15

ОТ ЕМАНУЕЛА ИВАНОВА, СНИМКИ ЕВГЕНИЙ МИЛОВDJ DIAMONDZ

ОТ ЕМАНУЕЛА ИВАНОВА, СНИМКИ ЕВГЕНИЙ МИЛОВDJ DIAMONDZ

Стефан е добро момче. Поне така изглежда. И е нахилен, което може и да не изглежда така, защото предпочита да е сериозен на снимки (успяхме да го издебнем обаче).

Стефан E и E БИЛ много неща.Визитка на настоящето – лЕто "две и дванадесето": Стефан Величков вече е Diamondz - млад, талантлив, амбициозен дъбстеп/бас диджей и продуцент, който си търси котка по критерий "жива” (Жана, молим те, позволи му). Няма си приятелка и "не му трябва”, защото "откакто е без работа, няма никакво време”.Не обича жегата, би живял в Англия, заради климата, иска да запише парче с Daft Punk и има осъзнато смущаваща връзка с лаптопа си.Визитка на миналото – преди лЕто "две и дванадесето":Стефан Величков е бил World Premierе – по-млад, сигурно също толкова талантлив и амбициозен дъбстеп/бас диджей и продуцент, който дълго време работил като риск мениджър към сайт за онлайн залагания. Бил е студент в МВБУ (Международно Висше Бизнес

Училище), специалност МИО и го е завършил.В по-близкото вече минало DJ Diamondz спечели конкурса Play@Exit и представи България, откривайки Happynov-isad сцената на сръбския фестивал. Срещнахме се в един ненормално горещ следобед в една "тайна градина", пихме лимонада и си говорихме на фона на самотна гайда в центъра на София. По-скоро той говори, аз предимно слушах. Ето какво чух...

Разкажи как беше на EXIT?На EXIT беше яко!Как реши да участваш в конкурса?Ами видях конкурса и разбрах, че е с "лайкове” (във Facebook, събралият най-много харесвания печели – бел. ред.). Всеки може да спечели конкурс с "лайкове”.Разгледах хората, които вече се бяха записали. Имаше всякакви групи. Не искам да обидя някого, но имаше някакви с християнски рок – кой ги слуша, братче? Някакви 5 човека свирят музика, която е умряла преди 40 години, даже не е имала живот тогава.И аз ги гледам и си викам: "О, ти луд ли си, и аз имам шанс тук! Щом е с лайкове, ще го изработим, няма начин.”Записах се и започнаха да ме харесват някакви хора. Стигнах 350-400 лайка и всичко беше наред. Но после другите групи започнаха да набиват яко, явно спамят. Взех да спамя и аз. Колко съм изспамил... Ама не писах групово съобщение до 200 човека, а на всеки от приятелите си съм писал лично.Така Diamondz "изспамил" пътя си до списъка с 5-има изпълнители, от които организаторите от EXIT избират големия победител.Като стигнах до този етап, бях почти

сигурен, че ще съм аз, защото, като погледнеш артистите на EXIT, ти става ясно, че натам са се насочили и аз съм най-подходящ.Участвах, защото беше лесна възможност за получаване на малко повече опит. Готино е да пускаш на такъв фестивал, да срещнеш хора, които се занимават със същото нещо, да обмените опит...Срещна ли такива хора?Срещнах, да. Срещнах няколко човека. Най-якото беше, че срещнах Skream последната вечер. Той пускаше на същата сцена, на която и аз пусках, заедно със Sgt Pokes. И Goldie пускаше там.И срещнах Skream и беше много яко. Говорихме си, майтапехме се. Дадох му един диск с мои неща. Сигурно не го е чул или го е чул и не му е харесало. ‘Се тая... Въпросът е, че си поговорихме.Изпуснах Buraka Som Sistema обаче и много ме е яд!Освен тях какво друго искаше да видиш на фестивала? Хареса ли си нещо?Общо взето ходих да гледам неща, които са по-близки до моята музика. Исках да видя къде горе-долу съм аз, защото диджеи като Skream и Mista-Jam постоянно получават нова музика, постоянно имат нови неща. И разликата между това, което те пускат и това, което аз пускам, е, че 30% от траклиста при тях е с 2 месеца по-нов и имат много ексклузивни неща. Исках да проверя на какво ниво съм аз. Дали съм съвременен. Оказа се, че нещата, които аз пускам са нещата, които те пускат, с изключение на суперексклузивните тракове.Сверил си си часовника...Да и се оказа, че съм с правилния часовник...А в България на същото часово време ли сме?

