ВТОРИ МЕЖДИНЕН ДОКЛАД - bsbd.org · Светослав Димитров...

КОНСОРЦИУМ ЗА БИОМОНИТОРИНГ ВТОРИ МЕЖДИНЕН ДОКЛАД НОЕМВРИ 2009, Благоевград

Разработване на класификационна система за оценка на екологичното състояние и максималния екологичен потенциал


1

АВТОРИ Подпис

Светослав Димитров ЧЕШМЕДЖИЕВ

д-р Пламен Николаев ИВАНОВ

доц. д-р Румен Димитров МЛАДЕНОВ д-р Гана Минкова ГЕЧЕВА Стоян Добрев МИХОВ Дойчин Тодоров ТОДОРОВ Вид документ Първи Междинен Доклад Тип доклад Административен Статус на доклада Първи вариант Предаден на Възложителя за одобрение 30 Ноември 2009

№ Проверено и одобрено от

Позиция Фирма Дата Подпис

1 Светослав Чешмеджиев

Управител „Консорциум за биомониторинг” и

СИ ЕКО КОНСУЛТ ООД

30.11.2009

2 Вълко Бисерков Директор ЦЛОЕ-БАН 30.11.2009

3 Иво Лаков Управител НИФЕ-ЕООД 30.11.2009



2

СЪДЪРЖАНИЕ

ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ .......................................................................................................................4 ВЪВЕДЕНИЕ..............................................................................................................................................7

1. ПРОБОНАБИРАНЕ И АНАЛИЗ НА БИОЛОГИЧНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ ЗА КАЧЕСТВО И ИЗБРАНИТЕ ФИЗИКОХИМИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ В ДОКЛАДВАНИТЕ ПРЕД ЕС КОНТРОЛНИ И ДОПЪЛНИТЕЛНО СЕЛЕКТИРАНИ МОНИТОРИНГОВИ ПУНКТОВЕ ..................................................8

1.1. ОБЩИ ПОДХОДИ И МЕТОДОЛОГИЯ ......................................................................................................9 1.2. РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОБОНАБИРАНЕТО И АНАЛИЗА ....................................................................................14

1.2.1. БДДР..................................................................................................................................15 Биологични елементи за качество..................................................................................16 Подкрепящи елементи за каче .......................................................................................53

1.2.2. БДЧР ..................................................................................................................................76 Биологични елементи за качество..................................................................................76 Подкрепящи елементи за каче .......................................................................................86

1.2.3. БДИБР................................................................................................................................96 Биологични елементи за качество..................................................................................96 Подкрепящи елементи за каче .....................................................................................105

1.2.4. БДЗБР ..............................................................................................................................115 Биологични елементи за качество................................................................................115 Подкрепящи елементи за каче .....................................................................................125

1.3. СИНОПСИС ...................................................................................................................................133

2. ПРЕГЛЕД НА СЪЩЕСТВУВАЩАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОВЕДЕНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ С МЕТОДИ НА ХБМ ...............................................................134

2.1. ОБЩИ ПОДХОДИ И МЕТОДОЛОГИЯ – ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ХБМ........................135 2.2. МЕТОДИ ЗА ХБМ, ИЗПОЛЗВАНИ В БЪЛГАРИЯ....................................................................................139 2.3. МЕТОДИ ЗА ХБМ, ИЗПОЛЗВАНИ В СЪСЕДНИ СТРАНИ ОТ ЕКОРЕГИОН 7 И ЕКОРЕГИОН 12 .........................140 2.4. ОПИТ НА СТРАНИТЕ-ЧЛЕНКИ ОТ ЕС ..................................................................................................143 2.5. СИНОПСИС ...................................................................................................................................147

3. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ИНДИКАТИВНИТЕ СТОЙНОСТИ, СЪОТВЕТСТВАЩИ НА СКАЛАТА ЗА ОЦЕНКА НА ВОДНИТЕ ТЕЛА СЪГЛАСНО РДВ ПО ИЗБРАНИ БИОТИЧНИ ИНДЕКСИ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИТЕ ТИПОВЕ РЕКИ ..............................148

3.1. ОБЩИ ПОДХОДИ И МЕТОДОЛОГИЯ ..................................................................................................149 3.2. РЕЗУЛТАТИ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИТЕ ТИПОВЕ РЕКИ......................................................................................150 3.3. РЕЗУЛТАТИ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИТЕ ТИПОВЕ ЕЗЕРА.....................................................................................154 3.4. СИНОПСИС ...................................................................................................................................158

4. АДАПТИРАНЕ НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ МЕТОДИКИ ЗА ХБМ ЧРЕЗ ПРЕЦИЗИРАНЕ НА ГРУПИТЕ ОТ БИОИНДИКАТОРНИ ТАКСОНИ И ТЯХНАТА ИНДИКАТОРНА СТОЙНОСТ .....................................................................................................160

4.1. ОБЩИ ПОДХОДИ И МЕТОДОЛОГИЯ ..................................................................................................161 4.2. ФИТОПЛАНКТОН ...........................................................................................................................162 4.3. МАКРОФИТИ ................................................................................................................................164 4.4. ФИТОБЕНТОС ................................................................................................................................166 4.5. ДЪННИ МАКРОБЕЗГРЪБНАЧНИ.........................................................................................................167 4.6. РИБНА ФАУНА ...............................................................................................................................169 4.7. ФИЗИКО-ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ ПОДКРЕПЯЩИ БИОЛОГИЯТА ................................................................172



3

5. ПРОВЕЖДАНЕ НА ТЕОРЕТИЧНО И ПРАКТИЧЕСКО ОБУЧЕНИЕ НА ЕКСПЕРТИТЕ ХИДРОБИОЛОЗИ ОТ РЕГИОНАЛНИТЕ ЛАБОРАТОРИИ (РЛ) И БАСЕЙНОВИТЕ ДИРЕКЦИИ (БД) ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДИКИТЕ ЗА ХБМ И ОЦЕНКАТА НА ЕКОЛОГИЧНИЯ СТАТУС..........................................................176

5.1. ТЕОРЕТИЧНО ОБУЧЕНИЕ НА ЕКСПЕРТИ-ХИДРОБИОЛОЗИ ОТ РЛ И БД.....................................................177 5.2. ПРАКТИЧЕСКО ОБУЧЕНИЕ................................................................................................................177 5.3. СИНОПСИС. ..................................................................................................................................178

6. ПЪРВОНАЧАЛНА ОЦЕНКА НА ЕКОЛОГИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ НА НАБЛЮДАВАНИТЕ ВОДНИ ТЕЛА ...................................................................179

6.1. ОБЩИ ПОДХОДИ И МЕТОДОЛОГИЯ ..................................................................................................180 6.2. ПЪРВОНАЧАЛНА ОЦЕНКА НА ЕКОЛОГИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ ...................................................................180

6.2.1. БДДР................................................................................................................................180 6.2.2. БДЧР ................................................................................................................................200 6.2.3. БДИБР..............................................................................................................................207 6.2.4. БДЗБР ..............................................................................................................................213

6.3. СИНОПСИС ...................................................................................................................................219

7. ПОДГОТОВКА И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМИТЕ ЗА МОНИТОРИНГ НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ ПО ВРЕМЕ НА ПЪРВИЯ ПУРБ................................224

7.1. ВЪВЕДЕНИЕ: ПРОГРАМИТЕ ЗА МОНИТОРИНГ НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ – БАЛАНС МЕЖДУ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И

ВЪЗМОЖНОСТИ .............................................................................................................................225 7.2. КОНЦЕПЦИЯ ЗА МОНИТОРИНГА НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ ПО ВРЕМЕ НА ПЪРВИЯ ПУРБ. ......................226 7.3. АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ПРОГРАМИТЕ ЗА КОНТРОЛЕН МОНИТОРИНГ В ЧЕТИРИТЕ РБУ....................................228 7.4. ДРУГИ ВИДОВЕ МОНИТОРИНГ..........................................................................................................238 7.5. СИНОПСИС ...................................................................................................................................247

8. ПРИЛОЖЕНИЯ ...............................................................................................250

8.1. МЕТОДИКИ И СТАНДАРТИ ЗА ПРОБОНАБИРАНЕ И АНАЛИЗ НА БЕК........................................................251



4

Използвани съкращения

БАН Българска Академия на Науките

БД Басейнова Дирекция

БД ДР Басейнова Дирекция Дунавски Район

БД ЗБР Басейнова Дирекция Западнобеломорски Район

БД ИБР Басейнова Дирекция Източнобеломорски Район

БД ЧР Басейнова Дирекция Черноморски Район

БЕК Биологичен Елемент за Качество

БИ Биотичен Индекс

ДР Дунавски Район

БПК Биохимична Потребност от Кислород

ВГИ Водораслов Групов Индекс

ВиК Водоснабдяване и Канализация

ВТ Водно Тяло

ГИГ Географска Информационна Група

ГИС Географска Информационна Система

ДВ Държавен Вестник

ДЕП Добър Екологичен Потенциал

ЕК Европейска Комисия

ЕС Европейски Съюз

ЕООД Еднолично Дружество с ограничена отговорност

ЕП Екологичен Потенциал

ЗБР Западнобеломорски Район (за басейново управление)

ЗВ Закон за водите

ЗЗ Защитена Зона (по НАТУРА 2000)

ЗЗТ Закон за Защитените Територии

ЗОП Закон за обществените поръчки

ЗТ Защитена Територия (по ЗЗТ)

ИАОС Изпълнителна Агенция по Околна Среда

ИАРА Изпълнителна Агенция по Рибарство и Аквакултури

ИБР Източнобеломорски Район (за басейново управление)

ИВП Институт по Водни Проблеми

КООПС Комитет по Опазване на Околната и Природната Среда

МВЕЦ Малка (Мини) Водно Електрическа Централа

МЕП Максимален Екологичен Потенциал

МЗБ Макрозообентос

МЗХ Министерство на Земеделието и Храните

МС Министерски Съвет

МОСВ Министерство на Околната Среда и Водите

МРРБ Министерство на Регионалното Развитие и Благоустройството

МФ Макрофити

НАСЕМ Националната Автоматизирана Система за Екологичен Мониторинг



5

НАТУРА 2000 Европейска мрежа от зони определени от държавите членки на ЕС съгласно изискванията на Директива за птиците 79/409/EEC и Директива за хабитатите 92/43/EEC

НЕК Национална Електрическа Компания

НИМХ Национален Институт по Метеорология и Хидрология

нп Неприложимо

НПО Неправителствена Организация

НСМОС Национална Система за Мониторинг на Околната Среда

ООД Дружество с ограничена отговорност

ОП Оперативна Програма

ОС Околна Среда

ПУ Пловдивски Университет („Паисий Хилендарски”)

ПУРБ План за Управление на Речни Басейни

Р България (РБ) Република България

РБ Речен Басейн

РДВ Рамкова Директива за Води 2000/60/ЕС

РДГ Регионална Дирекция по Горите

РИОСВ Регионална Инспекция по Околна Среда и Води

РК Рудничен Комплекс

РЛ Регионална Лаборатория (към ИАОС)

СМВТ Силно Модифицирано Водно Тяло

СУ Софийски Университет („Климент Охридски”)

ТЗ Техническо Задание

ФБ Фитобентос

ФП Фитопланктон

ФХ Физико-химия

ХБМ Хидро-Биологичен Мониторинг

ХМ Хидроморфология

ХПК Химична Потребност от Кислород

ХХ Хвостохранилище

ЦЛОЕ Централна Лаборатория по Обща Екология

ЧР, ЧМР Черноморски Район (за басейново управление)

AQEM Assessment System for the Ecological Quality of Streams/Rivers throughout Europe using Benthic Macroinvertebrates (EU Project: EVK1-CT-1999-00027)

BG Bulgaria (България)

CEN European Organization for Standardization

CIS Common Implementation Strategy (for WFD) / Обща Прилагаща Стратегия (за РДВ)

DG ENV Directorate-General Environment (Генерална Дирекция „Околна Среда”)

EC Еuropean Community (Европейска Общност)

EEC European Economic Community (Европейска Икономическа Общност)

EN European Norm (Европейска Норма)

ЕQR Eкологичен Коефициент за Качество (Еcological Quality Ratio)

EQS Environmental Quality Standard (Екологичен Стандарт за Качество)

GIG Geographic Intercalibration Group (Географска Интеркалибрационна Група)

IBI Ирландски Биотичен Индекс (Irish Biotic Index)

IPS Indice de polluo-sensibilité (Индекс за замърсяване с кремъчни водорасли)



6

JICA Japaneese International Cooperation Agency (Японска Международна Агенция за Сътрудничество)

JDRS Joint Danube River Survey (Съвместно Обследване на река Дунав)

ha hectare (хектар)

ICPDR International Commission for Protection of the Danube River (Международна Комисия за Опазване на река Дунав)

ISO International Organization for Standardization

IT Information Technology (информационни технологии)

N Nitrogen (Азот)

NO2-N Нитритен азот

NO3-N Нитратен азот

Р Phosphorus (Фосфор)

PHARE Poland and Hungary Assistance for Restructuring of Economies (Предприсъединителна Програма на ЕС за Централна и Източна Европа)

PO4 Фосфати

QC/QA Quality Control / Quality Assurance (Качествен Контрол / Качествено Осигуряване)

RO Romania (Румъния)

SD Secchi Disc (прозрачност по Секки)

STAR Standardisation of River Classification (EU Project: EVK-CT-2001-00089)

TN Total Nitrogen (Общ Азот)

ТР Total Phosphorus (Общ Фосфор)

UNDP United Nations Development Program (Програма за Развитие на ООН)

WFD Water Framework Directive (Рамкова Директива за Води) 2000/60/ЕС

WG Working Group (Работна Група)

WISE Water Information System for Europe (Информационна Система за Води на Европа)



7

Въведение

КОЛОФОН

Тема: Разработване на класификационна система за оценка на екологичното състояние и екологичния потенциал на определените типове повърхностни води (реки и езера) на територията на Р България (на база на типология по система Б)

Държава: Р България

Възложители: БД ЗБР - Благоевград БД ЧР - Варна БД ИБР - Пловдив БД ДР - Плевен

Финансова програма: Оперативна Програма „Околна Среда”, ос I Води

Времетраене: 10 месеца

Период на изпълнение

на поръчката:

27 Март 2009 г. – 27 Януари 2010 г.

Изпълнител: „КОНСОРЦИУМ ЗА БИОМОНИТОРИНГ” състоящ се от:

1) СИ Еко Консулт - ООД 2) ЦЛОЕ – БАН 3) НИФЕ – ЕООД

Тип на договора: Обществена поръчка по ЗОП



8

ПРОБОНАБИРАНЕ И АНАЛИЗ НА БИОЛОГИЧНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ ЗА КАЧЕСТВО И ИЗБРАНИТЕ

ФИЗИКОХИМИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ В ДОКЛАДВАНИТЕ ПРЕД ЕС КОНТРОЛНИ

И ДОПЪЛНИТЕЛНО СЕЛЕКТИРАНИ МОНИТОРИНГОВИ ПУНКТОВЕ

1



9

1.1. Общи подходи и методология

Подробните методи и стандарти за пробонабиране и лабораторен анализ и оценка на екологичен статус / ЕП са представени в раздел 4 (Адаптиране на използваните методики за ХБМ) на този Доклад и в Приложенията. Тук са описани общия подход и методология на пробонабиране и анализ, като принципи и организация, като където е необходимо са споменати конкретни стандарти и методи.

Всички методи и стандарти за пробонабиране, анализ и оценка на подбраните параметри (метрики) и елементи за качество, съгласно изискванията на РДВ 2000/60/ЕС са напълно съгласувани с тема „Определяне на референтни условия

и максимален екологичен потенциал за типовете повърхностни води (реки и

езера) на територията на Р България”, за да се постигне сравнимост на данните между двете теми.

При разработването на темата е поставен фокус върху пробонабиране и анализ на биологични и физикохимични елементи за качество (съгласно РДВ 2000/60/ЕС и Наредба 13/02.04.2007) за определените от екипа приоритетни типове повърхностни води от категориите “реки” и “езера”. Приоритетни типове повърхностни води са всички основни типове (които формират повече от 90% от водните ресурси на България; напр. планински реки R2/R3, полупланински реки R4/R5, големи равнинни реки, различните типове големи и средни язовири, големи естествени езера и др.). Изключение са някои особени и/или слабо разпространени речни и езерни типове, напр. високо-планински алпийски реки, карстови извори, ЧМ речни лимани със сезонна соленост; някои редки и малки естествени езера, които нямат голямо значение при управлението на речните басейни. Тези допълнителни типове следва да бъдат доразработени в рамките на първите ПУРБ 2010-2015.

Основен акцент е поставен върху използване на съществуващи пунктове от програмата за контролен мониторинг (със сериозна редица от данни), но са добавени и голям брой допълнителни пунктове за докалибриране на 5-степенната скала по РДВ по отделните БЕК.

Реки – избор на пунктове

При реките е запазен принципът за специфичност на точното място за пробонабиране съобразно съотвения биологичен елемент за качество (разработка на екипа). В зависимост от изискванията на стандартите и методиките за пробонабиране по конкретния БЕК се избират:

Рибен участък (обикновено с дължина 100 m; по-къс участък за големи реки);

„Макрофитен” участък (100 m най-често в незасенчени места) – често е различен от останалите БЕК;



10

Пункт за макробезгръбначна фауна (макрозообентос) – традиционно в България се подбират места с бързеи и представителни субстрати (точков, рядко надхвърля 20-40 m дължина);

Пункт за Фитобентос (точков характер) – препоръчва се да съвпада с макрофитния участък, ако има възможност, но често определящо е наличието на представителен твърд субстрат (епилитон);

Физико-химия (точков характер) - възможност за пробонабиране от талвег или средата на реката, традиционно се разполага на мостови съоръжения в България.

Във всички случаи „отместването” на местата за пробонабиране по някои елементи (напр. участък за рибна фауна, „макрофитен” участък) е в допустимите граници (рядко надхвърля 500 m). Не се допускат зауствания, вливания на притоци и потенциални дифузни източници (сметища, земи за интензивно земеделие и др.) и други повлиявания в този междинен участък между отделните точки за пробонабиране на отделните БЕК.

Типове „Езера” – избор на пунктове

Подходът за „езера” е много по-различен и специфичен в сравнение с този при реките, поради естеството на матрицата. За повечето БЕК и физико-химия, независимо от размерите на ВТ се пробонабира основно от един представителен пункт, разположен по възможност в най-дълбоката част на „езерото” (при язовири в близост до стената). В този пункт се извършва представително пробонабиране за най-съществения БЕК за стоящи води – фитопланктон, заедно със съпътстващите метрики: хлорофил А, прозрачност по Секки (SD) и физико-химия. Задължително за дълбоките язовири и езера се прави дълбочинен физико-химичен профил по температура, разтворен кислород/насищане с кислород, рН и електропроводимост, като се използват техники с батометър (по схемата 0 m, 5 m, 10 m, 20 m … придънен слой) или с мултипараметрична сонда & полеви апарати с дълги кабели. За плитките „езера” (<10 m) физико-химичните параметри на място са измервани само на повърхността и придънния слой (разработка на екипа).

Същевременно подходът при останалите БЕК (водни макрофити, дънни макробезгръбначни, рибна фауна) е свързан с фокусиране на пробонабирането и оценката в плитката (литорална) зона на „езерото” (максимум до 10-15 m дълбочина), където тези елементи са представителни. Обикновено дълбоките части на язовирите (профундал) (дълбочина >20 m) са изключително бедни на МЗБ фауна, рибна фауна и напълно отсъстват макрофити (екологична „пустиня”). При провеждането на обследванията екипът е фокусирал пробонабирането от литорала да бъде в зоната на пробонабиране на ФП и ФХ (при язовири – в литоралните части по-близо до стената или максимум в средата на ВТ). При всички БЕК, често има значителни разлики в различните географски части на „езерата” (за по-големи обекти), като например може да се получава напълно различен екологичен статус или ЕП, напр. в опашната част, средната част и предната част (в близост до стената за язовири) по МФ, МЗБ, риби и дори ФП и ФХ. Ние сме поставили акцент върху най-представителните



11

части/зони от езерата и язовирите (най-дълбоките части + прилежащите им литорални зони), но често в дрругите географски зони оценката по същите БЕК и ФХ параметри може да е съвсем различна. Това е нормална ситуация поради самопречистване и трансформации на замърсяващите вещества, както и различната седиментация и условия на средата като цяло.

Качествен контрол и качествено осигуряване на данните (QC/QA)

За полевите екипи за „езера” е организирано съвместно пробонабиране, обучение и интеркалибрация (на техниките за пробонабиране) на яз. Пясъчник в ИБР. По време на тази интеркалибрация са тествани всички техники за пробонабиране от стоящи води от екипите за фитопланктон, хлорофил А, прозрачност, МЗБ, физико-химичен дънен профил и др. Извършено е и обучение на експерти-хидробиолози от РЛ на ИАОС и експерти от БД.

Вътрешен качествен контрол е осигуряван във всички случаи при пробонабиране и анализ на БЕК ифизико-химичните параметри. В допълнение на голям брой пунктове са присъствали експерти от БД или РЛ-ИАОС, които са осъществявали контрол на пробонабирането (попълнени контролни листове).

Използван е специално обучен персонал за полева работа – пробонабиране, полеви измервания.

Избор на стандарти, методи и метрики

Изборът на биологични елементи за качество и техните метрики е съобразен с изискванията на РДВ 2000/60/ЕС и ръководствата към нея. Покрити са всичките задължителни 5 БЕК (фитопланктон, макрофитна флора, фитобентос, дънна макробезгръбначна фауна и рибна фауна), които се изискват за определяне на екологично състояние и екологичен потенциал на реки и езера.

Таблица 1.1-1: Задължителни биологични типово-специфичните параметри за дефиниране на класификационна система за екологичен статус/ЕП. Таблицата представя нормативните дефиниции на РДВ и параметрите, показани в CIS Guidance №7 – Monitoring (WG 2.7) (незадължителните показатели са поставени в скоби).

Категория повърхностни

води

Биологичен Елемент за Качество

Такс

он

ом

иче

н

съст

ав

Об

ил

ие

Чув

стви

тел

но

ст н

а та

ксо

ни

те

Раз

но

об

раз

ие

Въ

зрас

това

ст

рук

тур

а

Че

сто

та и

и

нте

нзи

тет

на

цъ

фте

жа

на

вод

ор

асл

и

Би

ом

аса

Ли

пса

на

глав

ни

та

ксо

но

ми

чни

гр

упи

Такс

он

и

ин

ди

като

ри

за

зам

ър

сява

не

Фитопланктон x x x xb

Макрофити и Фитобентос x x

Дънна макробезгръбначна фауна

x x x x x Реки и Езера

Рибна фауна x x x x

Фитопланктон x x x x

Макроводорасли x x

Покритосеменни растения x x

Дънна макробезгръбначна фауна

x x x x x

Преходни води

Рибна фауна x x x x (xd)



12

Биологични методи за оценка на категориите повърхностни води, които трябва да бъдат включени при разработване на класификационни системи за реки и езера ( Легенда:

a или

дълбочинно разпределение/покритие на макроводорасли и покритосеменни, b само езера,

c

само макроводорасли, d биоакумулация – bioassessment).

По-долу е даден списък на методите и стандартите1, които са използвани за пробонабиране и анализ на биологичните и физико-химични елементи за качество и техните метрики в рамките на темата.

Таблица 1.1-2: Изследвани метрики по основните БЕК и съответните им скали и стандарти/референции:

№ БЕК / метрики / дименсии Скала Стандарт/

Референция 1 Фитопланктон (ФП)

Пробонабиране Метрики: - Водораслов Групов Индекс (ВГИ) - Общ биообем, mm

3/l

- Хлорофил-А, µg/l - Прозрачност, m - Cyanobacteria (% от биообема) - Цъфтежи (интензивност), степени - Токсични видове (цъфтежи)

нп нп

0 – 400 0 - >5000 0 - >500

>20 – 0.01 0 – 100

I – V I – V

EN ISO 5667-1, 3

нп Catalan et al. 2003 EN 15204:2006 ISO 10260:1992 Secchi disc EN 15204:2006 Saut , Wittick, 1990 Saut , Wittick, 1990

2 Макрофити (МФ) Пробонабиране - реки - езера Метрики: - Референтен Индекс (РИ) за реки - Референтен Индекс (РИ) за езера - Обилие, степени - Покритие, %

нп нп нп

-100 ÷ +100 -100 ÷ +100

1-5 0 - 100

EN 14184, EN 15460 EN 14184:2003 EN 15460:2007 Schaumburg, 2006 Schaumburg, 2007 Kohler, 1971 EN 14184:2003

3 Фитобентос (ФБ) Пробонабиране и първична обработка Лабораторна обработка Метрики: - IPS индекс (Bacillariophyta) - Присъствие и обилие на други

индикаторни водорасли (Rhodophyta, Xantophyta, Zygnemophyta) и някои Cyanobacteria, %

- Бактериални туфи от Sphaerotilus и Beggiatoa, %

нп нп

0 – 20 0-100

0-100

EN 13946: 2003 EN 14407: 2004 CEMAGREF 1982, 84 Собствена разработка на екипа Собствена разработка на екипа

4 Дънни макробезгръбначи (макрозообентос) Пробонабиране Метрики:

нп

AQEM/STAR, EN 27828:1994, EN 28265:1994, EN ISO 9391:1995;

1 Подробно описание на използваните билогични методи е дадено в Раздел 4 „Адаптиране на използваните методики за ХБМ” на този Доклад и в Приложенията



13

№ БЕК / метрики / дименсии Скала Стандарт/

Референция - Биотичен Индекс (БИ) за реки - Общ брой таксони (род/семейство) - Общ брой индивиди на m

2

- Ритрален Трофичен Индекс, RЕТI - Потамален Трофичен Индекс, РЕТI - Oligochaeta (%) – „езера”

1-5

0 – 40 0 – 15000

0 – 1

0 – 1

0 - 100

(Flanagan, P.J. and Toner, P.F., 1972; модифициран от Clabby & Bowman,1979; Clabby, 1982; ИАОС, 1996) Реф. за БИ AQEM/STAR Schweder, 1992; Podraza, Schuhmacher &. Sommerhäuser, 2000 Schoell & Haybach, 2001 нп

5 Рибна фауна Пробонабиране - реки - езера Метрики: - Рибен индекс (IBI) за реки - Биомаса (kg/ha) - Брой видове - Индекс О:Р (omnivorous:piscivorous) (само

за езера)

нп нп

0 – 1.00 0 – >500 0 - >20

0 - 1

EN 14011, FAME EN 14757, EN 14011 (Karr, J. R., 1981) нп нп нп

При измерванията на физико-химични параметри са спазвани следните стандарти:

Физико-химичен анализ на водни проби

No. Показатели Метод /Стандарт Граница на

откриване на метода

2

1. Определяне на активна реакция /рН/ БДС ISO 10523 0,00

2. Определяне на електропроводимост (µS/cm) БДС EN 27888 0,0

3. Определяне на разтворен кислород / насищане с кислород (mg/l) / (%)

БДС EN 25814 0,00

4. Определяне на амониев азот (mg/l) ISO 7150/1 0,01

5. Определяне на нитритен азот (mg/l) EN 26777 0,002

6. Определяне на нитратен азот (mg/l) ISO 7890-1 0,2

7. Определяне на ортофосфати Определяне на общ фосфор (mg/l)

EN ISO 6878 EN ISO 6878

0,01

8. Определяне на общ азот (mg/l) EN ISO 11905-1 0,5

2 Граница на откриване на метода съответства на ‘Method Detection Limit’ (MDL)



14

9. Определяне на ХПК (mg/l) ISO 15705 4

10. Определяне на БПК5 (mg/l) БДС EN 1899-1,2 1

11. Определяне на мътност (FAU) ISO 7027 1

12. Определяне на хлорофил “A”3 (µg/l) ISO 10260 0,2

Параметрите разтворен кислород/насищане с кислород, рН, електропроводимост и температура са измервани на място in situ с калибрирани полеви уреди на WTW-Германия (серия 340i).

1.2. Резултати от пробонабирането и анализа

По време на изпълнение на темата са пробонабрани и анализирани общо 207 пункта от реки и „езера”, предвидени за разработване на класификационната система. Допълнително са използвани данни от още 123 пункта, обследвани по тема „Определяне на референтни условия и максимален екологичен

потенциал за типовете повърхностни води (реки и езера) на територията

на Р България”. По този начин са използвани данни от общо 330 пункта за цялостно разработване на 5-степенна класификационна система за българските реки и езера.

Таблица 1.2-1: Обследвани пунктове и разпределението им по БД

Пунктове обследвани по темата

Басейнов район

Реки „Езера” Общо Коментар

Дунавски 92 23 115 Два от пунктовете за реки са били пресъхнали. Добавени са голям брой допълнителни пунктове за реки. Един язовир е бил източен (пресъхнал).

Черноморски 23 (12) 23 Частично или пълно пресъхване е регистрирано на много реки. За „езера” съвпадат пунктовете с тези обследвани и за референтни условия/МЕП.

ИБР 43 6 49 Един пункт за реки е бил напълно пресъхнал.

ЗБР 18 2 20 Добавени са допълнително голям брой пунктове за реки (по време на изпълнението) и „езера”

Тотал 176 31 207

Съществува динамика на обмяната на данни между двете теми за референтни условия и класификационна система. Това е нормален процес, тъй като референтните условия/МЕП са един от пунктовете за калибриране на 5-степенната класификационна система по изискванията на РДВ и Наредба № 13. Адекватно покрити с пунктове са всички основни типове реки и езера, които формират около 90% от водния ресурс на България.

За някои редки и екзотични типове реки и „езера” са обследвани ограничен брой пунктове. Такива са: R1-Алпийски тип реки (2 пункта); R15-Карстови

извори и други изворни съобщества (3 пункта); L4-Равнинни и полупланински

естествени езера и блата в Понтийска Провинция (практически само яз.

3 Хлорофил А е биохимичен параметър, свързан директно с фитопланктона и следва да се разглежда в разделите за фитопланктон



15

Рабиша за МЕП); L5-Крайречни езера в Понтийска Провинция (само ез. Сребърна); L6-Крайречни влажни зони в Източни Балкани (само Чокльово блато и кариерно езеро Бистрака за МЕП); ЧМ езера (L7, L8, L10), които естествено са малък брой ВТ.

Анализът показва, че във връзка с разработване на класификационна система са обследвани и оценени 24 базови параметри (биология и ФХ) от 31 пункта, като на всички дълбоки „езера” е правен и дълбочинен ФХ профил, т.е. са извършени 1488 измервания и лабораторни анализа. При реки са обследвани 26 базови параметри (биология, ХМ и ФХ) от 176 пункта, т.е. са извършени 4576 измервания и лабораторни анализа.

Общо в рамките на тази тема са направени 6064 полеви и лабораторни анализи на общо 207 пункта4.

1.2.1. БДДР

В Дунавския район на България са обследвани по тази тема общо 115 пункта, като 92 са на реки и 23 на „езера”. Практически са покрити всички повърхностни водни тела, определени от басейновата дирекция във връзка с прилагане на РДВ 2000/60/ЕС. В категория „реки” са покрити всички поречия с изключение на самата река Дунав, която не е предмет на тази разработка. В категория „езера” са обследвани само язовири за определяне на екологичен потенциал. Ползвани са данни и за ез. Сребърна от темата за референтни условия. Повечето язовири са СМВТ, по-рядко изкуствени ВТ. В процеса на разработване на класификационните системи по настояване на БДДР са добавени допълнителни 19 пункта за реки за интегриран оценка на екологично състояние (статус)/ЕП, които са натоварили екипана проекта

По време на кампанията за пробонабиране две реки са били напълно пресъхнали и съответните им 2 пункта не са обследвани. Това са река Мечка преди вливане в Осъм и река Градешница (след с. Градище), която също е приток на Осъм. Един от язовирите за контролен мониторинг (яз. Караисен) е бил източен (пресъхнал) и не е пробонабиран от полевите екипи.

Снимка 1.2-1: Пресъхнали пунктове – река Мечка при с. Дебово, преди вливане в река Осъм (фото: Й. Куцаров);

Снимка 1.2-2: яз. Караисен от поречието на река Студена (приток на Янтра) е източен и не може да се извършва контролен мониторинг (фото: С. Михов).

4 Четири от обследваните пунктове са били пресъхнали и не са вземани проби от тях.



16

Биологични елементи за качество

Всички пунктове за реки са обследвани за 4 БЕК, които са задължителни по РДВ 2000/60/ЕС и Наредба № 13, и които определят екологичното състояние или потенциал:

� Макрофитна флора – едри потопени, плаващи и крайбрежни растения (покритосеменни, плауни, хвощове, папарати), както и някои едри водорасли (напр. харови). МФ често липсват или потопените и плаващи видове са в недостатъчно количество за коректно изчисляване на индексите в планниските и полупланински реки на Дунавския район. За някои типове реки този БЕК би следвало да има подкрепящ характер.

� Фитобентос – перифитонни кремъчни водорасли, някои сладководни червени водорасли, жълто-зелени, слятоспорови (зигнемови), нишковидни водорасли, както и бактериални туфи тип Sphaerotilus („канални гъби”) и Beggiatoa (серни бактерии). Един от най-важните БЕК за всички временни реки, напр. тип R9-Добруджански пониращи реки. Задължителен БЕК за всички речни типове в Дунавски район без изключение.

� Дънна макробезгръбначна фауна (макрозообентос) – дънни организми с размер > 200 µm. Основен БЕК за всички речни типове в ДР.

� Рибна фауна – видовете риби с тяхната биомаса и възрастова структура на популациите. Основен БЕК за повечето речни типове в ДР. Проблемни са карстовите изворни съобщества (R15), алпийски реки (R1) и Добруджански пониращи реки (R9), където обикновено рибна фауна липсва или е вторично привнесена в екосистемата. Също за някои от много малките реки (от различни типове - R) с незначителни размери, рибната фауна трябва да се изключи при оценката на екологично състояние (статус) или този БЕК да има описателен и подкрепящ характер при оценките.

Всички пунктове за язовири са обследвани за 4 БЕК, които са задължителни по РДВ 2000/60/ЕС и Наредба № 13, и които определят екологичния потенциал:

� Фитопланктон – планктонни микроводорасли във фотичната зона. Най-важния БЕК за всички типове стоящи води. Задължителен БЕК за всички „езерни” типове в Дунавски район без изключение (както и за самата река Дунав).

� Макрофитна флора – едри потопени, плаващи и крайбрежни растения (покритосеменни, плауни, хвощове, папарати), както и някои едри водорасли (напр. харови). МФ често липсват напълно (или потопените и плаващи видове са в недостатъчно количество за коректно изчисляване на индексите) в язовирите на Дунавския район поради значително вариране на водното ниво и зарибяване с растителноядни риби (бял



17

амур). За всички язовирни типове този БЕК би следвало да има подкрепящ характер (т.е. определящ е в крайни случаи на въздействие – напр. свръхразвитие).

� Дънна макробезгръбначна фауна (макрозообентос) – дънни организми с размер > 200 µm. Непредставителен БЕК за язовирните типове в ДР, като често е силно редуциран в плитката литорална зона (поради силни вариации на водното ниво), докато в дълбоките части (профундал) МЗБ отразява само условията на придънния слой. Този БЕК не може да има определящо значение за оценка на ЕП на язовирите в ДР и има подкрепящ характер (т.е. определящ е в крайни случаи на въздействие върху дънната фауна).

� Рибна фауна – видовете риби с тяхната биомаса и възрастова структура на популациите. Непредставителен БЕК за всички язовирни типове в ДР поради изкуственото зарибяване и рибно-стопанската дейност. Този БЕК не може да има определящо значение за оценка на ЕП на язовирите в ДР и има подкрепящ характер (т.е. определящ е в крайни случаи на въздействие върху рибната фауна). Всички язовири в ДР имат изкуствени ихтиоценози без изключение.

Получените резултати за реки показват, че в ДР доминират пунктовете и ВТ с умерен статус/потенциал (почти 40% от всички). На второ място са пунктове и ВТ с добър статус/потенциал (близо 22%). Общо в недобро състояние и потенциал са почти 65% от всички обследвани пунктове. За съответните им ВТ следва да се подготвят програми от мерки за постигане на екологичните цели на РДВ 2000/60/ЕС. В добро и много добро състояние и ЕП са почти 33% от пунктовете. За техните ВТ трябва да се предвидят мерки за опазването на съществуващото състояние.

Таблица 1.2-2: Разпределение на пунктовете по екологичен статус и ЕП за реки в БДДР

Статус/Потенциал Мн.

добър Добър Умерен Лош

Мн. лош

Пресъхнали

% 11,2 21,6 38,8 15,5 10,3 2,6

Брой пунктове 13 25 45 18 12 3

Резултатите за „езера” в ДР показват, че около половината ВТ (52.4% или 22 „езера”) са с недобър потенциал (умерен, лош или много лош) и следва да се предвидят мерки в ПУРБ за подобряване на екологичния потенциал. В добър ЕП и МЕП са 43.6% (18 ВТ), като за тях са необходими единствено мерки за запазване на съществуващия потенциал.

Таблица 1.2-3: Разпределение на пунктовете по ЕП и статус за „езера” в БДДР



Мн. лош


% 16,7 26,9 21,4 16,7 14,3 4,8




18

По-долу е представена в табличен вид интегрирана оценка на екологично състояние (статус) и ЕП по всички метрики на водещите БЕК със съответните коментари.

Ра зработване на класифи кационна си сте ма за оценка на е кол огич ното състо яние и макси мал ни я е коло гиче н пот енциал


19

Таблица 1.2-1: Интегрирана оценка на екологично състояние (статус) и ЕП на реки в Дунавски район

№ Име на пункт

Код на пункт

Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ

МФ - EQR (по РИ)

ФБ - IPS

ФБ - EQR (по IPS)

МЗБ - Общо к-во

организми / m2

МЗБ - Общ брой таксон

и

МЗБ БИ

МЗБ - EQR (по БИ)

Риби - Общ брой

видове

Риби - Общо тегло W kg/Ha

Риби Статус

Интегриран

Статус / ЕП

Забележки

1 р. Нишава при Калотина

DR-01R

BG1NV200R00

1 R2 490 -68 0,16 11 0,55 435 16 3,5 0,7 6 65,45

Добър статус

Умерен статус

МФ имат само подкрепящо значение в този случай. Водеща е оценката по ФБ и МЗБ.

2 р. Ерма при с.Стрезимировци

DR-02R

BG1ER100R00

1 R2 794

не достиг

Естествено беден на МФ пункт

17,1 0,86 713 12 3,5 0,7 3 22,96 Добър статус


Много малка река - рибите могат да се пренебрегнат (коригирана в по-долния участък). МФ естествено липсват

3 р. Ерма при гр.Трън

DR-03R

BG1ER100R00

1 R2 690

не достиг


16,8 0,83 233 16 4 0,80 2 1,54 Лош статус


За лошият статус по риби принос има наличието на естествени прегради (водопади) в ждрелото на река Ерма (особен случай). Липсват водни МФ.

4 р. Тимок при гр. Брегово

DR-04R

BG1WO100R001

R8 45 -100 Липсват

МФ 9,7 0,49 5 2 1/т 0,2 4 2,3

Много лош статус


Практически МЗБ, МФ и рибите са токсично поразени от залпови замърсявания с висока токсичност. ФБ бързо се възстановява след замърсяване (2 седмици). Липсват водни МФ - хидрофити.

5

р. Тополовец преди яз.”Кула,

DR-05R

BG1WO200R002

R4 196 не достиг

Недостиг на МФ

9 0,45 516 25 3,5 0,7 неподходящ за риби

неподходящ за риби

Не може да се оцени


Реката пресъхва. Коритото е обрасло със сухоземна



20



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

гр.Кула растителност и хелофити.

6

р. Тополовец преди вливане в р. Дунав, при гр.Видин

DR-06R

BG1WO200R004

R8 360 -44 0,28 9 0,45 54 6 2,5 0,5 0 0

Много лош

потенциал

Умерен потенциал

Рибна фауна липсва. Реката е силно коригирана (изкуствен канал) и през лятото пресъхва. Трябва да се определя потенциал. Водещ БЕК при оценката в този случай е ФБ. МЗБ не е представителен БЕК поради пресъхванията.

7

р. Войнишка на устие преди р. Дунав (с. Търняне, общ. Видин)

DR-07R

BG1WO300R007



12 0,6 158 9 3,0 0,6 10 11,02 Добър статус


Типичен умерен статус по водещите БЕК за реки - ФБ и МЗБ. Липсват водни МФ - само хелофити.

8 р. Арчар при с. Арчар

DR-08R

BG1WO400R010

R8 42 -20 0,40 13 0,65 387 20 3,5 0,7 9 10,46 Добър статус


МФ са в особена ситуация и могат да бъдат игнорирани - реката е подприщена от Дунав и образува нещо като "лиман" със силно вторично затиняване. Необходимо е прецизиране на оценката по МФ.



21



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

9 р. Скомля след с. Добри дол

DR-09R

BG1WO500R011

R8 45 10 0,55 10,2 0,51 260 17 3,5 0,70 4 1,8 Много лош статус


Не може да бъде оценяван пункта по риби. Практически няма водно огледало и оводняването е незначително.

10 р. Лом преди с. Горни Лом

DR-010R

BG1WO600R012

R2 525 20 0.60 18 0,90 164 21 5 1,00 2 21,14 Много добър статус

Много добър статус

Пунктът за риби е преместен под селото, заради по-доброто оводняване и условия на средата за този БЕК.

11 р. Лом преди гр. Лом

DR-011R

BG1WO600R015

R8 45 24 0.62 14,3 0,72 225 13 3,5 0,70 11 7,05 Добър статус


Типичен добър статус за R8, но поради размерите на реката преди устие, може да се ползват данните и за R7 (Големи Дунваски реки) по някои БЕК (без риби)

12

р. Краставичка преди с. Горни Лом

DR-012R

BG1WO600R012



15,4 0,77 200 30 5,0 1,00 неподходящ за риби

неподходящ за риби



Пунктът не става за мониторинг на риби. Предлага се в този участък да има един събирателен представителен пункт за риби - между с. Горни Лом и с. Долни Лом. МФ липсват. Референтен пункт по МЗБ.

13

р. Цибрица (с. Вълчедръм, общ.

DR-013R

BG1WO800R016

R8 62 32 0,66 13,8 0,69 163 14 3,5 0,70 9 24,13 Добър статус


Типичен добър статус за равнинни реки от тип R8



22



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

Вълчедръм, обл. Монтана)

14

р. Цибрица при с. Долни цибър

DR-014R

BG1WO800R017

R8 39 0 0,50 9,4 0,47 31 6 2,5 0,5 9 56,52 Умере

н статус


Интегрираната оценка показва умерен статус по основните БЕК: ФБ и МЗБ.

15

р. Чипровска Огоста над гр. Чипровци

DR-015R

BG1OG789R001

R2 549 66 0.83 16,1 0,81 204 19 4 0,80 1 23,2 Добър статус


На гаринцата между много добър и добър статус! Необходим е системен мониторинг по всички БЕК.

16

р. Огоста/ преди яз. Огоста , мост с. Г. Церовене

DR-016R

BG1OG789R001

R4 456 24 0.62 13,8 0,69 32 8 3,5 0,70 8 37,94 Умере

н статус


Оценката по риби следва да се игнорира поради силното влияние на язовирната ихтиофауна (снижава статуса)

17 р. Огоста, след яз. Огоста

DR-017R

BG1OG307R013

R7 150 МФ липсват

МФ липсват

14,2 0,71 1308 9 2,5 0,50 5 5,54 Лош

потенциал


Условията са силно модифицирани (бетонова корекция), регулиране на оттока, изправяне и др. Препоръчва се за потенциал.

18 р. Огоста, след гр. Монтана

DR-018R

BG1OG307R013

R7 110 -74 0,13 9,5 0,48 629 12 3 0,60 5 6,11 Умере

н статус


Определя се умерен статус по повечето БЕК. МФ в този случай се явяват подкрепящ елемент.

19 р. Огоста, при Кобиляк

DR-019R

BG1OG307R013

R7 79 -12 0,44 10,5 0,53 754 16 3,5 0,70 3 6,32 Умере

н статус


Умерен екологичен статус на този речен участък.



23



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

20

р. Огоста, устие преди р. Дунав-гр.Оряхово

DR-020R

BG1OG100R014

R7 33 -48 0,26 10,4 0,52 113 13 3,5 0,70 14 0,84 Лош статус


Особен случай: реката е подприщена от Дунав и образува своеобразен "лиман". Много от индексите (напр. за МФ, риби) трябва да се коригират, защото им влияе силно стоящата вода и седиментацията.

21 р. Бързия, след с.Боровци

DR-021R

BG1OG700R003

R4 222 -100 0 9,6 0,48 437 12 3,50 0,70 2 29,05 Умере

н статус


Умерен екологичен статус на този речен участък. Макрофитите са с много ниско обилие и РИ трябва да се потвърди с повече данни (засега се пренебрегва).

22

р. Ботуня над гр.Вършец /кв.Заножене/

DR-022R

BG1OG600R006


Eкспертна оценка

18,5 0,93 103 19 4,5 0,9 3 17,60 Много добър статус


Референти условия по всички БЕК. Водните МФ са в недостиг и имат подкрепящо значение.

23

р. Ботуня, преди вливане на р.Въртешница при с. Голямо Бабино

DR-023R

BG1OG600R018

R8 158 0 0.50 12,1 0,61 224 14 3 0,60 10 37,18 Умере

н статус



24

р. Ботуня, при с.Охрид преди вливане в Огоста

DR-024R

BG1OG307R013

R8 108 -5,2 0,47 11,1 0,56 672 13 3 0,60 10 10,03 Умере

н статус





24



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

25

р. Въртешница преди Криводол (над гр. Криводол, общ. Враца)

DR-025R

BG1OG600R007

R4 139 -70 0,15 11,9 0,6 613 13 3,5 0,70 9 9,45 Умере

н статус

Лош статус

МФ имат определящо значение при сумарната оценка поради бурното си развитие - "цъфтеж" на МФ.

26

р. Рибине, преди вливане в река Огоста; на шосеен мост между с. Бели брод и с. Лехчево

DR-026R

BG1OG400R009

R8 63 76 0,88 13,3 0,67 469 28 4,5 0,90 8 12,67 Много добър статус


Добрият статус се определя заради данните по ФБ. Необходими са дългосрочни изследвания на БЕК. Директно подхранване от пукнатинно-карстови подземни води от Сарматския водоносен хоризонт.

27 р. Скът при с. Голямо Пещене

DR-027R

BG1OG200R008

R8 220 4 0,52 11,7 0,59 341 10 2,5 0,50 5 10,53 Добър статус


Умерен екологичен статус на този речен участък. Много малка и незначителна река

28

р. Скът след гр. Бяла Слатина

DR-028R

BG1OG307R013

R8 102 -44 0,28 9,1 0,46 924 23 3,5 0,70 8 64,73 Умере

н статус



29 р. Скът, след гр.Мизия

DR-029R

BG1OG307R013

R8 35 -16 0,42 8,5 0,43 73 7 2 0,40 11 145,60 Много добър статус

Лош статус

Пунктът е на границата между лош и умерен статус по ФБ.

30

р. Черни Искър преди с. Говедарци

DR-030R

BG1IS900R003

R2 1190 96 0,98 19,9 0,99 5234 33 5 1,00 5 19,89 Добър статус


Много добър екологичен статус на този речен участък. Данните за МЗБ са предварителни. Вероятно рибната



25



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

фауна е слабо повлияна от любителски и бракониерски риболов. Необходими са повече системни изследвания.

31 р. Искър преди яз. Искър

DR-031R

BG1IS789R004

R4 818 50 0,75 8,1 0,41 308 18 4 0,8 8 5,34 Умере

н статус

Лош статус

Няма обяснение, на какво се дължи разликата между отделните БЕК. Вероятно ФБ е много по-чувствителен към някои специфични замърсявания.

32 р. Искър преди яз. Кокаляне

DR-032R

BG1IS700R006



16,4 0,82 1395 29 4 0,8 5 13,38 Добър статус


Добър статус по ФБ и риби, които определят общата интегрирана оценка. Недостиг на МФ (само един вид със слабо обилие).

33 р. Искър при гр. Нови Искър

DR-033R

BG1IS135R026

R4 510 0 0,50 4,9 0,23 1209 15 1,5 0,3 0 0 Много лош статус


Много лош екологичен статус по всички БЕК (без МФ). Пунктът е събирателен за замърсяването от района на София. Рибната фауна е напълно унищожена.

34 р. Искър при с. Ребърково

DR-034R

BG1IS135R026



7,8 0,39 523 18 3 0.60 6 36,56 Добър статус

Лош статус

ФБ определя интегрираната оценка, но при всички случаи пунктът е повлиян от замърсяване. Липсват водни МФ



26



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

- само хелофити (слабо)

35 р. Искър преди гр. Роман

DR-035R

BG1IS135R026

R4 146 -78 0,11 8,2 0,41 1017 12 3 0.6 8 19,98 Добър статус

Лош статус

ФБ определя интегрираната оценка, но при всички случаи пунктът е повлиян от замърсяване.

36 р. Искър при с. Ореховица

DR-036R

BG1IS135R026

R7 41 -20 0,4 7,2 0,36 730 22 3,5 0,7 7 6,13 Лош статус

Лош статус

МЗБ показва добър статус, но това не се подкрепя от останалите БЕК.

37 р. Искър при с. Гиген

DR-037R

BG1IS135R027

R7 40 Липсват МФ

Липсват МФ

7,8 0,39 733 16 3 0,6 8 7,23 Лош статус

Лош статус

Пунктът е силно повлиян от река Дунав - подприщване, акумулиране на органични седименти, почти стояща вода, навлизане на типична дунавска фауна (риби). Ако се докаже, че липсата на МФ е поради замърсяване трябва да се сложи лош статус! Изисква системен мониторниг по БЕК.

38

р. Мальовица, преди ТК „Мальовица”

DR-038R

BG1IS900R003

R1 1751 100 1 19,5 0,98 143 17 5 1,00 0 0



Пунктът е естествено без ихтиофауна. Рибите следва да имат подкрепящо значение за алпийската зона.



27



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

39

р. Шипочница преди вливане в яз. Искър

DR-039R

BG1IS500R009

R4 830 -100 0.00 11,5 0,58 919 24 3,5 0,70 6 67,14 Много добър статус


Общото количество индикаторни МФ е под изисквания по методика минимум, така че този БЕК има подкрепящ характер. Особен тип малка река - изцяло с фин неорганичен субстрат с прахово-глинест до прахово-глинесто-песъчлив фациес, образуван от ерозионно-денудационни процеси. Оттокът основно се формира от пукнатинни подземните води, акумулирани в скалите от горнокредния плутон.

40

р. Бистришка преди вливане в яз. Панчарево (с. Панчарево, общ. Елин Пелин)

DR-040R

BG1IS700R007



12,3 0,62 192 16 3 0,6 Не може да се оцени




За този пункт трябва да се изключат рибите като БЕК поради близостта на яз. Панчарево и невъзможност за представително пробонабиране - корекция с бетонови стени в градска среда. Водещи БЕК са ФБ и МЗБ. Липсват всякакви МФ.



28



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

41

р. Градска - след сливане на р. Суходолска, Владайска, Перловска, преди вливане в р. Искър

DR-041R

BG1IS500R010


Потенциално много лош ЕП

4.9 0.21 34 3 1 0,2 1 0

Много лош

потенциал

Много лош потенциал

Един от най-замърсените пунктове в България, независимо от наличието на ГПСОВ на София. Трябва да се определя ЕП

42

р. Раковишка/ р. Стари Искър/ при с .Голема Раковица, общ. Елин Пелин

DR-042R

BG1IS600R013


не достиг



Водещи за оценката са ФБ и МЗБ. Пунктът е в добро състояние. Рибната фауна е повлияна от яз. Огняново. Има недостатъчно водни МФ за коректна оценка.

43

р. Лесновска след вливане на р. Макоцевска

DR-043R

BG1IS600R015

R4 535 -100 0 10,6 0,53 361 19 3,5 0,70 6 9,68 Добър потенциал


Умерен екологичен статус заради оценката по ФБ. Необходим е системен мониторинг по БЕК особено за потвърждаване или отхвърляне на оценката по МФ.

44

р. Лесновска при Д.Богров

DR-044R

BG1IS600R016

R4 525 -90 0,05 4,6 0,23 9880 13 2,5 0,5 6 13,39 Лош

потенциал


Много лош екологичен статус заради оценката по ФБ. Необходим е системен мониторинг по БЕК..



29



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

45

р. Лесновска преди вливане в река Искър

DR-045R

BG1IS600R016

R4 510 -92 0,04 10,8 0,54 257 20 3 0,6 8 24,66

Умерен

потенциал


Общото количество (съотв. общо обилие) индикаторни МФ е под изисквания по методика минимум (така че оценката по МФ е по експертно мнение и има подкрепящ характер).

46

р. Какач (Банкенска) преди вливане в река Искър

DR-046R

BG1IS500R011

R4 510

Липсват водни МФ


2,4 0,12 41 4 1 0,2 0 0

Много лош

потенциал


Много лош екологичен статус по всички БЕК. Реката е силно коригирана и следва да бъда СМВТ. Напълно липсват водни МФ. Наличие само на хелофити.

47

р. Блато преди вливане в Искър

DR-047R

BG1IS400R012

R4 510 -100 0 12,5 0,62 385 7 1,5 0,3 5 4,97

Много лош

потенциал


Много лош екологичен статус по МЗБ и риби. Реката е силно коригирана.

48

р. Батулийска (Бакьовска) преди с. Ябланица

DR-048R

BG1IS300R019



15,9 0,8 136 14 4 0,80 6 47,84 Много добър статус


Добър екологичен статус на този речен участък. Необходими са повече системни изследвания на БЕК. Липсват МФ.

49

р. Батулийска преди вливане в Искър

DR-049R

BG1IS300R019



17,5 0,88 1155 12 2,5 0,50 4 12,31 Умере

н статус


Вероятно инцидентни замърсявания, които засягат за дълъг период МЗБ и рибите. ФБ се възстановява бързо (1 месец). Липсват МФ.



30



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

50 р. Искрецка DR-050R

BG1IS300R018



17,4 0,87 775 30 4 0,8 3 29,84 Добър статус


Основен дял за формиране на речния отток се явяват карстовите води, формирани в триаския водоносен хоризонт (карстов извор "Искрец"). Водите се характеризират като полутвърди до твърди. Недостатъчно водни МФ за оценка (слабо 2 вида водни мъхове)

51

р. Габровница преди устие в р. Искър (с. Габровница, общ. Своге)

DR-051R

BG1IS300R019



16,2 0,81 409 18 3,5 0,7 5 22,3 Добър статус


Добър екологичен статус. МФ следва да имат подкрепящо значение

52 р. Малък Искър при с.Лъга

DR-052R

BG1IS200R022


Липсват МФ

12,7 0,64 0 0 1/т 0,2 0 0 Много лош статус


Много лош екологичен статус. Реката страда от залпови замърсявания от РК "Елаците". Единствено ФБ се възстановява бързо след пораженията (1 месец). МФ и МЗБ са напълно унищожени.

53

р. Малък Искър при с. Своде след

DR-053R

BG1IS200R022

R4 216 -100 0 17 0,85 127 11 2,5 0,5 7 7,62 Много добър статус


Умереният екологичен статус се дефинира от състоянието на



31



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

вливане на река Бебреш

МЗБ. МФ трябва да се потвърдят с повече изследвания (само един воден МФ със средно обилие)

54 р. Малък Искър при гр. Роман

DR-054R

BG1IS200R023

R4 149 0 0,50 13,2 0,66 522 18 3,5 0,7 10 37,60 Добър статус


Добър статус по всички БЕК.

55 Извор на Златна Панега

DR-055R

BG1IS100R024

R15 190 -22 0,39 16 0,8 496 10 3.5 / g 1,00 2 17,80



Референтни условия по МЗБ и ФБ за карстови извори. Проблем с коректното пробонабиране от течащи води, което рефлектира и при оценката по МФ.

56

р. Златна Панега преди вливане в река Искър, при гр. Червен бряг

DR-056R

BG1IS100R024

R8 103 10 0,55 16 0,8 870 11 3,5 0,7 6 11,23 Добър статус


Добър екологичен статус по всички БЕК.

57

р. Гостиля преди вливането и в река Искър

DR-057R

BG1IS100R025

R8 44 50 0,75 8,1 0,41 997 9 2,5 0,5 7 51,85 Лош статус

Лош статус

Реката е с влошено екологично състояние

58 р. Бели Вит над с. Рибарица

DR-058R

BG1VT900R00

1 R2 600

Липсват МФ


17,6 0,88 55 11 4 0,80 5 8,00



Оценката по риби е повлияна силно от локални ХТС и следва да се пренебрегне (дава локален лош статус). Пунктът за риби трябва да се премести по-нагоре



32



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

59

р. Вит след Тетевен (след кв. Полатен преди „Губилището”

DR-059R

BG1VT789R00

5 R2 360

Липсват МФ


14,4 0,72 165 11 3,5 0,70 5 10,78 Умере

н статус


МФ се игнорират поради недостиг. По риби оценката се пренебрегва поради естествени причини (пресъхвания на реката по-надолу в м. Боаза)

60

р. Вит , преди с. Садовец (след вливане на Катунецка и Каменица/Каменка)

DR-060R

BG1VT307R00

7 R4 120 -38 0,31 15,6 0,78 310 16 4 0,80 3 6,30

Умерен

статус


На границата между умерен и добър статус! Необходим е системен мониторинг по всички БЕК за прецизиране на оценката. Особен случай - наличие на дъно тип "скално легло" от варовици на ниска надморска височина.

61 р. Вит след гр. Гулянци

DR-061R

BG1VT100R00

9 R7 26 -16 0,42 9,9 0,5 424 16 3,5 0,70 6 6,44

Умерен

статус


Подприщване от Дунав - особен случай (тип "лиман")

62

р. Костина над Кървавота кладенче(ляв приток),около 2 км под вливане на Болованджика (изместен за МФ)

DR-062R

BG1VT900R00

1 R2 690 62 0,81 18,7 0,94 79 11 4 0,80 0 0



Пунктът е сменен от Болованджика, заради БЕК. Реката не е релевантна за рибна фауна поради много малките си размери.



33



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

63

р. Каменка , след вливане на река Катунецка при Бежаново (шосеен мост по пътя за с.Беглеж)

DR-063R

BG1VT600R00

6 R4 120 -30 0,35 15,3 0,77 2183 17 3,5 0,70 5 15,20



Речното легло е оформено върху седиментни скали (главно варовици) с горнокредна възраст. Последните оформят скални прагове, като в тези участъци липсва акумулационна тераса. Формира се на места характер на дъното тип "скално легло" на ниска надморска височина, което е особен случай за много от Дунавските реки в полупланинската и равнинна зона. МФ са недостатъчно представителни.

64

р. Тученица преди вливане в р. Вит при с. Опанец

DR-064R

BG1VT200R00

8 R8 52

Липсват МФ

Мн. лош ЕП

3,9 0,2 202 13 3 0,6 5 8,42 Умерен ЕП

Много лош ЕП

Реката е силно коригирана и следва да се определя ЕП.

65

р. Черни Осъм , водохващане - Бента

DR-065R

BG1OS890R01

6 R2 566 0 0,50 19,5 0,98 676 25 5 1,00 4 7,11

Умерен

статус


Влияние на подземни карстови води от средно-горно триаския водоносен хоризонт (извор "Черни Осъм"); Определя се много добър статус, ако се игнорират МФ и рибите, като непредставителни



34



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

за този пункт.

66 р. Осъм, след гр. Ловеч

DR-066R

BG1OS700R00

1 R4 120 -92 0,04 9,9 0,5 660 10 2,5 0,5 6 253,18

Умерен

статус


Определя се умерен статус по повечето БЕК. МФ в този случай се явяват подкрепящ елемент.

67 р. Осъм след гр. Левски

DR-067R

BG1OS700R01

1 R7 50 -6 0,47 9,1 0,46 295 12 3 0,6 10 19,37

Умерен

статус


Определя се умерен статус по всички БЕК.

68 р. Осъм при гр. Черковица

DR-068R

BG1OS130R01

5 R7 25

Липсват МФ

Мн. лош ЕП

8,6 0,43 12 2 1 0,2 12 4,22 Добър статус


Пунктът е на границата между лош и много лош статус. Натоварване с органични седименти. Особен случай - "лиманна" част преди Дунав.

69

р. Крушуна – карстови извори (общ. Летница)

DR-069R

BG1OS700R01

1 R15 130 -20 0,4 16,6 0,83 60 9 3.5 / g 1,00 6 68,40



Типична ситуация за голям карстов извор. Скалата на индексите е отместена и скъсена за речен тип R15. Характерно е ниско таксономично разнообразие на МЗБ .

70

р. Градешница, преди вливане в р Осъм (с. Градище, общ. Левски)

DR-070R

BG1OS500R00

9 R8 70

Пресъхнал

пункт


Пресъхнал пункт










Подхранва се от подземни води, формирани в льосовия комплекс и основно - в плио-плейстоценските отложения. Формираните в тях водни ресурси са



35



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

незначителни, поради което по време на маловодие се установява пресъхване.

71

р. Шаварна преди вливане в р. Осъм

DR-071R

BG1OS600R00

7 R8 65 -16 0,42 7,9 0,4 281 19 2,5 0,5 0 0


Лош статус

Няма риба. Реката е силно замърсена с отпадъци и не се препоръчва за биологичен мониторинг.

72

р. Ломя след с.Варана, преди вливане в Осъм

DR-072R

BG1OS400R01

0 R8 65 10 0,55 7,5 0,38 16 13 3 0,6 0 0


Лош статус

Няма риба. Реката е силно замърсена и не се препоръчва за биологичен мониторинг. Вероятно е пресъхваща река.

73

р. Мечка, лреди вливане в р. Осъм (с. Дебово, общ. Левски)

DR-073R

BG1OS200R01

4 R8 73

Пресъхнал

пункт








4 0,04

Не може да се оцени (посетен на 20.11.0

9)


Речният отток е незначителен (чести пресъхвания) и се осъществява от подземни води, формирани в льосовия и основно от плейстоценския и плио-плейстоценски водоносни хоризонти. Последните се характеризират с малка мощност, но с високи филтрационни свойства на изграждащите ги чакълество-песъчливи отложения. В края



36



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

на ноември 2009 г. пунктът е посетен отново от екипа за риби, но водата отново е била недостатъчна.

