7

2

ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ

CHRYSTA BELL

3

ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ

CHRYSTA BELL

4

5

Chrysta Bell изглежда като мечта и пее като мечта. И мечтата се превръща в истина – тези ласкави думи, отправени относно едно от музикалните явления на небосклона тази година, идват от не кой да е, а от богоподобния Линч. Това ни накара да се срещнем с нея и да разберем какво толкова в Chrysta Bell е възбудило интереса му. Оказа се, че пред нас стои повече от пораснало момиче...

Как така стана музикант?Открих интереса си към музиката в много ранна възраст. Майка ми е певица и музиката е комфорт и лечител за мен откакто се помня. Когато бях много малка майка ми се омъжи за композитор, който беше и инженер и двамата отвориха звукозаписно студио. Заобиколена от музика и в среда, в която всеки ден се създава музика, съвсем естествено за мен беше да стана музикант.

Спомни си кое беше първото нещо, което ти оказа истинско влияние?Майка ми и нейната страст към поп музиката и музикалния театър. Отивах с нея на репетициите и представленията, в които участваше и виждах, че когато е на сцената, сияе. Изглеждашепълноценна и вдъхновена, обичах да я виждам по този начин. Иначе първите записи, които си купих бяха „Thriller” на Майкъл Джексън, „Our lips are Sealed” на Go Go и “Rainbow Connection” от филма за „Мъпетите”. Странна колекция, нали?

Като свое първоначално музикално влияние бих искала да спомена и саундтрака на „Туин Пийкс”. Бях толкова очарована от своята собствена интуитивна реакция към музика, която продължава едва 2 минути! Това събуди убеждението ми, че музиката може да притежава мистериозни сили.

Любимите ти артисти?Толкова са много, че не знам как да отговоря. Артистите, които наскоро открих, че обичам, са Lewis Taylor, Ane Brun, Glasser и Active Child.

Какво е най-силното ти вдъхновение днес?Иновативните артисти, които са намерили начин да направят живота малко по-добър, намирайки баланса между персоналната и артистична идентичност. Във времена на необуздана и комерсиална индустрия това вдъхновява и ми дава силите и надеждата, че с упорита работа, позитивна нагласа и мислене в бъдеще време, мечтите ми са осъществими.

Можеш ли да си спомниш за най-откаченото преживяване, което си имала?Животът ми е изпълнен с луди и невероятни моменти – един от тях е и срещата ми с Дейвид Линч. В нощта преди нея бях толкова нервна, че не можах да спя и се наложи да взема приспивателни. Получих алергична реакция от хапчетата и се покрих с червени обриви от глава до пети. Бях отчаяна, мислейки си, че пропускам шанса си с Дейвид. За щастие обривите изчезнаха навреме, но на срещата отидох под въздейстеи на хапчетата и изтощена от недоспиване. В един момент осъзнах, че съм пред къщата на персонажите

6

7

8

9

на Бил Пулман и Патриша Аркет от „Изгубената магистрала”. Само това беше достатъчно налудничаво, за да те изкара извън кожатата ти, да не говорим в комбинация с разклатеното ми състояние. Не бях в състояние да осъзная какво ми се случва, а Дейвид отвори входната врата със запалена цигара в устата си и огромна усмивка на лицето си. Поех глътка въздух едва, когато той произнесе: „Хей, Chrysta Bell!” и ме прегърна. Иска ми се да ти кажа, че оттам-насетне всичко беше нормално, но не е така...

Разкажи ми всичко любопитно за работата си с Дейвид Линч около първия ти албум?Страхотно е да работиш с Дейвид – той е всичко онова, което търсих от един продуцент и сътрудник. Дори и след всичките тези години, все още понякога се удивявам колко щастлива съм, да го познавам и да работим толкова добре заедно.

Какво е чувството, което искаш да споделиш с музиката си?За необозримите мащаби на човешкия опит.

Като артист не може да нямаш някакъв водещ лайтмотив?Способността на изкуството да пресъздаде божественото женско начало и дуалистичната му природа.

Настоящите ти проекти?След всичките години, които ми отне създаването на дебютния ми албум „This Train”, в момента съм изцяло фокусирана върху турнето в негова подкрепа. Паралелно с това с бандата ми Black Book Angel записахме нови неща и в най-скоро време предстои да ги споделим с

вас.