Не, тук всичко е толкова назад. Малко бавно се схващат нещата. Хората не се интересуват толкова много като че ли. Назад са...А дали въобще ще стигнат до момента, в който ще слушат тази музика и ще се правят успешни партита?Нали се опитваме. Има организации, които се опитваме. Моята организация True Badness с Томи (Tommy Gun), Plat-form на JamesBongg и компания, Mirizma – от толкова много време опитваме да прокараме този звук тук. Хората започват все повече и повече да го харесват, но някак много бавно става. Не става с такива мощни темпове.Не знам защо е така. Правят се партита, даже доста. И ние ще правим едно голямо парти сега през октомври с UKF – най-големият канал за електронна музика в света. Наскоро минаха 1 млрд. гледания на канала им в YouTube.Ta, партита има. Все повече хора идват, но някак си не сме на ръба на острието, а сме по-назад.Другото е, че нямаме толкова много артисти, които да бутат тази музика напред. Има много малко. Хората не ги познават.Те пък от своя страна не си подкрепят локалните артисти по никакъв начин и това е проблем за България. Тук диджеите пускат чужди парчета. Не пускат свои парчета. Съвременното диджейство е да си в по-голяма степен продуцент – да пускаш и авторска музика. Тук в България още сме на нивото, в което популярните диджеи пускат само чужди парчета и нямат нито едно собствено и никога не са имали.Спомена за подкрепата между артистите. Ти кого би подкрепил, с кого от нашите артисти би работил?Наскоро слушах новите неща на Disco

Nutter - Ясен. Много са яки! С него даже си говорехме да правим някакви неща заедно, но все не става.Balkansky, например. Кефят ме неговите неща, но е много твърд за мен. Не е много моето, но са му много яки нещата. Той може би е единственият, който е избутал и е много напред. Рилийзи, плочи, викат го постоянно в чужбина, но пак тук - в България, за него подкрепата е много мижава. Не знам защо.Със 100 кила правим разни неща. (вмъква ей така, между другото)Така ли!?! И как се получава?Ами, яки! Скоро би трябвало да видят бял свят. Въпросът е, че е малко трудно, защото сме от два различни свята – той е от рапа, аз съм от електронната музика и докато се споят нещата, става трудно. И двамата обаче имаме идеи, които си харесваме и въпросът е да ги напаснем.С някоя от дамите от българската сцена би ли работил?Ами, аз не знам коя дама прави музика в България.Рут, например?О-о-о, да, Рут. Бих работил с нея. Аз даже имам няколко неща, които гласях за нея. Пратих й ги, но тя май е доста заета напоследък.Много ми се ще да работя с вокалисти или вокалистки. Тогава стават доста по-мейнстрийм нещата, достигат до повече хора. Повече хора могат да се асоциират с някой трак с вокали, на който могат да си припяват.Ей, тази DENA! Наскоро избухна с "Cash, Diamond Rings, Swimming Pools". DENA ме кефи. Тя е като балканската M.I.A. Писах й в Twitter. Не ми отговори. Ега ти хората! Какво стана? Изведнъж те удари рок стар статусът ли?Ако това интервю стигне до DENA: DENA, обади ми се. Дай да направим нещо.

