СЛАВЯНСКИЯТМИТ

ИВАН СТАМЕНОВ

ПРЕРАЗКАЗ С РАЗСЪЖДЕНИЯ

ВЪРХУ

„СЛАВЯНСКИЯТ МИТ“ НА ПРОФ. ПЛАМЕН С. ЦВЕТКОВ“

www.otizvora.com

Войната, която проф. Цветков води не от вчера с българ-ските възрожденци и техните духовни продължители е една война, която не се изчерпва със статията му “Славянският мит” и монографията “Славяни ли са българите”. Това е една идеоло-гическа война, която няма нищо общо с отстояване на българ-щина или отказване от нея. Войната е във връзка с разбирането на това що е то българщина и може да се прогнозира, че бой-ните действия тепърва ще се водят.

Не мога да остана встрани от сеира, като не дам поне едно мнение, което е противно на опитите на проф. Пламен Цветков да вменява на българите с нищо не обосновани схващания за произход, език, етнография, минало, а на базата на тези неща и някакво… бъдеще.

Статията “Славянският мит” на проф. Пламен Цветков, която

ще бъде разгледана в цялост и последователност, започва така: “Мотивът за славянската солидарност продължава да

трови съзнанието на твърде голяма част от българите. Ня-мам предвид само периодичните излияния за “двойните ос-вободители”, с които ни бомбардират всяка година на 3 март, но и повсеместното окачествяване на 24 май като празник на “българската култура и славянската писменост”.”

Това засега ще остане без коментар. От една страна заради

принципното съгласие с проф. Цветков. А от друга – заради принципното му право да пише „безнаказано” каквото си поже-лае в увода, стига да го защити в изложението. Преди да про-дължим с разглеждането на “Славянския мит”, е нужно да се опазим от боравенето с думи, изпразнени от съдържание.

ПРЕРАЗКАЗ С РАЗСЪЖДЕНИЯ ВЪРХУ „СЛАВЯНСКИЯТ МИТ“ НА ПРОФ. ЦВЕТКОВ

2

Още в началото давам ясна дефиниция на термините, които ще ползвам по-нататък в моята част от текста:

– СЛАВЯНИ – Първо значение: хора, на които майчиният език е от т.нар.

славянска група езици според съвременното лингвистично раз-деление на езиковите групи. Дали тази група трябва да се нари-ча славянска, а не например българска, ще оставя отворен въп-рос и няма да натрапвам мнението си – нито на лаици, нито на специалисти, нито на славяни, нито на чужденци.

Второ значение: потомци на народ “праславяни”, който до

първите векове сл. Христа е имал единен “праславянски език” и към който се прикача “славянски антропологичен облик”. А също и склонност към демографски взривове, покриващи за кра-тък период обширни пространства из цяла Източна и Югоиз-точна Европа. Второто значение на термина славяни, което носи исторически, политически и антропологически заряд, ще бъде атакувано безмилостно поради своята несъстоятелност.

В моята част от текста думата “славяни” и производните ѝ ще

бъдат само в тесния лингвистичен смисъл на славоезични. – СЛОВЕНИ – Етнически термин, своего рода прозвище, което някои славо-

езични народи ползват като синоним за етнонима си (бил той българи, сърби, хървати, или други). Важно уточнение за про-токола: първият народ, който в текстовете на своя славянски език се самоопределя като словенски народ, е българският. Не може да става и дума, че “словени” и “славяни” са синоними, нито за диалектни варианти в произношението на една и съща дума. А става дума за същността(!) на думата “словени” и ней-ното значение – различно от това на късния термин “славяни” с неговия политически, а оттам и всякакъв заряд.

Именно този въпрос е един от най-силно манипулираните от руската политическа доктрина, като това дори не започва с Иван Грозни и Екатерина Велика. Първите манипулации започват още през 11-12 век с руските летописи и техните първи преписи от 14 век. (Вж. монографиите на д-р Асен Чилингиров, “Цар Симеоновият Съборникъ”, Изследвания I и II.)

WWW.OTIZVORA.COM

3

– SCLAVI – Първо значение: исторически термин, който с производните

му, се среща в текстове на латински и гръцки език. В изворите за българската история (ГИБИ и ЛИБИ) се превежда като “славяни”, въпреки уточнението в същите тези извори, че т.нар. sclavi са само едно от племената на по-голяма етническа група със сходни езици и бит.

Тъй като този своеволен превод носи заряда на славяни в етнически (а не строго лингвистичен) контекст, и не всички славоезични племена са били сочени в историческите извори като sclavi, своеволното боравене с този термин за вадене на идеологически или политически дивиденти също ще бъде атаку-вано безмилостно.

След тези необходими уточнения нека продължим с прераз-

каза на статията “Славянският мит” и разсъжденията върху нея: „Всъщност кирилицата е смес от гръцки букви с древно-

български (”прабългарски”) рабоши, но може би по-същес-твеното е, че тази азбука не се употребява и никога не се е употребявала от поляците, лужичаните, чехите, словаците, словенците и хърватите - все славянски народи.”

Статията “Славянският мит” излиза по случай 24 май и явно

авторът не е искал съвсем да помрачава празника. Може би по тази причина горното изречение е съкратена част на една доста по-обширна концепция на проф. Цветков, която може да се на-мери в монографиите му и други негови статии.

