22 ГОДИНИ ДОСТОЙНО НОСИМ ИМЕТО НА ЛЕВСКИ...

БРОЙ 40 МАРТ, 2014 ГОДИНА

22 ГОДИНИ ДОСТОЙНО НОСИМ ИМЕТО НА ЛЕВСКИ ОТЗВУК ОТ ПРАЗНИКА НА ПАТРОНА

ПОЕМА ЗА ЛЕВСКИ

Ах ти, апостоле Левски, защо умря, предаден за шепа жълтици! Ти, прескочил големия трап, защо не успя да се измъкнеш от своя мъчител?

Защо те излъга съдбата така, наш освободителю, и млад си замина? Толкова лица имаше, а един бе човек – и къде ли твойта стъпка не мина.

Този гарван зловещ защо грачи така над бесилото, питам защо? Освободителю, ще останеш в нашите сърца завинаги – с много любов.

Колко мъка в твойта смърт има и колко скръб! България оттогава те жали. И пак се питам аз, защо твой събрат, българин като теб, те предаде?

Но да сме честни, то и днес всичко пак е същото сякаш – така е. Почивай в мир, Левски, за нас не мисли, ние сме… но по-добре да не знаеш!

Николай А. Макавеев, 6г клас

МАСЛЕНИЦА

М асленица е традиционен руски празник, в който се

прогонва зимата и се вика пролетта, като се играят различни игри, повечето от които - състезателни. И най-хубавото – ядат се палачинки – символ на слънцето.

Традиция стана и в нашия град да се чества този хубав руски празник. Тази година краят на Маслената седмица бе отбелязан на 1.03.2014 в лятната градина на ресторант „Хелиос”. Първо се почерпихме с безплатни палачинки, после наградиха победителите, от-личили се в конкурса за рисун-ки и направа на кукли „Масленица”.

След това за нас, децата, пред-стоеше най-хубавото: игрите. Започнахме с теглене на въже. Разделихме се на два отбора - „Пролет” и „Зима”. Във всеки отбор имаше по 10 деца. Поз-найте кой победи? Естествено - „Пролетта”. След това аз и ед-но момиче се състезавахме, като ходим на кокили, и завър-шихме наравно, затова полу-чихме и двете по един медал. После 4 момчета въртяха об-ръчи и едно малко момченце на име Християн спечели. Съ-

УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК БРОЙ 40 МАРТ, 2014 ГОДИНА

2 що така двама мъже – Георги и Димитър, играха канадска борба. Спечели по-добрият - Димитър.

Имаше програма – стихове и песни от детските градини и от училищата, в които се изучава руски език, както и от Детски комплекс, изложба от рисунки и кукли и кулинарна изложба от руски ястия. Отличилите се в конкурсите получаваха гра-моти и награди, а победители-те в състезанията - медали.

Интересното е, че накрая този, който има най-много медали, печели петел. И тази година петела спечели Траян Христов.

Дойде най-вълнуващият мо-мент – да изгорим куклата. Високата близо 2 метра кукла от слама пламна изведнъж. Всички се събрахме в голям кръг и затанцувахме щастли-ви, че Злото бе прогонено за цяла година.

Ирена Павлова 6Г клас

рия и цивилиза-ция, Евгения Пенчева - преподавател по му-зика в СОУ "Васил Левски", както и членове на клуба.

Интересното е, че текстовете от сценария са лично творчест-во на ученици от новосъздаде-ния клуб "ЛеТеРа" в училището с ръководител Венета Дончева. Така, със собствен спектакъл, преподаватели и ученици за пореден път се доказаха с та-ланта и възможностите си пред севлиевската общественост, за което получиха поздрави от общинската администрация.


3

3 МАРТ

НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

О бщина Севлиево отбеля-за 136 години от Осво-бождението на България.

Музикално-сценичният спекта-къл на площада беше предста-вен от членовете на клуб "ЛеТеРа" в нашето училище.

