Търговско представителство

Значение на термина:

1) Като правен институт – съвкупност от правни норми, които уреждат определен вид обществени отношения; представителството е част от обективното ни право

2) Извършване на действия от името на представлявания и с непосредствено действие за него

3) Система от правоотношения

Правна същност – включва два белега:

А) Правното действие се извършва от името на представлявания

Б) Наличие на представителна власт – представителната власт е субективно и преобразуващо право, което дава възможност да се ангажира правната сфера на представлявания. Това право принадлежи на представителя.

Основни форми, уредени от “Закона за задължения и договори”:Представителството като система от правоотношения: На лице са трима участника – Представляван, Представител, Трето лице. Различаваме две форми на представителството:

1) Същинско2) Косвено (Непряко)В представителните правоотношения, представителя участва и в

двете правни връзки.Представително правоотношение – между представителя и

представлявания. Упълномощаването е едностранна сделка и съдържа воля на представлявания, за да се породи задължение за представителя да упражни власт, между представлявания и представителя се оформя втора сделка, под формата на договор. Правоотношението между представителя и третото лице, се означава като външно правоотношение. Сделката, която се сключва между тези лица е изпълнителна сделка и тя приема различни разновидности (наем, продажба и т.н.). При прякото представителство, правата и задълженията по изпълнителната сделка директно възникват в имуществената сделка на представлявания.

1

Сравнение между гражданско предтавителство и търговско представителство:

Гражданко представителство:1) Страни – ФЛ, ЮЛ2) Предмет – правни действия3) Форма – пряко представителство4) Безвъзмезден характер

Търговско представителство:1) Едната страна – търговец2) Предмет – правни и фактически действия в полза на търговеца3) Форми – пряко и косвено представителство4) Въмезден характер

Видове представителство:

1. В зависимост от наличието на воля:1) Доброволно, трябва да има изрична воля на представлявания2) Законово, разновидност на законовото представителство е органно п-во, което се осъществява от органите на ЮЛ

2. В зависимост от отношенията между принципала и представителя (представлявания се означава и с принципал)1) Несамостоятелно – лицата се намират в трудово-правни

отношения и са зависими от указанията на търговеца2) Самостоятелно

3. В зависимост от вида на правните действия1) Активно – представителя извършва действия от името на

принципала с третите лица2) Пасивно 3) Смесено

4. В зависимост от начина на осъществяване1) Единично – самостоятелмно и независимо един от друг2) Колективно – всички действат заедно

2

Видове търговски представители:1) Търговски пълномощници

a. Прокурист (търговски управител)b. Обикновен търговски пълномощникc. Търговски помощник

Общи белези:А. Не се самостоятелни търговци – законът не въвежда да са регистрирани като самостоятелни търговциБ. Намират се в йерархическа зависимост от принципала В. Част от наетия персонал на търговеца

Прокурист:Дефиниция: Дееспособно ФЛ, натоварено и упълномощено от търговеца да управлява търговското предприятие срещу възнаграждение.Сделки между страните: Упълномощителна и Договор

1) Упълномощителна сделка – Формална, едностранна (съдържа волята на търговеца, на принципала) и овластителна по характер:

a. Писмена с нотариална заверка на подписитеb. Вписва се в търговския регстърc. Законът определя обема на представителната власт

Упълномощителната сделка се означава и като прокура – то е между договорното представителство и законовото представителство уредено от гражданския закон. Пълномощното на управителя е между двете основни разновидности: 1) прокурата се приближава до договорното представителсвто; 2) не принципала, а законът определя обема на представителната власт на прокуриста (закона); Прокуриста има право да извършва всякакъв вид сделки и действия, свързани с търговското занятие на принципала => обемът на представителата власт е неограничен, търговския управител е другото “аз” на търговеца.

