Виж! Бургас vol.6

БРОЙ

БЕЗПЛАТНО МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ & MAP OF BURGAS

6ßÍÓÀÐÈ 2013

WWW.VIJBURGAS.COM 1

Екип:

Издател:Камелия Величкова[email protected]

Мениджър реклама и специални събития:Маргрета Анастасова[email protected]

Реклама:Руска Колева[email protected]

Отговорен редактор:Гергана Костова[email protected]

Редактор:Севда Димитрова

Автори в броя:Гергана КостоваИван Гайдаров - ГайдатаЛина Славова

Фотографи:Георги Величковgeorgy.photo-forum.netМаргрета Анастасова

Корица:Константин Костадиновphoto-cult.com/sailor

Партньори:festivals.bgСдружение OHGbiblio.bgБНР Бургас

Виж! повече онлайн

vijburgas.com

Виж! Бургас @facebookВиж! Бургас @twitter

Електроннo списание свалете от biblio.bg

Дизайн и предпечат:Creative Cat Design ltd.

Печат:"Хеликс прес" ЕООД

Издава се от:

Creative Cat Design ltd.Бургас, жк Лазур, бл[email protected] 68 043 68

Виж! Бургас 2012Всички права запазени.

С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя.Издателят не носи отговорност за информа-цията в подадените програми и рекламни материали.

Тираж: 5000бр.Разпространява се в над 150 подбрани обекта.

wi-fi

места

паркинг

доставка

детски кът

жива музика

Dj

тераса

градина / двор

кухня

WWW.VIJBURGAS.COM 2

АКЦЕНТ4 MIXED UP6 TEDxBG в Бургас8 Къде през януари

АКЦЕНТ24 Среща на кръстопът26 Ортогонал

СЮЖЕТИ

СЦЕНАТА22 Културна програма

В СЕПИЯ36 Бургаските Хали

ГРАДСКИ ХОРА38 Богдан

ARTIST CORNER39 Светослав Станков

КАРТАВиж! Карта на Бургас

МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ28 “Ятаган и Меч”

КОЙ ГОВОРИ27 Funktool

ПОСОКИ31 Мъжко хоро

ХАРМОНИЧНО34 Хранителна криза vs социална ангажираност

БАР-ПЛОТ12 Заведения

В ДВИЖЕНИЕ18 Спорт и забавление

ОТ ВИТРИНИТЕ19 Магазини20 Децата на морето

В КАДЪР10 Александър Кадиев

януари 2013

244

Съдържание

ВИЖ!СЮЖЕТИ

WWW.VIJBURGAS.COM 3

Отговорен редактор

В началото на Новата година решихме да запретнем ръкави и датръгнем на лов за нови и нестандартни идеи. За първи път в Бургас този месец ще се организира масовбрейнсторминг. Инициаторите на идеята от Under Construction сенадяват събитието да привлече хора с широки възгледи и желание теда бъдат споделени със съмишленици. Такава е целта и на изложбатаMixed up, която ще събере в Казиното графитъри, фотографи идигитални артисти. Фондация „Българска хранителна банка“ също е една новаторска застраната идея, която внася у нас широко разпространена по светапрактика за устойчиво управление на ресурсите. Рубриката ни „В сепия“ този път също е в различен вид. Потърсихмеспомените на бургазлии във фейсбук за едно от най-емблематичнитеместа в Бургас – старите Хали. Най-любопитните постове и снимки,запечатали историята от първо лице, можете да намерите само между страниците на нашата книжка. Пред екипа ни за първи път в общественото пространство споделивъзгледите си за патриотизма, историята и създаденото отсамия него българско бойно изкуство и Токораз Исто – автор напетологията „Ятаган и Меч”. Постарахме се да намерим и подберем най-интересното и най-провокативното, което ще се случи в Бургас през този месец. Защото ни се иска сивото време навън, високите сметки в пощенските ни кутии и може би малко мрачното настроение след еуфорията на празниците да не ни попречат да сме любопитни, отворени към другите и жадни за общуване. Защото вярваме, че споделените идеи движат света.

Гергана Костова

Споделени идеи

4WWW.VIJBURGAS.COM

ВИЖ!АКЦЕНТ

мixed up

Смесица от графити платна, фотографии и дигитален арт в изложбата Mixed up предвиждат в разгара на месец януари Mitzo, Raveo, Dilom и Oscar от Me Click. Tова са творческите псевдоними на четири момчета, които се занимават с графити и фотография, и искат да покажат своето изкуство на широката публика. „Първоначално, разказват те, мислехме изложбата да е по-стрийт насочена, но след това решихме, че не можем да ограничаваме артистите. Искахме да е нещо различно и решихме всеки да представи себе си с до пет творби.“ В началото привличат към идеята десетина свои познати. Бързо обаче мълвата тръгва и други артисти започват да ги търсят. Така участниците стават двойно повече, а една от най-големите изложбени зали в града – „Георги Баев“, трудно събира творбите. Свои работи на изложбата ще

покажат фотографи като Мария Съботинова и Senna Ayd, графити райтърът Esteo, илюстраторът Светослав Станков и много други. За музикалното оформление ще разчитаме на Funktool. Това, което обединява всички 20 участници, е тяхната креативност. Именно нея искат да покажат организаторите от Me Click. Практиката уличното изкуство да влиза в изложбените зали съвсем не е нова. За Бургас обаче, това е един от първите опити да се вдигне бариерата между традиционните форми на изразяване чрез изобразителното изкуство и съвременната еклектична култура на общуване, в която се преплитат различни изразни средства, без да си пречат, а напротив – в ползотворен синхрон помежду си.Изложбата Mixed up е първият проект, на който Me Click са организатори. Имат и други

14-28 януариКЦ Морско казино

WWW.VIJBURGAS.COM 5

идеи. Създаването на Графити парк в Бургас е една от тях. Засега все още чакат подкрепа, но вярват, че градът и младите хора в него, които са част от стрийт културата, имат нужда от такова място за срещи. Предвиждат в парка да има и скейт рампи. Друга тяхна инициатива е кампания, с която да се наберат средства за изрисуване на дома за деца, лишени от родителска грижа, в Бургас. „Всички носят на тези деца храна, дрехи и ние можем да им занесем това, но можем и да използваме таланта си, за да направим живота им по-шарен. Със своите графити да внесем малко цвят в така или иначе сивото им ежедневие“.Когато ги питаме за предложението им за един по-добър Бургас, всички казват, че искат да виждат по-искрени и усмихнати хора.Каквито са те самите.

Елеонора Щерева, Светослав Вичев, Светослав Станков, Таня Маркова, Минчо Танев и Илиян Стойков

Намерете Me Click във facebook:Maron Ebano Click

В изложбата участват:

Raveo, Dilom, Oscar, Esteo, Mute, Shyne, Done, Dixon, Shi One, Funktool, Senna Ayd, Димитър Чобанов, Димитър Русев, Мария Съботинова,

Raveo, Dilom, Oscar

Димитър Чобанов

6WWW.VIJBURGAS.COM

ВИЖ!АКЦЕНТ

През януари в града ни ще се случи организиран масов брейнсторминг, провокиран от излъчването в реално време на конференцията TEDxBG 2013. На нея 13 лектори от различни сфери на живота, сред които физикът от Церн Леандър Литов, астрономът от Йеил Ивелина Момчева, политологът Иван Кръстев и човекът, който търси промяната, бащата Георги Камов ще разкажат по една своя завладяваща история за не повече от 18 минути. Те и още много други креативни и иновативно мислещи хора ще обединят разсъжденията си около темата „Посоки“. Лекторите ще се срещнат на кръстопътя между миналото и бъдещето, интровертното и екстровертното.

