Въпрос 26 – Политическа система на ЕС. Институции и компетенции. Етапи на интеграция.

1. Политическа система на ЕС.Класическото определение на Дейвид Истън за политическата система гласи, че политическата система представлява легитимно властово преразпределение (приоритизация ) на ценности. И се изобразява чрез т.н черна кутия ( вход – кутия- изход). Една основна разлика между ЕС и националите държави е, че ЕС няма монопол върху законната употреба на принуда – ЕС не е държава в традиционни Веберов смисъл, но въпреки това има действаща политическа система. Нивото на институционалност и комплицираност в ЕС е много по-голямо от това на другите интернационални режими. Основният институционален четириъгълник на ЕС се създава още през 50те години -ЕК, Съвет на ЕС,ЕП и ЕСъд, като в последствие еволюира.

Вход на политическата система.Според Сайман Хикс в основата на системата са гражданите на ЕС. Те изразяват претенциите си спрямо нея чрез няколко канала. Чрез националните избори в които се формират национални парламенти, а от тях правителства, членове на които в последствие влизат в състава на СМ. В европейските избори чрез които се формира състава на ЕП. Като се присъединяват към политически партии и групи по интереси, гражданите предоставят ресурси на тези посреднически организации за включването им в европейската политика. Като предприемат юридически действия в националните съдилища или ЕСъд. Има два основни вида междинни асоциации, който служат за връзка между обществото и политическата система – партиите и групите по интереси. Реално обаче единственото пряко въздействие на гражданите, което виждаме са изборите за ЕП . Характерно за ЕС е, че на входа на системата имаме много по голямо влияние от страна на национ а лните политически институции като изразител на гражданското общество.

Черната кутия. ЕС е структуриран спрямо стандартната схема за политическа система: има изпълнителна, законодателна и съдебна власт, както и независима финансова институция. Основната институция в ЕС е Съвета на ЕС ( Съвет на министрите – СМ). Основният орган в законодателната и изпълнителната власт е СМ, а не ЕП и съответно ЕК.СМ обединява правителствата на държавите членки и се състои от няколко секторни съвета, в които участват националните министри. Съвета има както изпълнителни така и законодателни функции – определя средносрочната и дългосрочна политическа програма и представлява главната камара1 в законодателния процес. СМ гласува принципно с единодушие, но има и определени случаи при които се използва QMV. СМ номинират председателя на ЕК, който се гласува от ЕП. Докато в националните правителства на държавите членки съществуващото сливане на изпълнителна и законодателна власт е в смисъл на мандатност в ЕС това сливане е много ясно изр а зено чрез СМ. СМ работи на принципа на па р л а ментарните комисии( чрез секторни съвети) и съчетава двете ключови звена на изработване на политика.ЕП е законодателен орган на ЕС. Приема се, че пряко си взаимодейства с гражданите. ЕП има различни правомощия спрямо законодателните процедури – консултации,налагане на вето, поправки, съгласуване, корекции – те са в зависимост от политиката, която се гласува. Наблюдава упражняването на изпълнителната власт от ЕК и СМ , гласува предложението на СМ за председател на ЕК и за цялата колегия на ЕК(процедура по инвеститура) и има правомощия да раз пусне ЕК чрез бламиране. Макар че ЕП представлява автентично делегиране 1 Главна, а не горна защото в ЕС мястото на камарите е обърнато- СМ е долната камара, тъй като се състои от

представители на националните правителства, но изпълнява основна законодателна роля.

на правомощия, при него се забелязва много слабо качество и интензитет на взаимодействие с гражданите. Правомощията на ЕП по изработване на законодателна плитика в началото са доста слаби, постепенно във всички договори се залагат клаузи за поетапното им засилване.. Това не е свързано с легитимността му, а по-скоро с операт и вността и интензивността му. ЕК се състои от колегия от комисари, които отговарят на броя на страните членки голям апарат от генерални дирекции административни служби. Тя има много специфична функция - тя е нещо средно между изпълнителна и административна власт. ЕК отговаря за иницииране на политически предложения и мониторинг на прилагането и изпълнението им. Характерно за тази институция е,че Комисарите не са еквивалент на министри и политически лица, на които може да се прекрати мандата – в ЕК има т върда мандатност 2 Най-висшия съдебен орган е ЕСъд, който работи в тясно сътрудничество с националните съдилища. ЕС има също и независима финансова институция – ЕСЦБ, състояща се от ЕЦБ и централните банки на държавите членки в ИВС.

