БЪЛГАРИЯ: МЕТРОПОЛИЯ И...

НАУЧНО ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИСТИТЕ В РЕПУБЛИКА МОЛДОВА

ИНСТИТУТ ЗА КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО КЪМ МОЛДОВСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

ТАРАКЛИЙСКИ ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ „ГРИГОРИЙ ЦАМБЛАК”

БЪЛГАРИЯ: МЕТРОПОЛИЯ И ДИАСПОРА

Сборник по случай 65-годишнината на д.и.н. Николай Червенков

Кишинев, «S.Ş.B», 2013

Трудът е утвърден към печат от: Управителния съвет на Научното друже-ство на българистите в Република Молдова (пр. № 37 от 4 ноември 2012 г.); Научния съвет на Института за културно наследство към Молдовската академия на науките (пр. № 05 от 27 ноември 2012 г.); Академичния съвет на Тараклийския държавен университет «Григорий Цамблак» (пр. № 03 от 29 но-ември 2012 г.).

Редакционна колегия: Иван ДУМИНИКА (Кишинев, Молдова) – съставителКалчо КАЛЧЕВ (Велико Търново, България) – отговорен редакторГеорге ГОНЦА (Кишинев, Молдова)Надежда КАРА (Кишинев, Молдова)Мария ПАСЛАР (Тараклия, Молдова)Сергей СТРАШНЮК (Харков, Украйна)Екатерина ЧЕЛАК (Калининград, Русия)

Рецензенти:доктор на историческите науки, професор Стефан ДОЙНОВ (София, България)доктор по история, доцент Ион ГУМЕНИЙ (Кишинев, Молдова)доктор по филология, доцент Любовь ЧИМПОЕШ (Кишинев, Молдова)

Редактор:доктор по филология, доцент Надежда КАРА

Николай ЧЕРВЕНКОВ© Научно дружество на българистите в Република Молдова

На лицевата страна на корицата на сборника е изобразен паметник «Майка България», г. Велико Търново, България.

България: метрополия и диаспора: Сб. по случай 65-годинината на д.и.н. Николай Червенков / Науч. дружество на бълг. в Реп. Молдова, Ин-т за културно насл. към молд. акад. на науките, Таракл. държавен ун-т «Григорий Цамблак»; редкол.: Иван Думиника [и др.]. – К. : SŞB, 2013 (Tipogr. «Bons Offices»). – 480 p.

Texte: lb. rom., bulg., rusă, ucr. – Rez.: lb. engl. – Bibliogr. la sfârşitul art. – 250 ex.

ISBN 978-9975-9577-2-4.

94(497.2)+323.1(478)(=163.2)(082)=00

Б 96

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор (Калчев К.). . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7

І. НИКОЛАЙ ЧЕРВЕНКОВ – ЧОВЕК И УЧЕН

Челак E. (Русия). Николай Червенков: човек, учен, родолюбец. . . . . . . . . . . . 13

Duminica Iv. (Молдова-България). Savantul Nicolai Cervencov – omul istoriei . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 28

Кара Н., Рацеева Е. (Молдова). Председатель Научного общества болгаристов Республики Молдова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 38

Паслар М. (Молдова). Николай Червенков – първият ректор на Тараклийския държавен университет «Гр. Цамблак» . . . . . . . . . . . . . . . . . . 46

Библиография на трудове на д.и.н. Николай Червенков . . . . . . . . . . . . 51

II. ИЗСЛЕДВАНИЯ

Мiльчев В. (Украйна). Болгарський гусарський поселений полк (1776–1783) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 74

Пригарин А., Кляус (Филипова) М. (Украйна). Болгарский переселенец Бессарабии первой половины XIX в.: историко-демографический портрет. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 82

Реулец Л., Кышлалы Г. (Молдова). Первая перепись задунайских переселенцев в Бессарабии как исторический источник . . . . . . . . . . . . . . . 92

Шабашов А. (Украйна). К вопросу о переселении болгар и гагаузов в Российскую империю и Бессарабию . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 107

Тomuleţ V. (Молдова). Etapele şi specificul colonizării regiunilor de sud ale Basarabiei şi Ucrainei cu colonişti transdanubieni în secolul al XIX-lea. . . . . 118

Poştarencu D. (Молдова). Moşierii Ţanco-Chilcic. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 131

Павлов П. (България). Няколко бележки за Индже Войвода. . . . . . . . . . . . . 137

Челак Е. (Русия). Църквата «Света Параскева» в село Твърдица (Република Молдова): основане и дейност. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 145

Квилинкова Е. (Молдова). Архивные и историографические сведения о распространении апокрифических текстов у бессарабских болгар и гагаузов. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 159

Караиванов Н. (България–Молдова). Георги Раковски за нашите български сънародници гагаузи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 172

Манджукова Р. (България). Христо Ботев и българите в Бесарабия (към въпроса за българското етническо пространство). . . . . . . . . . . . . . . 183

Пачев С. (Украйна). Проблема массового переселения болгар в Таврическую губернию 1861−1863 годов в историографии . . . . . . . . . . 190

Стоянов И. (България). Една българо-френска инициатива от 1868−1869 г. в защита на българската кауза . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 200

Сайпанова А. (Украйна). Политическая деятельность Васила Левского в освещении профессора С. И. Сидельникова. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 223

Хаджиниколова Е. (България). Кишиневското общество за разпрос-транение на грамотност, Търновският революционен комитет и българското национално-освободителното движение през 1876 г. . . . 233

Петков П. Ст. (България). Българската православна църква и първата парламентарна мисия в Русия през 1879 г. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 243

Калчев К. (България). Някои наблюдения върху биографията на Олимпи Панов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 248

Руссев Н. (Молдова). Измаильский болгарин Георгий В. Шопов: возврашение из забвения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 257

Ктиторов С., Аствацатуров Г. (Русия). Из ранней истории болгарской общины Кубани . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 267

