http://nauka.bg 33

АрхеологическиятинститутсмузейприБългарскатаакадемиянанаукитеенай-старатамузейнаинсти-

туциявБългария.ВеднагаследОсвобожде-ниетооттурскоробство,повременадей-носттанаВременноторускоуправление,заедносформиранетонаструктуритенасъвременнатабългарскадържава,започваинейнотоизграждане.СледсъздаванетонаПубличната(Народната)библиотека,къмнеяеобособенамузейнасбирка,коятоскоропрераствавмузеенотдел.Попълване-томусъсстариннипредметиставаосновночрездарителство,благодарениенаактив-носттанаучителитеотстраната,коитоиз-

пращаливСофиявсичко,коетоспоредтяхимаисторическастойност. Обособяванетонамузейнияотделвсамостоятелнаинституцияс„нароченпер-сонал”ставапрез1892г.,аУказътнакнязФердинандІотянуари1893г.узаконяваучреждениетоНароденмузейсъссамосто-ятеленбюджетипечат,катомупредоставясградата,вкоятоиднессепомещава:Буюкджамия.Паметникнакултурата,построенвкраянаХVв.,тяенай-старатазапазенаджа-миявСофия.Поданниотписмениизворисеприема,чесеенаричалаДжамиятанаве-ликияМахмудпаша.МахмудпашаевеликвезирнасултанМехмедІІЗавоевател(1451-1487).ВзапазениясивидБуюкджамияе

НАУКА

Археологически институт с музей

01. Поглед към сградата на Музея (Буюк джамия, краят на ХV в.).

http://nauka.bg 34

квадратсдължина36,6м,ориентиранапопосокитенасвета.Товапространствоераз-деленоотчетиристълбаисъответстващитеимпиластрина9еднаквиквадрата,надвсекиоткоитоимакубе,стоящонапандан-тиви.Всичкикубетасаседнакъвдиаметър,поддържатсеотзаострениаркиисапокри-тисоловнилистове.Стенитенаджамиятасаградениоткаменниблокчета,споенисхоросаниобграденистухли–т.нар.клетъ-ченградеж,характерензаосманскотостро-ителство.ВНационалнияархеологическиинститутсмузейсесъхраняватдесеткихилядина-ходкиотбългарскитеземи,илюстриращиразвитиетонаобществатаотпървитезасел-ницинаБалканите(предиоколо1,5ми-лионагодини)докъснотосредновековие.Частоттяхсапредставенивпостояннатаекспозициянамузея.Експонатитесапамет-нициотизключителенинтереснесамозабългарската,ноизасветовнатапубликаичестоучастватвмеждународниизложбив

различникраищанасвета.Постояннатаекспозициянамузеяеорга-низиранахронологическиитематичновчетиризали.Зала«Праистория»представякултуратаибитананай-раннитеобитателинаднеш-нитебългарскиземи,кактоихронологи-ята,периодизациятаирайониранетонапраисторическитекултуринатериториятанаднешнаБългария–отпалеолита(1,5милиона–10000г.пр.Р.Хр.)досреднатабронзоваепоха(2000–1600г.пр.Р.Хр.).Отголяминтерескактозаспециалистите,така-изалюбителитесаекспонатитеотняколкообекта,изключителноважнизапраистория-танаБългария,наБалканитеинаЕвропа:пещератаКозарника(Белоградчишко)иселищнитемогилиКарановоиЕзеро(Ново-загорско).НаходкитеотКозарникасанай-раннитедокументираниследиотчовешкоприсъствиевЕвропа,датиращиотпредиоколо1,5милионагодини.КолекциитеотКарановоиЕзеродаватвъзможностнапо-сетителядасезапознаеспоследователното

02. Зала Праистория.