В подготовката на сценария взеха участие Венета Дончева - преподавател по български език и литература, Росица Ге-това - преподавател по исто-

П ървомартенски

настроения

За трета поредна година уче-ниците от начален етап стана-ха помощ-ници на Ба-ба Марта. В следобедните ча-сове на 27.02.2014 г. (по вре-ме на дейностите по интереси) учениците от І до ІV клас из-работиха интересни мартенич-ки, мартенски пана и сувени-ри. С част от изделията бе подгот-вена първомартенската украса в училище, а с останалите - организиран благотворителен първомартенски базар, за да се помогне на двегодишната Деница Димитрова от гр. Сев-лиево, която има проблеми със зрението, да види пъстрия свят около себе си.

УЧЕНИЧЕСКО ТВОРЧЕСТВО


4

ЖАЖДАТА ЗА ИСТИНА И

КРАСОТА

Ж аждата за истина и жаждата за красота са израз на волята за

пълнота в живота. Когато човек бил създаден от Бога, не бил съвършен: бил гол, незнаещ защо е на Земята и каква е неговата мисия. Всичко, което му се казвало, било истина за него. Живеел в Райската градина, без потребност от нищо друго. Истина за него било, че там е неговият дом, близо до Бога, и трябва да бъде сляп за друг живот.

После човекът познал красотата – Бог създал Жената. Времето минавало бавно, потребността на двамата човеци от истина се изострила. Изяли ябълката на познанието. Били изгонени от уютния си дом близо до Бога, но долу, на Земята, опознали друг свят. Започнали да си

задават въпроси и търсели отговори – никой не им забранявал. Така до нас – хората от 21 век.

Това е нашата частична истина за сътворяването на света. Нашата – на съвременните хора. Ние сме красиви, цивилизовани, но не съвършени. Също си задаваме въпроси и чакаме отговори. За да допълним нашата „истина”, предприемаме пътешествия през времето и пространството. Жаждата за красота и истина ни води. И нашата истина, тази на връстниците на 21 век, е също само нищожна капка от дъжда на познанието, микрос-копична снежинка от вечния сняг на полюсите, един единст-вен лъч светлина от протубе-рансите на слънцето. Нищож-на, но наша. Трябва да про-дължим да търсим отговорите, защото жаждата за истина и красота са основен двигател на човешкия прогрес.

Християна Петрова 10A клас

човек. Може да има хиляди митове /клюки/. Само тези, които са били участници в събитието, знаят истината такава, каквато е, без лъжи и изменения. Оттам нататък след всяка клюка тя (истината) става каледоскопична и се изменя според виждането, разбирането и интересите на всеки, който я препредава. Митове и легенди.

Камелия Ганчева

ИСТИНАТА Е

КАЛЕЙДОСКОПИЧНА И

СЕ ИЗМЕНЯ СПОРЕД

ГЛЕДНАТА ТОЧКА

И стината е само една. Каквото и да направиш, тя не се променя.

Все пак, ако нещо не ти хареса, можеш да го попромениш, нали? Или ако те попитат какво е станало, да извъртиш нещата така, както на теб ти се иска да бяха станали. Така, както щеше да ти е най-добре.

Така че може да се каже, че всичко наистина е въпрос на гледна точка. Зрителен ъгъл, който можем да сменим. Един защитава едно виждане на нещата така, както му харесва, друг – друго виждане. Особено ако не са участници в събитието. Може да има хиляди версии, предавани от човек на



5

някого, с когото да споделяме всичко. Много често избираме грешните хора и след време оставаме отново сами. Довери-ето е нещо, което се печели трудно, но когато имаш нужда от някого, ти просто се доверя-ваш. С течение на времето до-верието вече го няма, истината изчезва, а изживените мигове с човека, който някога е бил до теб, никога не изчезват. Защо винаги, като се доверим, оставаме сами? Дали ни писва един от друг и търсим нещо различно, или просто това е нещо, заложено във всеки чо-век - да предава, този, който му се довери. Може би когато разберем, че някой държи пре-калено много на нас, ние спи-раме да полагаме усилия за тази връзка. От този момент нататък истините се заместват с лъжите, защото ние не се ин-тересуваме от другия.

