DOSV OUPO Kz (R) - kazanlak.bg · ДОСВ ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА...

ДОКЛАД

ОЦЕНКА ЗА СТЕПЕНТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА

ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН (ОУП) НА ОБЩИНА КАЗАНЛЪК ВЪРХУ ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ

BG0000192 „РЕКА ТУНДЖА 1”, BG0002128 „ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН - БУФЕР”, BG0000261 „ЯЗОВИР КОПРИНКА” И BG0002128

„ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН - БУФЕР”

ДОСВ ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА КАЗАНЛЪК

1

ВЪЗЛОЖИТЕЛ: Община Казанлък

ПРОЕКТ НА: „Общ устройствен план (ОУП) на община Казанлък“

Доклад

за оценка на степента на въздействие на планове, програми и проекти/инвестиционни предложения

върху защитени зони

(Съгласно Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони в сила от 11.09.2007 г. Приета с ПМС N 201 31.08.2007г. ДВ бр.73 от 11.09.2007 г.)

ИЗГОТВИЛИ: ЕКАТЕРИНА ГЮЛЕМЕТОВА, ДАНИЕЛА ВЕЛЕВА, ПЛАМЕН СТАНЕВ


2

CЪДЪРЖАНИЕ

1. АНОТАЦИЯ НА ОУП НА ОБЩИНА КАЗАНЛЪК.................................................................................. 4

1.1 Основание за изготвяне на оценката за степента на въздействие ....................................................... 4 1.2 Информация за Възложителя ................................................................................................................. 5 1.3 Местоположение на обекта и данни за района ..................................................................................... 5

1.4 Характеристика на Проекта за ОУПО ................................................................................................... 9

1.5 Териториално-устройствени предвиждания на плана ........................................................................ 11

2. ОПИСАНИЕ НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА ДРУГИ ППП/ИП, СЪЩЕСТВУВАЩИ И/ИЛИ В ПРОЦЕС НА РАЗРАБОТВАНЕ ИЛИ ОДОБРЯВАНЕ, КОИТО В СЪЧЕТАНИЕ С ОЦЕНЯВАНИЯ ПРОЕКТ МОГАТ ДА ОКАЖАТ НЕБЛАГОПРИЯТНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ .................24

3. ОПИСАНИЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ОУПО, КОИТО САМОСТОЯТЕЛНО ИЛИ В КОМБИНАЦИЯ С ДРУГИ ППП/ИП БИХА МОГЛИ ДА ОКАЖАТ ЗНАЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ ИЛИ ТЕХНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ ................................................................................................................................31

3.1 Описание на основните елементи на плана ................................................................................................. 31

3.2 Връзки между елементите на строителство и експлоатация при реализирането на ОУПО. Възможни вероятни въздействия върху природни местообитания, видове и техните местообитания .......................... 34

4. ОПИСАНИЕ НА ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ, МЕСТООБИТАНИЯТА, ВИДОВЕТЕ И ЦЕЛИТЕ НА УПРАВЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНО И МЕЖДУНАРОДНО НИВО И ТЯХНОТО ОТЧИТАНЕ ПРИ ИЗГОТВЯНЕТО НА ОУПО...................................................................................................................................39

1.4 Защитена зона BG0000192 ,,Река Тунджа 1” ............................................................................................. 39

4.2 Защитена зона BG 0000261 ,,Язовир Копринка”......................................................................................... 42

4.3 Защитена зона BG 0001493 ,,Централен Балкан - буфер” .......................................................................... 43 4.4 Защитена зона BG 0002128 ,,Централен Балкан - буфер” .......................................................................... 45 4.5 Описание на района - флористични и фаунистични характеристики на природната среда ................... 47

4.5.1 Характеристика на територията и на регистрираните растителни съобщества в обхвата на въздействие, определяне на наличието или отсъствието на типове природни местообитания от Прил. I на Дир. 92/43/ЕИО ..........................................................................................................................................................47

4.5.2 Характеристика на територията и на регистрираните видове в обхвата на въздействие, определяне на наличието или отсъствието на видове от Прил. II на Дир. 92/43/ЕИО и Прил. I на Дир. 79/409/ЕИО ...70

5. ОПИСАНИЕ И АНАЛИЗ НА ВЕРОЯТНОСТТА И СТЕПЕНТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ПРОЕКТА ЗА ОУПО ВЪРХУ ПРЕДМЕТА И ЦЕЛИТЕ НА ОПАЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ 125

5.1 Описание и анализ на въздействието на ОУПО Казанлък върху типовете природни местообитания и видовете, предмет на опазване в защитените зони, степен на въздействие ................................................. 125

5.1.1 Очаквани влияния и степен на въздействие върху местообитанията, предмет на опазване в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка”..................................................................................................................................................... 126

5.1.2 Очаквани влияния и степен на въздействие върху ихтиофауната предмет на опазване в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” 128

5.1.3 Очаквани влияния и степен на въздействие върху херпетофауната, предмет на опазване в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка”..................................................................................................................................................... 129

Клас Земноводни (Amphibia): 129 5.1.4 Очаквани влияния и степен на въздействие върху бозайниците, предмет на опазване в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” ..129

5.1.5 Очаквани влияния и степен на въздействие върху безгръбначните животни, предмет на опазване в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка”........................................................................................................................................................ 131

5.1.6 Очаквани влияния и степен на въздействие върху растенията, предмет на опазване в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” 132

5.1.7 Очаквани влияния и степен на въздействие върху птиците, предмет на опазване в ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер”. 132

5.2 Описание и анализ на въздействието на ОУПО върху целостта на защитените зони с оглед на тяхната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на


3

видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.), както по време на реализацията, така и при експлоатацията на елементите на разглеждания ОУПО ..................................... 134

5.2.1 Преки въздействия ..................................................................................................................................134

5.2.2 Непреки въздействия............................................................................................................................. 136 5.2.3 Обобщение на очакваните неблагоприятни въздействия върху ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер” от Европейската екологична мрежа Натура 2000, с оглед предмета и целите на опазване върху тях ............................................................................................................................................................138

6. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СМЕКЧАВАЩИ МЕРКИ, ПРЕДВИДЕНИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ И ВЪЗМОЖНО ОТСТРАНЯВАНЕ НА НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ОТ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ОУПО ВЪРХУ ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТЕПЕНТА ИМ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ПРЕДМЕТА НА ОПАЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ В РЕЗУЛТАТ НА ПРИЛАГАНЕТО НА ПРЕДЛОЖЕНИТЕ СМЕКЧАВАЩИ МЕРКИ............................................................. 139

6.1 Оценка на възможните мерки и дейности за предотвратяване, смекчаване и възможно възстановяване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на ОУПО върху консервационно значимите групи организми и местообитания, предмет на опазване в ЗЗ. ................................................................................ 139

6.2 Предложени компенсиращи мерки по чл. 34 на ЗБР ............................................................................... 143

7. АЛТЕРНАТИВНИ РЕШЕНИЯ И ОЦЕНКА НА ТЯХНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО НУЛЕВА АЛТЕРНАТИВА 143

7.1 Алтернативи по териториалния обхват на ОУПО .................................................................................... 143

7.2 Алтернативи по местоположение на отделните компоненти на ОУПО ................................................. 143

7.3 Нулева алтернатива ..................................................................................................................................... 144

8. КАРТЕН МАТЕРИАЛ С МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО НА ВСИЧКИ ЕЛЕМЕНТИ НА ОУПО СПРЯМО ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ И ТЕХНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ.......................................................................................... 144

9. ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА ВИДА И СТЕПЕНТА НА ОТРИЦАТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ СЪОБРАЗНО КРИТЕРИИТЕ ПО ЧЛ. 22 ................................................................................................................................................144

10. НАЛИЧИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ЧЛ. 33 ЗБР, ВКЛЮЧИТЕЛНО ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ТОВА И ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА КОНКРЕТНИ КОМПЕНСИРАЩИ МЕРКИ ПО ЧЛ. 34 ЗБР - КОГАТО ЗАКЛЮЧЕНИЕТО ПО Т. 9 Е, ЧЕ ПРЕДМЕТЪТ НА ОПАЗВАНЕ НА СЪОТВЕТНАТА ЗАЩИТЕНА ЗОНА ЩЕ БЪДЕ ЗНАЧИТЕЛНО УВРЕДЕН ОТ РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ПЛАНА, ПРОГРАМАТА И ПРОЕКТА, И ЧЕ НЕ Е НАЛИЦЕ ДРУГО АЛТЕРНАТИВНО РЕШЕНИЕ ...................................................................................145

11. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНИТЕ МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ВРЕМЕТРАЕНЕ И ПЕРИОД НА ПОЛЕВИ ПРОУЧВАНИЯ, МЕТОДИ ЗА ПРОГНОЗА И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО, ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ, ТРУДНОСТИ ПРИ СЪБИРАНЕ НА НЕОБХОДИМАТА ИНФОРМАЦИЯ ............................................................................................................................146

11.1 Използвани методики, ръководства и методи за изследване ................................................................. 146 11.2. Използвана литература и източници на информация ............................................................................ 148

12. Документи по чл. 9, ал. 2 и 3. ...................................................................................................................... 151


4

1. Анотация на ОУП на община Казанлък

1.1 Основание за изготвяне на оценката за степента на въздействие

Настоящата оценка се извършва на основание чл. 6 (3) и 6 (4) на Директива 92/43/ЕИО, чл. 31-34 на Закона за биологичното разнообразие и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта (ОС) на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Оценката за степента на въздействие на ОУП на община Казанлък е изготвена на основание изискване с писмо на РИОСВ – Стара Загора № КОС-01-3387/10.09.2013 г. и в съответствие с изискванията на Закона за опазване на околната среда (Обн. ДВ. бр.91/2002г., изм. и доп.), Закона за биологичното разнообразие (Обн. ДВ. бр.77/2002 г., изм. и доп.), изискванията на Директиви 2009/147/EC и 92/43/ЕИО и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, приета с ПМС № 201 от 31.08.2007 г., посл. изм. ДВ. бр. 94 от 2012 г. Използвана е най-добрата налична информация за провеждане на оценката. Отчетена е връзката между чл. 6 (3) на Директива 92/43/ЕИО, изискващ оценка на последствията за целостта и целите на всяка една зона и мрежата като цяло от една страна, и чл. 2 (2) на Директивата посочващ, че мерките предприети по тази директива следва да водят до опазване или възстановяване на благоприятния природозащитен статус на видовете и местообитанията. В съответствие с целостта и целите на защитените зони от значение за общността, са тълкувани в светлината на подробните параметри за благоприятен природозащитен статус (БПС) на природните местообитания и видовете, разработени в съответствие с определенията на чл. 1 на Директивата в рамките на Българо-холандския проект по програмата МАТРА BBI. В тази част, особено важни са параметрите за БПС популация в зоната (само за видове), площ на местообитания в зоната (за природни местообитания и видове), структура и функции на местообитанията. Параметрите към критерии бъдещи перспективи сами по себе си в повечето случаи представляват въздействия. Освен общите параметри за благоприятен статус на всеки вид и местообитание са оценени и въздействията на структури, функции и роля, важни за съответните видове и местообитания.

При оценка на въздействията, по отношение на количествените параметри - площ на местообитания (природни местообитания или местообитания на видове) и популация на видове за референтни стойности, са взети стойностите при научно описание на зоната, но не и преди ратифициране на договора за присъединяване към ЕС (април 2005). При оценката на възможностите за възстановяване се оценява реалистичността на това изискване. Това означава, че където в миналото е имало трайно унищожаване на площи на местообитания, дори съгласно параметрите за благоприятен статус, да се изисква възстановяване. Такива трайно увредени площи, без реални възможности за


5

възстановяване, не се включват в референтните стойности за площ и популация /напр. изградена инфраструктура и други застроени територии/.

По отношение на параметрите за качество и състояние на местообитанията (параметри в рамките на критериите „структура и функции”), референтните стойности на параметрите се прилагат и спрямо вече съществуващи съоръжения. Така например, въздействията от фрагментацията и унищожение на местообитанието в миналото от съществуващата инфраструктура се отчитат при оценката на кумулативните ефекти. Предмет на ОСВ е Общ устройствен план-предварителен проект на община Казанлък /ОУПО/. ОУПО обхваща цялата територия на общината, като в границите й се включват части от 4 защитени зони по смисъла на ЗБР – 1 за защита на дивите птици и 3 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и 7 по смисъла на закона за защитените територии – 2 резервата, 2 природни забележителности и 3 защитени местности.

1.2 Информация за Възложителя

Име – Община Казанлък; Кмет на Община Казанлък - Галина Стоянова Пълен пощенски адрес: гр. Казанлък п.к. 6100, бул.“Розова долина“ 6 Тел., факс, e-mail: тел.: 0431/ 98259, факс: 0431/98266, e-mail: [email protected]

1.3 Местоположение на обекта и данни за района

Предмет на оценката за съвместимост е Общият устройствен план на община Казанлък (ОУПО) – предварителен проект и в частност онези негови предвиждания, които биха засегнали в по-голяма или по-малка степен територии, намиращи се в границите на защитени зони по Натура 2000.

Територията в границите на община Казанлък е с обхват на всички землища и населените места от общината (землищата и населените места на селата Бузовград, Горно Изворово, Голямо Дряново, Долно Изворово, Дунавци, Енина, Копринка, Кънчево, Горно Черковище, Овощник Розово, Ръжена, Средногорово, Хаджидимитрово, Черганово, Шейново, Ясеново и градовете Казанлък, Крън и Шипка). Основните задачи, на които оценката за съвместимост следва да намери отговор/решение са:

– да определи кои защитени зони са разположени върху и заемат части от територията на общината;

– да определи техния съществуващ статус;

– да анализира и оцени степента на въздействие, в резултат от предвижданията на плана върху предмета и целите на защита на защитените зони и да предложи мерки за преодоляването или недопускането им.


6

Територията на община Казанлък, предмет на ОУПО, притежава следните основни характеристики:

• местоположение – в централната част на Република България. Намира се в подножието на Стара планина в Казанлъшката котловина, която е част от Розовата долина. Община Казанлък попада в североизточната част на Южния централен район за планиране, в област Стара Загора. Тя граничи на север с общините Севлиево, Габрово и Трявна, на изток с община Мъглиж, на юг с общините Стара Загора и Братя Даскалови, а на запад с община Павел Баня;

• релеф – равнинен, с надморска височина средно между 400 и 450 м (Балтийска височинна система). В близост попадат три от средновисоките върхове на Средна Стара планина Исполин (1524 м), Шипка (1326 м), Бузлуджа (1441 м). Южната част на котловината е заобиколена от склоновете на Сърнена Средна гора. Районът не е характерен с наличието на полезни изкопаеми. Равнинно-хълмистата част от територията на общината попада в западната част на Казанлъшката котловина, една от най-живописните и най-голямата от задбалканските котловини. Наподобява голямо долинно разширение и затова е наречена Казанлъшка долина. Надлъжно през нея тече река Тунджа, която извира от Калоферския Балкан.;

• площ – 63337 ХА; • население – 76 370 души към 11.11 2015 г; • демографско развитие – тенденция към намаляване на населението и

обезлюдяване; • селищна мрежа – представена е от 20 населени места;

• градоустройствена структура – По характер застрояването е преобладаващо малкоетажно за сградите в селата и градовете Крън и Шипка, а общинският център град Казанлък притежава характерния облик на средните градове в България и освен малкоетажно застрояване, там присъства средноетажно, високоетажно и комплексно застрояване;

• застрояване – предимно свободно, в урегулирани имоти; • климат – преходно-континентален, наблюдава се нахлуване на нееднакво

трансформирани влажни океански въздушни маси от север и северозапад и по-рядко - от североизток. Това прави климата на територията относително неустойчив в студените периоди, с резки температурни амплитуди. За формиране на климата оказват влияние също относителната затвореност на котловината, близостта на двете планински вериги и влиянието на водните басейни - яз. Копринка и р.Тунджа. Средната годишна температура е 10,7оС;

• повърхностни води – територията не е богата на водни ресурси, освен язовир Копринка, който има стратегическо стопанско значение за тази част на страната, основен воден източник е р.Тунджа с няколко притока, по-големите от които р.Габровица и р.Енинска. Язовир Копринка се намира на около седем км. югозападно от гр. Казанлък и е основна вододайна зона за региона, както и добре развита спортна база.

• минерални води – основната концентрация на лечебни минерални извори на територията на община Казанлък е южно от гр. Казанлък (с.Овощник, с.Ягода). Минералните води са с богато съдържание на флуор и висока температура. Подходящи са


7

основно за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат и нервно-паралитични заболявания. Казанлъшкото поле е с наличие на високи нива на подземни води, разположени предимно в поройния конус на р.Крънска, р.Стара река и в терасата на р.Тунджа;

• почви – Почвите се характеризират с голямо разнообразие: делувиални и делувиално-ливадни, ливадно-черноземовидни, канелени горски излужени, като преобладаващ тип е канелено-горският. Разпространението на акумулативните речни материали покрай р. Тунджа и р. Енинска се съпровожда с наличието на алувиални почви. По отношение на агропроизводствените си характеристики, алувиалните почви са високопродуктивни - представени са от обработваеми земи от I, II и III категория. Те са ограничител за териториалното развитие на гр. Казанлък. Основната част от тях са засадени с рози и трайни насаждения. Само североизточно от Казанлък са разпространени нископродуктивни земи, които са силно ерозирали. Част от тях са заети от ливади и пасища. В най-ниската част на Казанлъшкото поле на места са разпространени заблатените почви по поречието на р. Тунджа. Дренирането и значителното разчленение на геоложката основа заедно с наличната сухоустойчива и топлолюбива горска растителност (дъб, полски бряст и келяв габър) съпътстват разпространението на горски почви. Разположените в тях обработваеми земи се отличават на места със значителен наклон, който е дал възможност да се прояви деградивният ефект на плоскостната, линейната и овражната ерозия;

• полезни изкопаеми – Не са установени находища от подземни природни богатства с промишлено значение, но съществуват полезни изкопаеми с местно значение. Има находище на глини за строително-керамични изделия в местността "Манастирска нива" - на 2 км западно от Казанлък. На 7 км източно от града в местността "Кара дере" е разработена кариера в гнайсови скали за трошен камък, бордюри, павета и др. Пясък, речен чакъл и филц се добиват от кариерите при селата Овощник и Черганово, разработени в руслото на река Тунджа. При селата Кънчево и Бузовград се разработват кариери в гранита. Суровината е качествена за изработване на бордюри, настилки, паваж и др. Специални геологопроучвателни работи и изчисления на запасите на тези находища не са правени.;

• флора, фауна – Характерът на растителността в общината и нейното географско разпространение се обуславят от особеностите на почвено-климатичните условия и от значителната пряка или косвена намеса на човека. Естествената растителност се наблюдават покрай р. Тунджа и р. Енинска, представени от влаголюбиви горски видове - върба, топола и елша. В равнинно-хълмистия горски пояс преобладават смесени гори от цер, благун, зимен дъб. Във височинно отношение следват гори от зимен дъб, смесени широколистни гори от бук, благун, габър, мъждрян, бук, зимен дъб и явор. В най-горния среднопланински горски пояс преобладават буковите гори, в по-високите части смесени със смърч. При с. Крън е запазена така наречената Орехова кория с вековни дървета. Върху ливадните площи се установяват редица естествени тревни растения -детелина, великденче и др. В Казанлъшката котловина се срещат и много диворастящи лечебни растения - мащерка, равнец, риган, жълт кантарион. Климатичните условия и разнообразният релеф предопределят богатото фаунистично разнообразие на общината. Срещат се 49 вида бозайници, 18 вида влечуги, 11 вида земноводни, 227 вида птици. Река Тунджа, язовир


8

"Копринка" и горните течения на чистите планински реки обуславят голямо видово разнообразие на рибите;

• икономическа структура – многопрофилна, с водещ отрасъл текстилна и шивашка промишленост, производство на ел-енергия, добив на нерудни материали, следвани от производство на бетон и бетонови изделия, кабелни комплекти, изделия от техническа керамика;

• горски територии – в Стара планина и Средна гора горите образуват плътни комплекси, разпокъсани на места от по-малки или по-големи по площ земеделски земи. В Казанлъшката котловина част от горите са разположени в поречието на р. Тунджа, а по-големи кории са останали в близост до селата Ръжена, Черганово и Копринка;

• земеделски територии – заемат около 55% от територията на общината; земеделието е представено от зърно-производство /пшеница, ечемик, царевица/, зеленчукопроизводство; незначително е производството на плодове и зеленчуци; животновъдството е слабо развито, отглеждат се главно кози в малки ферми; перспективен отрасъл е пчеларството;

• отдих и туризъм – На територията на община Казанлък има уникални обекти и дадености, представляващи туристически интерес. Розата е символ на град Казанлък. Казанлъшката роза и свързаните с нея дейности и мероприятия са един от главните потенциали за развитие на туризма. В град Казанлък се намира Тракийската гробница, която е включена в списъка на ЮНЕСКО и е сред най-високо ценените археологически обекти у нас. Историческият музей и Музеят на розата в град Казанлък са сред най-посещаваните туристически обекти. В близост до град Казанлък е разположен античният град Севтополис, който е основан от тракийският цар Севт Трети и някога е бил столица на Одриското царство. Неговите руини могат да се наблюдават край язовир Копринка. Другата тракийска гробница в околността е Голямата Косматка, където през 2004 година е открит изцяло запазен гроб на тракийски цар, положен със своя кон;

• зелена система – Основен обект на планово проведена зелена система е лесопарк „Тюлбето" в град Казанлък, както и градските паркове и градини (напр. парк „Розариум", озеленените площи в междублоковите пространства на жилищните комплекси и др.). Като елементи на зелената система могат да се включат площадите на селата със съпътстващото ги озеленяване, както и защитените територии и язовир Копринка с прилежащото озеленяване;

• транспортно-комуникационна мрежа – община Казанлък се обслужва освен от първокласния път 1-5 и от първокласния път 1-6: граница Македония-Кюстендил-София-Карлово-Сливен-Бургас, като общата им дължина на територията на общината е 49,8 км. Второкласният път II-56 Шипка-Павел баня-Раковски-п.в. "Пловдив изток"-Асеновград, с дължина 9,8 км в рамките на общината, преразпределя движението между двата пресичащи се първокласни пътя и е пряка връзка към регионалния център Пловдив. Обслужването на общината се допълва от 28,4 км третокласна пътна мрежа, така че общата дължина на републиканската пътна мрежа е 88 км. Преобладаващата част от нея е в добро състояние, но съществуват участъци с влошено експлоатационно състояние, особено от пътищата трети клас;

• въздушен транспорт – няма;


9

• водоснабдяване – водопроводната мрежа в общината е изпълнена от азбестоциментови, стоманени, чугунени и полиетиленови тръби. Сградните отклонения са изпълнени от поцинковани тръби. Състоянието на мрежата не е добро. Има чести аварии по трасетата на водопроводите, изпълнени от азбестоциментови тръби и сградните отклонения от поцинковани тръби. Аварират и стоманени водопроводи, полагани без изолация в близост до електропроводи. Режим на водоснабдяване в Община Казанлък няма;

• канализация – канализационната мрежа на града е изградена приблизително на 97%. Не са изградени мрежите на кв. „Кулата" и кв. „Крайречен" поради липса на напълно изградена улична мрежа;

• газоснабдяване – общината реализира проект за газифициране на района. Най-близкият пункт от газопроводната система на страната е газоразпределителната станция ГРС "Калитиново" (Стара Загора). Избраното трасе за газопроводното отклонение от точка Калитиново до точка Казанлък е с дължина 44 км. Газоразпределителната мрежа в централната градска част захранва 11 общински обекта и дава възможност на около 9 хиляди абоната да ползват газ за битови нужди, газифицирани са и селата Крън, Енина и град Шипка;

• защитени зони - ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер”;

• защитени територии – защитена местност Енинското ждрело, с. Енина; Резерват Каменщица, с. Енина; Защитена местност Катуна с. Енина; Резерват Лешница с. Ясеново; Природна забележителност Мегалита с. Бузовград; Природна забележителност Мечките гр. Крън; Защитена местност Сечи Камък с. Ясеново;

• КИН – значително историческо нематериално и материално, недвижимо и движимо културно наследство, важен ресурс за развитието на общината;

• отпадъчно стопанство – общината има регламентирано депо за твърди битови

отпадъци, което се намира на 10 км източно от гр. Казанлък и на 6 км северно от главен път Бургас - София. Депото е разположено в местността “Каракос” в землището на с. Черганово на територия от 87.180 дка, собственост на община Казанлък, като теренът е отреден за сметище. Използва се и от община Мъглиж. Въведена е в експлоатация сепарираща инсталация и се работи за въвеждане на разделно сметосъбиране.

1.4 Характеристика на Проекта за ОУПО

1.4.1 Цел на ОУПО Основната цел на ОУПО на община Казанлък е да предложи условия и решения за създаване на оптимална пространствена и функционална структура за развитие, изграждане и комплексно устройство на общинската територия в хармонично единство на урбанизираните територии със съществуващите природни и антропогенни елементи и специфични социално-икономически условия за устойчиво възпроизводство на обществото и за предлагане на възможности за пространственото “вписване” на общината в групата от съседни общини в границите на област Стара Загора. ОУПО трябва да се съобрази със съществуващите регулационни (строителни) граници на селищата попадащи в проектния обхват, да се предложат подходящи територии за отдих,


10

свързани с водните обекти (язовири и реки) , както и обособените територии, раздавани по различни постановления на МС (§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), от които има и застроени, да се предложи по-ясна структурата на територията на язовирното селище и възможностите за изграждане на обекти за отдих в близост да яз.“Копринка“, яз.“Синята река“, както и достъпа до тях и да се съобрази с действащите за част от тях устройствени документи и планове – изменение на ОУПО на гр.Казанлък, ОУПО на територията с изявено културно – историческо наследство „Долината на тракийските владетели“, ПУП, ИПГВР, както и с такива в процес на създаване.

1.4.2 Задачи пред ОУПО

В заданието за проектиране са определени следните задачи на ОУПО:

• да очертае насоките за устройственото планиране при отчитане на комплексните социално-икономически, инфраструктурни предвиждания и на политиките за опазване на околната среда в перспективен период до 2025 -2030 година.

• да предложи функционално зониране на територията, чрез: – пространствено структуриране на различните видове територии (зониране на

територията) в зависимост от предвиденото в ОУПО бъдещо основно предназначение; – определяне на допустимите и забранените дейности в определените функционални

зони; – регламентиране на изисквания за използване, опазване и застрояване но различните

видове територии (функционални зони) чрез определяне на съответните устройствени режими;

– определяне на мястото на община Казанлък и на общинския център в териториално-пространствените структури от различен йерархичен ред;

– изготвяне на правила и нормативи за устройство на общинската територия, включително и специфични такива за териториите, за които това е необходимо;

– предлагане на подходящи насоки за развитието на системите на транспортната и техническата инфраструктура и връзките им с териториите на съседните общини и с инфраструктурните мрежи, съоръжения и обекти с национално значение;

– развитие на системите за отдих и туризъм, свързани с природните и антропогенните характеристики на общината и наличните паметници на културно-историческото наследство;

– обособяване на територии публична държавна и публична общинска собственост;

– определяне на териториите с разпространение на предвидими природни бедствия и мерките за устройствена защита;

– определяне на границите на териториите за природна защита и културно-историческа защита и начините на тяхното използване;

– определяне на границите на нарушените територии и териториите за възстановяване.


11

1.4.3 Териториално-устройствена и функционална структура на ОУПО

ОУПО се изработва в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Общите устройствени планове са основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища. Предвижданията на общите устройствени планове, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. Неразделна част от ОУПО са правилата и нормативите за неговото прилагане, които се изработват в съответствие с наредбата по чл. 13, ал. 1 от ЗУТ и се одобряват едновременно с плана. Общият устройствен план няма пряко приложение за разрешаване на строителство.

1.5 Териториално-устройствени предвиждания на плана

1.5.1 Земеползване и устройство на териториите със земеделски земи

ОУПО предвижда три режима по отношение ползването и устройството на земеделските земи:

� Земеделски земи без забрана за промяна на предназначението им; � Земеделски земи със забрана за промяна на предназначението им. � Земеделски земи за алтернативи земеделски дейности.

Първата разновидност обхваща ограничена част от земеделските територии – терените от двете страни на пътя Казанлък-Енина, южно от с. Копринка и източно от гр. Казанлък се-верно от път I-6. Промяната се допуска въз основа на ПУП и решение на Общинския съвет. Втората разновидност обхваща всички останали обработваеми или необработваеми земе-делски земи по начин на трайно ползване (НТП), установен с кадастралната карта и картите на възстановената собственост. Те запазват функцията си и не се допуска промяна на пред-назначението им. Третата разновидност обхваща част от земеделските земи, която е предназначена за земе-делие различно от зърнопроизводството, с прилагане на екологични и високотехнологични съвременни методи за земеделско производство (биоземеделие). Обособена е като Земеделска устройствена зона за алтернативни земеделски дейности (За). Тези дейности могат да бъдат производство на зеленчуци (от българския генетичен фонд), отглеждане на рози, лавандула и други етерично-маслодайни култури, трайни насаждения, цветопроизводство, пчеларство, отглеждане на билки и подправки и др. биоземеделски производства. За териториите на зоната се предвижда изграждане на напоителни системи. Предвидено е да се устройват по цялостни специализирани устройствени планове (ПУП, земеустройствени или други видове подходящи законово регламентирани планове). За отделни имоти в зоната се допуска промяна на предназначението им за неземеделски цели, които са свързани и съвместими с основното функционално предназначение на зоната. Тези имоти се устройват съгласно чл.7, ал.2 на Наредба 19 за СЗЗбПП на МЗХ и МРРБ и съобразно следните нормативи:


12

Наименование на зоната

Код Пзастр (%)

Кинт Позел. (%)

Макс кота корниз

Макс кота било

Други правила

УЗ за алтернативни земеделски дейности

За 20 0.4 55 7 10 -

1.5.2 Земеползване и устройство на горските територии - ОУПО не допуска бъдеща промяна на предназначението на горски територии, извън заложената в самия проект на плана трансформация в урбанизирани територии. 1.5.3 Други територии със забрана за промяна на предназначението им – ОУПО въвежда забрана за промяна на предназначението и на следните видове територии:

� заети от водни площи; � заети от обекти на транспорта и комуникациите; � заети от обекти на техническата инфраструктура; � заети от пясъци, мочурища и дерета. Това са земеделски земи по НТП от КК или

КВС, заети от пясъци, мочурища и дерета, за които се запазва функцията им и не се допуска промяна на предназначението.

1.5.4 Устройствен режим на терените за сметища и депа/площадки за отпадъци – ОУПО определя два вида терени:

� Терени на закритите (нефункциониращи) сметища/депа/площадки за отпадъци. ОУПО предвижда тяхната рекултивация;

� Терени на функциониращите депо за ТБО и площадка за строителни отпадъци, които запазват функциите си.

1.5.5 Устройствен режим на териториите (и обектите), защитени по специални закони

Със своите устройствени решения ОУПО респектира границите на всички територии, защи-тени по специални закони и предвижда съответните режими на устройствена защита, а именно:

�� Територии с особена териториално устройствена защита по чл.10, ал.2 на ЗУТ, към които се отнасят:

– Санитарно-охранителните зони около водоизточниците; – Териториите за природозащита, включващи Защитените територии по Закона за

защитените територии, каквито на територията на общината са резерватите „Каменщица“ и „Лешница“, природните забележителности „Мечките“ и „Мегалита“ и защитените местности “Енинско ждрело“, „Катуна“ и „Сечи камък“; защитените вековни дървета; защитените зони по ЗБР - „Язовир Копринка“, „ Река Тунджа1“, „Централен Балкан – бу-фер“ и „Централен Балкан Буфер“;

– Териториите за защита и опазване на културно-историческото наследство (КИН), включващи терените с обекти на КИН; зоните със специфични устройствени характерис-тики и концентрация на недвижими културни ценности (НКЦ); зоните за археологическо наблюдение; охранителните зони на обектите НКЦ; зоните за опазване на историческия пейзаж (на културно-историческия ландшафт);


13

� Територии с превантивна устройствена защита по чл.10, ал.3 на ЗУТ, към които се отнасят:

– районите със значителен потенциален риск от наводнения, потенциални бъдещи наводнения. Тук спадат и установените райони с потенциален риск от снегонавявания;

– зоните с повишена природно-ландшафтна и екологическа стойност. Това са терито-рии, за които в процеса на разработване на ОУПО е установено, че са с повишена природ-но-ландшафтна и екологическа стойност и следва да се третират и доразвиват като такива;

– зони с данни за наличие на недвижими културни ценности. Това са територии, за които проучванията на ОУПО са установили наличието на НКЦ, които не са защитени по силата на специален закон.

1.5.6 Земеползване и устройство на нарушените територии

Нарушени територии, определени за рекултивация на територията на общината са закритите (нефункциониращи) сметища/депа/площадки за отпадъци.

1.5.7 Развитие на селищната мрежа

Отчитайки стабилитета на съществуващата структура на селищната мрежа, който не се очаква да бъде компрометиран от неблагоприятната демографска прогноза, ОУПО предвижда устройствени мерки в подкрепа на стабилизирането на вторичните обслужващи центрове. С потенциал да се утвърдят като такива центрове са градовете Крън и Шипка и селата Енина, Шейново и Хаджидимитрово в северната част на общинската територия и с. Овощник - в южната част. В тях са съсредоточени средищните училища, там са кабинетите на лекарските практики за първична медицинска помощ, активните читалища, спортните терени. За стабилизиране на икономическата им основа, чрез развитие на неземеделски дейности в непосредствена близост с тези села е предвидено формирането на Смесени многофункционални зони – разновидност 1, а в част от тях – в градовете Шипка и Крън и Обществено-обслужващи устройствени зони. В землището на гр. Шипка е предвидено и развитие на курортната функция.

1.5.8 Развитие и устройство на населените места �� Териториално развитие и устройствено зониране

Като правило, ОУПО не предвижда разширяване на границите на населените места, а ново урбанизираните територии, дори когато са непосредствено прилежащи на селищните територии, се третират като извън селищни урбанизирани територии. Малко разширение на границите има само на гр. Казанлък и с. Шейново. Устройство на населените места - устройството на населените места, респ. функционалното зониране на територията им е съобразено със следните критерии:

– сравнителна еднородност на природните и на икономическите условия; – отчитане влиянието на ограничителите и стимулаторите за развитие; – устройствените цели и приоритети на ОУПО; – профилиране на зоните по отношение на преобладаващи функции и

предназначение;


14

– основните приоритетни направления за функционално-пространствено развитие на община Казанлък. Функционално-пространственото зониране на територията е съобразено с предвижданията на ОУП на гр. Казанлък и ОУП на територията с изявено културно-историческо наследство „Долината на тракийските владетели“. За устройството на жилищните територии в населените места са определени 5 разновидности жилищни устройствени зони:

– Жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване с малка височина (до 10 м), обозначена като (Жм). Приложена е във всички населени места, но предимно извън гр. Казанлък;

– Жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване с малка височина със зани-жени показатели (до 7 м), обозначена като (Жм1). Приложена е в гр. Казанлък в териториите за ниско жилищно застрояване в природна среда;

– Жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване със средна височина (до 15 м), обозначена като (Жс). Приложена е само в гр. Казанлък;

– Жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване с голяма височина (над 15 м), обозначена като (Жг). Приложена е само в гр. Казанлък;

– Жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване, обозначена като (Жк). Приложена е само в гр. Казанлък. Функционалното съдържание и устройството на жилищните устройствени зони е съгласно чл. 17 на Наредба № 7 на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, наричана по-долу за краткост Наредба № 7. Застрояването им е съобразено с чл. 19, 20 и 21 на същата наредба и се подчинява на следните нормативи:




Н мах. (етажи)

Други правила и бележки

Жилищна УЗ с малка височина

Жм 60 1.2 40 10 (3ет) Необходимите паркоместа се оси-гуряват в границите на УПИ

Жилищна УЗ с малка височина и занижени показатели

Жм1 50 1.0 40 7 (2ет) Необходимите паркоместа се оси-гуряват в границите на УПИ

Жилищна УЗ със средна височина

Жс 70 2.0 30 15 (5ет) Необходимите паркоместа се оси-гуряват в границите на УПИ

Жилищна УЗ с голяма височина

Жг 70 2.5 30 26 Необходимите паркоместа се оси-гуряват в границите на УПИ

Жилищна УЗ с ком-плексно застрояване

Жк 50 2.0 40 26 -

В съответствие с централните функции на гр. Казанлък е предвидено централната част на града да се устройва като Смесена централна устройствена зона (Ц). Съгласно чл. 36 на На-редба № 7 в този вид зони може да се изграждат: административни и делови сгради; сгради за социални, просветни, учебни, културни, религиозни и други обществени дейности; тър-говски и други обслужващи сгради и комплекси; жилищни сгради, в т.ч. със смесено пред-назначение; хотели и заведения за хранене и развлечения; сгради за безвредни производст-


15

вени и занаятчийски дейности; бензиностанции, газстанции и надземни и подземни гаражи и паркинги за леки автомобили; сгради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Изисква се 10 % от РЗП на приземното ниво да се оформят като публични пространства. ОУПО предвижда зоната да се застроява съгласно следните нормативи






Смесена централна УЗ Ц 80 3.0 20 26 (8ет) - За осигуряване на обектите на обществено-обслужващите дейности – образование, здравео-пазване, социални грижи, култура, религия, административни и делови услуги, търговия, спорт, отдих, забавления и др.п. са предвидени Устройствена зона за обществено-обслуж-ващи дейности, обозначена като (Оо) и Устройствена зона за обществено-обслужващи дей-ности – разновидност 1, обозначена като (Оо1). Разновидност 1 е приложена за териториите извън землището на гр. Казанлък. ОУПО предвижда устройството на зоните да се съоб-разява с чл. чл. 39 – 44 на Наредба № 7 и те да се застрояват съгласно следните нормативи:






УЗ за обществено обслужващи дейности

Оо 70 3.0 20 15 Необходимите паркоместа се оси-гуряват в границите на УПИ

УЗ за обществено обслужващи дейности – разновидност 1

Оо1 50 1.5 40 10 Необходимите паркоместа се оси-гуряват в границите на УПИ

За нуждите на бизнеса са предвидени два вида устройствени зони с общо 4 модификации:

– Смесена многофункционална устройствена зона (Смф); – Смесена многофункционална устройствена зона – разновидност 1 (Смф1); – Предимно производствена устройствена зона (Пп); – Предимно производствена устройствена зона – разновидност 1 (Пп1);

Както показва наименованието й, смесената многофункционална зона е с многофункционално предназначение – основно за безвредни производства, логистико, обществено обслужване, търговия, специфични складови обекти, като хладилни складове, силози, винарни и др. п. Основният вид е приложен за град Казанлък по протежение на входно-изходните артерии – в и извън границите на градската територия, а разновидност 1 – предимно извън землището на град Казанлък, около комуникационно-транспортните артерии и бившите стопански дворове на населените меса. Основното предназначение на предимно производствената зона е за производствено-скла-дови дейности и допълващите ги административни, търговски, обслужващи и транспортни сгради и съоръжения. В зоната не се допускат производства с вредни отделяния. Основният вид е приложен за град Казанлък, а разновидност 1 – предимно извън землището на град Казанлък. Устройват се съгласно чл. 25 на Наредба № 7. Двата вида зони и модификациите им се застрояват по следните нормативи:


16






Смесена многофункционална УЗ

Смф 70 2.5 30 15 Необходимите паркоместа се оси-гуряват в границите на УПИ

Смесена многофунк-ционална УЗ – раз-новидност 1

Смф1 70 2.5 30 10 Необходимите паркоместа се оси-гуряват в границите на УПИ

Предимно производ-ствена УЗ

Пп 80 2.5 20 15 Необходимите паркоместа се оси-гуряват в границите на УПИ

Предимно производ-ствена УЗ – разно-видност 1

Пп1 60 1.5 20 10 Необходимите паркоместа се оси-гуряват в границите на УПИ

За развитието и усъвършенстването на системата от озеленени площи и на инфраструктурата на спорта и атракциите са предвидени следните видове устройствени зони:

– Устройствена зона за озеленяване, спорт, атракции и допълващите обслужващи дейности, обозначена като (Са);

– Спортна устройствена зона, обозначена като (Сп); – Устройствена зона за озеленяване, обозначена като (Оз); – Устройствена зона за озеленяване – разновидност 1Лесопарк, обозначена като (Оз1).

