1

СТОМАНЕНИ

МОСТОВЕ SAP2000

2

Обяснения за изготвяне на модел на Стоманен мост в SAP200

1. Изчертава се координатна система, като за основа се ползват осите на дадените

сечения от надлъжни и напречни греди . Това може да стане по два начина: направо

чрез въвеждане на въпросната система в SAP или чрез AUTOCAD . За въпросния случай

ще бъде показано чрез AUTOCAD .

Файлът се запаметява под формат .DXF. Това става чрез: File->Save Ad->AutoCAD ….

(*.dxf)

2. Отваряме SAP и избираме нов File-> New model-> Blank . Работим в KN.m.C, затова

трябва самата мрежа да е метри .

3. За да импортнем модела, избираме: File->Inport->AutoCAD dxf file . Работим в равнина

Z , затова избираме да е ориентирано по Z . На DXF Inport избираме Frames, а на него

съответния Layer, с който сме изработили чертежа .

3

4. Следва дефиниране на материал и сечение . Материалът съответно е стомана .

Сеченията се дефинират съответно за напречни и надлъжни греди. Дефинирането може

да стане по няколко начина: чрез готовите сечения, които се намират в самата

програма или чрез General Section ; Section Designer . Тук са показани примерни

сечения:

4

Надлъжна греда, която е избрана от готовите сечения и са въведени размерите на

сечението със съответен материал, стомана :

Надлъжна греда :

Вариант 1 ( General Section ): Тук въвеждаме характеристиките на сечението, като:Площ;

Инерционни моменти по X и Y. Тях може да си ги изкараме от AUTOCAD след като вече

5

сме изчертали сечението :

Разликата между Moments of inertia и Principal moment x-y direction е следната :

първото дава инерционните моменти, когато сечението е вкарано с центъра на

тежестта си в координатната система в AUTOCAD. А второ дава инерционните моменти

независимо къде се намира самото сечение от координатна система :

Другият вариант за въвеждане на въпросното сечение е чрез ръчно изчертаване .

6

5. След като сме въвели въпросните сечения, остава да се дефинират към съответните

frames . Това става като маркираме, това което искаме да дефинираме . Аssign -> Frame-

> Frame section и избираме съответното сечение .

6. След като сме дефинирали всичко, остава да разделим елементите на отделни

елементи . Това става като маркираме всичко и отидем на Edit-> Edit Lines->Divide

Frames

Избира се: Break at intersection with selected Joint, ….

7. След като сме разделили елементите . Маркираме елементите на надлъжната града и

ги присвояваме към група. Първо дефинираме група от Define-> Groups-> Add New

Group. Присвояването става от Assign->Assign to Group ->и избираме съответна група,

която сме дефинирали.

8. Следва отделяне на елементите един от друг, за да се избегне коравото свързване

помежду им . Избираме групата или всички надлъжни греди и отиваме на Edit->Move -

>, и правим премесване съответно по Z. В примера е показано отместване с -0,01.

9. За да направим нова връзка между елементите, иначе няма да работят заедно, правим

връзка помежду им като маркираме всичко: Define -> Define Constraints ->избираме

Weld връзка ->Add New Constraint. Махаме отметката на ротация по X и избираме Weld

Tolerance + 5 от това отместване, на което сме задали .

7

Следкато това е готово .Проверете дали е направена weld връзката, като посочите на някой

възел .

8

10. Следва дефиниране на товари. За този случай, ще ползваме функцията на SAP v14.2 с

добавка за bridge . Отиваме на Brige->Layout Lines -> Add New Line .

(Възможно е въвеждането на една или няколко ленти, в този случай показвам с

дефиниране на две ленти . Разликата при едната лента се получава единствено, когато

дефинираме пътните ленти, тогава се налага да направим отместване от центъра на

лентата. Тук това се избягва.)

На Bridge Layout Line Name въвеждаме името на лентата: Lenta 1 . Координатната

система оставяме глобална, на Coordinates of initial station избираме Global X, защото

отместваме лентата от глобалната координатна система на определено разстояние,

това в този случай се явява половината от ширината на лентата. Със знак минус е

защото отмествам първа лента на съответното разстояние, следователно втора лента

ще е на същото разстояние, но с положителен знак. ( Когато се изготвя модел с няколко

на брои ленти се водим от центъра на лентата и разстоянието и от началото на

координатната система. )

На Initial Bearing слагаме 90, за да ориентираме линията по ос Yили на 90 градуса

спрямо X. ( Зависи в коя равнина ви е разположен чертежа. ) На End Station пишем

надлъжния размер на нашия модел в метри .

9

11. Следва дефиниране на Bridge Lanes : Bridge -> Bridge Lanes - > Add New Lane .. from

layout Line

И въвеждаме съответно Lane Data :

1- Layout Line – Лентата, която дефинираме: Лента 1

2- Station – Дължината на лентата

3- Lane Width – ширината на дефинирана лента

Дефинираме два типа информация, за да може да получим начална и крайна точка

на лентата.

На Object Loaded-избираме дефинираната група. Това го правим, за да дефинираме

върху какво ще действа самата лента.

( Ако бяхме избрали да дефинираме по рано само една лента, съответно на Centerline

offset пишем разстоянието, на което желаем да отместим лентата. )

Повтаряме същото действие и за лента 2 .

За да видим лентите и дали не сме допуснали грешка, отиваме на: Display->Show Lane-

>избираме двете ленти и слагаме отметка на show lane width .

10

12. Дефиниране на товарите се извършва от: Bridge -> Bridge Load ->Define Vehicles . Там

трябва да дефинираме товарните състояние за система LM от подвижни товари UDL и

TS. Дефинираме толкова товарни състояния, колкото ленти имаме, защото има разлика

между товарите .

За UDL :

11

Разлика за различните ленти се получава от товара Uniform Load .

12

Избирате посочените неща: Leading load иFixed Length като разликата отново е само в Axle

Load за различните ленти .

(Trailing Load – съм го сложил по мое усмотрение, защото знам, че принципно така се

дефинира товара. Така че е по ваше усмотрение дали ще го сложите. )

13. След дефиниране на товарните състояние се дефинират класовете на подвижния

товар: Define -> Bridge Load -> Vehicle Classes за различните товари UDL1,UDL2 .. и

TS1,TS2 … .

14. Дефиниране на Cases : Define-> Define Load Cases -> Add New Load Case - >

За UDL и TS съответно колкото са :

13

Разликата, за да дефинираме натоварването върху лентите, е като определим

натоварването върху коя лента се поставя . Да кажем дефинираме UDL 1 и TS 1 за лента 1 .

14

15. COMBINATIONS : Правим за всяка лента по отделно със съответните коефициентите за

различните товари DEAD;TS;UDL;

(Пример за лента 1 )

15

Накрая правим последна комбинация от натоварването от всички ленти.

Разликата при последната комбинация е, че на Load Combination Type избираме

обвивна диаграма: Envelope .

16. Поставяне на опори :

Опорите се поставят в края на напречните греди със съответно ограничение за

преместване и на завъртане .

16

На снимката са показани със червено неподвижните опори и със зелено подвижните

(разлика има само при крайната, подвижна опора отбелязана с жълто)

) както би трябва да са разположени .

За неподвижните :

17

За подвижните :жълта

За подвижните :зелени

Като за финал се радваме на грозния модел :D и си го пускаме