1

Проф. дикн АНГЕЛ ДИМОВ

ГЛАС НАРОДЕН Парламентарни речи

Пловдив, 2014 г.

2

© Ангел Георгиев Димов, автор © “УЧИ”, Пловдив, 2014

АНГЕЛ ДИМОВ

ГЛАС НАРОДЕН Парламентарни речи

Трето допълнено издание Редактор и графично оформление на корицата

Пепа Младенова Печатни коли 11.5 Формат 32/60/84

Издава “УЧИ” Пловдив, 2014 г.

ISBN 978-954-91701-9-1

3

ПРЕДГОВОР След като бях избран (края на 1991 г.) за народен представител в Тридесет и шестото народно събрание и произнесох редица пар-ламентарни речи, мои близки и приятели ми предложиха да се погрижат за тяхното пуб-ликуване. Най-напред това направи моят дру-гар от комсомолските години Никола Терзиев, който през август 1971 г. беше командирован от в. “Народна младеж” в република Коми и написа множество репортажи за работата ми като пълномощник на Димитровския комунис-тически младежки съюз (ДКМС). През 1993 г. той оглавяваше издателство „Везни”, в което бяха издадени моите първи парламентарни речи. Година по-късно дадох съгласие на жи-веещия в гр. Пазарджик Борислав Даскалов да бъде направено второ издание, допълнено с останалите речи, произнесени пред 36-ото Народно събрание (в началото на 90-те години на ХХ век той, твърде млад, е напуснал орга-ните на Министерството на вътрешните ра-боти и е станал търговец на захар). В навечерието на предсрочните парламен-тарни избори (през 1997 г.) получих за спомен касета с мои речи и реплики, произнесени пред 37-ото Народно събрание. Даде ми я студентът Георги Георгиев, който по това време е ста-жувал в стенографския отдел на Парламента.

4

Едва сега изслушах тези изказвания, които реших да извадя от стенографските записи на Народното събрание и да ги публикувам в трето издание на въпросната книга. В настоящето издание е запазена автентич-ността на произнесените парламентарни речи. То е подготвено в съответствие с миналите ми публикации и стенографските записи на Народното събрание. Тук-там са размествани или добавяни думи и изречения, за да бъде постигната по-голяма яснота на изказа или да се даде по-пълна представа за обсъждания въп-рос или закон в Парламента. В някои изрече-ния са махнати излишни и повтарящи се ду-ми, които са употребени по време на импро-визирани реплики и дуплики. Зачеркнато е и обръщението „господин”, което е официално и вероятно е добавено от редакторите на парла-ментарните стенографски записи (с „госпожо” се обръщах само към омъжената за американ-ски гражданин депутатка Анастасия Мозер). Добавени са липсващите в стенограмата, но запазени на записа на касетата похвални из-речения, казани от Председателя на Народ-ното събрание академик Благовест Сендов. По време на моя реч, той, наблюдавайки от три-буната пълната пленарна зала и слушащите в захлас депутати, ме прекъсна с думите: „Как-во значи, когато говори експертът. Всички мълчат... Всички мълчат”.

5

На националния празник (6 септември) 1996 г. в гр. Съединение покойният пловдив-ски владика Арсений ме представи на прид-ружаващите го 10–15 попове от неговата епар-хия с думите: „Когато говори в Парламента, сякаш сече”. Отвърнах, че този ораторски стил (начин на изразяване) е използван за повди-гане на духа на трудещите се селяни и работ-ници в съпротивата им срещу водената от Съюза на демократичните сили (СДС) анти-народна управленска политика. Впрочем в повечето католически и пра-вославни учебни заведения задължително се изучава изкуството да се произнасят пропо-веди, поучения, надгробни слова (панегирики) и други църковни речи. Християнското крас-норечие е застъпено и в ползваната от мен и други автори книга на френския професор в селското народно училище Леон Рикие („Спо-соб за изучаване на изкуството да се държат речи пред публика и да се изразява човек ясно и правилно”, издава М.П., одобрена от Министерството на народното образование, София, 1922 г.). Настоящата книга е съставена от парла-ментарни речи и съвети към оратора. Пред-назначена е за политици, историци, юристи и за всеки, който иска да се научи да говори пред публика.

6

7

I. СЪВЕТИ КЪМ ОРАТОРА През 60-те години на ХХ век, когато бях на щатна работа в Окръжния комитет на ДКМС в гр. Пловдив разкрих, че за да може да убеж-дава хората и да се утвърждава на полити-ческото поприще, политикът трябва да изуча-ва науката за красноречие и да се научи да говори ясно, точно и естествено пред публи-ка (зрители, слушатели). Необходимо е той да притежава вродени ораторски заложби (па-мет, въображение, любознателност, дикция, жестикулация) и да може да съчинява и про-изнася различни видове речи (площадна, пар-ламентарна, съдебна, църковна). Тогава отговарях за работата на младеж-ките организации в Асеновград и околните села и организирах (1968 г.) курс по реторика (наука за красноречие). В него бяха вклю-чени да се обучават комсомолски секретари от района, а лектори бяха дългогодишният председател на Пловдивския окръжен съд Бог-дан Груев – с лекции за съдебното красноре-чие; психологът и хипнотизатор доц. д-р Аза-ря Джалдети – за въздействие върху чувства-та и страстите на слушателите; учителят по български език в гимназия “Георги Димитров” в гр. Пловдив – за стила на оратора; игуменът на Бачковския манастир Наум – за църковно-то красноречие и други.

8

За целите на курса по реторика написах първата си брошура, озаглавена „Изкуство да се говори пред публика”. Мои колеги се пог-рижиха за нейното отпечатване на циклостил и за раздаването ѝ на лектори, курсисти и младежки ръководители. Заниманията ми с въпросния курс по ре-торика дадоха прекрасни плодове, когато бях изпратен да работя (1970–1972 г.) като пъл-номощник на Централния комитет на бъл-гарския Комсомол в съветската автономна република Коми. В края на август 1972 г. на централния пло-щад на гр. Сиктивкар (столицата на Коми) Ан-гел Димов говори пред многохиляден митинг по случай откриването на Първия българо-руски младежки фестивал

9

След няколко речи, произнесени на ми-тинги, конференции, събрания и по републи-канската телевизия, много съветски граждани ме спираха и заговаряха на улиците, а пар-тийни и младежки ръководители и министри в Москва и Сиктивкар приятелски изпълня-ваха молбите ми за решаване на проблемите на хилядите българи, работещи (като дърво-добивници и строители) в Коми. Например зам.-министърът на дърводобивната и дърво-обработващата промишленост на Съветския Съюз Александър Григориевич Дмитрин оси-гури на хилядите български младежи нужни-те им нови камиони (самосвали) и джипове, а със съдействието на тогавашния министър на просветата на Руската съветска федеративна република (РСФР) бяха записани в държавни висши учебни заведения над 200 млади бъл-гари, които учиха безплатно и се завърнаха в България с дипломи за висше образование като инженери, лесовъди, юристи, архитекти и т.н. Съветската страна създаваше условия за масово спортуване и участие в художест-вена-та самодейност на хилядите български уче-ници, работници и специалисти. В резултат на мое изказване на републи-канска научно-теоретическа конференция бе-ше създадена школа за шофьори. В нея по-лучиха професионално и любителско шофьор-

10

ско образование над 10 хил. млади българи. Преди въпросното изказване (близо три го-дини) българските власти, включително ува-жаваният посланик Стоян Гюров и пълно-мощникът на управляващата Българска ко-мунистическа партия (БКП) в Съветския съ-юз Иван Масларов са настоявали пред рус-ката страна да позволи откриването на шо-фьорска школа, но получавали отказ, понеже това не било договорено при подписването на българо-руската спогодба за дърводобив-но сътрудничество на територията на Коми. След моето публично изказване и продъл-жителните аплодисменти беше дадена почив-ка, по времето на която присъстващите пар-тийни и държавни ръководители казаха, че то е оказало емоционално въздействие на хиля-дите млади делегати и е разнообразило прог-рамата на конференцията. Секретарят на Об-ластния комитет на Комсомола в Коми Воло-дя Киселев се възползва от тяхното благораз-положение и ги призова да ми помогнат за създаване на шофьорска школа с мотива, че повечето българи в Коми искат да имат шо-фьорски книжки, за да карат закупените си автомобили. След кратък размисъл минис-търът на вътрешните работи на република Коми Владимир Александрович Дубровин ни покани на следващия ден да го посетим в

11

министерството. По време на срещата полу-чих негова заповед, по силата на която в българските селища Усогорск и Благоево бе открит филиал на републиканската автош-кола с руски преподаватели и български ин-структори. Неотдавна при посещение в България, мо-ят приятел от Коми Александър Соколов ми даде стенографски запис на част от посоче-ното изказване, направено по случай петде-сетата година от произнасянето на речта на В. И. Ленин пред делегатите на Третия Все-русийски конгрес на Руския комунистически съюз на младежта на 2 ноември 1920 г. в Москва. В тази реч Ленин е заклеймил лице- мерния, мошеническия морал на духовенст-вото, помешчиците и буржоазията, които ек-сплоатират трудещите се и ги държат в под-чинение и покорство, внушавайки им да вяр-ват във въображаем всевластен „бог”. Той е обяснил, че за разлика от този фарисейски морал, комунистическата нравственост е под-чинена на интересите на класовата борба на трудовите хора и на формирането на безкла-сово общество, в което всеки човек е част от „великата армия на свободния труд”. Предоставеният ми екземпляр от въпрос-ното изказване е на руски език. Буквалният му превод на български език е следният:

12

„Уважаеми колеги, уважаеми приятели! Позволете ми да предам сърдечните позд-рави и благопожелания за успехи във вашата работа и личния живот от българската младеж. Преди петдесет години човекът, който бе-ше образец на комунистически добродетели и съвършен политик е обяснил на членовете на Комунистическия младежки съюз как би трябвало да се учат на комунизъм. Добре е, че отбелязвайки това важно събитие, ние не само изразяваме своето учудване пред про-зорливия и гениален създател на Комунис-тическата партия на Съветския съюз (КПСС), не само просто повтаряме истините, които е открил в резултат на системен, упорит труд с думите: „Така е казал Ленин”. Като оказваме почести на учителя на Ле-нинския и българския Комсомол, ние крити-чески оценяме как се изпълняват поставените от Ленин задачи. Приятно ми е да доложа на конференцията, че Димитровският комсомол, наброяващ над 1 милион и 200 хил. души, ус-пешно претворява в живота ленинските ука-зания. Нашата младеж се възпитава от истински колективисти, които милеят преди всичко за нашето общо дело – строителството на кому-низма. Българската младеж, която работи в Коми, сама видя и почувства любовта на съ-

13

ветската младеж към нас българите, към Бъл-гария. Миналата седмица присъствах на телеви-зионно предаване „Какво знаете за Бълга-рия” в гр. Ухта. Никога няма да забравя с какво внимание, с какво уважение младежка-та редакция и всички участници във викто-рината се отнасят към моята Родина. Ето, по-мислих си, това са истинските ленински въз-питаници, чието безкористие покорява наши-те души. Уважаеми приятели! В Коми работят и се учат над 1500 млади българи, които заедно със съветски младежи строят комунистичес-ко общество. Всички се включиха в Ленин-ския комсомолски зачет по случай 50-годиш-ния юбилей на реублика Коми. Те изучават историята на Коми. На нас, младежките ръководители, се пад-на честта непосредствено да работим за прет-воряване на идеите за българо-съветската дружба и съюза със съветските социалисти-чески републики в живота. Нашата дейност ще бъде оценена от бъдещите поколения. Нека да се окажем достойни продължители на делото на Ленин и Димитров и да запи-шем прекрасни страници в историята на два-та Съюза.

14

Бих желал да завърша своето изказване с написаните от поета Маяковски думи:

И с этих дней везде

и во всем имя Ленина

с нами. Мы

будем нести, несли

и несем — его,

Ильичево, знамя. (Из выступления Ангела Димова ответст-веного организатора Центрального комите-та Димитровского коммунистического союза молодежи, на Республиканской научно-тех-нической конференции (5 октября 1970 г.), посвещенной 50-летию речи В. И. Ленина на ІІІ Съезда РКСМ, Текущий архив Коми Об-кома ВЛКСМ). Днес, след близо половин век, отново раз-листих моята брошура за ораторското изкуст-во и прочетох съдържащия се в нея важен из-вод, че всеки човек може да се научи да го-вори пред публика. Той би могъл чрез обу-чение, интелектуални занимания, старание и практически упражнения (в т.ч. за съчиняване, изразяване и произнасяне на мисли и идеи) да придобие способност да говори разбира-емо, приятно и увлекателно пред аудитория.

15

Малцина могат да станат големи оратори и да произнасят убедителни, вълнуващи и плени-телни речи. Единици ще могат да постигнат ораторската слава на древногръцкия държав-ник Перикъл (480–429 г. пр.н.е.,), който „прех-ласвал” слушателите, на древногръцкия ора-тор Демостен (384–322 г. пр.н.е.) и на римския сенатор и автор на книгата „За оратора” Ци-церон (106–43 г. пр.н.е.). Доказано е, че с красноречие и полити-ческо изкуство (изкуство да се управлява държава и общество) би трябвало да се за-нимават хора, притежаващи природни дар-би и особени таланти. Още философът Про-тагор (485–410 г. пр.н.е.) от гр. Абдера (Тра-кия, Древна Гърция) е отишъл в гр. Атина и открито се е обявил за „софист”, който при-тежава мъдростта в ораторското изкуство и „знае да направи някого изкусен да говори” (Платон, Диалози, Изд. „Наука и изкуство”, С., 1979 г., с. 355). Той е водил със себе си други „чужденци” от гръцки полиси (градове-дър-жави), „очаровайки ги с гласа си като Орфей”. В публичен диалог между него и Сократ е постигнато съгласие, че „държавническата добродетел” (справедливост, законност, благо-честие), включително и ораторското изкуст-во, са знания, които могат да се придобият от всеки здравомислещ човек. Посредством обу-

16

чението той, по думите на Протагор, може да се научи на „благоразумие”, за да може уме-ло да ръководи обществените работи „както с дела, така и с думи” (пак там, с. 362). Но „про-чут” и виден политик, държавен ръководи-тел и оратор може да стане онзи, който „има най-голяма дарба”. Във въпросната брошура са представени мисли на класически автори за ораторското из-куство, включително даденото от древногръц- кия философ Платон определение, че „красно-речието е дарба да се ръководят душите”. При-ложени са образцови речи на видни оратори: на гръмогласния френски председател на Народ-ното събрание Габриел Мирабо (1749–1791 г.); на премахналия робството в САЩ американ-ски президент Абрахам Линкълн (1809–1865 г.); на българския политик и народен водител Александър Стамболийски (1879–1923 г.). Всеизвестно е, че мисълта може да същест-вува само когато се облече в словото. Речта, т.е. думите, които се отправят до публиката изразяват мислите на оратора. Когато тази реч е по-маловажна и произнесена пред поз-нати и близки хора, се нарича слово. В зависимост от характера и мястото на публичното говорене се дават различни наи-менования на речите. Речта, която защитава дадена кауза или някое лице, се нарича защит-

17

на (пледоария), а ако се произнесе против ня-кого или политическа партия и класа – обви-нителна реч. Когато един ръководител изяс-нява на народа важно съобщение или пък го поздравява, тази реч се нарича прокламация или приветствие. Произнесената на банкет или работен обяд реч е известна като тост (наз-дравица). Когато се говори пред миряните в черква, храм или синагога, речта се нарича про-повед или поучение, а ако трябва да се опише животът или да се изтъкнат заслугите на по-койник – надгробна реч или панегирѝк. Каквато и да е (обвинителна, защитна, при-ветствие, проповед, панегерик, тост), речта трябва да заинтересова слушателите, да спече-ли и заслужи тяхното доверие или да ги трог-не. Нейни основни части са: план и съдържа-ние (мисли, доказателства, обяснения) на разис-кваната тема; стил (начин на изразяване); сред-ства за изпълнение (глас, дикция, интонация). На основата на натрупаните знания за ора-торското изкуство и на опита в практическо-то му прилагане могат да бъдат формулирани полезни напътствия към ораторите. Ето по-важните от тях: 1. При съчиняването на реч, ораторът би трябвало най-напред да си изясни идеята и да намери най-подходящите изразни средства за нейното излагане пред публика. Такъв съвет

18

дава и прочутият наш оратор Георги Кирков, според когото абсолютното познаване на пред-мета на публичната реч придава спокойствие и увереност на ораторите, защото те застават пред аудиторията със съзнанието, че най-доб-ре познават разглеждания от тях проблем. 2. Да се избягва вземането на думата даже и за най-обикновено слово без предварително да са обмислени, изяснени и подредени мис-лите по обсъждания въпрос. 3. Речта трябва да бъде съставена по план (великият римски оратор и теоретик Марк Ту-лий Цицерон е препоръчвал планът да включ-ва: увод, без връзка със самата реч; причини за произнасянето ѝ; доказателства; отклонения; възражения; заключение). При обмислянето на всяка част би трябвало да се изберат най-доб-рите, най-убедителните аргументи и доказател-ства и да се изхвърлят незначителните. 4. Преди да бъде произнесена публичната реч би трябвало да се напише, за да бъдат изяс-нени, формулирани и последователно разполо-жени застъпваните в нея тези и доказателства. После да се прочете няколко пъти на глас, а от-делни фрази да се научат наизуст, за да свикне устата да ги произнася без затруднение. По вре-ме на говоренето не е нужно да се повтаря дума по дума написаният текст, защото вследствие на многократното му прочитане на глас отделните фрази се запаметяват и произнасят машинално.

19

По-скоро трябва точно и разбираемо да се пред-ставят съдържащите се в него постановки. 5. При писането на речта всяко изречение би трябвало многократно да се обръща, дока-то се намери най-верният и желан израз. 6. Речта следва да бъде максимално кратка и изпълнена с идеи, като всяка фраза изразява ясна мисъл. В речта не бива да има многосло-вие, празни и безсмислени изречения, а мислите по разглеждания предмет би трябвало да се под-реждат и изкажат така, че да изхождат и след-ват една от друга („като на сарък нанизани”). 7. Изложението на оратора следва да бъде простичко и ясно, а неговият стил и думите му да съответстват на сложността на разглеж-дания въпрос. И най-сложните мисли и въп-роси могат да се обясняват на достъпен език. (Френският поет и теоретик на класицизма Никола Боало – 1636–1711 г. – е автор на афо-ризма: „Който ясно мисли, ясно се изразява”.) 8. Ораторът трябва да бъде естествен, да разговаря със слушателите, думите му да ид-ват от сърцето и да бъдат насочени към тех-ните сърца. Но не само думите, обръщенията също трябва да бъдат естествени, както и тем-бърът на гласа и жестовете. 9. Ораторът би могъл да съкрати подгот-вената реч и да изложи само части от нея, ако на събранието са дошли по-малко от очаква-ния брой хора или почувства, че не може да овладее аудиторията.

20

10. Всяка реч трябва да бъде съобразена със състава на слушателите (В разговор с Клара Цеткин лидерът на болшевиките Ленин е ка-зал: „Когато аз говоря, в качеството си на ора-тор през цялото време мисля за работниците и селяните като за мои слушатели. Аз се стре-мя те да ме разбират”). 11. Ораторът трябва да доказва главната ис-тина, без да извърта очевидни, второстепен-ни истини и да предизвиква недоверие и по-дозрение у слушателите. При говоренето той трябва обстойно да третира обсъждания въп-рос, да не привежда много числа и чужди ци-тати и да не излиза, извън дискутираната тема. Обикновено към прескачания от въпрос на въпрос прибягват лица, които са недостатъч-но образовани, манипулирани от медии и за-щитават несправедлива кауза. Например на-последък, когато се постави въпросът защо през периода 1989–2013 г. българската нация е намаляла с два милиона души, а по време на „тоталитарния” комунистически режим (1944–1989 г.) броят на българското населе-ние е нараснал от 7 на близо 9 млн. души, ня-кои антикомунисти сменят темата, като питат защо в управляваната от комунистите Север-на Корея се извършват публични екзекуции за разпространение на порнография и нарко-тици.

21

12. При говоренето и произношението е необходимо да се внимава да не бъде изтър-вана неуместна дума или фраза (както и друг път съм казвал, в това отношение пример за подражание може да бъде древногръцкият държавник и силен оратор Перикъл, които по сведение на животописеца Плутарх „винаги когато се качвал на трибуната, е молел бого-вете да не се изплъзва против волята му нито една неподходяща за случая дума”). 13. Голяма красота на израза придават въпросителните изречения, в които се намира съдържанието на отговора. Такъв ораторски стил е имал Мирабо, който с гръмливия си глас е покорявал френското народно събра-ние. През май 1790 г., когато депутат е пред-ложил конституцията да дава право на влас-тите да разпечатват писма за научаване на политически тайни, Мирабо е произнесъл кратка, но съкрушителна реч в защита на неприкосновеността на кореспонденцията. Той е започнал речта си със стремителни фрази: „Нужно ли е един народ, който иска да бъде свободен, да копира максимите на тиранията? Нека тези вулгарни политици, които се осмеляват да пристъпват правото заради „народното благо”, ми кажат какво ще спечели държавата от тази странна инквизи-ция над писмата?”

22

Освен посочените напътствия, ораторите, които се стремят към превъзходство в крас-норечието, би трябвало стриктно да спазват определени етични правила. Такива са: за-щитата на справедливи каузи; изнасянето на верни, проверени факти (всяка неточност се използва от опонентите за сриване на оста-налите главни идеи на речта); даване на из-пълними обещания; недопускане на обиди на политическите си противници. Когато бях народен представител (1991–1997 г.) получих от гр. Русе писмо на местен жител, който редовно слушал по национално-то радио дебатите в Народното събрание и му направило впечатление, че никога не съм изрекъл обидни думи към мои колеги. Бил възмутен от някои депутати, които запълвали изказванията си с квалификации от рода на „ти си мекере” (подлец). Древни и по-нови автори на съчинения, посветени на реториката, съветват бъдещите оратори да използват диалектически способи за съчиняване и произнасяне на речи. Спо-ред всепризнатия пролетарски вожд Владимир Илич Ленин всеки оратор би трябвало до си служи с диалектическата логика, т.е. да изу-чава всички страни, връзки и опосредствания на предмета, въпроса, по който възнамерява да се изкаже. При това да го разглежда в не-

23

говото развитие, „самодвижение” (по думите на Хегел) и изменение, съобразно с променя-щата се политическа, икономическа и соци-ална обстановка. Изглежда този съвет е непознат на някои сегашни местни партийни лидери, които се мъчат по подобие на извършените през зима-та на 1997 г. улични „протести” и погроми на парламента, да предизвикат правителствена криза и чрез предсрочни парламентарни избо-ри и чуждестранна помощ да узурпират дър-жавната власт. Тогава повечето „протестира-щи” излизаха на софийски улици и площади, проявяваха агресивност и създаваха безвлас-тие и хаос в страната, подвеждани от местни и чуждестранни мафиоти, чиято цел беше да оплячкосат хилядите държавни банки, пред-приятия, хотели и други имоти. Днес у нас почти всички големи банки и заводи са собственост на чужденци и са под закрилата на натовски войски. Чуждите коло-нисти и техните местни помагачи искат чрез студентски окупации на университети и ули-чен терор да увеличат своите марионетки в държавната власт, която да бъде използвана предимно за обслужване на чуждестранни гео-политически интереси, разпродаване на бъл-гарски земеделски земи на чужденци и обсеб-ване на пари от фондовете на Евросъюза.

24

С оглед да бъде формирано колониално парламентарно мнозинство лидери на проза-падни партии като “България на гражданите”, “Демократи за силна България” и други се обе-диниха в предизборен “Реформаторски блок”. Той би трябвало да се нарича “Колонизатор-ски блок”, защото при дългото (1997–2005 г.) властване на въпросните лидери в българска-та държава бе въведен колониален валутен борд и се прекрати банковата дейност на Бъл-гарската народна банка (БНБ), а всички голе-ми банки, заводи, електроразпределителни и водни дружества бяха харизани на американ-ски и други чуждестранни лица. В публичните ми срещи като народен пред-ставител установих, че за да привлича повече избиратели, ораторът трябва да разкрива и формулира възникналите политически и об-ществени проблеми и да посочва пътища и механизми за тяхното решаване. Слушате-лите искат да им се говори правдиво, пламен-но и красноречиво за онова, което чувстват и преживяват, но не могат да го изразят с думи. Речта е атрактивна и ефектна, когато в нея е включена оригинална дума или израз, който характеризира моментното състояние на разглеждания предмет, събитие или явле-ние и лесно се запомня и повтаря от слуша-телите. Такъв израз е например “остатъчни-

25

ят СДС”, употребен в произнесени през пе-риода 1992–1994 г. парламентарни речи. Досега на софийски улици ме спират не-познати хора и ми казват, че още помнят този израз, отразяващ разпада на СДС след управ-ленския провал на излъченото (през 1992 г.) от него правителство и настъпилата в страна-та стопанска разруха. Тогава повечето лидери на въпросния съюз бяха загубили народното доверие и нямаха шанс със собствени сили отново да спечелят държавната власт. Те я получиха (1997 г.) от ръководителите на Бъл-гарската социалистическа партия (БСП), кои-то върнаха мандата за съставяне на второ со-циалистическо правителство, предадоха народ-ните интереси и способстваха за колонизира-не на българската държава, включително чрез тотално разпродаване на нашите държавни банки, предприятия и земи на чужденци. Ораторът трябва системно да усъвършен-ства литературното си говорене и да разпо-лага с тълковен речник, към който да при-бягва при съмнения относно значението и пра-вилната употреба на думи. В моята писателска и ораторска практика съм стигнал до заключението, че велик ора-тор може да стане само този, който има нау-чен мироглед. Такъв мироглед се формира чрез системно изследване на реалната дейст-вителност, на съществуващите отношения в

26

природата и обществото. Жалки и досадни са ораторите, които изготвят своите речи, полз-вайки само писания на други автори или по вестникарски коментари. Те повтарят чужди мисли, не могат да вникнат в дълбочината на обсъждания въпрос и да предложат свежи и прогресивни идеи. Понастоящем научен мироглед е нужен и при изследване на общественото развитие в условията на компютъризация и глобализа-ция на политическия, стопанския и култур-ния живот на народите, ограничаване абсолют-ната глобална власт на САЩ и засилване на ролята на Русия и Китай в международните отношения. На основата на задълбочени са-мостоятелни изследвания би могло да се фор-мира народополезна политика, която да бъде изложена в публична реч и да засили инте-реса на слушателите. През есента на 2013 г. окупиралите Со-фийския университет „Св. Климент Охрид- ски” студенти и техните външни и вътрешни подстрекатели издигат лозунга „за смяна на политическата система” (парламент, пре-зидент, съд, полиция, армия, затвори, ме-дии, интернет) в българската държава. Те се опитват с този утопичен лозунг за пореден път да измамят широките народни маси и да ги използват за предаване на държавната власт на нови лица на финансовата олигархия.

