ОТ РЕДАКТОРА · 80 КУЛИНАРНА АЛХИМИЯ Храна за размисъл...

ОТ РЕДАКТОРА

Честит 8 март,

Скъпи жени: майки, бунтарки и обикновени героини!Живеем в мъжко време и имената на великите българки остават в сянка, както често преми-нава и героичният им жизнен път: величаво, но тихо, саможертвено, но без фанфари. Ето че дойде ред Списание 8 да издуха прахта и да покаже някои велики дела на забравени българки (стр. 12). Не сме изчерпателни, но не е и това целта ни. Историята се пише от историците. С този брой само ще им отдадем заслужена почит, а на скъпите ни читателки и читатели ще покажем примери за героизъм и величие. Дай боже повече от децата ни да се припознаят в образите на този очерк. 55 са поне българките, били се в чети за свободата на България, повечето от тях са били войводи! Можете ли да си представите това? В патриархалното общество на XIX век да се противопоставиш на реда, да оставиш дом, мъж и най-свидно-то – децата, като ги изложиш на смъртна опасност! Да хванеш Балкана и да се биеш за една химера: свободата, която от векове никой не е вкусвал... Но те са го правили: Румена войвода,

Янка войвода, Мария Карастоянова, Ангелина Байрактарката, Тодорка войвода, Каймак Стой-на, Рада Амазонката, Кера войвода... (Нека доба-вим и познатите от училище Баба Тонка и Райна Княгиня.) В темата ще прочетете и за непозна-тите ни царици и владетелки.И въпреки че днес живеем в мирно време, повече от всякога се нуждаем от примера на тези жени. Той ни помага да ценим истински това, което те са извоювали с кръв - свободна и свята България. Да подредим правилно приоритетите си, като изживеем техните мечти за свят в мир и любов. Помага ни да бъдем истински, силни и дръзки като тях, нашите предшественички. Да бъдем

добри във всичко, с което се захванем, да го вършим с разположение (както казва Учите-

ля). Така, както младата фотографка Ели Цонова го прави (стр. 100), като кули-

нарното гуру Елена Петрелийска (стр. 80), като Мила и Поли, които лекуват с любов и капки етерични масла (стр.

56), и Моника Балаян – със смях (стр. 70). Бунтовните българки ни учат да

възпитаваме деца, които ще отстояват българския интерес с цената на всичко.

(Като архитекта издател Стефан Добрев - стр. 46.) Да сме единни и силни, да имаме ясна визия за бъдещето (като проекта

„Венера“ - стр. 36) и неугасваща вяра, че ще го построим. Тогава, както би казал

Боб Дойл (стр. 42), ще сме обречени на успех. Законът за привличането ще

завърти историята и ще направи чудото.

Жените в мъжки времена

Автори в броя

темАтА нА броя

РЕДАКЦИЯ:

Главен редактор Ганета Сагова

02/963 28 96, [email protected]

Зам. главен редактор Георги Караманев

[email protected]

отговорен редактор Женя Милчева

Специални кореспонденти

Пламен Петков, Мария Бончева

Дизайн Илиана Попова, Петър Бойчев

Предпечат Камен Петров

Снимки Владимир Мачоков

мениджър проекти

Магдалена Александрова

Административен директор

арх. Динка Александрова

Зам. административен директор

Теодора Серафимова


Директор PR и реклама Ива Тодорова


Абонамент 02/963 30 81, 02/963 30 82

Юридическо обслужване:

www.vladimirov-kiskinov.eu

издател „Клуб 8“ ООД ISSN 1313-650X

Адрес София 1421, бул. „Черни връх“ 1-3

тираж 17 500 броя

www.spisanie8.bgwww.facebook.com/Spisanie8

KОНСУЛТАНТИ:

Проф. д.и.н. Валерия Фол (тракология)

Проф. д.и.н. Сергей Игнатов (египтология)

Проф. д-р Петър Гецов (космология)

Проф. д-р Антон Антонов (физика)

Проф. Живко Желев (иновации)

Проф. Игнат Игнатов (астробиология)

Доц. д.и.н. Иля Прокопов (археология)

Доц. д-р Вихра Баева (етнология)

Доц. д-р Михаил Малеев (минералогия)

Доц. д-р Георги Милошев (генетика)

Доц. д-р Васил Умленски (астрономия)

Доц. д-р Мария Папазова (холистична медицина)

Д-р Славян Стоилов (медицина)

Д-р Христо Смоленов (логика и евристика)

Станка Желева (изобразително изкуство)

Йордан Камджалов (музика)

Моника Балаян (психология)

Костадин Христов (история на парите)

Иван Марков (математика, информатика)

Галина Герасимова (астрология)

AKЦЕНТИ

Жак Фреско

е архитект, кон-структор, концепту-

ален артист и визи-онер. Навършилият 100 г. изследовател

предлага уникален мо-дел, наречен проект „Венера“, чрез който рисува идеалния град на бъдещето. Как ли ще изглежда един ден

цивилизацията ни? Представяме ви оп-

тимистичен вариант за отговор.

„Венерана Земята“

36 стр.

Ели Цонова

Когато технологиите се използват с поглед и творчески хъс, те могат да откриват смислени простран-ства за изкуството.

Фотографиите на Ели Цонова показват големия град и са хит в инстаграм. Улавят мегаполиса с неговия автентичен дух през

погледа на минимализ-ма в образ, различен от злободневното.

„Градскиминимализъм“

100 стр.

Арх. Стефан Добрев

Макар и архитект, създател на някои

от запомнящите се строителни проекти у нас и във Франция, представяме ви го в ролята на издател.

Благодарение на приятелството му с

поета Борис Христов като на шега се ражда

едно издателство, което дава на цените-

лите впечатляващи книги, отдалечени от

комерсиалното.„Добри книги“

46 стр.

ЗА ТВОЯ КОСМОС

Ще ви разкажем за истинския и непознат героизъм на българката от миналото. Но не за ежедневните му форми, пред които се изправят жените, а за онези

героини, които са имали силата да променят историята. От времето на Възраждането ще потърсим примера на жените, които не са се притеснявали да се опълчат на патриархалния бит, за да влязат в битка с поробителите. Знаем имената на едва 31 от средновековните ни царици, ще ни разкаже след това историкът проф. Пламен Павлов, поч-ти всички те са оставили своите значими следи в миналото на Балканите. Обобщението ще дадем на ерудицията на проф. Андрей Пантев, който ще ни поговори с пъстри примери за ро-лята на нежния пол в историята.

12 стр.

Бунтовни българки

Снимка на корицата: Начо Каменов - Кубето

Период: 10 юни - 1 септември 2017

Продължителност: 7- и 14-дневни лагерни смени

Къде: Апартхотел Лъки Банско & СПА*****

Как: чрез ежедневно висококвалифицирано обучение и общуване на английски език с преподаватели с роден английски и аниматори

Включва: транспорт, пълен пансион, обучение на английски език в съотношение обучаващ/деца 1 към 5, конна езда, плуване, планинско колоездене, екскурзии, пикници, пейнтбол, танци, тиймбилдинг игри, комплекс „Йога“.

Ефективно обучение, ежедневни активности в планината, сигурност

ЛъкиКидс забавният детски лагер на английски език в Банско

За контакти и повече информация: тел. 0879 111 222; www.luckykids.bg

4 Списание ОСЕМ / Март 2017

СЪДЪРЖАНИЕ

„Когато се научим да наблюдаваме спадовете такива, каквито са,

без да се „закачаме“ за омаломощаващия негативизъм, без да го

подхранваме и да му даваме от времето си, можем да се научим да

яхваме вълната със съзнанието, че периодите на спад отминават

и ще отминат по-бързо, ако им разрешим да са такива, каквито са,

без да се дразним от това.“ Боб Дойл

36 НАУКА„Венера“ на ЗемятаПроектът, който рисува справедливата организация в града на бъдещето

42 ТВОЯТ КОСМОСБоб Дойл: Тайната на „Тайната“?Интервю със световноизвест-ния мотиватор два месеца преди идването му в София

46 ПРОМЯНАДобри книги Произведенията на издателство „Стефан Добрев“

90 ПО НОВИ ПЪТЕКИ С OPELЧарът на чарковетеРазноликите експонати на Националния политехнически музей

100 СВЕТОВЕГрадски минимализъмПъзелът от снимки на Ели Цонова

106 БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯВеличественият символИсторията на „Св. Александър Невски“

110 КАЛЕНДАРНебесните явления и астропрогноза за март

112 ПО ПЪТЯНа гости на Чингиз ханИз дебрите на необятната Монголия

122 ЧЕТИВОСлепият монах и знахаркатаПриказка от Амрита Мели

50 ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТОСветни, София!Как електричествотодойде в младата столица

56 ЗДРАВЕ ОТ ПРИРОДАТАС ползи от А до Я за тялотоМаслата от лаврови листа и семена от нар

58 БИОТРАПЕЗАЛегендата ХунзаКайсиевата тайна на племето дълголетници

68 ТВОЯТ КОСМОСОтслабването като удоволствие

70 МОЯТА НЕВЕРОЯТНА ИСТОРИЯДа разсмееш тумораВдъхновяващо изцеление, започнало с бестселъра на Норман Казънс

80 КУЛИНАРНА АЛХИМИЯХрана за размисълНай-странните ястия на планетата и рецепта от Елена Петрелийска

36 стр.

100 стр. 80 стр.

2016 г.

брой 12 35 века българи? / Твоят шрифт е готов! / Човекът Космос / Физикът на летящите

чинии / Юри, забравеният майстор / Самураи.бг / Стопанката на Господ

ПРОПУСНАЛ СИ БРОЙ?

брой 1 Сладко отмъщение / „Още не са влезналe у Сирия" / Лице назаем / Мидени кули

/ НЛО в Космоса / До Чикаго и нагоре / Прах в очите / Вихра

с облаци в косите

брой 2 Цигански живот / Животът е карнавал / Дуел:

Вредят ли микровълновите? / Зор Алеф: Караме тежък

пубертет / „Термометър" улавя рак / Пафтите

брой 3 РоБОГ / Булгерия на Апенините / Фалун Дафа –

законът на Вселената / София - най-старата европейска

столица / Полет над щъркелово гнездо / Да си сготвиш щастие

брой 4 Христос воскресе! Как? / Барманът лечител /

Нийл Доналд Уолш / Велики дни / Писано яйце / Големите пиленца / Крионика / Проф.

Обри де Грей

брой 5 Разбулените азбуки / Анастасия Димитрова / Потопената църква /

Архитектите номади / Бръмбар с айрян срещу рак / Лечебно

дао / Чай за готвене

брой 6 Цветомузика / Етерични масла / Еньовден / Детоксикиращо билково

табуле / Мира Кели / Парацелз / Цветомир Георгиев / Ива Ваня /

Филип Кутев

брой 7 Хаджи Димитър / Васил Априлов / Люлеещата

се планета / Николай Дойнов / Миломир Кандич / Ксеноестрогените / Жълти

павета / „140 идеи"

брой 8 Бай, бабо, за здраве / „Етър" / Олимпиадата, Хитлер

и извънземните / Перица Георгиев – Пепси / Ян Артус Бертран / Зеленомобили /

Сафари на площада

брой 9 Най-старите пари? / Тук Земя, вика Марс / Майка Тереза / Бедиг Бедросян / Ковачевица

/ Лъкардия / Санторини / Рибарят и неговата душа /

Анти/про теини

брой 10 План бебе / Бавна светлина / Танцът към Бог / Геше Майкъл Роуч / Говори

му с... пеене / Димитър Пасков / Установихме ръста

на Хаджи Димитър

брой 11 Извънземни на хоризонта / Златото от Дъбене / Водно огледало / Живеем в

паралелни светове? / Скритите ГМО / На гости на прабаба /

Отвъд мъглата, сред дърветата

Поръчай на www.spisanie8.bg

ОСЕМКИ

Определено сме свикнали да асоциираме хиалурона с пластичната хи-рургия. Но това вещество има и много други ползи, които се увеличи-ха с още една от скорошно откритие.Половината от цялата хиалуронова киселина, която имаме в тялото си, се намира в кожата. Една трета от собствения ни запас всеки ден

се износва и се нуждае от регенерация. Ето защо кремовете за лице и шия и хранителните добавки с хиалуронова киселина имат подмладяващ ефект – хиалуронът възвръща еластичността на кожата, из-бистря я в дълбочина, хидратира я и изглажда бръчките. Ново лечение с хиалуронова киселина пък помага при проблеми със ставите. То се състои в инжектирането є директно в ставните цепнатини. Три-пет инжекции хиалуронова киселина се поставят в проблемната става през седмица, това облекчава болките и улеснява движението.Ефектът е заради свойството на молекулите хиалуронова киселина да свързват и задържат водните молекули и по този начин да пазят в норма количеството на синовиалната течност.С възрастта ставите се износват. При мъжете този процес започва да се усеща към 50-годишна възраст, а при жените – около началото на менопаузата. Проявя-ва се като болка, оток и скованост, на медицински език това състояние се нарича артроза. То не е типична болест, а явление, свързано със застаряването на орга-низма. Артрозата възниква, когато той престане да синтезира хиалуронова ки-селина - естествен и важен компонент на ставния хрущял и ставната течност, предпазващ от износване. При споменатото лечение се възстановява балансът, нарушен с възрастта. Хиалуроновата киселина е глюкозамингликан - мукополизахарид, произвеждан от всички живи организми с изключение на водораслите. Тя е важен компонент на меж-дуклетъчното вещество при бозайниците и участва в строежа на множество ор-гани и тъкани - сърдечните клапи, кожата, ставните хрущяли и синовиалната теч-ност, нервната и съединителната тъкан.

Хиалурон лекува ставите


Много изследователи смятат, че при формирането си Земята е била суха безводна планета и „тухличките“ на тукашния жи-вот – въглерод, азот и вода, се

появяват по-късно в резултат на сблъсъци с дру-ги тела в нашата Слънчева система.Наскоро учени от Университета на Калифорния в Лос Анджелис (UCLA) съобщиха, че са регистри-рали звезда - бяло джудже, богата на въглерод и азот, както и на кислород и водород – компонен-тите на водата. Тя се намира на около 200 свет-линни години от Земята. Според астрономите това са доказателства, че и планетарните сис-теми, свързани със звезда бяло джудже, могат да съдържат материалите - главни съставки на живота. Защо това е важно? Защото показва, че необходимите за възникването на живот усло-вия са често срещани във Вселената, а не са из-ключение, обясняват астрономите. Според тях дребна планета е обикаляла около наблюдаваната звезда, повлияна от гравита-ционното привличане на друга планета, зара-ди което се е движила много близо. Силното привличане на бялото джудже буквално е разкъ-сало малката планета и я е разбило на газ и прах. Тези остатъци са обикаляли, подобно на пръсте-ните на Сатурн, преди звездата да ги погълне за-едно с „тухличките“ на живота. Според учените тези събития са настъпили сравнително скоро, вероятно през последните 100 000 години.

Белите джуджетамогат да приютяватживот


ФОТОФАКТ©

Дим

итър

Кар

аник

оло

в

9Март 2017 / Списание ОСЕМ

Езерните хораЕзерото Инле, Мианмар. едно от стотиците

наколни селища, пръснати из езерото и заобиколени

от плаващи градини. те са закрепени за дъното със

своеобразни котви и в тях местните хора отглеж-

дат плодове и зеленчуци, в случая - домати. Другият

им основен поминък е риболовът. Смята се, че оби-

тателите на това езеро, една от големите забеле-

жителности на мианмар, са около 70 000.


ПИСМА

За траките душата е безсмъртна и е част от световния Дух

на живота, символизиран с дървото на живота и неговите защитници – хероси. най-ранното изображение на тази концепция е от плочка 1 (Гьобекли тепе, 9000

г.). нейният стилизиран еквивалент е именно знакът IYI – игрек с две хасти. При траките представата за дървото на живота е изразявана чрез свещеното дърво - дъба, който е бил и оли-цетворение за върховния бог и божия храм и е нари-чан „благан“. „благан“ или „блакан“ е също име

Зевс, известно от пос-ветителски надпис от ивайловградско. наследство от траките е и идеята за триединен бог, която означава символът IYI. Доказ-ването на българския етноним „блъгари“ като теоним от „благ“ също е възможно, достатъчно е да си спомним надписа на Пресиян от Филипи „блъ-гарите направиха много за християните“.

П. Георгиев

за свещена планина, чрез трансформацията блакан-блахан-плахана произлиза и днешното име „планина“.„благ“ е уникална дума, тя няма производна освен двусъставни думи с религиозно значение. на балканите благана е определение на богинята Артемида, а блегур - на

Между траки и блъгари

очакваме вашите мнения на имейл [email protected], на сайта ни www.spisanie8.bg, във фейсбук www.facebook.com/Spisanie8 или по пощата: Списание 8, бул. „Черни връх“ 1-3, офис 7, София 1421

имам нужда да споделя някои впечат-

ления от твърде цен-ния и занимателен ма-териал от бр. 6/2016 за другото, нестандарт-ното възприемане на живота на растенията, с които освен професи-онално е свързан цели-ят живот и дейност на семейството ни, дори до моите 96 години. Става дума за неясно-та за биологичните качества на ядките на два рязко различаващи се вида кайсии. в единия случай при лечебните препоръки се имат предвид общо кайсие-вите ядки, а след това се подразбира, че става въпрос за ядките на зарзалата. разликата е съществена. Понятие-то „кайсия“ отговаря доминиращо на плода със сладка ядка. Старо-давното народно назва-ние „зарзала“, привнесе-но от иранските езици, означава плод с горчиви ядки, които всъщност съдържат различно количество амигдалин – отровното съединение на циановодородната киселина. Позволявам си една практична под-робност: консумиран

със захари, амигдалинът се разпада до напълно безопасни продукти. Помни се случаят за опита да бъде отро-вен распутин с голяма торта, пълна с горчиви бадеми. Просветеният чревоугодник я изял с удоволствие! Коя е вярната препо-ръка в рецептата – да се използват горчиви-те ядки на зарзалите (такива са и горчивите бадеми, ядките на прасковата и други костилкови) или безо-бидните вкусни ядки на кайсиите? ираногово-рещите народи също различават „кайси“ от „зард-олу“ (жълта слива). Зарзалата се развива от семена без облагородяване. Сиреч - е дивачка и изглежда по съвсем различен начин!

Серафим Ст. Серафимов

Списание 8: Г-н Серафи-мов, благодарим ви за интереса - темата на-истина заслужава още внимание и уточнения, затова в този брой ви представяме подробен материал за маслото от кайсиеви ядки - слад-ки или горчиви. Четете на стр. 58.

Кайсиевите ядки, сладки или горчиви

12

АМАЗОНКИ:

Жените хайдути и войводи

стр. 14

ИСТОРИЯ:

Знаем имената на 31 царици

стр. 26

ВДЪХНОВЕНИЕ:

Музи, партньорки, подстрекателки

стр. 32

TEMATA©

нач

о К

амен

ов

- К

убет

о


Бре, де се е чуло, видяломома войвода да бъде

като мома Боряна.Събра си мома Боряна

до триста млади юнацивсе с накривени калпаци.

Че ги Боряна поведеиз това поле широко.

Боряна стана войводана триста млади юнаци.

Излязла е бяла Радана планина, на ройнина,

та побила три байрака -първий зелен, вторий червен,

а пак третий бяло сукно,бяло сукно, гълъбово.

Провикна са до три пъти -събрала е триста души,

триста души отбор момци,отбор момци, все юнаци.

Дали се чуло, видело,мома войвода да бидитна седамдесет сеймени,

на тия гори зелени,на тия води студени,

с кадифе фустан до земясо тънка пушка на рамо,чифте пищоли на пояс?И седемдесет дружинаотбраа Сирма войвода.

БУНТОВНИБЪЛГАРКИ


TEMATA

Стотици са народните песни, в които се говори за моми хайдутки и байрактарки. Колко е

историческата истина в тях обаче? Имали ли са жените сериозно участие в хайдутството и

какво точно? Оказва се, че малко изследователи са се занимавали с тези въпроси. Списание 8 се

зае да обобщи най-важното. Подсети ни игралният филм „Воевода“ на режисьорката Зорница

София, който тръгна на големия екран в средата на януари. Той е посветен на Румена войво-

да – една от малкото, за чието съществуване има категорични сведения. Най-значителната

част от тях идват от нейния съвременник - кюстендилския учител Ефрем Каранов, който

събира информация от очевидци, срещали се с нея лично.

ВОЙВОДИ С НЕЖНИ ИМЕНА

Поне 55 са жените, хванали гората с оръжие в ръка. 90% са начело на чети срещу османските поробители

Проучвания прави и ис-торикът акад. Йордан Николов. Николай Хай-тов пише за „айдут-кинята“ в „Хайдути“

(1960), „Жени хайдутки“ (1962) и „Ру-мяна войвода“ (1965). Проучванията са продължени от историческия музей в Кюстендил в сътрудничество с ней-ния родственик Владимир Манев, а в сборника „Български войводи“ (1985) Катя Желязкова посвещава няколко страници на Румена войвода. В края на миналата година излезе книгата на Георги Туртуриков и Тоня Туртурико-ва „Юначните дъщери на българската бойна слава“, първата част на която е посветена на жените хайдути. Един от очерците е за Румена войвода – Ца-рицата на Осогово. Тук предаваме ней-

ната история по труда на Туртурико-ви, който обобщава всичко известно за нея до момента.

ПЛАНИНСКА ЦАРИЦА

Румена е харизматична личност с драматична съдба. Тя е от малкото хайдутки, за които разполагаме с толкова сведения. Всички изследова-тели са категорични, че е била мъжко момиче, „хубавица не толкова на лице, колкото на снага“, привлекателна с особена красота: „тънка, висока, с удивително тънка половина, лице черномурно, с червенина, очи черни, коси черни, тънки черни вежди, като изписани...; не беше едра, ама „кескин“ (силна, здрава), както казвал мъжът є Георги. Гласът є бил силен и звучен

Женя Милчева


Румена била буйна и с кибритлия нрав, немалко младежи въздишали по нея, включително и някои турци. Омъжили я, за да я опазят от тях.

„като чан“, чувал се на разстояние 3 часа път, умеела да го преправя да зву-чи като животински рев. Отлично си служела с оръжието още от дете.

Румена Георгиева Павлева е родена през 1829 г. в колиба над Гюешево, Кюс-тендилско, в семейството на Георги Павлев – пазач на кулата на прохода Деве баир (днес Велбъждки проход, през който минава най-старият и удобен път от София за Македония). Била буйна и с кибритлия нрав, немал-ко селски младежи въздишали по нея, включително и някои турци, които правят опити да я отвлекат. За Ге-орги я омъжват едва 14-годишна, за да я опазят, а и да се кротне (макар че това така и не става, както се вижда от по-нататъшния є живот). Осем години двамата нямат деца, преди да

се роди синът им Испиридон, когото Румена нарича галено Андон.

Един ден тя се скарва с някакво тур-че и в свадата го убива. За инцидента се разчува и Румена няма избор, освен да избяга в гората. Към нея се присъединя-ва ковачът Стоян. Заклеват се в побра-тимство и постепенно около двамата се събира дружина от 15-ина юнаци, два-ма от които стари харамии и бивши водачи на собствени чети. Войвода е Румена, а Стоян е байрактар.

Кадрите в материала са

от филма на Зорница София

„Воевода“, специално

предоставени на Списание 8.


От 1856 г. (1858-а според някои) до 1862 г. Румена войвода начело на юна-ците си хайдутува из Осогово. Само за няколко месеца след излизането си в балкана тя успява да прочисти Осо-говската планина от турски разбой-нически шайки и потери - превръща се в „планинска царица“, както я на-ричат в района. Носи є се славата на същинска фурия заради буйността є, невероятната є смелост и пъргавина. Изумява побратимите си хайдути, като прескача 2 коня, наредени един до друг, и яхва третия; с невероят-но точната си стрелба („где замери, там нагажда“) и скоростта, с която

се придвижва из тежкия пресечен те-рен. Отмъщава не само на поробите-лите, но и на техни шпиони сред бъл-гарите („и наши има за клане“). Обаче никога не прибягва до самоцелна жес-токост, проявява и щедрост – дарява пари на бедни, църкви и манастири, а на ятаците на четата си плаща за провизиите и помощта. Никога не забравя и семейството си, на което продължава да дава пари.

Макар да са се клели в побратим-ство, Румена и Стоян се влюбват. Това е забранена любов, защото и двамата са венчани, имат съпрузи и деца. За нас, съвременните хора, е трудно да разбе-рем душевните им страдания, но те са били истински и искрени – тази любов ги прави престъпници пред Бога и аут-сайдери за съселяните им.

Един ден Румена слиза в селото при мъжа си Георги и му предлага „да я прос-ти“ (да я освободи от брачната клетва) и да прибере при себе си децата и съпру-гата на Стоян, с която „да заживеят като мъж и жена“. Георги отказва, защо-

За броени месеци след излизането си в гората Румена успява да прочисти

Осоговската планина от турски разбойнически шайки и потери.

TEMATA


то желанията на жена му са не само про-тив нравите, но и против църковния ред. (По-късно все пак прибира жената на Стоян заедно с двете му деца.) Руме-на завинаги си тръгва от семейството си, при това непростена. Ситуацията се усложнява още повече от това, че тя вече носи дете от Стоян. Никой свеще-ник не се наема да ги венчае, защото и двамата имат неразтрогнати брако-ве, а и са положили пред Бога клетва в побратимство. (Според тогавашните разбирания това ги прави най-близки роднини и любов помежду им е кръво-смешение). През 1862 г. Румена ражда син, когото кръщава Карамфилко. Ос-тавят го на едно бездетно семейство да го гледа. Той доживява до 84-годишна възраст, умира през 1946 г.

КЪМ ЛЕГИЯТА

След раждането Румена, изглежда, преживява освен дълбоката си лична дра-ма и някакво идейно израстване, защото опитва да се присъедини с момчетата си към четата на славния войвода дядо Ильо Малешевски, който се е запътил да влее малката си войска в редиците на Първата българска легия на Раковски в Белград. Вместо на дядо Ильо обаче Руме-на попада на един от заместниците му, който отказва да я приеме.

„При променените исторически обстоятелства българската нацио-налноосвободителна борба се насочва към качествено нов организиран етап и това не остава незабелязано от Румена. У нея постепенно се пораждат настро-ения и мисли, които окончателно ще я разделят със старото хайдутство, базирано единствено върху почвата на местни отношения и неотиващо до нещо по-съществено. Идеята да се влее в систематичната общонародна борба за освобождение превръща довчерашна-та хайдутка Румена в истинска рево-люционерка. В този смисъл на нея може без преувеличение да се погледне като на последната българска хайдутка и

войводка. А опитът є да се присъедини към дядо-Ильовата чета и да участва в Българската легия, както казва Хайтов, е „венецът на нейното патриотично дело“. За съжаление, този опит остава недовършен“, пишат Туртурикови.

Заради него обаче в четата на Руме-на настава разкол. Някои от хайдутите є не приемат преминаването в Сърбия. Към това се прибавя и неприязънта на неколцина сред тях, които трудно преглъщат, че продължава да ги води жена, и копнеят да заемат мястото є. Възпламенява се и ревността на влюбен в нея четник. Около тези настроения се заформя заговор за елиминирането на войводата. По време на почивка, когато Румена и Стоян лягат да поспят в една колиба, трима четници ги пребиват до смърт със сопи. Това е краят на Румена войвода според Ефрем Каранов.

За Хайтов обаче историята є не свършва дотук. Според неговите проуч-вания, а и според тези от 1968 г. на исто-рическия музей в Кюстендил, четата на Румена се разпада, тя и Стоян минават Дунава и се установяват във Влашко, където все пак успяват да се венчаят, ражда им се дъщеря и дочакват Осво-бождението. Изпращат хора да търсят възмъжалия Андон и го викат при себе си, но той отказва.

От анкетата със съвременници на Румена, проведена от Вл. Манев през 30-те години на миналия век, пък става известно, че в навечерието на Руско-турската освободителна война в Киши-нев тя се е опитала да се запише в бъл-гарското опълчение, но є било отказано, защото е жена.

Както се вижда, има различни вер-сии за края на Румена войвода и коя е по-близка до действителността, не е сигурно. Сигурно е обаче, че все още има нейни живи наследници. (Още на стр. 24)

БРАНИТЕЛКИ

Румена е само една от многобройни-те жени хайдутки. Според изследването


на Туртурикови те са поне 55. Литера-туроведът Катя Кузмова-Зографова пише, че ако се вярва на фолклора, само из Сливенско са бродили 10-ина.

Жени хайдути има още от първите години на робството. Към ранния XV век вероятно може да се отнесе хайдутува-нето на Янка войвода. Според предания тя е от болярски род, дъщеря на влияте-лен велможа от Красново, Пловдивско. От оцелелите войни на баща си сформи-ра своя дружина и я предвожда в борбата срещу османските поробители. Действа в Същинска Средна гора и в Централна Стара планина. Според географа Павел Делирадов река Луда Яна била наречена на непокорната девойка. Преданието казва, че Янка губи последното сражение и за да не я хванат жива, скача от високо в коритото на стара река.

Народна песен за Ангелина бай-рактарка също може да се приеме за ехо от смутния XV век. В нея се говори как мома Ангелина с червен байрак в лявата си ръка предвожда българската войска в битка в Стара планина.

Защо да се вярва на народните пес-ни обаче, след като много историци не приемат, че съдържат достоверни сведения? Фолклорът е живата народна памет. Той ни предоставя обилен мате-риал, особено в т.нар. хайдушки песни, обособили се като самостоятелен жанр през ХVІ – ХVІІ в. Според проф. Виржиния Паскалева, която в книгата си „Българ-ката през Възраждането“ изброява 19 имена на хайдутки, народните песни може да се приемат като надеждни източници, особено когато са в по ня-колко варианта – тогава най-вероятно се отнасят за действително същест-вували жени хайдути със същите лични имена и/или прозвища. Едва през ХІХ в. за съществуването на тези жени освен във фолклора започват да се появяват данни и при братя Миладинови, Г. С. Раковски, П. Р. Славейков, Е. Каранов и други възрожденски автори.

Защо и как жена хваща пушката и излиза в балкана? В „Жени хайдутки“ Н.

Хайтов пише: „В началото на всяка хай-душка орисия има кръв, обида или драма. След това идва желанието за лично от-мъщение, което прераства у повечето в отмъщение заради всички и тогава хайдутинът се превръща в народен за-крилник.“ Историите на хайдутките го потвърждават. Най-често мотивът е мъст за убийството на любим и/или близък човек и за поругана чест. В пре-обладаващия брой случаи едва ли може да се говори за осмислен патриотизъм и политически осъзната борба. Но вероятно има и изключения. Подобна е историята на Мария Карастоянова (Мария хайдутка). Тя е дъщеря на хай-душкия войвода Кара Стоян, родена е в началото на 40-те години на XIX в. в Белоградчишко. Баща є действа с го-ляма чета в Западна България. Когато пораства, Мария се присъединява към него. „През 1862 г. Кара Стоян се включва с дружината си в Първата българска легия на Раковски в Белград. Няма кате-горични данни, че тогава той се разделя с дъщеря си и не я взема със себе си в ле-гията... Мария може да се смята за една от първите българки, включили се с оръжие в ръка във вече организираното революционно движение на народа ни“, пишат Туртурикови.

