Кратка хроника на Византийската империя

Византия се формира като държава между 330 и 395 г. в източната част на Римската империя. През 324-336 г. - император Константин Велики построява столицата Константинопол .

През 395 г. император Теодосий I Велики разделя Римската империя на две части и налага християнството като официална религия.

Постепенно Византия става световна империя. През VІ и VІІ в., по време на Великото преселение на народите, в пределите на Византийската империя се заселват перси в източните й части и славяни в балканските провинции на империята.

През юни 518 г. Юстин е вдигнат на щит и под адмирациите на Сената, народа и армията, приема върховната власт.

Юстиниан I Велики ( 483 - 565 ) е император на Източната Римска Империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565.

С управлението на Юстиниан започва трансформацията на късноантичната Източна Римска Империя в ранносредновековна Византия. За последен път римски император се опитва да подчини цялото Средиземноморие.

През 636-642 г. арабите завладяват Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет. Империята загубва най-богатите си провинции и се ограничава в Мала Азия и в част от Балканския полуостров, преобразен след установяването на славянските племена. Арабите обсаждат Константинопол (674-678 и 717-718 г.). В този най-труден за империята момент през 681 г. на Балканския полуостров е създадена българската държава и следват години на упадък за Византия. Император Никифор I Геник прави опит да стабилизира империята - предприема поход срещу българите, който завършва безуспешно. Войските му са разбити от хан Крум във Върбишкия проход/811/. Задълбочават се и противоречията между римската църква и Константинополската патриаршия, което подкопава устоите на Византия.

Благодарение на завоевателната политика на Никифор II Фока, Йоан I Цимисхи и Василий II границите на империята се разширяват от Адриатическо море до Кавказ. При това разширение през 1018 г. е завладяна и българската държава. Настъпва период на икономически възход и културен подем, но той не продължава дълго.

През 1071 г. при арменския град Манцикерт Византия загубила една от най-важните битки в историята си — срещу турците селджуци, водени от султан Алп Арслан.Визанития претърпял и удар на Запад, където норманите след завладяването на о-в Сицилия през посочената 1071 г. превзели и последната византийска крепост в Италия - гр. Бари.

ВИЗАНТИЯ ПРИ КОМНИНИТЕ И

АНГЕЛИТЕ

1. Византия при императорите от династията на Комнините (1057 до 1059 година и от 1081 до 1185 година).

А) начало на династията на Комнините – Исак І Комнин управлява от 1057 до 1059 година

Б) Алексий I Комнин (1081-1118 г.) спасил Империята, атакувана отвън от нормани и печенези на Балканския полуостров и селджуците в Мала Азия, и отвътре от еретичните секти на павликяните в Тракия и богомилите в България.

2. Династия на Ангелите

През 1185 г. Исак II Ангел извършва държавен преврат, отстранява Андроник Комнин и поставя началото на нова династия - Ангелите, през управлението на която Византийската империя се намира в криза и упадък. Исак II Ангел (1185-1195)

Алексий III Ангел (1195-1203) Алексий IV Ангел (1203-1204) Алексий V Дука (1204)

През 1204 кръстоносците превземат Константинопол и империята се разпада на множество държави.

Последствията от управлението на Алексий IV Ангел са катастрофални. Неизплащането на дължимите на кръстоносците суми дава причина те да завладеят Константинопол през 1204 г., като го държат повече от 57 години, през които Византия не съществува като единна държава.

В провинциите настъпило укрепване — възникнали няколко държави, наследници на Византия — Трапезунд, Никея и Епирското деспотство.

3. Епир, Никея и Трапезунд в борба за византийското наследство (1204-1261) г.

А) Най-рано възниква Трапезундската империя, още преди завладяването на Константинопол от кръстоносците през 1204 г. Създадена е от внуците на Андроник I Комнин – Давид и Алексий, които бягат от Константинопол след 1185 г., когато е свален от престола дядо им. Възползвайки се от суматохата, която предизвикват кръстоносците те завземат град Трапезунд на южния черноморски бряг и се обявяват за самостоятелни владетели.

Б) през 1205 г. Епир е формиран като държава от местния аристократ Михаил Дука Комнин. Към тази държава скоро се присъединява и населението от северозападна Гърция. По-късно е прибавена и областта Дукля – Черна гора, а новият наследник Теодор Комнин завладява и северна и средна Македония, както и цяла Албания. През 1224 г. завзема дори и Солун.

В) Вторият център на съпротива срещу латинците в Мала Азия е Никейската империя, с главен град Никея. Началото на това държавно образувание е поставено веднага след завладяването на Константинопол през 1204 г. от видния константинополски аристократ Теодор Ласкарис. Латинското настъпление в Мала Азия е спряно и фактически почти цялата територия остава под негова власт. Скоро той подчинява и Трапезунд. Неговият наследник е зет му – Йоан III Дука Ватаци, който изтласква латинците от Мала Азия (те задържат сама Никомедия) и си връща някои от егейските острови.