A4 profesionalisti cvetni sn - sapibg.org · В този сборни сме чии...

С о ф и я 2 0 1 4

Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. Сдружение „Институт по социални дейности и практики” носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Министерството на труда и социалната политика.

Настоящата публикация се реализира в рамките на проект „Социално включване на деца в конфликт със закона – нови модели и практики”, договор № BG051РО001- 7.0.07-0249-С0001 по ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ” 2007-2013; BG051PO001-7.0.07 „Без граници – Компонент 1 – Фаза 2”

инСтитут по Социални дейноСти и практики

Социално включване на деца в конфликт

СъС закона – нови модели и практики

Н а р ъч Н и к з а п р о ф е с и о Н а л и с т и

Социално включване на деца в конфликт със закона – нови модели и практики

Наръчник за професионалисти

Под общата редакция на доц. д-р Нели Петрова-Димитрова

Издава:

Институт по социални дейности и практикиСофия 1606 ул. „Виктор Григорович” №1, ет.1, ап.1тел: +359 2 852 47 [email protected]

София, 2014

Социа но ч ане на деца онф и т със за она –

но и моде и и пра ти и

Наръчник за професионалисти

СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА ДЕЦА В КОНФЛИКТ СЪС ЗАКОНА НОВИ МОДЕЛИ И ПРАКТИКИ

2 |

Съдър аниеГлава Първа • Европейски практики за работа с деца в конфликт със закона .........................................4

Италия Практики на работа с деца в конфликт със закона в Италия през погледа на ИСДП ...........................................4Практики на работа с деца в конфликт със закона в Италия през опита на Асоциация „Фиоре” ......................9I. Модел на интервенция ..........................................................................................................................................9II. Лабораториите като част от процесите в комуната ..........................................................................................13

Северна Ирландия Практика на работа с деца в конфликт със закона в Северна Ирландия през погледа на ИСДП ......................18Правосъдие за деца в конфликт със закона в Северна Ирландия .......................................................................18Органи и структури в системата за младежко правосъдие в Северна Ирландия ..............................................20Практика на работа с деца в конфликт със закона на организация „Инклуд Ют” ..............................................24

ФранцияПрактика на работа с деца в конфликт със закона във Франция .........................................................................27Система за правна защита на младежта във Франция .........................................................................................27

ИспанияРеформа в младежкото правосъдие в Испания ....................................................................................................30

Глава Втора • Модел за услуги за деца в конфликт със закона в България ............................................36

„Център за интензивна подкрепа и социално включване” .................................................................................36Специализирана социална услуга за юноши и девойки във висок риск от социално изключване ..................44Оценка на деца във висок риск като водещ етап при интензивната социално-педагогическата подкрепа и придружаване ......................................................................................................................................47Интервенции при юноши във висок риск ..............................................................................................................51Добра практика от други страни ............................................................................................................................53Добри практики у нас ..............................................................................................................................................54Интервенции за социално учене и социално включване ....................................................................................56Наративен подход, или подход основан на разказа .............................................................................................57Терапевтични методи за работа с деца .................................................................................................................60

Глава Трета • Ситуацията в нашата страна ....................................................................................................62

Децата споделят .......................................................................................................................................................62Анализ на съответствието на съществуващата система за борба с противообществените проявина малолетни и непълнолетни, както и на системата за закрила на детето към потребностите на децата в конфликт със закона в област Сливен и област Ямбол .....................................................................67

Приложение № 1 .........................................................................................................................................................101Приложение № 2 .........................................................................................................................................................103Приложение № 3 .........................................................................................................................................................104Приложение № 4 .........................................................................................................................................................108Приложение № 5 .........................................................................................................................................................110Приложение № 6 .........................................................................................................................................................117

НАРЪЧНИК ЗА ПРОФЕСИОНАЛИСТИ

| 3

У а аеми читате и,

Бъ гария е период на реформа об астта на пра осъдието за деца, оето е проб ем, но и ъзмо ност да напра им смис-ена промяна, достойна за страна ч ен на Е ропейс ия съ з.

Б агодарение на под репата на Операти на програма „Раз-итие на чо еш ите ресурси“ 2007-2013, BG051PO001-7.0.07

„Без граници – омпонент 1 – Фаза 2”, ИСДП реа изира Проект „Социално включване на деца в конфликт със зако-на – нови модели и практики” партньорст о с организаци-ите „В ч ане на м аде та” – Се ерна Ир андия и „Ц ете на пустинята” – Ита ия.

В този сборни сме чи и материа и, разработени от на-шите партньори и от е сперти на ИСДП, оито имат за це да по ишат информираността сред професиона истите у нас за с уч ащото се е ропейс и страни ато Ита ия, Се-

ерна Ир андия, Франция, Испания.

За нас проуч ането на пра ти ите Е ропа пос у и и за раз-рaбот ане на Моде за работа с деца онф и т със за она, ойто пи отираме София и Шумен и ойто също бихме ис-а и да предста им на ашето нимание, заедно с методиче-

с и материа и под репа на реа изирането му.

В сборни а сме чи и и до ад от про едено изс ед ане на деца, настанени СПИ по зая а на УНИЦЕФ Бъ гария, ойто още еднъ по аз а необходимостта от реформа.

Г асът на самите деца, ойто чу аме чрез от ъсите от ин-тер тата с тях, про едени рам ите на специа изира-на инди идуа на оцен а, още еднъ ще по а е, че то а са деца ъ исо социа ен рис , оито место помощ и под ре-па по уча ат зат аряне, мас ирано ато ъзпитание.

Надя аме се сборни ът да подпомогне една промяна, зачита-ща пра ата и най-добрия интерес на детето, попадна о онф и т със за она и и с други думи да постигнем едно наис-

тина прияте с о ъм детето пра осъдие.

Доц. д-р Не и Петро а-Димитро а


4 |

• Проведохме среща с представител на Център за мла-дежко правосъдие, по време на която се запознах-ме с историята на реформата по отношение на мла-дежкото правосъдие. Представена ни беше и сега действащата система свързана с мерките и услугите за деца, които са извършили прояви, наказуеми от закона.

• Проведохме и среща с психотерапевт, който работи към Центъра за Младежко правосъдие и Асоциация „Фиора“ с деца – жертви на сексуално насилие.

• Участвахме в организирана среща с преподавател по социална работа в университета, който ни представи системата на социални услуги в Италия.

• Посетихме Център за прием на деца към Центъра за младежко правосъдие в Рим, където проведохме среща с директора и имахме възможност да разгле-даме сградата, помещенията и кабинетите за работа с децата и младежите.

През 1934 година по време на управлението на Мусо-лини са създадени Детските затвори, които са предста-влявали – Медико – Психо – Педагогически центрове. През 80-те години е първата голяма реформа в Италия засягаща младежкото правосъдие. През 1984 година започва да се говори за интереса на детето, за закри-лата му, за задоволяване на образователните му по-требности като задължителни елементи на нормален процес. Закрити са институциите за деца и започват да се развиват алтернативни услуги.

От 1988 година е създаден НК за деца, който е ино-вация за Европа. Минимална възраст за прилагане на наказателни мерки е 14 г. През 1989 година е приет Закон за младежко правосъдие, който съдържа 41 члена. Те обхващат пътя от извършване на престъпле-нието до изтърпяване на мярката. Философията на закона е за рехабилитация, а не за наказание. В осно-вата на закона са залегнали Европейските стандарти, пекинските правила и конвенцията на ООН за правата на децата. Към момента в Италия има 18 детски зат-вора.

Пра ти и на работа с деца онф и т със за она Ита ия през пог еда на ИСДП

Какво научихме от работно посеще-ние в Рим, Италия, проведено в периода 30 септември – 04 октомври 2013 г.

1. Какво посетихме?Целта на работното посещение беше проучване на мо-дела за работа с деца в конфликт със закона на парт-ньорите на ИСДП от Италия – „Il Fiore del deserto” и раз-работване на модел на иновативни услуги, насочени към децата в конфликт със закона.

Партниращата организация „Il Fiore del deserto” изгот-ви програма във връзка с работното посещение, която включваше:

Запознаване със системата за правосъдие за деца в Италия през опита на партньорите от Асоциация „Фи-орe”. В рамките на работното посещение:

• Посетихме и проучихме работата на трите места за настаняване от семеен тип – КЪЩИ. Представиха ни услугите, екипите за работа и се срещнахме с младе-жите, които са настанени в КЪЩИ.

• Проведохме среща в служба „Миграция” към общи-ната, където разговаряхме с директора на структу-рата и психолог, който работи с жени и деца – жертва на трафик.

Г а а пър аЕ ропейс и пра ти и за работа с деца

онф и т със за она

Италия


| 5

2. Какво се случва с едно дете над 14 г., ако е извършили наказуемо от закона деяние?

Система за младежко правосъдие в Италия

Министерство на Правосъдието

Департамент Младежко Правосъдие (към МП)

Център за Младежко Правосъдие (компетентни на регионално ниво)

Център за Първи прием (арест)

Наказателен институт за непъл-нолетни (затвор)

Офис Социални услуги за

непълнолетни

Чл. 28(спиране на процеса и налагане на мярка пробация)

Първа стъпка – проявата се регистрира от

районните полицаи.

Втора стъпка – следва задържане в Център за първи прием към „Център за младежко правосъдие“1

Тези центрове са към Министерството на правосъдието и задържането е на база прокурорска заповед. В тях де-цата престояват до 96 часа, като в повечето случаи пре-карват до 50 часа. В центъра една част от работещите са полицаи, които са цивилни и отговарят основно за контрола. Там в екип с децата работят – възпитатели, социални работници, клинчини психолози. Клиничните психолози са служители на МЗ, основната им функция е участие в диагностика на децата.

При постъпването на дете се прави преглед от меди-цинско лице и опис на личните вещи.

В Центъра на отделни етажи има обособени помеще-ния за момичета и момчета. Спалните помещения са за по 2-3 деца, изградени са помещения за общи зани-мания и хранене.

1. Виж Приложение №1

По време на престоя в Центъра, с децата интензив-но работят психолози и социални работници. Пра-ви се диагностика както на когнитивното развитие и психичното състояние, така и на уменията им. Има постоянно наблюдение върху цялостното им поведе-нието – ниво на навици и формирани умения. Прави се първоначална оценка и на семейството. Всичко се обобщава в доклад до съдията от Детския съд. Пара-лелно през това време прокуратурата изготвя доклад за извършената проява.

Трета стъпка „Предварително изслушване пред детски

съдия”

Изслушването се осъществява в специално помещение обособено в Центъра, където детски съдия се запозна-ва с доклада от Центъра и от Прокуратурата.

На заседанието присъстват детето –извършител, него-вия родител-настойник, наблюдаващия го психолог и съдията.

Според действащия закон за Младежко правосъдие съдията има четири възможности за налагане на пред-варителна мярка:

• Прекратяване – ако няма достатъчно доказателства, съдията може да прекрати делото и да насочи детето към системата за закрила. Там се изработва индиви-дуален проект, който се договаря с детето и семей-ството.

• Предварителна мярка „Под надзор на родителите” – в случаите, когато семейството е стабилно и роди-телите имат нужния капацитет, може да се предпри-еме мярка- под надзор на родителите, като те поемат отговорност да осъществяват контрол и да осигурят детето на основното съдебно заседание. По време на тази мярка с детето и семейството се работи по индивидуален проект от екип от социални ра-ботници и психолози, заети в социалните услуги. Основно се залага на работата в екип и интензивната подкрепа.

• Предварителна мярка „Настаняване в КЪЩА”. Това настаняване замества семейството, то не е форма на задържане и се прилага в случаите, когато дете-то няма сигурна семейна среда. Съдията предприе-ма мярка настаняване в нещо като ЦНСТ – къщи за настаняване от семеен тип с капацитет 10– 12 деца. В КЪЩИ работят различни специалисти – психоло-зи, психотерапевти, клинични психолози, социални работници, възпитатели. Осъществява се работа по индивидуален проект за детето, който може да съ-държа редица дейности – да посещава училище, да посещава психотерапия, консултиране, групова ра-бота, професионална лаборатория и пр., в зависи-мост от нуждите на детето.


6 |

• Предварителна мярка „Задържане под стража” В случаите на висок риск съдията налага мярка – пред-варителен арест в Детски затвор, където детето може да остане от 15 дни до 6 месеца.

Център за младежко правосъдиеТова е структура на МП, която има ангажименти да под-помага изпълнението на съдебните решения както по време на предварителните мерки, така и при изпълне-ние на наказателните мерки. Работят предимно социал-ни работници и социални възпитатели, които имат ан-гажимент за подготовка, наблюдение и съдействие при изпълнението на индивидуалните проекти на децата.

За изпълнение на дейностите по индивидуалния про-ект те изготвят доклад за съдебното заседание, в който се посочва дали и как детето изпълнява свои-те ангажименти. Ако то ги е изпълнило добре, съди-ята може да прекрати делото и да насочи детето към социалните служби.

Къщи комуни са място за настаняване, което замества семейството, те не са място за задържане. Има таки-ва, които се управляват от местните власти, (малко на брой), или от частния сектор, т.е. от неправителствени организации. Когато детето е настанено от системата на правосъдието, Центърът за младежко правосъдие плаща издръжката му. Когато е настанено от социални-те служби като закрила, финансирането е от местната власт. Психотерапията се финансира от МЗ.

В къщите се настаняват заедно деца с мярка за закри-ла и деца с мярка за неотклонение или присъда. Много е важно да се отбележи, че настаняването в къщата е като мярка за „поемане на част от родителските функ-ции”, не като наказание. Наказанието (ограничаване на свободата на придвижване, надзор от Центъра за мла-дежко правосъдие, ресторативни мерки) се включват в индивидуалния проект на детето, било то в родното си семейство, или в „заместващата” го грижа – къща, приемно семейство. Заедно с ограничителните мерки, в проекта се включват и помагащи мерки – психотерапия, лаборатории, възпитателно придружаване. Възпитател-ното придружаване се извършва от специализирани възпитатели, които са една от професиите на социалната работа, нещо различно от учителската професия.

Четвърта стъпка „Съдебно дело”

Съдебното заседание се провежда 2 – 3 месеца след първоначалното изслушване. Съдията взема под вни-мание докладите на социалните работници и психо-лозите, като изпълнението на индивидуалния проект има основно значение за предприемане на наказател-ната мярка. Прави се преглед на проекта и как детето е изпълнило поетите ангажименти в него.

Прекратяване на делото и препращане към социални-те служби – при много добро изпълнение на проекта съдията може да прекрати делото.

Налагане на наказателна мярка в общността – Мярка-та е индивидуализирана и отново е разработена като проект, в който има ограничителен режим и дейности за подкрепа и развитие на детето. Съдията определя режима на детето. Индивидуалният проект се догова-ря с детето. При много добро изпълнение на проекта, съдията може да „изчисти” съдебното досие на детето.

Съдията, след изслушване на страните, може да изда-де решение за прекъсване на процеса, когато прецени, че е необходимо да се направи оценка на личността на детето в края на пробацията по силата на параграф 2. Процесът се спира за срок не по-дълъг от 3 години, в рамките на производството на престъпления, за кои-то се предвижда доживотен затвор или лишаване от свобода за не по-малко от максимум 12 години; в ос-таналите случаи, за период не по-дълъг от една година. През това време, давността е суспендирана.

С решението за суспендиране, съдията поверява дете-то на социалните услуги на администрацията на право-съдието за изпълнението, включително и в сътрудни-чество с местните услуги, на подходящите дейности за наблюдение, лечение и подкрепа. Със същото реше-ние, съдията може да издаде директни предписания за възстановяване на последствията от престъплението и насърчаване на помиряването между детето и жертва-та на престъплението.

Решението може да бъде обжалвано пред Касационен съд от Министерството /Прокуратурата?/, обвиняемия и неговият адвокат.

Временното спиране не може да се разпореди, ако об-виняемият поиска съкратен процес? /giudizio abbreviato/ или незабавно съдебно решение/giudizio immediato/.

Прекъсването се отменя в случай на системни и сериоз-ни нарушения на наложените изисквания.

След изтичане на пробацията, при успешно изпълне-ние на проекта от страна на детето, престъплението се изтрива от досието му.

Съдията взима решение за настаняване в comunita’, Център Младежко Правосъдие решава в коя comunita’.

Налагане на наказание „Лишаване от свобода”. То се изпълнява в специални затвори само за непълнолетни. След приемане на новото законодателство и развитие на мерките в общността, има сериозно намаляване на присъди с лишаване от свобода.

3. Как работят партньорите от Асоциация „Фиоре дел дезерто“

Създадена през 2001 година, към момента организа-цията управлява три КЪЩИ в Рим, за което организа-цията притежава нужните разрешения. Асоциацията има КЪЩА и в Кения, с голям капацитет – около 100 мес-


| 7

та, където се посрещат серопозитивни деца. Честните власти имат правомощия да правят избор и да възлагат услугата на външен доставчик от НПО сектора. Водещи критерии са базата с нейните технически характеристи-ки, има и специални изисквания за експертност на еки-па. Настанените децата са както с наказателни мерки, така и с мерки за закрила. Финансирането на услугата се разпределя между министерствата – МП, МЗ и Община-та, като в основата е индивидуалният проект на детето, т.е дейностите. Водещо е кой е предприел настаняване-то. Средната издръжка на дете за един ден е 75 евро. Финансирането и дейностите в Къщите е по силата на подписано Споразумение с ЦМП, МЗ и Общината. Контролът и проверките също се осъществяват от струк-турите, които разпореждат настаняването.

Екипът се състои от директор, технически секретар, въз-питатели, клинични психолози, психотерапевти за децата и за семейството, детски невропсихиатър, социални ра-ботници, водещи специалисти в различни лаборатории. Развита е доброволческата дейност. В комуните се про-веждат и студентски стажове. Ежеседмично се организи-рат екипни срещи, на които се обсъждат програмите и въпросите поставени на седмичното събрание на деца-та. Два пъти месечно екипът има супервизия – външна.

3.1. Къщи за настаняване от семеен тип

Организацията предоставя подкрепа в две къщи за настаняване от семеен тип, като едната е само момичета, а втората е от смесен тип. Сградите са собственост на организацията. Намират се в покрайни-ните на Рим, имат големи дворове с много зеленина. Спалните помещения са за 2-3 момичета. Имат общи помещения – всекидневна, трапезария и др. Всички дейности, свързани с хранене и почистване на поме-щенията са организирани от възпитателите и момиче-тата в къщата. Режимът е съобразен с индивидуалния проект на всяко дете.

Всяко момиче има възпитател, който отговаря за лич-ната му програма за социално включване. Ежеседмич-но на екипна среща дейностите по проектите се обсъж-дат и актуализират.

Къщата има голямо дворно пространство, където са обособени две от лабораториите за професионално обучение – социално земеделие и социална гастро-номия. Дейностите в Лабораториите имат за цел да стимулират социалното включване на децата и развиване на социални умения. В къщата е оборудван ресторант, в който се честват различни семейни празници. Децата организират всички дейности – приготвяне на храна, сервиране и занимания с децата по време на празника.

3.2. Къща за настаняване на деца (момичета и мом-чета) с психиатрични проблеми.

Този тип къщи не е законово регламентиран. Дейност-ите в Къщата функционират по силата на Споразумение

между институциите – системата за младежко право-съдие, общината, министерството на здравеопазване-то, организация Фиора. Настаняването е по силата на съдебно решение, което може да се отнася за дете из-вършител и за дете жертва. Съдията взима под внима-ние изпълнението на индивидуалния проект на детето през периода на разследване и това влияе при опре-деляне на срока на мярката. Капацитетът е за 10 деца. Къщата се намира в един от новите квартали на Рим. В нея децата се настаняват както с наказателна мярка от Центъра за младежко правосъдие, така и с мярка за закрила от социалните и здравните служби. Режимът е по-контролиран в сравнение с другите къщи, предвид състоянието на децата. В къщата има обособени апар-таменти за преходна грижа, където младежите са под-готвят за самостоятелен начин на живот преди да на-пуснат къщата. Всяко настанено дете има възпитател, който отговаря за личната му програма за социално включване. Ежеседмично на екипна среща проектите се обсъждат и актуализират.

В тази къща има обособени пространства за провеж-дане на терапевтични лаборатории: „Лични истории по метода на наративната психология”, „Кино”, „ Ра-дио на децата”, „Музикален състав и барабанотера-пия”. В ателиетата участват и деца от другите КЪЩИ.

След настаняването на дете в срок до 30 дни му се изготвя индивидуалната оценка – прави се клинично наблюдение над детето, използват се проективни и психоаналитични тестове, слот анализ и др. методи.

След приключване на оценката се подписва индивиду-ален проект с ЦМП и Терапевтичен договор с детето- целта е детето да бъде запознато с отговорностите и дейностите, които следва да изпълнява – ограничител-ни мерки, посещение на училище, курсове, лаборато-рии и др.

Работата на екипа с детето е терапевтично ориентирана. Използва се системния и психоаналитичен подход.

3.3. Основни дейности с децата:

• Индивидуална работа с възпитател и създаване на личен проект

• Индивидуална работа с психотерапевт (клиничен психолог, психиатър, детски невротерапевт и др. спо-ред случая на детето)

• Включване в лаборатории, като начин за рехабили-тация. Основната цел и да се прави нещо заедно и добре с другите и правейки нещо в екип, да се гри-жиш за себе си.

3.4. Лаборатории с терапевтична насоченост.

• Работилница за разкази. В тази лаборатория се използват методите на наративната терапия съгласно идеите на терапевтите Майкъл Уайт и Дейвид Епстън. Терминът „наративна” индикира, че „разказът” е важен елемент за този вид тера-


8 |

певтичен разговор. Разказването е естествено за човешката природа, защото всеки използва ис-тория, за да изрази случилото му се и да му при-даде значение. Наративната терапия изхожда от това, че хората се възприемат през историята, която изграждат за себе си, чрез набор от идеи, мисли и чувства за взаимоотношенията и пробле-мите, през които преминават. С други думи това е история на личното преживяване.

• Лаборатория „Кино“ – прави се сценарий, засне-мат се скечове и кратки истории. Крайният продукт е филм заснет и режисиран от децата

• Лаборатория „Радио“. От няколко години организа-цията има он лайн радио като децата са ангажира-ни с подготовката на различни рубрики, канят гости, подготвят репортажи и др.

• Лаборатория „Арт“ – децата рисуват и чрез прилож-ното изкуство изразяват себе си

• Лаборатория „Музика. Барабано терапия“ – свирят на инструменти, пишат текстове, създават музика и пр.

Водещата идея на всички лаборатории е чрез създаване-то от самите юноши на различни творби – песни, филми, истории, радио предавания и пр., да се подкрепя промя-ната у тях, промяна на идентичността и представата за себе си, повишаване на самооценката и самоуважение-то, проектиране в бъдещето по позитивен начин. Имен-но за това тези лаборатории се водят от екип от двама специалисти – единият специалист по конкретната дей-ност, а вторият – психолог или психотерапевт. Крайният „продукт” на всяка лаборатория се представя на голям празник, който асоциацията организира през месец юни.

3.5. Лабораториите с професионална насоченост функционират като кооперативи, т.е като социални предприятия:

• Социална гастрономия. Децата изучават готварство, култура на хранене и на сервиране. Лабораторията е позиционирана в първата къща за настаняване, къ-дето е обособено пространство, оборудвано с профе-сионално кухненско обзавеждане – котлони, прибо-ри, сервизи и др. Разкрит е „ресторант“ в който се ор-ганизират частни събирания и тържества. За тези тър-жества момичетата приготвят храната и я сервират.

• Социално земеделие и цветарство. Децата фор-мират както трудови умения, така и изграждат цен-ностна система загрижа и опазване на околната среда. Според дейността са обособени специални пространства. Децата сами произвеждат плодове и зеленчуци, приготвят сладка и други консервирани храни, които продават. Има изградена сцена, където представят своите продукти и разказват за растения-та и животните, които отглеждат на деца от училища-та доведени по различни проекти и програми.

Особено интересно, е че спечелените средства се из-ползват за подпомагане работата на къщата в Кения. Идеята, че тук тези деца работят за да са полезни на

други деца в тежко състояние, помага изключително в промяната на представата им за себе си.

3.6. Професионализиране и мултиниституционално взаимодействие между Асоциацията и другите ин-ституции ангажирани в изпълнението на мерки и наказания

Асоциацията е основен актьор в изпълнението на мер-ките и наказанията без лишаване от свобода. Те не взимат решения, не участват в тяхното взимане, един-ствено могат да ги подпомагат чрез оценки и доклади за децата.

Асоциацията разбира своята мисия в установяване на отношения на приемане, разбиране на поведението в конфликт със закона като проява на детско психич-но страдание. Именно за това не ги притеснява наста-няването на деца в риск и деца в конфликт със закона заедно. Не ги притеснява също, защото животът в къ-щата е от една страна колективен, с общи правила, но от друга – индивидуализиран, в зависимост от индиви-дуалния проект на всяко дете.

В КЪЩИТЕ работата се основава на разбирането, че екип и деца заедно организират и управляват своя жи-вот. Отношенията са близки до естествените отноше-ния в живота на хората, т.е отношения на близост, на съвместно вършене на ангажименти и приятни неща, на уважение и зачитане на правилата, в чието изготвя-не участват всички.

Всички те ежеседмично провеждат събрание на къща-та, в което обсъждат различни проблеми. По време на всяко събрание се води протокол от децата. Въпроси-те, които се поставят към специалистите се обсъжат на екипните срещи.

Екипът е професионален, обучен да може да изгражда отношения на близост, на приемане и едновременно с това да установява ясна рамка в тези отношения и ясни граници. Екипът получава супервизия, на която се об-съждат както случаите, така и преимуществено екипно-то взаимодействие около всяко от децата.

Изключително впечатление прави нивото на междуин-ституционална работа и действителното ангажиране на различните специалисти от другите институции в индивидуалния проект на детето. На първо място това са социалните работни от Центъра за младежко право-съдие, които следят за изпълнение на проекта, те имат роля на управляващи случая. На следващо място са местните власти, с които връзката също е много близка. Имат партньорство с университета, част от супревизо-рите са преподаватели там.

Материалът е подготвен от: доц. д-р Нели Петрова-Димитрова, Венета Господинова, Снежана Иванова, Нели Александрова, Гая Савчева, Eлена Манасиева


| 9

Пра ти и на работа с деца онф и т със за она Ита ия през опита на Асоциация „Фиоре“ От V. Quondamatteo, L. Chianura, G. Dessena, A. Cipolloni, G. De Santis, E. Piazza

I. Модел на интервенция

1. Прием и процедури при настаняването в comunita’2 Настаняването в комуна е сред мерките, които в много случаи се налагат като алтернатива на задържането, с цел гарантиране на непълнолетнте и малолетни извър-шители на престъпления по-подходящ възпитателен процес, който да задоволи нуждите им от нормално развитие и пълната закрила на техните права.

Видове мерки наложени на настанените деца и млади жени, „Фиоре”, 2000 – 2010

Процент

Предварителна мярка (при наказателно производство)

49%

Мярка за закрила 33%

Мярка за закрила (чл. 18) 15%

Пробация 3%

Общо 100%

Моментът на прием в къщата е момент на деликатен преход, който оказва дълготрайно въздействие върху

2. Comunita’, буквално преведено от италиански като “общност”, са структури на Департамента за младежко правосъдие към МП в Италия, или акредитирани структури на неправителствения сек-тор, в които се изпълняват наказателни мерки, наложени на мало-летни и непълнолетни извършители на престъпления. В този текст за целите на превода ще се използва “комуна”. В същите структури се настаняват и деца в изпълнение на мерки за закрила. От таб-лицата е видно, че в комуната, управляване от асоцация Фиоре, съотношението между наказателни мерки и мерки за закрила е почти 50 на 50%.

качеството на живот и отношенията с възпитателите и другите деца, затова е важно да му се отдели специал-но внимание. В тази фаза се осъществява първият кон-такт между личността и общността: това е моментът, в който детето се запознава с възможностите, които комуната може да му предложи, и в същото време с ангажиментите, които трябва да поеме.

Настаняването в комуна става след насочване на соци-алните служби, на ASL3, Съдът за малолетни и непъл-нолетни, които проверяват, съвместно с ръководителя, наличността на свободни места и възможността за нас-таняване. Основните формални стъпки, които се изпъл-няват в момента на влизане на нови деца, са: прием, представяне на физическите пространства на структу-рата, отговор на първите нужди на детето, съставяне на карта за прием, преглед на доклади и документи от насочващите служби, препострояване и анамнеза на личната история, приемане на вътрешния правилник. Физическото пространство се състои от отделни общи помещения като хол с компютър, телевизор и библи-отека; голяма зала за игра; голяма стая за обяд и ве-черя. Външното пространство включва двор, пригоден за игра, градина и обработваема плащ със зеленчукова градина и плодни дървета. Всяко семейство (в случая на майки с бебета) има на разположение собствена стая, а децата са настанени по максимум две в стая.Предвидени са и пространства на разположение на възпитателите, които включват офис, зала за екипни срещи, стая за дежурния възпитател.

Влизането в комуната се води и проследява от един човек, в общия случай ръководителя, който представя структурата, отговаря на съменията и объркванията на детето, осигурява подкрепа и е нанегово разположе-ние в най-широк смисъл. Първият човек, към когото може да се обърне настаненото дете, е именно ръко-водителят. След това децата се поверяват на специ-фичната професионална фигура на референтния възпи-тател, който има задачата да проследява и да се грижи за развитието на образователния, възпитателен и въз-становителен процес на детето.

Поверяването на такъв възпитател е много важна стъп-ка към персонализиране на интервенцията в рамките на общността, което не омаловажава значимостта на целия екип в живота на отделното дете като ресурс, на който може да разчита при посрещането на еже-дневните трудности. Осигуряването на човек, който ще отделя специално лично внимание на отделното дете, представлява допълнителен елемент на грижа и сигур-ност. Този човек от екипа е в течение на всички детайли от живота на детето, познава всяка негова стъпка на развитие, грижи се за нуждите му по най-адекватния начин и може да реагира в най-подходящия момент. За екипа, от друга страна, възлагането на всеки член на отговорността да следи случая на едно или повече деца, означава предоставяне на възможност да следи

3. ASL – Azienda Sanitaria Locale – Местна Служба на Здравеопазването, която работи съвместно със социалния сектор /държавен и частен/ на местно равнище.


10 |

детайлно ситуацията и право да планира интегрирани интервенци своевременно и ефикасно.

В някои случаи, при настанени майки, се откроява не-обходимост от придружаване, която се извършва от специфична фигура за „подкрепа на родителството”. Същата фигура, посветена на момичето/ момчето, е дефинирана като „възрастен приятел”4. Фигурата на този специфичен oператор5 се появява в началото на ’80-те в рамките на Института за детска невропсихиа-трия към Университет Сапиенца, Рим, на базата на две иновации:

• услуга за прием и психоаналитично ориентирана пси-хотерапия, насочена изключително към младежи;

• психиатрично отделение за прием на младежи в кри-за, където при необходимост се работи и за активи-ране ресурсите, с които настанените деца разполагат извън рамките на отделението.

Функцията на „възрастния приятел” е подкрепа на де-тето в ежедневните дейности (учене, игра, разходки) , подкрепа за изграждане на способности (практически и умения за мислене), изграждане на връзка с реалнос-тта, всичко това посредством създаването на значима афективна връзка.

За всяко новонастанено дете се създава досие, в което първоначално се нанасят данните от анамнезата, по-строената лична история и информация за здравното състояние, свързана с евентуално назначено лечение, както и допълнителна информация, достъпна в момен-та на приема. На един втори етап, в картата с индивиду-алния проект се регистрират данни за оценката и про-мените, води се дневник на извършваните дейности, заедно с други новини от значение за лечението, гри-жата за здравето и социалното включване на детето. В рамките на първите 15 дни се активират здравните служби и се провежда медицински преглед на здрав-ното състояние на детето.

Настаняването винаги представлява момент, който съ-бужда стари страхове, чувство за самота, изоставяне и трудности за адаптиране към прехода от познатото „от-вън” към представата за „вътре”, която често е свързва-на със страх.

2. Правила и вътрешна организация Друга много важна начална стъпка е илюстрирането на правилата на общността и подписването на правилни-ка, изготвен целенасочено под формата на задълже-ния, които детето приема да изпълнява към себе си и към общността. На тази стъпка е придаден формален характер, който подчертава важността на решението за предприемане на процесите в комуната. Спазване-то на вътрешните правила не се приема като поставе-

4. На италиански “Compagno adulto” 5. Преводът се позовава на италианския термин operatore,

което произлиза от opera (италиански действие). Понятието е събирателно за социални работници, възпитатели, психолози.

но в началото условие, а като цел, към която децата се стремят. Същият правилник приема значението на инструмент за договаряне, посредством който децата могат да обсъждат своята позиция в рамките на кому-ната. Правилото се осмисля като дефиниране на опре-делени граници, като точка, която определя границата на собственото тяло и собствената воля. Границата, на свой ред, не се разбира като обикновена забрана, а като начална точка, като елемент за изясняване на личната позиция в рамките на определено физическо пространство и определен социален и отношенчески контекст. Затова вземането предвид на правилата и спазването им представлява важна стъпка на само-осъзнаване и точка на заемане на позиция относно престоя в комуната. Терапевтичният договор, който се сключва с децата, се разбира в пълнотата на неговия смисъл, като договор между възрастни хора, способни да действат и съответно отговорни за своята промяна и за постигането на поставените цели. Договорът от тази гледна точка се превръща в основна терапевтична цел и обозначава преминаването от пасивна към активна визия за детето; не се създава връзка на зависимост, а постепенно съвместно се построява процесът на про-мяна.

Създаването на терапевтичен договор е основен ком-понент от цялостния процес по трансформиране на връзката: от строга и основаваща се на зависимост, в основана на взаимосвързаност и стимулираща автоно-мията, с цел възвръщане на самоуважението и чувство-то за значимост на получаващия грижите.

Чрез сключването на такъв договор се избягва изпа-дането в патерналистичен подход, при който клиен-тът се намира в позиция на подчиненост, което във времето пресъздава поведение на пасивност и не-изменно води до синдром на институционализация, т.е. на примирение и приемане на статута на закрила и отказ от права. Включването във взимане на тера-певтични решения, натоварването с отговорност по отношение на лечението (empowerment) са от основ-но значение за адекватното управление на процесите в комуната.

Терапевтичният договор е писмен, подлежи на обсъж-дане, приет е от всички страни и играе ролята на но-сеща стена на индивидуалния проект и на проверките по напредъка в изпълнението му и по този начин оп-ределя ефикасността и адекватността в крачка. Догово-рът, освен това, играе ролята на трети външен фактор в конфликтните динамики, които понякога се създават между детето и оператора.

В договора са ясно формулирани целите на възстано-вителния процес – краткосрочни и дългосрочни, пра-вилата и границите, наложени от проекта. Договорът съдържа аспекти, свързани с правилата на съвместното съжителство, еднакви за всички, но в същото време е специфичен за отделната личност и създаден конкрет-но за всекиго поотделно, заради нашето убеждение, че спускането „от високо” на определена интервен-ция без съобразяване с контекста и личната история е


| 11

„стерилен” и ниско функционален подход и не гаран-тира положителния резултат на интервенцията. Също така е много важна периодичната проверка, която ни позволява да мониторираме постигането или не на по-ставените цели. Всичко това не се превръща в повод за даване на „награди” или налагане на наказания, за раздаване на характеристики „ти си добър” или „ти си лош”, а насърчава размишленията за връзката дете – оператор, в рамките на целия екип, който е отговорен за детето. Т.е., по такъв начин излизат наяве границите и ресурсите на детето, като винаги залагаме на силните му страни и ги развиваме. Методите на интервенция, в случаите на неуспех, се свеждат до концентриране върху смисъла, които личността придава на ситуацията и възможностите заедно да развием нов смисъл, който да доведат до промяна.

Правилникът на общността е една от рамките, чрез които се дефинира пространството. Пространството и ежедневните практики осъществявни вътре в него не се определят веднъж завинаги, а се съобразяват със спе-фичните нужди, които всеки изразява и с природата на връзките между отделните участници в процесите. По същия начин, правилникът не е константен елемент, а е в постоянна промяна и подлежи на договаряне меж-ду живеещите в къщата (деца, оператори, ръководи-тел ...). Евентуалните промени при всяко положение трябва да са съобразени с принципа на уважение към другите и към структурата. Правилникът е инструмент за продължаващо съотнасяне и медиация между опе-ратори и деца в общността, той е повод за споделено дефиниране на символични и отношенчески граници в пространството-общност.

Основните правила се отнасят до спазване на часо-вете и изпълняване на дейностите, които съставят отделните части от ежедневието: събуждане, почив-ка, споделяне на храната, лабораторни дейности6, индивидуални дейности, грижа за личната хигиена, отделяне на време за почистване на стаята, редува-не при почистването на общите пространства и при-готвяне на храната. Всички интервенции от здраво-словен, юридически или административен характер се изискват изключително от ръководителя или от упълномощен от него човек. Излизанията, тяхната продължителност или временен престой при други хора са съгласувани с ръководителя, съвместно с на-сочващите институции. Това важи и за посещенията на роднини и приятели, които се случват в предвари-телно договорени часове, така че да не се нарушава протичането на дейностите.

Друга мярка, използвана за насърчаване на размишле-нието върху значението на личното участие в проекта на общността и в личния проект, се състои в опреде-лянето на първоначален 15 дневен период, в който се прекъсват контактите с външния свят. Този регламен-тран срок има голямо значение, за да очертае гра-

6. На терапевтичните лаборатории е посветена втората част на този текст

ниците във възприятието между времето „преди” и „след” настаняването.

3. Фаза на наблюдение: изработване на Ин-дивидуален възпитателен план за грижи и Глобален възпитателен проект за грижи В първия етап на настаняването се отделя специално време от страна на възпитателите за наблюдение, на-сочено към изготвяне на оценка на нуждите на детето и на семейните му среда, което позволява последващо-то изработване на индивидуален възпитателен план за грижи.

Първият месец от престоя е период на взаимно наблю-дение във връзката, която се осъществява между въз-питателите, новите и предварително настанените; на адаптиране към контекста, в края на което е важно да се съберат впечатленията на детето от комуната, както и обратното, с цел да се провери възможността и готов-ността за предприемане на съвместните процеси.

В тази фаза се изработва от ръководителя и от екипа, в сътрудничество с насочващата социална услуга, Ин-дивидуален възпитателен план за грижи (ИВПГ), на основата на нуждите на детето, който става част от не-говото клинично досие. Набавянето и организирането на необходимата за ИВПГ информация, както и първият контакт между детето и екипа, се случва по точно опре-делени процедури.

Индивидуалният проект не може да се изработи без мотивиране на предложения комплекс от интервен-ции, като се вземат предвид терапевтичните, възпита-телни и възстановителни аспекти, в отговор на иденти-фицираните нужди.

Периодичното верифициране на ИВПГ се осъществява веднъж месечно от ръководителя, съвместно с екипа възпитатели и насочващата институция/ услуга. Това позволява мониторинг на постигането или непостига-нето на поставените цели и предоставя възможност те отново да се определят и пресъгласуват, да се даде смисъл на определени промени, включително и неус-пехи, които се оценяват като моменти на развитие, а не като провали. Обръщането на внимание както на границите, така и на личните възможности, ориентира последващата работа към наблягане и засилване на индивидуалните ресурси.

Този ангажимент предполага интензивна работа съв-местно с местните власти. Тази работа не се ограничава само до връзката с детето, а може да се разпростре и до семейството. Семейството играе изключително ва-жна роля, тъй като може да бъде както граница, така и ресурс. Сключването на договор със семейството е ра-вносилно на даването им на роля на агенти участващи в промяната, позволява изясняването на границите на работата, както и ролята на екипа не като заместител, а като свързващо звено за запазването на най-добри-те отношения. Екипът не работи по силата на някакво


12 |

пълномощно, а работи в синхрон и в сътрудничество за постигането на една и съща цел.

Подобен тип сътрудничество се изгражда и с насочва-щите институции, с които, дори и в по-широк смисъл, се сключва терапевтичен договор. Това позволява под-държането на свързваща нишка с местната общност и връзка с историята на детето.

Индивидуалната програма е част от по-широкия Глоба-лен възпитателен проект за грижи /ГВПГ/, който пред-ставя в рамките на ежедневието задължителни общи цели, валидни за всички. Те са:

• Придружаване на детето/ младежа в процеса към са-мостоятелност и социално включване, чрез активи-рането на съществуващи на територията на местната общност ресурси и медиация с училището, семей-ството и социалните, спортни и други услуги;

• Гарантиране на регулиран и богат откъм стимули жи-тейски контекст, за да бъде улеснено постигането на специфичните цели и на индивидуалните програми;

• Насърчаване в сътрудничество с местните власти и след изтичане на оценения като необходим период, включването в средата на произход или в семейство-то, когато това е възможно;

• Подобряване качеството на живот чрез подпомагане на социалното включване, по начин който отговаря на личните особености и интереси на детето/ младежа.

Комуната има готовност да приема освен деца/ младе-жи с наложени наказателни мерки и мерки за закрила, решени от Съда за малолетни и непълнолетни, така и ограничен брой деца с психични разстройства, или деца жертви на насилие и злоупотреба, насочени от ASL. В тези случаи се оказва необходимо активирането на клинична дейност за диагностика и предоставянето на подходящи терапевтични интервенции. Социо-ре-хабилитационната програма е подкрепена от изготвя-нето на оценка и се ръководи от Клиничен Център за диагностика и лечение на травми и стрес, който функ-ционира към „Червената къща”.

4. Екипът възпитатели Екипът възпитатели в комуната играе много важна и много специфична роля. По думите на Франческо Сто-ппа, „ това не е просто екип от специалисти с тясна про-фесионална квалификация. Неговата задача не е техни-ческото разрешаване на определен проблем. Неговата роля е по-скоро изграждането и поддържането на сре-дата, в рамките на която пациентът сам подсказва как-ва да е формата на грижа към него. Този екип възпита-тели извършва работа, при която често най-плодотвор-ните моменти не са програмирани” (Стоппа 2006, 45 стр.). Това изисква качества като гъвкавост, умение за активно участие, умение за приемане и адаптиране във връзката с всеки клиент. „Професионализмът на един екип не се състои в притежаването на специализирани техники, които да се прилагат за всички клиенти, а се

измерва с умението за справяне със спецификите на всеки поотделно. Нещо, което може да се случи само чрез постоянна работа за усъвършенстване на “клини-чен вкус”, т.е. на умението да се учудваш и очароваш от клиента и неговите прояви/ изражения, както и да се учиш в крачка от това, което предлага ситуацията” (Стоппа 2006, 66 стр.).

5. Мултидисциплинарен екип В работата на комуната, всички интервенции са орга-низирани и ръководени от мултидисциплинарен екип, който се състои от: ръководител, координиращ психо-лог, детски невропсихиатър, професионални възпита-тели, клиничен супервизор и външни консултанти за рехабилитационните дейности и лабораториите. Еки-път се събира веднъж седмично за програмиране и проверка за напредъка на дейностите, за постоянното актуализиране на ИВПГ, както и с цел грижа за посто-янното обучение на професионалистите, работещи в структурата.

Екипът е отворен към обогатяване на познанията по от-делни дисциплини, което намалява риска да се подда-де на едностранчиво интерпретиране на проблемите и решенията. В този процес е фундаментална ролята на екипа като цяло и на отделните професионалисти в него. За да може да функционира напълно като катализатор и мотор на процеси на развитие и предефиниране, екипът трябва да приеме споделен език , който да бъде отправ-на точка за отделните членове. Екипът, както и членове-те му поотделно, са част от процеса по преодоляване на диалогичната връзка между подпомаган и помагащ, за да се приеме логика на общностно развитие, при кое-то различните субекти, с различни и дефинирани роли, предприемат съвместни пътища и процеси.

Комуната е като пътуването с лодка, при което капита-нът и обикновеният моряк тръгват от едно пристанище, за да акостират на ново, посрещайки трудности и опас-ности, които са общи за всички.

Отвъд метафората, важно е да се подчертае колко не-подходящи са интервенциите, които предполагат дис-комфортът да се третира чрез специализирани техни-ки и да се подчертае необходимостта от субективно включване на всички актьори в общността.

6. Супервизия на екипа Във всички наши структури, веднъж седмично, про-веждаме интегрирана супервизия, предоставяме прос-транство, в което операторите получават подкрепа, за да се погледнат като една от променливите в ком-плекса от отношения с децата и да се възприемат като неизменна част от психо-възпитателния индивидуален проект.

Основната цел на супервизията е подпомагане работа-та на екипа, подкрепа на членовете в построяването на връзки, базирани на уважението и индивидуалността


| 13

на всеки човек, чрез създаването на пространство за диалог, което променя фрагментираността на действи-ята, като взима предвид и неосъзнатото измерение на всяка тяхна част.

Екипът от възпитатели е взаимосвързана група, която има цел да бъде отправна точка за израстването на де-цата. В рамките на групата могат да се проявават фено-мени, които в голяма степен се свеждат до:

• Разпространение на проекти, които често не се реа-лизират;

• Разделение и борба между „фракции” за задоволя-ване на лични нужди (съюзи)

• Поява на симптоматични прояви (например изкупи-телни жертви)

Супервизорът създава условия говоренето да не се превърне в самостоятелно, така че не всеки поотделно да намери отговори, а да задава въпроси „за доброто на екипа”.

Екипът, съставен от отделни субекти, със своите раз-лични преживявания и гледни точки, се разбира като едно живо зъбно колело7, чиито отделни части взаимо-действат едни с други, така че да работи механизмът на общността. Метафората с живото зъбно колело не е случайна и е подходяща за аспекта, който подчертава-ме. Комуната, която приема, в своята първична същност, не е по-различна от други институции, които преследват определени цели и изпълняват определени функции. За да се превърне тази абстракция в реалност и за да бъдат целите и функциите ефективно постигнати и изпълнени, са необходими човешките ресурси, живото тяло на ко-муната, единственият фактор, който може да намали/ трансформира абстрактните стремежи, характерни за институциите, в конретни стъпки и ежедневни практики.

Задачата да се „очовечи” институцията и превръщането на предпоставките за съществуването на институцията в конкретно осъществими решения е първата, не само във времеви смисъл, и може би най-трудната задача на екипа. Единствено посредством тази ежедневна рабо-та по прилагане на отделни ситуации, е възможно по реалистичен и смислен начин да се преследват целите, които си е поставила институцията. В този смисъл, по-ставянето под въпрос на институцията, понякога и по остър начин, е най-добрата услуга, която може да и се направи; тя може да бъде поставена в условия, в които да се превърне в отворено място за диалог, растеж и развитие на отделните части, които я съставят и в края на краищата работят за постигане на нейните цели. В отсъствие на тази аналитична работа от страна на ин-ституцията и хората, които я олицетворяват, тя рискува да загуби гъвкавостта, от която има нужда, за да съ-ществува. С други думи, екипът е първият и най-важен инструмент за медиация между институцията и децата, на които трябва да гарантира, че не трябва да „търпят” “тормоза” на институцията и трябва да им позволи да

7. Ingranaggio – зъбно колело, механизъм

се интегрират в нея и да допринасят за нейната еволю-ция и очовечаване.

Когато говорим за екип, трябва да разбираме една от-ворена реалност в постоянен преход, чието съществу-ване се оправдава от изпълняването на конкретни роли с постоянна препратка към комуната, която не функ-ционира просто по упълномощаване на ръководителя, а работи ако членовете оператори носят отговорност и участват в построяването й, и работят активно за гаран-тирането на условия за съществуването на колектива.

Екипът се снабдява с инструменти, ресурси, цели, за да построява ежедневието, а не за да го понася; крепи се върху приемането на преходите, идентифицирането с един проект, споделянето на знанието, но най-вече вър-ху радостта, произтичаща от това да се грижиш за „дру-гия”. Той трябва да структурира поводи за обмен и пре-мисляне, но най-вече за осъзнаване на преживяванията.

Екипът е форма на мисъл, която си дава сметка за нуж-дите, за разликите и субективните темпове; т.е. един добър екип може и да е в очакване на „субекта”, да спре, когато трябва. Работа на екипа не е само създа-ването на условия за благосъстоянието в рамките на структурата, но и гарантирането на отделната личност на субективни процеси, които да й позволят да се вър-не в истинската реалност и да я обитава по креативен начин, създавайки си собствено място в света и вкар-вайки в границите на възможното, в една позитивна роля себе си и детето, в случаи на майки с деца.

II. Лабораториите като част от процесите в комуната

Лабораториите са инструмент за преодоляване на гра-ници, страхове, тревоги, фрустрация, гняв и омраза, често без това да е осъзнат процес за клиентите.

Лабораториите не трябва да се интерпретират като обучително пространство в професионален, личен и артистичен смисъл, а като „друго” пространство, в кое-то всеки може да работи креативно върху откриването на себе си. Не става дума за процеси , които водят до придобиването или възстановяване на умения и спо-собности, правенето на нещо не е самоцел или ориен-тирано просто към създаването на краен продукт, нито част от процес на професионално включване. В лабо-раториите се предлагат разновидности на арт терапия, чрез прилагането на техники и методологии, които в част от случаите използват артистичните умения на децата, като плодотворни терапевтични средства, така че креативният процес се превръща в средство за по-срещане на емоционални конфликти и за достигане на по-високо самоосъзнаване и личностно развитие. Създаването на изкуство и свързаните процеси могат да бъдат използвани, за да се помогне на човек да на-мери по-съвместими начини за съотнасяне между вът-решния и външен свят.


14 |

Ние считаме, че основната цел на лобораториите е да покажем на децата и младежите, на майките и техни-те деца, че вярваме в техните възможности и да им помогнем и те да повярват. Тук е и ключът към тези инициативи: във възможността да бъдат нещо друго, някого другиго, нещо добро... това е техният втори из-бор, възможност. Всички тези дейности и социализира-щият климат, който се създава около тях, чувството за принадлежност към групата, (пре)откриването на лич-ни качества и способности за свързване с останалите, дават възможност на момичетата/ момчетата и силна мотивация да прекъснат порочния кръг, в който са се оказали изолирани, пасивни, победени, разочаровани. Загубата на надежда, че можеш да реализираш свои желания и да разчиташ на собствените си възможнос-ти, може да има тежки последствия върху личността. От това могат да произтекат депресия, хроничен гняв и желание за отмъщение заради преживяната злоупо-треба. Запазването на надеждата, от друга страна, е признак за доброто отношение, което индивидът има към проекта си за бъдещето и вяра във възможността си да го реализира.

„Фиоре”, по време на дългогодишната си дейност, орга-низира няколко лаборатории, които са неизменна част от процеса на възстановяване и социално включване8. Голямата част от тях имат функцията на трудовата те-рапия (ерготерапия), която се оказва особено ефикас-на във всички случаи, в които младежите от комуната имат антисоциална рамка на личността, в такъв сми-съл, че девиантното поведение не е просто резултат от социокултурния контекст, а е част от една по-сложна психопатологична картина.

Посредством обучението и натрупания опит в защитена среда, лабораториите насърчават културата на работа-та, разбирана като форма на възпитаване на законност и отговорност. Активните лаборатории са: терапия танц – движение, театър, музика, платноходство, социална гастрономия, наративна терапия, кино-форум.

1. Лаборатория по музика Лабораторията се осъществява в комуна „Червената къща”. Проектът се ражда с основна цел да даде на де-цата преживяване на споделяне чрез бавното и търпели-во откриване на своята лична близост с музиката, чиято автентичност е засилена от признаването на другите на същите възможности за достъп до преживяването.

Посредством едно постепенно емоционално „на-стройване”, както лично, така и между участниците, се подготвя теренът за признаване на другия, по от-ношение на пространствата, на музикалните паузи, но най-вече по отношение на времето, което също е вътрешно и външно, и което посредством използва-нето на инструменти (djumbe, congas – ударни инстру-менти) променя своето измерение от символично в конкретно.

8. В текста не са представени всички провеждани лаборатории.

Аспектът на конкретност произтича от продължаващите преходи от хаотичен шум (също така фундаментален) към оркестър, определян от синхрона между движени-ята на всички деца върху инструментите. Това прежи-вяване позволява построяването на един „психически контейнер”, в който има място за усещането на отдел-ната личност /аз/, както и за едно начално възприема-не на аз-а като част от групата. По този начин може да се наблюдава една първоначална фаза, в която никой не признава „другия” в неговата крехкост и ранимост и се наблюдава неудобството на децата да се приближат до ударните инструменти. При продължителните опи-ти и грешки, общи за всички деца, те започват малко по малко да „правят свое” (re-appropriate) това, което преди са проектирали към външния свят (чувство за не-адекватност, нарцистична нестабилност, очаквания за всемогъщество), за да дадат началото на „ние”, едно първично чувство за принадлежност към нещо ново, построено със собствените си ръце.

Прекарването на време заедно все по-малко и по-мал-ко е източник на чувство за срам, дължащо се на спе-цифичните трудности, които срещат децата, а малко по малко започва да се наблюдава емоционален диалог между участниците, в който всяка крехка/ нестабилна част на личността се превръща в естествен елемент от нея. На този етап се отваря нов прозорец за споделяне: оформянето на груповото измерение чрез представяне на музикално събитие, отворено за публика.

Изборът постепенно да се достигне до желание за съз-даването на музикална вечер във „Фиоре” има за цел да се построи пространство на доверие, което не е наложено от високо (институцията), а което се ражда от една естествена нужда на самите деца. Така излиза наяве и нуждата на групата да има идентичност, да има име: The Red Band. След това идва предложение за на-правата на тениски, които членовете на групата носят по време на концертите.

Събитието, освен че цели постигането на споделена цел, фундаментална за създаването на една група, позволява построяването на обща история на децата, създава памет, от която да се черпи спомен за прежи-вяване, което е едновременно лично и групово, но за-щитено от сливане между себе си и „другия”.

2 Лаборатория Терапия танц – движение (Dance Movement Therapy9) Лабораторията се реализира в групи от 6 момичета майки и техните деца, настанени за средно-дълъг пе-риод от време. Лабораторията се провежда веднъж седмично и продължава 90 минути (първият един час е

9. DMT се появява в САЩ през ‘40те години като специфичен клини-чен подход в институционална среда. В последствие се разпрос-транява и развива в Европа в цяла гама от модели и, след ’70те го-дини и в Италия са реализирани първи пилотни опити. Днес, DMT е широко използвана, както в публичния така и в частния сектор, в различни сфери на приложение: клинично-терапевтична, рехаби-литационна, педагогическа.


| 15

посветен само на майките, след това се включват и де-цата), а общата продължителност е 70 часа. Освен това се провеждат месечни срещи за планиране и просле-дяване с психоаналитик, общо 40 часа годишно.

Изборът за провеждане на психотерапия посредством танц и движение има своите основи в психоаналитич-ните теории на различни автори (от Фройд и Юнг до Малер, Кестемберг, Клайн, Огден) и в езиково-изрази-телните позовавания на Лабан, Уайтхаус, Адлер, Чодо-ров, които считат танца и автентичното движение за ис-тинско артистично изразяване с дълбоко символично значение. Поради това, движението и танцът могат да бъдат счетени за валидни инструменти за насърчаване на самоосъзнаването и промяната у „пациента” и, съ-ответно, въздействащи средства в терапевтичен план.

Лабораторията е създадена с конкретна препратка към Laban Movement Analysis (LMA), системата за анализ на човешкото движение, проектирана от Лабан10, като се вземат предвид effort (тежест, време, пространство, по-ток) и shape (формата, която тялото приема и с която се адаптира към външното пространство), стимулирайки разграничаването между външно и вътрешно прос-транство и насърчавайки изследването на границите на тялото. Анализът на движението се използва както под формата на диагностика, така и под формата на терапия. Освен това, използвани са различни техники като body expression, съвременен танц, работа за под-вижност на ставите, масаж на гръб, ръце и стъпала, графично пресъздаване на преживяното, музика, пред-мети, визуални изображения, полезни за стимулиране на движението и изразяването на емоциите и прежи-вяното.