Ограничаване на представителната власт:1) Колективна прокура – упълномощаване на две или повече

лица за съвместно упржняване правата по пълномощнотоa. Упълномощаване за дейността на отделен клон –

равните действия извършени от управителя трябва да са непосредствено свързани с дейността на клона,

3

управителя на клона не е в състояние да ангажира цялото внимание на принципала

b. Действия, подлежащи на лична преценка от принципала – продажба на предприятие, обявяване в несъстоятелност, промяна на предмета на дейност и др.

c. Предметни ограничения на представителната власт – отнасят се до отчуждаване и ипотекиране на недвижими имоти от името на управителя, прокуристът следва да притежава изрично пълномощно; те засягат два вида правни действия

d. Забрана да се прехвърлят предоставените права по закон в пълен обем права на трети лица

Други ограничения на представителната власт нямат действие за третите лица.

Основанията за прекратяване на представителната власт на прокуриста:

1) Изгубване търговското качество на принципала 2) Смърт или поставяне на прокуриста под запрещение3) Продажба на търговското предприятие – лични отношения

между страните, купувачът му не е обвързан с определения от продавача търговски управител

4) Оттегляне на упълномощаването – изисква се вписване в търговския регистър, обявяване на търговеца в несъстоятелност

5) Гражданско правни основанияМежду търговеца и търговския управител задължително се сключва и договор. ТЗ оказва конкретна разновидност на договора – трудов договор или договор за мандат. По силата на договора търговския управител придобива следните задължения:

1) да упражнява предоставената му власт 2) забрана за извършване на търговска дейност самостоятелноПрезюмира се, че търговецът е дал съгласието си, ако при

упълномощаването е знаел за търговската дейност на управителя и изрично не е предвидил прекратяването й. При неизпълнение на задължението санкционните последици могат да бъдат:

1) Обещетение за вреди, които управителят е длъжен да възстанови за търговеца

2) Право на търговеца да встъпи в конкурентната сделка, сключена от управителя.

4

Заявлението за всъпване е писмено и се отправя до прокуриста и третото лице в срок 1 месец по познаването, но не по-късно от 1 година от извършване на сделката. Прокуриста се отстранява от сделката.

Обикновен търговски пълномощник Той се определя от закона като лице, натоварено и упълномощено от търговеца срещу възнаграждение да извършва посочените в пълномощното правни действия. Това е форма на договорно представителство. упълномощителната сделка поражда и определя обема на представителната власт. Упълномощителната сделка е писмена с нотариална заверка на подписа на търговеца, не се заявява за вписване в търговския регистър. Различаваме следните форми на упълномощаване в тези отношения:

1) Генерално опълномощаване – презумптивното (предполагаемо по закон); дава възможност на пълномощника да извършва правни действия, свързани с обикновената дейност на принципала. Обикновена е обичайно практикуваната или включена в регистрирания предмет на дейност.

2) Изрично упълномощаване – изчерпателно се посочват правните действия, за които се предоставя власт. В 26 текст, ал.2 изрично пълномощно се изисква за отчуждаване и обременяване на недвижими имоти от името на търговеца, за сключване на договори за заем над определен размер, менителнични задължение, за водене на процеси. Пълномощник, снабден с изрично пълномощно се приближава до прокуриста, има право да извършва разпоредителни действия, които са над определената дейност на принципала. Наслагва се към генералното пълномощно.

3) Специално упълномощаване – предоставя се представителна власт само за определено правно действие (само за приемане на суми, за сключване на определен вид договори)

4) Единично упълномощаване

Прекратява се ОТП

5

Търговски помощник – дееспособно ФЛ, което фактически подпомага търговеца в непосредствното реализиране на търговската му дейност. Той не притежава представителна власт, презюмира се, че той има правото да сключва сделки от името на търговеца, ако работи в оодостъпно място за търговия. Отношенията между принципала и помощника се уреждат с трудов договор.

Три длъжности – касиери, стоковеди, продавачи в магазини – лицата, които осъществяват специална трудова функция.В тесен смисъл търговските представители като самортоятелни търговци, които по занятие оказват правно съдействие в полза на друг търговец срещу възнаграждение. Отношенията им с принципала е по силата на договор за търговско представителство (агентски договор) – той е самостоятелен договор, не се отъждествява нито с трудовите договори, нито с договорите за поръчка или мандати. Той е консесуален, комутативен, формален, с продължително действие. Условие за неговата действителност е да е сключен писмено. Предмет и район на действие на търговские преставител са от значение.

