КАТАЛОГ НА ПАМЕТНИЦИ С АНТРОПОМОРФНИ ИЗОБРАЖЕНИЯ ОТ РАННОТО БЪЛГАРСКО СРЕДНОВЕКОВИЕ

Павел Георгиев

І. Коланни апликации със стилизирани антропоморфни образи (маски) 1. Бронзова апликация. Вис. 2,6, шир. 1,6 см. Велики Преслав, неизвестно местонамиране. Върху лицевата повърхност са гравирани обърнати настрана “S”-oвидни волути, обърнат надолу копиевиден лист и широко отворена нагоре V-образна линия. Линиите са със следи от позлата. Взети заедно, придават схематично очертани “черти” на “лице” с човешки и животински (маймуна?) черти. Лит.: Мавродинов 1959, обр. 273, горе; Рашев 1984, 129, обр. 1,а и 2,а. 2. Бронзова апликация. Вис. 2,7, шир. 3,1 см. Велики Преслав, неизвестен обект. Сърцевидна форма в средата очертан с двойна рамка “щит” “с голям нос, косо изтеглени очи и подчертани скули. Устата не е отбелязана.” (описание на Рашев). Лит.: Мавродинов 1959, обр. 371, горе; Рашев 1984, 129, обр. 1,б и 2,б. ОБР. 1.

3. Двуставна ремъчна апликация с шарнирна връзка. Неизвестно местонахождение. Съхранява се в РИМ-Шумен. Мед със следи от посребряване. По двете части декорация от стилизиран палметен мотив с “капки”, който, според Станилов, напомня лицевите образи от ремъчните украси (вж- по-горе). Върху ремъчната апликация има стилизиран човешки образ, предаден с очни орбити и нос във вид на волута, “мустаци” и уста. Под апликацията виси издължен пандантив (ремъчен накрайник), върху чиято долна половина е представен втори антропоморфен образ с още по-категорични човешки черти: очните орбити са оформени отдолу и отгоре, а

2

носът и мустаците са сравнително вярно предадени. Над челото е гравиран знак Õ, който изглежда като “пришит” върху “шапка”. Образите от колана и от ремъчния накрайник под него са в противоположни посоки, вероятно заради апотропеичната си роля. Лит.: Станилов 1991, 185, обр. ІІІ,3; 1997, 191, обр. ІІ, 12; 2006, 272-275, обр. 4,2.

ОБР. 2. 4. Апликация към ремък или широк колан. Бронз. От землището на с. Войсил, Добричко. Частна колекция. Апликацията е със сърцевидна форма и ромбовидна плочка отдолу, която създава впечатление за бюстово изображение. Вътрешността е куха като на звънче. В околовръстен низ от перли е вписан контура на изпъкнало (релефно) издължено мъжко лице с остра брадичка. Веждите са показани с надочни дъги, схематично е загатната и коса, а мустаците са дъговидно очертани и увиснали над полуотворена уста. Създава впечатление за образ на монголоид. Издателят отбелязва приниципиално сходство с апликация със зооантропоморфно изображение от Велики Преслав. Срв. № І,2 тук. Лит.: Йотов 2003, 229, табл. І,5 и ІІ,5.

ОБР. 3. 5. Пръстени (3 бр.) с незатворена халка и гравирано антропоморфно изображе ние (маска). Плиска, селище в района на Голямата базилика и обект № 31, при разкопки. Върху елипсовидната плочка са гравирани полуволути и точки, които наподобяват денатурализирана лицева маска. Според някои изследователи това е неопределим растителен орнамент или “цвят”. Станилов го приема като т. нар. kreislappenranken от художествения метал на късноаварския хаганат, но особеностите на орнамента трудно могат да се сведат само до “клонки с кръгови листа” в аварския художествен

3

метал. По всяка вероятност изображението е било възприемано двойствено и чрез растителния орнамент е изграден схематизиран антропоморфен образ-маска, както при някои от коланните апликации и детайли. Лит.: Георгиев 1993,33-34, обр. 29 ; Михайлов, Милчев 1959, 287, обр. 25,6; Станилов 1997, 208, табл. V, 44-46; 2006,144, обр. 23,2-4.

ОБР. 4. ІІ. Нагръдни украшения – пандантиви с антропоморфни образи 1. Кръгъл пандантив-амулет с отчупена халка за провесване. Велики Преслав, неизвестно местонахождение, инв. № 2258. На едната страна има следи от позлата. Върху плоскостите е гравиран еднотипен образ на мъж с дълги, леко увиснали встрани от лицето мустаци, които почти скриват устата. Очите са представени като точки, а надочните дъги са свързани с носа. Над главата излиза петлистна палмета с височина равна на образа, а встрани - два рога, които Мавродинов схваща като животински уши и тълкува като прадед, получовек-полуживотно. Лит.: Мавродинов 1959, 225-226, обр. 262, горе и вдясно. 2. Кръгъл пандантив с допълнително пробит отвор за провесване. Велики Преслав, инв. № 2259. На преден план в центъра е представен образ на мъж с брада и мустаци и коси, които изглеждат сресани на път в средата и “бухнали” нагоре, а след това се спускат край овала на лицето. Очните орбити са очертани отдолу и очите в тях изглеждат по-естествени и като че ли насочени напред и леко нагоре. Според Мавродинов той “е може би на Христос”. Напоследък Рашев изрази съмнения относно неговата принадлежност към “лицевия образ” от езическо време и го сравни с мозаечен образ (на Пан?) от Дворците в Константинопол. Лит. Мавродинов 1959, 225-226, обр. 262, горе и вдясно и 263; Тotev 1970, 148-151; Тотев 1970, 200-202; Бешевлиев 1973, 53-55; Рашев 1984, 133, обр. 3, а, б; Aladjov 1985, 82, Abb 6/ 4, 5; Рашев 2003, 162; 2008, табл. LXXV.

4

ОБР. 5. 3. Пандантив с бюстово човешко изображение. Велики Преслав, Вътрешен град (?). Бронз. Главата е малка, триизмерна, но моделирана само откъм лицето, без уши, със сравнително голяма халка за окачване. Според Тотев образът е “източен тип”: с издължен овал, големи, косо изтеглени очи и почти сключени вежди. Около “шията” е отбелязано пръстеновидно уширение като яка на дреха. Полукръгла ажурна пластина с форма на луница и прорези във вид на волути и кръгчета представя горна част на торсо. Напоследък Рашев сравни изображението с византийски паметници от ХІ-ХІІ в. Лит. Мавродинов 1959, 226, обр. 264, средата; Тотев 1981, 185, обр. 1/7; Рашев 1984, 134, обр. 3,ж; Рашев 2003, 163.

ОБР. 6. 4. Кръгъл пандантив. Бронз. От землището на с. Рояк, община Дългопол. РИМ-Добрич, инв. № 2919. Върху едностранно изпъкнала повърхност е моделирано издължено брадато мъжко лице с добре очертани очи, нос и уста, маркирана с две успоредни черти. По форма прилича на створка от “черупчесто” печатче, но изображението е от външна страна, а освен това и има голяма халка за провесване. Лит.: Йотов 2003, табл. І,4, ІІ,4.

ОБР. 7.

5

5. Кръгъл пандантив. Бронз. От землището на с. Царевци, община Провадия. ГМ, инв. № 0098. Пластина с форма на човешко лице в горния си край има следи от отчупено ухо за провесване и допълнително пробит отвор

скулесто, без брада, коса и мустаци. Показани са очни с и затворена уста.

т 2003, ,6

. 8. 6. Медальон От ранносредновековната крепост при с. Изворово, община Тошево. РИМ-Добрич, инв. № 3088. Плоска кръгла пластина пробит, асиметричен на образа, отвор за провесване слабо изпъкналата повърхност, на две равнини и в

показано издължено мъжко лице с къдри бухнала коса и литки, спускащи се плътно от двете му страни. През високото чело, над

н чд

бр. 9. 7. , обект Западна крепостна стена. АМ-Плиска. Размери крушовидна куха форма, плосък гръб и изпъкнала лицева за окачване. Върху горната третина от лицевата страна раса, която представя подчертано стилизирано

Станилов “прилича едновременно на човешко ице с корона и на лъвска муцуна с кичуреста грива, формирала короната”.

за това. Лицето еорбити, ноЛи .: Йотов табл. І и ІІ,6.

ОБР

. Бронз. Генерал с допълнително

(?). Върхунтур, е кръгъл ко

пвеждите е показана тясна лента, която и пристягала буйните коси. Очите са миндаловидни, косо изтегле и нагоре. В долната аст брадата е клиновидна, а мустаците ълги и увиснали над устата и встрани от лицето. Напомня за образа върху моливдовула на кесаря Тервел (701-721). Лит.: Йотов 2003, 230, табл. І,7 и ІІ,7.

О

Пандантив. Мед. Плиска: 3,3 х 1,6 см. С страна. С петлик има гравирана укение, което споредизображ

лТрябва да се подчертае, че образът е нанесен така, че е насочен към петлика за окачване и очевидно “охранява” своя притежател. Станилов е склонен да го приеме за т. нар. “половин звънец”, но данни за това няма. Лит.: Дончева-Петкова, 1992, 141-143, обр. 41,в; Станилов 2005, 32, табл. ІІІ, обр. 3,а.

6

ОБР. 10. ІІІ. Звънчета с човешки 1. Звънец. Бронз. Местонамиране България. Частна колекция на

от гр. Вършец куха форма и топче в сферата. тгоре с петлик с отвор за провесване, а отдолу с вертикален прорез. От ете страни на прореза, върху сферата са моделирани два еднакви образа,

Те са предадени без контур. Очните рбити и носът са свързани, а устата е широка, предадена с две полудъги, с

БР. 11. 2. Коланна шарнирно звънец. Сребро с позлата. Частна . Гарнитурата има полусферична форма с страна. Лицето е със сърцевидна форма. но косата е клиновидно надвесена

, а скулите изглеждат изпъкнали. устаците са подчертани и “скриват” устата.

лица

: Северна крушовиднМ. Марков . С а

Одвгледащи в противоположни посоки. окраища нагоре “в усмивка”. Мустаци всъщност липсват. Косата е показана с вертикални черти, изравнени под права линия “бритон” и скриват голяма част от челото. Лит.: Станилов 2005, 113, обр. 1,1.

О

гарнитура с окачен колекция на М. Марков от Вършецчовешки лик на изпъкналата

Стилово сходен със звънец № 1, орбити са леко окръгленинад носа, очните

МЛит.: Станилов 2005, 114, обр. 1,2.

7

ОБР. 12. 3. Коланна гарнитура със шарнирно окачен звънец. От същата колекция. Предполагаема дата (по аналогии) – VІІІ в. Човешкият образ е върху полусферата на коланната апликация, без контур. Очните орбити са издължени, а гледците с кръгла форма. Носът е скъсен, широк в долната си част, а устата е широка, полуотворена и с изплезен в средата език. Образът като цяло е подчертано експресивен. Липсват палметни или растителни мотиви, каквито издателят вижда. Лит.: Станилов 2005, 114-115, обр. 1,3.

