Георги Петров - Сънят на Духовете

Сънят на Духовете

1


2

Съдържание

ВЪВЕДЕНИЕ ................................................................................................................3

ЧАСТ 1, „ВИДИМОТО“ (НАУКА) Кой или какво има живот? .............................................................................. 7 Животински интелект ...................................................................................... 8 Епифизната жлеза при всички гръбначни ...................................................... 10 Говорещи Растения, Първично възприемане .................................................. 12 Живот във водата ............................................................................................ 14 Проблемът с измерването ................................................................................. 16 Експериментът двоен разрез ............................................................................ 17

ЧАСТ 2, „НЕВИДИМОТО“ (ФИЛОСОФИЯ) Животът - Универсалната константа ................................................................ 20 Седемте херметични принципа ........................................................................ 23 Източника на Духа, Истината за единството .................................................. 26 Дуалността в разделянето, Раждане и природа на Егото ................................ 30 Каква е природата на абсолютната същност на духа? ................................... 32 Физическия свят не съществува извън възприятията на наблюдателите?.. ... 33 Разбиране на многото независими перспективи ............................................. 35 Свещена геометрия ........................................................................................... 37

Растежът на духа във времето ............................................................................... 38 Какво е времето? Къде е живота? ..................................................................... 40 Прераждане ....................................................................................................... 45 Пътищата на мъдрите ....................................................................................... 47


3

ВЪВЕДЕНИЕ

В хода на разума, логично е човек да почувства неизбежната склонност да зададе въпроса за "себе си". Да включи самата способност за разпит, една

вътрешна инквизиция, за да разбере самото естество на питащия. Това желание за по-дълбоко разбиране на "себе си", расте от най-ранните

етапи на живота, като малко семе, засадено дълбоко в плодородната почва на подсъзнанието. Въпросът за природата на живота, в крайна сметка ще

покълне и ще проправи пътя си към челните редици на мисленето на човека и към будно състояние на съзнанието. Всеки човек, неизбежно ще се изправи пред въпросът за съществуването си. Семената на инквизиция

се берат обикновено и напълно се раждат в осведомеността на ума през първоначалната експозиция на концепцията за смъртта, тъй като това обикновено е първият път, когато наблюдателя чувства неговата собствена

възприета смъртност. Сблъсквайки се с реалността, че явлението на физическата смърт е неизбежен параметър от всяко физическо проявление,

този любознателен мислител чувства необходимостта да разбере по-големите мистерии на живота и самата същност на живота. На това кръстовище от пътуването на ума, новият търсач на истината трябва да

попита себе си следната неизбежна линия от въпроси: "Какво съм аз?", "Съществувам ли аз извън тялото?", "Кой е мислителя, който задава всички

тези въпроси?", "Просто казано, какво е "животът"?" Не е ли това проучване най-важният въпрос в "живота"? Философът Рамана Махариши веднъж каза, че "Разследването "Кой съм аз?", е основно средство за

премахване на цялото страдание и постигането на върховното блаженство".

Въпросът за самата същност на

живота, е безкрайно задаван през вековете по целия свят. Сложен

въпрос, но въпреки това, разбиране може да се постигне, когато човек се запознае с основните фундаментални

наематели на древните египетски мистериозни школи и по-късното им разпространение, които са носители

на основните принципи и мъдростта на древните учения. Терминът

"Мистични школи" не се отнася за определено време или място в историята, а говори за вечните учения на универсалната мъдрост, която Египет свободно е дал на света. Тези учения

съпътстват развитието на цивилизацията, още от ранните времена на древен Египет. Най-известната от египетски повлияните култури, е

безспорно тази на древните гърци и техния преразказ на египетските мистерии, намерени в Херметичните философски разбирания и учения.


4

Както Александър Велики разширява гръцката империя по целия свят, езотеричните учения влиятелно проникват в културите и психиката на

света. По този начин, същността и сърцевината на тези древни езотерични учения, могат да се намерят навсякъде по света, тъй като много други култури прегръщат и приемат същите тези универсални принципи и

разбирания. Ветровете са разпространили прашеца на истината надлъж и нашир, и като резултат много цветя са поникнали в много екзотични места.

Същността и ядрото на Египетските / Херметични учения, в крайна сметка продължава да влияе върху повече полу-модерни школи на мисълта,

като тези на Уика и Алхимия. И двете са видяни и разбрани в тяхната истинска същност и се разглеждат като съвременни духовни дисциплини, като например, тази на самите тайни школи, тъй като ученията на

мистериозните школи са останали извънвремевият гръбначен стълб и фундаментът на търсачите в преследването на разбирането на "себе си", тези учения непрекъснато са подпомагали човека в преследването на

абсолютната истина, дори и в модерните времена, в които се намираме в момента.

Все пак, неизбежно има култури, които поради географската си изолация и други променливи, са имали малко или никакво влияние от древните

учения на мистериозните школи. Групи като тези на американските индианци, австралийските аборигени и много други. Но както и да е,

въпреки това привидно разделение, би трябвало да е от голям интерес за читателя, да знае и да разбере, че всички независими заключения получени, чрез напълно различни средства и обстоятелства, имат основно

централно съгласие и логика. Например, всички религии споделят концепцията за Бог. Общи разбирания и мъдрост могат да се намерят в самостоятелното тълкуване на всички страни, когато правилната гледна

точка в определянето и спускането на тези централни основни теми и концепции е била постигната. Налице е последователно и общо разбиране в

основата на всички религии, и това в никакъв случай не е просто съвпадение. Както по-късно ще обсъдим и ще покажем, че няма случайности, а само невидим закон. Точно както не е случайно, че вие

четете този текст. Когато това разбиране и гледна точка са били постигнати, човек лесно може да види, че всички световни независими

разбирания за истината в крайна сметка са независими наблюдения и разбирания на едно базисно явление или обща сила. Има известна Дзен история, която заслужава съзерцание в този момент, и която говори за

тази истина.


5

Слепецът и слона

Няколко граждани започнали

горещ спор за Бога и различни религии, и никой от тях не могъл да

се съгласи с общ отговор. Така те отишли при Буда, за да разберат как точно изглежда Бог. Буда

накарал учениците си да докарат голям великолепен слон и четирима слепци. След това той закарал

четиримата слепи при слона и им казал да разберат как "изглежда"

слона. Първия слепец докоснал крака на слона и казал, че "изглежда" като стълб. Вторият слепец докоснал стомаха му и казал, че слонът е стена. Третия слепец докоснал ухото на

слона и казал, че това е парче плат. Четвъртия слепец го дръпнал за опашката и описал слона като въже. И всички те започнали горещ спор за

"външния вид" на слона. Буда попитал гражданите: "Всеки слепец докосна слона, но всеки от тях даде различно описание на животното. Кой отговор е верният?"

Мъдрият винаги ще си припомни уроците на тази история, когато вижда многото различни световни разбирания за всеки общ проблем или дискусия.

Тази книга е опит да адресира и образова читателя, по отношение на тези

древни и универсални концепции и разбирания за живота, чрез използване на познат и модерен подход. Това ще бъде опит за използване на любознателна техника и метод на питане Кой, Какво, Къде, Кога, Защо и

Как. Целта е да се подходи към всеки въпрос от многостранна духовна, научна и философска гледна точка. Чрез прилагането на тази основна разследваща линия на поставянето под въпрос на феномена на самия

живот и този на самата му природа, томове могат да бъдат извлечени и научени от съзерцанието и разглеждането на тези въпроси и концепции.

Мъдрият читател трябва да се опита, сега и завинаги да прочете между редовете. Живота е много повече, отколкото повечето хора някога са предполагали.

Целта на тази книга не е да бъде дълга, а да бъде стегната, директна и

направо на въпроса, за да бъде от реална полза за читателя. "Говорете само ако можете да подобрите себе си от тишината". -Дзен поговорка-


6

Част I, "Видимото" (Наука)


7

Кой или какво има живот?

Преди по-дълбоко ниво на философски и духовни учения да бъдат

представени на читателя, по отношение на самата природа на "живота", солидна основа и преглед на научната истина трябва да бъдат представени.

Разбирането на тези познати и сравнително непознати и неясен науки служи, за да придружава учещия и любознателен ум, в неговото пътуване към разбирането на себе си. И по този начин, позволявайки преценка и

разбиране на задълбочените учения, които предстоят да бъдат хронологично представени в книгата.

Научно погледнато, самият живот, при първоначален любознателен поглед и съзерцание, включва възприемане и анализ на явлението. Това може да

бъде доказано незабавно, просто чрез привличане на вниманието ни към факта, че ние наблюдаваме точно сега, точно тук, точно в този момент. Може би най-добре изразено в известните думи на Рене Декарт "Мисля,

следователно съм".

Това мислещо образувание (което е предмет на настоящата ни дискусия), е било наричано по много начини през вековете, най-популярните термини са "съзнание", "дух", "етер", или "ум" (от решаващо значение обаче, е да

отбележим, че терминът "ум" не трябва да се бърка с физическия мозък. Както ще се убедите по-късно в книгата, умът не е в тялото, тялото е в ума).

Безспорно тази сила на живота обаче, има много имена, както и да наричате тази сила на осъзнаването, в крайна сметка няма особено

значение за нейните функции, какво е, какво прави, или дори реалността на нейното съществуване. Езиците на хората не определят нематериалното, само се опитват да го опишат.

При изграждането на тази солидна основа на разбиране, ние трябва да проучим и обсъдим към какво понятието "живот", изключително и тясно се

прилага и да се изправим пред честния въпрос "Дали настоящото основно разбиране по отношение на явлението "живот" и това, което притежава

"живота", е точна представа и разбиране? Или, дали текущото основно виждане за това, което всъщност е "живо" и има "живот", трябва да бъде значително разширено и допълнено? Както енергично е предложено от

древните египтяни, гърци, индуси, будисти, друиди, уикани, американските индианци и безброй други вярвания и независими мъдреци

през вековете.


8

Животински интелект

Миналото и настоящо основно разбиране, определя "живота", като явление,

срещано при човешките същества, а не при животните. Но какви точно са критериите за титлата "живот"? Които много хора в историята,

изключително са дали на себе си? Проблемът с това остаряло виждане и разбиране за живота, е фактът, че много от качествата, които могат да бъдат идентифицирани и посочени при хората, (в опит да се обоснове

случая с човешкото превъзходство над животните), неизбежно някъде по света има животно, което не само може да изпълнява с лекота същите задачи, с които човек гордо се хвали, а в действителност дори може

значително да превъзхожда човешките си колеги. Тази истина на просто научно наблюдение, ще се появи веднага за да "размие границите" на това,

което е живо, научно говорейки, и това, което не е. Твърде много за да вбеси старите догми и техните твърди прилагащи органи.

Има буквално хиляди завладяващи експерименти и изследователски програми, които се провеждат по света, и които самостоятелно и колективно демонстрират изключителни нива на интелигентност.

Интелигентността се среща в изобилие в цялото животинското царство. Най-честите фрази от наблюдаващи учени и изследователи е, "изненадани"

и "изумени". Забележителен и важен пример, с огромни последици, е фактът, че горилите и други маймуни, притежават присъща интелигентност и

капацитет да учат сложни езици, като езика на знаците, разработвайки вербални умения и способности да изразят своите нужди и чувствата, чрез езика на жестовете. По този начин ефективно се преодолява общуването

между горилите и хората, чрез общуване с техните говорещи със знаци пазачи. Говорещите със знаци горили позволяват на даден учен, да отвори

невероятен прозорец към сложния социален свят на горилите. Един от най-известните случаи е историята на горилата Коко.


