Земеделие плюс

8’2011ISSN 1310-7992

ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮС

ТЕХНИКАЗА СЪВРЕМЕННИАГРОТЕХНОЛОГИИ

т е х н о л о г и и в х а р м о н и я с п р и р о д а т а

Сеялки пневматични 6-редови ВЕГА 6 и 8-редови ВЕГА 8 за точно засяване на семената на окопни култури според минималната (Mini Till) и традицион-ната агротехнологии с едновременно (отделно от семената) внасяне в зася-ваните редове на минерални торове и с уплътняване на почвата.

Пневматични универсални се-ялки от моделен ред ВЕСТА.ВЕСТА 8 и ВЕСТА 6 за точно засява-не на семената на окопни култури с едновременно внасяне на гранули-рани минерални торове.ВЕСТА 12 за точно засяване на ка-либрирани, дражирани и обикно-вени семена на захарно и кръмно цвекло и други окопни култури.

Сеялки от моделен ред АСТРА(СЗ 3,6 А; СЗТ 3,6А; СЗП 3,6Б; СЗ 5,4; СЗТ 5,4) са предназна-чени за редово засяване на се-мената на зърнени, зърнено-бо-бови култури и други, които са

ирутлук етиненръз мък икзилбпо размер на семената и норми на сеене с едновременно вна-сяне на минерални торове.

Брани дискови 2-редови от модел ПАЛЛАДА и 4-редови от модел АНТА-РЕС с диапазон на ширината за заг-ребване от 2,4 до 6 м. за ресурсо-спазващо предсеитбено основно обработване на почвата, за унищо-жаване на плевели и наситняване на следжътвените остатъци.

Култиватор АЛЬТАИР за междуре-дово обработване на посевите на окопни култури с едновременно внасяне на гранулирани минерални торове. Осигурява висококачестве-но разрохкване на почвата между редиците на дадена дълбочина с унищожаване на плевели.

Виж в детайли:www.chervonazirka.com

ОРИГИНАЛНИ РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ. МРЕЖА ОТ СЕРВИЗНИ ЦЕНТРОВЕ.Частно акционерно дружество«Търговски дом «Червона зирка»Отдел за продажби в Украйна: тел.: +38 (0522) 35-61-15, 35-61-43

ООД «Бултрекс» гр. Левски т. 359-650-8-30-18ООД «Оптиком» гр. Стара Загора, т. 359-426-1-66-46ЕТ «Пряспа-Светозар Киров», гр. Добрич, т. 359-586-3-01-59

3сп. „Земеделие плюс”, бр. 8, 2011 г.

3ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”, áð. 2, 2010 ã.

—ÔËÒ‡ÌËÂ ì«ÂÏÂ‰ÂÎËÂ ÔÎ˛Òî Â ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂÎ Ì‡ Ì‡È-ÒÚ‡ÓÚÓÁÂÏÂ‰ÂÎÒÍÓ ÒÔËÒ‡ÌËÂ ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ - ÒÔ. ìŒ‡ÎÓî, ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ÓÚ 1894 „.

—⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈¡⁄À√¿–— Œ“Œ «≈Ã≈ƒ≈À»≈œËÓËÚÂÚË Á‡ ÔÓÏˇÌ‡ Ì‡ ‡„‡Ì‡Ú‡ ÔÓÎËÚËÍ‡ 4«≈Ã≈ƒ≈À— » ”À“”–»≈ÙÂÍÚË‚Ì‡ ·Ó·‡ Ò ÔÎÂ‚ÂÎËÚÂÔË Ô¯ÂÌËˆ‡Ú‡ Ë Â˜ÂÏËÍ‡ 7¡Ó·‡ Ò ÔÎÂ‚ÂÎËÚÂ ÔË ÙÛ‡ÊÂÌ „‡ı 10∆ËÚÌË ÚÂ‚Ë ‚ —‡Í‡ ÔÎ‡ÌËÌ‡ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ Ë ı‡ÌËÚÂÎÌ‡ ÒÚÓÈÌÓÒÚ 11–¿—“»“≈ÀÕ¿ «¿Ÿ»“¿ Î˛˜Ó‚Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÔË ÊËÚÌË ÍÛÎÚÛËÒ˙Ò ÒÎˇÚ‡ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ(Ô¯ÂÌËˆ‡, ÚËÚËÍ‡ÎÂ, Â˜ÂÏËÍ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) 13«≈À≈Õ◊”÷»œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ 16√ÂÌÂÚË˜ÌË ÂÒÛÒË ÓÚ Ò‡Î‡Ú‡ Ë ÒÔ‡Ì‡Í 18Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œfl„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚ ¡˙Î„‡Ëˇ 33√˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë ÒÓÚÓ‚Â 35 ÂÒÚÂÌ˙Ú - ˆÂÌÌ‡ ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒÍ‡ ÍÛÎÚÛ‡ 38«‡ÒËÎÂÌ ÍÓÌÚÓÎ ÔÓ Ú˙„Ó‚ËˇÚ‡Ò Ó‚Ó˘ÂÌ ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂË‡Î 40Ã¿ÿ»Õ»≈ÌÂ„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ÓÔÂ‡ˆËË ‚ ‡ÒÚÂÌËÂ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ 41In MeÏoriam: Ã‡Û¯Í‡ ’ËÌÓ‚‡ 44∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ ‡Í ‰‡ ÒÂ ÓÔ‡ÁË ‚ÒˇÍÓ ÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ ÚÂÎÂ 45ÕÓ‚ËÌË ÓÚ Ã«’ 40, 44, 47 –¿“ ¿ »—“Œ–»fl Õ¿ «≈Ã≈ƒ≈À»≈“ŒÕËÍÓÈ ÌÂ Â ÔÓ-„ÓÎˇÏ ÓÚ ıÎˇ·‡ 48÷¬≈“¿–—“¬ŒÀËÏÓÌËÛÏ (Limonium M.) 50ÕŒ¬»Õ» Œ“ ƒ⁄–∆¿¬≈Õ ‘ŒÕƒ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ 51¡»¡À»Œ“≈ ¿ÃÂÌÚ‡ 21-32

√Î‡‚ÂÌ Â‰‡ÍÚÓ: »ÌÊ. Ã. ÃËÎÓ¯Ó‚‡ GSM: 0884 612 635–Â‰‡ÍÚÓ: Ã. —Ô‡ÒÓ‚‡

PR Ë ÂÍÎ‡Ï‡ —. œÂÍÓ‚‡, GSM: 0888 336 519œÂ‰ÔÂ˜‡ÚÌ‡ ÔÓ‰„ÓÚÓ‚Í‡ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ

“ÂÎ.: +359 2 852 02 48

÷ÂÌ‡: 5,00 Î‚.E-mail: [email protected]

»Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ, –Â‰‡ÍˆËÓÌÌ‡ ÍÓÎÂ„Ëˇ:œÓÙ. ‰- »‚. “˙ÌÍÓ‚ - ŒÚ„. Â‰‡ÍÚÓ, GSM: 0882 966 459;¿Í‡‰. ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚÂ‚‡,ÔÓÙ. ‰.ËÍ.Ì. œÎ.ÃË¯Â‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚,ÒÚ.Ì.Ò. ‰- “.ÃËÚÓ‚‡, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- ƒ.»Î˜Ó‚ÒÍ‡,ÒÚ.Ì.Ò. ‰- ¬. ÓÚÂ‚‡, ‰Óˆ. ‰- “. ÓÎÂ‚, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- . ˙ÌÂ‚‡, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- Õ.¡‡ÎÂ‚ÒÍË, ÔÓÙ. ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚,‰Óˆ. ‰- ¬. ÕËÍÓÎÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò. ‰- ¬.√‡È‰‡ÒÍ‡

«‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú Ì‡ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂÚÓ Ëı‡ÌËÚÂ ‰- ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ‚˙˜Ë Ì‡„‡‰‡-Ú‡ Á‡ ¡˙Î„‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌ ÔÓ‰ÛÍÚ ‚ ÍÓÌ-ÍÛÒ‡ Á‡ ËÌÓ‚‡ˆËË ÔÓ ‚ÂÏÂ Ì‡ "¬Â˜Â Ì‡ »Á-ÎÓÊËÚÂÎˇ - ¿√–¿ 2010" ‚ „. œÎÓ‚‰Ë‚. Õ‡„‡-‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë ÙËÏ‡ "Ã‡‰‡‡" ¿ƒ - „. ÿÛÏÂÌÁ‡ ÔËÍ‡˜Ì‡ ÍÓÏÔÎÂÍÚÌ‡ ‰ËÒÍÓ‚‡ ·‡Ì‡, ÍÓˇ-ÚÓ ·Â ÓÚÎË˜ÂÌ‡ Á‡ Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ Ó·Î‡ÒÚÚ‡ "Õ‡-Û˜Ì‡ ‰ÂÈÌÓÒÚ Ë ‡Á‡·ÓÚÍË".

«‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ·Â ÔÂ‰-ÒÂ‰‡ÚÂÎ Ì‡ ÍÓÏËÒËˇÚ‡ ÔÓ ÓˆÂÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ Í‡Ì‰Ë-‰‡ÚËÚÂ. Õ‡„‡‰Ë Ò‡ ‚˙˜ÂÌË ‚ ¯ÂÒÚ Í‡ÚÂ„Ó-ËË, ÔË ÔÓÒÚ˙ÔËÎË 72 Á‡ˇ‚ÍË Á‡ Û˜‡ÒÚËÂ .

¬ ‡Á‰ÂÎ "Ã‡¯ËÌË, ËÌ‚ÂÌÚ‡ Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËËÁ‡ ‡ÒÚÂÌËÂ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ" ÔÓ·Â‰ËÎ Â ÙËÏ‡ "¬»—-—≈–-ŒœŒ–¿" ŒŒƒ Ò ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Í‡ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡Marathon Magnum.

»ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÔÓ ÔÎ‡ÌËÌÒÍÓ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓË ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ „. “ÓˇÌ ÔÓÎÛ˜Ë Ì‡„‡‰‡ Á‡ "ÕÓ‚ËÒËÒÚÂÏË Á‡ ıË„ËÂÌÂÌ ‰Ó·Ë‚ Ì‡ ÏÎˇÍÓ ‚ Ï‡ÎÍËË ÒÂ‰ÌË ÙÂÏË Ë ÔÂ‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ÏÛ ‚ ÏÓ-·ËÎÌË Ï‡Ì‰Ë" ‚ ‡Á‰ÂÎ - "Ã‡¯ËÌË, ËÌÒÚ‡Î‡-ˆËË Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Á‡ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ".

— ÌÓ‚ ÒÓÚ ÌÂÍÚ‡ËÌ‡ - √Â„‡Ì‡ »ÌÒÚËÚÛÚ˙ÚÔÓ Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó - „. œÎÓ‚‰Ë‚ ·Â ÓÚÎË˜ÂÌ ÒÔ˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ‚ ‡Á‰ÂÎ "—ÓÚÓ‚Ë ÒÂÏÂÌ‡ Ë ÔÓ-Ò‡‰˙˜ÂÌ Ï‡ÚÂË‡Î".

¬ ‡Á‰ÂÎ "“ÓÓ‚Â Ë ÔÂÔ‡‡ÚË Á‡ ÒÂÎÒÍÓÚÓÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó" ÔÓ·Â‰ËÚÂÎ Â »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÏÂÎËÓ-‡ˆËË Ë ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Á‡ Ò‚Óˇ ÌÓ‚ ÏÂÚÓ‰ Á‡ÔÂ‡·ÓÚÍ‡ Ì‡ Ó„‡ÌË˜ÌË ÓÚÔ‡‰˙ˆË.

Õ‡„‡‰‡Ú‡ ‚ ‡Á‰ÂÎ "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" ÒÂ‚˙˜Ë Ì‡ Õ‡ˆËÓÌ‡ÎÌ‡ ‡ÒÓˆË‡ˆËˇ Á‡ ‡Á-‚˙Ê‰‡ÌÂ Ë ÒÂÎÂÍˆËˇ Ì‡ ÔÓÓ‰‡ ·˙Î„‡ÒÍ‡ÏÎÂ˜Ì‡ Á‡ ‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË Ó‚ˆÂ ÓÚ ÏÎÂ˜-ÌÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌËÂ Ò Ì‡‰ 600 ÎËÚ‡ Î‡ÍÚ‡ˆËÓÌ-Ì‡ ÏÎÂ˜ÌÓÒÚ.

"«ÂÏÂ‰ÂÎËÂ ÔÎ˛Ò"

Õ¿√–¿ƒ» «¿ »ÕŒ¬¿÷»»

Новини от МЗХ

ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИДобив и качество на зърното от твърда пшеница 4Продуктивност на френски сортове твърда пшеница 7Съхранение на рапица с активно проветряване 8Сортове и произходи ориенталски тютюн 11ЕКОЛОГИЯЗа излужената канелена горска почва при биологично управление 14Вегетативни биофилтри и опазване на водите 17

БИБЛИОТЕКАТА – ПЧЕЛАРСТВО 19–34

ЗЕЛЕНЧУЦИБиологично производство на пипер 35Продуктивност на полски пипер при листно подхранване 38ОВОЩАРСТВООтглеждане на черешови дървета в оранжерии 40МАШИНИПроблеми и перспективи пред механизацията на растениевъдството у нас 43Ню Холанд Агрикълчър спонсорира ЕK 46ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯЗа експортните позициина винарската промишленост 48

МЗХ, ПРСР, ДФЗ 10, 18, 42, 45

ОтвОренО писмО до г-жа Мариана Кукушева –

председател на Федерацията на хребопроизводителите и сладкарите

Здравейте г-жо Кукушева,Не се познаваме, но искам

да ви благодаря, че защитихте българската селекция на зимна обикновена пшеница и на сортовете, които произвеждаме. Бяхте заета с даване на интервю накрая на изне-сения Консултативен съвет, който се проведе в Добрич, и не можах да ви благодаря лично.

Качеството на пшеницата знаете, че зависи от сорта, менидж-мънта по време на вегетация на пшеницата и метеорологичните условия по време на вегетация. На първите два фактора можем да влияем, и то успешно, за производство на пшеница с много добри качествени показатели и те са подвластни на човека, но на третия фактор не можем да влияем. След това следва брашното и техно-логията на производство на хляба и хлебните изделия които Вие и вашите членове на федерацията знаят много добре и където има много тънкости също. Потребителят и отделни фермери обаче се хващат за хляба и сорта. Тази година е показателна – който натори есента с фосфорни и калиеви торове, а по време на вегетация даде азот и микроелементи с листните торове и проведе растителноза-щитните мероприятия навреме, там резултатите са много добри по отношение на добив и качествени показатели. Смея да твърдя, че познавам много хора от НАЗ, както и хора от ръководното им тяло и членове на тази организация, има фермери вече в страната ни, които са над средното ниво, които правят един изключително успешен мениджмънт на земята си и резултатите им са много добри.

Селекционер съм от 1986 год. Имам създадени доста сортове, но най-успешният ми сорт е Енола, заемащ повече от 30% от площта на пшеницата в страната. По качество е средна с повишена сила пшеница, но съчетава добив и добро качество. Другите ми колеги от института и от другия селекционен център в Садово също работят добре и постигат много добри резултати. Така, че още ни има, но не знам до кога? – но това са други въпроси.

Още веднъж ви благодаря за подкрепата относно българската селекция на зимната обикновена пшеница. Миналата година при участието ми в международен семинар по пшеницата в Санкт

Петербург, Русия инициирах да има в България пътуващ международен семинар по пшеницата. Тази година в началото на м. юни се състоя това събитие и колегите ни от чужбина останаха с много добри впечатления от нашата селекция в Садово и Генерал Тошево.

Доц. д-р Костадин КостовДобружански земеделски институт,

Генерал Тошево

Издател „Ентропи 1” ЕООД, Редакционна колегия:Проф. д-р Ив. Трънков – Отг. редактор, GSM 0882 966 459;Акад. Ат. Атанасов, проф. д. с. н. Л. Кръстева,проф. д. с. н. Р. Бъчварова, проф. д. ик. н. Пл. Мишев, проф. д-р Д. Домозетов, доц. д-р Т. Митова, доц. д-р Д. Илчовска,доц. д-р В. Котева, доц. д-р Т. Колев, доц. д-р К. Къневапроф. д-р Н. Балевски, проф д. с. н. М. Семков,доц. д-р Б. Николов, доц. д-р В Гайдарска

Главен редактор инж. М. Милошова, GSM 0884 612 635Редактор М. Спасова

PR и реклама С. Пекова, GSM 0888 336 519Предпечатна подготовка „Ентропи 1” ЕООД

Тел. +359 2 852 02 48Е-mail: [email protected] Цена: 5,00 лв.

Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старотоземеделско списание в България – сп. „Орало”, издавано от 1894 г.

Списанието се издава с подкрепата на:

БълГарСКа аГенция пО БеЗОпаСнОСТ

на ХраниТе

4бр. 8, 2011 г., сп. „Земеделие плюс”

Земе

делс

ки к

улту

ри ДОБИВ И КАЧЕСТВО НА ЗЪРНОТО ОТ ТВЪРДА ПШЕНИЦА

Необходимо условие пре-ди внедряването на херби-цидите в селскостопанската практика е изучаване въз-действието им върху култура-та. Намаляването на добива при зимните житни култури като резултат от фитотоксич-ното действие на отделните хербициди са доказали ре-дица автори (Любенов, 1987; McMullan, 1993; Димитрова и др., 2003;).

През прехода от конвенционално към устой-чиво земеделие е необходимо намаляване на използваните хербициди. Смесеното приложение на листните торове с намалени дози хербициди ус-корява този процес. Съвместното им приложение намалява фитотоксичността спрямо културата и засилва хербицидния ефект. Листните торове спо-магат за преодоляването на стреса от третирането на растенията с хербициди (Павлова, 2004). Внед-ряването на все повече хербициди и листни торове за извънкореново подхранване поражда необхо-димостта от проучвания относно тяхното комбини-ране, с оглед създаването на оптимални условия за растеж и развитие на твърдата пшеница (Rola et al., 1999; Колев и Горбанов, 2000).

В статията са представени резултатите за влиянието на някои листни торове, противоши-роколистни хербициди и резервоарните смеси между тях върху добива на зърно, неговите структурни елементи, височината на растения-та и качествените показатели на зърното.

Изследването бе проведено през периода 2007-2009 г. в опитното поле на Института по памука и твърдата пшеница – Чирпан, на почвен тип излуже-на смолница. Изведен бе двуфакторен полски опит с твърда пшеница сорт Загорка. Фактор А – листни торове – включва 4 нива: нетретирана контрола и 3 листни тора – Лактофол О – 800 мл/дкa, Терасорб – 300 мл/дкa, Хумустим – 50 мл/дкa. Фактор В – противошироколистни хербициди – включва 6 нива: заплевелена, нетретирана контрола и 5 хербицида – Дерби (флорасулам + флуметсулам) – 7 мл/дкa, Секатор (амидосулфурон + йодосулфурон) – 30 г/дкa, Сансак (метосулам + 2,4-Д) – 100 мл/дкa, Лин-тур (дикамба + триасулфурон) – 15 г/дкa, Гранстар (трибенурон-метил) – 2,5 г/дкa.

