8а Dпен [н О Л р х е о л о rи ч е [к О nр у JК е[т В О.

~ql/ зs-у·, (r .. l'

Gражението11 РИ

Въ 1444 г.'

Печатница "ЗОРА" - 8ар,на.

1908.

..

8а р нен [КОд Р Х е о л о rи ч е [коДруж е [J8о.

Сражението

ПРИ

ВарнаВъ 1444 г.,

-@-

(еъ 3 нартини).

Пе"tэтница nЗОРR({ .- Варна.

1908.

-..

/-л "jJ71;:.

\~P_OAH.A bl1H~IU 'ЕНА- tЗ~_~~А

\ ~61r;/~. ,

-"-- ... -------. ...... - ....

---- ..... - .. _»- ......... ,.-.

IlОСВЕЩRВf\ СЕ

на

СВ"БТЛRТR 11RMETb·на

ПОЛСКИЯ И МRДЖRРСКИЯ КРАnЬ

ВЛАДИОЛАВЪ111

и

на ВСИЧКИ д.РУГИ паднапи до Варна въ сражението

въ 1444 г.

~Д6 Варна близу, днесъ кж.дt е глухо, пусто,

Въ поля блатисти и осамотени,

'Стърчатъ отъ четири етол1>тия,

·Тжжовно двiэ могили *) съ насипи зелени.

Това поле облива Черно море,

·И чувашъ шумъ на морскитВ талази,

На изтокъ виждашъ ВарненскитБ КУЛИ,

На ззпадъ въвъ мжгла Балканский гребенъ гази ..у тtзъ могили надалечъ отъ Полша,

Почива тихо храбра четица юнашка,

Погинала съсъ краля си за Кръста,

Що сяв~а билъ е знаме и хвала Поляшка **).

) Разбират'L се ABt.Tt иоrши, наречени nМешеIи-Тепе," 1tоиrо се на)!п­

1)агь б.!изу дО с. Паша-:къоЙ. На е~па ОТЪ тtзи М:ОГИJ:И е би.IЪ поетавепъ пр·l;зъ­

КРИ:\lска.та воЙаа. (ВЪ 1856 r.) пз,м.еТRи1tъ па В.:IаJ;ис;!&ва ОТЪ nО_IВЦИ (r.lердИ CTit.­-Тийката "ПдаАИС~lа~ОВИJl па:tlе'!НИЖЪ") •

••) Тtзи стихове е lJрiве.lЪ отъ ПО.lС~И Др. Xp~ Re~H.1t)Bt. (сраВIIИ »B.IJ.­~иа8.ВОВИЛ паиетвикъ").

Сражението при Варна въ 1444 г.

(Съ(тавипъ r е о р r и Ди м. ит р О въ, учитеnь въ м.жжката rим.Н,азия).

1.

История на войната.

Въ онова BptMe папата Евгений IV много се интересувалъ:

1) да отбие вниманието на Европа отъ Събора, свиканъ

въ гр. Базилия, за 'да ограничи папскит-В злоупотрtбления и

2) да помогне на византийския императоръ Иоанъ Па ..леологъ, който петь години по-рано, въ Bpi>Me на другъ единъ

Съборъ, станалъ въ гр. Флоренция въ 1439 Г., 6t се отказзлъ

да накара източн~та черква да се подчини на западната, но

съ условие и папата да му даде прtдваритело или да накара

европейски държави да му дадатъ помощь противъ вctки­

дневно эзстрашаващитt сголицата му турци.

3а тая ц-Вль тоя папа сполучилъ да убtди младия пол­

СКИ И -маджарски краль Владиславъ 1111) за да се тури на че­

ло на една нова кръстоносна война, като за разноскитt на

тази експедиция му подарилъ за дв-в години всички папски

приходи 2), съ сл-Вдующия планъ:

Най-напрtдъ, негодующия противъ султана азиатски са­

трапъ на Караманлия . Али-бей, като членъ' на християнския

съюзъ и той, макаръ и не християнинъ, на чело и на други

още сатрапи щtлъ да възтане, като нахлуе въ султанъ-Му­

радовитt малоазийски влад-Вния" ~Вслtдствие на това султан­

скиn европейски войски щtли по необходимость, да зами­

нзтъ за въ Азия и така Европа щi>ла да се' отърве отъ една

гол'БМЗ часть на турската армия. Слtдъ туй веднага христи­

янска флота ОТЪ папски, венециянеки, генуезки и repuorCKo-

1) Po~eBЪ В'Ь 14:24 r., & прО8'Ъзr.:rасевъ и 38. lIа~11tарски JtраZlЬ въ 1440 r.,Т. е. той БИJ(Ъ па възрасть 16-] 7 rож.

2) Т'Ьй наречевит'h прихожи на СВ. Петър'Ь.

-8-

бургундийски кораби 1) щ-Вла да завладъе Галиполско-Дар­

данелскитБ т-Вснини, за да попрtчи на обратното замина­

ване и завръщане на султанскитt войски изъ Азия лакъ за

Европа, като за сжщата цъль цариградската императорска

флота щ-Вла и тя да пази Босфора. - А въ това BptMe, ко­

гато султанътъ щtлъ да· се бие въ Азия, съюзницит-В оп

западна'Европа .щtли да навлtзатъ въ Тракия2). Така б-Вше

скроенъ плаНътъ'.

Султанъ Муралъ II пакъ, подозирайки поетояннит-В при­

готовления и шушукания на хриетиянитt и за да печели, ви ..ди се, BptMe, за да се приготви и той 3J - прtдложилъ на краля

Владиславъ примирие за 10 години, което се е сключило въ

Сегединъ (ВЪ Унгария), а, санкцио~иранq "съ подписит-В и клtт­

вит-В на султана и краля върху корана и евангелието') ... Споредъ тоя договоръ 'султанътъ се задължи:

1) да отетжпи на Георги Бранковичъ всички кр-Впоети

въ Сърбия и Херцеговина, като му CBoeBptMeHHO повърне два­

мата му синове заедно съ всички други заложници и пл'Бн­

НИЦИ СЪ 200 хиляди златни гулдени.

2) ц-Вло Влашко да бж.де подъ суверенитета на Унгария.

3) да повърне на Георги Кастриоти Скендеръ-бей цtло­

I<улна бащината му територия и хегемония.

4} да брои 70. хиляди минцове "(дукати) за откулъ ~ o~­

вобождение на султанъ-Махмудовия зеть Джелепъ, който въ

едно пр-Вдишно сражение, 1443 г.) бъ попадналъ ВЪ' ржц-Вrh

на маджарит'k като плtнникъ.

5) да дава кралю Владиславу 25 хиляди воiiници за неВ-

ка пр~дприемана отъ него война и .6) отнимаха му се и всички други владъния съ изключе·

ние на една цасmь 011~o България':».

t) г. Кеиеръ »сражеаИRта при ПИКОnОll'Ь и Варна." RpeCJaBD 1882 (ваlitМСRИ). сТр. 40.

2) ыI. С. Paganel. Histoire de G. Castrioti Skаndеr.Ърg.

S) ОсоБCltпо i""lt,,-ь HtK().lKOTO поражеrlИJJ, които той б'k прtтърпt.!l'L ВЪ:М~аджаРСItО и БълrаРIIJI прtзъ 1!J2-1·144 f."

. 4) Cantemir. "llisteire ,de l'agrandissement et de la decadence de'l'empire'Ottoman 1300-17]1.

5} Jirecek "Geschicllte der nu1gat'en" str. BAl. - J. Caro nGeschichte Р••lens" IV. f39. - Кехзер'Ь стр. 40. - Paganel. 1. 11.

-9-

и така султанътъ, опованъ на сключения ДОГОВОР.Ъ)

61> эамипзлъ с:ъ войската си, за да потуши появившит'h се без­

редици и въстанови разклатената тамъ ти'шинз, тъй като' гор-В­

споменатиятъ сатрапъ на Караманлия Али-бей дtйетвително

б-h възстаналъ противъ него и бt даже завлад'Влъ нtкои гра ....дове и султански крtпоети въ Азия. Но туй възстание скоро

било потушена отъ султана. Сл-Вдъ Т,ова той се оттегли отъ

властьта, като на MtCТOTO си оставилъ и провъзгласилъ за

насmдникъ втория си 14 годишенъ синъ Мохамедъ Н, слtдъ

смърта на първия му синъ Алаединъ.

Прtнесенитt обаче отъ Европа султаНСf:(И войски се

I намирали още въ Азия, когато Франческо Кондолмиеръ, фло ..реНТИЙСI{И кардиналъ, внукъ на папа Евгений IV и ,адмиралъ

на папската фло'та - съобщи на Владислава, че заминава съ

флотата си за Галиполъ, за да попрtчи на връщането на

неприятеля въ Европа.и че султанекитt европейски ВОЙСКИ

'всички се намирали въ' Азия, съ изключение на н1н,ои само

слаби" ордии и табури, о'станали -въ Тракия, като сжщеврi:a ..менно го ~знилъ да тръгне и той часъ ПОаСКОрО съ сыIзни"

цитi> си, за да ги унищожи окончателно и отърве християн ..ството' отъ тоя бичъ. - Ед.но съ подобно съдържание писмо

е п'олучилъ Владиславъ и отъ -цариградския императоръ1).

Всл-Вдствие на това въ единъ съвътъ, държанъ отъ пър­

lJенци (магнати) въ кралството, въ който присж.тствувалъ и

римския папски прtдставитель 'кардиналъ Юлиянъ Цезарини,

който подпомогнатъ и отъ прtдставителитВ на Англия, Фран­

ЦИЯ, Венеция, Генуа, Арагония и отъ Бургундския дукъ, Ме­

диоланъ и Флоренция, държалъ една разубtдителна рtчь,

сл-Вдъ която се зе окончателно р'Вшение: че краль Влади­

славъ можелъ и б'h длъ)кенъ да си не пази клътвата прi>дъ

видъ на това, че с.жществуваха по-раншни договори, сключе ..ни съ папата и другитt всички членове на свещения съюзъ)

чийто прtдседатель 61> Владиславъ, и, сл1>дователно, сключе ..lIиятъ ноnъ договоръ съ султана оставалъ, като противенъ

на първитt, безъ сила и безъ посл-Вдствие.

И така Владиславъ на чело на съюзнит-В войски rfрtми"

}{алъ прtзъ Дунава при ОРШО,ва на fO-й сеnтември,Й 1444 г.

t) Paganel, liv 11.

10 -

и се опжтилъ къмъ Варна, централиззционенъ съюзнически

'войск~въ пунктъ. Оттукъ щtли да се качатъ на съюзнически

кораби, за да за~инатъ за Цариградъ, д~ го ззщищаватъ и

да спечелятъ ПО", край другото и унията. Сжщеврtменно и

византийския императоръ се готв-Влъ да под-Вйствува съ всич ...киrn си сили за унищожението на ,останалитt въ' Европа тур­

СКИ ВОЙСКИ. Очз){ваше се да дойде на ПОМОЩЬ съ 15-20 или

25--30~хиляди войска и албанецътъ Георги Кастриоти Скен­

деръ.беЙ. Само сръбскиятъ деспоrь Георги Бранковичъ от ...казалъ съучастието си.

ВЪ C-?i\.ЩН9СТЬ, прi>минаванието пр-Взъ Дунава трtбвало

да стане на 1 септемвриЙ 1). Обаче пр-ВчкиТ'h еж били много':

Bp"hMeTo кратко; наемницит-Б почнали да се разотиватъ, всл1>д"

ствие съобщението на сключеното примирие t а rn б-Вха ядро ..то и ба~ата на ц~лата експедиционна армия. Отъ друга страна

много малко голtмци взимали участие въ експедицията доб­роволно. Отъ Полша пъкъ никаква ПОМОЩЬ не се очац:ваше.

Само една малка часть .наемници-поляци зимаха участие и то

отъ ,ненависть къмъ маджарит-В, които мразели до краЙноеть.

Тогава везиритt-съвi>тници на младия султанъ, пращатъ

писмо до стария султанъ, въ гр. Магнезия 2) съ сл~дното съ ..държание, както казва Наmmег З): "СИНЪ ТИ, царю, е младъ и

неопитенъ, па и не иска да слуша нашитВ сЪв-Вти. ЗаТОВЗ 1ела ти ЧЗСЪ' по-скоро, защото народътъ ни се намира въ опас ...ноеть да изгине отъ гявуритh И твоята душа ще бере гр-Вхъ

за това. " Това писмо щомъ като получи стариятъ султанъ

и като се научилъ за пр'hминаването на кралъ Владислава

пр-Взъ Дунава, веднага съ 49 хилядна войск~ тръгналъ за Ев ...ропа: Отъ Азия въ Европа. той l1р1>миналъ по брi>говеn на

Босфора съ генуезки и венециянеки кораби, като за вci>ки

войникъ платилъ прtвозно право по една жълтица (алтжнъ).

Казва се) че тия кораби сж. били гешевтареки i). По-за вЪр ..

1) Кеперъ. сТр. 41.1) Тука се О'1'Теr.lИ.JI'Ь ТОЙ Аа прtкара живота СИ ПОД'Ь trO.lRT"k па СИПИJl'L

при р. ХfРJ(()СЪ, заеJ[ПО с'Ь АваМ8та пtrови вай-вtрпи c.JужитеJlИ Исаltъ-паша. I!J'.I&ВВИR·Jlп"{)чРрпеuъ Ха_зэ...беЙ (Paganel liv_ 11).,

S) Histoire de l'empire ottoman et Turco·graecia.liv. 1 р. 5. - И оан'Ъ Ни..&0.1 ау "о..исос'Ъ" (Варна). На rJYЬЦ~И. Стр. 149 подзаб. 1.

4) Paganfl liv. 11..

- 11-

ване е, че еж били съюзнически, които· отивали за Варна, гд-Б·­

то и ее очаквали, И· че еж. били епрtни и употр-Вбени отъ

турцитВ З3 пр'hминаването имъ. -'Още 'на· 7 ноемврий, ко-

-гато християнската войска се намирала близу до .Провадия,

кардиналътъ Юлианъ Цезарини получилъ скръбното извtстие,

010 кардинала Франческо Кондолмиеръ, командантъ на- фло­

тата: че Мурадъ' се спогодилъ ·СЪ караманекия сатрапъ'.и съ

40 хилядна войска прi>миналъ пр-Взъ морето по-долу отъ·Га­

JJИПОЛЪ и че флотата му не била виновата за туй прi>мина­

ване, тъй като турцитБ се прtхвърлиха на европейския брtгъ

тайно ПОДЪ закрилата на нощната тъмнина съ малки кора­

би н пр. 1).

Бъ ежщность, оба~е прtминаването стана, споредъ тур­

екип източници, оп най-тtсното мъста на Босфора, гдъто

имено' се намира тъй наречениятъ Анатоли-Хисаръ 2). За лр-В­

минаването 'отъ Босфора на мн'hние еж и Hanlmer 3) и Barl~tio ').Въ това врiэме Бладиславовата войска, състоеща се отъ

20 хилядна конница (отъ които 4-тВхъ хиляди власи) и дв-В

хиляди гол-Бми оБОЗ0ВИ каруци, подъ прi>дводителството въ"

авангарда на прочутия Янко Гуниади и на Владислава въ

авангарда, слi>дъ пр'hминаването и прtзъ Дунава, като ~Ж·

тувала се покрай сtвернит1J поли на Стара-планина, скоро е

пристигнала въ Барна отгд-Вто било прi>двидено, както ка­

захме, да, се качи на корабитt. на съюзнитБ венециянци и ге­

нуезци, за да сгигне часъ' по·скоро въ Цариградъ за да го

защити Краля го съпровождаше и Юлиянъ Цезарини въ ка ..чества началнихъ на кръстоносциrБ, които, въпрtки че взеха

оржжието въ името на Исуса Христа, обаче опустошиха всич-'

ки православни черкви, колкото срtщнали по пж.тя си. Тая

войска пр~дъ очит-В на самия кралъ Б~адиславъ ограбвала,

обирала и опустошавала христ·иянекиrn черкви само за това,

че еж били схизматични. Съ това губиха се еимпатиит-В на

населението. Царьтъ викалъ, но гласътъ му 611 иеремиевъ въ

. t) Andreas de Palatio. "IAitterae de cl.;1de Varnensi" tTp. 21. - Dlugoss.,.Пistоriа polonica" стр. 802.

2) "Leuenclavius. Chronica tfirkischer Nation und die Pandecten." стр. 258.- Zeissberg. Zeitschrift fur oester. Gymnasien, стр. 95.

S) 1. 462.4) Маг-Баrlеtiо. Vita Scanderbegi (Кецеръ стр. 45-46).

- 12-

ПУСТИНЯ1). Много, наистина, бие въ очитъ ограбването и ИЗ,га­

РЯQето на християнскит~ черкви отъ ~TpaHa ни кръстоносци­

тВ, като че-ли т'Б носил~ полумtсецътъ, а не кръста, за ем­

'блема ; защото подобни екцентрични дtяния се позволяватъ

,само на полум·tсецоносци,. а не и на кръстоносци. Тази ли б-В­

ше цt;льта на експедицията?! ...На 16 ОКТОМВРИЙ християнската войска (само 16 хиляди)

-ее намирала прtдъ Никополъ, когато, пристигнаха 4-т-Бхъ·хи"

..ляди коIiница н'з влашкия войвода Владъ .дракулъ, която той

му б1; излратилъ въ ~HaKЪ на вtрпость и СЪГЛ·:1~ие. По-ната­

"Ташниятъ походъ къмъ Варна ·се описва, въ отдtлна сгатия:

"Походътъ на Владислава прtзъ България." (гледай). На 9 НО­

~мврий кральтъ пристигна въ Варна и с;е е разположилъ на ла·

геръ, H~ ззпадъ отъ града 2).Но краль Владиславъ, слi>дъ пристиганетq с'и въ Варна,

-се чудълъ за медлението и закъсняването на съюзиичеСI<иrh

венециянеки и генуезки кораби: па, като се научилъ и ЗЗ,прi> ...минаването на Мурада въ Европа, се е възмути ..YJЪ, рззболелъ

се е, TptcKa го е обхванала и биде принуденъ да се бави по

пжтя И так.а да даде BptMe, по неволя, на султана да прtми­

не Стара-планина и да пристигне къмъ Варна ПЪ .сжщи день)

когато пристигна Владиславъ. Султана се рззлоложилъ на лз­

геръ н-Вщо 4 мили на западъ отъ Варна 3).Султанъ Мурадъ пр1>з'ъ първата половина 'на октомврий

се намиралъ въ 9дРИНЪ. Оттукъ той nрtзъ ~алкана се упжтилъ .къмъ Търново, .гдЪто стигналъ въ края на' октомврий и веднага

се упжтилъ за Никополъ. По пж.тя намtрилъ диригВ на хрис-­

тияниТ-В, вървtлъ nq тъхъ четири деня наредъ, отсгоящъ c~

€ДИНЪ день назздъ и вечерьта на 9..Й ноемврий приетигналъ

и се е. рззположимъ на лагеръ срtщу Владиславовия лагеръ").

Още вечерьта се заб1>лtза турската войска отъ огиьоветh

въ разстояние на 11/2 мили или 5 хиляди кrаqки~), а споредъ

Калимзха 6) на 4 хиляди крачки. Но е възможно да е станала

!) Hammer 11. р. 801. - Pctganel 11. - Кеперъ, стр. 41-43.2) БеХJlеръ, стр. 47.S) Paganel IJ.4) КеХ..'lер'Ь, сТр. 47-48.5) - Palatio п IHllgoss.

6) СаПimасhus. Historia .de rege Vladislao seu clade V~\rlle~~i.,.

- 13

н1>коя оптична, измама и тогава и:.1 1/2 МИЛИ (4 или '5 ХИЛЯДИ

крачки) трtбва да' се увели·чи 4--:-6· ПЖТИ, те, разстоянието­

трtбва да е било· б~9 мили (20-30 или 16-2~ хиляди краЧКИ)l).

. Кральтъ тутакси· рззлоредилъ ВСИЧКО, що трtбваше, като­

далъ заповъдь ВСИЧКИ да еж на щрекъ за въ· всtки случай.

'Сутриньта рано свикалъ воененъ съвЪтъ. Кардиналътъ Юли­

янъ, Цезарини· nрi>дложилъ да се укръпатъ BptMeHHo до прис­

тигането на флотата (па и на Скендеръ ..беЙ, разбира се). Това

;потвърдиха и другитh епископи и н-Бкои orь маджарскитъ

ГОЛЪМЦИ (магнати). Гунияди се възпротиви прtдъ видъ, че съ.

тая постжпка турцитiэ ще се насърдчатъ и окурз>катъ, а хрис­

тиянитъ обратно. Прие се мнtнието на Гунияди отъ краля и

отъ всички да се не дава почивка. !IЗ неприятеля, ами да

го нападнатъ веднага 2). Гунияди въ една дълга и пламенна

рtчь доказалъ до колко вр-Вдно могло да бжде мнiнието,

на Цезарини, а именно: че подобни барикади може нtкакси да

послужатъ като .приБЪжищ.е за една отблъсна.та и разбита

войска, а н'Вматъ си MtCTOTO и значението за побtдители: че

поб-Вдитt се печелятъ съ инициативата и съ бързината, на

колкото се може по-силни ДВИ)l{е~ия: че само така може да

се зачуди неприятельтъ и да се окуражи една армия, когато

затварянето въ едно укрtпление обезкуражава приятелит'!; и

окуражава неприя..телит1J: че СЪБС'ВМЪ емъшно би било да се·

очаквало вtщо отъ флотата, защото войниuитt-моряци на

флотата еж пъти и можели да служатъ въ н-Бкзква операция

по сухо до толкова, колкото, конницитъ по море.

ты<оo на 9 ноемврий наредиха се въ боевъ редъ eДHa~

ср'hщу друга ДВЪТЪ неприятелски войски:

А.

Споредъ Paganel (11). както слtдва:

1. Християнска войска:

(Подъ глаnната uбща К( маllда ва Янко Гунилди).

1) На ЛJЬВllЯ флаГ/гъ (кРило) бtха власиrn СЪ 5 маджар­

СКИ легиони, подкръпявани' и прtдпазвани отъ блатата и езе-,

рото (девненско).

1) Кех ..1е}.)ъ, стр. 47.2) Paganel. 11. Кехлеръ, стр. 49- 50.

-14-

2) На д,ьсноmо 'Крило, прострено къмъ rpa~a, бtха всич­

КИ останали· маджарски сили съ черното унгарско ,знаме, за­

щищавано отъ знаменосеца Франга, отъ Ерлавския епископъ

и ОТЪ· кръстоносцит-В ПОДЪ' командата на Юлиянъ Цезарини.

З) На' ариергарда эздъ тия два фланга и най-близо до

града, за запазване ТИЛЪTh на войската, багажиrБ и другитБ

военни'провиянти и пособия, б~ха наредени подъ командата

на Варадинския елископъ, поляшки роти съ знамето на СВ.

Владиславъ и легиониrn на Ласко, Бобричъ, а въ центра имъ

стоеше 8ладиславъ съ само 50 конниuи-rnлохранители, подъ

знамето на СВ. Георги, носено отъ' Стефанъ Баторъ.

11. Турска войска:

1) Дtьcllomo "рило се е командувало отъ румелийския

беглеръ-бей Турханъ-паша.

2) Лlbвоmо крило се е ,командувало отъ анадолския бег­

JIеръ-бей Караджа-паша.

З) B7J 1~eHmpa 6iэ султанъ Мурадъ съ яничериrn ПQДЪ

командата на Язиджи Тоганъ, имайки прi>дъ себе си една до­

JIинка (дере t , по вctкз вtроятность Планово дере. А отЪ дол­

чинката, покрай КОЯТО бt поставилъ забито едно ДЪЛГО ко­

пие съ нарушения отъ Владислава ДOГOBOp~~ като знаме, ·ВЪ

БИДЪ на ПО3ИВЪ и протестъ прi>дъ божията правда и

4) Най-нззздъ бtха багажитБ икамилитБ.

Б.

Споредъ Кехлеръ (стр. 53-58)) така:

1. Християнска войска:

1) Л'Ь80'nО "рило близу до езерото: 5 маджарски зна­.мена отъ наемницитБ на Гунияди и на нiэкон маджарски

голtмци 1) (барони) ПОДЪ KOMaHдaTa~ споредъ турскитБ лtто­

ПИСЦИ!} на нtкой си Кара Михалъ (Черний Михаилъ) 3).

~) ~ex.Ie~i стр. ~з. Pala.tio сТр. 29, Dlugoss СТр. 80!. - М. Beheim. Vondem КОПlg Ladlslaus, vle, er mit t1en Tiirken streitet (И:t'цiвие ОТ'Ь Караянъ въ"QueJlen llnd Forschungen zur Geschicllte der vaterHi.ndischen Litteratur undKunst'C) vers. 354:- 360.

')LеuепсJаvinз.Pandectes, стр. 59.-Bonfinius. Rerum ungaricarum decades.1) Beheim v~ 359.

- 15-

2) Въ центра на цiэлата боева линия на дъсно отъ л-Ввото

КрИЛО: кральтъ съ своит-В тВлохранители -- маджари, пол~ци,

}i наемници рзздi>лени на дв-Б групи по дв"Б хиляди конници1),9ТЪ които едната съ знамето на краля, носено отъ поляка

Latschaln LassJave, другата съ знамето на СВ. Георги, носено

отъ Стефанъ Батори. А свитата на краля била отъ 500 души !).3) Д1ЬСНО крило: 5 знамена (4 маджарски и едно кръсто",

носци отзздъ) съ свой наналникъ, подъ генералната команда 3)на 'Велико·ВардаЙнския епископъ Johann Dominis. Калимахъказва, че имало още едно знаме на деспота '} безъ неговото

присжтствие.

4) Генераленъ ариергардо: власитВ эздъ центра на марш­

линията.

5) Най-нззздъ и наЙ·близу до града: обозитБ съ всич ..КИ потрtбности З3 'войската, защищавани и запазвани отъ ар­

тилерия, състоеща се отъ леки машини (за м"Бтзне камъни) и

топове отъ малъкъ калибръ за хвърляне оловени гюленцз.

Всичко 13 или 14 знамена по редъ (съ каруцит~ и зр­

тилерията заедно), споредъ Веhеim·Кехлеръ, така:

д10СНО 'Крило:

1) Знаме отъ поляци подъ команда на 1. Dominis Ве­

JIико-Вардайнекия епископъ и главно командующъ на ц-Влото

д-Всно крило.

2) Знаме отъ кръстоносци подъ команда на папския

легатъ кардиналъ ю. Цезарини.

3) Знаме отъ кръстоносци подъ команда на Симонъ

Розгонъ, ерлавский епископъ.

4) Знаме отъ кроати подъ .команда на магнатъ Францъ

Thalotz.

5) Знаме отъ бошнаци подъ команда на тБХНИЯ епис­

копъ Rafael Hercog yon Zegey.

t) Jbidem у.335-310.

2) Ducas. Corpus hist. byzant. (t. 21), сТр. 23. - Beheim 8. 773. КеХ.lеръ

СТр. 54.3) Palatio стр. ЗО.•) Ке:перъ стр. 65 ПОАзаб. 1.

- 16-.

I1eUI110po:

6) Знаме отъ кралски тtлохранители, - маджари и по,

n.яци. 3наменосецъ Latscham Lasslave..7) Знаме отъ кралски наемници. Знаменосецъ Стефанъ

Батори.

Л1Ъ80 крило:

8) Знаме йТЪ наемници транзилванци.

