1

ХУНА (Huna) Х.Бейли

Индо-скитски студии H.W. Bailey, Indo-Scythian Studies: being Khotanese Texts, VII, Cambridge, 1985, pp. 25-41.

http://www.archive.org/details/EtymologyOfXiongnuNames

В четири хотаносакски текстове има съобщения за нападения и грабежи извършени от народ наречен Хуна (Huna). Най-стария правопис на думата е Хуна (Huna) е известен в хотаносакски документ „Z 15.9”. В страрите хотаносакски текстове, „u” се заменя от „ū” (както tsuta преминва в čyuta – отивам, dura – далече в dūra) като „ū” отразява старият дифтонг „au” (напр.: stūra в авестийски staora, пехлеви stōr, в будистки санскрит sthora – едър рогат добитък, вол, говедо). В по-късните хотаносакски текстове, често се бърка „u” и „ū” напр.в следнит изрази:

„Z 15.9”: „huna cimgga supīya kye nä hvatäna-kşīru bajottāndä” – „Китайските „хуна” опустошиха Супия (Supiya) в Хотанската страна”.

„КT 2.38. 17.4”: Послание на Spāta Sudārrjuim, изпратено до Samdara: „kīthi vā ysamgauñä huna parrya” – „градът беше разграбен от разбойници Хуна”.

„KT 2.89.38”: „cu jsām va ĝyaśti hīya dyāma ya tvā vālai hūnvştä hajsāmdāmdä” - „това, което е дар на царицата се изпраща от тях, [пратениците на] Хуна (Huna)”.

„KT 4.34.20.5”: Царят управляващ Хотан и посланието към Spāta Sudārrjuim: „huna ttā khyeşvā ttumga śem parrya” – „Хуна, между народа на Кашгар се обърнаха в тази посока, за да атакува Тумга сем/Ttumga Sem (Тонга сен, или Тумшук)”

Формата „xwn” се среща в старите согдийски документи от планината Муг: „ІІ” и „І8” : „wβyw γwn (= xwn) ZY čyn” – „и Хун(ите) и Китйците щe са тук”. (48)

В „Суй-шу” (около 600 г.) споменава племето 渾 K 508, hun<γuən, G458b g'wən; (48) в будистки Санскрит hūņa – всички те показват китайското Hiung-nu (Ж.В.: вс.е различен народ от Хунну, което се пише и с други йероглифи, а в 7 в. Хунну вече не съществуват), в тибетски huņiyä, или в „Калачакра”: hūņa deşa (50) могат да се свържат с хотаносакското huna. Хунну господстват над Хотан в 4 в. (51) (Ж.В.: Става дума за ефталити а не за хуни!)

Обсъждането на китайските Хунну (Hiung-ню) и римските (латински) Hunni, продължава в Европа вече в продължение на 200 години. Като археолог, О.Менхен-Хелфен (О.Maenchen-Helfen) разграничава „Hunni” от „Hiung-ню” в Китай. (52) Той, обаче, в резултат на анализа на данните от съветската археологически доклади и публикации, признава че главно Хунну са имали европеиден антпологичен вид. От някои китайски източници се съобщава че Хунну са имали жълти бради, за разлика от тюрките и монголите. П.Пелио поддържа мнението, че имената на Хунну и тези познати за европейските хуни (Hunni )трудно могат да бъдат свързани помежду си. (53) Думите цитирани в китайските текстове от езика на Хунну, съдържат и собствени имена. Един куплет в стихотварня форма от езика на племето „Цзе” , Kie (G 49 c' + 313 r kiat, kət) е записан в китайска династична история. (54) Трите предложени тюркски тълкувания на фразата, игнорират китайския и превод. Ед. Пулейбленк не се ангажира да я превежда. Лидерът на племето „Kie” или „Цзе” е „Xу” (във Вейската епоха – γō) т.е. чужденец от ирански произход.

За най-ранните познти имена на владетелите на Хунну, от 2 в.пр.н.е., може да се смята, че са от ирански тип.

(Ж.В.Авторът изцяло греши в този извод, тъй като не познава алтайската им етимология! Хунну 匈奴 , съвр.произношение на името е Xiōngnú – Хунну/Сюнну,

първият знак е 匈, съвр.пр.: xiōng (сюн), в древнокитайски sŋoŋ, в Ханската епоха ŋoŋ,

2

ранно средновековие (Вей, Сун, Тан) hoŋ, късно среднов. xöuŋ, зн.: гръд, втор.зн: викам, крещя. Вторият знак е 奴, съвр.пр.: nú, в древнокитайски и епохата Хан nhā, ранно средновековие nhō, късно среднов. no, зн.: роб. Затова смислово хунну се наричат още в китайските хроники “злите роби”. Но в интересуващия ни период на древността и династията Хан, названието се е произнасяло sŋoŋnhā (снгонгнха, шунха), ŋoŋnhā (нгонгха). Те са народа Цаону 曹奴 – древнокит.пр.: dzūnhā, споменат в древнокитайският източник “Му Тянзи Чжуан” (Пътуването на Му Синът на Небото).

Според Сима Цян те са част от варварите Чунвей (淳維), и произлизат от Чунвей

който е син на последния император от династията Ся – Цзие. (Jie 桀 (древно пр.:

g(h)rat, зн.: жесток, тиранини, храбрец.) Знакът 淳, съвр.ф-ма: chún, в древнокитайски d(h)ur, в Ханската епоха d(h)un, среднов.период dz(h)un, dzwin, зн.: чист, верен, предан. Вторият знак е 維, съвр.ф-ма: wéi, древнокитайски wij, Хански период wjəj, среднов. źwïj, jwi, зн.: свързвам, съхранявам. Или в интересуващага ни епоха, името се е произнасяло d(h)urwij, d(h)unwjəj. Цанону и Чжунвей, съотв. dzūnhā и d(h)unwjəj са два варианта на един етноним. Според Чжан Иен, коментатор на китайските хроники, живял в 8 в. и написал Суин (Suoyin) – “Ръководство за тълкуване на скритите значения”, пише: “В епохата Цин (221-206 г.пр.н.е. ) Чунвей (淳維), избягали към северната граница. След стандартизирането на китайските йероглифи, през епохата Цин, Чунвей (淳維) излиза от употреба, и се заменя със стандартините символи (匈奴) или Хунну”. Както се вижда, самоназванието на Хунну е било “дзуна”, “дзунха” или “нгунха”. Вероятното обяснение намираме в древномонголски dzon, бурятски zon, якутски djon, тувински, шорски, сагайски čon, алтайски тюрки jon, евенски ngōnmin – народ, хора, население, община, страна, чувашки şыn – човек. Уралски паралел във фински kansa - народ, хора.)

Такова е името на шанюя Тумин (220-209 г.пр.н.е) (tóumàn, d'u-miviān) което прилича на късното име на владетел от народа Хуна Тораман (Toramāna), живял около 500 г. (Ж.В.: Под „Хуна” трябва да се разбират ефталитите, а не Хунну, между тях има голяма разлика.) Първата част на името Тораман(а), tora- произлиза от староиранската форма *taura – до близо, стоя до, tura – за който, tu-, в староиндийски tuvi – стоя, и прилагателната форма tau-: tu- до увеличава размера или властта, растящ, засилващ се. Втората част māna, могат да бъдат проследена по различен начин, вероятно от хотаносакското māna – удоволствие, наслада, или по-вероятно от māna –мисля, или māna – мярка, или mā от māya – късмета, или на база на пехлеви mātak - основа. (Мотун няма нищо общо с Тораман. Името има ясен алтайски произход Пърният знак е съвр.ф-ма tóu, (Цински, Хански период) dhō, dhwā, втория съвр.ф-ма màn, (Цински, Хански период) m(h)anh. Вероятни етимологии:

1. В манджурски tumin – гъст, плътен, тъмен, тлъст, богат, манджурски tumnikγan – плътен, гъст, тъмен.