В рецензията си на книгата „Произходът на българите“ от д-р Ганчо Ценов той пише поясняващо:

“Най-сетне редица стари български рабоши, от които по-

късно се оформят повечето от оригиналните български, негръцки букви на кирилицата, имат преки съответствия в ключовите знаци на китайската писменост. Такива са бук-вите “Ж”, “Ш”, “Щ”, “Я”, “Ц”, “Ч”, “Ъ”, “Ь” и т. н. Забе-лежителното е, че връзка с китайските ключови знаци имат дори и някои от онези кирилски букви, за които обикновено се смята, че са взети от гърците - например „Л”, “Т” и “Ф”.”


4

Професор Цветков скоро може “експертно” да отъждестви вертикалните чертички на кирилицата с клиновидно писмо, като така допринесе за “по-правилното” разбиране на шумероло-гията. Това не променя с нищо тъжната констатация, че подобни нелепости за кирилицата нямат никакъв принос към българоло-гията. Още по-малко пък към громенето на славяноманията.

Цитатът поражда въпроси, а не дава разяснения дали и защо кирилицата е или не е славянска писменост:

Буквите от глаголицата, които са преминали в кирилицата

без изменение (напр. Ш), също ли са с корени в китайските йероглифи? Може би трябва да припознаем и глаголицата като йероглифно писмо? Проф. Цветков прави ли изобщо разлика между йероглифно и фонетично писмо? Последно - Л, Т и Ф в кирилицата с гръцки или китайски първообрази са? Защо тези букви в кирилицата имат същата фонетична стойност като в гръцката азбука, а китайците чак до наши дни нямат фонетична писменост? Последният въпрос не повдига ли и въпроса за “основанията” на наши ентусиасти, в редиците на които намира-ме и проф. Цветков, да припознават предците си в китайските “народ бу”, “народ по-ле” и народ “бао-дзицян”, въпреки съмни-телната фонетична(!) транскрипция на тези йероглифи в разни “български” “народи”?

Проф. Цветков познава ли изобщо кирилицата? КЪДЕ в нея

има буква “Я”? КОГА се появява тя? И след ЧИЯ редакция? Не могат ли да се открият много по-„преки съответствия“ между буквите с еднаква фонетична стойност в глаголицата и кири-лицата? Защо проф. Цветков пропуска глаголическия период в българската история – не го смята за важен или защото е твърде важен?

И може би защото не води в желаната посока към… Китай!? Но да се върнем към цитата по случай 24 май… Дали “гръцките букви” са исконно гръцки - е спорен въпрос.

Тъй като е спорен, няма да го разглеждаме в подробности. Важ-но е да се уточни, че “гръцките букви” са били ползвани не само от гърците, но и от техните съседи – и от траките, и от “прабъл-гарите”, и на гръцки език, и не само на гръцки език.

WWW.OTIZVORA.COM

5

Всъщност кирилицата много повече наподобява коптската азбука – една подробност, която не е убягнала от вниманието на редица чужди и български изследователи. Проф. Цветков или е незапознат с техните изследвания, или ги пренебрегва, за да защити теорията си за гръцко-„прабългарския” (китайския) про-изход на кирилицата. Сякаш това би променило нейния славян-ски характер.

Прототипите на някои от буквите в кирилицата се срещат в глаголицата (една определено не гръцка и не „прабългарска” (каквото и да се разбира под това) писменост. Почти по правило тези прототипи са за шипящите звуци в езиците на славянската група езици. Има букви, създадени с идеята да се четат различно според диалектите на българския (славянски) език. Букви като Ш и са напълно идентични и в двете азбуки, създадени за българите и ползвани най-напред от тях.

Това, че поляците, чехите или някои други славянски народи никога не са ползвали кирилицата, не значи, че кирилицата не е славянска писменост. Дори напротив – може би точно това обяснява защо на заглавната страница на “Църковна история” от Цезар Бароний, публикувана на кирилица през 1719 г., пише, че книгата е преведена „на славянски от полски”.

“Всъщност хърватите и словаците са ползвали в опреде-

лен момент само глаголицата, и то като тайнопис, но глаго-лицата е съвършено различна писменост от кирилицата.”

Всъщност хърватите не са ползвали глаголицата в някакъв

„определен момент“, а са я ползвали още преди народностното им име да се появи като такова в историческите хроники. Тази тяхна практика продължава допреди два века! И не са я ползва-ли само като тайнопис. Ревностното им отношение към писме-ната система, която смятат за завещана им от св. Йероним, и до днес е повод за основаването на клубове от нейни любители. Някои от клубовете вече имат представителство в интернет, като там могат да се намерят електронни версии на тайнописите и нетайнописите.

За тази писменост пише в 4 век св. Йероним – преводач на Библията на латински и един от най-големите християнски сред-новековни учени. Пише и също така известният германски сред-новековен учен Храбан Мавър, който разглежда и описва внима-


6

телно тази азбука, при това години ПРЕДИ да бъде „изобретена” от Константин-Кирил. А дали глаголицата, или кирилицата, е изобретение на Кирил, продължава най-усърдно да се приема или оспорва от славистиката.

Глаголицата може да е съвършено различна писменост от кирилицата, може и да не е (зависи от критериите). Това, което може да се твърди със сигурност, е, че и глаголицата, и кирили-цата са ползвани най-напред от българите за нуждите на една реч, която е “славянска” реч според лингвистичните подраз-деления на езиковите групи или “словенска” според българските писмени източници.

Нито в “Славянският мит”, нито в друга публикация на ней-ния автор, е споменато, че българската глаголица е наричана „готско писмо” и е била преследвана от католическата църква. Като дори има забрана по този въпрос от един местен събор. А че облата глаголица – българската, е по-ранна от ъгловатата хърватска, отдавна не е повод за оспорване дори от хърватските ентусиасти.

