Константин-Кирил Философ (827-869)

След завършването на Магнаурската школа, вероятно някъде около 846 г., той става хартофилакс — поверена му е патриаршеската библиотека в катедралата “Света София” в Константинопол. Висок пост в онова време.

Неофит Рилски (1793-1881)

Портрет от Захарий Зограф (1838)

Една от водещите фигури в българското просветно движение през първата половина на 19 век. Известният българист Константин Иречек го определя като „патриарх на българските учители и книжовници“.

Неофит Рилски е съставил каталог на собствената си библиотека и опис на някои ръкописи от библиотеката на Рилския манастир. Той е първият българин, който дава библиографски сведения за българската книжнина, като в книгата си “Болгарска граматика” (1835г.) описва и книги, излезли през периода 1806-1833 г.

Никола Тихов Обретенов Един от борците за

Освобождението на България, участник в Ботевата чета. От месец ноември 1867 г. Никола Обретенов е библиотекар и член на настоятелството на русенското читалище “Зора,” превърнало се в една от тайните квартири на Българския Революционен Централен Комитет.

Професор Марин Дринов

Публикува през 1869 г. обръщение към читалищата, в което са поместени и “Правила за описване на старите български ръкописи”.

Той създава и първата българска научна библиотека в Браила.

Григор Пърличев(1830-1893)

е първият известен български писател, назначен в 1880 г. в Народна библиотека като младши помощник.

Георги Яков Кирков – първи главен библиотекар на Народната библиотека (1879-1880)

Български математик

и картограф. Той е автор

на първата биография на Васил Левски.

От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество.

Константин Иречек е чешки историк. Автор на първата научна история на България до 1885 г. Основоположник на библиографията на българската книга.

За не много време (1884) директор на Народна библиотека е

Константин

Иречек

През 1889 г. Любомир Георгиев Милетич (общественик, филолог и преподавател) е избран за библиотекар от Съвета на преподавателите на Софийския университет. Той е и един от основателите на университета и един от най-титулуваните български учени в чужбина.

Стоян Заимов - революционер, апостол на Априлското въстание, просветен деец, писател и общественик, също не за дълго е директор на Народна библиотеката (1903-1908).

Той обаче не успява да се справи с тежките задачи, които стояли пред нея тогава, защото поема прекомерно много обществени задължения, свързани с изграждането на паметници, посветени на Руско-Турската война.

Пенчо Петков Славейков

Познаваме го като поет, но не го познаваме като директор на библиотеката. А той се оказа един истински библиотечен рицар, който има собствена визия за развитието на библиотеката.

Наред с грижите за комплектуване на книжния фонд “Булгарика”, големият български писател изработва и основните принципи на набавяне на “Балканика” и “Славика”. Тези принципи важат и днес.

В началото на март 1911 г. Пенчо Славейков е командирован в Цариград, Атина, Неапол, Соренто, Рим, за да се запознае с библиотечните сгради и с развитието на библиотечното дело.

Той настоява да се изпратят хора на специализация по библиотечно дело в чужбина.

В резултат на неговите действия се подготвя и създава специален закон за построяване на сграда на Народна библиотека.

Пейо К. Яворов

През 1903 г. е назначен за учител и командирован на работа в Народна библиотека, където на следващата година става главен библиотекар. През 1906-1907 г. заедно с Елин Пелин е командирован във Франция.

Елин Пелин Работи като библиотекар в Университетската

библиотека (1903–1907). Пазител в хранилището на

Народната библиотека в София (1910-1916).

е учен-филолог, фолклорист, литературен историк, етнограф, член на БАН, министър на просвещението в правителството на Иван Багрянов. През 1907 г. е поддиректор на Народната библиотека в София.

Михаил Петров Арнаудов

Васил Пундев Васил Д. Стоянов Владимир Полянов Иван Мешеков Михаил Кремен Никола Михов Петко Ю. Тодоров Петър Миятев Светослав Минков Симеон Андреев Христо Борина

Други видни българи, работили в Народната библиотека:

Юрдан ИвановСтоян РоманскиЛюбомир Милетич Константин ВеличковИван Д. ШишмановИван ВазовВасил ЗлатарскиБоян ПеневБеньо ЦоневАлександър Теодоров-Балан

Български писатели и учени, подпомагали Народната библиотека:

Стилиян Чилингиров – директор на Народната библиотека (1919-1922)

Писател, историк, етнограф, изявен обществен деец и политик. Един от основателите на Съюза на българските писатели и негов председател (1941-1944 г.). Известен е като "последния възрожденец".

През 1920 г. е приет закон за учредяване на достъпни народни библиотеки, изработен по негов проект.

Български литературовед, русенец. Учител в Свищов, Русе и Видин.

Директор на Народната библиотека (1923-1928).

Автор на изследвания по история на българската литература. Съставя учебни помагала, христоматии и сборници. Прави изследвания върху народното творчество.

Божан Великов Ангелов

Константин Мутафов - артист, драматург, поет, белетрист, преводач, театрален и литературен критик, уредник на Архивния отдел при Народната библиотека и библиотекар на Народния театър, режисьор и детски писател, русенец.

Николай Райнов е необикновено разностранен талант: поет, белетрист, драматург, есеист, литературен и художествен критик, историк, учен-теоретик и популяризатор на изкуството, философ-моралист, преводач, вдъхновен разказвач на приказен фолклор, художник, писател, академик.

През периода 1922–1927 г. работи като главен библиотекар в Народната библиотека в Пловдив.

Учител в Русе и Търново, общественик, писател, преводач и съставител на редица книги, археолог.

Основава туристическо дружество във Велико Търново.

Възобновява дейността на Археологическото дружество и музея.

Моско Москов Груев е пръв командирован директор на Великотърновската народна библиотека (1921-1933).

Тодор Боров (псевдоним на Тодор Цветанов Тодоров) – учен, професор.

Завършил славянска филология. Специализирал библиотечно дело и журналистика в Берлин. Назначен от Михаил Арнаудов за библиотекар на Литературния семинар.

Работил като библиотекар в Университетска библиотека (1929-1931). Успоредно с това работи върху теорията, историята, организацията и методиката на библиографията в България.

Така се раждат 7-те тома на енциклопедичния обзор “Български книги 1878-1944 година” и тритомния библиографски указател “Български периодичен печат 1844-1944”.

През 1931-1944 Тодор Боров е уредник на библиотеката при Българска земеделска кооперативна банка.

Между 1944 и 1949 г. е директор на Народната библиотека.

Професорът преподава библиотекознание и библиография в Софийски университет и ръководи катедра.

Той инициира създаването на Българския библиографски институт “Елин Пелин”. Първият и единствен негов директор от основаването му през 1941-а до закриването през 1964 г.

Бележити в някоя област на науката,

литературата, обществената дейност

или изкуствата българи са допринесли

за устройството и функционирането на българските библиотеки.

Мнозина от тях са били по-кратко или по-дълго и библиотекари.

Тази част от живота на прочутите личности не е много известна. Но тя е осмислила дейността на институцията и и придала блясък и значимост.

01.11.2011