Поради слабата си прилепимост хербицидът Гранстар е внасян съвместно с прилепителя Тр-енд – 0,1 %. Комплексните торове съдържат азот

в амидна, нитратна и амониева форма, лесноусвоими фосфор, калий, микроелементи, амино-киселини и физиологично-ак-тивни вещества, а органичния Хумустим – калиеви соли на хуминовите киселини и фулво-киселини. Двата комплексни листни тора се различават главно по вида на комплексо-образувателя – при Лактофол

О това е млечната киселина, а при Терасорб е етилен-диамин-тетра-оцетната киселина (EDTA). Всички листни торове, хербициди и съответните смеси между тях са внасяни през фаза братене на твърдата пшеница с разход на работен разтвор 20 л/дкa. Смесването бе извършено в резервоара на пръскачката. Тъй като проучваните хербициди не притежават противожитен ефект, борбата с жит-ните плевели при всички варианти бе изведена с хербицида Топик в доза 45 мл/дкa.

Изследвано е влиянието, което листните то-рове, хербицидите и смесите между тях оказват върху добива на зърно и структурните елементи обуславящи добива – дължина на класа, класче-та и зърна в клас, маса на зърното в класа. Проу-чени са и промените настъпващи под влияние на изпитваните фактори върху физичните – маса на 1000 зърна, хектолитрова маса, стъкловидност – и биохимичните свойства на зърното – съдържание на протеин, мокър и сух глутен. Математическата обработка на данните е направена по метода на дисперсионния анализ.

Получените данни показват, че най-нисък до-бив зърно се получава при нетретираната и запле-велена контрола (табл. 1). При самостоятелната употреба на хербицидите Дерби, Секатор, Сансак, Линтур и Гранстар добивът на зърно се увеличава, защото се унищожават наличните плевели. Самос-тоятелното приложение на листните торове Лакто-фол О, Терасорб и Хумустим също увеличава до-бива, защото се стимулират растежа и развитието на твърдата пшеница, но увеличението е по-слабо отколкото при смесите им с хербициди, понеже наличните плевели неутрализират част от пози-тивния им ефект. Двата комплексни листни тора Лактофол О и Терасорб през сухите 2007 и 2009 г. оказват доста по-висок ефект върху добива на зър-но в сравнение с органичния тор Хумустим. През влажната 2008 г. разликите в добива между смеси-те на трите листни тора със съответните хербициди


са по-малки. При смесването на листните торове Лактофол О, Терасорб и Хумустим с противоши-роколистните хербициди Дерби, Секатор, Сансак, Линтур и Гранстар не са отчетени случаи на анта-гонизъм. Освен това е установен синергизъм при съвместната употреба на Лактофол О с Линтур и Дерби, на Терасорб с Гранстар и на Хумустим със Сансак и Дерби. При тези резервоарни смеси до-бивът на зърно и хербицидния ефект са по-високи в сравнение със самостоятелната употреба на съ-ответните листни торове и противошироколистни хербициди.

Резултатите от структурния анализ показват, че увеличението на добива на зърно при горепо-сочените смеси се дължи в най-голяма степен на увеличението на броя зърна в клас и масата на зърното в класа. Увеличението на тези показатели при смесите Лактофол О + Линтур, Лактофол О + Дерби, Терасорб + Гранстар, Хумустим + Сансак и Хумустим + Дерби е най-голямо и значително по-силно от това при останалите варианти при които се отчита увеличение на добива. Влиянието на листните торове, хербицидите и смесите между тях върху показателите дължина на класа и броя

класчета в клас е значително по-слабо, или не влияят доказано върху тези елементи на добива. Височината на растенията не се променя доказано под влияние на изпитваните препарати.

Третирането с изследваните листни торове, хербициди и техните смеси не оказва доказано влияние върху масата на 1000 зърна, макар че е налице известно увеличение спрямо контролата (табл. 2). При всички варианти стойностите на този показател са над изискванията на БДС.

Хектолитровата маса характеризира плътност-та на зърното и е един от важните технологични показатели. Обикновено с увеличаване на азот-ната норма хектолитровата маса намалява. Това се свързва с получаването на по-рехава клетъчна тъкан, особено при сухи условия. Използваните резервоарни смеси между листни торове и херби-циди не се отразяват неблагоприятно върху хекто-литровата маса на зърното. Тя запазва високите си стойности характерни за твърдата пшеница – при всички варианти тя е над 82 кг.

Синергизмът при съвместната употреба на Лак-тофол О с Линтур и Дерби, на Терасорб с Гранстар и на Хумустим със Сансак и Дерби води до дока-зано увеличение на стъкловидността на зърното въпреки, че се отчита известно вариране през от-делните години.

Запазването на физичните свойства на зърното – маса на 1000 зърна, хектолитрова маса и стъкло-видност – високи и стабилни при всички варианти гарантира добри мливни качества и висок ранде-ман на семолина.

Останалите показатели включени в изслед-ването, характеризират при отделните варианти биохимичните свойства на зърното като суровина за производство на макаронени изделия. Извест-но е, че съдържанието на протеин и количеството на мокрия и сухия глутен са едни от най-важните показатели, водещи до получаване на макаронени изделия с добро кулинарно качество.

Съдържанието на протеин е сортово определе-но, но варира в зависимост от метеорологичните условия и приложената агротехника. Данните со-чат, че то се увеличава доказано само под влияние на смесите Лактофол О + Линтур, Лактофол О + Дерби, Терасорб + Гранстар, Хумустим + Сансак и Хумустим + Дерби. При останалите резервоарни смеси съдържанието на протеин не се променя, въпреки че е налице положителна тенденция.

Количествата на мокрия и на сухия глутен са важен елемент от качествената характеристика на зърното. Получените данни показват, че внесените листни торове, противошироколистни хербициди и смесите между тях не предизвикват съществени изменения в стойностите на глутена. Всички вари-анти остават над изискванията на стандарта по от-ношение на количеството на мокрия глутен – над 28%. Съотношението между мокрия и сухия глутен

Табл. 1. Добив зърно и структурни елементи на добива (средно 2007-2009 г.)

Варианти добив зърно дъл-жина

на класа

cм

кла-счета

в клас, брой

зърна в

клас,брой

маса на зър-ното в класа

г

височи-на на расте-нията

cм

листни торове

херби-циди кг/дкa %

-

- 327,0 100 6,8 20,0 38,6 1,88 82,2Дерби 355,9 108,8 7,8 20,2 47,6 2,20 82,0

Секатор 357,8 109,4 7,0 20,2 44,0 2,08 83,2Сансак 351,1 107,4 7,6 20,6 44,0 2,10 81,8Линтур 358,3 109,6 7,1 20,8 44,6 2,22 83,3

Гранстар 355,0 108,6 7,2 19,8 44,8 2,14 83,6

Лакто-фол О

- 357,8 109,4 7,3 21,2 43,2 2,20 84,8Дерби 379,5 116,0 7,8 21,6 56,6 2,62 89,8


Гранстар 371,7 113,7 7,6 21,2 50,4 2,50 89,5

Тера-сорб

- 361,1 110,4 7,2 21,0 45,8 2,20 84,5Дерби 372,2 113,8 7,6 21,4 49,8 2,42 86,8


Гранстар 388,3 118,8 7,7 21,2 56,6 2,64 86,5

Хумус-тим

- 355,5 108,7 6,8 20,2 38,6 1,94 83,0Дерби 381,3 116,6 7,6 21,2 52,6 2,62 84,5


Гранстар 376,1 115,0 7,3 21,0 44,0 2,20 86,5LSD 5% 22,8 7,0 1,1 1,5 4,2 0,22 5,0LSD 1% 30,8 9,4 2,0 2,9 6,6 0,45 6,8

LSD 0,1% 40,2 12,3 3,1 4,8 8,7 0,58 8,7


Табл. 2. Физични и биохимични свойства на зърното (средно 2003-2005 г.)

Вариантимаса

на 1000 зърна

г

хекто-лит-рова маса

кг

стъкло-видност

%

про-теин

%

глутен лист-

ни торо-

ве

хербициди мокър%

сух%

-

- 49,8 82,7 88,2 13,94 33,6 13,5Дерби 50,4 83,2 87,4 13,81 33,4 13,4

Секатор 51,0 83,0 88,4 13,76 34,0 13,6Сансак 50,4 82,0 87,8 13,87 34,1 13,8Линтур 49,2 82,7 87,8 13,44 33,1 13,3

Гранстар 50,2 82,2 88,2 13,78 33,4 13,5

Лак-тофол

О

- 50,0 83,1 87,4 13,53 33,8 14,0Дерби 49,7 83,0 90,4 14,62 34,1 13,9


Гранстар 49,8 82,5 88,8 13,53 34,2 13,7

Тера-сорб

- 49,0 82,5 87,8 13,40 34,0 13,5Дерби 50,4 83,0 88,8 13,50 33,2 13,3


Гранстар 49,8 83,2 90,6 14,70 34,0 14,2

Ху-мус-тим

- 50,6 82,5 87,4 13,53 33,9 13,2Дерби 49,4 82,1 88,2 13,65 33,4 13,9


Гранстар 49,4 82,7 88,4 14,58 34,1 14,1LSD 5% 2,0 3,0 3,4 0,51 2,8 2,4LSD 1% 3,1 3,8 5,6 0,69 4,1 4,7

LSD 0,1% 4,3 4,9 7,7 0,86 5,9 6,8

(2,5 – 3 към 1) остава непроменено и благоприятно за производство на висококачествени макаронени изделия. Вероятно разликите в биохимичните свой-ства на зърното се дължат на промените в скорост-та и характера на физиологичните и биохимичните процеси в растенията, настъпващи под влияние на различните хербициди.

ИЗВОДИСъществува синергизъм при съвместната упо-

треба на Лактофол О с Линтур и Дерби, на Терасорб с Гранстар и на Хумустим със Сансак и Дерби. При тях се получава най-висок добив зърно.

Увеличението на добива при горепосочените смеси се дължи в най-голяма степен на увеличе-нието на броя зърна в клас и масата на зърното в класа.

Резервоарните смеси Лактофол О + Линтур, Лак-тофол О + Дерби, Терасорб + Гранстар, Хумустим + Сансак и Хумустим + Дерби увеличават доказано стъкловидността на зърното и съдържанието на про-теин.

Масата на 1000 зърна, хектолитровата маса и съдържанието на мокър и сух глутен не се променят под влияние на изследваните листни торове, проти-вошироколистни хербициди и техните смеси.

Грози Делчев, ипТп – Чирпан

През последните няколко години се наблюда-ват значителни успехи в селекцията на твърдата пшеница в чужбина и България. В резултат на съчетаването на класическите селекционни методи със съвременните, един от които е методът на екс-перименталния мутагенез бяха създадени редица нови сортове твърда пшеница. Реализирането на генетично заложените възможности по отношение на продуктивност и качество на зърното на даден сорт е свързано с отглеждането му в най-подхо-дящия район на страната при взаимодействието на съответните почвено-климатични условия и оптимална технология.

В настоящата статия представяме резултатите от изследване за установяване продуктивността на някои френски сортове твърда пшеница при екологичните условия на Южна България.

Опитът беше изведен в продължение на три години (2006-2009) в Учебно-експерименталната и внедрителска база на катедра Растениевъдство при Аграрен университет – Пловдив.

Бяха изпитани следните френски сортове твърда пшеница: Karur, Pescadou, Reamur, Exodur. Като стандарт за продуктивност използвахме българския сорт Прогрес. Твърдата пшеница беше отглеждана по утвърдената технология след предшественик слънчоглед.

Бяха извършени биометрични измервания за ус-тановяване: височина на растенията (cм), дължина на класа (cм), брой зърна в класа, маса на зърната в класа (г), маса на 1000 зърна (г), хектолитрова маса (кг) и добив на зърно (т/хa).

Валежната обезпеченост в годините през които беше изведен опита можем да характеризираме най-кратко като: 2006/2007 – суха, 2007/2008 – нормална и 2008/2009 – средно суха. Изследваният период обхваща години, които отразяват в голяма степен валежното разнообразие на Южна Бълга-рия. Количественото разпределение на валежите през вегетационния период беше най-благоприятно за развитието на твърдата пшеница през втората, а по-малко през третата година на експеримента. Настъпилото засушаване през първата година в ме-сец април и първите две десетдневки на май, когато паднаха само 31,2 мм валежи бяха крайно недос-татъчни и в съчетание с по-високите температури възпрепятстваха цъфтежа и нормалното оплождане и образуване на зърна. Тези климатични особености през реколтната 2007 г. оказаха негативно влияние върху продуктивността на изпитваните сортове.


ПРОДУКТИВНОСТ НА ФРЕНСКИ СОРТОВЕ ТВЪРДА ПШЕНИЦА

Продуктивността на твърдата пшеница зависи основно от сорта с неговите генетични заложби, но значително влияние върху нея оказват и екологичните условия на района, в който се отглежда (табл. 1). По-лучените добиви зърно при всички изпитвани сортове бяха най-високи през благоприятната за развитието на растенията 2008 реколтна година, а най-ниски през неблагоприятната 2007 година. От проучваните сортове с по-висока продуктивност, в сравнение със стандарта Прогрес, е отчетена при Karur и Pescadou. Средно за изследвания период за условията на Южна България от сорт Karur е получен най-висок добив на зърно – 3,28 т/хa, като реколтираното в повече зърно в сравнение със стандарта е съответно 210 кг/хa (6,8 %), а от сорт Pescadou – 3,18 т/хa, което е със 110 кг/хa (3,6 %) повече зърно спрямо Прогрес. Продуктив-ността на сортовете Reamur и Exodur е по-ниска съ-ответно с 260 кг/хa и 470 кг/хa по-малко зърно спрямо Прогрес. Полученият добив на зърно при сорт Karur е доказано по-висок през втората и третата година на изследването, при който прибавката на зърно през 2008 г. беше 510 кг/хa, а през 2009 г. – 220 кг/хa над стандарта. При сорт Pescadou доказано повишение на добива отчетохме през третата година от проучвания период с 290 кг/хa.

В табл. 2 са представени осреднените данни от извършените биометрични измервания на сортовете. Височината на растенията е в границите от 85,3 cм при сорт Exodur до 94,2 cм при стандарта Прогрес. Междинно място заемат сортовете Reamur с 90,1 cм, Karur с 89,1 cм и Pescadou с 88,4 cм. През тригодишния период на проучване беше установено, че сорт Karur се отличава с най-дълги класове 8,04 cм, следва сорт Прогрес с 7,7 cм. Другите изпитвани сортове бяха с по-малка дължина на класа от стандарта: Pescadou – 7,44 cм, Reamur с 7,21 cм, а най-къси бяха при сорт Exodur 7,03 cм. Най-голям брой класчета в клас имаха сортовете Karur – 23,1 бр., Pescadou – 22,9 бр., следват Reamur – 21,3 бр., Прогрес – 20,9 бр. и Exodur – 20,8 бр.

Броят на зърната в клас варира от 38,5 при Exodur до 47,5 при Karur, което е с 12,0 % повече от стандарта. По-голям брой зърна в класа имаше и при сорт Pescadou 47,1 бр., а при сортовете Reamur

и Exodur бяха по-малко от стандарта съответно 39,8 бр. и 38,5 бр.

С най-голяма маса на зърната в класа беше сорт Прогрес 2,45 г. При изпитваните френски сортове масата на зърната в класа беше по-ниска от тази на стандарта. Българският сорт Прогрес се отличаваше и с по-висока маса на 1000 зърна и хектолитрова маса.

ЗАКЛЮЧЕНИЕДва от изпитваните френски сортове твърда

пшеница Karur и Pescadou превишават по добив на зърно стандарта сорт Прогрес при условия на Южна България. От твърдата пшеница сорт Karur средно за проучвания период се получава най-висок добив 3,28 т/хa, като реколтираното в повече зърно спрямо стандарта е 210 кг/хa (6,8 %), следва сорт Pescadou с 3,18 т/хa и 110 кг/хa (3,6 %) в повече.

Продуктивността на сортовете Reamur и Exodur е по-ниска съответно с 260 кг/хa и 470 кг/хa по-малко зърно спрямо Прогрес.

Повишението на добива при сортовете Karur и Pescadou се дължи на по-големия брой зърна в класа.

Стандарта сорт Прогрес се отличава с по-високи стойности на физическите качества на зърното в сравнение с изпитваните френски сортове твърда пшеница.

Доц. д-р Танко Колев, доц. д-р Златко Златев,

доц. д-р Калин иванов – аУ – пловдив

доц. д-р Мария Мънгова – ирГр – Садово

Таблица 1. Добив на зърно, m/хa

Сортове 2006-2007 2007-2008 2008-2009 среднот/хa т/хa т/хa т/хa %

Karur 2,40 4,20 3,23 3,28 106,8Pescadou 2,47 3,76 3,30 3,18 103,6Reamur 2,45 3,12 2,87 2,81 91,5Exodur 2,38 2,91 2,56 2,60 84,7Прогрес 2,51 3,69 3,01 3,07 100,0

Таблица 2. Биометрични измервания (средно за пери-ода 2006-2009)

СортовеПоказатели Karur Pescadou Reamur Exodur Прогресвисочина на растенията, cм

89,1 88,4 90,1 85,3 94,2

дължина на класа, cм

8,04 7,44 7,21 7,03 7,7

брой класче-та в класа

23,1 22,9 21,3 20,8 20,9

брой зърна в клас

47,5 47,1 39,8 38,5 42,4

маса на зър-ната в класа, г

2,33 2,36 2,05 1,92 2,45

маса на 1000 зърна, г

41,5 46,1 38,3 37,5 50,3

хектолитро-ва маса, кг

76,9 78,9 75,1 77,2 79,6


СЪХРАНЕНИЕ НА РАПИЦА С АКТИВНО ПРОВЕТРЯВАНЕ

Използването на маслото и белтъчините от рапи-ца за хранителни цели поставя високи изисквания към качеството на семената. Качествената рапица е с високо маслено съдържание, ниска киселинност и добър цвят на маслото, не съдържа остатъци от химикали, и е свободна от вредители, плесени и микотоксини. Средството за получаване на първо-качествени семена са добрите практики по време на отглеждане, жътва и съхранение.

Рапичните семена се съхраняват значително по-трудно от зърното на житните култури поради високото съдържание на масло, по-малкото съдър-жание на хидрофилни вещества и свързаните с това сорбционни свойства на семената. Зърнените съдържат около 70% въглехидрати срещу 25-30% за рапицата (в зависимост от масленото й съдър-жание) и около 2% масло срещу 40-50% за сегаш-ните сортове рапица. Въглехидратите имат голям афинитет към водата, докато маслената фракция е хидрофобна и абсорбира само около 2-3 w/w вода. Много по-малкият капацитет да абсорбира вода на база цяло семе и много по-ниската равновесна влага е в основата на разликата в съхраняемостта на рапицата и зърнените при аналогични условия. Фактори с влияние върху съхраняемостта на семе-ната са още тяхната зрялост, влага и температура; съдържание на примеси; количествен и видов състав на началната микрофлора и нейната активност; из-ходното качество на семената и продължителността на съхранение. Съхраняемостта се намалява до-пълнително и при травмиране на семената от лошо проведена жътва, транспортиране и обработка.

Условията на съхранение играят жизнено важна роля за качеството на рапицата. Потенциалните рискове при неправилно съхранение включват развитие на плесени и инсекти, затопляне от ме-таболитната им активност и естественото дишане на семената, загуба на жизнеспособността на семената, повишаване на влагата, сбиване на буци от плесенясване, бърза загуба на качество на проте-ина и маслото и самозапалване в екстремни случаи. Повечето загуби на качество при съхранение се причиняват от лошо управление на температурата, тъй като влияе върху влагата, а тя от своя страна създава проблеми с плесени и инсекти. Така лошата практика на съхранение на семената причинява загуби, несравними с разходите за създаването на подходящи за доброто им запазване условия. Актив-ните практики на съвременната силозно-складова индустрия по управление на съхранението като почистване от примеси и охлаждане на семената предотвратяват загубата на качество на рапицата.

