Строителство градът

Оферти се подават до 7 юни

Обявиха строителен търг и за лот 4 на магистрала „Тракия“

9771310983000

>14

1414

Брой 14 (650), 12 - 18 април 2010 г. Цена 1.50 лв.

sg.stroitelstvo.info

Агенция „Пътна инфра-структура“ обяви търга за последния участък от ма-гистрала „Тракия“, лот 4. В сравнение с лот 2 и 3 той е по-дълъг - 49.08 км, започва от Ямбол при км 276+200 с пътен възел полудетелина на път II53 Сливен - Ямбол и стига до Карнобат при км 325+280, като се включва в новоизградения лот 5 с ет-апна връзка (елемент от пъ-тен възел) в посока Карно-бат.

Трасето на аутобана ми-нава през по-високи терито-рии и по него има най-мно-го съоръжения - три моста, четири големи съоръжения и пет пресичания на репу-бликански пътища с подле-зи и надлези. За обслужва-не на прилежащите терени са предвидени селскосто-пански надлези и подлези. Предварителната стойност на лота е 247 млн. лева, предвиден е за изпълнение в срок от 28 месеца. Доку-

менти за него се закупуват до 27 май, оферти се пода-ват до 7 юни, те ще бъдат отворени ден по-късно.

Гаранцията за участие в обществената поръчка е 1.540 млн. лева. Гаранция-та за изпълнение на дого-вора е в размер на 5% от общата цена по договора за обществената поръчка без ДДС и следва да бъде ва-лидна 60 месеца.

Пътят на магистралата в двата й края е северно от Ямбол край селата Дра-жево и Кабиле на община Стралджа и на около 15 км южно от Карнобат.

За обслужване на приле-жащите терени са предви-дени селскостопански над-лези и подлези, общо 18,

като пресичанията със сел-скостопански пътища чрез надлези над магистралата са осем, а тези решени чрез подлези - 10.

Пресичанията с пътища от републиканската пътна мрежа са осъществени на две нива, а пресичанията с път II-53 Сливен – Ямбол, път I-7 Зимница – Весели-ново и път III-795 Карно-бат – Драганци с пътни въ-зли от несъвършен тип – полудетелини.

Мостове има над:� р. Тунджа при км

286+080, петотворен с дъл-жина: 18.70 м + 3х22.20 м + 18.70 м

� р. Мараш при км 302+271.80, триотворен с дължина: 17.65 м + 18.10 м

+ 17.65 м� р. Мочурица при км

304+845, триотворен с дъл-жина: 17.65м + 18.10 м + 17.65 м.

Пресичанията на пътища от републиканската пътна мрежа с подлези и надлези има при:

� км 282+160 с път IV - 5065 Кабиле – Жельо вой-вода

� км 286+900 с път IV - 60078 Завой – Веселиново

� км 299+888 с път III - 793 Стралджа - Водени-чене

� км 315+180 с път IV - 79332 Деветак - Железник

� км 318+545 с път IV - 6084 Железник – Крумово градище.

Големите съоръжения

към пътните възли са:� пътен възел II-53 Сли-

вен – Ямбол� пътен възел II-7 За-

вой – Веселиново на км 290+510.10

� пътен възел III-795 Карнобат - Драганци на км 324+900

� пресичане с жп ли-ния София – Бургас при км 286+378.70 с отвор с дъл-жина 20.20 м.

Ще бъде необходимо из-местване на преносен газо-провод при км 280+500 до Ямбол и пресичания при км 305+512 от преносими га-зопроводи за Турция.

Милена ВАСИЛЕВА

11 НОВИ МЕТРОСТАНЦИИ ДО СРЕДАТА НА 2012 Г.

Строителството на ме-трото е най-големият обект на публичната ин-фраструктура в София. В ход е изграждането на всички метростанции в участъка, финансиран по оперативна програма „Транспорт“ – пътен въ-зел „Надежда“ – Централ-на гара – площад „Све-та Неделя“ – бул. „Чер-ни връх“. Една от тях ще бъде разположена пред Централна жп гара, къ-дето в момента се из-гражда и новият бул. „Да-наил Николаев“. Паралел-но с това миналата сед-мица започна и прокопа-ването на метротунела от 1600-тонната машина „София“.Участъкът от „Надеж-да“ до бул. „Черни връх“ се предвижда да бъде пуснат в експлоатация до среда-та на 2012 г. Той е част от втори метродиаметър и е дълъг 10.7 км. По вто-рия метродиаметър ще се движат около 270 хил. души ежедневно. Това ще повиши пътникопотока в софийското метро до 450 хил. пътници дневно.

Още на стр.11

�Още по темата на: www.stroitelstvo.info

Фотограф Мария Съботинова

2 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 12 - 18 април 2010 г.

Издава: Градът Медиа Груп, част от Икономедиа

Управител:

инж. Венета Кръстева

e-mail: [email protected]

Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47

10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558, e-mail: [email protected]

Регионални офиси:

Пловдив: тел. 032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail: [email protected]

Варна: тел. 052/63 22 52, 0897/846279, e-mail: [email protected]

Плевен: тел. 064/800 474, e-mail: [email protected]

Редакционен екип:

Бисера Станева - главен редактор, 0897/846 281, [email protected]

Милена Червенова - зам. главен редактор, 0898/613 130, [email protected]

Николай Тодоров - зам. главен редактор, 0898/617 162, [email protected]

Гергана Димитрова, 0898/617 160, [email protected]

Деян Тодоров, 0897/846 282, [email protected]

Маргарита Лозанова (02/958 88 55), 0898/613 133, [email protected]

Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, [email protected]

Силвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, [email protected];

Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, [email protected]

Силвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, [email protected]

Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров

Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, [email protected],

Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, [email protected]

Маркетинг и реклама: 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558

Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, [email protected]

Анна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, [email protected]

Зорница Вълчева - 0898/61 31 35, [email protected]

Наталия Димитрова - 0897/84 62 71, [email protected]

Таня Трифонова - 0897/84 62 73, [email protected]

Светла Неделева - административен директор 032/968 030 0897/84 62 75,

[email protected]

Абонамент: 02/ 93 76 349, факс 02/ 93 76 173 e-mail: [email protected]

Банкова сметка Икономедиа АД:

„Банка ОББ“ АД, BG93 UBBS 8002 1036 7722 20, BIC UBBSBGSF

Печат: „Печатница Дружба“ ЕАД,

София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900

ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

СЕДМИЦАТА www.stroitelstvo.info

Правителството прие механизъм за разплащане с фирмите

Правителството одобри механизъм, по който ще бъдат уредени просроче-ните задължения на раз-поредителите с бюджетни кредити по сключени от тях договори за общест-вени поръчки, свързани с капиталови разходи и дос-тавки, възникнали и на-числени до 31 декември 2009 г. и непогасени към 31 март 2010 г. Механи-змът предвижда „Българ-ска банка за развитие“ АД да придобие вземанията на изпълнителите по до-говорите и условия и ред, регламентирани в спора-зумение между правител-ството и банката, чийто проект беше одобрен на последното правителстве-но заседание.

Световната банка ще финансира важни проекти в България

Световната банка (СБ) може да финансира рехаби-литацията на пътна инфраструктура в България (съв-местно с фондовете на ЕС) и да осигури техническа помощ за развитието на енергийната инфраструк-тура на страната. Темите бяха акцент в срещата на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков във Вашингтон с президента на фи-нансовата институция Робърт Зелик и с Рудолф Тре-ферс, изпълнителен директор на холандската група в банката, към която е България, миналата седмица. Финансовата институция се ангажира с експертна по-мощ при изготвянето на енергийната стратегия на България, работата по големите енергийни проекти, както и за реформата в социалния сектор и подобря-ването на бизнес средата. Президентът на СБ ще по-сети България през юли тази година.

Правителството даде една концесия и шест разрешителни за проучване на строителни материали

Правителството предостави на „Дионисомарбле-Бъл-гария“ ЕООД 25-годишна концесия за добив на скал-нооблицовъчни материали от находище „Дионисо“ - участък „Втори“. За срок от една година „Интегрира-ни пътни системи“ АД ще проучи залежите на стро-ителни материали в площта „Негованска кория“ и в площта „Бояджиева круша“. „Родопи-Мармекс“ ЕООД получи разрешения за проучване на скалнооблицо-въчни материали в площите „Крушите“, „Пчелари“, „Залез“ и „Саръкая“.

Земеделското министерство търси изпълнител за изработването на ортофотокарта

Министерството на земеделието и храните публикува съобщение, с което уведомява заинтересуваните, че е стартирала процедура по избор на изпълнител, който да извърши аерозаснемане и актуализира цветната ци-фрова ортофотокарта на територията на България. Съ-ществуващата ортофотокарта в страната ни е израбо-тена през 2005/2006 г. и следва да бъде актуализирана през 2010/2011 г.

Кабинетът одобри ограничения за строителство на ВЕИ централи в земеделски земи

Министерският съвет одобри проект на закон за из-менение и допълнение на Закона за опазването на зе-меделските земи. Част от промените са свързани с въвеждане на ограничение за изграждането или раз-ширението на обекти за производство на електриче-ска енергия от възобновяеми енергийни източници върху земеделски земи от първа до четвърта катего-рия, както и върху поливни площи, като целта е да се опази високопродуктивната земеделска земя.

РБК Daily: София спря финансирането на Бургас - Александруполис

България както и преди не проявява инте-рес към строежа на петролопровода Бургас - Александруполис, писа миналата седмица в електронното си издание руският финансов всекидневник „РБК дейли“. София вече спря плащанията по проекта и в момента дългът й се оценява на 5 милиона евро. Поведение-то на България е трудно обяснимо, тъй като само от участието си в проекта тя може да получава около 500 милиона долара годиш-но, изчислява изданието.

Анализ на ИПИ: По мярка ли са правителствените мерки

Правителствените мерки най-накрая придо-биха завършен вид - предлагат се 60 мер-ки, които да „подкрепят“ заетостта, до-макинствата, бизнеса и фискалната пози-ция. Целият шум през последните седмици беше посветен на един единствен проблем - ще закърпим ли бюджета или не? По наше скромно мнение тази задача не бе постиг-ната - документът изгуби своя фокус върху бюджета, посочва в анализ Институтът за пазарна икономика.

Едва 6% от пещерите в България са под закрилата на Закона за защитените територии

Пещерите в България са над 5000, като само за около 300 от тях има наложени специални за-щитни режими съгласно Закона за защитените територии. Това заяви в интервю за БТА Миха-ил Михайлов, директор на дирекция „Национал-на служба за защита на природата“ към Минис-терството на околната среда и водите. Към мо-мента не е ясно пещерите чия собственост са и поради липсата на закон няма как да бъдат отда-вани на концесия. Освен това липсата на норма-тивна уредба създава възможности за нерегла-ментирано ползване на пещери.

3sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 12 - 18 април 2010 г.

