CAVITAS ORIS

Начало на храносмилателната система

Простира се от устните до устния зев (isthmus faucium)

Граници: Надолу- устно дъно

(diaphragma oris)

Нагоре- небце

Отстрани- бузи

Напред- устни

Отдели: Vestibulm oris

Същинска устна кухина

Функции: Механична обработка на храната

Начална химична обработка на храната- слюнка

Членоразделна реч

Дишане

Вкусова рецепция

Цепковидно пространство между устни и бузи отвън и венци и зъби отвътре

Съобщава се с външната среда с устната цепка (rima oris)

Съобщава се със същинската устна кухина чрез пространство зад третите молари

Отстрани- бузи Бузите са изградени от m.

buccinator, покрит латерално от кожа, а медиално- от лигавица

Кожа- богата на потни, мастни жлези и косми

Подкожие- corpus adiposum buccae

Лигавица- плътно прикрепена към m. buccinator- предпазва се прехапване по време на дъвкателния акт

Лигавица- многослоен плосък невроговяващ епител

Lamina propria- ниски папили

Glandulae buccales- подлигавичен слой, смесена секреция

Papilla parotidea ductus parotideus-

срещу горен втори молар

Отпред- устни

Labium superius et inferius

Silcus nasolabialis

Sulcus mentalolabialis

Angulus oris

Изградени от m. orbicularis oris, покрити отвън от кожа, а отвътре от лигавица

Кожа (pars cutanea)- богата на косми, потни и мастни жлези

Лигавица (pars mucosa)- плътно прикрепена, не образува гънки Frenulum labii superioris et inferioris

Многослеон плосък невроговяващ епител

Glandulae labiales- подлигавичен слой

Преходна зона (pars intermedia)- кожа със силно изтънен епидермис; червен цвят- прозират кръвоносните съдове

Разполага се зад зъбите и алвеоларните гребени и пред устния зев

Покрив: Напред- твърдо небце

(palatum durum)

Назад- меко небце (palatum molle)

Под Устно дъно (diaphragma

oris)- изградено от m. mylohyoideus

Палатинални израстъци на максилата

Палатинални кости Sutura palatina mediana Sutura palatina transversa

Лигавица- плътно прикрепена, бледорозов цвят Fossa incisiva- papilla incisiva Raphe palatini Plicae palatini transversi Многослоен плосък невроговяващ

епител- кератинизация Glandulae palatinae- задна част на

небцето Zona adiposa- преден отдел

Предна част-хоризонтална, задна част- вертикална Небцова завеска (Velum palatinum) Uvula – херметичност на УК

Arcus palatoglossus- към корена на езика

Arcus palatopharyngeus- към страничната стена на гълтача

Лигавична дупликатура с мускулноапоневротична основа: напречнонабраздени мускули Facies nasopharyngea- привидно

многослоен цилиндричен ресничест епител

Facies oropharyngea- многослоен плосък невроговяващ епител

Glandulae nasales et palatinae

ННМ, волеви:

M. levator veli palatini

M. tensor veli palatini

M. uvulae

M. palatoglossus

M. palatopharyngeus

Комплекс от тъкани между долната челюст и подезичната кост

Мускулна основа: M. mylohyoideus M. geniohyoideus M. digastricus

Горна повърхност- лигавица, хлабаво свързана

Между нея и мускулите- слой от хлабава и мастна СТ

В срединната равнина- frenulum linguae

Plica sublingualis- подезичната слюнчена жлеза- ductuli sublinguales minores

Caruncula sublingualis- от двете страни на френулума- каналите на подчелюстна и подезична слюнчени жлеза

Подлигавичен слой- a. et v. lingualis, n. hypoglossus

Външна повърхност- повърхностен лист на шийната фасция- spatium submandibulare

Мускулест орган Функции: Механична обработка на

храната- преместване, задържане, стриване

Подпомага бозаенето Орган на вкуса Образуване на говора

Две части: Корен (radix linguae) Тяло (corpus linguae) Връх (apex linguae)

Две повърхности: Гръб (Dorsum linguae) Долна повърхност (Facies inferior)

Sulcus terminalis- V-образна форма; разделя тялото от корена; две части: Pars presulcalis (oralis)