ОБР. 13. 4. Коланна гарнитура с шарнирно окачен звънец. Колекция ЗПАД “Алианц-България”, клон Варна, инв. № 4118. Местонахождение: североизточна България. Антропоморфното изображение е върху полусферата на апликацията. Образът е без контур, с широко лице коса и мустаци, безбрадо. Надочните дъги и носа са свързани. Очите са кръгли, а устата – малка и високо над брадичката. Лит.: Йотов 2003, 227, табл. І,1, ІІ,1.

ОБР. 14.

8

5. Звънче. От североизточна България. Частна колекция. С форма на двустранно сплесната сфера с ухо и отвор за окачване. Върху двете плоскости има еднообразно оформени образи, разположени напречно на посоката на овесване на звънчето, така че са гледали наляво и надясно от гърдите на носещия. Образът е без коса, брада и мустаци. Очните орбити са оформени, особено отгоре. Носът е широк в основата си, а устата полуотворена, с по-ниско разположена долна устна. Лит.: Йотов 2003, 227-228, табл. І,2 и ІІ,2.

ОБР. 15. 6. Звънец към ремъчен накрайник. Бронз. Неизвестно местонахождение. Частна колекция на М. Марков от гр. Вършец. Върху полусферичната апликация на колан е показан в релеф стилизиран образ с големи кръгли гледци и точковидни зеници. Носът е топчест, устата скрита под къси провиснали и бухнали мустаци. Коса не е показана, а брадата не е достатъчно изразена. Аналогичен, по-добре запазен, и с декоративни елементи човешки образ издателят сочи за полусферична апликация (№ тук). Лит.: Станилов 2007, 212, обр. 1,1. Авторът сочи наличието в същата колекция на още три подобни апликации със звънци: златна, сребърна, с позлата, и от бронз. Вж. Станилов 2006, 234 и сл.

Обр. 16. 7. Апликация-звънец от конска амуниция. Кована от сребърен лист, с позлата. Велики Преслав, сгради край южната крепостна стена на Вътрешния град. Музей, инв. № 22225. Вис. 6,8, шир. 0,6 см, 16,60 гр. От две овални пластини: лицева сребърна и задна от мед, съединени със сребърни нитове. В кухината медно топче с диам. 0,4 см. В средата на лицевата страна е моделиран пластично издължен антропоморфен образ със зооморфни (лъвски) черти, изразяващи се в мястото и формата на ушите. Около образа листа от растителен орнамент.

9

Лит.: Витлянов 1989, 400-401; 1994, 209-214; Vitljanov 1990, 195-204 Станилов 2005б, 36, табл. V,1; Йотов 2004, 241-242, обр. 1.

ОБР. 17. 8. Ажурна пластина. С форма на седемлистна палмета, със стебло за втъкване и отвор за приковаване. Размери: вис. 5, 1 и шир. 3,4 см. Бронз с позлата. Велики Преслав, Външен град (Дворцов комплекс?). АМ, инв. 2316. В средата, над сърцевиден изрез, в очертанията на седмия лист от палметата е представен, чрез детайли от растителен цвят, стилизиран антропоморфен образ, близък до тези върху коланните апликации или пръстените от селището при Голямата базилика в Плиска. Лит.: Мавродинов 1959, 231, обр. 276,1; Витлянов 1989, 402, табл. І, средата; Станилов 2004, 157, обр. 9,3.

Обр. 18. 9. Манисто от комплект предмети от амулет. Бронз. Двулик човешки образ с груби черти. Лят с дообработка. Лицата са различни и гледат в противоположни посоки. Издателят ги свързва с образите на т. нар. уроди сред степните народи. През носа на единият е пробит отвор за провесване. Лит.: Станилов 2007, 213-214, обр. 2, г.

ОБР. 19.

10

ІV. Едноставни печатчета с конична или пирамидална форма

ОБР. 20. 1. Конусовидно печатче. Бронз. От. Землището на с. Драгоево, Шуменска област. Откупка в РИМ-Шумен, инв. № 4013. Дата: Х-начало на ХІ в. Размери: 1,7 х 1,2 см. Върху подпечатващата плоскост е гравиран, според Атанасов войн, а според Тотев - военен светец. Права фигура, насреща. В лявата си ръка държи лък, а в дясната неясен предмет (стрела?). Под нея неясна фигура (според издателя знак?). Атрибутите сочат по-скоро ловна сцена. Лит. Атанасов 1993, 175, обр. 1,б; Тотев 1997, 378, табл. І,9, кат. № 9.

ОБР. 21. 2. Конусовидно печатче. С халка за окачване. Бронз. Дуранкулак, Добричко, гроб № 32. Дата, Х век. РИМ-Добрич. Размери: 2,7 (3,2?) х 1,4 см. Схематично очертана човешка фигура в три четвърти фас и ход наляво. С копие в дясната ръка и вдигната лява ръка. Зад фигурата е показано куче.

11

Според издателя човешката фигура е “в ритуална поза”, но е по-вероятно да е представена ловна сцена (?).Позата и “движението” на фигурата имат стилова и сюжетна връзка с изображението от Шуменската плочка. Според Йотов фигурата е в ритуално-магическо действие. Лит.: Йотов 1997, 172-173, обр. 1; Тотев 1997, 372, табл. І,11, кат. № 11.

ОБР. 22. 3. Конусовидно печатче. С дръжка. Бронз. Велики Преслав, Омуртагов мост. АМ. Размери 1,3 х 2 см. Върху плоскостта “лъчист образ”, който е много близък до пластината. Може би образ на Богородица или на светица. Според издателя, в основата на образа е показан изплезен език и поради това “не е изключено да е Медуза”. Лит.: Тотев 1997, 374 и 378, табл. І, 23, кат. № 23. 4. Конусовидно печатче. Олово (?). Велики Преслав, Вътрешен град. Филиал НАИМ-Шумен. Размери: 1,6 х 1,1 см. С отчупена халка. Върху подпечатващата плоскост гравирано изображение на конник (?). Лит.: Тотев 1997, 378, табл. І,15, кат. № 15. 5. Конусовидно печатче. Велики Преслав, Вътрешен град. Дата: Х век. Филиал на НАИМ-Шумен.Инв. № 23659. Размери 2,4 х 1,4 см. Бронз с лята украса отвън. Върху подпечатващата плоскост е гравиран конник в ход наляво. В лявата ръка на конника птица, а под коня неясна дребна фигура, изглежда куче. Лит.: Витлянов 1995, 155, табл. І,6; Тотев 1997, 378, табл. І,18, кат. № 18.

ОБР. 23. 6. Конусовидно печатче. Бронз с лята украса отвън. Североизточна България. Частна колекция. Размери: 1,3 х 1,3 см. Върху подпечатващата

12

плоскост е гравиран конник в ход на дясно с птица в лявата ръка и куче под коня. Лит.: Тотев 1997, табл. І, 19, кат. № 19. 7. Конусовидно печатче. Бронз. От с. Красен дол, Новопазарско. Вис. 2,4, диам. 2 см. Върху плочката е врязано в зрънчест кръг плитко мъжко лице с дебели вежди, брада, мустаци и голяма коса. Лит.: Стоянова 2005, 76.

8. Конусовидно печатче. Велики Преслав. Инв. № 23674. Вис. 2,8 и диам. на плочката 1 см. Върху плочката е гравирана права човешка фигура с вдигнат в лявата ръка кръст, а в дясната – неясен предмет. Отдясно и отляво “Х“-образни знаци, вероятно кръстове. Лит.: Витлянов 1995, 156, табл. І,5.

Обр. 24. 6182/5. 9. Конусовидно, многостенно печатче. Бронз. От землището но с. Пет могили, Новопазарска община. Вис. 3,0, диам. на плочката 1,5 см. Върху подпечатващата плоскост: е врязано изображение на конник, в ход надясно с птица в ръка и следван от куче. Ловна сцена. Лит.: Стоянова 2005, 75-76, обр. 2. 10. Конусовидно печатче. С лята украса отвън. Вис. 2,1, диам. 1,4 см. От землището на с. Мировци, Новопазарска община. Върху плочката е гравиран в негатив конник с ход наляво. Ездачът е с тяло насреща (или три четвърти фас) С едната ръка държи поводи, а другата е вдигната нагоре. Наподобява образа от амулетите-кончета с фигура на ездач. Лит.: Стоянова 2005, 76, обр. 3. 11. Конусовидно печатче. С многостенна основа. Бронз. Североизточна България (?). Върху подпечатващата плоскост е представена в негатив обърната наляво права човешка фигура. Краката издават движение, а ръцете са вдигнати и държат два еднообразни предмета, които могат да се

13

оприличат на клонки (?), които имат вид на латинската буква “F”. Пред фигурата е показано ромбовидно очертание, изглежда обект, към който тя се движи. Общо взето, сцената изглежда представя адорация, но детайлите не позволяват категоричност. В сравнение с останалите изображения върху печатчета сцената е уникална. Лит.: Плетньов 2000, 229, обр. 1,4.

ОБР. 25. 12. Пирамидално печатче. Велики Преслав, Вътрешен град. Инв. № 23658. Филиал на НАИМ-Шумен. Бронз. Размери: 1,9 х 1,0 х 1,0 см. Върху подпечатващата плоскост - фигура на човек (светец?) с вдигнати над главата ръце и между два “Х”-образни (Андреевски) кръста. Над главата – дъгичка, може би нимб. Лит.: Витлянов 1995, 156, табл. 1,4; Тотев 1997, 388, табл. І,33, кат. № 33.

ОБР. 26. 13. Пирамидално печатче в златен обков. Лазурит, злато. Вис. (с ухото) 2,3, основа 0,7 х 0,9 см, 5 гр. Велики Преслав, между Вътрешния град и Дворцовия манастир. АМ. Върху работната повърхност е гравиран в негатив бюстов образ на владетел. Разчетеният от издателя надпис ÓÕÌÅÙÍÉÓ му дава основание да го тълкува като личен печат на цар Симеон (893-927). Лит. Тотев 2004, 121-137.

14

Обр. 27. 14. Кръгла плочка от печатче. Велики Преслав, Външен град. АМ. Мед (?), диам. 1,3 см. Конник, наляво. Ловна сцена. Лит.: Тотев 1997, 388, табл. І,35, кат. № 35. 15. Кръгла плочка от печатче. Велики Преслав, Външен град. АМ. Бронз, диам. 1,3 см. Конник, наляво. Лит.: Тотев 1997, 388, табл. І,36, кат. № 36.

ОБР. 28. 10. Кръгла плочка от печатче. Велики Преслав, Дворцов манастир. Филиал на НАИМ-Шумен. Бронз, диам. 1,3 см. Конник наляво. Ловна сцена. Лит.: Тотев 1997, 388, табл. І,37, кат. № 37. 11. Кръгла плочка от печатче. Велики Преслав, църква “на каменаря”. Филиал на нАИМ-Шумен. Бронз, диам. 1,3 см. Конник наляво, ловна сцена. Лит.: Бонев 1992, 153-158; Тотев 1997, 389, табл. І,38, кат. № 38. 12. Кръгла плочка от печатче. Производствен център при с. Надарево, Търговищка обл. НИМ-София. Бронз, диам. 1,3 см. Конник наляво, ловна сцена. Лит.: Тотев 1997, 389, табл. І,39, кат. № 39.