ИНФРАСТРУКТУРА

ЕВРОПЕЙСКО ФИНАНСИРАНЕ ГРАДОУСТРОЙСТВО

ИМОТИ И ИНВЕСТИЦИИ

ОБЩИНИ

Укрeпват срутищата по ул. „Девня“ във Варна

Над 1 млн. лв. ще бъдат вложени в укрепването на срутищата по новото тра-се на ул. „Девня“ във Ва-рна. Участъкът с дължина 450 м е между бензинос-танция „Шел“ и ул. „Ата-нас Москов“. Проектът е финансиран от ОП „Реги-онално развитие“ с 1млн. лева. С реализацията му и укрепването на срутище-то ще бъде завършена ця-лостната модернизация на улицата. След одобрение-то на тръжните документи от МРРБ, ще бъде избран изпълнител.

Управляващият орган очаква до края на април апликационната форма за лот 2 на „Тракия“

Строителството на отсечката може да започне, без да е готова апликационната форма, заяви за-местник-министърът на транспорта Ивайло Мос-ковски в интервю за БНР. Той обясни, че стан-дартната процедура за одобрение на апликаци-онна форма от ЕК отнема между 6 и 8 месеца. Въпросът е, че съществува минимален риск, ако апликационната форма не е качествено и добре подготвена, да бъде върната и разходите, кои-то сме направили през този период, да не бъдат признати, или по-скоро да се забави много във времето тяхното признаване, обясни Московски.

Спешни ремонти по магистрала „Хемус“ в участъка Шумен – Варна

Предвижда се извършването на спешен ремонт на участъците в най-тежко състояние на „Хемус“ - от км 349+820 до км 423+000 – пътни възли при Нови пазар, Ветрино, Провадия, Девня, По-веляново, Аксаково, съобщиха от АПИ. Ще бъде извършено машинно изкърпване на настилката, запълване на пукнатини и изкърпване на единич-ни дупки. За естакада „Девня“, има проект за ре-монт, който ще бъде изпълнен след търг.

Подмяната на магистралните водопроводи е най-важната ни задача, казва директорът на ВиК - Пловдив

Усилията на дружеството са насочени към изпълнение на ин-вестиционната програма, целяща подобряване на качеството на ВиК услугите в Пловдив. Това съобщи новоназначеният ди-ректор на „ВиК“ ЕООД – Пловдив, Валентин Василев. „Водна-та инфраструктура на града е изключително амортизирана, 60 на сто от водопроводите са от етернитови тръби, което е причина за чести аварии и високи загуби на вода в мрежата. Предвид огромните инвестиции, които са ни необходими, най-важният проблем, който искаме да решим, е подмяната на ма-гистралните водопроводи по основните пътни артерии на гра-да“, допълни Василев.

Първа копка на разширението на депото за твърди битови отпадъци в Шумен

На 9 април на строителната пло-щадка на депото за твърди бито-ви отпадъци в кв. „Дивдяково“ в Шумен стартират довършителни-те работи на клетка 2 от обекта, съобщиха от МОСВ. Сметище-то на Шумен е определено за ре-гионално и ще обслужва 8 общи-ни - Шумен, Велики Преслав, Смя-дово, Каспичан, Нови пазар, Као-линово, Хитрино и Венец. Разши-рението му се налага поради ума-ляванета на първа клетка, строе-на само за отпадъците на Шумен. Проектът включва освен клетка 2 и 3 и събиране и отвеждане на биогаза, инсталация за измиване на техниката, монитор за детек-тиране на радиоактивни отпадъ-ци, свързващ колектор за инфил-трата с ГПСОВ – Шумен, укрепва-не на свлачища, обособяване на лесозащитен пояс. Изграждане-то на обекта ще се финансира от държавния бюджет с 3.5 млн. лв.

Актуализират общинския план за развитие на София

През тази година се предвиж-да да бъде направена актуализа-ция на Общинския план за разви-тие и на Рамковата програма за прилагане на Общия устройствен план на София. При актуализации-те се предвижда като една от ос-новните задачи „Подобряването на качеството на живот в Столич-на община“, а заложените мерки и действия да бъдат ресурсно обез-печени.

Северните части на Столичната община да се включат в интег-риран проект Разработването на интегрирани пла-нове за градско възстановяване и развитие е една от заложените схе-ми в индикативната годишна работна програма за предстоящи процедури по оперативна програма „Регионал-но развитие“. Като подходящи за раз-работване на проект за интегрирано развитие на цели структурни части на територията се определят северните територии на Столичната община.

Над 74 млн. лв. са изплатени по програма „Административен капацитет“

Сключените досега договори по оперативна-та програма „Административен капацитет“ са 252 на обща стойност 136.4 млн. лева. Дого-ворени са близо 40% от средствата по про-грамата. Реално изплатените към бенефици-ентите суми са 76.3 млн.лева.

Предстои подписване с изпълнителя на проект „Срутище“ в Шумен

До няколко дни ще бъде сключен договорът с изпълнителя на проекта за укрепване на срутището, което се намира до чешмата по пътя за паметник „Създатели на българска-та държава“. Избраният изпълнител е „Хол-динг Пътища“ АД с подизпълнител „Билдинг Строй Експрес“, като предложената цена е 785 395 лв.

Столичната община ще плаща за уличните ремонти след проверка за изпълнението

Фирмите - изпълнители на пътните ремонти в столицата, са декларирали до момента изпълне-ни текущи ремонти на 20 000 кв.м за 1.5 млн. лв. По думите на Йорданка Фандъкова общината ще плати извършеното едва след контролни провер-ки. Ще признаем само това, което отговаря на изискванията за качество, каза Фандъкова.

Бургас ремонтира подлез в комплекс „Славейков“

Община Бургас ремон-тира подлеза на бул. „Проф. Якимов“, срещу бл. 63 в комплекс „Сла-вейков“. Ремонтирани са стъпала, бордове, стени, тавани, подове. Възстановени са елек-трическото захранване на подлеза, липсващи-те парапети и решетки-те за линейните отво-днителни канали. Об-щата стойност на ре-монтните работи е 38 276 лева.

„Лукойл“ влага 1 млрд. долара в завод за производство на котелно гориво

Завод за производство на котелно гориво предстои да бъде изграден на площадката на „Лукойл Неуфтохим“, съобщи председателят на УС на „Лу-койл Нефтохим Бургас“ Сергей Андронов. Инвестицията е за 1 млрд. дола-ра. В предприятието чрез хидрокрекинг ще се преработва мазут до светли продукти с по-ниско съдържание на сяра според европейските изисквания. Базовият проект за завода вече е завършен и са определени сроковете за доставка на оборудването. Проектът е разработен от италианската компа-ния „Техник“. Очаква се новият завод да бъде завършен за около четири години.

ЕБВР може да финансира строежа на мол в Бургас

Европейската банка за възстановяване и развитие може да финансира стро-ителството на шопинг мол в Бургас и така да запълни празнината, оставена от търговските банки по отношение на новите проекти в бизнеса с имоти в регионалните градски центрове в България. Институцията е в преговори за осигуряването на 51 милиона евро за Globe Trade Centre, полска строително-предприемаческа компания, която има планове за изграждането на общо че-тири търговски центъра в страната. 22 млн. евро от кредита се планира да бъдат синдикирани с друга банка. ЕБВР ще участва и като миноритарен акци-онер в проекта с инвестиция до 7 млн. евро. Молът ще има 35 700 кв.м отда-ваема търговска площ, 130 магазина и 1400 паркоместа.


ИНТЕРВЮ

Опростяваме процедурите по програма „Регионално

развитие“Г-жо Павлова, какво е състоянието на опера-тивна програма „Регио-нално развитие“ към мо-мента?

- Състоянието е добро. Ус-пяхме да увеличим значител-но размера на плащанията и да задържим минималния сре-ден темп на разплащане – по 10 млн. лева месечно. Към момента реално изплатените средства са 110 млн., а догово-рените са почти 1 млрд. лева. През този месец предстои сключване на нови договори – ще имаме резултати по мяр-ката за университетите, а през май ще сключим нови догово-ри за градска среда. Очаква-нията са през следващите ме-сеци да бъдат сключени дого-вори на обща стойност около 200 млн. лева. Пред нас остава голямото предизвикателство – бенефициентите да разрабо-тят качествена тръжна доку-ментация и да стартират с ус-пешната реализация на проек-тите. Факт е, че сега проекти-те са с много по-добро качест-во, като е напълно естествено да има и изключения. Основен проблем все още е изпълнени-ето, върху което рефлектират и тежките процедури, наложе-ни от самия управляващ орган. За да улесним работата на бе-нефициентите и с цел постига-не на по-добри резултати, раз-

работихме нови изисквания за проектната документация – стартираме от реални работни или технически проекти, кое-то улеснява процеса на изпъл-нение. Все още се опитваме да тласкаме напред старите про-екти, за които са сключвани договори на фаза идеен про-ект. Те вървят изключително трудно и именно липсата на разработени технически про-екти е основната причина за забавянето им. През послед-ните шест-седем месеца по-стигнахме подобрение на бю-рократичната процедура – от-паднаха излишните копия на документните, необходимост-та от деклариране на едно и също нещо по няколко пъти, ограничихме случаите, в кои-то се налага анексиране. Сега трябва да се даде тласък имен-но на тези проекти, при които има забавяне. То, както споме-нах, се дължи на грешките, до-пуснати при старта на опера-тивната програма и на първи-те схеми. Поради тази причи-на даваме старт на новите схе-ми при по-ясно дефинирани условия и критерии. Надежда-та ни е, че в рамките на година ще успеем да наваксаме и про-ектите ще стартират по-бързо и лесно.

Има ли опасност при ня-кои от тези проекти да

не се реализират?- За съжаление опасността е реална. Типичен пример е про-ект на една от големите общи-ни - крайният срок на изпъл-нение изтича съвсем скоро, а все още няма сключен дого-вор за изпълнение и общината ще изгуби проекта. Този про-ект е на стойност 5 млн. лева, предназначени за образова-телна инфраструктура. Веро-ятно в случая са допуснати и грешки от управляващия ор-ган и целият процес е бил за-бавен. Има също така стар-тирали и недовършени про-екти, при които процедури-те са проведени на фаза идеен проект, а самата процедура е променяна в хода на реализа-ция на проекта. Резултатът е, че част от дейностите отпадат, което означава, че няма да бъ-дат постигнати нито целите на проекта, нито заложените ин-дикатори за изпълнението му. Има такива случаи и в бъдеще ще се сблъскваме с този про-блем, с така нареченото мину-сово договаряне, но този про-цес е напълно нормален – от-падат дейности, договори, по-някога и цели проекти.

Възможно ли е в подобни случаи да се направи ре-локация на финансиране-то?

- Освободеният финансов

Л иляна Павлова е заместник-министър на реги-оналното развитие и благоустройството и отго-варя за оперативна програма „Регионално раз-витие“, ФАР, ИСПА. Тя идва от Министерство-то на финансите, където е била началник-от-дел в дирекция „Национален фонд“. В периода 1999-2002 е експерт в координационно звено по ИСПА в Министерството на регионалното разви-тие и благоустройството, завършила е УНСС, ба-калавър е по „Международни икономически от-ношения“, магистър по европейска интеграция на Варненския свободен университет и е доктор по икономика.