Подобна е историята на още една хайдутка - Марийка Маркова Попгеорги-ева – Рошко. Тя е сестра на легендарния хайдутин дядо Ильо войвода (Ильо Мар-ков Попгеоргиев – Малешевски, 1805-1898 г.) Излиза в гората като байрактарка на брат си, след като турци започват да на-обикалят нея и сестра є, а братята Ильо и Станко ги прогонват. За отмъщение турците убиват Станко. Македонски-ят историк и дългогодишен директор на Държавния архив на Македония проф. Зоран Тодоровски, който най-обстойно е проучвал биографията на размирния род, пише, че Мария под хайдушкото име Рошко е байрактарка на брат си в периода 1827-1828 г. С акциите си четата се включва в гръцкото националноосво-бодително движение, а по-късно се при-

TEMATA


съединява към Първата българска легия на Раковски в Белград – 1862 г. Мария се оказва и край Севастопол, където брат є Ильо войвода предвожда Македонския батальон по време на Кримската война. Мария доживява свободата, умира през 1916 г. в българското с. Рила.

„Намерихме податки, че тя е вклю-чена в списъка на Първата българска легия. Представяте ли си - жена в ле-гията?! До този момент такова нещо нямаше, макар че в различно време различни списъци включват от 70-80 до над 2000 легионери. Тези две Марии на-влизат в следващия етап – на организи-раното революционно движение. В този смисъл можем да ги наречем последните български хайдутки и първите българ-ски революционерки“, казва Георги Тур-туриков.

БУНТАРКИ

Желанието за отмъщение е кипяло в не едно и две сърца, но малко жени

хващат гората с оръжие в ръка. За това решение са се изисквали изключителни морални и физически качества. При дъл-боко вкоренения традиционен патри-архален модел за женско поведение от жената се е очаквало по-скоро да търпи и да стиска зъби, отколкото да влиза в непривична мъжка роля. А за да се вмести в нея, най-често є се е налагало дълго време да крие, че е жена - „дор до 9 години“, както се казва в песента за То-дорка войвода. Когато се избира войвода на четата, тя се състезава на равна нога с мъжете и нерядко ги побеждава в

При дълбоко вкоренения традиционен патриархален модел на поведение от жената се е очаквало да търпи и да стиска зъби, вместо да влиза в непривична мъжка роля.


хайдушките надпревари – стреля най-точно (прокарва куршум през пръстен), скача най-високо, мята камък най-далеч.

„Песните убедително говорят, че станала веднъж хайдутка, жената не само не отстъпва на мъжете по юна-чество, но и ги надминава. Нито една народна песен няма, в която мъж хай-дутин да помага на жена хайдутка, да я спасява или отървава. Винаги е обра-тното. А когато жената не успее да се наложи като войвода на мъжка чета или просто да влезе в състава є, тя сфор-мира своя самостоятелна хайдушка дружина – смесена или попълвана един-ствено от жени. Когато жена излиза

хайдутка, невинаги е заради насилие, но винаги има непоносимост към ролята на подчинен и към условията, в които се живее, и към чуждия поробител, кой-то създава тези условия. Има най-вече желание за промяна. Не може да се каже, че тези жени са мъжкарани. Ситуа-цията изкарва от тях не мъжкото, а непримиримостта да се подчиняват повече на условията, в които живеят, и оттам - силната воля да променят съдбата си. А тя не е това, което жи-вотът ни дава, а това, което всеки сам си вземе от него, когато има своя шанс. Тези жени са имали шанса да променят живота си, да вземат от него това, ко-ето искат, и са го направили“, разказва Георги Туртуриков.

Питаме го как са успели да надско-чат предразсъдъците на традицион-ното общество. Защото в случая с жените хайдути това изключително се набива на очи – те тръгват не само срещу политическата власт, а срещу властта на нормата и стереотипа, които им отреждат определено място и поведение в обществото.

„Всяко тръгване срещу нормата е бунт – казва той. – Тези жени се бунту-ват на първо място срещу нормите, наложени от поробителя. После надска-чат и това, което се смята за нормално и общоприето за жената, което и до ден днешен е горе-долу дом, семейство, деца. И точно тук е силата им – да преодоле-ят това, което ги задържа, привързва към битието. Да оставим въоръжени-ето настрана. Дори само различното облекло – хайдушкото, е демонстрация на неподчинение, на отхвърляне на зао-бикалящата среда. Това нагледно показ-ва силата на тези жени.“

Свободният им дух много ярко се вижда в историята на хайдутката Кай-мак Стойна. Тя била жена на Стоимен Терзията от с. Панчарева, Пиянечко (днес в Р Македония). 16 години двамата водят спокоен живот, но нямат деца. Според описанието на Ефрем Каранов Каймак Стойна била „хубавица с валчес-

Станала веднъж хайдутка, жената не само не отстъпва на мъжете по

юначество, а и ги надминава. Ако не може да се наложи като войвода,

прави своя самостоятелна чета.

Изследователят Георги Туртуриков разказва за проучванията си.

TEMATA


то лице, пълна снага“, а прякорът є под-сказва, че е била с кожа, бяла като мляко.

Веднъж, когато турци за пореден път влизат в къщата им и ги карат да им прислужват, тя грабва ятаган и ги прогонва. След тази случка убеждава мъжа си да излязат в гората. Приписват є се следните думи: „Стоимене, що ще научим от този свят – да робуваме и да бъдем игралка на всякакви аги? Нямаме деца да ни привързват към колибата ни, нека горите ни бъдат къща. Да не седим в тази тесна колиба, а ако поживеем, да поживеем като соколи из горите.“ Двамата събират малка чета, с която хайдутуват 7-8 години из Осоговско-Ма-лешевските планини през 40-те и 50-те години на XIX век. За Каймак Стойна има сведения, че била пї юнак от мъжа си, затова войводствала наравно с него. Убита е от турците, а след смъртта є четата се разпада.

АМАЗОНКИ

Както вече стана дума, някои хай-душки чети са само от жени. Такава е

дружината на Кера войвода (Калъч Кера, Айдут Кера). Калъч Кера произхожда от колибарска махала в района на Малко Търново, родена е в края на XVIII век. Тя събира селянки, останали без мъжете си в кърджалийските размирици в края на XVIII и началото на XIX век – „жени, кои-то нямат повече за какво да жалеят, но имат за какво да си отмъщават“, както пише Туртуриков. Действа в началото на XIX век в Странджанско. Познава се добре с прочутия Вълчан войвода (1775-1831), но вместо да се присъедини към него, предпочита да сформира собстве-на дружина. Калъч Кера въвежда прави-лото четничките да не допускат мъж до себе си и ги кара да се закълнат. Но една от хайдутките – Руска, нарушава клетвата и се залюбва с момък от село в Лозенградско. Заради него за известно време напуска четата. Като се връща, Кера я осъжда на смърт без никакво ко-лебание и я обесва. Същото сполетява и друга четничка – Гена.

В началото на XIX век често спо-менавана в Старозагорско е хайдут-ката Рада Амазонката. Според Георги


Туртуриков това е известната войво-да Мерджан Рада (мерджан – корал, от турски). Тя е първата известна жена войвода в областта Загоре.

Народната песен за нея стига до нас най-вероятно благодарение на Христо Ботев. Публикувана е в съчи-ненията на Л. Каравелов, чийто изда-тел е Захари Стоянов. Той oтбелязва: „Тая песен, която намерихме между ръкописите на Каравелова, е записана с Хр. Ботева ръка“. Каква може да е причината за това? Както е извест-но, Ботев знае десетки народни песни от майка си – прочута певица. Въобще не е изключено в репертоара є да е попаднала и песен за Мерджан Рада, която се пее в Загоре, а то съвсем не е

далеч от Калофер.Че Мерджан Рада е действително

съществувала историческа личност, има сведения и в летописа „Видрица“ от поп Минчо Кънчев (1834-1904). Там свещеникът революционер предава разказите на свой възрастен съселя-нин и на майка си: „Тази Мерджан Рада войвода, тя била родом от село Ми-силимито (днешното Християново). Тя лете ходела с юнаци, та им правела войводалък, а зиме се женела, но мъж не пускала при себе си.“ ... „Мерджан Рада войвода много години ходела, най-подир я уловили жива в Мисили-мито. Кога я карали, минали през Ахъ-рито, майка ми Дена я видяла. Тя била тогава малка. Казуваше ми, че била на

Барелеф, посветен на четата на Сирма войвода, Скопие

TEMATA


Не става дума за изключение - поне 1/10 от хайдушкия състав е от нежния пол, което съвсем не е малко. Жени хайдути има във всички краища на покорените български земи.

кон, увързана с железа, и краката є под коня отдолу биле заключени пак с же-леза. Закарали я в Одрин и там я заши-ли в един чувал и я хвърлили в Марица, та се удавила и свършила юнашките си геройски сили.“

Изглежда, Мерджан Рада е родена през втората половина на ХVIII в. и действа в Старозагорско през първи-те две десетилетия на ХIХ в. Когато някой искал да се присъедини към дружината є, тя го подлагала на изпи-тания и при проява на най-малката физическа слабост го гонела.

Тук нямаме възможност да предста-вим всичките 55 хайдутки, за които събират сведения Туртурикови. Но не може да пропуснем легендарната Сир-ма войвода. Сирма Кръстева е родена през 1776 г. в дебърското село Тресонче. Ръководи малка чета срещу албански разбойнически банди в Дебърско, Ки-чевско и Крушевско. През 1818 година се жени за байрактаря си Велко Спиров от Крушево. Двамата се заселват в При-леп. В своя сборник „Български народни песни“ братя Миладинови са записали хайдушка песен за Сирма войвода. За нея легендата разказва, че дълги години успявала да се престори на мъж и да заблуди всички в четата.

В сведенията под песента за Сирма войвода братя Миладинови отбеляз-ват: „Нея осемдесетгодишна видяхме в град Прилеп и от нейната уста чухме за младостта є. В одаята є под възглав-ница държеше кобурите пълни и саби, обвесени на зида, висяха над нея“. Убита е от турци на път от Прилеп за Варош през 1864 година.

„Женското участие в българското хайдушко движение има съществен дял и принос в съпротивата срещу осман-ския поробител. С разнообразните си форми то продължава през целия пери-од на чуждото владичество (ХV – ХIХ в.), като особено се засилва към края на ХVIII – началото на ХIХ в. Продължава до навлизането на националноосвобо-

дителното движение в съвсем новия – организиран - етап, следван от посте-пенното замиране на хайдутството. Жени хайдути има във всички краища на покорените български земи. Над 70% от жените хайдути са войводи, около 10% са байрактарки и 20% са редовите хайдутки.

Така че не става въпрос за изклю-чения, а за около 1/10 от хайдушкия състав по българските земи, което съвсем не е малко. Когато Вълчан войвода веднъж годишно събира хайду-тите да дадат своята дан за общото дело – освобождението на България някога – прави дупки за поставянето на 72 знамена на мястото на сбирката плюс още 7 за четите на жените вой-води. Тази податка идва да подскаже, че заедно с тази на Вълчан войвода хайдушките чети по онова време в България стават 80. И 1/10 от тях са предвождани от жени“, обобщава Георги Туртуриков.

Питаме го кой е големият извод, който е направил за себе си след близо 10-те години работа по темата. „Че жената е велика сила, но че е подценя-вана. А не бива. Мъжът действа по-импулсивно, по-грубо, по-първично, ако щете. И това понякога му носи грешки. Жената има друг усет, друг характер и друго отношение към събитията. Неслучайно в началото на книгата сме цитирали Петър Дънов: „Поставете жената на онова стъпало, на което се е намирала първоначално, и светът ще се оправи за 25 години.“


Доц. д-р Лилия Манолова била студентка, когато майка є є казала: „Ти си по-томка на Румена войвода“, Гюешевската героиня.

Тогава младата жена се възторгнала, но присъщо на младостта, бързо се раз-сеяла и не се задълбочила в проучвания. „За съжаление, съм била много млада и глупава и повече не съм разпитвала. И когато като по-възрастна и след като

много неща минаха през живота ми, реших, че да имаш такава роднина, на-истина заслужава много по-голямо вни-мание, вече нямаше кой да ми разказва – роднините ми бяха си отишли“, спомня си вече 80-годишната жена.

Тя посветила много време и сили на проучване на тази част от фамилната история – от Гюешево (родното място на Румена войвода) са всичките є родни-ни по майчина линия. Стигнала до изво-

Доц. д-р Лилия манолова е фи-лолог. над десе-тилетие е препо-давала български език и литера-тура в Перник, а след това дълги години е била изследовател в института за български език на бАн.

ПРАПРАВНУЧКАТА НА РУМЕНА ВОЙВОДА

Доц. д-р Лилия Манолова смята, че хайдутката не доживява Освобождението. Ако беше, нямаше да си изостави децата

TEMATA


да, че е правнучка на Андон – първород-ния син на Румена. Баба є Илинка (майка на майка є) е негова дъщеря.

Всяко лято родителите на Лилия прекарвали по месец-два при роднините в Гюешево, тя също ги посещавала. Къща-та на едните є братовчеди била постро-ена на мястото на някогашната кръчма на свекървата на Румена – Трендафилка, където двете жени посрещали клиенти.

Доц. Манолова е отлично запозната с всички трудове, посветени на Румена войвода, но смята за най-близък до ис-тината този на Ефрем Каранов – учи-теля, който събира и издава през 1886 г. първата є биография. „На Каранов аз се доверявам напълно, защото той е въз-рожденски човек – образован за времето си, учител, много прецизен, разговарял с мнозина, които са я познавали лично. Много се вълнувах, като в библиотека-та четях неговата книжка от 96 стра-нички – стара, почти пред разпадане. Той дава два варианта за кончината є. Единият е, че е пребита до смърт от четниците Спасе и Милко. Милко бил влюбен в нея и силно я ревнувал, а Спасе бил прост и лош. Другият вариант е, че била тежко ранена при побоя, но оце-ляла и някаква бабичка в Осоговската планина я лекувала. Смятам за по-прав-доподобно, че е убита.

Не приемам гледната точка на Хай-тов за финала на живота є. Помислете само: тази жена, която ражда едно дете, оставя го, ражда второ – оставя и него само и само да отиде в гората; която иска да се срещне с Ильо войвода и да се присъедини към легията на Раковски; изобщо тази жена на делото да отиде в Румъния и да стане чифликчийка, да се ожени и да си роди следващо дете – момиче – и повече да не си потърси рожбите?! Това е абсолютно нелогично за личност като нея. Тя с такава любов и смелост се връща тайно да си вижда децата и да кърми Карамфилко... И си представете – идва Освобождението, а тя чифликува в Румъния и не идва да си види децата?! Майка от камък да си,

няма да го направиш, а за нея е абсолют-но невъзможно!“, категорична е доц. Лилия Манолова.

Според Каранов двете деца на Румена – Андон от съпруга є Георги и Карамфил-ко от байрактаря є Стоян – са гледани от свекърва є Трендафилка в дома є в Гюешево. Скоро Карамфилко е даден за отглеждане на бездетно семейство, което много се грижи за него, осигурява му образование – става учител, оженва се, ражда му се син Китан.

А Андон? Той остава в Гюешево и има доста обикновен живот до женит-бата си. След това за него Каранов пише: „Андон оставя жена си с невръстното дете и се лута из Варна.“

Лилия Манолова казва: „Каранов не определя пола на това невръстно дете. Смятам, че то е баба ми Илинка – май-ката на майка ми.“

Баба Илинка е родена през 1895 г., внучка е на Румена, а Лилия Манолова пък е праправнучка на войводката.

Тя предполага, че от варненския пе-риод на Андон са останали многоброй-ните роднини във Варна, за които майка є є споменавала, но с които нямали връзка. Вероятно Андон създал друго семейство в морския град и те са негови наследници по тази линия.

Питаме доц. Манолова с какви емо-ции е било съпроводено проучването на роднинството є с Румена войвода.

„С много сълзи на вълнение и много възторзи“, казва тя. И допълва: „Мислила съм си, че по нещо приличам на Румена войвода, защото като нея се противо-поставих на нормата и съм имала хъс да се боря със стереотипите спрямо жените. Като нея съм борбена – генът си е ген.“

По-достоверно изглежда, че Румена е била убита от двама четници. Иначе не би си изоставила децата.


Рано се женели хората в онези времена. Едва на 13-14-го-дишна възраст българските момичета вече поемали грижата за дома, раждали и

отглеждали многобройна челяд, справя-ли се или, уви, не с болести и природни бедствия, изпращали своите мъже на война и, за нещастие, често оставали вдовици. Българките са пазителките на семейната и родовата памет, на езика и богатството на народните приказки, песни, гатанки... Дори и да звучи донякъде патетично, те са жиз-нената нишка на България от мина-лото към бъдещето. Днес нас нямаше да ни има на този свят без техните грижи, смелост, сила и майчина любов. Но в онзи мъжки свят много от тях остават анонимни.

Историята на Българското средно-вековие е запазила най-много разкази за българските царици и принцеси. Как-то и за онези царски дъщери, сестри, племенници, братовчедки, които по правилата на тогавашната политика

От Средновековието историята е запазила предимно разкази за мъже. Мъже управлявали дър-

жавата и водили войските, създавали книжнина и били начело на църквата, мъже били занаят-

чии и земеделци... Мъже съхранявали и записвали историята. Всеки от тези мъже обаче е имал

дом и семейство, майка, сестри, любими жени.

БЪЛГАРСКИТЕ ЦАРИЦИ

Много остават анонимни. Известни са 31 владетелки на България от средата на IХ до края на ХIV в.

Проф. Пламен Павлов

ставали владетелки на други държави и народи – Византия, Сърбия, Босна, дори Полша...

Често в постъпките на български-те царе и други владетели се чувствало влиянието на техните майки, сестри, дъщери, а не липсват и случаи, в които цариците надминавали по качества своите мъже.

ОТ БОГА ВЛАДЕТЕЛКА

При посещение на българска деле-гация във Византия било прието да се задава любезният въпрос: „Как е от Бога поставената владетелка на бъл-гарите?“.

И все пак не винаги тези „благо-честиви и христолюбиви царици“ се радвали на спокоен, щастлив живот – напротив, много често и на тях им се налагало да се справят с тежки изпи-тания...

Днес ние като цяло имаме пред-става и знания за забележителните

TEMATA


владетели Кубрат, Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг... Нищо обаче не се знае за жените, които са били до тях. Измислените по-късно филми и рома-ни ни ги показват преди всичко като грижовни майки и съпруги. Нерядко обаче жените в българския дворец имат решаваща роля в политиката. Според останалата от онези времена легенда покръстителят на българите, светият княз Борис-Михаил, е убеден да приеме Христовата вяра от своята сестра Персика. Така се е казвала и една от дъщерите на княза. За съпругата на Борис-Михаил знаем само името є – Мария, и това, че тя е майката както на злополучния княз Владимир, така и на блестящия цар Симеон Велики...

Цар Симеон Велики е имал две съ-пруги, втората от тях е сестра на неговия най-близък помощник Георги Сурсовул. Може би тя е направила ня-какъв преврат след смъртта на царя, налагайки своя син Петър на престола вместо двамата му по-големи братя Михаил и Йоан. За съжаление, нейното име не е известно.

Сключеният през 927 г. мир между България и Византия е скрепен с брака между цар Петър и византийската принцеса Мария Лакапина, прекръс-тена на Ирина („мир“ на гръцки език). Знаем името и на живялата по същото време Рипсимия, съпругата на комит Никола, майката на великия български цар Самуил.

МНОГОДЕТНАТА ЦАРИЦА

Сред владетелките на Първото българско царство най-ярко се от-кроява още една Мария – съпругата на Иван Владислав. Тя има 12 деца и заедно с царя са рекордьори по ражда-емост сред българските династии. Тази Мария се жени за Иван Владислав по любов. След смъртта му тя се пре-връща в ръководна фигура в българ-ската държава.

Тази горда и властна жена е имала горчивата участ да бъде пленена от византийския император Василий ІІ Българоубиец. Мария получава най-високата титла за дворцова дама – „патриция зости“, но не се задоволява с почетното място, а участва в дързък дворцов заговор. Целта е синът є Пре-сиан да завземе византийския престол! Заговорът обаче е разкрит, Пресиан е ослепен, а амбициозната му майка – за-точена в манастир.

Царица Мария е много интересна фигура. Нейната личност е истински значима във византийския ХI в.,

Мария - съпругата на Иван Владислав, има 12 деца и заедно с царя са рекордьори по раждаемост сред българските династии. Тази Мария е сключила брак по любов.

Цар Константин Тих и царица

Ирина - стенопис от Боянската църква, XIII в.


била е много популярна, затова и е представена с миниатюри във визан-тийски ръкописи. Една от внучките є била красавицата на Византия.

Историята пази имената на много хубави, но и властни търновски ца-рици. Сред тях е Елена, съпруга на цар Асен и майка на великия Иван Асен. Тя години наред е имала влияние върху своя син, при когото България отново достига върха на своето могъщество.

Известна в цяла Европа е била куманката Анна, съпруга на великия воин Калоян. Чак в далечна Франция се носели слухове, че тя се влюбила в Бал-

дуин и че плененият император бил убит заради несподелената любов на царицата...

Една от най-известните ни царици е унгарката Анна-Мария, съпруга на Иван Асен, запомнена като образец на благочестие. Тя умира ненадейно заедно с едно от децата си по време на някаква епидемия, което Иван Асен схваща като Божие наказание за своите грехове. Солунчанката Ирина Комнина, втора съпруга на Иван Асен и дъщеря на Теодор Комнин, остава в паметта на българите в по-различна светлина. Царят бил влюбен в нея, „както Антоний в Клеопатра“ от древната история.

ВЛАСТОЛЮБИВАТА МАЙКА

След смъртта на Иван Асен Ирина използва цялото си коварство, за да осигури престола за своя син Михаил Асен. Жертвата е Коломан Асен, синът на унгарката, отровен от приближе-ните на своята мащеха. Десет години по-късно в избухналите размирици мла-дият цар Михаил също става жертва на заговор... Властолюбивата му майка е изгонена от България.

Сред търновските царици изпъква Мария Кантакузина, втората съпру-га на цар Константин Асен. Мария е племенница на византийския импера-тор Михаил VIII Палеолог (1259-1282). Бракът є с цар Константин Тих-Асен (1257-1277) е сключен през 1269 г., а като „зестра“ е обещано окупираното шест години по-рано от ромеите българско Южно Черноморие. Михаил Палеолог в крайна сметка отказва да върне областта, което буди негодувание в Търново. Най-силен е гневът на са-мата Мария – отказът на вуйчо є я компрометира в очите на нейните поданици. Вярна на своя властен нрав, тя подбужда колебливия Константин Асен да отговори с война!

Мария цяло десетилетие е начело

Бракът на Иван Александър с еврейката Сара-Теодора бил

истинска сензация. Царят се влюбва в нея по време на процес за наследство,

в който той е върховен съдия.

TEMATA

Цар Иван Александър с царица Теодора и синовете им Иван Асен и Иван Шишман - миниатюра от Лондонското Четвероевангелие на цар Иван Александър от 1356 г. Британската библиотека, Лондон


на Българското царство – време на остра вътрешнополитическа криза, довела до въстанието на Ивайло.

На практика тя управлява държа-вата, тъй като царят е тежко болен и все по-непопулярен. Размирното болярство трепери пред нея! Мария се е страхувала за съдбата на своя малък син Михаил и го пазела „както лъвица малкото си лъвче...“ За да съх-рани престола за сина си, тя се омъжва за бунтовника Ивайло - човека, убил съпруга є. Мария е византийка, но сме-ло защитава българските държавни интереси. Затова, когато с помощта на Византия цар става Иван Асен ІІІ, първата му работа е да предаде Мария на ромеите... Много показателно е, че и двайсет години по-късно бившата царица е продължавала да има свои при-върженици в България.

Малко известно е, че царица Мария е имала дъщеря от Ивайло. Какви са името и съдбата є, е неизвестно, но един византийски аристократ от ХV в. се е подписвал като „Лахана“ и „Пале-олог“! Явно потомците на Ивайловата дъщеря са се гордеели не само с принад-лежността си към династията Палео-лог, но и със своя прадядо – един от най-смелите хора през онази епоха.

Впечатляващи царици е имала България и през четиринадесети век: благородната и човечна Теодора Палео-логина (съпруга на Теодор Светослав и Михаил Шишман), властната сръбкиня Анна-Неда и т.н.

ВЛЮБЕНИЯТ ЦАР

Най-силен интерес обаче винаги е предизвиквала еврейката Сара-Теодора, чийто брак с цар Иван Александър бил истинска сензация. Царят се влюбва в нея по време на процес за наследство, в който той е върховен съдия. Т. нар. Сара (името е дадено от Иван Вазов, иначе е неизвестно) е била обаятелна, с остър ум и силен характер. За да е с нея, Иван Александър нарушава всички

приети и негласни правила – не само изпраща първата си съпруга в манастир, но и отстъпва позицията на престо-лонаследник на Иван Шишман, сина на еврейката. Тази история още веднъж ни убеждава, че средновековните българи при всички тогавашни предразсъдъци били „живи хора“, с всичките им качест-ва и недостатъци...

Редица знатни българки играят важна роля в други страни. Екатерина, най-голямата дъщеря на царица Ма-рия и цар Иван Владислав, е първата българка, станала византийска им-ператрица. Тя е запомнена със силния си характер, ум и „вродено благород-ство“. Византийска императрица ста-ва и Елена, дъщерята на Иван Асен ІІ. Любопитно е, че още като момиче тя не се поколебава да се опълчи против волята на могъщия си баща, който се опитал да я раздели със съпруга є... В Константинопол дълго време пом-нели и Кераца, дъщеря на Иван Алек-сандър. Тя успява да излекува своя съпруг Андроник ІV и сина си Йоан, наказани с ослепяване, с помощта на

Царица Елена и цар Стефан Душан

- ктиторски портрет в

църквата на Лесновския

манастир, 1349 г.


някакъв „мехлем“, така че те отново прогледнали.

Почитта към светеца княз Иван Владимир, владетел на Дукля (дн. Черна гора), в голяма степен е заслуга на Те-одора-Косара, дъщерята на цар Самуил. Знае се, че майка на известните руски светци Борис и Глеб е една загадъчна „Болгариня“ (българка), жена на княз Владимир Киевски.

Сръбската кралица Белослава, дъ-щеря на Иван Асен, е била по-енергична от своя съпруг Стефан Владислав! А най-великият сръбски владетел Сте-фан Душан е син на българката Теодора. Тя починала много млада, а Душан бил отгледан от леля си Марина – в един надпис Душан сам нарича Марина своя „истинска майка“. Най-силно се от-кроява обаче образът на царица Елена, сестра на Иван Александър, съпруга на Стефан Душан. Няма да е пресилено да се каже, че именно Елена е най-големият политик на Балканите в средата на XIV в. Няма важно решение, в което да не се чувствала нейната енергична намеса.

Не само с ум и сила на характера са покорявали средновековните българки. През онези далечни векове се говори и за красотата на българката. Чуждите пъ-тешественици, най-вече от епохата на османското господство в България, не крият възторга си от хубостта, ведрия характер, физическата и нравствена-та чистота дори и на обикновените български селски жени и девойки. Векове преди тях един персийски поет възкли-ква: „красива като българка...“

МИС ВИЗАНТИЯ

Сред най-ярките примери за прочу-тата българска хубост е написаното за Мария, своеобразна „мис Византия“ в средата на XI в. Тази внучка на цар Иван Владислав и царица Мария била смята-на за „най-красивата и най-умната от всички жени, жена, която съединявала външната хубост с вътрешната кра-сота и блестяла с приятен характер и добродетелна чистота...“

Известни са общо 31 владетелки на България от средата на ІХ до края на ХІV в., за които имаме поне бегло споме-наване в исторически извори. Ако при-бавим онези от т.нар. езическа епоха, броят им трябва да бъде увеличен с още двадесетина съпруги на български ка-нове и неизвестно колко техни сестри, дъщери и близки родственици. За съжа-ление, за тези без съмнение видни жени нямаме и най-малка представа...

ЦАРИЦИ НАЗАЕМ

Българки стават владетелки и на други държави и народи. Най-често се озовават на престола във Византия и Сърбия – по 5 пъти. Първата българка - византийска императрица, е Екатери-на, следвана от Мария Асенина (I), Елена Асенина, Кераца-Мария и Елена Драгаш. Владетелките на сърбите са Теодора-Косара, Белослава Асенина, Анна Тертер, Теодора Смилец и царица Елена. На 2 пъти български принцеси са господарки на Босна, по 1 път – на Киевска Русия, Латинската империя, Ополе (Полша), „улуса“ (ордата) на хан Ногай и Осман-ската държава.

Налице са и нереализирани динас-тични проекти с Византия, Унгария, а вероятно и с други страни. Тези бракове илюстрират политическата тежест на страната ни в международните отношения и са един от каналите за проникване на българското културно влияние в средновековния свят.

Мария била смятана за най-красивата и най-умната от всички жени, с външна хубост и вътрешна

красота, която блестяла с приятен характер и добродетелна чистота.

TEMATA


СИЛАТА НА НОСА НА КЛЕОПАТРА

Световната история би поела друг курс, ако извивката му имаше други очертания

Проф. Андрей Пантев

Един от тягостните ком-плекси от нашата история е споменът как цар Иван Шишман дава сестра си в ха-рема на султана, за да отложи

рухването на България. Оттогава подоб-на саможертва е предотвратявала мно-го конфликти в световната история, включително и рухването на крепости. Съвместим ли е чарът и естетическата магия, излъчени от жена войвода, царица или филмов идол? Ако имаше отговор на този въпрос, вероятно тогава всич-ки жени ще са прекрасни. Собствено, в „Триумфалната арка“ Ерих Мария Ремарк твърди, че след полунощ всички жени са такива. Тайната за чаровното влияние на жените вчера и днес ни отвежда към пътищата на славата на антични им-ператрици, т. нар. „женски султанат“, дискретното влияние на нашите сред-новековни княгини, към достолепието на възрожденската жена майка до осле-пителния чар на съвременните звезди. Романтичната баналност, при която литературата и изкуството обясняват триумфа на великите мъже с пориви към вдъхновяваща жена, крие тайни. За спо-собностите им обикновено се мълчи. А кой импулсира успялата жена? В нея няма ли я също суетната амбиция да бъде за-белязана и оценена от мъже? Представя-те ли си кой е вдъхновил Сирма войвода или Райна Княгиня? После, има ли женска

TEMATA


идентичност?В Античността жената е красив

декор, в Средновековието появата на жени предвещава хаос. Особено в наша-та история. Тогава, когато жената е основното подбудително и действащо лице като Шекспировата лейди Мак-бет, това предполага само тих ужас. Пренебрежение към силния пол или стремеж да бъдат забелязани е успехът и реализацията на жените? Няма друго разграничение на човечеството, по-трайно и старо от половото.

Блясъкът, особено чарът на же-ните, често е приглушен, а тяхната мъдрост е представена като случайно изключение. Съгласете се, че наред с всичко останало празникът Осми март напомня трайните знаци на вековното подценяване на жената. Почитта към майката - основа на всички религии, има само битово изражение.

