22

МОНА НЕДЕВАИНТЕРВЮ И СНИМКИ: ЕВГЕНИЙ МИЛОВ

ЛОКАЦИЯ: CULTURE BEAT

МОНА НЕДЕВАИНТЕРВЮ И СНИМКИ: ЕВГЕНИЙ МИЛОВ

ЛОКАЦИЯ: CULTURE BEAT

Представи се така, както би могъл да го направи само добър твой приятел. Не знам каква съм в очите на другите – може би леко луда, шантава, на моменти странна и неразбрана. Кога се запали по музиката и как за първи път хвана китара? Музиката е част от мен от съвсем ранна детска възраст. Бях на 8, когато сама реших да започна уроци по пеене и да ходя по различни конкурси и фестивали. Китарата дойде в един по-късен етап, когато вече имах нужда да правя своя авторска музика. Кои са любимите ти музиканти? Много са и в различни етапи съм имала любими банди, които съм слушала и харесвала. Напоследък слушам The Script и Coldplay . Откакто влезе в „Революция Z” си в стихията на славата си. Променя ли те това? Ха-ха, чак пък в стихията. Гледам да се съсредоточавам в по-важни неща от това дали съм известна или не. Славата е нещо преходно и много бързо може да отмине. Използваш ли социалните мрежи, за

да контактуваш с феновете си? За какво най-често разговаряте, когато си онлайн? Фен съм на Фейсбук, имам и фен страница, която всеки, който има желание, може да хареса. Там публикувам информация, снимки и предстоящи участия. Как се забавляваш и кои са твоите парти стимуланти? Не обичам да излизам, но когато се случи, винаги е много весело. Аз съм на мнение, че когато има хубава музика и готини хора, няма как да не стане добро парти! Има ли някой по-специален гост в спалнята на Мона днес? Има. Една специална мишка. Интересно ли ти е университета? Остава ли ти време да посещаваш лекции? Не ми остава много време. Гледам да съчетавам музиката, сериала и университета. Вече вървим към края на 2012-та. Кои са топ албумите на годината според теб? Coldplay с „Xylo Myloto” и Emeli Sande – „Our Version of Events” са ми фаворити. Кои музиканти спокойно би определила като революционни, заради това, което правят или са направили?Кърт Кобейн, Джими Хендрикс, Майкъл Джексън, Ейми Уайнхаус!

Какво е най-силното ти вдъхновение днес? Любовта! Какви са влиянията в актьорската игра,

която демонстрираш в сериала? Ти не си професионална актриса. Помагат ли ти старите кучета Вергов и компания, докато сте на снимачната площадка? Вергов е страхотен, аз умирах от срам на първия снимачен ден, но той е страхотен професионалист и някакси успя да ме предразположи. Иначе не мисля че имам някакво влияние... Просто не го мисля като роля, гледам да съм естествена, доколкото Мира позволява това. Откъде черпиш идеи за ролята си на Мира? От тийнейджърските си години. Сериалът наистина пресъздава реалността. Във всеки клас има по една Мира. Докъде спират приликите и къде започват разликите между теб и екранния ти образ в сериала?Не мисля за прилики и разлики. По-скоро приемам Мира като малка част от мен, която се е крила досега. Тя е много различна от мен в момента, но когато се сетя за Мона на 15, виждам много прилики. Какво правиш обикновено, когато не си на снимки? Върша разни неща или мързелувам вкъщи. Следиш ли състоянието на родната музикална сцена и къде човек може да те забележи да избухваш с бира в ръка? Винаги съм харесвала българска музика. Като малка си купувах всички CD-та на Мастило, D2, Руши, Каризма... Обичам да ходя по клубове с лайв музика. В Щатите вече започнаха да легализират марихуаната, но у нас

още няма такива изгледи. Ти в какви отношения си със зелената фея?Не съм фен, не ме влече. Иначе съм за легализацията, това е нещо нормално, има далеч по-опасни и сериозни неща, които трябва да бъдат забранени в България.