9

Коко е западно равнинна горила, която според нейния пазач Франсин "Пени" Патерсън, е в състояние да разбере повече от 1000 знака, базирани

на американски жестомимичен език, и да разбере около 2000 думи на говорим английски език. Този изключителен речник и ниво на интелигентност, са равни на това на пет годишно човешко дете.

Едно от най-интересните неща, които предизвикват вниманието на изследователите е, колко емоционално наясно са Коко и други животни като нея. Наистина е поразително, колко чувство за "себе си" носят тези

животни. Те използват думи за изразяване на щастие, тъга, самота, отегчение и така нататък.

Друго убедително явление, което има връзка с животинската интелигентност, живота, и присъщите способности и потенциали, които

той носи, са провежданите изследвания върху повтарящия се исторически феномен, животните да напускат дадено място, оранизирайки масови преселения, преди природни бедствия. Най-убедителното доказателство за

това явление, извън безкрайните исторически разбирания и свидетели, е неотдавнашното земетресение в Индийския океан и цунамито, което отне

хиляди човешки животи през 2004 г. И все пак, мистериозно, всяко животно, което не беше хванато в капан на закрито и имаше свободата на движение, избяга безопасно и невредимо, доста по-рано. Последиците от

такъв документиран феномен, дават основание за много по-задълбочени научни изследвания. Напоследък темата беше подробно обсъдена и

описана в документалния филм на PBS "Могат ли животните да предвиждат бедствия?", което доведе до известна степен на обща осведоменост, по отношение на това явление.

Изследващите учени желаят да получат по-добро разбиране за това, какви методи се прилагат от животните в разкриването на тези бедствия, и освен

това каква точно сила е тази, която ги кара да придобиват това осъзнаване. Това изследване, в крайна сметка може да отговори на много въпроси и ще

хвърли светлина върху дълбоки философски въпроси, като например, притежават ли хората тези способности? И ако е така, хората притъпили и потиснали ли са тези способности? Игнорира ли човечеството това пасивно

и латентно чувство?


10

Епифизната жлеза при всички гръбначни

Много учени правилно са заподозрели епифизната жлеза, като критичен

компонент във феномена на животинското предвиждане на бедствията. Епифизната жлеза се намира в мозъците на всички гръбначни животни, в

това число и на човешките същества. Отвъд съвпадение е, че в епифизната жлеза се съдържат малки парчета от най-магнитния елемент на света: магнетита.

Магнетита се съдържа в жлеза, с размер на грахово зърно, разположена в самия център на мозъка. В допълнение, епифизната жлеза е пълна с вода и

клетъчни "пръчки" и "конуси". Тези "пръчки" и "конуси", просто "ей така", се намират и в човешкото око. Следва да се отбележи, че "пръчките" и "конусите" се използват като преводачи и трансмитери на външна

информация към мозъка. Отново интересно е, че древните ясно говорят за това явление, в тяхното разбиране на "третото око". След като биологията

на вътрешното функциониране на епифизната жлеза бъде напълно оценена, много информация ще бъде предоставена на читателя, по отношение на дълбините на древното разбиране за използването и

предназначението на този орган. "Третото око" е било считано за прозорец или "портал" към Вселената. Също така, следва да отбележим, че лявата и дясната камери на мозъка, са триизмерни манифестации на известното

дясно око на Ра и лявото око на Тот, срещани във всички египетски йероглифи и храмове (те са някои от най-известните символи, свързани с

мистичните школи).


11

Обсъжданите от науката естествени животински предвиждания на

бедствия, изглежда сочи, че епифизната жлеза играе съществена роля във всяка способност на животните да предсказват предстоящи природни бедствия. Най-общата теория на учените е, че епифизната жлеза, по

някакъв начин прихваща сигнали от някакво непознато или неразпознато електромагнитно явление, възникващо преди настъпване на природни

бедствия. Многото експерименти, които се гмуркат в безкрайните сфери на

животинската интелигентност и удивителните способности на животните, като съперник на човешките способности, могат да бъдат обсъждани в продължение на часове. Тази област на научни изследвания и многото

приложения, които тя донасят, в крайна сметка трябва да предостави на човечеството издържани парадигми, по отношение на това, че хората са

единствените същества, които притежават живот и разум с много широко приложение и по отношение на човешкото място сред животинското царство. Защото човекът е рационално животно. Човечеството трябва да

осъзнае, и в крайна сметка да зачита царството, от което то е част, и по никакъв начин, да не се разграничава от него. Може да се окаже, че човек реже косата си, бръсне брадата си и пили ноктите си, за да се скрие от

истината, която го гледа от огледалото.


12

Говорещи Растения, Първично възприемане

Освен това, колкото по-дълбоко науката изследва въпросът за това какво

точно има явлението "живот", растенията са се появили, за да проявят поведението и характеристиките, които отговарят на критериите за

титлата "жив". Както ясно и категорично доказаха изследването на д-р Клийв Бакстър и работата му с "Първичното възприятие", и безброй бивши съветски учени. Бакстър започва своята кариера като специалист за

разпити в ЦРУ, и се издига до председател на Комитета за Изследвания и Инструменти на Академията за Научен Разпит. В момента той е директор на училището Бакстър за Откриване на Лъжата в Сан Диего, Калифорния.

Удивително и за първоначален научен шок и учудване, Бакстър е открил, че растенията и дърветата, имат вродена способност към "усещане" и

"реагират" на мислите и настроенията на хората. Всичко това е проверено, чрез научно проверими методи. Тези растения показват признаци на "стрес", когато те самите, други растения или животни са наранени.

Всичко това, първоначално е открито на 2 Февруари, 1966 г., чрез

показания на детектора на лъжата, идващи от два отрицателни и положителни електрода, които са били прикрепени от двете страни на листо, чрез малка скоба. Когато полиграфа бил включен, растението дава

изненадващо отчитане, което изглежда по никакъв начин не се различава от отчитането, което полиграфа показва, когато електродите са били прикрепени към човек. След това, когато учените се опитвали да мислят

какво би било стресираща "заплаха" за растенията, те били изумени от това, че растението отговорило на този ред на мисли. Клийв Бакстър посочва, че

точно в този момент, той си представил образа на огън, използван за да изгори растението, показанията на полиграфа започнали да се променят бързо и много. Това е невероятно, тъй като ако машината е била закаченa

за човешки индивид, тези показани модели, биха били признаци на "измама" или "лъжа", понеже измерима "нервност" или "стрес" се изразява от субекта. Очевидно, при растението това не е знак за измама, а е знак за

"нервност" и "стрес", което, трябва да отбележа, са думи, който да опишат реакции, произтичащи от съзнателна единица. Експериментът също

изглежда, че предполага някаква "невидима" основна връзка между човешкия ум и растенията, и в крайна сметка демонстрира, че растенията притежават вродена способност да извличат информация от тази свързана

мрежа.

Допълнително разследване показва убедително, че растенията си спомнят физическите лица, които са ги "наранили", и дори, ако физическото лице е наранило други растения или животни. В първия етап на експеримента,

демонстрирайки това, лицето "наранява" растението, чрез откъсване на листа от него и след това си тръгва и позволява на растението напълно да се "успокои" и да се върне в "релаксиращо" състояние. По-късно, по

случайно време, "нападателят" се връща при растението, но този път той няма да го нарани. Въпреки това, само присъствието на нападателя, ще

накара растението, както и други растения в стаята, всички колективно да покажат признаци на "стрес". Всичко това се случва точно в момента на


13

връщането на лицето. Растенията, които никога не са били пряко наранени

от индивида, все още реагират със същия страх, както растението, което първоначално е било наранено. Само фактът, че растението си спомня, е

почти толкова учудващ, колкото и факта, че другите ненаранени растения също си спомнят и се страхуват от завърналия се нападател. В друг експеримент, в отделна стая от растенията, малки скариди са

пускани на случаен принцип от компютър, до смъртта си, във вряща вода. В отделна част на сградата, растенията, прикрепени към полиграфа, ще регистрират смущение, точно в момента, когато се е случил експеримента.

Това е старателно повторено много пъти и е доказано, че е истински феномен. Индикациите са наистина невероятни.

"Няколко скариди умират и растението чувства тяхната смърт. Аз мисля, че размера на събитието е това, което го прави толкова значително. Това означава, че дори и на по-ниски нива на живота, има дълбоко съзнание или осъзнаване, което свързва всички неща заедно" -Клийв Бакстър-

"Едно растение може да не говори, но има дух в него, който е съзнателен, и който вижда всичко, което всъщност е душата на растението, същността му, това, което го прави живо."

-Пабло Амаринго-

Очевидно има много повече в растенията, отколкото може да види ограниченото око. Природата и всички животни, дървета и растения в нея, са живи по начини, които съвременната наука едва сега започва да

разбира. И все пак, много от древните мъдреци по света, често говорят и подчертават взаимосвързаното единство на целия живот. Че всичко е свързано с основния ум или източник. Единствения източник. "ЦЯЛОТО".

"Ако можехме да видим ясно чудото на едно цвете, целият ни живот щеше да се промени." -Буда-

Феноменът на живота не спира до тук. По-късно, през 1966 г., Клийв

Бакстър предприема допълнителна стъпка и прилага същия метод с полиграфа към прясно и кисело мляко. Подобно на експеримента с растенията, той отново използва два електрода и ги поставя в прясното и

киселото мляко. Прясното мляко и киселото мляко съдържат и се състоят от основни форми на клетъчни и бактериални форми. При свързване на електродите към млякото, отново е документирано и открито, че дори

микро-бактериите проявяват всички критерии и "реакции и отчитания", които са показатели за "живот" и "интелигентност", както при човека и

животинското царство. Човек се нуждае само от правилните "инструменти", за да надникне в тази невероятна, невиждана и вечно присъстваща интелигентност, която стои зад всички растения и основни бактериални

форми.


14

Живот във водата

Навлизайки по-дълбоко в "заешката дупка", към още по-дълбоко ниво в

наблюдението на живота и материята, ние все още сме свидетели на удивителни поведения и прояви на интелигентност. Има изследвания на

явлението на водните електрони, показващи това, което прилича на определението за памет. Това е определено, въз основа на констатациите от следния експеримент. В първата част на експеримента, вода е била

изложена на различни вещества, като натриев хлорид (сол), която по-късно е била отстранена до пълна дестилация и изчистване от прибавените соли. Дори и след като това се е случило, за научна изненада, електроните все

още проявяват поведение, все едно солите присъстват активно, въпреки липсата им. Някои учени наричат това явление "памет". Очарователно е да

се каже, че това отново е друг феномен, който заслужава по-нататъчни изследвания.

Водата показва също и други индикации и признаци на собственото си съзнание. Това е било открито от японския изследовател д-р Масару Емото.

Емото е завършил Общинския Университет в Йокохама и Отворения Международен Университет, като доктор по алтернативна медицина.

Д-р Емото създал серия от експерименти, които предоставят доказателства, че нашите мисли и чувства се отразяват на физическата реалност. В този

случай, доказвайки, че нашите мисли имат измерими ефекти върху водата (физическата реалност). Водата променя изражението си, в зависимост от това каква емоция "изпращаме".