Ще е яко! Ще ги убием. Ще бъде като балканската Buraka.Не ти липсват идеи, личи си...Имам. И този EXIT как ме надъха. Аз се прибрах, на първия ден релакс, на втория ден, всъщност през нощта, направих едно парче. Ей така, от нищото!Оказва се, че работи вечер, защото апартаментът, в който живее е на последния етаж и му е много топло, което му пречи да функционира. След разговор за жегите и идеалното време в Англия стигаме до зимата и по-точно миналата зима, когато все още е имал работа.Какво работеше?Бях риск мениджър в една компания, която се занимава с онлайн залагания. Поддръжка на сайтове за залагания. И го бачках 5 години.Заради музиката ли напусна работа?Отделът, в който работех, се премести във Филипините. Аз ходих да ги обучавам. Останах тук в нещо като бек-ъп офис. Нищо не правех. Мина една година, в която нищо не правех и ми плащаха. Най-накрая решиха, че трябва да ме съкратят или да ме преместят на друга позиция. Другата позиция не ми харесваше и заплатата беше много, много по-ниска и прецених, че вече искам да се занимавам само с музика. Казах да ме съкратят. Така ще имам 6 месеца аванта от държавата. Съкратиха ме и сега имам още 4-5 месеца на издръжка от държавата. Малко е по-тегаво, защото парите са малко...И какво? Това ли е срокът, който си си дал? Ако не стане нещо тези 4-5 месеца, ще си търсиш работа?Казвам си, че ако не стане нищо, ще се откажа, но знам, че няма да се откажа. Защото това ми е мечта. Като ги гледаш тия хора, които се успели и знаеш, че те са били там, и те са били същите – всеки

може да го постигне, само трябва да бачкаш и да не си абсолютния тъпанар да не можеш да направиш нищо, а аз не съм. Получава ми се. С работа ще стане. И аз се надявам тайничко, и си знам, че един ден ще бъде там. И ще бутам, докато издържа. И на работа ще се хвана... в Мак Доналдс. Приятели имам, които могат да ми помагат. Те си ми и помагат, де. Повечето не ме приемат насериозно, но трябва да ме приемат, защото в скоро време ще ми трябва истинска помощ – пари, храна, подслон...Моите планове за следващите 4 месеца са да направя едно 20-30 качествени парчета, които да видят бял свят.В следващите 4 месеца предстои и партито с UKF през октомври, за което се заговаряме и става ясно, че трябват спонсори, които, не-изненадващо, трудно се намират. Така че, след призива към Жана (съквартирантка) за котка и DENA за общо парче, сега отправяме и един към спонсорите... и продължаваме с:Ти откога свириш на компютър?Наскоро си намерих някакви неща на 2005. Не си спомням откога е първото ми парче, но някъде оттогава. На FurtyLoops. Oooo, правех и едни парчета много, много отдавна на една програма EJay, която беше с готови семпли. Ужасна работа. На Aqua „Barby Girl” сигурно е правена на нея. След това FrutyLoops, след това Reason, малко Cool Edit и Abbleton Live и сега Pro Logic.А свириш ли на някакъв музикален инструмент? Учил ли си музика?Не. Никакво музикално образование. Като малък свирех на консервени кутии и си ги записвах на касетофона едно върху друго. Беше доста лудо.Оказва се, че сам се учи да свири на клавиатура като за пиано и вече може

да свири няколко парчета.О-о-о и на Daft Punk някои неща свиря. Те са ми страшно любими. Като се чудя какво да правя, си пускам най-често Daft Punk. Слушам ги много и така ми идва нещо на главата. Много са големи. Daft Punk и Глория Естефан. Напоследък много я слушам. Много е яка.Това не го очаквах!Ами, нали навлиза цялата тази вълна от 80-те години особено в барабаните. Тогава започва използването на дръм машини вместо живи барабани и те направо се побъркват да ги ползват. И навсякъде се чува "туп-ду-дуп-ту-туп-ту" (доста успешна имитация с уста). Напоследък това се връща много и мен много ме кефи. В последните парчета имам много от това. Попаднах на един Greatest Hits на Глория Естефан, който е направо страшен. Какви парчета е правила тази жена...Та, слушам всякакви работи.