Pars postsulcalis (pharyngea)

Foramen caecum- на върха на браздата

Sulcus medianus- разделя езика на лява и дясна част

Между езика и епиглотиса лигавицата образува гънки Plica glossoepiglotica mediana

Plicae glossoepigloticae laterales

Valleculae epigloticae

Лигавица- бледорозова Многослоен плосък

невроговяващ епител

Липсва tela submucosa

Плътно срастнала с подлежащата апоневроза

Papillae linguales- 5 вида Papillae filiformes

Papillae conicae

Papillae fungiformes

Papillae foliatae

Papillae valatae

Нишковидни (Papillae filiformes) по гърба на езика

най-многобройни

най-малки

вроговен епител- “кадифен вид” на езика

без вкусови луковици

механорецептори

Конични (Papillae conicae) видоизменени

нишковидни папили

нямат вкусови луковици

Гъбовидни (Papillae fungiformes) по-малко на брой

по предната част на езика

невроговяващ епител- червени точки

вкусови луковици

терморецептори

Листовидни (Papillae foliatae) успоредно по двата

ръба на езика

вкусови луковици

Papillae valatae 7-12 на брой най-големи пред и успоредно на

sulcus terminalis малка пъпка, обкръжена

от дълбок улей многослоен плосък

слабовроговяващ епител вкусови луковици жлези на Ebner- серозни

слюнчени жлези

Зад терминалния сулкус: липсват папили множество вкусови

луковици

Tonsilla lingualis лимфни фоликули в

lamina propria

в задна ⅓ на езика cryptae tonsillares многослоен плосък

невроговяващ епител

Гладка повърхност- без папили

В срединната равнина- frenulum linguae

Встрани от юздичката на езика- plica fimbriata

Caruncula sublingualis

Plica sublingualis

Glandulae linguales- малки слюнчени жлези в lamina propria: смесена секреция– на

върха на езика

gl. lingualis anterior (Nuhn)

серозни жлези на Ebner– в papillae vallatae

слузни – в radix linguae

Напречнонабраздени

Две групи: Собствени

Скелетни

Свързват езика със съседни структури: меко небце и кости m. genioglossus

m. hyoglossus

m. styloglossus

m. chondroglossus

m. palatoglossus

Функция: променят положението на езика в пространството

Разполагат се в пределите на езика

Не се залавят за кости Aponeurosis linguae-

играе роля на скелет Septum linguae Състоят се от: ◦ M. longitudinalis superior ◦ M. longitudinalis inferior ◦ M. transversus linguae ◦ M. verticalis linguae

Функция: променят формата на езика

Лигавица (Tunica mucosa): многослоен плосък невроговяващ

епител (lamina epithelialis) lamina propria жлези и лимфни фоликули папили малки слюнчени жлези – серозни и слузни

Долна повърхност Липсват папили Липсват вкусови луковици

Tela submucosa– липсва Сърцевина на езика: Напречнонабраздени мускули

Gl. Parotidea

Gl. Submandibularis

Gl. Sublingualis

Слюнка: Овлажнява храната и

оформя хапката

Химично разграждане на въглехидратите

Имунна функция

Очистващо действие

Най-голямата слюнчена жлеза

Regio parotideomasseterica

Серозна ацинозна жлеза

Две части: Повърхностна (pars

superficialis)- пред и под външния слухов проход

Дълбока (pars profunda)- fossa retromandibularis

A. carotis externa

V. retromandibularis

Plexus parotideus n. facialis- разделя жлезата на повърхностна и дълбока част

N. auriculotemporalis

Nn. lymphatici profundi

Образува се в предната част на жлезата

По латералната повърхност на m. masseter

Papilla parotidea- срещу втори горен молар в устния вестибулум

Gl. Parotidea accessoria

Fascia parotidea

Capsula fibrosa

Преградки, разделящи жлезата на дялове и делчета

Строма- СТ

Паренхим Секреторни отдели

Слюноотводни канали

Ацини Серозни клетки Миоепителни клетки Тесен просвет Рядък секрет, богат на ензими и