74 р. Янтра при кв. Ябълка

DR-074R

BG1YN900R03

2 R2 670 0 0,50 17,8 0,89 312 24 5 1,00 0 0



Пунктът не е подходящ за риби и МФ.

75

р. Янтра, след Габрово - мост за Севлиево

DR-075R

BG1YN900R01

5 R2 360 -100 0 10,4 0,52 487 9 2 0,4 5 160

Лош статус

Лош статус

Лош статус по всички БЕК (с изключение на ФБ).

76

р. Янтра, след вливане на р. Дряновска/Белица - мост за Дебелец

DR-076R

BG1YN900R01

5 R4 135 -62 0,19 10,2 0,51 502 14 3 0,6 8 93,83

Лош статус


Типичен умерен статус за полупланински реки в ДР. Оценката за риби трябва да се докаже поради трудности с пробонабирането и пробонабиране по-надолу в рамките на гр. В. Търново.

77

р. Янтра, след В. Търново, мост с.Самоводене

DR-077R

BG1YN700R01

7 R4 100 -74 0,13 12,3 0,62 94 7 2,5 0,5 8 206,47

Умерен

статус


МФ трябва да се докажат с повече данни! На този етап са с подкрепящо значение



37



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

78

р. Янтра при с. Драганово - след вливане на Лефеджа

DR-078R

BG1YN307R02

7 R7 46 -34 0,33 5,3 0,27 2645 9 2,5 0,5 6 34,25

Лош статус

Лош статус

Пунктът трудно може да се пробонабира представително с електроулов. Реката е много голяма, дълбока, с бавно течение и почти стоящи води. Рибната фауна е много негативно повлияна от бракониерски и спортен риболов. Пунктът не е показателен за мониторинг на риби.

79 р. Янтра при с. Каранци

DR-079R

BG1YN307R02

7 R7 32 -24 0,38 6,1 0,31 76 11 3 0,6 13 161,20

Умерен

статус

Лош статус

Лошият статус е единствено заради ФБ. Необходим е по-продължителен биологичен мониторинг по всички БЕК.

80 р. Янтра при с. Нов град

DR-080R

BG1YN130R02

9 R7 25

не достиг


11,5 0,58 40 4 2 0,4 11 Не може да се оцени

Лош статус

Лош статус

Особен случай - подприщен участък от Дунав. В този участък реката е силно повлияна от човешката дейност и освен това е силно зависима от ихтиофауната на Дунав. Установени са 11 вида риби, но те не дават реална представа за рибната фауна на реката в този участък. Предлага



38



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

се пункта за риби да се премести нагоре срещу течението (при с. Джулюница). МФ са много слабо представени (само един вид с много слабо обилие).

81

р. Паничарка срещу КАТ гр. Габрово

DR-081R

BG1YN900R01

3 R2 440 -2 0,49 11,9 0,60 597 29 3,5 0,7 4 464,6

Умерен

статус


Пунктът може да се характеризира като умерен статус. Мястото не е подходящо за контролен мониторинг, защото се намира в рамките на самия град (локални въздействия)

82

р. Белица преди сливане с Дряновска

DR-082R

BG1YN800R03

3 R4 150 -34 0,33 11,1 0,56 561 15 3 0,6 12 248,84



Пунктът е в умерен статус. Пробонабирането за риби е изнесено извън гр. Дебелец (срещу течението) и е преди малък свинекомплекс. Там условията са референтни по риби.

83 р. Дряновска преди устие

DR-083R

BG1YN800R01

6 R4 145 -62 0,19 9,7 0,49 512 19 3,5 0,7 12 384,79



Пунктът е в умерен статус.

84

р. Стара (с. Майско, общ. Елена)

DR-084R

BG1YN600R02

2 R4 375

не достиг

не достиг



Добър статус по повечето БЕК. Водни МФ напълно липсват. Почти липсват и хелофити.



39



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

85

р. Стара (Лефеджа), мост след с. Кесарево

DR-085R

BG1YN600R02

0 R7 70 15,69 0,58 13,7 0,69 640 16 4 0,8 13 77,78



Добър статус по ФБ и МФ, което определя интегрираната оценка

86

р. Стара (Лефеджа) село Бряговица - преди вливане в Янтра

DR-086R

BG1YN307R02

7 R7 56 -2 0,49 11,5 0,58 63 18 4,5 0,90 12 68,8

Умерен

статус


Умереният екологичен статус се определя от състоянието на ФБ. Изискват се допълнителни дългосрочни изследвания за потвърждение.

87 р. Голяма река- ХМС- Стражица

DR-087R

BG1YN600R02

5 R4 90 -78 0,11 14,6 0,73 178 12 3 0,6 10 182,15



Умереният екологичен статус се определя от състоянието на МЗБ. Лошият статус по МФ ще изисква по-нататъшен мониторинг за потвърждение.

88

р. Джулюнска – мост на с. Джулюница

DR-088R

BG1YN600R02

5 R7 70 -24 0,38 11,1 0,56 626 24 3,5 0,7 11 58,43



Умереният екологичен статус се определя от състоянието на ФБ и МФ. Необходим е допълнителен мониторинг.

89

р. Веселина, преди вливане в яз. Йовковци

DR-089R

BG1YN600R01

8 R2 350

не достиг

Недостиг 15,5 0,78 243 25 5 1,00 6 395,67 Много добър статус


Добрият статус се определя единствено от резултатите по ФБ. Необходими допълнителни мониторингови данни за БЕК. Вероятно пункта е референтен. Особен случай



40



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

реката пресъхва и остава на вирове в този речен участък (на границата с много добър).

90

р. Веселина, след яз. Йовковци (с. Миндя, общ. В. Търново)

DR-090R

BG1YN600R02

0 R4 350

не достиг

недостиг на водни

МФ 16,1 0,81 128 19 4 0,8 12 222,33



Добрият статус се определя единствено от резултатите по ФБ. Необходими допълнителни мониторингови данни за БЕК за потвърждаване (на границата с много добър). Водните МФ са недостатъчни за изчисляване на РИ (два вида)

91

р. Росица - извори след с. Стоките (с. Стоките, общ. Севлиево)

DR-091R

BG1YN400R00

2 R2 344

Липсват МФ


16,8 0,84 93 14 3,5 0,7 4 68,75 Умере

н статус


Пунктът е на границата между добър и много добър статус по ФБ. Естествено липсват МФ.

92

р. Росица след гр. Севлиево/ на шос. мост София-Варна

DR-092R

BG1YN400R01

2 R4 190 -96 0,02 8,5 0,42 26 2 1,5/т 0,3 7 46,42

Лош статус


Пунктът е на границата между лош и много лош статус. МЗБ е токсично поразен.

93

р. Росица преди вливане в р. Янтра - с. Поликраище

DR-093R

BG1YN400R01

2 R7 50 -10 0,45 12,1 0,61 71 18 3,5 0,7 13 125,25



Умерен статус се дифинира от ФБ и МФ.



41



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

94

Открито водохващане на река Видима –лява над ВЕЦ- Видима

DR-094R

BG1YN400R00

1 R2 706 66 0,83 18,7 0,94 93 11 4 0,80 1 62,40



Референтен пункт по всички БЕК.

95

р. Видима, преди вливане в р. Росица (с. Душево, общ. Севлиево)

DR-095R

BG1YN400R03

1 R4 216

Липсват МФ


14,4 0,72 136 11 3 0,6 13 151,65 Много добър статус


Умерен статус се дефинира от МЗБ. По рибна фауна реката е в референтни условия. Липса на МФ (естествени причини)

96

р. Чопарата гр.Севлиево преди вливане в Росица

DR-096R

BG1YN400R00

3 R4 200 -52 0,24 12,8 0,64 356 20 4 0,8 6 158.22

Умерен

статус


Пунктът е на границата между умерен и добър статус по ФБ.

97

р. Крапец преди яз. Крапец (с. Малиново, общ. Севлиево)

DR-097R

BG1YN400R00

6 R8 420

Липсват МФ


15,1 0,76 71 10 3 0,6 7 74,70 Лош статус


Пунктът трябва да отпадне за риби. Ихтиофауната е силно повлияна от ихтиофауната на яз. Крапец. МФ липсват - дъно тип "скално легло"

98

р. Крапец , преди вливане в река Росица, преди яз. Ал.Стамболийски

DR-098R

BG1YN400R00

4 R4 290 ÷


12,3 0,62 138 14 3,5 0,7 3 125,93 Добър статус


На границата между умерен и добър статус! Необходим е системен мониторинг по всички БЕК за прецизиране на оценката.



42



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

99

р. Мъгъра, преди вливане в яз.Стамболийски

DR-099R

BG1YN400R00

7 R4 350 80 0,9 15,2 0,76 276 16 3 0,6 9 121,05

Умерен

статус


Общото количество (съотв. общо обилие) индикаторни МФ е под изисквания по методика минимум (оценката е експертна). Пунктът не е подходящ за мониторинг на риби - изключително силно влияние на язовирната фауна.Този пункт трябва да отпадне за риби.

100

р. Елийска преди вливане в Янтра (гр. Полски Тръмбеш)

DR-0100R

BG1YN300R02

6 R8 35 -50 0,25 12,8 0,64 194 9 2,5 0,5 6 32,43

Лош статус

Лош ЕП

Реката е много малка и не е подходяща за риби. Оценката по останалите БЕК е умерен или лош статус.

101

р. Студена , преди вливане в Янтра - шосеен мост

DR-0101R

BG1YN200R02

8 R8 23

Липсват МФ

Потенциален мн. лош ЕП

8,4 0,42 55 5 2 0,4 8 73,47 Лош ЕП

Лош ЕП

Пунктът не е показателен за риби, няма собствена ихтиофауна и е напълно повлиян от река Янтра. Липсата на МФ е от почистване на коритото на канала/реката. Реката е изцяло модифицирана и канализирана. Силно влияние на подземни карстови види (главно от сарматски



43



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

водоносен хоризонт)

102 р. Бели Лом над яз. Бели Лом

DR-0102R

BG1RL900R00

8 R4 280 -78 0,11 9,3 0,45 7 2,5 0,5 0 0

Не може да

бъде оценен


Оценка по РИ: Лош ЕП, като се има в предвид, че липсват типични водни МФ – Наличие на хелофити и амфифити (този БЕК има подкрепящо значение). Рибна фауна липсва - не е подходящ пункт за риби. Силно виляние на карстови подземни води с висока твърдост от барем-аптския водоносен хоризонт (долнокредни варовици).



44



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

103

р. Бели Лом преди вливане в Русенски Лом, при с. Писанец

DR-0103R

BG1RL900R01

2 R7 100 34 0,67 8,2 0,41 69 6 2,5 0,5 7 293,21

Умерен

статус

Лош статус

Рибната фауна в този пункт не е показателна, тъй като в резултат от наводненията през 2006 година в реката са навлезли множество нетипични язовирни видове. Силно виляние на карстови подземни води с висока твърдост

104

р. Русенски Лом на устие при гр. Русе

DR-0104R

BG1RL120R01

3 R7 22

Липсват МФ


12,1 0,61 265 7 2 0,4 7 176,48 Лош статус

Лош статус

Лош статус по всички БЕК (с изключение на ФБ и МФ). Ако се окаже, че липсата на МФ е от замърсяване трябва да се сложи много лош статус. Силно виляние на карстови подземни води с висока твърдост

105

р. Малък Лом над яз. Ломци (с. Еленово, общ. Попово )

DR-0105R

BG1RL900R01

0 R8 210


Само хелофити

- изобилно

9,6 0,48 167 8 2,5 0,5 0 0

Не може да



Няма риба, реката е много малка и пунктът не е подходящ за мониторинг на риби. Силен



45



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

натиск на хелофити - покриват до 90% от водното огледало и "стесняват" силно реката (нарушават проводимостта).

106

Р. Черни Лом - с. Светлен, общ. Попово

DR-0106R

BG1RL200R01

4 R8 170



- изобилно

9,9 0,5 162 9 3 0,6 3 47,73 Лош статус

Лош статус

Рибната фaуна е в лошо състояние преобладават толерантни и инвазивни видове, реката е замърсена с ТБО, умрели животни и пр.

107

р. Черни Лом, преди вливане на Баниски Лом при с. Острица

DR-0107R

BG1RL200R00

7 R7 101 6 0,53* 9,2 0,46 775 14 3 0,6 5 253,87

Умерен

статус


Умерен статус по повечето БЕК. Силно виляние на карстови подземни води с висока твърдост от барем-аптския водоносен хоризонт (долнокредни варовици).

108 р. Черни Лом при с. Червен

DR-0108R

BG1RL120R01

3 R7 66

Недостиг

Недостоверен РИ

10,6 0,53 830 13 3,5 0,7 3 283,67 Умере

н статус


Силно виляние на карстови подземни води с висока твърдост

109

р. Сеячка /Ялма/ преди яз. Каваците (с. Славяново , общ.

DR-0109R

BG1RL200R00

5 R8 205

Липсват МФ

Липсват МФ

11,6 0,58 101 14 3,5 0,7 3 64,42 Лош статус


Рибната фауна e не е представителен БЕК, защото е повлияна от намиращия се на няколко километра



46



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

Попово надолу по течението яз. Каваците

110

р. Баниски Лом преди вливане в Черни Лом , при с.Широково

DR-0110R

BG1RL200R00

1 R8 95

Липсват МФ


4,2 0,21 764 15 3,5 0,7 4 90,50 Лош статус


Различните оценки по отделните БЕК изискват допълнителен мониторинг в по-дългосрочен аспект за уточняване на причините за това състояние.

111

р. Каяджик над яз. Бойка (с. Водица, общ. Попово)

DR-0111R

BG1RL200R00

1 R8 260

Липсват МФ

Липсват МФ

12,9 0,65 34 14 3 0,6 1 не е

релевантно


Умерен ЕП

Много лошо състояние, уловът се състои от една единствена риба. Рибната фауна е унищожена от каскадата язовири, която е постоена на река Каяджик. Ако ВТ се приеме за силно модифицирано, рибната фауна може да отпадне като БЕК.

112

р. Каяджик под яз. Бойка (с. Копривец, общ. Бяла, Русе

DR-0112R

BG1RL200R00

3 R8 230

Липсват МФ

Липсват МФ

9,9 0,5 176 8 2,5 0,5 1 12,27 Лош ЕП

Умерен ЕП

Рибната фауна е в лошо състояние, както качествено, така и в количествено отношение. Причината вероятно е в множеството язовири. По останалите БЕК потенциалът е умерен, като рибната фауна



47



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

може да се пренебрегне.

113

р. Царацар след вливане на р.Война при с.Малък Поровец

DR-0113R

BG1DJ149R00

2 R9 190 0 0,5 15 0,75 1015 8 3,5 1 4 36,14

Лош статус


Рибната фауна не е водещ БЕК за Добруджанските реки и следва да има описателен и подкрепящ характер. Практически липсват акумулационни речни тераси - незначителен повърхностен отток (предимно през периоди с интензивни валежи и снеготопене). Частично и изцяло понират в долнокредни и неогенски варовици от Барем-аптския и Малм-валанжския водоносни хоризонти.

114 р. Чайрлък при с. Черковна

DR-0114R

BG1DJ200R00

3 R9 260 50 0,75 12.5 0,62 584 12 3 0,857 0 0

Не може да



Няма риба. Реката има минимално оводняване. Практически липсват акумулационни речни тераси - незначителен повърхностен отток (предимно през периоди с интензивни валежи и снеготопене).



48



Код на ВТ

Тип

Над морск

а височина

МФ - РИ


ФБ - IPS





и

МЗБ БИ



видове




Статус / ЕП

Забележки

Частично и изцяло понират в долнокредни и неогенски варовици от Барем-аптския и Малм-валанжския водоносни хоризонти.

115 р. Суха – р.Засмяно р. Водица

DR-0115R

BG2DO600R00

7 R9 233



- изобилно

14,5 0,73 503 27 3,5 1 6 14,80 Лош статус


Рибната фауна на реката е в тежко състояние. От автохтонната ихтиофауна са останали само кротушката и щипока. При добруджанските реки ихтиофауната трябва да има подкрепящо значение като БЕК с описателен характер. Реката е почти 100% затлачена с хелофити.

116 р. Суха - с. Ново Ботево

DR-0116R

BG2DO600R00

7 R9 201 26 0,63 13.4 0,67 517 12 2,5 0,714 0 0

Не може да



Липсват типични водни МФ - оценката е само на база крайбрежни (хелофити). Пунктът не е представителен за рибна фауна.

117 р. Суха – с. Долина

DR-0117R

BG2DO600R00

9 R9 117

Пресъхнал

пункт










Не може да се оцени (посетен на 20.11.0

9)


Река Суха понира изцяло в подземните води. Речното легло не е оводнявано минимум 20 години.



49

Таблица 1.2-2: Интегрирана оценка на ЕП и екологично състояние (статус) на „езера” в Дунавски район



Код на ВТ

Тип Надм. в. m

ФП ВГИ

EQR (ВГИ)

% Cyano bacteria

Общ биообем

(mm3/l)

Цъфтеж

(интензивност)

Прозрачност, (m)

Хлорофил-A, (µg/l)

ФП - статус/ЕП

МФ - РИ


МЗБ -

Общо к-во / m2

МЗБ -

Общ бр. таксони

МЗБ - %

Oligachaeta


Риби - Общ брой видове


Статус Забележки

1 яз. „Ярловци”

DR-01L

BG1WO100L001

L2 798 0,83 0,998 16,61 0,30 не 2,3 0,61 ДЕП 0 0,50 10 (21)

2 (6) 70 (0) 0,3 (1) 6 Умерен статус

Лош ЕП МЗБ липсва в по-дълбоките части и в дънния субстрат. Силно затиняване.

2 яз. “Кула” DR-02L

BG1WO200L003

L12 202 3,55 0,991 46,51 1,57 не 0,95 3,28 Умерен

ЕП -44 0,28 1 1 0

Много лош

4 Много лош статус

Лош ЕП Висок % Cyanobacteria. Ползва се около 40% от обема на язовира. Липсва МЗБ (само един индивид).

3 яз. "Полетковци"

DR-03L

BG1WO300L006

L12 199 1,04 0,998 8,43 0,08 не 1 <0,2 МЕП



16 4 0 1 12 Добър статус

МЕП Общото количество макрофити е под необходимия минимум.

4 яз. “Рабиша”

DR-04L

BG1WO300L018

L4 293 1,15 0,997 26,52 0,13 не 3,2 0.92 ДЕП



39 3 17,2 0,83 11 Умерен статус

ДЕП Висок % Cyanobacteria, но са олиготрофни индикатори.Ползва се около 40% от обема на язовира.

5 яз. “Дреновец”

DR-05L

BG1WO600L019

L16 172 4,78 0,988 74,54 1,65 не 0,7 3,51 Лош ЕП



195 5 87,69 0,12 19 Добър статус


Висок % токсични Cyanobacteria. Варува се срещу "цъфтежи". Садково рибовъдство

6

яз. “Хр. Смирненски” поречие Лом

DR-06L

BG1WO600L014

L16 150 1,06 0,998 10,84 1,66 І

степен 0,8 4,26 ДЕП



101 7 12,9 0,87 4 Умерен статус

ДЕП "Цъфтеж" I степен. Варува се срещу "цъфтежи". Садково рибовъдство

7 яз. “Расово” DR-07L

BG1WO800L020

L16 127 4,31 0,989 19,04 10,87

ІІ степен, +токсични

0,3 19,77

Умерен ЕП



4 3 50 0,50 3 Много лош статус

Умерен ЕП "Цъфтеж" II степен. Варува се срещу "цъфтежи". Извършва се рибовъдство. Органично гниене.

8 яз.”Ковачица”

DR-08L

BG1WO800L021

L16 126 7,17 0,982 50,40 7,14

І степен, +токсични

0,7 12,31

Умерен ЕП



931 20 19,23 0,81 5 Лош статус

Умерен ЕП Цъфтеж I степен. Варува се срещу "цъфтежи" от рибовъди. Висок % Cyanobacteria

9 яз. „ Огоста” DR-010L

BG1OG700L004

L14 187 1,29 0,997 27,10 0,97 не 4 2,17 ДЕП



109 5 0 1 14 Добър статус

ДЕП

Висок % Cyanobacteria, но са олиготрофни видове. Нивото на язовира е варирало с 15 m през 2009 г. Ползва се около 55% от обема на язовира.

10 яз. „Среченска бара”

DR-011L

BG1OG700L016

L2 458 0,40 0,999 0,30 1,01 не 4,5 1,34 МЕП



31 9 29,03 0,71 5 Добър статус

МЕП Имало е 9 m вариация във водното ниво на язовира през 2009 г.

11 яз. „Дъбника”

DR-012L

BG1OG600L015

L16 346 5,41 0,987 15,00 4,76

І степен, +токсични

1 8,98 Умерен

ЕП -90 0,05 65 2 83,07 0,16 3


Лош ЕП

Силни "цъфтежи" на ФП в крайбрежната зона - синьо-зелена кора останала по камъните след падане на нивото на язовира

12 яз. „Три кладенци”

DR-013L

BG1OG400L010

L16 160 2,79 0,993 10,06 10,14

ІІ степен, +токсични

0,4 24,73

Умерен ЕП



18 3 5,56 0,94 5 Много лош статус

Умерен ЕП "Цъфтеж" II степен на зелени водорасли.



50



Код на ВТ


ФП ВГИ

EQR (ВГИ)

% Cyano bacteria


(mm3/l)

Цъфтеж





МФ - РИ


МЗБ -


МЗБ -


МЗБ - %

Oligachaeta





13 яз. „Бързина”

DR-014L

BG1OG200L012

L16 84 2,23 0,995 15,14 11,29 ІІ

степен 0,55

19,47

Умерен ЕП

0 0,50 3 1 0 Много

лош 3



"Цъфтеж" II степен на еугленови водорасли. Силно органично затиняване на дъното. Много ниско водно ниво. Макс. дълбочина 2-3 m при стената. Практически липсва МЗБ.

14

яз. „Аспарухов вал” (Шишманов вал)

DR-09L

BG1WO900L017

L16 96 0,03 1,000 0,01 23,82 ІІІ

степен 0,9

45,46

Лош ЕП



146 8 0 1 6 Лош статус

Лош ЕП "Цъфтеж" IIІ степен на динофлагелатни водорасли.

15 яз. „Бели Искър”

DR-015L BG1IS900L002

L1 1873 0,57 0,999 0,00 0,76 не 6,5 1,15 МЕП



8 4 25 0,75 4 Добър статус

МЕП Вариация на водното ниво през 2009 г. - 17 m

16 яз. „ Искър” DR-016L BG1IS700L005

L11 810 1,43 0,997 0,08 1,20 не 5,5 1,99 МЕП



27 3 18,5 0,82 ÷ ÷ МЕП

17 яз. „Панчарево”


L12 600 14,91

0,963 0,22 9,71 ІІ

степен 1,2

18,33

Лош ЕП



129 6 20,9 0,79 ÷ ÷ Лош ЕП "Цъфтеж" II степен на кремъчни водорасли.

18 яз. „Огняново”


L2 618 0,93 0,998 8,2 0,73 не 2,9 1,26 МЕП



8 4 37,5 0,63 10 Добър статус

ДЕП

19 яз. „Бебреш”


L2 494 0,38 0,999 5,14 2,14 не 3,25 3,82 МЕП



12 4 41,7 0,58 9 Добър статус

ДЕП

20 яз. „Девец” DR-020L BG1IS100L028

L16 201 1,73 0,996 16,43 2,44 не 2 4,07 ДЕП -68 0,16 43 3 0 1 ÷ ÷ ДЕП

21 яз. „ Еница” DR-021L BG1IS100L029

L16 164 10,77

0,973 49,64 30,20 ІІ

степен 0,35

68,70

Много лош



143 4 90,9 Много

лош ÷ ÷


"Цъфтеж" II степен на Cyanobacteria и зелени водорасли. Язовирът е практически източен с 2.6% от обема си (кота под ниво мъртъв обем).

22 яз. „Сопот” DR-022L

BG1VT800L004

L12 369 0,50 0,999 0,20 1,02 не 2,75 3,02 МЕП 78 0,89 448 14 36,2 0,64 ÷ ÷ ДЕП Вариация на водното ниво през 2009 г. - 9 m

23 яз. „Крушовица”

DR-023L

BG1VT500L011

L16 115 3,22 0,992 31,75 13,86 ІІ

степен 0,6

22,60

Лош ЕП

-64 0,18 23 4 13,04 0,87 ÷ ÷ Лош ЕП "Цъфтеж" II степен на ФП. Степен на запълненост на обема на язовира - 22%

24 яз. „Телиш” DR-024L

BG1VT300L010

L16 210 5,04 0,988 3,06 9,33 І

степен 1,6

18,21

Умерен ЕП



142 5 62,68 0,37 6 Добър статус

Умерен ЕП "Цъфтеж" I степен на зелени водорасли.

25 яз. „ Горни Дъбник”

DR-025L

BG1VT300L012

L14 160 1,41 0,997 0,00 0,91 не 3 1,75 МЕП 2 0,51 446 12 31,39 0,69 ÷ ÷ Добър ЕП Язовирът е запълнен на 53% от обема си.



51



Код на ВТ


ФП ВГИ

EQR (ВГИ)

% Cyano bacteria


(mm3/l)

Цъфтеж





МФ - РИ


МЗБ -


МЗБ -


МЗБ - %

Oligachaeta





26 яз. „Вълчовец”

DR-026L

BG1VT100L013

L16 89 3,59 0,991 28,14 3,66 І

степен 0,7 9,15

Умерен ЕП

-62 0,19 200 7 17,5 0,83 ÷ ÷ Умерен ЕП

"Цъфтеж" I степен на зелени водорасли. Язавирът е практически празен от 3 г. Поддържа се кота мъртъв обем. Степен на запълване 4.5% от обема.

27 яз. „Александрово”

DR-027L

BG1OS700L003

L16 123 0,23 1,000 2,42 12,39 ІІ

степен 0,8

23,69

Умерен ЕП

0 0,50 49 2 4,08 0,96 ÷ ÷ Умерен ЕП "Цъфтеж" II степен на динофлагелатни водорасли. Язовирът е запълнен на 36% от обема си.

28 яз. „ Каменец”

DR-028L

BG1OS600L006

L16 95 63,93

0,840 86,63 35,89

ІІІ степен +токсични

0,4 78,90

Много лош

0 0,50 18 4 72,2 0,28 ÷ ÷ Много лош ЕП

"Цъфтеж" IIІ степен на Cyanobacteria. Язовирът е запълнен на 57% от обема си. Има 4 m вариация на водното ниво през 2009 г.

29 яз. "Лъдженска бара"

DR-029L

BG1OS300L016

L16 96 ÷ ÷ ÷ ÷ ÷ ÷ ÷ ÷ ÷ ÷ ÷ ÷ ÷ ÷ Пресъхнал

Язовирът е източен от няколко години

30

яз. “Хр.Смирненски” (Габрово)

DR-030L

BG1YN900L014

L2 345 1,71 0,996 4,61 1,89 не 3,2 3,40 МЕП



36 7 11,11 0,89 ÷ ÷ МЕП Язовирът има 7 m вариации на водното ниво. Условно е оценен като МЕП по ФП, но е на границата с добър ЕП.

32 яз. „Ястребино”

DR-032L

BG1YN600L024

L12 334 0,44 0,999 5,43 1,99 не 3,2 2,91 МЕП



65 3 61,5 0,39 ÷ ÷ Умерен ЕП

31 яз. „Йовковци”

DR-031L

BG1YN600L019

L2 335 0,72 0,998 0,25 0,40 не 7,5 0,62 МЕП



48 3 0 1 ÷ ÷ МЕП

34 яз. „ Ал. Стамболийски”

DR-034L

BG1YN400L009

L11 183 0,94 0,998 2,29 0,81 не 4,5 1,35 МЕП 52 0,76 66 9 16,7 0,83 16 Добър статус

МЕП Вариация на водното ниво - 7 m през 2009 г., защото захранва 3 ВЕЦ-а.

33 яз. „ Крапец” DR-033L

BG1YN400L005

L12 406 1,11 0,997 71,43 0,04 не 2,5 <0,1 ДЕП 36 0,68 16 5 12,5 0,88 ÷ ÷ Добър ЕП Високият % Cyanobacteria са олиготрофни видове

35 яз.”Караисен”

DR-035L

BG1YN200L030

L16 97 ÷ ÷ ÷ ÷ ÷ ÷ ÷ ÷ ÷ ÷ ÷ ÷ ÷ ÷ Пресъхнал

Язовирът е източен от няколко години

36 яз. „ Бели Лом”

DR-036L

BG1RL900L009

L12 272 1,14 0,997 36,67 5,81

ІІ степен

+ токсични

2 15,33

Умерен ЕП



35 9 42,86 0,57 ÷ ÷ Умерен ЕП Язовирът е запълнен на 45% от обема си. "Цъфтеж" II степен на динофлагелатни водорасли и токсични Cyanobacteria.

37 яз. „ Ломци” DR-037L

BG1RL900L011

L12 200 5,29 0,987 11,54 7,97 І

степен 0,5

18,60

Умерен ЕП



45 5 2,22 0,98 ÷ ÷ Умерен ЕП "Цъфтеж" I степен на зелени водорасли.

38 яз. „Каваците”

DR-038L

BG1RL200L006

L12 199 1,78 0,996 13,30 19,76

ІІ степен +токсични

1 38,22

Лош ЕП



41 4 24,4 0,76 ÷ ÷ Лош ЕП "Цъфтеж" II степен на кремъчни водорасли и токсични Cyanobacteria.



52



Код на ВТ


ФП ВГИ

EQR (ВГИ)

% Cyano bacteria


(mm3/l)

Цъфтеж





МФ - РИ


МЗБ -


МЗБ -


МЗБ - %

Oligachaeta





39 яз. “ Бойка” DR-039L

BG1RL200L002

L12 265 18,10

0,955 79,18 8,26 ІІ

степен 0,5

29,20

Много лош



6 2 83,3 0,17 ÷ ÷ Много лош ЕП

"Цъфтеж" II степен на токсични Cyanobacteria.

40 яз. „Баниска”

DR-040L

BG1RL200L004

L12 155 0,24 1,000 2,18 25,20 ІІІ

степен 1,5

50,30

Много лош



32 2 93,75 0,06 ÷ ÷ Много лош ЕП

"Цъфтеж" IIІ степен на динофлагелатни водорасли. Много лоша миризма от "цъфтежа".

41 яз. „Антимово”

DR-041L

BG1DJ500L007

L16 83 1,23 0,997 11,71 1,11 не 2,8 1,75 ДЕП -62 0,19 131 8 32,06 0,68 12 Добър статус

ДЕП

Оценява се като добър ЕП въпреки проблемите с развитието на някои МФ. Необходим е по-нататъшен мониторинг на МФ и другите БЕК за прецизиране на ЕП.

42 езеро Сребърна

DR-042L BG033

L5 10 2,50 0,994 7,80 3,50 ІІ

степен 0,9 5,81 Добър 2 0,51 23 6 8,7 0,91 12



Спорно е дали ез. Сребърна е слабо или силно модифицирано ВТ, защото е регулирано с канал и диги. Екипът приема, че е слабо модифицирано ВТ и следва да се определя екологичен статус.



53

Подкрепящи елементи за качество – физико-химия

Съгласно РДВ 2000/60/ЕС при анализа на наличната информация и полевите обследвания са покрити следните основни физико-химични показатели:

� Температурни условия – температура оС, за „езера” вертикален температурен профил за определяне на лятна стратификация и дълбочина на термоклина;

� Кислороден режим – разтворен кислород (mg/l), насищане с кислород (%); При „езерата” вертикален кислороден профил за определяне наличието на безкислороден слой в близост до дъното (анаеробни условия); Свръхнасищането с кислород (>120%) в следобедните часове е обикновено добър индикатор за силен „цъфтеж” на фитопланктон или водна макрофитна растителност (за реки);

� Електропроводимост (µS/cm);

� Ацидификационен статус –измервано е рН на всички пунктове; За езера е измервано също рН на придънния слой за потенциално вкисляване от анаеробни процеси (амонификация, сулфатредукция);

� Биогенни условия – при разработване на класификационната система използвани данните за следните основни биогенни показатели: нитратен азот (N-NO3), нитритен азот (N-NO2), амониев азот (N-NH4); фосфати (P-PO4); Измерване на общ азот и общ фосфор. Показателят „общ фосфор” е пряко свързан с развитието на фитопланктонните съобщества5 и затова е от значение при разработването на класификационната система за типовете водни тела от категория „езеро”.

� ХПК и БПК5 – Предвид факта, че голяма част от предложените индекси характеризират чувствителността на съответните БЕК към натоварване с биоразградима органика, тези показатели също са включени при разработката на класификационната система за оценка на екологичното състояние.

� Допълнителни параметри – прозрачност по Секки, SD (m) – само за „езера”.

С цел оценка на наличието на лятна стратификация на дълбоките водоеми, дълбочина на термоклина, физико-химични условия на придънния слой (анаеробни условия) при част от езерата (язовирите), отговарящи на тези условия, е правен дълбочинен физико-химичен профил по следните показатели (температура, разтворен кислород, насищане с кислород, рН, електропроводимост). Този профил е правен с батометър, уреди с дълги кабели за полево измерване на кислород, температура, рН и електропроводимост, и в някои редки случаи с мултипараметрична сонда.

5 При измерването на общ P в „езера” практически се измерва биомасата на планктонните съобщества (може да се прецени по разликата с неорганичните РО4)



54

На база на еднократно обследване по физико-химични параметри на 159 пункта от реки и „езера” в ДР, екипът на проекта не може да се ангажира с някакви изводи за състоянието и потенциалът по физико-химия. За подобна оценка се изискват дълги редици от сигурни данни от 2009 г. за да се направи коректно сравняване с биологичните елементи за качество. Масивите от по-стари ФХ данни могат да служат за оценка на тенденции в дългосрочен аспект, но не и за сравнение с биологичните данни, събрани през 2009 г.



55

Таблица 1.2-3: Данни от измерване на физико-химични параметри на реки в Дунавски район за басейново управление

№ Пункт Дата/ Час GPS коорд. (гр/мин/сек)

N E Надм. Вис.

Т, оС

р. О2, mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

1 р. Нишава при Калотина 12.11.09/15:30

42 59 26,8 22 51 51 490 8,7 8,40 73 8,3 421 <0,010 0,007 0,43 0,03 3 0,058 <0,5 6,8 1,8

2 р. Ерма, с. Стрезимировци 12.10.09/10:30

42 47 90,6 22 27 31 794 10,4 4,55 42,5 7,8 93,8 <0,010 0,002 0,26 <0,010 5 0,036 <0,5 11,7 1,4

3 р. Ерма при гр.Трън

12.11.09/13:40 42 51 10,8 22 38 55,1 690 7,8 7,30 67 8,5 308 0,128 0,011 0,33 0,031 9 0,084 <0,5 12,8 2,9

4 р. Тимок при гр. Брегово (НСМОС) 21.11.09/17:00

44 9 14,8 22 37 36,4 45 10,3 7,80 70 8,1 629 0,052 0,021 0,88 <0,01 7 0,054 1,8 8,3 2,4

5 р. Тополовец преди яз.”Кула”гр.Кула 21.11.09/15:05

43 53 50,5 22 29 33,8 196 11,3 6,50 64 7,9 814 0,020 0,007 1,16 <0,01

(0,009) 7 0,097 1,9 12,7 3,0

6

р. Тополовец преди вливане в р. Дунав,при гр.Видин 21.11.09/15:40

43 59 0,4 22 49 3,8 360 9,3 2,60 23 7,9 776 0,030 0,021 1,07 0,056 1 0,069 1,8 12,9 3,1

7

р. Войнишка на устие преди р. Дунав (с. Търняне, общ. Видин) 21.11.09/16:00

43 55 20,1 22 49 18,3 45 10,1 9,00 76 8,6 867 0,017 0,010 2,56 0,078 4 0,093 3,8 9,7 2,6

8 р. Арчар при с. Арчар 22.11.09/08:00

43 48 45,4 22 55 8,4 42 6,3 7,10 57 8,3 513 0,033 0,011 1,75 0,053 <1 (0) 0,065 2,0 15,7 4,0

9 р. Скомля след с. Добри дол 22.11.09/08:10

43 47 10,2 22 58 48,2 45 6,6 8,40 69 8,5 779 0,028 0,010 0,31 0,025 1 0,035 1,0 11,7 2,8

10 р. Лом преди с. Горни Лом 15.11.09/10:00

43 28 30,5 22 45 17 525 6,0 10,70 125 8,4 250,5 0,067 0,006 <0,2

(0,19) <0,01

(0,004) 1 0,032 <0,5 6,9 1,5

11 р. Лом преди гр. Лом 22.11.09/09:10

43 46 51,2 23 13 58,6 45 6,9 8,00 65 8,3 276 0,034 0,010 0,60 0,018 2 0,041 1,3 9,5 2,4

12 р. Краставичка прeди с. Горни Лом 21.11.09/13:00

43 28 47,3 22 44 4,3 450 7,7 10,70 96 8 153 <0,01 0,003 0,30 0,025 <1 0,039 <0,5 5,7 1,1



56



Т, оС

р. О2, mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

13

р. Цибрица (с. Вълчедръм, общ. Вълчедръм, обл. Монтана) 22.11.09/10:10

43 41 15,4 23 26 56,7 62 7,2 8,80 71 8,5 728 0,010 0,019 5,99 0,073 8 0,123 7,2 18,7 5,5

14 р. Цибрица при с. Долни Цибър 22.11.09/10:50

43 4 52,4 23 30 7,1 39 7,4 8,40 64 8,6 813 0,037 0,018 5,00 0,123 10 0,176 6,4 15,0 3,3

15

р. Чипровска Огоста над гр. Чипровци 15.11.09/11:30

43 23 14,7 22 51 27 549 6,0 11,80 131 7,4 161,7 0,084 0,005 0,29 0,019 2 0,035 <0,5 8,6 1,9

16

р.Огоста/преди яз.Огоста , мост с. Г.Церовене 15.11.09/12:30

43 23 41,0 23 06 30,3 456 11,0 11,60 136 8,4 163 0,035 0,004 0,23 0,021 2 0,087 <0,5 7,7 2,0

17 р. Огоста,след язовир Огоста 21.11.09/11:40

43 24 5,2 23 13 51,8 150 10,8 8,20 76 8,2 226 0,045 0,007 0,30 0,044 3 0,060 <0,5 7,5 1,8

18 р. Огоста, след гр.Монтана 21.11.09/11:00

43 25 16,5 23 14 45,2 110 9,0 8,30 71 7,9 267 0,251 0,017 0,64 0,139 5 0,180 1,5 11,5 2,9

19 р. Огоста, при Кобиляк 21.11.09/09:45

43 31 6,5 23 26 48,8 79 8,5 10,30 82 8,5 331 0,050 0,021 1,08 0,165 3 0,191 1,0 12,3 2,7

20

р. Огоста, устие преди р. Дунав-гр.Оряхово 22.11.09/11:50

### 44 30,4 23 52 40,8 33 8,7 7,60 65 8,7 464 0,034 0,012 1,38 0,114 2 0,156 1,7 11,8 3,4

21 р. Бързия, след с.Боровци 15.11.09/13:15

43 19 21,3 23 11 06,4 222 10,0 8,83 118 9,3 260 0,054 0,014 0,98 0,043 1 0,062 1,2 7,4 1,5

22

р. Ботуня над гр.Вършец /кв.Заножене/ 15.11.0914:30

43 9 22,7 23 14 15,7 688 5,0 8,90 109,5 8,4 60 0,050 0,007 0,37 <0,01 1 0,016 <0,5 8,3 1,8

23

р. Ботуня, преди вливане на р.Въртешница при с.Голямо Бабино 21.11.09/08:00

43 20 54,4 23 26 15 158 6,0 7,80 63 8,1 280 <0,01

(0,004) 0,012

<0,2 (0,17)

<0,01 (0,003)

1 0,019 <0,5 10,5 3,1

24

р. Ботуня, при с.Охрид преди вливане в Огоста 21.11.09/09:20

43 27 21,7 23 22 16 108 8,5 8,60 74 8,5 411 0,040 0,013 1,04 0,208 <1 (0) 0,214 1,2 11,7 2,9



57



Т, оС

р. О2, mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

25

р. Въртешница преди Криводол (над гр. Криводол, общ. Враца) 21.11.09/08:40

43 22 1,8 23 29 1 139 17,5 10,10 72 8,3 557 0,042 0,031 3,53 0,798 3 0,830 3,9 16,6 4,8

26

р. Рибине, преди вливане в река Огоста; над шосеен мост между с. Бели брод и с. Лехчево 21.11.09/10:15

43 32 9,7 23 34 1,2 63 9,1 7,80 70 8,4 857 0,191 0,011 3,39 0,034 2 0,048 4,1 9,7 2,6

27 р. Скът при с.Голямо Пещене 20.11.09/16:00

43 19 14,9 23 44 39,1 220 9,7 10,10 90 8,2 1200 0,048 0,038 11,50 <0,01 <1 (0) <0,01

(0,008) 12,2 13,7 4,0

28 р. Скът, след гр.Бяла Слатина 22.11.09/12:30

43 30 21,2 23 53 10,8 97 9,9 6,40 56 8,3 985 0,550 0,154 3,81 0,166 5 0,229 5,8 15,9 3,2

29 р. Скът, след гр.Мизия 22.11.09/11:30

43 41 39,0 23 50 41,9 35 8,7 8,70 74 8,9 1005 0,040 0,018 4,84 0,195 5 0,242 5,9 16,7 4,5

30 р. Черни Искър преди с. Говедарци 11.11.09/11:00

42 15 43,3 23 28 42,8 1190 4,2 7,00 62 8,1 41,4 0,012 0,003 <0,2 <0,010 <1 <0,010 <0,5 7,6 1,2

31 р. Искър преди яз. Искър 11.11.09/14:00

42 26 17,6 23 32 06,6 818 9,3 7,70 75 7,9 93,4 0,036 0,018 0,30 0,087 21 0,113 0,6 12,9 2,1

32 р. Искър преди яз. Кокаляне 11.11.09/13:00

42 35 07 23 25 36 610 9,6 8,10 75 8,1 295 0,010 0,007 <0,2 0,071 2 0,089 <0,5 11,6 1,7

33 р. Искър при гр.Нови Искър 12.11.09/11:15

42 49 17,5 23 22 13 505 9,9 5,00 45 7,6 399 2,800 0,079 0,98 0,476 27 0,763 5,3 25,2 7,1

34 р. Искър при с.Ребърково 20.11.09/13:10

43 6 52,9 23 40 50 220 10,9 8,80 80 8,4 381 0,510 0,169 2,94 0,534 4 0,566 4,2 12,4 3,6

35 р. Искър преди гр.Роман 20.11.09/15:30

43 9 32,6 23 55 18,5 146 10,9 9,40 87 8,6 383 0,186 0,115 3,43 0,548 3 0,595 4,0 13,5 5,3

36 р. Искър при с. Ореховица 22.11.09/13:50

43 35 15,4 24 21 31,8 41 10,1 8,60 76 8,9 422 0,100 0,048 3,01 0,424 2 0,455 3,6 15,1 5,6

37 р. Искър при с.Гиген 22.11.09/14:20

43 42 9,3 24 27 20,1 40 10,1 9,10 81 8,3 417 0,130 0,043 2,22 0,407 5 0,427 3,4 13,5 5,1



58



Т, оС

р. О2, mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

38

р. Мальовица преди ТК "Мальовица" 11.11.09/09:50

42 12 #### 23 23 ##### 1751 4,3 9,50 98 7,1 45 <0,01 0,003 <0,2 <0,010 2 <0,010 <0,5 6,2 1,1

39

р. Мальовица преди вливане в р. Черни Искър (след ТК "Мальовица") 11.11.09/10:30

42 12 26,6 23 23 14 1720 4,4 7,00 69 7,5 72,2 0,175 0,012 <0,2 <0,010 3 0,014 <0,5 22,9 4,6

40

р. Шипочница преди вливане в яз. Искър, Ново село 11.11.09/12:20

42 23 46,8 23 38 03,1 830 8,0 8,20 77 8,5 312 0,010 0,009 <0,2 0,036 1 0,055 <0,5 11,9 1,8

41

р. Бистришка (Витошка) преди устие яз. Панчарево с. Панчарево 11.11.09/15:00

42 35 42,2 23 24 50,2 610 8,9 7,80 75 8,1 154 0,289 0,035 0,54 0,158 14 0,207 0,9 13,9 2,6

42

р. Градска след сливане на р. Суходолска, Владайска, Перловска, преди вливане в р. Искър 05.12.09/16:50

42 45 081 23 22 081 562 8,6 4,98 45,2 8,1 419 9,650 0,096 0,21 1,34 27 1,630 13,2 63,0 21,3

43

р. Раковишка/ р. Стари Искър/ при с. Голема Раковица, общ. Елин Пелин 12.11.09/08:00

42 37 0,5 23 47 34,6 630 7,6 6,30 54 8,2 603 0,029 0,019 1,37 0,074 2 0,091 1,5 7,0 1,8

44

р. Лесновска след вливане на р. Макоцевска 12.11.09/09:00

42 39 48,8 23 35 34,7 535 7,6 6,90 63 8,1 573 0,240 0,028 0,94 0,067 3 0,090 1,4 11,2 2,7

45 р. Лесновска при Д.Богров 12.11.09/09:40

42 42 5,8 23 29 48,6 525 8,6 7,00 63 8 633 0,475 0,132 1,72 0,154 6 0,215 2,9 12,7 4,4

46

р. Лесновска преди вливане в река Искър 12.11.09/10:10

42 46 48,8 23 22 17,2 510 9,2 5,80 55 7,9 665 0,900 0,116 1,95 0,121 5 0,176 3,5 13,3 3,1



59



Т, оС

р. О2, mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

47

р. Какач (Банкенска) преди вливане в река Искър 12.11.09/10:40

42 47 0,4 23 20 55 510 9,2 5,00 47 7,9 528 2,900 0,142 0,84 0,476 17 0,710 4,2 56,0 21,3

48 р. Блато преди вливане в Искър 12.11.09/10:55

42 47 37,8 23 20 50,9 510 9,8 4,60 46 7,9 691 1,140 0,122 1,72 0,358 19 0,702 3,7 31,6 9,5

49

р. Батулийска (Бакьовска) преди с. Ябланица 25.10.09/11:10

42 52 47,6 23 29 16,2 649 9,9 14,60 104,6 8,2 203 <0,010 0,002 <0,2 <0,010 1 <0,010 <0,5 7,4 1,1

50

р. Батулийска преди вливане в Искър 12.11.09/17:20

42 53 49,8 23 23 24,9 490 7,6 8,00 71 8 184,4 0,019 0,005 <0,2 0,043 7 0,045 <0,5 9,8 1,9

51

р. Искрецка преди вливане в Искър-гр.Своге 19.11.09/11:30

42 57 44,5 23 20 24,2 476 8,3 8,60 76 8,5 301 0,026 0,010 0,33 <0,01

(0,002) <1 0,021 <0,5 5,2 1,2

52

р. Габровница преди устие р. Искър (с. Габровница, общ. Своге) 19.11.09/12:20

43 4 3,9 23 28 27,1 320 8,7 9,50 84 8,9 254 <0,01 0,006 <0,20 <0,01 <1 0,016 <0,5 <4

(2,9) <1

53 р. Малък Искър при с. Лъга 13.11.09/10:0

42 52 7,5 24 1 19,8 480 6,1 7,80 68 8,2 541 0,120 0,066 6,25 0,033 24 0,242 9,2 15,1 4,6

54

р. Малък Искър при с.Своде след вливане на река Бебреш 20.11.09/14:30

43 1 5,3 23 52 26,2 216 9,6 10,10 94 8,6 402 0,011 0,055 3,14 0,017 1 0,035 3,0 11,5 1,7

55 р. Малък Искър при гр.Роман 20.11.09/15:00

43 8 27,8 23 55 41,3 149 11,5 12,40 96 9 390 0,030 0,017 2,27 0,056 1 0,076 2,6 7,9 2,8

56 Извор на Златна Панега 13.11.09/11:10

43 5 19,9 24 9 34,7 190 12,8 7,30 67 7,5 333 0,019 0,006 0,55 0,016 <1 0,027 0,6 4,6 <1

57

р. Златна Панега преди вливането и в река Искър, при гр.Червен бряг 17.11.09/16:20

43 16 3,3 24 8 22,3 103 11,8 8,40 70 8,4 383 0,077 0,027 0,85 0,066 3 0,090 1,3 8,3 2,7



60



Т, оС

р. О2, mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

58

р. Гостиля преди вливането и в река Искър 22.11.09/13:40

43 33 47,1 24 15 20,7 44 0,4 7,70 66 8,7 1145 0,164 0,202 10,10 0,212 97 0,762 12,1 32,2 11,3

59 р. Бели Вит над с. Рибарица 13.11.09/12:40

42 49 51,2 24 23 16,3 600 6,4 8,00 74 8,1 127 0,036 0,008 <0,2

(0,18) <0,01 2 0,012 <0,5 6,5 1,7

60

р. Вит след Тетевен (след кв.Полатен преди "Губилището" 13.11.09/13:20

42 56 18,0 24 12 18 360 8,4 9,70 89 8,7 176,3 0,045 0,013 0,30 0,012 1 0,023 <0,5 6,7 1,6

61

р. Вит , преди с.Садовец (след вливане на Катунец и Каменица/Каменка) 17.11.09/15:00

43 16 44,8 24 23 3,9 120 10,7 11,30 84 8,5 453 <0,01 0,005 2,60 <0,01 <1 <0,01

(0,007) 2,0 10,2 3,2

62 р. Вит след гр. Гулянци 17.11.09/10:30

43 38 0,8 24 41 51,4 26 11,7 8,60 79 8,5 575 0,092 0,031 1,68 0,32 1 0,334 2,4 11,3 3,5

63

р.Костина,над Кървавото кладенче (ляв приток),около 2м.под вливане на боловащане 13.11.09/12:30

42 49 40,2 24 20 3,5 690 6,0 8,70 75 8,5 74,3 <0,010 0,007 <0,2

(0,07) <0,01 <1

<0,01 (0,005)

<0,5 5,8 1,3

64

р. Каменка , след вливане на река Катунецка при Бежаново (шосеен мост по пътя за с.Беглеж) 17.11.09/15:40

43 13 52,9 24 24 37,3 162 10,0 8,50 81 8,5 557 0,060 0,005 0,56 <0,01 1 0,024 1,1 13,1 3,9

65

р. Тученица преди вливане в р. Вит при с.Опанец 17.11.09/11:30

43 26 55,7 24 33 34,3 52 13,2 4,80 45 8,2 891 9,500 0,241 2,52 1,14 23 1,500 13,5 62,0 20,3

66

р. Черни Осъм , водохващане - Бента 25.11.09/14:20

42 48 47,0 24 46 25,2 566 8,3 8,50 76 9,1 221 <0,010 (0,004)

0,007 <0,2

(0,14) <0,010 <1 <0,010 <0,5 5,9 1,3



61



Т, оС

р. О2, mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

67

р. Осъм, след гр.Ловеч, мост при с. Йоглав 26.11.09/10:00

43 12 18,0 24 50 3,6 120 7,3 11,10 92 8,9 418 0,016 0,007 0,32 0,044 2 0,058 <0,5 (0,3)

10,1 3,9

68 р. Осъм след гр. Левски 26.11.09/11:30

43 24 6,4 25 9 16 50 8,8 9,80 85 8,8 666 0,289 0,051 1,72 0,09 12 0,184 2,5 17,8 6,1

69 р. Осъм при гр. Черковица 17.11.09/10:00

43 41 51,4 24 51 3 25 9,6 8,00 71 8,4 549 0,081 0,034 1,23 0,081 5 0,128 1,7 10,7 3,3

70

Крушуна – карстови извори (общ. Летница) 13.11.09/15:30

43 14 48,4 25 2 0,6 130 10,4 7,30 67 8,1 560 0,021 0,010 6,09 0,013 <1 0,024 6,4 6,8 1,4

71

р. Градешница преди вливане в р. Осъм (с. Градище, общ. Левски)

27.08.09/13:10 43 20 17,63 25 12 07 73 Пресъхнала!

72 р. Шаварна преди вливане в р.Осъм 26.11.09/10:30

43 20 25,8 25 7 11,1 65 9,3 7,20 80 9 912 0,138 0,051 1,10 0,079 25 0,159 2,3 31,1 9,7

73

р. Ломя след с.Варана, преди вливане в Осъм 26.11.09/10:55

43 21 18,0 25 12 25,7 65 7,2 8,30 68 8,7 965 0,377 0,067 7,20 0,212 27 0,322 8,3 13,6 4,9

74

р. Мечка преди вливане в р. Осъм (с. Дебово, общ. Левски)

27.08.09/17:00 43 34 53,0 24 53 47,3 33 Пресъхнала!

75 р. Янтра при кв. Ябълка 30.11.09/08:40

42 46 46,4 25 24 11,2 670 5,0 8,60 75 8,6 264 <0,010 0,008 0,20 <0,010 <1 <0,010 (0,007)

<0,5 5,7 1,0

76

р. Янтра, след Габрово-мост за Севлиево 30.11.09/09:30

42 5 44,3 25 19 46,2 360 6,8 9,60 78 8,6 439 0,144 0,050 0,35 0,105 <1 0,123 1,3 11,5 3,2

77

р. Янтра, след вливане на река Дряновска-мост за Дебелец 30.11.09/10:40

43 3 34,6 25 35 58,5 135 7,5 8,30 70 8,5 504 0,240 0,018 1,30 0,201 1 0,221 2,3 10,9 2,9



62



Т, оС

р. О2, mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

78

р. Янтра, след В.Търново, мост с.Самоводене 30.11.09/11:05

43 8 10,7 25 36 51 100 7,7 8,70 70 8,5 504 0,108 0,055 1,65 0,385 1 0,415 2,3 14,0 3,5

79

р. Янтра при село Драганово-след вливане на Лефеджа 30.11.09/11:10

43 12 20,9 25 44 19,3 46 7,9 8,30 84 8,7 516 0,045 0,028 1,70 0,287 1 0,300 2,8 12,9 3,1

80 р. Янтра при с.Каранци 30.11.09/13:10

43 23 2,3 25 40 3,2 32 9,0 11,90 105 8,1 453 0,028 0,021 0,97 0,156 2 1,790 1,7 11,7 2,4

81 р. Янтра при с. Новград 17.11.09/08:30

43 36 45,9 25 35 21,1 25 5,1 8,30 73 8,4 448 0,040 0,026 0,76 0,156 1 0,166 1,6 12,9 3,2

82

р. Паничарка срещу КАТ гр.Габрово 30.11.09/09:10

42 49 59,0 25 18 17 440 5,9 8,80 74 8,7 500 0,015 0,021 0,52 0,065 <1 0,069 0,7 8,1 1,4

83

р. Белица преди вливане в р. Дряновска 30.11.09/10:15

43 2 22,0 25 36 53,4 150 5,6 8,70 75 8,6 499 0,385 0,019 0,30 0,133 2 0,144 1,5 10,6 3,3

84

р. Дряновска преди вливане в река р. Янтра 30.11.09/10:25

43 2 57,4 25 36 24,2 145 5,1 9,10 71 8,5 530 0,174 0,029 0,57 0,188 1 0,207 1,0 12,4 3,7

85

река Стара (с. Майско, общ. Елена) 29.11.09/14:20

42 56 10,0 26 9 8,6 375 8,3 12,10 109 8,9 349 <0,010 0,005 <0,2 <0,010 1 <0,010 (0,004)

<0,5 8,5 1,7

86

р. Стара река/Лефеджа/, мост след с.Кесарево 29.11.09/12:20

43 9 57,4 25 55 57 70 8,4 10,40 91 8,8 455 0,121 0,022 0,32 0,021 1 0,046 1,1 11,8 2,5

87

р. Лефеджа село Бряговица-преди вливане в Янтра 29.11.09/12:00

43 11 23,2 25 53 11 56 8,4 9,70 83 8,7 440 0,014 0,013 0,48 0,024 1 0,044 1,2 10,7 2,2

88 р. Голяма река- ХМС- Стражица 29.11.09/10:40

43 14 27,8 25 59 13,1 90 6,3 10,00 85 8,5 647 <0,010 0,007 0,33 <0,010 1 0,013 <0,5 8,6 1,5

89

р. Джулюнска –мост на с. Джулюница 29.11.09/12:30

43 8 17,8 25 54 23 70 9,2 9,50 82 8,6 420 0,014 0,008 0,34 0,044 1 0,064 0,5 10,5 2,3



63



Т, оС

р. О2, mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

90

р. Веселина, преди вливане в яз.Йовковци 29.11.09/15:20

42 54 39,3 25 47 51,6 350 10,4 11,10 97 8,4 256 <0,010 (0,004)

0,004 <0,2 <0,010 1 <0,010 (0,007)

<0,5 11,2 2,3

91

р. Веселина, след яз. Йовковци (с. Миндя, общ. В. Търново) 29.11.09/16:00

43 1 34,6 25 50 15,2 100 9,3 10,30 92 8,6 457 <0,010 (0,001)

0,007 <0,2 <0,010 3 0,017 <0,5 26,0 5,7

92

р. Росица-извори след с. Стоките (с. Стоките, общ. Севлиево) 25.11.09/15:30

42 52 17,4 25 4 9,6 344 8,2 9,80 84 8,9 196,5 0,035 0,005 <0,2

(0,02) <0,010 1

<0,01 (0,007)

<0,5 5,0 1,0

93

р. Росица след гр.Севлиево/ на шос. мост София-Варна 26.11.09/08:45

43 2 11,5 25 5 5,4 190 5,2 9,60 76 8,3 309 0,053 0,011 0,21 0,078 2 0,099 0,8 10,7 3,5

94

р. Росица преди вливане в р.Янтра- с. Поликраище 30.11.09/12:30

43 12 59,8 25 38 18,7 50 10,0 9,80 85 8,8 408 0,015 0,013 0,65 0,034 3 0,057 1,0 11,2 2,9

95

Открито водохващане на река Видима –лява над ВЕЦ- Видима 25.11.09/15:15

42 46 47,1 24 55 14,8 706 7,0 8,90 79 8,6 210 <0,010 (0,005)

0,005 0,30 <0,010 <1 <0,01

(0,009) <0,5 2,1 <1

96

р. Видима, преди вливане в р. Росица (с. Душево, общ. Севлиево) 25.11.09/16:20

42 58 8,1 25 3 30,4 216 7,4 10,10 86 9,1 264 <0,010 0,006 <0,2

(0,19) <0,010 1

<0,01 (0,003)

<0,5 6,7 1,2

97

р. Чопарата гр.Севлиево преди вливане в Росица 26.11.09/08:00

43 1 23,0 25 7 23,5 200 2,9 9,70 71 8,6 576 0,016 0,008 0,26 0,013 2 0,042 0,8 13,5 2,3



64



Т, оС

р. О2, mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

98

р. Крапец преди яз. Крапец (с. Малиново, общ. Севлиево) 26.11.09/08:30

43 2 56,6 24 53 2,4 420 3,7 8,90 71 8,6 652 0,038 0,015 0,59 0,053 22 0,085 0,9 20,6 5,1

99

р. Крапец , преди вливане в река Росица, преди яз.Ал.Стамболийски 26.11.09/09:10

43 4 46,4 24 58 48,7 290 3,3 7,80 60 8,5 670 0,106 0,009 <0,2

(0,18) 0,075 2 0,088 <0,5 11,6 2,6

100

р. Мъгъра, преди вливане в яз.Стамболийски 26.11.09/09:30

43 7 11,6 24 59 25,5 350 5,0 5,80 49 8,2 734 0,023 0,022 3,35 <0,010 3 <0,01

(0,009) 3,9 8,5 1,4

101

р. Елийска преди вливане в Янтра (гр. Полски Тръмбеш) 30.11.09/13:00

43 21 56,4 25 38 31,6 35 6,5 9,30 76 8,8 1204 0,610 0,059 14,20 0,058 185 0,112 17,9 78,0 27,0

102

р. Студена , преди вливане в Янтра-шосеен мост 17.11.09/08:50

43 36 29,6 25 34 17,2 23 9,1 7,40 63 8,7 1302 0,031 0,028 4,82 0,096 35 0,255 6,6 20,6 4,7

103 р. Бели Лом над яз. Бели Лом 16.11.09/13:20

43 24 47,8 26 36 49,3 280 9,8 8,10 74 8,5 853 0,027 0,030 8,45 0,04 38 0,215 11,1 13,9 3,5

104

р. Бели Лом преди вливане в Русенски Лом, при с.Писанец 16.11.09/17:50

43 39 38,5 26 9 59,5 100 9,2 7,50 67 8,3 1023 0,700 0,160 5,90 0,372 21 0,456 8,7 21,4 7,3

105 р. Русенски Лом на устие при гр. Русе 16.11.09/18:30

43 50 7,7 25 56 40 22 9,7 8,30 73 8,5 868 0,374 0,051 3,79 0,491 15 0,598 6,0 25,7 7,9

106

р. Малък Лом над яз. Ломци(с. Еленово, общ. Попово ) 29.11.09/11:30

43 25 47,4 26 21 30,3 210 7,7 8,80 78 8,7 929 0,036 0,021 6,20 0,107 17 0,139 6,7 10,8 2,7



65



Т, оС

р. О2, mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

107

р. Черни Лом след яз. Каваците (с. Светлен, общ. Попово) 16.11.09/14:30

43 22 35,9 26 17 55,3 170 11,4 5,70 52 7,9 779 0,025 0,178 2,53 0,962 9 1,070 3,6 21,7 4,6

108

р. Черни Лом, преди вливане на Баниски Лом при с. Острица 16.11.09/16:50

43 32 21,8 25 57 37,7 101 10,1 8,30 75 8,2 825 0,163 0,066 4,85 0,564 25 0,780 5,6 20,3 4,2

109 р. Черни Лом при с. Червен 16.11.09/17:20

43 37 15,7 26 1 28,6 66 9,0 8,00 69 8,3 786 0,049 0,039 4,45 0,509 15 0,596 5,5 14,6 4,0

110

р. Сеячка /Ялма/ преди яз. Каваците (с. Славяново , общ. Попово 16.11.09/15:00

43 19 11,0 26 13 47,7 205 10,7 8,40 77 8,4 758 1,210 0,017 9,30 0,05 9 0,105 11,9 9,8 5,3

111

р. Баниски Лом преди вливане в Черни Лом , при с.Широково 16.11.09/16:30

43 33 2,6 25 56 34,4 95 11,8 8,50 79 8,3 739 0,064 0,030 3,58 0,087 17 0,192 4,4 13,2 3,1

112

Р. Каяджик над яз. Бойка (с. Водица, общ. Попово) 16.11.09/15:30

43 20 18,4 26 2 44,6 260 10,7 5,60 52 7,9 583 0,520 0,046 0,74 0,014 164 0,872 4,2 59,0 15,6

113

р. Каяджик под яз. Бойка (с. Копривец, общ. Бяла, Русе 16.11.09/16:00

43 19 43,3 25 59 17,5 230 11,6 8,00 73 8,2 895 0,042 0,025 7,37 0,114 21 0,214 8,3 13,0 3,5

114

р. Царацар след вливане на р.Война при с.Малък Поровец 16.11.09/11:30

43 42 47,7 26 45 41,5 190 9,2 9,20 95 8,5 681 0,063 0,032 4,92 <0,01

(0,006) 29 0,196 6,8 15,0 3,8

115 р. Чайрлък при с. Черковна 16.11.09/12:20

43 36 21,4 26 38 15,6 260 11,6 8,10 72 8 792 0,021 0,013 3,70 0,092 3 0,116 6,4 8,5 2,0

116

р. Суха- мост между с. Водица и с. Засмяно 22.11.09/16:45

43 23 7,5 27 42 45,1 233 7,3 7,40 60,9 8,1 771 <0,01

(0,006) 0,015 4,20 0,076 9 0,144 5,0 17,4 2,1



66



Т, оС

р. О2, mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

117 р. Суха-с. Ново Ботево 28.11.09/14:00

43 28 45,9 27 42 42,7 201 6,2 7,69 63,3 8,34 671 0,041 0,018 2,10 0,105 28 0,203 2,5 18,2 2,6

118 р. Суха - с. Долина (след с. Одринци) 09.07.09/13:00

43 32 58 27 41 28 170 Пресъхнала!