Шкундин Г. (Русия). Болгарское этническое меньшинство в Румынии как фактор внутриполитической жизни Болгарии (август 1913−июль 1914 г.). . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 279

Хатлас Е. (Полша). Румънската и съветската политика за българите в Бесарабия в период 1918–1944 г. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 295

Думиника Ив. (Молдова−България). Бессарабские болгары и гагаузы во взглядах румынского писателя и политика Георге А. Куза . . . . . . . . . 301

7

Предговор

За Николай Червенков, като за млад и надежден съветски учен-изследо-вател на българското възрожденско минало, узнах преди 45 години: тогава моят много близък колега и приятел Л. Спасов се бе завърнал от Москва, където случайността ги бе срещнала. В края на 70-те или може би в начало-то на 80-те години ми станаха известни и негови публикации в българския научен печат. А това значи, че през 1993 г., когато вече се запознахме лично с него, имах изградена най-обща представа като за мой колега – почти връст-ник. И нищо повече. Но тази представа беше определено като за личност със сериозен потенциал.

Съдбата ни срещна най-напред на една научен форум в София, посветен на 135-та годишнина на Болградската гимназия. Скоро след това, в края на октомври, проведе се и втората поредна конференция, организирана от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, на която се разискваха проблеми, свързани с ис-торията на българите от Северното Причерноморие. По това време бях из-градил общо взето една нова трайна ориентация към изучаване миналото на българите от Бесарабия, и по-специално към военния принос на наши съна-родници в Освободителната /1877–1878 г./ руско-турска война като опълче-нци и/или като офицери в българската армия до 1918 г. Съвсем наскоро бях чел негов отзив за един труд на Елена Хаджиниколова.

От изложеното за читателя на настоящите редове не ще е трудно да се досети, че разговорът ни по тази, а и по-друга подобна проблематика, няма-ше как да не бъде интересен. Поне за мене той бе такъв. От моя молдовски събеседник, за когото ми бе известно, че е родом от Украйна, узнах толко-ва интересни детайли, непознати от дотогавашната ми тригодишна рабо-та из българските архиви и библиотеки. В лицето на Н. Н.Червенков, още след първия ни разговор, видях личност, която определено ми импонираше както със зрелостта на съжденията, така и с деликатността и тактичността на резервите и несъгласията по отделни тематични проблеми. Постигнахме пълен консенсус в нашето виждане относно потребността и в България да се заработи по-сериозно върху историческото минало на бесарабските бъл-гари, с приоритетно внимание към изтъкването на приноса им към следо-свобожденска България. (По това време средствата за масова информация

Грекова И. (Украйна). Развиток освiти в болгарських селах пiвдня України та Молдови (1944−1948 рр. XX ст.) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 319

Валева Е. (Русия). Диссидентство и оппозиция в социалистической Болгарии: зарождение и развитие. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 326

Станчев М. (Украйна). Серый кардинал (о родоначальнике атомной и водородной бомб в СССР Н. А. Дмитриеве) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 339

Нягулов Б. (България). Териториалната автономия в Европа и опитът на бесарабските българи. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 348

Каковкина О. (Украйна). Археологическое наследие Украины как фактор развития болгарской диаспоры страны в конце XX – начале XXI вв. . . 369

Георгиев Г. (България). Наблюдения върху ролята и значението на етноложките изследвания сред българите от Украйна и Молдова в наши дни. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 378

Водинчар Е. (България). Образът на българката на страниците на „Кишиневските епархиални ведомости”. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 390

Ковалов А. (Молдова). Особенности календарной обрядности болгар села Парканы (Слободзейский район, Республика Молдова) . . . . . . . . . . 394

Сорочану Е. (Молдова). Пролетни празници на бесарабските българи . . . 408

Рацеева Е. (Молдова). Этнокультурная идентичность болгар Республики Молдова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 421

Неделчева-Водинчар О. (Украйна). Религиозният мироглед на младите хора от Тараклийския район . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 432

Банкова Е. (Молдова). Традиции гостеприимства у болгар Республики Молдова . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 436

Никогло Д. (Молдова). Болгарские и гагаузские заимствования в тра ди- циях питания молдаван Буджака (на примере лексико-этнографи- ческих реалий) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 441

Кондов В. (България−Молдова). Още веднъж към въпроса за бълга - рските заемки в говора на гагаузите от с. Конгаз, Комратско . . . . . . . . . . 451

Новаков С., Гургуров Н. (Молдова). Кортенско фолклорно наследие. . . . . 455

Кара Н. (Молдова). Семантика фитонимических символов песенного фольклора болгар Молдовы и Украины . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 459

8 9

определено „изпреварваха” научните среди с вниманието си към тази част от българската общност от бившия СССР). Разговаряхме и за личности, по-знати на мен като изследователи на интересуващата ме материя. За мен бе истинско откритие и „докосването” до паметта на неговия учител К. А. По-глубко, който ми бе добре познат като автор.

Така започна нашето приятелство, което продължава и до ден днешен. То в самото начало се прояви при негова неочаквана среща с близка съученич-ка от родния му край в моя дом във В. Търново, така и с топлото посрещане в студения Кишинев през декември 1995 г. Кратката ми работа в Национал-ния архив на Република Молдова тогава, запознаването ми с негови близки и познати като Г. Гонца и С. Новаков, Г. Аствацатуров и Ф. Врагалев – всич-ко това остава и до днес един светъл спомен от първата моя командировка в Република Молдова. Нашите срещи и разговори ставаха вече регулярни, а понякога по два-три пъти в годината. Колкото повече го опознавах, толкова повече ми импонираше – и с особеното си чувство за хумор, не щадящо дори и собственото его, и със селските спомени за чиишийски бивалици и небивалици, и със стремежа му да не притеснява никого. Неизвестно по какви причини, но е факт, че и близките ми в семейството започнаха да го възприемат и да го очакват като скъп и желан гостенин. А и да се тревожат за здравето му, когато се оказа, че в тази насока той е имал понякога сери-озни проблеми.