Изход На изхода на политическата система на ЕС като резултат от действията на институциите и имаме следните политики : регулаторни, политики на разходите (преразпределителни), макроикономически, граждански, външни.В ЕС има две нива на който се формира политика – междуправителствено и наднационално - два основни процеса по формиране на политика.

1. Наднационални (квазифедерални) процеси. При тях ЕК е изпълнителния орган, а законодателството се приема чрез двукамарна процедура между СМ и ЕП (процедура на съвместно взимане на решение, СМ гласува с QMV). ЕСъд има изключителни правомощия за съдебен контрол и отсъждане. По този начин се приемат повечето регулативни и преразпределителни политики и някои граждански и макроикономически. Тези решения са задължителни за всяка една държава и институциите и.

2. Междуправителствени процеси. При тях СМ е главния изпълнителен и законодателен орган( тук решенията по правило се вземат с единодушие). ЕК може да генерира идеи, но правомощията и са ограничени, ЕП има право само на консултации,правото на ЕСъд за съдебен контрол е ограничено. Повечето макроикономически и граждански политики и всички външни политики се приемат по този начин. ЕС действа като обединение на държави, на правителства- решенията не са напълно задължителни. Всяка една държава запазва суверенна си воля – не нарушава законодателните решения, но действа чрез националните си институции.

Обратна връзка.Съществува обратна връзка между политическите продукти на системата и исканията на гражданите. В ЕС кръгът на обратна връзка е сравнително слаб,тъй като гражданите получават голяма част от информацията за политиката и управленските процеси в ЕС чрез националните медии, а не от общоевропейски медийни канали. Националните елити са тези които, решават коя и каква информация е важна и как да се вмъкне в националния контекст.

2. Институции на ЕС и техните компетенции.ЕС има три политически институции – ЕК, ЕП и СМ. Една в сферата на правосъдието – Съда на европейската общност, една в сферата на контрола – Сметна палата, два финансови органа – ЕЦБ и ЕИБ. В договора от Лисабон се предвижда Европейския съвет и ЕЦБ също да станат институции.2 Съществуват прецеденти на вот на недоверие от ЕП към ЕК – пример е Комисията Сантер,която подава оставка-

единствен случай.

Европейски съвет. Европейския съвет не е част от институционалната рамка на ЕС, той е политическо тяло. Създава се в началото на 50те за управление и развитие на първите европейски общности. Той представлява форум, на който се срещат държавните ръководители на страните членки. За първи път подобна среща се организира през 1974 по инициатива на тогавашния френски президент и германски канцлер, като целта е да се даде възможност на най-високо равнище да се дискутират и търсят решения на стратегически по своята същност въпроси в конструирането на европейската общност. Европейския съвет взема политически решения по-стратегически най-важните въпроси за развитието на ЕС , а именно: договорната основа; решения относно разширяването на ЕС дългосрочни стратегически решения за създаване и развитие на определени секторни

политики Съвета се събира минимум 4 пъти годишно като първата среща задължително се домакинства от държавата председател, а другите се провеждат в Брюксел. На всяка половин година се избира нова страна председател – сега е Словения. Само Съвета от всички институции на ЕС не разполагат със свое седалище и административен кабинет. Работата му се подпомага от секретариата на СМ.Функции за работа на Европейския съвет.

1. Съвета предоставя стратегически насоки за развитие на ЕС2. Взема решения по исканията на държавите членки за преминаването им в режим на

засилено сътрудничество.3. Взема решение по отношение на приоритетите по отношение на външната политика на

ЕС.4. Взема политически решения по ключови проблеми от функционирането на съюза като

например назначаването на някои висши позиции,даването на компетенции и т.н.5. Приема договорите на основата на които функционира съюза.6. Взема решение за започване на преговори със страни кандидатки.

Процедури на работа на Съвета.Ангажимента за провеждане на срещите и за подготвяне на документацията, която се разисква се поема от страната председателка на ЕС, а датата на срещите и дневният им ред се определят чрез консултации с останалите членки. Срещата има три отделни фази.

1. В навечерието на датата в която заседава Съвета се провеждат две официални вечери (за държавните ръководители и за външните министри) ,домакин на които е държавата председател.

2. Първи заседателен ден. Има три различни протоколни етапа.- снимка на всички участници- начало на заседанието с реч на председателя на ЕП- дискусии и договаряне на окончателния вариант на политическото решение,което ще се вземе на Съвета. Европейския съвет взема всичките си решения на базата на консенсус.

