Преди около двеста милиона години условията за живот на Земята били различни от днешните.

Тогава са живели гигантски гущери-динозаври.

Едни били растителноядни.

Други били месоядни (хищници).

велосираптер

С течение на времето настъпвали големи промени в условията за живот.

Тези белези им дават възможност да оцелеят и да съществуват при съответни условия на средата.

Появили се нови видове животни, които притежават определени белези.

Някои живи организми не могли да се приспособят и затова измрели.

http://forum.svatbata.bg/index.php/v/maria_dragieva/animirani/Gulub.jpg.html?action=gallery

Няма кът от земната повърхност, който да не е заселен от животински организми.

От най-високите слоеве на въздуха…

… до над 10-километрови дълбочини на океаните…

… и дълбоко в почвата и пещерите.

Едни животни ходят или бягат.

Други животни подскачат. Трети-пълзят.

За да могат да съществуват в околната среда, животинските организми извършват различни движения.

В зависимост от средата на живот движенията, които те извършват, са по суша, въздух, вода и под земята.

Голям брой животни са се приспособили да летят във въздуха.

Има и летящи бозайници. Такива животни у нас са прилепите.

Много животни се движат чрез плуване.

ПРИСПОСОБЛЕНИЯ ЗА ЖИВОТ НА СУШАТА

Дневните грабливи птици имат силно зрение. Със здравите си закривени нокти и якия клюн те разкъсват жертвите си.

Птиците, които ловуват през нощта, имат меко оперение и летят безшумно. Очите им са пригодени да виждат на тъмно, а слухът е добре развит.

Жабата дървесница има вендузи на върха на пръстите, с помощта на които се катери по дървета и храсти.

Катеричката бяга стремително по клоните на дърветата. С острите си нокти се хваща здраво за клоните. Задните крака и позволяват да скача от дърво на дърво, а опашката и служи за равновесие.

Мечката е тромава, но може да бяга бързо и е добър плувец. Ноктите на краката и помагат при катерене по дърветата, при защита и нападение.

Задните крайници на заека са по-дълги. С тях той прави големи скокове и бързо променя посоката си. Добре развитите слух и обоняние го предпазват от врагове.

Тялото и е гъвкаво. Има влажен нос и подушва отдалеч. Слухът и е силно развит.

Охлювът се движи,като пълзи с единствения си месест крак.

След себе си оставя диря от лигава слуз, която той отделя, за да намали триенето и да се движи по-лесно.

Змиите са студенокръвни безкраки влечуги

Въпреки липсата на крака змиите имат много методи за придвижване. Всички видове са способни на странично извиване, подобно на вълна - то се използва за по-лесно движение през кал или пясък.

Те се движат главно през нощта.

Храната си намират с помощта на силно развития си слух. Те улавят неуловими за нашия слух звуци,

които се отразяват от плячката и се връщат обратно към тях.

Летежът им се подпомага от дребното и леко тяло, нежните тънки костици и от изключително силната мускулатура.

Прилепите са бозайници, които летят с помощта на кожна ципа между предните и задните крайници.

ПРИСПОСОБЛЕНИЯ ЗА ЖИВОТ ВЪВ ВОДАТА

Рибите плуват чрез вълнообразно извиване встрани на задния край на тялото.

Опашният крайник е вертикално разположен, движи се наляво-надясно и играе важна роля в бързото движение напред.

Перките служат за поддържане на равновесие, запазване на посоката и за бавно плуване. бета

Китовете и делфините са водни бозайници.

При тях опашният плавник е разположен хоризонтално.

Силните му удари нагоре-надолу спомагат за бързото потъване и изплуване на животните към повърхността, което е свързано с поемането на въздух от атмосферата.

Водните птици имат плавателна ципа.

Тялото им наподобява лодка с плоско дъно, перата им не се мокрят, понеже са богато намазани с мазнина.

Имат силно развита мастна жлеза в задната част на тялото, със секрета на която постоянно мажат перата си.

ПРИСПОСОБЛЕНИЯ ЗА ЖИВОТ В ПОЧВАТА

Тялото на дъждовния червей е влажно, гъвкаво и заострено в двата края, което е важно приспособление за придвижването между почвените частици.

Поповото прасе е насекомо с разширени като лопатки предни крака, с които прави ходове в почвата.

Къртицата рови почвата с помощта на предните си крайници, които са разширени и обърнати навън. Пръстите са съединени помежду си с кожа и имат широка повърхност. Те и служат като лопати при ровенето на пръстта.

Повечето сухоземни бозайници са активни през всички сезони.

Приспособили са се да живеят при ниски температури и недостатъчна храна през зимата.

Някои бозайници прекарват зимата в дълбок зимен сън-мечка, лалугер, таралеж.

Други само си почиват в дупки и хралупи-язовец, катерица.

ТЕЛЕСНА ТЕМПЕРАТУРА НА ПТИЦИ И БОЗАЙНИЦИ

Имат постоянна температура на тялото.

Тя не се влияе от промените в температурата на околната среда.

Много птици отлитат през есента на юг. Защо?

Причината е липсата на храна за тях през зимата.

ТЕЛЕСНА ТЕМПЕРАТУРА НА ЗЕМНОВОДНИТЕ И ВЛЕЧУГИТЕ.

Имат непостоянна температура на тялото.

Тя се променя в зависимост от температурата на околната среда.

Прекарват зимата във вцепенение, заровени под листа, в тиня, в дупки в земята.

ОКРАСКА ПРИ ЖИВОТНИТЕ – ПРЕДУПРЕДИТЕЛНА ОКРАСКА

Имат тези животни, които притежават сигурно средство за защита.

Тя най-често е съчетание на черно и жълто или на черно и оранжево.

Прави животните лесно забележими за враговете им, поради което те ги избягват.

дъждовник

ОКРАСКА ПРИ ЖИВОТНИТЕ –ЗАЩИТНА ОКРАСКА

Слива се с цвета на околната среда.

Защитната окраска прави животните трудно забележими от неприятелите.

Много бозайници сменят козината си-през зимата е по-светла, а през лятото-по-тъмна.

Някои животни подражават на предмети от мъртвата природа или на части от растения.

По целия свят има животни, които в различна степен приличат на лишеи. Това са различни паяци, пеперуди, бръмбари, гущери и жаби, които живеят върху стволовете на дърветата или върху камъни и стени, покрити с лишеи, и ги имитират.

Върху тялото на калкана се изписва рисунка, точно съответстваща на дъното, в зависимост от това дали то е пясъчно, каменисто или някакво друго.

Насекомото Phyllium siccifolium силно наподобява лист, даже по гърба му се виждат очертания, подобни на жилките.

Такава е и повърхността на крилете на пеперудата kallima paralecta

Крилете на пеперудата , също и на бръмбарчето  наподобяват кората на дърво.

КАКВО НАУЧИХМЕ?

Условията за живот на Земята са се променяли.

Чрез специални органи за движение.

Чрез съответно поведение през различните сезони в зависимост от температурата на тялото и наличието на храна.

Чрез окраската на тялото.