НАЙ-ДОБРИЯТ ПРИЯТЕЛ

НА ИСТИНАТА Е ВРЕМЕ-

ТО, НАЙ-ЛОШИЯТ ВРАГ -

ДОВЕРИЕТО

Някои от нас се доверяват мно-го лесно. Дали това е нещо ло-шо? Понякога имаме нужда от

Така че няма как да не се съг-ласим: „Най-добрият приятел е времето, най-лошият враг – доверието.”

Айлин Касоолу

Отиваш в хотела, пускаш багажа си и си вземаш нещата за плажа. Стигаш до морето и край – забравяш всичко лошо, което ти се е случвало през годината. Отпусни се, вече си тук, на любимото море - плуваш и се плискаш с приятелите си и така ще бъде по цял ден! Късно следобед се прибираш в хотела, вземаш душ, малко си почиваш и после - разходка из любимия град! Вървиш, вървиш и гледаш магазините. Спираш се пред това, което ти е харесало, и казваш: „Мамо, може ли да ми го купиш? „ А тя казва: „Да, може!” Отиваш и го вземаш – и е твое. След това сядаш да вечеряш - в хубав ресторант и естествено – с най-прекрасната гледка

СПОМЕН ЗА МОРЕТО

М орето е дума на спокойствие. Морето е място на рай

и забавление. Пътуваш дълго, защото живееш далеко – на цели 300 км. от любимата Варна – но си заслужава.

към морето. И си казваш: „Ех, морето е рай, който няма как да не помниш вечно!” Това се повтаря всеки ден – забравяш колко са минали, но броиш колко остават. Накрая си тръгваш и по пътя си спом-няш как със своите приятели сте плували в морето –а сега то остава само – и ти става тъжно. Прибираш се у дома и гледаш сувенира, който мама и тате са ти купили там, в оня магазин още първата вечер, и си каз-ваш: „Да, морето е спомен, който няма как да забравиш”. Но не изхвърляш миденото су-венирче, то ще бъде с тебе през цялата година – като спо-мена за морето в сърцето ти – до другото лято.

Ирена Ивова Павлова 6Г клас

ОТ БЛОГА НА ДОРИНА

ЛИЯ

С едма страница от книгата ''2О14". Очаквам сняг, а през прозореца виждам

сиво небе – и отровно оранжево слънце да се скрива в мъглата. Светът е в неутрално положение, аз – също. Списък с целите, които трябва да постигна, докато чета тази книга, е пред мен, чувството за несигурност – в мен. Всичко е идеално.... за останалия свят. Изпитвали сте онова чувство на облекчение, когато спирате да плачете, нали? Е, аз го изпитвам, а не плача. Някак успокоително и приятно, каращо те да забравиш за неволите.

Не чувам обичайните изрази и си мисля, че някой е сложил

чувствата си в лед. Може би греша, но не съм сигурна. Очите ми чернеят и блестят от лъчите на тазсутрешното слънце, огряващо ме в класната стая. Усмихвам се уморено, но някой е готов да събуди тъжния ми поглед. После ме прегръща нежно и леко докосва устните си до моите.

Много уважаван човек от мен ни спира:

- Здравейте! Как сте?

- Добре сме! - отговарям с лека усмивка

- Ей, виж я. Трябва да я разсмиваш повече! - съветва жена с красиви тъмносини очи.

- По-скоро обратното се получава! - прекъсвам аз

- Да, тя ме разсмива принципно. - смее се той.

- Но защо усещам, че от близо месец си в меланхолия? - попита ме тя.

- Може и така е!

Гледам по два филма на ден, а по принцип ги гледам за повече време. Ям Nutella по-малко от очакваното, изслушах повечето рок балади. Излизам – за разнообразие. Може би наистина съм в меланхоЛия.

Дорина Георгиева 10Б клас


6

да стопли душата й. Но уви, тогава се появи огнярят. Той намери това нежно, до болка замръзнало цвете, и се опитваше внимателно да изтръска снега от него и да стопли ледената му същност.