Този експеримент дава още едно доказателство за невидима основна

взаимосвързаност на целия живот. Това е поредният случай, където неочакван източник (като този на растенията) е в състояние да "чете" и


15

"тълкува" човешките мисли, а след това демонстрира достатъчно интелект,

за да ги категоризира като отрицателни или положителни. Тези преценки стават ясни от различни реакции на водата към съответните емоции.

По същество, д-р Емото хваща "израженията" на водата. С помощта на много мощен микроскоп, в замръзваща среда, заедно с високоскоростна

фотография, която да снима новообразуваните кристали на замразналите водни проби. Той открива, че кристалите, образувани в замръзналата вода, разкриват промени, когато специфични, концентрирани мисли са

насочени към тях. Водата от чисти извори или водата, която е била изложена на положителни, любящи думи или мисли, показват сложен и

колоритен модел, приличащ на снежинка. От друга страна, замърсена вода или вода, изложена на негативни мисли, образува непълни, асиметрични модели с тъпи цветове.

По-голямата част от човешкото тяло е вода, и това явление изглежда посочва как нашите мисли и емоционални състояния имат осезаем

физически ефект върху телата ни.

Трябва да се отбележи, че начина, по който водата кристализира, или по-точно какви геометрични форми

решава да приеме или да изрази, изглежда има пряка връзка с

феномена, известен като Киматика. Киматика е явление, при което различни стойности на вибрационни

честоти, (или различни тонове на звука), имат различни последователни видими ефекти върху водата,

царевичните сиропи, пясъка и други материали.

Различни звуци, постоянно генерират все по-сложни геометрични модели и конфигурации, когато честотата на звука или скоростта на вибрациите се увеличава.

Когато стойността на вибрациите се върне в първоначалната си позиция,

различните вещества се връщат към същите модели, които са имали първоначално, само че сега в обратен ред. Същата честота винаги ще създава същата "картина". Тези две отделни явления, изразяват една и

съща геометрия и изглежда има основна връзка между Киматика и водните конфигурации на д-р Емото. Имайки предвид всичко това, водата изглежда е изключително сложна форма на живот.


16

Проблемът с измерването

Водата не е единствената форма на "материя",

която показва симптоми, показателни за живота. Проблема с измерването, който се

отнася за цялата материя, е атомното поведение, което е предизвикало хиляди квантови изследвания. Проблем с измерването

е, че всеки път, когато наблюдателя се опита да се фокусира върху атом или електрон, той не може. Усложнението се състои в това, че

атома или електрона не съществува на едно-единствено местоположение, а "трепти" във и

извън видимото пространство, появяващ се и изчезващ от различни разпръснати локации. Изглежда, че се намира на няколко места, едновременни с нашето наблюдение. Всичко това,

предполага съществуване не като "твърда" форма, а като взаимосвързано енергийно състояние и изразяване.

Това явление е довело до много изследвания и напредък в понятията "време" и "паралелни вселени" (понякога наричани измерения). Проблемът с

измерването е една от фундаменталните концепции в "Теорията на струните" или "Голямата единна теория на полето".


17

Експериментът двоен разрез

Един от невероятните експерименти на квантовите

светове е експеримента двоен разрез. За първоначално научно учудване е било открито, че

светлинните частици реагират по многоизмерен повтарящ се модел на формата на вълната, при преминаване през два отделни разреза на една и

съща стена. Например, човек трябва по същество да си

представи две стаи със стена по средата, която ги разделя.

В първата част от експеримента ще бъде направен само един процеп, по средата на разделителната

стена, така че светлината да може да премине от едната стая в другата.

Когато това се направи в съответствие с изложените параметри, ще има една солидна индивидуална лента от светлина върху отсрещната стена на

празната стая, напълно според очакванията. Удивлението започва, когато друг прорез се добави в разделителната стена.

С това нововъведение, светлината отново преминава от едната стая в другата, което не създава две светлинни ленти, а няколко ленти.

Учените първоначално не разбират защо това би довело до множество повтарящи се ленти от светлина, надвишаващи очакваните две ленти, и

покриващи цялата отсрещна стена със симетрично разпределени "ленти" от светлина и тъмнина. Този забележителен феномен, продължава да удивлява квантовите физици, тъй като преди се смяташе, че светлинните

фотони са по-скоро като "индивидуални пелети" на материята и по-малко енергийни свързани помежду си в природата.


18

Обаче, експериментът показва взаимосвързаност между всички фотонни

частици. Експериментът изглежда демонстрира и показва, че фотоните наистина не са отделни частици, а вълни на силно взаимосвързана енергия,

която изглежда не познава разделение. Чудото не спира дотук.

Когато интензивно наблюдение с високотехнологични машини и компютри е било използвано, за да "провери" как това необяснимо явление се изпълнява, светлината показва интелигентност и демонстрира своето

осъзнаване за наблюденията, възникнали около нея, и също така демонстрира способността си да реагира и да променя поведението си,

като почти си играе с предишните представи на учените относно това, как светлината трябва да се държи. По някакъв неизвестен начин и причина, тя започва да показва поведение, показателно за предишната теория за

"фотонните пелети", която учените преди не са били в състояние да проявят по време на експериментите. Създавайки сега само две линии на отсрещната стена.

Повтарящата се вълнова форма, наблюдавана при конфигурацията двоен

разрез, е възобновена след като цялото "оборудване за интензивно наблюдение" е било премахнато или напълно изключено. По някаква неизвестна за науката причина, светлината не разкрива повечето от

своите вътрешни тайни, когато е наясно с интензивното наблюдение. Тя е интелигентно наясно със заобикалящите я неща и събития, реагирайки на интензивното наблюдение. Тя е наясно и интелигентно ангажира учените.

Как? Само животът ли има съзнание?


19

Част 2, “Невидимото” (Философия)


20

Животът - Универсалната константа В този момент човек може да се запита: "Как дори най-основните компоненти за изграждане на материята и това, което ние наричаме

физическата вселена, все още проявяват критериите за класификация на живота и разума?"

Отговорът изисква промяна на подхода. В крайна сметка, науката за сега може да ни отведе само до точката да отговори на конкретни и строго форматирани линейни концепции и въпроси. Там, където науката не

дръзва да отговори, поради неизбежената си ахилесова пета винаги да изисква физическо доказателство, философията се осмелява да опита.

Философията е в крайна сметка съзерцание на "невидимата" сила, която съживява и дава живот на "видимото". В тази книга се стремим да разберем търсещия. За да се доближим до това разбиране, ние трябва сега,

на този етап от нашето пътешествие, да напуснем сферата на науката и да се устремим към по-езотеричен и философски път. Ние ще видим, че

науката, в крайна сметка не е нищо друго, освен наблюдаване на законите, действащи в един "сън". Философията е наблюдаване на "сънуващия".

За да върви напред по пътя към разбирането на "себе си", човек трябва да изчисти ума си и да се откаже от всички предположения за това, което преди това е предполагал, че е "абсолютна истина". Следната Дзен история,

би трябвало допълнително да освети този въпрос и потенциален проблем.


21

Изпразни чашата си

Университетски професор посетил известен Дзен учител. Докато учителят

тихо сервирал чай, професорът говорил за Дзен. Учителя напълнил чашата на госта си до ръба, а след това продължил да налива. Професорът гледал

преливащата чаша, до момента, когато вече не можел да се сдържа. "Пълна е! Няма да побере повече!", изтърсил професора. "Ти си като тази чаша", отвърнал учителя, "Как мога да ти покажа Дзен, ако първо не изпразниш

чашата си, чашата ти вече е пълна." На този етап от книгата, вече би трябвало да е

пределно ясно, че "живота" и това, което "живота" наистина е, очевидно е явление, което

не се ограничава само до живота на човешките същества. Реалността е, че феномена на живота се простира върху лицето на Земята и изцяло в

самото пространство, което го съдържа. Всичко е живо. Вселената и всички отделни компоненти на материята, които композират

нейната цялост, пулсират със силата на живота. Ако нещо може да бъде "възприето" или е това,

което ние наричаме "физическо", има живот зад това възприятие. Този живот се нарича дух.

Продължавайки напред с това разбиране и осъзнаване на факта, че "всичко" е изпълнено с живот, следните неизбежни въпроси, които

възникват в съзнанието са: "Как този невероятен и винаги присъстващ феномен на живота е бил създаден? Как съществува живота? Какво точно е илюзорното състояние и явление, което вдига главата си навсякъде,

където наблюдателя може да види?" При отговарянето на тези въпроси,


22

следния цитат заслужава съзерцание в този момент ...

"Бог спи в скалите, помръдва в растенията, сънува в животните, и най-накрая се събужда в човека." - Ведически цитат-


23

Седемте херметични принципа

В стремежа за разбиране и създаване на солидно и цялостно осъзнаване на виждането на древните за Вселената и "Аз-а", е полезно да разгледаме един древен набор от седем изключително важни и вечни "закони" или

"функции" на Вселената. "Закони", които са елегантно посочени в Кибалион, известен херметичен текст.

Следните закони имат универсално присъствие в нашата вселена:

"Устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на разбирането." -Кибалион-

I. ПРИНЦИП НА МЕНТАЛНОСТТА. "Всичко е ум, Вселената е ментална". Този Принцип е олицетворение на истината, че "Всичко е Ум". Той обяснява, че ЦЯЛОТО (което е съществената реалност в основата на всички външни манифестации и прояви, които ние познаваме под

имената на "Материалната вселена", "Феномена на Живота", "Материя", "Енергия" и накратко всичко, което е видимо за материалните ни сетива) е ДУХ ...


24

II. ПРИНЦИП НА СЪОТВЕТСТВИЕТО.

"Кавото горе, такова и долу; каквото долу, такова и горе." Този Принцип олицетворява истината, че винаги съществува Съответствие между законите и явленията от различните нива на Съществуване и Живот.

III. ПРИНЦИП НА ВИБРАЦИЯТА.

"Нищо не е в покой; всичко се движи, всичко вибрира." Този Принцип е олицетворение на истината, че "всичко е в движение", "всичко вибрира", "нищо не е в покой"; факти, които съвременната наука подкрепя, и които всяко ново научно откритие доказва.

IV. ПРИНЦИПЪТ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ

"Всичко е двойнствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат....." Този принцип обяснява, че във всяко нещо съществуват два полюса, или два противоположни аспекта, и че тези "противоположности" са наистина

само двете крайности на едно и също нещо, с редица междинни степени между тях.

V. ПРИНЦИПЪТ НА РИТЪМА "Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява." Този Принцип олицетворява истината, че във всичко се проявява измерено

движение, към и от, вливане и изтичане, люлеене назад и напред, като движение на махалото; прилив и отлив, най-високо и най-ниско.

VI. ПРИНЦИПЪТ НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО

"Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайността не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона." Този Принцип обяснява, че: "Всичко се случва съгласно Закон", че нищо не се случва "просто ей така", че няма такова нещо като случайност ... единствено невидим закон.


25

VII. ПРИНЦИПЪТ НА РОДА

"Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива." Този Принцип олицетворява истината, че има род, проявяващ се във

всичко - мъжкия и женския принцип, винаги работещи. Това е вярно не само за физическото ниво, но и за менталните и дори за духовните нива.

