплатно и платено издание с еднакво съдържание е предрешен предварително в полза на безплатното.

В случая с безплатните вестници и списания се премахва и последната бариера между рекламата и аудиторията – цената. Така те предлагат големи тиражи, с високо проникване на пазара (защото на читателя не му струва нищо да го вземе).

Последните години се затвърди пратиката издателите на вестници да издават и разпространяват няколко издания със сходно съдържание, но

насочени към различна аудитория. Обяснението за това е, че редакциите и без това разполагат с информационен ресурс, който може да се насочи към няколко вестника. Повече издания означава повече рекламна площ за рекламодателите. Типичен пример в България са вестниците „Монитор” и „Телеграф”, издавани от „Нова българска медийна група”. Новините в двата вестника се покриват. Различава се начинът на писане – „Телеграф” определено има по-жълт, таблоиден уклон. „Монитор” пък има претенции да е по-сериозното издание. Това впечатление се създава и от цените, на които се продават. „Монитор” е 80 ст., а „Телеграф” – едва 50.

Целевите групите на двете издания са различни. На по-сериозното е средната класа. От самия си сайт изданието представя аудиторията си като „хомогенна и добре обособена, млади, добре образовани градски жители с високи доходи. (...) Тези демографски характеристики на читателите му го правят изключително привлекателен за рекламодатели от следните сектори: финансови услуги, телекомуникации, компютърни технологии, туризъм, автомобили, услуги и др”, препоръчват от „Монитор”. Пак според сайта, вестникът се нарежда на трето място по предпочитаност от рекламодателите, след изданията на WAZ - „Труд” и „24 часа”.

Рекламодателите могат да се възползват и от комбинирана рекламна тарифа между двата всекидневника, която им дава право на отстъпки. Вестниците излизат с приложения за телевизионната програма, за които има отделна тарифа. Луксозното приложение за светски и културни новини Choсolate излиза веднъж седмично заедно с „Монитор”. То е насочено към жените, които не са традиционната аудитория на вестниците. Тарифите за реклама в него са отделни от тези в основното тяло.

Вестниците от групата на „Нова българска медийна група” се опитват да обхванат различни аудитории. Картината се допълва от седмичника „Политика”, който е по-аналитичен и прави преглед на събитията през отминалата седмица. Пакетът от различни издания по принцип е популярен и добре приет от рекламодателите. Чрез обхващане на различни демографски групи от читатели, медиите могат да предложат т.нар. кръстосано рекламиране (cross –media advertising). Това означава, че рекламата влиза в няколко издания. Така се формират каналите за комуникация с различни евентуални клиенти. Отстъпките, които се договарят за рекламиране в няколко или дори всички издания, са изгодни. От тарифите, публикувани на интернет страниците на „Монитор” и „Телеграф” става ясно, че публикуването на реклама паралелно и в двата вестника носи отстъпка между 10% и 20%.

Опитът на „Нова българска медийна група” не е единичен случай и не е техен „патент”. Повечето издателства следват подобен модел и започват да

издават няколко таргетирани по различен начин издания – вестници и списания. Евтините вестници „Експрес” и „Телеграф” имат голямото предимство на цената си за печелене на аудитория. Една стъпка пред тях обаче би бил някой безплатен вестник, за който хората не трябва да дават дори и 50 стотинки (цената на двата всекидневника). При разработване на добра разпространителска мрежа на безплатното издание, то може да ги изпревари много бързо по аудитория и тираж. При задължителното условие, че съдържанието му все пак е сравнително качествено и прилича на вестникарско. С тази уговорка едно безплатно издание може много бързо да се наложи на пазара.

Въпреки че няма публикувани социологически изследвания на аудиторията на „Телеграф”, това, което прави впечатление (и го различава от безплатните издания) е, че аудиторията му е съставена от над 60% мъже (сайта на вестника). Безплатните издания като цяло са таргетирани към жени от всички възрасти и младежка аудитория. Те са предпочитани от рекламодателите през мъжете, не само поради склонността си към спонтанни покупки, но и защото те са тези, които пазаруват в домакинството, а и са склонни да пробват нови неща.