2. Или, по-вероятно от орочки tumne, негидалски tumkun, евенкски timnačī – умен, в монголски tomi-ja(n), халха-монголски tomjō-n, бурятски tomjōr, ордоски tomō – понятие, мисъл, древнояпонски tum(w)or – смятам да направя нещо, имам намерение, праалтайскаформа *t`úmu~o – мисъл. Думата е урало-алтайска, във фински tunte, естонски tunde, саамски tomtø, коми, удмуртски tod, унгарски tud, tudom, ненецки tumtā, енецки tudda, нганасянски tụmtụa, камасински tэmnэ – разбирам, мисля, смятам да направя нещо, урало-алтайска форма *tumV – мисля, разбирам. Тук трябва да прибавим

3

и българското (прабългарското) тумна ми – дойде ми на ума, сетих се, реших да направя нещо.

Така че името Тумин има ясен алтайски произход и означава най-вероятно умен, мъдър, или богат!)

Синът на Тумин е шанюя Мотун 冒頓 (209-174 г.пр.н.е.), mau-tun < māutuən (mək), първата част на името е mog, māu, mao и mək, mak, mo, втората twən (tu < d'uok), и втора форма на изписване Mo-tu от mak-d'uok. (55) Името Мо-тун произлиза от иранското *bakatura – истински силен, в персийски (Турфански текстове) bg – сигурен, в осетински bægъu – вярно, сигурно, устойчиво, и bægъudærtæ – епитет за нартските герои. (56)

(Ж.В.: Името Мотун е исконно алтайско и няма нищо общо с отнасянията на Бейли. В интересуващият ни период то се е произнасяло в китайски“múh-twáńh” или Мутън, Мутун. Етимологични паралели: в тунгусоманджурски mutun - храбър, в прототунгусоманджурски *mutэ, манджурски mutэ, улчийски, нанайски, орокски mute – мощ, сила, в корейски mit – вяра, в прамонголски *möde, общомонголски mede – зная, древнотюркски büt – вярвам, праалтайска ф-ма *m[iu]ti – зная, вярвам. Мотун – силен, храбър.)

Третият шанюй носи името Лаошан (Lau-şаng) също произлиза от иранското *rauxš - ярък, блестящ, или от rauk - управлявам. (57) Също името на согдийския лидер Ан Лу-шан също може да се свърже с тези две форми. (Ж.В.: Бейли изпада в заблуждение. Лаошан не е име на шанюя, а епитет, използван в китайската хроника „Ши-цзи”. Знакът 老 в древнокитайски rhū, Ханската епоха rhэw –

старейшина, най-старши, висш, а знака 上, в Ханската епоха daŋh – най-висш, издигнат, върховен, император, божествен виж.руското (от монголски) „богдыхан” – божи владетел, от бога поставен. „Лаошан” е епитет а не лично име и означава „велик и богоизбран”. Личното име на този шанюй е Цзичжу 稽粥 (174-161 г.пр.н.е.) Знакът 稽,

съвр.пр.: ji (цзи) в ханската епоха kjэj, вторият знак е 粥, съвр.пр.: zhou, Ханска епоха tэuk, или името става kjэjtэuk. Произходът на думате е изцяло алтайски. В среднов.монголски qutuγ, qutux, халха-монголски xutag, калмикски xutэg – щастие, святост, величие, в среднов.манджурски (чжурчженски) xutur – щастие, късмет, в тюркските езици qut, kut, qot, в чувашки xъut – щастие, късмет, добра съдба, божествена предопределеност, в древнояпонски kad(w)o, срднов.японски kàdó – дарба, талант, общоалтайска форма *kùt`á – щастие. Така виждаме че името на шанюя се е произнасяло в ханската епоха Кутук и показва най-близък паралел с монголските форми! Изводът на Бейли е напълно погришен!

Нека видим и името на сина му Цзюнчен 軍臣 управлявал (161-126 г.пр.н.е.).

Първият знак е 軍, съвр.зв. jun (цзюн), в Ханската епоха kun, вторият знак е 臣, съвр.пр.: chén, в Ханската епоха ghin или ghjэn, или името става Кунгин и показва пралел с древнотюркското kün – слънце, küneš – слънчев, слънчев изгев.

Следващият шанюй е брат на Цзюнчен/Кунгин, извършил преврат и свалил племеника си, законния наследник. Последният, заедно с Цзян Чжан бяга в Китай и получава аристократична титла от император У-ди. Умира няколко месеца след това. Името Ичжисе 伊稚斜, 伊, съвр.пр. yi, в Ханската епоха åjэj, втори знак 稚, съвр.пр.:

zhì, в Ханската епоха lhǽj, трети знак 斜, съвр.пр.: xié (се), в Ханската епоха lhia, така че името е åjэjlhǽjlhia, Аиелхалха, в монголски xalxa – щит, покровителство, защита.

4

Може да посочим древнотюркското aj – луна, древнотюркското alqa – благославям, тунгусомандж. al – получавам, монголски alagčah – покровителство, или „да бъде покровителстван от Луната”. Ичжисе/Аиелхалха е брат на Кунгин. При условия че единият е нарече на Слънцето, логично е по-малкият брат да носи име свързано с Луната.)

Китайските извори не подлежат на проверка, относно теорията че Хунну са предците на тюрките, което се основава на произхождат им от един и същ отдалечен гиографски район. Връзката с тюрките се вижда от думата „небе” на тюркски tänri, свързвана с еднозначната хунска дума cangli (произходат се свързва с иранската основа, *canγaraka). (Ж.В.: Самото общоалтайско *t`aŋgiri, тюркско *teŋri, *taŋrī, тувински tangyrak, якутски tangara, монголско *taŋgarag, тунгусоманчжурско *taŋgura, японско *tinkir, със значение небе, вторично – бог, се смята от някои автори (S.Georg) за производно на енисейското *tīŋgvr – висок. В монголски *tergel, корейски *tăr/*tar, японски *tuki/*tsuki – луна. Възможно е и тохарското понятие за планински връх tsankar (чукар), също да е повлияно от местните енисейски езици).

Думите, цитирани в китайските източници като хунски, в китайска сричкова транскрипция, може да бъдат изтълкувани и признати като ирански. Един такъв пример е свързан с иранската наставка -aka. (В хотаносакски в имен.пад.ед.п. –ai, мн.ч. -ā, от -akā, също -aga, -aγa, -aya, -a'e, -ai, -ē, ī, i. Такива хунски думи са:

1. - so-to < sāk-dāk, sâk-d`âk – ботуш (древнотюркски etük – ботуш, adaq - ходило), това е иранската дума saxtaka – изработен от кожа, напр. в израза: „asōrīk 35 mōčak saxtak āzātān” – „кожа за обувките на 35 благородника”. В новоперсийски saxtiyān – кожа „марокен” (мароканска). Древноиранската дума saxtaka е заета е в енисейските езици, като *saγdē, в кетски sāgdi, śāgdi - ботуш. В кетски е попаднала и друга иранска дума nan – хляб, новоперсийски nān от по-старото древноиранско nikāna, naγana – хляб. Произходът на saxtaka е от глагола sak – приготвям, изготвям. (Ж.В.: Твърде съмнително, в осетински sæg – елен, осет.иронски sægă, дигорски sægăæ - козел, тохарски se – елен, в древнотюркски suqaq, среднов.монголски soγu, халха-монголски sogō, калмикски soγэ – кошута, евенкски sogžon, старояпонски sugaru, sukaru – елен, общоалтайски *sūku – елен, кошута. това показва че в основата е названието на животното, а вторично е възникнало названието на кожата. В иранските езици аналогично е названието на рога: в осетински sag, ягнобски šox, кюрдски şax, пущунски ssker, талишки šox, персийски šax, шугнански xōx', гилянски šax, сариколски šox – рог. Така че трудно е да се каже кой от къде е заимствал, или което е по-вероятно има древен ностратически общ корен за елен/рогато животно.)

(Ж.В.: що се отнася до хунската дума „сакдак” – ботуш, обувка, то произходът и е изцяло алтайски и древнотюркски, в древнотюркски sïγ – вместилище, вкарвам, поставям, или sïγ-adaq – вместилище за ходилото, в монголски sav - вместилище, съд, среднов.монголски saγsu, халха-монголски sags – вид плетен съд, кошница, в древнотюркски saγraq - съд, saγu – мярка за зърно, крина, корейски soth – съд, котел, праалтайска форма *sagu - съд! Или както се вижда от примерите, думата си е исконно алтайска и не е иранска заемка!)