9) Знаме отоЪ наемници секлери (транзилвански маджари)_

10) Знаме отъ наемници на Гунияди.

11) Знаме йТЪ наемници на магнатъ или баронъ Aras­diartsch~

12) 'Знаме отъ наемници на воивода Чернии' Михаилъ&

Арuергардо:

13) Знаме отъ власи.

14). Знаме отъ колесници и артилерия.

А за да се не намалява войската въ полесражението, па ..зенето на градскитi> етtни на гр. Варна и на Галата б1> оста­

вено и повi3рено на самит-В жители. Това обаче е било мно­

го опасно, че въ случа~ на поражение граДСr<итt врати мо­

жеха да оста'натъ затворени и за християнската войска, кое ..то и дtйствително стана 1).

Споредъ Кехлеръ 2) християнит-В бtха се разположили

на височиниТ-В съ л-Ввото ·1<рИЛО и съ центра къмъ изтокъ

отъ бившето село Кадж.-кьоЙ въ точно сtвериа посока и на ..правление. А л-Ввото крило стоеше отъ }?ариа 1000 тага, а

д'Бсниятъ до подножието на плаН,ината - около 2000 тага.

11. Турска войска:

Първа ЛИНИЯ:

1) Д1ЬСНО крило (срtщу християнското лtво): спахиитt З)

европейска турска кавалерия ПОДЪ командата на Даутъ ..

1) Palatio С"I'р. 29 И 36.~) КеХJlеръ стр. 53.З) Еили раздtJени па. 4. категории и IIo.1YQaBa.11I па ;r;епь· 12-10 аспри

(ПЭРI1). Ора.жпнта имъ: сабя, късо ПJЙ ДЪ.1ГО копие СЪ М8J1.КЪ ПJ.tпорtп;ъ, буз­.Iугапъ (ТОnУСЪ), етр'J;..'IИ, Ш,lе)f1>, ЩИТ'Ь П.1И ризници, паПРа1~евn (}ТЪ СП,1е1'СПИ ве­рижки или ваUlJавепи 01Ъ люспu. Ca~IO една четвърта часть отъ T'l,x» еж би.IИ

ТУРЦИ J а остаиазит! ренегати (1\СL1tръ, стр. 19-20).

I2_(7) IK 17~ !" I ) (}

паша, наредени въ права линия по отдtлни съ интервали

ескадрони.

2) Л,Ь80 1'РUЛО (срtщу християнското д-Всно): спахиитh

- зэиятска турска .кавалерия подъ командата на Караджа­

паша, наредени сжщо.

Втора ЛИНИЯ:

1) Яничаритt 1), .образували каре задъ" първата лин~я,

подъ командата на Язиджи Тоганъ 2). Но има мнtние, че TrВ

образували центръ на първата .линия З).

2) Камилитt съ обозит~ зздъ карето на яничаритt. Но

има мнtние, че камилитt бtха прtдъ фронта на яничаритt 4).

Третя линия:

(Разположена, по прtдложение и въображение на Кех­

леръ (стр. 58) зздъ яничари1''В и камилитъ сжщо така, както

и спахиит-В на първата Лl'Iния):

1) д,ьсно кРило: спахиит1> на Високата Порта.

3) Лnво 1(jJUЛО: спахииri> на Високата Порта.

Четвърта ЛИНИЯ:

(Разположена З(lДЪ планината и тъкмо срtщу д-Вения.

християнски флангъ):

1) д,ъсно lt Л1Ь80 h'рUЛIЬ: акинджиит-В5) - нередовна

кавалерия отъ доброволци.

2) l1eJl1Jzpb: азапитъ 6) (п-Вхота, подържана отъ ОI\ОЛИЙ­

скитъ общини) разполо}кени ArIежду дв-Вт-В крила на акинджиит-Б.

1) T:h ПОСИЛИ СТр:В.IИ, Xe'lOBe4 хап!жарп, щитове за запазване rър;tптi и

прi>дпитi1 слаби страни и бt.1И шапки. ПО-'IучаваJlИ па )l;епь 4 аспри и повече

(КеХJlер'Ь, сТр. 20-21).2) Paganel 11.3) KeL'IepY. сТр. 57-58, по.з;заб. 5.•) Кехдеръ СТр. 58.S) T'h бtха в'Ьоржжевп) Бакто и слахиитt. За тtхпа заПJlата CJ:ужила П.'Iяч­

ката, ОТ'Ь колто оtJаче 1/10 давали на султана и t /10 на началника си. Въ Bptxeва поход'Ь тrБ 6'hxa разузнаваЧIl. А въ ср~же!lИЛТа. rt подltрilllВЗJl.И двата фдаurа

ва ц'f).IIата 1JоИека. (КеХ~'Jеръ стр. 21).6) Tt получавали отъ общивитt три дуката па мi;сец'Ь. Til бi>ха просто

стрtJJЦИ. Но СJ1УЖИ.;'[И и като пионери и корабостроители. Tt се различаВaJ(И отъ

.ивичаритt 110 червевит'h си чалми (КеХ.lеръ сТр. 21 и подзаб. 4).

2.

-18-

Оевънъ тия СИЛИ, въ турската войска намираха се и без­

бройни пионери1).

Споредъ Кехлеръ (стр. 51) турuитt бiiха се разположи­

ли на сtверъ отъ с. Индже"кьоЙ. Тамъ има двt тепета ­Санджакъ-тепе и Мурадъ ..тепе. На лослtдно~о бtше поста­

вено копието съ нарушения договоръ 2). На сжщото това те­

пе Мурадъ въздигналъ послt триумфална колона съ надписи З) ..

Тука 61\ центърътъ на турцит1>. Това м1>сто отстои на

западъ отъ Варна 10 хиляди крачки').

ЯничариrБ, споредъ Belleinl lS) б-Вха на брой 12 хиляди

и повече, когато споредъ Palatio 6) само 5000.АкинджиитБ, споредъ Beheim, бtха 16 хиляди 7).

Спахиитt, пъкъ въ ония врtмеиа, споредъ Ранке 8) бi>ха

повече по потекло и езикъ сърби. Споредъ сжщия 9} бiэn­

градекит1J яничари наричали евоитВ началници: даудъ ..Изобщо турската войска в;злиэзла на брой до сто хи­

ЛЯДИ 1О), KaT~ се има прi>дъ ВИДЪ, че къмъ 40-п хиляди отъ

Азия присъединиха се и нtколкото ХИЛЯДИ, останали въ Евро­

па, за запазване границата и крtпоеrитt, както и гарнизони­

ТВ) пристигнали изъ България сл~дъ напущането или пр-Вда­

ването отъ тВхъ на християнит-В крtпоститh ll)., Самиятъ Гу-

,нияди изброява турскитt сили лри Варна до 105 хиляди. А

пъкъ Palatio 1!), по слухове и прtдания, ги възкачва до 120хиляди дуШИ 13).

t) Leuenclavius. "Historia musulmaniae Тurсоruш: стр. 514. - Кеиеръстр. 57.

2) Kanitz. Donau-Bulgarien und der Balkan. 111. стр. 182.3) Ка.JIим:ахъ стр. 179.4) Ке:uеръ, стр. 51. ПО;!J.заб. 1..6) стр. 44., СТИL 752. "8) (:тр. 32.

'1) Кехзrер"Ь, Стр. 59, ПО~'3аб.

8) L. Ranke. Die serbische Revolution. Аиэ serbischen Papieren und1\Iittheilungen. Пр'hВ. на руски ОТ'Ь п. Бартепева и прiво,!;'Ь ва rръцltи ОТ'Ь.A.lе1tсаIlДЪръ Н. Кости. Гл. 111.

а) ibidem r.l. IV. ПО'!;'" заб.

tO) Кеuер'Ь стр. 58.

It) Вижъ по-rоpt 9-й uоемвриl. ZeissЬегg стр. 118.12) Стр. Зе••1) Кецер'Ь стр. 58.

-- 19-

Но всичко това еж. частни мнtния по· пр-Вдпоnожения и

аухове. Исторически е обаче извtетно, че турцитt еж били

само 40 хиляди и че на ПОМОЩЪ на султана пристигналъ п-Б­

ной си Мехмедъ (вtроятно Никополскиятъ гарнизоненъ наЧЗJl­

НИКЪ)1), .за КОЙТО Дуксъ казва 2): "Тi>зи пъкъ (войски) на

Мехмеда, «ато се ~аучили за прi>минаването на Мурада, за

~динь день се събрали и за два ДНИ пристигнали въ Варна.·

Бъ основа на туй число Pagariel и др., правятъ плана на сра­

жението. А пъкъ Кехлеръ направилъ плана·скицата си възъ

()~нование, както самъ изрично това казва 3) на описанитБ отъ

поета Beheim знамена и знаменосци на отдtлнитБ отреди и

nойскови отдtления, като еамъ пакъ Кехлеръ не ,отрича, че

Беhеim ималъ свi:.д-Вния за ВСИЧКО, описано отъ него, отъ

простъ единъ войникъ, на име Hans l\Iargest, който излежзлъ

цtли 16 години въ турски эатворъ. Поетътъ Beheim ') прtд­

crавлява всички знамена поставени на единъ редъ, а въ фрон­

,.а и во глав-В иетия кралъ. Но, както стиховетъ въ една поема

<:е нареждатъ, единъ подиръ другъ paBHoMtpHo и ритмично,

flадали и войскитБ се нареждатъ така въ вр-Вме на сражение,

<Както въ случая съ кралъ Владислава на чело и въ фронта

изnоженъ срi>щу неприятеля!

Така че хриетиянитБ имаха зздъ гърба СИ гр. Варна, ко­

тата турцитБ бtха обърнати къмъ тоя гp~дъ, имайки срtщу

'Си изходящето слънце. А двtтi> войски дtлеше суха и пtсъч­

.лива долина, много удобна за кавалерийски движения ~}.

Сутриньта на другия день, 10-й ноемврий, пр-Вди да се

.започне сражението, зловtщь силенъ вtтъръ и буря неочак­

вано разпок;ксали всичкиrБ знамена на маджаритi>. ТЪКМО

,.огава главнокомандующиятъ Янко ГУНИЯДИ на чело на мад­

жариrh нападналъ л-Ввато неприятелско крило, което и раз­

пръсналъ. Сжщеврtменно,. отъ друга страна, и ntBoTO хри-

-стиянеко крило нападнало дtсното неприятелско крило, ~aTO

<получилъ да ГО разбие и съ голи шашки да· мине пр-Взъ не-

1) Кеиеръ стр. 47, ПОАзаб. 3.1) Сар. XXXII.3) Кеперъ, стр. 38 похзаб. Срав. и стр. 51.4) Стр. 835-84:0 и 352-860. 'Кеиеръ стр. 513-55.1) Kex.lepъ стр. 59.

- 20

приятелския лагеръ и да стигне чакъ до самата пала~ка на

султана, 1). А споредъ Кехлеръ 2), cBoeBpi>MeHHo и ,власитБ, се­

вмркнали пр~зъ разбититВ неприятелски редове И,се HaM~­

р,ИЛИ на тила и~отзадъ султаН"h-Мурадовата позиция при .ка­

милип. Уплашени спахиит-Б. се разпръснали по близкитt rpa­дища и разгласили, че Мурадъ се напълно поразилъ и умрtлъ.

АзиятциrВ.даже зимаха дишанието си чакъ ДО ГаЛИПQЛЪ прtзъ­

Одрин:ъ, отгдtто всички турци' се готв'Вли да се върнатъ въ

Азия, ~).

Бъ този крити~ески моментъ, султанътъ, разочаровацъ.

J:f. самооболщенъ отъ геройекитt подвизи на ХрИСТИЯНИТ'Б f ели­

санъ и отчаяиъ, се готвълъ да ОТСТЖПИ, за да се спаси 4.).' 110.отблъснатиятъ отъ Янко Гунияди Караджа ..пашовия флангъ

б1> не безъ порядъкъ отстжпилъ и се съсрtдоточилъ KЪ~Ъ

центра, гд-Бто бtше султанътъ·съ яничаритt. Въ сжщия МО-,

м·ентъ Караджа-паша се обърналъ :къмъ султана" и му казалъ::Господарю, не оставяй войската си; падни, ако е 'нужно, но

падни славно t Язиджи ToгaH~ се нахвърлилъ върху Карад-­

жатз, аа ~a накаже благородната му дързость, но биде убитъ.

оп единъ маджаринъ. Султанътъ насърдченъ· отъ ТИЯ думи

на Караджата- и за да насърдчи неразпръсналата си още окон­

чателно войска, вдигналъ рж.цЪт-В си къмъ небето и извикалъ.

велегласно: "Ей Исусе! Ако Ти си дtйетвително Богъ, както;­

7ВЪрДЯТЪ християнит-В, накажи ги за клЪтвон~рушението. к Съ.

това трй, дtйствително~ сполучилъ да внуши' и възпламени

новъ куражъ на ,войската. си и да прtтърпи до край силни­ТБ И люти нападения на ГУНИЯДИ 5).

J:Io кральтъ напуеналъ позицията си, тръгналъ съ КОН-·

ницата си И, се нам'hрилъ пр~дъ камилитi>," погледътъ и ме­

чението на които внушиха на конеrn му· страхъ и трепетъ.

Тука Гунияди се ср1>ща съ краля. Акинджиитt и аззпитh

по-напрtдъ, ~aTO слизали отъ планината) бидоха отблъснати;.

сега' тt, повторно слизали и се отправяли къмъ оБОЗ0ВОТО

укр-Впление. Гунияди поканилъ краля да се върне на мъсто­

то си. Краля връщайки се, напада сл'Взналитt отъ планината

f) Paganel 111.') КеХJlеръ стр. 61.....:62. ­') Кеиеръ стр. 63.4) Кеперъ' стр. 68.') Paganel Ну. 1..

-21-

'Неприятели, които отблъснати сега втори пж.ть, осrавиха на

'полето около три хиляди трупа. Гунияди сега още повече на­

о -стоявалъ и молялъ краля да се върне на първото си Mtcтo.,

което и да не напуща, безъ неговото (на Гунияди) мнtние

:и съгласие, 'и да не напада той - кральтъ пично неприятеля,

-ами да се върне и' прибере войската си въ първото Mi>cтO,

докато още имало BptMe. Иначе, казваше му Гунияди, ще

на"Стжпи катастрофа и погромъ, бtгъ и паника на всинца ни ..Дълженъ е билъ кральтъ', казваше му Гунияди, прi>ди всич­

"ко да пази живота си не само за подданицит-h си, а и за ц"h­

·.ла Европа, която бt застрашавана. Кральтъ наистина, се

върна на мrБстото си. Обаче поляшката му свита, която съ

.завистливо око сл-Вдвала подвизитБ на Гунияди, наклеветила

"ГО прtдъ краля и му го е прtдетавила за дързъкъ надмен­

пикъ и пустославенъ човtкъ, който желаелъ да даnа на кра-

·ЛЯ "си заповtди, BMtcтo да получава 1). Кральтъ се разуб'h­

ДИЛЪ и отвлtкълъ отъ тия клевети и козни лоляшки И съ

·500 души само избрани конници (като оставилъ, види се на

първата си позиция останалитВ около него за въ веВки слу­

чай) се впусналъ срtщу яничаритt и сполучилъ да стигне

'Тъкмо при самия султанъ, върху когото и I вдигналъ сабята

-еи, за да го удари. Но не .сполучи. Той тамъ, 'подобно на

едно 'невинно гължбче, е попадналъ въ ноктигБ на наЙ ..хищ­н"Ия яничереки ястребъ: защото cBoeBptMeHHo двама яничери

повалиха коня му заедно съ него, като единиятъ отъ тБХЪJна име Хамуза (споредъ Franges) или Теризе (споредъ Chal­-.cocondylas) ударилъ съ секира и отрi>залъ прtднитБ (или зад­

нитt) .крака на коня; а другиятъ, на име Ходжа (или Коджа)

'- Хисиръ или Хезеръ..беЙ изъотзздъ ударилъ съ копие ВЛЗ:­

.дислава" по главата, която' и отеВкълъ, натикналъ я въ ~o­

пието си, издигналъ я и извикалъ, колкото му държеше глз-

<:а': "Гявури r Ето ви кральтъ! а Копието съ натикнатата въ

него глава биде поставено право при другото копие съ

нарушения договоръ. А ззедно съ главата биде отр-Бззна и

рж.ката на Владислава, която 61> подписала договора и която

.01> вдигнала сабята му противъ султана!). Бъ случая, подоб-

1) Kex.lepъ стр. 62-64. - Chalcocondylas стр. 337. - Palatio стр. 82.2) PaganeI, 11. КеХ.lеръ стр. 6i-65. Leuenclavius.. Chronica стр. 22 и

161 и Hist. тизиl. стр. 615.

- 22-

но litщо е ·станало съ Владислава, което много по-отрано се

е случило, споредъ историка Ксенофонъ, съ Кира и брата му

Артаксерксь1). ,Подиръ това Гунияди напразно се е пом-жчилъ да QT­

.търве трупа на краля!) и да отсрани и изгони отъ войскатаСИ'

паниката. Той викалъ, канtлъ, стараялъ се да укуражи воЙ-·

нициТ-В си. Ала паниката въ ноз-ВТ'h си н-Вмала УП1И, ами кри~

JrБS). И така Гунияди изгуби сигурната за него побtда, изгуби

краля си, изгуби и куража си. Страшно е послtдвало послt.

клане. Около 10 хиляди християни бидоха заклани, а трупо­

Beтh имъ хвърлени въ езерото, въ оная приблизително м'Бст­

ность, ГД1JТО послiJ отъ английската компания устрои се еж:..·

ществующата още първа желtэопжтна станция или же малко.

по-нагорi3 t д1>то е старата чушма Макеудъ·ага.

Въ сражението заедно съ кардинала .~лиано паднаха R

двамата епископи, падна и Караджа-паша. Велико-Вардайн­

ския епископъ, опитайки се да прtгази широкото езеро и

прибtгне къмъ срi>щнитБ височини, потъналъ въ бездната.

Ерлавския епископъ пъкъ тръгналъ къмъ Галата и НИКОЙ

вече не го е вид1iлъ').

На мъстато на оБОЗ0ВОТО укрtпление, слi>дъ поражение­

ТО, за да з~пазятъ ужъ и спасятъ пр-Впареца на СВ. Ладиславъ"

бi>ха се събрали около 200 души конници (остатъкъ отъ 'цt­

JlОТО дi>ено крило, командувано повечето отъ попове, влади­

ци и калугери, между които и Palatio), които ги заобиколи 3хилядна турска 'f:'онница, беэъ да имъ ПРИ"J.lини_- никакво ЗЛО

(защото, ВИДИ се, СИ пр-Вдадоха оржжието и прi>дпочетоха спа­

сението на живота си, отколкото на прtпореца), като само се

задавал," да прtкатури "1>1<ОИ каруци и други да обере и

разграбне. Сутриньта на другия день пристигналиТ'В яничз-

.ри завладtха това MtcтO, дi:»то биде убиrъ ~ Стефанъ Батори

(на маджарски Bathor = храбъръ, юнакъ) или Stephan v()nВисЬаг, както се споменува въ писмото на Гунияди 5).

1) Xenophon. суп.minoris' expeditio (нъ. 1, стр. Х. 1).:1) Chalcocondylas стр•.387. Leuenclavius, Hist. musulm. стр. 615. Кех­

.жеръ стр. 65.~) "Chacnn tзэсЬа, еп fuyant, de garentir lа prison de воп Аше" (Lavardin)•

.4) Palatio стр. 81. Кеперъ стр. 61.1) Кеиеръ стр. 65, ПОАзаб. б.

- 23.-

Заzу6uт1Ь на mурциm1Ь:

Споредъ поета Beheim, около 70 хиляди. Споредъ Маджа­

рина Bonfini зо хиляди. Споредъ поляка Длугошъ 76 хиляди!).

По за вtрвание е, че Длугошъ мислtлъ да каже (гледай загуби

на ХРИСТИЯНИ), какво J/5 отъ християнската войска се е спа­

сила, а '/~ загинали. Когато въ сражения падатъ крале, то

числото на убититt и паднали неприятели въ тия сражения

тр-Вбва да звучи, колкото се може, повечко за изкупление

кралската жертва! Католицитh историци по ..точно опрtдi> ...пять турскитt загуби, OTKOJ1KOTO християнекитt. Сж.щитt npt­вишаватъ числото на неприятелскатавойска, за да е възможно,

види се, да се прtвишатъ и загубитt й. Сърззмtрно, въз­

можно е Tt да сж направили сжщото и за числото на христи­

янската войска!

Загубumtь на ХРUСnZUЯJ-llUntь:

Споредъ Beheim, 3 хиляди убити и толкова плtнници.

Споредъ Длугошъ 2) 1/5 отъ войската, т. е. 4 хиляди всичко,

между които. и двама братя поляци отъ Тарнова (ВЪ Полша)

Мартинъ и Станиславъ (уоn Rocnov). А споредъ други 10-12хидяди 3).

Между падналитt християнски ратници искаме да Btp·ваме, че имало и българи, както имало поляци, маджари,

власи и др. За доказателство.служи това. което четемъ у Кех­

nеръ '), че въ похода на Владислава прtзъ 1443 г. до София

и обратно, Владислава го придружавали и увеличавали ката­

дневно войската му голi>мо множество въорж.жени бошнаЦИ tалбанци и б1JлzаРt:t. Всички тия бtха наемници. Този походъ

се ув-Внчалъ съ пъленъ успtхъ. Настжпилата, обаче зима и

гопtматз липса на продоволствия принудиха Владислава да се

върне въ гр. Буда (Ofen), за да се наново пр·иготви· и продъл ...жп посл-h сжщия походъ съ още по ...голtмъ.усцtхъ. Въ Буда

1) 3агубитh и ва Юltn страни 80 ХИJlВАИ, оп. които, ато спа,;нея'Ь 1/$)

4, Х~ВАП христилии.

') Стр. 810-811.3) Rex.lep" стр. 65-66.4) Кеиеръ стр. 89-40.

- 24·-

Владиславъ се върна на февруарий 1444 г. Войскит-В и наем­

НИЦИТЪ бъха готови и чакаха неговата Височайша запов~дь.

На ·1 августъ стана примирието и, за да не се рззотидатъ на­

-емницитВ, Владиславъ побърззлъ слtдъ 1-nри деня да обяви на­

.ново, войната, което IrВмаше да направи толкова бърже, ако

'ядро~о на тогавашнит-В войски - наемницитБ, се разпускаха

и разотиваха. Даже Владиславъ б-В тръгналъ за война съ

войската си и бt сrигналъ въ Сегединъ,. като ло пж.тя го

свариха пратеницитt на Мурада, за да му пр-Вдложатъ при­

.мирието, което и стана въ сжщия Сегединъ1). Ще рече, че и

"въ въпросната нова война сжщит-В наемниЦИ пакъ зимаха уча­

,стие и ~e >КДУ бошнаци, албанuи, ПОЛЯЦИ, чехи, маджари,

власи и др. пакъ имало бьлгари. Ала не бtха само тия

българи наемници. КЪМЪ тъхъ се прибавиха и присъединиха

нi>колко още ХИЛЯДИ наемници или доброволци бьлгарu отъ

самата България, като знаемъ, тая цова и послtдня експеди­

ЦИЯ ставала и за освобождението на т-Бхното отечество. Вла­

диславъ 61> об-Вщалъ да даде и Г.Унияди се над1эвалъ да зе·

.ме хегемонията на България сл-Вдъ освобождението й 2). Но

Владиславъ прtминалъ Дунава само съ 16 ХИЛЯДИ войска.

1) Zakrzevski. Ladislaus Erhebung апС den ungarischen Тhгоn.-Брокrаузъ..Ефронъ. ЕНЦИК.:lOпедическiЙ СJlоварь.

1) Кеиеръ стр. 40-4J.-Оrпосите.жво потецото на ГУПИIlДИ ИНОГО наро.-и

се uа,J;прtlварва.тъ, за lа повтарлтъ JtУМИТ'h на Лафага: "Блазе пи, че си е нашь. с(

Това би БИJlО достатъчно за звамепитостьта па ГУIIИИ,1tИ. Обаче ПРОИ3ХОЖJl;ението и

DOTeKJrOTO B~ Иоапъ КОРВИП'Ь ГуаИНiИ (рOJ~. ва 1887 r. въ Hunyad и у:мр. B~

СеМJl:ИНЪ па 11 авг. 1456. rJlJl;. Брагхаус'Ь) по баща. е БИJIО ИТRJlИВВСltо И по най­

ка. гръцко-византийско. 3а УТВЪрЖJr;ение па ПОСJlrh,:r;пото мож.е .ца служи и окон­

чанието ив. самото име Гуни-адn, че подобво окопчание има. само на rръцltии

езиJtъ. Баща му е БИJI'Ь еJ(ИВ'Ь ОТ'Ь п'Ьрвитh патриции ВЪ Римъ~ а :маЙк.а му оп.

императорската цариграi1.СК& фз,ИИJ[ИJl Н(). Пuео.ll.О3ИТ'h. С'hnейп!\т& емб..tема. ка

ГупиаАовцит:k е БИ.!Iа гарвавъ съ ЗJП:\ТfПъ пръстепъ на. lIJ1юпа. На Jf&ТИВСКИ COf­

vus-rарвапъ и Corvinus- Гарванов'Ь. Това доказва .I&ТИ8Сltо-италилнсхотопо­

тепа ва Гувиа,D.U. А ИСТОрИJlта па ПаJJ:еОJlОЗИТ'.h ПО старшевство обеХА въ себе

си иеторилта на Гувиажовцитi;, обратното пе (срав. Paganel,.liv 1. по;{за6iJr,. Sи Бrосkhаus). А ТраlIСИJваПСКИJIТЪ Оltржгъ Hunyad е ПОJ[УIlИJlЪ името иа. Гуни­А,J;овцитi;, а пе обратно.

. Герм:авцит'h, обаче ro сиtrат'Ь за rермавец'Ь, като к&зватъ просто, че тойе БИJЪ УЖ'Ь .цове,l;енъ или веза!оненъ синъ на гериавск.ил им(]ераторъ СИГИЗМУR~Ъ•

• СърбиТ't п'ыtъ го ИСRат'L за сърБИIIЪ. 11 т'! иматъ право. ГУВИJI)r,И повече­~O ~ОИ~И е иапраВИАЪ ВЪ с~рбс&а зе~JI, съ ROaTO въспоминапилта ва ПОАВИЗИТ\

му еж по-тtено привързани и му В~ЪХНUИ 'Чисто сърбс.ltИ чувства И.lи сиvпа1'ИИ.Та и сърБСltи пtсви има, въ 1tОИТО се в"Ьзяtват'Ъ ПОJ(визитi на. ГувивJJ.И въ с'Ьр ....бна (Ranke, r.:l. 4 и Сборпи&ъ на стари с'ЪрБСItИ пtсии ОТЪ Вукъ).

Но И :иа.-жариr'k го искат'Ь за Jпгарецъ. И T~ иматъ право. Той всич­КО, щО 1U4a.lOЬ и възпитание и образование и ТИl'JlИ И богатство и по.цханство•.

- 25

Когато стигналъ лри Никополъ, присъединиха се и 4 хиляди

Власи. Всичко 20 хиляди. Тая войска отъ Никополъ до Bap~

на бi> принудена жестоко и люто да се сражава съ· турски

гарнизони, за да прtвзима крi>поети. Май крtпасти не се прt­

Бзиматъ безъ жертви.