27

Въпросният лозунг е далеч от откритата и доказана истина, че в дадена страна полити-ческата система се формира и издига като над-стройка на икономическата база, т.е. на уста-новените отношения на собственост върху съществуващите природни ресурси и средства за производство. Издава се незнанието, че та-зи система се изгражда с оглед да бъдат опазе-ни богатствата и имотите на господстващата класа, която понастоящем се представлява от експлоатиращите чужд човешки труд собстве-ници на банки, търговски вериги, предприятия, земи. В момента едва ли има по-глупава лъжа от тази, че у нас чуждестранните и местните фи-нансови и търговски мафиоти ще позволят доброволно да им бъдат отнети присвоените български банки и заводи чрез „смяна” на па-зещата ги политическа система, включител-но и като се премахнат разположените на на-ша територия американски военни бази. Доказателство за това е, че години наред отвъдокеански финансови олигарси и шефове на етнически организации поставят свои кадри в управлението на българската държава, финан-сират създаването на „неправителствени орга-низации” и отстраняват от нашия политичес-ки живот всеки, който предлага примерно чрез мажоритарна парламентарна избирателна сис-

28

тема и други демократични средства да про-мени съществуващата политическа, геополи-тическа и социално-икономическа система. При държавния социализъм в нашата стра-на беше формирана политическа надстройка, осигуряваща солидна охрана на собственост-та на държавата и нацията. Освен силна сто-панска милиция и прокуратура, успешно фун-кционираше Комитет за държавен и народен контрол, а в ръководствата на почти всички държавни институции имаше таен представи-тел на държавна сигурност. Започналата (към края на 80-те години на ХХ век) реставрация на капитализма в Съвет-ския съюз и в другите източноевропейски дър-жави се извърши като най-напред се премах-на ръководната роля на комунистическите пар-тии и се разруши политическата система, ко-ято десетилетия наред е изграждана с оглед да бъде запазена неприкосновеността на дър-жавната и кооперативната собственост. Съ-щевременно бяха наложени буржоазни фор-ми на държавно управление – парламентарна и президентска република. След това чрез рес-титуция на одържавени имоти, ликвидация на кооперативни земеделски стопанства и при-ватизация на държавни банки, предприятия и туристически комплекси огромната държав-на собственост беше превърната в частна.

29

По друг начин е преустроен и усъвършен-стван държавният социализъм в Китай. В та-зи страна с най-многочислено население (над 1,3 млрд. души) в света най-напред е рефор-мирана икономическата база, като е оставена непокътната по-голямата част от обществе-ната собственост (държавна и кооперативна) и е запазена ръководната роля на Китайската комунистическа партия. Днес в колонизираната българска държава е почти невъзможно да бъдат реституирани, т.е. да се върнат на държавата приватизираните и принадлежащи на чужденци големи банки и заводи. Още повече, че стотици от заводите, в т.ч. електронните, са ликвидирани, а оборуд-ването на други е изнесено в чужбина, вклю-чително под формата на скрап. В случай че се посегне (със законодателни или силови дейст-вия) на обсебените от чужденци български па-ри, възлизащи на десетки милиарди евро, дър-жавата ни ще бъде наказана с непоносими сан-кции или окупация от отвъдокеанските финан-сови господари, от Европейския съвет, а веро-ятно и от Турция. Очевидно все още не са нали-це предпоставки за освобождаване на Бълга-рия от робството на чуждия финансов капитал. Макар външно да изглежда, че държавна-та собственост у нас е отнета и обсебена по мирен и „законен” начин, при нейното прех-

30

върляне в частни ръце бяха извършени поли-тически репресии на почтени и заслужаващи национална почит комунистически ръководи-тели като Пенчо Кубадински, Димитър Стоя-нов и последния министър-председател на На-родна Република България – Георги Атанасов, който напълно невинен прекара няколко годи-ни в Кремиковския затвор. Имаше и кръвопро-лития под формата на гангстерски войни, взри-вявания на конкуренти, самоубийства. При държавния социализъм красноречието беше важно, но не решаващо качество за изди-гане в партийната и държавната йерархия. Мно-го от ръководните кадри в партията и държа-вата се кооптираха, т.е. назначаваха се „отго-ре” без да участват в изборна надпревара на партийни конференции и конгреси и на парла-ментарни избори. Тогава агитирах да се изуча-ва ораторското изкуство с аргумента, че ще дой-де време, когато кооптирането ще се премахне и партийните и държавните ръководители ще трябва да убеждават и „пленяват” избиратели-те с красноречие. Това не стана, понеже под ръководството на съветските и българските партийни и дър-жавни „перестройчици” на социализма вместо да се усъвършенства икономическата база в съществуващата социалистическа система, бе реставрирана частната капиталистическа (ос-

31

нована на присвояването на чужд труд) собст-веност и старата буржоазна парламентарна ре-публика. Както показа практиката в условията на мнима, привидна буржоазна „демокрация” у нас, политици могат да стават и лица, които не могат добре да говорят или фъфлят пред публика. Една от причините за това е пропор-ционалната избирателна система, при която по-вечето кандидати за депутати не се борят (със слово) за спечелване доверието на избиратели-те, а за записване (с пари, сервилност, подли-зурство) в челните места на партийните листи. Тази система, която е в основата на изражда-нето на българския парламент, неминуемо ще бъде променена и тогава водещи в нашия по-литически живот ще бъдат образованите ора-тори, които могат да намират основания и про-тивооснования при разглеждането на действия, събития или предмети, както и да предлагат и осъществяват научно обоснована политика, насочена към прогресивно обществено разви-тие и подобряване на живота на народа.

32

РЕЧИ ПРЕД ТРИДЕСЕТ И ШЕСТОТО (1991–1994 г.)

ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АНГЕЛ ДИМОВ Седемнадесети пловдивски избирателен район,

Българска социалистическа партия (БСП) НАЙ-ТЕЖКАТА НАЦИОНАЛНА

КАТАСТРОФА В БЪЛГАРИЯ Уважаеми председателю!

Уважаеми народни представители! Защо съм против Закона за конфискуване на имуществото на Българската социалисти-ческа партия (БСП) и други организации? Поради неговия недемократичен характер! В мотивите, които изложи избраният от Съюза на демократичните сили (СДС) министър-пред-седател Филип Димитров се правят опити да се внуши на нашата общественост, че 45-го-дишното управление на комунистите и земе-делците е довело страната до най-тежката ико-номическа катастрофа. Това е нагла лъжа. Та-кава лъжа не би могъл да изрече човек, който уважава себе си, скъпи своята чест и държи на историческата истина. Припомням, че България е доведена до най-тежката национална катастрофа при управле-нието на цар Фердинанд Кобургготски.

33

В какво се състои тази катастрофа? Преди всичко в 400-те хиляди български гроба като резултат на участието на България в Между-съюзническата и Първата световна война. Над 30 милиарда златни лева държавен борч. На-ложени репарации в размер на над 2,2 млрд. френски франка. Загуби на земи и на излаза на българската държава на Бяло море. 10 декември 1991 г.

КОЙ ПРЕЧИ НА НОРМАЛНАТА РАБОТА НА ПАРЛАМЕНТА

Протестирам срещу обвинението, че ние, депутатите от Парламентарния съюз за соци-ална демокрация (ПССД) пречим за нормал-ната работа на Парламента. Тук депутатите на СДС ни заставят да работим само в една по-сока, за постигане на една цел – осигуряване господстващото положение в обществото на бившите богаташи и техните наследници. До-сега управляващата коалиция СДС-движение не допусна разглеждане на закони: за ожив-ление на производството, което икономичес-кият екип на този съюз съсипа за една годи-на; за защита на интересите на земеделските стопани; за пенсионерите; за въоръжените си-ли и други. 13 декември 1991 г.

34

ЗАЩО В БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА ПОТЕКАТ ПОТОЦИ ОТ ЗАПАДНИ КАПИТАЛИ

При разглеждането на Закона за закрила на чуждестранните инвестиции (автор Илко Еске-нази) в Икономическата комисия представи-телите на парламентарните групи, в т.ч. и на СДС, подходиха творчески и с грижа за бъде-щето на националната икономика. Ще посоча някои положителни разпоредби на закона. Първо, гарантирана е възможността на чуж-дестранните инвеститори да изнасят печалба-та извън страната. Второ, държавата поема отговорността за платежоспособността на българските контра-генти. Но при сегашния икономически хаос в Бъл-гария считам, че е още рано да се либерали-зират нейните външноикономически връзки. Главно поради това в Икономическата коми-сия гласувах против чл. 3, по силата на който у нас се премахва какъвто и да е разрешите-лен режим при придобиване на правото на собственост и вещни права върху недвижими имущества. Депутатът Георги Марков ни кара да се учим от Унгария. Така той още веднъж пот-върждава максимата, че „примерът не е дока-зателство, а всяко сравнение куца”. Въпреки огромния външен натиск, в Унгария, която е

35

индустриално развита държава, се упражнява известен контрол върху притока на чуждест-ранни инвестиции. За да инвестират в опре-делени отрасли и производства на страната, чуждестранните инвеститори искат разреше-ние от правителството. Силно държавно регулиране на инвестици-онния процес има в Южна Корея. В средата на 60-те години на ХХ век правителството на страната предварително определя отраслите, където могат да инвестират американските и японските инвеститори. Съгласно с програ-мата за развитие на южнокорейската държава до 2010 г. инвестициите се насочват с предим-ство в автомобилостроенето и електрониката. По начало се съмнявам, че след приема-нето на този закон към България ще потекат потоци от капитали. Поне така, както обеща-ваха лидерите на СДС, преди да дойдат на власт. Практиката показва, че собствениците на чуждестранни компании прилагат поли-тика на ликвидиране на българското произ-водство и на завладяване на нашия сравни-телно малък вътрешен пазар. Освен това в нашата страна липсва ясна стратегия за раз-витие на икономиката и особено на перспек-тивните ѝ отрасли, където да бъдат насочва-ни чуждестранните инвеститори. 17 декември 1991 г.

36

ЗАЩО СЪМ ПРОТИВ ПРАВОТО НА ЧУЖДЕНЦИ ДА ЗАКУПУВАТ

БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ Първо, при сегашния волунтаристичен и безпрецедентно висок лихвен процент в Бъл-гария живеещите на нейната територия нямат интерес да вземат кредити от банките за заку-пуване на земеделски земи. За онези от тях, които разполагат с пари, е много по-изгодно да ги влагат в банки за получаване на лихви. Колкото повече се повишава лихвеният про-цент, толкова по-ниско пада цената на земя-та. Това дава рядък шанс на чужденците да я изкупуват. Особено като се има предвид неб-лагоприятния курс на лева към долара. Второ, в почти всички страни (с малки из-ключения) на света, земеделски земи не се про-дават на чужденци. Използва се специален способ за стопанисване на земеделски земи от чужденци – аренда. Земята е природно образувание, без което е невъзможно съществуването на растенията и животните. Хората са я превърнали в сред-ство за производство на жизнено необходими хранителни продукти. Главно поради това човешката история е изпълнена с индивиду-ални, племенни, граждански и междудържав-ни войни за придобиване на земи.

37

Съвременната демографската политика в глобален и държавен мащаб се прилага съ-образно с наличието на поземлени ресурси за изхранване на населението. Трето, някои казват, че чужденците няма да могат да отнесат „на гръб” в чужбина за-купените земеделски земи. Сякаш не знаят френските поговорки: „Няма земя без госпо-дар” и „Парите нямат господар”. След като закупят нашите плодородни зе-ми, чуждестранните лица стават господари на българската територия, където има много слънчеви дни, води и планини. Те сигурно ще принуждават местни българи да обработват отчуждените им земи или да се изселват в чужбина. 9 януари 1992 г.

НУЖЕН Е РЕФЕРЕНДУМ ЗА РЕСТИТУЦИЯТА

През последните две години в повечето из-точноевропейски страни се изпълняват прог-рами, насочени към разрушаване на центра-лизираната система на управление на нацио-налното производство и разпределение. Уско-рява се развитието на пазарните отношения чрез преразпределение на собствеността вър-ху банки, предприятия, земи, жилища и дру-ги имоти.

38

Прави впечатление, че в нито една страна не се прави реституция, т.е. връщане на наци-онализираните след 1947 г. банки, фабрики и мини на техните бивши собственици и нас-ледници. В Унгария, Чехословакия и Полша вместо реституция (чрез закони) на бившите собственици се дава частично обезпечение. По съвсем друга схема се руши стопанс-ката система в България. За да спечели бла-говолението на Запада, управляващият екип на СДС-движение започна стопанската ре-форма с изпълнение на монетарна програма, която е антинародна по своя характер и обла-годетелства само спекулативния капитал. Ре-зултатите от тази „реформа” са трагични – сък-ращаване наполовина на националното про-изводство, масова безработица и обедняване на по-голямата част от българското население. Пак за подмазване и смайване на Запада се отправят злостни и незаслужени нападки и хули срещу народите в Русия и другите стра-ни от Общността на независимите държави (ОНД). Резултати – загуби на пазари и мате-риални щети на българската страна, възлиза-щи на над 5 млрд. долара годишно. Следващият безпощаден удар върху трудо-вите хора ще бъде подготвяната реституция на индустриалната собственост. По данни, с които разполагам, реституцията ще обхване

39

около 7 хил. предприятия на 11 до 30 хил. бив-ши собственици. Повечето от тях преди на-ционализацията са дължали на държавата над 10 млрд. лева. Национализацията ги е отърва-ла от невъзвращаемите кредити към банките. Предлагам на основание чл. 84, точка 5 от Конституцията на Република България да се проведе национален референдум за реститу-цията. Позволете да кажа няколко думи за мотиви-те, приложени към Закона за възстановяване собствеността на земеделските земи. Чрез тях се прокарва фалшивата теза, че това което днес се прави със земята у нас, е реституция. Що е реституция? Възвръщане към старо-то правно положение. След приемането на Закона за трудовата поземлена собственост (ЗТПС) от 1946 г. и образуването на трудови кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС) нищо не се е изменило по отношение на земя-та. В ТКЗС кооператорите си останаха собст-веници на своите земеделски земи, до 1963 г. получаваха парична рента, а след това извес-тни количества продукти (на среден добив). Сега при изпълнение на Закона за земята са-мо се уточняват титулите на собственост вър-ху земеделските земи и се извършва тяхната подялба между наследниците. 29 януари 1992 г.

40

ПОЗЕМЛЕНАТА РЕФОРМА ТРЯБВА ДА ОСИГУРЯВА ПРОГРЕСА

НА НАШЕТО ЗЕМЕДЕЛИЕ Съвременната теория и практика показват, че за успешното решаване на аграрния въп-рос би трябвало да бъдат създадени няколко важни предпоставки: модерна индустрия за земеделието; високоразвита преработвателна промишленост; държавно подпомагане на зе-меделските стопани чрез гарантирани изкуп-ни цени, облекчени данъци и изгодни креди-ти; осигуряване на стабилни пазари на прес-ни и преработени селскостопански стоки; фор-миране на широка мрежа от земеделски коо-перативи за снабдяване на селяните с маши-ни, торове и препарати и за изкупуване, пре-работка и пласмент на техните продукти. Вместо да се заемат с решаването на тези неотложни проблеми у нас, екипът на СДС- движение е впрегнал целия ни човешки по-тенциал да работи по уточняване на титулите на собственост на обработваемата земя. Пов-семестно се сеят илюзии, че щом се уточнят тези титули и земята се подели между нас-ледниците в реални граници и размер – 10–15 декара, автоматично ще се напълнят местните магазини с евтини храни и дрехи. Но докато цялата изпълнителна власт се занимава само със земеразделяне, нашето земеделие посте-

41

пенно се ликвидира като отрасъл. Все повече запустяват и рухват неговите основни произ-водствени фондове. Остават пустеещи милио-ни декари обработваема земя. Рязко намалява броят на селскостопанските животни и птици. Българските земеделски стопани (индиви-дуални и кооперирани) са изправени пред пъл-но разоряване. Първо, вследствие на прекомерно високия лихвен процент и провежданата вече година от икономическия екип на СДС-движение монетарна политика, чрез която се засилва господството на банкерите в обществото. Второ, посредством безпрепятствения внос на ориз и редица други бракувани продукти от западни капиталистически държави. Трето, поради водената враждебна поли-тика спрямо братска Русия и изтласкването на българските производители от необятните руски пазари. Известно е, че през последните няколко де-сетилетия на съветския пазар (в Русия и други-те страни – членки на ОНД) е пласиран поло-вината от нашия сравнително голям износ на тютюн и цигари, пресни и преработени зелен-чуци и плодове, грозде и гроздови вина. В обозрима перспектива е почти невъзможно да се пренасочи износът на тези стоки в Евро-пейската икономическа общност (ЕИО).

42

Ако продължи тенденцията на огранича-ване на достъпа на нашите земеделски произ-водители до пазарите на ОНД, стотици хиля-ди селяни ще останат без работа и препитание и селата ни ще се обезлюдяват. Отговорността бе трябвало да поемат онези лидери на СДС-движение, които необосновано и незаслужено хулят и призовават на съд нашите руски братя. Преди парламентарните избори (1991 г.) представителите на СДС-движение обработ-ваха общественото мнение, като твърдяха, че приетият година по-рано от Великото народ-но събрание (ВНС) Закон за земята е едно не-доносче. Обещаваха да изготвят нов Закон за земята, който да стане правна основа за фор-миране на прогресивни поземлени отношения и водене на културно земеделие. След изборите обаче се оказа, че зад тази фразиология с крие голият материален инте-рес на малкото на брой бивши чифликчии и по-едрите земевладелци. Неслучайно в пред-ставените от СДС-движение три варианта за изменение и допълнение на Закона за земя-та се предлага да се отмени Законът за тру-довата поземлена собственост от 1946 г. и да бъдат върнати земите (по 7–8 хил. дка) на някогашните чифликчии без тревога за оземлените с тях над 130 хиляди безимотни селяни.

43

Предлагаше се също при разпределяне на имуществото на насилствено ликвидираните земеделски кооперации да се дават дялове само за количеството на притежаваните земи, а не според досегашното трудово участие на кооператорите. При такова решение на въп-роса тези, които ни храниха пет десетилетия, ще пият една студена вода. Икономистите класици са писали, че земя-та е майката на вещественото богатство, а тру-дът е бащата. В законопроектите на СДС се предвижда-ше земите, които не могат да се върнат, да бъдат заплатени на собствениците по „пазар-ни” цени. Пред нас видният седесар и депу-тат Александър Йорданов обяви, че един де-кар земя ще струва от 20 до 50 хил. лева. Но цените на земите не могат да се определят от него или от президента. Цената на земята се определя от нейното търсене и предлагане, от размера на рентните плащания и най-вече от размера на лихвения процент. Колкото повече се повишава лихвеният процент, толкова повече пада цената на зе-мята. Това е елементарно. Ако сега аз имам 100 хил. лева, няма да купя един декар земя, а ще ги вложа в банка и догодина ще получа 150 хил. лева. Защо да влагам пари да сея, да купувам торове, машини и т.н. и да риску-

44

вам и да треперя да не паднат градушки, ко-гато мога да печеля в сферата на спекулата. Така че стига сте залъгвали нашия измъчен народ. В разглеждания законопроект се съдържат значителни подобрения. Но тяхното изготвя-не можеше да стане без толкова много шум и финансови разходи. Направени са над 30 чис-то редакционни изменения на стари текстове. Включените нови текстове се отнасят предим-но до обещания за обезщетения на бивши зе-мевладелци със специални закони. Такива обез-щетения се предвиждат за засегнатите от ЗТПС от 1946 г. църковни собственици, чиито земи са използвани за строителни и други цели. Предвиждат се обезщетения и за земевла-делци, с чиито земи са изплатени репарации на Гърция. Очевидно съдено е българите цял живот да плащат дан за безразсъдната поли-тика на царската фамилия и водачите на ра-болепните ѝ български политически партии. По принцип концентрацията на земедел-ските стопанства се регулира от използваната техника и поглъщаемостта на пазара. Соли-даризирам с предложението на парламентар-ната група на Движението за права и свободи (ДПС) – ограниченията за размера на фер-мерските стопанства да отпаднат едва, когато бъдат оземлени безимотните селяни.

45

Поддържам включените клаузи за улес-няване на процедурите по уточняване на ти-тулите на собственост върху земеделските земи. Неприемливо е включването на Нацио-налния поземлен съвет в състава на Минис-терството на земеделието. Сега в това ми-нистерство следва да се изработва протекци-онна, структурна, външноикономическа и т.н. политика, а не да се прави земеразде-ляне. От дискусията разбирам, че с помощта на депутати от ДПС ще се постигне съгласие по прословутия параграф 4 на Закона. Справедливо е да не се допусне разпиля-ване на плодовете на дългогодишния и все-отдаен труд на стопанисващите около 1,4 млн. декара земя. Тези ползватели би следвало да придобият въпросните земи. Същевременно бившите им собственици да бъдат обезще-тени. Накрая апелирам земеразделянето да бъде съпроводено с комасация на поземлените пар-цели. Това е рядък исторически шанс да бъ-дат уедрени дребните участъци на българ-ската обработваема земя. 6 февруари 1992 г.

46

ДА НЕ ОТВАРЯМЕ ВРАТИЧКИ ЗА ЗАОБИКАЛЯНЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В Парламента и печата съм заявявал, че не съм съгласен под каквато и да е форма да се дава право на чужденци и смесени предпри-ятия да закупуват и притежават български зе-меделски земи. В наръчниците на Междуна-родната организация за икономическо сътруд-ничество и развитие и ООН е записано, че чужденец с дялов капитал над 25–30 % е съ-собственик на притежаваната земеделска зе-мя на смесеното предприятие. Всеки чужденец може да инвестира в на-шето земеделие и без да става собственик на земя. В почти всички страни на нашата пла-нета тоава се прави чрез арендуване на зем-лени площи. Но както се вижда, някои депутати от СДС-движение служат като проводници на чужди интереси у нас. По тяхно настояване в Закона за закрила на чуждестранните инвес-тиции бе включена клауза, съгласно с която смесени предприятия с по-малко от 50 % чуждестранно участие могат да притежават земеделски земи. По този начин се отваря вра-тичка за заобикаляне на Конституцията на Република България.

47

Сега този текст отново се предлага в Зако-на за земята, и то без да се регламентира как-во ще стане с частта на земята на чужденците след трансформиране или прекратяване на дейността на смесеното предприятие. При пър-вото четене на този законопроект обясних на колегата Александър Йорданов как се фор-мират цените на земеделската земя и тяхната пряка зависимост от величината на лихвения процент. Позволете ми сега да кажа само какво ни очаква, ако се продават земи на чужденци чрез смесени предприятия при курс на долара 1:25. В близко бъдеще един декар плодородна земя сигурно ще струва не повече от 150–200 дола-ра. В другите държави толкова се заплаща на работната сила за седмица. Представете си кол-ко селски землища могат да се изкупят с едно-годишна заплата на средно заможен чужденец. В моя избирателен район има едно село Моминско (на 7 км от Асеновград), където жи-веят стотици турски семейства. Нямат педя зе-меделска земя. Кажете ми как ще ги оземлим? Отсега там обикалят чужденци и търсят да закупуват земи. Предлагам да не се допуска продажба на земеделски земи на смесени дружества, до-като не приключи процесът на оземляването. 3 март 1992 г.

