Вълчитрънското златно съкровище е намерено през 1925 година в с.Вълчитрън, Плевенско. При копане на лозе случайно било открито най-голямото златно съкровище познато на българската археология-12,5 кг. чисто злато с естествени сплави от сребро мед и желязо. Състои се от 13 предмета. Съкровището е датирано към края на бронзовата епоха, т.е. към XVI-XII в. пр.Хр.

Долмените са първите представители на монументалната гробнична архитектура по българските земи. Разпространени са основно на територията на област Хасково в планините Странджа, Сакар и Източни Родопи. Долменът при село Хлябово е най-внушителния в цяла България. Най-ранните материали, откривани при археологическите му проучвания, го датират в ранножелязната епоха (приблизително 1050 – 500 г. пр. Хр).

Трите предмета - глинен, бронзов и златен съд са открити случайно при изкопни работи с багер през 1969 г. При огледа на мястото не са установени следи от селище или некропол. Според информацията, трите съда, които са били извадени едновременно от кофата на багера, са били поставени един в друг. Находката от Казичене се тълкува като символично погребение. Вероятно е глиненият съд да е изпълнявал функцията на урна, златният да е бил поставен в него, а бронзовият котел да е похлупвал двата.

Летнишкото съкровище е тракийско съкровище от IV в.пр.н.е. открито случайно през 1963 г. в бронзов съд в Летница, Ловешка област. На 8 метра от съкровището е намерена желязна конска юзда. Под котела са намерени 19 традиционни по големина и 30 по-малки апликации за конска амуниция. Осем апликации представят Тракийския конник.

Общият брой на предметите в Рогозенското съкровище е 165 сребърни съда от които 54 канички, 3 чаши и 108 фиали. По някои от съдовете са гравирани и различни дарствени надписи от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари изработили съдовете.Украсата на намерените предмети изобразява много сцени от религията на древните траки както и от гръцката митология, доказателство за силната връзка и културен обмен между древните гърци и тракийските племена.

Панагюрското златно съкровище е тракийско съкровище, датирано към края на IV-ти, началото III в. пр.Хр. Намерено е през 1949 година на два километра южно от Панагюрище.

Съкровището представлява изключително красив златен сервиз с много богата украса и орнаментика. Използвал се е или за пиршества или за религиозни тайнства и ритуали свързани с тракийската митология. Състои се от девет съда изработени от чисто злато с общо тегло над 6 кг.

Могиланската могила (Mogilanska Mogila) e надгробна могила в центъра на гр. Враца, България.

При разкопките през 1965-1966 г. са открити 3 богати гробници. В гроб са намерени скелет на младо момиче със златен венец, колесница и 3 коня с техните сребърни принадлежности, както и други скелети и богати предмети.

Вероятно е царска гробница на членове от династията на трибалите през 4 век пр.н.е.

Находките се съхраняват в Регионалния исторически музей, Враца.

Сребърно тракийско съкровище от с.Борово, Русенско. Предметите в съкровището са 5 сребърни съда на места позлатени и с много интересна форма и украса. Боровското сребърно съкровище е датирано към втората четвърт-средата на IV в. пр.Хр. от времето на Одриския цар Котис I (383/5-359г. пр.Хр.) както се вижда и от надписите с неговото име върху два от намерените съдове.

Луковитско съкровищеТракийско сребърно съкровище датирано към втората част на 4-ти век пр.Хр. Състои се от две групи предмети: пластинки, апликации за конско снаряжение и съдове (9 съда от които 5 фиали, 3 кани и една купа)Предметите са изработени от сребро като на места някои от тях са позлатени с цел подсилване на художествените образи и за подчертаване на украсата.

Безспорно един от най-значителните паметници на тракийската гробна архитектура е Казанлъшката гробница. Тя е открита през 1944 г. Числи се към широко застъпения в Тракия тип на куполната гробница. Била е разположена в южната част на могилния насип, ориентирана север-юг, с вход откъм юг.Състои се от три помещения - предверие, дромос и гробна камера.

Александровската гробница е открита през 2000 г. от българския археолог Георги Китов край с. Александрово, област Хасково.

Датирана е към 4 век пр.н.е. Принадлежала е на тракийски цар или знатен аристократ. Предметите, свързани с погребалната церемония и тракийските религиозни вярвания за отвъдния живот на високостатусната личност, са ограбени, но гробницата впечатлява с уникалните си стенописи.

Маската от могилата Светица се различава от известните, открити досега маски по това, че е доста по дебела от тях и изработена от много по-голямо количество злато. Според Китов-Димитрова, това е знак, че функцията ѝ не е била погребална, а дълго време е била използвана в различни свещени ритуали. Още с откриването на маската, в публичното пространство тя стана известна като "маската на Терес". Истината е, че и тук, подобно на "маската на Агамемнон" от Микена няма никакви доказателства за самоличността на погребания. Това, разбира, се в никакъв случай не омаловажава откритието. Погребаният в могилата е бил тракийски аристократ или цар със жречески функции. Не е изяснена ролята на маската в погребалния обряд. Това е от най-рядко срещаните предмети сред гробния инвентар и в други царски погребения.

През 1972 г. край Якимово е открито сребърно съкровище. Състои се от 4 конични купи, кантарос, 2 масивни гривни с краища змийски глави и 2 апликации. Всички предмети са изработени от сребро, чрез съчетание на местни и елински техники. Съкровището датира от 3-1 в. пр. н. е.

Съкровище от с. Галиче, Врачанско. Състои се от 14 сребърни и позлатени фалери, 2 от които украсени с фигурални композиции, 12 – с розети.

Кралевското съкровище е група от златни и сребърни предмети открити при проучването на тракийска надгробна могила при село Кралево, община Търговище. Находката е датирана от първата половина на 3 век пр.н.е

Тракийски конник

Херос, херой – тракийски бог на лова, плодородието, живота и смъртта, бог всезнаещ и всечуващ – всебог.Култът на тракийският конник бил широко разпространен през римската епоха, което свидетелства за възраждане на тракийската религия по онова време – нещо непознато у другите народи под римска власт. Изображението му е познато от множество паметници от римската епоха I-IV в.-млад конник с копие и щит или с убит дивеч в ръце следван от прислужник, куче или лъв. Като бог, който всичко вижда и чува бил представян и с по две или три лица.