3. Втори ден – приема се заключителен документ. С влизането в сила на Договора от Лисабон Европейския съвет ще приеме статут на институция на ЕС ще има седалище председател с мандат от две години и половина.

Европейска Комисия.Тя води началото си от Върховния орган на ЕОВС. ЕК като такава се създава като институция на

ЕИО . Състава на колегията и се образува като всяка една държава членка има по един комисар с определен ресор. ЕК трябва да е максимално независимо от интересите на държавите членки и да притежава необходимия кръг от компетенции така, че да е способна да прилага и развива общата политика. Седалище на ЕК е в Брюксел.Формиране на колегията.

1. Всички държави членки на базата на дипломатически преговори номинират председателя на бъдещата ЕК, като номинациите зависят от политическия профил на ЕП.

2. Следват преговори за останалите комисари, като при тях също се спазва политическия профилите и те се номинират от номинирания за председател на ЕК.

3. След това този проектосъстав се подлага на изслушване в ЕП и ЕП го гласува. 4. ЕК се назначава с акт на СМ с мандат от 5 години.5. Всички полагат клетва пред ЕП.

Комисарите са свързващото звено между политическото ръководство и административния апарат на ЕК. ЕК има 26 генерални дирекции със различни ресори и десет административни служби.Основни компетенции.

1. ЕК разполага с монопол върху законодателната инициатива в ЕС2. Разполага с правомощия по отношение на прилагането на европейските политики3. ЕК разполага с автономни правомощия да създава и прилага регулации в секторите

конкуренция и селскостопанска политика. 4. Управлява финансовите средства на съюза – фондовете.5. Води междуправителствените преговори от името на ЕС с трети страни и международни

организации6. ЕК управлява бюджета на ЕС7. Има право на надзор върху прилагането на европейското законодателство от страна на

държавите членкиНа политическо равнище комисарите на ЕК формират Колегията на комисарите. Тя заседава поне веднъж седмично, като заседанията и се председателстват от Председателя на ЕК. При гласуване решенията се вземат с абсолютно мнозинство, като при равенство решаващ е гласа на председателя. Гласуването е явно. Председателят определя общия политически дневен ред на ЕК, подготвя годишната работна програма и отговаря за генералния секретариат, които ръководи генералните дирекции. Съгласно договора от Амстердам председателят решава кои комисар кои портфейл ще получи. ( Жосе Мануел Барозо)Политическото ръководство на ЕК се осъществява чрез кабинетно управление по няколко начина. Първо чрез определянето на портфейла на всеки комисар. Втория е чрез кабинетното управление – система от кабинети на комисарите- екип от политически съветници, които се избират от комисарите. Кабинетите имат 4 основни функции: да служат като политически антени и филтри на исканията на партиите и групите по интереси; да бъдат политически съветници и в главните дирекции; да бъдат механизъм за вътрешна координация между комисарите; да контролират работата на главните дирекции. Преди всяка седмична среща на колегия се провежда среща на началник кабинетите.Под колегията от комисари се намира административния апарат на ЕК, състоящ се от 36 главни дирекции и други отдели- те са организационния еквивалент на правителствените министерства. Всяка генерална дирекция отговаря за политическа инициатива и управлението на дадена област, като те са свързани в най-общ смисъл с политическите компетенции на комисарите.Особеност на ЕК че може да издава директиви, норми и решения, без да прибягва до законодателния процес на ЕС ( функция 3) – функционира като регулаторна агенция. Ек също така наблюдава работата на редица независими европейски агенции създадени от СМ по инициатива на ЕК. Тези агенции според отговорностите си се делят на 4 основни групи: които

спомагат за функционира на единния пазар; които събират и разпространяват информация; които подпомагат сътрудничеството между промишлеността и профсъюзите на европейско ниво; които изпълняват специфични програми и задачи на ЕС.ЕК не е напълно свободна да определя политическите цели при прилагане на законодателствата на ЕС. СМ изработи сложна система от комитети, съставени от национални правителствени служители, които изказват мнения по отношение на предложените от ЕК мерки за прилагане на законите – комитология. Съществуват три вида комитети – консултативни, управленски и регулаторни, като всеки от тях има различна тежест на решенията.

Съвет на Европейския Съюз – Съвет на Министрите.Съвета се състои от 27 министри които представляват държавите членки на ниво ЕС.Структурата на СМ има няколко нива.