Целта на работата ни е да се проследи вли-янието на активното проветряване, чистотата и изходното качество на сухи рапични семена върху тяхната съхраняемост при условията на страната ни.

На съхранение са заложени семена от две търгов-ски партиди рапица с ниска влага от реколта 2007. Семената са съхранявани 8 месеца (от септември 2007 до април 2008) в експериментални камери при режим на активно проветряване. Симулирани са реални условия за съхранение и работа на инсталация за активно проветряване на единична клетка на силозна вместимост тип С-5 (5000 т). При изграждането на модела на силозна вместимост е възприета възходяща посока на движение на въз-духа за охлаждане, тъй като ходът на аерирането може лесно да се контролира чрез измерване на температурата на повърхността на хранилището, а напускащият каналите въздух запазва перфорира-ното дъно чисто. Охлаждането на семената е осъ-ществено при нощен режим на работа на системата за аериране при отчитане на относителната влага и температура на околната среда. Охлаждането е етапно - отначало интензивно до 8-10°С и след това при благоприятни климатични условия до 0°С, когато температурата на околния въздух е с 10-15ºС под температурата на семената и относителната влага на въздуха е под 65%.

Основните ежемесечно проследявани показате-ли по време на съхранение при режим на охлаждане са влагата на семената (БДС ИСО 665) и киселин-ността на маслото като процент свободни мастни киселини (СМК) (БДС ИСО 729).

Основните характеристики на изследваните партиди рапица преди залагането им на съхране-ние са представени на таблица 1. Първата партида рапица е с ниска изходна киселинност на маслото и съдържание на примеси 1,6%, а втората е с три пъти по-висока киселинност на маслото и три и половина пъти по – високо съдържание на примеси.

Тъй като ключът за успешното съхранение на рапица е семето да е сухо и охладено, аерирането за охлаждане и постоянният контрол на състоянието на семената по влага и температура са особено

Табл. 1. Характеристика на изследваните партиди рапично семе

Парти-да

влага%

киселинност на маслото, % СМК

м а с -ло% с.в.

п р о -теин% с.в.

п р и -меси%

травми-рани се-мена, %

1 6,7 0,48 44,52 20,81 1,6 0,32 6,5 1,53 42,34 21,63 5,9 2,4


важни в началото на съхранението. Температурата на семената от експерименталното съхранение при режим на нощно активно проветряване намалява от 25°С в началото до безопасните за съхранение 10°С след 90 часа. Чрез допълнително аериране при есенно- зимното застудяване семената са охладени до 0°С. През месец април температурата се повишава до 8-10 ºС.

Изменението на влагата на двете партиди от рапица по време на съхранение е в съответствие с влаготемпературната характеристика на околната среда, но стойностите й остават ниски и в тесен обхват 6,0- 6,8% (фиг. 1), които са безопасни при съхранение на рапица. Влага 6-7% на рапични се-мена е в равновесие с относителна влага на въздуха под 65%, която е под минималната за развитието на плесени и насекомни вредители.

Първостепенен качествен показател, използван в маслодобивната индустрия за отчитане на загуба на качество на маслото при изкупуване на рапица и след съхранението й е нивото на свободните мастни киселини (СМК). Прясно прибрана здрава рапица е с киселинност до 0,5% СМК. Образуването на СМК и появата на неприятен вкус на маслото от повредено преди жътва семе става много бързо. СМК могат да бъдат отстранени при преработване на семената, но това увеличава производствените разходи. Затова максимално допустимата киселинност на маслото при търгуване на рапица е 1,5%, но много търговци и преработватели изискват и по-ниски стойности – до 1%. Рапица с по-високи нива на СМК се третира като нискокачествена, а при ниво над 2,5% не се приема.

Така изходното състояние на семената е много важен фактор за тяхната съхраняемост. В това отношение рапичните семена от партида 1 се харак-теризират с много висок потенциал за съхранение на качество: ниска влага (6,7%), която е идеална за дългосрочно съхранение; ниска киселинност на маслото (0,48% СМК), която говори за отсъствие на започнали процеси на развала; ниско съдър-жание на компоненти, които допринасят за загуба на качество (примеси 1,6%, травмирани семена 0,3%). Така може да се каже, че получените от

съхранението резултати за партида 1 отразяват възможностите на активното проветряване за за-пазване на качеството на съхраняваните семена. В условията на опита нарастването на киселинността на маслото след 8 месечно съхранение е едва 0,2% СМК (фиг. 2). Следователно, режимът на съхранение на сравнително чисти от примеси рапични семена с активно проветряване с атмосферен въздух осигуря-ва дългосрочното им съхранение при наличието на подходящите за добра съхраняемост предварителни условия: ниска влага и киселинност на маслото. При тези условия промените в качеството на рапичното масло са без практическо значение.

Потенциалът за съхранение на прясно прибрана рапица с по-ниско качество е значително занижен и започналата вече загуба на качество е трудно да бъде забавена по време на съхранението. Ожънато некачествено семе ще остане с лошо качество независимо колко добре се съхранява. Така по-висо-ката изходна киселинност на маслото на партида 2 (1,53%) в сравнение с тази от партида 1, независимо от еднаквия температурен режим, способства за протичането на по-интензивни процеси на развала, особено след 5 месеца съхранение. След 8 месечно съхранени киселинността на маслото надхвърля 3% и семената са условно годни за употреба по предназначение. За високия ръст на киселинност-та на маслото на партида 2 допринася и високото съдържание на травмирани семена и на примеси, които се състоят от плевелни семена, вегетативна маса, фини частици, пръст и др.

Данните за киселинността на маслото от отделни фракции на рапична семенна маса показват, че по време на съхранение киселинността нараства за сметка на примесите и травмираните семена (табл. 2).

Механично повредените семена по време на жътвата са по-податливи на развала от здравите и в значителна степен намаляват пригодността на рапицата за продължително съхранение. Прирастът в киселинността на маслото от тези семена при усло-вията на съхранение е 4,34%. Особено висока е на-чалната киселинност на фракцията от фини примеси и дребни семена под 1 мм - 7,84%. След 8 месеца съхранение тя се повишава до 14,65%. Принципно

Фиг. 1. Динамика на влагата на рапични семена при съхранение

Фиг. 2. Динамика на киселинността на маслото при съхранение


влагата на примесите е с 3-4% по-висока от тази на семената. Освен това примесите увеличават съпро-тивлението на използвания за охлаждане въздушен поток и така затрудняват и повишават разходите за кондициониране на семената. Киселинността на маслото от почистените от примеси здрави семена практически не се променя през целия период на съхранение. Тези и други наши данни потвърждават, че технологичният ефект от почистването е нама-ляване на киселинността и влагата на семената, повишаване на микробиологичната стабилност и удължаване на срока за безопасното им съхранение. Тези фактори определят предварителното почист-ване на стоковите партиди до 1,5-2% съдържание на чужди материали като важна технологична обработка преди залагането им на съхранение, за

да може рапицата да е приемлива за най-високия за качеството си търговски клас.

ИЗВОДИ Производство на висококачествени масла и бел-

тъчни продукти от рапица е възможно единствено от здрави, добре кондиционирани и съхранени се-мена. Добрите практики за следжътвена обработка, включващи подходящи режими за кондициониране по примеси, влага и температура осигуряват бла-гоприятни условия за безопасното съхранение на семената. Съхранение на рапица при сухи и хладни условия, особено важни през първите месеци на съхранение, и грижливо управление на работата на хранилището – аериране и постоянен контрол на влагата и температурата осигуряват максимално запазване на функционалните й свойства.

В условията на страната режимът на съхранение на рапични семена с активно проветряване с атмос-ферен въздух гарантира успешното им дългосрочно съхранение при наличието на подходящите за добра съхраняемост предварителни условия: ниска влага и киселинност на маслото и ниско съдържание на примеси.

иванка петрова, Борис Божилов, петър Марков

Таблица 2. Киселинност на маслото на различ-ни фракции рапични семена, % СМК

П р о д ъ л ж и те л -ност на съхране-ние, месеци

почистени от примеси здра-ви семена

семена с механични повреди

фракция под сито 1,0 мм

0 0,36 1,25 7,842 0,37 1,51 10,914 0,34 2,61 12,946 0,37 4,47 14,038 0,45 5,59 14,65

ПОДКРЕПА ЗА ИНВЕСТИЦИИ В ПРЕДПРИЯТИЯ ОТ ХРАНИТЕЛНО- ПРЕРАБОТВАТЕЛНАТА И ГОРСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

От 1 август до 2 септември ще се приемат проекти по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” от ПРСР

Мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. е насочена към подобряване на цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на предприятия от хранително- преработвателната и горската промишленост.

Финансова помощ се предоставя за инвестиции в следните сектори: Мляко и млечни продукти; Месо и месни продукти; Плодове и зеленчуци, включително гъби; Пчелен мед; Зърнени,

мелничарски и нишестени продукти, с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на хляб и тестени изделия; Растителни и животински масла и мазнини, с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на маслиново масло; Технически и медицински култури, включително маслодайна роза и билки, с изключение на производство, преработка и/или маркетинг на тютюн и тютюневи изделия, захар и сладкарски изделия; Готови храни за селскостопански животни (фуражи); Гроздова мъст, вино и оцет; Производство на енергия чрез преработка на първична и вторична биомаса от растителни и животински продукти.

Финансова помощ по мярката се предоставя на еднолични търговци или юридически лица, които са микро, малки или средни предприятия, включително и междинни предприятия.

Допустими за финансова помощ по инвестиционните проекти са разходи за:Изграждане и/или модернизиране на сгради и други недвижими активи, свързани с производство, преработка и/

или маркетинг; Закупуване на сгради и друга недвижима собственост, използвана за производството; Закупуване и инсталиране на нови машини и оборудване за подобряване на производствения процес и маркетинга; Закупуване на специализирани транспортни средства; Инвестиции за постигане на съответствие с нововъведени и действащи стандарти на Общността; Изграждане/модернизиране, включително оборудване на лаборатории за нуждите на производствения процес; Закупуване на земя за изграждане на недвижими активи, свързани с производствената дейност; Нематериални инвестиции за покриване на международно признати стандарти; Закупуване на софтуер

Финансовата помощ по проекти за микро-, малки и средни предприятия е в размер на 50% от общите допустими разходи, а по проекти за междинни предприятия 25% от общите допустими разходи.

Максималният размер на общите допустими разходи за периода 2007 - 2013 г. за един кандидат по мярката е левовата равностойност на 4 000 000 евро, а минималният размер на общите допустими разходи за един проект е левовата равностойност на 10 000 евро.


СОРТОВЕ И ПРОИЗХОДИ ОРИЕНТАЛСКИ ТЮТЮН

Правилното използ-ване на сортовете тютюн зависи от това, доколко у нас е изградена правилна и обективна представа и преценка за автентич-ността и оригиналността на сорта от различните типове и произходи тютюн. Положителните резултати ще зависят от правилния избор на сортовете, съо-бразно тяхното функцио-нално предназначение, екологичен произход и сортова агротехника. Това изисква детайлно позна-ване възможностите на сортовете и внедряване на сортове в производството с ценни биологични и стопанско-технологични качества, което е една от основните предпоставки производителите и търговците да произвеждат и реализират висококачествена продукция.

Във връзка с Евроинтеграцията и необходи-мостта от съгласуване с Европейската комисия по земеделие, по преценка и официално искане на фонд „Тютюн” (писмо № - 000-918 от 18.11.2002 г.), прилагаме класификацията на определените от фонда 37 български сортове и произходи тютюн (от които 30 Ориенталски и 7 едролистни – Вържиния и Бърлей), съответстващи на сортовите групи и на изискванията на Общата организация на пазара на тютюна в Европейския съюз.

Описаните сортове представляват основния сортов потенциал с патентна защита за суро-винната база в България при производството на висококачествени тютюни. Представяме кратка агробиологична и технологична характеристика на определените от фонд „Тютюн” 37 сорта тютюн българска селекция на базата на описанията и експертизата за биологични и стопански качества от държавното сортоизпитване.

Биологична и стопансКа хараКтеристиКаОриенталските сортове тютюн имат сходни

изисквания по отношение на следните харак-теристики:

Почва и климат. Изискват типични за произхода и района почви, с лек механичен състав, добра про-пускливост и ниско хумусно и азотно съдържание.

Растителна популация. Разсаждат се 160 000 до 220 000 броя/ха, с изключение на сортовете от

произход Джебел и Крумовград, кои-то се разсаждат не по- малко от 300 000 броя/ха.

Кършене. Не се извършва при ориен-талските сортове.

Бране. Извършва се на 4-5 до 8 бе-ритби, като на всяка една се откъсват от 3 – 4 листа в техниче-ска зрялост.

Сушене. Слънче-во в сушилни покри-ти с прозрачно поли-етиленово фолио.

ПРОИЗХОД ДУПНИЦА 1. Сорт: Рила 89Биологични особености: Сортът е високоус-

тойчив на мана (Peronospora rabacina), чернилка (Phytophtors parasitica v. nicotianae), обикновена тютюнева мозайка (TMV) и сипаница (картофена Y вироза( (PVY).

Продължителност на вегетационния период, от разсаждане до масов цъфтеж от 90 до 100 дни, с 5–8 дни по-ранен от стандарта.

Добив: Добив на сух тютюн средно за периода на изпитване 1991–1993 г. – 2897 кг/хa (максима-лен 3740 кг/хa).

Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга).

Качество на тютюна за сорт Рила 89: %, първа класа – 43,6, втора класа – 50,6.

Химичен състав на тютюна и тютюневия дим:

Химичен състав: никотин, % - 1,45, въглехидра-ти, % - 15,40, общ азот, % - 1,7.

2. Сорт: Рила 82Биологични особености: На инфекциозен фон

сортът е чувствителен към всички болести по тю-тюна.

Добив: Превишава стандарта по добив и доход-ност с 19,1%.


Сорт рила


Сортът има висока качественостХимичен състав на тютюна и тютюневия

дим: не разполагаме с данни.3. Сорт: Рила 2011Биологични особености: По устойчивост към

болести, сортът силно се напада от мана и бързо презрява.

Вегетационният период е с около 7–10 дни по-къс от стандарта, което го прави подходящ за от-глеждане на надморска височина над 500 метра.

Добив: Средно за две години (1973 и 1975 г.) сортът по добив, доход и качество се изравнява със стандарта.


Сортът има високо качество.Химичен състав на тютюна и тютюневия

дим: Химичният състав и пушателно вкусовите ка-чества на сорта отговарят за произхода на сорта.

ПРОИЗХОД МЕЛНИК 1. Сорт: Мелник 812Биологични особености: На инфекциозен фон

показва чувствителност към всички икономически важни болести по тютюна.

Добив: Средно за две години (1982 и 1983 г.) сортът превишава стандарта по добив с 18,9% и по доходност с 29,2%. Добив на сух тютюн средно за периода на изпитване – 3360 кг/хa.


Сортът има висока качественостХимичен състав на тютюна и тютюневия

дим: Химичният състав и пушателно-вкусовите качества на сорта са много добри и отговарят за произхода на сорта.

2. Сорт: Сандански 321Биологични особености: Сортът е устойчив на

чернилка, напада се в по-ниска степен от мана, сравнен със стандарта.

Вегетационният период е средно дълъг – 90–95 дни. Листата зреят последователно по 4–5 едно-временно. При сушенето изпуска водата си по-бав-но, сравнен със стандарта, но листата пожълтяват и съхнат добре.

Добив: Средно за две години (1971 и 1972 г.) сортът превишава стандарта по добив на сух тю-тюн с 30,8% и по доходност с 44%. Изсушените листа имат слаба влагоемност, добра плътност и съдържателност. На инфекциозен фон със чер-нилка превишава стандарта по добив с 29% и с 30–36% по доходност.

Окачествяване и пакетиране: Изсушените тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг

за ръчно пълнене (формиране на тонга).Химичен състав на тютюна и тютюневия

дим: Дегустационната оценка на сорта показва, че има добри показатели. Ароматът е приятен, срав-нително добре проявен. Вкусът е добре оформен, пълен, насищащ с минимално парене. Силата на пушене е средна. Сортът има по-пълно пушене и по-добро засищане от стандарта.

ПРОИЗХОД НЕВРОКОП1. Сорт: Неврокоп 1146Биологични особености: На инфекциозен фон

сортът е устойчив на мана, средно устойчив на чернилка и чувствителен на пръстеновидна некро-за и сипаница.

Продължителност на вегатационния период 72 дни, по-дълъг от родителските сортове.

Добив: Средно за две години (1986 и 1987 г.) от сорта са получени 3720 кг/хa сух тютюн, 129,6% към стандарта. Превишава стандарта по доходност с 41,5%.


Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Химичният състав и пушателно-вкусовите качества на сорта са много добри и отговарят за произхода на сорта.

2. Сорт: Неврокоп А-24Биологични особености: На инфекциозен фон

сортът показва чувствителност към всички иконо-мически важни болести по тютюна, с изключение на чернилка, към която е устойчив.

Добив: Средно за 1983 г. от всички пунктове по сортоизпитване сорта превишава стандарта по до-бив сух тютюн с 17,6% и по доходност с 5,5%.


Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Химичният състав и пушателно-вкусовите ка-чества на сорта са добри и отговарят за произхода на сорта.

3. Сорт: Неврокоп 261Биологични особености: Сортът има висока

устойчивост към вируса на обикновената тютюне-ва мозайка, по-слаба на дивия огън и по-добра ус-тойчивост на маната, сравнен със стандарта.

Продължителност на вегатационния период – 55–60 дни. Сортът е по-ранен с 10 дни сравнен със стандарта.

Добив: Средно за три години (1965 – 1967 г.) са получени 2530 кг/хa сух тютюн, с 16% над стан-дарта. По доходност превишава стандарта с 24%. Сухият тютюн е със средна плътност и има златис-тожълт цвят.

Окачествяване и пакетиране: Изсушените


тютюневи листа се сортират в три класи. От всяка класа се заделя средна проба в количество 1.5 кг за ръчно пълнене (формиране на тонга).

Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Никотиновото съдържание е 0,55% или с 0,19% по-ниско от стандарта. Има слаба сила с ориенталски характер, добър вкус, много добър, силно подчертан аромат.

4. Сорт: Неврокоп Б–12Биологични особености: Нападение от чер-

нилка до 2,73%, доматена бронзовост до 14,44%. Продължителност на вегетационния период за 1995 г. (до първа беритба) – 48 дни.

Добив: Средно за периода (1993 – 1995 г.) са получени 2595 кг/хa сух тютюн.


Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Съдържание на никотин – 0,32%, въглехи-драти – 20,2%, общ азот 1,30%. Аромат – приятен, проявен в слаба степен, интензивност и плътност към средна, изразителност и чистота в подсредна степен, сравнително балансиран и оформен, ха-рактерен за произхода. Вкус – пълнота към подс-редна степен, облагане от слаба към подсредна, сравнително балансиран и оформен. Сила – от слаба към подсредна.

ПРОИЗХОД УСТИНА 1. Сорт: Пловдив 7Биологични особености: Сортът Пловдив 7 из-

исква средносилни, добре запасени почви. Понася торене с 20–40 кг/хa азот и 50–60 кг/хa фосфор, из-разено в активно вещество.