И двете медийни групи ще трябва да се изправят пред сериозна конкуренция, ако започне да излиза безплатен вестник. На теория, те биха могли да изпреварят конкуренцията и да започнат да издават подобен вестник. На практика обаче големите противници на безплатните издания WAZ, издатели на „Труд” и „24 часа”, са твърде влиятелни на българския пазар и биха могли да застрашат изданието реално с неуспех. Немският гигант е собственик на основната печатница в страната, в която се печатат и вестниците на конкуренцията. Това му дава възможност за напълно реален бойкот на едно такова издание. Да не говорим за негативната кампания срещу него чрез вестниците, на които са собственици.

WAZ купува двата вестника на „Пресгрупа 168 часа” през 1996 г., а през 2005г. се сдобива и с контролния пакет на цялата “Медиа холдинг” АД. Комисията за защита на конуренцията разреши сделката, въпреки че анализът й е показал, че след осъществяване на концентрацията групата “ВАЦ-България” ще контролира 64% от пазара на централните всекидневници и 60,5% от пазара на реклама в централните ежедневници, което води до установяване на господстващо положение. КЗК обосновава решениято си с обяснението, че така ще продотврати спада на продажбите и затварянето на двата вестника „Труд” и „24 часа”. Според комисията, тези издания са важни за вестникарския пазар в страната и неговата диверсификация. Със закупуването на контролния дял WAZ получават правото да осъществят вътрешно субсидиране на изданията.

В резултат на концентрацията „Труд” и „24 часа” са приобщени към т.нар. модел WAZ. Концепцията му представлява обединяване на административните дейности на издателствата на група вестници и списания в общо дружество за тяхното обслужване, наречено “Вестникарска група България” ООД. Обединението на дейностите като снабдяване, производство, разпространение, води до значително намаляване на разходите. Рекламните отдели на двата всекидневника са сляти в един общ и рекламите излизат паралелно и в двата.

Вестниците „Труд” и „24 часа” са критикувани и за промяната на журналистическия си стил и пристрастия при всяка смяна на правителството в страната. Според някои критици, това е сигнал, че собствениците се намесват в редакционната дейност на закупените вестници.Така WAZ печелят съюзници в лицето на правителството и не пропускат ”да се заиграят с факта, че по обем на капиталовложения се нареждат в челната петорка на чуждите инвеститори”.

Безплатните издания не са само вестници. Корпоративни, рекламни и лайфстайл издания

Въпреки че най-много дискусии и спорове предизвикват безплатните вестници, безплатните издания като цяло не се само вестници, но и списания. Те предоставят забавна и интересна информация, предимно за нови филми, концерти и изложби.

Към категорията периодично издание можем да причислим няколко вида издания. Това са рекламните каталози, които издава почти всяка голяма търговска верига в момента (особено хипермаркетите за бързооборотни стоки и техника). Някои от тях се изпращат само на лоялни клиенти. Други пък са на свободно разпространение в магазините, които ги издават. Те информират клиентите за нови продукти, отстъпки и промоции.

Някои компании обаче издават безплатни издания, които могат да се нарекат вестник или списание. В общия случай това са списания на качествена хартия, с цветен печат, които излизат доста скъпо. При тях има съчетание между фирмената информация и журналистическата информация. Новините, свързани с компанията, представят развитието й, бъдещите й планове, новите служители. Едновременно с това в изданието има журналистически текстове – става дума предимно за „лайфстайл” журналистика, информация от света на шоубизнеса, технологиите. Понякога могат да са включени текстове за пътувания и екзотични дестинации. Този вид списания носят много предимства на компаниите – за служителите и за клиентите им. Те информират служителите за бъдещи промени във фирмата,

в която работят. Допринасят за прозрачността в управлението и обясняват управленските решения.

Подобни са целите на корпоративните издания пред клиентите. Те трябва да повишат доверието, чувството за сигурност. Както и да доставят без пари „добавена стойност” към другите продукти, които клиентът и без това използва и си плаща за тях. С тази цел към изданието се добавят и забавни четива, които не е задължително да си клиент, за да ги четеш. Освен това безплатното издание създава ценности у потребителите, характерни за марката и така ги печели като клиенти.