В някои случаи се оказва полезно приключване на работата чрез създаването на рисунка, като графично изображения на преживяното. Всяка среща се характе-ризира с ритуалност, която се изразява в повтарянето на една начална фаза на свободна комуникация върху преживяванията (най-често през изтеклата седмица), и една заключителна фаза на размисъл и обмен на пре-живяното по време на лабораторията.

3. Лаборатория по изкуства Идеята за създаване на артистична лаборатория за деца на възраст между 2 и 7 години се заражда в след-ствие на опита ни в образователно-педагогическата сфера. През годините чрез последователна работа е ескпериментирано, че драматизацията, изобразител-ното изкуство, музиката, работата със солено тесто, насърчават социализацията и личностното израстване на децата.

Лабораторията се интерпретира като момент на колек-тивен творчески ангажимент, полезен за насърчаване

10. Рудолф Лабан (Братислав, 1879 – Вайбридж, 1958), танцьор, хоре-ограф, учител. Изследовател на движението на тялото във всич-ки негови форми, той е считан бащата на модерния европейски танц.

на междуличностните връзки на детето и да олекоти неговите трудности и тревоги, като му дава в същото време инструменти, които да улеснят процесите на откриване и учене, т.е. на вътрешно израстване, при пълно зачитане на неговата индивидуалност. Предста-влява едно значимо място също и за наблюдение на детското поведение и може да се превърне в удобен инструмент за проверка на процесите и решенията и на конкретни терапии, запазвайки, обаче, игриво-твор-ческия си характер.

При провеждане на лабораторията се използват раз-лични инструменти, първия от които е приказката. Тя има за основна функция да освободи въображението на детето. Разказването на приказвки позволява пред-ставянето на човешки качеста, които имат отражение върху ежедневието ни, чрез докосване по деликатен начин на емоционалната сфера. Сред избраните при-казки са тези на Братя Грим, Андерсен, Езоп, митоло-гични истории във версии, подходящи за възрастта на децата. Разказват се и случките на четиримата прияте-ли от гората11: птичка, костенурка, таралеж и катеричка, които заедно се справят с трудни ситуации, свързани включително със съвместния им живот.

Приказката се превръща в повод за детето да експе-риментира, след като чуе разказа, само да се изяви творчески посредством различните предложени дей-ности, които позволяват задълбочаване на съдържа-нието или измислянето на нови истории и ситуации. В момента на анимацията и драматизацията, децата интерпретират отделните персонажи от приказката и природните елементи (дъжд, вятър, буря, др.). По този начин, те изпробват различните изображения на реалността, защитени от истинска опасност или от неприятни ситуации, и освен това дават смисъл и от-душник за евентуални чувства на агресия и гняв. Му-зиката, създавана с прости инструменти като тамбури, кончета, малки перкусии и песента, често се превръ-щат в канали за изразяване на емоциите и в същото време са дисциплини, които възпитават развиването на хармония, ритъм, способност за слушане и пости-гане на унисон с групата.

Фантазията на децата, намира възможност за изява и при използването на рисуването с пастели или цветни моливи като инструмент. Чрез избора на сюжетите и цветовете, децата изразяват емоционалното си със-тояние и чувствата, които е предизвикала историята. Децата експериментират чрез техники на изобрази-телното изкуство, използвайки първоначално трите основни цвята (синьо, червено, жълто). Това помага за освобождаване от напрежението и дискомфорта, по-добрява способността за концентрация. Не на послед-но място, работата със солено тесто представлява един възнаграждаващ момент за детето, ако не е повлияно от оценката на възрастен. Често произведенията са на-правени по елементарен начин, но тяхното реализира-не има огромна стойност и значение за детето.

11. D. Volpi, A. Catalani, Le allegre avventure dei Quattro amici del bosco


16 |

Изборът на дейност се осъществява всеки път като се взимат предвид настроението на групата, желанията на децата и състоянието на баланс на взаимоотноше-нията. По принцип, драматизацията „смесва” децата, рисуването насърчава концентрацията и внася успо-коение, работата с тесто носи удовлетворение и добро настроение. Когато са анагажирани в дейностите, по-ведението на децата е живо и ентусиазирано и показ-ват внимание, въпреки че понякога има неочаквани изблици на гняв и агресия, които с времето намаляват значително, като повторение във времето, но и като ин-тензитет и продължителност.

С напредването на срещите участието на децата се по-вишава, групата се дефинира в по-голяма степен, става сплотена и се характеризира с по-висока толерантност и щедрост, както и с по-висока способност за диалог, включително и до степен, в която включването на нови деца представлява трудност. Децата възприемат прин-ципа на редуването, избират си свои места, имайки по-голямо уважение към пространствата на другите и се движат с по-голяма лекота и ред.

Дори и от пръв поглед от рисунките и акварелите може да се направят изводи за личното преживяване на де-тето и за личните му темпове. Например, за по-големи-те деца са по-характерни формите. По-малките пък ус-пяват да покрият целия лист със знаци и цветове, чрез които се научават да разграничават интензивността в смесването на цветове и прозрачността. Те изпoлзват най-често светли цветове, често ярки и почти никога тъмни. Рисунките стават с времето по-пълни и богати откъм детайли.

Наблюдава се прогресивна промяна. Развиването на творческите способности расте едновременно с уме-нието за построяване и поддържане на позитивни от-ношения и съотнасяне с другите. По този начин лабо-раторията постига целта да даде на децата някои от инструментите, необходими за тяхното личностно из-растване.

Лабораторията се провежда веднъж седмично, в събо-та – ден, в който децата нямат училищни ангажименти. Всяка среща продължава около два часа, в просторно помещение, подходящо и организирано по такъв на-чин, че да се улесни подготовката на дейностите, както и прибирането и подреждането накрая – нещо, което децата изпълняват с чувство за отговорност.

4. Лаборатория Театър Основната идея на лабораторията е първоначално са-мите деца да бъдат „сценичен материал”. Използват се техните думи, това което познават, за да могат да се съотнесат с него, боравейки с инструменти, с кои-то разполагат. Идеята е, че това, което може да бъде пресъздадено и създадено на сцената, може да се съз-даде така и в ежедневието. В лабораторията участват млади майки, момичета и момчета от различните ко-муни, както и ограничен брой деца от затвора за не-

пълнотелни „Casal del Marmo”. Тези деца по принцип са свикнали да са в центъра на вниманието с негативните си действия и, понякога за първи път, театърът им дава възможност да се видят в една позитивна и конструк-тивна светлина.

Началото на лабораторията винаги се поставя с ритуал, повтарящ се всеки път, когато към групата се присъеди-нява нов човек, и се състои в представяне, зададено от думите „светлина/ мрак”. На „мрак” отговаря тишина на сцената, при „светлина”, който е на сцената може да говори.

След превъзмогване на първоначалните трудности се минава към монолог, след което може да се пристъпи към следващата фаза, която предвижда припознаване на групата. Използват се изречения и разкази, които трябва да се допълнят, съчинява се музика и саундтрак. Голямо внимание се отделя на физическите действия, с цел създаване на разбиране, че на сцената всеки жест, походка, стойка или движение разказват нещо.

На един втори етап се преминава към запознаване с текстове, включително и по-ангажиращи, защото де-цата са способни да разберат дълбочината и красо-тата на мислите. Затова е важно да експериментират комплексен език, начини, разсъждания. Последната фаза на подготвителната част е посветена на свърз-ването на сцените и изпълненията и оформянето им като спектакъл.

Театралната лаборатория има специфичната цел да по-могне на децата в процеса на самоосъзнаване, на опо-знаване на тяхната индентичност, на своите телесни, социални и отношенчески граници. Тя е стимул за ко-муникиране на емоции, чувства и временно състояние чрез други артистични форми, които се съдържат в зву-ка, ритъма, цвета, жеста, движението, разказа, думите.

По този начин театърът се превръща в „контейнер”, в който детето се опитва и играе, изразява се свободно и не получава оценка, експериментира чрез игра това да бъде някой друг, комуникира и влиза в контакт със себе си и с другите, става част от група без да губи собствената си идентичност. Забавлението се случва във време, отделено от ежедневието, децата откри-ват свои граници и свои ресурси, учат се да изслушват другите, да се променят, да импровизират, влизат в контакт с личните и тези на другите емоции, изгубват и намират себе си.

5. Лаборатория по плаване Участието на момичетата и майките в курсовете по платноходство и в „морския живот” е активна част от проект за изследване и изучаване на нови социо-обра-зователно-рехабилитационни процеси, в перспектива-та на една продължаваща иновация на инструментите за работа, използвани в ежедневната ни практика.

Проектът се води от асоциация „Handy Cap”, организа-ция, която използва плаването като средство за среща,


| 17

пространство и време за разпускане, за изграждане на връзки. Платноходката се приема като свръзка между едно абстрактно „някъде”, все още неопределено, кое-то позволява вглеждането и опознаването на себе си и на другите.

Много са елементите, символични и конкретни, чието съчетание превръща лабораторията в особен и значим момент от процесите в комуната. Сред тези елементи, пътуването, със съответната организация и „багажът” от познания, необходим за провеждането му, с жертви-те, необходими за предприемането му, и очакванията и емоциите, които го характеризират, е без съмнение най-значимият елемент. Пътуването с лодката е идеал-на метафора на житейския път на всеки от нас и в този смисъл допринася със силен елемент на порасване. Откъсването при заминаването, умората и непредви-димостта, удовлетвореността от пристигането, са като носещи стени при построяването на личната независи-мост.

Средата на лодката е тясно определена и представлява важно поле за изпробване от участниците в лабора-торията. Ясно определените граници на лодката, не-възможността да ги прекрачиш по време на пътуване-то, необходимостта да ги спазваш (за да не паднеш в морето), могат от една страна да бъдат „контейнери” за притеснението, но от друга могат да го отключат и да увеличат фрустрацията, особено при децата, които имат проблем със самото понятието граница, както по отношение на външния, така и на вътрешния им свят.

На лодката плаващите се учат на съжителство и споде-ляне с другите, на ежедневни предмети, ограничени пространства, емоции и чувства, които произтичат от чувството че си обграден от море и, съответно, от при-рода в най-чист смисъл. В този контекст се формули-ра и понятие за връзка/ отношения. Отчуждеността на средата в морето дава нов и различен смисъл на при-съствието на другия. Другият става по-близък, в едно ограничено пространство, с него трябва да се сътруд-ничи. Лодката мултиплицира груповата динамика: по този начин плаването се превръща в терапевтично и дава завършен смисъл на термина „интеграция”. При-съствието на другите помага да разберем кои сме ние, дава ни възможност да натрупаме опит за себе си. Ос-вен това, всеки участник има точно определена задача. Лодката представлява едно умалено общество, в което има лидер, и в което на всеки е отредена точно опре-делена роля, към която трябва да се придържа, за да може всички да продължат напред. Тази особена ек-зистенциална ситуация позволява на „социално труд-ните” момичетата и момчетата да влязат в определени правила, към които да се придържат. Всеки участник знае, че има първостепенна роля в управлението на лодката и носи отговорност в този смисъл.

Контекстът на лодката не гарантира големи лични прос-транства и подтиква към търсенето на форми за сътруд-ничество между участниците на борда, съставлявайки една естествена лаборатория, която, предоставяйки екстремни условия на живот и съжителство, предава

съобщение за необходимостта от сплотеност и меди-ация между отделните личности, съставящи една общ-ност. Плаването означава активно участие, съотнасяне към група, посрещане на трудности и беди с пълното съзнание за собствените ти физически и умствени ре-сурси. И точно в такива ситуации духът на сътрудни-чество има най-голяма значимост.

По всички тези причини, като не забравяме, че лабора-торията е неразделна част от пътят на децата в комуна-та, е необходимо да се оценят внимателно начините и времето на включване на всеки участник в лаборатори-ята, както и състава на съответните групи.

Преживяванията на децата ги ангажират напълно и имат позитивни ефекти, както от физическа и соци-ална, така и от по-специфично психологическа гледна точка, като при всяко първо нещо, излизат наяве проти-воречиви ситуации и емоции: емоцията от неопитвано досега преживяване; страх от новото, от непознатото; отношение към сътрудничество и сплотеност съвмест-но с тенденцията към изолиране и индивидуализъм; осъзнато приемане съвместно с някои откази; латентна непоносимост към някои правила, на първо място за-браната за използване на телефони и други електронни средства.

По време на пътуването с лодка се случват значими за всички преживявания, които моделират в еднаква степен нуждата от независимост и небходимостта от спазване на правила. В това отношение се оказва фун-даментално интегрирането на различни присъствия: на „техник”, какъвто е водачът; оператори, които са меди-атори и фасилитатори; доброволци като допълнителен ресурс. Ролята на капитан е решаваща заради образо-вателния и подражателен ефект и предаването на уме-ния, както и за възможността да си участник в друг тип отношения.

В същото време, операторите разпознават моментите на умора, изолация, страдание на децата и им помагат да преоткрият мотивацията си отново да са част от гру-пата (физически и емоциално). За някои деца, медиа-цията се състои в помощ за намиране на пространство на поносима близост/ отдалеченост спрямо ангажи-мента към групата. За други, тяхната роля има функци-ята на подкрепа за използване и експериментиране на личните ресурси.


18 |

съдилище се състои от district judge (районен съдия), който е председател на съда, и двама ley judges (съдеб-ни заседатели), от които поне един е жена. На тези за-седания няма jury (съдебни заседатели), а присъстват само магистрати. Решенията се взимат с мнозинство. Ако присъстват само двама съдии, решаващо е реше-нието на председателя, а при несъгласие между съди-ите решенията се взимат при закрити врати. Т.е. всеки magistrate’s court (общ съд) е компетентен по въпроси-те за детска престъпност, но в особен състав.

Общият брой на младежките съдилища в Северна Ирландия е 17 , като те се свикват обикновено поне два пъти месечно, а този в Белфаст „по-често”.14

В Северна Ирландия има наръчник на разположение на хората (деца и младежи), на които им предстои да участват в съдебно заседание. В наръчника те мо-гат да намерят полезна информация, като списък с всички детски съдилища в Северна Ирландия, схеми (виж фиг. 1), съвети, като например, че ходенето в съда не трябва да е стресиращо особено за децата и че ако е необходимо, могат да се правят опознава-телни посещения в съда. Юрисдикциите се определят от Лорд-канцлера. Младежкият съд не е отворен за гражданско присъствие, заседанията са закрити.

Фиг. № 1. Схема на съда за младежко правосъдие в Се-верна Ирландия

14. http://www.jsbni.com/resources/other/Documents/Guidelines%20to%20the%20Youth%20Court.pdf

Пра ти а на работа с деца онф и т със за она Се ерна Ир андия през пог еда на ИСДП

Правосъдие за деца в конфликт със закона в Северна Ирландия

1. ПринципиПод детско правосъдие се разбира цялата система на на-казателно право, до колкото тя се отнася до деца (право-субектност по-надолу). Принципите закрепени в Justice (Northern Ireland) Act 2002 part. 4 (Youth Justice)12 са:

• Основният принцип на детското правосъдие е да предпази обществото, като предотврати престъпле-ния извършени от деца.

• Всички професионалисти в системата на Младежко правосъдие трябва също да вземат под внимание принципа за благополучие на детето.

• Относно децата има напълно отделна система за младежко правосъдие с отделен съд и с различни възможности за наказания и мерки.

Професионалистите, прилагащи правосъдие за деца в системата на Младежкото правосъдие, трябва да имат за цел децата да разберат неправомерния характер на тяхното поведение и да поемат отговорност за дейст-вията си, но това трябва да се случва сьс специално внимание и максимална бързина поради влиянието, което те оказват върху бъдещото личностно, общест-вено и образователно развитие на децата нарушители.

2. Система и дейност на съдилища за деца в системата на младежкото правосъдие в Се-верна Ирландия• Състав и специфика на детския съд в Северна Ир-ландия

Детските съдилища са уредени чрез Children and Young Persons Act (Northern Ireland) 1968 schedule 213. Детско

12. http://www.legislation.gov.uk/ukpga/2002/26/section/53 13. http://www.legislation.gov.uk/apni/1968/34/schedule/2

Северна Ирландия


| 19

• Особени изисквания при участие на деца в съда

В The Criminal Justice (Children) (Northern Ireland) Order 1998 art. 2715 се определят някои особени изисквания, като това, децата да не се срещат по никакъв начин с възрастни-обвиняеми, когато се намират в съдили-щата и по пътя им там, както и на заседанията да присъстват само оторизирани от съдилищата хора (свидетели, родители, настойници, служители на съда, представители на пресата и др).

Деца под 14 години не полагат клетва, а биват питани „дали разбират какво означава да казваш истината“. Всяко дете-обвиняем е длъжно да при-съства на заседанията по неговото дело, освен в случаите, когато съдът нареди друго. Позволено е и използването на записващи устройства при даването на показания и представянето на дока-зателства. Разговорите в съда трябва да са раз-бираеми за детето и да се избягва използването на сложни термини и думи предвид неговото об-разование. 16

Относно медиите има забрана за публикуване на лич-ни данни на деца, участващи в правни процедури, как-то и снимки на училището на детето или други данни, които могат да доведат до идентифициране на детето. Никаква информация за детето не може да се публику-ва, освен ако няма разрешение от съда за публикуване на снимки на детето с цел да се помогне на правосъ-дието.

В Северна Ирландия има специализирани служби (Young Witness Service), които оказват подкрепа на деца, свидетели и участници в правни процедури. Под-крепата се оказва на децата и на техните близки, при-ятели и подкрепящи ги лица. Дейността на службите е конфиденциална, доброволна и безплатна и се предос-тавя на всички деца и техните близки в цяла Северна Ирландия. Подкрепата обхваща всичките етапи от про-цеса и в съда.Помощта се предоставя от социални работници, квали-фициран персонал и доброволци. Доброволците, кои-то участват в предоставянето на услугите, преминават през 8 -дневно обучение.

3. Правосубектност и задържане• Възраст за наказателна отговорност в Северна Ир-ландия

Възрастта на наказателна отговорност в Северна Ир-ландия е 10 г. 17 Приема се, че малолетните трябва да бъдат превъзпитавани в рамките на семейството. Деца под 13 г. не са трудоспособни, а тези между 13 и 17 включително, не могат да извършват труд, застра-шаващ тяхната телесна цялост и живот (включително

15. http://www.legislation.gov.uk/nisi/1998/1504/article/2716. http://www.jsbni.com/resources/other/Documents/Guidelines%20

to%20the%20Youth%20Court.pdf17. http://www.legislation.gov.uk/nisi/1998/1504/article/3

и улични продажби) и само в определени времеви граници.18

Според данни от Инклуд ют в Северна Ирлан-дия живеят около 430 000 деца. Всяка година до 10 000 деца и младежи влизат в контакт със системата за младежко правосъдие. Най-чес-то извършваните нарушения от младежите са причинени щети, кражби и нападение, което най-често е срещу друг младеж и в много малки случаи срещу непознат или срещу член на семей-ството.

• Специален режим за деца и младежи в конфликт със закона

Пълнолетието се навършва на 18 г. Младежите на въз-раст от 10 г. до 17 г. подлежат на специален режим, като например намален срок за реабилитация при непълнолетни19. Деца под 14 г. могат да бъдат осво-бодени от арест, когато родителите гарантират, че те ще съблюдават поведението на детето си извън ар-еста. Задържащият полицай е длъжен да откаже това освобождаване, когато става въпрос за убийство или когато има съмнения, че детето би било заплаха за обществото20. В този случай детето трябва да бъде из-правено пред компетентен съд до 36 часа от неговия арест. Ако поради болест или инцидент това не може да се случи, детето се премества в център за детско правосъдие (juvenile justice centre), докато това не стане възможно.

4. Oбвинение, съдебни решения и изпълне-нието имДело за детска престъпност може да бъде разглеждано и от общ съд, в случаите когато обвинението е повдиг-нато в същото време срещу възрастен, както и в случа-ите, когато възрастният или детето са извършили прес-тъплението или са помагали за извършването му. Ако възрастният бъде оправдан или се признае за виновен, детето може да бъде изпратено в детски съд. Ако дете навърши 18 г., докато делото му не е приключило, в производството детето се третира, сякаш все още не ги е навършило.21

• Присъди и наказания за непълнолетни

Възможни присъди за престъпление22 са репарация, обществено полезен труд или поставяне под стража (т.е. изпращане в Juvenile Justice Centre) или в случаи-

18. http://www.legislation.gov.uk/nisi/1995/755/article/13519. http://www.legislation.gov.uk/nisi/1978/1908/article/620. http://www.legislation.gov.uk/nisi/1998/1504/article/721. http://www.legislation.gov.uk/nisi/1998/1504/part/V22. http://www.legislation.gov.uk/ukpga/2002/26/part/4/crossheading/

new-orders


20 |

те от 18 до 21 години в Young Offenders Centre, което е особен вид затвор за непълнолетни. Изпращането в първия център (Център за младежко правосъдие) на 17 годишни младежи се извършва, само ако детето няма да навърши 18 г. до изтичането на присъдата му, ако в последните 2 години не е било осъждано на поставя-не под стража или ако съдът, след доклад на проба-ционен служител прецени, че е в интерес на детето да бъде изпратено там.23 Присъдите за изпращане в Цен-тър за младежко правосъдие (Juvenile Justice Centre) са по 6 месеца, освен ако съдът не определи друго (из-насяйки мотивите си публично), но без да надхвърля 2 години24. Ако детето не изпълни обществено полез-ният труд, съдът може да му наложи attendance centre order (заповед за присъствен център) за определено пак от съда време. Тези attendance (присъствени) цен-трове могат да бъдат провеждани от лица и органи-зации чрез споразумение с държавата. Ако детето не спази тази заповед съдът има право да наложи нова заповед, по негова преценка, която би могла да бъде наложена и не е била наложена още при решаването на спора. 25 26

• Възможности за отклоняване от съдебно дело

Възможна е и хипотезата за избягване на съдебно пре-следване чрез споразумение с държавното обвинение. Вариантите са три 27:– informed warning – официално предупреждение от полицията в присъствието на родителите или настой-ниците на детето;

– restorative caution – предупреждение от полицията, но този път и в присъствието на жертвата с цел детето да разбере последствията от неговите неправомерни действия;

– diversionary youth conference – конференция със спе-циалисти от Youth Justice Agency, която се подготвя и провежда от обучени специалисти (виж т. 5) .

Органи и структури в системата за младежко правосъдие в Северна Ирландия

• Полицейски служби на Северна Ирландия;

• Прокуратура;

• Северно ирландски съд и трибунал;

23. http://www.legislation.gov.uk/ukpga/2002/26/part/4/crossheading/other-provisions

24. http://www.legislation.gov.uk/nisi/1998/1504/article/3925. http://www.legislation.gov.uk/nisi/1998/1504/part/VI/crossheading/

attendance-centre-orders26. http://www.legislation.gov.uk/nisi/1998/1504/part/VII/crosshea-

ding/attendance-centres27. http://www.ppsni.gov.uk/SiteDocuments/Publications/Guidelines_

for_Diversion_FINALv1.pdf

• Пробационна служба в Северна Ирландия;

• Агенция за младежко правосъдие;

• Доброволчески и обществен сектор.

1. Агенция за младежко правосъдие (Youth Justice Agency)Агенцията за Младежко Правосъдие е създадена като изпълнителна агенция със съответствие с Criminal Justice Review 2000 от 1 април 2003 и заменя Борда за Младежко Правосъдие. Функциите на Борда се прех-върлят на Държавния Секретар чрез The Juvenile Justice Board (Transfer of Functions) Order (Northern Ireland) 2003 28 с ликвидирането му, в същия ден, в който се съз-дава и новата Агенция за Младежко Правосъдие29. Тя се занимава с младежи на възраст между 10 и 17 годи-ни, които са извършили или са в риск от извършване на престъпления. Aгенцията за Младежко Правосъдие30 е подчинена на Министерството на Правосъдието и функциите й са определени в Criminal Justice (Children) (Northern Ireland) Order 199831 и Justice (Northern Ireland) Act 200232. Министърът на Правосъдието определя и съблюдава за изпълнението на посоката на работа на Агенцията. Той също определя бюджета на агенцията и необходимите цели за достигане. Отговорността за ежедневната работа се носи от изпълнителния дирек-тор на Агенцията и той има и съответните правомощия за осъществяването й. Той представя доклади и се кон-султира с Министъра на Правосъдието по важни въ-проси. Изпълнителният директор е и член на Criminal Justice Board (борда за наказателно правосъдие). Ра-ботата на Агенцията попада и под юрисдикцията на Омбудсмана на Северна Ирландия. По своя преценка изпълнителният директор създава отношения с обра-зователни и други свързани с младежта организации и структури. 33

Агенцията за Младежко Правосъдие отговаря за деца на възраст между 10 и 17 години, които са извършили престъпления или са в риск от извършване на такива. Определя мярката на децата и младежите. Организира младежки конференции с участието на извършителя, близките му, специалисти, които работят по случая, включително полицаят, регистрирал деянието, и жерт-вата заедно с нейни подкрепящ или защитник. Може да предостави изпълнението на наложените мерки на други организации.

28. http://www.legislation.gov.uk/nisr/2003/137/article/3/made29. http://www.youthjusticeagencyni.gov.uk/about_us/30. http://www.youthjusticeagencyni.gov.uk/document_uploads/YJA_

Framework_doc_-_Dec_2012_-_e_sig.pdf31. http://www.legislation.gov.uk/nisi/1998/1504/contents32. http://www.legislation.gov.uk/ukpga/2002/26/contents33. http://www.youthjusticeagencyni.gov.uk/document_uploads/YJA_

Framework_doc_-_Dec_2012_-_e_sig.pdf


| 21

2. Център за младежко правосъдие в Се-верна Ирландия – Woodland Custody Center (WCC)

Преди 10 години в Северна Ирландия е построен спе-циален център, където се изпълнява задържането под стража при непълнолетни. Причините за построяване-то му са няколко, но най-важните са свързани с изклю-чително неприемливите и лоши условия в места за за-държане, а също така има голямо забавяне от времето на задържане на детето до осъждането му – по офици-ални данни това отнема около 2 години. Капацитетът на центъра (WCC) е 48 деца, но обикновено в него има около 28 настанени младежи.

След построяването на Центъра един млад човек, кой-то е задържан в ареста или получи наказание лишава-не от свобода, ще бъде изпратен в Woodlands Centre за младежко правосъдие. В Северна Ирландия, същест-вува само един такъв център, в който се изпълняват мерки за задържане на деца в конфликт със закона – Woodlands34. Центърът се управлява от Агенцията за младежко правосъдие и е разположен в Бангор. Докато са задържани, децата нямат право да общуват с никой, обвинен в каквото и да е друго престъпление, освен ко-гато това е родител, настойник, роднина или друго дете. Задържаните момичета под 18 г. биват прехвърлени под грижата на полицай от женски пол35. Полицаите са длъж-ни да уведомят за ареста родителите, настойниците или други възрастни, поемащи грижа за детето. Основание-то (заповед) за задържане в центъра може да продължи от 6 месеца до 2 години като задължително половина-та от престоя е прекаран в ареста, а другата половина е под надзор в общността. В Woodlands Juvenile Justice Centre се настаняват младежи, които са с много тежки прояви – убийства, изнасилвания, грабежи. В случаите, в които младежите покажат добра адаптация, установи се, че има промяна в начина им на живот, функциони-рането като цяло, приключват мярката или наказанието. Тези от тях, при които няма положителна промяна и са регистрирани отново правонарушения във времето, в което изтърпяват наказанието си в общността, се връщат отново в Центъра.

Младежите могат да бъдат настанени в Центъра и като мерки за безопасност според заповед, която се издава съгласно вътрешен нормативен акт от 1989 г. – Police and Criminal Evidence (PACE).

Основните цели на работа в Цантъра за младежка пра-восъдие в Северна Ирландия са:

• Осигуряване на безопасна, сигурна и грижовна сре-да;

• Справяне с проблемното поведение на нарушителя, като му се предоставят специализирани програми за работа с правонарушението и повишаване на чувст-

34. http://www.youthjusticeagencyni.gov.uk/custodial_services/the_new_juvenile_justice_centre_for_ni/

35. http://www.legislation.gov.uk/nisi/1998/1504/article/9

вителността към жертва;

• Насочени са към осигуряване на потребностите за развитие, образование, здраве, за отдих и развлече-ние;

• Намаляване на риска за себе си и другите;

• Подготовка на младите хора за връщането им в се-мействата и обществото с намален риск от извърш-ване на повторно нарушение;

• Подготвяне на екип, който е ентусиазиран и споделя виждането, че може да работи с младите хора в цен-търа и да им помогне да направят по-добри избори, с които да променят своя живот.

Дейности в Центъра

Дейностите, които се осъществяват в центъра, най-об-що могат да се групират по следния начин:

• психологическа подкрепа;• здравни грижи – стоматологични, психиатрични, ме-дицински;

• образователни;• професионално обучение;• трудотерапия;

Екипът е специализиран и профилиран за съответните дейности. Състои се от социални работници, психо-лози, психиатри, медицински сестри, лекари, стома-толози, които работят на смени. Състава на екипа е такъв, че се осигурява грижа от 4-ма специалисти на 1 младеж.

В Центъра (WCC) има 500 деца, които са в 6 различни места в страната. Настаняването на децата в този цен-тър става по три начина: 1) от полицията, когато има достатъчно доказателства за извършеното деяние; 2) като мярка за неотклонение; 3) от съда със заповед от Juvenile Justice Center.

Престоят е от 5-6 седмици максимум до 24 месеца (2 години). Задължително половината от наказанието се изпълнява в общността.

Децата, които идват в Центъра -WCC, обикновено са със сериозни престъпления и присъди от 3 до 5 годи-ни. Те са изключени от образователната и социалната система, имат проблеми с алкохол или наркотици; се-мействата им са бедни или дисфункционални, някои са и със сериозни психични проблеми, които се диагно-стицират в центъра и започва лечението им.

В центъра се провежда професионално обучение за младежите. То се осъществява с 2-3 деца от един учи-тел, който работи с тях интензивно, за да положат изпи-ти, които да им помогнат да се включат в образовател-ната система и да започнат професионално обучение. Също така се дава възможност на децата да посещават различни професионални ателиета: механика, грънчар-ство, градинарство и др. В едно от ателиетата има цяла кола, която да сглобяват и разглобяват.


22 |

Престоят на младежите в центъра се планира заедно с другите институции: полиция, пробация, социални служби, родителите и др. Заедно се правят приоритети-те на работа с младежа, който е настанен, за времето, в което ще бъде в центъра.

Всеки член на екипа в центъра е специализиран за нещо допълнително – един работи с младежите със сексуал-ните посегателства, друг с младежите с психични про-блеми и т.н. Случаите се разпределят в екипа според спецификата на случая и специализацията на екипа. С новонастанените младежи се прави първа среща за оценка, в която се проучва: вид на престъплението и риск; нуждите на младежа; от къде е; риск от суицид и др. След като се изготви оценка на младежа се прави индивидуален график, който е за деня и за седмицата.

Видеоконферентна връзка

В центъра има стая за целите на съда, която е оборуд-вана за видеоконферентна връзка. По този начин може да се проведе разпит на младежа от съдията или среща между детето и родителите му, социалните служби или полицията.

Дизайн на сградата

Сградата се отличава със специално разработен за це-лите на центъра дизайн. Построена е във формата на сфера – така че отвън изглежда обикновена и малка, неотличаваща се сграда, но в действителност е огро-мна. Разполага с двор, басейн, спортен център, спе-циализирани помещения за отделните дейности – дър-воделска работилница, кухни, автоработилница, грън-чарско ателие, зеленчукова градина, цветна градина, място, където сеотглеждат кокошки, птици, зайци и др. Сградата е разделена на сектори. Спалните помещения на децата са в отделен сектор и са самостоятелни, в тях имат и самостоятелни санитарни помещения. В стая се настанява 1 дете.

Сградата е с 24- часова охрана и видеонаблюдение, всеки специалист има паник бутон и при необходимост го използва. Има изградена система, която позволява да се включи веднага видеонаблюдението от мястото, на което е задействан паник бутона и охраната да ре-агира мигновено. Специалистите споделят, че рядко се случва да използват паник бутон.

В Центъра се стимулира връзката на младежа със се-мейството. Има изградена до Центъра къщичка, в коя-то се настаняват близките на младежа, когато идват на посещение.

3. Младежка групова конференция за деца в конфликт със закона (Youth Conferences)

• Провеждане и участници в младежката конферен-ция

Според Justice (Northern Ireland) Act 200236 младежката конференция (Youth Conference) се провежда за дете в конфликт със закона и представлява среща или серия от срещи за обсъждане какво трябва да се предприе-ме с детето, извършило престъплението. Срещата се състои само ако на нея присъстват координатор на срещата, който е служител в обществената служба на Обединеното Кралство или Северна Ирландия, детето, полицейски служител и подходящ възрастен (роди-тел или настойник/социален работник/пълнолетен и отговорен възрастен, който не отговаря на по-горните критерии).

На срещата могат още да присъстват и – жертвата, пра-вен съветник на детето и в случаите, когато детето е в процес на изпълнение на присъда, като обществено полезен труд, attendance centre или е под юрисдик-цията на център за детско правосъдие (juvenile justice centre) – съблюдаващият пробационен служител или надзорник на детето. Координаторът на срещата може да покани и други лица, които прецени, че могат да бъ-дат от полза на детето. Нищо, казано на срещата, както и фактът, че тя се провежда, не могат да бъдат използ-вани в съда като доказателство срещу детето.

Координаторът на срещата (координатор на конферен-цията) може да откаже правото на присъствие на лица, които имат право да бъдат там, ако той прецени, че това ще е полезно за детето. В резултат на конферен-цията се изработва план, който включва ангажименти на всяка една от страните, срокове за изпълнение и отговорности. Планът включва и компенсация на жерт-вата и участие в програми на извършителя, т.е. планът включва мерки за възстановяване на щетите (жертва-та не е длъжна да приема репарации, ако не желае) и предотвратяване на противообщественото поведение в бъдеще като репарации, обществено полезен труд и др. Важно е да се отбележи, че срокът на тези мерки не може да бъде по-дълъг от една година. Началото и краят на плана също се обсъждат на конференцията. Координаторът на конференцията има ангажименти за проследяване изпълнението на дейностите в плана.

За провеждането се осигурява достатъчно простран-ство в една от залите на Агенцията за младежко пра-восъдие. Договаря се време, удобно за страните и все-ки един от участниците в конференцията се запознава предварително с целта и неговата роля в събитието. Акцентира се върху очакваната полза, въздействието, което случващото се по време на конференцията може да има върху извършителя. Разбира се, не при всеки случай би могло да се предприеме провеждането на Младежка групова конференция с участието на жерт-вата, тъй като се преценява доколко жертвата може да се включи по подходящ начин при провеждането й. Особено важно е потърпевшият да има разбиране и го-товност да подкрепи детето или младежа при осмисля-нето на причиненото и преживяванията на жертвата по

36. http://www.legislation.gov.uk/ukpga/2002/26/part/4/crossheading/youth-conferences


| 23

време и след извършеното срещу нея. Жертвата, която се включва в конференцията, също се подготвя за това.

По време на конференцията се обсъжда извършеното деяние от младежа. Всеки един от участниците е на-сърчаван да сподели как се чувства от това, какво пре-живява, какво е неговото отношение към ситуацията. При споделянето от страна на жертвата трябва да се има предвид, че е възможно да има силни емоционал-ни реакции, изразено страдание, гняв. В този смисъл извършителят трябва да бъде подготвен, да чуе, да въз-приеме, за да може да осмисли последствията от из-вършеното от него деяние, да се постави на мястото на жертвата. Особен акцент са поставя върху извинението от извършителя на жертвата, осмисляне и осъзнаване на страданието на жертвата.

Ролята по време на конференцията на професиона-листите, които работят по случая, е свързана с това да допринесат за единния подход в работата с детето или младежа, като предоставят и приемат информацията за отношението и ангажираността на останалите.

• Видове младежки конференции за деца в конфликт със закона

Съществуват два вида конференции според Justice (Northern Ireland) Act 200237:

– diversionary youth conference38 – в случаите, когато конференцията се провежда да се избегне съдебно преследване и само по заповед на главния прокурор на Северна Ирландия и съгласието на детето. Преди започването на процедурата, по предложение на ко-ординатора се определя дали ще продължи съдебно-то преследване на детето, дали то ще бъде прекрате-но и дали е нужна такава конференция, но решение-то остава на главния прокурор. Конференция може да бъде проведена само ако детето се признае за виновно и се съгласи да участва в конференцията. В противен случай главният прокурор е длъжен да не започва процедурата. Съдебното преследване може да бъде възстановено само след доклад на координа-тора, изискващ това или когато конференцията е била провалена, т.е. не се е състояла.

– court-ordered youth conferences – конференции, на-значени от съда. Тези конференции се организират само при тежки престъпления и влязла в сила осъди-телна присъда на детето, но са възможни и изключе-ния, по преценка на съда. Такава конференция може да се състои отново само със съгласието на детето. По предложение на координатора и преценка на съда е възможно комбиниране между конференции-те и изпращането в juvenile justice centre или реализи-ране само на едното от тях. Важно е да се отбележи, че ако е избрана само конференцията, не може дете-

37. http://www.legislation.gov.uk/ukpga/2002/26/part/4/crossheading/youth-conferences

38. http://www.legislation.gov.uk/nisi/1998/1504/part/3A#com-mentary-c2034581

то да бъде подведено под допълнителна отговорност за престъплението, освен в случаите, когато тя не се е състояла или след доклад на координатора. В този вид конференции, децата имат право на безплатна правна помощ от съда (но не и в първия вид).

В Северна Ирландия съществува закон за разпорежда-нето за младежка конференция – The Criminal Justice (Children) (Northern Ireland) Order 1998 – Part IV – Youth Conference Orders 39.

Според Youth Conference Rules (Northern Ireland) 200340 една конференция е валидна само ако координаторът спази 5- дневният срок да се свърже с детето, след по-лучаването на известие от главния прокурор на Север-на Ирландия и направи всичко по силите си да се свър-же със засегнатите лица. Той трябва да определи вре-мевите рамки на срещата, както и хората, които трябва да присъстват на нея, след като определи тяхната воля. Ако координаторът не спази тези правила, конферен-цията е „нищожна“.

4. Статутът на „защитник” (гардиан) при учас-тие на дете в граждански и административни процедуриВ системата на Северна Ирландия е въведен статута на „защитник” (гардиан) – той е част от социалната сис-тема и окозва подкрепа при участие на деца в правни процедури, които са по граждански или администра-тивни дела, но не в процедури по наказателни дела. Основната задача на „гардиан” е да се грижи за най-добрия интерес на детето, а не за закона или за про-цедурите.

Назначаването на гардиан става от съда и това са не-зависими услуги в социалната система. Като гардиан може да се назначат социални работници или юрис-ти. Като най-желателно е да се подкрепят родителите, които да се грижат за най-добрия интерес на детето. Назначеният гардиан прави оценка на най-добрия ин-терес на детето, за да прецени всъщност то от какво се нуждае.

Материалът е разработен от:д-р Надя Стойкова, адв. Диляна Гитева, Биляна Койчева

39. http://www.legislation.gov.uk/nisi/1998/1504/part/VI/crossheading/youth-conference-orders#commentary-c2034621

40. http://www.legislation.gov.uk/nisr/2003/473/made


24 |

Пра ти а на работа с деца онф и т със за она на организация „Ин уд Ют”

1. Общо представяне на организацията„Инклуд Ют” (Include Youth) е неправителствена орга-низация, която активно работи за популяризиране на правата на децата, техния най-добър интерес и добри практики относно уязвимите млади хора в неравно-стойно положение. Организацията има като свои вяр-вания и ценности, че всички деца и младежи имат пра-вото да:

– бъдат третирани с уважение и да се зачита тяхното достойнство;

– получат грижа, образование, достъп до заетост, за-крила и достъп до правосъдие;

– бъдат чути техния глас и да се предприемат действия за това.

„Инклуд Ют” е партньорска организация от Северна Ирландия, която е включена в изпълнението на про-ект „……”, изпълняван от сдружение „Институт по со-циални дейности и практики”. „Инклуд Ют” е органи-зация с над 20 години опит в социалното включване на младежи в риск, като предоставя и развива програми и услуги, подкрепящи социалното включване на мла-дежи в конфликт със закона. За тази своя дейност ор-ганизацията получава пари от системата за младежко правосъдие и по-конкретно от Агенцията за младеж-ко правосъдие. Също така получават финансиране от други фондове – европейския социален фонд, нацио-нални фондове, частни фондове „Деца в нужда”.

2. Основна дейност и програми в организа-циятаМоделът на Инклуд ют включва:

– влияние върху политика и повишаване чувствител-ността към политиките за деца и младежи в сферата на младежко правосъдие, образование, обучение и заетост;

– директна работа с млади хора като ги подкрепя да се включат активно във взимането на решения и праве-нето на политика за младежка заетост;

– предоставянето на обучения, информация и подкре-па на професионалисти и организации, работещи с млади хора.

Работата в организацията е съсредоточена в няколко направления:

• Лобиране

Провеждане на кампании за набиране на работодате-ли. В Северна Ирландия имат закон за социална отго-ворност на бизнеса, което дава възможност да наемат хора от уязвими групи и с увреждания. Инклуд ют рабо-тят съвместно с други организации, които се занимават със социалната отговорност на бизнеса. Кампаниите са целенасочена дейност в работата на организация-та – провеждат ги целогодишно, обаждат се, срещат се с работодатели, мотивират и т.н. Създават послания и продукти, които са техните комуникационни канали за достигане да повече работодатели и работници. • Обучения за професионалисти и ментори

Обучения за екипи на работодателите, които са се съ-гласили да приемат младеж на работа при тях. Рабо-тодателят избира от своя екип един човек, който става супервизор на младежа, докато е на работа. Суперви-зорът осъществява ежедневен надзор над младежа. Представител на Инклуд ют посещава работодателя един път в седмицата и осъществява подкрепа на су-первизора или на младежа.

Също така, екипът на Инклуд ют провежда редица обу-чения за различни професионалисти по техни заявки: права на детето и най-добър интерес на детето; работа с доброволци; медиация и др.

• Директна подкрепа и услуги за младежите

Подкрепа на младежите за наваксващо обучение – целта е да положат изпити и да се включат в образова-телната система и в професионалното обучение. Имат екип, който прави това – подкрепа за включване в об-разованието. Младежите трябва да положат успешно най-малко 2 изпита, за които се готвят. Изпитите се провеждат и оценяват от инспектората по образование (или подобна структура).

Подкрепа на личностното развитие на младежите като част от програмата „Вземи и дай”.

• Медиация между жертвата и извършителя

В закона на Северна Ирландия имат разписани проце-дури как се прилага тази мярка. Тя е отклонение от съ-дебната система и се използва преди да отиде случая в съда. Инклуд ют имат обучени треньори по медиация и могат да я прилагат по заявка от полицията или други служби.

3. Програма „Give and Take” („Вземи и дай”)

Програмата „Вземи и дай” е една от ключовите в ор-ганизацията и е специално разработена за подкрепа на социалното включване на младежи в конфликт със


| 25

закона. Програмата е насочена към предпрофесионал-на подготовка и има за цел да подобри възможностите и уменията на младежите за намиране на работа и за подобряване на себеоценката и увереността в собст-вените сили при младите хора на възраст от 16 до 21 години, които не са готови да се включат в основното професионално обучение.

Програмата има 4 ключови компонента: обучение, ли-чностно развитие, менторство и професионален опит (опит на работно място).

1) Обучение – предоставя се подкрепа на младежите чрез треньори за обучение на млади хора, които да им помогнат да се включат в акредитирани и други обучителни професионални програми. Младите хора имат възможност да получат сертификат по базисна грамотност, математика и компютърни умения, кои-то са задължителни при започване на работа.

2) Личностно развитие – този компонент включва ин-дивидуална подкрепа за всеки младеж, която да му помогне да развие уменията си за общуване, умения за независим живот, справяне с гнева, подходящо сексуално поведение, предпазване от злоупотреба с алкохол, наркотици и др.

3) Менторство за професия – на младите хора, участ-ващи в програмата „Вземи и дай” се дава възмож-ност да получат седмична подкрепа от доброволни ментори, които се наемат от местната общност. Мен-торите подкрепят младите хора в целия процес на обучение, образование и заетост.

4) Професионален опит – младежите, включени в про-грамата имат възможност да придобият опит за различни професии и на различни работни места. Придобиването на професионалния опит преминава през различни етапи – еднодневни практически за-нятия или обиколка на работно място до 12 седмич-на ангажираност в конкретна професионална област.

Целта на програмата е да подсигури възможности за обучение и умения за професионално развитие. Очак-ваният резултата е в края на програмата младежите да са придобили умения за професионално включване, т.е. да си намерят работа.

Организацията предпочита младежите да се обърнат към нея доброволно, но те често биват изпращат от съда или от социалните служби.

Работата с младежите минава през няколко етапа:

І етап – ограмотяване и включване в обучение.

Това е начален етап на работа, който цели да се огра-мотят децата и да се подкрепи личностното им разви-тие. Дава им се възможност да се включат в обучения по компютърна грамотност и в програми за езиково ограмотяване (бълг. език и др.). Професионалното обу-чение се провежда 4 дни в седмицата х 3 часа на ден и се полага изпит, ако се вземе успешно, младежът полу-

чава сертификат. Младежите полагат изпити за CCSE – това е общ сертификат за основно образование, който е задължителен и се изисква от работодателите, за да започнат работа.

През този етап имат 6 сесии за оценка на потребности-те на младежа, след което се изработва индивидуален план за всеки ден.

ІІ етап – опит в професия.

Цели да се изградят отношения и да се премине към личностно развитие и придобиване на опит в профе-сия. Целта е да се подготвят младежите да се включат в обществения живот чрез посещения на различни услу-ги, като целта е те да придобият различен опит в работа с хора. В този етап от работа с младежите те ангажират професионални организации. Младежите имат въз-можност да посетят 4-5 различни места, като престо-яват около 1 седмица на всяко от тях и имат със себе си ментори за индивидуални срещи и обратна връзка. Всъщност младежите имат възможност да наблюдават работата в тази организация и след това я обсъждат. Крайният резултат е младежът да си избере място, къ-дето за започне следващия етап от своето обучение.

ІІІ етап – работа.

Това е последната фаза, която продължава минимум 12 седмици. Младежите работят на избраното от тях мяс-то. За този период „Инклуд ют” им плаща стипендия около 25 паунда на седмица. Тази възможност е под-сигурена от Закона за младите хора, който дава право на младежите, участващи в професионално обучение минимум 2 дни в седмицата, да получават 25 паунда на седмица. Заплатата на младежите идва от държавния бюджет.

През този период 1 път седмично има задължителна среща с ментора за поставяне на целите на работа с де-тето. Менторите се обучават от „Инклуд ют” минимум 1 ден от 8 часа и получават сертификат за преминато обучение.

За да подкрепят процеса на социално включване и дос-тъпа до пазара на труда, „Инклуд ют” провеждат 1 път в годината т.нар. „Панаир на работата” (Jobs faire). На тези събития идват различни работодатели и предста-вят бизнеса си. Младежите присъстват, гледат и се за-познават с различни професии. Тази дейност „Иинклуд ют” провежда в партньорство с много други партньор-ски организации.

4. Услугите на Инклуд Ют за младежи от сис-темата за грижи в гр. Дери„Инклуд ют” има офиси освен в Белфаст и в гр. Дери. Офисът на Include Youth в гр. Дери (Derry) се нарича „VOYPIC” – Voice of Young People In Care. Услугите, които се предоставят са насочени основно към млади хора, които са в системата на грижа за деца.


26 |

Центърът в гр. Дери работи за социално включване на младежи и подкрепата им за самостоятелен живот. Об-щината е предоставила апартаменти в различни части на града, в които се настаняват до двама младежи. Младежите живеят сами, няма персонал при тях. Все-ки има ментор, който отговаря за него и го придружава при нужда от подкрепа.

В центъра работят психолог, социален работник, пе-дагози и 60 доброволци. Доброволчеството е силно застъпено и регламентирано в Северна Ирландия. Доброволците също изпълняват функции на ментори на младежите. Менторите се определят доброволно – избор може да направи както менторъ, така и самият младеж. Менторите преминават специално обучение и процес на опознаване и напасване.

В Центъра се предоставят следните услуги и програми:

1) образователни – подкрепа на младите хора за обу-чение в ключови компетентности в три направления: английски език, математика и компютърни умения. Младежите полагат изпити по трите направления и получават документ за образование.

2) професионална реализация – осигурява се възмож-ност за професионално обучение и стаж в дома на хора от населеното място и ферми в зависимост от работата – помощ в домакинството, помощ в гра-дината и други. Получените компетентности се ва-лидират (съгласно нормативната рамка в страната) и признават за трудов стаж. По време на стажа мла-дежите получават заплащане, което се осигурява от Центъра. Заплащането е регламентирано в закон и идва от държавния бюджет.

Периодично се провеждат трудови изложения, на кои-то се срещат работодатели и младежи. Представят се различни професии и работни места.

5. „Alternatives” – организация, работеща в партньорство с „Инклуд Ют”„Инклуд Ют” работи в партньорство с редица органи-зации в полето на социалното включване на младежи в риск. Тук ще представим една от тях, която екипът на ИСДП имаше възможност лично да посети по време на посещение на услугите за деца в конфликт със закона в Северна Ирландия.

Организацията „Alternatives” има център, който се на-мира в Белфаст. В него се предоставят услуги за младе-жи от общността, които имат затруднения при намира-не на работа, при социалното включване и придобива-не на умения за независим живот. Някои от клиентите на Центъра се опитват и търсят подкрепа за справяне със зависимости. Работата на екипа е в по-голяма сте-пен мобилна и много се разчита на участието на до-броволци. Социалната работа в Центъра се изгражда на принципа на доверителните отношения и връзката с клиента. Предвид младежката възраст на потребите-лите се отдава значение на връзката от типа на настав-

ничество и личното отношение. Реално специалистът е на разположение на младежа и е в течение на негово-то ежедневие, това, с което се занимава и дейностите, които е поел да изпълнява. По случаите се водят доси-ета, като част от документацията е договорът, който се сключва с младежа. Този договор изпълнява и симво-личната роля на поета отговорност.

Екипът работи мултидисциплинарно, като се провеж-дат обсъждания по случаите заедно със специалисти от други институции, вкл. работодатели. Провеждат се кампании за набиране на средства, за спонсорства и дарения за нуждите на младежите. В работата по слу-чаите се определя водещ специалист, който е на разпо-ложение на младежа и може да разговаря с него, кога-то е потърсен за съдействие или по важни въпроси. За целта на клиентите са осигурени мобилни телефони с безплатна връзка с наставника.

Услугата не е определена във времето и ограничена от срокове. Изцяло се основава на непрекъснато догова-ряне с клиента до постигане на положителна промяна. Не се затварят случаи.

Материалът е разработен от: д-р Надя Стойкова, Биляна Койчева, Гергана Георгиева


| 27

Пра ти и на работа с деца онф и т със за она ъ Франция

Система за правна защита на младежта във Франция

През месец април 2014 г. бях на посещение в Нацио-налното училище за подготовка на специалисти за държавната администрация на Франция в системата за правна защита на младежта, т.е структура на Ми-нистерство на правосъдието (МП). В рамките на това посещение бяха поканени и партньори на училището от Полша и от Испания. В този материал ще споделя на-ученото за системата на Франция и в по-малка степен за реформата в Андалузия, Испания.

Ние като организация посрещахме няколко студенти от програмата им за директори на служби на стаж, т.н. от училището европейски стаж. В рамките на по-сещението имах възможност да се запозная както с работата на училището, така и да посетя основните видове специализирани служби за деца в конфликт със закона.

Училището подготвя кадри с висше образование в ня-колко програми – програма за специализирани възпи-татели, програма за директори на служби и програма за продължаващо обучение на служители от админи-страцията.

1. Подготовка на специалисти за система за правна защита на младежтаУчилището подготвя кадри с висше образование в ня-колко програми – програма за специализирани възпи-татели, програма за директори на служби и програма за продължаващо обучение на служители от админи-страцията.

1.1. Програма за подготовка на специализирани въз-питатели

Във Франция специализираният възпитател е една от професиите в социалната работа, т.е. те са вид социал-ни работници.41 Приемът на специализирани възпита-

41. Във Франция няма професия социален работник, социална ра-бота е събирателно понятие на група професии. Другите видове

тели е външен и вътрешен. Обучението на специализи-раните възпитатели е основано на социалната работа, разбирана като общност от три направления – под-помагане, възпитание и анимация. Включва няколко блока – запознаване с теория на социалната работа, социални науки, психология и науки за възпитанието; обучение в развитие на умения за поглед от различ-ни ъгли на една тема; умения за анализ и действие в конкретна професионална ситуация. Всеки възпитател има и стаж, в който се придружава двойно – веднъж от професионалист от практиката и втори път чрез дис-кусионни групи от училището. Обучението завършва с писмена работа.

Съдържанието на обучение е ориентирано към компе-тенции за проучване, изследване, което е част от раз-следването на случая на детето в смисъл на разслед-ване на престъпление. Тяхна отговорност е да проучат личността на детето, неговото семейство и социална ситуация. Подходите за проучване са мултидисципли-нарен подход, етичен, динамичен подход. Като методи се обучават да ползват интервю, наблюдение, проучва-не на документация и пр. за да могат да изготвят до-клад за детския съдия, който взема решение за мярка, санкция или наказание.

Методът на „възпитателна работа” е „заедно с”, т.е. възпитанието не се разбира като поправяне, а като отношение, в този смисъл основното, към което се стремят е връзката. Другият основен акцент е помощ за поемане на отговорност за своя живот.

1.2. Програма за директори на институциите, в които се изпълняват мерки, санкции и наказания.

Отново се започва чрез вътрешен или външен конкурс, като за външния се изисква завършено висше образо-вание в университет. Обучението продължава две го-дини. Обучението включва мениджмънт и познания по същество.

2. Система за правна защита на деца в кон-фликт със законаСистемата е държавна, национална и се основава на Наредба от 1945 г., Тя е система на МП, на практика е специализирана администрация на МП за деца в кон-фликт със закона. В МП има „Дирекция по правна за-щита на децата”, с три поддирекции – възпитателна, организация и управление, т.е статистика, информа-ция и пр. и човешки ресурси.

До преди няколко години тази структура е изпълнява-ла и функции на администрация по защита правата на

социални работници са социален асистент, ментор, съветник.

Франция


28 |

децата, сега е само за деца в конфликт със закона, т.е деца навършили 13 г., което е възрастта за наказателна отговорност във Франция. Всички останали деца са в компетенциите на департамента, който има система за защита на деца в риск и социални услуги за деца и семейства в риск. Департаментът във Франция е мест-на, избираема власт, която като територия е сравнима с нашите области.

Законът предвижда за децата в конфликт със закона възпитателни мерки, възпитателни санкции, и наказа-ния. Всички те се постановяват от Детски съд. Същият съд прилага и мерки за закрила, в случаите, когато ро-дителите не са съгласни с предложенията на социални-те служби за настаняване в приемна грижа или друга социална услуга.

Възпитателните мерки се изпълняват в центрове в общността, центрове за прием, които могат да са апартаменти, малки резидентни центрове, включи-телно и приемна грижа. Мерките с настаняване са с продължителност до 3 месеца. Възпитателните мер-ки в общността по същество съответстват на нашите мерки в рамките на пробацията, като ползват целия ресурс от универсални и социални услуги в конкрет-ната територия.

Възпитателните санкции се изпълняват в центрове от затворен тип, те са с продължителност 6 месеца.

Наказанията се изтърпяват в затвори за непълнолетни. Доскоро във Франция не е имало самостоятелен затвор за деца, те са били отделения в затворите за възрастни. Отскоро имат затвор за осъдени деца, извършители на тежки престъпления, като средният престой в такава институция е около 4 месеца. В страната има общо 6 затвора.

