bEST 33
14
33
description
bEST Magazine, Issue 33
Transcript of bEST 33
33
През 2012 г. поредната номинация за „Оскар” сполетя Хоакин Финикс за изпълнението му във филма „The Master” на Пол Томас Андерсън, а ако Финикс следва досегашния ритъм на живота си, то скоро трябва да изчезне за малко от обективите, за да се върне още по-непредвидим. В ролята на ветеран от Втората световна война, сражавал се на Тихоокеанския фронт с японците, Финикс изследва сложната емоционална природа на обикновения човек, който е част от обикновеното американско семейство, пред необикновените трансформационни процеси на времето. Сътрудничеството с изключително талантливия режисьор Андерсън и невероятно даровития Филип Сиймор Хофман поставят Финикс на върха в комбинация, обречена на творчески успех. Реакцията на публиката и нейното одобрение обаче сякаш не са толкова важни.
Фоново израстване
Животът на най-талантливите актьори често протича наистина като на филм, като това, което виждаме да играят на екрана, всъщност е най-безинтересното. Животът на Хоакин Финикс е по-интересен, хаотичен и абсурден от всичките му филми, а сюжетът започва още през 60-те години на 20 век, когато баща му Джон и майка му Арлийн се запознават, докато се возят на автостоп. Напълно в духа на времената, те се присъединяват към религиозния култ „Деца на Бога“ и започват да пътуват из Южна Америка. Хоакин Рафаел Ботъм е роден на 28 октомври 1974 г. в Пуерто Рико в семейство от пет деца, всички с протестанстки свободни имена – Ривър (от англ. река) , Рейн (дъжд), Либърти (свобода) и Съмър (лято). Самият той
по това време е наричан Лийф (листо), а цялото семейство Ботъм си сменя фамилията на Финикс в чест на новото начало, когато напускат „Деца на Бога“.
Не е ясно дали Хоакин е бил дете на Бога, но той със сигурност расте в много креативна атмосфера, в която братята и сестрите му развиват забележителни актьорски и музикални таланти. За да припечелват пари за семейството, Хоакин и другите деца започват да изнасят представления на улицата и да се появяват в телевизионни състезания за таланти. Хлапетата са толкова атрактивни, че скоро са оценени от търсач на даровити деца и започват редовно да участват в реклами и телевизионни програми. Точно тогава Хоакин неочаквано взема решение, което ще повтори още на няколко пъти в кариерата си. Той се оттегля от актьорството, за да попътува из Мексико и Южна Америка с баща си.
Смело начало
Актьорската кариера на Хоакин Финикс започва в сериали през 80-те, а през 1987 г. излиза първият филм, в който той играе главната роля – „Russkies”. Актьорът неочаквано се оказва в светлината на прожекторите в новинарските емисии през 1993 г. по трагичен повод – брат му, обещаващият актьор Ривър Финикс, умира от свърходоза пред клуб Viper Room в Холивуд, собственост на Джони Деп. Истерията, която се развихря около злощастният край на Ривър, изтощава Хоакин и той се покрива от общественото внимание за известно време.
Все пак той успява да се съвземе от загубата и през 90-те се снима в серия
от запомнящи се филми като „Обратен завой” на Оливър Стоун, „To Die For”, както и хита „Gladiator” на Ридли Скот през 2000 г., след който получава първата си номинаиця за „Оскар” – за поддържаща роля като римския император Комод. Новият век обаче е труден за актьора, заради проблеми с алкохола, които го вкарват в рехабилитационна клиника през 2005 г. На следващата година Хоакин катастрофира с колата си и е спасен от човек, който се оказва немският режисьор Вернер Херцог.
Към върха
След катастрофата кариерата на Хоакин Финикс тръгва рязко нагоре. Междувременно той вече се е снимал в „Hotel Rwanda” и „Ladder 49”, а по-късно и в двата филма, които представиха Хоакин Финикс като човека, за който всички го смятат и като това как той искаше да се види. Биографичният филм „Walk The Line” за живота на изпълнителя Джони Кеш донесе овациите на публиката и критиката. Този филм беше важен поради няколко причини – първо, самият Джони Кеш е избрал Хоакин да го изиграе във филма; второ, лентата представи историята и творчеството на Джони Кеш на младото поколение – нещо което самият певец се опитваше да направи в последните години от живота си; трето, ролята донесе на Хоакин още една номинация за „Оскар”; четвърто –целият саундтрак е изпълнен от Хоакин Финикс и Рийз Уидърспуун, което разкри многостранния талант на актьора.
Вторият важeн филм за Хоакин Финикс („I`m still here“) представи алтернативната природа на актьора. Всичко започва като телеизионно риалити шоу - през 2008 г.