В сравнение със стандарта сортът е силно чувствителен към мана и по-слабо чувствителен към брашнена мана, слабо чувствителен към див огън и чувствителен към вирусни болести.

Средна продължителност на вегатационния период – 71 дни. Узряването на листата от долния, средния и горния пояс настъпва почти едновре-менно. Листата издържат на прегаряне. При техни-чески зрелите листа от долния пояс се наблюдава избледняване на петурата, при средния пояс из-бледняването е със жълто-зелен цвят на връхната половинка на петурата и жълто-зелен до зелени-кавожълт цвят на горните листа.

Добив: Средно за три години (1966 – 1968 г.) е получен с 10–16% по-висок среден добив на сух тютюн, сравнен със стандарта. По доходност и ка-чество превишава стандарта.


Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Сухият тютюн има светложълт до златисто-

жълт цвят, добре оформен вкус със слабо изразе-но насищане, лек, приятен аромат и средна сила. Никотиновото съдържание е 1,17%.

2. Сорт: Пловдив 187Биологични особености: На инфекциозен фон

сортът е показал чувствителност към икономиче-ски важни болести по тютюна.

Добив: За две години (1982 – 1983 г.) средни-ят добив на сух тютюн е 1210 кг/хa, превишаващ стандарта с 20,9%. По доходност превишава стан-дарта с 23,9%.


Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Сухият тютюн има златисто до златисто-оранжев цвят, добра гланцираност, еластичност и съдържателност.

3. Сорт: Козарско 60Биологични особености: На инфекциозен фон

сортът е средно устойчив към сипаница, чувстви-телен към див огън и мана и силно чувствителен към некроза.

Добив: За две години (1986 – 1987 г.) средният добив на сух тютюн е 3230 кг/хa (96,1% отнесен към стандарта). По доходност превишава стандар-та с 2,4%..


Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: Сухият тютюн има златисто до златисто-оранжев цвят, добра гланцираност, еластичност и съдържателност.

Химичният състав и пушателно-вкусовите ка-чества на сорта са добри и отговарят за произхода на сорта.

ПРОИЗХОД СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ 1. Сорт: Хан Тервел 39Биологични особености: Сортът е устойчив на

мана, средно устойчив на див огън, чувствителен на тютюнева мозайка, силно чувствителен на не-кроза и сипаница.

Добив: За две години (1985 – 1986 г.) средни-ят добив на сух тютюн е 3710 кг/хa, превишаващ стандарта с 15,7%. По доходност превишава стан-дарта с 15,7%.


Химичен състав на тютюна и тютюневия дим: не разполагаме с данни.

(продължава в следващия брой)

Доц. д-р иван лазаров, Филип лазаров


Екол

огия ЗА ИЗЛУЖЕНАТА КАНЕЛЕНА ГОРСКА ПОЧВА

ПРИ БИОЛОГИЧНО УПРАВЛЕНИЕ 1. ФИЗИЧНИ ПАРАМЕТРИ

Устойчивото управление на почвите в биологич-ните земеделски системи поставя големи изисквания към изследванията свързани с механизмите за под-държане на всички качествени параметри на почвата (физични, химични и биологични) в оптимални гра-нични стойности. Основната задача е да се постигне дълготрайно поддържане на почвеното плодородие чрез използването на естествени средства и орга-нични материали – оборски тор, компост, растителни остатъци, зелено торене, приложени в рамките на правилно структурирано сеитбообращение.

През последните години в научните изследва-ния се прилагат различни интегрални индекси за комплексна оценка на качеството на почвата, като SQI (Почвен индекс на качеството) Чрез него е ус-тановeно, че почвата при органично управление има по-високо качество в сравнение с конвенционално-то. Междинните култури, използвани за растителна покривка или зелено торене, положително променят различни почвени индикатори: органично вещество, почвена структура и стабилност на почвените агрега-ти и обемна плътност, намаляват ерозията и по този начин загубите на почва и влага. Съгласно изследва-ния на Цветкова и др. (1995) зеленото торене в кон-венционално сеитбообращение подобрява основни физични параметри на почвата и намалява загубите от ерозия. Ефектът зависи от климатичните фактори и почвените характеристики, което прави актуално настоящето изследване.

В статията са представени резултатите от изследване физичното състояние на излужена канелена горска почва чрез специфичното и вре-мево вариране на стойностите на основни почвени индикатори (почвена влага, обемна плътност, порьозност, твърдост и агрегираност) в биологич-но сеитбообращение и ролята на зеленото торене в полето на картофите.

Специфичното и времево вариране на стойности-те на основните индикатори за физичното състояние

на почвата е определено в сеитбообращение, в което всички култури се отглеждат съгласно стандартите за биологично земеделие. През 2004 г. в опитно поле Суходол на ИП „Н. Пушкаров” е организирано сеит-бообращението: ръж – фасул – смеска ръж+грах за зелено торене-картофи, което след период на преход от две години, от 2006 г. премина към биологично уп-равление. Житно-бобовата смеска за зелено торене е засявана през есента в полето на картофите и зао-равана на пролет преди тяхното засаждане.

Специфичното вариране на почвените параметри е определено чрез сравняване на стойностите в поле-то на картофите след зелено торене и останалите ва-рианти – угар или фасул, в зависимост от периода на измерване. Времевото вариране е определено чрез сравняване на измерените стойности през вегетаци-онния период при засаждането (1DAP), след 60 дни (60DAP) и след 90 дни (90 DAP). Oбемната плътност (BD, г/cм3) е определена по метода на Качински на дълбочина до 40 cм и интервал от 10 cм; относител-ната плътност (d) – с пикнометри,; общата порьоз-ност – по формулата (P=100-BD/d); твърдостта (съ-противление на проникване) – чрез твърдомер през интервал от 5 до 60 cм дълбочина (кг/cм2); почвената влага – по тегловния метод през 10 cм до дълбочина 40 cм; почвената структура е характеризирана чрез коефициента на структурност (Кстр.), дефиниран като частно на средно претеглените диаметри на агрега-тите след мокро (MWDw) и сухо пресяване (MWDd) на почвени проби през набор сита с намаляващ размер на мрежата 5, 3, 1, 0.5 и 0.25 мм.

Почвата в опитно поле Суходол, Софийско е из-лужена канелена горска, слабо до средно ерозирана, слабо кисела, слабо запасена с азот и фосфор (общ N 0.107 – 0.157%, общ P 0.066 – 0.080%), добре запа-сена с калий, с тежко песъкливо-глинест механичен състав (47.9-56.8% частици <0.01мм) и съдържание на хумус 1.8/2.6 %.

Влага. Изследвания показват, че добивът от

Фиг. 1. Динамика на почвена влага: а) преди заораване на смеската б) през вегетацията на картофите


картофи и качеството на клубените силно се вло-шава от водния стрес, независимо от това през коя фаза на вегетацията се случва, но културата е силно чувствителна по време на клубенообразуване. По-голямата чувствителност към почвената влага се определя от плитко разположената коренова систе-ма на картофите.

Почвената влага е определяна рано напролет в смеската за зелено торене и в чистата угар в слоя 0-60 см. Установена е статистически доказана раз-лика между двата варианта само през 2007г, харак-теризираща се с изключително малко валежи през есенно-зимния сезон. През същата година съдържа-нието на почвена влага в угарното поле в орния слой (0-30 cм) е по-високо средно с 2.11 % от измерената в смеската за зелено торене (фиг.1а). Влагата в посева на междинната култура е по-ниска в сравнение с чис-тата угар, тъй като в усилена вегетация транспирира значително повече отколкото угарта. По-съществена разлика се отчита в слоя 30-40 cм, където съдържа-нието на почвена влага в угарта е по-висока от 2.9 % през 2009 г до 6.3 % през 2007 г. Тези резултати имат по-голямо значение за качеството на обработката, отколкото за развитието на картофите.

При климатичните особености на района, с максимум на валежите през май и юни, почвата се влагозапасява добре, поради което не се отчитат критични стойности на почвена влага в кореновата зона на картофите през следващата дата на отчита-не (60DAP). За периода на изследване е установено по-силно вариране на влажността, измерена през третата дата на отчитане (90DAP), което съвпада с времето на нарастване на клубените. До фазата на пълното формиране на стъблото, цъфтежа и началото на клубенообразуването почвената влага в слоя 0-30 см е средно 21.75–24.90 %, което е около 70–80% от ППВ на изследваната почва (фиг.1б).

Наличието на растителни остатъци от смеската обаче спомага за ограничаване загубата на влага при високите летни температури, в резултат на което в слоя 10-30 cм в полето с картофи тя е 3.43 % над тази в сравнителните варианти. Запазването на поч-вената влага в слоя 10-30 cм е от особена важност за формиране на растението, тъй като 80–90 % от коре-новата маса на картофите е разположена в слоя до 30 см, а 50 % в слоя 0-15 см (Opena and Porter. 1999). По-високи стойности на почвената влага след зелено торене са установени и от други автори (Mosavi et al., 2009), като резултат от подобряване на инфилтраци-ята и намаляване на евапотранспирацията. Това се отнася главно за почвения слой 0-20 cм, където се заорава биомасата (Sainju et al. 2005). Според други изследвания (Sultani et al., 2007) ефектът на зеленото торене върху съдържанието на влага не е доказан. Противоречивите резултати изискват измервания в години с различни метеорологични характеристики.

Обемна плътност и порьозност. Обемна-та плътност (BD) е един от най-често измерваните па-раметри, преди всичко като индикатор за наличието на почвено уплътняване. Поддържането на обемната

плътност в оптимални граници е от особена важност за картофите, тъй като имат коренова система с мно-го финни разклонения, чувствителни на почвеното уплътняване, а излужената канелена горска почва в района има много плътна структура.

Обемната плътност на почвата в смеската, пре-ди нейното разораването, е с по-високи стойности в сравнение с угарта (фиг.2,а). Обемната плътност е динамичен показател, който през вегетацията се променя както от обработката на почвата, влагата и температурата, така също и под влияние на култура-та (фиг.2,б).

През първите две години при измерването 60DAP, в резултат на ефекта от мулча на заораната биомаса


от смеската, обемната плътност във варианта с кар-тофи е от 0.07 г/cм3 в слоя 0-10 cм до 0.19 г/cм3 в слоя 10-20 cм по-ниска в сравнение с другите варианти. През следващата година, когато е заорано и по-го-лямо количество биомаса, разликите са по-големи, като се установи уплътняване в слоя разположен под дълбочината на обработката (20-30 cм). Средно за слоя 0-30 cм обемната плътност е 1.38-1.35 г/cм3, ко-ето е под критичните стойности за картофите. Извест-но е, че степента на уплътняване на почвата зависи преди всичко от влагата, като в нашето изследване при влажност от 25-26% уплътняването достига своя максимум (фиг. 2 в). С намаляване на влагата и на-предване на вегетацията на картофите (90 дни след засаждането), отчетените стойности на обемната плътност достигат максимални стойности- 1.5-1.57 г/cм3, без да се влияят от обработката и другите агро-технически мероприятия.

През целия вегетационен период на картофите чрез вегетационните обработки и внасянето на би-омаса е поддържана порьозност на почвата 45.71- 46.58 %(фиг.3). В кореновата зона на картофите е отчетено увеличаване на порьозността от 5 до 8 %, спрямо момента на заораване на смеската за зелено торене (Р=38.0-41.4 %). Порьозността е по-висока в слоя 10-20 cм, където остава по-голяма част от зао-раната биомаса.

Твърдостта на почвата показва същите тенденции на промени в стойностите, както обемната плътност. През пролетта на първата година твърдостта на по-чвата в слоя до 20 см, измерена преди заораване на смеската, е с високи стойности (92-100.2 кг/cм2). В резултат на обработката за заораване на биомасата и предсеитбената подготовка за засаждане на кар-тофите стойностите намаляват три пъти (25.4-32.6 кг/cм2). През втората и третата година в орния слой 0-30 cм, където са разположени клубените, показателят не надвишава критичните стойности.

Структура. За увеличаване прихода на орга-нична маса в биологичните системи се прилагат меж-динни покривни култури, зелено и органично торене, внасяне на компости и др. растителни остатъци. Тези практики подобряват агрегираността и стабилността на почвените агрегати, което е от особена важност за канелената горска почва.

Анализът показва, че при сухо пресяване агроно-мически ценните агрегати >0.25 мм заемат повече от 70 %, а фракциите >1мм са между 41.93 и 49.12 %, като основната част от тях са с размери 3.0-1.0 мм (фиг.4). При мокрото пресяване се наблюдава разру-шаване главно на дребната фракция, докато агрега-тите 3.0-1.0 мм и >5 мм остават стабилни и това води до по-висок средно претеглен диаметър. Трябва да се отбележи, че независимо от факта, че картофите ид-ват в сеитбообращението след друга окопна култура, за изследвания период не се наблюдава влошаване на агрегираността в сравнение с културата със слята повърхност (ръжта). Житно-бобовата смеска за зе-лено торене предпазва полето през раннопролетния период от често случващите се ерозионни валежи, като в същото време благоприятства стабилизиране-то на почвените агрегати. По-високият коефициент на структурност на слоя 0-10cм при картофите след зелено торене (Кстр. =0.394) в сравнение с този при ръжта (Кстр.= 0.332) е статистически доказан. Отче-тените стойности са сравнително ниски и показват слабата водоустойчивост на почвените агрегати, причина за сравнително високите стойности на обем-ната плътност и ниската порьозност на изследваната почва.

ЗаключениеРано напролет, преди разораването на смеската,

съдържанието на почвена влага в орния слоя 0-30 cм е по-високо в угарното поле. Наличието на расти-телни остатъци от смеската ограничава загубата на влага в слоя 10-30 cм в полето на картофи със зелено торене през фазата на цъфтеж (60DAP). Средно за слоя 0-30 cм, където се разполага кореновата систе-ма, обемната плътност и твърдост са под критичните стойности за картофите. На същата дълбочина се отчита слабо увеличаване на порьозността спрямо момента на заораване на смеската за зелено торене. Малката разлика между коефициента на структур-ност при картофите след зелено торене (Кагр =0.394) в слоя 0-10cм, където основно се инкорпорира био-масата в сравнение с този при ръжта (Кагр= 0.332) е статистически доказана и показва, че е необходимо по-продължително време на зелено торене за пости-гане на по-значим ефект.

Тотка Митова, Светла русева, иван Димитров

ип „н.пушкаров”

Култура слой, cм MWDw, мм MWDd, мм Кстр.ръж 0-10 1.97 5.92 0.331

10-20 2.06 5.84 0.35220-30 1.62 6.03 0.26930-40 1.38 6.05 0.227

картофи 0-10 1.55 3.93 0.39410-20 1.20 3.91 0.30720-30 1.34 4.49 0.29930-40 1.52 3.77 0.402

Табл.1. показатели за структурност на почвата

Фиг. 4. разпределение на структурните агрегати


Оттокът от обработваемите селскостопански площи все по-често е източник за замърсяване на повърхностните води. Той носи различни замърсители, вклю-чително седименти, хранителни вещества, метали, синтетични и органични вещества. Вместо оттокът директно да постъпва във водните обекти, замърсителите се филтруват от растителността и почвата, и се подобрява качест-вото на водата.

Използването на селскосто-пански химикали често води до замърсяване на водите. Из-следвана е ролята на почвата и тревните ивици за управление на водите и за намаляване на ос-татъците от пестициди и нитрати в дренажните води. Доказано е, че тревната покривка значително намалява концентрацията на пес-тициди, азот и фосфор (Presher C.O., 1997).

Вегетативните биофилтри са важни, тъй като контролират водната и ветровата ерозия, подобряват качеството на поч-вата, качеството на водите чрез отстраняване на седименти, торове, пестициди, патогени и други потенциални замърсители от повърхностния отток, опазват биологичното разнообразие

В статията са представени резултатите от изследване про-ведено през периода 2008-2009 г., в опитното поле на катедра Агроекология при Аграрен уни-верситет – Пловдив. Изведен е полски експеримент, при симу-лиран повърхностен воден отток, в който е приложен минералния тор NH4NO3 /10 мл/ 50 л вода/. Използвани са малки по размер вегетативни биофилтри/ 3 м2 /, с около 2% наклон. Тревните видо-ве включени в състава на веге-тативните биофилтри са звездан (Lotus corniculatus), еспарзета (Onobrychis viciifolia), ежова гла-вица (Dactylis glomerata).

Като самостоятелен посев във вариантите с минералния

тор NH4NO3 е изпитвана ежова главица, а в тревната смеска са заложени трите тревни вида.

Симулираният воден отток преминал през биофилтъра беше събран в повърхностни лизиметри в края на всяка опитна парцелка, като бяха определени следните показатели: преминало количе-ство воден отток през биофил-търа, време за преминаване на оттока, количество на азотните форми в инфилтрата.

Количествата на азотните форми са определени чрез съ-ответните методи NH4-N по БДС ISO 7150/1:2000, NO2--N по DIN EN 26777 D 10, NO3--N по ISO 7890/1.

Целта на настоящото про-учване е да се определи ефек-тивността на вегетативните биофилтри за редуциране ко-личеството на азотните форми в повърхностния воден отток

и да се сравни ефективността на тревната смеска, спрямо самостоятелния посев.

Получените резултати за вре-мето, през което симулираният повърхностен отток преминава през различните видове вегета-тивни биофилтри и за двете го-дини на изследването показват, че при незатревената контрола повърхностният отток преминава за по-кратко време. Установихме, че затревените биофилтри увели-чават времето на преминаване, както следва: при смеската с 10,25 минути, а при ежовата гла-вица с 5,25 минути ( фиг. 1).

Резултатите относно реду-цирането на количеството на симулирания повърхностен отток показват, че при наличие на растителност количеството на оттока, който изтича на края на биофилтрите е много по-малко отколкото там където няма расти-телност. Данните показват, че при вариант 2 ( биофилтър състоящ се от тревна смеска) количеството на оттока е много по-малко откол-кото при незатревената контрола и вариант 3 (биофилтъра състоящ се от ежова главица). При жит-ната трева също има значително редуциране на количеството на симулирания повърхностен отток със 74,5% средно за двете години. През 2009 г. редуцирането на повърхностния отток е повече от количеството задържано от биофилтрите през 2008 г., което също може да се обясни със

ВЕГЕТАТИВНИ БИОФИЛТРИ И ОПАЗВАНЕ НА ВОДИТЕ

Фиг. 1. Време за преминаване на симулирания воден отток през биофилтрите, мин.


памет

специфичната коренова система и по-доброто развитие на видовете включени като компоненти на биофилтрите през втората година на експеримента (фиг.2).

В таблица № 1 са представени резултатите от проучването про-ведено през 2008 г- 2009

През двете години на експери-мента се установява и значително редуциране на количеството на азотните форми в повърхностния воден отток. При незатревена-та контрола количеството му е значително по-високо отколкото в затревените биофилтри. При самостоятелния посев на ежова главица редуцирането е зна-

чително спрямо незатревената контрола, дм3 средно с 0,41 мг/дм3 за NO2—N, 0,23 мг/дм3 за NH4+-N, а количеството на NO3--N е поч-ти колкото при незатревената контрола. При тревната смеска от трите вида задържането на азотните форми е най-голямо спрямо контролата и вегетатив-ния биофилтър състоящ се от ежова главица. Количеството на азотните форми намалява спрямо контролата както следва : средно с 7,45 мг/дм3 за NO3—N, с 0,4 за NO2—N и 6,43 мг/дм3 за NH4+-N.