Проф. Цветков пропуска да разглежда и съществения въпрос защо българите изоставят това писмо и на негово място се на-лага кирилицата. И дума не се споменава, че славянските пис-мености са наричани илирическо и готско писмо – както от са-мите балканските славоезични народи, така и от чужди. Вместо тези съществени теми, по-нататък в “Славянския мит” четем:

„От друга страна, кирилицата се употребява и днес от ре-

дица неславянски народи, между които сродните на бълга-рите чуваши и мордвини.”

Дали българите са сродни на чувашите и мордвините, проф.

Цветков не е доказал. Доколкото може да се говори за сродство, е нужно да се уточни по каква линия. Предвид натрупващите се антропологични данни и в по-ново време – генетични, се оказва, че ако има родство, е по балканска и изобщо източноевропейска линия. Във всеки случай това няма отношение към разглежда-ната писмена система.

Кирилицата днес се ползва и от монголци, но това не ни дава основание да твърдим, че е създадена от тях, нито че поначало е замислена за нуждите на монголската реч. От цитата на проф. Цветков обаче излиза, че чувашите и мордвините ползват кири-

WWW.OTIZVORA.COM

7

лицата по едва ли не древна традиция, въпреки че традицията е относително нова и от руски тип (също като буквата за звука Я).

А тази писменост беше въведена по административен път не само за чувашите и мордвините, но и за още над 20 други на-рода от “съветската общност”, за да бъде отменена след 1990 г. при много от тях, като се върнаха отново към арабската писме-ност. Цялата тази дейност няма нищо общо с дейността на све-тите братя. Да спекулира по този начин може да си позволи само един учен, който, съзнателно или несъзнателно, се възползва от невежеството на своята аудитория.

„Още по-откъснати от действителността са напъните да

се търси някаква славянска душевност, славянска психика, славянска литература или дори „славянски персонализъм“.“

Ако има нещо откъснато от действителността, това са напъ-

ните към лингвистичния термин “славянин” да се прикачат ис-торически, етнически, антропологични или други нюанси. Про-фесор Цветков все още не е дал определение за това какво раз-бира под “славянин” и “славянско”. Съответно е трудно да се разбере какво опитва да каже и в какво ни убеждава.

Но трудното не е невъзможно, защото от другите му публи-кации тактично премълчаното става ясно. И можем само да га-даем защо е решил да го спести на масовия читател.

Според проф. Цветков и дума не можело да става за “народ славяни” преди 5 век сл. Христа. Съгласен съм изцяло с уговор-ката, че за “народ славяни” не може да става дума нито преди 5 век, нито след него, та чак до наши дни.

Такъв народ не съществува нито в историческите извори, нито някога е имал своя държава Славяния. Един факт, който по начало прави излишни всичките размишления, че отделните славоезични народи си имат собствени етноними, своя истори-ческа съдба, своя култура, свой антропологичен облик и своя художествена или друга литература. Думите “език” и “народ” в старобългарския (първия писмен славянски) език са синоними, което само по себе си обяснява и защо е излишно да поясняваме, че отделните славоезични народи си имат отделни езици.

Нека все пак резюмираме какво се разбира под “славяни” в другите публикации на проф. Цветков. Появата на историческия термин sclavi чак на границата на късната античност и ранното


8

средновековие било свидетелство, че едва оттогава можем да говорим за формирането на славянски етнос и по-късното му обособяване в отделните славоезични народи. Авторът отхвърля всяка мисъл историческите sclavi да са съществували под друго име в по-старо време, въпреки недвусмислените свидетелства за обратното, и то на чуждоезични автори. За него и венетите, и антите не са славяни, което може да е политически коректно, но е исторически невярно.

Отхвърлянето на изворите, че венети, анти и sclavi са сродни, както и причисляването на венетите към балтите, е едно инте-ресно… мнение. Но то ще си остане само едно мнение, което няма нищо общо с историята, въпреки че идва от историк. Що за историк е проф. Пламен Цветков, може да видим в неговите трудове, където той цитира историческите извори от трета и дори четвърта ръка, пречупени през призмата на популярните „христоматии”. Позовава се и на “авторитети” по китайската писменост като Димитър Съсълов и остава само да цитира учебниците за началните училища, откъдето той заема своите главни сведения – общоизвестни аксиоми и ненуждаещи се от научно обоснование.

Своеволното отнасяне на венетите към балтите е лесно обяс-нимо, защото тезата на проф. Цветков всъщност е, че славяните поначало са балти, които са станали “народ славяни” с обособен език чак когато са влезли в контакт с “прабългарите”. Като аргументация за това мнение, идва голословното твърдение, че корените на общославянски думи като “коза”, “черен” и дори “Бог” трябвало да се търсят в угро-финските, урало-алтайските и източноирански думи. Не по-малко голословно е твърдението, че тези и други общославянски думи нямали задоволителен индоевропейски корен – твърдение, под което няма да се подпи-ше дори един езиковед, освен ако не получи щедра компенсация.

Въпреки че не предлага нещо повече от неубедителни азиат-ски етимологии и не обяснява как думи от митичния “прабъл-гарски език” изместват думи за ежедневна(!) употреба в езика на балтите, за да се формира “народът славяни”, проф. Цветков приема собственото си мнение за меродавно и отива дори по-далеч.

Той с лека ръка отрича правото на съществуване на някои от гореспоменатите думи в Източна Европа преди времевата граница, прокарана в неговата теория. И изпада в немилост при

WWW.OTIZVORA.COM

9

всеки опит да се търси славянска етимология на племенни имена и прозвища като козари(!) и скити; на топоними и хидроними, свързани с думата “черен”; изобщо за всякакви “словенски старожитности” преди въвеждането на термина sclavi в хрони-ките на латински и гръцки.

