Причини

Инфекциозният перитонит при котки (FIP) се причинява от Corona virus. Възприемчиви са всички котки, но се наблюдава по-голяма чувствителност при малките котенца и много възрастните (над 14 год.). FIPV е много сходен с корона вируса, причиняващ преходни, обикновено леки, самоограничаващи се диарии (FECV). Всъщност има съществени доказателства, че FECV мутира до FIPV при отделни котки. Това означава, че дори и при отглеждането на една котка в домакинството тя може да развие FIP, ако носи чревния корона вирус. Всъщност сега има всеобщо твърдение, за това че мутацията на FECV до FIPV е най-вероятният начин за придобиване на FIP. Въпреки това съществуват някои съмнения. Наскоро теорията за произхода на FIP чрез мутация бе поставено под въпрос. В изследвания само малка част от целия геном на FECV и на нечревен корона вирус изолат (предполага се, че това е вариант на FIP) са били сравнени. Тези части са били идентични, т.е. не са били открити мутации. Независимо от това, за да могат да се направят правдоподобни заключения подкрепящи или отричащи мутацията обясняваща произхода на FIP е необходимо да се сравни цялата геномна последователност и да се докаже, че единият от сравняваните вируси е вариант на местен корона вирус, а другият – вариант на FIPV .

Въпреки, че още е спорно изглежда малко вероятна възможността за предаването на вируса на майката на плодовете или чрез млякото на новородените котенца. Някои привидно изглеждащи здрави котки могат да пренасят вируса, който може да се излъчва с прекъсвания чрез телесните течности и фекалии, като фекалиите са най-обичайния източник на орална инфекция. Все пак по интересен начин, най-вероятно главно мутационният механизъм за придобиване на FIP е отговорен за това, че се наблюдават спорадични случаи на смъртност при излагането на вируса в околната среда (от животните вирусоотделители) дори в популация от котки, където са известни FIPV носители.

Клинични прояви на болестта

Видът и развитието на болестта е сложен комплекс и в голяма степен зависи от състоянието на имунната система на животните. В някои случаи отговора на имунната система към инфекцията може да влоши клиничните признаци. При ескудативната (ефузивна) форма на болестта е характерно натрупването на значителни количества течности в телесните кухини (корем и гърди). Някои от тези животни изглеждат като ваза (pot-beilled) в следствие на прекомерното увеличаване на коремната област, докато при сухата форма липсва. И в двете форми клиничните признаци могат да бъдат доста променливи. На практика всеки орган или система от меките тъкани могат да бъдат засегнати като по този начин имитира редица заболявания, с които може да бъде сбъркано.

Най-често срещаните клинични признаци са неспецифични и включват итермитираща треска, липса на апетит, апатия, летаргия и кахексия. Понякога при засягане на ЦНС се наблюдават характерните неврологични нарушения .

Диагноза

Рутинна лабораторна работа

Може да покаже профил съвместим с (на не специфичен за) FIP. Наличието на типичен за FIP профил заедно с характерните клинични признаци дава убедителни доказателства за съмнение наличието на FIP инфекция.

Цитология на течностите (ексудата)

В ексудативната форма на болестта, анализите на течностите от кухините може да осигури полезна информация с висока предвиждаща стойност за вероятната диагноза FIP. По същия начин, когато са налични неврологични нарушения, анализите на гръбначно-мозъчна течност може да доведе до заключение в подкрепа наличието FIP.

Хистологични изследвания

Хистологичното изследване (микроскопска оценка на тъканни проби) от засегнатите органи е най-специфична от всички възможни тестове за поставяне на окончателна диагноза FIP.

Тестове за откриване на серумни антитела (Elisa, IFA, AGI, PH)

Това е област със сериозни противоречия между ветеринарните лекари. В миналото се смяташе, че на висок титър антитела срещу FIPV заедно с признаците на болестта (които могат да бъдат специфични или неспецифични) са диагностични за активна FIPV инфекция. Сега се знае, че това не е вярно. Тестовете за откриване на антитела срещу FIPV реагират и на антитела срещу FECV, т.е. всички корона вируси.