Неговото сърце топлеше вечно студените й ръце, но с всеки допир до плътта й ръцете му изстиваха, а оттам – и цялото му тяло. Времето се променяше. Ледът в нея се разтопяваше и нахлуваше в него. Огнярят бе изтръгнал студенината в нея дотолкова, че не осъзна как тя се всели в душата му. Нямаше път за предотвратяване на нещастието, сезонът се смени и с него – техните роли.

Сърцето му сякаш бе имунизирано срещу студа и остана все тъй топло. Постепенно придобиваха части от другия. Тя започна да се страхува от това, защото искаше да запази тези ръце, които я топлеха. Нейната душа вече бе стоплена, но сърцето й бе обвито в онзи разтреперващо леден студ, за разлика от неговата непрекъсната топлина, която отдаваше. Бяха различни – с капчици черно и бяло един от друг, допълваха се и това ги правеше съвършени. Знаеха слабите си места, но никога не ги докосваха. Обичаха се и само това беше важно!

ОБЪРНАТО ВРЕМЕ

Ж ивотът е като вечно въртящите се стрелки на часовника. Променя

се и след определен период идва същото.

Тя бе като кокиче в снежна обвивка, а под тази обвивка нямаше нищо друго освен безсърдечна душа. Не вярваше, че някой е способен

мога да бъда огън. Някак си не искам да се променям, такава съм си. Който не може да издържи да е близо до мен, го моля най-учтиво или да разговаря с мен, за да изгладим нишката или ..... по-добре изберете първото. Занапред знам какво искам да направя и знам, че ще го постигна.

Дорина Георгиева 10Б клас

НЕЩО ТАКОВА

Т я: Не си правя равносметка с теб за изминалата година,

защото мисля да го направя, когато ме оставиш.

Той: Надявам се да не е скоро.

Тя: Ако те храня, завивам, дразня и обичам, ще стоиш ли с мен?

Той: Ако се гриж а за теб, поучавам и давам съвети и насоки плюс безброй гушкания и хубави моменти.

Тя: Добре.

Той: Имаме сделка! Гушни се!

Той живее в единия край на града, тя - в другия. Това не им пречи. Приказката продължава...

Равносметката е направена. Заех се на сериозно с нещата, които винаги съм искала да направя. Върнах доверието си към някои хора, с други не можах, но ще опитам следващата година. Стиснах очи и преодолях някои страхове, направих сърцето си неразрушимо и го имунизирах.

Лятото сменяше обувките ми и крепеше усмивката ми. Септември и октомври бяха лека меланхолия, ноември и декември – пълна противоположност на това, което трябваше и исках да стане. Плаках, смях се, променях се за кратко.

В крайна сметка не съжалявам за нищо от старата година. Имаше от всичко по малко. Разбрах уроците си. Разбрах, че макар и в ледена обвивка,

ОТ БЛОГА НА ДОРИНА


7

се люлее малката ми сестричка. Помагалото, с което ме учеше да смятам, лежи до рисунките ми. Все още смятам, че правиш най-вкусните пържени филийки.Все още върша нашата държавна работа и ще продължавам.

Благодаря ви за безсънните нощи, в които сте ме утешавали, докато плача. Благодаря, че сте ме наказвали толкова много пъти. Благодаря, че ме научихте на много. Благодаря, че сте ми угаждали на най-големите ми глупости. Благодаря, че ми дадохте криле, с които да летя. Благодаря за безбройните мигове с вас. Всеки път, щом погледна небосвода, вярвам като малко дете, че най-ярките звезди сте вие. Вярвам, че бдите над мен, макар да не ви виждам вече трета година.

Всяка една светлинка в моя път сте вие!

СВЕТЛИНКА

Д енят ми беше дълъг и изморителен. Небето бе непрестанно и

отвратително сиво. Студено... Онова странно чувство ме обзе. Мислех само за тях. За пропуснатите мигове, за които сега съжалявам, и за незабравимото време. Никой никога не оценява достатъчно това, което има. Ала загуби ли

го, разбира истинската му стойност, но вече е късно.