Тази немилост често кулминира и в поставянето на разни диагнози. Те може и да са резултатни, но не лекуват слабата аргументация, нито пък имат каквото и да било отношение към историографията. Нямат принос и към българологията, не под-тикват славистите към саморевизии, а сами по себе си и не оборват никакви митове.

Всеки си има право на мнение, като нямаме право да ли-

шаваме от такова и професора. Мнението си е мнение, фактите са си факти. Едно мнение и от мен. Твърдението, че славоезични народи или славянски езици не са съществували преди митич-ното великопреселенческо преливане на Средна Азия в Източна Европа, почти по нищо не се различава от мнението на немския ревизионист на историята Уве Топер (западен аналог на явление-то Фоменко). Единият – нашият професор, твърди, че клон на балтите е бил направен на “славяни” през новата ера, благо-дарение на думи от митичния “прабългарски език”. Другият твърди, че клон на германо-балтите е бил пославянчен през новата ера от Кирил и Методий, които чак през 9 век били съчинили славянския език – затова и славянските езици били толкова близки.

Пак по мое мнение могат да се търсят аналогии и в някои

ревизионистки трудове на постсъветски автори, които търсят корените си в “самобитната култура” на угро-фините и балтите, като напълно се отказват дори от връзките си с Киевска Рус. Последното донякъде е отговор и на риторичния въпрос “фал-шифицират ли руснаците българската история”, който проф. Цветков често повдига в своите статии след 1989 година и в публичните си проповеди.

Същинския въпрос би трябвало да бъде не дали(!) го правят, а как(!) го правят. А че го правят с посредничеството на бъл-гарски историци, завършили историческото си образование в Русия и Съветския съюз, като се почне от В. Златарски, та чак до наши дни, е само едно… мое мнение.


10

И на последно място, но не по значение, митологията на проф. Цветков за асимилационните способности на “народа славяни” става съвсем чудовищна в контекста на мнението му, че този “народ” съвсем наскоро се е пръкнал и сдобил със свой език, с умението да опитомява и дои “кози”, пък и с “Бог”. След като по мое мнение проф. Цветков не само не оборва славян-ските митове, но ги въздига до някакви чудовищни висоти, мо-жем да се запознаем и с остатъка от празничната му статия – олекотена, щадяща версия на интересна “историческа” концеп-ция, изложена в неговия труд “Славяни ли са българите”.

“Всяко усъмняване в славянското потекло и славянската

принадлежност на българите продължава да предизвиква у нас истерични реакции поради атавистичния страх да не би да се окажем роднини на турците, но долколко може да се говори изобщо за славянска етнонационална общност, ако не се смятат бляновете на панславистите?”

За да се говори за “потекло”, трябва да има контекст на

кръвно родство. Такъв досега в статията “Славянският мит” нямаше и внезапното му появяване буди недоумение. Тъй като професорът никъде в щадящата си статия не беше дефинирал “славяни” - направих го вместо него, как бихме могли да разбираме дали според неговите виждания имаме славянско потекло и съответната принадлежност? При такава липса на оп-ределения можем да имаме само отговор от приказки – празни от ясно съдържание, също като риторичните въпроси.

Ако по моята дефиниция славянин е човек, на когото майчиният език е език от т.нар. славянска група езици, как можем да не говорим за славянска принадлежност? И същевре-менно по тази дефиниция и дума не може да става за славянско потекло, защото терминът славяни няма отношение към исто-рията, антропологията, археологията, генетиката или друга об-ласт на науките.

Както един дойчландер, англичанин и дори южноафриканец е германец, защото говори език от т.нар. германска група езици, а един французин или румънец – “римлянин”, защото майчи-ният му език е от романската група езици, така и българинът е славянин по същата причина. Ако проф. Цветков се притеснява от подобна концепция, може би ще се наложи да се откаже от

WWW.OTIZVORA.COM

11

фамилното (семейното) си име и да се подписва само като “професор Пламен”. И с това си име да проповядва сред дойч-ландерите и шведите, че не са германци.

Но да се върнем към въпроса с принадлежността. Бих

обърнал внимание на професора, че именно българите са първият славоезичен народ, който в своите писмени паметници се самоопределя като слОвЕнски народ. В цялата ни средно-вековна литература чак до Възраждането думите “българи” и “словени” (с производните им) са ползвани като взаимо-заменяеми (синоними). Ако българите някога собственоръчно са писали, че са правени преводи (на кирилица!) “от гръцки на словенски” (Тодор Доксов) и че сънародниците им около Солун “чисто словенски беседуют”, това поражда съществени въпроси и съвсем буди недоумение от риторичните в словото на проф. Цветков.

Сякаш воден от опасения, че може да не е достатъчно

убедителен, професорът бърза да порази всякакви противникови мнения с обвиненията за “истеричен страх” и “атавизъм”.

Бързам да уталожа опасенията на професора с увещанието, че

нито отричам, нито се притеснявам от кръвното и донякъде културното сродство на българите с днешните(!) турци. В частност тези, които населяват средиземноморските области на Мала Азия и Кападокия. Същността на девширмето и практи-ката на разните владетели да преселват хора от Мала Азия към Балканите (и обратно) достатъчно красноречиво говорят за гене-тичен обмен между тези две области. Един обмен, който всъщност може да се проследи до най-дълбока древност, вклю-чително в сведенията за произхода на гетския епископ Урфила, та дори и в епосите за Троянската война.