Какъв тип песни се опитваш да създаваш?Давам всичко от себе си, за да създавам песни, които носят трансцедентални моменти. Песни, които са стимулиращи по някакъв начин и ти помогат за изпиташ емоции, които пренебрегваш в ежедневието си. Опитвам се да се създавам песни, които събуждат нещата в нас.

Откъде намираш идеите си за песните?Харесва ми да мисля, че не аз намирам идеите, а те намират мен – посред нощ или докато шофирам.

Проектът, за който мечтаеш?Една красива песен в един красив филм.

Най-големият ти недостък?Флиртът с красиви и талантливи музиканти. Горката аз.

Религиозна ли си и кой е богът на Chrysta Bell?Имам религиозното съзнание да бъда състрадателен и отговорен човек. Не винаги го афиширам, но е заложено във всичко, което правя. Вярвам в посланията, които като пророк и учител ни е оставил Исус Христос, но независимо от това не съм християнка. Вярвам в силата на позитивното мислене и нагласа.

Какво мислиш за края на света тази година?Вярвам, че подобно на всеки един "край", това ще бъде преходът към едно по-дълбоко съзнание и се надявам, че това ще напомни на хората колко важно е да се вглеждат в себе си и да ценят човешкия живот. Както знаем, за твърде

10

11

много хора краят на света ще бъде облекчение и именно това намирам за тревожно. Всеки ден е такъв дар! Ако трябва да измислим края на света, за да оценим величието на настоящето, нека така да бъде.

Как мислиш, че европейската публиката приема Chrysta Bell в сравнение с щатските фенове?Всичко, което мога да кажа е, че Европа ме възприема по начин, какъвто още не съм почувствала в САЩ и аз не знам как точно да го обясня. Винаги съм усещала, че в Европа ще бъде малко по-лесно, отколкото в САЩ, но финално се убедих в това по време на първото ми европейско турне през миналия месец. Публиката на първия ми концерт в Лондон бе много по-голяма, отколкото на премиерата на “This Train” в родния ми град. Това означава много за мен.

Как мислиш, че поп културата ще се промени през 2050 г.?Все още се опитвам да разбера днешната поп култура!

Препоръчай няколко нови банди или музиканти?Oбичам музиката на Triple Cobra. Харесвам също и Charli XCX. Току-що открих Patrick Wolf – мисля, че е чудесен.

Няколко стари банди или музиканти?Jocelyn Montgomery, Tosca, Ana Moura, Da-vid Sylvian, Julie London, Django Reinhardt, Peggy Lee, Astor Piazzolla.

Уебсайт?abraham-hicks.com

Филм?„Последно танго в Париж” на Бертолучи.

Книга?„Return of the Bird Tribes” от Кен Кери.

Нещо за гледане в интернет?youtube.com/watch?v=DXg6UB9Qk0o

Песен, която всеки трябва да чуе?„The Rainbow Connection” от филма за “Мъпетите” от 1979 г.

Нещо за закуска?Черен шоколад и фъстъчено масло.

Артист, който да интервюирам веднага след теб?Жан-Пиер Жьоне.

Последни думи?Jai Gurudev.

Повече четете на www.btvnews.bg

12

ОТ КАТЕРИНА ТАШЕВА

ПЪЛЕН КАДЪР

13

ОТ КАТЕРИНА ТАШЕВА

ПЪЛЕН КАДЪР

14

Екшъните - филмите, при които тестостеронът надвива естрогена, при това с много. Скромните ми наблюдения по темата показват, че в жанра има известна мода. И ако до скоро се наблягаше на силнички, но не свръхнапомпани младежи, владеещи поне три различни източни бойни техники, умеещи да обезвредят атомна бомба, както и да хакнат сайта на ФБР едновременно, то

нещата в последната година-две, май, се позавръщат към 80-те и безмозъчните и настероидени до пръсване левенти

Ясно е, че изключения има – в крайна сметка нито в "300", "Хълк" или "Железният мъж" се набляга на диалога, но публиката, сякаш, предпочиташе Джейсън Борн, господин Смит и Итън Хънт. Ама те са си мъжкари отвсякъде – смее ли някой да го оспори. Монетата обаче се обръща, а с това шанс за изява получават и юнаци като Крис Хемсуърт. Мен ако питате той дори отговаря като типаж на една от екшън звездите на 80-те. Разбира се, че думата ми е за Мел Гибсън. Не само, че и двамата мъжаги идват от down under*, но и дългите коси, като цяло, им стоят по-добре.