Видове търговски представители:1) С пълен обем права – оказват същинско представително като

форма на правно съдействие, те не са ограничени нито предметно, нито при извършване на дейността.

2) Комисионерите – търговски представители с ограничен обем права. Осъществяват косвено представително като форма на правно съдействие. Не са в състояние да сключват сделки от името на принципала.

3) Делкереде - търговски представител е поел допънително задължение да гарантира изпълнението на сделката, сключена с трето лице. Той е главния длъжник; носи солидаарна отговорност към принципала;

4) Изключителен търговски представител – извършвасъдействие или сключени сделки

6

5) Правото за обещетение за обичайните разходи от дейността – отпада ако е уговорено друго между страните. Тълкуване на обичайните разходи от дейността (разходите извършени от представителя, които са свързани с дейността по съдействие)

6) Право на задържане – не е уредено от ТЗ, извлича че от двустранния характер на отношенията – правото на представителя да откаже за неизпълнен договор и да задържи стоките до изплащане на съответните възнаграждения от търговците.

Задължения на Търговския представител:1) Задължения по закон

a. Да полага грижата на добър търговецb. Да пази търговската тайнаc. Да не развива конкурентна дейност

2) Договорни задълженияa. Да реализира оборотb. Делкредере – да поеме гаранцията и да изпълни

задължението, при неизпълнение от главни длъжникc. Да поема разноските от дейността

Сравнение със сходни правни фигури:Търговски представител:

1) Предмет на дейност – правно съдействие2) Възнаграйденоето му се гарантира по закона3) Отговаря само за съответно правно действие4) Действа от името й5) Защитава интересите на представителя

Дистрибутор:1) Търговец с изключително право на продажба2) Възнаграждението му се определя като разлика между цените3) Носи риска от неизпълнение на задължението от третото лице4) Всъпва в две правоотношения – с производителя на стоките и

клиентите – дистрибуторите поемат риска от неипълнението на сделката от третото лице

5) Действа от свое име и за своя сметка –

7

Търговски посредникДефиниция – самостоятелен търговец, който посредничи при сключването на сделки с права или вещи от търговския оборот;Правни белези:

1) Самостоятелен търговец2) Осъществява фактическа по характер дейност – изразява се в

свързването на страните и подпомагането им да сключат проектираната, бъдещата сделка; крайният резултат от неговата дейност е правен – сключване на сделка между страните, за които посредника е свързан.

3) Не притежава представителна власт4) Възмездна по характер дейност5) Притежава специализирани знания – длъжен е да ги

предоставя на неограничен брой трети лица 6) За всяко посредничество – отделен договорПосредника не учства нито от свое, нито от чуждо име, посредника е длъжен да спазва неутралутет.

Договор за търговско посредничество:1) Обща правна характеристика – друстранен, възмезден,

комулативен, неформаленa. Предмет на договора – постигането на правен резултатb. Посредникът не притежава представителна власт и не

участва при сключването му;2) Права на посредника

a. Право на възнаграждение – то се поражда в резултат на правна норма, без значение дали е посочено в договора; дължи се при резултатно сътрудничество, т.е. при действителна сделка между страните, които посредникът е свързан; възнаграждението се дължи при уговорката между страните, при липса на такава – се дължи по равно от двете страни;

b. Право на обезщетение за обичайните разходи от дейността

Задължения на търговския посредник:1) Да води търговски дневник – длъжен е да вписва в

хронологиччен ред и да датира сключените за деня сделки, сделките се индивидуализират със страни, предмет, количество, качество, търговския посредник няма правото да предоставя информация на трети лица от дневника си без съгласие от страните

2) На неутралитет3) Да спази фирмената тайна4) Да осъшестви посредничеството с грижата на добър търговец

8

Сравнение между търговски представител и търговски посрендикТърговски представител:

