Книги на знанието_История на Земята

СИСТЕМА „ЗНАМ И МОГА“

1

Първа част: „Образуване”

Земята – нашата планета, е на милиарди години. За да се образува

едно толкова голямо космическо тяло и на него да възникне

органичен и разумен живот, е нужно много време. Развитието на

планетата започва с нейното оформяне като глобус, който обикаля

около Слънцето. Многобройни вулкани изхвърлят пепел и лава,

която залива цялата земна повърхност. Постепенно планетата

започва да се охлажда и свива, образуват се различни скали.

2

Оформя се твърда земна кора, под която се намира разтопената

гореща земна мантия, както и твърдо метално ядро.

Земната повърхност е богата на минерали, които след охлаждането

ѝ се превръщат в красиви цветни кристали. Те се намират в

кухините на скалите. Най-твърдият минерал е диамантът, а най-

мекият – талкът. Познаваме аметист, малахит, кварц, пирит, азурит,

калцит, флуорит и т.н. Възхищаваме се на красотата на

скъпоценните камъни гранат, тюркоаз, перла, рубин, сапфир, топаз,

опал и мн. др.

Оформят се и континентите и океаните. Как се случва това?

3

Огромните облаци пара и газ, които се издигат нагоре, после се

изсипват във вид на проливни дъждове, които запълват вдлъбнатите

части на кората. От вулканичните кратери и от движението на

земните маси се оформят планините.

Поникват първите растения, които бързо покриват сушата. Оформя

се земната атмосфера, богата на кислород. Появява се първият

организъм. Всичко се развива, променя, преобразува. Земята е

единствената планета в Слънчевата система с толкова многообразен

и интересен живот.

4

Част втора: „Динозаврите”

Преди милиони години на Земята са живели огромни динозаври.

Времето навсякъде било топло и приятно. Гъстата висока

растителност и огромните водни пространства създали прекрасна

възможност на тези интересни гигантски създания да се развиват.

5

Динозаврите били два главни вида. Първите имали гръбнаци като

днешните гущери. Такива били диплодокът и брахиозавърът.

Огромни, бавнодвижещи се растителноядни четирикраки животни

великани. В същата група били и месоядните, стъпващи на

огромните си задни крака. Хищни създания с големи глави и остри

зъби, готови да разкъсат всяка плячка.

6

Всички познават страховития тиранозавър рекс.

Втората група имала кости като днешните птици. Някои от тези

животни ходели на задните си крака. Имали големи човки и зъби за

сдъвкване на растенията. Представител на тази група е

хадрозавърът с човка, наподобяваща патешката, но с 2000 зъба в

нея.

7

Някои праисторически влечуги плували в океаните. Те били два

вида: ихтиозаврите (гущерите риби) и плезиозаврите (почти

гущерите). И двата вида се хранели с риба.

Плезиозаврите имали огромни тела и перки, наподобяващи криле.

8

Те плували във водата с летящи движения като днешните пингвини.

Някои от тях имали дълги шии и малки глави с остри зъбки, за да

разкъсват рибата. Част от тях се движели по земята толкова добре,

колкото и по вода, като днешните тюлени.

Във въздуха пък летели птерозаври (крилати гущери), както и

птеродактили (крилати пръсти), защото нямали истински крила, а

кожа , която се простирала от лакътя до коляното от двете страни на

тялото. Тези първи въздушни влечуги живеели по дърветата и

прелитали над големи области от сушата, както и над водата,

защото птеродактилът например много обичал риба.

Ихтиозаврите също обичали рибата, а телата им наподобявали тези

на днешните делфини, но имали издължени челюсти.

9

Малко по-късно птерозаврите се сдобили с крила, като тези на

днешните прилепи, докато ранните птерозаври имали зъби и дълги

опашки. Най-големият птерозавър – кецалкоатълът, имал криле,

разпростиращи се на дължина 10 метра.

Първата появила се истинска птица се нарича археоптерикс, което

означава древно крило. Тя наподобявала сокол, но била с дълга

опашка.

1

0

Птицата хеспероникс пък се гмуркала във водата за риба. А

ихтиорнисът бил дълъг само 20 см и изглеждал като днешната

чайка. Имало и тежки птици, които не можели да летят. Те имали

клюнове като папагали и крака като на щраус.

Срещали се и малки бозайници, прародители на днешните. След

изчезването на динозаврите, много от тях еволюирали. Една част от

тях били торбести и носели малките си в кожен джоб, като

днешните кенгура.

По-късно се появил мамутът, прародителят на днешния слон, както

и пещерните мечки, прародители на мечките гризли. Срещали се

големи саблезъби лъвове, прародителят на каня, носорога, елена,

ленивеца, ламата. Едно много интересно тревопасно животно имало

тяло като на днешната едногърба камила, глава с хобот като на

слона и конски крака и копита. Имало и кон-горила – странно

четириного животно с огромен врат, както и много здрави нокти,

което можело да се изправя на задните си крака. Постепенно в

процеса на еволюция някои от първите бозайници изчезнали, а

други се превърнали в познатите ни днес животни.

1

1

Част трета: „Фосили, материци и още нещо”

Фосилите са следи или останки от изчезнали животни или растения.

Някои от тях са на милиони години. С тяхна помощ научаваме

много за отдавна изчезналите праисторически организми. Намираме

ги в скалите, в леда, надълбоко в пясъка или в минералите, от които

изработваме скъпоценни камъни.