48

НЕВЪЗМОЖНО Е ДА СЕ ВЪРНАТ СОБСТВЕНИТЕ НИВИ

В СТАРИТЕ РЕАЛНИ ГРАНИЦИ Думата демократ означава привърженик на народовластието. За нас ще съдят по де-лата и по притежаваната нравственост. С прилагането на чл. 10А (възстановяване на собствеността върху земеделските земи в стари реални граници) е почти сигурно, че поземлената реформа ще се натъкне на непре-одолими трудности от политически, иконо-мически и технологичен характер особено в равнинните райони на страната, където се во-ди механизирано и интензивно земеделие. Хилядите селяни, с които се срещнах в Пловдивско, единодушно ми поръчаха да Ви предам, че уточняването на титулите за соб-ственост върху земеделските земи трябва да бъде съпроводено с комасация (уедряване на парцелите). А Вие с чл. 10А превръщате на-шето земеделие в дребно и разпокъсано. 5 март 1992 г.

СЕЛЯНИТЕ НЕ ПРИЕМАТ ИЗМЕНЕНИЯТА В ЗАКОНА ЗА ЗЕМЯТА Зная, че съдбата на Националния поземлен съвет (НПС) е предрешена. На депутатите от СДС-движение е дадена инструкция да гла-суват за неговото закриване, а функциите му

49

да се поемат от Министерството на земеде-лието. Ще направя отчаян опит да ви убедя в противното, като посоча верния път. Нека, ко-гато сините управници се провалят, да не се оправдават, че не сме им го показали. Преди това ми позволете да връча на ува-жаемата председателка протестите на хиля-дите селяни от 17-и Пловдивски многоман-датен избирателен район срещу:

неясното и неудачно формулираното решение да се връща земята в стари реални граници, т.е. в раздробен вид;

създаването на пречки за регистриране на нови земеделски кооперации;

разтурянето на НПС и включването му в организационната структура на Министер-ството на земеделието;

насилствената ликвидация на ТКЗС и държавните земеделски стопанства (ДЗС) от об-ластните управители и други държавни органи. Протестират селяните от такива големи села и землища с интензивно земеделие като Боляр-ци, Брезово, Цалапица, Съединение, Катуница, Поповица, Виница, Градина, Искра, Калояново. Ако се приемат предложенията на някои депутати от СДС-движение за насилствено разтуряне на земеделските кооперации, ще бъдат установени казармени отношения в аг-рарния сектор. Това неминуемо ще доведе до

50

по-нататъшен спад на селскостопанското про-изводство и гладуване на по-голямата част от градското население. 12 март 1992 г.

РУШИТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ Управниците от СДС-движение нямат съзи-дателна програма за развитие на българската икономика, но добре са овладели старите и девалвирани методи на реорганизация, разтуря-не, прекратяване, ликвидиране и т.н. на учреж-дения, предприятия, ТКЗС и научни институти. Виждам, че в залата влиза депутатът от СДС Александър Йорданов, който минава за голям литератор в Народното събрание, ще ви при-помня една вечна истина, предадена в стихове от гениалния персийски поет Фирдоуси: „За друг щом риеш яма, падаш сам на дъното на своя срам!” 12 март 1992 г.

ДЪЛГОВЕТЕ НА ТКЗС ТРЯБВА ДА СЕ ПОЕМАТ ОТ ДЪРЖАВАТА

Напоследък се правят опити да се внуши на народа, че натрупаните задължения на ТКЗС са резултат на злоупотреби на техните ръко-водители. Така за пореден път се показва, че примитивизмът, плоскостта, повърхността са се разпрострели нашироко в нашия полити-чески живот.

51

Всъщност финансовите задължения на ТКЗС се дължат на повишения (началото на 1991 г.) от коалиционното правителство прекомерно висок лихвен процент (над 36 %). Неговото определяне става на основата на една псевдо-научна теория, съгласно с която съществува-ла пряка и необходима връзка между инфла-цията и лихвата. Според тази теория лихве-ният процент трябвало винаги да бъде по-ви-сок от процента на инфлация. Но лихвата е са-мо част от печалбата на производителния ка-питалист, която се плаща на банкера за това, че е ползван негов кредит. Когато лихвата е толкова голяма, че поглъща цялата печалба, не може да се разширява производството, осо-бено в земеделието, където производственият цикъл е дълъг. Там се сее наесен, а се жъне другата година. През този период се вземат кредити с 60 % лихва, които е невъзможно да се върнат при средна рентабилност на селс-костопанското производство 15–20 %. 20 март 1992 г.

КАКЪВ ПРЕРАЗКАЗ (Реплика) Депутатът Венцислав Димитров твърди, че съм работил в някакъв институт (макар добре да знае името и високата позиция на този ин-ститут) и заяви, че съм срамът за българската

52

наука. Но като лобист на банковите босове той не изтъкна нито един аргумент за оправ-даване на политиката на повишаване на ви-сокия лихвен процент. Вече веднъж предупредих колегата Димит-ров да не ме предизвиква. Исках да го щадя, да проявя колегиалност. Но сега ме принуж-дава да говоря за него. Ние го направихме старши научен сътруд-ник с една книжка, озаглавена „Заемният ка-питал”. Половината от нея е преразказ на тре-ти том на „Капитала” на Карл Маркс. И това е единственото, което заслужава похвала, за-щото книжката може да служи като източ-ник на цитати от Карл Маркс. Във втората част са представени таблици и са направени механични сравнения за хода на инфлацията и лихвените проценти. Преди да дойда на трибуната Венцислав Димитров се опита да ме сплаши и шантажи-ра да не говоря за него, като ми каза, че съм за-месен в плагиатство. За мой късмет в залата е депутатът, поет и журналист Свилен Капсъзов, който знае, че през 1987 г. във вестник „Народ-на култура” беше отпечатана моята статия под заглавие „Как да се борим с плагиатството?”. Тогава тази статия раздвижи духовете сред научните среди. 20 март 1992 г.

53

КОЙ НАКЪДЕ ТЛАСКА БЪЛГАРИЯ При приемането на Закона за земята се на-тъкнах на архаични законодателни мерки (връщане на старите бащини ниви, въвежда-не на казармени отношения в селата и т.н.), които сигурно ще доведат не само до големи бъркотии и селски крамоли, но и до задъл-бочаване на стопанската криза и разруха в сраната. Такива социални сътресения вече се проявяват при прилагането на законите за рес-титуция на индустриалната собственост, на жилища, магазини и складове. Тези процеси вече трудно могат да бъдат овладени от уп-равниците на СДС, особено ако се приеме депозираният от тях законопроект за прива-тизация на държавни предприятия. Считам, че вече наближава времето, кога-то народът трябва чрез изборната бюлетина да се произнесе дали одобрява сегашната на-лудничава политика. 20 март 1992 г.

КАКВО СЪДЪРЖА МОЯТ ЗАКОН ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ

Известно е, че имам официално депозиран законопроект за приватизация на държавни и общински предприятия. Но за него нищо не се каза в изказванията на депутати от дясната страна на залата. Те коментираха само анало-

54

гичния правителствен законопроект. Сега ми давате три минути за представяне на моя за-конопроект и се чудя откъде да започна. В подготвения от мен законопроект се съ-държат следните основни постановки. 1. Всеки български гражданин да получи безплатни приватизационни бонове (до 100 хи-ляди лева в зависимост от трудовото участие и образованието). 2. Стойността на приватизационните бо-нове се удвоява, когато гражданите ги вло-жат в предприятията, където работят. Стойността на приватизационните бонове се удвоява, когато земеделските производи-тели ги влагат в предприятия на хранително-вкусовата промишленост. Право на удвояване на приватизационните бонове би трябвало да имат и участвалите в младежкото бригадирско движение, чрез ко-ето през втората половина на четиридесетте години на ХХ век у нас са построени, про-ходи, язовири, градове. 3. Лицата, участващи в търговете за про-дажба на държавни предприятия, да доказват легитимността (произхода) на парични сред-ства над 500 хил. лева. 4. Чуждестранни лица нямат право на учас-тие в първия кръг на търговете за продажба на малки предприятия и търговски обекти.

55

5. Чуждестранни лица могат да изкупуват само до 20 % от акциите и дяловете на пред-приятия, чиито изделия носят национална марка. 6. Чуждестранни лица не могат да участват в приватизацията на български банки, финан-сови и осигурителни институти (чл. 20, ал. 1). Като цяло поддържам законопроекта на Икономическата комисия и ще гласувам за него, но при условие че на второ четене бъ-дат включени посочените постановки от моя законопроект. Идеята е всеки български граж-данин да стане съсобственик, съвладелец съ-разпоредител на създаденото досега държав-но имущество. 2 април 1992 г.

ДЪРЖАВНИТЕ БОГАТСТВА НЕ БИВА ДА СТАНАТ ПРИТЕЖАНИЕ

НА РЕНТИЕРИ И СПЕКУЛАНТИ След обсъждането на правителствения за-конопроект за приватизация на държавни пред-приятия могат да се направят две констата-ции. Първо, прокаралите този закон могат да рапортуват на „експерти” на Международния валутен фонд (МВФ), че са изпълнили нео-либералните му схеми за колонизиране на бъл-гарската държава.

56

Второ, законът ще се използва за облаго-детелстване на бившите собственици на одър-жавени имоти и на техните наследници, ко-ито по силата на приетите закони за рести-туция стават рентиери и спекуланти. Може да се предполага, че големите бъл-гарски банки и заводи ще се изкупят на без-ценица от чужденци. Много отвъдокеански и други чуждестранни лица вече са създали у нас търговски фирми, чрез които се обсебват парични и материални ресурси на наши дър-жавни предприятия и завладяват родните сто-кови и парични пазари. В печата и в изказвания на депутати се подчертава, че при съставянето на привати-зационния закон е наложен предимно англо-саксонския модел – покупко-продажбата. От-рича се принципът на социалната справедли-вост за раздаване на безплатни приватизаци-онни бонове. Но и англо-саксонският модел е побългарен (в лошия смисъл на думата). В Англия и Германия социалната насоченост на приватизацията се изразява не в продажбата на държавни предприятия за набиране на приходи, които да отиват в джобовете на ту-зове, а се създават фондове за формиране на развитието на модерни, ефективни производ-ства и осигуряване на работни места на сто-тици хиляди хора.

57

У нас се прави взаимен фонд главно за обезщетяване на бивши собственици. Дори и преференциите на работниците се заключа-ват в закупуване на акции за 10–15 хил. лева на половин цена. Тези пари също ще отидат в джобовете на бившите богаташи. 16 април 1992 г. А ТОЙ БИЛ ЧОВЕК РЕЛИГИОЗЕН ...

(Питане до председателя на Министерския съвет Филип Димитров)

Уважаеми министър-председателю! Доколкото зная Вие сте религиозен човек. В светите писания често се напомня, че мно-гословието е вредно. Моля Ви кратко, ясно и разбрано да ми отговорите: редно ли е изпъл-нителната власт да назначава за членове и председатели на ликвидационните съвети на земеделски кооперации хора, осъждани за кражби и други престъпления? Ако не е, за-що в Пловдивска област са назначени някол-ко десетки такива ликвидатори на ТКЗС (раз-полагам с доста дълъг списък). Редно ли е ликвидационните съвети да раз-дават и разпродават колективно имущество (свине, крави, овце), преди то да е разпре-делено за земя и труд (съгласно със Закона за земята)?

58

Понастоящем това правят ликвидатори в кооперация „Свиневъдство” в гр. Пловдив (130 хил. прасета за над 100 млн. лева без-разборно се разпродават, и то на кооперация, която не подлежи на ликвидация по Закона за земята). Редно ли е да се изпращат полицейски час-ти в селата и да се малтретират земеделски стопани само затова, че са дръзнали мирно да протестират срещу натрапените им неприем-ливи и порочни членове на ликвидационни съвети? Такива насилствени мерки са прилагани в десетки селища от Пловдивско – Съединение, Царацово, Цалапица, Брезово, Калояново, Кос-тиево, Ръжево Конаре, Садово, Маноле, Сел-ци, Татарево и много други. Разполагам с ме-дицински свидетелства за нанесени телесни повреди на две жени от с. Татарево. 5 юни 1992 г.

БЪЛГАРСКОТО ПРОИЗВОДСТВО НЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗШИРЯВА

БЕЗ РУСКИЯ ПАЗАР През последните две години все повече се ограничава търговията на България с Русия и другите държави – членки на ОНД. В срав-нение с 1989 г. през 1991 г. взаимният стоко-обмен е намалял от 10 на 2,3 млрд. долара.

59

През първото тримесечие на тази година бъл-гаро-руският стокообмен възлиза едва на 60 млн. долара. Постепенно нашите произво-дители губят достъпа си до традиционни рус-ки пазари. Главно по тази причина тяхното производство непрекъснато се съкращава. Рас-те броят на безработните. Става почти невъз-можно да се намерят пазари за произвежда-ните у нас пресни и преработени селскосто-пански стоки. Очаква се до края на ХХ век само незначителни количества от тях да се про-дават в страните – членки на Европейската икономическа общност. Очевидно необходимо е да се задълбочава и разширява българо-руското икономическо и научно-техническо сътрудничество. Такава политика би улеснила постепенното включ-ване на нашия стопански комплекс в общо-европейското икономическо пространство. У нас продължават да се появяват публи-кации, в които напълно се отрича необходи-мостта от по-нататъшно развитие на българо-руските отношения. Отправят се незаслуже-ни обиди и обвинения срещу братския руски народ. С такова съдържание е и статията на Цве-тан Тинчев, озаглавена „Кой превърна Бъл-гария в резерват на съветските търговци?” (в. „Демокрация” от 12 май 1992 г.). В нея

60

съвсем голословно се твърди, че неуки рус-наци със „звезди и ордени” са превърнали нашата страна в „придатък” на бившия Съвет-ски съюз. Числата и фактите обаче показват, че в структурата на руския износ за България цен-трално място (над 60 %) винаги са заемали горивата, минералните суровини и металите, Докато нашата страна доставяше на съветския пазар предимно машиностроителна продукция (подемно-транстпортно оборудване, електрон-но-изчислителни машини, кораби, свързочни съоръжения и т.н.). До Втората световна война (1939–1945 г.), България е била считана за аграрен придатък на Германия. В нейната икономика са липс-вали отраслите, носители на научно-техни-ческия прогрес – машиностроене и химия. От-носителният дял на българо-съветския обмен в нашата външна търговия е бил едва едно на сто (1 %). През втората половина на ХХ век, т.е. по време на изграждането на социализма този дял е представлявал около 50 %. В структурата на българската външна тър-говия относителният дял на нашия стокообмен с индустриално развитите западни държави (по реални валутни курсове) е възлизал на 25–30 %, а не 12 %, както се твърди в посо-чената статия. няма никакъв „фокус” във фак-

61

та, че само през втората половина на 80-те години на ХХ век страната ни е задлъжняла на Запада с близо 10 млрд. долара. Повечето от тези пари са изразходвани за закупуване на западноевропейски и японски машини и съоръжения, с които понастоящем са оборуд-вани половината от хилядите наши предприя-тия. Тяхното доставяне също става благода-рение на гарантираните съветски доставки на енергоносители (нефт, газ, електроенергия) и метали. Значителна част от тези продукти се преработваха и реекспортираха на западни пазари. По такъв начин нашата страна успя да установи многочислени лицензионни от-ношения с водещи западни фирми и да се снабди с модерна техника. Сега час от тази техника не се използва, защото: първо, пред-приятията вече нямат валута за закупуване на суровини и материали от чужбина; второ, не разполагат с човешки и финансови ресурси за иновации и конкурентоспособни стоки. Освен това не бива да се забравя, че от вре-ме на време съветската страна щедро ни фи-нансираше. Така през периода 1979–1985 г., с оглед да се стимулира развитието на нашето земеделие, съветското правителство ежегод-но предоставяше на България безвъзмездно по 500 млн. рубли, или общо близо 3 млрд. руб-ли (около 3,6 млрд. долара). За съжаление част

62

от тези валутни ресурси не са използвани по предназначение. Сега в печата и от трибуната на Народ-ното събрание преднамерено се жонглира и с цените на доставяния у нас съветски петрол. Твърди се, че за периода 1975–1989 г. поради по-високите контрактни цени, по които сме купували нефта от Русия, били загубени общо около 9 млрд. щатски долара, макар мимо-ходом да се признава, че в началото на 80-те години на ХХ век нашата страна е направила голям удар от експорта на руски нефт и е по-гасила външния си дълг. Погрешно се посоч-ва, че при петролната криза (след 1973 г.) световната цена на нефта е била 8–10 щатски долара на тон. Всъщност такава е била цена-та на барел нефт, т.е за 159 литра, а страната ни е купувала съветския нефт по 16 долара за тон. Според официалната статистика на ООН през последните две десетилетия България ежегодно е внасяла по 10–12 млн. тона нефт от бившия Съветски съюз по цени – 2,5 пъти по-ниски от световните. Така страната е пе-челила средногодишно по 1–1,5 млрд. дола-ра. Но и тази печалба е относителна, тъй като при държавния социализъм се осъществява балансиран стокообмен между социалисти-ческите страни.

63

Русофобите от СДС-движение не могат да се примирят с обстоятелството, че по силата на неравномерното разпределение на природ-ните ресурси в света нашата икономика е пос-тавена в зависимост от руските суровини и енергийни източници. Според тях това било „предателство към националната сигурност”. А какво да се прави, когато петролните ре-сурси са монопол на ограничен брой държави (главно от Близкия и Средния Изток). Сякаш щяхме да станем богата страна, ако предимно от тях се снабдявахме с петрол. Управниците от СДС-движение ежегодно вземат под формата на кредити от Световна-та банка стотици хиляди долара за закупу-ване на арабски нефт и нефтопродукти. Бъде-щето сигурно ще покаже, че тези сделки са били мафиотски. Засега обаче е ясно, че стопанската раз-руха и растящата безработица у нас до голя-ма степен се дължат на провежданата в пос-ледно време антируска политика. Остава ни да се надяваме, че няма да е далеч времето, когато ще започне провеждането на реалис-тична политика в интерес както на българ-ския, така и на руския народ. 10 юни 1992 г. Икономическа комисия

64

ИЗМАМНИ ОБЕЩАНИЯ Преди две години представителите на СДС-движение се надпреварваха да дават обеща-ния на българските избиратели. Обещаваха, че след като поемат държавното кормило, стра-ната ни ще бъде залята с капитали от Запада, а износът на пресни и преработени земедел-ски стоки ще се пренасочи от източните към западноевропейските пазари. Дойде време (как-то казват руснаците – „подведем итоги”), т.е. да направим равносметка и отчетем резулта-тите от упражняването на властта. Очевидно е, че при разрушителното, реп-ресивно и ретроградно управление на СДС-дви-жение България почти изцяло загуби завоюва-ните позиции на международните пазари. С лека ръка се пропиля многогодишният само-пожертвователен труд на няколко поколения наши учени и специалисти по външна тър-говия. Без работа и препитание останаха над 1 млн. български граждани. Справедливостта изисква да признаем, че по време на 45-годишното (1944–1989 г.) уп-равление на комунистите и сдружените земе-делци у нас бяха изградени модерни пред-приятия на консервната промишленост. Зна-чителна част от тях са оборудвани със запад-на високопроизводителна техника, в т.ч. за производство на детски храни. В гр. Стара

65

Загора и други градове е създадено сравни-телно добро машиностроене за консервната промишленост. През 80-те години на ХХ век у нас ежегодно се произвеждаха по около 500–600 хил. тона консервирани зеленчуци и плодове. Две трети от тези количества се из-насяха в чужбина, включително и на запад-ноевропейските пазари. Откакто управлението на българската стра-на (съответно и на икономиката) бе предаде-но на СДС-движение, се закри Министерст-вото на външноикономическите връзки и се разрушиха установените ефективни търгов-ски отношения с редица държави. Ежегодно не се преработват и продават селскостопански продукти (череши, праскови, домати, крас-тавици и т.н.) за стотици милиони долари. Остава незаплатен трудът на стотици хиляди селяни и работници. 4 септември 1992 г.

СДС ОБСЛУЖВА СПЕКУЛАТИВНИЯ КАПИТАЛ

Управниците от политическия блок СДС се поставиха в услуга на спекулативния ка-питал. Провеждат парична политика, чрез която бе доведено до пълен банкрут и разру-ха националното ни производство. Занима-ват се главно с реституция и устройване на

66

партийни активисти на държавни служби. Извършват смяна на социалистическата со-циално-икономическа система, като създават предпоставки за разграбване на нашето на-ционално богатство от шепа спекуланти и рентиери. Повечето българи разбраха, че обещания-та на лидерите на СДС-движение да изгра-дят „нормална” държава са празни брътве-жи. Практиката ги учи, че в света няма „нор-мални” и „ненормални” държави. Всяка дър-жава е инструмент за потискане и експлоа-тация на едни хора от други. Интересно кое е „нормалното” в нейните органи – полиция, съдилища, затвори и т.н., които се използват главно за поддържане на господстващото положение на банкерите и търговците в об-ществото. Държавите са деспотични или демокра-тични, бедни или богати. Изглежда в пред-ставите на богаташите и присламчващите се към тях политици „нормална” е държавата, която тотално и трайно угнетява широките народни маси. Да не би да е „нормална” дър-жавата империя САЩ, където често се из-вършват масови убийства на деца и възраст-ни граждани и има милиони затворници. След като определените държавни органи назначиха ликвидаторите на ТКЗС и те за-

67

почнаха своята ликвидаторска дейност, в бъл-гарските села се наложи аграрна диктатура. Цялото ни земеделие се превърна в държав-но имение. В него ликвидационните съвети се разпореждат със земята и имуществото на кооператорите. Оплячкосват се и се разпиля-ват създавани с много лишения и труд основ-ни производствени фондове на земеделски кооперации – сгради, техника, трайни насаж-дения, овце и крави. Посяга се на закриляна-та от Конституцията на Република България свещена частна собственост. Така в с. Нови извор, Пловдивско, Асеновградска община, председателката на ликвидационния съвет Пен-ка Пейчева е извела от кошарите 600 овце майки. Овцете мръзнат и не могат да се зап-лодят, защото ликвидаторката решила да про-даде кооперативните сгради и да се сдобие с пари за заплати на членовете на ликвидаци-онния съвет. Такива престъпни действия се оправдават с твърденията, че ликвидацион-ните съвети представлявали управителните съ-вети на ТКЗС. Забравя се, че управителният съвет на кооперацията ръководи нейната те-куща дейност, а имуществените отношения се регулират с решения на общите събрания на кооператорите. 2 октомври 1992 г.

68

НОБЕЛОВА НАГРАДА ЗА КРАСНОРЕЧИЕ

Председателят на Народното събрание Алек-сандър Йорданов постави на гласуване пред-ложението да се състои дискусия по доклада на анкетната комисия относно причините за масовите протести на селяните през пролетта на 1992 г. Това, струва ми се, е добро начало на не-говата високоотговорна работа, особено след честите изявления от тази трибуна, че парла-ментарното мнозинство от СДС-движение ня-мало да допусне разисквания по посочения доклад. То щяло да го приеме по късата про-цедура и да поръча на прокуратурата да за-почне съдебно преследване на личности от извънпарламентарната опозиция, а също да поиска отнемане на депутатския имунитет на мен и на други депутати. Така репресиите и гнусната разправа с политически опоненти би придобила законосъобразна форма. Отново би се потвърдило изразеното от знаменития френски просветител Монтескьо гледище, според което „Няма тирания по-жес-тока от оная, която се упражнява под закри-лата на закона и с окраска на правосъдие”. В доклада на пловдивския депутат Христо Марков (или по-точно в сбора от доноси) мно-

69

го хора от страната се обявяват за подбуди-тели и подстрекатели към неподчинение на Закона за земята. Премълчава се фактът, че досега, т.е. след шест месеца, съдебната власт не е намерила основание да осъди нито един от тях. Такава констатация се прави и в до-кументите, изготвени от органите на изпъл-нителната власт. Така в материалите, изпратени от пловдив-ския областен управител Стефан Стоянов и директора на полицията полк. Георгиев, ясно е посочено, че всички масови протести и про-яви на селяните в окръга са били законосъоб-разни. В доклада се споменава и подлага на прицел кметът на с. Цалапица Георги Мост-ров. Този мъж бе разсипан от привиквания в прокуратурата. Лидери на Пловдивския коор-динационен съвет на СДС-движение искаха да стоварят върху него вината за продължител-ната стачка на селяните от с. Цалапица. Оказа се обаче, че няма законни основания да бъде подведен под съдебна отговорност. Считам за несериозни, жалки и преднаме-рени обясненията, че няколко брошурки и мои речи на митинги са подтикнали селяните към защита на своята собственост в над 600 села. Ако се докаже, че това е вярно, уважаеми пред-седателю, би трябвало да ми дадат Нобелова награда за красноречие.

70

Всъщност острата реакция, недоволството и бунтовете на нашето селячество бяха пре-дизвикани от приетия Закон за земята и най-вече на насилственото въвеждане в админист-ративните кооперативни сгради на назначени-те от държавата ликвидатори на имуществото на кооператорите. При изпълнението на този по същество антиконституционен закон бяха допуснати редица нарушения. Могат да се по-сочат четири фрапиращи закононарушения. Първо, в ликвидационните съвети бяха наз-начени лица, осъждани за кражби и други кри-минални престъпления. Неслучайно под натис-ка на населението в Пловдивско до м. юли т.г. бяха сменени десетки такива ликвидатори (в малката община Калояново са сменени над 20 членове на ликвидационни съвети). Това може да потвърди и референтчикът Христо Марков. Причините за масовата вълна от недоволст-во следва да се търсят и в начина на назнача-ване на членовете на ликвидационните съвети. Отначало мислех, че за кадровите неудачи в се-лата е виновен само областния управител Сте-фан Стоянов. Впоследствие обаче го опознах и се убедих, че от Пловдивския координационен съвет на СДС-движение му ходатайстват да се назначават неподходящи, но жадни за държав-ни служби и заплати партийни активисти.