Лиляна Павлова, заместник-министър на регионалното развитие

и благоустройството:

• Към момента реално изплатените средства по оперативна програма „Регионално развитие“ са 110 млн., а договорените са почти 1 млрд. лева.

• През следващите месеци ще бъдат сключени до-говори на обща стойност около 200 млн. лева.

• До три месеца ще бъде направена оценка на всич-ки общини. Това ще е основата на един голям проект, в рамките на който ще се направи преглед на всич-ки общини и той няма да е само за обучение, а ще се сформират мобилни групи, екипи по регионите, кои-то ще обучават общините според нуждите им.


ИНТЕРВЮресурс, отпаднал по една или друга причина, се натруп-ва. В момента, в който събе-рем достатъчно финансов ре-сурс за финансиране на про-ектно предложение в списъка на резервите, пристъпваме към сключването на договор. На-последък сключваме доста до-говори по проекти, които са в списъка на одобрените, но не-финансирани проекти. Така на-пример по схемата за въвежда-не на мерки за енергийна ефек-тивност в общинска образова-телна инфраструктура релоки-рахме 20 млн. лева и ще успе-ем да финансираме първите осем от списъка на чакащите. Отпадането на още един про-ект или реализирането на ико-номия от сключените договори ще ни позволи да финансира-ме още един, като по този на-чин ще успеем да реализира-ме общо девет нови проекта. Останалите ще имат възмож-ност да кандидатстват по нова-та схема за енергийна ефектив-ност. Факт е, че конкуренция-та между проектите се засил-ва, което ни дава възможност да финансираме най-добри-те. Това е и причината да съм лично ангажирана с информа-ционните дни, които организи-раме в момента. Откривам, че има необходимост от детайл-но разясняване на мерките за енергийна ефективност, а ин-тересът към тях е изключител-но голям. Следващата седмица ще съм в Русе и Варна, къде-то има огромно желание и се възлагат големи очаквания на нашата среща. Целта ни е да представим нещата не само от политическа и концептуална гледна точка, а да разглеждаме питанията на бенефициенти-те казус по казус, въпросите да получават отговори и да имаме добра обратна връзка. Устано-вявам, че все още администра-цията работи бавно и мудно, но се надявам, че с опростява-не на процедурите от 20 април, когато ще влезе в сила новият наръчник, нещата ще се про-менят. Новият наръчник пред-вижда значително облекчава-не на процедурите. Целта е да се съкратят сроковете за полу-чаване на плащанията от бене-фициентите, ако са подали ка-чествени документи. Това ще позволи и на администрация-та да заработи по-бързо. Ще се определят конкретни рам-ки, ще отпаднат задължител-ните проверки на място на вся-ко едно искане на средства, ко-ето не носи добавена стойност и няма нужда от него. За нас е важно качеството на проверка-та. Освен това ще отпадне за-дължителният предварителен контрол за всички, ще го про-веждаме на етап оценка на ри-ска, няма да правим задължи-телен последващ контрол и ще има възможност за много по-бързо сключване на договори-те. По този начин ще бъдат об-лекчени и двете страни – адми-нистрация и бенефициенти.

Тези мерки с колко ще съ-кратят сроковете?

- По отношение на анексира-

нето имаше искания и съот-ветното им разглеждане, кои-то продължаваха в рамките на шест месеца. Сега срокът е три месеца, а очакванията са с но-вите мерки и действия да го съ-кратим до месец и половина.

Миналата седмица Наци-оналното сдружение на общините отправи пред-ложения за отпадане на предварителния контрол за обществените поръчки и увеличаване на авансо-вите плащания с до 35%. Възможни ли са тези про-мени?

- Те са реални. При нас вече отпада предварителният кон-трол и това решение ще вле-зе в сила с издаването на но-вия наръчник. Ще го провеж-даме само при оценка на ри-ска или когато бенефициен-тът е рисков. Контролът ще се осъществява и при провер-ка на място - ще се следи дали представените документи съ-ответстват на оригиналите. Напълно е възможно на един по-късен етап да няма необ-ходимост да се прави предва-рителен контрол, което може да се постигне, ако успеем да разработим т.нар. формати на договорите. По-лесно прило-жими са те при проектите по оперативна програма „Окол-на среда“, защото процедурата е много еднотипна и се отнася до строителство на пречиства-телна станция или депо. При нас има огромно разнообразие от договори и ще е по-трудно, но не и невъзможно да постиг-нем унифициран формат. Ко-легите от Националното сдру-жение на общините имат фи-нансиране по линия на нем-ската програма GTZ, която ги подпомага при разработването на този тип договори и ние сме отворени, ако имат разработе-ни формати, да ги използваме и в нашата програма. Това би ни позволило да поставим рам-ката на договориране, а упра-вляващият орган да провеж-да само последващ контрол. По отношение на увеличаване на авансите считам, че това е една много добра антикризис-на мярка, която трябва да се приложи спрямо всички бене-фициенти по оперативна про-грама „Регионално развитие“, които не са само общини. Така например Министерството на здравеопазването ще пра-ви доставка на оборудване и е нормално един доставчик на по-скъпо медицинско обо-рудване да иска аванс. Друг е въпросът, че увеличението на авансите трябва да се гаранти-ра с много добър механизъм за случаите, в които е изразход-ван неправомерно. Този меха-низъм трябва да гарантира, че Министерството на регионал-ното развитие и благоустрой-ството ще може да си възвър-не отпуснатите средства, т.нар. събиране на дължими взема-ния, защото отговорността ще се носи от управляващия ор-ган. Увеличението на аванси-те е напълно възможно при на-личие на такава възможност в

бюджета и одобрение от стра-на на Министерството на фи-нансите.

Управляващият орган из-даде наръчник за общини с най-често срещаните грешки. Кои са те?

- В наръчника най-често сре-щаните грешки са разделе-ни в категории, които отразя-ват пропуските на общините, допускани от самия старт на програмите до ден днешен На етап кандидатстване все още има случаи, макар че намаля-ват, в които се подава непълен комплект от документи или се включват недопустими разхо-ди и дейности – например те-кущият ремонт. Продължават да липсват и строителни раз-решителни. Следващият голям проблем са тръжните проце-дури. Може би заради липсата на формат се допускат грешки, включващи дискриминационен критерий. Провеждат се проце-дури по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, разделяйки обекта на поръчки-те, което е абсолютно наруше-ние на закона, умишлено или не. Неспазването на Закона за обществените поръчки е клю-чов проблем – продължават да се разделят и да има наличие на дискриминационни критерии. Ние налагаме финансови ко-рекции, за които изработихме процедура, за абсолютно всяко нарушение на закона. Следва-щите са свързани с преминава-нето на идейните проекти в ра-ботни и технически, което про-дължава да е проблем и има не-яснота кое, кога и по каква про-цедура да бъде одобрено. Тре-тият проблем е окомплектова-нето на документите за искане на средства и свързаните с тях допустими разходи. Аз лично подписвам ежедневно искания за допълнителна информация или корекция на подадена доку-ментация от бенефициентите. Много ми се иска да подобрим нещата и в момента провежда-ме тръжна процедура за обуче-ние и подпомагане на общини-те, по която работи оценител-ната комисия, и до три месеца ще направим оценка на всич-ки общини. Това ще е основата на един голям проект, в рамки-те на който ще направим пре-глед на всички общини и той няма да е само за обучение, а ще сформираме мобилни гру-пи, екипи по регионите, които ще обучават общините според нуждите им. Ще ги подпомагат в процеса по кандидатстване за финансиране, попълването на апликационна форма за канди-датстване, изготвянето на про-екти, управлението на проек-ти, искането на средства и т.н. Факт е, че има общини, които са инвестирали в екипи и те ня-мат проблем в работата си по проекти с европейско финан-сиране. Но има и такива, които възлагат управлението на про-екта на човек, занимаващ се и с куп други дейности, което заба-вя или спъва работата. Ще обо-собим консултантски екипи, ко-ито ще ходят по места. Реални-ят старт на тяхната работа ще

бъде даден през следващата го-дина, което ще подпомогне зна-чително работата и процеса на усвояване на средства.

Какво предстои по опера-тивна програма „Регио-нално развитие“?

- Увеличаваме индикативната годишна програма от 13 на 14 схеми. Надяваме се в пика на програмата да сме стартира-ли успешно и проекта за обу-чение на бенефициентите, за да подобрим капацитета им за участие във всички 14 схеми. Новата 14-а схема, която пред-стои да бъде включена в Инди-кативната програма за 2010 г., е за финансиране на проекти за малките общински болници. Ще направим преглед на ситу-ацията и реформата на общин-ските болници, след което ще отворим и двете схеми, защо-то е по-добре да подпомогнем реформата в здравеопазването именно сега. Ще се опитаме да обявим предсрочно мерките за наводненията и да ги отворим през лятото, а не през есента. По тази мярка сме обвързани с Министерството на околната среда и водите и плановете за управление на речните басей-ни, но в момента, в който по-лучим достатъчно информа-ция като критерии за оценка, ще ги обявим.

През тази година пред-стои обявяване и на схе-мата „Подкрепа за интег-рирани планове за градско възстановяване и разви-тие“. Какви дейности ще бъдат включени в нея?

- Тази схема е огромно пре-дизвикателство и е много ва-жна. Моята амбиция е да раз-работим така насоките за кан-дидатстване, че резултатите от проектите да бъдат качествени интегрирани планове, които да надграждат наличните пла-нове, стратегии и устройстве-ни схеми, т.е. всичкото това, от което имат повечето от общи-ните. Те трябва да разполагат с тях, за да послужат за основа и база и да бъдат надградени с един качествен документ, кой-то да включва цялата община или зони от нея – за икономи-ческо развитие и т.нар. социал-но ангажирана група. От тази гледна точка трябва да напра-вим така, че плановете да бъ-дат много добре разработе-ни сега и при старта на след-ващия програмен период, кой-то ще стартира през 2014 г., да имат готовност, ясно де-финирани приоритети и реал-но планиране за стратегическо развитие на големите общи-ни. Чрез тази схема ще подпо-могнем т.нар. полюси за рас-теж – седемте големи града и тяхната периферия, защото в тях живеят най-много жители. Ако успеем да постигнем това, ще съм изключително довол-на. По разработването на тази схема ще получим експертиза от урбанисти, от външни екс-перти, камарите много ни под-крепят в тази инициатива.