На 25 ОКТОМВрИЙ лрtдъ Шуменъ христянската войска е

прътърпила OlPOolHHU загJvбu 1). Пр'Ъдъ Търново' отъ 500 души

Останаха едвамъ 200. Ами за прtвзимането на Никополъ и

други крtпости тоже съ люти и ожеСТQqени сражения, въз·

мажно ли е да не е имало, повече или по·малко. жертви

християнски? Така че христи~нската войска сръдно Tpt6Ba да

е прtтърпtла загуби отъ 10,000 души. Пита се сега: Ако

при пжтуването си ОТЪ Никополъ до Варна (цtлъ единъ M'h.

сецъ) Владислзвъ не е набиралъ и друга войска; не е канилъ

и други наемници и не приемалъ доБРО80Лl~U .,Jl1bCmHU се боЛ­

2арu. {Толкова повече това трtбва да е така, че абсолютно

никой никжд~ не споменава, какво изпратени сж били Вnа­

диславу послt, слtдъ прtминаването му прtзъ ДунаВ,а, и

други допълнителни спомагателни войски. Знайно е даже ОТЪ

J<ореспонденцията на кардинала С~игниевъ Олешницки съ

ro )l;JlЪЖИJlЪ на упгарсftОТО RpaJlCTBO. Затова ве може, освtп'Ь ГУПИВ,1I;И Аа е БИJl'l.

вай-напр'hдъ чист'Ь унгарецъ. Наро.:r.ностьт& не зависи просто отъ потеUО'lOt

ала r~aBUO ОТЪ възпиrанието и образuванието.

'V. Schmidt (Die StаmщЬuгg der Hunyadi in Siebenbiirgen) П'ыtъ .J.оказ·

ва РУМЖПСКО (ВJIашкото) му потеuо. И рум&питt и:Иатъ право. В'Ь ТраПСИ.JIва­

RИJI 870/0 процепта васе.lението е рум&нс&о (ГЛJ;. Brockhaus Срав. и Teleki. DasZeitalter der Hunyady).

Но, прt~ ви,!;ъ ма.Йчиното му потеКJlО От'Ь даригра)l;СК& императорска фа­

МИлия и пр~дъ ВИАЪ извtСТ8итt исторически Аавпи за тtеВИlt РОАНИПСКИ връз­

ки на цариграДСftитt императори С'Ь БЪJIгарек.ит'h цuре и пр't,В:Ь ВИ){Ъ rр'Ьц1tо-из­

'ТОЧНОТО (71010 процента) и rРЪЦКО-К8.ТОJJичеС1tо (150/0> вtроизповi;дапие, може се­

ra Аа се в1;рва, че потеltJlОТО ва ГУИИJJАИ отча.сти rрtбва. J{a е било, по.r.раЙ гръц­

ко, и БЪJlгарско, макаръ и ОТ'Ь жеtiСIt& страна, защото не може инаlt'Ь Аа се

обаепя пеrовото горещо желание Аа стане :хегемовъ на В1IJlгаРИJl (Kex.ll:epOЬ t стр.

40-41), ахо въ ,1I;'ЬJlбочивитt на душата му ве се криеха ОВ~Л, 1tOJlftOTO тайни,TOJlItOB& и свещени яс1tри ва рО,ll;нипсJtИ симпатии и чувства. Отъ ПОАобви, B'h.рОВТНО, чувства воJ,ИМ'L той освобож~аВ;lJ('Ь робатt при турцитt - БЪ.JIrари-хрп.

еТиаае въ Петричъ и APyraA'IJ, та ги пращзлъ въ Трансилвания, ,lJ.tTO ВJlадис­

JIaBD отъ 6аропъ ва Szo]uck и ОТ1, rраф1, ва Темешваръ б'h ro назначизъ за

Войвода па ТраНСИJlвани.ll. Потеuото ва повечето J{пеmви ТраНСИ.Jlванци вепрt­

менно трtба )l;а е БЪJlгаРСJtО или бългаРОаВЛ81IIltО. това се Аоказва ОТ'Ь 860/0 про­

цента (71 О/О гръц!tО-ИЗТО1JВО·И 15% гръцко-к.&ТОJичес!:о) ва lIъроязповtжаппето

и 870/0 процента на народностьта руижнс1t8 ИЛИ, се e~BO, BJIuo-быгарсхз. То­

lIа се доказва още отqасти и отъ рожпиветвото (&1t0 се приеме з& IItрио) ва

rУВИJJJ.И съ Черпий Миха.lЪ (Кеиеръ, стр. 51); т'ЬА хато самото названиеЧерииu Muxa.J" rовори за С.!ававсхо потеuо.

1) Кеиеръ стр. 44.

26-

Aeneas Sylvius - послt папа Pius }I, че имало много дезер­

тьори поляци, които напуснаха поста си, изб-Вгнаха о'Гъ вой­

ската и се върнаха въ отечеството си 1), то: отдt изникнаха

или възкръснаха 10,000 повече, та явиха се въ полесражение­

то при Варна пакъ 20 ХИЛЯДИ, вм-Всго 10(1 (Срав. и 5",т'о

условие на примирието). - Ако' да н-Вмало българи, които да

еж участвували въ тази и други подобни експедиции, то Ge­richte ') н-Бмаше да намира у българитt на 1578 г. най-живи­

ТБ възпоминания на български герои. - Сжщо Кехлеръ 3) и

Palatio 4) твърдятъ, че хриетиянеrn жители зимаха участие въ

тази битка съ пазенето ст-Вни~ на Вари.а и Галата, което

отъ чисто военна гледка е отъ голtма важность. Тия жители

християне извtстно вече е отъ историята, че сж били българи

гърчеющи се Т; е. чисто. българи, а не чисто г.ърци. Въпросътъ,

въ случая, не е: на кой езикъ сж. говорили и коя вrБра еж

изпов-Вдвалн» а за потекло и народность. - Споредъ Калима­

xa~, въ дtсното християнско крило имало и едно отд-Вление

на qecnoma" безъ присжтетвието на самия деспотъ Т. е. на

сърбския деСПОTh; защото за влашкия деспотъ, който бъ И3­

пратилъ вече подъ командата на сина си 4,000 КОНИЦИ, 6) не

може тукъ и дума да става. А пъкъ за 6ранковича не може да

се твърди, че и той, както Дракулъ, бъ двоеличенъ и двуобра­

зенъ. Той б'hше сега най-искренъ СЪЮ3НИКЪ на турцит'h: той

далъ дъщеря си на султана; той се противилъ на нарушени­

то на мира; той съ войска попр'hчилъ на Скеидеръ-бей да мине

покрай Сърбия и нему, най-посл13, не малко се длъжи сполу­

ката на Мурада при Варна. Затова казаното отд'Бление отъ

Сърбия, сигурно' може. да се пр'tДПОJlОЖИ, се е състояло отъ

българи-водонтери - доброволци съ носия и обл'БКЛО сърб­

ско, по което турцитБ ги зимаха за Сърби, ВМ. българи, отъ

които вtроятно, н-Бкои да имаше между падналитВ въ турски

ржц"k плi1нници, та турцитi> отблизо имаха ВЪ3МОЖНОСТЬ да

уэнаятъ, че ТБ еж били такива (сърби, ВМ. българи, за KaK~

1) КеХ.lеръ стр. 86. по).заб.

1) РаИ1tе, f.l. IV, ПОАзаб. 2.1) Keuep'lt стр. БЗ.

4) Стр. 29.') Itеперъ стр. 55 ПОАза.б. 1.') Ibidem стр. 42. ПOJ~заб. 8.

- .. 27 -"

вито 'Н еж. ги пр'hдали на хронографитt), безъ началникъ офи.•циално извtстенъ' и изпратенъ' ·отъ сърбския деслотъ; още

повече, като се знае, споредъ Ранке Ч, .че множество отъ тур­

екип войници: сж. били по- потекло и езикъ сърби. А немис­

лимо е или, най-малко, мжчно може да се допустне, че чисти

сърби можеха, въпрi>ки волята на Бранковичъ, да зематъ орж­

жието противъ зета му султана. Още повече, като се има

пр-Вдъ видъ и казаното отъ Рзgапеl боото условие за прими­

рието, споредъ което, една часть отъ България (Мизия) б1>

подъ сърбския деспотъ, спр'hмо който султанътъ веднага иа.

пълнилъ задълженията си, а тия спрi>мо албанеца Скендеръ-бей

отлагалъ. Бпрочемъ, българиМ>, живущи въ Сърбия тогава.

като гледали, че чужденци идвали да се жертуватъ за бъл­

гарската татковина, съставили и ТБ една чета доброволческа

за сжщата ц-Вль съ черно траурно седмо знаме (Banner) и по Ht­мане началникъ избраха или приеха назначения имъ за такъвъ

бошнацки епископъ'Rafael Herczog von Zegew,' който заедно съ

други се "споменава като свид~телъ въ Владиславовата прок­

ламация отъ 4 'звгусть 2}. Посл-Вдниятъ го нарича началникъ на

7-ТО знаме, а не на 5-то, както Кехлеръ го пр-ВдстаВJIява. А Kex~

леръ, ако имаше всичко това прi3дъ видъ, нi>маше да се еъМ­

HtBa въ Калимаха и на турскитБ източници И да сподtля мн-Б­

нието ~a Длугошъ (мн-Вние изказано и сподi>лено просто безъ

ничий аргументъ), че туй отдtление войсково е било тоже

унгарско З) още повече, ако Кехлеръ не забравелъ тогаваш­

ното влияние сърбско въ цtла Босна, което qtше ако не

по-гол1>мо, но не и по-малко отъ унгарското. За заб-Вл-Бзване е

старателностьта на тогавашн~тБ л-Бтописци, особено на калу­

гери, да прtувеличаватъ н разглаеяватъ всичко свое, а ВСИЧКО

не свое или да прtмълчаватъ иnи да прtиначватъ. Двама

братя, обикновени смъртни хора отъ Тарново (Полша), не

пропустнали да ги слом-Внатъ, безъ да има защо, защото.

ВИДИ се, б'hха von: а .ц-Вли чети и знамена' отъ бошнаци.

албанци и българи не счели за ДОСТОЙНО и нужно ни дума да

1) r.I. 111.2) 'Pray (Georg). Annales veteres Hunnornm, Avarum et Hungarornm. 11 стр.

24 - Katona.. Historia critica Regum Hungariae stirpis mixtae. Уl стр. 382­- Beheim У. 352.

J) Кеперъ стр. 65, по;r.заб. J••

- 28-

I<ажатъ, защото, види се, не бtха ае и V011, или най-послt,

ЗЗ'ЩОТО, -като наемници, плащало" имъ се! Но историята не е

гешефтарство. - А пъкъ, ако ,е BtPHO казаното ОТЪ ~ехлеръ 1),че между наемнициrh 'имало бошнаци, албанци и 60лгарu~

то скоро може да се заключи, какво въ 5-rn унгарски знамена

(Ваnпег) на' лtвото крило отъ наемниЦИ1nn' на ГунияДи съ H-h..кои унга'реки барони 2), както и въ кралскит-В и другитt наем­

НИЦИ (съ изключение на сеuлерuml1J = чисто маджарско племе

отъ старитt Хуни З).' Имало непр-В~енно и 615лгарu 1laeMllut~u~

заедно съ бошнаци и албанци; а благодарение на крзля,

Гуниади и на унгаро-поляшкит-В барони, T~ е. Уllzаро-поляшки

наематели и платци и знамената (Ваппег) се титулиратъ мад­

жарски, а не б1)Л2арскu~ боiuнацкu., алба1-iС1'U~ mра1lсuлваио­

влаlUl(U и 111раllсuлва1l0-60лгарсuu. А знайно е че, всл-Вдствие

тогавашнит-В чести експедиции на западна Европа противъ

турцит-В .н' нахлуванията и въ България,' населението на по ..сл-Вдната отчасти' се пр-Внаеяло· отъ самитt завоеватели ИЛИ

само се прtселвало въ Сърбия, Влашко и Трансилвания) д-hТО t

разбира се, слtдъ врiэме окончателно си забравило народно­

стьта; отчасти прибiJгвало въ по-гол-Вмит-В градища подъ за·

"рилата на прtдставителиn на цариградската гръцка- черква)

дт.то, разбира се, б1> принудено по неволя да напусне българ­

ската СИ народность и да се погърчи; отчасти, най-поел1>, прие­

мало мохамеданството и пакъ се отказвало, 'покрай религията,

и отъ народноетьта си и така образува сж.щеетвующитБ и

НИН~ 1l0.лtацu и т-Вмъ подобни (Виж. и подззб. за Гунияди).

Религията е наЙ·главниятъ факторъ на националностьта (ер.

българи и гърци, католици или протестанти, българи потурчени­помаци и 'т1>мъ подобни). Освtнъ това, споменаваниятъ отъ

"урцитБ ..х.ронографи и отъ Beheim Кара' Михалъ или Черний

Михалъ, като главнакомандующъ на ц-Влото лъва крило, не

остава ника"кво еъмнi>ние, че той е билъ нtкой много спосо­

бенъ български войвода, 'когото и самъ ГУНИЯДи,"оцtнявалъ,

,.а затова му повtрилъ тая команда, който като български

войвода не бt самъ·самичъкъ, ами си ималъ и своята българска

тайфа отъ чисто·българи четници, когото Гунияди обичалъ като

t) Стр. 39 - 40.2) КеХ.lеръ стр. 53 - 58.3) БРОltrаузъ-Ефроиъ (nСеК.lери"). •

--29 -

братъ и го ималъ винаги при себе,си, ~O' и затова пъкъ нtкои

ПОМИСЛИЛИ за него, че може би, да е билъ роднина на Гунияди J).Най-послt, извtстно е отъ историята, ,че власи и българи, като

еди~ъ народъ, основаха към:ь края на, XII~.TO столътие Т~Й

нареченото Влахо-българско~царство, което траяло цtли ДB~

столtтия и което бt завладtно отъ султанъ Баязидъ едвамъ

къмъ края на XIV"TO стол-Втие. Но като. ~e има прi>дъ ~идъ)

че туй Влаха-българско царство бъ подраздi1лено, ,наЙ·посл-Б)

на три български царства: - ззпаДНQ, сръдно и източно - и

като се има още пръдъ видъ,. че, жителиrВ на тия цapCТB~,

и слtдъ изчезването на. самостоятелностьта имъ, повеqе или

по-малко, прtкараха подъ византийс~о ХрUС'1tUЯllС1СО~ а не

nzypc'Xo ,управление до, 1410-13 година, то скоро може да се

заключи; какво българското или българо-влашкотонаселение

на тия бивши царства не е възможно, въ разстояние на лос­

л-Вднит-В едвамъ 30 години, ПОДЪ чисто турско управление

(.1413-1444) да е изгубило войнственото си чувство. Понятно

е, наистина, по разни съображения и причини исторически,

туй останало въ България население, повече или по-маЛКОJчесrо да е прi>мълчавалонародното си име и титла "българинъ"

и да се е криело и таело лодъ фирмитt: "Влахъ, Сърбинъ,

Гръкъ" И пр., I<ЪМЪ които турцитt бъха по~отстжпчиви, но

не и да е изгубило или да ,се е оконqателно отр-Вкло отъ

народностьта си и отъ чувстват~ си. Ето защо имало, па има

и сега, много власи, сърби и гърци (сжщо така итрансилванци,.

както казахме по-напрtдъ) отъ чисто българско потекло. Ето 11

защо подъ власитt (както и подъ наемницитt на Владиславова­

та войска) тръбва да се разум'hватъ и болгарu" като,' покрай

другото, има се пр-Вдъ видъ, че гол-Вма часть отъ българекот()

населе~ие се е прtселило въ Влашко отвъдъ Дунава, дi>то,

поради жизнени интереси, б'h принудено да усвои чуждата титла

"Влахъ." А това че е така, достатъчно е да се эеме за сега пр-Вдъ

видъ не малкото количество чисто български думи въ вл.ашкия

езикъ. И ето' пъкъ още защо смtло може да се BtpBa и твър­

ДИ, че ВЪ/ жилит-В -на всички сегашни Власи тече и ще тече

во в-Вки в-Вковъ българската кръвь. А справедливоетьтаJ раз­

бира се, изисква да се в1>рва, отчасти поне, и обратното. Сж.-

1) Кеиеръ стр. 54.

щото отчасти може да се повтори и за сърби, гърци и тран­

сипванци, както казахме по-напрtдъ 1).Прi'.дъ видъ на всичко това и прtдъ ВИДЪ горtописа­

ното сражение, което е прославила гр.' Варна, струва ни се, че

нашет'о дружество ще изпълни по-справедливо своя си дългъ,ако' за събиране ПОМОЩИ З3 ознаменуване полесражението съ

единъ паметникъ, се обърне съ писма, съ такъвъ позивъ и до

редакциитВ на маджарски, влашки и др. в-Ветници, а не, само

до редакции на поляшки вtетници 2). Дружеството може да

се обърне още ~ до редакциитt на наши1Б българск,И Btcт­

ПИЦИ, не 'само защото паметникътъ ще се въздигне въ самата

България; но още и защото сражението е станало, макаръ,

и не сполучливо, за освобождението и; и защото въ туй сра­

жение зимаха участие и българи. Нека тоя свещенъ дългъ tкъмъ толкавата хиляди починали при Варна европейци хри­

стяне, ратници и мж.ченици, се изпълни за пръвъ пжть по

инициативата на сегашна България, като въ паметника се нз­

пишатъ имената и на всички народи, J<ОИТО взимаха участие.

Слtдъ сражението, една часть отъ християнитБ, заедно

съ ранения Янко ГУНИЯДИ, сполучили да се спасятъ отвъдъ

Дунава, дrБто Трансилванецътъ Янко Гунияди попадналъ въ

втори капанъ (защото за сражение аслж. и варненското по­

ле прилича на капанъ) Т. е. попадналъ въ ржцtтh на съюзни­

ка на турциrn молдавски гоеподарь Владъ 111 (Дракуnъ),

отъ КОГОТО германци итрансилванци ,едвамъ 'сполучиха да

го откупятъ, като му отстж.пиха 33 него н-Бкои градища S).ВЪ случая, за ззб'hл"Взване сж. поведението и политиката на

власит-В: СЪЮЗНИЦИ съ турцип, даватъ помощь на христия­

неп (4,000 КОННИЦИ ПQДЪ командата на сина на Владъ Дра­

кулъ) и пакъ съюзници съ турцитt! Добрt казва Дукасъ 4) :,.Така се наричаше) по лукавото си поведение, па и думата

Дракулъ се тълкува лукавъ" ~). - Така освободениятъ Янко

Гунияди се провъзгласи за регентъ и генералъ-губернаторъ

на унгарската държава. Другитt се спасиха, кой както МО-

1) Срав. И. Ни&ы&у стр, 118, 141, 145, 147-148.2) Първиii ro,1l;. отчет'Ь на археОJfоrичеС1tОТО wуж. СТр. 103) РJganel 1, livr. п. - Кех.!еръ С1'р. 65.4) Г.l. XXIL6) Paganel, livr. 11.

жалъ, разпръснати, отъ които множество УНГРИ'Н поляци на­

мtриха прибtжцще и салваторско-спзсително при~анище" при

Скендер-бей (princeps Epirotarum), който, като ги снабдилъ съ

пари и храна, изпратилъ ги по море въ Рагуза, отд-Втй Bct­ки ззминалъ за отечеството си 1).

А султанъ Мурадъ веднага съобщи побtдата си на еги­

петския султанъ, като му сжщеврi>менно изпратилъ и 25 риз­

ници отъ благороДнитВ - nobiIes маджари (не поляци), за -да

му даде понагледно да разбере, какви жеntзни хора Itобt­

ДИЛЪ 2). А пъкъ Leuenclavius 3) и М. Beheim ') казватъ, че Му­

радъ избралъ отъ плtненитt по-значителнитВ.желtзни мж­

же, та му ги изпратилъ за подаръкъ." Послtдниятъ даже каз­

ва 12 всадници и 12 въор.жжени обозни солдати (денщици).

Споредъ сжщия, и хегемонътъ на Карамания (Али ..беЙ) по­

JIУЧилъ 38 подаръкъ 6 конника и 6 войника ~).

Безпорно е, че маджаритВ съставляваха по-важната чаеть

Отъ Владиславовата войска, отколкото поляциrn.. Бъ тая ра­

бота, обаче поляцитt се интересуватъ и до день днешенъ по­

вече, отколкото унгритt. Може би за това, че Владиславъ е

билъ полякъ.

Но Мурадъ не е направилъ съ главата на Владислава

така, както н-Ввга е направилъ римекиятъ консулъ, който за­

повtда.лъ да пом-Втнатъ главата на Аздрува въ лагера на Ани­

бала. Мурадъ потопилъ главата на Владислава въ врtлъ медъ

и я изпратилъ въ Бруса на управителя Джубе-Али, дi>то Тр-Вб­

вало наново тя да се.натякне на върха на едно копие и да

се носи, като трофей, ИЗЪ веитt улици на града, както сж­

щото другъ пжть партитt направили на Краса6).

Слi>дъ това, султанътъ останалъ три дни въ полесраже­

нието и посл~ заминалъ за Одринъ, безъ да поеВТИ гр. Вар­

на, дъто нtмаше за него удобно ЖИJIище7).

Такива еж били перипетиитt на тая война и битка, коя-

1) Paganel, ~iv 1.2) Ibidem.3) Hist. musulm. crp. 503.4) Стр. 45. vers. 887.6) Кеперъ стр. 56, ПО,J;заб. 1..6) Florus. Abrege de l'histoire romaine (Iiv. LII. chap. XII).7) Кеперъ стр. 65.

- 32-

то е .прославила Варненското поле МНОГО повече, отколкото

Косовското и вctКО друго поле въ изтокъ И Балканския ПО~

луостроВЪ, И осигурила до нин-Вшенъ день оеманскитъ вла·

д-Вния въ Европа', като отнtла отъ византийцитt вс-Бкаква

по-нататъшна надежда за ПОМОЩЬ отъ нея. Заради това, имен..но, 9 ГОДИНИ сл-Вдъ туй сражение падналъ и тронътъ (nptc..толътъ) на посл-Вдния в и 3 а н тий с ки императоръ. Споредъ

знаменития нtмски иеторикъ Leopold von Ranke 1) : "Въ тая

експедиция тогава достатъчна била само морската сила, коя­

ТО, н~истина, се яви на Гелиспонта~ за да .попр-Вчи на султана

да се възвърне ·отъ Азия, д-Вто б'h заминалъ. Но, отъ невни­

мание или страхъ ИЛИ пр-Вдателство, ост~вила го да се вър­

не, безъ да го нападне. И така биде нападната маджарско­

поляшката войска неожидано и въ неудобна' MtCTHOCТb при

Варна отъ много по-голtми военни сили. Хриетиянит-В се по­

б-Вдиха до съсипане. Никога, може би, не е имало битка съ

по-гибелни и пагубни резултати З3 много b-hкове. До днесъ

още живtятъ ония народи подъ закона, който, вслi>дствие нан:ея, имъ се наложи"2).

11.

Причини за неспопуката.

1.

Оrн'осително катастрофата въ сражението, гр1Jшката е

направена отъ самия Владиславъ, защото прtди започването

на сражението уговорено и уречено било, по настояването на

Янко ГУНИЯДИ, ЩОТО Владиславъ по никой начинъ да не вли ..за въ сражението. Ако това е така, както разправя Hammer З)

нъма съмн-Вние: че Гунияди въ случая не е виноватъ. На на­

тикнатата въ копието глава на Владиславъ е вината за пани­

ката. Неrовиятъ животъ и смъртьта бtха животъ и смърть

на цtлото д1>nо. Владиславъ както наруши думата си, дадена

султану-неприятель З3 примирието, тъй сжщ? наруши ДУ~lата

1) Gerichte. f ..t. 11.J) Сравни и 11, 8•.

3) п. Ни&о.аау. Стр. 157-158, ПОАзаб. 1.

- 33-

си, дадена и на свои хора-приятели. Владиславъ, докато вър­

вtлъ ~o плана и програмата на генералъ Гунияди, побtжда..взлъ. И такъвъ щtлъ да б-жде ДО край, ако да знаелъ да по­

бtждава и себе си, защото, който знае да побtждава себе

си, той дваждъ е побtдитель въ BptMe на побtда: "Bis vincit,qui se vincit, in victoria. 1I (Срав. и 4 и 1О).

2.

Нtкои лъкъ 1) отдаватъ вината за несполуката на кар­

динала Юлиянъ Цезарини и на еписколитБ Стригонски и Вара­

дински, които кззвали на Владислава, че Янко Гунияди на­

рочно ужъ настоявалъ той - кральтъ да не влиза въ сраже­

нието, че отивалъ съ цi>ль и намtрение той самъ - ГУНИЯДИ

да се ползува ОТЪ славни на славна побi>да плодове. Ако- и

то.ва е така, то още З3 единъ пжть повече доказва се: до­

колко ненавистьта - завистьта :- клеветата е опасна и вrtдна

въ обществото; и колкото пъкъ ТЯ по-отвисокоиде, толкова и

погромъ по-голtмъ написа. Затова не е чудно да е Bi>pHO

това, което казва Hamтer: че младиятъ краль) по съв-Втитt.

на нrВкои млади ?,ора, далъ разпорежданеза общо нападение

на ВСИ9КИ ОТЪ ВСИЧКИ страни и о'ГЬ двата фланга, което и

стана, сл'hдъ като се напили до безобразие2). Съ туй кралско

разпореждане, разбира се, стратегическитБ условия на Гуния­

довия планъ за сражението съвършено се измtнявахз. Мла­

диrБ на младия краль съвi>тници искаме да вi>рвзме, че еж

били иститt кардинали и епископи съ обръснати мустаци

и бради.

Но повече за в-Врване е, че Янко Гунияди е виновать,

може би, за това че той, като знаелъ, какво Владиславъ два

пжти б1> покзнилъ на помощь прочутия албанецъ Скендеръ ..беЙи какво той,посл-Вдниятъ идвалъ, споредъ едни, ,СЪ 15-20,000,споредъ други, съ 25-30,000 на помощь, прибързано, Т. е.

прi>ди пристигането на тая сигурна ПОМОЩЬ, направилъ прt­

дизвикателносражението,опованъ на силитБ и храбростьта си,

за да се не сподrhля славата и отъ Скендеръ-бей,ала самъ да

се ползува отъ лавритБ и плодоветt и.

1) Pagane]. 11.t) Turco-graeciae 11, стр. 5.

о

А най-главната .. обща грtшка е била, че Владиславъ и

.Гунияди тръгнаха .съ:едвамъ 16,000 войска, упоени, види ce t

отъ лавритВ въ пръдишнитi> побtди, печелени отъ тiэхъ съ

по",малобройна воЙска.противъ султанската. се ПО"~lногоброЙна.

Добрt имъ кзззл-р дракулъ: "Дt .отивате съ тая малобройна

войска? Само ариергардътъ на султана отъ разузнавачи и

ловци е по-многоброенъ, ОТКОЛКОТО цtлата ваша воЙска 1)."

3.