Правото на жената е повече граж-данска позиция, отколкото естетиче-ски стандарт. Така поне са мислели суф-ражетките, които дълго са преследвали целта за предоставяне на избирателни-те права за жените.

Фактически едва след края на Пър-вата световна война можем да говорим за равни политически права на жените. Незначителните изключения преди това като Норвегия или щата Уайо-минг само потвърждават правилото.

Но в същото време те са оказвали смазващо влияние върху поведението на велики мъже. Твърдят, че жената сръбкиня на Айнщайн - също учен, е съп-ричастна към неговата теория; Напо-леон безумно е ревнувал Жозефин; има предположения, че президентът Лин-кълн е бил побийван от жена си въпреки високия си ръст, а Чърчил мъчително е преживявал съмненията в жена си. Но само любовта ли е причина?

Обратно - кариерата на жената, със забележителното изключение на Маргарет Тачър, е ако не отрицание, то пренебрежение не само към веригите на брака, но и на любовта изобщо. Тук зави-симостта е точно обратната.

Помните ли вече поостарелия филм „Усещане за жена“ с Ал Пачино? В един от диалозите в него почтителни-ят спътник на слепия подполковник предпазливо го упреква, че постоянно говори само за жени. „Че за какво друго!“ - троснато отговаря угнетеният лъв,

Кариерата на жената - със забележителното изключение на Маргарет Тачър - е ако не отрицание, то поне пренебрежение не само към веригите на брака, но и на любовта.

Горе вляво - желязната лейди Маргарет Тачър

- бивша министър-председателка на Великобритания.

Горе вдясно - Алберт Айнщайн и

първата му съпруга - сръбкинята

Милева Марич, математичка.


тъжно втурнат към последно прежи-вяване.

Разюзданата съвременна бъбри-вост за секс отразява повече безсилни мечтания, отколкото преживени или предвкусвани любовни драми. Банално-то обяснение, че във всяко мъжко въз-висяване лежи особен мотив, контро-лиран от женско привличане, е една от изначалните величини в обяснението на човешкото поведение. Независимо дали е благородно, или жестоко. Много мъжки изяви от прославени маршали и държавници до кондуктори и счето-водители са скривана компенсация от любовна недостатъчност или вто-ричност. Като утеха от провали или

неосъществени намерения. Често пъти политиката е убежище и щит срещу по-тежки нещастия.

Но ние сме свикнали да приемаме женската хубост като константна стойност през всичките векове на човешкото битие. А съвсем не е така. Стандартите и идеалите за чисто физическите черти на вдъхновителки-те са се видоизменяли, стигащи често пъти до драстични за сегашните ни представи конфигурации. Печалният френски мислител Блез Паскал пише, че световната история би поела друг курс, ако извивката на носа на Клеопатра имаше други очертания.

Прекалено фриволно пророчество, но в него има конкретни съмнения. Носът на Клеопатра не изглежда така завладя-ващо, както и самата тя цялата. Значи тогава нещо друго е вълнувало мъжете, несъвместимо с дългите нозе, тънката талия, стегнатия бюст и зелените очи. Определени акценти от женското оча-рование, да не споменаваме анатомия, са били абсолютизирани до комична край-ност. Богинята Хера например е портре-тирана като класна хубавица с епитета „волоока“. Нищо повече.

Закръглеността е естетическо пре-димство на дамата от Ориента. Япон-

Наполеон много обичал Жозефин и силно я ревнувал.

TEMATA


ските гейши са си прерязвали ходила-та на две, за да ходят на топки като мотовили. Защото това е изглеждало не само грациозно, но и секси. А нима всепризнатата красота на дамите от следосвобожденска България като Лора Каравелова и Султана Рачо Петрова би заслужавала дори и бегъл поглед днес? Та според съвременните ни стандарти те са си обемисти отвсякъде! Въпреки бялата кожа, черната коса и изрази-телните очи. Изискванията и предпо-читанията стават толкова подвижни, че се променят с поразителна бързина. Съмнявам се, че дори и вечната Ме-рилин Монро би била такъв сексуален идол само двадесет години по-късно. Та тя е къса и пухкава по съвременните стереотипи!

Обратната зависимост е също валидна. Колко ли много дългокраки и източени девойки са будели равноду-шието на тогавашния съвременник. Затова римските матрони от холи-вудските продукции са моделирани по съвременен, а не по тогавашен модел и

тертип. Така разбираме интуитивната прозорливост на Омир, който не описва прелестите на Елена в конкретни изме-рения. Вярно, че я нарича „златокоса“, но ние не знаем дали този епитет означава цвят или стойност! После, приема се, че самият Омир е бил сляп, нали? Значи въображението е по-важно, отколкото реалността...

В един от романите на Стендал сра-межлив учител едва докосва пръстите на изисканата майка на ученика си. През бяла ръкавица. Този жест за мно-зина е по-сексуален, отколкото чарша-фените премятания по екраните. Тук ръката на френската аристократка е загадъчната и привлекателна лю-бовна вселена. Затова, когато се пре-хласваме пред жените, е уместно да уточним възторженото описание с допълнителния въпрос „от коя страна и от коя епоха?“. Защото, за да си зна-менита жена, следва да надскочиш епо-хата. И да си повече от това! Защото политика, наука, култура и изкуство без чар не може!

Султана Рачо Петрова (вляво) и

Лора Каравелова


НАУКА

У спокояващо е, когато някой вижда в далечното бъдеще.... най-малкото, защото изобщо вижда някакво бъдеще. Но не е съвсем точно да кажем,

че Жак Фреско го вижда, а по-скоро го проектира и разпространява идеята за него. Една изцяло нова цивилизация с променени възгледи за света и взаимо-отношенията в него – това е проектът „Венера“. А промяната се случва там, където краят и началото се срещат…

Краят на дрипавия скитник

И началото на кръга.Погледнете политическата кар-

Представете си, че бедността, войните, мизерията както във физическия, така и в ду-

ховния ни живот могат да изчезнат. Представете си алтернативна човешка цивилизация,

която се основава на научния прогрес, на технологиите... Върху един такъв проект се ра-

боти от десетилетия, начело е изобретателят и футурист Жак Фреско, определян като

съвременния Леонардо да Винчи. При глобалното преустройство, което той предлага, 90%

от живота е роботизиран, а човекът е стимулиран в „освободеното време“ постоянно да

развива своята креативност и потенциал. Икономическата система е ресурснобазирана,

а не монетарна. Дали това е реална възможност за издигане на човечеството до ново ниво

на развитие, или просто наивна приказка? Преценете сами...

„Венера“ на ЗемятаФутуристът Жак Фреско рисува цивилизацията

на бъдещето, в която парите не съществуват, оставили сме на роботите досадните и опасни задачи, а хората се отдават

на изкуство и самоусъвършенстване

Далия Ал-Халил

та на света. Прилича на дрипата на скитник, закърпени парчета нации. Постоянно някой прекроява, не е доволен от материята, от цвета или големината на кръпката си. В проекта „Венера“ е заложено да се изградят множество свързани по-между си кръгли градове. Връзката между тях ще се осъществява чрез световна транспортна система от високотехнологични и екологични превозни средства, които вече са проектирани.

Устройството на всеки град обаче е огледало за ценностите на обще-ството в него. В проекта „Венера“ сградите за живеене могат да бъдат както стандартни, така и индиви-дуализирани. В едно интервю за Лари


Кинг Фреско описва тези домове като високотехнологични, с устойчиви материали, овални форми, прозрачни стени... разбира се, само отвътре на-вън. Във всеки дом има централна ком-пютърна система, която да улеснява всекидневния живот. Но без роботите да контролират човека или Големият брат да се появява на централния екран и да наставлява. Вместо това технологиите ще помагат за по-удобния живот на хората.

Домовете ще са изградени от материали, устойчиви на всякакви природни явления. Предвижда се и наличието на небостъргачи, в които да има апартаменти, както и ресто-ранти, обучителни центрове. Нещо повече: според Фреско вече притежа-

ваме необходимите ресурси за всич-ко това!

Къщите, които той проектира, могат да бъдат поставени нався-къде, дори във водата. А за тези от вас, които си мечтаят да живеят насред океана, вече има изграден ар-хитектурен проект.

Проектирани са и цели градове, които ще се намират в морето. Основното им предназначение ще е свързано с изследователска дейност на океанографите. Предвиждат се и специални конструкции за поддър-жане на морските форми на живот и отглеждането на риба, което би задоволило недостига от храна в някои региони на Земята, които днес гладуват.


НАУКА

Краят на парите

И началото на ресурснобазираната икономика.

Да, наивно би било да си мислим как още утре на жълтите павета ще си направим дружно аутодафе и с радостни възгласи ще хвърляме банкноти в огъня. А във въздуха ще се разнася остра миризма на прегоряло мастило, мръсотия и капитализъм. Самият Фреско често признава, че не вярва скоро да сме готови за този нов тип самоосъзнаване, но счита, че той вече е възможен и нещо повече: крайно необходим. Още през 70-те години на миналия век французинът

казва, че притежаваме всичко необхо-димо, за да изградим тази нова циви-лизация.

Голямото му доказателство е, че той вече проектира и изпробва идеи-те си в изградения от него и колеги-те му Изследователски център във Флорида. Фреско предлага монетарна-та система да се замени с т.нар. ре-сурснобазирана икономика. Основава се на идеята всички ресурси по целия свят - стоки, материали и различни видове услуги, да се приемат като общочовешко наследство.

Ето как функционира този тип ико-номика – хора с необходимата научна и технологична компетентност изслед-

Жак Фреско е архитектурен дизайнер, самоук конструктор, концептуален артист, учител и футурист. След броени дни - на 13 март, той ще навърши 101 години!


ват наличието на ресурсите в различ-ните региони по света. Новите градове се строят в близост до ресурсите и вследствие на направените проучва-ния. Тази информация става достъпна за всеки и всеки има право да получава от тези ресурси безплатно. Парите, бартерът, кредитите под каквато и да било форма няма да съществуват. Благодарение на науката и техноло-гиите може да се осигури изобилие от ресурсите, а не ограничени дажби. Така няма да има териториални конфликти, защото всеки ще има достъп до всичко необходимо. Разбира се, става въпрос и за коренна промяна на мисленето ни от обичайното днес: „Аз заслужавам пове-че, ти по-малко.“

Усещането за удовлетвореност ще идва от знанието, че има за всеки и за всички. И не, Фреско изрично подчер-тава, че проектът не се основава на комунизма.

Краят на безсмисления труд

И началото на развитието на по-тенциала.

Може би работите нещо скучно, монотонно, което свежда до минимум мотивацията и енергията ви. Дори да не е точно така, за огромен процент от хората това е реалност. Прибира-те се вкъщи след работния ден, през който от години правите едно и също. Усещате, че не се развивате, нямате сили да захванете каквото и да било след работа.

Може би сте загърбили своя стара мечта да изобретите нещо. Или имате странна количка от касетки, гниеща някъде, електрическо изобретение от 11-и клас, потънало в паяжини в ма-зето, може би и боите, и скиците ви мухлясват там… В проекта „Венера“ се изгражда общество, в което всички професии, които предполагат монотон-ното извършване на дадена дейност,


8. В най-външната част са местата за различни видове спорт и за отдих. Някои от възобновяемите източници на енергия се намират тук. Според Фреско има голям брой природни източници на енергия, които могат да се използват, особено геотермал-ната – тя е почти неизчерпаема. Разбира се, тук се включват и вятърните турбини, фотоволтаични системи, хидротермална енергия и др.

НАУКА

Разходка из „Венера“

1. Тръгваме от центъра. Там е основната сграда, свързана с хардуерното, софтуер-ното и комуникационното сърце на града, университета и другите образователни институции, здравните и детските цен-трове.

2. Преминаваме към осем сгради, които са определени като центрове за достъп – от-там всеки може да вземе необходимото му количество от наличните стоки, материа-ли и услуги, без да заплаща нищо. Монетар-ната система е заменена с ресурснобазира-на икономика.

3. После са разположени изследователски центрове, в които се работи върху реша-ването на актуалните проблеми на обще-ството.

4. Следва зона, предназначена за култура и забавление – театри, изложбени зали, музи-кални центрове, спортни съоръжения, мес-та за развлечение и хранене.

5. Идва ред на пояс от осем квартала за живеене, различни по архитектурен стил, така че да отговарят на нуждите на хо-рата. Между жилищните сгради има буйна растителност и паркове.

6. Следва зона на закрити съоръжения, свързани с хидро-, аеро- и аквапоника, както и открити обработваеми площи. Това е зо-ната за отглеждане на органична храна, без използването на препарати и каквито и да било менделееви чудесии.

7. Там е разположен специално изграден кръгообразен канал за напояване и филтра-ция на земеделския пояс.

12 43

5 6

87


кратко по време на прехода от едната форма на цивилизация към другата ще се сформира група от хора с научни и технически компетенции, които ще задвижат промяната. Това е и същност-та на проекта „Венера“: всички основни постулати - наука и култура, техноло-гии, равен достъп до ресурси, природо-съобразен живот, развитие на потен-циала, се обединяват, за да се постави началото на нов тип цивилизация.

Има неща, които не сме готови да чуем. Разпознаваме ги по това, че ги наричаме наивни, казваме, че никога няма да се случат, или срещат сериозни противници и неразбиране. Но това може да ни послужи и като сигурен знак, че става дума за нещо, което наистина би довело до коренна промяна.

Сега, след като разбрахте за това „наивно“, далечно бъдеще, няма да ви задържам. Отидете на работа, за да изкарате пари, с които да отскочите до магазина, да си купите храна, после минете покрай някой ровещ в кофата дрипав скитник, седнете пред телевизо-ра и изгледайте новините за поредната война или политическа криза. И поспете. Ще ви трябват сили. Защото утре ви очаква същото... или не? От кого зависи промяната?... И все пак тя се върти!

скучните, както и опасните, просто ще изчезнат - ще бъдат технологизирани.

Фреско подчертава, че идеята е не роботите да превземат хората, а технологиите да са в услуга на чове-чеството, да освободят хората от доживотните дейности, които само затлачват потенциала им. Тъй като няма да има пари, няма да е нужно ни-кой да работи подобно нещо. Когато технологиите и роботизираните сис-теми поемат тези дейности, хората ще имат време, мотивация и енергия да развиват истинския си потенциал, да се занимават с наука, изкуство, ху-манитарна дейност. А не да прекарват животите си като доброволни роби, затворени в бели кутии, с осветени от флуоресцентна светлина лица. Всеки ще може да учи и да се развива в посоката, която пожелае и в която има потенциал. И задължително – в името на по-доброто за всички.

Краят на войните

И началото на новия човек.Конфликтите, престъпността,

войните са резултат от оскъдицата или от това, че едни имат нещо, което другите нямат, а искат. Когато всеки народ и всеки човек има всичко, от ко-ето се нуждае като ресурси, било то материали или форма на услуги, когато всеки има възможността да развива потенциала си, защото не работи опас-на или вкарваща го в демотивираща рутина работа, хората няма да влизат в конфликти, вярва Фреско. Високият жизнен стандарт за всеки и липсата на сегашната огромна разлика между бе-дните и богатите ще доведе до края на престъпността и на войните.

Краят на политиците

И началото на технокрацията.Няма да има управляваща класа. За

Жак Фреско представя макет

на града на бъдещето. Още за начинанието: www.thevenusproject.com


Магдалена Александрова, Ива Тодорова

снимки архив

Тайната на „ТАЙНАТА“?

Боб Дойл:

Да вярваш 100% в успеха.

Да позволиш на Вселената

да създава реалности по начини отвъд границите на

разума

ИНТЕРВЮ


- Г-н Дойл, каква е тайната на „Тайната“?

- Във филма, когато се говори за „Тайната“, имаме предвид Закона на привличането. Често този принцип е неправилно разбран. Всъщност става въпрос за това как енер-гията, градивната сила на Вселената, съз-дава нашите реалности.

- Защо някои хора са успешни, а други - не?

- Ние всички имаме достъп до едни и същи закони на Вселената, които правят ус-пешни някои хора. Наш е изборът в какво вярваме, че е възможно да ни се случи, и това определя дали ще реализираме успех в смисъла, който всеки за себе си влага в тази дума. Ако искаме успех, но имаме дълбоко вко-ренено съмнение дали изобщо той е въз-можен за такива като нас, или пък колко трудно бихме го постигнали, или ако вяр-ваме, че богатите хора са „лоши“ по няка-къв начин, то тогава ние буквално се про-тивопоставяме на енергията на успеха в нашия живот. Трябва да сме много наясно какво означава успехът – дали е нещо, ко-ето трябва да постигнем, или просто би било „добро“ или „полезно“ да постигнем.Когато разберете Закона на привличане-то, ще осъзнаете, че ако го използвате, за

да решавате проблеми, постигането на резултати става по-трудно. По-лесно е да съсредоточите енергията и вниманието си върху нещо, което искате, отколкото върху това, което не искате.

- Много хора мислят, че имат идеалната представа за мечтания от тях живот, но в същото време са изпълнени с притеснения и страхове и така засядат в ежедневния си затворен кръг. Коя е първата стъпка за по-беждаване на страха?

- Първата стъпка е изясняване на въпроса защо трябва да реализират представа-та си. Когато си изчистиш представата, ставаш непобедим, няма какво да те спре, така преминаваш нормалните притесне-ния и тревоги. Важно е също да се знае, че всички тези тревоги и притеснения са заучени, ста-нали сме част от програмата, според която движим живота си. Трябва да зад-вижим нова, ако смятаме наистина да

На 16 май 2017 г. Боб Дойл идва в България! На семинара Boosting Results той ще даде ключовете за успех в живота – как да ускорим резултатите в личен и професионален план чрез Закона за привличането. Боб е един от водещите в световноизвестния филм „Тайната“. Автор е на книгите „Следвай страстта си“ и „Богатство отвъд разумното“. След години корпоративна кариера, Боб усеща, че животът му е в застой, щастието липсва в ежедневието му и не се чувства удовлетво-рен. Тогава решава да поеме по своя път и започва задълбочено да изучава Закона на привличането, което още в първата година му носи резултат: 7-цифрена сума в банковата му сметка. Отто-гава мисията му е да помага на хората да създават трайна и положителна промяна в живота си, да претворяват мечтите си в реалност. Прави това вече 14 г. чрез семинари, книги и предаване. Боб ще обясни в София защо някои, започвайки от нулата, реализират желаните цели за кратък период от време. Ще ви покаже как да го постигнете и вие. Нищо в живота ни не е случайно! Още за събитието: www.boostingresults.info. Повече информация за организаторите: www.trainings.cteam.bg, тел. 0882 791 336.

КОГАТО СИ ИЗЧИСТИШ ПРЕДСТАВАТА, СТАВАШ НЕПОБЕДИМ, НЯМА КАКВО ДА ТЕ СПРЕ.

променим живота си. В процеса на промяна всичките ни ста-ри, ограничаващи модели и системи ще се покажат, за да ни кажат защо „не можем“ да постигнем това, което искаме, или ще започнем да изпитваме познати страхове и модели на тревожност. Вместо да се ос-тавим да ни разбият, можем да започнем с техниката, наречена „процес на пуска-не“, за да работим върху елиминирането на тези самоунищожителни програми, които сами си пускаме. Трябва да се осво-бодим от тях, за да разрешим на успеха, който желаем в живота си, да ги измести.

- Кой е правилният път на възстановява-не след провал?

нето за поражение само защото нещо не се е случило, както сме го планирали. Когато работим със Закона на привличането, осо-бено в началото, нещата може да не ни се струват такива, каквито сме ги планира-ли. Но те пак водят към това, което иска-ме, ако вярваме и му позволим да се случи. Хората имат различни цели в живота си, но онази, която е валидна за всички още от създаването на света, е да намерим истин-ската любов.

- Какъв е вашият съвет към онези, които се борят да открият партньора на живо-та си, или не са успели в многото си опити и се чувстват обезкуражени?

- Взаимоотношенията между хората са най-честият въпрос, който ми се задава, след този за парите. За да привлечем пра-вилното взаимоотношение, важи същото, както за всичко останало. Първо – трябва да сме точни и ясни как искаме да се чувст-ваме във връзката. След това да излезем от собствените си представи и да разре-шим на правилните хора да се появят. Преди всичко обаче трябва да се научим да сме абсолютно цялостни, завършени и щастливи със себе си. Да търсиш връзка, която ще те „направи щастлив“ или ще „запълни празнината“, е грешен подход! За да сме най-привлекателни към типа човек, който ще ни направи най-щастли-ви, ние вече трябва да сме в най-силната си версия. Когато първо обичаш себе си и въплътиш увереност и автентичност от това, което си, тогава и само тогава ще привлечеш идеалния партньор. Ако се усещаш наранен или непълен и с тези усещания търсиш връзка, ще при-влечеш хора, които имат нужда да спася-ват някого. Така ще ти се наложи да про-дължаваш да стоиш във формата „искам да ме спасяват“. Но ти не искаш това! Ти искаш някого, който е привлечен от това, което наистина си ти като човеш-ко същество. Не трябва да се променяш, за да привле-чеш някого, защото не можеш да поддър-жаш след това фалшивата представа за

ИНТЕРВЮ

- Първо: да смятаме нещо за провал и да го превръщаме в негативен извод, е само един от възможните отговори за дадена ситуа-ция. Когато се научим да гледаме на подоб-

ни моменти като на „обратна връзка“ в отговор на определения ход на неща-та, придобиваме много по-силна пози-ция. Така можем да се поучим от ситуа-цията и да добием повече яснота как да

я поправим, да наместим нещата и техния ход. Единственият

възможен провал е да се откажем!

Запитайте се: „Какво мога да науча от това?

Кое е положи-т е л н о т о , което мога да взема от тази ситу-

ация, и с какво действие сега ще отго-воря?“. Това е много по-

добър подход от усеща-

ПРЕДИ ВСИЧКО ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧИМ ДА СМЕ ЦЯЛОСТНИ, ЗАВЪРШЕНИ И ЩАСТЛИВИ СЪС СЕБЕ СИ.


себе си. Истинското ти аз ще се покаже, ще пропука маската и ще изле-зе. Трябва да сме сигурни, че тези, с които сме във връз-ка, познават истинската ни същност от самото начало.

- Както вибрират хората и създават собствената си реал-ност, така вибрират и нациите. Войните и световните катаклизми свързани ли са с колективната честота на един народ?

- Аз вярвам, че е така. Всяка нация има вибрация, подхранвана от общите вярва-ния. Културата и околната среда са опре-делящи за възможностите в даден човеш-ки живот, те формират и ценностите. Всичко това създава вибрации и когато много хора споделят едни и същи вибра-ции, без значение дали им харесва, или не, това въздейства върху живота им и кул-турата като цяло.

- Каква е вашата рецепта в случай на депре-сия или ако в даден момент ни се струва, че всичко се разпада?

- Трябва да разберете, че живеем във Вселена, в която всичко е енергия. Зара-ди същността на енергията, а именно – вълновия є характер, винаги ще усещаме висоти и спадове. Това, което ни се случ-ва като човешки същества, е, че поняко-га засядаме в спадовете и придаваме не-нужно голямо значение на негативните ситуации, което от своя страна създава ненужно дълъг период на вибриране на такова ниво. И започваме да се чувства-ме потиснати. Когато се научим да наблюдаваме спадо-вете такива, каквито са, без да се „зака-чаме“ за омаломощаващия негативизъм, без да го подхранваме и да му даваме от времето си, можем да се научим да яхваме вълната със съзнанието, че периодите на спад отминават и ще отминат по-бързо, ако им разрешим да са такива, каквито са, без да се дразним от това.

- Великият български духовен учи-тел Петър Дънов казва, че интуиция-

та е капитанът на кораба на живота. Как да „чуваме“ интуицията си?

- За всеки е различно и може да се про-яви по различни начини. Но в изуча-

ването на това в началото може да е доста объркващо, тъй като повечето

от нас не са били обучавани как да разпоз-нават интуицията. Първо е важно да се доверим на това, което ни се появява под формата на идеи, мисли, синхронич-ности и т.н. То е отговор на Вселената на визиите, които си създаваме. Нашата работа е да действаме при появата на

подобни неща, а не да си ги обясняваме логично. Оказва се, че именно логически-ят ни ум най-често ни блокира. Ако решиш да пренасочиш по-голяма част от работата към Вселената по Закона на привличането, трябва да си готов за много неща, с които Вселената ще започне да отговаря, доста различни от досегашните. Може да ти се струват безсмислени в началото. Но пък, ако все още не си постигнал желаното благода-рение на логиката и разума, може би е време да изоставиш идеята, че имаш отговори на всички въпро-си. Може би е време да оставиш нещата в „ р ъ ц е т е “ на много п о - и н т е -л и г е н т е н източник на информация от теб самия.

ТРЯБВА ДА СМЕ СИГУРНИ, ЧЕ ТЕЗИ, С КОИТО СМЕ ВЪВ ВРЪЗКА, ПОЗНАВАТ ИСТИНСКАТА НИ СЪЩНОСТ.


ПРОМЯНА

ПОКОЛЕНИЯТА СЕ МЕНЯТ, ТЕХНОЛОГИИТЕ, ЦЕННОСТИТЕ. ЕДНО НЕЩО ОСТАВА УНИВЕРСАЛНО ОТ

ПОЛОВИН ХИЛЯДОЛЕТИЕ И ВЪПРЕКИ МИМОЛЕТНИТЕ КОЛЕБАНИЯ ЗАПАЗВА СВОЯ ПИЕДЕСТАЛ.

КНИГАТА Е СИМВОЛ НА ПОЗНАНИЕТО И ОТНОШЕНИЕТО КЪМ НЕЯ Е БЕЗПОГРЕШНИЯТ КРИТЕРИЙ

ЗА ЧОВЕКА И ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО. ЕТО ЗАЩО НЯМА КАК ДА НЕ ПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ ЕДНО УСИ-

ЛИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖЕН ПАЗАР ДА СЕ ПОЯВЯТ КРАСИВИ И СТОЙНОСТНИ ИЗДАНИЯ, ШЕ-

ДЬОВРИ ЗА КНИГОИЗДАТЕЛСКИЯ БРАНШ. НАПУК НА СЕРИОЗНИТЕ ПРОБЛЕМИ И НЕУРЕДИЦИ, КО-

ИТО ИНАЧЕ СЪПЪТСТВАТ РАБОТАТА МУ. А В ОСНОВАТА НА ДОБРИЯ ПРИМЕР Е ЕДИН ЧОВЕК, КОЙТО

ПО ПРОФЕСИЯ НЯМА НИЩО ОБЩО С КНИГОИЗДАВАНЕТО - АРХ. СТЕФАН ДОБРЕВ.

ДОБРИ КНИГИАрх. Стефан Добрев като на шега се захваща с книгоиздаване, заедно с поета Борис Христов създават повече от 30 тома,

гордост за всяка библиотека

Георги Караманев, снимка Владимир Мачоков


„Сан Стефано пла-за“ – мащабната сграда срещу на-ционалната теле-визия; бизнесцен-трове, хотели, впечатляващи с

модерна визия. С това бихме могли да асоциираме името на архитекта, което наследява от баща си, също един от водещите в тази област. Стефан Добрев специализира във Франция, там започва се-риозна кариера, превръща се в търсен специалист и тогава... решава да се върне в българия, за да създаде собствено архитектурно студио. вярвайки, че от самите нас започва промяната, която ще превърне страната ни в по-приятно място за живеене.

ПО СЛЕДИТЕ НАИЗГУБЕНИТЕ КНИГИ

Спазвайки красивите традиции на местната архитектура, той създава за семейството си автентична къща в изпълненото с атмосфера и история китно гърменско село Лещен. там бързо се сприятелява със своя съсед, може би най-известния обитател на селото, негова жива легенда – поета борис Христов. от десетилетия авторът на „ве-черен тромпет“ живее в Лещен, откъснат от зло-бодневието и столичните обществени терзания, където спокойно работи над важни литературни проекти.

една вечер разговорът между архитекта и пи-сателя се насочил към книгата „войната в източна европа“ от Джон рийд. написаното точно преди столетие документално свидетелство разказва с големи подробности и любов за живота в страната ни по време на драматичните събития, съпътства-

щи балканските войни. Арх. Добрев попаднал на книгата в чужбина, впечатлила го дълбоко и с изне-нада открил, че никога не е издавана на български. Започнал да обикаля големите ни издателства, за да им предлага да я подарят на българския читател, но навсякъде вратите били затворени – издателите отговаряли, че няма как подобна книга да има тър-говски успех, и отказвали предложението.

„А защо не я издадеш ти?“ – попитал мъдрият борис Христов. Първоначално архитектът приел думите на шега, но после се замислил: защо пък да не опита?

КНИГИ ЗА СМЕХАИ ЗАБАВАТА

така преди 5 години се ражда идеята за издател-ството „Стефан Добрев“, което оттогава всяка година пуска на книжния пазар между 5 и 10 подбрани заглавия, впечатляващи със своята тематика и чисто полиграфските си качества. всяка събота и неделя по подбора и редакциите им в Лещен работи доказалият се тандем, а в начинанието вече са се включили сериозни имена от различните етапи на книгоиздаването.

няколко са областите, в които издателство-то се е специализирало. това, което ги обединява, е, че са концентрирани върху големите постиже-ния на българската култура. „издаваме всичко, което сметнем, че е много ценно от културна гледна точка, но поради чисто комерсиални при-чини големите издателства не избират, защото считат, че няма да е печелившо. това търсим ние“, разказва архитектът.

така освен произведението на Джон рийд напри-мер попадат на спомените на известния възрож-денски политик марко Д. балабанов – „Страница от политическото ни възраждане“. Книгата е издавана един-единствен път, преди цели 110 години. иници-ативата да бъде показана отново е на известния писател Георги Данаилов, който е правнук на бала-банов. оказва се обаче, че пълният вариант на кни-гата не е запазен никъде, няма го дори в национал-ната ни библиотека. Случайно попадат на инфор-мация, че изданието се съхранява в... мичиганския университет, свързват се с библиотеката отвъд океана и така се появява на бял свят поредното уникално издание.

една от най-новите гордости на екипа е впе-чатляващото издание на „Дао Дъ Дзин“ – „Книга за


ПРОМЯНА

пътя и добродетелта“, написана от Лао Дзъ през VI в. пр.н.е. Смята се за едно от най-великите фило-софски произведения на древността, втората най-превеждана по света книга след библията, която по несравним начин ни позволява да се докоснем до мъдростта на изтока. Превежда се за 20-и път, но за разлика от досегашните издания – директно от китайски.

мащабни начинания са и албумите, представящи най-големите български художници. До момента са направени такива за Златю бояджиев и Димитър Гюдженов, с варианти на български, английски и френ-ски, скоро предстои превод и на руски. изданието за Златю бояджиев е първо по рода си – досега не е бил правен мащабен проект, събиращ толкова много от картините на един от най-големите ни майстори.

За своя перла до момента архитектът опре-деля „митология – митове, легенди и предания“. След като дълги години борис Христов е работил по превода на този мащабен и всеобхватен труд, издателството, с което бил започнал проекта,

имало финансови затруднения. така се наложило да се вложат немалко средства, за да бъде завършен – 530 страници с твърди корици и изключително луксозен печат.