Интервюто взе Маргарита ЛОЗАНОВА

При нас вече отпа-да предварител-

ният контрол и това решение ще влезе в сила с издаването на новия наръчник. Ще го провеждаме само при оценка на риска или ко-гато бенефициентът е рисков

Ще обособим кон-султантски еки-

пи, които ще ходят по места. Реалният старт на тяхната ра-бота ще бъде даден през следващата го-дина

Увеличаваме индика-тивната годишна

програма от 13 на 14 схеми

ИНТЕРВЮ


ТРЕНД

Германските компании, инвестирали в Бълга-рия, са доволни от избо-ра на страната като мяс-то за инвестиции. Близо 80% от тях не очакват по-добрение на икономиче-ската обстановка в стра-ната, а почти половина-та - 45%, вярват, че със-тоянието им ще се подо-бри през 2010 г. Това ко-ментира д-р Митко Ва-силев, главен управител на Германско-бългаска-та индустриално-търгов-ска камара, като предста-ви традиционната анкета на ГБИТК сред герман-ските инвеститори относ-но бизнес средата в Бъл-гария.

Според общо проуч-ване на германските тър-говски палати през 2010 г. Китай ще привлече по-вече инвестиции от всич-ки страни в Европа, взе-ти заедно.

По инвестиционен по-тенциал България е по-ставена на първо място пред държави като Гер-мания, Словения и Сло-вакия. Сред атрактивни-те стимули са малката да-нъчна тежест, членството в Европейския съюз и ни-ските разходи за труд.

В резултат на криза-та оборотът на 67% от германските компании в България през 2009 г. се е свил значително, 48% са декларирали спад на пе-чалбата. Ръст на продаж-бите обаче регистрират 23% от анкетираните.

Почти половината от предприемачите - 41%, са съкратили инвестици-онните си разходи през 2009 г. Най-големите про-блеми за бизнеса остават състоянието на публич-ната инфраструктура и корупцията.

Малка част от фирми-

те - 14%, определят пра-вителствената програ-ма като ефективна. Само 17.2% от предприемачи-те са се възползвали или ще се възползват от дър-жавна помощ за осигуря-ване на заетост като въ-веждане на намалено ра-ботно време.

Проучването анкети-ра 73 фирми, като 39% от тях са индустриални, 28% са търговски, 13% - стро-ителни, 11% са доставчи-ци на газ, електроенергия и вода.

Германия е най-голе-мият търговски партньор на България и на пето място по преки чуждес-транни инвестиции. През миналата година обемът на оборота между две-те страни е спаднал от 4 млрд. евро на 3.3 млрд. евро, салдото е негатив-но с 600 млн. евро за България.

Германските инвеститори:

България е пред Китай като инвестиционна дестинацияБизнес средата няма да се подобри и през тази година

СтатистикаИНВЕСТИЦИОННИЯТ КЛИМАТ

Според изследването на Националния статистически институт бизнес климатът в строителството през март спада с 0.4 пункта. Няма достатъчно поръчки, строи-телната активност продължава да бъде намалена. По данни на скорошно изследване на GVA Sollers Solutions на инвестиционния климат и нагласи в България с участието на 192 инвестиционни и строителни компании 46.7% от инвеститорите в строителния сектор очакват подобрение на икономическата обстановка в страната. Жилищните имоти са посочени с най-го-лям потенциал благодарение на възстановяването на ипотечното кредитиране. Засилен остава интересът към търговските и индустриалните имоти поради на-влизането на чужди търговски вериги.

ИЗНОСЪТИзносът на български стоки се възстановява постепенно. През януари експор-тът е 917 млн. евро при 812.9 млн. за същия месец на 2009 г., увеличението е 12.8%.Преките чуждестранни инвестиции през януари са 52.9 млн. евро при 391.7 млн. година по-рано. Притокът на чужди инвестиции в търговския обмен се изразява във внос на пове-че суровини и инвестиционни стоки, в момента вносът е около нивата от 2006 г.

България е поставена като по-привлекателна инвестиционна дестинация пред страни като Германия, Словения, Полша, Китай, Румъния и др.

Пазарът на труда има предимството на ниското заплащане и недостатъка на ни-ското качество Източник: Германско-българска индустриално-търговска камара

Въпреки кризата 27% от фирмите са увеличили инвестициите си, а 23% са с нарас-нал оборот

93%от германските фирми в България са доволни от своята инвестиция в страната

4.7%очакват подкрепа под формата на държавни инвестиционни програми

17.2%от компаниите са се възползвали или ще се възползват от възможностите за държавната помощ за намаляване на работното време

4%одобряват антикризисната програма на правителството

Традиционно малките и сред-ните предприятия и фамил-ните компании са гръбна-кът на германската иконо-мика, затова те по-труд-но се решават да навлязат на нов пазар, но направят ли го, остават за дълго. Има тенденция за работа с местни компании. Напри-мер когато „Либхер“ инвес-тира в България, в началото сглобява 100% внесени от чужбина компоненти. В мо-мента 30% от използвани-те материали са от българ-ски подизпълнители. Новите инвеститори в мо-мента са рядкост. До края на годината ще се усети експанзията на търговска-

та верига „Лидл“. Много предпазливо бяха по-срещнати изявленията на правителството за мора-ториум върху проектите за възобновяеми енергийни източници.

Д-р Митко Василев, главен управител на Германско-българската индустриално-търговска камара:

Новите инвеститори са рядкост, експанзията

на „Лидл“ предстои

Пазар на труда

Инвестиции и оборот (база 2008 г.)

Привлекателност на инвестиционната среда


ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Съкращаване наполовина на сроковете ще ускори националните обекти

Измененията в Закона за устройство на терито-рията (ЗУТ) и в Закона за държавната собственост имат за цел да ускорят реализацията на инфра-структурните проекти и да се подобри бизнес кли-матът като цяло. Това съ-общи замeстник-министъ-рът на регионалното раз-витие и благоустройство-то Екатерина Захариева.

Предвидените промени са с краткосрочен и дъл-госрочен ефект

Сред измененията в краткосрочен план са най-общо процедурите, свър-зани с устройство на тери-торията - строителството, въвеждане в експлоатация на строежите. Предстои обсъждане на проекта в работната група и с биз-неса. След това ще запо-чне междуведомственото съгласуване преди внася-не в Министерския съвет.

С промените в Закона за държавната собстве-ност се предвижда съкра-щаване с една втора на всички административни срокове, свързани с одо-брение на националните инфраструктурни проек-ти, без разлика дали ин-веститорът е обществен или частен. Предлага се издаването на разрешени-ето за строеж да бъде само на основа на одобрен под-робен устройствен план преди отчужденията. В по-дългосрочен аспект се предвижда да се син-

хронизира нормативната уредба по стратегическо-то и по пространственото планиране на територи-ята. Става дума за наци-оналната и регионалните комплексни устройствени схеми. Предвижда се след изменението на ЗУТ да се издават комплексни до-кументи, обвързани с на-ционалната стратегическа референтна рамка и с на-ционалната стратегия за развитие. Липсата на тези устройствени документи досега беше много осеза-телна. И на национално, и на регионално ниво ус-тройствените схеми още не са факт. Стратегиче-ските и пространствените документи трябва да бъ-дат един документ и да са обвързани, такава е евро-пейската практика. При-чината не е само в липса-та на финансиране, при-чина е липсата на връзка-та между пространстве-ните документи по ЗУТ и стратегическите докумен-ти по Закона за регионал-ното развитие. Текстовете по ЗУТ, които регламенти-рат тези схеми, не са в съ-ответствие с най-новите европейски практики. Те предстои не само да бъ-дат създадени, но и да бъ-дат поддържани и обновя-вани. Предвиждаме тази година да обявим общест-вена поръчка за изработ-ване на националната ус-тройствена схема, която може би ще се казва наци-онална схема за простран-

ствено планиране, съоб-щи Екатерина Захариева.

Един от основните про-блеми в устройственото планиране е

липсата на общи устрой-ствени планове на общи-ни и населени места

Фактите не са добри. От налични 110 общи ус-тройствени плана на тери-торията или на част от те-риторията на 87 общини 57 са с изтекъл прогнозен период. Общите устрой-ствени планове на общи-ни са само 36, от които с изтекъл срок са 17. Про-гнозните периоди са обик-новено 15-20 години.

Една от основните пречки пред инвестици-онния процес е липсата на общи устройствени пла-нове, което създава неси-гурност, липса на финан-сиране за тяхното изра-ботване, на изрични нор-мативни разпоредби, кои-то да дават срокове на об-щините да ги изработват и да намират финансира-не за изработването им и да ги актуализират. Голя-ма част от плановете с из-текъл срок са финансира-ни от държавния бюджет. Необходима е ясна пози-ция на общините за поли-тиката на нейната терито-рия.

Също така ще се про-мени нормативната уред-ба и възможността за из-работване на подробни устройствени планове на парче.

Отчужденията също бавят много реали-зирането на големи про-екти, но това ще се про-мени според предложени-те изменения в Закона за държавната собственост. Новост ще бъде възмож-ността за учредяване на право на строеж върху обект - публична държав-на собственост, когато това е предвидено в спе-циален закон. Това е из-ключително проблемна тема, особено за линей-ните обекти, дори нена-ционални, за водния сек-тор, за електроснабдява-

нето. В момента държа-вата отчуждава за смет-ка на инвеститора. Про-мяната ще ускори много реализацията на такива проекти.

Важна е и възможност-та за въвод във владение в имот, който все още е в процедура по оспорване на отчуждението, като е предвидено обезщетение за евентуална земедел-ска продукция. Това ще даде възможност за по-добро и по-бързо усво-яване и на европейските средства.

Николай ТОДОРОВ

В дългосрочен аспект предстои синхронизиране на стратегическото и устройственото планиране

В моментаМинистерството на регионалното разви-тие и благоустрой-ството подготвя ана-лиз кои инфраструк-турни проекти са под-ходящи за публично-частно партньорство

Очаква сечленовете на работ-ната група към реги-оналното министер-ство да разгледат сглобения вариант на проектозакона за из-менение на Закона за устройство на тери-торията, след което той ще бъде изпратен за междуведомствено съгласуване

Право на строеж и върху публична

държавна собственост

Н овост ще бъде възмож-ността за учредяване на право на строеж вър-ху обект - публична дър-жавна собственост, ко-гато това е предвидено в специален закон. Това е изключително про-блемна тема, особено за линейните обекти, дори ненационални, за во-дния сектор, за електро-снабдяването. В момен-та държавата отчуждава за сметка на инвестито-ра. Промяната ще уско-ри много реализацията на такива проекти.