Вече разбрахте, че еволюция е този процес, при който скалите,

растенията, животните, човекът целият заобикалящ свят се променя

и развива. Фосилите и скалите ни дават много информация за това

как е протекъл еволюционния процес на земята от възникването ѝ

1

2

до наши дни. Те са доказателство за това, че всичко в природата е

свързано. Например археоптериксът е връзката между влечугите и

птиците, следователно тези два животински вида са родственици,

въпреки че изобщо не си приличат.

Интересно е да научите например, че въглищата, нефтът и

природния газ са горива, които получаваме от фосили. Те ни дават

енергия за задвижване на превозните средства, за получаване на

електричеството, с помощта на което произвеждаме светлина,

топлина, храна, облекло, книги. Въглищата са се образували от

вкаменили се овъглени или изгнили гигантски растения, а нефтът и

природния газ – от останки на праисторически морски обитатели.

Фосили можете да намерите и днес в скалите или на морския бряг,

ако разбира се сте достатъчно любознателни и упорити. Скелети на

праисторически животни (истински или модели) можете да видите

в музеите. Там ще научите много и за това как е изглеждала Земята

преди милиони години.

Преди стотици милиони години е съществувал един огромен

континент, наречен Пангея – материк с гигантски размери.

Впоследствие движението на земната кора е довело до разцепване

на тази единствена суша и постепенно, придвижвайки се в различни

посоки, са се оформили днешните континенти.

1

3

Земята се изменяла, климатът също. Това довело до изчезването на

някои животински и растителни видове и до появата на нови, както

и до еволюцията на други във вида, в който ги познаваме днес. Ето

защо на различните континенти можем да открием толкова много

разлики в растителния и животинския свят, както разбира се и

прилики.

Най-интересното и загадъчно същество на планетата обаче се

оказал човекът. Учените го нарекли „хомо сапиенс”, което означава

1

4

разумен човек.

Да,съгласни сте, че човекът е умен, чувствителен, красив, талантлив

и общителен. И въпреки че е бозайник, той не е от голямото

семейство на животните. Човекът се труди, говори членоразделно,

мисли, действа по предварително направен от него план,

преобразува света около себе си и това го прави уникален. Той не е

просто усъвършенстван органичен вид, а духовно същество със

свои интереси, предпочитания, вкусове, спомени от миналото,

планове за бъдещето.

Всъщност най-трудно се става човек. Той, човекът, се ражда

мъничък и безпомощен, а после под грижите на родителите си и на

другите човешки същества пораства, учи се, работи и твори.

В човешкото семейство хората са изменили живота си, като са

разделили труда, който трябва да извършват, за да живеят добре.

Измислили са професиите, създали са машини, уреди, инструменти.

Хората се грижат съзнателно един за друг и си помагат. Те

съзнателно възприемат природата, като я анализират (т.е.търсят

зависимости, причини, следствия), изпитват чувства, изразяват

емоцията си смислено, изказват мислите си на глас, учат се от

грешките си, проявяват воля, решителност, находчивост, умеят да

се смеят и да плачат, да фантазират и да мечтаят. Сами изработват

храната си, облеклото си, строят градове, създават държави,

обединяват се, за да живеят по-смислено, по-интересно, по-красиво.

Така, като интелигентни същества, те творят сегашната и бъдеща

реалност на своята планета – нашата Земя.

Динозаври с броня

Динозаври с патешки човки

Динозаври с патешки

човки

Динозаври амфибии

Праисторически риби

Праисторически змии и гущери

Дълговрати динозаври

Игуанодони

Праисторически костенурки

Динозаври крокодили

Летящи гущери

Месоядни динозаври

Морски влечуги

Плакодонти и нотозаври

Чифтокопитни

Първите слонове и мастодонти

Първите влечуги

Диапсиди

Първите птици

Растителноядни динозаври

Влечуги

Растителноядни гущероподобни с кучешки зъби

Тревопасни динозаври

Глиптодонти

Рогати динозаври

21

1) Тилозавър

2) Овираптор и протосераптор до гнездото си

3) Рамфоринхус

4) Протосераптор

5) Траходон, паразоролофус, анатозавър и коритозавър

6) Велосираптор

7) Дейнонихус

8) Барионикс

9) Центрозавър и алозавър

10) Елазмозавър срещу тилозавър

11) Херозозаври

12) Комсогнатус и меганеура

13) Диметродон

22

14) Ихтиозаври

15) Птеродактил

16) Брахиозаври

17) Тиранозавър рекс и стегозавър

18) Тиранозавър рекс, анхилозавър, лептосераптор,

едмонтозавър и трицератопс

19) Игуанодон,сетиозавър и птеранодон

20) Мегалозавър и хипсилофодон.

|

1

Т

А

Л

К

|

2

П

И

Р

И

Т

|

3

М

А

Л

А

Х

И

Т

|

4

К

В

А

Р

Ц

|

5

К

А

Л

Ц

И

Т

|

6

Д

И

А

М

А

Н

Т

|

7

А

М

Е

Т

И

С

Т

|

8

А

З

У

Р

И

Т

|

9

Ф

Л

У

О

Р

И

Т

Галерия „Скъпоценни камъни“|

1

Т

Ю

Р

К

О

А

З


2

Т

О

П

А

З


3

С

А

П

Ф

И

Р


4

Р

У

Б

И

Н


5

П

Е

Р

Л

А


6

О

П

А

Л


7

Г

Р

А

Н

А

Т

Книги на знанието_История на Земята

Documents

Transcript of Книги на знанието_История на Земята