НАУКА

http://nauka.bg 35

развитиенаобществотопрезнеолита,хал-колитаираннатабронзоваепоха(отоколо6000дооколо2000г.пр.Р.Хр.).Предста-венисахарактернитезаразличнитепери-одикерамичнисъдове,сечиваиоръжияоткамък,кост,рог,медибронз.Специалновниманиееотделенонабогататаколекцияотантропоморфнаизооморфнапластикаотразличниобекти,коятодемонстриракактоумениятаиестетическитевижданиянадревнитехора,такаитехниясветогледирелигиознипредстави.Вт.нар.„Централназала”наМузеяекспо-зициятаеорганизиранахронологическивчетириосновнитеми:Тракияиелинскиятсвят;ТракияиРим;Византия;Каменнаталетописнабългарите.Тракияепредставеначрезнаходки,датира-щиоткъснобронзовата(краятнаІІхил.пр.

Хр.)докъсноелинистическатаепоха(краятнаІхил.пр.Р.Хр.).Средтяхсеотличаваткерамичнитесъдовеиантропоморфнифигуркисинкрустиранаукраса,каменни-текалъпизабрадви,бронзоватастатуетканаеленотСевлиево,Габровско(VIIIв.пр.Хр.),частиотнай-характернотозатазиепохапредпазноинападателновъоръже-ние:шлемове,броня,наколенници,мечове,върховенакопия,кактоинаходкиотмону-менталнатагробницавмогилатаМалтепеприМезек,СвиленградскоиоттракийскияградСевтополис.ГробницатаприМезексъссвоятадължинаот32м.енай-голяма-таоткритадосегавизточнатаполовинанаБалканскияполуостров;тясесъстоиотдълъгдромос(коридор)сдължина20,65м.итрипомещения.Векспозициятасавклю-ченипредметиотинвентарананяколкопогребения,извършенивнеявпериодаотвторатаполовинанаIV–началотонаIIIв.пр.Р.Хр.Средтяхсособенастойностсабогатоукрасениятжелезеннагръдникспозлатаизлатнитенакити.Силновпечатля-ващаебронзоватастатуянаглиган,точнокопиенаоткритатавюжнатаперифериянамогилата,сеганамиращасевколекциятанаАрхеологическиямузейвИстанбул.Севто-полис,днесподводитенаязовирКопринка,

03. Керамичен антропоморфен съд от селищна могила Габарево, Казанлъшко. Халколит (V хилядолетие пр. Хр.).

04. Керамичен зооморфен съд от селищна могила Караново, Новозагорско. Халколит (V хилядолетие пр. Хр.).

НАУКА

http://nauka.bg 36

05. Централна зала.

06. Централна зала. В близък план – надгробна стела от некропола на Аполония (“Стелата на Дейнес”). Начало на V в. пр. Хр.

НАУКА

http://nauka.bg 37

Казанлъшко,еградоснованоттракийскияцарСевтIIIпрезранноелинистическатаепоха.Отградаиотнеговиямогиленне-крополосвенсъдовеинакитипроизхождатиинтереснипредмети,свързанисдомаш-никултове–оловназмия,кернос,кактоиизвестниятСевтополскинадпис.Векспозициятасапредставенипаметни-циотнекрополитенаелинскитеколонии

(апойкии),разположенипоЧерноморскотоиЕгейскотокрайбрежие.Средтяхпреоб-ладаватнадгробнирелефи,керамичниистъкленисъдове,теракоти,алабастровииметалнипредмети.НадгробнатаплочанаДейнес,синнаАнаксандър,сизображениенамладмъжскучеееднаотмалкотозапа-зенистелиоттозитипотархаичнатаепоха.ВпечатляващасъщоеибронзоватахидрияотНесебърсапликации,изобразяващиБо-рейиОрития(IVв.пр.Р.Хр.).Голямачастотизложенитевтазизалана-ходкидатиратотримскатаепоха.Предим-носкулптурнииепиграфскипаметници,тепроизхождатотсевернаиюжнаБълга-рия–територия,вкоятопрезтазиепохасеосноваватпровинциитеМизия,ТракияиМакедония.Представенисанекрополитеснадгробнитеимпаметници,гробнисъ-

07. Находки от късната бронзова епоха. ХVI-ХI в. пр. Хр.

08. Мраморна статуя на “тракийски конник” от Брестник, Пловдивско. III в.

09. Глава на Аполон, изработена от бронз с позлата. Сердика, II в.

