ОКТОМВРИ 2015 | 39

Може би не го осъзна-вате, но решението ви да изпратите пратка по куриер в последния възможен

момент може да струва скъпо на спедиторската компания. Аспа-рух Коев разбрал това след годи-ни, прекарани като консултант на транспортни дружества. Пробле-мът се корени в начина, по който логистичните компании прогно-зират (или по-точно не успяват да прогнозират) натовареността на превозните си средства. Всяка неочаквана пратка, всяка промяна в обема на приетите поръчки се отразява върху курсовете, които куриерът е предвидил. Резулта-

тът е, че много превозни средства пътуват наполовина празни или дори съвсем празни. „Проблемът е голям - казва 41-годишният Коев. - Например камион, който може да носи над 30 палета, носи товар с 10 палета. Или пък самолет, който може да носи товар от 50 тона, обаче отлита с товар от само 10 тона.”

Темата за незапълнения капа-цитет на транспортните сред-ства е особено актуална в Европа. По данни на Европейската коми-сия камионите на транспортните компании пътуват празни в около 20% от всички курсове на терито-рията на ЕС. Проблем с оптимизи-рането на капацитетите има и в

авиоиндустрията; и той генерира значителни разходи за транспорт-ните компании. Но Аспарух Коев вярва, че може би има решение за този проблем.

През 2013 г. той съосновава Trans-metrics – стартъп, който прави софтуер за прогнозиране на прат-ките в логистичната индустрия. Използвайки историческите данни на куриерските компании, софту-ерът се опитва да изчисли кога в рамките на следващите няколко седмици може да се очаква спад или ръст на пратките. Куриерските компании могат да използват тези данни, за да предвидят по-голям брой камиони или пък да отложат курсове с незаети превозни сред-

Да разтовариш загубитеБългарският стартъп Transmetrics иска да прави пари, като намали загубите в транспортната индустрияОТ ХРИСТО ПЕТРОВ

Незаетите пространства в самолетите на куриерските компании генерират значителни загуби. Аспарух Коев вярва, че може да реши поне отчасти този проблем

ЛОГИСТИКА

СТАРТЪПИ

40 | ОКТОМВРИ 2015

ства. Според Коев именно това е добавената стойност, която софтуерът му създава. „Като зна-еш, че един камион е полупразен, от това нищо не печелиш, можеш само да констатираш загубата – казва той. - Идеята е тази инфор-мация да се превърне в инструкции към персонала.”

Софтуерът е базиран в обла-ка, а компаниите могат да го използват срещу месечен абона-мент: цената обикновено зависи от страната, в която се намира компанията. Основен таргет на Коев са големите страни в Запад-на Европа, където транспортната индустрия е най-развита: Холан-дия, Белгия, Германия.

В Transmetrics Коев оглавя-ва екип от 10 души, а офисът му представлява апартамент на срав-нително тиха уличка в столичния квартал „Лозенец”. За 2013 г. (единствената, за която са публи-кувани данни) компанията има 62 хил. лв. приходи върху загуба от 7 хил. лв. Досега компанията е успяла да набере около половин милион евро финансиране от ин-вестиционния фонд LauncHub и бизнес ангели. За да продължи да се развива обаче, ще са необходими нови рундове, защото, както казва Коев, „парите ни почти свършиха”.

Аспарух Коев съосновава първа-та си компания в средата на 90-те години, докато още учи компю-търни науки в Американския уни-верситет в Благоевград и между другото заработва джобни като програмист на свободна практи-ка. „Като цяло по това време да учиш там беше голямо приключе-ние, защото не се знаеше дали ще съществува дългосрочно, или ще го затворят и ще ни пратят в ка-зарма”, казва Коев. По това време интернет не е масово разпрос-транен в България, а уебсайтове-те на университети и студентски организации се броят на пръсти. Един от тях е направен от сту-денти на Американския универси-тет. Именно на него попада Ни-кола Фантини, швейцарец, който търси програмисти за разработка на софтуер за дентални клиники. Намира ги в лицето на студенти-те от американския университет. „Тогава се събра екипът, като той

[Фантини] обеща да плаща по 5 долара на час – спомня си Коев. - Като се има предвид, че по това време заплатите в България бяха по 20 долара на месец, това беше нечувана сума.”