След първата част на интервюто вече трябва да сте се убедили, че Стефан има разностранни интереси и идеи и ще се съгласите, че най-вероятно му предстоят още много успешни дебюти. Аз мога да ви издам, че предстои да дебютира в нови музикални жанрове, но обещах да не казвам повече. Мога обаче да разкажа с неговите думи за един пропуснат музикален дебют...Дъ гранде дебют ин дъ гранде чалга мюзик или “Как щях да работя с Азис...”Стана покрай един човек, който го познава и знае, че аз се занимавам с музика. Бях споменал, че сигурно ще е много лудо да направя ремикс на Азис. И той ме попита дали наистина искам. Казах “Защо не?” Той ми даде телефона на мениджъра или на някои от неговите

хора, не помня. Каза да се обадя, че щял да говори да ми дадат някакви песни да направя нещо. Така си остана.Защо не звънна? Да не вземе да се съгласи...?От една страна, да. Не знаех и дали аз няма да се изложа. Дали няма да е голяма грешка.Връщаме се отново на темата с българските артисти, с които би работил, и Diamondz се разпалва за нивото на изпълнителите от родната музикална сцена.Българските артисти – като тръгнеш от чалгата и стигнеш до рапа, с много малки изключения, не се опитват да направят нещо ново и различно. Всеки се опитва да направи “нещо като...” някой друг. Например Риана вади ново парче и някоя от нашите певички си казва “О, Риана извади ново парче и е мегахит. Искам и аз парче като нейното.” Не трябва да искаш да правиш като нейното, трябва да искаш да направиш по-добро от нейното. Никой обаче не се стреми да минава едно ниво нагоре, а всеки се стреми да стигне до определено ниво, като си мисли, че това е таванът и това е гаранцията за успеха. Ами не е. Защото ти докато стигнеш дотам, онзи вече е напред и ти си отсвирен фатално.Затова нивото на българските продукции за мен не е мръднало от 10 години насам. Някои хора са мръднали, но като цяло нивото не е мръднало. Никой не прави повече от другия и всички си тъпчат на едно място. И не искат да работят. Трябва да се бачка.Виж какви неща пеят. “Бургас и морето” щом съществува в тоя формат... Там се пее едно и също от много години. Аз го разбирам – традиция и т.н., но направете нещо за новите артисти. Няма развитие, а трябва да има. Трябва някой да ги бута

тези неща, да ги развива. Да се правят уъркшопи...Направи ти един уъркшоп...Аз бих направил уъркшоп и се сещам за хора, които биха участвали в него, за да споделят опита си с други, които тепърва започват да се занимават. Но за един такъв уъркшоп кой ще даде минерална вода, енергийни напитки, кой ще даде място без пари, техника без пари. Аз нямам работа, как да направя уъркшоп, който струва 3000-5000 лева.Можеш да се вкараш в някоя по-голяма платформа, например някоя музикална конференцияДа, може. Но истината е, че не съм аз човекът, който трябва да се занимава с тези неща. Аз не съм човекът, който трябва да ги организира. Аз може би би следвало да участвам в такива форуми – като зрител или изпълнител, но не аз трябва да ги организирам.Това трябва да са хората, които се грижат и развиват културата. Аз съм артист. То е като със спорта – за да могат хората да спортуват, трябва да има някой, който да им даде база да спортуват, да ги организира и да създаде някакви условия за спортуване, за да може тези хора да се зарибят и да се отдадат на спорта. Това трябва да се направи и за музиката, но не трябва да се прави от артистите.Нали има Културно министерство - да се хване и да зарибява хората по култура. Кой зарибява по култура в България? Никой. Аз едно време не съм имал досег до тези неща. Ако съм знаел на 15-16 години, че съществува възможността за правене на музика с компютър, в момента щях да съм на съвсем друго ниво. Сега се намира това нещо в интернет, но ако имаше някой, който да покаже това на по-малките, щеше да е много по-добре и нямаше да се чудим защо днешните