- Кибалион-


26

Източника на Духа, Истината за единството

До този момент от книгата, ние се опитахме обстойно да установим, че

научно казано всичко, което може да бъде възприето като физическо във физическия свят, в действителност има основна сила или явление, което

ние наричаме живот. Древните често говорят и обръщат внимание на факта, че всичко в своята

основна форма на съществуване е дух. Това всичко, на което ние даваме етикет "физическо", всъщност е "сянка" или "отражение" на първичен духовен колега, духа е основната жизнена сила на всеки доловим външен

физически обект.

Тези отражения и възприемания на физическата материя, са всъщност ментално създаване, което е

разглеждано изцяло в пределите на ума на духовете в мулти-сетивно

възприятие. "Непробудения" и "спящ" ум, в своето ограничено разбиране и информираност, живее живота си от

перспективата, че светът е външен и е отделно място от него, но това в действителност е илюзия, както ще

обсъдим по-задълбочено по-късно в книгата.

Духът е навсякъде и е всичко. Но от къде феномена на духа в крайна сметка възниква? Древните са мислили, че духовете са всички вътрешни,

индивидуализирани разграничения на един основоположен върховен интелект, интелигентност, от която всичко е сложна част. Този върховен колективен интелект ("ЦЯЛОТО") е наречен от езиците на хората с много

имена, включително и това на "Бог".

Разбирането на това, че духа е вътрешна "част" или "парче" от Бог, се среща във всички религии по света. Въпреки това, някои хора може да се изненадат, че тези разбирания също имат корени и могат да се намерят в

юдаизма, както и в оригиналната гностическа форма и разбиране на християнството. И двете религии посочват, че всички ние сме парчета на

Бога. Многото синове на Бога. Следният текст е от Стария завет, Книга на Псалмите, глава 82, стих 6:

6 "Казах:" Вие сте "богове", вие всички сте синове на Всевишния." В по-късните векове, самия Исус продължава да цитира точно този стих,

докато се опитва да обясни и защити своето изявление, че е "Син на Бога". Той продължава да посочва как еврейските свещеници притежават

свещените текстове, което засилва неговото послание и учения. Учението и истината, че всички хора са в действителност "Синове на Бога". Исус, в


27

никакъв случай не е изключителния и единствен Божи Син и той не е

твърдял това, тъй като това би било в рязък контраст и противоречие със собствените му учения. Собствените думи на Исус показват и очертават,

как той всъщност вярва в точно обратното и учи, че всички хора са Синовете на Единствения Бог (или "Отец"). Следния пасаж показва как дори в последните мигове на живота си, той се е опитвал да изясни

объркването около неговите изявления и учения, объркване, което все още съществува и в модерните времена. Следния пасаж е от Книгата на Йоан, глава 10, стихове 30-38:

"30. "Аз и Отец сме едно." 31. Отново еврейските му опоненти взеха камъни за да Го убият, 32. но Исус им каза: "Аз ви показах много добри дела на Отца. За кое от тях ме замеряте с камъни?" 33. "Ние не те замеряме за никакви добри дела", отговориха те, "а за богохулство, защото ти, обикновен човек, твърдиш, че си Бог." 34. Исус им отговори: "Не е ли писано във вашия закон: "Аз казах, че всички вие сте "богове", "Синове на Всевишния?" Друг пасаж, който допълнително показва вярата на Исус, че всички хора

са всъщност Божии синове, се вижда в книгата на Тома, стих три. (3) .. "Когато опознаете себе си, тогава ще разберете и ще осъзнаете, че вие сте тези, които са синове на Живия Отец." Тези "Синове на Бога" или вътрешни духове на "ЦЯЛОТО", в тяхната

основната същност, познават безкрайното единство на колективното цяло. Въпреки това, тези индивидуалности, притежават вторично съществуване,

базирано на илюзията за ментално отделяне, съществуваща в рамките на ограниченията на техните умове, както видяхме в началото на главата. Вселената е пълно ментално и вътрешно пресъздаване на въображението

на духовете. Духа е друга индивидуализирана перспектива на Бога, който носи своята уникалност в ментално репликирано възприемане на вселената

или общите духовни основи. "Умът на Цялото е Безкрайната утроба на Вселените". -Кибалион-

Ние всички сме части от Бога, живеещ в рамките на безкрайното си въображение. Защото той наистина е "мантална" Вселена във всеки смисъл

на думата. Помислете за следното, в съня, човек би бил цялостта на всички

преживявания, усещания, образи и източник на всички герои, създадени в рамките на съня. Ние сме всичко и всички в нашите сънища. Основния


28

сън (нашата реалност) се намира в Божия ум, така както истинската

основна природа на Вселената е "ментална". Този многослоен ум на Бога, е изключително организиран в своите сложности и напълно холографски по

природа. В съня на Бога, както вече казах, всички сме вътрешни, отделни, уникални

герои с общ източник или "общ ум", който е основният истински източник и реалността на героите. Цялото е върховната машина за сънища. Разберете, ние не сме съня, ние сме части от сънуващия. Нашият основен

източник е "ЕДИНСТВЕНИЯ" или "ЦЯЛОТО". Тази концепция е била разгледана перфектно в следния пасаж от Корпус

Херметикум: "TAT: Тогава Бог в материята ли е, Учителю?

ХЕРМЕС: Къде може да се постави материята, ако е съществувала извън

Бога (който е безкраен)? Не би ли била тя една объркана маса, освен ако не е наредена? И ако тя е наредена, от кого е наредена? Енергиите, които работят в нея, са части от Бога. Независимо дали говорим за материя или тела или вещества, знай, че всичко това е енергията на Бога, на Бога, който е всичко. В Цялото няма нищо, което да не е Бог. Обичай това учение, дете мое, и го пази свещено....Да разбереш, значи да вярваш, да не вярваш, значи да не разбереш."

-Корпус Херметикум-

Ние всички сме синове на Бога, силни духове с божествено наследство, които в момента живеят и работят, чрез човешки преживявания.

Трябва да бъде силно подчертано, че както съня, всичко, което може да бъде докоснато, вкусено, помирисано, чуто или видяно е ментално пресъздаване на това, което е казано на ума, че е "някъде там", чрез

колективна информация, която петте сетива възприемат. Ето защо, в действителност всичко, което може да бъде "видяно", изобщо не е "външно",

тъй като всичко "външно" е завършено пресъздаване на ума. В крайна сметка, истините на науката показват, че вие не сте вътре в

тялото, което виждате сега, тялото ви, всъщност е вътре във вас. Освен това, вие не сте в стаята, в която сте, а стаята е вътре във вас. Всичко това е в пълно съгласие с древните концепции за ума, съдържащ тялото, а не

тялото, съдържащо ума.

Осъзнайте, че подобно на тялото, дори физическия мозък единствено може да съществува, чрез ограничените пет сетива, които отново са илюзия. Това е важна подробност, тъй като някои хора смятат, че съзнанието е

просто вторичен продукт на мозъка. Истината обаче е, че мозъкът е вторичен продукт на съзнанието. За да разбере напълно последиците от

менталната вселената, човек трябва напълно да разбере, че животът не идва от мозъка или от тялото. Ние сме първични духове, "използващи" вторични мозъци, които сме си представили в нашите умове. Не


29

забравяйте, цялата материя е дух. Вие сте истинският мислител, който

"използва" мозъка като "инструмент" или "информационно реле" за входяща и изходяща информация и сигнали. Възприятията на мозъка и на

тялото в крайна сметка ще изчезнат, но духът е вечна част от Бога. Духа си представя своето тяло, всяка част от него включително и мозъка. Отново, умът не е в тялото, тялото е в ума.

Разработено разбиране, че тялото е в ума, е осъзнаването, че ума на човек не се съдържа в пределите на вселената, а вселената съществува в

пределите на ума. В крайна сметка, и времето и пространството са само илюзии на този ум.

"Знайте, че това, което се формира, в дейстивтелност е безформено, имащо форма само в очите ви ... Знайте, че безформено е всичко, което има форма." -Тот-

"Ние живеем в илюзия за външния вид на нещата. Има реалност, ние сме тази реалност, когато разберете това, виждате, че вие сте нищо, и бидейки нищо, вие сте всичко."

-Буда-

"Умът е всичко; каквото мислите, това и ставате". -Буда-

"Реалността е само илюзия, макар и много упорита."

-Алберт Айнщайн-


30

Дуалността в разделянето, Раждане и природа на Егото

Както дискутирахме преди, в крайна сметка

ние сме едно, обаче, в нашето сегашно състояние и възприемане на ментално разделяне, ние преживяваме дуалност между

първичното съзнание (духа) и вторичното его на илюзията. Духовете осъществяват техното

отделяне и произтичащата дуалност, която неизбежно възниква, изцяло в техните умове. Егото филтрира действията и мислите на

съзнанието, правейки го уникално и дава усещане за автономен "Аз", независимо от всичко, което възприемаме. Това дава усещане

и впечатление за напълно отделяне от всичко друго "там", във физическия свят. Или поне така изглежда. Но това наистина е погрешно схващане. Тъй

като всичко е наистина от един колективен ум или "велик дух", отделянето е пълна илюзия, индивидуализация на една сила в реалността на реалността.

Природата на егото "е", и изолира и ограничава нашето мислене до много

малки параметри и принуждава съзнанието да повярва или да възприема, че ние сме единствено нашето ограничено тяло. Егото налага убеждението, че останалата част от Вселената е отделна и независима от нас, въпреки

истината, че всичко, което човек може да види е пресъздаване на собствените му възприятия на ума. Отново, това е само илюзия и самоизмама. За незнаещия ум, духа просто бърка себе си със собствената

си "сянка".

Единствената реалност е тази на духа. Ние трябва да преминем покрай само-ограничаващата тенденция да се идентифицираме твърде много с тялото и егото и да спрем да игнорираме основната реалност на

"единството". Следния пасаж от Корпус Хеврметикум очертава тази концепция:

Хермес: Ето душата на бебето, сине мой, все още неостранена, защото тялото е все още малко и не е развило напълно силите си. Тат: Как така?

Хермес: Това цялото създание на красотата (такава душа) е, виждаш ли,

все още необременена от телесни страсти, все още всичко, вече цяла, но контролирана от Космическата душа! Но когато тялото порасне и придърпа душата в неговата маса, това облича душата, донася забрава и вече не е в Красивото и Доброто. И тогава забравата става заместник.


31

Заместник на душата е невежеството. Тази душа, която няма никакво познание за нещата, които съществуват или познание за тяхната природа, или Доброто, е заслепена от страстите на тялото и се люшка постоянно. Тази окаяна душа, която не знае коя е, се превръща в роб на тялото и изпада в положение, когато усеща тялото като товар, не се усеща като управляваща, а като управлявана. Това [невежество] е заместник на душата. "Най-голямото зло сред хората е невежеството на Бога." -Корпус Херметикум-


32

Каква е природата на абсолютната същност на духа?

Що се отнася до неизбежния въпрос какво наистина е духа или Цялото,

човек трябва да осъзнае, че същинската природа на Цялото е непозната и непознаваема същност, която съществува отвъд, и стои зад всяко от

сетивата и менталните изображения, които неизбежно трябва да бъдат използвани при опит за физическо описание на Цялото.

Правейки всеки опит за описание или дискусия какво е духа или Цялото, в крайна сметка напълно безсмислен.