Всички мерки и наказания се налагат от детски съдия. Нещо изключително важно, е че съдията по същество управлява случая на детето, може да прилага, про-меня и използва всички мерки, наказания, универсал-ни и социални услуги около едно дете.

3. Специализирани услуги/служби за деца в конфликт със закона

3.1. Център за възпитателни мерки в отворена среда

По-голямата част от тези центрове са структури на МП, известна част от тях се управляват от асоциации, които имат лиценз от МП и се финансират от него.

Те правят това, което би трябвало да прави специа-лизираният пробационен служител за непълнолетни у нас – изготвят и изпълняват индивидуализиран от съдията пакет от мерки в общността, които включват помощ и подкрепа и определени ограничения и за-дължения. В центъра работят специализирани възпи-татели и психолози. Специализираните възпитатели имат две основни функции – подкрепа и отношение,

т.е. на възпитание, на наблюдение и контрол за спаз-ване на ограничителните мерки, които съдът е нало-жил.

Впечатляващ е начинът, по който говорят специали-зираните възпитатели – със наистина професионално разбиране за отношението, което могат да изградят с детето, с истинско усещане за смисъла на мисията, която имат – социалното включване на младежа или девойката.

Юношите са изпратени от съда с възпитателни мер-ки само поради извършено престъпление. Престъ-пленията биват няколко вида, като за всяко си има термин, но всички обозначат деяние, което е нака-зуемо според НК и за възрастни също. Нямат изобщо работа с т.н. антисоциално поведение, това го подчер-тават непрекъснато.

В центъра също изпращат и младежи с мярка за неот-клонение, за да се гарантира участието им в процеду-рите, но преди всичко за да не се пропусне възможност за специализирана интеревнция по отношение пре-венция на престъплението.

Приемът включва специална процедура за информи-ране на младежа за същността на мярката, за възмож-ностите, които има за подкрепа, за последиците и пр., както и за правата му.

Обикновено директор оглавява няколко служби, като всяка от тях си има персонален шеф. В службата рабо-тят 20 специализирани възпитатели, които водят слу-чаи на 220 младежи. Имат и двама психолози. Те участ-ват в оценката, приемат деца и семейства, извършават медиация.

Почасово идва психиатър, който участва основно при мерките за неотклонение.

Екипът по случая прави задълбочена оценка с доклад за съда преди произнасяне на мерките. Задълбочената оценка след изпращане за изпълнение на мярка служи за разработване на индивидуален проект. По същество изпълняват ролята на ключов специалист и на коорди-натор на всички дейности и услуги в плана. Поддържат партньорство с различни асоциации, в зависимост от проблема, което им дава големи възможности за наме-са. Ползват и психолог, който се вижда с детето, може също и със семейството, извършва и медиация.

Всеки специалист води и групова програма, в зави-симост от своите интереси, възможности и нуждите на младежите. Групите се водят от по двама специа-листи, съществуват и групови програми. Събират се всяка седмица на екипна среща, която включва орга-низационни въпроси в първата си част и обсъждане на случаите във втората част. Ръководителят на екипа се среща задължително с всеки от възпитателите на три месеца и заедно правят преглед на неговите случаи. На всеки три месеца изготвят доклади за постигнатите ре-зултати за всеки от случаите, които се изпращат в съда. Изготвят и заключителни доклади.


| 29

Понякога, по заявка на съда, правят и оценка на деца под 13 г., в работата с които са особено добри и за-щото тяхната система за закрила не изготвя такива доклади.

Като групова програма е въведен т.н. клас-реле, т.е. допълнителен клас за деца, които имат или големи трудности в училище, или много лошо поведение в клас. Във всеки регион на Франция е определено едно училище, което има право да организира този допъл-нителн клас. Обикновено се избира училище в града, където има нужда. Записват се не повече от 8 ученици. Сформира се екип, комисия – представител на водещо-то училище, учител по математика и френски, възпита-тел от центъра. Обучението трае 6 седмици. Учителят има ангажимент да изготви индивидуална педагогиче-ска програма за всяко дете и да я реализира. Възпи-тателят работи основно със семейството и търси и ан-гажира други услуги, които са необходими за детето и два пъти в седмицата е в клас. В края на периода се за-вършва с доклад и предложение за всяко дете – връща-не в училище, изпращане в специализирано училище, усвояване на занаят, или друга форма, в зависимост от възможностите.

3.2. Център за възпитателно настаняване

Центърът за възпитателно настаняване е структура на МП или управлявана от лицензирана от МП асоциация

Настаняването е само с решение на детския съдия, за предварителна мярка или за изпълнение на наложена мярка. Настаняването е за три или шест месеца

Имат две основни програми:

• Работа с настанени деца в самия център. Това са 12 деца, от които обикновено 8 са без никаква семейна опора. Работят същото като отворения цен-тър.

• Работа с деца, настанени в приемна грижа или в са-мостоятелни апартаменти – 35 деца

Приемните семейства се подбират и обучават. Водят ги доброволни. Заплаща им се по 36 евро на дете днев-но, като сумата е освободена от данъци. Настаняването е за година, година и половина. Смятат, че се постигат много по-добри резултати, защото се търси напасване между детето и семейството, за разлика от професио-налните приемни семейства, които са длъжни да при-емат всяко изпратено им дете.

3.3. Център от затворен тип

Центърът от затворен тип е структура на МП или пре-доставена на асоциация с лиценз от МП.

Настаняването е само с решение на детския съдия за предварителна мярка или за изпълнение на мярка. Настаняването е за 6 месеца. Капацитет е 10 деца. Ра-ботят 16 възпитатели, 2 психолози, 2 медицински се-стри, 1 учител, 2 готвачи, поддръжка и пр. психиатър – 23 ч. месечно.

Децата не могат да напускат без придружител. Някои ходят на училище в града, т.е биват водени и връщани. Други се подготвят на място, но се явяват на изпити в съответното училище.

Силен акцент се поставя на санкциите вътре в отноше-нията и заплахата от затвор, ако правилата в центъра не се спазват стриктно.

Материалът е подготвен отдоц. д-р Нели Петрова – Димитрова


30 |

Реформа м аде ото пра осъдие Испания В Испания действа нов закон, приет през 2000 година, за деца от 14 до 18 г., които извършват деяние, кла-сифицирано в Наказателния кодекс за възрастни като престъпление. Има и съд за непълнолетни. Прилагане-то му е подготвяно една година, наричат го лаборато-рия за работа. Според експерти на МП той прави рево-люция в правосъдието за деца. Отнася се и за деца над 18 г. и до 23 г. в случай, че са извършили преди това престъплението.

В Испания всички дейности в областта на изпълне-ние на мерки и наказания се делегират на асоциации, по договор, защото е по-качествено и по-евтино.

Детският съдия е специализиран само за деца в кон-фликт със закона, няма нищо общо с мерките за за-крилата на децата. Съдията налага мерките и има право да променя мерките във всяка посока. Ако мер-ките в отворена среда не се изпълняват, децата оти-ват в отворен тип център с решение на съдията, който води случая. Но техническият екип при съдията прави самостоятелна оценка, посещава семейството и пра-ви индивидуален проект за детето. Този екип ползва и доклада на съответния център, но го допълва и се представя пред съдията при необходимост от промяна на третирането в центъра – например от отворен към полу-свобода или обратно.

Прилагат се следните мерки:

1. Мерки в отворена среда:• Амбулаторно третиране

• Асистиране от Дневен център

• Свободно наблюдение

• Connivence с друга личност – живее у семейство или център

• Помощ в полза на общността

• Реализиране на социално-възпитателни задължения

• Задържане за един уикенд – тази мярка се прилага за употреба на алкохол и скандали, както и за хули-гански прояви Полицията в тези случаи не може да се намесва, може само да накара нарушителите да се идентифицират.

2. Мерки с лишаване от свободаВ момента всички отделения за непълнолетни в затво-рите, са закрити и са организирани в центрове.

Присъдите се изпълняват в отворена среда, полусво-бода, затворен център, терапевтичен център, кой-то съпровожда отворения, полуотворения и затворе-ния;

В закона е предвидена медиация между извършител и пострадал. Задължително е да се предлага на не-пълнолетния, като той може да я приеме или да я от-хвърли.

Има екип специализиран по медиация, нает по дого-вор. Неговите членове говорят с жертвата, като про-веждат до три сесии. От техния професионализъм за-виси жертвата да бъде убедена за участие в медиация с извършителя.

Има техничен екип към всеки съдия, който подготвя док-лад – социален работник, психолог и юрист.

Всеки център за непълнолетни на практика има три структури, в които се изпълнява лишаване от свобода и предварително задържане – затворен център , център от полу-отворен тип и отворен тип. Първо във времето са изградени центровете от затворен тип, по-късно са започнали да ги реконструират и да предлагат и трите вида. Така едно дете вижда пътя, който го очаква. Имат един директор, но три отделни екип.

Всички центрове имат сключен договор с поликлиника или болница на местно ниво за терапевтична помощ. От 2008 г. те са задължени да развият психо-терапев-тично лечение за непълнолетни.

Екипите включват директор и зам. директор, ръководи-тел на екип, юрист и психиатър, психолог, социални ра-ботници, лекари, технически помощници, администра-тивен екип, екип отговорен за обучение, възпитатели, преподаватели, персонал по сигурността.

Този персонал е задължителен при договор, в договора асоциациите са длъжни да посочат подготовката, коя-то предвиждат за персонала.

В Испания има 15 такива центъра и значително повече центрове в отворена среда.

Размерът на присъдата се определя от съдията, вътре в нея могат да се правят промени, но не повече от постановения срок. След всяка присъда излежана в затворен тип има определен период на наблюдение след освобождаване, срокът не може да надвишава срока на присъдата и се определя от съдията. Напри-мер за 13 месеца присъда следват пет месеца наблю-дение.

Испания


| 31

Центровете, и тези в отворена среда правят конракт със службите по заетост и ги включват в подходящи прог-рами.

3. Обобщение с препратки към практиката в БългарияНа първо място, всички тези системи за правосъдие третират само престъпления, които са такива и за въз-растните, и извършени само от наказателно отговорни деца.

Второ – и в Италия, и в Северна Ирландия, и от опита ни в други проекти42, ясно се вижда изключителното на-влизане на социалните услуги в изпълнението на мер-ките и наказанията, но и в периода на разследването, т.е. като част от мерки за неотклонение.

На трето място не може да не направи впечатление разликата в периода на задържане в затворена среда, който е около 4 месеца, а в България е около 28 месеца в местата за лишаване от свобода и около 36 месеца в т.н възпитателни институции.

Системата ни за наказателно правосъдие за непълно-летни се нуждае от сериозно осъвременяване. Систе-мата за налагане на възпитателни мерки е остаряла, нарушаваща правата на деца, базирана на концепция за възпитание –наказание, която пречи на поставяне-то на сериозните въпроси за правосъдието за непъл-нолетни. Приятелското към детето правосъдие изис-ква именно реформиране на наказателната система и всичко, което е извън престъпления на наказателно отговорни деца да се поеме от системата за закрила и подкрепа на деца и семейства в риск.

42. Проект „Алтернативи на задържане под стража за млади право-нарушители” по договор с № JUST/2011/DAP/AG/3054 финанси-ран от Европейската комисия по програма DAPHNE

Реформирането на наказателната система би трябвало да е по посока на подготовка на всички участници за спецификата на детската личност и начините за пости-гане на положителна промяна. Това означава промяна в смисъла на действията и интервенциите и включване на развитите социални услуги в този процес, както и развитие на нови специализирани услуги. Изпълнение-то на пробацията е изключително неефективно и има нужда от промяна. Лишаването от свобода за непъл-нолетни също изостава и като видове присъди, и като изпълнение на наложените, и като продължителност на затварянето.

Въпросите на образованието и здравеопазването на тези деца също следва да е обект на специално вни-мание.

Материалът е подготвен отдоц. д-р Нели Петрова-Димитрова


32 |

В услугите от резидентен тип се настаняват както деца в конфликт със закона, така и деца с мярка за закрила

В земеделското стопанството на децата има дори пчел-ни кошери

В двора на къщата, в която са настанени децата има зеленчукова градина и малък ресторант

В рамките на посещението в Италия при „Ил фиоре дел дезерто” бяха представени практиките на партньорите

Италия – „Ил фиоре дел дезерто“


| 33

Ежедневието на децата е изпълнено с дейности в различните лаборатории – за танци, музика, готварство, театър


34 |

Индивидуална работа с младежи за личностно развитие

Една от най-значимите дейности на организация „Включване на младежта” е лобирането за различни младежки каузи, в което младежите са активни участници

Младежите решават заедно с екипа в какви дейности искат да се включат

Северна Ирландия – „Инклуд Ют”


| 35

Младежите решават заедно с екипа в какви дейности искат да се включат

Професионалното обучение и стажуването са важна част от подкрепата, която получават младежите от „Включване на младежта” – Ирландия

В ЦОП – София с подкрепата на социалните работници и психолозите децата придобиват социални умения, като се учат да готвят първите си ястия

България – Институт по социални дейности и практики


36 |

„Център за интензивна подкрепа и социално включване”

Проучването на практиките на европейски страни и анализът на ситуацията у нас ни позволи да се опитаме да пилотираме един модел, който се базира на прин-ципите и ценностите на социалната работа и на дейст-ващата нормативна уредба.

Моделът е представен организационно и е подкрепен с теоретични и методически разработки.

1. Обосновка на моделаМоделът е разработен на основата на проучване на добри практики в европейски страни, на основата на опита на ИСДП в предоставяне на услуги за деца в риск, и опита в пилотиране на специализирани програми за деца в конфликт със закона и техните семейства.

Определено се очертава необходимост от промяна в работата във всички основни сфери на възможна об-ществена и професионална намеса:

• превенция на детското поведение в конфликт със за-кона;

• вземане на решение за закрила и правосъдие – сис-тема от институции и взаимодействие между тях, ме-ханизми за вземане на решение, изготвяне и използ-ване на интегрирана оценка на детето в конфликт със закона и др.

• наличие, достъп и качество на съществуващите на-меси от системата – услуги, мерки, наказания и т.н.

Преобладаващата част от децата в конфликт със за-кона са жертви на неглижиране, много често придру-жено с физическо и друго насилие. Голяма част от тях идват от семействата с нисък социален и образова-телен статус, живеят в бедност и често нямат реален достъп до общите и до социалните услуги. Често те са поверили грижата за децата си на различен тип ин-ституции.

Децата до 14 г. са обект на нарушаване на правата на детето и следва да са обект единствено и само на сис-темата за закрила на детето.

Децата в конфликт със закона имат сериозни труднос-ти, изоставане и са във висок риск от отпадане от учи-

лище, което заедно с принадлежността им към ниски социални слоеве, етнически малцинства, води до со-циално изключване и десоциализация.

Голяма част от децата страдат от различни по тип и сте-пен психични проблеми и разстройства.

Системата за правосъдие за деца функционира като връзка между органите за разследване и праворазда-ване, без връзка със системата за закрила, която да позволява поставянето на най-добрия интерес на дете-то в центъра.

Системата функционира върху основата на наказващия подход, аргументиран нормативно и житейски, без да се опира на познания за развитието на детето и негови-те потребности.

Възможността за отклоняване на детето от наказател-но правосъдие е потенциал за системата, който може и трябва да се развие.

Най-сериозният ресурс, който може да се изведе от оценката на ситуацията е наличието на мотивация за промяна у преобладаващата част от професионалисти-те във всички структури и институции.

1.1. Оценка на нуждите от промяна на национално ниво

Необходимостта от реформа е разпозната както на ниво професионалисти от цялата страна, така вече и от инсти-туциите. Свидетелство за това са приетите Концепция за младежко правосъдие и Пътна карта към нея.

Основната необходимост е от единен орган, който да взема решения за деца в риск и деца в конфликт със за-кона. Това може да е детски съд, специализиран състав за детски дела.

Необходима е ясна методика за управление на случай на дете в конфликт със закона. За всеки конкретен слу-чай да се сформира екип от специалисти от системата според потребностите, като индивидуалните ангажи-менти на всеки член от екипа да бъдат координирани с останалите специалисти; активно включване на детето и по възможност- родителя/родителите като най-ва-жни в процеса на планиране и вземане на решения.

Има необходимост от приемане на минимални стан-дарти за обща концепция и методика за работа с деца с поведенчески проблеми. Необходим е концептуален гъвкав подход в работата с децата, съобразен с исто-рията на проявите, ресурсите на детето и подкрепяща-

Г а а тораМоде за ус уги за деца онф и т със за она Бъ гария


| 37

та среда; да се ползват социалните услуги не само за корекция, но и за превенция; работа в мрежа с ОЗД в национален мащаб предвид значението и ролята на семейството и близките; много по-активно и адекватно включване на училището като възможност за превен-ция на риска и обучение на учителите по проблемите на деца с поведение в конфликт със закона.

На национално ниво има нужда от проучване и пилоти-ране на добри практики, които да подкрепят процеса на реформа. Това основно би следвало да е ориентира-но към специализирани услуги за интензивна подкрепа и придружаване на децата и техните семейства. Тези услуги следва да са достъпни за деца в риск, чрез сис-темата за закрила и за деца в конфликт със закона, чрез съдебни решения.

1.2. На ниво общност

Необходима е промяна на нагласите, ориентирани към наказание и контрол, които имат основно обвинителен характер и разчитат на репресията. Приемането на пра-вата на хората и преди всичко на децата като ценност все още не е характеристика нито на професионалните общности, нито на населението. Има определена нужда от информиране, консултиране и осмисляне на правата на детето, участник в правни процедури, което да под-помогне процеса на диференциране на разбирането за правата като нещо различно от капризи и желания.

Има обща неудовлетвореност от липсата на достатъч-но ефективно взаимодействие между специалистите и между отделните институции. Отчита се необходи-мост от повишаване на информираността за работата на различните институции – нормативна рамка, ком-петенции, по-активното взаимодействие в работата по всеки отделен случай на дете в конфликт със закона.

Необходимост от връзка между системата за закрила и мерките и наказанията на деца в конфликт със закона

1.3. На ниво дете и семейство – въвеждане на подход, който уважава детето, поставя интереса на детето на първо място, осигурява подкрепа за неговото разви-тие, не го наказва заради липсата на семейство, и пр.

Има ясно изразена необходимост от обучение за рабо-та в екип и мултидисциплинарен подход в работа по случай, повишаване на професионалните компетен-ции на всички служители, повишаване на уменията на специалистите да разбират и да прилагат ефективно Координационния механизъм за работа по случай на насилие и уведомяване на ОЗД за всеки сигнал за про-блемно поведение на дете.

Системата за младежко правосъдие адресира пробле-мите на деца към техните семейства, без обаче да се обръща към тях с мерки или програми. Системите от-читат принадлежността на семействата към определе-ни общности, но общностни програми за подкрепа са изключителна рядкост. Има нужда от сериозна промя-на в тази сфера.

Има нужда от програми за родители за ранна интер-венция, но и интензивни програми за родители на деца на възраст 10-12 г.

Много семейства се нуждаят от споделяне на техни-те функции в интерес на детето поради множество социални и други проблеми и трудности и липсата на реалистични очаквания за бърза промяна. Тук би следвало да е мястото на универсалните и социални-те услуги, които обаче нямат развита компетентност за това.

2. Цел и задачи на модела 2.1. Цел: Да пилотира пакет от услуги и дейности за деца и техните семейства, базирани на принципите на уважение и зачитане на правата на детето, на неговия най-добър интерес, на резилианс подхода, споделено-то родителство и добро третиране, които да доприне-сат за успешното му социално включване и превенция на повторни прояви.

2.2. Задачи на модела:

2.2.1. Да предостави съдържателен набор от услуги и програми, които да осигурят достатъчно ресурси за ин-дивидуализиран подход2.2.2. Да осигури организационно функциониране на услугите около детето и в общността 2.2.3. Да осигури работа по случай, т.е. индивидуален план за работа с всяко дете, включващ едновременно и с обща цел и задачи мерки(наказания) и услуги.2.2.4. Да включи дейности (мерки, услуги, програми) за привличане на семейството и близките в процеса на работа с детето в конфликт със закона

2.3. Целева група:

Деца навършили 14 г., от София и Шумен, които са:

2.3.1. Заведени на отчет към ДПС;2.3.2. С наложени възпитателни мерки по чл. 13 от ЗБППМН;2.3.3. С мярка за неотклонение „ Под надзор на дирек-тора на институция” или „Под надзор на родителя”2.3.4. В досъдебно производство и предстоящо явяване пред съд;

2.3.5. С наложена присъда „пробация”, в рамките на индивидуалната програма за изпълнение на наложе-ните пробационни мерки по отношение на непълно-летното осъдено лице, съгласно чл.230, т.1 от ЗИН-ЗС или в рамките на програмата за обществено въз-действие, съгласно чл.230, т.2 от ЗИНЗС.

2.4. Принципи на работа

• Интегриран подход към детето и неговото семейство

• Договорен подход и овластяване на детето и семей-ството


38 |

• Мултидисципилнарен и мултиинституционален под-ход

• Професионализиране на екипа

3. Насочване на децата към центъра за интензив-на социално-педагогическа подкрепа

3.1. Насочване за вторична и третична превенция на детско поведение в конфликт със закона– с направление или заповед от ОЗД при деца в риск, при деца, напускащи СПИ, ВУИ и ПД;

– с направление или заповед от ОЗД и ДПС за деца, во-дени на отчет в Детска педагогическа стая;

– с молба по желание на родители.

3.2. Искане за подкрепа на органи за вземане на ре-шение:

3.2.1. Заявка за осигуряване на предсъдебен доклад за децата клиенти на центъра, когато се явяват на дела в МК или съда– заявка в рамките на споразумение с МК; – заявка за СГК от МКБППМН и пилотиране на СГК – договаряне с МК в Шумен и София за обучение и пи-лотиране;

– искане от Районен съд

3.2.2. Включване в присъда при пробация– заявка от Пробационна служба след договаряне с Ра-йонен съд за включване на програми и услуги още в съдебното решение посредством текст „включване в програма за обществено въздействие чрез Център за обществена подкрепа в гр. ...”.

– заявка от Пробационна служба след обсъждане на възможности за участие на наши, чрез ОЗД пред-ставители, при изготвяне на плана за изпълнение на присъдата;

3.2.3. Осигуряване на особен представител за правно придружаване на детето в съдебните и/или админи-стративни процедури, през които преминава.

3.3. Насочване за изпълнение на мерки, присъди за деца

3.3.1. Насочване от Областна пробационна служба 2.3.2. Насочване от МК за изпълнение на мерки по чл. 13 на ЗБППМН

3.4. Насочване на родители на деца в конфликт със закона

3.4.1. С направление или заповед от ОЗД по ЗЗД;3.4.2. Със съдебно решение по ЗЗДН.

3.4.3. С искане от МК по чл. 15 от ЗБППМН3.4.4. По молба на родителите

3.5. Място на реализиране на центъра за интензивна подкрепа

София – ЦОП „Славейков”, ЦОП ”Надежда”, ДДЛРГ „Асен Златаров”

Шумен – КСУДС

4. Социална услуга „Интензивна социално-педагогическа подкрепа”на дете – шест ме-сеца, с възможност да се удължи; 4.1..При влизане в програмата на всяко дете се опре-деля ключов социален възпитател

На всяко дете се изготвя индивидуална специализи-ране оценка

Оценката се изготвя от екип – ключов социален възпи-тател, психолог, педагог (учител) и при необходимост психиатър, юрист (в рамките на един месец от постъп-ване на заявката) – интегрирана оценка на детето и неговото семейство (с подкрепата на социален работ-ник от сектор „Работа със семейство”, ако е необхо-димо).

4.2. Оценката се споделя с детето и с насочилия го орган или институция на специална среща. При спо-делянето се определя и рамката на плана за работа, който подробно след това се разработва от ключовия социален работник и детето и се съгласува с насочва-щия орган( в рамките на един месец от постъпване на заявката).

4.3. За реализиране на плана се сключва социално-пе-дагогически договор с детето

4.4. За реализиране на плана се сформира екип по слу-чая – ключов социален работник (възпитател), психо-лог, психотерапевт, специалист по социално включване и други специалисти, в зависимост от съдържанието на плана.

Преглед на плана се прави най-малко веднъж на две седмици, а най-добре всяка седмица на специална сре-ща на екипа. Отговорностите за прегледа са на ключо-вия социален работник.

4.5. Близък контакт с детето – ключовият социален работник (ментор) е „външна памет” на детето

Ключовият социален работник (възпитател) подържа непрекъснат контакт с детето и осъществява с него най-малко три лични срещи седмично и най-малко едно излизане с него, според планирания график. През ця-лото време на интензивната подкрепа той е „външна памет”, т.е. подсеща, мотивира, символично придружа-ва детето във всички дейности.

Ключовият социален работник (възпитател) съвмест-но с детето изготвя индивидуален седмичен график на дейностите, в които има задължителен пакет – учи-лище, специализирани програми, терапевтични ате-лиета и пр. и пакет от занимания по интереси, те са по избор като съдържание, но трябва задължително да има такива. Тук се включват ателиета, излизания на


| 39

кино, концерт, пързалка, разходка в планината и пр. с ключовия специалист, друг член на екипа или добро-волец.

4.6. Индикатори за мониторинг на промяната у де-тето:

– промяна в представата на детето за себе си, обогатя-ване на идентичността по позитивен начин – приема себе си като можещ, справящ се; има опори в своята история; има планове за своето бъдеще;

– промяна в отношението към другите – приема под-крепа; подържа връзка по конструктивен начин с про-фесионалисти; приятели, съученици;

– промяна в поведението – изпълнява договорените в личния си план ангажименти; ходи на училище, на училищна подкрепа, професионални курсове; участ-ва в програми за развитие; активен е в организиране на ежедневието, самоорганизира се;

4.7. Екип, за предоставяне на услугите по модела

Екипите включват:

СОЦИАЛНИ РАБОТНИЦИ – Функциите им включват индивидуално социално-педагогическо придружаване и групова работа с деца и семейства.

ПСИХОЛОЗИ – Осъществяват индивидуално консул-тиране и групова работа с деца и семейства

ПСИХОТЕРАПЕВТИ – Осъществяват индивидуална и групова терапевтична дейност с деца и семейства.

ПСИХИАТРИ – Участват в мултидисциплинарния екип около детето, консултират случаите на деца с пси-хиатрични проблеми и техните семейства

ЮРИСТИ – Участват в мултидисциплинарния екип около детето, консултират правно децата и техни-те семейства, придружават детето и семейството в правни процедури

МЕНТОР /ЛИЧЕН НАСТАВНИК/ НА ДЕТЕТО – играе роля-та на външна памет, подкрепя детето за участие-то му в услугата, участва в мултидисциплинарния екип около детето. Ментор на детето може да бъде възпитател от дома, ключов социален работник от ЦОП или доброволец.

4.8. Привличане на семейството

5. Социална услуга „Терапевтични ателиета” Терапевтичните ателиета имат за цел да подкрепят справянето с травматичните преживявания, които по-вечето от юношите в конфликт със закона имат по по-сока на промяна в тяхната представа за себе си, чрез креативност, специфично изразяване и групова кому-никация и взаимодействие. Ателиетата ще се опират на резилианс терапевтичен подход, подход на нартивна

терапия, арт терапия, системен подход.

Предлагаме най-малко три терапевтични ателиета в София и две в Шумен

6. Специализирани услуги за социално включване:6.1. Програма („Вземи и дай”).

Моделът за социално включване е разработен на ба-зата на програмата „Give and Take”43 („Вземи и дай”)., която представихме по-напред в този наръчник като съществуваща европейска практика. Програмата има 4 ключови компонента:

• треньори за обучение – това са специалисти с пе-дагогически профил, които подкрепят обучението на младежите, помагат за тяхното ограмотяване и включване в образованието с цел да завършат съот-ветен клас или етап на образование.

• личностно развитие – осъществяват се дейнос-ти, чрез които се цели да се изградят отношения с младежите и да се подкрепи процеса на личностно развитие. Младежите се включват в индивидуални и групови програми за развитие на умения за общува-не, справяне с гняв, себепредставяне и др.

• менторство за професия – целта е да се подкрепи процеса на включване на младежите в обществения живот чрез трудова дейност. В рамките на програ-мата на младежите се дава възможност да посетят различни организации и места за работа, за да се подкрепи процеса на професионално ориентиране, предпрофесионална подготовка и намиране на ра-бота.

• професионален опит (работа) – целта е младе-жите да развият навици и умения да полагат труд по конкретна професия в период не по-малък от 12 седмици.

Целта на програмата е да окаже подкрепа на младежи, като им подсигури възможности за обучение и умения за професионално развитие. Очакваният резултат в края на програмата за социално включване е младежи-те да придобият умения за включване в обществения живот и професионално ориентиране или реализира-не, т.е. да се насочат към професия или да си намерят работа.

6. 2. Социални услуги за професионално ориентиране, предпрофесионална подготовка и умения за търсене на работа

Целта на услугата е повишаване на готовността за ус-пешно социално включване на децата и младежите във висок риск от поведение в конфликт със закона на те-риторията на град София и град Шумен.

43. Програмата е прилагана от „Инклуд ют“ – Северна Ирландия.


40 |

Услугата представлява индивидуализиран комплекс от дейности като информиране, оценка на връзката меж-ду желания, възможности на младите хора и потреб-ностите на пазара на труда, изработване на индивиду-ален план за професионално развитие, консултиране, посредничество, подкрепа за неговото реализиране, подкрепа и мотивиране за завършване на образова-телна степен. Услугата се провежда съвместно с бюра по труда, работодатели, центрове за професионално ориентиране и обучение, училище, институции и пр.

Продължителност на услугата: 18 месеца

Услугата се провежда в следните направления:

• Сътрудничество с институции;

• Обучение на работодатели и доброволци за прила-гане на услугата;

• Подкрепа на младежите;

6.2.1. Създаване на партньорство с различни инсти-туции:

В началото на услугата, целите, дейностите и екиъга се представят пред Д „БТ”, ЦПО, училища, работодатели и други институции. Договарят се последващи ангажи-менти, очаквания от съответните институции. Добре е да се разпише споразумение.

Работата в това направление е ориентирана към из-граждане на мрежа от работодатели, при които мла-дежите да провеждат стаж за придобиване на умения. За постигане на тази цел се провеждат панаири/work-shops с работодатели, на които младежите и потенци-ални работодатели се срещат. Представят се различни професии, младежите могат да задават конкретни въ-проси, работодателите могат да проведат и интервюта за определена позиция.

6.2.2. Обучение на работодатели и доброволци за прилагане на услугата:

Обучение на работодателите – Работодателите пре-минават специално обучение преди назначаването на младежите на стаж. Обучението е в рамките на 1 ден и целта му е да даде представа на работодателите какви са спецификите в поведението на децата в конфликт със закона и децтаа в риск, как да окажат подкрепа, как да реагират при трудни ситуации. След преминаване на обучението работодателите получават документ – сертификат.

Обучение на доброволци – Доброволците, които под-крепят младежите преминават въвеждащо обучение в рамките на 2 дни. Изясняват се както очакванията на доброволците към ангажимент, така и очакванията към самите доброволци. След преминаване на обучението доброволците получават документ – сертификат.

6.3. Подкрепа на младежите

6.3.1.Подкрепа за самостоятелно живеене, за мла-

дежите на 18 години. Младежите биват подкрепени за намиране на жилище. Когато започнат да живеят самостоятелно доброволците ги подкрепят в органи-зиране на ежедневните дейности. Заедно изготвят бюджет за месеца, договарят плащането на сметките. Ключовият социален работник посещава младежа по предварителна договорка с него. Добре е да поддържа постоянна връзка с младежа, за да знае той, че може да разчита на него. Добре е също да се даде повече самостоятелност на младите хора. От дена страна те трябва да знаят, че винаги има кого да потърсят при нужда от помощ, но в същото време да се избягват непрекъснати посещения и контрол от страна на со-циалния работник, което ще създаде у младите хора усещане за липса на доверие, че ще се справят сами и последваща демотивация. Тук по-съществена роля ще имат доброволците.

6.3.2. Подкрепа за образование – ограмотяване на мла-дежите, мотивиране за завършване на училище, при-добиване на образователна степен, включване в раз-лични форми на обучение на младежите от 14 до 18 и повече години.

В тази дейност активно се включват доброволците.

На основата на изготвената оцена за всеки младеж и детайлен план за подкрепа се предоставят/осъществя-ват различни дейности, които са:

• Придружаване и подкрепа за включване в образо-вание в различни форми: индивидуално обучение, обучение във вечерна форма, дистанционно обуче-ние, /за навършилите 16 години/, курсове за ограмо-тяване, професионално обучение.

• Подкрепа за завършване на образование в група. Тук може да се включи при необходимост и педагог, да се подпомогнат младежите да наваксат училищните пропуски и да придобият образователна степен. 3 пъти в седмицата се организират занятия по 2 часа.

• Индивидуална подкрепа – всеки младеж работи са-мостоятелно и с подкрепата на доброволец по пред-варително разработен седмичен график с конкретни дейности за всеки ден. Определеното време на ден е не по-малко от 2 часа.

За да се постигне ефект продължителността на подкре-пата е не по-малко от 12 месеца.

6.3.3. Професионално ориентиране и подкрепа за про-фесионална реализация – за младежите от 14 до 18 години.

Услугата се реализира в няколко етапа:

• Информиране и подбор на участниците в услугата – през първия месец от предоставяне на услугата:

– преди стартиране на услугата се извършва подбор на участниците по предварително разработени крите-рии.

– сформира се група от младежи – 10 – 12 души.


| 41

– социалните работници правят информационна сре-ща с младежите, на която представят услугата и дей-ностите, включени в нея. Добре е да има разработена Power Point презентация, материали, описващи услу-гата, по възможност филм, който да се представи на младежите.

– индивидуално интервю с участниците – социалните работници се срещат индивидуално с всеки младеж като се провежда полустандартизирано интервю, чи-ято задача е да се запознаят младежите индивидуал-но с възможностите на програмата, да бъдат моти-вирани за участие в нея, да се изяснят очакванията, които младежите имат към програмата, нагласите, знанията и уменията на всеки, желанието за избор на професия. По време на тази среща се прави и догова-ряне с младежа за участие в услугата, което се разпис-ва в индивидуален договор с всеки един.

6.3.4. Програма за професионално ориентиране и придобиване на умения за търсене на работа.

Програма е с продължителност 6 месеца.

Включва:

• Оценка на професионалните умения и мотивация – индивидуално с всеки участник – 1 месец, веднъж седмично, 60 минути.

Оценката включва различни видове общодиагностич-ни тестове, даващи информация за особеностите на личността, нейните силни страни, специфични интере-си и наклонности; тестове за професионална готовност; тестове за изследване на специални способности; те-стове за изследване на потребностно – мотивационна-та сфера.

Оценката се прави от социалния работник и психолог в екип след обсъждане. Резултатите от тестовете се об-работват споделят с младежа. Дават се насоки за бъде-щата му професионална насоченост.

• Включване в групова програма за обучение на уме-ния за търсене на работа – груповата програма е с продължителност 3 седмици, 2 пъти седмично по 90 минути, които се провеждат в точно определен ден и час.

Включва теми като:

– Очаквания за работата;

– Стратегия за намиране на работа;

– Кандидатстване за работа. Подготовка на документи. Автобиография;

– Кандидатстване за работа. Подготовка на документи. Мотивационно писмо;

– Кандидатстване за работа. Подготовка и явяване на интервю с работодател;

– Трудовоправни отношения.

• Запознаване с различни професии – по време на про-веждане на програмата /втората седмица/ се органи-зират за младежите еднодневни work-shops с работо-датели, по време на които те се запознават с различни професии.

• Стаж – за младежите над 16 – 18 години.

По време на реализиране на програмата – трета сед-мица се осигурява за младежите провеждане на стаж на различни места. Стажът е с продължителност до 6 седмици, по една седмица на всяко място. Работодате-лите, при които се провежда стажът са предварително обучени, младежите имат назначен ментор, който под-крепя справянето и адаптацията им.

• Професионална реализация

След приключване на стажа на младежите се осигурява работа на едно от местата, на които е правил стаж. На това място младежът работи 12 седмици като продължа-ва подкрепата на ментора. Социалният работник всяка седмица провежда среща с ментора за обратна връзка и планиране на следващата седмица, както и стъпките за преодоляване на трудности, ако има такива.

6.4. Личностно развитие и развитие на социални уме-ния

Този компонент от програмата за социално включване цели да подкрепи личностното развитие на младежите в конфликт със закона чрез развитие на техните соци-ални умения за общуване, за асертивно поведение, за себеизразяване и себепредставяне, за взимане на ре-шения и за мислене, за предпазване от рисково пове-дение и др. Младежите се включват в индивидуални и групови програми за развитие на умения.

6.4.1. Включване на младежите в програми за лично-стно развитие:

Включването на младежите в програмите за личностно развитие може да бъде по два начина: а)доброволно или б)по предписание.

При доброволното включване детето има възможност да избере програмата/те, в които да се включи. Тези из-брани от него програми влизат в пакета от дейности по интереси, които са част от интервенцията и работата с децата в центъра. В този случай на доброволно участие детето подава заявка до ключовия социален възпита-тел. Участието в програмата се записва в седмичния график с дейности за конкретното дете. Включването на детето в програми за личностно развитие по пред-писание е тогава, когато това е задължителен елемент от изпълнението на възпитателни мерки или наказа-ние. В тези случаи участието в програмата е част от за-дължителния пакет с дейности, които се залагат в сед-мичния график на детето. Включването на младежите в програми по предписание създава предпоставки за липса на съдействие и сътрудничество и е важно да се подходи към детето като към предписан клиент, който може да се окаже и недоброволен.


42 |

6.4.2. Екип за реализиране на програмите:

Необходимо е да има двама социални работници и двама психолози, които са специализирани във воде-не на групови програми и които са на непълен работен ден.

6.4.3. Интензивност на прилагане на програмите:

В зависимост от идентифицираните потребности и ри-скове в индивидуалната оценка на всяко отделно дете ще се прецени интензивността на участие в групови програми и ще се изработи индивидуален график за включване в програмите. При висок риск може да се наложи ежедневно включване на детето в програми. При среден риск – два или три пъти в седмицата, а при нисък риск – един път седмично.

6.4.4. Принципи на участие в програмите:

а) Подготовка за провеждане на програмата

Този принцип изисква преди да се влезе в групова ра-бота всеки от участниците да премине през подготовка за участие в програмата. За различните програми под-готовката може да е специфична, но най-общо тя се състои в следното:

• Индивидуална среща за мотивиранеС всеки участник в групата трябва да се проведе инди-видуално интервю относно желанието и готовността му да се включи в курса за формиране на социални уме-ния. Това повишава чувствителността на участниците към последващото обучение. Когато се установи, че участниците имат ниска мотивация , може да се нало-жи да се проведат повече от една среща и да се прило-жат техниките за договаряне при работа с недоброво-лен клиент.

• Индивидуална оценка на всеки от участниците

Преди провеждане на специализираните програми за обучение в социални умения трябва да се извър-ши индивидуална оценка на всеки от участниците, за да се определи степента на социалните умения, които притежава и които трябва да се формират или разви-ят. При оценяването се препоръчва да се използват въпросници за оценка на социалните умения на мла-дежите не само от самите младежи, но и от родители, учители, възпитатели или други значими за обучае-мия личности.

• Споделяне на оценката с всеки от участниците

Преди да се започне груповата работа е добре да се отдели време и да се сподели оценката с всеки от участниците. Това е техника, от една страна, за на-маляване на субективизма на оценката и от друга, за повишаване мотивацията на участника да приема помощ и промяна в процеса на работа, да се съгласи за основните нужди от промяна и за целта на предсто-ящата работа.

б) Договаряне на участието при деца с ниска моти-вация

Тъй като се предполага, че по-голямата част от мла-дежите, включени в груповите програми, ще се не-доброволни клиенти, задължително се провеждат срещи за договаряне на участието в програмите с всеки отделен участник. Договарянето е подход, кой-то помага да се намалят съпротивите и да се повиши личната мотивация за участие. Договарянето остава непрекъснат процес при работата с младежи, право-нарушители.

6.4.5. Брой на участниците в програмите:

В програмите се работи основно в малки групи от 6-8 до 10-12 участника като всяка отделна програма има свое изискване за броя на участниците в нея.

6.4.6. Съдържание на програмите:

Първата група програми са насочени към развитие на социалните умения за общуване.

• Програма „Базови социални умения” – Тази програ-ма е предназначена за младежи от 12-14 до 17-18 годишна възраст, при които се забелязват (оценени са) дефицити в някои от базовите социални умения. Тези умения са основни за научаване и овладяване на по-сложни социални умения и за разширяване на социалната компетентност на младежите и от друга страна, са нужни за справяне с конкретните житейски задачи за възрастта им. Програмата е разработена на основата на модела на Арнолд Голдщайн и е пред-назначена за групова работа с младежи с проблемно поведение като се препоръчва съставът на групата да е от 6 до 8 човека максимум.

• Програма ,,Комуникативни социални умения” – това е тренингова програма за надграждащи социални умения. Предназначена е за юноши с асоциално поведение на възраст между 12-18 г. Има за цел да подобри комуникативните им способности, които да допринесат за по-адекватни междуличностни взаи-моотношения и включване в обществото. Разработе-на е на основата на модела за преподаване на соци-ални умения на Арнолд Голдщайн.

• Програма за развитие на уменията за асертив-но поведение – тази програма цели да се развият и подобрят уменията за асертивно поведение (ефек-тивно общуване, справяне с емоциите, защита на правата без нарушаване правата на другите и т.н.). Предназначена е за младежи 14-18 годишни.

• Програма за справяне с житейски проблеми, чрез промяна в мисленето у младежи правонарушители. Целта е да се развият уменията за мислене и за ре-шаване на житейски проблеми като се усвоят нови когнитивни умения и алтернативни решения. Про-грама е подходяща за младежи от 14 до 18 г.


| 43

Втората група програми са насочени към изграждане на умения за предпазване от рисково поведение и на-силие

• Програма „По-добре да поговорим” – програмата цели да повиши уменията на децата да разпозна-ват физическо, сексуално и емоционално насилие и тормоз между връстници и между дете – възрастен, както и да повиши тяхната компетентност в между-личностните отношения. Програмата е подходяща за деца от 12-18 г., при които има висок риск от извърш-ване на насилие над тях или въвличане в рисково поведение.

• Други програми

6.5. Програми за родители и близки на детето, с рес-торативен характер, за работа между жертвата и из-вършителя

• Програма за работа с родителите на деца в кон-фликт със закона – Програмата за работа с родители е интензивна помощ в техните домове или в центъра и се базира на модела за социалната компетентност и системния подход. Чрез нейното прилагане се цели да се разшири компетентността на родителите и де-цата за справяне с проблемното поведение. Про-грамата също така цели и подкрепа на позитивното мислене на родителите и младежите в справянето им със задачите на развитието на младежите. Под-ходяща е за родители с деца от 12 до 18 г. в конфликт със закона.

• Семейно груповата конференция (СГК) – тази про-грама е подходяща за работа с млади правонару-шители. Програмата помага и дава възможност на правонарушителя да осъзнае отговорността, като се изправи пред резултатите от действията си и пред пострадалия (жертвата); дава възможност подкрепа-та на семейството и специалистите да се насочи към рисковите фактори, свързани с криминалното пове-дение на правонарушителя; също така в по-голяма степен ангажиран и внушава отговорност на члено-вете на семейството към плана за работа с правона-рушителя.

• Медиация между жертвата и извършителя – тази програма дава възможност правонарушителят да се извини на жертвата след срещата с нея. За жертвата чрез програмата се дава възможност да разкаже ис-торията си, да разкрие трудностите, да сподели чув-ствата си и да получи съчувствие, както и възможност за удовлетворение като участва в реинтеграцията на правонарушителя.

• Програма „Как да помогна на себе си като се гри-жа за другите” – програмата е предназначена за юноши от 13 до 18 годишна възраст, на които е наложена възпитателна мярка по ЗБППМН „Об-ществено полезен труд”. Дейностите, предвиде-ни в програмата са свързани с полагане на грижи

за уязвими групи деца: деца, които се отглеждат в специализирани институции, деца с увреждания. Програмата е подходяща за млади хора, които имат ресурси да променят поведението и самооценката си; имат чувство за самосъхранение, не изпитват удоволствие да нараняват хора и животни, както да нараняват себе си, имат ясно разбиране за извър-шените от тях противообществени прояви и личната си отговорност.

7. Критерии за оценка на моделаНа индивидуално ниво (критерии за резилианс)

• способност за социализация и установяване на хар-монични взаимоотношения с връстниците,

• способност за справяне с училище и овладяване на професия,

• способност да се конструира в юношеството без се-риозни прояви на тревожност и чувство на вина или други поведенчески симптоми,

• способност като възрастен да влезе в родителството без повторение на травматичния модел, преживян в детството и като възрастен да успее да конструира своя живот с друг, по един задоволителен в сексуа-лен план начин.

На ниво общност :

• достъп до услугите, многообразие на насочвания

• участие на децата

• мултиниституционален и мултидисциплинарен под-ход между структури от наказателното правосъдие и системата за закрила и работа с деца в риск;

• интегриран подход и работа по случай

Моделът е разработен от екип:доц. д-р Нели Петрова-Димитрова и д-р Надя Стойкова


44 |

Специа изирана социа на ус уга за ноши и де ой и ъ исо рис от

социа но из ч ане

1. Защо е необходима такава услуга?Има много изследвания, които показват връзката меж-ду афективен дефицит в ранното детство, т.е. неудо-влетворяване на емоционалните потребности от при-емане, от човешка връзка, в резултат на изоставяне, отхвърляне, неглижиране или насилие в родното се-мейство и много сериозни поведенчески трудности в периода на юношеството. Знаем, че има юноши, които преминават този труден период на порастване и съз-ряване, по един твърде притеснителен начин. Става дума за прояви на псевдоавтономност, които включ-ват статусни нарушения като бягства от дома, скитни-чество, употреба на упойващи вещества; деструктивни поведения като автоагресия, самонараняване, опити за самоубийство и поведения в конфликт със закона. Тези прояви са по-скоро симптоми на формиране на идентичност, основана на непреживени травматични събития от ранното детство, преди всичко изоставяне, отхвърляне, неприемане, насилие от страна на родно-то семейството.

Защо определяме това поведение като ви-соко рисково?На първо място е характерът на проблемите, характе-рът на поведение, което застрашава техния живот и здраве по един явен начин. И при деструктивните пове-дения, и при поведението в конфликт със закона, става дума за проблеми, последиците от които застрашават здравето и живота на тези младежи, а в някои случаи и на други хора.

На второ място високият риск се определя и от ком-плексността и многообразието на проблемите. При юношите, които имат деструктивни поведения и по-ведение в конфликт със закона, се наблюдава широка палитра от проблеми – често имаме и автоагресивно поведение, и агресивно и поведения в конфликт със закона. Те често са съчетани с психични проблеми, от-падане от училище, базисни проблеми на неравенство и бедност.

На трето място, високият риск се определя от бър-зата промяна и задълбочаване на проблемите в периода на пубертета и юношеството. Често про-

фесионалистите споделят, че сякаш вървят след съ-битията. Юношеството е период на бързи промени, които в благоприятния случай водят до съзряване и порастване. При децата с емоционален дефицит ся-каш имаме обратен процес – на бърз и цялостен ре-грес или по-скоро на твърде бърза идентификация с „изхвърлен обект”.

Случаят Симеон, на 14 г., настанен в СПИ

Симеон започна да разказва детските си спомени с думите: „Прескачах от Дом в Дом”. Веднага след това изречение каза: „Тук съм от 2 години и 3 месе-ца”. Той не можеше да си спомни нищо от детството си или просто не му се говореше за това. При покана да си спомни нещо хубаво, което е останало в съзна-нието му, той говори само за това, че майка му го е изоставила, че непрекъснато е „влачен” по домове-те и на свой ред ме попита: „Кажете как да ви кажа нещо хубаво, като няма такова”. Преместван е от дом във дом, има проблеми в училище, по данни от досието е настанен поради проблемно поведение – счупване на прозорец и просия. Няма данни за извърш-ване на престъпление.

Случаят Стефан, на 16 г., трайно отпадане от училище, съмнение за просия и проституция

Детето е от неизвестен баща, изоставен от май-ката на тримесечна възраст, живял в различни ин-ституции след това. Майката има ново семейство и не желае да го вижда. Момчето преживявана сек-суално насилие в дома на 8-9 годишна възраст. Учи в помощно училище, след завършване на осми клас е изключван от всички училища и на 15 годишна въз-раст отказва да ходи на училище и отпада от об-разователната система. Не е ясно доколко изоста-ването е от емоционалните лишения или от друг характер, както поради неясна диагноза, така и поради отказ за нов лекарски прегледи и актуализи-ране на диагнозата. Има трудности във връзките с връстниците, които го изолират, малтретират психически, понякога и физически, поради неясна сексуална идентификация, лоша лична хигиена и пр. Става част от група на по-големи деца, които са в ситуация на аутсайдери, обединени от множе-ство проблеми като отпадане от училище, кражби, просия, съмнения за проституция. Има съмнения за проституиране и просия. Отхвърля всички правила от страна на възрастните. Основният му механи-зъм за връзка с другия е манипулация за привлича-не на внимание Той самият е жертва на такава.. Чрез този механизъм въвлича по-малки деца, които заплашва и закриля едновременно, възпроизвежда групата на „отхвърлените”, в която вече има друга роля. Развива мания да се представя за журналист, който спасява децата и тя запълва цялото му еже-дневие. Рискът от цялостно социално изключване е висок.


| 45

Случаят Стоян, прояви на изолация и риск от агресия

Момче на 16 г., живее само с баща си. Майката ги е напуснала, когато Стоян е на 2 години. В начало-то за него са се грижили баба му и дядо му в друг град, но когато започват трудности в училище, още в първите класове, баща му го взима при себе си и налага спрямо него свръх дисциплиниращо на-казващо поведение, лишено от емоции и споделяне. Подобна е била и атмосферата на отглеждане при родителите на бащата. Момчето е странно, няма приятели, интересува се от компютърни игри. Бяга от вкъщи. Открадва пистолета на баща си и ходи с него в училище. Облича се с дрехи, напомнящи войник.

Случаят Габриела, на 14 г., живее в дом от бебешка възраст, прояви на автоагресия.

Учи в 7-ми клас .Може да чете и пише, има познания, макар и не на нивото на класа, в който е записана. Няма приятели извън дома. В дома има история на малтретиране от по-големи момичета. Първите прояви на статусни нарушения се забелязват на 12 – годишна възраст, когато започват бягствата от училище, но сякаш нещата изглеждат овладени след преместване в друго училище, по нейно жела-ние. В началото сякаш има промяна, но непосеща-ването на училище се появява отново и бързо се за-дълбочава. За няколко месеца тя отпада от учили-ще, привлечена е от по-голямо момиче и се включва с в групата на „отхвърлените”. Докато професио-налистите я третират като жертва и обмислят как да се намесят.

Интензивната социално – педагогическа подкрепа е един възможен отговор на потребностите на тази група млади хора, при които, като цялостна последица, рис-кът от социално изключване е висок.

2. Социално-педагогическата подкрепа е професионална намеса, изискваща компе-тентен екип Сложността, комплексността и интензитета на пробле-мите на юношите, които са преживели травматични събития, изискват висок професионализъм у хората, които работят с тях.

На първо място става за дума за необходимост от специализирана подготовка на специалистите от т.н. помагащи професии. Тук са психолозите, социалните работници, възпитателите, професионалните прием-ни родители и всички работещи в услуги от резиден-тен тип, т.е. и помощният персонал. Те все още не са подготвени да работят с общ професионален език, по-знания и нагласи.

Интерпретациите и хипотезите са от регистъра на еже-дневието, няма нужда да си специалист, за да даваш подобни обяснения. Изследването на персонал в СПИ показа, че отсъства идея за връзка между работата на специалистите (възпитатели, социални работници, психолози, полицаи) и продължаващото проблемно поведение при децата. То се адресира към самите деца, техните семейства, социалната ситуация и пр. Тази нагласа идва от тяхната реална професионална безпомощност, която пък е резултат от обучението и подготовката им.

На следващо място от обучение и специализирана под-готовка се нуждаят педагогическите кадри, т.е. кадри-те от системата на образованието. Те също обвързват проблемите на децата с всичко друго, но не и с необхо-димост от промяна в преподаването, отношението към децата изобщо и в частност към децата в риск. Техният педагогически капацитет не им позволява да осмислят необходимостта от цялостно обръщане на образова-телната система от центрирана в себе си към центри-рана към детето. Приемат отпадането от училище едва ли не като личен избор, за който училището не носи отговорност и нищо не може да направи.

Специфична е ролята на възпитателите, които от пе-дагогически специалисти се превръщат в социални пе-дагози, т.е. специалисти по промяната в личността на хора със социални проблеми. Именно те би трябвало да бъдат ядрото на екипа около детето. Това обаче оз-начава изцяло нов подход в тяхната подготовка и нови стандарти за компетенции, които да впишат професия-та в сферата на социалната работа и да я „отпишат” от учителската професия.

От обучение се нуждаят и всички останали професио-налисти от правораздавателната система като поли-цаи, прокурори, съдии. За тях е важно да осмислят зна-чението на принципа за най-добрия интерес на детето, както и необходимостта от съвместна, мултидисципли-нарна и мултииситуционална работа.

3. Интензивната социално-педагогическа подкрепа е методика, основана на ценно-стите, принципите, етиката на съвременната социална работаДействащата т.н. система за превенция и реакция на детското поведение във висок риск, го разпознава като нарушение, което следва да се отстрани с наказващо-възпитателни мерки. Както показа наше изследване44 „трудностите в системата за превенция на детското поведение в конфликт със закона се разбират само като отсъствие на обхванати полета, преди всичко на-казанието на родителите. ….При всички специалисти в системата преобладава (ако не е и единствен) житей-ския подход към децата в конфликт със закона, който

44. Виж „Анализ на ситуацията в областите Сливен и Ямбол”, публикуван в тази книга


46 |

се характеризира с недоверие към децата и способ-ностите им за промяна, с нравоучителност и порица-ние, уповаване на санкциите и наказанията, прехвър-ляне на неуспехите към децата и техните семейства или към другите институции и обществото като цяло и прочие”. С други думи действащият в момента ар-сенал от „възпитателни средства” включва забележка, мъмрене, беседа,”сплашване”, санкции и мерки т.е. , средства от авторитарната педагогика, основана на отношения на власт и подчинение, на послушание. Ако тази педагогика има „добри резултати” при деца-та от по-ниските възрасти, в пубертета и юношеството тя търпи провал.

Необходимостта от нова методология означава най-малко:

• навлизане на работа по случай и управление на слу-чай;

• въвеждане на групови специализирани програми;

• концептуализиране на работата и минимален общ професионален консенсус около идеологията и сми-съла на работа

• интегриран поход към детето, т. е. базиран на ця-лостна оценка и съдържащ всички необходими на детето интервенции.

• овластяване и участие на младите хора и техните близки в услугата.

Интензивната социално-педагогическа подкрепа и придружаване е един възможен отговор на тази не-обходимост. Тя е интензивна в отговор на нуждите на детето, произтичащи от високия риск за него. Тя е педа-гогическа, защото преимуществено обхваща социално-възпитателни, психо-социални и обучителни дейности, насочени към деца в периода на тяхното юношество. С други думи тя е едно специализирано, високо профе-сионално „детеводство”45, което предполага отноше-ние и връзка, базирани на познания от съвременната психология и науки за възпитанието.

Тя е социална, защото се основава на ценностите, принципите, методите на социалната работа с уязвими хора, и в този смисъл е придружаване, доколкото съ-провожда човека в усилията му да промени живота си към по-добър, за което преди това му е вдъхнала кураж и доверие в себе си и в другите.