Устройствената зона за озеленяване, спорт, атракции и допълващите обслужващи дейности е предвидено да се застроява само със спортни и атракционни съоръжения и пряко до-пълващи ги обслужващи обекти, като площта на откритите спортни съоръжения също влиза в площта на усвояване. Изисква се две трети от озеленената площ да бъде с висока дървесна растителност. Предвидено зоната да се устройва съгласно долните нормативи:






Устройствена зона па озеленяване, спорт и атракции

Са 50 1.5 30 15 Необходимите паркоместа се оси-гуряват в границите на УПИ

Спортната устройствена зона е предвидено да се застроява само със спортни съоръжения, като площта на откритите спортни съоръжения също влиза в площта на усвояване. Изисква се две трети от озеленената площ да бъде с висока дървесна растителност. Предвидено е зоната да се устройва съгласно следните нормативи: Наименование на зоната





Спортна устройстве-на зона

Сп 10 0.15 50 15 Необходимите паркоместа се оси-гуряват в границите на УПИ

Устройствената зона за озеленяване и в двете си модификации се устройва съгласно чл.32 на Наредба № 7. Доразвитие на социалната инфраструктура Като цяло, номенклатурата на наличната социална инфраструктура в населените места и ка-пацитетите й в сферите на образованието, здравеопазването, спорта и културата


17

задоволяват, както настоящите така и бъдещите нужди на населението и за това се предвижда само реновирането й. Необходимото й доразвитие включва изграждане на единични обекти. В областта на здравеопазването е предвидено изграждането на 3 хосписа с капацитет 10 легла всеки. В сферата на спорта се предвижда устройването на:

– База за водни спортове в акваторията на язовир „Копринка“; – Нова спортна база в гр. Казанлък, включваща многофункционална зала и

съпътстващи зали за различни спортове – борба, гимнастика и др.; – Гребен канал в поречието на р. Тунджа;

Системата на социалните дейности се нуждае от Кризисен център за деца и други лица, жертви на домашно насилие и Център за временно настаняване. Благоустрояване и озеленяване Предвижданията на ОУПО включват рехабилитация на съществуващо благоустрояване на публичните пространства – улици, площади, както и изграждане на трайни настилки на об-служващата улична мрежа във всички села. От последващите подробни устройствени пла-нове се изисква да осигуряват достъпност на публичната среда. Предвидено е разширение на гробищните паркове на гр. Казанлък и селата Бузовград, Овощник, Розово и Ръжена.

1.5.9 Развитие и устройство на урбанизираните територии извън населените места (селищните образувания)

ОУПО предвижда устройването на три групи урбанизирани територии извън населените места, без да е определил кои от тях следва да получат статут на селищни образувания. Те са:

– Територии със стопанско предназначение; – Територии за рекреация и озеленяване – Територии за обществено-обслужващи дейности.

Териториите със стопанско предназначение се устройват като четири типа, респ. разно-видности устройствени зони:

– Смесена многофункционална устройствена зона (Смф). Зоната е с характеристиките, описани по-горе. Такива зони са предвидени в северна, източна, южна и западна посока от гр. Казанлък по протежение на входно-изходните му артерии;

– Смесена многофункционална устройствена зона – разновидност 1 (Смф1). Зоната е с характеристиките на зона Смф, но са намалена допустима етажност до 10 м. Такива зони се устройват в непосредствено съседство на градовете Крън и Шипка и всички села с изключение на с. Бузовград. В повечето случаи се използват терени на бившите селскостопански дворове на ТКЗС. Зони от същата модификация са предвидени по протеженията на път SZR-1062, северно от с. Черганово и на път SZR-1064, между Казанлък и Енина;

– Зона за животновъдни комплекси и ферми (Ссж). Това са територии за развитие на пасищно животновъдство. Застрояват се със стопански сгради, пряко обслужващи


18

основната функция, както и изграждане на малки мандри. При необходимост се изграждат и пречиствателни станции. Такива зони са предвидени в землищата на селата Горно Черковище, Средногорово, Кънчево и Ръжена. Устройват се и се застрояват при спазване на следните нормативи: Наименование на зоната





Зона за животновъд-ни комплекси и фер-ми

Ссж 25 0.35 20 7 -

– Предимно производствена зона – разновидност 1 (Пп1). Такива зони са предвидени

извън град Казанлък, северно от с. Копринка, между селата Дунавци и Шейново по протежение на път III-5601, северозападно от с. Шейново, южно от гр. Шипка и между гр. Казанлък и с. Бузовград по протежение на път III-608. Функционалното съдържание на тази разновидност е идентично с това на основната Предимно производствена зона, част от показателите й са занижени, видно от долната таблица: Наименование на зоната





Предимно производ-ствена зона – разно-видност 1

Пп1 60 1.5 20 10 -

Териториите за рекреация и озеленяване се устройват като шест типа, респ. разновидности устройствени зони:

– Рекреационна зона за курорт и допълващи го дейности (Ок). Зоната е предназначена за изграждане на курортни обекти за настаняване и подслон, жилищни сгради за постоянно обитаване, сгради за обществено-обслужващи дейности, спортни и рекреационни обекти и съоръжения, курортни паркове и други озеленени площи за обществено ползване, обекти на транспорта и движението, обекти и съоръжения за стопанско и инфраструктурно обслужване. Такива зони са предвидени основно между гр. Казанлък и кв. Баните. Устройват се по чл. 28 на Наредба № 7 и се застрояват при спазване на следните нормативи: Наименование на зоната Код Пзастр

(%) Кинт Позел.

(%) Н мах. (етажи)


Рекреационна зона за курорт и допълващи го дейности

Ок 30 1.5 50 15 -

– Рекреационна зона за курорт и допълващи го дейности – разновидност 1 (Ок1). Зоната

е със съдържание, идентично с това на основния вид. Такива зони са разположени предимно в природна среда – покрай язовирите «Копринка» и «Синята река», в подножието на Стара планина, северно от гр. Шипка, южно от гр. Крън. Параметрите на застрояването й са занижени и имат следните стойности: Наименование на зоната Код Пзастр





Ок1 30 1.0 50 10 -


19

- Рекреационна зона за туристически дейности – разновидност 2 (Ок2). Функционалното й съдържание не се различава принципно от курортната зона, но доминират туристическите дейности в природна среда. Параметрите на застрояването й са занижени и имат следните стойности: Наименование на зоната Код Пзастр





Ок2 20 0.5 60 5 -

- Рекреационна зона за вилен отдих (Ов). Съдържанието и устройството на този вид устройствена зона е регламентирано с чл. 27 на Наредба № 7. Такива зони са локализирани на територията на гр. Казанлък и в съседство с границите му, югозападно от с. Кънчево, в подножието на Стара планина и южно от с. Бузовград. Зоната се застроява при спазване на следните нормативи: Наименование на зоната Код Пзастр (%) Кинт Позел.



Рекреационна зона за вилен отдих Ов 40 0.8 50 7 -

- Рекреационна зона за вилен отдих – разновидност 1 (Ов). Разновидността е със съдържание, идентично с това на основния вид, но със занижени параметри. Нейни представители са локализирани около язовир «Копринка» и северно от с. Енина. Нормативите за застрояването й са: Наименование на зоната Код Пзастр




Рекреационна зона за вилен отдих – разновидност 1

Ов1 20 0.5 70 7.5 -

- Рекреационна зона за вилен отдих – разновидност 2 (Ов). Разновидността е със съдържание, идентично с това на основния вид, но със силно занижени параметри. Нейни представители са локализирани в обхвата на Зона на исторически пейзаж с голяма концентрация на археологически обекти, определена с ОУП на територията с изявено КИН «Долината на тракийските владетели». Нормативите за застрояването й са: Наименование на зоната Код Пзастр




Рекреационна зона за вилен отдих – разновидност2

Ов2 15 0.3 80 3.5 -

Териториите за обществено-обслужващи дейности се устройват като Зона за общест-вено-обслужващи дейности – разновидност 1 (Оо1). Предназначена е за изграждане на обектите на обществено-обслужващите дейности – образование, здравеопазване, социални грижи и др. п. Такава модификация зони са локализирани в близост на градовете Шипка и Крън. Нормативите за застрояването й са: Наименование на зоната Код Пзастр




УЗ за обществено-об-служващи дейности – разновидност 1

Оо1 50 1.5 40 10 Необходимите паркоместа се осигуряват в границите на УПИ


20

1.5.10 Режими на опазване на недвижимите културни ценности (НКЦ)

ОУПО е отразил всички територии за защита и опазване на НКЦ и съдържа специфични ре-жими за устройството им, оформени като Специфични правила и нормативи за устройство на териториите с културно-историческо наследство. На основание чл. 10, ал. 2 от ЗУТ за тези територии е въведен режим на особена териториално-устройствена защита. За тях предстои изработване и утвърждаване на планове за опазване и управление (ПОУ) по Закона за културното наследство. До влизането в сила на ПОУ, устройството на територии-те и терените с НКЦ е предвидено да се устройват съгласно специфичните устройствени правила и нормативи, диференцирани по видове територии и терени. Обектите и територи-ите с режим на особена териториално-устройствена защита са:

� Терени с обекти на КИН – единични НКЦ (по списъка на НИНКН) в населените мес-та. Устройват се съгласно режим на особена териториално-устройствена защита Ткин-1, който изисква до изработване на планове за опазване и управление (ПОУ) на недвижимите културни ценности, устройството и застрояването на терените с НКЦ да се подчинява на режима, определен от Закона за културното наследство, респективно нормативната уредба, действаща към момента на изготвяне на плана, съобразно вида и категорията на недвижимата културна ценност и при отчитане на устройствената зона, в която попада поземленият имот. За Казанлъшката гробница се спазват предписанията на Плана за управление;

� Охранителна зона на НКЦ – Ткин-2 – Охранителна зона на Казанлъшката гробница. Устройва се съгласно Заповедта за деклариране и Плана за управление на НКЦ;

� Зона със специфични устройствени характеристики и концентрация на НКЦ Разположена е в централната градска част на гр. Казанлък, включва единични НКЦ, както и груповите НКЦ (ансамбли по ул. „Княз Св. Мирски“). Обектите се устройват съгласно режим на особена териториално-устройствена защита Ткин-3, който изисква:

– задължително провеждане на полидисциплинарни проучвателни, проектантски и изпълнителски дейности, свързани с опазването (поддържащ ремонти – КРР) на единичните и груповите НКЦ в обхвата на зоната; включително археологическо проучване по реда на чл.160 и чл.161 от ЗКН и с условие за максимално запазване на по-късните исторически наслоявания; мерките по устройството на експозиционната им среда и благоустрояването в обхват минимум съгласно определеното по чл.79 от ЗКН;

– проучване на активните визуални въздействия и определяне на пространствените параметри и териториалния обхват на защитен културен и исторически ландшафт; всички те се извършват съгласно изискванията по глава 23 от Наредба 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, и разпоредбите по чл.83, чл.84, и по чл.165 от ЗКН; задължително подготовка и изработване на специализиран ПУП за територията в обхвата на зоната;

� Територии с наличие на НКЦ според АКБ (археологическата карта на България) – зони за археологическо наблюдение – режим „А“ - Ткин-4. Не са допустими благо-устройствени, строителни, добивни, селскостопански, мелиоративни и други дейности, които биха нарушили почвения слой. Допустимо е използването за пасище;

� Територии с наличие на археологически обекти според АКБ (археологическата карта на България) и/или рег. списък на НИНКН с режим „Б”. Устройват се съгласно режим на


21

особена териториално-устройствена защита Ткин-5, който забранява всякакви действия и дейности, които биха могли да засегнат археологическата субстанция. Допустима е плитка обработка на почвата (оран) до 0,25 м;

� Охранителна зона около военни и възпоменателни паметници и знаци, с режим на особена устройствена защита Ткин-6, предвиждащ благоустрояване на терена на 3 м около паметника и охраната му;

� Зона за опазване на историческия пейзаж - Ткин-7. Обхват и режим: съгласно ОУП на територията с изявено КИН - «Долината на тракийските владетели»;

� Територии с конкретизирани граници, в които попадат НКЦ (според наличните данни от регистрационните списъци на НИНКН) без да е установено точното им местоположение, с режим на особена устройствена защита Ткин-8, предвиждащ след провеждане на специализирано експертно детайлно проучване да се установяват кон-кретните терени за всяка НКЦ и се определят съответните устройствени режими;

� Територии с неконкретизирани (предполагаеми) граници, в които попадат НКЦ (според наличните данни от регистрационните списъци на НИНКН) без да е установено точното им местоположение, с режим на особена устройствена защита Ткин-9, предвиждащ след провеждане на специализирано експертно детайлно проучване се конкретизират границите и се определя точното местоположение на всяка НКЦ, след което се определят съответните устройствени режими;

� Специфичен устройствен режим за опазване на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ - Ткин-10.

1.5.11 Културни маршрути

ОУПО е изследвал възможността за формиране на културни маршрути и необходимостта от цялостно съхраняване на културните ландшафти, обвързани с видовата характеристика, описана в чл. 47 от ЗКН. На специализираната схема са показани потенциалните културни маршрути, които са обвързани с НКЦ от списъците на НИНКН и АИС АКБ, както и с туристическите екопътеки за други видове туризъм – пешеходен, за отдих и рекреация, риболовен туризъм, фотолов, за наблюдение на флора и фауна, велотуризъм и пр. Културно-туристическите маршрути са обвързани и с природните дадености и потенциали за туризъм – природните забележителности „Мегалита“ и „Мечките“, резерватите „Лешница“ и „Каменщица“, защитените местности „Енинското ждрело“, „Катуна“ и „Сечи камък“, защитените зони „Язовир Копринка“, „ Река Тунджа 1“ и „Централен Балкан – буфер“.

1.5.12 Туризъм – перспективите за развитие на туризма, заложени в ОУПО са обвързани почти изцяло с формите на:

– Културно-исторически туризъм - основен; – Екологичен и селски; орнитоложки туризъм; – Ловен и риболовен туризъм; – Балнео-туризъм; – Хоби и спортен туризъм.

В пространствено отношение се формират четири основни туристически локализации:


22

– Гр. Казанлък – Център за култура и туризъм: Исторически музей „Искра“, Казанлъшка тракийска гробница, Историко-етнографски комплекс „Кулата“, Художествена галерия – Казанлък, Литературно-художествен музей „Чудомир“, Театър „Любомир Кабакчиев“;

– Района на Шипка, Шейново и Крън – експониране на разкритите и проучени тракий-ски гробници;

– Района на язовир „Копринка“, с. Овощник и по поречието на река Тунджа – тракий-ски град „Севтополис”, балнеоложки туризъм и рекреация;

– Селата на общината – селски и екологичен туризъм ОУПО създава необходимите устройствени условия за реализация на следните програмни задачи, заложени в Общинския план за развитие:

– Проект за реставрация и консервация на историческото наследство в Долината на тракийските владетели (включително модерна инфраструктура);

– Изграждане на съвременна свързваща туристическа инфраструктура между тракийс-ките гробници Казанлък-Крън-Шипка;

– Създаване на етнографски комплекси (“улици на занаятите”) в гр. Шипка и с. Енина; – Устройване на пешеходни и велоалеи, свързващи експонираните обекти: Казанлък –

Бузовград – Мегалита; Казанлък – Овощник - Аквапарк; Казанлък – Енина; – Проектиране и изграждане на мрежа от пешеходни и вело-пътеки - от гр. Казанлък,

с. Копринка, яз. Копринка до местност “Гюрля”; с. Енина – връх Бузлуджа; – Изграждане на инфраструктура за екотуризъм (Шипка-Енина, Крън, Бузовград,

Розово, Ясеново); – Проектиране и изграждане на мрежа от пешеходни и вело-пътеки - от гр. Казанлък,

с. Копринка, яз. Копринка до местност “Гюрля”; с. Енина – връх Бузлуджа; – Разработване на проект за социализация на Мегалитния комплекс край с. Бузовград;

По отношение на туризма, свързан с рекреацията ОУПО предлага конкретни терени за рекреация и отдих (устройствени зони Ок, Ок1, Ов, Са, Са1 и др.), както и пространствено-функционално обвързване на наличните потенциали в единна система, което включва съществуващите и новопредвидени екопътеки, велоалеи, културни и туристически маршрути.“ 1.5.13 Комуникации и транспорт ОУПО съдържа едно единствено проектно предвиждане относно комуникационно-транспортната система на територията на общината, което е заимствано от изменението на ОУП на град Казанлък през 2013 г. Става дума за провеждане на обходно трасе на първокласен път I-5 (Русе - В. Търново – Казанлък - Ст. Загора - Хасково - Кърджали - ГКПП Маказа) западно от градската територия, с което ще се избегне пресичането на жилищната зона на града от транзитния автомобилен трафик. На плана е отразен тунелът под вр. Шипка.

1.5.14 Развитие и доизграждане на водоснабдителната система

ОУПО предвижда поетапно доизграждане и реконструкция на водопроводните системи през три периода: 2015-2020, 2021-2027 и 2028-2038. На доизграждане подлежат


23

водопроводните системи на кварталите „Кулата“, „Крайречен“ и Баните“ на гр. Казанлък. На реконструкция подлежат външни водопроводи с обща дължина 82.330 км за нуждите на селата Бузовград, Енина, Хаджидимитрово, Шейново и Ръжена, како на градовете Казанлък, Крън и Шипка. Предвижда се реконструкция на вътрешните водопроводи мрежи на селата Бузовград, Енина, Шейново, Хаджидимитрово, Долно Изворово, Копринка, Овощник, Дунавци, Черганово, Горно Черковище, Ясеново, Кънчево, Розово и Ръжена и на градовете Крън и Шипка с обща дължина 132.180 км. Предвижда се и изграждане на резервоари за гардовете Крън и Шипка.

1.5.15 Развитие и доизграждане на селищните канализационни системи и пречистване на отпадъчните води

Доизграждането и развитието на канализационните системи на населените места и пречист-ването на отпадъчните води, предвидено с ОУПО включва:

– изграждане на нов външен колектор, който да отвежда отпадъчните води от гр. Шипка, с. Шейново, с. Хаджидимитрово и гр. Крън до Казанлък и оттам до ГПСОВ;

– за гр. Казанлък: доизграждане на канализационната мрежа на кварталите „Кулата“, „Крайречен“ и „Баните“;

– за гр. Крън: доизграждане на канализационната мрежа; – за гр. Шипка: доизграждане на канализационната мрежа и рехабилитация на

съществуващата; – за с. Бузовград: доизграждане на канализационната мрежа и изграждане на ПСОВ; – за с. Копринка: изграждане на разделна канализационна система и свързването й с

гр. Казанлък, респ. ГПСОВ чрез канализационна помпена станция и канализационен колектор;

– за с. Енина: изграждане на разделна канализационна система, като дъждовните води се заустват в р. Енинска, а битовите посредством канализационен колектор се отвеждат в гр. Казанлък, респ. ГПСОВ;

– за с. Овощник: довършване на разделната канализационна система; – за с. Черганово: доизграждане на канализационна мрежа и свързването й чрез

канална помпена станция и тласкател със с. Овощник, респ. с ГПСОВ; – за с. Шейново: доизграждане на канализационна мрежа, рехабилитация на

съществуващата и свързването й с външния колектор за гр. Казанлък и ГПСОВ; – за с. Хаджидимитрово: доизграждане на канализационна мрежа, рехабилитация на

съществуващата и свързването й с външния колектор за гр. Казанлък и ГПСОВ; – за с. Долно Изворово: изграждане на модулна пречиствателна станция; – за с. Дунавци: изграждане на 2100 м канализационна мрежа и МПСОВ; – за с. Розово: изграждането на канализационна мрежа, довеждащ колектор до КПС и

тласкател към ГПСОВ в с. Овощник; – за с. Кънчево: доизграждане на канализационната мрежа, изграждане на довеждащ

колектор до модулна пречиствателна станция и заустващ колектор до приемника р. Тунджа; – за с. Ръжена: доизграждане на канализационната мрежа, изграждане на довеждащ

колектор до модулна пречиствателна станция и заустващ колектор до приемника р. Тунджа;


24

– за с. Горно Черковище: изграждането на канализационна мрежа, ПСОВ и корекция на река Гюрля;

– за с. Ясеново: изграждане на канализационна мрежа и локална пречиствателна станция;

– за селата Горно Изворово, Голямо Дряново и Средногорово, поради малката численост на населението им не се предвижда изграждане на канализационна система, а се изисква преминаване от попивни към изгребни септични ями.

1.5.16 Развитие и доизграждане на електроенергийната система - в ОУПО е отбелязано, че „електроснабдителна мрежа НН е амортизирана и се нуждае от частична подмяна на ел. проводници“. 1.5.17 Развитие на газоснабдяването на общината - за развитието на газоснабдяването на общината ОУПО предвижда на по-следващ етап да се осъществи газифициране на градовете Крън, Шипка и село Енина.

2. Описание на характеристиките на други ППП/ИП, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценявания проект могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитените зони

За териториите на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер” към момента са налични данни за следните обекти, планове, програми, проекти и инвестиционни предложения1, с чието бъдещо изграждане или едновременна експлоатация има вероятност за поява на кумулативен ефект при реализацията и на разглеждания ОУПО в неговата цялост, който ефект може да бъде свързан с пряко усвояване и увреждане на природни местообитания и местообитания на видове, фрагментация и други косвени въздействия – замърсяване с отпадъци, промяна на хидрологичния режим, увеличаване на фактора безпокойство и др.:

� Инвестиционни предложения на територията на ЗЗ “Река Тунджа 1” (в италик са отбелязани ИП, попадащи на територията на община Казанлък):

– „Хотелски комплекс “ в поземлен имот № 87374.15.15 в местността „Ормана” с площ от 5,440 дка. в землището на гр. Ямбол, общ. Ямбол;

– “ Добив на строителни материали речна баластра от находище “ Ръжена” в землището на с. Ръжена, община Казанлък в имоти с №№ 064021, 064022 с обща площ от 15,298 дка;

– “Изграждане на еднофамилни къщи за гости ( 5 до 7 бр.) в имоти с №№ 000461, 000478 и 000491 с обща площ от 28,999 дка в землище на с.Баня, общ.Нова Загора, обл.Сливен;

1 Данните са предоставени от РИОСВ-Стара Загора


25

– “Цех за производство на въглища по закрит способ” в имот № 000151 с площ 3,000 дка в землище на с.Елхово, общ.Николаево, обл.Стара Загора;

– “Изграждане на еднофамилни двуетажни жилищни сгради ( 7 бр.) в имот с № 000480 с площ 6,150 дка в землище на с.Баня, общ.Нова Загора, обл.Сливен;

– „Изграждане на складова база за строителни материали и жилищен етаж” в имот с № 67338.868.393 с площ 4,630 дка в кв.Речица, землище на гр.Сливен, общ.Сливен, обл.Сливен;

– “Изграждане на еднофамилни двуетажни жилищни сгради ( 10 бр.) в имот с № 000463 с площ 9,250 дка в землище на с.Баня, общ.Нова Загора, обл.Сливен;

– “Изграждане на МВЕЦ “Джиново” с мощност 850 kW” в имот №14275.47.537 в землището на с. Гавраилово, общ.Сливен с площ 1,000 дка.

– “Изграждане на рибарник за спортен риболов” в имот с № 030025 в землището на с.Крушаре, общ.Сливен с площ от 17,096дка;

– “Изграждане на МВЕЦ с мощност 300 kW и Фотоволтаичнни системи до 300 kW в имот № 000104 в землището на с.Бинкос, общ.Сливен с площ 3,000 дка.

– “Изграждане на къщи за гости (5бр.) с площадки за развлекателни дейности /басейн, тенис корт и др.” в землището на с.Баня, общ.Нова Загора“ в имот № 000404 с площ 7,905 дка.

– “Ползване на повърхностен воден обект за регулиране на отока, защита от вредното въздействие на водите и изземване на наностни отложения от р.Тунджа“ в имоти с №№ 000161, 000163 в землището на с. Габарево, общ.Павел баня с площ 80,505 дка;

– “Ползване на повърхностен воден обект за регулиране на отока, защита от вредното въздействие на водите и изземване на наносни отложения от р.Тъжа, ляв приток на р.Тунджа“ в имоти с №№ 000142, 000147 в землището на с.Търничени, общ.Павел баня и имот № 000858 в землището на с.Тъжа, общ.Павел баня с обща площ 147,105 дка.

– “Осигуряване на проводимост, чрез изнасяне /добив/ на наносни материали от коритото на река Тунджа в землището на с.Самуилово, общ.Сливен“ в имот №000271 в землището на с.Самуилово с площ 172,460 дка;

– “Почистване на река Тунджа от наносни отложения” в землището на с.Крушаре, общ.Сливен“ в участък с координати X- 4647726,73; Y-9494696,39 (начало) и X- 4647729,66; Y- 9496527,02 (край) с обща площ 128 дка;

– “Изграждане на къщи за гости (10 бр.) с детска площадка и тенис кортове” в землището на с.Баня, общ.Нова Загора“ в имот № 000203 с площ 31,773 дка.

– “ Почистване на коритото на река Тунджа от саморасла растителност и наноси, за осигуряване на проводимостта при високи води, чрез изземване на инертни материали” в участък с дължина 3,5 км от пътния мост в землището на с.Розово, общ.Казанлък до пречиствателна станция “ Овощник“.

– “ Почистване на коритото на река Тунджа от наносни материали” в участък с дължина 1,5 км в землището на с.Копринка, общ.Казанлък;

– “Изземване на динамични запаси /речна баластра/ от коритото на река Тунджа” в имот № 001349 в землището на с.Елхово, общ.Николаево и имот № 000239 в землището на с.Нова махала, общ.Николаево, обл.Стара Загора в участък от средното течение на река Тунджа, след Яз. Копринка и преди вливането на реката в Яз.Жребчево;


26

– “Осигуряване на проводимост, чрез изнасяне /добив/ на наносни материали от коритото на река Тунджа” в землището на с.Злати войвода, общ.Сливен“ в участък с дължина 2000 метра;

– “Изграждане на център за обществено и делово обслужване” в местността “Дипсиза” землището на с.Тулово, общ.Стара Загора“ в имот № 001165 с площ 9,828 дка;

– “Почистване на река Тунджа от наносни отложения в участък с дължина 3.5 км – от мотела под с. Веселиново до 700 м под моста за местността “Ормана” в землищата на гр. Ямбол, общ. Ямбол и с. Веселиново, общ. Тунджа;

– “Изграждане на рибовъдно стопанство със заведение за хранене” в местността ”Тунджа” в имот с № 030025 в землището на с. Съдийско поле, общ. Нова Загора с площ от 31,419 дка;

– „Подобряване на отточните характеристики на речното корито на река Тунджа чрез изземване на инертни материали /речна баластра/” на площ от 20,750 дка. в землището на с. Струпец, община Сливен област Сливен;

– “Изграждане на къщи за гости ( 8 до 10бр.)” в имот № 000238 с площ от 8,000 дка. в землище на с. Баня, общ. Нова Загора, обл. Сливен; изграждане на къщи за гости ( 7 до 8 бр.)” в имот № 000233 с площ от 7,256 дка. в землище на с. Баня, общ. Нова Загора, обл. Сливен; Изграждане на къщи за гости ( 7 до 8 бр.)” в имот № 050010 с площ от 6,200 дка. в землище на с. Баня, общ. Нова Загора, обл. Сливен;

– “Разработване на находище за добив на строителни материали – пясъци «Гравел» в землищата на с. Червенаково и с. Близнец, общ. Твърдица, обл. Сливен с обща площ от 229,715 дка.

– “Реализация на концесия за добив на строителни материали – пясъци в находище «Кирмец»”, с обща концесионна площ от 207,000 дка. в землището на с. Бинкос, общ. Сливен.

– “Изграждане на обект за жилищни нужди” в имот № 000132 с площ от 5,337 дка в землище на с. Баня, общ. Нова Загора, обл. Сливен.

– “Изграждане на рибарник за промишлено отглеждане на риба” в имот с № 064185 с площ 28,120 дка в землището на с. Крушаре, общ. Сливен.

– “Изграждане на рибарник за промишлено отглеждане на риба” в имот № 47980.10.2 с площ 11,900 дка в землището на с. Мечкарево, общ. Сливен,

– “Възстановяване на рибно стопанство в имоти 47980.10.12 и 47980.10.13 в землището на село Мечкарево и имот 67338.871.31 в землището на град Сливен, община Сливен, област Сливен”, попадащо в границите на защитени зони “Адата - Тунджа” с код BG0002094, обявена със заповед №РД-556/05.09.2008г. на МОСВ и “Река Тунджа 1” с код BG0000192.

– “Изграждане на система за капково напояване и създаване на 24,3 дка трайни насаждения – сливи в имоти с № 058004, 059024, 059025, 039041, 039039, 039038, 039037, 050004, 048004 в землището на с. Самуилово, общ. Сливен” Ви информирам, че инвестиционното предложение (ИП) засяга защитена зона “Река Тунджа – 1” с код BG0000192 и “Адата - Тунджа” с код BG0002094.

– „Изграждане на нови крайпътни търговски комплекси в имоти ПИ 000141 и ПИ 000143, в землището на с. Завой, община Тунджа, област Ямбол и пътни връзки към него в обхвата на АМ „Тракия”, Лот 4.1, участък от п.в. „Ямбол” до п.в. „Зимница”, при граници


27

на имота от км 285+015 до км 285+360, дясно, "КОО - Бензиностанция, мотел, автосервиз с автомивка, ресторант, паркинг за тежкотоварни автомобили, път АМ "Тракия" при км285+200-дясно" и “КОО - Бензиностанции за леки и за тежкотоварни автомобили, път АМ "Тракия" при км 285+260 – ляво”.

– “Изграждане на вилно селище с курортен характер за сезонно обитаване” в имот № 000157 с площ 21,215 дка в землище на с. Баня, общ. Нова Загора, област Сливен, граничещо със защитени зони “Язовир Жребчево” с код BG0002052 по чл.6, ал.1, т.3 и 4 и „Река Тунджа – 1” с код BG0000192.

– „Електрическо захранване за имот № 002064 в землището на село Шаново, община Мъглиж”, засягащо в границите на защитена зона „Река Тунджа – 1” с код BG0000192.

– „Изготвяне на ПУП-ПЗ на част от имот № 000004 в землището на гр. Казанлък, общ. Казанлък – Южна промишлена зона”, попадащо в границите на защитена зона „Река Тунджа – 1” с код BG0000192.

– “Изграждане на кравеферма, навес за зърно и слама, торище тип лагуна, ел.кабел и водопровод” в имот № 018032 в землището на с. Завой, общ. Тунджа Ви информирам, че инвестиционното предложение (ИП) попада в защитена зона “Река Тунджа – 1” с код BG0000192.

– „Ферма за отглеждане на риба” в поземлен имот № 000399 в м.”Меджерлика” в землището на с.Червенаково, Община Твърдица.

– „Комплекс за обществено и делово обслужване с ресторант и второстепенно застрояване в имот № 000111 в землището на с. Ягода, общ. Мъглиж.

– “ Доизграждане на канализационна мрежа, реконструкция на водопроводната мрежа по трасето на канализацията и изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ)” в землището на с. Бузовград, общ. Казанлък.

� Изграждане на МВЕЦ "Селце" в участък на р. Мъглижка от км +799,о м до км +734,0 м.

� Изграждане на птицеферма за отглеждане на подрастващи стокови кокошки носачки в имот № 27499.223.484 по кадастралната карта на с. Енина, общ. Казанлък

� Изграждане на хотел с ресторант, басейн и подземен паркинг в имот № 000724 в землището на гр. Шипка, общ. Казанлък

� Организиране на площадка за събиране, временно съхранение и предварително третиране на излезли от употреба МПС и продажба на резервни части в имот № 002064 в землището на с. Овощник, общ. Казанлък

� Изграждане на ново водовземно съоръжение - тръбен кладенец за нуждите на дестилерия в УПИ V 157, кв.25 по плана на с. Ръжена, общ. Казанлък

� Изграждане на рибарник в имот № 118008 " и собствен водоизточник в имот № 118009 в землището на гр. Казанлък

� Ново строителство и реконструкция на животновъдна ферма, включително обслужващи помещения и доилна зала за отглеждане на 92 крави в имот с идентификатор 83106.502.725 в землището на с. Шейново, общ. Казанлък

� Проектиране и изграждане на Складова база „Кара Кос” в имот с идентификатор 49494.667.103 в землището на гр. Мъглиж

� Изграждане на курорт, допълващи дейности и елементите на техническата инфраструктура в имот № 057027 в землището на гр. Казанлък


28

� Изграждане на стадион в имот № 000363 в землището на гр. Крън, общ. Казанлък. Изграждане на собствен водоизточник - експлоатационен тръбен кладенец за охлаждане (климатизация) на магазин за строителни материали в УПИ XII - 8736 кв. 126, кад. район 504, гр. Казанлък

� Обходен път на гр. Казанлък свързващ път 1-5 и 1-6 в землището на гр. Казанлък, общ. Казанлък

� Изграждане на складово стопанство за хлороформ, находящо се в УПИ I - 8478, кв. 471, кад. район 504 гр. Казанлък

� Идеен проект за доизграждане на канализационна мрежа, реконструкция водопроводна мрежа по трасето на канализацията и ПСОВ с. Бузовград в имот № 013001 в землището на с. Бузовград, общ. Казанлък

� Изграждане на духовен образователен център, сгради за настаняване и парк в имот № 105053 в землището на с. Копринка, общ. Казанлък

� Изграждане на разтоварище за компресиран природен газ, находящ се в УПИ XXXI - 8707, кв. 31 Промишлена зона гр. Казанлък Птицеферма за отглеждане на подрастващи кокошки – носачки в с. Енина, общ. Казанлък

� Изграждане на разпределителен газопровод извън границите на урбанизираната територия на гр. Казанлък - етап 2014 (Казанлъшки минерални бани, ГПСОВ и с. Овощник).

� Създаване на биосертифицирани трайни насаждения маслодайна роза и лавандула и площи с едногодишни и многогодишни етерично маслени и лекарствени култури, изграждане на поливни системи и закупуване на техника за отглеждане на насажденията.

� Инвестиционни предложения на територията на защитени зони “Централен

Балкан - буфер” с код BG0001493 и ”Централен Балкан - буфер” с код BG00002128 (в италик са отбелязани ИП, попадащи на територията на община Казанлък):

– “ Изграждане на девет броя вятърни генератори за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници” в имот № 000655 в землището на с. Енина, общ. Казанлък. Имота е с площ 4448,807 дка, като се предвижда смяна на предназначението на 14,400 дка. Максимална мощност за всеки около 2 500 Квт, максимална височина на кулата до 85 м и диаметър на ротора около 90 м.

– “ Изграждане на електротрасе 110 kV от ел. подстанция “ Ветроком” до електропровод 110 kV “Освобождение” с дължина 7862 м. и сервитутна площ 39,310 кв. м. в имоти с №№ 000655 в землището на с. Енина, общ. Казанлък, 309001, 000636, 000639, 000079, 000110, 000330, 000081, 000558, 000613, 000104, 50031 в землището на с. Крън, общ. Казанлък, обл. Стара Загора”.

– “ Изграждане на трасе на подземен ел. кабел 20 kV с дължина 2831,2 метра преминаващ през имот № 204008 с площ 11,260 дка. в землището на с. Ясеново, общ. Казанлък.

– “Изграждането на 4 индивидуални сгради за отдих, столова с кухня, паркинг и зелени площи” в имот № 000951 с площ 9,549 дка в землище на с. Скобелево, общ. Павел баня, обл. Стара Загора. Петър Василев Михайлов, ЕГН: 5110117701, с. Богомилово, ул. ”Бреза” № 6.


29

– “ Реконструкция и разширение на рекреационна зона” в имот № 000491 в землището на с. Крън, общ.Казанлък с площ 9,867 дка. Решение по преценка за ОВОС от 2008г.

– „ Разработване на находище за строителни материали "Шейново" в землището на с. Шейново, общ. Казанлък, обл. Стара Загора. Концесионната площ от 235,397 дка. Решение по преценка за ОВОС от 2013г.

– “Изграждане на вятърни генератори (6 бр.)” в имот с № 000086 с площ 26,419 дка в землището на с. Габарево, общ. Павел баня. Решение по преценка за ОВОС от 2008г.

– “Изграждане на МВЕЦ „Селце” на река Селченска в землището на с. Селце, общ. Мъглиж. Инвестиционното предложение предвижда изграждането на МВЕЦ на р. Селченска в участък от кота 787,00 до кота 726,00. Решение по преценка за ОВОС от 2009г.

– “ Комплекс за отдих – хотел с ресторантска част и прилежащ паркинг” в имот № 000625 в землището на с. Крън, общ.Казанлък с площ 6,033 дка. Решение по преценка за ОВОС от 2008г.

– “Ползване на повърхностен воден обект за регулиране на отока, защита от вредното въздействие на водите и изземване на наносни отложения от р. Куру дере, ляв приток на р. Тунджа“ в имот № 000024 в землището на с. Търничени, общ.Павел баня с площ 68,705 дка. Решение по преценка за ОВОС от 2008г.

– “Изграждането на база за отдих и туризъм” в имот № 000893 с площ 0,989 дка в землище на с. Скобелево, общ. Павел баня

– “ Изграждане на вятърен парк “ Узана” (20 бр. вятърни генератора) в имот № 000523 в землището на с. Ясеново, общ. Казанлък”.

– “Изграждане на масиви от трайни насаждения - череши и орехи в имоти с № 055011, 055012 и 055013 в землището на с. Скобелево, общ. Павел баня”.

– “ Изграждане на стопански постройки за склад на селскостопанска продукция, навес за селскостопанска техника и инвентар и помещения за почивка” в имот № 038035 в землището на с. Крън, общ. Казанлък”.

– „Изграждане на склад за земеделска продукция в имот № 000127 и изграждане на подземни Електро и В и К проводи за захранване с ток и вода” в землище на с. Асен общ. Павел баня.

– „Изграждане на жилищна сграда в имот № 000109 и изграждане на подземни Електро и В и К проводи за захранване с ток и вода в землище на с. Асен общ. Павел баня”.

– “ Изграждане на ел. захранване на имот № 038029 в землището на с. Крън, общ. Казанлък”.

– „Изграждане на площадка за оползотворяване на строителни отпадъци чрез челюстна трошачка 0М 34” в имот № 050018 в землището на с. Скобелево, общ. Павел баня.

– „ Изключване при промяна предназначението на гори и земи от горски фонд за възлова станция 20 kV Бузлуджа” в № 000534 в землището на гр. Крън, община Казанлък;

– “ Изграждане на система за капково напояване на розови масиви 300 дка” в землището на с. Ясеново, общ. Казанлък. Решение по преценка за ОВОС от 2013г.

– “Изграждане на проучвателно-експлоатационен тръбен кладенец /ПЕТК/ за водоснабдяване на градина за производство на етерично маслена култура - маточина” в имот 011006 в землището на с. Асен, общ.Павел баня. Решение по преценка за ОВОС от 2014г.


30

– „Изграждане на инсталация за изваряване на тревни етерично маслени суровини, предприятие за съхранение, преработка и разфасовка на пчелен мед, обект за производство на парфюмерия и козметика и изграждане на сондажен кладенец с дълбочина до 30 м в имот 050018 в землището на с. Скобелево, общ. Павел баня. Решение по преценка за ОВОС от 2014г.

– “Парцеларен план за ЕЛ захранване и ВиК захранване на имот № 053006”. Дължината на трасето на ЕЛ захранването от с. Скобелево, общ. Павел баня по полския път до имота е 48 метра. Общата дължина е 93,30 метра. Площта на ЕЛ захранването е 96 кв.м. по полския път. Дължината на трасето на ВиК захранването от с. Скобелево по полския път до имота е 101,65 метра. Площта на ВиК захранването е 61,50 кв.м.

– „Извършване на технически сечи за изграждане на временни горски пътища за транспортиране на добитата дървесина в териториалния обхват на ДГС Мъглиж” в землищата на с. Селце, с. Сливито и с. Ветрен, общ. Мъглиж.

– „ Изграждане на стопански постройки за съхранение на растителна продукция и инвентар” в имот № 058013 в землището на с. Ясеново общ. Казанлък.

– „Изграждане на къща за гости и обслужващи подобекти – басейн, детски площадки, паркинг за имота, второстепенно застрояване, техническа инфраструктура – водопровод, канализация и озеленяване в имот № 000927 в землището на с. Скобелево общ. Павел баня.