ЗА МИШКИТЕИ КНИЖКИТЕ

разбира се, излишно е дори да се казва, че българ-ското книгоиздаване изпитва сериозни трудности и това няма как да не засяга и начинанията на архи-тект Добрев. „вложих в това издателство много средства и време и в интерес на истината сме на доста голяма загуба. опитваме се цените на книги-те да са ниски, но ни е все по-трудно да издържим“, казва издателят строител.

Според него големият проблем на българското книгоиздаване е високият ДДС – 20%. „това го няма никъде другаде по света – книгите да се облагат толкова високо, както всякакви други продукти. Другото са извънредно завишените ставки на


разпространителите от порядъка на 40%. и като махнете 20% и 40% - работим почти на себестой-ността, а, честно казано, някои книги продаваме и под нея. някак успяваме така да спонсорираме българската култура, но ще видим докъде ще изка-раме. в един момент имах средства, много пари се вложиха, които не се връщаха. Уви, не може така до безкрайност. Сега се опитваме да намерим някаква рентабилност, поне да нямаме големи загуби. тръг-нахме от нищото, дълъг път извървяхме, но натру-пахме ноу-хау и събрахме страхотен екип. Да е жив и здрав и борис Христов, който е като патриарх на българската култура в отшелничество“, обобщава архитект Добрев.

въпреки търговските трудности архитектът е убеден, че компромиси с качеството не бива да се правят – книгите, които се издават, трябва да са на най-високо естетическо ниво, иначе няма смисъл да бъдат отпечатвани. „това би било подигравка с българската култура и големите ù личности – да издадеш един автор и да не го уважиш, а човекът да

е дал живота си да създава изкуство.“въпреки трудностите архитектът гледа към

следващите начинания. „Силно мечтая да направя книга за боянската църква“, разказва той. „това е нещо много, много нужно. Често водя туристи там, веднъж заведох дори Григор Димитров. ис-каше да си купи книга, за да показва по света тази голяма наша забележителност, а имаше само едни брошурки... Голям срам!“

в плановете на издателството влизат няколко книги с поезия, но и други мащабни проекти – книга на Кристо явашев, албум за владимир Димитров – майстора, какъвто не е издаван вече четвърт век. „има и още велики художници, просто е дълг към тях да се направят подобаващи книги. надявам се да имаме време и сили“, завършва архитектът изда-тел. А ние от сърце му пожелаваме това да се случи, защото нищо не е по-ценно от следващата книга, която да разгърнем. Която да ни позволява да про-дължим със следващите страници и на живота...Всички издания: на www.dobrevbooks.com


TAЙНИ ОТ МИНАЛОТО

Антон Оруш, снимки www.stara-sofia.com и архив

Светни, София!Как електричеството бавно си пробива път

в младата ни столица и защо над нея не полетя балон, който да я осветява цялата


малко след освобождението София изобщо не приличала на модерен за времето си град. Да, къщичките били мал-

ки и с кладенци по дворовете, уличките били криви и кални, но по-важното: нощно време те били… съвършено

тъмни. Докато градът бил в турско владение, се осветявал едва с 200 мъждукащи газови фенера. Французинът

Дик дьо Лонле - доброволец в освободителната война, описва града в първите дни след влизането на руските вой-

ски: „всички тези улици са били осветявани с големи фенери, поставени върху стълбове, боядисани в бяло и черве-

но. те сега бяха счупени и повалени“. При отстъплението си турските войски унищожили всичко, което можело да

се използва, в това число и примитивните осветителни тела. видът на София трябвало да се измени коренно...

Първият избор на об-щински съвет е про-веден на 10 февруари 1878 г. под председа-телството на вице-губернатора проф. марин Дринов. още

на първото си заседание на 13 февруари 1878 г. той взел решението за организира-не на специална служба, която да се занима-ва с осветлението на града. трябвало да е с фенери с петролни лампи, окачени на дър-вени стълбове. За целта били закупени 200 лампи от виена. После дошли още 300, 300 фенера и 300 стълба за тях. С тях София се гордеела до края на века.

Освещенеградско

През следващата 1879-а, на 3 април, Со-фия – градче с 20 000 жители, е провъзгла-сена за столица. Според общинската управа градът трябвало така да се благоустрои и сериозно да се почувства разликата спрямо състоянието му преди освобождението. ето защо още в първия общински бюджет (1879 г.) от 153 890 франка само за „улучшене освещене градско и увеличаване числото на фенерите му“ били отделени 52 825 франка, т.е. 1/3 от общите разходи.

Грижата за осветлението става една от най-належащите за общинската управа още преди електричеството. всъщност много спорен е въпросът кога и къде е светнала първата електрическа крушка в страната.

Вестник от времето малко

след Освобожде-нието пише, че

фенерите са „на световно равни-

ще“ - не гаснели при вятър.

Електрическослънце

все пак, проучванията на инж. ив. Ки-раджиев и инж. мире Спиров от втората половина на ХХ век аргументирано показ-ват, че най-вероятно това е станало на 1 юли 1879 г. по случай възкачването на прес-тола на Александър батенберг. По този повод пловдивският вестник „марица“ съобщава: „вчера стана една превъзходна илюминация. Градината срещу палата бе великолепно украсена. Г. Доктор Димитър


ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО

част от града продължавала да живее в тъмнина. на 22 февруари 1883 г. в. „балкан“ пише: „осветлението е тъй мигаво, че фенерите едвам осветляват сами себе си“. Затова на заседанието на министер-ския съвет от 11 юни 1884 г. се постано-вява: „Да се платят по 1500 лв. на месец и разноските за дохождане и отиване на инженерина, когото изпровожда едисон, за да направи щудии и девиз за електриче-ско осветление на гр. София“. от цитата става ясно, че общината е водила прегово-ри със самата Edison Illuminating Company! Само че досега не са намерени материали, от които да става ясно какво е говорено и до какви практически резултати се е стиг-нало. най-вероятно – доникъде, може би и защото Съединението и последвалата го Сръбско-българска война отвличат внима-нието на общината от въпроса.

Блескаво

на 6 април 1885 г. тържествено се от-белязва 1000-годишнината от смъртта на св. методий. Сведение за това тър-жество фигурира в пловдивския вестник „марица“ от 16 април: „вечерта градът беше тържествено осветен. Княжеский дворец се осветяваше с електрическа машина, а народното събрание, прави-телствените и обществени учреждения и по-големите къщя със свещи, кандила и разноцветни фенере“.

в обявление № 1241 на общината пише: „вечерта блескаво осветление на града и особено на Княжеския дворец, народното събрание, Сборната черква и черквата „Св. Спас“, училищата и другите общест-вени здания. Фойерверки и бенгалски ог-ньове в Двореца, Градската градина, пред народното събрание, пред народните училища „Св. св. Кирил и методий“, „Ден-коглувското“ и пр.“

През 1890 г. общинският съвет приел нова план-програма, в която било отделе-но значително място на електрификация-та. това се случва по време, когато изцяло електрифицираните градове в европа и Америка все още се броят на пръсти.

Ето и някои любопитни предложения, които са се обсъждали в общината, за начина на осветяване на София.

Eдна мощна лампа да се окачи на балон над града и така да се осветява целият град. Или пък такава да се монтира на витошкия връх Камен дел и светлинният ù поток да се насочи към града. На това предложение обаче възразили, че напречни-те улици ще бъдат засенчени и тъмни.

моллов достави из виена апарати и други потреби за произвеждане на електрическо слънце, което осветляваше всичката градина и градския часовник... разноцветни фенери бяха накачени на особени жици, които съеди-няваха върха на павилиона с разните окружа-ющи дървета и съставляваха един прекрасен конически вид, от който се разпростираха лъчи и се съединяваха с онези на електрическо-то слънце“.

това е времето, когато класическата елек-трическа лампа току-що е открита и вероятно описваното „слънце“ е лампа с въгленови елек-троди, а „павилионът“ е помещението, където е поместена уредбата. Засега не може да се каже дали източникът е бил динамо, задвижвано с парна машина, или акумулаторна батерия. веро-ятно обаче събитието е първото използване на електрическо осветление не само в българия, но и на балканския полуостров.

Осветлениетона палата

Липсват сведения дали то е запазено като постоянно в двореца. в бележка от счетовод-ните архиви на Столична община дословно се казва: „През месец януари на 1882 г. са горели четиринадесят светила всякой ден за освет-лението на палата“. вероятно в този случай токоизточникът е бил динамо, задвижвано от парна машина.

така или иначе, в този период огромната


Конска силаза лампи

отново в статията във в. „балкан“ неподписалият се автор препоръчва Со-фия да бъде осветявана изцяло електри-чески, като се построи веЦ край с. бояна: „може да се изтегли сякаква сила, която е потребна. на една лампа потребна е 1 кон-ска сила. При това могло би тя през дена да служи за каране на разни индустриални машини, а нощес да се осветлява градът“.

Постепенно натискът станал силен, а през 1890 г. кметът Димитър Петков на-значил комисия, която проучила терена и определила за „износно начинание“ да бъде изградена веЦ на реките боянска и владай-ска с минимален дебит 103 л/сек. Препоръ-чан е променлив ток с трансформатори, но се оставя свобода и за други системи. Градската мрежа трябва да бъде подземна и да се оразмери за бъдещ товар, три пъти по-голям от моментния. разпределението на светлината трябвало да се управлява

от един главен пункт, който да се свързва с централата чрез телефон.

След търгове през 1892 г. за изпълнител на строежа била избрана известната фир-ма Ganz. но скоро между строителите и общината възникнали спорове (както е по традиция - защото в бюджета нямало дос-татъчно пари да се плати цялата цена), а по-късните правителствени промени довели начинанието до неуспешен край. Първата българска електрическа централа така и не била завършена.

Габровски

нека обаче за кратко оставим столича-ни и да се пренесем пò на изток. През 1888 г. в Габрово се построява гайтанджийската фабрика „Успех“ („Фердинанд I“). в нея е използвано като голяма новост електриче-ското осветление. това личи от статия по повод изгарянето на фабричното здание на 13 август 1889 г. в правителствения вест-ник „Свобода“: „на 13-тий текущаго,

Първото българ-ско промишлено

изложение е ор-ганизирано през

1892 г. в Пловдив. Там са показани

24 електрически крушки с мощност 26 „свещи“, които

впечатляват гостите въпреки

някои несъвършен-ства.


ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО

пламна и изгоре индустриалната фабрика на Гайтанджийското Акционерно дружество „Успех“ в Габрово. тази новопостроена фабрика, която първа в държавата бе снаб-дена с електрическо осветление и която по местонахождението си и красотата на зданието изглеждаше като да е брилянтно цвете, поставено на челото на града, въ-тре в 15 минути бе преобърната от пламъ-ците на прах и пепел.“

През 1891 г. предприемчивият габровски фабрикант иван Хаджиберов донася от Германия динамомашина за постоянен ток и няколко електрически крушки с въгленови жички. монтира ги в старата си бащина воденица. Задвижено от водно колело, дина-мото дало луксозно за тогавашните усло-вия осветление на собственика на водени-цата и работещите в нея мливари. Както обаче отбелязва инж. мире Спиров, ре-мъчната трансмисия на динамото не била добре разчетена, затова светлината била несигурна и мигаща. независимо от това

обаче далеч превъзхождала дотогавашните газени фенери. През 1892 г. същото динамо е пренесено в новоизградената фабрика за вълнени платове.

26 „свещи“

на 25 август 1892 г. се открива Пър-вото българско промишлено изложение в Пловдив, по-късно прераснало в Пловдив-ски панаир. едно от най-забележителните неща на него са 24-те електрически круш-ки с мощност 26 „свещи“ всяка, донесени от австро-унгарската фирма Ganz, за да смаят българите. не всичко обаче се по-лучава по план, както ни разказва в. „бал-канска зора“ (12 август 1892 г.): „Лампите загасват понякога за минута… цялото изложение е осветено от 4 лампи, а поня-кога светлината се изгасва в 10 часа“.

междувременно електрификацията в София не напреднала кой знае колко. Строяли се малки централи, захранващи

Типична столична улица от 20-те години на ХХ век. Личи как на всеки стълб са монти-рани по две лампи за по-добра осве-теност.

най-често сградата на някоя държавна ин-ституция. През 1898 г. вече били осветени дворцовите конюшни, а по-късно народ-ното събрание, Чумният институт и Управлението на пощите и телеграфите.

След нови проучвания, администра-тивни процедури и търгове през 1898 г. започнало изграждането на веЦ „Пан-чарево“, на около 22 км от София. токът се пренасял чрез първия у нас преносен въздушен електропровод за генераторно напрежение 8 kV и дължина 16 км. напреже-нието в целия град било 150 V, по белгийски образец. трябвало да минат точно 50 годи-ни, преди София да премине на днешните 220 волта.

веЦ „Панчарево“ и софийската елек-трическа мрежа са открити на 1 ноември (стар стил) 1900 г. в 68-хилядната тогава София има пищен празник, официалните лица пристигат с файтон от Панчарево. българия се нарежда между първите евро-пейски държави, които масово използват

електрическата енергия. По същото вре-ме много от големите градове се осветя-ват с газ, а трамваите са с конска тяга.

Първите частни абонати на електри-ческо осветление в София са… 17. Харак-терно за уличното осветление е, че от полунощ до сутринта светят само 1/3 от уличните лампи, а на един стълб били монтирани два вида осветителни тела на различна височина.

Следват пускането на първия електри-чески трамвай в София през 1901 г. и из-граждането на редица индивидуално елек-трифицирани обекти. А това е история, подходяща за приключенски роман.

Любопитен факт: известна е и датата на първата авария в уличното осветление на София. това става на 17.01.1901 г., когато р. искър замръзва и турбините на веЦ „Панчарево“ спират да работят. елек-троснабдяването (и осветлението) на града са прекъснати от 7 до 21 часа. някои неща по-трудно се променят...

ВЕЦ „Панчарево“ и софийската електрическа

мрежа са открити официално на 1 но-

ември (стар стил) 1900 г. Центра-

лата осигурява ток за осветление

и електрически трамвай, София

става една от първите електри-

фицирани евро-пейски столици.


В рубриката Мила Георгиева и доц. д-р Павлина Симеонова ни представят пребогатата палитра от лечебни приложения на натуралните растителни и етерични масла. Очакваме вашите въпроси и коментари по темата. Пишете ни на [email protected]

Маслото от лаврови листа се получава чрез парна дес-тилация. То е с безброй здравни ползи и е безвредно, стига да не се използва в твърде високи дози. Тонизира нервната и активира имунната система. То е от полза за цялото тяло! Подобрява метаболитните функции

при разграждането на храната и абсорбцията на хранителните вещества. Поддържа добрата функция на стомаха, пази го от ин-фекции и свръхкиселинност, помага за редовна дефекация, регулира хормонални нива и ензими. Маслото от лаврови листа е активно при ревматизъм, мускулни бол-ки, зъбни и кожни инфекции. Като аналгетик облекчава болките при простуда и грип. Маслото е и антисептик, предпазва от тетанус при рани от нечисти обекти. Действа като антибиотик, унищо-жавайки микроби, бактерии, гъбички и пази от техните инфекции. Чудесно е срещу невралгични болки в глава, гърло, уши, нос. Антиспазмалитичният ефект на лавровите листа пък се проявя-ва при спазми в дихателната система, крампи, конвулсии. Маслото е адстрингент – това ще рече, че засилва контракциите в кръво-носните съдове и подсилва мускулите и венците, подобрява състо-янието на отпусната кожа, предотвратява косопад. Може да спре кръвоизливи. Като холагогик помага за отделяне на жлъчен сок в стомаха и така поддържа алкално-киселинния баланс. То е и емена-гогик - регулира менструалния цикъл. Добър седатив за успокояване при конвулсии, хистерия, страх, гняв. Ефективен инсектицид – отровно е за насекомите.

Масло от лаврови листа

С ползи от А до Я за тялото

ЗДРАВЕОТ

ПРИРОДАТА

• Употреба: Вътрешен прием: 2-3 капки от мас-лото се накапват върху 1 ч.л. мед и се разтварят в чаша с хладка вода.Не предозирайте, поради високото съдържание на евгенол в маслото то може да предизвика кожни възпаления и възпаления на мукозните мембрани.Да не се употребява при бременност!

Посочените действия, начини на приложение и дозировки, цитирани в поредицата, както и в листовките към про-дуктите на Botalife се отнасят единствено за продуктите с тази марка, за които Botalife, гарантира концентрацията, чистотата, качеството и произхода на маслата.


Мила Георгиева е управител и собственик на „Боталайф

България“. Започва да се занимава с етерични масла,

след като самата тя се излекува от онкологично заболяване. Още за нея: в

брой 6/2016 г.

Доц. д-р Павлина Симеонова е истински гуру по въпросите на химията на здравословно-то хранене, преподавала го е в СУ „Св. Климент Охридски“. Дипломиран химик, ръководи

лаборатория „Физика на окол-ната среда“ към БАН.

+ 359 88 787 17 [email protected]. botalife-bg.com

www.botalife-bg.com

Здравето е личен избор!

За поръчки и информация:

Студенопресованото масло от семена на нар е много хра-нително за кожата и се използва за медицински и козме-тични цели. Съдържа елагова и поникова киселина, които са със силни антивъзпалителни свойства, унищожават свободните радикали, предизвикващи стареене.

Има добър ефект при псориазис, акне, екзема, слънчево изгаряне. Ле-кува рани. Стимулира клетките във външния слой на кожата, като ускорява процесите на клетъчна регенерация. Така не само възста-новява увредена кожа, но и я подмладява. Маслото има свойството да прониква дълбоко в кожата и да предизвиква трайно овлажняване, като не оставя мазни следи. То е перфектният избор за всички видо-ве кожи, особено за проблемна. Предпазва от силно слънце и слънчеви изгаряния. Антиоксидантните му свойства помагат за производството на колаген и за подобрява-не текстурата на кожата. Маслото от семена на нар съдържа още проестроген, който поддържа хормоналния баланс и при мъжете, и при жените. Има добър ефект при псориазис и екземи по главата. Втриването му в кожата на главата стимулира кръвната циркула-ция в скалпа и го почиства от замърсявания, подхранва и успокоява. Маслото от семена на нар е естествен тоник за косата, повишава растежа ù и я ревитализира. Използва се и като съставка на кремове и сапуни против стареене.

Масло от семена на нар

За всяка кожа

• Употреба: Вътрешно: 5–10 капки дневно. Външно за масаж на ли-цето, тялото и скалпа. Маслото се просмуква трансдермално (през кожата) и прониква в кръвообращението и клетките.


ЗДРАВЕ

Народът на столетници от долината на Каракорум дължи необикновеното си здраве на... кайсиите

ЛЕГЕНДАТА ХУНЗА

Магдалена Александрова


В ДАЛЕЧЕН РАЙОН НА СЕВЕРЕН ПАКИСТАН, ТАМ, КЪДЕТО СЕ

СРЕЩАТ ТРИТЕ НАЙ-ВИСОКИ ПЛАНИНСКИ ВЕРИГИ В СВЕТА – ХИ-

МАЛАИТЕ, ХИНДУКУШ И КАРАКОРУМ, ОТ ВЕКОВЕ ЖИВЕЕ ЧУДАТ

НАРОД, КОЙТО НЕ ЗНАЕ ЩО Е БОЛЕСТ. ОБИТАТЕЛИТЕ НА ДОЛИ-

НАТА ХУНЗА СЕ СЛАВЯТ С ИЗКЛЮЧИТЕЛНОТО СИ ЗДРАВЕ И ДЪЛ-

ГОЛЕТИЕ. ДА СИ ЗАМИНЕШ НА 130 ГОДИНИ, КАЗВАТ, Е НЕЩО НА-

ПЪЛНО НОРМАЛНО СРЕД ХОРАТА ОТ ХУНЗА – ДОМАКИНСТВАТА

ПОБИРАТ 5-6 ПОКОЛЕНИЯ НАВЕДНЪЖ. В ДОЛИНАТА ИМА БОЛНИ-

ЦА, НО В НЕЯ ПОСТЪПВАТ ПАЦИЕНТИ САМО СЛЕД ИНЦИДЕНТИ.

И ВЪПРЕКИ ФАКТА, ЧЕ МЕСТНИТЕ ГОВОРЯТ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО

РЯДЪК ЕЗИК, ЕВРОПЕЙЦИ УСПЯВАТ ДА РАЗГАДАЯТ КЪДЕ СЕ КРИЕ

ТАЙНАТА НА НЕПОКЛАТИМОТО ЗДРАВЕ И ДЪЛГИЯ ИМ ЖИВОТ.

В... МЕСТНИТЕ КАЙСИИ.

В долината Хунза, наричана и „оазис на младостта“, живеят около 32 000 души. и зиме, и лете похап-ват диви кайсии – пресни или суше-ни, с обвивката и с костилката, сготвени, направени на компот, под формата на нектар или мляко,

дори в хляба. Кайсията е основният поминък и ос-новната храна. мазнината за готвене също е кайси-ева, извлечена от ядката на плода.

много учени са изследвали начина на живот на хунзийците. режимът им на хранене е уникален – предимно вегетариански, с малко белтъчини – 50-60 грама дневно, които идват главно от достатъчно чисти мляко и месо. За сравнение, у нас дневният прием на белтъчини е средно 200-300 г. Хората от Хунза получават въглехидратите си предимно от кайсиите, а когато напролет запасите свършат... просто няма какво да ядат. това е известната хун-зийска гладна пролет.

Живи и здравиПрез 1984 г. на летище „Хийтроу“ в Лондон

слизат двама хунзийци. Когато на паспортния кон-трол разглеждат паспорта на единия... бум! Пише, че е роден през 1823-а, човекът е на 160 години!


ЗДРАВЕ

Заговарят го... и помни събития от по-миналия век. в племето до 100-годишна възраст хората се

движат постоянно, играят на игри. Жените на 40 са като момиченца, често раждат на 65, нерядко дожи-вяват 120-130 години. разбира се, немалко са и учени-те скептици, които оспорват тези данни, но факт е, че здравето на местните хора и дълголетието им са впечатляващи.

може би бихте предположили, че това се дължи на чистия климат в региона. Долината е на височина над 2000 м, храната – екологично чиста и недокос-ната от химия, питейната вода идва от извори. важна роля играе и активният им живот, който за-почва с изгрева на слънцето и е изпълнен главно със земеделска работа.

тези фактори са важни, но не обясняват всичко – в съседни села и градове смъртността е по-висо-ка и болниците работят активно. Докато хората от Хунза не познават сърдечносъдовите болести и злокачествените заболявания. тогава наистина въз-можното обяснение идва и от единствената разли-ка в начина на живот, а именно: кайсиевото меню.

Кайсиевоутро

Ако ви е станала интересна историята на този народ – ще ви върнем към по-старите и въпреки това любопитни и актуални щрихи от страниците на спи-сание „Космос“, които ще намерите на стр. 64. А тук

• Унищожава ракови клетки • Укрепва кръвоносните съдове• Помага при сърдечносъдови заболявания • Подсилва имунната система• Подобрява чревната микрофлора• Подобрява храносмилането• Подпомага растежа и умствените способности• Подсилва костите• Подпомага работата на мозъка• Подобрява зрението

Ползите от кайсията

• Облекчава астматичните пристъпи• Балансира обмяната на веществата• Мощен антиоксидант• Регенерира компонентите на клетката • Детоксикира организма• Забавя процесите на стареене • Подпомага образуването на колаген• Масажно масло със силен омекотяващ и хидратиращ ефект• Противодейства на стреса • Подобрява настроението


продължаваме с търсенето на кайсиевата магия.Дивите насаждения от този вид имат за своя

родина Централна Азия и Северен Китай. в Хун-за кайсията е позната като полезен плод от поне 2000 г. пр.Хр. След това е пренесена в европа... през българия! У нас се e отглеждала още през I век от новата ера, докато до Средна европа достига чак през XV-XVI век. бързо нашумява нейният здраво-словен ефект и в края на XVI век маслото от кай-сиеви ядки, концентрирало в себе си най-мощното от плода, струвало колкото злато!

Днес в долината Хунза се произвеждат годишно едва 8 тона от уникалното местно масло. Количе-ството не е голямо, защото маслото се добива по древния метод чрез ръчно стриване, както се е пра-

вело и преди 4000 години – за механизация не става и дума. използването на съвременните технологии, като например студеното рафиниране, би промени-ло продукта. в радиус от 100 км от долината няма нито един завод.

Час похимия

маслото от кайсиевите ядки от Хунза е пълно-ценна клетъчна храна с богато съдържание на мине-рали, витамини, различни естествени биостимула-тори и мастни киселини. Установени са значителни количества мед, желязо, фосфор, калий и магнезий, витамините А и е, в1, в2, в3, в6, в17, олеинова и


линолова киселина, както и незаменимите мастни киселини омега-3 и омега-9. тези вещества участват в редица основни биохимични процеси, регенерират клетъчните мембрани и спират възпалителните процеси. есенциалните мастни киселини и бетака-ротинът имат доказано благоприятен ефект върху кожата и косата – подхранват ги, укрепват косме-ните фоликули и предотвратяват косопада.

Храназа клетките

150 г кайсии (което се равнява на два средно голе-ми плода) дават цялото нужно ни дневно количество витамин А, на 100 грама се падат цели 300 милигра-

ма калий. Затова свързваме плода със сърдечносъдови заболявания и го приемаме като храна – лекарство за сърцето. витамин в3 пък разширява кръвоносните съдове, с което храни с кислород тъканите, стимули-райки тяхната жизненост и регенерация.

„нашите клетки в днешно време имат нужда точно от клетъчна храна. Защото от това, ко-ето ежедневно консумираме, много малка част достига до тях“, казва доц. д-р мария Папазова, консултант по холистична медицина на Списание 8. „Живеем във време на природен стрес, на раз-рушена природа и дълбоко нарушена човешка въ-трешна екология. наистина трябва да спазваме Хипократовия принцип – храната да бъде лекар-ство и да дава такъв ресурс на нашите клетки, че

ЗДРАВЕ

Хунза сушат кайсиите на покривите на интересните си къщи.


да бъдат стабилни в ежедневието, да боледуват рядко, да оздравяват бързо. не бива да адресираме определени плодове и извлеците от тях към кон-кретни диагнози. нека храната бъде естествено лекарство и човек да знае, че когато клетката е подсигурена с даровете на природата, много по-рядко ще боледува“, добавя лекарката.

българка, докоснала се до лечебните свойства на маслото от кайсиеви ядки на Хунза, сподели пред „8“, че благодарение на еликсира е успяла да победи упо-рити кожни заболявания. Страдала дълги години от розацея – хронично възпаление на кожата на лицето, и от псориазис по дланите и краката. След вътреш-но и външно приемане на маслото в продължение на 6 месеца жената успяла да върне двете уж нелечими болести в начален стадий!

B17 срещу ракано уникалният здравословен ефект на маслото

от кайсиеви ядки от Хунза се дължи в най-висока степен на богатото съдържание на витамин в17, из-вестен още като амигдалин и лаетрил. изследвания от последните десетилетия разкриват мощния му противотуморен потенциал и го нареждат на едно от челните места сред естествените антиканце-рогенни средства.

в наше време заради ежедневния стрес и за-мърсената биосфера човешкият организъм про-извежда до 10 000 злокачествени клетки в дено-нощие, които би трябвало да се разпознават и унищожават от съответните имунни клетки, допълва доц. Папазова. но в случаите на хрони-чен стрес и сериозно нарушената среда отгово-рът е отслабен. и точно тогава в17 е незаменим сътрудник на човешката имунна система, който атакува раковите клетки чрез специфичен био-химичен механизъм.

всяка молекула витамин в17 е съставена от за-хар, бензалдехид и естествен цианид, заключен меж-ду първите две вещества. Ако в организма ни няма злокачествено променени клетки, цианидът остава затворен, не се отделя в кръвта и е напълно безопа-сен. той може да бъде отключен само от специфичен ензим, характерен за раковите клетки, който се свързва с молекулите захар и отключва мощния уби-ец на рака.

Затова с пълно основание маслото от кайсиеви-те ядки се смята за един от най-мощните природни съюзници в борбата срещу болестта.

Сладки/горчиви

Съществуват много сортове кайсии, вклю-чително такива, които са резултат от човешка намеса. всъщност две са основните групи, които се различават по вкуса на ядката – дали тя е гор-чива, или сладка. Хубавото кайсиево масло е от сладки ядки, каквито са хунзийските, казва доц. Папазова. Горчивината се определя от цианиди-те, които са естествено отровни вещества.

Правилно добитото масло от кайсиеви ядки не крие никакви опасности. А кой е правилни-ят начин според холистичния лекар: чрез бавно стриване.

„Консумирайте тези плодове и масло от кай-сиеви ядки за антиракова профилактика и за ук-репване на кръвоносните съдове“, съветва доц. Папазова. тя обръща внимание на това, че само чистото, 100-процентово масло от кайсиеви ядки, има споменатите свойства. на българския пазар то може да бъде намерено под името Sunny Kiss from Hunza – „Слънчевата целувка от Хунза“. идва директно от Пакистан, от това недокос-нато от цивилизацията място.

изследвано е лабораторно и има ясен химичен състав. Доц. Папазова е измерила качествата му и радиестезично, а резултатите са категорични – хунзийското масло е напълно чист и качествен продукт, притежаващ всички полезни витамини и минерали, които съдържа дивата кайсия.

МаслотоSunny KissFrom Hunza,е единственото, директно доставено от Пакистан в България и с гарантиран произход от Хунза. Можете да поръчате онлайн на www.adonis.bg или да намерите в по-добрите аптеки.


Магдалена Исаева

(Публикувано в брой 10/1980 г. на списание „Космос“. Със съкращения.)

Загадъчните дълголетници Веднъж в годината

на пазара в малко-то градче Гилгит идват странни и мълчаливи хора

– жители на планината. Те почти не разговарят с оста-налите и на фона на пъст-рата и креслива пазарска тълпа тяхната мълчалива група прави силно впечатле-ние. Свалят от рамената си своя товар, мълчаливо и вни-мателно го разполагат пред себе си. Това са пресни и су-шени кайсии, ядки, масло от тях, пъстри килимчета от козя вълна, оцветени в краси-ви, ярки цветове. След като продадат своята стока или я заменят за онова, което им е най-необходимо, мълчали-вите търговци събират своя багаж и също така мълчаливо напускат пазара.Те поемат по многокило-метровия си маршрут през хълмове и долини, клисури и сипеи, навътре в Каракорум, там, където се простира долината на река Хунза – при-ток на Инд, голо и скалисто място с пръснати тук-таме плодородни оазиси. Затова ги и наричат хунза, по името на речната долина.

ХУНЗАх3

Хунза се делят на три групи. В централната част на до-лината живеят буриша или буришки – най-многобройна-та народност. Те се славят с трудолюбието си, спокой-ствието и тънкото чувство за хумор. В долната част живеят шинаки, поне 3 пъти по-малобройни. Двете народ-ности са в близко родство и това се долавя в езиците им. Шинаките обаче, за разлика

ОТ СТАРИЯ „КОСМОС“


ЗДРАВЕ


от своите братовчеди, са много темпераментни и из-бухливи. От техните редици излизат и най-добрите воини. А горната част на долината е населена с гуджали – най-гостоприемните и благо-родните измежду всички хунза. Техният език е твърде различен от останалите две народности, така че помежду си не се разбират, но живеят в мир и приятелство.Колко са всички хунза? Све-денията по този въпрос са противоречиви – колкото пътешественици, толкова и цифри. Работата е в това, че през цялата многовековна ис-тория на хунза нито веднъж не е имало преброяване на населението. Все пак средно наброяват към 27 000-30 000 души. Живеят в малки селца от по 5-6 каменни къщи. Хун-за си имат и столица – мал-кото градче Балтит, в което живеят към 4000 души.