Само времето ще покаже обаче ще съумее ли Крис да направи над 30-годишна кариера не само пред камера,

а и зад нея

Роден на 11 август 1983 г. в Мелбърн, Австралия, той има двама братя – Люк и Лиъм, които също се изявяват, съответно на малкия и големия екран. Семейството му обичало да се мести и пообиколило, докато се установи в крайна сметка на остров Филип. И тук спокойно можем да спрем с биографичната част – в общи линии това са почти всички подробности, които могат да бъдат намерени за актьора из мрежата. По друг начин стои въпросът обаче, ако търсите хранителния му режим при подготовката за снимките на “ТОР: Богът на гръмотевиците” (Thor).

През 2002 г. младежът се пробва в австралийската "машина за звезди" – сериала "Съседи" (Neighbours)

До 2004 г. продължава да снима в още няколко подобни сапунки. Тогава настъпва "звездният му час" – получава ролята на Ким Хайд в Home and Away, очевидно друг изключително любим и популярен сериал на континента. Ако трябва да съм честна, съм абсолютен абориген по отношение на австралийската телевизионна индустрия, но явно актьорите, тръгнали от там, са си голяма работа за местните. Така Крис се превръща в знаменитост за нула време. Включва се дори и в тамошния вариант на Dancing Stars – нещо, за което по-късно се черви като ученичка пред Джей Лено (и в този ред на мисли – ето подходящ кандидат, ако случайно се прави римейк на “Мръсни танци”).

Актьорът се снима в Home and Away до началото на 2007 г. След това, през 2009 г., се появява в "Стар Трек" (Star Trek) на Джей Джей Ейбрамс и официално

15

16

17

"стъпва" на холивудска почва. Какво се случва през двете години от 2007-а до 2009-а, лично за мен, е тотална мистерия. Кога заминава за САЩ, защо решава да замине, кой е агентът магьосник, който му осигурява ангажименти… Ако някой знае нещо повече, да пише в коментар под текста. Благодаря! Това, за което съм информирана е, че след участия в "Перфектното бягство" (A Perfect Geta-way), Ca$h и The Cabin in the Woods (който ще излезе по кината едва през тази година), Крис получава първата си главна роля в “ТОР: Богът на гръмотевиците”.

Явих се на четири прослушвания в рамките на шест месеца, преди да получа ролята

разказва по-късно той. Потрудил се е, буквално. За отрицателно време натрупва 20 килограма мускулна маса и издухва конкуренцията. Размерите му в един момент са толкова внушителни, че дори не може да се побере в костюмите, шити за него. Режисьорът на филма Кенет Брана признава, че е пробвал за ролята стотици кандидати, преди да се спре на Хемсуърт. "Искахме старомоден образ - обяснява той - трябваше ни добре изглеждащ мъж, с мощно присъствие като на дъб. Някой, който наистина запълва добре кадъра"… Е какво да допълня след подобно изказване :).

Успехът на “ТОР” е очакван. Филмите, в които ще се снима австралиецът занапред – предвидими

Любопитното е, че премиерите на два от тях вече са отлагани във времето. Когато един филм е заснет, но минават години преди да види бял свят, това обикновено е знак, че той просто, меко казано, не

става. The Cabin in the Woods е готов още през 2009 г. Римейкът на Red Dawn пък е трябвало да излезе по кината още през декември 2010 г., но е спрян, поради "финансови причини". "А дано, ама надали", казва трейлърът, който гледах…

Месец май наближава обаче, а с него и премиерата на "Отмъстителите" (The Avengers)

Едно е ясно – много надежди (а очевадно и пари) са заложени на тази лента, съдейки по масираната рекламна кампания, която върви в момента. Крис отново ще бъде Тор - това явно го владее. По-късно през годината ще го видим и в "Снежанка и ловецът" (Snow White and the Huntsman), където, разбира се, пак показва мускули и върти (о, изненада) не чук, а брадвички. За 2013 г. пък се предвижда да излезе Rush – биографичен филм за пилота от Формула 1 Ники Лауда.