15

13. Кръгла плочка от печатче. Производствен център при с. Надарево, Търговищка област. НИМ-София. Бронз, диам. 1,4 см. Конник, наляво, ловна сцена. Лит.: Тотев 1997, 389, табл. І,40, кат. № 40. 14. Кръгла плочка от печатче. Производствени център при с. Надарево, Търговищка област. НИМ-София. Бронз, диам. 1,3 см. Конник, наляво, ловна сцена. Лит. Тотев 1997, 389, Табл. І,41, кат. № 41. 15. Кръгла плочка от печатче. Производствен център при с. Надарево, Търговищка област. НИМ-София. Бронз, диам. 1,3 см. Конник наляво, ловна сцена. Лит.: Тотев 1997, 389, табл. І 42, кат. № 42.

ОБР. 29. 16. Кръгла плочка от печатче. От обхождане в землището на с. Надарево, Търговищка област. Филиал на НАИМ-В. Търново. Бронз, диам. 1,4 см. Конник наляво, ловна сцена. Лит. Тотев 1997, 389, табл. І,43, кат. № 43. 17. Кръгла плочка от печатче. Североизточна България, частна колекция. Бронз, диам. 1,3 см. Конник наляво, ловна сцена. Лит. Тотев 1997, 389, табл. І,44, кат. № 44. 18. Кръгла плочка от печатче. Североизточна България, частна колекция. Бронз, диам. 1,3 см. Конник наляво, ловна сцена. Лит.: Тотев 1997, 389, табл. І,45, кат. № 45. 19. Кръгла плочка от печатче. Велики Преслав, Дворцов манастир. АМ. Бронз, диам. 1,2 см. Фигура на човек в цял ръст с копие (?) в лява ръка и куче (?). Ловна сцена. Лит.: Тотев 1997, 389, табл. І,51. Кат. № 51. Общо за печатчетата с конник като ловна сцена, оформена като византийско подражание на темата “императорски лов”, вж. Рашев 2004, 248-249, обр. 5. 20. Кръгла плочка от печатче. От землището на с. Брадвари, Силистренско. Диам. 1,6 см, деб. 0,1 см. Върху лицевата страна в медальон с двойна рамка, запълнена с насечки е гравиран бюстов образ на владетел. В дясната си ръка държи скиптър, вероятно с кръст, а лявата е пред гърдите. Лит.: Йотов 1997, 174-175, обр. 2.

16

ОБР. 30.

Кръгла плочка от печатче. Североизточна България (?). РИМ-Варна.

а .

е м

00, 231-232, обр. 1,17.

ОБР. 31.

2. Плочка от едноставен печатче. Велики Преслав, неизвестен обект. В

. Двусъставни (“черупчести”) печатчета

, Вътрешен град

21. Върху малката бронзова плочка е гравирано в анатомически верни пропорции изображение н конник в ход надясно Конят е показан в движение, с изнесени напред десен заден и ляв преден крак, естествен конски ход. Същите са показани и с по-плътна линия. Опашката на коня е с раздвоен край и грациозно извита дълга шия. Ездачът е в поза, много близка до тази на ездачите от бронзовите амулети. Издателят справедливо отб лязва това и изказва нение, че те имат близка датировка в Х в. Обоснована е и преценката за това, че спокойният ход на коня издава известна тържественост на сцената, но е малко пресилено твърдението, че тя е “триумфална”. Лит.: Плетньов 20

2средата на плочката овално, грубо моделирано лице: с надочни дъги, очни орбити и масивен нос, без уста. Около него нимб, а в полето встрани – кръст и къси радиални черти представят лъчи от еманация на образа. Според Тотев то е на Богородица, а Рашев е склонен да види в нимба “коса”. Лит.: Тотев 1970, 202; Рашев 1984, 133, обр. 3,в. V . Печатче с шарнирна връзка. Бронз. Велики Преслав1

(Дворците?). Инв. № 2252. На едната плочка схематично очертана насреща и само в контур човешка фигура, а на другата четирикрако животно. Човешката фигура е противоречиво схващана, но вероятно от нея са показани само главата и краката, докато торсото липсва. От главата надолу се спускат показани само с линия дълги коси. Около фигурата ред от точки

17

очертава полето само отстрани, а отдолу те са три и образуват триъгълна фигура между краката. “Перленият” низ поставя въпроса дали тук не се касае за “акефалос” със спуснати надолу ръце и торсо, в което е очертан “Т-образен” знак, за да маркира (“заключена утроба”?, срв. текста от печатчето от Ермитажа (№ ІV, 2 тук). Лит. Мавродинов 1959, 227, обр. 266, долен ред; Тотев1968, 174, обр. 1,а и

ОБР. 32.

3; Рашев 1984, 134, обр. 3,з.

2. Печатче с шарнирна връзка. Бронз. С халка за носене. Държавен

ОБР. 33.

Ермитаж (инв. № ù 188), произход Цариград. Върху едната створка на печатчето е представено “брадато” мъжко лице с коса, а върху другата гръцки надпис, който гласи: “ключ на защитена вътрешност”. Текстът, а и образа, имат апотропейно значение и се отнасят до защитата на скрепяния с тях восъчен отпечатък, състоящ се от лицев образ, който В. Н. Залеская сближава с магически образи и текстове, а на другата със заклинание. Лит.: Залеская 1980, 48-51; Тотев 1989, 367.

Печатче с кобиличка за окачване. Бронз. Плиска, неизвестен обект. 3. Размери: дълж. 4,9, шир. 3,9 деб. 0,14 см. АМ-Плиска. Плочките са окачени самостоятелно на кобиличка, посредством шарнири. На едната плочка отвътре е гравирана глава на мъж, представена в профил наляво с дълга шия и загатнат бюст. Издателят вижда и корона над главата. Стилово напомня изображение от антични гема или грила. На другата плочка е представено, също в негатив, и схематично четирикрако животно с дълги уши и издължена муцуна, може би заек, но не е изключено и да е магаре. Лит.: Рашев 1988, 57-59, обр. 1.

18

ОБР. 34. 4. Печатче с шарнирна връзка. Велики Преслав, извънградска базилика в м. Стамбол йолу. Върху двете листовидни плочки с ухо за прокарване на ос (размери 0,2 х 1,2 см) са гравирани по отделно образи на човешко лице с издължен овал, очи и масивен нос. Косата е показана като самостоятелен шнур, който повтаря неговия овал. Под брадата е очертано огърлие от дреха или украса-торква (?). По периферията с ред от точки е обрамчено изобразителното поле. В долния се край те прекъсват, за да подскажат шията. Еднотипните изображения в негатим са давали двустранен позитивен отпечатък (най-вероятно от восък), който е имал апотропеична сила. Лит.: Тотев 1989, 369, обр. 1, а и б;

ОБР. 35. 5. Половина от двусъставно печатче. От североизточна България. С листовидна форма. Върху цялата площ в контур е гравиран образ с клиновидно заострена брада, полуотворена уста, схематично показани мустаци и миндаловидни, леко скосени надолу, очни орбити с добре израдени гледци. Образът е без коса. Лит.: Йотов 1995, 287, табл. І,3; 2003, табл. І,3 и ІІ,3.

ОБР. 36.

19

6. Половина от двусъставно печатче. Олово, местно производство. Неизвестно местонахождение. РИМ-Варна. С листовидна форма. Гравирано в негатив изображение на конник в ход наляво. Ловна сцена като върху плочките от конусовидни печатчета. Лит.: Плетньов 2007, 269, табл. І,10. 7. Половина от двусъставно печатче. Бронз. Местонахождение: Голямото кале край с. Стан, община Нови пазар. РИМ-Варна. Сърцевидна форма. Размери: дълж.2,05 и шир. 1,25, деб. 0,15 см. Отвътре е гравирано изображение на конник в ход на ляво с птица в лявата ръка. Ловна сцена. Лит.: Плетньов 1997, 163-164, табл. ІІ,1.

ОБР. 37. 8. Половина от двойно печатче. Бронз със следи от посребряване. Листовидна форма. Дълж. 2,2, шир. 1,25 и деб. 0,2 см.Североизточна България. РИМ-Варна. На вътрешната страна е врязано стилизирано човешко изображение: права фигура, насреща с четириъгълно торсо (туника над коленете?), дълги ръце и къси крака. Над рамената са просвредлени две дупчици. Лит.: Плетньов 1997, 162-163, табл. І,2.

ОБР. 38. 9. Половина от двойно печатче. Със счупен шарнир. Бронз, дълж. 3,0 см. В негатив е представена насреща права човешка фигура със спуснати край тялото ръце. Вляво от главата излиза дълъг като клюн детайл. Това позволява да се изкаже предпазливо мнение, че е възможно това да е муцуна

20

на куче (?). В такъв случай би било възможно фигурата да е на св. Христофор, който се изобразява като “кинокефал”. Лит.: Йотов 1997, 175, обр. 3 и 4.

ОБР. 39. 10. Половина от двойно печатче. Бронз. Размери: дълж. 2,5, шир. 1 см. Намерено случайно в Силистра. РИМ-Шумен, отдел нумизматика, инв. 12387. Отвътре е изобразено в анфас издължено мъжко лице, без брада, мустаци и коса. Лицето е с форма на издължен овал и заема цялата плочка. Лит. Рашев 1988, 59, обр. 2.

ОБР. 40. VІ. Амулети-кончета с мъжка глава

ОБР. 41. Известни са повече от 22 екземпляра на амулети от цветна сплав, вероятно бронз, представени в профил. Върху грба им е изобразена глава на брадат мъж, анфас (Рашев 2008, табл. LXXXIX, XC, 1-6; Каталог на 18 от находките вж. у Меламед 1991, 229-231). Размери: вис. между 2,4 и 3 и дълж. 2,7-3,2 Всички са в ход надясно, което изглежда трябва да см. свързваме с посоката на слънчевия апогей.

21

Пръв им обръща внимание Н. Мавродинов, който ги приема за образи на прадеда у славяни или прабългари (Mavrodinov 1943, 114, figs. 75,76;

б, 60-71; Овчаров 1984, 136-139 и цит.

жество у и д

соларния култ или

ОБР. 42.

Мавродинов 1959, 82, обр. 74) . Други изследователи ги считат за шамански маски към изображението на кон (Рашев 1976а, 43-44; Рашев 1976автори; Аладжов 1999, обр. 29-30; Станилов 1992, 239-245, обр. 1,а). Ж. Аладжов ги третира като кончетата с фигура на ездач - антропоморфизиран образ на Тангра в качеството му на соларно босред народи с х нск произхо (Аладжов 1983, 79-80). К. Меламед ги свързва с “официалните държавни култове към хана или бог Тангра”, без да отхвърля възможността да отразяват култа към конника-герой (Меламед 1991, 224).