Защита на държавния интерес:• За защита на държавния интерес отда-дените под наем имоти - публична дър-жавна собственост, няма да се преотда-ват и да се използват съвместно по дого-вор с трети лица• Определянето на пазарната цена на имотите ще става на база осреднени па-зарни цени от всички вписани сделки

Защита на частния интерес:• Запазва се условието принудителното отчуждаване за държавни нужди да се извършва само ако те не могат да бъдат задоволени по друг начин, както и след предварително и равностойно обезщете-ние• За започване на процедура за прину-дително отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавни нужди ще слу-

жи освен влезлият в сила подробен ус-тройствен план и одобреният подробен устройствен план с влязло в сила допус-нато предварително изпълнение, който предвижда изграждане на национални обекти

Ускоряване на инфраструктурните обекти:• Влязъл в сила подробен устройствен план, а не документ за собственост, как-то е в останалите случаи, ще бъде пред-поставка за съгласуване на инвестици-онните проекти, по които се издава раз-решение за строеж за национален обект или общински обект от първостепенно значение• Инвеститорът на национален обект ще може да влезе в имота и да строи, като ще дължи обезщетение за времето от

влизане в имота до влизане в сила на от-чуждението.• Собственикът на имота ще може да ос-порва пред съда размера на обезщете-нието и да претендира за по-високо, но това няма да спира изпълнението на акта за отчуждаване. • Информиране на заинтересованите лица при отчуждаване - заповедта на областния управител да се обнародва в Държавен вестник• Понятието „национален инфраструкту-рен обект“ по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС се заменя с по-широкото понятие „национален обект“• Съкращават се различни срокове за одобрение и съгласуване•Обжалването на акта само относно раз-мера на обезщетението няма да спира изпълнението на акта за отчуждаване

Из предложенията за изменение на Закона за държавната собственост

Предвиждаме тази година да обявим обществена по-ръчка за изработване на националната устройствена схема, каза Екатерина Захариева


БИЗНЕСНако Наков, изпълнителен търговски директор на „Девня цимент“:

Строителният бизнес сега е съсредоточен в София и областтаГ-н Наков, как се от-разяват по-тежки-те кризисни условия на „Девня цимент“? Промениха ли се пла-новете на компания-та?

- В България кризата стартира малко по-къс-но, отколкото в Централ-на Европа. Тя се отрази най-вече в намалено тър-сене на цимент - продаж-бите, търсенето и въобще консумацията на цимент в страната намаляха с 40% през 2009 г. в сравнение с 2008. За нашите два заво-да реалното намаление е 42%. Какво направихме ние – „Девня цимент“ ис-торически е позициони-рана в североизточната част на страната, т.е. на-шият пазар традиционно е в източната част на Бъл-гария. „Вулкан цимент“ е в южната, т.е. чрез него обхващаме района на Централна и Южна Бъл-гария. През последни-

те 3-4 години източната част на страната се рад-ваше на огромно потреб-ление на цимент, тъй като се строяха много хоте-ли, комплекси и жилища. Имаше моменти, в които компанията буквално не смогваше да удовлетво-ри търсенето. Сега оба-че заради кризата строи-телството, което има по-дългосрочен период на възвращаемост на инвес-тициите, замря и наши-ят пазар е силно намален като обем. В географски аспект строителният биз-нес в България се измести на запад и според послед-ното проучване от края на 2009 г. 40% от всич-ки строителни работи в страната са съсредоточе-ни в София и Софийска област, а „Девня цимент“ остава на изток. Моите очаквания са през след-ващите от четири до шест години България да оста-не строителна площадка,

но тя ще бъде по-скоро на инфраструктурни обекти, което се дължи на прио-ритетите на Европейския съюз. Това ни накара да се замислим за продукта, който би бил актуален - нашата локална борба с кризата е циментът HRВ

– хидравлично свързващо вещество за пътища, кой-то е много интересен про-дукт.

Пускането на новия продукт на компа-нията свързано ли е с реализирането на допълнителни инвес-тиции?

- Засега не – „Девня ци-мент“ има капацитет и ре-сурси за производство на този продукт, без да се из-искват допълнителни ин-вестиции, което е добре, защото в момент на кри-за никой не е склонен да реализира сериозни ин-вестиции. От друга стра-на, аз лично преразглеж-дам продуктовия микс и се опитвам да лансирам продукти, които с по-ма-лък обем производство и продажби да генерират по-висок марж и печал-ба. Това е другият вари-ант да се борим с кризата, тъй като в по-тежки усло-вия ние не можем да ис-каме много от пазара и в рамките на ограниченото търсене трябва да напра-вим така, че да генерира-ме по-голяма печалба. Не е тайна, че крайната цел на всеки бизнес е печал-бата и ние я реализираме, предоставяйки на клиен-та възможно най-добрия продукт.

Кои са основните ви клиенти в момента?

- Крайният клиент се промени силно в посока чувствителност на цена-та. Той вече не се инте-ресува толкова от качест-вото, колкото от цената на продукта. Продуктите на „Девня цимент“ пора-ди използването на мокър способ на производство,

тъй като водата най-до-бре хомогенизира всички материали заради преди изпичането на клинкера, имат по-висока себестой-ност. По-високата цена е защитима с по-доброто качество, което ние пред-лагаме. Лошото е, че кли-ентът не се интересува вече от качеството и е це-ново чувствителен. Това затруднява нашата рабо-та. Когато става въпрос за строителство на къща или гараж, качеството не е от такова значение. От друга страна, при големи-те инфраструктурни обек-ти, каквито са мостовете, язовирите и пътищата, се търси нашето по-високо качество. В момента тър-сенето може да се разде-ли на две – претенциозно и непретенциозно.

През последните ме-сеци непрекъснато се говори за спад на це-ните на строител-ните материали. Какви са вашите на-блюдения?

- По мое наблюдение це-ната на цимента от 150 лева средно сега падна до нива от 120-130 лева. Процентът е ясен – мини-мум 10-15. Доста голяма популярност сред строи-телите придоби твърдени-ето, че сега е изгодно да се строи, защото за еди-ница продукт се инвести-ра много по-малко - ако някои иска да строи сега, да го направи, но с очак-ването, че инвестицията ще се възвърне след из-вестен период от време.

Какво предвижда ин-вестиционната про-грама на компания-та?

- Работим върху нея от няколко месеца и включ-ва нова производствена линия за сух способ, за да бъдем адекватни на паза-ра. Планираме да е над 350 млн. евро и ще бъде реализирана в съответ-ствие с настоящата па-зарна обстановка, като не сме се отказвали от ин-вестиционната си програ-ма. Ще стартираме с реа-лизацията й през май тази година. Сред основните приоритети на компания-та са опазване на човеш-кия живот и здраве в заво-да и опазването на окол-ната среда.

Интервюто взе Маргарита ЛОЗАНОВА

Нако Наков е ро-ден през 1968 г. Завършва Универ-

ситета за национално и световно стопанство през 1994 г. Към „Итал-чементи“ се присъеди-нява през 2005 г. и ра-боти в заводите на гру-пировката в Централ-на Азия. От началото на месец декември 2009 г. заема позицията из-пълнителен търговски директор на „Девня ци-мент“ АД и „Вулкан ци-мент“ АД, собственост на „Италчементи груп“.

Продажбите, търсенето и

въобще консума-цията на цимент в страната нама-ляха с 40% през 2009 г. в сравне-ние с 2008

През следващи-те от чети-

ри до шест годи-ни България да ос-тане строителна площадка, но тя ща бъде по-скоро на инфраструк-турни обекти

9 Строителство Градът, 12 - 18 април 2010 г.sg.stroitelstvo.info

ИНФРАСТРУКТУРА

Предстоящи събитияВ началото на април стартира търгът за лот 4 на магистрала „Тракия“ от Ямбол до Карнобат от км 277+597 до км 325+280 с обща дължи-на 47.683 км. Според заместник-министър Георги Пре-гьов промени в тръжната документация за лота няма да има.

От 20 до 28 април отварят тръжните документи за избор на изпълнител на всеки от 14-те лота от оперативна програма „Регионал-но развитие“. Търговете бяха обявени 4 март 2010 г. и са с обща дължина над 250 км със строителна стойност 200

млн. лева.

От 29 април до 11 майотварят офертите от тръжните досиета за избор на кон-султант на 14-те лота от оперативна програма „Регионал-но развитие“. Те бяха обявени на 8 март 2010 г. Подписва-нето на договорите за супервизия и строителство е пред-видено за юли. Наскоро е завършила работата и по вто-рия етап на програмата. Сега се чака одобрението на уп-равляващия орган в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Търговете за тях ще бъдат

обявени през втората половина на годината.

До 22 април

подписват договора за строителството на лот 2 на магис-трала „Тракия“ от Стара Загора до Нова Загора. Победи-тел в търга е обединение „Магистрала Трейс“, състоящо се от „Трейс холд груп“ и „СК - 13“. Цената, с която спече-ли сдружението, е малко над 137 млн. лева, или по 2.2

млн. евро на километър. Дължината на лота е 31.8 км.

На 27 април отварят тръжните досиета за строителство на лот 3 на магистрала „Тракия“. Досега са закупени 43 комплекта тръжни документи. Лот 3 на „Тракия“ се простира от

Нова Загора до Ямбол - от км 241+900 до км 277+597. Дължината на лота е 35.697 км.

Индикативна стойност на инвестицията е 108 млн. евро. Археологическите проучвания ще приключат през юни

2010 г., а отчуждителните процедури - до 30 април 2010 г.

До 31 априлще завършат отчуждителните процедури на зони, засег-нати от строителството на пътя през Хаинбоаз. Проходът все още няма Акт 16. Държавна приемателна комисия е направили списък със забележки. Довършителните рабо-ти трябва да бъдат извършени от изпълнителя през ап-рил.

Бъдещото строителство на лот 2 на магистрала „Тракия“ ще стартира оттук

През изминалия месец разрешение за ползване са получили над 20 големи обекта, повечето от които са инфраструктурни. След хитовия проект през фев-руари - разширението на пристанище Бургас: по-дходен навигационен ка-нал, нов източен вълно-лом и терминал 2А, кой-то получи разрешение за ползване, след като три го-дини е бил в експлоатация без необходимите доку-менти (72-часовите проби са продължили от 2006 г. досега), през март важни-ят обект е ГКПП Гюешево (виж карето). Той включва поредица от проекти, пър-воначално финансирани от предприсъединителна-та програма ФАР от 2003 г. , а по други програми - с възложител Министер-

ството на финансите. С разрешение за полз-

ване е пречиствателната станция за отпадъчни води в Балчик. Консултант на проекта е „Пойри Енвай-рънмънт“, Германия, чрез българския си партньор „Булстрой надзор“.

Сред големите обек-ти с разрешение за полз-ване е и апартаментният комплекс за отдих и тури-зъм със 160 апартамента в местността Шипоцко в Банско, чийто инвеститор е „Санара Булфест 97“ и консултант „Нипро кон-трол“.

Варненският икономи-чески университет има вече нов учебен корпус, който по документи вле-зе в експлоатация на 12 март.

Укрепено е свлачище-

то на път IV-900023 Злат-ни пясъци - Варна в учас-тъка от дървения мост до края на комплекса „Слън-чев ден“ - изградени са три пилотни конструкции, шахта, дренажни сонди и заустване на изтичалото на шахтата, направена е подпорна стена, отводня-ване, изпълнен е нов ос-новен изпускател. Възло-жител е регионалното ми-нистерство, строителен надзор упражнява „Икар консулт“.