Ако проф. Цветков намеква, че тази роднинска връзка е по

тюрко-алтайска линия, нека бъде така добър да докаже, че бъл-гарите и днешните турци са от антропологичен тип туранид или със средноазиатски генофонд.

Желая му успех! Статията “Славянският мит” продължава така:


12

“За всеки непредубеден би трябвало да е очевидно, че манталитетът на поляците е отдалечен от този на сърбите с цяла пропаст от културноцивилизационни различия. По своя хумор и душевност сръбският писател Бранислав Нушич е много по-близо до турчина Азис Несин и до нашия Алеко Константинов, отколкото до поляците Хенри Сенке-вич или Славомир Мрожек. Сърбите и българите си прили-чат помежду си не като славяни, а като балканци и типа-жите, описани от Нушич, Азис Несин и Алеко, се срещат също така в Гърция и Румъния.”

С горното авторът ни убеждава в нещо, което ни е известно

още от времето на Паисий – че отделните славоезични племена и народи са имали различна историческа съдба, попадали са под влиянието на различни чуждоезични народи и езиковата близост не е гаранция и за идеологическа такава. Все пак и “неукият” Паисий е знаел, че “чехите се повинуват на немския цар”.

Ако трябва да отсея зърното от плявата, единственото инте-ресно и ново, което хваща окото, е прозрението, че “сърбите и българите си приличат помежду си не като славяни, а като балканци”. Но какво се разбира под това? Имаме сравняване на неколцина автори на (предимно) художествена литература с техните художествени образи – аналози на които се срещали в Гърция и Румъния.

Първо, научаваме, че художествената литература е мерило за

“балканска прилика”. Второ, по-важното, никак не е ясна разде-лителната линия, която професорът прокарва между “славяни” и “балканци”. Може би защото е пропуснал да ни дефинира не само какво разбира под “славяни”, но и под “балканци”. И не ни остава нищо друго, освен да кимаме пред неяснотите, за да изглеждаме умни и разбрали.

“При разселването си в Западна, Източна и Южна Европа

през средните векове някогашният единен славянски етнос се размесва с най-различни народности.”

Благодарим за историческата обосновка! Тази теория за раз-

селвания на “единен славянски етнос” от едно място из цяла Из-точна Европа барабар с Балканите не само е абсурдна логически

WWW.OTIZVORA.COM

13

и спорна предвид историческите извори, но и все по-ожесточено оспорвана в наши дни поради нейния чужд характер и наложен с нахалство в българската историография.

Също така тя е гръбнакът на панславизма! С който иначе про-фесор Цветков се опитва да ни убеди, че се бори. Борбата му включва антропологически и исторически обосновки за същността на “славянина”, с което проф. Цветков не само не убива този славянин, но е сред тези, които му пишат и минало, и му създават някакъв “яснодефиниран” облик.

“Поляците се смесват с немци и балтийци, чехите - с нем-

ци, а може би и с потомци на аварите, словаците - с потомци на аварите и с унгарци, словенците - с потомци на аварите, с немци и италианци, хърватите - с потомци на римляните, илирите и аварите и с унгарци, немци и италианци, сърбите – с потомци на римляните, илирите и аварите и с българи, украинците – с българи и с разни алтайски и индоирански елементи, руснаците – с различни угрофински племена, както и с татаро-монголи, а беларусите - с балтийци.”

И точно поради това смесване и че “чехите се повинуват на

немския цар”, една велика страна, “прамайка на славяните”, е решена да “освободи” и чехите, па и останалите клонове на някога “единния славянски етнос” от римско, аварско, турско, българско, кавказко, всякакво чуждо, “неславянско” влияние…

Проф. Цветков се мъчи да постигне успехи в громенето на панславизма с руската пушка и халосните патрони!

“Дори и от чисто биологична гледна точка славянски са

просто онези народи, при които славянският корен е доми-ниращ, но далеч не и единствен.”

Какъв “доминиращ славянски корен”?! Нали преди малко не

трябваше да истерясваме, задето нямаме славянско потекло? От друга страна кой славоезичен народ изобщо и когато и да било е извеждал корените си само от “единния славянски етнос”, та да се налага това пояснение? Това е обида на читателския инте-лект. Изобщо има ли народ, бил той славоезичен, или друг, който сочи един античен народ като своя предтеча? Това даже “интелектуалната мощ” на МАНУ не го твърди.


14

Не го твърдят и англичани, и французи, и италианци… Дори “чистите арийци” в Хитлериска Германия са си внасяли малко по-чисти скандинавци, за да си оправят “арийските гени”. А до-колко генетичната чистота е нещо хубаво, си личи от това, че скандинавски народи като шведите от години импортират негри, за да се справят с израждането на нацията си чрез разнообра-зяване на нейния генофонд.

“При това отделните славянски общности попадат в най-

различна географска, религиозна и цивилизационна среда. Московска Русия се издига като най-мощната сила от колективистично-деспотичен тип, със своето униатство ук-раинците стават един от мостовете между Изтока и Запада, а сърбите са неделима част от балканското православие. На свой ред хърватите, словенците, словаците и поляците из-пъкват с верността си към Рим, но католицизмът изиграва решаваща роля за национална мобилизация най-вече при поляците. Най-сетне чехите се намират под надмощието на реформираните църкви.”

Благодарим за историко-политико-духовната равносметка.

Това са обобщавания от типа “с един куршум два заека” и “седем мухи с един замах”. В това многословие обаче се губи същественото по темата. А то е, че и предците на българите, и предците на хърватите, и тези на руснаците, и на другите спо-менати народи от “отделните славянски общности” много ясно са долавяли тази общност. Нищо че се клали и дърляли по все-възможни политически и духовни причини откакто се знае за тях.