71

Второ, голямо закононарушение е, че в ликвидационните съвети се назначават пред-седатели на конкуриращи се земеделски ко-операции. Не се зачиташе Законът за конку-ренцията. По тази причина протестираха се-ляните в с. Цалапица, моето родно село Ка-раджово и още десетки села в Пловдивско. В гр. Раковски ми разказаха как област-ният управител се е опитал да отстрани та-кова закононарушение, но местното ръковод-ство на СДС-движение не е отстъпило. В ре-зултат на това председателят на ликвидаци-онния съвет е облагодетелствал и продъл-жава да облагодетелства своята земеделска кооперация за сметка на ликвидиращото се ТКЗС. (В тази община се намира с. Чалъко-во, където ежегодно са засявани по 3 хил. декара есенни култури, а тази есен – едва 100 декара). Трето, голямо закононарушение е разпро-дажбата на кооперативно имущество, преди то да е разпределено на дялове между коопе-раторите. В резултат на това са изклани и продадени на чужденци милиони животни. Производството на месо, мляко, тютюн и дру-ги продукти се съкрати 3–4 пъти в сравнение с минали години (в гр. Садово вместо да се грижат за раздадените крави някои жители ги колят или продават на кланици, а получените

72

пари влагат в банки за получаване на високи лихви. Четвърто, партизанщината и произволът стигнаха до там, че наред с ТКЗС се ликви-дират и държавни организации – свинеком-плекси, машинно-тракторни станции (МТС), оранжерии и т.н. Ето, това са истинските причини за мир-ните протести на нашето селячество. Трябва да се съобразим с исканията и желанията на собствениците на кооперативното имущество в селата и по законен път да решим техните проблеми. 12 ноември 1992 г.

ЛИЧНО ОБЯСНЕНИЕ В свое изказване пловдивският депутат Нен-чо Ненчев ме нарече „болшевик”. Това проз-вище ме ласкае, тъй като руските болшевики, начело с гениалния политик Владимир Илич Ленин са успели на 7 ноември 1917 г. да из-вършат социалистическа революция в Русия, да установят работническо-селска власт, да национализират банките и земята на помеш-чиците и да създадат могъща многонацио-нална индустриална държава, наречена Съ-ветски съюз. Обидно е обаче, че депутатът Ненчев многократно се е опитвал да изгради образа ми на терорист, бунтовник и едва ли

73

не на убиец. Той е адвокат. Срамота е след де-лото по случая в с. Цалапица, за което се до-каза, че убитият е имал 3,2 промила алкохол в кръвта, да ме обявява за подстрекател и да говори за политическо убийство. Още пове-че, че не познавам нито убиеца, нито убития. Под достойнството ми е да отговарям на такива обиди, но искам да кажа, че преди да дойда в този парламент, аз съм бил близо 20 години в научноизследователския институт по Международни икономически отношения. Имам над 200 публикации, издадени у нас и в чужбина. Позорно е, след като моят лик из-кристализира от всичко, което съм написал да бъда представян в такава светлина. Явно като не могат да се борят с честни средства, някои депутати се мъчат да ме злепоставят с компромати. Аз си мисля, че ако СДС-движение издъл-ба пропаст между този политически блок и нашето селячество, вина имат и такива кадри като депутата Ненчо Ненчев. По силата на настъпилите след 1989 г. събития, група ад-вокати се домогнаха до властта и искат да ус-тановят у нас диктатура, чието проявление с основание публично се обозначава с поняти-ето „син фашизъм”. 12 ноември 1992 г.

74

ДА ЗАЩИТИМ ЧЕСТТА И ДОСТОЙНСТВОТО НА ПАРЛАМЕНТА

Цял свят разбра и се убеди, че представи-телите на сегашния Централен координаци-онен съвет на СДС бяха отстранени от дър-жавната власт, главно защото заблудиха и из-мамиха повечето български избиратели, че умеят да управляват държава. При тяхното едногодишно управление поради незнание, не-опитност и некадърност се съсипа българска-та икономика и напълно се разрушиха нейни-те външноикономически връзки. Трудът на отрудения ни народ се изсмуква от местния и международния финансов и спе-кулативен капитал. Както бе казал поетът, „смучат го наши и чужди гости”. Сега отново чрез заблуда и измама се иска от нас да отнемем депутатския имунитет на Александър Лилов. В искането на главния прокурор се твър-ди, че за периода 1981–1983 г. по решение на Секретариата на ЦК на БКП са предоставени помощи на граждани от развиващите се стра-ни под формата на храни, медикаменти, лече-ние и обучение на стойност общо 5 млн. до-лара (при тогавашното съотношение на ва-лутните курсове). Неоснователно се твърди, че тези решения са дали „тежко отражение

75

върху икономиката на страната” и „са довели до увеличаване на външния ни дълг”. По онова време от търговията на България с развиващите се страни държавата ни еже-годно е печелила по около 1 млрд. долара. А днес, като не дава помощи, нашата страна понася огромни загуби. Американските държавни лидери систем-но дават „помощи” на бедни държави, но си ги връщат в хилядократно по-голям размер. Така че всичко е въпрос на политика. През периода 1979–1985 г. България също получаваше от бившия Съветски съюз безвъз-мездна помощ в размер на 500 млн. долара годишно (не 5, а 500 млн. долара суха пара). Тази помощ беше братска и безкористна. Ня-ма защо да се чудите, че тогава българските граждани се хранеха добре, а сега страдат от хронично недояждане. Депутатът Даскалов злорадо отбеляза, че при социализма у нас един пенсионер е получавал месечно 120 лева. Но тогава с тези пари може-ха да се купят 600 хляба, а сега с една средна пенсия могат да се купят едва 50–60 хляба. Скалъпено е и обвинението, че разгрежда-ните помощи са довели да увеличаване на външния дълг на нашата страна. Външнотър-говците знаят, че тъкмо тогава (1981–1983 г.) този дълг беше стопен, включително и пос-

76

редством преработка и реекспорт на съветски петрол. Очевидно нескопосното искане на главния прокурор за отнемане депутатския имунитет на Александър Лилов има политически ха-рактер. 19 януари 1993 г.

ЛИКВИДАТОРИТЕ НА ТКЗС ТРЯБВА ДА СЕ ПОСТАВЯТ ПОД

ОБЩЕСТВЕН КОНТРОЛ Миналата година парламентарното мно-зинство на СДС-движение, предвождано от група адвокати, прие много на брой ретрог-радни и несправедливи закони. Един от тях е Законът за земята. В изпъл-нение на този закон и по предложение на ко-ординационните съвети на СДС областните управители назначиха ликвидатори на ТКЗС, които получиха правото да се разпореждат с кооперативното имущество на стойност над 100 млрд. лева. Повечето от тях продават то-ва имущество на безценица и си осигуряват тлъсти заплати. Главно по тази причина лик-видационните съвети не бързат да разпределят въпросното кооперативно имущество на дя-лове между собствениците кооператори. Стре-мят се колкото може по-дълго време да раз-полагат с него и да продават сгради, тракто-

77

ри, комбайни, дъждовални инсталации и дру-га техника, включително на граждани от съ-седни държави. Към това ги подтикваше и правителството на СДС, някои от членовете на което си бяха въобразили, че вечно ще ни управляват. Това правителство се опита да използва ликвидаторите в селата като свои надзирате-ли, постепенно да лиши отделния селски тру-женик от собственото му имущество и да го държи в положение на роб. С оглед на това се извършиха маса закононарушения и изде-вателства над нашите селяни. Така с чл. 48, ал. 8 от Правилника за при-ложение на Закона за земята бе дадена неог-раничена възможност на ликвидационните съвети на ТКЗС да продават кооперативното имущество. По данни, с които разполагам, от назнача-ването на ликвидационните съвети досега са разграбени, разпродадени и разпилени основ-ни производствени фондове в българското зе-меделие за около 17 млрд. лева. От тях поло-вината са сгради и машини. Това небивало и във военно време опустошение на нашето зе-меделие е достатъчно основание да бъде сме-нена наложената от управниците на СДС сис-тема на насилствена ликвидация на ТКЗС. При създалата се ситуация ликвидационните

78

съвети трябва да бъдат поставени под пряк конторол на земеделските стопани, като се из-бират на общоселски събрания. Колкото може по-бързо трябва да бъде прекратена тяхната дейност. 8 април 1993 г.

УПРАВНИЦИТЕ НА СДС СА СЪС СМАЧКАН ВЛАСТОГОНСКИ ФАСОН

Някои от членовете на Централния коор-динационен съвет на СДС разправят разни фантасмагории. Наляво и надясно твърдят, че в близко време отново щели да си възвърнат загубената държавна власт. Струва ми се, че засега това е невъзможно! Защо? Защото, първо, те са лидери на вече оредели партии. Второ, служат на допотопни, бих казал, ре-акционни идеи. Трето, откакто падна правителството на СДС, е смачкан техният властогонски фасон. 8 април 1993 г.

СЕДЕСАРИТЕ СЕ ПРАВЯТ НА СОЦИАЛИСТИ

Известно е, че критерий за всяка истина е практиката. През последните три години ико-номическият екип на СДС и правителството на Филип Димитров въведоха и прилагаха у

79

нас „препоръчваната” от МВФ монетарна по-литика, включително волунтаристично нало-женият висок лихвен процент. Чрез нея се съ-сипа националното производство и се стигна до съществуващата поляризация на общест-вото, което понастоящем е разслоено на шепа богаташи и милиони безработни и мизерст-ващи бедняци. Днес знаменосците и изпълнителите на мо-нетарната политика си дават вид, че вече не служат на представителите на рентиерския и спекулативни капитал. Правят се на по-голе-ми социалисти от нас. Но мнозинството от нашия народ вече раз-бра, че лидерите на СДС не могат да разра-ботят обоснована програма за оживление на стопанския живот и съкращаване на безра-ботицата в страната. То очаква от нас социа-листите да разработим и реализираме такава програма. 4 май 1993 г.

НАРОДЪТ РЯДКО СЕ ЛЪЖЕ При държавното управление на СДС-дви-жение у нас се разпиля огромно национално богатство. Нашата държава обедня. Изпад-нахме до положение да се мъчим да скърпим държавен бюджет, чрез който да се осигури оцеляването на нацията. И тези, които ни до-

80

караха до това положение, днес ни учат как да правим бюджет. Бившият премиер Филип Димитров каза, че от тази трибуна аз остро критикувам при-лаганата монетарна политика. Употребява тер-мини, като „инфлация” и „хиперинфлация”, които трудно се разбират. А какво означава термина „инфлация” на наш простичък език? Преди 1989 г., т.е. при социализма, един хляб струваше под 25 стотинки. Сега струва 10 лева, или цената му се е увеличила 40 пъ-ти. Един килограм месо струваше 1,80–2 ле-ва. Днес струва 80 лв., т.е. пак около 40 пъти. Според учени, изследвали на монетарни яв-ления, това обезценяване на лева е равноз-начно на „хиперинфлация”. Защото през пос-ледните три години, ежегодното обезценява-не на българския лев е превишавало 1000 %. Такава е инфлацията по време на властва-нето на СДС в нашата държава. Тази инфла-ция е следствие на прилаганата от вас, предс-тавителите на СДС, политика, чрез която бя-ха доведени до фалит и закрити много пред-приятия. Без работа останаха един милион български граждани. (При 45-годишното уп-равление на комунистите и сдружените земе-делци почти нямаше безработица).

81

Първо, миналата година, като министър-председател, Вие се занимавахте предимно с реституция. Даже преди да напуснете сграда-та на Министерския съвет внесохте още един реституционен закон в Народното събрание. Второ, Вие и сега се занимавате с дейност, която влошава отношенията с нашите руски братя. Искате да бъдат бутнати паметниците, построени в тяхна чест на територията на Со-фия, Пловдив и други градове. Понеже много често ходите в Америка, бих желал да Ви напомня, че през ХІХ век великият американски президент Абрахам Лин-кълн е стигнал до заключението, че „част от народа винаги може да бъде лъгана, целият народ за известно време може да бъде лъган, но невъзможно е целият народ винаги да бъ-де лъган”. 6 май 1993 г.

КОЙ САБОТИРА НАШЕТО ЗЕМЕДЕЛИЕ

Много факти доказват, че в селата, където начело на ликвидационните съвети на ТКЗС са привърженици на СДС и на земеделската партия на завърналата се от Америка Анаста-сия Мозер, продължава варварски да се раз-грабва, разпилява и разпродава кооператив-ното имущество. Оставят се да умират от глад

82

хиляди крави (като 400-те крави и юници в гр. Съединение), не се разорават и засяват зе-меделски земи, прекратява се обработването, поливането и резитбата на овощни култури и лозя. Примери могат да се посочат в десетки пловдивски села – Брестовица, Искра, Кара-велово, Климент, Найден Герово. Междувре-менно се вземат кредити с високи лихви от американски банки и оттам се закупуват за-лежали количества царевица, замразени пи-лета и други продукти. Българската страна се превръща в пазар на чуждестранни сел-скостопански стоки (така, както бе извършен погром над нашата оръжейна индустрия и се откриха възможности на американци да зае-мат оръжейните ни пазари в чужбина). 18 юни 1993 г.

ВЛАСТТА Е КАТО ЦИГУЛКАТА Преди две години представителите на СДС много хленчиха за държавна власт и нашият народ им я даде. Провери, доколко са верни техните твърдения, че при социализма не им било позволявано да се докажат като управ-ленци. Оказа се обаче, че те нямат нужните уп-равленски качества. Не притежават вродени политически заложби и знания за развитието на обществото и държавата.

83

Доколкото си спомням, още Наполеон Бо-напарт е казвал, че властта е като цигулката. Едни могат да свирят на нея и да изтръгват прекрасни звуци и мелодии, а други – само да скрибуцат. Лидерите на СДС се провалиха, защото като властници неумело и некомпетентно боравиха с предоставената им държавна власт. Смятаха да я държат, като обслужват предимно геопо-литическите интереси на отвъдокеанските гло-бални финансови господари. При социализма много от тях са пробвали да се реализират в нашия обществен и политически живот. Но из-глежда са проявили бездарност и корист и не са отговорили на високите изисквания на ръ-ководствата на комунистическата партия за включване в партийната номенклатура. Ето, вижте депутата Васил Гоцев – юрист, който е бил в обкръжението на акад. Ярослав Радев. Обяснява ни, че чл. 33, ал. 3 на Закона за кооперациите не позволявал да се напра-вят кооперации. А по този закон българският съд е регистрирал над 2000 кооперации. Из-лиза, че стотици наши съдии на знаят Закона, а той го знае. В името на властта вие от СДС сте склон-ни да оставите народа гладен. Правите всич-ко възможно да лишите регистрираните коо-пераци от кредити и по партийни съображе-

84

ния им пречите да произвеждат храни за на-селението. 28 октомври 1993 г.

НАРОДНОТО БОГАТСТВО СЕ РАЗГРАБВА

Напоследък в печата все по-често се опис-ва как частни групировки, паралелни фирми и банкови тузове тайно приватизират държав-ни банки и предприятия. Разкриват се схеми, по които частни търговци и банкови къщи приватизират получаваните в държавния сек-тор печалби, част от които доскоро постъп-ваха в държавната хазна и се изразходваха за безплатно здравеопазване и образование. Огромни щети на държавата бяха нанесе-ни и чрез извършвания от синдикални и ма-фиотски босове внос на цигари, алкохол и други стоки от чужбина. Особено пострадаха производителите на тютюн и цигари, които бяха изтикани от вътрешния и външния пазар и буквално разорени. Българското правителство осигури хляба на местните тютюнопроизводители, като отде-ли финансови ресурси от държавния бюджет за изкупуване на техния тютюн. Но разоря-ващите ги вносители на чуждестранни цига-ри проявяват лицемерие, обявявайки се за ви-соки изкупни цени на тютюна.

85

Дълг на правителството е да оздрави дър-жавните предприятия и да опази натрупаното при социализма национално богатство. Целе-съобразно е Министерският съвет и Българс-ката народна банка съвместно да съставят програми за развитие на определени произ-водства в страната чрез преференциални лих-ви, валутни курсове и други икономически лостове. 30 октомври 1993 г.

ВРЪХ НА ФАРИСЕЙСТВОТО Депутатът Филип Димитров, бивш минис-тър-председател на Република България, ка-за, че получил „срамни усещания”, като слу-шал словото на сегашния премиер проф. Лю-бен Беров.

Само че уважаеми Димитров, със се-тивни усещания държава не се управлява! Не се управлява и с това проявление на лицеме-рие и фарисейство, което не съм срещал и в канонизираното Евангелие от бирника Ма-тея! Председател Александър Йорданов: Там и да искате, не можете да го срещнете! Ангел Димов: Там е описано как първос-вещеници, книжници и фарисеи (ерусалимски лихвари и търговци) са предали Исус Хрис-тос и са предизвикали неговото разпъване на кръст. Но след това започнали да приписват

86

това свое злодеяние на римския управител на Юдея Пилат Понтийски. Днес тук Вие плачете за социално слабите. Говорите, че при комунизма (имате предвид държавния социализъм) било много тежко на социално слабите! Но тогава нямаше социал-но слаби (в смисъла, за който говорите). Всич-ки трудоспособни българи работеха и полу-чаваха прилични доходи. При Вашето властване в България беше извършена шокова терапия на икономиката. Националното производство се съсипа и се появи масовата безработица. Какво фарисейство! С антиконституционни решения оставих-те без работа стотици хиляди хора в селата. Сред тях са и дванадесет хиляди селскосто-пански специалисти с висше образование. И сега оплаквате съдбата на социално слабите. Кога е било това в българските села да има 12 хил. безработни агрономи, инженери, ве-теринарни лекари? Кога е било? При Вашето министерстване Ваши минист-ри допускаха мафиотски внос на цигари и правеха далавери. Подкрепяха „Сапио” и дру-ги далавераджийски фирми и фондации, кои-то не плащат акцизи и данъци. 16 ноември 1993 г.

87

ПРЕСТЪПНИ БЕЗУМИЯ При управлението на СДС и неговия ико-номически екип икономиката и държавата ни бяха доведени до пълна разруха. Това уп-равление много наподобява на царуването на Фердинанд Кобургготски, дядото на се-гашния дребен бизнесмен в Испания Симеон Кобургготски. През 1913 г., в резултат на започналата по устна заповед на Фердинанд Кобургготски Междусъюзническа война, България е дала стотици хиляди свидни човешки жертви и е загубила значителни територии, включител-но излаза на Бяло море. Още тогава бележитият български учен и държавник Иван Евстратиев Гешов е нарекъл започването на тази война „престъпно безу-мие”. Така се оценява и присъединяването на стра-ната ни към Германия в Първата световна война, довела до нова национална катастро-фа. По-късно нашият народ е разбрал прес-тъпните безумия на Цар Фердинанд и го е из-гонил от България. Представителите на сегашния Централен координационен съвет на СДС също натво-риха престъпни безумия. Такива са: шокова-та терапия в икономиката; антиконституци-онните постановки в Закона за земята; ванда-

88

лизмът спрямо руски исторически и култур-ни паметници. Вгледайте се във външноикономическата политика на СДС и ще видите безчет прес-тъпни безумия – закриване на външноиконо-мическото министерство, на търговските пред-ставителства в чужбина, пълната либерали-зация на вноса и износа и много други. Престъпно безумие беше разгонването на хиляди подготвени с години кадри от оръжей-ната индустрия и външната търговия. Стра-ната остана без образовани външнотърговски работници и понася загуби за милиарди до-лари. Резултат на цялата тази външноикономи-ческа политика е рязкото съкращаване на вън-шнотърговския износ и растящият през пос-ледните години външен финансов дълг. Об-що взето, кредитите от този дълг са израз-ходвани за непроизводителни цели. Към края на 1989 г. българският нетен вън-шен дълг, тоест брутният дълг минус валут-ните резерви, беше 9 млрд. долара. Главната причина за натрупването му и използването на някои нерационални и неефективни фор-ми на сътрудничество със Запада. По тази ли-ния през втората половина на 80-те години на ХХ век се развиха редица импортоемки пред-приятия от електронната, леката и химичес-

89

ката промишленост, за които ежегодно се ку-пуваха от западни фирми компоненти, спо-магателни материали и суровини на стойност над половин милиард долара. В същото вре-ме рязко намаляха валутните ни приходи от туризма и износа на земеделски и индустри-ални стоки за западните държави, което се отрази неблагоприятно върху външнотъргов-ския баланс на страната. Вместо да пристъпят към усъвършенства-не на тези неизгодни за нас форми на сът-рудничество (за което са нужни морални и политически качества), управниците от СДС вулгарно наклеветиха комунистите, че били изяли и изпили дължимите долари. Едва ли е случаен фактът, че през последните години платежният баланс на нашата страна прик-лючва с отрицателно салдо и непрекъснато нараства нейният външен дълг, без да се осъ-ществява структурно и технологично обнов-ление на националното производство. 19 ноември 1993 г.

ДА ХВЪРЛИМ СПАСИТЕЛЕН ПОЯС НА НАШИ БАНКЕРИ

По принцип подкрепям разглеждания зако-нопроект за преоформяне в държавен дълг на неиздължените кредити на държавните пред-приятия.

90

Но законът не включва клаузи, създаващи благоприятна икономическа среда за осъщес-твяване на разширено възпроизводство. В та-кава обстановка производствените предприя-тия пак ще натрупат дългове. Законът позволява да бъдат изкупени на безценица и с преференции модерни държав-ни предприятия от машиностроенето, елект-рониката и химията. Чрез него се хвърля спа-сителен пояс на банкрутирали банки. Но така се одобрява и провежданата от тях среднове-ковна лихварска политика, съсипваща нацио-налното ни производство. Обикновено тази политика се оправдава с несъстоятелния тезис, че инфлацията може да бъде обуздана само чрез повишаване на лихвения процент. Тезис, който за съжаление обърква главите на някои наши икономисти специалисти. Ето защо е целесъобразно разглежданият законопроект да бъде направен по-справед-лив. Как? Първо, като се добави, че „емитираните дър-жавни облигации следва с предимство да се предоставят за закупуване на кредитираните предприятия от техния персонал”. Второ, обикновените данъкоплатци да вър-нат на банките кредитите с определения до 1991 г. лихвен процент (тогава лихвата беше 2,5 на сто).

91

Банките да насочат своята парично-кре-дитна политика към развитие на ефективни отрасли, подотрасли и видове производства и създаване на нови работни места. Очевидно с приемането на настоящия за-кон ще се избегне предстоящият срив на на-шата банкова система. Но в бъдеще нашите банкери би трябвало да престанат да трупат паричен капитал чрез ликвидиране на българското производство, т.е. като режат клона, на който седят те и цялата нация. 7 декември 1993 г.

ЧАСТ ОТ ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ МОЖЕ ДА СЕ

ПРЕОБРАЗУВА В АКЦИОНЕРНА И КООПЕРАТИВНА

Сегашните шефове на Централния коор-динационен съвет на СДС и узурпаторката на БЗНС Анастасия Мозер използват осъщест-вяваната у нас икономическа реформа за ко-ристни цели. Бързат, докато държат ключо-вите постове в изпълнителната и съдебната власт, да прехвърлят народното богатство в ръцете на шепа свои партизани и чуждест-ранни покровители. Чрез ликвидация, прива-тизация и реституция на държавни предприя-тия и земеделски стопанства потискат ико-

92

номическата свобода на повечето български граждани, реанимират старите и създават но-ви господстващи класи. В интерес на нашата нация е да се следва еволюционния, естествения ход на развитие на обществените отношения. Част от държав-ната собственост да се преобразува в акцио-нерна и кооперативна. При това би трябвало да се знае, че акцио-нерната собственост е капиталистическа, т.е. основана на жестоката експлоатация на чужд труд. Нейният дял спрямо социалистическите форми на собственост (държавна и коопера-тивна) следва да се намалява. Днес обаче, в нашата страна определени обществени кръгове, подвластни на чуждест-ранни господари, упорито ни натрапват тър-говската приватизация, в която главна роля имат акционерните дружества и приватизаци-онни фондове. Разпродават държавните пред-приятия и банки на местни и чуждестранни спекуланти. Напъват се да върнат нашето об-шествено развитие в епохата на ранния капи-тализъм. Едва сега правителството ни предложи Закона за масовата безплатна приватизация. Но тъй като вече е изпуснат моментът, от нея не би се получил възможният икономи-чески ефект.