Корпоративното издание трябва така да се списва, че да доведе до увеличаване на доверието и удовлетворението във фирмата. Основната им слабост е огромната възможност за манипулиране на информацията, която имат те. Тя винаги ще бъде представяна по начин, удобен на самата фирма. Ако обаче се залитне в тази крайност, безплатното издание няма да може да изпълни една от основните си функции – повишаването на доверието. Винаги съществува риск, ако аудиторията му усети, че е манипулирана, рязко да загуби доверието си, както в списанието, така и в самата компания. Един от най-добрите вариант на безплатно корпоративно списание е това, в което PR-т на компанията е ненатрапчив.

Друг вид безплатни периодични издания са списанията от типа гид. Те имат справочно и информационно съдържание. То може да включва адреси и телефони на ресторанти, клубове и магазини. Новини за развлечения и предстоящи събития. Много малка част от тях са оформени като списания. Въпреки това има и такива, които предлагат разнообразно съдържание, кратки репортажи, представяне на събитие, фотосесии. Точно този тип издания започват да променят обществената нагласа, че са качествен продукт, а не просто рекламен каталог.

В България, вече има безплатни вестници, които съдържат информация като платените всекидневници, но се разпространяват безплатно.Пример за това е 19” и “Новините днес”,който започна като безплатен,но впоследствие премина в платен на символичната цена от 20 ст. За безплатни такива претендират "Седмична поща", "Сити маркет", „Реклама”. Те се разпространяват в пощенските кутии. Тези вестници съдържат информация за пазара на бързооборотните стоки, рекламни обяви. Въпреки че нямат само рекламна част, те изобщо не приличат на платените всекидневници, а заемат една съвсем друга ниша, пренебрегвана от тях. А именно – информация за пазарите и стоките в самия град.

Безплатни периодични брошури издават в момента хипермаркетите („Кауфланд”, „Билла”), магазините за техника (2be, Handy). Примери за корпоративно безплатно издание могат да бъдат видяни в някои компании от

електрическата и тежката промишленост (АЕЦ „Козлодуй”), мобилният оператор „Мтел” издаваше преди години корпоративно безплатно издание, което получаваха в пощата си клиентите. От няколко месеца марката скоч Passport също има безплатно списание, което се разпространява заедно с месечното списание „Интро”.

В момента безплатните списания от вида гид изглеждат най-много, а и са най-популярни. Това са „Програмата”, "Една седмица в София", "Спортен гид", Sofia City; Sofia by night, Week. Само в София има над 20 такива издания. До аудиторията си стигат чрез заведенията – в много кафенета и ресторанти има дори специално отделено място за тези безплатни издания. Другият е чрез пощата, предпочитан от вестниците и изданията тип брошура, които не са толкова атрактивни на външен вид.

Предимствата на безплатните изданията са, че създават нови канали за реклама, стимулират развитие на оригинални послания, които са по-печеливши при привличането на аудиторията, а и рекламодателите, които искат да накарат хората да четат, ще инвестират все повече в този тип издания. Плюсовете им, които карат хората да ги четат, е това, че са безплатни, могат да се намерят в заведенията, визията и съдържанието им стават все по-добри заради конкуренцията помежду им. Освен друго, текстовете им се четат бързо и леко.

Безплатен вестник в България

През лятото на 2006 г. в България се разрази истинска вестникарска война. Поводът беше изявление на пресгрупата „Икономедиа” (издатели на „Капитал”, „Дневник”, списание „Едно”), че има намерение да пусне на пазара безплатен вестник. По това време 50% от дяловете на „Икономедиа” са собственост на германския медиен концерн HandelsBlatt от 2005 година. Политиката на пресгрупата е активно да разработва нови продукти и нови категории на пазара, обясняват от пресгрупата. През 2006г. Икономедиа“ бе поканена да работи по проекта от гръцката издателска група „Катимерини“ (Kathimerini), която освен качествени вестници (като влиятелния Kathimerini) издава и безплатен всекидневник в Атина.

В портфолиото си издателите на „Капитал” имат редица уважавани издания, вестници и списания, но нямат масов всекидневник. Продажбите на „Дневник” се увеличиха, когато премина на таблоиден формат, но все още той е възприеман като по-сериозен вестник, с икономическа насоченост. Идеята на „Икономедиа” е в безплатния вестник да се обръща сериозно внимание на локалните новини. Има се предвид, че повечето хора се

интересуват най-много какво става близо до тях, в техния град. Реакцията на конкурентите на „Икономедиа” е почти мигновена. Още на следващия ден от „Труд” и „24 часа” (собственост на WAZ), разпространяват до останалите медии идентични прессъобщения със заглавия "Иде ли смърт за свободния печат" и "За разликата между вестника и безплатния вестник", в които се съобщава, че „От първия ден, в който подобно издание бъде пуснато на пазара, и ние ще сме представени с конкурентен продукт“. Вживели се в ролята на защитници на свободното слово, те казват „Няма да се съревноваваме за пазарен дял, а да възпрепятстваме подобни издания. Веднага щом този вестник престане да излиза, и ние ще спрем нашето издание.