67

Таблица 1.2-4: Данни от измерване на физико-химични параметри на „езера” в Дунавски район за басейново управление



Т, оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm

Макс. дълб.,

m

Прозр., m

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

Забележки:

1 яз. Ярловци - повърхностна проба 11.10.09/14:00

42 48 03,2 22 32 37,6 794 18,2 7,87 89,8 8,35 123 13,0 2,30 <0,010 0,002 <0,20 <0,010 4 0,018 <0,5 20,9 3,5

яз. Ярловци - дълбочина 5 м *

* * * * * * * 15,9 3,76 38,2 7,32 125 * * * * * * * * * * *

яз. Ярловци - дълбочина 10 м *

* * * * * * * 8,0 0,19 1,6 7,15 148 * * * * * * * * * * *

яз. Ярловци - дълбочина 15 м

* * * * * * * * 7,5 * * * * * * * * *

на дълбочина 15 м няма данни към профила, тъй като има много тиня и сероводород!

2 яз. Кула на р. Тополовец - на стената 21.11.09/15:20

43 54 59 22 31 33,5 190 12,2 8,20 75,0 8,43 414 29,0 0,95 0,043 0,013 <0,20 <0,010 (0,001)

3 0,018 <0,5 10,8 3,0

3 яз. Полетковци - повърхностна проба 27.09.09/14:00

43 51 11 22 30 46,9 199 21,4 8,10 88,0 8,35 409 15,3 1,00 0,015 0,004 <0,20 <0,010 4 0,015 0,70 21,8 3,9

яз. Полетковци - дълбочина 5 м *

* * * * * * * 20,1 7,40 80,0 7,94 396 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 12,7 2,20 17,0 7,17 427 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 12,5 2,40 20,0 7,42 452 * * * * * * * * * * *

4 яз. Рабиша - повърхностна проба 28.09.09/15:30

43 44 39 22 35 08,3 293 19,8 8,00 87,0 8,04 202 8,5 3,20 0,019 0,002 0,23 <0,010 1 0,017 <0,5 10,4 2,5

яз. Рабиша - дълбочина 5 м *

* * * * * * * 19,9 7,80 84,0 7,95 202 * * * * * * * * * * *

яз. Рабиша - дълбочина 8 м *

* * * * * * * 18,3 3,50 34,0 7,72 216 * * * * * * * * * * *

5 яз. Дреновец - повърхностна проба 25.09.09/15:25

43 41 42 22 54 53,7 172 23,1 8,60 97,0 8,50 345 16,5 0,70 0,030 0,004 0,22 0,039 16 0,049 0,90 15,7 3,8

Язовира е варуван! Садки!

яз. Дреновец - дълбочина 5 м *

* * * * * * * 21,2 8,10 90,0 8,34 333 * * * * * * * * * * *



68



Т, оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm


m

Прозр., m

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

Забележки:


* * * * * * * 16,3 1,20 11,0 7,33 392 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 13,4 1,80 15,0 7,15 432 * * * * * * * * * * *

6

яз. Христо Смирненски - повърхностна проба-Брусарци

30.09.09/12:20

43 36 50 23 00 43,1 150 20,6 8,10 89,0 8,48 302 10,0 0,80 0,010 0,002 <0,20 0,012 7 0,047 0,80 15,3 3,5

Садки, вар в малки количества

яз. Христо Смирненски - дълбочина 5 м *

* * * * * * * 20,2 6,90 73,0 8,15 309 * * * * * * * * * * *

яз. Христо Смирненски - дълбочина 9 м *

* * * * * * * 16,0 2,10 16,0 7,45 360 * * * * * * * * * * *

7 яз. Расово

30.09.09/17:50

43 42 57 23 16 00,7 127 20,6 10,40 113,0 8,75 822 5,0 0,30 0,090 0,002 0,36 <0,010 33 0,218 2,10 54,0 15,1

Пробата е мътна и цветна (жълто-зелена), цъфтеж! Вар в опашката!

8 яз. Ковачица - повърхностна проба 29.09.09/12:00

43 47 33 23 21 06,7 126 20,7 6,80 75,0 8,97 820 19,0 0,70 0,072 0,002 0,20 0,023 10 0,061 1,20 19,2 5,6

Вар в опашката!

яз. Ковачица - дълбочина 5,5 м *

* * * * * * * 20,3 6,30 67,0 8,93 805 * * * * * * * * * * *

9 яз. Огоста на р. Огоста - на стената 21.11.09/12:00

43 24 5,4 23 12 37,2 206 12,4 7,10 66,0 8,13 201 42,0 4,00 <0,010 0,002 <0,20 (0,08)

0,023 <1 0,029 <0,5 5,5 1,2

10

яз. Среченска бара - повърхностна проба 02.10.09/11:00

43 12 03 23 12 37,7 458 19,9 7,90 89,0 7,78 64,5 13,0 4,50 0,026 0,010 <0,20 <0,010 1 <0,010 0,80 <4 <1

яз. Среченска бара- дълбочина *

* * * * * * * 20,2 7,60 85,0 7,75 64,5 * * * * * * * * * * *



69



Т, оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm


m

Прозр., m

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

Забележки:

5 м

яз. Среченска бара- дълбочина 10м *

* * * * * * * 20,9 7,20 80,0 7,71 93,5 * * * * * * * * * * *

11 яз. Дъбника- повърхностна проба 02.10.09/18:00

43 12 39 23 35 0 346 18,3 9,10 103,0 8,52 379 12,5 1,00 0,088 0,029 0,64 0,018 7 0,057 1,20 19,6 5,1

яз. Дъбника - дълбочина 5 м *

* * * * * * * 18,6 6,90 75,0 8,11 382 * * * * * * * * * * *

яз. Дъбника - дълбочина 10 м *

* * * * * * * 19,6 5,30 58,0 7,86 399 * * * * * * * * * * *

12 яз. Три кладенци - повърхностна проба 17.08.09/10:00

43 25 38 23 39 28,9 160 24,5 6,5 70 7,95 375 8,0 0,40 0,280 0,021 0,43 0,025 28 0,195 2,0 36,0 14,1

яз. Три кладенци - дълбочина 3м *

* * * * * * * 23,3 6,1 62 8,05 381 * * * * * * * * * * *

13 яз. Бързина

26.09.09/18:00

43 34 30 23 44 07,7 84 19,9 18,40 214,0 8,86 654 1,5 0,55 0,219 0,067 0,81 0,027 15 0,148 4,10 28,5 7,3

Пробата е цветна (сивкаво-жълтеникава), цъфтеж.

14 яз Аспарухов вал - повърхностна проба 01.10.09/12:12

43 44 51 23 37 50 96 20,1 7,50 80,0 8,85 1044 5,0 0,90 0,057 0,009 0,30 <0,010 4 0,056 1,70 31,4 7,1 Варуван!

яз Аспарухов вал - дълбочина 4 м *

* * * * * * * 20,3 6,20 66,0 8,80 1055 * * * * * * * * * * *

15 яз. Бели Искър - повърхностна проба 08.10.09/13:00

42 08 15 23 34 18,2 1875 12,3 8,71 97,6 7,47 15 25,0 6,50 0,032 0,003 <0,20 <0,010 1 <0,010 <0,5 6,5 1,0

яз. Бели Искър- дълбочина 5 м *

* * * * * * * 11,9 7,70 88,3 7,24 16 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 11,7 7,56 85,9 7,27 16 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 11,6 7,47 84,8 8,45 16 * * * * * * * * * * *



70



Т, оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm


m

Прозр., m

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

Забележки:


* * * * * * * 10,9 6,90 78,9 7,78 16 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 9,4 6,63 75,6 8,33 16 * * * * * * * * * * *

16 яз. Искър - повърхностна проба

22.10.09/15:00

42 28 06,29 23 34 ##### 858 14,0 7,68 75,4 7,62 104 15,0 5,50 0,030 0,003 <0,20 <0,010 1 <0,010 (0,007)

<0,5 11,0 1,5

Липсва стратификация в тази част на язовира.

яз. Искър - дълбочина 5м *

* * * * * * * 13,8 8,00 79,0 7,63 106 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 13,7 7,00 78,0 7,59 106 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 13,7 7,95 84,9 7,51 147 * * * * * * * * * * *

17 Панчарево - повърхностна проба

29.09.09/13:15

42 35 50,6 23 24 30,2 605 17,4 11,10 123,0 9,08 174 9,0 1,20 0,181 0,010 <0,20 <0,010 4 0,041 <0,5 12,3 3,2

лек цъфтеж, може би синьо-зелени водорасли

Панчарево - дълбочина 5 м *

* * * * * * * 16,1 8,55 91,0 8,40 178 * * * * * * * * * * *

Панчарево - дълбочина 9 м *

* * * * * * * 15,6 7,86 41,0 7,85 179 * * * * * * * * * * *

18 яз. Огняново - повърхностна проба 05.10.09/16:30

42 36 52 23 44 28,8 605 17,9 7,60 88,0 8,32 308 19,0 2,90 0,010 0,006 <0,20 <0,010 1 0,010 <0,5 (0,4)

10,3 2,4

Фотичен слой 7,35м

яз. Огняново - дълбочина 5 м *

* * * * * * * 17,3 7,67 81,3 8,35 311 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 17,3 7,33 79,6 7,59 379 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 7,8 3,18 28,4 7,68 328 * * * * * * * * * * *



71



Т, оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm


m

Прозр., m

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

Забележки:

19 яз. Бебреш - повърхностна проба 09.10.09/12:30

42 49 59 23 46 58,4 520 18,4 8,38 92,5 7,88 174 17,0 3,25 <0,010 (0,006)

0,011 0,30 <0,010 1 <0,010 <0,5 7,9 1,1

яз. Бебреш - дълбочина 5 м *

* * * * * * * 17,4 7,55 83,0 7,80 176 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 17,3 7,37 81,7 7,80 176 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 9,0 7,10 76,0 7,15 176 * * * * * * * * * * *

20

Язовир „Девец” (община Бяла Слатина) - на стената 25.11.09/10:30

43 18 19 23 57 23,2 192 10,8 8,80 80,0 8,83 354 30,0 2,0 0,012 0,008 <0,20 <0,010 3 0,020 <0,5 18,9 5,2

21 Язовир „ Еница” (община Кнежа) - на стената

25.11.09/09:30

43 22 0 24 0 58,7 130 9,2 4,90 44,0 8,02 522 34,0 0,35 1,550 0,052 <0,20 (0,16)

<0,010 (0,009)

20 0,187 2,10 36,3 12,1

Силен цъфтеж, пробата е зелена!

22

Язовир „Сопот” (община Угърчин) - на стената 25.11.09/11:40

43 0 39 24 25 37,4 357 10,9 9,80 93,0 8,56 284 23,0 2,75 0,077 0,009 <0,20 <0,010 (0,007)

9 0,092 <0,5 21,0 3,8

23

Язовир „Крушовица” (община Долни Дъбник) - на стената

17.11.09/12:10

43 21 30 24 24 28,5 111 11,1 11,90 111,0 9,29 609 9,0 0,6 0,054 0,013 0,20 0,023 30 0,112 0,80 31,9 10,0

При взимане на пробата нивото е било много ниско, бил е изпуснат!

24 Язовир „Телиш” (община Червен бряг) - на стената 17.11.09/13:15

43 19 10 24 14 17,1 210 11,4 8,60 79,0 8,47 241 20,0 1,6 0,048 0,005 <0,20 <0,010 (0,007)

5 0,054 <0,5 10,2 3,1

25 Язовир „ Горни Дъбник” - на стената 17.11.09/12:40

43 22 24 24 19 38,9 160 11,5 9,20 81,0 8,43 241 26,0 3,0 <0,010 0,009 <0,20 <0,010 (0,005)

<1 0,015 <0,5 9,1 3,0



72



Т, оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm


m

Прозр., m

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

Забележки:

26

Язовир „Вълчовец” (Долна Митрополия) - на стената 17.11.09/11:20

43 28 33 24 29 37,2 89 10,2 7,90 70,0 8,96 516 15,0 0,7 0,334 0,016 <0,20 0,039 17 0,078 0,90 37,7 12,1

27

яз. Александрово-повърхностна проба

17.09.09/ 14:00

43 16 12 24 55 32,4 133 21,5 12,60 146,0 9,15 402 6,0 0,80 0,200 0,004 <0,20 0,014 7 0,067 0,90 23,2 7,6 фотичен слой-около 2м

яз.Александрово-дълбочина 5м *

* * * * * * * 21,2 8,80 102,0 9,08 422 * * * * * * * * * * *

28 яз. Каменец -повърхностна проба

16.09.09/16:00

43 21 16,5 25 3 4,7 105 20,8 11,60 123,3 9,17 780 9,0 0,40 0,390 0,020 <0,20 <0,010 61 0,116 2,84 62,0 15,8

Пробата е много мътна и цветна (зелена)!

яз.Каменец-дълбочина 4м

*

* * * * * * * 20,6 6,70 75,5 9,14 795 * * * * * * * * * * *

фотичен слой-около 1м

яз.Каменец-дълбочина 8м *

* * * * * * * 20,5 5,98 66,0 9,09 797 * * * * * * * * * * *

29 яз. Лъдженска бара (община Левски)

17.09.09/ 14:00

43 23 39 25 01 ##### 95 Пресъхнал!

30

яз. Хр. Смирненски-повърхностна проба - Габрово 18.09.09/18:00

42 49 1,4 25 15 54,7 526 19,5 7,28 84,0 8,45 256 38,0 3,20 0,012 0,004 0,45 <0,010 2 0,017 0,58 8,2 1,5 фотичен слой-около 8м

яз.Христо Смирненски-дълбочина 5м *

* * * * * * * 18,9 7,75 89,3 8,38 252 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 18,8 7,13 81,5 8,26 258 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 15,0 6,53 73,4 8,16 270 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 11,5 6,60 63,3 8,01 282 * * * * * * * * * * *



73



Т, оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm


m

Прозр., m

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

Забележки:


* * * * * * * 8,4 1,97 18,1 7,81 295 * * * * * * * * * * *

31 яз.Ястребино-повърхностна проба 21.09.09/13:00

43 9 18 26 16 24,2 341 19,2 7,88 88,8 8,21 332 20,0 3,20 0,031 0,006 <0,20 <0,010 1 0,029 0,60 14,3 1,9


яз.Ястребино-дълбочина 5м *

* * * * * * * 18,5 6,07 67,5 8,05 343 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 15,6 6,21 63,8 7,50 356 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 13,3 5,18 53,5 7,59 365 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 13,9 5,29 56,5 7,18 368 * * * * * * * * * * *

32 яз. Йовковци-повърхностна проба

22.09.09/13:00

42 56 46.3 25 45 50,7 333 19,7 9,00 101,4 8,25 222 50,0 7,50 0,012 0,006 <0,20 <0,010 4 0,022 <0,50 10,2 1,2


яз. Йовковци-дълбочина 5м *

* * * * * * * 19,6 8,70 95,1 8,31 223 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 18,4 7,12 79,5 8,15 230 * * * * * * * * * * *

яз.Йовковци-дълбочина 20м *

* * * * * * * 11,4 7,42 69,1 7,92 241 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 7,8 7,20 62,8 7,74 249 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 6,8 6,40 52,5 7,60 257 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 6,8 4,63 42,0 7,75 258 * * * * * * * * * * *

33

яз. Стамболийски-повърхностна проба 18.09.09/11:00

43 7 28 25 10 14,6 180 22,1 6,72 76,5 8,30 264 35,0 4,50 0,030 0,003 <0,20 0,012 1 0,024 <0,5 10,5 2,1


яз.Стамболийски-дълбочина 5м *

* * * * * * * 21,9 6,36 84,0 8,49 266 * * * * * * * * * * *



74



Т, оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm


m

Прозр., m

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

Забележки:


* * * * * * * 21,2 6,14 69,2 8,27 267 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 18,8 4,82 53,5 8,03 286 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 13,4 4,30 43,5 7,78 308 * * * * * * * * * * *

34 яз.Крапец-повърхностна проба

17.09.09/ 18:00

43 4 21 24 53 4,1 396 20,7 9,83 113,5 8,31 288 17,0 2,50 0,012 0,002 0,20 <0,010 1 0,015 <0,5 12,7 2,1


яз.Крапец-дълбочина 3м *

* * * * * * * 20,1 7,68 87,8 8,39 290 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 19,9 7,53 89,0 8,33 291 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 15,0 4,82 53,4 7,81 341 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 14,4 5,30 53,7 7,79 343 * * * * * * * * * * *

35

яз. Караисен (р. Студена, общ. Павликени), на стената

17.09.09/ 16:00

43 21 58 25 23 04 97 Пресъхнал!

36 яз. Бели Лом-повърхностна проба 03.10.09/14:30

43 24 36 26 41 0,4 288 18.3 6,40 55.2 9.03 495 9,0 2,00 0,041 0,004 <0,20 <0,010 3 0,056 <0,5 32,0 7,9


яз.Бели Лом-дълбочина 5м *

* * * * * * * 18,2 4,20 44,0 9,11 496 * * * * * * * * * * *

яз.Бели Лом-дълбочина 8м *

* * * * * * * 15,2 4,03 39,4 9,04 500 * * * * * * * * * * *

37 яз. Ломци-повърхностна проба

03.10.09/18:00

43 26 48 26 20 34,6 220 18,5 5,12 42,3 8,40 698 6,0 0,50 <0,010 (0,008)

0,008 <0,20 0,118 15 0,334 <0,5 35,4 8,2

Пробата е жълто-зелена, цъфтеж!

яз. Ломци-дълбочина 5м *

* * * * * * * 17,6 5,01 42,3 8,35 706 * * * * * * * * * * *

38 яз. Каваците-повърхностна проба 07.10.09/11:00

43 20 05,9 26 15 22,9 216 18,9 5,20 57,8 8,13 402 8,0 1,00 0,084 0,017 <0,20 <0,010 10 0,052 <0,5 22,8 6,0

фотичен слой-около 2.5



75



Т, оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm


m

Прозр., m

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

Забележки:

яз. Каваците-дълбочина 5м *

* * * * * * * 18,3 5,40 54,8 8,50 405 * * * * * * * * * * *

яз. Каваците-дълбочина 7м *

* * * * * * * 18,2 4,97 53,2 8,34 408 * * * * * * * * * * *

39 яз.Бойка-повърхностна проба

07.10.09/16:00

43 19 53 26 00 22,2 265 19,1 11,10 121,4 8,10 423 5,0 0,50 0,040 0,004 <0,20 <0,010 28 0,086 <0,5 33,2 8,5

Фотичен слой около 1,5м; Пробата е жълто-зелена, цъфтеж!

яз. Бойка-дълбочина 4м *

* * * * * * * 18,4 7,24 80,1 8,87 428 * * * * * * * * * * *

40 яз. Баниска-повърхностна проба 09.10.09/13:00

`43 25 41 25 54 23,9 171 19,4 4,40 46,6 7,50 578 10,0 1,50 0,234 0,031 0,20 <0,010 9 0,075 1,20 22,2 5,5


яз. Баниска-дълбочина 5м *

* * * * * * * 19,3 4,69 51,8 6,72 582 * * * * * * * * * * *

яз. Баниска-дълбочина 9м *

* * * * * * * 18,5 4,59 49,8 7,97 602 * * * * * * * * * * *

41 яз. Антимово-повърхностна проба 27.08.09/18:30

43 59 14 26 41 57 80 25,6 8,97 110,9 9,10 532 18,0 2,08 0,016 0,002 0,20 0,034 2 0,062 <0,5 19,8 3,9

фотичен слой- около 5м;

яз. Антимово-дълбочина 2,5 м *

* * * * * * * 24,8 8,52 103,5 9,00 535 * * * * * * * * * * *

яз. Антимово-дълбочина 5 м *

* * * * * * * 24,5 6,62 80,3 8,92 541 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 16,2 3,94 41,2 8,31 584 * * * * * * * * * * *


* * * * * * * 9,9 2,53 20,0 7,16 610 * * * * * * * * * * *

42 ез. Сребърна

24.11.09/14:20

44 6 12 27 3 51,6 24 9,9 9,90 88,0 9,08 593 5,0 0,90 0,045 0,029 0,38 <0,010 20 0,108 1,30 61,0 17,0

Силен цъфтеж, пробата е зелена!



76

1.2.2. БДЧР

В ЧМ район на България са обследвани и ползвани биологичните данни на общо 47 пункта, като 35 са на реки и 12 на „езера”. Практически са покрити всички основни речни типове и по-голямата част от типовете „езера”. В категория „реки” практически не са изследвани ЧМ речни лимани със сезонна соленост, които са специфичен тип отнасящ се към преходните води. В категория „езера” са обследвани естествени езера и язовири за определяне на екологичен статус и потенциал. В процеса на разработване на класификационните системи по настояване на БДЧР са добавени допълнителни 5 пункта за реки за фитобентос, но те в последствие са възприети от екипа за интегрирана оценка на екологично състояние (статус)/ЕП по всички основни БЕК.

По време на кампанията за пробонабиране много от малките и средни ЧМ реки са били пресъхнали през летния сезон: Провадийска в горното си течение (над с. Добри Войниково), река Мадара, Брестова, Санърдере, Русокастренска, Факийска, Ропотамо, Караагач и др. За някои от тях е направен втори опит за пробонабиране по някои БЕК в късна есен, когато има оводняване. Други са заменени с нови пунктове, разположени върху непресъхващи реки.



� Макрофитна флора – едри потопени, плаващи и крайбрежни растения (покритосеменни, плауни, хвощове, папарати), както и някои едри водорасли (напр. харови). МФ често липсват или потопените и плаващи видове са в недостатъчно количество за коректно изчисляване на индексите в планниските и полупланински реки на ЧМ район. За някои типове реки този БЕК би следвало да има подкрепящ характер.

� Фитобентос – перифитонни кремъчни водорасли, някои сладководни червени водорасли, жълто-зелени, слятоспорови (зигнемови), нишковидни водорасли, както и бактериални туфи тип Sphaerotilus („канални гъби”) и Beggiatoa (серни бактерии). Един от най-важните БЕК за всички временни реки, напр. тип R11-ЧМ малки и средни реки. Задължителен БЕК за всички речни типове в ЧМ район без изключение.

� Дънна макробезгръбначна фауна (макрозообентос) – дънни организми с размер > 200 µm. Основен БЕК за всички речни типове в ЧР.

� Рибна фауна – видовете риби с тяхната биомаса и възрастова структура на популациите. Основен БЕК за повечето речни типове в ЧР. Проблемни са карстовите изворни съобщества (R15), и някои от пресъхващите реки, където обикновено рибна фауна липсва или е вторично привнесена в екосистемата. Също за някои от много малките реки (от различни типове) с незначителни размери, рибната фауна трябва да се изключи при оценката на екологично състояние (статус) или този БЕК да има



77

описателен и подкрепящ характер (пример: река Изворска приток на Батова).


� Фитопланктон – планктонни микроводорасли във фотичната зона. Най-важния БЕК за всички типове стоящи води. Задължителен БЕК за всички „езерни” типове в ЧМ район без изключение (включително и за солените и свръх-солени езера).

� Макрофитна флора – едри потопени, плаващи и крайбрежни растения (покритосеменни, плауни, хвощове, папарати), както и някои едри водорасли (напр. харови). МФ често липсват напълно (или потопените и плаващи видове са в недостатъчно количество за коректно изчисляване на индексите) в язовирите на ЧМ район поради значително вариране на водното ниво и зарибяване с растителноядни риби (бял амур). За всички язовирни типове този БЕК би следвало да има подкрепящ характер (т.е. определящ е в крайни случаи на въздействие – напр. свръхразвитие).

� Дънна макробезгръбначна фауна (макрозообентос) – дънни организми с размер > 200 µm. Непредставителен БЕК за язовирните типове в ЧР, като често е силно редуциран в плитката литорална зона (поради силни вариации на водното ниво), докато в дълбоките части (профундал) МЗБ отразява само условията на придънния слой. Този БЕК не може да има определящо значение за оценка на ЕП на язовирите и има подкрепящ характер (т.е. определящ е в крайни случаи на въздействие върху дънната фауна).

� Рибна фауна – видовете риби с тяхната биомаса и възрастова структура на популациите. Непредставителен БЕК за всички язовирни типове в ЧР поради изкуственото зарибяване и рибно-стопанската дейност. Този БЕК не може да има определящо значение за оценка на ЕП на язовирите и някои езера и има подкрепящ характер (т.е. определящ е в крайни случаи на въздействие върху рибната фауна). Всички язовири в ЧР, както и много от езерата имат изкуствени ихтиоценози.

Получените резултати за реки показват, че в ЧР доминират пунктовете и ВТ с добър статус (почти 43% от всички). На второ място са пунктове и ВТ с умерен статус (около 30%). Общо в недобро състояние и потенциал са 43,1% от всички обследвани пунктове. За съответните им ВТ следва да се подготвят програми от мерки за постигане на екологичните цели на РДВ 2000/60/ЕС. В добро и много добро състояние и ЕП са 48,6% от обследваните пунктове. За техните ВТ трябва да се предвидят мерки за опазването на съществуващото състояние.

Таблица 1.2-4: Разпределение на пунктовете по екологичен статус и ЕП за реки в БДЧР



Мн. лош


% 5,7 42,9 28,6 8,6 5,7 2,9




78

Резултатите за „езера” в ЧР показват, че половината ВТ (50% или 6 „езера”) са с добър и много добър (максимален) статус/потенциал и за тях са необходими единствено мерки за запазване на съществуващото състояние. В недобро състояние /потенциал (умурен, лош или много лош) са 33.3% от „езерата”, като в този случай следва да се предвидят мерки в ПУРБ за подобряване на екологичния статус/потенциал.

Таблица 1.2-5: Разпределение на пунктовете по ЕП и статус за „езера” в БДЧР



Мн. лош

Не могат да се оценят

% 25 25 8,3 16,7 8,3 16,7





79

Таблица 1.2-5: Интегрирана оценка на екологично състояние (статус) и ЕП на реки в ЧМ район

№ Име на пункт Код на пункт

Код на ВТ

Тип

Надморска

височина

МФ - РИ


ФБ - IPS


МЗБ - Общо к-во/ m2

МЗБ - Общ бр.

таксони

МЗБ - БИ


Риби - Общ бр. видове

Риби - Биомаса kg/Ha


Интегриранана оценка (статус/ЕП)

Забележки

1 р. Батова - 1 км преди с. Батово

CHR-01R

BG2DO800R001

R11 58 Недостиг

Недостиг

13,5 0,675 215 14 3,5 1,000 5 40,130 Добър статус


Близко до реф. условия

2 р. Батова - устие (между Кранево и Албена)

CHR-02R

BG2DO800R001


Недостиг

14,1 0,705 218 15 3,5 1,000 5 9,000 Лош статус

Лош статус

Лошият статус се дава заради проблемите с рибната фауна в сравнение с по-горния пункт

3 р. Изворска (приток на Батова) над с. Долище

CHR-03R

BG2DO800R006


Недостиг

15 0,75 268 13 3 0,857 0 0,000 Не може да се оцени


Липсва риба

4 р. Провадийска - с. Добри Войниково

CHR-05R

BG2PR900R017


Недостиг

8,9 0,445 2419 19 2,5 0,714 7 78,700 Умерен статус


р. Провадийска при с. Добри Войниково пресъхва и пункът е променен при с. Синдел

5 р. Провадийска- устие

CHR-06R

BG2PR210R005


Недостиг

8,4 0,42 630 15 3 0,857 0 0,000 Много лош статус


Липсва ихтиофауна поради антропогенната преса и замърсяванията.

6 р. Мадара (устие) CHR-07R

BG2PR800R016


Недостиг

Пресъхнала



Прес. Прес. Прес. Пресъхнала

Прес. Не може да се оцени


Реката е пресъхнала през 2009 г.

7 р. Крива с. Енево (устие)

CHR-08R

BG2PR600R012


Недостиг

1 0,05 54 2 1 0,286 0 0,000 Много лош статус


Липсва ихтиофауна

8 р. Девненска – устие

CHR-09R

BG2PR210R005

R11 3 -2,9 0,49 12,9 0,645 97 6 1,5 0,429 3 118,000 Умерен статус

Лош статус

Странна и небалансирана ихтиофауна.

9 р. Тича – над с. Тича

CHR-10R

BG2KA900R037


Недостиг

15,3 0,765 301 20 4 0,800 6 14,100 Умерен статус


Трябва допълинтелни данни за риби и ако се потвърди оценката може да



80


Код на ВТ

Тип

Надморска

височина

МФ - РИ


ФБ - IPS




таксони

МЗБ - БИ






Забележки

стане умерен статус

10 р. Камчия - с. Миланово

CHR-11R

BG2KA900R019

R4 97 -72 0,14 4,5 0,225 1523 5 2 0,400 6 38,000 Много лош статус


Много лош статус заради ФБ и риби.

11 р. Камчия – с. Гроздьово

CHR-12R

BG2KA130R002

R10 21 -17,4 0,41 6,4 0,32 604 12 3 0,600 9 34,970 Добър статус

Лош статус

Лош статус по ФБ, който определя общата оценка.

12 р. Камчия "Пода" CHR-13R

BG2KA130R002

R10 1 -6,81 0,47 9,6 0,48 283 16 2,5 0,500 15 51,090 Добър статус


Вероятно пунктът е в процес на подобряване на статуса в сравнение с предишни години.

13 р. Врана след гр. Търговище

CHR-14R

BG2KA578R003


Недостиг

5 0,25 1027 1 1/т 0,200 0 0,000 Много лош статус


Липсва ихтиофауна. Периодични токсични въздействия върху екосистемата.

14 р. Врана с. Хан Крум

CHR-15R

BG2KA578R003


Недостиг

13,8 0,69 823 13 2,5 0,500 3 67,100 Лош статус


Поставен е умерен статус въпреки лошото състояние по риби (което трябва да се потвърди с повече данни и системен мониторинг)

15 р. Андере - устие CHR-16R

BG2KA800R028

R4 142 -100 0 12 0,6 630 14 3 0,600 0 0,000 Много лош статус


Липсва ихтиофауна, но не е доказано че причината е в замърсяване. Би следвало да се определя ЕП. МФ не са представителен БЕК в случая.



81


Код на ВТ

Тип

Надморска

височина

МФ - РИ


ФБ - IPS




таксони

МЗБ - БИ






Забележки

16 р. Брестова - устие

CHR-17R

BG2KA600Р018


Недостиг

12,3 0,615 186 11 3 0,600 0 0,000 Не може да се оцени


Липсва ихтиофауна - неподходящ пункт за риби. Пресъхвания през лятото.

17 р. Луда Камчия при с. Бероново

CHR-18R

BG2KA4008R043


Недостиг

15,1 0,755 341 18 3,5 0,700 13 46,529 Добър статус


Типичен добър статус по всички БЕК. МФ не са представителни.

18 р. Медвенска - с.Медвен

CHR-19R

BG2KA400R041


Недостиг



На границата между добър и много добър статус. Вероятно слабо локално влияние на село Медвен.

19 р. Садовска - устие

CHR-20R

BG2KA400R040


Недостиг



Добър статус дефиниран от ФБ и МЗБ.

20 р. Двойница - 4 км преди вливане в Ч. Море (мост за с. Приселци)

CHR-21R

BG2SE400R008


Недостиг



Вероятно референтни условия. Пунктът е преместен нагоре срещу течението заради бетонов възел с баластиера.

21 р. Хаджйиска - с. Тънково

CHR-22R

BG2SE600R010

R11 8 -26 0,37 11,3 0,565 367 12 3 0,857 12 84,750 Умерен статус


Рибите не са представителен БЕК за тази малка силно обрасла с хелофити река.

22 р. Ахелой - к-г Ахелой

CHR-23R

BG2SE800R020

R11 12 -20 0,4 13,8 0,69 800 15 3,5 1,000 5 7,800 Лош статус


Незначителни водни количества през лятото. Рибите не са представителен БЕК.

23 р. Айтоска – с. Тополица

CHR-24R

BG2SE900R030


Недостиг

13,5 0,675 799 10 2,5 0,714 0 0,000 Не може да се


Липсва ихтиофауна



82


Код на ВТ

Тип

Надморска

височина

МФ - РИ


ФБ - IPS




таксони

МЗБ - БИ






Забележки

оцени поради пресъхващия характер

24 р. Сънърдере - устие

CHR-25R

BG2SE900R035

R11 16 Пресъхнала

Недостиг

10,5 0,525 604 11 2,5 0,714 0 0,000 Не може да се оцени


Пресъхва през летния период

25 р. Русокастренска - устие

CHR-26R

BG2MA600R005


Недостиг

10,8 0,54 365 10 2,5 0,714 0 0,000 Не може да се оцени


Пресъхнала през летния сезон. Липсва риба

26 р. Средецка – след гр. Средец

CHR-27R

BG2MA700R006

R10 7 -18 0,41 11,9 0,595 211 9 2 0,571 13 174,731 Умерен статус


Има постоянно оводняване

27 р. Факийска – с. Факия

CHR-28R

BG2MA400R021

R10 182 -20 0,4 9,5 0,475 508 5 2 0,571 0 0,000 Не може да се оцени


Пресъхва през лятото.

28 р. Факийска, мост за село Варовник

CHR-29R

BG2MA400R008


Недостиг

14,5 0,725 231 18 3,5 1.00 5 Не може да се оцени



Пресъхва през летния период - неподходяща за риби през лятото. Референтен пункт - без риби.

29 р. Изворска, преди с. Извор

CHR-04R

BG2SE900R035

R11 16 -20 0,4 10,5 0,525 179 20 3 0,857 4 41,100 Лош статус


Поради силното влияние на язовирната фауна от яз. Мандра, рибите не са представителен БЕК.

30 р. Ропотамо - с. Веселие

CHR-30R

BG2IU200R006

R11 18 0 0,5 11 0,55 Прес. Прес. Прес. Прес. 0 0,000 Не може да се оцени


Пресъхва през летния период. Допълнително е пробонабиран ФБ през ноември.

31 р. Ропотамо, при ПР „Вельов вир”, 1 km над шос. мост на пътя Созопол – Приморско (Бургас - Царево)

CHR-31R

BG2MA600R005

R11 5 -20 0,4 11,1 0,555 63 7 3,5 1,000 9 20,800 Умерен статус


Рибната фауна е силно повлияна от ЧМ лиман. Необходимо е оценката по риби да се прецизира.

32 р. Дяволска - 5 км. преди

CHR-32R

BG2IU400R008

R10 6 -48 0,26 12,1 0,605 293 12 3,5 1,000 10 213,000 Добър ЕП

Добър ЕП

Реката е коригирана, но е в



83


Код на ВТ

Тип

Надморска

височина

МФ - РИ


ФБ - IPS




таксони

МЗБ - БИ






Забележки

Приморско добро състояние.

33 р. Караач - устие CHR-33R

BG2IU600R013

R16 7 -6 0,47 13,6 0,68 Прес. Прес. Прес. Прес. 4 110,400 Добър статус


Пробата е повторена за ФБ през ноември.

34 р. Велека – мост между с. Бръшлян и с. Звездец

CHR-34R

BG2VE109R001

R4 187 -20 0,4 16 0,8 152 8 4 0,800 9 173,999 Много добър статус


Добро състояние

35 р. Велека - с. Синеморец

CHR-35R

BG2VE109R001

R10 1 -42 0,29 9,4 0,47 119 10 3,5 0,875 13 Не може да се оцени



Статусът се оценява като добър. Няма обяснение на какво се дължат ниските резултати по ФБ и МФ. Необходим е дългосрочен мониторинг по всички БЕК.



84

Таблица 1.2-6: Интегрирана оценка на ЕП и екологично състояние (статус) на „езера” в ЧМ район


Код на ВТ

Тип

Надморска височина

ВГИ (Catalan Index)

EQR (ВГИ)

Общ биообем, mm

3/l

Хлорофил А, µg/l

Прозрачност, m

% Cyanobacteria

Цъфтежи (интензивн

ост)

ФП статус/ЕП

МФ - РИ


МЗБ - Общо к-во / m2

МЗБ - Общ бр. таксони

МЗБ - %

Oligochaeta




Интегриранан

а оценка (статус/ЕП)

Забележки

1 Дуранкулашко блато

CHR-01L

BG2L1157015N001

L7 0 6,72 0,983 7,63 15,63 0,43 27,31 ІІ Лош статус

-44 0,28 0 (261) 0 (11) 0 (6,89) 0,465 (0)

(0,93) 9


Лош статус

МЗБ липсва в типичния дънен субстрат, присъства слабо в крайбрежната МФ растителност. Не отговаря на изискванията за референтност

2 Шабленско езеро

CHR-02L

BG2L5900028N003

L7 0 1,4 0,997 1,24 2,54 1,95 2,5 не Добър статус

-44 0,28 680 8 0,41 0,99 14 Много добър статус


Близко до реф. условия

3 яз. „Елешница” CHR-03L

BG2L4233

L12 53 1,17 0,997 0,48 0,98 1,2 0 не МЕП Недостиг

Недостиг

12 4 0 1,00 ÷ Не може да се оцени

МЕП Близко до МЕП

4 яз. „Съединение”

CHR-04L

BG2L4863

L12 174 11,08 0,973 4,48 9,2 1,2 46,88 І Лош ЕП

10 0,55 75 13 17,33 0,83 ÷ Не може да се оцени

Лош статус

Не отговаря на изискванията за референтност

5 яз. "Цонево" CHR-05L

BG2L441113

L14 52 1,07 0,998 0,31 0,48 5,15 27,09 не МЕП -50 0,25 116 6 15,52 0,84 ÷ Не може да се оцени

МЕП МЕП

6 яз. „Ахелой” CHR-06L

BG2L58331

L16 142 44,08 0,890 14,28 27,5 0,65 92,09 ІІІ Много Лош ЕП

Недостиг

Недостиг

115 6 86,96 0,13 1 Лош ЕП Много Лош ЕП


7 яз. „Порой” CHR-07L

BG2L5691

L16 28 1,03 0,998 1,77 3,56 1,1 5,54 не Добър ЕП

Недостиг

Недостиг


Добър ЕП

Близко до МЕП

8 Поморийско езеро

CHR-08L

BG2L5900029

L10 0 1,25 0,997 1,23 2,61 0,7 35,77 не


Недостиг

Недостиг

966 6 0 1,00 ÷ Не е

релевантен БЕК


Свръх-солено езеро със специфични екосистеми. Необходими са по-нататъшни проучвания за прецизиране на класификационната система.

9 Атанасовскo езеро

CHR-09L

BG2L5900027N002

L10 0,3 0,4 0,999 12,47 31,2 0,25 0 ІІІ


Недостиг

Недостиг

540 6 0,37 0,99 ÷ Не е




10 яз. Мандра – изток

CHR-10L

BG2L6100001N001

L7b 5 1,17 0,997 4,21 9,79 1,1 0,2 І Умерен ЕП

-34 0,33 176 11 50 0,50 11 Добър ЕП

Умерен ЕП

Условен МЕП



85


Код на ВТ

Тип



EQR (ВГИ)


3/l



% Cyanobacteria


ост)


МФ - РИ


МЗБ - Общо к-во / m2


МЗБ - %

Oligochaeta




Интегриранан

а оценка (статус/ЕП)

Забележки

11 езеро Алепу CHR-11L

BG2L7100001

L8 -0.5 0,45 0,999 4,55 6,98 1,2 1,76 не Добър статус

-42 0,29 196 18 5,61 0,95 7 Умерен ЕП


Рибите се считат за подкрепящ БЕК за това малко и плитко езеро.

12 яз. "Ясна поляна"

CHR-12L

BG2L74919

L12 84 2,45 0,994 1,17 1,94 2,18 42,39 не МЕП Недостиг

Недостиг


МЕП МЕП



86





� Соленост – соленост (µS/cm), електропроводимост (µS/cm); За крайморските езера солеността понякога се налага да се измерва и в дълбочина за евентуална стратификация и наличие на халоклин;

� Ацидификационен статус –измервано е рН на всички пунктове; За езера се мери също рН на придънния слой за потенциално вкисляване от анаеробни процеси (амонификация, сулфатредукция);

� Биогенни условия – при разработване на класификационната система се ползват данни за следните основни биогенни показатели: нитратен азот (N-NO3), нитритен азот (N-NO2), амониев азот (N-NH4); фосфати (P-PO4); Измерване на общ азот и общ фосфор. Показателят „общ фосфор” е пряко свързан с развитието на фитопланктонните съобщества6 и затова ще е от значение при разработването на класификационната система за типовете водни тела от категория „езеро”.



С цел оценка на наличието на лятна стратификация на дълбоките водоеми, дълбочина на термоклина, физико-химични условия на придънния слой (анаеробни условия) при част от езерата (язовирите), отговарящи на тези условия, е правен дълбочинен физико-химичен профил по следните показатели (температура, разтворен кислород, насищане с кислород, рН, електропроводимост). Този профил е правен с батометър, уреди с дълги




87

кабели за полево измерване на кислород, температура, рН и електропроводимост, и в някои редки случаи с мултипараметрична сонда.

На база на еднократно обследване по физико-химични параметри на 35 пункта от реки и „езера” в ЧР, екипът на проекта не може да се ангажира с някакви изводи за състоянието и потенциалът по физико-химия. За подобна оценка се изискват дълги редици от сигурни данни от 2009 г. за да се направи коректно сравняване с биологичните елемнети за качество. Масивите от по-стари ФХ данни могат да служат за оценка на тенденции в дългосрочен аспект, но не и за сравнение с биологичните данни, събрани през 2009 г.



88

Таблица 1.2-7: Данни от измерване на физико-химични параметри на реки в ЧМ район за басейново управление


N E Надм. Височ.

Темп., оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

1 р. Батова -1 км преди с. Батово 28.11.09/15:40 43 24 20,2 27 57 00,4 58 9,3 7,64 68,6 8,21 634 <0,010 0,009 1,64 0,011 2 0,023 1,7 6,6 1,3

2

р. Батова-устие (между Кранево и Албена) 22.11.09/11:10 43 21 452,0 28 03 391 3 11,1 8,09 66,7 8 769 0,029 0,019 1,87 0,051 1 0,065 2,2 10,6 1,8

3

р. Изворска (приток на Батова) над с. Долище 22.11.09/16:00 43 20 11,2 27 53 27,2 134 9,5 7,03 62,7 8,5 630 0,080 0,020 1,70 0,045 9 0,071 2,5 15,1 2,0

4

р. Провадийска- с. Добри Войниково

Пресъхнала!

5

р. Провадийска- устие (преди вливане в Белославско езеро) 28.11.09/12:30 43 10 04,2 27 38 10,1 0 7,4 8,70 71,4 8,29 2090

<0,010 (0,003) 0,025 5,88 0,351 9 0,374 7,0 12,6 1,7

6 р. Мадара-устие Пресъхнала!

7 р. Крива - устие, с. Енево 29.10.09/16:40 43 18 55,4 27 12 28,6 93 14,8 1,04 13,5 8,1 1354 9,350 0,008 <0,2 1,29 39 2,040 12,0 104,0 27,5

8 р. Девненска –устие 28.11.09/12:05 43 10 44,7 27 37 37,7 3 16,5 6,17 60,9 7,67 2820 1,060 0,007 0,60 <0,010 36 0,046 1,8 14,0 2,1

9 р. Тича, над с. Тича 29.10.09/12:30 42 57 58,2 26 25 40,6 338 9,4 7,22 74,3 8,4 446 0,050 0,004

<0,2 (0,19)

<0,010 (0,002) 4 0,018 <0,5 21,0 2,3



89



Темп., оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

10 р. Камчия, с. Миланово 29.10.09/14:30 43 10 50,3 26 52 06,9 97 13,9 3,18 33,5 7,8 482 0,247 0,046 1,47 0,169 6 0,218 1,9 11,2 2,5

11 Камчия, с. Гроздьово

03.10.09/ 17:00 43 01 47,4 27 32 22,3 21 17,9 6,84 68,9 8 671 0,217 0,195 0,40 0,526 34 0,744 5,0 20,0 6,5

12 Камчия, м. Пода

03.10.09/ 18:10 43 01 10,3 27 49 17,5 1 17,8 7,46 69 8,2 667 0,105 0,088 1,72 0,496 14 0,562 4,9 12,7 5,9

13 р. Врана след гр. Търговище 29.10.09/13:30 43 15 52,4 26 35 48,2 156 13,5 0,98 12,1 7,3 887 3,830 0,378 <0,2 0,814 13 1,100 5,2 44,0 12,5

14 р. Врана, с. Хан Крум 29.10.09/14:10 43 12 03,1 26 53 07,7 91 12,1 3,37 35,5 8,2 843 0,970 0,210 1,66 1,45 8 1,530 3,2 13,0 6,8

15 р. Андере - устие 27.11.09/14:20 43 18 07,4 26 39 34,9 142 8,8 7,70 68,7 8,4 788 0,249 0,031 0,51 0,878 14 0,986 1,6 37,6 10,5

16

р. Брестова - преди гр. Смядово и р. Смядовска 27.11.09/09:15 43 03 56,67 27 02 43,35 69 7,0 8,10 66 8,1 502

<0,010 (0,004) 0,006

<0,2 (0,10) <0,010 1

<0,010 (0,006) <0,5 10,8 2,5

17 Луда Камчия при с. Бероново 03.10.09/12:00 42 49 52,3 26 40 49,6 272 15,8 6,94 72,1 8,1 439 0,020 0,006 <0,2 <0,010 1

<0,01 (0,009)

<0,5 (0,2) 8,1 1,5

18 Медвенска, с. Медвен 03.10.09/15:00 42 50 34,0 26 33 51 406 15,6 6,76 71,5 8,3 366 <0,010 0,005 <0,2 <0,010 1 0,027 0,5

<4,0 (3,2) <1,0

19

Садовска преди вливане в Л. Камчия 03.10.09/11:30 42 49 54,5 26 40 48,7 272 14,5 7,46 75,7 8,3 438 <0,010 0,003 0,33 <0,010 1

<0,01 (0,006) <0,5 6,2 1,1

20

р. Двойница - 4 км преди вливане в Ч. Море (мост за с. Приселци) 28.11.09/17:35 42 49 46,7 27 49 34,1 0 8,2 6,37 57,8 8,10 753 0,065 0,017 0,51 9 0,179 0,193 0,6 8,3 2,9



90



Темп., оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

21 р. Хаджийска, с. Тънково 08.11.09/16:40 42 42 03,8 27 39 19,3 8 13,6 6,77 61,8 8,3 1098 0,076 0,014 0,66 0,036 1 0,050 0,8 12,4 2,5

22

р. Ахелой, преди устие, преди къмпинг Ахелой 08.11.09/17:05 42 39 14,2 27 38 13,4 12 11,3 4,33 40,7 8 837 0,131 0,060 2,11 0,376 2 0,399 2,5 16,2 3,8

23 р. Айтоска-с. Тополица 10.11.09/15:25 42 43 43,9 27 07 51,1 151 13,7 5,99 56,6 8 823 0,026 0,018 5,52 0,157 16 0,182 6,1 18,3 3,1

24 р. Сънърдере-устие 10.11.09/14:20 42 30 34,4 27 18 19,4 16 13,3 6,11 56,6 8,3 1590 0,036 0,016 1,59 0,419 5 0,462 1,8 25,4 5,1

25

р. Русокастренска-преди устие 10.11.09/13:40 42 25 29,5 27 15 35,1 5 14,1 7,78 84,5 8,5 942 0,130 0,019 <0,2 0,333 7 0,374 <0,5 23,3 4,7

26 р. Средецка след гр. Средец 05.11.09/16:50 42 22 02,1 27 14 02,6 7 9,5 8,07 85,6 8,3 720 0,067 0,023 2,10 0,242 50 0,437 2,5 37,7 12,2

27 р. Факийска, с. Факия 05.11.09/14:45 42 11 19,9 27 05 12,7 182 11,8 8,37 86,9 8,1 747 0,051 0,015 0,84 0,181 36 0,313 1,2 38,2 10,8

28

р. Факийска, мост за с.Варовник 05.11.09/15:30 42 13 23,4 27 11 35,5 126 9,7 8,01 84,4 8 296 <0,010 0,008 <0,2 0,113 13 0,137 <0,5 24,7 5,2

29 р. Изворска, с. Извор 18.09.09/12:30 42 21 2,0 27 27 56 16 24,6 7,06 76,80 8,2 583 0,038 0,023 <0,2 0,121 2 0,166

<0,5 (0,434) 12,9 3,1

30 р. Ропотамо - с. Веселие 26.11.09/16:00 42 18 39,2 27 37 26,9 18 7,5 6,04 50,4 8,3 1010 0,077 0,024 0,82 0,273 2 0,287 1,2 15,7 3,1

31 р. Ропотамо ("Вельов вир") 19.09.09/16:51 42 17 55,0 27 42 47 5 18,6 3,27 33,4 7,9 993 0,080 0,034 0,24 0,346 5 0,459 1,2 30,8 5,9

32

р. Дяволска-5км преди Приморско 27.10.09/16:45 42 16 07,6 27 39 53,8 6 11,9 8,25 91,7 7,7 408 0,040 0,005 <0,2 0,048 2 0,068 <0,5 17,5 3,2



91



Темп., оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

33 р. Караач-устие, Фазаново 27.10.09/15:15 42 11 41,6 27 44 52,7 7 10,6 7,37 84,1 8,2 461 0,021 0,005 <0,2 <0,010 1 0,018 <0,5 11,9 2,6

34

р. Велека, мост "Ковач", между Бръшлен и Звездец 08.11.09/10:40 42 05 02,4 27 25 36,6 187 12,4 8,33 86,1 8,4 285 0,069 0,006 <0,2 0,019 1 0,028 <0,5 10,7 1,9

35 р. Велека, Синеморец 27.10.09/14:30 42 03 37,8 27 57 57,1 1 17,4 8,84 117,3 8,2 532 <0,010 0,007 <0,2 0,014 1 0,029 <0,5 10,3 2,1



92

Таблица 1.2-8: Данни от измерване на физико-химични параметри на „езера” в ЧМ район за басейново управление

№ Пункт Дата/ Час Надм. Височ.

Темп., оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm

Сол.,‰ Макс. дълб.,

m

Прозр., m

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК 5,

mg/l

1 Дуранкулашко блато 27.08.09/10:30 0 23,6 1,14 28,9 8,82 1210 0,4 1,7 0,43 0,042 0,021 <0,20 0,039 29 0,129 0,50 39,0 4,6

Дуранкулашко блато 22.11.09/14:00 0 12,9 8,18 77,4 8,67 1162 0,4 1,5 0,40 0,040 0,015 0,60 0,01 27 0,120 1,50 35,0 4,0

2 Шабленско езеро 26.08.09/15:00 0 25,7 8,64 105,2 8,42 847 0,2 7,5 1,95 0,110 0,020 <0,20 0,051 2 0,125 0,60 18,0 1,3

Шабленско езеро 22.11.09/12:20 0 12,8 6,71 61,2 8,47 859 0,2 2,5 2,00 0,080 0,015 1,50 0,06 2 0,071 2,30 16,8 3,1

3

яз. Елешница - повърхностна проба 21.09.09/15:30 53 19,7 4,67 51,3 8,36 454 * 11,3 1,20 0,110 0,008 0,26 <0,010 5 0,020

<0,50 (0,378) 7,1 1,8

яз. Елешница-дълбочина 2.5м * * 20,7 4,54 53,2 8,47 511 * * * * * * * * * * * *

яз. Елешница-дълбочина 5м * * 19,7 4,35 48,1 8,29 451 * * * * * * * * * * * *

яз. Елешница-дълбочина 10м * * 19,7 4,26 45,1 8,22 451 * * * * * * * * * * * *

4

яз. Съединение - повърхностна проба

21.09.09/ 10:00 174 19,8 5,38 62,3 8,57 804 * 6,5 1,20 0,664 0,039 <0,20 0,069 6 0,108 1,90 26,4 4,5



93


Темп., оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm


m

Прозр., m

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК 5,

mg/l

яз. Съединение-дълбочина 2.5 * * 19,5 5,34 57,5 8,63 809 * * * * * * * * * * * *

яз. Съединение-дълбочина 5м * * 19,3 5,29 65,4 8,61 804 * * * * * * * * * * * *

5

яз. Цонево-повърхностна проба

21.09.09/ 17:30 52 20,4 7,42 81,7 8,50 380 * 23,2 5,00 0,030 0,009 0,25 0,024 <1 0,028 <0,50 8,3 1,0

яз. Цонево-дълбочина 10м * * 17,5 8,06 83,7 8,25 382 * * * * * * * * * * * *

яз. Цонево-дълбочина 19м * * 9,9 4,72 41,6 7,93 394 * * * * * * * * * * * *

6

яз. Ахелой-повърхностна проба 20.09.09/16:00 142 19,7 4,97 48,3 8,88 445 * 22,3 0,65 0,034 0,004 0,28 0,044 17 0,047 1,00 23,3 5,6

яз. Ахелой-дълбочина 5м * * 19,7 2,23 24,2 8,38 461 * * * * * * * * * * * *



7

яз. Порой - повърхностна проба

20.09.09/ 17:30 28 20,6 5,51 62,9 8,46 687 * 11,4 1,10 0,093 0,020 <0,20 0,017 3 0,044 0,90 10,5 2,2



94


Темп., оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm


m

Прозр., m

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК 5,

mg/l

яз. Порой-дълбочина 2.5м * * 20,3 5,59 60,3 8,99 693 * * * * * * * * * * * *

яз. Порой-дълбочина 5м * * 20,3 5,84 66,4 8,57 687 * * * * * * * * * * * *

яз. Порой-дълбочина 10м * * 20,2 5,55 64,3 8,46 687 * * * * * * * * * * * *

8

Поморийско езеро-повърхностна проба

21.09.09/ 12:00 0 18,4 4,93 52,3 8,42 64 000 42,7 1,0 0,70 0,170 0,025 0,60 0,023 7 0,070 3,00 * 3,9

9

Атанасовско езеро - повърхностна проба (пробата е цветна и зелена - силен цъфтеж!) 21.09.09/10:00 0 16,9 5,75 58,6 8,89

105,3 mS/sm= 105 003 uS/sm 63,4 0,25 0,25 0,065 0,007 <0,20 0,059 83 0,096 1,90 * 5,1

10

яз.Мандра - повърхностна проба 20.09.09/12:30 5 20,6 6,63 65,2 8,48 584 * 3,0 1,10 0,082 0,011 <0,20 0,317 7 0,364 0,60 27,3 5,2

яз.Мандра-дълбочина 2.5м * * 20,3 6,56 73,9 8,46 582 * * * * * * * * * * * *

11

езеро Алепу-повърхностна проба 20.09.09/10:30 -0,5 18,5 6,01 63,1 8,48 1864 0,5 1,2 1,20 0,066 0,007 0,20

<0,010 (0,005) 4 0,055 0,80 71,0 7,5



95


Темп., оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm


m

Прозр., m

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК 5,

mg/l

12

яз. Ясна поляна- повърхностна проба

19.09.09/ 13:00 84 21,9 6,78 77,8 8,37 290 * 30,9 2,18 0,040 <0,002 <0,20 <0,010 2 0,025 <0,5 12,0 1,1

яз. Ясна поляна- дълбочина 2,5м * * 22,1 7,43 81,9 8,34 293 * * * * * * * * * * * *

яз. Ясна поляна- дълбочина 5м * * 21,5 6,91 78,5 8,32 292 * * * * * * * * * * * *

яз. Ясна поляна- дълбочина 10м * * 20,7 3,66 41,0 7,73 294 * * * * * * * * * * * *

яз. Ясна поляна- дълбочина20м * * 10,1 1,63 14,5 7,64 300 * * * * * * * * * * * *

яз. Ясна поляна- дълбочина28м * * 9,6 1,45 13,2 7,57 305 * * * * * * * * * * * *



96

1.2.3. БДИБР

В ИБР на България ползвани биологичните данни на общо 75 пункта, като 59 са на реки и 16 на „езера”. По самата тема са обследвани 49 пункта (43 реки и 6 язовира), останалите данни са генерирани от темата за определяне на референтни условия и същ оса полвани при разработването на класификационната система. Практически са покрити всички основни речни типове и по-голямата част от типовете „езера”. В категория „езера” са обследвани само язовири за определяне на екологичен потенциал поради липсата на значими естествени езера в региона. По време на кампанията за пробонабиране една от граничните реки е била напълно пресъхнала и не е обследвана: река Луда.



� Макрофитна флора – едри потопени, плаващи и крайбрежни растения (покритосеменни, плауни, хвощове, папарати), както и някои едри водорасли (напр. харови). МФ често липсват или потопените и плаващи видове са в недостатъчно количество за коректно изчисляване на индексите в планниските и полупланински реки на региона. За някои типове реки този БЕК би следвало да има подкрепящ характер.

� Фитобентос – перифитонни кремъчни водорасли, някои сладководни червени водорасли, жълто-зелени, слятоспорови (зигнемови), нишковидни водорасли, както и бактериални туфи тип Sphaerotilus („канални гъби”) и Beggiatoa (серни бактерии). Един от най-важните БЕК за всички временни реки, напр. тип R14-Реки със суб-средиземноморско климатично влияние (временни пресъхващи реки).

� Дънна макробезгръбначна фауна (макрозообентос) – дънни организми с размер > 200 µm. Основен БЕК за всички речни типове в ИБР.

� Рибна фауна – видовете риби с тяхната биомаса и възрастова структура на популациите. Основен БЕК за повечето речни типове в ИБР. Проблемни са карстовите изворни съобщества (R15), и някои от пресъхващите реки, където обикновено рибна фауна липсва или е вторично привнесена в екосистемата. Също за някои от много малките реки (от различни типове) с незначителни размери, рибната фауна трябва да се изключи при оценката на екологично състояние (статус) или този БЕК да има описателен и подкрепящ характер при оценките.


� Фитопланктон – планктонни микроводорасли във фотичната зона. Най-важния БЕК за всички типове стоящи води. Задължителен БЕК за всички „езерни” типове в ИБР без изключение.



97

� Макрофитна флора – едри потопени, плаващи и крайбрежни растения (покритосеменни, плауни, хвощове, папарати), както и някои едри водорасли (напр. харови). МФ често липсват напълно (или потопените и плаващи видове са в недостатъчно количество за коректно изчисляване на индексите) в язовирите на ИБР поради значително вариране на водното ниво и зарибяване с растителноядни риби (бял амур). За всички язовирни типове този БЕК би следвало да има подкрепящ характер (т.е. определящ е в крайни случаи на въздействие – напр. свръхразвитие).

� Дънна макробезгръбначна фауна (макрозообентос) – дънни организми с размер > 200 µm. Непредставителен БЕК за язовирните типове, като често е силно редуциран в плитката литорална зона (поради силни вариации на водното ниво), докато в дълбоките части (профундал) МЗБ отразява само условията на придънния слой. Този БЕК не може да има определящо значение за оценка на ЕП на язовирите и има подкрепящ характер (т.е. определящ е в крайни случаи на въздействие върху дънната фауна).

� Рибна фауна – видовете риби с тяхната биомаса и възрастова структура на популациите. Непредставителен БЕК за всички язовирни типове в ИБР поради изкуственото зарибяване и рибно-стопанската дейност. Този БЕК не може да има определящо значение за оценка на ЕП на язовирите и някои езера и има подкрепящ характер (т.е. определящ е в крайни случаи на въздействие върху рибната фауна). Всички язовири в ИБР имат изкуствени ихтиоценози.

Получените резултати за реки показват, че в ИБР доминират пунктовете и ВТ с умерен статус (почти 34% от всички). На второ място са пунктове и ВТ с добър статус (около 25%). Общо в недобро състояние и потенциал са почти 60% от всички обследвани пунктове. За съответните им ВТ следва да се подготвят програми от мерки за постигане на екологичните цели на РДВ 2000/60/ЕС. В добро и много добро състояние и ЕП са 39% от обследваните пунктове. За техните ВТ трябва да се предвидят мерки за опазването на съществуващото състояние. Граничната река Луда е напълно пресъхнала и не е извършвано пробонабиране.