– „ Учредяване право на строеж за изграждане на надземна мобилна базова станция 3925 в имот 83106.132.560 в землището на с. Шейново, общ. Казанлък”.

� Инвестиционни предложения на територията на защитена зона „Язовир

Копринка” с код BG0000261 – “Изграждане на жилищни сгради 2-3 броя” в имоти с №№ 004030, 004028 с обща площ

1,999 дка в местността “Кесе дере”, землище на с. Ясеново, общ. Казанлък – “Изграждане на жилищна сграда 1 брой” в имот № 012020 с площ 0,913 дка в

местността “Чундуловото”, землище на с. Голямо Дряново, общ. Казанлък – “Изграждане на жилищна сграда 1 брой” в имот № 005001 с площ 1,387 дка. в

местността “Кесе дере”, землище на с. Ясеново, общ. Казанлък – “Изграждане на складова база с гаражи” в имот № 065007 с площ 1,811 дка. в

местността “Кесе дере”, землище на с. Ясеново, общ. Казанлък – “Изграждане на фотоволтаична електроцентрала 50 MW” в имоти с №№ 000252,

000253, 000334, 000155, 000190 в землището на с. Ясеново, общ. Казанлък и имоти с №№ 010001, 010002, 010003, 010004, 010005, 010006, 010007, 010009, 010047, 000218 с обща площ 1132,206 дка в землището на с. Голямо Дряново, общ. Казанлък”.

– “Изграждане на рибарници за отглеждане на риба в сладководни води” в имоти с №№ 046005, 047005, 066022” с обща площ 23,073 дка в землището на с. Дунавци, общ. Казанлък.

– “Изграждане на спортни площадки” в имот № 022012 с площ 1,999 дка в местността “Стублата”, землище на с. Голямо Дряново, общ. Казанлък, обл. Стара Загора, попадащо в границите на защитена зона “Язовир Копринка” с код BG0000261 по чл.6, ал.1, т. 1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).

– „ПУП – ПЗ за изграждане на складова база към съществуваща розоварна” в имот № 000608 в местността ”КЕСЕ ДЕРЕ” в землището на с. Ясеново, община Казанлък, обл.


31

Стара Загора, попадащо в границите на защитена зона “Язовир Копринка” с код BG0000261 по чл.6, ал.1, т. 1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).

Анализът на характера на горните инвестиционни предложения показва следното:

−−−− преобладаващата част са за изграждане на вилни и ваканционни селища за сезонно ползване,

−−−− част от инвестиционните предложения са за изграждане на канализационни мрежи и ел. захранване, изграждане на ветрогенератори и фотоволтаични системи и МВЕЦ;

−−−− налични са инвестиционни предложения за добив на полезни изкопаеми;

−−−− единични са предложенията за изграждане на складове, търговски обекти и др. Като се има в предвид, че от една страна всички посочени по-горе проекти са процедирани по реда на ЗООС и ЗБР, а от друга ОУПО ги разглежда като съществуващи такива, следва че не се очакват значими преки и косвени въздействия, които да окажат значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитените зони в териториалния обхват на общината. Към това се добавя и факта, че с ОУП не се предвиждат устройствени зони за замърсяващи производства, както и мащабно ново строителство в обхвата на или в непосредствена близост до тях.

3. Описание на елементите на ОУПО, които самостоятелно или в комбинация с други ППП/ИП биха могли да окажат значително въздействие върху защитените зони или техните елементи

3.1 Описание на основните елементи на плана

Със своите устройствени решения ОУПО респектира границите на всички територии, защитени по специални закони и предвижда съответните режими на устройствена защита. Устройствените предвиждания, определени с ОУПО в границите на защитените зони касаят придаване на устройствен статут на съществуващи урбанизирани територии и на практика не са свързани с въздействие върху предмета и целите на опазване в защитените зони. Предвижданията на ОУПО, разположени в близост до ЗЗ, които биха могли да окажат пряко или косвено влияние върху предмета и целите на опазване в ЗЗ, са показани на следващите фигури:


32

Фиг.№1 Местоположение на УЗ 1/Ов1 спрямо границите на ЗЗ „Река Тунджа 1“ Видно от фиг.№1 по-горе Устройствена зона (УЗ) 1/Ов1 тангира границата на защитената зона от юг без да навлиза в нея. Респективно не се очакват преки, а вероятни косвени въздействия върху местообитания на видове, предмет на опазване.

Фиг.№2 Местоположение на УЗ 1/Смф2 спрямо границите на ЗЗ „Река Тунджа 1“


33

Смесената многофункционална зона 1/Смф2 е разположена върху урбанизиран терен, в близост до съществуващата ПСОВ и на практика от реализацията й е много малко вероятно да се очаква косвено негативно въздействие върху видове, предмет на опазване в ЗЗ. Фиг.№3 Местоположение на УЗ 1/Пп1 източно от път III-608 спрямо границите на ЗЗ „Река Тунджа 1“

Новопроектираната устройствена зона 1/Пп1 се разполага в непосредствена близост до границите на ЗЗ, както и в непосредствена близост до промишлен терен. Въпреки наличието на производствена дейност, възможно е усвояването на нови терени да увеличи косвено натиска върху видовете предмет на опазване в ЗЗ. Фиг.№4 Местоположение на УЗ 1/Ок1 северно от път SZR-1069, спрямо границите на защитена зона

„Река Тунджа 1“


34

Новопроектираната устройствена зона 1/Ок1 на практика граничи с пътя SZR-1069, който играе роля на антропогенна бариера, и е много малко вероятно да се очаква пряко или косвено въздействие върху видове, предмет на опазване в ЗЗ вследствие реализацията й.

Фиг.№5 Местоположение на УЗ 1/Ок1 североизточно от с.Ръжена Новопроектираната устройствена зона УЗ 1/Ок1 е разположена в съседство с находище на инертни материали „Ръжена“, непосредствено до границите на ЗЗ – местоположение, което би могло да бъде свързано с потенциален косвен ефект върху видовете, предмет на опазване в ЗЗ. Видно от фигурите по-горе новопроектираните устройствени зони са съсредоточени единствено в близост до ЗЗ „Река Тунджа 1“ BG0000192. В близост до останалите защитени зони - BG0001493 „Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер” няма наличие на новопроектирани, предложени с настоящия ОУПО устройствени зони.

3.2 Връзки между елементите на строителство и експлоатация при реализирането на ОУПО. Възможни вероятни въздействия върху природни местообитания, видове и техните местообитания

Връзката между елементите на строителство и експлоатация при реализация на ОУПО, всички възможни вероятни въздействия с потенциално отражение върху природните местообитания, видовете и техните местообитания, както и оценка на възможността тези


35

въздействия са оценени на този етап на планиране и необходимостта от условия за следващите етапи на планиране и проектиране са показани на долната таблица №3.1.

Таблица № 3.1

Елементи на ОУПО на община Казанлък

Възможни вероятни въздействия с потенциално отражение върху природните

местообитанията, видовете и техните местообитания в близост до и на територията на

Защитени зони

Етап на планиране и оценка на въздействията

Строителство на сгради и съоръжения предвидени с ОУПО

•••• пряко унищожаване или увреждане на местообитания в непосредствена близост до ЗЗ; •••• фрагментация на местообитания и прекъсване на биокоридори за придвижване на наземни животински видове в близост до ЗЗ; •••• смъртност на индивиди (унищожаване по време на строителство на типични видове за местообитанието и увреждане структурата и функциите на техните популации) в близост до ЗЗ; •••• увреждане на ландшафта, увреждане на възможностите за устойчиво природосъобразно развитие на защитените зони (природосъобразен туризъм, земеделски земи); •••• прогонване на животни и птици заради засилено човешко присъствие; •••• замърсяване със строителни и твърди битови отпадъци – влошаване качеството на съседни местообитания; •••• нарушаване на водния баланс на ливадите и пасищата в следствие пресушаване;

Предварителна оценка на въздействията на този етап от планиране, условия за изпълнение и по-подробна оценка на следващите етапи на планиране и проектиране.

Съпътстващи инженерни съоръжения – огради, противоерозионни съоръжения, отводнителни съоръжения и др.

•••• пряко унищожаване и увреждане на местообитания в близост до или в ЗЗ; •••• прегради за периодични, сезонни или многогодишни миграции на животни и фрагментация на местообитания в близост до или в ЗЗ; •••• увреждане качеството на съседните место-обитания; •••• увреждане на ландшафта, увреждане на възможностите за устойчиво природосъобразно развитие на защитените зони ( природосъобразен туризъм, земеделски земи ).

Предварителна оценка на въздействията на този етап от планиране, условия за изпълнение и по-подробна оценка на следващите етапи на планиране и проектиране.

Временни строителни площадки и съоръжения, строителни дейности.

•••• пряко унищожаване и увреждане на местообитания в близост до или в ЗЗ; •••• смъртност на бавноподвижни животински видове (унищожаване по време на строителство) в близост до или в ЗЗ; •••• шумово замърсяване (безпокойство и прогонване на животни) в близост или в ЗЗ; •••• въздушно замърсяване (повлияване на растителните видове и растителните съобщества – физиологични и биохимични реакции на замърсяването на ниво организъм, промяна във видовият състав на ниво растителни съобщества или групировки); •••• повишена опасност от пожари (изхвърляне на фасове, искри от строителната механизация и др.); •••• опасност от инциденти замърсявания в близост до или в ЗЗ; •••• прогонване на животни заради засилено човешко

Условия за изпълнение и по-подробна оценка на следващите етапи на планиране и проектиране.


36

присъствие в близост до или в ЗЗ; Депониране на излишни материали (пръст, скална маса) в резултат от строителството

•••• пряко унищожаване на местообитания в близост до или в ЗЗ;

Условия за изпълнение на по – подробна оценка на следващите етап от планиране

Озеленителни и рекултивационни дейности

•••• нахлуване на агресивни видове, увреждане на типичните природни местообитания (видов състав); •••• промяна на структурата и видовия състав на местообитанията, което ги прави непригодни за видовете, обект на опазване;

Условия за изпълнение на по – подробна оценка на следващите етапи от планиране

Увеличен антропогенен натиск при експлоатацията на отделните устройствени зони предвидени с ОУП и на комплексите в тях.

•••• унищожаване на структура на съседни местообитания вследствие утъпкване и др. в близост до или в ЗЗ; •••• шумово замърсяване (безпокойство и прогонване на животни) в близост до или в ЗЗ; •••• светлинно замърсяване вследствие осветителните съоръжения в близост до или в ЗЗ; •••• смъртност на птици (стъпкване на гнезда и яйца на наземно гнездящи птици); •••• повишена опасност от пожари (изхвърляне на фасове, палене на огън и др.); •••• опасност от инцидентни замърсявания при аварии в инфраструктурата в близост до или в ЗЗ; •••• увреждане на възможностите за устойчиво природосъобразно развитие на защитените зони; •••• прогонване на животни заради засилено човешко присъствие в близост до или в ЗЗ; •••• замърсяване на водите и терените с излишни отпадъчни води и отпадъци, генерирани от града и обособените курортни комплекси в него;

Предварителна оценка на въздействията на този етап от планиране, условия за изпълнение и по-подробна оценка на следващите етапи на планиране и проектиране

Поддържане на зелени площи чрез поливане, наторяване, пръскане с различни химични в-ва и други.

•••• опасност от промяна на водния режим в близост до или в ЗЗ; •••• акумулация на биогени в близост до или в ЗЗ;

Условия за изпълнение на по – подробна оценка на следващите етапи от планиране

На Таблица № 3.2 са обобщени възможните вероятни видове въздействия, произтичащи от реализацията на ОУПО и връзката му с:

−−−− неговия обхват по отношение местоположението му спрямо защитените зони;

−−−− на коя фаза от изпълнение на проекта е вероятно да възникнат; по отношение ефекта върху природните местообитанията, видовете и техните местообитания и дали въздействията имат дълготрайно въздействие или имат временен ефект; по отношение времетраенето на въздействията дали те са постоянни, краткосрочни, периодични, инцидентни (не се предполага задължително да възникнат);

−−−− с кои други въздействия на ОУПО имат комбинирано влияние върху даден параметър за Благоприятния природозащитен статус на видовете и местообитанията. Оценяват се връзките между преките въздействия. По-нататък се оценява възможния комбиниран ефект върху тях.

−−−− с какви други планове, програми и инвестиционни намерения може да има кумулативен ефект.


37

Таблица № 3.2

Вид въздействие

Обхват на въздействието

Фаза на въздействие Трайност

Периодичност

Възможни комбинирани въздействия

Възможни кумулативни

въздействия (други проекти)

Пряко - унищожаване на местообитания

В границите на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Центр. Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Цент. Балкан - буфер” и на определено разсто-яние от тях

Строителство - дългосрочно, постоянно и необратимо

Трайно увреждане качеството на съседни местообитания при експлоатация поради: •••• прогонване на индивидите заради шумово и светлинно замърсяване и/или засилено човешко присъствие. •••• прекъсване на важни екотони и прекъсване на достъпа до ключови местообитания (смъртност, прогонване, непреодолими инженерни съоръжения). •••• фрагментиране на местообитанията и изолиране на малки парчета иначе подходящи местообитания (смъртност, прогонване, непреодолими инженерни съоръжения).

Не може да се очаква кумулативен ефект с реализацията на ОУПО и на други ИП, планове и програми от загуба на местообитания предмет на опазване в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер”поради факта, че ОУПО не се засяга границите на ЗЗ

Фрагментация на местообитания

В границите на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер”, и на определено разстояние от прилежащите им територии.

Строителство и експлоатация - дългосрочно и постоянно

•••• прогонване на индивиди заради шумово и светлинно замърсяване и/или засилено човешко присъствие. •••• пряко унищожаване на местообитания;

Възможни по отношение само на отделни животински видове, но без птици, които използват за придвижване и въздушното пространство

Смъртност на индивиди

Извън границите на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Центр. Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка и ЗЗ BG0002128 „Центр. Балкан - буфер” (фрагментационен ефект на биокоридорите).

Строителство - краткосрочно по време на строителството. Експлоатация -дългосрочно, периодично, необратимо по време на експлоатацията

Увреждане структурата и функциите на популации на типични видове и влошаване на техния БПС •••• фрагментирането и увреждането на местообитанията чрез прекъсване на важни екотони и достъпа до ключови местообитания. •••• Прекъсването на биокоридори за миграцията/разпространението на видовете.

Слаб риск – само по отношение на някои бавно подвижни индивиди (насекоми, земноводни и влечуги), които обитават и териториите извън ЗЗ или са във някакви взаимоотношения с индивиди от ЗЗ. Възможно е унищожаване и на гнезда и малки на наземно или нискогнездящи птици

Прогонване на животни заради засилено човешко

В границите на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493

Строителство/ експлоатация - дълготрайно, постоянно

Има комбинирано въздействие върху качеството на местообитанията, както и може да спомогне за увреждане и

Възможно е по отношение на някои видове чувствителни към фактор


38

присъствие „Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер”

прекъсване на някои биокоридори безпокойство – птици и някои бозайници

Инженерни прегради за нормалното функциониране на местообитанията

Извън границите на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493„Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер.


Има комбинирано въздействие върху качеството на местообитанията (прекъсване на екотони и достъп до ключови местообитания; фрагментация и изолиране на малки парчета местообитания)

Възможно е само по отношение на някои наземно бавно придвижващи се видове - влечуги и земноводни, които може да обитават и територията на ЗЗ

Шумово замърсяване

ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Центр. Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Центр. Балкан - буфер” (фрагментационен ефект на биокоридорите)


Чрез прогонване на чувствителните видове има комбинирано въздействие върху качеството на местообитанията

Безпокойство на чувствителните към човешкото присъствие видове

Светлинно замърсяване

ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Центр. Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Центр. Балкан - буфер” (отблъскване и безпокойство на животни или обратното – привличането им)

Експлоатация - дълготрайно, постоянно

Чрез прогонване на чувствителните видове има комбинирано въздействие върху качеството на местообитанията

Безпокойство на нощно активни видове

Нарушаване на водния баланс

ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493„Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер” (унищожаване на хранителен ресурс и подходящи места за хранене/ почивка, гнездови биотопи).

Експлоатация - дългосрочно, постоянно, необратимо докато курортния комплекс е действащ

Има комбинирано въздействие със унищожаване на местообитания, пресушаване на влажни зони и фрагментация

Не се очаква такъв в следствие на реализацията на ОУПО

Изхвърляне на отпадъци

В и извън границите на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261

Строителство/ експлоатация - локално, сред-носрочно или дългосрочно, обратимо след

Има комбинирано въздействие със замърсяване на водите, унищожа-ване на местообитания

При безразборно и неконтролирано изхвърляни на отпадъци на територията на защитените зони


39

„Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер” (нерегламентирани депа). Влошаване на хранителната база на животинските видове и качеството на местата за хранене, почивка, гнездене

премахване на въздействието

Повишена опасност от пожари

В и извън границите на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер”

Строителство/ експлоатация - временно, инцидентно

Може да доведе до временно (възстановимо) увреждане на местообитания и популации

Реализацията на ОУП може да доведе до увеличаване на този риск в съседните на устройствените зони територии в резултат най-вече на човешка небрежност (изхвърляне на незагасени фасове, неправилно боравене с отоплителни уреди и др.)

Опасност от инцидентни - замърсявания при аварии в изградената инфраструктура

В и извън границите на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493„Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер” , на определено разстояние от прилежащите и територии.

Експлоатация - временно, инцидентно

Може да доведе до временно (възстановимо) увреждане на местообитания и популации

Такъв риск може да се прояви, но основно извън ЗЗ

Нахлуване на чужди видове в природните местообитания

В и извън границите на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер”.

Строителство и експлоатация - дълготрайно, постоянно

Може да доведе до подмяна във видовия състав на природни местообитания

Съществува риск при масово озеленяване на по-големите комплекси с чужди и нетипични за страната, най-вече агресивни храстови и дървесни видове

4. Описание на защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отчитане при изготвянето на ОУПО

1.4 Защитена зона BG0000192 ,,Река Тунджа 1”

Тип B - Защитена зона по Директива за местообитанията Площ - 9502.9987 ха;


40

Цели на опазване: • Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона. • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата. • Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона. Предмет на опазване: Природни местообитания: 91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) Alluvial forests with Alnus glutinosa and Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae) 1340 * Континентални солени ливади Inland salt meadows 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition Natural euthrophic lakes with Magnopotamion or Hydrocharition-type vegetation 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion Water courses of plain to montane levels with the Ranunculion fluitantis and Callitricho-Batrachion vegetation 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p. Rivers with muddy banks with Chenopodion rubri p.p. and Bidention p.p. vegetation 6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi Rupicolous calcareous or basophilic grasslands of the Alysso-Sedion albi 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) Semi-natural dry grasslands and scrubland facies on calcareous substrates (Festuco Brometalia)(*important orchid sites) 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс Hydrophilous tall herb fringe communities of plains and of the montane to alpine levels 6510 Низинни сенокосни ливади Lowland hay meadows (Alopecurus pratensis, Sanguisorba officinalis) 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi- Veronicion dillenii Siliceous rock with pioneer vegetation of the Sedo-Scleranthion or of the Sedo albi-Veronicion dillenii 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris) Riparian mixed forest of Quercus robur, Ulmus laevis and Ulmus minor, Fraxinus excelsior or Fraxinus angustifolia along the great rivers (Ulmenion minoris) 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори Pannonian-Balkanic turkey oak-sessile oak forests 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba Salix alba and Populus alba galleries 7230 Алкални блата Alkaline fens 6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae)


41

Molinia meadows on calcareous, peaty or clavey-silt-laden soils (Molinion caeruleae) 1530 * Панонски солени степи и солени блата Pannonic salt steppes and salt marshes Бозайници: Широкоух прилеп Barbastella barbastellus Дългокрил прилеп Mesocricetus shreibersii Остроух нощник Myotis blythii Дългопръст нощник Myotis capaccinii Трицветен нощник Myotis emarginatus Голям нощник Myotis myotis Средиземноморски подковонос Rhinolophus blasii Южен подковонос Rhinolophus euryale Голям подковонос Rhinolophus ferrumequinum Maлък подковонос Rhinolophus hipposideros Подковонос на Мехели Rhinolophus mehelyi Видра Lutra lutra * Европейски вълк Canis lupus Лалугер Spermophilus citellus Пъстър пор Vormela peregusna Земноводни и влечуги: Жълтокоремна бумка B. variegata Червенокоремна бумка Bombina bombina Ивичест смок Elaphe quatuorlineata Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis Шипобедрена костенурка Testudo graeca Шипоопашата костенурка Testudo hermanni Голям гребенест тритон Triturus karelinii Риби: Маришка мряна Barbus plebejus Обикновен щипок C. taenia Европейска горчивка Rhodeus sericeus amarus Безгръбначни *Ручеен рак Austropotamobius torrentium Бисерна мида Unio crassus Обикновен сечко Cerambyx cerdo Бръмбар рогач Lucanus cervus Буков сечко Morimus funereus * Алпийска розалия Rosalia alpina Ценагрион Coenagrion ornatum Офиогомфус Ophiogomphus cecilia Растения: * Калописиева дактилориза Dactylorhiza kalopissii


42

4.2 Защитена зона BG 0000261 ,,Язовир Копринка”

Тип B - Защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна Площ – 876.33 ха Цели на опазване: • Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона. • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата. • Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона. Предмет на опазване: Природни местообитания: Природно местообитание 3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara Природно местообитание 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition Природно местообитание 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion Природно местообитание 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) Природно местообитание 6510 Низинни сенокосни ливади Природно местообитание 7210 * Карбонатни мочурища с Cladium mariscus и видове от съюза Caricion davallianae Природно местообитание 7230 Алкални блата Природно местообитание 91Е0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) Природно местообитание 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba Растителни видове Безгръбначни Алпийска розалия (R. alpina) Бръмбар рогач (L. cervus) Ручеен рак (A. torrentium) Ценагрион (C. ornatum) Риби Горчивка (Rh. sericeus)


43

Маришка мряна (B. plebejus) Обикновен щипок (C. taenia) Земноводни и влечуги Голям гребенест тритон (T. karelinii) Жълтокоремна бумка (B. variegata) Об. блатна костенурка (E. orbicularis) Смок (E. sauromates) Шипобедрена костенурка (T. graeca) Шипоопашата костенурка (T. hermanni) Бозайници, без прилепи Видра (L. lutra) Вълк (C. lupus) Добруджански хомяк (M. newtoni) Лалугер (S. citellus) Пъстър пор (V. peregusna) Прилепи Голям нощник (M. myotis) Голям подковонос (Rh. ferrumequinum) Дългокрил прилеп (M. schreibersii) Малък подковонос (Rh. hipposideros)

4.3 Защитена зона BG 0001493 ,,Централен Балкан - буфер”

Тип B - Защитена зона по Директива за местообитанията Площ - 138363.8244 ха Природни местообитания: Природно местообитание 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества Природно местообитание 6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) Природно местообитание 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества Природно местообитание 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс Природно местообитание 6510 Низинни сенокосни ливади Природно местообитание 6520 Планински сенокосни ливади Природно местообитание 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове Природно местообитание 8310 Неблагоустроени пещери Природно местообитание 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum Природно местообитание 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum Природно местообитание 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion) Природно местообитание 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum


44

Природно местообитание 9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове Природно местообитание 91AA * Източни гори от космат дъб Природно местообитание 91BA Мизийски гори от обикновена ела Природно местообитание 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори Природно местообитание 91G0 * Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus Природно местообитание 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори Природно местообитание 91W0 Мизийски букови гори Природно местообитание 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа Природно местообитание 91Е0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) Природно местообитание 9530 * Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор Природно местообитание 95A0 Гори от бяла и черна мура Растителни видове Dicranum viride Drepanocladus vernicosus Безгръбначни E. quadripunctaria Алпийска розалия (R. alpina) Бисерна мида (U. crassus) Бръмбар рогач (L. cervus) Буков сечко (M. funereus) Еуфидриас (E. aurinia) Лицена (L. dispar) Об. паракалоптенус (P. caloptenoides) Обикновен сечко (C. cerdo) Одонтоподизма (O. rubripes) Осмодерма (O. eremita) Полиоматус (P. eroides) Ручеен рак (A. torrentium) Ценагрион (C. ornatum) Риби Балканска кротушка (G. kessleri) Балканска кротушка (G. uranoscopus) Балкански щипок (S. aurata) Главоч (C. gobio) Черна мряна (B. meridionalis) Земноводни и влечуги Голям гребенест тритон (T. karelinii) Жълтокоремна бумка (B. variegata)


45

Об. блатна костенурка (E. orbicularis) Шипобедрена костенурка (T. graeca) Шипоопашата костенурка (T. hermanni) Бозайници, без прилепи Видра (L. lutra) Вълк (C. lupus) Дива коза (R. r. rupicapra) Лалугер (S. citellus) Мечка (U. arctos) Пъстър пор (V. peregusna) Прилепи Голям нощник (M. myotis) Голям подковонос (Rh. ferrumequinum) Дългокрил прилеп (M. schreibersii) Дългопръст нощник (M. capaccinii) Дългоух нощник (M. bechsteinii) Малък подковонос (Rh. hipposideros) Остроух нощник (M. blythii) Подковонос на Мехели (Rh. mehelyi) Средиземноморски подковонос (Rh. blasii) Трицветен нощник (M. emarginatus) Широкоух прилеп (B. barbastellus) Южен подковонос (Rh. euryale)

4.4 Защитена зона BG 0002128 ,,Централен Балкан - буфер”

Тип А - Защитена зона по Директива за опазване на дивите птици

Площ (дка) - 72 021.41 ха

Цели на опазване: • Опазване и поддържане местообитанията на посочените видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние.

• Възстановяване на местообитания на видове птици, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.

Предмет на опазване: Птици: Видове, включени в Прил. 2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил. I на Дир. 2009/147/EC) Черночела сврачка Lanius minor Ловен сокол Falco cherrug Планински кеклик Alectoris graeca graeca


46

Полубеловрата мухоловка Ficedula semitorquata Сирийски пъстър кълвач Dendrocopos syriacus Kръстат (царски) орел Aquila heliaca Белоопашат мишелов Buteo rufinus Късопръст ястреб Accipiter brevipes Градинска овесарка Emberiza hortulana Осояд Pernis apivorus Уралска улулица Strix uralensis Черен щъркел Ciconia nigra Бял щъркел Ciconia ciconia Орел змияр Circaetus gallicus Скален орел Aquila chrysaetos Малък орел Hieraaetus pennatus Oрел рибар Pandion haliaetus Сокол скитник Falco peregrinus Лещарка Bonasa bonasia Ливаден дърдавец Crex crex Малък креслив орел Aquila pomarina Врабчова кукумявка Glaucidium passerinum Червеногърба сврачка Lanius collurio Пернатонога кукумявка Aegolius funereus Козодой Caprimulgus europaeus Земеродно рибарче Alcedo atthis Сив кълвач Picus canus Черен кълвач Dryocopus martius Среден пъстър кълвач Dendrocopos medius Белогръб кълвач Dendrocopos leucotos Горска чучулига Lullula arborea Ястребогушо коприварче Sylvia nisoria Червеногуша мухоловка Ficedula parva Бухал Bubo bubo Редовно срещащи се мигриращи видове птици, които не са включени в Прил. 2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил. I на Дир. 2009/147/EC) Малък ястреб Accipiter nisus Обикновен мишелов Buteo buteo Черношипа ветрушка Falco tinnunculus Орко Falco subbuteo


47

4.5 Описание на района - флористични и фаунистични характеристики на природната среда

4.5.1 Характеристика на територията и на регистрираните растителни съобщества в обхвата на въздействие, определяне на наличието или отсъствието на типове природни местообитания от Прил. I на Дир. 92/43/ЕИО

Характерът на растителността в общината и нейното географско разпространение се обуславят от особеностите на почвено-климатичните условия и от значителната пряка или косвена намеса на човека. Следи от естествената растителност се наблюдават покрай р. Тунджа и р. Енинска, представени от влаголюбиви горски видове - върба, топола и елша. В равнинно-хълмистия горски пояс преобладават смесени гори от цер, благун, зимен дъб. Във височинно отношение следват гори от зимен дъб, смесени широколистни гори от бук, благун, габър, мъждрян, бук, зимен дъб и явор. В най-горния среднопланински горски пояс преобладават буковите гори, в по-високите части смесени със смърч. Понастоящем горите в самото Казанлъшко поле заемат около 10% от територията. Върху ливадните площи се установяват редица естествени тревни растения – детелина, великденче и др. В Казанлъшката котловина се срещат и много диворастящи лечебни растения – мащерка, равнец, риган, жълт кантарион. Местообитанията, предмет на опазване в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1“, BG0000261 „Язовир Копринка“ и BG0001493 „Централен Балкан – буфер“ са следните: • 1530 * Панонски солени степи и солени блата Засолени степи, крайречни низини, периферия на блата и мочури, условията на континентален климат с високи температури и засушаване през лятото. Засоляването на терените се дължи на образуването на пролетни разливи и обилното изпаряване на почвената вода през лятото. Често се наблюдава изцъфтяване на соли на повърхността на почвите. Тези местообитания са от естествен произход, но и частично от вторичен, в резултат на влиянието на пашата и пресушаването. Към тях могат да се включат и сухите халофитни съобщества на първично засолени скали (мергели). Халофитната растителност се състои от съобщества на разнообразни едногодишни и многогодишни типични халофити. По-високото участие на нетипични халофити се наблюдава в някои крайдунавски низини, където процесите на засоляване са се активизирали след пресушаването на крайречните блата. Растения: Artemisia santonicum, Puccinellia distans, P. convoluta, Crypsis alopecuroides, C. schoenoides, C. alopecuroides, Aster tripolium, Salicornia prostata, Spergularia marina, S. media, Suaeda maritima, Scorzonera laciniata, Limonium spp., Camphorosma monspeliaca, C. annua, Plantago tenuiflora, Juncus gerardi, Bolboschoenus maritimus, Taraxacum bessarabicum,


48

Trifolium fragiferum, T. echinatum, Cynodon dactylon, Mentha pulegium, Bupleurum tenuissimum, Myosurus minimus, Cerastium dubium. Това местообитание има изолирани находища в равнините на Северна и Южна България – Дунавската равнина – в заливните низини край Дунав и места с пролетни разливи край по-големите Дунавски притоци, Студена река и вероятно и др.; Югоизточна България – Пловдивско, Ямболско, Сливенско, Бургаско, Старозагорско и по рядко на други места. Общата площ на природно местообитание 1530* в защитена зона „Река Тунджа 1”, включваща полигоните картирани на терен и полигони идентифицирани от други източници, е 770,37 ха (8,11% от 9502,99872 ха). Референтната му стойност е 833,85 ха (8,77% от 9502,99872 ха). Тази площ е по-малка с около 63 ха от площта, посочена в Стандартния формуляр на зоната. • 3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara Алкални олиго/мезотрофни водни басейни със стояща или бавно течаща (разливи край реки и извори) вода с бентосни формации от харови водорасли. Харовите водорасли формират гъсти съобщества по тинесто и тинесто-песъчливо дъно, които покриват частично или изцяло дъната на водните басейни на дълбочина 0-2м (рядко до 5 м). Понякога изчезват в резултат на пресъхване, но са с добри възобновителни способности. Преобладават във варовити и карстови райони. В миналото са били по-широко разпространени на територията на цялата страна, а днес са с ограничено разпространение, в повечето случаи с малки площи. Много от находищата са изчезнали (топли извори край с. Момин проход и с. Малко Белово), а за други има риск от изчезване или еутрофикация. При възстановяване на стари водни басейни и влажни зони на местата, където са се срещали преди, започват да се развиват отново, дори след много години. В съседство може да се срещне и местообитание 7220.

Харови водорасли от родовете: Chara, Lamprothamnium, Nitellopsis, Nitella и Tolypella и много висши растения Potamogeton lucens, P. natans, Ceratophillum demersum, Lemna trisulca, L. minor, Myriophillum spicatum, M. verticilatum, Sparganium ramosum, Typha spp., Phragmites communis, Butomus umbellatus, Mentha aquatica, Heleoharis palustris, Utricularia vulgaris, Ranunculus aquatilis и др.

Срещат се в Западен, Врачански, Етрополски, Габровски, Еленски Балкан, Люлин планина, Деветашкото плато, рибарници и язовири в северна България, Странджа, край Свищов, Белене, В. Търново, Левски, Шумен, Чепеларе, Кочериново, яз. Кърджали, р. Пробойница, р. Факийска, р. Еленица и др. Срещат се и в полу-естествени басейни – напр. стари, запълнени с вода изкопи.

Природно местообитание 3140 е представено в ЗЗ “Язовир Копринка“ с обща площ от 0.26 ха. Това се равнява на 0.0297 % от общата площ на защитената зона (876.33ха). Местообитанието е ново за зоната и не е посочено като известно до момента на настоящето картиране, поради което липсва референтна стойност.


49

• 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition

Еутрофни до мезотрофни крайречни езера, старици, лимани най-вече с мътни, богати на органика води, в които обикновено рН е >7. В тях се срещат много разнообразни хидрофитни съобщества: на свободно плаващи растения по повърхността на водата от съюз Hydrocharition; на вкоренени на дъното растения с плаващи листа от съюз Nymphaeion, или в по-дълбоките и открити води с асоциации от подводни макрофити от съюз Potamonion. Тук се включват и водоеми с частично антропогенен произход напр. изоставени наводнени баластриери, стари корита, ако са обрасли с такава растителност. В тях не се включват поясите от тръстика и папур или изцяло обраслите с хигрофити водоеми. Растения: Hydrocharition - Lemna spp., Spirodela spp., Wolffia spp., Salvinia natans, Hydrocharis morsus-ranae, Stratiotes aloides, Utricularia vulgaris, #Aldrovanda vesiculosa, Azolla spp., Riccia spp. Ricciocarpus natans, Ceratophyllum demersum; Nymphaeion – Nymphaea alba, Nuphar lutea, Nymphoides peltata, Trapa natans, Persicaria amphibia, Potamogeton natans; Magnopotamion - Potamogeton lucens, P. trichoides, P. perfoliatus, P. gramineus, Myriophyllum spicatum, M. verticillatum, Elodea canadensis. В цяла България, основно в ниските райони. Най-много такива езера има в Дунавската равнина, Тракийската низина и по Черноморското крайбрежие.

Природно местообитание 3150 е представено в границите на защитена зона BG0000192 “Река Тунджа 1” с площ от 285.40 ха, което се равнява на 3 % от площта на зоната (9502.99 ха). Картираната площ е 6.5 пъти по-голяма от референтната площ (43.71 ха). Констатираното увеличение на площта се дължи на по-точното картиране на терен и тази стойност се приеме като референтна за местообитанието в зоната. Референтната му стойност e 43.71 ха, което се равнява на 0.46 % от площта на зоната (9502.99 ха).

Природно местообитание 3150 е представено в ЗЗ „Язовир Копринка” с обща площ от 1.27ха. Това се равнява на 0.14% от общата площ на защитената зона (876.33ха). Референтната му стойност е 2.54 ха или 0.29% от площта на зоната – (876.33ха). Различната площ на местообитанието спрямо референтната се дължи на прецизиране на площта му. Регистрирано е наличие на дренажни канали и ускорена еутрофизация, което води до намаляване на площите на местообитанието в зоната.

• 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion

Речни участъци в средните и долни течения (в равнини и низини от 0 до 1000 м н. в.), с прикрепена водна растителност, най-често от съюзите Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion. Дъното е глинесто, тинесто-глинесто или тинесто-песъчливо, по-рядко с участие на чакъл. Скоростта на водата е бавна, дълбочината на реката – неголяма. Наблю-дава се пролетен максимум и есенен минимум на оттока. В участъците с най-бавно течение – заливи и вирове се натрупват най-много тинести наноси, което създава възможност за заселване на типични хидрофити, а в крайбрежната зона и заливите, при липса или много слабо течение се срещат и ценозите на хигрофити.


50

Растения: Хидрофити: Potamogeton fluitans, P. crispus,P. perfoliatus, Zannichellia palustris, Ranunculus trichophyllus, R. aquatilis, Myriophyllum spicatum, Ceratophyllum demersum. Хигрофити: Callitriche spp., Spirodela polyrrhiza, Elodea canadensis,Berula erecta, Menthа aquatica, Sagittaria sagittifolia, Sparganium erectum, Butomus umbellatus, Typhа latifolia. В реки из цялата страна – Огоста, Вит, Янтра, Марица, Тунджа и др. Понякога към това местообитание се включват и крайбрежните съобщества на Butomus umbellatus. Важно е тази особеност да се има предвид при избора на местообитания.

Природно местообитание 3260 е представено в границите на защитена зона BG0000192 “Река Тунджа 1” с площ от 308.3 ха. Това се равнява на 3.24 % от площта на зоната, докато референтната му стойност е 38.96 ха или 0.41 % от площта на зоната (9502.99 ха). Увеличението на площта на местообитанието се дължи на по-точното картиране на терен в хода на проект „Картиране на природните местообитания – фаза 1“.

Природно местообитание 3260 е представено в ЗЗ “Язовир Копринка“ с обща площ от 3.40хa. Това се равнява на 0.39% от общата площ на защитената зона (876.33ха). Местообитанието е установено в защитена зона “Язовир Копринка“ при предишни картировки и има зададена референтна стойност в Стандартния формуляр от 12.79ха или 1.46% от цялата площ на зоната – (876.33ха). Разликата с площта на местообитанието спрямо това в стандартния формуляр се дължи на прецизиране на площта му. Намаляването на площта на местообитанието е възможно да се дължи и променен хидрологичен режим в съответните речни течения.

•••• 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubri и Bidention p.p. Кални речни брегове в низините с едногодишни пионерни нитрофилни, включително рудерални съобщества от съюзите Bidention p.p. и Chenopodion rubri. През пролетта и в началото на лятото местата изглеждат като кални брегове без растителност; тя се развива по-късно през лятото. Ако условията не са благоприятни – например продължително заливане, тази растителност може да се развие ограничено или въобще да не се появи. Най-често това представляват гъсти обраствания на Bidens spp., Xanthium italicum и др. неофити по бреговете на големи реки. Растения: Chenopodium rubrum, Ch. glaucum, Bidens frondosa, B. tripartita, B. cernua, Myosoton aquaticum, Xanthium italicum, Persicaria lapathifolia, P. hydropiper, P. mite, Potentilla supina, Echinochloa crus-galli, Catabrosa aquatica, Ranunculus sceleratus, Rumex palustris, R. maritimus, Veronica anagalis-aquatica. Разпространени са по долните течения на всички големи реки в България, които са с тинести (кални) брегове – Дунав, Марица, Искър, Тунджа и др. По бреговете на Дунав това местообитание често формира комплекси с 3130 и понякога може да се разглежда като по-късен негов сукцесионен стадий.

Природно местообитание 3270 е представено в границите на защитена зона BG0000192 “Река Тунджа 1” с площ от 34.26 ха. Това се равнява на 0.36 % от площта на зоната (9502.99 ха) и 14,5 % от референтната стойност за местообитанието (235.67 ха). Референтна му стойност e 235.67 хa, което е 2.48 % от общата площ на местообитанието (9502.99 ха).


51

Намаляването на площта на местообитанието се дължи от една страна на по-точно картиране в рамките на проекта „Картиране на природните местообитания – фаза 1“, от друга - на силната фрагментираност на бреговете.

