(1722-1773)

(1722-1773)

Паисий Хилендарски е народен будител и един от основателите на българската национална идея.На него принадлежи заслугата за духовното възпламеняване на Българското възраждане и полагането на основите на модерната българска литература.

Преп. ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ - български народен будител, пръв изразител на идеята за национално възраждане и освобождение на българския народ. Сведенията за живота му се изчерпват почти само със съобщението от него в единствената му сигурна творба "История славеноболгарская".

Сто и двайсет годин... Тъмнини дълбоки!Тамо вдън горите атонски високи,убежища скрити от лъжовний мир,место за молитва, за отдих и мир,де се чува само ревът беломорски

или вечний шепот на шумите горски,ил на звона тежкий набожнийят звън,във скромна килийка, потънала в сън,един монах тъмен, непознат и бледенпред лампа жумеща пишеше наведен.

За родно място повечето от неговите биографи сочат Банско. Роден е в семейството на търговеца Михаил Хадживълчев. Сам посочва, че няма системно образование. През 1745 Паисий заминал за Света гора (Атон) и се установил при своя брат Лаврентий в Хилендарския манастир. Тук приел монашество и като таксидиот (монах, който пътува с поръката да събира помощи за манастир, или да кани поклонници) обикалял села и градове, за да събира помощи за манастира. Макар и да нямал високо образование, той отрано проявявал интерес към миналото на своя народ и това го подтикнало към написването на история.

През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен.

С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в "Немска земя") и започва да пише бълг. история, която завършва през 1762 в Зографския манастир.

...във скромна килийка, потънала в сън,

един монах тъмен, непознат и бледен

пред лампа жумеща пишеше наведен.

 Иван Вазов

“История славянобългарска” е първото произведение на новата българска литература и историография. Целта на нейния автор е не само да даде знания за родната история, но чрез тях да вдъхне на българите национално самочувствие и да разпали у тях национално самосъзнание. Написана с голям патос, от нея лъха любовта на автора й към род и отечество. Словото му дало своите плодове-малко след смъртта му се зародило църковно и просветно дело,а малко по-късно започнала и борбата за извоюване на политическата независимост.

В него е работил над своята „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски.

Зографският манастир притежава и богата библиотека с ценни паметници от времето на средновековната българска държава. В него се съхранява черновата на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Тук Паисий завършва този свой труд

през 1762 г.

Единствения в страната храм с името на Свети Преподобни Паисий Хилендарски в Стара Загора.

Храмът се освещава на 19 юни,защото църквата отбелязва Денят на Паисий Хилендарски,който е канонизиран за светец през 1962 година.

Паисий Хилендарски е сред първите 10 в класацията на БНТ Великите българи. Пловдивският университет, Софийската

математическа гимназия и други учебни заведения в България са наречени на негово име.

С постановление на правителството от 28 юли 2000 г. се определя годишна държавна награда "Свети Паисий Хилендарски", която се присъжда за стимулиране на

български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции. Носители на държавната награда “Свети Паисий Хилендарски” са били: проф. Вера Мутафчиева (2000 г.), акад. Светлин Русев (2001 г.), проф.

Стефан Данаилов (2002 г.), Йордан Радичков (2003 г.), проф. Христо Христов – през 2004 г., арх. Богдан Томалевски

(2005 г.) и писателят Богомил Райнов (2006 г.)

ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, ЦАРЕ И СВЕТИИ И ЗА

ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ДЕЯНИЯ И СЪБИТИЯ. СЪБРА

И НАРЕДИ ПАИСИЙ ЙЕРОМОНАХ, КОЙТО

ЖИВЕЕШЕ В СВЕТА ГОРА АТОНСКА И БЕШЕ

ДОШЪЛ ТАМ ОТ САМОКОВСКАТА ЕПАРХИЯ В 1745

ГОДИНА. А СЪБРА ТАЗИ ИСТОРИЯ В 1762

ГОДИНА ЗА ПОЛЗА НА БЪЛГАРСКИЯ РОД… 

Oбект на голям спор се явява значението на “История Славянобългарска” като църковна творба или исторически преглед.Дали произведението е съставено по-скоро с научна стойност или с цел възраждане на църкавата.

Но каквато и да е целта на творбата,то определено тя ще остави своето огромно значение и в литерата,и в света на българската история.Паисий завинаги ще остане основата на възрожденския дух,един от и най-значимите символи за родолюбивите българи!

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ " СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ"

"Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество и желаете да разберете и знаете известното за своя български род и за ващите бащи, прадеди и царе, патриарси и светии как изпърво са живели и прекарвали. За вас е потребно и полезно да знаете известното за делата на вашите бащи, както знаят всички други племена и народи своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език."

Аз, Паисия, йеромонах и проигумен хилендарски, събрах и написах, от руските прости речи преведох на българските и славянски прости речи. Разяждаше ме

постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе. Така и

много пъти сърбите и гарците ни укоряваха, че нямаме своя история. Аз видях по много книги и истории

написани много сведения за българите. Затова положих много труд за две години да събирам по малко от много

истории; и в Немска земя повече с това намерение ходих. Там намерих Маврубировата история за сърбите и

българите, накратко за царете , а за светците никак не писал. Бил латинин, не почитал българските и сръбските

светци, които просияли после, когато латините се отделили от гърците. Но и за сръбските светци пише лошо

и скрива, а за българските никак не се споменава.

Аз, Паисия, йеромонах презрях своето главоболие, от което много време страдах, така

и от стомах много време боледувах - това презрях поради голямото желание, което имах.

И от много време погребаните и забравени неща едва събрах заедно - написах речи и думи.

Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки, но за простите българи просто и написах. Не се стараех според граматиката да

нареждам речите и да намествам думите, но да събера заедно тая историйца.

И я съставих в манастира Хилендар, при игумена Лаврентия, мой роден брат от една майка и по-стар от мене;

той тогава имаше 60 години, а аз - 40. В това време Хилендар даваше данък на турците три хиляди гроша и

беше задлъжнял 27 хиляди гроша. И имаше голям смут и несъгласие между братята. Затова не можах да изтърпя това в Хилендар, изязох и дойдох в Изограф и там намерих още

сведения и писания за българите. Прибавих и завърших казаните неща в тая историйца в полза на нашия български

род, за слава и похвала на нашия господ Исус Христос. Нему подобава всяка слава, чест и поклонение с

безначалния му отец и пресветия, преблагия и животворящ негов дух, сега и винаги и във вечни векове. Амин..