Таблица 1.2-6: Разпределение на пунктовете по екологичен статус и ЕП за реки в ИБР



Мн. лош


% 13,6 25,4 33,9 22,0 3,4 1,7


Резултатите за „езера” в ИБР показват, че 75% от тях са в МЕП или ДЕП и за тях са необходими единствено мерки за запазване на съществуващия потенциал. В недобро състояние /потенциал (умерен, много лош) са 25% от „езерата”, като в този случай следва да се предвидят мерки в ПУРБ за подобряване на екологичния потенциал.

Таблица 1.2-7: Разпределение на пунктовете по ЕП и статус за „езера” в ИБР



98



Мн. лош

% 43,8 31,3 12,5 0 12,5

Брой пунктове 7 5 2 0 2




99

Таблица 1.2-9: Интегрирана оценка на екологично състояние (статус) и ЕП на реки в ИБР


Код на ВТ Тип Надморска височина

МФ - РИ МФ -

EQR (по РИ)

ФБ - IPS ФБ -

EQR (по IPS)



таксони

МЗБ - БИ

МЗБ -

EQR (по БИ)

Риби - Общ бр.

видове



Интегриранана оценка

(статус/ЕП) Забележки

1 р. Марица - с. Радуил

IBR-01R

BG3MA900R208 R3 923 50,8 0,750 19,9 0,995 236 20 5 1,000 1 6,73 Много добър статус


Референтни условия по всички БЕК.

2 р. Марица - гр. Пазарджик

IBR-02R

BG3MA600R143 R12 208 -88,9 0,060 13,7 0,685 62 9 2,5 0,500 6 5,6 Умерен статус

Умерен статус Необходимо е оценката по МФ да се прецизира Необходими са повече системни биологични данни по всички БЕК.

3 р. Марица - гр. Пловдив

IBR-03R

BG3MA500R117 R12 161 -26,12 0,370 10,5 0,525 106 9 2,5 0,500 8 5,05 Умерен статус

Умерен статус Типичен умерен статус по всички БЕК.

4 р. Марица - гр. Първомай

IBR-04R

BG3MA350R039 R12 124 Недостиг Недостиг 7,1 0,355 301 17 3,5 0,700 9 6,9 Добър статус

Лош статус Пунктът за риби е изместен при с. Виница.

5

р. Марица след гр. Харманли (ХМС)

IBR-05R

BG3MA100R001 R12 69 -23,1 0,384 8,6 0,43 344 8 3 0,600 9 1,59 Умерен статус

Лош статус

Лошият статус е поставен на база на оценката по ФБ. Необходим е системен биомониторинг за потвърждение на този статус

6 р. Марица - гр. Свиленград

IBR-06R

BG3MA100R001 R12 50 -50 0,250 8,3 0,415 120 6 2,5 0,500 9 1,59 Умерен статус

Лош статус Пунктът е труден за пробонабиране на риби поради големите размери на реката (ширина около 300 m)

7 р. Чепинска - спирка Марко Николов

IBR-07R

BG3MA900R185 R3 339 -66,7 0,167 10,9 0,545 141 10 3 0,600 1 8,97 Умерен статус

Умерен статус Типичен умерен статус по повечето БЕК. Оценката по МФ трябва да се прецизира с повече данни.

8

р. Тополница – преди яз."Тополница" с. Поибрене

IBR-08R

BG3MA800R164 R5 409 Недостиг Недостиг 9,9 0,495 85 4 2/т 0,400 4 1,121 Лош статус

Лош статус Лош статус с токсични въздействия върху МЗБ фауна.

9

р. Тополница – мост с. Динката - с. Памидово

IBR-09R

BG3MA800R159 R5 238 Недостиг Недостиг 16,8 0,84 930 9 3 0,600 3 1,982 Умерен статус

Умерен ЕП Реката е коригирана и силно ХМ повлияна след яз. Тополница. Следва да се определя ЕП.

10 р. Тополница – гр. Пазарджик, преди устие

IBR-10R

BG3MA800R158 R5 212 1,4 0,507 17,2 0,86 689 10 3 0,600 4 11,375 Умерен статус

Умерен ЕП Участъкът е коригиран. Определя се потенциал.

11 р. Мътивир – след гр. Ихтиман

IBR-11R

BG3MA800R162 R5 618 -50 0,250 6,6 0,33 256 9 2,5 0,500 4 44,227 Умерен статус

Лош статус Органично замърсяване от гр. Ихтиман.

12 р. Луда Яна – с.Росен

IBR-12R

BG3MA700R149 R5 259 -77,14 0,114 8,5 0,425 157 5 2/т 0,400 5 1,8233 Лош статус

Лош ЕП Лош ЕП с токсични въздействия върху МЗБ фауна.

13 р. Стара - устие

IBR-13R

BG3MA700R144 R5 184 -100 0,000 4,7 0,235 359 11 2,5 0,500 5 15,52 Лош статус


Много лош статус по ФБ.

14 р. Въча - гр.Девин

IBR-14R

BG3MA600R134 R3 623 5 0,525 17,3 0,865 971 29 4,5 0,900

не може да се оцени



Много добър ЕП

Не е пробонабиран за риби поради строителството на яз. Цънков Камък и въздействието на строителните работи върху фауната.

15 р. Въча - с.Йоаким Груево

IBR-15R

BG3MA500R103 R5 180 -20 0,400 19 0,95 271 15 3,5 0,700 8 10,76 Добър статус

Добър ЕП Особен случай - въздействие на студени води от голям ВЕЦ.

16 р. Калаващица - с. Мало Крушево

IBR-16R


Добър статус Реката е близко до референтни условия за малки пясъчни реки.

17 р. Чепеларска - след гр. Чепеларе

IBR-17R

BG3MA500R115 R3 1076 -22,86 0,380 8,3 0,415 16720 10 2 0,400 0 0 Много лош

потенциал Лош статус Липсва ихтиофауна



100



МФ - РИ МФ -

EQR (по РИ)

ФБ - IPS ФБ -

EQR (по IPS)



таксони

МЗБ - БИ

МЗБ -

EQR (по БИ)


видове





18 р. Чепеларска - с. Бачково

IBR-18R

BG3MA500R104 R3 367 41,00 0,720 7,3 0,365 470 18 4/с 0,800 2 5,187 Умерен статус

Лош статус

Проблеми с изтичане на хвост от хвостохр. при гр. Лъки. Дълго време реката е била силно мътна от изтичащия хвост през 2009 г. Това е въздействало най-силно върху ФБ.

19 р. Чепеларска – преди устие

IBR-19R

BG3MA500R103 R5 153 -20 0,400 7,3 0,365 321 6 2/т 0,400 6 19,17 Умерен

ЕП Лош ЕП

Лош ЕП поради комплексни въздействия и замърсяване от гр. Асеновград, КЦМ-Пловдив и Агрия.

20 р. Стряма - преди гр. Клисура

IBR-20R

BG3MA400R102 R3 731 78,22 0,780 18,8 0,94 742 28 5 1,000 1 3,413 Много добър статус


Практически референтнен пункт по всички БЕК.

21 р. Стряма - преди с. Слатина

IBR-21R

BG3MA400R083 R5 473 Недостиг Недостиг 16,7 0,835 99 14 4 0,800 5 16,035 Много добър статус

Добър статус На границата между добър и много добър статус. Изисква повече системни данни за всички БЕК.

22 р. Стряма – с. Баня

IBR-22R

BG3MA400R083 R5 278 -43,45 0,282 10 0,5 747 28 3,5 0,700 4 43,951 Много добър статус

Умерен статус Умерен статус заради ФБ и МФ.

23 р. Стряма – с. Маноле

IBR-23R


Лош статус ФБ е в лош статус.

24

р. Пикла (Аврамица) - преди с. Мътеница

IBR-24R

BG3MA400R080 R13 420 36 0,680 13,1 0,655 211 17 3,5 0,780 0 0 Не може да бъде оценен

Добър статус Не подходящ за риби (липса рибна фауна). Реката е много малка.

25 р. Сребра - с. Златосел

IBR-25R

BG3MA300R067 R13 320 -20 0,400 не е

оценяван не е

оценяван 670 15 3 0,670 0 0

Не може да бъде оценен

Умерен статус Не подходящ пункт за оценка - следва да отпадне като потенциално референтен. Няма рибна фауна.

26 р. Сазлийка - с. Ракитница

IBR-26R

BG3MA200R038 R5 209 -30,8 0,350 14 0,7 234 15 3,5 0,780 5 33,475 Добър статус

Добър статус Добър статус по повечето БЕК.

27 р. Сазлийка - гр. Раднево

IBR-27R

BG3MA200R030 R5 107 Недостиг Недостиг 4,8 0,24 1238 5 1,5/т 0,300 4 7,821 Много лош

потенциал Много лош ЕП

Тежко замърсяване след Стара Загора. Екосистемите са силно засегнати.

28 р. Сазлийка – преди устие

IBR-28R

BG3MA200R014 R5 79 -75 0,125 9,5 0,475 98 10 2,5 0,500

Не може да




Умерен ЕП

Пунктът не е подходящ за риби - реката е превърната в изправен дълбок канал със силно затиняване. Навлиза рибна фауна от Марица и потенциалната оценка не е реална.

29

р. Блатница - преди с. Коньово, черен път преди селото, до ж.п. Линията

IBR-29R

BG3MA200R029 R13 137 -100 0,000 12,5 0,625 361 13 3 0,670 0 0 Не може да бъде оценен


Липсва рибна фауна. Реката е много малка и 100% обрасла с хелофити. Трябва да отпадне като потенциално референтен пункт.

30 р. Блатница – устие, гр. Раднево

IBR-30R

BG3MA200R029 R5 108 -37,2 0,310 13 0,65 159 10 2,5 0,500 3 1,613 Много лош статус

Умерен статус Ако се потвърди лошото състояние на рибната фауна, следва този пункт да стане в много лошо състояние.

31

р. Соколица - с. Владимирово, моста за селото, десен бряг

IBR-31R

BG3MA200R018 R14 160 -8,08 0,460 11,6 0,58 139 11 3 0,857 9 10,78 Добър статус

Добър статус Реката е пресъхваща и остава на изолирани локви през лятото.

32

р. Харманлийска – гр. Харманли, преди устие

IBR-32R

BG3MA100R011 R5 73 -1,54 0,492 10,9 0,545 1126 16 2,5 0,500 8 9,835 Лош статус

Умерен статус Въпреки лошото състояние на рибната фауна, като цяло пунктът се определя в умерен статус.

33 р. Бисерска - мост над с.

IBR-33R

BG3MA100R007 R14 215 -20 0,400 10,6 0,53 485 23 4 1,000 0 0 Не може да бъде

Добър статус Много малка река - неподходяща за оценка на рибна фауна.



101



МФ - РИ МФ -

EQR (по РИ)

ФБ - IPS ФБ -

EQR (по IPS)



таксони

МЗБ - БИ

МЗБ -

EQR (по БИ)


видове





Долно Ботево, пътя за с. Лясковец

оценен

34

р. Азмака преди устие, с. Иваново, след моста

IBR-34R

BG3MA100R008 R14 141 -20 0,400 14 0,7 622 24 4,5 1,000 13 58,75 Много добър статус

Добър статус Много интересен пункт с доста запазена рибна фауна и МЗБ съобщества.

35 р. Тунджа – преди гр.Калофер

IBR-35R

BG3TU900R060 R3 707 58,7 0,790 18,9 0,945 359 23 5 1,000 2 4,195 Добър статус


Много добър статус за планинска река.

36 р. Тунджа – опашка на яз. Копринка

IBR-36R

BG3TU900L047 R5 391 Недостиг Недостиг 8,6 0,43 323 22 4 0,800 5 28,52 Умерен статус

Лош статус Определя се лош статус заради ФБ.

37 р. Тунджа – гр. Николаево

IBR-37R

BG3TU900R042 R5 267 -40,98 0,295 10,8 0,54 106 19 3,5 0,700 10 89,742 Добър статус

Умерен статус Умерен статус по ФБ и МФ.

38 р. Тунджа – с. Гавраилово

IBR-38R

BG3TU700R032 R5 169 Липсват

МФ Липсват

МФ 13,5 0,675 621 29 4 0,800 7 28,615


Добър статус Типичен добър статус за полупланински чакълести реки.

39

р. Тунджа – с. Самуилово след р. Асеновска

IBR-39R

BG3TU100R002 R12 150 -20 0,400 12,7 0,635 600 18 2,5 0,500 8 7,364 Умерен статус

Умерен статус Умерен статус по повечето БЕК.

40 р. Тунджа - с. Ханово

IBR-40R

BG3TU570R021 R12 119 -37 0,320 6,6 0,33 120 13 3 0,600 14 25,441 Умерен статус

Лош статус Реката е органично натоварена след гр. Ямбол.

41 р. Тунджа - с.Срем

IBR-41R

BG3TU100R002 R12 81 -20 0,400 12,6 0,63 225 23 4 0,800 9 12,233 Добър статус


има няколко протокола за тези пунктове с различна оценка и различни риби, да се провери, оценката за риби е по старите протоколи

42 р. Беленска - устие

IBR-42R

BG3TU700R033 R3 383 Липсват

МФ Липсват

МФ 13,7 0,685 236 18 4,5 0,900 5 25,935


Добър статус Типичен добър статус.

43 р. Мочурица - устие

IBR-43R

BG3TU600R022 R5 131 -20 0,400 9,7 0,485 182 23 3,5 0,700 9 22,43 Умерен статус


44

р. Дереорман - устие, мост на шосе Ямбол - Елхово, след разклона за Бояново

IBR-44R

BG3TU500R018 R14 111 -100 0,000 12,8 0,64 116 11 3 0,857 0 0 Не може да бъде оценен

Добър статус Много малка река . Няма риби - вероятно единични екземпляри навлизат от Тунджа

45 р. Поповска - устие

IBR-45R

BG3TU500R012 R14 97 -20 0,400 14,9 0,745 644 15 3,5 1,000 11 35,54 Добър статус


Реката преди вливане в Тунджа е в много добро състояние.

46

р. Мелнишка преди устие, мост на пътя за с. Гранитово - с.Мелница

IBR-46R

BG3TU100R004 R14 99 7,18 0,540 12 0,6 837 25 4 1,000 5 10,43 Добър статус

Добър статус Малка река в добро състояние.

47

р. Манастирска - преди мина "Мрамор"

IBR-47R

BG3TU100R003 R14 175 17,65 0,590 14,8 0,74 486 15 4 1,000 7 43,218 Добър статус


Малка река в много добро състояние.

48 р. Арда - с. Могилица

IBR-48R

BG3AR900R036 R3 940 29 0,645 19,1 0,955 1299 23 4 0,800 2 1,9967 Умерен статус


Много добър статус. Не е известно причините за недоброто състояние на рибната фауна в тази пъстървова зона (бракониерство, ХТС)

49 р. Арда - с. Вехтино

IBR-49R

BG3AR700R028 R3 573 Липсват

МФ Липсват

МФ 10 0,5 1021 25 3,5 0,700 4 69,575


Умерен статус Представителен пункт за горното течение на Арда в умерен статус.



102



МФ - РИ МФ -

EQR (по РИ)

ФБ - IPS ФБ -

EQR (по IPS)



таксони

МЗБ - БИ

МЗБ -

EQR (по БИ)


видове





50 р. Арда – преди яз. Кърджали

IBR-50R


МФ Липсват

МФ 9,5 0,475 686 11 3,5 0,700 3 46,833


Умерен статус Реката е в умерен статус като цяло.

51 р. Арда–след гр. Маджарово

IBR-51R


МФ Липсват

МФ 12,7 0,635 50 10 3 0,600 3 8,92

Умерен ЕП

Умерен ЕП Екосистемите силно са в стрес, повлияни от работата на ВЕЦ Студен Кладенец

52 р. Арда - след яз. Ивайловград

IBR-52R


МФ Липсват

МФ 14,2 0,71 611 16 3 0,6 7 335,42

Умерен ЕП

Умерен ЕП Речният участък е силно модифициран и е повлиян от изпускането на води от яз. Ивайловград и работата на ВЕЦ-а.

53

р. Черна - гр. Смолян, след заустване на ГПСОВ

IBR-53R


МФ Липсват

МФ 5,8 0,29 438 8 2,5 0,500 3 34,6


Лош статус Замърсяване от гр. Смолян.

54 р. Малка арда - с. Кутела

IBR-54R

BG3AR700R029 R3 1130 38,57 0,810 15,9 0,795 541 24 5 1,000 0 0 Не може да бъде оценен


Липсват риби. Ако се докаже, че е липсата им се дължи на свръхзастрояване на речното корито (мВЕЦ) трябва да се сложи лош шлш много лош статус

55

р. Върбица - след стената на ХХ "Ерма река"

IBR-55R


МФ Липсват

МФ 8,6 0,43 229 9 2,5 0,500 2 1,35

Лош статус


56

р. Върбица - преди яз. Студен кладенец

IBR-56R

BG3AR350L010 R14 236 -18,18 0,409 11,5 0,575 364 14 3 0,857 5 53,949 Добър статус

Добър статус Реката е със силно пороен характер, което влияе върху БЕК.

57 р. Крумовица - преди устие

IBR-57R


МФ Липсват

МФ 13,4 0,67 143 12 3 0,857 5 35,953



58 р. Луда - преди вливане в р. Бяла

IBR-58R

BG3MA100R210 R14 60 Прес. Прес. Прес. Прес. Прес. Прес. Прес. Прес. Прес. Прес. Прес. Прес. Напълно пресъхнала през 2009 г.

59 р. Бяла – с. Меден бук

IBR-59R

BG3MA100R210 R14 126 -20 0,400 15,3 0,765 738 22 4 1,000 7 24,655 Много добър статус


Много добър референтен пункт по почти всички БЕК.



103

Таблица 1.2-10: Интегрирана оценка на ЕП на „езера” в ИБР



Код на ВТ

Тип


ВГИ EQR (ВГИ)


3/l



% Cyanobacteria

Цъфтежи



МФ - РИ


МЗБ - Общо к-во /m

2

МЗБ Общ бр. таксони

МЗБ - % Oligochaeta

МЗБ - EQR по % Oligochaeta



Интегрирана

оценка (статус/Е

П)

Забележки

1 яз. Белмекен

IBR-01L

BG3MA900L20

5

L13 1896 0,51 0,999 0,79 2,6 4 6,33 не МЕП Недост

иг

Не може да


45 2 84,4

не може да


не е оценяв

ан


ан МЕП

ЕП по МЗБ не може да бъде оценен поради резките и големи флуктуации на водното ниво. Не е извършван улов на риба.

2 яз. Батак IBR-02L

BG3MA900L19

2

L3 1103 1,99 0,995 0,49 3,5 3,2 4,29 не ДЕП -42 0,29 48 2 0 1,000 не е

оценяван


ан ДЕП

Не е извършван улов на риба. Изискват се допълнителни измеравния на МФ в повече трансекти.

3 яз. Тошков чарк

IBR-03L BG3MA

600L137

L3 1419 1,04 0,998 0,18 2,2 3,5 5,74 не МЕП Недост

иг

Не може да


104 3 84,6

не може да



ан


ан МЕП

ЕП по МЗБ не може да бъде коректно оценен поради проблеми с пробонабирането и скорошното сваляне на водното ниво. Не е извършван улов на риба

4 яз. Въча IBR-04L

BG3MA600L13

3

L11 529 6,24 0,985 2,29 3,5 1,3 33,70 не УЕП Недост

иг

Не може да


162 5 54,3 0,460 не е

оценяван


ан

Умерен ЕП

Не е извършван улов на риба. Възможно е въздействие от строителството на яз. Цънков Камък. Инвазия на мида-зебра.

5 яз. Кричим

IBR-05L BG3MA

600L132

L11 419 8,37 0,979 4,77 14,5 1,1 0,04 ІІ ДЕП Недост

иг

Не може да


314 5 6,69 0,930 не е

оценяван


ан ДЕП

Силно студен язовир (захранва се от придънни изпускатели на яз. Въча) - особен случай. Не е извършван улов на риба.

6 яз. Пясъчник

IBR-06L

BG3MA500L11

9

L15 286 0,23 1,000 6,23 26,8 1 0,96 ІІ ДЕП Недост

иг

Не може да


71 4 0 1,000 12 Добър статус

ДЕП Типичен добър ЕП по повечето БЕК. Инвазия на мида-зебра

7 яз. Даскал Атанасово

IBR-07L

BG3MA200L03

2

L12 117 15,44

0,962 26,48 41,8 0,4 29,61 ІІ Много лош ЕП

-50 0,25 12 3 0 1,000 не е

оценяван


ан


Използва се интензивно за рибовъдство. Цъфтежи на ФП.

8 яз. Овчи кладенец

IBR-08L

BG3MA200L02

5 L12 134

15,85

0,961 21,58 32,89 1 81,97 І Много лош ЕП

36 0,68 191 3 98,4 0,020 не е

оценяван


ан


Силно еутрофизиран язовир в лош ЕП.

9 яз. Овчарица

IBR-09L

BG3MA200L02

3

L12 134 1,2 0,997 6,37 7,32 2,3 3,16 ІІ УЕП Недост

иг

Не може да


1018 4 47,9 0,520 не е

оценяван


ан

Умерен ЕП

Инвазия на мида-зебра

10 яз. Копринка

IBR-10L

BG3TU900L04

7

L11 386 7,55 0,981 7,57 6,29 1,2 13,33 ІІ ДЕП Недост

иг

Не може да


13 4 0 1,000 8 Добър статус

ДЕП Язовирът е с много ниско ниво през 2009 г.

11 яз. Жребчево

IBR-11L BG3TU

700L036

L11 259 1,1 0,997 0,21 3,24 2,2 3,90 не МЕП Недост

иг

Не може да


110 9 1,8 0,980 8 Умерен статус

МЕП

Силна инвазия на мида-зебра. Оценката по риби изисква по-дългосрочен мониторинг и повече данни за потвърждение.



104



Код на ВТ

Тип


ВГИ EQR (ВГИ)


3/l



% Cyanobacteria

Цъфтежи



МФ - РИ


МЗБ - Общо к-во /m

2

МЗБ Общ бр. таксони

МЗБ - % Oligochaeta

МЗБ - EQR по % Oligochaeta



Интегрирана

оценка (статус/Е

П)

Забележки

12 яз. Асеновец

IBR-12L

BG3TU700L03

0

L13 404 0,73 0,998 0,53 2,32 2,7 1,88 не МЕП Недост

иг

Не може да


11 1 0 1,000 не е

оценяван


ан МЕП

Питеен язовир с високо качество. Инвазия на мида-зебра

13 яз. Кърджали

IBR-13L

BG3AR570L02

1 L11 317 1,27 0,997 0,42 1,82 3,6 11,90 не МЕП

Недостиг

Не може да


129 2 60,4 0,400 не е

оценяван


ан МЕП

МЗБ не е представителен БЕК за язовирите от каскада "Долна Арда"

14 яз. Студен кладенец

IBR-14L

BG3AR350L01

0 L11 218 1,04 0,998 1,16 2,44 2,4 1,81 не МЕП -50 0,25

113 (среда) 209

(опашка)

7 (среда) 5 (опашка)

23,01

(среда) 97,61

(опашка)

0,780 (среда) 0,02

(опашка)

16 Добър статус

МЕП

Има силна екологична хетерогенност. Взети са две проби за МЗБ в средата и опашката. ЕП в опашната част е много лош, докато в средата и в близост до стената е МЕП.

15 яз. Ивайловград

IBR-15L

BG3AR100L00

4 L11 118 0,92 0,998 2,02 4,02 2,6 2,23 І МЕП -50 0,25 230 1 100

не може да



ан


ан МЕП

МФ и МЗБ не са представителни БЕК.

16 яз. Боровица

IBR-16L

BG3AR600L02

5 L13 483 6,04 0,985 4,37 6,93 1,5 0,23 ІІ ДЕП

Недостиг

Не може да


18 3 0 1,000 не е

оценяван


ан ДЕП

Питеен язовир. В последните години са регистрирани случаи на "цъфтежи" на ФП и замътване от суспендирани в-ва.



105





� Ацидификационен статус – измерва се рН на всички пунктове; За „езера„ е измервано също рН на придънния слой за потенциално вкисляване от анаеробни процеси (амонификация, сулфатредукция);

� Биогенни условия – при разработване на класификационната система са ползвани данни за следните основни биогенни показатели: нитратен азот (N-NO3), нитритен азот (N-NO2), амониев азот (N-NH4); фосфати (P-PO4); Измерване на общ азот и общ фосфор. Показателят „общ фосфор” е пряко свързан с развитието на фитопланктонните съобщества7 и затова ще е от значение при разработването на класификационната система за типовете водни тела от категория „езеро”.




На база на еднократно обследване по физико-химични параметри екипът на проекта не може да се ангажира с някакви изводи за състоянието и потенциалът




106

по физико-химия. За подобна оценка се изискват дълги редици от сигурни данни за 2009 г. за да се направи коректно сравняване с биологичните елементи за качество. Масивите от по-стари ФХ данни могат да служат за оценка на тенденции в дългосрочен аспект, но не и за сравнение с биологичните данни, събрани през 2009 г.



107

Таблица 1.2-11: Данни от измерване на физико-химични параметри на реки в ИБР за басейново управление


Темп., оС

р. О2, mg/l

р. О2, %

рН Ел. пров., us/cm

NH4-N, mg/l

NO2-N, mg/l

NO3-N, mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

1

р.Върбица - след стената на ХХ "Ерма река"

11.08.09/10:30 510 22,6 6,20 69,0 7,82 1362 0,770 0,023 0,82 0,077 3 0,110 2,30 12,5 2,70

2

р.Върбица - преди язовир "Студен кладенец"

14.08.09/10:45 236 28,7 7,28 98,0 8,34 311 0,040 0,003 <0,2 (0,19)

0,085 5 0,120 2,70 5,6 1,63

3

р.Крумовица - преди устие 14.08.09/12:50 164 29,2 9,70 110,2 8,17 355 0,040 0,003

<0,2 (0,014)

0,14 6 0,200 <0,5 11,0 1,40

4

р.Луда - преди вливане в р.Бяла

15.08.09/09:00 57 пресъхнала

5

р.Бяла – с.Меден бук 15.08.09/12:00 126 24,5 8,89 101,2 7,75 437 0,090 0,003

<0,2 (0,087)

0,019 2 0,090 4,10 11,0 1,50

6

р.Арда–след гр.Маджарово 14.08.09/15:00 131 20,2 10,22 112,4 8,00 231 0,030 0,003

<0,2 (0,015)

0,065 9 0,205 0,80 15,0 1,30

7

р.Арда - след яз."Ивайловград" 15.08.09/14:30 85 13,1 8,20 81,0 7,76 275 0,038 0,005

<0,2 (0,049)

0,050 7 0,059 1,60 13,0 1,41

8

р.Бисерска - мост над с.Долно Ботево, пътя за с.Лясковец

30.11.09/10:30 215 9,9 8,75 97,3 7,92 389 <0,010 0,006 <0,2 0,138 1 0,151 0,60 12,4 3,00

9

р.Сазлийка - с.Ракитница 21.07.09/10:00 209 21,0 5,70 67,0 7,65 628 <0,010 0,015 1,16 0,036 3 0,200 2,10 15,2 3,00



108


Темп., оС

р. О2, mg/l

р. О2, %


NH4-N, mg/l

NO2-N, mg/l

NO3-N, mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

10

р.Сазлийка - гр.Раднево 21.07.09/12:30 107 22,1 2,30 27,0 7,40 546 1,340 0,079 0,35 1,110 20 2,200 2,70 20,3 7,20

11

р.Сазлийка – преди устие 21.07.09/14:30 79 25,5 3,80 48,0 7,70 701 0,090 0,11 1,6 1,100 14 2,100 2,90 18,5 4,30

12

р.Блатница - преди с. Коньово, черен път преди селото, до ж.п. Линията

23.07.09/10:30 137 22,3 6,30 68,0 7,68 587 0,143 0,026 1,15 0,037 5 0,048 <0,5 5,7 1,42

13

р.Блатница – устие, гр. Раднево

23.07.09/11:30 108 21,4 5,00 52,0 7,66 1320 0,250 0,105 5,41 0,620 15 0,780 6,87 22,7 8,86

14

р.Соколица - с. Владимирово, моста за селото, десен бряг

30.11.09/14:00 160 10,1 7,90 81,5 7,79 558 <0,010 (0,006)

0,013 1,46 0,038 <1 0,049 1,50 14,7 3,40

15

р.Мочурица - устие 28.07.09/10:30 131 21,9 3,50 41,0 7,46 529 0,172 0,012 0,62 0,870 3 0,950 2,24 11,6 3,56

16

р.Поповска - устие 27.07.09/10:30 97 21,6 4,40 50,0 7,84 933 0,080 0,007 0,65 0,147 1 0,236 1,82 28,5 4,10

17

р.Дереорман - устие, мост на шосе Ямбол-Елхово, след разклона за Бояново

28.07.09/14:30 111 20,5 6,33 72,3 8,20 1391 0,085 0,038 13,9 0,172 3 0,190 19,78 44,0 8,70

18

р.Манастирска - преди мина "Мрамор"

29.11.09/09:30 175 8,1 7,94 90,3 7,91 497 0,023 0,009 2,98 <0,010 (0,002)

2 0,022 3,10 5,5 1,30



109


Темп., оС

р. О2, mg/l

р. О2, %


NH4-N, mg/l

NO2-N, mg/l

NO3-N, mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

19

р.Пикла (Аврамица) - преди с. Мътеница

29.11.09/11:30 420 9,0 6,78 81,0 8,11 246 0,032 0,013 <0,2 0,064 1 0,076 <0,5 18,1 4,00

20

р.Стряма – с.Маноле 23.07.09/14:30 154 30,6 8,00 101,0 8,49 320 0,070 0,012 0,20 0,053 9 0,620 1,14 10,5 1,50

21

р.Калаващица - с М.Буково 29.11.09/14:50 331 9,3 8,93 98,0 7,34 293 0,029 0,012 <0,2

<0,010 (0,009)

10 0,075 <0,5 20,0 4,50

22

р.Стряма - преди гр. Клисура 02.08.09/09:30 731 17,1 7,80 87,0 7,37 35 0,080 0,002

<0,2 (0,040)

<0,010 1 0,040 <0,5 5,2 <1

23

р.Стряма - преди с.Слатина 29.11.09/17:30 473 8,7 8,51 92,1 7,22 188 <0,010 0,008 <0,2

<0,010 (0,009)

<1 0,018 <0,5 7,7 1,20

24

р.Стряма – с.Баня 02.08.09/14:00 278 23,6 7,30 86,0 7,38 213 0,130 0,020 0,26 0,052 11 0,059 <0,5 15,0 4,80

25

р.Тополница – преди яз."Тополница" с.Поибрене

18.08.09/09:00 409 20,0 9,89 106,0 8,45 545 0,110 0,024 0,77 0,116 5 0,180 0,95 14,4 4,30

26

р.Тополница – мост с. Динката - с. Памидово

18.08.09/10:30 238 19,5 8,60 92,2 8,10 254 0,098 0,006 0,25 0,128 6 0,210 1,66 8,7 1,90

27

р.Тополница – гр. Пазарджик, преди устие

18.08.09/12:30 212 24,3 10,10 110,3 8,13 406 0,120 0,008 0,26 0,13 13 0,157 1,98 12,0 3,20

28

р.Мътивир – след гр.Ихтиман 18.08.09/14:00 618 21,0 4,36 52,0 7,58 651 1,250 0,207 3,55 0,450 11 0,880 7,40 44,8 13,80

29

р.Луда Яна – с.Росен 18.08.09/16:30 259 23,9 10,50 110,2 8,30 759 0,120 0,010 0,59 0,285 9 0,427 1,60 9,1 2,90



110


Темп., оС

р. О2, mg/l

р. О2, %


NH4-N, mg/l

NO2-N, mg/l

NO3-N, mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

30

р.Стара - устие

07.08.09/18:30 184 22,8 9,20 97,5 8,38 441 0,071 0,016 1,42 0,620 15 0,642 7,00 8,5 2,10

31

р.Въча - с.Йоаким Груево 07.08.09/15:20

180 23,7 8,50 92,0 8,40 261 0,110 0,009 <0,2 (0,17)

0,058 <1 0,070 <0,5 15,0 4,80

32

р.Тунджа – преди гр.Калофер

02.08.09/09:30 707 18,3 7,20 81,0 7,30 105 0,021 0,005 0,24 0,029 <1 0,033 <0,5 5,3 1,80

33

р.Тунджа – опашка на яз.Копринка

02.08.09/12:00 391 22,9 7,90 82,0 7,53 190 0,100 0,024 0,94 0,067 3 0,087 3,00 6,8 2,35

34

р.Тунджа – гр.Николаево 22.07.09/09:30 267 23,4 5,40 68,2 7,73 365 0,095 0,009 0,25 0,043 12 0,058 <0,5 11,5 2,70

35

р.Тунджа – с.Гавраилово 22.07.09/10:30 169 19,2 5,60 65,0 8,15 328 0,081 0,016 0,25 0,068 4 0,086 1,51 10,2 2,01

36

р.Беленска - устие 22.07.09/13:30 383 18,9 7,83 82,5 8,40 546 0,048 0,01 0,63 0,08 6 0,110 1,90 15,5 7,30

37

р.Тунджа – с.Самуилово след р.Асеновска

28.07.09/10:30 150 22,1 5,79 67,5 7,86 400 0,655 0,019 0,68 0,167 17 0,203 5,20 14,1 3,01

38

р.Тунджа - с.Ханово 28.07.09/13:30 119 23,1 3,20 38,0 7,43 544 1,090 0,113 1,70 0,137 19 0,163 4,20 16,7 6,20

39

р.Тунджа - с.Срем 27.07.09/16:30 81 23,6 9,90 103,0 8,29 552 0,250 0,015 1,28 0,220 9 0,228 <0,5 18,0 8,10

40

р.Марица - гр.Пазарджик 05.08.09/10:00

208 21,3 9,10 96,2 7,69 331 0,120 0,012 0,55 0,108 4 0,128 <0,5 8,1 1,80

41

р.Марица - гр.Пловдив 05.08.09/09:00

161 24,5 6,80 82,0 7,93 550 0,200 0,021 1,01 0,092 2 0,102 1,26 8,5 1,70

42 р.Марица - гр.Първомай 05.08.09/11:40

124 26,5 7,20 82,0 8,07 441 0,205 0,013 1,44 0,120 3 0,127 1,77 6,2 1,10



111


Темп., оС

р. О2, mg/l

р. О2, %


NH4-N, mg/l

NO2-N, mg/l

NO3-N, mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

43

р.Харманлийска – гр.Харманли, преди устие 22.08.09/15:00

73 24,9 1,90 21,0 7,63 852 3,201 0,230 1,9 1,950 16 3,560 9,80 36,0 17,30

44

р. Марица след гр. Харманли (ХМС) 22.08.09/15:30

69 17,5 5,80 59,1 8,60 515 0,300 0,010 <0,2 0,225 9 0,243 9,00 20,0 4,01

45

р.Марица - гр.Свиленград 22.08.09/16:30

50 25,6 13,23 150,5 9,04 530 0,890 0,006 <0,2 0,135 1 0,190 8,30 26,0 5,65

46 р.Марица - с.Радуил 07.08.09/09:30

923 17,2 7,31 83,0 7,18 51 0,014 0,002 <0,2 (0,07)

0,021 <1 0,022 <0,5 10,8 <1

47

р.Чепинска - спирка Марко Николов

07.08.09/11:00

339 16,5 8,50 92,3 7,95 227 0,326 0,095 0,94 0,210 2 0,340 4,39 8,0 2,10

48

р.Въча - гр.Девин 07.08.09/12:15

623 15,8 9,60 104,0 8,45 295 0,060 0,019 0,61 0,028 1 0,056 1,20 12,0 1,30

49

р.Чепеларска - след гр.Чепеларе

05.08.09/16:30

1076 18,0 6,20 70,0 7,47 502 2,350 0,076 0,91 1,440 3 1,510 5,60 51,8 12,90

50

р.Чепеларска - с.Бачково 05.08.09/13:00

367 23,8 6,90 85,0 8,57 347 0,128 0,005 <0,2 0,027 20 0,035 <0,5 7,2 <1

51

р.Чепеларска – преди устие 05.08.09/14:00

153 28,1 8,20 102,0 7,95 819 0,230 0,041 4,25 0,090 7 0,110 7,80 15,1 5,60

52

р.Малка арда - с.Кутела 11.08.08/12:00

1130 15,7 8,70 92,0 8,12 138 0,081 0,018 0,40 0,050 <1 0,060 <0,5 5,5 <1

53

р.Арда - с.Могилица 11.08.09/13:00

940 19,0 7,90 93,0 8,57 362 0,078 0,025 0,66 0,063 <1 0,093 3,30 9,1 1,34

54

р.Арда - с.Вехтино 11.08.09/14:30

573 18,8 7,70 86,0 8,34 334 0,062 0,012 <0,2 (0,04)

0,187 6 0,227 <0,5 17,0 2,50



112


Темп., оС

р. О2, mg/l

р. О2, %


NH4-N, mg/l

NO2-N, mg/l

NO3-N, mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

55

р.Черна - гр.Смолян, след заустване на ГПСОВ

11.08.09/16:15

793 15,9 4,20 46,0 8,10 302 0,380 0,085 0,79 0,580 23 0,710 1,80 31,0 10,50

56

Арда – преди яз.Кърджали 14.08.09/16:45

341 23,4 9,33 102,0 8,40 275 0,340 <0,002 <0,2 0,475 2 0,605 5,20 19,0 1,20

57

р. Азмака преди устие, с. Иваново, след моста 25.08.09/11:00

141 18,7 9,01 93,20 8,09 598 0,010 0,004 1,50 0,010 2 0,030 1,80 7,9 2,40

58

р. Мелнишка преди устие, мост на пътя за с.Гранитово - с.Мелница 26.08.09/11:45

99 19,0 8,80 89,0 7,90 491 0,018 0,009 2,10 0,021 <1 0,040 2,30 12,1 3,50

59 Сребра - с. Златосел 23.08.09/11:00

296 Неподходящ пункт! Отпада!



113

Таблица 1.2-12: Данни от измерване на физико-химични параметри на „езера” в ИБР за басейново управление


Темп., оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm


m

Прозр., m

NH4-N, mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N, mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

1 яз. Копринка 02.8.2009/15:00 386 25,1 7,5 80,0 9,40 195,0 * 43,0 1,2 0,026 0,005 0,89 0,026 3 0,032 1,10 15,0 5,1

2 яз.Жребчево-стена

22.7.2009/15:10 259 25,4 6,6 69,0 8,71 321,0 * 47,0 2,2 0,030 0,007 <0,2 (0,16)

<0,010 2 <0,010 <0,50 8,0 1,0

3 яз. Асеновец 28.7.2009/12:00 404 16,9 6,4 67,0 8,10 368,0 * 63,0 2,7 0,019 0,003 <0,2 (0,15)

<0,010 1 <0,010 <0,50 5,0 <1

4 яз.Овчи кладенец

23.7.2009/09:00 134 27,9 8,0 95,0 9,50 690,0 * 3,7 1 0,050 0,006 <0,2 (0,09)

<0,010 6 0,082 1,60 25,2 8,4

5 яз.Овчарица 23.7.2009/12:00 134 29,2 5,8 68,0 8,25 863,0 * 17,0 2,3 0,019 0,005 <0,2 0,223 2 0,246 2,00 10,2 2,74

6 яз.Даскал Атанасово

23.7.2009/14:30 117 26,6 6,64 92,0 8,30 568,0 * 4,5 0,4 0,151 0,006 <0,2

(0,066) 0,013 27 0,202 1,00 43,8 12,4

7 яз.Батак 20.8.2009/09:45 1103 20,9 6,5 78,0 7,81 82,0 * 30,0 3,2 0,045 0,005 <0,2

(0,035) 0,083 1 0,160 <0,50 5,0 1,3

8 яз.Тошков чарк 20.8.2009/14:00 1419 20,3 8,0 90,0 7,73 83,0 * 19,0 3,5 0,220 0,005 <0,2 (0,07)

0,050 1 0,192 <0,50 5,2 <1

9 яз.Белмекен 20.8.2009/10:30 1896 18,1 7,6 94,0 7,35 29,0 * 84,0 4 0,012 0,005 <0,2

(0,063) 0,070 <1 0,263 <0,50 <4,0 <1

10 яз. Кърджали 14.8.2009/09:00 317 27,8 8,5 91,0 8,73 168,0 * 96,0 3,6 <0,010 0,003 <0,2 0,013 <1 0,021 1,90 12,0 1,3

11 яз. Боровица 14.8.2009/10:30 483 21,2 7,65 90,5 6,65 62,0 * 64,0 1,5 0,011 0,002 0,34 0,018 1 0,025 1,80 5,1 <1

12 яз.Студен кладенец – стена

14.8.2009/12:00 218 25,2 9,2 109,0 8,50 253,0 * 63,0 2,4 0,092 0,002 <0,2 (0,14)

<0,010 2 0,029 1,90 20,0 2,15



114


Темп., оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm


m

Прозр., m

NH4-N, mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N, mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

13 яз.Ивайловград-стена

15.8.2009/14:00 118 25,4 8,67 105,3 8,68 256,0 * 62,0 2,6 0,045 0,005 <0,2 <0,010 1 0,028 1,70 21,0 1,9

14 яз.Пясъчник 23.8.2009/10:30 286 21,6 8,9 93,0 8,59 243,0 * 19,0 1 0,052 0,003 <0,2 <0,010 10 <0,010 <0,50 20,5 1,7

15 яз. Въча 07.8.2009/09:45 529 24,8 8,6 90,0 8,43 171,0 * 110,0 1,3 0,063 0,006 <0,2 <0,010 6 <0,010 <0,50 15,0 1,6

16 яз.Кричим 07.8.2009/15:00 419 22,4 8,4 89,0 8,34 190,0 * 98,0 1,1 0,053 0,007 <0,2 0,016 9 0,028 1,80 7,8 1,4



115

1.2.4. БДЗБР

В ЗБР са ползвани биологичните данни на общо 49 пункта, като 39 са на реки и 10 на „езера”. По самата тема са обследвани 20 пункта (18 реки и 2 язовира), останалите данни са обследвани по темата за определяне на референтни условия и също са ползвани при разработването на класификационната система. Практически са покрити всички срещащи се в ЗБР речни типове и по-голямата част от типовете „езера”. Добавени са голям брой допълнителни пунктове по реки и „езера” по настояване на БДЗБР в средата на изпълнение на задачата.



� Макрофитна флора – едри потопени, плаващи и крайбрежни растения (покритосеменни, плауни, хвощове, папарати), както и някои едри водорасли (напр. харови). МФ често липсват или потопените и плаващи видове са в недостатъчно количество за коректно изчисляване на индексите в планниските и полупланински реки на региона. За някои типове реки този БЕК би следвало да има подкрепящ характер.

� Фитобентос – перифитонни кремъчни водорасли, някои сладководни червени водорасли, жълто-зелени, слятоспорови (зигнемови), нишковидни водорасли, както и бактериални туфи тип Sphaerotilus („канални гъби”) и Beggiatoa (серни бактерии). Един от най-важните БЕК за всички временни реки, напр. тип R14-Реки със суб-средиземноморско климатично влияние.

� Дънна макробезгръбначна фауна (макрозообентос) – дънни организми с размер > 200 µm. Основен БЕК за всички речни типове в ЗБР.

� Рибна фауна – видовете риби с тяхната биомаса и възрастова структура на популациите. Основен БЕК за повечето речни типове в ЗБР. Проблемни са карстовите изворни съобщества (R15), и някои от пресъхващите реки, където обикновено рибна фауна липсва или е вторично привнесена в екосистемата. Също за някои от много малките реки (от различни типове) с незначителни размери, рибната фауна трябва да се изключи при оценката на екологично състояние (статус) или този БЕК да има описателен и подкрепящ характер при оценките.


� Фитопланктон – планктонни микроводорасли във фотичната зона. Най-важния БЕК за всички типове стоящи води. Задължителен БЕК за всички „езерни” типове в ЗБР без изключение.

� Макрофитна флора – едри потопени, плаващи и крайбрежни растения (покритосеменни, плауни, хвощове, папарати), както и някои едри

Разработване на класификационна система за оценка на екологично състояние и екологичен потенциал 116


водорасли (напр. харови). МФ често липсват напълно (или потопените и плаващи видове са в недостатъчно количество за коректно изчисляване на индексите) в язовирите на ЗБР поради значително вариране на водното ниво и зарибяване с растителноядни риби (бял амур). За всички язовирни типове този БЕК би следвало да има подкрепящ характер (т.е. определящ е в крайни случаи на въздействие – напр. свръхразвитие).

� Дънна макробезгръбначна фауна (макрозообентос) – дънни организми с размер > 200 µm. Непредставителен БЕК за язовирните типове, като често е силно редуциран в плитката литорална зона (поради силни вариации на водното ниво), докато в дълбоките части (профундал) МЗБ отразява само условията на придънния слой. Този БЕК не може да има определящо значение за оценка на ЕП на язовирите и има подкрепящ характер (т.е. определящ е в крайни случаи на въздействие върху дънната фауна).

� Рибна фауна – видовете риби с тяхната биомаса и възрастова структура на популациите. Непредставителен БЕК за всички язовирни типове и много от езерните в ЗБР поради изкуственото зарибяване и рибно-стопанската дейност. Този БЕК не може да има определящо значение за оценка на ЕП на язовирите и някои езера и има подкрепящ характер (т.е. определящ е в крайни случаи на въздействие върху рибната фауна). Всички язовири в ЗБР имат изкуствени ихтиоценози. Рибната фауна е обследвана на някои избрани „езера” в ЗБР.

Получените резултати за реки показват, че в ЗБР доминират пунктовете и ВТ с добър и много добър статус (около 72% от всички обследвани по проекта). За тези ВТ трябва да се предвидят мерки за опазването на съществуващото състояние. Общо в недобро състояние и потенциал са 38% от всички обследвани пунктове. За съответните им ВТ следва да се подготвят програми от мерки за постигане на екологичните цели на РДВ 2000/60/ЕС.

Таблица 1.2-13: Разпределение на пунктовете по екологичен статус и ЕП за реки в ЗБР



Мн. лош

% 33,3 38,5 25,6 2,6 0


Резултатите за „езера” в ЗБР показват, че 80% от изследваните ВТ са в МЕП или мног одобър екологичен потенциал и за тях са необходими единствено мерки за запазване на съществуващия статус или потенциал. В недобър потенциал (лош) са 20% от „езерата”, като в този случай следва да се предвидят мерки в ПУРБ за подобряване на екологичния потенциал (напр. яз. Пчелина).

Таблица 1.2-14: Разпределение на пунктовете по ЕП и статус за „езера” в ЗБР



Мн. лош

% 80 0 0 20 0


Ра зработване на класифи кационна си сте ма за оценка на е кол огич но съст ояние и е кол огичен по тенциа л 118


Таблица 1.2-15: Интегрирана оценка на екологично състояние (статус) и ЕП на реки в ЗБР


Код на ВТ Тип

Надморска

височина

МФ - РИ


ФБ - IPS


МЗБ - Общо к-

во/m2


МЗБ - БИ

МЗБ -

EQR (по БИ)


видове





1 р. Черна Места над с. Черна Места

ZBR-01R

BG4ME900R010


Естествено беден на МФ

пункт 19,8 0,99 1785 30 5 1,000 1 62,7



Референтни условия за планинския тип реки.

2 р. Места преди вливане на р. Изток

ZBR-02R

BG4ME900R011



пункт 11,6 0,58 280 11 3,5 0,700 5 16,66



Умереният статус се определя от най-чувствителния към замърсяване БЕК - фитобентоса и рибната фауна.

3 р. Места при Момина кула (мост за с. Буково)

ZBR-03R

BG4ME700R012

R5 614 Липса на МФ

Липса на МФ 16,5 0,825 89 10 3,5 0,700 4 5,32 Лош статус


Добър статус въпреки липсата на достатъчно рибна фауна.

4

р. Места при границата (след вливането на р. Мътница)

ZBR-04R

BG4ME100R014



пункт 17,1 0,855 537 18 4,5 0,900 10 133,72



Референтни условия по ФБ и МЗБ. Статусът по риби и МФ изисква повече изследвания и по-дълго валидиране.

5 р. Бъндерица преди х. Вихрен

ZBR-05R

BG4ME800R083


Липса на МФ 19,8 0,99 1081 28 5 1,000 0 0



Референтни условия за алпийския тип реки.

6 р. Демяница преди р. Бъндерица

ZBR-06R

BG4ME800R083

R3 1207 50 0,75 19,9 0,995 817 13 4 0,800 0 0



Референтни условия за прехода между алпийски реки и планинския тип реки.

7 р. Глазне след гр. Банско

ZBR-07R

BG4ME800R084


Не може да се определи

19,1 0,96 354 18 3,5 0,700 2 28,23 Умерен статус


Ако се докаже в следващи проучвания умерения статус по риби, то интегрираната оценка трябва да се снижи.

8 р. Изток преди вливане в р. Места

ZBR-08R

BG4ME800R082



пункт 15,9 0,795 46 12 3 0,600 3 1,4

Лош статус


Умерен статус дефиниран най-вече от МЗБ фауна.

9 р. Канина преди устие

ZBR-09R

BG4ME600R100



пункт 17,2 0,86 2375 19 4,5 0,900 4 142,8



Въпреки, че пунктът е разположен след няколко села той е практически в



119



Надморска

височина

МФ - РИ


ФБ - IPS



во/m2


МЗБ - БИ

МЗБ -

EQR (по БИ)


видове





референтни условия по повечето БЕК. Оценката по МФ е правена на аза на експертно мнение, поради недостиг на достатъчно водни МФ.

10 р. Мътница под с.Петрелик (моста)

ZBR-10R

BG4ME400R107



пункт 17 0,85 455 15 3,5 0,780 5 14,1



Предполагаме, че при по-внимателно калибриране на скалите за МЗБ и МФ пунктът ще бъде изцяло в референтни условия за този специфичен тип река с пясъчен субстрат.

11 р. Сатовченска Бистрица преди устие (с. Боголин)

ZBR-11R

BG4ME200R105



пункт 18,4 0,92 139 21 4 0,800 3 53,24



Много добър статус по практически всички БЕК.

12 р. Доспат при ПЗ Жабата

ZBR-12R

BG4ME900R015


Липса на МФ 16,1 0,81 662 23 5 1,000 1 Не може да се оцени



Не е установено на какво се дължи по-ниския статус по ФБ. Пунктът е референтен по МЗБ. Не е подходящ

13

р. Доспат при границата(при моста между с.Бръщен и с.Црънча

ZBR-13R

BG4ME135R016



пункт 10,8 0,54 831 30 4,5 0,900 6 20,16



ФБ като най-чувствителен на замърсяване БЕК определя умерения статус на пункта.

14 р. Струма преди яз. Студена

ZBR-14R

BG4ST900R017

R3 859 0 0,5 16,8 0,84 1536 24 4,5 0,900 1 1,1 Добър статус

Добър статус Общата оценка показва добър статус.

15 р. Струма преди яз. Пчелина (при с. Прибой)

ZBR-15R

BG4ST900R001



13,3 0,665 1695 28 3 0,600 4 19,10 Умерен статус


Пунктът е в умерен статус по всички налични БЕК. МФ не са с подкрепящо значение за полупланинските чакълести типове.

16

р. Струма преди гр. Земен, след устие на р. Треклянска

ZBR-16R

BG4ST900R002

R5 595 -98 0,01 16,4 0,82 1597 26 4,5 0,900 5 8,75 Добър статус

Добър статус Определя се добър екологичен статус.



120



Надморска

височина

МФ - РИ


ФБ - IPS



во/m2


МЗБ - БИ

МЗБ -

EQR (по БИ)


видове





17 р. Струма при с. Ръждавица

ZBR-17R

BG4ST700R003



пункт 16,5 0,825 443 18 4 0,800 5 1,77


Добър статус Пунктът е близк одо референтни условия по МЗБ.

18 Струма преди Бобошево

ZBR-18R

BG4ST700R005



пункт 16,7 0,835 295 16 3,5 0,700 5 7,6



Добър статус по почти всички БЕК. Добрата популация на скобар и говедарка определят много добрия статус по риби.

19

р. Струма при с. Мурсалево (след вливане на р. Джерман)

ZBR-19R

BG4ST500R006



14,8 0,74 429 20 3,5 0,700 5 104,83 Умерен статус


Оценката по риби изисква потвърждение с допълнителни мониторингови данни.

20 р. Струма след Благоевград (500м след ПСОВ)

ZBR-20R

BG4ST500R007



14,3 0,715 3999 25 2 0,400 4 1,86 Лош статус

Лош статус

Реката се е влошила през 2009 г. Вероятни залпови замърсявания (ФБ се възстановява бързо в рамките на 1 месец)

21

р. Струма, преди гр. Кресна (30 m след железен мост за Г. Брезница)

ZBR-21R

BG4ST500R008



пункт 12,1 0,605 1067 16 4 0,800 5 1,34


Умерен статус Умерен статус по ФБ.

22

р. Струма при границата (с. Тополница) след моста

ZBR-22R

BG4ST300R009



пункт 11,4 0,57 139 8 2,5 0,500 9 4,89

Лош статус


На този етап се определя умерен статус, като се изискват допълнителни данни за риби и вероятните въздействия върху рибната фауна (бракониерство, добив на баластра и др.)

23

р. Арката преди вливане в р. Струма (с. Бобораци)

ZBR-23R

BG4ST900R022

R13 631 -38 0,31 14,4 0,72 406 19 3,5 0,700 4 5,64 Умерен ЕП

Умерен ЕП

Съществува голяма разлика между пункта при с. Бобораци (по-удобен за пробонабиране) и по-долния пункт (4-5 km) на моста на пътя Кюстендил -



121



Надморска

височина

МФ - РИ


ФБ - IPS



во/m2


МЗБ - БИ

МЗБ -

EQR (по БИ)


видове





София, където екологичните условия са силно влошени.

24 р. Светля преди устие

ZBR-24R

BG4ST900R023

R5 639 ÷ Естествено беден на МФ

пункт 16,7 0,835 754 12 3,5 0,700 6 45,11


Добър статус Добър статус по всички БЕК.

25 р. Треклянска преди устие (преди гр. Земен)

ZBR-25R

BG4ST800R023



пункт 17,5 0,875 922 23 5 1,000 2 126,53



Практически референтни условия за този тип реки.

26

р. Драговищица при границата (преди с. Долно Уйно и преди строящ се ВЕЦ)

ZBR-26R

BG4ST700R024



пункт 16,2 0,81 966 22 5 1,000 3 19,58



Извършва се строителна дейност - корекция на реката.

27 р. Елешница преди устие (с. Четирци)

ZBR-27R

BG4ST700R035

R5 452 0 0,5 18,8 0,94 1826 33 5 1,000 5 24,14 Много добър статус


Много добър статус въпреки наличието на няколко села по протежението на реката.

28 р. Джерман след водохв. на ВЕЦ Джерман

ZBR-28R

BG4ST600R041



пункт 15,7 0,79 249 21 4,5 0,900 0 0



Добрият статус се дефинира оп ФБ. Пунктът не е подходящ за рибна фауна.

29

р. Дупнишка Бистрица над ВХ Бистрица, преди с. Бистрица

ZBR-29R

BG4ST600R045

R3 749 38 0,69 19,9 0,995 873 22 5 1,000 3 18,60 Много добър статус


Много добър статус по риби, но не се препоръчва за мониторинг поради затруднено пробонабиране. Класически референтен пункт.

30 р. Разметаница преди устие

ZBR-30R

BG4ST600R036



пункт 12,6 0,63 414 12 3 0,600 4 55,6



Реката е силно повлияна от замърсявания след Бобов дол.

31 р. Благоевградска Бистрица - преди гр. Благоевград

ZBR-31R

BG4ST500R053



пункт 19,1 0,955 290 13 4 0,800 3 16,85



ХМ прегради и ниските води влияят негативно върху рибната фауна. Ако оценката по риби се потвърди по-нататък пунктът трябва да се разглежда в умерен статус.



122



Надморска

височина

МФ - РИ


ФБ - IPS



во/m2


МЗБ - БИ

МЗБ -

EQR (по БИ)


видове





32

р. Стара (Железнишка), преди с. Железница

ZBR-32R

BG4ST500R057



пункт 15,3 0,765 391 10 3 0,857 3 46,74



Пунктът е много близо до референтни условия.

33 р. Влахинска, преди устие, преди вливане в Струма

ZBR-33R

BG4ST500R063

R5 196 0 0,5 18,5 0,925 376 12 4 0,800 3 18,13 Добър статус


Определя с едобър статус поради хидротехническото застрояване на реката (мВЕЦ) и негативните ефекти върху рибната фауна.

34

р. Санданска Бистрица, преди гр. Сандански; мост за горски разсадник

ZBR-34R

BG4ST500R069



пункт 19,5 0,975 1432 32 4,5 0,900 3 7



Ако ВТ се приеме за СМ (поради ХТС застрояване и ВЕЦ) то ЕП би следвало да е максимален поради отличното качество на водата, в противен случай се дефинира умерен статус заради негативното влияние на ХТС върху рибната фауна.

35 р. Лебница, преди с. Лебница

ZBR-35R

BG4ST500R070



пункт 15,3 0,765 1216 27 4,5 0,900 3 3,53



Пунктът не е представителен за рибна фауна поради малък и нестабилен отток

36

р. Струмешница при границата (мост за с. Габрене), при Самуилова крепост

ZBR-36R

BG4ST400R073

R5 130 -98 0,01 9,2 0,46 339 14 3,5 0,700 9 24,38 Много добър статус


МФ имат подкрепящо значение като БЕК за чакълестите реки по СТрума и Места.

37 р. Мелнишка преди устие - Е79 (при асфалтова база)

ZBR-37R

BG4ST300R072



пункт 16,8 0,84 130 15 4 0,800 2 3,2



Ихтиоценозата е много бедна, вероятно поради големите сезонни флуктуации на оттока. Рибите не са подходящ БЕК за този пункт

38 р. Пиринска Бистрица при границата (с. Ново

ZBR-38R

BG4ST200R076



пункт 19,2 0,96 564 15 4 0,800 3 37,3



Референтни условия по повечето БЕК



123



Надморска

височина

МФ - РИ


ФБ - IPS



во/m2


МЗБ - БИ

МЗБ -

EQR (по БИ)


видове





Ходжово)

39 р. Петровска, след извора

ZBR-39R

BG4ST200R077



пункт 19,9 0,99 460 18 4 0,800 0 0



За изворните екосистеми рибната фауна няма значение като БЕК. Референтни условия за големи изворни системи.



124

Таблица 1.2-16: Интегрирана оценка на ЕП на „езера” в ЗБР



Код на ВТ

Тип


ВГИ (Catalan

Index)

EQR (ВГИ)


3/l



% Cyanobacteria

Цъфтежи



МФ - РИ



во/m2


таксони

МЗБ - %

Oligochaeta

МЗБ - EQR (по % Oligochaeta)



Интегриранана оценка (статус/Е

П)

Забележки

1 Реджепско езеро

ZBR-01L

BG4ME600L009

L1 2344 0,66 0,999 0,94 <0,2 >16 0 не Много добър статус

недостиг

Естествено бедно на МФ езеро

133 6 13,53 0,860 ÷



Естествено безрибни езера

2 ез. Безбог ZBR-02L

BG4ME700L014

L1 2240 1,09 0,998 0,95 <0,2 >7 0,74 не Много добър статус

100 1,00 132 14 24,24 0,757 3



Естествено безрибни езера. Вторично зарибени

3 яз. Студена ZBR-03L

BG4ST900L001

L3 846 0,61 0,999 0,83 1,1 2 2,53 не МЕП недост

иг


12 2 58,3 0,420 11 Добър ЕП

МЕП

Оценката по МЗБ трябва да се потвърди с повече проби.

4 яз. Пчелина (Лобош)

ZBR-04L

BG4ST900L002

L4 686 0,02 1,000 63,2 119,3 1,1 0,01 ІІІ Лош ЕП

-52 0,24 56 5 39,3 0,607 13 Лош ЕП

Лош ЕП Язовирът е с влошени метрики.

5 яз. Дяково ZBR-05L

BG4ST600L008

L13 642 0,24 1,000 1,96 3,02 3 0 не МЕП недост

иг


6 4 0 1,000 7 Добър ЕП

МЕП Много добри екологични параметри

6 Чокльово блато

ZBR-06L

BG4ST900L004

L4 879 0,94 0,998 1,32 2,04 1,55 9,1 не Много добър статус

46 0,73 10 6 0 1,000 6 Добър статус


Близко до референтни условия

7 Черното езеро

ZBR-07L

BG4ST600L010

L1 2375 0,55 0,999 0,57 <0,2 >15,5 0 не Много добър статус

недостиг


154 8 11,69 0,880 2




8 яз. Стойковци

ZBR-08L

BG4ST500L013

L13 617 0,92 0,998 0,16 <0,2 6,5 0 не МЕП недост

иг


29 6 0 1,000 11 Добър ЕП


9 кариерно езеро Бистрака

ZBR-09L

намира се в

речно ВТ BG4ST500R007

L6 317 0,88 0,998 30,58 63,71 1,2 0 II Лош ЕП

недостиг

Недостиг

20 7 0 1,000 11 Умерен

ЕП Лош ЕП

Проблеми с цъфтежи на ФП. Изискват се повече измервания.

10 Долно Гьоргийско езеро

ZBR-10L

BG4ST500L012

L1 2294 0,9 0,998 0,06 <0,2 16,05 0 не Много добър статус

100 1,00 245 6 0 1,000 2










� Ацидификационен статус – измерва се рН на всички пунктове; За „езера„ е измервано също рН на придънния слой за потенциално вкисляване от анаеробни процеси (амонификация, сулфатредукция);

� Биогенни условия – при разработване на класификационната система са ползвани данни за следните основни биогенни показатели: нитратен азот (N-NO3), нитритен азот (N-NO2), амониев азот (N-NH4); фосфати (P-PO4); Измерване на общ азот и общ фосфор. Показателят „общ фосфор” е пряко свързан с развитието на фитопланктонните съобщества8 и затова ще е от значение при разработването на класификационната система за типовете водни тела от категория „езеро”.