Стара кутия, а вътре - игра на шах. Тя още стои там, на същото място, в стария бюфет.

Там ще си остане, заедно със спомена за онази вечер, в която скъп за мен човек ме учеше да играя тази игра. А в другият ъгъл седи тетрадката с пожълтели листи, на които са нарисувани безброй зайчета и патета. Хилядите обяснения за пчелите и за това как се вади мед, да, тях също ги помня. Не, няма да забравя сините ти очи.

А другите незабравими, зелени очи, заемащи огромно място в сърцето ми? Да, книгите ти стоят на същото място в домашната ни библиотека. С тях ме приспиваше летата, в които бях малка, докато баба миеше съдовете. Дървената люлка, която ми направи, също седи в гаража, но сега на нея



8

Обикаляме като такива без глави, докато не се намери някой да ни щракне в капана на смъртта – в случая – между потната човешка ръка и лепкавата плоскост на кухненската маса.

Всъщност главите са ни точно на мястото си, но страхът от това да полетиш в непозната посока пъпли отвътре и лека-полека изпразва мечтата и копнежа към небето.

Ах, мухите, горките ние! Някой път Бог се обърква и поръсва с бели точки някоя муха- отвътре,естествено, не по крилата. И тази муха става не просто различна – става необикновена. Белите й точки я карат да се стреми към светлината. Често такава муха вижда огъня и устремно се хвърля в него. Останалите мухи, видели това, са готови да потънат в сияйната светлина на чистотата. Запалената лампа влече, а

ИЗПОВЕД НА ЕДНА МУХА

А х, мухите, горките ние! Бръм-бръм-бръмчим към нищото, бръмчим един

срещу друг, бръмчим един с друг, бръмчим срещу света и най-вече бръмчим срещу себе си. Този шум така се е запечатал в нас, че още с отварянето на първите любопитни очи, с разтварянето на новородените крила, ние се включваме във всеобщото бръмчене и всеки нов бръмчи с нов, по-силен глас.

Ах, мухите, горките ние! Бог ни дарил с крила да стигнем до него, да видим красивото; а ние се вкопчваме в мръсотията на земята, пъплейки по проблемите на другите, биейки се кой да се рови в по-голямата воня, заровили личностните си възможности си в ограниченото мислене на цялото. Една тръгне, другите загиват в потопа след нея.

запалените крила омагьосват – омайват, омайват, докато не осъзнаеш, че си пламнал – отвън и отвътре.

Честно казано, предпочитам да умра в страстта на пламъка като необикновена муха, отколкото в мазната ръка на злобата като целия останал простосмъртен свят.

Преслава Иванова 10A клас

недрата ти, още една душа, сляла се с пясъка ти? Защо не се смилиш над мен, утолиш жаждата ми и спасиш живота ми?

Пустинята: За какво ти е вода, като след малко пак ще искаш да пиеш, за какво ти е спасение, като след време ще се удавиш в бездънната вода?

Човекът: Само веднъж , само сега ми помогни и ще ти се отплатя щедро.

Пустинята: Че за какво ми е на мен тази щедрост? Нима ми трябва вода? Не виждаш ли колко съм сита, не виждаш ли колко души съм погълнала и колко далеч съм се разпростряла.

Човекът: Да, но тези души са мъртви и жадни като теб. Те бавно те изсушават и изгарят пясъците ти. Нима толкова голяма, толкова суха, не се чувстваш самотна. Да, аз може да съм просто един човек,

ЖАДНИЯТ ЧОВЕК И

СУХАТА ПУСТИНЯ

П устинята: Аз съм пустинята. Аз съм необятна на Земята. Аз

съм силата, мощта, царицата. Аз се разпростирам от Черния континент чак до гореща Америка.

Човекът: А аз съм никой. Аз съм човекът. Жадният, пресъхнал и напукан човек. Сух като пустиня и малък като водна капка. Аз се скитам из вечните планини от пясък, търсейки вода да утоля жаждата си.