Напоследък, след увеличаване на броя на находките и установяването им

нтралната и западна половина на Балканите (Машов 1974, 65 и

с и

главно в цесл.; Меламед 1991, 219-221, обр. 1), тезата за тяхната прабългарска културна принадлежност и езическа религиозна същност загуби реална основа. Това даде оснавание на Рашев да ги преразгледа и причисли към паметниците на местната византийска традиция (Рашев 2003, 162-163). Заслужава внимание обаче мнението на К. Меламед, която свързва тези находки с “аварското” културно наследство у българите (Меламед 1991, 220-221). В този смисъл, изключването им от приложното творчество и религиозно изкуство от предхристиянско време изглежда ненапълно защитен (Рашев 2008, 220 и сл, табл. LXXXIX - XC). Заедно с това, е безспорно, че те са продължавали да се ползват и в християнска среда. Важно доказателство за това е една находка от Рас, Сърбия, където конят е в ход наляво и на гърба си вместо антропоморфен образ има пластина, в която има ажурно изрязан кръст (обр. ). Тази находка е изглежда хибрид между фигурките с ездач и тези само с глава на кон. В подкрепа на това говори лявата му посока на движение, стиловите особености на конската фигурка и особено наличието на отвор под кръстния изрез (Аладжов 1999, 97 и сл., обр. 5; Аладжов 2003, 130-131, обр. 3). В своето обобщаващо изследване върху метала от VІІ-ІХ в. Станилов оценява тези амулети като “сюрреалистични” изображения на маски-ездачи. Представеният образ, според него, е канонизиран и е възникнал на Долен Дунав през VІІІ или ІХ в. и вероятно тиражира “монументален паметник на култа от езическо ветил ще” (Станилов 2006, 252, обр. 9). За цитирания автор езическия характер на тези амулети е безспорен. Категоричността на този извод обаче е основана на стилови

22

впечатления и докато не постъпят ясни археологически данни за датировката не можем да бъдем сигурни в неговата правдивост.

ОБР. 43.

селища, като Плиска, овопазарското землено укрепление, Преслав или от некрополи като при с.

Одърц о

н

VІІ. Амулети с изображение на конник

От български ранносредновековни Н

и, Балчишко, какт и като случайни находки, са известни повече от 20 (?) бронзови фигурки на конници, приемани, подобно на тези с човешки образ на гърба, за амулети. Те също са лети, но нямат специално устройство за окачване. Двата отвора под ръцете на конника се приемат за функционални и служещи за пришиване към дреха. При някои от тях, като едно от Нови пазар, отвор има и в предната част на тялото а коня. Същото се отличава и по наличието на очи и нос към лицева плоскост, обърната към зрителя. В повечето случаи ездачите са третирани сумарно и лицата им не личат. Отливките обикновено не са обработвани, а повърхността им не е детайлирана, както при кончетата, яздени от човешка глава.

23

ОБР. 44.

Конните фигурки са с неголеми см. Лети са от бронз, мед и рядко от оловоса със слабо изразен релеф. Те са

размери: 3,5-4,0 х 2,4- 3,1, дебел. 0,2 и повърхността им е плоска или

разпространени не само в североизточна България, но и в южноруските степи и северен Кавказ. Там до преди двадесетина години те бяха 37. Конят е в ход наляво, а ездачът е показан, макар и сумарно и без детайли, в цял ръст. Ако съдим от положението на ръцете, горната част от тялото на конника е показана в три четвърти фас, а долната в профил. Според мнението на Ж. Аладжов те са служели за своеобразен отличителен знак на владетелската дружина, подобно на значението на подобните в Северен Кавказ.Според цитирания автор те възпроизвеждат фигурата и лика на върховния бог Тенгри хан. Заедно с това, те са отражение на “анимистични и апотропеични вярвания” у езическите българи. Според В. Плетньов функцията на двете групи амулети: кончета и конници е култова и свързана с почитанието на конника в номадското

широко

24

изкуство (Плетньов 2001, 334). Подобно значение преди това им дава Рашев, свързвайки ги с култа към конника-герой (Рашев 1984). Л. Дончева-Петкова ги приема за елемент от културата на печенегите и това мнение има сериозни археологически основания, тъй като значителна част от тях са открити в пластове с материали от средата на ХІ в. Същата авторка вижда в тях символи с апотропеична сила. По тази причина са били носени не само от воини, но и от жени и деца.

ОБР. 45. Напоследък бяха получени археологически данни, които дават тяхната датировка извън езическия период на Първото българско царство, а именно в първата половина на ХІ в. Независимо от това Станилов настоява за по-ранния произход, а и датировка, на амулетите –конници. Лит.: Милчев 1979, 144-145, обр. 22; Милчев 1983, 223, обр. 18; Аладжов 1983б, 276-282; 2003, 129-131; Станилов 1992, 239 и сл., обр. 1, А и Б; Станилов 2006, 252 и сл.; Атанасов 1992, 53, табл. І; Дончева-Петкова 1993, 111-114, обр. 1-3; Плетньов 2001б, 327 и сл.; Стоянова 2001,339-347.

25

VІІІ. Амулети с изображения на човешка фигура или бюст 1. Бронзова фигурка от Добричко. Неизвестно местонамиране. Човешка фигура в цял ръст със свити в лактоте и вдигнати над и встрани от рамената ръце (с длани към зрителя). Краката са широко отворени и долната им част е показана в профил. Между колената и лактите пластината с фигурката е с необичайни “подпори” за ръцете. Кръстът е пристегнат с колан. Главата е сравнително едра, окръглена и с шапка, която е нахлупена и над горната част от ушите. Лицето е безбрадо и моделирано твърде общо. Дрехите са изглежда тясна куртка, тесен панталон и ботуши, увити с навои. Издателят свързва фигурката с подобни от Мартиновсксия кръг, Станилов утвърждава това отчасти, а Рашев отхвърля принадлежността й към стила “Мартиновка”. Според Станилов българският паметник, макар и миниатюрен, е реплика на голям идол и аргумент за това е нейната сакрална поза. Той допуска, че тя принадлежи на културата на ранните славяни, но вижда в нея симбиоза на различни черти и е склонен да я постави между раннославянската и старобългарската култура. Лит.: Йотов1991, 21-23; Станилов 2006, 231-232, обр. 2.

БР. 46. О 2.Три антропоморфни фигурки. От находка при с. Каменово, Разградско (район гр. Кубрат). Две от тях са отлети от бронз, със следи от дообработване. Представляват пластини с обемно предадени малки глави с ромбовидна или яйцевидна форма и схематично предадени подробности Размери: вис. 5,5 – 5,9 шир. 1,5 – 2,3 и деб. 0,3 – 0,4 см. Едната е с разперени, но отчупени ръце и запазени “П”-образно разкрачени крака, единият от които е показан по-къс. Торсото е подчертано издължено и окръглено в средата, с препасани ленти откъм лицевата страна. Според танилов тя е служела по-скоро за домашен идол, отколкото за амулет, тъй С

като няма следи от окачване. Втората бронзова фигурка е запазена само с горната си част. Тя е третирана плоскостно: очите са показани като кръгли отвори, разположени в вдлъбнати очни орбити, а носът е показан като релефна ивица,а устата с дебели устни и косо спрямо носа. Главата е с яйцевидна форма и голяма за тесния торс, показан с ажурни изрези, които

26

може би очертават и ръцете. Третата фигурка е от желязо, корозирала: вис. 5,6 шир. 1,2 и деб. 0,4 см. Представя схематизирана човешка фигура с разкрачени къси крака, загатнати ръце и дълга шия. Главата е третирана обобщено, изглежда в профил, ако съдим от поставеното око - насреща. Паралели с фигу ки е на т. ар. “уроди от Източна Европа, принадлежащи най-често на т.нар. късни омади. Според Станилов трите човешки фигурки са комплекс, който може да се отнесе към края на VІІ или началото на VІІІ в. и “представляват най-примитивните и ранни старобългарски изображения на хора”. В сравнение с фигурките (тук под № 3) допуска, че могат да

р т н ” н

бъдат датирани и по-късно: един друг етап от

азвитието на идолната пластика”. Лит.: Писарова 1997, 283 и сл., обр. 1/1-4; Станилов 2006, 242-245, обр. 5, 1-3.

втората половина на VІІІ и началото на ІХ в. “отразявайкир

ОБР. 47. 3. Човешки фигурки (2 бр.) от частна колекция. Бронз, лети в калъп с дообработка. Вис. 4,1 см. Неизвестно местонахождение. Фигурките са на мъж, насреща с подвити крака и загатнат член, които оформят сърцевиден отвор. Ръцете са извити, подобно на втората бронзова фигурка от Каменово и скръстени върху корема и образуват овални отвори във “Ф”-образното торсо. Главата е ромбовидна с раздалечени очи и масивен нос. Устата е била допълнително гравирана и личи само при едната фигурка. Двете фигурки, според издателя, са били ползвани като миниатюрни идоли или лични апотропеи. Те принадлежат към определен етно-културен тип, който е близък до представяния на тюркските каменни изваяния. Това обаче се отнася до третирането на лицата и шапките, докато самите фигури трябва да се извеждат от т. нар. “уроди” или от северокавказките “фалически” фигурки, свързвани с българо-аланската култура там. Според мене фигурките са в танцуваща поза и са точен корелат на подобни бронзови фигурки от Южен Сибир или Подонието и доста близка до танцуващатафигура на мъж от рисунка-графит от Плиска. Лит.:Станилов 2006, 246-251, обр. 6 и 7.

27

ОБР. 48. 4. Медальони с изображения на мъжки глави или бюстове. Открити напоследък в северозападната част от Външния град на Плиска или района на север от нея (около античната крепост при с. Войвода). Неясна археологическа среда и дата. Досега са известни седем екземпляра. Олово. Размери: 2,5 х 1,5 х 0,3 см. Част от образите са само лица, други са показани със шия или част от бюста. Лицата са добре оформени и изразителни със своите очи, нос и уста. В горната им част има оформена шапка от радиални

се средна част (понякога триделна), служеща вероятно за медальона.

черти с издигащаокачване наАпотропеичната им роля и връзка със стари модели е безспорна. Неяснаостава тяхната дата и културно-историческа принадлежност. Лит.: Витлянов 2004, 283 и сл., обр. 1/1-6. ОБР. 49.

ІХ. Изображения върху камък и строителна керамика 1. Рисунка върху керемида от Мадара. Нанесена е с острие върху неизпечена повърхност на “имбрекс”. Размери: вис. 20,5 см. Представена е фигура в цял ръст, насреща, с неестествено къси и подвити наляво крака.

ясно дали е окоЛицето е със заострена брада, без да е одчертано големи. Върху главата е показ

смена. Ушите са ана островърха, раирана отвесно,

апка или шлем. Тялото е с плътно прилепнала дреха, показана с пресичащи се линии и вероятно пристегната с колан. Извивката на ханша и показаните в релеф гърди поставят въпроса дали изображението не е женско. Ръцете са в поза “Оранс”, като в дясната длан е кацнала птица, обърната към човешката фигура.