На база на еднократно обследване по физико-химични параметри екипът на проекта не може да се ангажира с някакви изводи за състоянието и потенциалът по физико-химия. За подобна оценка се изискват дълги редици от сигурни данни за 2009 г. за да се направи коректно сравняване с биологичните елементи за качество. Масивите от по-стари ФХ данни могат да служат за оценка на тенденции в дългосрочен аспект, но не и за сравнение с биологичните данни, събрани през 2009 г.



Таблица 1.2-17: Данни от измерване на физико-химични параметри на реки в ЗБР за басейново управление


Темп., оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

1 Черна Места над с. Черна Места 05.10.09/09:45 993 11,0 8,65 69,6 8,18 76,9

<0,010 (0,008) 0,017 <0,2 <0,010 4 0,025

<0,5 (0,4) 12,2 2,3

2 Места преди вливане на р. Изток 05.10.09/10:50 741 13,1 8,24 85,4 7,81 125,3 0,084 0,034 0,69 0,059 5 0,096 1,3 14,7 2,8

3 р. Места при Момина кула (мост за с. Буково) 12.10.09/8:30 614 12,4 10,30 103 8,08 244

<0,010 (0,005) 0,034 0,31 0,075 4 0,110 <0,5 9,7 1,5

4

Места при границата (след вливането на р. Мътница) 06.10.09/16:45 458 18,4 8,75 100,1 8,5 209 0,038 0,011 0,23 0,044 10 0,115 0,8 9,0 1,5

5 Бъндерица преди х. Вихрен 05.10.09/13:15 1949 8,3 8,05 85,3 7,65 23,2 <0,010 0,005 <0,2 <0,010 <1 0,011

<0,5 (0,3) <4 <1,0

6 Дамяница преди р. Бъндерица 05.10.09/14:35 1207 9,0 8,53 85,5 7,69 47,2 0,010 0,007 <0,2 <0,010 <1 <0,010 <0,5 <4 <1,0

7 Глазне след гр. Банско 05.10.09/12:00 871 11,6 8,60 87,8 7,9 126 0,161 0,021 0,45 0,051 3 0,096 0,7 7,6 2,0

8 Изток преди вливане в р. Места 05.10.09/11:15 754 12,3 8,59 85,6 8,21 217 0,093 0,024 0,37 0,055 4 0,095 1,2 8,2 2,1

9 р. Канина преди устие 12.10.09/9:45 537 16,0 12,10 129 8,57 164,8 <0,010 0,007 <0,2 0,016 1 0,060 <0,5 8,4 1,4

10 Мътница под с.Петрелик (моста) 06.10.09/15:35 494 15,6 8,48 89,2 8,43 173,9 <0,010 0,004 <0,2 0,022 5 0,055 0,6 7,2 1,5

11 Сатовченска Бистрица преди устие(с.Боголин) 06.10.09/14:45 576 15,2 8,72 92,2 8,66 246 <0,010 0,019 0,80 0,097 7 0,127 2,1 11,8 3,9

12 Доспат при ПЗ Жабата 06.10.09/11:00 1273 8,4 8,35 83,6 7,79 75,1 <0,010 0,006 0,29 <0,010 (0,005) 1 0,021

<0,5 (0,4) 11,2 1,7

13

Доспат при границата(при моста между с.Бръщен и с.Црънча 06.10.09/13:05 1043 11,7 8,65 87,9 8,28 158,3 0,010 0,026 1,45 0,143 2 0,169 1,5 10,9 2,1

14 р. Струма преди яз. Студена 22.10.09/14:05 859 11,2 9,20 91 8,39 481 0,018 0,004 0,30 <0,010 <1 0,014 <0,5 5,6 1,2



128


Темп., оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

15 р. Струма преди яз. Пчелина (при с. Прибой) 22.10.09/13:10 635 10,2 7,00 66 8,35 921 1,108 0,298 6,47 0,319 9 0,496 8,6 36,0 12,2

16

р. Струма преди гр. Земен, след устие на р. Треклянска 15.10.09/13:30 595 8,5 8,80 79 8,52 433 0,122 0,020 0,23 0,063 3 0,086 0,7 10,9 2,5

17 р. Струма при с. Ръждавица 22.10.09/10:30 501 10,1 9,60 92 8,76 569 0,055 0,057 0,45 0,165 1 0,201 1,0 13,7 2,3

18 Струма преди Бобошево 15.10.09/08:50 342 9,3 8,90 82 8,75 439 0,016 0,017 0,55 0,086 4 0,117 0,8 11,2 2,3

19

р. Струма при с. Мурсалево (след вливане на р. Джерман) 21.10.09/08:30 314 10,3 9,50 88 8,55 384 0,066 0,036 0,60 0,094 14 0,175 1,1 16,3 2,8

20

р. Струма след Благоевград (500м след ПСОВ) 13.10.09/10:45 320 15,9 7,60 83 8,09 459 0,361 0,048 0,69 0,197 12 0,283 1,2 11,8 3,7

21

Струма, преди гр. Кресна (30 m след железен мост за Г. Брезница) 04.10.09/13:25 185 15,7 8,92 93,4 8,25 363 0,209 0,041 1,70 0,115 42 0,269 2,4 22,7 7,1

22

р. Струма при границата (с. Тополница) след моста 12.10.09/13:30 82 17,4 9,60 102 8,28 426 0,013 0,022 0,56 0,085 4 0,149 0,9 8,7 2,3

23

р. Арката преди вливане в р. Струма (с. Бобораци) 22.10.09/12:40 631 9,2 9,60 90 8,52 692 0,048 0,031 2,30 <0,010 2 0,106 2,4 11,7 2,0

24 р. Светля преди устие 15.10.09/14:20 639 8,1 10,70 100 8,71 563 <0,010 (0,004) 0,005 0,25 <0,010 3 0,014 <0,5 7,3 1,2

25 р. Треклянска преди устие (преди гр. Земен) 15.10.09/13:15 601 7,0 9,20 86 8,68 366 <0,010 0,004 <0,2

<0,010 (0,002) 4 0,024 <0,5 15,4 3,8

26

р. Драговищица при границата (преди с. Долно Уйно и преди строящ се ВЕЦ) 15.10.09/11:10 637 5,9 9,90 84 8,75 262 0,027 0,014 0,26 0,031 4 0,063 0,5 8,5 2,0

27 р. Елешница преди устие (с. Четирци) 15.10.09/09:40 452 6,7 9,90 85 8,56 277 <0,010 0,007 0,20 <0,010 3 0,023 <0,5 9,1 1,9



129


Темп., оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P, mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

28

р. Джерман след водохв. на ВЕЦ Джерман 21.10.09/12:20 1024 5,2 9,50 85 8,14 52,7 0,011 0,002 0,41 <0,010 3 0,017 <0,5 8,4 1,5

29

р. Дупнишка Бистрица над ВХ Бистрица, преди с. Бистрица 21.10.09/11:00 749 5,5 10,10 84 8,57 31,2 <0,010 0,002 0,40 <0,010 <1 <0,010 <0,5 6,8 1,5

30 р. Разметаница преди устие 21.10.09/09:15 453 11,8 9,10 85 9,31 743 0,030 0,067 1,12 0,053 66 0,087 1,4 23,7 5,8

31

р. Благоевградска Бистрица - преди гр. Благоевград 13.10.09/9:00 509 13,2 8,30 85 7,93 107,9 0,018 0,002 <0,2 <0,010 <1 0,015 <0,5 8,2 1,8

32 Стара (Железнишка), преди с. Железница 04.10.09/14:30 320 15,8 9,32 98,6 8,58 311 0,022 0,006 <0,2 <0,010 7 0,027 <0,5 7,9 1,4

33 Влахинска, преди устие, преди вливане в Струма 04.10.09/13:45 196 13,0 9,26 89,4 8,02 109,6 <0,010 0,006 0,44 <0,010 10 0,096 0,7 8,2 1,2

34

Санданска Бистрица, преди гр. Сандански; мост за горски разсадник 04.10.09/11:40 335 12,9 9,32 90,8 7,98 131,8 0,015 0,020 <0,2 <0,010 4 0,028 0,7 7,5 1,2

35 Лебница, преди с. Лебница 04.10.09/12:15 127 14,6 9,16 90,7 7,86 128,5 <0,010 <0,002 <0,2 0,035 267 0,086 2,3 35,9 11,6

36

р. Струмешница при границата (мост за с. Габрене), при Самуилова крепост 12.10.09/14:30 130 15,6 8,90 91 8,08 430 0,024 0,065 1,80 0,251 3 0,284 2,5 13,1 2,8

37

р. Мелнишка преди устие - Е79 (при асфалтова база) 12.10.09/13:00 141 15,6 9,30 97 8,11 210 0,010 0,004 <0,2 0,025 15 0,116 0,5 9,5 1,5

38

р. Пиринска Бистрица при границата (с. Ново Ходжово) 12.10.09/12:00 147 13,9 11,00 106 8,33 263 0,150 0,005 <0,2 0,037 4 0,076 0,5 9,5 1,6

39 Петровска, след извора 04.10.09/9:25 649 11,0 8,72 85,2 7,84 326 <0,010 0,005 <0,2 <0,010 <1 <0,010 <0,5 (0,4)

<4 (0,6) <1,0



130

Таблица 1.2-18: Данни от измерване на физико-химични параметри на „езера” в ЗБР за басейново управление


Т, оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm


m

Прозр., m

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P,

mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

1 Реджепско езеро (Рила) 25.10.09/15:00 2344 5,5 7,20 74,0 7,19 14,3 16,0 >16 <0,010 0,002 <0,20 <0,010 <1

<0,010 (0,002) <0,5 6,2 <1

2

ез. Безбог (близо до изтичало) 06.11.09/10:00 2240 3,0 7,90 76,0 7,80 16 7,0 >7 <0,010 0,003 <0,20 <0,010 <1 <0,010 <0,5 6,8 <1,0

3

яз. Студена - повърхностна проба 02.10.09/12:00 846 17,8 8,08 92,7 8,22 179 16,0 2,00 0,025 0,003 <0,20 <0,010 6 0,060 <0,5 9,6 1,0

яз. Студена - дълбочина 5 м * * 17,7 7,05 85,7 8,32 180 * * * * * * * * * * *



яз. Пчелина - повърхностна проба 01.10.09/15:00 686 17,9 13,10 148,0 9,11 564 13,0 1,10 0,029 0,041 0,63 0,029 7 0,198 1,50 44,5 12,7

яз. Пчелина - дълбочина 5 м * * 17,1 11,20 124,0 9,98 570 * * * * * * * * * * *

яз. Пчелина - дълбочина 10 м * * 11,3 0,17 1,3 7,60 695 * * * * * * * * * * *

яз. Дяково - повърхностна проба 30.09.09/14:00 642 18,5 8,33 95,7 8,23 126 31,0 3,00 <0,010 0,002 <0,20 <0,010 5 0,071 <0,5 7,1 1,1

яз. Дяково - дълбочина 5 м * * 17,8 8,02 90,3 8,33 127 * * * * * * * * * * *




131


Т, оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm


m

Прозр., m

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P,

mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l




4

Чьокльово блато (при с. Байкал) 22.10.09/11:45 879 10,0 8,00 78,0 8,40 308 3,0 1,55 <0,010 0,002 <0,20 <0,010 2 0,023 <0,5 39,2 3,8

5 Черното Езеро 07.10.09/11:15 2375 10,4 7,9 93,0 7,48 9,7 15,5 >15,5 0,012 <0,002 <0,20 <0,010 <1 <0,010 <0,5

<4 (3) <1

6

яз. Стойковци- повърхностна проба 21.10.09/14:20 617 14,4 8,31 84,7 8,60 329 23,0 6,50 <0,010 <0,002 <0,20 <0,010 <1 <0,010(0,008) <0,5 12,7 2,5

яз. Стойковци- дълбочина 5 м * * 14,4 7,74 82,4 8,64 331 * * * * * * * * * * *

яз. Стойковци- дълбочина 10 м * * 7,84 82,4 8,58 340 * * * * * * * * * * *



7

кариерно езеро Бистрака - повърхностна проба 13.10.09/11:45 317 14,4 8,15 80,8 7,72 558 7,0 1,20 0,108 0,058 <0,20 0,021 12 0,147 1,10 20,0 7,1



132


Т, оС

р. О2,

mg/l

р. О2, %

рН Ел.

пров., us/cm


m

Прозр., m

NH4-N,

mg/l

NO2-N,

mg/l

NO3-N,

mg/l

PO4-P,

mg/l

Мътн., FAU

P общ, mg/l

N общ, mg/l

ХПК, mg/l

БПК5, mg/l

кариерно езеро Бистрака - дълбочина 5 м * * 13,1 3,90 39,0 7,58 576 * * * * * * * * * * *

8

Долно Гьоргийско езеро - повърхностна проба 01.09.09/09:00 2294 13,7 7,43 91,8 7,46 19,8 21,0 16,05 <0,010 0,003 <0,20 <0,010 <1 <0,010 <0,5 <4 <1

Долно Гьоргийско езеро - дълбочина 2,5м * * 13,8 7,55 95,8 8,08 21,5 * * * * * * * * * * *

Долно Гьоргийско езеро - дълбочина 5м * * 13,8 7,68 96,0 7,49 20,2 * * * * * * * * * * *





1.3. Синопсис

Получените резултати за реки показват, че в ДР и ИБР доминират пунктовете в недобро състояние и потенциал 60 - 65% от всички обследвани пунктове. За съответните им ВТ следва да се подготвят програми от мерки за постигане на екологичните цели на РДВ 2000/60/ЕС. Това са двата най-замърсени и антропогенно пресирани басейнови района в България с най-много „горещи” точки и проблемни ВТ.

Обратна е ситуацията в ЗБР където 72% от речните пунктове са в добро и много добро състояние. Това е най-чистия басейнов раойн в България, където за повечето речни участъци са постигнати екологичните цели на РДВ 2000/60/ЕС за минимум добър статус до 2015 г. Двата басейнови района ЗБР и ЧР имат 38 – 43% пунктове в недобро състояние и потенциал, където са необходими приоритетни мерки в ПУРБ.

Таблица 1.3-1: Разпределение на пунктовете по екологичен статус и ЕП за реки в България

Статус/Потенциал Басейнов Район

Мн. добър

Добър Умерен Лош Мн. лош


ДР (%) 11,2 21,6 38,8 15,5 10,3 2,6

ЧР (%) 25 25 8,3 16,7 8,3 3

ИБР (%) 13,6 25,4 33,9 22,0 3,4 1,7

ЗБР (%) 33,3 38,5 25,6 2,6 0 0

Таблица 1.3-2: Разпределение на пунктовете по екологичен статус и ЕП за „езера” в България

Статус/Потенциал Басейнов Район

Мн. добър

Добър Умерен Лош Мн. лош

Пресъхнали/ не могат да се оценят

ДР (%) 16,7 26,9 21,4 16,7 14,3 4,8

ЧР (%) 25 25 8,3 16,7 8,3 16,7

ИБР (%) 43,8 31,3 12,5 0 12,5 0

ЗБР (%) 80 0 0 20 0 0

При „езерата” картината е значително по-добра в сравнение с реките, като отново най-много ВТ в недобро състояние има ДР – 52%. По-добра е ситуацията в ЧР, където „езерата” в недобро състояние/потенциал са около 33%.

В ИБР и ЗБР „езерата” в добър и много добър статус/потенциал съставляват между 75 и дори 80% (отново за ЗБР), а ВТ в недобро състояние са 20 – 25%.

ЗБР се очертава като басейновия район с най-висок екологичен статус/потенциал като цяло. Вероятно донякъде причините за лошото състояние на ВТ в ДР се дължат на включването на множество много малки реки и малки язовири, които често са с компроментирано качество на водите.



ПРЕГЛЕД НА СЪЩЕСТВУВАЩАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОВЕДЕНИТЕ

ИЗСЛЕДВАНИЯ С МЕТОДИ НА ХБМ

2



2.1. Общи подходи и методология – европейски стандарти за провеждане на ХБМ

В момента европейските стандарти (CEN) за ХБМ се пречупват изцяло през изискванията на РДВ 2000/60/ЕС и съпътстващите я документи (дъщерни директиви, ръковдства на ЕС), като се изразяват директно в т.нар. европейски норми (EN). До момента съществуват множество публикувани и одобрени стандарти относно техники и изисквания за пробонабиране и първична обработка на пробите и практически никакви стандарти за оценка на екологично състояние и екологичен потенциал. По-долу даваме ситуация разбита по основните биологечни елементи за качество (БЕК) на Директивата:

Фитопланктон

При този БЕК съществуват доста малко официални стандарти и методологии на Европейско ниво, въпреки изключителното му значение за биологичния мониторинг и оценка на всички „езерни” водни тела (ВТ).

Основните европейски стандарти за фитопланктон, които се използват от всички европейски държави-членки са свързани с пробонабиране, консервиране на проби, анализ на хлорофил-А и микроскопска обработка:

� EN ISO 5667-1:2006/AC:2007 Water quality - Sampling - Part 1: Guidance on the design of sampling programmes and sampling techniques (ISO 5667-1:2006) (Ръководство за дизайн на програми за пробонабиране и техники за пробонабиране)

� EN ISO 5667-3:2003/AC:2007 Water quality - Sampling - Part 3: Guidance on the preservation and handling of water samples (ISO 5667-3:2003) (Ръководство за консервиране и съхраняване на водни проби)

� EN 15204:2006 Water quality - Guidance standard on the enumeration of phytoplankton using inverted microscopy (Utermöhl technique) (Стандарт за изброяване/изобилие на фитопланктон чрез използване на инвертен микроскоп – метод на Утермьол и изчисляване на биообем (biovolume) чрез таксон-специфични обеми на клетките на планктонните водорасли)

� ISO 10260:1992 Water quality -- Measurement of biochemical parameters -- Spectrometric determination of the chlorophyll-a concentration (Спектрометрично определяне на концентрацията на хлорофил-а)

Към тези официални стандарти се причислява и анализа за хлорофил-А, като директно свързан с фитопланктонните съобщества, въпреки че метода е биохимичен и често се причислява към химичния мониторинг (подобно на биохимичната потребност от кислород - БПК).

Основните европейски насоки при анализа и оценката на фитопланктон от езера и язовири (както и за някои много големи реки, напр. река Дунав) са следните:



� Подобряване на сигурността на пробонабирането чрез взимане на съставна проба от различни хоризонти в рамките на фотичния слой;

� Въвеждане на общия биообем (mm3/l) на ФП и индивидуалните биообеми на таксоните, като основен критерий за оценка на биомаса и обилие на таксоните;

� Въвеждане на индекси, изразяващи съотношенията между основните водораслови и бактериални (Cyanobacteria) групи, което значително облекчава обработката и цената на анализа;

� Въвеждане на метриката „брой и интензивност на цъфтежите” в рамките на една година, т.е. повишаване на годишната честота на мониторинг на повече от 2 пъти, както е записано в РДВ 2000/60/ЕС. Например минимум 4 или 6 пъти през вегетационния период, както се препоръчва от редица държави (Германия, Холандия, Австрия, Унгария и т.н.) в рамките на различните работни групи и комисии по Директивата.

� Подобряване на качествения контрол (пробонабиране и лабораторен анализ) и качественото осигуряване на данните за да се избегне допълнително натрупване на системни грешки за този силно вариабилен БЕК.

Основният проблем при ФП е липсата на ясни стандарти и критерии на европейско ниво за интерпретиране и статистическа обработка (достоверност) на данните.

Макрофити

При макрофитната флора съществуват публикувани общи стандарти/ръководства като EN за работа и оценка на реки и езера. Липсват каквито и да е европейски документи и стандарти за интерпретиране и оценка на данните, което е ключов момент за този особен БЕК, който често силно зависи от редица естествени (природни) фактори на средата (характер на дъното, скорост на течението, флуктуации наводното ниво, наводнения и др.).

Основните европейски стандарти за макрофити, които се използват от всички европейски държави-членки са насочени главно към избор на участъци/трансекти и оценка на обилие и степен на покритие:

� EN 15460:2007 Water quality - Guidance standard for the surveying of macrophytes in lakes (Стандарт за изследване на макрофити в езера)

� EN 14184:2003 Water quality - Guidance standard for the surveying of aquatic macrophytes in running waters (Ръководство за изследване на водни макрофити в течащи води)

Основните европейски насоки при анализа и оценката на макрофитна флора от реки и „езера” са следните:

� Подобряване на сигурността на пробонабирането чрез избор на представителни макрофитни речни участъци (за реки) и трансекти (за „езера”);



� Работа през правилния годишен сезон (на максимална вегетация) – за България е в периода юли - септември;

� Въвеждане на интегрирани индекси, изразяващи съотношенията между основните индикаторни видове и техните обилия и отклонението от типово-специфичните референтни условия;

� Комбиниране на оценката и мониторинга с фитобентоса, с който МФ много добре се допълват при оценка на антропогенния натиск;

� Използване на водолазна техника при мониторинг на големи езера;

� Подобряване на качествения контрол (пробонабиране и лабораторен анализ) и качественото осигуряване на данните за да се избегне допълнително натрупване на системни грешки за този силно вариабилен БЕК.

Основният проблем е, че за някои типове реки и езера МФ не могат да имат водещо значение при оценката на екологичното състояние и ЕП и следва да се изключват от принципа „one out – all out”.

Фитобентос

При този БЕК има публикувани основните насоки за пробонабиране и обработка на пробите от перифитонни кремъчни водорасли (които са основната индикаторна група). Липсват единни ЕС стандарти за оценка и интерпретиране на данните, както и за другите групи фитобентос (особено нишковидни бактерии Sphaerotilus/ Beggiatoa; някои Rhodophyta – червени водорасли; Cyanobacteria, Chrisophyta – жълто-зелени водорасли, нишковидни водорасли и др.).

Два стандарта на ЕС регламентират първоначалните етапи – пробонабиране, лабораторна обработка и броене на кремъчните водорасли за целите на биомониторинга при прилагане на законовите изисквнаия на РДВ:

� EN 13946: 2003. Water quality – Guidance standard for the routine sampling and pretreatment of benthic diatoms from rivers (Стандарт за рутинно пробонабиране и предварителна обработка на бентосни диатомови водорасли от реки).

� EN 14407: 2004. Water quality – Guidance standard for the identification, enumeration and interpretation of benthic diatom samples from rivers. (Стандарт за идентификация, преброяване и интерпретация на бентосни диатомови проби от реки).

За оценка на екологичното състояние въз основа на кремъчни водорасли широко се използват в Европа индексите, които се пресмятат със софтуерния пакет Omnidia (http://www.club-internet.fr/perso/clci) – обединява 20 различни индекса в единна система.

Дънна макробезгръбначна фауна (макрозообентос)

Това един от най-разработваните БЕК за реки в европейските държави. Въпреки това основните публикувани стандарти са насочени само към техниките за порбонабиране. Липсват стандарти и европейски методи за оценка и



интерпретация. Значителен проблем е оценката и анализа на МЗБ съобщества като БЕК за „езера” и най-вече за дълбоки езера с развит профундал.

Наличните европейски стандарти са насочени към програмите и техниките за пробонабиране и качествено осигуряване на оценките:

� EN ISO 10870 Water quality - Guidance on the selection of sampling methods and devices for benthic macroinvertebrates in fresh waters (Ръководство за избор на методи за пробонабиране и апарати за бентосни макробезгръбначни в сладки води)



� EN ISO 9391:1995 Water quality - Sampling in deep waters for macro-invertebrates - Guidance on the use of colonization, qualitative and quantitative samplers (ISO 9391:1993) (Пробонабиране от дълбоки води за макробезгръбначни – Ръководство за използване на колонизиращи, качествени и количествени пробовземни устройства)

� EN 28265:1994 Water quality - Design and use of quantitative samplers for benthic macro-invertebrates on stony substrata in shallow freshwaters (ISO 8265:1988) (Дизайн и използване на количествени пробовземачи за бентосни макробезгръбначни от каменни субстрати в плитки води)

� EN 27828:1994 Water quality - Methods of biological sampling - Guidance on handnet sampling of aquatic benthic macro-invertebrates (ISO 7828:1985) (Ръководство за пробонабиране с ръчна мрежа на водни бентосни макробезгръбначни)

� EN 14996:2006 Water quality - Guidance on assuring the quality of biological and ecological assessments in the aquatic environment (Ръководство за качествено осигуряване на биологични и екологични оценки на водна среда)

Рибна фауна

При този БЕК съществуват доста малко официални стандарти и методологии на Европейско ниво, въпреки голямото му значение за биологичния мониторинг и оценка на реки и езера.

Основните европейски стандарти за риби, които се използват от всички европейски държави-членки са свързани с пробонабиране:

� Методика за пробонабиране в реки, които могат да се газят (дълбочина под 70 cm, твърдо дъно, малка скорост на течението), базирана на



стандарт EN 14011 (пробонабиране с електричество), и FAME методология (http://fame.boku.ac.at/ );

� Методика за пробонабиране в реки, които не могат да се газят (дълбоки, с тинесто дъно, канали и канализирани реки със стръмни брегове), която също е базирана на стандарт EN 14011, FAME методология (http://fame.boku.ac.at/ ) и опита натрупан от JDS и ICPDR (http://www.icpdr.org/jds/ );

� Пробонабиране в стоящи води (езера, язовири, стари корита на реки, блата, лимани на реки, лагуни, крайморски водоеми), базирана на експресен стандарт EN 14757 (с преградни хрилни мрежи и плаващи пелагиални мрежи), като за литоралната зона може отонво да се използва EN 14011

Основните европейски насоки при анализа и оценката на рибна фауна в реки и езера са следните:

� Подобряване на сигурността на пробонабирането чрез покриване на достатъчно водни площи от достатъчен брой хора;

� Прецизно регистриране и измерване на възрастовата структура на популациите (по размерни групи);

� Снижаване на смъртността при пробонабиране <10% смъртност за реки;

� Подобряване на качествения контрол и качественото осигуряване на данните за да се избегне допълнително натрупване на системни грешки за този силно вариабилен БЕК.

Основният проблем при рибната фауна е липсата на ясни стандарти и критерии на европейско ниво за интерпретиране и статистическа обработка (достоверност) на данните.

2.2. Методи за ХБМ, използвани в България

На практика в научните среди на България са ползвани всички основни методи и стандарти, разпространени в Европа за отделните БЕК обикновено за тясно научни и изследователски цели. Тази работа „на парче” е продължавала много дълго време, като методите за ХБМ въведени в рутинния мониторинг на води са изключително малко.

В България системен мониторинг на национално ниво съществува само за дънна макробезгръбначна фауна (макрозообентос) от реки, постепенно въведен за цялата страна от 1992 г. насам. Използва се европейския стандрат за пробонабиране с ръчна мрежа EN 27828:1994 и се оценява експресен Биотичен Индекс, базиран на Ирландския Q-метод (Quality Rating System, Irish Q-scheme) (Flanagan, P.J. and Toner, P.F., 1972; модифициран от Clabby & Bowman,1979; Clabby, 1982). Мониторинговата програма се поддържа от ИАОС в тясна координация с компетентните органи за управление на води (4-те басейнови дирекции). Съществуват и много други опити за въвеждане на различни методи за биомониторинг на МЗБ (напр. сапробни индекси, индекси на разнообразие,



изравненост и доминиране по Наредба № 7 от 1986 г.), но реалното им прилагане е останало на научно или проектно ниво до момента.

През последните 2 години в системата на МОСВ е стартирал системен мониторинг на параметъра хлорофил-А за стоящи води (базиран на стандарт ISO 10260:1992), но все още няма направена оценка на ефективността на този мониторинг и връзката му с останалите метрики на ФП, като водещ БЕК за оценка на „езера”.

На проектна основа са тествани и е работено в отделни поречия по практически всички налични европейски стандарти и методи, цитирани по-горе. В България липсват повечето задължителни видове биомониторинг (по основните БЕК), изисквани от РДВ 2000/60/ЕС, Закона за водите и Наредба № 13 към него.

За да бъдат спазени европейските и български законови изисквания спешно трябва да бъдат разработени и приложени от компетентните власти национални програми за мониторинг по следните БЕК:

Фитопланктон на „езера” и река Дунав – липсва програма за рутинен мониторинг (само хлорофил-А от сравнително скоро);

Макрофити за реки и „езера”– въведен е мониторинг от ИАОС на МФ в реки и езера, но липсва система за оценка на резултатите (разработени и приложени метрики и индекси), което обезмисля съществуването на такъв мониторинг в момента. Особен проблем представляма ХБМ на МФ в „езера”, където методите са сложни и трудоемки, и изскват значителен човешки и експертен ресурс.

Фитобентос на реки – липсва национална (или на басейново ниво) програма за мониторинг. Съществуват отделни поректни и научни разработки;

Дънна макробезгръбначна фауна (макрозообентос) от „езера” – практически липсва какъвто и да е мониторинг и достатъчно опит в страната;

Рибна фауна в реки и езера – липсва национална (или на басейново ниво) програма за мониторинг. Има натрупан значителен опит за проонабиране и оценка на реки. Значителен проблем представлява този мониторинг за езера поради това, че методите са трудоемки, скъпоструващи, времеотнемащи и изискват големи човешки и експертни ресурси.

2.3. Методи за ХБМ, използвани в съседни страни от Екорегион 7 и Екорегион 12

Румъния

Управлението на повърхностните води в Румъния е свързано изцяло с управлението на басейна на река Дунав (Екорегион № 12 – Понтийска провинция). На национално ниво политиките и стратегиите свързани с водите се разработват от Министерство на Околната среда и Устойчивото развитие



(преименувано през 2007 г.), но единствен национален компетентен орган за интегрирано управление на водите по изискванията на РДВ е Румънската Водна Национална Администрация - Romanian Waters National Administration (RWNA). На национално ниво има 11 хидрографски региона (басейна). Всички 11 речни басейна в Румъния са директно или индиректно под-басейни на река Дунав. За тях има изготвени „планове за управление на речните басейни”, одобрени от „Басейнови комисии” под „чадъра” на Националните Власти, които взимат крайните решения. За всеки басейнов регион RWNA има Водна Дирекция, която е подчинена на RWNA. Според Danube Basin Analysis (WFD Roof Report 2004) типологията на реките в Румъния се базира основно на следните задължителни параметри по система „В”: речен отток (водни количества), средна температура на въздуха, валежи, годишен минимум, специфичен месечен отток като индикатор за пресъхващи реки. По отношение на геологията реките се поделят на силикатни, варовикови и органични; площ на водосбора - 10-100 km², 100-1000 km², 1000-10,000 km² и > 10,000 km²; по надморска височина - 0-200 m, 200-500 m, 500-800 m и > 800 m. Определени са 23 типа реки. Биологичните елементи за оценка на референтите условия се базират основно върху макрозообентоса. Използват се следните показатели по отношение на МЗБ: таксономичен състав, обилие, разнообразие и съотношение на чувствителни към нечувствителни таксони. В Румъния са въведени и типово специфични стойности на Сапробния Индекс по Pantle-Buck. За определяне на референтност в Румъния се използва и рибната фауна, като са въведени и различни индикаторни параметри – таксономичен състав и обилие, адаптиран вариант на индекса на Karr и EFI+, който Румъния е разработвала и за български условия по големия европейски международен проект FAME+. По фитопланктон в Румъния също се определят референти условия според таксономичния състав, обилие на видове, биомаса, разнообразие на фитопланктона, сапробен индекс. Таксономичният състав на фитобентоса също се използва като параметър за определяне на референти условия. Формулирани са също и референти условия по хидроморфологични и физико-химични параметри. Типологията на езерата е в съответствие със система А. Езерната повърхностна площ диференцира 5 размерни класа: < 0.5 km², 0.5-1 km², 1-10 km², 10-100 km² и > 100 km². Типологията на езерата се доразвива по отношение на биологичните елементи. За определяне на референтните условия се използват хидроморфологичните условия, физико-химичните условия, фитопланктон, фитобентос и макрозообентос. Приоритетни научно-приложни разработки в Румъния в момента са:

• Включване на специализиране изследователски институти при въвеждането на РДВ;

• Приспособяване на националните мониторингови системи, разработване на ГИС и подходящ софтуерен продукт;



• Извършване на проучвателен мониторинг и специализирани изследвания, закупуване на уреди/апаратура за пробовземане и лабораторно оборудване за осъществяване на биологични, химични и хидроморфологични анализи според изискванията на РДВ.

По-важни проекти свързани с въвеждане на РДВ и програми за биомониторинг и оценка на екологичен статус/потенциал са следните:

• Matra: Implementation of the WFD in Romania - Mures Pilot River Basin (2002-2003);

• Matra: Implementation of the WFD and the integrated Coastal Zone Management in transitional and coastal waters in Romania (2003-2004);

• PHARE: Implementation of the WFD on two pilot river basins - Somes and Arges (2002-2003);

• EU-CIS: RO-HU project on testing the GDs in the Somes/Szamos Pilot River Basin (2002-2003);

По-важни дейности залегнали като приоритетни в разработените в ПУРБ 2010-2015 на Румъния и свързани с ХБМ са:

• Разработване на национални методологични ръководства за: а) определяне типологията на повърхностните води; b) очертаване на повърхностните водни тела идентифициране на силно модифицираните такива; c) определяне на критерии за оценка на типово специфичните референти условия; d) разработване на национална мониторингова система; e) анализ на въздействията и влиянията; f) въвеждане на GIS; g) икономически анализ; h) обществено участие в Плановете за управление;

Гърция За определяне на типологията и типово специфичните условия в гръцките речни басейни е избрана система В, предвид мозаечната структура на гръцката природа - подобна на тази в България (Ioannis Chronis, Maria Lazaridou, George Zalidis, Nikolaos Takavakoglou. Identification, typology and type specific reference

conditions of river water bodies in the Hellenic part of the Strymonas river basin, as a

transboundary case study). Избрани са четири фактора от система В: три задължителни фактора (водосборен басейн, геология, надморска височина) и един незадължителен (наклон) като най-представителни. Всички тези фактори са категоризирани в три класа според статистически анализи или според съществуващите данни, като е постигнато същото ниво на диференциация, както по система А. Размерът на водосборната област е изчислен, като е взет предвид целия трансграничен речен басейн като част от главната река. За задължителния фактор геология класът „органичен” е заменен с „седиментен”. Въведена е четири знакова система за съответните типове, като всеки знак представя един от трите класа за всеки фактор. Типология на реките в Гърция, включени в проекта AQEM (The Development and

Testing of an Integrated Assessment System for the Ecological Quality of Streams and

Rivers throughout Europe using Benthic Macroinvertebrates).



Тип Размерен клас Клас по

надморска височина

Екорегион Геология

H01 Средно-височинни, средно-размерни, силикатни реки в Североизточна Гърция

>100-1000 km² 200-800 6 силикатни

H02 Средно-височинни, големи, силикатни реки в Централна и Северна Гърция

>1000-10000 km2 200-800 6 силикатни

H03 Средно-височинни, средно-размерни, варовикови реки в Западна Гърция

>100-1000 km2 200-800 6 силикатни

Гръцките езера, типологизирани по система А, базираща се на географските характеристики, са низинни, плитки, с варовиков произход, поравно са полимиктични и мономиктични, повечето имат високо рН, предполагащо еутрофикация (Moss et al. 2003), по отношение на алкалността са с меки води. Електропроводимостта им е между 200–600 μS cm−1. Предложена е схема, типологизираща езерата по географски и геоморфологични характеристики (Moss et al. 2003). Според тези показатели гръцките езера се поделят на следните типове:

• Тип 1 Hellenic Western Balkan: дълбоки, много големи, стратифицирани, низинни (а) и планински (b) - например Trichonis и Megali Prespa;

• Тип 2: Дълбоки, големи, мономиктични, низинни (а) и планински (b) например Amvrakia, Volvi, Tsivlou, Vegoritis, Yliki;

• Тип 3: Плитки, големи нестратифицирани низинни (a) равнинни (b). (Manual For The Application Of The AQEM System)

Гърция се стреми да прилага публикуваните европейски стандарти и методи, като участва в множество големи проекти на европейско ниво. Гръцките университети са водещи институции в областта на биомониторинга и оценката на екологичен статус и потенциал. За МЗБ в реки има разработен и се прилага мултиметричен индекс (AQEM-Greece), в който основна метрика е адаптиран вариант на английския индекс BMWP/ASPT, наречен Hellenic BMWP.

2.4. Опит на страните-членки от ЕС

Страните-членки на ЕС са изцяло фокусирани в момента в изпълнение н атежките изисквания на РДВ 2000/60/ЕС, вкключително за ХБМ. По-долу е представена актуална информация за нивото на прилагане на РДВ в отделните държави (без България).



Карта 2.4-1: Степен на разработеност на ПУРБ в Европейскит едържави-членки

Легенда (цветен код) Зелено – разработен е План За Управление На Речните Басейни Синьо – продължават консултации по разработване на План За Управление На Речните Басейни Червено – консултации по разработване на План За Управление На Речните Басейни не са започнали Лилаво – консултации не са започнали или са само за определени части от страната Оранжево - консултациите са финализирани, но плановете не са публикувани (http://ec.europa.eu/environment/water/participation/map_mc/map.htm)

Страна членка на ЕС

Ситуация до момента (http://ec.europa.eu/environment/water/participation/map_mc/map.htm)

Австрия

Три речни басейнови района (Danube, Elbe, Rhine), всички от които са международни с Чехия на север, Германия на североизток, Словакия и Унгария на изток, Швейцария и Лихтенщайн на запад, Словения на юг. Консултации за Плана за управление са проведени между 27 април 2009 и 27 октомври 2009.

Белгия В Белгия има 4 речни басейнови района общи със съседните й страни. В два от регионите вече са проведени консултации за Плана за управление, а в други още не са започнали.

Кипър Един речен басейнов район. Консултациите по Плана за управление са предвидени за Февруари 2010 и Септември 2010.

Чешка Република

Чешката Република има 3 речни басейнови района, всеки от които е общ със съответната съседна страна. Консултации по проекта за План за управление са проведени между 01/07/2008 и 31/12/2008.

Дания 8 речни басейнови района. Консултации за Плана за управление все още са започнали.

Естония Три речни басейнови района. Консултации за Плана за управление са проведени между 22.12.2008 и 22.12.2009

Финландия 8 речни басейнови района. Плановете за управление са приети през Декември 2009 г.

Франция

12 речни басейнови района, 4 извън континента. 6 имат връзка с др, европейски страни – Белгия, Люксембург, Германия, Швейцария, Италия и Испания. 5 са на острови. Планове за управление за 11 района са приети през Декември 2009. За останалите райони текат консултации или консултациите са приключили.



Германия

10 речни басейнови района, 6 от които са общи с Дания на север, Полша и Чехия на изток, Австрия, Швейцария и Франция на юг, на югоизток с Люксембург, на запад с Холандия. План за управление е приет през Декември 2009. Консултациите са проведени между 22/12/2008 и 22/06/2009

Гърция 14 речни басейнови района – 5 общи със съседни страни – Албания, България, Македония и Турция. Не са започнали консултации по Плановете за управление.

Унгария

Унгария има един речен басейнов район – река Дунав общ със Словакия, Австрия и Германия, Хърватска, Сърбия, Румъния, Молдова, Украйна, България. Консултации по Плана за управление са проведени между 22/12/2008 и 18/11/2009.

Италия

В Италия има 8 речни района, два от които са международни (Франция на запад и Швейцария и Австрия на север и Словения на изток). Няма официален сайт, който да осигурява информация за въвеждането на РДВ. Всеки от 8-те речни басейна съдържа по-повече от един район. Италия провежда консултации първо за регионалните планове за защита на водите (piani di tutela delle acque). Този процес ще бъде последван от консултации върху Плана за управление на ниво речни басейни.

Ирландия Ирландия има 5 речни басейнови района, 3 от които са общи със Северен Ирландия. Консултации по проекта за План за управление са проведени между 22.12.2008 и 22.06.2009г.

Латвия Четири речни басейнови района. Консултации по проекта за План за управление са проведени между 22.1.2.2008 и 22.06.2009

Литва

Четири речни басейнови района. Консултации по първия проект за План за управление са проведени между февруари 2009 и май 2009. Консултации по втория проект за План за управление на район Nemuno и Програма от мерки са проведени между август и октомври 2009. Планът за управление се предвижда да бъде приет до края на 2009. За останалите три региона са проведени консултации. Предвижда се да са готови до средата на 2010.

Холандия Четири речни басейнови района. Плановете за управление са приети през Декември 2009 г.

Полша 10 речни басейнови района. Консултациите по проекта за План за управление са проведени.

Португалия 10 речни басейнови района (осем на континенталната част, един на Азорски о-ви и един на архипелаг Мадейра), четири от които са общи с Испания. Консултации за Плана за управление все още са започнали.

Румъния Един речен басейнов район. Плановете за управление са приети през Декември 2009 г.

Словакия 10 речни басейнови района. Консултациите по проекта за План за управление са проведени.

Словения 2 речни басейнови района. Консултациите по проекта за План за управление се провеждат в момента.

Испания

Испания има 24 речни басейнови района., от които 6 са международни – на североизток с Франция и на изток с Португалия. Провеждат се консултации за различните райони, както и консултации по проекта на План за управление в няколко района (Каталуня, Балеарски острови). В някои райони все още не са започнали консултации.

Швеция Пет речни басейнови района. Плановете за управление са приети през Декември 2009 г.

Велико британия

16 речни басейнови района. Плановете за управление са приети през Декември 2009 г.

Държавите, които са част от региона на Дунавски речен басейн (ДРБ): Албания, Австрия, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Чехия, Германия, Унгария, Италия, Македония, Молдова, Полша, Румъния, Сърбия и Черна гора, Словакия, Словения, Швейцария, Украйна и са поели много инициативи,свързани с ХБМ и



прилагане на изискванията на РДВ. Дунавският речен басейн включва девет екорегиона и части от такива – Alps, Dinaric Western Balkan, Hellenic Western Balkan, Eastern Balkan, Central Highlands, The Carpathians, Hungarian Lowlands, Pontic Province, Eastern Plains. Някои страни включват части от няколко екорегиона – например на територията на Австрия и Сърбия има по 5 екорегиона включени в ДРБ.

Типологията на река Дунав е разработена с участието на всички страни, включени в ICPDR, включително България. Реката преминава през 10 страни и 4 екорегиона - Central Highlands, Hungarian Lowlands, Carpathians, Pontic Province. Типологията на река Дунав се базира на комбинация от абиотични фактори от система А и система В. Най-важни, от които са екорегион, среден наклон, вид на субстрата, геоморфология, и водна температура. По дължината на реката са дефинирани 10 участъка (секции). За осигуряването на биологично значение на тези участъци, те са валидирани с биологични данни по време на Joint Danube Survey.

Типологията на Дунавските протоци е разработвана от отделните страни индивидуално. Речни типове, които са трансгранични са дефинирани и хармонизирани билатерално или мултилатерално. Типологии за реките или проекти за такива са разработени в Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Хърватска и Румъния. Румъния подпомага Молдова при разработването на речна типология. Повечето страни в басейна на река Дунав са възприели Система В с изключение на Чехия. Основните фактори използвани при типологизирането на реките в Дунавския РБ са екорегион, надморска височина, площ но водосбора и геология. Най-общо повечето страни са възпрели класовите граници, предложени в Анекс ІІ на РДВ, като Австрия и Словакия са добавили допълнителен височинен клас над 1500 m. В Хърватска са дефинирани само 2 височинни класа, а Австрия, Сърбия и Румъния са включили 500 m граница.

По отношение на водосборната област основно са възприети размерните класове от Система А. Австрия, Унгария и Сърбия използват различни граници от тези в РДВ. Австрийската система има допълнителна граница от 500 km² и друга от 2500 km². Унгария представя припокриващи се типови граници с цел да бъдат взети предвид постоянните промени в речните басейни, като се избягват фиксирани граници. Сърбия и Черна гора дефинират допълнителна граница на водосборната област от 4000 km².

РДВ дефинира три основни категории по отношение на геологията: силикатна, варовикова и органична. Австрия и Словакия допълнително разграничават различни гоеложки категории. Хърватска добавя „смесена” геология. Чехия изключва категорията органична. Страни, които използват Система В, включват някои незадължителни фактори за описване на речните типове (речен отток, субстрат, среден наклон). Румънската система свързва речния отток с водосборната област. Сърбия използва състава на субстрата като описание на техните типове. В Австрия водните тела са класифицирани според системата на Strahler за речен порядък. В Словения речният басейн и пресъхващия характер на реките са факултативни параметри. Румъния използва средната температура на въздуха, валежите, годишния минимум на специфичния месечен отток като



индикатор за временните реки. Единственият незадължителен фактор в немската система е очертаването на River Landscape Units, което се базира на някои абиотични и биотични особености. Биоценотични параметри са вземани предвид в Австрия, Словакия и Румъния.

Общо в Района на Дунавския РБ са дефинирани 216 речни типа, което включва и 10 типа участъци от река Дунав. Повечето речни типове са локализирани в Унгария (45) от екорегион 11. 24 речни типа си намират в екорегион 10 - Carpathian Mountains. В някои екорегиони са дефинирани малък брой речни типа – екорегиони 5, 7 и 16.

Езерната типология е разработена самостоятелно от отделните страни. Типология или проект на такава има в Австрия, Унгария и Румъния. Тези страни са възприели Система В (Annex II, 1.2.2 WFD). Основните фактори използвани при тази типология, които са задължителни са височина, дъблочина, повърхност и геология. В допълнение е включено и екореогионалното разделяне. Като граници и фактори са използвани тези от Система А.


България изостава много в областта на хидро-биологичния мониторинг по основните БЕК на РДВ. В действителност в страната съществува само национален бимониторинг на МЗБ в реки и то само по една метрика (Биотичен Индекс), т.е. страната е много далече от ХБМ по стандартите на РДВ 2000/60/ЕС. В същото време редица държави са много напреднали в тази област (особено от Дунавския РБ) и България може да черпи опит от тях. Например Румъния извършва реален национален биомониторинг по почти всички основни БЕК на Директивата и има разработени ПУРБ за всичките си 11 хидрографски региона.

България също изостава с валидирането на типологията и очертаване на границите и на ГИС, което е „гръбнака” за прилагане на всички останали елементи от РДВ. Принципите на типологията избрани от екипа на темата са сходни с тези на съседните държави и останалите държави-членки в Европа, като практически всички прилагат система Б (с изключение на Чехия). Реалното валидиране на границите и условията на отделните типове „реки” и „езера” е дългосрочен процес и ще отнеме период на 3 години през време на първите ПУРБ 2010-2015, което трябва внимателно да се планира с изивършване на интензимен мониторинг и специализирани оценка на еколотгичното състояние и потенциал.



ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ИНДИКАТИВНИТЕ СТОЙНОСТИ, СЪОТВЕТСТВАЩИ НА СКАЛАТА ЗА ОЦЕНКА НА ВОДНИТЕ ТЕЛА СЪГЛАСНО РДВ ПО

ИЗБРАНИ БИОТИЧНИ ИНДЕКСИ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИТЕ ТИПОВЕ РЕКИ

3




За определяне на типово-специфичните класификационни скали е приложен комбиниран подход с използване на:

� Метод на пространствено определяне на представителни добре проучени пунктове, базиран на данни от съществуващи референтни места, както и места с различно положение спрямо 5-степенната класификационна скала, която се изисква по РДВ (калибриране по минимум 3 точки от скалата);

� Прогнозни модели за някои от класовете, при които няма реално съществуващи биологични данни;

� Експертна оценка, базирана на многогодишен емпиричен и практически опит в българските реки и езера.

Използването на данни от теренни проучвания е най-прекият метод за определяне на класовете в скалите за оценка. Това се прави чрез събиране на данни само от пунктове принадлежащи към един и същ клас (например умерен статус), чрез прилагане на критерии за включване/изключване за очертаване на област на вариране на този клас. Една от причините за широко използване на пространствен или изследователски подход е възможността 5-те класа от скалата да се проектират така, че да отразяват естествената природна вариабилност във времето и пространството.

Един от недостатъците на този подход е, че са необходими обширни пространствени серии от данни, които да засягат характерната променливост в рамките на всеки отделен тип. Изискванията на Директивата относно нивата на достоверност изискват съответни бази данни, включително данни от няколко години за добра оценка на промените във времето. Такива данни не са налични за България. С изключение на многогодишните данни за макробезгръбначни по една метрика, анализи на другите биологични елементи за качество на вътрешните повърхностни води, съответстващи на изискванията на РДВ, не са извършвани в България досега. Очаква се, че такива бази данни да бъдат развити в рамките на първия ПУРБ 2010 – 2015 за да се оцени достоверността на класификационната система по отделните БЕК.

От друга страна понятията „достатъчното ниво на достоверност относно класовете на скалите за оценка”, както и „адекватната достоверност и точност на класификацията” не са определени от статистическа гледна точка в Директивата. Очаква се от страните-членки да вземат решение относно тази дефиниция, вземайки предвид естествената пространствена и времева променливост за различните качествени елементи наред с грешките, свързани с пробовземането и анализа.

Предвид наличната ситуация у нас е приложен гореописания комбиниран подход при определяне на границите между класовете за екологично качество с използване и на експертна оценка.



3.2. Резултати за определените типове реки

Макрофитна флора

Разработени са 6 различни скали базирани на Референтния Индекс (РИ) за реки, поради много по-голямата типова специфичност на макрофитната флора. Все още няма достатъчно данни как речните модификации влияят върху МФ съобщества (включително и на европейско ниво). На този етап се приема, че скалата за екологичен статус съвпада с тази за екологичен потенциал до събиране на повече данни.

Таблица 3.2-3: Система за екологична оценка на R1: Алпийски реки по макрофити

Състояние РДВ Екологичен потенциал

EQR Стойност Референтен

Индекс (РИ)

Много добро 1,00 – 0,67 100 - 34 Добро Добър и по-висок 0,66 – 0,52 33 - 4 Умерено Умерен 0,51 – 0,26 3до -48 Лошо Лош 0,25 – 0,00 -49 до -100

Много лошо Много лош - Липсват МФ

Таблица 3.2-4: Система за екологична оценка на R2/R3: Планински тип реки по макрофити


EQR Стойност РИ

Много добро 1,00 – 0,63 100 - 26 Добро Добър и по-висок 0,62 – 0,47 25 до-6 Умерено Умерен 0,46 – 0,22 -7 до-56 Лошо Лош 0,21 – 0,00 -57 до -100


Таблица 3.2-5: Система за екологична оценка на R4/R5: Полупланински тип реки по макрофити



Много добро 1,00 – 0,58 100 - 16 Добро Добър и по-висок 0,57 - 0.42 15 до -16 Умерено Умерен 0,41 – 0,17 -15 до -66 Лошо Лош 0,16 – 0,00 -67 до -100


Таблица 3.2-6: Система за екологична оценка на речни типове R7/R8/R12/R13 по макрофити



Много добро 1,00 – 0,67 100 - 34 Добро Добър и по-висок 0,66 – 0,48 33 до -4 Умерено Умерен 0,47 – 0,28 -3 до -44 Лошо Лош 0,27 – 0,00 -45 до -100


Таблица 3.2-7: Система за екологична оценка на речни типове с пресъхващ характер R9

(Добруджански пониращи реки), R14 (Реки със субсредиземноморско влияние в ЕР 7) и R15 (Изворен тип) по макрофити





Много добро 1,00 – 0,50 100 - 0 Добро Добър и по-висок 0,49 - 0,21 -1 до -58 Умерено Умерен 0,20 - 0,11 -59 до -78 Лошо Лош 0,10 - 0,00 -79 до -100


Таблица 3.2-8: Система за екологична оценка на ЧМ речни типове R10/R11/R16 по макрофити





В случаите, когато липсата на макрофити е доказан резултат от физикохимично замърсяване, структурни промени или други антропогенни въздействия, то пунктът се оценява в „много лошо” екологично състояние, съотв. потенциал.

Фитобентос

Фитобентосът е много чувствителен биоиндикатор за качеството на речните води. Поради това скалите за екологично състояние и екологичен потенциал съвпадат за този БЕК.

Таблица 3.2-9: Система за екологична оценка на речните типове по фитобентос

ЕС R1 R2, R3, R4, R5 R7, R8, R10, R12, R13

R9, R11, R14 R15

мн. добро (реф.) IPS>=18 IPS>=17.5 IPS>=17 IPS>=14.5 IPS>16

добро 14<=IPS<18 13.5<=IPS<17.5 13<=IPS<17 10.5<=IPS<14.5 12<=IPS<16

средно 10<=IPS<14 9.5<=IPS<13.5 9<=IPS<13 7.5<=IPS<10.5 8<=IPS<12

лошо 6<=IPS<10 5.5<=IPS<9.5 5<=IPS<9 4.5<=IPS<7.5 5<=IPS<8

мн. лошо IPS<6 IPS<5.5 IPS<5 IPS<4.5 IPS<5

EQR=(IPS-1)/19

За речният тип R16 (ЧМ речни лимани) липсва оценителна скала поради влиянието на солени води. За този тип „преходни води” е необходима допълнителна разработка за фитобентос. Липсват пунктове за обследване по темата за ЧМ речни лимани.


Екологичната оценка и референтните условия по МЗБ за реки се прави на база на следните типово-специфични системи, определени по БИ с 5-степенна скала (1 – най-лош статус; 5-най-добър статус):

Таблици 3.2-10, 11 и 12: Система за екологична оценка на типовете реки по МЗБ



R1 Алпийски тип реки EQR БИ

Нормална скала за БИ 0,9 ÷ 1.0 4.5 ÷ 5

1 ÷ 5 0,8 4

0,5 ÷ 0,7 2.5 ÷ 3.5

0,4 2

0,3 ÷ 0,2 1 ÷ 2

R2/R3, R4/R5, R7/R8, R10, R12, R13

EQR БИ

Нормална скала за БИ 0,8 ÷ 1.0 4 ÷ 5

1 ÷ 5 0,7 3.5

R10 скала:1 ÷ 4 0,5 ÷ 0,6 2.5 ÷ 3

R12, R13 скала:1 ÷ 4.5 0,4 2

0,3 ÷ 0,2 1 ÷ 2

R9, R11, R14, R15 Пресъхващи и изворни EQR БИ

Силно скъсена скала за БИ 1.0 3.5 (4)

1 ÷ 3,5 0,857 3

0,571 ÷ 0,714 2 ÷ 2.5

0,429 1.5

0,286 1

EQR се изчисляват за типове R1, R2, R3, R4, R5, R7, R8, R10, R12, R13 по следния начин:

EQR се изчисляват за типове R9, R11, R14 и R15, по следния начин:

Използваните индекси за реки не са приложими за „преходния” тип води (R16: ЧМ речни лимани) поради стоящия характер на водата (през по-голяма част от годината) и сезонната соленост (на повечето лимани). Този тип изисква специална разработка за дънна макробезгръбначна фауна през първия ПУРБ. При речният тип R10 (Големи ЧМ реки) се предполага, че скалата достига до БИ 4, докато при беломорските равнинни реки скалата достига до максимум БИ 4.5.

При МЗБ също се приема, че скалите за екологично състояние и екологичен потенциал съвпадат поради слабото влияние на хидроморфологичните модификации на ВТ върху този БЕК.


Разработен е Базиран на Риби Индекс (БРИ) за определяне на екологичен статус на реки по изискванията на РДВ 2000/60/ЕС, основан на индекса на Джеймс Кар (James R. Karr, 1981) за биологичен интегритет, според който за всяка речна екосистема съществува баланс между различните екологични групи и всяко едно отклонение от това равновесие е признак за проблеми в околната среда.



Като класически биотичен индекс, БРИ използва само биотични променливи, не използва променливи от околната среда (абиотични променливи), (за разлика от Европейския рибен индекс (EFI), единствената абиотична подпроменлива, която използва е „мократа” ширината на реката, но тя има само спомагателна функция. Индекса е разработван паралелно с определянето на типологията на реките в България, използва тази типология и разчита на това, че при определянето типовете реки са използвани голям набор от абиотични и биотични променливи.

В таблицата по-долу е посочен за кои типове реки е калибриран БРИ към момента. В зелено са тези за които е тестван, а в червено са отбелязани типовете реки, в които индекса не може да работи. В жълто са типовете при които се прилага Базиран на риби индекс за определяне на екологичния статус на български реки в пъстървовата зона (БРИП).

Таблици 3.2-13: Речни типове, за които е калибриран рибния индекс (БРИ)

Реки под 3 метра мокра ширина БРИ (а и които е да е друг индекс) не трябва да се прилага или да се прилага много внимателно и задължително да се упомене, че реката е много малка. Има голяма опасност индекса да покаже лошо състояние. При необичайно състояние на реката – придошла, кална, буйна, пресъхнала или полу-пресъхнала, изолирана на вирове, БРИ (а и които е да е друг индекс) не трябва да се прилага. Добре е пробонобирането да се отложи до нормализиране на състоянието.

Засега БРИ е тестван само за България, но предварителни тестове за река Вардар в Македонската част показаха, че там също може да се прилага.

За пъстървовите води (планински речни типове: R2, R3) e разработен специален индекс - Базиран на Риби Индекс за определяне екологичния статус на Пъстървови реки в България (БРИП).

Използването на рибни индекси в пъстървовата зона в държавите от Южна Европа трябва да се избягва, защото много често тази зона нормално се обитава от един единствен вид – балканската пъстърва. Това силно ограничава възможностите за изчисление на индекси и в общи линии ги стеснява до численост и биомаса на съответния вид. Това много често не е достатъчно, а и може да бъде и много подвеждащо, особено като се има в предвид интензивното изкуствено зарибяване с пъстървови през последните години. Затова прилагането на рибни индекси в типичната планинска зона на България трябва да има само ориентировъчен характер и да не му се дава пълната сила като БЕК.



Много по-важното според нас е изместването на пъстървовата зона нагоре по течението и заместването на пъстървата с типични обитатели на средното течение, като мрените и кефалите например. За съжаление към момента няма данни докъде се е простирала в миналото пъстървовата зона на всяка една река, така че не можем да стъпим на референтни данни за всеки пункт. Затова ние въвеждаме един допълнителен контролен индекс за пъстървовата зона, който отчита съотношението между пъстървите и нетипичните обитатели на пъстървовата зона. Този индекс сам по себе си не дава представа за състоянието на реката, но следенето му в даден период от време може да покаже тенденцията, което е от особено значение.

Таблици 3.2-14: Система за екологична оценка на рибния индекс (БРИ)

Базиран на Риби Индекс (БРИ) (Михов, С. 2010, базиран на Karr, J. 1981)

Статус Потенциал

много добър >0,86 0,60 - 1,00

добър 0,60 - 0,85 0,30 - 0,59

умерен 0,30 - 0,59 0,16 - 0,29

лош 0,16 - 0,29 <0,15

много лош <0,15 0

Таблици 3.2-15: Система за екологична оценка на рибния индекс за пъстървови води (БРИП)

Базиран на Риби Индекс за пъстървови води (БРИП)

(Михов, С. 2010) Статус Потенциал

много добър >0,80 0,56 - 1,00

добър 0,56 - 0,79 0,31 - 0,55

умерен 0,31 - 0,55 0,15 - 0,30

лош 0,15 - 0,30 <0,14

много лош <0,14 0

3.3. Резултати за определените типове езера

Фитопланктон

Поради характеристиките на избраните метрики за ФП екипът на проекта предлага две скали за класификационна система по този БЕК, ориентирани uc; две основни групи „езерни” типове: олиготрофни „езерни” типове (L1, L2, L3, L11, L12, L13) и мезотрофни „езерни” типове (L4, L5, L6, L7, L8, L9, L10, L14, L15, L16, L17).

Приема се, че за фитопланктона референтните условия и МЕП са едни и същи поради независимостта на този БЕК от хидроморфологичните модификации на езерата (WFD-CIS Guidance Document No. 14: Guidance on the intercalibration process 2008-2011, 03 Dec 2009).

Таблица 3.2-1: Олиготрофни типове "езера" (L1, L2, L3, L11, L12, L13) – система за оценка на екологично състояние/потенциал по фитопланктон



EQR (ВГИ)


Общ биообем,

mm3/l

Хлорофил А,

µg/l


% Cyano bacteria

Цъфтеж на токсични видове

Цъфтежи (интензив

ност)

>0,998 <0,9 <1 <4 >4 <4 не ÷

0,995÷0,998 0,9÷2 1÷5 4÷10 2÷4 4÷15 не ÷

0,975÷0,995 2÷10 5÷8 10÷15 1,5÷2 15÷20 не І

0,95÷0,975 10÷20 8÷10 15÷50 1÷1,5 20÷50 да ІІ÷ІІІ

<0,95 >20 >10 25÷50 <1 >50 да ІІІ÷V

Таблица 3.2-2: Мезотрофни типове "езера" (L4, L5, L6, L7, L8, L9, L10, L14, L15, L16, L17) – система за оценка на екологично състояние/потенциал по фитопланктон

EQR (ВГИ)


Общ биообем,

mm3/l

Хлорофил А,

µg/l


% Cyano bacteria

Цъфтеж на токсични видове


ост)

>0,998 <1 <1,5 <4 >4 <4 не ÷

0,994÷0,998 1÷2,5 1,5÷7 4÷10 2÷4 4÷15 не I

0,975÷0,994 2,5÷10 7÷15 10÷20 1÷2 15÷20 да II

0,95÷0,975 10÷20 15÷25 20÷50 0.6÷1 20÷50 да III

<0,95 >20 >25 >50 <0,6 >50 да IV÷V

Водорасловият Групов Индекс (ВГИ, или Catalan Index) е модификация по WFD Intercalibration technical report, Part 2 – Lakes, Section 3 – Phytoplankton composition metrics (2008). Скалите за хлорофил А и прозрачност са модификация по Cardoso, 2001. При ползване на скалите са важни да бъдат взети предвид следните забележки и изключения:

� За хлорофил А, прозрачност и общ биообем се използват средно годишни стойности, които са средно аритметично от минимум 4 измервания през годината (4-8 измервания).

� Относно метриката %Cyanobacteria понякога при референтни условия/МЕП и добър статус/ДЕП има изключения от схемата, като могат да се регистрират висок процент цианобактерии, индикаторни за олиготрофни условия в някои случаи. Тази метрика единствено има подкрепящ характер.

� Интензивността на „цъфтежи” на фитопланктон (по биообем в mm3/l) се оценява по следната 5-степенна скала: I степен ≤ 2,5 mm3/l; ІІ степен ≈ 2,5 ÷ 10 mm3/l; ІІІ степен ≈ 10 ÷ 500 mm3/l; ІV степен ≈ 500 ÷ 5000 mm3/l; V степен („хиперцъфтеж”) > 5000 mm3/l (по Saut R., Wittick A, 1990).