93

Целесъобразно е: да се дава предимство на разнообраз-

ните форми на колективно изкупуване на дър-жавни предприятия от техния персонал;

чрез управленски и други договори да се поставят върху пазарни принципи на фун-кциониране определени стратегически отрас-ли и производства, които и занапред трябва да останат държавни;

ограничаване на участието на чужден-ци при приватизацията на банки и заводи, произвеждащи продукция с типично българ-ски марки като вина, розово масло, детски храни, а също и отрасли като енергийната, оръжейната, млечната, туристическата и т.н. индустрии;

запазване на държавния монопол във външната търговия с оръжие, петрол, цигари, вина, зърно и други стоки. В скоби ще отбележа, че частните пара-лелни търговски фирми, които сега изсмук-ват печалбите на държавни предприятия, би следвало да си изградят собствени производ-ствени мощности. Трябва да се изключи рес-титуцията на части от държавни предприя-тия, а бившите собственици да бъдат частич-но обезщетени с инвестиционни бонове и ак-ции (известно е, че държавата ги е обезщети-

94

ла, включително и чрез опрощаване на голе-мите им държавни дългове). Обезпечения би трябвало да има и на зе-мевладелци, чийто земи са екологично поха-бени или върху които са построени язовири, пътища и други обекти. Обезщетението трябва да обхване също тра-кийски, македонски и други бежанци, с чии-то имоти са изплащани контрибуции и репа-рации. Те, както знаете, още страдат от прес-тъпните безумия на Цар Фердинанд и него-вия син Цар Борис ІІІ. Изкупуването на държавни предприятия от трудовите колективи може да става, като кредитите се погасяват с приспадане от пе-чалбата на предприятието преди нейното об-лагане. Възможно е също да се използва продажба под формата на лизинг. Така в Полша са из-купени 450 от продадените вече 800 държав-ни предприятия. Колективното изкупуване на държавни предприятия е сравнително най-демократич-ната и най-справедлива форма на приватиза-ция. Наш дълг е да спомогнем за нейното по-широко разгръщане в страната. 26 януари 1994 г.

95

БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ОТЛАГА, НО НЕ ЗАБРАВЯ

Преди две години в тази зала имахме крат-ка словесна схватка с депутата Венцислав Димитров. След нея аз мислех, че той се е ук-ротил и вразумил. При последните му изяви обаче, той се държи неадекватно. Обижда не-основателно моята партия, лепи етикети. Но най-тревожното и най-смущаващото за мен е това, че депутатът Димитров продължава да държи антинароден политически курс. Нашият народ отлага, но не забравя. На-шият народ никога няма да забрави, че той е проводник на парично-кредитната политика, чрез която се съсипа българското производс-тво. Апологет е на фалшивата теория, че ин-флацията може да се спре чрез повишаване на лихвеният процент, а сега критикува един държавен бюджет, който е продължение на тази политика. Второ, когато се приемаше Законът за соб-ствеността и ползването на земеделските зе-ми, ние предложихме да се опростят на тру-довите кооперативни земеделски стопанства държавните дългове, възлизащи на някол-костотин милиона лева. Вие, колега Димит-ров, отхвърлихте това предложение, прока-рахте своя клауза и след три години дълго-вете на текезесетата станаха над 4 млрд. лева.

96

Кой ще плаща тези пари сега? Обикновените данъкоплатци! И най-незабравимото за мен е това, че ко-гато се приемаше Законът за закрила на чуж-дестранните инвеститори, Вие в тази зала пак прокарахте клауза, по силата на която чуждестранен инвеститор да се нарича и он-зи, който си дава парите на влог в банките (на местни мафиотски групировки), след то-ва ги обръща в левове и изсмуква труда на българския народ чрез високия лихвен про-цент. По такъв начин от страната ни се изне-соха в чужбина много народни пари. Така че в настоящия исторически момент е важно кой какво прави за своя народ. Само за няколко години вие, представителите на СДС, нанесохте на този народ толкова мате-риални и морални щети, колкото не са му нанесени през двете световни войни взети заедно. С право обикновените хорица започнаха вече да гледат на членовете на Централния координационен съвет на СДС и на Втори со-фийски адвокатски колектив като на напаст божия. С нетърпение чакат изборите, за да се отърват от тях. 9 февруари 1994 г.

97

СДС ПЕЧЕЛИ ИЗБИРАТЕЛИ С ДЪРЖАВНИ ПАРИ

Управниците на Съюза на демократичните сили и на Втори софийски адвокатски колек-тив се опитват да господстват в нашето об-щество чрез сплашване на населението. Ска-лъпват политически съдебни процеси и с про-курорски способи тероризират видни дейци на доскоро управлявалата Българска кому-нистическа партия. На тяхната съвест ще тежи несправедли-вото изпращане в затвора на бившия минис-тър-председател на Народна Република Бъл-гария Георги Атанасов – ерудиран и добро-душен човек от моя избирателен район. Някои от тях не се посвениха да малтре-тират и собствените си активисти. Неотдавна по указание на Централния координационен съвет на СДС бяха публично линчувани ли-дерите на демократическата партия Стефан Савов и Златка Русева и на Радикалдемокра-тическата партия – Александър Йорданов и Елка Константинова. Властогонството на шефовете на СДС и Втори софийски адвокатски колектив се ока-за гибелно и за родната наука. Под техен на-тиск в Българската академия на науките (БАН) бяха закрити важни за нацията ни институти като Института за международни икномичес-

98

ки отношения, където работеха десетки мла-ди учени, владеещи по няколко чужди езика. Въпреки това ние трябва да съхраним тази вековна институция и останалия научен по-тенциал, като осигурим нужните му финансо-ви ресурси. Предлагам да прехвърлим на БАН пари от предвидените в държавния бюджет за фонд „компенсация на репресираните”. При първо четене бяха предвидени за този фонд 400 млн. лева. Доволен съм, че е възприето моето писмено предложение от този фонд да се предоставят 40 млн. лева за квартал „Хи-саря” в Хасково. Предлагам от парите на въпросния фонд да се дадат и на аграрния сектор, по-конкретно на Селскостопанската академия. Венцислав Димитров (встрани от микро-фоните): Да се закрие! Ангел Димов: Неотдавна казах, че в пред-ставения проектозакон за закриване на Българ-ската академия на науките (БАН) би трябвало да се добави заключителна разпоредба за раз-туряне на българската държава. Защото без национална наука не може да има суверенна държава. Преди 4–5 хиляди години, когато е възникнала държавата, в нея е имало своеоб-разни научни организации. Във фараоновата държава Египет, фараоните са черпили зна-ния от жреци, които разглеждали природни и

99

други явления и наблюдавали движенията на звездите в Космоса. В моето писмено предложение има и така-ва позиция, която депутатката Елка Констан-тинова защити – да се дадат от фонда на „репресираните” 40 млн. лева на нашата кул-тура. Предполагам, че нашите културтрегери са разбрали, че не могат да разчитат на спон-сорство, на меценатство, на благодетели и богаташи. Защо държа в българската наука да се прех-върлят пари от фонда на „репресираните”? Първо, защото преди известно време в Ико-номическата парламентарна комисия некол-кократно настоявах да се даде отчет от прави-телството за изразходваните през миналата година 600 млн. лева за репресираните кои хора са получили такива пари. Второ, исках да се даде отчет дали са по-лучили пари от фонда и хора, които са били в Белене за криминални престъпления. Сега би могло да се отделят от държавния бюджет за въпросния фонд 100 млн. лева. Но да бъдат давани едва тогава, когато в Парла-мента се приеме отчет и се види в бъдеще на кого ще се изплащат парите. Не бива с пари от този оскъден държавен бюджет да се купуват избиратели. 24 февруари 1994 г.

100

ОСТАТЪЧНИЯТ СДС СЕ ИЗРАЖДА В ПАРТИЯ

С всеки изминат ден остатъчният СДС се изражда в партия на паразитните рентиерски слоеве от нашето общество. Но партизаните от този политически сговор здраво са се заг-нездили в изпълнителната и съдебната власт, владеят народното богатство и методично го стопяват. Поставят стопанското развитие на страната в зависимост от капризите на Запада. В същото време шефовете на Централния координационен съвет на остатъчния СДС се оправдават с нас – социалистите. Приписват ни всичкото зло, което те причиниха на бъл-гарския народ – безработица, обедняване, прес-тъпност, загубени позиции на руския пазар. Задълбочените анализи показват, че рез-кият скок на цените на стоките и обезценява-нето на български лев са следствие на про-вежданата от СДС икономическа политика. Както знаете, основни елементи на тази политика са: средновековното лихварство; раз-дробяването на земеделските земи; либера-лизацията на вноса на чуждестранни стоки; загърбването на Русия и насаждането на враж-да към нашите руски братя. Чрез тази политика бяха разорени местните производители. Националната ни икономика се превърна от експортно в импортно ориен-тирана.

101

Сега онези, които възхваляваха и осъщес-твяваха политиката на СДС, се опитват да заб-лудят народа и да изопачат историята. Дори преди малко те пак заявиха, че бившите ко-мунисти са виновни за разразилата се у нас валутна криза. Истината е, че и тази криза е резултат на провежданата от СДС политика. Председате-лят на Българската народна банка проф. То-дор Вълчев правилно отбеляза, че валутният курс се определя от редица фактори – растеж или спад на брутния вътрешен продукт, ве-личина на лихвения процент, спекула, външ-нотърговски дефицит. През последните четири години у нас про-изводството се съкрати наполовина. Значител-на част от паричната маса остана без стоково покритие. Миналата година външотърговско-то салдо на страната приключи с дефицит близо 1 млрд. долара. Секна притокът на чуж-да валута. Непрекъснато се увеличава вносът на стоки в страната и търсенето на валутни ресурси на нашия паричен пазар. Този внос, уважаеми народни представители, е неразу-мен и неефективен. В неговата структура пре-обладават стоките от първа необходимост – храни, дрехи, обувки даже. Миналата година само за минерални горива и луксозни авто-мобили са похарчени над 50 млрд. лева, кое-

102

то представлява близо половината от стой-ностния обем на вноса в страната. Този е резултатът на политиката, наложена от СДС на българския народ. Така че каквото и да се говори тук, същес-твуващата икономическа криза у нас е резул-тат на провежданата от остатъчния СДС аван-тюристична политика. Тази политика създаде предпоставки за банкови, житни, нефтени и всякакви други афери, за преливане на дър-жавни капитали в частни брокерски къщи, фондове, чуждестранни лица и т.н. Една от големите грешки на правителст-вото на проф. Любен Беров е, че продължава да следва тази политика, политиката на СДС. Разбира се с малки корекции. То не можа да сломи мълчаливата съпротива на тъмносини-те държавни служители при изпълнението на програмната си декларация. Остави се да го разиграва „независимата” съдебна власт. В процеса на работа като премиер профе-сор Любен Беров показа редица ценни качес-тва – почтеност, умереност, чувство за исто-рическа отговорност. Това ми дава основание да смятам, че вече си е извлякъл поуки и в бъ-деще ще следва друга, полезна за мнозинст-вото от нашия народ, политика. 28 април 1994 г.

103

ДЕМОКРАТИ ИЛИ ГЕШЕФТАРИ Преди известно време от трибуната на Парламента посочих причините за възник-налата валутна криза у нас. Изтъкнах, че то-ва са главно сравнително големият спад на националното производство, високият лих-вен процент и растящият външнотърговски дефицит. Днес бих желал да се спра на зърнените да-лавери и влиянието им върху валутната криза и инфлацията. Извършеният през 1992 г. в нашата страна безмилостен зърнен обир об-рече на продължително гладуване повечето български граждани. Едва ли скоро у нас ще се възстанови опустошеното животновъдство и достигнатото при държавния социализъм равнище на производство и потребление на животински продукти като мляко, месо и яй-ца на човек от населението. Изглежда това не може да проумее екс-министър-председателят Филип Димитров, който продължава да твърди, че при негово-то управление изнесеното зърно било из-лишно. За да не бъде оставено да се развали, то било продадено в чужбина от спекуланти и ликвидатори на ТКЗС, т.е. от неговите на-местници в селата.

104

С тези адвокатски пледоарии се заобикаля истината. Отдавна е доказано, че за да ядем евтин хляб, мляко и месо, в страната трябва ежегодно да се осигурява по около един тон зърно на човек от населението (понастоящем наброяващо около 8,5 млн. души). Или всяка година в нашата страна би трябвало да се про-извеждат общо по около 8,5 млн. тона хлебно и фуражно зърно. Такъв беше получаваният среден добив при управлението на комунис-тите и сдружените земеделци и броят на българските граждани беше достигнал бли-зо 9 милиона. А при властването на прави-телството на Филип Димитров производст-вото на зърно в нашата страна намаля на под 5 млн. тона. Същевременно в нашата страна се сведе до минимум потреблението на зърно и бяха изклани и продадени на чужденци милиони селскостопански животни. Беше осигурено бързо и лесно забогатяване на активисти на остатъчния СДС. Само през паметната 1992 г. в чужбина са изнесени над 107 хил. крави. Статистика-та сочи, че за последните две години у нас броят на овцете е намалял два пъти – от 8 на 4 млн. броя, на свинете – от 4 на 2 млн. броя. Говедата са намалели от 1,5 млн. на 700 хил. броя.

105

Не зная дали в българската история има друго такова рязко намаляване на броя на до-битъка. То бе съпроводено и с преустановя-ване на износа на животински продукти. В продължение на десетилетия страната еже-годно изнасяше в чужбина по близо един ми-лион броя агнета и шилета и по 50 хил. тона месо, чрез което се осигуряваше работа на хи-ляди хора, валута и захар от Куба. Вместо това сега се увеличава вносът на храни в България. Само миналата година у нас са доставени над 32 хил. тона месо и 16 хил. тона мляко и млечни произведения. Засили се търсенето на чужда валута на нашия паричен пазар, вдигна се валутният курс на долара и се повишиха цените на хранителните стоки. Ето следствието! Хората се принуждават да консумират су-хо мляко и други вносни сурогати, страдат от хронично недояждане. И това главно заради ниската управленска култура на шепа безот-говорни държавници и гешефтари от Коор-динационния съвет на остатъчния СДС. Тези гешефтари изглежда още не са осъзнали сво-ето интелектуално и морално падение! Пак ламтят за власт! Но този път едва ли ще им се удаде да измамят българския народ. 13 май 1994 г.

106

ПРЕДУГАЖДАМ НОВА РЕСТИТУЦИЯ След 10 ноември 1989 г. у нас се създадо-ха юридически, икономически и организаци-онни предпоставки за масово разграбване на държавната, общинската и кооперативната соб-ственост. Най-напред беше закрит Комитетът за държавен и народен контрол. Извърши се „демонополизация” на десетки големи външ-нотърговски предприятия. Даде се право на частни фирми и фондации да снабдяват дър-жавните предприятия със суровини и матери-али и да изнасят тяхната продукция (метали, цигари, спиртни напитки) на международни-те пазари. Въведоха се множество хитро скро-ени форми и способи за пладнешко ограбване на държавната и кооперативната собственост, а именно: създаване на паралелни (на държав-ните предприятия и банки) частни фирми и брокерски къщи; включване на депутати и висши държавни служители в управителните съвети и бордовете на директорите на дър-жавни фирми; назначаване на ликвидатори на ТКЗС от държавата; реституция на изку-пени от държавата имоти (магазини, жилищни сгради, детски градини, ателиета), струващи на народа милиони левове и валута. За да бъде разбран грабителският характер на реституцията, е достатъчно човек да се раз-ходи по софийския бул. „Витоша” и да раз-

107

гледа бляскавите магазини, които до средата на 70-те години на ХХ в. (когато са изкупени от държавата по искане на техните собстве-ници, предимно евреи) бяха неугледни тър-говски помещения. Тези преустроени и раз-ширени с народни пари магазини сега са вър-нати на бившите им собственици, които по-лучават големи парични суми от наематели. В курорта „Дружба”, гр. Варна пък след реституцията някогашните собственици на одържавени парцели земи са получили пост-роените на тях луксозни държавни бунгала и са ги превърнали в бардаци. Някои подкупни идеологически централи и медии на местни и чуждестранни мафиоти представят ограбването на държавните пред-приятия и банки като напълно морален акт, насочен срещу комунизма. То стана офици-ална политика на остатъчния и „отлюспения” СДС, съдебната власт и даже Агенцията за приватизация (тази агенция разпродаде доста държавни обекти без да има одобрение от Парламента). Политическите партии и котерии декла-рират, че са за плурализъм, разнообразие и равнопоставеност на всички видове и форми на собственост – държавна, общинска, част-на. Но досега не са създадени модерни част-ни производства, които да конкурират срод-

108

ните държавни предприятия. Така наречени-те „бизнесмени” се стремят преди всичко да се прикрепят към държавната собственост, да паразитират върху нея и постепенно да я по-гълнат. Наподобяват на паразитиращите вър-ху слънчогледа и тютюна плевели, наричани „синя китка”. Въпросните частни „сини кит-ки” вече разполагат с огромни ресурси. Пре-тендират да „изкупят” (чрез „търгове”) най-пер-спективната част от държавната собственост в нашата страна. Лобират за забавяне на при-ватизацията на държавни предприятия и бан-ки, от които могат да източват парични и ма-териални ресурси. Повечето от ограбваните държавни пред-приятия са натрупали огромни дългове към банките. Изплащането им пак ще легне на гърба на бедните данъкоплатци. Много са българските държавни предприятия, завладя-ни от частни фирми. Ето някои от тях: Спир-тна фабрика с. Катуница, Пловдивско; „Свине-въдство” – гр. Пловдив; „Кремиковци” – АД. Държавната собственост е общонародна. Някои гледат на нея като на ничия. Управля-ващите тази собственост лесно се изкушават да присвояват от нея и се поддават на подкупи. При социализма трудно можеше да бъдат присвоени държавни парични суми или ве-щи. Върху основата на отношенията на собс-

109

твеност беше формирана ефикасна полити-ческа надстройка, включваща служби за дър-жавна сигурност и контролни органи. Едва ли е случаен фактът, че разрушава-нето на тази надстройка беше в центъра на започналата през 1985 г. в Съветския съюз „перестройка” на социалистическата система. Финансовите и търговските глобализатори пос-тавят на местните марионетни правителства преди всичко да „приватизират” държавната собственост (с измамния лозунг, че „държа-вата е лош стопанин”). Очевидно в условията на мнима „демок-рация” и „свобода” реализацията на държав-ната собственост не бива да става в симбиоза с частни фирми и икономически групировки. Всяка такава симбиоза поражда корупция. Целесъобразно е част от държавната собст-веност да се трансформира в кооперативна. Редно е трудовите хора, които са създали дър-жавното богатство, да получат дялове от него. Държавата обаче трябва да запази като държавни редица стратегически и валутодо-ходни отрасли и производства. Без държавни банки и предприятия нито едно правителст-во не би могло да провежда справедлива со-циална политика, да осигурява високи пен-сии, безплатно медицинско обслужване и об-разование.

110

За да бъде осигуряван суверенитетът на българската държава и да може да се отсто-ява националната ни независимост е нужно да се остави непокътната поне половината от държавната и кооперативната собстве-ност в страната. Няма ли принадлежаща на народа държавна и кооперативна собстве-ност, България ще бъде превърната в коло-ния. Само че държавната собственост би след-вало да се реализира самостоятелно, без да се смесва с акционерната. Държавни фирми би-ха могли да осъществяват целия производс-твен процес – снабдяване, производство и пласмент на продукцията. Същото се отнася и за държавните банки, болници и други сфе-ри на дейност. При така стеклите се обстоятелства преду-гаждам, че рано или късно у нас ще се прави нова реституция. Но този път ще се реститу-ира обсебената държавна, кооперативна и об-щинска собственост. Народът сигурно ще по-иска да си върне онова, което му е отнето по незаконен и порочен начин. А това би озна-чавало реституция на държавна, кооператив-на и общинска собственост. 14 септември 1994 г. Икономическа комисия

111

МОЖЕМ ДА ПРЕЖИВЕЕМ И БЕЗ ЗАРОБВАЩИТЕ ЗАПАДНИ ЗАЕМИ

След Втората световна война (1939–1945 г.) настъпиха съществени изменения в система-та на международното разделение на труда. Формираха се междудържавни икономичес-ки групировки и интеграционни общности като Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и Европейската икономическа общ-ност. До 1989 г. нашето стопанско развитие про-тече в тясно взаимодействие с икономиката на бившия Съветски съюз и другите източно-европейски страни – членки на СИВ. Тази меж-дудържавна организация функционираше на кооперативния принцип – една държава (не-зависимо от нейната големина) – един глас в управлението, докато ЕИО работи като акци-онерно дружество, в което командват някол-ко големи държави. С помощта на братските народи у нас за-почна да се води крупномащабно и механи-зирано земеделие и се създадоха металургич-ни, машиностроителни, електронни, химичес-ки и други отрасли и производства. В средата на 80-те години на ХХ век на пазарите на за-падните държави ежегодно се пласираха бъл-гарски стоки за над 1 млрд. долара. Тогава управляващият елит у нас пое курс към по-

112

тясно обвързване на нашата икономика със западния капитал. Западни банки отчитаха добрата платежоспособност на българската държава и охотно ѝ отпускаха кредити за производство на електронни и други изде-лия, които се изнасяха само в източноевро-пейските страни. Сега Западът отпуска на българската дър-жава заеми преди всичко за внос на потреби-телски и луксозни стоки и извличане на мак-симални печалби от мафиоти и бизнесбосове. Държавата ни започна периодично да взема заеми от Световната банка, Международния валутен фонд и други международни лихвар-ски организации. Тези световни лихвари дават пари при убийствени условия. Изискват у нас да се повиши лихвеният процент до степен, съсипваща националното ни производство и да се либерализира вносът. Западите кредитори нареждат за какви це-ли да се изразходват отпусканите пари. Дават кредити и за изкуствено поддържане на по-нисък курс на долара у нас с оглед да бъде възможно купуването на западни стоки на нашия пазар. Все още е възможно да се измъкнем от сто-панската криза и да преживеем без „помощи-те”и „траншовете” на Международния валутен фонд, който е своеобразният филиал на Феде-

113

ралния резерв на САЩ. Още повече че пове-чето от тях се харчат за внос на западни хра-ни, луксозни автомобили, униформи и отли-чителни знаци в армията. Неотдавна нашето правителство е подпи-сало със Световната банка (също подвластна на Федералния резерв на САЩ) споразуме-ние, съгласно с което на българската държа-ва се отпуска заем в размер на 50 млн. дола-ра, при условие че се прекратят държавните субсидии в нашето земеделие, а получените заемни пари се изразходват за закупуване на американска селскостопанска техника. Дават се малко пари за ликвидация на нашето земеделие и местното производство на трактори и други селскостопански маши-ни и за превръщане на България в пазар, на който да се пласират американски хранител-ни стоки. Ето защо е целесъобразно българският пар-ламент да отложи ратификацията на това спо-разумение и да даде нов мандат на изпълни-телната власт за продължаване на преговори-те с американския контрагент. Крайно време е да се пресекат проявите на намеса във вът-решните ни работи и да се даде отпор на американския империализъм. 21 септември 1994 г. Комисия по земеделие

114

ВЪПРОС КЪМ КАНДИДАТА ЗА ПРЕМИЕР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ

Позволете да задам един въпрос на канди-дата за министър-председател на Република България Димитър Луджев. Въпросът има поз-навателен характер. Както знаете през последните четири го-дини цените на хранителните продукти и на бензина се увеличиха десетки и стотици пъ-ти. Този хиперинфлационен процес се развих-ри от началото на 1991 г., когато започнаха управленските експерименти на т.нар. „ико-номически екип” на СДС, предвождан от ми-нистрите Иван Костов и Димитър Луджев. Обществото разбра, че една от причините за настъпилата хиперинфлация е загубата на руския пазар. Кандидатът за премиерския пост може да разкрие как е загубен този традици-онен пазар. Когато той беше вицепремиер, оповести по телевизията, че трябва да се сложи край на бартерните сделки между България и Съвет-ския съюз. Взаимният обмен на руски нефт срещу наши цигари, консерви и други стоки бил остатък от тоталитаризма. С такива идеологически подкладки СДС загърби Русия и преориентира българската държава към Запада. Сега държавата ни взе-ма заеми от Световната банка и трупа дъл-

115

гове, а заемните пари се предоставят на час-тни фондации и фирми, които внасят скъп нефт от Запада. Интересно е да се узнае от кандидата за премиер Димитър Луджев дали това е напра-вено от незнание или по поръчение от външ-ни сили. Според мен човек, който претендира да установи силно управление в нашата държа-ва, би трябвало да има мъжеството да си приз-нава грешките. 12 октомври 1994 г.

116

РЕЧИ ПРЕД ТРИДЕСЕТ И СЕДМОТО (1994–1996 г.)

ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО ПОСЕГНА НА СЕЛСКО ИМУЩЕСТВО

Председател Благовест Сендов: Има ду-мата господин Ангел Димов. Ангел Димов: Седемнадесети Пловдивс-ки избирателен район. Парламентарна група на демократичната левица (ПГДЛ). Уважаеми председателю, Уважаеми народни представители, Тревожно е, че нашето служебно прави-телство се поставя над законите и над парла-мента. Продължава наложената от остатъч-ния СДС политика на разграбване и разпиля-ване на националното богатство, на разчист-ване пътя към икономическото ни заробване. Така с постановление № 288 от 30 ноемв-ри 1994 г. е изменена постановката в Закона за собствеността и ползването на земеделс-ките земи, по силата на която не можеше да се извършва принудително изпълнение спря-мо необходимо за земеделието недвижимо и движимо имущество на намиращи се в ликви-дация трудови кооперативни земеделски сто-панства. С въпросното Постановление се раз-

117

порежда такова имущество да бъде продава-но за събиране на държавни вземания. Известно е, че дълговете на такива ТКЗС са направени след 1992 г. от техните ликви-дационни съвети, които са наместници и над-зиратели на правителството в селата. Неза-конно и несправедливо е тези дългове да се изплащат с имущество на самите собствени-ци (член-кооператори). Това Постановление развърза ръцете на ликвидаторите. За кратко време се разпрода-доха и се разпродават много селскостопански обекти и техника. Хиляди земеделски произ-водители остават без средства за производст-во, а това ще затрудни и бъдещото изхранва-не на населението. Дори някои модерни ви-сокопроизводителни комбайни от Плевенско и други места са продадени на безценица и насочени за износ в чужбина, основно в Гър-ция и Турция. Не мога да си обясня защо служебното пра-вителство има такова враждебно отношение към трудовото селячество. В индустриално развитите държави правителствата всячески подпомагат земеделските производители. Очевидно новото правителство на демок-ратичната левица и Парламентът трябва да обя-вят тези сделки за нищожни. Селяните следва да си получат обратно своето имущество.