Длугошъ 2) пъкъ своеволно и пристрастио ТРИ'ПЖТИ наредъ

'осжжда Гунияди, че ТОЙ 6езстидно и позорно оставилъ краля

~ избtгалъ съ всичката си унгарска войска. Но, споредъ Кех ..леръ, всичко що Длугошъ пише за ГунияДи и маджаРИТЪ t е

подозрително, безосновно и повечето отъ самия него измис­

~~eHO. -Споредъ сжщия Кехлеръ, туй мнtние на Dlugoss въ

въ сжщность е мнtние на краковскияепископъ и кардиналъ

Сбигниевъ Олешницки, при който дълги години е БИJIЪ сек­

ретарь и на който събрания матсриалъ за историята на ,краля

Владиславъ, както и тоя на Ра\аНо, го е кралъ. Съ други

думи, Кехлеръ счита за подозрителни и измислювачи, покрай

Dll1goss, не само епископа и кардинала, ами и самия Palatio,който присжтствувалъ въ сражението 3).

Поражението и смъртьта 'на краля Dlпgоss ги отда'ва- на

отсж.тствието на'Гуиияди въ връме' нз'хълтаието на краля вър­

ху яничариrh и затова го нарича ИЗl\1i>нникъ, пр'tдатель, ам·

бициозенъ, етрзхливеuъ и пр. А за да даде' тяжесть на тия

СБОИ думи И мисли той - Dlugoss си позволилъ всички ТИЯ

думи и фрази, кроени- отъ него небивалици, да тури въ уста­

та на не.щастния си краль, като изказани ужъ отъ самия

краль, прtдъ всички въ BptMe на сражението по адресъ на

Гунияди. Ала само единъ Длугошъ можеJiъ да иэнамtри по­

добни думи и фрази и да изопачи и прtиначи работитt, кзз­

'ва и Кбhtег ~ "Es gеhбгt ein Dlugoss dazu, solche' ".,.orte zu erfin.den und die Situation so zu entsteHel1." (Кбhlег, стр. 64, подзаб.).

. t) Кехлеръ стр. 42, подзаб. 3. - Дllугоmъ стр. 800.!) Д.1утошъ 807-808.

3) Palatio. 31-37. - КореСПОII~еНЦИJIIа на карДlI.па:rа. СЪ Силвиусъ. ·Кех­.жеръ стр. 36 подзаб.

- 35-

А колкото З3 Qтстжплението (не бtгство) на Гу~ияди,

'Посл~дователностьтана събитията изисква да приемемъ, че,

'ВЪ BptMC още· на сражението, Владиславъ отнелъ отъ него

·мълчешката, по единъ побоченъ и косвенъ начинъ, главната

команда. ГУНИЯДИ разпореждалъ друго, Владиславъ заповi>д-

·валъ и вършилъ друго (виж. и 2). Но лри всичко това, Гу­

'НИЯДИ пакъ не забравялъ, ала всtчес'ки тичалъ подиръ «р\аJlЯ,

за да го запази и защити, изпълнявайки послушно и попра­

-вайки, по възможность, новия погрtшенъ кралски планъ за

продължение сражението, което се е свършило, както се е

-свършило и за което не може да се обвинява Гунияди. Той

-даже заслужва похвала, че, слtдъ паниката и общото раз-

пръсване на християнитi>, сполучилъ да се спаси и съ бързина

да прибере още нtколко хиляди християне да ги извади и из­

-бави отъ капана, ВЪ който бtха ги бутнали и вкарал~ други 1)..

4.

HtMa съмн-Вние, че I<лtтвонарушениетовъ случая е отъ

Тол-Вма важность - факторъ за катастрофата (cpaB~ 11 точка).

Турцит1> бtха се повече увtрени и сигурни, че ще -побi>дятъ,

защото вtRвали, че сега и Кръстътъ е съ тiэхъ и противъ

Християнитt. Войната е била религиозна.

Ала Ра1аНо (стр. 22), за да прикрие и хвърли с-Бнка на

кл-hтвонарушението отъ страна на краля, казва, че примирието

-съ Мурада бъ сключено отъ Гунияди И сръбския деспо1Ъ,

·безъ кральтъ да знае НИЩО за това, и, слtдователно, отъ

кралска страна не сжществувало никакво на никакъвъ дого­

воръ нарушение. Това доказва, че РаlаНо, както му понасяше,

пр-Вдставилъ, както тази, така и много други работи, макаръ и·

-да е билъ очевидецъ на сражението. Кехлеръ 2), обаче, прибавя:

"Доctжно тоя въпроС'Ъ, прtпращамъ на J. Саго 3) кралскиятъ

указъ отъ 4 августъ 4.). Никакво съмнtние не остава, че кра­

ЛЬТЪ C~MЪ наруши договора съ пълно съзнание, че биде 01Ъ

самия него сключенъ. За жалос"Гь, протоколътъ за миръ въ

градъ Сегединъ не биде запззенъ."

1). Срав. Кехлеръ сТр. 36, nO;J:::IS6.

~) Itехлеръ стр. 40-41 ПОДlа6. 2.З) Geschichte Polens. IV. 310 not. 1.") Длугоrnъ Хl1, 79-1. - Pra~", AnnalesJ 11, 24.

В·

- 36-

Н13ма еъмнtние, че хора, -КОИТО кар'зли краля да е от..стжпчивъ при изгарянето и разграбването на православни

(сХизматични) християнски черковни имоти и които интриган·

ствували и ПООlЦравали и подбуЯ\дЗЛИ го противъ ГУНИЯДИ И

го накарали да се изложи пично срtщу' неприятеля и да за­

гине, безъ ничия нужда, трi>бва, разбира се, да нападатъ Гу­

ПИЯДИ, за да прикриятъ своето непристойно и позорно пове ..дение. T-h не само прtмълчаватъ факта, че е,ж канили краля

·.да не слуша ГУНИЯДИ, ами и веднага поелt избраха Гунияди за

кралски регеитъ-ззмtстникъ; нtщо, което н-Вмаше да напра­

вятъ, ако дi>йствително той бtше виноватъ за клетвонаруше­

нието и за поражението и катастрофата.'

Дtйетвително, прtди нi>колко мiэсеца, "Гунияди по-отра­

но (слtдъ поражението, което той нанесе на султанската вой­

ска при сръбско-българската рiэка Морава) 6t приелъ и под..писалъ самъ или съ сръбския деепотъ' примирие за 10 годи­

ни. Но султанътъ, подиръ малк(), като забtлi>жилъ и подо ..зрi>лъ шушуканията и новиТ'h тайни приготовления на папата

и на др. съюзници, подновилъ пр-Вдложенията си за 10-лiJт­

ното примирие, което приелъ и подписалъ не Гунияди, нитG

сръб. деспотъ, ами самъ краnь Владиславъ (Pag~nel Iiv. 1). Аподписътъ на краля имаше сила, както да потвърди, така и

да унищожи и зам'hсти подписа на Гунияди. Осв-Внъ това, въ

Държавния СЪВЪТЪ на магнатитt и въ присжтствието на пр'hд­

сгави~елитh на другитh европейски държави па и на самия

краль, нtмаше да се зима р'tшение, че кральтъ можалъ и

длъженъ 61> да не 1zази 'Клетвата си. Думип: n3аклевамъ се

въ името ..." и пр. еж. изказани 01Ъ Владислава, не отъ дру-

гиго. (Срав. и 7 и 10). "

5.

Кехлеръ пы<ъ (стр. 67) всичката вина З3 несполуката и

катастрофата отдава на В~адислава, който не оцtнилъ съв-Б­

титВ и сратегическиrВ разпореждания на такъвъ единъ мно..гоопитенъ воененъ мл\.жъ, какъвто е билъ Гунияди. Това MHt..

ние на Кехлеръ се основава на визаит. историци Franges и

Chalcocondylas които твърдятъ, че Владиславъ, въпр-Вки воля­

та на Гунияди, нападнал~ь яничаритt и намtрилъ тамъ смърть­

та си.

- 37-.

и дtйетвително,унгарекиятъгерой Гунияди на 1442 год ..унищожилъ двъ турски армии въ двt сражения - на 25 мартъ

въ Трансилвания и на 6 септ. въ горня Яловица. Оттогава

'Се считалъ въ ц-Вла Европа като капацитетъ и единствеН"Ь.

който можелъ да осуети по-нататъшниrВ шествия и· успtхи

на турцитt. А пъкъ въ 1443-1444, въ вр1>ме на rолtмата ек­

спедиция отъ гр. Буда до София-Златица и обратно, ~ъ 6биrки съвършено съкрушилъ силата на турцитt. А Влади­

славъ повече длъженъ б1> да слуша и почита такъвъ ~ДИНЪ

многоопитенъ и извънредно способенъ стратегъ, отколкото

.сл-Впо да е привързанъ къмъ калугерски съвtти.

. 6.

Palatio (стр. 29) и длугошъ (стр. 804), като оБВИlIяваrь

Гунияди, че ТОЙ неупотрtбилъ артилеРИЯТЗJ която можала да

причини на неприятеля голi>ма вр-Вда и страхъ, иска,тъ, види

се, да кажатъ, че тя не била употрtбена въ фронта, ами въ

типа, на което се длъж'и и поражението. Калимахъ, обаче

(стр. 172), като описва какъ Гунияди прtдварително подроб-'

80 пр-Вгледалъ всички подозрителни мtсrноети, отд1>то не­

Приятелътъ би могълъ ЯВНО или тайно да нападне, и слtдъ

като направилъ ВСИЧКО, що въ случая трi>бваше да. направи.'

и усигурилъ безопастностьта, прибавя (Калимахъ), че остава­

ше само да осигури тила си за вс1>ки случай, за която ц-Вnь

и Поставилъ машинитБ и другитБ артилерийски инструмен­

ти, д'hто трtбвало, за отблъсване оrдалечъ и унищожение ОТ-

близо на неприятеля 1).

Кехлеръ пъкъ (стр. 66-67) казва: "Гунияди, който като

«опникъ генералъ ИЗПЪЛНИJIЪ добр1> длъжностьта СИ, още по­

.добрt употрtбилъ огненитБ орж.жия, най-малко артилерията.

по единъ необикновенъмайсторски начинъ. Артилерия въ не­

ro случай едвамъ можела да се употрtби въ свръзка съ КОН­

ницата. Малкото вистрi>JIИ, която ТЯ би могла да . изхвърлипри наближаването на неприятеля, биха били почти безъ Bct­какво значение. Напр-Вднала пи една кавалерия, нt~ало вече

никаква полза оп артилерията, защото тя не можела да про­

дължи дtйетвието си."

1) RеХ.lеръ стр. 08, подзаб. 1.

- 38-

Отъ всичко, обаче излиза, че Palatio, Длугошъ и 'r'ВМЪ по­

добни обвинители поискаха да се покажатъ,. какво Т'Б, както­

по богословие, така и по войнщина и стратегия, умtяли по­

вече', отколкото ГУНИЯДl1'i T'h забравиха, че имено БЪ случая'

можеше 'да се каже: "Мн'~эина еж звании, а малцина избрани."

(Мат'. ХХ, 16 и ХХII, 14).

7.

.За виновникъ на катастрофата отчасти може да се счи­

та и сърбскиятъ деспотъ Георги ~ранковичъ, защото, ако да

не той попрtчеше на Скендеръ-бей да мине прtэъ Сърбия, по­

най"краТI{ИЯ пжть, а ако послtдниятъ пристигаше на BPЪM~

въ сражението при Варна съ 15-20 или 25-30,000 неустра­

шими борци Мирдити J), то сигурно султанътъ щtлъ да ка ..питулира и щtлъ да бж.де рэзбитъ окончателно и надали

турцитБ биха имали куража сл1>дъ 8-9 години (на 1453 г.) да

нападнатъ и прtвзематъ ЦвриграДЪ,да покорятъ цtлия бал ..кански полуостровъ, и да эастрашаватъ ц13ла Европа до XVIIIВ-ВКЪ.

Оевънъ това, виновностьта на Бранковича се усилва още

повече отъ обстоятелството, че той веднага слtдъ поражение ..то обадилъ Скендеръ ..беЙ на султана за съюзничеството му

съ Владислава и др. християне и кан-Влъ даже зета си султана

да изпрати войска, за да го накажи. И дtйетвително, султа­

HЪT~b изпърво изпратилъ 9,000 и подиръ малко други 15,000конница, I{ОИТО всички Скендеръ..бея ги унищожилъ до единъ

и ДО 'крзкъ 2). НеОСПОРИ~fО е, впрочемъ) че Скендеръ.беЙ самъ

сь евоиrn истински албански соколи прt.търпtлъ юнашки и

сполучливо въ 22, се жестоки и люти и поразителни за сул-

t) Думата Мuрдиmо или Мардum'Ъ па етаро·а..'1банеки и па пово..персиЙ.СItИ езици значи: БJltскав-ь, ИСПОJIИПЪ, rигант'Ь, юнак'Ь. На ИНДИИСКИ : разруши­

тел!., с'ыtрушитеJlЬ. На. санскритски П'ЬКЪ би 0значавuа думата: а} СЪЮЗ8иltъ.

ИСltреаъ, лсевъ като делъ; 6) MBoro бавеl1Ъ и тежъкъ, като гиrавтъ; В) хатастро ..Фа,lевъ .а.епь, какъвто се 01t8з~аmе се девътъ СЪ присжтетвието па аJIбавцит'k

:МИР,II,ИТИ' въ ПОllесражениата; r) hominum turba, Т. е. С11УТЪ "'10ВЪШКП, тъп като­МИРJJ.ититi;, .I:hTO и .а.а се ЛВJJваJlИ, ввуmаваJlИ стра.хъ, папика и С)fущеппе. TOD&­ПОС.lt~но зпачение може "з.има ,!,умата- и ва ар~tепс&и (mardativ) и ва старо..п~рсиисltп. [Г.1lд. P,ag,anel,. hlst. ае G~orges Castr~ot, introduction, ПО,:l,ззб. - F. G.EIChhoff, Gram. general, lпdо-еurорееппе.- 1\1. :E'ran~ois Ворр. Gram coтpaIe~des langues indo-europeennes]. .

2) Paganel 11.

- 39'---

тана, битки всички нападки на сУлта~СI{ИТ-в. войски и .далъ

BptMe на всички други да се реорганизиратъ и приготвятъ

за отбрана. Затова, въ случаЯ,·тоЙ-СКендеръ.беЙ справедливо

може и тръбва да се сqита за спаситель на Европа много по­

вече и по-скоро, отколкото полскияТъ краль Иванъ Со­

беСl{И :1).Бранковичъ още се обвинява отъ кардиналитt - защит­

НИЦИ' на Владислава по клетвонарушението, защото наедно съ

ГУИИЯДИ сключилъ· и пЬднисалъ ·10-лtтното примирие, безъ

знанието ужъ на Владислава (глд. 4). Обаче той, като право­

славенъ неззвисимъ и самостоятеленъ хегемонъ, бtше свобо­

денъ да се съгласи или не съ тtхъ и съ Владислава. Безпор­

но е поне, въ слуqая~ че БраНКОВИtIъ (въ.нъ отъ роднинскиrВ

връзки съ Мурада, КОЙТО 'водtшс дъщеря МУ), като се во­

ДИЛЪ, криво или право, атъ волята и реЛИГИО5нитi> чувства

на народа си, е запазилъ, отчасти поне, и спасилъ престижа

на православието. Споредъ Rапkе (глав. 11), една стара сръбска

пtсень разказва, че онуй връме Георги Бранковичъ попиталъ

Иванъ Гунияди: що мислtлъ той за религията въ случай на

побъда? ГУНИЯДИ му отговорилъ: че възнамtрява да въведе

въ страната римското католическо вtроизпов-Вдание. Бранко­

вичъ попиталъ и султана, който му отговорилъ: че лри всЪка

една д·жамия ще стърчи и една черква, а населението ще е

свободно или да кол1>ничи, както е обичай въ джамиит'Б, или

да се кръсти, както е обичай въ черквит-В. Мнtнието на об-

·ществото било: це по-пр-Вдпочтително е· ПОДЪ турцит'В да си

пази BtpaTa, отколкото да приеме латинската (римска) догма.

СЖЩИЯТЪ Rзпkе на СЖЩОТО Micto въ подззбtлъжка привежда

лумиrБ на императора Фридрихъ, помtетени въ една негова

рlJчь; държана на 13 августъ 1443 година, отъ които явно­

става, че ззпаднитt християне гледали на източнитt, каТО.на

турци и като на невtрници и антихристи.. (Срав. и 10).

8.

Като виновница. на. пораж~нието може да се счита още

и съюзническата флота, зко дtйств~телно, както казва Ral1ke 2)

~--1)-Paganel II - 1\1. de Salyandy. Histoire de Pologne avant et sous lе­ro.! J. Sobieski.

J) f.J. 11. срав. и 1 qaCTL, ~раЙ.

- 40-

(глав. 11, срав. и 1 часть, край), достатъчна е била тогава са­

мо тя за окончателното' изгонване ·на турцитt изъ Европа.

СаМИЯTh Длугошъ, като цитира пр-Вминаването на султански ..ТБ войски отъ Ааия въ Европа съ генуезки и венеция неки

кораби, отдава вината 'на самиrn началници на съединената

съюзническа флота 1). Tt, като военни, трtбаше да иматъ

JIИНКСОВИ. очи И да сж по-далновидни въ стратегическо отно·

шение и да не стоятъ, като заковани гжеки, въ галиполекия

морски ХОРИЗ0НТЪ И крж.гозоръ, а ц-Вл'ия товаръ да оставятъ

на сухопжтнитi> военни сили.

За эабtлtзване е, че за тая ~10pCKa сила отъ 70 кораба,

«ОЯТО е служила, като главна основа на ц-Впата експедиция,

НИЩО не е.извtстно: върнала ли се е веднага, отдi>то е дошла?

загинала ли е и потънала въ морето по пжтя си за Варна

или обратно и пр.? НИЩО не се сломе~ава отъ съврi>менни.

цит-В ИСТОРИЦИ-1<3JJ}·гери.

9.

Виновати за несполуката еж и поляцитt, които б-Вгали

отъ войската. Самия кардиналъ Олешницки въ кореспонден­

цията си СЪ Aeneas Sylvius (посл'h папа Pius I{) ТВЪрДИ, че

експедицията на 1444 г. пропаднала и не постигнала ц~льта

~И поради гол1>мата омраза и ззвистьта на маджаритt спр1>мо

поляциrБ, всл-Вдетвие на което много поляци напуетнали ре­

довеп и се върнали въ отечеството си .. Не бtше ли по-добрi>

отначало да се отказватъ, отколкото .отлослt? Това поведе­

ние на поляЦИП за подобна една причинз, никакъ не е

.Qправдателно за 1БХЪ; още повече, че не маджаритi; мразе..JlИ попяцитt, ала поляциrh-маджаритt 2). Пр-Вдъ видъ само

клiJтвонарушението имаха право ПОJ1ЯЦИтБ да отказватъ съ­

дtйетвието и съучастието си въ тази война ').

10.

Сжщо виновници за к~тастрофата ~оже да се считатъ,

покрай папата, и всички тогавашни европей~ки държави (Ан­

iЛИЯ, Франция, Венеция, Генуа, Арагония, Бургундия, Медио-

') к еХ.lеръ ·стр. 411.') Кеперъ стр. 86. ПОАзаб. и С1р. 41.') Врокrауз'L - Ефровъ.

- 41-

Jlанъ и Флоренция), които съ своитБ прtдставители подпо..могнаха, защитиха и подкрtпиха старанията на папския легатъ

кардиналъ Juliano Cesarini. да раэубtди певиния, въ случаЯtмладъ кралъ Владиславъ, З3 да наруши клетвата и подписа

си. Но ТБ подклаждаха войната отъ една страна, ~ отъ друга

отказваха да зематъ участие или поне да изпратятъ НБкаква

си помощь. Клетвонарушението стана за TtxHa CMi1TK3. Ti> СЖ

го извършили чрtзъ Владислава. Можеха по законенъ наЧИНЪ tда причакатъ изтичането на 10-тБ години, като сж.щеврtмен­

но дадатъ ПОМОЩЪ на византийския императоръ (за унuлmа)

ТБ и .всички други, осв'Бнъ Владислава и Гунияди съ Бранко.

Бича, които бtха вече сами се задължили съ подписитt си

да пазятъ 10·лЪтно примирие, а Владиславъ даже и съ клет­

ва: ,,3аклевамъ се на честната и безсмъртна кръвь на Иисуса

Христа 1)." Въ случая, само Бранковичъ СТQЯЛЪ на думата си

и се покзззлъ, тъй или инъкъ, чесгенъ човtкъ· (Срав. и 7'.

11.

Сж.що, като причина за несполуката на тая експедиция и

за реэултатитВ отъ нея, може да се счита и моралътъ на ДВ'h ...

ТБ войски. Кехлеръ (стр. 21-22) казва: l'Относително морала

на османската войска, той стоелъ много ПО-ВИСОКО t отколкото

онзи на христианската войска. Венецианецътъ TreYisano пише

въ 1554 година до правителството си: "ТурцитБ въ войската

СИ нtматъ три нъща: 8UH01 'kае.м.llut~u и хазартни игри. При

Това тв иматъ обичая арого отъ тБхъ почитанъ и считанъ

за база на слолукитt въ сражения, llи1(,ога да не БО20хулсmву..ваmо U

1когато се .Аtоляmй на Боzаl да OopUlamlJ ntosa СО най­

гОЛtЬм,аmаР'Ь81l0сmь. Въ лагеритБ имъ влад-Ве наЙ·гол-Бма чис...Тота и редъ." (Срав. и мнtнията на Кехлеръ въ епилога).

111.

Rр~еопогически прtгпеАЪ.

з.

Бъ гор'hописаното сражение казахме, ~e п~днаnъ е и Ка­

раджа-паша. Бъ негова честь въздигна се тогава единъ мав ...

J) Paganel 11, срав. и 1"очха 1.

42 -

золе~, наричанъ .по турски n1,eKe~ близо до сегашното село

Паша'-к.ЬОЙ. Но варненскиятъ списате~ь:уqитель Иоанъ Николау

казва (стр. 159-160), че е чулъ отъ стари хора да твърдятъ,

какво Караджа-пашае погребенъИ,а друг,? единъ мавзолей-теке,

който се намира 1/2 нtщо часъ .далечъ ОТЪ града) като се

отива къмъ Добричъ (до 5 килом.). - Така че, ако тия тур­

ски мавзолеи' не еж оконча'т~лно унищожени и ако надгроб­

ниятъ съ надпис? камъкъ на Карадж~-лаша се нам-Ври н-Вкж.­

дt, то възможно е отчасти да се обяснятъ чрtзъ него нtкоя

или нъкои точки отъ въпросното сражение. Но, и въ противенъ

случай, ние днесъ длъжни сме чрtзъ Варненското археоло­

гическо" дружество да' разполагаме СЪ единъ поне точенъ прt·

писъ' и пр1>водъ отъ надписит'h на тия много стари ,мавзолеи-'

,-екетз ..~ A'~a въздигнатиятъ отъ султана за спомень и ознамену­

ване' поб1>дата му трофей съ ТУРСКИ надписъ, чр-hзъ който­

сигурно ТИЯ въпросни точки биха се обяснили, слtдъ единъ

въкъ биде унищоженъ безвъзвратно и безъ ничия слъда 1).

б.

Paganel tH~. П) неопрtдълено казва: ft Въздигна се и една

колона на полесражението, дnntо биде 1l0гребснъ неlцаСnZllUЯlnо

Владuславь." А, споредъ прtданиятз, обезглавениятъ трупъ

на краль Владислава (по ззповtдь султанска) се погреби и

зарови близо до м-Встото. дъ падналъ, на една стара тра«ий­

ска могила, наХQдяща се вср1>дъ почти полесражението; а на 'друга една могила, сръщу и близо до първата, въздигна се

i съ турски надписъ великолъпенъ трофей, който, както казах­ме и п~-напръдъ (а), биде запазенъ пръзъ ЦЪЛЪ единъ в1зкъ

и посл-h' изqезнз, безъ никаква слi>да. Възможно това да е

така, за да се по-нагледно пр-Вдставлява контраста ме»<лу тур­

ския султански трофей и християнския кралски rробъ, по­

добно на контраста, който пр-Вдставляваха ДВ'Бтh копия съ

нарушения ДОГО80рЪ и съ главата на Владислава" за които по ..напр'hдъ стана дума. ТИЯ ДВ-В МОГИЛИ се намиратъ, СIlоредъ

и. Николау (cтp~ 158), на югъ' отъ ПлановскиrВ лозя и отъ

развалената и ~аходяща се на пж.тя за Паша-кьой Урганджи

1) и. Ни&олау СТр. 158. - Paganel 11. ерав. и б.

- 43-

чешма, отдtто е било разположено въ посока къмъ езерото,

село Кадж.-кьой.

Споредъ Бехаймъ безглавия трупъ на краля билъ ужъ 1)погребенъ въ една .Jtалка zpoz(~a 'Черква во Варна. Това съоб-'

щение получилъ Бехаймъ отъ н-Бкой си очевидецъ 'на сраже­

нието Hans J\lilrgest, който е билъ, казахме (1), плiJнникъ и

каторжникъ ц-Вли 16 години.

Остава сега пакъ н'а 'зрхеологическитi> разкопки, за да

се докаже и установи правото .. Любопитното е, че въ онова BptMe случайно нам-Ври се

въ гр. Варна единъ гръкъ' Са«жзлия (отъ о. Хиосъ)~ търговецъ

на колониални стоки, КОЙТО, ВИДИ се, било' отъ любопитство)

било'-въ видъ И качество на прtдприемачъ и доставчикъ на

храни и съtстни провизии И други ПрОДОВОЛСТВИЯ при хри~·

СТиянеката войска или же по други съображения и ПрИ[IИlfИ,

прис.жтствувалъ въ полесражението и е' държалъ на гръцки

езикъ описателни бtлtжки на сражението. Тия негови 'бtлi»I{"

J<И, нам'Брени напослi>дъкъ въ Италия, бидоха обнародвани'

въ Триестъ на тамошния гръцки вi>trникъ "Имера'U (= день).

Тия евт.дtния еж дадени намъ и на Варн. арх. дружество отъ

достопочитаеми варненски граждане,'които лрtди BptMe иМа·J

ха случая да прочетатъ и добр'Б да помнятъ To"B:J, като абонати

и редовни четци на тоя вtстникъ. - HtMa съмнtние, че не' е

ОТЪ малка археологична важноСть ние .чр·rВзъ ВарненеКliЯ ар-"

хеол. музей да разполагаме съ единъ в1>ренъ прi>писъ отъ

ония эабълъжки на оня очевидецъ хиоеки търгоВецъ. Въз·

).IОЖНО ТБ да ОТf(ри~атъ нi3ЩО'неизв-Встно инакъ въ историята';

или да обясняватъ и освtтляватъ нtкои точки по срэ'жението;

- Впрочемъ, ако дtйствително безглавиятъ трупъ на Вла­

дислава билъ погребенъ, както прtдава германекиятъ поетъ,

ТО, безъ друго, авторътъ на тия забълtжки, като еъВрБмен­

НИКЪ и очевидецъ и KaT~ гPo1CЪ~ ще споменава н-Вщо за туй

тържествено погребение на такъвъ единъ християнски краль

01'Ъ ZoPl~lt свещеници въ г,рьцка черква. А ако той за туй не

споменава НИЩО, то искаме да" вtрвзме, 9е съмнtнието за

лодлиностьта на изказаното по лрtдание мнtние на герман­

ския лоетъ още повече' ще се усили. - Но ние още не раз­

полагаме съ забtл-ВжкитВ на оня Хиоеки търговецъ, и затова:

1) Сраи. Ирече.в:ъ. ПжтуваНIJЛ (в8 чехски) стр. 623.