� L9 и L10 (солени и свръх солени езера и лагуни) изискват допълнително калибриране и валидиране на метриките поради особения характер на екосистемите

Макрофитна флора

Разработени са различни скали базирани на Референтния Индекс (РИ) за езера, поради много по-голямата типова специфичност на макрофитната флора. Оценката за МФ се прави на всичк иестествени езера. За СМВТ и изкуствени ВТ (язовири) МФ не могат да бъдат основен БЕК и имат само подкрепящо значение поради вариране на нивото (размера на литоралната зона), зарибяване с растителноядни риби и др.

Таблица 3.3-1: Система за екологична оценка на L1 (алпийски глациални езера) по макрофити



Индекс (РИ)

Много добро 1,00 – 0,81 100 - 62 Добро Добър и по-висок 0,80 – 0,54 61 – 8 Умерено Умерен 0,53 – 0,28 7 до -44 Лошо Лош 0,28 – 0,00 -45 до -100


Таблица 3.3-2: Система за екологична оценка на L2/L3 (планински тип езера) по макрофити



Индекс (РИ)

Много добро 1,00 – 0,78 100 - 56 Добро Добър и по-висок 0,77 – 0,51 55 - 2 Умерено Умерен 0,50 – 0,26 1 до -48 Лошо Лош 0,25 – 0,00 -49 до -100


Таблица 3.3-3: Система за екологична оценка на езерни типове L4/L5/L7 по макрофити



Индекс (РИ)

Много добро 1,00 – 0,76 100 - 52 Добро Добър и по-висок 0,75 – 0,51 51 – 2 Умерено Умерен 0,50 – 0,26 1 до -48 Лошо Лош 0,25 – 0,00 -49 до -100


Таблица 3.3-4: Система за екологична оценка на L6 (крайречни влажни зони в ЕР 7) по

макрофити



Индекс (РИ)



Таблица 3.3-5: Система за екологична оценка на езерни типове L8/L9/L10 по макрофити



Индекс (РИ)

Много добро 1,00 – 0,60 100 - 20 Добро Добър и по-висок 0,59 – 0,34 19 до -32 Умерено Умерен 0,32 – 0,12 -33 до -76





Индекс (РИ)

Лошо Лош 0,11 – 0,00 -77 до -100


Таблица 3.3-6: Система за екологична оценка на „езерни типове L11/L14/L15 по макрофити



Индекс (РИ)

Много добро <1,00 – 0,76 100 - 52

Добро Добър и по-висок 0,75 – 0,50 51 - 0

Умерено Умерен 0,49 – 0,24 0 до -52 Лошо Лош 0,23 – 0,00 -53 до -100


Таблица 3.3-7: Система за екологична оценка на „езерни типове L12/L13/L16/L17 по макрофити



Индекс (РИ)

Много добро <1,00 – 0,70 100 - 40 Добро Добър и по-висок 0,69 – 0,40 39 до -20 Умерено Умерен 0,39 – 0,14 -21 до -72 Лошо Лош 0,13 – 0,00 -73 до -100


В случаите, когато липсата на макрофити е доказан резултат от напр. физикохимично замърсяване, структурни морфологични промени на речното легло или други антропогенни повлиявания, то пунктът се оценява в „много лошо” екологично състояние, съотв. потенциал.


До момента единствената класифицирана екологично метрика по темата е %Oligochaeta. Липсват достатъчно данни и разработени системи и в другите ЕС държави. За в бъдеще може да се приложат и други метрики, но се изискват повече данни и системен мониторинг по този БЕК. МЗБ трябва задължително да се прилага за естествени езера и не може да бъде основен БЕК за язовири, където има подкрепящо значение.

При езера и язовири екологичното състояние и потенциал (включително референтни условия и МЕП) на този етап се определят по следните скали:

А) Екологично състояние на езера

Таблица 3.3-8: Система за екологична оценка на типовете езера по МЗБ

L1 – L10 EQR % Oligochaeta

Естествени езера 0,8 ÷ 1.0 0 ÷ 20

Скала за %Oligochaeta 0,6 ÷ 0,799 20.1 ÷ 40

0 ÷ 100 0,4 ÷ 0,599 40.1 ÷ 60

Само за литорални проби 0,2 ÷ 0,399 60.1 ÷ 80

0 ÷ 0,199 80.1 ÷ 100

Б) Екологичен потенциал на язовири



Таблица 3.3-9: Система за екологична оценка на язовири по МЗБ

Всички язовири EQR (за ЕП)

% Oligochaeta

Скала за %Oligochaeta 0,751 ÷ 0,95 (1,0) (0)5 ÷ 24.9

0 ÷ 100 0,551 ÷ 0,75 25 ÷ 44.9

Само за литорални проби 0,351 ÷ 0,55 45 ÷ 64.9

0,151 ÷ 0,35 65 84.9

0,000 ÷ 0,15 85 ÷ 100


Изключително слабо разработен БЕК в България и целия ЕС за категорията „езера”. Необходими са системни данни и мониторинг дълго време за разработване на индекси и метрики, и калибриране на работеща класификационна система за екологично състояние и екологичен потенциал.

Екипът е използвал система за оценка по някои опростени метрики дадени в таблиците по-долу: Таблица 3.3-10: Система за екологична оценка на езера и язовири по рибна фауна чрез

съотношението Хищни риби:Мирни риби (нехищни)

Съотношение между нехищни („мирни”) (М) и хищни риби (Х) (omnivorous:piscivorous)

За всички типове езера/язовири

Статус Много добър Добър Умерен Лош Много лош

М:Х (O:P) 2 2,5 3 4 5

Обхват на М:Х M:X ≤ 2 2.1 < M:X < 2.7 2.8 < M:X < 3.4 3.5 < M:X < 4.9 M:X ≥ 5

EQR 1 0,7 0,45 0,3 0,2

Таблица 3.3-11: Система за екологична оценка по здравен статус на езера и язовири (рибна

фауна)

Здравен статус на рибите (% риби с външно проявени заболявания)

За всички типове езера/язовири

Статус Много добър Добър Умерен Лош Много лош

% болни риби 3 7 15 25 30

Обхват ≤ 5 5-10 11-19 20-30 ≥ 30

EQR 1 0,7 0,45 0,3 0,2

Тази система за оценка на рибна фауна в стоящи води не важи за солените и свръх-солените езера по ЧМ (L9, L10), които изискват специални допълнителни разработки за определяне на специфични метрики и индекси.


На база на комбиниран подход (включващ теренни & лабораторни изследвания и експертно мнение) са определени границите на 5-те класа от класификационната система по отделните БЕК.



За оценка на рибна фауна в реки е изработен оригинален индекс (модифициран вариант по Karr, J. 1981), тъй като съществуващия Европейски Рибен Индекс (EFI+) при тестването си не е дал добри резултати за българските типове реки.

При МЗБ и рибите в езера се предложени скали, които имат нужда от допълнително валидиране с полеви данни за по-дълъг период от време. Ккато и разработване на нови специализирани метрики в някои от случаите (напр. МЗБ фауна в езера).

За някои типове реки и езера МФ са с подкрепящ характер като БЕК (напр. при естествено бедни на МФ речни участъки в поречиятана Струма и Места). По същия начин за язовири МФ, МЗБ и рибите имат подкрепящ характер като БЕК поради вариране на водното ниво, изкуствените зарибявания и рибно-стопанските практики, които се извършват в тях.

При реки за СМВТ и изкуствени ВТ при повечето БЕК скалите за оценка на статус и потенциал съвпадат поради естеството на биоиндикаторите. Основният най-чувствителен към ХМ модификации БЕК е рибната фауна, при която са въведени отделни скали за оценка на екологичен потенциал и статус.



АДАПТИРАНЕ НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ МЕТОДИКИ ЗА ХБМ ЧРЕЗ ПРЕЦИЗИРАНЕ НА ГРУПИТЕ

ОТ БИОИНДИКАТОРНИ ТАКСОНИ И ТЯХНАТА ИНДИКАТОРНА СТОЙНОСТ

4




Всички методи и стандарти за пробонабиране, анализ и оценка на подбраните параметри (метрики) и елементи за качество, съгласно изискванията на РДВ 2000/60/ЕС са напълно съгласувани с тема „Определяне на референтни условия

и максимален екологичен потенциал за типовете повърхностни води (реки и

езера) на територията на Р България”, за да се постигне сравнимост на данните между двете теми.

При разработването на темата е поставен фокус върху пробонабиране и анализ на биологичните, физикохимичните и хидроморфологични елементи за качество (Приложение 2, т. 1.1 от Наредба 13/02.04.2007) и разработване на класификационна система за оценка на екологичното състояние и екологичния потенциал на определените типове повърхностни води (реки и езера) на територията на Р България (на база на типология по система „Б” за т.нар. приоритетни типове повърхностни води от категориите “реки” и “езера”. Приоритетни типове повърхностни води са всички основни типове (които формират повече от 90% от водните ресурси на България; напр. планински реки R2/R3, полупланински реки R4/R5, големи равнинни реки, различните типове големи и средни язовири, големи естествени езера и др.). Изключение са някои особени и/или слабо разпространени речни и езерни типове, напр. високо-планински алпийски реки, карстови извори, ЧМ речни лимани със сезонна соленост; някои редки и малки естествени езера, които нямат голямо значение при управлението на речните басейни. Тези допълнителни типове следва да бъдат доразработени в рамките на първите ПУРБ 2010-2015.

Основен акцент е поставен върху използване на съществуващи пунктове от програмата за контролен мониторинг (със сериозна редица от данни), но са добавени и голям брой допълнителни пунктове.

Качествен контрол и качествено осигуряване на данните (QC/QA)

За полевите екипи за „езера” е организирано съвместно пробонабиране, обучение и интеркалибрация (на техниките за пробонабиране) на яз. Пясъчник в ИБР. По време на тази интеркалибрация са тествани всички техники за пробонабиране от стоящи води от екипите за фитопланктон, хлорофил А, прозрачност, МЗБ, физико-химичен дънен профил и др. Извършено е и обучение на експерти-хидробиолози от РЛ на ИАОС и експерти от БД.

Вътрешен качествен контрол е осигуряван във всички случаи при пробонабиране и анализ на БЕК, физико-химичните параметри и хидроморфологията. В допълнение на голям брой пунктове са присъствали експерти от БД или РЛ-ИАОС, които са осъществявали контрол на пробонабирането (попълнени контролни листове).

Използван е специално обучен персонал за полева работа – пробонабиране, полеви измервания.



4.2. Фитопланктон

Фитопланктонът се приема като най-същественият от биологичните елементи за качество при оценката на екологичното състояние или потенциал на езера и язовири. Степента на развитие на фитопланктонните съобщества определя трофността на съответния водоем. Този елемент е много динамичен, като зависи силно от съдържанието на биогенни елементи, светлина (слънчево греене, засенчване), температура и други фактори на средата.

Основни международни стандарти, които са използвани от екипа при пробонабиране и анализ на екологичните условия и МЕП по фитопланктон са:



� EN 15204:2006 Water quality - Guidance standard on the enumeration of phytoplankton using inverted microscopy (Utermöhl technique) (Стандарт за изброяване/изобилие на фитопланктон чрез използване на инвертен микроскоп – метод на Утермьол и изчисляване на биообем (biovolume) чрез таксон-специфични обеми на клетките на планктонните водорасли)

� ISO 10260:1992 Water quality -- Measurement of biochemical parameters -- Spectrometric determination of the chlorophyll-a concentration (Спектрометрично определяне на концентрацията на хлорофил-а)

Основни метрики за фитопланктон, използвани от екипа:

(A) Таксономичен състав на фитопланктона (composition of phytoplankton)

• Определяне на общите групи фитопланктон (експресен таксономичен анализ) (Utermöhl technique);

• Ниво на таксономично детерминиране според Catalán Index (Catalan, 2003) (Водораслов Групов Индекс);

• Присъствие на токсични видове (Anabaena, Microcystis, Aphanizomenon и др.).

(B) Изобилие (abundance) на таксоните

• % Cyanobacteria (циано-бактерии, синьо-зелени делки) – спрямо общия биообем (mm3/l); В таблицата са представени видовете,



които се включват или изключват при изчисляването на % Cyanobacteria

Таблица 4.2-1: % Cyanobacteria - видове, които се включват или изключват от анализа

Видове, които се включват в изчисляване на % Cyanobacteria

Видове, които се изключват от изчисляване на % Cyanobacteria

Chroococcales Chroococcales

Gomphosphaeria lacustris Aphanocapsa holsatica

Gomphosphaeria aponina Aphanocapsa incerta

Microcystis aeruginosa Aphanocapsa sp

Microcystis viridis Aphanothece clathrata

Microcystis wesenbergii Aphanothece sp

Microcystis sp Chroococcus sp

Woronichinia compacta Coelosphaerium aerugineum

Woronichinia naegeliana Coelosphaerium kuetzingianum

Woronichinia sp. Coelosphaerium sp.

Merismopedia elegans

Merismopedia punctata

Merismopedia tenuissima

Merismopedia trolleri

Merismopedia warmingiana

Merismopedia sp

Radiocystis geminata

Synechococcus sp

Snowella sp.

Oscillatoriales Oscillatoriales

Oscillatoria limnetica Limnothrix sp

Oscillatoria granulata Psedanabaena sp

Oscillatoria rubescens

Oscillatoria sp

Planktothrix agardii

Nostocales

Anabaena flos-aquae

Anabaena mendotae

Anabaena planctonica

Anabaena sigmoidea

Anabaena spiroides

Aphanizomenon elenkinii

Apahnizomenon flos-aquae

Aphanizomenon gracile

Aphanizomenon issatschenkoi

Aphanizomenon ovalisporum

Aphanizomenon sp



• Водораслов Групов Индекс (InGA, ВГИ) или Catalan index или (синоними: Indice de Grupos de Algas, като испански акроним, AGI, или Algae Groups Index, Catalan et al. 2003);

• Изобилие на отделите водорасли (като биообем спрямо общата биомаса).

(C) Биомаса на фитопланктона (biomass)

• Общ биообем (биомаса) по Utermöhl (EN 15204:2006) в mm3/l

• Хлорофил А (µg/l)

• Прозрачност по Secchi (Секки) (m)

• „Цъфтеж” на фитопланктона

Повече информация за фитопланктон е дадена в Приложение 8.1 на този Доклад, където са приложени подробните методики и стандарти.

4.3. Макрофити

Водната макрофитна растителност е задължителен биологичен елемент за оценка на екологично състояние (статус) и екологичен потенциал на реки и на «езера». Обрастванията с макрофити в редица случаи са и типово-специфични и характерни за определени типове реки и езера. Те са пряко свързани с натоварването с биогенни елементи, мътността (намаляване на прозрачността), и седиментацията, но пряко зависят и от редица други фактори като: скоростите на течението и други хидравлични параметри (за реки), дълбочина (езера и язовири), дънен субстрат (за прикрепените видове), надморска височина, наводнения, наличие на риби, които ги използват за храна (бял амур) и други явления.

При анализа на макрофитната флора са използвани следните международни стандарти:

� EN 15460:2007 Water quality - Guidance standard for the surveying of macrophytes in lakes (Стандарт за изследване на макрофити в езера)

� EN 14184:2003 Water quality - Guidance standard for the surveying of aquatic macrophytes in running waters (Ръководство за изследване на водни макрофити в течащи води)

Основните метрики, които са ползвани при оценка на екологичен статус и потенциал са следните:

(A) Таксономичен състав на макрофити (composition of macrophytes)

• Определяне на видов състав на макрофити от 6-те основни екологични групи в „макрофитния” речен участък за мониторинг и оценка.

(B) Изобилие на макрофити (abundance)



• Степени на общо изобилие - определя се визуално по 5-степенната скала на Kohler, 1971, която е вързана с изискванията на РДВ съгласно EN 14184:2003;

• Изобилие на отделните видове макрофити – извършва се и се представя по същия начин както общото изобилие;

• Условно изобилие на крайбрежната хигрофитна растителност (амфифити, хелофити) – има значение при силно «доминиране» напр. за т.нар. «блатен» тип реки и канали, където хелофитите (тръстика, папури) могат силно да редуцират водното огледало на реката (Schaumburg, J., et al., 2006).

(C) Интегрирани макрофитни индекси

• Биотичен индекс за макрофитите (БИМФ) по Melzer (Макрофитен Индекс, MI) – разработен и прилаган в Германия (Melzer, A. 1999);

• Референтен Индекс (Баварска Агенция по Околна Среда) (Schaumburg, J. et al., 2006, 2007)

Изчислението на РИ се извършва изключително въз основа на потопените видове (типични подводни и плаващи видове) в обследвания пункт. Амфифитите се отчитат само, ако се развиват потопени.

Крайбрежните хигрофити и хелофити (тръстика, папур, дзука) също се описват, но имат значение само като допълнителен критерий в реките, наречен „доминиране на хелофити”.

Видовете, описани за съответния пункт се разпределят в три специфични групи съгласно приложените таблици в Приложението (8.1. Методики за анализ на БЕК, 8.1.2 Макрофити). Важно е да се отбележи, че за категория „езера” голяма част от индикаторните видове се включват в различна група в зависимост от дълбочинната зона, за която са описани (0-1 m, 1-2 m, 2-4 m и >4 m). Списъкът на индикаторните таксони за реки включва 140 вида, а този за индикаторни таксони за езера 71 вида макрофити.

• Група A включва видове с високо обилие в референтни пунктове и ниско обилие или отсъствие при други условия. Тези таксони принадлежат към типово специфичните референтни биоценози.

• Група B включва видове без предпочитания към референтни или други условия. Обикновено те се срещат, както с представители от Група А, така и от Група С.

• Група С обхваща таксони, които рядко се откриват при референтни условия. Обикновено имат високо обилие в пунктове, където Група А отсъства или е слабо представена.

За основа на екологичната оценка по макрофити на този етап се приема Референтния Индекс (Schaumburg, J. et al., 2006, 2007).



Трансформирането на РИ в скала в EQR от 0 дo 1 се извършва по следната формула:

EQR = {(РИ + 100) * 0,5}/100

В случаите, когато липсата на макрофити е доказан резултат от физикохимично замърсяване, структурни промени или други антропогенни въздействия, то пунктът се оценява в „много лошо” екологично състояние, съотв. потенциал.

Оригиналните методики за референтни индекси за реки и езера по Schaumburg, J. et al., 2006, 2007 са адаптирани към българските условия (българските речни и езерни типове), като са променени биоиндикаторните видове в трите групи А,В и С съгласно местните биогеографски и други условия на средата.

Подробните адаптирани списъци с променени биоиндикаторни таксони са дадени в Приложение 8.1 в края на този Доклад, където са представени подробните методики и стандарти за ХБМ.

4.4. Фитобентос

Според РДВ (2000/60/ЕС) един от четирите основни биологични елементи за качество на реки е съставът и структурата на фитобентосните съобщества. Фитобентосните водорасли са основните първични продуценти в повечето реки в умерените климатични зони. По биомаса и брой на видовете сред тях преобладават кремъчните (отдел Bacillariophyta или още наричани диатомеи).

Два стандарта на ЕС регламентират първоначалните етапи – пробонабиране, лабораторна обработка и броене на кремъчните водорасли за целите на биомониторинга в Общността във връзка с РДВ:

� EN 13946: 2003. Water quality – Guidance standard for the routine sampling and pretreatment of benthic diatoms from rivers (Стандарт за рутинно пробонабиране и предварителна обработка на бентосни диатомови водорасли от реки).

� EN 14407: 2004. Water quality – Guidance standard for the identification, enumeration and interpretation of benthic diatom samples from rivers. (Стандарт за идентификация, преброяване и интерпретация на бентосни диатомови проби от реки).

За оценка на екологичното състояние въз основа на кремъчни водорасли е селектиран и използван индекса: IPS (Indice de polluo-sensibilité), който се пресмята със софтуерния пакет Omnidia (http://www.club-internet.fr/perso/clci).

Избраният индекс (IPS) е приравнен към скала от 1 до 20 (най-добро състояние). На тази основа се изчислява EQR по формулата:



В методиката за оценка на екологичен статус и потенциал с ФБ не са променяне биоиндикаторни таксони, защото съвпадат с българските. Адаптирани са скалите за оценка за някои специфични типове.

За повече информация виж Приложение 8.1 в края на този Доклад, където са представени подробните методики и стандарти за всички БЕК.

4.5. Дънни макробезгръбначни

Безгръбначната бентосна фауна (макрозообентос) е един от основните биологични качествени елементи за класифициране на екологичното състояние на повърхностните води. Определящо значение имат техния таксономичен състав, разпространението, степента на представеност на индикаторните таксони и нивото на разнообразие. Методите с макробезгръбначни са „гръбнака” при определяне на екологичния статус на течащи води (реки) и са най-добре разработената част от всички биологични елементи за мониторинг.

Значително по-малко значение има оценката с макробезгръбначни на езера и особено на дълбоки язовири, където значението на дънната фауна не е толкова определящо за цялата екосистема.

Международни стандарти:

� EN ISO 10870 Water quality - Guidance on the selection of sampling methods and devices for benthic macroinvertebrates in fresh waters (Ръководство за избор на методи за пробонабиране и апарати за бентосни макробезгръбначни в сладки води)



� EN ISO 9391:1995 Water quality - Sampling in deep waters for macro-invertebrates - Guidance on the use of colonization, qualitative and quantitative samplers (ISO 9391:1993) (Пробонабиране от дълбоки води за макробезгръбначни – Ръководство за използване на колонизиращи, качествени и количествени пробовземни устройства)

� EN 28265:1994 Water quality - Design and use of quantitative samplers for benthic macro-invertebrates on stony substrata in shallow freshwaters (ISO 8265:1988) (Дизайн и използване на количествени пробовземачи за бентосни макробезгръбначни от каменни субстрати в плитки води)

� EN 27828:1994 Water quality - Methods of biological sampling - Guidance on handnet sampling of aquatic benthic macro-invertebrates (ISO 7828:1985) (Ръководство за пробонабиране с ръчна мрежа на водни бентосни макробезгръбначни)



� EN 14996:2006 Water quality - Guidance on assuring the quality of biological and ecological assessments in the aquatic environment (Ръководство за качествено осигуряване на биологични и екологични оценки на водна среда)

РЕКИ: Основни метрики за макробезгръбначни, предлагани от екипа

(A) Таксономичен състав на бентосната безгръбначна фауна (composition

of thе invertebrate fauna)

• Общ брой таксони по адаптиран Биотичен Индекс (БИ) (Flanagan, P.J. and Toner, P.F., 1972; модифициран от Clabby & Bowman,1979; Clabby, 1982), прилаган в рутинния мониторинг в България през последните 15 години:

(B) Изобилие на бентосната макробезгръбначна фауна (abundance of thе

invertebrate fauna)

• % Ologochaeta

• % Филтратори

(C) Интегрирани индекси за бентосната макробезгръбначна фауна

• Адаптиран Биотичен Индекс (БИ) (Flanagan, P.J. and Toner, P.F., 1972; модифициран от Clabby & Bowman,1979; Clabby, 1982, ИАОС адаптиран 1996 г.)

• Сапробен индекс Spb по Pantle & Buck. Метода оценява качеството на водите (степента на сапробност) чрез биоиндикаторния потенциал на представените в съобществото видове от макрозообентоса.

ЕЗЕРА: Основни метрики за макробезгръбначни, предлагани от екипа

(A) Таксономичен състав на бентосната безгръбначна фауна (composition

of thе invertebrate fauna)

• Общ брой таксони

(B) Изобилие на бентосната макробезгръбначна фауна (abundance of thе

invertebrate fauna)

• Общо изобилие в индивиди / m2

• % Oligochaeta изразени като % от общото изобилие.

(C) Трофичен индекс

Съотношение между Oligochaeta & Chironomidae и всички останали групи (други Diptera, Mollusca, Ephemeroptera, Trichoptera и др.):



Скалата на този опростен ТИ варира от 0.00 ÷ 100.00 (и повече). Все още не е достатъчно тестван в български условия за да се предложи 5-степенна оценителна скала по РДВ 2000/60/ЕС.

EQR се изчисляват за типове R1, R2, R3, R4, R5, R7, R8, R10, R12, R13 по следния начин:

EQR се изчисляват за типове R9, R11, R14 и R15, по следния начин:

Използваните индекси за реки не са приложими за „преходния” тип води (R16: ЧМ речни лимани) поради стоящия характер на водата (през по-голяма част от годината) и сезонната соленост (на повечето лимани). Този тип изисква специална разработка за дънна макробезгръбначна фауна през първия ПУРБ.

При речният тип R10 (Големи ЧМ реки) се предполага, че скалата достига до БИ 4, докато при беломорските равнинни реки скалата достига до максимум БИ 4.5.

В методиките за оценка на екологичен статус и потенциал с МЗБ не са променяни биоиндикаторни таксони, защото не е било необходимо. Адаптирани са скалите за оценка за някои специфични типове.


4.6. Рибна фауна

Екипът за рибна фауна използва няколко методики за пробонабиране, базирани на съществуващи европейски стандарти:

• Методика за пробонабиране в реки, които могат да се газят (дълбочина под 70 cm, твърдо дъно, малка скорост на течението), базирана на стандарт EN 14011, и FAME методология (http://fame.boku.ac.at/ )

• Методика за пробонабиране в реки, които не могат да се газят (дълбоки, с тинесто дъно, канали и канализирани реки със стръмни брегове), която също е базирана на стандарт EN 14011, FAME методология (http://fame.boku.ac.at/ ) и опита натрупан от JDS и ICPDR (http://www.icpdr.org/jds/ ).



• Пробонабиране в стоящи води (езера, язовири, стари корита на реки, блата, лимани на реки, лагуни, крайморски водоеми) без морето, базирана на експресен вариант на стандарт EN 14757 и за литоралната зона адаптиран вариант съгласно EN 14011.

Методи за оценка на екологичния статус с използване на риби Индексът, който използваме за оценката на екологичния статус, е изцяло базиран на философията на мултиметричните индекси и се основава на концепцията на Индекса на биотичната цялост разработен от James Karr през 1981 г. и прилаган широко (Assessment of Biotic Integrity using fish communities (Karr, J. R., 1981).

Променливите, чието състояние се следи, са следните:

Видов състав и численост

Брой видове Присъствие на нетолерантни видове

Присъствие на хибриди Присъствие на различни възрастови групи

Екологични фактори

Брой екземпляри в пробата Пропорция на всеядните видове Пропорция на насекомоядните шаранови видове Пропорция на хищни видове

Пропорция на мигриращите видове Пропорция на толерантни видове Пропорция на видовете с болести, паразити, увреждания на перките и други аномалии

Най-задълбоченото развитие на философията на Kar (1981) е разработката на Европейски рибен индекс - European Fish Index (EFI) свързан с изискванията на Рамковата директива за водите за унифицирана за цялата Европейска общност метод за оценка на риби. Основите на този индекс са същите като на Биотичния индекс, но са пригодени към европейските условия (оригиналният метод е американски) и са привързани към определени речни типове, както се изисква от РДВ. Освен това EFI е пригоден само за бързотечащи води, докато оригиналният метод може да се използва и за големи бавнотечащи реки.

За речните водни тела ще бъде използван модифициран за съответните условия мултиметричен индекс базиран на метода на Karr (1981) описан по-горе и разработван от много други ихтиолози за локални условия включително румънски (Battes, Claus, 2009 лични разговори; Angermeier, Paul L. and Davideanu, Grigore, 2004).



Таблица 4.6-1: Базиран на Риби Индекс за определяне екологичния статус на реки (БРИ)

параметър точки

инвазивни видове 15

брой видове 15

мигриращи видове 20

чувствителни видове 20

хищни видове 10

индикаторен вид 10

доминантен вид 20

общо обилие 0

експертна оценка* 0

Общо точки 100

Рибен Индекс (БРИ) 1

*експертна оценка - използва се само в изключителни случаи, когато експертът може обосновано да добави или отнеме до 7 от общия брой точки




4.7. Физико-химични елементи подкрепящи биологията




� Соленост – соленост (µS/cm), електропроводимост (µS/cm); За крайморските езера солеността ще бъде измервана и в дълбочина за евентуална стратификация и наличие на халоклин;

� Ацидификационен статус – ще бъде измервано само рН на всички пунктове; За езера ще бъде измервано също рН на придънния слой за потенциално вкисляване от анаеробни процеси (амонификация, сулфатредукция);

� Биогенни условия – при разработване на класификационната система ще се ползват данните за следните основни биогенни показатели: нитратен



азот (N-NO3), нитритен азот (N-NO2), амониев азот (N-NH4) (или сумата от трите е общия неорганичен азот); фосфати (P-PO4); Измерване на общ азот и общ фосфор. Показателят „общ фосфор” е пряко свързан с развитието на фитопланктонните съобщества9 и затова ще е от значение при разработването на класификационната система за типовете водни тела от категория „езеро”.




Стандарти за измерване

При измерванията на физико-химични параметри са спазвани следните стандарти:

Физико-химичен анализ на водни проби

No. Показатели Метод /Стандарт Граница на

откриване на метода

10

13. Определяне на активна реакция /рН/ БДС ISO 10523 0,00

14. Определяне на електропроводимост (µS/cm) БДС EN 27888 0,0

15. Определяне на разтворен кислород / насищане с кислород (mg/l) / (%)

БДС EN 25814 0,00

16. Определяне на амониев азот (mg/l) ISO 7150/1 0,01

17. Определяне на нитритен азот (mg/l) EN 26777 0,002

18. Определяне на нитратен азот (mg/l) ISO 7890-1 0,2

19. Определяне на ортофосфати Определяне на общ фосфор (mg/l)

EN ISO 6878 EN ISO 6878

0,01

20. Определяне на общ азот (mg/l) EN ISO 11905-1 0,5

21. Определяне на ХПК (mg/l) ISO 15705 4

9 При измерването на общ P в „езера” практически се измерва биомасата на планктонните съобщества (може да се прецени по разликата с неорганичните РО4) 10 Граница на откриване на метода съответства на ‘Method Detection Limit’ (MDL)



22. Определяне на БПК5 (mg/l) БДС EN 1899-1,2 1

23. Определяне на мътност (FAU) ISO 7027 1

24. Определяне на хлорофил “A”11 (µg/l) ISO 10260 0,2

Параметрите разтворен кислород/насищане с кислород, рН, електропроводимост и температура са измервани на място in situ с калибрирани полеви уреди на WTW-Германия (серия 340i).

Всички биогени (NO3-N, NO2-N, NH4-N, общ N, PO4-P, общ Р), ХПК, мътност и хлорофил-а са измервани спектрофотометрично в лабораторни условия в съответствие с горе-посочените международни стандарти (аналитични методи).

Система за екологична оценка на типовете реки по физико-химични елементи

Планински типове

реки (R1, R2…)

Разтворен кислород,

mg/l

N-NH4, mg/l****

N-NO3, mg/l

N-NO2, mg/l**

Общ азот, mg/l****

P-ortho - PO4, mg/l***

P- Общ фосфор,

mg/l* БПК5

10,5÷8,00 <0,04 <0,2 <0,01 <0,2 0,007÷0,012 <0,0125 <1 8,00÷6,00 0,04÷0,4 0,2÷0,5 0,01÷0,025 0,2÷0,8 0.012÷0.02 0,0125÷0,02 1÷2,5 6,00÷5,00 0,4÷0,6 0,5÷1 0,025÷0,05 0,8÷2 0.02÷0.03 0,02÷0,03 2,5÷5

5,00÷4,00 0,6÷0,8 1÷2,5 0,05 2÷6 0.03÷0.08 0,03÷0,08 5÷10 <4 >0.8 >2.5 >0.05 >8 > 0.08 >0,08 >10

Полупланински типове

реки (R4…)


mg/l

N-NH4, mg/l****

N-NO3, mg/l

N-NO2, mg/l**


P-ortho - PO4,

mg/l***


mg/l* БПК5

10,5÷8,00 <0,04 <0,5 <0,01 <0,5 <0,02 <0,025 <1,2 8,00÷6,00 0,04÷0,4 0,5÷1,5 0,01÷0,03 0,5÷1,5 0.02÷0.04 0,025÷0,075 1,2÷3

6,00÷5,00 0,4÷0,6 1,5÷3 0,03÷0,06 1,5÷3 0.04÷0.06 0,05÷0,1 3÷6 5,00÷4,00 0,6÷0,8 3÷5 0,06÷0,09 3÷6 0.06÷0.08 0,1÷0,2 6÷12 <4 >0.8 >5 >0.09 >8 > 0.08 <0,2 >12

Равнинни

типове реки (R7,

R8…)


mg/l

N-NH4, mg/l****

N-NO3, mg/l

N-NO2, mg/l**


P-ortho - PO4,

mg/l***


mg/l* БПК5

9,00÷7,00 0,10 <0,7 <0,03 <0,7 0,01÷0,025 <0,025 <2 7,00÷6,00 0,1÷0,3 0,7÷2 0,03÷0,06 0,7÷2,5 0,025÷0,06 0,025÷0,075 2÷4 6,00÷5,00 0,3÷0,6 2÷4 0,06÷0,09 2,5÷4 0,06÷0,08 0,075÷0,1 4÷8 5,00÷4,00 0,6÷1,5 4÷10 0,09 4÷10 0,08÷0,1 0,1÷0,2 8÷20 <4 >1.5 >10 >0.09 >10 >0,1 <0,2 >20

Пресъхващи и ЧМ типове

реки (R12, R13…)


mg/l

N-NH4, mg/l****

N-NO3, mg/l

N-NO2, mg/l**


P-ortho - PO4,

mg/l***


mg/l* БПК5

8,50÷6,00 <0,30 <1,00 <0,03 <1,0 <0,05 <0,025 <2 6,00÷5,00 0,30÷0,65 1,00÷2,50 0,03-0,06 1,0÷2,5 0,05-0,06 0,025÷0,075 2÷5 5,00÷4,00 0,65÷1,30 2,50÷5,00 0,06-0,09 2,5÷5 0,06-0,08 0,075÷0,1 5÷10

4,00÷3,00 1,30÷3,00 5,0÷12,00 0,09 4÷12 0,08-0,15 0,1÷0,2 10÷20

<3 >3,00 >12 >0.09 >12 >0,15 <0,2 >20

11 Хлорофил А е биохимичен параметър, свързан директно с фитопланктона и следва да се разглежда в разделите за фитопланктон



Система за екологична оценка на типовете „езера” по физико-химични елементи

Олиготрофни типове

"езера" (L1, L2...)


mg/l

N-NH4, mg/l****

N-NO3, mg/l

N-NO2, mg/l**


P-ortho - PO4,

mg/l***


mg/l* БПК5

10,5÷8,00 <0,03 <0,2 <0,01 <0,2 0,007÷0,02 <0,0125 <1

8,00÷6,00 0,03÷0,08 0,50 0,01÷0,025 0,2÷0,8 0.0125÷0.04 0,0125÷0,04 1÷2,5 6,00÷5,00 0,08÷0,16 1,00 0,025÷0,05 0,8÷2 0.04÷0.06 0,04÷0,06 2,5÷5 5,00÷4,00 0,16÷0,4 2,50 0,05 2÷6 0.06÷0.08 0,06÷0,1 5÷10 <4 >0.4 >2.5 >0.05 >8 > 0.08 >0,1 >10

Мезотрофни типове

"езера" (L1, L2...)


mg/l

N-NH4, mg/l****

N-NO3, mg/l

N-NO2, mg/l**


P-ortho - PO4,

mg/l***


mg/l* БПК5

9,00÷7,00 <0,1 <0,8 <0,03 <0,7 0,01÷0,025 <0,025 <2 7,00÷6,00 0,1÷0,3 0,8÷2 0,03÷0,06 0,7÷2,5 0,025÷0,06 0,025÷0,075 2÷4 6,00÷5,00 0,3÷0,6 2÷4 0,06÷0,09 2,5÷4 0,06÷0,08 0,075÷0,1 4÷8 5,00÷4,00 0,6÷1,5 4÷10 0,09 4÷10 0,08÷0,1 0,1÷0,2 8÷20 <4 >1.5 >10 >0.09 >10 >0,1 >0,2 >20

* Модификация по 1. Søndergaard et al. 2005. Water Framework Directive: ecological classification of Danish lakes и Carvalho et al. 2002; 2. Carvalho et al. 2002. Nutrient Conditions for Different Levels of Ecological Status and Biological Quality in Surface Waters (Phase I). R&D Technical Report P2-260/4. ** Модификация по 1. Council Directive 78/659/EEC of 18 July 1978 on the quality of fresh waters needing protection or improvement in order to support fish lifе, Наредба №4 от 20.10.2000г.; 2. Nevada Division of Environmental Protection, Bureau of Water Quality Planning, Proposed New Walker Lake Water Quality Standards, Fact Sheet, 1999; 3. DIRECTIVE 2006/44/EC OF THE EUROPEAN PARLIAMENT AND OF THE COUNCIL of 6 September 2006 on the quality of fresh waters needing protection or improvement in order to support fish life. *** Модификация по 1. Bundesministerium für Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft – Sektion VII; A – 1012 WIENLeitfaden zur typspezifischen Bewertung der allgemein physikalisch-chemischen Parameter in Fließgewässern gemäß WRRL. 2008; 2. Fliessgewasser aus Wasserqualitat der Seen, Fliessgewasser und des Grundwassers im Kanton Zurich, Statusbericht 2006. **** Модификация по Fliessgewasser aus Wasserqualitat der Seen, Fliessgewasser und des Grundwassers im Kanton Zurich, Statusbericht 2006.



ПРОВЕЖДАНЕ НА ТЕОРЕТИЧНО И ПРАКТИЧЕСКО ОБУЧЕНИЕ НА ЕКСПЕРТИТЕ ХИДРОБИОЛОЗИ

ОТ РЕГИОНАЛНИТЕ ЛАБОРАТОРИИ (РЛ) И БАСЕЙНОВИТЕ ДИРЕКЦИИ (БД) ОТНОСНО

ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДИКИТЕ ЗА ХБМ И ОЦЕНКАТА НА ЕКОЛОГИЧНИЯ СТАТУС

5



5.1. Теоретично обучение на експерти-хидробиолози от РЛ и БД.

На 19 и 20 ноември в заседателната зала на ЦЛОЕ е проведен обучителен семинар по прилагане на биологични елементи за качество (БЕК) за екологична класификация и мониторинг на повърхностни води по РДВ. Представени са основните подходи при екологичната класификация на повърхностните води и предложения за актуализиране на съществуващата типология на територията на Р България, използваните методи за пробонабиране по различните БЕК и предложените критерии за екологична класификация на реки и стоящи води. Участниците са запознати със специфични проблеми и трудности при използването на отделни БЕК (напр., рибна фауна). На семинара беше представена и обсъдена Концепция за мониторинг на повърхностните води в България в периода на първия План за управление на речните басейни (2010-2015).

Присъстваха представители на четирите басейнови дирекции – БД ДР, БД ЧР, БД ИБР и БД ЗБР; представители на изпълнителя – различни институти на БАН (ЦЛОЕ, ИЗ, ИБ, НИМХ), Софийски Университет, Пловдивски Университет; всички хидробиолози от РЛ на ИАОС, представители на самата ИАОС; представители на МОСВ, Дирекция «Води» и др.

Ключови лектори: Светослав Чешмеджиев (СИ Еко Консулт ООД) (биологичен мониторинг и оценка), д-р Йордан Узунов (ЦЛОЕ – БАН) (макрозообентос), д-р Лъчезар Пехливанов (ЦЛОЕ – БАН) (рибна фауна), д-р Пламен Иванов (СУ „Св. Кл. Охридски) (фитобентос), Стоян Михов (WWF – България) (рибна фауна), д-р Гана Гечева (Пловдивски Университет) (макрофити), д-р Румен Младенов (Пловдивски Университет) (фитопланктон), д-р Валери Георгиев (ИБ-БАН) (макрофити).

5.2. Практическо обучение.

Практическото обучение в рамките на темата беше ориентирано към експертите хидробиолози от РЛ на ИАОС и експерти от страна на БД в някои случаи. Основната цел беше обучение за някои по-нови техники за пробонабиране на основните БЕК съгласно изискванията на РДВ.

Едно голямо комплексно практическо обучение за техники за пробонабиране на дълбоки „езера” и реки беше проведено на яз. Пясъчник и река Калаващица в ИБР на 13.07.2009 г с участието на 15 човека, включително експерти по проекта, експерти хидробиолози и химици от РЛ-Пловдив, РЛ-Пазарджик, експерти от БД ИБР-Пловдив, Пловдивски Университет (Биологичен Факултет) и др.

По време на кампаниите за пробонабиране и обследване на реки и езера бяха организирани индивидуални или групови обучения на експертите хидробиолози от РЛ-Монтана (един път по мулти-хабитатно пробонабиране на МЗБ от реки), РЛ-Велико Търново (5 пъти по различни БЕК), РЛ-Бургас



(пробонабиране на язовири и мулти-хабитатно пробонабиране на МЗБ от реки); експерти от четирите БД и ИАОС.

Целта на тези интензивни дейности по обучение е да бъдат подготвени експертите-хидробиолози от системата на МОСВ за новите методи и стандарти, които се очаква да бъдат въведени официално в България във връзка с системите за оценка на екологично състояние и потенциал, и дейностите по международната интеркалибрация.

5.3. Синопсис.

В рамките на изпълнение на темата бяха извършени серия от практически обучения на експертите хидробиолози от РЛ на ИАОС, както и комплексно теоретично обучение в ЦЛОЕ на експерти от 4-те басейнови дирекции, МОСВ, ИАОС, РЛ към ИАОС за класификационни системи за оценка на екологично състояние и екологичен потенциал на реки и езера и биомониторинг.



ПЪРВОНАЧАЛНА ОЦЕНКА НА ЕКОЛОГИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ НА НАБЛЮДАВАНИТЕ ВОДНИ ТЕЛА

6




Направен е експертен анализ и интегрирана оценка на екологичното състояние (респ. екологичен потенциал) по водни тела (ВТ), спазвайки принципа „one out – all out”. Оценка е направена на база на биологични данни за ВТ (реки и езера), които са обследвани през 2009 г. по двете теми за разработване на класификационна система и за определяне на референтни условия. Покрити са всички задължителни по РДВ биологични елементи за качесто – фитопланктон (само за „езера”), макрофити, фитобентос (само за реки), дънна макробезгръбначна фауна (макрозообентос) и рибна фауна. За отделни типове/ВТ някои БЕК са игнорирани от принципа „one out – all out” и са оценявани като подкрепящи елементи (напр. рибна фауна и макрофити). Някои реки и всички язовири са непредставителни за оценки по риби и макрофити (язовирите и за МЗБ в някои случаи). Не е правен компромис с оценките по „водещите” БЕК, които са: фитопланктон (за „езера”), фитобентос (за реки), макрозообентос (за реки и езера/повечето язовири).

Когато в едно ВТ са обследвани повече от един пункт и оценката на екологичното състояние (респ. потенциал) е хетерогенна, т.е. има различно състояние за отделните пунктове е правен експертен анализ на местоположението и представителността на пунктовете спрямо водното тяло. Някои пунктове отразяват локални въздействия, нямащи голямо значение за цялото ВТ; други са разположени в началото на ВТ и могат да се пренебрегнат, тъй като не дават представа за състоянието под тях; трети са разположени на странични притоци и също могат да се пренебрегнат. Никога не е правено усредняване на състоянието (респ. потенциала) на ВТ при различен екологичен статус на пунктовете в него. Когато имаме равнопоставени пунктове в рамките на едно ВТ е приложен отново принципа „one out – all out”, като се взима най-нискато стойност.

6.2. Първоначална оценка на екологичното състояние

Първоначална оценка на екологичното състояние и потенциал е представена по четирите басейнови райони за управление в следния ред: Дунавски район, Черноморски район, Източнобеломорски район, Западнобеломорски район.

6.2.1. БДДР

В най-големият басейнов район на България (Дунавския) е направена оценка на 95 водни тела от реки и 42 от «езера», т.е. общо са екологично оценени 137 ВТ. От тях в категорията пресъхнали са били 3 речни ВТ (река Мечка, Градешница и Суха при с. Долина) и два язовира (Лъдженска бара и Караисен).



Таблица 6.2-1: Оценка по водни тела на екологично състояние (статус) и ЕП на реки в Дунавски район

№

Код на ВТ / Сумарна

Оценка на ЕС или ЕП на цялото ВТ

Име на пункт Тип

Над морска височина





Интегриран Статус / ЕП на пункт

Коментар

1 BG1NV200R001 р. Нишава при Калотина R2 490 0,16 0,55 0,7 Добър статус


Да се проучат източниците на замърсяване в района на Калотина с отпадъчни води

р. Ерма при с.Стрезимировци

R2 794


0,86 0,7 Добър статус


2 BG1ER100R001

р. Ерма при гр.Трън R2 690


0,83 0,80 Лош статус


ВТ е с добър статус - да се провери дали не е СМВТ, защото повече от 80% горното течение на река Ерма преди ждрелото е силно модифицирано – изправяне, множество бентове, обезлесяване.

3 BG1WO100R001 р. Тимок при гр. Брегово R8 45 Липсват

МФ 0,49 0,2



Тежко токсично залпово замърсяване от мини „Бор” (имало е голям рибен замор преди пробонабирането по МЗБ). Необходими са трансгранични мерки със Сърбия.

4 BG1WO200R002 р. Тополовец преди яз.”Кула, гр.Кула

R4 196 Недостиг на МФ

0,45 0,7 Не може да се оцени


Реката пресъхва. Речният участък да отпадне от мониторинг – неподходящ пункт (ВТ също трябва да се обедини с някое друго)

5 BG1WO200R004 р. Тополовец преди вливане в р. Дунав, при гр.Видин

R8 360 0,28 0,45 0,5

Много лош

потенциал


Реката е силно коригирана (изкуствен канал) и през лятото пресъхва. Да отпадне от контролен мониторинг – неподходящ пункт. Да се промени ВТ.

6 BG1WO300R007 р. Войнишка на устие преди р. Дунав (с. Търняне, общ. Видин)

R8 45




Типичен умерен статус. Да се предвидят мерки за намаляване на органичното натоварване .

7 BG1WO400R010 р. Арчар при с. Арчар R8 42 0,40 0,65 0,7 Добър статус


Необходимо е прецизиране на оценката по МФ. Мерки за опзване на съществуващия добър статус.



182

№










Коментар

8 BG1WO500R011 р. Скомля след с. Добри дол

R8 45 0,55 0,51 0,70 Много лош статус


Не може да бъде оценяван пункта по риби. Практически няма водно огледало и оводняването е незначително. Да отпадне като мониторингов пункт и отделно ВТ.

р. Лом преди с. Горни Лом R2 525 0.60 0,90 1,00 Много добър статус


9 BG1WO600R012

р. Краставичка преди с. Горни Лом

R2 450




Предлага се в този участък да има един събирателен представителен пункт за риби - между с. Горни Лом и с. Долни Лом. Мерки за опазване на съществуващия добър статус. Не са регистрирани негативни въздействия от свръх-застрояването с мВЕЦ в горното течение на Лом.

10 BG1WO600R015 р. Лом преди гр. Лом R8 45 0.62 0,72 0,70 Добър статус


Мерки за опазване на съществуващия добър статус.

11 BG1WO800R016

р. Цибрица (с. Вълчедръм, общ. Вълчедръм, обл. Монтана)

R8 62 0,66 0,69 0,70 Добър статус



12 BG1WO800R017 р. Цибрица при с. Долни цибър

R8 39 0,50 0,47 0,5 Умерен статус


Интегрираната оценка показва умерен статус по основните БЕК: ФБ и МЗБ. Да се инвентаризират източниците на органично замърсяване, вкл. дифузните.

р. Чипровска Огоста над гр. Чипровци

R2 549 0.83 0,81 0,80 Добър статус


13 BG1OG789R001 р. Огоста/ преди яз. Огоста , мост с. Г. Церовене

R4 456 0.62 0,69 0,70 Умерен статус


Мерки за опазване на доброто качество на водите. По-прецизна оценка на въздействията на ХТС и мВЕЦ върху БЕК в рамките на ВТ (по другите притоци).

р. Огоста, след яз. Огоста R7 150 МФ

липсват 0,71 0,50

Лош потенциа

л


р. Огоста, след гр. Монтана

R7 110 0,13 0,48 0,60 Умерен статус


р. Огоста, при Кобиляк R7 79 0,44 0,53 0,70 Умерен статус


р. Ботуня, при с.Охрид преди вливане в Огоста

R8 108 0,47 0,56 0,60 Умерен статус


14 BG1OG307R013

р. Скът след гр. Бяла Слатина

R8 102 0,28 0,46 0,70 Умерен статус


Много голямо ВТ с общо взето хомогенен статус по цялото протежение (умерен статус). Основни мерки - оценка и редуциране на органичното замърсяване от големите населени места (значими точкови източници) и вероятно от дифузни източници на замърсяване (обработваеми земи). Би следвало притоците Ботуня и Скът да бъдат в отделни ВТ.



183

№










Коментар

р. Скът, след гр.Мизия R8 35 0,42 0,43 0,40 Много добър статус

Лош статус

15 BG1OG100R014 р. Огоста, устие преди р. Дунав-гр.Оряхово

R7 33 0,26 0,52 0,70 Лош статус


Особен случай: реката е подприщена от Дунав и образува своеобразен "лиман". Много от индексите (напр. за МФ, риби) трябва да се коригират, защото им влияе силно стоящата вода и седиментацията. Мерки за намаляване на замърсяването от гр. Мизия и селата Гложене и Хърлец . Това ВТ може да се обедини с BG1OG307R013

16 BG1OG700R003 р. Бързия, след с.Боровци R4 222 0 0,48 0,70 Умерен статус


Умерен екологичен статус на този речен участък. Макрофитите са с много ниско обилие и РИ трябва да се потвърди с повече данни (засега се игнорира).

17 BG1OG600R006 р. Ботуня над гр.Вършец /кв.Заножене/

R2 688 Eкспертна оценка

0,93 0,9 Много добър статус


Референти условия по всички БЕК. Водните МФ са в недостиг и имат подкрепящо значение.

18 BG1OG600R018 р. Ботуня, преди вливане на р.Въртешница при с. Голямо Бабино

R8 158 0.50 0,61 0,60 Умерен статус


Комплексна оценка на всички значими точкови и дифузни източници на замърсяване и програма от мерки за намаляване на биогенното натоварване на това поречие.

19 BG1OG600R007 р. Въртешница преди Криводол (над гр. Криводол, общ. Враца)

R4 139 0,15 0,6 0,70 Умерен статус

Лош статус

МФ показват бурно развитие - "цъфтеж" на МФ. Натоварване с биогени от гр. Враца и др. по-малки източници. Програма за редуциране на биогените и контрол на еутрофизацията.

20 BG1OG400R009

р. Рибине, преди вливане в река Огоста; на шосеен мост между с. Бели брод и с. Лехчево

R8 63 0,88 0,67 0,90 Много добър статус


Директно подхранване от пукнатинно-карстови подземни води от Сарматския водоносен хоризонт. Мерки за запазване на съществуващия добър статус.

21 BG1OG200R008 р. Скът при с. Голямо Пещене

R8 220 0,52 0,59 0,50 Добър статус


Умерен екологичен статус на този речен участък. Много малка река, която лесно се замърсява дори и от незначителни източници.

22 BG1IS900R003 р. Черни Искър преди с. Говедарци

R2 1190 0,98 0,99 1,00 Добър статус


Мерки за опазване на съществуващия много добър статус .

23 BG1IS789R004 р. Искър преди яз. Искър R4 818 0,75 0,41 0,8 Умерен статус

Лош статус

Няма обяснение, на какво се дължи разликата между отделните БЕК. Вероятно ФБ е много по-чувствителен към някои специфични замърсявания. Препоръчват се допълнителни проучвания за да се изяснят причините за тази голяма разлика в оценките на различните БЕК и причините за лошия статус.



184

№










Коментар

24 BG1IS700R006 р. Искър преди яз. Кокаляне

R4 610




Добър статус по ФБ и риби, които определят общата интегрирана оценка. Недостиг на МФ (само един вид със слабо обилие).

р. Искър при гр. Нови Искър



р. Искър при с. Ребърково R4 220


0,39 0.60 Добър статус

Лош статус

р. Искър преди гр. Роман R4 146 0,11 0,41 0.6 Добър статус

Лош статус

25 BG1IS135R026

р. Искър при с. Ореховица R7 41 0,4 0,36 0,7 Лош статус

Лош статус

Невъзможно е това да бъде едно ВТ, защото се смесват полупланински тип с равнинен. Да се ревизира ВТ. Като цяло този огромен речен участък с дължина >150 km може да се характеризира в лош статус. Необходими са спешни мерки за подобряване на екологичното състояние. Вторично замърсяване от кислород-изчерпващи органични седименти (утайки), които се придвижват към Дунав.

26 BG1IS135R027 р. Искър при с. Гиген R7 40 Липсват

МФ 0,39 0,6

Лош статус

Лош статус

Пунктът е силно повлиян от река Дунав - подприщване, акумулиране на органични седименти, почти стояща вода. Ако се докаже, че липсата на МФ е поради замърсените утайки трябва да се сложи много лош статус! Изисква системен мониторниг по БЕК. Цялото замърсяване на това ВТ идва от горното течение, така че за него не се изискват мерки (освен проучвателен мониторинг)

27 BG1IS900R003 р. Мальовица, преди ТК „Мальовица”

R1 1751 1 0,98 1,00 Не може да се оцени


Пунктът е естествено без ихтиофауна. Рибите следва да имат подкрепящо значение за алпийската зона. Да се определят ВТ за алпийската зона.

28 BG1IS500R009 р. Шипочница преди вливане в яз. Искър

R4 830 0.00 0,58 0,70 Много добър статус


Особен тип малка река - изцяло с фин неорганичен субстрат с прахово-глинест до прахово-глинесто-песъчлив фациес. Много малка река с незначителен отток, която реагира и при съвсем слабо замърсяване. .

29 BG1IS700R007

р. Бистришка преди вливане в яз. Панчарево (с. Панчарево, общ. Елин Пелин)

R2 610




За този пункт трябва да се изключат рибите като БЕК поради близостта на яз. Панчарево и невъзможност за представително пробонабиране - корекция с бетонови стени в градска среда. Замърсяване от кв. Панчарево, което натоварва яз. Панчарево и рано или късно ще предизвика силна еутрофикация на водоема.



185

№










Коментар

30 BG1IS500R010

р. Градска - след сливане на р. Суходолска, Владайска, Перловска, преди вливане в р. Искър

R4 562


0,21 0,2

Много лош

потенциал


Един от най-замърсените пунктове в България, независимо от наличието на ГПСОВ на София. Трябва да се определя ЕП. Залпово се замърсява от дъждовните преливници на ГК на София и от множество нерегламентирани източници. Налагат се спешни дългосрочни инвестиционни мерки.

31 BG1IS600R013

р. Раковишка/ р. Стари Искър/ при с .Голема Раковица, общ. Елин Пелин

R4 630 не

достиг 0,86 0,7



Пунктът е в добро състояние. Рибната фауна е повлияна от яз. Огняново. Има недостатъчно водни МФ за коректна оценка. Мерки за опазване на добрия статус.

32 BG1IS600R015 р. Лесновска след вливане на р. Макоцевска

R4 535 0 0,53 0,70 Добър

потенциал


Необходим е системен мониторинг по БЕК особено за потвърждаване или отхвърляне на оценката по МФ. Проучвателен мониторинг и оценка на точковите и дифузни източници за да се набележат ефективни мерки за подобряване на статуса.

р. Лесновска при Д.Богров R4 525 0,05 0,23 0,5 Лош

потенциал


33 BG1IS600R016

р. Лесновска преди вливане в река Искър

R4 510 0,04 0,54 0,6 Умерен потенциа

л


ВТ е с хетерогенен статус – пункта при Д. Богров е в много по-лош ЕП в сравенние с останалата част от ВТ. Необходим е системен мониторинг по БЕК и програма от мерки за възстановяване на реката (замърсяване от различни източници – непречистени битови отпадъчни води, нерегламентирани сметища, индустриални източници и др. ).

34 BG1IS500R011 р. Какач (Банкенска) преди вливане в река Искър

R4 510


0,12 0,2

Много лош

потенциал


Много лош екологичен статус по всички БЕК. Реката е силно коригирана и следва да бъда СМВТ. Необходимо е спешно разработване на програма от мерк и за оздравяване на реката.

35 BG1IS400R012 р. Блато преди вливане в Искър

R4 510 0 0,62 0,3

Много лош

потенциал


Много лош екологичен статус по МЗБ и риби. Реката е силно коригирана. Налагат се спешни мерки за намаляване на замърсяването (от Костинброд и други източници)

р. Батулийска (Бакьовска) преди с. Ябланица

R2 649




36 BG1IS300R019

р. Батулийска преди вливане в Искър

R4 490


0,88 0,50 Умерен статус


Необходими са повече системни изследвания на всички БЕК. Вероятно инцидентни замърсявания в долното течение, които засягат за дълъг период МЗБ и рибите. ФБ се възстановява бързо (1 месец). Необходимо да се проучи какъв е източника и характера на замърсяванията.



186

№










Коментар

37 BG1IS300R018 р. Искрецка, преди вливане в Искър

R2 476




Основен дял за формиране на речния отток се явяват карстовите води, формирани в триаския водоносен хоризонт (карстов извор "Искрец"). Водите се характеризират като полутвърди до твърди. За по-реална характеристика на това ВТ е необходимо този пункт да се измести над гр. Своге за да се избегнат потенциалните локални влияния на града и ГК.

38 BG1IS300R019 р. Габровница преди устие в р. Искър (с. Габровница, общ. Своге)

R2 320




Мерки за опазването на регистиррания добър статус.

р. Малък Искър при с.Лъга

R4 480 Липсват

МФ 0,64 0,2



39 BG1IS200R022

р. Малък Искър при с. Своде след вливане на река Бебреш

R4 216 0 0,85 0,5 Много добър статус


Много лош екологичен статус. Реката страда от залпови замърсявания от РК "Елаците". Единствено ФБ се възстановява бързо след пораженията (1 месец). МФ и МЗБ са напълно унищожени. Необходими са спешни мерки за ограничаване на индустриалното замърсяване.

40 BG1IS200R023 р. Малък Искър при гр. Роман

R4 149 0,50 0,66 0,7 Добър статус


Добър статус по всички БЕК. Не се налагат мерки

Извор на Златна Панега R15

190 0,39 0,8 1,00 Не може да се оцени


41 BG1IS100R024 р. Златна Панега преди вливане в река Искър, при гр. Червен бряг

R8 103 0,55 0,8 0,7 Добър статус


Река захранвана от голям карстов извор. Необходими са мерки за опазване на добрия екологичен статус.

42 BG1IS100R025 р. Гостиля преди вливането и в река Искър

R8 44 0,75 0,41 0,5 Лош статус

Лош статус Реката е с влошено екологично състояние. Налагат се мерки за намаляване на замърсяването от гр . Кнежа и проучване на приноса на дифузните и точкови източници.

43 BG1VT900R001 р. Бели Вит над с. Рибарица

R2 600




Оценката по риби е повлияна силно от локални ХТС и следва да се пренебрегне (дава локален лош статус). Пунктът за риби трябва да се премести по-нагоре

44 BG1VT789R005 р. Вит след Тетевен (след кв. Полатен преди „Губилището”

R2 360




След този пункт река Вит губи значителна част от водите си (понира) и до голяма степен захранва най-големия карстов извор при Златна Панега. Особен приоритет е опазването на добро качество но водите на това ВТ.



187

№










Коментар

45 BG1VT307R007

р. Вит , преди с. Садовец (след вливане на Катунецка и Каменица/Каменка)

R4 120 0,31 0,78 0,80 Умерен статус


На границата между умерен и добър статус! Необходим е системен мониторинг по всички БЕК за прецизиране на оценката. Особен случай - наличие на дъно тип "скално легло" от варовици на ниска надморска височина.

46 BG1VT100R009 р. Вит след гр. Гулянци R7 26 0,42 0,5 0,70 Умерен статус


Подприщване от Дунав - особен случай (тип "лиман"). Събирателен пункт за целия Вит. Могат да се планират мерки за намаляване на замърсяването от гр. Гулянци, но основния товар идва от горното течение.

47 BG1VT900R001 р. Костина над Кървавото кладенче

R2 690 0,81 0,94 0,80 Не може да се оцени


Пунктът е сменен от Болованджика, заради БЕК. Реката не е релевантна за рибна фауна поради много малките си размери. Незначителна река в много добър статус, която може да се пренебрегне.

48 BG1VT600R006

р. Каменка (Каменица), след вливане на река Катунецка при с. Бежаново

R4 120 0,35 0,77 0,70 Добър статус


Речното легло е оформено върху седиментни скали (главно варовици) с горнокредна възраст. Последните оформят скални прагове, като в тези участъци липсва акумулационна тераса. Формира се на места характер на дъното тип "скално легло" на ниска надморска височина, което е особен случай за много от Дунавските реки в полупланинската и равнинна зона. Добър статус, за който трябва да се предвидят мерки за опазването му.

49 BG1VT200R008 р. Тученица преди вливане в р. Вит при с. Опанец

R8 52 Мн. лош

ЕП 0,2 0,6

Умерен ЕП


Реката е силно коригирана и следва да се определя ЕП. Необходим е проучвателен мониторинг за да се оцени приноса от всички малки източници на замърсяване.

50 BG1OS890R016 р. Черни Осъм , водохващане - Бента

R2 566 0,50 0,98 1,00 Умерен статус


Влияние на подземни карстови води от средно-горно триаския водоносен хоризонт (извор "Черни Осъм"); Определя се много добър статус, ако се игнорират МФ и рибите, като непредставителни за този пункт.

51 BG1OS700R001 р. Осъм, след гр. Ловеч R4 120 0,04 0,5 0,5 Умерен статус


Мерки за намаляване на органичното замърсяване след гр. Ловеч.

р. Осъм след гр. Левски R7 50 0,47 0,46 0,6 Умерен статус


52 BG1OS700R011 р. Крушуна – карстови извори (общ. Летница)

R15

130 0,4 0,83 1,00 Не може да се оцени


Пунктът при гр. Левски се намира в долния край на ВТ на границата с BG1OS130R015 и е представителен за цялото ВТ. Програма от мерки за редуциране на замърсяването от гр. Летница, Левски и други източници. Карстовите извори над с. Крушуна следва да се изключат от това ВТ.