Нещо повече – изданията на WAZ в специално обръщение към читателите си обявяват, че безплатните издания ще залеят пазара с “псевдожурналистически публикации”, както и че става въпрос само за “рекламен бизнес, при който текстовете на журналистите деградират до пълнеж между рекламите”. Подобни “вестничета” отнемат икономическата основа на сериозната журналистика и застрашават свободата на словото, смятат от „Вестникарска група България”.

Острата реакция на WAZ е подкрепена от издателите на „Стандарт“, „Земя“, „Дума“, които критикуваха ожесточено идеята за безплатни всекидневници и тяхното качество, обявавайки ги за „убийци на истината“, „удар срещу демократичната преса и свободата на словото“.

Със заглавието „Безплатен вестник - мечтата на лумпена” и „Гражданската позиция и свободата да мислиш нямат цена” излиза вестник „Стандарт”, който е направил скандала тема на броя В статията се казва, че безплатният вестник на „Икономедиа” ще е пълен с реклами, а между тях за пълнеж ще има подобие на новини, които нямат нищо общо нито с журналистиката, нито с ролята й на обществен посредник и коректив на властта и политиците. „Тази новина разтърси мислещите хора в България вчера. Камбаната би "Вестникарска група България", която излезе с декларация срещу проекта”, казва „Стандарт”. Самият факт, че бе направена първата стъпка да се запуши устата на журналистиката у нас, е тревожен, пише още вестникът.

Според коментара в „Стандарт”, сериозен национален всекидневник се прави от стотици журналисти, които не само предоставят информация, но и изразяват своята гражданска позиция чрез анализи и коментари. Представят в интервюта и репортажи позициите на властта и гражданите. За разлика от него, продължава коментарът, безплатен вестник се прави с трима-четирима души, които копират в съкратен вид основните информации от деня, създавайки илюзия, че правят вестник, “това е инструмент за масово

затъпяване”. В безплатния вестник никога няма коментари, няма анализи, няма репортажи, няма очерци, няма карикатури. В такъв вестник няма нито мисъл, нито душа. Този сурогат, който няма право да бъде наричан вестник, служи за лумпенизиране и занижаване на критерия на читателите.

„Идеята на Иво Прокопиев (издател на „Капитал” и „Дневник”) не е оригинална. Заимствана е от други страни, където пазарът и икономическото състояние са различни от нашите, нямат нищо общо с българската ситуация”, казва главният редактор на вестник „Труд” Тошо Тошев. Според него такова издание би довело до силен трус в медийната общност у нас, би повлияло зле на разпространителските фирми, както и в полиграфията. Идеята за издаване на безплатен вестник ще се отрази върху свободата на словото и правото на гражданите да получават коректна информация за случващото се у нас и по света.

Появата на безплатен вестник на българския пазар би застрашила според мен малките издания, твърди и главният редактор на „24 часа” Венелина Гочева. “Извън големите "24 часа" и "Труд" това ще засегне според мен почти всички други издания. “Ще застраши бизнеса на малките вестници”, изтъква тя.

Атаката от страна на останалите издатели кара „Икономедия” да замрази проекта си.

В спора се намесва и медийният консултант на BTV (News Corporation) и собственик на рекламни агенции Красимир Гергов. Пред „24 часа” той казва, че безплатни вестници не трябва да има, а тези, излизащи в Европа, трябва да се забранят, защото нарушават конкурентния принцип.Интересно е, че Гергов е консултант на телевизията на Рупърт Мърдок, който от своя страна също издава безплатен вестник в Лондон – thelondonpaper.

След като излизат публикациите във всекидневниците на WAZ „Труд” и „24 часа”, от пресгрупата на „Капитал” и „Дневник” излизат с официално съобщение, че ще престанат да работят по пускането на безплатния ветник, защото пазарът в България не е готов. Въпреки това „Икономедиа” ще продължи проучванията за проекта си, казват издателите.