За сега сме на мн-Вние, че, ано п-Бвга станатъ надлежнитБ

разкопки въ Н~КОЙ отъ сега~ниrn ,пара~лиси, КОЙТО, по BC'hKaвtроятность, ще крие въ основитh си споменатия отъ герма"­

~кия .поетъ истински античенъ параклисъ ~).

Тогава чакъ ще се докажи ИСТИННQстьта и ще се установи

подлинноетьта на мн-Внието на тоя поетъ, защото археологията

()6U"HOseuo1 неможе да има нi>що сигурно общо' (ВЪ пъленъ

смисълъ на ДУ:dата) съ поезията. И обратно. И защото ония

християнски войници, за които се казва, че прис.жтствуваха

на погребението и н-Бкои, отъ които възможно е да се върнаха

t БЪ отечествата СИ, както и Hans ~largest, и разпространиха

тоя слухъ (на който слухъ и мълва се основава се казаното

мнtние на германския поетъ), възможно е ТБ или отъ само­

себе си, или заставени отъ други иитересующи се лица нарочно

,да скроиха и разпространиха.тоя слухъ, З3 успtха на· евро­

пейското общество," oco~eHO простонародна население, което

въ случая трtбва·да е било MHoro р~зтревожено отъ извtс ..тието за катастрофата If чиято' Btpa въ помощьта на Бога

и на Кръста, въ името на КОИТО 61> направена тази кръстоносна

експедиция, можеше, вслi>дствие на това, силно да се разклати.

Осв-Внъ това, искаме да в-Врваме, че не погребение, ала просто

молебенъ е имало за краля и за всички паднали отЪ страна

на варненската православна община въ присж.тствието, раз­

бира се, и на пл-ВнницитБ-войници (не само ПОЛЯЦИ, а и мад-

,жари,. власи, чехи, бошнаци, българи и др. За. заб1>л-Бзване е

и това, че като UЛ-ВННИЦИ споменаватъ се само поляци, като

че ли ТБ прtдпочитали да се пр'hдаватъ, отколкото да п~д­

натъ или избtгнатъ f). Молебенътъ въ случая се цзвършиnъ

, 1) .имаше и еАна чер!t8& СВ. Марина ](поrо по-стара ОТ» ВСИЧ&И с&ществу­

JOщи сега черкви, върху разва.lинит-f; на ховто се основа въ 18tl r. гръцко y1JJl­.Iище. РУСЕИВТ'Ъ истори&ъ Д-Р'Ь Вене.IИН'Ь въ 1830-31 r. (пprhзъ юзий) вам'hри

въ rp. Варна само три чер&ВIJ, без'Ь ,а;а 1taЗВ& вмената ИМЪ. ПО BCi»к.a b-tРО81"

ПОСТЬ: Папаrиа Т. е. Прtсв. БоrОРОАица, СВ. Георги и св# Параскева, а пе, мх­то по~забt.liзва и. НиltОJlау, СВ. Атанас'Ъ, чинто черква се основа C.lt,,;t. за"МIIП&8&пе-rо на ВевеJИНа.; Т. е. ве. по-раво отъ 18S~ г..' въ врtие на архиереа

Иосифl. А :м:итропо-zпта, за които заrатвз,· ВевеJ(ИН'Ь, е билъ ФИJlотеЙ. Хра:мъТ'ЪСВ. Ата.иас'Ь IJзгорt.l'Ъ ва. 15 февр. 1836 r. и папоно се построи.l'Ъ ВЪ 1838 г.Пол.иръ Иосифа за Варненски архиерей би)(е П8ЗП&'1епъ Порфирий Прtc.lавсии{)t'!. 1849 г. ';0 1861: r. (ГА. ВtеТВИltъ Европн - ЖУРПa..IЪ исторiИ-ПО.lитиJtИ-JIИ­тератури. lБ93 г.. ~ПЪ стр. 780. Сравни и. ПИltО.lау стр. 176-179, 191, 202).·Cnope,n Lecheva1l1er ИИ8J10 въ Варна (ВЪ 1775 r.) само AB'h черкви. И той веспо~еDува ихеuатз. ИК'Ь. (J. В. Lechevallier. Voyage de la Propontide et du PontE1Ulne pendant 1715 г.. ГА. и. НИКОJ(&У стр. 163-16~).

-·45 -

разбира се, съ всички религиозни трtби и 1tоzре6алнu п-Бени

11 четива, ЩОТО е получилъ характеръ на nоzребенuе~ отд'hто

и разпространениятъ послt слухъ за 1Z0zр.ебванеmо на краля

въ гръцкия параклисъ.

Ето защо казахме и повтаряме, че остава на археологи­

ческитБ разкопки да кажатъ посл-Вднята дума ..Обаче, ако станатъ разкопкитt въ н-Бкой ИЛИ н-Бкои

параклиси, чер}{ви или други и се намtри чов'Бшки скелетъ

беэглавенъ, даже и съ една ржка, въпросътъ ще е рtшенъ.

Но, ако се не нам-hри НИЩО, тогава естествено. ще се утвърди

нашето мнi>ние за значението ца тоя германски поетически

слухъ. И тогава не остава, освtнъ пакъ да се ловърнемъ на

първото мнtние, че краль Владиславъ е билъ погребенъ въ.

споменатата могила. Ала и тамъ, ако станатъ разкопки и се

намtрятъ чов-Бшки кости' безъ глава и безъ една ржкз, въпро­

сътъ пакъ ще да е рi>шенъ. Но ако НИЩО подобно не се намtри,.

t тогава ще трtбва да З8ХЛЮЧИМЪ че поляшката дивизия, КОЯТО

,първа е направила разкопки въ онази могила, тя прибра и

вдигна оттамъ намtренитt коети и заедно съ други скжпоц1>нни

I пр-Вдмети ги· е занесла, дrБто ги е занесла. И дtйетвително:

Пр1>зъ 1854 г. минавала 01JУКЪ 'противъ Русия еднадивизия поляшки войници. Началникътъ на тая ДИВИЗИЯ напра­

вилъ раЭI<ОПКИ и намtрилъ въ споменатата могила, вср-Вдъ

тръни) камъни и чакжли: кости отъ чов'Бшки трупъ, една

диадема, една сабя и единъ кръстъ съ 7 зеленикави скж­

поц~нни камъни украсенъ. Така поне разправили самиrn

туземци-копачи на всички и на сьвр'hменника - споменатия

покоенъ варненски учитель Иоанъ Николау (стр. 158-159).Вслtдствиена това, началникътъна поляцитБ въздигналътамъ

на свои разноски отъ бtлъ мряморъ еДИН1) ламетникъ въ

форма на четверож.гълна пирамида, висока около 2 метра,

съ два надписа - единия на полски езикъ, ПОСQЧенъ къмъ

Полша Н3 ciверъ; а другия - на латински, къмъ РИМЪ на

западъ - съ едно и сж.що съдържание: nНа краль Владислав'Ъ

IIl. Ягелонеки и на поляшкиrВ рицари, паднали до Варна на

10 ноемврий 1444." За аабtлtзване е, обаче, че въ тоя над­

лисъ споменаватъ се само поляцип и то само за това види

се, заll{ОТО Владиславъ бtше полякъ, че въ войската му имаше

и .нtкои рицари поляци,И че той, който вдигна тоя памiтникъ

,билъ и ТОЙ полякъ; а пъкъ за маджаритt, власиrn, чехиrn

и др., КОИТО съставляваха. болшинството на Владиславовата

войска и, сл1>дова~еJIНО) болшинството на' ладналитt, нищо не

се споменава. Авторътъ на надписа тр'hбваше да прибави:

"И на всички други паднаЛИ,tt когато щ-Вха да се .подраэби­

ратъ, покрай дру~итt покойни ратници и нещаетнитt прости

солдати-поляци. Монументътъ се въздигналъ само за едрит'h

безсмъртни, а не и за дребнитi>. смъртни. Споредъ насъ, ТОЯ

човtкъ, като полякъ, изпълнилъ своя СИ ДЪЛГЪ къмъ своето

поляшко отечество, колкото можелъ и накто раэбиралъ, като

давалъ прим~ръ на-другитt'да изпъnнятъ и тВ, ако'искатъ,

Jf както искатЪ, дълга си къмъ своиrБ' съотечественици .. Обаче,добритБ примtри отъ добри дtла често п.жти провокирать и

пр-Вдизвикватъ жлъчката·и ненавистьта на хората! Това може

би да се е случило и съ него, както ВИДИ-ЩЪМЪ. - Но, както"И

да е, тоя монументъ траялъ нtколко' само мtсеца и изчезналъ.

Споменатиятъ варненски списатель·житель, заедно ер колега

СИ житель Михаилъ Кириаку и гражданина Хр. Д. Чилооглу,

,били очевидци на тоя монументъ, НО, когато сл-Вдъ една сед­

мица отидоха повторно, за да направятъ снимка не нам-Вриха

нищо.

IV..

Епипогъ.

НаЙ ...послt, KaTq еnUЛОZl; (и въ видъ на заключение) при­

веждаме тукъ мнtнието на Кехлеръ изказано отъ вего ВЪ

1zролоiо. и пр-Вдисловие ..

Кехлеръ започва I;рi>дговора си съ думитt: "СполукиТ'kна турцитt пр'hзъ лървитВ стол-Втия на появяването имъ -ВЪЕвропа, тр1>бва да се отдадатъ отчасти на хубавата реоргани­

зация на- войската имъ и отчасти на отпадъка на западнитВ

държави." Послt Кехлеръ) между другото, казва: Че конни­

цата била отличителниятъ материалъ, отъ който европейскитБ

войски еж се състоели, безъ нищо по-модерно и по"усъвършен­

ствовано-да се прибави на.воЙската, когато рудиментитВ и

елементитБ на турската войска, сравнително, се намирали въ

- 47-

много по-добро и, живо състояние; че конницата, се обучавала

и въ~питавала по европейски недостатъчно и непълно) ла и.

крайно били егоисти, лъжесъпернич.ави- нtщо, позорно (казва

КехлtрЪ1 за, BctKO военно,образование и редъ; че конникътъ'

съ пръзрtние гледалъ на пtхотата и пр.

Послъ КехлеРЪt казва, че въ началото още на 15 столt­

тие огнестрtлн~тt оржжия',(лушкитъ) бtха,П9ЧТИ въ употрt­

бление, но тогавашни!'-Б .. европейци не обърнаха внимание на

ПОJlзата отъ ',тtхъ и за това не единъ пж-ть бидоха изложени

на опасность. Не че КОННИКЪТЪ пр-Взиралъ пушкитt, ала безъ

ntxoTa не можеше полезно да се употрtбятъ т-В. Едно 'срав­

нение на политическото положение на европейекитtдържави

прtзъ 14 и 15 етол-Втия съ онова на по-прtдишна епоха дава

да се разбере, че европейекит-В държави можеха да дадатъ

на войската това, което BoeH~OTO положение на онази епоха

изискваше, и диктуваше за войската. - НаемницитВ ВОЙНИЦИ

сжщо бt.ха всадници, а ДО края на 15 стол-Втие '(съ изключе­

ние на гуситит-В, швейцарцит-В и англичанитt) никаква пt­

хота н-Вмаше. Заради това, ЗЗКЛIO.чава Кехлеръ, причината за

поражението на. християниrВ трtбва да се търси на особ~ния

начинъ, по който краль Sладиславъ МИCJIилъ и гледалъ на

конницата 1).По поводъ на тия мн-Вния на Кехлеръ, смtло може тукъ

да се повтори. и отъ историята, че турцитt, освtнъ конница,

и~али и пtхота и пушки и топове, които много пжти еж ги.

'уriотръбили противъ европеЙцитt. Обаче, послtднитБ не се

съ~~ждал~ оп летаргията за дълго BptMe. На турцитt впро­

чемЪ. длъжи Европа първия нагонъ и~потикъ и първия урокъ

на военното си реорганизиране) на ~остепенното си оттогава

и насамъ военно въобще усьвърщенство и усъвършенства

оржжейно, както и на УПDrрtблението пtхот~. Така че идея­

та, какво турцитt еж съвctмъ варвари, неприемчиви и неспо­

собни за учене и наука, стана причина, ЩОТО мнозина да се

излъжатъ и да попаднатъ въ мно.го грtшки, както диплома­

тически и политически, така и военни .. А това, че е така, са ..митt работи и историята го доказватъ.

1) Кехлеръ стр. 4.

По2СОДЪТЪ на Владислава прtзъ България въ

1444 г. 1) и битиата при Варна.

Съобщава Х. 1<. Шкорпилъ.

(съ една иарта).

На 26·Й септем~рий 1444 г. ВJ1адиславъ стигва до гр.

Бдянъ '} (ВИДИНЪ)t КОЙТО билъ ограбенъ и изгоренъ. Папата

изказаnъ желание да се стиг~е, КОЛКОТО е ВЪ3МОЖНО по-скоро,

ВЪ Га.липолъ 3) гдtто ..ще чака флотата, която до пристигане­

то на краля. ще прtчи да не минатъ турцитh отъ Азия въ

Европа. Отъ 8идинъ имало да се M~He направо къмъ Гали­

полъ прiэзъ Одринъ. Обаче, пр-Вдъ видъ на разни затрудне­

ния (като минаване Стара-планина и др.) р-Вшено било да се

ОWIрави войската прi>зъ Никопол·ъ къмъ Варна и отъ тамъ

къмъ Галиполъ и· Цариградъ. На 16-й октомврий кральтъ сти­

гва ДО гр. Никополъ. Помежду ВОЙНИЦИLБ се пръсналъ СЛУХЪ t

') Въ 1443 f. ТРЪГНaJlЪ ВJlli){Иc.Jавъ срilщу "урпптt. СЪ :маJl,жаРСКИJl ПОJ.­

1tОRОАецъ ГуИИ3!И и СЪ еръбс&иа Аеспоll.Ъ Георги Бравк.ови-чъ. ВЪ войската ва

В.lаАИCJ&ва се в&ииражъ ротмистръ Иепиlt'Ь (чехъ) съ 600 боеви ка.руци [Ире­

чехъ. Истории B~ БЪJгарин, ва чехски стр. ~22]. В.l8л,ИUI:LВЪ МИП3J1Ъ прtз'Ь Со·

фии К'ЬМ:'Ь З.rатица, rJttTo е стаН8.жо сражението съ rypЦ1lT1i. Капицъ Пр'.ЬХПОJfЗ­

la, че 1'0 стапа.nо :меЖАУ с. с. llетричъ и Поибреви [11. 208]. К. ИреlJеltЪ из­О31\& МR'hяие, qe В.IIа.J.ИC.lавъ се е ~оБJ1ИЖИJ[Ъ вtрОИТlIО И:ЬМ'Ь 3Jатица 11 "Че от ..там:'Ь ИМ&JЪ намоЬрение' Ja миве прtзъ Cpt,l(ha:-fора край р. ыIl[едъъ (ПРИТО"l.'Ь ва

р. ТОПО.lвица) &'Ьиъ Стрi.lча (Перио,l(. списание. София 188i VIII. стр. 14 и 18).- Прt,жПО.lаrам:е, че сражението е стаПaJJО .1:0 ПJl8,нината Onop1J, .Iежаща Ifеж~у

1'. r. СОфИJl и .3J1а1'ИЦз. (меЖАУ с. с. 1\:IaKoneBO, ВаЙJlОВО и Д. К8иарци). На ci­иер'Ь ОТЪ п.жаниаRта минава ;!('Ържаввото шосе ОТ'Ь СОфИjJ и:ъмъ 3латипа, а :на

юr'Ь оп П.lанината :минава прtки.8ТЪ UЖТЬ ОТЪ СОфИJl за П~ОR.!tИВ'Ь {прtзъ Пе­

триqъ). ПЖТЬТЪ мипавз. lIИ3ltото ВОJtораз~'h.!lПО възвишение Jlеж,{f р. р. ИСR'ЬР'Ь ИТОПОJ'виnа (между с. с. Байлово и CIIOJICItO), f,l;:I110 БИАО .10 прt,ци pYCXO-ТУРсu,­та. войва, черкееко'IО се.ао Телиш'Ь. За Опоръ има uрt,lапие, че на пего СТ!П8.!О

rO.lilvo сражение меЖJlУ БЪJlгари и сърби. ВЪ.1lrаритt се "опр'h.lи," та ПJlанинатаоп тогава УЖ'Ь се нарИЧ8J1& лОпоръ." Близу ,1(0 пея има е~па ПОJlJlП& наречена

"сръбска;" па вен ужъ е стапа.lО сражението, Въ БJизката:мtетиоетъ "l\lел;ииш.)LИ uйра1tъ" еж нам1;реви СТРЪJlИ (С'Ъ .цв$ УШИ), копие и rOJ$Ma. хрива. сабн;nзи старини ВИ;t.tхме ПР'В,J,И 10 1'О,АИНИ, котато поC'hтихие с. ~laKoцeBO. Въ ни.Jlитt, които се памира'f'Ь на сръ6Сltата ПОАнна, Аоста често C~ намирани етрiJИ.

2) ПаметВИЦИТ$ ва епичериаа tпз. ПОJС1tИ). 11 изда.вие. Савои.'ь .. 1857.') Ке.иеръ стр. 42.

- 49-

че въ този градъ били укрити съкровищата на цtлото цар­

ство, та заради това тъ се распръснали по прtдградията,зз

плячкосване; т'В съборили и изгорили всичкит-В сгради, па

наближили и до самитi> градски врата. Владиславовит-Б уси­

JIИЯ за възспйране на войскит1> отъ грабежъ, .. несполучилинищо. Вратата и стtнит'h на града били силно завардени, за

туй кральтъ издалъ разпореждане да се оттеглятъ войекитъ

отъ обсздата. 1)

Тука се явилъ при краля влашкиятъ князъ Дракулъ 2),

който се трудилъ да го увъри, че немогатъ да се побtдятъ

турци, защото християнската \ войска била по .. малка. "Сл-Вдъ

дългитБ борби и разпри, които съмъ ималъ съ турцитt "кзз­

валъ князъ Дракулъ," азъ познавамъ турскит-В сили. Вашата

войска е малко; когато отива султана на ловъ и тогази има

съ себе си повече войска, отколкото имате вие днесъ за та­

кова сериозно пр1>дприятие. Не се над~вайте на гърцитt; тt.

еж сами много слаби, за да могатъ да изпълнятъ обi>щание­

то, което що ви еж дали. Генуезциrn и венецианцитt, ако и

да ви обt.щаватъ ПОМОЩЪ, когато дойде вр-Вмето за да, ви

помагатъ, пакъ може да се измЪнятъ. Турското злато блещи

по-хубаво въ очит-В имъ, отколкото резултата на вашата спо­

лука. Върнете се и чакайте лролътьта, тогава почнете война­

та съ по-голъма войска." Едни които били въ военния съвътъ

взели думит-В на князъ Дракулъ въ лоша- страНЗ t прtдпола­

гайки, че говори тъй, защото ще е ималъ връзки съ турцитt.

Между другит~ ГУНИЯДl-f билъ оня, който изтълкувалъ въ най­

лошъ смисъль мнtнието на князъ дракула. Кральтъ взелъ

Гуниадовата страна. Дракулъ като вид-Влъ, че кральтъ по­

стоянствува да се даде сражение на турцит-В, далъ му 4000конни войници помощь И когато тръгналъ отъ онуй мъста,

далъ на Владислава и два коня вихрогоня (отъ неизказана бър­

зина,. щото при срtщане опасность да се възползува отъ тия

коне).

Владиславъ миналъ отъ Никополъ ло старъ римски пжть

1) ~I. КаJ'И~tаiъ (Д-ръ Хр. Кеснковъ. Сборвикъ за народни ум:отворевин

и )J;P~ Софан. VII. 1892. стр. 438).

J) Кр. Мирски. Бъ.п.rарека сбирка 1906. XII. стр. 42-45. (Пжтуванил по

Дупава и въ Българин отъ J. Bolintinianu. Букурещъ. 1858).

4.

рО -

и стигналъ до раэвалинитВ на' старъ градъ съ великолtпни

постройки и мряморни паметници съ латински и гръцки Haд~

ПИСИ, горделиви сводове и високи стълпове. 1) Н-Вма съмн-Б­

ние, че това еж били рзэвалинитБ на римския градъ Nicopolis(ad Istros), находящи се до с. НИI<ЮПЪ {Търновеко). Като аваит­

гарда, вървtлъ ГУНЦЯДИ съ 3000 маджари и румжни, слi>дъ

Твхъ ВЪрВ'ВЛИ боевитt (обозовитt) каруци!) и на края кральтъ

съ останалата войска.

Въ вр-Вме на похода войекип изгорили H-ВКОnКО села и

градища и ги съборили; войнициrn до толкова си позволя­

вали да безчииствуватъ, щото нападали дори и на българскитБ

и гръцки свещени MtcTa, а черквиrБ им? опустошавали съ

огыtь И.съ други разбойнически начини (Калимахъ сгр. 445)., Orь Ени·Пззаръ 3) е било изпратено кралско Бъзване на

турекитt гарнизони въ ШумеНЪ t Махорацъ 4), Петричъ, Варна;

Галата и Каварна, за прtдаването имъ 5).Въ възван ето кральтъ обtщавалъ на гарнизонитБ ако

ги пр-Вдадатъ, че ще ·Ги изпрати подъ закрилата на свои стра­

жи и конвой до Одринъ, а въ лротивенъ случай I:И запJIаш-

валъ съ емърть (Кехлеръ 43). ·Кральтъ стигналъ по пжтя -отъ НИl<ЮПЪ за Шуменъ до

Орtховица, гдiэто било изгорено укрtплението; отъ тука еж

били изпратени къмъ Търново 500 ВОЙНИЦИ, които обаче били

отблъснати отъ тамкашнип турци съ гол-Вми загуби. 6)

1) KeLlepD стр 4~.

2) ГИСltра, като ваЙ·rОJltуъ ваЧ&J[ПИs.ъ (гетиавъ) на )t~lадил краJlЬ Ла~и­

СJl.3.въ (Posthumus) въ с'hвеРПRТ'h части ва l\IаlIжарско (ПЪ С..I0вацко) обtщаJlЪнаЙ ..папрtдъ 2000 п'hmаци и 300 конника (ВИДИ се че заедно СЪ nоевит'h каруци).

Но С.JItдъ като е би.!ъ разва.JIенъ СегеДИНСItИJlТЪ .I0ГОВОрЪ, той ,lа.lЪ' само 800пtшаци и 100 Jtов:ника; нача.llНИК'LТ'Ь ИИ'L би.lЪ ГИСКРОВИJlТЪ rетмапъ ЧеЙка.Всичкитi П&Аuажи въ битката при Барва CQacTHo съобщение. до насъ отъД.ръх. llречек'Ь въ ВИСОltо-Мито - Чехиа).

З) ВИАИ се, че В.IаJl,исхавъ вървtJlЪ все по РИМСltИ1l ПЖТЬ, 1tOitTO МИllава.ОТЪ НП1tюп'Ь К'ЬМЪ С. Ковачовецъ и натат'ыtъ покрай сtверпит'h ПОЛИ па В. Хю­секъ (Фисекъ) баиръ &ЪИЪ Еви-Пазаръ (ер. Абоба-II..1ИСК8 стр. 471. 472). ТО:lИrpa,II:t. БИJl'Ь заСf1J1еп'ь 0&0..'10 ПОJlовипата па хvп в'hltъ (ГJlед'iЙ ()пис3.вието му ВЪ

втория отчет'Ь ва. BapHeB~KOTO археологическо Jружесrво за 1907 r. ОТЪ Ив. К.P~"e8Ъ). СтаРИJlТЪ rраJl,Ъ Еви (Нови)-Пазаръ БИJlЪ раЗПОJlоженъ сtВРРОИЗТОЧRООТЪ. сегаШRИJJ гpa~'Ь, при ПО.1lит'h ва Става-Баири, край ПЖТ}( за с. Сюлеииап-

• It~ОИ. СеJището на старил rрадъ се нарича "Старъ НОВИ Uазаръ (ЕСltи.еви-па­зар'Ь). - Гл. албprътъ "Абоба..П,тиска" таБJr. 111. 2.

~) blahoracz. - НИ)l.И се, че ПОАЪ това название ииа ~a се разбира ·y&p"-rt­Jfевието ,,~Iи.хИJlИ3'Ь" КЗ.lе (~Iichelitsch) (ГА. по-ватат~к'Ь).

5) Кеnеръ стр. 43.8) IIре'lеltъ (llжтуваиив. На ~еХС1tи стр. 179).

- 51-

На 25 Октомврий християнската войска пристигнала оть

Ени ..Пзззръ ДО Шуменъ и три деня наредъ нападала Kp'k­постьтз 1) И едвамъ сполучила да я прrhвземе. и то, слtд"Ь

r'R3TO е прtтърпяла ог~омни загуби на християнски войници.,

Тол-Бмата кула, въ която крtпостниятъ гарНИЗ0ненъ начаnникъ

6"h прибtгналъ съ само 50 турци, се оказваше непр-Ввзимаема.

Ала хрисrиянитt сполучиха прtэъ една дупка (проломъ) Д~

вмъкнатъ и вкаратъ дърва и слама и да ги запалятъ. Турци­

тв ,въ кулата, за да не се задушатъ. отъ дима, се хвърлили

·отъ височината на кулата 2). Тукъ кральтъ остана 7 деня и

-en~дъ това той миналъ за Провадия прi>зъ една пуста страна,

~~TO нито капка вода неможиха да нам~рятъ за човtцитk

11 животнитt 3). Въ Провадия била прtвзета и разрушена

крi>поетьта "Ташъ хисаръ" (между града и с. ДжиздаркьоЙ).

Християнската войска останала тука ~Ba деня, за да ,уничтожи

крtпостьта ').Прtди още да стигне Владиславъ въ Провадия, дошла

"рев~жна новина, че султанъ Мурадъ прtминаЛ1J въ Европа

-съ 40 ХИ:lядна войска, при всичко, че горi>ПDменатата флота

,.рi>б~а~о да СЛР-В'това лрi>минаване 6).

На 7-ий Ноемврий Владиславъ пр~стигна прtдъ единъ

традъ, нареченъ Пеn1,рUЧ'О (между с. с. Гебедже, Синделъ и

!\вренъ 6), който биде прtвэетъ съ щурмъ, при което падна­

·ЛИ 5000 турци. Споредъ Калимаха, билъ тежко раненъ поля-

t) Кр'tпостьта е, вяд:и· се, nХисаР"LТЪ" п&,JtЬ гра}{8 Шуиепъ. Въ РSЗВ8П­

'нит'h И се забt ...tзватъ, на паЙ ..висоltОТО И!;СТО, основи на праВО-ЖГЪJlпа построи ка

(:iOXIO крачки), колто прt.ltСТ8ВЛ, ВИ)1И се, осповит-Б па кулата, за коато се 'о­

пори при обсадата на хриетивнитt. (Абоба"П.iJиска стр. 429. - А.вбом:'Ъ, таБJlица

XeII, З, 1.).J) БеХ.llеръ стр. 44.