В последния едва ли ще може да се изживее като четирикрилен гардероб,

което пък от своя страна ми дава слабата надежда, че има хляб и в този юнак (стига филмът изобщо да види бял свят, разбира се). А и екшъни винаги ще има, екранизации по комикси, предполагам, също. Гладен няма да остане човекът. Пък и да вземем пример от биографията на Шварценегер – винаги може да се намери някой щат, готов да го избере за губернатор с елементи на Терминатор… Ако и в това не сполучи… “Мръсни танци” – там е истината :).

Повече четете на www.btvnews.bg

18

ОТ EМАНУЕЛА ИВАНОВАELISA

19

ОТ EМАНУЕЛА ИВАНОВАELISA

20

21

Заедно с бензина в локвите, дъгите може би са най-любимите ми цветни... неща. И докато първите ни се явяват, когато нещо бива замърсено, вторите идват, когато светът е взел освежаващ и пречистващ душ и мирише на хубаво. Как да не го заобичаш? Затова е хубаво, когато можеш да си имаш дъга на каишка, така да се каже за всекидневна употреба т.е. в слушалките ти да звучи "Rainbow" на Елиза (по-бавният вариант).

Имаше едно лято, през което не изпусках каишката на тази песен. После, както често се случва след прекаляване, я бях забравила и сега тя се появява само, когато на душичката ми й трябва пречистващ душ и дъга.

Rainbow не е първата песен на Елиза, нито първата, която аз чух, нито най-големият й хит. Тя се появява едва в третия албум на италианката – "Then Comes The Sun", който излиза през 2001 г. , когато Елиза е на достолепните 23 години и вече има 6-годишен стаж в музикалния бизнес.

Преди Rainbow са Ръдиард Киплинг, Джим Морисън, Ерос Рамацоти, Zucchero и Сан Ремо... но всичко по реда си.

Елиза Тофоли се ражда на 19 декември 1977 г. в Монфалконе, Северна Италия. Още като малко момиченце тя блесва

с разностранния си талант – рисува, танцува, пише кратки разкази, чете Ръдиард Киплинг, слуша The Doors, попива текстовете на Джим Морисън (за когото и днес твърди, че е един от най-великите поети) и излива въображението си във всички посоки, докато не открива музиката и писането на текстове, като единственият начин да канализира таланта и енергията си. Това се случва, когато е на 11 и пише първите си текстове, за които създава и мелодии.

Когато е на 16 се явява на кастинг при музикалния продуцент Катерина Кастели и буквално (е, не съвсем) издухва специалистката със силния си висок и плътен глас. Година по-късно вече има договор с продуцента и започва работа над първия си албум – "Pipes&Flowers". Участва в писането на всички текстове, в създаването на музиката и аранжиментите на парчетата (и така във всичките й следващи албуми).

"Pipes&Flowers" постига голям успех в Италия и осигурява на младата изпълнителка възможността да подгрява Ерос Рамацоти в европейското му турне, но й трябват още 4 години и още един албум ("Alise’s World"), за да направи големия си удар.

Елиза "хвърля бомбата" на 55-ия фестивал в Сан Ремо. Тя изпълнява "Luce", припевът на която е дело на Zucchero. Сцената е нейна! Публиката е нейна! Критиката е сразена! Печели голямата награда на фестивала и наградата на критиците. Преиздава "Alise’s World" (Alise е Elisa наобратно), като в албума вече са включени "Luce" и оригиналната версия на песента на английски – "Come Speak To Me". Излиза

22

23

и специално издание на албума с испанска версия на песента – "Hablame".

"Come Speak To Me" – ето това вече е първата песен на Елиза, която чух. Вероятно е било през 2002-а, защото чак тогава MTV Europe завърта видеото на песента. Минаха години и я бях забравила, естествено. Бях забравила и името на изпълнителката, и как звучи самата песен. Помнех само видеото - една прелитаща птица, момиче, зелен потник, хубав гердан и хубава песен. Не питайте как се намира песен в Google с тези ключови думи!