TEDxBG е неспонсорирано от TED събитие, което използва неговия формат. TED е глобална платформа за обмен на идеи, чието мото е Ideas Worth Spreading. Идеи, които си заслужава да бъдат споделени, разказват стотици лектори по време на конференциите на създадената в Америка световна мрежа. Тя е основана от архитекта и графичен дизайнер Ричърд Соул Уърмън - родоначалник на понятието „информационна архитектура“. В диалога, споделянето на идеи и провокацията на различните гледни точки Ричърд Уърмън е намерил начин да помогне на хората да осмислят света, в който живеят. Платформата са използвали като поле за комуникация имена като Стив

в бургас

WWW.VIJBURGAS.COM 7

Джобс, Ал Гор, Стивън Хокинс, Исабел Алиенде, Боно. Всички те, водени от желанието си да споделят своя опит и така да помогнат на хората да живеят по-добре. В нашия град също ще можем да станем част от тази мрежа за обмен на идеи, която не признава границите на стандартния поглед към нещата. Предаването на живо от София ще се случи на 12 януари от 10:00ч в Камерната зала на Драматичен театър „Адриана Будевска“, благодарение на организаторите от Under Construction и в партньорство с ДТ “Адриана Будевска”. Входът ще е свободен, а проявата е първа крачка към реализирането на една по-голяма идея – в Бургас да бъде организирано истинско TEDx събитие с лектори на живо. Това е и основната ценност на формата – възможността да общуваш с хора, които са намерили най-правилния път към нещо, с едничката идея да се учиш от тях и да споделиш своето виждане. Самите лекции са просто провокация. Истинската дискусия става в почивките, когато хората могат да си говорят. Темите винаги са устремени към разкъсване на кръга на познатото и търсене на решения за утрешния ден, нестандартни гледни точки към света ни, отвъд рамките на общоприетото.

12 януари10:00 - 17:00чКамерна зала ДТ “Адриана Будевска”

8WWW.VIJBURGAS.COM

къде?

на концерт ДА изразим мнението си

ПРЕЗ ЯНУАРИ

на кино

Преди 200 години в Германия е издадена една от най-популярните приказки, събрани на Братя Грим - „Хензел и Гретел”. През януари ще можем да се насладим на една модерна интерпретация на тази вълнуваща история. „Хензел и Гретел” проследява историята на порасналите деца и ни предлага едно вълнуващо приключение, в което зловещата атмосфера на немските приказки и най-новите постижения на визуалните технологии ще ни потопят в магията на киното.

На 27-ми януари ще се проведе национален референдум, на който ще можем да заявим категорично мнението си по въпроса за развитието на ядрената енергетика в страната ни. Ние вярваме, че за напредъка на едно модерно гражданско общество всеки трябва да има правото и свободата да изрази своята гражданска позиция и да бъде ангажиран с проблемите на обществото, от което сме неразривна част.

На 19-ти януари в Бургас ще можем да чуем една от най-очарователните дами на българската музикална поп сцена Мария Илиева. Познаваме я не само като певица, но и като продуцент на млади таланти като Криста с лейбъла й “Стерео Стая”.Мария Илиева има 18 сингъла Номер 1 и е носител на над 25 музикални награди. След 12 години на музикалната сцена гласът на българската поп дива ще звучи сред романтичната атмосфера на Морската градина в ресторант Рубаят ди Маре.

ВИЖ!В КАДЪР

Леко комичен, много талантлив и винаги усмихнат – такъв е актьорът Александър Кадиев, който видяхме и в Бургас през декември в ролята на Пиньон в постановката на Богдан Петканин „Досадникът“. Провокирани от невероятното му присъствие на сцената, решихме да го поразпитаме за драматичните роли, комичната му природа и играе ли му се в чужбина. Ето какво ни разказа той в обичайния си полусериозен и приветлив тон:

Напоследък често Ви виждаме на Бургаската сцена. Как усещате бургаската публика?

Бургаската публика е чудесна, защото тя е театрална публика. Тя обича театъра, забавлява се много, реагира, посреща ни радушно. Като се появим на сцената, още с първото влизане, зрителите ръкопляскат на всеки един актьор, което показва уважение към артиста, а това в малко градове се среща.

Значи ли, че реакцията на публиката влияе върху вашата игра? Е, разбира се, като стане прекалено шумно човек се поразсейва малко, но...Като е смешно...

Гостувате ли често с постановки и в други градове на страната. В Бургас напоследък се случва често да посрещаме софийски театри.

WWW.VIJBURGAS.COM 10

александър кадиев

Бил съм в почти всички градове на страната. Напоследък забелязвам, че пътуванията зачестиха. Една скоба само да отворя, и режисьорът на „Досадникът“ Богдан Петканин също много обича да поставя и да пътува до Бургас.

Какъв е първият Ви детски спомен от театралната сцена?

Първият ми спомен е от гимназията, даже не, от основното училище, преди седми клас някъде, даа. Правихме нещо под турско робство, някаква такава история беше, но не мога да се сетя, защото беше доста отдавна. Бях от лошите, от турците – те, не че са лоши, де, искам да кажа, че бях от опозицията, един фес си спомням, че носех. Сега вече играя положителни роли.

А тогава ролята комична ли беше? Сега по-често Ви виждаме в комични роли.

Не помня дали беше комична. Но хората, които са около мен, ми казват, че съм комичен по рождение.

Представяте ли си се като драматичен образ?

Драматична роля, даа. Аз имам драматична роля. Ролята на живота – Александър Кадиев. Играл съм няколко драматични роли и в театъра. Мои познати казват, че съм по-убедителен в комедията, което според мен не е вярно.

Играя Херман в “Дама Пика” на Пушкин, това е драматична роля, Рогоносеца съм играл на Мариус, Шута – тя е трагикомична. Аз харесвам трагикомични роли. Това е истината. В които има герои със сериозни проблеми. Просто нещата изглеждат комични, защото това е абсурд. Такива чисти, чисто драматични роли – не знам дали мога да се увличам по такова нещо. На мен ми се иска да има някакви движения в двете крайности.

А работи ли Ви се в чужбина?

Работи ми се, ама какво значи да ми се работи в чужбина. Работи ми се, но сега имам толкова работа в България, че не мога да отида в чужбина.

А по принцип има ли път навън за успешните млади български актьори?

Много трудно според мен. Пазарът там е огромен и конкуренцията е свирепа, и особено езикът, той все пак е бариера, понеже ние знаем английски, други хора знаят и френски, ако става въпрос в Европа да се играе, но не е както българския да си го знае човек, и е много трудно да се стигне дотам. Или трябва голям късмет, не знам. Аз досега не съм чувал някой наш артист да пробие истински. Имаме, разбира се, но това са хора, които снимат треторазредни роли. Хубави роли за нашите актьори не

съм чувал.

И тъй като ние сме една морска медия, ще ни разкажете ли една Ваша морска история?

Като малък съм бил много палав и баба ми Данче, Бог да я прости, и майка ми като са ме водили на море в Бургас, например, съм влизал в морето сам, без да мога да плувам. И баба ми в ужас става, няма ме, и отива при майка ми и казва :“ Кате, къде ти е детето. Ще се удави, спасителят ще го лежи това дете, бързо да отидете да го намерите, че ще отида да се самоубия!“. И майка ми казала: “Единствената висока сграда в Бургас е хотел „България“. Можеш майко там да се качиш и да се метнеш“.Иначе какви морски истории. Приятно е, аз обичам нашето море. Почивам по нашето море и съм бил по почти цялото Черноморие.

Къде най-обичате да ходите през лятото?

На Синеморец.

А ще Ви видим ли скоро пак в Бургас?

Ами надявам се да се видим в Бургас. Ние сега това представление, което играхме вече, „Досадникът“, публиката много го хареса и най-вероятно пак ще си го поиска.

“Досадникът” ще гостува на 1 февруари в Операта.