НАУКА

http://nauka.bg 38

оръжения,характеренпогребаленинвен-тар,градскииизвънградскижилищнииобщественисградиселементиоттяхнатаархитектурнаукраса,керамичнииметалнисъдове,частиотмебели,производствениинструменти,кактоикултовикомплексисвотивнидарове.Средизложенитеколек-цииважномястозаематапликациитеотколесници,откритивнадгробнитемогилинаместнатааристокрацияотТракия,над-гробнитеплочиотпровинцияМакедония,коитопоказватразличнитетенденциивразвитиетонаримскияпортретпрезІ-ІVв.,бронзоватаглаваотстатуянаГордианІІІ(238-244),коятовероятноеукрасявалааго-ратанаНикополисадИструм(с.Никюп,Великотърновско).ЕкспозициятавключваисъкровищетоотЧервенбряг,Плевенско–императорскиподаръкзаместналичностпослучайдеценалиянаЛициний,плочата

отСофия(Сердика),известнакато“цир-ковафиш”,пиластровитекапителиотвилаАрмиракрайИвайловград,изящноизра-ботенивстиланаАфродизийскаташкола,монументалнатастатуянаФортунаотГи-ген,главатаотбронзовастатуянаАполонотСофия.Взалатасаизложенипортретнистатуи,бюстовеиглави,както-икопиянаизвестнигръцкипроизведения,скоитосепредставятосновнитескулптурнинаправ-ленияпрезримскатаепоха.Векспозициятаевключенаизключителнобогатаколекцияотоброчниплочи,средкоитоцентралномястозаематоткрититевсветилищетоприГлаваПанега.Чрезтяхсепредставясинкретизмътмеждубожестваотместния,елинскияиримскияпантеон–явление,коетоечестозасвидетелствановтракийскитесветилища.Всъщатазалаепредставениархеологи-ческияткомплекс„Св.София”сгробен

10. Мраморен “цирков афиш”. Сердика, IV в.

НАУКА

http://nauka.bg 39

инвентар,датиращотII-IIIв.,стенописиотгробницаотIVв.инадгробниплочиотV-VIв.Средтазигрупапаметницисенами-

ратизвестнатамозайкаисребърнатамо-щехранителницаотцърквата„Св.София”;абсидалнатамозайкапринадлежинаней-ниянай-раненстроителенпериод(ІVв.).ТематазаВизантияеразвитачрезнай-ха-рактернитепаметницизатазиепоха.Пред-ставенисаколекцииотразличнитиповекапители,частотамвониплочиотолтарнипрегради,мощехранителнициотразлич-ниматериалииформиидругипредмети,коитопоказватпостепенноторазвитиенакулта.Централномястовтазигрупапред-метизаематкомплексътотСадовецсфиноизработензлатенкръстиуникалнитесвещ-ници,както-ирелефнитеплочиотчервенашиста,украсявалицърковнипостройкиилибогатасветскасграда.Втазичастназалатаеизложенаивпечатляващаколекциянакити,коятоесвидетелствозаготскотоприсъствиенатериториятанаднешнаБългарияпрезVIв.Отдветестранинамонументалнотостълби-ще,надкоетоепоставеногипсовокопиенаскалниярелефсизображениенаконникот

11. Зала Средновековие.

12. Керамична икона на Св. Тодор Стратилат. Велики Преслав, Х в.

НАУКА

http://nauka.bg 40

Мадара,Шуменско,епредставенакаменна-талетописнабългарите.Надписите,коитосанаписанинагръцкиезик,съобщаватзасъбитияотисториятанаПървотобългар-скоцарство,катонай-ранниятоттяхеот705-707г.Важнаисторическастойностимафрагментотколонаотс.Селище(Сюлей-

манкьой),Новопазарско,накойтоеиздъл-бантекстътна30-годишенмирендоговор,сключенмеждуБългарияиВизантияпрез815г.,кактоиколонас25-редовстроителеннадписнагръцкиезикотс.ХанКрум(би-вшеЧаталар),поставенотиметона„кансюбигиОмуртаг”,койтосвидетелствазапострояванетона„малъкстаннаТича”;надписътдатираот822г.Вгалериятасаизложенистенописиотцърк-