младежи ходят и пият по градинките и защо не се интересуват от култура, и защо има чалга, и защо културата запада. Ами запада, защото никой не се грижи за нея.Затова и артистите като Diamondz и другарчето му от True Badness – Томи, само се грижат за себе си, сами си намират участията, сами си създават връзките... понякога и в Skype.След като 2 месеца дебнех Mensah в Sky-pe, най-накрая ми писа. Говорихме много, пращах му парчета. Каза ми, MENSAH МИ КАЗА, че нещата, които му пратих тогава, са по-добри от неговите неща по времето, когато правил дъбстеп. И аз щях да се гръмна! Знаеш ли какво беше? В 2:00ч. през нощта подскачах пред лаптопа. Даде ми много полезни съвети, сега ги следвам. Очаквам отново да попадна на него в Skype, защото имам да му пращам едно 4-5 парчета, които ще му харесат.Това ми е шансът – да пращам моя музика на тези диджеи, които пускат по радиа и фестивали, които хората слушат. Някой като пусне мое парче и като каже на кого е парчето и БАМ! Решава да види кой е Diamondz, отива в Soundcloud, аз там съм качил още 5-6 парчета. Зарибява се и така. Общо взето процесът е такъв – набутваш се в плейлистите. В момента аз съм в процес на опитване за набутване в плейлистите. Ще стане.Затова и ти казах, че планът ми е да направя супермного парчета. Ще ги направя. Направих едно парче за 2 дни. Първата вечер му направих скелета, втората – миска и мастера.Как разбираш, че едно парче е готово? Кога решаваш, че “Ей, това е. Спирам да го ръчкам!”?Заставаш от другата страна. В публиката си. И слушаш. Ако ти звучи завършено, ако не си казваш „Е, тук трябва да влезе

това, ама го няма”, тогава. Трябва да съм доволен от него. Има неща, от които никога не съм доволен, колкото и да съм ги ръчкал. Наскоро Ясен (Disko Nuter), ми разказа за едно негово парче, което прави от 3 години. И постоянно има нещо да му дооправя. Всеки път е по-добро, но има още какво да се работи. Това парче ще го прави винаги. Аз нямам такова.На финала на разговора се сещам, че не съм задала ПЪРВИЯ си въпрос (онзи за творческите планове се самоизбистри):Откъде идва Diamondz?Преди това бях World Premiere. Но World Premiere ми звучеше като за тренировка, използвах го докато се учех. Почувствах, че трябва да е нещо различно, защото бях започнал да правя доста по-различни неща, подобри ми се звука и исках друго име.В продължение може би на месец постоянно мислех какво да бъде това ново име. Трябва да стои на плакат добре, на флайър добре, да звучи добре, да се запомня лесно и т.н. Всякакви имена ми минаха през главата и си ги записвах. В този период с приятелите ми драскахме навсякъде с маркери. Аз без да се усещам навсякъде рисувах диаманти. И накрая си казах: „Ти постоянно ги рисуваш тези диамантчета, защо пък да не си Diamondz”. Предположих, че може би има вече такъв, но потърсих и се оказа, че няма. Супер, аз съм!

ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ„ СНИМКИ ЕВГЕНИЙ МИЛОВВАЛДАНА МОРА

ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ„ СНИМКИ ЕВГЕНИЙ МИЛОВВАЛДАНА МОРА

Сигурно се чудите кой е Валдана Мора и защо ви срещаме с него. Всъщност това е псевдоним и зад него стои българският журналист Владимир Стоичков, който от 10 години живее в модерната част на еквадорската столица Кито. На българските читатели той е познат с книгите си "Ачупая” и "Последна спирка Барселона”, а по покана на издателство "Вакон” писателят гостува в България. Веднага се оказахме в непосредствена близост до него, а вие вижте сами за какви теми намерихме за разговор… Как Владимир Стоичков стана Валдана Мора?Tова беше издателски трик, защото по това време българските автори не се продаваха много. Името дойде от електронната ми пощата, която беше Валдана и от фамилията на жена ми, която е Мора. За българските читатели звучи малко като женско име, но ми трябваше нещо което да бъде на латински.

Освен с писането, преподаваш журналистика и литература в най-модерния ВУЗ в Кито – Университета на полукълбата. Преди за започнеш

работа там, пък си преподавал в най-големият университет на Еквадор „Сан Франциско”. Доколко в важна връзката ти с младите хора и на какво се опитваш да ги научиш?Много е важна, защото практически ме държи в течение с нещата, защото освен да преподавам и научавам много неща. Моите студенти понякога ограмотяват мен, а не аз тях. Аз им преподавам хуманитарни дисциплини, но специално на колегите от специалност „Журналистика” се опитвам да втълпя да не забравят, че журналистиката като дисциплина работи за подобряването на обществото. И да не се ограничават само до намирането на проблема, но и да търсят неговото разрешаване.

Откъде се информираш най-вече за новините?Новините идват при мен първо по телефона. Често вечер влизам в български новинарски сайтове, за да видя заглавията на по-важните събития.

В момента предстои издаването на два нови твои романа в Еквадор, като действието на единият от романите се развива в България. До колкото знам, към книгите са проявили интерес и няколко испански издателства. Разкажи малко повече за тях.Повечето издателства там са на франчайзинг от Испания, а испанския гръб често усложнява или много улеснява нещата. Тези два романа съм си поставил и за цел да преведа на български. Единият се казва "Плажът Палестина”, като действието се развива на плажа в провинция Есмералдас, където попада една двойка чужденци и с тях се случват хиляди неочаквани неща. Има доста екзотика, защото

става дума за едно непознато място и малко познати взаимоотношения, породени от културата там, а не измислени от мен. Въображението ми е играло твърде малко в този роман. В другата ми книга "Животът в червено” действието се развива в последните години от комунизма и първите мигове на прехода. За това произведение вече имах истински прототипи, по които съм градил историята, но това не са хора от хайлайфа, а от живия живот.

Женен си за еквадорката Соледад. С какво те спечели?След като се разведох с първата си съпруга, от която имам един син, мислех, че повече никога няма да се оженя, но Соледад ме спечели със своята човещина и душевност, с позитивизма си. Имаме много общи интереси, тя е фотограф, а в момента в университета сме колеги, тъй като и тя преподава. През годините в много отношения сме се допълвали професионално като тя се занимава с аудио-визуалната част, а аз с текстовата.

Не си изкушен като човек на изкуството да се пробваш в нейните изкуства?Тя ме учи на разни неща, но нека всяка жаба да си знае гьола.

Синът ти учи в НСА и доколкото знам е доста добър катерач и алпинист. Ти имаш ли увлечения по екстремното?Винаги съм му казвал: "Прави това, което те прави щастлив”. Смятам, че родителите трябва да насочват децата си, но не и да се бъркат прекалено в живота им. Аз нямам нищо общо с алпинизма – единственото нещо, на което съм се качвал, е на трамвай. (смее се)

Поддържаш блог. Доколко е важно за теб да бъдеш в непрекъснат контакт с читателите си и за какво обичаш да пишеш в него?Важно е дотолкова, колкото да се поддържа езика. Но в социалните мрежи смея да кажа, че вече се стига до извращения и безидейност, особено в Туитър. Така че блогът и социалните мрежи са ми на втори план. В блога си поддържах една книга, която пишех на живо, но от липса на време я спрях. Въпреки това, вярвам, че ще я продължа. Някога срещал ли си се с Габриел Гарсия Маркес? Познаваш ли някого, който го е срещал?Да, мой колега има снимка с него. Срещал съм се по различни поводи с Пауло Коелю, Паоло Бенедети, Марио Варгас Льоса.