118

Сега обаче служебното правителство (с премиер Ренета Инджова) е длъжно да обяс-ни на Парламента и народа: кое е наложило екстреното обсебване на кооперативното иму-щество от държавата; защо отказва да изпъл-нява Закона за финансиране на земеделието и да изплати на банките петдесетпроцентната разлика в лихвите за отпуснатите кредите на селските стопани. Срокът беше до 30 октом-ври. Или се вижда, че този отказ е един на-чин да се затрудни и се остави тежко наслед-ство на правителството на демократичната ле-вица. Смятам, че е напълно справедливо и за-конно премиерът на служебното правителст-во да дойде в Парламента, за да разискваме всички тези въпроси. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от блока на БСП.) 13 януари 1995 г.

ОТНОСНО ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ

НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО

НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ Председател Благовест Сендов: Има ду-мата Ангел Димов. (Шум, подвиквания и ръ-копляскания в СДС и НС – Народен съюз.)

119

Уважаеми колеги, много ви моля да пази-те тишина, защото уважението към ораторите е израз на интелигентност. Ангел Димов (ПГДЛ): Уважаеми предсе-дателю! Уважаеми народни представители! През последните четири години у нас са похарчени милиарди левове от държавния бюджет за земеразделяне и ликвидиране на трудовите кооперативните земеделски сто-панства. Но нито земеразделянето е приклю-чило, нито ТКЗС са престанали да същест-вуват. (Викове: „А-а-а”, “Браво”. Ръкопляска-ния в блока на СДС и НС) Междувременно са ликвидирани повечето селскостопански машини, сгради и мелиора-тивни съоръжения. Унищожени са и стотици хиляди декари розови и лавандулови насаж-дения, овощни градини и лозя. Опустошени-ето на лозовите масиви наподобява на пора-женията, които някога е нанесла на нашите лозя болестта филоксера. Разгромяването на организацията ТКЗС се използва като претекст от партизаните на СДС, БЗНС (Мозер) и Демократическата партия за разграбване и разпродаване на кооператив-ното имущество. Половината от говедата и две трети от овцете са изклани и изнесени в чужбина. (Шум и викове в СДС и НС.) Про-изводството и потреблението на богати на

120

белтъчини хранителни продукти – месо, мля-ко, яйца и т.н., се съкрати наполовина. Наша-та страна се превърна в пазар за пласмент на хранителни сурогати от Запада. Реплика от СДС: Благодарение на мъд-рата политика на БКП! Ангел Димов: В основата на всичко това бе и приетият през 1992 г. от СДС антиконс-титуционен, антинароден и антибългарски За-кон за земята. Този закон е антиконституци-онен, тъй като възложи на държавни чинов-ници да разпределят и управляват коопера-тивното частно имущество; антинароден е, за-щото служи за обсебване на основните сред-ства за селскостопанско производство, в това число и земята, от шепа мошеници, рентиери и спекуланти. Реплика от СДС: От червени мошеници! Ангел Димов: И най-после, законът е ан-тибългарски, понеже чрез него се разби на-шето земеделие и западните бизнесмени се настаниха на традиционните ни руски и дру-ги пазари за земеделски произведения. Мнозинството от нашите избиратели се убе-диха, че действащият Закон за земята трябва да се промени и възложиха тази задача на Бъл-гарската социалистическа партия, БЗНС „Алек-сандър Стамболийски” и Политически клуб „Екогласност”. (Викове и реплики в СДС и НС.)

121

В представения законопроект за земята се предлагат съществени изменения, които зася-гат главно земеразделянето и ликвидацион-ните съвети на ТКЗС. Новите постановки в законопроекта са насочени към създаване на едри землени площи за механизирано отглеж-дане на земеделски култури. Предвижда се ни-вите на сдружени, кооперирани собственици да се разполагат едни до други, запазените трайни насаждения и оризови полета да се стопанисват съвместно до тяхното амортизи-ране. Ако не се направи това, има реална опас-ност да спрат да функционират модерните винзаводи и други преработвателни предп-риятия поради липса на суровини. С влизането на разглеждания законопроект в сила се прекратява съществуването на лик-видационните съвети на ТКЗС. Проведените незаконни търгове за разпродажба на коопе-ративно имущество се обявяват за нищожни. Георги Карев: (от място): Вашите хора ще изпищят тогава. Ангел Димов: С тези и редица други из-менения и допълнения в представения зако-нопроект не са съгласни представителите на СДС, БЗНС (Мозер) и Демократическата пар-тия. Тяхната цел е старият закон да продължи да действа, докато земеделската земя в стра-ната се раздроби до степен, при която собст-

122

вениците не могат да я стопанисват съвмест-но. Раздробените дребни земеделски произ-водители са удобна плячка за адвокати, лих-вари, житари, спекуланти и други народни кожодери. Неслучайно ни се внушава и от депутати, и чрез масмедиите, че селяните не бива да съставят организационни форми на стопанисване на земята преди да са получили нотариалните си актове. Такива внушения се правят и от американ-ските мисионери. (Шум и викове в СДС и НС.) В техните доклади се настоява у нас да се прави земеразделяне без да се държи смет-ка за бъдещите организационни форми на сто-панисване. Това е записано и в двата им док-лада. Добре че нашите един милион селяни, членове на новите земеделски кооперации, не се поддадоха на това скудоумно внушение. Те взеха земя за временно ползване и поне осигуриха хляба на народа. Противниците на промяната на Закона за земята защитават свои, лични интереси. При четиригодишното управление на СДС ... (Ве-село оживление в залата. Реплики: „Повтори! Повтори!”) активисти на БЗНС „Никола Пет-ков” и БЗНС (Мозер) успяха чрез земеразде-лителните планове, т.е. по „законен път” да заграбят най-плодородните и най-скъпите зе-ми в страната! (Шум и реплики в залата.)

123

Тази обща тенденция е характерна и за пловдивските села Цалапица, Брестовица, Ка-туница, Дъбене (Карловско), Желязно и мно-го други. В с. Дъбене, Карловско, членове на БЗНС (Мозер) са си взели продадените от техните родители земи, поради което е увеличен кое-фицентът на редукция и са намалили площи-те на останалите собственици. Така е постъ-пил и членът на централното ръководство на това БЗНС и кандидат за депутат в Тридесет и седмото народно събрание Георги Къркъ-мов, който си надписал и получил близо 50 дка земя, продадена от неговия дядо и баща. (Шум и реплики в залата.) Съдебни магистрати от СДС и Народния блок заобикалят и приетия през 1946 г. Закон за трудовата и поземлената собственост. Те възстановяват на бивши чифликчии правото на собственост върху земи, с които са озем-лени безимотни и малоимотни селяни. Такъв е случаят в с. Желязно, решен от районен съ-дия в Пловдив – Пъкулева. Практиката показва, че когато се уточнят титулите на собственост върху земеделски зе-ми и се извършат делби между наследниците, всяко семейство ще притежава средно по 10–15 дка землени участъци в различни мес-тности. Невъзможно е върху такива малки

124

парцели да се създават самостоятелни, жиз-неспособни и конкурентноспособни земедел-ски стопанства. В тях не биха се получавали достатъчно доходи за издръжка на земеделс-ките производители и техните деца. Немис-лимо е да се прилага и необходимото сеитбо-обращение за подобряване на почвеното пло-дородие. Дребните земеделски стопанства не биха могли да осигуряват достатъчно храни и су-ровини за вътрешния пазар, камо ли да се кон-курират с чуждестранни фирми. Нека да не забравяме, че в европейските държави всяка самостоятелна ферма разпола-га средно с по 200 до 2500 дка обработваема земя, събрана на едно място. Очевидно спасе-нието на нашето земеделие е в кооперирането на селяните колективното стопанисване на зе-мята. Затова аз смятам, че онези, които атаку-ват колективната форма на обработка на зе-мята, поставят свои групови интереси над ин-тересите на обществото. Навремето Александър Стамболийски е прозрял бъдещето развитие на земеделието. През 1920 г. е внесъл законопроект, озагла-вен „За улеснение на доброволното групира-не на земите”. Реплики от СДС: Доброволно! Забележе-те доброволно!

125

Ангел Димов: Срещу него обаче са се обя-вили тогавашните членове на постоянното присъствие на БЗНС – едрите земевладелци Спас Томов, Марко Турлаков и други – една петорка, която е направила първия опит за преврат през февруари 1923 г. Членове на БЗНС (Мозер) като потомци на тези едри зе-мевладелци, представляващи два процента от селяните в нашата страна, искат и се предс-тавят за последователи на идеите на Стамбо-лийски, обаче отричат този закон, който са-мият той е внесъл. (Реплики.) Някои народни представители от СДС още държат да бъде запазена и системата на ТКЗС, в която има 50–60 хил. ликвидатори и обс-лужващ персонал. Тези ликвидатори в селата продължават да разпродават останалото коо-перативно имущество и да се осигуряват зап-лати. Както знаете Парламентът трансформи-ра в държавен дълг направените до края на 1992 г. финансови задължения на ТКЗС, но ликвидаторите пак са теглили кредити от бан-ките и са натрупали нови дългове на ТКЗС, възлизащи на още няколко милиарда лева. Крайно време е нашето общество да се отърве от ликвидационните съвети на ТКЗС. Необходимо е постепенно да се създават юри-дически и икономически условия за функци-ониране на самостоятелни семейни и коопе-ративни земеделски стопанства.

126

Призовавам ви да гласувате по принцип приемането на разглеждания законопроект. Благодаря Ви за вниманието! (Ръкопляс-кания от мнозинството.) Преседател Благовест Сендов: Има ду-мата Ангел Димов за дуплика и след това ще дам думата на Калчо Чукаров. Ангел Димов (ПГДЛ): Благодаря ви, ува-жаеми председателю. Васил Михайлов (от място): Първо каже-те нещо за параграф 4. Преседател Благовест Сендов: Господин Димов, имате две минути. Ангел Димов: Да. Най-напред ще отгово-ря на депутата Жорж Ганчев, тъй като той фактически потвърди това, за което говорих и нямам какво да му отговарям. Васил Михайлов зададе един много интере-сен въпрос за параграф 4 от Закона за земята. Васил Михайлов (от място): А, нещо го отбягвате! Ангел Димов: През 1992 г. вие направих-те неизпълним параграф 4. Една мъртва бук-ва. Сега с този законопроект ние сме си пос-тавили скромната задача до края на настоя-щата и началото на следващата година да се създадат условия за решаване на този проб-лем (да се уточнят титулите на собственост върху вилните землени участъци, които при

127

социализма са предоставени за самозадово-ляване със зеленчуци, плодове и животински продукти) така, че да бъдат доволни и полз-вателите, и собствениците. (Шум и възгласи в блока на СДС.) Васил Михайлов (от място): Тук ще ви паднат главите! Ангел Димов: Сега за името на парламен-тарната формация, ръководена от госпожа Анастасия Мозер. Аз наистина не употребих името „Народен съюз”... Председател Благовест Сендов: Извине-те се! Ангел Димов: ... защото Народният съюз не съществуваше, когато се разрушаваше на-шето земеделие. (Шум и възгласи в залата.) Аз говорих за партиите, но ако искате да по-говорим и за Народния съюз, понеже вие мно-го го сравнявате с тридесет и ... Председагел Благовест Сендов: Двете ми-нути изтекоха. Ангел Димов: Тогава се извинявам. Друг път специално ще говоря за Народния съюз. (Ръкопляскания в блока на БСП. Смях и въз-гласи в блока на СДС.) А сега позволете да връча на нашия ува-жаван председател снимка на бивша краве-ферма на ТКЗС в Оборище, Панагюрско, ко-

128

ято е разрушена, но е запазено поставеното на нея синьо знаме. (Ръкопляскания и смях в блока на мнозинството.) Председател Благовест Сендов: Връчва-нето на снимката е извън регламента. Добре. Благодаря.

В СВЕТА ИМА ОБЕДИНЕНИЯ И КОМУНИ ЗА КОЛЕКТИВНО ОБРАБОТВАНЕ НА ЗЕМЯТА

(Реплика) Председател Благовест Сендов: Има ду-мата Ангел Димов. Ангел Димов: Благодаря Ви, уважаеми председателю!

Уважаеми народни представители! Аз не бих правил реплика на депутата Иван Глушков (лидер на аграрна партия в СДС), но понеже той зададе един въпрос, а този въпрос масово се задава на много места в страната, искам да отговоря, за да чуят и другите. В своето изказване той запита: „Кажете ми една страна в света (освен Израел), където е постигнат просперитет с ТКЗС”, т.е. с колек-тивно обработване на земята? Казвам Франция, втората страна в света по развито земеделие. (Смях в блока на СДС.) Във Франция се обработват съвместно 23 млн. декара земя. Това е все едно половината Бъл-гария.

129

Още през 60-те години на ХХ век прези-дентът Де Гол със законопроект създаде т.нар. Обединения за съвместна обработка на земя-та. В тях влизат фермери и колективно се об-работват по 5–10 хил. декара земя. Това е ко-лективно обработване. Запознайте се и тогава питайте. Сега искам да кажа още едно-две изрече-ния. Вие се представяте за водач на партия. Но запомнете от мен един съвет: за да бъдеш водач на партия, трябва да имаш прогресивни идеи (Смях в блока на СДС.) А Вашите идеи за развитие на самостоятелни семейни ферми в България (където земята е раздробена и притежание на милиони земевладелци) ще могат да се реализират след пет века. Тогава би следвало да си направите партия. (Реакция от блока на СДС.) 8 март 1995 г.

РЕТРОГРАДНИ ВЪЗГЛЕДИ Председател Благовест Сендов: Има ду-мата народният представител Ангел Димов. Ангел Димов: Уважаеми народни предс-тавители, уважаеми председателю! Парламентарната група на демократична-та левица (ПГДЛ) представи за обсъждане проектозакон за изменение и допълнение на приетия през 1992 г. Закон за собствеността и

130

ползването на земеделските земи. В него е дадено право на земевладелци да отправят до съответната Общинска поземлена комисия пис-мено искане при земеразделянето да им бъдат групирани земите, които се намират в един и същ поземлен масив или местност. Целта е тези земи да могат да се обработват колек-тивно и механизирано, да се ограничава раз-дробяването на поземлената собственост. Срещу този текст на проектозакона, а съ-що и против други клаузи, ограничаващи възможностите за изкупуване на земеделски земи от чужденци (заимствани от действащи германски и френски закони), се обявяват депутати от парламентарната група на СДС и БЗНС на Анастасия Мозер. Сантиментално изказване направи депутата от БЗНС Петко Илиев, който каза, че дори и да стане добро-волно групирането на земите, не отговаряло на „духовния мир на българския селянин зе-мевладелец”. Селският притежател на земе-делска земя се чувствал „свободен” и искал да му бъде възстановена земята в „реални граници”, там където „под крушата майчина люлчина песен е чул, за първи път първо ли-бе е целунал”. Преди малко Петко Илиев говори и ни възхвали частната собственост. Но изглежда той е привърженик на архаичния, допотоп-

131

ния вид частна собственост. (Шум в средата и вдясно на залата.) Тази частна собственост (шумът продължава), която помним от много векове. А съвременният вид частна собстве-ност се реализира в света под формата на ак-ционерна и кооперативна собственост. Вие говорите за оня тип частна собстве-ност от римско време – за конете и за кару-ците. И повтаряте трите функции на частната собственост – право на владение, ползване и разпореждане. Тук това древно римско право повтарят и адвокати от СДС. Но при съвре-менните условия, когато има информатика, телемеханика, по-важна и решаваща функция е правото на управление на собствеността. В една многонационална и транснационална корпорация е трудно да се разграничат из-броените функции. Глас от СДС: Ръководната роля на парти-ята! Ангел Димов: И последно. Вие идеализи-рате архаичната собственост, която уж пра-вела човека свободен и искате да го върнете там, където е живял под дървото, „под круша-та”. Това са минали, отживели неща. Вижте сега, казвате, че така бил свободен човекът. Добре, вашият чифликчия и чорба-джия има крушата и е свободен.

132

Но вие ми отговорете тук пред всички, българският народ да чуе! Осемдесет на сто от българското неселение е без собственост, как то ще бъде свободно? (Шум в дясната страна на залата.) 30–40 на сто от циганите и българските турци в селата ... Микрофонът е изключен. 9 март 1995 г.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПЪРВИЯ ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА БЪЛГАРСКИТЕ

ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ И ЗА СЪЗДАВАНЕ НА

ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ” Председател Благовест Сендов: Започва-ме дискусията по закона на първо четене ... Най-напред давам думата на народния пред-ставител Ангел Димов от Парламентарната група на Демократичната левица. Ангел Димов: Седемнадесети Пловдивс-ки избирателен район (ПГДЛ). Уважаеми председателю, Уважаеми народни представители! Още през 1993 г. учени и депутати социа-листи разработиха и представиха в Народно-то събрание законопроект за закрила на зе-меделските производител. Този законопроект беше публикуван във вестник „Земя” за все-народно обсъждане.

133

Следващите години в Народното събрание депутатите Тодор Пандов, Георги Пинчев и други депозираха свои законопроекти, които по същество повтарят първоизточника. В тях не се предлагат нови механизми и средства за регулиране и стимулиране на производството и износа на пресни и преработени селскосто-пански стоки. Независимо от всичко това ра-достно е, че има съгласие да бъде приет дъл-гоочакваният от земеделските производители и жизнено необходим закон за аграрен про-текционизъм. Сега от нас зависи дали ще се окажем на висотата на изискванията и да из-пълним тази задача. Известно е, че аграрният протекционизъм като система е формиран по време на светов-ната икономическа криза 1929–1933 г. в Съе-динените американски щати. С него се пос-тига определено разпределение на доходите между промишлеността и аграрния сектор. Сега такова държавно регулиране се прави в почти всички индустриално развити страни поради зависимостта на земеделието от био-логични и почвено-климатични условия и фак-тори. Тази зависимост, дългият производст-вен цикъл и сравнително ниският органичен състав на капитала в земеделието не му поз-волява по пътя на конкуренцията да се вклю-чи във формирането на средната норма на пе-чалбата на националното производство.

134

Разглежданият правителствен законопро-ект съчетава две системи на аграрен протек-ционизъм – американката и европейската, в смисъл – на Европейския съюз. В американс-ката система основни икономически лостове за стимулиране на селскостопанското произ-водство са кредитите и лихвите, а в евро-пейската – експортните субсидии и компен-сационните такси, които се използват за под-държане на определено равнище на вътреш-ните изкупни цени на селскостопански стоки. Специално подчертавам компенсационните такси, тъй като и в Икономическата комисия, а и в Комисията по земеделие, не е много яс-но как точно ще се осъществява държавното регулиране чрез „защитните изкупни цени”, както е записано в законопроекта. Чрез аграрния протекционизъм в Съеди-нените американски щати и Европейския съ-юз се постигна свръхпроизводство на земедел-ска продукция, особено на зърно. В последно време започнаха да се самозадоволяват със зър-но и страните с най-голям брой население ка-то Китай и Индия. Това застави САЩ да изис-кват от Общото споразумение за митата и търговията ГАТТ да ограничи политиката на аграрния протекционизъм. След десетгодишни преговори по т.нар. „уругвайски кръг” Франция и другите страни –

135

членки на Европейския съюз, решиха да про-дължат да прилагат политиката на държавно субсидиране на земеделието. Страните от Ев-ропейския съюз само са поели да направят нез-начителни съкращения на експортните суб-сидии. А американците пък от своя страна са се съгласили да увеличат някои от квотите за внос на храни. Който познава системата на протекционизъм в САЩ, знае, че има храни, има земеделски произведения, които изобщо не се допускат до северноамериканския па-зар, но те (американските власти) са се съгла-сили все пак да увеличат някои вносни квоти. Разглежданият правителствен законопро-ект осигурява гарантирани доходи на земе-делските производители. Както се подчерта и от министър Чичибаба, такива доходи се оси-гуряват чрез защитните изкупни цени, чрез предоставяне на кредити при нисколихвени условия, закрила при внос на храни по дъм-пингови цени, подпомагане на земеделските производители при закупуване на основни средства за производство. Ако сте забеляза-ли в законопроекта се предвиждат 30 на сто от кредитите, които ще се дават на земедел-ските производители, да бъдат използвани като инвестиции за основни средства за про-изводство, за обновяване на техниката, за сгради и т.н.

136

Всичко това ще става с парични ресурси, които ще се акумулират в държавен фонд „Земеделие”. В сравнение с предишни варианти разглеж-даният законопроект е доста окастрен. В този вариант може да се окаже като благопожела-ние. Какво имам предвид. Главният източник за формиране на фонд „Земеделие” е държав-ният бюджет. В проекта е записано: „Да се за-деля ежегодно целева субсидия от държавния бюджет”, но не се посочва каква ще бъде тя. Би трябвало на второ четене да добавим, че то-ва трябва да бъде между 0,5 и 1 на сто от брут-ния вътрешен продукт. В Европейския съюз над три десетилетия за бюджета му се отделяха по 1,6 на сто от брут-ния вътрешен продукт на страните членки. Се-га там се преминава към една друга система – към бюджета на общността да се насочва из-вестен процент от данък добавена стойност. Тъй като нашата данъчна система специално за данък добавена стойност не е отрегулирана, аз ви предлагам да бъде процент от брутния вътрешен продукт, а предложенията, които се правят да бъде в зависимост от приходите на държавния бюджет определен процент, са неп-риемливи, не са икономически издържани, за-щото брутният вътрешен продукт е богатство-то, което се създава в страната. То е измеримо,

137

а бюджетните приходи са предварително неиз-мерими и несигурни. Имам предложения да се добавят някои до-пълнения по кредитите, да се определи какво е това „защитна изкупна цена”, тъй като опре-делението, което е направено в законопроек-та, е непълно. Трябва да се запише, че „за-щитни изкупни цени са тези цени, които пок-риват разходите за производство на дадена продукция и осигуряват определена печалба”. Ако това не се запише, ние не можем да раз-берем от текста какво е това „защитна изкуп-на цена”. От нашия законопроект е махната и глава четвърта, озаглавена „Създаване на държавна земеделска банка” с мажоритарен акционер фонд „Земеделие”. Изглежда в Министерския съвет е надделяло лобито на създадените през последните години частни банки, чиито соб-ственици не жалят сили и средства за придо-биване право да боравят с парите на държав-ния земеделски фонд. По време на обсъжда-нето на нашия законопроект (което е стеног-рафирано) депутати от БСП се мъчиха да об-служат интересите на въпросните банкови соб-ственици, като предлагаха да няма държавна земеделска банка, а Управителния съвет на фонд „Земеделие” да определя банките, кои-то ще могат да оперират с неговите държавни

138

пари. При мен това предложение не мина, но сега те сигурно ще успеят да го прокарат. Склонен съм на такава отстъпка, за да бъде приет първият в българската история закон за закрила на земеделските производители. По-нататък ще приемем и закон за създаване на държавна земеделска банка (както многократ-но съм казвал – ако социалистите бъдат оста-вени да управляват страната до края на чети-ригодишния си мандат, родните селяни ще имат своя банка). Исках да поговоря и за това какво е дър-жавна поръчка, дали само за държавните по-ръчки ще се отнася законът, тъй като това за-виси от конюнктурата, от търсенето и пред-лагането на дадени стоки, от износа. Това са въпроси, които ще ги решава управителният съвет на фонда. Дори при свръхпроизводство може да се прави интервениране на пазара, да се изкупуват някои стоки, но това са под-робности, които сигурно ще се опишат в пра-вилника. Аз ви приканвам да гласувате за приемане на законопроекта за закрила на земеделските производители на първо четене и след това вече на второ четене да го усъвършенстваме. Благодаря ви за вниманието. 22 март 1995 г.