Сред големите обекти е и корекцията на река Сла-тинска в участъка от ул. „Константин Фотинов“ до бул.„Владимир Вазов“ в район „Подуяне“. Проек-тът условно е разделен на два участъка, първият от които е с дължина почти 295 м, а вторият - 285 м.

В началото на пролетта е завършена и защитната дига около площадката на пречиствателната станция за отпадъчни води в Па-зарджик, както и фотовол-таичната електроцентрала „Янково“ - етап II, общи-на Смядово, област Шу-мен. Тя е с мощност 2404 киловата и е разположена на 116 хил. кв.м. Възло-жител е „Алфа енерджи“ , строителен надзор - „Икар консулт“.

Сред обектите отново преобладават газифика-ции на части от селища ка-квито са Пещера, Пазар-джик, Петрич, изгражда-не на газоразпределител-ната мрежа на зони като Шумен и Добрич. Приети-те водопроводи и базови станции са най-много.


Над 20 големи проекта получиха разрешение за ползване през мартС права за експлоатация е ГКПП Гюешево

ГКПП Гюешево получи разрешение за полз-ване. Допълнителните строителни дей-ности, свързани с проекта „Разширение и

реконструкция на ГКПП Гюешево“, са изпъл-нени от „Алфарекс Л“ ЕАД. Във връзка с водо-снабдителната система за граничния преход в края на април 2009 г. Министерството на реги-оналното развитие и благоустройството е одо-брило подробен устройствен план - парцела-рен план за водохващане на обект „Разшире-ние и реконструкция на ГКПП Гюешево“ с мес-тонахождение землището на с. Гюешево, общи-на Кюстендил. Преди четири години беше въз-

ложен вторият етап от неговото разширение, ко-ето започна през 2007 г. Консултант по проекта беше „И Кю И контрол“ ООД, а изпълнител - от-ново „Алфатекс Л“ ЕАД. През 2006 г. е възло-жено доизграждането на гранични инспекцион-ни ветеринарни пунктове на територията на три граничните прехода - външни граници, заради изискванията на Европейския съюз. За запад-ната граница беше възложен един общ проект за три контролно-пропускателни пункта - при Брегово, Златарево и Гюешево. Техен изпълни-тел е „Главболгарстрой“, строителен надзор уп-ражнява „БТ Инженеринг“ ЕООД.

Как беше обновен основният граничен преход с Македония

Преобладават газификации

на части от се-лища каквито са Пещера, Пазар-джик, Петрич, из-граждане на газо-разпределителна-та мрежа на зони като Шумен и До-брич

Обновяването на граничния преход „Гюешево“ включва поредица от проекти, пър-воначално финансирани от предприсъединителната програма ФАР


ПЪТИЩА

Лот 8Б Върбица – Мокрен от км 178+800 до км 219+200 и лот 13, в който попадат Български извор, обхо-ден път от км 10+800 до км 16+500, Луковит, обходен път от км 135+000 до 142+000, и Алваново – Белокопитово от км 250+050 до км 259+430, отпа-дат от проекта „Транзитни пътища V“. Това е решено след преговори с пред-ставители на Европейската инвестици-онна банка (ЕИБ).

Институцията е приела предложе-нието на Агенция „Пътна инфраструк-тура“ участъкът от „Софийски око-ловръстен път – Южна дъга“ от км 42+800 до км 44+720 да бъде вклю-чен в обхвата на „Транзитни пътища V“. Това е отсечката от пътния възел с жк „Младост“ до бул. „Симеоновско шосе“, която след бул. „Александър Малинов“ пресича „Бистришко шосе“, дере на Старата река, отклонява се към лифтова станция и преминава над бул. „Климент Охридски“, като се свързва с изграденото трасе между Драгалевци и Симеоново. Автор на проекта е „Ви-аплан“ с подизпълнител „Транскон-султ 22“.

Многото съществуващи подземни ко-муникации ще бъдет изместени или про-карани в зоната на локалните платна. Според проекта ще има надлез при бул. „Климент Охридски“ и естакада при км 43+023, която е дълга 358 м, широчина-та й е 28 м и представлява 14-отворно мостово съоръжение.

От обявените през юли 2009 г.

11 търга за участъци с обща дължина от 790 км са избрани изпълнители за пет от тях. Договори са сключени само за два от лотовете - лот 8А и лот 21.

Лот 8А около Ямбол ще бъде по-строен от консорциум „Щтрабаг 08“. Договорът с изпълнителя вече е склю-чен.

Лот 14 между Смолян и Асеновград ще се изпълнява от сдружение „Родопи II-86“. Дължината му е 48.606 км. Из-дадено е и разрешение за строеж.

Изпълнител на лот 21 около Дуран-кулак - Каварна е „Хидрострой“ АД. Договорът с него вече е сключен. Дъл-жината на лота е 72.902 км.

В лот 22 А в зоната на Юндола, Раз-лог и Садово попада част от някогаш-ния проект по ФАР, който бе предоста-вен за изпълнение на гръцката „Про-дефтики“, а тя не успя да го изпълни. Смесеният лот ще бъде построен от сдружение „Роудс 2009“. Лот 22А е с дължината 109.824 км, в него поподат и 20 съоръжения.

Лот 22 Б е за рехабилитация на пъ-тища около Велинград и към Септем-ври с обща дължина 78.731 км. В лота е включено изграждането на нов стома-нобетонов мост и ремонта на 20 съоръ-жения. Изпълнител е сдружение „Лена – Гуалчев“.

Търгове за останалите шест лота по програмата - 1, 2, 7, 15, 16 и 24 ще бъ-дат обявени до края на 2010 г.


Лотове 8Б и 13 отпадат от „Транзитни пътища V“В програмата се включва участъкът от „Младост“ до Симеоново, част от „Софийски околовръстен път - Южна дъга“

ИЗБРАНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ ПО „ТРАНЗИТНИ ПЪТИЩА V“ С ТЪРГОВЕ ОТ ЮЛИ 2009 Г.

Лот Дължи-на в км Изпълнител

Лот 8 А, път I – 7 Пътно кръстовище с път I-6–Ямбол 32.714 Консорциум „Щтрабаг 08“

Лот 14, път II-86 Асеновград – Проглед – Пампорово – Смолян 48.606 Сдружение

„Родопи II-86“Лот 21, път I-9 Дуранкулак – Каварна, път III-901 Шабла – Тюленово – Каварна 72.902 „Хидрострой“ АД

Лот 22А, път II-84 Юндола – Якоруда – Разлог и Разлог – Гоце Делчев – Садово 109.824 Сдружение

„Роудс 2009“Лот 22Б, път III-8402 Ветрен Дол – Септември/път I-8, път II-84 /път I-8/ Звъничево – Юндола и път III-8402 п.в. Церово – Виноградец – Карабунар – вход на Септември

78.731 Сдружение „Лена – Гуалчев“

Очаква се избор на изпълнители на шест лота

Все още не са избрани изпълнители за шест лота от обявените през юли 2009 г. търгове. С изключение на лот 17 всички друти имат разршения за строеж.

• Лот 4 път II-73 Шумен – Карнобат, дължина 90.324 км.• Лот 5 път I – 7 Силистра – Шумен, дължина 106.767 км.• Лот 12 път I – 4 Велико Търново – п.к. Лясковец, Ястребино – Омуртаг, Про-

лаз – Търговище, Търговище – Белокопитово и реконструкция на пътен въ-зел, Коритна – Севлиево, обща дължина 62.812 км.

• Лот 17 път II-16 Мездра – Ребърково – Елисейна – Своге – Нови Искър, дъл-жина 81.77 км.

• Лот 18 път II-13 Борован – Кнежа, II-81 Петрохански проход, II-81 Обход Бер-ковица, II-81 Йончеви ханове – Благово, дължина 54.27 км

• Лот 23Б II-62 Дупница – Самоков и път III-181 Ковачевци – Поповяне, дъл-жина 51.59 км.

Агенция „Пътна ин-фраструктура“ подготвя тържната документация за избор на изпълнител и строителен надзор на проект „Рехабилитация на транзитни пътища IV, фаза 2“. В нея са включе-ни общо три обекта, в ко-ито попадат осем пътни отсечки с обща дължи-на 86.036 км. Прогнозна-та стойност на проекта е 44.4 млн. лева

Лот 1 е за рехабили-тация на участъци от път I-8 Първомай – Хар-манли. Дължината му е 42.073 км. Пътят ще бъде дублиращ на магистра-ла „Марица“ и ще бъде използван по време на строителството на ауто-бана в тази част от тра-сето му.

Лот 2 е за обновява-не на отсечки от път I-1 Монтана – Враца с обща дължина 14.566 км. Учас-тъкът следва трасето на коридор IV. Пътят от Ви-дин до Монтана е вклю-чен в оперативна програ-ма „Транспорт“, същото

се отнася и за отсечката Враца - Ботевград. Така с обновяването на този участък път I-1 (Е-79) от Видин до София е вклю-

чен в различни програми, така че до 2012 г. да бъде обновен и използваем.

Лот 3 е за рехабилита-ция на участъци от път I-5

Стара Загора – Хасково и е напречна връзка по ли-нията на коридор 9, кой-то вече не е приоритет на Европейския съюз, но

през Кърджали - Подко-ва е пряка връзка със Се-верна Гърция. Дължина-та на лота е 29.397 км.

Търговете ще бъдат

обявени през лятото. Според пътната агенция сключването на догово-рите се очаква да стане през есента.

Стартира втората фаза на „Транзитни пътища IV“86 кме дължината на трите лота с общо осем отсечки по „Транзитни пътища IV“, втора фаза

44.4 млн. левае прогнозната им стойност

Транзитни пътища IV - фаза I и фаза II

в строителствозавършенифаза 2


ИНТЕРМОДАЛЕН ТРАНСПОРТ

Консорциум „БКС Цен-тър – Балканстрой“ АД и ДЗЗД „Метро билд 2010“ ще бъдат главни изпълни-тели на участъка от „Обе-ля“ до ул. „Бели Дунав“ от северния лъч на метрото. Срокът за изпълнение е 24 месеца.

Търгът за главен изпъл-нител включва две обосо-бени позиции. За цялата отсечката от 1.7 км се със-тезаваха 16 фирми – бъл-гарски и чуждестранни от Австрия, Гърция, Италия и Хърватия. Избраните за главен изпълнител фирми са класираните на първо място в търга по двете по-зиции. Консорциум „БКС Център – Балканстрой“ АД е строителят за първа-та позиция, а ДЗЗД „Ме-тро билд 2010“ - за втора-та. Компаниите са спечели-ли по показател най-ниска предложена цена. Цено-вите предложения на 16-те участника бяха отворени на 15 март. Срокът за кла-сиране на фирмите изтече на 30 март. Възражения по търга до изтичане на край-ния срок, 6 април, не са по-стъпили, съобщи изпълни-телният директор на „Ме-трополитен“ ЕАД инж. Стоян Братоев.