Нещата потръгват и новосфор-мираната компания, която първо се казва WizCom, преди да проме-ни името си на Sciant през 2004 г., започва да работи върху все повече и все по-големи проекти. „В един момент работехме за Boeing, пра-вехме софтуер за Formula 1 и още подобни големи проекти”, казва Коев, който става изпълнителен директор на българо-швейцарско-то дружество. Един от големите клиенти на Sciant е VMware – аме-риканска компания, която прави софтуер за виртуализация и облач-ни технологии. През 2007 г., кога-то VMware излиза на американска-та борса, компанията обявява, че купува целия български бизнес на Sciant, който по това време пред-ставлява развоен център с почти 200 служители. Цената на сделка-та не е обявена.

Коев, който по време на поглъ-ща-нето вече е излязъл от опе-ративното управление на Sciant, решава да обърне поглед към транспортната индустрия. Участ-ва в създаването на консултант-ската компания IntelliCo, която да обслужва спедиторски дружества. И тук основателите се целят в големи имена: намират клиенти в лицето на като DHL, Lufthansa или DB Schenker. „Нещата се разви-ха добре – казва Коев, - но човек може да бъде консултант само десетина години, след това се из-хабява.”

Докато все още е съсобственик в IntelliCo, Коев забелязва, че често превозните средства на спедитор-ските компании пътуват полупраз-ни: нещо, което носи допълнител-ни разходи за самите дружества. Виждайки в това възможност да прави пари, Коев започва да мисли върху софтуер, който прогнозира кога камионите пътуват с неза-

пълнен капацитет. „Оказа се, че основният проблем е, че хората и фирмите, които изпращат пратки, го правят в последния възможен момент – казва той. - Така транс-портните компании не могат да предвидят какво точно ще превоз-ват в определен срок.”

Идеята на Коев е софтуерът да събира и анализира историче-ски данни за пратките, като ги съоб-разява с различни външни фак-тори, които оказват влияние на доставките: празници, климатични условия, географски особености и т.н. Работата по софтуера започ-ва като изследователски проект за гиганта DHL. Коев сформира екип, в който кани Анна Шапош-никова - рускиня, която живее в Брюксел и по думите на Коев е „много силна в продажбите”. Към тях се присъединяват Александър Петков и Радослав Николов, които дотогава са служители на VMWare. DHL са заинтригувани от резулта-тите: дотогава собственият им анализ осигурява 87% успеваемост на прогнозите. Използвайки софту-

ера на Transmetrics, показателят се качва до 90.5%. Но партньорство-то им със спедиторската компа-ния застива дотам. „Бяха заин-тересувани - спомня си Коев, - но точно тогава започнаха някакви вътрешни процеси в DHL, свърза-ни с бюджети, и всичко останало мина на заден план.” Сега Коев се е насочил към далеч по-малки риби. Идеята му е да предлага софтуера основно на малки и средни фирми от Северна Европа. Един от парт-ньорите на Transmetrics е българ-ската „Спиди”, която е и акционер в стартъпа на Коев. За тях той казва, че не са го обвързали с усло-вия като например да не работи с конкуренти; нито пък се опит-ват да влияят върху разработка-та на софтуера. Изглежда, това е формулата, по която Коев пред-почита да развива компанията си засега. „По-добре е в началото да се работи по по-малки проекти, а след това ще стигнем и до големите.”

ПЪРВАТА ФИРМА НА КОЕВ SCIANT БЕШЕ КУПЕНА ОТ АМЕРИКАНСКИЯ ГИГАНТ VMWARE

F

СТАРТЪПИ ЛЕТЯЩ СТАРТ