МОСТОВЕ ЗА КУРАЖЛИИ

Миниатюрните селца са свързани едно с друго със стръмни планински пътеки. Мостовете на хунза са нещо уникално. Между двата вър-ха, над пропастта обтягат две здрави въжета. По тях на крачка разстояние, успоред-но една на друга, нареждат греди. И това е. Като си пред-стави човек шеметната дъл-бочина надолу, желанието му да посети следващото село мигновено се изпарява. Само че това се отнася за нас, ев-ропейците, за хунза подобни мостове са много удобни. Обаче през зимата, когато падне дебел сняг, отделните селища са напълно откъс-

нати. А зимата тук не е от най-леките. Температурата спада до -10-15 градуса, а лет-ните горещини надвишават 40. Хунза сякаш не усещат зимния студ, ще ги видите да пробиват дупки в леда и да се къпят във водата, печките палят само за да приготвят храната, а не да се стоплят.Но през лятото в селото кипи живот. Всички са на крак още с изгрева в 4 ч су-тринта. До 6, когато е за-куската, може да се свърши някоя и друга работа – я в градинката, разположена зад всяка къща, я отпред на мал-ката тераска пред дома. След закуска започва истинският работен ден. Той е свързан със селскостопанските рабо-ти в миниатюрните нивички, на които отглеждат пшени-ца, и също толкова големите овощни градини, в които се ражда приказната кайсиена реколта. След 9-часов ра-ботен ден хунза обядват и почиват до пет. После още малко труд из къщи или в градинката и в девет часа цялото село вече е потънало в дълбок сън. Пък и какво ли да правят – няма електри-чество, няма телевизия, няма вестници и книги – хунза ня-мат своя писменост.

НИКОЙ НИКОГА НЕ БОЛЕДУВА

Първите сведения датират от края на миналия век. Още през 1880 г. майор Бидулф, офицер от английската ко-лониална армия, прониква в долината Хунза и за пръв път среща представители на неизвестен народ. Но се задо-волил да запише в рапорта си: „С тези хора, които живеят

високо в планината, е невъз-можно да разговаряш на нито едно от местните наречия“. Едва преди началото на Втората световна война в Англия се появява книгата на д-р Мак Керисън, която раз-казва за народа пума. Д-р Мак Керисън живял сред жите-лите на Каракорум почти 15 г. Само клисура го отделяла от земите на хунза. Лекарят пише, че много хора са се об-ръщали за помощ към него, много километри е обходил, за да окаже медицинска по-мощ. И само при хунза никога не е ходил. „Хунза никога не викаха лекар, и то не защото се ползваха от услугите на знахари, просто там никой не боледува.“ Това съобщение предизвиква изключителен интерес. И Керисън го раз-палва още повече: „Продъл-жителността на живота при хунза е наистина удивителна – 120 г.! 90-годишните мъже по правило са бодри, пълни със сила и здраве, женят се и работят наравно с младите. Често могат да се срещнат старци по на 130-140 г., жиз-нени и бодри, а леката им разходка е поне десетина ки-лометра ходене пеш.“Народ, който никога не бо-ледува! И живее по 120 г.! Какви са причините? Може би чистият високопланински въздух? Умереният начин на живот? Керисън смята, че причината е в самия начин на живот, „извисен до ранга на религия“, при който свято се съблюдава режим на хранене.Френската експедиция на Белвефер намерила долината почти непроменена за чет-върт век. Имало нещо ново и то било това, че в Балтит се появила болница с 8 легла.



Обаче, както пишат фран-цузите, лекарят е изпаднал във възторг и отчаяние, тъй като няма нито един пациент“. Експедицията се състояла от 12 души, от ко-ито трима лекари, биолог, ботаник и етнограф. И те достигнали до едно основно заключение, което изтъква и Керисън – причината за изключителното здраве и дълголетие на хунза е режи-мът на хранене и строгата диета. Основната храна са кайсиите.

МАСЛО ОТ КАЙСИИ

Кайсиените дървета са мно-го разпространени в оази-сите на долината, живеят до 100 години, за разлика от европейските, чийто жизнен път завършва към 30-ата годишнина. Самите кайсии са значително по-едри и се ядат във всякакъв вид – сурови и

сушени. Ядат се и костилки-те им. От кайсиените кос-тилки получават кайсиено масло, то е и единственото козметично средство за ко-кетките хунза. Останалото се дължи на въздуха и водата. Напитките на хунза също се правят само от кайсии. През лятото изцеден нектар, през зимата сушени кайсии се стриват, смесват се с вода и питието е готово. Това е и виното на хунза, друго „по-силно“ те не познават. Кай-сията присъствува във всяко ядене – костилката или ме-ката част са задължителна съставка на всеки сос. Зимно време варят сушени кайсии, водата изпиват, а от мека-та част правят питки. През най-тежките 3-4 месеца, когато по дърветата няма плодове, хунза живеят само с кайсиено мляко. Правят го по следния начин. Стриват мно-го ситно шепа сушени кайсии,

разбъркват ги с вода, която високо в планината е необик-новена чиста и вкусна. Сме-ста престоява задължително едно денонощие, през което време се извършва известна ферментация. Европейци, които са я пили, твърдят, че е необикновено вкусна, една чаша насища и ободрява.

НЕОБИЧАЙНОСВЕТЛИ ХОРА

Още първите изследовате-ли обърнали внимание, че по външен вид хунза решително се отличават от съседни-те народности, че са с бяла кожа, често пъти със свет-ли очи и коси. Легендите и древните хроники свидетел-ствуват, че историята на хунза датира повече от 2000 г. Това е времето, когато Александър Македонски за-владява Северна Индия. Хунза считат себе си за потомци на някакви „бели воини“, сиреч войниците на Александър. Наистина в този район поч-ти няма народ, който да не смята, че води началото си от великия завоевател. И все пак етнографите са склонни да приемат такава хипотеза. Основания за това дават ев-ропеидните черти на хунза, светлите очи, русите, поня-кога дори червеникави коси. Тези хора, откъснати от шума и суетата на нашия ХХ век, продължават да си живе-ят, както преди сто, двеста или петстотин години – без автомобили, затвор и стра-жа, без пари, радио, телеви-зия, без книга и телефон. Там някъде, на 2500 м над морско-то равнище в своята щаст-лива долина, където растат най-вкусните кайсии.


ЗДРАВЕ ОТ СТАРИЯ „КОСМОС“

Семейството на д-р Светослав Славчев, Списание 8и Международната асоциация на писателите криминалисти обявяват:

ИНСПЕКТОР СТРЕЗОВСЕ ЗАВРЪЩА!

К О Н К У Р С

ТЪРСИМ АВТОРА,КОЙТОДА ПРОДЪЛЖИ ЛЕГЕНДАТА...

ИЗИСКВАНИЯЗагадките на инспектор Стре-зов трябва да продължават духа и традициите на тези, публикувани досега на страни-ците на Списание 8 от д-р Све-тослав Славчев.Можете да участвате с до 5 текста, всеки с дължина до 7000 знака (без паузите). За-дължително е да изпращате и правилните решения. Тъй като в много от загадките на ин-спектор Стрезов отговорът се крие в илюстрацията – добре е текстовете да бъдат съпрово-дени и с указания към художни-ка за точното представяне на важните детайли.

НАГРАДАТАПобедителят и двама негови подгласници ще получат всич-ки броеве на Списание 8, в кои-то са публикувани загадките, написани от д-р Славчев.По-голяма обаче е другата награда и тя е само една: авто-рът на най-добрия текст ще получи шанса във всеки втори брой на Списание 8 да пред-ставя загадките на инспектор Стрезов! Публикациите ще бъдат хонорувани според стан-дартите на изданието.

ЖУРИТОИзборът на победител ще бъде направен от Таня Тодорова – журналист и дъщеря на д-р

Светослав Славчев, Николай Тодоров - внук на д-р Славчев и преподавател по литература и английски в частно училище, Георги Караманев – зам. гла-вен редактор на Списание 8, и Александър Въчков – художни-ка на илюстрациите за инспек-тор Стрезов.

УЧАСТИЕОчакваме вашите текстове на [email protected] или по пощата – Списание 8, София 1421, бул. „Черни връх“ 1-3, офис 7

ВЪПРОСИ[email protected]тел. 02 963 28 96

KРАЕН СРОКУчаствайте до 31

март 2017 г. Победи-телят ще бъде обявен

на страниците на майския брой на

Списание 8.


ТВОЯТ КОСМОС

Програмата ЛъкиФит гарантира трайно намаляване на теглото ви, дава познание за това как да запазите постигнатия резултат, пречиства организма от токсини и ви зарежда с невероятна енергия. Програмата протича като изключително приятна, забавна и разто-варваща почивка.

ЛъкиФит се провежда успешно за 9-а поредна година в Апартхотел Лъки Банско & СПА*****. По време на 7- и 14-дневните програми се ос-вобождавате от излишните килограми и стрес. Формулата на успеха е в комбинацията между чиста и здравословна храна и раздвижване чрез фитнес, разходки сред природата, езда, плуване, водна гимнастика, СПА процедури и масажи.

Хранителният режим е разработен от проф. Божидар Попов, председател на Асоциацията по диететика. Дневно се приемат 1000 или 1300 килокалории. Всеки участник има възможност сам да избере своя режим. При спазването му участниците намаляват теглото си от 4 до 6% през първата седмица и от 6 до 8% през втората. Целта е да се постигне постепенно, здравословно и трайно отслабване от 20% годишно. По този начин излишните килограми никога не се връщат обратно.

Отслабването като удоволствие

ЛъкиФит – уникалната програма за здравословно отслабване без диета и гладуване


Отслабващите програми включват 4 хранения на ден. Участниците не гладуват, а просто сменят начина на хранене. Осигурен е непре-къснат медицински контрол, а в края на курса всеки вече знае как да се храни правилно, за да затвърди резултатите. Програмата ЛъкиФит включва: самостоятелно настаняване в Студио Лукс, пълен пансион, лекарски преглед, ежедневни преходи в планината, китайска дихателна гимнастика всяка сутрин, комбинирана гимнасти-ка следобед, неограничено ползване на новия СПА център на хотела с биобасейни, солен басейн, сауни, парни бани, фитнес. Има часове с конна езда, получавате шапка и тениски с логото на програмата, безплатно пране на дрехите.

В програмите ЛъкиФит+ и Антистрес има допълнително по 3 кла-сически или релаксиращи масажа. Най-новата програма - ЛъкиФит Бюти, предлага отслабване със специална грижа за проблемните зони и кожата, включва антицелулитна терапия, ултразвуков пилинг за лице, 2 класически масажа и детоксикираща терапия за цялото тяло с микронизирани водорасли.

При повторно записване в програмата получавате 20% отстъпка.

За информация и резервации: 02 8066178 или 0879 111 222; www.luckyfit.eu


MOЯТА НЕВЕРОЯТНА ИСТОРИЯ


Да разсмееш

тумора

Магдалена Александроваснимки Владимир Мачоков

Пламена Колева намирапътя към себе си, след

като си връща усмивката

Пламена Колева е на 35 г., от Стара Загора, дълги години работи в София като строителен инженер. Винаги се е интересувала от

наука, технологии, изобретения, без да се ограничава до познатото и обяснимото. Познава Бог от малка... но истински се среща с него едва след редица житейски перипетии, пред които се изправя през

последните няколко години. И след като успява да победи тежките трудности, вече е убедена: няма случайни неща и всяка трудност по пътя ни е урок, който ни прави по-силни и калява духа ни. Какво по-голямо доказателство от едногодишната битка с коварна болест, която не само ѝ помага за нейното духовно израстване и самоосъз-

наване... но и ѝ припомня най-важното: смехът е здраве!


МОЯТА НЕВЕРОЯТНА ИСТОРИЯ

Първият сблъсък на Пламена с рака е през 2012 г., когато съ-квартирантът є е диагности-циран с лимфом на Ходжкин – тежко заболяване, което засяга клетките на имунната систе-ма. За две години младият мъж

влиза в ремисия, след като минава химиотерапия и спазва диетата на д-р Гайдурков.

Уви, скоро жената за втори път чува диагнозата - през 2014-а нейният чичо, с когото е изключител-но близка, научава, че има сарком на Юинг – тумор в костния мозък. но Пламена вярва, че няма нелечимо състояние и започва да изучава алтернативните ме-тоди. разлиствайки Списание 8, попада на статия за смехотерапията на психоложката моника балаян и за книгата на създателя на метода норман Казънс - „Човекът, който разсмя смъртта“. Пламена се замисля, че от две години вече не е онзи усмихнат и жизнен човек, който е била преди.

Сълзи и смяхосъзнавайки това, решава да прочете бестселъ-

ра на норман Казънс. След първите 10 страници вече знае, че това е точното четиво за чичо є. „исках да приеме този метод за себе си. А той ми отвърна, че ще прочете книгата, но не възлага толкова надежди в този метод, колкото на бог“, спомня си Пламена.

от малка тя е силно вярваща и не спира да се моли за здравето на чичо си. За съжаление, въпреки всички усилия и молитви, през август 2015 г. мъжът умира. „Загубих човек, с когото бяхме на едно духовно ниво, имахме общи разбирания и водехме спокой-но разговори за бог. едно е да загубиш роднина, друго - чо-век, с когото си бил духовно свързан“, разказва жената.

Ударът е силен, Пламена изпада в депресия и се чувства в безтегловност. точно в този момент отново попада на статията в Списание 8 за сме-хотерапията. „реших, че ще посетя курса на моника бала-ян. исках да започна отново да чувствам, да се усмихвам и да изпитвам истинска радост“.

Курсът продължава 8 дни, по 3 часа всяка вечер. Кратко време, но достатъчно човек да промени на-чина си на мислене и да преживее много нови неща. на първия ден всички посетители са сковани, невяр-ващи, че нещо необикновено може да им се случи. Ден по-късно обаче предразсъдъците са се стопили. Уп-ражненията са психически разтоварващи и физиче-ски разпускащи. Хората започват да споделят лични неща, да се припознават в човека отсреща.

моника балаян помага на всеки да се опознае по-добре. Програмата не е стриктна и се определя от участниците, а за Пламена любими са упражнения-та, които я връщат в щастливото детство, осво-бождават я от тежките спомени и є помагат да се пречисти. Участниците изкарват емоциите си с ви-кове и удари, с имитации, медитации, с визуализации на потапяне във вода. тичат, гонят се, замерват се с хартийки, връщат децата в себе си и забравят ру-тинното ежедневие.

Неочакваност„в края на курса успях да постигна състоянието,

което бях изгубила. не просто се усмихвах и казвах, че ми е весело. Започнах отново да се смея с глас, до сълзи!“, споделя с радост Пламена, която решава да се запише и на второто ниво от курса, посветено на здравето.

обаче точно по това време изведнъж всичко се променя. Появява се режеща болка от лявата страна на тялото, в областта на хълбока и корема. Докато

очаква мнението на лекарите, решава да приложи наученото от смехотерапията и по-конкретно - техниката за ви-зуализация, в която се вдишва златен прах и се издишва през болното място. „никога не съм си представяла, че някой ден ще визуализирам как мал-ка линейка пътува към черния дроб, от нея изскачат малки човечета, вадят маркуч и из-къпват органа с вода, сапун и малки четчици“. През това време тя не забравя и най-важния урок, който е научила от моника балаян - че човек никога не трябва да отказва предоставена възможност.

Купи с отстъпка - само за 8 лв.,

на www.spisanie8.bg!


СЛЕД ВСИЧКИ ОПЕРАЦИИ

ЗАПОЧНАХ ДА ВИЖДАМ МАЛКИТЕ НЕЩА. ИЗПИТВАХ НАСЛАДА ОТ СУТРИНИТЕ, В КОИТО СЕ СЪБУЖДАХ НА СЕЛО И ЧУВАХ ПЕСЕНТА НА ПТИЧКИТЕ.

пуснах забавни клипчета в интернет. вече знаех, че смехът е лечебен.“

рехабилитацията протича леко благодарение на учтивите лекари и сестри в болницата в раднево, където попада. идва време за изписване, докторът изрично припомня, че е нужна и втора операция. Же-ната все пак търси второ мнение при водещ специ-алист в София и с много късмет бързо си записва час. но скенерът показва 6 разсейки - нужна е спешна опе-рация. За късмет интервенцията минава успешно, но Пламена вдига температура и е включена на сис-теми. Докато една вечер рязко се буди от глас. той є казва, че повече няма да има висока температура. Събужда се и бърза да повика сестрите. изненадата е голяма - температурата е обратно в норма.

Вяраи рецепти

После идва време за химиотерапия, но това не я плаши. Жената се уповава на бог, вярва, че той ще е до нея. моли роднините си да я подкрепят и да не се тревожат излишно. освобождава квартирата си в столицата и заживява отново с родителите си в Стара Загора. Цели три месеца продължава хи-миотерапията - по 48 часа веднъж на две седмици, отделно всяка седмица ходи на таргетна терапия. Пламена си спомня първия ден, в който баща є я кара към болницата. от филмите очаква мрачна обста-новка и тежки странични ефекти. Предразсъдъците є обаче са бързо заличени, когато влиза в бяла, прос-торна стая, в която има общо 4 легла и 3 бъбриви жени, дошли за същата процедура. едната усмихна-то я пита за какво е тук, а Пламена не сдържа емо-циите си и със сълзи в очите отговаря, че има рак на дебелото черво. „о, ама и ние имаме, не се притесня-вайте!“, възкликва дамата. втора се включва бодро: „но ние не сме болни от рак! ние сме болни от грип и тук се лекуваме от грип! и ние сме здрави, но докто-рите не го знаят! Затова провеждаме това лечение, за да се уверят те, че ние сме здрави!“. Пламена не усеща кога плачът є преминава в смях. трите дами връщат позитивната є настройка. благодарение на свежата компания младата жена прекарва дните на химиотерапия в добро настроение и без сериоз-ни странични ефекти. Говорят си за градинарство, земеделие, кулинария, разменят готварски рецепти. Смехът е неизменна част от дните на лечение, кое-то дава успешни резултати.

Скоро получава неочаквано обаждане - от отдав-на забравена приятелка, която я кани да се срещнат. Понечва да откаже, но в този момент в главата є изскача важното правило и решава да приеме. изли-зат на кафе, оказва се, че момичето се е обаждало за да потърси прошка, че в миналото е определяла вярата є в бог като сектантство. тя самата също вече е допуснала бог в живота си и е разбрала какво є е липсвало. Кани Пламена да се запознае с нейното християнско общество, а жената отново решава да опита възможността. така се среща с хора, които є стават опора в живота.

СпокойствиеДокато се чакат резултатите от прегледите

обаче, болестта не чака. навръх бъдни вечер Пла-мена празнува със семейството си в Стара Загора, когато е прерязана от остри болки в стомаха. Че-тири дни по-късно я оперират. „Помня, че докато се събуждах, видях светъл образ, който ми каза, че ще бъда три пъти по-щастлива и три пъти по-здрава“, разказва жената. отваря очи и се вижда опасана с маркучи.

на другия ден є съобщават диагнозата: рак на дебелото черво, лекарите са изрязали немалко от него. има метастази в черния дроб, нужна е втора операция. в този момент жената си спомня завета на своя чичо: в такива ситуации човек не бива да се бори, а да приеме спокойно случващото се. „Знаех, че животът ми е в божиите ръце. но за себе си бях запазила нещо и от курса по смехотерапия. реших, че няма да плача и да се окайвам. вместо това си


ВЯРВАМ, ЧЕ КОГАТО

ДУХЪТ Е ЗДРАВ, ТЯЛОТО СЛЕДВА. АЗ СЕ РАЗБОЛЯХ, ЗАЩОТО ДУХЪТ МИ МНОГО ДЪЛГО ВРЕМЕ БОЛЕДУВАШЕ.

Обрати на съдбатаотива на скенер със съзнанието, че е излекувана.

резултатите обаче показват, че в два от секто-рите на черния є дроб все още има плашеща актив-ност. Да, Пламена се влияе позитивно от лечение-то, но резултатите са далеч от нейните очаква-ния. Приятелите и специалистите я убеждават да направи нов, шестмесечен курс от химиотерапия, като тя решава да е в Пловдив.

За 5 дни отива с преоткритата си приятелка на християнски лагер в Пампорово. Зарежда се с нова доза надежди и оптимизъм, подобна на тази от сме-хотерапията.

Семинарът свършва и Пламена се отправя от-ново за химиотерапия. въпреки че е получавала ок-сиплатина вече десетки пъти, тялото є изненадва-що проявява алергична реакция. намира се ново ле-карство, но то идва със странични ефекти. изпада в униние, изправя се благодарение на подкрепата на болничния ù психолог и... на думите от притча, коя-то чува по време на служба: Помолих за сила и Бог ми даде изпитание.Помолих за мъдрост и Бог ми даде проблеми.Помолих за смелост и Бог ми даде опасности.Помолих за любов и Бог ми изпрати нуждаещи се за помощ.Помолих за блага и Бог ми даде възможност.Не получих нищо от това, което поисках. Аз получих всичко, което ми беше нeобходимо.

„Когато пасторът прочете това, аз видях сво-ята година“, споделя Пламена. разбира какво е да имаш сила. осъзнава, че всички изпитания са дошли в живота ù, за да преоткрие доброто. най-накрая тя намира покой и смирение.

Равносметкав началото на ноември 2016 г. Пламена моли

онколога си за едномесечна отсрочка за следваща-та химиотерапия – практика, която е възможна при пренатоварване на организма с химия. Ле-карят се съгласява, но насрочва контролен Пет скенер за края на декември, точно година след първата операция. нощта преди изследването Пламена чува глас: „Сега вече си здрава“, но я е страх да повярва.

на 3 януари 2017 г. тя държи в ръцете си резулта-тите. разкъсва плика още в асансьора и затаила дъх, прочита 5 реда – всички резултати са отрицателни!

МОЯТА НЕВЕРОЯТНА ИСТОРИЯ


Документът е с подпис и печат от медицинско лице и крещи само едно: Пламена е здрава!

Жената влиза у дома със сълзи в очите, крещей-ки от радост. баща є се просълзява от вълнение и я прегръща силно. вечерта семейството се събира на празнична трапеза, хващат се за ръце и благодарят на бог от сърце за чудото.

„бог ме излекува, но не според моето очакване. излекува ме чрез всички хора – от смехотерапията и моника балаян, асистентите є и участниците в курса; през докторите, сестрите и санитарите; трите жени, които бяха с мен в стаята за химио-терапията; всички хора от християнския център, които ме подкрепяха; майка ми, баща ми, сестра ми,

леля ми, братовчедите ми; до момента, в който по-лучих документа. вярвам, че всичко това ми се случи, за да преживея бог чрез това изпитание“, обобщава днес усмихната жената.

Пламена помни гласа, който чува след първата си операция: „Сега ще си три пъти по-здрава и по-щастлива“. вярва, че всичко, през което е премина-ла, е било пречистващо. „няма нищо случайно. всич-ко започна от една статия за една книга, с която исках да помогна на мой близък човек. този човек ми промени мисленето. Покрай него стигнах до курса по смехотерапия. той също ме промени, за да мога да изучавам себе си и връзката ми с бог, да осъзная как-ви чудеса е вършил и продължава да върши...“


Ако бъде попитан кои са по-добрите шофьори, дори най-галант-ният джентълмен сигурно ще отговори не толкова кавалерски: жените не могат да карат. Както обаче често се случва, щом навлезем в безкрайния свят на стереотипите, статистиката заговаря насреща: нежният пол шофира по-безопасно. Което в крайна сметка е значително по-важно в живота на пътя, откол-кото например умението автомобилът да бъде прецизно парки-

ран в най-тясното възможно свободно място на претъпкана софийска уличка...Според психолозите това се дължи на факта, че дамите зад волана са по-вни-

мателни, спазват правилата и ограниченията, а темпераментът им е по-спо-коен. Всъщност дали ще бъдеш добър шофьор, не зависи от пола, а от това дали имаш познания, преценка, опит, надежден автомобил и толкова много други неща.

По данни на КАТ жените причиняват значително по-малко пътнотранспорт-ни произшествия, като тенденцията се запазва през годините. При това раз-ликата е много сериозна – за 2015-а загиналите шофьори мъже са над 10 пъти повече от жените. Подобно е съотношението и за САЩ, особено що се отнася до инцидентите, причинени от превишена скорост.

Изследване, проведено през миналата година в Лондон, пък отчита, че 27% от мъжете шофьори са склонни да спазват твърде малка дистанция от колата пред тях срещу само 4% за дамите. А те са и значително по-предпазливи, което пък пряко е свързано със самоувереността зад волана – 84% от силния пол вярват, че винаги карат със съобразена с условията скорост, срещу 64% за нежния. Около половината мъже са склонни да минат на жълто срещу едва 14% от жените.

Кавалерия


TaxiMe подбира най-качествените таксиметрови шофьори и дава бърз и удобен достъп до тях през мобилно приложение. Към момента са включени над 3000 шофьори. Средно за 10 секунди шофьор при-ема поръчка, а за 3 минути колата пристига на адреса. Над 200 000 клиенти използват TaxiMe в София, а отскоро и в Пловдив. Изтеглете на www.taxime.to.

Женско такси

Именно да се пребори със стереотипите за жените зад волана се стреми новият проект на Volkswagen, Български фонд за жените и TaxiMe. Навръх 8 март се организира своеобразно „Женско такси“, шофирано от дами. В продължение на 24 часа чрез мобилното при-ложение TaxiMe ще могат да бъдат викани атрактивните немски автомобили, а зад волана им ще бъдат най-опитните шофьорки. Това е само началото на мащабната кампания „Дами карат“, която

цели да привлече вниманието към скритите от очите ни героини зад волана. Тя ще продължи като цялостна платформа за споделяне на опит между жени за всички въ-проси, свързани с шофирането и автомобилите. Няколко от участничките ще полу-чат подарък - специален курс по майсторско безопасно шофиране.

Автомобилите Volkswagen се произвеждат на 50 места в 14 държави. През 2015 г. от заводите са излезли 5,8 млн. превозни сред-ства! В компанията работят 218 000 души. Oткакто съществува, марката се бори да демократизира и направи мобилността достъпна и приятна за всеки. Volkswagen е много повече от автомобил – той е член на семейството.

Българският фонд за жените (БФЖ) е единствената фондация, която подкрепя малки неправи-телствени организации, рабо-тещи за овластяване на жени и момичета в местни общности. Мисията на фонда е постигане на равнопоставеност на полове-те във всички сфери на живота и гарантиране на правата на моми-четата и жените.

AФИШ

1. „Първите седем“ от Боян Петров2. „Изкуството на войната“ от Сун Дзъи „Владетелят“ от Николо Макиавели3. „101 романтични места в България“от Иван Михалев и Елина Цанкова4. „Родители и деца“ от Хорхе и Демиан Букай5. „География на гения“ от Ерик Уайнър6. „Моши, моши, Япония“от Юлияна Антонова - Мурата7. „GAPS. Синдром на храносмилателната системаи психиката“ от д-р Наташа Кембъл-Макбрайд8. „Обичам цветовете“9. „Монахът, който продаде своето Ферари“от Робин Шарма10. „Богат татко, беден татко“от Робърт Кийосаки

Книги на месеца

Т О П 1 0К У Л Т У Р А

Класация на най-продаваните книги в „Хеликон“- нехудожествена литература, през февруари

След цяла година събиране на читателски

снимки време е и да обявим големия по-

бедител в конкурса „твоят поглед 2016“.

Кой измежду над 1600 участници в над-

преварата с повече от 2400 снимки ще

заслужи големия приз - фотоапарата Olympus TG-850?

на 22 март от 19 ч в кафе-галерията на „Фотосинте-

зис Артцентър“ (бул. „васил Левски“ №57) ще обявим

големия победител. Ще ви представим и изложбата, в

която са събрани някои от най-добрите кадри в мина-

логодишното издание на превърналия се в традицио-

нен конкурс.

Скоро започва и новото издание на „твоят поглед“, в

което ще очакваме най-добрите ви фотографии. А

междувременно: не спирайте да снимате!

Време за красиви фотографии!


Flaška е бутилка, направена от стъкло, която структурира водата. Специална технология на обработка настъклото води до подобряване качеството на водата. Водните клъстери стават по-малки и по-добре организирани.

За 5 минути чешмяната вода се трансформира и променя структурата си като тази на чистата изворна вода в природата. Flaška е бутилка за ежедневна и многократна употреба и се рециклира 100%.

Ползвайте Flaška навсякъде - вкъщи, в офиса, в колата, по време на спорт и пътувания!Flaška - Вашият извор за вода!

Интелигентната бутилкa за жива вода!

контакти: 0885 616 716, [email protected]; интернет магазин:

Век след като Учителя Петър Дънов обяснява, че водата има и четвър-

то агрегатно състояние, учените започват да говорят за него. в „нова

наука за водата" ем Джей Пангман и мелани еванс го наричат още течен

кристал, тъй като в това състояние на материята повтарящата се гео-

метрия на водата е същата като геометрията в кварцовите кристали.

налице са добре организирани подвижни молекули в хексагонна (6-стенна) кристална

формация, като всяка молекула действа съгласувано с останалите и всички вибрират

в унисон и хармония.

„възможно е пиенето на такава вода да е ключът към изцеление и дълголетие, защото

този тип вода усилва клетъчното лечение. Ако промените водата във и около вашите

клетки, ще промените живота си. това е магистралата, която клетките в тялото ви

използват, за да приемат и пренасят хранителни вещества, да стабилизират клетъч-

ната функция, да получават и изпращат сигнали", обяснява д-р Джералд Полак.

Четвъртото агрегатно състояние на водата


КУЛИНАРНА АЛХИМИЯ

Да ви е сладко! Това ежедневно пожелание, ако се замислим, не е най-умно да приемаме буквално. Прекаляването със сладостта, освен че не е здравословно, ни лишава и от пъстротата на вкусове и аромати, които може да ни дари разно-образното хапване. Да, разбира се, това е метафора – и все пак, светът е голям и всичко е относително. Докато чужденците продължават да се мръщят, виждайки традиционната ни шкембе чорба с шепа лют пипер и пълни лъжици оцет с чесън, по света какви ли не доста странни за нашия поглед неща се озовават в чиниите. Както например в някои части на Китай, където туристите обичат да се шегуват, че се яде всичко, което има четири крака, освен табуретките, и всичко, което лети – без самолетите. Евентуално.

В света на екзотичните храни по света ще се отправим с пътеводител в ръка и заедно с чаровната ни и прекрасно подготвена водачка Елена Петрелийска. В крайна сметка важно е да опитваме от красотата и пъстротата на световните кухни... но не по-малко важно е да запазим и добрия вкус, нали така?