вивМелник(Благоевградско),Калотина(Софийско),Крапец(Пернишко)иНесебър(Бургаско).Църквата„Св.Никола”вМелник(ХІІІв.)ебилапостроенакъмкраянаІХв.върхуостанкитеотраннохристиянскихрамипо-раннотракийскосветилище,посветенонабогинятаАртемида-Бендида.Създаденакатоенорийска,по-къснотяпрераствавепископска(ХІв.),митрополитска(ХІІІв.)иманастирска(ХVІІІв.)църква.ИзписанаекъмкраянаХІІ–началотонаХІІІв.Богата-та,нетрадиционнастенописнапрограманацъркватаеизпълненавстиланавизантий-скитеимператориотдинастиятанаКомни-ните(1057-1143).Фреските,пренесенивъвфондохранилищатанаНАИМ-БАНпрез30-теи40-тегодининаХХв.,саизработе-ниизвънреднопрецизноивнимателнооттримаопитнизографи.Товаличивпред-ставянетонакарнацията(цветаналицето,ръцетеитялото),сенките,дрехитеидвиже-нията.Църквата„Св.Никола”вКалотина,Софий-ско,отХІVв.,манастирскагробнакапела,ебилапостроенаиизписанапопоръчканактитораДеянисъпругатамуВладислава.Визложенитестенописисаизобразенисв.ПетъриУспениеБогородично.Църквата„Св.Петка”вс.Крапец,Перниш-ко,седатирапрезХVІІв.Запазенитестено-писидаватвъзможностзакомпозициявтрирегистъра:присъстватфигуринапророциисветцивцялръстидопоясниизображе-

13. Златен дискос и кръст-енколпион. Велики Преслав, IХ-Х в.

14. Мозаечна икона на Богородица Одигитрия от църквата “Св. Георги” в град Ерегли (Хераклея Понтика). ХIII-ХIV в.

15. Сребърно съкровище от Никопол. ХIV в.

16. Стенопис от църквата “Св. Никола” в Мелник. ХII-ХIII в.

НАУКА

http://nauka.bg 41

ния,както-иевангелскисцени.Църквата„Св.ГеоргиМали”,построенапрезХVІІв.,сеенамираланаюжниябрягнастарияградНесебър.СтенописитесабилисваленииприбранивНароднияму-зейвСофияпредиразрушаванетонацърк-ватапрез1946г.Изложенитефрагментиотстенописипринадлежаткъмдекоративнатапрограманаюжнатаисевернатастенанацърквата.Представенисасветци-воиниилечители,както-иевангелскисцени.

Най-къснитестенописисаотцърквата„Св.ГеоргиГолеми”вНесебър.Църкватаеизпи-санапрез1703-1704г.сразходитенасвеще-ника-сакеларийК(онстантин)ипреподобнаАнастасияповреметонанесебърскиямит-рополитХристофор.Изложенитестенописисаотжитиетонапатронанацъркватасв.Георгиидругисветци.Втяхсеразличаватпочерцитенадвамазографи.Взала„Средновековие”саизложенипамет-ници,датиращиотІХдоХІVв.(ПървоиВторобългарскоцарство).Тесагрупиранипоняколкоосновнитеми:Битътначовека,Женатаимъжът-воин,Металът,Керамич-нотопроизводство,Вярваниятанабългари-те,Писменататрадиция,Човекътибогът,Християнскатастолицанаранносреднове-