. 3) ПрtДПОJlагаие, че В.lа,l,ИCJ"ав'L ииаJlЪ своя .жаrеръ въ Епи-Пазаръ, O'l',ltt­то е пзпраТИJrЪ е,J.па часть оть войската В'Ь Шу~[е"ъ. CJt,lOЬ прtвзимапето па шу­

'невеката крtпоеть, вонската се завърнала въ Ени·Пазаръ, OTfA'hyo В.rаJtИСА&В'Ь по­

'теГJlИJlЪ ItЪ)(Ь Провадия прtзъ 6еЗВО1НnТО J!сж.тепеПСItО поле. - Ако е тръгва.!..ВJтадис.лав"Ь OT~ llIptепъ направо за ПрОВ3)f,ИЛ, то п.жтьтъ му fiилъ прtз'L с. Кю­

..евче, Ма.РfЮВЧв, и Равна, прtзъ тъй пареqеRnТ'h "съртове," гдtто пtха пе,1tост&­

"'Т'Ыt'Ь ОТЪ во,:(а. Прtз ь пояенатитъ сеJlа е иинава.lЪ, въ турско Bptxe, "tЮщенекu

tlжmь (поща ЙО.l'Ь)."

.) ~еХ.llер'Ь сТр. 44.$) КеХJlеръ стр. 4б.

_ S) УкрtfJлепието е изпi1стно "0:(1. название n ПеТРИЧЬ·К3.1еси"; ТО е раЗПОJО-

жено върху етръ!tlпитt сltаJ[И, при ПОJ:итt на хоиrо минава аеJtзницата оТ... Ге­

()е~же за Сипде.lЪ.

4·

- 52-

ICЪТЬ ,и. Тарновъ и се- е отличилъ Леско БобриЦъl)~ Когато.

се прi3взи~ало .укрtплениетотр-Вбва .да еж били вече TYPЦ~Т"h

негд-В на близу!).. ВИДИ се, че Владиславъ прат»лъ разузнавачи'

за да слtдятъ за турцитt; ПрИ това еж били нам1>рени въ.

близката p'hKa Камчия 28 рtчни кораби 3), които били изгореJlИ ..,_. На 8..Й ноемврий християнитt като .пжтували отъ n~­

ричъ за .,Варна, ми~аха покрай укр-Вплението Михлизъ4), което­

биде прtвзето съ щурмъ.. На 9 ноемврий кральтъ пристигна

до Варна, ГДЪТО му БИJJИ прtдадени к~ючоветt на гр. Варна,.

Гал~та 5), Макрополъ 6) и Каварна 7)., . Владиславъ се разположилъ на nагеръ на эападъ до г. Вар-

на. Още въ сжщия день, привечеръ, стигва и Мурадъ и се pa~·

положилъ на лагеръ срtщу В~~дислаБОВИЯ. Огньовеп отъ

турския лагеръ се гледали о,ТЪ християнския ·на разс"(ояние 500()крачки, както б-Вл-Вжи съучастникътъ на похода Palatio 8). -~

Споредъ генералъ-майора Кехлеръ 9} турската войска би­

ла разположена на' разстояние около' 7 километра на западъотъ града (гледай картата), а християнската - на разстояние

ОКОnО 3 K~. (на картата я отбtл-Вжихме по;~близо до града).

1) Itеперъ 45.1) Султана е прi;м:ипaJ.Ъ, ВИДИ се, Ба.JIкав'Ьт'Ь, прtзъ ПРОХОАа между г. Ай­

ТОС'Ь JJ Прова.J.ИН.

3) Kex.lep" стр. 47-; - и. Пикохау (О,ll;есосъ, стр. 150 по~заб. 4) казва, че­

~8.8 мtстпоеть и eera още отъ туземци-турци се варИ'lа.1а "Терсана..еЙри Т. е.

-zорабостроите~вица.

') То е укрohшtението МИХJrИзъ (Мипюзъ, МЯХИJl;lзъ}ка.tе, паХОДJlще се­

J.O с. А.lже:МJlеръ (rJl. хартата). При пшrитt ва върха, rAtTo се намира RaJleTO,..lИчатъ СJltдп на старо село ~МИХ.lиз'Ь"кьои." Това село е сж.щееТВУВSJlО ощепрtжи 80 ro.l. както се ПИЖ)l.а от1. руската карта отъ 1829 f. На таlИ карта Т()

.е отбt.l$жепо като "МуаJlRЧЪ.." На старата австрийска харта ТО е С&ЩО отбt­пжево заеАИО СЪ с. ~leBTeme (меЖIУ с. с. А,I,жеМJlеръ и ПsmакьоЙ). По прtАа­вие ПОСJl.tД8итt XBt села С& заселени ОТ'Ь разтуреното с. l\-Iептеmе. Съоб­Щението на Ха.lltОКОRДИJrасъ (Кеперъ стр. 46), че бlLtа прi;взета ОТ'Ь маJl.жаритi.

" Ка.lиакра" е грiШiiа, защото ва вторил день CJltA'L пристигането на ВJlа~ИCJIав&~O Варна е станаJlО сражението, та ие е бихо с,л'.h1(овзте.180 възможно Ja се­пp'kвэеме даJIе'lиата К8.1иа:кра (JI,O Каварпа). HtM& с'Ъмвtвие, че BMtCTO "Кали..&1tpa" тръбва Аа се разбира "ыIжиJlизъ" (Кеиер'Ъ 46. 3).

5) fЛ. ва хартата уtрiП.lеиието на га.ll&ТСКИН поеъ. Га.пата (Га.lатас'Ь илиКаJ8.тас'Ь) се споменува въ етаритi; ИТ&JIИВВСКИ харти.

8) Т. е. ДЪJIЪГЪ градъ, се ваИИРЗJI'Ь, :ВИДII се, ВЪ ОI:ОJIПОСТLта па с. Кест­ричъ, rAtTo е с&ще~твува.ilЪ ГО.1r];1t'Ь rрад'Ь, КОЙТО се разпростирал'Ь. между по-менатото се..10, СВ. Костадинъ и Евксипограn. ,

'1) споменува се въ XIV СТОJI.tтие ПО)(Ъ название Карпава (Иреч:еltъ. П&­тувапил. На чехсJtи стр_ 617).

8) Кеперъ стр. 47 ПОJl,заб. 2.~) f.l. картата у Кеиера.

- 53-

СПО'редъ нашето мнtние двtтt войски еж били рззпо­

.ложени много по-близо до Варна, а именно: християниrn би­

:ЛИ .разположени отъ полип· на. реброто 1), по което се качва

-стариятъ пжтъ отъ Варна за· добричъ, - чакъ до укрtпленнето

Кадъръ-Боба, а турцит-В, между Варна и с. Пашакьой, задъ

военното сrрtлбище (ДО Планово-дере). Очевидецътъ на· сра­

.жеНИ.ето А. Pa]atio казва, че двrБт-В войски еж били отдалече-

ни 5000 крачки 2}. дtсното християнско кр,ило имало сл-Вдо­

натеnво да защищава най-слабото MtcтO., а именно помена~

тиятъ пжть, защото той е билъ за християнит-В единственнат~

-отстж.пителна линия къмъ Дунава (пр-Взъ Добричъ). На това

положение на крилото отговаря съобщението на P~latio, Ч.е

крилото било отдалечено отъ града 2000 крачки 3). РаlаНо се е

намиралъ въ най-крайната часть на д-Всното КрИЛО, види се,

че .Brb дружината на Юл. Цезарини~). Поменатото разстоя­

ние отговаря на разetояниеrо отъ западната страна на cгapo~

"то варненско укрtпление, - която 9ила до аджемското ка­

фене (на Мусалата) - до полит-В на поменатото pe~po. ~Tpa­

,.егичностьта на реброто се доказва и отъ това, че турци~

зъ миналия ВБКЪ построили на него една табия (Ислямъ-оглу)

и'-че една отъ най-важнитВ позиции на варненската крtпость,

.а именно JtИлдъзъ-Табия" (Т. е. звi3зда-табия)5) е.разполож~­

-на близо до полип на реброто.

Д-ВСНОТО крило е било усилено съ обозовото укр1>пление 6),.което, както прtдполагаме, е било разчоложено близо ДО

ПОЛИТ-В на реброто (тамъ д-Вто е Илдъзъ-Табия). Обозавото

укрi>пление образувало, види се, единъ четверОЖГЪJJНИКЪ

ОТЪ 4 реда боеви каруци, които били съединени съ вериги.

Върху тБХ1> стояли защитници, снабдени съ разни видове

-оржжия, като ЛЖl<ове, боздугани (топузи), копия съ куки (з~

.t) На нраuюrrеllата карта от6iiJiжихме ,1(tспото Rри.!о по CXAЙHOBeтIr на

-реброто. -J) RеХJlеръ стр. 47 ПОАзаб. 2•.3) Кехлеръ стр. 51.."'} КеХ.Ilеръ стр. 3г, подзаб. 1.5) Въ НR){{Jиса, &ойто БИJ[~. зази~ан'Ь В'Ь таБИJlта, се rО80РИ, 'Че та Ои.,&

,<:ъrраАепа въ царуването па СУ.lтавъ ~Iax3lY,1l;a (НЪ 1250 г. от;ь Егира, т. е. B'It1833 r.) и че тв "брани града отъ BciH,a страна

Ц

(Варненски общинео Bicт-

IIlИltъ 1889,. брой 20-21).. '6) На приltJlючепата карта то е отбilltжено по-на запа ..'Ь.

- 54-

сваляне коне), секири, огнес:тvВllНИ орждия (малки пушки за

малки камънни гюлета) и др.!).

И3В-ВСТНИЯТЪ чехски полководецъ Иванъ (Янъ) Жижка.

почнаnъ да употр-Вбява боевитБ каруци въ 1419 г. Защитат~

па оБОЗ0ВОТО укрtпление се е рж.ководила, ВИДИ се, отъ ~ейкаt

(родомъ чехъ) 2).Горtпоменатиятъ пжть е съединявалъ Варна съ Добричъ.

прtди, направата на сегашното държавно шосе, което минава

прtзъ с. Аджемлеръ; този пжть се съединява съ новото шосе­

надъ В. Баиръ-баши (между с. с. Дервентъ и Аджемлеръ). Други.

пж-тища за Добричъ минаватъ пр1>зъ дълбоки гористи долища

на Батова (прtзъ с. с. Кьомурлукъ И др.)..

11.

Едвамъ първитБ лжчи на зората Qсвtтлили града Вар­

на и билото на бли3китt.. възвишения, почнали да се чуватЪ.

тржби и барабани за' почван'~е на боя. Огромниrn маси на

турската войска почнали да се раздви)Кватъ 33 да се устано­

вятъ въ .боевЪ редъ. АкинджиигБ и азапит-В се ДВИЖИЛИ отъ.

полето къмъ терасата З) срtщу дtсното хриегиянско крило.

Християнската войска стояла неподвижно на мъстата СИ Ц~_.

ЛИ три часа. Въ това BptMe настанала силна буря, КОЯТО­

разкжсала знамената на християнитt - съ изключение на онуй­

на СВ. Георги - нi>кои дори отк;кснала атъ ржц1>rh на тtx­

вип носители и съвctмъ ГИ счупила. Естествено е, че то­

ва, заедно съ други случки '), които си припомнили сега всич­

'кн, се считало като нещастенъ знакъ относително изходътъ­

на битката.

. Едвамъ било привършено разположението на, TYPCKaT~

войска, когато къмъ 9 часа почнало настжплението.

1) ГуситсltОТО воюване. Отъ Томан'Ь (Праrа 1898). На 'ЧеХСRИ. сТр. 155..2) Г.IIежаЙ ПОАзаб'В.li1ЖlиТt (по-папрt,;'Ъ).

~) На картата (rJ[.) са отбtJizеви позицивтi ИМ'Ь чак" на би..IОТО (спо-­pelOЬ Kex.lepa). Споре~ъ ваше мвtние T:Ii СТОJl.lИ ва терасата rJ.tro се памир&.раЗВ8.1евото турсltО Telte " Kapa-ач'Ъ." Прiз'Ь терасата "Минав~ старилт'Ь П&ТЬ отъ.Варва 3& Добричъ. .