2. - ts'ang-li < t`ång-liei,< t`ång-liər – небе. Тя е производна на иранското

*čanγaraka, с назален изговор, като напр. в согдийски wnγr'k, в изразите šrγw-wnγr'k , *šarγu-zvanγaraka, което озн.: лъвски рев, аналог. в сатснрит - simha-nāda-, от wnγr – реч, в назална форма wxr *waxar, в согдийски манихейски текстове wxr, производна на vak – говор, реч (вж. анолг.(пра)бълг. викам – говоря).

Иранското čaxra – означава “колело, кръг, небосвод” което е заето в арменския като čaxarak, и по подобен назален начин е попаднало и при Хунну.

5

Хунската дума се привежда в китайски - t'ien - небе. От Хунну думата е наследена и при тюрките като tänri – небе, бог. (Ж.В.: За етим.на “тенгри” – вж. по-горе, няма нищо общо с казаното от Бейли!)

Развитието на прехода č>t-среща в различни езици. Напр.: в будистки санскритски текстове, cīmara -желязо, е позната в Северозападните индоарийски езици (59), в кховарски čumur, нуристанския диал. “ваигал” čümär, и е заето в тюрските езици като timür - желязо. В иранския авестийски čaθru (čathru), вновоперс. tasū, tasūj, пехлеви tasūk - четвъртина част, tasom - четвъртина, в перс-текстове от Турфан ts-b'y "- четириного (caθru-pāda), ts-kyrb – четиристен, четвъртит; В новоперс. čašmīzak, арабизирано tašmīzaj – мехлем за черно око (casm - око); също в авестийски tašta –чаша, хотаносакски tcaşţa - чаша. (Ж.В.: тук може да обсъждаме и прабългарското “тишма” – съгледвач, от “тиш” – око, с подобен “ч-т” преход!) Обратният преход t>č напр. възниква като в tarš - жажда, в новоперс. tišnah - жаден, в согдийски čsn` - жажда; в пущунски tansaraī - яребица, ормури ćindzarai (č = ts), виж DKS 122; хотаносакски tarp – крада, пехлеви truftak – откраднати, йидга cif, caft, согдийски cf, но в мунджански tərif, от авестийски trəfya.

3. - fən-uən < b'iuən-uən< b'iwən-wən, или fən-uən – кола, фургон, каруца. Аналогичната иранска дума за кола е vartana, в согдийски wrtn, осетински дигорски uærdun, иронски uærdon, пехлеви vartan (също waš от авестийски vāša < *varta), партянски (документи от Турфан) wrdywn – пътуване, цигански vardo, чеченски vorda, мн.ч. vordanas, абхазки a-wardan, абазински a-wandyr – кола (от осетински).

В хотаносакски имаме преход rt>ď>l, а в тумшукосакски имаме запазено -rd-, хоради което имаме формите *vadana- и *vuluna. (Ж.В.: Тук трябва да добавим още тохарското yerpe – колело, и тюркското *arba – кола, чувашкото urapa, urava – кола, колело, което показва че въпросната хунска дума, не може да е тохарска заемка! Китайският йероглиф 幩 в древнокитайски bhār, в Ханската епоха bhān, съвр.пр.: fén –

псалий, мегална част от юздата, а 轀 – съвр.пр.:wen, означава погребална кола и е

производен на основния знак 輲 – със същото значение, погребална кола, катафалка. В древнокитайски се е поризнасял d(h)or, в Ханската епоха d(h)on, съвр.ф-ма chuán. Така в древнокитайски думата се е произнасяла bhārd(h)or, а в Ханската епоха bhānd(h)on, което показва Бейли е прав, имаме древноиранска заемка, вероятно и тохарската ф-ма е също древноиранска заемка. Древнохунското “бардор/бартор/вартор” е по-близо до иранското „вардан/вартан” и по-различно то късното тюркско “арба” – кола, което показва недвусмислена връзка с тохарското yerpe – колело.)

Староперсийското wazarka – голям преминаво в новоперс. buzurg, guzurg, аналогично на думата *vur-un в езика на Хунну, която се придава сравнително точно в китайски bun-un. (60) (Ж.В.: Съмнително е тук да имаме иранско заемане, тъй като в тунгусоманджурски: евенкски, солонски burgu, евенски bergъ, негидалски bojgo, нанайски bujgu, орочки boggo, удегейски bogo, улчийски božo(n) – едър, дебел, голям, аналогично в корейски pury – дебел, древнояпонски putwo, съвр.японски futo – дебел, голям, протомонголска форма *burgu<*bedu(r)gu, среднов.монголски büdügün, bidügün, bidun, халха-монголски, бурятски büdün, калмикски büdün/bödün, ордоски büdün, bidun – дебел, древнотюркски bedük , турски büjük, тюркменски bejik, чувашки pыsăk, хакаски pözāk, саръ-уйгурски bezyk, в кипчакската група bijik - голям, едър, праалтайска форма *bedu – голям, едър. Има и пряк уралски паралел, което говори за урало-алтайски корен, във фински pitka, piteva, естонски pikk, pitk, хантски pêt, манси päłt, унгарски fél, félétt, fölött, ненецки pirće, pir, енецки fiďe, filóio, нганасянски fira,

6

селкупски pirgä, прауралска ф-ма *piďe~kä – голям, висок. Или имаме исконен урало-алтайски корен, което показва че хунската дума си е исконно алтайска, а не иренска заемка, Бейли греши!)

4. kia-tou < kap-təu, kăp, (Ж.В.: 夾 – древнокитайски krēp, Ханска епоха

krjāp, ранно средновековие kięp, зн.: кутия, нещо свито, и 兜, зн.: шлем, каска, в древнокитайски tö, Ханска епоха twä, среднов.епоха töw, така че думата е звучала: krjāptö, или kięptwä) е производно на иранската основа *kap- съдържам, в хотаносакски kaba – мярка, древноперсийски καπίθης (kapithīs), пехлеви kapīč, арменски от партянски kapič, новоперсийски kafīz, осетински kъædbic – склад, килер. със суфикса –čа, в персийски се образува новоперс. kafč, kafčah - лъжица, согдийски kpčky, вахански kapč – кош, (и др.думи, виж хотаносакски документ DKS 76, думата khauşa, и тумшукосакски документ TPS (1954), стр.145-156) Заето в древнотюркски (уйгурски) qapčuq – малка кутия, от иранското *kapčik (по подабен начин е заето името Lopčuq, от иранското Napčīk). Със суфикса -āta-, се образува думата в белуджи kapātag – кошница. Възможно е монголското xattaγa(-n) – чанта, торба, кесия, и цитираната монг.дума от Рубрук captargas – четириъгълна торба, мях, и тюркското qatirγai, да произлизат оттук. (Ж.В.: Интересни констатации, насочващи ни и към произхода на прабългарското капъ/капище!) Хунското kap-təu отразява по-стара форма *kaptava или *kavdava.

Наличието на наставка –u, се наблюдава в арменското (от партянски) k'andouk – съндък за пшеница, хамбар, новоперс. kandūk, kandu, от персийси, в сирийски (арамейски) kndwq, арабски kandūj, персийски (Турфански документи) kndwg, осетински дигорски xændug, иронски хændыg, староперс. κόνδυ, и хотаносакски phąysdve (хотаносакски документ: DKS 259).

5. 羯 kie, ( jie-цзе), kiät, kiat, kat – камък. Иранските форми са производни на

индоевропейското ak или аķ – остър, също и камък, което в иранските езици дава as-, авестийски asan, asanga, asman (откъдето е турското име Осман – небесен), хотаносакски samgga, партянски (Турфански документи) 'sng, пехлеви, новоперс. sang и без -n- пред –aka, пехлеви sag, прилагателно sagēn, sakēn – корал, хотаносакски saka, samka – корал, согдийски snk. От корена ak- в литовски akmuõ – камък, очакваме и сатен-формата asmuõ. От ak(h)-, в хотаносакски chaskām – връх на главата, теме, chaska – ечемик (заострените семена), аналогично е новоперс. kašk, арменски (партянски) k'ašken – ечемик, ечемичен хляб. (Ж.В.: Интересна етимология българската неславянска дума чушка – хотаносакското chaska – ечемик (заострените семена). А за kat – камък, вж. тох. kank – камък, согдийското kat – град, каменен град!)