По времето, в което аз преоткривах "Come Speak To Me" и Елиза, изпълнителката вече е имала 5 албума (след "Alise’s World" излизат "Then Comes The Sun", "Lotus" и "Pearl Days"). И ако си мислите, че аз съм била назад, то какво остава за "любимите ни братя оттатък океана”. В САЩ Елиза се появява едва през 2007 г., когато песента й Dancing е използвана в популярното танцово състезание "So You Think You Can Dance" (на български беше преведено Мислят си, че могат да танцуват). Хореографията на Миа Майкълс в комбинация с музиката на Елиза превръща изпълнението в един от най-запомнящите се моменти от всички сезони на шоуто. Песента моментално влиза в топ 20 на iTunes. Впоследствие "Rock Your Soul" и "Rainbow" също влизат в танцовото шоу и съответно увеличават популярността на италианската певица в САЩ. Логично следва издаването на албум специално за Щатите (2008 г.) и той логично се казва "Dancing".

Въпреки бързия успех и засилената промоция на албума в САЩ, Елиза не успява да се наложи отвъд океана.

Всъщност не може да се каже, че тя успява да превземе дори Европа. Родната Италия обаче отдавна е в краката й и това и позволява да продължи да се занимава с музика. До днес вече има издадени 11 албума, сред които една Best компилация. През 2008 г. издава книга и е музикален директор на мюзикъла "Коса” за италианската сцена, като създава изцяло нови аранжименти на популярните песни от спектакъла. Доста заето момиче... или по-скоро млада жена! През 2009 г. Елиза вече е на 31, когато ражда първото си детенце от музиканта Андреа Ригонат.

Последният й проект "IVY" излезе миналата година и включва албум и документален филм. Ако послушате песни на Елиза от различните й периоди, ще установите, че гласовитата изпълнителка е доста разпознаваема, въпреки че през годините минава през поп, електроника, рок, трип-хоп, като никога не е само в един или друг стил. Не обича да се категоризира, затова и аз няма да се опитвам да го правя. Гласът й обаче лесно може да бъде определен като "отчайващо висок” т.е. невъзможно е да си припяваш на всичките й песни, ако притежаваш скромни гласови възможности. Съветът ми е: да се избягва на караоке конкурси! Да се консумира в спокойно състояние и по възможност не наведнъж – разнообразявайте с други изпълнители, ако искате да чуете повече от Елиза... Албум след албум може да ви дойде в повече :)

Повече четете на www.btvnews.bg

24

ОТ ДИАНА ГЕОРГИЕВА

GET THE GRINGO!

25

ОТ ДИАНА ГЕОРГИЕВА

GET THE GRINGO!

26

27

Предполага се, че филм с подобно заглавие може да е само някаква тийн история или оригинална тема за ученическо есе в началния клас, но можете да допускате подобни мисли само до момента, в който не видите произволен кадър от лентата с Мел Гибсън. Или пък трейлъра. Тогава ще разберете, че всъщност „Как прекарах лятната ваканция” (чието оригинално име между другото е „Get the Gringo”!) е суперкласически екшън, включващ опитен и съобразителен престъпник, корумпирани полицаи, затвори, картелни босове, задължителната изпаднала в беда мацка и много, ама много кинти… обаче е от онези със смисления сюжет. Освен това е забавен, а за да влезете както трябва в историята, филмът ви хвърля директно в скоростно коли-преследване на двама клоуни с ярко оранжеви коси, които бягат стремглаво от куките в близост до мексиканската граница. Единият от тях плюе кръв върху два сака с пари, а другият… е Мел Гибсън, чието смело сърце очевидно отказва да поомекне с годините. Поне на кино.

И така дестинацията на „лятната ваканция” катастрофално (буквално и преносно) се прехвърля отвъд границата на САЩ и после ни отвежда в мексикански затвор за чудо и приказ. Това е сериозно – продуцентите, един от които е и чичко Мел, специално