По същото време германския вестник "Зюддойче цайтунг" излиза с публикация, посветена на конфликта между двете издателски групи. Той се обявява в защита на проекта за безплатен вестник – „Още преди да пусне новия си продукт, "Икономедиа" претърпя удар от страна на доминиращия на българския пазар медиен концерн WAZ”, пише изданието. От първия ден, в който подобно издание бъде пуснато на пазара, ние също ще сме представени с конкурентен продукт, съобщи тогава медийната група, но целта на WAZ не е да се съревновава за пазарен дял, а чисто и просто “възпрепятстване на подобни издания”, отбелязва „Зюддойче цайтунг".

Според вестника опитът на концерна-великан WAZ да се изяви в двубоя с малката издателска група "Икономедиа" като спасител на свободата на печата e доста неудачна. Всекидневниците "24 часа" и "Труд", са най-четените в България, но са булевардни вестници, продължава "Зюддойче цайтунг". Образованият българин търси анализи и критични коментари по страниците на "Дневник" и "Капитал", пише по-нататък изданието.

Изданията на "Икономедиа" излизат в тираж по-малко от 20 хиляди, докато тиражът на WAZ е общо почти 600 хиляди, което по мнение на правозащитната организация Freedom House се равнява на почти пълен монопол, критикува немското издание политиката на концерна.

Освен „Зюддойче цайтунг", проектът на „Икономедиа” е защитен и от българското електронно издание „Медиапул”. Те изтъкват, че позата на защитници на свободата на словото на „Труд” и „24 часа” е чисто лицемерие. Според констатациите Freedom House и "Индекс за устойчивост на медиите" (MSI), който се прави по света от 2000 г. насам по инициатива на Американската агенция за международно развитие (USAID), германският холдинг WAZ e установил монопол върху разпространението и рекламните приходи и практически доминира вестникарския пазар в страната. Въпреки това българската Комисия за защита на конкуренцията не откри монопол, разрешавайки на WAZ да слее рекламните отдели на вестниците "24 часа" и "Труд".

В доклада на Freedom House, публикуван от „Медиапул”, се казва, че заради деловите интересите на собствениците на вестници, често явление е редакционните екипи да не разследват и да не коментират определени проблеми на държавата. В доклада на MSI, публикуван в началото на 2006 г., се посочва, че “професионализмът на журналистите в България запада, в медиите се толерират сензационните и жълтите новини, а обществото не оценява колко важна е свободата на словото. Страната отчита спад в следването на професионалните стандарти, има симптоми за цензура и наличие на устойчива повсеместна автоцензура на репортерите и редакторите.”Проучването също така е установило, че в България пазарът не действа върху медиите, отчасти заради липсата на достоверни рейтинги и данни за тиражите. Така атаката на таблоидите срещу планирания безплатен вестник на „Икономедиа” става повод за критика към самите тях.

Всъщност острата реакция на вестниците донякъде е обяснима. Не чрез аргументи за свободата на журналистиката, а заради чисто икономически интереси. Реализирайки своя проект, пресгрупата „Икономедиа” има реалните шансове да се превърне в техен пряк конкурент в сегмента на масовия всекидневник. До този момент изданията им държат на сериозния си

имидж и целят да удовлетворят специализираните читателски интереси. Това е атрактивно за някои рекламодатели, защото им дава голяма яснота за профила на аудиторията, която гонят. Въпреки това, важността на големия тираж и големия дял от пазара не са за пренебрегване, напротив. Това е едно от първите неща, които интересуват рекламните агенции и компаниите за медиа планиране. Масовият вестник, при това безплатен, ще направи „Икономедиа” притежател на пълно портфолио от най-различни издания. И ако успее да запази добрия си имидж и при безплатното издание, бъдещето пред пресгрупата ще изглежда още по-светло.

В момента „Икономедиа” предлага т.нар. кръстосано рекламиране (cross-media advertising) – т.е. печатната реклама може да излезе в няколоко издания от портфолиото им. Това е удобен начин за стигане до по-голяма аудитория и възможността за отговор от страна на потребителите се увеличава. Само едно беплатно издание ще означава още много читатели.