Пустинята: Д,а прав си, ти си никой сравнение с мен. Аз съм величествена, аз си играя с живота ти, аз те изсушавам и изцеждам всяка капка воля в душата ти. Бавно и мъчително аз те съсипвам.

Човекът: Но защо? За какво ти е още едно тяло, потънало в

умиращ за капка вода, но твоята душа пак е по-суха от моята.

Надежда Иванова 10A клас



9

ДЪЖДЪТ

Д ъждът… Какво е той? Кра-сиви, падащи сълзи или просто някакво състояние

на водата? Сияйни малки крис-тали или едри кални капки?

Гледам през прозореца… Тъм-но, мрачно, студено, ностал-гична вечер!

Как мечтая да съм на морето! Там, с мириса на морския бриз

и вечната безкрайност! Сега там е красиво. Има високи пал-ми, отрупани с кокос. Безкраен брой песъчинки една върху друга. Преливащи се вълни и синьо небе...

Дъждът…

Обичам и мразя дъжда…

Камелия Ганчева 10А клас

КАКВО ЩЕ КАЖАТ

ХОРАТА?

П о някой път съм се чудела – какво ще кажат хората за мене –

дали ме харесват или не. И съм си отговаряла на въпроса, който сама съм си задавала – не е чак толкова важно това дали те харесват другите. По-важно е ти сам да се харесваш такъв, какъвто си, важно е как се самооценяваш. Не е от значение какви са дрехите ти, обувките ти, парфюмите ти и другите дребни неща, които отличават хората един от друг. Важно е какъв всъщност си ти. „По дрехите посрещат, по ума – изпращат”.

Не искам да кажа, че тези, ко-ито мислят повече за това как-во ще кажат хората, са глупа-ви, просто ми се струва, че об-ръщат повече внимание на не-ща, които не са важни. Макар че знам – някои хора просто не могат да спрат да искат чуждо мнение. Те са неуверени в себе си и се чудят как да постъпят, затова искат съвет от другите около тях. За тях може би е по-важно мнението на околните и така потъпкват своето. По този начин те се самоунищожават – на тях това им пречи да изпол-зват своя чар, умения, естест-вена красота. Затова мисля че е по-добре да отстоявате само вашето мнение и интереси, да не се съобразявате с това, „какво ще кажат хората”.

ТРУДНО ЛИ Е ДА СТОРИШ

ДОБРИНА?

В инаги съм се чудела труд-но ли е да сториш добри-на. В днешно време всич-

ки мислят, че да се правят доб-рини е трудно, и казват, че то-ва е останало в приказките, в пословиците и поговорките.

Какво всъщност е добрината? Някой задавал ли си е този въпрос? Аз си го зададох и ето как го разбирам.

„Добрина” е дума, която все по-рядко се споменава. Но за-що? Тази дума е много хубава и трябва да я напомняме на онези хора, които могат да по-могнат, но не искат. Те са бо-гати, на тях им е добре и не се интересуват как околните се чувстват. Всеки ли може да из-върши добрина?

Според мен у всеки един от нас се крие поне малко добро и можем да го покажем на тези около нас независимо от това

как изглеждат – с по-тъмна или светла кожа, добре или зле облечени, мъже или жени, независимо от цвета на косите, на очите. Защото не това опре-деля човека дали е добър, а това какъв е по душа. Аз вяр-вам, че у всеки човек има поне малко добро, защото всеки има душа.

Ето ще ви разкажа една истин-ска история. Вървях си по пътя и видях един човек, който ро-веше в боклука да намери не-що за храна. Аз отидох при не-го и му дадох малка част от джобните, които си спестявах. Казах му, че му давам тези па-ри само за храна. Той ми бла-годари, а аз си помислих, че направих един човек щастлив. А съм виждала хора, които ми-нават покрай нещастните бед-ни и им се подиграват, че ро-вят из кофите за боклук.

Не бива да се допуска това! Призовавам възрастните да възпитават децата си да бъдат добри и да помагат на другите, а не самите те да са жестоки. Всички знаем поуката: „Направи добро, да ти се върне добро”.