53 BG1OS130R015 р. Осъм при гр. Черковица R7 25 Мн. лош

ЕП 0,43 0,2



Пунктът е на границата между лош и много лош статус. Натоварване с органични седименти. Особен случай - "лиманна" част преди Дунав. Мерки за контрол на завода за хартия в Черквица.

54 BG1OS500R009 р. Градешница, преди вливане в р Осъм (с.

R8 70 Не може да се

Не може

Не може да се

Не може да се


Подхранва се от подземни води, формирани в льосовия комплекс и основно - в плио-плейстоценските отложения.



188

№










Коментар

Градище, общ. Левски) оцени да се оцени

оцени оцени Формираните в тях водни ресурси са незначителни, поради което по време на маловодие реката пресъхва. Това ВТ трябва д асе обедини с някое друго. Не става за контролен мониторинг.

55 BG1OS600R007 р. Шаварна преди вливане в р. Осъм


Лош статус

Няма риба. Реката е много малка и е силно замърсена с отпадъци - не се препоръчва за биологичен мониторинг. Да се обедини с друго ВТ. Не става за контролен мониторинг.

56 BG1OS400R010 р. Ломя след с.Варана, преди вливане в Осъм


Лош статус Няма риба. Реката е силно замърсена с отпадъци и не се препоръчва за биологичен мониторинг. Вероятно е пресъхваща река. Не става за контролен мониторинг.

57 BG1OS200R014 р. Мечка, лреди вливане в р. Осъм (с. Дебово, общ. Левски)

R8 73 Не може да се оцени




(посетен на

20.11.09)


Речният отток е незначителен (чести пресъхвания) и се осъществява от подземни води, формирани в льосовия и основно от плейстоценския и плио-плейстоценски водоносни хоризонти. Последните се характеризират с малка мощност, но с високи филтрационни свойства на изграждащите ги чакълество-песъчливи отложения. В края на ноември 2009 г. пунктът е посетен отново от екипа за риби, но дори тогава водата е била недостатъчна. Да се премахне като отделно ВТ.

58 BG1YN900R032 р. Янтра при кв. Ябълка R2 670 0,50 0,89 1,00 Не може да се оцени


Пунктът не е подходящ за риби и МФ.Високо качество на водите и незначителен отток.

59 BG1YN900R015 р. Янтра, след Габрово - мост за Севлиево

R2 360 0 0,52 0,4 Лош статус

Лош статус

Лош статус по всички БЕК (с изключение на ФБ). Препоръчва се сериозен проучвателен мониторинг за да се оцени приноса на различните източници, вида и товарите на замърсяващите в-ва и ефективността на ГПСОВ.

р. Янтра, след вливане на р. Дряновска/Белица - мост за Дебелец

R4 135 0,19 0,51 0,6 Лош статус


60 BG1YN700R017 р. Янтра, след В. Търново, мост с.Самоводене

R4 100 0,13 0,62 0,5 Умерен статус


Типичен умерен статус за полупланински реки в ДР. Необходим е системен проучвателен мониторинг за да се прецени точно кои са приоритетните източници на замърсяване в рамките на гр. Търново и да се набележат мерки за подобряване на статуса.

р. Янтра при с. Драганово - след вливане на Лефеджа

R7 46 0,33 0,27 0,5 Лош статус

Лош статус 61 BG1YN307R027

р. Янтра при с. Каранци R7 32 0,38 0,31 0,6 Умерен статус

Лош статус

Необходим е по-продължителен биологичен (проучвателен) мониторинг по всички БЕК. Изискват се допълнителни дългосрочни изследвания за потвърждение на статуса по ФБ. Това ВТ е много голямо и е необходимо да се разработи специална програма за



189

№










Коментар

р. Стара (Лефеджа) село Бряговица - преди вливане в Янтра

R7 56 0,49 0,58 0,90 Умерен статус


него . В този си участък река Янтра е все още натоварена с органични утайки / седименти, идващи от по-горното течение (вторично замърсяване).

62 BG1YN130R029 р. Янтра при с. Нов град R7 25



Лош статус

Особен случай - подприщен участък от Дунав. Предлага се пункта за биомониторинг да се премести 4 km нагоре срещу течението (при с. Джулюница). Цялото органично натоварване идва от горното течение на Янтра. Необходим е проучвателен мониторинг (включително на замърсените седименти, които се акумулират тук). Не се налагат мерки за това ВТ.

63 BG1YN900R013 р. Паничарка срещу КАТ гр. Габрово

R2 440 0,49 0,60 0,7 Умерен статус


Пунктът може да се характеризира като умерен статус. Мястото не е подходящо за контролен мониторинг, защото се намира в рамките на самия град (локални въздействия). Да отпадне от контролния мониторинг.

64 BG1YN800R033 р. Белица преди сливане с Дряновска (преди гр. Дебелец)



Пунктът е в умерен статус. Пробонабирането за риби е изнесено извън гр. Дебелец (срещу течението) и е преди свинекомплекс. Там условията са референтни по риби. Препоръчва се проучвателен мониторинг за това ВТ.

65 BG1YN800R016 р. Дряновска преди устие R4 145 0,19 0,49 0,7 Много добър статус


Пунктът е в умерен статус. Налага се проучвателен мониторинг за да се преценят източниците на замърсяване и потенциални мерки за подобряване на състоянието.

66 BG1YN600R022 р. Стара (с. Майско, общ. Елена)

R4 375 не

достиг 0,76 0,7



Добър статус по повечето БЕК. Мерки за опзване на съществуващия добър статус.

67 BG1YN600R034 р. Стара (Лефеджа), мост след с. Кесарево



Мерки за опазване на съществуващия статус. Важен събирателен пункт за река Стара. Идентифицирането на ВТ в поречието на Лефеджа трябва да се преосмисли и да се направи наново, съобразно актуализираната типология.

68 BG1YN600R020 р. Веселина, след яз. Йовковци (с. Миндя, общ. В. Търново)

R4 350 недостиг на водни

МФ 0,81 0,8



Не се налагат специализирани мерки за това ВТ.

р. Голяма река- ХМС- Стражица

R4 90 0,11 0,73 0,6 Добър статус


69 BG1YN600R025 р. Джулюнска – мост на с. Джулюница

R7 70 0,38 0,56 0,7 Добър статус


Необходим е допълнителен проучвателен мониторинг за оценка на статуса и източниците на въздействие. Това ВТ трябва да се промени, тъй като река Голямата е доста различна река от Златаришка (Джулюнска, Еленска).

70 BG1YN600R018 р. Веселина, преди вливане в яз. Йовковци

R2 350 Недостиг 0,78 1,00 Много добър


Добрият статус се определя единствено от резултатите по ФБ. Необходими допълнителни мониторингови данни



190

№










Коментар

статус за БЕК. Вероятно пункта е референтен, тъй като е особен случай - реката пресъхва и остава на вирове през лятото

71 BG1YN400R002 р. Росица след с. Стоките (общ. Севлиево)

R2 344




Пунктът е на границата между добър и много добър статус по ФБ. Мерки за опазване на съществуващия добър статус.

72 BG1YN400R008 р. Росица след гр. Севлиево/ на шос. мост София-Варна

R4 190 0,02 0,42 0,3 Лош статус


Пунктът е на границата между лош и много лош статус. МЗБ е токсично поразен. Проучвателен мониторинг и комплексна програма от мерки, включително екотоксикологични проучвания.

73 BG1YN400R012 р. Росица преди вливане в р. Янтра - с. Поликраище

R7 50 0,45 0,61 0,7 Добър статус


Умерен статус се дефинира от ФБ и МФ. Проучвателен мониторинг и оценка (инвентаризация ) на всички точкови и дифузни източници за да се определят причините за недобрия статус.

74 BG1YN400R001 Открито водохващане на река Видима –лява над ВЕЦ- Видима



Референтен пункт по всички БЕК. Мерки за опазване на съществуващия много добър статус.

75 BG1YN400R031 р. Видима, преди вливане в р. Росица (с. Душево, общ. Севлиево)

R4 216




Умерен статус се дефинира от МЗБ. По рибна фауна реката е в референтни условия. Липса на МФ (естествени причини). Проучвателен мониторинг за доказване на статуса и разработване на мерки, ако се налага.

76 BG1YN400R003 р. Чопарата гр.Севлиево преди вливане в Росица

R4 200 0,24 0,64 0,8 Умерен статус


Следва да се изключи от контролен мониторинг поради малкия размер на реката. Препоръчва се това ВТ да се обедини с друго подобно.

77 BG1YN400R006 р. Крапец преди яз. Крапец (с. Малиново, общ. Севлиево)

R8 420




Пунктът трябва да отпадне за риби. Особен случай - дъно тип "скално легло". Много малка река, която не става за контролен мониторинг и като самостоятелни 2 ВТ.

78 BG1YN400R004 р. Крапец , преди вливане в яз. Ал.Стамболийски

R4 290




На границата между умерен и добър статус! Необходим е системен мониторинг по всички БЕК за прецизиране на оценката. Да отпадне от контролен мониторинг и като отделно ВТ.

79 BG1YN400R007 р. Мъгъра, преди вливане в яз.Стамболийски

R4 350 0,9 0,76 0,6 Умерен статус


Пунктът не е подходящ за мониторинг на риби.Този пункт трябва да отпадне от програмата за контролен мониторинг. Не се препоръчва да бъде отделно ВТ.

80 BG1YN300R026 р. Елийска преди вливане в Янтра (гр. Полски Тръмбеш)

R8 35 0,25 0,64 0,5 Лош статус

Лош ЕП

Реката е много малка и не е подходяща за риби. Оценката по останалите БЕК е умерен или лош статус. Програма от мерки за спиране на замърсяването от гр. Полски Тръмбеш.



191

№










Коментар

81 BG1YN200R028 р. Студена , преди вливане в Янтра - шосеен мост

R8 23 Потенциален мн. лош ЕП

0,42 0,4 Лош ЕП Лош ЕП

Пунктът не е показателен за риби, няма собствена ихтиофауна и е напълно повлиян от река Янтра. Липсата на МФ е от почистване на коритото на канала/реката през 2008 г. Реката е изцяло модифицирана и канализирана. Силно влияние на подземни карстови види (главно от сарматски водоносен хоризонт). Сериозен проучвателен мониторинг за оценка на точкови и дифузни източници.

82 BG1RL900R008 р. Бели Лом над яз. Бели Лом

R4 280 0,11 0,45 0,5 Не може да бъде оценен


Рибна фауна липсва - не е подходящ пункт за риби. Силно виляние на карстови подземни води с висока твърдост от барем-аптския водоносен хоризонт (долнокредни варовици). Не се препоръчва за контролен мониторинг. Оценка на дифузните източници на замърсяване (нитрати в подземни води и др.)

83 BG1RL900R012 р. Бели Лом преди вливане в Русенски Лом, при с. Писанец

R7 100 0,67 0,41 0,5 Умерен статус

Лош статус

Силно виляние на карстови подземни води с висока твърдост. Необходим е проучвателен мониторинг и разработване на мерки срещу биогенното замърсяване от дифузни и точкови източници.

84 BG1RL120R013 р. Русенски Лом на устие при гр. Русе



Лош статус

Лош статус по всички БЕК (с изключение на ФБ и МФ). Ако се окаже, че липсата на МФ е от замърсяване трябва да се сложи много лош статус. Силно виляние на карстови подземни води с висока твърдост. Индустриално замърсяване от гр. Русе точно преди вливане в Дунав. Необходими са спешни мерки за ограничаване на замърсяването от гр. Русе.

85 BG1RL900R010 р. Малък Лом над яз. Ломци (с. Еленово, общ. Попово )

R8 210

Само хелофит

и - изобилно

0,48 0,5 Не може да бъде оценен


Няма риба, реката е много малка и пунктът не е подходящ за мониторинг на риби. Силен натиск на хелофити - покриват до 90% от водното огледало и "стесняват" силно реката (нарушават проводимостта). Проучвателен мониторинг и мерки за редуциране на биогенното натоварване от точкови и дифузни източници.

86 BG1RL200R014 р. Черни Лом - с. Светлен, общ. Попово

R8 170




Лош статус

Рибната фaуна е в лошо състояние преобладават толерантни и инвазивни видове, реката е замърсена с ТБО, умрели животни и др. Неподходящ пункт за мониторинг. ВТ да се обедини с някое друго.

87 BG1RL200R007

р. Черни Лом, преди вливане на Баниски Лом при с. Острица

R7 101 0,53 0,46 0,6 Умерен статус


Умерен статус по повечето БЕК за основната река Черни Лом, която определя и цялостния статус на ВТ. Силно виляние на карстови подземни води с висока твърдост от барем-аптския водоносен хоризонт (долнокредни



192

№










Коментар

р. Баниски Лом преди вливане в Черни Лом , при с.Широково




варовици). Изисква се се проучвателен мониторинг и корекции на границите на ВТ (да сеизключи Баниски Лом). Проучване на причините за недобрия статус и разработване на мерки за точкови източници.

88 BG1RL120R013 р. Черни Лом при с. Червен

R7 66 Недостоверен РИ



Силно виляние на карстови подземни води с висока твърдост. Проучвателен мониторинг и ограничаване на биогенното натоварване.

89 BG1RL200R005 р. Сеячка /Ялма/ преди яз. Каваците (с. Славяново , общ. Попово


МФ 0,58 0,7

Лош статус


Рибната фауна e не е представителен БЕК, защото е повлияна от намиращия се на няколко километра надолу по течението яз. Каваците. Не става за контролен мониторинг – реката е много малка.

90 BG1RL200R001 р. Каяджик над яз. Бойка (с. Водица, общ. Попово)


МФ 0,65 0,6


Умерен ЕП

Рибната фауна е унищожена от каскадата язовири, която е постоена на река Каяджик. Ако ВТ се приеме за силно модифицирано, рибната фауна може да отпадне като БЕК. Мерки за редуциране на биогенното натоварване.

91 BG1RL200R003 р. Каяджик под яз. Бойка (с. Копривец, общ. Бяла, Русе


МФ 0,5 0,5 Лош ЕП

Умерен ЕП

Рибната фауна е в лошо състояние, както качествено, така и в количествено отношение. Причината вероятно е в множеството язовири. По останалите БЕК потенциалът е умерен, като рибната фауна може да се пренебрегне. Мерки за редуциране на биогенното натоварване.

92 BG1DJ149R002 р. Царацар след вливане на р.Война при с.Малък Поровец

R9 190 0,5 0,75 1 Лош статус


Рибната фауна не е водещ БЕК за Добруджанските реки и следва да има описателен и подкрепящ характер. Практически липсват акумулационни речни тераси - незначителен повърхностен отток (предимно през периоди с интензивни валежи и снеготопене). Частично и изцяло пониране в долнокредни и неогенски варовици от Барем-аптския и Малм-валанжския водоносни хоризонти.

93 BG1DJ200R003 р. Чайрлък при с. Черковна



Няма риба. Реката има минимално оводняване. Частично и изцяло понира в долнокредни и неогенски варовици от Барем-аптския водоносен хоризонт.

р. Суха – р.Засмяно р. Водица

R9 233



0,73 1 Лош статус


Рибната фауна на реката е в тежко състояние. От автохтонната ихтиофауна са останали само кротушката и щипока. При добруджанските реки ихтиофауната трябва да има подкрепящо значение като БЕК с описателен характер. Реката е 100% обраснала с хелофити и няма водно огледало. Мерки за опазване на качеството на повърхностните водни ресурси.

94

BG2DO600R007

р. Суха - с. Ново Ботево R9 201 0,63 0,67 0,714 Не може да бъде оценен


Пунктът не е представителен за рибна фауна. Мерки за опазване на качеството на повърхностните води, защото те понират в подземните и могат да ги замърсят.



193

№










Коментар

95 BG2DO600R009 р. Суха – с. Долина R9 117 Не може да се оцени





Река Суха понира изцяло в подземните води. Речното легло не е оводнявано минимум 20 години.



194

Таблица 6.2-2: Оценка по водни тела на екологично състояние (статус) и ЕП на „езера” в Дунавски район

№

Код на ВТ/ Интегрирана оценка на ЕП

(ЕС)


Надм. вис. m

ФП - статус/ ЕП



Риби ЕП / статус

Интегриран ЕП/ Статус на пункт

Забележки

1 BG1WO100L001 яз. „Ярловци” L2 798 ДЕП 0,50 0,3 (1) Умерен ЕП Лош ЕП

Липса на кислород и МЗБ в по-дълбоките части. Анаеробно гниене в дънния субстрат. Силно затиняване. Вероятно неправилно стопанисване за рибовъдство в миналото. Единствените възможни мерки са зарибяване с подходящи видове риба (биологичен контрол на МФ). Трябва да се изключи от контролен мониторинг.

2 BG1WO200L003 яз. “Кула” L12 202 Умерен ЕП

0,28 Много лош


Лош ЕП

Висок % Cyanobacteria. Ползва се около 40% от обема на язовира. Липсва МЗБ (само един индивид). Възможни мерки са подходящо зарибяване и поддържане на по-високо ниво на язовира (ако е възможно). Трябва да се изключи от контролен мониторинг.

3 BG1WO300L006 яз. "Полетковци"

L12 199 МЕП Недостиг на МФ

1 Добър ЕП МЕП Общото количество макрофити е под необходимия минимум. Не се налагат мерки. Трябва да се изключи от контролен мониторинг.

4 BG1WO300L018 яз. “Рабиша” L4 293 ДЕП Недостиг на МФ

0,83 Умерен ЕП ДЕП

Висок % Cyanobacteria, но са олиготрофни индикатори.Ползва се около 40% от обема на язовира. Мерки за опазване на регистрирания добър ЕП. Системен мониторинг на БЕК за потвърждаване на потенциала. Програма за контрол на инвазията на мида-зебра (Dreissena polymorpha)

5 BG1WO600L019 яз. “Дреновец” L16 172 Лош ЕП Недостиг на МФ

0,12 Добър ЕП Много лош ЕП

Висок % токсични Cyanobacteria. Варува се срещу "цъфтежи". Садково рибовъдство. Мерки – прилагане на екологосъобразни практики (балансирано зарибяване с определени видове за биоконтрол на „цъфтежите”). Да се изключи от програмата за контролен мониторинг.

6 BG1WO600L014 яз. “Хр. Смирненски” поречие Лом

L16 150 ДЕП Недостиг на МФ

0,87 Умерен ЕП ДЕП

"Цъфтеж" I степен. Варува се срещу "цъфтежи". Садково рибовъдство. Системен биомониторинг (особено на метриките, свързани с ФП) за доказване на определения ЕП. Да се изключи от програмата за контролен мониторинг.

7 BG1WO800L020 яз. “Расово” L16 127 Умерен ЕП



ЕП Умерен ЕП

"Цъфтеж" II степен. Варува се срещу "цъфтежи". Извършва се интензивно рибовъдство. Органично гниене. Да се изключи от програмата за контролен мониторинг. Възможните мерки са свързани изцяло с поддържане на подходяща ихтиофауна в язовира.

8 BG1WO800L021 яз.”Ковачица” L16 126 Умерен ЕП


0,81 Лош ЕП Умерен ЕП

Цъфтеж I степен. Варува се срещу "цъфтежи" от рибовъди. Висок % Cyanobacteria. Да се изключи от програмата за контролен мониторинг. Възможните мерки са свързани изцяло със зарибяване с подходящи видове за биоконтрол на „цъфтежите”.



195

№


(ЕС)


Надм. вис. m






Забележки

9 BG1OG700L004 яз. „ Огоста” L14 187 ДЕП Недостиг на МФ

1 Добър ЕП ДЕП

Висок % Cyanobacteria, но са олиготрофни видове. Нивото на язовира е варирало с 15 m през 2009 г. Ползва се около 55% от обема на язовира. . Мерки за опазване на регистрирания добър ЕП. Системен мониторинг на БЕК за потвърждаване на потенциала. Програма за контрол на инвазията на мида-зебра (Dreissena polymorpha) и мида-квага (Dreissena bugensis)

10 BG1OG700L016 яз. „Среченска бара”


0,71 Добър ЕП МЕП Имало е 9 m вариация във водното ниво на язовира през 2009 г. Не се налагат мерки в ПУРБ освен опазване.

11 BG1OG600L015 яз. „Дъбника” L16 346 Умерен ЕП

0,05 0,16 Много лош

ЕП Лош ЕП

Силни "цъфтежи" на ФП в крайбрежната зона - синьо-зелена кора останала по камъните след падане на нивото на язовира. Проучвателен мониторинг за допълнителна оценка на потенциала и възможните източници на замърсяване. Потенциалните мерки са свързани с подходящо зарибяване и поддържане на балансирана ихтиоценоза.

12 BG1OG400L010 яз. „Три кладенци”

L16 160 Умерен ЕП



ЕП Умерен ЕП

"Цъфтеж" II степен на зелени водорасли. Незначителен язовир. Препоръчва се да се изключи от програмата за контролен мониторинг. Потенциалните мерки са свързани с подходящо зарибяване и поддържане на балансирана ихтиоценоза.

13 BG1OG200L012 яз. „Бързина” L16 84 Умерен ЕП




"Цъфтеж" II степен на еугленови водорасли. Силно органично затиняване на дъното. Много ниско водно ниво. Макс. дълбочина 2-3 m при стената. Практически липсва МЗБ. Незначителен язовир. Препоръчва се да се изключи от програмата за контролен мониторинг. Потенциалните мерки са свързани с поддържане на по-високо водно ниво (ако е възможно) и подходящо зарибяване за поддържане на балансирана ихтиоценоза и биоконтрол на „цъфтежите”.

14 BG1WO900L017

яз. „Аспарухов вал” (Шишманов вал)

L16 96 Лош ЕП Недостиг на МФ

1 Лош ЕП Лош ЕП "Цъфтеж" IIІ степен на динофлагелатни водорасли. Потенциалните мерки са свързани с подходящо зарибяване и поддържане на балансирана ихтиоценоза.

15 BG1IS900L002 яз. „Бели Искър”


0,75 Добър ЕП МЕП Вариация на водното ниво през 2009 г. - 17 m. Не се налагат специални мерки.

16 BG1IS700L005 яз. „ Искър” L11 810 МЕП Недостиг на МФ

0,82 ÷ МЕП

Необходими са сериозни системни проучвания на различните части на язовири по всички елементи на РДВ и опазване на регистрирания МЕП в предната и средна част. В опашната част на язовира ЕП е по-лош (липсват достатъчно данни). Необходими са минимум 3 или 4 пункта за мониторинг по протежението на най-големия български язовир.

17 BG1IS500L008 яз. „Панчарево”

L12 600 Лош ЕП Недостиг на МФ

0,79 ÷ Лош ЕП

"Цъфтеж" II степен на кремъчни водорасли. Спешни мерки за спиране на замърсяването от кв. Панчарево и Кокаляне (от река Бистрица) и поддържане на подходяща ихтиофауна за биоконтрол на ФП и МФ обраствания.



196

№


(ЕС)


Надм. вис. m






Забележки

18 BG1IS600L014 яз. „Огняново” L2 618 МЕП Недостиг на МФ

0,63 Добър ЕП ДЕП Не се налагат специализирани мерки освен програма за контрол на инвазията от мида-зебра.

19 BG1IS200L021 яз. „Бебреш” L2 494 МЕП Недостиг на МФ

0,58 Добър ЕП ДЕП Не се налагат специализирани мерки – допълнителен мониторинг

20 BG1IS100L028 яз. „Девец” L16 201 ДЕП 0,16 1 ÷ ДЕП Допълнителни проучвания по всички БЕК. Незначителен язовир. Препоръчва се да се изключи от програмата за контролен мониторинг.

21 BG1IS100L029 яз. „ Еница” L16 164 Много лош


Много лош

÷ Много лош ЕП

"Цъфтеж" II степен на Cyanobacteria и зелени водорасли. Язовирът е практически източен с 2.6% от обема си (кота под ниво мъртъв обем). Потенциални мерки: да се поддържа по-високо водно ниво (ако е възможно) и подходящо зарибяване за контрол на еутрофикацията. Препоръчва се да се изключи от програмата за контролен мониторинг.

22 BG1VT800L004 яз. „Сопот” L12 369 МЕП 0,89 0,64 ÷ ДЕП Вариация на водното ниво през 2009 г. - 9 m. Опазване на регистрирания добър ЕП. Допълнителни проучвания и програма за контрол на инвазията на мида-зебра.

23 BG1VT500L011 яз. „Крушовица”

L16 115 Лош ЕП 0,18 0,87 ÷ Лош ЕП

"Цъфтеж" II степен на ФП. Степен на запълненост на обема на язовира - 22%. Потенциални мерки: да се поддържа по-високо водно ниво (ако е възможно) и подходящо зарибяване за контрол на еутрофикацията. Препоръчва се да се изключи от програмата за контролен мониторинг.

24 BG1VT300L010 яз. „Телиш” L16 210 Умерен ЕП


0,37 Добър ЕП Умерен ЕП "Цъфтеж" I степен на зелени водорасли. Необходими са допълнителни проучвания за доказване на определения ЕП.

25 BG1VT300L012 яз. „ Горни Дъбник”

L14 160 МЕП 0,51 0,69 ÷ Добър ЕП Язовирът е запълнен на 53% от обема си. Мерки за опазване на регистрирания добър потенциал и програма за контрол на инвазията на мида-зебра.

26 BG1VT100L013 яз. „Вълчовец” L16 89 Умерен ЕП

0,19 0,83 ÷ Умерен ЕП

"Цъфтеж" I степен на зелени водорасли. Язовирът е практически празен от 3 г. Поддържа се кота мъртъв обем. Степен на запълване 4.5% от обема. Потенциални мерки: да се поддържа по-високо водно ниво (ако е възможно) и подходящо зарибяване за контрол на еутрофикацията. Препоръчва се да се изключи от програмата за контролен мониторинг.

27 BG1OS700L003 яз. „Александрово”


0,50 0,96 ÷ Умерен ЕП

"Цъфтеж" II степен на динофлагелатни водорасли. Язовирът е запълнен на 36% от обема си. Потенциални мерки: да се поддържа по-високо водно ниво (ако е възможно) и подходящо зарибяване за контрол на еутрофикацията. Препоръчва се да се изключи от програмата за контролен мониторинг.

28 BG1OS600L006 яз. „ Каменец” L16 95 Много лош

0,50 0,28 ÷ Много лош ЕП

"Цъфтеж" IIІ степен на Cyanobacteria. Язовирът е запълнен на 57% от обема си. Има 4 m вариация на водното ниво през 2009 г. Потенциални мерки: да се поддържа по-високо водно ниво (ако е възможно) и подходящо зарибяване за контрол на



197

№


(ЕС)


Надм. вис. m






Забележки

еутрофикацията. Да се изключи от програмата за контролен мониторинг.

29 BG1OS300L016 яз. "Лъдженска бара"

L16 96 ÷ ÷ Пресъхнал Язовирът е източен от няколко години. Да се изключи от програмата за контролен мониторинг.

30 BG1YN900L014 яз. “Хр.Смирненски” (Габрово)


0,89 ÷ МЕП Язовирът има 7 m вариации на водното ниво. Условно е оценен като МЕП по ФП, но е на границата с добър ЕП. Не се налагат мерки.

32 BG1YN600L024 яз. „Ястребино”


0,39 ÷ Умерен ЕП Необходими са допълнителни проучвания за доказване на определения ЕП

31 BG1YN600L019 яз. „Йовковци” L2 335 МЕП Недостиг на МФ

1 ÷ МЕП Необходими са допълнителни проучвания на повече пунктове от язовира (особено на опашната част)

34 BG1YN400L009 яз. „ Ал. Стамболийски”

L11 183 МЕП 0,76 0,83 Добър ЕП МЕП

Вариация на водното ниво - 7 m през 2009 г., защото захранва 3 ВЕЦ-а. Мерки за опазване на регистрирания МЕП и програма за контрол на инвазията на мида-зебра. Допълнителни проучвания на опашната част, където се очаква ЕП да бъде по-лош.

33 BG1YN400L005 яз. „ Крапец” L12 406 ДЕП 0,68 0,88 ÷ Добър ЕП Високият % Cyanobacteria са олиготрофни видове. Мерки за опазване на регистрирания ДЕП

35 BG1YN200L030 яз.”Караисен” L16 97 ÷ ÷ Пресъхнал Язовирът е източен от няколко години. Да се изключи от програмата за контролен мониторинг.

36 BG1RL900L009 яз. „ Бели Лом”



0,57 ÷ Умерен ЕП

Язовирът е запълнен на 45% от обема си. "Цъфтеж" II степен на динофлагелатни водорасли и токсични Cyanobacteria. Мерки за оценка на биогенното натоварване на язовира от замърсяване (дифузни източници във водосбора). Контрол на ФП със зарибяване.

37 BG1RL900L011 яз. „ Ломци” L12 200 Умерен ЕП


0,98 ÷ Умерен ЕП

"Цъфтеж" I степен на зелени водорасли. Оценка на биогенното натоварване на язовира (дифузни и точкови източници във водосбора). Контрол на ФП със зарибяване. Да се изключи от програмата за контролен мониторинг.

38 BG1RL200L006 яз. „Каваците” L12 199 Лош ЕП Недостиг на МФ

0,76 ÷ Лош ЕП

"Цъфтеж" II степен на кремъчни водорасли и токсични Cyanobacteria. Оценка на биогенното натоварване на язовира (дифузни и точкови източници във водосбора). Контрол на ФП със зарибяване. Да се изключи от програмата за контролен мониторинг.

39 BG1RL200L002 яз. “ Бойка” L12 265 Много лош


0,17 ÷ Много лош ЕП

"Цъфтеж" II степен на токсични Cyanobacteria. Оценка на биогенното натоварване на язовира (дифузни и точкови източници във водосбора). Контрол на ФП със зарибяване. Да се изключи от програмата за контролен мониторинг.

40 BG1RL200L004 яз. „Баниска” L12 155 Много лош


0,06 ÷ Много лош ЕП "Цъфтеж" IIІ степен на динофлагелатни водорасли. Много лоша миризма от "цъфтежа". Оценка на биогенното натоварване на язовира (дифузни и точкови източници във водосбора). Контрол



198

№


(ЕС)


Надм. вис. m






Забележки

на ФП със зарибяване. Да се изключи от програмата за контролен мониторинг.

41 BG1DJ500L007 яз. „Антимово” L16 83 ДЕП 0,19 0,68 Добър ЕП ДЕП Оценява се като добър ЕП въпреки проблемите с развитието на някои МФ. Необходим е по-нататъшен мониторинг на МФ и другите БЕК за прецизиране на ЕП.

42 BG033 езеро Сребърна

L5 10 Добър 0,51 0,91 Добър статус


Спорно е дали ез. Сребърна е слабо или силно модифицирано ВТ, защото е регулирано с канал и диги. Екипът приема, че е слабо модифицирано ВТ и следва да се определя екологичен статус.



199



6.2.2. БДЧР

В Черноморският басейнов район на България е направена оценка на 31 водни тела от реки и 12 от «езера», т.е. общо са екологично оценени 43 ВТ. От тях в категорията пресъхнали е било 1 речно ВТ (река Мадара), както и река Провадийска при с. Добри Войниково (но там пункта е сменен с пункт от друго ВТ).

По-долу е представена интегрираната оценка по водни тела в табличен вид и цветните кодове, изисквани от РДВ 2000/60/ЕС и Наредба №13 към Закона за водите.



Таблица 6.2-3: Оценка по водни тела на екологично състояние (статус) и ЕП на реки в Черноморски район

№


(ЕС)


Надморска

височина





Интегриранана оценка (статус/ЕП) на пункт

Забележки

р. Батова - 1 км преди с. Батово

R11 58 Недост

иг 0,675 1,000



1

BG2DO800R001 р. Батова - устие (между Кранево и

Албена) R11 391

Недостиг


Лош статус

ВТ е хетерогенно по статус. Близко до реф. условия в горното течение и с лош статус преди вливане в ЧМ (локално въздействие от Краневско дере). Лошият статус се дава заради проблемите с рибната фауна в сравнение с по-горния пункт. Препоръчва се проучвателен мониторинг на цялото ВТ за оценка на потенциалните източници на точково и дифузно замърсяване (реката се захранва от подземни води).

2 BG2DO800R006

р. Изворска (приток на

Батова) над с. Долище

R4 134 Недост

иг 0,75 0,857



Пунктът не е подходящ за мониторинг на риби и този БЕК следва да се изключи. Мерки за опазване на регистрирания добър статус.

р. Провадийска - с. Добри Войниково

(сменен със с. Синдел)

R9 0 Недост

иг 0,445 0,714



3 BG2PR345R007

р. Провадийска- устие

R11 0 Недост

иг 0,42 0,857



Река Провадийска при с. Добри Войниково пресъхва и пункът е променен при с. Синдел (в друго ВТ) за по-добро охарактеризиране на голямото ВТ BG2PR345R007. В резултат на това интегрирания статус на това ВТ е променен от лош на умерен. Преди устието на Провадийска в къс участък липсва ихтиофауна поради антропогенната преса (хидроморф. прегради) и замърсяванията. Смята се, че за това ВТ по представителния пункт би бил при с. Синдел.

4 BG2PR800R016 р. Мадара (устие) R11 130 Недост

иг Пресъхнала

Прес. Не може да се оцени


Реката е пресъхнала през 2009 г.

5 BG2PR600R012 р. Крива с. Енево

(устие) R11 93

Недостиг

0,05 0,286 Много лош статус


Най-замърсения пункт може би в цяла България, като ефекти върху речната екосистемата. Вероятна акутна токсичност. Необходими са спешни мерки в ПУРБ за подобряване на екологичното състояние. Да се заложат екотоксикологични изследвания и пълно проучване за приоритетни вещества във води и седименти.

6 BG2PR210R005 р. Девненска –

устие R11 3 0,49 0,645 0,429


Лош статус Препоръчва се проучвателен мониторинг за потвърждаване на статуса и мерки за ограничаване на замърсяванията от точкови и дифузни източници.

7 BG2KA900R037 р. Тича – над с.

Тича R2 337

Недостиг



Трябва допълнителни данни за риби и ако се потвърди оценката може да стане умерен статус. Проучвателен мониторинг и мерки за решаване на проблемите с ТБО в речното корито.

8 BG2KA900R019 р. Камчия - с. Миланово



Препоръчват се мерки за редуциране на замърсяването от гр. Велики Преслав. Много лош статус заради ФБ и риби.



202

№


(ЕС)


Надморска

височина






Забележки

р. Камчия – с. Гроздьово

R10 21 0,41 0,32 0,600 Добър статус

Лош статус

9

BG2KA130R002

р. Камчия "Пода" R10 1 0,47 0,48 0,500 Добър статус


Това е много голямо ВТ с хетерогенен статус. Двата пункта се приемат за равностойни, така че се прилага принципа „one out – all out”, т.е. се приема по-лошия статус при с. Гроздьово. Камчия е най-голямата и значима река в ЧМ район и затова се препоръчват приоритетни мерки за подобряване на екологичното състояние (точкови и дифузни източници). Необходима е специална програма за проучвателен мониторинг, който след 2 години да се трансформира в оперативен.

10 BG2KA800R031 р. Врана след гр.

Търговище R4 156

Недостиг

0,25 0,200 Много лош статус


Липсва ихтиофауна. Периодични токсични въздействия върху екосистемата. Да се заложат екотоксикологични тестове за води и седименти в оперативния мониторинг, както и анализи за приоритетни и опасни вищества (води и седименти). Препоръчва се и микробиологичен мониторинг на води. Необходими са спешни мерки за осигуряване на цялостно пречистване на отпадъчните води от гр. Търговище.

11 BG2KA578R003 р. Врана с. Хан

Крум R4 91

Недостиг



ВТ е с много големи размери и границите му следва да се ревизират в първия ПУРБ, съгласно актуализираната типология. Поставен е умерен статус въпреки лошото състояние по риби (което трябва да се потвърди с повече данни и системен мониторинг). Вероятно основното замърсяване идва от гр. Търговище (т.е. от друго ВТ). Инвентаризация и оценка на приноса на всички значими точкови и дифузни източници в рамките на ВТ.

12 BG2KA800R028 р. Андере - устие R4 142 0 0,6 0,600 Много лош статус


Проучване на потенциални източници на замърсяване и мониторинг по БЕК. Предлага се това ВТ да се обедини с други и този пункт да отпадне като контролен мониторинг. Липсва ихтиофауна, но не е доказано че причината е в замърсяване. Би следвало да се определя ЕП. МФ не са представителен БЕК в случая.

13 BG2KA600Р018 р. Брестова -

устие R4 69

Недостиг



Реката е много малка и не е представителна за контролен мониторинг. Потенциалните мерки са изцяло свързани с намаляване на замърсяването от гр. Смядово. Липсва ихтиофауна - неподходящ пункт за риби. Пресъхвания през лятото.

14 BG2KA4008R043 р. Луда Камчия при с. Бероново

R4 272 Недост

иг 0,755 0,700



Мерки за опазване на съществуващия добър статус. Типичен добър статус по всички БЕК. МФ не са представителни.

15 BG2KA400R041 р. Медвенска -

с.Медвен R2 406

Недостиг



Мерки за опазване на съществуващия добър статус. На границата между добър и много добър статус. Вероятно слабо локално влияние на село Медвен.

16 BG2KA400R040 р. Садовска -

устие R4 272

Недостиг






203

№


(ЕС)


Надморска

височина






Забележки

17 BG2SE400R008

р. Двойница - 4 км преди вливане в Ч. Море (мост за с. Приселци)

R10 7 Недост

иг 0,805 1,000



Мерки за опазване на съществуващия статус. Вероятно референтни условия. Пунктът е преместен нагоре срещу течението заради бетонов възел с баластиера, който силно въздейства върху реката преди вливането и в Черно море.

18 BG2SE600R010 р. Хаджйиска - с.

Тънково R11 8 0,37 0,565 0,857



Не се налагат мерки. Рибите не са представителен БЕК за тази малка силно обрасла с хелофити река.

19 BG2SE800R020 р. Ахелой

(преди с. Ахелой) R11 12 0,4 0,69 1,000

Лош статус


Не се налагат мерки. Незначителни водни количества през лятото. Рибите не са представителен БЕК.

20 BG2SE900R030 р. Айтоска – с.

Тополица R11 151

Недостиг



Незначително пресъхваща река. Предлага се ВТ да се ревизира и този пункт да отпадне от контролния мониторинг.Липсва ихтиофауна поради пресъхващия характер

21 BG2SE900R035 р. Сънърдере -

устие R11 16

Недостиг



Проучвателен мониторинг и оценка на точковите и дифузни източници на замърсяване. Предлага се ВТ да се ревизира и този пункт да отпадне от контролния мониторинг Пресъхва през летния период

22 BG2MA600R005 р.

Русокастренска - устие

R11 5 Недост

иг 0,54 0,714



Проучвателен мониторинг и оценка на точковите и дифузни източници на замърсяване.Пресъхнала през летния сезон. Липсва риба

23 BG2MA700R006 р. Средецка – след гр. Средец

R10 7 0,41 0,595 0,571 Умерен статус


Има постоянно оводняване. Мерките са свързани основно с редуциране на замърсяването от гр. Средец (битови и промишлени отпадъчни води)

24 BG2MA400R021 р. Факийска – с.

Факия R10 182 0,4 0,475 0,571



Проучвателен мониторинг и оценка на потенциалните точкови и дифузни източници на замърсяване. Пресъхва през лятото.

25 BG2MA400R008 р. Факийска, мост за село Варовник

R11 182 Недост

иг 0,725 1.00



Пресъхва през летния период - неподходяща за риби през лятото. Референтен пункт - без риби. Препоръчват се системен мониторинг по всички БЕК.

26 BG2SE900R035 р. Изворска,

преди с. Извор R11 16 0,4 0,525 0,857

Лош статус


Не се налагат специални мерки. Поради силното влияние на язовирната фауна от яз. Мандра, рибите не са представителен БЕК.



204

№


(ЕС)


Надморска

височина






Забележки

27 BG2IU200R006 р. Ропотамо - с.

Веселие R11 18 0,5 0,55 Прес.



Пресъхва през летния период. Допълнително е пробонабиран ФБ през ноември. Препоръчва се пробонабиране в началото на летния период, когато има оводняване. Не се налагат мерки.

28 BG2MA600R005

р. Ропотамо, при ПР „Вельов вир”, 1 km над шос. мост на пътя Созопол – Приморско

(Бургас - Царево)

R11 5 0,4 0,555 1,000 Умерен статус


Рибната фауна е силно повлияна от ЧМ лиман. Необходимо е оценката по риби да се прецизира и допълнителни системни проучвания на БЕК. Не се налагат мерки в ПУРБ освен опазване на съществуващия статус.

29 BG2IU400R008 р. Дяволска - 5

км. преди Приморско

R10 6 0,26 0,605 1,000 Добър ЕП

Добър ЕП Реката е коригирана, но е в добро състояние.Не се налагат мерки в ПУРБ.

30 BG2IU600R013 р. Караагач, с. Фазаново

R16 7 0,47 0,68 Прес. Добър статус


Пробата е повторена за ФБ през ноември. Препоръчва се пробонабиране в началото на летния период, когато има оводняване.

р. Велека – мост между с.

Бръшлян и с. Звездец



31 BG2VE109R001

р. Велека - с. Синеморец

R10 1 0,29 0,47 0,875 Добър статус


Добро състояние. Не се налагат мерки в ПУРБ освен опазване на съществуващия статус. Статусът се оценява като добър. Няма обяснение на какво се дължат ниските резултати по ФБ и МФ. Необходим е дългосрочен мониторинг по всички БЕК.



205

Таблица 6.2-4: Оценка по водни тела на екологично състояние (статус) и ЕП на езера в Черноморски район

№ Код на ВТ / Интегрирана

оценка на ЕС/ЕП Име на пункт Тип








1 BG2L1157015N001 Дуранкулашко блато

L7 0 Лош статус

0,28 0,465 (0)

(0,93)


Лош статус

Налагат се спешни мерки за опазване на екосистемата, предхождани от интензивен проучвателен мониторинг и детайлна оценка на дифузни и точкови източници. Езерото практически изцяло се захранва от подземни води (Сарматски водоносен хоризонт). Съществува риск от аноксия и срив на екосистемата, поради изчерпване на кислорода рано сутрин. МЗБ липсва в типичния дънен субстрат, присъства слабо в крайбрежната МФ растителност. Силни „цъфтежи” на ФП (токсични видове).

2 BG2L5900028N003 Шабленско езеро L7 0 Добър статус


Добър статус Близко до реф. условия. Програма за контрол на инвазията на мида-зебра.

3 BG2L4233 яз. „Елешница” L12 53 МЕП Недостиг 1,00 Не може да се оцени

МЕП Близко до МЕП. Не се налагат мерки, освен оценка на въздействието на голяма кариера, която се намира над язовира и при взривна дейност замътва опашната част.

4 BG2L4863 яз. „Съединение” L12 174 Лош ЕП 0,55 0,83 Не може да се оцени

Лош статус Да се проучи внимателно на какво се дължи определения лош статус. Необходим е допълнителен мониторинг по всички основни БЕК и ФХ.

5 BG2L441113 яз. "Цонево" L14 52 МЕП 0,25 0,84 Не може да се оцени

МЕП Не се налагат мерки.

6 BG2L58331 яз. „Ахелой” L16 142 Много Лош ЕП

Недостиг 0,13 Лош ЕП Много Лош ЕП

Много лош ЕП, поради дисбаланс на язовирната екосистема. Регистриран е с ехолот само една риба с размер >250g. Потенциални мерки: зарибяване с подходящи видове и поддържане на балансирана ихтиофауна за биоконтрол на „цъфтежите”.

7 BG2L5691 яз. „Порой” L16 28 Добър ЕП Недостиг 1,00 Не може да се оцени

Добър ЕП Близко до МЕП. Не се налагат мерки освен програма за контрол на инвазията на мида-зебра.

8 BG2L5900029 Поморийско езеро L10 0 Не може да се оцени

Недостиг 1,00 Не е




9 BG2L5900027N002 Атанасовскo езеро L10 0,3 Не може да се оцени

Недостиг 0,99 Не е






206

№ Код на ВТ / Интегрирана

оценка на ЕС/ЕП Име на пункт Тип








10 BG2L6100001N001 яз. Мандра L7b 5 Умерен ЕП

0,33 0,50 Добър ЕП

Умерен ЕП Необходими са по-нататъшни проучвания за прецизиране на ЕП.

11 BG2L7100001 езеро Алепу L8 -0.5 Добър статус

0,29 0,95 Умерен ЕП

Добър статус Рибите се считат за подкрепящ БЕК за това малко и плитко езеро. Не се налагат мерки.

12 BG2L74919 яз. "Ясна поляна" L12 84 МЕП Недостиг 1,00 Не може да се оцени

МЕП

Не се налагат мерки. Препоръчва се мониторинг на инвазията на мида-зебра, която през 2009 г. е в начален стадий за да се предпазят хидро-техническите съоръжения и да не се възпрепятства подаването на питейни води.



6.2.3. БДИБР

В Източнобеломорски басейнов район на България е направена оценка на 31 водни тела от реки и 16 от категория «езера», т.е. общо са екологично оценени 43 ВТ. От тях в категорията пресъхнали е било 1 речно ВТ (река Мадара), както и река Провадийска при с. Добри Войниково (но там пункта е сменен с пункт от друго ВТ).




Таблица 6.2-5: Оценка по водни тела на екологично състояние (статус) и ЕП на реки в Източнобеломорски район

№ Код на ВТ Име на пункт Тип

Надморска

височина







1 BG3MA900R208 р. Марица - с. Радуил R3 923 0,750 0,995 1,000 Много добър статус


Референтни условия по всички БЕК.

2 BG3MA600R143 р. Марица - гр. Пазарджик

R12 208 0,060 0,685 0,500 Умерен статус

Умерен статус Необходимо е оценката по МФ да се прецизира Необходими са повече системни биологични данни по всички БЕК.

3 BG3MA500R117 р. Марица - гр. Пловдив R12 161 0,370 0,525 0,500 Умерен статус

Умерен статус Типичен умерен статус по всички БЕК.

4 BG3MA350R039 р. Марица - гр. Първомай

R12 124 Недостиг 0,355 0,700 Добър статус

Лош статус Пунктът за риби е изместен при с. Виница.

р. Марица след гр. Харманли (ХМС)

R12 69 0,384 0,43 0,600 Умерен статус

Лош статус

5 BG3MA100R001 р. Марица - гр. Свиленград

R12 50 0,250 0,415 0,500 Умерен статус

Лош статус

Необходим е системен биомониторинг за потвърждение на този статус. Реката е трудна за пробонабиране (особено за риби) поради големите размери (ширина около 300 m при Свиленград)

6 BG3MA900R185 р. Чепинска - спирка Марко Николов

R3 339 0,167 0,545 0,600 Умерен статус

Умерен статус Типичен умерен статус по повечето БЕК. Оценката по МФ трябва да се прецизира с повече данни.

7 BG3MA800R164 р. Тополница – преди яз."Тополница" с. Поибрене

R5 409 Недостиг 0,495 0,400 Лош статус

Лош статус Лош статус с токсични въздействия върху МЗБ фауна.

8 BG3MA800R159 р. Тополница – мост с. Динката - с. Памидово

R5 238 Недостиг 0,84 0,600 Умерен статус

Умерен ЕП Реката е коригирана и силно ХМ повлияна след яз. Тополница. Следва да се определя ЕП.

9 BG3MA800R158 р. Тополница – гр. Пазарджик, преди устие

R5 212 0,507 0,86 0,600 Умерен статус

Умерен ЕП Участъкът е коригиран. Определя се потенциал.

10 BG3MA800R162 р. Мътивир – след гр. Ихтиман

R5 618 0,250 0,33 0,500 Умерен статус

Лош статус Органично замърсяване от гр. Ихтиман.

11 BG3MA700R149 р. Луда Яна – с.Росен R5 259 0,114 0,425 0,400 Лош статус

Лош ЕП Лош ЕП с токсични въздействия върху МЗБ фауна.

12 BG3MA700R144 р. Стара - устие R5 184 0,000 0,235 0,500 Лош статус


Много лош статус по ФБ.

13 BG3MA600R134 р. Въча - гр.Девин R3 623 0,525 0,865 0,900 не може да се оцени

Много добър ЕП

Не е пробонабиран за риби поради строителството на яз. Цънков Камък и въздействието на строителните работи върху фауната.

14 BG3MA500R103 р. Въча - с.Йоаким Груево

R5 180 0,400 0,95 0,700 Добър статус

Добър ЕП Особен случай - въздействие на студени води от голям ВЕЦ.

15 BG3MA500R120 р. Калаващица - с. Мало Крушево

R13 331 Недостиг 0,73 0,900 Добър статус

Добър статус Реката е близко до референтни условия за малки пясъчни реки.

16 BG3MA500R115 р. Чепеларска - след гр. Чепеларе

R3 1076 0,380 0,415 0,400 Много лош

потенциал Лош статус Липсва ихтиофауна

17

BG3MA500R104 р. Чепеларска - с. Бачково

R3 367 0,720 0,365 0,800 Умерен статус

Лош статус Проблеми с изтичане на хвост от хвостохр. при гр. Лъки. Дълго време реката е била силно мътна от изтичащия хвост през 2009 г. Това е въздействало най-силно върху ФБ.

18 BG3MA500R103 р. Чепеларска – преди устие

R5 153 0,400 0,365 0,400 Умерен

ЕП Лош ЕП Лош ЕП поради комплексни въздействия и замърсяване от гр. Асеновград, КЦМ-Пловдив и Агрия.

19 BG3MA400R102 р. Стряма - преди гр. Клисура



Практически референтнен пункт по всички БЕК.

20 BG3MA400R083 р. Стряма - преди с. Слатина

R5 473 Недостиг 0,835 0,800 Много добър статус

Добър статус Двата пункта са равностойни, като в допълнение пункта при река Стряма се намира в горния край на това ВТ, т.е. е по-представителен за предишното ВТ. Спазва се принципа „one out – all out” и цялото ВТ се класифицира като умерен статус.



209


Надморска

височина







р. Стряма – с. Баня R5 278 0,282 0,5 0,700 Много добър статус


21 BG3MA400R076 р. Стряма – с. Маноле R13 154 Недостиг 0,435 0,500 Добър статус

Лош статус ФБ е в лош статус.

22 BG3MA400R080 р. Пикла (Аврамица) - преди с. Мътеница


Добър статус Не подходящ за риби (липса рибна фауна). Реката е много малка.

23 BG3MA300R067 р. Сребра - с. Златосел R13 320 0,400 не е

оценяван 0,670


Умерен статус Не подходящ пункт за оценка - следва да отпадне като потенциално референтен. Няма рибна фауна.

24 BG3MA200R038 р. Сазлийка - с. Ракитница

R5 209 0,350 0,7 0,780 Добър статус

Добър статус Добър статус по повечето БЕК.

25 BG3MA200R030 р. Сазлийка - гр. Раднево

R5 107 Недостиг 0,24 0,300 Много лош

потенциал Много лош ЕП Тежко замърсяване след Стара Загора. Екосистемите са силно засегнати.

26 BG3MA200R014 р. Сазлийка – преди устие


Умерен ЕП Пунктът не е подходящ за риби - реката е превърната в изправен дълбок канал със силно затиняване. Навлиза рибна фауна от Марица и потенциалната оценка не е реална.

р. Блатница - преди с. Коньово, черен път преди селото, до ж.п. Линията



27

BG3MA200R029

р. Блатница – устие, гр. Раднево



По-представителния пункт е този при гр. Раднево, тъй като е събирателен за цялото ВТ. Пунктът при с. Коньово е близо до изворите.

28 BG3MA200R018 р. Соколица - с. Владимирово, моста за селото, десен бряг

R14 160 0,460 0,58 0,857 Добър статус

Добър статус Реката е пресъхваща и остава на изолирани локви през лятото.

29 BG3MA100R011 р. Харманлийска – гр. Харманли, преди устие

R5 73 0,492 0,545 0,500 Лош статус

Умерен статус Въпреки лошото състояние на рибната фауна, като цяло пунктът се определя в умерен статус.

30 BG3MA100R007 р. Бисерска - мост над с. Долно Ботево, пътя за с. Лясковец


Добър статус Много малка река - неподходяща за оценка на рибна фауна.

31 BG3MA100R008 р. Азмака преди устие, с. Иваново, след моста


Добър статус Много интересен пункт с доста запазена рибна фауна и МЗБ съобщества.

32 BG3TU900R060 р. Тунджа – преди гр.Калофер

R3 707 0,790 0,945 1,000 Добър статус


Много добър статус за планинска река.

33 BG3TU900L047 р. Тунджа – опашка на яз. Копринка

R5 391 Недостиг 0,43 0,800 Умерен статус

Лош статус Определя се лош статус заради ФБ.

34 BG3TU900R042 р. Тунджа – гр. Николаево

R5 267 0,295 0,54 0,700 Добър статус

Умерен статус Умерен статус по ФБ и МФ.

35 BG3TU700R032 р. Тунджа – с. Гавраилово


МФ 0,675 0,800


Добър статус Типичен добър статус за полупланински чакълести реки.

36 BG3TU100R002 р. Тунджа – с. Самуилово след р. Асеновска

R12 150 0,400 0,635 0,500 Умерен статус


37 BG3TU570R021 р. Тунджа - с. Ханово R12 119 0,320 0,33 0,600 Умерен статус

Лош статус Реката е органично натоварена след гр. Ямбол.

38 BG3TU100R002 р. Тунджа - с. Срем R12 81 0,400 0,63 0,800 Добър статус

Умерен статус Изискват се системни данни за БЕК за по-дълъг период от време за да се потвърди тази оценка на статуса, тъй като е базирана само на резултата за ФБ.

39 BG3TU700R033 р. Беленска - устие R3 383 Липсват

МФ 0,685 0,900


Добър статус Типичен добър статус.



210


Надморска

височина







40 BG3TU600R022 р. Мочурица - устие R5 131 0,400 0,485 0,700 Умерен статус


41 BG3TU500R018

р. Дереорман - устие, мост на шосе Ямбол - Елхово, след разклона за Бояново


Добър статус Много малка река . Няма риби - вероятно единични екземпляри навлизат от Тунджа

42 BG3TU500R012 р. Поповска - устие R14 97 0,400 0,745 1,000 Добър статус


Реката преди вливане в Тунджа е в много добро състояние.

43 BG3TU100R004 р. Мелнишка преди устие, мост на пътя за с. Гранитово - с.Мелница

R14 99 0,540 0,6 1,000 Добър статус

Добър статус Малка река в добро състояние.

44

BG3TU100R003 р. Манастирска - преди мина "Мрамор"

R14 175 0,590 0,74 1,000 Добър статус


Малка река в много добро състояние.

45 BG3AR900R036 р. Арда - с. Могилица R3 940 0,645 0,955 0,800 Умерен статус


Много добър статус. Не е известно причините за недоброто състояние на рибната фауна в тази пъстървова зона (бракониерство, ХТС)

р. Арда - с. Вехтино R3 573 Липсват

МФ 0,5 0,700


Умерен статус 46

BG3AR700R028 р. Арда – преди яз. Кърджали


МФ 0,475 0,700



Водното тяло е в умерен статус като цяло.

47 BG3AR100R006 р. Арда–след гр. Маджарово


МФ 0,635 0,600

Умерен ЕП

Умерен ЕП Екосистемите са в стрес, повлияни от резките промени на водното ниво, предизвикани от работата на ВЕЦ Студен Кладенец

48 BG3AR100R002 р. Арда - след яз. Ивайловград


МФ 0,71 0,6

Умерен ЕП

Умерен ЕП Речният участък е силно модифициран и е повлиян от изпускането на води от яз. Ивайловград и работата на ВЕЦ-Ивайловград.

49 BG3AR800R030 р. Черна - гр. Смолян, след заустване на ГПСОВ


МФ 0,29 0,500


Лош статус Замърсяване от гр. Смолян.

50 BG3AR700R029 р. Малка арда - с. Кутела


Добър статус Липсват риби. Ако се докаже, че е липсата им се дължи на свръхзастрояване на речното корито (мВЕЦ) трябва да се сложи лош или много лош статус

51 BG3AR400R017 р. Върбица - след стената на ХХ "Ерма река"


МФ 0,43 0,500

Лош статус


52 BG3AR350L010 р. Върбица - преди яз. Студен кладенец

R14 236 0,409 0,575 0,857 Добър статус


53 BG3AR200R009 р. Крумовица - преди устие


МФ 0,67 0,857



р. Луда - преди вливане в р. Бяла

R14 60 Прес. Прес. Прес. Прес. Прес.

54 BG3MA100R210

р. Бяла – с. Меден бук R14 126 0,400 0,765 1,000 Много добър статус


Река Луда е напълно пресъхнала през 2009 г. Река Бяла също има пресъхващ характер, но остава на големи вирове. ВТ с много добри референтни условия по всички БЕК.



211

Таблица 6.2-6: Оценка по водни тела на ЕП на язовири в Източнобеломорски район





МЗБ - EQR по %

Oligochaeta

Интегрирана оценка


1 BG3MA900L205 яз. Белмекен L13 1896 МЕП Не може да бъде оценен

не може да бъде оценен

МЕП ЕП по МЗБ не може да бъде оценен поради резките и големи флуктуации на водното ниво. Не е извършван улов на риба.

2 BG3MA900L192 яз. Батак L3 1103 ДЕП 0,29 1,000 ДЕП Не е извършван улов на риба. Изискват се допълнителни измеравния на МФ в повече трансекти.

3 BG3MA600L137 яз. Тошков чарк L3 1419 МЕП Не може да бъде оценен

не може да бъде оценен

МЕП ЕП по МЗБ не може да бъде коректно оценен поради проблеми с пробонабирането и скорошното сваляне на водното ниво. Не е извършван улов на риба

4 BG3MA600L133 яз. Въча L11 529 УЕП Не може да бъде оценен

0,460 Умерен ЕП Не е извършван улов на риба. Възможно е въздействие от строителството на яз. Цънков Камък. Инвазия на мида-зебра.

5 BG3MA600L132 яз. Кричим L11 419 ДЕП Не може да бъде оценен

0,930 ДЕП Силно студен язовир (захранва се от придънни изпускатели на яз. Въча) - особен случай. Не е извършван улов на риба.

6 BG3MA500L119 яз. Пясъчник L15 286 ДЕП Не може да бъде оценен

1,000 ДЕП Типичен добър ЕП по повечето БЕК. Инвазия на мида-зебра

7 BG3MA200L032 яз. Даскал Атанасово

L12 117 Много лош

ЕП 0,25 1,000 Много лош ЕП Използва се интензивно за рибовъдство. Цъфтежи на ФП.

8 BG3MA200L025 яз. Овчи кладенец

L12 134 Много лош

ЕП 0,68 0,020 Много лош ЕП Силно еутрофизиран язовир в лош ЕП.

9 BG3MA200L023 яз. Овчарица L12 134 УЕП Не може да бъде оценен

0,520 Умерен ЕП Инвазия на мида-зебра

10 BG3TU900L047 яз. Копринка L11 386 ДЕП Не може да бъде оценен

1,000 ДЕП Язовирът е с много ниско ниво през 2009 г.

11 BG3TU700L036 яз. Жребчево L11 259 МЕП Не може да бъде оценен

0,980 МЕП Силна инвазия на мида-зебра. Оценката по риби изисква по-дългосрочен мониторинг и повече данни за потвърждение.

12 BG3TU700L030 яз. Асеновец L13 404 МЕП Не може да бъде оценен

1,000 МЕП Питеен язовир с високо качество. Инвазия на мида-зебра



212





МЗБ - EQR по %

Oligochaeta

Интегрирана оценка


13 BG3AR570L021 яз. Кърджали L11 317 МЕП Не може да бъде оценен

0,400 МЕП МЗБ не е представителен БЕК за язовирите от каскада "Долна Арда"

14 BG3AR350L010 яз. Студен кладенец

L11 218 МЕП 0,25 0,780 (среда)

0,02 (опашка)

МЕП Има силна екологична хетерогенност. Взети са две проби за МЗБ в средата и опашката. ЕП в опашната част е много лош, докато в средата и в близост до стената е МЕП.

15 BG3AR100L004 яз. Ивайловград L11 118 МЕП 0,25 не може да бъде оценен

МЕП МФ и МЗБ не са представителни БЕК.

16 BG3AR600L025 яз. Боровица L13 483 ДЕП Не може да бъде оценен

1,000 ДЕП Питеен язовир. В последните години са регистрирани случаи на "цъфтежи" на ФП и замътване от суспендирани в-ва.



6.2.4. БДЗБР

В Западнобеломорски басейнов район на България е направена оценка на 38 водни тела от реки и 10 от категория «езера», т.е. общо са екологично оценени 43 ВТ. При обследването не са установени пресъхнали ВТ в ЗБР.




Таблица 6.2-7: Оценка по водни тела на екологично състояние (статус) и ЕП на реки в Западнобеломорски район

№ Код на ВТ / Интегрирана оценка на ВТ








Забележки

1 BG4ME900R010 р. Черна Места над с. Черна Места

R3 993 Естествено беден на МФ

пункт 0,99 1,000



Референтни условия за планинския тип реки.

2 BG4ME900R011 р. Места преди вливане на р. Изток


пункт 0,58 0,700



Умереният статус се определя от най-чувствителния към замърсяване БЕК - фитобентоса и рибната фауна.

3 BG4ME700R012 р. Места при Момина кула (мост за с. Буково)

R5 614 Липса на МФ 0,825 0,700 Лош статус

Добър статус Добър статус въпреки липсата на достатъчно рибна фауна.

4 BG4ME100R014 р. Места при границата (след вливането на р. Мътница)


пункт 0,855 0,900



Референтни условия по ФБ и МЗБ. Статусът по риби и МФ изисква повече изследвания и по-дълго валидиране.

р. Бъндерица преди х. Вихрен

R1 1949 Липса на МФ 0,99 1,000 Не може да се оцени


5 BG4ME800R083 р. Демяница преди р. Бъндерица



Референтни условия за алпийския тип реки и за прехода между алпийски реки и планинския тип реки.