Назначаването му за пръв ректор на Тараклийския университет посрещ-нах с чувство на задоволство, но и с известна тревога. Тревогата идваше от това, че трудността на решаваните проблеми от най-различно естество в малкия град би могла да подкопае сериозно здравето му... Видях го на работ-ното му място през април 2007 г. и разбрах, че науката история временно е отстъпила на по-заден план. Почти спартанският начин на живот тогава не можеше да не се отрази на здравето му. Но той стоически понасяше всички несгоди в името на по-голямата идея – да укрепи най-новото висше учебно заведение в Републиката, да засили в него българщината, без да допуска как-то реанимиране на носталгията по съветизма, така и уронване на новия дух на укрепващото молдовско самосъзнание. При това неговата мисионерска дейност не бе разбирана от всички – не само от някои просветни факто-ри в София, но даже и от българската интелигенция от молдовската столи-ца, – това са мои заключения в резултат на повърхностните ми наблюдения за една седмица. Николай Николаевич не изрече ни една хулна дума срещу когото и да било. Усещах, че нещо го гнети, но той отказваше да рови в не-приятните за него теми под предлог, че аз не бих могъл да му помогна. Което си беше чиста истина...

Днес той е свободен от отговорностите на ректор. И със сигурност живее с трепетните очаквания за „светло” пенсионерско бъдеще. Бъди здрав, прияте-

лю ! И не оставяй науката, която е „учителка на живота”. В обкръжението на твоите най-близки хора – Мария, Динчо и Петьо – ти със сигурност ще дадеш още нови неща за близкото и по-далечно минало не само на българите от Ук-райна и Молдова. 65 години са нещо прилично като възраст, но те не стигат да изкажеш всичко, което си натрупал като знания. Защото „за да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори”, то трябва наистина някои известни неща да се преоткриват...

Върху фона на току-що изложеното не изглежда нелогично настоящият сборник, посветен на 65 годишнината на Н. Н. Червенков, да обобщи в едно под формата на статиен материал, една част от творческите усилия на учени предимно от Молдова, България, Украйна и Русия. Със задоволство трябва да констатираме обаче, че към тях е приобщил своите усилия и Е. Хатлас от Пол-ша... Приоритетно място сред всички изследвания е естествено да заемат ста-тии на колеги, най-тясно свързани с епохата на Българското възраждане. Към тази група трябва да откроим трудовете на учените от Молдова В. Томулец, Д. Поштаренку, Н. Руссев, И. Думиника и др. Посветени на същата епоха са и материалите на изследователите от България П. Павлов, Н. Караиванов, Р. Манджукова, И. Стоянов, Е. Хаджиниколова, П. Петков, Е. Водинчар, както и на тези от Украйна – В. Милчев, А. Пригарин, М. Кляус (Филипова), С. Пачев, А. Шабашов, А. Сайпанова, И. Грекова. Със сигурност интерес за специалистите по етнология (етнография) биха представлявали матери-алите на Г. Георгиев от България; С. Новаков, Н. Гургуров, E. Квилинкова, Г. Кышлалы, Л. Реулец, А. Ковалов, Е. Банкова, Е. Сорочану и Е. Рацеева от Молдова, както и публикацията на О. Водинчар-Неделчева от Украйна. Сред всички автори се открояват имената и на изследователи като предста-вителите на Молдова Н. Кара, Д. Никогло и В. Кондов, които интерпретират специфична езиковедска проблематика. Привличат вниманието също с ин-тересните въпроси, които заявяват чрез материалите си, представителите на Русия Е. Челак, Г. Шкундин, С. Ктиторов и Г. Аствацатуров. Тази проблема-тика напълно хармонира с широкия спектър от проучвания, с които е свър-зана досегашната дейност на „виновника” за този сборник. Не може да има съмнение, че ще привлече внимание с крайно интересните въпроси, поставил в статията си, и ученият-дипломат Михаил Станчев от Украйна. Безспорен интерес ще има и към изследванията на О. Каковкина (Украйна), Ел. Валева (Русия) и Бл. Нягулов (България). Увереността в това произлиза не толкова и не само от факта, че написаното от тях представлява статии, интерпретиращи въпроси из областта на history current /съвременната история/. Различните тематични ракурси в материалите на последните трима автори като че ли от-крехват вратите към бъдното.

Озаглавяването на сборника: „България: метрополия и диаспора”, по този начин синтезира разбирането за необходимостта от непрекъснати връзки

10

между България и диаспората от близката чужбина. Едновременно с това се напомня, че българската страна трябва да играе по-действена роля за култур-но-просветното и научно издигане на българите от Молдова и Украйна. Съх-ранената българщина като традиции, като културно самосъзнание и иден-тичност, при това в условия на една относителна толерантност и без особено големи грижи от страна на България, изисква една по-действена политика от страна на отговорните фактори в София... Историческите процеси показ-ват, че без взаимодействието между метрополия и диаспора не би могло да се стигне до консенсус в идеята и за единство на българския народ.

А в деня на 65-та годишнина на уважавания от всички ни d-r hab. Нико-d-r hab. Нико--r hab. Нико-r hab. Нико- hab. Нико-hab. Нико-. Нико-лай Червенков струва да се надяваме, че след едно десетилетие той ще стане отново „виновник” за издаване на нов сборник в чест на ¾ – вековния свой юбилей!

La mulţi ani, приятелю!

Проф., д.и.н. Калчо КАЛЧЕВ. IНИКОЛАЙ ЧЕРВЕНКОВ –

ЧОВЕК И УЧЕН

І. Николай Червенков – човек и учен

13

НИКОЛАЙ ЧЕРВЕНКОВ: ЧОВЕК, УЧЕН, РОДОЛЮБЕЦ

Екатерина ЧЕЛАК, доктор по история, (Калининград)

През януари 2013 година изтъкнатият българист и родолюбец, доктор хабилитат на историческите науки Николай Червенков отбелязва 65-годишния си юбилей. Заедно с него ще празнуват тази дата многоброй-ните му съмишленици, колеги, студенти не само от Молдова, където учени-ят живее и работи, но и от целия свят, понеже името на българиста Николай Червенков е известно далеч зад пределите на мъничката република. Той е автор и съавтор на над 150 научни трудове, в това число монографии, раз-лични сборници документи, учебници и помагала, а също така и над 200 на-учно-популярни статии.