6. king-lu < kieng-luo, kieng-glāg – меч, кинжал. (Ж.В.: първият знак е 經,

съвр.пр.: jing (цзин), в древнокитайски и Хански период kēŋ, втория знак е 路, съвр.ф-

ма lù, в древнокитайски rāks, Хански период rāh, или самата дума 經路 е звучала в интересуващата ни епоха kēŋrāks, kēŋrāh (кенграк, кенграх). В согдийски γnγrh *xangarā, хоремзийски (согдийски) xgr, вахански xiŋgār, йидга xugor; От арабизираната форма g > j, в новоперс. xanjar (ханджар), в лакски xarzan, тюркски qingiraq, руски и бълг.кинжал.

7. k'iung-lu < k`iung-liwo, k'iung-lio – палатка, навес, покрита кола.

Произлиза от *kung{a)ru от *kunakdraka, в согдийски kwn'k'r (*kunakār), палийски

7

kutāgāra – носилка, санскрит kutāgāra, тох.(а) kurekār, хотаносакски kulatāra-, kulāra-, kūlāra – носилка, покрита кола. (Ж.В.: тук тряба да сложим и прабългарското кръкъга – покрита кола и скитското kararú – покрита кола, исползвана от номадите (καραρύεσ οι Σκυθικοι οικοι.ένιοι οε τάσ κατηρεφετσ [κατηρετς] αμάξας – Хесихий), което се извежда от иранското *kerəšaru – покрита кола и тох.(а) kursär (мн.ч. kursärwa/kartsru), тох.(б) kwarsär (мн.ч. kursarwa/kwärsarwa). В белуджи gari, пущунски gar, персийски kharak, хинди gaŗi, кашмирски hagoru, непалски gāri – каруца. Персийски kharak е особено близко до тох.(а) kurekār и кръкъга.)

8. küe-t'i < kiwet-d'iei < kiwat-d'ieg или това е хунската дума *kavātaka(>-e) –

добър кон, муле. Произлиза от древноиранското kavāta, от kau – млад, но и малък, също Kavāta – митично име на основателя на царската династия на Кеянидите, в новоперс. Qubāδ, пехлеви kavāh – малко биче, теленце, противоположно на stōr – говедо, голямо теле Pazand kaβādah – младо животно; вахански kuāt – младо магаре, белуджи kawāt – камилче до три години. (Ж.В.: в български турцизма кудук – теле.)

9. ku-t'u < kuo-d'uo, kwo-d'o – син, от израза - ts'ang-li ku-t'u –

син на небето, явяващ се превод на китайската титла t'ien-ts'i – син на небето, титла на върховния владетел. В санскрит deva-putra. Тюрколозите го обясняват с общотюркското qut – щаслива съдба, предопределеност. Хунското *kudu/*kutu, е образувано от корена *ku- и суфикса –tu, или от корена *kut и суфикса –ū, производен на иранския суфикс -aka-. Произходът на думата е ирански, от kau-: ku- малък, авестийски kutaka, пехлеви kotak – малък, kōdak – дете, староиндийски kudaka, пракрит kudaga – момче. В ормури, с преход t>l, kulān - син, kulāk – момче. П.Пелио посочва тунгузкото xutu – дете. (Ж.В.: тук може да добавим още евенското hut, негидалското xute, орочкото xītke, xiteke, солонското ute, в дагурски xutām, монголското huu, – син, ko'ud, huud – синове, в японски hitó – човек, древнотюркското qot – синове, qut(y) – породен, угрофинското *kudo/-u – син, потомък, дравидското *gud- малък, дете. В случая имаме ностратически корен с изява в алтайските езици, което е по-вероятно, отколкото иранско заемане. Ако търсим такова, може да посочим в тох.(б) kottår, kottarva, kottarcce, kottartstse, в хотаносакски gotra, санскрит gotra – род, семейство, клан.)

10. lo, lau < lāk – ферментирало конско мляко, кумис, в японски raku,

древнокитайски glāk. Ед.Пулейбланк, основателно отхлърля предложената от Калгрен връзка с арабското 'araq – алкохолна напитка. (66)

Но се открива връзка с хотаносакското ragai – ферментирало мляко (DKS 356) и осетинското rong, по-стара фолма rang – митичната напитка на нартите, думата е заета и в сванетски, мингрелски, грузински като rang-i. В хотаносакски ragai е опияняваща напитка, приготвяна от кобилешко мляко от номадите саки. В авестийски hurd, пехлеви hur – ферментирало конско мляко или тюркското кумис. Пулейбланк не намира тази дума извън китайски. Етимологията на ragai също не е установена, но вероятно произлиза от корен rak-, rank- или праформата е rangaka като производна на корена rang-. Осетинското rong, също може да се изведе от този корен rank- или rang-, но не и от rak-. Древнокитайското glāk се смята за стара индоевропейска заемка, сравнима с древногръцкото γάλα – мляко. Вероятно от същия праиндоевропейски корен *glak е и хипотетичното праиранско *rank – мляко. (Ж.В.: Тук трябва да добавим и согдийското rāg – вино, както и китайското - съвр.ф.ма: dòng, древнокитайски troŋs, Цинската епоха troŋh, Ханската епоха ţoŋh, средновековен период ţoŋ, зн.: кумис, ферментирало

8

мляко. Думата се смята че е заета от Хунну. В случая обаче виждаме че най-древните форми, си съвпадат със сакските корени rank-, rang- и осетинското „нартско” rong. това показва че думата е от ирански, сакски произход, и е попаднала в китайски или пряко, от юечжите и усуните (арси и асиани) или посредством Хунну.

11. mi-(li) < miek-[liei], miek-luā (miek-liei) – суха извара, твърдо сирене. Вероятно произлиза от иранското *milāka, староиранското *mižāka, miγž, хотаносакски biśi, beśt (b<m) – пресечено мляко, ягнобски (новосогдийски) mešin, осетински дигорски mesin, иронски misыn, староиндийски āmikśā – кисело, пресечено мляко. (Ж.В.: също в осетински аmæntgæ – закваска, мая, заето и в грузински mac`ani – кисело мляко, български матан - айрян.)

12. su < suo, so – тлъст, дебел, мазен, масло. Производна е на авестийското fšau/fšu – дебелея и fšutā, pəšutā – сирене, в пехлеви panīr, шугнански xu, xu-maδ, баджовшст xi-mā, хуфски xe-miδ, – ферментирало мляко. Изходната форма е *fšu-mādya, коренът fšau в авестийски дава fšaoni – дебелещ, глагола fšuya – храня се, fšuyant, в пехлеви fšōnēnītan – охранен. Като вторично значение, в хотаносакски от същия корен е думата kşundaa, пехлеви šwy/*šūy, йидга šifë, šfūi, в езика на парсине в Индия (потомци на персийски емигранти от 7 в.) sphītayitum – съпруг, стопанин.

В осет. sоjnæ, soj – мазнина, сланина, сало, в дигорски songun, sojnægun, иронски sojы, sojdžыn – дебел, мазен. Във ванеци (памирски диалект) čuk – масло, като началното č е получено чрез преход от tš, fš или х(ks). Според Пулейбланк, монголското tosun, тюркското yаγ - мазен, тохарското (б) salype, (а) salyp – мазен, мас, масло, са древни ирански заемки.

(Ж.В.: Аналагично в чувашки şu, şăv, şukanĕ – масло, сланина, мас. Абаев извежда произхода на осетинските форми от индоиранското sphāna, иранското spana – обилие, охраненост, древноиндийското sphāy – дебелеещ, тлъстеещ. Но трябвя да посочим и тох.(б) soy, sosoyos – наситен, преситен, презадоволен, от тохарското soylñe – задоволявам, идентично с осетинските форми (тохаро-осетински изоглос) вж. и славянското сало – тлъстина. Също в староирландски sāith, готски saёs, литовски sotuёs, общославянски *sitъ – нахранен, задоволен. Така че имаме тохарска по произход дума, а не иранска заемка и в алтайските езици, имаме заемка на от тохарски, а не от ирански!)

