Коледна история в двора на

чичо Дончо

Сарана

раз…Ходка!

Сарана

раз…Ходка!

Сарана

раз…Ходка!

Сарана

раз…Ходка!

Сарана

раз…Ходка!

Сарана

раз…Ходка!

Сарана

раз…Ходка!

Not to worry!

/Следва продължение/

А в това време в двора на

чичо Дончо

птиците вечеряха.

Храна имаше, но

не това беше

проблемът на Пачо.

Кондьо беше чиста душа

и не подозираше

нищо.

Мечтите на дядо

Пачо.

Но дядо Пачо е

реалист.

Всичко си има просто обяснение.

Диалектика!

Личи си кой е

стопанин на двора.

Пачо си е Пачо –

ревнивец!

Вълкът може

козината си и да мени,

но Пачо перушината

си – не!

Дядо Пачо, дядо Пачо!

Винаги заедно.

Намесва се

котката.

Няма котка, уважаваща

себе си, която да

издържи на такова

унижение.

Краткият зимен ден

бързо отминава.

Притъмнява.

И чичо Дончо се намесва в сюжета.

Извинете – забравихме

Джаки!

Не казваме нищо за

прасетата..

Весела Коледа!

Честита Нова

Година!