Материалът е разработен отдоц. д-р Нели Петрова-Димитрова

45. Предполагаемото значение на думата педагогика в древногръцкия език


| 47

Оцен а на деца ъ исо рис ато одещ

етап при интензи ната социа но-педагогиче-с ата под репа и придру а ане

1. Основни стъпки в етапа на оценкаИнтензивната социално- педагогическа подкрепа и придружаване на юноши във висок риск е индивиду-ализирана интензивна подкрепа, която обхваща някол-ко основните етапи на всяка работа по случай, но във всеки от тях има специфика. Целта на етапа на запо-знаване и контакт с юношата е да се достигне до договор за съвместна работа, включително цялостно проучване и оценка. Повечето юноши са т.н. недобро-волни клиенти – не приемат, че имат проблем, не тър-сят помощ, декларират поведението като поведение на личен избор, не говорят, не проявяват респект към хората, които им предлагат помощ, често променят действията си, непостоянни са.

А. Заявка за работа – кой иска помощ?

Обикновено заявката идва от социални служби или други институции като сигнал за сериозен проблем. Обикновено става дума за недоброволен предписан клиент, който често не смята, че има проблем и че се нуждае от помощ.

Водещият случая, т.е. органът който „предписва” рабо-тата е или ОЗД/ДСП или органите от системата на пра-восъдие за деца. За съжаление системата за закрила все още среща твърде големи трудности да прилага ис-тински мултидисциплинарен и мултиинституционален подход и да обедини всички актьори по интензивен и едновременно с това системен и задълбочен начин. Що се отнася до системата за правосъдие за деца, тя в по-голямата част от случаите няма такива „водещ случая”, а в тези, в които има, те не са развили компетенции да го правят. Това е ключовата причина тази дейност да е по-скоро неуспешна за по-голямата част от случаите на деца в пубертета и юноши във висок риск.

Б. Спешна оценка на риска и спешна интервенция.

Тя би трябвало да се прави от органа, управляващ слу-чая и по този начин да насочи младия човек за интен-зивна подкрепа. Бързото предварително проучване обикновено е фокусирано върху риска и обхваща про-

учване на проявите и степента на развитие на поведе-нието в отклонение. Наличието на данни за история на прояви, системност на тези прояви, ескалация в сериозността им, е основание да се изведе хипотезата, че съществува висок риск и да се стартира проучване на случая за изготвяне на специализирана оценка. В оп-ределени случаи то може да е съпроводено с кризисна психологическа интервенция.

При наличие на симптоми на стрес, кризисна ситуация, е необходима спешна интервенция, спешни мерки за задържане или за закрила.

В този етап се договаря и проучването на историята на детето, на семейната му ситуация, както и на ак-туалната му ситуация. Интензивността на работата налага и на практика приемане на проучването като непрекъснат процес, характеристика на целия период на подкрепа. В този смисъл тук може да се приложи бързо проучване и едновременно с него планиране на началната професионална рамка, ако е необходимо също – на кризисна интервенция, насочена към овла-дяване на ситуацията. В. Специфика на специализираната оценка

Проучването включва всички зони и подходи от общо-то проучване на случая, т.е проучване на личността на юношата, историята на живота му, на актуалната соци-ална ситуация в семейството, в училище, приятелите, на проблемите46 и пр. Проучването на случаи на деца във висок риск трябва да е насочено изключително към откриване на ресурси, мечти и желания. Задъл-баването в проблема не може да осигури бързината на действията и най-вече не би могло да мотивира за промяна.

Още по време на проучването е важно да се договаря всяка стъпка и да се търси мотивация за промяна, която да е в основата на договора за съвместна работа.

Възможен инструмент за работа е мотивационното ин-тервюиране.

Разгледани в контекста на набора от значими отхвърля-ния и провали в принадлежността, деструктивните по-ведения имат характер на симптоми. Деструктивните поведения, от регистъра на самонаранявания, суицид-ни опити, съпроводени от манипулативно, понякога съблазняващо, понякога агресивно и насилствено по-ведение, са симптоми на страданието от депривация-та на човешките потребности в най- важните етапи на развитие на човека.

Важният въпрос тук е какво ни „казват” юношите с тези поведения? Това е ключовият въпрос в оценката и на него не може да се отговори без сериозно прочуване на индивидуалния случай и хипотеза през познанията за възрастта, за историята на живота, за депривираните потребности и възможните последици.

46. Виж Петрова, Н., Стойкова, Н. Ръководство за оценка на деца в конфликт със закона, ИСДП 2012 г.


48 |

Разбирането на „личното значение” на проявите на юношите е изключително труден процес, изискващ много познания, капацитет за ползване на знанията и формирана професионална етика. Една от големите трудности произтича от наличието на личен смисъл на симптома, което може да се открие през една продъл-жителна връзка и подкрепа на детето.

Личното „значение” би могло да бъде:

Не мога да изкажа с думи болката и безпокойство-то, които изпитвам..

Аз съм такъв, какъвто искате да бъда…

Искам да бъда наказан, защото съм лош..

Ако не ми обръщате внимание когато съм добър, ще ми обърнете когато съм лош..

Вие сте лоши, аз съм лош..

Аз съм добър, вие сте лоши….47

По-добре да съм крадец, така все пак си някой, не никой…

Горкият аз…обстоятелствата са виновни, ако не бяха…

Ако съм важен за теб, докога ще ме изтърпиш?...

Под лично значение разбирам равновесието, намаля-ването на болката, което носи актът на престъпление, както е в много от посочените случаи, когато той сякаш запълва празноти в детето. Понякога се стига до изпит-ване на удоволствие от това, как „нямам друг избор, как обстоятелствата са толкова тежки, животът ми е толкова нещастен, че не ми остава друго”.

Личният смисъл също би могъл да е в неприемане на социалното неравенство, бедността и мизерията, в приемане на престъплението като „това ми се полага”. Някои от децата са напълно социализирани по отноше-ние на своята общност, за тях престъплението е начин за оцеляване. Усещането за изключеност има не само вътрешно психични основания, то е резултат от соци-алните връзки и позиции, от социалните роли, които младежът и близките му имат.

При юношите във висок риск често имаме прояви от всяка от групите симптоми, т.е. и виктимно поведение, и суицидни опити и агресия, и рисково сексуално пове-дение, и поведение в конфликт със закона, и употреба на упойващи вещества. Именно наличието на такава палитра от поведения прави рискът особено висок.

2. Методи за проучване в етапа на оценка с юноши във висок риск В проучването на случая и цялостната работа с юноши-те във висок риск е тяхното мотивиране за участие и съ-трудничество, което е специфично, тъй като в повечето случаи те не са готови да сътрудничат. Едновременно

47. Харис, Т. Аз съм добър – ти си добър, София

с това високият риск налага спешност на намесите. Ето защо особеностите на методиката на проучването са мотивационното интервюиране и интегрирания харак-тер на проучването.

2.1. Мотивиране на юноши във висок риск като недо-броволни клиенти

Обикновено за младежите във висок риск е харак-терно, че са приели страданието и сякаш са изгубили надежда за промяна, което ги прави недоброволни клиенти. В този смисъл е необходимас някои допъл-нителна работа, за да се осигури тяхното участие, или с други- заявката отвън да постигне заявка и от самия младеж. Мотивационното интервюиране се базира на все пак съществуващата амбивалентност на чувствата, т.е. на страданието и на надеждата за промяна. Обик-новено те не се проявяват и често се маскират като съ-протива и нежелание.

Мотивационният подход се основава на разбирането, че промяната е част от живота, тя е нещо естествено, че промяната се влияе от взаимодействието между хо-рата, изразяването на съпричастност е средство за по-стигане на промяна и че хората, които казват, че са мо-тивирани за промяна, най-често наистина се променят.

А. Мотивационното интервюиране е всъщност догова-ряне с младежа за неговите ползи, в личностен сми-съл, да участва в процеса на подкрепа и на помагане. Центрирането е към личността на детето, не към про-блема. Като допълнителен лост за мотивация служат последиците, които са два вида – върху личността и бъдещето му и пряко върху живота му в настоящия мо-мент. Именно законът би следвало да подаде граници-те и преките последици от тяхното прекрачване за мла-дия човек. Мотивирането се изразява в информиране, осмисляне на недостатъците от настоящата ситуация и изразяване на надежда, че промяната е възможна.

Б. Ключово за постигането на договаряне е доверието и автентичността на помагащия професионалист и младия човек, което не се постига лесно, изисква наистина една нагласа за автентична афективност из-разяваща загриженост у специалиста, не преиграване или заплашване. Изключително важно е да сме честни с децата. Манипулирането често ни се вижда добър подход, който „оправдава целите”, и понякога наисти-на има бърз ефект, но обикновено той е кратък и може да има по-скоро негативни последици върху личността на юношата.

Случай от практиката на супервизияСоциален работник споделя за трудностите си да мотивира дете на 12 г., живеещо в специализирана институция, да ходи на училище. „За да накарам К. да тръгне на училище представих нещата така, че сякаш аз ще имам проблеми в работата, ако той не ходи на училище. Това подейства и аз се зарадвах, ко-


| 49

гато се опитах втори път да приложа подобен аргу-мент, той се разсърди и още по-яростно се съпроти-вляваше.”

Психолог споделя за дете С. на 16 г. „За да го накарам да отиде на лекар, трябваше да стигна до там, да го сплаша, че ако не отиде ще се развие такава болест, че може да му отрежат ръката. Слава богу отиде, но се чувствам толкова безпомощна, че той е ста-нал жертва на такава манипулация от хора, които го използват и ние нищо не можем да направим”.

В. Приемане на провокациите, отказите, неспазване на договорените ангажименти с добронамерена неу-трална критичност и загриженост

Тази способност на помагащите е ключова и изключи-телно трудна. Тя изисква способност да не обвиняваш нито себе си, нито юношата за тези пробвания, бяг-ства от рамката, нарушения и пр.

Г. Мотивирането е и придружаване в промяната. Мо-тивационното интервюиране е процес, който съпътства не само проучването и оценката, често се налага да продължи през цялото време на интензивната соци-ално-педагогическа подкрепа. Характерът и многоо-бразието на проблемите правят процеса на промяна противоречив – има стъпка напред, но често след мал-кия успех има връщане назад, понякога и сякаш още по-назад. Важно е подкрепата да е постоянна, да не се отказваме и да вдъхваме увереност и надежда, че про-мяната е възможна. В този контекст промяната назад, не бива да се приема като пълен провал, а като нещо, което показва, че това е труден процес. С други думи стъпките назад не бива да се омаловажават, но е добре да се отчитат не като край, а като понякога неизбежна част от пътя.

2.2. Методи на проучване позволяващи интегрира-на оценка

Освен традиционните методи на проучване като интер-вюиране и наблюдение на младежите, техните близки, психологическите оценки, анализа на ситуацията око-ло детето, много важно е да се осигури информация от другите институции за характера на поведенията, което може да се получи чрез медицински и психиатрични изследвания, както и чрез полицейски разследвания. По този начин оценката може да бъде обща основа за набор от междуинституционални интервенции.

3. Изграждане на мултиинституционален екип, обединяващ представители на помага-щи институции и на институции от правора-здавателната системаПри идентифициран висок риск за живота, здравето и добруването на едно дете е необходима спешна меж-дуинституционална реакция. Водеща характеристика на интензивността на интервенциите е техният мулти-

институционален характер, с обединените усилия на институции за подкрепа, закрила и правосъдие. Висо-кият риск и трудната мотивация за промяна на самите младежите, изисква едновременно, интензивно пред-лагане на подкрепа в ясни рамки и граници.

3.1. Изработване на индивидуален проект на детето, който обединява мерки за подкрепа с мерки за поста-вяне на граници

Този проект се изработва заедно с детето и има за зада-ча да осигури неговото участие в постепенното структу-риране на една осмислена рамка на живот на младежа.

Целите на проекта би трябвало да са цели на младежа, произлезли от неговите желания и мечти. Трудностите, свързани с проектирането в бъдеще, са трудности със намирането на смисъл в живота. Ето защо понякога този индивидуален проект може да стартира и с по-конкретни цели, идващи отвън, например от правосъд-ната система – да не вляза в затвора, да не попадна в трафик и пр., но те на първо място трябва да са от полза за младежа и на второ, би трябвало да търсим възмож-ности за разширяване на кръгозора, за по-дългосрочно планиране.

Възможностите за участие в планирането и избор на дейности и отговорности развиват личната автономия, включваща както избор, така и отговорност за избора.

Участието на представители на „закона” има изключи-телно значение за ефективността на проекта. При слу-чаите на висок риск от злоупотреба с юношите те могат бъдат един от гарантите за закрила на децата, дори ко-гато те заявяват, че нямат нужда от такава. При случаи на юноши с прояви на конфликт със закона участието на полицаи, съд, прокуратура, пробационни служители позволява границата и рамките, поставени от закона да бъдат осмислени, разбрани и приети. Това изисква учас-тие на хора от правораздавателната система, което зачи-та правата и достойнството на младежите, а не е друга форма на злоупотреба с тях. Зачитането на правата оз-начава информиране за тях, съблюдаване и придружа-ване на младежа при участието му в правни процедури. Ясните рамки и граници на първо място са функция на помагащите специалистите в рамките на мерките за за-крила и подкрепа. Този изисква прилагане на общи пос-лания и действия на целия екип, на общи правила и из-исквания; капацитет на помагащите да поставят граници добронамерено, категорично и устойчиво; капацитет да предефинират провокативното поведение като проява на трудности, на страх, на страдание.

3.2. Интензивен преглед на реализиране на индиви-дуалния проект

Важно е да се осигури интензивен преглед на реали-зирането на проекта веднъж или два пъти седмично, като тази интензивност може да се променя в зависи-мост от промените, които настъпват у детето и в ситу-ацията му.


50 |

Самоорганизирането като резултат, първоначално из-исква въвеждане на ясна рамка от дейности и подкре-па за изпълнението им. Важно е също да бъде осигу-рено интензивно придружаване, наличие на ключов специалист, който да бъде нещо като „жива памет на детето”, по израза на наши италиански колеги.

Важно е стимулиране на отговорността и поемането на ангажименти от страна на самия юноша.

3.3. Приключване на интензивната социално-педа-гогическа подкрепа

Приключването на случая е по решение на органа упра-вляващ случая, поради постигане на целите на работа-та, поради изтичане на периода на мерки или наказа-ния, навършване на пълнолетие и пр.

В този етап е важно да се подготви раздялата и да се ак-тивизират опорите в личността на младежа и в негово-то обкръжение. Част от връзките могат да продължат като проява на човешки отношения, или промяна на ролята на младия човек, например поемане на функ-ции на помощник, съветник, доброволец.

Материалът е разработен отдоц. д-р Нели Петрова-Димитрова


| 51

Интер енции при ноши ъ исо

рис

Интервенцията на ниво директна работа с юноши във висок риск предполага прилагане на интегриран под-ход, т.е. заедно и с обща цел на мерки и дейности за закрила, на мерки и дейности за възстановяване и на мерки и дейности за гарантиране на приятелско към детето правосъдие, независимо дали е в роля на жерт-ва, свидетел или извършител.

Интервенцията при юноши във висок риск предполага мултидисциплинарен и мултиинстуционален подход. Високият риск изисква екип около случая, който да има различни роли и правомощия. Много е важно екипът да е в състояние да осигури „доброто отноше-ние”, а именно любов и закон, т.е. да може да вклю-чи всички необходими мерки за подкрепа, закрила и поставяне на граници, на структура. При юношите във висок риск нито една от мерките самостоятелно не би проработила.

Интервенцията при млади хора във висок риск пред-полага висока интензивност в работата на целия екип по случая.

Интензивната социално-педагогическа подкрепа и придружаване е комплекс от професионални дейнос-ти, реализирани в социалната индивидуална работа с юноши и девойки, които преживяват последици от социални проблеми и е идентифициран висок риск от социално изключване, злоупотреба. Социалните про-блеми биха могли да бъдат от крайна бедност и негли-жиране на потребностите на децата, до изоставяне и насилие. Обикновено последиците при тинейджърите са свързани с травматични преживявания, с трудности в ученето, общуването с връстниците, с възрастните, поведенчески трудности, прояви на проституция, про-сия, прояви в конфликт със закона.

Интензивната социално-педагогическа подкрепа е ин-дивидуален пакет от интервенции като училищна под-крепа, психологическо консултиране, медиация, ме-диирани срещи, ателиета, психотерапевтични намеси, програми за социални умения, социално учене, про-фесионално ориентиране, професионално обучение, в зависимост от нуждите и риска. При работа с юноши в конфликт със закона едновременно се прилагат и огра-ничителни мерки от правосъдието.

Интензивната социално-педагогическа подкрепа е ключов метод на социално-педагогическата интер-венция. Той описва именно спецификата на търсената промяна в личността на детето и неговото най-близко обкръжение, която би могла да е резултат от връзката

и намесите на ключовия специалист заедно с екипа около случая.

1. Цели и задачи на интензивната социално-педагогическа подкрепа Социално-възпитателното придружаване има за цел да осигури устойчива, добронамерена, центрирана към ресурсите, професионална рамка за личностното конструиране на юношата, капацитетът му за връзка с другите, за развитие на автономия, благоприятстваща успешното му социално включване.

Успешното личностно конструиране, развит капацитет за връзка и автономия означава:

• приемане на своята история – осмисляне, промяна на погледа към нея, съхраняване на опорите;

• приемане на себе си като субект на живота си – иден-тичност, нови роли, проектиране, планиране на бъ-дещето, реализация;

• приемане на другите – способност да изгражда удо-влетворяващи го връзки, да поставя и респектира граници, да проявява емпатия, алтруизъм ;

• готовност за самостоятелен живот – социални и жи-тейски умения да функционира в рамките на соци-алния живот, способност да прави избори, да поема отговорност за себе си и своето поведение, асертив-ност.

Тук няма да бъдат описани всички групи интервенции, а само най-съществентаа част от тях.

Това, което е специфично при юношите във висок риск, са терапевтично ориентираните интервенции, т.е. базираните на резилианс подхода дейности, насочени към подкрепа на осмислянето на ситуацията и промяна в идентичността на детето.

1.2. Необходимост от екип, който има обща концеп-ция за помагане

Резилианс подходът, като професионален подход би работил, ако той е обединяваща концепция на екипа около младия човек.

Резилиансът подходът, т.н. резилианс терапия се опи-ра на устойчивостта на младежа, на неговите ресурси, които са му позволили да преживее и да оживее въ-преки травмите. Нещо повече справянето с травмите прави човека по-силен, по устойчив. Този подход се предлага като подходящ за концептуализиране на ин-тензивната социално-педагогическа подкрепа и при-дружаване поради:

• адекватността му към юноши във висок риск. Този подход се опитва да осигури познания и подходи, за да се стимулира феноменът резилианс у хората. Тези познания и подходи се основават на човешките от-


52 |

ношения. Юношеството е „последна възможност” на човешките отношения да допринесат за промяна в идентичността на младежа, в неговата представа за себе си.

• Резилианс подходът отваря пространство на подхо-ди, методи и форми от цялото богатство на човешко-то познание, като ги обединява около едно доверие във възможностите на човека да твори живота си.

• Идеите на резилианс подхода са разбираеми, сами по себе си имат мулитдисциплинарен характер и мо-гат да бъдат в основата на общо разбиране и смисъл на интервенциите на един мултиниституционален екип от специалисти.

Ето някои водещи опори за този екип, които биха могли да ориентират съвместната му работа.

Резилианс екипът е професионален екип от социална услуга, към която е насочен младият човек. Резили-анс екип е екипът, който осмисля какво прави, през резилианс подхода, т.е. това са група професионали-сти, обединени от обща идея и общо познание.

Това е екип, който е около детето, не около една или друга институция. За всяко дете има ключов спе-циалист, на чиито контакт и връзка се разчита. Екипът включва всички специалисти, които работят по случая – родители, самото дете, социални работници, ментор, възпитатели, психолог, психотерапевт, водещи тера-певтични ателиета, водещи групови програми, учите-ли, и пр. Това означава, че екипът работи по случай, т.е. опитва се да отговори на всички потребности на детето в един продължителен период от време. Този период не е по-малко от шест месеца.

Резилианс екипът може да се определи като екип ме-диатор, който прави връзката и монолитността в раз-ширения мултиинституционален екип. Този екип би следвало да мобилизира и разшири съществуващата социална мрежа от контакти на юношата, които да му помогнат да си стъпи на крака, да бъдат опората, която му липсва от семейството. Това означава, че има инсти-туция, която управлява случая, т.е. обединява усилията на всички в една посока.

Резилианс екипът е инициатор и ключов фактор за изработване на индивидуален проект на детето. Це-лите на този проект са да постигне откриване на смисъл и цели в живота на юношата.

За осигуряване на подкрепа на проекта на младия чо-век, резилианс екипът реализира няколко групи интер-венции:

• Интервенции за изграждане на принадлежност и ка-пацитет за връзка с другия.

• Интервенции за социално учене и социално включ-ване.

• Интервенции за професионално придружаване и подготовка за самостоятелен живот.

2. Резилианс терапевтичен подход към юно-шите във висок риск2.1. Резилианс терапевтичният подход предполага работа с контекста, т.е семейството, общността.

Общността и семейството са опората в идентичността на човека, вписването в тях му помага да се вижда в бъдещето, да намира смисъл в живота си. Резилианс екипът подпомага развитието на принадлежност, като се опитва да открие мястото където дете-то се чувства принадлежащо. В този смисъл резили-анс екипът има няколко възможности, в зависимост от индивидуалната ситуация на младежа – да работи заедно с представители на семейството и общността, в контекста на съвместното, споделеното родителство и мултипривързаността; да работи за приемане на се-мейната и общностна ситуация чрез думите, с които из-разява уважение и зачитане към трудностите да бъдат опора на младежа; да търси заедно с младежа иден-тификационни опори у тях, които биха му помогнали да развие една конструктивна автономия. Резилианс екипът се опира на малките промени, за които всеки от обкръжението може да допринесе.

Промяната в живота на юношите във висок риск е тру-ден и продължителен процес и тя не се случва маги-чески, а по-скоро през „магията на малките промени в ежедневието ”48.

2.2. Резилианс терапевтичният подход е ориенти-ран към съхраняване на позитивното от житей-ската история на младия човек и към промяна на представата за себе си, т.е помощта е юношата „да пренапише” своята история и така да промени представата за себе си

Приемането на своята собствена история е изключител-но важна характеристика на желаната промяна, което прави мост между миналото и настоящето и позволява проектирането в бъдеще. Без това приемане не може да се направи и стъпката към приемане на себе си като субект на своя живот, на мястото на една травматична идентичност като жертва, човек – обречен, отхвърлен и без стойност.

Важно е да се опитаме до помогнем на младия човек да види себе си по нов начин – като човек, който е успял да стигне до тук, въпреки всички трудности, който е оживял и направил определени неща. Намесите са насочени към окуражаване на младежа да открие и сподели кои са тези негови качества, фактори от неговото обкръже-ние, срещи с други хора и пр., които са му позволили да оживее и да бъде тук сега. Това се постига чрез връзката на специалиста с младежа и особения подход на гово-рене с него. Вместо „разкажи ми за трудностите в своя живот”,използваме

48. Epston, D. & White, M. 1992: ‘Consul ng your consul-tants; The documenta on of alterna ve knowledges.’ In Experience,Contradic on, Narra ve and Imagina on (chap-ter 1). Adelaide: Dulwich Centre Publica ons.


| 53

„моля те разкажи ми как се справи тогава, когато ..., кое беше това, което ти помогна?”

Тук много подходяща е наративната терапия, или те-рапията, основана на разказа49. Като еклектичен под-ход резилианс подходът отваря пространство за прила-гане на наративната терапия индивидуално и групово.

2.3. Резилианс терапевтичният подход отчита значението на социалната ситуация, бедността и неравенството като влияещи върху човека.

Това е важен аспект в работата на екипа, истинското разбиране и отчитане на ситуацията на живот на мла-дежа, за да може да говори за нея по автентичен начин. Понякога е необходимо добре да се познава истинския живот на младежа, да се познава отвътре. Понякога резилианс терапевтите реално се потапят в средата, от която идват тези млади хора, за да могат наистина да изпитат емпатия.

Случаят Пенчо,13 г., настанен в СПИ за кражби

В оценката на детето се казва:„Генчо като че ли не разбира какво означава детство, каза, че нищо не помни. Опитах се да му обясня и да му разкажа един мой детски спомен, за да съм сигурна, че ме разбира, но той просто ме гледаше. Тогава му предложих да ми разкаже каквото иска за себе си. Генчо започна да разказва детските си спомени с думите:” Никога не съм имал семейство, но има кой да ме гледа- баща ми. Социалните са виновни, те ме вкараха тук”. Генчо за-почна да плаче. „Понякога виждам майка си, тя е же-нена „на друго семейство”, има още две деца, те са в домове. Може би я виждам един път в месеца, дава ми пари, но различно, много ми липсва, много ми е мъчно за нея. Аз имам сестра, на 23 години, тя може да ме гледа също, има две деца, на 7 и на 5 години, и те са в Дом, но не знам къде. Много обичам кака си и децата и обичам, най- много баща ми. Дядо ми почина, той ходеше в Турция и се връщаше. Татко винаги ме взима на фургона, не можех да ходя на училище, той там ме криеше, за да не ме обвиняват, че крада- там стоях, ядях салам, хляб, а той режеше дърва в горското.”

2.4. Резилианс терапевтичният подход предполага дълготрайни взаимоотношения, основани на връзка на постоянство и привързаност. На практика става дума за предоставяне на реален опит на юношата в друг тип връзка с възрастен.

Както посочват специалисти по резилианс терапия „трябва да приоритизираме изграждането на дълготрай-ни взаимоотношения през различните етапи на нашата работа. В контекста на резилианс, дълготрайните връзки са важни за децата, защото възрастният (специалистът) има възможност да вникне и анализира реалните нужди на децата. Освен това, такива връзки дават спокойствие

49. Виж текст „ Наративната терапия”

и сигурност на децата, което от своя страна им помага да се фокусират върху своите трудности.” 50

Интензивната социално-педагогичсека подкрепа е комплекс от дейности, които структурират и характери-зират връзката между ключовия специалист и юноша-та. Изграждането на връзката между професионалист и дете е насочена към постигане на привързаност и цели развитие на способността на детето да се привързва и да изгражда връзки.

2.5. Резилианс подходът предполага и предоставя-не на реален опит на различен тип връзка дете -- възрастен

Приносът на интензивната социално-педагогическа подкрепа е в предоставяне на житейски опит в друг контекст на връзка и отношение с възрастен.

Тиинейджърите във висок риск обикновено имат вече история на връзки с възрастен, която е белязана от на-силие, манипулация, експлоатация, отхвърляне, липса на интерес и внимание. Придобиването на личен опит от друг тип връзка може да промени представата им за себе си, за другите и възможностите на човешкото об-щуване и връзка.

Добра практика от други страни

Индивидуален проект с „добър възрастен”, Дания „При случаи на юноши в конфликт със закона в Дания се прилага т.н. младежка санкция, това е санкция от 2001 г., за сериозни престъпления на непълнолетни. Тя предвижда три фази в рамките на две години – настаняване в закрито заведение, обичайно срокът съвпада със срока на предварителното задържане; настаняване в открито заведение- 24-часов център за грижи; алтернативни мерки и условия, изпълня-вани в обичайната среда на непълнолетния. Това е санкция, която, както и другите,се налага от съда, но се изпълнява от социалните власти.

Oрганизацията СОЛАГЕР притежава лиценза да изпъл-нява такива младежки санкции. Tази организация съ-държа в структурата си т.нар. Отделение за проек-ти. То съществува от 1995 г. и представлява екип от социални педагози, социални работници, психиатър, психолог. Този екип разработва индивидуални проекти за случаи, при които настаняването в открито заве-дение е неподходящо, а професионалната позиция е, че дългият престой в закрито заведение само увели-

50. Hart, A. and D. Blincow, Resilient Therapy Worcing with ckildren and families, 2007 Routledge ISBN13 978-0-415-40384-9


54 |

чава проблемите и не може да бъде ефективно реше-ние. За такива случаи, които се идентифицират през първата фаза на младежката санкция или се получава сигнал от екипите в откритите заведения, се прави преценка с акцентът върху интересите и силното у юношата. На основата на тази преценка се определя какъв вид проект е подходящ за него. Фактически про-ектите са алтернатива на изолацията и предста-вляват продължително общуване на един възрастен човек с едно момче в условия, определени от прецен-ката на екипа и договорени с момчето. Младежът е изолиран, за да бъде предпазено обществото, но той не възприема изолацията като затвор. Основната идея е по време на проекта е младежът практичес-ки да преживее, да придобие опит в общуване и вза-имодействие с възрастен, каквото най-вероятно не познава – основано на зачитане и уважение, на то-лерантност, на подкрепа, на диалог. Работещите по такива проекти споделяха, че това изглежда много обичайно, но не бива да забравяме, че в голямата си част децата, които имат поведенчески проблем, по-знават възрастните като насилници, отхвърлящи ги, незаинтересовани от тях, които изискват, но не дават и т.н. Такъв проект трае минимум три месеца. Хората, които се подбират за участие в такива про-екти могат да бъдат както работещи в социалната система, така и обикновени граждани. От първосте-пенна важност са техните личностни качества. Таки-ва проекти са например 7-8- месечно пътуване на ко-раб, живот във ферма, живот на хижа в Норвегия или Швеция, подводно плуване и риболов на Канарските ос-трови, строеж на къща в Италия. Интересното, е че водещото е не изолирането на младежите, а откри-ването на нещо силно у тях, около което да се орга-низира проектът. След приключване, контактният специалист е основна фигура в разработването съв-местно със социалните служби от общината на пла-на за успешно включване в реалния социален живот на младежа. Проектите са много скъпи. Те се финан-сират от общината, с която се и договарят. Съгла-сието на общината се постига поради възприетата философия, че превенцията на бъдещи престъпления си заслужава високата цена, грижата на общината за бъдещото поведение на правонарушителя е водеща. Много сериозен аргумент е и високата ефективност на тези проекти, практически няма неуспешен измеж-ду тях. Първоначално те стартират извън рамките на закона, впоследствие са една от възможните дей-ности по социалното законодателство. По време на реализиране на проектите, водещите проект получа-ват супервизия, включително и по телефона.

В този тип връзка е необходимо възрастният да вклю-чи своята личност, себе си като човек, да даде нещо от себе си.

2.5. Резилианс терапевтичният подход директно третира травматичните преживявания на юно-шата.

Когато юношата има болезнени травми, свързани с принадлежността, интервенциите в такива случай на болезнени травми, е най-добре да се предприемат с решителност, но тясно свързани с терапевтичната рам-ка и при значителна компетенция за тяхното прилага-не. Фокусирането върху психологическия, когнитивния и поведенческия подходи, заедно с развитието на на-ративния метод, следвани от структурирана работа, показват добри резултати. Важно е да се отбележат някои особености. Този подход при работа с травмира-щи събития трябва да се прилага при деца и младежи, които вече имат изградена позитивна привързаност към човек, който може да им окаже подкрепа. От прак-тическия ни опит става ясно, че прилагането на такъв комплексен подход, в случаи на деца и младежи, кога-то липсва позитивна привързаност към човек, същест-вува риск от завръщане на травмата”51.

2.6. Съвместно споделяне на дейности на възраст-ни и младежи

В този тип връзка възрастни и деца правят нещо за-едно. Възрастните не казват:” Прави това”, не правят нещо ЗА децата, а С децата. Тези дейности могат да са индивидуални, могат да бъдат и в група. Важно е група-та да е малка, така че общуването да не се фокусира в общуването между тийнейджърите, а да е центрирано в общуване между възрастни и юноши. Изключително важно е също при интензивното социално възпитател-но придружаване да се търсят възможности възрастни и юноши да се хранят заедно, независимо дали живе-ят заедно или не. Храненето е важна дейност, в която се изгражда специфична връзка. Освен, че е среда за общуване, храненето заедно изразява близост, прие-мане на детето, споделяне с него на нещо базисно в живота на човека. В повечето институции у нас това не се случва, дори е забранено, което често прави начинът на хранене на настанени деца в малтретиращ ги.

Добри практики у нас

Лагер на самотна хижа, ИСДПОсем деца с петима възрастни, възпитатели и со-циални работници за десет дни бяха на хижа в Родо-пите. В хижата нямаше персонал, децата и екипът заедно си приготвяха храна, миеха съдове, чистеха си помещенията. Правеха си нощни експедиции за откриване на съкровище, плуване в речни вирове, раз-говори около огъня. Децата бяха от дом в София, на възраст от 12 до 15 г. с прояви в конфликт със закона – кражби, насилие над други деца. Част от децата имаха и опити за самоубийство, самонарянавания-та бяха част от поведението на почти всички. Бяха известни като „невъзможни, неспасяеми, престъп-ници.” Всички възрастни споделиха, че по време на лагера децата не са имали нито една проява на непо-

51. Пак там


| 55

слушание, отклонение от правилата. На заснетите клипове се виждаха усмихнати лица, чуваха се песни.

Вечеря или обяд в ресторантДеца в конфликт със закона, участници в групова програма за социални умения бяха поканени заедно с участници в конференция на специалисти от соци-ални услуги за деца и семейства в риск, да обядват в сравнително луксозен ресторант. Юношите и въз-растните седяха заедно. Повечето младежи бяха доста притеснени от наредените прибори, салфет-ките, сервитьорите. Разбрал тяхното смущение, един от социалните работници попита друг как се ползват приборите, от кои се започва. Другият сери-озно му обясни, пошегуваха се за салфетките и въве-доха непринуден тон и разговор с хумор и споделяне. Постепенно двете момчета на тази маса се почув-стваха по-спокойни и успяха да хапнат.

2.7. Резилианс терапевтичният поход предполага стимулиране на изграждане на социална мрежа чрез доброволци и стажанти

Постигането на промяна в капацитета на юношата за връзки с другите би могло да се подкрепи от включва-не на млади хора, близки до неговата възраст, които имат друг живот, цели, постижения, които сякаш жи-веят в друг свят, различен от света на тийнейджърите във висок риск от социално изключване. Доброволците обикновено допринасят и за други задачи на интензив-ното придружаване чрез дейностите, които извършват, но те биха могли да имат ключова роля в изграждането на една мрежа от формални и неформални контакти, която да е опора в живота на младежа. Тази мрежа „за-става на мястото” на опорите на рода, близките и общ-ността, чрез които човек се вписва в света на хората.

Добра практика Доброволци от банка идват в дом за деца и правят индивидуална връзка с дете като се опитват и да му помагат с каквото могат. На срещите обикновено разговарят, четат книга, помагат по предмети, по които детето има трудности.

Доброволци от организация основно четат книги с децата от дом. Водят ги на представления, провеж-дат курсове по компютрна грамотност, спортна дейност и други. Всяко дете избира в какви дейности да се включва. Обикновено групите са малки и се по-лучава добър контакт между младите хора.

2.8. Създаване на връзки с връстници

Юношите във висок риск създават връзки със своите връстници белязани от насилие и се изискват сериозни усилия за откриване на безкористното приятелство, на любовта. В крайна сметка това един от основните сми-сли на работата и критерий за резилианс – способността на детето в конфликт със закона като възрастен да из-гради удовлетворяващи го връзки от интимен характер. Истинският резилианс може да се случи, когато се появи

емпатията в отношенията с другите и алтруизъм, не про-изтичащ от собствените травматични преживявания.

Добра практика – Програма „По-добре да поговорим” Програмата е насочена към споделяне и „замества-не” на лошото отношение, насилието между млади-те хора с във висок риск с думи. Програмата е инте-рактивна, еклектична като методология.

Добра практика „Съвместен проект” Деца във възрастта на пубертета са подкрепени да реализират проект в училище за превръщането му в по-добро и по-сигурно за децата място. Преди създаване на проекта, децата са участвали във Фо-рум театър за провокиране на чувствата, Програма „По-добре да поговорим”, за да се стимулира тяхна-та креативност. Проектите се създават по метода обучение-действие, т.е. едновременно с обучение-то за подготовка на проект, децата създават свой проект за училище. Проектите имаха осигурен бю-джет. Участието на децата беше оценено и от тях, и от възрастните – учители и родители, като много успешно и променящо отношението към ученето и училището. Най-важното е, че се промени отноше-нието между самите деца.

2.9. Добронамерено, категорично и устойчиво по-ставяне на правила и изискване за спазването им

Добронамереността е ключова и трудно се проявява при провокативно, агресивно поведение на юношите. Професионалистите не са обучавани в техники на до-бронамерено поведение в ситуация на агресия и про-вокация и в повечето случаи, когато се налага да поста-вят граници чрез правила, изисквания, забрани, те го съчетават с назидание, заплахи, манипулация.

Случаи от практиката М., на 14 години се моли на възпатител в дома да из-лезе само за десет минути с обещанието, че веднага ще се върне. Часът е 21.20 минути. Възпитателят отказва на М, защото според вътрешния правил-ник след 21.30 ч.домът не може да се напуска.. „Не може само ти да излизаш, всички други изпълняват правилата, само ти искаш да си идключение. Ти кого заблуждаваш, че ще се върнеш след десет минути, ти мене за блама ли ме смяташ,колко пъти вече си ме лъгала…..?” Възпитателката продължава да из-разява своя гняв по този начин, агресията и гневът у момичето също растат. В резултат тя блъска с „всичка сила” възпитателката, блъска вратата и чупи каквото се изпречи прде погледа й.

М., на 15 г. влиза в кабинет на социален работник и се моли да се обади по телефона. Социалната работнич-ка спокойно и казва „ Не е разрешено, разбирам, че е важно за тебе, но на мен ми е забранено да давам слу-жебен телефон на дете. …” Момичето продължава да се моли, социалната работничка с категоричен, но добронамерен тон повтаря правилото и забраната.


56 |

Обикновено спокойният, уверен и добронамерен тон към детето и неговите чувства, има ефект.

При изпълнение на мерки или наказания в общността законът установява определени рамки, граници и по-следиците от тяхното нарушаване.

Материалът е разработен отдоц. д-р Нели Петрова – Димитрова

Интервенции за социално учене и социално включване

Това наименование е съвсем условно, тъй като всички интервенции в крайна сметка целят успешното социал-но функциониране на младия човек, което е функция на психичното функциониране и обратно. В тази група по-скоро се акцентира на интервенциите, директно ориен-тираните към подкрепа на социалното функциониране.

1. Индивидуална и групова училищна под-крепа Принадлежността към общността и връстниците е ди-ректно свързана с образованието и посещаването на училище. Както стана ясно при юношите във висок риск един от белезите е отпадането от училище.

Редица изследвания показват влиянието на ниския со-циално-икономически статус върху посещаването на училище. Децата, живеещи без родителите си (в ин-ституционална или друг тип грижа) се справят дори по-зле. Фамилната история остава едно от най-изявените предписания за образователен успех.

Елиъс, Паркър и Розенболт говорят за три типа факто-ри, влияещи върху образованието:

• Отнасящи се до самия ученик;

• Отнасящи се до обучителя;

• Външни за училищната система фактори.

Тук е важно отново да споменем дискутираните от Ели-ъс занижени очаквания: от страна на самия ученик, от страна на обучителя и от страна на семейството.

Нещо повече, както посочва той52 „изглежда се е създа-ло такова правило: при деца с множество затруднения, във висок риск, когато се оказва помощ приоритетно при възникнали кризи, кризите възникват по-често”. Ясно е че не би могло да се постигне успех в мотивира-нето за учене и полагането на усилия, ако тези интер-венции не са част от един по-голям проект на детето и на професионалистите.

Необходимо е да се има предвид, че когато говорим за учене е необходимо да имаме предвид както ученето

52. Пак там

в училище, така и социалното учене, т.е. какви меха-низми имат децата, за да развиват житейски умения, да се самоорганизират, да разпознават постиженията си. Социалните умения са важни за цялостното социа-лизиране на детето, но и за справянето му в училище.

Интервенциите е добре да се организират в три групи:

1.1. Подкрепа на юношата за наваксване на изоста-ването

Тази подкрепа е добре да обхваща:

А. Подкрепа на младежа да гради свои проекти за бъдещето. Младежите във висок риск обикновено имат трудности да се проектират, нямат желания, ня-мат цели. Създават впечатление, че живеят ден за ден. Откриването на мечти и желания е труден и продължи-телен, вътрешно противоречив процес, който изисква придружаване чрез настойчивост и продължителни взаимоотношения. Става дума за отваряне на кръгозо-ра, за поставяне на далечни цели, свързани с живота и бъдещето на детето. Дори самото говорене и мислене за това има характер на стратегия за бъдеще, на инве-стиране в него, което разширява хоризонта и позволя-ва на юношата да се види като възрастен;

Б. Откриване на личен смисъл в ученето. Важно е заедно с юношата да открием конкретна цел, която е свързана с неговото желание за бъдеще. Важно е тя да се „раздроби” на мънички стъпки с видими резултати, които да го стимулират и развиват увереността му в себе си. В този смисъл е добре да се търси в бъдещия самостоятелен живот и възможността за работа;

В. Индивидуална учебна работа – най-добре е тя да е организирана от училище, но когато това не се случва може да бъде поета от социалната услуга, но реализи-рана от педагог. Обикновено изоставането е толкова се-риозно, че със силите на училищна подкрепа от тип „до-родителстване” не се постигат необходимия напредък;

Г. Изразяване на очакване за успех, позитивно сти-мулиране на успехите и показване на увереност, че трудностите и неуспехите са част от ученето. Успехите са редки и често непостоянни. Важно е екипът да ги отбелязва и поощрява, без да ги преувеличава и при-дружава с привилегии. Юношите с трудности в ученето бързо се отказват, бързо регресират и е важно екипът нито да драматизирането прекалено неуспехите, нито да ги омаловажава.

1.2. Развитие на социални умения

Подкрепата за развитие на социални умения е добре да се прави целенасочено и в рамките на ежедневието. Тук се ползват основно програми от когнитивно –пове-денческата терапия, които са изключително подходя-щи за юноши във висок риск, особено за тези с прояви в конфликт със закона. Такива са умения за общуване, умения за мислене, умения за контрол на гнева, за асертивно поведение и др.

Ползването на ежедневието за развитие на житейски


| 57

умения също е много важно и може да протича естест-вено в рамките на придружаването и подкрепата.

Случай от практиката Участници в групова програма за развитие на социал-ни умения отиват на вечеря в китайски ресторант по случай успешното приключване на програмата. Те са помолени от водещия програмата да си сложат ризи, чисти дрехи. Въпреки бурните протести „Аз през жи-вота си не съм слагал риза”,” Какви са тези глупости?”, младежите отиват на вечеря с ризи, с видим резул-тат от усилието да изглеждат добре. При влизане в ресторанта казват „Добър вечер” и през цялата вече-ря се държат адекватно с удоволствие.

1.3 Интервенции в училище

Изключително важно е как училището разпознава юно-шата във висок риск и доколко е в състояние да осигури приемане в подходящи форми, индивидуална педаго-гическа оценка на нивото на знания и умения, инди-видуализирано обучение, дейности за включване на младежа в живота на връстниците. Представител на училището би трябвало да е част от екипа за интен-зивна педагогическа подкрепа.

Важно е да има учител, който да подкрепя младежа, да има план за работа с него, да комуникира с учителите по педагогически въпроси.

Важна е подготовката на връстниците за приемане на младежа и стимулирането му да показва своите силни страни в общуването с тях. Добре е тези юноши да бъ-дат включвани в дейности, които позволяват да се про-явят техните възможности.

2. Професионално ориентиране и придружа-ванеИндивидуалният проект по същество е един проект за подкрепа на съзряването на младия човек и него-вия самостоятелен живот. През този ключов период, твърде кратък по същество, ще стане ясно дали юно-шата ще се справи с „проблемите на юношеството” и ще порасне, ставайки възрастен човек или ще остане в социалната изолация и зависимостта от деструктив-ното си поведение. Да порасне означава да се впише по удовлетворяващ го начин в социалния живот, т.е. да намери своето легално място на възрастен човек, кое-то на практика означава работа, обучение, неформална социална мрежа, интимен живот. Придружаването за намиране на полето на собствена реализация и поема-не на отговорност за своя живот има като сърцевина професионалното придружаване. Професионалното придружаване е специализирана дейност на екипа около юношата, която цели да улесни и подкрепи из-бора на професия, подготовката за нея, намирането на подходящ стаж и работа. Изключително важно е това придружаване да е заедно с индивидуалното придру-жаване от ключовия специалист и другите специали-сти, в противен случай има риск да бъде неефективно.

Задачи на професионалното придружаване:

• оценка на интересите и способностите на младежа и възможностите за трудова реализация;

• професионално ориентиране, предпрофесионална подготовка и практически опит в различни професии;

• планиране на съвместна работа за реализиране на професионалните цели;

• придружаване на младия човек за развитие на соци-ални умения за работа – спазване на работно време, отношения на работно място, изпълнение на трудо-вите задачи, работа в екип и др.

3. Правно придружаване Правното придружаване има за цел да подкрепи мла-дежа при участието му в правни процедури и да бъде гарант за спазване на неговите права. За тази цел е важно да се разполага с информация за правното по-ложение на младия човек, за трудностите които има и нуждите от подкрепа. То е дело на правни специали-сти, социални работници и възпитатели, в зависимост от специфичните потребности. Задачи на правното придружаване са:

• оценка на правното състояние, проблеми и потреб-ности от подкрепа;

• правно информиране и консултиране на родителите и близките на младия човек, приемния родител или социалния възпитател, ментор;

• правно информиране и консултиране на младия чо-век;

• директно придружаване при участие в правните про-цедури, в съответствие със закона и националните и международни стандарти за правата на децата.

• директно придружаване при изпълнение на мерки и наказания.

Материалът е разработен отдоц. д-р Нели Петрова – Димитрова

Наративен подход, или подход основан на разказа

Наративният подход е изключително подходящ за юно-шите във висок риск, тъй като те имат нужда да развият една нова идентичност, една нова представа за себе си, за да могат да се видят в бъдеще, да осъществят промяна в своя живот.

Разказната терапия е метод, разработен от Майкъл Уайт и Дейвид Епстън53. Основание за този метод на

53. Epston, D. & White, M. 1992: ‘Consulting your consultants;


58 |

терапия е отделянето на човека от проблема. Той се използва като форма на социална работа и консулта-ции и насърчава хората да разчитат на собствените си умения, за да се сведат до минимум проблемите, които съществуват във всекидневния им живот. Наративната терапия стъпва на убеждението, че самоличността на даден човек се формира от неговите преживявания или разкази. Проблемът се разглежда като отделен от човека и ролята на терапевта е да помогне на клиента да го екстернализира чрез специфични въпроси. Тази обективизация разсейва съпротивата и защитата и поз-волява на клиента да се справи с този проблем по един по-продуктивен начин.

Наративната терапия макар и наричана терапия е всъщ-ност консултативна дейност, която се свързва изклю-чително със социалната работа в общността. Под общност се разбира групата хора, които са част от нашия живот и чрез които ние градим история на своя живота. Идеята е, че историите, които имаме за себе си и за своя живот се основават на един субективен набор от съби-тия, свързани по между си времево и смислово. Смисъ-лът влияе на набора от събития, а смисълът е интерпре-тацията, която ние правим на тези събития. Придаването на смисъл от нас е отражение и на коментарите, които хората от нашата общност правят за тези събития, или на начина, по който те ги свързват. Именно смисълът или значението, което придаваме на определени събития правят сюжета на разказа. В такъв разказ дадени събития имат доминиращ характер, за да се подкрепи смисълът на историята, а други събития остават на заден план, не се разглеждат, тъй като те не обслужват знамението на историята. Приета веднъж, историята определя и бъде-щи действия, аргументирани през доминиращия харак-тер на връзката между събитията в нея. Всяка от тези истории би могла да има и алтернативна, ако бяха избра-ни, фиксирани и интерпретирани други събития от нея, които съществуват, но които не са били отбелязани като важни, значими, т.е носещи смисъл. Например, моята ис-тория с ученето в университета, е представяна като успех и дори известен героизъм от моите близки, въпреки че в действителност се провалих по отношение на желаната специалност. Историята обвързва събития като сериозно учене през всички години в училище, операция три дни преди кандидатстудентските изпити, явяване от „Пиро-гов” директно на изпити, сравнително високи оценки за тази ситуация, влизане в университета и успешно за-вършване. Друго звучене би имала тази история, ако се наблегнеше на подценяване на подготовката за изпитите и поради тази причина ниска оценка по предмет, кой-то съм смятала за своя най-силна страна, провал във влизането в желаната специалност и т.н. Важното е че начинът, по който сме приели своите истории, опреде-лят нашата представа за нас самите и от там бъдещите ни действия. Ако моите близки хора бяха избрали други събития от историята, ако бяха се фиксирали върху про-

The documentation of alternative knowledges.’ In Experience, Contradiction, Narrative and Imagination (chapter 1). Adelaide: Dulwich Centre Publications.

валите, може би днес нямаше да пиша за това. Разбира се ние също допринасяме за значението на историите, но е безспорно и влиянието на хората около нас.

Често младежите във висок риск имат твърде бедни ис-тории, които по някакъв начин придават значение на случващото им се. Хората около тях също предпочитат „ясните и прости” обяснения за трудностите и пробле-мите им. Въпросът е как младият човек е приел тези обяснения, свързването на тези събития в своя история за ситуацията. Някои от тези повърхностни обяснения са истини за него и нещо още по-важно- те се интерпрети-рат не като трудности, проблеми, а като характеристики на младия човек. От „ като тръгна на училище, не може-ше да държи молив, не можеше да чете, ден ходеше, три не, и не му беше интересно, шляеше се….” Е твърде лесно да се стигне до заключението „той е мързелив, не се интересува от ученето, училището не е за него”. След като тези повърхностни заключения се приемат, около тях се събират нови и нови доказателства за доминира-щата история. По този начин много способности, въз-можности на човека остават извън, никой не говори за тях и те не се разпознават и от самия човек.

Една от водещите техники на наративната терапия е ал-тернативната история. Това е друга история за мла-дия човек, развила се в други пространства, които са били важни за него. И не е достатъчно само да има ал-тернативна история, важно е тя да е задълбочена, под-робна. Това е история, която той разказва за себе си. Ал-тернативната история е богата, задълбочена, многопла-стова, с много детайли, с връзки с други хора. В тази ис-тория човекът е друг, показва други страни от себе си. Терапевтът проявява любопитство, проучва детайлите, връща се към описание на проблема и към усилията, които човекът е положил да се справи с него. Изклю-чително важно е да слуша внимателно историята на човека, да внимава за противоречиви моменти или пропуски и да си ги отбелязва.

Основна техника е извеждането на проблема от чо-века. Както Christi Patterson54 например посочва, ако клиентът страда от анорексия, терапевтът отделя про-блема от човека – „Как анорексията Ви контролира ?“

O‘Hanlon,55, обобщава седем важни стъпки в наратив-ната терапия.

Първа стъпка – съвместно с клиента се дава име на проблема. Терапевтът задава отворени въпроси, може да дава предложения, особено ако става дума за дете, но след това консултира тези предложения с клиента. Могат да се ползват метафори при избиране на име на проблема. Могат да се персонифицират проблемите при работа с деца

Втора стъпка – адресиране на разрушителните характе-ристики към проблема, не към човека. Най-важното тук е отделянето на проблема. Важно е да се съблюдава

54. Christi Patterson University of Florida Spring, 199855. O‘Hanlon, B. (1994). The third wave. The Family Therapy

Networker, 18(6), 18-29.


| 59

принципа за ненараняване. „Изглежда анорексията си има трикове, за да не ядете”, „Fidgeties ти пречат, кога-то си в час”.

Трета стъпка – приписване на олицетворения проблем на действия, свързани с него, например „ Какви трико-ве владее анорексията, за да не ядете?” , „Как боят уни-щожава връзката със сестра Ви?”. Възможно е и да се зададе т.н. магически въпрос „Представете си, че утре се събуждате и този проблем го няма, какво ще се слу-чи?” Авторите на обобщението съветват въпросите да бъдат ориентирани към промяната, която би настъпила у човека, не у другите хора.

Четвърта стъпка – Открийте моменти, когато клиентът не е бил доминиран или обезкуражаван от проблема или когато животът му не е бил нарушен от проблема. Задавайте отворени въпроси, за да проучите ситуации-те, когато клиентът се изправял срещу проблема. Обик-новено клиентът не говори за тези моменти, защото те са били загубени, не присъстват, но са съхранени в „етажите” на паметта. Например „Кой беше най-дъл-гият период без анорексия?”. Терапевтите питат за тези моменти и по този начин историята се пренаписва. Про-меня се идентичността на клиента.Те питат и за хора, които не биха се изненадали от това, че клиентът се е изправил срещу проблема и се е опитвал да се справи с него, хора които могат да бъдат и от по-ранни периоди на живота му. Например „Има ли човек, който те е по-знавал като дете и който не би се учудил, че ти се спра-вяш с анорексията?”. Тук някои автори56 препоръчват и писане на писма до клиентите си, в които говорят това, което са чули, направило им е впечатление и може да даде друг смисъл на историята. Техни изследвания57 на значението на писмата през погледа на клиентите, по-казват изключително висока ефективност. Подчертават важността на това думите да останат и да могат да бъ-дат погледнати от човека, когато му е нужно.

Шеста стъпка – какво бъдеще се очертава пред този спо-собен, компетентен човек, който вече се появява през историите. Тук се работи за бъдещето, за целите и меч-тите на човек, който вече няма този проблем. Включва се и фантазията, „какво би било, ако този проблем вече го няма?”. Тази стъпка е предназначена за по-нататъшно кристализиране на новата представа на клиента за себе си и живота му.(О‘Ханлън) . Седма стъпка – Намерете или създайте публика за възприемане на новата иден-тичност и новата история. Една от техниките е клиенти-те да пишат писма. Целта е да се осигури на тези, които са най-засегнати от старата история , информация , за настъпила промяна. Тези писма могат да бъдат напи-сани съвместно с консултанта и клиента, или от самия клиент58 . Обикновено се съставя списък от хора, които

56. Hugh Fox The International Journal of Narrative Therapy and Community Work 2003 No.4 www.dulwichcentre.com.au 25

57. Epston, D. & White, M. 1992: ‘Consulting your consultants; The documentation of alternative knowledges.’ In Expe-rience,Contradiction, Narrative and Imagination (chapter 1). Adelaide: Dulwich Centre Publications.

58. Parry, A. & Doan, R.E. (1994). Stories Re-visions: Narrative

са важни за клиента и които е добре да бъдат инфор-мирани за настъпилата промяна в човека. Epston, D. & White, M отделят голямо внимание на писмените доку-менти. Освен писмата, те споделят и за различни декла-рации, сертификати, които са давали на клиентите си, за да удостоверят новата способност. Те посочват и карта на знанията, с която хората могат да разполагат, за да я ползват, когато има кризисна ситуация.

Този подход може да се прилага индивидуално, може и в група.

Майкъл Уайт59 извежда някои от предимствата на този подход :• намалява непродуктивния конфликт между хората, включително спорове за това кой е отговорен за про-блема.

• подкопава усещането за провал, което е създадено при много хора в отговор на продължаващото съ-ществуване на проблема, въпреки опитите си да го разрешат .

• проправя пътя за хората да си сътрудничат един с друг, да се обединят в борбата срещу проблема и да избягат неговото влияние в живота им.

• открива нови възможности за хората да предприе-мат действия, за да си вземат живота и отношенията от проблема и неговото влияние.

• позволява на хората да проявят по-лек, по-ефекти-вен и по-малко притеснителен подход към сериозни проблеми.

• представя възможности за диалог по проблема.

Някои ограничения на подхода:• отнемането на отговорността на клиента за пробле-ма би могло да предизвика гнева на тези хора в жи-вота на клиента, които са засегнати от него.

• този подход изглежда приложим за деца и юноши. Възрастните по-трудно биха приели именуване на техен проблем.

• може да има някои клиенти, които отказват да участ-ват в представянето и извеждането, отделянето на проблема.

Наративната терапия не гледа на човека като на повре-ден, не смята, че нещо не е наред с човека, а смята, че проблемът е в самия проблем. Разказната терапия пома-га на хората да станат автори на собствените си истории , които описват и оформят живота им. Смята се , че този подход е много подходящ за индивиди, които трудно говорят за проблемите си, каквито са децата и тийней-джърите, както и изобщо за т.н. недоброволни клиенти.