ковнаБългария-ВеликиПреслав,УкрасатанацърковнитепостройкиотепохатанаВто-ротобългарскоцарство,Църкватаивладе-телят. Строителниматериалииинструмен-ти,водопроводнииканалнитръби,тръбизакомини,вграденивстените,фрагментиотмногоцветнистъклазапрозорец,ключо-веикатинари,кухненскаитрапезнакера-мика,светилници,предметизаизработва-нетонаоблеклото(иглизашиене,железендарак,прешленизавретено),асъщо-идругипредмети,свързанисъсзабавлениятанадецатаимъжетевдома(костенизарове,играчки,пуловезатаблаидр.),позволяватдасеоформикартинатанабитаначовекапрезтазиепоха.Средизложенитепредме-тиособенинтереспредставляватсребърнисъдове,вносотзападнаЕвропа,както-ифрагментитеоттъканиибродерииотцърквата„Св.София”иотТрапезицавТър-ново. Накитиотблагороденметал,отмедибронз,честопозлатяванииукрасенисъсскъпоценникамъниистъкло,изработенивбългарскитеградскиателиетаиливим-ператорскитеработилницинаВизантия,наИзточнотоСредиземномориеиЗападнаЕвропаотразяватмодата,коятообогатяватрадиционнотоженскооблекло.Среднаки-титезаглаванамястотонаизящнитеобицисеналагатголемитемасивнинаушници.Носятсеогърлициотмногоцветнимънистаиметалниистъкленигривни.Дрехитесезатварятсметалникопчета,кактоискола-нисметалниапликации. Оръжияивоинскипринадлежности–ризница,сабя,върховенакопияистрели,коланииамуницияпредставятбългарскиявоин.Инструментизаковачествоидърво-делство,земеделскисечива,златарскиин-струменти,костенипредметиикерамичнисъдове,изработенинаръчнотогрънчарскоколелоинакрачниякръгпоказватвисокотониво,постигнатоотзанаятчийскитерабо-тилниципрезтазиепоха.Средпредставе-нитекерамичнисъдовемогатдасевидят:белоглинена,рисувана,глазиранаи„сгра-

17. Стенопис от църквата “Св. Георги Мали” в църквата Несебър. ХVI в.

18. Стенопис от църквата “Св. Георги Големи” в Несебър. ХVIII в.

НАУКА

http://nauka.bg 42

фито”керамика.Амулетиспредпазнопредназначение,намеренивпървитебългарскистолициотVІІ-Хв.,заедносрозетасруниотПлискаикеремидасизображениенашаман,откритавкултовияцентърнаМадара,свидетелстватзаустойчивосттанаезическитевярваниянабългаритеизазапазванетонаобичайнитеимкултовипрактики,дори-следприема-нетонахристиянството.Писменататрадициянабългаритееилю-стрираначрезпървиястанализвестеннад-писнакирилица,издълбанвърхукамен-натанадгробнаплочанаМостич,висшиясановник(ичергубоил)отВеликиПреслав(Хв.),както-ичрезплочкитеотбелоглине-наглазиранакерамикаслитургичнитек-стове,изработванивъвВеликиПреславпрезХ-ХІвек.ВтазизаласаизложениощеизвестниятзлатеннагръденкръстотПлиска,украсенсмножествоминиатюрниизображенияисцени,фрагментиоткаменнатапластич-наибелоглиненаглазиранадекорацияикерамичнаиконанаСв.ТеодоротВеликиПреслав,както-идекоративниелементиот

църквиинагръднииконисизображениянапокровителинавойни,аристократиипрелати,датиращиотепохатанаВторотобългарскоцарство.Средмалкитеиконинай-забележителнаезлатната,собразанаБогородица,идекоративнимотививемайл.ВажномястовзалаСредновековиесеотделяинатриценниикониотХІVв.:двустран-ната-отПоганово,единотшедьовритенаиконопистаоттозивек,сизображениятанаБогородицасЙоанКръстителиВиде-ниетонаЕзекиил,мозаичната-отТракиясБогородицасДететоидруга-съссребъренобковидарителскинадписначичотонабългарскиявладетелИванАлександър.Впоследнатавитринанатазизаласапо-казанипечатите,скрепявалиписматанавладетелиидуховниводачиотразличнивремена.ЗаедносапоставенитезинаБо-рис-Михаил,покръстителятнаБългарияиГеорги,синкелбългарски,нацарИванАлександъриизработениятсизключител-номайсторствопечатнапатриархВиса-рионотТърновград.Сеченетонамонетиепредставенособразцинаразличнитиповеотразличнивладетели.Златниисребърни

19. Зала Трезор.