В нито един домашен извор на славоезичен народ няма намек за “пранарод славяни”, “праславянски език” и разселване от някаква тясна територия на север към цяла Източна Европа, вкл. Балканите. Подобни сведения няма да намерим и в истори-ческите хроники на чужди народи. Напротив, четем за предци-илирийци и готи-словинци. И дума няма за трудности при пре-одоляване на карпатските чукари или романтични възпоменания за блатата в Полесието.

Подобни небивалици можем да намерим само от 17 век ната-тък, когато езиковият термин “славяни” почва да се ползва в исторически и политически контекст – още в зората на съвре-

WWW.OTIZVORA.COM

15

менните науки, които пък още от зората си обслужват разните имперски амбиции. В частния случай на Русия – обслужва панславизма.

“Единствено езикът свидетелства донякъде за едновремеш-

ното славянско етническо единство, но езикът в никакъв случай не може да бъде критерий за психологична близост. В САЩ и Обединеното кралство се говори на един и същ език, но американците и англичаните са твърде различни по тем-перамент и манталитет. Между другото, твърде много аме-риканци също имат славянско потекло, но това не прави американците славянска нация.”

Тук проф. Цветков закъсва като Марко на Косово поле и вече

прибягва до психологичната близост, темперамента и мантали-тета като фактори за определяне на славянщина; за близост или различия между народи. За сведение на професора, тези фактори са сближаващи или разединяващи не само между народите, но и между отделните хора от един народ, които обитават един жи-лищен блок, а често спят и в едно легло. Иначе благодарим за трансатлантическите аргументи за доказването на нещо ненуж-но (за сметка на нужното) и за сетен път обиждащо читателския интелект.

“Днес и дума не може да става за общославянско само-

съзнание. От старите самоизмами за “славянска соли-дарност” и “южнославянско единство” сякаш са се отказали дори правителствата, които се изреждат в Сърбия подир края на диктатурата на Милошевич през 2000 г. На моменти руският президент Владимир Путин също се опитва да дава поне вид, че в политиката си се ръководи от по-прагматични мотиви. Всичко това не означава обаче ни най-малко, че панславизмът и панюгославизмът са си отишли като импер-ски доктрини. В действителност Русия не би била проблем за България, ако не бяха русофилите, а историята на русофил-ството е свързана с пари, и то с много пари.”

Разбира се, че панславистката доктрина не си е отишла! Дори

да не се упражнява(!), тя си стои заложена от 300 години като господстващо научно течение, на което е проповедник и проф.


16

Цветков. Включително в разглежданата му статия. Нищо че в многословието си, с трансатлантически сравнения и неопреде-лени термини опитва да ни убеди в противното.

Докато този или онзи професор громи “славянския мит” с мита за “някогашния единен славянски етнос”, оформил се и ограничен някъде на север до Средновековието, панславистката идея ще е жива и ще се рои в самоизмами. Руското оръжие, което ползва г-н Цветков, не нанася вреди на руснаците. Ама никакви! Само ги почесва.

“Безмерната продажност на комунистите в България и

Македония сякаш е още едно доказателство за кръвното родство между българите и православното население, жи-веещо оттатък Осогово. Единствената разлика е, че кому-нистите в България се подчиняват подсъзнателно на всичко руско, съветско и славянско, а комунистите в Македония - на всичко сръбско, югославско и славянско.”

Независимо дали комунистите се подчиняват съзнателно или

подсъзнателно на “руската историческа истина”, а пък т.нар. антикомунисти – да речем, от невежество и желание да звучат научно – подчинението си е подчинение. Резултатите – все едни. Прецаканите – пак едни. Печелившата – все Русия.

“След като през Възраждането българите с лека ръка се

отказват от собствения си български корен, е сравнително по-лесно за част от тях да се отрекат още веднъж от потекло-то си.”

Тук проф. Цветков прибягва до лъжи и клевета. През Възраждането българите не се отказват от българския

си корен. Няма нищо подобно. Кой го прави, проф. Цветков? Паисий? Спиридон Габровски? Поп Йовчо от Трявна? Джинот? Раковски? Те не са писали нищо различно от това, което е било писано още през 9 и 10 век, пък и по-рано – и в домашни, и в чужди извори.

Ако трябва нещо да смущава проф. Цветков, то не е, че бъл-гарите ползват и термина “словени” като синоним. Смущава-щото е, че още не са били научени, че българите не са словени, а с алтайски, ирански и тем подобни корени.

WWW.OTIZVORA.COM

17

Най-смущаващото е, че е имало кой да ги научи. А най-най-смущаващото е, че са били научени от българи (рубладжии като В. Златарски и М. Дринов). Успокоителното и донякъде отсрам-ващо е, че възрожденците не са схващали бързо, та и до днес е пословично възмущението им срещу тази, да цитирам Ботев, “научна будалащина”!

За протокола трябва да се отбележи и че повечето възрож-денци са били автохтонисти, което може би донякъде обяснява защо проф. Цветков ги клевети. За протокола – автохтони-стичните възгледи са нещо, което е бъркало и винаги ще бърка в здравето на Русия, освен ако професорът не докаже, че те някога са били господстващи или дори застъпени в “руската истори-ческа истина”.