139

ЗА ПИСМОТО НА АМЕРИКАНСКИЯ ФЕРМЕР РОБЪРТ ПАУЪРД

Председател Благовест Сендов: Реплика от Ангел Димов. Както започна дискусията, аз мислех, че ще бъде скучно, но явно е, че няма да бъде така. Ангел Димов (ПГДЛ): Уважаеми народни представители, обикновено когато се отправят такива нападки към нашите селяни съм ря-зък, но понеже с депутата Александър Йорда-нов взаимно се уважаваме, ще бъда по-вни-мателен в репликата. (Весело оживление в бло-ка на СДС и НС.) Първо, обидно, оскърбително е да се гово-ри от тази трибуна, че 1920 земеделски коо-перации, толкова са по статистически данни, значи близо 2000 кооперации, в които члену-ват 1 млн. души, имали дългове към банките. (Оживление в блока на СДС и НС.) Това не е вярно! Дългове имат ликвидационните съве-ти. Нито една кооперация няма дълг към бан-ките. Освен това в писма, които получавам от селата Старо и Ново Железаре, Пловдивско, ми съобщават, че тази година са завършили с печалба около 10 млн. лева. А вижте какво ми пишат от с. Цалапица, които слушали де-батите при обсъждането на Закона за земята. Пишат ми, че миналата година от трайните насаждения са получили близо 7 млн. лева

140

печалба, а трайни насаждения, овощни гра-дини, които са раздадени за индивидуално стопанисване по 2–3 дка, са изкоренени и из-горени. За сведение, в с. Цалапица единствено в България все още се произвежда ориз. Тази година те са получили 4 милиона и двеста хи-ляди лева чиста печалба от ориз, раздадените по няколко декара оризови полета за индиви-дуално стопанисване са унищожени. Председател Благовест Сендов: Времето Ви изтече. Ангел Димов: В законопроекта за земята ние сме предложили с влизането на закона в сила да се прекрати дейността на ликвидаци-онните съвети и да се заличат ТКЗС. Във всички предложения (за второ четене на за-конопроекта), направени от СДС и БЗНС на госпожа Мозер, се предлага да не се ликвиди-рат ТКЗС. И аз питам сега, когато уж се бо-рите и срещу ТКЗС, защо искате да не се лик-видират? (Оживление в блока на СДС и НС.) Накрая понеже много критикувах амери-канските мисионери у нас, но получих едно писмо от американския фермер Робърт Пау-ърд ... (оживление, шум и реплики в блока на СДС и НС) ..., който е бил в България година и половина. Той е научил за моята критика тук, в Народното събрание, и пише в негово-

141

то писмо „Проблемите на България” – ... зе-мята се връща в такива малки участъци, че не е практично дори да се опитва да се обработ-ва ...”. По-нататък препоръчва тези малки участъци да се събират под формата на коо-перации, тук пише „да се създават и управи-телни съвети” и така да се постигне ефектив-но земеделие. (Шум и реплики от блока на СДС и НС.) Уважаеми председателю, връчвам Ви док-лада на американския фермер. (Народният представител Ангел Димов предава писмото на американския фермер на Председателя). 22 март 1995 г.

ДА ОТХВЪЛИМ ПРЕЗИДЕНТСКОТО ВЕТО

Ангел Димов (ПГДЛ): Уважаеми предсе-дателю, уважаеми народни представители! През последните няколко години президен-тът на Република България и неговите съвет-ници пряко определяха насоките на провежда-ната в страната аграрна политика. (Възгласи „Е-е-е” от блока на НС и СДС.) Доказателст-во за това е и президентският указ № 119 от 27 април т.г., с който се връща в Парламента за преразглеждане неотдавна приетият Закон за земята.

142

В Указа се оспорват няколко от общо 33-те параграфа на Закона, но с повърхностни и фор-мални доводи. Характерно за президентските мотиви е, че почти не се посочват текстове на Закона, противоречащи на Конституцията на Република България. Само за чл. 10, който тре-тира собствеността на земите, включени в ТКЗС и ДЗС и т.н., се изтъква, че влиза в про-тиворечие с Конституцията. Това „единстве-но” противоречие е измислено, тъй като е от-крито от юристи, които отъждествяват думи-те „включени” и „внесени” в ТКЗС, а разли-ката е огромна. Аз ще я илюстрирам с казаното от уважава-ния от мен депутат от БЗНС на госпожа Мозер Иван Неврокопски. (Шум и възражения от стра-на на депутати от НС.) През 1950 г. неговите земи и тези на баща му са включени в ТКЗС. Анастасия Мозер (от място): Господин председател, аз искам правилно да се произ-нася името ни ...(Народен съюз). Ангел Димов: Те са заменени, но през 1954 г., когато фамилията се кооперира, тези заме-нени земи са внесени в ТКЗС. И аз ви питам, кое е справедливото, кое е конституционното? Конституционното е да бъдат възстановени онези земи, които са включени в ТКЗС, т.е. бащините му ниви. (Шум, възгласи и реплики от страна на депутати от НС и СДС.)

143

Останалите мотиви в Указ 119 са предим-но политически. Според президента тексто-вете в параграф 3 на Закона, който дава право на държавата да изкупува земи, не били от-читали критичното състояние на държавния бюджет. Това било мотив! Сякаш ние правим закон за тази година и за догодина. (Реплика от блока на НС: „Толкова най-много!”.) Изглежда президентът обаче не е посмял открито да се опълчи срещу общественото мне-ние и в своя Указ признава, че са необходи-ми, цитирам: “изменения за приключване на дейността на ликвидационните съвети на те-кезесетата”. Сам признава това! Понеже търси възможности за съхранява-не на ликвидационните съвети поне до пре-зидентските избори, ни плаши, че незабавно-то им изгонване щяло да предизвика, цити-рам, “социално напрежение”. Този извод, ува-жаеми народни представители, е несъстояте-лен, тъй като имаше социално напрежение, когато се отнемаше имуществото на собстве-ниците през 1992 г. Сега с този закон ние връщаме имуществото на собствениците и не може да се предполага, че ще има социално напрежение. (Неодобрителни реплики от бло-ка на СДС и НС.) Със социално напрежение се обосновава и отрицателното му отношение към направени-

144

те поправки в прословутия параграф 4, чрез който се урежда собствеността на раздадени-те земеделски земи за ползване. Както вече посочих, в Указа не са форму-лирани конституционни основания за отхвър-ляне на разглеждания закон. С него обаче се прави опит да се попречи на Демократичната левица да изпълни поетите предизборни обе-щания за справедливо земеразделяне, възста-новяване на разрушеното ни земеделие и оси-гуряване на необходимите храни за населени-ето. Постоянното връщане на закони за пре-разглеждане в Парламента не позволява да се приемат други закони. Ето защо превърналото се в навик на пре-зидента връщане на приети закони е вредно за държавата и нацията. Особено вредна мо-же да се окаже и съпротивата му срещу зали-чаване на ТКЗС-тата като юридически лица. Според него това заличаване било, цитирам „правно недопустимо” и то трябвало да стане чак след тяхната пълна ликвидация. Само че в Указа не намираме отговор на въпроса “Защо за повече от три години ликвидатори-те не можаха да разпределят кооперативното имущество на дялове?”. Защо продължават да го разпродават и изобщо нямат намерение да приключват своята дейност? (Неодобрител-ни реплики от блока на СДС и НС.)

145

Позволете ми набързо да обясня защо се налага незабавното заличаване на ТКЗС-тата. Преди всичко защото чрез системата на наз-начаване на ликвидационните съвети в тези организации се формират рентиерски отно-шения. Ликвидаторите, с техните съпартийци, зетьове и шуробаджанаци арендуват земя и кооперативно имущество и получават рента. Постепенно най-ценната част от това иму-щество се разпродава за осигуряване на зап-лати и други доходи на ликвидаторите и тех-ните приближени. ТКЗС-тата трупат милиар-ди левове банкови дългове, които рано или късно ще се плащат от бедните данъкоплатци. Митко Нитов (от място): На кого са бан-ките? Ангел Димов: До края на 1992 г. ние пре-върнахме 2 млрд. лева задължения на ТКЗС-тата в държавен дълг. (Неодобрителни реп-лики от блока на СДС и НС.) Сега, само през последните две години те са натрупали към банките 1,5 млрд. лв дълг. (Неодобрителни реплики от блока на СДС и НС.) Ежедневно само от лихвите задълженията на ТКЗС-тата се увеличават с 3–4 млн. лева. Така че всеки, който търси поводи за отлагане заличаването на ТКЗС-тата, носи не само морална, но и ма-териална отговорност.

146

Уважаеми председателю, уважаеми народ-ни представители! Неотдавна приетият от нас Закон за земята е справедлив, прогресивен и демократичен. (Възгласи на неодобрение от блока на СДС и НС.) Справедлив е, защото брани интересите на собствениците. Всеки собственик ще си получи земите в местнос-тите, където са били разположени повечето от нивите му. (Реплики на неодобрение от блока на СДС и НС.) Запазват се правата на оземлените след 1946 г. Откриват се възмож-ности за оземляване на безимотни и малои-мотни хора, а също и на бежанците от Тра-кия, Егейска Македония и Добруджа. (Шум и реплики от блока на СДС и НС.) Заграбените чрез земеразделителните пла-нове плодородни и краймагистрални участъ-ци земя ще бъдат върнати на техните собст-веници. Ощетените правоимащи ще могат да си получат незаконно разпродаденото иму-щество. (Неодобрителни реплики от блока на СДС и НС.) Законът за земята е демократичен. Чрез не-го държавните чиновници се отстраняват от кооперативното имущество и то ще бъде вър-нато на истинските му собственици. (Възгла-си на неодобрение, шум и реплики от блока на СДС и НС.)

147

В навечерието на миналите предсрочни пар-ламентарни избори нашите избиратели бяха обстойно запознати с основните положения на разглеждания закон. Повечето от тях да-доха своя избирателен вот за Демократичната левица, с което изразиха подкрепата си за За-кона. Затова опитите да се отхвърли Законът от президента и Конституционния съд е дик-таторски акт. С него се потъпква народната воля и изкуствено се пораждат социални кон-фликти. Време е уважаемият президент да спазва принципите на народовластието, като спре да противодейства на мнозинството от законодателната и изпълнителната власт. Приканвам Ви, без ни най-малко колеба-ние и с цялата си душа да прегласувате за влизане на Закона в сила. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляс-кания.) 10 май 1995 г. РЕСТАВРАЦИЯТА НА КАПИТАЛИЗМА ПОРАЖДА КОРУПЦИЯ И ПРЕСТЪПНОСТ (Реплика по време на обсъждането на вне-сения от СДС и НС вот на недоверие към ми-нистър-председателя Жан Виденов) Председател Благовест Сендов: Има ду-мата за реплика господин Ангел Димов.

148

Ангел Димов (ПГДЛ): Уважаеми предсе-дателю, уважаеми министър-председателю, ува-жаеми народни представители! Изказването на депутата Йордан Соколов е ново доказателство, че представителите на СДС и БЗНС (Мозер) не умеят да мислят ди-алектично и да вникват в същността на съби-тията и явленията. Разглеждат само тяхната външна страна, айсберга, поради което не мо-гат да предложат свежи идеи за решаване на проблемите на страната, включително на тези, свързани с корупцията и престъпността. Питам Ви, колега Соколов, а и опозицион-ните водачи: днес, като говорихте цял ден тук, какво ново предложихте на нашата обществе-ност за ограничаване на престъпността? Иван Будимов (от място): Предлагаме ново правителство, господин Димов. (Шум и реплики в СДС.) Ангел Димов: Уважаеми председателю, подготвил съм изказване, но поради липса на време няма да мога да го направя. В него са посочени мерки за борба с корупцията и стопанската престъпност. Доказва се, че прес-тъпността у нас се развихри в безпрецидент-ни мащаби след 1991 г., когато целенасочено се създадоха организационни и юридически предпоставки за реституция, разграбване... (Викове в СДС и НС.) ... разграбване на

149

държавната и кооперативната собственост, за формиране на престъпни фондации от ти-па на „Сапио”, на финансови пирамиди и други престъпни организации. Разкрива се, че в нашата страна ударно се реставрира ка-питализма. Председател Благовест Сендов: Времето изтече. Ангел Димов: Там, уважаеми народни представители, трябва да се търсят корените на голямата, организираната престъпност. В моето изказване е обосновавана необхо-димостта да се приеме закон за държавната собственост, тъй като в приетата през 1991 г. Конституция на Република България само частната собственост е обявена за неприкос-новена. Председател Благовест Сендов: Свърши Ви времето. Ангел Димов: Завършвам. И накрая зая-вявам, че Жан Виденов работи добросъвест-но за слагане на ред в обществените отноше-ния и няма да гласувам за свалянето му от министър-председателския пост. Благодаря Ви за вниманието. (Смях и ръ-копляскания в СДС. Скандирания: „Ангел Димов – премиер!”. „Ангел Димов – преми-ер!”.) 20 септември 1995 г.

150

ПРИВАТИЗАЦИЯТА МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА ЗА СИНТЕЗ

НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО С ХРАНИТЕЛНО- ВКУСОВАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

(Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински пред-приятия) Председател Благовест Сендов: Давам думата на вносителя Ангел Димов. Изказва-нията на вносителите са извън квотата от вре-мето за парламентарните групи. Ангел Димов: Да, този път ще говоря спо-койно. Председател Благовест Сендов: Спокой-но, но достатъчно икономично. Ангел Димов: Уважаеми председателю, уважаеми народни представители! Живеем във време на остри социални кон-фликти. Пред очите ни се разграбва създаде-ното с неимоверни лишения и труд държавно и кооперативно богатство. Така нареченото гражданско общество все повече и повече се разслоява на богати и бедни. В бъдеще то може да стане по-справедливо, но само ако у нас се формира прогресивна структура на соб-ствеността. В нея би трябвало да заемат гос-подстващо положение онези видове и форми на частна собственост, които съответстват на

151

съвременното равнище на развитие на общест-вените производителни сили. Имам предвид информатиката, компютъризацията, телемеха-никата и т.н. Тази цел би могла да се постигне чрез тран-сформиране на част от държавните заводи в акционерни и кооперативни дружества. Едни от тях да се приватизират чрез безплатни при-ватизационни бонове, а други – като се пре-доставят за изкупуване от трудовите им ко-лективи с разсрочено плащане. Но засега е необходимо заедно с правителството да запа-зим държавни част от печелившите ни пред-приятия. Към тях отнасям главно експортно ориентираните металургични, оръжейни и дру-ги заводи, а също и изразходващите значи-телни количества валута като „Нефтохим” и други. По такъв начин ще се осигуряват парични постъпления в държавния бюджет и ще се запазят социалните придобивки на трудещи-те се. Със специален закон обаче трябва да се забрани на държавни стопански кадри да пра-вят комбина с шефове на паразитни частни снабдителни и търговски фирми. Сега в отношенията на собственост се очертават две основни тенденции. Евентуал-ното им преодоляване би осигурило стопанс-ки и социален напредък в нашето общество.

152

Преди всичко определени сили се опитват да използват механизмите на боновата привати-зация, за да легитимират и продължат пара-зитното съществуване на частни фирми върху държавния сектор. Такъв е и опит да бъдат про-дадени до 25 на сто от акциите на структуро-определящи и валутодоходни заводи. При та-зи схема на приватизация се създава илюзия-та, че правителството запазва основния пакет от акциите. Но така се позволява на частни фирми още по-здраво да се впият в държавните предприятия и да изсмукват техните печалби. Световната практика недвусмислено по-казва, че държавната собственост се реали-зира по особен начин. Много от хората гле-дат на нея като на ничия. Главно по тази причина нейното смесване с частния капи-тал поражда корупция. А приватизацията ѝ, забележете, уважаеми народни представите-ли, се извършва с мирни форми и средства, докато знаем от историята, че отнемането на частни имоти почти винаги е ставало насил-ствено, чрез войни, революции. Председател Благовест Сендов: Какво зна-чи, когато говори експерт. Всички слушат... Всички слушат. Ангел Димов: В този смисъл се обръщам към правителството добре да се запомни, че частичното приватизиране на дадено държав-

153

но предприятие е вредно. В него печалбите се прибират от частни лица, а натрупаните му дългове са за сметка на народа. Възниква противоречие между групови и общонародни интереси. С оглед да се избегне това е целе-съобразно държавното предприятие да изпъл-нява производствената си програма с други държавни търговски и финансови организа-ции или да се приватизира изцяло. Втората негативна тенденция е породена от т.нар. „касова приватизация”, която през последните години се превърна в далавера-джийска. По данни на Агенцията за привати-зация вече са продадени около 400 държав-ни предприятия на безценица. С приближа-ващия старт на масовата приватизация част-ни фирми, мениджъри и чужденци бързат да изкупят и останалите перспективни държав-ни заводи, хотели и други обекти. Стане ли това, за трудовите хора ще останат държав-ните предприятия с близо 400 млрд лева дъл-гове. Обикновено ни обясняват, че чрез касова-та приватизация в държания сектор постъп-вали, цитирам – „свежи пари”. Тук и депута-тът Александър Божков постоянно това пов-таря. Зад такава фраза обаче се крият задни мисли, защото тези „свежи пари” са заеми от държавните банки или т.нар. „невъзвращае-

154

ми, лоши кредити”. Пък и тези свежи пари не се използват за обновяване на производстве-ните мощности. Който познава нашата ин-дустрия, знае, че заводите са достатъчно мо-дерни, само че са ненатоварени поради загу-бените пазари. Моля, Божков, да не спекули-ра с тези думи „свежи пари” Чужденците купуват наши фабрики, глав-но за да завладеят вътрешния пазар. Купуват бирени и други такива фабрики. Понеже им дигнахме митата (СДС направи България раз-граден двор), нахълтаха тук, започнаха да тър-сят други форми да проникнат на нашия па-зар. Какво ново могат те да направят в бире-ните фабрики? Чужденците купуват предпри-ятия, чиято продукция носи национална мар-ка. Това са киселото мляко, вина като „Мав-руд” и „Гъмза”, розовото масло. Искам да подчертая тук и добре да се запомни, че бъл-гари, които продават на чужденци такива пред-приятия, произвеждащи продукция с нацио-нална марка, са престъпници (ръкопляскания), както и да се оправдават. Уважаеми председателю, уважаеми народ-ни представители, загрижени за прогреса и просперитета на нашето общество, група на-родни представители от всички парламен-тарни групи, подчертавам това, от Парламен-тарната група на демократичната левица, от

155

СДС, НС, ДПС и Българския бизнесблок, имам предвид в случая проф. Христо Стоя-нов, подготвихме проектозакон, допълващ За-кона за приватизацията. Допълнението се със-тои само в предоставяне право на земедел-ските производители да получат до 20 на сто от акциите на предприятията в хранително-вкусовата промишленост. Мотивите ни са мно-го. Позволете ми да посоча само няколко от тях. Първо, чрез интегриране на производство-то на суровини с тяхната преработка ще се формира рационална и ефективна отраслова структура в аграрния сектор. Нашата иконо-мика ще осигурява по-конкурентоспособна продукция на международните пазари. Второ, синтезът на земеделието с про-мишлеността автоматично елиминира пре-купвачите и черноборсаджиите на храни. Техните цени ще се понижат неколкократно и ще се подобри храненето и здравето на на-селението. Трето, предоставянето на част от собстве-ността на предприятия от преработващата про-мишленост на земеделски производители ще доведе до значителни икономии на инвести-ции. Затварянето на производствения цикъл е обективен процес, насочен към повишаване на обществената производителност на труда.

156

Ако земеделските производители не получат достъп до съществуващите свободни, ненато-варени мощности, ще бъдат принудени сами да си строят нови хранително-вкусови пред-приятия и цехове. От това ще загуби цялото общество. Повечето хранително-вкусови предприя-тия у нас изпаднаха в тежко финансово със-тояние и са пред фалит. Но има и такива като винзаводи, маслобойни и други, за които се дава мило и драго. Заради тях бяха отправени обвинения към нашия законопроект, че давал на селяните привилегии – обществено явле-ние, към което хората проявяват особена чув-ствителност. В Икономическата комисия де-путатът от СДС Саръиванов съвсем точно определи правото на производителите на зе-меделски суровини да станат съсобственици на хранително-вкусовите предприятия като насърчение. Аз приемам това определение. Та-ка те ще получат още по-голяма мотивация да произвеждат повече, по-качествени, разно-образни и евтини храни за населението. Предлагам обстойно да се обсъди и прие-ме законопроектът на Министерския съвет за приватизация, а чл. 23, ал. 1 от нашия зако-нопроект да се приеме на второ четене. Благодаря Ви за вниманието. 2 ноември 1995 г.

157

АРЕНДАТОРИТЕ СА КАПИТАЛИСТИ (първо четене на Закона за арендата на зе-меделските земи) Председател Благовест Сендов: Давам думата на народния представител Ангел Ди-мов. Ангел Димов (ПГДЛ): Уважаеми предсе-дателю, уважаеми народни представители! По мое мнение преди Закона за арендата трябваше да се приеме Закон за комасацията. Така биха се създали сравнително по-благо-приятни предпоставки за водене на съвремен-но земеделие. Сега основна пречка за разви-тие на модерно и ефективно земеделие е пар-целирането на земята на собствениците на дребни и разпръснати на различни места учас-тъци. Необходимо е посредством комасация-та тези участъци да се уедрят и да се форми-рат блокове за механизирано отглеждане на земеделски култури. Това може де стане с при-емането на закон за комасацията. Другият производствен фактор е материал-но-техническата база. Тази база може да бъде възстановена и модернизирана въпреки раз-рушителната политика, която водеха през пос-ледните четири години СДС и други полити-чески сили. Преди няколко месеца ние приехме много добре разработен Закон за защита на земедел-ските производители, чрез който за първи път

158

в страната могат да бъдат създадени иконо-мически условия за интензификация на земе-делското производство. Като степенувам нашите задачи, съвсем не омаловажавам потребността от закон за арен-дата. В селата вече са възникнали арендни от-ношения, които следва да се регламентират. Представените законопроекти на Минис-терския съвет и Народния съюз според мен са удовлетворителни, но се нуждаят от значител-на доработка. При това според мен би трябва-ло да се изхожда от предпоставката, че у нас класическата форма на арендата е почти не-позната. Както е известно тази форма се ре-ализира от капиталисти арендатори, които заемат земя от земевладелци, влагат капитал (отбелязвам този момент) и привеждат в дви-жение наемен труд за извличане на максимал-на печалба. Това е същността на арендните от-ношения. (Ръкопляскания от блока на НС и СДС.) За да има арендни отношения трябва да са налице три условия. Първото е монопол на собствеността върху земята. Монопол, който упражняват земевладелци. През последните сто години у нас не е имало класически арен-дни отношения, защото по силата на обстоя-телството (да не говоря за историята) не са преобладавали едрите земевладелци.

159

Тук вече се каза, че в нашата страна е била и продължава да бъде широко разпространена изполицата. При изполицата селяните, арен-дуващи земя, отглеждат дадена земеделска кул-тура и дават половината от добива на земев-ладелците. Понастоящем близо половината от обра-ботваемата земя в света се обработва под аренда. Колегата Тодор Пандов каза, че във Франция арендуваната земя е около 50 на сто. Най-много е разпространена арендата в Белгия, където арендуваната земя представ-лява 70 на сто. Реплика от блока на СДС: 72 на сто! Ангел Димов: Аз говоря „около”. Иконо-мистите боравят с кръгли числа. В Съединените американски щати под арен-да се обработват около 40 на сто от земеделс-ките земи. Това е много, като се има предвид, че обработваемата земя в страната е 4,4 млрд. декара. Какви са световните тенденции, уважаеми народни представители, в развитието на арен-дните отношения? Първата тенденция е, че намалява делът на арендуваната земя. Затова пък се увеличава делът на ипотечната зад-лъжнялост на фермерите арендатори. Друга-та тенденция е, че земевладелци или заемате-ли, както тук някои се изразяват, са главно

160

институции, които нямат пряко отношение към земеделието. Това са банки, застрахова-телни дружества, които притежават много земя и я дават на арендатори. Реплика от блока на СДС: Абе, ти, лек-ция ли ще ни изнасяш? Ангел Димов: Аз искам да се спра на ня-кои въпроси, които трябва да се имат пред-вид при съставянето на нашия закон. Трета важна тенденция е, че напоследък в арендните стопанства на индустриално раз-витите държави почти не се използва наемен труд. Земята се обработва от самите аренда-тори. Накрая ми позволете да кажа няколко ду-ми за същността на рентата. Някои от изказа-лите се депутати като колегата Тодор Пандов изпаднаха на нивото на някогашната физиок-ратска икономическа школа, като твърдят, че източник на богатството е земята, а не само трудът. Това е смущаващо и погрешно. То е отречено от икономистите по политическа икономия. Източник на богатството, на сто-ките, които се произвеждат и от арендатори-те е трудът. Рентата, която те плащат на зе-мевладелците, е добавъчна печалба, получа-вана в резултат на: диференциацията в плодо-родието на земята (диференциална рента І); различната производителност при последова-

161

телните капиталовложения в една и съща площ (диференциална рента ІІ); по-голямата про-менлива част (живия труд) на органичния със-тав на капитала в земеделието, с което се обяс-нява и сравнително по-високата стойност на земеделските стоки (абсолютна рента). Рентата може да се капитализира, т.е. да се разглежда като лихва на въображаем капи-тал, а капитализираната рента образува по-купната цена на земята. Това е много важно изходно начало, когато се определя размерът на рентните вноски. Техният размер не бива да се раздува, защото световният опит показ-ва, че раздуването на тези вноски води до аг-рарни кризи и до гладуване на населението. Значи трябва да се приеме такова величина на рентата, която да задоволява интересите и на земевладелците, и на арендаторите. (Шум и реплики в блока на СДС и НС.) Председател Благовест Сендов: Моля ви! Моля ви! Ангел Димов: Размерите на предоставяна-та под аренда земя се определя от състояние-то на поземлената собственост, пазарите, ефек-тивността на производството. При нашите ус-ловия, когато още не са уточнени титулите на собственост върху земята, когато арендатори са т.нар. кредитни милионери, когато има ви-

162

сок лихвен процент и не може да се определи точно размерът на рентните вноски, предла-гам при второто четене да се сложат някакви рамки за размера на арендуваната земя. Благодаря. Предлагам да се приемат и два-та законопроекта на първо четене. Председател Благовест Сендов: Дупли-ка. Дупликата е извън регламента на времето. Един ден в стенографските записки ще ос-танат само тези бележки, които са теоретич-ни. Всичко друго няма да се чете, но теория-та ще остане. Ангел Димов: Депутатът Венцислав Димит-ров каза, че тук не искал повече да слуша „рет-роградни теории” като създадената от К. Маркс трудова теория, според която трудът е източник на богатството на народите. Депутатът заяви, че „без земя и капитал трудът е безсмислен”. Много ми се иска да поговорим по темата, която Венцислав Димитров постави, но поради липса на време само това ще му кажа: ако ис-каш да обориш нещо, трябва не само да изка-жеш своята позиция, но и да докажеш защо си я заел. Добре, искаш да кажеш, че капиталът, па-рите са източник на богатството, те правят една стока – това ли е твоята теория? (Реплика на В. Димитров от място, която не се разбира.) А това е дълбоко погрешно. Дълбоко пог-решно ... и (Смях и оживление в блока на СДС и НС.)