пш

28

В аналитична работа върху паметника Рашев защитава мъжкия, шамански, характер на изображението, отбелязвайки накрая, че работата върху паметника следва да бъде продължена до неговото “окончателно изясняване”. В последната си работа авторът отхвърли опитът рисунката да бъде изтълкувана като образ на Умай (Овчаров 1989, 430 и сл.), и без нови доводи я провъзгласи за “най-оригиналният паметник от цялата група, както по сюжет, така и по съчетаването на техниката на релефното моделиране на гърдите и врязване на останалите детайли” (Рашев 2008, 228, 226-227) . Така, без достатъчно яснота за датата и тълкуванието на редица свои детайли, изображението е поставено декларативно сред “безспорните”

на езическото изкуство на прабългарите (Рашев 2003, 171). , но женско, изображени хваща рисунката Д. Овчаров

еме

н

ОБР. 5

паметнициКато шаманско е с

(1982, 117, табл. CXIV; 1981, 73-80). Ж. Аладжов е склонен да прилансираната от В. Бешевлиев теза за това, че изобразеният е шаман, но с променен пол, за да засили екстатическата си мощ (Аладжов 1999, 27-28). Според мене, рисунката има някои елементи (извивката на краката), които стоят близо до изображението от Шуменската плочка и конусовидно печатче (№ 2 тук) Извивката на ханша, от своя страна, напомня за статичните фигури на “кумири” от рисунката от Плиска (вж. по-долу). Ето защо, тук мога да потвърдя само култовото значение на изображението. То е възпроизведено върху керемидата изглежда с апотропеични задачи, подобно на вложените в многоброй ите знаци върху керемиди от ІХ-Х в.

Лит.: Feher 1931. 123, fig. 77; Рашев 1973, 29-38; 2008, 228-229, обр. 87, табл. CXXXV,3.

0. 2. Рисунка-графит върху тухла от Плиска. От обект Западна порта. Определяна и приемана дълго за антропорфизиран образ на слънцето и паметник на неговия култ, напоследък тя се интерпретира като апотропеичен образ, приемник изплезения език.

на горгоната Медуза, главно заради

29

Лит.: Михайлов 1974, 23 -232; вчаров 1978, 31,о р. 1,а 1982, 64, обр. 27; Аладжов 1999, 101, обр. 69; Рашев 1984, 133-134, обр. 3,д; Рашев 1990, 52; Рашев 2003, 167; Рашев 2008, 228.

1 О б

ОБР. 51. 2. Изображение върху стените на модел на юрта. От амфитеатъра на Марцианопол, дн. гр. Девня. Моделът е от варовик с размери на цилиндричната част: диам. 6,6 - 6,8 (долу) и 7,6 – 9,3 (горе), вис. 5,9 см. Върху нея е врязана композиция, разположена от двете страни на “входа” в юртата и ограничена с линии отдолу и отгоре. Нейният център попада фактически на противоположната страна на входа и представлява “неясен предмет”, ограден с кръг с издължен връх, в чийто център има просвредлен отвор. Така, кръглото очертание изглежда като негова “ограда”. Вдясно е

вена схемпредставхода н

атично, само в контур, човешка фигура. Тя е с гръб към а юртата и ръце, държащи лък със заредена стрела, насочена към

оградения отвор. На главата е отделено специално внимание. Тя е несъразмерно голяма и с подробности, достатъчни за графит: очи в орбити свързани с контура на носа като волути, уста и мустаци, загатнати с къси чертици. Лицето създава впечатление за монголоид, може би с островръха брадичка. Вдясно от главата, приблизително на равнището на рамото е предадена извивка, може би от лакъта на лявата ръка. Зад нея издателят отбелязва “очертанията на заоблен предмет, вероятно с по-късен произход”. Според мене е по-оправдано той да е част от композицията, както и изображението, нанесено в очертанията на входа. Изтеглената с две напречни линии правоъгълна фигура е вероятно не само от ръцете, а деформирано представено тяло на стрелеца, пресечено несръчно от линиите, представящи неговите крака. Другото, което трябва да се отбележи е несиметричния горен връх на лъка, който е наклонен към заострения връх

оградата”. на “

30

ОБР. 52.

Отляво на “оградения” отвор се намира третата фигура в композицията: стилизирано изображение на кон, показан в галоп към “оградата”. Според Р. Рашев сцената представя шаман в процес на “камлание” (баяне – бел. Р. Миткова), с помощта на лък и стрела, а конят е неговият помощник, с който той язди (т.нар. “шамански” или “небесен” кон) в своето пътуване до “горния свят”. Тезата за развит шаманизъм у (пра)българите беше много актуална през 70-те и 80-те години на ХХ в. (Овчаров 1982, 118 ; Аладжов 1999, 27 и др.), но тъй като досега не разполагаме със сигурни свидетелства за шаманизма у нас през VІІ-ІХ в. и тъй като датата на самия модел на юрта предизвиква съмнения, е по-перспективно, търсенията да се обърнат и в други посоки.

За мене е по-правдоподобно да се мисли, че връзката между изображението-модел на тра иционното номадско жилище със стени и покрив от текстилни изделия (тъкани, плъст и др.) и изобразителната сцена е по-тясна, отколкото се допуска. В този смисъл е реалистично да се мисли, че изображенията са всъщност от схематизирана декорация на богата и значима юрта, която е била много известна и по тази причина е била репродуцирана

д

в умален вид. Тя, трябва да се предполага, е имала специално предназначение (владетелско жилище, култова постройка, погребално съоръжение и др.) , което трудно можем да уточним. Композицията съдържа елементи, които представят същността на живота на номад-воин, ловец, или жрец. В този смисъл тя като че ли е образно отражение на фолклорен мотив, разказващ за лов на прочут необязден жребец (?). В тази посока трябва да се тълкува и зле запазената рисунка, която едва се долавя в рамките на четириъгълното поле на входа на юртата. Според мене там е показан кон в ход наляво, а върху гърба му седи ездач с копие, чийто “стреловиден” връх е насочен напред и надолу. Изобщо,

31

трябва да се признае, че основното внимание на твореца на този паметник е било насочено към представяне на триизмерното изображение на юртата, допълнено с достатъчно подробности от нейната външна украса. Рисунките върху нейните стени и вход допълват паметника-символ на номадския начин на живот. Възможно е предметът да е имал практическо предназначение, следа от което е отворът, пробит в основата на “юртата”. Лит.: Рашев 1976, 39-46; 2008, 226, обр. 83; Овчаров 1982, 104,118, табл. CXV, 2, 3; Аладжов 1999, 27. 4. Рисунка на воин с копие и щит върху скала от Мадара. Графитът е изпълнен в рядка техника: само в контур, но с двойна линия и щрихована вътрешност, т. е. със кант. Преставена е права човешка фигура с изправено вертикално копие в лявата и овален щит в дясната. Под него е гравиран с единична линия знак “двойна брадва”, който подпомага донякъде неговото осмисляне поне на един може би по-късен етап от осмислянето на рисунката. Знакът в българското руноподобно писмо е знак за “омега” и символ на една от планетите (в светлината на данните от розетата-печат от

иска).В литературата изображениет схваща за шаманско (държащ ре и жезъл. ит.:

Пл о се оайд

Л Овчаров 1982, 117, 315, табл. CXV, 1.

ОБР. 53. 5. Изобразителна композиция върху каменен блок от Плиска. Сцената е разгъната върху лицевата плоскост на каменен блок, намерен при разкопки, северно от Дворците на Плиска. Изпълнена е със средствата на графитното врязване и по-тънките на места лини са обичайн и трудно могат да се приемат за довод против единството на отделните части от композицията (изключение може би правят някои линии в долния десен ъгъл на блока). В центъра на изобразителното поле е представена най-едрата фигура: кон с ездач в ход наляво. Конят е с тържествено повдигнат преден десен крак, както при Мадарския релеф, отбелязвано нееднократно от специалистите. Фигурата на ездача е несъразмерно дребна в сравнение с тази на коня и това се дължи изглежда на неговото непълнолетие. Още по-категорично за това говори неговата малка глава, изглежда със шлем (?), ако

и

32

съдим от заострянето на контура отгоре. За младенческа възраст на ездача говори и големият кръгъл щит, който той носи, а и дългото копие, които очевидно не са негово въоръжение. Пред конника са очертани две нееднакво големи и “статични” човешки фигури, представени насреща и над колене (кракат изобщо не а показани) З съжаление лявата, по-висока фигура е лошо запазена и от нея се долавя само нейната лява половина. Тя е сход

а с . ана

недовършена (?) конска фигура без ездач и руги, неясни. Глава от кон личи и под задните крака на коня с младия

шки фигури и

по контур и детайли със запазената непосредствено пред конника. Зад опашката на коня е показана дездач. Трите компонента: конникът в средата, двете едри човеконя (конете?) изграждат класическа изобразителна композиция. ОБР. 54.

Над нея, по цялата дължина на блока е врязан в полуустав гръцки текст в един или два реда, съобразен с рисунката и доказва единството на композицията от описаните изображения. Още по-категорично за това свидетелства изписаното с гръцки букви име ÐÅÔÑÏÓ зад конника и под следващато го (недовършена!) конска фигура. Надписът в горната част на блока, както беше посочено още от Ст.Станчев и Д. Овчаров, има указателен характер и пояснява двете “групи” изображения. Вляво, надписът в два реда: ÊÁÍ ÊÏÕÌÉÑ се отнася до двете статични прави фигури или поне до

33

първата от тях (в полза на това е указателното местоимение над главата на запазената фигура: “това е ханът-кумир”. ОБР. 55.

Тюркобългарската дума êïõìéñ показва, че това са били статуарни, ероятно каменни, образи от типа на тюркските “каменни баби”, т. идоли

укани, кумири). Контурът, липсата на крака и изобщо техните детайли и статика потвърждават, че става въпрос за две различно високи статуи. За разлика от тях, конникът представя “живо изображение”, млад герой, отправил се към двете скулптури. Ако съдим от извънредно големите размери на щита и копието, които той държи в ръце, те трябва да са принадлежали на някой от хановете, изобразени като “кумири”.

С други думи идеята на композицията е тържествен церемониален ход на младия конник към два идола, посветени на покойни владетели. Придружаващият ездача надпис гласи в превод: “това е много силният (хан)”. Думата на втория ред е с повредено начало, което липсва заедно с думата “хан”, и може да се попълни с тюркската дума inegün (enegün), зползвана в тюркските езици в значение на “по-млад брат” или ладши одств

и

в(ист

е.