Очевидно е от изложението, че проф. Цветков е проповедник на Иречековата школа (за славянското нашествие на Балканите), която е създадена да измести “Словенските старожитности” на Шафарик. За по-пълноценно обслужване на панславизма…

Ако под “отказване от собствения корен” проф. Цветков разбира отказване от китайските корени и смехотворното отъж-дествяване на българите с “народа бу” и “народа по-ле”, про-блемът не е във възрожденците. Проблемът е, че възрожденците няма как да са познавали книгите и статиите на г-н професора предвид очевидния анахронизъм. С какво е виновен възрожде-нецът Спиридон Габровски, че не е бил наясно с теорията на проф. Цветков за невъзможното обяснение на български обреди, ако не се чете китайската “Книга на промените”? Човекът не е намерил тази книга в панерите на прабаба си и обяснява (доста задоволително) разните обреди на друга база. Това правят и съвременните етнографи – също без да са чели “Книга на про-мените” и книгите с чудовищни промени в разбирането за етно-графията, които проф. Цветков се мъчи да наложи с огнен дух и наточен меч в монографията си “Славяни ли са българите”.

А статията “Славянският мит” продължава така: “Наистина македонизацията се дължи преди всичко на

комунистическия терор след Втората световна война, но в Източна Германия комунистите не съумяват да създадат нова нация, а и опитите им в тази насока са несравнено по-умерени. Защитните механизми на македонските българи


18

срещу сталинската месомелачка се оказват по-слаби от тези на германците и една от решаващите предпоставки за тази слабост възниква със славянизацията на българина през Възраждането.”

За която възрожденска славянизация проф. Цветков не пред-

лага нищо повече от голословни твърдения. Една незаслужена хула е основа за друго смело мнение, което авторът само-мнително предлага като факт. Един несъмнено научен подход.

“Българският случай е несъмнено патология, при това от

самоубийствен тип, тъй като именно славяноманията прави България лесна плячка за руската агресия така, както сър-боманията предхожда завладяването на Вардарска Македо-ния от Сърбия.”

Тъй като професор Цветков поставя Русия и набезите на

Сърбия в едно изречение, няма как да не се сетим за “Русия и завоевателните стремежи на сърбите” (на д-р Г. Ценов) и един друг тип патология. Но не от самоубийствен, а от нахален тип.

Проф. Цветков “изчиства” антипанславизма на д-р Ценов от всичко, което ще навреди на научната му кариера, и го замества с всички онези витиевати теории, поръчани от Екатерина Вели-ка, за да обслужват панславизма. А това са теориите на А. Л. Шльоцер, че днешните българи са славяни, но старите не били.

Това дава повод на руската (и съветската) наука да определя за “небългарско” или “небългари” всичко или всички на Балка-ните, определено в старите паметници като “славянско” или с участието на митичния “народ славяни”.

Това е и теорията за аморфната славянска маса, която може да е всичко онова, което отредят нуждите на руската (съвет-ската) историография или други велики сили.

Това са и теориите на Евгений Вулгарис (Болгарский), който след като дава тласък на гръцкото възраждане, отива в Русия да се поклони на Екатерина Велика, да се зачисли на неин бюджет и да стане деен прокламатор на панславизма.

Именно срещу този Вулгарис са думите на Паисий: “поради что се срамиш да се наречеш болгарин”, които “българската” наука нахално и от невежество приписва като обръщение към целия български народ!

WWW.OTIZVORA.COM

19

Проф. Цветков клевети не само Паисий, но и цялата въз-рожденската “славяномания” (от автохтонистичен, а не от руски и панславистки тип!). С което, а и с възгледите си като цяло, автоматично се приравнява със слуги на Екатерина Велика като немеца Шльоцер и “нашия” Вулгарис.

В известен смисъл проф. Цветков е продължител на немския учен с руската надница. Там, където Шльоцер изказва мнението, че езикът на българските славяни е бил замърсен (изроден) от езика на турците, проф. Цветков разширява идеята с мнението си, че езиците на всички славянски народи всъщност са с корени в тюркските и прочие азиатски езици. В резюме:

Проф. Цветков предлага един модерен “антипанславизъм” с панславистки гръбнак и претърпял чудовищна мутация. Нито крив, нито прав. Нито да го почешеш, нито да го посечеш. И научната кариера сигурна, и изливането на празни приказки може да продължи вовеки веков. Ще има гарантирани поводи за медийно присъствие в празничен и делничен ден. Кой разбрал – разбрал. А за недоразбралите – могат само да гледат умно пред неясните и тактично подбрани излияния в разглежданата статия.

“По всичко личи, че основата на националната идентич-

ност е също толкова крехка, колкото е и основата на отдел-ната личност. Най-страшното психично заболяване, пред ко-ето е безсилна и съвременната медицина, е раздвояването на личността, известно като шизофрения.”

Нищо подобно, не е хубаво господин Цветков да се изказва

по теми, за които си няма хептен никаква представа. Защото така лишава болните от надежда. Все пак първа крачка в пости-гането на добри резултати е убеждаването на пациента, че може да бъде излекуван. Горещо препоръчвам на професора книгата “Когато тялото казва НЕ” за палиативната практика в транс-атлантическа и неславянска Америка.

Шизофренията нито е най-страшното психично заболяване, нито пък медицината е безсилна пред него. С редовното вземане на все по-ефикасните медикаменти (задължително с вода, а не с алкохол) симптомите на това заболяване се държат под контрол. Нещо повече – това е една от психичните болести, при които медикаментозното лечение дава трайни резултати и болните во-дят напълно пълноценен живот… доживот.


20

Проявата на неуважение към читателите и като цяло – към българския народ, започва да се очертава като хронична особе-ност при проф. Пламен Цветков. Една основа за националната идентичност може да са историческите прозрения (независимо от какво естество), но далеч по-сигурна основа си остава само-чувствието… Което проф. Цветков прави все по-рехаво и рехаво с всяка своя книга, статия или публично изказване по адрес на българите.