1) Продължителен харайктер на дейността2) Предмет – правно съдействие3) Договор – писмен4) Право на възнаграждение – може и месечно5) Представителна власт

Търговски посредник:1) Единични договори2) Предмет – фактическа дейност3) Договор – неформален4) Възнаграждение - при резултатно сътрудничество5) Неутралитет

9

Едноличен търговец – прима се, че ЕТ е вид търговец и притежава родовите белези на търговците изобщо. ЕТ е специфична правна форма, единствено и само за ФЛ. Правният режим, който се съдържа в 56-66 текст от ТЗ. Притежава универсално действие. Придобиването на търговското качество от ФЛ не обуславя появата на нов правен субект. Поради това ЕТ отговарят неограничено с личното си и секвестируемо имущество за всички задължения по търговски и граждански сделки => качеството ЕТ е една допълнителна правна възможност за ФЛ да разширят гражданската си правосубектност. Легална дефиниция – дееспособно, ФЛ, което по занятие сключва търговски сделки и е вписано в Търговския регистър. Хипотезите за вписване са 2:

1) чл.1, ал.1 – 2) чл., ал.3 – ФЛ е сформирало търговско предприятие, което изисква да се

води отделно счетоводство.Правните последици от вписването на ФЛ в търговския регистър:

1) ФЛ придобива търговска дееспособност;2) ФЛ отговаря неограничено за задълженията и по търговските си сделки

(освен за задълженията по гражданските сделки)3) Допуска се отркриване на производствена несъстоятелност срещу него в

резултат на търговското качество;4) Възниква задължението да води търговски книги;

От гл.т. на предмета на дейност: под правната форма на ЕТ не се допуска развиването на банкова и застрахователна дейност. (не е забрана, а условие).Предпоставките за регистрация на ФЛ се подраздделят на 2 категории (групи):

1) Положителни предпоставки a. Обстоятелства (условия), които следва да съществуват към

момента на вписване в регистъра.b. Дееспособност на ФЛ – пълна дееспособностc. местожителство на територията на страната – населеното място,

където ФЛ се установило да живее трайно и преимуществено и е вписано в регистрите за пренаселението. Чуждите граждани отговарят на условието за местожителство:

i. за неограничен отговорен съдружникii. член кооператор в кооперация

2) Отрицателни предпоставки – условия които не следва да съществуват към момента на вписване в ТР

a. Изискването ФЛ да не е в производство по несъстоятелност. Хипотези:

i. Когато ФЛ е неограничено отговорен съдружник в персонално дружество, СД или командитно производство по несъстоятелност. Окръжния съд автоматично открива производство по несъстоятелност

ii. Когато ФЛ е “таен, скрит” съучастник в гражданско дружество. Съдът открива производство по несъстоятелност срещу него при условие, че срещу съдружникът-търговец е открито производство по несъстоятелност.

10

b. ФЛ е осъдено за банкрут – наличието на влязла в сила осъдителна присъда на наказателния съд за извършено предстъпление – банкрут. Съгласно наказателни кодекс банкрутът е умишлено изпадане в неплатежоспособност с цел да бъдат увредени кредиторите.

c. ФЛ е лишено от правото да упражнява търговска дейност – влязла в сила присъда на накателния съд, с която е наложено наказанието лишаване от право да се развива стопанска дейност.

d. ФЛ е регистрирано в друга фирма като ЕТ e. ФЛ е невъзстановен в правата си несъстоятелен – липса на влязло

в сила решение на огръжния съд по несъстоятелността, с което решение се отменят неблагоприятните последици от производството. Ако удовлетвори всички кредитори и му остане имущество, съдът може да отмени правата.

Необходими документи за вписване на ФЛ като ЕТ:1) Заявление А1 по образец2) Нотариално заерен образец от посдписа на търговеца3) Удостоверение за уникалност на фирменото наименование4) Декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР5) Документ за платена държавна такса6) Фирма – съдържа задължително без съкращения личното и фамилното

име или бащиното, с което е известен в обществото. Прехвърляне – чрез договор по реда на чл. 15 от ТЗ или когато търговското предприятие се наследява.