Като казвам това, да не помис-лите, че чакам нещо от хората, на които помагам. Напротив, искам само да не виждам бед-ни и гладни по улиците. Много хора могат да направят тази добрина, но дали искат?

Гергана Правдомирова Петкова - 7В клас


10 ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ

ВЕНЦИСЛАВ МЛАДЕНОВ

Преподавател по физическо възпитание в СОУ „В. Левски”

Треньор в ДЮШ на ПФК „Видима Раковски” – деца 2001

училище трябва да се поставя пред всичко останало, защото той е основата, върху която всеки гради своето бъдеще. Училището дава не само знания и умения, то формира качества като системност, отговорност, воля, стремеж към по-високи резултати, екипност – неща, които трябват и във футбола.

Г осподин Младенов, кои са най-важните неща, на които учите своите

възпитаници. Успехите във футбола са свързани с тези в училище. Аз винаги напомням на момчетата, че трябва да намират начин да пишат домашните си, да решават задачите, да си подготвят уроците. Добрият успех в

К акво ще пожелаете на момчетата футболисти. На всички ученици

футболисти пожелавам да са здрави – това в спорта е особено важно, да са добри ученици и добри спортисти, да имат големи мечти и да ги постигнат.

КАКВО Е ЗА МЕНЕ

ФУТБОЛЪТ

А з се казвам Константин. На 12 години съм и тренирам футбол в

школата на „Видима Раковски” при г-н Венцислав Младенов. Въпреки че любимият ми фут-болист е Кристиано Роналдо, който играе в Реал Мадрид, аз от пеленаче съм фен на итали-анския гранд Милан. Аз и моят отбор сме много доб-ри приятели. На тренировка винаги се забавляваме и не играем сериозно, но когато стане време за мач, ние стъп-

ваме здраво на терена и дава-ме всичко от себе си, за да спечелим. Там всеки има опре-делена позиция и задача. Аз примерно играя като центра-лен полузащитник, а задачата ми е да създавам атаките на отбора и да търся ключови по-давания към нападателите, за да може те да вкарат гол. Колкото и големи приятели да сме, все някога ще се пръснем по различни отбори, но се на-дявам да играем заедно и в На-ционалния отбор на България и да радваме хората с играта си.

Константин 6Г клас

ФУТБОЛ


11

ТРУДНО ЛИ Е ДА СИ

ФУТБОЛИСТ

О тново сме в празната стая с химикалка в ръка и пиша. Пиша с цел да разкажа какво

е да си футболист. Ако питам някой страничен човек лесно е ли им е на футболистите, неговият отговор със сигурност ще бъде следният: „О-о-о-о, да, много им е лесно! Тръгват си от училище, когато си поискат, всеки им обръ-ща изключително много внимание, всеки ден биват обсипвани с комп-лименти”. Но всъщност няма нищо вярно, скъпи читатели. Да си футболист е много по-трудно от това, което всеки един човек може да си пред-стави. Аз лично не приемам мне-ния по този въпрос от никого, кой-то не е усетил тръпката в тези де-ветдесет магически минути, от ня-кого, който не е бил отделен от семейството ди, от някого, който изобщо не си прави сметка на па-рите, а само се чуди в кое кафене или в коя дискотека да ги остави. Не мисля, че някой може да си представи мъката и болката, която изпитва един футболист, когато на празниците като Осми март, Коле-да, Нова година, Великден не мо-же да прегърне семейството си, да седне на една трапеза с най-близките си хора, защото трябва да излезе на зеления килим и да не предаде отбора, да даде всичко от себе си, да защити името, отпи-