Как разви фобия от котки? Не знам, но изпитвам панически страх, когато котка доближи до мен. Кога феновете ви да очакват да започнете да свирите с бандата от сериала на живо? Аз по принцип съм враг на бандата в сериала и правя всичко възможно да се разпаднат. Така че ако от чен зависи... НИКОГА! Шегувам се, може би с края на първи сезон ще има доста музикални изненади. Имаш ли апетит за албум и кога да го очакваме? Честно да ти кажа нямам. Винаги съм се чудила на всички изпълнители, които с години издават албум, а всъщност нищо не правят. Ще правя музика, а когато събера достатъчно парчета... защо не? Тъпо ли е новото поколение? Може би моето мнение не е обективно. Моето обкръжение е само от интелигентни и талантливи млади хора! Сваляш ли пиратска музика? Ако кажа че не съм, ще излъжа! Но от няколко години не съм теглила и съм абсолютно „за” хората да си плащат за музика и филми! Попадаш ли често на протежета, аматьори, контешки прически, позьори и фасони на публични места?

Ха-ха-ха, игнор!!! Как си представяш големия пробив с твоята банда? Бууммм, трясссс, бууум ! Ако вземете, че направите големите пари, какво ще правиш с тях? Ще си направя студио! Знаеш ли, че има мелофобия – страх от музика? Какво ще правиш, ако я развиеш?! От меломан – мелофоб... трудно. Какво трябва да направиш, за да си кажеш: „Направих постижение!” Никога не съм си го казвала. Винаги искам още и още! Чувстваш ли се готова да взривиш родната музикалнасцена? След снимките ще ми трябва малко време за да подготвя нов проект. Сега има голяма конкуренция сред младите, което е супер яко. Не казахме нищо за родителите ти. Те музиканти ли са също? Моите родители са най-прекрасните хора на света. Нищо повече. Ако погледнеш на публиката си, като на твои „деца”, на какво би желал да ги възпиташ? Да не се страхуват да бъдат различни, да бъдат себе си! Когато беше малка, искаше хората да си мислят, че си подобна на кого? Чий пример следваше?Може би най дълго исках да съм женски вариант на Ville Valo. Обличах се в черно, ходех с размазан грим и гледах лошо!

С коя банда искаш да се срещнеш на сцената? Всичките ми любими банди. Но отдавна не съм имала участие, така че ще съм най-щастлива ако излезна на сцена с моята банда!

Чувстваш ли, че можеш да бъдеш предводител на новата школа в родната музика, ако за старата разбрахме, че нищо не става повече от нея? Новата школа има много свежи изпълнители. Правят се много хитове и хората започват да слушат все повече българска музика. Радвам се че съм част от новото поколение, защото знам, че имаме какво да покажем!

Какво е чувството да си актьор?Много ми е интересен целия процес на работа. Доста забавно е!

Кога ще има повече такива сериали ? Ами това със сигурност не зависи от мен, но мисля че „Революция Z” е нещо ново и различно в българския ефир, което ще привлече много млади хора.

Какви са приликите и разликите между Мона и Мира? Харесваш ли ролята си?Много харесвам ролята си. Мира е страшно интересен персонаж и макар че сме много различни, мисля че успях да я пресъздам по мой си начин.

Имаш ли свои песни и кои са те, ако имаш разбира се? Имам няколко парчета. Първата, по ирония на съдбата, е анти-кифла песен която се казва „Звезда”.

Променила ли си се през последните три години и ако си се променила,

харесва ли ти промяната? Променила съм се със сигурност, надявам се към добро.

Кога да очакваме ново парче и в какъв стил ще бъде?Съвсем скоро! Подготвила съм авторско парче, rock ‘n’roll!

В интервю казваш, че си пътувала много и то в чужбина. По какви поводи се е случвало това (просто почивки, роднини или участия/конкурси)? С родителите ми пътуваме доста често, имала съм и няколко участия извън България.