Това е равносилно да се опитваме да опишем дупка, без да опишем това,

което е около дупката или материала, в който е дупката, тъй като дупката е по същество нищо. Проблемът е, че

ние можем само да се опитаме да обясним дупката във физически

аспект, а реалността на дупките е невзрачна, празно пространство, което съществува само описателно, по отношение на физическото. Но дори и това не обяснява какво е самата

дупка, само обяснява, че не може да се обясни. Друга метафора, отнасяща се до този въпрос, е, че можем да "видим"

вятъра, само чрез наблюдение на вълните на езерото.

Тези реалности са проблема на всеки опит за физическо описание на духовна реалност. Така, че тези описания са оставени и признати от мъдреците за известното неизвестно, основната същност. Тази вечна и

неразтворима същност, е част от съзнанието на "Бог" или самото "ЦЯЛО". Вие всички сте синове на Бога. Вие съществувате в ума на Бога, не сте отделени от него.

"Каквото е горе, такова е и долу." -Херметична аксиома-


33

Физическия свят не може да съществува извън

възприятията на наблюдателите? Научните изследвания показват, че няма убедителен начин да се докаже, че това, което ни се казва от нашите сетива, е в действителност базирано

на някакво отделно, първично и материално външно съществуване. С други думи, няма убедителен начин да се докаже, че външният свят съществува изобщо, извън възприятията на съзнанието и това, което

наблюдателя ментално създава.

Например, когато сънуваме някакъв сценарий или далечна земя, ние в крайна сметка се събуждаме и започваме да осъзнаваме, че цялото преживяване в съня е само умствени творения и възприятия на нашия ум.

Все пак, имайте предвид следното, ако ние сънуваме скала, ние не се

събуждаме мислейки, че скалата е реална в някакъв смисъл, извън

менталната конструкция, в която тя е била създадена. Същата тази учтивост на логиката

обаче, не е била разширена до тази на "реалния свят" или "първичния общ

сън", въпреки растящия обем доказателства, доказващи реалността на неговите сънни качества.

В действителност, колкото по-дълбоко се гмурка квантовата физика в темата, толкова повече доказателства продължават да се пръкват, напълно

подкрепящи идеята на древните, че тази вселена, в действителност не се различава от тази на един сън.

Науката започва да осъзнава, че преживяванията на живота във физическия свят, се случват в по-голям и по-дълъг сън, който ние просто сме нарекли с името "реален" живот. Остарелите и неточни представи и

концепции за външния свят, са просто наследени догми. Както посочих и преди, в холографската вселена, убеждението, че нашите сънища са

фалшиви, а физическия свят е реален, в крайна сметка не е нищо друго, освен продукт на нашите пристрастия и предразсъдъци.

"Непробудения" и "незнаещ" дух, нарича тази къща с огледала и преминаващи илюзи, физическия свят. И все пак, реалността на "материята" е, че сънищата, които преживявате

през нощта са също толкова реални, колкото и стаята, в която стоите в момента. Ако трябва да направите изявление, че стаята пред вас е реална,

след това трябва със същия подход на вземане на решения и квалификационен процес, да осъзнаете, че сънищата са точно толкова реални, колкото и явлението пред нас сега. Какво е реално? Ами, реалното

не е преминаването през илюзии, а това, което е зад всички илюзии, духа.


34

Следващата Дзен история служи за освети това.

Сънуване

Големият даоистки майстор Чуанг Дзъ веднъж сънувал, че е пеперуда летяща насам натам. В съня

си, той нямал осъзнаване за индивидуалността си като личност. Той бил само пеперуда. Изведнъж той

се събудил и намерил себе си лежи там, човек отново. Но после си помислил "Аз преди човека, който сънува, че е пеперуда ли бях, или съм сега пеперуда, която

сънува че е човек?"


35

Разбиране на многото независими перспективи

Помислете за следното, вашите приятели, или отделни духове, създават

изцяло независима вселена и ясно отделен "ментален пейзаж" от това, което преживявате точно сега. Вашият дух е част от вас, която е отделна и

независима от ума на приятелите ви и тяхната вътрешна и ментално създадена вселена. Когато видите друг човек, вие наблюдавате ефектите на духа на този човек върху вашето умствено възприемане и пресъздаване на

физическата вселена или "сън". Вие създавате тялото му, това, което виждате с очите си и наричате негово тяло, е ментално пресъздаване на неговото основно духовно съответствие. Тялото му е създание на вашия

мозък, съзнанието му си е негово собствено. Двама души, стоящи в една стая, създават две независими ментални пресъздавания на стаята. Всеки

дух ментално изгражда възприятието за неговата вселена, напълно в границите на собствения си ум.

Така че, както вече видяхме, това, което ние наричаме физическа "материя" е само възприятия, постигнати от основната междусвързаност

на тези независими духове, съвместно създаващи и съществуващи в рамките на една общо-създадена ментална реалностна развина, наречена физическа равнина. Всеки елемент (без значение колко прост или сложен),

който създава този физически свят, има отделно духовно съответствие от вашето ментално създаване на физическия свят. Дизайнът на Вселената и на основния живот и разум, стоящи зад цялата материя, колективно

позволява на ЦЯЛОТО да види тази реалност, чрез безкрайност от отделни и независими вътрешни перспективи на осъзнаване. Дизайнът на

Вселената улеснява такива качества в ЦЯЛОТО, като "всемогъщество" (всезнание) и "вездесъщност" (всевиждане).

Вселената съществува само, чрез възприемането на възприемащия (духа), вероятно тази дискусия може да хвърли известна степен на светлина върху друга известна Дзен притча.

"Ако дърво падне в гората и никой не е там, за да го чуе, дали издава някакъв звук?" -Дзен притча-


36

Физическия свят, който е представен пред вас, е изграден точно както

група от хора, които играят онлайн видео игра на компютъра, заедно създаващи общите основи на реалността.

В представите за този онлайн свят, независимите действия на всеки аватар се решават от игралното съзнание, регистрират се от клавиатурата,

изпращат се през мрежа от компютри и се получават от компютърния хардуер на другите играчи (физическия мозък). След това се пресъздават и се виждат от другите играчи, чрез техните собствени независими

изграждащи монитори (или умове) на света на играта. Информацията, която се обменя, е "програмен код" или "информация",

създадена и видяна от независима перспектива и гледна точка. Всеки от отделните компютри създава свои собствени светове и перспективи, които са показани, чрез мониторите на свидетелите играчи или съзнания. Човек

може само да стане свидетел на ефектите, които другите имат върху техните компютърни независими творения на този създаден свят.

Духа, вятъра и причината

Духа е като невидим вятър, който предизвиква вълни в езерото на друг ум. Тялото ви за него наистина не е нищо повече от тези вълни, усетени в неговата вселена. Вие сте причината, че всичко, което те могат да видят, е

ефектът върху ума си, чрез вашия дух или "причина". Защото Духа е причината за всичко, което е физическо, духът е причина. Да влезете в

менталната реалност на другите, значи да преместите вашата "причина" или дух, на същите координати, на които е тази ментална реалност. Двама наблюдатели, един друг виждат "причините" си, а телата им са ефектите,

които се усещат взаимно от всеки от умовете им, като представителства или аватари на основната интелигентност (духа).


37

Свещена геометрия

При наблюдаване на проявите на материята в рамките на физическия свят,

ние откриваме много точна и невероятна обща математика в моделите на сътворението в цялата Вселена. Това не е случайно.

Например, спиралата се повтаря постоянно, във всички степени на

потенциално физическо проявление, в галактиката, урагана или раковината, спиралата е универсално присъстваща

във всички етапи, "и горе и долу". Тези универсално повтарящи се

математика, модели и поведения са показателни за холограма. Ако някой има нужда от абсолютна форма на

физическо доказателство, за да покажем на този индивид, че има

всъщност безкраен интелект или сила, създаваща това, което виждаме пред нас, свещената геометрия предлага такъв прозорец към божественото.

Факт е, че всеки "свят" или "реалност" изисква създател или програмист. Някой трябва да напише програмата за видео играта, точно както някой трябва да създаде, и в този смисъл непрекъснато да създава пейзажа на

съня пред очите ни.

Цялото е създателя, а в някои индиански култури дори е бил наречен "създателя на съня". В рамките на този пейзаж на съня, можем да видим математическия "подпис" или "отпечатъци" на Бог, тъй като те са в

изобилие на универсално ниво. Свещената геометрия ни позволява да видим и преживеем тази сила на създаването, косвено или от втора ръка, чрез преглед на свещените й математически пропорции и геометрични

конфигурации, в целия физически свят, който тя е създала. Терминът "Свещена" е бил използван, защото тези прояви са постоянно в рамките на

физическия свят и вселената. Това са законите на природата, които са поставени там от творческата сила, която ние наричаме Бог. Ето защо, те се разглеждат като свещени математически експресии.

По този начин, името "свещена геометрия" е използвано от много хора и е общ термин, препращащ към този феномен. Свещената геометрия е

идеалният език за програмиране на перфектния създател, който се проявява на всяко ниво в рамките на физическия свят. Отново "каквото горе, такова и долу."


38

Растежът на духа във времето

Друг удивителен аспект на Вселената, от която сме част е не само перфектната взаимосвързаност на всичко, а също и невероятния растеж и

винаги променящо се разширяване на силата на духа ...

Това пътуване на духа, е започнало още от първоначалното му отделяне от цялото, в най-

ниската форма на материята - скали, камъни, кал и др. Въпреки това е важно да се разбере, че тези отделяния не са забравени или

изхвърлени, след като физическите аватари отдавна са си отишли. Следния пасаж е от

Корпус Херметикум и обяснява явлението красиво:

"Бог е Творец на всички неща, и в Неговото торение, той създава всичко, като себе си ... ... той ги държи в себе си, за могат да манифестират, и (тогава) той ги разтваря, за да ги направи всичките отново, и по този начин, като Добрия Градинар на Живота, нещата, които са били разтворени, той взема в себе си и ги подновява отново. Няма нищо, на което той да не дава живот, но взимайки всичко в себе си, той го кара да живее, и е в същото време Мястото на Живота и неговия Създател." -Корпус Херметикум-

Духовете на скалите, камъните и цялата друга "основна" материя съществуват в спящо или пасивно състояние на битие и изразяване. Това

много ниско вибриращо състояние на съществуване, е първата част на махалото, залюляващо се далеч от ЦЯЛОТО и първият етап на отделяне. Тези по-ниски вибрации и многото светове, които те създават, задават

основата за растежа и развитието на повече напреднали духовни проявления. Един пример за дух, в този първоначален етап на проявление,

е когато един художник е напълно и психически хванат в неговото създание до момента, когато художникът изглежда забравя концепцията за себе си и е напълно съсредоточен върху създанието си. Това състояние е

"най-основната" и "груба" форма на ментално създаване в съзнанието на ЦЯЛОТО и е първият етап от това, което се нарича "изливане" на умствена

енергия от ЦЯЛОТО в херметични дискурси. В този начален етап, махалото се обръща и се залюлява към най-отдалечената степен на отстраняване и отделяне от абсолютното единство на ЦЯЛОТО.

Бавно, през времето, индивидуалностите започват да се залюляват обратно и да се "събуждат" в различни степени на по-високо духовно проявление, тъй като стават наясно с присъщия им потенциал. Потенциал, който в

крайна сметка е вторичен продукт от могъщото им наследство.