НАУКА

http://nauka.bg 43

пръстени-печатисдонесениотЗападнаЕвропахералдичнисимволибележатусво-яванетонатакавапрактикаотвладетели,представителинааристокрациятаиверо-ятно-отпредставителинабогатотограж-данство.БогатствотоивъзможноститенабългарскатааристокрацияседемонстриратичреззлатнитеколанниукрасиотМада-ра(VІІиІХв.),забележителнатасребърначаша,принадлежаланавеликияжупанСивин,откритавнеговиягробвПреслав,иоттакиванаходкикатоукритотоприНико-полсъкровищеоткраянаХІV–началотонаХVв.Намереновметаленсъд,тосъдържаскъписъдове,накитиимонети.Взала„Трезор”сасъбранинай-предста-вителнитепаметнициотколекциитенамузея:съкровища,инвентаротгробовеиединичнипредметисособенохудожестве-ноиисторическозначение,коитоседати-ратвдългияпериодоткъснобронзоватаиранножелязнатадоримскатаепоха.Тесапредставенивхронологическапоследова-

телност,катонацентралномястостояттрисветовноизвестнисъкровища:съкровищатаотс.Вълчитрън,Плевенско(краятнакъс-нобронзовата-началотонаранножелязнатаепоха),отс.Луковит,Ловешко(вторатаполовинанаІVв.пр.Хр.)иотс.Николаево,Плевенско(ІІ-ІІІв.).Вълчитрънскотозлатносъкровищесесъстоиотголямаполусфе-ричнакупасмасивнидръжки,еднаголямаитрипо-малкичашиспоеднаизвисенадръжка(т.нар.киатоси),дваголемиипетпо-малкикапакаслуковичнидръжкииединтроенскаченсъдотяйцевиднооф-ормени,издължениизаостренивединиясикрайчасти.СребърнотосъкровищеотЛуковитесъставеноотсъдовезавиноитрикомплектаапликациизаконскааму-ниция.Частотапликациитесенареждат

средшедьовритенатракийскататоревтика.Върхутяхсаизобразениборбинаживотнииконници,сдетайлиподчертаниспозлата.СъкровищетоотНиколаево,принадлежалонавърхушкатанаместнатааристокрациявримскатапровинцияДолнаМизия,съдър-жамногобройнизлатниисребърниженскиимъжкинакити,украсенисмногоцветнискъпоценникамъни,коитопоказватнай-големитепостижениянаювелирствотовизточнитепровинцииивцялатаРимскаимперия.Частотсъкровищетосаисре-бърнипредметизабогататрапезаиголямоколичествосребърнимонети.Втазизаласаизложенипредметисголя-махудожественастойностотгробнияин-вентаротмогиливселищатаБелоградец,Дуванлии,Крън,Старосел,Стрелча,Злати-ца,Розовец,Шипка,АрчариШишковци.Сребърнатаамфора-ритонотДуванлииешедьовърнаахеменидскотоизкуство,многобройнитесребърнисъдовеотдругикомплексисаделонагръцкимайстори,аскифосътотСтрелчапоказвависокитепостижениянаместнитезлатари.Златна-тапогребалнамаскаипръстенът-печатот

20. Бронзов шлем от некропола при Требенище, Македония. Краят на VI – началото на V в. пр. Хр.

21. Златна погребална маска от некропола при Требенище, Македония. Краят на VI – началото на V в. пр. Хр.

НАУКА

http://nauka.bg 44

Крън,заедносбронзоватаглаваотШипка,сасреднай-големитеоткритиянапослед-нотодесетилетие,извършениотархеологаГеоргиКитов.Маската,тежканад600гр.,впечатлявасфинатаизработкаиреалис-тичнотопредаваненадетайлитеналицето.Бронзоватаглава,делонагръцкискулптороткраянаІVв.пр.Р.Хр.,принадлежинапортретнастатуянатракийскияцарСевт