Доктор хабилитат Николай Червенков е роден през 1948 година в семей-ството на потомци на българските преселници в българското село Чийшия (сега Городнее), което се намира в центъра на българщината в Бесарабия – Болградски район, Одеска област, Украйна. Майката на бъдещия професор произхожда от много прочутата в Чийший фамилия Щирбулови. Нейният дядо и прадядо са били църковни епитропи. Всичките деца в семейството притежават средно специално или висше образование. Семейството Щирбу-лови се отличава с обич към народни песни и танци – всички имат прекрасни гласове. Майката на Николай, Зинаида Щирбулова, беше извесна песнопой-ка в селото: досега помнят в Чийший проточените тракийски песни в нейно изпълнение на свадби и други тъжества. За нея известната българска журна-листка пише: „Тази жена не е родена в България, никога не е стъпвала по зе-мята на своите деди. А остава вярна на родовия корен, пази българския език, българските песни...” Нейният чичо, Тодор Щирбулов, беше прочут певец на значително по-високо ниво – в пределите на румънската столица. Живеейки за определено време в Букурещ, той работи като преводач и същевременно пее в хора на Букурещката опера.

14 15


на младото момче неизгладима следа. Евентуално по време на това пътуване било окончателно решено всичко относно бъдещата професия.

Под ръководството на учителя си Николай участва в написването на исто-рията на село Чийший. Интересно е, че в първоначалния вариант на очерка за историята на Чийшия във фундаменталното изследване „История горо-дов и сел УССР. Одесская область” младият краевед е посочен като съавтор на К. Поглубко1, но после неговата фамилия изчезва. Той също така работи върху изграждането на историко-краеведски музей в родното село. Особено с голям ентусиазъм записва спомените на чийшиските старци. Тези записи съставят безценен фонд, който, за съжаление, днес е изгубен по причини, свързани отначало с преместване на музея, а после и с прекъсването на дей-ността му въобще.

Разбира се, цялата тази дейност предопределя бъдещите предпочитания на Николай Червенков: след завършването на средното училище изборът му е определен и той се опитва да постъпи в Одеския университет на исторически факултет, обаче получава една четворка и не минава конкурса (който бил през 1966 г. 15 души на място!). Но той не изпада в униние, а заминава за Кишинев, където работи на авторемонтен завод и същевременно посещава подготви-телен курс по история за постъпване на историческия факултет. През 1967 г. мечтата на Николай Червенков се сбъдва – той става студент в историческия факултет на Одеския университет. Неговият стремеж да постъпи точно в Оде-са се подхранва от мисълта, че тук съществува дългогодишна традиция за проучване на проблемите на българската история. В университета Николай се запознава с професорите Михаил Дихан и Иван Ганевич, които работят върху тази тематика. Професор Михаил Дихан привлича студент Червенков към изу-чаването на историята на българските политически емигранти, обосновали се след септемрийското въстание в СССР и внесли огромен влог в образуването на българските национални райони в Украйна. След втори курс Николай един месец работи в Мелитополския архив, като издирва нови документи за тази непроучена страница на историята. Обаче посочената тема не го вдъхновява и всичките материали той предава за използване в научните трудове на Михаил Дихан и съпругата му Саида Мишуриева. Николай Червенков от студентски-те години има горещо желание да се занимава изключително с историята на бесарабските българи. Започвайки от втори курс, той успешно работи върху проблемите, свързани с участието на бесарабските българи в българското на-ционално-освободително движение. С посочената тема студентът Червенков участва в редица научни конференции, а в републиканския конкурс на сту-дентски изследователски трудове заемва дори второ място. В работата върху темата му помага видният учен, светилото на университета, изтъкнатият спе-циалист по история на Франция Вадим Сергеевич Алексеев-Попов, който с голяма обич се отнася към България и българите.

И ако Щирбулови са твърде съвременни хора, много пътуват и са в течение на нови световни веяния, семейството по бащината линия е типично патри-архално, занимаващо се изключително със селско стопанство. Но и Червен-кови също са големи привърженци на българските традиции и обичаи, ходят на църковни литургии по празници, обичат народни песни и хора.

Още бидейки на девет месеца, нашият юбиляр попада в перипетиите на сложното следвоенно време. Дядо му Николай Степанович бил доста замо-жен селянин: той владеел 30 га земи. Естествено, че тази земя се обработва с помощта на наемни работници. По тази причина Николай Червенков старши е наречен от властите кулак и се събират документи за изселване на семей-ството му от Чийший. Интересно е, че човекът, подписал документите за де-портирането, праща някаква жена с бележка, в която било посочено точното време на вдигането. Дядото взема решение да напусне родната къща тутакси, същата септемврийска нощ на 1948 година: дядото, майката и по-големият брат Степан заминават в бившето немско село Кульма (Подгорное), Тарутин-ски район, а малкият Кольо с баба си – в Долната Албота, Тараклийски район, където те престояват зимата, а на пролет 1949 г. семейството се възсъединява и до 1953 г. се намира в Кулма. Когато Червенкови се завръщат в родното село, те отначало живеят в лятната си кухня, понеже голямата им каменна къща се използва от властите като детска градина. Бащината къща е върната на хазяи-те едва през 1963 година.