• 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества Съобщества от дребни или пълзящи храсти по алпийските или субалпийските зони на планините с преобладаващи ерикоидни видове, сребърник, дребни смрики, зановец или жълтуги. Подтипове: 31.41 – Алпийски дребни ерикоидни съобщества от съюз Loiseleurio-Vaccinion. Ниски едноетажни съобщества от дребни Vaccinium spp. (предимно V. uliginosum) или други ерикоидни храстчета заедно с лишеи по изложените на силни ветрове през зимата места в алпийския пояс на високите планини. 31.42 – Ацидофилни ерикоидни съобщества на Rhododendron myrtifolium, разпространени в Средна Стара планина по северните склонове на връх Заногалийски чал и връх Юрушка грамада и Източна Рила – по северния склон на връх Белмекен. 31.43 – Планински съобщества на Juniperus sibirica и Juniperus sabina. Съобществата на Juniperus sibirica се отличават с високото си покритие и са разпространени във високите части на планините над (1500) 1800-1900 м н.в. Juniperus sabina у нас се среща ограничено в Рила и Стара планина по скални разкрития и надморска височина от 1000 до 1600 м. 31.44 – Високопланински ерикоидни съобщества, доминирани от Empetrum-Vaccinium. Съобщества от Empetrum nigrum, Vaccinium uliginosum, на места с Arctostaphylos uva-ursi, Vaccinium myrtillus, Vaccinium vitis-idaea, Huperzia selago, мъхове (Barbilophozia lycopodioides, Hylo-comium splendens, Pleurozium schreberi, Rhydidiadelphus triquetrus) и лишеи (Cetraria islandica, Cladonia arbuscula, C. rangiferina, C. gracilis, Peltigera aphthosa) в субалпийския пояс. Характерни са за сравнително откритите, изложени на силни ветрове места,но които са по-малко екстремални от тези, където преобладават съобществата от 31.41. Поради това фитоценозите от 31.44 са двуетажни за разлика от тези от 31.41, които имат един етаж. Фитоценози на Empetrum nigrum има в Рила и Пирин. 31.46 – Съобщества на Вгискепthalia spiculifolia. У нас те най-често са вторични, формирани на ерозирани терени. 31.47 – Алпийски ерикоидни съобщества от Arctostaphylos uva-ursi от съюза Juniperion nanae в Стара планина, Витоша, Осогово, Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Средни и Западни Родопи от 1000 до 2500 м н.в. Срещат се най-често на сухи, припечни, каменисти склонове. 31.49 – Планински съобщества от Dryas. Съобществата от Dryasoctopetala заемат съвсем малки участъци в Рила, Пирин, Славянка, Стара планина. 31.4А – Ерикоидни съобщества съставени от боровинки в субалпийския пояс на планините. Доминиращ вид най-често е Vaccinium myrtillus, по-рядко Vccinium uliginosum и съвсем рядко Vaccinium vitis-idaea или Empetrum nigrum. Те са по-богати на видове от съобществата на 31.44 и могат да еволюират в тревни фитоценози с храстчета. Заемат значителни площи в по-високите планини, най-често около границата на гората. 31.48 – Високопланински съобщества от зановец и жълтуги. В тази единица влизат главно фитоценозите на Chamaecytisus absinthioides, възможно и на някои видове Genista. Те са


52

разпространени главно близо до горната граница на гората и в обезлесени участъци в иглолистния пояс на планините, но слизат и по-ниско. По-често имат вторичен произход. Природно местообитание 4060 е представено в ЗЗ „Централен балкан – буфер“ на площ от 234.89 ха. Това се равнява на 0.17% от общата площ на ЗЗ (138363.00 ха). Референтната му стойност e 69.18 ха (0.05 % 138363.00 ха). Установената площ е 3.4 пъти по-голяма от референтната.

• 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)

Ксеротермни до мезоксеротермни тревни съобщества на варовикова основа от разред Festucetalia valesiacae. Представени са както от континентални или субконтинентални пасища или ливадни степи, така и от многогодишни тревни съобщества на варовити склонове от субсредиземноморските региони. Много от тези съобщества са вторични - на мястото на унищожени гори. Видовият състав е изключително разнообразен. Най-често доминират Chrysopogon gryllus, Dichanthium ischaemum, Stipa spp., Festuca valesiaca и по-рядко многогодишни Bromus spp. в предпланините на Западна България. Важните места с орхидеи се определят на основата на един или няколко от следните критерии: a) мястото дава подслон на богата група от видове орхидеи. б) мястото дава подслон на важна популация от поне един вид орхидеи, считани за нетипични за тази територия в) мястото дава подслон на един или няколко вида орхидеи считани за редки, много редки или изключително редки за тази територия.

Растения: Chrysopogon gryllus, Dichanthium ischaemum, Stipa capillata, S. pennata agg., Festuca valesiaca, Brachypodium pinnatum, Bromus inermis, B. erectus, Poa angustifolia, Anthyllis vulneraria, Coronilla varia, Carex caryophyllea, Carlina vulgaris, Centaurea scabiosa, Dianthus giganteus, D. moesiacus, Eryngium campestre, Koeleria macrantha, Filipendula vulgaris, Convolvulus cantabrica, Salvia nemorosa, Leontodon crispus, Medicago falcata, Anacamptis pyramidalis, Gymnadenia conopsea, Ophrys mammosa, O. cornuta, Orchis mascula, O. militaris, O. morio, O. purpurea, O. ustulata, O. tridentata, Origanum vulgare, Polygala vulgaris, P. major, Primula veris, Sanguisorba minor, Scabiosa columbaria, Veronica prostrata, V. teucrium, Helianthemum nummularium, Fumana procumbens, Adonis vernalis, Euphorbia nicaeensis, Silene otites, Thymus spp. Животни: Papilio machaon, Iphiclides podalirius (Lepidoptera); Libelloides spp., Mantis religiosa (Neuroptera). В цяла България до около 1000 м н.в., по места с добре развита почва на варовикова основа, но могат да заемат пясъчници и дори силикатни субстрати. Природно местообитание 6210 на площ от 78,55 ха (0,83% от 9502,99872 ха). Референтната му стойност е 369,67 ха (3,89% от 9502,99872 ха). Това съответства на намаляване на площта около 5 пъти под референтната площ.


53

Референтната стойност за разпространението на природно местообитание 6210 в защитена зона “Язовир Копринка” в Стандартния формуляр e 45,94 ха (5,242% от 876,33 ха.). Установената по време на работата по проект „Картиране на природните местообитания – фаза 1“ площ от 16,54 ха е значително по-малка от посочената в Стандартния формуляр (45,94 ха).

• 62АО Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества Ксеротермни тревни съобщества, близки до степните съобщества от Festucetalia valesiacae (6210). Развиват се при преходно-континентален климат и се характеризират с по-голямо участие на средиземноморски видове. Разпространени са в ниските части на хълмистите възвишения, предпланините и планините върху плитки, скелетни почви. Растения: Carex humilis, Bromus moesiacus, Centаurea chrysolepis, Satureja montana, Asphodelus albus, Potentilla alba, P. cinerea, Edraianthus serbicus, Plantago argentea, Chrysopogon gryllus, Jurinea mollis, Iris reichenbachiana, Pulsatilla montana, Asphodeline lutea, A. taurica, Artemisa alba, Anthericum liliago, Fumana procumbens, Hyssopus officinalis, Teucrium polium, Hypericum rumeliacum, Genista januensis, G. rumelica, Koeleria splendens, Stipa capillata, S. epilosa, Scorzonera hispanica, Euphrasia hirtella, Pedicularis petiolaris, Sesleria latifolia, Trinia glauca, Euphorbia niciciana. Главно в предпланините и ниските планини на Югозападна и Южна България до около 1000-1200 м н.в.

Природно местообитание 62A0 в защитена зона „Река Тунджа 1” е установено на площ от 5,49 ха (0,056% от 9502,99872 ха). Понеже няма референтна площ за зоната, установената площ трябва да се приеме за референтна.

• 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества Субалпийски тревни съобщества развити върху кристалинни скали и други бедни на калций субстрати или декалцифицирани почви във високите планини от 1600 до 2500 м н.в. Съобществата са доминирани от видовете Festuca paniculata (36.391), Festuca valida (36.3921), Festuca balcanica ssp. balcanica (36.3922), Poa violacea (Bellardiochloa violacea) (36.393). Растения - Agrostis capillaris, Aquilegia aurea, Calamagrostis arundinacea, Festuca amethystina ssp. kummeri, F. balcanica ssp. balcanica, F. nigrescens, F. paniculata, F. valida, Gentiana lutea, G. punctata, Lilium jankae, Poa violacea (Bellardiochloa violacea), Sesleria comosa, Stipa joannis, Viola rhodopaea. Срещат се в субалпийския пояс (1800 – 2500 м н.в.) на по-високите планини в България - Стара планина, Рила, Пирин, Западни Родопи, Витоша, Осогово, Славянка, Беласица. Природно местообитание 62D0 е представено в ЗЗ Централен Балкан - буфер с обща площ от 1330.99 ха. Референтната му стойност e 1383.63 ха (1,00 % от 138363.00 ха) или 96.20 % от референтната площ. Част от площите на местообитанието се превръщат в хвойнови


54

обраствания. Намаляването на площта с 52.63 ха, или около 3.8% от референтната стойност дава основание за оценката неблагоприятно – незадоволително състояние. • 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс

Тук се включват съобщества на еутрофни високи треви от 3 подтипа: - 37.13 - Заливаеми поляни и ливади в крайречните гори, обрасли с високи треви (Veronico longifoliae -Lysimachion vulgaris); - 37.71 - Влажни и нитрофилни високотревни съобщества край водните течения и по границите на горите принадлежащи на разредите Glechometalia hederaceae и Convolvuleta liasepium (съюз Aegopodion podagrariae и Filipendulion); - 37.8 - Хигрофилни съобщества от високи многогодишни треви в планинския и алпийския пояс от клас Betulo –Adenostyletea; Природно местообитание 6430 е представено в ЗЗ „Река Тунджа 1“ на площ от 14,54 ха (0,153% от 9502,99872 ха). Референтната му стойност е 31,36ха (0,33% от 9502,99872 ха). В Стандартния формуляр на зоната площта на това природно местообитание е 31,36 ха, следователно при пълното картиране е разлика от около 2 пъти.

Природно местообитание 6430 е представено в ЗЗ “Централен Балкан - буфер” с обща площ от 386.64 ха или 0.28% от общата площ на ЗЗ (138363.00 ха). В стандартния формуляр на защитена зона “Централен Балкан - буфер” природно местообитание 6430 не е включено и няма отбелязана референтната стойност за разпространението му в зоната (138363.00 ха). Установената площ е единствената известна за природното местообитание в зоната.

• 6510 Низинни сенокосни ливади.

Мезофилни сенокосни ливади от клас Molinio-Arrhenatheretea (съюзи Arrhenatherion, Deschampsion). Развиват се върху богати почви – най-често на алувиално - ливадни и смолници в низините на реките, влажните долове и котловинните полета. Съобщества, доминирани от житни треви и с много богато разнотревие. Повечето от тях се косят 1-2 пъти годишно след края на активния вегетационен сезон. Срещат се от влажни до сухи подтипове. Повечето територии от такъв тип са заети предимно с мезофитни тревни формации (ливади), като голяма част от тях са превърнати в обработваеми земеделски земи.

Природно местообитание 6510 е представено в ЗЗ “Река Тунджа 1” с обща площ от 425,77 хa. Тази площ следва да се приеме за референтна за местообитанието. Експертното мнение е, че посочената в стандартния формуляр площ е силно завишена. Природно местообитание 6510 е посочено в Стандартния формуляр на зоната с площ от 2058,3 ха (21,66% от 9503 ха.). Референтната стойност на местообитанието следва да се свърже с резултата от „Картиране на природните местообитания – фаза 1“ и тя е 425,77 ха.

Природно местообитание 6510 е представено в ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” с обща площ от 202,59 хa. Тази площ се предлага за референтна за местообитанието. Въпреки установената по-малка площ в сравнение с референтната, експертното мнение е, че при


55

работата по проект „Картиране на природните местообитания – фаза 1“ са получени по-достоверни данни за заеманите територии от природното местообитание и затова оценката по този параметър е благоприятна. Природно местообитание 6510 е посочено в Стандартния формуляр на зоната с площ от 876,33 ха (34,66% от 876,33 ха.). Тази площ е много силно завишена спрямо реалната и не отговаря на действителната ситуация в зоната. Референтната стойност на местообитанието следва да се свърже с резултата от проведеното проучване и тя е 202,59 ха.

Природно местообитание 6510 е представено в ЗЗ “Централен Балкан - буфер” с обща площ от 1012.51 ха или 0.73% от общата площ на ЗЗ (138363.00 ха). Установената площ е единствената известна за природното местообитание в зоната. В стандартния формуляр на защитена зона “Централен Балкан - буфер” природно местообитание 6510 не е включено и няма отбелязана референтната стойност за разпространението му в зоната (138363.00 ха).

• 6520 Планински сенокосни ливади Богати на видове мезофилни сенокосни ливади от планинския пояс най-вече над 1000 м н.в., обикновено доминирани от Agrostis capillaris, Festuca rubra agg., F. pratensis, Cynosurus cristatus и развиващи се при сравнително постоянна почвена и въздушна влажност. Растения: Agrostis capillaris, Festuca rubra agg., F. pratensis, Nardus stricta, Phleum pratense, Alopecurus pratensis, Holcus lanatus, Agrostis canina, Briza media, Trifolium repens, T. pratense, Rhinanthus angustifolius, Rh. rumelicus, Pastinaca hirsuta, Astrantia major, Bistorta major (syn.: Polygonum bistorta), Silene dioica, S. vulgaris, S. roemeri, Campanula glomerata, Salvia pratensis, Anthoxanthum odoratum, Lerchenfeldia flexuosa, Deschampsia caespitosa, Crocus veluchensis, Trisetum flavescens, Geranium phaeum, G. sylvaticum, Muscari botryoides, Viola tricolor, Primula elatior, Chaerophyllum hirsutum, Alchemilla spp. Среща се в планинските райони на цялата страна на надморска височина от (800) 1200 до 1800 (1900) м.

Природно местообитание 6520 е представено в ЗЗ “Централен Балкан - буфер” с обща площ от 4378.99 ха или 3.16% от общата площ на ЗЗ (138363.00 ха). Референтната му стойност е 4002.84 ха (2.893 % от общата площ на зоната от 138363.00 ха). Установената площ е с 376.15 ха по-голяма от референтната или се получава увеличение на референтната площ на природното местообитание в зоната с 9.4%.

• 7210*Карбонатни мочурища с Cladium mariscus и видове от съюза Caricion davallianae

Съобщества от Cladium mariscus (асоциация Cladietum marisci) в ниските части на страната, в преовлажнени ливади върху делувиални почви на плитка варовикова основа. Растения: Cladium mariscus. Разпространени са в Южна България – в миналото край р. Марица, в района на Садово и край река Луда Яна, в района на с. Баня; понастоящем само в района с. Дунавци и с. Ясеново, Казанлъшко.


56

Среща се в комплекси с карбонатни мочурища (7230) и с влажни ливади с пояси от високи хигрофити (съюз Phragmition). Природно местообитание 7210* е посочено в Стандартния формуляр на ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” с площ от 7,62 ха (0,87% от 876,33 ха.). Референтната стойност на местообитанието следва да се свърже с тази площ. Природно местообитание 7210* е представено в ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” с обща площ от 0.59 хa. Тази площ е много по-малка от площта по стандартен формуляр (7,62 ха.).

• 7230 Алкални блата Мезо- до еутрофни водоеми, подхранващи се от подпочвени и скатови, дъждовни води, с неутрална или слабо алкална реакция на водата. Най-често са покрити с торф, формиран от съобщества на острицови треви и и кафяви мъхове, които на места могат образуват бигор. Съобществата се развиват върху постоянно преовлажнени почви, подхранвани с твърда вода, най-често в ниски карстови райони. Водното ниво е равно, малко под или над самия почвен слой и имат облика на мочурища и преовлажнени ливади. В съобществата доминират калцифилни острици и други видове от Cyperaceae. Растения: Blysmus compressus, Scirpus sylvaticus, Eleocharis quinqueflora, E. palustris, Schoenus nigricans, Carex lepidocarpa, C. melanostachya, C. acuta, C. disticha, C. hostiana, C. panicea, Eriophorum latifolium, Scirpus sylvaticus, Sesleria uliginosa, Juncus articulatus, J. articulatus, Triglochin palustris, Lathyrus palustris, Оrchis laxiflora, Epipactis palustris, Dactylorhiza spp., Drepanocladus spp., Campylium stellatum, Cratoneuron commutatum, Tomentypnum nitens Ctenidium molluscum, Fissidens adianthoides, Bryum pseudotriquetrum. Много рядко местообитание в България: в Тракийска низина - с. Дунавци, с. Ясеново, Казанлъшко; в Софийско. Цръклевци и с. Шума; в Знеполски район - Чокльовото блато; в Пирин - местностите Попови ливади и Крушето и др. Формират комплекси с влажните ливади (разред Molinietalia caerulaea, 37), пояси от високи острицови (съюз Magnocaricion, 53.2), тръстикови съобщества (съюз Phragmition, 53.1), мочурища с режещ кладиум (асоциация Cladietum mariscae, 53.3). Могат да образуват част от блатната система със съобществата, свързани с преходните тресавища (54.5, 54.6) и хигрофилната или водната растителност (22.3, 22.4), или с приизворните торфища (54.1). Природно местообитание 7230 е с референтна площ от 0,10 ха, посочено в Стандартния формуляр на ЗЗ “Река Тунджа 1”. Съобразно данните от проведеното картиране, природно местообитание 7230 е представено в ЗЗ “Река Тунджа 1” с обща площ от 5,82 хa. Тази площ е по-голяма от посочената в Стандартния формуляр и е приета за референтна.

Природно местообитание 7230 е посочено в Стандартния формуляр на ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” с площ от 7,62 ха (0,87% от 876,33 ха.). Референтната стойност на местообитанието следва да се свърже с тази площ. Съобразно данните от проведеното картиране, природно местообитание 7230 е представено в ЗЗ BG0000261 „Язовир


57

Копринка” с обща площ от 0.42 хa. Тази площ е много по-малка от площта по стандартен формуляр (7,62 ха.).

• 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове Растителност по пукнатините на голите, често отвесни варовикови скали в предпланините и планините, отнасяща се към клас Aspleniatea trichomanis, разред Potentilletalia caulescentis и съюз Ramondion nathaliae. Характеризира се с голямо локално разнообразие и с участие на многобройни ендемични растителни видове. Растения: Сциофилни хазмофитни съобщества с участието на Cystopteris fragilis, Asplenium trichomanes, Asplenium viride, Parietaria lusitanica, Haberlea rhodopensis. Хелиофилни хазмофитни съобщества c участието на Ceterach officinarum, Asplenium ruta-muraria, Trachelium rumelianum, Saxifraga sempervivum, S. stribrnyi, Achillea ageratifolia, Draba athoa, D. aizoides Inula aschersoniana, Arenaria rhodopaea, Micromeria dalmatica, Minuartia bosniaca, Ramonda serbica. Хазмофитни съобщества от алпийския пояс с участието на Leontopodium alpinum, Saxifraga oppositifolia, Draba tomentosa, D. scardica, Alyssum cuneifolium, Arabis ferdinandi-coburgi, Kernera saxatilis, Androsace villosa, Aubrieta gracilis. Среща се в Лудогорието, Предбалкана, Пирин, Родопи, Славянка, Стара планина. Природно местообитание 8210 е представено в ЗЗ „Централен Балкан - буфер с обща площ от 525.97 ха, като то не е посочено в Стандартния формуляр за защитена зона BG001493 “Централен Балкан - буфер” и няма референтна площ. Това се равнява на 0.4% от общата площ на ЗЗ (138363.00 ха). Необходима е допълнителна информация за сукцесионните процеси в защитената зона за потвърждаване на установените стойности. Посочената площ е единствената налична и се налага да бъде приета за разпространение на това местообитание.

• 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii

Пионерни съобщества от съюзите Sedo-Scleranthion и Sedo albi-Veronicion dillenii, колонизиращи повърхността на сухи силикатни, голи, вътрешни - извън крайбрежието - скали в равнинните, хълмистите и планинските райони до 1000 м н.в. Съобществата са отворени и се доминират от лишеи, мъхове и представители на сем. Crassulaceae. Растения: лишеи: Rhizocarpon spp., Umbilcaria spp., Ramalina spp., Corncularia spp., Rhizoplaca spp.; мъхове: Polytrichum piliferum, Ceratodon purpureus, Grimmia spp., Riccia ciliifera; висши растения: Sedum annuum, S. acre, S. album, S. sexangulare, Veronica verna, V. dillenii, Gagea bohemica, G. soxatilis, Scleranthus perennis, Rumex acetosella. При направеното картиране по проект „Картиране на природните местообитания – фаза 1“, след обединяване на полигоните картирани на терен и полигоните идентифицирани от индуктивния модел, е установено разпространението на местообитание 8230 в защитена зона “Река Тунджа 1” на площ 8,38 ха (0,088% от 9502,99872 ха). Референтната му стойност


58

e 32,88 ха (0,346% от 9502,99872 ха). Тази площ е около 4 пъти по-малка от референтната площ. Тъй като при теренните проучвания на тази защитена зона е верифицирана почти цялата територия, се приема получената площ за отразяваща адекватно реалното разпространение на местообитанието.

• 8310 Неблагоустроени пещери Пещери, които не са благоустроени и достъпни за широката публика, включително техните водни тела, обитавани от тясно специализирани, приоритетни за опазване или ендемични видове

Растения: Само мъхове (напр. Schistostega pennata) и водораслови килими на входовете на пещерите. Животни: Изключително специализирана, високоендемична и реликтна фауна. Предимно безгръбначни, които живеят единствено в пещерите и подземните води - твърдокрили насекоми - Carabidae и многоножки - Lithobiidae. Пещерните водни безгръбначни са основно ендемични и реликтни ракообразни - Isopoda, Amphipoda, Syncarida, Copepoda и водни мекотели - Hydrobiidae. Пещерите са изключително важно местообитание за прилепите - много от тях застрашени, а 10 вида в България се размножават също в тях - Rhinolophus sp., Myotis myotis, M. blythii, M. capaccinii, M. emarginatus, Miniopterus schreibersii. В някои пещери гнездят колонии на Pyrrhocorax graculus, а привходните части се обитават от Columba livia, Hirundo daurica, Strix aluco, Bubo bubo. Карстовият релеф, включително пещерите, са характерни за района на Североизточна България - Поломието, суходолията - Суха и Хърсовска река, долините на реките Искър, Вит, Осъм, Янтра; Предбалкана; Стара планина; Краището - Конявска, Земенска, Осоговска планина; Северен Пирин; части от Южен Пирин и Славянка; Западни Родопи - Добростански масив, Триградско-Ягодински район, горно поречие на р. Арда. На територията на Източни Родопи са разпространени вулкански пещери в андезити. Природно местообитание 8310, съобразно данните от проведеното картиране и данните от ГКП, е представено в защитена зона “Централен Балкан-Буфер” с общо 119 пещери. Като референтна стойност за броя на неблагоустроените пещери в зоната предлагаме справката от ГКП и откритите на терен обекти по време на теренната работа през 2011 и 2012 г.– общо 119 пещери.

• 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum Букови гори, развиващи се на бедни (понякога ерозирали), кисели (във Врачанска планина и на карбонатни) сухи до свежи почви. Заемат както сенчести, така и слънчеви изложения. Преобладаващ дървесен вид е Fagus sylvatica. Често пъти на по-големи надморски височини букът образува смесени съобщества с Abies alba и Picea abies. Съотношението между бука, елата и смърча е променливо, като видовете имат най-често групово разположение. Като съпътстващи дървесни видове се срещат Sorbus aucuparia, Populus tremula и Pinus sylvestris.


59

Подтипове: Типични ацидофилни букови гори – асоциация Luzulo-Fagetum. Ацидофилни букови гори върху сипеи и каменисти терени – групировка Geranium macrorrhizum-Fagus sylvatica. Отличават се с голямо участие на мъхове (Isothecium alopecuroides, Plagiomnium affine, Homalothecium lutescens, Polytrichum juniperinum, Brachythecium velutinum и др.) и мезофилни видове (Galium odoratum, Mycelis muralis, Cardamine bulbifera и др.). Растения: Fagus sylvatica, Abies alba, Picea abies, Luzula luzuloides, Polytrichum formosum, Lerchenfeldia flexuosa, Calamagrostis arundinacea, Vaccinium myrtillus, Pteridium aquilinum, Poa nemoralis, Oxalis acetosella, Dicranum scoparium, Polytrichum juniperinum, Leucobryum glaucum. Среща се в Стара планина, Рила, Родопи, Беласица, Средна гора, Лозенска планина, Осогово, Врачанска планина.

Природно местообитание 9110 Букови гори от типа Luzolo-Fagetum е установено на площ от 851.21 ха в ЗЗ BG0001493. По Стандартен формуляр местообитанието заема 0.622 % от площта на зоната, т.е. установената площ е близка до референтната за природно местообитание 9110 в границите на защитената зона. Референтната му стойност е 860.62 ха (или 0.622 % от 138363.00 ха).

• 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum Мезофилни букови гори, развиващи се на неутрални или близки до неутралните почви на надморска височина от около 800 до около 1800 (2100) м. и при типичен планинински климат. Характеризират се с по-богат и по-разнообразен видов състав в т.ч. и редица бореални и средноевропейски видове, което ги прави сходни със средноевропейските букови гори. В по-високите части на планините букът образува смесени насаждения с Abies alba и Picea abies. Доминиращи видове в тревния етаж са: Galium odoratum, Anemone nemorosa, Lamiastrum galeobdolon, Cardamine bulbifera, Aremonia agrimonioides и Melica uniflora. Подтипове: − Типични мезофитни букови гори – асоциация Asperulo-Fagetum. Представляват най-разпространения тип букови гори в България. Заемат главно средната част на буковия пояс в диапазона 1000–1500 м н.в. Отличават се със сравнително ниско покритие на тревния синузий, в който най-често доминират Cardamine bulbifera, Galium odoratum и Mycelis muralis.

− Мезофитни букови гори върху сравнително бедни почви – асоциация Festuco drymejae-Fagetum. Етажът на дърветата, в който често субедификатори са Carpinus betulus и Quercus dalechampii, е със сравнително по-ниско покритие. Основен доминант е Festuca drymeja. Постоянно присъствие имат Galium odoratum, Prenanthes purpurea и Rubus hirtus. − Букови гори с горска светлика - групировка Luzula sylvatica–Fagus sylvatica. Заемат много стръмни склонове във височинния диапазон от 850 до 1500 м и имат преходен характер между ацидофилните и неутрофилните букови гори.


60

− Характерният облик на тревния синузий се определя от Amblystegium serpens, Hieracium sabaudum gr., Luzula sylvatica, Polypodium vulgare, Mycelis muralis и Poa nemoralis.

− Смесени елово-букови и смърчово-букови гори - групировка Abies alba-Fagus sylvatica. В тази група се включват смесени гори на Fagus sylvatica с Abies alba, Picea abies и Pinus sylvestris. Съотношението между дървесните видове е динамично, като се наблюдава тенденция на изместване на иглолистните от бука. − Смесените иглолистно-букови гори имат фрагментарно разпространение в пояса на иглолистните гори във височинния диапазон 1000–1500 м (1800).

− Хигромезофилни и мезохигрофилни букови гори – асоциация Umbilico erecti-Fagetum. Това са най-влажните букови гори в България. Разпространени са по речните брегове и на сенчести склонове в долините с надморска височина от 800 до 1600 м. Заедно с редица мезохигрофилни видове (Cardamine pectinata, Carex remota, Chrysosplenium alternifolium, Circaea lutetiana, Lunaria rediviva, Petasites albus, Phyllitis scolopendrium), тук участват и много балкански и източно-субсредиземноморски видове като Angelica pancici, Daphne blagayana и Umbilicus erectus. Към този подтип се отнасят и реликтните гори с Laurocerasus officinalis – субасоциация laurocerasetosum. Растения: Fagus sylvatica, Abies alba, Picea abies, Anemone nemorosa, Lamiastrum (Lamium) galeobdolon, Galium odoratum, Festuca drymeja, Melica uniflora, Aremonia agrimonoides, Cardamine bulbifera, C. pectinata, Mycelis muralis, Sanicula europaea, Viola reichenbachiana, Symphytum tuberosum, Allium ursunum, Mercurialis perennis, Corydalis spp., Pulmonaria spp. Разпространени са в планините Стара планина, Витоша, Рила, Родопи, Пирин, Руй, Осогово, Беласица, Средна гора, Влахина, Конявска и Лозенска, в диапазона от 800 до 1800 (2100) м н.в.

Природно местообитание 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum е установено в ЗЗ „Централен Балкан-буфер“ на площ от 20492,92 ха в ЗЗ BG0001493. По Стандартен формуляр местообитанието заема 24993,68. Референтната му стойност е 24993,680 ха.

• 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion) Ксеротермофилни гори, развиващи се върху варовити, често плитки почви. Основен дървесен вид е обикновеният бук (Fagus sylvatica ssp. moesiaca и Fagus sylvatica ssp. sylvatica). В състава на дървесния етаж често участват Tilia tomentosa, T. cordata, Carpinus betulus и C. orientalis. Към това местообитание се отнасят и реликтните гори с участие на Pinus nigra. Храстовият етаж е изграден от Acer campestre, Ligustrum vulgare,Cornus mas и Fraxinus ornus. В тревният етаж участват видове, характерни за термофилните дъбови гори – Physospermum cornubiense, Brachypodium pinnatum, Mycelis muralis, Lathyrus niger и др. Специфично е и участието на видове от сем. Orchidaceaе (Cephalanthera spp., Neottia nidus-avis, Orchis pallens, Epipactis spp., Dactylorhyza cordigera). Известни за територията на България са две асоциации от съюз Cephalanthero-Fagion. Буковите гори от асоциация Tilio tomentosae-Fagetum sylvaticae имат фрагментарно разпространение сред гори и храсталаци с участие на дъбове, келяв габър и сребролистна


61

липа с надморска височина 150–900 м в Североизточна България, Витоша, Източен Предбалкан и Стара планина. Калцифилните гори от обикновен бук, отнасящи се към асоциация Galio pseudarsistati-Fagetum sylvaticae, са разпространени предимно в Западна и Централна България. Характерна особеност е наличието на сравнително добре развит храстов етаж и участието на видове, типични за термофилни дъбови гори от съюз Quercion frainetto. Растения: Fagus sylvatica, Tilia tomentosa, Carpinus betulus, Quercus frainetto, Q. cerris, Physospermum cornubiense, Lathyrus niger, L. laxiflorus, Galium pseudaristatum, Mycelis muralis, Euphorbia amygdaloides, Viola odorata, Hedera helix, Carex sylvatica, Brachypodium pinnatum, Epipactis spp., Neottia nidusavis, Cephalanthera spp., Dactylorhyza cordigera, Ruscus spp., Melica uniflora, Rubus hirtus, Helleborus odorus, Glechoma hederacea, G. hirsuta, Tamus communis. Среща се в Шуменско плато, Централен и Източен Предбалкан, Стара планина, Витоша, Голо бърдо, Люлин, Руй планина, Лозенска планина, Средна гора, Родопи на надморска височина от 100 до 1300 м н.в.

Природно местообитание 9150 Термофилни букови (Cephalanthero - Fagion) е установено на площ от 11271 ха в ЗЗ BG0001493 “Централен Балкан - буфер”. Установената площ на природно местообитание 9150 в границите на зоната е с 53 % по-малка от референтната за зоната, въпреки че на места е наблюдавано покачване на горната граница на гората и самозалесяване на поляни и ливади. Референтната му стойност е 21107,28 ха (или 15,255% от 138363.00 ха). Разликите в площта – референтна и от настоящото картиране се дължи основно на различния методичен подход при определяне разпространението на местообитанието в зоната. Въпреки че площта е предложена за референтна, голямата разлика от 53% не дава основание да се определи благоприятно състояние по този параметър.

• 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum Смесени мезофилни гори с преобладаване на Quercus petraea agg. и Carpinus betulus и с участието на Fagus sylvatica, Tilia cordarta, T. platyphyllos и др., и по-рядко Qurcus cerris и Q. frainetto. В тревния етаж най-често преобладават Cardamine bulbifera, Festuca heterophylla, Melica uniflora, Galium odoratum и Mercurialis perennis. Формирани са на границата между нископланинския район на смесените широколистни гори и пояса на горуновите, буковите и иглолистните гори при надморска височина над 500 м. Имат тясна връзка с мезофилните букови гори. Характерно е развитието на пролетен тревен синузий. Различават се от панонските гори с Quercus petraea и Carpinus betulus (91G0) чрез преобладаващо участие на планински и европейски флорни елементи. Растения: Quercus petraea agg. (вкл. Quercus dalechampii), Carpinus betulus, Tilia cordata, T. platyphyllos, Acer platanoides, A. campestre, Sorbus torminalis, S. domestica, Ligustrum vulgare,


62

Cardamine bulbifera, Convallaria majalis, Festuca heterophylla, Mercurialis perennis, Corydalis spp., Scilla bifolia, Poa nemoralis, Stellaria holostea. Разпространени са в Стара планина, Предбалкана, Витоша, Люлин, Лозенска планина, Средна гора, Североизточна Рила, северните склонове на Западните и Централните Родопи, Западните гранични планини и др., на надморска височина над 500-600 м.

Природно местообитание 9170 Дъбово – габърови гори от типа Galio-Carpinetum е установено на площ от 3804.73 ха в ЗЗ BG0001493 “Централен Балкан - буфер”. Тази площ съставлява 2.75 % от общата площ на защитената зона (138363.00 ха). По Стандартен формуляр местообитанието заема 7.1225 % от площта на зоната, т.е. установената площ е с 4.4 % по-малка от референтната за природно местообитание 9170 в границите на защитената зона. Референтната му стойност е 9855.1896 ха (или 7.1225 % от 138367.00 ха).

• 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове Смесени вторични гори от Acer pseudoplatanus, Fraxinus excelsior, Fagus sylvatica, Ulmusglabra, Tilia cordata от съюз Tilio-Acerion. Развиват се в пониженията с отложени почви на сипеи и стръмни скални склонове - най-често варовикови и по-рядко силикатни. В тревния етаж участват видове, характерни за буковите гори. Подтипове: Хигрофилни и сциофилни гори, доминирани главно от Acer pseudoplatanus и отнасящи се към подсъюз Lunario-Acerenion. Ксеротермофилни гори, типични за сухи и по-топли сипеи, доминирани главно от липи (Tilia cordata, Т. platyphyllos) и отнасящи се към подсъюз Tilio-Acerenion. Растения: Lunario-Acerenion: Acer pseudoplatanus, A. hyrcanum, Fraxinus excelsior, Lunaria rediviva, Ulmus glabra, Allium ursinum, Mercurialis perennis, Actaea spicata. Tilio-Acerenion: Tilia cordata, T. platyphyllos, Carpinus betulus, Corylus avellana, Quercus spp., Anemone nemorosa, Corydalis spp., Primula veris. Разпространени са в Стара планина, Западните Родопи, Рила и вероятно и на други места в планините. Промени в почвените условия или във влажността водят до преход към букови гори (9150, 9110) или към термофилни дъбови гори (91МО).

Природно местообитание 9180* Смесени гори от съюза Tilio - Acerion върху сипеи и стръмни склонове е установено в ЗЗ „Централен Балкан – буфер“ на площ от 2774.77 ха. Референтната му стойност е 3279,68. Установеното намаляване на площта спрямо референтната най-вероятно се дължи на различния методичен подход при определяне на разпространението

• 92 AO Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba Крайречни горски съобщества в средиземноморския басейн, доминирани от Salix alba, Salix fragilis, Populus alba, Populus nigra. В дървостоя единично участие имат Quercus robur, Alnus glutinosa, Ulmus minor, а в храстовия етаж – Cornus sanguinea, Viburnum opulus,


63

Frangula alnus. Разпространени са на преовлажнени места край реките в низините и долните части на планинските склонове. Почвите са торфено блатни или алувиални. Подтипове: • 44.6155 – Рило-Родопско-Средиземноморски гори от тополи • 44.6611 – Западно понтийски галерии от бяла топола • 44.6612 – Западно понтийски галерии от бяла и черна топола Растения: Salix alba, Salix fragilis, Populus alba, Populus nigra, Quercus robur, Alnus glutinosa, Ulmus minor, Cornus sanguinea, Viburnum opulus, Frangula alnus, Clematis viticella, Calystegia sepium. Среща се в най-южните части на страната, но най-вече край реките Марица, Струма, Места и Тунджа и техните притоци. Природно местообитание 92A0 е представено в ЗЗ „Река Тунджа 1“ с обща площ от 26,39 хa. Това се равнява на 0,28 % от общата площ на ЗЗ (9502,999 xa). Референтната му стойност e 22,24 ха (0,234 % от 9502,999 ха). Установява се увеличаване на площта на местообитанието спрямо референтната площ с 4, 15 ха.

Площта на крайно разпространение на местообитание 92A0 в ЗЗ “Язовир Копринка”, получена след прилагане на резултатите от теренното картиране е по-голяма в сравнение с площта, посочена в Стандартния формуляр на зоната. Референтната му стойност e 7,66 ха (0,874% от 876,33 ха). Тази площ е по-малка от реалната площ на разпространение на това местообитание в зоната. За референтна стойност следва да се вземат данните от проведеното проучване: 16,44 ха.

• 9530* Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор Ксерофитни и мезоксерофитни гори, доминирани от Pinus nigra ssp. pallasiana, срещащи се главно върху варовикови почви. Характерни са за ксеротермни местообитания до 1300 м н.в. На по-малка надморска височина в южните райони на България в състава им влизат видове като Juniperus oxycedrus, Genista rumelica и др. Растения: Pinus nigra ssp. pallasiana, P. sylvestris, Abies alba, Fagus sylvatica, Dorycnium herbaceum, Ostrya carpinifolia, Carex humilis, Cephalnthera longifolia, C. damasonium, Brachypodium pinnatum, Sesleria latifolia, Laser trilobum. Основно в Пирин, Славянка, Родопите, Осогово и ограничено в Рила, Стара планина и Влахина планина. Природно местообитание 9530* е представено в ЗЗ „Централен Балкан - буфер“ с обща площ от 51,33 хa. Това се равнява на 0,037 % от общата площ на ЗЗ (138363,824 хa). Референтната му стойност e 23,11 ха (0,017 % от 138363,824 ха). Установява се увеличение от 28 ха на площта на местообитанието спрямо референтната площ.

• 95АО Гори от бяла и черна мура Високопланински гори на реликтните за Балканския полуостров Pinus peuce и Pinus heldreichii. Съпътстващи видове са Picea abies, Pinus sylvestris и P. nigra. В храстово-


64

тревния синузий най-често участват Pinus mugo, Juniperus sibirica, Vaccinium myrtillus, Calamagrostis arundinacea, Brachypodium pinnatum, Luzula luzuloides, Luzula sylvatica и Geranium macrorrhizum. Екологично, флористично и синтаксономично се разграничават два типа: А) 42.723, 42.724, 42.725 - Гори на Pinus peuce, развиващи се на силикатни терени между 1700 и 2100 м н. в. Б) 42.716 - Ксерофитни гори на Pinus heldreichii, развиващи се изключително върху варовикови субстрати, в диапазона 1400-2200 м н. в. Растения: А) Pinus peuce, Pinus mugo, Vaccinium myrtillus, Luzula sylvatica, Calamagrostis arundinacea. Б) Pinus heldreichii, Festuca penzesii, F. pirinensis, Calamagrostis arundinacea, Brachypodium pinnatum, Thymus pannonicus, Orthilia secunda. Срещат се главно в Рила и Пирин, където формират горната граница на гората и по- ограничено в Централна Стара планина, Пирин и Славянка. Природно местообитание 95A0 е представено в ЗЗ „Централен Балкан - буфер“ с обща площ от 0,55 хa. Това се равнява на 0,00039 % от общата площ на ЗЗ (138363,824 хa). Референтната му стойност e 1,22 ха (0,00088 % от 138363, ха). Установява се намаление с 0,6 ха (с 0,00046 %) на площта на местообитанието спрямо референтната площ. • 91АА* Източни гори от космат дъб Светли дъбови гори, доминирани от Quercus pubescens, на каменисти места с разнообразна скална основа (варовици и силикати). Често заедно с косматия дъб могат да съдоминират и други дървесни видове с подобна екология – Quercus virgiliano, Carpinus orientalis, Fraxinus ornus. Срещат се в условията на преходно-континентален, преходно-средиземноморски и евксински климат. Видовият им състав е много богат, често включва топлолюбиви средиземноморски елементи. Растения: Quercus pubescens, Q. virgiliana, Q. frainetto, Q. cerris, Fraxinus ornus, Acer monspessulanum, Carpinus orientalis, Pistacia terebinthus, Geranium sanguineum, Pyrus amygdaliformis, Juniperus oxycedrus, Phillyrea latifolia, Colutea arborescens, Coronilla emerus, Cistus incanus, Hypericum olympicum, Asparagus acutifolius, Ruscus aculeatus, Carex michelii, Limodorum abortivum, Orchis purpurea, Crocus pulchellus, Potentilla micrantha, Tanacetum corymbosum, Viola suavis, V. hirta, Anemone pavonina. Среща се в Южна България и по Черноморското крайбрежие. Това местообитание е свързано с 91НО, като последното е разпространено само при континентални климатични условия и на варовикови субстрати. Природно местообитание 91AA* е представено в ЗЗ „Централен Балкан - буфер“ с обща площ от 52,27 хa. Това се равнява на 0,0378 % от общата площ на ЗЗ (138363,824 хa). Референтната му стойност e 41,41 ха (0,03 % от 138363,824 ха). Установява се увеличение от 10.8 ха(с 0,0058 %) на площта на местообитанието спрямо референтната площ.