Получените резултати може да се обяснят с по-добрата гъстота на растенията в тревната смеска

и образуването на по-плътен чим, както и на различната коренова система на видовете включени в нея. Звезданът и еспарзетата имат силно развит главен врете-новиден корен със странични раз-клонения. Коренът на еспарзетата достига до 2 метра дълбочина, а голяма част от кореновата маса е разположена на дълбочина 40-50 см, при звездана основната част на корена е разположена в орния почвен слой. За ежовата главица е характерно големият брой адвентивни корени, силно разклонени, близки по дебелина и проникващи на почти еднаква дълбочина.

ИЗВОДИ1. Ролята на вегетативните

биофилтри за редуциране на количеството повърхностен воден отток е значителна.

2. Те успешно могат да се при-лагат за редуциране съдържани-ето на азот в повърхностен воден отток формиран от обработваеми земеделски земи.

3. Тревната смеска съставена от звездан, еспарзета и ежова главица е по-ефективна в реду-циране количеството на азота, отколкото ежова главица в самос-тоятелен посев.

4. Вегетативните биофилтри успешно могат да се прилагат като част от „ Добрите земеделски практики” за опазване на водите от замърсяване.

екатерина Вълчева

Фиг. 2. ефективност на прихващане на биофилтрите, %

Таблица 1.Съдържание на азот в преминалия воден отток, мг/дм3

Варианти 2008 г. 2009 г. средноNO3

--N NO2--N NH4

+-N NO3--N NO2

--N NH4+-N NO3

--N NO2--N NH4

+-N

н е з а т р е в е н а контрола

39,2 1,07 29 47,7 0,11 40,4 43,45 0,59 34,7

биофилтър- смеска 34,05 0,22 26 37,95 0,16 30,55 36,0 0,19 28,27

биофилтър–ежова главица

36,5 0,11 28,5 51,2 0,26 40,45 43,85 0,18 34,47

ОБРЪщЕНИЕВ Националния Земеделски Музей – София един от основните методи за събиране на културни ценности, още от

неговото създаване през 1956 г. е дарителството.И днес в музея продължава тази многогодишна традиция да се

приемат и съхраняват предмети, снимки, документи, литература и други, свързани с българското земеделие, дарени от достойни българи – патриоти, съхранили исконното чувство на българина – любовта към земята и земеделските традиции.

Националният земеделски музей изказва благодарност на г-н Йосиф Баров, внук на видния земеделски учен и деец Йосиф Ковачев, за дарените на музея личен архив и вещи, свързани с разностранната дейност на Й. Ковачев в областта на земеделската наука и практика.

За контакт: гр. София, 1373, ул. Суходолска № 30 Национален земеделски музей Тел., Факс: 02/9296753, е-mail: [email protected]

ретро кабинет на земеделския ученс лични вещи на Й. Ковачев

2.

[8]

[3]

3-6

2-5

11

24

5*

3

3,5

0,5 0,5

*

,

,

,

.

,

,

. . 3

.2.

1970 2009.,

:

-

(

-,

,

-

);

-

,

,

-

.

,

2009.

,

;

-

2009.

,

-,

.

8%

,

-

.

,

,

; -

,

.

2

. 3,

,

-

42-44%

,

[3].

-

,

.

.

3,

,

,


ЗеленчуциБИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО НА ПИПЕР

Интензивните технологии в селското стопанство с цел по-лучаване на високи добиви водят до мащабно замърсяване на природната среда и наруша-ват екологичното равновесие. Това налага разработването на нови екологосъобразни тех-нологии, които да гарантират стабилен растеж на селското стопанство (Kostadinova еt al., 2003).

През последните години сел-скостопанската наука разглежда торовете не само като средство за увеличаване на добивите, но и производство на селскостопанска продукция с висока биологична стойност, при осигуряване на стабилна екологична среда. Това налага да се разработят съвре-менни, екологосъобразни методи, съответстващи на изискванията на ЕС за получаване на биоло-гична продукция от зеленчуци (Карова, 2010). Алтернатива на химизацията в земеделието е въвеждането и употребата на биоторове, които се използват в органичното земеделие не само като заместител на ми-нералното торене (Тринговска, 2005; Cholakov et al., 2006), но и като средство за биологична защита на растенията от болести (Edwards et al. , 2006).

Някои автори считат, че биоло-гичното производство дава по-ни-ски добиви (Wijnands and Sokkel, 2000; Amor, 2008), но продукцията се характеризира с по-добри вкусови качества в сравнение с конвенционалното производство (Rembialkowska, 2000; Szafirowska and Babik, 2005). При пипера прилагането на Емосан и Лум-брикал стимулира образуването на листна маса, има положителен ефект върху функционалната актив-ност на фотосинтетичния апарат, увеличава натрупването на суха маса и стимулира развитието на кореновата система (Berova and Karanatsidis, 2008; Karanatsidis and Berova, 2009). Приложението

на биоторове повишава добивите от пипер (Todorova and Petkova, 2007; Динчева и др., 2008; Вла-хова и др., 2010).

Установено е, че органичните торове запазват или подобряват качеството на плодовете от до-мати и краставици, независимо от технологията на отглеждане, начина на внасяне и концен-трацията на използваните хра-нителни разтвори (Tringovska and Kanazirska, 2007; Arnaudov, 2009).

Пиперът е традиционна и ико-номически значима зеленчукова култура за България (Todorov and Todorova, 2002). Торенето е много важен етап от технологията на производство. Недостатъчни са изследванията, свързани с пред-лаганите на пазара биоторове, като екологосъобразно решение за хранене в съвременното зе-меделие.

Целта на проучването е да се установи влиянието на биоторо-ве върху добива и качеството на продукцията от пипер, с цел оптимизиране на хранителния режим при биологично произ-водство.

Експерименталната рабо-та се изведе на алувиално-ливад-на почва в опитното поле на ИЗК „Марица” – Пловдив с пипер, тип капия – сорт Куртовска капия и сорт Софийска капия.

Варианти :1. Контрола - неторено2. фон - Лумбрикал (400

л/дка)3. фон -Лумбрикал (200

л/дка) + Емосан (25 л/дка – ло-кално почвено)

4. фон -Лумбрикал (200 л/дка) + Сисол (листно подхран-ване - 0.4 л/дка)

5. фон -Монтера Малц ( 200 кг/дка)

6. фон -Монтера Малц (100 кг/дка) + Емосан (25 л/дка – ло-кално почвено)

7. фон -Монтера Малц (100 кг/дка) + Сисол (листно подхран-ване - 0.4 л/дка)

Алувиално-ливадната поч-ва е с лек механичен състав, гли-несто-песъчлива, със съдържание на минерален азот (N-NH4

++ N-NO3

-) - 2,1 мг/100 г почва; подви-жен Р2О5 и К2О съответно – 18,8 мг/100 мг и 17, 5 мг/100 мг почва; рН – 6,9 и хумус – 2,2%.

Растенията се отгледаха от разсад в неотопляема стома-нено-стъклена оранжерия. Раз-саждането на полето се извърши на висока равна леха, при схема 120+40/15 cм. Опитът се заложи по метода на дългите парцели в 4 повторения с отчетна площ 9,6 м2.

Биоторовете Лумбрикал и Монтера Малц се внесоха като фон – основно торене, а Емосан и Сисол – като подхранване, след прихващане на растенията.

Показатели на изследване:1. Агрохимичен анализ на

почвата. Преди залагането на опит и в края на вегетацията са взети почвени проби. Анализите се извършиха по методите: ми-нерален N – чрез дестилация; подвижен P2O5 – колориметрично; подвижен K2O – пламъкофото-метрично; хумус - по Тюрин, рН – потенциометрично.

2. Добив: кг/дкa.3. Качество:

- средна маса на плодове-те – г/плод – анализират се по 10 плода от повторение

- на средна проба от 20 плода за всеки вариант се анали-зираха: сухо вещество /тегловно/, витамин С /по реакция на Тил-манс/ и общи захари - по Шоол-Регенбоген


4. Математическа обработка на резултатите – Duncan,s Multiple range and multiple F-test.

Характеристика на биоторо-вете:

лумбрикал - (производител - фермата за производство на БИОТОР с.Костиево, Пловдив). Екологичен биопродукт, получен в резултат от храненето на чер-вените калифорнийски червеи с органични остатъци. Съдържа хранителни вещества, витамини, аминокиселини, антибиотици, хормони (N 1,2-2,0%, P 0,8-1,6%, K 0,5-1,0%, Ca 4,0-6,0%, Mg 0,5-1,0%, Fe 0,5-1,0%), органично съдържание 40-50%, хуминови киселини до 14%, фулвокиселини до 7%. Лумбрикалът е подобрител на свойствата на почвата, носител на биоактивни вещества и богат източник на хумус. При използва-нето му няма вторично заплеве-ляване. Използва се директно или под формата на воден извлек.

Монтера Марц 9-1-4 - Почвен гранулиран тор от растителен и животински произход. Съдържа-ние: Сухо вещество: 90%; орга-нично вещество: 74%; азот: 9%; фосфор: 1%; калий: 3%; калций: 2%; магнезий: 0.3 %; натрий: 0.1%; цинк: 75 мг/кг. Съотношение C/N - 4:2. Съдържа 30 % малцови пони-ци, от които растенията получават естествени хормони за по-добро кореново развитие. Подобрява

усвояването на хранителни еле-менти и почвената структура. Минерализацията протича за 20 седмици. Високо съдържание на азот.

сисол - високо рафиниран 100% органичен течен расте-жен регулатор и подобрител. Съдържа естествени растителни стимуланти, микроелементи, ал-гинати, въглехидрати и витамини. Извлечен от австрийско кафяво водорасло - Durvilaea potatorum. Стимулира клетъчното делене. Увеличава добива. Съдейства за микробиологичната активност на почвата, преодоляване на небла-гоприятните климатични условия и естествената устойчивост на нападения от вредители и гъбни болести.

емосан - Органичен азотен тор, с дълготраен ефект върху почвата и растенията; осигурява балан-сирано хранене на растенията през целия период на вегетация; създава условия за развитието на полезната микрофлора; увели-чава добива; увеличава обема на плодовете; засилва естествената съпротивителна сила на растени-ята; повишава устойчивостта към стресови фактори. Състав: азот (N) всичко 5%, азот (N) органичен 5%, въглерод (С) органичен с биологи-чен произход 14%.

Увеличението на добива при пипер, сорт Куртовска капия

след използването на биоторо-вете варира от 10,7% до 22,6% в повече спрямо неторената кон-трола (фиг. 1). Самостоятелно използваните фонове повишават добива, съответно при Лумбри-кал с 10,7% и при Монтера с 17,4% спрямо контролата. Ста-тистически доказано най-голямо е повишението на този показател при растенията, отгледани на фон Монтера и допълнително внасяне на Емосан - 1682 кг/дкa /22.6%/, следвани от торените със Сисол – 1585 кг/дкa /19.8%/. Разликите между вариантите са статистиче-ски доказани. На фон Лумбрикал данните за добива са еднопосоч-ни.

Аналогични са получените резултати за добива и при сорт Софийска капия, като влиянието на биоторовете е по-слабо изра-зено. Самостоятелно внесените фонове увеличават добива с 9.8% /фон Лумбрикал/ до 16.7% /фон Монтера/ спрямо контролата. Най-висок е той от растенията, отгледани на фон Монтера и до-пълнително подхранени с Емо-сан - 1480 кг/дкa, следвани от торените със Сисол - 1410 кг/дкa, като увеличението е съответно с 18.8% и 17.0%. Разликата между вариантите е малка и недоказа-на.

По отношение на добива влиянието на биоторовете е по-силно изразено при сорт Куртов-ска капия. Определящо влияние върху величината на добива оказ-ва начина на торене, а по-слабо е това на сорта (фиг. 2).

Биоторовете оказват поло-жително влияние върху масата на плода - важен биометричен пока-зател с икономическо значение. Средната маса на плода при сорт Куртовска капия е най-голяма в сравнение с контролата при рас-тенията, отгледани на фон Монте-ра при използването на Емосан и Сисол (фиг. 1.). Увеличението спрямо контролата е съответно с 5.0 г и 4.8 г/плод. Разликата в стойностите на този показател между варианти, където самосто-ятелно са торени с двата фона е

a,b,c – Duncan’s Multiply Range Test, P<0.05Фигура 1. Влияние на торенето върху добив от пипер и масата на плода


Фигура 2. Влияние на факторите - сорт и торене върху измене-нието на добива

несъществена. При сорт Софий-ска капия влянието на биопро-дуктите върху този показател е по-слабо изразено.

Използваните биоторо-ве оказват положителен ефект по отношение съдържанието на

витамин С в плодовете на пипе-ра (табл. 1). По-съществени са тези изменения след внасяне на Емосан, независимо от фона на торене. Резултатите и за двата сорта са еднопосочни. Торенето с Емосан довежда до увеличени-

ето на този показател, като това е по-силно изразено при сорт Куртовска капия - разликата в стойностите между двата фона е малка, съответно – 230,04 мг% и 224,65 мг%. Отклоненията в съдържанието на сухо вещество и съдържанието на киселини в плодовете между вариантите са малки и определена тенденция не се установява.

ЗАКЛЮЧЕНИЕНай-голямо е увеличението

на добива при пипера след из-ползването на фон Монтера и внасянето на Емосан от 18,8% до 22,6% спрямо контролата. Влиянието на биоторовете върху добива е по-силно изразено при сорт Куртовска капия.

Установен е положителният ефект от внасявето на Емосан върху средната маса на плодовете. Определящо влияние върху вели-чината на добива оказва начина на торене, а по-слабо е това на сорта.

Използваните биоторове оказ-ват положителен ефект върху биохимичните показатели на плодовете. По-съществени са тези изменения след внасяне на Емосан, независимо от фона на торене. Отклоненията в съдържа-нието на витамин С и сухо веще-ство е по-добре изразено при сорт Куртовска капия.

Хриска Ботева, Тенчо Чолаков

иЗК „Марица” – пловдив

Табл. 1. Химичен анализ на плодовете от пипер

№ Варианти витамин С, мг%

с у х о в-во, %

захари%

сорт Куртовска капия1. Контрола 166.6 7.6 7.512. Лумбрикал 174.5 7.8 7.873. Лумбрикал+Емосан 175.0 8.2 8.254. Лумбрикал+Сисол 179.0 8.5 8.075. Монтера 180.2 8.2 7.996. Монтера+Емосан 182.6 8.6 8.377. Монтера+Сисол 180.8 8.5 7.83сорт Софийска капия1. Контрола 181.4 8.4 7.722. Лумбрикал 183.3 8.6 8.023. Лумбрикал+Емосан 195.5 8.8 8.374. Лумбрикал+Сисол 187.3 8.5 8.075. Монтера 205.8 8.4 8.256. Монтера+Емосан 212.3 9.0 8.427. Монтера+Сисол 210.0 8.9 8.25

34áð. 2, 2010 ã., ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ”

Ë ÔÓ‚Â˜Â. ¬ »ÒÔ‡ÌËˇ Â ÓÍÓÎÓ 4 000 Í„/‰Í‡, ‚ ¡ÂÎ-„Ëˇ 3 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ - 3 200 Í„/‰Í‡, – Ó-Âˇ - 2 900 Í„/‰Í‡, flÔÓÌËˇ - 2 840 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ -2 400 Í„/‰Í‡, »Ú‡ÎËˇ - 1 940 Í„/‰Í‡.

¬ ¡˙Î„‡Ëˇ ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÌÂ ÂÌ‡ ÌË‚Ó (Ú‡·Î. 2). œÂÁ ÔÓÒÎÂ‰ÌËÚÂ „Ó‰ËÌËÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ̌ „Ó‰Ó‚Ë ÔÎÓ‰Ó‚Â ÒÔ‡‰-Ì‡ ‰‡ÒÚË˜ÌÓ, Í‡ÚÓ ÔÂÁ ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË Ì‡‡Ì‡ÎËÁË‡ÌËˇ ÔÂËÓ‰ ÒÂ Ì‡·Î˛‰‡‚‡Ú ÒÎÂ‰-ÌËÚÂ ÚÂÌ‰ÂÌˆËË. œÂÁ Ô˙‚ËÚÂ ÚË „Ó‰ËÌËÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ ÒÂ Á‡‰˙Ê‡ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓÌ‡ Â‰ÌÓ ÌË‚Ó, ÒÎÂ‰ ÍÓÂÚÓ ËÏ‡ ˇÁÍÓ ÔÓ‚Ë-¯‡‚‡ÌÂ - 15 574 Ú ˇ„Ó‰Ë (2002), ÔÓÒÎÂ-‰‚‡ÌÓ ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÓ-ËÁ‚Â‰ÂÌËÚÂ ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚‡, Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú 5964 Ú ÔÂÁ 2007 „. œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó-‰Ó‚Ë Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌËˇ ‚ ÒÚ‡Ì‡Ú‡ Ò˙˘Ó Ì‡Ï‡-Îˇ‚‡Ú ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓ - ÓÚ 18 490 ‰Í‡ (1998)‰Ó 12 400 ‰Í‡ (2007), ‡ ÔÂÁ ÓÒÚ‡Ì‡ÎËÚÂ„Ó‰ËÌË ‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ̄ ËÓÍË „‡-ÌËˆË. — Ì‡È-„ÓÎˇÏ ‡ÁÏÂ Ò‡ ÔÂÁ 2003 „. - 25 367‰Í‡. «‡ÔÓ˜Ì‡ÎÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÔÎÓ˘ËÚÂ, Á‡Ò‡‰ÂÌËÒ ˇ„Ó‰Ë ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004 „. ÔÓ‰˙ÎÊ‡‚‡ Ë ÔÂÁ2005 „. œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚÂ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Ò ̌ „Ó‰Ë Ò‡19 657 ‰Í‡ (Ò 22 % ÔÓ-Ï‡ÎÍÓ ‚ Ò‡‚ÌÂÌËÂ Ò 2003 „.),ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË Ò‡ 11 504 Ú ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌËˇ ÒÂ‰ÂÌ‰Ó·Ë‚ Â 585 Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚Â‰ÂÌË 11 212 Ú ˇ„Ó‰Ë

ÔÂÁ 2003 „. ÍÓÎË˜ÂÒÚ‚ÓÚÓÔÂÁ 2007 „. Â ÒÔ‡‰Ì‡ÎÓ ‰Ó 5964 Ú. œË˜ËÌËÚÂ Á‡ ÚÓ‚‡ Ò‡ÁÌ‡˜ËÚÂÎÌÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡ÌÂ Ì‡ÔÎÓ˘ËÚÂ, ÌÂÁ‡‰Ó‚ÓÎËÚÂÎÌËÚÂË ÌÂÒÚ‡·ËÎÌË ‰Ó·Ë‚Ë ÓÚ Â‰Ë-ÌËˆ‡ ÔÎÓ˘ Ë ÒÓÚÓ‚‡Ú‡ ÒÚÛÍ-ÚÛ‡, ÍÓˇÚÓ ÓÚ ÏÌÓ„Ó „Ó‰ËÌË ÌÂÂ ÓÒ˙‚ÂÏÂÌˇ‚‡Ì‡. œÂÁ ‡Á-„ÎÂÊ‰‡ÌËˇ ÔÂËÓ‰ ‰Ó·Ë‚˙Ú ÂÚ‚˙‰Â ÌËÒ˙Í Ë ‚‡Ë‡ ‚ ¯Ë-ÓÍË „‡ÌËˆË ÓÚ 424 Í„/‰Í‡ÔÂÁ 1998 „. ‰Ó 732 Í„/‰Í‡ÔÂÁ 2001 „., Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„ÌÂÔÂÁ 2007 „. ‰Ó·Ë‚Ë ·ÎËÁÍË ‰ÓÚÂÁË ‚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÂËÓ‰‡.¬˙ÔÓÒ˙Ú Á‡ Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡ÌÂ Ì‡

ÒÓÚÓ‚ËˇÚ Ò˙ÒÚ‡‚ Â ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË „ÓÎÂÏËÚÂ ÛÒÔÂ-ıË Ì‡ Ò‚ÂÚÓ‚Ì‡Ú‡ ÒÂÎÂÍˆËˇ, ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚÂ Á‡ ËÌÚ-Ó‰ÛÍˆËˇ Ì‡ Ô‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË ÒÓÚÓ‚Â Û Ì‡Ò, ‰ÓË Ë Ò‡ÏÓÁ‡ ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡ÌÂ Ò‡ Ó„‡ÌË˜ÂÌË. œÓÎÛ˜ÂÌËÚÂ Â-

ÁÛÎÚ‡ÚË ÌÂ Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú Ì‡ ÔÓÚÂÌˆË‡ÎÌËÚÂ ‚˙ÁÏÓÊ-ÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙Î„‡Ëˇ - ·Î‡„ÓÔËˇÚÌË ÍÎËÏ‡ÚË˜ÌË Ë ÔÓ-˜‚ÂÌË ÛÒÎÓ‚Ëˇ, Ì‡ÎË˜ËÂ Ì‡ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓ-‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË.