а/ котка изложена на който и да е FCV може да реагира положително или дори силно положително;

б/ котки, на които е направена ваксинация за FIPV също може да реагират положително.

Тестовете за FIPV антитела могат да реагират отрицателно при положителни за FIPV котки, защото:

а/ компонентите на имунната система може в действителност да са въвлечени в болестния процес и да са „ангажирани”

б/ в началото на болестта няма достатъчно време за разгръщане на имунитета и образуване на антитела. Някои животни могат да бъдат имуносупресирани от успоредно развиващи се инфекции (например котешки AIDS).

в/ нивата на антителата се колебаят нагоре-надолу, на пръв поглед в произволен ред при FIPV или FECV инфектирани котки. Няма специфичен образец.

г/ по-новите изследвания във връзка с болестта, включващо правилата за използването и грешките при серумната серология за диагностицирането на FIP е представена тук(http://www.newmanveterinary.com/FIP-Unravelling%20the%20Secrets%20of%20Feline%20Infectious%20Peritonitis.pdf)

PCR тест (полимеразна верижна реакция) – това е тест за наличието на вируса ………не на антитела. Достатъчно е това, че до момента на публикацията този тест също не различава FIPV от FECV и не е въведен в диагностиката все още.

Лечение

За момента няма специфично лечение на FIP. В предвид съществуващата имунно медиирана компонента в развитието и тежестта на болестта са правени опити с имуносупресиращи и/или имуномодулиращи средства. Някои противовирусни средства самостоятелно или в комбинация с имуномодулатори са предмет на разглеждане. Обещаващи резултати за облекчение в сухата фаза на FIP чрез използването на имуносупресиращи средства и човешки рекомбиниран интерферон са докладвани в октомврийския брой на „Сборник на продължаващото обучение”. Големи дози интерферон могат да помогнат на някои силно изтощени котки, въпреки че ексудативният FIP е много по-труден за лечение.

Контрол

Трябва да се отбележи, че експозицията на FIP във външната среда от излъчители представлява малък или незначителен източник за придобиването на FIP. Мерките за премахване или намаляване превалентостта на вируса и FIP-инфекцията сред популацията, описани в тази публикация, имат нужда от преразглеждане.

Ваксини

Има FDA одобрени интраназални ваксини за котки, които трябва да са най-малко на 16-седмична възраст. Прилагат се първоначално 2 дози през 3 седмици, след което е задължителна годишна бустер ваксинация. Степента на защита, която ваксината осигурява според производителя е от 50 до 70 %, но има независими проучвания,

които поставят под съмнение ползата от ваксината. Едно старо (1992г) проучване от Cornell University показва, че ваксинално индуцираните антитела са довели до увеличаване на заболяемостта. Няколко анекдотични съобщения за котки загинали от FIP за седмици след ваксинацията са публикувани (но трябва да се отбележи, че не са потвърдени с научни доказателства причините и последствията). Ваксината няма да помогне на котка, която е инфектирана с FIPV или FECV в момента или е била изложена наскоро. Следователно няма смисъл от ваксинирането на котка, която вече има титър на антитела срещу корона вирус или е била в досег с други инфектирани котки.

Има по-нова публикация (Kirk's Current Veterinary Medicine, XIV pp1295, 2008), която преглежда някои то старите работи, подкрепящи твърдението, че старта ваксина е предпазваща при условие че котката не е вече инфектирана с корона вирус. Тази публикация твърди, че всички котки, особено тези в развъдниците и преди влизане в хотели, трябва да се пазят свободни от излагане на всеки корона вирус преди времето за ваксинация. Този съвет не е често подкрепян от други ветеринари със специални интереси в инфекциозните болести.

Риск

Рискът от придобиване на FIP е малък, дори в популациите на котки с доказана FIP инфекция. Рискът от експозиция е по-голям в приюти и развъдници и много по-малък при случаен контакт на съседни котки. Най-малък е рискът при отглеждането на една котка вкъщи.

Помещения

Вирусът може да се задържат в околната среда в продължение на няколко седмици, но може да бъде убит лесно с обикновени дезинфектанти в домакинство.Въпреки всичко се смята, че котките с ясни симптоми на инфекция FIP рядко отделят вируса.