ВИЖ!БАР-ПЛОТ

5th avenueБургас, ул. Лермонтов 15тел. 0988 89 53 32раб.време: 22:00-04:00

Allegro Piano BarБургас, ул. Александровска 58тел. 0889 90 55 55 раб.време: 22:00-04:00

Alive BarБургас, ул. Възраждане 10тел. 0895 01 46 56раб. време: 18:00-04:00

АzzaroБургас, ул. Ген. Скобелев 3тел. 089 366 6767раб. време: 18:00–6:00

Клубове и барове

BarbossaБургас, ул. Сердика 2Бгърба на Триа сити центъртел. 0879 82 02 02раб. време: 08:00 - 02:00ч

Tea House“Чай във фабриката”Бургас, пл. Тройката 4тел. 0877 90 71 06раб. време: 08:00 - 22:00ч

Ресторант БулаирБургас, ул. Булаир 7тел. 0896 607 307056 84 62 32раб. време: 08:00 - 22:30чсъбота и неделя: с резервацииfacebook: Hotel-Reastaurant Bulair Burgas

Bizzare Music Club

Бургас, ул. Васил Априлов 16,

до подлеза на Операта

тел. 0899 45 40 98

раб.време:

вт-чт: 19:30-01:00

пт-сб: 19:30-04:00

Dover Strait

Бургас, ул. Булаир 12 А,

до хотел Булаир

тел. 0888 30 56 66

раб.време: 08:00-02:00

Ego Night and dance club

Бургас, ул. Възраждане 6

тел. 0899 92 30 37

Groovy Bar

Бургас, ул. Александровска 59

срещу Безистен

тел. 0888 74 03 99

раб.време: 16:00-04:00

Кaraoke Bar & Disco

Бургас,

ул. Климент Охридски 2,

вход Куклен театър, ет.2

тел. 0899 92 30 49

раб.време: 20:00-04:00

Piano Bar Primoretz

Бургас, Приморски парк,

хотел Приморец

тел. 0889 61 58 67

раб.време: 22:00-04:00

Палачинки “Рататуи”Бургас, бул. Ст. Стамболов 43 тел. 056 63 03 64, 0898 55 08 36бул. Янко Комитов 6, Mall Galleria Бургас, ет. 2раб. време: 8:30-23:55ratatui.bg

14WWW.VIJBURGAS.COM


Club 5Бургас, бул. Демокрация 7тел. 0899 18 81 60раб.време: 07:30-00:30

DelightБургас, ул. Славянска 3тел. 088 739 3661

DramaБургас, ул. Драма 10тел. 056 801 617

ForsБургас, ул. Константин Фотинов 17тел. 056 828 852раб.време: 09:00-24:00

Happy Bar & Grill SushiБургас, х-л Българияул. Александровска 21тел. 0886 66 60 23раб.време: 08:00-24:00

Happy Bar & GrillБургас, к-с Лазур, с/у Пантеона,между блок 5 и блок 7тел. 0888 18 10 65раб.време: 11:00-23:00

La Perle NoirБургас, ул. Хан Крум 5,х-л Бургастел. 0878 72 33 33раб.време: 07:00-23:00

Roxy Bar & LoungeБургас, ул. Иван Вазов1тел. 0878 82 17 62раб.време: 22.00- 04.00

Bar RoyalБургас, ул. Екзарх Йосиф 12тел. 0878 50 67 01раб.време: 17:00-02:00

Silver clubБургас, пл. Свобода 4тел. 0878 52 92 96раб.време: 07:00-02:00

Таrget ClubБургас, пл. Бургаска комунател. 0878 16 17 69раб.време: 10:00-02:00

Бар Без имеБургас, ул. Хан Крум 6/до х-л Бургас/

LuxorБургас, ул. Булаир 27тел. 056 847 466раб.време: 07:30-23:30

Restaurant PrimoretzБургас, ул. Александър Батенберг 2, х-л Приморец тел. 056 812 345 раб.време: 07.00-24.00

Retоush Бургас, пл. Баба Ганка 4тел. 0877 71 17 70раб.време: 10:00-02:00

RoseБургас, ул. Богориди 19тел. 0887 87 91 01 раб.време: 09:00-24:00

Rubayat AvenueБургас, ул. Оборище 1тел. 056 821 921раб.време: 09:00-24:00

Rubayat Casa VinoБургас, ул. Шейново 32тел. 056 840 929раб.време: 11:00-24:00

Rubayat GardenБургас, к-с Славейков, бл.135тел. 0882 55 77 76раб.време: 09:00-24:00

Rubayat di MareБургас, до Хотел Парктел. 0885 19 98 83раб.време: 10:00-24:00

Rubayat MusicБургас, ул. Св.Климент Охридски 3,Триа Сити Центъртел. 0884 57 77 00раб.време: 09:00-24:00

АтагенБургас, ул. Сан Стефано 129тел. 056 812 218раб.време: 08:00-23:00

AmoreБургас, ул. Александровска 49раб.време 11:00-24:00тел. 0878 66 70 71

Ресторанти



IncantoБургас, пл. Баба Ганка 4тел. 056 821 221раб.време: пн-сб: 09:30-24:00неделя: 11:00-24:00

JerseyБургас, ул. Вардар 27, до БСУтел. 0896 68 71 61раб.време: 08:00-24:00

FancyБургас, бул. Транспортна 6Mall Burgas Plazaтел: 0884 08 30 40раб.време: 10:00-22:00

FancyБургас, бул. Янко Комитов 6Mall Galleriaраб.време: 10:00-22:00

W bar & dinner Бургас, ул. Адам Мицкевич 3тел. 0879 99 55 69раб.време: 07:30-24:00

Винарна ОкеанБургас, ул. Мара Гидик 17 тел. 056 843 532раб.време: 11:00-24:00

Златна котваБургас, ул. Богориди 64тел. 0878 88 42 77раб.време: 10:00-24:00

Златна рибкаБургас, ул. Цар Симеон 3тел. 0889 86 55 55раб.време: 09:00-23:00

BulevardБургас, ул. Богориди 60,тел. 056 825 555раб.време: 10:00-24:00

GrolshБургас, Приморски парк, до Флоратател. 0894 38 36 34раб.време: 10:00-01:00

GrolshБургас, ул. Митрополит Симеон 6, до х-л Българиятел. 089 723 23 08раб.време: 10:00-01:00

Samba LoungeБургас, Приморски парк, Северен плажтел. 0899 97 00 20раб.време: 09:00-24:00

ТропиканаБургас, Приморски парк,с/у Бункерател. 088 833 84 98раб.време: 07:00-24:00

Пицарии

BohemБургас, ул. Александровска 46тел. 056 826 091раб.време: 00:00-24:00

Бирарии

Bacardi ClubБургас, ул. Александровска 51тел. 0878 66 70 71раб.време: 07:00-02:00

BiancoБургас, ул. Пробуда 73Тел. 0876 36 68 86раб.време: пн-пт: 07:30-23:30сб-нд: 09:30-23:30

Black betty lite & coffeeБургас, пл. Тройката 1тел. 0885 30 47 22раб.време: 07:00-24:00

BroadwayБургас, ул. Силистра 4тел. 056 826 388раб.време: 07:00-02:00

Café club RemarkБургас, ул. Цар Асен 7, ет.2с/у кино „Тракия”тел. 0885 30 47 22раб.време: 08:00-24:00

Кафенета

16WWW.VIJBURGAS.COM

Café del RomaБургас, Триа Сити Центърраб.време: 10:00-21:00

Café del SolБургас, ул. Оборище 80тел. 0876 88 08 90раб. време: 7:30 - 22:00чсъбота и неделя: 9:00 - 22:00ч

City’s CaféБургас, бул. Стефан Стамболов 52/ ул. Пробуда 4 /тел. 0879 44 84 44раб. време: 07:00-23:00