той се появи пред медиите с гъста рошава брада и коса, шкембе и раздърпани дрехи. Говори завалено, заеква и ломоти глупости, но все пак се разбира, че зарязва актьорската си кариера, за да стане рап изпълнител. Всички медии веднага поемат новината и я разпръскват по целия свят, докато той се опитва да си намери продуцент за първия си албум. Следват абсурдни появявания по телевизията и още по-абсурдни гигове, които медиите разнасят като падението на Хоакин Финикс. В последствие се оказа, че всичко е било заснето на камера от Кейси Афлек, а целта на проекта е била да се подиграят известните личности и фалша на Холивуд.
Филмът „I’m Still Here” не донесе признание на Хоакин, но определно затвърди позицията му на непредвидим артист със силна социална позиция. Той неведнъж я е заявявал в качеството си на активист по редица социални въпроси. Финикс е голям активист и подпомага редица неправителствени организации като Amnesty International, Peace Alliance и други. Той е в борда на директорите на организацията The Lunchbox Fund, която осигурява храна на ученици в Южна Америка и е член на PETA, както и организацията In Defence of Animals . Хоакин дори участва с гласа си във филма „Earthlings”, който разказва за зверщините, на които са подложени животните преди да се превърнат в опакована храна за населението.
БЕН ЗЕЙТЛИНOT AЛЕКСАНДЪР БОЙЧЕВ
БЕН ЗЕЙТЛИНOT AЛЕКСАНДЪР БОЙЧЕВ
Бен Зейтлин е млад – той е на 30. И въпреки това, през последната една година неговият филм „Зверовете от дивия юг“ печели награди от всякакви фестивали в киноиндустрията - „Camera D`Or“ от фестивала в Кан, Франция, голямата награда на журито от фестивала за независимо кино в Сънданс, САЩ, както и голямата награда от фестивала за американско кино в Довил, САЩ. И въпреки че отличията му са предимно от американски форуми за независимо изкуство, успехът на Зейтлин е поразяващ. Но ще се съгласите с решението на всяко жури, след като изгледате и филма му. Това е недвусмислено актуален прочит на съвременния свят. Шансовете му за „Оскарите“ не изглеждат сериозни – първо, защото Зейтлин е толкова млад, а журито в Холивуд понякога наказва младостта като порок. И второ, защото политическото послание за наградата „Режисьор“ или „Най-добър филм“ е много сериозно и резултат от баланс на интереси. Искрено се надявам да не съм прав, защото Зейтлин е представител на изцяло нова вълна в съвременното кино, която е в унисон със социалните процеси за съхранение на природата и автентичността на средата, в която живеем.
Фолклор и семейство
Бен Зейтлин е роден в Ню Йорк, завършва университет в Кънектикът, а родителите му работят за една от най-значимите фолклорни фондации в съвременна Америка. Интересът към автентичната култура на американския континент е определящ развитието на младия артист - особено неговата страст за културата баю. С този термин се описва начина
на живот на автохонното население по поречието и устието на река Мисисипи, в щата Луизиана. Думата означава нещо като „водно течение“ и с термина се описва както природния феномен землища, мочурища и блата, прорязани от вода по делтата на реката в южната част на Луизиана, така и хората, обитаващи тази територия. Те са близки по произход до друга типична за Луизиана култура, тази на „кейджун“. Етнически, живеещите в баю зоните са представители на протозаселниците на американските територии, като техният основен език често е френският, макар и имената им да са с американски или британски корен. Животът в баю е много близък до природата – храна, вода и подслон са достъпни, само ако си ги осигуриш сам. Но както казва и главната героиня на филма „Зверовете...“ - „във ваната (както героите наричат във филма своето поселище – б.а.) имаме най-много дни ваканция в целия свят.“Това е изчезващ начин на живот, обречена на край номадска философия, отстъпваща пред новите предизвикателства на модерността – от една страна, индустриализацията на Мексиканския залив, прави почти невъзможен живота в тези земи (изчезващата сладка вода впрочем е проблематизирана и в самия филм „Зверове...“), а от друга, все по-малко хора искат да останат в подобна зона, обречени на лишения и трудности.Историята на „Зверове...“ не може а бъде разказана с едно изречение. И причината за това е в режисьорското решение на Зейтлин да ни разкрие действието през погледа на малко дете, 6-годишната Хъшпъпи (талантливата и пленителна Кувенжане Уалис, за по-кратко – Нейзи Уолис). В структурата и изразните си
средства Бен Зейтлин не изненадва с крещяща иновация или революционен подход – вероятно спънка за това е бил и доста ограниченият бюджет за заснемането на филма от 1,3 милиона долара. Както самият Зейтлин е цитиран да казва пред Nymag.com, ако средствата за създаването на филма са били десетократно повече, резултатът е щял да бъде и визуално по-впечатляващ.