65

• 91BA Мизийски гори от обикновена ела Гори от Abies alba, монодоминантни или смесени с Fagus sylvatica, Picea abies и Pinus sylvestris и Pinus nigra. Разпространени са в планините, на сенчести места в долните части на склоновете, върху кисели, дълбоки, влажни и добре дренирани почви. Формират относително тясна ивица между буковия и иглолистния пояс в географския диапазон на разпространение на горите от Fagion moesiacum. Обособени са няколко подтипа: Родопски елови гори (42.161), Мизийско-Македонски елови гори (42.162), Старопланински елови гори (42.163). Растения: Abies alba, Oxalis acetosella, Luzula sylvatica, Cardamine bulbifera, Galium odoratum, Athyrium filix-femina. Среща се в Рила, Родопите, Стара планина, Осогово, Пирин и др. Природно местообитание 91BA е представено в ЗЗ „Централен Балкан - буфер“ с обща площ от 179,37 хa. Това се равнява на 0,130 % от общата площ на ЗЗ (138363,824 хa). Референтната му e 524,40 ха (0,379 % от 138363,824 ха). Установява се намаление от 345,03 ха (с 0,249 %) на площта на местообитанието спрямо референтната площ.

• 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори Гори, доминирани от Pinus sylvestris, на планински склонове със слънчеви изложения, предимно на силикатни и по-ограничено на варовикови терени. Имат разнообразна структура и богат видов състав. Участието на други дървесни видове – в различни съотношения, е признак за динамичния статус на голяма част от бялборовите гори. В зависимост от типа и киселинността на почвите и свързаните с тях видове, се различават два подтипа. Подтипове: А) Гори от бял бор на силикатни субстрати (Vaccinio-Piceetea). В състава на едификаторния етаж, често участват и Picea abies, Abies alba, Fagus sylvatica, Pinus peuce и по-рядко Quercus dalechampii. Единично участие имат още Betula pendula, Populus tremula, Sorbus aucuparia и др. В някои съобщества се формира и храстов етаж, предимно от Juniperus communis и Chamaecytisus absinthioides. Б) Бялборови гори на варовик (Erico-Pinetea). Имат фрагментарно разпространение в Пирин, Средните Родопи и Славянка в диапазона 1100-1400 м н.в.. Най-често са моноедификаторни или смесени с участие на Pinus nigra. От храстите са представени Juniperus oxycedrus, Chamaecytisus hirsutus и Rosa pimpinellifolia. В тревната покривка участват и редица калцифилни видове. Растения: А) Vaccinium myrtillus, V. vitis-idaea, Calamagrostis arundinacea, Luzula luzuloides и Deschampsia flexuosa, Euphorbia amygdaloides, Moehringia pendula, Hieracium murorum gr., Cruciata glabra, Fragaria vesca, Viola reichenbachina, Aremonia agrimonioides, Campanula persicifolia, Viola riviniana, Veronica officinalis, Hypericum perforatum, Hieracium vulgatum gr., Digitalis viridiflora, Rhytidiadelphus triquetrus, Dicranum scoparium, Pteridium aquilinum, Poa nemoralis и Bruckenthalia spiculifolia.


66

Б) Vaccinium vitis-idaea, Thymus sibthorpii, Th. pannonicus, Pyrola chlorantha, Helianthemum nummularium, Genista januensis, G. rumelica, Festuca penzesii, Brachypodium pinnatum, Sesleria latifolia и др. Среща се в Родопи, Пирин, Рила, Стара планина, Осогово и по-ограничено в Центр.Стара планина, Плана, Витоша, Лозенска планина, Славянка и Огражден на н.в. между 700 и 2000 м. Природно местообитание 91CA е представено в ЗЗ „Централен Балкан-буфер“ с обща площ от 56,94 хa. Това се равнява на 0,04619 % от общата площ на ЗЗ (138363,824 хa). Референтната му стойност e 14,80 ха (0,0107 % от 138363,824 ха). Установява се увеличение от 42,14 ха(с 0,03549 %) на площта на местообитанието спрямо референтната площ.

• 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)

Крайречни гори в низините и планините. Развиват се на богати алувиални почви, периодично наводнявани от сезонното прииждане на реката. Могат да бъдат разграничени три подтипа: А) Монодоминантни гори на Alnus glutinosa с единично участие на Fraxinus oxycarpa (съюз Alno-Padion) в долните течения на реките от Черноморско-Средиземноморския басейн; Б) Крайречни съобщества на Alnus glutinosa и/или Alnus incana в горните и средните течения на реките (Alnion incanae). В) Крайречни, заливни гори или галерии, доминирани основно от Salix alba, Populus alba и Populus nigra и по-малко от Salix fragilis, които принадлежат към съюза Salicion albae.

Референтната стойност за площта на местообитанието в ЗЗ „Река Тунджа 1“ е тази от Стандартния формуляр -1.17% от площта на зоната или 111.48 ха. Установената при „Картиране на природните местообитания – фаза 1“ площ е 161.82 ха. Препоръчва се тази площ да се използва като референтна за бъдещи инвентаризации.

Установената по време на „Картиране на природните местообитания – фаза 1“ площ на природното местообитание в ЗЗ „Централен Балкан-буфер“ е 16,58 ха и е по-голяма от референтната с 6,57 ха, причините за което са по-точното картиране.

Площта на крайно разпространение на местообитание 91Е0* в BG000026 ЗЗ “Язовир Копринка”, получена след прилагане на резултатите от теренното картиране е по-малка в сравнение с площта, посочена в Стандартния формуляр на зоната. Референтната му стойност e 21,77 ха.

• 91FO Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion

Периодично заливани крайречни смесени широколистни гори. Почвата може добре да изсъхва между заливанията или да остава преовлажнена. Тези гори са се развили на по-нови алувиални наслаги. В зависимост от водния режим доминиращите дървесни видове принадлежат към родовете Fraxinus, Ulmus или Quercus. Тревната растителност е добре развита.


67

Подтипове: A) Лонгозни гори (асоциация Smilaco excelsae-Fraxinetum oxycar pae). Заливни гори с участие на Quercus robur, Fraxinus oxycarpa и Ulmus minor и наличие на лиани. Видовият състав на съобществата е богат, а вертикалната структура е сложна. Тревната покривка е с непостоянен състав, зависещ от локални особености и динамични процеси. Б) Влажни низинни дъбови гори - асоциация Scutellaria altissimae-Quercetum roboris. Високи многоетажни гори, доминирани от Quercus robur или Quercus pedunculiflora и участие на лиани, но значително по-малко в сравнение с лонгозните гори. В тревния етаж видовото разнообразие е сравнително по-малко, участват редица ранно-пролетни видове. B) Тракийски гори от Quercus pedunculiflora. Представляват най-сухия вариант на низинните влажни дъбови гори. Това са съобщества от Quercus pedunculiflora или с преобладаване на този вид в равнините, главно върху смолници и по-рядко върху черноземи. В повечето случаи са стари гори. Обикновено са сравнително малки по площ и са заобиколени от селскостопански територии. Растения: A) Quercus robur, Ulmus laevis, U. minor, Fraxinus oxycarpa, F. pallisiae, Populus nigra, P. alba, Alnus glutinosa, Prunus padus, Smilax excelsa, Periploca graeca, Humulus lupulus, Vitis vinifera ssp. sylvestris, Tamus communis, Hedera helix, Poa sylvicola, Brachypodium sylvaticum, Geum urbanum, Galium aparine, Scilla bithynica, Leucojum aestivum, Fritillaria pontica, Urtica dioica, Parietaria officinalis, Rumex sanguineus, Stellaria media. Б) Quercus robur, Q. pedunculiflora, Q. cerris, Ulmus minor, Fraxinus oxycarpa, Tilia spp., Acer tataricum, Scilla bifolia, Anemone ranunculoides, Ranunculus ficaria, Polygonatum ssp., Viola odorata, Ranunculus constantinopolitanus, Geum urbanum, Buglossoides purpurocaerulea, Scutellaria altissima, Urtica dioica, Smyrnium perfoliatum. B) Quercus pedunculiflora, Acer tataricum, A. campestre, Ulmus minor, Quercus cerris, Ligustrum vulgare, Cornus sanguinea, Geum urbanum, Dactylis glomerata, Alliaria petiolata, Galium aparine, Arum elongatum, Buglossoides purpurocaerulea. A) Долините на някои реки, вливащи се в Черно море - Камчия, Батова, Ропотамо, Велека и Резовска; по-ограничено по Тунджа, Марица. Б) Малки, изолирани горски масиви в Дунавската равнина, Лудогорието. B) Изолирани масиви в Тракийската равнина и Тунджанската низина. Такива са: Айтоска кория, Юлевска кория в Казанлъшко, кориите в Сливенско и Новозагорско, гората Чекерица край Пловдив и др. Природно местообитание 91F0 е представено в ЗЗ Река Тунджа 1 с обща площ от 458,22 хa. Това се равнява на 4,82 % от общата площ на ЗЗ (9502,999 xa). Референтната му стойност e 513,54 ха (5,404 % от 9502,999 ха). Установява се намаляване на площта на местообитанието с около 11% спрямо референтната площ, дължащо се на по-прецизното картиране

• 91GO Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus Мезофилни гори с доминиране на Carpinus betulus и/или Quercus petraea agg. върху колувиални – свлечени от горната част на хълмовете, свежи, плитки почви, на варовикова основа. Те се срещат на сенчести, влажни склонове и долове, в суходолията и каньоните на


68

Северна България. Имат характер на интразонална растителност в пояса на ксеротермните дъбови гори, защото са силно фрагментирани и сa на малка надморска височина (150-500 м н.в.). В състава им участват, както типични мезофилни видове от съюза Carpinion, така и по-ксерофитни видове от околните дъбови гори. Растения: Carpinus betulus, Quercus petraea agg. (вкл. Quercus daleschampii), Q. robur, Q. cerris, Tilia cordata, Acer campestre, Ruscus aculeatus, R. hypoglossum, Carex pilosa, Euphorbia amygdaloides, Symphytum tuberosum, Dentaria bulbifera, Glechoma hirsuta,Festuca heterophylla, Evonymus verrucosus, Sorbus torminalis, Galium pseudaristatum, Viola mirabilis, V. reichenbachiana, Convallaria majalis, Hedera helix, Galanthus elwesii, Lathyrus vernus, Doronicum orientale, Corydalis spp., Anemone ranunculoides. Разпространени са в Северна България - Предбалкана, южните части на Дунавската равнина и в Лудогорието, по-рядко на други места в страната. Природно местообитание 91G0*Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus в ЗЗ BG0001493 е установено на площ от 228.98 ха. Това се равнява на 0.165 % от общата площ на зоната (138363.00 ха). Референтната му стойност е 549.30 ха или 0.397% от площта на зоната – 138363.00 ха, т.е. над 2 пъти по-голяма от установената. Получената голяма разлика в площите вероятно се дължи на различия в точността на картирането. Необходима е допълнителна информация, за да бъде препоръчана нова площ за Стандартния формуляр. • 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори Субконтинентални ксеротермни дъбови гори, доминирани основно от Quercus cerris и Q. frainetto. Формират ксеротермния дъбов пояс между 150 - 600 (800) м в цялата страна. Формират плавни преходи с евросибирските степни гори (91I0) в Северна България, с горите на космат дъб в Южна България; и с източния бук в Странджа и Източна Стара планина.Срещат се на сухи, но сравнително богати сиви горски и канелени почви.

Флористичният им състав е разнообразен и зависи от екологичните условия. Условно могат да бъдат разделени на три групи: А) Континентални смесени дъбови гори – срещат се по местата с континентален и преходно-континентален климат. Б) Субсредиземноморски смесени дъбови гори – те са разпространени в южните части на страната и в състава им участват много средиземноморски елементи. В) Евксински гори на Quercus polycarpa – разпространени са само в Странджа и Източна Стара планина. В състава им участват много вечнозелени видове. Съобразно данните от проведеното картиране, природно местообитание 91M0 е представено в ЗЗ Река Тунджа 1 с обща площ от 20,16 хa. Това се равнява на 0,21 % от общата площ на ЗЗ (9502,999 xa). Установява се намаляване на площта на местообитанието спрямо референтната площ.

Природно местообитание 91M0 Балкано-панонски церово - горунови гори е представено в ЗЗ BG0001493 с обща площ от 1947.24 ха. Това се равнява на 1.41% от общата площ на


69

зоната (138363,00 ha). Референтната му стойност е 1665.89 ха (или 1.204% от 138363.00 ха). Установената площ е с около 0.21% по-голяма от референтната площ. Вероятните причини са по-голямата точност на картиране, ограниченото пасищно натоварване и наблюдаваната тенденция на обрастване на пасищата, така и климатичните фактори през последното десетилетие (Александров, ред. 2010).

• 91WO Мизийски букови гори Чисти и смесени широколистни гори с основен едификатор обикновен бук (Fagus sylvatica ssp. moesiaca и ssp. sylvatica). Срещат се предимно в предпланините, ниските планини и долните части на високите планини в диапазона от 100 до 1000 (1300) м н. в. Мизийските букови гори са термофилни с участие на видове от съседно разположените дъбови, липови, габърови и др. широколистни гори. В горната част от вертикалния си диапазон на разпространение мизийскиите букови гори често са с участие на Carpinus betulus и Quercus dalechampii. В по-ниските участъци съедификатори са Quercus cerris, Q. frainetto, Tilia tomentosa, Corylus colurna, Acer hyrcanum, Ostrya carpinifolia и Sorbus torminalis. В тревния етаж най-често преобладават Melica uniflora, Cardamine bulbifera, Luzula forsteri, Sanicula europaea, Euphorbia amygdaloides, Aremonia agrimonoides, Galium odoratum, Potentilla micrantha, Lamiastrum galeobdolon и др. Характерен е и пролетният синузий от ефимероиди. Подтипове: Термофилни мизийски букови гори – асоциация Galio pseudaristati-Fagetum. Отличават се от калцифилните букови гори, отнасяни към същата асоциация екологично (развиват се на неутрални и слабо кисели почви) и флористично (с изключение на Neottia nidusavis, почти не се срещат видове от сем. Orchidaceae). Тези гори имат по-ясно изразен термофилен видов състав. Мезофилни мизийски букови гори – асоциация Aremonio agrimonoidis - Fagetum sylvaticae. Към тази асоциация се отнася по-голямата част от мизийските букови гори в България. Те имат сравнително по-мезофитен видов състав. Растения: Fagus sylvatica, Acer campestre, A. hyrcanum, A. pseudoplatanus, Ostrya carpinifolia, Carpinus betulus, Quercus dalechampii, Q. cerris, Q. frainetto, Tilia cordata, T. tomentosa, Corylus colurna, Pyrus pyraster, Ulmus glabra, Crataegus monogyna, Cornus mas, Rubus hirtus, Ruscus aculeatus, R. hypoglossum, Euphorbia amygdaloides, Cardamine bulbifera, Galium pseudaristatum, G. odoratum, Glechoma hederacea, Hedera helix, Luzula forsteri, Lathyrus laxiflorus, L. niger, Potentilla micrantha, Muscari botryoides, Mycelis muralis, Physospermum cornubiense, Polygonatum latifolium, P. odoratum, Tamus communis, Melica uniflora, Allium ursinum, Aremonia agrimonoides, Arum maculatum, Mecurialis perennis, Corydalis spp., Geranium robertianum, Geum urbanum, Impatiens noli-tangere, Salvia glutinosa, Scrophularia scopolii, Helleborus odorus, Lamiastrum galeobdolon, Sanicula europaea, Symphytum tuberosum, Viola reichenbachiana, V. riviniana, Erythronium dens-canis, Scilla bifolia, Isopirum thalictroides, Anemone ranunculoides и др. Срещат се в планините Стара планина, Предбалкан, Родопите, Витоша, Голо бърдо, Люлин, Руй планина, Лозенска планина, Беласица, Влахина, Конявска, Средна гора и Пирин, до около 1000 (1300) м н.в. В Дунавската равнина и Предбалкана отделни фрагменти слизат и до около 100 м н.в.


70

Природно местообитание 91W0 Мизийски букови гори е установено на площ от 7679.15 ха в ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан – буфер”. Това се равнява на 5.6 % от общата площ на защитената зона (138363.00 ха). Референтната му стойност е 23023.60 ха (или 16.64 % от 138363.00 ха). По Стандартен формуляр местообитанието заема 16.64 % от площта на зоната, т.е. получената площ е много под референтната за зоната, което вероятно се дължи на различен подход при проучване на разпространението и определяне площта на местообитанието.

• 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа Ксерофитни до мезоксерофитни гори с доминиране на Tilia tomentosa, разпространени в континенталните региони на Северна България. Срещат се главно в хълмистите равнини и в предпланините – най-големи са масивите в Лудогорието, на северни и източни склонове върху разнообразна основа - льос, варовик и др. На места липата вторично е разширила разпространението си основно в резултат на избирателното изсичане на дъбовете - Quercus cerris, Q. petraea agg., Q. robur, с които често образуват смесени ценози. В състава на тези гори влизат както ксеротермни видове от разред Quercetalia (Helleborus odorus, Ligustrum vulgare), така и по-мезофилни от разред Fagetalia и съюз Carpinion (Scilla bifolia, Staphylea pinnata).

Растения: Tilia tomentosa, Quercus ceris, Q. robur, Fraxinus ornus, Staphylea pinnata, Ruscus aculeatus, R. hypoglossum, Melica uniflora, Hedera helix, Helleborus odorus, Corydalis spp., Polygonatum odoratum, Convallaria majalis, Galanthus elwesii, Gagea minima, Scilla bifolia, Anemone ranunculoides, Isopyrum thalictroides.

Разпространени са в Северна България – главно Лудогорието и Дунавската равнина 91Н0, 91М0. Това местообитание не включва съобществата, в които сребролистната липа участва като примес при доминиране на други дървесни видове. Природно местообитание 91Z0 е представено в ЗЗ „Централен Балкан - буфер“ с обща площ от 29,24 хa. Това се равнява на 0,0211 % от общата площ на ЗЗ (138363,824 хa). Референтната му стойност e 26,70 ха (0,0206% от 138363,824 ха). Установява се увеличение от 3,5 ха (с 0,0005%) на площта на местообитанието спрямо референтната площ, което се дължи на по-точно картиране.

4.5.2 Характеристика на територията и на регистрираните видове в обхвата на въздействие, определяне на наличието или отсъствието на видове от Прил. II на Дир. 92/43/ЕИО и Прил. I на Дир. 2009/409/ЕИО

В методически аспект, за всички анализирани по-долу природни местообитания и видове е приложен еднакъв подход при оценяване степента на характеристиките на хабитата, които имат значение за възстановяване, а именно: „Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение”.


71

4.5.2.1 Ихтиофауна, предмет на опазване в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка”

В стандартните формуляри на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493„Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” са описани следните видове риби, предмет на опазване по Прил. II на Дир. 92/43/ЕИО:

– 1137 Маришка мряна (Barbus bergi) Видът е разпространен в България, Турция и Гърция. Обитава сладководни басейни и реки. Популацията на вида е стабилна. В Стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията на вида. Видът не присъства в зоната и не може да бъде оценен. В зоната присъства друг вид – Barbus cyclolepis. В Стандартния формуляр на ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията на вида. Видът не присъства в зоната и не може да бъде оценен. В зоната присъства друг вид – Barbus cyclolepis. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2, Бернска конвенция – Приложение III, Директива 92/43/ЕИО – Приложение 2, IUCN 2010.4 – категория незастрашен.

– 1134 Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus). Среща се в долните и средни течения на повечето реки в България. Хайвера си поставя чрез специално яйцеполагало в мантията на живи речни миди. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отчетено, че няма никакви цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като типичен (С). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%; Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) е установена плътност 550 екз/ха, но общата оценка за Природозащитното състояние (ПС) на вида в зоната е „неблагоприятно-незадоволително“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка”е отчетено, че няма никакви цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като наличен (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация; Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за


72

възстановяване се оценява на (В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (В) не изолирана популация, но на границата на района на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) видът не е установен в зоната, но общата оценка за ПС на вида е „благоприятно“. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2, Бернска конвенция – Приложение III, Директива 92/43/ЕИО – Приложени е 2, IUCN 2010.4 – категория слабо засегнат. – 1149 Обикновен щипок (Cobitis taenia). Щипокът принадлежи към сем. Виюнови. В България са разпространени 5 вида: обикновен щипок, малък щипок, голям щипок, балкански щипок, дунавски (български) щипок. Дължина до 15 см, тегло до 10 - 15 гр. Разпространение: в почти цяла Европа и Азия до Япония. У нас навсякъде, с изключение на горните течения на реките. Щипокът е малка, дънна, сладководна риба. Местообитания. Предпочита бавнотечащи и стоящи води с тинесто песъкливо дъно, в което през деня се заравя така, че само главата и опашката му се вижда. Нощем е активна. Биология. Храни се с дребни дънни безгръбначни. Понася остър недостиг на разтворен във водата кислород. Живее 3 - 4 години. Полово съзрява на 2 г. Размножава се през април до юни. Расте твърде бавно. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „ Река Тунджа 1” е отчетено, че няма никакви цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като типичен (С). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (С) средно или слабо опазване; Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (В) не изолирана популация, но на границата на района на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) е установена плътност 233 екз./ха. Общата оценка за ПС на вида в зоната е оценено като „благоприятно“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” е отчетено, че няма никакви цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за


73

възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (В) не изолирана популация, но на границата на района на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (С) значима стойност. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) е установена плътност 1600 екз/ха и общата оценка на ПС на вида в зоната е оценено като „благоприятно“. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2, Бернска конвенция – Приложение III, Директива 92/43/ЕИО – Приложение 2, IUCN 2010.4 – категория непроучен вид.

– 1146 Балкански щипок (Sabanejewia aurata). В миналото е установен в горните и средните течения на повечето дунавски притоци, както и в много от притоците на р. Марица. Среща се в р. Струма и притока и Рилска река, в реките Доспат и Камчия. Впоследствие видът е потвърден многократно за реките от дунавския басейн – Искър и притоците й, Огоста, Вит, Осъм и Янтра. Установен е и в реките Арчар и Лом. Постепенно изчезва от реките в Егейския басейн. Първоначално е съобщен за р. Струма под и над яз. "Студена", както и за притока й р. Мътница, но при последващи изследвания в района не е намерен. В басейна на р. Марица е потвърден само за р. Мечка, р. Арда и притоците й, и Бяла река. В реките Места и Камчия не е потвърден. През последните години балканският щипок е установен в реките Войнишка, Видбол, Арчар, Лом, Цибрица, Огоста, Искър и Вит (наши данни). Местообитания. Средните и горните течения на постоянни реки с пясъчно-чакълесто дъно и бързо течение. Биология. Бентосен, реофилен вид. Размножителният период е от края на април до началото на юни. Плодовитостта на женските е ниска – около 300 хайверни зърна, които се отлагат направо върху камъните Храни се с дънни безгръбначни животни и хайвер.

В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” е отчетено, че няма никакви цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като типичен (С). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (С) 2% >= р > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (В) не изолирана популация, но на границата на района на разпространение;. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2, Бернска конвенция – Приложение III, Директива 92/43/ЕИО – Приложение 2, IUCN 2010.4 – категория непроучен вид.


74

– 1138 Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis). Стаден вид, който в зоната обитава горните и средните течения на реките, непосредствено след пъстървовата зона. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” е отчетено, че няма никакви цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като типичен (С). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (В) не изолирана популация, но на границата на района на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2, Бернска конвенция – Приложение III, Директива 92/43/ЕИО – Приложение 2, IUCN 2010.4 – категория почти застрашен. - 1122 Балканска кротушка (Gobio uranoscopus). Среща се само в горните течения на постоянни реки с пясъчно и чакълесто дъно и бързи, студени води. Биологията на вида е много слабо позната. Типичен реофилен вид. През последните 20 години е установен само в р. Вит и р. Палакария (басейна на р. Искър), както и в р. Скът; р. Лом, при с. Ружинци и в басейна на р. Янтра (р. Негованка, при с. Емен и р. Белица, над Килифарево). Храни се с бентосни безгръбначни животни и диатомови водорасли. Продължителността на живота е до 6 години. Размножаването се извършва в плитки участъци с бързо течение, като не е известна възрастта, на която индивидите съзряват полово.

В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” е отчетено, че няма никакви цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като много рядък (V). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2, Бернска конвенция – Приложение III, Директива 92/43/ЕИО – Приложение 2, IUCN 2010.4 – категория слабо засегнат.

-2511 Балканска кротушка (Gobio kessleri). Разпространение и численост в България. Установен е в р. Дунав и в средните течения на повечето нейни притоци – Нишава, Арчар, Лом, Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра и Русенски Лом. В последните години е рядък вид с намаляваща численост и разпространение – намерен е само в басейните на реките Лом, Искър, Вит и Янтра. Местообитания. Среща се предимно в средните течения на постоянни реки с пясъчно и чакълесто дъно. Биология. Бентосен реофилен вид. Живее на пасажи от по няколко десетки индивида. Достига полова зрялост на втората година. Размножителният период е от средата на май до септември. Плодовитостта на женските


75

индивиди е 2000–3000 хайверни зърна. Храни се с дънни безгръбначни животни, диатомови водорасли и детрит. Достига максимална дължина 129 mm и възраст 6 години.

В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” е отчетено, че няма никакви цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като много рядък (V). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2, Бернска конвенция – Приложение III, Директива 92/43/ЕИО – Приложение 2, IUCN 2010.4 – категория непроучен.

– 1163 Главоч (Cottus gobio) Разпространение и численост в България. В България е установен в горните течения на някои дунавски притоци – Огоста, Искър, Вит, Осъм и Янтра. В последните години е много рядък вид с намаляваща численост. Изчезнал е в много от предишните си местообитания. Сега се среща в следните реки: р. Дългоделска Огоста над с. Дълги Дел, р. Берковска над Берковица, р. Малки Искър над Етрополе, р. Бели Вит при Рибарица, р. Топля (приток на р. Вит) и р. Бели Осъм над Троян (непубликувани данни). Местообитания. Горните течения на реките са с пясъчно и чакълесто дъно и с бързотечащи, студени води. Биология. Бентосен вид. Полово съзрява през втората година. Размножителният период е през април–май. Плодовитостта на женските е много ниска – между 100–300 хайверни зърна. След оплождането хайверът се отлага и прикрепя по долната страна на големи камъни и се охранява от мъжките индивиди. Храни се с различни безгръбначни животни и малки риби.

В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” е отчетено, че няма никакви цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (В) 15% >= p > 2%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (A) (почти) изолирана популация. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2, Директива 92/43/ЕИО – Приложение 2, IUCN 2010.4 – категория незастрашен.

4.5.2.2 Херпетофауна, предмет на опазване в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка”

Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (A) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване);


76

Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване);

Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение.

В стандартния формуляр на ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер” няма описани такива видове земноводни и влечуги, които да са предмет на целенасочено опазване.

В стандартните формуляри на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” са описани следните видове земноводни и влечуги, предмет на опазване по Прил. II на Дир. 92/43/ЕИО: Клас Земноводни (Amphibia): – 1193 Жълтокоремна бумка (Bombina variegata). Въпреки че зимува на сушата, през активния си период (топлата част от годината) видът обитава различни водоеми, както с течащи, така и със стоящи води – реки, блата, канали, корита на чешми и дори малки локви, като много рядко се отдалечава от водата на повече от 0,5-0,6 (max 1,0) м. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” е отчетено, че няма никакви цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като типичен (С). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ за изследваната зона няма предварителни данни за плътността и обилието на B. variegata. По време на полевите изследвания в зоната няма намерени екземпляри. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) видът не е установен в зоната, но общата оценка за ПС на вида е „неблагоприятно-незадоволително“.

В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” е отчетено, че няма никакви цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като типичен (С). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на


77

популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ за изследваната зона няма предварителни данни за плътността и обилието на B. variegata. Установеното обилие по време на теренните изследвания е 0,769 екз. на 1000 м. Благоприятно състояние.

В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” няма данни за вида.

Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2010 – категория слабо засегнат.

– 1188 Червенокоремна бумка (Bombina bombina). Въпреки че зимува на сушата, през активния си период (топлата част от годината) видът обитава различни водоеми, както с течащи, така и със стоящи води – реки, блата, канали, корита на чешми и дори малки локви, като много рядко се отдалечава от водата на повече от 0,5-0,6 (max 1,0) м. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отчетено, че са налични данни за 3 популации и видът е отбелязан като типичен много рядък (V). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) броят на наблюдаваните екземпляри на 1 km маршрут е (Ab) Ab = 0,98 (±1,17). Общата оценка на ПС на вида в зоната е „неблагоприятно- незадоволително“. Съгласно картната информация, налична на интернет портала Натура 2000 видът не е наблюдаван на територията на община. В близост до новите УЗ няма наличие на оптимални местообитания, чиято площ в зоната е 1756,02ха. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2010 – категория слабо засегнат.

– 1171 Голям гребенест тритон (Triturus karelinii). Местообитанията му са свързани с водните екосистеми. В България е разпространен до надморска височина от 1400 m.


78

Обитава блата, наводнени изкопи и други застояли водоеми, като предпочита изобилстващите с подводна растителност. В стандартните формуляри на ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и видът е отбелязан като наличен (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) видът не е установен в зоната и общата оценка за ПС на вида е „неблагоприятно- незадоволително“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и видът е отбелязан като наличен (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност.

Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2010 – категория слабо засегнат. За изследваните зони няма предварителни данни за плътността и обилието на вида. По време на полевите изследвания в зоната няма намерени екземпляри.

Клас Влечуги ( Reptilia ): – 1220 Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis). В повечето области от ареала си, Европейската блатна костенурка може да бъде открита в разнородни бавнотечащи води или блатисти местности, някои от които напълно могат да пресъхнат по време на лятото. Типични примери са дренажни канали, рибарници, блата, езерца, реки и малки потоци, бракичните води на естуарите, крайбрежни водни площи. Характерно за местообитанията е наличието на богата водна растителност. Новоизлюпените малки предпочитат плитки води с не повече от половин метър дълбочина.


79

В стандартните формуляри на ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан-буфер” е отчетено, че няма никакви цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът за двете зони е отбелязан съответно като типичен (С) и наличен (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отчетено, че няма никакви цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като типичен (С). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) в рамките на полевите проучвания в зоната са установени 7 екземпляра, от които 1 женски и 1 неполово зрял. Изследвани са 5 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 74642,65 м. Средната стойност на обилието на вида е 0,18 екз. на 1000 м (Ab = 0,18±0,22). Минималният отчетен брой на костенурките е 0,04 екз. на 1000 м, а максималният – 0,44 екз. на 1000 м. Общата оценка на ПС на вида в зоната е „неблагоприятно- незадоволително“. Новопроектираните устройствени зони не засягат местообитания на вида. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2010 – категория слабо засегнат.

– 1219 Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) Разпространение у нас: среща се в цялата страна до около 1300 м.н.в., с изключение на Северозападна България и високите полета (и околните планини) на Западна България. Вследствие на интензивното земеделие е почти напълно изчезнала от Тракийската низина и от много райони на Дунавската равнина. Местообитание: Обитава както и открити пространства с разпръсната дървесна и храстовидна растителност, така и разредени гори и храсталаци. Храна: През пролетта и есента е активна почти целодневно, а през летните месеци само сутрин и привечер. На много места се наблюдават сезонни миграции – в


80

началото на лятото към по-гористи места, а в края на лятото към по-открити. Храни се с тревисти растения, по-рядко с опадали плодове и др. Копулацията обикновено е през април и първата половина на май. Яйцата се снасят в началото на лятото, а малките се излюпват в края на лятото или началото на есента.

В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отчетено, че няма никакви цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като много рядък (V). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (A) отлична стойност. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) няма установени находища на вида в зоната, а видът отсъства в 73.9% от територията й. Липсват и оптимални местообитания на вида. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и видът е отбелязан като наличен (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) видът не е установен в зоната, общата оценка за ПС на вида е „неблагоприятно-незадоволително“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и видът е отбелязан като наличен (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (В) не изолирана популация, но на границата на района на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Мерки за защита: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4. IUCN 2007, категория уязвим.


81

– 1217 Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) Разпространение у нас: среща се в цялата страна до около 1300 м.н.в., с изключение на Северозападна България и високите полета (и околните планини) на Западна България. Вследствие на интензивното земеделие е почти напълно изчезнала от Тракийската низина и от много райони на Дунавската равнина. Местообитание: Обитава както и открити пространства с разпръсната дървесна и храстовидна растителност, така и разредени гори и храсталаци. Храна: През пролетта и есента е активна почти целодневно, а през летните месеци само сутрин и привечер. На много места се наблюдават сезонни миграции – в началото на лятото към по-гористи места, а в края на лятото към по-открити. Храни се с тревисти растения, по-рядко с опадали плодове и др. Копулацията обикновено е през април и първата половина на май. Яйцата се снасят в началото на лятото, а малките се излюпват в края на лятото или началото на есента. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и видът е отбелязан като наличен (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (A) отлична стойност. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) в рамките на проучването видът не е установен в зоната, и отсъства в 92,94% от цялата територия на зоната. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и видът е отбелязан като наличен (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) видът не е установен в зоната в рамките на картирането, общата оценка за ПС на вида е „неблагоприятно-незадоволително“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” е отчетено, че няма никакви цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като много рядък (V). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (В) не изолирана


82

популация, но на границата на района на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Мерки за защита: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4. IUCN 2007, категория почти застрашен.

– 1279 Ивичест смок (Еlaphe quatuorlineata) Разпространение и численост в България. Установен е само в Петричко-Санданската котловина, долината на р. Струмешница и южната половина на Кресненския пролом. В равнинните части на Петричко-Санданската котловина е почти унищожен поради големия дял на обработваемите площи и е останал предимно в подножието на околните планини и някои островно разположени скалисти възвишения. В Кресненския пролом е намиран до 600 m н. в.. Числеността и плътността на популациите са неизвестни. През 1971–1975 г. в района на с. Горна Брезница (общ. Кресна), всред 437 неизбирателно събирани змии този вид е на 7-мо място по честота на намиране. Местообитания. Предимно нискостъблени гори и храсти в скалисти и други места с добре развит микрорелеф, на огрявани от слънцето склонове. Биология. Във втората половина на юни–началото на юли снася 5–14 яйца. Храни се главно с птици и техните яйца, по-рядко гризачи, понякога поглъща новородени зайчета, таралежчета и новоизлюпени сухоземни костенурки. Достига 180, рядко 200 cm дължина. Не е отровен.

В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и видът е отбелязан като наличен (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) установеното обилие по време на теренните изследвания е 0,10 екз. на 1000 м. общата пригодна площ според потенциалното местообитание на вида възлиза на 85% от площта на зоната. Общата оценка за ПС на вида в зоната е „неблагоприятно-незадоволително“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и видът е отбелязан като наличен (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) пригодните местообитания за вида са по-


83

малко от 1% от площта на зоната, а слабо пригодни са около 13% от площта й. Видът не е установен в зоната, но общата оценка за ПС на вида в зоната е „неблагоприятно-незадоволително“. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2010.4 – категория почти застрашен. 4.5.2.3 Бозайници, предмет на опазване в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” Разред Прилепи ( Chiroptera ): - 1308 Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus, Schreber, 1774). Разпространение у нас: Рядък вид, намиран в горски ландшафти, предимно в планинските и полу - планинските райони. Местообитание: Залесени райони, главно в планините. Ловува в окрайнини на гори, над пътища и алеи в гори и паркове. През лятото женските формират малки колонии в цепнатини на кората на дърветата. Зимният сън е главно в подземни убежища - студени пещери, с температура около 0 градуса. Храна: Малки насекоми, които често лови над водни басейни или събира от повърхността на листата. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отчетено, че местната популация на вида наброява 11-50 индивида и видът е отбелязан като много рядък (V). Не са установени находища. Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. В зоната не са установени находища на вида. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) площта на потенциалните местообитания е оценена на 810ha (8,53% от площта на защитената зона), а общата оценка за ПС на вида в зоната е „неблагоприятно-лошо“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” е отчетено, че местната популация на вида наброява 723-1358 индивида и видът е отбелязан като типичен (С). Установени са общо 3 находища. Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (В) 15% >= p > 2%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност.


84

Мерки за защита: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4. IUCN 2002, категория уязвим. - 1303 Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros). Разпространение у нас: Местообитание: Храна: Малки насекоми, които често лови над водни басейни или събира от повърхността на листата. Реализацията на проучването не засяга местообитания на вида. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и видът е отбелязан като наличен (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 2660,7 ha (28,0% от площта на защитената зона), а площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 32.0 ha (0.3% от площта на защитената зона). Общата оценка за ПС на вида в зоната е „неблагоприятно-незадоволително“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан-буфер”е отчетено, че няма никакви цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като типичен (С). В известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 73 екземпляра, а в летните общо 207 екземпляра. Стойността се приема като референтна и благоприятна. Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (В) 15% >= p > 2%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност.

В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” е отчетено, че видът е новоустановен за зоната. Популацията е оценена като незначителна (D).

Мерки за защита: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4. IUCN 2002, категория уязвим. - 1324 Голям нощник (Myotis myotis) В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и видът е отбелязан като наличен (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява


85

на (D) незначителна популация. В зоната не са установени находища за зимуване на вида, а в известните летни находища в зоната са били установени общо 9 екземпляра. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 5418 ha (57,0% от площта на защитената зона), а площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 175.4 ha (1.9% от площта на защитената зона). Общата оценка за ПС на вида в зоната е „неблагоприятно-лошо“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан-буфер” е отчетено, че местната популация на вида наброява 51-100 индивида и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (С) 15% >= p > 2%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (С) значима стойност. Установени са общо 3 находища в зоната, като в находищата на зимуване е установен 1 екземпляр, а в летните – общо 4 екземпляра. Стойността се приема като референтна и благоприятна. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” е отчетено, че видът е новоустановен за зоната. Популацията е оценена като незначителна (D).

Мерки за защита: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4. IUCN 2007, категория почти застрашен. - 1304 Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и видът е отбелязан като наличен (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. В зоната не са установени находища за зимуване и летни находища на вида. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 1396 ha (14,7% от площта на защитената зона), а площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 36.8 ha (0.4% от площта на защитената зона). Общата оценка за ПС на вида в зоната е „неблагоприятно-незадоволително“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан-буфер” е отчетено, че местната популация на вида наброява 500-700 индивида и видът е отбелязан като типичен


86

(С). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (В) 15% >= p > 2%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност. В известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 556 екземпляра, а в летните - 26 екземпляра.

В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” е отчетено, че видът е новоустановен за зоната. Популацията е оценена като незначителна.

Мерки за защита: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4. IUCN 2007, категория почти застрашен. – 1310 Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi) В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отчетено, че липсват всякакви цифрови данни за популацията и видът е отбелязан като наличен (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (C) значима стойност. В зоната не са установени находища за зимуване и летни находища на вида. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) площта на потенциалните подходящи ловни местообитания е оценена на 6356 ha (66,9% от площта на защитената зона), а площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 17 ha (0.2% от площта на защитената зона). Общата оценка за ПС на вида в зоната е „неблагоприятно-незадоволително“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан-буфер” е отчетено, че местната популация на вида наброява 3000-5000 индивида и видът е отбелязан като типичен (С). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (В) 15% >= p > 2%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана


87

популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност. В известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 3912 екземпляра, а в летните - 1202 екземпляра.

В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” е отчетено, че видът е новоустановен за зоната. Популацията е оценена като незначителна (D).

Мерки за защита: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II и III, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4. IUCN 2007, категория уязвим.