Costa Coffee CenterБургас, пл. Тройката 4, до книжарница Хеликонраб.време: 07.30- 21.00

Costa CoffeeБургас, бул. Транспортна 6Mall Burgas Plazaтел. 056 521 574 раб.време: 10:00-22:00

Focet café & barБургас, ул. Морска 31тел. 056 846 379раб.време: 07:00-24:00

GelatiБургас, бул. Янко Комитов 6Mall Galleriaтел. 0895 50 05 04раб.време: 10:00-22:00

Hawaii SunriseБургас, ул. Райна Княгиня 16тел. 056 824 861раб.време: 08:00-23:30

Joy CaféБургас, бул. Янко Комитов 6Mall Galleriaраб.време: 10:00-22:00

Malibu Бургас, ул. Георги Кирков 3тел. 056 841 617раб.време: 00:00-24:00

Malibu SunsetБургас, ул. Георги Кирков 3тел. 056 826 454раб.време: 07:00-23:00

Маестро магазин и кафеБургас, ул. Митрополит Симеон, 25тел. 0884 496009раб.време: 09:00-21:00

Mauro caféБургас, бул. Янко Комитов 6, Mall Galleria раб.време: 10:00-22:00

MojitoБургас, ул. Богориди 38тел. 0878 19 28 96раб.време: 07:30-24:00

StarbucksБургас, бул. Транспортна 6Mall Burgas Plazaтел. 056 523 355раб.време: 10:00-22:00

UnisonБургас, ул. Александровска 67тел. 056 825 252раб.време: 06:30-24:00

Wake up café & barБургас, ул. Яворов 5тел. 0885 72 98 74раб.време: 08:00-24:00

Ромео и ЖулиетаБургас, бул. Княз А. Батенберг 14/срещу х-л Приморец/тел. 0899 55 93 45раб. време: 10:00-22:00

Mc Donald’sБургас, ул. Александровска 91тел. 0884 00 03 18раб.време: 10:00-22:00

Mc Donald’sБургас, бул. Стефан Стамболов /бул. Никола Петковтел. 0884 00 03 08раб.време: 10:00-22:00

Mc Donald’sБургас, бул. Транспортна 6Mall Burgas Plazaтел. 0888 77 09 09 раб.време: 10:00-21:00

KFCБургас, бул. Транспортна 6Mall Burgas Plazaтел. за доставка: 0700 11 999раб.време: 10:00-21:00

кафенета бързо хранене


WWW.VIJBURGAS.COM

Subway GalleriaБургас, бул. Янко Комитов 6, Mall Galleria, ниво Pраб.време: 09:00-22:00

Subway PlazaБургас, бул. Транспортна 6Mall Burgas Plazaраб.време: 09:00-22:00

Subway Centerпл. Тройката 3,Триа Сити Центърраб.време: 09:00-22:00

Mr.TomatoБургас, ул. К.Фотинов 28тел. 0895 45 80 78раб.време: 10:00-19:00

Pasta boxБургас, ул. Фердинандова 3,до Община Бургасраб.време: 10:00-20:30

ЗахароБургас, ул. Васил Петлешков 6тел. 056 832 702

Захаро ПомориеПоморие, ул. Стамболов 2тел. 059 686 560

Захаро НесебърНесебър, ул. Св. Св. Кирил и Методий 57Тел. 0554 43639

ЛозенградБургас, ул. Фердинандова 28,с/у Оператател. 056 702 807раб.време: пон-съб: 09:30-20:00неделя:10:30-16:30

ПикадилиБургас, жк. Изгрев 147тел. 056 871 976раб. време: 08:00-22:00piccadilly.bg

НеделяБургас, ул. Цар Симеон 111тел. 0885 60 08 15 раб.време: 08:00-21:30

Роза 1Бургас, ул. Богориди 21тел. 056 841 554раб.време: 07:00-21:30

Роза 2Бургас, бул. Христо Ботев 55тел. 056 800 335раб.време: 07:00-20:00

Роза 3Бургас, к-с Славейков, бл.72тел. 056 841 554раб.време: 07:00-21:30

Сладко и СоленоБургас, ул.Александровска 40 -фурна ПарижБургас, ул.Гео Милев 2 – фурна Сладко и Солено

Бургас, Пл.Тройката 4, до ХеликонБургас, ул.Цар Симеон 118, до Френската гимназияБургас, ул.Ванче Михайлов 1 – спирка Военна болницаБургас, ул.Яким Якимов 1, входа на ВХТИтел. 0878 82 11 44

Сладкарници



ВИЖ!В ДВИЖЕНИЕ

Танцово студио DuneБургас, ул. Цар Асен 7, срещу кино Тракиятел. 089 891 25 45studiodune.org Спортен център Аякс

Бургас, бул. Демокрация 162/на гърба на Строителен техникум/тел. 056 811 863ajax-sport.com

Спортен клуб по бойни изкуства ИнтерБургас, Спортна зала Младостк-с Славейковinter-burgas.com

Pure Health & Fitness BurgasЗа крепко здраве, красив силует и добро самочувствиеБургас, бул. Янко Комитов 6Mall Galleriaтел. 0889 99 22 69purebulgaria.eu

Фитнес център Джимбо 1Бургас, ул. И.Макариополски 7

Фитнес център Джимбо 2Бургас, Бургаски Свободен Университеттел. 056 841 359

Фитнес клуб и SPA Tria FinesseБургас, пл. Тройката, ул. Сердика 2А, ет. 3тел. 056 870 859fitnes9.wix.com/tria-finesse

SPA & Wellness ПриморецБургас, Ал.Батенберг 2тел. 056 910 913hotelprimoretz.bg

Lex Gym Healt & FitnessБургас, жк. Изгрев, бл. 185тел. 0898 31 20 42fb: LEX GYM Health & Fitness Burgas

PlaygroundБургас, бул. Янко Комитов 6Mall Galleria, ниво 2тел. 0886 61 66 70www.playground.bg

Cinema CityБургас, бул. Янко Комитов 6Mall Galleria, ниво 2www.cinemacity.bg

Aqua Spa CenterБургас, бул. Демокрация, комплекс Лазуртел. 056 833 535aquahotels.com

България плувен и спортен комплексБургас, ул. Александровска 21bulgaria-hotel.com

Басейн Младежки културен центърБургас, ул. "Гладстон" 47тел. 056 840 790mladite.eu

Танцово студио 29Бургас, к/с Зорница бл 75, ет 2 /блока на 5D киното/тел. 089 949 90 61dancestudio29.com

Студио за танци и йога СътворениеБургас, ул. Георги Шагунов 20тел. 087 811 76 51sutvorenie.com

Йога център ХридаяБургас, ул. Стефан Стамболов 120, /сградата на проектантска/тел. 088 768 99 03yoga-hridaya.com

Йога Студио Шанти АнандаБургас, к-с "Изгрев" /зад магазин Велека/тел. 088 770 38 32shanti-ananda.info

Йога център БудаМладежки културен центърБургас, ул. "Гладстон" 47тел. 0893 58 64 00yogaburgas.com

Йога студио НирванаБургас, ул. Димитър Бракалов 9 тел. 088 884 56 88yoga-nirwana.free.bg

Клуб за спортни танци Бургас 75Бургас, ул. Гладстон 47, Младежки културно информационен центъртел. 056 836026burgas75.com

забавлени�

Миш МашБургас, ул.Сердика 3раб.време: 12:00-18:00facebook: Mish Mash hand made and foot madeтел. 089 564 84 28

Mall Galleria БургасБургас, бул. Янко Комитов 6раб.време: 10:00-22:00тел. 056 70 60 20galleriaburgas.bg

Whisky & CoffeeshopБургас, ул. Христо Ботев /до ДНА/тел. 0894 38 06 66facebook: Whisky&Coffeeshop

