ผลการปฏิบัติที่เป็นเลิศ( Best Practice:BP · 1 ผลการปฏิบัติที่เป็นเลิศ( Best Practice:BP
bEST 35
24
35
description
bEST Magazine, Issue 35
Transcript of bEST 35
35
Пощата на Буковски е просто поредната наложена от обществото спирка за човека между две различни напивания. В пощата на Буковски нормалният човек е циничен импровизатор на сцената на живота всеки ден, за да изпълни очакванията, за да получи своя дял от баницата в размер на кофти заплата и кофти отношение.
За да получи всичко това, което превръща човека в мечтател и кръшкач едновременно, светец и аутсайдер. Просто защото ден след ден човек вижда как хората се променят, шефовете си остават, а институцията се поддържа по силата на собствената си нефункционалност. Бягайки цял живот от социалната тематика, „Поща“ е разрезът на доктор Буковски директно в американската мечта, която е мечта наистина, защото я има, докато не се събудиш. Когато се събудиш, трябва да ходиш да изиграеш отново ролята си на работа, в леглото, в обществото. До деня, в който се молиш единствено докато си миеш зъбите сутрин, те да не изпадат от устата ти.
Алтер-егото на Буковски – Хенри Чинаски, толкова време е прекарал
буден в реалността, че единственото, което му е останало е да пие, да ч*ка и да залага. Може и в различен ред, въпросът е, че това е горивото му за следващите десетина часа, в които ще разнася пощата в студ и пек, въпреки откачените, порядъчните, депресираните, хипнотизираните, невротизираните, дефектно моделирани членове на обществото, техните зли кучета и кофти навици. „Поща“ е точно това – като вестник за човешкото разнообразие и непрестанните опити на урбанизираните индивиди да получат своето място под слънцето. Ако са истински в ролята си, когато благоденствието дойде, вълкът няма да си смени нито козината, нито питието. Просто става по-циничен. И неусетно се превъплъщава в образа на аутсайдер от края на бара в заведение за ненормални.
За Чинаски спиралата от липса на пари и липса на жени се сменя с наличност на пари и жени, докато старите навици умират по-трудно от старите любовници, на чието погребение са трима души. Животът е едновременно луд и монотонен, едновременно вълнуващ и скучен, едновременно съществен и изпразнен от съдържание. Има от всичко за всеки, стига да имаш очите да го видиш.
В Чинаски няма нищо героично, нито нещо патетично и това е най-доброто, което може да се каже за него. Един обикновен човек, който търси думи за творбата на живота си, докато едновременно с това я полива с алкохол и накрая всичко пламва от паднала на пода цигара в пет и половина сутринта. Чинаски няма да спре, заради нещо такова, по скоро ще си налее още огнена вода, защото съществуването
най-често е между абсолютния връх и тоталното дъно. Тъй като върхът изисква твърде много компромиси, дъното често изглежда по-вероятна опция.
Върхът за Хенри Чинаски идва от красотата на творческата самодостатъчност или от добра ерекция, или от бърз кон на пистата. Чинаски е онова лице от тълпата, което не иска на всяка цена да бъде по телевизията, знае, че няма шанс за милионите, не иска да променя света, осъзнато плува по вълните на разбирането, че нещата няма как да се оправят, така че неговата лична борба е просто да бъде оставен на спокойствие да бъде себе си.
Dен като днешния вероятно е повече от подходящ да говорим за жени писатели и за женско писане. Или тъкмо обратното може би – не е заради пренаситеността на пространството с женскост. И все пак – намирам си повод, за да споделя мисли, които ме развълнуваха като човек (жена), изкушен от писането. Обектът на емоционалното ми вълнение – „Черно мляко” на Елиф Шафак - жена писател, туркиня, гражданин на света, нашумяла у нас най-вече с „Любов”, но преди това са „Копелето на Истанбул” и „Чест”. И така:
Защо да НЕ четете тази книга?
Защото е опасно – може да се еманципирате (независимо от пола).
При мен: Твърде късно е за предупреждения.
Защо ДА прочете тази книга?
Защото сте жена.
Защото сте мъж и искате да разберете какво се случва в главата на една пишеща жена.
Защото ще преоткриете собствения си вътрешен свят.
