Мъдрецът и Смъртта

Васил Танев

Смъртта косата хищнически точи,

ще има тази нощ богата жътва,

че нечии съдби тъй нагло се проточиха,

сърцата в безутешен плач не млъкват!

И развилня се в поход варварски,жесток,

прибира в ада мъртвите души,

не жали тя ни обич,ни порок,дори море от кръв не ще я утеши!

Но тя не знаеше как смешна е сегав очите на мъдреца остарял,

дори не чувстваше тя колко е сама,на кървавия си пиедестал!

Мъдреца я погледна апатично,вяло,протегна и приятелски ръка,

в него отдавна всичко бе умряло,дори тъй страстно я желаеше в

нощта!

Смъртта наивно се стъписа,свикнала да сее страх и болка,

дори меракът и за кръв артиса,дори почувства колко е нелепа,жалка!

Мъдреца тъжно и обърна гръб,тя разочарова го и го предаде

и той болезнено пое безпътния си път,

дори не можеше да я намрази!