Смъртоносната риба фугу


Храна за размисъл

Какви ли не странности слагат в чиниите си хората по света. За кое си струва да почерпим опит и може ли едно ястие

да бъде дори твърде екзотично?

Георги Караманев

Когато Катя борисова беше написала в своя материал в Списание 8 за Сингапур, че тра-диционният местен

плод дуриан има аромата и вкуса на нещо средно между лук, терпентин и развалено месо, това определено ни прозвуча като хипербола. но когато донесе след няколко месеца бонбони с вкуса на дуриан... опреде-лението вече ни се стори твърде слабо. още по-слабо ни се струва-ше с всеки следващ час, в който вкусът на странното нещо, кой знае защо някъде приемано за изу-мителен деликатес, продължаваше да отеква.

Кон боб яде ли?

разбира се, в никакъв случай не бива да изпадаме в ролята на туристи, решили в рим да за-ложат на китайска храна или да изберат „макдоналдс“ на „Шанз

елизе“. всеки край на света крие своите изкусителни (макар и по-някога трудни за оценяване глав-но заради навиците ни) храни, които си струва да опитваме. А с бума на световната търговия от последните десетилетия екзотиката сама идва при нас. всеки, който се загледа в по-бо-гато снабден магазин, ще попад-не на плодове, чиито названия и вкусове не познава.

и все пак – в някои случаи ек-зотиката идва от специфичния вкус, в други - от странната комбинация, а в трети – от ха-рактеристиките на самия обект на бъдещото хранене. Пипи Дъл-гото чорапче разказваше за ки-тайското хлапе със странно име Петер, което било толкова злоя-до, че от май до октомври майка му внасяла всеки ден едно и също лястовиче гнездо с надеждата да бъде изядено. Със сигурност дос-та поколения хлапета по света вече са си задавали този въпрос, но: наистина ли в Поднебесната похапват лястовичи гнезда?

Да полетиш от гнездото

така си е, само че ги правят на

супа. историята гласи, че през VII век китайската армия, блокира-на от враговете си на остров в морето, изпаднала в глад и тряб-вало да се препитава с подръчни средства. взело, че им харесало, а традицията продължава и до днес. Дребен детайл е, че не се използват гнездата точно на лястовичките, а на птици от семейството на бързолетите (които, впрочем, се срещат и у нас). всъщност, ако се вгледаме по-внимателно, това не е пилеш-ка супа, а... макар и доста странен вариант на морски деликатес. Защото бързолетите живеят край морето и строят домовете си от хайвер, тънки рибки, кос-ти, водорасли и вместо бетон използват собствената си слюн-ка. Приписват на тази странна комбинация чудеса, що се отнася


до мъжката плодовидост, но и извън това - похапването на тази супа си е знак за аристокра-тизъм в Китай.

Самото снабдяване с гнезда е доста трудна работа. бързо-летите ги строят на отвесни скали, в ниши край морето... като цяло все на опасни за човека места. А и размерите им не са по-различни от познатите ни лястовичи гнезда, така че „ло-вът“ си е сериозно приключение. Съвсем разбираемо, самите птички се опитват да си спасят домовете, кълват и дерат некане-ните гости, ако ги спипат на мес-топрестъплението. всичко това се отразява и на цената - порция-та може да струва между 30 и 100 долара, а килограм „несготвени“ птичи гнезда достига 2000.

Утешението е, че ако всичко е наред, тук дори няма постра-дали птици, а просто пернато семейство, лишено от едноме-сечния си труд, което отново трябва да се захване за строи-телство.

разбира се, ако видите в менюто на западен ресторант „лястовиче гнездо“, надали ще става дума точно за птичия дом, а просто за нещо, което визуално напомня иначе романтично зву-чащия предмет.

в този смисъл: нерядко про-блемите идват само от превода. Докато все още сме на вълната на месните деликатеси (по обясними причини доста голяма

част от най-екзотичните храни е свързана с фауната), си струва да споменем и други китайски … странности като супа от перки на акула, маринован патешки език и стек от костенурка. Факт е, че костенурката някога се е ядяла доста често и у нас, но за щастие, днес убиването є е заб-ранено от закона.

От пиле мляко

Кое ли е най-екзотичното месо, на което е попадала наша-та любима консултантка елена Петрелийска? време е да се об-заложите, тя ще ви даде няколко жокера, а скоро ще ви съобщим и отговора. „бяло месо, приличащо на пилешкото, но не съвсем, с лек мирис на риба, но с консистенция-та на пилешко.“

После елена започва да избро-ява плодове и зеленчуци, които е опитвала в практиката си и може би ще затруднят дори гу-гъл: гравиола, чемпедак, черимоя, джакфрут, маниока. интересни са и плантаните – малки, но по-твърди банани, които могат да се панират и пекат или пържат. нестандартна практика според нея е готвенето с бананови лис-та, които дават приятен аро-мат на ястието. екзотичното блюдо тамалес пък се завива в листа от царевица.

Дори по-обикновените про-дукти обаче може да се заредят с нотка екзотика, ако се избере по-различен подход, казва елена. от една страна, тя често се спира на нетипичните подправки за уж познати ястия, от друга – напо-следък прибягва към опушване на продуктите. нанизва ги на шиш-

чета от лимонова трева, която да даде своя аромат, и после ги опушва за съвсем различен вкус.

Апетитът идва с яденето

Понякога екзотиката може да идва и от комбинирането на вкусове. например допреди две-три десетилетия никой не би заложил на сладко-кисел избор, преди и у нас да пристигне китай-ската храна. нещата се проме-нят бързо, фюжънът властва все повече за добро или лошо – зависи какви са собствените ви вкусове.

А като цяло тенденцията е световна, казва нашата ку-линарка: „Преди години беше непонятно как в едно ястие ще се съчетаят сладко и солено, а сега почти всеки си хапва сирена с конфитюри. именити готвачи създават немислими съвсем дос-коро съчетания на вкусове - де-серти като шоколадово суфле с течен център от рокфор. А как-во ще кажете за соления карамел? или пък за сладолед с маслини? С морска сол? Уникални комбина-ции според мен! Чипс от бекон с кленов сироп, кексчета с вино...“, изброява тя безброй еклектични комбинации. Ако продължим с високата кулинария, хит са бал-самовите редукции, които са с аромат и лек вкус на плод.

но къде минава границата на екзотиката? много е просто, казва елена: едно нещо или ти харесва, или – не, а предубежде-нията не са от полза. „опитах печен ананас, поръсен с малко смлян черен пипер - и въпреки че не обичам тази подправка, съчетанието ми допадна. Сладко от манго с чили - изключително


Пържени банани


приятно. Дивечовото месо със сладки плодове - това е комби-нация, с която човек няма как да сгреши. бях скептична например към конфитюра от червен лук и сладкото от домати, но когато ги опитах, разбрах, че съм гре-шала. Листът със странни, но подходящи комбинации е много дълъг“, предупреждава ни елена.

Две дини под една мишница

и доколкото храната е важна част от културата, със сигурност опознаването на нови далечни традиции чрез блюдата е и начин да вникваме в самите цивилизации. Като най-екзотич-ни в своя опит нашата консул-тантка описва кухните в Ко-лумбия, Перу, бразилия, япония. Продуктите, които опитала в Китай и тайван, пък изцяло про-менили възгледите є за китай-ските блюда. Попаднала за първи път на сладолед от зелен чай и дори такъв от... боб. оказали се съвършени решения, които след това и сама включила в кулинар-ния си арсенал.

Понякога готвачите се изпра-вят пред трудности, ако чуят за някой нашумял продукт, който световната търговия все още не е довяла у нас. така например преди години елена се снабдявала с карфиолоподобното главесто романеско, като молела прияте-ли да є го носят от чужбина. Днес мечтае да опита в готвенето си нови неща, като например неши или пясъчна японска круша - хибрид с ябълка, който расте в Азия. в Калифорния пък вирее едно кореноплодно, което също е мечта на кулинарката - динена

репичка, която има зелена обвив-ка и розова вътрешност.

Логично идва да я запита-ме – а самата тя какво не би опитала никога? и отговорът є ни връща към супата от птичи гнезда, с която започнахме. Ако тук причините са естетически, в други случаи може буквално да става дума и за риск за живота. Защото другото ястие, което елена си е забранила, е японската риба фугу. може би сте чували за нея от някое кулинарно шоу или филм – става дума за рядък вид, който е обожаван деликатес в Страната на изгряващото слънце, но може да бъде смъртно опасен. в япония имат право да приготвят рибата балон или риба таралеж само най-опитни-те шеф-готвачи, които получат специален лиценз.

Ако не е почистена добре, тя убива. тялото є съдържа една от най-отровните субстанции в природата, която е достатъчна, за да убие човек за секунди. и ако през последните години консума-цията дори в япония е намаляла от съображения за сигурност, до съвсем неотдавна не е било така. През 1958 г. например рибата балон е причинила 176 смъртни случая. някога, по обичаен за страната на самураите почин, готвачът, приготвил фугуто не

както трябва, бил заставян да дояде сам порцията... но в някои райони се смятало за висш пило-таж да оставиш съвсем малко отрова, така че на клиента само да му изтръпне езикът...

С хляб и солразбира се, чак такава ек-

зотика не препоръчваме и тя е повод да се върнем към родните ширини и нашите си нетипични ястия. елена например е забеля-зала, че чужденците, попаднали тук, най-много се впечатляват от бозата – странна по цвят и вкус напитка, която не биха могли да пробват далеч от ори-ента. Капамата, тараторът, сармите, различните баници са други ястия, с които тя обича да изненадва гостите си, дошли отдалеч. в крайна сметка ек-зотичността на дадено блюдо зависи най-вече от собствения ни опит.

Завършваме с обещания от-говор за най-странното месо, с което е готвила елена – онова, което приличаше на пилешко, а миришеше на риба... не, тук не е пострадала птицечовка, става дума за крокодилско. „но не ми стана любимо“, усмихва се елена, затова є даваме думата да ни предложи екзотична рецепта (стр. 88), от която на всичкото отгоре ще си оближем пръсти-те... Да ви е сладко!Романеско

Дуриан


Храни от златоминалата година ви разка-

захме за истинското злато и сребро за готвене, но немалко храни заслужават да бъдат на-ричани „златни“ и без да са от ценния метал.

всички сме свикнали да прие-маме трюфелите за най-скъпата храна, през последните години подземните гъби се култивират и у нас. Килограм от белия трюфел от областта Пиемонт в Север-на италия, струва между 1600 и 2700$. един от най-скъпите продукти е хайверът от белуга – най-ценената и рядка риба от семейство есетрови. Среща се главно в Каспийско море. Хайве-рът е над 25% от теглото є и има много особен вкус, подобен на ядките - мек и деликатен. Само цената му е по-скоро солена: около 7000 долара за килограм. в света на месото първенец е говеждото Wagyu. Порция от около 200 гра-ма струва повече от 200 паунда. При ядките води макадамията – качествената е около 40 долара за килограм, а при гъбите списъка


АПЕТИТКИИ така, след нашия кратък полет над най-екзотичното е време за повече кон-

кретика. Постарахме се да съберем някои от най-нетипичните храни по света в пъстър калейдоскоп с малко странен аромат... Със сигурност тази озадачаваща подборка няма да се отрази чак толкова добре на апетита ви, затова обаче на-края ще дойде време за десерта - след поредицата от най-странни храни на пла-нетата ви очаква оригиналната рецепта на Елена Петрелийска, защото всичко е добре, когато свършва добре... включително и вечерята.

Балут


оглавява японското чудо матсасу-ке. Подправката – царица по цена, е шафранът, истинският струва около 350 паунда за килограм.

БалутЗвучи толкова гадно, вероят-

но би учудило дори сценаристите на телевизионно реалити. и тъй, след като сте предупредени: ста-ва дума за сварено патешко яйце. но не какво да е, а такова, в ко-ето вече се е развил зародишът – има пера и човка. Както често се случва, явно за да бъдат убеде-ни да го пробват повече хора, се представя като мощен афроди-зиак и... идеално мезе за бира.

КръвнА данАзия очевидно е мястото,

събрало най-жестоките кулинар-ни почини. в Южна Корея предла-гат супа от октопод, който ври жив в тенджера. Сервират го, като го режат, докато мърда. във виетнам имат традицията направо пред очите на госта да извадят сърцето на кобра и сурово, заедно с малко кръв от влечугото, да го сложат в шот. разбирайте: поглъща се още туптящото сърце заедно с кръвта...

Като цяло кръвта на живот-ните нерядко попада в списъка на странните храни. но ако се върнем към нашите земи, достатъчно е да си спомним за кървавицата, в която за-дължителна съставка е прясно изцедената животинска кръв. Ако пък отново вперим поглед на изток, в много азиатски храни патиците или свинското се готвят с варене в кръвта на животното, която понякога се смесва с мляко. Кобра в бутилка с алкохол

Жив октопод


Пияни скаридине, не става дума за пияни

вишни. в Китай без никаква жал предлагат скариди, престояли в алкохол, отново полуживи...

Комбинациите с алкохол са често срещани в Азия – като местен високоградусов специа-литет в някои страни се произ-веждат бутилки с оризова ракия с „прибран“ вътре саламандър или змия. безсърдечието на корейци-те обаче стига дотам да убиват вирусите си с... вино от малки мишки – сварени, преди още да им е поникнала козина.

Един тон окоочите на рибите обикновено

се изхвърлят... не само защото не изглеждат особено коремоприят-но, но и поради дребните си разме-ри. в япония обаче си имат едри риби – затова обичан деликатес е окото от риба тон. вкусът му на-помнял този на октопода и може да се види дори в супермаркети-

те – както например тук стоят тарелките с пилешки бутчета...

1000 г. яйцеи още един специалитет идва

от Китай - така нареченото хилядолетно яйце. обикновено е патешко и се „затваря“ в смес от глина, пепел и негасена вар, където престоява... е, не точно 1000 години, но няколко месеца. в резултат жълтъкът става тъмнозелен, дори черен, и доста мазен, а белтъкът се превръща в жълто-червеникаво желе. Алтер-нативна по-модерна технология позволява престояване само от 40-60 дни, но тогава „мари-новането“ трябва да е в сода каустик, сол и чаени листенца. миризмата на сяра и амоняк е убийствено силна, но вкусът, казват, е на твърдо сварено яйце. остава въпросът кому е нужно цялото това странно решение...

Вещерски историиДиваците в Камбоджа не

само че ядат маймуни, не само

че ядат мозъка на маймуните, а го правят, докато горкото животно е живо и упоено. Цена-та на този ритуал е между 500 и 700 долара. отново в Азия, при това в немалко региони от югоизточната част на конти-нента, е популярен още един странен „деликатес“ – супа от прилепи.

Попрестояла акула

ето че не само в Азия се срещат такива нечовешки решения. в исландия преди ве-кове викингите също закъсали за храна. и решили да опитат с месо от гренландска акула. то обаче се оказало доста от-ровно, а островните жители намерили решение. Когато бъде оставено, за да се разложи на-пълно, отровата се разгражда. е, и месото, но в резултат се появява странното исландско блюдо хакарл, което се твърди, че е любим деликатес за колед-ните празници.


Очи от риба тон

„Хилядолетни яйца“


Касу марзуКасу марзу звучи по италиан-

ски екзотично, но в превод ще рече... „гнило сирене“. и в случая не става дума за онези вмири-сани видове, при които се е по-явила благородната плесен. За да приготвят този вариант, в Сардиния оставят сиренето да ферментира доста по-дълго от обичайното... толкова дълго, че започва гниене. то пък от своя страна привлича личинките на специален вид муха. малките червейчета започват да си жи-веят спокойно, като ускоряват разграждането на мазнините в сиренето, правейки го по-меко.

някои от почитателите предпочитат все пак да от-странят червейчетата преди консумация, според други това съвсем не е задължително... Днес този продукт не е разрешен за продажба в италия и ако ви се е сторил твърде апетитен, ще трябва да го потърсите на чер-ния пазар...

Оси и скакалциотново в Азия се насочва-

ме, когато се говори за превръ-щането на какви ли не видове насекоми в храна. Дори скорпи-они. А в япония се предлагат крекери с... оси. насекомите първо се варят в кипяща вода, после се сушат и се смесват с тестото. Продават се на улицата, 20 бисквитки излизат около 2 долара.

Преди дни самата Анджелина Джоли влезе в новините със зре-лищно видео как заедно с децата си сладко похапва... пържени та-рантули в Камбоджа.

в мексико и южните амери-кански щати скакалците са оби-чани пържени, с различни видове сос и най-често – подправени с черен пипер.

Кафе на барабонкив света на ободряващите

напитки любопитно е едно от най-скъпите кафета – лувак. в

Азия се приготвя не от свежо съ-браните зрънца кафе от расте-нието, а от... тези, които вече са минали през храносмилателна-та система на симпатични мал-ки животни, наричани цибетки. Казано по-просто – кафе, което вече веднъж е било ядено. но макар да не звучи твърде прият-но, в това има много сериозна логика – животинките подбират за менюто си само най-добрите зрънца, а храносмилателната им система не успява да ги разруши, само частично да ги преработи... което се довършва с изпичане. Производството по обясними причини е ограничено и неслучай-но килограм от това кафе може да стигне цена от 1000 долара.

Пълненият корабнаричат камилите корабите

на пустинята. За моряци, които да ядат корабите си, не сме чу-вали, но за бедуините техните кораби се смятат за забележите-лен деликатес. Класическата ре-цепта включва пълнене – доста

Японски крекери с оси

Пълнена камила

88

Тамариндови шишчета

РЕЦЕПТАТА НА ЕЛЕНА

С тиква и халуми, поднесени със салца от ананас

Порции: 4Подготовка: 10 мин + час за мариноване

Готвене: 20 мин

големичката камила побира в себе си няколко агнета, 20 пилета, яйца, много ориз и подправки. Пълненето е като матрьошка – яйцата и оризът - в пилетата, те – в агнето, и т.н. Приготовлението отнема доста време, но затова пък е в Книгата на Гинес като най-голя-мото традиционно блюдо.

Световен фестивалДа, съвсем близо до нас се

провежда един фестивал, обявен за световен – сигурно и най-вече защото друг подобен по света просто няма. там готвачите се надпреварват в майсторско приготвяне на... бели бъбреци (ако не ви звучи познато, вижте в гугъл, ще се изненадате...). надпреварата носи звучното балканско название „мудиада“ и се провежда всяка година вече 12 пъти. „Шотландците си имат скоч, швейцарците - сирене, а ние, сърбите, си имаме топки“, пише на сайта на състезанието, в което се готвят съответни-те части от 7 различни вида... за щастие, сред тях няма никой, близък до хомо сапиенс...

Свинско без зелеморските свинчета, които са

любими домашни животни у нас, в Южна Америка са деликатес. отглеждат се доста по-едри от нашите породи, които се пло-дят бързо и наддават на тегло доста продуктивно, месото им е богато на протеини и почти без мазнини. Смята се и че по тази причина животните за първи път са били опитомени в Андите. За-това и у нас се наричат „морски“ – не че плуват, просто идват отвъд голямото море...


© в

лади

мир

мач

око

в

Списание ОСЕМ / Март 2017

Необходими продукти:700 г тиква, нарязана на кубчета250 г сирене халуми, нарязано на кубчета1/2 връзка ситно нарязан кориандър1/2 малка връзка нарязана мента

За маринатата:

1 с.л. паста тамаринд1 с.л. светла кафява захар2 с.л. соев сос50 мл сусамово олио1 скилидка чесън2 бр. лайм – кора и сок1 люта чушка

Рецептата е подходяща за вегетарианци, а и за

вегани – ако заменят халуми със соево сирене. Богата

е на калций, витамин С и фолиева киселина.

Начин на приготвяне:1. Сварете кубчетата тиква, но не я преварявайте. отцеде-те и оставете настрана.2. За да направите маринатата, разбийте тамариндовата паста с малко вода - не повече от 3 с.л. Добавете соевия сос, чесъна, сусамовото олио, кората и сока на лайма, кафявата захар и наситнената люта чушка. разбъркайте до пълно раз-тваряне на захарта.3. разбъркайте маринатата с тиквата, халумито и билките в една купа. оставете да се овкусят за поне час. наредете шишчетата, като редувате тиква с халуми. използвайте ця-лата марината.4. Загрейте оребрен тиган много добре и печете шишчетата за около 2 минути от всяка страна.

Необходими продуктиза салцата от ананас:1/2 ананас - нарязан на малки кубчета (аз ползвам целия, защо-то поднасям ястието в него)2 домата, без семето, отцедени добре и нарязани на кубчета1 голяма връзка магданоз, ситно нарязан1 голяма глава червен лук, ситно нарязанлюта чушка, ситно нарязанасокът на 1 голям лимонсол и черен пипер

Начин на приготвяне:1. Комбинирайте всички съставки в една голяма купа. овкусе-те добре и оставете да поеме всички аромати и да се охлади.2. Поднесете в кората от ананаса заедно с тамариндовите шишчета.

ВСЕКИ, КОЙТО ИСКА дА гОТВИ ЗАЕдНО С ЕлЕНА, МОЖЕ дА СЕ ВКлюЧИ В КУРСОВЕТЕ НА YummY Cooking, КОИТО СЕ ПРОВЕЖдАТ В шОУРУМА НА miele, СОфИЯ, Ул. „БЯлА ЧЕРКВА“ n24 - Red Apple. ТЕл: +359 887 919 919 www.yuMMycooKing.bg


НАКЪДЕ В НЕДЕЛЯ


Георги Караманев, снимки Владимир Мачоков, Николай Сакарски

Чарът на чарковете

В Националния политехнически музей науката излиза от лабораториите и

оживява в серия от магически колекции


ТИК-ТАК, ТИК-ТАК... И КАТО ЧЕ ЛИ ВСяКО СЛЕДВАЩО Е ОЩЕ ПО-БъРзО ОТ

ПРЕДИшНОТО. ДА, ВРЕМЕТО СЕ УСКОРяВА - СяКАш НАЙ-гОЛяМОТО, НО И

НАЙ-ВяРНОТО КЛИшЕ, КОЕТО ПОЛзВАМЕ ВСЕКИ ДЕН. ДОНяКъДЕ Е зАБЛУДА,

ЧАСОВНИцИТЕ ПРОДъЛЖАВАТ НЕУМОРНО И НЕУМОЛИМО ДА ИзТИКТАКВАТ

СВОя ВЕЧЕН РИТъМ. ИЛюзИяТА НИ РИСУВАТ ДО гОЛяМА СТЕПЕН ТЕхНОЛО-

гИИТЕ, КОИТО НЕУСЕТНО, С ВСяКА СЛЕДВАЩА гОДИНА ПРОМЕНяТ ВСЕ ПО-

ВЕЧЕ ВСяКА НАшА СЕКУНДА. ДА СПРЕМ И ДА гИ ПОгЛЕДАМЕ ТЕзИ СЕКУНДИ,

САМО ТАКА МОЖЕМ ДА РАзБЕРЕМ ПО-ДОБРЕ И САМИТЕ СЕБЕ СИ. А КАКВО

ПО-ПОДхОДяЩО МяСТО ОТ МУзЕя В СОфИя, ПОКАзВАЩ КАК НАУКАТА Е

ПРОМЕНяЛА И НЕ СПИРА ДА ПРОМЕНя ЖИВОТА НИ.


Автомобилът „Месершмит“ бил търсен след войната заради ниската цена и нищожния разход от 3,5 л на 100 км.


велосипедната част. тук е едно... дървено колело - копие на прото-типа, изработен през 1880 г. от новозагореца Гено Абаджията. и бърз преход обратно напред - с ултрамодерен велосипед, задвиж-ван със силата на слънчевите лъчи. мирна среща на епохи.

А като стана дума за стрелките... знаете ли, че и те си имат рожден ден? може да сме позабравили физическия вид на въртенето им от вече ненужни-те часовници на ръката, но ми-нутната стрелка за първи път поема по своя път през 1670-а, две десетилетия по-късно идва и дъщеря ù - секундната. въпреки това едва допреди няколко по-коления българите почти не ги познавали - за времето информи-рали часовниковите кули на пло-щада, които само с песен съобща-вали за поредния изтлял час. Пър-вата такава се появила вероятно в Пловдив в началото на XVII век. националният политехнически музей има да разкаже много по-добни истории. той днес се гордее

това е темата на поредната съ-ботна среща, на която национал-ният политехнически музей кани децата и родителите. За да раз-гледат съвсем истински и плътни холограми, направени от българ-ски учени на някои от съкрови-щата ни - национална гордост. Да поговорят, да обсъдят и по-разсъждават - дали пък всички не живеем в холограма и затова така времето бърза?

но до това събитие остават няколко дни, ние сме дошли, за да ловим времето (а как да направи-те трика с кутията и смартфона - потърсете на www.spisanie8.bg). още с влизането в музея... стрел-ките се завъртат назад. Пред нас са се спрели сигурно завинаги пра-дядовци на опела хубавец отпре-ди век. освен някои от най-попу-лярните коли оттогава, тук е и триколесно превозно средство с вид на пилотска кабина. и съвсем не случайно - този „месершмит“ е създаден от едноименната са-молетна компания и бил истински хит в дните след войната. ние обаче завъртаме отново стрел-ките назад и се озоваваме във

Само преди дни един от кандидатите за прези-дент на Франция реши да се появи на предиз-борна среща в Лион...

като същевременно излезе на сце-ната и в парижко предградие - на другия край на страната. Съвсем истински, даващ традиционните обещания... макар и от холограма. е, само можем да се надяваме, че скоро българските политици няма да открият такъв трик, с който да се появяват в кухнята ни и до-като режем лука, да не спират да ни пилят над главата...

истината обаче е, че техно-логиите се развиват главоломно, променят ни и това трябва да оценяваме и осмисляме всеки ден. Само век след като картината изведнъж се задвижва за първи-те филми, вече и триизмерните образи стават неразличими от реалността. разбира се, не само за илюзии и печални политически примери, а и за прекрасни, впечат-ляващи постижения.

ето го например елегантния ни приятел Opel Adam, паркиран пред сградата, за която ще пого-ворим. Съвършено „изпилен“ във фини, грациозни линии, изящен и аеродинамичен... благодарение на същата тази триизмерност. в трите главни дизайнерски цен-търа на автомобилната марка на различни континенти всеки модел се изработва първоначал-но виртуално. С триизмерно про-ектиране - оживява в съвършено копие, на което всичко може да бъде много по-добре проверено, преди да се претвори в практи-ката, която виждаме.

Как да си направим хо-лограма само с помощта на кутия за храна и смартфона в джоба си?


Тип забележителност: МузейУникална с: Пъстрата и

богата колекция от технологии, променяли живота на хората през последните два века.

Не избирайте, ако: Не ви звучи интересно да се потопите в устройството зад дори най-злободневните технологии.

За колко дни: Няколко часа са идеалното време, което можете да прекарате в музея, но той предлага и различни нестандартни опции, като например детски рожден ден.

Как се стига дотам: Музеят се намира на ул. „Опълченска“ 66, наблизо минават тролей, трамвай и метро.

Достъпност: На входа има рампа за хора с инвалидни колички.

Цени: Билетът за възрастни е 5 лв., за ученици, студенти и пенсионери – 2 лв. Всеки последен понеделник на месеца е безплатен ден. Допълнително се организират и различни събития и демонстрации.

За връзка: Сайтът на музея www.polytechnicmuseum.org.

За пъстротата на сто-личните и близките до София забележителности

можем да говорим дълго, но интересни неща има и съвсем близо до музея. Отсреща е храмът „Св. Николай Софийски“, носещ името на малко извес-тен български светец, който се смята за най-голямата по обем църква на територията на София с неповторим ико-ностас. В района пък са мно-гобройни сградите с пъстра история и архитектура - па-метници на културата. От-скоро те са събрани на инте-ресен сайт: io.morphocode.com.

НАОКОЛО

Националенполитехническимузей


Историята е поучи-телна наука, която не се крие само в археологическите наход-ки и тълкуванията на истори-ците, а и в спомените на всеки човек и всеки род. и всяка сграда - доказателство е самият наци-онален политехнически музей. тази година културната инсти-туция отбелязва своята 60-го-дишнина. Само че дълго време тя била „бездомна“ - между взе-мането на решението да се съз-даде такъв музей и реалната му поява като експозиционна площ минават 35 години!

в днешния двор на музея има две малки бели къщички, като близнаци. надали ще намери-те други подобни автентични малки здания толкова запазени и близо до самия център на Со-фия. но дори да има такива, те не биха могли да са пропити с ис-тория, колкото тези двете. За-

с богата сбирка часовници от раз-лични епохи. Цели 500 експоната от последните три столетия - от такива, украсявали кули и гари, през стенни и настолни. тук е часовникът, някога стоял над камината, част от обзавежда-нето на царския дворец в София. Доста особен, защото стрел-ката му е неподвижна, а самият циферблат се върти сферично... Красива метафора за това кой е по-силен от тиктакането, или пък за всички ни важат завещани-те от Апостола думи: „времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.“

Ами джобните часовници - този странен щрих, който бързо-бързо ни прехвърля в бел епок. или пък в родните ширини по същото време - показани са т.нар. лукови-ци - джобни часовници на английски фирми с ориенталски дизайн, съз-дадени специално за османската империя. масивни и с няколко ка-пака в търсене на здравина...

Джобен часовник от края на XiX век


щото преди столетие, докато в едната живеел Петър Дънов, в съседната пребивавал Георги Ди-митров - само на няколко метра се преплитат съдбите на две от най-знаковите фигури на неда-лечното ни минало. Които, как-то гласи историята, нерядко са се срещали и изпитвали взаимно уважение, нещо, от което също бихме могли да се поучим.

След смъртта на Георги Дими-тров двете малки къщички са за-пазени. издигната е и днешната сграда, която дълги години функ-ционира като негов музей. После идват промените и държавата решава да даде сградата на от-давна очакващата свой дом поли-техника. разбира се, в не толкова

процъфтяващите икономически години веднага след промените, не е осигурено финансиране и тя е принудена да заработи на почти полеви начала.

„музеят получава тази сгра-да, но без да е сменено нищо, без да е обновявана, със същите вит-рини. един мемориален музей оба-че се различава много сериозно от такъв, свързан с техника и тех-нологии“, разказва директорката д-р екатерина Цекова. едва през 2012-а сградата е ремонтирана по европроект и в по-уютна атмос-фера посреща своите гости.

все още се чака моментът, когато ще получи достатъч-но средства за ново и модерно представяне на експозицията,

но междувременно и ретро излъч-ването от витрините и обста-новката допълва с някакъв особен чар пъстрата колекция, събирана през последните 60 години.

И все пак тук не пъ-туваме във времето, а по-скоро сме извън времето и го гледаме отдалеч. Защото едни до други виждаме подредени технологии от различни епохи - до богата-та колекция от пишещи маши-ни са някои от дядовците на съвременните компютри. тук е първият български микроком-пютър „имко“, който се опит-вал да повтори един от най-ус-пешните прототипи на „епъл“.

Вляво е атрактивният часовник от царския дворец, при който се върти не стрелката, а циферблатът.



