ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ФЪСТЪКО-ПРОИЗВОДСТВОТО И ПРОИЗВОДСТВОТО НА СУСАМ ОТ

МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ В БЪЛГАРИЯ

проф. дсн Сийка Стоянова

ИНСТИТУТ ПО РАСТИТЕЛНИ ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИ “К. Малков” Садово

ФЪСТЪЦИФЪСТЪЦИ

Фъстъците са култура на южното земеделие, а територията на България се явява северна граница на възможното и отглеждане. Произхождат от Южна Америка и през 16-17 век са пренесени по всички континенти. Днес фъстъците се отглеждат главно в Азия и Африка, като основни производители в световен мащаб са Индия и Китай в Азия, и Сенегал и Нигерия в Африка. По данни на FAO за последните 40 години засетите площи в света са се увеличили с 19%, а средните добиви са нараснали с 68%.

Години Площи, хил.haСредни

добиви, kg/haПроизводство,

хил.тона

1970 - 1979 19 449 924 17 965

1980 - 1989 19 027 1090 20 782

1990 - 1999 21 797 1292 28 258

2000 - 2009 23 183 1552 35 900

Основен производител на фъстъци в Европа е България с 80% от площите В България за първи път са засяти фъстъци през 1896г. в село Куртово Конаре. От 1899 те се отглеждат в Садовското земеделско училище, а по-късно и в опитната станция в Садово. През 2000 и 2001г. засетите площи с фъстъци у нас запазват нивата от предишната декада – около 100 000 декара за страната. Следва драстично намаляване на площите през 2002г. като тенденцията продължава с леки колебания, но на нива около и под 10 000 декара. Най-големият спад е през 2007г. и 2008г., като основна причина е голям нелегален внос на фъстъци с неясен произход, главно от Африка.

Години Площи, da Средни

добиви, kg/da Производство, t2000 97 486 82,5 8 0472001 92 450 86,9 8 0352002 14 880 141 2 0982003 10 527 158 1 6362004 9 420 141 1 3222005 12 169 130 1 4272006 10 329 106 9892007 3 911 177 6922008 3 325 227,4 7562009 6 094 153,9 938

Въпреки редуцирането на площите, средните добиви от декар бележат устойчив ръст. Това се обяснява с внедряването на новите български сортове, които се характеризират с изключителни качества. ТЕ СА ЕДИНСТВЕНИТЕ ВКЛЮЧЕНИ В ЕВРОПЕЙСКАТА СОРТОВА ЛИСТА (http://ec.europa.eu/food/plant/propagation/catalogues/comcat_agri_2008/index_en.htm):

Сорт

Година на

призна-ване Хабитус

Маса на 1000

семена, g Рандеман %

Добив плодовеkg/da

КАЛИНА 1989Изправен и прибран,

височина до 50см. 600-710 72% 550-650 kg/da

КРЕМЕНА 2003Изправен и прибран,

височина до 40см. 700-800 72% 500-650 kg/da

СТАНКО 2009

Полуизправен и разстлан, височина

до 30см. 750-800g 72% 700-800 kg/da

ЦВЕТЕЛИНА 2009

Полуизправен и разстлан, височина

до 30см. 780-810g 73% 750-800 kg/da

ПРЕДИМСТВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФЪСТЪЦИ Българските сортове фъстъци са високодобивни и адаптирани към нашите условия (засушаване, застудяване, болести) Те попадат в отделна таксономична група, различна от всички останали в света – доказано с генетични маркери Притежават отлични вкусови качества Съдържанието на мазнини и протеини е в идеалните за културата показатели Не съдържат афла-токсини поради климатичните условия – има зимен период

Основен приоритет за фъстъкопроизводството: да се ограничи вноса и да се стимулира родното производство Вносните фъстъци са с неизяснен произход и реколтна година Вкусовите им качества значително отстъпват от тези на локално произведените Съдържат афла-токсини Продължителният транспорт по вода в непроветриви помещения води до развитие на гъбни и бактерийни болести по тях, които са вредни за човешкото здраве

СУСАМСУСАМ

ОБЩО ЗА КУЛТУРАТА СУСАМ. . . .