Ново амплоа в киното? Означава ли това край на музикалната кариера, т.е. на опитите за издаване на албум ? Новото амплоа дойде съвсем неочаквано. Музиката е нещо, с което винаги ще се занимавам. Досега не съм правила опит да издам албум, но се надявам от първия път да успея.

Мислиш ли да се развиеш като актриса за напред?Нищо не мисля. Това е наистина ново за мен и само знам, че имам още много да се уча, за да се нарека актриса. Иначе с удоволствие бих се занимавала с кино.

ОТ ЕМАНУЕЛА ИВАНОВА

МЕЙСИ ГРЕЙ

ОТ ЕМАНУЕЛА ИВАНОВА

МЕЙСИ ГРЕЙ

Сивото е моето цветно. Бил “неутрален” цвят, което в много случаи е синоним на безличен, но пък можеш да го превърнеш в синоним на магнетичен, личен, неприличен... в себе си. Просто добавяш въображение. Мейси Грей (Macy Gray) е хубаво цветно същество. Била “неутрална” като малка, когато връстниците й се подигравали за странния глас, но тя го превърна в магнетичен, личен, в някои песни неприличен... в синоним на себе си. Просто добави музикалното си въображение.

Не ми трябваше да използвам въображение, за да се подготвя за концерта на Мейси Грей (снощи – 21 ноември, в зала 3 на НДК). Спомените ми от 2009-а и дискографията й изригнаха върху сивата ноемврийска сряда и я превърнаха в потенциално многоцветна с изгледи да разцъфне в 20ч. вечерта. Но цъфтежът претърпя отлагане...

Без да се задълбочавам: влизането в залата вкара черното в хубавата картина! Благодарения на избирателно късата ми памет, всичко беше забравено три стълби след скъсания билет. Избирам да ми е къса паметта за този епизод от вечерта, защото има друго какво да запомня...

Мейси Грей блесна във виолетово повече от час по-късно от очакваното, но бързо успя да трансформира блъди-мери нетърпението в подскачащо настроение.

В сравнение с първия си концерт у нас преди 3 години, този път Мейси изпълни доста по-малко от най-големите си хитове, за сметка на парчетата от предпоследния си албум – “Covered”, в който влизат неочаквани и доста симпатични преработки на песни на Me-tallica, Eurythmics, Кание Уест, Колби Кейлат, Yeah Yeah Yeahs, Arcade Fire, Awolnation и др. Дори и да сте слушали кавърите обаче няма да добиете пълна представа за изпълнението им на живо, защото някои от песните бяха с преработени аранжименти. Нещо като кавър на кавъра, който в случая със “Sail” се оказа по-готин от оригиналния кавър (парчето е на Awolnation).Не мина без “I Try”, естествено, която закри шоуто, а, за мое лично щастие, не мина и без акустична версия на “Sweet Baby”.

Няколко пъти Мейси символично пускаше и вдигаше завесата на шоуто, сменяйки тоалетите си и по този начин разделяйки шоуто на няколко части, всяка от които звучеше като себе си, но винаги като Мейси. В по-лежерната от частите се появи и “Talking Book” – последният проект на певицата, който всъщност събира кавъри на всяка песен от албума със същото заглавие на Стиви Уондър от 1972г.

Близо два часа шарена музика и шарена фенска хореография раздвижваха нестабилния под на зала 3 на НДК. През това време подът на сцената се кикотеше от гъдела на най-любимите

ми беквокалистки и музикантите от The Sex Fiends. Двете супергласовити и живописни дами от бандата на Мейси не са допълнение към шоуто, а основна част от него, затова може би беквокалистки не е точната дума. Може би рок звезди, каквито бяхме всички снощи...

Има магия в сивото. То е димът, който обвива финала на един фокус.Има магия в Мейси Грей. Тя е въздухът, който обвива човека на другия край на бара с аромат на желание. Убедена съм, че флиртът шепти/пее/говори така...