ВИЖ!ОТ ВИТРИНИТЕ


AndrewsБургас, бул. Янко Комитов 6Mall Galleria, етаж 1andrews.bg

Armstrong CenterБургас, ул. Лермонтов 52тел. 056 842 462 armstrongshop.com

Book pointБургасул.Александровска № 87тел. 056/530438

ХеликонБургас, пл.Тройката 4www.helikon.bgтел. 02 4604083

Humana Second HandБургас, ул. А. Карамитев 10ул. Славянска 34humana-bulgaria.org

ZIG ZAG Second HandБургас, ж-к Славейков, бл.117ул. Братя Миладинови, бл. 40Краснодар, ул. Цариградска 30zigzag-bg.com

Second Hand

Книжарници

BershkaБургас, бул. Янко Комитов 6Mall Galleria, етаж Pbershka.com

H&MБургас, бул. Янко Комитов 6Mall Galleria, етаж Phm.com

DeichmannБургас, бул. Янко Комитов 6Mall Galleria, етаж Pул. ТранспортнаMall BurgasPlazadeichmann.com

KenveloБургас, бул. Янко Комитов 6Mall Galleria, етаж Pул. ТранспортнаMall BurgasPlazakenvelo.bg

Paolo BotticelliБургас, ул. Васил Априлов 4бул. Янко Комитов 6Mall Galleria, етаж 1ул. ТранспортнаMall BurgasPlazapaolobotticelli.info

ZaraБургас, бул. Янко Комитов 6Mall Galleria, етаж Pwww.zara.com

На ТъмноБургас, ул. Богориди 16тел. 056 841 211natamno.com

SPIEGELBURGБургас, ул. Александровска 34Безистена, магазин 13раб. време: 10:00-18:00тел. 087 845 55 05

Surf ShopБургас, Улица Ген. Майор Лермонтов 46тел. 056 826 720surfshopburgas.com

Zu ElementsБургас, ул. К. Фотинов 18тел. 056 826 801zuelements.it

OyshoБургас, бул. Янко Комитов 6Mall Galleria, етаж 0oysho.com

магазини

ВИЖ!ОТ ВИТРИНИТЕ

WWW.VIJBURGAS.COM

сглобяем рибарски корабMoby Dick, 170лвhobby.store.bg

шапка, 30лвlaredoute.fr

жилетка, 10лвlaredoute.fr

панталонки, 52лвlaredoute.fr

блузка, 10лвlaredoute.fr

21

ботушки, 22лвlaredoute.fr

жилетка, 8лвlaredoute.fr

шапка, 20лвlaredoute.fr

палто, 54лвlaredoute.fr

пола, 30лвlaredoute.fr


ВИЖ!СЦЕНАТА

Галерия Пролет Бурас, ул. Лермонтов 32

27.12 – 31.01 изложба „10 години галерия Пролет“

Градска художествена галерия "Петко Задгорски"Бургас, ул. Митрополит Симеон 24 20.01 1ет. Постоянна експозиция

20.01 2ет. Проект „Ортогонал“

Драматичен театър“Адриана Будевска”Бургас, ул "Цар Асен" 36 Аburgteatre.com

16.01 „Боряна“ от Йордан Йовков, постановка Бойко Богданов

17, 23.01 премиера на „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен, постановка Иван Урумов

21. 01 „Бай Ганьо в театъра“ от Георги Данаилов, постановка Борислав Чакринов

22.01 „Балкански аристократи“ по Любинка Бобич, постановка Бойко Богданов

23.01 „Приключения опасни с герои сладкогласни“ от Недялко Йорданов, постановка Стефан Поляков

28.01 „Бившата жена на моя живот“ от Жозиан Баласко, постановка Велко Кънев

30.01 Гостува Драматичен театър «Невена Коканова» Ямбол „Свирепо настроение“ по Йордан Радичков, адаптация и режисура Борислав Чакринов

всички постановки започват в 19:00 часа

31.01 Камерна зала „Апостол Карамитев“ „Изгубени в звездите“ по Семьон Злотников, постановка Борислав Чакринов

21-24.01, от 18:00 и 20:00ч Камерна зала „А. Карамитев“Sofia MENAR Фестивал на филмите от Близкия Изток и Северна Африка 21.01, 17:30чОфициално откриване“Роден дом”, Турция21.01, 20:00ч“Андалусия, моя любов”, Mароко 22.01, 18:00ч“Нар”, Турция 22.01, 20:00ч“Правете хумус, а не война”, Aвстралия23.01, 18:00ч“Стъклената менажерия”, Иран23.01, 20:00ч“Шумът на Кайро”, Германия-Египет24.01, 18:00чКъсометражна програма “Ориент”24.01, 20:00ч“Джанапар”

12.01, от 10:00ч Камерна зала „Апостол Карамитев“TEDxBG Бургас - Излъчване в реално време на конференцията в София

галерии театър ТЕ�ТЪР

Галерия НесиБургас, ул. Александровска / Хан Крум 3 gallerynesi.com

07.01 изложба „Живкопис“ на Живко Иванов14. 01 изложба на Симеон Шивачев24.01 гост в галерията доц.Хрсто Керин от ВТУ

Галерия Дружество на бургаските художнициБургас, ул. Александровска 22 до средата на януари Обща изложба на бургаските художници


Куклен театърБургас, ул. Климент Охридски 2 12.01 от 11:00ч„Червената шапчица”13.01 от 11:00ч„Зимен празник”Гостува ДКТ-Сливен19,20.01 от 11:00ч„Момче и вятър”26.01 от 11:00ч„Неродена мома”27.01 от 11:00ч„Как се лекува лъвски страх”

Арт ателие artatelie.com

24.01, 19:00ч „Мартин, Данчо и майка им“ моноспектакъл на Карла РахалКуклен Театър Бургас

Държавна опера БургасБургас, ул. Климент Охридски 2operabourgas.com

23.01 „Риголето“ от Верди, диригент Иван Кожухаров

25.01 „Веселата вдовица“ от Лехар, диригент Иван Кожухаров

29.01 „Трубадур“ от Верди, диригент Иван Кожухаров

31.01 „Севилският Бръснар“ от Росини, диригент Христо Игнатов

всички спектакли започват в 19:00 часа

Културен център Морско казиноПриморски парк

21.12-02.01 изложба бижута „Арт коридор“

17.12-08.01 зала „Георги Баев“ – фотоизложба „Бургас около мен“

06.12-03.01 зала “А.Г.Коджакафалията“ – изложба „Макети на кораби“

14.01-28.01 зала „Георги Баев“ – изложба „Mixed up”

15.01-31.01 зала „А.Г.Коджакафалията“ – интерактивна изложба „Братя Грим“

опера

Мартин, Данчо и майка им

морско казино

"Мартин, Данчо и майка им" ще вдигнат премиерно градусите до типично плажна температура на 24 януари от 19ч. на сцената на Кукления театър в Бургас. Спектакълът гостува по покана на „Арт ателие”. Всъщност под чадъра в новия авторски спектакъл на Камен Донев е само майката на на Данчо и Мартин изиграна от Карла Рахал, но суматохата, която актрисата завихря около себе си, е достатъчна да "напълни" сцената и да взриви от смях салона. С пословичното си чувство към абсурда Камен Донев може да направи шоу дори от най-баналните житейски сюжети.