Материалът е подготвен отдоц. д-р Нели Петрова-Димитрова

Therapy in Postmodern World. New York: Guilford Press.59. onthenet.com.au / ~ PICT / mentnarr.htm


60 |

Терапе тични методи за работа с деца

Ние професионалистите знаем, че може да е трудно децата, разделени от своите семейства да говорят за проблемите си, да помолят за помощ или да вземат решения относно това, което искат. Затова чрез тера-певтични методи създаваме защитена среда, в която да провокираме и придружаваме децата да говорят за определени проблеми, как се чувстват с тях, кое е трудното и какво би им помогнало да се справят. Една такава трудна тема е кои са причините за отде-лянето на децата от близките им и поставянето им в алтерантивна грижа. Някои деца имат дълги епизоди на институционална грижа, нямат реални спомени от родните си семейства, преминавали са от дом в дом, но независимо от това имат своите фантазии и обяснения за историята си, защо и как се е стигнало до тук. Точно тази тема рядко се обсъжда с децата и поради това остава недостатъчно осмислена от тях, в повечето случаи заместена от чувството на срам и вина.

В пряката си работа с деца прилагаме набор от практи-ки, съгласно идеите и възгледите на терапевтите Май-къл Уайт и Дейвид Епстън за наративна терапия, които се използват при работа с общности, групи, семейства и индивиди на всякаква възраст.

Майкъл Уайт се базира на разбирането на социал-ните учени, които правят предположението, че това, което хората знаят за живота го знаят от изживяния опит. „За да осмислим живота си и изразим себе си, опитът трябва да бъде разказан като история и тъкмо това превръщане в разказ/повествование определя смисъла, преписван на опита. Едно повествование никога не може да обхване пълното богатство на на-шия изживян опит. Широко възприети са идеите, че ние сме богати на изживян опит и че само част от този опит може да бъде разказан и изразен, че го-ляма част от опита отпада от доминатните раакази за живота и взаимоотношенията между нас. Някои преживявания са неразвити, в тях ние просто не раз-бираме какво преживяваме или защо преживявани-ята не са разказваеми, или защо ни липсват изпълни-телни, повествователски ресурси или защо ни липсва речник.”

Разказите на хората са пълни с празни места, които трябва да запълнят. Тези празни места извикват из-живявания опит и въображението на хората. С всяко разказване хората отново стават автори, реконструират своя живот, създават и пресъздават алтернативни ис-тории.

Терапевтично интервю

При наративните терапевти основополагащо е вярва-нето, че клиентът/детето е експерт, а терапевтът/кон-султантът е незнаещ. Процесът на терапия е базиран на диалогичен метод, наречен терапевтичен разговор, в което има взаимно търсене на разбиране и изслед-ване. С развитието на диалога, новото повествование „неразказаните още истории” се създават съвместно. В терапевтичния разговор детето и консултантът участ-ват в съвместното развитие на нови значения, нови реалности, нови повествования. Терапевтът възприема позицията на незнаещ, а клиентът/детето е експерт. Позицията на незнаещ, включва общо отношение или нагласа, в която консултантът изразява огромно и не-подправено любопитство. Действията и отношението на терапевта/ консултанта изразяват нужда да знае по-вече за това, което се казва, отколкото да придава мне-ния и очаквания за клиента/ детето, проблема или как-во трябва да бъде променено. Консултантът не знае и по- скоро се осланя на обяснението на клиента/детето. С учене, с любопитство и вземайки историята на дете-то на сериозно, терапевтът се обединява в съвместно търсене на разбирането и опита на детето. Развитието на нови значения се основава на необичайност, ино-вативност на това, което терапевтът ще чуе. Терапев-тичните въпроси винаги произлизат от нуждата да се знае повече за това, което току що е казано. Терапев-тичните въпроси включват много възможни отговори. Разговорът в терапията е разгръщане на тези все още неизказани възможности, тези все още неизказани по-вествования, нови значения и нова действителност. За-дачата на терапевта/консултантът следователно е не да анализира, не да търси закономерности и общи значе-ния, които могат да валидизират теории, а да се опитва да разбере променящата се перспектива на жизнения опит на клиента/ детето.

Всеки човек има собствен ритъм и скорост, които кон-султантът трябва да взема под внимание, когато участ-ва в разговора.

Интервюто преминава между три нива:

• Картинно- свързано с действията и поведенията на хората в конкретната ситуация

• Обяснително – как си обясняваме действията

• Алтернативно ниво – внасяне на различие, алтерна-тива, нови идеи и възгледи

По време на диалога терапевтът/консултантът избягва да дава „умно разбиране на проблема”, „умни инструк-ции” как проблема да се разреши и представя идеята си като субективна, а не като единствената възможна истина, прави допускането че са възможни други идеи и подходящи поведения „ не съм сигурен, но имам усе-щането”. Използва рефлексивни въпроси като: ориен-тирани към бъдещето, неочаквани контекст променя-щи въпроси, въпроси за градацияи др.


| 61

Екстернализирането на проблема е друг подход, кой-то се използва от наративните терапевтите, който на-сърчава клиентите/децата да обективират и понякога да персонифицират проблемите, които те преживяват като подтискащи. Чрез екстернализиране, проблемът става нещо отделно, външен за личността или взаи-моотношението. Има клиенти/деца, които споделят пропито с проблема описание на техния живот. Екстер-нализирането на проблема позволява на хората да се отделят от своите доминиращи истории, които са фор-мирали живота и взаимоотношенията им. Правейки това, хората са в състояние да идентифицират същест-вени аспекти на минали преживявания. Тези аспекти на преживяване терапевтите използват като уникални изходи.

Главният процес, относително повлияващо питане се състои от два кръга въпроси:

• Първият кръг въпроси подпомага клиентите /децата да отбележат влиянието на проблема върху техния живот и взаимоотношения;

• Вторият кръг въпроси подкрепя клиентите/децата да отбележат тяхното собствено влияние в живота на проблема.

Относително повлияващите въпроси помагат на хора-та да станат по-съзнателни и да опишат взаимоотноше-нието си с проблема. Това ги премества от фиксирания свят на проблемите и ги кара да откриват нови възмож-ности за позитивна дейност и да действат гъвкаво.

Материалът е изготвен от Даринка Янкова


62 |

Децата споде ят

А. , 15 г.„Никой не ми посяга, никога.“ Раната на главата ли? Би ме пазача Мечо, не помня, май преди два дни, и тука имам рани“., „Върнаха ме тука преди два дни, бягах”( бе намерен след бягство два дни преди интер-вюто с мен, попитах го, има ли други наранявания по тялото и той ми показа на гърба, ръката и коляното си. Имаше явни следи от нараняване по кожата на момче-то.” „С кражбите помагам в изхранването, няма хляб и ходим, крадем, дишаме, щото няма…”

Д., 13 г.„Просто ей така ме е родила”. „Изоставила ме е още като бебе. Тя не ме е искала, ако ме е искала, нали щеше да ме гледа, а не да ме тръшне на баба ми и дядо ми. Аз за детството най- много си спомням, че си имах всичко, но не слушах много. Исках да ходя при майка ми, но вторият ми баща не даваше и аз разбрах, че тя трябва да прави друго семейство, за да не съм само аз център.” „Не зная нищо за баща си, ама го обичам така като баща, нали знаете как се обича баща?”. „Водиха ме веднъж на лагер, такова нещо като хижа- там имаше пикник, спахме там, аз бях много малък. Беше хубаво, намерих си и приятели, пратиха ме за дърва.”. „Аз просто бягах от училище, не съм направил нищо лошо. Е, знам, че е хубаво да учиш, ама мене ме мързи”.

Какво да ви разкажа за нея…тя ми се е обаждала през годините само, ако и скимне. Миналата година ми се обади за рождения ми ден, даже ми подари фланелка на „Емпорио Армани”, а тя е много скъпа, нали знае-те :”Баба ми казваше внимавай, защото може да те вземат и да те осиновят. Аз не разбрах кой ще ме вземе и как така ще ме осиновят?”.

Ф. 13 г. „В Дома само спяхме и ядяхме, имахме за ядене, но пак крадяхме. Нямаше какво да се прави. Не знам защо са ме пратили в Дом, никой никога не ми е казвал. На-станиха ме заедно с брат ми, той сега е голям вече, на 17 или 18 години и е във ВУИ. В Дома ни даваха раз-ни работи, ама ние пак крадяхме /повтори това два пъти/. Когато бях малък си играехме в Дома само на глупости, нали знаете как е?”

„За неща, които не съм извършил, нямам какво да го-воря. Няма да се оправдавам, като си измислям“. „Ис-кам да се разбирам с хората, не ми е приятно нито

да ме командват, нито пък аз да казвам какво да се случва. Мразя да ме обвиняват несправедливо.“

Г., 12 г„Мен тук ме вкараха социалните заради лавандула-та „К. е виновна, К – инспекторката, те се чудиха как да се отърват от мен“. „Не се карам с никой тук, просто си стоя и чакам да мине деня, правя така, за да мога да си хода през ваканциите, но пак не може. Иначе, тук всички ми се подиграват, закачат се с мен, не знам какво искат от мен?“.

„Първият път й казах, че искам да говоря с нея за нещо важно, но тя ми каза, че нямала време сега. По-сле отидох пак, за да й кажа само, че искам да намери телефона на Калъпова и да говоря с нея да ме пуснат за ваканцията, но тя въобще не ме погледна дори. Ходих пак и пак, но нищо – все нямала време. Никой не ми обръща внимание, а аз искам да им кажа, че е много важно да се чуя с татко или със сестра си. Един път психоложката ми обърна внимание и аз и казах, че искам телефона, а тя каза, че не може и това беше.“„Само искам да си отида, нищо друго не искам, не издържам тук, просто не издържам“.

„Много ми е тежко, госпожо, много, несправедливо съм тук. Господ вижда всичко. Тези тук, които имат пари ядат- купуват си, а ти ги гледаш. Ако съм у дома, няма да съм така.“

„Никога не съм имал семейство, но има кой да ме гледа – баща ми. Социалните са виновни, те ме вка-раха тук“. „Понякога виждам майка си, тя е женена „на друго семейство“, има още две деца, те са в до-мове. Може би я виждам един път в месеца, дава ми пари, но различно, много ми липсва, много ми е мъчно за нея. Аз имам сестра, на 23 години, тя може да ме гледа също, има две деца, на 7 и на 5 години, и те са в Дом, но не знам къде. Много обичам кака си и децата й обичам, най-много баща ми. Дядо ми почина, той ходеше в Турция и се връщаше. Татко винаги ме взима на фургона, не можех да ходя на училище, той там ме криеше, за да не ме обвиняват, че крада – там сто-ях, ядях салам, хляб, а той режеше дърва в горското. Татко тъкмо щеше да ми купи компютър и ме взеха тук, от нищо не бях лишен, много мразя социалните, много.“

Г., 14 г.„Много скитах по улиците заедно с братовчед си А.. Той ме научи да дишам лепило- гледах го какво прави и аз започнах като него. Майка ми все ми се караше, че не ходя на училище и скитам, ама аз просто мно-

Г а а третаСитуацията нашата страна


| 63

го си харесвах това- да ходя насам-натам. Ходих да прося. Веднъж припаднах, като се надишах- тогава бях в П. в Дома. Бягахме, спяхме по улиците, с години не се прибирахме. Майка ми веднъж ме хвана, когато бях избягал и ме върна в Дома. Един път братовчед ми ме издъни на майка и татко, завързаха ме в къщи, но брат ми ми помогна срещу пари, отвърза ме и аз пак избягах. Татко ме намери и ми удари три тока-та. Третият път като избягах вече и ето ме тук- инспекторът ме доведе.“

„Не е пострадал никой, освен това всичко е такава тъпотия, извършена от глупост- да гледаш някой как диша лепило и после всичко ти е все тая.“ „На ни-кой нищо лошо не съм направил. Само ядосвах майка и татко.“. „Несправедлив е животът, госпожо. Има хора тук и колкото мен, нямат провинения и пак са тук. Много ме е яд за това. Ние и тези, които са из-насилвали, сме едно-така ли, не е така, ама на…като сме цигани и като няма кой да ни защити, пращат ни тук и това е.“ „Всеки човек прави грешки“.

„Човек трябва да има семейство и да го пази. То е най-важно, аз като не го разбрах преди, ето сега ми е мъчно, ама няма накъде. Веднъж да се прибера и ни-кога няма да правя глупости.“

С., 13 г„Прескачах от дом в дом“.: „Тук съм от 2 години и 3 месеца“. „Кажете как да ви кажа нещо хубаво, като няма такова. Аз дори нямам баща – знам, че е бил строител и е починал. Това го знам от майка ми.“ „Ако искате да ви кажа нещо за майка ми, един-ственото, което мога да кажа е, че мете улиците в Пловдив, друго не знам – тя да не би да знае нещо за мен/смее се „Вие, ако ви изоставят още като малък и само се влачите по домовете и нямате нищо, ще ви се говори ли за това?“.“Абе, майка си обичам, то няма кой друг да обичам. Зарязала ме е, ама какво да я на-правя“ „А, само веднъж съм плакал в живота си- като дойдох тук, първата вечер“. „Не се дразня с никой и на нищо, защото единственото, което ме интересува е да се махна. Знам, че ако не слушам-лошо, пък не ис-кам да имам проблеми“.

„Първо разбих един прозорец на сграда, такава за до-кументи на хора, направих го за пари. Бях с още два-ма. Направих го, за да си купя цигари и дрехи. Имам много други кражби, ама те не ги знаят – капачки на коли от резервоарите, хляб от един магазин, кола съм крал….какво да правя, нямам…“. „Хич не ми пука. Какво да правя като няма-ще крада, много ясно. Е, сега като изляза вече няма да крада, ама тогава….“

„Няма какво друго да се прави. Всеки ден е едно и също“. Убеден е, че „за нищо“ е „вкаран в СПИ“, само веднъж съм бил навън, защото инспектора от ДПС е „гадняр“.

Ф., 10 г „И двамата ме обичат. Редовно се обаждат по те-лефона и двамата, „ бит съм само веднъж от чичо,

когато не слушам в училище и бягам, обичам най-много чичо си, брат на майка ми, защото той ме е отгледал като негово дете. Бие ме, като не ходя на училище, наби братовчед ми, защото не можел да чете, сега братовчед ми чете много хубаво. И да не ме набие за това и и аз започнах да се мъчи да чета.“ „в училище се бия, набих един старец на улицата“

Ф. не харесва името си, защото децата му се подигра-вали.

С. , 16 г„Майка ми ме е изоставила, изобщо не я знам къде е. Отгледа ме втората жена на баща ми. Какво да раз-кажа? Не знам? По-добре вие ме питайте.“

„Една вечер, докато татко спеше, взех ключовете за колата и я карах- исках да се направя на тежкар, да се покажа. Голям бой ме би и после ме завърза за лег-лото- като Исус. Накарах сестра ми да ме отвърже, тя се дърпаше в началото, но после ме съжали и ми помогна.“

„Харесвах този спорт, две години съм тренирал, ама треньорът ме счупваше от бой и повече не издържах и се махнах. Толкоз беше с бокса“. „Бях много малък, когато брат ми срещу два лева ме накара да открад-на, вече не си спомням какво точно беше. Всеки път така ми казваше, че отиваме да работим, а той ме карал да крада и аз не съм разбирал. Като пораснах, пак така- аз му викам, че не ща, ама той…наистина си мислих, че отивам да работя, за да изкарам пари, казвам ви честно, госпожо“.

„Преди една година си купих трева, с приятели, бях във ваканция. Госпожо, повярвайте ми, дал съм клетва-никога повече, не знаех къде съм, мислих, че умирам, плискаха ми лицето с вода, пих вода, беше ад. На другия ден трябваше да се връщам тук, но ми беше още много лошо, трудно дишах. Дойдох си, казах, че искам да отида на лекар. Признах си как-во съм направил, но никой не ми обърна внимание. Наистина ми беше много лошо-казвам ви, наисти-на умирах. На още по – следващия ден отидох при психоложката тука, нашата д-р Хаус; казвам й, а тя ми вика, че съм наркоман и да не я занимавам, а аз започнах да й викам, че искам помощ и ми е зле. Никой, така ли ? Вдигнах скандал и извикаха линей-ка, заведоха ме в гр.Х и така….Повече никога няма да докосна трева“.

Иска да има пари, за да може да има жена, деца-по-не две, кола и къща. В тази последователност изреди желанията си. Но първото, което иска за себе си, е да излезе от СПИ. „Ми какво друго да искам- нищо, всич-ко си имам“.

„Не вярвам на никой аз, не споделям. Кажете как да вярвам, като полицаите правят сделки с мен да съм си бил признаел еди какво си, пък те тъй щели да направят…схеми само, госпожо, схеми-да не ме занимават. И какво-пак ме вкараха тук. Само те


64 |

ли са? Колко хора са ме лъгали…още едно нещо ще ви разкажа, защото ме питате в какво вярвам и на кого? Един път толкова силно ме боля зъб, казвам ви и направо рева от болка и отивам при психолож-ката, д-р Хаус и викам, заведи ме на лекар, че ще умра от зъб. Да го вадят, а тя ми вика-„умри“! Така говори ли се- това човешко ли е госпожо? И знаете ли, сега съм решил, че само да набарам сина й-ще го смачкам от бой, да види тя как се унижава. Каза ми да умра пред всичките деца от интерната, на-право много ме нерви, всеки път се чувствам не-разбран/точно тези думи използва С.. Обижда ме, като ми е лошо- лъжа, като ме боли зъб-пак лъжа…така ли, аз ще им обясня кой лъже……не може тя на мен да ми казва пред всички –„умри“! Това никога няма да го забравя, ми нали ще изляза от тук и ще го набарам сина й….“

„Идват тук, ядосани от вкъщи и си го изкарват на нас. Знаете ли, че все не може да звъним на семей-ствата си, не ни дават, само на някои дават. Добре, че е една госпожа, ресурсната, тя ни дава нейния телефон, че да звъннем. Само нас ни търсят.“ „лесно се минава от клас в клас- една торба пълна с „разни работи“ и готово“ „Какво училище, те учителите пият по време на часа. Нали ви казах как стават ра-ботите. Така е и в живота…..“ „И мен много ме мързи, не обвинявам никой за това, че съм неграмотен. Сам съм си виновен“

Г., 13 г. „Не ги обичам нашите, защото са ме изоставили като малък и не ме търсят“.

„Пак ще крада, и прося и бягам от Дома и от учили-ще“, „Не съм направил нищо лошо. На мен ми тряб-ват пари. Като излезем с приятелите, обикновено решаваме да направим някоя кражба, за да се напием или да си вземем за ядене и пиене, каквото си поис-каме“.

„Изобщо не мисля за последствията от кражбата. Не ме интересува какво ще се случи след това. Ва-жното е, че за момента аз съм добре. Понякога съм се замислял, какво им е на другите хора, но бързо бя-гам от тези мисли“.,„Тук ни учат да готвим, но не ме интересува, яденето не ми стига в СПИ-то.“

А. 10 г.„Като правех бели майка или леля ми удрят шамари, ама не ме е страх от тях“, „ С майка ми говоря по те-лефона, ама тя бърза да работи и малко говоря с нея, не идва да ме вижда“. „Израсъл съм в дом“, „там се биеме“ „бих го навсякъде, по главата, по гърба, къде-то ми падне“, „доставя ми удоволствие да крада, без кражба не може да се живее“; „само от тези деца, които ме дразнят“.

Д., 14 г. „Нищо не помня като малък какво е било“, „Аз нямах детство“. „ Биеше ме като беше пиян, без нищо да

съм направил. Биеше ме с пръчка. От бой не се стра-хувам. Колко бой съм ял и вече не се страхувам. Мно-го пъти баща ми ме пребиваше с тупаници. Мина ми страхът“. „Много ми е мъчно за мама. Един път, когато беше пиян, я би и аз го ударих с тухла по главата и избягах“, „ Мъчно ми е за братята и се-стрите, но всички деца сме по домовете“, „много работи съм крал, но не ги помня всичките“. „Г-н С. ме разбира и ми помага, като имам проблеми с дру-гите деца.“ „На българите така им се пада“. „Пари ми трябват за бира и хероин“ „Това е моя начин на живот“.

И., 12 г. „Не са хубави спомените ми. При скандал баща ми го намушкали с нож, беше в интензивното с пате-рици и когато отидохме да го видим, започна да ни се кара и искаше да ни бие“, „Не знам дали има ня-кой като мен, така тормозен от родния ми баща. Биеше ме с пръчки, с каквото му попаднеше пред очите, затова имам белези по главата и тялото. Като се напиваше, идваше и ни биеше всички. Майка ми припадаше от боя му, бягаше от него заедно с нас“. „Най-много ме обичаше баба Гена, майката на майка ми“. „Когато крадях го мислех като забава, не чувах хората, не чувах госпожите, за което много съжалявам“,.“Все нарушавах обещанията, но сега, като съм вътре, разбрах за какво става на въпрос. Парите все не стигаха, а исках да изпратя на брат ми в Бойчиновци“. „Трябват ми пари за храна“.

„Бягам вече четири пъти, тъй като ми е мъчно за майка ми и за вкъщи“, „Това нормално ли е, което съм вършил? Тук ще ме научат на добро“. „Всичко запом-ням“.

Т., 17 г „Имам златен баща, не познавам рода на майка си, те не ме интересуват“.

„Всички вкъщи са хубави, но ние с брат ми не сме“.

За кое точно противоправно деяние е настанен в СПИ? „Как да помня, като са толкова много“.

„Крада, че няма храна вкъщи, а понякога и за „разно-образие, трябва да ям“.

Х., 15 г „Липсата на пари е причина да крада“. „Любим пред-мет ми е математиката. Искам да завърша основно и да изкарам шофьорски курсове, за да мога да карам кола“.„Какви погрешни неща съм правил, за което съжалявам!“, „Сигурно ще бъде трудно да тръгна по правия път“.

А., 15 гА. разказва, че откакто е починала майка й, сестрите й не са й „обърнали внимание“, „Мразя ги“. Не под-държа връзка с тях. Сподели, че има „много скъпа“ приятелка в СПИ /И./, за която „Всичко давам, дори живота си“.


| 65

Й., 14 г „Майка ми постоянно ме биеше за най-малкото нещо – че имам двойка, или че не съм направила нещо“.

Имала е приятел: „За пръв път почувствах, че обичам истински“. „Чувствам се много гадно, защото не ус-пях да се сбогувам с него“

„Любовта не съществува, защото се влюбваш в ня-кого и после те разделят“.

„ Като се ядосвам чупя, блъскам прозорци и врати“ . „Искам да й отмъстя, да я пребия, да направя така, че да поспи малко“.

М., 14 г.„Да се обеся, да се наръгам, да се ударя някъде“. „Дру-гите момичета като бягат, тях не ги водят тук, а пък мен ме доведоха и ме хвана яд“. „ Искам майка ми да не ме дава повече по домовете, да си стоя вкъщи“ . „Да дойде майка, да ме вземе и повече да не ме връща тук, но знам, че няма да стане“.

„Тук е много гадно – сутрин влизат в стаята на мо-мичетата, „започват да викат, да крещят, да обар-ват, да удрят, ние викаме господина, а той не ни чува“.

„Този на майка ми харесва мене, искал да се ожени за мен, да избягаме някъде, но не му обръщам внимание, не говоря с него“. „Няма къде да отида“.

А., 15 г.„Не знам защо ме изпратиха тук. Аз обикновено само ходих да си търся парички, после ми дават лепило... Не съм направил нищо лошо.“

К., 15 г.„Нямам пари и затова трябва да открадна желязо, после да го върна и да изхарча парите“.

А., 15 г.„Златните пръстени продадох, а гривната подарих на И., беше ми много ценна“...

„Разбирам се с г-н К., когато не е на работа поддър-жаме връзка по телефона …“. „С него свободно мога да разговарям и споделям …“. „Аз със сестра си не спо-делям толкова и й нямам доверие, колкото на г-н К.“.

„Като разбрах, че е умряла майка ми загубих кон-трол“ . „Започнах да викам, да посягам на възпита-телите и да се бия с по- малките деца от интерна-та....“: „Ставам много лоша и ми идва да избягам.

„Имам нужда от майка си...“. „Тук няма с кого да гово-ря, когато го няма г-н К....“

И.,17„Не съм била като други деца да играя …“. До тук спряхме разговора, защото то се разплака и ме помо-ли да не говорим за детските й години. „Аз на сестра си нямам доверие и не разчитам, камо ли на някой

друг“. „С. постоянно се дразнеше с приятелката ми, без да губя време го хванах за главата и с крак го ударих в лицето …С. не се оплака на никой, защо-то знае, че после ще стане по-лошо …“. „Много ми е мъчно за майка, ако беше жива, аз нямаше да съм тук“. „Имам нужда постоянно да разговарям, но няма с кой …“. „Ако майка беше жива щях да питам само нея …“.

Р.,15 „Не мога да разчитам на майка ми. Иска аз да и из-карвам пари..“ „ Тук съм заради майка си, защото тя ме караше да прося пари, за да ги издържам..“. „ Съди-ята ми каза, че повече няма да ме бият в къщи, не го вярвам, по-добре да отида в СПИ.“

„За целият ми живот са виновни моите родители и най-вече майка ми, срам ме е...“

„След като си изчистя искам да седна и да се нара-двам на чистото“. „Обичам да пера на ръка, дрехите трябва да са ми минали през ръцете“. „Имама прия-телка, една доброволка, идва тук“.

А., 13 г. „Направих си криле от хартия и летях, ти знаеш ли, знаеш, нали? Скочих от дървото, тук в интерната. /докато ми говори, поглежда навън и ми посочва как птиците правят гнездо/. „Меря полицаите с камъни“.

Б., 15 г.„Госпожо, няма какво да ви разкажа, защото нико-га не съм извършвал кражби на каквото и да е. Тук съм само и единствено заради брат ми, аз ви казах и преди това. Родителите ми знаят много добре, съгласиха се и аз да дойда, за да му е по- леко. Пов-тарям ви пак- инспекторът от ДПС каза на майка и татко, че е добре да ми припишат и на мен някоя кражба, само и само да дойда с него, защото сме от далеч и ще му е трудно, ако е сам тук- така и стана. Майка и татко се съгласиха, аз за това ви казах, че те ми вярват, защото много добре знаят, че не съм крадец.“

К., 12 г.„Ама ние си тръгваме (от СПИ), защо ви изпращат, какво още да казвам…“ „Омръзнало ми е да ме раз-питват.Искам да си отида, вече нямам спомени, просто искам да си отида.“

„Амииии, тук съм за кражби, много кражби, ама вече не помня точно, май най- вече за бакър, желязо и по-сле ги продавахме. Не си спомням колко кражби-мно-го, много“.“Само да си отида вкъщи, само това ис-кам“. „Никога не бих се върнал тук- закачат се, плюят ме, докато спя, най- много се притеснявам вечер, че не съм си у дома“.

П., 16 г.

„От дома бягах, защото исках да съм вкъщи, при нашите. Като си отида и в неделя не искам да се


66 |

връщам, майка и татко все ми викаха да тръгвам, ама аз не исках. Понякога си отивах в понеделник су-тринта, за да съм повече с майка и татко и там, в Дома ми се караха. После не ме пускаха да си отида и аз бягах, за да си ида. Така, все бях наказан- за бяг-ства. Все плачех, защото не ме пускаха да си ида при нашите.“

И., 12 г„Сигурно вече знаете колко съм лош, нали? Казали са ви, че съм изрод, ама не съм.“

„Вярно бе, вие сега дойдохте, аз ви видях отвън, няма как да знаете нещо за мен, но и да знаете, на мен не ми пука, така и така никой не ми вярва“.

„Детството ми е ад- какво да говоря, не знам от-къде да започна, то май не ми се и говори за това, ама вие нали казахте, че ще ми вярвате /усмихва се/. „Мразя баща ми. Той е изрод.“ „Че на кой му пука за мен? Аз да си ида, пък това дали ме обича някой- не е важно. Ако някой обича- не бие и не изоставя, нали?“

„Дал съм клетва, изляза ли от тук, нищо никога пове-че да не правя. Толкова бой съм изял, че не знам дали има нещо, което да ме накара да съм добър, а иначе обичам добрите хора. Аз ще си отида от тук и ще ям манджа, сладко, кола ще пия, ще имам поне 10 лева и приятели ще имам.“

„ Много е гаден този интернат, прост, тук всеки те мрази. Вечер е най- гадно. Иначе всички се държат с мен добре. Много ми е гадно тук, направо едва чакам да си ида. Иначе долу- горе спазвам правилника, ходя до центъра на С., ама то е толкова тъпо тук, че и да изляза – няма къде да отида.“ .“Толкова ми писна от тоя живот, толкова ми писна. Щом съм се опитвал да скачам от четвъртия етаж…“

„Един път като решат, че си черната овца и всичко ти приписват. В ДПС ми викат, че не съм си бил при-знавал- признавам си каквото съм направил, за какво трябва да им се връзвам и да казвам неща, които не съм извършил- те ме научиха да лъжа. Обясних ви-ка-то им казвам истината- не било вярно, като ги излъ-жа и се връзват….на луди ще ги направя тогава, щом е тъй.“

„Не знам за какво го правя, не знам защо го направих“. „Знам, че съм сам и няма на кой да разчитам, аз все съм си сам, като си ида пак съм сам.“

„Много обичам и ми харесва да уча. Тук се справям добре, имам добър успех, харесвам математиката и българския език, но най- много ми харесва да рисувам. Харесват ми и компютрите.“


| 67

1. Капацитет на системата за работа с деца в конфликт със закона

България е укорявана многократно от страна на раз-лични международни и вътрешни организации за своя-та неадекватна към правата на детето система за т.н. младежко правосъдие. Определено може да се каже, че за разлика от други сфери на защита на правата на децата, които се развиха значително през последните години, тази остава почти непроменена повече от пет-десет години.

През последните няколко години на национално ниво бяха предприети мерки за стартиране на реформа в тази област – приета беше Национална концепция в областта на правосъдието на детето и Пътна карта за нейното реализиране.

В тези документи за първи път се поставя въпроса за детето и правосъдието. Детето, независимо дали е жертва или извършител, преди всичко би трябвало да се третира като дете. Тези документи се опитват да ориентират реформата към постигане на стандартите на т.н. приятелско към детето правосъдие.

Основните принципи60 на приятелското към детето правосъдие са: • участие на детето, разбирано преди всичко като га-рантиране на информирането му за неговите права, за всички процедури, в които участва, тяхната про-дължителност и прoчие;

• най-добър интерес на детето;• мултидисциплинарен подход; • достойнство; • защита срещу дискриминация; • законност; • наличие на мерки за защита; • подготовка на специалистите.

60. Ръководни принципи на Комитета на министрите от Съвета на Европа по отношение на правосъдието в полза на децата. (Приети от Комитета на министрите на 17 ноември, 2010 г. на 1098-та среща на представителите на министрите)

Насоките разглеждат изискванията за т.н. приятелско правосъдие в три големи групи – преди правосъдието, т.е. превенцията, информацията; по време на правосъ-дието и след него.

Този доклад е разработен на основата на анализа от проведено изследване61 на системата за младежко правосъдие в две области – Сливен и Ямбол.

1.1. Целта на изследването е да очертае характерис-тиките на системата за работа с деца в конфликт със закона в областите Сливен и Ямбол, които определят нейния капацитет да осигури приятелско към детето правосъдие.

Задачите на изследването са:

• Да проучи капацитета на работещите в системата на местно ниво по отношение на нейната специфична роля и на капацитета и за взаимодействие с другите институции;

• Да анализира работата и взаимодействието на инсти-туциите по посока на управление на случая на дете в конфликт със закона.

1.2. Методология на изследването

Проучването обхваща две групи методи:

1.2.1. Качествено изследване на специалисти, работе-щи в институции в областите Сливен и Ямбол, които съставляват т.н. система за работа с деца в конфликт със закона. Тук влизат представители на окръжен и районен съд, окръжна и районна прокуратура, отдели за закрила на детето, МКБППМН, ОДВР, РПУ-ДПС, дос-тавчици на социални услуги- общо 33 участници (16 интервюта със специалисти, от които 11 в Сливен и 5 в Ямбол и 2 Фокус групи с 17 представители на инсти-туции, 8 в Сливен и 9 в Ямбол); 3 наблюдения на възпи-тателни дела в Сливен.

Вторичен анализ на доклади, отчети и справки на ин-ституции от системата, главно на МК. Анализирани са данни от годишните отчети на 6 МК.

61. Теренното проучване се проведе в периода март – юни 2013 г.

Анализ на съответствието на съществуващата система за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, както и на системата за закрила на детето към потребностите на децата в конфликт със закона в област Сливен и област Ямбол

Изготвен по проект „Индивидуална оценка на деца в конфликт със закона, настанени в СПИ в област Сливен и Ямбол, както и на децата, насочени към МКБППМН и в системата за закрила на детето“, финансиран от УНИЦЕФ


68 |

Проучването няма за цел да изследва и анализира правната рамка, в която действа системата, но не може да не отчете нейното влияние. ЗБППМН е правна рамка на работата на ДПС, на МКБППМН и включва мерки и дейности спрямо децата от 8 до 18-годишна възраст. НК и НПК очертават правната рамка на наказателната система към непълнолетните деца, т.е., децата над 14 г. до 18 г. възраст . И в двата закона има особени прави-ла за непълнолетни правонарушители. Такива има и в Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН). ЗЗД регла-ментира правата на детето и мерките за тяхната закри-ла, задава рамката на действие на ДСП/ОЗД, както и на доставчиците на социални услуги.

1.2.2. Количествено проучване на деца, настанени в СПИ, и техните семейства чрез въпросници към експер-тите, извършили индивидуална оценка за нуждите на планирането на индивидуалната грижа и закрила на децата. Обработени са общо 77 въпросника на деца, настанени в СПИ и на 67 семейства на децата.

Количествено проучване на деца, с наложени възпи-тателни мерки в общността и мерки за закрила. Тук бяха планирани около 125 деца, но анализът е напра-вен на база на попълнени въпросници от експерти, които са правили индивидуални оценки на 25 деца, от тях 19 към МКБППМН и 6 към Детска педагогическа стая.

Водещи критерии при анализа на капацитета на систе-мата са компетентност, индивидуализиран към детето подход и взаимодействие между институциите.

По тази причина част от анализа е насочен към движе-нието на случая и управлението на случая. Под случай разбираме последователността от действия от постъп-ване на сигнал, през проучване и оценка на детето в конфликт със закона до вземането на решение, налага-нето и прилагането на мерки (за закрила и възпитател-ни) и на наказания, изпълнението на мерките и наказа-нията, „връщането“ в общността.

По критерия „компетентност“ подходът в изследване-то е различен за двете целеви групи. За първата група компетентността се анализира през индикаторите:

• подготовка и придружаваща подкрепа на специали-стите;

• познаване и разбиране на проблемното поведение на децата в конфликт със закона;

• нагласи и практики на взаимодействие между инсти-туциите.

Области на анализ на капацитета на системата :

• превенция на детското поведение в конфликт със за-кона или какво се случва, за да не се среща детето с правосъдието;

• проследяване на движението на случая през сис-темата за работа с деца в конфликт със закона (как стартира работа на институциите с дете в конфликт

със закона; какви мерки и наказания се прилагат към децата в конфликт със закона; има ли връзка с мерки за закрила; какво се случва след мерките);

• взаимодействие между институциите;

• компетентност на заетите в системата за работа с деца в конфликт със закона (подготовка и продължа-ваща подкрепа; разбиране на смисъла на работата).

Обхванати са следните целеви групи:

• представители на институциите, които работят в сис-темата за детско правосъдие и в системата за закри-ла на детето;

• деца с поведение в конфликт със закона; деца в риск; деца с наложени, възпитателни мерки;

• деца, настанени в СПИ

• семейства на деца, настанени в СПИ.

Капацитетът на системата е представен чрез анализ, който се основава на данни от изследването и на позо-ваване на действащата нормативна рамка.

2. Капацитет на системата за превенция на дет-ското поведение в конфликт със закона

Превенцията на детското поведение в конфликт със за-кона на първо място е резултат от достъпа на хората до и качеството на т.н. универсални услуги, като водещи в тази проблематика са здравните и образователни ус-луги за деца и възрастни, благосъстояние и заетост за възрастните.

В тази глава ще се опитаме да видим взърката между данните от качественото изследване за разбиранията и действията за превенция на детското поведение в кон-фликт със закона и основните трудности и проблеми, характеризиращи това поведение според количестве-ното изследване на децата в конфликт със закона и на техните семейства.

2.1. Основни трудности и проблеми, допринасящи за детското поведение в конфликт със закона

Според данните от проучването причините за детското поведение в конфликт със закона могат да се открият в принадлежността на семействата на децата към марги-нализирани общности, когато те са свързани с неглижи-ране и насилие в грижата на децата, трудности в учили-ще и риск от отпадане, психични проблеми и прочие.

2.1.1. Превенцията на бедността и маргинализация-та като ключова за предотвратяване на детското поведение в конфликт със закона

Данни от изследването показват, че преобладаваща-та част от специалистите адресират основната част от


| 69

проблемите и трудностите за справяне с детското по-ведение в конфликт със закона именно към принад-лежността на такива деца към общности в нерав-ностойно положение, които не се ползват пълноценно от ресурсите на обществото (по данни от изследването 83,1% от родителите на включените в изследването деца в СПИ). Това са семейства, живеещи в бедност; в маргинализирани общности или етнически групи; без свой дом.

Инспектор ДПС:Колкото и да се работи, при част от децата от малцинствата, бедността ги подтиква към про-тивоправно поведение. Част от тях крадат, за да оцелеят. Друга част от децата, извършители на простъпки, са подтиквани от родителите си. Те са наясно, че малолетните не подлежат на наказател-на отговорност.

Фокус група с професионалисти Данните от проучването на семействата на деца, на-станени в СПИ, показват, че в 41,5% от случаите децата произхождат от многодетни семейства, в които има 5 и повече деца, между 3-4 деца са около 32,5% и 26% са от семейства, в които има само 1 или 2 деца. Данните показват също, че в 62,7% децата, настанени в СПИ, са първо или второ дете в семейството, което навежда на извода, че в многодетните семейства в най-голям риск са първите две деца, т.е. по-големите, които най-вероятно се неглижират поради появата на грижата за по-малките деца.

Оценките на децата свидетелстват, че една немал-ка част от тях имат изцяло социализирано пове-дение към своята общност, в смисъл, че кражбата изглежда като релевантен, напълно адекватен ин-струмент за оцеляване.

По отношение на криминално минало на някой от ро-дителите в семейството данните показват, че за 41,6% от случаите има информация за криминално минало на родителите на детето и проблеми със закона.

Тази картина на социалния статус на семействата и от-ношенията вътре в тях е важна за планиране на превен-цията в общността на семействата с нисък социален статус и с повече деца.

Има нужда от промяна в разбирането за влиянието на бедността върху детското поведение в конфликт със закона. Това влияние не е директно, а минава през неглижиране на потребностите на детето като човешко същество за сметка на физиологичните му потребно-сти. Важно е също да се има предвид, че наличието на емоционална връзка може да минимизира ефекта от реалното лишение.

Когато става дума за бедност и маргинилизиране, кои-то са довели до значимо социално изключване, не е достатъчно да се разчита само на консултации. Често хората от тези общности нямат достъп до универсални-

те услуги като здравеопазване, образование и прочие и превенцията би следвало да го отчете.

2.1.2. Родителство и детското поведение в кон-фликт със закона

Все повече изследвания показват връзка между про-блеми и трудности в отношенията родител-дете в ранното детство и поведение в конфликт със закона при детето в по-късна възраст. Всички специалисти от всички структури свързват проблемите на децата с проблемите в техните семейства. Те обаче остават на нивото на обвинителните към семейството нагласи и интервенции за разделяне на децата от лошите семей-ства. Очертава се сериозна необходимост от промяна на тези нагласи.

Експерт от социална услуга:Майката и бащата злоупотребяват с алкохол. Те неглижират детето, неговите потребности. Кое е най-доброто за него? ДДЛРГ ли? Приемни семейства за деца – тийнейджъри няма. И отново говорим за извеждане на детето от средата. Това е безсилието на системата – извеждаме детето, а не насилници-те. Осъждаме детето, а не родителите…

Трябва да се отбележи, че през последните години у нас се забелязват усилия в тази посока, но в същото време не са недостатъчни като възможности за дос-тъп до тях и качество. МКБППМН правят училища на родители, но данните от докладите на МК показват, че на практика те се прилагат рядко.

Общите62 данни за децата, настанени в СПИ, показват, че по-голямата част от настанените децата имат проб-леми, свързани със семейната среда и отношенията ро-дители – деца.

Обикновено това е сфера неразпознаваема от работе-щите в областта на младежкото правосъдие или по-скоро разпознаваната връзка е само тази на контрол.

„Няма родителски контрол и това е..“ – най-често споменаваната фраза

Според оценките на експертите 75% от децата имат проблеми в привързаността – над 60% имат симп-томи на несигурна привързаност, а други 14,5% – про-явяват симптоми на дезорганизирана привързаност. По-голямата част от децата, когато са били на възраст между 0 и 3 год., са отглеждани в семейството, малка част – 9,2% са отглеждани в институция за деца, дру-гите са отглеждани в тази възраст от други възрастни и основно в разширеното семейство (баба, дядо, леля и др.). Подобна е ситуацията, когато децата са били на възраст между 4 и 6 години, но рязко се променя ситуацията, когато децата са на възраст между 7 и 9 г., както и 10-12 г. Можем да приемем, че явно това са рискови възрастови периоди63 по отношение

62. Общите данни за децата в СПИ, обхвани в изследването, са представени в Приложение 2 (табл. № 1-4).

63. Причините за тези рискови възрастови периоди може да


70 |

на грижата за децата, които са развили поведение в конфликт със закона. През този период от живота на децата, настанени в СПИ, се забелязва, че се увелича-ва броя на тези, които са били настанени в институция (в извън семейна грижа – около 30% от децата) като има деца, при които грижата е била седмична и те са се връщали или в собственото семейство, или в раз-ширеното семейство.

По данни от количественото изследване, 26,3% децата описват отношения в семейството, в които има наси-лие между родителите, и децата са били свидетели на това. Самите родители също не скриват този факт и го посочват в интервютата, проведени с тях.

Графика №1Насилие между възрастните в семейството,

в проценти

1,37,7

72,447,7

според изследване на родителския капацитет

според изследване на децата, настанени в СПИ

26,344,6

0 20 40 60 80

да

не

друго

Според експертната оценка на изследователите, по-пълнили анкетните карти, по-голямата част от деца (66,2%) са имали със сигурност постоянна фигура в тяхното обкръжение, другата 1/3 от децата по-скоро са нямали, твърдо са нямали или вероятно са имали, но липсват достатъчно данни. При близо 2/3 от децата (65%) е имало раздели и прекъсване на връзката с ва-жните за тях възрастни от семейството. Причините за това са най-вече:

• настаняване на детето в институция (дом за деца);

• заминаване на родителите в чужбина;

• раздяла на родителите поради смърт или развод.

Изследването проверява в каква степен детето е впи-сано в рода си и прието от родовете на родителите си. Под вписано в рода си се разбира, когато детето е припознато и от двамата си родители или не е припознато от бащата, но знае баща си и живее с двамата си родители. В този смисъл се забелязва, че за около 38% от децата може да се каже твърдо, че

са от различен характер както поради особености на въз-растта на децата, така и поради особености на семейство-то и ситуацията на семейството. б.а.

те са приети в рода и семейството си, за около дру-ги 13% експертите по-скоро смятат, че са приети, за останалите близо 50% от децата има проблеми във вписването и приемането на детето от семейство-то. Малък процент от децата (6,5%) са споменали по време на изследването, че са осиновени от родите-лите си.

Относно качеството на отношенията между роди-телите и децата в изследването се търси отговор на въпроса дали децата са били жертви на насилие в техните семейства и какъв е видът на това насилие. Данните посочват, че над половината (53,2%) от де-цата са били жертви на различни форми на насилие в семейната среда. Като някои от тях са преживели включително и сексуално посегателство (такива дан-ни са посочили 6 от общо 77 изследвани деца). Най-често родителите са отглеждали децата си чрез те-лесни наказания, неглижиране и емоционално/ пси-хическо насилие. В някаква степен това може да се обясни и с факта, че е много голям относителният дял на семействата на децата, настанени в СПИ, които са от ниски социални слоеве и с нисък социален статут (83,1% от родителите на включените в изследването деца от СПИ). Това са семейства, живеещи в бед-ност; в маргинализирани общности или етнически групи; без свой дом.

Семействата на тези деца в много по-голяма степен са лишени от достатъчно позитивни възможности за от-глеждане и възпитание на децата си, вероятно живеят в много по-голям стрес за собственото си и на децата си оцеляване и във висока бедност.

Преобладаващият стил на възпитание според пре-ценката на експертите в над 70% от случаите е негли-жиращ и ограничаващ децата и след това наказващ (около 13%).

Графика № 2Стил в възпитание на детето, в проценти

2010,6

13,321,2

1634,8

5054,7 според

изследване на родителския капацитет

според изследване на децата, настанени в СПИ

0 20 40 60

неглижиращ

всепозволяващ

наказващ

ограничаващ

Тези данни показват доколко съществуващата превен-ция не е ориентирана към действителните потребности на децата и техните семейства.


| 71

2.1.3. Превенцията на отпадане от училищ е- воде-ща превенция на детското поведение в конфликт със закона

Професионалистите поставят въпроса за връзката меж-ду поведение в конфликт със закона и проблеми в учи-лище. Много от тях посочват неграмотността на децата, несъответствието между документ за завършен клас и реалните знания и умения на децата.

Учител в СПИ:Не знам какво правят в училище, има документ за за-вършен шести клас, а той не може да чете, не може да пише, какво да правим? И това е масова практика, не е изключение.

Фокус група с професионалисти

Инспектор ДПС:Друг проблем е, че част от учениците се водят фик-тивно в училище. Не ходят, а родителите им полу-чават бележки, че посещават училище. Това е зара-ди делегираните бюджети и факта, че училищата имат нужда от всеки един ученик. От децата, с които ние работим, има случай, при който детето се води, че ходи на училище – в 7 клас, а не познава буквите.

Интервю

Данните от изследването на децата в СПИ показват, че 79% от децата имат трудности в образованието си, като около 43% от тях имат сериозни трудности в обу-чението си. На практика това означава, че от всеки 10 деца осем са със сериозни трудности в обучението. Тези данни се подкрепят и от факта, че само 31% от де-цата имат съответствие между клас в училище и въз-раст. По-голямата част от децата – 69% имат изостава-не повече от 1 година като 14% от тях имат изоставане в образованието си с 4 и повече години. На практика стандартното обучение за тях, така както съществува в момента, не може да покрие потребностите им от образование. Най-вероятно тези деца са били трайно отпаднали от образователната система преди да дой-дат в СПИ.

Графика № 3Има ли детето трудности в образованието, в проценти

42,9

Твърдо ДА По-скоро ДА По-скоро НЕ Твърдо НЕ

36,4

14,3

6,5

504540353025201510

50

Графика № 4Съответствие при детето между възраст и клас,

в проценти

31,2

27,3

18,2

14,3

9,1

0 10 20 30 40

Да, пълно

1 год. изоставяне



4 и повече год. изоставяне

Забелязва се, че самите родители на децата също са без образование или то е в начален етап. Липсата на образование на деца се среща по-често в случаите на необразовани майки (достига до 62,3%), което е допъл-нителен рисков фактор, тъй като те в по-голяма степен са включени в отглеждането на децата.

Графика № 5Степен на образованието на родители, в проценти

62,344,2

4,7

4,7

25,6

20,916,4

4,9

4,9

11,5

0 20 40 60 80

Без образование

учил/а в начален етап

незавършено основно

основно

средно

образование на бащата

образование на майката

Отпадането от училище също е сред водещите фактори за проблемно поведение, с което училището не може да се справи, защото не прави връзка между своите дейст-вия и проблема, обикновено го отправя към други ин-ституции или към самите деца и техните семейства.

Районен съдия: Мисля, че е необходимо да се намери начин децата да се задължат да ходят на училище, да се промени социалната политика на държавата. Отчита се не-ефективност по отношение на мерките, които се налагат върху родителите. Те остават безнаказани за безотговорното родителство. Не се работи за промяна на ситуацията около детето.

Интервю

Парадоксални са данните за децата, настанени в СПИ, като се има предвид, че единственото основание в действителен интерес на детето за настаняването му там е достъпът до образование.


72 |

2.1.4. Психичното здраве на децата и превенцията на детското поведение в конфликт със закона

Изключително сериозен е проблемът за психичното здраве64 на децата, за достъпа им до качествени здрав-ни услуги и проблемното им поведение. Професиона-листите, работещи с деца в конфликт със закона, поста-вят този проблем като твърде видим и извън техните възможности за решение.

Директор СПИ:Идват при нас да ги превъзпитаваме, а се оказва, че трябва да ги лекуваме. По-голямата част от децата при нас имат нужда от лечение, от психиатрично лечение.

Фокус група с професионалисти

Според изследването на децата в СПИ (на база техните досиета и документация за психично страдание и за-болявания при децата) обективни данни има само при 14,5% от тях. При 1,3% от децата няма данни в досиета-та им. Според тази информация би следвало над 80% от децата да нямат проблеми. Анализът на изследване-то беше насочен и към това дали в настоящия момент към датата на изследването детето има някакво пси-хиатрично лечение или приема медикаменти. Данни-те показват, че само при 6,5% има такова лечение или консултации, а при другите деца е преустановено след настаняването им в СПИ по различни причини (виж Приложение 1, табл. № 1). Специализираните оцен-ка на децата от СПИ, направени от екипите на „Дете и пространство“, показаха, че всъщност психично страда-ние има при много повече от официално посочените деца и децата, които в момента са на медикаментозно лечение.

2.2. Характеристика на дейностите по превенция в област Сливен и Ямбол

Превенцията на т.н. противообществени прояви на ма-лолетни и непълнолетни е сред водещите функции на МКБПП, както самите те посочват в своите доклади. Тя включва информационни форми на работа, насочени към деца и родители, изграждане на консултативни центрове за деца и родители, кампании и прочие.

Към МК в Сливен и Ямбол има също и консултативни услуги, които се предлагат групово и индивидуално, за деца и за родители. По данни от отчета на МК в Сливен за 2012 г. Те са ползвани от около 50 деца и семейства, при проведени 203 възпитателни дела.

Консултативният кабинет за социална превенция е създаден през 2010 год. Основните цели на ККСП са да подпомага МКБППМН в изпълнение на задачите

64. Специален доклад по тази тема е изготвен от Сдружение „Дете и пространство“

по чл.10, ал.1 от ЗБППМН по предотвратяване и про-тиводействие на противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и престъпления, извър-шени на територията на общината. Да извършва корекционно-възпитателна дейност при условията на чл.41, ал.1 и ал.2 от ЗБППМН. Да подпомага роди-телите, които срещат затруднения при възпита-нието на децата си. За съжаление, ККСП е със затих-ващи функции. Няма никакъв интерес от страна на родителите и децата, на които им е препоръчано да се срещнат и разговарят със специалистите в каби-нета. Затова с всички задачи, свързани с ККСП, бяха натоварени УКБППМН и обществените възпитате-ли, които отчитат извършената работа на пленар-ните заседания на МК.

Отчет на МК

Масово се разпространяваха чрез посещения в часо-вете на класа филми, брошури и презентации, целя-щи да запознаят малолетните и непълнолетните с опасностите, които ги дебнат в ежедневието им да дадат ,съвети как да преодоляват трудно-стите, да реагират на съответните дразнители, да знаят своите права и задължения и други ком-петентности, произлизащи от разписаните про-грами.

Осигурени бяха и ежедневни дежурства към Консул-тативен кабинет от специалисти обществени въз-питатели в следработно за гражданите време, от 17.00 – 19.00 ч., с цел максималното улесняване на достъпа до този вид дейност.

Отчетен доклад на МК за 2012 г.

По данни от отчети на МК се вижда, че те провеждат предимно информационни и просветителски дейности като превенция и най-често това се случва в училище. Има и дейности за изнасяне на консултативните цен-трове в училище.

През 2012 г. в изпълнение на задачите си по чл. 10, ал. 1 от ЗБППМН, с активното съдействие на едно от училищата в общината – гимназия „Св. Климент Охридски“ – гр. Елхово, в учебното заведение беше разкрит изнесен консултативен кабинет на Центъ-ра. В кабинета, всеки понеделник от 13:00 до 15:00 часа, дежуреше обществен възпитател, готов да окаже подкрепа на всеки ученик, желаещ да получи консултация с педагог. За трите месеца работа на кабинета през него преминаха 4 ученика – 3 по препо-ръка на класните си ръководители и едва 1 ученик по собствени подбуди.


По мнение на специалистите няма целенасочена ра-бота по превенция на противообществените прояви на непълнолетни. Единствено МКБППМН и Районния про-курор споделят, че има програми за превенция.


| 73

Социалните услуги имат значение за превенцията на хората в социален риск, това е техният смисъл. В Сли-вен и в Ямбол има развити социални услуги в общност-та като ЦОП, ЦРДУ, Звено „Майка и бебе“.

Има отделни инициативи на местни НПО, които са свързани по-скоро с превантивна дейност в общност-та, едновременно с тази, реализирана от обществени възпитатели. Има отделни случаи на насочване на деца от СПИ за работа по превенция на отклоняващо се по-ведение.

Представител на КСУДС/ ЦРДУ: Ние имаме услуги за подкрепящо образование; Ре-продуктивно здраве за деца и родители. Като клиент се насочва винаги и само детето от ОЗД. Екипът на ЦРДУ по преценка включва и родители-те. Работи се и по групова програма за социални умения.

Самите специалисти извеждат липса на достатъчно специализирани услуги за работа с деца и семейства (особено за маргинализирани общности) в общност-та, като предлагат да се разкрият 1. Кризисен център, 2. Център за деца със зависимости 3. Услуга за непъл-нолетни проституиращи

Повечето трудности се извеждат, от една страна, от на-товареност и недостиг на човешките ресурси, както и от недостатъчно добрата подготовка на специалистите, които имат пряко отношение към работата с деца с ПП. Текучество в институциите (особено в ОЗД) на практика прави работата с родителите невъзможна и допринася за разпокъсаност в действията.

Превенцията на детското поведение в конфликт със закона се приема като водещ приоритет от страна на институциите, като едновременно с това, те посоч-ват трудностите и неефективността на усилията на всички.

Има нагласа за ориентиране на превантивните инфор-мационни програми към училище. Като тематика те обхващат основните рискови зони за децата в училищ-на възраст. Като методология превенцията изглежда все още се разбира основно като просвещение. Няма информация за въвличане на самите деца, за тяхното участие и активно отношение.

Няма данни за превантивни информационни или дру-ги програми в общностите, които се посочват като най – рискови. Има данни за предприемане на общински действия за интеграция на ромите чрез здравни меди-атори.

Има известно дублиране на консултативни дейности като структури и недостиг на тяхната ефективност. Кон-султирането понякога е поверено на обществени въз-питатели, за които няма изискване за такава професио-нална компетентност.

3. Стартиране на работа с дете в конфликт със законаМеждународните и европейски стандарти изискват към всяко дете да се подхожда индивидуализирано, като това означава, всички интервенции да се осно-вават на обща оценка, центрираната към нуждите на детето. Такава оценка би предполагала интервенции, ориентирани именно към нуждите на детето и съо-бразени с неговия най-добър интерес.Едновременно с това международните стандарти изискват и гаран-ции за спазване на правата на детето при участието му правни процедури, което най-често се случва чрез ясни процедури за информиране на детето и семейството за всичко, което му престои, по начин, по който детето да разбере.