Именно в Чийшия – прочутото българско село, което сред местните бъл-гари през XIX – първата половина на XX век има репутация на най-интели-гентното в българското въдворение, – Николай започва да се интересува от история на България, потеклото на рода си, миналото на селото. Този интерес е подпитван и от учителя му по история, големия родолюбец, един от пионе-рите на българистиката в Молдова учения Константин Поглубко. От седми клас Николай е епитроп на историческия кръжок в училището. Под ръко-водството на Константин Поглубко членовете му преди всичко се занимават с проучването на историята на Бесарабия, дори провеждат археологически разкопки. През зимата 1964 г. учениците отиват в Задунаевка, където преди сто години живее и работи видният български революционер Христо Ботев, за да организират изложба, посветена на България. По това време Констан-тин Поглубко вече работи в Кишинев, обаче продължава да ръководи дей-ността на кръжока.

През 1965 г. Николай заедно с учителя си за първи път пристига в Одеса за да подпомага на Поглубко в проучването и събирането на материалите по ис-тория на Чийшия. Те работят заедно в Одеската научна библиотека цял месец. Тук Николай се запознава с учителя на К. Поглубко, известния одески исто-рик В. С. Алексеев-Попов, който по-късно ще стане и негов научен ръководи-тел. Тази среща и изследователската работа в библиотеката оставят в сърцето

16 17


Същевременно, следвайки в университета, Николай успешно продължава да се занимава с краезнание, проучва историята на основаването на редица български села, които посещава и в които интервюира селяните, събира и фолклорни материали. Освен това по време на обучението в Одеса с голя-мо удоволствие Николай Червенков води екскурзии из града като гид, в това число и по местата, свързани с българското революционно движение.

Започвайки от трети курс, бъдещият българист установява връзка с киши-невските българи. Естествено, мостът за тези връзки е Константин Поглубко. Тук трябва да отбележим, че през 70-те години в Кишинев се съсредоточава българската интелигенция и така се случва, че именно тук се изгражда духов-ният център на бесарабските българи. Появяват се първите публикации на български език, в града творят поетът Петър Бурлак-Вълканов, певецът Ион Бас, братята музиканти Петър и Стефан Стоянови, професорите учени Петър Недов и Петър Кискин, самият доктор Константин Поглубко. Всички тези дейци повдигат български национални идеи, събират се, дискутират. Нико-лай Червенков често идва в Кишинев, активно общува и участва в дискусиите за националните искания на българите в СССР.

Всичко това води дотам, че младият историк след завършването на уни-верситета иска да си свърже живота с Кишинев. Още повече, че по това време в Института по история към Академията на науките на МССР започва ак-тивно да работи секция за проучване на европейските социалистически дър-жави, в която се занимават и с историческа българистика. Благодарение на Константин Поглубко Николай се запознава с основателя на секцията член-кореспондент на АН МССР Евгений Руссев, а също така и с ръководителя Изяслав Левит, със сътрудниците Александър Мошану и Михаил Мунтяну. Бидейки в пети курс, Червенков е поканен на заседанието в секцията, където се обсъждат темите на бъдещите изследвания. Тук той е поканен за работа в секцията като е определена и темата на изследването, която фактически е продължение на дипломната му работа, а именно: „Участието на бесарабски-те българи в българското национално-освободително движение”.

След успешната защита на дипломната си работа, посветена на участието на бесарабските българи в национално-освободителните борби на българ-ския народ през 1856 –1869 гг. и завършването на университета през 1972 г. Николай Червенков постъпва на работа в Института по история на Акаде-мията на науките на Молдова, в секцията по история на европейските соци-алистически държави, по-специално, занимава се с историята на България. По воля на обстоятелствата, темата за бесарабските българи и тяхното учас-тие в Освобождението се оказва заета, затова Николай започва да изследва проблемите, свързани с българските политическите организации в Румъния през Възраждането. Завършва аспирантура в Института по история към Академия на науките на Молдова, нееднократно стажува в Института по ис-

тория при БАН (София) и в Института по славяноведение и балканистика към Академия на науките на СССР (Москва). През 1982 г. Николай Червен-ков защитава дисертацията си на тема „Българската емиграция в Румъния и национално-освободителното движение в България (втората половина на 50-те−60-те години на ХІХ в.” (научни ръководители – докторите на ис-торическите науки В. Конобеев и В. Гросул). През същата година младият изследвач издава първата си монография «Политическите организации в българското национално-освободително движение през втората половина на 50-те – 60-те години на XIX век»2, по която стотици студенти-историци досега изучават политическата история на българските земи преди Осво-бождението. Основната идея е, че преди създаватено на БРЦК и в българ-ските земи, и в емиграцията се основават патриотически ядра, върху които после се формират редица комитети на БРЦК. В монографията освен това се разкрива просветната дейност на българите в Румъния, техните български училища в Александрия и Зимнич. А две години преди това излиза съвмест-ната със Сава Новаков книга «Миналото и настояще на село Кортен» – едно от най-първите сериозни изследвания, посветени на краеведските проучва-ния върху българските села в региона3.

По това време нашият юбиляр се запознава с бъдещата си съпруга твър-дичанката Мария Врагалева, която му е здрав тил вече много години. Макар Мария Константиновна и да е далеч от историческата наука (тя е технолог по професия), обаче тя е будна българка от най-прочутото българско село в Молдова, винаги поддържа и подпомага съпруга си във всичките му науч-ни занимания. Още повече, ако не би имало нейната подкрепа и разбиране, по всяка верояност, доктор Червенков през 90-те години би спрял научната си кариера. Само благодарение на жена си той остава през този тежък във финансово отношение период в Академията и продължава да работи върху своите научни трудове.

В продължение на 1972–1991 гг. доктор Червенков се труди в Института по история към Академията на науките на Молдова. Отначало като младши, след това като старши научен сътрудник, а през 1986 г. е назначен за завеждащ Отдел „История на Юго-Източните държави”, като изпълнява тази дължност до ликвидирането на Отдела през 1991 г. Това е сложен период на „перестрой-ката”, когато в секцията се провеждат големи дискусии и се наблюдава все по-активно идейно противоборство. Само едно посочване на членовете на секцията (доктори на историческите науки Изяслав Левит, Александър Мо-шану, Евгений Чертан, Самсон Мадиевски, кандидати на исторически науки Лилия Степанова, Клара Жигня, Иван Грек, Виталий Варатик) говори само за себе си. Именно тогава повечето от посочените научни дейци се формират като политически, научни лидери и идеолози. Този факт не може да остане незабелязан в секцията, идеологическите противоречия не биха могли да не

18 19


изпъкнат особено при обсъждането на научната продукция. Затова от завед-ващия се изискват такива качества, като търпение, такт и научна конпетен-ция. Благодарение на присътствито на такива у д-р Червенков, той съумява успешно да ръководи отдела, състоящ от мастодонти на молдавската наука и политика, до закриването му.