ир

“меник”. Тя именно пояснява кой е “младият” владетел, представен в

центъра на церемониалната сцена. В светлината на изворите: домашни и чужди, като “млад потомък” (на Крум) се означава Омуртаговият трети син Маламир, възкачен на престола през 831 г. В този смисъл, церемонията има наистина владетелски характер, както приемат всички изследователи, без изключение, и се отнася до претворяване в образи на култова церемония, в която “младият” хан Маламир (831-836) оказва почит пред “кумирите” на своите покойни предшественици, хановете Крум (след 796 – 814) (видимо повредената права статична фигура!) Омуртаг (814 - 831). Образите им са

34

показани като статуарни произведения от типа на традиционната степна каменна пластика (т.нар. каменни баби). Прекомерно голямото по размер ръжие е изглежда на героизиран владетел, може би основателят на

хан Крум. Така интерпретирана композицията от образи и обяснителни надписи

представлява важен домашен източник за религиозно-политическият живот в столица Плиска през 30-те години на ІХ в. Нещо повече. Тя е засега единственото автентично свидетелство за съществуването на традиционни статуарни изображения “кумири” на покойни български владетели. По тази причина кампозицията може да се приеме за първокласно свидетелство и българския владетелски характер на релефа от Мадарските скали, чиято пряка реплика се явява наистина. С други думи, рисунката-графит от Плиска удостоверява наличието през първата половина на ІХ в. на владетелско изкуство от традиционен номадски тип, на основата на което изглежда се появява и официален, репрезентативен паметник от средизимноморски и сасанидски тип, какъвто е монументалният скален релеф от Мадара. Лит.: Станчев 1955, 211 и сл.; Бешевлиев 1979, 237; Овчаров 1983, 207 и сл.; Георгиев 1991, 198-208, обр. 4; Georgiev 2002, 3-12; Георгиев 2011, под печат; Рашев 2008, 227-228. 6. Рисунка на човешка фигура с “двурог шлем” (т. нар. шаман) реслав, върху блок от източна крепостна стена. Вис. 0,42 м. Права вешка

фигура

одинастията

. Велики чоП

, облечена в мантия и с шлем с два големи рога. Ръцете са разперени встрани от тялото. В дясната е представен жезъл с масивен завършек, надвесен над кръгла вдлъбнатина, от другата страна на която има малка схематична фигурка на четириного животно. Представената в необичайно едри размери рисунка е приемана почти безрезервно за изображение на жрец-шаман с бичи рога на своята шапка и шаманско дайре и жезъл или палка. Р. Рашев я изключва от списъка със “съмнителни и недостоверни паметници на прабългарската култура”, но и не я поставя сред същинските. Моят анализ показа, че става въпрос за рисунка от Х в., на която е представена известната библейска сцена: пророк Мойсей и преминаването през Червено море. За това свидетелства един необичаен за графитите елемент в композицията: вдълбаното кръгло поле. Така средновековният художник е изобразил воден басейн, а именно Червено море, над което Мойсей е прострял своя жезъл, за да открие път за спасение на своя преследван народ. Гравирането на композицията върху изградена вероятно при цар Симеон крепостна стена на Дворцовия град навежда на мисълта, че зад образа на библейския Мойсей стои всъщност самия български владетел, за който се знае, че е имал съзнанието, че е “богоизбран” по подобие на библейския пророк и “водач” на своя народ. Вторият важен признак на образа от Преслав е “двурогата” шапка на главата на внушителната фигура. Като “двурог”, образ в християнската и мюсюлманска книжнина през средновековието се показва Александър Велики (в неговото качество на “син на бога Амон”, чиито атрибути той

35

приема). Това от своя страна говори, че образът от Преслав е също imitatio Alexandri от страна на българския цар, за което свидетелства и една друга рисунка от Преслав (вж. по-долу). Лит.: Лисицов 1985, 200-202, обр. 25 и 26; Овчаров 1982, 71-73; Аладжов

999, о1 бр. 70 ; Рашев 2003, 167, 171; 2008; Георгиев 2006, 35 и сл.

ОБР. 56. 7. Рисунка на конник с гръцки надпис от Велики Преслав. Тя е врязана също върху блок от вътрешната крепостна стена, но в участъка на т. нар. Чупка. Размери: 0,30 х 0,17 м. Представен е в ход наляво едър боен кон с богата украса от метални апликации върху сбруята и язден от две човешки фигури: голяма и малка. Съпроводен е с гръцки надпис: ÄÕÍÁÔÏÍÌÅÁËÅ×ÁÍÄÑÉÇÓÐÏÌÁÍÇÁ. Повечето изследователи са склонни да дадат на рисунката с надпис историческа интерпретация, в която обвързват името Александър с едноименния византийския император (912-913) и българо-видантийските отношения от това време. След добавки и поправки по четенето на надписа и на рисунката, стигнах до извода, че под името Александър се разбира Александър Велики (вж. по-горе ІХ,6), с чиято подкрепа свише българският владетел Симеон се надява да надделее във военния сблъсък с Империята и да получи императорска коронация на поле рекомое Роман·а, т. е. в Кампуса край византийската столица, където се провеждат коронациите от военен тип. Рисунката с двамата ездачи: с голяма и малка фигура е фигуративен израз на смисъла, който се разчита в надписа. С други думи тя има пропаганден обществено-политически смисъл и се явява своеобразен “афиш” за аспирациите на българския цар към трона в Константинопол. Лит.: Ovcarov 1975, 105 sqq.; Овчаров 1979; 185-187 1982, 56-58, табл. LXXXI,2; Овчаров 1989, 50 и сл.; Георгиев 2006, 43 и сл.

36

ОБР. 57.

Х. Релефни и триизмерни скулптурни произведения 1. Рогче с четирилико славянско божество. Велики Преслав, Външен град (м. Селище). Сгради от Х в. Изработно от разклонение на еленов рог, дълж. . В горния край е скулптиран в релеф четирилик образ, под който следват елементи от орнамент “елха” и “птиче око”, чрез които са загатнати отделните ипостаси на единно божество, аналог на знаменития четирилик Збручки идол и други паметници на славянското езичество. Според издателя става въпрос за реминисценция на главното славянско божество сред източните и южни славяни. Станилов допуска, че паметникът датира от по-ранно, езическо време, но основанията за това са само логически.

ит.: Георгиев 1984, 16 и сл.; Станилов 1997б, 375 и сл.; Рашев 2007, 96; 2008, 225.

Напоследък беше публикувано еленово рогче със скулптирано в горния му край четирилико божество беше открито и в Македония. Л

37

ОБР. 58.

ити

2. Триизмерните каменни скулптури (“баби”) от с. Царев брод. Откроще през 1927 г. в горната част на могилен насип от ранножелязната епоха, те бяха считани в продължение на половин столетие за прабългарски. Едва през 70-те години Р. Рашев подложи техните изображения на стилов сравнителен анализ и констатира с основания, че в техническо и стилово отношение те не се отличават от аналогични по сюжет и стил скулптури на късните номади и по-специално у куманите от южноруските степи. Лит.: Feher 1931, 87-101; Рашев1978, 1983, 2003, 247-248.

38

ОБР. 59.

РИМ Шумен

39

В стопанския двор на Царев брод. Сн. Р. Миткова. 3. Каменна скулптирана глава. Плиска, Дворцов център (?). Открита е

случайно през лятото на 2006 г. в пълнежа от консервационния надзид, положен през 1980-1981 г. над основите на тухлената оградна стена на т. нар. цитадела от владетелската резиденция през ІХ в. В този смисъл той има неясен произход и съмненията да не е модерен фалшификат не са лишени от основания. Изработена е от варовик и има размери 40 х 29 х 30 см. От каменния блок е изсечена триизмерно глава на мъж с издължено лице (не е брахикран, както го определя издателят!) и част от шията, видима само отпред. Отзад тя е скрита от падаща дълга коса, която издателят приема за зебрало (наметка-предпазител, която се спуща от “полусферичен шлем”. Лицето е с високи, заоблени, скули, челото е с наклон назад. Надочните дъги са изразени и свързани с носа, който е прав, издължен и разширен в долната си част, където е отчупен. Очите са с очертан отгоре и отдолу гледец, косо издължени, без оформяне на зеници. Лицето е голобрадо, но с мустаци, които изтъняват в краищата и скриват устата. Брадичката е малка, ъглесто оформена. Странна изглежда липсата на уши, които обаче може да липсват поради недовършване на скулптурата – впечатление създавано от цялостния облик на образа и особено от страни и отзад, където каменната маса не е скулптирана изобщо. В. Григоров забелязва известна несиметричност между д ни на лицето ред него, наподобява в профил много муцуна”.

вете полови , като лявата, спо на “лъвска

40

ОБР. 60. Снимки В. Григоров

Според него, скулптурата е на войн на средна възраст и с властно изражение. След сравнително обстоен сравнителен анализ (главно със скулптурни творби от южноруските степи през средновековието и особено с различните по техника, материал на изпълнение и стил на ранносредновековни човешки (лицеви) изображения, В. Григоров стига до извода, че необичайният и дори уникален паметник на кръглата скулптура в Плиска трябва да е паметник на владетелското изкуство в Плиска през VІІІ-ІХ в. С тези, или други, съображения той не е включен сред паметниците на “българското езическо изкуство” от периода VІІ-ІХ в. (Рашев 2008, 212 и сл.). Наскоро изразен , това становище още не е дискутиран въпреки,

среда и дата, заслужава сериозно внимание. Според мене, ако паметникът е автентичен,

от

ена, изглежда в пласт от ХІ . Изработена е от къс мраморан плоча, от която е оформен контура на

о о иче третира един паметник с несигурна археологическа

са възможни две негови интерпретации. Първата, защитавана общо взетоиздателя, е това да е паметник на официалното владетелско изкуство през първата половина на ІХ в., основаващо се на традиционните похвати, стилови и художествени черти на изкуството на българите. В този случай главата трябва да е наистина на войн или дори на владетел, подобен на нестигналите до нас “кумири” на Крум и Омуртаг, за чието съществуване знаем единствено от рисунката-графит от Плиска (тук под № 5). Сравняването на образа с релефа от Мадарската скала обаче е неприемливо, тъй като двата паметника принадлежат на различни художествени традиции и нива на развитие на скулптурата като вид изобразително изкуство. Втората възможност също не е за подценяване. Тя визира създаване на творбата в къснономадска среда: най-вероятно печенежка и по-малко – куманска, към които принадлежат разгледаните “баби” от Царев брод или други, релефни паметници от Плиска и другаде. Редица стилови белези и особено обстоятелството, че става въпрос за скулптура на глава, а не на цяла фигура, както е обичайно за степното изкуство, увеличават възможността главата да е паметник, оставен от печенезите през ХІ в. Лит.: Григоров 2006, 235-244. 4. Плоча с примитивно изработен човешки образ от Плиска. Намерена е при разкопки на южната крепостна ств

41

човешки образ, разпознаваем по пробитите в плочата очи и уста. Нос липсва, а ушите са загатнати, чрез слаб релеф. Лит.: Захариев 1979, 120, обр. 32; Григоров 2006, 237-238. 5. Примитивен каменен релеф от Плиска. Открит при наши разкопки през 2006 г. (изкоп Х), недалече от южната крепостна стена, в пласт 0,20-0,40 м, сред материали от първа половина на ХІ в. Върху плоча от шуплест валовик, вероятно от каменна настилка е изчукан в нисък релеф и със