Õ.Ò. ¬ÂÒÂÎÍ‡ ¿Õ“ŒÕŒ¬¿»ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂÏÂ‰ÂÎËÂ - ˛ÒÚÂÌ‰ËÎ

ŒÚ‰ÂÎ ìfl„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË ÍÛÎÚÛËî - ÓÒÚËÌ·Ó‰

ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈»«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î«‡„Î‡‚ËÂ: ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ Â‰ËÌ Â‰, Ì‡ÔËÒ‡ÌÓ Ò Â‰Ó‚ÌË (Ï‡ÎÍË)·ÛÍ‚Ë—Ú‡ÚËˇ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ ÌÂ ÔÂ‚Ë¯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 ÁÌ‡Í‡ Ì‡ ÒÚ‡ÌËˆ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎËˆË, ÙË„ÛË,ÒÌËÏÍË(Á‡ ÔÂ‰ÔÓ˜ËÚ‡ÌÂ ÓÚ ‡‚ÚÓ‡);

ˆËÚË‡ÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚÂ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡ Â Ò‡ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰ËÌ‡); ÔÓÔÛÎˇÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡ÌÂ Ì‡ ÒÔÂˆËÙË˜ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚÂ Â‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎËˆËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ Ì‡ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎËˆ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎËˇÚ‡ Ì‡ ‡‚ÚÓËÚÂ, Ì‡Û˜ÌËÚÂ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡ÌËˇ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ,‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ Í‡ˇ Ì‡ Ï‡ÚÂË‡Î‡.

œÂ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: Ì‡ E-mail: [email protected], ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: Ã‡ËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„Â‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙËˇ

;


Балансираното хранене при пипера придобива все по-голямо практическо значение. Почве-ното торене при отглеждане на полски сладък пипер е обект на редица изследвания у нас и в чужбина. Изяснени са потребно-стите и най-благоприятните съ-отношения на макроелементите с оглед постигане на висока сто-панска продуктивност [Дойкова М., В. Ранков, 1983, Панайотов Н., Н. Стоева, 2005]. Редица изследвания са проведени с приложението на някои листни торове и влиянието им върху вегетативните и продуктивни прояви на пипера [Филипов Ст., 2007, Янчева Л., 1977].

Актуалността на листното подхранване се запазва поради предлагане на нови и значител-но подобрени кристални и течни торове на пазара. Те придобиват важно значение при храненето

в условия на стрес и с оглед намаляване замърсяването на околната среда. Нарастващият производствен интерес към листните торове и липсата на изследвания по въпроса за реги-она на Каварна мотивира колек-тива провел това проучване.

Опитът се заложи в района на гр. Каварна през периода 2007-2008 г. Експеримента се проведе с използване на традиционния български сорт Куртовска капия в условията на промишлено

производство, като се заложи по блоковия метод в четири повторения. Обект на проучва-нето е влиянието на листното подхранване самостоятелно и в комбинация с кореново торе-не, като се заложиха следните варианти: 1. N

0P0K0 – контрола; 2. N12P6K6 – фон; 3. N24P12K12 – фон; 4. Grogreen (N20P20K20 + ME); 5. Hortigrow универсал ( N24P12K12); 6. Кristalon специа-лен (N18P18K18Mg3); 7. N12P6K6 + Grogreen (N20P20K20 + ME); 8. N12P6K6 + Hortigrow универсал (N20P20K20); 9. N12P6K6 + Кristalon специален (N18P18K18Mg3); 10. N24P12K12+ Grogreen (N20P20K20 + ME); 11. N24P12K12+ Hortigrow универсал (N 20P 20K 20) ; 12 . N24P12K12 + Кristalon специален (N18P18K18Mg3).

Реализира се средноранно полско производство със за-саждане на 25 май във фаза 5-6 лист върху лехо-браздова повърхност по схема 110+50х20 cм. През вегетацията в оптимал-ния срок се прилагаха всички агротехнически мероприятия. Преди залагането на опита се определи запасеността на почвата с подвижни N, P и K. Торенето се извърши, като Р и К се внесоха при пролетната обработка под формата на тро-ен суперфосфат и К

2SO4. Азота (NH4NO3) и листни торове като подхранване – в началото на цъфтеж, начало на плододаване и масово плододаване. Листното подхранване се проведе в кон-центрация 0,25% при 80 литра/дка работен разтвор.

Определиха се продуктивнос-тта изразена като:

1. Ран добив – от първите две беритби в кг/дкa;

2. Общ добив – от всичките беритби в техническа и ботани-ческа зрялост.

ПРОДУКТИВНОСТ НА ПОЛСКИ ПИПЕР ПРИ ЛИСТНО ПОДХРАНВАНЕ

Табл. 1. ранен добив пипер – средно за периода 2007 - 2008г, кг/дка

Варианти

Относителен добив при контрола вар. 1



с р е д е н добив

% към контро-лата

д о -к а -з а -ност

среден добив

% към к о н -трола-та


с р е д е н добив



1. 1880.3 к1 100.00 n.s 1880.30 96.76 * 1880.3 87.84 *

2. 1943.25 103.35 * 1943.25 к2 100.00 n.s * 1943.25

к3 90.78 *

3. 2140.55 113.84 * 2140.55 110.15 * 2140.55 100.00 ns4. 2011.7 106.99 * 2011.70 103.52 * 2011.7 93.98 *5. 2023.14 107.60 * 2023.14 104.11 * 2023.14 94.51 *6. 2026.05 107.75 * 2026.05 104.26 * 2026.05 94.65 *7. 2183.14 116.11 * 2183.14 112.34 * 2183.14 101.99 ns8. 2198.28 116.91 * 2198.28 113.12 * 2198.28 102.70 *9. 2208.55 117.46 * 2208.55 113.65 * 2208.55 103.18 *10. 2333.6 124.11 * 2333.60 120.09 * 2333.6 109.02 *11. 2364.4 125.75 * 2364.40 121.67 * 2364.4 110.46 *12. 2381.7 126.67 * 2381.70 122.56 * 2381.7 111.27 *

* Статистически доказана разлика при ниво на значимост 95%=(+);(-)Данните са обработени по методите на еднофакторния дисперсионен анализ с програма

за статистическа обработка SPSS


Минералното хранене има определящо влияние за реали-зиране на биологичния потен-циал на сорта, като значително влияе върху броя, формирането и средната маса на плода.

1. Ран добив.Проучваните листни торове

оказват различно въздействие върху продуктивността на пи-

пера. Осреднените резултати за периода на изследването при ранния добив определят като най-добър варианта торен с N

24P12K12 + Кristalon (табл. 1). Подхранването само с листни торове увеличава добива, като превишението спрямо контрола-та (неторено) е от 6,9% до 7,7%. Комбинираното почвено-листно торене има по-добър ефект от самостоятелното почвено и самостоятелното листно тре-тиране. По-високата норма на почвено торене N

24P12K12 в комбинация с листно подхран-ване дава по-висок ран добив спрямо по-ниската N12P6K6. Най-висок ран добив – 2381,7 кг/дкa се получава при N24P12K12 + Кristalon, като превишението спрямо контралата е с 26,7% при статистическа доказаност GD 99,9%.

2. Общ добив.Основен показател за оп-

ределяне продуктивността на средноранния пипер е общия добив. Осреднените резултати за периода на изследването и за този показател дават пре-димство на вариантите с при-ложение на листно подхранване (табл.2). Вариантите със самос-тоятелно листно третиране (4, 5 и 6) превишават контролата от 7,15% до 9,28% и се добли-жават по стойност до общия добив получен при самостоя-телно почвено торене (вар. 2 и 3). Съвместното прилагане на почвено и листно торене води до по-висок добив от самостоя-телното им използване. По-ни-ската норма на почвено торене N

12P6K6 в комбинация с листни торове отстъпва по въздействие върху добива спрямо варианти-те 10, 11 и 12 с по-висока норма (N24P12K12). Най-висок общ добив се получава при комбинира-ното почвено-листно торене с N24P12K12 + Кristalon – 4351,33 кг/дкa, като превишава контролата с 25,17%.

ИЗВОДИКомбинираното почвено-

листно торене стимулира обра-зуването на повече и по-едри плодове. Висок ран добив дават вариантите с висок фон на по-чвено торене N24P12K12 + листно третиране, като най-висока стойност от 2381,7 кг/дкa се получава след приложение на Kristalon.

Най-висок общ добив от 4351,3 кг/дкa се получава при торене с N24P12K12 + Kristalon.

Изпитваните листни торове (Grogreen, Hortgrow и Kristalon) имат сходно въздействие върху продуктивността на пипера, като слабо изразено предим-ство показва Kristalon.

Стоян Филипов, Костадин Костадиноваграрен университет

– пловдив

Табл. 2. Общ добив пипер – средно за периода 2007 – 2008г, кг/дка

Варианти













1. Контрола – неторено

3465.15 к1 100.00 n.s 3465.15 92.55 * 3465.15 86.30 *

2. N12P6K6 3744.25 108.05 * 3744.25 к2 100.00 ns 3744.25 93.25 *

3. N24P12K12 4015.1 115.87 * 4015.1 107.23 * 4015.10 к3 100.00 ns

4. Grogreen 3712.95 107.15 * 3712.95 99.16 ns 3712.95 92.47 *5. Hortigrow 3786.71 109.28 * 3786.71 101.13 ns 3786.71 94.31 *6. Kristalon 3805.64 109.83 * 3805.64 101.64 ns 3805.64 94.78 *7. N12P6K6+ Grogreen 4005.28 115.59 * 4005.28 106.97 * 4005.28 99.76 ns

8. N12P6K6 + Hortigrow 4027.36 116.22 * 4027.36 107.56 * 4027.36 100.31 ns

9. N12P6K6 + Kristalon 4043.81 116.70 * 4043.81 108.00 * 4043.81 100.72 ns

1 0 . N 2 4P 1 2K 1 2+ Grogreen

4317.58 124.60 * 4317.58 115.31 * 4317.58 107.53 *

11. N24P12K12 + Hortigrow 4336.42 125.14 * 4336.42 115.82 * 4336.42 108.00 *

12. N24P12K12 + Kristalon 4351.33 125.57 * 4351.33 116.21 * 4351.33 108.37 *

* Статистически доказана разлика при ниво на значимост 95%=(+);(-)Данните са обработени по методите на еднофакторния дисперсионен анализ с програма за ста-тистическа обработка SPSS


Ово

щар

ство ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЧЕРЕШОВИ

ДЪРВЕТА В ОРАНЖЕРИИЯнтай е градът, където през

1871 г. за първи път в Китай са внесени черешови дървета от раз-лични западноевропейски сортове и е започнало тяхното отглеждане. Природните условия на района са особено подходящи за развитието на тази култура. И днес янтайските череши са най-добрите в Китай.Те се характеризират с много доброто си оцветяване, с прекрасни вкусо-ви качества и висока хранителна стойност. Цената на 1 кг плодове получени от овощните градини в полето варира от 24 до 30 юана, като от 1 дкa се получава стокова продукция в размер от 27 до 40 хиляди юана.

Сега в района на Янтай общата площ на черешовите насаждения е 23 300 хa ,което е около 50% от всички черешови насаждения на Китай. От 1990 започва усилена научна и приложна работа по отглеждане на тази култура и в закрити култивационни насажде-ния – оранжерии. Целта е да се получава плодова продукция рано през пролетта. В условията на района на Янтай черешовите пло-дове зреят през периода края на май – края на юни. В оранжериите плодова продукция се получава след средата на март, а цената на 1 кг плодове на пазара е между 300 и 400 юана.

Високата реализационна цена става причина да се строят оран-жерии и разработват технологии за отглеждането на черешовите дървета.

В тази статия се разглеж-дат някои въпроси свързани с условията и техниката на отглеждане на черешата в оранжерия.

1. Типове и устройство на оранжерията

Най-широко се ползват два типа оранжерии, изградени от различни строителни материали.

При първият се използват земя, бамбукови пръти и дърво(фиг. 1). Разходите по строителството са относително по-ниски от тези при втория тип. За една оранжерия с размери 5 м височина, 15 м шири-на и 90 м дължина те възлизат на около 12 000 юана /1 юан е 0.21 лева /,като след около 5 години експлоатация е необходимо да се извършват сериозни ремонти на дървените части.

При другия тип оранжерии се използват поцинковани стомане-ни тръби, бетон и тухли (фиг. 2). В сравнение с първия тип, тези оранжерии със същите размери струват около 22000 юана, а срокът на ползване без ремонтни работи е около 15 години. Освен това този тип оранжерии имат по-добър светлинен режим , който създава по-добри условия за цъфтежа и развитието на плодовете. И при двата типа се използва специално изработено полиетиленово фолио, което не задържа капките вода получени от кондензацията и има добро пропускане на светлината. За повишаване и запазване на температурата в началния стадий, оранжерията се покрива и с допъл-нително покритие, като за целта се използват рогозки от един вид трева подобна на балура. Платното за страничните части /обикновено източната и западната / е така на-правено, че става възможно то да

се повдига и с това се облекчава процеса на проветряване. На фиг. 1 и фиг.2 са представени в профил схемите на двата типа оранжерии. Обикновено носещите стени са от север. При първия тип те са от трамбована глина, а при втория –от зидани тухли.

2. Подходящи сортове че-реши за оранжерийно отглеж-дане

Предпочитат се сортове чере-ши които притежават относително ран срок на зреене на плодовете, имат къс период на зимен покой, рано да встъпват в плодоношение, да образуват голямо количество полен, по възможност да са само-опрашващи се и да са с по-висока устойчивост на напукване на плодовете. За условията на Китай като най-подходящи са се оказа-ли Hongdeng, Van, Early Compact Van, Tieton, Santina. Основно се използват подложките Gisela 5, Gisela 6, Colt.

3. Срокове на покриване на оранжериите

Най-подходящ срок на покри-ване на оранжериите е от края на декември до началото на януари /фиг.3 /. С цел да се запази отно-сително ниска температура в този начален период ,през първите 5-6 дни оранжерията се покрива през деня и отваря за през нощта. Целта е да се запази относително ниска температурата на въздуха.

Фиг. 1.Оранжерия – тип I 1-бамбукови пръти; 2- подпори; 3- странични опорни колони; 4- цен-трални колони; 5- средни опорни колони; 6- заден склон покрит с глина; 7- стена от глина- насип; 8- отвор за вентилация


След това започва да се прилага режим на постепенно повишение на температурата, до стойности близки до тези в периода на цъф-тежа на дърветата отглеждани на открито,т.е.през април. Ако тези стойности се повишат много бързо има опасност да започне период на вегетация на дърветата, при което започва първо растеж и развитие на листната маса преди този на цветовете. Ако през този период се случи силно застудя-ване, снеговалеж и др. е наложи-телно да се предприемат мерки за допълнително отопление..

4. Някои ключови моменти при отглеждането на черешите

4.1.Температурен режим. Това е основния елемент от технологи-ята на отглеждане на черешата в оранжерии. Поддържат се темпе-ратури в зависимост от периодите на развитие на дърветата. През началния период когато започва процесът, оранжериите се покри-ват с полиетиленово фолио през деня, а вечер се слагат рогозките. Поддържа се температурен ре-жим с дневни стойности от 18-20 градуса и – от 2 до 5 градуса през нощта. Така се осигуряват необ-ходимите условия за активиране процесите на развитие на гене-ративните органи на черешата и тяхното възбуждане. След това, при започване процеса на нача-ло на цъфтежа температурите се повишават на 20-22 градуса през деня и 5-7 градуса през нощта. При започване на цъфтежа днев-ните температури се запазват в този порядък, като нощните се

увеличават с 1-3 градуса След прецъфтяването е необходимо да се подобри температурния режим и по-специално нощните стойности на температурата ,за да се осигури една температурна раз-лика /амплитуда/ между дневната и нощната от 10 градуса. По този начин се осигуряват подходящите условия за подтискане на процеса на разграждане /десимилация/ и се подобрява процеса на растеж и развитие на плодовете.

Ако през този период се създа-дат условия за повишение на тем-пературите в оранжерията – силно слънчево греене, високи дневни температури вън от оранжерията и др., се налага да се пристъпи към проветряване чрез отваряне на страничните платна или отваряне на вентилационните отвори.

4.2. Контрол на влажността на въздуха. Влажността на въз-духа в оранжериите се поддържа различна през периода на отглеж-дането на дърветата. Тя е в пряка зависимост от температурата на въздуха и почвата в оранжерията, проветряването ,напояването и т.н. Оптималните стойности на този елемент от технологията трябва да се поддържат в за-висимост от етапа и развитието на дърветата. Най-подходящата влажност на въздуха през етапите от покриването на оранжерията до началото на цъфтежа е 80%. По време на цъфтежа тя трябва да се поддържа в малко по-ниски стойности – 50-60%. Ако през този период влажността на въздуха е под тези стойности има опасност

от изсъхване на близалцето, а ако е по-висока – прашеца адсорбира вода и опрашването е затруднено. През време на развитие на плодо-вете до прошарването влажността трябва да се поддържа в същите стойности, а след това около 50%. Установено е ,че при така поддър-жаната влажност на въздуха пло-довете се оцветяват много добре и развиват напълно своите вкусови качества. При необходимост тя се контролира чрез отваряне на вентилационните отвори или чрез овлажняване на въздуха чрез пръскане на вода.

4.3. Светлинен режим. Че-решата е взискателна към свет-линния режим Отглеждането й в оранжерии , където светлинният режим е различен от този на полето, представлява сериозна пречка за нормалното развитие. Осигуряването на добри свет-линни условия може да бъде по-стигнато чрез някои допълнителни мероприятия като: почистване на покривните платна, поставяне на светлоотразяващи покрития върху земната повърхност /фиг.4/, стра-ничните стени и стената.