Изключително важен елемент на системата за пра-восъдие е нейното базиране на оценка на детето, и то такава, която е мултидисциплинарна, центрирана към нуждите на детето, едновременно с оценка на риска. Оценката би следвало да проучва случая на де-тето, да се опита да отговори на въпросите какви са причините и какво „казва“ детето с поведението си в конфликт със закона; кои са нуждите, които са водещи за справяне с конфликтното поведение; какъв е рис-кът от продължаване на това поведение; има ли риск за насилствено поведение към себе си или други хора и прочие. Тази оценка би следвало да се изготвя от специално подготвени хора или екип от специалисти и да се представя пред вземащите решение. В най-до-брия случай такава оценка би могла да осигури интег-риран подход към детето – т.е. комплекс от свързани с обща цел мерки за закрила, възпитателни мерки, наказания и прочие.

Ето защо на следващо място, гаранцията за спазване на правата е чрез участие на различните системи – систе-мата за закрила, правна защита и пр., както и чрез оси-гуряване на различни специалисти. По тези причини смятаме, че е важно да проследим целия „път” на де-тето в правосъдието, да видим дали има взаимодейст-вие между системите на закрила и на правосъдие.

3.1. Кои деца и как влизат в системата за детско правосъдие?

Децата, които влизат в системата за детско правосъдие са извършители на т.н. противообществени прояви, т.е и на престъпления. Данните показват, че за 2012 г. децата, които са „влезли” в системата за община Сливен напри-мер са 203, като са наложени 166 възпитателни мерки. От тях 45 са на деца на възраст до 14 г., от които 38 са на момчета и 7 на момичета. Те са обект на системата поради кражби (50 общо и 20 за тези до 14 г.), и на хули-ганство (10 мерки общо, от които 6 за малолетни).

Сериозен продължава да е проблемът с третирането на деца в риск като деца в конфликт със закона. На първо място, всички деца до 14.г. възраст би следва-ло да бъдат третирани като жертви, тъй като пове-дението в конфликт със закона при тях не е виновно


74 |

поведение. Законът е приел, че те не разбират свой-ството и значението на своите постъпки и са нака-зателно неотговорни. Законът се опира на особено-стите на психичното, поведенческо и емоционално развитие на децата, на спецификата на развитие на техните познавателни процеси. Изследванията в об-ластта на детската психопатология показват, че пове-дението в конфликт със закона е специфична проява на травматични преживявания при децата наред с прояви като автоагресия, самоизолация, проситуция и прочие.

3.1.1. Възрастова характеристика на децата в кон-фликт със закона

Данните от изследването показват, че най-често по-веденчески проблеми при децата, настанени в СПИ, са започнали на възраст между 8 и 11 години. Това е възрастта на първи поведенчески проблеми при почти 60% от всички те деца. Ако към тази възраст прибавим и 12-годишните, то това са 70% от всички включени в изследването деца. Следващата рискова възрасто е около 12-13 години, като в тази група са 26% от децата. На практика това означава, че усилията на превенцията трябва да се съсредоточат именно в най-рисковата гру-па на 8-11 годишните деца.

От гледна точка на развитието на детската психика възрастта между 8-12 години е възрастта, в която се формира моралното възпитание на детето; детето се учи на постижения и полагане на усилия, за да постиг-не позитивни резултати. Включването в образованието по позитивен и утвърждаващ детето начин му помага да се включи в социалните отношения конструктивно. Негарантирането на възможности за позитивно соци-ално включване на тези деца, които идват от силно неглижираща и лишена от стимули среда, най-вероят-но е един от рисковите фактори за отключване на про-блемно поведение. В този смисъл това са деца, които категорично и без съмнение се нуждаят от подкрепа и закрила, от осигуряване на възможности за позитивно социално включване, от поставяне на граници и учене за отговорно поведение, а не само и основно от мерки, свързани с ограничение и рестрикции.

Относно вида на поведенческите прояви се забелязва, че те може да бъдат разделени в две категории: ста-тусни нарушения и нарушения на правни норми. (виж Приложение № 1, табл. № 2)

Поведенческите проблеми, които са статусни на-рушения, се изразяват най-често в бягства от учили-ще (при 61% от децата), на второ място са бягства от къщи или институция (т.е. дом за деца – това се сре-ща при 53,2% от децата), скитничество при 40,3% от децата и просия при 37,7%. Има малък брой (2 деца), които са с прояви, разпознати като детска проститу-ция, и с употреба на алкохол (8 деца). Често децата комбинират повече от един вид проява. В случаите на нарушения на правни норми най-често това са краж-би (58 от всичките 77 деца или 75% от децата), на

следващо място са прояви на побой (13% от децата), хулиганство, грабежи, включване в банди, кражби на МПС. Тук има и прояви на сексуално посегателство, извършено от настанените деца в СПИ – това е извър-шено от 5 деца (6,5% от децата в СПИ, обхванати в изследването).

3.1.2. Характеристика на поведението в конфликт със закона

Относно характеристиките на извършеното проти-воправно поведение се забелязва, че 75% от децата имат съучастници, при 25% е използвана сила и в 8% от случаите е имало жертва (т.е. детето е имало пряк контакт с потърпевшото лице). В изследването експер-тите е трябвало да преценят в каква степен децата, които са интервюирани, изпитват вина и поемат от-говорност за своето поведение. Данните показват, че около 44% от децата по-скоро поемат вината и разпоз-нават поведението си като неприемливо. Това са деца, при които има вътрешен ресурс за работа и промяна. Около 40% са децата, при които има отказ да прием-ат, че извършеното от тях деяние е причинило вреди или страдание на някой друг, те не го разпознават като социално неприемливо. Причините за това може да са различни – липса на когнитивна и психична зрялост поради ниска възраст или на морални качества пора-ди липса на позитивен социален опит и т.н. При тази група деца има нужда от сериозна намеса и подкрепа за промяна на нагласи, ценности и развитие на емпа-тийност. Прилагането на мерки от ресторативното правосъдие и комбинирането им с програми за лично-стно развитие и промяна в този случай е изключител-но наложително.

Поведенческите проблеми на децата показват в същ-ност какви са нуждите от подкрепа на децата, т.е. извършването на нарушение е начин детето да удо-влетвори свои потребности като го прави през нару-шаване на правната норма. В този смисъл, за да се управлява риска от рецидив и да се намали вероят-ността от извършване на противоправното поведе-ние, подкрепата и намесата трябва да са такива, че да се помогне на децата да развият способности, чрез които да намерят конструктивен начин за удовлетво-ряване на своите потребности. Целта на подкрепа би следвало да бъде насочена от една страна към из-граждане и развиване на личните качества, умения и способности на децата за конструктивен модел на поведение и отношения, а от друга – към подкрепа на децата чрез осигуряване на възможности за пози-тивно социално включване и достъп до съществуващи ресурси по законен начин.

3.1.3. Мотивацията за извършване на деянието е също част от анализа на извършеното поведение в конфликт със закона. Данните показват, че според експертите водещата мотивация за извършване на деяние при 72,4% от децата е финансово облагоде-телстване, следва влияние и натиск от връстници


| 75

при 51% от децата, на трето място това е въвличане от възрастни или по-големи – при 26,3% от децата, настанени в СПИ. Тази картина за водещата мотива-ция при извършване на противоправно посегателство е обяснима в голяма степен със семейната и социална ситуация на децата. При липса на достатъчно сред-ства за живот в семейната им среда и липса на за-конов достъп до такива средства за живот често деца-та компенсират зодоволяването на потребностите си чрез социално неприемливо поведение. Също така видимо е, че има недостатъчно зрялост и трудност при тези деца да отстояват на негативното вли-яние на техни връстници. Липсата на достатъчно лич-ностни качества и зрялост е динамичен фактор, кой-то може да се променя с интензивна и целенасочена подкрепа за децата и програми за развитие и форми-ране. Разбира се, за някои от тези деца ще бъде важно да имат възможност да живеят в позитивна среда, за да могат да натрупат повече житейски опит, умения и когнитивно да пораснат. Подкрепата и превантивна-та дейност с тях трябва да бъде насочена именно към включване на различни форми и възможности за раз-витие и обогатяване на уменията за общуване и по-зитивно себеутвърждаване, изграждане на конструк-тивни връзки със значим възрастен или в позитивна социална среда на връстници. Относно трета голяма група деца, които са извършили деяние в конфликт със закона, трябва да се отбележи, че всъщност ста-ва въпрос за използване на деца за престъпни цели. В този случай (това е при повече от ¼ от децата в СПИ) би следвало да се търси отговорност от възрастните, които използват и въвличат децата в престъпления. В практиката се цитират случаи от системата, при които за кражба извършена от пълнолетен, който въвлича малолетно лице, възрастният получава условна при-съда, а детето е изпратено в СПИ. Този подход в систе-мата показва най-малко две особености на сега дейст-ващата правосъдна практика относно деца:

• първо, че всъщност не се отчитат реалните потреб-ности на децата от закрила и подкрепа и към тях се подхожда санкциониращо;

• второ, че извършването на престъпления чрез из-ползването на деца и въвличането на деца в престъ-пления, не се третира от системата като поведение с висока обществена опасност.

Тези данни поставят въпроса за водещите ценности в настоящата система за младежко правосъдие – кое е ценност; кое е истински обществено опасното деяние; какъв ще бъде подходът на системата и какви са пос-ланията на общата превенция в законодателството ни.

Анализът на поведенческите прояви на децата показва, че голяма част от децата, настанени в СПИ, се нуждаят от мерки и подкрепа, която към настоящия момент нитоо СПИ, нито цялата сис-тема на младежко правосъдие у нас може да им предложи.

Графика № 6В проценти

80100

25

6,7

00

0

0 20 40 60 80 100

Съучастници на деянието

Използвана сила

Жертва при деянието

Използвано оръжие

момичета под 14 год.

момчета под 14 год.

40

Графика № 7Мотивация за извършване на нарушението,

в проценти

88,2

64,7

41,2

100

50

25

25

25

11,8

11,8

25

17,60

11,8

0 25 50 75 100

финансово облагодетелстване

влияние на групата на връстниците

въвличане от възрастните или по-големитесебедоказване

търсене на силни усещания

бягство от насилие или малтретиране

набавяне на алкохол или наркотици

момичета под 14 год. момчета под 14 год.

По данни на ДАЗД за 2009 година, само от досиетата на децата настанени в СПИ и ВУИ, е видно че 8,4% от тях са били жертви на някакъв вид престъпление и насилие. „В част от случаите децата се нуждаят от психоло-гическа подкрепа или лечение, а не от настаняване в интернат. Практиката показва липса на проучване на индивидуалните случаи, липса на компетентност за такова проучване и „диагностициране” на истин-ските проблеми, които стоят зад девиантното по-ведение на децата”.

Данните показват промяна в третирането на детското поведение като противообществено поведение. Все по-малко специфични прояви на поведение на жертва на насилие директно се третират като противообщест-вени прояви. По данни за 2012 г. за община Ямбол те са 8 и са за бягство от дома (вкъщи). МК в община Сливен почти не е работило по противообществени прояви, те са едва 3 за 2012 г, и трите са за употреба на алкохол. И в двете общини т.н противообществени прояви са на непълнолетни.

Повод за безпокойство обаче съществува и той се крие в данните за малолетните и непълнолетните, привлечени за първи път по възпитателно дело. Сму-


76 |

щаващ е не толкова техният брой (5 малолетни и 6 непълнолетни), нито че някои от тях са извършили повече от едно деяние през годината, колкото фа-ктът, че до постъпването на сигнала по чл. 16, ал. 1 от ЗБППМН само 1 от лицата е било известно на ко-мисията като дете в риск. Останалите, макар проя-вявали склонност към асоциалано поведение и преди деянието, за което са били привлечени към възпита-телното производство, са оставали незабелязани от органите по превенция, независимо от засиления обмен на информация между тях.


В 90% от образуваните възпитателни дела в МК през 2012 год., извършителите на противообщест-вените прояви са деца от ромски произход.

По-голямата част от децата, които влизат в система-та за работа с деца в конфликт със закона, действи-телно са за деяния в конфликт със закона, основно краж-би. Сред тях малолетните и непълнолетните са в близ-ко съотношение като относителен дял. Преобладава-щи нарушители са момчета, деца от ромската общ-ност.

3.2. Оценка на децата при „влизане” в системата за правосъдие за деца

Оценката на децата до 14 г. като процедура, съдържа-ние и ангажирани институции не се отличава от тази за децата на възраст 14 – 18 г. Наличието на минимална възраст за наказателна отговорност се „заобикаля” от действащата практика, която за тази група се основава на ЗКБППМН.

МКБППМН, в рамките на действията си по превенция, работят с „деца, които се нуждаят от помощ” и нала-гат мерки за „социална защита и развитие” (чл.10, ал. (1), а)). От друга страна, в рамките на работата си с ма-лолетни и непълнолетни извършители на противооб-ществени прояви, комисиите „налагат” според чл. 13 възпитателни мерки. Посредством това законово раз-деление на задачите на комисиите, малолетните и не-пълнолетни извършители на противообществени про-яви тълкувателно са изключени от категорията „деца, които се нуждаят от помощ”. В същото време, децата с наложени мерки по т. 11 и 13 от чл. 13, ал. (1) от ЗБППМН излизат от административното производство и са прехвърлени към съдебната система. Това се от-нася и за децата до 14 г., възраст, които са наказател-но неотговорни. И в двата случая, Законът за закрила на детето предвижда и фиксира ясно процедурите по защита на процесуалните права на детето участник в производството, но правата на детето в специфичното му качество на „свидетел със специфични потребно-сти” (Директивата 2012/29/ЕС65) в практиката са не-

65. Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални

ефективно защитени.

За децата от 14 до 18 г. възраст изключително важно е оценката да отговори на въпроса доколко поведението в конфликт със закона е действително, т.е осмислено и осъзнато и доколко то е проява на травматични прежи-вявания или на т.н. статусни нарушения. Ето защо е ва-жно всяка система претендираща да е ориентирана към най-добрия интерес на детето да осигури комплексна професионална оценка на „входа” на системата.

Стартирането на работата при деца в конфликт със за-кона у нас се оказва в компетенциите само на поли-цията. На практика случаите на деца в конфликт със закона стартират от полицията и от нея зависи как и кой и дали ще извърши оценка, ще планира дейнос-ти и ще гарантира правата на детето. Полицията има ключова роля в системата за работа с деца в конфликт със закона.

– Можете ли да опишете на кратко конкретен слу-чай от Вашата практика, който определяте като успешен? Какво според Вас помогна и доведе този случай до успех?

Разследващ полицай:

– Моята работа са предимно оперативни дела и раз-работки.

Това е въпрос, който не може да се коментира. Това е сектор за противодействие на криминалната прес-тъпност. Не мога да отговоря на въпроса.

Изследването показва, че полицията приема своята роля като автономна и обвързана само с институциите от системата за наказателно правосъдие – прокуратура и МКБППМН.

Инспектор ДПС:След подаден сигнал, първоначално се прави провер-ка. Така се установява извършителтя. Ако е непъл-нолетно лице се предава на ДПС. Там провеждат беседи, установяват мотива за извършване на прес-тъплението, обстоятелствата. В зависимост от всички събрани данни оттам материалите се изпра-щат до прокуратурата

Както ясно се вижда от изследването хората, които „приемат” детето в системата са полицаите, от които зависи накъде ще продължи случаят – към прокурату-рата, към МКБППМН или ще останат само на отчет към ДПС.

стандарти за правата, подкрепата, и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ ПВР на Съвета


| 77

Инспектор ДПС:

Всеки случай се разглежда индивидуално. Инспекто-рите установяват причините за извършената прос-тъпка. В случаи, при които една открадната вещта е вър-ната и щетата е възстановена, има вероятност делото да се прекрати с извънсъдебно споразумение. При други случай инспекторите извършват поредица от беседи с детето

В този период няма яснота дали ДПС информират дете-то и семейството му за това, което се случва, каквито са изискванията на международните стандарти. Според Правилника на ДПС те нямат такива разписани ангажи-менти. Не е ясно и как се процедира, кой защитава пра-вата на детето, в случаите, в които то няма семейство, настанено е в резидентна грижа, или семейството не е в състояние да упражнява по добър за детето начин родителските права.

Извършването на оценка, също се поверява на специа-листите от санкциониращите институции и не се полз-ват или се ползват твърде рядко възможностите, които дава нормативната уредба66 за ползване на оценки, из-вършени от специалисти.

Инспектор ДПС:Към всяка проверка разследващите полицаи и опе-ративните работници изискват характеристична справка за детето. В тази справка се дават кратки биографични данни и подробно са описани всички про-яви. Викат ни в съдебни заседания и искат наше мне-ние детето правилно ли се ориентира във времето и пространството, говори ли истината, затаява ли истината?

Сътрудничеството ни е основно с Районна прокура-тура. Ако има насилие в семейството или друг со-циален проблем тогава ОЗД работи, но когато ста-ва въпрос за дете – извършител на противообщест-вени прояви или престъпление, тогава те казват, че това не е техен приоритет и няма нужда да ги сигнализираме за такива случаи.

С ОЗД работим трудно. Фокус група Ямбол

Всички споделят, че правят оценки на децата: ОЗД, ДПС, СПИ, но не се обменя информация

за оценките им.

Прокурор: Да има електронно досие на детето със събрана в него цялата информация, ще е полезно.

Фокус група Ямбол

Според данните от изследването, изглежда има случаи, които се поемат и от системата за закрила.

66. Прокурорът може да изиска информация и доклад от доставчици на социални услуги

Експерт от ОЗД:

– Взаимодействате ли си с полицията?

– Ами сега има групи за обхождане и в тях е включен социален работник от ОЗД, ако се установи про-блем, например детето проси, ние се самосезираме и отваряме случай. След това започваме проучване, оценка план.

– За децата с простъпки как пристигат сигналите и от къде?

– От полицията, най-често в писмен вид. Ако е устен, задължително го регистрираме и отново правим проучване, оценка, план.

Предварителна оценка, която да е в основата на реше-нието дали да стартира работа с детето в системата, се прави най-често от полицията, от ДПС и е ориентирана към постъпката, проявата и нейната сериозност.

Тези случаи се отнасят основно за деца, които по пре-ценка на полицията имат и сериозни социални пробле-ми или става дума за насилие. Те са по-скоро изклю-чение, тъй като полицията няма ангажимент да сигна-лизира отдела при деца извършители на правонаруше-ния.

3.3. Вземане на решение за стартиране на правни процедури

Решенията по случаите се вземат основно от полиция-та и прокуратурата. От тяхната професионална прецен-ка зависи дали за детето всичко ще приключи на този етап, ще остане само на отчет към ДПС, ще бъде изпра-тено към МКБППМН или ще се образува досъдебно производство.

Прокурор:Комплексни са факторите, които в ДПС отчитат при вземането на решение, когато едно дете е из-вършило постъпка – тежестта на простъпката; общественото влияние, дали е съучастие или ини-циатива, дали детето е склонено, подведено или я е извършило от липса на опит и лекомислие, други фактори.

От своя страна, прокуратурата също може да насочи случая към МКБППМН или да стартира досъдебно про-изводство, в което отново си партнира единствено и само с полицията.

Представителите на съдебната система говорят за труд-ности при вземането на решения за детето, предвид това, че липсва информация какво е работено с детето. Прокурори, съдии комуникират основно с полиция и МКБППМН. Връзката между системата за наказателно правосъдие и системата за закрила са епизодични и неудовлетворителни.


78 |

Прокурор РП: Дават ни се две страници характеристична справка и ако това е първа проява на детето, то е пращано на МК. Когато прокурор изисква информация, е добре да е пълната информация за детето за целия период на работа с него.

Според проучването за едно и също дете се правят множество справки, характеристики, оценки, докла-ди, водят се досиета, програми. При изготвянето им се ползва информация от други специалисти, но не се протоколират обсъжданията в екип, правят се нефор-мално, като се разчита на личните познанства. Детето е обект на многобройни интервюта, разговори, разпити.

Системата за закрила се включва реално в ограничен брой от случаите по-скоро случайно. По данни на МК67 от работа с общо 230 случая на деца с противообщест-вени прояви през 2012 г.,при едва 1 от 19 е имало съв-местна работа с ОЗД. При провеждане на качественото изследване беше представен случай на деца, за които сигналът в ОЗД идва от ДАЗД. От ОЗД звънят в полицията и разбират, че там има информация за децата, че тече процедура по ЗБППМН. ОЗД работи паралелно с подкре-пата на КСУДС. От направените интервюта не става ясно има ли полицията задължение да сигнализира ОЗД при всички случаи на деца или не. Налага се впечатлението, че няма такъв ангажимент и го прави по собствена пре-ценка, когато има сигнал за насилие например.

Координационният механизъм не се ползва при взема-не на решение за извършители на противообществени прояви, вероятно защото те не се интерпретират като жертви на насилие. По данни на МК през 2012 г. те не са участвали в нито една среща по координационния механизъм.

Немалка част от децата, които влизат в системата за детско правосъдие, са жертви на насилие или престъ-пление. Такива са всички деца до 14 г. и немалка част от децата над 14 г. Системата прави разграничение между деца- жертви и деца-извършители, като една голяма част от децата-извършители, за съжаление, са попаднали в системата за детско правосъдие чрез т.н противообществени прояви, т.е. просия, проституция, бягства от институции и прочие. Те обаче по никакъв начин не са третирани като жертви, каквото би се слу-чило в повечето европейски страни.

Изследването показва, че при „влизане” в системата оценката на децата се прави от специализираните по-лицаи (ДПС). В редки случаи се ползва оценка за детето от ОЗД. Тази оценка е ориентирана към проявата, ней-ната тежест и опасност за обществото. Не се извършва оценка центрирана към нуждите на детето.

На практика може да се каже, че при „влизане на дете-то” в системата на правосъдие, основно поради отсъст-вие на мултидисциплинарен и мултиинституционален подход, няма гаранция за неговото участие като субект

67. Отчет на МКБППМН в гр. Сливен

за информиране за ситуацията и правата му, не се из-вършва оценка, центрирана към нуждите му.

При вземането на решение основният проблем е от-съствието на действителни алтернативи на прилагане-то на възпитателни и наказателни мерки и наказания. На практика единствената алтернатива на наказателна-та система се явява системата по ЗКБППМН.

Системата по ЗКБППМН играе роля на отклоняване на непълнолетните от наказателната система, което е в съответствие с интересите на децата. Системата разпо-лага с ограничен набор от възможности да действа. На практика мярката „Под надзор на обществен възпита-тел” единствено може да се приеме като действителна алтернатива.

Системата на ЗБППМН не играе в необходимата степен свързваща роля между системата за наказателно пра-восъдие и системата за социална закрила на децата, в смисъл да използва всички ресурси на тази система. На практика тя развива дублиращи структури, каквито са консултативните центрове например, превантивните програми и пр. в ситуация, в която липсват специали-зирани центрове, съвременни форми на специализи-рана работа в общността за работа с деца в конфликт със закона.

Системата по ЗБППМН е в сериозен конфликт с правата и най-добрия интерес на децата до 14 г., които би тряб-вало да са единствено обект на системата за закрила на детето.

3.4. Участие на децата в процедури на МКБППМН

Процедурите на МКБППМН включват вземане на реше-ние, което се случва след провеждане на възпитателно дело и изпълнение на възпитателни мерки по отноше-ние на децата по чл. 13 от ЗБППМН и спрямо родители-те, по чл.15 от същия закон. В съответствие с чл.16, МК може да проведе и проверка на деянието. Тя възлага на обществени възпитатели, които „не са членове на местната комисия, в 7-дневен срок да направят про-верка за наличието на достатъчни данни за извърше-но деяние. Резултатите от проверката се представят в писмена форма на секретаря на местната комисия.”68. В случаите, когато след приключването на проверката по ал. 2 не се установи наличието на достатъчно данни за извършено деяние, както и при явна малозначител-ност на извършеното деяние, възпитателно дело не се образува.”

По данни от изследването случаите към МКБППМН ос-новно се насочват от прокуратурата.

Прокурор:Наблюдаващият прокурор може да откаже да обра-зува досъдебно производство, като приеме, че дея-

68. ЗБППМН чл.16, ал.2


| 79

нието е извършено поради увлечение или лекомислие и да изпрати материалите до МК за налагане на ВМ;

може да образува НП и след приключване на разслед-ването да прекрати производството и отново да изпрати до МК;

може да разследва и да внесе обвинителен акт в РС.

Експерт от социална услуга:След установяване на кражба най-често от и ДПС се изпраща сигнал в МКБППМН. Комисията разглежда случая и образува възпитателно дело, на което се налагат възпитателни мерки.

Членове на МК според ЗБППМН са „представители на общинската администрация, отговарящи за проблеми-те на образованието и здравеопазването, представите-ли на дирекциите „Социално подпомагане“, на полици-ята, както и педагози, психолози, юристи, лекари, об-щественици и др. На заседанията на местните комисии присъства и представител на районната прокуратура.”69 По данни от изследването, членовете на МК провеждат ежегодни събирания и обсъждания, както и обучения.

Когато случаят е насочен към МКБППМН, тя провежда т.н. възпитателно дело за определяне на възпитателни мерки.

Възпитателното дело се провежда по процедура с по-следни изменения от 2004 г. на ЗБППМН. Правата на детето при провеждане на възпитателно дело и гаран-тирането на най-добрия му интерес се основават на присъствието на адвокат, което е разрешено от закона, или на обществен защитник. Чл. 19 на ЗКБППМН, ал. (2) и (3) предвижда, че „законните интереси на мало-летния или на непълнолетния се защитават от не-гов доверен представител или от адвокат”, а „кога-то не е посочен доверен представител или адвокат, правата и законните интереси на малолетния или на непълнолетния се защитават от представител на съответната дирекция „Социално подпомагане“. Неефективността на защитата по така предвидения ред е лесно обяснима след запознаване със социалното и семейно положение на децата, попаднали в система-та. Причини за това са финансовата невъзможност за ползване на адвокат от децата, попаднали в система-та, ниския родителски капацитет на семействата им, неподготвеността за такава задача на другите значими възрастни – възпитателите- в случаите, в които на де-тето вече е наложена възпитателна мярка. В тази ситу-ация, защитата на интереса на детето остава в ръцете на Д”СП” и ОЗД и от практиката е видно, че тя е крайно неефективна, въпреки че се спазва формално по про-токол.

МКБППМН, при провеждане на възпитателно дело из-исква доклад от член комисията. Има комисии, които

69. ЗБППМН

възлагат това на началник на ОЗД, който е член на ко-мисия. В други случаи това може да бъде друг член на комисията. Докладът се разработва по специална рам-ка, която включва:

ЗБППМН чл. 1, 6р (4) 2. възлага на член на местната комисия, който не е член на състава, в 14-дневен срок да изготви писмен доклад за личностните особености на извършителя, неговата възраст, здравословното му състояние, физическото и психическото му развитие, семейната му среда, от-ношенията в семейството и степента на полагане на грижи от страна на родителите или лицата, които ги заместват, образованието и възпитанието; докладът се предава на председателя на състава по т. 1.

Както се вижда, докладът включва обща информация за детето, набирана обаче от хора, за които няма гаран-ция (изисквания), че са компетентни в провеждане на интервю и оценка на дете в конфликт със закона. Едно-временно с това, не се включва много важна за една цялостна оценка информация, каквато обикновено се съдържа в програмите за оценка на млади правонару-шители.70

Наблюденията върху провеждане на възпитателно дело показват, че процедурата, описана в ЗБППМН, се спазва. Воденето на възпитателното производство, как-то го наричат в докладите си МК, е от съдия. Делото се води с добронамереност и желание да се направи добро на детето. Липсата на специална подготовка за водене на разговор с дете обаче и вероятно общата на-гласа има за резултат провеждане на разговор, който е нравоучителен и порицаващ.

По време на самото дело, застъпникът на детето- него-ва възпитателка, не се намесва. Данни от изследването показват, че ролята на застъпника не винаги е на реал-но застъпничество.

Съдия: В заседанието доверен представител на детето казва, че детето е за настаняване в СПИ или ВУИ – вместо да го оспорва.

От отчетите на комисията няма данни за участие на ад-вокати по време на възпитателните дела. От изследва-нето също няма данни.

Инспектор ДПС: Промених психоклимата в СПИ – да се отнасят с ува-жение към децата. Ходя по два пъти в седмицата в СПИ. Сега не гледат на децата като на престъпни-ци…

От местната комисия получавам покана за при-съствие на всяко възпитателно дело и проследявам

70. Напр. ASSET, ОЕйСис програми за млади правонаруши-тели


80 |

целите заседания. Ефектът след възпитателното дело се проследява за всеки конкретен случай от мен и секретаря на МК. По график два пъти в годината събираме екип от ДПС, МК, полицай,ОЗД .“

При полицията, МКБППМН и проучването и оценката, доколкото има такава, са центрирани към постъпките, не към личността на детето.

Прокурор: Винаги следваме разпоредбите на закона, тръгваме от най-леките възпитателни мерки, ако няма резул-тат случая отново може да дойде в Прокуратурата. Съгласно ЗБППМН има много добро взаимодействие с ДПС и Местната комисия. Търсим наказателна от-говорност, но не на всяка цена, първо са възпитател-ните мерки.

Секретар на МК: За всяка година е различно, като се наблюдава спад в броя на деца в конфликт със закона. Миналата го-дина за разгледани в МК 11 ВД, като са наложени 14 мерки. Предпочитана мярка е поставяне под надзор на ОВ. За нас тя е най-ефективна.

Въпреки че социален работник участва в работната ко-мисия при провеждане на възпитателно дело, по-чес-то това участие е формално и не води до използване на възможностите на тази система. По отношение на децата, които са регистрирани в Местната комисия, со-циален работник от ОЗД присъства на всяко възпита-телно дело по изискване на ЗБППМН. Разбирането за присъствие е различно в практиката на различните ко-мисии, но преобладаващо се оказва по-скоро формал-ното участие, изразяващо се в присъствие. ОЗД нямат ангажимент да направят свое проучване и да действат като защитници на правата на детето. Има случаи на предложение от страна на ОЗД за стартиране на възпи-тателно дело срещу дете.

Социален работник от ОЗДПо ЗБППМН на всяко възпитателно дело присъства социален работник. Там се обсъждат и много често те стават случаи на ОЗД.

Но много често ние не знаем за случаите и разбира-ме едва на комисията или от полицията.

Социалните работници присъстват на делото, често не са подготвени за него и не могат да играят ролята на защитник на правата на детето.

Експерт от ОЗД:С МК работим в много добри партньорски взаимоот-ношения. Всеки месец имат възпитателни дела, по

които трябва да вземем участие. Понякога децата вече са обект на работа в ОЗД, а при други случаи стават обект след тази среща за възпитателното дело.

Сещам се за един случай, ставаше въпрос за възпита-телно дело за две малолетни, извършвали сексуално насилие над доста по-малко дете. И независимо че това се беше случило два месеца преди заседанието на МК, ние в отдела нямахме информация. След като се върнах веднага го представих на началника и от-ворихме случая, като описахме, че сме се сезирали по време на заседание. Началникът го разпредели на ко-лега, който беше и психолог и се започна с проверка, оценка, доклад, план. Предложихме и услуга в Ком-плекса.

В повечето случаи, на които съм присъствала, деца-та са били с първо нарушение. Не взимам отношение. Колегите съобщават, че има представител от ОЗД и могат да информират, ако преценят, че правата им се нарушават. Винаги се тръгва от по-лекатамяр-ка и така съобразно Закона. Само на едно заседание беше решено за настаняване в СПИ, но не знам какво се е случило след това.

Както се вижда системата за закрила не поставя въ-проса за двете малолетни деца, извършители и като жертви на сексуално насилие. Прояви на сексуално насилие от страна на малки деца е много сериозен симптом, че те самите са били обект на сексуална зло-употреба.

Съдия: В конкретния случай, реално пълнолетният остана с по-лека мярка – „условна присъда“, а непълнолетно-то момче, което е подтиквано от пълнолетния, по-лучи по-тежка мярка – настаняване в институция, защото имаше предишни мерки по ЗБППМН.

Може да се каже, че има, макар и твърде рядко според специалистите, случаи на вземане на решения, които включват едновременно мерки за закрила, възпита-телни мерки и наказания, т.е осигурен е общ подход. Едновременно с това, дори и за тези случаи не е гаран-тирана връзката и общата цел на намесите между раз-личните институции, тъй като работата в екип и общото обсъждане на случаите е по-скоро изключение.

За по-голямата част от случите решенията се вземат от МК, съда или прокуратурата въз основа на оценка на поведението, не на личността на детето и на неговите потребности.

Законът71 дава процедура за обжалване. Данните от из-

71. ЗБППМН: Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 75 от 1988 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 66 от 2004 г.) Непълнолетният, не-говите родители, родителите на малолетния или лицата, които ги заместват, или лицата, които защитават неговите


| 81

следването показват, че случаите на обжалване са по-скоро изключение.

Секретар на МК Сливен:През последните 4 години, от както съм секретар на комисията, няма обжалвани мерки пред районен съд Сливен. За преди това не мога да дам информация. В заключение ще споделя, че през 2013, преди по-малко от месец, имахме обжалване на решение на Районен съд за настаняване във ВУИ, но Окръжен съд не уважи жалбата

По същество възпитателното дело е процедура, коя-то сякаш играе роля на детски съд във функцията му да определя мерки и наказания за деца, които имат действия в конфликт със закона. Истинският детски съд обикновено ползва набор от мерки, включително мерки за закрила, мерки за подкрепа и на семейства, той на практика управлява случая72. МК и съставът на възпитателното дело не играят ролята на водещ случая, не обединяват и координират всички институции. Учас-тието на ДСП не се използва в тази посока.

3.5. Участие на детето в правни процедури

Въпреки наличието на специални разпоредби в НПК, в действителност няма условия за спазване на меж-дународните стандарти. Проучването показа, че при тези процедури основно се използва информацията от МК и от ДПС. Като положителна практика може да се отбележи искането от страна на съда за доклад от ОЗД, който обаче не винаги им е достатъчно полезен. Няма практика да се изисква специализирана оценка на дете- правонарушител, която да подпомогне ре-шението на прокурора или на съда, като изрази про-фесионално становище за същината на поведението в конфликт със закона, идентифицираните нужди на детето, свързани с това поведение, т.е. кримино-генни нужди, общи потребности на детето и оценка на риска от повторение и от увреждане. Става дума за т.н предсъдебни доклади, каквито съществуват в много други страни и се изготвят от специално обу-чени социални работници или от пробационните слу-жители.

Самите професионалисти споделят за липсата на спе-циализирани прокурори и съдии, както и на условия за разпит на непълнолетните.

права и законни интереси, могат в 14-дневен срок да об-жалват пред районния съд решението, с което са наложе-ни възпитателни мерки по чл. 13, ал. 1, т. 3 – 10 и 12.

72. Детският съд координира всички действия и процедури, които касаят и неговото семейство. У нас един от сери-озните проблеми при правосъдието за деца изобщо е липсата на връзка между различните производства. Б.а.

Съдия:Липсват специални условия за провеждане на разпит на непълнолетни и пълнолетни.

Освен условията друг момен, който не се отчита като проблем, е присъствието на педагог или психолог, кое-то законът предполага по преценка на разследващия орган. Присъствието на педагог или психолог по чл. 14073 от НПК има за цел да осигури именно наличието на специалисти, които да гарантират сигурността, спаз-ването на правата на децата и да улеснят разпита. Да-нните от проучването показват, че за такива специали-сти основно се ползват полицаите. Инспекторите ДПС се оказват изключително „удобни” – те са и полицаи, и когато е необходимо – педагози. С други думи, няма професионалисти извън санкциониращите институции, които да бъдат известен коректив и по този начин да гарантират правата на детето.

Съдия:

В наказателното производство използваме инспек-тори от ДПС при разпита на малолетни свидете-ли. Също така работим и с приложените по делата справки от ДПС за непълнолетните подсъдими.

При нас или Районна прокуратура образува досъдебни производства, или ние образуваме такива. В процеса на работа се установява извършителя. Извършваме разпита с непълнолетните. На разпита задължи-телно присъства педагог и психолог. Понякога имаме съвместна работа с ОЗД. Разпитваме социалните работници от ОЗД, когато се установи непълно-летно лице. При нас попадат като извършители или като обект на престъпление и деца от СПИ с. Дра-годаново. Нашата функция е до там – да доказваме извършителя.

Фокус група Сливен

Прокурор от окръжна прокуратураИнспекторите от Детска педагогическа стая при-състват на всички процесуални следствени дейст-вие както на етап предварително проверка, така и на етап досъдебно производство. По преценка на разследващия полицай или на съдията, инспектор присъства и в качеството си на педагог или психолог при разпитите на непълнолетните на досъдебна и съдебна фаза, като така гарантира спазването на правата на децата.

Инспектор ДПС:От страна на ДПС – когато става дума за непълно-летни лица, те присъстват при всички процесуални следствени действие както на етап предварително проверка, така и в досъдебно производство.

73. НПК: Чл. 140. (1) Малолетният свидетел се разпитва в при-съствието на педагог или психолог, а когато е необходи-мо, и в присъствието на родителя или настойника.


82 |

По преценка на разследващия полицай или съдията присъства и инспектор ДПС – в качеството си на педагог и психолог, при разпитите на непълнолет-ните на досъдебна и съдебна фаза. Той гарантира спазването на правата на децата.

- Познавате ли работата на инспекторите към ДПС? Колко добре? Защо? Колко често си взаимо-действате с тях? Защо?

Съдия:

- Не я познавам, не се е налагало да взаимодействам с тях. Не изключвам възможността в определени случаи при разпит.

Защита на непълнолетните е гарантирана от закона и се извършва от адвокати. Тези адвокати обаче не са специализирани и често не предоставят качествена за-щита. Често децата се нуждаят и от особен представи-тел, когато родителите имат противоречиви интереси, но те също не са подготвени и не могат да играят роля-та, предвидена им от закона.

На непълнолетните се налагат наказания по НК, както е предвидено в Особените правила за непълнолетни, когато са изчерпани възможностите на възпитателните мерки или деянието е много сериозно. Отклоняването от наказателно правосъдие, по чл. 6174 от НПК е адреси-рано основно към системата по ЗБППМН, на практика нито прокурорите, нито съдиите могат да прилагат ал-тернативни мерки по ЗЗД, което силно ги ограничава, особено при случаи на непълнолетни жертви на тра-фик, проституция и просия.

Съдия РСКато цяло по наказателните дела не мога да кажа, че има някакво взаимодействие. Преди всичко тряб-ва да проверим дали са им гарантирани правата на децата. Трябва да се осигури състав от съдебни за-седатели. Съобразяваме цялата процедура –не само делата от общ характер, от частен характер също. Спазваме си Наказателния кодекс по отношение на

74. НК: Чл. 61. (1) (Изм. – ДВ, бр. 89 от 1986 г., бр. 75 от 2006 г.) По отношение на непълнолетен, извършил поради ув-лечение или лекомислие престъпление, което не пред-ставлява голяма обществена опасност, прокурорът може да реши да не се образува или да прекрати образувано-то досъдебно производство, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, ако спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(2) В тези случаи съдът може сам да наложи възпитателна мярка, като уведоми за това местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните или й изпрати преписката за налагане на такава мярка.

наказанията, които се определят /чл.63. По- голям контакт имаме по делата за налагане на мерките по ЗБППМН. В повечето случаи четем докладите от МКБППМН и от ОЗД, които са изготвени, но има и случаи в които се налага да разпитваме и специали-сти – инспекторите ДПС, които са работили с това лице.

Според данните от проучването най-често налаганите наказания са „условно осъждане“ или „пробация“. „Ли-шаването от свобода“ се прилага като крайна мярка. По данни от затвора в гр. Сливен, където се изпълнява наказанието „лишаване от свобода” за непълнолетни момичета, за 2012 г. те са две, като средният престой е 2 г. и 8 м.

Необходимо е по-задълбочено изследване на практи-ката на провеждане на наказателни дела срещу непъл-нолетни извършители, което да позволи формулира-нето на предложения по самия процес. Важно е да се проучи също причината и последиците от прилагането на прoбация повече от един път, стига се до 6-7 про-бации едновременно, а има споделяне за случай с 32 пробации.

Друг съществен проблем е съдържанието на наказа-нието. Проучването показа, че едва напоследък по-често съдиите включват в присъдата и т.н. мерки за об-ществено въздействие, т.е участие в различни програ-ми. Обяснението вероятно е в липсата на достатъчно програми или тяхното недооценяване. Проблем пред-ставлява също и налагането на присъда на непълно-летни, които изтърпяват възпитателна мярка настаня-ване във ВУИ или СПИ. Пробацията е наказание, което е алтернатива на лишаването от свобода. Условията в СПИ и ВУИ твърде наподобяват лишаване от свобода по смисъла на ЕКЗПЧ. Така или иначе, те ограничават свободата на децата и налагането на присъда в общ-ността изглежда твърде безсмислено. На практика то се свежда до подписка.

Директор СПИНе е предвидено, че в системата ще има толкова комплицирани случаи…децата минават през всички институции.

Има стремеж в системата мерките и наказанията, свър-зани с извеждане от средата и лишаване от свобода, да се прилагат като крайни.

Възможностите за отклоняване от системата за нака-зателно правосъдие се използват за непълнолетните правонарушители, като се използва само системата на ЗБППМН. Нито чрез него, нито директно се ползват ре-сурсите на социалната система.

Определено може да се твърди, че участието на деца в правни процедури е сфера с множество трудности и проблеми. Действащата практика не осигурява взе-


| 83

мането на решение, което се основава на цялостна оценка на детето. Липсват действителни алтернативи на наказанията и възпитателните мерки, като цяло има недостиг на ресурси за тяхното ефективно изпълнение. Няма усилия за обединение на всички съществуващи възможности при вземане на решение.

Гарантиране на правата на детето за участие в т.н ща-дящи процедури е недостатъчно, в определен смисъл дори те се нарушават, когато се ползват полицаи като гаранти. Самите магистрати настояват за промяна в ус-ловията на разпита, но основно виждат тази промяна в изграждането на т.н „сини стаи”.

4. Изпълнение на мерки и наказанияИзпълнението на мерките и на наказанията е изключи-телно важна сфера, в която, от една страна, е необхо-димо да има баланс между мерките и наказанията, а от друга страна, е важно какъв е балансът между огра-ниченията и подкрепящите дейности в съдържанието на самите мерки и наказания. Все повече областта на младежкото правосъдие се поставя въпроса за преиму-ществената роля на социалните услуги, както в съдър-жанието на мерките и наказанията, така и дори на за-местването75 им. Данните от изследването показват, че у нас все още има твърдо разграничение между мерки и наказания, от една страна и социални услуги за деца, от друга. Едновременно с това, някои от възпитателни-те мерки все повече се доближават до присъдите по съдържанието, което носят.

4.1. Наложени възпитателни мерки

Изпълнението на възпитателните мерки се споделя от МК и специализираните за това училища-интернати СПИ и ВУИ. Мерките в общността се изпълняват от МК.

По данни от МК в гр. Сливен през 2012 г. от общо 166 наложени мерки:

• под засилен възпитателен надзор на родителите, или техните заместници – 67, от които 32 за малолетни;

• под възпитателен надзор на обществен възпитател – 54, от тях 32 за малолетни;

• предупреждение за настаняване във ВУИ – 10, от тях 3 за малолетни.

МК в гр. Ямбол за 2012 г. е наложила 120 възпитател-ни мерки по чл. 13 от ЗБППМН. Тя е приложила повече мерки:• предупреждение – 58 случая, от тях 18 на малолетни;• задължаване да се извини на пострадалия – 4;• задължаване за участие в програми, консултации – 9, от тях 4 малолетни;

75. Има страни в Европа, в които приемната грижа се из-ползва като алтернатива на мярката за неотклонение на непълнолетни „задържане под стража”, както и части от присъда „лишаване от свобода”.

• под засилен възпитателен надзор на родителите или техните заместници -13, от тях 3 малолетни;

• под възпитателен надзор на обществен възпитател – 20, от тях 6 малолетни;

• задължаване да извърши работа в полза на обще-ството – 4;

• предупреждение за настаняване във ВУИ – 17, от тях 4 за малолетни;

• настаняване във ВУИ -7, от тях 3 малолетни.

По данни на НСИ76 за 2012 година лицата с наложени възпитателни мерки в област Ямбол са 170, а лицата с наложени възпитателни мерки в област Сливен са 290.

Данните от териториално статистическо бюро за област Сливен за 2012 г. показват, че са наложени общо 365 възпитателни мерки на 126 малолетни лица и на 164 непълнолетни. Момчетата са 252, а момичета са 38.

На практика това означава, че на всяко четвърто дете е наложена повече от една мярка.

Наложените възпитателни мерки са както следва:• „поставяне под възпитателен надзор на родителите или на лицата, които ги заместват за полагане на засилени грижи” – в 120 случая;

• „предупреждение” – в 115 случая; • „поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател” – в 64 случая;

• „предупреждение за настаняване във възпитателно училище интернат (ВУИ) с изпитателен срок от 6 месеца”-27 случая;

• „настаняване във ВУИ”- 6 случая.

През 2012 година е имало само два случая, в които ро-дителите са прибягвали до услугите на адвокат. В са-мото „уведомление“, което се изпраща до семейството е ясно изразено правото на адвокатска защита. Също-то се повтаря и в началото на възпитателното дело от юриста, председател на състава по чл.11 от ЗБППМН. В повечето случаи родители избягват адвоката по две причини – липсата на възможност за заплащане или се аргументират с факта, че вече им е обяснена проце-дурата, важността на извършеното деяние и неговата тежест и факта, че винаги на провежданите възпитател-ни дела присъства представител на отдел „Закрила на детето“.

4.2. Изпълнение на възпитателни мерки в общността

По закон изпълнението на възпитателните мерки се възлага на МК, а мерките с извеждане от семейството или средата на живот на детето се възлагат на учили-ща-интернати.

76. Данни на НСИ http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=25&a1=931&a2=938&a3=941


84 |

Според интервютата с представители на МК в област Сливен като най-ефективна възпитателна мярка в общ-ността се определя „Поставяне на непълнолетния под възпитателен надзор на обществен възпитател”.

Обществените възпитатели работят с максимален брой деца – 7. Това са предимно деца в риск, деца с асо-циално поведение, склонни към противообществени прояви, деца от непълни семейства или от такива, където родителите не полагат особени грижи за тях. Децата, с които работят обществените въз-питатели, не са извършвали противообществени прояви по време на упражняването на възпитател-ния надзор.


Ресурс е възможността обществен възпитател да се оп-ределя и извън наложена мярка, при опасност за раз-витието и възпитанието на малолетния и непълнолет-ния, чл. 41, ал. 2 от ЗБППМН.

Мярката се прилага самостоятелно и заедно с други мерки или присъди. Осъдените на пробация например биват поставяни и под наздор на обществен възпита-тел. По отношение на условно—осъдените изглежда има трудности във връзката с МК.

По отношение на условно осъдените Комисията бе направила предложение до Председателя на Районен съд Сливен за своевременно информиране за тези непълнолетни. През 2012 г, бяхме информирани ед-нократно през месец юли, като ни бяха изпратени всички условно осъдени през първото полугодие. До края на отчетния период нова справка не бе предос-тавена.

По отношение на осъдените на пробация непълно-летни, инспекторът отговарящ за непълнолетните на територията на община Сливен, своевременно изисква справка за всяко от лицата, като при пода-ването й се посочва и обществен възпитател, който ще съдейства при корекционно-възпитателната ра-бота с лицето.

Отчет за 2012 г. МКБППМН гр.Сливен

По отношение на мерките в общността естествено въз-никва въпросът как се проследява изпълнението на възпитателна мярка, кой я планира, как го прави, как се отчитат постигнатите резултати.

От интервютата с представители на МК става ясно, че основно това се прави от самия обществен възпитател с подкрепата на секретаря на МК. На практика единни методически указания за планиране на мярката каква да бъде работната документация и как ще се осъществи проследяването на нейното изпълнение няма. Докумен-тите, с които екипът по изследването се запозна като ра-

ботни по мярката, изпълнявана от обществения възпи-тател, по-скоро са непълни и не обслужват стандартите за качество при работа по случай. Всъщност по същество работата на обществения възпитател е работа с отделен случай, която има своята специфична методика и доку-ментация. Според представителите на МК специална форма на отчитане на резултатите няма, основният кри-терий е дали детето ще има рецидив или не.

По отношение на другите мерки в общността, които са част от ресторативното правосъдие като да се положи обществено полезен труд или да се възстанови щета, всъщност се оказа, че тези мерки рядко се налагат. Основната причина за това е, че контролът по тяхното изпълнение е делегиран на кмета на общината, кое-то е съпроводено с редица неудобства и неизяснени практики. По мнение на самите представители на МК те лично избягват да налагат тези мерки, защото зна-ят, че това ще създаде редица неудобства за колегите им – кметовете на общини и особено за кметовете на малките общини. В тази ситуация кметът се явява в конфликтна роля – да налага мярка и наказание на „утрешен гласоподавател”. От друга страна, в малките населени места кметовете нямат и достатъчен капаци-тет да го направят. Тази мярка изисква човешки ресурс, който да проследи нейното прилагане и да надзирава наказания според мнението на представителите от МК. Всичко това се изтъква като аргументи защо тези мерки не се прилагат в практиката. По данните от МК в област Сливен и Ямбол такива мерки за 2012 г. са само 13 на фона на всичките над 580 , което е около 2% от наложе-ните през 2012 г. възпитателни мерки в двата региона.

Според някои от специалистите участващи в изследва-нето, проблемите на системата са свързани и с липсата на точен регламент за постановяване и неефективност на мерките по ЗБППМН.

Неуспехът с провеждането на интервюта с деца с възпи-тателни мерки по чл.13 ал.1-10 може да се интерпрети-ра и през трудността на МК да осигурява изпълнението на мерките. Споделяше се трудността да се открият де-цата в махалите, да се открият техните семейства, да бъдат поканени на разговор. На практика единствено МК в Сливен успя да съдейства за срещи. Трудностите, които екипът77 по изследването срещна за провеждане на интервю с децата, на които има наложени възпита-телни мерки в общността, поставят сериозни въпроси като:

• каква част от общия брой възпитателни мерки са на-ложените на деца, вече настанени в СПИ;

• доколко наистина се изпълняват мерките при тези непреодолими трудности за намиране на децата и техните семейства;

• доколко и какво се съдържа в понятието „водене на отчет” към ДПС, които също не бяха в състояние да

77. Оказа се изключително трудно да се проведат срещи с деца с наложени възпитателни мерки във всички общини от двете области, с изключение на община Сливен.


| 85

съдействат на много места за срещи на екипа с де-цата.

Някои от представителите на МК заявяват, че 90% от случаите при тях са неуспешни и причината за това виждат във факта, че системата като цяло наказва де-тето, а не родителите. Настаняването на детето в спе-циализирана институция често се възприема като услу-га в полза на родителите.

МК: При нас 90 процента са неуспешни случаи. Много рядко се случва да има промяна в поведението. Това е така, защото наказваме детето, вместо родители-те. Колкото усилия и ресурс да вложим се прелива от пусто в празно, защото няма механизъм за въздейст-вие върху семейството. Нищо от настоящите мерки не дава положителен резултат. Даже имаме регрес в отношенията родител – дете. Имало е случай, в които родителят пребива детето след провеждане на възпитателното дело.

От ромския етнос много рядко правят разлика меж-ду институциите. Няма никаква промяна в поведе-нието на родителя. Насърчават децата да просят. По отношение на настаняването на детето в спе-циализирана институция – ние правим услуга на ро-дителите

Фокус група

Трудностите при изпълнението на мерките идват и от недостига на ресурси на МК да работя на общностно ниво.

Най-често срещаните проблеми, свързани с образу-ването, разглеждането на възпитателните дела и изпълнението на възпитателните мерки произти-чат от невъзможността да се осигури присъствие-то на децата и родителите на заседанията на МК, както и да се осъществи контрол върху изпълнение-то на наложените възпитателни мерки.

Отчет на МК в гр. Котел

4.3. Изпълнение на възпитателна мярка „Настаняване в СПИ”

Изпълнението на тази мярка се регламентира в Правил-ника за СПИ, който разписва процедурите, опитващи се да срещнат училището с корекционното заведение. Едновременно с това няма методология и методика за работа с децата, най-общо съществува наследена структура и организация на живот.

4.3.1 .Качество на изпълнение на мярката

Качеството на мярката е добре да се гледа през двой-ната функция на институцията – като образователна и като корекционна, и едновременно връзките на инсти-

туцията с външния свят. Образователната беше интер-претирана през характеристиката на децата и техните учебни постижения.

Изследването показа, че в СПИ няма програми за по-срещане на децата, за тяхното адаптиране към новите условия. Има опити да се въведат ателиета, основно чрез доброволци и с участието на някои специалисти от персонала.

Няма специализирани програми за управление на ри-ска, той не се оценява и обвързва с нуждите на детето.

Сериозен проблем е продължителното затваряне на децата, без реални възможности за социално включва-не. Част от специалистите смятат, че СПИ би било по-успешна мярка, ако има увеличаване на средствата за социализиране на децата, настанени в СПИ.

Данните от изследването, проведено с децата, наста-нени в СПИ, показва, че основно през последната една година от пребиваването им в СПИ 69% от децата са по-сетили спортно мероприятие. Това е най-посещаваното мероприятие. По отношение на другите възможности като кино, театър, музей- относителният дял на децата, които са посещавали през изтеклата година различни културни мероприятия или места за отдих става чувст-вително по-малък – между 30-40%, и дори постепенно намалява.

Графика № 8

Достъп на детето до културни мероприятия и събития през последната година

спортно събитиетеатърмузейкино

екскурзияцирклагер

поход в планинаконцертпикникцърква

кънки/пързалкалунапарк

да не без отговор няма информация

0 20 40 60 80 100

4.3.2. Дейности в СПИ за съхраняване на връзката на децата с техните близки

Това е сериозен проблем, доколкото децата са от цяла-та страна и както стана ясно- семействата им са в тежко материално състояние.

Данните от изследването ни помагат да видим в каква степен е съхранена връзката между децата в СПИ и тех-ните близки, роднини и приятели, които нямат проти-воправно поведение (виж граф № 9 и № 10).


86 |


Съхранена ли е връзката между децата, настанени в СПИ и техните родители/близки/значими за детето

възрастни, в проценти

46,6

28,8

11

13,7

0 10 20 30 40 50

Твърдо ДА

По-скоро ДА

По-скоро НЕ

Твърдо НЕ


Съхранена ли е връзката между децата, настанени в СПИ и техните приятели или връстници,

които нямат прояви, в проценти

17,1

11,8

18,4

52,6

0 10 20 30 40 50 60

Твърдо ДА

По-скоро ДА

По-скоро НЕ

Твърдо НЕ

Според експертните оценки в изследването можем да твърдим, че в по-голяма или по-малка степен връзката между близките на детето и него самото са съхранени. В изследването под съхранена връзка между детето и родителите му или други близки се разбира тази, ви-дяна през неговите отговори. При отговор „да”, детето посочва, че поддържа редовен контакт с родителите си (близки или други значими възрастни) по телефон и посещения на място, също така детето излиза през ваканциите или празници при своите родители. При отговор „по-скоро да”, детето посочва, че поддържа контакт със своите родители (близки или други значи-ми възрастни), но той е спорадичен и основно по те-лефон; не е посещавал семейството си или близките за ваканции или празници.

Данните показват, че при близо ¼ от децата тези връзки не са съхранени. Различна е ситуация, когато се про-следи дали е съхранена връзката между детето и него-вите приятели, които нямат поведение в конфликт със закона. По-голямата част от децата са загубили връзка с тези приятели, само малко повече от ¼ поддържат в различна степен такава.

Като цяло съществуват различни трудности за поддър-жане на връзка между детето и неговото близко обкръ-жение, в което е било до настаняването в СПИ. В някак-ва степен системата се съпротивлява, тъй като децата са по-уязвими на негативно влияние и голяма част от

тях всъщност са демонстрирали поведение, което в конфликт със закона, под влиянието на друг човек. Да-нните посочват, че 80% от децата с противообществени прояви са извършили такива под влиянието на техни връстници с прояви.


