Кападокия-Пътепис, май 2010 г. Автор и фотограф: Станимир Димов

Капчуците капеха все по-осезаемо предизвестявайки настъпващата Пролет през втората половина на март две хиляди и

десета година. Заедно с увеличаването на светлата част на деня се пробуждаха позадрямалите, но тлеещи в съзнанието мечти за

пътуване, екзотични преживявания и незабравими спомени. Дори коментарите за задълбочаващата се криза, отшумяващите

здравословни проблеми и ежедневната монотонна рутина не бяха в състояние да приглушат копнежа да посетя значимо кътче от

тази непрекъснато предизвикващата ме Красива Планета Земя. „Животът е движение” и „...поне веднъж годишно трябва да

отидеш на място, където никога не си бил преди това...” накараха пръстите ми да забарабанят по клавиатурата компютърна в

търсене на дестинацията, която би направила живота ми още по-съдържателен и удовлетворяващ.

Не се наложи да се изчаква продължително. Обаждане от позната „...тази година мислим да е Кападокия...” формира

ключовите думи в Интернет-търсещата машина и след около седмица проучване осъзнах, че времето беше нанесло дебел слой

забвение в ума ми за истинската значимост на това място в исторически план и като природен феномен.

...Изчетках праха от чантичката на верният си спътник – фотоапарата, вгледах се в специфичната синевина на обектива сякаш

го гледах в очите и се надявах да запечата и този път нещо, към което след години ще се връщам с трепет, преживявайки го

отново.

Измежду немалкото предлагани туристически програми в тази дестинация попаднах на цитат „...Осигуряване на фотопауза

на най-значимите места по маршрута...”, което беше и повратният момент около девет часа и тридесет минути на трети май да

премина границата ни с Република Турция, заедно със синът си – Митко.

Очакваше ни седем-дневна екскурзия през която изминахме около 3800 километра. Близо четири дни се наслаждавахме на

уникалния релеф и чудните образования на областта Кападокия, намираща се в Анадола(Анатолия) - централна Турция.

Преминахме покрай Соленото езеро - второто по големина в страната, заемащо площ около 1600 квадратни километра, но дълбоко

само до 2 метра, със соленост съпоставима с тази на Мъртво море. През време на лятната суша езерото изпарявайки се, оставя бели

брегове от кристализирала сол, която се използва за различни медицински и козметични продукти.

Проследихме културно-историческо наследство от около десети век преди Христа до около деветнадесети век след Христа.

Видяхме Хетска култура и хетски барелефи, които могат да се видят събрани така изчерпателно само в днешна Турция, основно в

Музея на Анадолските цивилизации в Анкара. Разгледахме скални църкви и манастири, разположени във вулканичните

образования, схематично изрисувани или пък пищно зографисани, застъпващи периода от непосредствените последователи на

Божият Син до 15 век в различни части от областта Кападокия. Спуснахме се и в подземния град в Деринкую, прокопан на около 9

нива* под земята на дълбочина повече от 70-80 метра и побирал някога между 50 и 100 хиляди души! Почти изцяло оскъден откъм

исторически свидетелства, използван при строга секретност и потайност, същността на града е обвита в мистерия и буди много

въпроси, на които и до ден-днешен няма задоволителни отговори.

Посетихме общо над ДВАДЕСЕТ И ТРИ значими туристически обекта. Ето и няколко кадри от личният ми албум за нашата

наситена със събития програма:

-* Според други источници има до около 17-18 нива надолу под земята, но не всички са проучени.

Мавзолеят на Ататюрк. Музей на Анадолските цивилизации. Анкара. Турция.

Соленото езеро. Вулкана Хасан. Скален хотел в Юргюп. По пътя към Розовата долина. Кападокия. Централна Турция.

Розовата долина. Долината на гъбите. Крепостта Учхисар. Кападокия. Централна Турция.

Чудните образования. Керван сарай–16-ти век. Грънчарска работилница–с. Аванос. Поглед от крепостта Учхисар. Кападокия. Централна Турция.

Скалните гъби-символ на Кападокия. Старият град Юргюп. Гьореме с вулкана Ержиес. Кападокия. Централна Турция.

Скалните църкви. Музей на открито в Гьореме. Кападокия. Централна Турция.

Село Мустафапаша. Долината Соанлъ – църквата с купола. Подземният град в Деринкую. Кападокия. Централна Турция.

Манастирът Гюмюшлер. Хетски скален барелеф край Ивриз. Вулканичното езеро Меке. Централна южна Турция.

Вулканичното езеро Меке. Скални хотели и ресторант в Гьореме. Винарна в Учхисар. Централна южна Турция и Кападокия.

Кулата на Девицата. Кулата Галата. Синята джамия. Южният мост. Аквариуумът Тюркоазо. Босфора. Истанбул. Турция.

Тук е и мястото да изкажа благодарността си на нашият екскурзовод г-н Ивайло Хранов и специализирания за регион

Кападокия екскурзовод Левент от Анкара за предоставената възможност тези уникални кадри да станат красива част от житейския

ни път. Едно е човек да вложи професионализъм , но като вложи и душа нещата са много по-значими и запомнящи се.

В заключение отправям и един апел. През време на пътуването си по тези места не видях чешма, от която можех да пия

изворна вода до насита – купувах я. В България се натъквах на съградени някога чешми, разрушени от иманяри или вандали, не

виждащи, че истинското богатство не е под коритото на чешмата, а това, което е в него... . Там, в Кападокия, хората трудно намират

дърво под което да отдъхнат на сянка – в България трудно се намира място без сянка... . Които нехаят за даруваното им богатство –

отнема им се. Дано не се окажем нехайни!...

Ако за теб, Уважаеми читателю, статията ми е съживила в ума ти приятни спомени, или е провокирала интереса ти към едно

от уникалните места в културен и исторически аспект, тогава филма „с Митко в Кападокия” за нашето екзотично пътешествие със

сигурност би ти харесал.

С Пожелание за здраве и много красиви мигове!

Станимир Димов

Габрово, България.

E-mail: sddimov@abv.bg