– 1316 Дългопръст нощник (Myotis capaccinni) Обитава Карстови райони, често – близо до гора в гористи ландшафти. Изключително пещерен вид – през цялата година обитава пещери и подземни галерии. В повечето случаи летните убежища са малки, сухи и проветриви пещери. Зимни убежища са големи водни пещери с висока влажност и температура от 2 до 6 градуса. Извършва сравнително дълги миграции между летните и зимните си убежища. Ловува нощем край реки, главно с насекоми, уловени над водната повърхност. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и видът е отбелязан като наличен (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. В зоната не са установени находища за зимуване и летни находища на вида. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 16.8 ha (0.2% от площта на защитената зона), площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 6356 ha (66,9% от площта на защитената зона), но не са установени находища на вида, вкл. летни находища. ПС на вида в зоната е оценено като „неблагоприятно-незадоволително“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан-буфер” е отчетено, че местната популация на вида наброява 51-100 индивида и видът е отбелязан като много рядък (V). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (С) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (С) значима стойност. Установено е общо 1 находище. Стойността приемаме за референтна и благоприятна. В зоната не са установени летни находища на вида, а в известните находища за зимуване в зоната е бил установен общо 1 екземпляр.


88

Мерки за защита: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4. IUCN 2007, категория уязвим.

– 1307 Остроух нощник (Myotis blythii) В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и видът е отбелязан като наличен (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. В зоната не са установени находища за зимуване и летни находища на вида. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) в зоната са установени 3 находища. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 269.3 ha (2.8% от площта на защитената зона), площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 5418 ha (57,0% от площта на защитената зона). ПС на вида в зоната е оценено като „неблагоприятно-незадоволително“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан-буфер” е отчетено, че местната популация на вида наброява 51-100 индивида и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (С) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (С) значима стойност. Установено са общо 4 находища. Стойността приемаме за референтна и благоприятна. В известните находища за зимуване в зоната е бил установен общо 1 екземпляр, а в летните 6 екземпляра.

Мерки за защита: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4. IUCN 2007, категория почти застрашен.

– 1302 Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi) В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията на вида. Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. В зоната не са установени находища за зимуване и летни находища на вида. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 0,1 ha (0.0% от площта на защитената зона), площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 629 ha (6,6% от


89

площта на защитената зона), но не са установени находища на вида, вкл. летни находища. ПС на вида в зоната е оценено като „неблагоприятно-незадоволително“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан-буфер” е отчетено, че местната популация на вида наброява 6-10 индивида и видът е отбелязан като много рядък (V). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. В зоната не са установени находища за зимуване и летни находища на вида. Мерки за защита: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4. IUCN 2007, категория уязвим. – 1306 Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii) В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията на вида. Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. В зоната не са установени находища за зимуване и летни находища на вида. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 0,3 ha (0.0% от площта на защитената зона), площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 2309 ha (24,3% от площта на защитената зона), но не са установени находища на вида, вкл. летни находища. ПС на вида в зоната е оценено като „неблагоприятно-незадоволително“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан-буфер” е отчетено, че местната популация на вида наброява 101-250 индивида и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (В) 15% >= p > 2%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (B) добра стойност. В зоната не са установени находища за зимуване и летни находища на вида. Мерки за защита: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4. IUCN 2007, категория уязвим. – 1321 Трицветен нощник (Myotis emarginatus) В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отчетено, че липсват данни за популацията и видът е отбелязан като наличен (Р). Размерът и плътността на популацията


90

на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. В зоната не са установени находища за зимуване и летни находища на вида. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 144.2 ha (1.5 % от площта на защитената зона), площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 1747 ha (18,4 % от площта на защитената зона), но не са установени находища на вида, вкл. летни находища. ПС на вида в зоната е оценено като „неблагоприятно-незадоволително“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан-буфер” е отчетено, че липсват данни за популацията на вида и миграционната популация е отбелязан като налична (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (В) 15% >= p > 2%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Установено е общо 1 находище. В известните летни находища в зоната са били установени общо 2 екземпляра, а в находищата за зимуване 0 екземпляра.

Мерки за защита: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4. IUCN 2002, категория уязвим. – 1305 Южен подковонос (Rhinolophus euryale) В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отчетено, че липсват данни за популацията и видът е отбелязан като наличен (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. В зоната не са установени находища за зимуване и летни находища на вида. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 16.1 ha (0.2% от площта на защитената зона), площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 672 ha (7,1% от площта на защитената зона), но не са установени находища на вида, вкл. летни находища. ПС на вида в зоната е оценено като „неблагоприятно-незадоволително“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан-буфер” е отчетено, че липсват данни за популацията на вида и миграционната популация е отбелязан като налична (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (В) 15% >= p > 2%. Степента на опазване на


91

характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Установени са общо 2 находища. Стойността се приема за референтна и благоприятна. В известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 9 екземпляра, а летни находища на вида в зоната не са установени.

Мерки за защита: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4. IUCN 2007, категория уязвим. – 1321 Дългоух нощник (Myotis bechsteini) В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отчетено, че местната популация на вида наброява 11-50 индивида и видът е отбелязан като много рядък (V). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. В зоната не са установени находища за зимуване и летни находища на вида. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 123.9 ha (1.3% от площта на защитената зона), площта на потенциалните местообитания е оценена на 865 ha (9,1 % от площта на защитената зона), но не са установени находища на вида. ПС на вида в зоната е оценено като „неблагоприятно-лошо“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан-буфер” е отчетено, че местната популация на вида наброява 556-1111 индивида и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (В) 15% >= p > 2%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (B) добра стойност. Установено е 1 находище на вида в зоната. Мерки за защита: Уязвим вид. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4. IUCN 2002, категория уязвим.


92

Разред Хищници (Carnivora): – 1355 Видра (Lutra lutra, Linnaeus, 1758). Местообитанията му са свързани с разнообразни водни басейни. Предпочита водоеми, обрасли с гъста крайбрежна растителност или с труднодостъпни скалисти брегове. Активна е през нощта, но на труднодостъпни за човека места – и през деня. Храни се с риба, водни полевки, птици, жаби, раци. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отчетено, че местната популация на вида е представена от 25-30 i и видът е отбелязан като типичен (C). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ площта обхващаща водното огледало и всички водоеми в зоната и ивицата от 20 м в страни от границата на водата върху брега е 3137,15499 ха. Общата дължина на подходящите брегове с различна пригодност е 262,23 км и площ 1978,84265 ха. В зоната не е регистрирана фрагментация на местообитанията на вида. ПС на вида в зоната е оценено като „благоприятно“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” е отчетено, че местната популация на вида е представена от 3-4 i и видът е отбелязан като типичен (C). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (С) средно или слабо опазване (всички други комбинации); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (С) значима стойност. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) общата площ на потенциалните нефрагментирани местообитания е 181,224 хa от площта на зоната, а общата дължина на подходящи брегове с различна пригодност е 22,4 км. Общата оценка за ПС на вида в зоната е „благоприятно“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” е отчетено, че местната популация на вида е представена от 15-20 i и видът е отбелязан като типичен (C). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата


93

територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, CITES – Приложение I, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, Червена книга на България – Уязвим, IUCN 2007 – категория почти застрашен. – 1352 Европейски вълк (Canis lupus, Linnnaeus, 1758). Вълкът е изключително мобилен хищник, който за денонощие изминава до 70 км, което му помага при намирането на храна и му позволява да затвърди трайно присъствие в природата. Най – вероятно на неговата мобилност се дължи отчетената наличност в ЗЗ, както и на факта, че той има трайно присъствие във Витоша и Рила. В района на най-близката територията видът не се среща. Местообитанията му са свързани с лесистите терени, където вида се чувства спокоен. Този едър хищник избягва човешкото присъствие, както и въздействия от неговата жизнена дейност. В стандартните формуляри на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията на вида. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) в защитена зона „Река Тунджа 1“ не е установено присъствие на вида. Няма и условия за размножаване. Тъй като се предполага, че вида използва тази зона не за размножаване, а за преминаване към ЗЗ „Централен Балкан – буфер” и други съседни зони. Според модела на пригодните местообитания, 2,82 км2 са потенциално пригодни за вида, което е 3,45% от цялата площ на зоната. Не се очаква видът да се задържа и да ловува на територията на зоната. Общата оценка за ПС на вида в зоната е „неблагоприятно - незадоволително“. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, ЗЛ, Бернска конвенция – Приложение II, CITES – Приложение II, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 4, Червена книга на България – Уязвим, IUCN 2007 – категория незастрашен.. – 2635 Пъстър пор (Vormela peregusna, Guldenstaedt, 1770). Видът освен гори и храсталачни съобщества, обитава и открити територии. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и видът е отбелязан като наличен (P). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от


94

значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) в зоната са установени 3 находища на вида. Площта на потенциалните местообитания на пъстрия пор на територията на ЗЗ „Река Тунджа 1”, изчислена въз основа на изготвения модел, възлиза на 6116,6 хектара, т.е. приблизително 61 км². Подходящите местообитания представляват приблизително 64 % от общата площ на зоната и са равномерно разположени по нейната дължина. Според изготвения въз основа на регистрациите на целевия вид модел на ефективно заетите местообитания, тяхната площ възлиза на приблизително 4020 хектара, или 40 км². В зоната липсват бариери с антропогенен произход. ПС на вида в зоната е определено като „неблагоприятно-незадоволително“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и видът е отбелязан като наличен (P). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (С) слабо или средно опазване; Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (B) добра стойност. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) видът не е установен в зоната. Общата площ на подходящите местообитания е 807 хa от площта на зоната. Общата оценка за ПС на вида в зоната е „неблагоприятно-лошо“. Променена е оценката по отношение опазване на вида в зоната (Con.) – от В на C, поради установените заплахи в пригодните за пъстрия пор местообитания в зоната - изграждане на соларно поле в оптимално местообитание с колония на оптималната плячка на вида, недостатъчна паша на места, опожаряване, път с интензивен трафик и др. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и видът е отбелязан като наличен (P). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация.


95

Мерки за защита: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, Червена книга на България – Уязвим, IUCN 2010 – категория Уязвим. - 1335 Лалугер (Spermophilus citellus) Обитава открити необработваеми места, покрити с ниска тревна растителност (ливади, пасища, сухи степи, покрайнините на обработваемите полета, покрай пътища и др.). Предпочита черноземни почви, канелени горски почви, планинско ливадни и др. Видът обитава необработваеми земи (целини, пасища, ливади и др.), покрити с ниска тревиста растителност, върху еднородни, слабоуплътнени водопропускливи почви. Не заселва обработваеми площи, макар да навлиза в тях за хранене (Стефанов, 2006). В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отчетено, че няма никакви цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като типичен (С). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. В зоната има 5 установени находища (най-малко 4 лалугерови колонии). Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) общата площ на регистрираните находища на Европейския лалугер в оптимални местообитания е 1937,8 ха и субоптимални местообитания е 5907 ха. В резултат на направения индуктивен модел общата площ на потенциалните местообитания за целевия вид е както следва: оптимални местообитания – 2074,9 ха и субоптимални местообитания – 6725,4 ха. В защитената зона съществуват достатъчно на брой биокоридори между заселените и потенциалните местообитания на вида. Състоянието на Европейския лалугер в защитената зона е „неблагоприятно-незадоволително“ поради факта, че са установени недостатъчна интензивност на коситбата/пашата и от там високия тревостой. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” е отчетено, че няма никакви цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като типичен (С). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк


96

обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (С) значима стойност. Установени са 2 находища в зоната. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) по време на теренните проучвания са засечени 5 звука на тревога издавани от лалугерите и са наблюдавани 11 индивида. Средният брой лалугерови дупки на 100 метров трансект (n = 8) е 3,5 (SD = 4,1). Общата площ на регистрираните находища на Европейския лалугер в оптимални местообитания е 193,3 ха и субоптимални местообитания е 522,2 ха. Общата оценка за ПС на вида в зоната е „неблагоприятно-незадоволително“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” е отчетено, че няма никакви цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като типичен (С). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (С) средно или слабо опазване; Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) отлична стойност. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2, Бернска конвенция – Приложение II, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, Червена книга на България – Уязвим, IUCN 2010 – категория Уязвим. - 1371 Дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica) - Разпространение: среща се по високите планини в Европа (включително България) и някои ограничени части на Азия. Местообитания: Стръмни скалисти склонове, гори и високопланинската безлесна зона. Ареалът й на разпространение обикновено се намира между 800 и 2500 m надморска височина. Дивата коза е един от малкото истински европейски диви бозайници. Дивата коза се катери отлично по стръмни и скалисти участъци с голяма сигурност и прави огромни скокове над планински пропасти. Размножаване: По време на размножителния период, мъжките заемат определена територия, която маркират със секрет от основата на рогата си, който натриват на ключови места. Хранене: с всякаква храна от растителен произход, зимно време изкопава корени и яде също така мъх, лишеи и пъпки. Живее до 18-25 години. Най-големите неприятели на дивата коза са скалният орел, рисът, мечката, вълкът и лисицата. Най-развити при нея са слухът, зрението и обонянието. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан-буфер” е отчетено, че видът подържа местна популация с брой на индивидите 25-40 (i). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (С) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); Степента


97

на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (A) (почти) изолирана популация; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност; Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 4, Директива 92/43/ЕИО – Приложение 2, Бернска конвенция – Приложение 3, IUCN 2010.4 – категория застрашен вид. −−−− 1354 Кафява мечка (Ursus arctos) Разпространение: В България кафявата мечка е представена от две субпопулации обитаващи двата най-големи планински масива в страната - Старопланинския и Рило-Родопския. Общата територия на разпространение на вида е около 1 100 000 ha. Западната част на Средна гора служи като своеобразен мост, чрез който двете субпопулации са свързани. Местообитания: иглолистни и широколистни гори обикновено над 600–1000 m н. в., субалпийски храсталаци, скални масиви и ждрела. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” е отчетено, че местната популация на вида е представена от 47 (i). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (В) 15% >= p > 2%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Директива 92/43/ЕИО – Приложение 2 и 4, БЕК-ІІ; CITES-II, Червена книга на България – Застрашен, IUCN 2010 – категория Незастрашен. 4.5.2.4 Безгръбначни животни, предмет на опазване в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” Клас Ракообразни (Crustacea):

– 1093 Ручеен рак (Austropotamobius torrentium). Обитава потоци, ручеи и горните течения на реките в планинските райони. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” няма цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като типичен (C). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на


98

разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) видът не е установен по време на теренните изследвания. Общата площ на потенциалните местообитания е 27,01 ha. От 10% до 50% от потенциалните местообитания са в неблагоприятно състояние. ПС на вида в зоната е оценено като „неблагоприятно- незадоволително“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка няма цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като типичен (C). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013), общата площ на потенциалните местообитания в зоната е 14,26 ha. Обилието на вида в зоната е равно на референтната стойност Ab=0,01екз./м2 (±0,04). Общата оценка за ПС на вида в зоната е „неблагоприятно-незадоволително“. Резултатите от теренните изследвания показват, че популацията на вида в зоната е в много добро състояние и на базата на тези данни е променена цялостната оценка за вида от B (добра стойност) на A (отлична стойност). В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” няма цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като типичен (C) и видът е отбелязан като типичен (C). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (В) 15% >= p > 2%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност.

- 1032 Бисерна мида (Unio crassus)

Обитава реките и потоците в зоната с чисти течащи води богати на кислород с корита покрити с дребен чакъл или пясък. Този вид е много чувствителен към еутрофикацията. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” няма цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и


99

плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) е установено 1 геореферирано находище. В изследваните 62 трансекта от по 100 м2 са установени общо 5 екземпляра (5 черупки) от целевия вид. Средната стойност на обилието на вида в зоната е 0,0008 екз./м2

(Ab = 0,0008±0,001). Площта на ефективно заетите местообитания от вида, в които той е намерен през периода на изследването е 17,02 ha. По данни от крайната карта на разпространението на вида в зоната, общата площ на потенциалните местообитания е 493,70 ha. ПС на вида в зоната е оценено като „неблагоприятно- незадоволително“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” няма цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (С) значима стойност.

Клас Насекоми (Insecta) – 1088 Обикновен сечко (Cerambyx cerdo). Жизненият цикъл на вида е свързан със стари дъбови дървета, където се развива ларвата му. Предпочита изложени на слънце, болни или умиращи стари дъбове (най-вече летен дъб, по-рядко зимен дъб, бук или бряст). Предпочитани се овлажнени стволове на слънчеви места във гори на фаза на старост и разпадане. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” няма цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно


100

възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013), общата площ на подходящите местообитания е 318.35 ха, но видът не е установен в зоната. Общата площ на потенциалните местообитания е 764.70 ха. ПС на вида в зоната е определено като „неблагоприятно – незадоволително“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” няма цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност. Установено е 1 находище. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Директива 92/43/ЕИО– Приложение 2 и 4, IUCN 2010.4 – категория уязвим.

– 1083 Бръмбар рогач (Lucanus cervus). Жизненият цикъл на вида е свързан със стари дъбови гори. Женската снася яйцата си в стари дъбови пънове. Ларвите се хранят с полуизгнила дървесина. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” няма цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) общата площ на подходящите местообитания е 954.03 ha, а общата площ на потенциалните местообитания е 1841.12 ha. ПС на вида в зоната е определено като „неблагоприятно – незадоволително“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” няма цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (В) 15% >= p > 2%. (В) добро опазване добре запазени елементи,


101

независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка“ няма цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (С) значима стойност. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение III, Директива 92/43/ЕИО– Приложение 2, IUCN 2010.4 – не фигурира. - 1089 Буков сечко (Morimus funereus). Видът е свързан със старите букови гори. Ларвата се развива в мъртвата дървесина в буковите дървета. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” няма цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013), общата площ на подходящите местообитания е 868.58 ha, а общата площ на потенциалните местообитания е 991.27 ha. ПС на вида в зоната е определено като „неблагоприятно – незадоволително“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” няма никакви цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата


102

територия на страната се оценява на (В) 15% >= p > 2%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2, Директива 92/43/ЕИО– Приложение 2, IUCN 2010.4 – категория уязвим. - 1087 Алпийска розалия (Rosalia alpine). Рядък вид, обитаващ стари букови масиви с надморска височина 500 – 1000 м. Ларвата е изключително свързана с тези гори. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” липсват всякакви данни за популацията на вида. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013), зоната е с неподходящи за вида местообитания – липсват основните хранителни растения или техни заместители. Границите на зоната почти плътно следват коритото на река Тунджа. Горите като цяло са рудерализирани. Няма никакви данни за историческото присъствие на този вид в границите на зоната. Срещането на 1087 Rosalia alpina в зоната следва да се изключи от стандартния формуляр до намирането на доказателствен материал. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” няма никакви цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (В) 15% >= p > 2%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка“ липсват цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като много рядък (VR). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Директива 92/43/ЕИО– Приложение 2, IUCN 2010.4 – категория уязвим.


103

– 1037 Офиогомфус (Ophiogomphus cecilia).

В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отбелязано, че няма цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (С) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) са установени 6 геореферирани находища. Шестте находища са регистрирани в границата на територии със степен на пригодност 0,20 – 0,50. Общата площ на потенциалните местообитания е 6624,01 ha по данни от крайната карта на вида за зоната (69,70 % от общата площ на зоната). Общата площ на ефективно заетите местообитания за вида за зоната е 3373,63 ha (35,50 % от общата площ на зоната и 50,93 % от общата площ на потенциалните местообитания). ПС на вида в зоната е определено като „благоприятно“. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Директива 92/43/ЕИО – Приложение 2.

- 1065 Еуфидриас (Euphydryas aurinia). Рядък вид пеперуда, която се среща в южна България. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан-буфер” е отбелязано, че няма цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (В) 15% >= p > 2%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (А) (почти) изолирана популация; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Директива 92/43/ЕИО – Приложение 2, IUCN 2010.4 – категория непроучен вид. - 4053 Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides). Този представител на шипогърдите скакалци се среща по тревистата растителност на ливади и пасища, в ниските части на страната.


104

В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан-буфер” е отбелязано, че липсват всякакви данни за популацията на вида. Резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ показват, че видът не се среща в зоната и същият е изваден от формуляра. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Директива 92/43/ЕИО – Приложение 2.

- 4042 Polyommatus eroides. Рядък вид пеперуда, срещана при тревни съобщества. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан-буфер” е отбелязано, че няма цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (С) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (А) (почти) изолирана популация; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност.

Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Директива 92/43/ЕИО – Приложение 2.

- 1078 Calimorpha quadripunctaria. Видът, както гъсениците, така и имагото, обитават райони със засолени почви - степи, равнини, блата и плитки засолени езера в условията на топъл климат и засушаване през лятото.

В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан-буфер” е отбелязано, че няма цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като типичен (С). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (В) 15% >= p > 2%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2, Директива 92/43/ЕИО – Приложение 2.

- 1060 Lycaena dispar. Вид пеперуда от семейство Синевки. Обитава гористи местности и влажни места.

В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан-буфер” е отбелязано, че няма никакви цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан


105

като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (С) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (В) не изолирана популация, но на границата на района на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Директива 92/43/ЕИО – Приложение 2, IUCN 2010.4 – категория почти застрашен от изчезване вид.

- 4052 Одонтоподизма (Odontopodisma rubripes). Видът се среща в тревни площи на ливади и пасища. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан-буфер” е отбелязано, че липсват всякакви данни за популацията на вида. Резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ показват, че видът не се среща в зоната и същият е изваден от формуляра. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Директива 92/43/ЕИО – Приложение 2, IUCN 2010.4 – категория непроучен вид.

- 4045 Ценагрион (Coenagrion ornatum) В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отбелязано, че няма цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (С) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) са установени 10 геореферирани находища в зоната. Общата площ на потенциалните местообитания е 3353,50 ha по данни от крайната карта на разпространението на вида за зоната (35,29 % от общата площ на зоната). Общата площ на ефективно заетите местообитания за вида за зоната е 1102,71 ha (16,96 % от общата площ на зоната и 32,88 % от общата площ на потенциалните местообитания). ПС на вида в зоната е определено като „благоприятно“.


106

В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” е отбелязано, че няма цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) общата площ на ефективно заетите местообитания за вида за зоната е 7,02 ha, а общата площ на потенциалните местообитания е 208,49 ha. Общата оценка за ПС на вида в зоната е „благоприятно“. В стандартния формуляр критерий “Pop.”, който оценява относителния размер или плътност на популацията на обекта, в сравнение с тези на националната популация, е променен от клас C на клас D (незначителна), поради много ниската стойност на съотношението между размера на популацията на обекта и популацията на територията на страната – по-малко от 0,1% (0,039). В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан-буфер” е отбелязано, че няма цифрови данни за размера/плътността на популацията и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2, Бернска конвенция – Приложение II, Директива 92/43/ЕИО – Приложение 2, IUCN 2010.4 – категория непроучен вид.

4.5.2.5 Растения, предмет на опазване в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка”

Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) – добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. В предмета на опазване на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” са описани следните видове растения, които са предмет на целенасочено опазване: - 1381 Dicranum viride Разпространение в България. Среща се в Стара планина (Зап. – над с. Стакевци), Пирин (край х. „Демяница“). Морфология и биология. Многогодишен листнат връхноплоден мъх. Образува възглавничковидни твърди тъмнозелени чимчета, в основата с ръждива


107

плъст. Стъблата изправени, 1–4 cm високи. Листата спирално разположени, слабо отклонени от стъблото, прави, в основата овално ланцетни, нагоре постепенно дълго жлебовидно и тясно заострени, целокрайни. Върхът силно чуплив, често липсва при по-старите листа. Жилката завършва във върха, гладка до слабо назъбена откъм гръбната страна в горната си част. Двудомен, рядко спороноси. Размножава се главно вегетативно чрез листни фрагменти. Местообитания и популации. Расте върху кората на стари широколистни, рядко върху иглолистни дървета или скали. Индикатор за стари гори. Популациите са с ограничено разпространение и ниска плътност. Природозащитен статут. Застрашен [CR]. ЗБР, ДХ, БК. Видът е включен в Червената книга на мъховете в Европа в категорията „уязвим“. В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан-буфер” е отчетено наличието на 150 екземпляра и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (А) 100% >= p > 15%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване; Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (А) почти изолирана популация; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Директива 92/43/ЕИО – Приложение 2, CITES(2), IUCN 2010.4 – категория Уязвим VU. - 1393 Drepanocladus vernicosus В стандартния формуляр на ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан-буфер” е отчетено наличието на 331 екземпляра и видът е отбелязан като рядък (R). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (В) 15% >= p > 2%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (А) почти изолирана популация; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност. Мерки за защита: Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Директива 92/43/ЕИО – Приложение 2, CITES(2), IUCN 2010.4 – непроучен. - 4103 Калописиева дактилориза (Dactylorhiza kalopissii) В стандартния формуляр на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1” е отбелязано, че местната популация на вида е представена от 200-250 i. Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (А) 100% >= p > 15%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за


108

вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (В) не изолирана популация, но на границата на района на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Съгласно данни от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“ (МОСВ, 2013) видът не е обследван в рамките на проекта. По дедуктивен модел е определено, че общата площ на популациите е 1,1 ха. 4.5.2.6 Птици, предмет на опазване в ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер”. Степента на опазване (или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (А) – отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване);

Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (С) – не изолирана популация в широк обхват на разпространение;

В Стандартния формуляр за тази ЗЗ, като приоритетни за опазване видове (такива от Приложение I на Директива 2009/147/EC), са дадени 38 вида птици. По-долу е направен подробен самостоятелен анализ по отношение разпространението, екологията, регистрираното присъствие или вероятното такова за всеки отделен вид от приоритетните за опазване видове птици (такива от Приложение I на Директива 2009/147/EC), които са предмет на опазване в ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер”:

- A215 Бухал (Bubo bubo Linnaeus, 1758). Разпространение в България: Планини, предпланини, стари широколистни гори, скалисти терени в ниски части на страната, открити територии в равнини и планини(при ловуване), части от Черноморското крайбрежие. Гнездови местообитания: Основно непристъпни скални масиви, рядко и стари широколистни гори. Хранителни местообитания: Основно открити територии, а рядко и проредени гори и храсталачни съобщества. Характер на пребиваване: Местен(постоянен) вид. Хранене: бозайници, птици, влечуги, насекоми, както и мърша. В Стандартния формуляр е отчетено, че местната популация се състои от 9 гнездящи двойки. Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (В) 15% >= p > 2%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана


109

популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. -A246 Горска чучулига - Lullula arborea Linnaeus, 1758. Разпространение в България: Наблюдава се почти по цялата територия на страната – в ниските и равнинни части, в предпланини и хълмисти територии, в планини. Местообитания: Открити територии в равнини, котловини, хълмисти терени, до и сред гори и горски масиви и комплекси. Гнездещ прелетник. Хранене: Дребни безгръбначни, основно насекоми, и семена. В Стандартния формуляр е отчетено, че местната популация се състои от 145 гнездящи двойки. Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (С) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност.

-A224 Козодой - Caprimulgus europaeus Linnaeus, 1758 Разпространение в България: наблюдава се почти по цялата територия на страната. Местообитание: Равнинни, полупланински и нископланински гори, най-често широколистни. Характер на пребиваване Прелетен (гнездещ прелетник) и преминаващ. Хранене: Летящи насекоми. В Стандартния формуляр е отчетено, че миграционната популация е представена от 119 гнездящи двойки. Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (С) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност.

- A122 Ливаден дърдавец - Crex crex Linnaeus, 1758. Разпространение в България: През размножителния период и по време на сезонните миграции в открити територии на различни места в ниските части на страната, по време на миграции по Черноморското крайбрежие, Ловешка област, Плевен, Софийско. Местообитание: Обработваеми площи в равнини и полупланински райони. Предпочита по – влажни терени в съседство, покрити с избуяла тревна растителност. Характер на пребиваване: Прелетен (гнездещ прелетник) и преминаващ. В Стандартния формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за местната популация, а миграционната популация е отбелязана като налична (Р). Размерът и плътността на


110

популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (С) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност.

-A234 Сив кълвач - Picus canus Gmelin, 1788. Разпространение в България: Среща се в различни части на страната. Регистриран е на н. в. не по-големи от 800-900 m, като над тази граница (900 m н. в.) срещането на индивиди и регистрирането на случаи на гнездене следва да се смята за твърде малко вероятно. Местообитание: Обитава основно стари и средновъзрастни широколистни гори в равнини и в нископланински части, а също и паркове, в т. ч. и вътрешноградски (напр. редки случаи на гнездене и опити за гнездене са регистрирани в големите вътрешноградски паркове на гр. София (Кючуков, 1995, 2000, 2001а,б, 2002). Характер на пребиваване: Постоянен вид. Хранене: Основно насекоми, а през есенно-зимния период и плодове и семена. В Стандартния формуляр е отчетено, че местната популация на вида в ЗЗ е представена от 39 гнездящи двойки. Този брой гнездящи двойки, спрямо числеността на вида в страната, е оценен на (С) – 2% >= p > 0%. Степента на опазване (или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (А) – отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (C) – неизолирани гнездещи двойки в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (А) – отлична стойност. -A236 Черен кълвач – Dryocopus martius Разпространение и численост в България. Постоянен вид. До 50-те години на XX в. е широко разпространен в планинските и равнинните гори. Към 1980 г. има данни за срещането му в Стара планина, Рило-Родопския масив, Странджа, Средна гора и по-рядко в равнините. Проучванията след това сочат по-широко разпространение в планините и нови находища в равнините. Местообитания. Предпочита обширни стари иглолистни, букови и смесени гори. Природозащитен статус в България: уязвим В Стандартния формуляр е отчетено, че местната популация на вида в ЗЗ е представена от 42 гнездящи двойки. Този брой гнездящи двойки, спрямо числеността на вида в страната, е оценен на (С) – 2% >= p > 0%. Степента на опазване (или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (А) – отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (C) – неизолирани гнездещи двойки в широк обхват на


111

разпространение; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (В) – добра стойност. -A338 Червеногърба сврачка - Lanius collurio Linnaeus, 1758. Разпространение в България: Наблюдава се по цялата територия на страната. Местообитание: Открити територии с малко количество ниска и некомпактна дървениста растителност, храсталачни съобщества, проредени участъци на гори, паркове, градини, населени места, промишлени зони. Характер на пребиваване: Прелетен(гнездещ прелетник). Хранене: Основно насекоми, в т. ч. и едри, и други безгръбначни, като индивидите проявяват и хищничество към себеподобни – регистрирани са случаи на хранене с малки на дребни птици, а също и с дребни бозайници, влечуги, земноводни. В Стандартния формуляр е отчетено, че местната популация на вида е представена от 500 гнездящи двойки. Този брой гнездящи двойки, спрямо числеността на вида в страната, е оценен на (С) – 2% >= p > 0%. Степента на опазване (или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (В) – добро опазване; Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (C) – неизолирани гнездещи двойки в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (В) – добра стойност. -A030 Черен щъркел (Ciconia nigra Linnaeus, 1758). Разпространение в България: Наблюдава се почти по цялата територия на страната. Местообитание: За разлика от белия щъркел, който живее в населени места и в други застроени територии, черният щъркел избягва човешкото присъствие – обитава извънселищни територии. Гнезди основно по непристъпни скални масиви, а, макар и рядко – и по едроразмерни дървета в гори. Хранене: Ловните територии са основно водни обекти – реки, рекички, потоци, езера, блата, а по-рядко – и мочурливи места и влажни ливади с ниска тревна растителност. За разлика от белия щъркел, черният много по-често и то основно, се храни с риба. Характер на пребиваване: Прелетен(гнездещ прелетник) и преминаващ. Хранене: Риби, и други водни животни. В Стандартния формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за местната популация на вида, а миграционната е отбелязана като налична (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) – отлично опазване; Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност. - А238 Среден пъстър кълвач (Picoides medius) У нас се среща в широколистни и смесени гори, паркове и стари овощни градини, рядко в стари гори сред открити пространства и по-обширни крайречни насаждения. Постоянно пребиваващ вид. През зимата се среща по-често в равнини.Гнезда с яйца са наблюдавани през май, а в началото на юни - излюпени


112

малки. Хралупата се дълбае за 8-20дни. Мътят и двете птици. Малките напускат гнездото на 20-23 дневна възраст. Насекомоядна птица, която се храни специализирано с вредни за горското стопанство насекоми. Рядко използва за храна яйцата и личинките на мравки. Защитен вид. В Стандартния формуляр е посочено, че територията на ЗЗ е постоянно обитавана от 57 гнездящи двойки. Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) – отлично опазване; Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност. -А511 Ловен сокол (Falco cherrug). Постоянен и преминаващ вид, в миналото значително по-често срещащ се, за разлика от сегашното му състояние в страната. В края на XX и началото на XXI в., е установен катастрофален спад на числеността му. В страната за вида са били характерни два типа гнездови местообитания – заливни гори и скални комплекси в равнинни и планински райони в близост до открити територии. С намаляването на влажните зони и заливните гори двойките се установяват по-често в планините. Гнезди по скали и дървета в гнезда на други видове птици или по скални корнизи и ниши(не строи гнезда, яйцата по скални масиви биват снасяни и мътени върху самата скална подложка или върху навети, свлечени или отронени от скалата прахови, пясъчни или други материали). Храни се главно с дребни гризачи(лалугерите заемат важен дял от храната на вида, в т. ч. и при изхранването на малките) и влечуги, а също и с птици.

В Стандартния формуляр е посочено, че миграционната популация на вида е представена от 3 зимуващи индивида. Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (А) 100% >= p > 15%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) – отлично опазване; Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. -А080 Орел змияр (Circaetus gallicus). Регистриран е, в т. ч. и като гнездещ, в различни части на страната - в равнинни, предпланински и нископланински части. Двойките гнездят по високи дървета, обикновено в гори и в гористи територии, но индивидите ловуват в открити и полуоткрити територии, в скални и каменисти терени, в проредени гори, в т. ч. с поляни, просеки, сечища, но не и в гъсти горски или храсталачно-горски участъци. Гнездещ прелетник. Храни се основно с влечуги, но и със земноводни, дребни бозайници, насекоми.

В Стандартния формуляр е отчетено, че миграционната популация на вида е налична (P). Този брой гнездещи двойки, спрямо числеността на вида в страната, е оценен на (C) – 2% >= p > 0%. Степента на опазване(или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които


113

са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (А) – отлично опазване; Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (C) – неизолирани гнездещи двойки в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (С) – значима стойност.

- A091 Скален орел (Aquila chrysaetos) Разпространение в България: У нас се среща във високите части на планините, предимно в Централна и Западна Стара планина, Рила, Пирин, Родопите, Осогово. Храна и местообитания: Храни се с разнообразни дребни животни, но предпочита лалугери и сухоземни костенурки, които разчупва, като ги пуска отвисоко върху скали. Лови и врани, кеклици, зайци, лисици, змии и др. Обитава скали в близост до открити пространства. Гнездене: Гнездото е най-често в скална ниша, но гнезди и по големи дървета. Снася 1 – 3 яйца, има едно поколение годишно през периода март-юли.ниски райони като Източните Родопи и Източна Стара планина. Миграция и зимуване: Постоянен вид. През зимата скита в търсене на храна, особено младите индивиди. Природозащитен статус в България: Уязвим вид.

В Стандартния формуляр е отчетено, че местната популация на вида в ЗЗ е представена от 6 гнездящи двойки. Този брой гнездещи двойки, спрямо числеността на вида в страната, е оценен на (В) – 15% >= p > 2%. Степента на опазване(или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (А) – отлично опазване; Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (C) – неизолирани гнездещи двойки в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (А) – отлична стойност.

- A104 Лещарка (Bonasia bonasia) Разпространение в България: У нас се среща в планините Рила, Пирин, Западни Родопи, Стара планина, Витоша, Осоговска планина, Беласица и Средна гора. Храна и местообитания: Храни се с реси на дървета, семена, пъпки и други зелени части на растенията, както и с плодчета и насекоми. Обитава широколистни, смесени и иглолистни гори в планините. Гнездене: Гнезди на земята в основата на храст или паднало дърво. Снася 6 – 12 яйца, има едно поколение годишно през периода април-юни. Миграция и зимуване: Постоянен вид. Природозащитен статус в България: Застрашен вид.

В Стандартния формуляр е отчетено, че местната популация на вида в ЗЗ е представена от 71 мъжки индивида. Този брой, спрямо числеността на вида в страната, е оценен на (С) – 2% >= p > 0%. Степента на опазване (или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (А) – отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (С) – неизолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (А) – отлична стойност.

- A103 Сокол скитник (Falco peregrinus) Разпространение в България: Има разпръснато разпространение в планинските и полупланинските части на страната. По-чест в Стара планина, Предбалкана, Рила, Пирин и Родопите. Храна и местообитания: Храни се с птици,


114

които лови във въздуха. Обитава скални стени и ждрела от морското равнище до високите части на планините. Среща се и в градове с високи сгради. Гнездене: Гнезди в скални ниши и по корнизи на високи сгради в градовете. Снася 2 – 4 яйца, има едно поколение годишно през периода март-юни. Миграция и зимуване: Постоянен вид. През зимата у нас зимуват птици от Северна Европа. Природозащитен статус в България: Застрашен.

В Стандартния формуляр е отчетено, че миграционната популация на вида в ЗЗ е представена от 5 гнездящи двойки. Този брой гнездещи двойки, спрямо числеността на вида в страната, е оценен на (В) – 15% >= p > 2%. Степента на опазване(или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (А) – отлично опазване; Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (C) – неизолирани гнездещи двойки в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (А) – отлична стойност.

- A239 Белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos) Разпространение и численост в България. Постоянен. До средата на 20 в. се е срещал във всички планини. Около 1980 г. са потвърдени находища в някои планини. Гнезди в Централна и Западна Стара планина, Средна гора, Рила, Пирин, Западни Родопи, Странджа и в няколко изолирани находища; Шурулинков – непубл. данни. Численост: 700–1100 двойки, мозаечно на горска площ около 450 000 ha при средна плътност 400–650 двойки /ha. За Балканския полуостров данните са завишени; най-вероятно гнездещите двойки са 2000–3500. Местообитания. Стари букови, буково-иглолистни и дъбови гори до 1700 m н. в., с. Най-често този вид се среща в старите иглолистни гори. Храни се основно с насекоми. Природозащитен статус: в България: застрашен вид. В Стандартния формуляр е отчетено, че местната популация на вида в ЗЗ е представена от 1-10 гнездящи двойки. Този брой гнездящи двойки, спрямо числеността на вида в страната, е оценен на (C) – 2% >= p > 0%. Степента на опазване (или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (А) – отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (С) – неизолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (А) – отлична стойност.

-А465 Планински кеклик (Alectoris graeca graeca). Разпространение в България: У нас се среща основно във високите части на планините Рила, Пирин, Стара планина, Западни Родопи, Осогово и Беласица. На места се хибридизира с тракийския кеклик, който се разселва за целите на ловностопанската дейност. Храна и местообитания: Храни се със семена, зелени части на растения и насекоми. Обитава скалисти склонове с храстова и тревна растителност и сипеи във високите части на планините. Гнездене: Гнезди на земята. Снася 12–15 яйца, има едно поколение годишно през периода април-юни. Миграция и зимуване: Постоянен вид. Природозащитен статус в България: Застрашен.


115

В Стандартния формуляр е отчетено, че липсват данни за местната популация на вида в зоната и видът е отбелязан като наличен (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) – 2% >= p > 0%. Степента на опазване (или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (А) – отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (С) – неизолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (А) – отлична стойност.

- А101 Червеногуша мухоловка (Ficedula parva). Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. В края на 70-те години на XIX в. е установен да гнезди спорадично в Североизточна България (вероятно Лудогорие и/или Източна Стара Планина), еднократно в Камчийския лонгоз, а в 2 случая е наблюдавана в края на май. От 1975 г. гнезди постоянно в Стара планина, гнезди също в Източна и Западна Стара Планина, и Странджа. Общата численост в страната е 700–1000 двойки при средна плътност 1 двойка/50–100 ha; в Централна Стара планина има 400–500 двойки. Биология. Брачни песни са регистрирани от средата на май до началото на юли. Хранене на малки е установено през целия юли, а между 20 юли и 10 август често се наблюдават групи (семейства); някои двойки имат второ люпило. Гнездото е в хралупа или дупка в стъбло или в клон. Малките, на брой 5–6, излитат на 13-ия ден. Размерът на гнездовите територии в Централна Стара планина варира в зависимост от естествения характер на горите от 7–8 до 25–30 ha. По трансекти от 1,5 и 6 km са преброявани по 4 двойки. Храни се с насекоми. Улавя плячката в кратък кръгов полет. Наблюдавана е да търси храна и по земята. Прелетите са през април–май и края на август–октомври. Местообитания. Главно стари букови гори с естествена структура и 600–1550 m н. в. В Странджа гнезди във вековна гора от благун.