ВИЖ!АКЦЕНТ


Среща на кръстопътФестивалът за филми от Близкия Изток и Северна Африка Sofia MENAR гостува в Бургас през януари

25WWW.VIJBURGAS.COM

До втръсване си повтаряме, че България е на границата между Изтока и Запада, че хем сме част от Европа, хем вършим нещата като в Ориента. Дали това е наш плюс, или минус – интерпретации на този спор можем да открием в почти всеки по-разпален разговор на обществено-политически теми у нас. Но така или иначе местоположението ни ни дава една уникална възможност – да общуваме с две съвсем различни култури. И не противопоставянето трябва да ни води, а любопитството, желанието да опознаем другия, да се научим от него, да му дадем част от нашето и в замяна да получим част от неговото културно богатство. Един цивилизационен мост е филмовото изкуство. Възможност да преминем по него ще ни даде бургаското издание на Sofia Middle East & North Africa Region Film Festival (Sofia MENAR), който ще се проведе от 21 до 24 януари в ДТ„Адриана Будевска“. За четирите фестивални дни ще бъдат прожектирани филми от Близкия Изток и Северна Африка, като ще има и специално обособена секция за късометражни филми, която носи името „Цветята на Корана“. Под същото заглавие филмовият фестивал Sofia MENAR беше разпространен в нашия град през 2011-та и

2012-та година от сдружение OHG, което и сега е организатор на събитието. Фокусът на предстоящия в края на януари фестивал за Бургас ще бъде турското кино. А иначе бургаското издание на Sofia MENAR съвпада с провеждането на фестивала в още четири български града – София, Пловдив, Велико Търново и Варна. Организатори на национално ниво са сдружение „Позор“. От 2009-та година насам те ежегодно организират тази панорама на съвременното кино на Близкия Изток и Северна Африка, като идеята им се радва на все по-голям интерес. Тазгодишното издание е подкрепено от Посолството на ИР Иран, Посолството на Палестина, Посолството на АР Египет, Посолството на Кралство Мароко и Френския институт – София. Интересен акцент в бургаската програма е филмът „Шумът на Кайро“, копродукция между Германия и Египет. Лентата дава една слабо позната гледна точка към неотдавнашната революция в мюсюлманската страна. На фона на постоянните обществени сътресения в Египет един филмов разказ за взаимодействието между социално-икономическите промени и изкуството на тази

изпълнена с противоречия държава звучи много обещаващо. На какви репресии е бил подложен свободният дух на египетските творци по времето на Хосни Мубарак и какво се случва с него днес ще можем да видим на 23 януари от 20:00 часа в залата на ДТ „Адриана Будевска“. Паралелно с филмовата програма, във фоайето на театъра ще бъде представена и фотографска изложба на тема „Турция“, в която участие ще вземе Бургаската фотографска общност. Sofia MENAR в Бургас се провежда под егидата на кандидатурата на града за Европейска столица на културата 2019 и с генералната подкрепа на Община Бургас и ДТ „Адриана Будевска“.

21-24 януари, ДТ “Адриана Будевска”

sofiamenarburgas.blogspot.com

ВИЖ!АКЦЕНТ

Ортогонал

С нелеката задача да запълни една празнина в модернотобългарско изкуство се е заел конструктивният художник Георги Димитров и създаденото от него сдружение „Безпредметна София“.Безпредметното изкуство, характеризиращо се с изразяването на идеи посредством опростени геометрични композиции и отсъствие на природни форми или символи, беше тема на провелия се от 18 октомври до 19 ноември международен форум „Ортогонал“. Тогавав центъра за култура и дебат „Червената къща“ в София се събраха имена като професора по философия на изкуството от Сорбоната Бруно Хаас, изкуствоведът Ангела Томас,

Tibor Gаyor, Capriccio 1, 1982

режисьорът Ерих Шмид идр. В рамките на един месец бяха представени лекции, прожекции и презентации на гостуващите специалисти. На фестивала беше организирана и експозиция с тридесет творби. За радост на всички ценители на авангардното изкуство в Бургас на 20 януари тази изложба идва и в нашияград. Георги Димитров повдига леко завесата на предстоящото събитие: Изложбата на „Ортогонал“ ще представи за първи път на вниманието на бургаската културна общественост водещи съвременни автори,работещи в областта набезпредметните и конструктивните форми от Германия, Унгария, Холандия, Нова Зеландия и България. Експозицията от артефакти, третиращи исторически и съвременни проблеми на това все още малко познато у нас направление в изкуството, включва живопис, релеф, видеоарт и др. Амбицията на сдружение „Безпредметна София“ е международният форум за безпредметно изкуство „Ортогонал“ да разшири своето присъствие в бъдеще и да се превърне в регулярно събитие за българския културен афиш.От българска страна ще бъдат показани творби на НиколайДюлгеров, Мария Чакърова и бургаските художници Георги Янакиев и Георги Димитров.



ВИЖ!КОЙ ГОВОРИ


ВИЖ!МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ

текст:Иван Гайдаров - Гайдата

Стоян Цветкашки, известен с творческия си псевдоним Токораз Исто, е автор на исторически романи и създател на бойното изкуство Да Дао. В поредицата „Ятаган и Меч“ той изследва

обстойно взаимоотношенията между българската и османската култура по време на турското робство. Изключително задълбочената и новаторска гледна точка към този период от нашата

история ни провокира да се запознаем с Този, който разказва истории.


Какво Ви вдъхнови и мотивира да напишете петологията „Ятаган и меч”?

Аз смятам, че всеки човек трябва да познава своя род и да пази родовата си памет. Опитах се да напиша книга не само за своя род, а и за паметта на всички българи. И нека хората четат, защото старите поколения изчезват, ние забравяме, а младите не знаят нищо за миналото на народа ни и на предците си, а и като че ли това не ги интересува. В книгата се разказва за два рода – Аскерови и Бракмови, но това са родове, които всеки човек, ако се вгледа в миналото си, може да открие. Всеки днешен българин е наследник на предци, които са живели достойно, борили са се и са отстоявали своите ценности. Написах „Ятаган и Меч“, защото исках да внеса яснота в един период от нашата история, който винаги е бил обвиван в мрак. Това сме правили, защото сме се срамували, а не е имало от какво. Нашето незнание и комплекси са причината да смятаме, че българите под османска власт са живели недостойно.

В първите два тома предлагате на читателите си една изключително различна и задълбочена гледна точка към еничарството. Доколко тя е научно обоснована и доколко е плод на художествена измислица? Всичко, което е написано за еничарите в този роман, е

исторически доказана истина. Еничарите са били хора с изключителни бойни качества, изповядвали са една особена форма на ислям, която е по-близо до суфизма (бекташи). Върху тяхната чест, доблест и сила се е градяла империята на Осман в продължение на повече от 500 години и повечето от тях са били българи. Самите турци, дори днес, имат изключителен респект към еничарите. Днес много хора използват понятието еничар, като го отъждествяват с ренегат, родоотстъпник и изменник. Те правят това, защото нямат никаква представа кои са били еничарите. Аз исках да изясня това, да реабилитирам тяхната памет, защото те са били хора, изтръгнати от нашия народ, били са достойни мъже и днес ние, техните недостойни наследници, не е честно да ги съдим. Със своята книга се опитах да прилаская душите на тези скиталци и да ги върнем в лоното на нашия народ.

Какво Ви накара да се задълбочите толкова в опознаването на Исляма като религия и в частност на еничарите?

Ние, българите, имаме уникалната възможност да живеем на кръстопът. Ние сме на границата между Изтока и Запада. За нас не е проблем да разберем както християнството и Запада, така и Изтока, исляма, будизма, зороастризма… Ние сме хора, които можем да представим

на света всички тези учения по един уникален начин. Когато българите са участвали в Османската империя, която е един типичен ислямски халифат, Западът е тънел в мрачно Средновековие. Днес те тепърва се запознават с тази религия, нещо, в което ние можем да им бъдем много полезни.

Романът създава усещането за историческа достоверност. Има ли реално съществували личности, които сте използвали за прототипи на главните си герои или те са събирателни образи от епохата, която описвате?