По това време научните интереси на д-р Н. Червенков засягат предимно проблемите на българското национално-освободително движение, българо-руско-молдовските връзки, историята на българските преселници в Бесара-бия. Ученият участва по тази тематика в редица колективни трудове, изда-дени в Кишинев и Москва4. Съвместно с И. Грек въз основа на неизползвани архивни документи публикува статии, посветени на български възрожденски дейци: Александър Екзарх, Георги Мамарчев, Георги Раковски5. Също така българистът участва в подготовката на съвместното българско-съветско до-кументално издание „Русия и българското национално-освободитилно дви-жение. 1856–1876 г.)6. Голямо значение като принос има неговата публикация за Одеското българско настоятелство, в която документално се определя гор-ната хронологическа рамка на дейността на тази важна възрожденска българ-ска организация7. Няколко статии посвещава на Болградския революционен комитет, един от най-активните в Бесарабския клон на Българския револю-ционен централен комитет8.

В същото време д-р Червенков е член на Националния съвет на балка-нистите на СССР, по-късно е избран за заместник-председател на Межрепу-бликанската асоциация на българистите, член на ръководството на Общо-българския комитет „Васил Левски”.

През 1991 г. доктор Н. Червенков започва да работи в Института за меж-дуетнически изследвания. Тук той отначало е водещ научен сътрудник, а от 1997 г. е завеждащ секция „Българистика”, заместник директор на института. Като ръководител на секция „Българистика” д-р Червенков прилага много усилия да изгради система за научни изследвания в областта на историята, лингвистиката, етнографията и фолклора на българската диаспора в Молдова и Украйна.

По това време доктор Червенков се докосва до църковния живот на бе-сарабските българи, като представя за първи път обобщаваща статия за устройството на църквите в българските и гагаузските колонии9. Ученият ярко показва приноса в българското Възраждане на Киприяновския ма-настир в Молдова, прикрепен към Зографския манастир на Свети Атон10. В този период д-р Червенков започва да работи върху нова тематика – за българските градинари в Молдова в края на ХІХ – началото на ХХ в., като определя техния брой, разположение, дейност, депортация в началото на първата световна война11. Той се занимава и с проблемите на историята на българите в постсъветското пространство: състояние и перспективи, връз-

ки с метрополията, национално-културни тенденции и прояви, историческа памет и идентичност и т. н.12 Започва да изследва идеите за българска дър-жавност13. Важни са и статиите за просветата на българите в Бесарабия14, а също и за връзките на бесарабските българи с Васил Левски, с неговите съмишленици15.

В съавторство с д-р Иван Грек ученият издава първата през последния полувек обобщаваща монография „Българите в Украйна и Молдова. Минало и настояще”, посветена на българските преселници16. Този труд предизвиква голям интерес от българската общественост – както в диаспората, така и в метрополията. Книгата става важно учебно помагало по история на бесараб-ските българи. Не случайно през 2002–2006 гг. вестникът „Роден край” (Оде-са) напълно я препечатва на части.

Д-р Н. Червенков е един от съставителите и научен редактор на докумен-талния сборник „По пути национальной духовности болгар Молдовы”17, в който са представени архивни документи, материали от периодичен печат, спомени относно развитието на българското население след провъзгласяване на независима Молдова. Едно от най-големите постижения на отдела „Бълга-ристика” е фундаменталният библиографски указател „Болгары Молдовы и Украины”18, който обхваща литаратура и източници през периода от 250 го-дини. Трудът изисква големи организационни усилия и координация от д-р Н. Червенков като рукъводител на секцията. Освен това той е един от съста-вителите и научните редактори на това библиографско изследване.

Заедно с проучванията на диаспората, д-р Червенков продължава да се занимава с общите проблеми на българската история19, пише серия статии за политическата палитра на България, научно-популярна статия и книга за Васил Левски20. Освен това той прецизно работи върху демографските про-блеми на българского население в Молдова и Украйна.21 Заедно с професор Петър-Емил Митев оглавява социологическото изследване „Българите в Ук-райна и Молдова: традиции и промени”, по следите на което се публикува много интересно издание22.

За този период, когато д-р Н. Червенков завежда отдел „Българистика”, авторът на тези редове си споменава за прекрасната творческа атмосфера, царяща тук, където в момента се бе събрал колектив съмишленици с високо интелектуално и професионално ниво. Това са историците д-р Иван Грек, д-р Сава Новаков, д-р Екатерина Челак, фолклористът, д-р хабилитат Пе-тър Стоянов, етнолозите д-р Евтимия Пейкова и Емилия Банкова, а около тях се групират и мнозина млади изследвачи по история, фолклор, етноло-гия, лингвистика.

През 2003 г. излиза солидната колективна монография с етнографските и исторически очерци за бащиното на д-р Червенков село Чийшия, в коя-то историческата част много талантливо и скрупулно е написана от него23.

20 21


Излизат също научни и научно-популярни статии за бесарабските българи. Това е резултат от постоянния му интерес към бесарабските си сънародни-ци, който се появи още в училищните години. „Николай Червенков, – отбе-лязва Александър Миланов, – въпреки че е син на преследвани ...родители, не се побоява да насочи усилията си към изследване на онези исторически събития, които разкриват устойчивостта на българщината...” („Дума”, 2001, 29 ноември).