ІІІ.Златниятнакитсголемискъпоценникамъниотгробнамомичеотзнатносе-мейство,откритвАрчар,есредредките,най-представителниукрашениязаглаваоттериториятанацялатаРимскаимперия.СребърнитеукрашенияспозлатаотмогилавШишковципоказватразкошанаконскитеамуницииинаколесницитенатракийскатааристокрацияпрезримскатаепоха.Отделномястовзала„Трезор”епосветенонанекрополавТребенище,Македония.Представенисапредметиотнай-ранни-теразкопкинатозинекрополнаилирите(останалитесесъхраняватвколекциитенаАрхеологическитемузеивБелградиСко-пие).Шлемове,украсенисъсзлатниленти,маскииръкаспръстеноттънъкзлатенлист,златниелементиотукрасатанащи-товеипараднооблекло,накитиоткехли-бар,сребърни,бронзовиистъкленисъдове

22. Златното съкровище от Вълчитрън, Плевенско. Късна бронзова епоха. Краят на II – началото на I хилядолетие пр. Хр.

24. Златна маска. Надгробна могила Светица до с. Крън, Казанлъшко. Краят на V в. пр. Хр.25. Златен пръстен-печат. Надгробна могила Светица до с. Крън, Казанлъшко. Краят на V в. пр. Хр.

26. Сребърен скифос от Стрелча. Втора половина на IV в. пр. Хр.

23. Сребърна кана от некропола при Дуванлий, Пловдивско. Втора половина на V в. пр. Хр.

НАУКА

http://nauka.bg 45

представляватчастотгробнияинвентарнашестимавоини.ВносотцентралнаЕвропа,отФиникия,отЛаконияиотдругирайонинадревнаГърция,тесвидетелстватзаразви-титетърговскивзаимоотношенияощепрезархаичнатаепохавтазичастнаБалканскияполуостров.Наредспостояннатаекспозиция,вМузеясепредставятиредицавременниизлож-би.Катотрадициявпоследнитегодинисеналожиизложбата“Българскаархеология”,коятоежегодноилюстрирарезултатитеотархеологическитепроучванияпрезгодина-та.Стазиизложбапосетителитеиматвъз-можностдасезапознаяткактоснай-инте-реснитеивпечатляващинаходки,така-исинформациязасамитеобектиипоследнитеоткритиявтях-отнай-раннитеследиотчо-

вешкоприсъствиепрезраннияпалеолитдосредновековнитебългарскистолициПлис-ка,ПреславиВеликоТърново.Изложбатасеоткривавсредатанафевруари,когатосечестваи“Денятнаархеолога”.Редовносеорганизиратитематичнивре-менниизложби,посветенинаконкретниобектиили-наразличниаспектиоткул-туратанаобществатапобългарскитеземи.Презавгустисептември2011г.,въввръзкаспровежданетонаХХIIМеждународенконгресзавизантийскиизследвания,сепредставиизложбата“БългариявъвВизан-тийскиясвят”.Паралелноснеясесъстояиизложбата“Азписах.”,илюстриращаразви-тиетонабългарскатаписменостинабъл-гарскияезикпрезсредновековието.Музеятечестдомакининафотографскиихудожествениизложби.Последнатафо-тографскаизложба(6–30декември2011г.)представянаучнитепостижениянаИнсти-

27. Апликация от конска амуниция от съкровището от Луковит, Ловешко. Втора половина на IV в.

НАУКА

http://nauka.bg 46

тутапоархеологияиетнологияприПол-скатаАкадемиянанауките.На28табласапоказанинай-интереснитеархеологическиобекти–отпалеолита,неолита,бронзоватаепоха,римскияпериод,средновековиетоиновотовреме,вкоитосепровеждатпро-учваниятанаИнститутапрезпоследнитедесетинагодини.Представенисасъщотакаинай-новителабораторниметодивархео-логията. ИнтернетадресътнаНационалнияАрхео-логическиинститутимузейе:

http://www.naim.bg/.Музеят се намира на адрес: гр. София, 1000, ул. „Съборна”, 2.

28. Бронзова глава от могилата Голямата косматка (гробницата на Севт III) в “Долината на тракийските царе”, Казанлъшко. Краят на IV в. пр. Хр.

30. Сребърна украса от сбруя на колесница. Шишковци, Кюстендилско. II в. пр. Хр.

29. Сребърна чаша с двойно дъно. I в. Неизвестно местонамиране.

НАУКА