Всички герои, описани в романа, са съществували реално. Променени са само някои местности, които съм описал, защото не желаех книгата ми да стане пътеводител за иманяри. Иначе в „Ятаган и Меч“ са приплетени исторически персонажи, които са оказали влияние върху цялата българска история като Вълчан войвода, Кара Кольо, Индже, Момчил войвода, Маринчо Бимбелов – Страшния, Стефан Караджа, а от друга страна са описани мъжете от рода Болярови: Петко Боляров (Ибрахим), Яне Боляров, Кара Тозю; Велко, Гергина, Ирис и Божура Шейтанови.

Освен писател, Вие сте създател и инструктор (ренсей) на българското бойно изкуство Да Дао. Какво свързва ренсея и

добрия разказвач на истории?

В последната си книга, многотомният исторически роман „Тангра“, съм описал какво представлява българинът. Според едно древно пророчество всеки българин трябва да съчетава в душата си три същности. Първата е на мъдрец и просветен човек. Този път се нарича Пътят на човека. Някога тези хора са се представяли от една древна българска секта от слепи разказвачи – тумир. Тази традиция в България продължава до края на ХІХ век и е била олицетворявана от слепите-разказвачи гъдулари. Другата същност, която трябва да притежава всеки българин, е тази на война. Това е Пътят на война, в древността всички българи са били войни, боили, багатури и тиуни. Третата същност е тази на духовен човек. Това е Пътят на колобъра. Според пророчеството всеки истински българин трябва да бъде просветен човек. Но за да стане истински българин, той трябва да съчетава в себе си

воин, мъдрец и разказвач и духовник. През целия си живот съм се стремял да бъда истински българин. За мен да бъда воин и разказвач е нещо напълно естествено.

Достатъчно обективна и задълбочена ли е българската история, която се изучава в училищата, и доколко е правилна нагласата, която тя създава в подрастващите българи според Вас?

Според мен историята, която се изучава в училищата, е толкова скучна, суха и досадна, че отблъсква децата от това да научат кои са били предците им. Нашата история винаги се е писала от враговете ни. Това е ставало в Средновековието, когато основно византийските историци са описвали кои са българите и какво са направили. За съжаление днешните учебници също се пишат от съвременни български историци – византийци.

Каква според Вас е разликата в понятията „родолюбие“ и

„национализъм“?

Според мен национализмът има много по-голяма близост до национал-социализма и фашизма, отколкото до българите и родолюбието. Всички националисти смятат себе си за по-висши не заради нещо, което са постигнали, а защото според тях произходът им го осигурява. Това обаче в тях не поражда стремеж към самоусъвършенстване. Своето самочувствие тези хора не градят върху това, че искат да станат нещо повече, а върху омаловажаване и презиране на останалите хора. Според мен родолюбието е коренно противоположно на национализма. Тези двете дори не са близки. В основата на родолюбието стои любовта, познаването и признаването на предците, а в основата на национализма – омразата и отричането. Национализмът се нуждае от митологизиране, фалшифициране и пропаганда. Във всичките си книги се опитвам да обясня кои са българите и да породя любов към нашата история.

30

ВИЖ!ПОСОКИ

мъжко хоро


Дните от коледно- новогодишния празничен цикъл са едни от най-очакваните през цялата година, не само заради семейния си характер. Изключително богати в обредно отношение, християнските и фолклорните традиции ни карат поне за малко да се почувстваме наистина част от нещо древно и непреходно. Мистичната същност на всеки един от християнските празници има своята земна проекция в лицето на фолклорните обичаи, които го съпътстват. Един от най-ярките примери за това е начинът , по който се отбелязва Йордановден в Калофер. Известен още като Богоявление, Йордановден е един от най-големите религиозни празници заедно с Коледа и Великден. Според православния календар това е денят, в който Йоан Кръстител кръщава Исус Христос във водите на река Йордан. Народните вярвания гласят, че на 6 януари през нощта небето се разтваря и който го види и си пожелае нещо, желанието му ще се сбъдне. Освен общоприетия водосвет и ваденето на сребърен кръст за здраве, калоферчани вече близо два века спазват един уникален обичай – Мъжкото хоро във водите на река Тунджа. Известно още като Хорото на Калифер войвода, кръстено на основателя на града, Мъжкото хоро на Йордановден придобива все по-голяма популярност и

привлича хора от цяла България, готови напук на зимния студ и ледените води да станат част от него. Допълнителен заряд на празника дават и честванията на годишнината от рождението на един от най-великите образи в българската история, Христо Ботев. Подготовката за хорото започва още от предния ден. Мъжете, които ще участват, се събират на предварително избрано тайно място и, пеейки Ботевите песни, загряват по стара българска традиция с греяно вино и ракия за това истинско предизвикателство към природата. Рано сутринта на Богоявление целият град е огласен от тъпани и гайди. Под техния акомпанимент участниците в хорото, облечени в национални носии, с развети български байряци влизат в ледената прегръдка на река Тунджа. Гледката е уникална. Усещането неописуемо. Хорото се вие, а стотици хора по речните брегове подкрепят смелчаците. Музиката, българският дух и природата се превръщат в една стихия, идваща сякаш от дълбините на историята ни. Същата тази стихия, която ни е опазила от безверието и забравата през миналите векове, е своеобразна гаранция, че независимо каква посока ще вземе несигурното ни бъдеще като народ, родовата ни памет ще е жива и ще се предава от поколение на поколение.

Калофер се намира на 220км от Бургас. Мъжкото хоро на Йордановден е на 6-ти януари .

текст:Иван Гайдаров - Гайдата


ВИЖ!ХАРМОНИЧНО

Предсказанията на маите не успяха да сложат край на света, но съществуването ни на Земята може да приключи по един доста безславен начин. Ако до 2050 година производството на храна в световен мащаб не се удвои, то нуждите на постоянно растящия брой на хората няма да могат да бъдат задоволени. Парадоксално е, че макар и да произвеждаме все повече храна и нейното количество да надвишава потреблението ни засега, все пак 925 милиона жители на планетата гладуват. Обяснение може да се намери в това, че близо 1/3 от произведената за година храна в глобален мащаб се изхвърля. Безумие, което на пръв прочит звучи неразбираемо, но все пак е неоспорим факт. Климатичните промени, проблемите в селското стопанство и безрасъдното разхищение на храна са основните фактори, които превръщат глада в едно от водещите предизвикателства на нашето столетие. И макар много от нас да смятат, че проблемът е абстрактен и е далеч от ежедневието ни, все по-очевиден става фактът, че ако не се замислим как използваме хрнителните ресурси днес, в разцвета на

силите си нашите деца може да гладуват и преодоляването на тази криза вече няма да бъде в техните ръце. Слава Богу, има хора, които не от днес разсъждават по тези въпроси. И не само разсъждават. Гледката на самотна майка с десет деца, които ровят в кофите пред голям супермаркет в Америка, кара Джон ван Хенгел през далечната 1967 година да се обърне към търговци с молба да му предоставят годната си за консумация храна, която така или иначе ще изхвърлят, и я дарява на няколко местни социални организации. Така се „ражда“ идеята за хранително банкиране, която днес осигурява стотици тонове качествени продукти на нуждаещи се хора по цялото земно кълбо. Създадени са няколко международни организации, в които членуват различни национални хранителни банки. От 10 декември тази година Българската хранителна банка също е част от една таква общност – Global FoodBanking Network. В нея членуват общо 23 организации с нестопанска цел, които са „прегърнали“ каузата да подпомагат промяната в нагласите на обществото към разхищението на храна.