Основания за прекратяване на търговското качество на ФЛ:1) С прекратяване на дейността, въз основа на заявление, подадено от ФЛ

или смърт на ФЛ, по заявление подадено от наследниците2) Поставяне под запрещение3) С изгубване на местоживеенето (извън РБ)4) С обявяване в несъстоятелност5) Прехвърляне на търговското предприятие

11

Обща х-ка на търгосвките дружества

Исторически сведения за търговските дружества – възникват през 11-13 век, а римското право не е познавало ТД в дднешния му вид, то е уреждало само договора за дружества като съглашение за извършване на единична търговска операция с общи средства. Коменда се определя като съглашение по силата на което търговецът (комендатор) е възлагал на превозвача (трактатор) извършването на отделна стопанска операция. Постепенно съглашението придобива траен характер, участието на превозвача е било и с капита, в резултат на което възниква днешното командидтно дружество.СД възниква по-късно, преминава през 2 етапа. АД възнква през 16 век върху силата на концесии, по силата на разрешителния режим, създават се за първи път съответните банки. Английската народна бана – 1694г – първата банка. Кооперациите възникват по сиалата на обществената необходимост дребните производители да се обединят – Роберт Оуен във Великобритания, първият закон за кооперациите е приет в Германия.

Теоретични становища:1) Концесионна теория (фективна) - Определя дружеството като изкуствено

образование, създадено и контролирано от държавата2) Агрегатна теория – договорния модел за изясняване на правната същност

на ТД, договорно образование от различни правни субекти обединени от едно цяло

3) Корпоративно-реалистична – ТД е независимо от държавата.

Легална дефиниция – чл.63 от ТЗ, Дружеството е обединение на 2 или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства, от което определение могат да се систематизират специфичните белези на ТД , а именно:

1) признати са за самостоятелни субекти – обявени са за ЮЛ2) ТЗ съдържа изчерпателен списък на правните форми на ТД, допустимо е

да бъдат учредени 5 правни форми- СД, КД, дружество с ограничена отговорност, АД, дружество с ограничени акции.

3) Възникват от вписване в ТР4) ТД е отделен субект отговаря неограничено с цялото си имущество за

задълженията си към кредиторите

Класификация на ТД:1) Според основанието за вписване в ТР:

a. Договорни – учредяват се по силата на договора (СД, КД, дружество с огр отоговорност)

b. Уставни – създават се по силата на устав (АД, КДА)2) Според значението на личността

a. Персонални (СД и КД)b. Капиталови (АД, ООД, КДА) – акционерът не е задължен да

полага лични усилия; КДА – за него намират приложение разпоредбите за АД

3) Отговорността на съдружниците

12

a. ТД, в които съдружниците носят ограничена отговорност (АД, ООД, командитистите в обикновеното КД и КДА)

b. С неограничена отговорност – СД и комплементарите, т.е. неограничено отговорните съдружници в КД и КДА;

4) В зависимост от броя на учредителитеa. ЕТ – само 2 правни форми – ООД и АДb. Колективни (мночленни дружества) – най-малко от 2 или повече

лица

Сравнителна характеристика между гражданско и търговско дружество:Гражданско:

1) възниква по силата на договор2) Не е необходимо вписване в ТР3) Неперсонифицирана форма за осъществяване на стопанска дейност4) Недействителността се отразява по Правилата за ЗЗД спрямо правните

сделки5) Не притежава собствена фирма, седалище и адрес на управление6) Липсва корпоративно устройство

Търговско дружество:1) Допуска се и учредителен акт2) ЮЛ3) Учредява се с вписване4) Специален режим – има обратно действие5) Притежава индивидуални белези6) Законът урежда за отделните дружества отделни органи на управление

Сравнителна характерстика между капиталовите и персоналните дружества:1) За персоналните личността е от обществено значение2) Дяловете са непрехвърлими3) Само договорни по характер и вид4) Винаги са многочленни (колективни) образуват се от две или повече