сано отпред, и да победи. Някой може ли да си представи колко болка има в сълзите на един фут-болист, който се е потил, който е давал всичко от себе си, за да се подготви добре за даден мач и накрая го губи. Някой знае ли кол-ко е трудно до даваш всичко от себе си на тренировка и накрая треньорът да ти каже, че е можело и по-добре. Колко търпение, каква психика трябва да има един фут-болист, колко нещо трябва да си премълчава, за да не бъде нака-зан. Няма нищо по-трудно от това да знаеш, че някъде там твоята майка те чака да се прибереш вкъщи, а ти да не можеш, защото имаш пак тренировка. Глад, мизерия, лишения – също са едно от многото трудни неща, кои-то един футболист трябва да търпи всеки ден. Мислите ли, че е лесно сутрин да няма кой да ти направи закуска, кой да те изпрати за учи-лище, а вечер – кой да ти пожелае лека нощ. Никак не е лесно да си футболист и аз съм готов да споря с всеки на тази тема. Аз съм футболист и се гордея с това. Стремя се да се справям с трудностите, които все-ки следващ ден ми предоставя – и на тренировките, и в училище. Мисля, че успявам, макар да ми е доста трудно. Това ме прави по-силен, по-мъдър, по-усърден. Пра-ви ме личност.

Момчил Кр. Михалев 10В клас

На 14.03. 2014 година в нашето училище беше отбелязан Международният ден на числото π.

Денят Пи (на английски: Pi Day) е празник, на който се празнува математическата константа π. Отбелязването му на 14 март е свързано с то-

ва, че 3, 1 и 4 са трите най-важни цифри на π в десетичния му вид.

По повод празника учениците на СОУ „Васил Левс-ки” подредиха изложба на торти и сладкиши, посветени

на числото Пи. Учениците от 5Б, 6А, и 6Б клас с класни ръководители Евгения Пенчева, Даниела Димитрова и Ваня

Ангелска, вложиха цяло-то си старание в изработ-

ката на сладкишите. В при-готвянето им те са използвали

умело съчетание на шоколад, сме-тана и различни плодове. Кулинар-

ната изложба посрещна учители и ученици, подредена на главния вход на училището, още преди първия учебен час и стоя, изложена до края на образователното шоу, проведено в голямото междучасие в Актова зала, след което учениците от трите класа си поделиха лакомствата заедно със своите класни ръководители. В голямото междучасие в Актова зала на училището се проведе забавно образователно шоу, посветено на чис-лото π. Шоуто беше организирано от учениците на 6А клас заедно с тяхната преподавателка по музика госпожа Ваня Ангелска. Освен връзката между музика и матема-тика, присъстващите в залата научиха още, че Денят Пи е предложен през 1988 г. от Лари Шоу, който е физик в

музея Експлораториум в Сан Франциско. Той е използвал американския модел за запис на календарната дата - пър-во месеца и после деня 14 март - 3/14, което съвпада с първите разреди на числото пи, π=3,14... Любопитно съв-падение е, че на 14 март е и рождената дата на Алберт Айнщайн. Числото Пи представлява отношението между дължината на дадена окръжност и нейния диаметър и обикновено се използва в математиката, физиката и тех-никата. Името на гръцката буква π се произнася „пи”. π е познато още като Лудолфово число и като Архимедова константа. Приблизителни стойности на π, изразени като обикновена дроб са: 22/7, според Архимед, и 355/113 по оценка на древните китайски математици. В края на шоуто всички участници и организатори бяха поощрени и поздравени от директора на училището - То-ма Томев.

Страницата подготвиха: Елица Банкова и Гергана Иванова, 7А клас

БРОЙ 40 МАРТ, 2014

Печатница: „М-ПРЕС” ООД- СЕВЛИЕВО, тел . 0675/ 3-25-26; 3-55-26

ИЗДАВА КЛУБ „ЖУРНАЛИСТ” - СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” РЪКОВОДИТЕЛ: Димитър Димитров

СЪВМЕСТНО С КЛУБ „ЛЕТЕРА” - СОУ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ” РЪКОВОДИТЕЛ: Венета Дончева

e-mail: [email protected]

22 ГОДИНИ ДОСТОЙНО НОСИМ ИМЕТО НА ЛЕВСКИ...

Documents

Transcript of 22 ГОДИНИ ДОСТОЙНО НОСИМ ИМЕТО НА ЛЕВСКИ...