13. t'i-xu < d'ieiγuo, tieg-g'o – ферментирало, конско мляко, суроватка. Думата е производна на авестийското *tayu-, корен на tāyuri, tūiri – кисело мляко, в пехлеви tyl (*ter) – сирене, кашкавал. Образуват се от глагола tau-: tu- издувам, набъбвам. В пущунски tomna, toma – сирище, в осет.дигорски tæuæg, иронски tuæg – кисел, солен, дигорски æntæuæn, иронски æntuæn – ферментация. В хотаносакски ttavamdya – жлъчка (нещо горчиво), ttūra-, ttaujai – сирине, кашкавал. (Ж.В.: може да посочим още: кюрдски tirş, пущунски turš, trīw, вахански tыrыš, искашимски trъš, талишки tyrš, персийски torš, turuš, turš, белуджи twrš, гилянски turš, хинди turš, непалски ţarro – кисел, в дардски truga – кисело мляко, в осетински zætъærа – попара от сирене и хляб, явно съдържа дигорското zætxæ – овес, респ.пшеница, хляб и несъхранилото се аланско tъærа – сирене, аналог. с еднозначното хотаносакско ttūra.) Покорни свързва индоевропейският корен teu- с гръцкото τύρός – сирене, кашкавал, и старобългарското творогъ – извара, сирене. (Ж.В.: Старостин въстановява протоиндоевропейското *tūr – сирене, въз основа на индоиранските примери и старогръцкото τώρόσ – сирене.) Тук Пулейбланк посочва и монголското čige, čigen, от

9

изходната форма *tigän – ферментирало конско мляко. (Ж.В.: Тук Пулейблеанк греши, монголските форми, са от един и същи произход с чувашкото tšĕgĕt – вид сирене, заето и в караимското čуγуt – сирене, руски чигит – солене сирено и старобългарското цежъ - кисел. Най-близък паралел се открива в осетински дигорски cænхæ, иронски cæхх – сол, дигорски cæхgun, иронски cæхdžыn – солен, дигорски, иронски cæхdоn – расол, букв.зн. солена вода. Според Абаев думите нямат индоевропейски паралели и той посочва кавказки и угрофински паралели. В абхазки a-džэkъa, убихски džэ, кабардински šugu, абазински šugo, дидойски tcio, чеченски tüхa, ингушки tuх, лакски cъuр, цезки cijo, даргински dži, ce, аварски can, андийски con – сол. В угрофинските езици, в манси ćik, śäх, ненецки šak, селкупски šeäk, унгарски szik, унг.диал. szejke – сол, марийски čaž, коми čazir, унгарски sóska, удмуртски českyt - кисел. Също в картвелски, мингрелски džimu, свански džэm, džim – сол, грузински mčax-e – кисел. Климов търси връзка с абхазо-адигското *čэ-/*džэ- сол, по-персепективна е връзката с протосинокавказкото *cwěnhV˜/*cěmhV – сол, или се търси ностратическо (бореално) начало предвид и угровинските паралели (Бомхард). В протосинотибетски *C[u]āj, тибетски chwa,

бирмански ćhah, китайски древнокитайски и ханската епоха dž(h)āj, в танската епоха dž(h)ā, съвр.китайски cuó – сол, кисел, сú заето в тунгусоманджурски (улчийски, нанайски) čū, монголски cuu – оцет. Картвелските форми са идентични с протосинокавказкото *[džh]īam, в бирманските диалекти, качински džum, šum, лушайски tśhum - сол, в баски *śamin, цезки *čača-lu – кисел. Също в удмуртски šem, šom, хантски čim – кисел. И така коренът е протосинокавказки, в резлултат на прадревни заимствания от угрофините и юечжите (?) се открива в осетински, чувашки и староцърковнославянски, където може да е от прабългарски произход? Другата възможност е да е бил зает в Кавказ от абхазо-адигските езици.)

14. - tung, tung-lau, tung-ma, или d'ung, d'ung-ma – доя. Производни са на иранският корен *dheugh – доя мляко. В староиндийски dohati, dogdhi, dugdha-, doha-, авестийски duγda, пехлеви, новоперс. dōz-, dōxtan – доя, партянски dwwg, пехлеви dwg, новоперс. dōγ, вахански dīγ, в осетински дигорски dongъ, иронски donkъ, dogъ – доене, глаголните форми са в дигорски dočun dugd, иронски dučыn, dыgd – доя.

*** Има шест запазени хунски титили в друвнотюркски и тибетски. Тези които

започват с начално “х” не са тюркски, и вероятно оригиналното им произношение е започвало с “q”.

1. (單于,单于) – шанюй, върх.владетел при Хунну, в древнокитайсик tan-ü, tān-jiu, tān-iu, съвр.пр.: chányú, ch'an-yü,). Според Пулейбланк tan-ü е форма на tarxan, и отхвърля мнението на Г.Клаусън че “шанюй” е форма на кушанското yavuga “явуга” – водач. Тази титла е съобщена за пръв път в “Хан-шу” като “сихоу” (хi-hou) старокитайски xiap-g'u – княз, и е иранска по произход от изходното yāvuka. Кушанското произношение е било yavuga, ya'uga, с гръцки букви (кушанобактрийското гръцко писмо) ΖΑΟΟΥ, в езика на Крорайна yapģu, в “Махр-намаг” (Mahr namag) yaβγu, žaβγu, и арабски ĵaβγu и в древнотюркски yapγu. Коренът yau- означава събирам, “де събере войска”, и сходно по значение е хотаносакското hayūna (древноиранско *fra-yauna) – компания, общност от приятели.

10

Твърде възможно иранското yāvu- да е получило китайска транскрипция ziān-jiu, респ. “шанюй” – лидер, водач.

(Ж.В.: Според “A Dictionary of Loan Words and Hybird Words in Chinese”, 1984,

стр.64, се смята че отразява изходното хунско sanok/tsanak. Първият знак е 單 – древнокитайски tār, Цински, Хански и среднов.период tān, съвр.пр.: chán, dān, сн.:

нечетен, нездвоен, сам, единствен, вторият знак е 于, в древнокитайски, Цински, Хански преиод wa, Вейски, Тански период wo, късносреднов.пер. ĥü, съвр.пр.: yú [yū, xū], зн.: далечен, широк, голям, отивам, отдалечавам се. В интересуващия ни период (Хан) думата се е произнасяла tānwa. Както казва китайския речник, изходната хунска дума е sanok/tsanak и ако се доверим на него, то титлата има енисейски кетски произход. При кетите senig означава жрец, а ke-senig – върховен жрец, śеnэŋ, югски sеnэŋ, котски šēnaŋ – жрец, šēnaŋākŋ – правя магия. Синотибетски паралел с тибетскито bsen – демон, китайски 仙, съвр.ф-ма xiān (сян), древнокитайски, Цински, Хански период san – даоистки отшелник, свят човек. В селкупски sengir – жрец, енисейска заемка. Напълно възможно е да имаме древна енисейска заемка при Хунну (дзунха, нгунгха) с първоначално значение жрец, впоследствие преминало във военен вожд, владетел.

Според “Guangyun” (Гуангюн) китайски речник започнат от Лю Фаян в 601 г. и завършен в 1007-1011 г., по време на империята Сун, се казва че 單 трябва да се чете като dan, chan, и shan, а титлата “шанюй” означава “голям, безкраен като небето”. Но това тълкувание, може да е късна интерпретация въз основа на сомото значение на ийроглифите в съчетанието “шанюй” – “единствен и голям, обширен, далечен”.

Според монголски учени, “шанюй” трябва да се свърже с монголското сhino, сhono – вълк, като тотемно животно. Аналогично при южните хуни имаме владетел Хелян Бобо, което озн.букв. “бащата вълк”.

Като трета възможност може да посочим древнотюркската титла sangun, тунгусоманчжурската dzanγin, dzanγun, в чжурчженски tsiāngkiün, корейската čangun и японската šogun – предводител, пълководец, които да са производни на праалтайската “хунска” титла sanok.