Сусамът е едно от най-древните маслодайни растения познати на човека. Изключително топлолюбиво растение, невзискателно към типа на почвата. Поради краткия си вегетационен период (около 90 дни) не се нуждае от много хранителни вещества. В Африка е съсредоточено цялото многообразие на диви форми, а в Азия се срещат много културни форми сусам.Сусамът е култура, напълно приспособена към неблагоприятните климатични промени: засушаване и висока температура на средата.

ПРОИЗВОДСТВОТО НА СУСАМ. . . Около 98% от световните площи засети със сусам се прибират ръчно. Това прави културата неатрактивна за крупни земеделски производители. Основeн производител на сусам в световен мащаб е Индия, като: КОНТРОЛЪТ върху технологичните изисквания и посевите в различните етапи от вегетацията е много занижен. В резултат на това ДОБИВИТЕ са изключително ниски (в рамките на 20-30 килограма от декар). Но ниския разход за работна ръка е основна предпоставка за засяване на сусам на големи площи и Азия държи първенството за основен световен производител.

ТИПОВЕТЕ СУСАМ, СЕЛЕКЦИОННИ ПОСТИЖЕНИЯ И МЕХАНИЗАЦИЯТА

Съществуват два основни типа сусам: с отворени плодни кутийки и със затворени плодни кутийки. Масово отглеждания сусам за ръчно прибиране е с отворени плодни кутийки. На две места в света – САЩ (SESACO) и България (ИРГР-Садово) се работи върху механизиране отглеждането на културата.

Това включва получаване на форми с полу-отворени плодни кутийки, които са подходящи за механизирано прибиране.

През 2009г в България беше признат от ДСК сорт ВИКТОРИЯ – първият наш сорт подходящ за механизирано прибиране.

Други сортове сусам създадени в ИРГР:- Сорт Садово 1 се характеризира със висок добив и устойчивост на болести. Има бял цвят на семената, поради което се оприличава на избелвания Индийския сусам и това е причина интересът към него да намалее през последните години.

-Сорт Милена е високодобивен, с много интензивно-наситен жълт цвят на семената. Той е национален стандарт за тази култура. Има сравнително едри семена и добива му е изключително висок – около 150kg/da.

- Сорт София е най-високодобивния сорт сусам у нас, като добивите от единица площ са между 150-200 kg/da.

...ЗАЩО БЪЛГАРСКИ СУСАМ? Българските сортове сусам са по-високодобивни от чуждите Притежават по-добри показатели по съдържание и качество на

мазнини и протеини Създадени са линии и сортове подходящи за механизирано

прибиране Притежават отлични вкусови качества Отлична земеделска култура за едри, средни и дребни

производители

...И ЗА НЕДОСТАТЪЦИТЕ НА ВНОСНИЯ СУСАМ

Обичайна практика е използването на разтвор от сярна киселина за избелване на семената и снемане на обвивката

Неясен произход, дълъг транспорт от Азия и Африка и свързаните с това отрицателни промени в качеството като хранителна суровина

Доказано по-ниско съдържание на ценни хранителни компоненти (масло-киселинен състав, амино-киселинен състав) в мазнините и в протеина, сравнени с тези на българските сортове сусам.

Какво може да се очаква от развитието на фъстъкопроизводството и производството на сусам?

Фъстъците и сусама са суровинни източници за производство на храни с високо качество, с направление диетично и лечебно хранене. Те са добре приети на хранителните пазари, включително и на Европейския.

Преработката на фъстъците и сусама е подходящо за малки и средни предприятия, които да произвеждат разнообразие от ядки, пастети, брашна, крокан, масла (пастообразни и течни)

Това са традиционно познати земеделски култури за региона. Продуктите от тяхната преработка са популярни като част от трапезата на Южна и Югоизточна Европа. Поради безспорните си хранителни качества ще се наложат и в други страни.