39

"... Разликата между "живо" и "безжизнено" е човешка концепция ... Помните ли нашето детство като минерали, като лава, като скали? Ние сме танцуващи скали. Защо гледаме надолу към тях с такава снизходителност? Те са тези, които са безсмъртна част от нас." -Джон Сийд-

Както видяхме, дори скалите ще се събудят във времето. Тъй като тяхната същност само спи. Това постепенно духовното пробуждане на етапи, може

да се разглежда като художника от предишния пример, който бавно се събужда от "транса на създаването", върху което е бил фокусиран.

Осъзнавайки себе си отново, в постепенни степени на пробуждане.

Тази скала на духовния потенциал се простира

отвъд тази на човека, в по-висшите групирания на видимата Вселена. Планетите, звездите и галактиките, всички те

са по-висши формирования и групирания, които са състояния и нива на съществуване,

които ще бъдат неизбежно преживени и отработени във времето. Това завръщащо се люлеене е описано като нарисувано явление в

херметичните дискурси. Махалата (духовете) се завръщат люлеейки се при ЦЯЛОТО. Осъзнайте,

че всички мистериозни чудеса на космоса, са проявления на тази енергия, физическото

творение се крие в степени и контрасти.

Казано с прости термини, тъй като ние се движим през времето, съответните духове на отделните градивни елементи на физическата

вселена (материята), растат и стават все по-сложни по осъзнатост и потенциал, тъй като достигат различни етапи на духовно пробуждане и

физическо проявление, отработени и надминати. Докато в крайна сметка и неизбежно, крайното обединение и безкрайно разширяване с ЦЯЛОТО е постигнато.

Крайното обединение и разширение е целта на тази ментална игра.

Връщане към единството, или едно с Бога.


40

Какво е времето? Къде е живота?

И така, какво точно се има предвид под "цялото пространство и времето се

съдържат вътре в теб", както е посочено от много древни мистици по целия свят?

До този момент в книгата обсъдихме как всичко "там", което може да бъде възприето в безкрайната празнота на космоса е наистина

преживяно и побрано в рамките на един ум, индивидуализиран "дух" или "наблюдател". Но въпросът е, как Вселената се възприема

като анимирано и течащо преживяване?

Просто казано, законът на времето.

Цялата вселена и творенията в нея, не са нищо друго, освен различни степени между двата полюса на едно основно явление (топло и студено,

остро и тъпо, любов и омраза, светлина и тъмна и така нататък). Смяната на степените между тези два полюса (или противоположности), може да настъпи само посредством движение, чрез силата на времето. Без

превключване на степените между полюсите, това, което ние възприемаме като живот или "анимирано" преживяване на живот в тяло, в един свят на движение, би престанало да съществува.

Вселената може да съществува само сред времето и променящите се степени на полюсите (противоположностите), стоящи зад всичко, което

виждаме. Обаче, за да разберем силата на времето по всеобхватен начин, не може да

бъде поставен достатъчен акцент върху факта, че тази Вселена е само една илюзия на ума, както вече обсъдихме ..

И така, какво е времето тогава?

Просто казано, истинския "Аз" (вечния дух), преживява "реда" на времената като последователна и статична фиксирана серия от отделни моменти, които се подреждат в хронологичен ред, поради необходимостта

да изисква начало и край. Течащото движение през тези отделни моменти, ще бъде съвкупността от

преживяванията на духовете във "външния свят" и времето. Всяка отделна рамка предоставя друг многосензорен поглед в постоянно променящата се сфера на мисълта. Промяната в рамките на тази сфера съществува само в

контраста на променящите се степени между полюсите, които се срещат в цялото физическото съществуване, единствената причина вселената да изглежда, че изобщо се движи се дължи на промяната. Без промяна, ще

има само паузирани "екрани", а самата промяна може да се случи само в рамките на възприемането на времето.

Следователно всяка промяна зависи и се постига, чрез закона на времето. "Големия взрив" и произтичащата Вселена, погледнат от сегашната ни


41

перспектива, е като масивна експлозия, която се случва на забавен кадър.

Всичко в съня на духовете

(възприетата външна вселена) е в постоянно състояние на движение и промяна.

Това, което се издига, ще падне, плътта, която се ражда, ще изчезне и единственото постоянно нещо в този

сън на постоянна промяна, изглежда е самият закон за непостоянството.

В телата на хората, времето се преживява като пътуване от раждането до смъртта.

"Природата е безкрайна комбинация и повторение на няколко закона."

-Ралф Уолдо Емерсън-

Повторенията на природата, са различните елементи на седемте херметични принципа, по време на работа. Няма такова нещо като абсолютна почивка в рамките на възприятията на

физическо пространство и време. Духът е учеща се интелигентност, гледащия наблюдател на тази преминаваща ментална реалност. Гледащ

своите мисли безопасно, от първичната си същност, вечния аспект на Аз-а, който е обитаващия жител на вечната същност на ЦЯЛОТО. Духът е в истината, нито роден, нито мъртъв. Тъй като неговата реалност е вечна и

винаги присъства извън пространството и силата, известна като време, която анимира преживяванията на живота в тази Вселена. Този феномен е разгледан в следната дискусия между Исус и неговите ученици в книгата

на Тома, стих 18:

18. Учениците казаха на Исус: "Кажи ни, как ще дойде краят ни?" Исус каза: "Открихте ли вече началото, че търсите края? Виждате ли, края ще бъде там, където е началото. Поздравления за този, който стои в началото: той ще познае края и не ще вкуси смъртта."

Отново ние намираме общата тема и разбиране за духа, поддържащ живота и в двата края на началото и приключването на Вселената. С други думи, тъй като същността на ума е извън царството на съня, а

анимиращите се сънища, предизвикват времето, тя е вечна в първичната си форма и не преживява никакво преминаване през времето. Времето е силата в ума на духовете, която държи всички моменти разделени и в ред.

Отново, тази сила на времето или "ред" позволява на съзнанието да се движи от кадър в кадър. Времето не лети, ние летим през времето.

Преминаващи всички заедно през този ред, като една движеща се вълна от синхронизирана хармония, на върха на океана на съзнанието. Времето е силата, а не възприятието за движение през тази сила, всичко това е в

съгласие с изявленията на Алберт Айнщайн, че времето е относително за възприемащия.


42

Друг ключов детайл на пространството и времето, който трябва да бъде

разбран, е фактът, че това, което ние наблюдаваме и преживяваме в момента, са решенията, които ние вече сме взели много отдавна.

Достатъчен акцент не може да бъде поставен върху факта, че всички времена вече са се случвали и са стигнали до своето приключване.

Виждайки и възприемайки текущото си "тяло" или "форма", в действителност вие просто гледате спомените от минало преживяване като човешко същество, тяло, което отдавна е изчезнало. Преглеждайки това

явление, усещането за себе на вашите умове, придава значимост и идентификация изцяло върху тялото, от сляпо невежество към природата

на реалностите и знанието за нейното наследство. Тъй като това превключване и немощна форма не е вашата същност, само вашата памет от минало отражение. Отново, това, което виждате пред вас

е паметта на живот, свършил много отдавна. Разберете, че равнината на съществуване, от която умът ви мисли, е отвъд тази на самото време. Мъдрите прикачат значимост съответно. Нашият ум има свободата да

заспи и да забрави това или да се събуди за тази реалност. Има стара и известна "дзен поговорка" която казва: "Да се отървете от вашите страсти не е нирвана - да се вгледате в тях, както се вглеждате в себе си, това е нирвана." Друга просветляваща мисъл и цитат по същата тема, казва че ...

"Дори и да не сте се пробудили, ако разберете, че вашите възприятия и дейности са всички като сънища и ги разглеждате без да бъдете привлечени от тях, непозволявайки пораждане на алчна и отхвърляща дискриминация, тогава това е почти равносилно на събуждане от съня."

-Мусо Кокуши- Най-лесно обяснено, времето е силата, която предотвратява всички

моменти да възникнат наведнъж при наблюдателя. Духа работи, чрез този ред или поредица от събития, преживяни от него

като "сега", или ефект и осъзнаване на "сегашния момент", подобно на препрочитане на линейна история. В преживяването на момента, ние

имаме усещане или възприемане за взимане на ежедневни решения, все едно са наши спонтанни действия и реализации на този специфичен момент. Обаче, в действителност това е само измама и илюзия, понеже ние

наистина сме взели тези решения много отдавна.

При първоначално излагане на тази концепция, тя може да изглежда объркваща, но е важно да разберете, че вие имате свободна воля и живеете живота си, чрез тази свободна воля. Въпреки това, свободната воля да

направите тези избори и самите избори вече са били направени и изпълнени от вас много отдавна. Велико дело е било започнато и завършило, в същия миг от вечната

перспектива на Бога и неговите обитаващи духове.


43

„Цялото създава в своя Безкраен ум безброй светове, които същeствуват от еони време – и въпреки това за Цялото създаването, развитието, упадъкът и смъртта на милионите светове е като времето за премигването на клепача.”

-Кибалион- От гледна точка на истинския външен наблюдаващ дух, вселената е

започнала и е завършила всички статични и фиксирани появи едновременно.

"Всъщност Вселената се е случила и свършила много отдавна, в действителност не се е случвала изобщо". -Курс на чудесата-

Осъзнайте, че в действителност няма такова нещо "случва се", само "случило се е" и усещането за сегашния момент и движението през времето

и пространството. Умът ви е извън времето, в своята неподвластна на времето перспектива той е взел всички решения, които вие ще направите някога и сега, всъщност вие помните миналите преживявания и спомени

като сегашния момент. Тези предишни решения, както и всички произтичащи от това последствия

и реакции се съдържат в сюжетната линия на времето. Тази история, която вече сте решили и написали е била наречена от мнозина "съдба". По този начин, отново дуалната сложност и полу-истините на дуалността се

проявяват. Има съдба, но едновременно с това има и свободна воля. Това чувство към разгръщащия момент се постига, чрез дежа-ву тип на

познаване и връзка към древния момент, в който дадено решение първоначално е взето. Това създава впечатление на вземане на решения в

"сега", все едно е за първи път. Понякога събитията са толкова силни или емоционално видни за ума, че усиленото чувство създава огромна и остра информираност за минало преживяване, описано и наречено от хората

дежа-ву. Надявам се, че обяснението на самото време ще хвърли известна степен на светлина върху това защо и как някой би изпитвал чувство на

запознатост с места и обстоятелства, които имат все още хронологично да преживеят, и в миналото и в настоящето.

Както беше посочено, в нейната абсолютна форма, тази първична същност (духа), има способността да вижда всички моменти едновременно. Той стои в центъра на фигуративен и ментално конструиран, обхващащ и

заобикалящ кръг от свързани и подредени събития. От нашата перспектива, ние караме по ръба на кръга и се движим през

този ред от събития, известен като "време" или "линеен живот". Движението през времето и истинско съществуване в безвремие, се случва почти по същия начин, както периферното зрение на очите ви вижда

други статично фиксирани букви на страницата пред вас сега, обаче, за да конструира някакъв смисъл от отпечатания текст, наблюдателят трябва да


44

има движещ се, концентриран фокус върху вниманието на съзнанието.