В Стандартния формуляр е отчетено, че миграционната популация на вида наброява 195 гнездящи двойки. Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (А) – 100% >= p > 15%. Степента на опазване (или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (А) – отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (С) – неизолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (А) – отлична стойност.

- A099 Орко (Falco subbuteo) Разпространение в България: У нас се среща най-вече в Дунавската равнина, Добруджа и Тракийската низина. На територията на България е изключително рядък и защитен от закона вид. Предпочита степи и други подходящи открити местности покрити нарядко с дървета. Не се среща в градски или заселени от човек зони. Соколът орко се счита за най-добрият ловец в откритото въздушно пространство, в открито небе той е това, което ястребът е в гората. Храна и местообитания: Храни се в полет с насекоми и дребни пойни птици. Обитава крайречни гори, ивици от дървета сред


116

пасища и обработваеми земи, често в близост до водоеми. Предпочита низините и хълмисти райони, но отделни двойки гнездят и в планините. Гнездене: Гнездото е на дърво, най-често заема гнезда на вранови птици. Снася 1 – 3 яйца, има едно поколение годишно през периода май-август. Миграция и зимуване: Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април-май, а есенната – през септември-октомври. Природозащитен статус в България: Уязвим.

В Стандартния формуляр е отчетено, че гнездовият комплекс на миграционната популация на вида в зоната е представен от 1 гнездяща двойка и преминаващите индивиди на вида са представени като налични (P), като спрямо числеността на вида върху цялата територия на страната е оценен с (С) – 2% >= p > 0%. Степента на опазване (или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (А) – отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (С) – не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (С) – значима стойност.

- A096 Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus) Разпространение в България: Намаляващ вид в много части на Европа. У нас е разпространен в цялата страна, включително във високопланинската безлесна зона. Отсъства само в обширни горски масиви без открити площи. Храна и местообитания: Храни се гризачи (предимно полевки), насекоми и дребни птици. Обитава открити пасища, ливади, обработваеми земи в близост до скални масиви, ивици от дървета или самотни дървета. Среща се и в градска среда, където гнезди по високи сгради в близост до паркове, градини и други незастроени площи. Гнездене: гнезди в скални ниши, по дървета в гнезда на вранови птици, по стълбове от електропреносната мрежа и по високи сгради. Снася 4 – 6 яйца, има едно поколение годишно през периода март-юли. Миграция и зимуване: Постоянен вид. Природозащитен статус в България: Не е застрашен.

В Стандартния формуляр е отчетено, че гнездовият комплекс на местната популация на вида е представен 24 гнездящи двойки, като спрямо числеността на вида върху цялата територия на страната е оценен с (С) – 2% >= p > 0%. Степента на опазване (или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (А) – отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (С) – не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (С) – значима стойност.

- A086 Малък ястреб (Accipiter nisus) Храна и местообитания: Ловува дребни пойни птици (врабчета, синигери), но може да улавя и по-едри жертви (сойки). Гнездене: Гнезди по дървета в гори, но и в градски паркове със стари големи дървета. Снася 4 – 5 яйца, има едно поколение годишно през периода март-юни. Разпространение в България: Среща се в цялата страна, с изключение на безлесни земеделски райони в равнините. В гористите


117

райони е с по-висока плътност. Миграция и зимуване: У нас се среща целогодишно. През зимата е многоброен и в населените места. Природозащитен статус в България: Застрашен.

В Стандартния формуляр е отчетено, че гнездовият комплекс на местната популация на вида в зоната е представен от 60 гнездящи двойки, като спрямо числеността на вида върху цялата територия на страната е оценен с (С) – 2% >= p > 0%. Степента на опазване (или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (А) – отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (С) – не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (С) – значима стойност.

- A087 Обикновен мишелов (Buteo buteo) Разпространение в България: Среща се в цялата страна, като през размножителния период не е установен в обширни безлесни райони с преобладаващи обработваеми площи. По-чест в полупланинските райони, където има разнообразни местообитания от гори, ливади, пасища и обработваеми земи. Храна и местообитания: Храни се основно с полевки и други дребни гризачи, но също така и с насекоми, земни червеи, влечуги, земноводни и дребни пойни птици. При липса на друга храна се храни и с умрели животни. Обитава гори в близост до открити пространства, мозаечни местообитания от ливади, пасища, орна земя с ивици от дървета и крайречни гори. Гнездене: Гнездото е разположено в короната на дървета, най-често в окрайнини на гора, но понякога и в по-малки групи от дървета сред открити пространства. Снася 2 – 4 яйца, има едно поколение годишно през периода март-юни. Миграция и зимуване: У нас се среща целогодишно. Птиците от Северна Европа зимуват в южните част на континента, включително и в България. През зимата е многоброен в открити земеделски райони, често в близост до пътища и магистрали. Природозащитен статус в България: Не е застрашен.

В Стандартния формуляр е отчетено, че гнездовият комплекс на местната популация на вида в зоната е представен от 69 гнездящи двойки, като спрямо числеността на вида върху цялата територия на страната е оценен с (С) – 2% >= p > 0%. Степента на опазване (или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (А) – отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (С) – не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (С) – значима стойност.

-A223 Пернатонога кукумявка (Aegolius funereus) Разпространение в България: У нас се среща в Рила, Пирин, Западни Родопи, Витоша, Централна и Западна Стара планина, Осоговска планина, Славянка, Плана и Странджа. Храна и местообитания: Храни се основно с гризачи. Обитава предимно иглолистни и смесени гори, но се среща и в широколистни гори. Гнездене: Гнезди в дупки на черен кълвач и естествени хралупи по дървета. Снася 4 – 7 яйца, има едно поколение годишно


118

през периода април-юни. Миграция и зимуване: Постоянен вид. Природозащитен статус в България: Уязвим. В Стандартния формуляр е отчетено, че гнездовият комплекс на местната популация на вида в зоната е представен от 9 гнездящи двойки, като спрямо числеността на вида върху цялата територия на страната е оценен с (С) – 2 % >= p > 0 %. Степента на опазване (или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (А) – отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (С) – не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (А) – отлична стойност.

-A217 Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum) Разпространение в България: У нас се среща в планините Рила, Централна Стара планина, Пирин, Западни Родопи, Славянка и Витоша. Храна и местообитания: Храни се с дребни пойни птици и гризачи. Обитава иглолистни и по-рядко смесени планински гори. Гнездене: Гнезди в дупки на кълвачи и естествени хралупи на дървета. Снася 4 – 6 яйца, има едно поколение годишно през периода април-юни. Миграция и зимуване: Постоянен вид. Природозащитен статус в България: Застрашен. В Стандартния формуляр е отчетено, че гнездовият комплекс на местната популация на вида в зоната е представен от 6 гнездящи двойки, като спрямо числеността на вида върху цялата територия на страната е оценен с (В) – 15 % >= p > 2 %. Степента на опазване (или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (А) – отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (А) – почти изолирана популация; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (А) – отлична стойност.

-А072 Осояд (Pernis apivorus). У нас е разпространен основно в планински и гористи райони - Стара планина, Рила, Пирин, Родопи, Средна гора, Странджа, Сакар и др., като в равнините е по-рядък. Гнездещо-прелетен, широко разпространен в миналото вид. В началото на 80-те години на XX в. числеността е определена на 200–350 двойки. Обитава и гнезди в горски територии с гори в средна и зряла възраст.

В Стандартния формуляр е отчетено, че гнездовият комплекс на миграционната популация на вида в зоната е представен от 5 гнездящи двойки, чийто брой, спрямо числеността на вида върху цялата територия на страната, е оценен с (C) – 2% >= p > 0%. Степента на опазване (или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (А) отлично опазване; Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (C) – неизолирани гнездещи двойки в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (В) – добра стойност.


119

-А089 Малък креслив орел (Aquila pomarina). Гнездещ-прелетник, преминаващ и отчасти зимуващ вид. В миналото е бил често срещан, но през периода 1950–1980 г. става все по-рядък. Понастоящем близо 50% от популацията му (350–400 гнездещи двойки) е концентрирана в Източни Родопи, Сакар, Дервентските възвишения и Странджа, около 25% са концентрирани в Източна Стара планина и Източна Средна гора и около 15% са в Дунавската равнина и по крайбрежието на р. Дунав и островите. Гнезди основно на широколистни дървета, на височина 6–25 м във вече възрастни горски масиви от бук, дъб или смесени насаждения, стари полезащитни пояси и други горски площи, в близост до просторни тревни съобщества и край селскостопански земи, в които индивидите и двойките ловуват.

В Стандартния формуляр е отчетено, че миграционната популация е представена от 1 гнездяща двойка и видът е отбелязан като наличен (Р), като спрямо числеността на вида върху цялата територия на страната, е оценен с (C) – 2% >= p > 0%. Степента на опазване (или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (C) – неизолирани гнездещи двойки в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (С) – значима стойност.

- A092 Малък орел (Hieraaetus pennatus) Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. В края на XIX в. е повсеместно разпространен, но не много често срещан. Постепенно числеността му намалява до около 100 гнездящи двойки. Сега е разпространен в цялата страна, но с ниска плътност – основно в Стара планина и Предбалкана, Средна гора, Източните Родопи, Странджа, Сакар, Добруджа и Лудогорието. По-многоброен е в Източна България. В Дунавската равнина и Тракийската низина е по-рядък. Гнездовата популация е между 150 и 200 двойки. Числеността е стабилна, вероятно с лек спад поради масовото изсичане на старите гори у нас през последните 10 години. По време на прелет е често срещан, особено по Черноморското крайбрежие. Местообитания. Стари широколистни гори в полупланинските и хълмисти райони до около 2000 m н. в. и ниските части на по-високите планини. Биология. Двойките заемат гнездовата територия в края на март, началото на април. Брачният полет е характерно, вълнообразно гмуркане. Гнездото е разположено в стари широколистни или смесени гори, рядко гнезди на скали. Снася 2 яйца. Мътенето продължава 36–39 дена, а малките остават в гнездото около 50 дена. Храни се с лалугери и други гризачи, птици (гълъби, дроздове, чучулиги, синигери), влечуги и др., които лови в гори и открити пространства. Природозащитен статус: в България: уязвим VU, ЗБР-III; международен: IUCN-застрашен; ECS; ДП-II; БеК-III; CITES-II; БоК-II.

В Стандартния формуляр е отчетено, че липсват данни и миграционната популация на вида е отбелязана като налична (Р), като спрямо числеността на вида върху цялата територия на страната, е оценен с (C) – 2% >= p > 0%. Степента на опазване (или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за


120

възстановяване са оценени с (А) отлично опазване; Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (C) – неизолирани гнездещи двойки в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (С) – значима стойност.

- А404 Kръстат (царски) орел (Aquila heliaca) Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен, преминаващ и отчасти зимуващ вид. В началото на XX в. е широко разпространен и оценен с численост 1824 двойки. В средата на същия век е "една от редките птици", а три десетилетия по-късно са установени само 3 сигурни и 6 твърде вероятни гнездови находища. През последните 20 години са регистрирани общо 19 сигурни гнездови находища, които попадат в 3 физикогеографски области: Средногорие, Родопи и Средно-тунджанско поречие. Местообитания. Предимно покрайнини на широколистни и иглолистни гори, ливади или пасища, но винаги в близост до течаща вода на разстояние до 300–350 m. Биология. Размножителният период настъпва през март с укрепване на старото или строеж на ново гнездо, със синхронни полети на двойката. През първата половина на април снася 2, рядко 1 или 3–4 яйца. Малките излитат от гнездата в края на юли и началото на август. Основен компонент в храната е лалугерът [8, 9]. Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR; ЗБ–II, ІІІ; международен: IUCN-VU,ECS-spec 1, рядък; ДП-І; БеК-ІІ; CITES-I; БоК-ІІ.

В Стандартния формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни и миграционната популация на вида е отбелязана като налична (Р), като спрямо числеността на вида върху цялата територия на страната, е оценен с (А) – 100% >= p > 15%. Степента на опазване (или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (А) отлично опазване; Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (C) – неизолирани гнездещи двойки в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (А) – отлична стойност.

- A379 Градинска овесарка - Emberiza hortulana Linnaeus, 1758. Разпространение в България: Наблюдава се почти по цялата територия на България. Местообитание: Открити територии с рядка и предимно ниска дървениста растителност сред тях, проредени участъци и по-големи по площ поляни сред и до горски масиви, млади горски насаждения и горски култури и пр. подобни местообитания. Характер на пребиваване Прелетен(гнездещ прелетник). Миграционната популация в ЗЗ се състои от 675 (650-700) гнездящи двойки и 10 индивида. Хранене: Основно семена, дребни насекоми и други безгръбначни, които индивидите търсят изключително в открити терени сред тревостоя по земната повърхност, но не и под склопа на насаждения или по короните на дървесни и храстови индивиди. Малките биват изхранвани изключително с посочената животинска храна. В Стандартния формуляр е отчетено, че миграционната популация на вида е представена от 60 гнездящи двойки, като спрямо числеността на вида върху цялата територия на страната, е оценен с (C) – 2% >= p > 0%.; Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е


121

оценена с (C) – неизолирани гнездещи двойки в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (С) – значима стойност.

- A229 Земеродно рибарче - Alcedo atthis Linnaeus, 1758. Разпространение в България: Наблюдава се почти по цялата територия на страната, по-често в ниските и равнинните части на страната. Местообитание: Обитава реки, езера, потоци, морското крайбрежие, като двойките гнездят в изкопани от самите тях гнездови места(убежища) в стръмни и песъчливи речни и морски брегове. Характер на пребиваване Местен(постоянен), в т. ч. и скитащ през извънгнездовия период, вид. Хранене Основно малки рибки, а също и водни насекоми. В Стандартния формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни и местната популация на вида е отбелязана като налична (Р), като спрямо числеността на вида върху цялата територия на страната, е оценен с (C) – 2% >= p > 0%. Степента на опазване (или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (В) добро опазване; Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (C) – неизолирани гнездещи двойки в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (С) – значима стойност.

- A307 Ястребогушо коприварче - Sylvia nisoria Bechstein, 1795. Разпространение в България: Наблюдава се почти по цялата територия на България. Местообитание: Храсталачни територии, храсталачно-горски петна, проредени участъци на гори и пр. подобни местообитания, като често се среща и гнезди в такива местообитания заедно с червеногърбата сврачка. Характер на пребиваване: Гнездещ прелетник. Хранене: Дребни насекоми, а също и сочни и месести плодове. В Стандартния формуляр е отчетено, че миграционната популация на вида е представена от 100-200 гнездящи двойки, като спрямо числеността на вида върху цялата територия на страната, е оценен с (C) – 2% >= p > 0%. Степента на опазване (или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (В) добро опазване; Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (C) – неизолирани гнездещи двойки в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (С) – значима стойност.

- A442 Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata) Разпространение в България: Поради разглеждането му в миналото като подвид на беловратата мухоловка (Ficedula albicollis), е трудно да се проследи развитието на популацията във времето. Възможно намаляване, предизвикано от по-интензивното изсичане на старите гори. Сега е с неравномерна численост, като в повечето от находищата гнездят десетки двойки/100 km2. Най-висока (повече от 100 двойки/100 km2) е числеността в някои крайречни и по-обширните равнинни и нископланински гори. Най-често плътността намалява с нарастване на надморската височина. Основната част от популацията e съсредоточена в Източна и Централна Стара планина, лонгозните гори по


122

долните течения на реките Батова, Камчия и Ропотамо, както и в Странджа. Общо в страната гнездят около 1500–3500 двойки. Местообитания и гнездене: Главно стари, предимно естествени широколистни гори, съставени от полски ясен (Fraxinus oxycarpa), дъб (Quercus spp.), бук (Fagus silvatica, Fagus orientalis) и др. Сравнително по-рядко стари овощни градини, дървесни плантации, градски паркове и градини. Находищата са от морското равнище до 800 m н. в., по-рядко до 1500 m н. в. Природозащитен статус: В

България: уязвим VU B[2(а)]+С, ЗБР-II; международен: IUCN-почти застрашен; ECS-spec 2, намаляващ; БеК-ІІ; БоК-II. В Стандартния формуляр е отчетено, че гнездовият комплекс на миграционната популация на вида в зоната е представен от 75 гнездящи двойки, като спрямо числеността на вида върху цялата територия на страната е оценен с (В) – 15% >= p > 2. Степента на опазване (или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (А) отлично опазване; Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (C) – неизолирани гнездещи двойки в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (А) – отлична стойност.

- A402 Късопръст ястреб (Accipiter brevipes) Разпространение и численост в България. Постоянен и преминаващ вид. В миналото е бил широко разпространен и многоброен вид. Сега през гнездовия период се среща почти в цялата страна; с най-висока численост в планините и предпланините (Стара планина, Пирин, Славянка, Витоша) и Черноморското крайбрежие. По-рядък е в равнините и низините. Числеността на гнездещата популация в България нараства – под 1000 двойки, 1000 двойки; 2200 двойки; 1500–2000, а на зимуващата – 2000–5000 птици. Местообитания. Гори и окрайнините им в равнините, предпланините и планините до алпийския пояс. През гнездовия период по-чест в планините и в широколистните гори. Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN; международен: БеK-II, CITES-II, БоК-II, ЗБР-III.

В Стандартния формуляр е отчетено, че гнездовият комплекс на миграционната популация на вида в зоната е представен от 1 гнездяща двойка, като спрямо числеността на вида върху цялата територия на страната е оценен с (С) – 2% >= p > 0%. Степента на опазване (или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (В) добро опазване; Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (C) – неизолирани гнездещи двойки в широк обхват на разпространение;Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (С) – значима стойност. - A339 Черночела сврачка (Lanius minor)

Храна и местообитания. Храни се основно с едри насекоми, но лови и дребни гущери, птици и бозайници. Обитава пасища и обработваеми земи с единични дървета и храсти. Гнездене. Гнезди по дървета. Снася 5 - 7 яйца, има едно поколение годишно през периода май-юни. Разпространение в България. Има разпръснато разпространение в ниските части на страната, по-многочислена в Дунавската равнина, Добруджа и Югоизточна България.


123

Миграция и зимуване. Зимува в Африка. Пролетната миграция е през април-май, а есенната - през август-септември. Природозащитен статус в България. Не е застрашен. В Стандартния формуляр е отчетено, че гнездовият комплекс на миграционната популация на вида в зоната е представен от 4 гнездящи двойки, като спрямо числеността на вида върху цялата територия на страната е оценен с (С) – 2% >= p > 0%. Степента на опазване (или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (В) добро опазване; Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (C) – неизолирани гнездещи двойки в широк обхват на разпространение;Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (С) – значима стойност. - A220 Уралска улулица (Strix uralensis) Разпространение в България: У нас се среща в Централна и Западна Стара планина и Средна гора. Храна и местообитания: Храни се с гризачи. Обитава стари широколистни гори, основно букови, но се среща и в смесени и иглолистни гори. Гнездене: Гнезди в хралупи на дървета, но заема и гнезда на хищни птици. Снася 2 – 4 яйца, има едно поколение годишно през периода март-юни. Миграция и зимуване: Постоянен вид. Природозащитен статус в България: Застрашен.

В Стандартния формуляр е отчетено, че гнездовият комплекс на миграционната популация на вида в зоната е представен от 8 гнездящи двойки, като спрямо числеността на вида върху цялата територия на страната е оценен с (А) – 100% >= p > 15%. Степента на опазване (или на опазеност) на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможностите за възстановяване са оценени с (А) отлично опазване; Степента на изолираност на гнездещите в ЗЗ двойки е оценена с (В) – неизолирани гнездещи двойки, но на границата на района на разпространение; Цялостната оценка на възможностите за опазване на вида в ЗЗ е (А) – отлична стойност.

-A031 Бял щъркел - Ciconia ciconia Linnaeus, 1758. Разпространение в България: Наблюдава се из цялата страна. Гнездови местообитания: Населени места и други антропогенно засегнати със застрояване територии, и особено такива, в близост до влажни зони. Хранителни местообитания: Водоеми и влажни зони, открити територии. Характер на пребиваване: Прелетен (гнездещ прелетник) и преминаващ. Хранене: Влечуги, земноводни, риба, птици, бозайници и не на последно място – насекоми и др. безгръбначни. В Стандартния формуляр е отчетено, че липсват всякакви данни за популацията и видът е отбелязан като наличен (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация.

- А403 Белоопашат мишелов (Buteo rufinus). У нас, в северната част на страната, гнезди на запад до долината на р. Лом, в т. ч. и в Искърския пролом при с. Карлуково, но се среща целогодишно и по-западно – в района на гр. Белоградчик. По време на прелет се среща главно по Черноморието, а през зимата – по-често в Южна България. Обитава скални комплекси, широколистни гори, открити и полуоткрити територии. Обикновено


124

индивидите кръжат над открити или полуоткрити територии, в които ловуват (ловуват и от кацнало положение, наблюдавайки за появата на подходяща плячка). Гнездата си двойките строят най-често по скални масиви (в ниши, тераси, площадки), а също и по едроразмерни дърветата. Постоянен и прелетен вид. Храни се предимно с дребни бозайници (основно гризачи), влечуги, птици. В Стандартния формуляр е отчетено, че местната популация е представена от 14-24 гнездящи двойки, а миграционната е отчетена като налична (Р). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (В) 15% >= p > 2%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (В) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност.

- A429 Сирийски (градински) пъстър кълвач – Picoides (Dendrocopos) syriacus Hemprich & Ehrenberg, 1833.

Разпространение в България: Обитава (среща се на) ниски н. в.(обикновено под 1000 m н. в.) по цялата територия на страната. Местообитания: Най-вече в населени места и на други антропогенизирани територии с наличието на възрастна и средновъзрастна дървесна растителност в тях, а същo в гори (както с естествен, така и с изкуствен произход), храсталачни територии с наличие в тях на възрастна и средновъзрастна дървесна растителност и разстроени, т. е. силно проредени гори, овощни градини, паркове, в т. ч. и вътрешноградски(Кючуков, 1995, 2000а, 2001а,б, 2002), вилни зони и пр. Характер на пребиваване: Постоянен вид. Хранене - основно насекоми, а през есенно-зимния период и плодове (с месести ядки) и семена.

В Стандартния формуляр е отчетено, че местната популация е представена от 25 гнездящи двойки. Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (С) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване; Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (С) не изолирана популация в широк обхват на разпространение; Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (В) добра стойност.

- A094 Орел рибар (Pandion haliaetus) Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. В миналото са известни 31 находища от гнездовия период като общо в страната "са се задържали" около 10–20 двойки. Сега се среща в ограничен и непостоянен брой находища. Има данни за 3 случая за сигурно (яз. "Ивайловград", яз. "Пясъчник", рибарници "Алеко Константиново") и 5 – за твърде вероятно гнездене - при с. Хаджидимово, микроязовир при с. Брезово, Пловдивско, яз. "Асеновци", Сливенско, яз.


125

"Тича" и о. Белене. Общата численост на вида в страната се оценява на 3–6 и 10 гнездещи двойки. Местообитания. Разнообразни естествени и изкуствени влажни зони със стоящи или течащи води. Основно изискване към местообитанието е наличие на значителни хранителни ресурси (предимно риба) в съчетание с подходящи места за гнездене (стари дървета в заливни гори, стълбове на далекопроводи и др.). При търсене на храна се отдалечава до 10–20 km. Биология. В България е непроучена. Размножаването започва от 3–6 годишна възраст. Гнезди единично. Използва главно дървета, в някои случаи скали, както и изкуствени съоръжения (включително стълбове на високоволтови линии). Снася 2–3 яйца от втората половина на април до началото на май. Инкубационният период е 34–40 дни. До есенната миграция младите птици са свързани с възрастните. Мигрира на широк фронт. Храни се изключително с риба. Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR. ЗБР-III; международен: IUCN – уязвим, CITES-I, ЕCS-spec 1, рядък; ДП-I; БеК-II; БоК-I, II.

В Стандартния формуляр е отчетено, че няма цифрови данни за размера/плътността на местната популация, а миграционната популация на вида е отбелязана като много рядък (V). Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация.

5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на елементите на проекта за ОУПО върху предмета и целите на опазване на защитените зони

5.1 Описание и анализ на въздействието на ОУПО Казанлък върху типовете природни местообитания и видовете, предмет на опазване в защитените зони, степен на въздействие

За оценка на степента на въздействие на елементите на ОУПО върху местообитанията и видовете предмет на опазване в защитените зони е използвана 10-степенна скала на оценка, която позволява да се отчетат различните параметри на значимостта на едно въздействие, спрямо стандартните показатели за оценка на степента на въздействие. Степените на използваната скала на оценка са представени по–долу в Таблица No 5.1 и Таблица No 5.2.

Таблица № 5.1 Матрица за оценка степента на въздействие

Степен К р и т е р и и 0 Реализацията на проекта не оказва въздействие. 1 Реализацията на проекта има незначително до много слабо отрицателно въздействие.

2 Реализацията на проекта може да предизвика временни отрицателни въздействия. Тук могат да се отнесат и въздействията с изцяло обратим характер непосредствено след преустановяването им.

3 Реализацията на проекта може да предизвика краткосрочни отрицателни въздействия. Тук могат да се отнесат и обратимите въздействие в по – дългосрочен план след преустановяването им.

4

Реализацията на проекта може да предизвика вторични отрицателни въздействия. Тук могат да се отнесат и средносрочните въздействия с период между 1 и 2 г, които при прилагане на стандартни превантивни мерки са в приемливи граници. Въздействията са до голяма степен обратими и без прилагане на специални възстановителни мероприятия.


126

5

Реализацията на проекта може да предизвика кумулативни отрицателни въздействия. Тук могат да се отнесат и дългосрочните въздействия с период над 2 г., които при прилагане на допълнително препоръчани превантивни и смекчаващи мерки са в приемливи граници. Въздействията са частично обратими без прилагане на специални възстановителни мероприятия.

6

Реализацията на проекта може да предизвика синергични въздействия. Тук могат да се отнесат и дългосрочните въздействия с период над 2 г, които при прилагане на допълнително препоръчани ограничителни мерки са допустими. Въздействията, без специални възстановителни мероприятия са слабо обратими.

7 Реализацията на проекта може да предизвика вторични, кумулативни, синергични отрицателни въздействия. Въздействието може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсиращи мерки.

8 Реализацията на проекта може да предизвиква значителни, вторични, кумулативни, синергични отрицателни въздействия. Въздействието може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсиращи мерки.

9 Реализацията на проекта предизвиква значителни, средносрочни или дългосрочни/постоянни отрицателни въздействия. Въздействието може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсиращи мерки.

10 Реализацията на проекта предизвиква значително и постоянно/необратимо отрицателно въздействие. Въздействието не може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсиращи мерки.

При прилагането на изнесената по – горе матрицата могат да бъдат диференцирани 5 прага на въздействие:

Таблица № 5.2 Степен Критерии

0 Реализацията на проекта не оказва въздействие.

От 1 до 3 Слабо въздействие, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строителството и експлоатацията;

От 4 до 6 Средно по степен въздействие, което е необходимо да се отчете в комбинация с други фактори и да се препоръчат мерки за намаляване, ограничаване или премахване;

От 7 до 9 Значително въздействие, което е необходимо да бъде премахнато чрез избор на алтернативи или прилагане на смекчаващи и компенсаторни мерки.

10

Реализацията на проекта предизвиква значително и постоянно/необратимо отрицателно въздействие, което не може да бъде премахнато или сведено до допустимо чрез смекчаващи/компенсаторни мерки. При тази степен на въздействие се прилага нулевата алтернатива.

5.1.1 Очаквани влияния и степен на въздействие върху местообитанията, предмет на опазване в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка”

Оценката на степента на въздействие върху природните местообитания (по Дир. 92/43/ЕИО) в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” на ОУП на община Казанлък се основава на влиянието върху всеки от критериите за Благоприятен природозащитен (консервационен) статус – площ на местообитанията в съответната зона (където има специфични по-малки по площ, но важни местообитания се отчитат отделно), качество на местообитанията (структурни и функционални параметри), бъдещи перспективи (заплахи и влияния), отделно се отчитат и други структурни и функционални параметри, като общата функционална роля на съответната зона за свързаността на мрежата – географска свързаност. Съгласно дефиницията за ,,Благоприятен консервационен статус” определена с Чл.1(д) на Директивата за хабитатите ( 92/43/ЕИО ), консервационния статус на едно природно местообитание се счита за ,,благоприятен”, ако:


127

− неговото естествено разпространение (ареал), както и площите, които то покрива в границите на това разпространение, са постоянни или се разширяват, и

− съществуват необходимите структура и функции за дългосрочното му поддържане и е вероятно да продължат да съществуват в обозримо бъдеще, и

− консервационния статус на характерните за него видове е благоприятен, в съответствие с определението за консервационен статус на вид.

В случая, на база направената характеристика на разпространените растителни съобщества в района и предвид характеристиките на ОУПО, в резултат от цялостната му реализация не се очаква да настъпи каквато и да било пряка загуба и фрагментация или други подобни въздействия в границите местообитания, които са предмет на опазване в защитените зони. Не могат да се очакват и съществени косвени въздействия поради големината на предвидения ОУПО от защитените зони.

Оценката на влиянието и въздействието от реализацията на ОУПО върху всички местообитания, включени в предмета на опазване на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” са представени в следната таблица:

Таблица № 5.3 Очаквано въздействие върху местообитанията предмет на опазване в

ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка”

Хабитат (код)

Начин на въздействие

Времетраене Продължителност Кум. ефект

Вид на въздействието

Критерий, по който се въздейства

Пряко Непря ко

Временно

Постоянно

Краткотрайно

Среднотрайно

Дълго трайно

Отр. Полож. Загуба на площ

(%)

Каче ство

Перспе ктиви

1530 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 3140 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 3150 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 3260 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 3270 0 1 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 4060 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 6210* 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 62А0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 62DO 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 6430 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 6510 0 1 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 6520 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 7210 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 7230 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 8210 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 8230 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 8310 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 9110 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 9130 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 9150 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 9170 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 9180* 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 92АО 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 9530* 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 95АО 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 91AA 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 91BA 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0


128

91CA 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 91E0* 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 91F0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 91GO* 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 91M0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 91WO 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 91Z0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0 0

Видно от горната таблица възможно е незначително до много слабо косвено въздействие върху местообитание 3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubric и Bidention p.p. в границите на ЗЗ „Река Тунджа 1“. Това въздействие е възможно да се прояви при реализацията на предвидената УЗ 1/Ок1 североизточно от с.Ръжена. В следствие реализацията на УЗ 1/Ов1 северозападно от с.Бузовград е възможно да се прояви незначително до много слабо косвено въздействие върху местообитание 6510 Низинни сенокосни ливади границите на ЗЗ „Река Тунджа 1“, поради което, предвид спазването на принципа на предпазването, е препоръчително за посочените УЗ да се предвиди мярка за отдръпване на линията на застрояване на 20 м. от границите на ЗЗ „Река Тунджа 1“. От реализацията на УЗ 1/Пп1 източно от път III-608 не се очаква въздействие върху природни местообитания, предмет на опазване в ЗЗ „Река Тунджа 1“, т.к. такива липсват в контактната територия на зоната.

5.1.2 Очаквани влияния и степен на въздействие върху ихтиофауната предмет на опазване в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка”

Реализацията на разглеждания ОУПО не е свързана със заустване на непречистени отпадъчни води. При спазване на нормативните изисквания за третиране на отпадъците, не се очаква въздействие от реализацията на ОУПО върху местообитанията и популацията на видовете риби, предмет на опазване в защитените зони. Обобщеното въздействие върху рибите, включени в предмета на опазване на защитените зони, съгласно матрицата за оценка на степента на въздействие, представена в Таблица №5.4, е както следва:

Таблица № 5.4 РИБИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕИО

Вид Оценка за степента на въздействие

Черна (балканска) мряна Barbus meridionalis 0 Липсва въздействие Маришка мряна Barbus plebejus 0 Липсва въздействие Европейска горчивка Rhodeus sericeus amarus 0 Липсва въздействие Балканска кротушка Gobio uranoscopus 0 Липсва въздействие Балканска кротушка Gobio kessleri 0 Липсва въздействие Главоч Cottus gobio 0 Липсва въздействие Балкански щипок Sabanejewia aurata 0 Липсва въздействие


129

5.1.3 Очаквани влияния и степен на въздействие върху херпетофауната, предмет на опазване в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка”

Клас Земноводни (Amphibia):

Новопроектираните устройствени зони не засягат потенциални или ефективно заети местообитания на видовете земноводни, предмет на опазване в защитените зони. Реализацията на разглеждания ОУПО не е свързана със заустването на непречистени отпадъчни води. При спазване на нормативните изисквания за третиране на отпадъците, не се очаква въздействие от реализацията на ОУПО върху местообитанията и популацията на видовете земноводни, предмет на опазване в защитените зони. Обобщеното въздействие върху видовете земноводни, предмет на опазване в защитените зони, съгласно матрицата за оценка на степента на въздействие, представена в Таблица № 5.5, е както следва:

Таблица № 5.5 ЗЕМНОВОДНИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕИО

Вид Оценка за степента на въздействие Жълтокоремна бумка Bombina variegata 0 Липсва въздействие Червенокоремна бумка Bombina bombina 0 Липсва въздействие Гребенест тритон Triturus cristatus 0 Липсва въздействие Голям гребенест тритон Triturus karelinii 0 Липсва въздействие Ивичест смок Elaphe quatuorlineata 0 Липсва въздействие Клас Влечуги ( Reptilia ): Новопроектираните устройствени зони в ОУП не са определени като потенциални или ефективно заети местообитания на видовете влечуги, предмет на опазване в защитените зони. Не се очаква въздействие, което да доведе до промяна на ПС на тези видове. Не се получава разделяне на потенциални местообитания. Обобщеното въздействие върху влечугите, предмет на опазване в защитените зони, съгласно матрицата за оценка на степента на въздействие, представена в Таблица № 5.6, е както следва:

Таблица № 5.6 ВЛЕЧУГИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕИО

Вид Оценка за степента на въздействие Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis 0 Липсва въздействие Шипобедрена костенурка Testudo graeca 0 Липсва въздействие Шипоопашата костенурка Testudo hermanni 0 Липсва въздействие

5.1.4 Очаквани влияния и степен на въздействие върху бозайниците, предмет на опазване в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка”

Разред Прилепи (Chiroptera): По отношение на видовете прилепи, предмет на опазване по Приложение II на Директива 92/43/ЕИО в защитените зони, може да се направи изводът, че в обхвата на новопроектираните устройствени зони, видовете е много малко вероятно да се срещнат при


130

ловуване. Не се засягат летни или зимни убежища, както и ефективно заети местообитания, тъй като такива отсъстват в обхвата на новопроектираните устройствени зони. Реализирането на дейности в тях няма да доведе до трайна промяна на естествените характеристики и общата площ на потенциалните ловни местообитания на вида в ЗЗ. Дейностите в устройствените зони не засягат убежища и са без пряко въздействие върху индивидите. Устройствените зони в плана не могат да бъдат считани за фактор, предизвикващ функционална фрагментация на местообитанията. Пространствената фрагментация е с незначително въздействие и няма да предизвика структурни промени в популацията. Не се прекъсват трайно характерни ландшафтни елементи, използвани от видовете прилепи по време на миграции в зоните.

Обобщеното въздействие върху прилепите, предмет на опазване в защитените зони, съгласно матрицата за оценка на степента на въздействие, представена в Таблица № 5.7, е както следва:

Таблица № 5.7 ПРИЛЕПИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕИО

Вид Оценка за степента на въздействие Широкоух прилеп

Barbastella barbastellus 0 Липсва въздействие

Малък подковонос Rhinolophus hipposideros 0 Липсва въздействие

Голям нощник Myotis myotis 0 Липсва въздействие

Голям подковонос Rhinolophus ferrumequinum 0 Липсва въздействие

Дългокрил прилеп Miniopterus schreibersi 0 Липсва въздействие

Дългопръст нощник Myotis capaccinni 0 Липсва въздействие

Остроух нощник Myotis blythii 0 Липсва въздействие

Подковонос на Мехели Rhinolophus mehelyi 0 Липсва въздействие

Средиземноморски подковонос

Rhinolophus blasii 0 Липсва въздействие

Трицветен нощник Myotis emarginatus 0 Липсва въздействие

Южен подковонос Rhinolophus euryale 0 Липсва въздействие

Дългоух нощник Myotis bechsteini 0 Липсва въздействие

Разред Хищници (Carnivora):

Не се очаква реализацията на предвижданията на плана да се отрази негативно на потенциалните или ефективно заети местообитания на видовете хищници в ЗЗ или на популациите им в района. Новите устройствени зони не предполагат бариерен ефект и прекъсване на биокоридори на вида кафява мечка.

Обобщеното въздействие върху хищниците, включени в предмета на опазване на защитените зони, съгласно матрицата за оценка на степента на въздействие, представена в Таблица № 5.8, е както следва:


131

Таблица № 5.8 ХИЩНИЦИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕИО

Вид Оценка за степента на въздействие Видра

Lutra lutra 0 Липсва въздействие

Европейски вълк

Canis lupus 0 Липсва въздействие

Пъстър пор

Vormela peregusna 0 Липсва въздействие

Лалугер Spermophilus citellus 0 Липсва въздействие

Добруджански среден хомяк Mesocricetus newtoni 0 Липсва въздействие

Кафява мечка Ursus arctos 0 Липсва въздействие

Дива коза Rupicapra rupicapra balcanica 0 Липсва въздействие

5.1.5 Очаквани влияния и степен на въздействие върху безгръбначните животни, предмет на опазване в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка”

Клас Ракообразни (Crustacea): Реализацията на разглеждания ОУПО не е свързана със заустване на непречистени отпадъчни води. При спазване на нормативните изисквания за третиране на отпадъците, не се очаква въздействие от реализацията на ОУПО върху местообитанията и популацията на видовете ручеен рак и бисерна мида в защитените зони.

Клас Насекоми (Insecta): Новопроектираните УЗ в ОУПО в близост до ЗЗ не граничат с потенциални или ефективно заети местообитания и не се очакват преки или косвени въздействия върху видовете насекоми, предмет на опазване в ЗЗ.

Обобщеното въздействие върху безгръбначните, предмет на опазване в защитените зони, съгласно матрицата за оценка на степента на въздействие, представена в Таблица № 5.9, е както следва:

Таблица № 5.9 БЕЗГРЪБНАЧНИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕИО

Вид Оценка за степента на въздействие Ручеен рак Austropotamobius torrentium 0 Липсва въздействие Обикновен сечко Cerambyx cerdo 0 Липсва въздействие Бръмбар рогач Lucanus cervus 0 Липсва въздействие Буков сечко Morimus funereus 0 Липсва въздействие Алпийска розалиа Rosalia alpina 0 Липсва въздействие Полиоматус Polyommatus eroides 0 Липсва въздействие Calimorpha quadripunctaria 0 Липсва въздействие Ценагрион Coenagrion ornatum 0 Липсва въздействие Лицена Lycaena dispar 0 Липсва въздействие Еуфидриас Euphydryas aurinia 0 Липсва въздействие Офиогомфус Ophiogomphus cecilia 0 Липсва въздействие


132

5.1.6 Очаквани влияния и степен на въздействие върху растенията, предмет на опазване в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка”

Новопроектираните УЗ в ОУПО в близост до ЗЗ не са определени като потенциални местообитания на видовете растения, предмет на опазване по Приложение II на Директива 92/43/ЕИО в защитените зони. Обобщеното въздействие върху растенията, предмет на опазване в защитените зони, съгласно матрицата за оценка на степента на въздействие, представена в Таблица № 5.10, е както следва:

Таблица № 5.10 РАСТЕНИЯ, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕИО

Вид Оценка за степента на въздействие Калописиева дактилориза Dactylorhiza kalopissii 0 Липсва въздействие.

Dicranum viride

0 Липсва въздействие.

Drepanocladus vernicosus 0 Липсва въздействие.

5.1.7 Очаквани влияния и степен на въздействие върху птиците, предмет на опазване в ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер”.