1. Политическо ръководство – 27 министри , представители на всяка държава членка, които заседават в седалището на СМ в Брюксел. СМ може да заседава в 9 различни формации съобразно секторът, в които се обсъждат въпросите.Тези секторни съвети са функционалния еквивалент на парламентарните комисии- съвет по общите въпроси и външните отношения на ЕС- съвет по икономически и финансови въпроси- съвет по правосъдие и вътрешни работи- съвет по въпросите на заетостта, социалната политика, здравеопазването и защита на потребителите- съвет по конкурентноспособност, покриващ ресори като общ вътрешен пазар, промишленост , развитие на високите технологии и туризъм- съвет по въпросите на транспорта, телекомуникациите и енергетиката- съвет по въпросите на земеделието и риболова- съвет по въпросите на околната среда- съвет по въпросите на образованието, културата и политиката за младежта.

2. КОРЕПЕР – комитет на постоянните представители. Всяка държава членка поддържа дипломатическа мисия към ЕС, която се ръководи от посланик с ранг на пълномощен министър.

В КОРЕПЕР участват посланиците на всички държави членки. Основната му функция е да подготвя заседанията на съвета на СМ като провежда предварителни консултации по въпросите инициирани от ЕК. Заседава 2-3 пъти годишно. Има два формата – КОРЕПЕР 2 -посланиците на държавите членки и КОРЕПЕР 1 – заместник-посланици. Политическото ниво в рамките на КОРЕПЕР са т.н. специализирани комитети, състоящи се от държавни експерти. КОРЕПЕР е постоянно функциониращо политическо ниво на СМ ( самия съвет не е постоянен орган) и в него се съгласуват всички законодателни предложение, преди да бъдат представени на по-горна инстанция – СМ. Конкретния резултат от работата на КОРЕПЕР изготвянето на дневния ред на заседанията на СМ.

3. Работни групи- състоят от държавни служители и експерти, представляващи всички страни членки или от представители на мисиите на държавите членки на ЕС – те не са политически лица. Тези групи са най-ниското ниво на обсъждане на законодателството.

4. Общ секретариат- административен секретариат, които подпомага администрирането на цялата институция. Ръководи се от генерален секретар ( той е и върховен представител на ОВППС – Хавиер Солана).

Основни Компетенции.СМ е основната институция в ЕС , която взема решения. Изпълнителните правомощия на СМ се упражняват по четири основни начина. Първите два изразяват политическия , а вторите административния аспект на дейността на СМ.

1. Чрез реформиране на договорите СМ залага дългосрочните политически цели на ЕС и делегира правомощия на ЕК за преследването на тези цели.

2. Европейския съвет определя средносрочния политически дневен ред на ЕС и следи националните макроикономически политики на страните членки чрез отворения метод на координация.

3. Държавите членки са отговорни за прилагането на законодателството на ЕС посредством собствените си административни апарати.

4. Правителствата на държавите членки се занимават с ежедневното администриране на политиката на ЕС в сътрудничество с ЕК посредством системата на комитология.

При упражняването на тези правомощия общата практика в СМ е да се взема решение с консенсус. Европейския съвет (като частен случай на СМ) също има изпълнителни функции: определя насоките на работа и целите на ЕК, извършва мониторинг на работата на ЕК, делегира на ЕК краткосрочни отговорности, да изпълнява политиките по ОВППС, ПВР, ИВС и да приема нови политически компетенции за ЕС.СМ е законодателен орган във трите стълба на ЕС.

1. Общностни политики – СМ споделя своите законодателни правомощия с ЕП2. Съвета взема необходимите решения свързани с ОВППС, чрез процедура на консултации.

„взема решения необходими за определянето и прилагането на ОВППС на основа на общите насоки, определени от Европейският съвет.“

3. Съвета координира дейностите на страните членки и приема мерки в областта на ВР и правосъдието.

Съвета координира главните посоки на развитие на политиките на държавите членки; сключва международни споразумения с други трети страни и международни организации от името на ЕС; споделя с ЕП бюджетните правомощията по приемането на бюджета на ЕС; назначава състава на изборните институции на ЕС.Процедура по вземане на решения. Съвета заседава според три точно описани процедури – на гласуване с просто мнозинство ( тези процедури се прилагат само за решаване на дневния ред на заседанията), процедура на гласуване с единодушие ( няма възможна опция за въздържание), с квалифицирано мнозинство ( прилага се за по-голямата част от решенията, които взема съвета). Вотът на всяка държава има различна тежест ( БГ има 10 гласа). Общия брой на гласовете е 355, за гласуване с QMV са необходими 258 гласа, а за блокиращо малцинство 97. При такова гласува се прилага правилото от Ница за тройно мнозинство.Заседанията на СМ се председателстват от държавата, която председателства ЕС. Председателят на СМ определя дневния ред на заседанието. В навечерието на своето председателство държавата председател обявява своята програма за развитие на ЕС.