Чувстваш ли се успешен писател и какво е успехът за теб?На мен ми коства да кажа, че съм писател, защото съм преди всичко журналист и в началото ми беше много трудно да сменя стила. Рано ми е да кажа, че съм писател, по-скоро в момента преподавам.

Мислиш, ли че в известен смисъл писането е заместител на истинското преживяване, компенсация от най-високо ниво или не?Писането за мен е едно докосване до божественото – ти създаваш светове, макар светове много по-малки и несъвършени от този, в който се намираме в момента. Писането е едно невероятно духовно преживяване.Като си говорим за божественото, опитвал ли си някога аяхуаска?

Аз не съм пробвал, но имам познати, които правят сбирки поне веднъж в месеца. Като че ли изпитвам малко страх да изгубя контрол на себе си, а и начина по който го правят е много туристически – идва един изгладен шаман и ритуалът почва. По отношение на автоконтрола съм малко консервативен. Използваш ли наркотици и алкохол, за да засилиш текстовете си?От пиенето ми става лошо. Марихуана съм пушил, но на мен цигарите ми оказват по-голям ефект, отколкото тревата. Но докато работя не мога да не пуша и да не пия кафе. Но се стимулирам дотолкова, доколкото да бъда буден.Вярваш ли в живота след смъртта? Би било добра новина да го има. Борхес казваше, че ако раят съществува, това би трябвало да бъде една огромна библиотека, из която всеки върви и черпи знание.

Какъв е най-интересният ти спомен от детство?Бях на 7 години и спях под едно оранжево одеяло, защото имаше световно първенство по футбол и бях за Холандия. Завивах се през глава и си представях, че пътувам из страната на лалетата, а всичко ухаеше на виолетки.

Каква е най-голямата ти екстравагантност?Не мисля, че правя нещо кой знае колко по-различно от който и да е човек по света. Иначе съм правил няколко пътешествия пеша.

Какво те кара да ставаш от леглото сутрин?Обикновено знаеш, че те очаква рутината. Но обичам да казвам на

студентите си всеки ден да крадат по нещичко за себе си и да го превърнеш в нещо лично твое. Защото докато си в системата, изпълняваш поне донякъде нейните правила.

Какво е твоето вдъхновение?Желанието да повлияеш за развитието на дадена история. Тогава усещаш божественото, че имаш тази власт, че можеш да контролираш и да променяш съдбите по собствено усещане.

Какви други артисти, освен писателите адмирираш?Преди бях вманиачен в музиката, сега само я слушам. А като малък исках да кандидатствам в Художествената гимназия и оттогава любими са ми Климт, Магрит, Дали, Хупър, както и много от класическите. Филмовото изкуство също много ми харесва, защото то често е базирано на много стойностни литературни произведения.

НАДОЛУ С ГЛАВАТАОТ ДИАНА ГЕОРГИЕВА

НАДОЛУ С ГЛАВАТАОТ ДИАНА ГЕОРГИЕВА

Последният „Батман филм” на Кристофър Нолан достойно и приятно завършва трилогията за момчето в черно, което е все така устремено и решено на всяка цена да опази измисления Готам Сити от злодеите…