Ще научите кои са Дорис Лесинг, Жорж Санд, Джордж Елиът, Айн Ранд, Елен Сиксу, Маргьорит Дюрас, Юлия Кръстева ....
Защото сте любопитна личност и искате да разберете защо е черно млякото (моля, споделете отговори, ако вече ги имате).
При мен: Защото харесвам Елиф – нейната премереност, прецизност, хармония. Защото харесвам контраста между бурните й емоции и ефирната прозрачност на физическото й присъствие. Защото изчетох всичко до момента, излязло от нея и „Черно мляко” беше закономерност. Защото е първата жена автор, която следвам стъпка по стъпка. Вярвам й.
Защо може да не ДОчетете тази книга?
Защото е трудно да четеш текст, твърде личен – толкова личен, че поради естеството на своята откровеност не може да съ-преживeете...
Защото никога няма да родите или просто това е тема твърде далеч от вас към настоящия момент. А и се чудите какво общо има това с писането?
Защото не сте изкушен(а) от писането и всичко изписано и казано по тази тема ви се струва претенция и прищявка на разглезени интелектуалци (е, да гениални, но какво от това!)
При мен: Борба с „харема вътре в мен”. Житейската ми ситуация е близка до описаното в книгата и имах вътрешно
съпротивление да я приема.
А и моите Палечки (вътрешни гласове) са не по-малко жестоки и все още сме далеч от демокрацията... Все пак постигнах временно примирие, в рамките на което дочетох книгата и съм изключително доволна от себе си.
В заключение: “Няма обществена промяна без езикова промяна. Жените трябва да нарушат мълчанието си. Те трябва да пишат. Би трябвало да пишем така, както мечтаем, казва Елен Сиксу...” - Елиф Шафак, “Черно мляко”.
Преди няколко години три-на-пет измерението на едно студентско общежитие бе щурмувано от “Disko Parizani”. Резултатът бе пълна капитулация на ханшовото съпротивление или, казано нормално – случи се необясним танц. Затова и няма да ви го обяснявам, но вие може би сте го живели. Всяка прилика между моя танц и моя ханш с действителни преживявания от вашите лични измерения едва ли може да бъде случайна. Музиката на Shantel предизвиква такива реакции, видеата му - също.
Енергията, която се излива от тази (в най-добрия смисъл) сбирщина от звуци и картини е заразителна. Опитайте да запазите безразлични рамене на някое от парчетата на щурия германец. Успех!
С развълнувани рамене посрещнах и новината, че DJ Shantel пристига отново у нас за DJ Session в Sofia Live Club на 29 март. За предишното му гостуване в София през 2009-а разбрах един месец, след като се бе случило. Тогава Shantel свири(л) на живо заедно с музикантите от Bucovina Club и аз си представях музикална центрофуга в Горан Брегович стил. Дали е било така?
Днес стягам ханш за петък – 29 март, и ще трупам спомени, а не въображение. Но какво да очакваме от партито? Как звучи тази музика в DJ сет? Ама той как ще се кълчи зад пулта? Така купонът няма ли да стане малко по-... стерилен? Тези притеснения вече са елиминирани, защото с отговорите си на няколко въпроса специално за btvnews.bg Shan-tel ме убеди, че купонът ще има “много екшън и парти”.
Идваш за втори път у нас. Кои са най-ярките ти спомени от първото ти гостуване в България?
Последния път в София се запознахме се с изключително мили и красиви хора, беше истинско удоволствие! Когато се разхождахме в центъра, се натъкнахме на някакви местни тарикати. Когато им разказах за “Disko Partizani”, те започнаха да се държат много приятелски и ни поканиха на вечеря. Странно е, но точно това се случи...
Българските ти фенове вече са имали удоволствието да гледат твой концерт на живо – на фестивала Meet The World в София през 2009-а. Сега идваш сам за DJ Session. Какво да очакват феновете ти от това шоу? Какво точно се има предвид под „гангстерски хитове от 20-те и 60-те години на 20 век”?
Има се предвид “Kosher Nostra”, което е името на последния ми диск, който отразява историята на американския суинг и джаз от този период. Отразява музиката от едно време с много забрани и сериозно влияние на американските гангстери (които всъщност са емигранти от Италия и Източна Европа в края на 19 век).