Съд на европейската общност.Има няколко сфери на компетентност.

1. Сфера близка до тази на КС – тълкува разпоредбите на договорите и на вторичното законодателство.

2. Може да издава тълкувателни решения по отношение на съвместимостта на международните договори на ЕС с разпоредбите на Учредителните договори.

3. Решава диспути между институциите на ЕС и държавите членки на ЕС4. Съдът на ЕО йерархично не е по- високо то националните съдилища.

Седалището на Съда е в Люксембург. Той се състои от две инстанции1. Първоинстанционен съд – разглежда дела между институциите на ЕС и държави членки

или диспути между институциите; изпълнява функциите и на административен съд.

2. Съд на ЕО – втора инстанция- изпълнява функциите на апелативен съд; има тълкувателни функции.

И в двата случая състава е от 27 съдии – всяка държава има по един съдия и в двете инстанции. Те се назначават от СМ с мандат от 6 години. В рамките на Съда има фигура на генерален адвокат – общо 8 на брой – те не участват във взимането на решения, представляват едната срана по делото и осигуряват самия процес като аргументация и експертиза. И двете инстанции заседават във формат – 3, 5 или 7, като има и състави от по 13 съдии, а най сложните казуси се решават в пълен състав. Решение се взема с обикновено мнозинство. Работен език на Съда е френският.

Сметна палата.Проверява счетоводните отчети и документи в бюджета на ЕС. Всяка страна членка има по един представител в Сметната палата. Седалището е в Люксембург. Членовете и се избират от СМ, след консултации с ЕП и се назначават с мандат от 6 години, които може да бъде продължаван. Членовете избират свой председател за период от 3 години.

ЕСЦБ и ЕЦБ.Договорът от Маастрихт определя институционалната структура на ЕЦБ да има Управителен и Изпълнителен съвет. ИС има 6 члена и се назначават от Европейския съвет с мандат от 8 години без право на подновяване, назначенията подлежат на одобрение от ЕП. УС включва членовете на ИС и управителите на националните банки , участващи в ЕСЦБ – те се назначават от националните правителства на страните членки с мандат от 5 години с право на подновяване. ЕЦБ е автономна структура. Главната и цел е поддържане стабилността на цените и валутата. Тя определя и е единствено отговорна за дефиниранeто и прилагaнето на валутната политика на съюза., провежда операции по обмен с чужда валута, управлява официалните резерви на държавите членки, съдейства за гладката работа на платежните системи, взема решения относно целевата стойност на инфлацията и предлагането на пари. Президент на ЕЦБ е Жан Клот Трише.

Европейски Парламент.ЕП се създава като институционална структура през 1962г и води началото си от Парламентарната асамблея на ЕОВС. Първите избори за ЕП се провеждат през 1979г като се дава мандат с продължителност 5 г. ЕП има три седалища: административно – Люксембург, парламентарните заседания се водят в Страсбург, а заседанията на парламентарните комисии в Брюксел. ЕП провежда 12 сесии.Състав и структура.ЕП се представлява от председател, който се избира за 2,5 години – за половин парламентарен мандат с възможност за преизбиране. От януари 2007г председател на ЕП е Ханс-Герт Пьотеринг. (ЕНП). Броя на местата в парламента се разпределят пропорционално спрямо броя на населението на страните членки. ЕП се състои от 785 члена, избрани от 27те страни членки.Съществува определен праг на броя мандати – най-високият е 99, а най-ниският 6. В Договора за Реформи от Лисабон, се предвижда нова композиция на ЕП – намалява се общия брой на депутатите на 750 +1, и се въвежда ново разпределение на мандатите- максималният брой се ограничава до 96, минималният се увеличава на 6, като се вземат предвид и демографските промени при процеса на разширяване.Местата на членовете на ЕП в законодателната зала са разпределени по политически групи (ПГ). Минималния брой членове необходим за образуване на политическа група е 20, като те трябва да представляват най-малко 1/5 от страните членки. (8 ПГ) Участието в повече от една политическа група е забранено. Политическата група осигурява своята вътрешна организация като избира