163

Колега Димитров, пак напомням за Ваша-та книжка „Заемният капитал”. В нея има много цитати от Маркс. Не е хубаво да се от-казваш от него. (Смях и оживление в залата, ръкопляскания от блока на мнозинството). 22 ноември 1995 г.

ЗЪРНЕНИТЕ АФЕРИ СА ПАТЕНТ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СДС

(Разисквания по направеното от СДС пред-ложение за вот на недоверие на Министерс-кия съвет поради освобождаване на износа на зърно и брашно) Председател Благовест Сендов: Думата има народният представител Ангел Димов за реплика. Ангел Димов: Уважаеми председателю, уважаеми народни представители! Уважаеми Йордан Соколов! Вие и някои Ваши колеги от СДС раздух-вате изострилия се зърнен проблем и поскъп-ването на хляба с надеждата, че така ще се позабрави историята на вашето престъпно уп-равление. (Силен смях от опозицията.) Очак-вате полека-лека да се заличи неприятният спомен за времето, когато от глад измряха ми-лиони животни, а цената на хляба се увеличи над 40 пъти. (Силен шум и реплики на по-дигравка от опозицията.)

164

Опитите на тъмните сили да свалят социа-листическото правителство се провалиха още когато се доказа, че то не е замесено в зър-нени афери, когато стана ясно, че зърнените афери си остават патент на Филипдимитро-вото правителство. (Силен смях от опозици-ята.) Днес напъните на опозицията да използва зърнения проблем за сваляне на социалисти-ческото правителство заприличват на коме-дия, преди всичко защото тази кампания се води от бивши министри, които бяха в осно-вата на нелегалния износ на слънчоглед, на зърнени далавери, включително като се пре-доставяха зърнени квоти за износ срещу пре-веждане на милиони долари в сметките на цен-трове и фондации за „демокрация”. Освен това, уважаеми народни представи-тели, сега се намираме в променена ситуация. В сравнение с 1991 г. у нас броят на селскос-топанските животни е съкратен наполовина. Повечето от запазените животни са в личните дворове на селяните, които получиха фураж-но зърно от рента и лично ползване в земе-делските кооперации. При това положение не допускам, че на-родът ще остане без хляб и ще гласувам про-тив вота на недоверие. Благодаря ви. (Силен шум и реплики от опозицията.) 9 януари 1996 г.

165

ПРИВАТИЗАЦИОННИТЕ ФОНДОВЕ СА

ИНСТРУМЕНТ ЗА ОБСЕБВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ОТ ФИНАНСОВИ КАПИТАЛИСТИ

Заседанието е ръководено от зам.-предсе-дателя на Народното събрание Нора Ананиева. Обсъждан е внесеният от Министерския съвет законопроект за изменение и допълне-ние на Закона за преобразуване и приватиза-ция на държавни и общински предприятия и отхвърленият предната година законопроект за предоставяне правото на земеделските про-изводители да придобият 20 на сто от собст-веността на хранително-вкусовите предприя-тия чрез полагаемите им се безплатни прива-тизационни бонове. Стенографският запис показва, че първото изказване е направил депутатът Венцислав Ди-митров, който пледира боновата приватиза-ция да се използва за създаване (чрез застра-хователни дружества) на два частни акционер-ни приватизационни фонда – здравоохрани-телен и пенсионен. Той се обръща за подкре-па към парламентарното мнозинство и главно БСП с думите: „Аз мисля, че от парламентар-ното мнозинство лично господин Ангел Ди-мов, когото много уважавам ... Реплика от блока на опозицията: Той е професор!

166

Венцислав Димитров: Е, какъвто и да е, той е добър човек и мисля, че е честен. И той е казвал: Държавната собственост е подло-жена на ограбване. Към края на своето пространно изказване Венцислав Димитров казва: „Ето, господин Димов беше скоро в Съединените щати и един негов колега. Това е хубаво. Освен фер-мите, господин Димов, предполагам, че сте се запознали и с тяхната система на частно социално, пенсионно и здравно осигуряване. Знаете какви мощни застрахователни дру-жества има, какви мощни пенсионни фондо-ве има”. Председател Нора Ананиева: Следва-щият оратор е професор Ангел Димов. Има-те думата. Ангел Димов (ПГДЛ): Уважаема предсе-дателко, Уважаеми колеги! Не държа за отделно гласуване на депози-рания от мен законопроект, тъй като някои от неговите постановки ще предложа за прие-мане при повторното обсъждане на законоп-роекта на Министерския съвет. Преди всичко това е изискването при боновата, масовата приватизация на хранително-вкусови предп-риятия да се заделят до 20 на сто от техните акции за земеделските производители. По-специално за онези земеделски производите-

167

ли, които осигуряват суровини за приватизи-ращото се предприятие. Както знаете, миналата година беше пред-ставен подобен законопроект, но за разлика от него в сегашния не се предвиждат никакви преференции на земеделските производите-ли, участващи в масовата приватизация. От стария законопроект са запазени текс-тове, отнасящи се за продажбата на хранител-но-вкусови предприятия по касов път. Пред-лага се на земеделските производители да се дадат същите преференции, каквито имат ра-ботещите в приватизиращите се предприятия. Какви са мотивите на внесения от мен за-конопроект. Първо, по този начин ще се ин-тегрират производителите на суровини с пре-работвателните предприятия и ще се затвори производственият цикъл, което е доказано ве-че, че носи висок икономически ефект. Второ, ще се елиминират прекупвачите, които значи-телно оскъпяват хранителните продукти. Тъй като започна вече процесът на масо-вата приватизация, мога да посоча още един аргумент в допълнение към тези мотиви, ко-ито изложих. С приемането на законопроекта ще се повишат интересът и мотивацията на хората, живеещи в селата, да си вземат боно-вите книжки и това ще тласне значително напред процеса на масовата приватизация.

168

Искам да поговоря за законопроекта на Министерския съвет. Общото ми впечатле-ние, не мога да го крия, е, че чрез този зако-нопроект до известна степен се ограничава участието на трудовите хора в приватизаци-ята. Същевременно се улесняват тези, които сега имат възможност да закупуват държав-ни предприятия, а също се улесняват и чуж-денците да закупуват нашите държавни пред-приятия. Тази политика според мен е неправилна и погрешна и се базира на презумпцията, че приватизацията трябва да се използва за оси-гуряване на постъпления в държавния бю-джет, а даже и за изплащане на външния дълг. Това, разбира се, е по-лесно, отколкото да се организира производството, да се тър-сят пазари за пласмент на произведените стоки. Касовата приватизация се извършва и в изпълнение на директивите на Световната банка и Международния валутен фонд, чия-то задача е да работят за колонизиране на нашата държава, като създават правни и фи-нансови предпоставки за изкупуване на бъл-гарските имоти и земи от чужденци. При та-зи приватизация се откриват възможности за получаване на тлъсти комисионни и за по-рочно забогатяване.

169

Това е видно и в чл. 25, където се ограни-чава правото на трудовите колективи да взе-мат предприятия на отсрочено плащане, за които говори и професор Стефан Стоилов. Също и чл. 7, ал. 3, където се иска част от парите на приватизационния фонд (от боно-вата приватизация) да отиват за покриване на такива сделки. Не съм съгласен и с поправките в чл. 13, ал. 4, съгласно с който се изисква да се отне-мат правата на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация да се изказва по целесъоб-разността на отделните сделки. Аз мисля, че по такъв начин Надзорният съвет се изпразва от съдържание и ще се превърне в един сине-курен орган, ще има надзорници, които няма да имат право да контролират сделките. Досе-гашният опит от продажбите на държавни предприятия показва, че е необходим такъв контрол. Ето тук има един бивш председател на агенцията (Александър Божков), който про-даде на чужденци и на безценица новопостро-еното предприятие за царевични продукти в Разград и ако Надзорният съвет не беше алар-мирал, ние нямаше да научим за това деяние. Някои хора искат да им се развържат ръ-цете и да продават. Още повече, че Агенция-та не е представила ясна приватизационна по-литика и програма.

170

Затова ще гласувам против поправката в чл. 13, ал. 4. Но одобрявам направената в чл. 25 поправка, съгласно с която при създа-ване на юридическо лице, което да изкупува съответното държавно предприятие, да се изисква съгласието на над 50 % от неговите работници. По принцип ще гласувам за законопроекта на министерския съвет, но при условие че за второто му четене бъдат направени съответ-ни поправки в полза на работниците и селя-ните. Благодаря Ви за вниманието. 20 март 1996 г.

ТОЗИ ПЪТ ЩЕ СЕ РАЗБЕРЕМ С КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД

Обсъждане на новия вариант на приетия през пролетта на 1995 г. Закон за земята, чие-то влизане в сила е забавено поради ветото на Президента на Република България и отхвър-лянето му от Конституционния съд. Този ва-риант е приет от Народното събрание и приз-нат от Конституционния съд по доклад на не-говия член Станислав Димитров, но по същест-во е отменен през 1997 г., ДВ, бр. 98. Председател Благовест Сендов: Има ду-мата Ангел Димов.

171

Ангел Димов (ПГДЛ): Уважаеми предсе-дателю, уважаеми народни представители! Практиката доказа, че приетият през 1992 г. Закон за земята е в основата на разрухата на нашето земеделие. И ако неговото прилагане продължи по същия начин, в страната ще нас-тъпи продоволствена криза с непредвидими последици. Защо?

Преди всичко, защото чрез този закон се правят опити да се възпроизведат съществу-валите преди 50–100 години поземлени струк-тури. Тези структури формират архаични от-ношения между хората, които не съответст-ват на достигнатото равнище на развитие на обществените производителни сили. Невъзможно е на дребни парцели земя със синури, а те вече са се образували там, къде-то са влезли в сила плановете за земеразде-ляне, да работят мощни високопроизводител-ни трактори, комбайни и друга техника. На такива малки парцели не могат да се създават и функционират нито семейни, нито коопе-ративни стопанства. Това изглежда не е про-умял, както разбрах от изказването му, и Мо-ньо Христов за съжаление. Неслучайно сега от 30 до 50 на сто от обработваемата ни земя пустее. В Пловдивска област, където земята е най-плодородна, даже и в Европа, делът на пустеещите земи превишава половината от

172

площите. Тази тенденция, уважаеми народни представители, придава бедствен характер на нашето земеделие. Доказано е от специалисти и на Организа-цията на обединените нации, че за да може един гражданин от държавата нормално да се изхранва, е нужно да има 5 декара земя. Пет декара земя са нужни на човек в България. Нашата обработваема земя общо е около 43 млн. декара, тоест ние сме на ръба на този минимум от пет декара. И когато оставим зе-мята да пустее поради това разпокъсване, то-ва земеразделяне на дребни участъци, то ние рискуваме да не можем да си изхраним насе-лението. През последните четири години за уточ-няване на титулите на собственост върху зе-меделските земи и за изготвяне на земеразде-лителни планове са похарчени милиарди ле-вове. Това са все народни пари. Този процес протича бавно и не му се вижда краят. Пове-чето от влезлите в сила земеразделителни планове се оспорват и подлежат на преработ-ка. В Пловдивска област от общо 500 земли-ща само на 150 са изготвени земеразделител-ни планове. Поради заграбване на чужди зе-ми от бивши сини кметове и техния антураж и допуснати грешки повечето от тези планове следва да бъдат преработени.

173

Президентът на Република България и ня-кои от поддържащите го шефове на партии, призовават да се създават селски комитети за защита на заграбените чужди земи. Очевидно процесът на възстановяване на собствеността върху земеделските земи тряб-ва да се постави в ново русло. Разбира се, връщане назад не бива да има. Би било целе-съобразно да се използват всички възможнос-ти за групиране и уедряване земите на собст-вениците с оглед да се води съвременно кон-курентоспособно земеделие. По този тезис би могло да се постигне съгласие между всички държавни институции, в това число и Консти-туционният съд. Още повече, че за това вече уз-ряха и самите собственици на земеделски земи. Прави впечатление, че изказалите се досе-га представители на БЗНС на Мозер и СДС, а и депутатът Светослав Лучников все ни пла-шат с Конституционния съд. След като прие-мем на първо четене този закон, аз ще се опитам да убедя членове на Конституцион-ния съд ... („О-о-о” в опозицията), да ги убе-дя, че без групиране и уедрявяне на земите ни чака тежка продоволствена криза. В Конс-титуционния съд има добросъвестни и еру-дирани съдии, които ще проявят разбиране. Георги Карев (от място): А разделението на властите къде отива?

174

Ангел Димов: Как може да се направи то-ва уедряване. Преди всичко е необходимо комасиране на земите на собствениците. До-колкото обаче изпълнението на евентуален За-кон за комасация ще продължи десетилетия (вижте в Югославия и в западноевропейските държави), считам, че е правилно да се приеме предложената ал. 3 на чл. 17 от сегашния За-кон за земята. Напомням, че тази алинея раз-порежда по писмено искане на лица, на които е издадено решение по чл. 17, ал. 1, т. 2, земите им, намиращи се в един и същ масив или мес-тност, се разполагат в плана за земеразделяне в съседство, ако с това не се нарушават правата по ал. 1 на другите лица. Мисля, че тази член, така както е формулиран, всички ще го прие-мат, включително и Конституционният съд. Освен това как може да се прави по-ната-тък групиране на земите. Целесъобразно е да се стимулира обработването на земеделските земи дори и чрез икономически санкции спря-мо онези земевладелци, които повече от две години не си обработват землените площи. Друг път на уедряване на землените учас-тъци е пазарът на земята. Повсеместен землен пазар обаче сигурно няма да има, докато не се променят икономическите условия в стра-ната. Още при първото обсъждане на този за-конопроект с колегата Александър Джеров съм

175

говорил, че за да се развие пазарът на земедел-ските земи, би трябвало лихвеният процент да падне под 5 на сто и да се повиши курсът на лева (по онова време Конституцията на Ре-публика България забраняваше на чужденци да купуват български земеделски земи и в стра-ната ни нямаше колониален валутен борд – бележка на редактора). Така че трябва да постигнем общо съгла-сие, за да можем да уедрим тези дребни пар-цели. Приканвам ви да подкрепим предста-вения законопроект и в духа на това, което казах, ще направя някои писмени предложе-ния за неговото усъвършенстване. Благодаря Ви за вниманието. 4 април 1996 г.

УЧЕНИТЕ ПРОВЕРЯВАТ ДОСТОВЕРНОСТТА НА НЕЩАТА,

ЗА КОИТО ПИШАТ И ГОВОРЯТ Председател Благовест Сендов: Има ду-мата за реплика господин Муравей Радев. Муравей Радев (СДС): Благодаря Ви, гос-подин председател. Господин Ангел Димов е известен със следното: това, което БСП си мисли, бай Ангел на глас го казва. Бай Ан-геле, когато народът казва нещо, е добре да го слушате. Точно Вие. А той е казал: бива, бива, ама с вол курбан не бива. Вие преди малко об-

176

винихте от тази трибуна сини кметове, че те насилствено заграбвали земите на селяните. Дайте ми един пример. Аз, а и много хора освен мен, могат да ви приведат много при-мери. И в момента дори на вашето управле-ние по селата безчинства бившата текезесар-ска номенклатура. И това е факт, който ни-кой не може да отрече. Реплика от БСП: Дай пример! Ангел Димов (ПГДЛ): Уважаеми предсе-дателю, уважаеми народни представители! Колегата Муравей Радев каза, че не мога да дам примери за кметове, които са заграби-ли чужди земи. Колега и земляк Радев, Вие знаете, че аз съм научен работник, преди да бъда политик. Ма-кар че с политика се занимавам още от десет-годишна възраст, когато бях избран за лидер на чавдарчетата в основното училище „Васил Левски” на моето село Караджово, Пловдивс-ко. След това бях почти 13 години щатен мла-дежки комсомолски ръководител, включител-но пълномощник на ЦК на Комсомола в репуб-лика Коми. Не знам в тази младежка организа-ция друг да има толкова дълъг трудов стаж. В научния живот влязох през 1973 г., ко-гато защитих първата си докторска дисерта-ция в Москва. Моите руски и български про-фесори са ме учили едно нещо преди да го на-пиша или кажа, да го проверя няколко пъти.

177

Мога да Ви дам десетки примери за сини кметове, злоупотребили с власт, но засега ще ви посоча само два. Кметът на Граф Игнатиево, който беше кмет на община „Марица”, и местният кмет – сини кметове, са си взели на едно място сво-ите по 80 декара ниви и всички други хора са ги пратили далеч от селото. Съветвам Ви да отидете в това село – Граф Игнатиево. А в с Брестовица бившият кмет е сложил на брат си жената за председател на поземле-ната комисия и взели 3000 декара млади лозя сами да си ги обработват, т.е. фамилията. И се вдигна цялото село. Идваха тук при мен. Едва ги усмирих, след като премахнах тази несправедливост. Муравей Радев (от място): Кажи за Пе-рущица. За Перущица кажи! Ангел Димов: Много съм доволен, че в ин-дивидуални разговори депутатът Атанас Же-лезчев ме разбира и намираме общи позиции по редица въпроси. Неговият въпрос се пок-рива с този на Цоньо Ботев – за комасацията. Вижте, аз ви казах, че групирането на час-тните земи чрез закон за комасацията означа-ва решаването на проблема да се влачи десе-тилетия наред, милиарди левове да се хвър-лят на вятъра. А земеразделителните планове позволяват сега да се групират и уедрят зе-мите, ако приемем този текст.

178

Аз ще ви кажа и с това завършвам. Напра-вих си един експеримент, за да узная колко са узрели хората. В едно село, няма да посочвам кое е точно, казах на едно събрание: “Дайте на онези, които си искат бащините ниви, раз-пръснати на различни местности, да си ги об-работват. Първи на тях дайте земята, а след това дайте на другите, които искат да им се групират земите в земеразделителния план”. И знаете ли какво се случи? Тези, дето си ис-каха бащините ниви, дойдоха чак в София да ме молят и на тях да се даде земята в комаси-ран вид. Разбира се в същите местности. Благодаря Ви. 4 април 1996 г.

ЗАЩО СЪМ ПРОТИВ ИСКАНИЯ ОТ СДС ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ НА

СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО

Председател Браговест Сендов: Думата има Ангел Димов за реплика на господин Бож-ков. (Ръкопляскания.) Ангел Димов (ПГДЛ): Уважаеми пред-седателю, уважаеми народни представители, уважаеми Александър Божков! Запознах се с мотивите за сваляне на пра-вителството на Жан Виденов. Общото ми впе-

179

чатление е, че заглавието на този политичес-ки документ на отговаря на съдържанието. (Силен шум в залата, реплики, провиква-ния.) Мотивите са всъщност лъжи! (Неодобри-телен шум и смях от опозицията.) Затова Ви питам, колега Божков, защо вместо „Мотиви” не сте поставили заглавие: „Лъжи”, за да бъ-де гласувано недоверие на социалистическо-то правителство. (Реплики от опозицията. Ви-кове „Браво! Браво!”.) Още първото изречение е лъжливо обви-нение! А то е, че БСП била довела нашата страна до тотална криза. Истината е, че само през първите две го-дини (1991–1992 г.) от управлението на СДС националното ни производство се съкрати на-половина, натрупаното богатство се разграби и разпиля, българското общество се разслои на шепа богаташи и милиони сиромаси! (Шум и реплики в залата.) Вие се мъчите да припишете на БСП ан-тинародните политически и икономически механизми, които въведохте на наша земя, за да угодите на отвъдокеанските си господари и колонизатори. В мотивите безсрамно лъже-те, че социалистическото правителство „ряз-ко” е повишило „лихвения процент”. Мисли-те, че българите са късопаметни и не помнят,

180

че през януари 1991 г, когато министър на финансите беше Иван Костов, с правителст-вено решение у нас, основният лихвен про-цент бе повишен от 2,5 на над 36 %. По-късно под ваш натиск Българската народна банка беше отделена от правителството и превърната в „независима” държавна инсти-туция, която повишава и понижава лихвите по съвети на отвъдокеански експерти (от Федералния резерв на САЩ, Световната бан-ка, Международния валутен фонд, американ-ски университети). Сега управляващите от Демократичната левица полагат усилия за възстановяване на разрушеното земеделие и национално стопан-ство! А депутати от т.нар. обединена опози-ция се мъчат чрез насилие, налагане на побои на полицаи и лъжи да узурпират цялата дър-жавна власт. Председател Благовест Сендов: Бай Ан-геле, времето изтече. Ангел Димов: Завършвам. При това по-ложение е невъзможно да бъда измамен от сините измамници и няма да гласувам за искания от тях вот на недоверие на социа-листическото правителство! (Шум и репли-ки, подвиквания и ръкопляскания от опози-цията.) 11 юни 1996 г.

181

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор ................................................... 3 I. Съвети към оратора ............................... 7 II. Речи, произнесени пред тридесет и шестото (1991–1994 г.) обикновено народно събрание на Република България ..

32 Най-тежката национална катастрофа в България ......................................................

32

Кой пречи на нормалната работа на Парламента .................................................

33

Защо в България няма да потекат потоци от западни капитали....................................

34

Защо съм против правото на чужденци да закупуват български земеделски земи .....

36

Нужен е референдум за реституцията ..... 37 Поземлената реформа трябва да осигурява прогреса на нашето земеделие ..................

40

Да не отваряме вратички за заобикаляне Конституцията на Република България ...

46

Невъзможно е да се върнат собствените ниви в старите реални граници .................

48

Селяните не приемат измененията в Закона за земята ......................................

48

Рушители на България .............................. 50 Дълговете на ТКЗС трябва да се поемат от държавата ...............................................

50

Какъв преразказ ......................................... 51 Кой накъде тласка България ..................... 53 Какво съдържа моят закон за приватизация ..........................................

53

Държавните богатства не бива да станат притежание на рентиери и спекуланти ....

55

А той бил човек религиозен ... ................. 57

182

Производството в България не може да се разширява без руския пазар ..................

58

Измамни обещания .................................. 64 СДС обслужва спекулативния капитал ... 65 Нобелова награда за красноречие ............ 68 Лично обяснение ....................................... 72 Да защитим честта и достойнството на Парламента .................................................

74

Ликвидаторите на ТКЗС трябва да се поставят под обществен контрол .............

76

Управниците на СДС са със смачкан властогонски фасон ...................................

78

Седесарите се правят на социалисти ........ 78 Народът рядко се лъже .............................. 79 Кой саботира нашето земеделие ............... 81 Властта е като цигулката .......................... 82 Народното богатство се разграбва ........... 84 Връх на фарисейството ............................. 85 Престъпни безумия ................................... 87 Да хвърлим спасителен пояс на наши банкери .......................................................

89

Част от държавната собственост може да се преобразува в акционерна и кооперативна ............................................

91 Българският народ отлага, но не забравя ..... 95 СДС печели избиратели с държавни пари .. 97 Остатъчният СДС се изражда в партия ... 100 Демократи или гешефтари ........................ 103 Предугаждам нова реституция ................. 106 Можем да преживеем и без заробващите западни заеми .............................................

111

Въпрос към кандидата за премиер Димитър Луджев ........................................

114

183

III. Речи, произнесени пред тридесет и шестото (1991–1994 г.) обикновено народно събрание на Република България ..

116 Служебното правителсво посегна на селско имущество ...................................

116

Относно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността и ползването на земеделските земи ...................................

118 В света има обединения и комуни за колективно обработване на земята .......

128

Ретроградни възгледи ............................. 129 Представяне на първия закон за закрила на земеделските производители и за създаване на държавен фонд „Земеделие”..

132 За писмото на американския фермер Робърт Пауърд .........................................

139

Да отхвърлим президентското вето ...... 141 Реставрацията на капитализма поражда корупция и престъпност..........................

147

Приватизацията може да се използва за синтез на земеделието с хранително- вкусовата промишленост .......................

150 Арендаторите са капиталисти ................ 157 Зърнените афери са патент на правителството на СДС ..........................

163

Приватизационните фондове са инструмент за обсебване на държавни предприятия от финансови капиталисти ..

165 Този път ще се разберем с Конституционния съд .............................

170

Учените проверяват достоверността на нещата, за които пишат и говорят .........

175

Защо съм против искания от СДС вот на недоверие на социалистическото правителство ............................................

178

184