Моят сет е много еклектичен и всъщност не е много свързан с историята в “Ko-sher Nostra”. Обичам да танцувам и се опитвам да миксирам по възможно най-нетрадиционния начин. За мен няма НИКАКВИ ПРАВИЛА! Което означава много екшън и парти.
Естествено, ще чуете всички мои хитове от миналото и бъдещето, но може би съвсем различни техни версии и миксове. Наслаждавайте им се!
Предполагам, че и диджейството и концертите на живо ти харесват по различни причини, но ако трябваше да избираш, кое от двете би избрал и защо?
Чувствам се привилегирован, че мога да правя и двете. Не бих могъл да ги противопоставя. Концертите на живо са страхотни, диджейството също е такова винаги. Може би, когато съм с банда, процесът е по-„демократичен” и има повече дискусии, докато като DJ аз съм диктаторът на забавлението и не трябва да правя компромиси с никого.
Преди време, когато превзе света с “Disko Partizani” бе провъзгласен за “европейски феномен”. Опитвал ли си се да си обясниш как се случи всичко това? Как и защо те сполетяха славата и признанието? Беше на точното място в точното време или заради нещо друго?
Никога не съм инвестирал в промоция, все още съм абсолютно независим и не работя с големите звукозаписни компании. За последните 15 години наистина не съм се променил...
Успехът (каквото и да означава това) е нещо, което идва отвън... Никога не съм
се стремял да бъда известен и не мисля, че съм. Просто обичам това, което правя – свиренето, записите, турнетата по света, простичките дейности.
Причината да ти задам предния въпрос е, че има банди от Балканите, които правят музика, подобна на твоята – миксират балкански ритми и инструменти с други жанрове, но не са толкова популярни и най-вероятно никога няма да постигнат твоя успех. Как си обясняваш това? Какво имаш ти повече от тях? По-добро местоположение?
Първо, мисля, че никога не е добра идея просто да копираш някой артист, това не е рецепта за успех.
За съжаление, все още има голяма културна пропаст между Западна и Източна Европа. Доколкото си спомням, когато започвах с Bucovina Club в началото на 90-те, повечето промоутъри, продуценти и дори журналисти от Източна Европа мразеха музиката ми. Интересът им беше фокусиран върху западното, европейско диско, траш, комерсиалната музика, сещате ли се?
Така нареченият балкански поп феномен всъщност беше създаден от балканските емигранти в другите държави, а не в “родината” на тази музика. По това си прилича с тангото и клезмера, които добиват популярност благодарение на емигрантите в различни диаспори.
Другото нещо е, че все още имам чувството, че в медиите и музикалната индустрия все още има някакъв вид расизъм. Винаги се правят негативни асоциации, когато се говори за културните особености на Източна Европа. В медиите
на запад Източна Европа е представена чрез корупцията, мафията, национализма, антисемитизма и антиевропейската политика, което не е много добра основа за промоцията на културни дейности.
Работил си с български музиканти и предполагам, че си слушал българска музика. Ние много се гордеем с музикалното си наследство и често се говори за огромния потенциал, който има българската музика, но световният успех така и не се случва. Имаш ли някакви идеи как това да се промени? Някакви съвети към българските си колеги?
Според мен един най-големите комерсиални успехи в световната музика е изданието “Мистерията на българските гласове” от 1975г., което бива преиздадено и през 1980-а. Засега никой не е успял да се доближи до качеството на този шедьовър. Знаеш ли защо? Защото това беше наистина дълбока и качествена продукция. Това не означава, че след това не е имало нищо качествено, но музикантите по целия свят трябва да осъзнаят, че живеем в много забързан, дигитален и взаимосвързан свят. Благодарение на интернет има толкова много възможности, стига да имаш какво да кажеш или да предложиш интересна комбинация, стил... каквото и да е! Целият свят е пълен с артисти и музиканти, които се опитват да пробият. Може би това е част от тази работа и понякога трябва да страдаш, а друг път – не. Кой знае? Наистина, аз не знам къде е бутонът за успеха...
В момента работиш над нов албум. Какво можеш да ни кажеш за него? С кого работиш по парчетата?