“Трябва да променим нещо в средата. Трябва да променим нещо в съзнанието на бизнеса, на нашите управници и на нашата общественост, че има вече произведена храна, има ресурс, който много лесно може да бъде предоставен на хората, които не могат да си го купят. Просто трябва да има намерение, да има готовност за взимане на такова решение“ – така обяснява своите цели изпълнителния директор на Българска хранителна банка Мая Калчева. Към момента банката работи основно в Софийска област, но през последния месец е разпределила дарения в 10 града в страната. Основната й задача е да свърже хранителната индустрия със социалните организации и така да осигури по-широк достъп на нуждаещи се до храна. Българската хранителна банка приема дарения от производители, търговци, публични програми, преработватели, потребители, които са преминали предварителна регистрация и подбор. Дарената храна по безопасен начин и в срок се доставя на социални организации като Каритас например. Българска хранителна банка работи в

Хранителна криза vs социална ангажираност

тясно сътрудничество и с Агенцията по безопасност на храните. Въпреки това обаче, основната пречка за работата й е нормативната уредба в България, според която излиза по-евтино годна храна да бъде изхвърлена, отколкото дарена. Промяната на тези разпоредби е и първа стъпка към по-голямата цел – промяна в общественото съзнание. За да се стигне до нея, моделът на хранително банкиране разчита много и на доброволческия труд. В момента тече кампанията Robin Food Army. Тя набира доброволци, които да разказват в социалните мрежи историите на доброволното даряване на храна. Като цяло хранителното банкиране „стъпва“ на идеята за общност, всеки член на която има своя принос за нейното развитие. За съжаление тази идея все още далеч не е естествена за мирогледа на средностатистическия българин. И това е основната промяна, която трябва да се извърши у нас. Всички ние да разберем, че сме взаимносвързани и че ако днес проблемът с глада не ни засяга пряко, то това не значи, че неговото устойчиво влияние не ще ни засегне за в бъдеще.


Има едно място във виртуалното пространство, където се срещат бургазлии от всички възрасти, споделят личните си архиви със снимки и заедно си спомнят за един Бургас, който вече го няма – Старият Бургас. Така се казва и групата им във Фейсбук, която като стара ракла трупа спомените на различни поколения за хора, сгради, улици и разказва живата история на града ни. Ето какво може да се прочете там за старите бургаски Хали:

Бургаските хали

ВИЖ!В СЕПИЯ

37

А.Г.: „Това Бургас ли е?“

Г.П.: „Дааа, това са старите бургаски Хали. Строени са повече от десет години и са открити през1926 г. Сградата беше триъгълна внушителна бяла постройка със стъклен покрив и входове от всички страни. Много приличаше на носа на кораб.“

А.Г.: „Къде точно се намират сега?“

Г.П.: „Няма ги вече. Събориха ги през 1974 г. От тях останаха само хладилните им помещения, които се превърнаха в подлеза на Операта.“

В.Т.: „Ееех, Халите! Входът им беше, където е сега арката на Св. Никола. Много обичах да ходя с дядо ми, когато пазаруваше там, защото имаше закачени летящи риби и почти винаги ми купуваше „морски череши“ (скариди).“

Л.Г.: „В ляво от входа бяха щандовете за риба, миди, раци и др. В дясно след

гастронома, бяха месарски щандове, на които ти мелеха закупеното месо и и можеше да ти оставят кокали за супа.“

С.П.: „И аз ги помня. Спомням си миризмата в тях - на студено месо. А баща ми беше хладилен техник и поддържаше хладилниците им. От ляво на големите стълби, дето са малкитепрозорчета, беше работното място на татко.“

К.А.: „Наистина имаше много специфична миризма. Помня, че таваните бяха много високи, а персоналът беше винаги с бели престилки и шапки.“

С.В.: „Възхитителна архитектура! Спомням си отделението за риба, където върху каменните плотове бяха пръснати риба, раци, миди. Пред вратата, тази, която се вижда на снимката, винаги продаваха лозови листа.“

В.С.: „А вдясно бяха "Кебапчета на крак"! Ммммм, чак ми замирисаха. Е, няма

такова нещо вече!“

Г.Ч.: „А помните ли, че на гърба им беше Птичи пазар? Вие сте млади и сигурно не помните. Днес там е Операта. Това беше много оживена търговска махала – с магазини за грънци, железария, фурни и млекарници. Имаше и една голяма чешма в средата, където се събираха рибарите да продават риба, миди, раци на едни колички. Там често срещах Георги Калоянчев,още ученик, който в свободното си време разнасяше гювечи с кисело мляко от млекарницатана баща си.“

В.Д.: „Преди да съборят Халите кризата вече беше дошла. Нямаше месо, риба и бургазлии се шегуваха, че ще преобразуват Халите на часовникарски магазин, защото хората, като гледалипразните тезгяси, цъкали с език: "Тц-тц-тц- нищо няма".“

З.Н.: „Непрежалимите ни Хали!“

WWW.VIJBURGAS.COM

ВИЖ!ГРАДСКИ ХОРА


Представи ни се. Казвам се Богдан. От Бургас съм, но от три години насам съм откриваем предимно в Лондон, където съм и студент. Най-общо казано се занимавам с изкуство. По-практичните ми интересите варират от импровизационни танцови техники до калиграфия и рисуване с маслени бои, примерно. Обичам да боравя с различни средства на изразяване и да се отдавам цялостно в процеса на работа. Така най-добре би могъл човек да разбере и оцени нечий труд.

Напоследък за какво мечтаеш? За повече време! Но тъй като в деня винаги ще има 24 часа, a не 26, си мечтая за по-добра организация на времето, с което вече разполагам. Предполагам, че често ни се случва да витаем в облаците или пък да искаме да направим стотина неща едновременно и поради объркването, което се получава не стигаме до никъде. С по-порядъчна организираност бих намерил време за всичко!

От какво има нужда Бургас? Със сигурност това, от което Бургас няма нужда е още един мол!Градът ни има страхотен потенциал да се развива и в не толкова комерсиална насока, но той трябва да се забележи от всички напускащи го. А тук има цяла една армия от креативни хора с всякакви свежи идеи, които биха допринесли изключително много за града. За съжаление повечето от тези свежи идеи намират реализация другаде.

Какво предстои за теб? Предстоят ми три изключително натоварени месеца в началото на 2013, в които ще работя по академичната си практика. Също така наблягам върху езиковите си знания по френски. Надявам се да мога да посетя известното Биенале по изкуствата във Венеция. Следва лятото, което е най-удобното време за стажуване из арт галерии и фестивали, но нали вече споменах – всичко с времето си!

Богдан, 22

BURGAS

1

6

9

10

15

16

17

18

16

15

11

13

14

14

13

12

11

10

9

8

7

6

5

4

3

2

Skate and blade spot

Floral

Summer theatre

The Bridge

Cultural centre Sea Casino

Regional library

Тhe Clock

Тrain Station

Burgas Municipality

Burgas Тheatre

Тroikata Sqr.

St. St. Kiril and Methodius Church

Burgas Courthouse

Burgas Free University

Burgas Opera and Ballet theatre

State Puppet Theatre

Burgas Ethnographic Museum

Regional Archeological Museum

19

23

24

24

25

23

20

Hospital

Parking

21 Union of artists Gallery

22 Burgas Art Gallery

Barbossa2B Serdika str.

Whisky&Coffeeshop Hristo Botev str./near DNA/

25Tea House4 Troykata sqr.

26Bulair Restaurant7 Bulair str.

27PiccadillyIzgrev, 147

28Mall Galleria Burgas6 Yanko Komitov str.

29

293031

28

Subra PharmaciesMall Galleria BurgasSlaveykov, 107Mall Plaza Burgas

30 Ratatui pancakesMall Galleria Burgas43 Stefan Stambolov blvd.

31 Pure Fitness, Mall Galleria6 Yanko Komitov Str.

1

1

1

2

3

45

6

6

7

8

17

18

12

13

19

19

20

26

27

21

22

29

Фестивал на филмите от Близкия Изток и Северна Африка21-24 януари, Камерна зала, ДТ “Адриана Будевска”, Бургас

sofiamenarburgas.blogspot.com

Виж! Бургас vol.6

Documents

Transcript of Виж! Бургас vol.6