Произведен е в едва 50-ина броя. виждаме и митичната „елка

6521“, която се превръща в на-рицателно за изчислител. и има защо да се гордеем - освен че е едва четвъртият произведен в света електронен калкулатор, е и първият, способен да из-вършва коренуване. неговият наследник - „елка 22“, пък е пио-нерният по-масов модел у нас. и макар да тежи цели 8,5 кг, за времето си е впечатлявал със способността да извършва де-лене само за половин секунда...

В разширената временна експозиция, свързана с историята на киното, пък просле-дяваме пъстрото минало на това изкуство от гледна точка на тех-нологиите. изложбата, посветена на 120-годишнината от първите прожекции в българия, включва екс-понати, събирани от пионера на ки-ното у нас - васил Гендов. връщат ни чак до далечните прародители на киноапарата със звучни назва-ния като таумотроп или фенакис-

коп. разказват за фотопушката на френския изобретател етиен-Жул маре, която, макар да прилича на архаичен автомат, всъщност е една от първите кинокамери. тук е и първият кинопрожекцио-нен апарат с малък размер - модел „Кок“ от 1913 г., предназначен за „домашно кино“.

епохите в този музей си го-ворят една с друга и това е една от основните цели на нашите домакини. „Като съдържание те-мите ни са по-различни от тези в който и да е друг българска му-

Tърговска каса от САЩ, краят на XiX век Телескопът на д-р Петър Берон

Телеграфен апарат с буквите от стария ни правопис Прожекционен апарат от Австрия, 1917 г.


зей“, разказва д-р Цекова. „те не са свързани само с историята на техниката, по-скоро всичко, което показваме, е през погледа на ежедневието, на обикновения човек – как е живял, с какво е бил обграден, какво му е било нужно сутрин от неговото събуждане до вечерните часове, когато се е забавлявал. Как е работил, как-во е използвал от света на тех-никата. Какво са притежавали обикновените хора, а как са си улеснявали живота тези с повече възможности.“

затова идеята на дома-кините е не просто да показват и да изричат като латерна своите беседи (най-малкото защото тук си има и истински латерни), а по-вече да показват кое как работи, да го поставят в контекста на ежедневието и на времето. Ак-центът е към младите посетите-ли – от невръстни деца до студен-ти и родители. Като най-любо-питни са именно малките, които често за първи път виждат някои

от технологиите, иначе добре познати на родителите им.

„Уаау, какво голямо сиди! и защо е черно?“ – това гласи най-често детската реакция при първата среща с грамофона. тук ги има всякакви, дори и „джобни“ – портативни модели от 20-те години. Също и техните предци, които сигурно за тези хлапета се родеят с динозаврите – фоногра-фите на едисон.

„Щом веднъж любопитство-то им е привлечено, децата си за-дават въпросите – какво е това,

Френски кинопрожекционен апарат от 1906 г.


ТОзИ МЕСЕц гЛАСУВАЙТЕ зА:

РекаМного са реките в нашата страна, свързани

с красиви гледки, с историята на местата, през които преминават, с незабравими разходки. Някои са големи и пълноводни, други - малки и китни, трети са пробили изящни каньони сред скалите. В унисон с пролетното пълноводие очакваме от вас да ни предложите най-красивата река.

Под мотото „Накъде в неделя?“ кампанията „По нови пътеки с Opel“ ви представя българските

дестинации, които можете да посетите през почивните дни. Всеки месец очакваме вие да определите коя забележителност да покажем, гласувайки на www.spisanie8.bg. През март елате и ни кажете с коментар коя интересна река си струва да представим и защо. Това може да ви донесе награди! Всеки месец по един гласувал ще получи абонамент за Списание 8, а накрая на годината 10 от вас ще спечелят специални подаръци от Opel.

През следващите месеци гласувайте за: април: литература; май: морски къмпинг; юни: мегалит; юли: дърво с история; август: домашни рецепти; септември: крепост; октомври: музика; ноември: местен чешит; декември: романтика.

Елате и гласувайте на www.spisanie8.bg!


къде е било, за какво се използва? Когато им демонстрираме на-пример как са изглеждали и звучали първите телевизионни предава-ния, те започват да се замислят. опитваме се да обясним връзка-та, че по-модерното до голяма степен се базира на технологии от миналото, които са същест-вували и са помагали на хората, а с времето са се развили. Логиче-ската връзка е тази, че човечест-вото напредва, а икономически-те му потребности, ако щете – мързелът на човека, който иска да живее все по-добре, все по-об-грижен, по-уютно и комфортно, донякъде ражда това развитие на технологиите. така нашият музей съществува в средата на малко по-различното, на провоки-рането на интереса“, увлекател-но разказва д-р Цекова.

„Защото днес е важно да учим, да добиваме знания и от света около нас. и това младите хора вече са го усетили, те имат по-отворени сетива и всичко, което успяват да научат и да намес-тят в големия пъзел на света, им помага. ето например – каква

Кинокамерата, с която Спас Тотев от Пазарджик заснема през 1940 г. първите български рекламни филми.


е връзката между съвременни-те компютри и тъкачния стан? имаме чудесен филиал в Сливен, там може да се види жакардови-ят стан. и неговата перфокарта – моделът, по който се програ-мира правенето на различните шарки, е първообраз на компютъ-ра и програмирането. разбира се, опитваме се да създадем гордост за българското и за приноса ни в науката. но той е в контекста на това да мотивираме младия човек да е с по-отворени очи.“

Музеят много разчита на обратната връзка от своите гости и съобразява програмата си с интереса им, с това какво е модерно към момента. тази го-дина ще бъде купена богата ко-лекция от конструктори „Лего“ за доста напреднали. Децата ще бъдат разделени в три възрасто-ви групи, като най-големите ще превръщат частите в роботи.

всяка събота се организират тематични представяния и дис-кусии. един от запомнящите се спорове противопоставил по

темите за астрологията и ас-трономията известния учен и доскорошен директор на приро-донаучния музей – Петър берон, на никола Хаджиев, тогавашния директор на църковно-историче-ския музей. Залата била препълне-на, дискусията – толкова оспор-вана, 2 часа по-късно домакините забелязали, че никой от участни-ците не се е сетил да се почерпи от приготвения коктейл.

„нищо в науката не може да бъде отречено изначално. имен-но това опитваме да правим - да акцентираме върху различните форми на общуване с публиката – да провокираме хората да ми-слят, да изразяват мнение, няма значение какво ще е то. това мно-го често е и форма на откриване на инакомислещите във всички смисли на тази дума. А именно те променят погледа и на чове-чеството към света“, завършва директорката на музея.

На излизане ни посре-ща звукът на дрънкащи чаши. Чак сега се досещаме, че сме се озовали

Вляво е първият калкулатор „Елка“, а вдясно: портативен магнетофон, при който звуконосителят е метална нишка.

в политехническия музей точно в деня на любовта и виното. А как-во е общото между двете? Химия-та, ще обяснят тази вечер в този обаятелен храм на науката.

Сбогуваме се с... песен. Защо-то освен звукозаписната си ко-лекция политехническият музей има и такава на музикални ин-струменти. тук е единственият български електроорган - модер-низирана версия на класическия музикален инструмент, създаде-на от изобретателя Крум Генов през 70-те години. Съдържа в себе си ръчно сглобени 14 000 елек-тронни платки и 33 000 спойки!

Улисани в магическите пред-мети, чак излизайки забелязва-ме до входната врата макета на орнитоптер - летателното средство, проектирано от Ле-онардо... Полетяло над времето толкова високо, колкото може да се види само с друг експонат - пър-вия телескоп, с който е правил своите наблюдения авторът на „рибния буквар“ д-р Петър берон.

Красиви неща се получават, когато науката и изкуството си подадат ръка в опит за летене...


СВЕТОВЕ

Ели Цонова намира правите линии на мегаполиса и от множеството изважда лицата на геометрията

ГРАДСКИ МИНИМАЛИЗЪМ

Диляна Бучкова


ГРАДСКИ МИНИМАЛИЗЪМЕли Цонова е любител фотограф. Но нейните снимки улавят в кадър есенцията на забързания градски живот. Етикети, норми, очаквания в пра-ви линии, лица, извадени от множеството. На фо-кус е символът на личното, човешките състояния в многообразието на геометрията.Ели е 29-годишна и сама все още трудно се при-ема в ролята на фотограф. Това не е нейното професионално поприще, а голямата ù страст, с която е неразделна от две години. Като типичен съвременен човек тя пътува много, завършила е образованието си в германия, а истинската любов среща в лицето на столицата - Берлин. градът е

притегателна точка за креативно настроените, казва тя. Много от фотографите на градски ми-нимализъм, които Ели смята за свои вдъхновители, живеят и творят там. Като специалист по ме-дии и комуникации Ели е постоянно въоръжена със смартфон, това е и първото средство, помогнало ù за успешен лов на кадри както на немска, така и на българска почва. С две изложби в Берлин и още две в София Ели, чиято популярност е най-висока в социалната мрежа инстаграм, става име - символ на талант, вдъхновение и приключенски дух в ън-дърграунд средите на нашия столичен град.Още нейни снимки: www.instagram.com/_e_l_l_y_


СВЕТОВЕ


Първата ти снимка?

„Спомням си как мен ме сни-мат. От ден първи баща ми не е спрял да ме снима и продъл-жава и до днес. Това е причи-ната неминуемо и аз да хвана фотоапарата.

Абсурдно е да си спомня кой е първият направен от мен кадър, но много ясно си спом-ням първата геометрична фо-тография, която заснех. Това бяха едни висящи от тавана дървени колове, които образу-ваха триизмерна снимка.

Първа самостоятелна из-ложба в Берлин, усещането да покажа изкуството си в родната и в германската сто-лица... Да подредя фотосите си в Берлин, беше чист късмет – инстаграм прави всичко въз-можно.

След няколко изложби най-голяма тръпка все още е прос-то да събера хора и да покажа творбите си. Много е мило ня-кой да дойде и да види какво си снимал, независимо от града. Разликата между берлинските и софийските изложби беше единствено в количеството семейство и приятели, които присъстваха.“


СВЕТОВЕ

Къде се крие кадърът?

„Картината може да ти се разкрие буквално навсякъде!

Точният момент е въпрос на вътрешен усет. В даден миг всичко си идва на мястото и придобива смисъл още преди да си щракнал.

Фотография в XXi век - споделянето в социалните мрежи, инстаграм...

Начина, по който правя фотографиите си достояние на широката общественост, мога конкретно, но и много-значно да определя с една дума - зависимост.

Все още не мога да свикна да мисля за себе си като за фотограф. Не това е най-важното. Междувременно продължавам да правя това, което обичам. В рамките на следващата година много се надявам да имам възможност за нови серии от типа на „Между София и Сингапур“ или „Между София и Хонконг“. Влече ме пътуване на изток, което да уловя с фотоапарата си.“


Снимките в този материал са от двете изложби „Между Берлин и София“.


„В петък, в 11,30 ч при облач-

но време и малко дъжд стана

тържественото полагане

на основния камък на храма

„Свети Александър Невски“

на мястото на някогашните

турски казарми зад „Св. София“.

От Румелия са тук Величков,

Левкийският епископ Геврасий

(пловдивски митрополит-б.а.)

като пратеници на постоян-

ния комитет.“ Така Констан-

тин Иречек описва в своя днев-

ник събитието, случило се на

4-ата годишнина от Освобож-

дението на България, тогава на

19 февруари според юлианския

календар, а днес - 3 март.

До фактическото започване

на строежа обаче ще минат още

22, до завършването му – 30, а до

освещаването – цели 42 години!

Да, сериозен период, но зависи от

перспективата - „Саграда Фами-

лия“ в Барселона, чийто строеж

започва през същата година, все

още не е завършена. А катедра-

лата „Свети Сава“ в Белград,

която отнема титлата „най-

голям православен храм“ на

Балканите от „Св. Александър

Невски“, също е в процес на до-

вършване, въпреки че строежът

започва в края на ХIX век.

Трима монарси

За тези 42 г. бурното преп-

литане на исторически съби-

тия отрежда и на тримата

монарси от Третата българска

държава важна роля в изграж-

дането на храма. Мнението на

Батенберг натежава за това

София да бъде избрана за града,

огласяван от камбанния звън

на храм-паметника. Според

първоначалната идея, дадена

от Петко Каравелов по време

на Учредителното събрание в

Търново, катедралата трябва-

ло да краси старата столица:

„Да се построи храм в Търново

на Чанлъ тепе, който храм да

се посвети на Александър Нев-

ски“. Освен в чест на цар Алек-

сандър II Освободител храмът

е израз на почитта към всички

над 200 000 души, дали живо-

та си за Освобождението на

България. Именно затова към

определението му е добавено и

„паметник“. Според княза обаче

мястото на една национална

катедрала е в столицата, дори

и тя тепърва да утвърждава

своето значение в младата дър-

жава. Монархът допринася и

пряко за каузата, давайки 5000

златни лева лични пари.

След избирането на града

на дневен ред идва друго важно

решение – за най-подходящото

разположение. Макар и в края

на града, мястото, на което

днес се издига катедралата, е

най-високото в тогавашните

граници. Избора можем да оце-

ним и днес. От всяка точка,

предоставяща панорамен из-

глед към града, доминиращи са

именно позлатените куполи

и сградата, чиято камбанария

достига 53 метра височина.

Приемствеността на

мястото е другата причина

за този избор. „Света София“

изпълнява ролята на главен

софийски храм от векове, но по

онова време не е действаща и

„Св. Александър Невски“ става

своеобразен неин наследник.

Златни левове

Финансирането на строежа

обаче се оказва сериозна труд-

ност - скоро след като започ-

ват да се набират пари за него,

става ясно, че желанието на

инициаторите катедралата

да бъде издигната само от да-

рения, няма как да се осъщест-

ви. С помощта на многобройни

дарители (сред които и руско-

то императорско семейство)

и на държавния бюджет все

пак рекордната за времето си

сума от над 5,5 милиона златни

лева се оказва достатъчна за за-

вършването на катедралата.

Докато строежът се бави,

избраният за главен архитект

Иван Богомилов умира и тряб-

ва да бъде намерен нов спе-

циалист. През 1904 г., когато

започва фактическият строеж,

Александър Померанцев про-

меня много от заложените

от предшественика си идеи.

Увеличава капацитета на ка-

тедралата от първоначално

предвидените 1500 до 5000 по-

клонници. Руснакът проектира

храма в неовизантийски стил,

изживяващ ренесанс по това

време. Включва и елементи

от църквата „Христос Панто-

кратор“ в Несебър. Храмът е

повлиян силно от старата


КАЛЕНДАР

българска архитектура, във

фасадата личат белези на църк-

вата в Асеновата крепост.

Символичният елемент за

всеки храм - неговият глас, са

камбаните. Излети в Москва,

общото им тегло възлиза на

24 тона, най-голямата тежи

повече от 13. При ясно време

звънът им може да бъде чут

на цели 30 километра! Крип-

тата, която днес е музей на

българската иконопис от IX до

XIX век, е трябвало да изпъл-

нява съвсем други функции. По

обясними причини обаче не се

превръща в гробница на бъл-

гарските царе.

По време на Първата све-

товна война, в която Русия е

противник на България и дори

води сражения в Добруджа, цар

възкачването на престола на

Фердинанд - на 2 август 1912 г.,

но войните отлагат събити-

ето с цели 12 години. Първият

празничен звън на камбаните

обаче оглася столицата по-

рано – след славната победа на

българската войска, довела до

превземането на одринската

крепост през 1913 г.

Въпреки това красиво начало

българската катедрала невина-

ги събира народа в моменти на

радост и гордост. Истината

е, че в много случаи го разделя и

това се отнася най-вече за име-

то на храм-паметника, което

буди спорове от Първата све-

товна война до днес.

Александър Невски е новго-

родски княз и светец. През 1240

г. записва внушителна победа в

Фердинанд предлага храмът да

смени името си на „Св. св. Ки-

рил и Методий“. Решението е

взето от правителството на

Васил Радославов след ожесто-

чени дебати. След българския

крах в нея всички военновре-

менни решения са ревизирани, а

Радославов е осъден на доживо-

тен затвор задочно.

Събира и разделя

Междувременно цар Борис

III е поел тежката корона

от баща си. Едва тогава, след

бурното десетилетие на вой-

ни и разочарования, на 24 ав-

густ 1924 г. храмът е осветен.

Това е било предвидено да се

случи на 25-ата годишнина от


битката на река Нева над на-

стъпващите шведски войски.

За важността на битката мо-

жем да съдим по това, че след

нея князът получава името

Невски. На същото място по-

късно е изградена столицата

на царска Русия – Санкт Петер-

бург. Скоро след това Невски

се отказва от светския живот

и получава монашеското име

Алексий.

Без да оспорваме важност-

та на светеца за руския лето-

пис и православието, факт е,

че личност като Александър

Невски няма никаква връзка с

българската история. Свете-

цът е покровител на руската

войска, съименник и патрон

на царя Освободител Алексан-

дър II, в чиято чест е съграден

храмът.

Така или иначе, точно

това е името, с което вече

почти един век се извисява

величественото здание, с ко-

ето е влязло в книгите и ле-

тописите и всяка промяна би

била още по-спорна. Да проме-

ниш името на Божи храм, не е

като да дадеш ново название

на стадион...

Патриаршескакатедрала

Храмът се състои от три

свети престола, като южният

и северният са посветени съ-

ответно на цар Борис I и св. св.

Кирил и Методий.

През 1953 г. българското пра-

вителство отпуска 30 милиона

за възстановяването на храма,

засегнат от бомбите, хвър-

лени над София през Втората

световна война. През същата

година на църквата е даден

статутът „патриаршеска

катедрала“. А на 18 октомври

1998 година, след посещение на

тогавашния патриарх Максим

в Москва, руската патриаршия

дарява част от мощите на св.

Александър Невски, които и до

днес са изложени за поклонение

в софийския храм.

Камбаните за „Св. Александър Невски“ след пристигането им от Русия на варненското пристанище, 1906 г.

© lostbulgaria.com

3 април12,02 ч - 2,05 ч

първа четвърт

12 март18,26 ч - 6,43 ч

пълнолуние

20 март0,39 ч - 11,16 ч

последна четвърт

28 март 7,38 ч - 20,17 ч

новолуние

7 април

СЪБИТИЕ НА МЕСЕЦА

тази година то е в 12,29 ч на 20 март. тогава нашата звезда видимо пре-сича небесния екватор и преминава от южната в северната небесна по-лусфера; в същия момент тя излиза от знака риби и навлиза в овен. рефракцията ускорява изгрева на не-бесните светила и забавя залеза им. Затова на 20 март денят е с близо 20 минути по-дълъг от нощта. те са равни още на 17-и.

НА НЕБЕТО

През целия период: След залез-Слънце: към юг е най-ярката звезда – Сириус. вдясно и по-високо е орион. Към юго-изток, близо до зенита, са близнаци. Също близо до зенита, но към запад е Капела от Колар. Преди изгрев високо към изток е вега от Лира, а Арктур от воловар е към югозапад.меркурий и венера не са удобни за наблюдение. След залез марс е към за-пад. Юпитер е достъпен за наблюде-ние почти през цялата нощ. Сатурн изгрява след полунощ - в началото на периода около 3 ч, а в края – около 2 ч. 14 март – в съединение с Луната е Юпитер.20 март – съединение със Сатурн.24 март – максимум на метеорния поток виргиниди.26 март – преминаване към лятно часово време.27 март – съединение на Луната с венера.30 март – съединение с марс.

Още информация за небето през този период – на www.spisanie8.bg

доц. Васил Умленски

Пътят на Луната през съзвездията в помощ на биодинамичните земеделци.

17 Дата на навлизане в съзвездиетоНизходяща и възходяща Най-ниската и най-висока точка

8 10 13

АСТРОПРОГНОЗААСТРОНОМИЯ

ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ

РЕАЛИЗАЦИЯ НА ИДЕИТЕ

март 8

ГРАДИНА

16

КАЛЕНДАР

18 20 23 25 27 29 31 3 5

и астрологичният бюлетин ще е изпъст-рен с разнолико проявяваща се динамика, типична за непостоянния и капризен март. Започва с мартеничка, цветя и подарък за дамите, слънчев гонг за начало на пролетта и астрономичната нова година, благове-стието за раждането и възраждането. Слънцето до 20-и, меркурий до 13-и и неп-тун са в риби - знак, влияещ в диапазон от хаотичност, объркване, забавяне, неразби-ране до осъзнаване на цялостността, про-ява на състрадание, съчувствие, жертва. изборът винаги е наш.на 13 март меркурий влиза в овен, добър период за планиране и всякакви начинания, свързани с преговори, договори, докумен-ти, комуникации, пътувания, образование. в дните от 24-и до 28-и може напрежение-то да ескалира, да има неочаквани обрати, но и екстравагантни решения. венера ще е в овен през целия месец, а от 4.03. до 15.04. е в ретроградно движение, което не е задължително да ни плаши. основното послание на това символично връщане обаче е да се обърнем към себе си, да преосмислим избора си, да проверим чувствата си, да огледаме мълчаливо сът-вореното. Преди да го покажем, просто да помълчим.на 10 март изпълненият с ентусиазъм марсов импулс от овена преминава в по-сгъстената енергия на телеца и забавените му действия се пренасочват в създаване на форми и добри възможности за реализация на идеите.в 20-ия ден на март Слънцето влиза в овен, денят и нощта се изравняват, светлината побеждава тъмнината, а зодиакалният кръг отново започва свещения си танц в безкрайната космична спирала на времето.Честита мартенска приказка!

Галина Герасимова

6

Как да се абонирате:

АБОНИРАЙ СЕИ ВзЕМИПОДАРЪК !

Абонаментът важи от месеца, избран от вас.

12 месеца

44 лв.6 месеца

22 лв.3 месеца

11 лв.

При абонамент за 1 г. получавате карта за отстъпки. Вижте на www.spisanie8.bg/абонамент.html

• През www.spisanie8.bgПлащате през системата epay, с кредитна карта или по банков път

• През „ДОБИ ПРЕС“Платете сумата по банков път:„ДОБИ ПРЕС“ ЕООД, сметка: Уникредит Булбанк АДiBAn: Bg11unCR70001521513063, BiC: unCRBgSFПратете на [email protected]или на тел. 02/963 30 81, 02/963 30 82:• Срок на абонамента • Име, фамилия и точен адрес(пощенски код, населено място, жк, ул.,бл., вх. или ПК, телефон, имейл) • Номер на превода

Спестявате 15,52 лв.



Всеки, който си направи едногодишен абонамент за Списание 8 в хартиен вид между 8 март и 7 април 2017 г., ще получи подарък, отново свързан с велика българка - книгата на д-р Здравка Методиева „Ванга, каквато я познавах“!

Специален подарък! Всеки нов абонат на електронното издание получава „Семейната душа: медитации за балансиране на взаимоотношенията в семейството“ с водещ Елица Великова. За повече информация: www.spisanie8.bg.


ПO ПЪТЯ


Зорница Шепкова, снимки авторът

НАГОСТИ НАЧИНГИЗХАНВ Монголия с дъх на кумис, пъстрите Алтайски планини и митичната пустиня Гоби


ПО ПЪТЯ

В столицата Улан ба-тор е единственото международно лети-ще в монголия, ето защо това е и първо-то място за всички, пристигащи по въз-духа. натоварваме се на очакващия ни

автобус, сякаш излязъл от магазин за дет-ски играчки - боядисан в бонбоненорозово, украсен с перденца с пискюли и волан, об-точен с изкуствени перли.

отправяме се към недалечния мана-стир „Гандан“. Построен в началото на XVIII век, той се счита за един от най-важните будистки храмове в страната. вътре е издигната и огромна, почти 30-метрова медна статуя на Авалоки-тешвара – смятания за най-велик бодхи-сатва (просветлено същество), един от най-близките ученици на буда.

Монголия повечето хора асоциират с Чингиз

хан – великия владетел, основал навремето

най-голямата държава в световната исто-

рия. И действително отпечатъкът му и до

ден днешен се усеща навсякъде в тази нео-

бятна страна. Основното летище на стра-

ната, най-големият в света квадратен пло-

щад, най-качествената водка – всички те

носят неговото име. Но разположената на

повече от 1,5 млн. кв. км държава съвсем не

блести само в отразената светлина на ве-

ликия си владетел. Обхващаща 2 часови зони,

места с разнообразен климат и релеф, тя е

уникална в много отношения.


На шарения автобус

Продължаваме към Зимния дворец на богд хан – последния владетел на монголия, преди страната да попадне под влиянието на СССр. роден в тибет, той управлява до 20-те години на миналия век, когато кому-нистите правят революция, свалят го от трона и установяват монголската народ-на република.

освен множеството статуи и картини ни очаква музей с експонати от бита на хана – дрехите, трона, препарирани редки животни, уникалната му юрта, облицо-вана с кожа на леопард. После се товарим на шарения автобус и се отдалечаваме на 120 км към голата степ и националния парк „Хустайн“. очакват ни марали (червен азиатски елен), степни газели, диви котки, глигани, рисове и вълци, както и стада от монголските диви коне таки (изчезващ вид, известен като коня на Пржевалски).

настаняват ни за първа нощувка в туристическия лагер, където ме поразява луксът на стоящите насред нищото юрти,

които ни очакват. Застлани са с шарени ки-лимчета, с изрисувани като произведения на изкуството легла, аранжирани снежнобе-ли хавлиени кърпи, топли напитки и други благинки, неочаквани за подобно място. на сутринта под ръмящия дъждец поемаме на фотосафари, за жалост, с беден урожай. всичко, което успяваме да видим, са някол-ко свободно пасящи табуна коне, сред кои-то ни радват немалкото бебета.

Пее като крава

Преди да поемем за Алтай, имаме още половин ден в Улан батор, разглеждаме го-лемия площад със статуята на Чингис хан и другите забележителности в центъра. Смесваме се с множеството местни, обле-чени в официални дрехи и униформи, дошли да празнуват някакъв юбилей. Крача сред тях и не мога да се отърва от усещането, че съм попаднала в машина на времето и съм се телепортирала 50 години назад в София, на манифестация пред мавзолея.

вечерта посещаваме театъра за

Авторката с ти-пично номадско семейство пред кухнята на тех-

ния дом. Наблизо е и юртата, в

която живеят. Горе вляво - на места, където

няма дори теча-ща вода, могат

обаче да се видят сателитни чинии.


ражда малко, нерядко майката го отхвърли поради депресия. тогава почват да ù сви-рят срещу стреса... (изпълнения с двата инструмента вижте на www.youtube.com/Spisanie8.) морин хуур е част от световно-то културно наследство на ЮнеСКо.

на следващия ден прелитаме 1600 км на запад, за да кацнем в градчето Улгий – отправна точка за обиколка из Алтай. районът е населен предимно с казахи – мю-сюлманска общност, едва 5-8% от преобла-даващо будисткото население в страната. Казахите се отличават и със специфични обичаи. Присъстваме на традиционен фес-тивал с конни състезания, като оставаме поразени от показаните игри.

в едната ездачите мерят силите си в двубои от гърба на коня да вдигнат от зе-мята труп на заклана коза. Щом единият хване умрялото животно, другият започ-

двучасово представление на традиционни песни, сред които особено блести оберто-новото монголско пеене. на сцената излиза мъж, който започва да изкарва от гърлото си звуци, едновременно наподобяващи пеене на птица и мучене на крава! Гласът вибрира и се „разхожда“ нагоре-надолу из няколко октави, а логиката на човешкия опит отказва да приеме за възможна подоб-на вокална синергия. тотално съм замаяна!

в монголските песни често звучат нетрадиционни инструменти. Сред тях е дръмбоят - метална пластинка, поставяна на устата и езика на изпълнителя, чрез ко-ято се получават специфични вибриращи звуци. без аналог е морин хуур – струнен му-зикален инструмент с необикновена форма, издаващ интересен звук. въздействието му е такова, че местните го използват за утешаване на… камилите си. Когато се

ПО ПЪТЯ

Животът в юрти-те е неповторима смесица от автен-тични традиции и модерност. Типични за об-завеждането са плътните килими. На трапезата задължително присъства харак-терното твърдо козе сирене.


ва опити да го изтръгне. и така с часове, в 35-градусовата степна жега, трупът на козата е дърпан, разтяган, подхвърлян в прахта, докато изберат победител. За втората игра жени ездачки почват да преследват, за да ударят яздещи пред тях мъже. на учудването ни през смях обясня-ват, че по този начин дамите изразявали… съпружеската си любов. Женените мъже в групата ни със сигурност се зарадваха, че не са родени в този край на света.

Орел в почивка

Характерно за казахите занимание е отглеждането на орли за ловуване през зима-та. Посещаваме дома на един от местните гледачи, за да научим, че през лятото, макар и тренирани, ги оставят на спокойствие. За да израснат ноктите и клюновете, та в работния им сезон - зимата, да ловуват ус-пешно. все пак изкарват 2 птици и разреша-ват да ги подържим. С изненада установявам колко са тежки и се замислям, че и хората, които ги обучават, трябва да са във форма, за да ги носят с една ръка.

бързат да приключваме, за да ни водят при един от най-добрите казахски изпъл-нители на обертоновото пеене. Плани-раната среща с певеца пропада, след като ни съобщават, че на големия традиционен фестивал предния ден той така се бил почерпил с приятели, че не бил в състояние да стане, камо ли да пее. Ден след ден се уверявам колко много се пие в тази стра-на. освен редовната повсеместна употре-ба на кумис (или айраг – местната дума за ферментиралото кобилско мляко), мон-голските мъже редовно разквасват устни и с по-силни напитки – най-разпространена е водката. Заслужава отбелязване и мест-ната бира - истинско хмелно великолепие!

Петимата светии

С джипове потегляме към националния парк „Петимата светии“ в планината Алтай. там сме запланували да изкачим малчин - единствения от 5-те върха в региона, който не е обхванат от вечни

Казахските опи-томители на орли трябва да прите-жават впечатля-ваща сила (горе).

Вляво е един от многобройните, пръснати из цяла

Монголия камъни с изображения на

елени - свещен символ при монгол-

ците.


ледници и може да бъде достигнат без специални приспособления. Планината, където се събират границите на русия, Казахстан и монголия - Алтай, се оказва райска – населявана от животни, богата на вода и разнообразна растителност. еделвайси са осеяли цели полянки.

транспортират с камили багажа ни през 15-те км до палатковия лагер, нощуваме в хотел „звездоброй“, потегляме преди из-грев на другия ден и успешно качваме 4050-те метра на вр. малчин.

там се натъквам на поредната изненада: на върха е изградено овоо - купчина натру-пани камъни и дървета, опасани тук-таме с цветни парчета плат. Подобни установки са разпръснати на много места в монголия. Смятат ги за свещени, като ги обикалят 3 пъти по посока на часовниковата стрелка в търсене на благоденствие.

Пустинята Гоби

С души, пореяли се из алтайските ви-сини, на другия ден сме отново в небето – към столицата, откъдето вече с джипове почваме да навъртаме очакващите ни 600 км на юг, към пустинята Гоби.