протеини

Слюнкоотводни канали: Интеркаларни (вметнати)-

еднореден плосък до кубичен епител; тесен лумен

Стриирани канали- висок цилиндричен епител; оформят крайния състав на слюнката

Интралобуларни канали Еднореден, преминаващ в

двуреден цилиндричен епител

Интерлобуларни канали Пасивен транспорт на слюнката Двуреден до многореден

цилиндричен епител Външен СТ- слой Между делчетата

Междудялови (интерлобарни) и главни канали Многослоен цилиндричен епител Външен СТ- слой

Trigonum submandibulare- под пода на УК

Fovea submandibularis

Задният край на жлезата образува израстък, който заобикаля задния ръб на милохиоидния мускул, навлиза в същинската УК и образува canalis submandibularis

Caruncula sublingualis

Ст- капсула- преградки

Сложна, отчасти ацинозна, отчасти тубулоацинозна жлеза Ацини

Тубули

Клетки: Серозни- полулуния на

Джиануци

Мукозни

Миоепителни

Повече серозни и по-малко смесени ацини

Добре развити отводящи слюнчени каналчета

Серомукозен секрет, с преобладаване на серозната компонента

Най-малка

Regio sublingualis Plica sublingualis

Canalis sublingualis major Caruncula sublingualis

Предни жлези- смесени

Ductus sublinguales minores Plica sublingualis

Задни жлезички- предимно мукозни

СТ- капсула Делчест строеж Смесена тубулоацинозна

жлеза Преобладават слузните

ацини Смесена мукосерозна

секреция Слабо развита каналчеста

система

Две части

pars fixa- здраво свързана с АИ

pars libera s. marginalis-

обхваща шийката

Макроскопски строеж:

margo gingivalis

sulcus gingivalis – 0.5 mm

papilla gingivalis (interdentalis)-

вестибуларни и орални

Микроскопски строеж:

Lamina epithelialis- многослоен плосък невроговяващ епител с паракератинизация

Епителиално прикрепване на Gottlieb

Свързващ епител- пропусклив, рехав, хемидесмозоми към зъбната повърхност

Улеен епител Lamina propria – папили Неподвижен мукопериост

Междузъбни връзки- прикрепващ апарат Надлъжна система (по

дължината на челюстта)-ligg. interdentalia

Кръгови (осморковидни) влакна- Fibrae circulares

Fibrae gingivodentales- ветрилообразни, обхващат зъбните шийки

Богато кръвоснабдяване и инервация

Механична обработка на храната

Участие в звукообразуването Най-твърдите образувания в

човешкия организъм Макроскопска анатомия Корона (Corona dentis)

Cuticula dentis

Шийка (Cervix dentis) Корен (Radix dentis)

Apex radicis dentis

Пулпна кухина (Cavitas dentis)- зъбна пулпа

Cavitas pulpae coronae Canalis radicis dentis Foramen radicis dentis

Зъбни повърхности Вестибуларна/ лабиална

(facies vestibularis/ labialis)

Лингвална/палатинална (facies lingualis/ palatinalis)

Мезиална (facies mesialis)

Дистална (facies distalis)

Оклузална (facies occlusalis) Tuberculi dentales

Cuspis dentales

Режещ ръб (margo incisalis)

Корона Емайл

Дентин

Корен Цимент

Дентин

Шийка

Най-твърдата субстанция 87% неорганична субстанция-

хидроксилапатит, 2%0 органична материя, 11% вода

Няма клетки Не регенерира Емайлова призма- по цялата

дебелина на емайла Апатитни кристали Хидратиран органичен

матрикс S- образен ход Междупризмена субстанция-

органичен матрикс и апатитни кристали

Линии на Хънтър- Шрегер- напречни (при надлъжен срез)

Линии на Ретциус- от емайло-дентиновата граница,напречно на призмите; показват минерализацията на емайла

Неонатална линия- при временни зъби и постоянен 6-ти зъб

Туфи и ламели- неминерализирани призми; започват от емайло-дентиновата граница

Зъбна кутикула- покрива емайла, органична материя, безструктурна; много устойчива

Повърхностен емайлов пласт (апризматичен)- под зъбната кутикула; повишена резистентност