Иначе се обяснават като заемки от китайското tai-kun, tycoon – велик княз, или - czijānizjün (zhāngjūn) – пълководец, генерал. В последното 漲,張 – в

древнокитайски traŋ, Ханската епоха ţaŋ, съвр.ф-ма zhāng, зн.: изпъвам лъка, натягам, организирам, аналог в тибетски thaŋ – натягам, изпъвам. Вторият знак е 軍 – в древнокитайски kur, Цински, Хански период, ранносреднов.период kun, късносреднов. kün, съвр.ф-ма jūn, зн.: войска, гарнизон, военна част, отряд, или 張軍– в Ханската епоха ţaŋkun означава “организиращ армия”.

Но така или иначе и дума не може да става за иранска по произход дума, както

пише Бейли! Относно сихоу (владения, владатал, княз). Според Фредерик Хирт, китайската транскрипция „сихоу” е идентичен с тюркското „ябгу” а самата дума е кушанска по произход, от кушанското yavugа. Самото китайско 侯 е стара китайска титла със значение княз, аристократ, в древнокитайски g(h)ō, Хански, Тански период gwā(~γ), среднов.китайски γ`w, съвр.ф-ма hóu, а йероглифът 翖 – съвр.ф-ма xì, няма смислово значение, а само придава звук: xì, hsì, sì. Така че „си-хоу” в интересуващата ни епоха това съчетание от йероглифи е отразявало думата „хe-khu/хе-gwā” или „h/e-

11

khu/h/у-gwā” максимално близко до кушанското yavugа. Вероятно произлиза от тохарското wayauka – лидер, водач.)

2. ta-kan, ta-kuan < d'āt-kān, d'āt-kuān, d'āt-kwān, китайската транскрипция на титлата “тархан” - tarxan, tarqan, tarkān, tarxān (“х”-съдържщите форми не са тюркски). Произлиза от корена tark, или tark(h), форма на индоевропийския корен *tolk (Покрни, 1088) означаващ - говоря, назововом, нареждам. Индоиранското tark, е известно в древноиндийски като tarka – размишлявам, мисля, обсъждам, и в осетинското tærxon – съдя, отсъждам. Заето е в грузински като Vep'xis t'qaosani – съветник. Титлата е съществувала и в дойслямския период в Средна Азия, записана в согдийски като trxwn, и се отнася за титла на владетеля Незак – Незак-таркан, и е аналогична на осетинската ф-ма. (Ж.В.: Незак-таркан е ефталит, титлата е използвана от ефталитите, а не е исконно согдийска.)

В Орхонските древнотюркски надписи, тя фигурира като tarxan (tаrqаn, мн.ч. tаrqаt), в персийски документи от Турфан ţrxān, в хотаносакски ttarkana, и с преход на “r” в “ra” – ttarakana, в тохарски tarkhāne, в израза (ārslām tārkhānem), согдийски trx'n, във византийските текстове . (68) На ефталитските монети присъства като TARKA, TARAKA (Ж.В.:паралел с хотаносакски!). В монголски d'rq'n, и манджурски darhan се използват като част от имена. Бележките за произхода на tarxan и осетинското tærxon вж. в Етимолог.речник на В.Абаев (1979 г.)

В персийския текст “Махр-намаг” се изоплзва tmg'ntrx'n, аналогично на съобщената от Менандър (византийският пратеник при тюрките) титла

. Съществува и партянска титла tgm-dr. (69) (Ж.В.: таркан е и прабългарска титла. Като най-близък паралел е осетинското tærxon - обсъждам, tærxni-læg - съдия, от læg – човек. В.Абаев посочва че липсва сходен ирански корен, а най-близко е санскритското tark – съдия, арийското t`rkana (târkana) – мисля, обсъждам, предполагам, tarkana – говоря, в хинди-урду tāŗnā – съдя. Но също в тох.(б) tarkāñe – проява на безразлично, индефернтно поведение, tär – защита пред съда, tärkauca - опрощение. В лувийски tarkumjia, хетски tarkumai – обявявам, етруски tamera - съдия. В унгарски tarchan – съдия, е аланска или прабългарска заемка. Етимологията на титлата е древна, индоевропейска – санскритска, или тохарска, получила широко разпространение сред всички източноирански народи. При етруските съществува личното име Таркон, Тархон, в латинизиран вариант Тарквиний. В лидийски също е известно името Таркон.)

3. dagyaina, dagyimnä, digyimna (КT 2.77.31, 33, КT 2.45.63; KT 2. 126. 10). При

аварите и тюрките е tägin, tigin, в китайски t'a-kin <d'еk-g'ien, d'ak (lek)-g'ien. (Ж.В.: 特 – в древнокитайски – средновековен период dhək, съвр.ф-ма tè, зн.: отделен,

специален, съгледвач, шпионин, жертвен бик. Вторият знак е 勤, в древнокитайски – хански период ghən, във Вейски-Тански период ghīn, късно средновековие gin, съвр.ф-ма qín (цин), зн.: прилежен, усърден, трудолюбив, уважителен, любезен. така че във Вейския период, когато се появява тази титла, 特勤 се е произнасяло dhəkghīn.)

Хамилтън в книгата си “Les Ouïghours (1955), стр.159, посочва и уйгурските tegin (ti-yin, to-yin). На ефталитските монети, на “брахми” е написано tigina и с гръцки букви (кушанобактрйско писмо) ΣPI TAKINО, ÞAΥO (šri takino šayo – велик такин, шах). В “Махр-намаг” се срещат формите ţqyn, ţkyn, в орхонските надписи tgit, в Карабалгасунския надпис, със согдийски букви tykyn, в “Раджатарангини” на Калхана

12

(санскрит) thakkana, в монголски čigin и Od-čigin. Китайският превод на титлата е “мъдър, преподобен, свят”.

Думата произлиза от *takina, в пехлеви tg, *tag, *tak, използвано като обяснение на двете думи nēv – добър, съвр.перс. nev – герой, и takīk – смел, дързък, буен. Аналогично в авестийски tаxma, пехлеви taxm, новеперс. tund, tahm, taxm, tam, gos-takh, tez-dil – със смело сърце, в езика на Крорайна tama- като част от съществителни tamaáspa, taxmáspa – буен кон, в кашмирски ţoku, непалски dhiţo, пущунски dah-marda`h – смел мъж.

Ед.Пулейбланк посочва още един вероятно по-стар вариант на тази титла - t'u-k'i < d'uo-g'ji, d'o-g'ier, среднов.китайско dou-gii = dah-ge(δ) = *dā-ge = tegin. Според него t'u < d'uo отразява иранското tu-, tǒ- голям, хубав, добър, а вторият знак k'i < g'ji е транскрипция на иранското kai, авестийското kavi, хотаносакското kai, (мн.ч. kā) епитет за владетел.

(Ж.В.: Смятам че Бейли греши, тъй като основното значение на титлата тегин/текин, в български канар-текин означава „наследник на трона”, респ. българската форма – канов наследник. Ето защо основното значение е текин – царски наследник: При хетите tuhkanti, означавало „дете, първороден син”, престолонаследник. В дардските езици ţikkā – господар, принц, най-големия син на владетеля. В санскрит toko – потомство, takman, авестийски taohman, кховарски dagan – деца, потомци, dag - момче. В карачаевобалкарски tukъum – род, tugъan – роден, киргизки tukum – семе, в останалите тюркски езици *tugan – родственици, което е иранизъм, от toχm – семе, потомство, вероятно стара, несъхранила се в осетински аланска дума, в осетински tug – кръв, дало и прабългарското тикин (също и тужар) – потомък, кръвен родственик. Абаев посочва осетинското tug като пряко развитие от общоиранското toχm. Във връзка с прабълг.титла „тикин” може да посочим българската дума тукани – родственици, кръвни роднини. Г.Занетов също соъбщва че в Бесарабия и във Варна, гагаузите наричали съседите си българи с името „тукани”. Т.Балкански съобщава че румънското население нарича българите във Влахия със същото име „тукани”. Райко Сефтерски предлага друго обяснение, търсейки паралел с чувашкото тавън-тукан с най-общо значение на „родных братьев и сестрев”. В основата и на тукан и текин е корен *тукъ/тугъ. В осетински иронски tug, дигорски tog – кръв, обяснява произхода и на бълг.думи, хора свързани с кръвно родство. А титлата „туци-ван” – командващ фланга при Хунну едва ли има връзка с престолонаследник!