4.4. Контрол върху отделени-те газове. Оранжерията е отно-сително затворено помещение. Тук ,в резултат на дейността на микроорганизмите в почвата и на дърветата се отделят и натрупват CO2, NH4, CO. Тези газове са опас-ни за развитието на дърветата и за хората,работещи там. Амонякът се получава в резултат на торенето с азотни торове и се отделя от почвата. Налага се да се извърш-ва периодично проветряване на оранжерията за премахване на тези газове.

4.5. Контрол на опрашването и развитието на плодовете. Пе-риодът през който се отглеждат черешовите дървета в оранжери-ите, обуславя някои специфични изсквания по отношение на оп-рашването . На първо място трябва да се създадат условия за неговото навременно извършване,като се осигурят достатъчен брой пчели . От проведените в Янтай проучва-ния по този въпрос е установено,

Фиг.2.Съвременна стоманена оранжерия – в профил1-стоманена опорна констукция; 2- заден склон; 3- тухлена сте-на; 4- вентилационен отвор


че осигуряването на 2 кошера на една оранжерия от този тип са достатъчни за успешното опраш-ване на дърветата.

Особено голямо внимание трябва да се обръща и на поддър-жането на почвената влага през целия период на отглеждане и особено, когато плодовете започ-ват да зреят, за да не се допусне нейното рязко повишаване, което ще доведе до масовото им напук-ване.

4.6 .Торене. Растежният пе-риод на черешата, отглеждана в оранжерия е с около 3 месе-ца по-дълъг отколкото този при стандартното отглеждане. Това обуславя и по-особен подход при торенето на дърветата. При отглеждането в оранжерии се на-лага да се извършва едно основно есенно и едно торене по време на цъфтежа или малко след него. При основното торене трябва да се използват органични торове, като на един декар е необходимо да се

внесат около 5 тона или с 30% по-вече в сравнение с класическото отглеждане. При второто торене се прилага пръскане с разтвор от 0.3% карбамид и 2.5% боракс. По-късно, при нарастването на плодовете двукратно се пръска с 2.5% разтвор от KH2PO4 с цел поддържане на растежа на дър-ветата и подобряване качеството на плодовете.

4.7. Растителна защита. Преди покриването на оранжериите се прави профилактично дезинфек-ционно пръскане на дърветата и почвената повърхност сьс сярова-ров разтвор за унищожаване на евентуална зараза. След прецъф-тяването, ако има продължителни дъждове навън и въздушната влага стане висока, се прави пръскане срещу бактериално загниване на цветовете и Gummosis с 50% Carbendazim и Thiram WP или с 70% Thiophanate Methyl.

5. Беритба и следберитбено третиране на дърветата

Трябва да се извършва на-временна беритба на плодовете, когато те са стигнали своето пълно развитие. Това е важна предпоставка за получаване и на висока реализационна цена. Предлагането на пазара става в различни разфасовки – по 0.5 , 1 и 2 килограма.

След обирането на плодовете оранжериите се откриват. Полагат се грижи за дърветата – торене, напояване, растителна защита, резитба за осигуряване на нор-мално развитие и залагане на пъпки за следващата година.

Този начин на отглеждане на черешата се прилага на значи-телни площи в района на гр.Янтай, Китай. Черешопроизводителите са организирани в сдружение и съвместно излизат на пазара със своята продукция.Имат ясно раз-пределени райони, където я реа-лизират. Освен в страната, голяма част от нея се изнася за Япония, Южна Корея и други страни от региона. Високата доходност от този начин на отглеждане стиму-лира все повече и повече хора да започнат такова производство.

атанас Благовинститут по

земеделиe – Кюстендил SONG Lai-Qing, ZHAO

Ling-ling , JIANG Zhong-wu, YU Qing, LIU Mei-ying

Fruit Tree Research Institute, Academy of Yantai Agricultural Science, Yantai,

P.R.China

Фиг.4.изглед на оранжерията през периода декември-януари

Фиг.3.Вътрешен изглед на оранжерия през вегетацията

СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ГОРИ МОГАТ ДА ПОДАВАТ ПРОЕКТИ ПО ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

До края на 2011 г. недържавните собственици на гори могат да кандидатстват за европейски субсидии по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. Проектните предложения трябва да се изготвят в съответствие с Наредба № 21 от 7 юли 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите”. Финансова помощ се отпуска на физически лица, еднолични търговци и юридически лица - собственици на гори с площ по-голяма от 0,5 ха. За подпомагане могат да кандидатстват и общини, които притежават над 10 ха гори. Заявленията за подпомагане се подават в областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие”.

Минималният размер на общите допустими разходи за един проект е левовата равностойност на 1 000 евро, а максималният - на 600 000 евро за целия период на прилагане на ПРСР.

Проектите, с които може да се кандидатства за получаване на безвъзмездно европейско финансиране, могат да включват различни дейности, като изработване на лесоустройствени проекти, планове и програми и различни видове отгледни сечи. При кандидатстване за покупка на специализирана горска техника и оборудване, кандидатите трябва да представят бизнес-план за 5 години. За да получат финансиране, собствениците на гори трябва да нямат задължения към държавата или фонд "Земеделие”.


Маш

ини

След 50-те години на ми-налия век започва преми-наването на земеделското производство на промишлени основи, за което значителна роля изиграва и науката по механизация на земеделието. През втората половина на миналия век тя допринесе много за развитието на земеделското производ-ство. Почти всички производствени операции бяха механизирани и се повиши тяхната ефективност. Това доведе до повишаване производителността на труда и доходите на стопанствата, направи труда на земеделците по-комфортен и привлекателен.

Наред с редица положителни страни, интензи-фикацията на земеделското производство наложи използването на необосновани количества торове, пестициди и поливна вода. В резултат нарасна опас-ността от замърсяване на почвата и подпочвената вода и увеличаване на почвената ерозия.

Промяната на начина на стопанисване на земята през последните 10 години на миналия век доведоха до намаляване на предишните темпове на развитие на земеделското производство, преди всичко по отношение на технологичното и техническото му обезпечаване.

Известна промяна на негативната тенденция за-почна да се наблюдава през новия век. Постепенно започна да се разбира от повече хора, че всяко земеделско производство е толкова по-съвършено и ефективно, колкото повече технологиите отговарят на съвременните изисквания, колкото техниката за реализирането на дадена технология е по-съвърше-на и надеждна. Само това е пътят за производство на качествена и конкурентоспособна земеделска продукция. Трудно е тези цели да се постигнат с техника, при която само 20-25 % е на възраст под 10 години.

Започналото обновление върви все още с бавни темпове. Така например, до 1990 г., в българското земеделие ежегодно влизаха в експлоатация около 5 хил. трактора (около 400 000 hp), до 1000 ком-байна и 10–12 хил. различни по предназначение земеделски машини, като, разбира се, те не са с показателите на настоящите.

Характерен показател с доминиращо отношение към степента на механизацията е обезпечеността с енергетични средства (трактори) за единица обработваема площ (енергонаситеност). Идеята да достигнем енергонаситеността на земеделието в ЕС от 220-240 кВт/100 хa е почти постижима от позицията ни през последните години - 139 кВт/100

ха (при 180 кВт/100 хa през 1989 г.). Едновременно с това, ефективността на използване на техниката в ЕС се увелича-ва с постоянното намаляване на броя на стопанствата и увеличаване на площта им.

Защото броят на земеделските стопанства в страните членки на ЕО за последните 10 години се е намалил средно с 20 % . Това намаляване на броя на стопанствата и респективно увеличаване на сред-ния им размер води от една страна до използването на по-мощна и ефективна земеделска техника и от друга създава предпоставки за по-ефективното й използване.

Същата тенденция се наблюдава през послед-ните години и в нашата страна. Средният размер на едно стопанство е 5,2 хa обработваема площ. Около 500 хил. стопанства са с размери по-малки от средния за страната и обработват 13% от земята. Останалите около 20 хил. стопанства обработват 87% от земята.

По-голямата енергонаситеност, в т.ч. и наси-щането с достатъчно машини, не е самоцел, а предпоставка за извършване на агротехническите мероприятия в оптимални срокове. Нивото на дос-татъчност зависи от много фактори и е различно за различните условия и стопанства в страната.

Физическите лица разполагат с трактори от най-масовия среден клас, толкова, колкото и останалите групи от собственици, но при среден размер на стопанствата в тази група около 20 дкa. Това е при-чина за незадоволително натоварване, независимо от относително по-големия дял на по-маломощните трактори. Най-голямо натоварване осигуряват търговските дружества, които стопанисват 20% от земята при около 4520 дкa средна площ на стопан-ство и разполагат с по-мощни машини.

Съобразно формата на собственост, най-голяма част от земята обработват кооперациите и физи-ческите лица. Кооперациите осигуряват средно за страната ниво на натоварване, докато физическите лица - най-малко годишно натоварване на единица трактор.

ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ ПРЕД МЕХАНИЗАЦИЯТА НА РАСТЕНИЕВЪДСТВОТО У НАС

Фиг. 1. Обслужвана площ от един трактор, дка


Подобно е положението и при зърнокомбайните, където групата физически лица собственици при-тежават най-много зърнокомбайни (37%), като при това собствениците им обработват 26 % от площите заети със зърнено-житни култури.

Най-голям брой са собствениците на всички категории трактори и зърнокомбайни с размер на земята около 50 дкa.

Ефективността на земеделското производство при стопанствата с по-малък от средния размер реално е затруднена. Голяма част от тези стопани работят с наета техника, което ограничава тяхната свобода и оперативност на взимане на решения. Освен това тези, които разполагат с техника трудно могат да й осигурят необходимото натоварване за рационалното й използване. От друга страна, би следвало да насочим земеделското ни производство към специфични за нашите условия интензивни производства и да се опитаме да си възвърнем поизгубените позиции, защото логично е, че не можем да бъдем реален конкурент на големите световни зърнопроизводители. Това предполага и други изисквания за енергообезпеченост и ин-вестиционна политика, съобразена и с регионална социална ангажираност. Необходим е баланс на личния и обществения интерес, създаване на ус-ловия и механизми за разработване и внедряване на дребно-серийни, специфични за нашите условия и производства, машини, подпомагане създаването на организационни форми и финансови лостове за съвместно и ефективно натоварване и използване на техниката.

Независимо от условията, постоянна държавна грижа трябва да е намаляването на разхода на течни горива. Това е основна задача на енергийната ефективност в земеделието. Неговото намаляване на този етап за нашата страна е свързано предимно с решаването на следните основни проблеми:l ограничаване до минимум на неконтролира-

ното отклоняване на горива;l оптимално управление на технологичните,

организационни и управленски процеси;

l оптимално управление на режимите на работа на машините;l поддържане на техническото състояние на

машините;l поддържане и повишаване на квалификацион-

ното ниво на работещите с тази техника. В общ план, механизацията на процесите в земе-

делието трябва да решава комплексно проблемите, свързани с повишаване производителността на труда и качеството на земеделската продукция при ефективно и рационално използване на енергията и водата в непрекъснато променящите се условия като един от основните фактори за движение към устой-чиво развитие на земеделското производство.

В този смисъл, трябва да продължи работата по създаване на такива технологии и техника, които да позволяват оптимално реализиране на потенциала на торовете, пестицидите и водата в зависимост от регионалните условия.

В машините на бъдещето ще се използват все повече модерни сензори, роботи, автоматични устройства. Освен замяна на човешката роля в процесите на управление, автоматичните устрой-ства ще позволят да се намалят рисковете за замърсяване на околната среда с прах, парникови газове и миризми.

Друга актуална област на приложение на автома-тизация и роботизация е свързана с минимизиране на количествата на пестицидите. Разходната норма на препарат и работна течност ще се определя чрез автоматично идентифициране на културното растение и плевелите, тяхната плътност и степента на нападение. По аналогичен начин, целево и динамично ще се променя необходимата норма за оптимално наторяване на растенията в рамките на едно поле.

Компютъризацията е неотменно бъдеще на фермерското стопанство, както за съхраняване и обработка на информация, така и за управление на процеси и вземане на управленски решения. Това

Фиг. 3. Относителен дял на броя трактори съо-бразно тяхната мощност по групи собственици

Фиг. 2. Относителен брой комбайни и площ на зърнено-житните култури по групи собственици


предполага разработване на целеви интерактивни системи за управление и вземане на решения, покриващи всички аспекти на дадена дейност или отделни процеси свързани със земеделското производство.

Въпреки, че съвременните земеделски машини се справят по-добре от своите предшественици, работата по тяхното усъвършенстване непрекъснато продължава. Основните принципи на тяхната работа си остават същите, но прецизността и начинът за работа с тях се променя. В тяхното управление масово навлизат съвременните информационни технологии. По този начин се облекчава процесът на взимане на решение от оператора или системите

за контрол и управление го правят вместо него. Налице са вече селскостопански машини, които с помощта на GPS карти и електронни сензори сами или с минимална човешка намеса изпълняват предназначението си.

В обозримо бъдеще в механизацията на про-цесите в земеделското производство ще намерят място още по-екзотични нови области на наноте-хнологиите и генното инженерство. Като машини за извършване на селскостопанските дейности ще се използват субмикроскопични устройства и биологични процеси. Но, едновременно с това, вероятно още дълго време ще са налице условия, производства и субекти, макар и в ограничен обем, където ще се налага използването на относително по-елементарни и евтини машини и приспособления за механизиране на производствените процеси в земеделието.

На съвременния етап от развитие на земедел-ското производство термина „механизация” вече в известна степен се явява архаичен. Време е да се намери българския аналог на “Biosystems engineering”, който като вече утвърдена в чужбина съдържателна страна по-всеобхватно покрива настоящето и перспективите на развитие на инже-нерните изследвания в областта на земеделското производство.

Доц. д-р инж. Георги КостадиновФиг. 4. Относителен дял на обработваната площ от отделните групи собственици

ОТНОВО щЕ СЕ ПРИЕМАТ ПРОЕКТИ ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ФЕРМИТЕ ПО МЯРКА 121 ОТ ПРОГРАМАТА

ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

До 19 август e отворен прием на заявления за подпомагане по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. в областните дирекции на ДФ „Земеделие”. Приемът е за подпомагане на инвестиции по т.н. гарантирани бюджети: за прилагане на Директива 91/676/ЕИО; за привеждане на съществуващите земеделски стопанства от сектор "Мляко" в съответствие с изискванията на стандартите на Общността; за привеждане на съществуващите земеделски стопанства от други животновъдни сектори извън сектор "Мляко" в съответствие с изискванията на стандартите на Общността; за преминаване на стопанството към биологично производство на земеделски продукти и храни.

Фермерите ще могат да се възползват от предоставянето на държавна помощ под формата на суб-сидия чрез допълнително увеличение на размера на интензитета на помощта за инвестиции, насочени за покриване на: минималните изисквания за защита и хуманно отношение към кокошки-носачки; за покриване на минимални изисквания за постигане на качество при производство и съхранение на сурово мляко. Увеличението на размера на субсидията варира между 10% и 25% в зависимост от вида инвестиция и местоположението на животновъдните обекти, както и от това дали кандидатите за подпомагане отговарят на условията за млади фермери.

Максималният размер на общите допустими разходи за целия период на прилагане на програмата, за които един кандидат може да получи финансиране по мярка 121, е левовата равностойност на 1.5 млн. евро.


В потвърждение на това, че се посвещава на околната среда, Ню Холанд Агрикълчър обяви, че ще спонсорира кампанията на Европейската комисия "Действия за климата" и официалния прием-среща на 17-тата Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климата, ко-ято ще събере в Дурбан, Южна Африка, държавни глави, правителствени делегации и министри по околната среда от целия свят, които ще дискути-рат действията последвали Протокола от Киото.

ЛУГАНО, Швейцария – (12 юли 2011 г.) – Ню Холанд Агрикълчър обяви днес, че ще бъде Златен спонсор на срещата на представители на международната мрежа по въпросите на климата, домакин на която ще бъде "Действия за климата" с партньорството на Програмата за околната среда към Обединените нации (United Nations Environment Programme – UNEP) и юж-ноафриканското правителство в Дурбан на 2 декември 2011 г. Тази среща ще бъде главна цел на старши официални лица от UNEP, неправител-ствени организации и правителствени лидери по време на седемнадесетата Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климата (СОР17), която ще се проведе от 28 ноември до 9 декември тази година.

Като част от спонсорството, Ню Холанд ще се появи в кампанията на "Действия за климата", която ще бъде отразена на уебсайта на орга-низацията www.climateactionprogramme.org и в нейните електронни бюлетини до и по време на провеждането на конференцията СОР17.

Това спонсорство, от високо равнище, попада в рамките на посветеността на Ню Холанд на околната среда и нейната гледна точка относно ролята на земеделските производители като ключов фактор в запазването на околната среда в земеделието за бъдещите поколения. Марката е фокусирана върху разработването на решения, които правят земеделието по-ефективно, докато в същото време уважават околната среда. Това е в основата на позицията й за Лидер в чистата

енергия, което включва работата на пионер с би-огоривата, ниско емисионните технологии Тier4, биомаса, първият хидрогенен трактор NH2TM и концепцията за Енергийно независима ферма.

Г-н Франко Фузиняни, Изпълнителен директор на Ню Холанд Агрикълчър и Си Ен Ейч Интерне-шанъл, коментира: "Промените в климата са най-голямото глобално предизвикателство на нашето време и имат изключително въздействие върху развиващите се икономики и тези с висок потенциал, на които ние служим. Посредством това спонсорство ние целим да допринесем за целта на "Действия за климата" да предостави платформа за предстоящият диалог между биз-неса и правителствата, където международните корпорации като нашата могат да наблегнат на решенията, които имат възможност да предпри-емат за овладяване на промените в климата."

Ню Холанд има дълга история в опазването на околната среда, в развитието на ефикасни и устойчиви практики в тези държави. Марката участва в проекти, които се целят в борбата с превръщането на Африка и Китай в пустини. Ню Холанд, също така, води обучения и консултант-ски програми, на които се преподават ефективна употреба на машините от марката, а така също и практики за запазване качеството на почвата и подпомагане съхраняването на водните ресурси. Фирмата има уникално производствено присъст-вие в страни като Индия, Китай, Пакистан, Турция, Бразилия, Русия и Узбекистан с висока гъстота на населението и бързо развиващи се икономи-

НЮ ХОЛАНД АГРИКЪЛЧЪР СПОНСОРИРА ЕК


ки, където земеде-лието и основните практики за произ-водство на храни са ключови за техния растеж.

Загрижеността на Ню Холанд за околната среда, доведе марката до поемането на воде-щата роля в бран-ша, като още през 2006 г. започна да предлага съвместимост с биодизелово гориво за машините, които произвежда. От тогава фирмата продължава с проучванията си в приложението на биодизела за земеделски нужди и от 2010 г. 90% от тракторите и комбайните на Ню Холанд могат да работят със 100% биодизел. Интересите на марката обаче, не се ограничават с биодизела. Ню Холанд е част от широко мащабен проект за производство на енергия от биомаса в Индия.