Затова ми е странно, че имаше хора, които устояха на феромоните на музиката на Мейси Грей... и си тръгнаха по-рано. Нормално е, предполагам. Ако всички омеквахме на една и съща честота на шептене, досега да сме се избили. Има си шепот за всеки и дано Мейси да е чула умоляващия шепот на най-големите си фенове в публиката, който се криеше зад мощните викове. Ако вие не сте го уловили, ще ви споделя: той питаше “кога каза, че пак ще дойдеш, Мейси?”...

Могат ли чаените чаши, чинийки и лъжички да се превърнат в лампи?! Могат, разбира се, защо да не могат, ще ви отговорят виновниците за този особен дизайн на осветително тяло – “Light Au Lait Wall Lamp” от Ingo Maurer Fabien Dumas. Чашата служи като абажур за светлината, с лъжичката играе ролята на ключ, а благодарение на чинийката лампата се закача лесно на всяка стена. Ето как се прави хибрид между изкуството и функционалния дизайн!

INGO MAURER & FABIEN DUMAS - LIGHT AU LAIT WALL LAMP ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ ELS VOLDHEK - SURROUNDED STOOLS ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ

INGO MAURER & FABIEN DUMAS - LIGHT AU LAIT WALL LAMP ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ

Повлияни от декоративните занаятчийски на Индия, столовете Surrounded Stools от базираната в Лондон Els Woldhek от Whatels Sтудио, ни въвеждат в свят на ярки и цветни, ръчно изработени “гирлянди”, с помощта на проста техника за усукване на нишките. Тъй като всички процеси на предене, водещи до крайния продукт, са проведени в рамките на един конкретно място – Ахмедабад в Индия, потопено между материали, цветове и културата, проектът има за цел да улови усещането за “заобикаляне” по оживените улици на града. Индийците винаги са били богове в тъкането, но не е лошо, че ни го напомниха още веднъж.

ELS VOLDHEK - SURROUNDED STOOLS ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ

Днес ти показваме “Urban Nomad” – бюрото, или по-скоро мобилен домашен офис, създаден в Холандия от дизайнерка Isabel Quiroga. Идеалното решение за тези, които са уморени от това да живеят и работят на едно и също място всеки божи ден. Конструкция е от масивен дъб, с любопитен и в същото време традиционен дизайн, предоставяйки необичаен елементи като велосипедното колело. Гъвкавата работна станция буквално отговаря на нашите нужди на модерни градски номади винаги да бъдем в движение, в търсене на нови идеи и творчески места или просто в преследване на слънцето и природата.

ISABEL QUIROGA - URBAN NOMAD ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ SCMIDINGER MOBELBAU - TRIX CHAIR ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ

ISABEL QUIROGA - URBAN NOMAD ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ

Австрийската дизайнерска компания Schmidinger Möbelbau създава стол, който е кръстоска между традиционните алпийски мебели и датския модернизъм! Trix Chair е адаптиран по дизайн на старите алпийски столове, които обикновено са построени от два взаимносвързани дъски, но по проект, който очевидно се доближава до Ant Chair на датчанина Арне Якобсен. Тъмните крака от брястово дърво са съединени с кръстовидна рамка близо до земята. Черупката – облегалката, която преминава в седалка – е завършена в антрацит, бели или пастелни зелени цветове.

SCMIDINGER MOBELBAU - TRIX CHAIR ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ

Първата 100% биоразградима четка за зъби, “Bogobrush”, е замислена от Джон и Хедър Макдугъл, брат и сестра от Северна Дакота. Двамата са деца на семейството зъболекари и са обединили сили, за да разрешат проблем от ежедневието – широко използваните пластмасови и гумени елементи трябва да бъдат “пенсионирани”, за да не попадат в

MCDOUGALL - BOGOBRUSH ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ

MCDOUGALL - BOGOBRUSH ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ

депата за отпадъци. За решаването му цилиндрична дръжка на четката е изработена от бамбук – растение, което се отглежда лесно и бързо. Власинките са направени от найлон, чиято продължителност на живот е три месеца. Така лесно ще можете да погребете четката си в задния двор след като спре да ви служи. Амин!

http://btvnews.bg/lifestyle/tracktop/nedelen-pozdravitelen-tracktop.html