4. khahąʼnā, ha:ha:nā, khahāni, в хотаносакски (KT 2.25. 29.2) – хакан, каган –

върховен владетел, аналог на хунското шанюй. При хуните тя отсъства. Известна е при аварите, тюрките (с начално „q”) и при туихуните (протомонгалско племе) записана с китайски йероглифи като Ha-za. Титлата е известна в още варианти. В 5 в. в кинайските

източници, тази титла е преписана на аварите k'oxan < k'ā-γān, в „Махр-намаг” като 'wγwr xng"n, при уйгурите е Xangan, в согдийските документи от планината Муг - γ'γʼn, (74), в арменските източници xak'an, в грузинските xaqan-i, xayan-i, във византийските , латинските cacanus (rex auarum - cagan), в староунгарски chakan (ch = x), в хебрев kgn, сирийски k'qn, и в израза k'n, rb' (kān rabbā – великият кан). (75) В древноруски коганъ, каганъ, хаганъ. В 11 в. с тази титла се титлуват и руските князе. (76) Вж. по-долу за иранският произход на тази титла.

5. Тук трябва да включим още една подобна титла при Хунну: xu-ü < γuo-jiu, в японски go- u, или изходното „хунска” g'wāg-giwo. Според Пулейбланк, последното отразява архаичната форма γ(w)ā-γā, и се явява първоизточника на xagan. Формата γuo-jiu, показва прилика с иранското hau-: hu-, издигнат, висш, ръководител,

13

управляващ. В хотаносакски hvāsta – главен, пръв, върховен (DKS 507), hvāstye rriñe – върховна владетелка, в тумшукосакски hvesta, авестийски hvōišta, са аналог на пехлеви mas – голям. В согдийски γwγštr, γwγčšt – върховен, γwγštk – учител, в манихейските согдийски текстове xwyštr, xwštr – най-висш (Ж.В.: при несторианите – епископ), в мунджански xuškyē – учител, в осетински дигорски xestær, иронски xistær – възрастен, старейшина, почитан. Кушанското владетелско име Huviška е производно на същия корен. (Ж.В.: Интересен е фактът че като титла каган, хан се среща при тюрките и монголите, докато в тунгусоманджурски е съхранено и първоначалното му значение в евенкски qaγэn (qaγэna, kahán) – старейшиня на род, жрец, (охотски) kagan – старец, старейшина. Старостин посочва протоалтайското k`iòŋi, тюркското k(i)aŋ, тунгусоманчжурското xuŋ, uŋan, които означават старейшина, родоначалник, в японското kimi – аристократ, корейски *kùīi - чиновник. Също протоалтайското k(i`a)ŋe, тюркското k(i)aŋ, монголското kaŋga, тунгусоманджурското kunile означават управлявам. В древнотюркски qaη – баща. В кетски qъjeŋ, котски hijan, арински kej - княз. Бореален паралел с със еврейското kоen – вожд, предводител, жрец, в протосемитски *kVhVn, угаритски, финикийски, арамейски, арабски khn, хебревски kōhēn – жрец. (SE) Така че имаме твърде древно по произход понятие със значение баща, родоначалник, старейшена, и алтайският му произход е най-вероятен и логичен. Другото мнение е че произлиза от китайски kę - велик + kuan – владетел, през алтайски език – сянбийски, протомонголски е най-разпространеното мнение, според Г.Рамстедт. Отнасянията на Бейли към иранските езици е невярно! Името Хувишка произлиза от иранския корен *hub/*huv - хубав, или от тохарското uve – способен.)

6. hana, ha:nā, hamʼnā, hamnā, е тюркската титла „хан” предадена в хотаносакските

документи. Тук началното ha: предава оригиналното „x-„ или „γ-„ на чуждицата *xāna в хотаносакски документ: KT 2.98.1 50-1, и в израза „mistą hana” – „великият хан” в хотаносакски документ KT 2.94.9 и KT 2.96.92. Титлата е позната и при ефталитите

през 7 в. предадена в китайски t'ai-xan, t'ai-xan < t'di-γān, t'dd-g'ān. (Ж.В.: , в древнокитайски dhāts [thāts], Ханската епоха dhāś, Вейската епоха dhāj, съвр.ф-ма dà

[dài] [tài], зн.: голям, велик. Вторият знак е производан на , от древнокитайски до средновековието kān, съвр.ф-ма gān, така че във вейската епоха произношението е било dhāj-kān – велик кан. Но не ми е известно ефталитите да са използвали подобна титла. Титлата е позната още при кушаните като xono – цар!)

Среща се в пехлеви k'n, тибетски gan, Марко Поло я предава kaan, в съвр.персийски xān, xān-um. Смята се за производна на хаган.

7. khattunā - царица, mastara hattuna – велика царица, в хотаносакски текстове KT

3.137, KT 2.78.47-8, KT 5.271.578.1. Думата hāttuna означава господарка, царица. В персийската „Махр-намаг” се среща като x'twn, x'twn, в тох.(а) hkhāttum, kāttum, в согдийски γ'ttwnh, съвр.персийски, хинди khātūn, белуджи [h]atun, кашмирски khôtūn, в китайски , k'o-xo-tun < k'āγā-tuan, японски ka-ga-ton, или също в китайски

, k'otun < k'ā-tuan, в Орхонските надписи xatun, в „Codex Comanicus” chaton, в Речника на Кашгари qātun, в тибетски kha-thun, в арменските източници xat'oun, в грузинските xat'un-i, в согдийските будистки текстове γwt'ynh. Вероятно произхода на думата е свързан с иранското xvatāw – господар, с наставка за ж.р. -ainā.

(Ж.В.: Възможен е и друг произход, свързан с аланското име на героинята Satana олицитворяваща Богинята-майка, съпругата господарка при нартите. Произходът на думата не е много ясен. Бейли посочва персийското sātar – властник, а Биазров с иранското sāt – любим. Аналогично в санскрит sutanu – справедлива, красива, добра

14

жена, satī, кашмирски sati – любима, вярна, добра съпруга, (самоубиваща се след смъртта на мъжа си). Или Сатана отразява най-древната индоиранска форма за съпруга, любима жена, респ.стопанка и господарка, а при по-късните ирански форми вече имаме преход „s-x”, типичен за иранските и индоарийските езици.)

Думата „хатун” се открива и при Хунну под формата *a-tsi, āt-dieg, āt-zie или āt-tsie – господарка. Вероятно това е древноиранската дума *xātika, като от същия корен *xāt-, произлиза и xātun, смо че със суфикс –ika, аналогичен на –auna. Диалектните форми qasun и qačun отговарят на по-старото *xātsuna- и *xātsūna от *xātt- и *xāθi- (*xāthi). В случая имаме корена *haθya- истина, в хотаносакси haththa, авестийски hathуa, староперсийски hasiya, осетински æcæg – истина, правда (Ж.В.: но и по-стара форма æss откъдето и самоназванието оси/аси/яси – истински, правдиви. В случая с хунската титла *a-tsi, имаме исконно алтайска по призохд дума. В тунгусоманджурски *asī, евенкски, негидалски asī, манджурски ašэ, asэ, aša, улчийски, орокски, евенски asị, нанайски aśa, орочки asa, солонски ašē, ašī, удегейски ahanta – старша жена, жена на старшия брат. В корейски àčă, adžä – леля, японски okā – майка, и в тюркските езици, в узбекски өča, ača, башкирски äsä, киргизки ačaj, кумикски adžaj, eči – възрастна жена, баба, майка.Така че хунската титла си е точно от древноалтайски произход и съпоставките на Бейли са грешни!).

8. capcanus, което е аварска титла, може да се приеме като иранска

по произход, от kan- в kau-kāna, или kaf-kāna. (Ж.В.: Авторът обаче не е дал обяснение за значението!)