“Anarchy&Romance” е албум, в който важни са отделните песни, с много влияния от миналото и бъдещето. Със сигурност не очаквайте още един “Disko Partizani” – тази история вече е била разказвана.
Ще има много танцувални парчета, предназначени за предстоящото десетилетие. Обичам да работя над нови песни и експериментирам много. Наистина нямам търпение албумът да излезе и се надявам да имам възможност да свиря в България по-често в бъдеще.
Имаш ли ясна представа как искаш да звучи крайният продукт?
Работя предимно сам и в повечето случаи знам точно какво искам и не обичам да правя компромиси с музиката и изкуството.
Има ли артист, с когото мечтаеш да работиш?
Нямам някого конкретно предвид, но би било невероятно, ако можех да свиря на една сцена с The Ramones.
Можеш ли да опишеш предстоящия си албум, сякаш той е място някъде по света – как изглежда, на какво мирише, какви хора живеят там и т.н.? А и кога можем да дойдем на гости?
Мисля, че прилича много на Берлин. Напоследък този град наистина се превръща в гореща точка за всякакви културни активности от целия свят. Винаги можеш да усетиш мириса на история, но силно се усещат и модерността, и авангардът. Харесва ми фактът, че Берлин е и до някаква степен златната врата към
Източна Европа. Така че, ето ни тук, а тук ли сме? Бъдещето вече е тук!
TEODОРА ТРАНОВАOT ДИАНА ГЕОРГИЕВА
TEODОРА ТРАНОВАOT ДИАНА ГЕОРГИЕВА
ИИме: Теодора ТрановаГодини: 23Зодия: ЛъвМерки: 80/59/86Агенция: IVET FASHION
Ти си... социолог, художник, модел и човек, който се чувства комфортно със себе си и в себе си.Моделът... едновременно отражение на времето, в което живеем, но и взето самостоятелно може да бъде нещо уникално.Диетите... ненужни без спорт.Виното... класно.Сексът... нежен, романтичен с чувства и прекрасни споделени емоции.Мъжът... високо образован.На нощното ти шкафче... книга, очила за четене, вода и крем за ръце.Бельото... ефирно, но и удобно.Парфюмът... трябва да е леко доловим. На тези, които обичат да разпръскват парфюм щедро, бих искала да кажа да не го правят. Хората го усещат достатъчно добре, особено в метрото и в обществени институции, където разстоянията между хората се скъсяват. И преди всичко съм фен на правилото „преди парфюмчето, хвани сапунчето”.
Табу е... понякога все още е табу, че красивите жени могат да бъдат умни, самостоятелни и свободни. Трябва сами себе си да учим да разсъждаваме, да не слагаме бариери пред собствените си мисли и то доброволно, и да приемаме и разбираме, че светът е шарено място и всичко може да се немери в него...буквално всичко.
Рокля или панталон? Коя жена би се отказала от предимството да носи и двете?!Къса коса или дълга? Харесвам и дълга, и къса коса.Токчета или кубинки? Зависи от повода. Независимо от модела аз съм почитател на удобните обувки, тези, които няма да наранят крака след края на деня. Понякога прекалено се спекулира с идеята за мъчението в името на красотата. Не е задължително някаде да те боли, стяга и дразни, за да излеждаш добре. Просто трябва да се търсят варианти.А жартиери? Да, могат да те накарат да се чувстваш по-секси от време на време.
DЖИНА БРУКОТ БИСТРА МОМОВА
DЖИНА БРУКОТ БИСТРА МОМОВА
Dжина Брук – вече я познавате като eдин от известните гримьори в Холивуд. Тя отговори на всичките ви въпроси, свързани с красотата и съвършенството. Джина беше в България и даде ексклузивно интервю за LadyZone. Изкуших се да я питам какво смята за красотата на българките, дали звездите се изморяват да изглеждат перфектно през цялото време и как самата тя си почива. На вашето внимание са нейните отговори...
Не мога да не започна с първите ти впечатления от българските жени. Какво мислиш за българките?Смятам, че костната ви структура е уникална. Винаги съм казвала, че скулите са като закачалка за лицето. Именно тези кости на лицето ви са разположени много високо и ви правят да изглеждате невероятно млади – с времето кожата се отпуска, но костите я държат високо и в това се крие целият трик. Смятам, че сте щастливки, че имате такава костна структура.джина брук
Чувала ли си нещо за българското розово масло?По принцип работя с много и различни
масла – смесвам ги с гримовете...