лица5) Съдружниците или част от тях отговарят неограничено с личното си

имущество6) Фирмата съдържа име на НООС (неограничен отговорен съдружник)7) Управлението е възложено като дейност на съдружниците 8) При напускане на съдружник, смърт и недееспособност е прекратяване

на ТД9) Допуска се прекратяване на Тд поради лично задължение на единия

съдружникКапиталови дружества

1) предимството е представено на капитала2) ООД и АД членството е материализирано в дял собствени акции3) Основание за учредяване може да е дружествен договор за ООД и устав

за АД, учредителен акт за ЕАД и ЕООД4) Образуват се като еднолични ЕООД, ЕАД5) Ограничена отговорност6) Фирмата съдържа задължително вида на правната форма7) Предвидени са задължителни органи на управление (управител, общо

събрание)

13

8) Предвидено е правоприемство на членството9) Пълна разделеност в отогворността

Учредителен процес : - съвкупност от правни действия, осъществявани последователно във времето. Първи етап: Вписване на дружествен договор (приемане на учредитеен акт за ЕТД или устав):

1) Формален – писмен е нотариална заверка за персоналните дружества и само писмен за капиталовите дружества

2) Многостранен – съдържа волеизявление на две или повече лица. Волеизявленията са идентични по съдържание и насочени към определена цел – създаване на ЮЛ

3) Непрестационен по вид договор – задълженията на страните не са насрещни; с договора съдружниците не поемат по между си насрещно права и задължения, а те са към съответната общност;

4) Организационен по характер – съдържа задължително клаузи свързани с управление, органите, тяхната компетентсност, начини на вземане на решение

Правна същност на устава: Уствът се определя като квалифицирана форма на дружествени договори. Поради императивния характер на правната уредба договорната свобода при него е ограничена. Уставът съдържа по-голям относителен дял правила с устройствен характер. За разлика от договорите при него нормите,които уреждат садържанието му имат императивен характер. Общото между учредителните договори и устава от тяхната договорена същност и белезите им на многостранни непрестационни и формални по вид договори.

Съдържание на договор:1) Минимално (законово задържание) – включва индивидуалните

признаци на търговеца – предмет, форма, седалище и адрес на управление, вноски на съдружниците

2) Факултативно съдържание – свободно определяемо по споразумение между съдружниците: срок, забрана за конкурентна дейност, процедура за встъпване на наследниците, внкулиране (регламентиране на допълнителни условия за прехвърляне на членството освен предвидените от закона, в буквален превод обвързване, в юредически смисъл – съдружниците да предвидят допълнителни условия за продаване на акциите) на дялове, акции.

УчредителиУчредителите на ТД се конституират като страни на дружествения договор. Правни изисквания:

1) най-малко две дееспособни ФЛ или ЮЛ, български или чуждестранни лица

2) За КДА – най-малко 3 ограничено отговорни съдружници3) За АД – ичредителите не следва да са в производство по

несъстоятелност;

14

Подготвителен договор за учредяване на дружество:1) предмет – с ПД учредителите уговарят действията, необходими за

учредяване на ТД2) За разлика от предвартелните договори и ЗЗД не се допуска сключването

му по съдебен път3) Неизпълнението поражда договорна отговорност за вредите, приченени

на участниците4) Облигационен по вид договор, който поражда права и задължения за

съдружниците. Той не е в състояние да породи възникването на ТД на ЮЛ.

Втори етап: Вписване в търговския регистърЗаявление – по образец утвърден от АВ

1) Срок – 7дневен от възникване на обстоятелството за вписване2) Завителен – по смисъла на ЗТР – търговеца, представляван от съответния

орган; адвокат по силата на изрично пълномощно3) Охранително производство, което се развива пред АВ; с вписването се

извършва проверка за законосъобразност на отделните обстоятелства4) Правната последица при вписването е възникване на ТД като правен

субект, което обуславя и конститутивното му действиеЗа АД и КДА като задължителен етап е провеждането на учредителното събрание.