Което позволява на читателя да прочете или да разбере всяка дума поотделно и в определен ред, като по този начин позволява на ума да

създаде смисъл от това, което се вижда, в различна перспектива и начин от реалността на статично фиксиране. В това "движение" на "вниманието", ума може да преживее цяла една богата история, ако премине по

хронологичен ред от началото до края. И все пак, ако погледнехме страницата с "нефокусирани" очи, същия ментален ефект няма да бъде преживян, в нашия пример с четенето, без

внимателен фокус, нищо не може да бъде разбрано, и изглежда, че няма "движещо се преживяване" в този начин на разглеждане на книгата. Би

било подобно на множество поставени на пауза телевизионни екрани, в различни хронологични точки на филм, всички свързвани около вас, по един телевизор за всеки кадър. Но точно както четенето, филмът ще бъде

само движещо се и модулирано преживяване, ако филмът или кадрите се "играят" или както в нашия пример се завъртят в кръг. Всяка анимация е резултат на движение през реалност от абсолютен покой.

Ако стоим в самия център на този

всеобхватен кръг от паузирани екрани и след това започнем да се въртим, принципът ще бъде по същество

същия, както ако гледаме въртяща се ролка от подредени изображения като

тази, необходими за създаването на преживяването на филм. Средно потока на изображенията във

филмите тече при 26 кадъра в секунда, не е ли любопитно, че при тази скорост телевизионния екран може да

изглежда, че тече като живота, както това, което очите ни възприемат във външния свят, който наричаме реалния живот? Реалността тече точно като

принципите на анимацията, присъщи на всяка движеща се медия.


45

Прераждане "Нито едно от съществуващите неща на познава гибел, но хората грешно говорят за техните промени като Разрушения и Умирания ... "Реставрацията" на телата на земята, е по този начин и техния състав, като се има предвид, че тяхното разпадане ги възстановява в тези тела, които никога не могат да се стопят, тоест, които не познават смърт. Следователно, нищо, от което е съставен света, някога ще загине или ще бъде унищожено, тъй като вечното (Логоса) е неунищожимо. Цялото това велико тяло на света е Душа, пълна с интелект и с Бог, който я изпълва отвътре и отвън, и съживява всичко." -Корпус Херметикум-

Феномена, наблюдаван в линейното време като прераждане, в крайна сметка е друг вид полу-истина. От сегашната ни линейна перспектива

виждаме раждането, живота и смъртта, от началото до края, всичко като една права линия. Въпреки това, ние видяхме как в действителност, същността на духовете преминава изцяло през началото и края на

вселените. Всички събития, извън времевата

перспектива, се виждат от духовете едновременно. Ако духа е например часовник,

има точка в центъра на часовника, която е в същото положение, независимо от

"местенето" или "движението" на стрелките, централната точка на

часовника е еднакво далеч от която и да е негова част.

Ето защо, от централната си позиция духа може да види всички

потенциални моменти наведнъж от своята уникална и всичковиждаща перспектива. Всички моменти, и минали и настоящи, в действителност

вече са се случили. Въпреки това, в нашето уникално положение и движение във времето, ние сме като движещата се секундна стрелка, която предвижда седем, идващо след шест и поглежда назад зад нас в пет.

Ако всяко число представлява отделен живот, тогава човек може да каже, да прераждането съществува, в следващия ми живот или "форма на физическа кореспонденция", аз ще бъда седем и вече няма да съм шест,

което означава, че има последователен ред от други изживяни животи. Вечната същност на ума в действителност достига и докосва всички

моменти едновременно. Както безкрайните секундни стрелки, във всяка секунда се въртят като тирбушон към безкрайното. Вашата истинска


46

същност на ума е крайната/началната линия на края на вселените, "извън

кръга и в центъра", по-същество наблюдаваща и гледаща събитията и решенията, които вече сте взели в миналото. Да стои на финалната линия е

едновременно да стои и в началото. Смъртта може да се разглежда като изливане на старо тяло обратно в басейн от колективна вода. Раждането в ново физическото тяло, може да се разглежда като връщане

на повърхността за да си поемете нов дъх и да се родите отново във физическото. Тъй като духа още веднъж желае да живее живот и ментално съществуване, той се отделя от този басейн на живот и единство, за да

диша от новите бели дробове на тялото на дете и его. Същият наблюдател или един дух, има поглед върху два живота с две егота. Точно както някой

може да промени виждането си за носенето на червени или сини, "екранирани" или "оцветени" слънчеви очила и да остане едно и също същество или интелигентност. Един дух в две тела.

Писмо до умиращ човек

Басуй написал следното писмо до един от неговите ученици, който бил на път да умре: "Същността на ума ти не се е раждала, така че тя никога няма да умре. Тя не е съществуване, което умира. Не е празнота, която е просто празнота. Няма цвят, нито форма. Не се радва на удоволствия и не изпитва болки. "Аз знам, че си много болен. Като добър Дзен ученик, ти се изправяш директно пред тази болест. Може би не знаеш точно кой страда, но задай си въпроса: Каква е същността на този ум? Мисли само за това. Не ти трябва нищо повече. Не пожелавай нищо. Твоят край, който е безкраен, е като снежинка, която се разтваря в чистия въздух".

В пренасянето към смъртта, вътре в съня или физическия свят, много години може да са минали за наблюдаващия дух. Смъртта носи и

възстановява духа в тяло и състояние, което не познава време, защото времето е създание, което този дух е създал в своя ум, времето винаги е било само една илюзия. Времето не е вечно, вечността е в силата, която

съдържа времето, неговото начало, както и неговия край. Ние сме вечността. Постоянно движещи се в посока към неизбежното безкрайно разширяване на духа. В едно с Бога.

"В края на безброй цикли на еони от време, ЦЯЛОТО изтегля Вниманието си - неговото съзерцание и медитация на Вселената, тъй като Великата Работа е завършена - и всичко се изтегля обратно в ЦЯЛОТО, от където е дошло. Но Мистерията на Мистериите - Духът на всяка душа не е унищожен, а е безкрайно разширен - Твореца и творението се обединяват."

-Кибалион-


47

Пътищата на мъдрите

"Човешкото същество е част от цялото, наричано от нас „Вселена” – част, ограничена във времето и пространството. Той преживява самия себе си, своите мисли и чувства като нещо отделно от останалото – но това е нещо като оптическа заблуда на неговото съзнание. Тази заблуда е вид затвор за нас, ограничаващ ни до нашите лични желания и до обич и привързаност към един малък брой хора, които са ни най-близки. Нашата задача трябва да бъде да се освободим от този затвор, като разширяваме кръга на своето състрадание, така че той да обхване всички живи същества и цялата природа в нейната красота." -Алберт Айнщайн-

Егото, маската

Така че, в крайна сметка, изправени пред параметрите на живота и съществуването в рамките на менталната вселена, става пределно ясно, че

трябва да има някакъв интелигентен метод или психологически подход към живота и напредъка в пределите на менталната вселена. При адресирането на това, ние трябва да осъзнаем, че егото е най-голямата пречка за

преодоляване и коригиране. То е илюзия, вашия (дух) обаче, не е илюзия, вие никога не сте били егото, вие само гледате през него. Егото не може да бъде унищожено, но трябва да бъде настроено, както

струните на разстроена китара трябва да бъдат настроени да резонират хармонично в синхрон със струните за по-високите октави.

Егото е "маската", която носим за да можем да приложим илюзията за разделение, въпреки нашето общо единство. Безжизненото его или "маска", може да се разбере, както вече беше споменато преди, но голямо значение

трябва да бъде отдадено на факта, че маската или егото няма собствено виждане, егото е равносилно на лъжица, която никога не може да вкуси супата.

Маската на егото по много начини може да се разглежда като един вид уникален "филтър", който

ръководи нашите мисли и потока на това, което чувстваме и мислим за обектите, физическите

хора и сценарии. То не е нищо друго, освен програмирани

реакции, базирани на минали знания и уроци, начин за уникално филтриране и

реагиране на информацията и обстоятелствата, с които се сблъскваме.

Нашите мисли и това, което мислим, "донася" на егото контрол или "характер". Както могъща река бавно издълбава каньон, този каньон

филтрира и направлява потока на мисловните модели на духовете.


48

Егото е много "плесенясало" нещо, и като резултат, когато тази маска не е

проверена от "спящия дух" и попадне в негативните тенденции и модели на мислене, тя расте гъста, инкрустирана и обременителна.

Егото постоянно се променя и израства, още от първите моменти, в които ние започваме да учим уроци, още от най-ранните моменти на нашето детство. Тези уроци могат да бъдат прости като "Ох! Огънят е горещ!",

преминавайки през целия път към по-сложни социални усложнения и разграничения, които всички ние носим, и които ни правят различни индивиди. Чрез малки предпочитания, тенденции и маниери, които правят

всеки един от нас уникален.

Негативните части на егото, които то носи, са белези на страх, гняв и омраза. Те са бариерите, които ни разделят от безкрайното сияние на безусловната любов, която е нашето божествено право и истинска природа.

Любовта е естествената склонност на сърцето (духа). Видът на "Божествената" безусловна любов, е очертан в следния пасаж в книгата на Коринтяни от Стария завет.

"4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее; 5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло; 6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината; 7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи."

-1 Коринтяни 13:04-7- Както вече видяхме, истинската ни същност е тази на безусловната любов,

нашата цел следователно трябва да бъде отстраняването на всички самоналожени отрицателни бариери на егото, които пречат на тази любов. В интерес на истината, всички положителни елементи и характеристики на

егото, могат да бъдат разбрани като отражение на "вътрешната" същност, и всички отрицателни характеристики на егото или "бариери от вътрешно

щастие", са в действителност базирани и изпълнени в "външната" илюзия и могат да се разглеждат, крайна сметка като нереални по природа. Ние като духове, можем да надникнем през маската на егото, но в крайна сметка

маската не е наясно с чувствата на носителя й. Корпус Херметикум разглежда този въпрос.

"Ако (Духа) се вземе, тогава душата (егото) приниква в него, все едно е плик. А самата душа, бидейки нещо твърде божествено, прониква в духа като в плик, докато духа прониква в живото същество." -Корпус Херметикум-

Маската никога не може да бъде премахната, тъй като това е плика, който

съдържа духа, а духа дава живот на егото. Маската трябва да се носи, но е важно да се осъзнае, че в процеса на изцеление и прошка, мътната, кална и плашеща сърцата ни маска може да се избърше и изчисти, позволявайки

на истинското вътрешно сияние и блаженство на духа да блесне. Духа сега е свободен да блесне в "кристално прозрачната" стъклена маска, маска,


49

която винаги е била там, скрита под калта. Духът сега може да засвети

като крушка, за първи път освободен от инкрустиращия слой от кал, който ограничава безкрайния поток от светлина да се излъчи отвътре.

Отражението на безусловната любов на "ЦЯЛОТО". Концепцията за безусловна любов, която се излива от тази прозрачна

маска, е кореспонденция или ментално отражение на състояние, което е съществувало при повечето хора, като това на невинността на ранното детство и естественото разпределение и състояние на несъдене и

универсална любов и приемане. Състояние на чистота. Това състояние наистина отразява и резонира със

състоянието на ЦЯЛОТО. Човек може да намери този вътрешен мир в практиката на несъдене. Съденето като цяло и в частност съденето на другите е нечестна посока на мислене, защото казва, че възприетото

"външно" условие е истинската природа и е отделно от вас. Истината е, че съдите част от себе си.