наемат човек, който щателно да прегледа бележките около реалния прототип на този експериментален зандан (на име „Ел Пуеблито”), където на затворниците съвсем наистина е позволено да си взeмат семействата, оборудван е с будки за метадон и хероин с „обслужване на място”, със заведения за по-заможните обществено-неполезни пакостници, с проститутки... В това своеобразно гето се раждат деца, умират старци и на практика (поне докато съществува) е истинско село на греха, в което трябва да си много наясно с правилата, за да оцелееш. Във филма ролята на "не питай старило, а патило" е отредена за едно много чаровно 9-годишно момче - Кевин Ернандес, което помага на нашия леко мистичен, но очевидно опитен в дебрите на престъпния свят главен герой да се ориентира в новата за него затворническа ситуация, където най-важното е да имаш пари и да не се закачаш с а) полицаите и б) големия лош мексиканец на върха на хранителната пирамида. С други думи - един хилав и не особено мил човек, който реално държи незаконния бизнес и коли и беси зад стените на затвора. А вероятно и извън него.Тъй като режисьорът Ейдриън Грюнбърг прави своя дебют като шеф на снимките (преди това е бил асистент в „Трафик”, „Мъж под прицел” „Господар и командир” и все подобни), той не ни спестява никакви „потресаващи кадри” и не се хаби да цензурира пушенето, тупаниците или летящите наоколо капки кръв. Вероятно това е една от причините филмът да е забранен за киносалоните в САЩ и там да е достъпен само в платени онлайн сайтове.

Повече четете на www.ladyzone.bg

28

ОТ ПЕТЪР ЧОЛАКОВ

ДЪЖДЪТ

29

ОТ ПЕТЪР ЧОЛАКОВ

ДЪЖДЪТ

30

Сезонът на пролетните дъждове е в разгара си. Затова реших този път да споделя с вас някои трикове за ефектно заснемане на красиви пролетни дъждовни гледки. Първото и много важно правило за ефектност на снимките с дъжд е

капките да бъдат осветени с контрово осветление

Какво точно означава това? Ако разполагате със слънчева светлина, дори и слаба – използвайте я. Застанете така, че светлината да бъде в контра на дъждовните капки. Ако е мрачно времето, може да използвате светкавица, но портативна, а не вградена, за да постигнете контрата. За същата цел можете да използвате и светлина от улична лампа или прожектор.

На второ място трябва да внимавате много за фона. Хубаво е той да бъде тъмен, за да изпъкнат капките на преден план.

На трето място е скоростта. Бихме могли да използваме предимствата на високата скорост, за да постигнем ефектен кадър на дъжд. Ако снимаме на 1/500 или на по-висока скорост тогава ще постигнем ефект, при който в кадъра се вижда всяка една отделна капчица от дъжда. Разбира се, трябва да внимаваме, защото, когато е тъмно, възможностите за покачване на

скоростта са ограничени.

Ефектите при ниска скорост са различни, но кадрите, заснети с този похват, не отстъпват по красота. Когато снимаме на скорост от 1/30 или по-ниска, капките се размазват и сливат в кадъра. Те изглеждат като вертикални черти.

По този начин силата на дъжда се мултиплицира и изглежда като стихия, дори в действителност да не е толкова силен. Това е един от методите да се придава величественост на природни явления.

Разбира се, не трябва да пропускаме и правилото за компенсиране на експозицията. В този случай експозицията ни трябва да е на минус EV. Защо? Защото, когато имаме контрово осветление и тъмен фон при нормална експозиция (тоест на 0 EV), дъждовните капки изглеждат като бледи петна, които се сливат с фона.

За да избегнем това обезличаване на дъжда, който в случая е обект на нашия кадър, трябва да настроим експозицията на минус EV. Така ще получим по-голяма разработка в дъждовните капки.

Ще дам още малко детайли защо е необходима компенсацията на експозицията. Тъй като фонът е тъмен, а капките са дребни - фотоапаратът се опитва да нагоди експозицията според фона. Така капките в кадъра почти не се отличават, а много често дори са преекспонирани и изглеждат като бели петна.

Повече четете на www.btv.bg

31

32

33

ЛУИЗА

Луиза Григорова е поредният гост в рубриката ЛЕКСИКОН 10 на sport.btv.bg.