Интересна подробност в конфликта е, че немският концерн WAZ е традиционен враг на безплатните вестници. В Германия те многократно се изправят срещу издатели на безплатни издания, както се случва и на българския вестникарски пазар преди две години. Въпреки това от 2006г. WAZ издават в Македония безплатния всекидневник „24 часе”. Техни конкуренти са вестникът „Шпиц”, изпреварил ги само с няколоко месеца1. Негов собственик е Велиа Рамковски, който държи още платения вестник „Време” и телевизионния канал TV A1. Изданието на WAZ обявява, че има тираж от 100 хил. копия, докато „Шпиц” официално заявява 50 хил.

Тъй като в Македония не се обявяват реалните тиражи, се смята, че реалният тираж на „24 часе” е достигнал около 120 хил. в началото на 2008г. Първите месеци същият издател започва да публикува и безплатен вестник на албански – „Koha” (Време), който твърди, че има тираж от около 27 хил.

Това не е единственото бизнес-начинание на немския концерн, свързано с издаване на безплатни вестници. Те са направили опит да издават такъв вестник в Австрия в сътрудничеството с най-големите издатели на пазара - Kronen zeitung. Начинанието се проваля заради конфликт между съдружниците и до момента отношенията им не са съвсем добри.

WAZ работи още със скандинавските издатели на Мetro. Публикува на франчайзинг вестника им в Хърватия и оценява начинанието като успешен проект.

В момента на българския пазар все още няма безплатен всекидневник с национално покритие. Няма и официална информация кои са издателите, които работят по такива проекти. Периодично в някои издания се публикува 1

информацията, че Петьо Блъсков, след като продаде вестниците си „Монитор” и „Телеграф” в момента работи по проект за безплатен вестник. В същото време „Икономедиа” не са се отказали от идеята за безплатно издание. Пресгрупата обяви, че през 2008 г. най-голямата инвестиция, която ще направи, е да построи собствена печатница. Чрез нея те ще могат да се еманципират като издатели. Когато това се осъществи, ще е много трудно да се организира бойкот на печатането на безплатното им издание.

Издателства за периодични издания у нас:

1. “Mедиа холдинг” АД - издател на вестниците „Дневен труд”, „Нощен труд”, „Седмичен Труд”

2. "168 часа" ЕООД - издател на вестниците „24 часа”, „168 часа”, „Всичко за жената”

3. "Икономедиа" АД - издател на вестниците "Дневник" и "Капитал" и на списанията: Foreign policy, Business Spotlight, HoReMag, Utilities, Агробизнесът, Медицински Дайджест, Регал, Индекс Имоти.

"Икономедиа" АД разпространява и списанията Бакхус, Меню и Списание 1

4. "Коопмедия" ООД - издател на вестниците „Земя” и „Русия днес”, „Вестник за дома” и „Република”

5. “Сега” АД - издател на вестник „Сега”

6. “Стандарт Нюз “ ЕАД - издател на вестник „Стандарт”

7. ПМ “Прес” ООД - издател на вестник „Дума”

8. "Новинар Медиа" АД - издател на вестник „Новинар”

9. ИК "Марица" - издател на вестниците „Струма”, Марица” и „Български Куриер”

10."Бизнес медиа груп" АД - издател на вестник „Пари”

11.“ФИА” ООД - издател на вестник „Банкерь”

12.ИК “Борба” - издател на вестник „Борба”

13.„Tема нюз” АД - издател на списание „Тема” и вестник „Тема : Спорт”

14.“АСИ” ООД - издател на вестник „Строителство Градът”

15.“Резон” ООД - издател на вестниците „Софийски имоти”, „София днес”, „Варненски имоти”, „Русенски имоти”, „Пловдивски имоти”, „Бургаски имоти”, ”Авто Пазар” и на списанията „Имотът, който търсите”, mobilen.bg и "Недвижими имоти - Стара Загора"

16.„Болкан медиа Груп”- издател на списанията „Жената днес”, „Наш дом”, „Пo-здрави”

17."Медиа 555" АД - издател на списание „ЕГО”

18.“Санома Блясък България” АД - издател на списанията: "ELLE”, “National Geographic”, “Блясък”, “Cosmopolitan”, “Максимум”, “Журнал за жената”

19.“ДАКС Медия”АД - издател на списанията: „Бела”, „АЗ” и „Спорт Плюс”

20.„Издателство за списания медия” ЕООД - издател на списанията - „Идеален дом”, „За жената”, „Хай Клуб”, „Съвременник”, „Аутобилд България”, „Аутобилд 4x4”, „Компютърбилд България” и вестник „Автотруд”

21.“ИДГ България” ЕООД – издател на в. „Computerworld” и списанията „Network World” и „PC World”

22.“Български фермер” ООД – издател на вестниците „Български фермер” и „Хоби фермер”.