Вноски на съдружниците в ТДВидове:

1) Парични - внасят се по набирателна сметка на името на дружеството2) Непарични (апортни):

Предмет - ликвидни, имуществени и оценими в пари вещи и права – право на собственост; облигационно вземане, ЦК, права върху обекти на индустриална собственост, имуществен комплексЗабрана – имат за предмет бъдещ труд или услуги

3) Оценяване на апортните вноски:a. За персоналните дружества – свободно от съдружниците (при този

вид дружества, съдружниците носят неограничена отговорност и интересите на кредиторите не могат да бъдат увредени)

b. За капиталовите - от три вещи лица, определени от длъжностното лице към агенцияпа по вписванията. (официално охранително производство). Съдружниците могат да впишат оценка, която не е по-висока от оценката на вещите лица.

Прехвърляне на апортните вноски в полза на дружествотоАпортирането представлява действие по разпореждане, те. Прехвърляне на правото предмет на апорт от имуществото на съдружникът вносител, в полза на имуществото на създаващото се ТД. => в резултат на апортиранетосъдружникът губи правото си върху апортната вноска, срещу която придобива дял в конкретното ТД. Преминаването на апортните вноски от имуществото на съдружника вносите в имуществото на ТД се извършва при спазването на следните правила:

15

1) вещни права върху надвижими имоти – извършва се по силата на дружествения договор; за капуталовите към договора е необходимо да се приложи нотариално заверено съгласие на вносителя – съдружника

2) ЦК – прехвърлянето е чрез джиро за ЦК на заповед или с предаване – за ЦК на приносител;

3) Вземания – прехвълят се по силата на дружествения договор като вносителя представя и доказателства за уведомяване на длъжниците, респ. Кредиторите.

4) Други права – според предвидения от закона (ЗЗД) ред за прехвърляне или учредяване;

Срок за цялостно изпълнение на задължението – 2 години, той започва да тече от възникване на дружеството, прилага се и при увеличаване на капитала.

Вноските за предмет вещни права върху недвижими имото, ТЗ предвижда последващо задължение – апортните вноски с тези права да се впишат в имотният регистър воден от службата по вписванията по местонахождението на имота. Практическото значение вписването в имотния регистър, ТД като правен субект има възможността да предостави правото си върху имота на неограничен брой трети лица.

Недействителност на ТД: Нарушенията на закона в учредителния процес обуславят недействителност на учреденото ТД

Основания – казуистично регламентирани в чл.70 от ТЗПредпоставки:1) нарушаване на императивна норма2) неотстраним характерКомпетентен – окръжния съд по седалищетоАктивно легитимиране – прокурора, всяко заинтересовано трето лицеСрок: една година от вписване на ТД. Преклузивен по характерПравни последици – 1) съдебно решение има действие за бъдеще, няма обратно действие –

търговкса дейност до този момент се санира.2) Съдът служебно обявява прекратяване на дейността и назначава

служебно ликвидатор; 3) Солидарна отговорност на учредителите за сделки, сключени от името на

обявено за недействително дружество

Обжалване решенията на общото събрание: (чл.74 на ТЗ)1) Предмет на обжалване – решенията на върховният орган на ТД (общото

събрание)2) Компетентен – окръжния съд по седалището3) Основания:

a. Противозаконност – противоречие на решението с императивни правни норми (пр. Решение на общото събрание без спазване на процедурата по свикването му или липсва кворум за редовно събрание)

b. Противоуставност – определя се като нарушение на решението на учредителния акт на дружествения договор или устава на АД

4) Срок – 14дневен от заседанието на ОС, но не по-дълъг от три месеца; правото на иск е ограничено и се признава само за акционери, без

16

значение дали са присъствали на заседанието, не се изисква и да изпълва адължението си към дружеството.

5) Правомощия на съда:a. Отмяна на незаконосъобразното решение b. Задължителни указаниея по тълкуването и прилагането на закона

6) При повторност – правната последица е нищожност при неспазване на указанието на съда. Нищожност – за обявяването му не се изисква спазването на определен срок, всеки правен субект може да иска да се позове на тази нищожност.

17