Светложълт Аваскуларен 70% неорганична материя-

хидроксилапатит Tubuli dentines- по цялата

му дебелина; S-образен ход Влакна на Томес- израстъци

на одонтобластите Между влакната и стените на

каналчето- течност

Перитубуларен дентин- хомогенно минерализиран

Интертубуларен дентин- 50% колагенови влакна

Интерглобуларен дентин- глобуларна минерализация; под мантел дентина Интерглобуларни зони- хипо- и аминерализиран

матрикс

Линии на Ebner и Owen- ламинарна минерализация

Зърнест слой на Tomes- близо до цимента в корена на зъба; слабоминерализиран

Мантиен (мантел) дентин- под емайла, слабоминерализиран ◦ Корфови влакна- колагенни влакна; успоредно на

дентиновите тубули

Видове дентин Предентин (дентиногенна

зона)- най-вътрешен, неминерализиран

Първичен- преди пробива на зъбите

Вторичен дентин- след пробива на зъбите

Третичен (репаративен)- при увреждане на дентина; слабоминерализиран

Дентинът е силно болкочувствителен

65% неорганична материя, 23% органична материя и 12% вода

Липса на кръвоносни съдове

Част от прикрепващия апарат на зъба

Клетки Циментобласти- по

повърхността, синтезират органичната субстанция

Циментоцити- в дълбочина, в лакуни

Междуклетъчно вещество Фибрили

Матриксни- успоредно на дългата ос на корена

Шарпееви- свързват корена с алвеоларната стена

Кристали от хидроксилапатит

Основна субстанция- гликопротеини, безструктурна

Видове цимент Ацелуларен- до дентина; в

горната част на корена

Целуларен- в долната трета на корена

Cavitas dentis (pulparis) Съставена от кръвоносни

съдове и нерви Коронкова и коренова Пулпни рогчета Периферен (одонтобластен)

слой Одонтобласти (дентинобласти) Образуват дентина и осигуряват

обмяната му Влакна на Томес- израстъци на

одонтобластите

Подонтобластен слой Безклетъчен слой на Weil- нервно и

капилярно сплетение Слой, богат на клетки

Централен слой Клетки- фибробласти,

фиброцити, хистиоцити, макрофаги, лимфоцити

Пулпоцити- недиференцирани мезенхимни клетки; клетъчен резерв

Междуклетъчно вещество Фибрили- поддържащ апарат

на пулпата

основна субстанция- полутечна среда

Състои се от:

Периодонциум

Коренов цимент

Костна алвеоларна стена

Гингива

Свързва цимента със стената на алвеолата- периодонтолна цепка

Състои се от: Влакна Клетки- фибробласти,

недиференцирани мезенхимни клетки Междуклетъчна субстанция Кръвоносни съдове, нервни влакна Тъканна течност

Влакна (Шарпееви)- fibrae cementoalveolares Циркулярни- около шийката Хоризонтални- горна трета на корена Коси- средна част на корена; основно

противодействат на аксиалния дъвкателен натиск

Апикални- около апекса на корена

Начален пъпковиден стадий Стадий на диференциране на

зъбните елементи Стадий на хистогенеза и

диференциране на зъбните тъкани

Начало: 2-ри е.м.

Зъбна пластинка (lamina dentalis)- подковообразно задебеление на епитела

Lamina vestibularis- външна и вътрешна повърхност, между тях- улей; образува вестибулар-ната и гингивалната лигавица и устното предверие

Пъпковидни уплътнения- зъбни зародиши

Емайлов орган- камбановидна форма Външен епителиален пласт-

резорбира се Вътрешен епителиален

пласт- амелобласти Емайлова пулпа- между

двата епителни пласта-звездовиден ретикулум

Междинен пласт- периферен епител; свързва зъбната шийка с венеца

Зъбна папила- зъбна пулпа с одонтобласти

Зъбна торбичка- около зъбния зародиш

Образуване на емайл- амелогенеза

Образуване на дентин- дентиногенеза

Образуване на прикрепващия апарат на зъба- зъбна торбичка Lamina cementoblastica- цимент Lamina periodontoblastica-

периодонт Lamina osteoblastica-

алвеоларна кост