Пътьом се отбиваме в националния парк „Гурван Сайхан“, осеян с каньони и скални надписи, тук са открити много-бройни фосили на динозаври. изследваме подробно Йолън Ам (устата на лешояда) - тесен каньон с надвесили се скални зъбери, където снегът се задържа и през лятото. Късно вечерта пристигаме в подножието

на пясъчните дюни. изпращаме един от най-красивите мон-

голски залези. въпреки че се стъмва почти в полунощ, играта на слънцето и сенките върху пясъка е впечатляваща. При все че се нарича пустиня, Гоби е необичайна като за този род места. оставила третинка от площта си в монголия (останалите 2/3 са в Китай), по-голямата част от нея не е пясък, а пръст и камъни. Гоби е и една от най-студените пустини, лятото темпера-турите надхвърлят 40°C, но през зимата достигат същите числа със знак минус.

Преди изгрев се товарим на керван камили, които ни доставят удоволствие-то плавно да стигнем до 300-метровите пясъчни дюни Кхонгорън елс. Камилите са интересни – двугърби, а козината им е в пъти по-гъста от тази на африканските им събратя. Природата си знае работата и е оборудвала животните като за тези сурови места. Стопанката на камилите ни поднася зрънца в шепата си и ни прави знак да хапнем. оказва се пустинно растение - хармак, чиито червени, малки, подобни на боровинки плодчета са много вкусни.

Горящите скали

в тон с изгарящите пустинни емоции яхваме отново джиповете и продължа-ваме към „горящите скали“. С оригинално име баянзаг, прякора им дава палеонто-логът рой Чапман, разкрил през 1922 г. тук богати находки от кости и яйца на диноза-ври. на залез скалите изглеждат действи-

Вечните ледове в монголските части на планината Алтай, която тук наричат Алтаин Нуру. Най-високата точка на Алтай - връх Белуха, надминава 4500 метра и се намира на границата между Казахстан и Русия. На него понякога са измервани темпера-тури под -50 оС.

ПО ПЪТЯ


телно като обвити в пламъци. в околността заслужава внимание и

„двойният“ манастир „онгийн“ – най-из-вестният в Гоби, включващ „бари Лам“ (построен през 1810 г.) и „Хутагт Лам“ (1760 г.) от другата страна на реката. По-рано тук живеели повече от хиляда мона-си, но през 1937 г. манастирът е последвал съдбата на десетките други подобни мес-та, бил е разрушен от съветската власт, като били избити 200 лами.

в музея тук виждаме чаши, направе-ни от черепите на почитани монаси, и музикални инструменти, изработени от кости на хора.

на няколко километра на изток от старата столица Хархорин се намира най-старият монголски будистки манастир „ердене Зуу Хийд“ („Стоте съкровища“). основан през 1586 г., на няколко пъти час-тично разрушаван, после възстановяван и извадил късмета да не бъде пометен от

Двугърбите ками-ли в Гоби. Както

личи и на снимка-та, пейзажите

тук определено не приличат на

това, което сме свикнали да нари-

чаме „пустиня“.


са пръснати част от уникалните каменни барелефи с изображения на елени. високи между 1 и 5 м, само в монголия има над 700 подобни мегалита. Според вярванията на древните племена душите на починалите отивали на небето, възседнали елен. еле-нът е един от основните символи на шама-низма – запазен до наши дни и разпространен в земите на Северна монголия и Сибир.

Братът на Байкал

езерото Хувсгуул нуур е с площ от близо 3000 кв. км и дълбочина към 250 м и е 2-ото по големина в цяла Азия. известно като „по-малкия брат на байкал“, то съх-ранява изключително чиста питейна вода. До него стигаме след 5-6 часа езда на коне...

масовата вълна на заличаване. При все, че са правени опити за това, по щастлива случайност Сталин разпоредил храмът да бъде съхранен - като доказателство, че в монголия има религиозна свобода.

Строителните планове навремето предвиждали издигането около манастира на 108 ступи, но това така и не се случило. Затова пък каменните костенурки, поста-вени като символи на вечността и пази-тели на мястото, са още на пост.

Продължаваме към китното градче Цецерлег. Прави улици, шарени къщички, чистота - неслучайно го наричат монголска-та Швейцария. Преминаваме през превали, много храмове, овоота, гори и езера, като постепенно навлизаме в монголската тайга. откриваме „Уушгийн Увур“ – място, където

„Амарбаясгалант Хийд“ (долу) е сред най-големите бу-дистки центрове в Монголия. Вдясно - якове пасат до езе-рото Хувсгуул нуур. Долу вдясно - автор-ката в манастира „Амарбаясгалант Хийд“.

ПО ПЪТЯ


но и те тук са нетипични. По-ниски, наби-ти и доста издръжливи. тези им качества може би са ги направили основно средство за придвижване на доста места в стра-ната. Преди да се научат да ходят дори, монголците почват да яздят.

на път обратно за Улан батор мина-ваме през „Амарбаясгалант Хийд“ – един от трите най-големи будистки центъра в монголия. Сложното название е резултат от съчетаването на имената на 2 момчен-ца. Според легендата играели именно тук, когато хората били осенени от идеята да построят манастир на това място. Затова и кръстили храма на двете хлапе-та. Построен е в периода 1727-1737 г. от императора Йонгчен за великия монголски скулптор и будист Занабазар. тук се намира и гробницата му (Още – в брой 7/2015).

в редуване на снегове, пустинни пясъци, гори, степи и езера неусетно са се изнизали 20-те ни дни из монголските земи. Качвайки се на самолета, осъзнавам, че за мен не са били достатъчни, и вземам твърдото ре-шение някой хубав ден да се върна! най-мал-кото за да чуя поне още веднъж в живота си безподобното гърлено пеене... А монголия е голяма и изненади дебнат отвсякъде!


ЧЕТИВО

Амрита Мели, илюстрации Рафаила Райкова

Не хващай ръката, която после ще пуснеш!Не пускай ръката, която те държи!Вместо да бъдеш роза за фалшивителюбови, трън бъди за истинската!

Мевляна Джелаледин Руми

Слепият монахи знахарката


Наричаха я знахар-ката. Тя някога е имала име, но сама казваше, че отдав-на го е забравила.

Хората смятаха, че е поне на 300 години. Тя самата казваше през смях: „Е, след определено време кой ли ги брои годините!“. Винаги се смееше, доста пъти без външна причина, в други моменти придо-биваше сериозност и усещах, че тогава се случва нещо вътрешно в нея. Отне ми време да разбирам езика є, рядко говореше, научих се да съпреживявам, да чувам в ти-шината, да чакам разбирането само да дойде. Разбрах, че хората сме много самонадеяни, когато сме млади, и много незрели да смя-таме, че нещо ни е ясно, незави-симо от възрастта, красотата и потеклото ни.

Сигурен съм, че несъмнено знаеше и годините, и името си, но поради неща, които аз още не разбирах, тя не говореше за това. Преди да я срещна, бях чувал мно-го истории за нея, някои доста чудновати, други изпълнени със страхопочитание.

Разказваше се, че летяла из го-рата с птиците, че разрешавала всякакви мъки на хората, че виж-дала миналото и бъдещето. Лю-бимата ми история за нея беше, че се превръщала в триглава ламя и с огън помитала всичко, което є се изпречи на пътя. Знаех, че хората се страхуват от непозна-тото, от вълшебното, но чак пък триглава!

Аз пък точно това харесвах. И когато я видях преди четири годи-ни, разбрах, че нейната мъдрост е това, което съм търсил през целия си живот. И я помолих да остана да живея в горската є ко-либа. Тогава, спомням си, тя нищо не каза, просто се усмихна, сякаш искаше да каже: „Всички сме гости тук...“, с присъщата си скромност.

Изглеждаше наистина древна, щом погледнех лицето є, виждах

толкова много черти, все едно са минали стотици години, но очи-те є бяха като на малко дете, грееха с тази непредсказуемост и всеприемливост. В тези момен-ти тя само се подсмихваше и за-топляше вода за поредния чай.

През тези четири години имах смелостта да я питам за много неща от живота, които ме вълну-ваха, но имах и неблагоразумието да я питам и за любовта. Тогава тя придобиваше много сериозен вид, леко простенваше и накрая ме питаше дали съм гладен. Не разбирах как натрупаната мъд-рост и любовта могат да имат такъв израз, но знаех, че нещо ми убягва през цялото време. Затова и един ден є казах:

- Не разбирам защо никога не говориш с мен за любовта, защо винаги говориш за щедростта, за познанието, за красотата. Защо не споделиш жизнения си опит, любовта е нещото, което никой не разбира, а ти си живяла толко-ва дълго и сигурно знаеш...

И тогава тя се изправи, поглед-на ме право в очите и промълви:

- Добре, но трябва да знаеш, че може да те боли повече, откол-кото ще изтърпиш... Не ме карай тогава да спра, защото няма - каза старицата много спокойно, в съ-щото време с тази конкретна сериозност, която ме караше да настръхвам.

И така тя поде:- Беше пролет, красива като

тази - разтвори ръце нагоре зна-харката, сочейки небесната сине-ва. Мога още да почувствам уха-нията на някои цветя, спомням си всеки звук в гората. Бях млада тогава - изсмя се силно. Бях мно-го млада... – и погледна замечтано към синьото небе. Този ден беше специален още с изгрева. Беше чер-вена светлина, наситеночервена, обикновено така започваха войни-те или любовта между две души на земята. Спомням си, бях се из-качила на един планински хълм,

бях с любимото ми куче (дано жи-вотът пак някой ден ни събере!) и тогава съзрях една леко лъкату-шеща фигура как се движи някак целеустремено, в същото време на странни зигзази. Любопитно ми стана да разбера какъв човек е това. От малка имах дарбата да виждам едни чудни светлини и цветове около хората. Този човек направо светеше.

Тогава се затичах по хълма на-долу, но някак си човекът изчезна от хоризонта. Помислих си, явно нещо ми се е привидяло, тъй като често виждах неща, които не при-надлежат на този свят. Или чо-векът е тръгнал в друга посока. И така се прибрах към колибата си. Както вече казах, бях чудна от малка за повечето хора, затова и лесно заживях сама в гората. Виж-дах неща, които хората не вижда-ха. Чувах това, което хората не искаха да кажат, мълчах, когато се говореха безсмислици, и крещях, когато хората нараняваха неви-димото. Затова горската колиба беше мястото за мен, сред зверо-вете, горските животни и неви-димите същества. Не знаех как да споделям с хората, защото винаги ме нараняваха! Знаех, че това, ко-ето усещам, си е само за мен, до този ден. Този ден, в който за пръв път го видях, светещия човек с го-лямата сламена шапка. И незави-симо че беше изчезнал от погледа ми, знаех, че пак ще се видим...

И така в един красив ден, из-пълнен с аромата на мащерка, се почука на портата на горската ми колиба, кучето залая и замаха с опашка. Открехнах вратата, ку-чето заобиколи непознатия човек и заскимтя от радост. Пътни-кът бе млад монах, с широкопола сламена шапка и тояга. Не можех да видя цялото му лице от козир-ката, само устните му и брадич-ката. Тогава той поде:

- Добра среща! Усетих аромата на огън и подправки, а не съм ял от няколко дни... Мога ли да вкуся от


ЧЕТИВО

супата, която приготвяш, млада девойко?

Нищо не отговорих, отворих вратата напълно и влязох навъ-тре в къщата. Монахът ме пос-ледва. Не се учудваше, че мълчах. Разбираше ме напълно, без да иска нищо да му обяснявам. В този мо-мент той свали шапката си и ви-дях, че очите му бяха кристално сини и слепи. Чудно бе за мен по какво е разбрал, че съм млада де-войка, щом не ме вижда, но знаех от собствен опит, че зрението не е само от външните очи. Си-пах супа в една дървена купа и я поставих на масата. Той се добли-жи, издърпа стола и седна. После се помоли и започна бавно да сърба супата. След време постави праз-ната купа на масата и каза:

- Харесвам тишината ти! Гот-виш вкусно, с цяло сърце и носиш доброта, която рядко се среща. След време хората ще идват при теб и ти ще им помагаш. Благо-даря ти за щедростта и времето, през което сърцата ни добруваха.

Той стана, взе тоягата си, по-стави голямата си шапка и тръг-на към вратата. Не можах да кажа нищо. Беше красив, мъдър и някак като мен. Не знаех, че има друг чо-век като мен на този свят дото-гава. Останах така дълго време, докато го гледах как се отдале-чава по пътя. Молех се да изчезне по-скоро от хоризонта, за да за-бравя като в сън лика му. Започнах да чувствам нещо неизвестно до този момент. Спомен, че позна-ваш нещо, а виждаш човека за пръв път. Обикнах го силно още в този момент.

Оттогава минаха шест лета. Бях разцъфнала в красота и свет-лина. Лазурността на този ден предопредели началото на тази дълбока среща. Монахът почука на портата с тоягата си и аз по-тръпнах, дълбоко в себе си знаех, че е той. А той знаеше, че сърцето ми тупти, дълго очакващо да чуе гласа му. Така времето спря, само

помня как ръцете ми започнаха да галят лицето му. Той бършеше сълзите ми. Знаех, че няма нужда и дума да изричам, всичко бе ясно за него, както и за мен - голяма, вековна Любов. Така пет лета ос-тана да живее при мен. Споделях-ме всеки миг, сърцата ни пееха, сипеха се дарове от небесата, Бог празнуваше, всичко ликуваше око-ло нас. Знаех, че него е трябвало да срещна, че го обичам още преди да се родя и смятах, че така ще е до смъртта ми. Допуснах го до всяко кътче на съществото си, бяхме неразделни...

Тогава знахарката се спря, по-гледът є се впери в нищото и каза:

- Хайде да продължим утре. Сега трябва да си почина...

Оставих я, но знаех, че не е умо-рена, а някак, не знам как да го опи-ша, неутешима.

На следващия ден я намерих усмихната около печката, гот-веше разни вкуснотии за закуска и пееше. Започна да ми разказва за двамата си по-големи братя и за своята сестра. Обясни ми, че не кръвта прави връзката между хората, а световете, от които идваме. Разказа ми за срещите с тези три „велики същества“, така ги наричаше, и как те са є дали по-дълбокото разбиране за единството є с Вселената. Смее-ше се всеки път, когато казваше думите - „разбираш ме, нали?!“. Естествено, че не и тя отлично го знаеше, затова є бе смешно. Ала ми отне десет години, за да разбе-ра какво е искала да ми каже тога-ва. Но бях благодарен, че мога да слушам разказите є, в които има-ше моменти доста фантастични, неясни, като картини без форми в тях, само цветове. Обичах тази старица поради мъдростта є и неспирната є вяра, че всичко е съ-вършено и точно.

Тогава тя каза, сякаш ме про-чете: „Някога гледах моя по-голям брат така и много получих от тази отвореност към него. Всичко,

което съм днес, дължа на него. Той ми припомни откъде идвам и как-во нося със себе си, запали свещта на моето сърце. Когато си спомних за любовта на Вселената, разбрах, че винаги съм виждала моята лю-бов в него и че сме един дух нераз-делен, но в две тела... Знаех, че ми предава опита си и познанието си за дълбочината на Вселената, за да продължа делото му.“ Смя се дълго, така, както само тя можеше - без-умно, силно, по детски, без изобщо да я интересува хората около нея дали разбират този взрив.

- По-големият ми брат се каз-ваше Хайния, името му значи „Ца-рят на всички сърца“. Срещнахме се, когато бях съвсем млада. Позна ме по невидимите ми обеци, а аз по струящата любов от сърцето му. Той стана мой духовен настав-ник, научи ме да ползвам дарбите си, без да се страхувам и без да страдам. Предаваше ми своя опит колко широка, многостранна и различна може да бъде любовта. Показваше ми вътрешната връз-ка между фрагментите, между живите същества, строяхме мо-стове във вселените. Обичам го с цялото си сърце и почит, въпреки че напусна този свят, той никога не напусна мен. Дори и днес е до мен, усмихнат и любящ. Той все ми повтаряше: „Запомни, Немор-ния, ти си река, винаги променяща се, винаги в движение. Аз също съм река. Нашата среща е неизбежна и вечна в прегръдките на морето, което ни очаква.“

Знахарката спря и пак се загле-да в безкрая. За пръв път чух име-то є, бях поласкан от откровени-ето є. Знаех, че нищо не правеше случайно, въпреки спонтаност-та, с която всичко се случваше. Имаше радостни сълзи в очите є. Виждаше в невидимото лицето на някого, когото обичаше. Сигурен бях, че Хайния, по-големият брат, бе сред нас в този миг.

Почувствах безкрайна бла-годарност, за пръв път разбрах


какво имаше предвид под „отда-деност в любовта“ знахарката, усетих как между двамата няма-ше граница, нямаше сякаш двама. Развълнуван простенах, това бе моето първо посвещение в любо-вта. Тя се обърна към мен, прибли-жи се и целуна челото ми. После излезе навън от колибата, без да каже нищо. Знаех, че ще я видя чак след няколко дни. Не бях сигурен, че някога ще ми разкаже за монаха повече, но това в този момент беше без значение. Имах є пълно доверие, че има разбиране за дъл-бочината на живота, което аз те-първа започвах да изследвам.

Спомням си как бях седнал за-мислен на поляната пред колиба-та. Толкова бях вглъбен, че изобщо не усетих как знахарката се бе приближила зад мен. Когато ме докосна по лявото рамо, подско-чих. Тогава тя пак се засмя както винаги и ми каза: „Още смяташ, че има друг освен теб, нали?“.

Толкова бях стреснат, че не успях да кажа нищо, пък и не раз-брах изобщо въпроса. След като се поокопитих, погледнах усмив-ката є и някак се усетих обичан и наистина се зарадвах да я видя. Не

беше идвала до колибата извест-но време.

След като прочете мислите ми, поде:

„Нужна е самотата понякога, дава ти ясно разбиране кой не си... Моят брат Хайния веднъж ме погледна в очите с тази присъща за него дълбочина и проницател-ност и ми каза само това - Немор-ния, не се бой от никого и не се привързвай към никого. Тогава го разбрах напълно и досега виждам колко мъдрост носят тези думи... Понякога мислим, осъждаме, за-ключаваме според това, което се случва около нас, и рядко свързва-ме живота с това, което се случва в нас. Колко много зависи външни-ят свят от нашия вътрешен. Не мисли, че си изоставен, че си нераз-бран, животът никога не е така праволинеен и повърхностен. Усе-щаш ли ритъма, в който твоето сърце тупти, усещаш ли как този ритъм е навсякъде?! Брат ми Хай-ния умееше да създава трусове, ис-тински вселенски земетресения, виждаше ли някаква застоялост, нещо неистинско, не му даваше да се развива. За хората бе жесток и краен, за мен бе истинският по-

ток на любовта, колкото пове-че разрушаваше, толкова повече справедливост виждах, толкова повече истинност виждах в мен. Илюзиите трябва да се покажат, че са такива, измислени. Болка е нужна, промяна също. Преходнос-тта е ястребът в синевата - кра-сива, непонятна, величествена, минаваща на високо... Бъди силен! Това е твоята същност, твоето ново име - Ястреб в синевата.

Не знаех какво да кажа, бях ясен и предсказуем за нея, но ко-гато изрече това име, разбрах, че тя в мен познава нещо, което и аз не подозирах, че нося. Тогава се разплаках, защото дълбоко в себе си усетих, че съм обичан и приет такъв, какъвто съм, не се сдържах и я прегърнах като малко дете, намерило майка си, плаках, плаках, плаках. Разпадах се и знаех, че това е част от пътя, бяхме седнали на тревата, главата ми бе легнала на гърдите є и чувах сърцето є. Тога-ва в тази прегръдка изгубих време, личност и място. Почувствах такова единство и сливане. Това туптене на сърцето бе моето туптене, моето сърце, бе също и сърцето на земята, туптене-


то на всемира. Плаках и плаках колко ограничено виждаме све-та, всичко, нас. Плаках при всяка крачка напред в това разширява-не. Усещах вечността, не може да се сбърка истината, ти просто я знаеш! Така сме останали извест-но време. Всичко се бе променило, а бе точно както трябва да е. Ня-как дойде една яснота, един покой, една простота във всичко, няма-ше противоречия вече.

Тогава тя тръгна да се изправя и каза:

- Сигурно си гладен, ела вътре, идва буря, ще вали.

Изправихме се, не ме остави, държеше ръката ми, поведе ме в къщата, заведе ме до един стол, зави краката и скута ми с одеяло, погали челото ми и пак промълви: Отпусни се в това преживяване. Разказвала ли съм ти за моя брат Белия лъв? С Хайния много си при-личаха и все пак бяха различни и уникални по рода си. Белия лъв бе огромен човек с дълга бяла коса и брада и сини очи, дълбоки като кладенец. Появяваше се на прага ми винаги, когато бях почти на ръба да изгубя вяра в човечест-вото, в себе си, в любовта. Така се и запознахме, когато бях мла-да. Сънувах го и на следващия ден го срещнах на горската пътека. Видях как свети като слънцето. Казах му: „Ха! Ти светиш!“. Той от-говори: „И ти!“. Прегърнахме се. Много се обичаме. Не се виждахме често, защото живееше далеч. Но в сърцата ни сме заедно винаги. Това знаеш и ти сега. Сърцата, които са се срещнали, нямат раз-дяла. Не е възможна! Белия лъв е с мен винаги. Винаги ми е сочил кра-сотата и силата, която нося. Ако имаше някой с нас, а често беше обграден с хора, говореше с часо-ве какви качества нося, от колко високо е слязла душата ми в този свят. Знаех, че го прави само да подразни великите духовни фило-софи наоколо. Както само белите лъвове дразнят с осанката си хие-

ните... Имаше чувство за хумор и огромно сърце. Знаех, че не ме лас-кае. Просто нещата за виждащия са такива, каквито са. Знаеше, че и аз нямах претенции, просто бях такава, каквато съм. Това е любо-вта, такива са мистиците... - пак се смя знахарката дълго.

Беше приготвила много вкус-на супа. Мълчахме, вечеряйки, по-глеждах я от време на време, тя просто кимаше усмихната. Кра-сиво бе! Знаех защо се усмихваше...

Минаха много луни оттогава, беше дошла зимата и някак бяхме седнали пред огнището. Вятърът пееше навън. Тогава знахарката каза: „Време е да ти разкажа и за Белла. Моята по-голяма сестра се казваше Белла. Заобичахме се вед-нага. Бяхме като две деца, които могат да си играят заедно вечно. Обичаше да прави кафе и да гледа на хората бъдещето им. Аз знаех, че им даваше да вкусят от лю-бовта є към всемира, но хората винаги искат конкретика, искат парче материя... Затова им каз-ваше как да разрешат човешките си проблеми. Казваше ми: „Немор-ния, толкова приличаш на мен като млада. Всички те търсят за помощ. Това, което им даваш, е най-висшето, но те искат вни-мание, признание... искат човеш-кото. Щади се, защото хората не знаят какво е това... Обичай ги, служи им, всемирът това иска от теб, но давай внимание и на тво-ите вътрешни нужди...“ Белла бе красива, мъдра и много древна. Носеше детска усмивка и ентуси-азъм, достолепност, нищо не мо-жеше да я излъже. Когато разбра, че слепият монах заживя с мен, бе толкова щастлива, и когато той ме напусна, беше потънала в тъга. Повика го да говори с него, бе неутешима... Като мен. Любовта не може да бъде обяснена, нали, Яс-требе в синевата? Сега разбираш защо никога не говоря за нея.

- Да! Сега разбирам. Усещам, че със слепия монах сте си срещнали

сърцата, също, че това означава, че няма раздяла.

- През тези години споделям с теб за живота си - отговори ми знахарката, - защото е важно да не се бъркат нещата. Много хора срещаме, които ни обичат, кои-то обичаме. Но действително с малко от тях сме се срещнали в сърцата, сме се срещнали наисти-на. Затова ти говоря за братята и сестра ми. Някой ден ще ти раз-кажа за моя баща Сай и за моята майка Амма. За моя баща Бинду и за моята майка Мер. За моя баща Издигащия всичко тежко в свет-лина, рисуващия птици, за Дълго-брадия сладкодумник и за Гърбавия славей... Както виждаш, в света, от който идвам, от който наши-те същности идват, имаме много братя, сестри, бащи и майки. Ние се изграждаме благодарение на Ця-лото. И когато дойде времето ни, пак в Цялото ще се превърнем.

Беше слънчев ден на лятото, толкова топъл, че растенията бавно се превръщаха в златни. На-вън птиците се бяха скрили в кло-ните на дърветата. Знахарката беше легнала на хамака под двете стари круши. Аз седях на тревата и за пръв път не исках да я питам нищо. Тишината някак бе толко-ва плътна, че не можех да помръд-на. И тогава Неморния промълви:

- Спомням си, преди време ме попита какво е любовта. Исти-ната е, че не знам. Нищо не мога да ти кажа за нея. Въпреки всичко преживяно... Била съм харесвана, обичана, желана, почитана. Оби-чах, харесвах, желах, съблазнявах, почитах и един ден се стопих в необятното. Виждам, че любовта може да е абсолютно абстрактна, непонятно величествена, всичко! Също така може да е конкретна, човешка, тръпнеща, ограничена... И все пак истината за любовта не може да бъде разкрита с думи, не може... Вероятно си любопитен за слепия монах. Любовта не свърш-ва, след като някой е прекрачил

ЧЕТИВО


прага на дома ти и си е отишъл, нали?!

Дълго страдах, мечтах, мо-лех се, докато не дойде любовта да ми припомни преходността на живота и свободата, която вечността є носи. Минаха над 2400 луни оттогава, когато една заран почувствах силна болка в гърдите. Знаех, че слепият монах преживява страдание и без да се замислям, сложих на главата си неговата сламена широкопола шапка и тръгнах към къщата, в която живя през тези години сам. Когато стигнах вратата на къ-щата, внезапно тя се открехна. Беше той - остарял, слаб, с дълга бяла брада и усмихнат. Прегър-нахме се. Времето сякаш никога не бе минавало...

- Чувствам, че силите ми ме напускат, Неморния, радвам се, че мога да усетя присъствието ти пак. Кажи ми само защо...

- Защото винаги съм те оби-чала, винаги, през всичките тези хиляди луни, през всичките тези циклони, виелици и слънчеви лъчи.

Тогава си спомням, че не можах да спра да плача. Плачех от мъка, от щастие, от разбити химери, от осъществени мечти, от при-знателност, от предателство, от наранена гордост, от вътреш-но достолепие. Слепият монах ме бе прегърнал, галеше главата ми. Нищо не казваше, но знаех, че ме обича с цялото си същество. В този момент разбрах, че нищо не е от значение освен любовта. Че всичко човешко, което преживя-ваме от дистанция на времето, когато преходът към другия свят е тук, е само вълна след вълна, след вълна в това море. Разбрах, че времето е илюзия, харесването и нехаресването са каприз на лично-стите ни, а истинското нещо, то няма край, то никога не се загубва!

Тогава монахът ми каза:- Срещата между теб и мен,

Неморния, е нещо много специал-но и съкровено... - след което ме погледна със своите слепи краси-ви очи и усетих как ме видя, така, както някога... чисто, неподправе-но, вечно. Знаех, че ще се видим в други форми пак... И така той вече не е на този свят, но любовта е тук, в моето сърце. Понякога сла-гам шапката му и просто тихо плача. Та какво е любовта - не знам, Ястребе от синевата...

Знахарката стана от хамака, въпреки старостта беше много красива, особено очите є, пълни с толкова мъдрост и същевремен-но невинност. Сълзи се стичаха по бузите є и тогава видях как две светлини танцуват над нея. Бяха те двамата, млади, красиви, ти-чащи в една градина с благоуханни цветя. Тази вечер знахарката на-пусна този свят...


ИНТЕЛЕКТ

УМСТВЕНА ГИМНАСТИКА

ЗАГАДКАТА ОТПРЕДИШНИЯ БРОЙ:

1. Как се нарича първото българско списание, издавано от Константин Фотинов? а) „Летоструй“б) „Български книжици“в) „Български орел“г) „Любословие“

2. Кой е единственият език, дълго време считан за мъртъв,който отново се е превърнал в майчин за голямагрупа хора? а) Ивритб) Латински в) Етрускиг) Пруски

3. Какво изучава науката хистология? а) Еволюционното развитие на организмитеб) Разпространението на организмите по планетатав) Състава, строежа и функциите на тъканитег) Функциите на живите организми

4. Кой е най-високият връх на планината Люлин? а) Дупевицаб) Тумбав) Голям Переликг) Вишеград

5. Коя е единствената кост в човешкото тяло, която не е прикрепена към други кости? а) Долната челюст б) Бедренатав) Колянното капачег) Подезичната

6. „Творец е онзи, който

създава прекрасни неща.“ - това гласи първото изречение на романа...а) „Портретът на Дориан Грей“б) „100 години самота“в) „Преспанските камбани“г) „Къщата на духовете“

7. Ако Европейскиятсъюз беше държава,по брой на жителитеси в света щешеда се нареди на... а) Трето мястоб) Четвърто мястов) Пето мястог) Шесто място

8. Най-високата порода кучета - ирландският вълкодав, достига... а) 65 смб) 75 смв) 85 смг) 105 см

9. Колко туристи официално са посетили България през 2015 г.? а) 4,3 млн.б) 9,3 млн. в) 14,3 млн.г) 19,3 млн.

10. Кой е авторът на „Питър Пан“? а) Даниел Дефо б) Джеймс Матю Барив) Арчибалд Кронинг) Луис Карол

11. Коя от думите не е измислена от езиковеда Александър Теодоров - Балан? а) Влакб) Становище в) Творбаг) Торба

МАРКОВАЗАГАДКА

ИНТЕЛЕКТ

Отговори: 1.г), 2.а), 3.в), 4.а), 5.г), 6.а), 7.а), 8.г), 9.б), 10.б), 11.г)

Трудност:По какъв ред?

Както се вижда, всеки ръб на правилния изпъкнал додекаедър се формира от сгъвката на точно една карта. Следователно задачата се свежда до опре-

деляне броя на ръбовете. Това може да стане по много начини. Например: додекаедърът има 12 стени – правилни петоъгълници; оттук – 12 х 5 = 60; но всеки ръб е общ точ-но за две стени; следователно 60 : 2 = 30; додекаедърът има 30 ръба, т.е. за построяването му са използвани 30 карти за игра.Разбира се, можем директно да „преброим“ ръбовете: най-отдолу има един петоъгълник с 5 ръба; от върховете на петоъгълника „излизат“ 5 ръба; в средата на додекаедъра виждаме „зиг-заг“, съставен от 10 ръба; нагоре нещата се повтарят огледално. Следователно 5 + 5 + 10 + 5 + 5 = 30.Най-простото решение е да разглобим додекаедъра и да

преброим картите. Но това пред-полага някой да го е сглобил преди

това; срещу (относително) скромно възнаграждение той може би ще ни съобщи интере-суващото ни число.

Наградата – абонамент за Списание 8, жребият определи

да спечели Магдалена Йосифова.

Опитайте се да разгадаете тази главоломка от началото на миналия век. Ненапразно се казва, че всяко ново е добре забравено старо…

И така, каква е логиката на подреждане на цифрите?

Отговора ни изпратете на [email protected] до 25 март 2017 г. С правилно решение се включвате в жребия за наградата – абонамент за Списание 8.

2910857346

ОТ РЕДАКТОРА · 80 КУЛИНАРНА АЛХИМИЯ Храна за размисъл...

Documents

Transcript of ОТ РЕДАКТОРА · 80 КУЛИНАРНА АЛХИМИЯ Храна за размисъл...