Послание за всеки
Но именно в резултата от операцията с толкова ограничени средства е скрит необичайният талант на режисьора. Подборът на тема, проблемите пред съвременното общество и екологичните рискове всъщност касаят всички. Но както и при други поводи можем да забележим, хората реагират крайно скептично към публичния протест и съпротива на определени групи от населението в подкрепа на запазването на традиционната природа. Зейтлин е режисьор на сблъсъка между близки до природата хора, често наричани презрително „активисти“ или „природозащитници“ , и светът на прогресивна индустриализация и застрояване. Чрез примера на изправените пред каталиклизма на промяната баю жители той скицира по особено емоционален начин прогресиращата необратимост на случващото се. С простите заключения на едно дете Зейтлин в крайна сметка поставя остро на вниманието на всички въпроса – а какво ще правим, когато изчезнат устоите на нашето съществуване? Къде ще попаднем след Потопа? Накъде ще потеглим, когато променим рамката с условия за природата като такава? Град Ню Орлиънс
изпита директно върху себе си ефекта от изчезващите баю – счита се, че ураганът „Катрина“ е толкова разрушителен заради нарушения екобаланс и пресушените мочурища.Бен Зейтлин привлича вниманието ни точно в тази посока. Може би, заради младостта си, неговото говорене няма да бъде възприето насериозно от много хора. Но работата му оттук нататък заслужава категорично да бъде проследена. Пък дори и само заради откритието на 6-годишната Нейзи Уалис – след прослушване на близо 3500 деца.
ДЖЕНИФЪР ЛОРЪНСОТ ЕМАНУЕЛА ИВАНОВА
ДЖЕНИФЪР ЛОРЪНСОТ ЕМАНУЕЛА ИВАНОВА
Този филм сте го гледали: Момче среща Момиче. Тя е красива и кучка, Той е влюбен глупак, който решава да спечели сърцето на любимата с помощта на Най-добрата приятелка. Накрая той “изтрезнява” и осъзнава, че неусетно се е влюбил в Най-добрата приятелка, която от самото начало е едно красиво и добро момиче.
Ние сме Той, а Най-добрата приятелка е Дженифър Лорънс.
Тя е от актрисите, за които не четем всеки ден, не знаем с коя диета отслабват, защото просто няма такава, не знаем с кого си лягат и стават, защото не мечтаем този някой да сме ние. Ние си мечтаем за актуалните Мерилники и Джолита. И един ден се събуждаме и осъзнаваме, че сме влюбени в хубавото и добро момиче.
Запознанството
На сцената на наградите на Гилдията на киноактьорите преди близо месец, със статуетката за най-добра актриса в ръка, Дженифър Лорънс благодари на MTV, че е дала тласък на кариерата й и това изненада всички. Оказа се, че актрисата е станала официален член на Гилдията, когато е била едва 14-годишна, след заснемането на промоционално видео за тийн риалитито на музикалната телевизия My Super Sweet 16.
Шест години по-късно, или четири години след като е отпразнувала своя “супер сладък” 16-и рожден ден, Дженифър Лорънс се снима във филма “Зимен дар” (Winter’s Bone) на Дебра Граник. Ролята й печели място сред номинираните за най-добра актриса на наградите “Златен глобус” и на “Оскар”-ите, което по онова
време я превръща във втората най-млада актриса, номинирана за най-престижното отличие в киното (след Кийша Касъл от The Whale Rider, който трябва да гледате!). След тазгодишната номинация на 9-годишната Кувенжане Уалис, Лорънс вече е на трето място.
Светът се влюби
Въпреки че превъплъщението и в ролята на борбената тийнейджърка Рий Доли в “Зимен дар” й носи признание и редица награди от фестивали по целия свят, световната слава огрява Дженифър Лорънс след участието й в “Игрите на глада”. Всички искат да са като Катнис Евърдийн от Окръг 12 – и момичетата, и момчетата, и в това няма нищо странно, имайки предвид, че ако трябва да съобразяват идолите си с пола им, момченцата трябва да са героят на Джош Хъчърсън – Пийта Меларк. Не, мерси.
Така, създавайки най-печелившия женски екшън образ на всички времена, Дженифър Лорънс влюби света.
Аз се влюбих
... в ролята й в “Наръчник на оптимиста”. Филмът може и да не е с брилянтен сюжет, но актьорската игра е блестяща.
Във филма на Дейвид О’Ръсел (за който можете да научите повече тук>>>) Лорънс играе младата вдовица Тифани, която се справя с мъката по съпруга си, като “оправя” всички мъже в службата. Тя е объркана, тъжна, апатична и енергична едновременно, откровена, горда и чувствителна – тя е 10 жени и всяка от тях е с биполярното разстройство, от което страда героят на Брадли Купър – Пат.
На фона на Тифани, Пат е нормален. За разлика от сюжета, химията между актьорите е вълнуваща.
Осъзнавам, че на фона на женски роли в покъртителни драми като “Невъзможното”, “Враг номер едно” и “Любов” роля в “комедия на нелепостите”, като тази на Тифани в “Наръчник на оптимиста”, няма голям шанс за “Оскар”. Но това не означава, че Дженифър Лорънс не го заслужава.
П.П. Ако харесвате инди романтични филми, гледайте и Like Crazy, в който Дженифър Лорънс е с малка епизодична, почти безмълвна роля...