23.“МАКМЕДИА ГРУП - издател на вестник „КЕШ”, Intelligence Life”, списание “Светът през …”, списание „BM Бизнесмен”

24.“МИТ ПРЕС ООД - издател на списание „Мениджър” и списание за почивка и пътешествия „Далече”

25.“БРЯГ МЕДИА ГРУП - издател на вестниците „Бряг”- всекидневник за Русенска област, „Силистренски бряг”, „Тутракански Бряг”, „Посоки” - всекидневник за Плевенска област и „Нива”- регионален седмичник за 4 общини в Русенска област

26.“ПРЕСГРУПА УТРО ЕООД - издател на вестник „Утро” – регионален всекидневник за град Русе

27.“ПОЗВЪНЕТЕ АД - издател на „Позвънете Новини”- всекидневник за

новини и обяви за гр. Варна и Североизточна България

28.“Атика медия груп ООД” - издател на списанията Playboy, Maxim, Grazia, Joy и OK!и Атлас.

Други видове периодични издания:

Списания – характеристики и видове

Най-общите характерни особености на списанията са:- имат точно определена периодичност;- последователно номериране на отделните броеве в рамките на

годината;- непрекъснатост на издаване в сравнително дълъг бъдещ период от

временаличие на публикации под формата на статии (основна структурна единица на списанието);

- постоянна редакционна колегия, която да определя обхвата и съдържанието на списанието;

- еднотипно художествено оформяне и полиграфическо изпълнение- определена тематична насоченост;- определен читателски адрес;- наличие на оригинални публикации (по изключителни преводни

материали)Списанията, които съдържат съкратени препечатки от други заглавия

де наричат ДАЙДЖЕСТ.Всяко списание има строго определен ISSN

Основните видове списания могат да бъдат разделени по отношение на читателския адрес на:

- за читатели-специалисти, които от своя страна могат да се разделят на списания с научен, методичен и приложен характер;

- за масовия читател, които имат научно-популярен характер, да са литературно-художествени списания, обхващащи различни области на изкуството. Характерно за този вид списания е, че информацията се поднася в по-достъпен вид (за по широка аудитория)

Основните критерии за престижа (рейтинга, имиджа) на списанията са:

1) Наличие на авторски статии от известни автори;2) Четимост на списанията, т.е. броя на ползванията ? от читателите;3) Брой на абонатите на списанието;4) Цитируемост на статиите от списанията

Ежегодно се издава Current Contents – издание, в което се намира съдържанието на всички броеве на огромен брой списания, издавани в целия свят. Цитируемостта показва дали определено списание е включено в това издание. Във връзка с определяни цитируемостта на статии на определени автори, се подготвя изданието SCI (Указател на цитираната научна литература), издава се ежегодно от Американския институт и се разпространява в цял свят в книжен или електронен вариант.

5) Библиографирането, анотирането и реферирането на дадено списание от съответните национални и международни библио-течно-информационни центрове;

6) Превеждането на дадено списание на чужди езици;7) Отразяването или включването му в ULRICH (международен

справочник)Основните недостатъци на списанията са:

1) Огромният брой списания, издавани в световен мащаб затрудняват бързото ориентиране на читателите;

2) Недостатъчната профилираност на списанията, предопределена от икономическия интерес;

3) Сравнително бързото стареене на съдържащата се в списанията информация, получена в резултат на текущия й характер

Периодични сборници

За разлика от непериодичните, тези се издават през определени или неопределени интервали от време (продължаващи издания). Основните видове периодични сборници са аналогични на непериодичните сборници. Ако ги сравним със списанията, установяваме, че основните разлики са:

1) Допуска се заглавието на периодичния сборник да се променя, като отразява конкретната тематика на съответния брой;

2) Допуска се структурата на отделните броеве да бъде различна (раз-лични раздели, подраздели, рубрики);

3) Обемът и форматът на сборниците (т.е. външния вид) също може да се различава, тъй като е в зависимост от количеството на събраните

материали за публикуване в съответния брой, както и издаването на различен брой книжки през различните години и др.