удожествени умения образ н антропоид, в чиито черти могат да

, обр. 60; Овчаров 1, обр. 18; Аладжов 1999, обр. 51Georgiev

скромни х а се доловят и зооморфни черти. ит.: Георгиев, Василев 2007, 447. Л

6. Шуменската плочка. Открита още през 20-те години на ХХ в. тя е считана за един от сигурните паметници на прабългарското езичество. РИМ-Шумен, инв. № 20616. Представлява малък мраморен релеф с размери 24 х 20 х 4-5 см. В неговия център е изобразена фигура на мъж с голо тяло в ход наляво. Тялото и главата са представени насреща, а подвитите в колената крака – в профил. Лицето е с мустаци и вероятно с брада, а над главата с “трирога” корона. В дясната ръка държи жезър-скиптър с форма на кръст в горния си край, а в долния заострен като копие. От двете страни на фигурата са изобразени по една змия и четириного животно. Отстрани на главата под триъгълни фронтони с кръстове е изваян триредов неразбираем надпис. В анализа си на буквените символи констатирах редица белези на т.нар. руническо писмо на Среден и Долен Дунав през ранното средновековие. Според мене надписът е основно с гръцки букви и прочетен на гръцки език може да бъде осмислен така: “Иисус христос, Живият, Божият Еон ... Бездна, Иисус, Светият, почитам”. В светлината на този текст би трябвало да приемем централния персонаж от изобразителната композиция за Иисус Христос. Нейните особености като цяло обаче насочват тълкуването й като версия от сцената на Сътворението, а именно “Адам именува животните”. В случая Адам се явява праобраз на Иисус Христос. Идеята, вложена в сцената произлиза от гностическите представи за антропогоничния мит. Релефът вероятно е имал предназначение на “апокрифна икона”, в която на преден план изпъква сцената с Второто пришествие. По всяка вероятност е имала и апотропеично, култово-магическо значение за общество от християни-гностици. Предполагаемата дата на паметника е Х в., макар че основанията на Рашев за нейната датировка в късната античност не трябва да се пренебрегват. Все пак, стиловата близост в изображението с паметници на ранносредновековната металопластика у нас дават допълнителни основания за нейното датиране в епохата на българското ранно средновековие и по-точно в Х век.

IX, 5; Мавродинов 1959, 68 Лит.: Fetich 1937, 275, Taf. C974, 22 и сл.; Бешевлиев 1981

2001, 45sqq.; Рашев 2003, 160-161.

42 42

Обр. 56. 7. Бронзова статуетка-ключ от Плиска. Открита е при разкопки върху настилката пред жилищните дворци в пласт с материали от Х-първа половина на ХІ в. Съхранява се в НАМ-София, инв. № 5269. Вис. 15,9 см. В долната част на предмета е оформен ключ, анад него триизмерна фигурка на мъж, облечен с къса дреха, който държи пред гърдите си струнен инструмент. Лицето е плоскостно третирано. Над главата е показана особена шапка, над която се издигашилообразен предмет, характеризиран с право като висок рог. Според мене фигурката изобразява библейския цар Давид, свирещ на псалтир (гусла) и танцуващ под собствения си акомпанимент. С други думи тя е пластичен образ на “възлюбления” и “богоизбран” владетел. Високият рог над шапката всъщност загатва за сцената на миропомазването на царя “с рог”. Съчетаването на тази посветена на божествените начала на царската власт сцена с утилитарна вещ като ключ дава основание да я сравним с т. нар. clavis David от Аахен и да свържем нашия паметник със събития от българската политическа история вначалото на Х в. В този смисъл бронзовият ключ с пластика на богоизбрания библейски цар от Плиска би могла да е вещ от съкровищницата на българска катедрала в столицата Плиска, в която е била извършвана коронация на българските царе. Напоследък тази интерпретация беше оспорена от Рашев, който счита, че паметникът е с по-късна дата и е паметник на византийската пластика от Х-ХІ в. От своя страна Б. Борисов обоснова по-ранната дата (в и след VІ в.) на находки с подобни стилистични и иконографски белези и изрази по принцип съгласие с предложената от мене интерпретация на статуетката-ключ от Плиска. Лит.: Михайлов 1955, 75 и сл., обр. 26-27; Георгиев 2000, 79 и сл., обр. 1; Рашев 2004, 380 и сл.; 2008, 224-225; Борисов 2007, 331 и сл.

43

ОБР. 61. 8. Бронзови накрайници за ножница на меч с човешки образ и плетеница. Досега са известни две находки. Първата е от крепостта “Стана”, югоизточно от Плиска и е без долна част, а втората, по-добре запазена, е от фонда на РИМ-Варна и е с неизвестно местонамиране. Принадлежат към т. нар. “викингскси” накрайници за ножница. Сравнително обоснованата им датировка е към края на Х или началните десетилетия на ХІ в. Върху двете страни на всяка от находките е представена характерната за скандинавското изкуство плетеница, която напомня за излизащите от общ ствол разклонения на дърво, между които е представен анатомично верен мъжки образ. Той е с изпъкнали очи, месест нос и с брада и мустаци. На главата е показана шапка, очертана отпред с три полудъги. Сравнителният анализ показва, че това вероятно е образът на скандинавския бог Один, показан сред клоните на митичното дърво Игдрасил, където той получава шаманско посвещение и познания в изкуството на магиката и руническата писменост. В неговата основа виждаме антропоморфна маска. Двете крайни “клонки” очертават контура на “вещите птици” Хугин и Мунин, които в германо-скандинавската митология са помощници на Один. Според Йотов релефният образ е северен вариант на т. нар. “каролингски лъв”, но това е малко вероятно при очевидния антропо орфизъм на образам .

изкуство формирането на българското приложно изкуство през ранното

средновековие. Лит.: Георгиев 1986, 19-23; Йотов 2003б, 132-135.

Стилистичната близост на образа от ножницата с апотропеични изображения от ранното средновековие по нашите земи поставя днес ъпроса за по-трайно място и участие на германо-скандинавскотоввъв

44

ОБР. 62.

ОБР. 63.

45

ЛИТЕРАТУРА:

Аладжов 1983а: Ж. Аладжов. За култа към Тангра в средновековна България.- Археология, 1983а, 1-2, 76-85. Аладжов 1983б: Ж. Аладжов. Култови фигурки от района на Плиска.- Преслав, 3, 1986, 274-282. Аладжов 1999а: Ж. Аладжов. Паметници на прабългарското езичество. София, 1999.

аджов 1999б: Ж. Аладжов. Прабългарски тип улети от Македония и рбия.- Старини, 1999, 97-101.

Аладжов 2003: Ж. Аладжов. Амулетите – кончета от Нови пазар и лявото крило на прабългарската войска.- Плиска-Преслав, 9, 2003, 129-131. Атанасов 1992: Г. Атанасов. Две ранносредновековни апликации-конници от Южна Добруджа.- Епохи, 1992, 1, 53-57. Атанасов 1993: Г. Атанасов. Три единични печати-амулети от околностите на старобългарските столици.- Преслав, 4, 1993, 174-179. Бешевлиев 1973: В. Бешевлиев. Първобългарски амулети.- ИНМВ, 24, 1973, 53-55. Бешевлиев 1979: В. Бешевлиев. Първобългарски надписи. София, 1979. Бешевлиев 1981: В. Бешевлиев. Първобългарите. Бит и култура. София, 1981. Бонев 1992: Ст. Бонев. Метални печатчета с изображения на конник.- Мадара, ІІІ, 1992, 153-158. Борисов 2007: Б. Борисов. Бронзова статуетка от ранновизантийската крепост до с. Дядово, Новозагорско.- ППИК, 4,2, 2007, 331-338. итлянов 1989: Ст. Витлянов. За украсата на старобългарската конска муниция.- ППИК, 1. 1989, 400-410. итлянов 1992: Ст. Витлянов. Метални печатчета с изображение на

конник.- Мадара, ІІІ, 1992, 153-158. Витлянов 1994: Ст. Витлянов. Интересна творба на старобългарската торевтика.- В: Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов. София, 1994, 209-214. Витлянов 1995: Ст. Витлянов. Новооткрити лични печати от Велики Преслав.- В: 1100 години Велики Преслав, 1. Шумен, 1995, 154-160. Витлянов 2004: Ст. Витлянов. Медальони с форма на човешки лица от околностите на Плиска.- Плиска-Преслав, 10, 2004, 283-286. Георгиев 1984: П. Георгиев. Изображение на четирилико славянско божество от Преслав.- Археология, 1984, 1, 16-29. Георгиев 1986: П. Георгиев. Находка от “викингско” време.- МПК, 1986, 3, 19-23. Георгиев 1991: П. Георгиев. Прабългарска култова церемония върху рисунки-графити с надписи от Плиска (по времето на хан Маламир (831-836).- ППИК, 2, 1991, 198-208.

Ал амСъ

ВаВ

46

Георгиев 1993: П. Георгиев. Мартириумът в Плиска и началото на България. София, 1993.

оргиев 2000: П. Георгиев. Статуетката – ключ от Плиска.- Старини, 2000, .

Тотю Тотев и столицата Велики

ев. Надписът на хан Маламир (№ 13) – ново

Плиска.- АОР през 2006 г. София, 2007,

ология,

а. Сгради при южния сектор на

онзовите кончета-

80: В. Н. Залеская. Български амулет преславски тип в

олът, открит до нея (разкопки през 1971-1974 г.).- Плиска-Преслав, 1,

родинов. Старобългарското изкуство, І. София,

обред, мит.-

рка от Южна Добруджа.- Векове, 1991,

новопостъпили ранносредновековни

1996-1997, 173-176.

случай

звяр”

ики Преслав.- Преслав, 6,

в 1985: Ст. Лисицов. Графитни изображения и знаци върху в

улети-кончета във Врачанския музей.- МПК 1974, 2-3, 65-67.

християнството вГе1, 79-86Георгиев 2006: П. Георгиев. Две рисунки от Велики Преслав и представите за цар Симеон през Х век.- В: Проф. Преслав. София, 2006, 35-59. Георгиев 2011: П. Георгичетене и коментар.- В: Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 7, 2011, под печат. Георгиев, Василев 2007: П. Георгиев, Р. Василев. Ранно (дървено укрепление на Вътрешния град на446-449. Григоров 2006: В. Григоров. Скулптурна глава от Плиска.- Архе2006, 1-4, 235-247. Дончева-Петкова 1992: Л. Дончева-ПетковЗападната крепостна стена на Плиска.- Плиска-Преслав, 5, 1992, 124-145. Дончева-Петкова 1993” Л. Дончева-Петкова. Отново за брамулети.- ГНАМ, ІХ, 1993, 111-114. Залеская 19Държавния Ермитаж.- Археология, 1980, 1, 48-51. Захариев 1979: Ив. Зхариев. Южната крепостна стена на Плиска и некроп1979, 108-138. Мавродинов 1959: Н. Мав1959. Инкова 1999: М. Инкова. Погребаният звънец. Камбаната. Бит, Годишник на Етнографския музей в Пловдив, 4, 1999, 8-17. Йотов 1991: В. Йотов. Бронзова фигу1-2, 21-23. Йотов 1995: В. Йотов. Четирипечатчета.- В: 1100 години Велики Преслав, 1. Шумен, 1995, 286-290. Йотов 1997: В. Йотов. Три нови ранносредновековни печатчета.- ИНМВ, 47-48,Йотов 2003а: В. Йотов. Още за антропоморфния образ в българското ранно средновековие.- В: Studia protobulgarica et mediaevalia Europensia. По100 години от рождението на проф. В. Бешевлиев. София, 2003, 227-230. Йотов 2003б: В. Йотов. Такрайници от групата “германски четириногв “животинския стил на Балтийско море”.- Плиска-Преслав 9, 2003, 132-135. Йотов 2004: В. Йотов. За някои паметници от Вел2004, 241-244. Лисицоизточната крепостна куртина на Велики Пресла .- Плиска-Преслав, 4, 1985, 200-206. Машов 1974: Сп. Машов. Ам

47

Меламед 1991: К. Меламед. Амулети – коне, яздени от човешка глава.- ППИК, 2, 1991, 219-231 и цит. литература. Милчев 1979: Ат. Милчев. Материали, открити в занаятчийските и търговски помещения, северно от Южната порта на Вътрешния град на

ез 1968 г.- Преслав, 3, 1983, 211-227.