Емисиите са област с изключително значение за Ню Холанд. Марката е установила стратегиче-ско партньорство с Фиат Пауър Трейн Индастриал (FPT Industrial), които са пионер и разработиха технологиите Селективна Каталитична Редукция (Selective Catalytic Reduction – SCR) за намаля-ване на вредните емисии с "ин роуд" и "оф роуд" приложение. Съвсем скоро това сътрудничество доведе до разработването на гама от земеделско оборудване Ню Холанд с изключителна ефек-тивност при разхода на гориво, което отговаря на изключително строгите изисквания Tier 4А за вредните емисии, които сега са 100 пъти по-ниски от преди 10 години. В същност, в момента Ню Холанд с 20 модела трактори и 9 модела комбайни, предлага най-широката гама машини в своя клас, които отговарят на тези изисквания Tier 4А. За тях, това не е само въпрос на спазване на законо-дателството – това е заложено в сър-цето на позицията за Чиста енергия и посвещаването на марката на опазване на околната стра-на. Ню Холанд имат опит в проектиране-то и производството на оборудване, което

дава най-добри ре-зултати при нивата на емисиите и те са доста под установе-ните от регулаторни-те органи.

И н те р е с ът н а фирмата в устойчи-вото земеделие ги е отвел до развитие на концепцията за Енергийно незави-сима ферма, която се фокусира върху

капацитета на земеделските стопанства да про-извеждат енергия от възобновяеми източници, като я съхраняват под формата на водород и да я използват отново, за да задвижват своите маши-ни, да осигуряват електричество и отопление на сградите. Ключовият елемент на тази концепция е задвижваният от водород трактор NH2TМ, който използва технология на горивни клетки, за да генерира мощност за задвижване на ма-шината и прикачния инвентар. През 2010 г. Ню Холанд обяви основаването на първата, пилотна Енергийно независима ферма в местността Ла Белота в околностите на Торино, Италия. Пак там, през 2012 година, ще започнат работа второто поколение трактори NH2TМ.

Земеделската техника с марката Ню Холанд се продава и представя в Африка, Близкия изток, общността на независимите държави, Азия и Океания чрез Си Ен Ейч Интернешанъл. Благодарение на фокусирането й върху тези райони, фирмата има възможност да подпомага клиентите си на място, посредством познанията на своите специалисти върху специфичните им изисквания и предлагайки специализирано оборудване, включително комбайни за бране на грозде, захарно цвекло, маслини и кафе, машини

за прибиране на па-мук, специализирани трактори за овощар-ството и лозарство-то, зърнокомбайни, самозадвижващи се силажокомбайни, ба-лировачни машини, а така също сеялки за редови и сляти култу-ри, косачки и почвооб-работващи машини.

Фирмени новини


ЗА ЕКСПОРТНИТЕ ПОЗИЦИИНА ВИНАРСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

Със статията се цели да се разкрият основните причини за отрицателните тенденции в из-носа и вноса на отрасъл винарска промишленост и да се предложи вариант за конкурентно разви-тие на българското винопроиз-водство. Във връзка с това е разгледана динамиката на стокообмена на вино и спиртни напитки за пери-ода 1986 – 2008 г..

Приложените в статията данни са на база статистиката на НСИ и собствени изчисления за постигане съпоставимост в статистическите времеви редове на стокообмена на вино и спиртни напитки преди и след 1991 г. В графиките е използ-ван въведения от нас коригиран индекс, отчитащ обезценяването на щатския долар, /като световна търговска валута/, за да се постигне съпоставимост на стойностните обеми (Ал.Тасев, 2011 г.). В предло-жената статистика са дадени общо стойностните обеми на стоковите позиции вино от грозде и спирт-ни (високоалкохолни) напитки.

спрямо 1986 г. динамиките на стокообмена и на коригирания индекс по години показват следното:

Винарската промишленост запазва положително търговско салдо през целия период 1986 – 2008 г., но след 1995 г., с малки изключения, е с тенденция към намаляване. От 1986 г. до 1989 г. салдото се движи съответно между 144 и 121 млн.щ.д., а в периода 1992 – 1995 г., достига пикови характеристики в интервала от 82 до 156 млн.щ.д. Следва спад на експорта до 2002 г., при константен внос за същото време и салдо под 50 млн.щ.д. за този период. От 2002 г. започва ръст на износа, а в същото време вносът е с изпреварващи темпове. От 2003 г. до 2006 г. салдото е над 60 млн.щ.д., но за 2007 г., е под 50 млн.щ.д., а за 2008 г. е под 30 млн.щ.д. (фиг. 1).

Относителният дял на износа на винарската про-мишленост от общия на България, от 2.3 % за 1986 г. е паднал на 0.7 % за 2006 г., а коригирания индекс на физическия обем е 39.1 % спрямо базовата година. Относителният дял за 2007 г. е 0.8 %, а за 2008 г. е 0.6 % и съответните коригирани индекси са малко под 50 % (фиг. 2 и 3). Коригираните индекси за последните години реално отразяват тенденциите в динамиката на физическите обеми на износа. Произведените и изнесените количества вино са повече от два пъти по – малко (табл. 1). Съотношенията между стойностните и физически обеми на износа потвърждават, че както в миналото, така и сега, българските вина се реализират на международните пазари в ниския ценови сегмент.

В периода 1986 – 1991 г. има рязък спад на износа на вина:

За 1991 г. износът е 30.8 % от този за 1986 г. Спадът се дължи предимно на въведения през 1985 г. “сух ре-жим” в СССР и последвалото решение на българското

правителство за изкореняване на значителни площи лозя. Тази ликвидация на качествени лозови масиви доведе до силно намалява-не на марковото винопроизвоство, поради липса на съответна сурови-на. Така, освен сривът в износа за

СССР, се добави и спад в износа за ЕИО (ЕС) и други западни държави.

От 1992 г. започва ръст на износа на вина и неговия пик е през 1995 г., при индекс 98 % спрямо 1986 г. В ос-новата на съживяването на износа на отрасъла винарска промишленост в този период, стои отново отварянето на пазарите на СССР (вече ОНД). Но нарастването на количеството на износа става за сметка на качеството, заради липса на достатъчни количества суровина от съответните сортове. В същото време, поради неефек-тивността на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и последствията от негово-то прилагане, се унищожават допълнително лозови ма-сиви (Ал.Тасев, 2007 г.). Освен това, с възстановяването на собствеността в реални граници, кооперативните лозови масиви се трансформираха в размери далеч под необходимите за ефективно стопанисване. Възникнаха сериозни технологични проблеми при обработването им. Като резултат добивите паднаха и себестойноста се покачи значително. За периода 1997 – 2001 г. в България средните добиви са между 316 – 380 кг/дка при 620 – 700 кг/дка за Франция и Италия (Я. Славова, 2004 г.). Налице е много по-висока себестойност на българските вина, която ги прави неконкурентни. Фак-торите качество и себестойност са в основата на срива на износа на вина в периода 1996 – 2001 г. В същото време световните пазари са заляти от по-евтините в средния ценови диапазон и относително качествени вина от Аржентина, Чили, Ю.Африка и Австралия.

След 1997 г., независимо от извоюваните по-големи квоти за износ на вино към ЕС, експортът продължава започналия процес на рязко спадане от 1996 г. и дос-тига през 2001 г. 29.5 % от базовата 1986 г. Въпреки започналия от 2002 г растеж на експорта, сериозно е неизпълнението на квотите за износ, показващо тенденция към загуба на пазарни позиции.

В периода 2002 – 2006 г. износът към Русия и Полша нараства, като над 78 % от бутилираното вино се реали-зира в тези страни. В същото време българските вина продължават да губят позиции на пазарите на Англия, Германия и Холандия. В основата на тази отрицателна тенденция стои проблемът с качеството и във връзка с това ще отбележим, че през 2008 г. от произведените в България 138 млн. литра вина, само 6.5 млн. литра са качествени, т.е. с наименование за произход и контро-лирано наименование за произход.

С влизането на България в ЕС от 1.01.2007 г., отри-цателните тенденции в стокообмена на вино и спиртни напитки се задълбочават. Независимо, че поради на-растване на международните цени, стойностно износът

Ико

номи

ческ

и из

мере

ния


расте, има значителен спад на физическия му обем спрямо 2005 г. За 2008 г. износът бележи най-ниско ниво за последните седем години – 71.3 млн. литра и тази низходяща линия продължава и през 2009 и 2010 г., когато е под 60 млн. литра. През последните две години за тази тенденция има принос и свитото потребление като следствие от световната икономическа криза. В същото време вносът нараства значително, т.е. губят се позиции и на вътрешния пазар.

обобщавайки, можем да посочим следните основни причини за състоянието на производ-ството и стокообмена на отрасъла винарска промишленост:

- Значително намаляване на суровинната база – тенденцията за унищожаване на лозовите масиви започва в социалистическия период и след 1991 г., продължава с приложението на ЗСПЗЗ.

-Загуба на пазарите в страните - бивши членки

на СИВ, поради неконкурентност - висока себестой-ност и по-ниско качество.

- Засаждането на голяма част от площите с чужди сортове грозде преди 1989 г. продължава в периода на прехода и в последните години. Тъй като в България отстъпваме значително при агротехниче-ското обслужване на тези масиви спрямо водещите страни в света – Франция, Испания, Аржентина и др., добивите са значително по-ниски и суровината е с много по-висока себестойност. В резултат бъл-гарските вина, произведени от тези сортове, са неконкурентни и очевидно запълват пазарни ниши. Количеството на качествени вина през 2008 г. е под 5 % от произведените.

- Нарастване на вноса след 2004 г. поради некон-курентна цена на българските вина и съмнение в технологичната им чистота от страна на българ-ския потребител.

Потвърждения на посочените причини се съдържат в редица публикации .

Всички автори са единодушни , че в основата на сегашното състояние на двата подотрасъла - лозарство и винарство, стоят раздробените бивши кооперативни лозови масиви и свързаните с това технологични про-блеми, както и големите площи с остарели насаждения. Наред с тези причини се поставя въпросът за сортовия състав и почти напълно унищожената маточна база.

В конкретно изследване на влиянието на техноло-гията на производството върху конкурентоспособността на лозарските стопанства, се извеждат критични размери на площи за ефективно инвестиране за раз-личните сортове грозде, които варират от 1900 дка до 2200 дка. В това отношение за инвестиране са водещи българските сортове Ранна мелнишка лоза, Мавруд, Широка мелнишка лоза, след което следват Мускат Отонел, Кабарне Совиньон и т.н. В тази група влизат още и българските сортове Шевка и Брестовица (П. Борисов,2010). В друго изследване е посочено, че при физическите лица размерът на лозовите масиви е сред-но около 1.7 дка. При търговските дружества е около 360 дка, а при кооперациите – около 700 дка. Физиче-ските лица обработват 55 % от площите(Ант. Симова, 2006 г.). Очевидно е, че ако не се извърши бързо пре-структуриране на лозовите масиви с цел окрупняване, проблемите ще продължат да се задълбочават.

Сортовата структура на лозовите насаждения е сериозно нарушена. Значителен е делът на сортовете с по-ниски качествени показатели като Ркацители, Димят и Памид – около 33 %, а делът на чуждите сортове Ка-барне Совиньон, Мерло, Шардоне и Траминер е около 28 %. Висококачествените местни сортове Мавруд, Гъмза, Широка мелнишка и др. заемат едва около 14 % от насажденията (Д. Киречев, 2003 г.).

Проучване на производителите на вино и винено грозде сочи, че най-голям е делът на лозарите, които отглеждат чуждестранните сортове Кабарне Совиньон (54 % ) и Мерло (52 %). Значително по- малко (под 20 % ) са застъпени други чуждестранни сортове като Мускат Отонел, Траминер, Юни Блан и др. При българските сортове преобладават по-нискокачествените Памид (20 %) и Ркацители (19 % ), докато висококачествените Мавруд, Гъмза, Широка мелнишка се отглеждат от по-малко от 10 % от лозарите. В професионалната

Табл. 1. производство и износ на вина (млн. литра)

1985 г. 1986 г. 1989 г. 1990 г. 2002 г. 2005 г. 2008 г.производство (пр.) износ (изн.)

пр. изн. пр. изн. пр. изн. пр. изн. пр. изн. пр. изн. пр. изн.

Общо вина 325 271 338 188 246 160 221 105 102 79 155 114 138 71


общност има две коренно различни мнения за бъде-щето на сортовата структура на лозовите насаждения. Според някои трябва предимно да се заложи на чуж-доземните сортове грозде, тъй като те са се наложили на световните пазари, а българските много трудно ще пробият. Обратното мнение е, че с българските, традиционни, местни сортове - Мавруд, Гъмза, Широка мелнишка, Червен мискет,Черен памид, Керацуда и др., нашите винопроизводители ще имат по-голям успех на международните пазари (Симова, 2006 г.). В друго изследване на състоянието и проблемите на българ-ското винопроизводство авторът цитира експерти, които смятат, че местните винени сортове като Мавруд, Гъмза, Широка мелнишка, Димят, Памид и др. имат значителен потециал, който предстои да бъде развит. Тяхната по-широка употреба ще може да допринесе за уникалността и качеството на българските вина и ще им помогне да заемат различни пазарни ниши (Е. Генчев, 2003 г.).

От изложеното до тук и от наши проучвания може да се твърди, че през последните десет и повече години дискусията, на кои сортове грозде да заложат българ-ските винопроизводители нито е приключила, нито е достатъчно сериозно водена. По наше мнение, заедно с проблема за уедряване на лозовите масиви и прилагане на ефективни (на световно равнище) технологии, стои и проблемът за бъдещата сортова структура на лозовите насаждения. Тук ще изложим нашето виждане по този важен и все още нерешен въпрос.

Спадът на износа на вина към днешна дата, който е от порядъка на пет пъти, спрямо износа в началото на 80-те години, марковата му структура и ниския ценови сегмент, в който вината се реализират показ-ва, че сегашната суровинна база от преобладаващи чужди сортове, не осигурява висока конкурентност. Ако предположим, че лозовите масиви се уедрят и технологичните изисквания за отглеждане достигнат световните, може да се очаква, че вината, произве-дени от чуждите сортове грозде, няма да отстъпват по себестойност и качество на най-добрите в света. Но при равни такива показатели, когато става въпрос за пазарна битка, печели по-големия - икономически по-мощния, който, за да запази пазарните си позиции, може да си позволи ценови натиск дори под себестой-ност. Поради тези констатации поддържаме мнението на експертите, които твърдят, че ще бъде много трудно и почти невъзможно на българските винопроизводители да се утвърдят на международните пазари с големи количества вина, базирани на чуждите сортове грозде. Към днешна дата, когато говорим за пазарна експанзия на българските вина, по-скоро се поставя въпросът как да се спре тенденцията на загуба на позиции на международните пазари, отколкото как да се постигне значително разширяване. Убедени сме, че като ориен-тири за сериозно възстановяване на производствения потенциал и износа на винарската промишленост, трябва да се приемат резултатите в края на 70-те и началото на 80-те години, когато произведените коли-чества вина годишно достигат над 500 млн. литра (за 1982 г. е 541 млн. ), а износът е близо 300 млн. литра. За да се постигнат днес същите количества износ, българските вина трябва да имат освен конкурентни качество и себестойност, но и уникалност. Необ-

ходима е нова и сериозна национална стратегия за възраждането на винарската промишленост. В нея трябва да бъдат предвидени приоритетно бързи мерки за възстановяване и постигане на водещи по-зиции по отношение на площите на традиционните български сортове грозде, още повече, че част от тях са доказано висококачествени. ще обосновем накратко това предложение:

Защо не сме съгласни с тенденцията в България лозарството да се преориентира към едни от най-раз-пространените сортове грозде в света за сметка на традиционните местни? Защото, ако се произвежда продукт, който масово се предлага на световните пазари, за да бъде той конкурентен, трябва да пре-възхожда по качество и по себестойност или ако това не е възможно, какъвто е нашия случай, трябва да притежава някакво допълнително качество, което да го прави изключителен. Единственият вариант да се избегне пряката конкуренция в един бранш, е да се произведе уникален продукт, който другите, поради технологични възможности или природни дадености, не могат да произведат. В конкретния случай ви-нопроизводителите и лозарите в България, имат единствени възможността да се възползват от уни-калните винени сортове грозде просъществували през хилядолетията от древните траки до днес. Тези сортове са с невероятни вкусови качества, които нямат аналози по света.

ще изброим допълнително онези автентични български сортове, които до тук не бяха споменати: Тамянка; Мискети – Врачански, Варненски, Карловски, Сонгуларски, Марковски, Кайлъшки. С изключение на Мавруда, Гъмзата, Широката мелнишка, и Памида останалите сортове са почти на изчезване. Напълно е възможно някои от тях вече да не съществуват. Само по себе си обричането на изчезване на такива древни сортове е престъпление, надхвърлящо националните предели, защото те не са само наследство на Бъл-гария, а са част от наследството на съвременната цивилизация.

В заключение, обръщаме внимание, че каквито и да са резултатите от едно сравнение между автен-тичните български сортове грозде и чуждите сортове, по отношение среден добив и рандеман и оттам по себестойност, тези резултати не бива да бъдат водещ фактор за ефективно инвестиране, тъй като тук става въпрос за изключителни качества и бу-тикова стока за винените пазари. Автентичните български сортове грозде са с традиционни региони на отглеждане и след възстановяването им по места, произведените от тях качествени вина, без съмнение ще отговорят на изискването за контролирано наиме-нование за произход.

не се ли вземат своевременно спешни мерки за издирване и възстановяване на лозовите ма-сиви с тези сортове, те безвъзвратно ще бъдат загубени, а заедно с тях може би единствената реална възможност за възстановяване на екс-портните позиции на българската винарска промишленост.

Доц. д-р александър Тасевинститут за икономически

изследвания, Бан

w w w . l u b r i f i l t . b g

Богатата гама на PETRO-CANADA е предназначена за използване както в леките автомобили, камиони, сел-скостопанска и пътно-строителна техника, така и за мотоциклети от всяка марка и модел.

PETRO-CANADA предлага индустриални, авиационни, корабни, трансформаторни масла, греси и флуиди.

СМАЗОЧНИ ПРОДУКТИ С ВИСОКО КАЧЕСТВО

Donaldson® предлага всички видове висококачестве-ни въздушни, маслени, горивни и хидравлични филтри.

Filtration Solution

ФИЛТРИ И ФИЛТРАЦИОННИ СИСТЕМИ

Лубрифилт ЕООД е официален вносител на продуктите Donaldson и Petro - Canada

Lubrifilt Ltd., София 1574, тържище Слатина - Булгарплодул. Проф. „Цветан Лазаров“ 13, тел. 02/978 4142; 02/978 5334; факс: 02/978 8256, e-mail: [email protected] w w w . l u b r i f i l t . b g

Богатата гама на PETRO-CANADA е предназначена за използване както в леките автомобили, камиони, сел-скостопанска и пътно-строителна техника, така и за мотоциклети от всяка марка и модел.

PETRO-CANADA предлага индустриални, авиационни, корабни, трансформаторни масла, греси и флуиди.

СМАЗОЧНИ ПРОДУКТИ С ВИСОКО КАЧЕСТВО

Donaldson® предлага всички видове висококачестве-ни въздушни, маслени, горивни и хидравлични филтри.

Filtration Solution

ФИЛТРИ И ФИЛТРАЦИОННИ СИСТЕМИ

Лубрифилт ЕООД е официален вносител на продуктите Donaldson и Petro - Canada

Lubrifilt Ltd., София 1574, тържище Слатина - Булгарплодул. Проф. „Цветан Лазаров“ 13, тел. 02/978 4142; 02/978 5334; факс: 02/978 8256, e-mail: [email protected]

www.vantotrade.bg

Земеделие плюс

Documents

Transcript of Земеделие плюс