Да, но трябва да пробваш конретно това!Няма да си тръгна преди да го пробвам и да си купя. Разкажи ми повече за него...
Изключително специфично за България, прави се от листата на розите чрез дестилация...Това звучи много красиво. Задължително ще го пробвам.
Как реши, че ще се занимаваш с грим?Преди да започна да се занимавам с грим, учех модна фотография в The Fashion Institute of Technology (TIF) в Ню Йорк. Един от моделите, които трябваше да снимам тогава, ме помоли да го гримирам за фотосесията. Снимките се появиха на страниците на списанията. Един фотограф ми се обади и ми каза „Искам да те наема да гримираш за една кампания” и аз знаех, че това е момент, който ще промени моята съдба.
Сега гримираш известни личности като Мадона, Опра Уинфри, Джесика Бийл, Наоми Кемпбъл и много други. Представяла ли си си тогава, че ще работиш със звезди от подобен ранг?Не, никога не съм си представяла подобно нещо. Знаете ли, ние живеем в свят, в който всички са полудели по знаменитостите и затова ми е много приятно да работя с тях, но преди всичко аз работя с всички хора – дори напълно обикновени, които намирам за много интересни и се забавлявам с тях.
Смяташ ли, че звездите са изморени от използването на грим и от старанието да изглеждт перфектно всеки ден?Някои обичат да се гримират всеки ден, други – не. Много зависи за кой точно
говорим. Някои от тях не носят никакъв грим в ежедневието си. За пример мога да дам Мадона – тя не е от хората, които държат да са гримирани през цялото време, но когато е на турне или се снима, тя трябва да изглежда добре.
Какви са последните тенденции в грима?Знаете ли, аз не вярвам в тенденциите, защото те са причината всички да изглеждат по един и същи начин. Също е и начин списанията да продават – много е трудно всеки месец да представяш актуалните тенденции, за да имат причина хората да купуват броя. Смятам, че младите жени специално, трябва да се фокусират върху своята индивидуалност повече, отколкото да приличат на някой друг.
Значи всичко е много индивидуално и тенденции не съществуват?Да. Спомням си, когато трябваше да правя фотосесия с фотографа Стивън Клайн, арт директорите искаха всичките шест модела да изглеждат по един и същи начин. И въпреки че гримът беше лек и естествен, не всяка от тях изглеждаше добре с него. Затова казвам, че към грима на всеки човек трябва да се подхожда индивидуално, за да може да изкараме неговите най-хубави черти на показ.
Забелязвам, че много обичаш шапки.Да, харесвам аксесоарите и почти винаги съм с шапка.
Ако трябва да избереш само един продукт, кой би бил той?Коректор, защото с него изглежда, че имаш перфектна кожа.
Ако красотата можеше да се измерва с някакви единици, какви трябва да са те
според теб?Като гримьор, аз гледам лицето и се фокусирам върху чертите на човека, които най-много изпъкват и биха извадили на показ най-доброто – кожа, очи, устни. Ето така гримьорите измерваме красотата – правейки хората красиви чрез изваждането на техните индивидуални черти. Червените устни могат да изглеждат добре на мен, но на теб да не ти отиват, както и обратното. През повечето време, прекарано пред огледалото, ние се взираме предимно в недостатъците на лицето си и правим какви ли не трикове, за да променим нещата. Красотата може да се измери с това да приемем себе си такива каквито сме и да наблегнем на своите предимства.
А против тях ли си?Не, не съм против тях. Това против, което съм е, както казах, когато жените се опитват да не изглеждат себе си. Това не е красота.
Каква е представата ти за перфектната почивка?Много простичка и лесна – ако не мога да избягам, просто чета книга.
От толкова много работа нямаш време за почивка?Винаги намирам време да се наслаждавам на живота – не съм типичната американка, която работи 12 месеца в годината. Вземам си отпуска задължително два, дори понякога и три месеца. Пътувам с моето семейство, с което посещаваме обикновени места, на които си хапваме хубава храна, релаксираме и четем книги.