4) Та" напр. когато прtди бит&&та паЖе1'О по){&вазо на краХ8 Ш.JIема,&аЯТО па.а.И&I'Ь ()ТЪ Р&цtt'h му и 1tOl'a,TO Кра..1Ъ1'Ь се каЧвалъ на хон.в той се­

~~~аfз~.I~ (стр. 264. R. Horvath. Наdtбrtепеlmi Кбz1еmепуеk. [Budapest.-

- 55-

АЗ,апитБ слизали по реброто къмъ дtсното християнско

крило и почнали да ГО напздатъ съ хвърлене стрtли. Въ

това BptMe слизала .И I<авалерията (акинджиит1», на сила око­

па 15 хиляди ]), по съсЪднит-В склонове, за да нападне

дружината на хърваТСI<ИЯ банъ и ерлавския елископъ. Хри­

етиянитБ ги оставили да се доближатъ чакъ ДО т-Вхъ и то ..гава се спуснали противъ тtхъ съ такава сила, ~e турцитt

били лринудени да се оттеглятъ назздъ l<aTO еж били прt­

слtдвани чакъ до стръмнитt м-Бста на възвишението (ДО те­

расата). Но прtзъ BptMeTo на нападението, по запов-Вдь

на султана, почнала да се движи анатолската кавалерия подъ

прtдводителст~ото на Караджа пзша. Тя l\1инала неэабtлtзз­

но край Планово дере къмъ терасат,З, и эадъ гърба на акин­

джиитt и ЗЗ8пиrt, ТБ слtзнали въ Франгенското дере и по

него се пр.иближили къмъ най-крайната часть на дtсното

християнско крило. Това било въ онуй BptMe, когато една

часть отъ хриетиянит-В прtслtдвала акинджииrБ къмъ тера­

сата. Дружината на Юлиана и 8елико·ВардаЙнския елис­

нопъ еж. стояли въ туй Bpi>Me въ едно ниско MtcтO и не еж .могли да забtл-Вжатъ наближаването на анатолската кавале­

рия откъмъ Франгенекото дep~. Кавалерията нападнала съ

rоn-Вма сила дв'Бп дружини, сполучила да ги рзздi>ли и да

rи прtслtдва отъ едната страна къмъ оБОЗ0ВОТО укр-Впление,

3. orь другата - къмъ трtвиститh блата (търсища) между

морето и езерото. 8ардайнскиятъ с~ископъ, като искалъ да

ги прtм~ие, потжналъ въ тЪхъ 2), а ерлавскиятъ епископъ

сполучилъ, види се, да .стигне къмъ Галата по крайморекип.

П-ВСЪЦИ 3)..

ВЪ оБОЗ0ВОТО укр~пление се завързалъ бой между Юли­

ановата дружина и Турцитt. Tyt<a юнашки загинали двама

полски рицари, а именно Леско Бобрицъ и Иванъ изъ Тар­

lIова 4). ТурцитБ успtли вече да прtкатурятъ нtколко боевк

каруци и навлtзнали въ заграденото отъ каруцитt пространсТво ..

1) Horvath стр. 294:.2) Horvath стр. 296. - При прокопаването ва Jtашu& е 6и.J& 10 сега.·

иаиtреи& e,!;HEL каИИJlСIt& и конска глава (черепъ), и ПОc.lt еАИПЪ човtШltи че­

репъ пробитъ на HtKO..1ItO IltcTa съ остро и Jtржг.l'О оржжие. qерепитt се съ­

хравлватъ въ варнеНСRИЛ окржженъ :музей.

') Кеперъ стр. 61.4) Horvath стр. 296.

- 56-

Въ ·тОЗи, критически.моментъ пристигналъ Гунияди и кральтъ

(съ эапасъ). Чр-Взъ съединеното .нападение турцитБ били от­

блъснати и слtдъ малъкъ бои принудени да напуснатъ поле­

сражението и да бtгатъ.'. Въ боя билъ убитъ Караджа паша.

Кральтъ и Гунияди прtслtдвали турцитt чакъ близо' ДО· ени­

черекип "ПОЗИЦИИ,. гд'hто стоялъ' султанътъ. Поб1>дата била

пълна 1). Ето какъ описва единъ турски ~-Втописецъ 2) .пора ..жението. "Бойното поле се напълнuло съ обезглавени трупове

и отс'Вчени глави. Тi>хниятъ брой е 6илъ повече отъ. тоя на

звtздип, които СЪ, своята бл-Вда свtтлина поставяли въ ..по­лузракъ полесражението и му придавзли видъ на една страш­

на и сърдцераздирателна картина. Освtнъ чов-Вшки трупове

и nрол-Вта кръвь, полесражението: било пълно съ разни ИЗ~

потрошени боини лрtдмеrи и ,припзси, като саби, мечове,

стр-Вли, силяхи, паласки, кемери и пр. Най-сетн'Б .картинатасе допълняла 10ТЪ 'сграбчилитt се на борба съ посл-Вдни сили

юначни ВОЙНИЦИ, които безслtдно изчезнали въ потоцитБ

човtшка кръвь.

Сл'Вдъ катО' проклетиятъ Янко (Гунияди) нанесълъ- ОКОН­

чателно поражение на анадолската османска армия, тя се раэб1>­

гала 'като оставяла ЗЗДЪ' себе' си всички припаси,'ОРЖЖИЯ,

храна и пр .. "Сл-Вдъ поражението на' анадолци'Гt' се е эавърналъ Гу­

пияди съ краля къмъ центра; ТОЙ .остана- ИЗllенаденъ когато

се наУЧИJIЪ, че румжнскиятъ эапасъ не' се е завърн.алъ още

на' MtcтaTa си, както е эаповtдалъ Гунияди. ~ Причината на

това била тази, че з'апасЪтЪ при пр'kСЛ''Вдването на ана'.

толската войска сrигналъ чакъ эадъ гърба на еничеритh,

гд'Бто ударилъ на обиръ върху турския обозъ.' Напраздно

изпратилъ .Гунияди ВОЙНИЦИ за ~ да ·rи. викатъ, напраздно

отишелъ самъ той; богатата; плячка ТЪЙ ги' залисала, че

не~огли да се отд-Влатъ. отъ нея З). Малко малодушенъ

се ззвърналъ ГУНИЯДh при краля, при когото могълъ обаче

t) Horvath стр. 296.!) Д. А.' Ихч~евъ. IlеrоричРската битка при Варна въ I 14-44 г. (Перно­

J;~че~Jtо списаоие. София 19U6.. 7-8 свеЗltа). и.1ВJl:еtrение от,; турския' Р2LКОПИ­~eB'L JI'hТОIlИСЪ, DO)l;n название: "таЧ·У.llъ"те8арих'Ь~ '(корона па JltтописиТ'h),: съ.ставенъ В'Ь края па. ХVI-и в'kкъ ОТ'Ь MyxaMe~auC&B.a ИСТОРИЕ'Ь поетъ и lJ;ИП'n:О-.и&n хопка Сеа~ ..Ецияъ, РОДОМЪ ОТ'Ь Персив. . '

, 3) Horv8th стр. 297..

да остане за малко' BptMe~ защото на л-Ввото християнско

крило проиэлtзълъ· 'бой, който изисквалъ -присжтствието му.

Той помолилъ· краля да почака на мъстато СЙ, до' гд'Вто ще

успi>е да прtустанови боятъ на лtвото крило. Гунияди мо­

JIИnЪ «раля да пр'ибере разпръснатата войска за да се при­

готви отъ нея ззпасъ, който би могълъ да помогне въ кри­

тически моментъ .. Подиръ това ГУНИЯДИ эамин'а съ една часть

на войската (отъ центра) къмъ лtвото КРИЛО t гд-Вто се ОТ­

КрИJIЪ боятъ 1) отъ нападението на ДЪСНОТО турско хрило.

Турцит'h били въ ·начало· 'отблъснати. KOliaTO. обаче при пр'Б~

сл-Вдванието имъ, християнитi> стигнали чакъ. близу до пози~

цииrВ на еничеритъ,.тогава се обърналъ т-Вхниятъ nр'Бдво­

Дитель Даудъ-паша и ударилъ върху хриетиянит-В. Щастието

се обърнало. Християнитt бtгали къмъ първит-В СИ .позиции.

ВЪ този критически MOM~HTЪ; явилъ се Гунияди съ своята КОН­

ница; напздналъ турцип (спахиит-В) и Tt въ пълна безреди­

ца поб'Бгнали. И;.така Гунияди поб-Вдилъ турци1h на двtт-в

страни (крила). 2)По-голъмата часть отъ ТУРС1<ИТ'h пълководци заедно съ

е80ИтБ полкове почнали да отстжпватъ въ безпоредъкъ, ка­

то поразени.·

Султанътъ останалъ ПОЧТИ самичъкъ на бойното поле.

Придружавали го само най-вtрНИТБ му придворни бейове и

сирдари заедно съ нtколко румелийски бейове и тВхнитt дo~

броволчееки дружини.'

Само еничеритi>, като живъ плетъ отъ хора, застанали

прtдъ гявурската.воЙска'и съ главит~ си пазили живота' на

султана. Лагерътъ' на османската· армия ззприличалъ на пус­

тиня. Султанътъ, развълнуванъ и обезкураженъ отъ тоя пе,.

чаnенъ виДъ, съ душевна скръбь и болка на сърдце, помо­

JIИЛЪ близостоещит'h до него пълководци да слратъ отъ бtг­

ство своиrБ войници въ гористата .Jt1bCmkOCmb зада едuно

ХОЛ.-JlО 3) до втора заповtдь. Сл'Вдъ това той колъничилъ И

1) Horvath стр. 297-298.') Horyath t сТр. 2~8. .3) Разбираме добруджанската равнипа_З&А'Ь билото па в'Ьз~ишепието, uрtз'Ь

което МИВRВа. ПЖТЬТ'Ь ОТ'Ь Варна ):'ЬМ'Ь ~о6риq'Ь (прtз'Ь терасать). Равни"ата

(за,ц'Ь БИJОТl)) е била. покрита еА"·О -вpi>)te с-ь ':'J>Зot -ппо. ?"О'IПЯТ'Ь СТ&JIП "Хора;

сега тн е покрита, въ IIОС()И,R RЪ~I'Ь с. Кьомур.lУIt'Ь, С'Ь жребна сиtсеа& ropa, ва­

речена "пе.JIИТJИК'Ь." nрt,и во ГОДПRИ ИМUО г&.ста )l;l.бов&· ropa край ПЖТJIOT'Ia Варна зз. ПаmаttъоЙ. l\IОl'ИJlПТ':k ,,1\IеПlеJlи-тепе" ){оби.lИ иието си ОТ'Ь' А&бови

(иеmови) ,l{ървета, които ра.С.lИ ва T~XЪ.

-. 58

СЪ съкрушено сърце и вдигнат~ къмъ небето очи, молиnъ се

Богу. Сл-Вдъ произнасяне молитвата, султанъ Мурадъ и· оста ..налиrБ ИCJIямски воен~оначалници се установили здраво H~

бойниrВ позиции и р1>шил~: или да умратъ славно, или .ца

поб'hдятъ неприятеля~ Около султана юначнитВ ени чери въ

ДВОЙНИ редове образували обржqъ и съ голи остри ками въ

ржц1>, чакали нетърпi>ливо атаката на гявуритВ 1).Гунияди билъ още ззнятъ съ прtсл-Вдването на неприя­

теля, а кральтъ ro чакалъ. БлизустоящитВ до краля ПОЛЯЦИ

съ эзвисть гледаха 1 какъ .лобt.ждава Гунияди, та съвi3тва~и

кральтъ да не· остави всичката слава върху Гунияди И маджа­

ритt. Казали му, че не ~ ДОСТОЙНО аа него да стои безъ ра­

бота, когато неГОВИЯf1:1 ПЪЛI(оводецъ побtждава. Съвtтвали

го да нападне. султанътъ и еничаритi>, КОИТО тъй и ТЪЙ

ще посл-Вдватъ бtгающата кавалерия. Който побtди султана

и. еf:lичеритt, ТОЙ ще земе в-Внецътъ на славата. Младиятъ

краль като забрави молбата .Н разпореждането на своя Bt­ренъ пълководецъ, далъ е ззповtдь за насгжпление. Съпро­

вожданъ отъ своята дружинка и отъ 500 конници, които еж.

били .пр~дназначени за него, той тръгналъ по сждбоносния

пЖ,ть) отъ който и-Вмалъ никогашъ да се завърне. Кральтъ

се впусналъ къмъ неподвижната cтi>Ha на еничеритt и като

доближилъ ДО' нея, билъ обсипанъ съ сrр-Вли; посл-В миналъ

лрtкопи!) и други прtпятствия и най-посл-В стигналъ до виса­

киn щитове на еничерип. Но нищо не го спирало и той

съ геройска рtшителноеть пробива КQмпактнит-В редове на

еничеритt. Кален~тt въ боя опитни во~ници на султана c~y­

тили се за малко BptMe и се от'ворили еничерскитБ peДOB~,.

които изно.во се затворили и 'крал,ЬТЪ съ своята дружина,

зао·биколенъ ОТЪ всички страни, отчаяно се борилъ съ ге­

РQЙСКИтВ еничери З)•. Когато се ззвърналъ Гунияди' и се научилъ съ очудване

за станалото, той, съ тжга на сърце, на бързо се отправилъ

къмъ еничеритВ, за да спаси .краля. Но било вече късно 4).

1) Д. А. Ихчиев'Ь стр. 616-617.

•1) .Ti би.lИ уltрiшеви съ побити ко,(ове (L'univers'. Histoire. ProvincesDanublenneg et ~ouma.ines. Chopin et Uticini. Рапэ MDCCCLV. стр. 66).

а) Horvath. стр. 299- 300.') Horvath. 300.

- 59-

Ето какъ описватъ турскитt лtтописци кралското напз-

А денис. Кральтъ възгорд~нъ отъ вървежа на боя, като виж­

далъ жалкото положение на султана, ПОМИСЛИJ1Ъ, че ПОСJJi>д­

ния ще бtга, и съ ярость извикалъ на своитh войски: »вой­

НИЦИ на щурмъ къмъ суnтановитБ войски!" И самъ той на

конь, съ гола сабя въ ржка се спусналъ напрtдъ,' като

мислtлъ, че съ единъ эамахъ на сабята си ще покоси МЮ­

сюлманскитh войници-еничери, които му се изпречатъ и ще

отиде направо ДО военния станъ на султана, гд1>то или· ще

му отсВче главата, или ще го земе живъ въ плi>нъ.

Кръвнишкитi> очи на элополучния краль мtрили право

въ ср-Вдата на оня ПОЛКЪJ гд"hто се намиралъ самиятъ султанъ,

възседналъ на своя сивъ конь.~ Въ този криrичееки моменть

османскитt войници сгж.стили много силно редоветi> около

султана и ,орразували, една непристжпна cтtHa отъ хора. Сул­

~aHЪТЪ, макаръ и малко отначало упiIаше'.lЪ, не изгубвалъ

присжтствие духа и. уповайки се на Божията помощь, хлад­

нокръвно чакалъ неприятелската атака.

Кральтъ съ пуснатъ въ пъле"нъ бtгъ. конь И съ гола

дълга сабя покззалъ чудеса отъ храбрость, като съеич:t,,1Ъ

всичко, каквото му се падне по ПiКТЯ И окуражавалъ своит-Sвойници съ думитВ: "Войници f Не бойте се; вървете храбро

CJI-Бдъ мене! цtл~та ни е да раздtлимъ неприятеля на двi;

части, да си оrворимъ свободенъ пж-ть и да обиколимъ самия

султанъ въ срвдата, слtдъ което ще го погубимъ и ще спе­

челимъ пiлна побtда .."

Наистина, гявуриrВ съсtкли много мюсюлмански войни­

ци и ПЪЛКОВОДЦИ и успtли да разд-Влятъ оеманекит-В войници

на дв-В части и да влtззтъ посрtдъ тВхъ; заобиколили сул­

тана, кральтъ се .. впусналъ въ пъленъ коненъ бtгъ къмъ

He~o да го убие. Въ този моментъ обаче, когато той Влади­славъ се намиралъ само на дв'h-три крачки отъ султана, за

нещастие на гявуриrh, единъ старъ ветеранинъ и опитенъ въ

битки еничеринъ, на име Коджа~ХаДЪРЪJ се впуеналъ съ коня

СИ, прtci>кълъ главата на кралския конь, свалилъ краля и съ

единъ замахъ му отetкалъ главата. Тя била ~eДHaгa отнесена

при султана, който възрадванъ отъ сполуката, прtГЪР~iалъ Н-I>-

- 60-

колко пжти см-Блия еничеринъ, благодарилъ му и го възна·

градилъ богато ~.

Като извадилъ"кралската глава отъ' шлема, той заПQВ-В:'

далъ да я одератъ,н съ различни миризливи трtви да я тур­

натъ -ВЪ кожа, напълненасъ памукъ за да не се развали. Сул~

танътъ запов-Вдалъ' да се разчеше косата и да се нареди при­

лично така, че се струвало, като да· е биnа жива. Той запо­

в'hдалъ да се натъкне главата върху единъ дълъгъ прътъ и

да се носи съ ВИКЪ:-"че Богъ му отдалъ неприятеля въ ржцi>~2).

Сл-Вдъ този обратъ въ военното щастие османскитБвой·

ници доби~и.Kypa~"J:> и се. нахвърлили като гладни лъвове съ

голи саби въ гявурскитв редове. СУJ{танътъ з.аповtдал.~ вед:,

пага, да се пр-Всл-Вдватъ бtгащит-В.врагове чакъ до Дунава,

и ако е в~зможно, да се унищожатъ до кракъ.. По тази .И3,~рична заповtдь на султана, Друтъ ...паша, единъ отъ най-смt~

литв румелийски ПЪЛКОВОДЦИ,· се впусналъ съ своя .OTP~ДЪ

СРi?щу неприятелитt, .n,рi>сл'hдвалъ ги жестоко. два деня и ДB~

.нощи - чакъ до Дунава и· не снели оржжие, докато по·го­

лъмата часть ОТЪ гявуритВ не била уничтожена.

Съ ст·отини· и хиляди гявури били заробени, а още по­

вече' били избити, полумъртви и тежко ранени, разхвърлени

по пжтища и друмища. Земята се обагрила и залtла съ кръвЬ·.

Синъ И баща отъ гявурската тълпа били залавяни и безми­","I0СТИВО убивани отъ нашит-В юнаци. Турцитt упоени отъ

КРJ1ВЬТЗ, д-Вйетвували като разярени хищни 3BtpoBe. \. Всичкит~ военни припаси, принадлеж~щи на гявуреката

сгань, оставени на бойното поле били прибрани, като плячка

01Ъ османскитt войници~' Сжщо така и ·ВСИ,IJки гявуреки дра­

гоцi>нноети, както и официалната ииъ ~xa3Ha, съставяли- една

пляqка около '200-250 кола, която по запов-Rдь на султана

била раздадена отпосл~.

Единъ отъ отличилиrh се ВЪ, този бой пълководци 'е

билъ и бtлtжитиятъ Азабъ-бей, когото султана богато въз­

наградилъ отъ частния СИ кавчегъ. Въ негова честь ОТЪ пляч;..

ката при тази битка била построена джамия въ Бруса на име:

.АзаБЪ-llаluа джа.,иtlси.и

, t) Д. Л. Ихчпев'Ь сТр. 617-&18.') "IIа:.етвицитtна евичерива."11 из.ца1lИе, стр. 77. (Савоl.Ъ 1857. Г.l. XXI).

На ПОJс1tИ.,

-.61 -,

Султанътъ заповtдалъоще - отсВчената глава на гявур­

~кия краль, както и завоевателниятъ.' aKT~ за трофеитt, спе­

челени- като плячка ·отъ порззенитt гявур.и, да ,се nptHeC~11>

въ гр. Бруса. 'Управлеlfието на гр.. Бруса, СЪ,бра.'IО първенци­

ТБ и'населението разг~асило радосната BtCTb за славната по­

бtда на еултанъ Мурада и· се разпоредило да се украси· и

илюминира града най-тържествено. Слtдъ това ·тамкашниятъ

голtмецъ Али-бей съ множест~о .първенци граждани. излt­зълъ вънъ оп града да посрtщне съ обичайната церемония

царския ак"ГЬ и отdчената глава на МC;lджарскця краль, която­

Hoci3xa въ единъ сждъ СЪ медъ. Главата била извадена оть

сжда, измита въ р. Нилоферъ, набодена ,на дълъгъ прътъ и

съ пtсно-пtние на стихове отъ Алкорана внесена въ града.

Тя била разнасяна цtлъ день изъ Бруса, обиколени били ~

не.я всички градски УЛИЦИ и г.цавата б~JIа посочвана на ВСИЧКИ

·класи оп населението, което съ възторrъ и ентусиазъмъ ви­

кало: "долу проклетата. глава и нека тя б;кде в-Вчно робъ;

нека отъ родъ ВЪ родъ гявуритt да се локоряватъ на сул­

танит-Б" 1).

111.

Изв'Бстието за смърьта на краля се разпространило съ.

ев-Бткавична бързина на бойното поле и по околниrБ м-Бста.

Християнитh обезкуражени ударили въ бtгъ по посока къмъ

Добричъ и къмъ ззпадъ .. Споредъ .. турския лtтописецъ ПОЧТR

ц-Влото бойно поле, което се простирало на три деня ПЖТЬ)­

било буквално покрито съ труповетt на дяволската гявурека

тълпа ')_Главната ПОСОI<а на б-Вгането била къмъ Дунава прtэъ­

Добричъ. Християнската п-Вхота не е могла да изб-Вга далеЧЪ tта е била уничтожена близо до бойното поле. Но и значи­

телна часть на християнската "тежка" кавалерия е била уни­

чтожена отъ турската "леI<а" кавалерия. Хриетиянскитt. кон­

ници еж били облечени съ панцири и ризници. Султанътъ И3­

пратилъ 25 такива гявуреки ПЛЪВИЦИ като подаръкъ на ;египет-.

ския еултанъ, който се очудилъ като виждалъ тия В~ликани-

t) д. А. lI%чиевъ стр. 619-622.­J) д. А. llxчиев'Ь. стр. 626.

- 62-

гявури, вързани и водени подъ КОНВОЙ 1). Много ВОЙНИЦИ

тръбва да еж били избити нзъ урвитk и .лащинитt, що се

намираТ1» по склона на варненеКИТБ възвишения, които се

проtrиратъ между Варна и с. РУCJIаръ. )'ака напр. една гру­

па християнски войници е била нападна~~ и избита ДО Па­

раджикъ-чешма, между с. Русларъ и Баиръ-Баши (гл. карта­

та). Надъ чешмата има скалисти. ПОЗИЦИИ J гдtто ТБ се защи­

щавали. Въ 1906 г. е" биnъ намi>ренъ на 'тЬва MtCTO единъ

скелетъ и до него една дълга сабя, осТра O~ дв-вr-в сграни.

Такива ~аби имали хрисгиянскиrБ войници въ сражението въ

1444 г. !J.Много войници сж. загинали на поляната зздъ билото

п"а варненскитt възвишения. Край пжтя отъ с. Пашакьой за

с. Кьомурлукъ (гл. картината) има нtколко надгробни поби­

ти камъни наречени "джамаnъ-мезарле". (Т. "е. джамалски гро·

бища 3). Прi>дполагаме, че тука сж. ,погребени войници оп

1444 г. По прiJдание въ тВхъ ужъ сж погребе"и "джама­

ли, • които ходили ОТЪ село на село; на туй М-ВСТО се ср-Вщна-

ли двiэ дружини отъ тiэхъ, скарали се и се 'избили.

Оп бtжанцит-Б най-добъръ шанеъ за сполучливо из­

бtгване еж имали тБзи, които тръгнали по "шарапъ-йолъ"

(гл. Kap~aT3) къмъ В. Баиръ ..баши (надъ с. Аджtмлеръ), ОТ­

гдtто Tt могли да върватъ по равния пж.ть къмъ Добричъ, ПО

водоразд-Вла на Батовеката и Гюнъ-догденеката р-Вки (по по­

соката на сегашното държавно шосе между с.. Аджемлеръ и

Добричъ).

ПО ,ЛОШИ пжтища еж. тръгнали тtзи, които ударили по

направление къмъ с. Кьомурлукъ И Саржгьолъ. Тукъ ТБ ми­

нали дълбокия допъ на Дервенската рiэка (между 'с. с. Дер­

вентъ и Влахларъ), въ MtCТHoCTbTa наречена "Морали." Са­

мото название показва, че тука сж мрtли хора '). Прtди

единъ мtеецъ донесе оттукъ доп. членъ на археологическото

дружество г. Петровъ (земледi>лецъ въ с. Паша-кьой) една

. 1) Стр. 622.-Z[- Chalcocondylas. 34:4.. - КеХJlеръ стр. 56.

. ~) Стари rробища СЪ· тахова Н8звавие се срtщатъ и ва ,JI;ругж..t изъварненския оltр&гъ (напр. Jr.ataКа..1СКИ rробищ& м:еж,!;у с. с. Певша и БеЙJ(ИЙ).

4) Отъ "мрети, " "MOP'L." Въ qехия се срtщатъ аваJrоrичпи названиа ваIItстиост~ и ce.la: Морави, .ори, морини и ..р. (х. К. ШКОРПИJ(Ъ. Магпв.nrов,I;ИВЪ 1893, стр. 19).

- 63.-

'желtзна сабя (малко изкривена); тя била HaMtpeHa въ единъ

гробъ азедна съ нtколко стрtли и юзда.

Въ най-лошъ пжть сж. попаднали обаче тtзи бtжа.нци~

които ударили прtдъ Влахларъ отгд;'то 1h навл-Вэли въ дъл­

60КИтi> гористи долове на Батова. Една дружинка като ви­

д1:.ла, че забъркала пжтьтъ, качила c~ по етръмнитt склонове,

що. се намиратъ между с. с. Мустзфа·БеЙлеръ и Чукурево,

1<ЪМЪ с. Куюджукъ, гд-Вто били настигнати отъ турцитБ И

из/бити. Прtди около 20 години била коренена на това м-Всто

гора и при това намtрени човtшки скелети и саб'и. Отъ

тiэхъ си направили селенитБ (отъ с. Куюджукъ) сърпове.

Казватъ, че една отъ сабиТ'h била изложена въ пловдивското

изложение. Близу до MtCТOTO, гдtто сж. били намtрени са­

бип, се намира старо укрtплrние на В. "Слам~ канара."

Прtди нtколко години еж били изкопани на него стрtnи,

ризница и една сабя.

Още прtди убиването на Владислава румжнитБ напус­

нали бойното поле съ богата плячка и бtгали къмъ Дуна­

ва Ч. Тамъ сполучилъ да стигне посл-В и Гу~ияди, който билъ

хванатъ отъ румжнския князъ Дракулъ и тепърва пуснатъ

слtдъ като князътъ билъ ззплашенъ отъ палатина Лаврентъ

(Хедервари) и отъ маджарското народно събрание2).Какво е станало съ' безглавия трулъ на краля Владис­

лава? HtMa съмнtние, че султанътъ се разпоредилъ да бжде

погребенъ 3). Важни показания дава простиятъ войникъ HansMargest, който билъ плtненъ въ сражението и държанъ 16 го­

ДИНИ въ турски пл-Внъ. Приключенията си той рззказалъ посл'h

на германския поетъ М. Бехаимъ 4). Отъ пзи ев-Вдения се

вижда, че 1,ральто е 1l0zребено Оn10 гoPx~uтlЬ 80 една ..\tалкаZpbt~Ka 'ЧеРК8ttца. Коя е тази черквица? Пр-Вдполагяме, ,че тя

е сегашната гръцка черквица св. Богородица (1 участъкъ) ; въпристройкзта и еж погребани и неправославни християни~

както ее вижда това отъ надгробнитi> мряморни плочи, нахо-

1) Horvath. 800.2) HOfvatl1.3) Живоrа и трудове па ~I. Бехаии'Ь. О'ГЪ Bleyer Jakab. На ма;J;Ж8.РСltи

БУАапеща 1902, стр. 70.~) Ibidem стр. 70.

- 6t-

дящи се на пода·· на·, пристройкат~1). tlъ тази пристроЙ.ка.

отъ лi>вата страна на, черковната врата (западна), ,показано

ни е било едно..Mt~O (покрито съ, ТУХЛИ Т. е., б~зъ надгробна

плоча), ГД~TO се 'намиралъ ужъ нtкакъвъ, много. ета ръ гробъ.

Прtдполагаме, 'Че. 80 н,его е 1'lozpe6eHo 6езглавu.яmъ nzpY1to .наВладuсла~а. ' . . .' · J

.... Бъ сражението до Варна е падналъ. както _видtхме по­

~opt? анадолски~тъ беглербей Караджа паша ~ мно'го другиВИДНИ турци. Сп~редъ Баифини паднали ~O 'х~ляди турци,

споредъ Бехайма 70 хиляди, а споредъ" Длугоша загубит-h

o-rь Двtтh стра~и, възлизали на 80. хиляди . .'.Ta~a не искамъда 'поб1>дя вече" извикалъ ужъ султанъ Мура,ДЪ, когато оби­

калялъ'бойното поле и вид1>лъ тука хиляди свои в~рни п~о-

стрени на' эемяТа2). ' ,

Кж.дt еж. по~ребени мюсюлманскитt герои (шехити), пад­

нали въ сражението? Прtдполагаме, че ~ еж погребени"..~Ъ~урскитt TeKe~a, които се намиратъ на. бойното по~е. Прtди

да поговqримъ' за тВзи текета ще кажемъ сл-Вдньото: Въ Ко­

СаВСКаТа. пол~, се намира. на' сБверозападъ 9ТЪ гр. Прищина.

текето на, султанъ Амурзrь 1, който БИ!IЪ у~итъ въ своята па­

латка отЪ Ми~о~ъ Обиличъ. Текето е съградено на OHo~a

м-Всто, гд-Вто е бил~ убитъ султана, който е погребенъ въ

Бруса 3). Въ гр. Скопие има теке на Гзэи·боба (поб-Вдитель) и

свещенъ .гробъ; .той принадлежи на военния герой Хайдаръ­

боба, който, споредъ прi>данието, е ладналъ' ЛрИ 'прi>взимане

на .ГP~ Скопие. 'Текето и гробътъ се намиратъ ВЪ скопеката

крtпость4.}. Въ Сърбия, до гр. Прокуплье имало 7 текета (тюл­

бета) на седемnхъ паши, които паднали при пр-tвзимането

на град.а. ОсновиrБ имъ личатъ още сега 5). Подобни текета

се срtщатъ ВЪ България на много м'Бста както напр. текето

на "Гази-боба" (баща побi3дитель) въ Чехларското землище

(ВЪ Срtдня гора), на А-къ-язолж·боба между Варна и Балчикъ

'(ДО с. Теке 6) и др.

1) Едвата оrъ ПJJОЧИТ'k има авr.пИЙСRИ НЭJ(nИС'Ь (Evelina Louisa 1856 д.).а wyraTa ИТaJlИЯНСКИ Вi1ДПИСЪ (Paolo Bianehi. 18!5. ::\ID CCCXLV).

2) Hor\"'ath 800.3) Воие. Европейска Турцил. НоЬМСltо издавие. 1 581.4) Сборвикъ ииниетерtТВОТО. Софил. 1898.'} МИJ1ичевичъ. С'ЬрБИR. СТр. 376.6) Споре",-ъ хриетияпит'k въ текето е погребен'Ь СВ. Атавасъ. Текето БИ..10

осноаапо УЖ'Ь ОТЪ сузтап& АК'Ь-8ЗЪЛ& (отъ Апа;I.ОДЪ). Въ врtието ва руската

- 65-

Текета на варненското-бойно поле еж три (гл. картата),

а 1'IMeHHO:

1) До 5-и километъръ, край добришкото шосе, теке, на­

речено "Паluа-боба" или "Хад:нсu-бо6а 1nекеси." По прtдание

въ него е погребенр fДИНЪ паша. Надгробниятъ камъкъ билъ

ужъ задигнатъ отъ руситt въ 1829 г. 1). До текето било раз­

положено .бившето турско село Кадж.,кьоЙ 2).2) Между с. с. Паша-кьой и Аджемлеръ се намира на

едно лично мъста една висока правена могила и на 'нея има

съборено малко теке, наречено "MePCll1-l0-боба-nlе'/(е tt З). ДО

текето има аязма и единъ новъ параклисъ "СВ. Константинъ

и Елена," ДО който става съборъ на 21 май. До аязмата има

чушма СЪ турски надписъ отъ 1167 год. (т. е. пр-Вди 159 год).

По прtдание тукъ билъ убитъ единъ войвода на когото била

отсъчена главата (въ едно сражение). Без~лавиятъ войвода (на

КОНЬ), СЪ калачка въ ржка, стигналъ до пърпото теке, гдiэто

трупътъ му падналъ и билъ погребенъ. Главата му била по­

гребена въ второто теке -i}. Споредъ друго едно прtдание

войводата държалъ главата си въ ржцъ. ПОДЪ текето се нз­

мира старо селище на бившето село _Ментеше б) (гл. картата),

охупацил Д. Т•. Стамболпевъ въ с. Теке би ..,.ъ очеВИ)lецъ, когато гробът'Ь въ те­

кето 6ИJIЪ отворенъ. Той се спуснаJlЪ пъ rpotJa и на дъното му, върху петь ча­

.иови АЪСКИ, видtJlЪ човtmки схе ..уетъ без'Ь Г.1ава п съ с~ожени ржцt па гърдитt.

Краката ПО.llожени. КЪ){Ъ източната страна. Гробътъ е Д'ЬJlЪГЪ оltОЛО 2 метра.

·ШИрОRЪ OItOJlO 1·5 М. и Д'ЬJlбокъ ОК. 2 м. Стtнитt 1tJY С& СЪL'ра,J;епи отъ ,цtлаllИ

камъни, а покривътъ ОТЪ Мр1!МОрНИ пл~чи. Отв'Ьвъ гробътъ е 4'5 ». ДЪЛЪГЪ п

2"10 М. mирок.ъ. До текето се lIамиратъ развалппп па едво rOJl'i;yo здание СЪ

високъ комипъ (имаретъ ИЛИ мъпаетирска ГОСТП..1ниnа за п&тници). Въ 1872 т.

заваршrъ тука п.жтеmествеоик'Ът'Ь Каницъ 26 дервиша (111. 1881 г. СТр. 219 и

;J;p.). - Главата на скелета въ те&ето (ВЪ гроба) била УЖ'Ъ за)tигпата отъ ру~итt

въ 1828 г. (Иреч:еlt'Ь, П~тувапия. На чеХСItИ стр. 612). - Тек.ето било по.цържаво