Има ли връстници с прояви, които влияят на детето за извършване на проявата, довела до прилагане

на мярка или настаняване в СПИ, в проценти

18,7%

80%

1,3%

да

не

друго

Институциите са демотивирани в работата с децата и семействата и имат осъдителни нагласи към роди-телите. Работи се разпокъсано и няма съвместна ра-бота с ОЗД по постоянен и настоящ адрес. От ОЗД не отварят случай на родителите на децата, настанени в СПИ с цел подкрепа и подготовка за връщане на детето. Никой не стимулира връзката на детето със семейството. Не се работи в екип и последователно, като често има недоверие към работата на СПИ като институция. Сред някои от специалистите има и дис-криминационни предложения за решаване на соци-алните проблеми.

При изпълнение на мерките връзката между институ-циите се основава на общност в нормативната уредба, в този смисъл изследването показа, че има изградени връзки между полиция, МКБППМН и прокуратура. Въ-преки тези връзки, няма единен подход, съгласуваност и координация между отделните специалисти. Мулти-дисциплинарните срещи са по-скоро изключение, ко-муникацията е по-скоро по документи, разговорите са по-често двустранни.

4.4. Изпълнение на наказания

Най-често налаганите наказания са пробация и лиша-ване от свобода.

4.4.1. Изпълнението на пробацията предполага мер-ки за ограничаване на свободата на осъдения и мерки за обществено въздействие. Изпълнението на това на-казание предполага активизиране на местните ресурси и включване на осъдените непълнолетни в различни програми според оценката на техните криминогенни и общи потребности.


| 87

Изследването показа добри практики на прилагане на това наказание, които са резултат главно от междуин-ституционално сътрудничество и ползване на всички социални ресурси.

Случай от практиката – наложено наказание про-бация. След оценката е изведен среден до висок риск от вреди. Изпратихме сигнал до ОЗД, по тяхна пре-ценка да се извърши проверка. След това беше напра-вен суициден опит от това лице. Работата по този случай беше съвместна – инспектор ДПС, социален работник от ОЗД, специалист лекар – психиатър. Проведохме разговори с ДСП извън територията от град Сливен, тъй като се наложи промяна на место-изпълнение на наказанието поради решението дете-то да бъде настанено в ДДЛРГ – Ямбол.

Изпълнението на наказанието се пое от Пробационните инспектори от Област Ямбол.

Според изискванията на ЗИН на всеки осъден се изра-ботва план за изпълнение на присъдата, който се из-готвя на основата на оценка на правонарушителя. За осъдените непълнолетни законът изисква съвместно изработване на този план от ПС, ОЗД, ДПС, МКБППМН и училището.

- Бихте ли разказали как изготвяте плана за изпълне-ние на пробацията?

Пробационна служба:

- Винаги го съгласуваме с МК и ДПС. МК винаги опреде-ля обществен възпитател на детето, което рабо-ти добре. С ОЗД само съгласуваме, те се подписват под плана, какато изисква законът. Не участват в обсъждането. Искали сме доклад за осъдения, но той не е дете в риск според техния закон.

Практиката на действително взаимодействие изглежда по-скоро епизодична.

- В плана включвате ли ползване на социални услуги?

Пробационна служба:

- Много рядко. Имаме няколко случая към ЦРДУ, ние ги насочихме директно, така на добра воля, но пове-чето отиват веднъж и повече не стъпват. Ако не е задължително да е написано в присъдата – „Участие в погарама за обществено въздействие“, не ходят.

Ние си сътрудничим главно с МК и с ДПС, добре ра-ботим с тях. Социалните служби участват в Про-бационния съвет винаги, когато обсъждаме мярка за изменение при непълнолетни, но не представят доклад, нямат отворен случай.

Налага се впечатлението, че пробацията не постига не-обходимите ефекти по различни причини, но и поради недостиг на такива ресурси.

Прокурор:Да има повече специалисти, които да работят с Про-грами за Обществено въздействие

По преценка на интервюираните броят на осъдени не-пълнолетни намалява.

Интервю с ръководител ПСПо-рано работехме с около 50-60 случая на непълно-летни осъдени на пробация, сега са около 20 годишно.

Специалистите посочват и друг факт, който е доста не-разбираем от смислова гледна точка – прилагането на голям брой пробации едновременно, особено в съче-тание с настаняване в СПИ или ВУИ.

4.4.2. Лишаването от свобода се изпълнява в ПД. На територията на изследването се намира ПД за не-пълнолетни момичета, който е част от затвора за жени в гр. Сливен. В ЗИН има специални правила за изпълне-ние на наказанието „лишаване от свобода за непълно-летни”, които се спазват. Обикновено там са настанени малко момичета, за 2012 г. те са 2.

Към затвора има училище, различни ресоциализа-ционни програми, както и програми за подготовка за живот на свобода. Средният престой за 2012 г. е 2 го-дини и 8 м.78

МК:

Нежеланието на човека да се променя е основна при-чина да няма резултат. Отделен е въпросът колко е ефективна наложената мярка. Но практиката сочи, че налагането на ефективни присъди в Бойчиновци също не дава ефект. След излизането те продължа-ват да извършват престъпления. Това за тях е начин на живот. Родителите оказват много голямо влия-ние върху децата си. Няма ли строг контрол децата продължават да извършват простъпки? Често лиде-рите на групи използват малолетни да извършват престъпления, защото не подлежат на наказателно отговорност. Родителите също склоняват децата си към извършване на престъпления. Друг момент е цялостното неглижиране на децата.


78. Това е изключително продължителен среден престой в сравнение с други страни. В Ирландия например той е 9 месеца


88 |

Данните от проучването показват, че отношението на родителите към проявите на детето е оправдателно в 38,5% от случаите; разтревожено в 29,2 %, незаинтере-совано в 21,5%, осъдително в 16,9% и друго в 6,2 % .

Окръжен съдия: Работим в по-тесни рамки, намесваме се при обжал-ване на присъди на малолетни и непълнолетни, при произнасяния на съдиите за тежки престъпления, например при убийства. Сериозни са нещата , може да се реши например намаляване на присъда от 10 г. на 8 г. Нямаме преки контакти с ОЗД. Докато де-тето дойде при нас обикновено с него са работили и други институции. Мисля, че при първите признаци за противоправно поведение за детето, трябва да се вземат мерки.


Изпълнението на възпитателните мерки и наказанията е различно по обхват, изпълнение и ефективност. Като положителен факт може да се отбележи стремежът да се ползват и по-нетрадиционните от мерките, предви-дени в закона, въпреки че те съставляват малка част от общо наложените мерки.

Най-ефективната мярка е работата на обществения възпитател. Трудностите са в недостига на ресурси и ха-рактера на подготовка.

По отношение на изпълнение на наказания на непъл-нолетни може да се каже, че пробацията все още не изпълнява функциите си на действителна алтернатива, която мобилизира всички ресурси. Има недостиг на програми и услуги, които да допринесат за това.

Би трябвало да се направи самостоятелно проучване на изпълнението на наказанията, защото информация-та не е достатъчна и достатъчно релевантна. Най-общо може да се каже, че продължителността на изпълнение на лишаване от свобода е притеснителна.

5. Какво се случва с децата след напускане на системата за младежко правосъдие?5.1. Има ли управление на случая след напускане на системата?

По закон МКБППМН могат да проследяват случая от влизането му в системата до успешното „излизане”. На практика обаче се оказва, че те имат правомощия само в периода на протичане на наложената мярка. Когато детето не е настанявано в институция, МК спират своя-та работа след изтичане на мярката. Няма ясна проце-дура за оценка на ефективността й, и за предлагане на продължение и на други мерки. Това се случва само при нови прояви на детето. Няма задължителна про-цедура и за мобилизиране на други ресурси като соци-ални услуги и мерки за закрила.

СПИ:Предвид това, че след 3 годишен престой на детето в СПИ то отива на улицата, трябва да има междин-но звено, което да го поеме след институцията.

От интервютата с представители на МК в Сливен стана ясно, че за проследяването на случая след изтичане на мярката на детето и връщането му в общността, се грижи в различна степен секретаря на МК. Основно той получава и проверява информацията и се опитва да съдейства и да подкрепя връзката между институ-циите за случаите на деца, за които е сигнализиран. Членовете на МК рядко се занимават с тази страна от дейността и отговорностите на МК. Включват се по-скоро само при необходимост и то най-вече като представители на различни институции, отколкото като членове на МК. Секретарят организира подкре-пата на местно ниво след освобождаване на детето в зависимост от случая и според ресурсите, с които разполага в общността: инспектори от ДПС, предста-вители на ОЗД и респективно на ДСП, училища и др. Много често усилията са насочени да окажат съдей-ствие за намиране и записване в училище или търсене на други форми и възможности за продължаване на образованието.

Прави впечатление също, че въпреки приемането на родителите като „най-виновни”, на практика никой не работи с тях така, че те да поемат по-добре грижите за детето след приключване на мярката. В отчетите на МК данните показват прилагане на епизодични мерки. Да-нните от ЦОП в двата града показаха, че по-скоро няма специализирана работа със семействата. С тях „се ра-боти” само през случая на детето, няма самостоятелни направления за тях. Този факт може да се интерпрети-ра различно, но все пак показва сериозен недостиг на усилия към родителите.

5.2. Ресурси на семейната среда да поеме детето след напускане на институцията

Данните от изследването показват, че ресурсите на се-мействата на децата, напуснали СПИ, са изключител-но ограничени. Според самите родители по-голямата част от децата (62,1%) нямат собствена стая или кът в жилището на семейството, 30,3% разполагат с такива, а 9,3% от децата въобще нямат семейства, при които да се завърнат / в графиката по-долу това е в групата „друго”/. Децата гледат по-позитивно на условията в семейството си и по-голямата част от тях (44%) са посо-чили, че имат свой кът или стая в семейното жилище. Това разминаване в информацията може да се дължи на различни причини: забелязва се, че някои от децата започват да идеализират семейството си и условията за живот в него след раздялата, по-малките деца по-труд-но разбират какво трябва да опишат и по-лесно казват „да” и др.


| 89

Графика № 12Детето има ли собствена стая или кът в семейната

среда, в проценти

4430,3

9,3

7,65,35,3

41,362,1

0

0 20 40 60 80

Да, има

Не, няма

Трудно е да се прецени

Друго

според изследвания на родителския капацитет

според изследвания на децата, настанени в СПИ

Графика № 13Собствена стая или кът на детето, в проценти

44100

9,3

5,3

41,30

0

0 20 40 60 80 100 120

Да, има

Не, няма

Трудно е да се прецени

Друго

В СПИ

В семейнасреда

Тази тенденция на по-позитивни отговори от стра-на на децата относно условията за живот в техните семейства продължава дори и по конкретни бито-ви неща от ежедневието като дали детето има свое собствено легло или трябва да го дели с друг член на семейството, както и в каква степен в жилището има основни комунални условия. Според отговорите на родителите по-голямата част от децата (56,9%) не раз-полагат със свое легло. Относно наличието на основни комунални /жилищни/ условия като вода и ток в жи-лището данните показват, че повече от половината от семействата нямат такива условия или имат отчасти.

Графика № 14Детето има ли собствено легло в семейната среда,

което ползва само, в проценти

9,31,5

36

54,7

56,9

41,5

0 20 40 60

Да

Не

Друго



Графика № 15Има ли основни жилищни условия в семейната среда,

в проценти

1,5

24,2

28,8

45,5

9,3

13,3

36

41,3

0 10 20 30 40 50

Да

Не

Отчасти

Друго



Във всичките жилища на семействата има вода и де-тето може да ползва баня, но по отношение на въз-можността да развива умения за независим живот ,се оказва, че по-голямата част от семействата на децата не разполагат с електрически и домакински уреди и съответно не могат да подсигурят ползването им от страна на детето и развитие у него на умения за бо-равене с тях.

Таблица № 2

Възможност на детето да ползва без проблеми битови възможности

Дав %

Нев %

отчастив %

вода 100

отопление 72,4 9,2 18,4

уреди за готвене 15,6 62,5 21,9

хладилник 19,7 65,6 14,8

баня 100

В някаква степен тези данни са очаквани, тъй като по-голямата част от семействата на деца в СПИ са от нисък социален статут (58%). Също така се оказва, че мястото, където се е намирало жилището, има връзка с извърш-ването на проявата от страна на детето в 45% от случа-ите. В този смисъл връщането на детето в същата среда може да се окаже допълнителен рисков фактор за нови прояви.


90 |

Графика № 16Социален статус на семейството, в проценти

нисък социален статуссреден социален статусвисок социален статус

58%39%

3%

Графика № 17Кварталът, където се намира жилището, има ли отно-

шение към проявите на детето, в проценти

да

не

друго

45%48%

7%

Оценката на семействата и на ресурсите по местожи-веене на децата показа, че най-често „няма място за тези деца” – семействата са без необходимия ресурс да полагат добра грижа, нямат достъп до услуги, които да поемат част от тази грижа, действащите услуги не са готови (или не искат) да посрещнат нуждите на децата в конфликт със закона. За голяма част от тях пътят е към СУПЦ или обратно в ДДЛРГ.

След напускане на СПИ (поради изтичане на срока на съдебното решение, навършване на 18 години или за-вършване на 8-ми клас) общо 15 деца от СПИ Драго-даново и 14 от СПИ в Стралджа, са насочени съответно към:

• от СПИ Драгоданово:– 8 деца са върнати при семейството си;– 1 дете е настанено при близки и роднини;– 2 деца са настанени в КЦ;– 4 деца са настанени в ДДЛРГ.• от СПИ Стралджа:– 2 деца –настанени в ДДЛРГ;

– 1 дете- предстои настаняване в специализирана институция в Долни Дъбник след издадено от ТЕЛК

решение за психично заболяване;– 8 деца- върнати при семейството им;– 3 деца-подписали декларация за съгласие да останат в СПИ и да завършат училище.

От разгледаните случаи на напускане на СПИ през юни 2013 г. се установиха трудности от групи:

• недобра комуникация между институциите от място-то, в което е СПИ и тези по местоживеене на детето;

• направените оценки на семействата на децата, най-общо показаха, че с тях не се работи по време на престоя на детето в СПИ, че семействата имат ком-плексни трудности, които ограничават възможност-ите им за добро родителство като бедност, безрабо-тица, неграмотност, психични заболявания и др.

• недостиг на социални ресурси за „поемане” на дете-то след напускане, т.е или липса на социални услуги, или липса на достъп до тях.

5.3. Социални услуги и подкрепа за напусналите сис-темата на младежко правосъдие

В изследваните области има услуги в общността и ус-луги от резидентен тип.

Услугите в общността са представени най-вече от ЦОП, каквито има в областните центрове и в някои от по-малките общини. Важно е например наличието на ЦОП в Стралджа, където е единият СПИ. Има също Център за работа с деца на улицата в Сливен, Център за работа с деца с увреждания и в двата областни гра-да и др.

Данните от проучването, включително от оценките на семействата на децата настанени в СПИ, показват:

• няма осигурен достъп до услугите в общността както по време на престоя на децата в СПИ, така и след на-пускане;

• съществуващите услуги не са специализирани чрез свои програми, екипи, директни услуги към групата на децата и младежите, напускащи младежкото пра-восъдие;

• в действащите услуги, част от които могат да се полз-ват от напускащите, има нужда от професионализи-ране на оценките и намесите към тези деца и мла-дежи.

Децата, настанени в СПИ, не ползват достатъчно ус-лугите на общността, предвид условието че могат да излизат само с придружител и предвид трудностите в диалога между двете институции. Услугите се предос-тавят по-скоро рядко. Оправдание за това е натоваре-ността на ОЗД.

Педагог ЦОП: Нямаме деца от СПИ, с които да работим. Едно-две


| 91

деца от тези, с които сме работили, са направили прояви и са отишли в СПИ.

По данни на ЦОП в Ямбол, за 2012 г. те са работили с четири деца в конфликт със закона, от общо 119 слу-чая (по направления за 14 -възрастни и 105 – деца). В Сливен в ЦОП през 2012 година са работили с 312 деца и семейства; в Център за работа с деца на улицата с 58 деца и семейства, от които 21 деца в конфликт със закона, като направленията са 9 от МК, 9 от ОЗД, 3 от Пробационна служба. В ЦОП Стралджа през 2012 г. са работили с направления за 23 деца, между които няма деца в конфликт със закона.

От една страна, не се извеждат проблеми на система-та, но не се споделят и успешни практики и взаимо-действие.

Данните от оценките на родителите показаха, че може да се осигури подкрепа чрез услуги в общността само за семействата, живеещи в големите градове, и в ня-кои случаи и в по-малките. За семействата, живеещи в селата и в малките общини, такива услуги няма на раз-положение.

По отношение на проучваните области заключението е същото – има нужда от осигуряване на повече услуги в общността за децата, които са напуснали системата на младежко правосъдие.

Резидентният тип услуги е представен чрез ДДЛРГ, къ-дето трудно се откриват отново специализирани про-грами и дейности, насочени към социално включване на децата и младежите, напуснали институции.

Най-сериозният проблем, идентифициран в оценката, е неяснотата в осигуряване на достъпа на децата и младежите до тези услуги, т.е. ангажираността на ня-коя структура с управление на случая.

6. Взаимодействие между институциитеВъпреки че темата за взаимодействието между инсти-туциите вече е засегната в отделните етапи на „преми-наване” на детето през системата, ни се искаше да го коментираме и самостоятелно като ключово условие за ефективност и общопризнат от всички институции проблем.

6.1. Изведена нужда от промяна

Това, което прави впечатление, е че все повече се про-явява разбиране за необходимост от промяна в тази сфера.

Експерт от социална услуга:МК е институцията, която работи по случаите на деца, извършители на простъпки.

ОЗД се включва, ако МК реши да ги информира – те

могат да приемат някаква мярка. Те си общуват и се получава. Но не винаги.

ОЗД казва да – с него работи МК, защо ние да се зани-маваме. Става много скъпо да се работи с детето. Защо е необходимо да се занимават няколко инсти-туции с едно дете.

Моето мнение е, че всяка институция си има нива на компетентност – едните оценяват семейството и средата и търсят възможност за подкрепа там; друга институция може да поеме работата с дете-то и да насочи усилията си към деянието и към по-вишаване на умението му да разбере простъпката, причините довели до нея.

Добре е да се обмисли как да се взаимодейства по-ефективно. Но ОЗД са много натоварени в работа-та си.

По различни поводи стартира мултиинституционална работа, която следва да се разширява и към системата за работа с деца в конфликт със закона. Едновременно с това непознаването и неизползваното на съществува-щи механизми за такъв подход е по-скоро тревожно.

Прокурор: „Когато започна бум с непълнолетните роми, които живеят на съпружески начала, ние по-лучихме само едни писма, с които ни информираха. Като социална институция, те трябваше да на-правят проучване и да ни изпратят професионални доклади – история на семейството, хронологична фактология и т.н. ОЗД очакват с този проблем да се заемат само Местната комисия и Прокуратура-та. Не поемат инициатива за нищо. Имат случаи за изоставяне на деца. Не са внесли нито едно искане за лишаване от родителски права. Работят с деца, трябва повече отговорности да поемат.”

- Познавате ли Координационния механизъм за работа с деца жертви и в риск от насилие, участвате ли в мест-ния екип?

- Не, не съм запозната. Не съм участвал в срещи по инициатива на ОЗД.

Проблемът не е само за областите Сливен и Ямбол. Споделят се затруднения в работата на СПИ, когато при постъпване на дете няма информация от ОЗД, при излизане на децата в населеното място, по време на ваканции, както и проблеми свързани с издръжката на СПИ.

Прокурор РП Русев:След като се установи, че дете е извършило някакво деяние, не се работи с него; искаме справка от ДПС и в нея се изброяват проявите на детето, но няма информация какво се е случило със самото дете през това време. Често се оказва, че до третата проява


92 |

никой не е взел адекватни мерки. Дава ни се две стра-ници характеристична справка и ако това е първа проява на детето, то е пращано на МК. Когато про-курор изисква информация, е добре тя да е пълна ин-формация, да се отнася за целия период на работа с него. Детето прави 6-та проява – кражба и тогава случаят идва при мен – в справката характеристика са описани останалите 5 прояви, но с това е лице/дете/, с което никой не е работил. Иначе децата са добри.

ЦОП: Получаваме заявки от МК с прекалено кратък срок за работа. Докладваме и на ОЗД по същия повод. Всеки работи с детето на парче. Прекалено късно случаят идва в ЦОП.

Опитахме се да проучим това взаимодействие и разби-рането за него чрез молба към всяка от институциите да сподели успешен и неуспешен случай на взаимо-действие.

Секретар МК и ИДПС: Случаят В. – изтече срока в СПИ и за да не се връща момичето в рисковата среда, всички местни инсти-туции се мобилизираха, изискаха се документи. Се-гашният директор на СПИ и семейството му ста-наха приемно семейство, момичето завърши, сега е студентка. Виждаше се, че детето има ресурси и това даде резултат. Обединиха се усилия на много хора от общността в интерес на детето и се свър-ши работа.

Едновременно с това, като добра практика се посочва и случай на дете, извършител на противообществена проява, което ОЗД насочва за налагане на възпитателна мярка към МКБППМН!

Представяне на случай на фокус група

Лилия Радева/МК Малолетно момиче на 13 години. Сигналът постъпи в ОЗД и ДПС поради ранна бремен-ност и раждане. Бебето е оставено за осиновяване. Конфликт между майката и момичето. По случая са работили инспекторите ДПС, МКБППМН, ОЗД, КСУ, Районен съд.

Допълнителен въпрос – Може ли да разкажете малко повече в хронология как постъпи този сигнала в инсти-туциите и какви бяха начините на взаимодействие?

Инспектор ДПС: Лелята подава сигнал при инспекто-рите в ДПС за проблемно поведение на малолетно-то момиче. Те са извикали детето, което към този момент е живяло при бабата и дядото по майчина

линия. Родителите са разведени, родителските пра-ва са присъдени на майката. Бащата е в чужбина. Де-тето дойде при нас с баба си. Проведохме беседи, но се появи майката, която каза, че ще съди сестра си и нас, че работим с нея. Ние прекратихме работата по случая, тъй като майката си поема отговорност за грижа за детето.

След три месеца майката търси помощ, тъй като установява, че нейната сестра е дала точна инфор-мация – детето закъснява от училище, не ходи на училище. Тя е казала: „Вземайте я, не я искам. Няма да я прибера вкъщи, тя е бременна от циганин”. Сиг-нализирахме ОЗД по телефона, след което ОЗД ре-гистрира случая във формуляр за устен сигнал, на-прави проучване и установи, че момичето е бремен-нов 5-ти месец. Момичето е заявило, че няма да си гледа детето.

Социален работник ОЗД: От ОЗД насочихме инспек-торите от ДПС да отидат при дядото, който е ка-зал, че ще поеме грижата за момичето и няма да до-пусне настаняването в институция.

В МКБППМН пристигат писма от ОЗД и ДПС, кога-то тя вече е родила. Момичето оставя детето в институция. Малко след това извършва кражба. В този период майката се разболява тежко. Изпада в кома. Всички отказват да поемат грижи за моми-чето – бабата, майката, лелята също. Става ясно, че майката е починала, а за детето няма кой да се грижи. Шест месеца след като момичето изоставя бебето си, майката умира. МКБППМН прави предло-жение до Районен съд за настаняване на момичето във ВУИ. Съдът отказва да наложи тази мярка, за-щото счита, че не са предприети предходните мерки по ЗБППМН. По случая продължават работа КСУДС и обществен възпитател към МКБППМН. По ЗБППМН Съдът постановява: Точка 3 – насочва към програми; Т. 5 – обществен възпитател; Т.12 предупреждение за настаняване във ВУИ.

Случаят показва как се реагира при първоначалния сигнал – не се уведомява ОЗД, прекратява се работата след като майката е поела грижите. Системата отново се намесва едва когато става ясно, че момичето е бре-менно. Никой не разглежда случая и като насилие, тъй като става дума за момиче под 14 г., не се споделя за предприети мерки срещу евентуалните извършители на сексуално насилие. В крайна сметката детето –жерт-ва е обект на системата за правосъдие и стига до ВУИ. Добре е, че съдът не приема наложената мярка.

От ОЗД смятат случая за успешен, тъй като со получи-ли съдействие от училище и момичето е продължило обучението си.

Социален работник ОЗД:Добра практика е, защото се касаеше за дете с липса на подкрепяща среда, на крачка от настаняване във ВУИ. Детето не попадна в институция или ВУИ.


| 93

МКБППМН: Добро взаимодействие между институциите. Нас-таняването във ВУИ беше по предложение на ОЗД. Опасявали са се, че СПИ е близо и момичето ще бяга от там.

От съда отчитат случая като успешен, тъй като са спрели настаняване във ВУИ.Районен съд – Аз лично гледах делото и отхвърлих мярката. -Защо, от кое се водихте? -Детето не беше като всички други деца, които на-станяваме във ВУИ или СПИ.-Какви са те? -Основно момчета с множество регистрации в ДПС, които действително трябва да се отделят от сре-дата. Аз бях запозната с историята на детето, със семейната му ситуация. Щяхме да накажем нея по-ради липса на родителска отговорност. Не мога да наложа крайна мярка преди да съм изчерпала всички останали. Върнах делото в МКБППМН. Паралелно с мярката ОЗД издаде направление за психологическо консултиране в КСУДС.

6.2. Как се разбира взаимодействието?

Част от специалистите определят като успешни случаи на взаимодействие такива, в рамките на които всички институции са се включили, имало е интензивна кому-никация, без да се интерпретира резултата по отноше-ние на детето и неговия най-добър интерес.

ОЗД трудно дават пример за успешен случай за деца с противообществени прояви. Извеждат редица труд-ности в работата, сред които основна е работата със семейството.

Изследването показва, че по-скоро отсъстват изграде-ни нагласи на муждуинституционално взаимодейст-вие. Прави впечатление критичното отношение на всяка от институциите към другите от системата, но липсва критична саморефелексия.

Психолог ЦОП: Не мога да посоча успешен случай, при който сме работили съвместно с институциите. Смятам, че не са изяснени ролите и отговорностите на всяка структура, не трябва да се прехвърлят задължения или да се подценяват другите, да се чака друг да свърши работата.

От анализа на данните ясно се очертава противоре-чието и напрежението между системата за закрила и системата за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.

Работата в мрежа не се отчита като ползотворна, никой от представителите не дава пример за обща дейност, реализирана в интерес на дете с ПП.

Експерт ОЗД:Независимо, че обществен възпитател беше рабо-тил с тях, ефектът беше нулев.

- Познавате ли работата на социалните работници към ОЗД? Колко добре? Защо? Колко често си взаимодейст-вате с тях? Защо?

Прокурор: Рядко, защото естеството на работата ни не изисква пряко взаимодействие. Проведени са съвместни проверки с ОЗД и с още няколко контролни органи /РИОКОЗ/, които имат определени функции по отношение на дейността на СИ – ДДУИ град Кер-мен и ДДМУИ с. Медвед през 2012 година.

Често има противопоставяне и настройване срещу ОЗД. На местно ниво добре се възприема работата на МК и ИДПС от страна СПИ. Сравнително регулярни са срещите между МК и ДПС.

-Вие участвал/а ли сте в обсъждане на случай с ОЗД за взимане на решение какво да се предприеме спрямо конкретно дете в конфликт със закона?

-Не, аз лично не съм участвал. Нямам пряк контакт със СР

Интервю с инспектор ДПС

При изпълнение на пробацията се отчитат повече до-бри практики, вероятно защото законът (ЗИН в частта за изпълнение на пробацията) е нов, и в него е заложе-на мултиинституционална работа и връзка със система-та за закрила на детето. Добра практика в пробацията отчитат, когато лице, осъдено веднъж на пробация, не се връща отново с такава присъда. Те посочват и случаи на добро взаимодействие с доставчици на социални услуги.

Пробация: Случаят Асенчо. Правихме предсъдебен доклад за Асенчо. Говорихме с ОЗД да го пратим в ЦОП – детето е различо, грамотно е, може да се общува с него.

ЦОП: Асенчо идва, има педагог, но в началото гово-рехме по телефона, майката го придружаваше

Едновременно с това се забелязва и тенденция изпъл-нението на това наказание да се ограничи в системата на ЗБППМН и собствените ресурси на наказателната система. Както стана ясно, на повечето места взаимо-действието при изготвяне и реализиране на плана за изпълнението на присъдата между двете системи е с тенденция за формализиране в лошия смисъл на по-нятието.


94 |

Ако детето има наложени едновременно различни мерки, може да се стигне до парадоксални ситуации.

Случаят А.А.Дете на 15 г., настанено в СПИ. Едновременно с това е осъдено на пробация, като мерките се изпълняват от пробационната служба, където е СПИ. Няма дан-ни за връзка между плана за изпълнение на пробация-та и плана в СПИ. Води се и ново досъдебно производ-ство, в рамките на което се постановява мярка за не-отклонение „Задържане под стража”, за изпълнение-то на която детето е настанено в ПД”Бойчиновци”. На съдебното дело детето е оправдано и му казват – свободен си. Няма институция, която е отговорна да обясни какво се случва, от какво е свободен и коя мярка продължава да се изпълнява. В резултат мла-дежът си отива в къщи. През целия този период про-бационната служба отчита неявяване на подпис по изпълнение на пробацията и настоява за ефективно изпълнение на лишаване от свобода.

В интервю с представители на ПС стана ясно, че за об-мен на информация те разчитат на тези, при които е детето, т.е директорът би трябвало да ги уведоми за предприети мерки. Директорите обаче споделят, че при тях информацията идва в много случаи след сами-те процедури.

Може да се направи заключението, че:

Във всички етапи на движение на детето се установиха трудности, които могат да се обобщят като липса на ин-ституция, орган или специалист, който да води случая на детето в конфликт със закона. На проведена дис-кусия с представителите на институциите в областите Сливен и Ямбол в крайна сметка се стигна до заключе-нието, че институцията, която би могла да води случая, е ОЗД.

Данните от проучването показват, че има две системи, които по-скоро действат паралелно, отколкото като взаимодействат помежду си.

Обменът на информация като механизъм съществува, но се реализира в двете системи поотделно. Отдел „За-крила на детето” не винаги има информация за про-блемното поведение на детето. Що се отнася до ре-левантността и пълнотата на информацията, която се обменя между институциите, изследването показа, че има дублиране, недостиг на важна информация, неяс-нота на ролите.

Данните от проучването показват, че и при изпълне-ние на мерките няма гарантирана, устойчива системна връзка между системата за правосъдие над деца и сис-темата за закрила на деца.

Самите специалисти предлагат „разработване на стра-тегия за междуинституционално сътрудничество по проблемите на децата, извършители на противооб-ществени прояви”.

Данните от проучването не дават основание да се смя-та, че има цялостно управление на случая и връзка между институциите около отделния случай.

За настанените деца изследването показа, че управле-нието на случая изцяло отсъства. Предложения за пре-кратяване на мярката поради постигане на резултат на практика не се правят, вероятно и защото инициатива-та за това е на МК по местоживеене на детето.

Връзката с институциите по местоживеене е гарантира-на само с полицията и МК, не и със системата за закри-ла и социалните услуги.

Всяка институция работи от позицията на своята ком-петентност, в рамките на своите ангажименти и пра-вомощия. Понякога тези правомощия будят много въ-просителни относно компетентността на служителите и адекватността на задачите, свързани с оценката, пла-нирането и реализирането на интервенции.

Мултиинституционалното взаимодействие и мулти-дисциплинарният екип не са използвана практика по отношение на отделния случай на дете. Координацион-ният механизъм за работа с деца-жертви и в риск от насилие не се прилага или се прилага в много редки случаи.

Няма институция, която да поеме координирането / управлението на случая на детето. МК са ангажирани само в периода на изпълнение на възпитателната мяр-ка. Връзката с МК по местоживеене е също твърде фор-мализирана и по същество не следва детето. Отделът за закрила на детето не работи с всички деца, които са регистрирани в МКБППМН. Институциите не разпозна-ват ОЗД в тези случаи като орган по закрила на детето и възможност да се започне работа с детето и семейство-то. Създава се усещане, че институциите си прехвърлят случая, налагат се мерки, неефективни в по-голямата си част.

7. Компетентност на професионалиститеПроучването сред професионалистите от системата за детско правосъдие за реалното действие и ефектив-ност на системата, доколкото може да се говори за сис-тема, обхваща няколко индикатора:

• подготовка на специалистите;

• разбиранията на професионалистите за работата с деца в конфликт със закона;

• предложения за промяна и подобряване на работата.

На първо място, тук стои въпросът за специалната под-готовка на полицаи, прокурори, съдии. Въпреки усили-ята да се специализират състави, на практика това не се случва.

7.1. Подготовка на специалистите

Специализирана подготовка за своята работа са полу-


| 95

чили инспекторите от ДПС. Друг е въпросът дали тази подготовка осигурява необходимите им компетенции. Инспекторите ДПС са полицаи, специализирани за ра-бота с деца, за тях се изисква педагогическа подготовка и премината специална подготовка в Академията на МВР. Тяхната идентификация е полицейска и нагласа-та им за индивидуална работа, изглежда се гледа през тази призма, не през случая на детето и неговия най-добър интерес.

Разследващите полицаи и прокурорите нямат специал-на подготовка за работа с деца. По данни от изследва-нето повечето от тях не са преминавали обучение през последната година.

Повечето интервюирани магистрати не са преминава-ли подготовка за работа с деца, някои от тях са участва-ли в курсове на НИП. Интервюираните посочват труд-ността да се включат в обучения поради ограничения на броя; някои от тях въобще не знаят за съществуващи обучения по детско правосъдие.

Съдия:Обученията от НИП, в които момента посещавам, обхващат по-скоро общата законова рамка в граж-данския и наказателния процес. Няма заложени теми по отношение на детското правосъдие.

МК се обучават според данните от изследването сис-темно и получават вътрешна подкрепа и супервизия. Обученията се организират от ЦКБППМН.

Голяма част от предложенията на специалистите, участващи в изследването, се отнасят до повишава-не на техния професионален капацитет:

• Разработване на критерии за натовареност в работа-та на всички институционални нива;

• Включване на специалистите в обучения – оценка, планиране, подкрепа, промени е НК и НПК; необхо-димост от обмен на опит и практики; (има и споделе-но мнение за необходимост от създаване на методи-ческо ръководство за работа в СПИ, за да има унифи-циране на работата във всички СПИ в страната);

• Създаване на специализирани услуги за деца с пове-денчески проблеми;

• Единна информационна система за децата, обект на системата; единна подчиненост и връзка между всич-ки институции;

Важно е да се отбележи, че обучение по принцип не е достатъчно. Нужно е да се изведат компетенциите, които трябва да притежават тези специалисти, за да се оцени наличната подготовка. Това, което се вижда от цялостния анализ до тук, е че обучението, налично или не, е ориентирано към постигане на „добро отноше-ние” от специалистите към детето, както и разбиране

какво означава това.

Социалните работници и психолозите в ОЗД и в услуги-те не са обучени достатъчно да посрещнат нуждите на детето в конфликт със закона. Социалните работници не са подготвени за работа със семейства с трудности.

7.2. Разбиране за същността на работата с деца в кон-фликт със закона

В тези разбирания всъщност се открива резултатът от подготовката, продължаващи обучения, наблюдение, контрол, подкрепа на работата и придобит опит. Ето защо, според насименно те следва да се проучат по-задълбочено, отколкото самото участие в обучения.

Виждането за проблемите на деца в конфликт със зако-на е по-скоро виждане за причините за възникване на противоправното поведение, за факторите, довели до появата на отклоняващо се поведение. Често като таки-ва се посочват: липса на родителски контрол и надзор при голяма част от децата с постъпки; ранно отпадане от училище поради липса на мотивация от страна на родителите; бедност и безработица; въвличане на де-цата в престъпления поради факта, че са наказателно неотговорни, и утвърждаване на този поведенчески модел. Така, фокусът се поставя основно върху услови-ята, под влиянието на които се зараждат и утвърждават поведенческите прояви на детето – семейството, роди-телите и социалната среда.

Детското поведение в конфликт със закона е предмет на проучване и анализ от различни научни, изследо-вателски и теоретични гледни точки. Все повече науч-ни изследвания показват необходимостта от цялостен подход при неговото осмисляне и разбиране, т.е. обе-диняване на социални, психологически, педагогиче-ски, правни и други подходи. Определено може да се каже, че разбирането на специалистите у нас не е достатъчно обвързано с изследвания, обучение и про-фесионално задълбочаване. Най-често се посочват со-циални причини, но това се прави твърде общо и не-диференцирано. Няма осъзната идеология, тя по-скоро прозира в опитите за обяснение, които специалистите споделят.

Повечето специалисти свързват причините с бедност, липса на родителски контрол, неграмотност и пр.

Интервю с ИДПС:...социалната ситуация в страната и големият брой на ромско население; високата безработица; слабия родителски контрол; при много от случаите роди-телите на децата са в чужбина.

Решаването на проблемите се обвързва с повече санк-ции, с повече контрол. Не случайно много от специали-стите смятат, че решаването на проблемите е свързано с разработване и прилагане на ефективни санкции за


96 |

родителите, което може да стане с промяна на законо-дателството спрямо възможностите родителите да из-ползват децата си като източник на доходи.

Педагог от ЦОП: Родителите прехвърлят отговорности, абдикират. Обикновено са хора с малък капацитет, заинтересо-вани са, но са безсилни, били са детето, но нищо не се променя.

Част от специалистите от системата на практика прием-ат децата с противообществени прояви като обречени и веднъж попаднали в системата – с минимален шанс за промяна, зависещ не толкова от помагащата систе-ма, а от собствените ресурси на децата.

1/ Психолог от ЦОП:…зависи от желанието на хората да се променят. Трудно е да задължиш човек.

2/ Специалист от ОЗД: Много неща са измислени и много неща се правят, но нито децата, нито ро-дителите искат да направят нещо за себе си. Друг проблем е, че децата се приемат като източник на доход за семейството;

Прави впечатление фактът, че институциите приемат задължителния характер на мерките като водеща при-чина за тяхната ефективност. Това се отнася и за дей-ностите по превенция, и за работа по изпълнение на мерки и присъди.

Децата над 16 г. не подлежат на задължително обуче-ние и това е основание за „вдигане на ръце”

От друга страна, системата се разпознава и като един от факторите, които затрудняват работата и постигането на видим и траен ефект. Посочва се отсъствие на ранна интервенция и късна професионална намеса. Според интервюираните липсва подкрепа за социализация и включване на детето в адекватни и полезни за негово-то развитие дейности след излизане от институцията.

Директор СПИ:Реално няма май успешна мярка. Като се тръгне по мерките спират едва когато децата станат пълно-летни или стигнат до СПИ. Комисията няма ресурс да уплътни мерките, да ги направи ефективни.

Представителите на МКБППМН, инспекторите ДПС, пробационните служители свързват проблема на деца-та основно с проявата.

Правораздавателните органи съобразяват работата си с интереса на детето и съблюдават налагането на мяр-ка, като започват от най-леките мерки – първоначално по ЗБППМН, а след това и по-сериозните наказания по

този закон и визираните в НК. Извеждат необходимост от намеса на системата за закрила на много ранен етап, тъй като те нямат механизми за работа по превенция. В този смисъл се предлага ранна превенция и работа с родителите. По отношение на останалите институции – проблемът се свързва с неефективността на наказа-телни мерки към родителите.

Магистратите са отворени за взаимодействие в най-до-брия интерес на детето, но се опират на ограничения-та от закона като пречка за вземане на решение извън разпоредбите.

Успешността на работата се адресира към промяна в социалната ситуация, не се обвързва с резултатите от специфичната работа на всяка от институциите. Липса-та на общо разбиране и концепция за връзката меж-ду техните действия и постигната промяна се отразява негативно върху надеждата за постигане на резултати.

Има известни споделени разбирания за необходимост-та от общ подход около отделното дете и неговото семейство, който надхвърля наказанията като водещ подход.

Познанията за системата за деца с поведенчески про-яви и в конфликт със закона и разпознаването на ней-ните проблеми от представителите на самата система са ориентирани изцяло в наказателния подход. Причи-ните за тези прояви обичайно се свързват с липса на контрол от възрастните, основно родителите, към кои-то има изцяло осъждащо отношение. Третирането от страна на системата също се разбира като наказание и контрол – и към родителите, и към децата.

Отсъства идея за връзка между работата на специали-стите (възпитатели, социални работници, психолози, полицаи) и продължаващото проблемно поведение при децата.

Трудностите в системата се разбират само като отсъст-вие на обхванати полета, преди всичко наказанието на родителите. Системата не работи в посока налагане на мерки /наказания/ на родителите – най-често се наказ-ва детето, а не родителят. Другата трудност, разпозна-та в системата, е отсъствието на интензивна работа по превенция на противообществените прояви.

При всички специалисти в системата преобладава (ако не е и единствен) житейския подход към децата в кон-фликт със закона, който се характеризира с недоверие към тях и способностите им за промяна, с нравоучител-ност и порицание, уповаване на санкциите и наказани-ята, прехвърляне на неуспехите към децата и техните семейства или към другите институции и обществото като цяло и пр.

Всички специалисти в системата се нуждаят от осъвременяване на подготовката, изясняване на про-фесионалния профил на компетенциите, необходими при работа с дете в конфликт със закона.


| 97

7. 3. Ресурси от гледна точка на системата

Основният ресурс, който специалистите посочват, е свързан с мотивацията на родителите. Като друга въз-можност се определят информационните кампании и обществени събития, като те се разбират като провеж-дане на „отворени врати” на институциите, осъществя-ване на срещи и разговори във всички училища, както с деца, така и с родители.

Представител на МКБППМН: По график два пъти в годината събираме екип от ДПС, МК, полицай, ОЗД по инициативата на МК – „От-крити дни на МК”. Осъществяваме срещи и разговори във всички училища в Общината с деца и родители. Запознаваме ги със законовата уредба отнасяща се до деца; коментираме конкретни случаи и прояви; на място консултираме родители.

Има мнения, които посочват ресурсите и на социални-те услуги, също и професионалните умения и лично-стни качества на служителите.

Директор СПИ: Колегите се стремят да възприемат нещата през техните очи, проявяват сърдечност и уважение към тяхната радост, стремят се да я пренесат в цяла-та група, за да я изпитат всички.

Съществуващите програми за индивидуална работа на пробационните служби също се разпознават като по-тенциален ресурс в работата, както и съвместни про-грами за обществено въздействие, реализирани между КСУДС (Сливен) и МКБППМН (в рамките на сключено двустранно споразумение).

Инспектор Пробация: Натовареността ни е голяма. Недостигът на чо-вешки ресурс е предпоставка за недостатъчно за-дълбочената работа по случай на институциите. Човешкият ресурс и добрата подготовка са изходна позиция към по-добро качество в работата.

Друга трудност според специалистите е липса на дос-татъчно услуги по превенция на противообществени прояви.

Акцентира се също и върху липсата на последователна и професионална подкрепа. Практиките не са обвър-зани с цялостна годишна програма за повишаване на професионалните компетенции на служителите. Има споделяния за по-скоро частични обучения, които не винаги са обвързани с пряката работа. Ясно установени практики институциите имат при обучението на ново-постъпили служители. След това се разчита на собстве-

ните ресурси за организиране и включване в обучение, на самоподготовка и вътрешни обучения.

МКБППМН: Ние си организираме вътрешно обучение и супервизия. Сами си правим супервизиите – по слу-чаи на друг колега. От София ни организират поне по две обучения годишно за обмяна на опит с колеги от страната…

Инспектор ДПС: Имаме необходимост от актуални нагледни материали – филми и брошури, които да актуализират наличния фонд, да онагледяват рабо-тата на полицията и да помагат при изнасянето на лекции и беседи. Добре би било, ако обменяме опит и добри практики и с други колеги”.

Съдия РС: Няма специализирани съдии и прокурори за работа с малолетни и непълнолетни. Има резон обаче само за големи съдилища. В малките съдилища и прокуратури се стига до конфликт със случайния принцип за разпределяне на делата. Добре еа ма-гистратите, на които се налага да работя с деца, да минат специализирани курсове.

Прокурор: Много ни е необходима „синя стая”, тя много ще подпомогне работата

Психолог СПИ: Предвид това, че след 3 годишен пре-стой на детето в СПИ то отива на улицата, трябва да има междинно звено, което да поеме детето след институцията;

Съдия РС: Само с наказания не се постига нищо. За да се подобри ситуацията-трябва образование, профе-сионална заетост.

Управител ЦОП: Аз не мога нищо да променя, трябва да се започне отгоре, сега си има регламент и ние го правим както трябва.

Има общо споделено разбиране за недостиг от социал-ни ресурси. Като сериозен проблем се извежда липсата на алтернативи за децата, които излизат от СПИ след изтърпяване на наказанието. Услугите на регистрира-ните на територията на общините НПО са недостатъч-но, не е ясно и доколко са работещи. Няма алтернатив-ни услуги за високо рисковите групи, както и развити услуги за децата, извършители на престъпления, както за превенция, така и услуги за корекционно – възпита-телна работа.

Отчита се недостатъчна ефективност на действащите услуги в общността. Проучването показа, че социалните услуги на повечето места имат нужда и от развитие на професионализирането в социалната работа като цяло, и в социалната работа с деца в конфликт със закона в частност. В тях няма достатъчен ресурс да отговорят на нуждите на децата, преживели насилие, изоставяне, социална изолация.

Определено може да се изведе необходимост от про-фесионализиране на всички институции, които имат


98 |

отношение към деца в конфликт със закона, в рамките на тяхната специфика на работа, за работа в екип и за междуинституционално взаимодействие.

8. Обобщения, изводи и предложения за по-вишаване ефективността на системата за ра-бота с деца в конфликт със закона, в резултат от качественото проучване8.1. Съществуващата система за младежко правосъ-дие на всяко ниво на превенция (обща, вторична и третична) не е в състояние да отговори на нуждите и рисковете при децата в конфликт със закона и техните семейства.

8.1.1. Общата превенция не се разбира като подобря-ване на универсалните услуги и ориентирането им към различието в нуждите на децата и техните семейства, което им пречи да играят своята ключова превантив-на роля. Съществуващите специални усилия към обща превенция на детското поведение в конфликт със за-кона не са достатъчно центрирани към семейството, към различните общности и към тяхното овластяване. Доколкото ги има, те остават на едно морално-просве-тителско ниво.

8.1.2. Разбирането за превантивна роля на самите сис-теми за младежко правосъдие и системата за закрила на детето е по-скоро епизодично. Системата осмисля мисията си през контрола и мерките, в много по-малко степен през специализирани подкрепящи програми и услуги. Основният помагащ елемент в съдържанието на мерките и наказанията е образованието, но там ре-зултатите показват също провала на санкциониращо-наказващия подход. Системата не гарантира индиви-дуализиран подход, основан на интегрирана оценка на детето и отчитащ неговия най-добър интерес.

8.1.3. Системата не е в състояние да се справи с много-то прояви и прогресивното им развитие (рецидив при значителна част от децата, влезли в системата на мла-дежко правосъдие). Значителна част от децата, наста-нени в СПИ имат дългогодишна „кариера” в извършва-нето на противоправни деяния. Няма специализирани програми, алтернативи на мерки и наказания, с които да се търси по-висока ефективност.

8.1.4. Има стремеж за обхващане на децата в система-та за младежко правосъдие само при извършена про-ява в конфликт със закона. Все по-малко са мерките за т.н статусни нарушения или за т.н противообществени прояви. Отсъствието обаче на програми, услуги за по-срещане на първите сигнали в поведението на детето, поставя под въпрос ефективността на тази иначе поло-жителна тенденция.

8.1.5. Мерките с настаняване извън семейството все още не се прилагат като крайни и кратковременни. Въ-преки че има напредък в работата на определени МК да използват всички мерки преди настаняване, оцен-ката на децата в СПИ показа, че има такива, за които

това е първа мярка. Нещо повече, имаше деца, за които мярката е наложена без извършване на противоправно деяние. По отношение на изискването за време- нас-таняването в СПИ се прекратява предварително само поради необходимостта детето да продължи образова-нието след навършване на определена възраст.

8.1.6. Възможността за отклоняване на децата от нака-зателното правосъдие чрез мерки по ЗБППМН е серио-зен ресурс, който се нуждае от подобряване като начин на функциониране и като използвани мерки.

8.1.7. В целия процес – от стартиране на участие на дете в процедури по младежко правосъдие до нейното напускане, има резерви и ресурси за въвеждане и пи-лотиране на алтернативни подходи.

8.1.8. Определено може да се каже, че голямата част от децата с поведение в конфликт със закона имат ком-плексни проблеми и нужди – те са жертви на насилие, имат по-скоро патологични връзки със своите родите-ли, имат сериозни трудности в училище, имат тежки психични страдания и пр.

8.2. Децата в конфликт със закона имат проблеми, трудности и потребности, които действащата система не разпознава. Децата имат нужда от индивидуали-зиран подход, отчитащ спецификата на всеки отделен случай.

8.2.1. Всички деца в конфликт със закона са жертва на някакъв вид насилие – неглижиране, изоставяне, фи-зическо или/и сексуално насилие, което по никакъв начин не е зачетено. Не се разбира поведението като последица от насилието, не се интервенира по отно-шение на подкрепа за справяне с травмите. Често те се разпознават и третират от системите само като извър-шители. Особено тежка е ситуацията на децата до 14 г., които законът е обявил за наказателно неотговорни и те би трябвало да се третират само като деца в риск чрез мерки за закрила.

8.2.2. Немалка част от децата в конфликт със закона имат поведение, социализирано към очакванията на семейството, общността, което изцяло е насочено към подкрепа за оцеляване на близките на децата. Тези деца нямат разбиране за себе си като извършители на нещо укоримо и имат специфични нужди от подкрепа.

8.2.3. Водещ фактор за детското поведение в конфликт със закона е спецификата на изградената връзка и от-ношение с възрастните и на първо място- с родното семейство. Голяма част от децата има трудности в спо-собността си за връзки, имат негативна идентичност и образ за себе си, често и за другите. Този фактор по ни-какъв начин не се отчита в „работата” с децата.

8.2.4. При преобладаващата част от децата поведение-то в конфликт със закона е съпроводено от трудности и висок риск от отпадане от училище. Най-често те се появяват едновременно. Тези трудности не се разпоз-нават, дефинират се през морални укори и осъждания


| 99

(мързеливи са, не искат, търсят лесното и пр.) и не се предоставя необходимата подкрепа. Особено трудни са случаите на деца, които от влизането си в училище са били на практика социално изключени, и поведението в конфликт със закона изглежда единствения начин да функционират социално. Тези деца нямат социално-ре-левантни цели, нямат никаква надежда за промяна и живеят ден за ден.

8.2.5. Има немалка част от децата, за които поведение-то в конфликт със закона е свързано много тясно (иначе има такава връзка за всички деца) с психичното стра-дание.

8.3. Семействата на децата в конфликт със закона се нуждаят от подкрепа за добро родителство и от спо-деляне на техните функции, когато има нужда от това

8.3.1. Данните от проучването показват, че повечето от семействата на децата в конфликт със закона се ха-рактеризират с принадлежност към ниски социални слоеве, бедност, безработица, липса на образование, недостиг на нагласи, умения и познания за добро ро-дителство. Те се нуждаят от комплексна подкрепа и ов-ластяване като родители.

8.3.2. Системата за младежко правосъдие адресира проблемите на деца към техните семейства, без оба-че да ги съпровожда с каквито и да било мерки или програми. Системите отчитат принадлежността на се-мействата към определени общности, но общностни програми за подкрепа са изключителна рядкост. Има нужда от сериозна промяна в тази сфера.

8.3.3. Има нужда от програми за родители за ранна ин-тервенция, но и интензивни програми за родители на деца на възраст 10-12г.

8.3.4. Много семейства се нуждаят от споделяне на тех-ните функции в интерес на детето поради множество социални и други проблеми и трудности, и липсата на реалистични очаквания за бърза промяна. Тук би след-вало да е мястото на универсалните и социалните услу-ги, които обаче нямат развита компетентност за това.

8.4. Може да се изведе обща нагласа за необходимост от промяна в системата за работа с деца в конфликт със закона, на фона на все по-проявени позитивни на-гласи към децата и критично отношение към трудно-стите и ресурсите.

8.4.1 Нагласата за промяна е по отношение на подо-бряване на взаимодействието между системата за мла-дежко правосъдие и системата за закрила на детето.

8.4.2. Има обща неудовлетвореност от липсата на дос-татъчно ефективно взаимодействие между специали-стите и между отделните институции. Отчита се необхо-димост от повишаване на информираността за работа-та на различните институции – нормативна рамка, ком-петенции, по-активното взаимодействие в работата по

всеки отделен случай на дете в конфликт със закона.

8.4.3. Има нагласа за промяна и увеличаване на пома-гащите ресурси като услуги, програми и пр.; има нагла-са за промяна на акцента на системата за младежко правосъдие от детето към семейството, като нагласата към семейството продължава да бъде по-скоро обви-нителна.

8.4.4. Като основен проблем се разпознава и липсата на програми и алтернативи за децата в конфликт със закона, които са необходими за изграждането на базисни житейски и социални умения. Настаняването в СПИ и ВУИ не е последна мярка за децата със сериозни трудности.

8.4.5. Необходима е ясна методика за управление на случай на дете в конфликт със закона. За всеки кон-кретен случай да се сформира екип от специалисти от системата според потребностите, като индивидуалните ангажименти на всеки член от екипа да бъдат коорди-нирани с останалите специалисти; активно включване на детето и по възможност- родителя/родителите като най-важни в процеса на планиране и вземане на ре-шения.

8.4.6. Има необходимост от приемане на минимални стандарти за обща концепция и методика за работа с деца с поведенчески проблеми. Необходим е гъвкав подход в работата с децата, съобразен с историята на проявите, ресурсите на детето и подкрепящата среда; да се ползват услугите на ЦОП не само като корекция, но и за превенция; работа в мрежа с ОЗД в национален мащаб предвид значението и ролята на семейството и близките; много по-активно и адекватно включване на училището като възможност за превенция на риска и обучение на учителите по проблемите на деца с про-яви.

8.4.7. Има ясно изразена необходимост от обучение за работа в екип и мултидисциплинарен подход в работа по случай. Повишаване на професионалните компетен-ции на всички служители. Повишаване на уменията на специалистите да разбират и да прилагат ефективно Координационния механизъм за работа по случай на насилие и уведомяване на ОЗД за всеки сигнал за про-блемно поведение на дете.

8.5. Има нагласа за промяна на работата в СПИ във всички актьори в системата на младежко правосъдие и системата за закрила. Има потребност от промяна на действията на институцията, които са от системен характер.

8.5.1. Общото усещане е, че децата в интерната са заб-равени от всички. Ограничени са възможностите за каквито и да било дейности за социализация и реин-теграция на децата извън рамките на институцията.

8.5.2. Необходима е промяна в статута на СПИ като образователна институция и набелязване на конкрет-ни действия за промяна на начина и ефективността на


100 |

удовлетворяване на образователните потребности на децата.

8.5.3. Необходимо е отваряне на СПИ към общността и на общността към СПИ – включване на доброволци, ин-дивидуални, специализирани програми за всяко дете в СПИ и за всяко дете, което е регистрирано в ДПС и има образувано възпитателно дело.

8.5.4. Могат да се развият смесени форми на работа с децата в конфликт със закона, настанени в СПИ, които да включват едновременно прилагане на социални ус-луги в мерки за закрила.