Така събрано най-вероятно (и с право) не звучи като кой знае колко интересен филм, особено за онези смирени хора, които искат петзвездно киноизживяване – разбирай – радост за окото, но и нещо за помисляне, а ако има и за почувстване – значи изборът им си е чисто бинго. За тяхно щастие заплетените и дълбоки сценарии са сред специалитетите в киноресторанта на Нолан, най-малкото защото негово дело е един от най-смислените и добре изпълнени „на практика” сюжети за филми през последните години – баш „Генезис”-ът. И при все, че би било разочароващо и ненужно да се очаква повторение на вече успешно приложена формула за правене на филм, вероятно още там някъде (или пък в „Мементо”, защо не?) се крие намекът, онова издайническо намигване, което подсказва, че дори и с комиксови „корени” и трети поред, филм от Нолан не би могъл да е абсолютна боза. Е… ако

трябва да съм откровена „Черният рицар” (филм номер 2) макар и подправен със солницата на изключително добрата актьорска игра (най-сериозно подсолен от кривата усмивка на лудницата, вече наречена „покойният Хийт Леджър”) и с изпипана режисура, някак куцаше откъм „действие” и беше доста по-дълъг от необходимото.

Обаче „Възраждане"-то вдига летвата в жанра „екранизирани” комиксови герои поне метър по-високо – сценарият и този път не е само Кристофър-Ноланово дело, помагат му и брат му - Джонатан, както и старият му колега още от първия „Батман: Началото” – Дейвид С. Гойер. Те изнасят „Черният рицар: Възраждане” малко над обичайната черно-бяла битка между доброто и злото и я оцветяват с прилично количество сивкави нюанси, щипка „психология на психопата” и ни представят Бейн (Том Харди, ех, скрити са му устните). Той е злодей с "оправдателна" (да бе, да, дръжки) предистория, но е от онези "образи", които е възможно всеки от нас да срещне поне веднъж в живота си. Тяхната роля е антагонистична, но необходима - насилствено да пречупят значението на появата им през теб самия – като се превърнат в „тъмния мъж”, който те оставя без друг рационален избор, освен да погледнеш вътре в себе си и да се изправиш срещу страховете си, за да ги надмогнеш. Точно това е, което прави Бейн в тази история (освен социопатските му мераци да избие целия град, но не просто така, а бавно и мъчително (казах ви, че е сладко зайче) и да довърши делото на своя вече мъртъв лидер, естествено) - в добре обмисления си опит да пречупи Батман, го прави по-силен... Ето една от важните сюжетни линии на

Черния рицар - възраждането му ;).

И всъщност изобщо не е само това – Бейн е наистина достоен филмов злодей, защото е доста по-близо до оригиналния си, комиксов първообраз – не е просто неконтролируемата животинска първичност (както в други свои филмови варианти), а е доста умен и манипулативен „лош”, чийто план за масова смърт е изпипан, премислен и (почти...) безгрешен. И за да е още по-хубаво, познатите актьори от предните части също са налице – Крисчън Бейл пак е Брус Уейн/Батман, Гари Олдман си е все така комисар Гордън, Майкъл Кейн продължава да е симпатичният и "верен" иконом на Брус, Морган Фрийман е видният и винаги симпатичен Фокс...

Новото в каста е предварително очакваният провал на "актрисата с очи на сърна" Ан Хатуей, която трябваше да бъде "лошото звено" в ролята на Жената котка. И учудващо за всички, тя се справя съвсем приемливо. Е, не е точно Хали Бери, но какво пък... От Прада ту сериозната комикс ламбада... Сред новите е и познатият от "На гости на третата планета" - Джоузеф Гордън-Левит - в случая младо, нахъсано ченге, което вярва в ценностите, които старият комисар Гордън е позабравил и понатирил... И разбира се - френската нишка в костюма на този Батман - Марион Котияр, изкусително наивна, умна и секси. С тире.И така... доста истории, които се преплитат, препратки към минало, настояще и догадки за (без)бъдеще (тик-так-тик-так), много специални ефекти (но слава богу - без изтощително модерното 3D), добра актьорска игра и много... наивен, сляп и не човешки, а супер героизъм. Който

всъщност е причината да обичаме комиксите на първо място, нали така?