1. Спортът е ...НАЧИН НА ЖИВОТ, ДИСЦИПЛИНА, ВАЖЕН! :)

2. Ако беше професионален спортист, кой щеше да е твоят спорт?ХУДОЖЕСТВЕНА ГИМНАСТИКА

3. Спортистът, на когото искрено симпатизираш... ЦВЕТИ ПИРОНКОВА И ЗЛАТНИТЕ НИ МОМИЧЕТА

4. Фен ли си на някой футболен отбор в България или чужбина? Кой?ПО-СКОРО НЕ :) ВЪВ ВЕЧНОТО ДЕРБИ ПРЕДПОЧИТАМ ЛЕВСКИ

5. Кой е най-яркият ти спомен от

спортно събитие?ПЪЛНИЯТ МИ ПРОВАЛ ПО БАСКЕТБОЛ В 4-ТИ КЛАС И ПОБЕДА ПО ЛЕКА АТЛЕТИКА :)

6. Кое е спортното събитие, на което искаш задължително, поне веднъж в живота си, да присъстваш?ВОЛЕЙБОЛЕН МАЧ ЗА ФИНАЛА НА СВЕТОВНОТО С УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ОТБОР

7. Какво е бъдещето на българския спорт?ГОЛЯМО И ХУБАВО, ОСОБЕНО АКО БЪЛГАРСКИТЕ СПОРТИСТИ ОСТАВАТ ДА СЕ СЪСТЕЗАВАТ ЗА БЪЛГАРИЯ

8. Кой е най-успелият спортист на България?ЙОРДАН ЙОВЧЕВ, ХРИСТО СТОИЧКОВ, МНОГО СА!!!

9. С кой известен спортист би отишъл/а на вечеря? ГРИГОР ДИМИТРОВ... НАПРИМЕР :)

10. Най-секси спортист/ка е...БЕРБАТОВ/СИМОНА ПЕЙЧЕВА

Повече четете на www.sport.btv.bg

34

ОТ ДИАНА ГЕОРГИЕВА

DARK SHADOWS

35

ОТ ДИАНА ГЕОРГИЕВА

DARK SHADOWS

36

37

Ако сте гледали поне два филма на Тим Бъртън, е малко вероятно да сте пропуснали почти фанатичната му професионална любов към сюрреалистично-театралните персонажи и таланта му да превръща всякакви на пръв поглед отблъскващи чудовища в мили и чувствителни същества. Mного често по-човечни и от хората.

“Тъмни сенки” не е никакво изключение и е поредната глава от кинобиографията на американеца, който без особено усилие и вече доста време съумява да остане върло верен на мрачната си и извратена (по много готин начин) атмосфера, допринесла значително за очебодящото усещане, че работите на Бъртън са съвсем друга риба. По неговия си откачено анимационен начин, но винаги на фона на приятни саундтраци и с прекрасни актьори под ръка, тъмните сенки на Тим понякога са ярко оцветени, но пък без изключение са колоритни персонажи - специално Бъртън-стил издание.

Този път на мушката на режисьора е вампирско-вещерската тема, а Джони Деп в ролята на Барнабас Колинс е по-забавен и абсурден вампир дори и от Едуард Кълън, само че в този случай ефектът "ха-ха" е налице, защото е желан. Със сигурност има нещо много чаровно в афинитета на Бъртън към

тъмните фантасмагорични същества - от булки труп до луди шапкари или Едуарди с ножиците, разцъкващи почти небрежно абсурди и сюжети из екрана, докато всеки кадър и изваден от контекста е достоен за изложба.

„Тъмни сенки” всъщност е осмият съвместен проект на Бъртън с Джони Деп и седмият с любимата му Хелена Бонъм Картър. Този път тя е пияница-психотерапевтка с коса тип Пеги Бънди, но и с нищо друго общо между двете. Естествено има и бонуси - една друга 'убавица на име Мишел Пфайфър сама “си подава документите”, за да се снима в пълнометрежната екранизация на едноименния сериал от 1966г. Освен нея, като невинната обична на вампира Барнабас е не много известната за момента Бела Хийткоут, при това с двойна роля и призрачна игра за пример.

Момичето на Бонд от преди години (не помня вече от кой точно епизод, то шпионската сага има почти толкова серии, колкото и “Дързост и красота”, само дето е сериал за мъжаги) – Ева Грийн - е фаталната и доста зла вещица Анжелик Бушар, която омотана в любов и омраза към Барнабас, надробява куп поразии плюс няколко смъртни случая, последвани от поредица призраци и производството на нашия любим аристократичен вампир. Мотив и надежда - с него да се заобичат поне... докато свят светува. Е, да, ама, не - тя обича него, той обаче друга, тя пък не е жива...

Повече четете на www.ladyzone.bg

8