лов, Милчев 1959: Ст. Михайлов, Ат. Милчев. Разкопки в Плиска .

ите.- Векове, 1978, 1, 30 и сл.

cal Rewiew, 1981, 3, 73-80.

: Д. Овчаров. За смисъла и съдържанието на един вид

, 1984, 136-139 и цит. литература.

през 912-913 г.- Археология, 1989, 3, 50-56.

МВ, 47-48, 1996-1997, 161-171.

7: В. Плетньов. Единични и двойни печатчета от а е

20.

Плиска.- В: Плиска-Преслав, І, 1979, 139-176. Милчев 1983: Ат. Милчев. Разкопки южно от гроба на Карел Шкорпил във Вътрешния град на Плиска прМихайлов 1974: Ст. Михайлов. Разкопки на Западната порта в Плиска.- ИАИ, ХХХІV, 1974, Михайпрез 1955 г -. ИАИ, ХХІІ, 1959, 268-288. Овчаров 1974: Д. Овчаров. По въпроса за Шуменската плочка.- МПК, 1974, 2, 22-25. Овчаров 1978: Д. Овчаров. Куртът към слънцето в езическите религиозни представи на българОвчаров 1979: Д. Овчаров. Нови епиграфски паметници от Преслав.- Плиска-Преслав, І, 1979, 185-192. Овчаров 1981: Д. Овчаров. К вопросу о шаманстве в средневековой Болгари VІІІ-Х вв. – Bulgarian HistoriОвчаров 1982: Д. Овчаров. Български средновековни рисунки-графити. София, 1982. Овчаров 1983: Д. Овчаров. За смисъла и съдържанието на един графит от Плиска.- В: Преслав, 3, 1983, 204-210. Овчаров 1984ранносредновековни амулети.- В: Сборник в памет на проф. Ст. Ваклинов. СофияОвчаров 1989а: Н. Овчаров. Съществувала ли е богинята Умай в прабългарския пантеон.- ППИК, 1, 1989, 430-439. Овчаров 1989б: Н. Овчаров. Една хипотеза за българо-византийските отношения Писарова 1997: В. Писарова. Нова находка накити и култови предмети от VІІ в. от района на Кубрат.- ППИК, 3, 1997, 283-295. Плетньов 1997: В. Плетньов. Двойни печати във Варненския археологически музей.- ИНПлетньов 2000: В. Плетньов. Ранносредновековни конични и пирамидални печатчета във Варненския археологически музей.- Плиска-Преслав, 8, 2000, 229-234. Плетньов 2001: В. Плетньов. Ранносредновековни амулети-конници от Североизточна България.- В: България, българите и техните съседи през вековете. Сборник в памет на доц. Хр. Коларов. В. Търново, 2001, 327-338. Плетньов 200Североизточна България.- В: Изследвания по българск среднов ковна България. Сборник в чест на проф. Рашо Рашев. В. Търнова (Фабер), 2007, 266-275. Рашев 1972: Р. Рашев. Прабългарски ли са каменните баби от Ендже?- МПК, 1972, 1, 17-

48

Рашев 1973: Р. Рашев. Прабългарски култов паметник от Мадара.- Археология, 1973, 1, 29-38. Рашев 1984: Р. Рашев. За езическия лицев образ (по пово на някои коланни украси).- В: Сборник в памет на проф. Ст. Ваклинов. София, 1984, 129-135. Рашев 1976: Р. Рашев. Модел на юрта от Девн

д

я.- Археология, 1976, 1, 39-46.

ите-графити от ІХ-Х в.- Проблеми на изкуството, 1990, 1, 49-55.

верното Причерноморие.

телни и недостоверни паметници на

2003,

: Р. Рашев. Още нещо за “преславската цивилизация”.-

– “нов Мойсей” или “нов Давид.- В:

края на .ІІ до средата на ІХ в.-

ра VІІ-ІХ в. София, 2008.

т. в.

Международного конгресса славянской археологии, 1. Москва,

3

новековието (VІІ-ХVІІІ в.). В чест на проф. Ал. Кузев. (Acta Musei

Рашев 1976б: Р. Рашев. Конникът в старобългарското изкуство.- Археология, 1984, 2-3, 60-71. Рашев 1983: Р. Рашев. Късни номади в Плисковското поле.- Преслав, 3, 1093, 242-253. Рашев 1988: Р. Рашев. Ранносредновековни двойни печатчета-амулети.- Археология, 1988, 2, 57-61. Рашев 1990: Р. Рашев. За художественото и културно-историческо значение на рисункРашев 2000: Р. Рашев. За човешкия образ в Северното Причерноморие през ранното средновековие.- В: Българите н СеИзследвания и материали, VІІ. В. Търново, 2000, 37-42. Рашев 2003: Р. Рашев. Съмнипрабългарската култура.- В: Studia protobulgarica et mediaevalia Europensia. По случай 100-годишнината от рождението на В. Бешевлиев. София158-182. Рашев 2004аПреслав, 6, 2004, 245-254. Рашев 2004б: Р. Рашев. Цар Симеон Преславска книжовна школа, 7, 2004, 383-386, (ІІ изд. 380-390). Рашев 2007: Р. Рашев. Към проблема за материалната куртура на територията на Република Македония отАрхеолгия, 2007, 1-4, 90-101. Рашев 2008: Р. Рашев. Българската езическа култуСтанилов 1991: Ст. Станилов. Паметници на металопластиката от VІІІ-ІХ в.- ППИК, 2, 1991, 181-197. Станилов 1992: Ст. Станилов. Старобългарските амулети-кончета.- Плиска-Преслав, 5, 1992, 239-245. Станилов 1997а: С Станило Памятники аварского типа в староболгарской культуре.- ППИК, 3, 1997, 186-132. Станилов 1997б: Ст. Станилов. Изображения от ІХ-Х в. в България и проблемът за славянските божества.- В: Проблемы славянской археологии. Труды VІ1997, 375-381. Станилов 2005a: Ст. Станилов. Тезата за “лицевия образ” и паметниците на художествения метал на Долния Дунав.- В: Проф. Станчо Ваклинов исредновековната българска култура. В. Търново, 2005, 113-12 . Станилов 2005б: Ст. Станилов. Половин звънец (принос към проучването на старобългарските звънящи амулети от VІІ-ХІ в.).- В: Българскиет земи през СредVarnaensis, III,2). Варна, 2005, 29-40.

49

С офия, 2006.

.

Р н о и11-218.

а.- В: България, българите и техните съседи през вековете.

ва. Средновековни бронзови печати-амулети от

атчета от Преслав.-

1: Т. Тотев. Прабългарски метални амулети от Преслав.- Плиска-

на група метални печатчета-амулети от Преслав.-

идални) от .

ngarica VII). Budapest, 1931. e

are de Plisca.- Bulgarian Historical Rewiew, 2002, 1-2, 3-12.

inscription

ergoldetes Silbermedaillon aus Preslav.- Acta archaeologica Acad. Sc. Hungariae, 42, 1990, 195-204.

Станилов 2006: т. Станилов. Художественият метал на българското ханство на Дунав VІІ-ІХ в. ССтанилов 2007: Ст. Станилов. Звънци с редки форми от ранното средновековие.- В: Изследвания по българска средновековна археологияСборник в чест на проф. Рашо Рашев. В. Търново (Фабер), 2007, 211-223. Станчев 1955: Ст. Станчев. азкопки и ов открити материал в Плиска през 1948 г.- ИАИ, ХХ, 1955, 2Стоянова 2001: Хр. Стоянова. Новооткрити ранносредновековни бронзови амулети-кончетСборник в памет на доц. Хр. Коларов. В. Търново, 2001, 339-347. Стоянова 2005: Хр. Стояносевероизточна България.- В: Културните текстове на миналото – носители, символи, идеи, ІІІ. София, 2005, 75-80. Тотев 1968: Т. Тотев. Метални печатчета с образи на животни от Преслав.- Преслав, І, 1968, 173-183. Тотев 1970: Т. Тотев. За образите върху три медни печИНМВ, 21, 1970, 200-202. Тотев 1977: Т. Тотев. Ловна сцена върху три метални печатчета от Преслав.- ИНМВ, ХХV, 1977, 321-325. Тотев 198Преслав, 2, 1981, 182-186. Тотев 1989: Т. Тотев. За едППИК, 1, 1989, 365-377. Тотев 1997: К. Тотев. Метални печатчета (конусовидни и пирамПървото българско царство - ППИК, 3, 1997, 367-397. Тотев 2004: К. Тотев. Пирамидален печат от лазурит на цар Симеон.- Преслав, 6, 2004, 121-137. Aladjov 1985: Z. Aladzov. Die Religion der heidnischen Protobulgaren im Lichteeiniger archäologischer Denkmäler.- Praehistorische Zeitschrift, 60, 1985, 1, 70-92. Feher 1931: G. Feher. Les monuments de la culture protobulgare et leur rélations hongroises (Archaeologia HuFetich 1937: N. Fetich. Die Metallkunst der Landnechm nschen Ungarn (=Acta Hungarica XXI). Budapest, 1937. Georgiev 2001: P. Georgiev. The Shoumen Plate – A Monument of Medieval Christian Gnosticism.- Archaeologia Bulgarica, 2001, 3, 45-55. Georgiev 2002: P. Georgiev. Une contribution complémenntaire à l`inscription-graffiti protobulgMavrodinov 1943: N. Mavrodinov. Le trésor protobulgare de Nagyszentmiklos (=Archaeologia Hungarica, XIX). Budapest, 1943. Оvcarov 1975: D. Ovcarov. Le terme RΟΜΑΝΙΑ sur unenouvellement découverte à Preslav.- Studia balcanica, 10, 1975, 105-111. Totev 1970: T. Totev. Sur une groupe d`objets découverts à Preslav à représantations et marques.- Byzantinobulgarica, III, 1970, 148-151. Vitljanov 1990: St. Vitljanov. Ein V