"Изпитвай любов към всички, никой не е различен от теб."

-Рамакришна- "Прави на другите това, което би направил на себе си" -Библейска поговорка-

Има само "единство". Егото съществува само по отношение и контраст на нещо друго, нещо отделно. Но това в крайна сметка е илюзия, тъй като

всичко всъщност е едно нещо. Ето защо, самото его може да съществува само по отношение на тази илюзия. В действителност егото е илюзия. Така че, да съдите други хора значи да сте слепи за основната истина.

Индийския философ Дж. Кришнамурти веднъж отбеляза, че "наблюдаване без оценки или съдене е най-висшата форма на човешка интелигентност."

Съденето се разглежда като "негативна" пречка за духа, тъй като то поражда емоционалния спектър, който е тотално противопоставяне на

всяко духовно израстване. Когато премахнем съденето, ние премахваме основата на гнева или възмущението.

Когато умът вече не поддържа съденето, повече не може да има гняв. Гневът е една от най-духовно осакатяващите и психологически вредни негативни емоции.

Буда е акцентирал много върху премахването на съденето и безсмислието на гнева и е очертал тези истини много красиво в следните пасажи.

"Да се поддадеш на гнева е като да хванеш горещ въглен с намерението да го хвърлиш по някой друг, ти си този, който се изгаря ... ... Гневът никога няма да изчезне ако мисли на негодувание се пазят в ума. Гневът ще изчезне веднага след като тези мисли на негодувание са забравени ...


50

... Вие няма да бъдете наказани за гнева си, ще бъдете наказани от гнева си. " -Буда-

Когато гнева и другите различни степени на негативна "мръсотия" са били изчистени от предишния ни пример с маската, маската или егото влиза в

състояние, което е напълно освободено от съдене и абсолютна вяра във външната илюзия. Но премахването на съденето и гнева, макар и много важно не е

единственото заболяване на ума, което трябва да бъде преодоляно. Други странични продукти от съществуването във вселената и в пределите на

земното тяло, които в крайна сметка трябва да бъдат преодолени и покорени са нездравите желания, преследването и зависимостта или пристрастяването към земните удоволствия и пороци. Материализмът е

един от "най-лошите" и един от най-важните духовни пороци, които трябва да бъдат преодолени.

Любовта към материализма произтича от няколко аспекта в природата на егото. Царството на егото е време и илюзия, то познава разделяне и може

да мисли само в тези условия. То не познава щастието, и не може да го познава. Това е така, защо понякога хората правят това, което егото предлага за

приемливо, само за да почувстват по-късно нарастващо чувство на вина, тъй като духа и егото в действителност са в противоречие един с друг. Тези,

които не са наясно с тяхната двойственост ходят сляпо, когато духът не е наясно със своето съществуване извън егото, той предоставя и дава възможност на егото да стане доминиращо. Егото познава само това, което

му е казано, че ще му донесе щастие, то вярва, че "по-късен" сценарий или материален обект ще създаде и попълни празнината, която егото не може да разбере. Егото никога не може да ви даде мир на момента, то не може

да разпознае стойността му, защото мисли линейно и ще убеди слабите умове, че материалистичните елементи и параметри са мястото, където

щастието може да бъде намерено. Ето защо, безконтролното его настоява за материалистични средства за удоволствие и глупаво вярва, че материалните средства са източника на

щастие.

Преследването на щастието в традиционните и съвременни методи и подходи, изглежда сочи към принципите на материализма, които могат да бъдат разглеждани като неправилен подход по много причини. Голяма част

от акцентите на съвременните общества, са насочени към материалните неща и стремеж за придобиване на тези обекти спрямо конкуренцията между "другите". Всичко това е илюзия. Настоящия модел води до огромни

страдания и ограничен и селективен просперитет. Мир и война. Илюзията за власт и контрол.


51

Източната Дзен Философия на Буда служи като

коригиращо ръководство за живот в това състояние на дуалност и постоянен конфликт между Духа и

Егото в преминаването на съществото през силата на времето. Защото във времето ние сме в постоянно състояние на промяна. При наблюдение на това

състояние на вечна промяна, ние не трябва да създаваме щастието от крайното, а от безкрайното, ние трябва да намерим щастието вътрешно или в

себе си, а не във външния постоянно променящ се физически свят. Защото трайното щастие не лежи

във видимото, а в невидимото. Знайте, че сте дух и не търсете нищо, което е празнота от материална реалност. Щастието не е във външната преминаваща ментална илюзия на ума, а в самия ум.

Защото няма нещо в този свят, което е имунизирано към законите на промяната. Сам по себе си светът не е извън тези промени и не познава

абсолютна почивка, той се люлее напред-назад много пъти, и сигурно пророчество е, че светът ще продължи събствения си поток на промяна.

Истинският ученик на Дзен и мъдростта осъзнава своите практикувани дисциплини от вътрешно щастие, независимо от, и на пръв поглед въпреки променящите се условия на външния свят. За мъдрия, истинското щастие

се корени там, където нито една външна сила не може да го вземе. Като резултат, щастието на човек никога не е било зависимо и не се е кореняло в

събирането на материални обекти, моменти и земни съкровища. Постоянните промени на тези сценарии, повече няма да оказват влияние върху мъдрия.

"Не забравяйте, че няма нищо стабилно в човешките дела. Затова избягвайте прекомерното въодушевление от просперитета и не позволявайте да ви обхване прекалена депресия след злополучие."

-Сократ- "Просветления човек, разпознаващ, че светът е само илюзия, не действа така, сякаш е реален, така че той избягва страданието".

-Буда- В източните философии, думата Дзен обикновено съпътства учения

отнасящи се до източното разбиране на думата "Дзен", която може да бъде разбрана от западния ум, като концепциите за "щастие, блаженство, доволство или еуфория, много думи, описващи едно състояние". Истинския

път към щастието или Дзен, се намира в пробуждането към истинската човешка природа и определянето на истинската ни същност, на живеещия

в нас Дух. Защото в разбирането на същността на себе си, можем ясно да видим пътя към трайния мир и състоянието на нирвана. Освободени от материални желания и фалшиви радости на краткосрочно щастие и

дългосрочни скърби. По-скоро човек търси средния път на траен мир, радост и истинско щастие. Търсейки да намерите това, което търсите


52

външно, е задънена улица, която води до никъде и до нищо друго, освен

изгубено време.

"Светът наистина е като сън и съкровищата на света са съблазнителен мираж!"

-Буда- Придобиването в илюзията само засилва заблудата. Защото това, което

търсите, може да бъде намерено само вътрешно, намерено в разгръщащия се момент на сега, който е между редовете на човешката осъзнатост.

И бъдещето и миналото съществуват само в конструкциите на ума, има само "сега" или "момент". Преходът към приемане и живот в сега, е едно от най-големите постижения, които духа може да постигне.

Да обичаш и да прегръщаш всеки един момент без съдене, значи да си гарантираш един безкраен поток от щастие, постоянно състояние на блаженство, независещо от никакви външни фактори.

Зависимостта от материални обекти, като източник на щастие, е

равносилно да се опитваш да вземеш и задържиш преминаващите въздушни мехурчета на движеща се река. Мъдрите обичат не отделните мимолетни мехурчета, а самия поток на

цялата река. Фокусират се не върху отделните преминаващи обекти, а върху потока и промяната на всички обекти.

"Помислете за дърветата, които позволяват на птиците да кацат и отлитат, без нито да ги канят да останат, нито да желаят да отлетят. Ако вашето сърце може да бъде по този начин, вие ще бъдете в близост до пътя". -Дзен поговорка-

Щастието не може да се притежава, да се износи, да се закупи или консумира. Щастието

е начин на пътуване, постоянна основна диспозиция на живота.

Щастието е да изживяваш всеки момент в състояние на Дзен, независимо от постоянно изместващата се външна реалност.

"Хваление и вина, печалба и загуба, удоволствие и тъга идват и си отиват като вятъра. За да бъдеш щастлив, почивай като гигантско дърво в средата на всички тях." -Буда-

Вие имате вечността, отпуснете се, приятели мои ...

В хода на живота, ако се почувствате претоварени, просто паузирайте ума за останалите моменти и осъзнайте, че тези трудни и краткотрайни


53

моменти не са нищо друго, освен сигнали, към които ума доброволно е

избрал да се настрои и да им придаде по-голямо значение. Това, което възприемаме като "там" и "външните" трудности, с които изглежда се

срещаме в рамките на това пространство, наистина не са истински в някакъв смисъл, отвъд съзерцанието на ума и значението, което им придаваме. Вие сте в безопасност, винаги. Няма нищо, с което вие, като

вечно същество на духа да не можете да се справите. Тъй като всички възприятия за нараняване, от което бихте се страхували, наистина не са нищо друго, освен "сляпо" невежество за реалността на тези, базирани на

илюзия светове, невежество за истината на нашата вечна същност и аз, истинското същество на вечността, което съдържа цялото време и

пространството, вътре в себе си. Не забравяйте, че мощния дух, вашата същност на живота, живее в отделна и непроницаема основната равнина, далеч от там, където нараняването може да достигне.

Отвъд съня на Вселената и всички еони от време. Дух, пробуден и осъзнаващ, че ние сме силата, която сънува изцяло степените на време и пространство.

"Божието царство не идва с внимателно наблюдение, нито ще кажат хората, тук е, или там е, защото Божието царство е ВЪТРЕ ВЪВ ВАС." Исус, Лука 17:20,21

"Ако Неговата (на бог) сила е във вас, това, което възприемате като ваша слабост е само илюзия. И Той ви е дал средствата, за да го докажете ... всички неща са ви дадени. Не в бъдеще, а веднага, сега. Бог не чака, защото чакането предполага време, а Той е извън времето. Забравете за вашите глупави изображения, вашето чувство на слабост и страх от нараняване, вашите мечти за опасност ... Реално, нищо не може да бъде застрашено. Нищо нереално не съществува. Тук се крие Божият мир." -Курс на чудесата-

"... И в такава степен, че човек осъзнава съществуването на живеещия в нас Дух, иманентен в своето същество, така ще расте той в духовната скала на живота. Това е, което духовното развитие означава - признаване, реализация и проявление на Духа вътре в нас. Опитайте се да запомните тази последна дефиниция - тази на духовното развитие. Тя съдържа Истината на Истинската Религия."

-Кибалион- Не забравяйте, осъзнатия сън, е осъзнаване, че сънувате, докато сте в съня.

Ето защо, ако човек просто си припомни, че "каквото горе, това и долу" има универсално приложение, той скоро ще осъзнае, че будния учител

просто е "осъзнал" и разбрал, че природата на тази реалност е просто (ментален) "сън".

Човек трябва да размишлява дълбоко, върху това, до което терминът "пробуждане" наистина се опитва да се добере. Осъзнатите сънуващи не


54

"осъзнават", че са в сън, защото съня изглежда по-малко съществен или

"истински" от реалността, в която сме сега. По-скоро, това е вътрешно осъзнаване, че те не са съня, те са сънуващия. Винаги, без значение какъв

сън се преживява. "Каквото горе, такова и долу." "Когато осъзнаете колко перфектно е всичко, ще вдигнете главата си нагоре и ще се смеете на небето". -Буда-

К Р А Й

Георги Петров - Сънят на Духовете

Education

Transcript of Георги Петров - Сънят на Духовете