Също през 2003 г. Николай Червенков защищава докторска дисертация на тема „Формиране на българската държавност през Възраждането” в Ки-шиневския педагогически университет. Авторът прецизно изучава особено-стите при формирането на идеите за българската държавност през Възраж-дането и обръща вниманието си върху политическия живот на българската емиграция в Румъния през 50-70-те години на XIX век. Много внимателно разглежда българо-турския дуализъм в българското освободително движе-ние, българските политически програми, съществуващи в навечерието на Освобождението и формирането на републиканските идеи през 70-те годи-ни. От една страна, изследването на доктор Червенков има важно значение за всестранното проучване на цялата епоха на Българското Възраждане, а от друга – разкрива процеса на формирането на българската държавност след руско-турската война 1877-1878 г.г., когато се създават Българското княже-ство и автономното образуване Източна Румелия, които се обединяват през 1885 г. в една държава. Темата е много е интересна, понеже обсъжданите в Османската империя през XIX век въпроси за самоуправление, автономия, федерации, конфедерации, независимост и досега на Балканите са много ва-жни и актуални.

През последните години доктор хабилитат Н.Червенков създава цяла по-редица от статии, посветени на състоянието и развитието на историческата българистика в Република Молдова. Тази тематика се започна от статия „Про-учване на историята на българите от Молдова и Украйна: основни етапи”24. После специално се спира върху българистичните центрове в Молдова, а след това – анализира развитието на българистиката през последното десетиле-тие25. В някои от трудовете му се разглеждат въпросите, свързани с анализа на освобождението на България в молдавската историография26, с мястото, приноса на редица учени в развитието на българистиката (С. Сидельников, И. Анцупов, И. Левит, В. Станко)27. А за своя учител Константин Александро-вич Поглубко българистът подготвя специален сборник, където го представя като учен и човек28.

По време на ръководството в научните секции на Академията на науките д-р Н. Червенков много допринася за установяване и развитие на научни връзки с различни държавни и обществени научни институции от Русия, Украйна и България. Секциите участват в изследвания от различни съвмест-

ни проекти, които се завършват с монографии и научни форуми. Самият той редовно участва в междунарони научни прояви: Втори конгрес на българис-тите, ІХ конгрес на балканистите, редица конгреси на славистите. Също така влиза в различни международни редколегии. Участва в трите първи светов-ни срещи на българските медии, проведени в България (София), САЩ (Чи-каго) и Италия (Рим).

През 1994 г. в Молдова, по инициатива на група молдавски българисти, се създава Научно дружество на българистите в Република Молдова, което се превръща в истински изследователски център на българистичните проучва-ния в страната и зад нейните предели. Д-р Червенков едногласно е избран за председател на това сдружение. За своя най-важна задача Дружеството оп-редели проучването в областта на историята, културата и езика на българ-ския народ, молдавско-българските връзки, както и популяризирането на изследователската дейност в публичното пространство. Освен това целта на дружеството е съдействие и осигуряване на научна помощ на българските организации и институции в републиката. В продължение на цялото време на съществуването си под председателството на д-р Червенков дружество-то работи в няколко изследователски насоки – „Проучване и функционира-не на българския език в Молдова” (рук. доктор Надежда Кара), „Археология и култура” (доктор на историческите науки Николай Руссев), „Краезнание” (доктор на историческите науки Николай Червенков), „Социологически про-учвания”. (Н. Червенков) и др. Много е важна учебно-методическата работа спрямо учебните заведения. В рамките на тези насоки се реализирани самос-тоятелно или съвместно с други държавни или обществени институции по-вече от 15 научни проекта. За почти 20-годишното си съществуване Научното дружество на българистите в Република Молдова публикува около трийсет монографии, издава алманах „Български хоризонти”. От десет години Друже-ството притежава собствено издателство – „S.S.B.”

Самият доктор Н.Н. Червенков оказва огромно съдействие и помощ за издаване на литература по краезнание – книгите на молдавските краеведи П. Кайряк, И. Манолов, В. Маринов, И. Пасков, И. Думиника29 излизат под неговата научна редакция. По такъв начин Научното дружество на бълга-ристите в Република Молдова се превръща в истински център за проучвания на историята и културата на българите в края. Всичко това става главно бла-годарение на усилията, запалеността и страстността на неговия председател, истинския радетел за българщината доктор Н.Червенков.

Заедно с научната си дейност професор Червенков дълги години всеотдай-но работи на нивата на образованието и просветата. Той е хоноруван доцент в Молдовския държавен университет и Кишиневския държавен педагогиче-ски университет по учебни предмети „Нова историа на Европа и Америка” и „История на българския народ”.

22 23


Д-р Н. Червенков е сред тези, които се борят за изучаване на родния български език и българската история. През есента 1991 година Татиана Стоянова и Николай Червенков от името Министерството на просветата на Р. Молдова водят преговори в Министерството на образованието на Бъл-гария за сътрудничество в областта на просветата на бесарабските бълга-ри. По това време Н. Червенков е приет от президента на България Желю Желев, на когото представя списък (съставен съвместно с Александър Ми-ланов) от 11 предложения за политиката на България спрямо българите в Молдова и Украйна. Те включват и проблеми на просветата, като се поста-вят въпроси за обучението на бесарабските българи в България, за опреде-лена помощ на училищата с преподаване на български език, за организира-не на специализации за учителите и т. н. До края на мандата на Ж. Желев (1997) се провеждат още няколко обсъждения на тези теми с президента и съветника по националните въпроси – Михаил Иванов. Н. Червенков заед-но с И. Грек представят записка на президента Ж. Желев за своето виждане относно политиката на България спрямо българите в чужбина, като издигат предложение за създаване на специална институция, която да работи с бъл-гарите в чужбина.

Ученият е автор и съавтор на програми и курикулими по учебен пред-мет „История, култура и традиции” на българския народ30, провежда редовно консултации с преподавателите по този учебен предмет. Участва активно в различни обсъждания за съдержанието на курса и запазване в учебните про-грами в училищитата.