Председател, Бюро и Секретариат. Както всеки национален парламент и ЕП работи по парламентарни комисии (ПК), всяка една, от които е специализирана в определена област. Понастоящем комисиите в ЕП са 20 на брой. Те включват от 28 до 86 члена и имат Председател, Бюро и Секретариат. Разпределението на местата в комисиите става на пропорционален принцип спрямо броя на местата във всяка ПГ. Правомощия.ЕП упражнява три основни власти: законодателна – съвместно със Съвета; бюджетна - разполага с бюджетни правомощия и контролна - осъществява демократичен контрол над всички европейски инстанции. Най-добре развити са контролните правомощия на ЕП, тъй като той разполага с най-висока степен на легитимност.Инструменти за контрол

- отправя писмени и устни запитвания- приема доклада на ЕК за развитието на ЕС както и предстоящата законодателна годишна

програма- може да създава анкетни комисии за проучване на конкретни проблеми- може да гласува вот на недоверия на ЕК- необходимо е мнозинство от 2/3

Законодателни инструменти- ЕП не притежава право на законодателна инициатива- ЕП дели законодателната власт и гласува европейските закони заедно със Съвета на ЕС.

Той разполага с правомощия да приема европейските законодателни актове; да одобрява, изменя или отхвърля съдържанието на европейското законодателство. Парламентът все още не участва наравно със Съвета във вземането на законодателни решения във всички политики на ЕС. ЕП няма правомощията самостоятелно да приема законодателни актове, той по-скоро представлява по-слабата законодателна институция в ЕС и стои под Съвета. Съществуват определен кръг области, за които компетенциите за вземане на окончателно решенията са на СМ, а ЕП играе консултативна роля ( процедура на консултации). При обикновена законодателна процедура ЕП и СМ заедно приемат законодателството, предложено от ЕК (процедура по съвместно вземане на решения- въведена от МД).

Бюджетни правомощия- ЕП приема годишния бюджет на ЕС в рамите на споделени компетенции със СМ- ЕП има право да внася изменения в проекта на бюджета- Бюджетът се приема окончателно от председателя на ЕП.- ЛД дава право на ЕП да се произнася и по задължителните пера в бюджета.

3. Етапи на интеграция. Европейския интеграционен процес цели обединение с определена цел и посредством определени инструменти на суверенни държави. Интеграцията е процес, при които се приемат и реализират определени общи политики, изграждат се нови наднационални институции, които разполагат с правомощия независими от националните държави да приемат и прилагат тези общи политики. Интеграцията е неизменно свързана с отдаването на суверенитет.През 1950г се прави първия проект за междудържавно обединени на принципа на интеграцията – той е на Жан Моне. Този проект е облечен във формата на политически документ – декларация от 8 май 1950 приканваща за създаване на ЕОВС, която да работи на принципа на интеграцията. Идеята е в този важен сектор – въгледобив и стоманодобив да бъде поставен в режим на регламентация и за него да се създаде зона за свободна търговия.Икономическа интеграция между няколко субекта може да се постигне при следването на 4 основни фази :

1. създаване на зона за свободна търговия

2. създаване на митнически съюз3. изграждане на вътрешен пазар4. създаване на икономически и валутен съюз

Идеята на Франция е подкрепена от 5 държави – ФРГ, Италия, БеНиЛюкс. 1951г в Париж се подписва договор за създаване на ЕОСВ. Има 4 основни институции: Върховен орган; Съвет на Министрите; Парламентарна асамблея; Съд на ЕОСВ. 1952г – Франция – проект за ЕОО, 1953- Франция – проект за Европейска политическа общност - двата претърпяват провал. 1955г на заседание на СМ на ЕОСВ в Италия решава, че след като не може да се търси политическа интеграция то трябва да се насочат към икономическа. Изработен е нов проект за договор – за създаване на ЕИО, който предвижда създаване на общ пазар м/у 6те държави членки. Договорът се подписва 1957 в Рим. Тогава се подписва и договор за Европейска общност за атомна енергия. След влизането в сила на двата договора през 1958г стартира процеса на европейска интеграция. Първоначално за всяка една от общностите се създават 4те институции

1. изпълнителен орган - Върховен орган; Комисия2. парламентарен- ПА и за трите 3. междуправителствен – СМ4. съдебен – отделни съдилища и за трите