Материалът е подготвен от:доц. д-р Нели Петрова-Димитровад-р Надя Стойкова

Статистическа обработка на информация Златина Димитрова


| 101

ПРИЛОЖЕНИЕ № 1

Капацитет на системата


НАЗНАЧЕНО ЛЕЧЕНИЕ НА ДЕТЕТО ОТ ПСИХИАТЪР В ПРОЦЕНТИ

Детето взима лекарства 6,5

Преустановено лечение 14,3

Не е назначавано лечение 74

Няма данни 5,2

ОБЩО 100


ПОВЕДЕНЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ НА ДЕЦА В СПИ

БРОЙ ДЕЦА %

СТАТ

УСНИ

НАР

УШЕН

ИЯ

Бягство от училище 47 61,0

Бягство от вкъщи/инсти-туции 41 53,2

Скитничество 31 40,3

Просия 29 37,7

Злоупотреба с алкохол и наркотици 8 10,4

Проституция 2 2,6

Друго 1 1,3

ПРОЯ

ВИ В

КОН

ФЛИК

Т СЪ

С ЗА

КОНА

Кражба 58 75,3

Побой 10 13,0

Хулиганство 8 10,4

Грабеж 6 7,8

Включване в банда 4 5,2

Сексуално посегателство или опит за такова 3 3,9

Кражба на МПС 3 3,9

Блудствени действия 2 2,6

Пласиране на дрога 0 0,0

Друго 0 0,0


ПОВЕДЕНЧЕСКИ ПРОБЛЕ-МИ НА ДЕЦА В СПИ ПОД 14

ГОДИНИ

момчетав %

момичетав %

СТАТ

УСНИ

НАР

УШЕН

ИЯ

Бягство от вкъщи/институции 58,8 100

Бягство от училище 88,2 100

Скитничество 82,3 50

Просия 53 75

Проституция 0 0

Злоупотреба с алкохол и наркотици 0 0

Друго 0 0

ПРОЯ

ВИ В

КОН

ФЛИК

Т СЪ

С ЗА

КОНА

Кражба 88,1 75

Грабеж 23,5 0

Побой 23,5 0

Хулиганство 23,5 0

Включване в банда 11,8 25

Сексуално посега-телство или опит за такова

5,9 0

Блудствени действия 11,8 0

Кражба на МПС 5,9 0

Пласиране на дрога 0 0

Друго 0 0


102 |


СРЕДНА ВЪЗРАСТ НА ДЕЦАТА ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА

ПРОЯВИТЕ

момчетапод 14 г.

момичетапод 14 г.

СТАТ

УСНИ

НАР

УШЕН

ИЯ

Бягство от вкъщи/ин-ституции 8 год. и 7 м. 9

Бягство от училище 8 год. и 5 м. 10

Скитничество 8 год. и 7 м. 9 год. и 6 м.

Просия 8 год. и 9 м. 8

Проституция - -

Злоупотреба с алко-хол и наркотици - -

Друго - -

ПРОЯ

ВИ В

КОН

ФЛИК

Т СЪ

С ЗА

КОНА

Кражба 8 год. и 7 м. 10 год. и 8 м.

Грабеж 8 год. и 8 м. -

Побой 8 год. и 2 м. -

Хулиганство 9 год. и 11 м. -

Включване в банда 8 год.и 6 м. 12 год.

Сексуално посега-телство или опит за такова

10 год. -

Блудствени действия 9 год.9 м. -

Кражба на МПС 9 год. и 6 м. -

Пласиране на дрога - -

Друго - -


Вид на настоящето нарушение/ поведение, което е било повод за настаняване в СПИпри деца под 14 год.

момчетав %

момичетав %

СТАТУСНИ НАРУШЕНИЯ

бягство от вкъщи 53,3 75

бягство от училище 86,7 75

Скитничество 80 25

Просия 53,3 75

Проституция - -

злоупотреба с алкохол и наркотици - -

Друго - -

ПОВЕДЕНИЯ В КОНФЛИКТ СЪС ЗАКОНА

Кражба 100 100

Грабеж 33,3 -

Побой 40 66,7

Хулиганство 26,7 -

Включване в банда 33,3 -

Сексуално посегателство или опит за такова 6,7 -

Блудствени действия 13,3 -

Кражба на МПС 6,7 -

Пласиране на дрога - -

Друго - -


| 103


Общите данни за децата в СПИ


ВЪЗРАСТ НА ДЕЦАТА брой деца %

10-13 години вкл. 21 27,3

14-18 години вкл. 56 72,7

Общо 77 100


ПОЛ НА ДЕЦАТА брой деца %

Мъжки 56 72,7

Женски 21 27,3

Общо 77 100


НАСЕЛЕНО МЯСТО, ОТ КЪДЕТО СА ДЕЦАТА брой деца %

Областен град 37 48,1

Малък град 34 44,2

Село 6 7,8

Общо 77 100


ПЕРИОД НА НАЛОЖЕНАТА МЯРКА брой деца %

Без посочен срок 12 15,6

4 месеца 1 1,3

1 година 1 1,3

1 година и половина 2 2,6

2 години 6 7,8

3 години 26 33,8

4 години 1 1,3

Неотговорили 28 36,4

Общо 77 100


104 |


Програма „Първи стъпки”

Програмата „Първи стъпки” е част от модела за пози-тивно социално включване.

Моделът за социално включване е разработен на ба-зата на програмата „Give and Take”79 („Вземи и дай”) по опита на Инклуд ют, в Северна Ирландия. Програмата има 4 ключови компонента:

• треньори за обучение – това са специалисти с пе-дагогически профил, които подкрепят обучението на младежите, помагат за тяхното ограмотяване и включване в образованието с цел да завършат съот-ветен клас или етап на образование.

• личностно развитие – осъществяват се дейности, чрез които се цели да се изградят отношения с младежи-те и да се подкрепи процеса на личностно развитие. Младежите се включват в индивидуални и групови програми за развитие на умения за общуване, спра-вяне с гняв, себепредставяне и др.

• менторство за професия – целта е да се подкрепи процеса на включване на младежите в обществения живот чрез трудова дейност. В рамките на програ-мата на младежите се дава възможност да посетят различни организации и места за работа, за да се подкрепи процеса на професионално ориентиране, предпрофесионална подготовка и намиране на ра-бота.

• професионален опит (работа) – целта е младежи-те да развият навици и умения да полагат труд по конкретна професия в период не по-малък от 12 седмици.

Целта на програмата за позитивно социално включва-не е да се окаже подкрепа на младежи, които нямат възможности и да подсигурят такива възможности за обучение и умения за професионално развитие. Очак-ваният резултат в края на програмата е младежите да имат умения за включване в обществения живот и професионално реализиране. Крайна цел за големите младежи, когато програмата се реализира с младежи на възраст 16+, е намирането на работа. Когато про-грамата се реализира с младежи на възраст 12+, целта е те да открият своите професионални интереси и да се насочат към стажове и доброволчество в професии и организации, в които биха се реализирали един ден.

Горните четири компоненти са използвани, за да се разработи и настоящата програма „Първи стъпки”.

79. Програмата е прилагана от «Инклуд ют» – Северна Ирлан-дия.

Програма „Първи стъпки”

Общата цел на програмата е да подкрепи процеса на социално включване при деца от 12 до 14 г., които са отпаднали от училище и са във висок риск да отпаднат трайно от образователната система.

Програмата може да бъде част от услугата за „Интен-зивна социално-педагогическа подкрепа”, която е на-сочена към гарантиране на позитивно социално включ-ване на деца в конфликт със закона.

Ползватели на програмата: Това са деца на възраст между 12 и 14 г., които са изключени от училище пора-ди системно непосещаване на учебни занятия; нямат мотивация за полагане на усилия за учене и посещение на училище; загубили са навици за учене и са изоста-нали в образователното ниво спрямо връстниците си.

Конкретна цел на програмата: чрез активни методи за учене да подкрепи процеса на професионално ориен-тиране на децата и повишаване на мотивацията им за включване в образователната система.

Задачи на програмата:

• Да развие способностите и да повиши уменията за себеоткриване и себеизразяване у децата;

• Да повиши знанията за различни професии и под-крепа на личния интерес и избор за професионална реализация;

• Да създаде възможности за позитивно социално включване за участниците в програмата.

Принципи на програмата:

Наставници на резилианс – програмата е базира на во-дещия принцип в резилианс теорията за „наставници на резилианс”. Това са отношения между възрастен и дете, които помагат на детето да преоткрие в себе си качества и способности, за да продължи напред. Наста-вниците на резилианс са възрастни, които създават от-ношения с детето, базирани на доверие и безусловно приемане на детето.

Включване на участниците в програмата:

Процесът на включване изисква да се проведе инди-видуално мотивационно интервю с всеки участник предварително. Това са индивидуални сесии 1-2 на брой, за да може да се проверят нагласите за включ-ване в програмата и активно участие до края й. Под-писва се индивидуален договор за участие с всеки от участниците.


| 105

Описание на програмата:

Програмата е разписана в два модула – 1)„Себепозна-ние – Кой съм аз?” и 2) „Светът на професиите – Какъв искам да бъда?”. Общият брой занятия е 9.

Теми:Сесия 1. Кой съм аз? – моите силни и слаби страни

1 задача: Да очертаят на лист двете си ръце – лява и дясна. Да напишат в пръстите на дясната си ръка 5 неща, които харесват у себе си. На лявата – 5 неща, кои-то не харесват и искат да се променят.

Обсъдете с децата защо са написали това, как се чувст-ват, докато работят върху задачата; кое им беше по-лес-но да напишат – негативното или позитивното? Обър-нете внимание дали има черти, свързани с вътрешните качества на личността или преобладават външни черти.

Време за работа: 35 мин.

2 задача: „На кого приличам?”Помолете ги да разделят листа на две половини. По-молете ги да направят свой автопортрет върху едната половина на листа, а върху другата да опитат да напра-вят портрет на човека, на когото според тях искат да приличат.

Ако се затрудняват, то може да напишат името му или нещо за него, което го обрисува като човек.

Време за работа: 35 мин.

3 задача: Игра за раздвижване и подкрепа на позитив-ното отношение към себе сиИграта е „Да си сменим местата по признак” – някой, който има красиви очи; някой, който има силни муску-ли; някой, който е симпатичен;

Инструкция към водещия: използвайте белези от опи-санието на децата – /5 неща, които харесват в себе си./

Сесия 2. „Моите мечти – Какъв искам да бъда?”

Задача 1: Покажете им снимки на известни хора и ги по-молете да ги разгледат и да познаят какви са тези хора. Изберете снимки на актьори, спортисти, учители, лека-ри, музиканти, политици; готвачи; циркови актьори и др. Обсъдете с участниците техните предположения.

Целта на упражнението е за настройване към темата „Какъв искам да бъда?”

Време: 20 мин.

Задача 2. Как виждам себе си след 20 години?Подгответе един лист А4 формат, на който предвари-телно сложете картинки, които подсещат за следните въпроси:

Какво ще работят?За кого ще се оженя?Къде ще живея?Колко деца ще имам?Как бих ги кръстил?Време: 35 мин.

Задача 3: Игра: „Истина или предизвикателство”.Пуска се капачка от човек на човек, а водещият е със затворени очи и казва стоп. У когото остане капачката, той трябва да отговори на истина или предизвикател-ство, подадени от групата. В играта „истината” трябва да отговори на въпрос на групата (примерни въпроси: влюбен ли е; има ли истински приятел; сънувал ли е кошмари; случвало ли му се е да се страхува от нещо или от някой и т.н.). В играта „предизвикателството” трябва да изпълни желание на групата, например – да направи 10 лицеви опори; да изпее песен; да изкукури-га; да изтанцува валс с водещия на групата;


Сесия 3. „Светът на професиите” – първа част

Цел: да се запознаят с различни професии чрез сред-ствата на фотоезика.

Задача 1. Пригответе 20 снимки на различни професии. Дайте време да ги разгледат, без да ги взимат и пипат. Помолете участниците да си изберат една снимка (или две), която ги е привлякла или заинтригувала. Помоле-те ги при сигнал от ваша страна да вземат снимката/те. Обсъдете в групата избора на всеки участник и как се чувства.


Задача 2: Игра „Отгатни коя е тази професия”. Подгот-вете листчета с професии, които участниците да изтег-лят и да разиграят пред другите, така че те да ги разпоз-наят. Пригответе 10 професии: машинописка; шофьор; сервитьор; съдия; учител; диригент; художник; чистач; коневъд; строител.


Задача 3: Проведете дискусия с участниците „Как човек си избира професия?” Помолете всеки от участниците да помисли и да сподели как човек си избира профе-сия; какво правим, за да изберем професия; какво ни помага, за да изберем професия; ако се колебаем меж-ду две професии, как ще изберем коя да бъде; т.н.

Време: 20 мин

Изводи: 1) За да изберем една професия, ни трябва ин-формация за нея. 2) Среща с други хора, които упраж-няват една професия, ни помага да опознаем професи-ите и да вземем решение. 3) Ние самите да пробваме


106 |

да извършим част от дейностите по една професия и това ни помага да усетим за самите нас как се чувства-ме, дали ни е интересно и т.н.

Задача 4: Тест „Моите80 способности”


Извод: Всеки от участниците да се опита да избере 3 професии от цялата сесия, за които иска да получи по-вече информация и да се срещне с хора, които ги прак-тикуват. Това ще бъде техния личен план за следващите няколко седмици.

Сесия 4. „Да интервюираш един професионалист” – обща сесия

Задача 1. „Предварителна подготовка”

Поставете задача на всеки от участниците да си избере една професия и за нея да направи наблюдение и ин-тервю с професионалисти. Всеки участник ще подгот-ви няколко въпроса, които иска да зададе на срещата. Личният наставник на детето трябва да му помогне да свърши това.

Бележка: Сесията е обща и се провежда съвместно с ключови по интензивна подкрепа и децата.

Сесия 5. „На гости на …” – сесията е изнесена – про-вежда се от индивидуалните наставници по интен-зивна подкрепа на децата

Целта е да се запозная с конкретна професия и да я проучат.

Посещение на място на конкретна професия – 1-2 по-сещения за една седмица на едно и също място. Двете посещения имат за цел да помогнат на участниците да преодолеят преградите в общуването и да могат да ин-тервюират професионалистите в спокоен разговор – как-во са учили; как са избрали тази професия; какви умения трябва да притежават, за да работят тази работа.

Бележки: Заведете всяко дете на собствено посещение с личния наставник. Виж Приложение № А Възможни места за посещение. Местата се договарят предвари-телно.

Сесия 6. „Моите впечатления”

Цел: да се обсъдят преживяванията и опита на учас-тниците от посещенията на професии и разговорите с професионалистите.

Задача 1: „Фото език” – да изберат снимка, с която да изразят как са се почувствали като са отишли първия път на професионалното място.

Дайте време на всеки участник да сподели своите на-

80. Ползват се материали от методиката на Инклуд ют

блюдения – какво го е впечатлило; какво му е харесало; какво му е било трудно да разбере или приеме; иска ли да се върне пак там, за да наблюдава отново и да опита да направи нещо.


Задача 2. Презентация „Коя е тази професия?”

Инструкция: Поставете предварително задача на деца-та да подготвят със своя наставник по интензивна под-крепа кратка презентация на това, което са научили за изучаваната и наблюдавана от тях професия. С презен-тацията ще запознаят другите деца от групата с опит от други професии.


Сесия 7

Задача 1 „Филм –Треньорът Картър, нова професия.” – първа част

Инструкция: Организирайте гледане на първа част от филма – 45 мин.

Задача 2. Дискусия за обсъждане

Инструкции: Проведете мозъчна атака: „Какви качест-вата трябва да притежава един добър треньор?” Помо-лете ги да разкажат свободно това, което ги е впеча-тлило от филма и най-вече от отношението на треньора към децата.

Паралелно с детето продължават посещенията на професии – 2 пъти седмично.

Сесия 8

Задача 1 „Филм –Треньорът Картър, нова професия.” – втора част

Инструкция: Организирайте гледане на втора част от филма – 45 мин.

Задача 2. Дискусия за обсъждане – 45 мин.

Инструкции: Проведете мозъчна атака: „Как реагират хората, когато имат трудности?” и „Какво помогна на децата да се справят и да успеят?”

Помолете ги да разкажат свободно това, което ги е впе-чатлило от филма и най-вече от отношението на тре-ньора към децата.

Паралелно с детето продължават посещенията на професии – 2пъти седмично.


| 107

Сесия 9

Задача 1. Изработване на колаж „Моите първи стъпки в света на професиите”

Инструкции: сесията е за приключване. Помогнете на децата да направят колаж – „Моите първи стъпки в све-та на професиите” – проведете дискусия с децата как се прави колаж, раздайте материали и им помогнете да работят всеки сам за себе си или по двама.


Задача 2 „Да запечатаме в бутилка мечтата – какъв ис-кам да стана?”


Инструкция: Поставете на децата задача да изработят бутилка със своята мечта. Нека на малка бележка, която да украсят или оформят по приятен начин, да запишат своята мечта. След това да я запечатат в малка бутилка и да изберат къде да я сложат – може да използвате тайно място или да ги заровят и т.н.

Материали: да се подготвят малки бутилки за мечтите; хартия; връзки или малки панделки.

Състав на групата:

Работи се в малка група от 4 до 8 деца.

Индивидуална работа по тази програма:

Програмата позволява и е добре да се провежда пара-лелно с индивидуална програма и подкрепа с участни-ците в груповата програма. Също така сесиите могат да се прилагат и в индивидуална работа с деца, за които това е по-подходяща форма на работа.

Място: ЦОП „Надежда” и ЦОП „Славейков”

Приложение № А „Възможни места за посещение”

1) професия детегледач – в детска къща за бебета в Княжево;

2) монтьор – монтьор в Костинброд или в София;3) ветеринар 4) готвач в ресторант 5) актьор и режисьор в театър – репетиции на пиеса –

театър Възраждане6) професии от летището – пилот, стюардеса, др.7) посещение в зоопарка 8) боксьор9) плувец10) друго


108 |


Този документ съдържа индивидуалния проект на дете то и терапевтичните и възпитателни цели, съгласувани и споделени с насочващата услуга, в следствие на на-блюдение, извършено в продължение на един месец след настаняването. 81

а) Лабораторни дейности с терапевтична цел: детето посещава редовно веднъж седмично, следните лабо-ратории:

• музика (понеделник от 15.30 до 17.30ч.)

• наративна лаборатория (вторник 17.30 до 18.30ч.)

Съответните лаборатории се провеждат от специализи-ран клиничен персонал (психолози специализирани в психотерапия), с техническо образование/ обучение по темата на лабораторията. Предвижда се участието на оператор (винаги един и същи), който има задачата да „свързва” ежедневните дейности с „пространството” на лабораторията, и да представлява, през останалата част от седмицата, паметта за преживяното по време на лабораторията.

При провеждането на всички дейности целта е бавно и постепенно да се създаде едно динамично споде-лено пространство, посредством непрекъснати опи-ти и грешки. Всички деца започват да изпробват на-чини, по които да „направят свое” това, което преди са проектирали само към външния свят (чувство за неадекватност, нарцистичност, несигурност), за да се даде импулс за зараждането на „ние” и на първично чувство за принадлежност, построено със собствени-те ръце (музикални откъси, мозайки, късометражни филми). В частност, в случая на конкретното дете, „заедността”, оглеждането в другия, става в по-малка степен източник за изпитване на срам (може би вина-ги усещана във взаимоотношенията с връстниците) и целта е да се насочи детето към емоционален диалог, в който всяка негова уязвима част се превръща в ес-тествен елемент.

б) Лаборатории за подкрепа на възпитателната дей-ност:

Зелени площи: грижа за външните пространства (зе-ленчукова градина, градинарство, пчеларство, отглеж-дане на селскостопански животни);

81. Официален документ на асоциацията

Поддръжка: ежедневна и извънредна (боядисване на стаите, изработване на малки предмети от дърво, об-лицовки, др.);

Хранене: помощ на операторите за изготвяне на спи-съци с необходими продукти, закупуване на продукти за къщата.

Детето, по време на седмицата, по структуриран или не начин, участва в грижата за зелените площи и рабо-тата по къщата. За тези дейности, асоциацията работи с не клиничен персонал със специфична подготовка по темата – всеки ден присъства от 09.00 до 18.00 ч., „вън-шен експерт по поддръжката”; въз основа на периода от годината и планираните дейности,придружаването на детето може да бъде структурирано (със седмичен график) или не структурирано. Посредством ежеднев-ните ангажименти (зеленчукова градина, грижа за градината, пчеларство, поправянето на повредените пространства и предмети (или поддържането на къ-щата и домакинството) е вид инвестиция в жизнено-то пространство (външно и вътрешно), но и начин за придобиване на практически умения за подкрепа на независимостта. В действителност, този ангажимент трябва да подкрепи възпитателната работа в ежедне-вието, създава у детето по-голяма автономност и под-крепя по-големия проект за развиване на личните ре-сурси. Тъй като в голяма степен уменията за полагане на грижа са отсъстващи, референтният оператор оп-ределя специфични задачи по дейностите в зелените площи и поддръжката, които се предефинират всяка седмица.

в) Ходене на училище: детето трябва да поднови ходе-нето на училище през септември

За улесняване процеса на учене, комуната съгласува с училището:

• Периодични срещи между клиничния ръководител на структурата и класния ръководител: с цел успешно преминаване през училищните процеси и предефи-ниране на целите на възпитателния проект

• След училище: в комуната ще се обособи простран-ство за подкрепа постигането на образователните цели. Училището ще поставя минимални цели за постигане по различните дисциплини и части от програмата, върху които да се съсредоточни внима-нието.

Индивидуален терапевтично-възпитателен проект на детето в „Ил фиоре дел дезерто“81


| 109

г) психотерапия с терапевти от Клиничен Център „Чер-вената къща”

Индивидуална психотерапия веднъж седмично , чет-въртък следобед от 17.00 до 18.00 ч.: ориентирана към преработване на травмата от детството, комплексната семейна история и импулсивните аспекти, които детето изразява чрез прибързани действия. Психотерапията е също така ориентирана към търсенето на подкрепа на резилианса и ресурсите на детето.

д) Седмични срещи между групата на клиентите и Ръ-ководителя на структурата (възпитателна цел): всеки четвъртък (от 18:30 до 20:30) се провежда среща, на-сочена към създаване на пространство за системно споделяне. По време на срещата детето има за задача да сподели подробните си наблюдения от изминалата седмица, с цел проверка на напредъка по изпълне-ние на възпитателната програма и, евентуално, да се проучат алтернативни възможности (промяна на цели-те, активиране на нови ресурси). Крайната цел на това пространство е подкрепа на детето за възможности за създаване на връзки на по-голямо доверие към опе-раторите и другите гости на структурата. Детето често показва своите междуличностни умения, но и своята крехкост, характеризирана от емоционална нестабил-ност.

е) Спортни занимания: Считана за фунаментален ка-нал за рехабилитацията, спортната дейност избрана според личните характеристики на детето е кик бокс, коятото посещава всяка седмица (вторник и петък от 17:30 до 19:00)

ж) Възпитателно пространство (24 ч., денонощно, посредством ежедневния контакт с операторите): По време на престоя основна цел ще бъде подкре-пата за самостоятелен живот. Детето ще бъде при-дружено във връзката с операторите за придобиване на умения за поддържане на лична хигиена, почист-ване на личното и общите пространства, приготвяне на храна и всички ежедневни дейности. За тази дел детето има референтен оператор, който има задача периодично да дефинира практически цели за пости-гане и да проследява тяхното постигане.

з) В проекта за самостоятелност структурата дава на детето възможност да организира самостоятелно части от ежедневието си, които трябва да определи и съгласува с референтния оператор и които не се застъпват с предвидените структурирани дейности. Това позволява на детето да управлява своето време и му помага да придобие организационни умения. Също така възможността да има свои лични момен-ти на самостоятелност подпомага изпълнението на домакинските задачи и грижата за общите простран-ства.

и) Всички гореизброени точки изискват от екипа посто-янен мониторинг на проекта посредством:

• Супервизия на организационната група за определя-не на терапевтични цели (месечна)

• Клинична супервизия (седмична)

• Супервизия върху груповите динамики (на две сед-мици)

• Срещи за редефиниране на проекта (месечни) между референтния оператор, Клиничния ръководител на структурата и координатора на екипа

• Координационни и клинични срещи с водещите на лабораториите


110 |


Групата Апартамент, резидентна структура, може да приема деца от 12 до 18 годишна възраст с психо-со-циални проблеми, с наложени наказателни мерки и мерки за закрила. 82

Психо-възпитателният проект се формулира и съгла-сува (начини за реализация, време и проследяване постигането на заложените цели) в сътрудничество с насочващата служба, семейството и детето (когато е възможно). Заявленията от социалните служби към кметства, общини и услугите за непълнолетни на пра-восъдието ще бъдат предмет на мултидисциплинарна оценка, за да се достигне до общо планиране на интер-венциите.

Продължителността на престоя ще бъде съобразена с нуждите и възможностите на пациентите, въз основа на критерии, свързани с клиничните характеристики и характеристиките на самата стркутура, която предвиж-да среден престой от 2 години.

Престоят на непълнолетните ще се характеризира с процес на наблюдение, който предвижда, освен всичко останало, срещи между различните активни участници в проекта. Очертаването на индивидуален проект не може да се раздели от изграждането у детето на мо-тивация за изпълнение на програмата от интервенции, която взема предвид възпитателни и рехабилитацион-ни аспекти в отговор на идентифицираните нужди.

1. Психо-възпитателен проект и цели на структурата

Резидентната структура – по силата на регионален закон № 41 от 12 декември 2013 – се определя като общностна структура, която максимално валоризира субективното и междуличностно измерение с цел пре-доставяне на услуги за социално подпомагане и възпи-тателни/ образователни, допълнителни или замества-щи семейството, на базата на персонализиран възпита-телно-подпомагащ план според дефиницията на чл. 1, ал. 2, буква а) на същия закон.

82. A un passo dal fiore е втората къща на асоциацията, която, както подсказва името, се намира в близост до Фиоре, В тази къща се настаняват както момичета, така и момче-та. По същество, в двете къщи се работи по един и същи начин.

Като част от мрежата от услугите в обшносттта, упра-влението на структурата е реализирано в съответствие с регионалните и общинските наредби и посредством участие в процеса на системата, също и по отношение на планирането, социо-санитарната интеграция и стар-тирането на система за акредитация. Резидентната структура позволява приема на деца, които временно или заради спешни случаи, не могат да останат в се-мейството, и за които не е възможна друга форма на прием и възпитателна/ образователна подкрепа.

Услугата е за деца:

• лишени от здрава семейна среда или такива, които нямат възможност да се върнат при семействата си, тъй като семейството не е способно да осигури адек-ватна грижа;

• за които се смята за целесъобразно временното или постоянно отстраняване от семейството и се счита за необходимо осигуряването на подкрепа по пътя на автономия, социално интеграция и реинтеграция;

• с наложени мерки от Съдебната система за малолет-ни и непълнолетни, в случаи в които Съдът наложи марка настаняване в комуна;

• непридружени деца чужденци;

• с психиатрични проблеми и във фаза след острата фаза на заболяванията

Децата са:

• настанени в комуна по силата на чл. 22 от Декрет на Парламента 448/88;

• с наложена мярка за сигурност в поправителен дом по силата на чл. 98, в случаите в които е оценена нез-рялост на детето и произтичащата от това социална опасност, и съответно неносенето на наказателна от-говорност. В този случай, детето е поверено за изпъл-нение на мярката на лицензираните комуни;

• под арест или задържане, когато детският магистрат, при получаване на известие за извършеното престъ-пление от полицията, налага придружаване на дете-то и настаняването му в комуна;

• при случаи на физическо или морално изоставяне от страна на семейството и/ или психо-социални про-блеми.

Глобален проект група апартамент „А un passo dal fiore“ в „Ил фиоре дел дезерто“82


| 111

Постъпването а къщата от семеен тип трябва задъл-жително да бъде поискано в писмена форма от страна на социалните служби към общината или от страна на Центъра за младежко правосъдие, с приложена адми-нистративна и социално-здравна документация.

Настаняването трябва да се случи според интегриран социално-здравен проект, подготвен и споделен от операторите от услугите в общността и Центъра за мла-дежко правосъдие. Насочващата услуга подготвя ис-кането за настаняване, придружено от кратък доклад за здравната история на детето и психо-социалният му профил.

Грижата ще се реализира на базата на проекта за под-помагане, изготвен от социалната служба, която пре-доставя пълни данни за личната и семейна ситуация, социалния контекст на произход, с цел изготвяне на точна и обективна документация за ситуацията на де-тето. Информацията съдържаща се в проекта за подпо-магане и административната, социална и здравна до-кументация, позволява да се оцени дали ситуацията на детето може да бъде адекватно посрещната от струк-турата и дали настаняването е съвместимо с баланса в групата на децата.

Настаняването се съгласува с Ръководителя и екипа, съвместно с операторите от Социалните служби. След вземане на решение за настаняване, Ръководителят на структурата съгласува с насочващата служба психо-въз-питателният проект за грижа/подкрепа и се опре-делят референтните фигури от службата и от се-мейството, както и се определят връзките с мрежата от услуги в общността. В първата фаза на настаняването се активира процес на наблюдение, насочен към вни-мателна оценка на нуждите на детето и на семейните условия, което позволява създаването на персонализи-ран възпитателен план за грижа/ подкрепа, в който се фиксира предвиденият период от време за настанява-нето. Той подлежи на промяна при прегледа на проек-та; този период, във всеки случай, е в съответствие с разпоредбите на чл. 4 закон от 28 март 2001, n.149 „Изменения на закон от 4 май 1983, n.184, „Дисципли-на на осиновяванията и поверяването на деца”, както и на раздел VIII, книга 1 от Гражданския кодекс”.

Настаняването е временно и е насочено към постига-нето на следните общи цели, отнасящи се до Глобалния възпитателен проект:

• гарантиране грижа за децата, осигурявайки им емо-ционално връзки със стабилни отправни фигури и предлагяйки структурирана временна среда за жи-вот, характеризирана от семейно измерение, в което уюта и ежедневието представляват фон и контейнер, в който могат да се изградят значими междулично-стни отношения, както с групата на връстниците, така и с отправни фигури на възрастни;

• да се позволи, посредством Индивидуалните възпи-тателни проекти, процес на постигане на автоно-

мия и психо-социално интеграция, активирайки ре-сурсите съществуващи в общността и изпълнявайки функция на свръзка с училището, семейството и услу-гите за подпомагане, развлечение и спорт;

• гарантиране на регулиран и богат на стимули жизнен контекст, така че се да се олекоти постигането на спе-цифичните цели и индивидуалните програми;

• насърчаване, в сътрудничество с услугите в общност-та, след периода необходим за прием, включването в средата на произход или в семейството, когато това е възможно;

• подобряване качеството на живот, насърчаване на социалната реинтеграция, по начин отговарящ на личните качества и интереси на детето

• завършване, когато това е възможно, с работно включване.

Програмата представя задължителни изисквания, цели общи за всички, въпреки специфичните пътища, кои-то изминава всеки и уникалността на всяка лична ис-тория. По-долу е представен пътя в комуната в своята спефичиност и ежедневност.

2. Оперативно-ръководна методология

2.1.Включването на детето

Окончателното включване може да бъде предше-ствано от период, в който на детето се помага да пре-одолее евентуални кризи на откъсване и аклимати-зация. Освен от референтен оператор, детето може да бъде придружено от свой по-отговорен връстник, който има задачата да го подкрепя и ръководи в на-учаването на правилата и навиците в къщата, така че да започне да участва активно в рутината на живота в комуната, като главен герой в предстоящия процес, тъй като сме убедени, че промяната не може да на-стъпи без неговото сътрудничество. Използването на отговорен връстник на детето е свързано с идеята на Peer Education, според която така се постига двойна цел за двамата участници в създалите се взаимоотно-шения. Младежите се превръщат в партньор, вместо в обикновени получатели, групата, другият „равен” в този случай, става фундаментална за предаване на съобщенията. Освен това, фактът, че детето е прието от свой връстник, допринася за ориентирането, ста-билизирането и емоционалната сигурност, помагай-ки на новия гост да преодолее чувството за самота и да засили компетенциите (овластяване) на придру-жаващия. Споделенято на същите трудности, принад-лежността към същата фаза от жизнения цикъл, дава една първа възможност за „здравословно” съотнася-не и улеснява научаването на правилата, не толкова лесно приети, ако са поднесени от възрастен. Youniss (1994 – цитиран от Kranzler 1999) твърди, че отли-чителна характеристика на преживяванията между връстници е систематичната реципрочност на отно-


112 |

шенията между младежи, при която взаимодейст-вието е характеризирано от равенство, допълване и взаимен контрол.

Предвижда се след фазата на прием, подготвянето на индивидуализирана програма, съставена специално от екипа и другите компетентни служби.

В този първи момент заедно с детето съставяме дого-вор.

Този договор с деца и младежи с големи проблеми/ дискомфорт се интерпретира в пълнотата на неговото значение, или като споразумение между възрастни хора, способни да действат осъзнато, при което детето е отговорно за своята промяна и своите цели. Догово-рът се превръща в първа възпитателна цел. Тоест, пре-минава се от пасивна към активна визия за детето, при която операторът не приема делегиране и връзка на зависимост, а съ-построява (постепенно) заедно с него процеса на промяна.

Създаването на договор е основен елемент от целия процес, способен да промени от самото начало една връзка от допълващ и строг/ негъвкав тип „one-uo one down”, т.е. основаваща се на зависимост, в такава ос-новаваща се на взаимозависимост в ситуация на авто-номия, с цел да се възвърне достойнството и централ-ността на този, който получава помощ и подкрепа.

Договорът е ясно четлив, подлежи на интерпретация и е споделен от всички актьори, и е носеща стена на са-мия проект и неговите прегледи, определяйки в крачка неговата ефикасност и подходящост.

В договора трябва да са изрично и ясно посочени цели-те на психо-възпитателния процес/ път, кратко- и сред-носрочните, както и дългосрочните цели, правилата и границите, наложени от проекта. Той е еднакъв за всич-ки по отношение на общите апсекти като спазване на правилата, групата, съжителството, но в същото време е спефицичен и функционален за отделната личност и създаден специално за детето, заради убедеността ни, че спускането отвисоко на някаква интервенция, без да се отчете историята на отделната личност, е стерилен и неподходящ подход за постигане на положителен резул-тат на интервенцията. Също така е важно да се правят периодични прегледи, които да позволят наблюдение на постигането или не на целите. Прегледът на целите не трябва да бъде момент на награждаване или наказване, от типа ти си лош или добър, а представлява момент на разсъждение в рамките на диадата дете-оператор и в рамките на целия екип, който има отговорност за детето. Представлява момент на ново установяване на връзка и даване на значение на определени провали, чрез опре-деленято им като моменти на растеж, а не на блокиране. Разглеждат се границите и ресурсите на детето, като ви-наги се набляга на ресурсите.

Със сключване на договора се преминава към същин-ското включване на детето в структурата.

Организация на ежедневието в комуната

Ежедневието в къщата е организирано според точно определени времеви пояси, които включват часове за: • сън и събуждане • училище • хранене • изпълняване на училищните задължения • свободно време и излизане • лаборатории • гледане на телевизия и други вечерни съвместни дейности.

В практиката това се случва чрез сформирането на гру-пи за грижа, съставени от възпитатели и социални ра-ботници, на които се възлага отговорността и задачата да мислят, организират и мониторират по най-добрия начин интервенциите за всеки отделен гост. Отделните възпитателни проекти за грижа се изработват, предста-вят и дискутират от екипа, който е отговорен за тяхното реализиране и практическо приложение. Предвижда се редуване по график, което гарантира присъствието на един оператор за всеки пет деца, както предвижда действащото законодателство.

Разглеждан по такъв начин, този комплекс изпълнява важни възпитателни функции:

• помага на участниците да останат в реалността, да структурират по здравословен начин времето си и да се справят с тревожността от „празното”;

• конструктивно използване на енергията на участни-ците и канализиране на дейности и мисли върху кон-структивни и конкретни цели, които да се преследват ежедневно, овладявайки съществуващите автоде-структивни сили;

• отразяване на граници и възможности, всъщност във всички ежедневни дейности могат да изплуват сил-ните страни, както и трудностите във взаимоотнеше-нията, самонаблюдението и работата;

• операторът може да подкрепи трудностите, като мал-ко по малко насърчава автономията на подкрепяния;

• в ежедневното придружаване операторът насърчава, подкрепя, подпомага и насочва промяната на начи-на на живот, работейки за овластяване и предефини-райки евентуални трудности.

Изобразяването на ежедневието с ясно определени правила, роли и граници позволява на подпомагания да изразява своите нужди и предотвратява отказването от негова страна.

Работата на оператора е придружаване, насърчаване и подкрепа на детето при изпълняването на индивидуал-ната възпитателна програма.

При влизане в къщата, за всяко дете се отваря лично досие, в което се регистрират:


| 113

• лични данни • индивидуална програма • развитие и промени в програмата • осъществени грижи • дневник на дейностите • други значими новини за грижата и закрилата на здравето и социалното включване

Структурата работи 24 часа в денонощието, всички дни от годината, а през летния период се организират ва-канции на морето и в планината. Персоналът гаранти-ра присъствието си на смени, осигурявайки приемстве-ност на предоставяната услуга.

По отношение на храненето, менюто е различно все-ки ден, балансирано според указания за здравословно хранене, храната се приготвя ежедневно при уважение на културните различия.

Задачите са разпределени през трите основни смени – сутрешна, следобедна и нощна, по предварително оп-ределени часове: сутрешна смяна от 08:30 до 15:00 ч., следобедна смяна от 15:00 до 21:30 ч., нощна смяна от 21:30 до 08:30 ч.

Часовете за хранене са следните: закуска от 07:30 до 09:30 ч.; обяд от 13:30 до 14:40 ч.; вечеря от 20:00 до 21:00 ч.

Тези часове подлежат на промяна в празнични дни и ваканции. Операторът, който си тръгва от смяна, и този който идва след него имат 20 минути, които прекарват заедно, за да си предадат смяната, предаване, което така или иначе трябва да се отрази в регистъра.

Организацията на услугата предвижда периодично провеждане на:

• екипни срещи; • срещи за супервизия; • срещи с гостите за дискусия и определяне на норми в комуната;

• срещи с насочващите служби и териториални аген-ции, участващи в проекта, за преглед на поставени, постигнати и постижими цели;

• срещи със семействата /биологични и приемни/; • групи за взаимопомощ.

Екипът се събира веднъж седмично координационно и веднъж месечно в супервизия, за обсъждане и преглед на отделните проекти. Анализират се и се мониторират целите, фиксирани в Индивидуалните възпитателни проекти. Специализираният екип предоставя на коор-динатора периодични доклади за напредъка по отдел-ните случаи в комуната и на групата като цяло.

Лабораториите

В своята организация, структурата предлага лаборато-рии със специфични функционални цели в рамките на глобалната интервенция, така че да се построи едно органично „цяло” и един „център”, в който се изпълня-

ват различни дейности, несвързани помежду си. Всеки момент от деня и седмицата има ясни пространствени, времеви и методологически граници (места, часове и правила) и всяка дейност има своя специфична цел, която определя както задачата, която трябва да изпъл-ни детето, така и работата, която трябва да извърши операторът. Всяка лаборатория се характеризира от преимственост и системното участие на децата позво-лява валоризирането, опознаването и споделянето, ос-новни за построяване на общата история. Използване-то на лабораториите има и функция за намаляване на тревожността, особено в началните фази, характерна за моментите, в които децата размишляват върху себе си по отношение на другите. Лабораториите помагат настроенията да бъдат по-лесно управляеми, а разби-рането на себе си и на другия е по-лесен за понасяне процес.

Лабораториите се превръщат в „контейнери”, в които могат да се изсипят емоции и ресурси, които често де-цата не си дават сметка, че притежават; това са момен-ти на преосмисляне на традиционните начини за пре-даване на знанието, за реформулиранео на връзката между децата и ученето.

Лабораторните процеси могат да се интерпретират като обучително пространство в професионален, личен и артистичен смисъл; друго пространство, в което може да се работи креативно върху намирането на себе си. Затова е важно да се уточни, че не става дума просто за процеси на рехабилитация, които водят до придо-биването на компетенции и умения. Освен това, изме-рението на „правенето”/ създаването, не е самоцел, насочено само към практическата изработка на нещо, в смисъл на научаване на занаят, нито като процес на-сочен към професионално включване.

Лабораториите имат за основна цел да покажат на де-цата, че вярваме в техните възможности и да им помог-нем и те да повярват в същото.

Тази идея е крайгълният камък на тези дейности: въз-можността, която получават децата да бъдат нещо дру-го, някого другиго, нещо добро…. втора възможност, втори избор. Това допринася за даването на „life skills” (умения за живот) (Boda 2001), или тези способности, които позволяват ефектино да се посрещат предизви-кателствата и трудностите в ежедневието: способности за живот.

Това е необходимо, защото често емблематична ха-рактеристика на много младежи е, че посрещат безре-зервно това, което животът им поднася, без дори да си дават сметка, че съществуват алтернативи.

Лабораториите се избират от детето, заедно с рефе-рентния оператор, следвайки личните интереси на де-тето.

Водещите на лабораториите участват в седмичните ек-ипни срещи, така че да могат да си изградят цялостна представа и да могат да работят в синергия. Лаборато-риите са следните:


114 |

Експресивни лаборатории с възпитателен характер:

• лаборатория по плаване • лаборатория по готвене• лаборатория кино терапия

Терапевтично-експресивни лаборатории:

• лаборатория по театър • ларборатория по фотография • музикална терапия и арт терапия

Спортни и развлекатлни дейности

В рамките на дейностите, насочени към включване на децата, комуната валоризира конкретното и системно използване на спортни дейности.

Седмичното посещаване на фитнес/ спортни центрове и отборни спортове представлява момент за съпоста-вяне и растеж за децата. Спортът дава множество поло-жителни резултати и може да играе много важна роля.

Най-общо определяме следните цели:

• изграждане на самодисциплина; • опознаване на своето тяло и способност за преодоля-ване на границите;

• контрол и използване на енергията; • способност за посрещане със сигурност и увереност непредвидени трудности;

• приемане на фрустрацията и пораженията; • способност за понасяне на трудности; • инвестиране в собсвтените възможности • построяване на своята идентичност върху стабилни, реални и възможни факти.

Освен това, комуната организира два спортни турнира, един зимен и един летен.

Събрание на къщата

Срещата се провежда веднъж седмично с продължи-телност максимум два часа, провежда се от Ръководи-теля и в нея участват децата и операторите на смяна, и това се момент на съспоставяне за цялата група на комуната. Групата представлява един много богат кон-текст откъм стимули и възможности за растеж, зрялост и научаване. В този смисъл, за възпитателни цели, ос-вен използването на интервенция, центрирана върху личността и връзката гост-оператор, се използва гру-пата като „инструмент”, чрез реализиране на струк-турирани моменти като събранието на къщата. Това представлява момент, посветен на „преработване” на своето минало. Това е пространство, отделено за изра-зяване, в смисъл на измисляне и изказване на своите преживявания и емоции. Също така, представлява па-ралелна работа върху цялата група, тъй като работата на групата е функция на работата на отделните лично-сти; работа върху това, което е „сега” и „тук”, върху ре-лационната динамика и стиловете на общуване. Тази група има за цел да насърчи споделеното изразяване

на личните преживявания, позволява съпоставянето, обмяната, симулацията, изживяване на съревнование-то в една защитена среда.

Проектът за излизане

Излизането трябва да бъде подготвено по план, чрез гъвкави „пътеки”, създадени и насочени към отделния младеж. Още по време на психо-възпитателния про-цес, трябва да се конкретизират съсместно с местните служби стратегии, насочени към изграждане на мрежа на подкрепа, в която детето ще живее след излизането (семеен контекст, самостоятелно жилище с предоста-вяне на подкрепа или последващ преход към структу-ри, с получаване на все по-малка подкрепа).

Така че крайната цел на процеса е социалната реин-теграция. Нуждата на детето е да бъде подпомогнато да излезе от къщата, да придобие (отново) своята авто-номия. Тази нужда, изказана на глас, е всъщност често саботирана от самото дете, от страх да не се провали, да не бъде изоставено и неразбрано в своите затруд-нения, да се откаже от своите изисквания и от пре-димствата на „болестта” (възможността за изнудване, обвиняване). Всъщност, разделението и съпоставянето с външната реалност заставят детето да се изправи сре-щу и да обработи важни теми, причина за депресия, като страха от нови отговорности, гняв от изоставяне-то. Приключването на програмата трябва да се случи в кратки срокове, за да се избегне институционализация, подкрепеното дете в тази фаза се намира изправено срещу голяма трудност, защото е лишено от контекста на комуната и подкрепата на операторите, тоест започ-ва, след изграждането на своя процес на идентифи-кация, етап на диференциация, на откъсване. (Bowen 1979)

В тази фаза е важно да се изяснят с детето силните и сла-бите му страни, които ще трябва да взема предвид при бъдещите си решения. Но също така е важно да се под-чертае, че заключителната част ще се калибрира според желанията, нуждите и проблемите на госта. Обръща се голямо внимание да се позволи на детето да завърши задължителното си образование или друго обучение.

В тази фаза е важно да се прегледат ресурсите на дете-то/ младежа извън защитеното пространство на кому-ната, при хипотезета на на един „възрастен приятел” /значим възрастен, и когато е необходимо и възмож-но да се продължи процеса на индивидуална и/ или семейна подкрепа, придружаване на семейството за възстановяването на деликатния баланс. Когато се смя-та за подходящо, може да се обмисли и планирането на фаза на преход, от резидентна към полурезидентна услуга, с максимална продължителност 6 месеца.

Възрастният приятел е фигура, появила се в началото на 80те години в Института за детска невропсихиатрия към Университет Сапиенца, Рим, на основата на две различни нови опита: психоаналитична Услуга за наста-няване и психотерапия, предназначена за младежи, и Психиатрично отделение за настаняване на младежи в криза, в което при нужда се активират външните ресур-


| 115

си на пациентите. Функцията на възрастния приятел е да придружава пациента в ежедневните дейности (уче-не, игра, разходки, т.н.) с цел предоставяне на подкре-па, отразяване на функции и способности (практически и психически) и контакт с реалността посредством из-граждане на значима емоционална връзка.

Очевидно, следвайки системната оптика, крайната цел за подпомагане на социалната реинтеграция е създава-нето на реалистичен проект, съвместно със семейството и насочващата служба, с нови възможности за работа и активиране на ресурсите, налични в общността.

Комуната се ангажира, по отношение на децата и тех-ните семейства, да спазва професионална тайна, и да спазва нормативата за „Privacy” D. lgs.196/2003. Доку-ментите и личното досие се споделят с насочващите служби със съгласието на детето и неговото семейство.

3. К

За постигане на целите на възпитателния проект и за да се избегнат фрагментираните интервенции е необ-ходимо мрежово интегриране на услугите в общността, отправните институции, социалните работници, които водят случаите. Включването в резидентната структура за деца в мрежата от услуги е определяща за работата в иновативна оптика и за споделянето на методологи-ческите и оперативни решения, за проектирането на индивидуалните интервенции, организирането на со-циалната реинтеграция.

Децата с психо-социални проблеми често живеят в контекст с комплексни проблеми, поради което имат нужда не само да използват услугите в общността, но и да се доверят на операторите, с които работят, в дух на съгласие и сътрудничество.

Създаването на интегрирана мрежа от референти дава възможност на детето да изпробва една по-ши-рока социална артикулация и го научава да различава отделните междуличностни отношения, в които участ-ва, както и различните цели, които може да преследва във всяко едно от тях. Това улеснява разрешаването на извънредни ситуации и насърчава възможността за достигане в кратки срокове на решения, отговарящи на нуждите на отделното дете.

Къщата предоставя възможност за наблюдение на из-лизането, продължавайки, през дните следващи из-лизането, да предоставя подкрепа, с цел улесняване постъпването в други структури за прием или улесня-ване на социалната реинтеграция. Тази иновативна оперативна методология помага както на децата/ мла-дежите, които разчитат на висока степен на близост и емоционална подкрепа, така и на местните служби, тъй като се намалява възможността за провал на програма-та за възстановяване и подкрепа.

В тази оптика, особено значение може да има активи-рането на мрежи за неформална подкрепа чрез помо-щта на мрежи от семейства за подкрепа.

Доброволците са ключов ресурс за ограничаване и подкрепа в ситуации на трудност и проблеми, но също така и за активирането на неформални отношения и създаването на закриляща мрежа около детето. Тази работа на подкрепа задейства механизъм на самона-сърчаване, ценен заради вътрешните ресурси, които активира. Жените доброволки са подкрепени и обуче-ни от мултидисциплинарен екип от Центъра, за укреп-ване качеството на интервенцията.

Специфични цели:

• улесняване на обмена на информация • споделяне на индивидуалния проект • повишаване професионалното интердисциплинарно сътрудничество

• насърчаване изработването и планирането на съв-местни и съгласувани интервенции

• даване възможност на детето да преживее чувството за принадлежност към мрежа

• насърчаване създаването на мрежа от доброволци

Инструменти и Оперативна методология:

• Глобална грижа за детето/ младежа • Планиране на мултидисциплинарни екипни срещи • Постоянни и периодични прегледи между отговорни-ците от различните услуги и служби

• Съставяне на схеми и доклади за по-ефикасна цирку-лярна комуникация

• Предоставяне на компютъризирана подкрепа за из-ползване на данните в реално време

Работен процес

1. Персонализиране на интервенцията

1.1 Настаняване

3.1 Смени на операторите

2.1. Управление на индивидуалната програма и работа в мрежа

4.1. Автономия в ежедневието, групови дейности за социални компетенции

5.1. Отваряне към/на общността

1.2. Съставяне на индивидуален проект

3.2. Работа в екип и групи за грижа

2.2 Преглед и обмен на информация в реално време

4.2. Лаборатории и образователно-развлекателни дейности

5.2. Активиране на мрежа от доброволци

1.3. Придружаване

3.3. Постоянен мониторинг и проверка на резултатите

2. Координация със социалните служби

3. Небюрократична организация на работата

4. Включване на госта (детето)

5. Включване на неформалната мрежа


116 |

4. Възпитателният екип

Екипът на комуната се състои от:

• Ръководител, който има координационни функции между насочващите служби и другите услуги, коор-динира възпитателния екип, структурира и суперви-зира възпитателните проекти;

• Оператори, които изработват и реализират възпита-телните проекти и представляват отправна точка за настанените деца;

• Супервизор, който задълбочава темите от общ инте-рес и предоставя подкрепа и консултации на екипа.

Освен това, ще бъде възможно получаването на под-крепата от външни професионални ресурси:

• Невропсихиатър • Ръководител на терапевтично-възпитателния проект • Административно-проектен отговорник

Допълнителни фигури:

• Семеен сътрудник • Отговорник за поддръжката• Доброволци, които се включват във възпитателните дейности

• Доброволци, които се грижат за поддръжка на зеле-ните площи

• Социални аниматори, участници в лабораториите и проектите активирани с други асоциации и местни агенции

• Стажанти от определени университетски специално-сти

Изготвили Vittoria Quondamatteo и Greta de Santis


| 117

Правилник „Ил фиоре дел дезерто“83


83

Часове и хранене Събуждането в комуната е до 08:30 ч., с изключение на неделя (до 09:30 ч.), а вечер се ляга до 23:30 ч.

Закуската се сервира от 06:30 до 09:30 ч., с изключение на почивните дни, когато може да се закусва до 11:00 ч.

Обядът се сервира от 13:00 до 14:00 ч., а вечерята от 20:00 до 21:00 ч.

Обядът и вечерята се сервират за всички заедно и все-ки трябва да се съобрази с графика. С изключение на лека закуска в следобедните часове, не е позволено да се яде между основните хранения.

Грижа за домакинството и за личната хигиена Всеки има задължение да се грижи за личната си хи-гиена и да поддържа личното си пространство чисто и подредено, както и да помага за поддържането и чис-тенето на общите пространства, вътрешни (къщата) и външни (грижа за градината). За тези дейности не се получава компенсация/ възнаграждение. Възнаграж-дават се допълнително извършваните дейности. Грижата за кухнята, заедно с възпитател, е ежедневно задължение. Всеки, според предварително съгласува-ни смени, участва в приготвянето на храната, миенето на съдовете, слагането и раздигането на масата.

ЛекарстваПредписването на лекарства става само от лекар. Ле-карствата винаги се вземат в стаята на възпитателите, които имат грижата да дават лекарствата по указания начин и в предписаната доза. Всяка промяна се консул-тира с лекаря.

ОбщуванеВсеки трябва да даде мобилния си телефон на възпита-телите, които ще го пазят. Телефоните могат да се използват единствено в стаята на възпитателите и в тяхно присъствие. Разговори могат да се провеждат три пъти седмично (понеделник, сряда, петък). Децата с наказателна мярка могат да поддържат връз-ка само с близки роднини.

Посещения През първите две седмици от престоя не се разрешават посещения, за да се улесни опознаването между къща-та и детето. Посещенията от роднини и приятели се съгласуват предварително с възпитателите.

83. Официален документ на асоциацията

Децата с наложена наказателна мярка могат да бъдат посещавани само от близки роднини. Излизания Излизанията винаги се съгласуват с възпитател.

Пари Управлението на парите е възложено на възпитатели-те, децата трябва да съхраняват при тях парите, които получават от семействата си и от извършена работа. Възпитателите имат задължение да съхраняват поот-делно парите на всяко дете и да водят сметка. Направените разходи трябва да се обсъдят и договорят с възпитателите.

Щети Къщата принадлежи на всички, на тези, които живеят в нея в момента, и натези, които ще живеят в нея в бъ-деще. Затова трябва да се уважава във всички нейни части. В случай че някое дете или деца нарочно повредят предмети или части от къщата, те са длъжни да ги по-правят и, в случаите в които това е невъзможно, да по-ложат труд, допринасяйки с част от възнаграждението си за поправяне на нанесените щети. Същото важи и за кражби и умишлено повреждане на притежания на другите деца.

Работа Възможностите за работа, предложени от структурата, са част от процесите вътре в нея. Включването и участието в тези дейности е свързано с доброто поведение както в комуната, така и на работа. Всяко дете може да бъде временно или окончателно спряно от работа ако не се отнася коректно с другите. Всеки е длъжен да се ангажира и последователно да довършва започнатите дейности, независимо дали ста-ва дума за работа, ходене на училище или обучение.

Алкохол и психотропни вещества Внасянето на алкохол и психотропни вещества в къща-та е строго забранено. Също така, в стаите не могат да се държат остри предмети от всякакъв вид (бръснарски ножчета, кухненски ножове, други). Периодично ще се извършват изненадващи проверки на стаите от ръко-водителите.

Разрешаване на спорове В комуната споровете се разрешават чрез диалог и ос-мисляне. Недопустима е всякаква форма на насилие, физическо или вербално, към другите деца или към работещите в комуната.


118 |

Пушене Пушенето в стаите и в общите пространства е забране-но, позволено е пушенето на специално определеното за това място.

Събрание на комуната Събранието на комуната се провежда веднъж седмичо (четвъртък то 15:30), с максимална продължителност два часа, това ще бъде момента на съвместно обсъж-дане на случващото се в къщата и на това как се справя всеки, срещаните трудности и постигнатите резултати. Това е пространство за изразяване, осмисляне и изго-варяне на преживяванията и емоциите. Групата има за цел да подпомогне споделеното изразяване на прежи-вяванията. Това е фундаментален момент от живота на къщата и всички трябва да участват.

Аз, долуподписан/ият/ ата ...........................................роден\a на .......................................................................се ангажирам да спазвам правилника във всички него-ви части. В случай че искам да обсъдя някои от избро-ените правила, ще го направя по време на седмични-те срещи на комуната.

С о ф и я 2 0 1 4

Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. Сдружение „Институт по социални дейности и практики” носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или на Министерството на труда и социалната политика.

Настоящата публикация се реализира в рамките на проект „Социално включване на деца в конфликт със закона – нови модели и практики”, договор № BG051РО001- 7.0.07-0249-С0001 по ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ” 2007-2013; BG051PO001-7.0.07 „Без граници – Компонент 1 – Фаза 2”

инСтитут по Социални дейноСти и практики

Социално включване на деца в конфликт

СъС закона – нови модели и практики

Н а р ъч Н и к з а п р о ф е с и о Н а л и с т и

A4 profesionalisti cvetni sn - sapibg.org · В този сборни сме чии...

Documents

Transcript of A4 profesionalisti cvetni sn - sapibg.org · В този сборни сме чии...