„БКС Център – Бал-канстрой“ спечели с цена 21.356 млн. лева (с ДДС) по първа обособена по-зиция. Строителството включва открит метроучас-тък, който ще се издига на естакада със стоманобето-нови устои и стълбове, сто-манени конструкции. Сама-та метростанция 1, която е надземна, ще бъде на еста-када. Важна част от обек-та е и изпълнение на мост над река Какач, както и на десен какачки колектор и трамвайна линия по ул. „Обелски път“.

„БКС Център“ е из-вестна като изпълнител на обекти от първия метроди-аметър (тунелни участъци и метростанции), а „Бал-канстрой“ беше подизпъл-нител на новия терминал на летище София. Дружество-

то е изградило много обек-ти в областта на високото строителство в Разлог, Со-фия и по Черноморието.

За втората позиция „Ме-тро билд 2010“ предложи цената 25.754 млн. лева. В този участък метрото и ме-тростанцията са подземни. Тук се предвижда и подзе-мен паркинг за автомобили. В „Метро билд 2010“ вли-зат „Джи Пи груп“ и „Сие-нит“ АД - Пловдив, което е лидер в обединението. По-дизпълнител е „Валмекс“ ЕООД (15%). Обединение-то „Метро билд 2010“ с по-дизпълнители „Бауер Бъл-гария“ и „Валмекс“ спече-ли и търга за обособена по-зиция едно в предходния търг за метрото от пътен възел „Надежда“ (ул. „Хан Кубрат“ ) – ул. „Бели Ду-нав“. Обединението спече-ли с цена на строителство 53.420 млн. лева.

Паралелно с определя-нето на изпълнител за учас-тъка „Обеля“ - ул. „Бели Дунав“ на 6 април започна работа тунелопробивната машина, с помощта на ко-ято ще бъде изграден дву-пътният тунел на метрото от пътен възел „Надежда“ до кръстовището на бул. „Витоша“ и бул. „Патри-арх Евтимий“. Тази част от втори метродиаметър за-едно с продължението към НДК и бул. „Черни връх“ до кръстовището с ул. „Майор Томсън“ се финан-сира чрез оперативна про-грама „Транспорт“ с без-възмездна помощ в размер на 185 млн. евро и 62 млн. евро местно съфинансира-не (общо 247 млн. евро). В строителството на участъ-ка до февруари са изпъл-нени и разплатени 74 млн. евро, т.е. 29.9% от дого-ворените работи. Контро-лът се извършва тристран-но: от инженер-консултан-та, ръководен от френска-та фирма „Систра“, от бе-нефициента „Метрополи-тен“ ЕАД и от управлява-щия орган по оперативна програма „Транспорт“.

Гергана ДИМИТРОВА

Български фирми ще строят участък от северния лъч на метротоЗа 15 месеца тунелопробивната машина трябва да е прокопала 3.8 км

ЗА ТРАСЕТО ОТ СТАНЦИЯ „ОБЕЛЯ“ ДО УЛ. „БЕЛИ ДУНАВ“

Изпълнител Участък Дължина Станции

Консорциум „БКС Център – Балканстрой“

от станция „Обеля“ до ул. „Тричко Велев“

1130 м 1 надземна

ДЗЗД „Метро билд 2010“

от ул. „Трич-ко Велев“ до ул. „Бял люляк“

365 м 1 подземна

На 6 април бе даден официален старт на работата с тунелопробивната машина. Тя е монтирана в т.нар. стартова шахта, която се намира до надлез „Надежда“ Фотограф Мария Съботинова

До края на 2012трябва да е завършено изцяло строителството на всички отсечки по втори метродиаметър

10.7 кмще е общата дължина на втори метролъч

11ще е броят на метростанциите

10 мин.ще е времето, за което ще се стига от „Надежда“ до бул. „Черни връх“


ГРАДСКА МАГИСТРАЛА

Готов е проект за източната

Днес съществуващата улица „Източна танген-та“ е с ширина 7 м улич-но платно и частично из-градени тротоари в учас-тъка, който е западно от терена на летище Со-фия. В един участък око-ло 300 м до бул. „Ботевг-радско шосе“ са изграде-ни две пътни платна в по-сока, всяко с ширина по 10.50 м и озеленена раз-делителна ивица с шири-на 3 м и тротоари между 2 м и 3 м. Изградени са четирите пътни връзки на транспортния възел на „Източна тангента“ с „Ботевградско шосе“. Те се осъществяват чрез две кръстовища.

Бъдещото трасе на „Източна тангента“ се пресича с няколко град-ски булеварда - бул. „Цариградско шосе“, бул. „Шипченски про-ход“ - бул. „Искърско шосе“, бул. „Цветан Ла-заров“, бул. „Ботевград-ско шосе“, бул. „Влади-мир Вазов“.

Пресичането с бул. „Цариградско шосе“ се осъществява на три нива, като „Източна тангента“ преминава под кръгово-то кръстовище на бул. „Цариградско шосе“, а на ниво терен връзките се включват в кръговото кръстовище. Следващото пресичане е с улица, ко-ято свързва териториите от двете страни на буле-варда, а улицата преми-нава безконфликтно на горно ниво. На второто ниво е ситуирано кръ-гово кръстовище меж-ду улицата и връзките на транспортния възел.

Следващото преси-чане на трасето на „Из-точна тангента“ е с бул. „Шипченски проход“ - бул. „Искърско шосе“ и е на две нива. Основно-то направление премина-ва на второ ниво с еста-када, а на ниво терен е ситуирано четириклонно светофарно регулирано кръстовище.

Градската магистра-

лата продължава на север покрай терена на ВТУ „Тодор Каблешков“ око-ло 1 км и преминава като естакада над трасето на ул. „Боян магесник“, ко-ято е продължение на бул. „Цветан Лазаров“. Продължава в кв. „Хрис-то Ботев“ между жилищ-ната територия и науч-но-производствена зона (НПЗ) „Христо Ботев“, след което пресича бъде-щото трасе на бул. „Рил-ска обител“. Това преси-чане става на две нива, като „Източна тангента“ премина на горно ниво с естакада, а на ниво терен е обособено светофарно регулирано кръстовище като част от транспор-тен възел тип „диамант“. Чрез този транспортен възел се осигуряват раз-връзки на транспортни-те потоци във всички по-соки.

В района на кв. „Хрис-то Ботев“ магистралата преминава по нова следа, различна от действащата

регулация, за което е не-обходима промяна и на общия устройствен план. С новото решение се из-бягва пресичането на жи-лищната територия.

От ул. „Рилска оби-тел“ до „Северна ско-ростна тангента“ трасе-то на „Източна танген-та“ преминава западно от терена на летище София, продължава на север под бул. „Ботевградско шосе“ и след това се насочва източно от кв. „Левски Г“, пресича бул. „Влади-мир Вазов“ и на север се включва в транспортния възел със „Северна ско-ростна тангента“. Този транспортен възел е ре-шен като тип „детели-на“, което дава възмож-ност за осъществяване на транспортни развръз-ки във всички посоки.

Предлага се ново ре-шение за транспортния възел „Източна танген-та“ – бул. „Ботевградско шосе“ в сравнение със съществуващото положе-

ние. Премахнати са кръс-товищата на трасето на „Източна тангента“, тъй като тя е градска магис-трала II клас и движени-ето по нея е безконфлик-тно. При това съществу-ващите пътни връзки ста-ват еднопосочни само за завиващите надясно ав-томобили, дясната връз-ка от „Източна тангента“ към бул. „Ботевградско шосе“ е с нова конфигу-рация, така че да осигу-ри възможност за ситуи-ране на кръгова връзка, осигуряваща възможност за движение от бул. „Бо-тевградско шосе“ наляво по „Източна тангента“ в посока към бул. „Рилска обител“.

Следващото пресича-

не на „Източна тангента“ е с бул. „Владимир Ва-зов“. То се осъществява с транспортен възел тип „диамант“, като трасе-то на „Източна тангента“ преминава безконфликт-но на горно ниво. На тра-сето на бул. „Владимир Вазов“ е оформено чети-риклонно светофарно ре-гулирано кръстовище.

Обслужването на при-лежащите на магистрала-та територии се предвиж-да да бъде осъществено чрез улиците от второ-степенната улична мре-жа, а „Източна тангента“ ще бъде носител на тран-зитните транспортни по-тоци по отношение на жилищните зони.

Гергана ДИМИТРОВА

Бъдещият булевард е участък от връзката между магистрала „Люлин“, „Северна скоростна

Б ъдещият бул. „Източна тангента“ е градска ма-гистрала от втори клас според Общия устрой-ствен план на София. Такъв тип транспортна ар-терия в столицата са например бул. „Цариград-ско шосе“ и бул. „България“. Съгласно транс-портните схеми към общия план „Източна тан-гента“ осигурява връзки между северните и южните части на града в източната половина на територията на София. Тези функции в запад-ната част са поети от трасето на т.нар. „Западна тангента“. Бъдещата градска магистрала има за цел основно да осигури движение за транзитни-те потоци, а не толкова обслужване на прилежа-щите територии. „Източна тангента“ се прости-ра от бул. „Цариградско шосе“ до „Северна ско-ростна тангента“. По този начин тя се явява ва-жен транспортен участък от връзката между ав-томагистрала „Люлин“, „Северна скоростна тан-гента“ и автомагистрала „Тракия“. В ситуацион-но отношение новото трасе на „Източна танген-та“ е предвидено с две основни платна за дви-жение, всяко с ширина по 10.50 м в посока, озе-ленена разделителна ивица с ширина 3 м и тро-тоари по 5 м. С цел осигуряване на необходима-та проектна готовност по възлагане на направ-ление „Архитектура и градоустройство“ на Сто-личната община е възложен и разработен пред-варителен транспортно-комуникационен проект за трасето на „Източна тангента“, който бе при-ет от общински експертен съвет. Автор на транс-портния проект е „Виаком 2002“ с ръководител инж. Кети Александрова.

Цели на проекта• Да осигури безконфликтно преминаване на транспортните пото-ци, които са транзитни по отношение на прилежащите територии.• Екологичен ефект от намаляване на задръжките на автомобили при кръстовищата чрез осигуряване на пресичания на две нива.• По-голяма безопасност и намаляване на времето за преминава-не на пешеходците в кръстовищата.

Пресичания на „Източна тангента“ • бул. „Цариградско шосе“ - с тунел• бул. „Шипченски проход“ – на две нива с естакада• бул. „Цветан Лазаров“ и жп ареала – на две нива с естакада• бул. „Ботевградско шосе“ – на две нива • бул. „Владимир Вазов“ – на две нива• „Северна скоростна тангента“ – на две нива с транспортен възел тип „де-телина“

ГАБАРИТИ НА ТРАСЕТО

Пътни платна две основни платна за движение по 10.50 м

Озеленена разделителна ивица 3 м

Тротоари 5 м

Общо 29.00 м

Връзката на бул. „Източна тангента“ с бул. „Цариградско шосе“ се осъществява на 4-ти километър и е чрез тунелно преминаване Фотограф Мария Съботинова


ГРАДСКА МАГИСТРАЛА

тангента в Софиятангента“ и автомагистрала „Тракия“

ПЪТИЩА

През юни обявяват три търга за рехабилитация на 105 км

улици в Пловдив

Ремонт на 285 улици от вътрешнокварталната мрежа на Пловдив старти-ра до есента, обяви кметът Славчо Атанасов. „Дуп-ките в града се явяват без-дънна яма в общинския бюджет, ежегодно за тях-ното закърпване се харчат по 3-4 млн. лв., без да има траен ефект. Затова пред-приемаме действия за шо-ково решение на пробле-ма чрез дълготрайна ця-лостна рехабилитация на 105 км от второстепенна-та улична мрежа на града в рамките на три години, обясни градоначалникът.