Трябва да отбележим, че д-р Николай Червенков инициатор е организатор на различни родолюбиви български прояви, ръководител на студентското българско културно дружество в Одеса (1968–1972), член на Управителния съвет на Асоциацията на българите в Съветския Съюз (1990–1992), на Бъл-гарската община в РМ (1999–2002), отговорен редактор на алманах „Българ-ски хоризонти”, ръководител на издателството на Научното дружество на българистите в РМ и т.н.

В обществената дейност Н. Н. Червенков се опитва да избягва крайности-те. По този повод проф. М. Дихан в статията си „Служение на своя народ” (Роден край, 1998, бр. 2, 10 януари) пише: „ Като обществен деец Николай Червенков е центрист. Разсъдителен, спокоен, уверен, толерантен, стремящ се да примири радикални и конформистски течения в нашето обществено движение. Ярък пример за това е работата на Първия конгрес на българите в СССР през май 1991 г. Тогава дейците на Болградското дружество „Св.св. Кирил и Методий” се сблъскаха с прокомунистическите делегати на конгре-са. Николай Червенков направи всичко възможно конгресът да не прекрати своята едва започнала работа. И го спаси”.

Той е бележит популяризатор на историята на българите, като редовно публикува материали в периодичен печат, участва в различни програми на радиото и телевизията по тази проблематика. В сложните 1989–1994 г. той е член на редколегия на вестника „Славянская газета”, в който под свое име и под псевдоним Николов и Танев публикова цяла поредица материали за беса-рабските българи, молдо-българските връзки, интервюта от молдовски и бъл-гарски деятели, включително и от президента на България проф. Желю Желев за мястото и значението на 24 Май – праздника на Славянската култура, бъл-гарската просвета. По това време също активно сътруднича със списанието „Молдова и мир”, в което представя материали за политическото раздвижва-не в България след 10 ноември 1989 г. От началото на 1991 г. води във весника „Роден край” авторска рублика „Знай своя род и език”, където в течение на две години представя средневековна и възрожденска България.

Още от ученически години Н. Червенков активно пропагандира мина-лото и сегашното на бесарабските българи, като редовно изнася лекции със съответна тематика. Пример за него беше проф. М. Дихан, с когото за тази цел са обиколили неведнъж южните райони на Одеската област. Ученият е сред първите, който още през 70-те години на миналия век изнася доклади за 24 Май на срещи, организирани от Молдовското отделение на съветско-българска дружба, а също и от Дома на културата на кишиневското шивашко обединение „Стяуа Рошие”, където на една от срещите през 1980 г. се запозна-ва с бъдещета си съпруга – Мария Врагалева. Тези прояви стават доста време преди това, когато в републиката от 1990 г. започна официално да се отбеляз-ва Деня на българските първоучители. И после, до ден днешен той е редовен член на оргкомитета по провеждане на този празник.

Освен това, той винаги оказва съдействие и дава консултации на различ-ни български държавни и обществени институции, работи в полза на разви-тието на молдо-българското сътрудничество. Той е един от инициаторите на откриване на мемориалната плоча в Плевен в чест на участието на молдовци в освободителната Руско-турска война през 1877–1878 г. и се изказва при ней-ното откриване. Заедно с българския колега проф. Калчо Калчо те са консул-танти и автори на надписа на неотдавна издигнатия в Болград памятник на Българските опълченци.

А от 2004 година до 2010 г. д-р хабилитат на историческите науки Николай Червенков е избран за първи ректор на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак”. Още на тържественото откриване на университета, ко-ето става на 1 октомври 2004 г., президентите на Молдова и България – Вла-димир Воронин и Геори Първанов – се споразумяват да се създаде молдовски държавен университет, в който основно да се учат младежи от българската диаспора, както на молдавски, така и на български език при използване на

24 25


руския език. Университетът е създаден върху базата на Тараклийския педаго-гически колеж „Св.св. Кирил и Методий”, подготвящ педагогически кадри в продължение на десет години, които добре знаят български език. ВУЗът на-следява неговите специалности: начална и предучилищна педагогика, педаго-гика на музиката, български, молдовски и английски език. След малко включ-ват се и нови специалности – история, счетоводство и социални работници.

От самото начало университетът се подключва към Болонския процес, студентите придобиват степен лиценциат, което съответствува на бакалавър-ската степен в България. В момента тук се обучават до 350 студенти. Според концепцията на университета, студентите основно са от български произ-ход – 75–82 % през различни години. Повече от 10% са гагаузи. Мнозина от контингента са от Тараклийски район, обаче идват и от други южни райони на републиката.

Ректорската дейност изисква от учения Н. Червенков огромни организа-торски способности, различни умения в областта на комунициране с хора с най-различен манталитет, интелект и културно ниво. По време на ректор-ството доктор Червенков демонстрира природната си гъвкавост в решаване на редица сложни въпроси, същевременно в критични ситуации бива упорит и настоява на своето като истински българин. Тези качества му помагат не само да отстои университета, но и да го подтикне към по-нататъшно разви-тие. Тук той се проявява не само като учен с добро име, но и като патриот, свързан с родината си България.

Докторът на историческите науки Николай Червенков през годините на своята научна и преподавателска дейност прави съществен принос в развити-ето на българистиката. Неговите трудове се отличават с пълнота и дълбочина в изследванята, ерудиция и широки знания по изучаваните проблеми, щате-лен анализ. Със своя талант, творчески порив и щедрост на душата ученият Николай Червенков заслужено спечели авторитета и уважението на всички, които с него работят на нивата на българистиката. Като изтъкнат учен-бъл-гарист старши научен сътрудник доктор Н. Червенков е награден с орден на Република Молдова „Глорие Мунчий”. Той получава грамота от Президиума на Академия на науките на Молдова, а също така притежава паметен медал от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Поче

БЪЛГАРИЯ: МЕТРОПОЛИЯ И...

Documents

Transcript of БЪЛГАРИЯ: МЕТРОПОЛИЯ И...