С развиването на общностите в началото на 60те става ясно, че раздробяването на институциите е неефективно. 1965г е подписан Договор за сливане. По силата му от тогава има 4 основни институции – ЕК, СМ, ЕП, Съд на ЕО.Договорът за ЕИО е фундаментът на интеграцията. Той предвижда създаване на вътрешен пазар.По искане на Франция , като част от подкрепата и за ЗСТ е полагането на основите на първата обща политика на ЕО – селскостопанската . ЗСТ се счита за реализирана през 1962г. Митническия съюз става факт през 1968г. Създава се и обща търговска политика. Пряк и значим резултат от тези събития е че оттогава ЕС разполага с общ бюджет.Единствения смут в това ползотворно десетилетие е двукратния отказ на Франция за приемането на Великобритания в ЕС. 1973г- ВБ, Ирландия и Дания се присъединяват към ЕИО.1981г- Гърция1985-90-95г председател на ЕК е Жак Делор- един от основните двигатели на интеграционния процес. Изготвя проекта за създаване на ИВС.1985 - Франция, Германия и Бен и люкс подписват Шенгенското споразумение , към което в последствие се присъединяват и други страни-членки. Това е начало на амбициозната инициатива за свободно движение на хора и постепенно премахване на границите в рамките на съюза. Обща зона на сигурност, засилване на координацията в полицейската и правосъдната система. 1986г- Испания и ПортугалияЗа реалното функциониране на вътрешния пазар по същество е необходимо изработване на много сериозно законодателство.През втората половина на 80те интеграционния процес получава значителен политически импулс, който основно се свързва с Жак Делор – председател на ЕК от 1985. Първата стъпка е приемането на Единен Европейски Акт през 1986.

ЕЕА е подписан в Люксембург и Хага и влиза в сила на 1 юли 1987. това е първото изменение на основополагащия договор на ЕО. Основните цели на ЕЕА могат да се обобщят като: задължение за изграждане едновременно на общ пазар без граници, повече икономическа и социална кохезия, развитие на европейска изследователска и технологична политика, заздравяване на европейската валутна система и действия за опазване на околната среда.

Основни промени, които ЕЕА въвежда:

1. В институционалното поле утвърждава Европейския съвет като организъм на държавите-членки, в който се взимат основните политически решения и основните стратегически цели. Компетенциите на ЕП са усилени

2. Основния компромис е приемането на мерки, които да доведат до прогресивно установяване на общ пазар до 31 декември 1992 като зона без ограничения за свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали

1. Различни процедури за координация на валутната политика на членовете се предприемат за подготовка на целта за ИВС

3. ЕЕА включва различни инициативи за повишаване на интеграцията в социалната сфера, опазване на околната среда и технологиите

4. За постигане на целта за по-голяма икономическа и социална кохезия между различните страни и региони на ЕО се предприемат реформи и финансова подкрепа за основните структурни фондовеИВС се издига като ключов елемент за интеграционния процес. Прави се опит да се

балансира напредъка в свободната търговия като се предлага социална харта, която гарантира социални минимални стандарти за всички европейски работници.

Междувременно в началото на 90те Европа е поставена в особена международна среда. Възниква необходимостта от създаването на нов регламент на отношенията между страните членки. Договорът от Маастрихт – 7 февруари 1992. Повратна точка за европейската интеграция. Началните икономически цели на ЕО, изграждането на общ пазар са надминати и за първи път ясно се заявяват претенции за политически съюз. Този договор маркира нов период в процеса на създаване на по-тесен съюз сред народите в Европа.

1. Договорът структурно се базира на 3 колони: 1-се позовава на общностните измерения и включва споразуменията достигнати до момента –гражданство, общностни политики, ИВС и т.н. Новите колони не са базирани на наднационална компетенция, а на сътрудничеството между държавите-членки. 2-ОВППС, а 3- за вътрешния ред и правосъдие.

2. Договорът за ЕС институционализира като една от основните цели постигането на социална и икономическа кохезия сред различните региони и страни. За постигането и се договаря кохезионен фонд, създаден 1994, който да осигури на по-малко развитите страни финансова помощ, фокусирана върху сектори като околна среда или инфраструктура.

3. В договора като приложение се включва Европейската социална харта.4. Договорът въвежда различни програми в сферата на икономическата и валутната

политика, индустриалната политика, трансевропейската мрежа транспортната политика, образователната мрежа и др.