В края можем да направим и равносметката, че професорът прибягва до нападателна тактика на всяко място в изложението, което не може да защити по друг начин. “Или приемате моето, или сте истерици”, “или приемате моето, или сте самоубийци”, “или приемате моето, или сте шизофреници”. Синдромът на Иречек (за готоманията, осъвременена от неговия духовен про-дължител – проф. Цветков, като славяномания) не дава добри резултати. А в случаите на българския “канибализъм” (термин от други материали на професора) понякога е опасно.

Предписвам да борим хроничния проблем със слабата аргу-ментация чрез сарказъм (може и язвителен, но не обиди, сочещи слаби медицински познания!) и с четене на исторически книги, които ама наистина оборват руската школа. По една сутрин, обед и вечер. Може и преди лягане – задължително с вода!

“Най-здравословното както за отделния човек, така и за

всяка нация е да бъде просто това, което е.” Чудесен завършек на статията “Славянският мит”, само че

така и не разбрахме в какво се състои славянският мит, нито как да го преборим. Това, което разбрахме, е, че българите не са сла-вяни, въпреки че имали преобладаващо, но пък неопределящо славянско потекло. Разбрахме, че кирилицата не е славянска писменост, защото не я ползват поляците, а от сравнително скоро я ползват и някои тюркски народи.

Разбрахме, че всеки отделен славоезичен народ си е отделен народ със своя култура – в което сякаш никога не бихме се сетили сами. Получихме тройна психиатрична експертиза, под която едва ли ще се подпише и един дипломиран психиатър.

Получихме нещо като уверение, че панславизма ще го пре-борят… панславистките аргументи и модерните митове за исто-рията на все така митичния пранарод “славяни”.

WWW.OTIZVORA.COM

21

След тази объркваща статия наистина не ни остава нищо друго, освен да се примирим с “това, което сме” - шизофреници, и да кажем с езика на роднините от Анадола:

“Йок, професоре, йок!”

—– Литература от други автори по засегнатите теми: 1. “Колко народа покръства Борис” Автор: Никола И. Църцаров http://www.ivanstamenov.com/files/ni-boris.pdf В тази статия са разгледани всички първоизвори от времето

на т.нар. “покръстване” на българите и се засяга въпросът до-колко исторически обосновано е “българи” и “словени” да се разглеждат като два отделни народа.

Както от 9 век нататък, така и в по-ранен контекст. 2. “Лингвистика или белетристика” Автор: Никола И. Църцаров http://www.ivanstamenov.com/files/ni-lingv.pdf Статията разглежда критично основанията на лингвиста

Владимир Георгиев да сроди дако-мизийските езици с албан-ския. Но статията също така е интересна и във връзка с лингви-стичните прозрения на проф. Цветков, че общославянски думи като “коза” и “черен” нямали индо-европейски корени. Едни ко-рени, които са намерени отдавна в много от европейските езици, намират се и до днес и не се повдигат като въпрос за прераз-глеждане от езиковедите на нито един друг европейски народ.

Специално думите “коза” и “черен” точно в тази си форма се отнасят за дако-мизийските езици. Това личи и от статията на Владимир Георгиев, към която “Лингвистика или белетристика” иначе се отнася доста критично. Тези две думи от славянските езици се намират в една епоха, която по никакъв начин не може да обслужва теорията на проф. Цветков, че славянски езици с тези думи не е имало преди митичното преселение на китайски съседи или други азиатски народи в тракийското етническо про-странство.


22

3. “200 години от смъртта на Евгений Вулгарис” Автор: д-р Асен Чилингиров. http://www.ivanstamenov.com/?page_id=22 Евгений Вулгарис (Болгарский) беше споменат в контекста

на панславизма. Подробности за неговата биография и “принос” към българското самосъзнание, а и защо възрожденецът Паисий е имал толкова негативно отношение към него, читателят ще намери в статията на д-р Чилингиров.

А оттам всеки може да си състави собствено мнение(!) и за негативното отношение на проф. Цветков към възрожденците.

4. “Aethicus Philosophus Cosmographus” Автор: д-р Божидар Пейчев. http://www.ivanstamenov.com/?page_id=15 Вечно актуална статия на д-р Пейчев, която повдига много

вечни въпроси-табу във връзка не само с българската история. Тя е ценна за историята и културното наследство на балканските славоезични народи като цяло. Сред темите са произходът на глаголицата и етническото значение на истор. термин “скити”.

5. “Древнобългарски паметник в Черна гора” Автор: Петко Перинов. http://www.ivanstamenov.com/files/perper-pametnik.pdf Статията за “прабългарските рабоши” и тяхното разпростра-

нение на Балканите в един контекст, който – проф. Цветков ще прощава – няма нищо общо с китайците и техните йероглифи.

6. “PIGORIANA BULGARICA срещу новите балкански автохтонисти” Автор: Петко Перинов. http://www.ivanstamenov.com/files/perper-pigoriana.pdf Предлагам последната статия, за да покажа, че в отношени-

ето ми към проф. Цветков няма “нищо лично”. Не съм първият, който го атакува заради неговата идеология и историческа под-готвеност. Няма и да съм последният. Давам на проф. Цветков пълното право да отстоява исторически разбирания и идеоло-гии. Но от начина, по който го прави, и упреците, които отправя, ще зависи дали студената война между новите автохтонисти и модерните шльоцерианци ще премине от “хладни отношения” към по-горещи престрелки в, за щастие, свободния интернет.

СЛАВЯНСКИЯТМИТ

Documents

Transcript of СЛАВЯНСКИЯТМИТ