отъ 10 околни се..1а, като: с. Теке, [еик,qи.перъ, А.1а аКJlисе, Еrtреяе и др. Тtзи сеза

пе .еж. ПJIаЩ8J1И л;еСЛТЪRЪ. . .1) nречекъ, 623. ~ ,

. 2) Както казватъ стари турци, ЗИМ&.1JИ ОТ'Ъ това сеJlО, както и отъ б,nизкото

Паmа-кьой - СВОJlта заП.1ата варненекит'k кадии и пашата.

3) ~Iерсипа е крайморски rpа,цъ въ Апа.цОJlЪ (65 кило}!:. ва югйзапа.хъ ОТЪ

rp. А.ц&па).

4) х. И К. ШКОРПИ..1Ъ. ~Iоги.:IИ. стр. 29. За царь IUпm:мапъ И~fа пръданпе,че турцитt му отсtКJlИ г~aBaTa п че ТОЙ вървtзъ безъ нел. Съгле.цалъ го е~ипъ

овчаръ и каза..lЪ "човiНtъ безъ rJaBa." Въ този МО~fептъ падна.1а му f.DaBaT3,ритнала 7 ПЖТИ И па туи M'kcTO изврtла ВО,1а на 7 )ltcTa ()(() Самоковъ).

5) ~leBTeme е ГРЗ,J:ецъ и саНАжак.'ь въ l\Ia.'Ia-А!3ия (А наАОЛЪ). - Низ;и се,

lIе осповательтъ на старото сеJlО е би.1Ъ вts.оЙ ТУРЧИН'Ь GТЪ l\Iептрше въ· Апа,1.0JЪ.Пжтешественикътъ Баrth (Reise durch europil.ische TЙrkei, BerIin 1864, стр. ~9)спо~(енува, че въ ОltО.Iвостьта на rp. КаР..10ВО и~а село ~IeHTemeJle (ВИАИ сеА чето е сегашното с. 1\IИПТИШИ.I'ИИ), което доБИ.l0 И:\fето СП отъ пtкой сп "Me.dTe­ше.и По прtдапие СУl1тапъ l\Iурадъ 11 е далъ това се.l0 ва 2-1 турски фа~~лип,

хоиrо сс ПОJlзува~IИ ОТЪ приходитi; му. fi..,j

- 66-

което сжществувало още прt.ди 80 години. По-надолу отъ

селището се намира, близу до шосето Варна-Добричъ, една

чушма, наречена .. Кара·Ахмедъ-чушмеси" (съ турски надписъ

отъ 1257 г. т. е. прtди 69 години).

3) Близу ДО пжтя отъ Варна за с. Кьомюрлукъ, на'тераса­

та на която е била разположена въ 1444 г. турската войска

(зззпиrn и др.), се намира разваленото теке, наречено "Кара­

а'Ч,оll (Т. е. брtстово теке). По пр-Вдание въ него е погребенъ

единъ арапинъ, падналъ въ едно сражение.

Пр-Вдполага:\1е, че мюсюлианскиятъ шехитъ (герой), който

е погребенъ въ първото теке, е анадолекиятъ бег~ербегъ Ка­

раджа-паша; шехитътъ на второто теке, е види ее, нtкой

пълководецъ отъ гр. Мерсина (ВЪ Лнадолъ), а шехитътъ на

третьото теке - нtкой арапски прi>дводитель на неправил­

ната турска войска (отъ азапитt или отъ акинджиn).

Въ заключение остава да кажемъ н-Вколко думи за ис­

куственит-В могили, които ее н~миратъ на бойното поле. Пр1>д­

положението, че въ една отъ тъхъ, а именно въ "Меtuелu­

тепе" е погребенъ кралскиятъ трупъ, е споредъ нашето мн-Б­

ние погр-БIIIНО. ПоляциТ-В въ 1856 г. поставили паметникъ на

казаната могила безъ да имаTh н~кои положителни eb-ВдiJния

кждi> е билъ погребенъ кралскиятъ трупъ, защото у поnеки­

тв лътопиеци н-Вма Нt1какви св~д-Вния за погребението на

Владислава. ГIоляцит-В еж. избрали за паметника една отъ най­

личнит-Б могили на .БОЙАОТО поле. Всичкитi> могили, които се

намиратъ на западъ отъ Варна, считаме за тракийски гроб­

ници, подобно както и петьтЪхъ могили, .които се гледатъ

отъ града къмъ югъ (на галатекитt възвишения). Още прi>ди

основанието на града Варна еж обитавали тукашнитВ сграни

тракийци (кробизи). МогилитБ, които се намиратъ до самия

градъ въ :турскиТ"h гробища и ДО памучната фабрика прина­

длежатъ на тракийското население въ древния Одесосъ (Варна).

А могилитВ, които се намиратъ въ MtpaTa на с. Паша"кьой

принадлежатъ на тракийското поселение, което било разполо­

жено между Бааламъ-дере, Евленъ {Еленъ)-дере и добришкото

шосе. Сл-Вди отъ поселението се срtщатъ особенно на югоиз­

токъ отъ с. Паша·кьоЙ въ м-Бстностьта ,.Малъ-тарла." На близ­

КИЯ·връхъ "Гебекъ",мешели," било тракийско светилице ; тукъ

- 67-

()или изкопани мряморни плочи съ иэоьражение на "тракийски

конникъ" и автономни римски монети на гр. ,Марцианополъ

(рi3Ка·Девня).Къмъ най-личнитБмогили на поселението прина-

.длежатъ дв-Вп високи могили "Метели-тепе,"посл'h високат~

могила, върху която се намира полусЪбореното теке "Мер­

"Синъ боба" и "Гол-Вма могила" или "Коджа-тепе"(на югъ 010

шосето). Че нtкои отъ могилитВ се наричатъ ttМурадъ-тепе.­

,,,Санджакъ-тепе"1)и »Кара-папазъ-меэзра"2) (т. е. гробъ на

~ерниS): попъ) е нев-Врно. Могили СЪ. такива названия HtMa.Само върху н-Бкои оп могилитБ, които. се намиратъ

"Между гр. Варна и съединенитВ рtкички Кемеръ-дере и Пла­

ново-дере (на сtверъ отъ добришкото шосе) имаме еъмнtние tче въ тtxъ сж засипани падналитВ християнски и .турски вой­

ници отъ 1444 г. HtMa еъмнtние, че султанъ Мурад.ъ , който

три деня се е бавилъ на бойното поле З) се е рззпоредилъ да

-се логребатъ трупове'Г'Б. Възможно е, че еж били заровени

'на нtколко Mtcтa и че върху т-Вхъ е била насипана могила ~) ..Турцитъ в-Врватъ. че въ могилиrБ еж погребени хора, които

·еж паднали въ сражения б). Не е за BtpBaHe съобщението

'на консулътъ Vretos 6) че: "слtдъ сражението въ 1444 г. еж

-били нахвърлени отъ турцитБ дееетъ ХИЛЯДИ мъртви трупове

.въ езерото."

РазкопкитВ, които тъкми да пр-Вдприеме Варненското

.археологическо дружество въ могилитi> на бойното поле, ще

кажатъ послtдна дума за произхождението имъ.

t) Kanitz 1882. 111. 183.2) Jir~cek 623.3) Кеиеръ 65.4) РимсltИJlТЪ историкъ Титъ ЛИВИЙ споменува, '{е c.d~oь битката у ЦИВО­

цефаJlЪ въ 197 r. пpt)tВ Р. Хр. побtАевитt :маttе.J;ОНЦИ OCTaHa.lB непогребеви.

ПОJ(ИрЪ петъ rОJlИ8П е мвпаВ8.жъ покрай бойното Dо.!е сирийсltИJlТ'Ь кра.lЬ Ав­

"ТИОХ'Ь; той зз'пnв'hJ;аJ[Ъ на своиТ'h войници J;& съберат'Ь коетит'k, които С& бип

пръснати на бойното ПОJlе, Аа rи турпатъ на e,lJ;HO MtCTO и ,1ta насипатъ BOЬPXJ

т':kхъ е,Аиа МОГИJlа.

а) ПослаПИItЪТЬ при Сужтанъ 11 - Бусбеlt'L СПО}lенува въ своето п&тешест­

вие за Царигра;ll;Ъ, че ПJlОВ,J;ИВСКОТО tIШlе е посtЯRО съ могили, за КОИТО турцитhприказватъ, 'Че еж нарочно направени за Аа елужатъ като спомен.. ОТ'Ь БИТltЩХОИТО ·САНО BptMe еж ставали по тил ПО..Iета. Въ тил ИОГИJИ еж УЖЪ погребеаи.хората, които еж пал.паJlИ ВЪ тия воини (Периозr;. списание, Софил VI. 15. ­?tIоГИ.IИа х. К. Ш1tОРПИJlЪ П.:IОВ.I,ИВ'Ь 1898 сТр. 31).

6) La Bulgarie ancienne et moderne. S-t. Petersbourg 1856.5*

- 68-

Варненското сражение

въ съчинението lI(вtтовни събития 1).11

CBtToBHa знаменитость добила Варна съ едно страшн()

сражение ВЪ 1444 г. Това сражение било най-каприциознот()

и най-чудно ·ВЪ военната история. Християнитt - маджарит-В и

ПОJIЯЦИтt - ПОДЪ командата на Владислава и Гунияди най"на­

пр-Вдъ побtдили 2), но били ВЪ посл-Вдния моментъ надвити

съ една, загуба ·отъ десетъ ХИЛЯДИ души и на всички нейни

военни припаси. Турцитt внезапно побtдили (съ загуба ЗО

хиляди души), съ което си осигурили владичеството. въ Ев­

ропа и докарали съ това завладяването на LLариградъ.

f) WeItereignisse. С. Goehring. IJeipsig 1885. сТр. 251~') Г..tе),аЙ описанието ва сражението. .

- 69-

,,8падиспавовъ отдtпъtl ,при Варненския музей.

(Съобщава ШКОрПИ7lЪ. Съ една картина на варненската бит·ка).

При музея е уреденъ особенъ отдtлъ подъ название:

."Владuславовъ." Бъ него еж изложени разни прtдмети, като

--орж}кия, картини и др. прtдмети, отнасящи се до сражението

въ 1444 г. Отъ картинитi> най-интересна е снимката ОТЪ кар­

тината на прочутия полски живописецъ Янъ Матейко. Карти­

ната прtдетавя "сражеJ-tuеnl0 ири Варна." Оригиналътъ и е

-билъ купенъ въ 1880 г. отъ маджарското правителство за

I<зртинната галерия въ гр. Будапеща за петь хиляди лева

-(гледай картината). HtMa съмн1Jние, че Владиславовиятъ ОТ­

.дtлъ ще се обогати съ Bpi>Me още· СЪ други спомени отъ

-сражението 1). Археологическото дружество съжалява, че об-В-

щаната на музея сабя отъ 1444 ·г., нзмtрена до с. Аджемле'рЪ

·е изнесена отъ Варна чрtзъ нашия съгрзжданинъ Н. Станковъ

(пр'Бдприемачъ)2). Консулъ Вретосъ, въ своето описание на

.България, издадено на френски въ 1856 Г., пише, че сл-Вдъ сра­

жението въ 1444 г., еж били хвърлени въ варненското езеро

.десеть хиляди войнишки трупа и че рибарит-В намирали сега

при ловение на риба, парчета отъ емайлирани брони и шлемове.

Сабята на Вла.цислава попаднала ужъ въ 1836 г. въ сбир­

китВ на руския царь. Върху костенната дръжка на сабята е

'издълбанъ бtлъ орелъ съ кръстъ на гърдитt му 3).

1) Ра.зни военни припаси, ризници, шлемове и др. прi;дмети, оетапuи 0'r'L

сражението СА БИJIИ ужъ па~tрени ОТ'Ь ПО.JВЦИ прt.ци 30 r. въ ОItOJПlостьта па

'Варна. Тtзи прtдмети се пазлтъ ужъ въ разпи ПО.IСКИ музеи въ РаПРС8ИJl'Ь) Кра­

ковъ И Jl.p. (Д -ръ Хр. Кесяковъ. Сборпикъ на наро.:r;пи умотворенин. София УIIL

·стр. 447 заб.).

2) Сравни сТр. 12 и 13 на първия rодпшепъ отч:етъ па археО.lоrичес"&оrо

.ЖJ)ужество ВЪ Варна.

3) 1. Т. Kraszevski. 'fizerunki kniazat i krolov polskich Varsava. 18В8.

:str. 202.

Варва, 11 01tТО»Rpиi 1828 r.

70 --

Писмото на царь Николай 1.эа поставяне паметникъ на. 8падиспава въ Варшава.

Съобщава Шкорпипъ.

РуситБ прtвэели въ 1828 г. града Варна, слtдъ тримt­

сечната обсада, прtдъ очитt на самия царь Николай. Царьтъ.

поC'hтилъ съборната черква, която слъдъ като напусналъ, за·

пов-Вдалъ да се раздадатъ ХИЛЯДQ златни минца на наЙ·много

пострадалитt отъ обсадата фамилии 1). Още въ сжщия день

царьтъ изпратилъ на главнокомандующия графъ Боронцовъ

една златна сабя съ саморжчно писмо. което има СЛ-ВДНЬОТG

съд~ржание ').

Генералъ-адютаптъ

Графъ Воронцовъ,

Слtдъ 'като поблагодарихъ на Веевиешия, който охра..нява правото и който .короняса руското ~рf\'жие съ новъ ус..пtхъ, желая да почета спомена на моя з~а~енитъ .прtдшест"веникъ, който изгуби подъ eтtниrВ на Варна побi3дата и

живота си" но не и честьта си. Тука е м1>стото, гд-Вто юнаш­

КИЯTh синъ на Ягелона - Владиславъ, полски' краль, загина~

когато воюва подъ знаменосеца на християнството. Не се знае

Mi>CТOTO, гдtто почива пеllельта му; азъ искамъ, обаче да YBt­ковеча спомена му по достоенъ начинъ въ главния градъ на

Полша. Азъ опрtдtлвамъ за тази цtль 12 топа отъ онуй

число З), ~oeTO пр-Ввзехме въ Варна. Подарявамъ ги на града

Варшава, кждi>то rn ще бждатъ веднага 'изпратени. Тi>зи то­

поuе нека бждатъ поставени на най-подходящо MtCТ0 4), по

заповtдьта на Н. ц. В. Царевичъть, за честь на героя, KorOTOвече и'Вмз, за честъ на храбритБ руски войници, на коит()

побtдата отмъсти неговата смърть. Азъ Ви натоварвамъ съ

изпълнението на моята в'оля и еъмъ вС'Вкогашъ Вашъ благо­

скnоненъ

Никола,й.

ч Най--много е постра,ll;&.I'Ъ D'LрВИ,в и втори уч.аст'Ь:к.ъ. К&ЩИ'tt би.lИ р8.З­С8П&ВИ.При обстрiAвавето ва rpa~a.

, t) Каuицъ. (Дунавска БЪ.lгарил и БаJlхавътъ. На и'1МСJtи. диnиСIt'Ь 1832. 11.стр. 196).

1) 162 топа•• ) ПамеТВИltЪТЪ не би..1Ъ поставевъ, X&RTO ви с'Ьоощава ОТЪ Варшава re­

1I~раАЪ А. МОШКОВ~ D. то .ви~и се по ПРИ1Jива ва полското в'Ъзставие въ 1830 l'..

- 71-

Паметникъ на Впадиспава.

Съобшава ШКОрПИПЬ.

Споредъ J]'Втописецътъ Калимахъ султанъ Мурадъ по­

СТЗБИ~Ъ на м1>етото, ГДЪТО билъ намtренъ кралския ТрУЛЪJединъ стълпъ съ надписъ, въ ~който се споменувало за сра­

жениеТо1).

~~,

..",:;;.-r"'r'i"':: :~:"}' ~

I:~~!\.~~,;.... ,\' '.:~~"J,~ '\~ .J) ....~ .. ~;

"'·~~"",:г~~'·""'". , .. '- ~~~~;;.\""~~"О'-"i'f'~~.\.;;",~"J!f":о1r.r~.·~~~~;:r~J,~~:~:'" ..1.....·~~~~~~~~tt ~'V.'O' ••••

Паметвикътъ на ВJаАислава

(поставенъ въ 1856 f. и разруmеп'Ъ С;lЪАЪ пtко..'IКО ){ена).

Въ Кримската война (ВЪ 1856 г.), поляци, които служили

въ турската армия 2), поставили единъ гранитенъ паметникъ

1) IJречекъ (IIЬТуnаниа изъ Бъ ..1га·рив, па чехски стр. 6~3).

~) Въ 1853 Т. с'Ъставп.lЪ П0-1В&ЪТЪ' СЗ,lJ,'ыtъ паша (~I. Чайка qаЙRОВСltи)хрпеТВJtНС&И ПО.1ltъ ОТЪ ПОJаl~И И Аруrи J(оброво.lЦП (СllаВJiНИ) съ С..1аВ.8нска ~O..

ман);а. ПО.IltЪТЪ ималъ зиа че, ва 'Което ва червено поле Jlичалъ ТУРСХИJtТЪ по...rуиtсеп'Ь, а ва сивьо-nраВОС,;1&ВВПltТ'Ь кръстъ. - СЗ,ll.ъftъ паша е авторътъ ва из..вtетвитi исторически романи: n КЪРДЖЗ.'lИ" И др.

- 72-

(обелискъ) на полесражението, а именно на едизта (съверна..та) отъ дв-БтВ високи искуственни могили, наречени "Mfltll'fitt

11tеll е " ~ Могилит-В се намират'ь близу ДО с. Пашзкьой, на раз­

стояние петь километра отъ гр. Варна, на д-Всно отъ л;ктя за

Добричъ. ·На картинката, която е· приложена 7УКЪ, се гледатъ

двtтБ МОГИЛИ съ паметника, на дtсно - военни складове до

бившето турско село Каджкьой, з на лtво - градъ Варна,

ивицата межд.у морето и езерото и галатекитъ възвишения~

Картинката е напечатана ОТЪ полскитъ емигранти на отд-Б­

ленъ листъ 1) въ Парижъ въ 1857 Г.; подъ нея има надписъ, КОЙ­

то билъ издълбанъ на паметника ОТЪ четиритtхъ му страни

на полски и латински съ сл-Вдньото съдържание: "на 1<раль

Владислава /1/ оmь Ягuс.лоl-ttt tt на llОЛСl~U1111Ь рицари} l1адна­

.11.1 до Варна на IО-Й Н0е.:нврuЙ I444 г. - Оrъ полската ДИ8И~

зия подъ прtдводителетвото на Влз1I,. графъ Замойски, 3-й

май 1856 г. Паметникътъ билъ съграденъ и надписътъ издъл­

банъ отъ Станислава Юлиянъ графъ Оетророгъ, капитанъ на

5-й ПОЛКЪ на полската кавалерия (улани). Сл-Вдватъ стихове

иа Остророга; напечатани на страница 3 (гледай).

Полскиятъ паметникъ билъ 2.5 м. виеокъ. При освеща ..ванието му на 3-й ~fай 1856 г. присжтсrвували полекиrn гра­

фове 3амойски, Остророгъ и др., облъчени въ екжпоц-Внни

народни носии. Населението мислiJло, че ПОДЪ паметника би­

ли заровени н-Бкакви екжпоцъноети на Владислава, та слtдъ

н-Вколко дни иманяри (малджии) срутили една НОЩЬ паметни"

ка, за да зэдигнатъ скжпоц-Вноетитt. Orъ очевидци ПОЛЯЦИ

които присж.тствувз,nи при постройката на паметника се нзу­

чихме, че lIикак~и екжпоц-Вноети не еж били намърени или

заровени при копание основит-В му. HeB~pHO et сл'Вдователно,

съобщението на Иоанъ Николау, че въ 1854 г. РОЗНИЦКИ, на ..чалиикъ на. полската дивизия, направилъ разкопки на могила­

·та и че всрtдъ тръни, камъни и чакълъ той 113МЪРИЛЪ КОСТИ

отъ човt,ШКИ трупъ, една диадема, една сабя и единъ кръстъ

съ седемъ гол-Вми зелени камъни ~). Погр'Вшно е отбtлъзана

годината (1854) и името на началника.

1) дИСТ'ЬТ'L е подар~пъ ва Варве·вск~и музей ОТЪ Полския музей въ Раиер­СВИ.ТЪ (Швейцария). - Описанието на. па.метника е обнаРО.1ваRО въ полския IIJЮ­стровавъ вtсrвиlt'Ь "Kl08Y" XXXIV. (Ва1'1Пава. 1882 стр. 266 под'Ь заглавие:2s Варненско no.te")~

J) "О;r;ИСQСЪ" (Ва.рва), на rр-ъц1tи, стр. 158-1l)~

- 73-

Варненското археологическо дружество счита за своя

първа длъжноеть да издигне паметникъ на юнашкия краль

Владислава, който е дошелъ въ българска страна, 50 год.

сл-Вдъ падането на Търново, да освободи християнекит-В на·

роди, които пъшкаха подъ турс«о -иго. На освободена Бъл­

гария се налага·свещенъ дългъ да издигне знакъ за сп()менъ

на самоотвържения Владиславъ, както и на всички други за­

гинали въ сражението ДО Варна.

Дружеството тури основа на ФОНДЪ за дигане ламет­

никъ и поиска отъ Варненската общица 1) една могила, на­

эападъ до града (между циганската махала и добришкия

ПЖТЬ), върху която да се издигне съ BptMe единъ обелискъ.

Могилата се нам.ира въ продължението на улицата, наречена

"Владиславъ" (Ташъ-Йолъ). Въ засtданието на дружеетuото

на 17..Й юний 1907 г. прtдседательтъ Х. Шкорпилъ пръдло­

жи да се зематъ м-Врки за прtименуванието на близкото сс­

.ло "Пашакьой и на "ВладислаВОВD."

1) Съ заивлевие ПОАЪ J-,; 291 отъ 6·Й юниi 1907 r.

- 7~-

Маджаритt за паметника на мраnь

Упаспо (ВпаАиспавъ) 1).~ Отъ маджарсни прtвелъ 8аЙнгартнеръ.

Въ България напосл-Вдъкъ работятъ нtколко археологи­

чески дружества. Такова е между други и основаното въ 1901 г.

Варненското археологическо дружество, което е издало своя

П'ЬрI!U годишеиъ отчетъ въ 1907 г. Тозu оmчеnzо (одържа

Н1ЪХОU pa60mu~ иоито 0111,0 маджарската mqчка зрtblluе~ за­

С.llужаватй 81-lU.Аtанuе. Дружеството си поставило за задача да

прослrВди бойното поле отъ 1444 г .. По този въпросъ ср1>ща.

ме въ отчета слtдньото:

1) Па,м,еmн.uхйmr, на 1Z0лесраженuеlnО. ТурцигВ още въ

1444 г. поставили на бойното поле единъ паметникъ. Въ крим­

ската война (ВЪ 1856 г.) билъ поставенъ паметникъ отъ по­

ляцитВ. Още сж.щата, година паметнккътъ билъ срутенъ отъ

варненскитt'гагаузи. .На освободената България се налага сега евещенъ дългъ

. да ознаменува полесражението съ единъ памеТНИI<Ъ. Инициа­

тивата за туй зима Варненското археологическо дружество.

То има за сега скроменъ фОНДЪ за дигане паметника. На 15и 30 деК,ември 1906 г. дружеството се е обърнало съ писма

подъ NQN2 368, 370, 397 и 398 до редакциит-Б на полекип

вtетницt:I: Дзиеникъ - ПОЛСКИ (ЛВОВЪ), Нова-реформа (Кра­

КОВЪ), Тигодникъ илюстровани (Варшава)" Дэиеникъ берлински

(Берлинъ) и Оредовникъ (Познань) съ ПО3ИВЪ за събиране

помощи ОТЪ австрийски:rt, рускитВ и германекит13 поляци Z).Паричниrk помощи ще бж.датъ публикувани въ държав ..

ния В-ВСТНИКЪ (София).

2) Гро6ъmо на Уласло 1 З).

1) nl:Jарнепск.ото боiко nO.le и rpоб'Ът'Ь ва. YJ18c.10 1 (Ulaszlo kiraly)" ОТЪД·ръ JAnos Melegdl [Szazadok (ut1tOBe), списание ва махжаРСltото историчеСItОJJ;ружеС~I&О :въ Будапеща. ro,J{. XLII, брои 1 ОТ'Ь 15 авуарий 1908 f. стр. 85-67].

) Не еж ПОJУ1Jеви още никакви ПОМОЩИ ОТ", ПО.3Ша.1) IIървий rОЮlшевъ отчет}, ва Варненското археОJ[~rич:еС!tО Аружество за

1906 r. стр. 11..

- 75-

3) Търсенuето на nО1nъналumtъ войници въ ДевнеNС"01nО

езеро 1).

4) Сабята ото сражението Во I444 г.

Маджарското историчес"о дружество трnбва да 110­

могне на ВаРне.llсхоmо дружество ItpU поставянето на но­

вия naMeтHи"o~ съ УСЛО8tlе~ 'Че 'tt(e бжде mурень на него и

.маджарС1(UЯ надпией (той като Удасло БUЛlJ ZJ .I1tаджарСf:U

uрал'Ь). ОСВ1ЬНЪ това 1nрlbбоа да се J10.AIOZHe на Варненеuоп10

дружеСlnВО ВЪ торсенеmо на кралскuя zробъ.

1) ~и 'J'ЬVt;ен~то отпу~на.l() фJоrек.о'rо Уi.JР~ВJJение НЬ ВctjJиа (1'011. u'ы'и88

отчетъ СТр. 11-12) едно катерче. Комапдавт'Ътъ на катерчетата Б. ПОПОВ'Ъ (пор­

товъ КОМЗВД8ВТЪ) nрt)l;.JJОЖИ.l'Ь .ца се спуснатъ ва езерното ДЪНО три успоррдпи

zелtзни пр·ьчки, върху JtOBTO да се зак~чатъ "котки" (куки) въ шахматно по­

.lожение. По този наЧИllЪ ще могатъ да се ИЗJtаратъ и 1IaJlКА прt),М~1И - Изу.

чпаlLИJlта ще станатъ ВЪ източната часть па езерото) 11ежду гр. Варна и най"

Т$СПОТО !ftCTO па езерото, което се намира до с. Пвдженьой (тона )ltC10 е

ХИJlJlJlО метра широко). Отъ 1444: г. )10 двес,., Т. е. въ проД'ьлжеRяе на 56-1- г.

сигурно се 06pa3YBal~ на езерното дъво ~OCTa АебеАИ утайки и ТО особенно по

тtзи MtcTa, fll.tTO се ВJlива'IЪ въ него р'hI:tИЧКИ ка.то ДО ЛейваржеНСItил ДОJlЪ,

послi XO~lЪ1''Ъ )1.0 qyШ.\fата l\fаксу.itъ-аа (за~ъ па1fучната фабрика) и дррето, кое­

то прtсича 1l0бришкото шосе :между 4 и 5 КИJlометъръ). Въ другитt части па

езерото утайкит't ще б&Аатъ сраввите..'IНО с.заби, защото езерната вода се раз­

lI&.ща само :въ BpiMe на ПрОllИВВИ А'Ъж,!.о!Sе. Въ тf»зи 'Части ва ез~р.ото, f.J,tTOутайкит'h сж c..nаби, еж били види се, ПЗ!rltрени ОТ'Ь рибар1f, при Jlовение риба

(съ мрtжи) парчета отъ емаЙJlирани брони и Ш.Jе:иове (Vretos. La Бu1gагiе ап­

cienne et moderne 1850). Да не сж били нам.tрени пок.аЗ8.uитt прt;l.ме1'И, ве щъх­

хе да B'hpB8)(e, че е В'ЬЗ1fОЖВО да се намtрлтъ хав:вито и Аа е c.lt,l;И UTt. потъ ..иалитВ ВЪ езерото войници.

С'Ьмп'hв&ие се въобще, че християнската кавалерии, КОIlТО би~та об.ltчена

С'Ь тtиltИ ризници, lIанцири и: АР. се рtmИ..'Iа да прtгззи езерото. Сi;верппвт'Ь

БJ)1>rъ ва езерото е ..есно Аостжпен'Ь в'ь uай-източната СИ час'IЬ, по JlOJa .(0Ма.к.судъ-аа и па запа,lJ,Ъ отъ uero. Отъ 1tIаКСУ~Ъ-8а. К'ЪМ'Ь ЮГЪ езервит'h ,II.'Ь ..1БОЧИIlИ

СА С.1It,rнитt: вай-напрiцъ 1-3 метра, ПОСJlt 10:и. и иатаТ1-К'Ь 9, 8, 6, 4, 3, 2и 1 и. НаЙ-го.аtмзта J('ЬJJ.бочина (10 М.) се намира ва раЗСТОJlние 150 М. ОТ'Ь

сtвернил 6р'1irъ. - На наЙ-Т$СЯОТО M'.hCTO ва езерото (~O с. lliJJ(жекьой) .J,OJ(­

бочивит'h еж CJI$)(питt: 11/2' 2'/", 4, 121/2' 16) 18. 19, 18, 16, 15, 11, 01/t , 13/.,1, 3/., и t/2 М. При 1000 )1. lUирина па езерото (~O lIн,цжекьои) ГО.lltмитt А'ЬJlбо..чиви (отъ 11-19 М.) д'Ьр:жатъ раЗСТОJlfIие 800 М.

- 76-

ПО3ИВЪ

за събиране помощи за фонда за издигане

паметникъ на Владислава Варненчикъ.

Сл'Вдъ разбпването воюващата югослаВЯIIска

ратъ при Косово поле (1389 г.) отъ ТурЦIlТrВ, ПОДЪ

пр'hдводителст~ото на Мурада 1, който и биде

убптъ тукъ въ шатрата си.отъ сръбски ВОИНЪ,

почтп Ц~ЛИЯТЪ БаЛR8НСRИ полуоетропъ ПОДП8дна.

ПОДЪ TypCltOTO владичество. Тогава стана, сл'Вдо-*

вателно и окончателното Завоюване Ila България

(1393 Г;). СлrВдъ това сждбоносно за юл~нитrВ сла­

впие събитИе 1 . не~IИС~ИI10 б1~mе вече са}!и да пра­

вятъ ОПИТИ З8 своето освобождаване отъ СПJIНИЯ:

n жестокъ султанъ, който ги държеш~ IJЪ непо­

силно тежко робство, слrВдъ като разсипа цв'Вту­

щи градове,' изби и заточи слаПЯНСRИТrВ ВОЙВОДИ

n боляри, срути или прi\обърна ВЪ джа}IИИ хрп­

етиянекпт-В xpa~IOBe. И на нещастнит'.В ЮЯ{RИ сла­

вяни: българи, сърби и др. не остана друго, 00­

BrВHЪ потайно, 'съ очи оБЪрIIатп къмъ ХрИСТИЯН­

ския заПRДЪ, да храня~ болезнена надежда, да­

но се У~IИlIОСТИВИГОСПОДI. И имъ изпрати отъ таl\lЪ

избавление.,И тая надежда пе пр~ставаmе да се

поддържавъ тrhхнитrВ сърдца ОТЪ КQЪСТОНОСНIlТrВ

ПQХОДП, които заП8ДЪ повдигате противъ турци­

Ti:\, ПОХОДИ, които се свършваха СЪ поражениена

хрпетпянеКIIТЪ ВОllеки отъ турцит'h - обстоятел­

ство, което прав'Вше нещаСТfIПЯТЪ българинъ, сър-

- 77-

бинъ И др. .'да се обзеl\lатъ се ОТЪ по-безпсходно

и по-безисходно отчаяние. Отъ тт,зи освободи­

телни ПОХОДИ заслужава да се споменатъ: похо­

ДЪТЪ на Сиги,змупда ЛюксенБУРСRИ, Маджарски

краль, който се свърши съ разбиването на хри-

,стиянитrВ при НИКОПОЛЪi(ВЪ 1396 г.) и двата по­

хода на маджари и поляци, пр-Вдводителствувани

отъ младия и храбъръ полски краль Вла.Дllславъ·

Ягело (нареченъ Варненчикъ)въ 1443 и 1444г. Пър­

виятъ походъ се евърmилъ съ разбиването на тур­

цит'h при 3латицв, ·Нишъ и др., а вториятъ - съ

разбиването на християнит~ при Варна -10 ноем­

врий 1444 г. Въ това послrВдне сражение на хри­

етпянитrВ ПОЛЯЦИ и маджари, ПОДUО:&IвгаIIИ ОТЪ

българит'h, Вла.диелавъ, УВJIrВченъ ОТЪ геройския

подвигъ да бжде. въ първитrh редове на битката,

за да .паСЪРДЧ8Ва християнитъ-ратници, бива зR­

б-ВлrВзанъ отъ еничеритi>, заоБИRоленъ n убитъ,

ТУI-tъ, въ околностьта на Варна.

Почumае.l1tu Господине,.'

Въ околностьта на Варна, на 10 ное]IВРИЙ

1444 Г., слrВдоватеJIНО, е станалъ послr:ВДНlIЯТ'Ь

опитъ за изгонването на турцитrВ отъ Европа ОТ'Ъ

западното християнско ВОЙНСТВО подъ ПР~ДВОДИ­

телството на полския младъ и храбъръ краль Вла­

диславъ Ягело, нвреченъ за това още Варненчикъ,

RОЙТО и геройски нам~рилъ своята С~IЪРТЬ туна.

Въ този ыlментъ,' когато ~fаджариТ'.h и поллцит'h

се готвятъ да събиратъ помощи п разискватъ какъ

по- бtлrВжито да се увrВковвчи паметьта на този

славенъ человrВколюбивъ и храбъръ краль, на вар­

ненския гражданпнъ, та и въобще на българино.

73 -

се налага обязаность да заевидrhтелетвуватъ своя­

та прианателноеть къмъ този нещастенъ царъ­

герой, RОЙТО се е жеРТ~УВ8ЛЪ и за освобожден.ието

на българит'h отъ турцит'h, като се увт.ков'Вчи как­

то паметьта на неговото освободително ДrВЛО, така nлично неговия геройски nодвигъ съ подобава~

вещеетвеIIЪ паметникъ, издигпатъ на M'hCTOTO, дrБ-

I ТО е падналъ убитъ въ сражението съ турцитrh.

Да одrhйстви ТОЗИ актъ на признателность отстра­

на както на варнеНСRИЯ гражданинъ, Т8ка сжщо

и на българския вародъ; си вмени въ обязаноеть

BapHeHCI~oTO Археологическо Дружество, което,

за да се образува фОНДЪ за тая ц~ль, честь има

да ВИ помоли, почитаеии господине, да спомог­

нете и Вие съ пожертвуване и отъ Ваша страна,

споредъ ROJIKOTO ще да Ви бжде възможно. 11най-малкиrn вноски се прие:матъ съ благод~рность.

Имената на пожертвувателиrn, както и размrhри­

тв на внесенитh отъ TrВXЪ суми, ще б-ждатъ nyб~

ликувани въ ГОДИШНИЯ отчетъ на дружеството.

. Отъ Наеrоятепетвото

на

BapHe~CK.OTO 1\р~еопогическо

Дружество.

съдъ р ж 1\ НИЕ.

Стр.

Стихове, отъ Ст. ю. графъ Остророгъ. . 5

Сражението при Варна въ 1444 Г., отъ Г. Димитровъ . 7

Походътъ на ВJlадислава пр1>зъ България и битката при

Варна, отъ Х. К. Шкорпилъ . 48Варненското сражение ВЪ съчинението "свътовни събития." 68

Владиславовъ отдtлъ при Варненския музей. UПкорпилъ . 69Писмото на царь Николай 1, за поставяне паметникъ на \

Владислава въ Варшава, отъ Шкорпилъ. . 70...,Паметника на Владислава, атъ Шкорпилъ . . 71

Маджарит~ за паметника на кралъ 8ладиславъ. Пръвелъ

Вайнгартнеръ . 74Лозивъ за събиране помощи за- фонда за издигане памет- \

Н"КЪ на Владислава ,,8арненчикъ" . . 76

Дамира се за продань у

Археологическото дружество въ Варна.~ .

Ц1)НА 60 етот.