5. Създава се комитет на регионите. 6. Въвлича се ЕП в процеса на взимане на решения и се залага принципа на

субсидиарността във всички области на ЕС.7. Договорът въвежда и европейското гражданство – активно и пасивно право на глас.

По време на преговорите за МД се следи за прогреса по постигане на Копенхагенските критерии изработени 1993. Така се определя кога и дали страната ще се приеме и какви мерки трябва да предприеме преди членството.

Копенхагенските критерии са свързани с изисквания в географската, политическата, икономическата и законодателната сфера. За да станат членки страните трябва да имат:

- Географско местоположение в Европа- Стабилни институции – демокрация законност, човешки права и защита на малцинствата

- Функционираща пазарна икономика и възможност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в Европа

- Възможност за възприемане на задълженията на членството, включително подкрепа за изпълнение на целите на ЕС. Важно е уместното приспособяване на административните им структури, и европейското законодателство да се възприеме в националното.

- Има правило, че не може да се приеме нов член ако ЕС няма достатъчно голям капацитет за абсорбиране

1995-Австрия, Швеция, Финландия и Норвегия

Договорът от Маастрихт подлежи на две основни реформи1997г- Договор за ЕС от Амстердам- основно е насочен към доразвиване на механизма за общо действие по втория стълб.

- създава се постът Върховен Представител на ЕС за ОВППС; - обобществява общата визова и миграционна политика и политиката по даване на

убежище- в договора се подписва и Пакт за стабилност, който е пряко свързан с гарантирането на

бюджетната политика на страните в ИВС - отново се засилва ролята на ЕП като се разширява обхвата на процедурата по съвместно

вземане на решение в над 20 области - въвежда се и по-гъвкава възможност за гласуване по въпросите от ОВППС- в договора за първи път се разработва глава свързана със социалната политика и политика

на заетост на ЕС- Въвежда процедурата „Отворен метод на координация”

Лисабонска стратегия и люксембургски процес – края на 90те 1. Стратегия – формулира се стратегическата цел на развитие на ЕС – ЕС да се превърне

в най-конкурентния модел на икономика2. Процес – процес на стратегическо планиране и целеполагане за развитие на

европейската политика на заетост

2000г- Договор за ЕС от Ница (влиза в сила 2003 и действа в момента) – има отношение най-вече към институциите и функционирането им. - въвежда се реформа на ЕК- от 2005 се редуцира броя на комисарите като всяка страна

членка има право само на 1 представител, засилва се ролята на председателя на ЕК. - въвежда се правилото за тройното мнозинство при гласуване в СМ - на гласовете, на

населението, на държавите. - задава се и ново разпределение на местата в ЕП и разширяване на правата му. - въвежда се правото на суспендиращо вето.

2004- 10 нови страни членки – Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Малта, Кипър, Литва, Латвия, Естония2007 – 2 нови страни членки – България и Румъния

Процесът на развитие на европейската интеграция, който навлезе в политическа фаза от началото а 90те имаше вариант да се конституционализира с Конституционен проект от 2004г, но след успешното ратифициране в 18 страни членки, две го отхвърлиха , а останалите 7 не гласуваха. Като следствие на преосмисляните нужди на ЕС на 13 дек. 2007г в Лисабон се

подписа Договорът за реформи на ЕС. Очаква се да влезе в сила през 2009. Този договор е създаден на основата на проекта за конституция, като голяма част от заложените там принципи са запазени. Основните промени, които въвежда са свързани със функционирането на институциите.

Договор от Лисабон:- Постът Върховен представител на ОВППС и Комисар по ВП се сливат- Третият стълб се ликвидира и се слива с първия- Европейският Съвет и ЕЦБ получават статут на институции на ЕС- ЕС получава правото да действа в МО като субект, дава се правен статус на ЕС- Залагат се основни промени и по отношение на развитието на ЕПСО- Въвежда се принципа на гласуване с квалифицирано мнозинство в СМ ( променят се

квотите за и процедурата по съвместно взимане на решения се приема за основна( засилва се ролята на ЕП)

- Създава се позицията Председател ( Президент ) на ЕС с мандат от 2,5 и се въвежда принципа на тройно председателство

- Предвижда се редуциране на броя на комисарите в ЕК – 2/3 от сегашния и избирането им ще става на ротационен принцип

- Намалява се броя на евродепутатите като се определят нови граници- За първи път се въвежда процедура за излизане от ЕС- Въвежда се клаузата за субсидиарност на националните парламенти