9. Както видяхме думите xāgān, xān и xātūn имат далечени ирански поризход, въпреки че фигурират в хотаносакски (khahana, ha:ha:na) като алтайски (тюркски) заемки. Често срещания ирански корен (в авестийски) han- : hāta- означава пичеля, постигам, придобивам, налагам се, побеждавам. Друга ткава дума за печалба е *mižda-, в авестийски *mīžda, староиндийски mīdha, древногръцки , староанглийски meode – заплащане, печалба, награда. (Ж.В.: Това е интересна общоиндоевропейска дума. Вж. старобългарското мъзда, руското мзда, чешкото, словашкото, полското, горнолужицкото и словенското mzda, сърбохърватското mezda, готското mizdo, хотаносакското mīsdāna, согдийското myzd, средноперсийското myc, пехлевийското mizd, кушанобактрийското mig, migado, migdo, осетинското myzd, ваханското mыzd, староисландското mizdo, тох.(б) misko – печалба от търговия. Също в ягнобски muzd, кюрдски mijde, пехлеви muz, талишки dasmyždi, персийски mozd, шугнански и язгулемски muzd – плата. Коренът се среща и в угрофинските езици, което говори за древен ностратически произход, в манси, хантски mit, удмурски, коми med, фински myyda, естонски mööt, вепски mäda – плата.)

10. Хунската дума предадена чрез китайски tsi < tsie, tsiār, означава, служител, роб. (Ж.В.: и показва ясен паралел с чувашкото čura – роб. Китайски

йероглиф 質, древнокитайски, Ханска епоха tit, средновековна епоха ćit, съвр.ф-ма: zhí, зн.: нрав, материя, същност). Вероятно има ирански поризход, в арменски (от партянски) čaray – слуга, от иранското *čarāti, производно на kar-/čar- въртя, правя, върша, служа, в авестийски čarāitī-, -tikā – служа, от сщия копен произлизат и осетинските в дигорски zelun, zild, иронски zilыn, zыld – въртя. (82)

15

Наличието на заемки от друг език, в този на Хунну е напълно възможно. Тези думи обаче, по-специално названията на млечните продукти, са от домашен номадски тип, и не би трябвало да се заемки. Много от тези думи винаги са били третирани като тюркски, независимо дали са свързани с аварите или с Хунну. Основен проблем е оригиналното етническо име, което на китайски пише със знаците , като значението на това съчетание е “лошите, зли роби”.

В согдийските документи това название е отразено под формата xwn, във 2-3 в. от н.е. Хотан е, според собствените си източници, е опустоше от хората, които са наречени Huna. Народът наричан Huna (Хунну) отново завладяват Хотан в 4 век. Китайските будистки текстове превеждат санскритското Huna с Хунну (Hiung-nu).

Тези факти означават, че hun, се възприема като еквивалент на Hiung-nu. (83) Приликата е ясна. Ако приемем че думата hiun, лесно може да премине в палатизирана форма с преход “h`>x`”. Тези три имена, в согдийски xwn, хотаносакски Huna санскритски Hunā са варианти на изписване на имито на Хунну (Hiung-nu), това може да стане и с палатизираните форми “h`>x`”.

Двете етнически наименования трябва да бъдат исторически идентифицирани. Според иранската епическа традиция, Заратущра и неговия господар Виташпа, имат врагове в лицето на степните номадски племена, които нападат тяхната държава. Датата на тези събития, както и времето на Заратущра остават несигурни. Но все пак, тези древни събития са станали не по-късно от 900 г. пр.н.е.

Тези врагове са наречени в Авеста с името Хианоа (Hyaona) и в по-късната зороастрийска традиция, в пехлеви Хион (hyon) и Хаюн (hayūn). Те са известни в гръцки като хионити, кермахиони и уни и

. ( по този въпрос виж монографията “Harahūna in Asiatica”, Festschrift Friedrich Weller (1954), 12-21).

Ако авестийското име hyaona е проследено до *hyauna, се вижда че иранската форма е точния еквивалент на древноиндийсконо ведическо syonā. Може да се докаже, че тези индо-ирански думи означават “владетел”, “господар”, което е подходящо за етническо самоназвание. както и подходящи за кралски заглавие или племенни име. (85)

В западната част на Азия, може би около 900 г.пр.н..е., племе с името Хиаона/Hyaona с царе носещи ирански имена, Arэjat-aspa, по-късно Arjasp, са противници на Виштаспа/Vistaspa. В Източна Азия от 2 в.пр.н.е. също е имало племе с име, което звучи като *hyonāh. Това означава, че китайските знаци hiung-nu <xiwong-nuo, xiung-nuo, японски kiō (kiou), do, nu, са чужди названия дадени на народа Huna, в мн.ч. hunāh.

За да се преодолее тази огромна пропаст между региона на Окс (Амударя) и Хами (Камул) (по едно време е един от градовета на хунну), вероятно е извършена миграция от запад на изток, от 8 в.пр.н.е., сравнима с миграцията от изток на запад, на тохарите хората от Тогара/Togara от Чанъе, т.е. (Тогара -/ Ж.В.: вс. Чанъе (Ханско произношение Тавма) е Дамна на Птолемей, а Тогара е Дахиа/Дася!) към Окс. По-късно такава е миграцията на аварите в Панония. Следите от иранци (дори може би само една иранска номадска група в Хунну) може да се приеме като принадлежащи на оцелелите в по-късните векове представители на народа *Hyōnāh (Хунну) които са същите обитавали около Амударя Хиаона (Hyaona). Голям списък от думи и имена предаващи името Hūn се публикувани от Л.Лигети, Короси в “Csoma Archivum”, 11 (1926), 16-20, но без китайските знаци и без анализ. (Ж.В.: Вж. в началото, анализа на названието Хунну, Бейл бърка съвр.звучене на етнонива с неговите древни произношения които са далече

16

от хун, а са по-скоро дзун, нгонг, и имат алтайски произход. Той също приравнява неправилно ефталитите (хуна) с Хунну, което е необосновано!)

Стихът известен от племето “Цзе” посочено сред Хунну Китайските източници съобщават за племе - цзе, (jie) kiāt, от 4 в. В “Цзин-шу”

(Историята на династия Цзин (265-317 г.) е записан един стих от езика на “цзе”. Норвежкия иранист Георг Моргенщерне (G. Morgenstierne) предлага убедителен превод на въпросното четиристишие с помощта на иранските езици.

Първата фраза е (1) войската, (2) в крепоста да влезе, (3) Лю Яо ху (иранец) (4) да плени. На

съвр.кинайски това звучи “kün, ts'u, liu yau xu uei, tso”. В по-ранна своя статия дадох пет варианта на тренскрипции на тези знаци, но смятам че и със съвр. форми (по Калгрен и Джаилс) са напълно достатъчни.

Иранската интерпретация на това изречение е: “šükäčik tiritkā bāguk(a) grauttā” – “войскатае изпратена, bāguk(a) – лидера, пълководеца е пленен”. Иранските думи в средновековен северноирански са следните: šükä – изпращам, оттук “тълпа” група – въоръжена, събирам армия, в староирански hai- изпрати, hainā – група, čik е наставка за получаване на прилагателно от съществително. Във вахански nalčik – тръстика, язгулемски γэrčug – планина, тази наставке не променя смисъла на думата, съотв в согдийски имаме прилагателно γarčik – планински.

Думата tiritkā – излезе, произлиза от иранското *ati-rixta – премина, и raik – да отида, в пехлеви virek-, virext – отивам, бягам, в съвр.перс. gureγ – бягство, (вж.бълг.гурам – ходя насам-натам, обикалям скитам).

Титлата bāguk(a) е форма на индоарийското pākuka – готвач, согдийското w`ywk *vāyuka – ловец, в персийски документи от Турфан, w'ywg, *vāyuγ, от корена bag-, от който е и baga – даващ, даряващ, baxta – съдба, baga/ bag – бог (също и господар).

Думата grauttā е от индоевропейския корен grab – вземам (сл.грабя), в хотаносакски grih-: grautta, пехлеви gir-: grift, съвр.персийски gir-, girift, согдийски γrβ-: γrβ't.

Трите по-рано предложени тълкувания през тюркски, не отговарят на китайския превод на тази фраза.

В допълнение, въпросният Лю Яо е определен като “ху” което ще рече ираноезичен чужденец.

Етнонимът на народа “цзе” - Kie, kiāt, може дасе изведе от иранското *katā, kat – боря се сражавам се (Покорни). Аналогично е индоарийското sātaya – убивам. Името Лю Яо вероятно е китайска транскрипция на иранското Ruγduka, име производно на иранския корен raug-, в съвр.персийски āruγdah – желая.

превод със съкращения: Ж.Войников