Бюлетини – характеристика и видове

Бюлетинът е периодично публикувано издание под формата на брошура, което съдържа кратки, официални или служебни материали с разнообразен характер (нормативен характер, справочен, библио-графски, информационен, рекламен и др.), отнасящи се до дейността на издаващата ги организация (държавна, обществена, частна) и издавани през кратки интервали от време (1, 2 седмици).

Информацията, която се публикува в бюлетините има обективен характер и отговорност за нейната обективност, независимо от авторския подпис на съставителя, носи ръководителя на съответната организация.

Основна задача на бюлетините е постоянно и оперативно да информират заинтересованите за новото в дадената област.

Основните видове бюлетини са :1) Нормативен – съдържа информация за новоприети нормативни

документи – закони, правилници, инструкции и др.;2) Справочен – съдържа сведения с информационен характер и се

използва за извършването на различни видове справки, например: за провеждане на научни форуми в една или много страни);

3) Рекламен – съдържа различни рекламни съобщения;4) Научен (практически) – съдържа сведения, получени в резултат на

изследователската или практическа дейност в някаква област. Част от тези бюлетини се структурират в таблична форма (статистиките, метеорологичните справки)

Обикновено определението, включено в заглавието на бюлетина, показва характера на съдържащата се в него информация, напр.: библиографските бюлетини съдържат информация за новоиздадените документи. Бюлетини издават и някои ведомства и Министерства: Патентно ведомство, Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи и др.

Календари

Календарът е периодично публикувано издание със специфични размери, под формата на книги или брошури, което съдържа хронологичен списък на датите и кратка харта на събитията, свързани с тези дати.

Най-известни са календарите със забележителни дати в различните области на човешката дейност. Основна структурна единица на тези календари е календарната статия, която се състои от следните 3 компонента:

- дата;- заглавие, представляващо формулировка на съответното събитие;- кратък очерк, чрез който се разкрива неговата същност и включва

допълнителни факти и данни, свързани с него.Периодичността при календарите е една година.

Източници:1. http://www.google.bg/url?

sa=t&source=web&cd=2&ved=0CBkQFjAB&url=http%3A%2F%2Fsvubit.thenetbg.com%2Ffiles%2FIT%2FI-vi_kurs%2FI-vi_semestar%2FDI%2Flekcii_DI.doc&rct=j&q=%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8+%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5&ei=-

nAXTOjkGtGSOLfbnOkK&usg=AFQjCNGuZwXPW0ENmOeF9ULT_xqJD1CsOw

2. http://www.google.bg/url? sa=t&source=web&cd=30&ved=0CD0QFjAJOBQ&url=http%3A%2F%2Flydblog.files.wordpress.com%2F2008%2F10%2Fdiplomna2.doc&rct=j&q=%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8+%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5&ei=XnMXTP7aIYihOJj_wP8K&usg=AFQjCNFbZ6roM1o54bpjcobKMYu2DCtVSA

3. Филева, Петранка. Икономика на информацията и бизнес журналистика 2007. София. с. 159

4. Branscomb, A.W. The Economics of Information. Public and Private Domains of Information. Defending the Legal Boundaries. Keynote address presented at the 1994 ASIS annual Meeting in Alexandria, Virginia. <www.asis.org>

5. Bakos, Y., E. Brynjolofsson. Bunding Information Gooods: Pricing, Profits and Efficiency. <www.ssrn.com/abstract=11488 > 1998

6. Вестник „Класа” 18 юни 2008г.7. Bakker, Piet. Newspaper Innovation, 2008 <

www.newspaperinnovation.com/index.php/2008/04/08/update-macedonia8. Вестник „Монитор” www.monitor.bg/advertisement/?

sid=&cid=5&eid=1417 2008 г.9. Капитал < www.capital.bg/showblog.php?storyid=277938> 18.08. 200610.Вестник Стандарт < http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-

08-18&article=156988> 18. 08. 2006 11.Вестник Дневник < http://dnevnik.bg/show/?storyid=277923> 17. август.

2006