6 BG4ME800R084 р. Глазне след гр. Банско

R5 871 Не може да се определи


Добър статус Ако се докаже в следващи проучвания умерения статус по риби, то интегрираната оценка трябва да се снижи.

7 BG4ME800R082 р. Изток преди вливане в р. Места


пункт 0,795 0,600

Лош статус


Умерен статус дефиниран най-вече от МЗБ фауна.

8 BG4ME600R100 р. Канина преди устие R5 537 Естествено беден на МФ

пункт 0,86 0,900



Въпреки, че пунктът е разположен след няколко села той е практически в референтни условия по повечето БЕК. Оценката по МФ е правена на база на експертно мнение, поради недостиг на достатъчно водни МФ.

9 BG4ME400R107 р. Мътница под с.Петрелик (моста)


пункт 0,85 0,780



Предполагаме, че при по-внимателно калибриране на скалите за МЗБ и МФ пунктът ще бъде изцяло в референтни условия за този специфичен тип река с пясъчен субстрат.

10 BG4ME200R105 р. Сатовченска Бистрица преди устие (с. Боголин)


пункт 0,92 0,800



Много добър статус по практически всички БЕК.

11 BG4ME900R015 р. Доспат при ПЗ Жабата

R3 1273 Липса на МФ 0,81 1,000 Не може да се оцени

Добър статус Не е установено на какво се дължи по-ниския статус по ФБ. Пунктът е референтен по МЗБ. Не е подходящ за риби и МФ.



215









Забележки

12 BG4ME135R016

р. Доспат при границата(при моста между с.Бръщен и с.Црънча


пункт 0,54 0,900



ФБ като най-чувствителен на замърсяване БЕК определя умерения статус на пункта.

13 BG4ST900R017 р. Струма преди яз. Студена

R3 859 0,5 0,84 0,900 Добър статус

Добър статус Общата оценка показва добър статус.

14 BG4ST900R001 р. Струма преди яз. Пчелина (при с. Прибой)




Пунктът е в умерен статус по всички налични БЕК. МФ не са с подкрепящо значение за полупланинските чакълести типове.

15 BG4ST900R002 р. Струма преди гр. Земен, след устие на р. Треклянска

R5 595 0,01 0,82 0,900 Добър статус

Добър статус Определя се добър екологичен статус.

16 BG4ST700R003 р. Струма при с. Ръждавица


пункт 0,825 0,800


Добър статус Пунктът е близк одо референтни условия по МЗБ.

17 BG4ST700R005 Струма преди Бобошево


пункт 0,835 0,700


Добър статус Добър статус по почти всички БЕК. Добрата популация на скобар и говедарка определят много добрия статус по риби.

18 BG4ST500R006 р. Струма при с. Мурсалево (след вливане на р. Джерман)



Добър статус Оценката по риби изисква потвърждение с допълнителни мониторингови данни.

19 BG4ST500R007 р. Струма след Благоевград (500м след ПСОВ)



Лош статус Реката се е влошила през 2009 г. Вероятни залпови замърсявания (ФБ се възстановява бързо в рамките на 1 месец)

20 BG4ST500R008

р. Струма, преди гр. Кресна (30 m след железен мост за Г. Брезница)


пункт 0,605 0,800



Умерен статус по ФБ.

21 BG4ST300R009 р. Струма при границата (с. Тополница) след моста


пункт 0,57 0,500

Лош статус


На този етап се определя умерен статус, като се изискват допълнителни данни за риби и вероятните въздействия върху рибната фауна (бракониерство, добив на баластра и др.)

22 BG4ST900R022 р. Арката преди вливане в р. Струма (с. Бобораци)

R13 631 0,31 0,72 0,700 Умерен ЕП

Умерен ЕП

Съществува голяма разлика между пункта при с. Бобораци (по-удобен за пробонабиране) и по-долния пункт (4-5 km) на моста на пътя Кюстендил - София, където екологичните условия са силно влошени.

23 BG4ST900R023 р. Светля преди устие R5 639 Естествено беден на МФ

пункт 0,835 0,700


Добър статус Добър статус по всички БЕК.

24 BG4ST800R023 р. Треклянска преди устие (преди гр. Земен)


пункт 0,875 1,000



Практически референтни условия за този тип реки.



216









Забележки

25 BG4ST700R024

р. Драговищица при границата (преди с. Долно Уйно и преди строящ се ВЕЦ)


пункт 0,81 1,000


Добър статус Извършва се строителна дейност - корекция на реката.

26 BG4ST700R035 р. Елешница преди устие (с. Четирци)



Много добър статус въпреки наличието на няколко села по протежението на реката.

27 BG4ST600R041 р. Джерман след водохв. на ВЕЦ Джерман


пункт 0,79 0,900


Добър статус Добрият статус се дефинира оп ФБ. Пунктът не е подходящ за рибна фауна.

28 BG4ST600R045 р. Дупнишка Бистрица над ВХ Бистрица, преди с. Бистрица



Много добър статус по риби, но не се препоръчва за мониторинг поради затруднено пробонабиране. Класически референтен пункт.

29 BG4ST600R036 р. Разметаница преди устие


пункт 0,63 0,600



Реката е силно повлияна от замърсявания след Бобов дол.

30 BG4ST500R053 р. Благоевградска Бистрица - преди гр. Благоевград


пункт 0,955 0,800



ХМ прегради и ниските води влияят негативно върху рибната фауна. Ако оценката по риби се потвърди по-нататък пунктът трябва да се разглежда в умерен статус.

31 BG4ST500R057 р. Стара (Железнишка), преди с. Железница


пункт 0,765 0,857


Добър статус Пунктът е много близо до референтни условия.

32 BG4ST500R063 р. Влахинска, преди устие, преди вливане в Струма

R5 196 0,5 0,925 0,800 Добър статус


Определя с едобър статус поради хидротехническото застрояване на реката (мВЕЦ) и негативните ефекти върху рибната фауна.

33 BG4ST500R069

р. Санданска Бистрица, преди гр. Сандански; мост за горски разсадник


пункт 0,975 0,900



Ако ВТ се приеме за СМ (поради ХТС застрояване и ВЕЦ) то ЕП би следвало да е максимален поради отличното качество на водата, в противен случай се дефинира умерен статус заради негативното влияние на ХТС върху рибната фауна.

34 BG4ST500R070 р. Лебница, преди с. Лебница


пункт 0,765 0,900


Добър статус Пунктът не е представителен за рибна фауна поради малък и нестабилен отток

35 BG4ST400R073

р. Струмешница при границата (мост за с. Габрене), при Самуилова крепост



МФ имат подкрепящо значение като БЕК за чакълестите реки по СТрума и Места.

36 BG4ST300R072 р. Мелнишка преди устие - Е79 (при асфалтова база)


пункт 0,84 0,800


Добър статус Ихтиоценозата е много бедна, вероятно поради големите сезонни флуктуации на оттока. Рибите не са подходящ БЕК за този пункт



217









Забележки

37 BG4ST200R076 р. Пиринска Бистрица при границата (с. Ново Ходжово)


пункт 0,96 0,800



Референтни условия по повечето БЕК

38 BG4ST200R077 р. Петровска, след извора


пункт 0,99 0,800



За изворните екосистеми рибната фауна няма значение като БЕК. Референтни условия за големи изворни системи.



218

Таблица 6.2-7: Оценка по водни тела на екологично състояние (статус) и ЕП на езера в Западнобеломорски район






МЗБ - EQR (по %

Oligochaeta)




1 BG4ME600L009 Реджепско езеро

L1 2344 Много добър

статус


0,860 Не може да се оцени


Естествено безрибни езера

2 BG4ME700L014 ез. Безбог L1 2240 Много добър

статус 1,00 0,757




3 BG4ST900L001 яз. Студена L3 846 МЕП


0,420 Добър ЕП

МЕП Оценката по МЗБ трябва да се потвърди с повече данни.

4 BG4ST900L002 яз. Пчелина (Лобош)

L4 686 Лош ЕП 0,24 0,607 Лош ЕП Лош ЕП Язовирът е с влошени метрики.

5 BG4ST600L008 яз. Дяково L13 642 МЕП




6 BG4ST900L004 Чокльово блато


статус 0,73 1,000



Близко до референтни условия

7 BG4ST600L010 Черното езеро L1 2375 Много добър

статус


0,880 Не може да се оцени



8 BG4ST500L013 яз. Стойковци L13 617 МЕП




9 намира се в речно ВТ

BG4ST500R007

кариерно езеро Бистрака

L6 317 Лош ЕП Недостиг 1,000 Умерен ЕП

Лош ЕП Проблеми с цъфтежи на ФП. Изискват се повече измервания.

10 BG4ST500L012 Долно Гьоргийско езеро


статус 1,00 1,000







Оценката по ВТ за реки трудно може да се обобщи статистически поради изключително големите разлики в размерите както в географско отношение, така и по отношение на относителните водни количества. Водните тела са несъпоставими по размери и между отделните басейнови дирекции, които не са уеднаквили подхода при определянето им.

Съществуват огромни речни водни тела с дължини надхвърлящи 100 km и същевременно има множество малки, някои с дължини 10-15 km. Водните тела са основните „клетки” за интегрирано управление на водите съгласно изискванията на РДВ 2000/60/ЕС и определят базовата матрица, върху която се поставя мониторинговата мрежа, оценката за силно модифицирани и изкуствени ВТ, оценките за екологично състояние и екологичен потенциал, и като финал програмите от мерки. Съществува риск от генериране на системни грешки в по-горните нива поради хидрографски и хидроложи необоснованата базова рамка на ВТ, върху която стъпва интегрираното управление на речните басейни.

Екипът не е извършвал специализирана оценка за това, кои ВТ са силно-модифицирани или изкуствени. Това е оценявано в рамките на пункта и в прилежащите участъци, като на база на експертно мнение е преценявано дали да се определя екологичен (състояние) или екологичен потенциал.

Дунавски район

Обобщението на резултатите по ВТ показва, че в ДР за реки преобладават ВТ в умерено състояние/потенциал (39% от всички тела). Общо ВТ в добро и много добро състояние (респ. ДЕП и МЕП) съставляват 34% и за тях се предполага, че са постигнали екологичните цели на Директивата. Същевременно 63% от ВТ са в недобро състояние и за тях ще трябва да бъдат разработени програми от мерки за подобряване на екологичното състояние (респ. потенциал).



При ВТ от категория „езера” не може да се каже, че някой от екологичните класове силно преобладава. Сумарно в добро и много добро състояние (ДЕП и МЕП) са 42.8 % от всички ВТ, т.е. за тях са постигнати целите на РДВ. Около половината от обследваните ВТ (52.4%) обаче са в недобро състояние (умерен, лош или много лош ЕП) и за тях ще са необходими мерки за подобряване на потенциала.

Черноморски район

В ЧМ район анализът показва, че картината е значително по-добра за реки. Доминиращи са ВТ с добро състояние (потенциал) – 45.1% и заедно с тези в много добро състояние съставляват 51.6% (потенциално изпълнили екологичните цели на РДВ). Общо ВТ в недобро състояние са 45.2%, за които ще трябва да се разработват програми от мерки.

При езерата половината от ВТ (50%) са в добро или много добро състояние (респ. потенциал) и се предполага, че са изпълнили екологичните цели на РДВ. Съответно 33% от обследваните ВТ на „езера” са с недобро състояние (респ. потенциал) и за тях ще трябва да се разработят програми от мерки за постигане на добро състояние или добър потенциал. В ЧМ район не може да бъде направена оценка за свръх солените езера, които са много специфични екосистеми, принадлежащи към преходните води.



Източнобеломорски район

В Източнобеломорския район преобладават ВТ с умерен статус (33.3%). Общо 40.7% от ВТ могат се характеризират като много добър и добър статус (респ. МЕП и ДЕП) и нямат нужда от специални мерки освен опазването на съществуващото състояние. Останалите 59.3% от ВТ са в недобро състояние и се нуждаят от програми от мерки за подобряване на статуса/потенциала. В този басейнов район не са регистрирани напълно пресъхнали ВТ освен частично пресъхване на водното тяло, в което попадат трансграничните реки Луда и Бяла.

Много по-добро е положението с ВТ от категория „езера” (язовири) в сравнение с тези по реките, защото 75% от тях са в МЕП и ДЕП, т.е. са постигнали целите на Директивата. Само 25% от язовирните водни тела са с недобър потенциал и ще се нуждаят от мерки за подобряване му. В ИБР изцяло доминират ВТ с максимален екологичен потенциал (43.7%) и добър екологичен потенциал (31.3%), което е много добра характеристика за язовирите в този регион.



Източнобеломорски район

В Западнобеломорския район доминирането на речните ВТ в много добър статус (респ. потенциал) е най-силно изразено и сумарно достига до 71%, което е точно обратната ситуация в сравнение с ВТ в ДР и ИБР. Тези ВТ, за които трябва да се разработват програми от мерки (в умерено и лошо състояние/потенциал) са само 29%.

Водните тела в речните басейни на Места и Струма са с много по-добър статус в сравнение с тези в другите три басейнови района.

При ВТ на „езера” абсолютно доминират тези в много добро състояние и максимален екологичен потенциал (80%). Само 20% са в лош ЕП. Западнобеломорският район не е богат на стоящи води, но има множество малки високо планински глациални езера в Рила и Пирин.



ПОДГОТОВКА И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМИТЕ ЗА МОНИТОРИНГ НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ

ПО ВРЕМЕ НА ПЪРВИЯ ПУРБ

7



7.1. Въведение: програмите за мониторинг на повърхностните води – баланс между задължения и възможности

За да постигне добро състояние на водите (водните тела), всяка държава-членка в ЕС трябва да разработи и стартира до края на 2009 г. т.нар. Планове за Управление на Речните Басейни (ПУРБ). Подготовката на ПУРБ и успешното изпълнение на разработените в тях програми от мерки е най-важният етап от прилагането на РДВ.

За успеха през този етап от ключово значение е осигуряването на информация за състоянието на водните тела (екологичен и химичен статус) чрез изпълнението на програмите за мониторинг на водите, докладвани в ПУРБ. Тази информация служи като основен критерий при оценката на първоначалния ефект от прилагането на програмите от мерки (2012 г.), както и на окончателното постигане на определените в ПУРБ цели за всяко водно тяло (2015 г.)

Страните от ЕС (в това число и България) вече притежават опит в подготовката и изпълнението на програми за мониторинг на водите съгласно изискванията на чл.8 на РДВ. През 2007 г. страната ни докладва първите програми за мониторинг, чиято цел бе да осигурят необходимата информация за подготовката на ПУРБ. Анализирайки резултатите от тяхното изпълнение, могат да се направят следните важни изводи:

• Изпълнението на изискванията на РДВ по отношение мониторинга на водите е свързано с инвестиране на значителни ресурси (финансови и технически) и с ангажиране на сериозен експертен потенциал;

• Добрата подготовка и изпълнение на програмите за мониторинг зависят от успешната координация между отделните институции. Тя може да спести много усилия и средства;

• При подготовката на програмите за мониторинг на водите не трябва да се подхожда догматично. РДВ определя основните цели и правила в този процес, но дава свобода на държавите-членки за избор на идивидуален подход, който може да осигури необходимите резултати.

Направените изводи могат да се използват като отправни точки при подготовката на новите програми за мониторинг на водите, докладвани в ПУРБ, за да се намери най-удачния подход за развитието на мониторинга на водите в

Основната цел на Рамковата Директива за Водите (РДВ 2000/60/ЕС) е държавите от Европейската общност да постигнат добро състояние на водите до 2015 г. Основен проблем: Как в този кратък период (от 6 години) ще постигнем добро екологично състояние състояние, при нарастващата експлоатация на наличните водни ресурси (питейно водоснабдяване, напояване, промишлени нужди)?



България през следващите 6 години. Неговата същност може да се обобщи със следния израз: баланс между ангажименти и възможности, т.е. между изпълнение на европейски законови изисквания и съществуващ институционален капацитет.

С настоящото предложение екипът на Консорциума за биомониторинг представя своята Концепция за мониторинг на повърхностните води в България в периода на първия ПУРБ (2010 - 2015 г.).

7.2. Концепция за мониторинга на повърхностните води по време на първия ПУРБ.

Критериите, с които може да се оцени ефективността на мониторинга на повърхностните води са обсъждани детайлно на различни форуми и срещи. Те се използват при оценката на текущата дейност на институциите включени в Националната система за мониторинг на водите. Настоящата концепция няма за цел да детайлизира този аспект, а по-скоро ще използва обобщената рамка от критерии за ефективност като отправна точка за предложенията при подготовката на програмите за мониторинг на водите.

Когато се започва дискусия за ефективността на мониторинга на водите, не трябва да се забравя, че неговата цел е своевременно да информира за опасностите от влошаване на състоянието на водните тела. И това не е самоцел, а стартов сигнал за предприемане на необходимите мерки, които трябва да предотвратят тези процеси. Затова един от най-важните критерии за ефективност на провеждания мониторинг на водите е

1) Бързината, с която системата за мониторинг установява и предоставя информация за състоянието на водите и координацията с дугите звена за проследяване на ефекта от предприеманите мерки. Тази сигнална функция до голяма степен зависи от начина по който е организирана тази система и средствата за предаване на информация между отделните звена в нея. В тази насока могат да се направят кокретни стъпки за по-бързо идентифициране на негативните процеси във водните тела чрез т.нар. „експресно сканиране”, което може да се въведе в програмите за мониторинг на водите. От съществено значение за повишаване на ефективността по този критерий е и добрата координация между

Терминът „ефективност” в управлението на водите често предизвиква разгорещени спорове, заради различните позиции, интереси и критерии с които се оценява. За пръв път РДВ създаде условия за унифициране на оценката за ефективност, като постави на първо място екосистемния подход и интересите на Природата – водата, като доминираща част от нашата планета е жизнено важна среда за всички организми: Основният критерий за ефективно управление на водите е тяхното състояние да бъде ДОБРО!



системата за мониторинг и звената за контрол и регулиране на производствените дейности. Тя осигурява обратната връзка за резултатите от предприетите мерки и е показателна за ефективно функционираща система за мониторинг, контрол и регулиране при опазването на повърхностните води.

Вторият основен критерий за ефективност на провеждания мониторинг е

2) Степента на достоверност на получаваната информация. В този критерий се съчетават няколко елемента за оценка на ефективността: 1) представителност на мрежата за мониторинг, 2) достоверност на резултатите от проведените анализи и 3) достоверност на извършваните оценки за състоянието на водите. Първият елемент изцяло е свързан с подготовката на програмите за мониторинг, затова на него ще бъде обърното основно внимание в представената концепция. За останалите два елемента ще бъдат направени конкретни препоръки свързани с установените процедури и осигуряването на необходимите условия и експертен потенциал.

Третият критерий за ефективност на системата за мониторинг е

3) Финансовата устойчивост, отразяваща разходите за нейното функциониране, отнесени към резултатите, които се постигат. Докато първите два критерия са показателни за прецизността, с която работи системата за мониторинг, третият измерва нейните възможности за устойчиво функциониране, дори и при неблагоприятни финансови условия. Въведеният от РДВ принцип Разход/Ползи при подготовката на програмите от мерки в ПУРБ в пълна сила важи и при подготовката на мониторинговите програми. Ясно е че системата за мониторинг на водите е звено, което изисква значително финансиране за да се поддържа високо ниво на прецизност на получаваната информация. Но това не означава, че финансирането на програмите за мониторинг трябва да ангажира само един източник на средства (държавният бюджет). Затова като основа в настоящата концепция е представен вариант на гъвкава схема за финансиране изпълнението на програмите за мониторинг, включваща различни източници. Тази схема значително съкращава разходите за рутинен мониторинг (контролен и оперативен), които в момента са ангажимент на държавата, и създава възожности за инвестиции в проучвателен мониторинг и въвеждане на нови методи за анализ.



7.3. Актуализация на програмите за контролен мониторинг в четирите РБУ

Главната задача на програмата за контролен мониторинг12 на водите е да осигури достатъчно информация за оценката на състоянието на водните тела. РДВ поставя основен акцент върху подготовката и изпълнението на тази програма, тъй като чрез нея се установяват негативните или позитивни промени във водните екосистеми. Затова подготовката на програмата за контролен мониторинг трябва да отговаря на редица сериозни изисквания:

Допълване и валидиране на процедурата за оценка на

въздействието, описана в Приложение II на РДВ;

Ефективно и ефикасно проектиране на бъдещи програми за

мониторинг;

Оценка на дългосрочните изменения на естествените условия; и

Оценка на дългосрочните промени в резултат от широкообхвати

антропогенни дейности.

От изброените изисквания се вижда, че програмата за контролен мониторинг е базов елемент при изграждането на обща стратегия за управлението на речните басейни. Тя налага да се инвестират сериозни финансови ресурси и експертен потенциал за да се постигне необходимата прецизност на осигуряваната информация. За тази цел в пунктовете за контролен мониторинг, докладвани пред Европейската комисия (ЕК) трябва да се набюдават всички биологични, общи физикохимични и хидроморфологични елементи, приоритетните вещества, които се емитират, както и специфичните вещества, които се изпускат в значими количества за съответния водосбор.

От друга страна за да бъде ефективна, програмата за контролен мониторинг трябва да е съобразена с изискванията за финансова устойчивост:

• Да бъде приложима в рамките на изградения капацитет на администрацията, ангажирана с изпълнението на мониторинга (регионалните лаборатории в системата на МОСВ) и само за анализа на определени показатели, които изискват значителен експертен и технически потенциал, да се разчита на външни изпълнители.

• Бюджетът за изпълнението на мониторинговите дейности да е оптимизиран в порядъка на средногодишните разходи за мониторинг на водите.

Последните изисквания са особено актуални в период на финансова криза, която налага силно ограничаване на бюджетните разходи за държавната администрация, в т.ч. и за мониторинг на водите.

12 По-точен превод е „наблюдателен мониторинг” от surveillance monitoring.



Какъв е подхода, с който може да се преодолее това серизно потиворечие между ангажименти и възможности по отношение провеждането на контролния мониторинг?

ПРОГРАМА ЗА КОНТРОЛЕН МОНИТОРИНГ, докадвана пред ЕК.

Сериозните инвестиции в тази програма се налагат предимно заради големия брой елементи и показатели, които са задължителни за наблюдение в докладваните пред ЕК мониторингови пунктове. Това означава, че е необходимо да се извърши прецизен анализ на мрежата за контролен мониторинг, докладвана пред ЕК за да се ограничи броят на включените в нея пунктове.

В тази насока е необходимо да се съобразят изискванията на РДВ при определяне местоположението на пунктовете за контролен мониторинг:

– Дебитът на водното течение да е значителен в рамките на района с

басейново управление като цяло; включително пунктове в големи

реки, където водосборната площ е по-голяма от 2 500 кв.км. (Дунав,

Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра, Камчия, Марица, Тунджа, Арда,

Места, Струма);

– Обемът на стоящите води да е значителен в района с басейново

управление, включително големите езера и водоеми (около 20

големи езера и язовири, повечето > 10 кв.км площ);

– В значими водни тела, които пресичат границата на държава-членка

(напр. Тимок, Резовска, Бяла/Луда/Еритропотамос,

Струмешница/Струмица, Драговищица, Ерма, Нишава)

– Пунктовете да са идентифицирани по линията на Решение 77/795/EEC

за обмен на информация; и

– На други такива пунктове, ако се изискват за оценка на натоварването

със замърсители, пренасяни през границата на държавата-членка, и

които се пренасят в морската среда (напр. устие на река Тимок, река

Дунав в края на българския участък, Марица и нейните притоци

преди границата и т.н.).

Поставените от РДВ изисквания отразяват принципната рамка при избор на пунктове за контролен мониторинг. Тя обаче дава достатъчно свобода за интерпретация от държави-членки. Ето защо при избора на пунктове в програмата за контролен мониторинг може да се направят следните препоръки, съобразени със специфичните условия в България:

1) Да се спази правилото за проектиране на контролни пунктове във водосбори на реки с по-голяма площ от 2500 км2. Това означава, че такива пунктове трябва да се поставят на основните реки и в редки случаи на значими първи притоци (12 основни реки).

2) Задължително да се поставят контролни пунктове в реките по т. 1 преди напускане на държавната граница или вливане в море или трансгранична



река. Ако реките, напускащи границата са със сравнително малък дебит (особено за типовете временни/пресъхващи реки) те не са подхадящи за контролен мониторинг (напр. река Фишера от поречие Тунджа, Височица/Темска от поречие Нишава, Атеренска/ Армира от поречие Арда и др.).

3) При избора на пунктове в стоящи води да се съобрази мащаба на езерата/язовирите и тяхното стопанско значение (напр. по-големите питейни язовири като Йовковци; някои ключови язовири за напояване като яз. Пясъчник).

4) Задължително е да се поставят контролни пунктове на всички ВТ тип „езера”, които са с площ повече от 10 км2 (16 язовира и езера) или са със значителен воден обем (напр. яз. Въча, Ястребино).

5) Броят на контролните пунктове трябва да е съобразен с определените типове реки и езера от гледна точка на двата екорегиона (7 и 12). При внимателен подбор не е необходимо във всеки от речните басейни да се проектират контролни пунктове за всички типове. Избраният пункт може да се представителен за един тип, който присъства в няколко различни басейна на територията на страната, като се спази изискването те да попадат в един екорегион.

6) В пунктовете за контролен мониторинг трябва да има установена дълга редица от мониторингови данни за физикохимични и биологични елементи (не по-малка от 5 г.). Те трябва да са оборудвани за измерване на водни количества и също да притежават достатъчно дълга редица от данни (обикновено това са пунктове от ведомствената хидрометрично мрежа на НИМХ);

7) При избора на контролни пунктове от същестено значение е те да съвпадат с пунктове, резултати от които са докладвани в Европейската агенция за околна среда (ЕЕА) по EIONET, за да има съпоставимост на данните които България предоставя пред ЕК.



През 2007 г. България изпълни своите ангажименти по чл. 8 на РДВ, докладвайки разработените програми за мониторинг пред ЕК. В разработената програма за контролен мониторинг бяха включени общо 261 пункта за контролен мониторинг на реки и езера:

Район за басейново

управление

Брой пунктове Реки Брой Язовири/Езера/Пунктове

Общ брой пунктове

ДР 92 41 / 0 / 41 133

ЧР 26 7 / 5 / 12 38

ИБР 43 16 / 0 / 16 59

ЗБР 27 0 / 4 / 4 31

Общо 188 64 / 9 / 73 261

За страна като България с площ от 111 000 км2 този брой пунктове е огромен (средно по 1 пункт на 425 км2) и това предизвика сериозни затруднения при изпълнението на планирания мониторинг. За редица от елементите, включени в него (хидроморфологични и част от приоритетните и специфични вещества) програмата за контролен мониторинг няма да бъде изпълнена, което може да доведе до съответните санкции от страна на ЕК. Изпълнението на най-трудоемката и специализирана част от този мониторинг, свързана с биологичните елементи за качество, се реализира през 2009 г. при изключително кратък срок, който не дава възможност да се осигури висока прецизност на анализите (до по-ниско таксономично ниво) за всички биологични елементи за качество.

След внимателен анализ на мрежата за мониторинг в отделните райони за басейново управление и предвид направените констатации и препоръки, екипът на Консорциум за биомониторинг предлага броят на пунктовете за контролен мониторинг, докладвани в ПУРБ, съществено да бъде съкратен:

І. БДДР

А.Реки

Географски координати

№ Код на пункта Наименование на пункта

N E


1 2 3 4 5 6 7

1 BG1NV00093MS020 р. Нишава при Калотина

42°59'30.3" 22°51'32.2" BG1NV200R001 R2

2 BG1WО00014MS140 р. Тимок при гр. Брегово

44°09'14.6" 22°37'36.4" BG1WO100R001 R8

3 BG1WO0061MS0030 р. Лом преди гр. Лом

43°47'43.3" 23°14'34.1" BG1WO600R015 R8



4 BG1OG00795МS160 р.Огоста/преди яз.Огоста , мост с. Г.Церовене

43°23'40.0" 23°06'29.7" BG1OG789R001 R4

5 BG1OG00051MS080 р. Огоста, при Кобиляк

43°31'05.6" 23°26'47.6" BG1OG307R013 R7

6 BG1OG00001MS010 р. Огоста, устие преди р. Дунав-след вливане на р. Скът

43°44'26.8" 23°52'37.5" BG1OG100R014 R7

7 BG1OG00611MS090 р. Ботуня, при с.Охрид преди вливане в Огоста

43°27'21.5" 23°22'16.2" BG1OG307R013 R8

8 BG1IS00099MS260 р. Черни Искър преди с. Говедарци

42°15'17,4" 23°27'08,2" BG1IS900R003 R2

9 BG1IS00795MS220 р. Искър преди язовир Искър

42°26'17,6" 23°32'06,6" BG1IS789R004 R4

10 BG1IS00039MS120 р. Искър при гр.Нови Искър

42°49'14,3" 23°22'13,6" BG1IS135R026 R4

11 BG1IS00031MS080 р. Искър преди гр.Роман

43°8'53" 23°55'38" BG1IS135R026 R4

12 BG1IS00111MS010 р. Искър при с.Гиген, преди вливане в Дунав

43°42'21.5" 24°27'41.2" BG1IS135R027 R7

13 BG1IS00021MS050 р. Малък Искър при гр.Роман

43°08'20.8" 23°55'29.7" BG1IS200R023 R4

14 BG1VT99111MS060

р. Вит след Тетевен (след кв.Полатен преди "Губилището")

42°55'40.0" 24°14'02.8" BG1VT789R005 R2

15 BG1VT00055MS040

р. Вит , с. Садовец (след вливане на Катунецка и Каменица)

43°16'44.5" 24°23'03.9" BG1VT307R007 R4

16 BG1VT00011MS010 р. Вит , гр. Гулянци, преди вливане в Дунав

43°38'00.5" 24°41'51.2" BG1VT100R009 R7

17 BG1OS00715MS050 р. Осъм, след гр.Ловеч

43°11'42" 24°48'17" BG1OS700R001 R4

18 BG1OS00051MS030 р. Осъм след гр. Левски

43°22'17" 25°09'17" BG1OS700R011 R7

19 BG1OS00011MS010 р. Осъм при гр. Черковица, преди вливане в Дунав

43°41'51.5" 24°51'03.5" BG1OS130R015 R7

20 BG1YN00059MS130 р. Янтра при село Драганово

43°12'46" 25°45'04" BG1YN307R027 R7

21 BG1YN00001MS010 р. Янтра при с. Нов град, преди вливане в Дунав

43°36'10" 25°34'44" BG1YN130R029 R7



22 BG1YN00061MS140

р. Лефеджа, (Стара река), село Бряговица-преди вливане в Янтра

43°11'33" 25°51'12" BG1YN307R027 R7

23 BG1YN04111MS050 р. Росица преди вливане в р.Янтра- с. Поликраище

43°12'26" 25°38'30" BG1YN400R012 R7

24 BG1RL00001MS010 р. Русенски Лом на устие при гр. Русе

43°48'47" 25°56'09" BG1RL120R013 R7

Б.Езера (язовири)



N E


1 2 3 4 5 6 7

1 BG1OG00739MS031 Язовир „ Огоста” 43°23'49,4" 23°11’58" BG1OG700L004 L14

2 BG1IS777799MS061 Язовир „ Искър” 42°30'48,0" 23°31'59,5" BG1IS700L005 L11

2 BG1VT00325MS031 Язовир „ Горни Дъбник”

43°22'05,8" 24°19'38,7" BG1VT300L012 L14

4 BG1YN43199 MS021 Язовир „ Ал. Стамболийски” на р. Росица

43007'24,2’’ 25

010’17” BG1YN400L009 L11

5 BG1YN62953MS 041 Язовир „Йовковци” 42°56'44,2" 25°45'48,5" BG1YN600L019 L2

ІІ. БДЧР

А.Реки



N E


1 2 3 4 5 6 7

1 BG2KA00979MSO30 р. Тича – над с. Тича 4308'31,69" 27

00'23,51" BG2KA900R037 R2

2 BG2KA00913MSO032 р. Камчия - с. Миланово

43010'29,32" 26

052'36,54" BG2KA900R019 R4

3 BG2KA00119MSO01 р. Камчия "Пода" 4301'12,56" 27

049'17,32" BG2KA130R002 R10

4 BG2KA04741MS021 р. Луда Камчия при с. Бероново

42049’57,65” 26

041’03,57” BG2KA4008R043 R4

5 BG2VE00111MSO01 р. Велека - с. Синеморец

4203'49.31" 27

058'8.71" BG2VE109R001 R16



6 BG2RE00855MS002 Резовска, преди устие

41058'44.92" 28

000'36.51" BG2RE400R002 R16




N E


1 2 3 4 5 6 7

1 BG2DO10000MS006 Езеро Дуранкулак 28º32'55" 43º40'15" BG2DO700L017 L7а

2 ÷ Варненско езеро 43011'25.74" 27

049'29.72" BG2PR100L001 L9

3 ÷ Яз. Тича 43005'06.11" 26

047'50.34" BG2KA900L021 L11

4 ÷ Яз. Камчия 42052'37.36" 26

055'33.53" BG2KA400L024 L11

5 BG2KA04195MS008 Яз. Цонево 27º20'49,43" 42º56'54,50" BG2KA400L008 L14

6 ÷ Бургаско езеро (Вая)

42029'47.11" 27

025'08.25" BG2SE900L037 L8

7 BG2MA10000MS007 яз. Мандра 27°25’54 42°26’22 BG2MA107L002 L7в

ІІІ. БДИБР

А.Реки



N E


1 2 3 4 5 6 7

1 BG3MA00997MS1580 р.Марица - с.Радуил 42º16'33,0'' 23º41'06,1'' BG3MA900R208 020111

R3

2 BG3MA00055MS0670 р.Марица - гр.Пловдив

42º09'10,6'' 24º44'35,6'' BG3MA500R117 002110

R12

3 BG3MA01191MS0010 р.Марица - гр.Свиленград

41º46'08,52'' 26º11'30,66'' BG3MA100R001 002110

R12

4 BG3MA00811MS1070 р.Тополница – гр. Пазарджик, преди устие

42º12'27,0'' 24º17'45,0'' BG3MA800R158 011111

R5



5 BG3MA00523MS0600 р.Чепеларска - с.Бачково

41º56'40,0'' 24º51'10,1'' BG3MA500R104 020111

R3

6 BG3MA00041MS0400 р.Стряма – с.Маноле

42º11'13,4'' 24º54'47,3'' BG3MA400R076 012111

R13

7 BG3MA00025MS0170 р.Сазлийка - гр.Раднево

42º16'58,20'' 25º55'14,04'' BG3MA200R030 003111

R13

8 BG3TU00077MS0217 р. Тунджа - мост с. Баня (при ХМС)

42º35'55'' 26º00'24'' BG3TU900R042 011111

R5

9 BG3TU00013MS0010 р.Тунджа - с.Срем 42º03'07,92'' 26º28'23,76'' BG3TU100R002 002110

R12

10 BG3AR00071MS0220 Арда – с.Вехтино 41º41'14" 25º09'09" BG3AR700R028 020111

R3

11 BG3AR00133MS0010 р.Арда - след яз."Ивайловград"

41º34'52,2" 26º06'26,1" BG3AR100R002 011111

R5

12 BG3MA00035MS1620 р.Бяла – с.Меден бук

41º22'49" 26º01'41" BG3MA100R210 011011

R14




N E


1 2 3 4 5 6 7

1 BG3MA06481MS0740 яз.Голям Беглик 42º10'22,4'' 23º48'57,5'' BG3MA600L138 031010

L3б

2 BG3AR00055MS0200 яз. Кърджали 41º37'915'' 25º20'391'' BG3AR570L021 011000

L11

2 BG3TU00955MS0340 яз. Копринка 42º43'49'' 25º29'38'' BG3TU900L047 011000

L13

4 BG3MA00225MS0120 яз.Овчарица 42º14' 59,7'' 26º08'23,4'' BG3MA200L023 001010

L15

ІV. БДЗБР

А.Реки



N E


1 2 3 4 5 6 7

1 BG4ST06711MS040 р. Струма преди Бобошево

42°09'22.9 22°59'38.8 BG4ST700R005 R5



2 BG4ST65339MS050 р. Струма преди гр.Кресна

41°43'47.7 23°09'10.4 BG4ST500R008 R5

3 BG4ST00631MS060 р. Струма преди границата

41°25'01.1 23°19'06.0 BG4ST300R009 R5

4 BG4ST06789MS200 р. Драговищица при границата

42°24'45.5 22°32'15.8 BG4ST700R024 R3

5 BG4ST00649MS250 р. Струмешница при границата (мост за с. Габрене)

41°23'38.7 22°58'18.6 BG4ST400R073 R5

6 BG4ST00623MS270

р. Пиринска Бистрица при границата (с.Ново Ходжово)

41°24'14.6 23°24'12.9 BG4ST200R076 R5

7 BG4ME04733MS030 р. Места при Момина кула (мост за с. Буково)

41°42'34.3 23°42'08.9 BG4ME700R012 R5

8 BG4ME00043MS040

р. Места преди границата (след вливане на р. Мътница)

41°30'05.2 23°53'32.9 BG4ME100R014 R5

9 BG4ME00025MS200

р. Доспат при границата (при моста между с. Бръщен и с. Црънча)

41°33'30.7 24°07'21.5 BG4ME135R016 R5




N E


1 2 3 4 5 6 7

1 BG4ST06939MS915 Яз. Пчелина 42°30'29.54 22°49'58.23 BG4ST900L002 L4

2 ÷ Яз. Широка поляна 41°45'32.28 24°09'59.33 BG4ME600L005 L3

3 BG4ME00292MS905 Яз. Доспат 41°39'56.06 24°08'21.80 BG4ME900L006 L11

ВЪТРЕШНА НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА КОНТРОЛЕН МОНИТОРИНГ (Контролен мониторинг 2)

Ограничаването на пунктовете за контролен мониторинг, докладвани ред ЕК логично поставя въпроса: как ще се осигури необходимата информация за състоянието на всички водни тела, имайки предвид техния значителен брой (над 750) на територията на страната. Необходимостта от тази информация налага разработването на Вътрешна програмата за Контролен мониторинг (Контролен мониторинг 2 – КМ2). Тя не е подчинена на строгите изисквания на РДВ за анализ на голям брой показатели и дава големи възможности за прилагане на експресни методи за анализ на ключови биологични и физикохимични елементи. Обикновено при нея се използва ограничен брой



показатели, които са достатъчно чувствителни за бързо установяване на негативните процеси във водните тела.

Мрежата за провеждане на вътрешния мониторинг е изградена от два вида мониторингови пунктове:

1) Представителни мониторингови пунктове, в които се провежда разширен анализ на физикохимични показатели и анализ на ограничен брой биологични показатели индикативни за определения антропогенен натиск. Като основа при техния подбор се използва мрежата за Контролен мониторинг, докладвана по чл.8 на РДВ през 2007 г.. За течащи води те се разполагат на значими за съответния водосбор места по течението на основните реки и по-големите първи притоци. При стоящи води се прави избор на представителни водни тела (езера и язовири), които в голяма степен отразяват природните характеристики на типа, както и начините на стопанско ползване.

Подборът на показателите в тези пунктове е свързан с по-детайлно наблюдение на екологичния и химичен статус, чрез подбора на индикативни показатели за съответните елементи:

•••• Биологични елементи:

- реки: макрозообентос - с честота 1 път годишно; фитобентос – само при необходимост от верификация на установения антропогенен натиск с по-чувствителни биоиндикатори, каквито са представиелите на фитобентоса – 1-2 пъти годишно;

- езера: фитопланктон - Хлорофил А (за стоящи води) с честота 2-4 пъти годишно.

•••• Физикохимични елементи – честота на анализ 4 пъти годишно

- общи показатели – постоянна група показатели, включващи всички биогени и анализираните на место показатели

- специфични показатели – постоянна група най-често установявани показатели

- приоритетни вещества – индикативни за установените видове натиск.

•••• Хидроморфологични елементи – те не са задължителен елемент на вътрешния контролен мониторинг. Провеждането на този мониторинг зависи от възможностите на институциите, включени в системата за мониторинг на водите, както и от осигурените финансови ресурси за евентуални външни изпълнители. По възможност пунктовете се разполагат в съответствие с мрежата за количествен мониторинг на повърхностни води, осигуряваща автоматично измерване. При липса на такива измерването на водни количества се извършва 4 пъти годишно. Останалите показатели за хидроморфологично състояние се подбират в



съответствие с констатираните видове натиск. Препоръчителната честотата на анализ при тях е 1 път на 3 години и съвпада с периодите на докладване пре ЕК.

Периодът на наблюдение в мрежата от представителни пунктове за вътрешен контрален мониторинг е непрекъснат. В периодите, когато не се извършва контролен мониторинг, докладван пред ЕК, пунктовете от тази мрежа се включват във вътрешния контролен мониторинг

2) Мрежа от пунктове за експресно наблюдение на екологичното състояние. Целта на тази мрежа е да осигурява бърз преглед на състоянието на водните тела, които не са включени в останалите мрежи да контролен и оперативен мониторинг Като основа за създаването на тази мрежа в течащи води се използва съществуващата мрежа за хидробиологичен мониторинг, а при стоящи води тя се разполага във всички езера/язовири, определени като самостоятелни водни тела. По този начин мрежата за експресно наблюдение обхваща всички водни тела и осигурява максимално покритие в целия водосбор на речните басейни.

Поради стартирането на програма за оперативен мониторинг във водните тела с лошо състояние, мрежата за експресно наблюдение, която е част от Контролен мониторинг 2 обхваща водните тела в добро и умерено състояние.

Наблюдаваните показатели в пунктовете за експресно наблюдение са ограничени:

•••• за реки – макрозообентос заедно с полево измерване на общи физикохимични показатели (рН, електропроводимост, T, разтворен кислород). Честота на измерване – 1 път годишно;

•••• за езера/язовири – хлорофил А, заедно с полево измерване на общи физикохимични показатели (прозрачност – SD, рН, електропроводимост, T, разтворен кислород). Честота на измерване – 2 пъти годишно;

Честотата на анализ при ексресното наблюдение е различна в зависимост от данните за екологичното състояние на водното тяло. При продължително констатиране на добро състояние мониторингът може да се извършва 1 път на 3 години. При тенденция за влошаване на състоянието – всяка година от 1 път (за реки) до 2-4 пъти (за езера).

7.4. Други видове мониторинг

МОНИТОРИНГ НА ЗОНИТЕ ЗА ЗАЩИТА НА ВОДИТЕ

Зоните за защита на водите са регламентирани в Анекс ІV на РДВ:

• зони за питейно водоснабдяване;



• територии, обявени за опазване на стопански значими водни биологични

видове;

• зони за отдих, включително териториите, обозначени като води за

къпане съгласно Директива 76/160/EEC;

• чувствителни и уязвими зони съгласно Директива 91/676/EEC и

Директива 91/271/EEC;

• зони, обявени за опазване на местообитания или биологични видове, в

които поддържането или подобряването на състоянието на водите е

важен фактор за тяхното опазване, включително съответните обекти на

Natura 2000, обявени съгласно Директива 92/43/EEC и

Директива 79/409/EEC .

Според българското законодателство мониторингът в изброените зони за защита се провежда от различни институции. Басейновите дирекции и регионалните лаборатории към ИАОС имат ангажименти с планирането и провеждането на мониторинга в някои от посочените зони:

а) Зони за питейно водоползване. Тук се включват зоните по Наредба 12 от 2002 г. третираща повърхностните водоизточници за питейно водоснабдяване. На територията на ИБР до момента са идентифицирани 92 такива водоизточника, макр че по неофициални данни техният брой е значитено по-голям, особено в района на Родопите. Съгласно Наредба 12 от 2002 г. БД планират и провеждат мониторинга на тези водоизточници съвместно с Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ). Последните провеждат мониторинга на микробиологичните показатели, а регионалните лаборатории към МОСВ – на физикохимичните показатели.

Според Наредба 12 водоизточниците се класифицират в три категории в зависимост от качеството на водите. Честотата на мониторинга се определя както от категорията на водоизточника, така и от броя на населението, което се водоснабдява:

• За водоизточници от Категория А1 – 1 път годишно (с повторно пробонабиране, ако резултатите излизат от нормите на А1); При запазване на категорията – честотата на мониторинга ще се промени - 1 път на 2 години;

• За водоизточници от Категория А2 – 2 пъти годишно;

• За водоизточници от Категория А3 – 2-4 пъти годишно (в зависимост от броя на водоснабденото население);

Мониторингът по Наредба 12 ангажира сериозни ресурси за извършването на анализи на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Наблюдаваните водоизточници напрактика са разположени във водни тела без



сериозен антропогенен натиск и от гледна точка на РДВ тяхното състояние е «добро». Имайки предвид, че от 2008 г. ангажиментите по Директивата за повърхностните води, предназначени за питейно водоснабдяване изцяло преминават към тези по РДВ, при проектирането на програмите за мониторинг в зоните за питейно водоползване е добре да се прилагат критериите на РДВ:

„Повърхностни водни тела, определени по силата на Член 7, които осигуряват над 100 m3 дневно като средна стойност, се определят за пунктове за мониторинг и са предмет на допълнителен мониторинг, необходим за изпълнение на изискванията на този член. В такива обекти се извършва мониторинг за всички зауствани приоритетни вещества и за всички други вещества, зауствани в значителни количества, които могат да засегнат състоянието на водния обект и които се контролират според разпоредбите на Директивата за питейните води. Мониторингът се провежда в съответствие с посочените по-долу честоти:

Обслужвано население Честота

< 10 000 4 пъти годишно

10 000 до 30 000 8 пъти годишно

> 30 000 12 пъти годишно.

Тук ключовият критерий, който РДВ определя за мониторинга на водите, предназначени за питейно водоснабдяване е водоползването да бъде над 100 m3 дневно. Това означава, че тези пунктове трябва да бъдат включени в

програмата за контролен мониторинг, докладвана пред ЕК и към тях да се приложат всички изисквания на РДВ. След внимателен анализ на мониторинга по Наредба 12 се вижда, че подобни повърхностни водоизточници на територията на страната са малко на брой. От тук следва логичният въпрос: дали ни е необходима Наредба 12, която третира всички водоизточници за питейно водоснабдяване, независимо от количеството на водата, която те осигуряват. Особено след като директивата, по която тя е създадена, вече не актуална. За отговора е необходимо да се извърши и внимателен юридически преглед на европейското законодалство, третиращо тази тема. Но от гледна точка на ефективността може да се каже, че ако Наредба 12 / 2002 г. бъде отменена, това ще спести много средства и ангажиране на експертен потенциал на системата за мониторинг, които могат да се инвестират в други, по-ефективни практики за мониторинг на повърхностни води.

б) чувствителни и уязвими зони съгласно Директива 91/676/EEC и Директива 91/271/EEC;



Мониторингът на определените зони по двете директиви е свързан основно с установяване на замърсяването с нитрати (в повърхностни и подземни води). През месец юли 2009 г. стартира мониторингът в определените пунктове за чувствителните зони, като той ще продължи 1 г. с честота 1 път месечно (общо 12 пъти). Препоръчително е по-голямата част от мониторинговите пунктове, в които се ивършва мониторинг на нитрати да бъдат включени и в мрежата от представителни пунктовете на вътрешен контролен мониторинг, което ще спести разходи за пробонабиране и анализ.

в) зони по Natura 2000, обявени съгласно Директива 92/43/EEC и Директива 79/409/EEC.

Мониторингът на зоните по Натура 2000 трябва да се провежда от администрацията към МОСВ, коато е ангажирана с опазване на биологичното разнообразие. До настоящия момент той не е стартирал, което ще възпрепятства изпълнението на ангажиментите по чл.8 на РДВ за тези зони за защита на водите. Липсата на координация между администрацията, отговаряща за управлението на водите и тази, отговорна за опазване на биоразнообразието за момента не предполага организирането на съвместна програма за мониторинг. Това налага басейновите дирекции да идентифицират онези зони по Натура 2000, които са пряко свързани с водните тела, да определят ключови видове, които могат да се използват като индикатори за състоянието на зоните и да подготват програма за тяхното набюдение по време на изпълнението на 1-я ПУРБ. Препоръчва се тази разработка да се извърши с помощта на външни експерти в областта на биоразнообразието и защетените територии.

ПРОГРАМА ЗА ОПЕРАТИВЕН МОНИТОРИНГ

При актуализиране на програмата за оперативен мониторинг на повърхностните води в ПУРБ се използвана обработената и анализирана информация от изпълнението на програмите за мониторинг по чл. 8 на РДВ. При подбора на пунктовете за оперативен мониторинг се прилагат критериите, посочени в т.1.3.2. на Анекс V на РДВ:

• За водните тела в риск, причинен от значими точкови източници на натиск се планират достатъчен брой мониторингови пунктове, за да може да се оцени величината и характера на въздействие на точковия източник.;

• За водните тела в риск, причинен от значими дифузни източници са необходими достатъчен брой мониторингови пунктови в подбрани водни тела, за да се оцени величината и въздействието на дифузните видове натиск.

При избора на пунктове за оперативен мониторинг като основа е подходящо да се използва мрежата за оперативен мониторинг, докладвана през 2007 г. по чл.8 на РДВ. Тя се ревизира в съответствие с данните от оперативния и контролен мониторинг, послужили за актуализиране на оценката за състоянието на водните тела.



При подбора на показатели за оперативен мониторинг се препоръчва да се използват следните критерии:

•••• биологични елементи, индикативни за степента на антропогенно въздействие върху качеството на водите: макроозообентос в реки и фитопланктон(Хлорофил А) в стоящи води. С оглед оперативното установяване на промените във фитопланктонните съобщества се използва показателят Хлорофил А в съчетание с други индикативни физикохимични показатели – прозрачност (SD), разтворен кислород, температура и електропроводимост.

•••• Всички физикохимични показатели, превишаващи стандартите за качество (за приоритетни вещества) или нормите за лошо екологично състояние, използвани от БД при оценката на състоянието на водните тела.

•••• При превишаване на нормите за един от биогенните физикохимични показатели се предвижда анализ на свързаните с него показатели, за които не са установени превишения.

•••• При извършване на пробонабиране се измерват всички показатели, за които не се изисква лабораторен анализ – температура, рН, електропроводимост, разтворен кислород.

Честотата на оперативния мониторинг трябва да е съобразена с минималната честота, която се препоръчва от РДВ за отделните показатели:

- зообентос – 1 път годишно - фитопланктон – 2 пъти годишно - общи и специфични физикохимични показатели – 4 пъти годишно - приоритетни вещества – 12 пъти годишно

Казаното до тук представя общата рамка за проектиране на оперативен мониторинг, която не предоставя много възможности за промени. За разлика от контролния мониторинг, Програмата за оперативен мониторинг продължава непрекъснато и включва всички водни тела, които се определят в лошо състояние. Тази констатация е много съществена, тъй като това е причината опертивният мониторинг да ангажира постоянно огромни ресурси в системата за мониторинг на водите.

В тази насока екипът на Консорциум за биомониторинг предлага да се извърши радикална промяна по отношение финансирането на оперативния мониторинг. Предложението е свързано с прилагането на един от основните принципи на РДВ: «Замърсителят плаща»

Основната идея е мониторингът на водните тела в лошо състояние да се вмени на тези стопански субекти, които със своята дейност са причина за лошото състояние на водните тела. Погледнато от моралната точка на РДВ, този който замърсява водите, трябва да плаща за разходите, които се отделят за подобряване на състоянието. В момента опертивният мониторинг изцяло се



финансира от държавните институции, участващи в системата за мониторнг на водите. Това означава че държавата, т.е. всички данъкоплатци, отделят средства за мониторинг на водите, замърсени от конкретни стопански субекти. Това води до няколко негативни последици:

- замърсителите не са достатъчно мотивирани да прекратят замърсяването, тъй като следят състоянието само на водите, коите те емитират. Въпреки определените норми чрез издаването на разрешителни за заустване, често те не се спазват или липсват условия за добра преценка в каква степен емисиите могат да повлияят негативно върху състоянието на воднит тела.

- системата за мониторинг се претоварва с финансови разходи и ангажиране на експертен потенциал с единствената цел да следи кога състоянието на водните тела ще се подобри, вследствие на предприети от замърсителите мерки.

Ако се приложи на практика принципът на РДВ и замърсителите започнат да плащат за провеждането на оперативния мониторинг тези негативни тенденции ще сменят своята посока:

- замърсителите ще бъдат мотивирани по-бързо да преустановят замърсяването на водите, което извършват

- системата за мониторинг на водите ще съхрани значителен ресурс от средства и експертен потенциал, който може да се инвестира в провеждането на проучвателен мониторинг.

Реализирането на представената идея може бързо да се осъществи като се извършат нормативни промени в Закона за водите и някои наредби, издадени по силата на този закон (Наредба № 6, Наредба № 7, Наредба № 5).

Механизмът за подобна промяна е въвеждане на изискване за провеждане на собствен мониторинг, свързан с анализ на състоянието на водните тела. Детайлите на провеждания оперативен мониторинг ще бъдат подробно отразявани в издаваните разрешителни от компетентния орган (БД, ИАОС, МОСВ) като условия за изпълняване на собствен мониторинг (както се постъпва с мониторинга на отпадъчнит води). Екипът на Консорциум за биомониторинг е готов да представи конкретно предложение за промени в нормативните документи, които ще бъдат юридическа основа за реализиране на предложената идея.

ПРОГРАМА ЗА ПРОУЧВАТЕЛЕН МОНИТОРИНГ

При докладването по чл.8 на РДВ през 2007 г. бе прието решение на национално ниво да не се разработват програми за Поучвателен мониторинг, поради липсата на достатъчно информация и изграден капацитет за тяхното изпълнение. Събраната информация след изпълнението на програмите за Контролен и Оперативен мониторинг по чл.8 на РДВ налага да се разработи



програма за Проучвателен мониторинг. Тя има значителни предимства пред останалите две програми:

- не е обвързана с конкретни срокове на стартиране и продължителност на изпълнение. Единственото условие е да бъде изпълнена в периода на ПУРБ след което водното тяло трябва да премине в програмата за оперативен мониторинг

- Горното предимство предоставя значителна свобода за избора на средства, методи и период за изпълнение на проучвателния мониторинг, което дава възможност за търсене на разнообразни форми за финансиране (стартиране на проекти, ангажиране на научни звена с държавни поръчки и др.)

Програмата за проучвателен мониторинг може да се раздели в две направления:

Програма за проучвателен мониторинг, докладвана пред ЕК, в която се включва:

Проучване на причините за лошо състояние на водите във водни тела, при които те не са изяснени окончателно. Тук се включва и анализ на състоянието по определени показатели, по които водните тела са в риск, но чийто източник не е идентифициран. За тези случаи програмата за Проучвателен мониторинг предвижда детайлно изследване на вероятните източници, които емитират конкретните показатели, както и пътя на тяхното радпространение и начинът на въздействие върху екологичното състояние на водните тела.

Вътрешна програма за проучвателен мониторинг, включваща:

1) Анализ на седименти в пунктовете с комплексно замърсяване. Тези пунктове се разполагат след големи промишлени центрове, където антропогенното въздействие е комплексно и затова е необходим пълен анализ в исторически план, който се осигуравя чрез анализа на седименти. Анализът ще се извършва 1 път годишно в избрани лаборатории към ИАОС.

2) Мониторинг на въздействието върху водните тела при възникнали инциденти на замърсяване и природни бедствия. Тази програма за проучвателен мониторинг се прилага в случаи на възникване на инциденти или природни бедствия. Броят на пунктовете, показателите и честотата зависят от конкретния случай. Важна особеност при тази програма за проучвателен мониторинг е да се изследват последствията в дъгосрочен аспект – акумулация в седименти и биоакумулация на токсични елементи, натрупване в почви вследствие водоползване за напояване и др.

3) Мониторинг на инвазивни биологични видове във водните екосистеми. Тази част от проучватения мониторинг е слабо разработена в България.



До момента институциите, ангажирани с управлението на водите не обръщат внимание върху интензивните процеси на инвазия на водни биологични видове, които протичат през последните 10-20 г. Голяма част от инвазивните видове силно променят местните водни биоценози, като съществено влошават екологичното равновесие в тях. Това води да изчезване и постепенна замяна на редица местни за българската водна флора и фауна видове, както и до сериозни щети в рдица отрасли на стопанството.

Типичен пример за подобна инвазия е мидата-зебра, която през последните 10 г. масово навлиза във водоемите в цялата страна. Мониторингът се провежда визуално, като се следи за присъствие на черупки от мида-зебра по брега, както и за обраствания по твърди предмети в крайбрежната част. Той може да се съчетае с пробонабирането за анализ на физикохимичните елементи в язовирите, включени в програмите за контролен, оперативен и проучвателен мониторинг.

Необходимо е в периода на ПУРБ да се идентифицират и други инвазивни видове на територията на ИБР, чието разпространение представлява заплаха за местните водни съобщества и изисква предприемане на мерки за неговото ограничаване.

4) Мониторинг на замърсяването на водните тела с твърди битови отпадъци (ТБО). Това е нов елемент в програмите за мониторинг на повърхностните води. Въпреки, че той не е пряко свързан с типичните водни емисии, които са обект на мониторинг и контрол от страна на органите, ангажирани с управлението на водите, проблемът с незаконното изхвърляне на твърди битови отпадъци във водните обекти е толкова сериозен, че предизвиква силен социален отзвук (замърсяване на яз.Кърджали, яз. Въча и др.). Въпреки това до момента институциите, ангажирани с този проблем (общини, РИОСВ, басейнови дирекции), не предприемат координирани мерки за неговото разрешаване. Това налага спешно да се разработят и стратират програми за изследване въздействието на този нов показател върху различните елементи от състоянието на водните тела, като се вземат предвид различните фракции, техния химичен състав, скоростта им на разпад във водна среда, тяхната химична реактивност, въздействието им върху биологичните елементи и др.

Първата стъпка в този процес е събирането на достатъчно информация за съдържанието на твърди битови отпадъци в границите на водните тела. За тази цел се предлага опростена методика за визуално отчитане по 5-степенна скала, която ще даде възможност да се идентифицират „горещите участъци” със силно замърсяване на речните течения и водоемите.



Стойност Степен на замърсяване с твърди битови отпадъци

5 отсъствие

4 единично замърсяване

3 равномерно замърсяване без натрупване

2 равномерно замърсяване с натрупване на групи

1 масово натрупване

Предложената скала е разработена в съответствие с нормите за оценка на екологичното състояние на повърхностните водни тела, регламентирани в Анекс V на РДВ. Тя представлява първоначален опростен вариант на класификационна система за отчитане състоянието на водните тела по отношение на този показател на замърсяване. Провеждането на мониторинга за замърсяване с ТБО може да се извършва от представителите на институциите, ангажирани с провеждане на мониторинг на водите (Регионални лаборатории към ИАОС, Басейнови дирекции). Тъй като отчитането на резултатите е описателно и без нормативно утвърдена методика, не е необходимо съответните институции да притежават акредитация за нейното прилагане. Резултатите могат да се записват в описателната част на протоколите, издавани от регионалните лаборатории, като басейновите дирекции се ангажират с обработката и анализа на информацията.

Мониторингът на замърсяване на водните тела с ТБО е необходимо да се провежда във всички пунктове от мрежите за контролен, оперативен и проучвателен мониторинг. Събраната информация ще послужи за идентифициране на „горещите участъци” във водните тела със силно замърсяване с ТБО, както и за разработване на програми от мерки за неговото предотвратяване.

Специализиран проучвателен мониторинг за определени елементи за качество (биологични – напр. рибна фауна в стоящи води, хидроморфология, специфична ФХ), определени поречия (ВТ), особени типове реки и езера (напр. пресъхващи реки, големи карстови извори, ЧМ речни лимани; високопланински глациални езера и др.)




Предложената Концепция за мониторинг на повърхностните води има за цел значително да оптимизира дейността на системата за мониторинг в тази област, като предложи пакет от мерки, които трябва да се реализират в конкретни срокове.

№ Мерки Срок за изпълне

ние

Очаквани резултати

Отговорна

институция

Изпълни-тел

Източник на финанси-

ране

1. Съществена редукция на пунктовете за контролен мониторинг, докладвани в ПУРБ.

За тази цел в концепцията е представено конкретно предложение

15.02.2009 Силна редукция на разходите за изпълнение

Свовременно изпълнение на ангажиментите по РДВ

БД НСМОС

Външни изпълнители

Държавен бюджет,

Европейски фондове

2. Разработване на програми за вътрешен контролен мониторинг

15.01.2010 Осигуряване на необходимата информация за оценка на състоянието на водните тела

Бързо идентифициране на негативни промени

Ниски разходи за извършване на мониторинга

БД

ИАОС

НСМОС Държавен бюджет

3. Нормативни промени, вменяващи изпълнението на оперитивния мониторинг на стопанските

30.03.2010 Въвеждане на принципа на РДВ „Замърсителят плаща” по отношение мониторинга

МОСВ НСМОС


Стопански субекти




ние


Отговорна




ране

субекти, отговорни за лошото състояние на водните тела

на повърхностните водни тела

Координиране дйностите по мониторинг на емисии и имисии чрез съгласуване на планове за собствен мониторинг

Освобождаване на значителен финансов ресурс и експертен потенциал, осигуряване на собствени приходи с цел бъдещо развитие на системата за мониторинг на водите

4. Разработване на програми за проучвателен мониторинг в периода на ПУРБ (докладвани пред ЕК и вътрешни)

22.12.200615.01.2010

Разработване и прилагане на нови методи за идентифициране вредното въздействие на приоритетни и специфични замърсители, както негативното отражение при възникване на природни бедствия и аварии

Идентифициране степента на промени във

БД НСМОС


Държавен бюджет,

Европейски фондове

Научни разработки




ние


Отговорна




ране

водните биоценози вследствие инвазията на биологични видове

Осигуряване на детайлна информация за замърсяването на водните тела с ТБО и тяхното вредно въздействие върху водните екосистеми

Екипът на Консорциум за биомониторинг се ангажира да съдейства за реализацията на разработената концепция като използва своя експертен потенциал при осъществяването на предложените мерки.



ПРИЛОЖЕНИЯ

8



8.1. Методики и стандарти за пробонабиране и анализ на БЕК

ВТОРИ МЕЖДИНЕН ДОКЛАД - bsbd.org · Светослав Димитров...

Documents

Transcript of ВТОРИ МЕЖДИНЕН ДОКЛАД - bsbd.org · Светослав Димитров...