ОУПО не съдържа устройствени решения, разположени в близост до ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер”, което означава, че не се очаква пряко въздействие върху популациите и местообитанията на видовете птици, предмет на опазване в тази защитена зона. Възможни са незначителни косвени въздействия съгласно матрицата за оценка на степента на въздействие, представени в Таблица № 5.11, както следва:

Таблица № 5.11 ПТИЦИ, включени в Приложение I на Директива 2009/147/EC

Вид Оценка за степента на въздействие Бухал Bubo bubo 0 Липсва въздействие

Бял щъркел Ciconia ciconia 1 Дейността има много слабо отрицателно

въздействие

Горска чучулига Lullula arborea 1 Дейността има много слабо отрицателно

въздействие Козодой Caprimulgus europaeus 0 Липсва въздействие Ливаден дърдавец Crex crex 0 Липсва въздействие Сив кълвач Picus canus 0 Липсва въздействие

Червеногърба сврачка Lanius collurio 1 Дейността има много слабо отрицателно

въздействие Черен щъркел Ciconia nigra 0 Липсва въздействие Среден пъстър кълвач Picoides medium 0 Липсва въздействие

Сирийски пъстър кълвач Dendrocopos syriacus

Обикновен мишелов Buteo buteo 1 Дейността има много слабо отрицателно

въздействие Ловен сокол Falco cherrug 0 Липсва въздействие Орел змияр Circaetus gallicus 0 Липсва въздействие Осояд Pernis apivorus 0 Липсва въздействие Скален орел Aquila chrysaetos 0 Липсва въздействие Лещарка Bonasa bonasia 0 Липсва въздействие Сокол скитник Falco peregrinus 0 Липсва въздействие Черен кълвач Dryocopus martius 0 Липсва въздействие Белогръб кълвач Dendrocopos leucotos 0 Липсва въздействие


133

Планински кеклик Alectoris graeca graeca 0 Липсва въздействие Ловен сокол Falco cherrug 0 Липсва въздействие Пернатонога кукумявка Aegolius funereus 0 Липсва въздействие Врабчова кукумявка Glaucidium passerinum 0 Липсва въздействие Малък ястреб Accipiter nisus 0 Липсва въздействие

Черношипа ветрушка Falco tinnunculus 1 Дейността има много слабо отрицателно

въздействие Орко Falco subbuteo 0 Липсва въздействие Червеногуша мухоловка Ficedula parva 0 Липсва въздействие

Кръстат (царски орел) Aquila heliaca

0 Липсва въздействие

Орел рибар Pandion haliaetus


Белоопашат мишелов Buteo rufinus


Градинска овесарка Emberiza hortulana

1 Дейността има много слабо отрицателно


Земеродно рибарче Alcedo atthis


въздействие.

Късопръст ястреб Accipiter brevipes


Малък креслив орел Aquila pomarina


Малък орел Hieraaetus pennatus


Полубеловрата мухоловка Ficedula semitorquata 0 Липсва въздействие

Уралска улулица Strix uralensis


Черночела сврачка Lanius minor



Ястребогушо коприварче Sylvia nisoria



По принцип, увеличението на застроената площ в обхвата на ОУПО, както и в други такива случаи, ще доведе до известно увеличаване на обитаващите населени места и други застроени площи видове птици, докато индивидите на избягващите селищната среда видове ще се изтеглят извън засегнатите площи.

В застроените терени ще протече процес на увеличаване количествата на индивидите на видовете, които нормално се размножават в населени места – най-вече на т. нар. завършени (пълни) и развити синурбанисти – домашно врабче, селска лястовица, полудив гълъб, гугутка, бял щъркел, (от пълните синурбанисти) и полско врабче, градска лястовица, кадънка (щиглец, кардарина), зеленика, обикновен скорец, голям синигер, син синигер, сива врана, сврака, чавка, обикновена кукумявка и др. (от развитите синурбанисти), като индивиди на една част от тези видове ще бъдат привлечени от новия сграден фонд, а друга част – от внесената при озеленяването на застроените площи.

В крайна сметка, като цяло върху територията на общината, фауната ще претърпи известна промяна от сегашното си състояние към по-селитебен (селищен) тип, но само в количествено отношение, т. е. с известно и то пропорционално на големината на обхванатите площи увеличение на количеството на селитебния фаунистичен компонент като цяло, което е съпътстващо в такива случаи и непредотвратимо като явление.


134

По отношение на ЗЗ, реализацията на предвижданията на ОУПО не засяга в негативен план приоритетните видове птици. След приключване на строителството предвидено за някои от новопроектираните устройствени територии (извън ЗЗ) и след извършването на съответните озеленителни мероприятия, вкл. покрай съществуващите пътища, ще се подобрят местата за гнездене и съответно има вероятност да се увеличи броят на гнездящите двойки на видовете, понасящи човешко присъствие и гнездящи в дървесната и храстова растителност. Заключение: Не съществуват основания, на базата на които да се твърди, че реализацията на ОУПО ще окаже негативно въздействие на орнитофауната в този район на страната и видовете, предмет на опазване в ЗЗ. Не се очаква новопроектираните устройствени зони да предизвикат структурни промени в популациите им, както и да са непреодолима пречка при полета им, тъй като не представляват бариера при използване на потенциалните местообитания от птиците при миграциите, при ловуване и търсене на храна.

5.2 Описание и анализ на въздействието на ОУПО върху целостта на защитените зони с оглед на тяхната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.), както по време на реализацията, така и при експлоатацията на елементите на разглеждания ОУПО

5.2.1 Преки въздействия

Унищожаване (загуба) на местообитания Природните местообитания, предмет на опазване в ЗЗ, не се засягат. Не се очаква пряко негативно въздействие и няма да бъде нарушен благоприятния природозащитен статус по време на строителството и експлоатацията на предложените за урбанизирани територии върху местообитания, обект на защита в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка, свързани с усвояване, увреждане или видоизменяне на площи от реализацията на ОУПО и може да се обобщи, че:

i. По отношение на местообитанията, предмет на опазване: −−−− естественото им разпространение (ареал) и площите, които покрива този ареал се

запазват;

−−−− специфичната структура и функции, които са необходими за дългосрочното им поддържане се запазват и не се променят;

−−−− състоянието на запазеност на характерните видове и консервационния им статус е добро.

ii. По отношение на животинските видове, предмет на опазване: −−−− популациите на съответните целеви видове ще се задържат в дългосрочен план

като жизнеспособни елементи в своите природни хабитати;


135

−−−− естественият ареал на видовете няма да влияе върху структурата и функциите на техните популации;

На Приложение № 2 към ОСВ е даден картен материал с нанесено местоположение на елементите на разглеждания ОУПО спрямо ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка”. Планът не предвижда устройствено планиране в границите на защитените зони.

Фрагментация По отношение на местообитанията, предмет на опазване в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” ефект на фрагментация не се очаква. Природните местообитания, предмет на опазване в ЗЗ не се засягат пряко. По отношение фрагментацията в защитена зона ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер” не се очаква негативен ефект, тъй като при птиците фрагментацията на местообитанията не е в такава степен силно изразена, както при бавно подвижните животни като влечуги, земноводни и пълзящи безгръбначни, също някои бозайници (без прилепи), защото птиците използват за придвижване и въздушното пространство. Освен това, новопредвидените устройствени зони (с малко изключения) са разположени в непосредствена близост до населените места, т.е. фрагментация на местообитания на птици, а и на бозайници, земноводни и безгръбначни е много малко вероятно. Основен устройствен принцип на ОУПО на община Казанлък е планиране на „прекъсната урбанизация“, осигуряваща свързаност на природните ареали и по-хармонично вписване на природните елементи, което е достатъчна гаранция за недопускане на фрагментация на местообитанията.

Смъртност на индивиди (унищожаване на видове) При реализацията на предвижданията на ОУПО не се очаква да бъдат пряко физически унищожени растителни и животински видове включени в Приложените № 2 на ЗБР и Директива 92/43 ЕИО за хабитатите или птици от Приложение № 2 на ЗБР и Приложение I на Дир. 2009/147/EC. Риск от целенасочено и умишлено унищожаване на такива индивиди (вкл. гнезда с яйца или малки) извън пределите на предвижданото застрояване от недобронамерени жители несъмнено съществува, но той и сега е на лице. Всички територии, попадащи в плана, ще продължат да се ползват, както досега и по отношение на птиците рискът се очаква да се запази близо да настоящето си равнище.

Безпокойство на животински видове - прогонване на индивиди от ЗЗ Може да се очаква известен ефект на безпокойство само за някои видове птици, които има потенциална вероятност да се срещнат в близост до новоурбанизираните територии. Като цяло не се очаква силно проявено безпокойство върху тези видове, тъй като такъв ефект тук съществува и в момента.


136

Промяна на видовия състав Има вероятност от нарушаване на видовия състав в района, което е свързано основно с риск от инвазия на чужди и нетипични агресивни видове в резултат от интродуциране на такива при масово озеленяване, най–вече на по-големите комплекси в границите на ОУПО. В тази връзка, във фазата на подробното устройствено планиране необходимо да бъде разработена и реализирана проектна част „Озеленяване”, като в нея бъде заложено то да се извършва само с представители на характерните за геоботаническия район дървесни и храстови видове, с оглед недопускането на инвазия на чуждоземни и/или нехарактерни за района храсти и дървета.

5.2.2 Непреки въздействия

Влошаване на качеството на местообитания в ЗЗ вследствие химически промени

Няма да има химически промени в границите на защитените зони, тъй като ОУПО не предвижда както в близост до тях и така и в останалата част от общинската територия да се реализират химически производства или подобни, които да емитират такива замърсители.

Влошаване качеството на местообитания в ЗЗ вследствие на хидроложки и хидрогеоложки промени и нарушаване на водния баланс в района В хидроложки и хидрогеоложки план, чувствителни промени по отношение качеството на природните местообитания в защитените зони не могат да се очакват и няма да има.

В обхвата на новите устройствени зони в ОУПО отсъстват естествени стоящи повърхностни водни тела (езера, блата и др.), т.е подходящи влажни площи, които могат да пресъхнат в резултат на строителство. Няма да има хидроложки изменения, които да доведат до промени в режима на водния отток на реките, тъй като няма да има заустване на непречистени отпадъчни води в тях. Въздействията от реализацията на елементите на ОУПО върху хидрогеоложките параметри в обхвата му ще се запазят на нивото от сега съществуващото застрояване.

Влошаване качеството на местообитания в ЗЗ вследствие замърсяване на водите Отрицателни въздействия ще се проявяват само в резултат на аварии. Ако това се допусне, въздействието върху подземните води ще бъде отрицателно, пряко, временно и обратимо, с ограничен териториален обхват в обсега на обекта, също и при изкопите и насипите за ново строителство, въздействието се оценява като незначително, т.е не може да се предизвика влошаване качеството на подземни води в обхвата на естествени природни местообитания. По отношение на отпадъчните води, реализацията на разглеждания ОУПО не е свързана със заустване на непречистени отпадъчни води в нерегламентирани приемници. При това положение, не може да се очаква влошаване качеството на местообитания на видовете, предмет на опазване в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка”, чиито биотопи са свързани с водното течение – риби, земноводни, както и някои безгръбначни (ручеен рак), бозайници (видра) и птици.


137

Влошаване качеството на местообитания в ЗЗ, вследствие на геоложки промени Предвижданията на ОУПО не предполагат настъпване на каквито и да било неблагоприятни геоложки промени и процеси в района, които да доведат до влошаване на качеството на местообитания в ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер” по Дир. 2009/147/EC за опазване на дивите птици и в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” по Дир. 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Реализацията на ОУПО не е свързана с добив на полезни изкопаеми от нови кариери за инертни материали в разглеждания периметър и в съседство. Въздействието върху земните недра по време на бъдещото строителство ще бъде аналогично на осъщественото в застроената урбанизирана територия. То ще се изрази главно в изкопни и насипни работи за изграждане на жилища, обслужващи съоръжения за спорт и туризъм, техническа, транспортна и социална инфраструктура и пр. и се оценява като незначително, тъй като ще засегне само малка част от приповърхностната зона на земните недра, която впоследствие частично ще се възстанови. По обхват се ограничава в обсега на третираните с ОУПО устройствени зони и територии, без да засяга терени и респективно природни местообитания извън тях.

Влошаване качеството на местообитания в ЗЗ, вследствие натрупване на отпадъци от инертни материали извън определените за целта места и безразборно изхвърляне на битови отпадъци

Създаването на нерегламентирани депа за строителни отпадъци в резултат от недобросъвестно отношение и на незаконни сметища за битови отпадъци от жизнената дейност на населението и гостите на общината би могло да доведе до значително влошаване качеството на околната среда в района и респ. качеството на целеви хабитати в ЗЗ и статуса на целеви животински видове. При спазване на изискванията на нормативната уредба по отношение на управлението на отпадъците, няма да настъпят такива рискове, както в обхвата на ОУПО, така и в прилежащите територии.

Повишена опасност от пожари Опасността от пожари съществува най–вече през сухите и топли периоди на годината, като резултат нерегламентирано изхвърляне на незагасени фасове, при работа с необезопасени ел. уреди и др. Разпространението на така възникнали пожари може да застраши гнезда и малки на опазвани птици. Този риск е налице и в момента от жизнената дейност в община Казанлък. Тук е необходимо да се отбележи, че рискът за разпространение на това въздействие е нисък, т.к. при проявата му подлежи на бързо неутрализиране от отговорните служби. При това положение, не се очаква опасността от пожари в резултат на реализацията на ОУПО да се повиши значително над съществуващия и в момента риск.

Влошаване качеството на местообитания в ЗЗ вследствие нахлуване на чужди видове при озеленяване Обикновено, при провеждане на озеленителни мероприятия съществува практиката да се ползват чужди и нетипични за страната/региона, най-вече храстови и дървесни видове, които чрез разпространение при размножаване могат да станат ,,врагове” и конкуренти на типични растения с определяща роля за формиране на някои целеви местообитания в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер” и ЗЗ BG0000261


138

„Язовир Копринка”, като постепенно ги изместят от техния ареал на разпространение и променят облика и респ. типа на хабитата. В тази връзка, препоръката да не се прилагат такива видове е задължителна.

Влошаване на качеството на местообитания в ЗЗ вследствие на извънредни ситуации и аварии

Характерът, съдържанието и параметрите на разглеждания ОУПО са такива, че реализацията на предвижданията му не може да доведе до възникването на извънредни ситуации, свързани със залпово изпускане на значителни количества замърсяващи емисии или токсични вещества, проява и развитие на значителни по площ свлачищни процеси и други подобни в обхвата на общината. Не се предвижда обособяването на устройствени територии и зони, предназначени за химически и други мащабни промишлени производства, като големи заводи, фабрики и пр. Основният риск е свързан с разливи на гориво– смазочни материали от аварии при пътно-транспортни произшествия, но те имат инцидентен и временен характер, като след отстраняването им въздействието върху околната среда е обратимо и предвид, че е съсредоточено в периметъра на улиците и пътищата, не може да окаже значим ефект върху ценни местообитания вкл. и на целеви видове птици и не могат да се очакват въздействия.

5.2.3 Обобщение на очакваните неблагоприятни въздействия върху ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер” от Европейската екологична мрежа Натура 2000, с оглед предмета и целите на опазване върху тях

Основните постановки, имащи отношение към оценката за степента на въздействие, са както следва:

– ОУПО не предвижда устройствена намеса в границите на защитените зони;

– за горските територии, попадащи в границите на защитени територии, обявени по реда на ЗЗТ и защитени зони, обявени по реда на ЗБР, които са специални горски територии, ОУПО определя режим за превантивна устройствена защита по чл. 10, ал.3 от ЗУТ, с който се запазва фактическото им ползване, без да се влошават качествата им;

– запазват се и се доразвиват „зелени коридори“, осигуряващи естествена миграция на животински видове и изпълняващи климаторегулиращи, хидрологични, противоерозионни и други подобни функции;

– предвидени са редица мерки за опазване и възстановяване на естествените и антропогенни ландшафти, в т.ч. специфични изисквания по отношение опазването на характерни техни елементи, като окрайнините на горите, полезащитните пояси, пасищата и ливадите, естественото озеленяване по бреговете на водните течения, крайпътното озеленяване и др.;

– устройственото зониране е направено при съблюдаване на принципа за „прекъсната урбанизация” и осигуряване на непрекъснатост на природната среда.


139

Посоченото по-горе показва, че предвижданията на ОУПО респектират границите на ЗЗ и устройват екологосъобразно останалите естествени елементи на територията на общината поради което при реализацията на предвижданията на ОУПО не се очаква да бъдат пряко засегнати, унищожени и увредени площи от местообитания, предмет на опазване в защитени зони. По отношение на животинските видове, предмет на опазване в ЗЗ, не се очакват значими потенциални въздействия от смъртност на индивиди, загуба на площ от техни местообитания или фрагментация на такива, както и прекъсване или увреждане на биокоридори за придвижване на някои видове от или към защитените зони в резултат на безпокойство, засилено човешко присъствие и др. Не се очакват осезаеми негативни въздействия върху видовете птици, посочени в Приложение I на Директива 2009/147/EC освен незначително намаляване на хранителната база на някои от обитаващите откритите пространства видове.

Вероятни промени в структурата на защитените зони – не се очакват промени в структурата на ЗЗ поради факта, че предлаганите зони за урбанизиране са извън техните граници.

Вероятни промени във функциите на защитените зони – не се очакват промени в структурата на ЗЗ поради факта, че предлаганите зони за урбанизиране са извън техните граници. Фрагментация на отделни природни местообитания – не се очаква. Нарушаване на видовия състав – малко вероятно. Основните местообитания за хранене, гнездене или почивка на видовете птици, включени в предмета на опазване, не се засягат или видоизменят, тъй като в прилежащите терени остават достатъчно свободни от застрояване пространства за придвижване на птиците към различни части на ЗЗ.

6. Предложения за смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на ОУПО върху защитените зони и определяне на степента им на въздействие върху предмета на опазване на защитените зони в резултат на прилагането на предложените смекчаващи мерки

6.1 Оценка на възможните мерки и дейности за предотвратяване, смекчаване и възможно възстановяване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на ОУПО върху консервационно значимите групи организми и местообитания, предмет на опазване в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер”.

Възможните мерки и дейности за предотвратяване, смекчаване и възможно възстановяване на потенциалните неблагоприятни преки и косвени въздействия от осъществяване на


140

ОУПО върху консервационно значимите групи организми и местообитания, предмет на опазване в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер” са представени по -долу в таблица № 6.1.1.


141

Таблица № 6.1.1.

№ Мярка за предотвратяване, смекчаване или възможно възстановяване на негативното въздействие

За кое природно местообитание/вид се отнася

мярката

За смекчаване на кое негативно въздействие се отнася мярката и/или ефект от прилагането и.

Пространствено местоположение, където мярката да се прилага

1. В правилата и нормативите за прилагане на плана да се въведе изискването мярка строителната граница на УЗ 1/ Ок1 североизточно от с.Ръжена да бъде отдръпната от границите на ЗЗ с 20м.

3270 Реки с кални брегове с Chenopodion rubric и Bidention

p.p.

Избягване на косвено въздействие

Североизточно от с.Ръжена

2. В правилата и нормативите за прилагане на плана да се въведе изискването мярка строителната граница на УЗ 1/ Ов1 северозападно от с.Бузовград да бъде отдръпната от границите на ЗЗ с 20м.

6510 Низинни сенокосни ливади

Избягване на косвено въздействие

Северозападно от с.Бузовград

3. Към отделните планове или проекти, които по – нататък ще се изготвят за отделните устройствени зони и територии на ОУПО да бъде разработена и реализирана проектна част „Озеленяване”, като в нея бъде заложено същото да се извършва само с представители на характерните за страната или геоботаническия район дървесни и храстови видове, включително и по отношение на озеленяването покрай пътната инфраструктура. Общинската управа да съблюдава изпълнението на заложените изисквания и параметри в проектите при мероприятията по озеленяването и при неспазването им да налага санкции

Растителни съобщества в и извън границите на ЗЗ

Предотвратяване на разпространението на чужди инвазивни видове храсти и

дървета в района, които могат да навлязат и постепенно да подменят видовата структура на коренната растителност характерна за изброените

хабитати.

За всички устройствени зони в границите на ОУПО, за които се предвижда озеленяване на

по-големи площи (ваканционни и вилни

селища,паркове, рекреационни комплекси и др.).

4. Предотвратяване унищожаването на целеви видове - преди започване на строителни работи да се извършва обход и при наличие на видове от фауната, същите да се преместват на подходящи места, вкл. преместване на защитени видове растения

За всички видове, предмет на опазване в ЗЗ

За избягване на преки негативни въздействия върху

целеви видове

За новопроектираните устройствени зони

5. Информиране на населението и посетителите на община Казанлък за целите и предмета на опазване на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер” по двете Директиви, като за целта на местата с голяма обществена и туристическа посещаемост се поставят табла с описание на територията и видовете предмет на опазване в защитените зони

Всички видове и техните хабитати, които са предмет на

опазване на ЗЗ

За смекчаване на потенциални преки и косвени негативни въздействия върху целеви видове в резултат на

антропогенния натиск от увеличаване на човешкото присъствие в района.

Обществено значимите места в района с голям човекопоток (паркове, пешеходна улица,

градини, община).


142

6. По време на строителните дейности на отделните обекти в съответната устройствена територия или зона на ОУПО да не бъдат засягани пряко по какъвто и да било начин терените, оставащи извън определените им граници, като се съблюдава в тях да не навлиза безразборно и строителна техника. За целта да се маркират с трайни знаци и табели външните регулационни граници на тези територии и зони

За всички природни местообитания, видове и техните местообитания

Предотвратяване на ненужни преки въздействия върху

подходящи местообитания на целеви видове от фауната извън ЗЗ, които обитават и

техните територии.

Прилежащите терени, оставащи извън определените граници на устройствените зони и територии, които се обособяват с разглеждания

ОУПО.

7. По време на строителството да не се допускат разливи на горива и смазочни материали от ползваните строителни и транспортни машини

Всички видове местообитания с които външните граници на устройствените зони на ОУПО

граничат.

Влошаване качеството на съседни местообитания, както в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен

Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир

Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер”, така и извън тях в резултат на разливи и респ. пренос чрез

дъждове и подпочвени води на гориво – смазочни материали.

За новопроектираните устройствени зони в близост

до ЗЗ.

8. За новите устройствени зони да се осигури приоритетно изграждане на водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения за пречистване на отпадъчните води

Всички видове местообитания на фауната, с които външните граници на устройствените зони на ОУПО граничат

Влошаване качеството на съседни местообитания, както

в ЗЗ така и извън тях

За целия обхват на ОУПО

9. ППП/ИП за които се изисква провеждане на процедура по реда на глава шеста от ЗООС (ОВОС или ЕО) и/или по реда на ЗБР- Наредбата за ОС, да се одобряват по реда на съответния специален закон, само след произнасяне с акт за съгласуване от компетентния орган по околна среда.

За всички природни местообитания, видове и техните местообитания

Минимизиране на безпокойство, шум, фрагментация, вкл. минимизиране

фрагментацията на биокоридори

За всички устройствени територии в границите на

ОУПО

10. В ОУПО да се запазят територии с „прекъсната урбанизация” За всички природни местообитания, видове и техните местообитания

Минимизиране на безпокойство, шум, фрагментация, вкл. минимизиране

фрагментацията на биокоридори

Целият охват на ОУПО


143

6.2 . Предложени компенсиращи мерки по чл. 34 на ЗБР

По отношение на местообитанията и видовете, предмет на опазване в ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер”, при изпълнение на заложените в предната точка смекчаващи мерки, предписването и изпълнението на компенсиращи такива не се налага.

7. Алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитените зони, включително нулева алтернатива

7.1 Алтернативи по териториалния обхват на ОУПО

Алтернативи по териториалния обхват на ОУПО не съществуват и не са разглеждани, т.к. принципно проектите за общо устройство на общинската територия като цяло не предлагат концептуални алтернативи. Единствената алтернатива на разглеждания териториален обхват на плана е нулевата.

7.2 Алтернативи по местоположение на отделните компоненти на ОУПО

7.2.1 Предложени алтернативи за местоположение на отделните компоненти от проектантите, изготвили ОУП

ОУПО е изработен в съответствие със Задание от възложителя, Община Казанлък, като с него се обособяват следните типове устройствени зони/ чл. 107 от ЗУТ/:

- жилищни територии; - производствено- складови територии; - територии за паркове и градини, територии за спорт и забавления; - територии за обществено обслужване; - територии с обекти на културно- историческо наследство; - територии за курортно –туристическо и вилно строителство; - територии за мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура; - земеделски територии; - горски територии; - територии за природозащита; - нарушени територии за възстановяване; - територии със специално, с друго или със смесено предназначение;

Варианти по отношение на това разположение не се разглеждат, т.к., като правило, проектите на ОУПО не съдържат алтернативи.


144

7.2.2 Предлагана алтернатива от колектива от експерти, изготвил оценката за степента на въздействие върху ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер” С настоящата оценка се предлагат следните алтернативи по местоположение на УЗ и обекти в тях:

• Отдалечаване на строителната линия в УЗ 1/Ок1 североизточно от с.Ръжена на 20м. от границите на ЗЗ „Река Тунджа 1“.

• Отдалечаване на строителната линия в УЗ 1/Ов1 северозападно от с.Бузовград на 20м. от границите на ЗЗ „Река Тунджа 1“.

7.3 Нулева алтернатива

Според т. 8 на допълнителните разпоредби на Наредбата за оценка на съвместимостта на планове и програми с целите на опазване на защитените зони, ,,нулевата алтернатива” е описание на настоящото състояние и последиците от него в случаите, когато инвестиционните намерения, които се прилагат, не могат да бъдат осъществени. Развитието на територията на общината без прилагане на ОУПО не може да се приеме като нулева алтернатива, защото това би означавало неизпълнение на изискванията на ЗУТ както и общината да се лиши от един важен и законово регламентиран инструмент за управление на социално-икономическото й развитие и благоустрояване на селищната и природната й среда.

8. Картен материал с местоположението на всички елементи на ОУПО спрямо защитените зони и техните елементи

Картен материал, съдържащ опорния план и предвижданията на ОУПО спрямо защитените зони и техните елементи е даден в приложенията.

9. Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие съобразно критериите по чл. 22

По отношение целостта и структурата на защитени зони ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер” не се очакват значителни неблагоприятни въздействия върху ЗЗ в резултат от предвижданите устройствени зони и дейности в проекта на ОУПО. По отношение на целевите местообитания в защитените зони ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер” не се очаква пряко негативно въздействие и няма да бъде нарушен благоприятния природозащитен статус


145

по време на строителството и експлоатацията на предложените за урбанизирани територии върху местообитанията предмет на опазване в ЗЗ. По отношение на целевите животински видове в защитените зони ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер” не се очаква значителна загуба на площи от техни местообитания или фрагментация на такива в ЗЗ или в близост до тях.

При изготвянето на настоящата оценка за съвместимостта и степента на въздействие на ОУПО върху предмета и целите на опазване на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер” е спазен принципа за превантивността, като предметът на опазване на защитените зони е изведен приоритетно при отчитането на всички екологични ефекти, които противоречат на екологичните цели за обявяването им. Възприет е възможно най-лошият сценарий за всяко вероятно въздействие в рамките на научните предпоставки за съществуването на последното.

В заключение, при изпълнение на всички смекчаващи и превантивни мерки, предвидени по законов и нормативен ред, както и тези от настоящия доклад, ще се гарантира недопускане на негативно действащите фактори върху целите и предмета на опазване на ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер”, ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка” и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер”, като при това положение, реализацията на разглеждания ОУПО ще бъде съвместима с тях.

10. Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР, включително доказателства за това и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР - когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането на плана, програмата и проекта, и че не е налице друго алтернативно решение

Предвид направеното по-горе заключение, реализацията на разглеждания ОУПО ще бъде съвместимо с предмета и целите на опазване в защитените зони, не е необходимо да се разглеждат изключения по чл. 33 (1) от Закона за биологичното разнообразие и да се посочват компенсиращи мерки по чл. 34 от същия закон.


146

11. Информация за използваните методи на изследване, включително времетраене и период на полеви проучвания, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация

11.1 Използвани методики, ръководства и методи за изследване

Използвани са флористични, геоботанически и екосистемни методи за оценка на съвременното състояние и прогноза за измененията на флората, фауната и типовете местообитания. При разработването на Доклада за оценка степента на въздействие са използвани стандартните методи за полеви изследвания, прилагани за определяне на видовия състав при висшите растения и гръбначните животни.

Оценката за степента на въздействие и прогнозата за бъдещи изменения е направена на базата на резултатите от:

• Теренните проучвания - оглед на местата определени за устройствени зони, наблюдение за птици, обхождане на трансекти за гнезда на птици, наличие на земноводни и влечуги и защитени растения. Наблюденията са провеждани в периода м.септември 2015 г.

• Проучване на съществуващата научна информация – „Червена книга на България, „Орнитологично важните места в България и Натура 2000, „Атлас на гнездещите птици в България;

• Резултатите от докладите от проучванията по проект на МОСВ:„Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I;

• Изискванията на основните нормативни документи, свързани с природозащитното законодателство: Инструкция за оценка на защитени зони по чл.7 ал. 3 във връзка с чл. 6 ал. 1 т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие;

• Стандартни формуляри за набиране на данни за защитените зони; Заповеди за обявяване на защитените зони;

Наблюденията на птиците са извършвани рано сутрин по време на излитането от местата за нощуване. Допълнителни данни са събрани чрез периодично стационарно наблюдение за локализиране на местата за хранене в земеделските и горски площи. Проучванията са извършвани с помощта на бинокъл Opticron с увеличение 8 x 40.

При проучванията на фауната в района са използвани и данните от следните литературни източници: Бигон и др. (1989а,б), Ботев & Пешев (1985), Бешков & Нанев (2002), Костадинова (1997, 2002), Нанкинов (2000), Нанкинов и др. (1997), Наумов & Станчев (2004), Петров (1990), Симеонов § Мичев (1991), Симеонов и др. (1990), Костадинова & Михайлов (2002), резултатите от докладите от проучванията по проект на МОСВ: „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I.


147

При изследване на растителния свят в границите на устройствените зони е използван маршрутният и полустационарен метод за визуално наблюдение. Определянето на видовете е извършено по Флора на Република България, том 1-10 (Йорданов, 1963- 1979; Велчев, 1982-1989, Кожухаров, 1995) и по Определител на висшите растения в България (Кожухаров, 1992) и по Определител на растенията в България (Делипавлов и Чешмеджиев, 2003).

Определянето на местообитанията е според Ръководството за определяне на местообитания от европейска значимост в България (Кавръкова, Димова, Димитров,Цонев & Белев, 2005).

За определяне на земноводните и влечугите е ползван Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани, 2007г.

При определяне на засегнатите площи е работено в среда на Географски информационни системи.

Методи за прогноза и оценка на въздействието

Оценките са извършени въз основа на нормативната база по българското екологично законодателство, адаптирано с европейското - Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии и произтичащите от тях нормативни документи. Методиката за оценка се основава на изискванията на Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, като в детайлите са следвани изискванията на методичното ръководство на Европейската комисия за Оценка на планове и проекти, значително засягащи Натура 2000 места.

При прогнозите и оценките на въздействието е ползван многогодишния практически опит, натрупан при проучването и мониторинга на, защитени територии, на редки, застрашени и защитени видове в България.

При определяне на параметрите, според които се оценява въздействието върху видовете, са използвани резултати от теренните наблюдения, резултатите от докладите по „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I”, както и литературни данни. Взети са предвид и методическите указания в „Оценка на планове и проекти значително засягащи НАТУРА 2000 места, Методическо ръководство по разпоредбите на чл. 6 (3) и чл. (4) на Директивата за местообитанията 92/43/ЕИО".

За определяне представителността на природните местообитания в планираните устройствени зони и оценяване на въздействието е използвано Ръководство за определяне на местообитания от Европейска значимост в България (2005), резултатите от докладите по „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” и Ръководство за определяне и установяване на благоприятния природозащитен статус на видове и местообитания от Директива 92/43/ЕИО (Зингстра и др. 2009). Приложени са критериите описани в Ръководството за оценка на благоприятното природозащитно състояние на типовете природни


148

местообитания и видовете по НАТУРА 2000 в България (2009) . Взети са под внимание консервационната стойност на хабитатите съгласно Закона за биологичното разнообразие (2002), респ. съгласно Директива 92/43/ЕЕС.

За оценка и прогноза на въздействието върху компонентите на природната среда и възможността за преки и косвени въздействия върху местообитания са използвани главно методиките упоменати в "Справочник на съществуващите методи за оценка и прогноза на въздействието върху околната среда", издание на МОСВ, 1997 год.

За оценка и прогноза на въздействието върху земноводни и влечуги е използвана базата данни от „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I и чрез използване на ГИС-софтуер.

За оценка състоянието на бозайната фауна са използвани преки теренни наблюдения и литературни източници. Оценките са извършени въз основа на нормативната база по българското екологично законодателство, адаптирано с европейското. Ползвани са и „Червена книга на България”, Натура формулярите на защитените зони, наличната Информационна система за защитени зони от екологичната мрежа на Натура 2000.

Степента на въздействие е оценена на базата на стандартните критерии за оценка на въздействията, залегнали в Европейските директиви - дългосрочност, обратимост, периодичност, кумулативност, тип на въздействие (основно, вторично), възможност да бъдат приложени смекчаващи/компенсиращи мерки. Направените анализи и изводи са в съответствие с изискванията на Директивите на Европейския съюз, на всички международни конвенции, по които Република България е страна и хармонизираното българско природозащитно законодателство. За оценка на кумулативния ефект върху защитената зона е ползвана базата данни на РИОСВ и МОСВ.

11.2. Използвана литература и източници на информация

i. Общ устройствен план (ОУП) на община Казанлък, фаза „Предварителен проект” ii. Конвенция на ООН за опазване на биологичното разнообразие (в сила в България от 16.07.1996 г. – ДВ бр. 19/1999 г.) iii. Закон за опазване на околната среда, обн. ДВ бр. 91/25.09.2002 г., попр. бр.98/18.10.2002 г., посл. изм. в бр. 22/11.03.2014 г.Закон за биологичното разнообразие (Обн. ДВ. бр.77 от 9 Август 2002 г., посл. изм. бр. ДВ., бр. 62 от 14.08.2015 г.) iv. Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони ( Обн. ДВ. бр.73 от 11 Септември 2007 г., посл. изм. ДВ бр.94 от 30 Ноември 2012г.) v. ДИРЕКТИВА на Съвета 92/43/ЕИО от 21.05.1992 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Directive 92/43/EEC on the conservation of natural habitats and of wild fauna and flora. - OJ L 206, 22.7.1992 vi. ДИРЕКТИВА на Съвета 79/409/ЕИО от 02.04.1979 за опазване на дивите птици vii. ДИРЕКТИВА 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.11.2009 относно опазването на дивите птици


149

viii. НАТУРА 2000 стандартен формуляр за защитена зона ЗЗ BG0000192 „Река Тунджа 1”, 2008.02. ix. НАТУРА 2000 стандартен формуляр за защитена зона ЗЗ BG0001493 „Централен Балкан - буфер”, 2008.02. x. НАТУРА 2000 стандартен формуляр за защитена зона ЗЗ BG0000261 „Язовир Копринка”, 2008.02. xi. НАТУРА 2000 стандартен формуляр за защитена зона и ЗЗ BG0002128 „Централен Балкан - буфер”, 2008.02. xii. География на България, 2002, Географски институт при БАН xiii. Обща биогеография. Университетско издателство „Св. Климент Охридски” 1994 г. xiv. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България xv. Бондев, И., 1991. Растителността на България. Карта в М 1:600000 с обяснителен текст. Университетско издателство “Климент Охридски”. София xvi. Апостолова, И., Славова, Л., 1997. Конспект на растителните съобщества в България. София, БАН xvii. Любенова М., 2004. Фитоекология. Академично издателство “Марин Дринов”, София xviii. Асьов, Б., А. Петрова, Д. Димитров, Р. Василев, 2006. Конспект на висшата флора на България. Българска фондация Биоразнообразие, София xix. Велчев, В. (отг. ред.). 1982. Флора на НР България. Т. 8. Изд. БАН, София. xx. Велчев, В. (отг. ред.). 1989. Флора на НР България. Т. 9. Изд. БАН, София. xxi. Йорданов, Д. (отг. ред.). 1963-1979. Флора на НР България. Т. 1 – 7. Изд. БАН, София. xxii. Велчев, Вл., Ст. Кожухаров, М. Анчев (ред.), 1992. Атлас на ендемичните растения в България. БАН, София. xxiii. Кожухаров, С. (ред.). 1992. Определител на висшите растения в България. Наука и изкуство, София. xxiv. Пешев, Ц., Д. Нанкинов, Д. Пешев, 2003. Гръбначните животни в България. „Булвест”, София xxv. Пешев и др., 1964. „Учебна практика по зоология на гръбначните животни”, ДИ „Наука и изкуство”, София. xxvi. Бешков, В., К. Нанев, 2002. Земноводни и влечуги в България. „Пенсофт”. София xxvii. Бисерков, В. (Ред.). 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. София, Зелени Балкани xxviii. Карапеткова M., M. Живков, 1995. Рибите в България. Sofia. "Гея Либрис" xxix. Карапеткова M., M. Живков, Александрова-Колеманова K. 1993. Статус и оценка на рибните ресурси в България. В: Национална Стратегия за опазване на биоразнообразието. Том I. xxx. Попов, В., А. Седефчев, 2003. Бозайниците в България. Определител. „Геософт” ЕООД, София xxxi. Иванова, Т., 2005. Концепция за опазване на прилепна фауна и местообитания в България в рамките на Натура 2000. Национален природонаучен музей – БАН.


150

xxxii. Петров Б.2008. Прилепите – методика за изготвяне на оценка за въздействие върху околната среда и оценка за съвместимост. Наръчник за възложители и експерти в областта на околната среда. Национален природонаучен музей – БАН, 88 с. xxxiii. Янков П. Видов състав на кълвачите в населените места на България. “При-ро¬да”, (НРБ), 1986 xxxiv. Орнитологично важни места в България и Натура 2000. БДЗП, София xxxv. Симеонов С., T. Мичев. 1991. Птиците на Балканския п-ов. Петър Берон, София xxxvi. Атлас на гнездящите птици в България, БЗДП, 2007 г. xxxvii. Червена книга на България, БАН, 2012 г. xxxviii. Основни райони за пеперуди в България (http:// www.lepidopterology.com/ butterfly_areas_bg /index_bg.php.) xxxix. Ботев, Б., Ц. Пешев, (ред.), 1985. Червената книга на НР България.1985. Том II: Животни, Изд. на БАН, София. Ръководства i Интерпретационен наръчник за хабитатите в Европейския съюз, 1999. Издание на Сдружение „Зелени Балкани”. ii Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К., /ред./ 2005. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Първо издание, 129 с. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация „Зелени Балкани”. iii Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. /ред./ 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание, 131 с. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма и федерация „Зелени Балкани”. iv Managing Natura 2000 Sites. The provisions of Article 6 of the “Habitats” Directive 92/43/EEC. European Communities, 2000. v Assessment of plans and projects significantly affecting NATURA 2000 sites, Methodological guidance on the provisions of Article 6(3) and (4) of the Habitats Directive 92/43/EEC, EC, November 2001. vi Оценка на планове и проекти значително засягащи НАТУРА 2000 места – методическо ръководство по разпоредбите на чл. 6(3) и (4) на Директивата за местообитанията 92/43/ЕИО, Ноември 2001 г. vii Guidance document on Article 6(4) of the “Habitats” Directive 92/43/EEC.Clarification of the concepts of: alternative solutions, imperative reasons of overriding public interest, compensatory measures, overall coherence, opinion of the commission, January, 2007. viii Зингстра, Х., Ковачев, А., Китнаес, К., Цонев, Р., Димова, Д., Цветков, П. (ред.) 2009. Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България. Изд. Българска фондация Биоразнообразие. София. ix Инструкция за оценка на защитени зони по чл. 7, ал. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове птици. x Костадинова И., М. Михайлов (съст.), 2002. Наръчник за НАТУРА 2000 в България. БДЗП, Природозащитна поредица. Книга 5. БДЗП, София, 80 с.


151

12. Документи по чл. 9, ал. 2 и 3.

• Копие от Диплома за завършено висше образование, с образователно-квалификационна степен ,,магистър”; • Документи, удостоверяващи стаж по специалността, съгласно чл. 9, ал. 1 т. 2 и т. 3 от Наредбата за ОС; • Декларации, съгласно чл. 9 ал. 3 от Наредбата за ОС

DOSV OUPO Kz (R) - kazanlak.bg · ДОСВ ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА...

Documents

Transcript of DOSV OUPO Kz (R) - kazanlak.bg · ДОСВ ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ОБЩИНА...