За финансиране на ма-щабния инфраструктурен проект община Пловдив ще тегли заем от Европей-ската банка за възстано-вяване и развитие (ЕБВР) в размер на 30 млн. лв. Дългосрочният общински дълг ще бъде изплащан в продължение на 14 годи-ни, като е предвиден гра-тисен период от 3.5 годи-ни. Финансовата институ-ция за пръв път отпуска такава дългосрочна инвес-тиция на българска общи-на за пътна инфраструк-тура. Нейни експерти ще контролират правилното усвояване на средствата, провеждането на тръжни-те процедури и изпълне-нието на строителните ра-боти. Съгласно Закона за общинския дълг до края на април кметът ще вне-се за одобрение от мест-ния парламент тегленето на заема, след което ще се пристъпи към подписва-не на договор с ЕБВР. Ре-алистичният срок за стар-тиране на тръжните про-цедури за изпълнители е юни, а стартът на стро-

ителните работи – през септември. „Извършено-то подробно обследване на уличната мрежа даде възможност да се направи оценка на нейното състоя-ние и структурата на път-ните настилки, в резултат на което се изготвиха съ-ответните икономически и технически решения за всеки обект“, коментира инж. Тошо Пашов, дирек-тор на капиталното стро-ителство в община Плов-див, на проведеното на 6 април обществено обсъж-дане на проекта. Съобраз-но състоянието на улици-те са предвидени 5 типа конструкции „от бордюр до бордюр“ – 683 147 кв.м. В заема не са пред-видени средства за ре-монт на тротоарните на-стилки и бордюри, за тях ще се разчита на пари от наемите от гаражи, съби-рани от районните адми-нистрации.

Въз основа на изготве-ния от консорциум „Път-консулт 2000 - Векта“ до-клад за обследване на уличната мрежа, оценка и технически решения за видовете ремонти на път-ните настилки на терито-рията на община Плов-див е разработен Проект за организация и изпълне-ние на строителството за периода 2010 – 2013 г. и е направен график на ре-монтите по лотове, улици и стойност , посочи инж. Тошо Пашов. Изготвени

са и необходимите еко-логични и социални оди-ти и планове за действие на проекта. За изпълнение на тригодишната строи-телна програма са необхо-дими 14 741 085.69 евро. В тази сума влизат и до-пълнителните разходи за проектиране, подготов-ка на тръжни документа-ции, тръжни процедури, строителен надзор, въ-веждане в експлоатация, съгласуване, допълнител-ни проучвания, лаборато-рен контрол на строител-ството, екип за управле-ние и др. Пет процента от общата сума на заема, или 670 хил. евро, са предви-дени за неотложни ремон-ти на подземната инфра-структура.

Предвидените за ре-монт улици в шестте райо-на на Пловдив са разделе-ни на три лота, за всеки от които ще бъде обявен от-делен търг. Изборът на из-пълнители ще се извърши в съответствие с правила-та за обществени поръчки на ЕБВР.

С цел гарантиране на качеството на извършва-ните строително-ремонт-ни дейности ЕБВР препо-ръча на общината да съз-даде независима изпита-телна лаборатория, ко-ято да одитира фирмите изпълнителки. По 3% от стойността на спечелената поръчка ще внасят всички фирми като петгодишна гаранция за качество.

Предстои местният парламент да гласува финансирането на проекта със заем от 30 млн. лева от ЕБВР

Експертните изчисления на ЕБВР сочат, че със 17.2% по-евтино ще струва рехаби-литацията на 285-те улици за три години, отколкото в продължение на 14 години, какъвто е срокът на заема

Лот Стойност СМР

I - „Тракия“ и „Източен“ 5 232 538 евро

II – „Северен“ и „Централен“ 4 503 227 евро

III – „Южен“ и „Западен“ 3 665 220 евро

Северна скоростна тангента

бул. „Вл. Вазов“

бул. „Рилска обител“

жп ареал

бул. „Ботевградско шосе“

бул

. „И

зто

чна

та

нге

нта

“

бул. „

Източн

а танг

ента“

Аерогара София

кв. „Васил Левски“

кв. „Христо Ботев“

бул.

„Изт

очна

тан

гент

а“


РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

Д-р Николов, ключов ин-веститор в региона като „Симпли Бългерия“ вече е на финала на своя инвес-тиционен проект – екосе-лището Геша Вю“, в оч-акване сте „Албена хол-динг“ да стартира проек-та си за изграждане на че-тиризвезден хотел. Докъ-де всъщност стигнаха не-щата там?- При последната ни среща

от „Албена холдинг“ се потвър-ди информацията, че са изчис-тени проблемите със земята и през месец май трябва да запо-чнат да събарят. Новият хотел-ски комплекс ще е четиризвез-ден, най-вероятно пак ще се каз-ва „Момини скали“ и идеята е да бъде готов през следващата го-дина. Това е добре за нас, тъй като ще има още един хотел, кой-то ще е на входа на Дряновския манастир. С възстановяването на екопътеката Дряново става неразделна част от Дряновския манастир заедно с екоселището „Геша Вю“, Габрово, Трявна, Ве-лико Търново. Община Дряново има природни дадености, които в условия на финансово-икономи-ческа криза трябва да ни помог-нат да оцелеем. Затова залагаме на разгръщане дейността на ту-роператорските фирми, органи-зиране на конференции, пленери – това е бъдещето на град Дряно-во. Една от основните ни задачи е превръщане на града в по-ат-рактивна туристическа дестина-ция, като неразделна част от съ-седните общини.

По какви проекти, свърза-ни с развитието на тури-зма, работите?- По оперативна програма

„Регионално развитие“ кандидат-стваме за развитие на туристиче-

Д-р Иван Николов, кмет на община Дряново:

Природните дадености ще ни помогнат да оцелеем в кризатаОбщината очаква да тръгнат проектите по Програмата за развитие на селските райони, която ще осигури инвестиции в инфраструктурата

ски атракции. В идейна фаза сме представили своите проектни предложения или по-скоро кон-цепции. Одобрени бяха няколко проектни предложения, но за съ-жаление нашето не беше. С удо-влетворение обаче мога да кажа - добре че стана така, защото зна-ете за решението на Камарата на строителите в България изцяло да реновира музея на Колю Фи-чето в Дряново.

Очакваме от юни да бъде от-ворена мярка също за туристи-чески атракции с възможност за включване и на музейни експо-зиции, т.е. да се ремонтират му-зеи, къщи-музеи, като самоучас-тието ще е 5%. В момента рабо-тим в тази насока. Всички обек-ти, свързани с Колю Фичето, подлежат поетапно на съответ-ните ремонти. Може да се търсят алтернативни източници за мно-го други неща, но нещо, което ще направим в работен вариант, са останалите дейности, които бяха включени в първата фаза на про-екта, но сега вече в работна фаза, и ще кандидатстваме за европей-ски средства за туристическите атракции да се реализират.

Какви депозирани проек-ти има община Дряново, по които очаквате резул-тат, и на каква стойност са те? - Очакваме резултат по седем

депозирани от нас проекта по програма за развитие на селски-те райони. Три от тях са по мяр-ка 321 и четири са по мярка 322. Имаше акредитационни точки, на първата вълна не успяхме да минем, но се надявам на втора-та вълна да бъдат одобрени. По мярка 322 предстои комисия и очаквам да имаме резултат, а 321 е в застой, като има много проектни предложения за много пари, които надхвърлят мярката. Тези проекти са свързани с ин-фраструктурата на град Дряно-во. За главната улица, която пре-минава през града – улица „Шип-ка“, имаме три проекта по мяр-ка 322, където единият проект е за цялостно преасфалтиране на улицата, а бордюрите и тро-тоарите са отделени в други два проекта. Става дума за централ-на градска част - от общината по-край Часовниковата кула, т.нар. Ларго и двата парка пред учили-

щата СОУ „Максим Райкович“ и старата сграда на дряновското класно училище, както и Центъ-ра за рехабилитация и интегра-ция на хора с увреждания или бившата спортна зала, общин-ски път до село Радовци. Имаме и един проект за изграждане на телекомуникационен център за административно обслужване на селски здравни служби, където ще има телемониторинг, както и за административни услуги. Об-щата им стойност е за около 8-9 млн. лв. Като бъде отново отво-рена мярка 321, смятаме да кан-дидатстваме за енергийна ефек-тивност на двата дома на терито-рията на община Дряново – това са Дом за възрастни с деменция в града и Дом за възрастни с пси-хически разстройства, който е в село Радовци.

Друго, което е важно за нас, това са две мерки, които се на-дяваме да бъдат открити – енер-гийна ефективност към Минис-терството на регионалното раз-витие за образователна инфра-структура. Желанието ни е да об-новим двете бази на училищна-та инфраструктура – става дума за СОУ и Професионална гим-назия по икономика. Тук мярка-та е от 200 хил. до 1 млн. лв. По линия на бедствията и авариите имаме също подадени проекти в момента, там чакаме оценителни комисии. Преди дни беше вхо-диран проектът за свлачището в село Куманите по пътя за Царе-ва ливада към Трявна. Проектът е готов в работна фаза и се надя-вам да бъде финансиран, но като цяло средствата, които ще се от-пускат, са изключително малко. Два проекта сме подали и в Ми-нистерството на физическото възпитание и спорта – седалки на стадион „Локомотив“ – втори етап, и тъй като стадионът ни се

Д-р Иван Николов е ро-ден на 3 октомври 1968 г. в град Дряново. Преди

да седне на кметския стол, е бил пет години хирург в дря-новската болница, преди това е работил в първо хи-рургично отделение в бол-ницата във Велико Търново.

Важни за нас са две мерки, които се

надяваме да бъдат открити – енергий-на ефективност към Министерството на регионалното разви-тие за образователна инфраструктура

Имаме спечелен проект към Ми-

нистерството на труда и социалната политика, касаещ смя-на на покрива и вер-тикална планировка в Дома за възрастни с деменция



На територията на община Дряново има 62 насе-лени места. Около 107 км е дължината на общин-ската пътна мрежа, като в чертите на населените

места тя е още около 120 км. Средства в пътна инфра-структура тук не са инвестирани в продължение на 20-30 години, откакто са направени пътищата, казва кме-та на Дряново д-р Иван Николов. Според него именно затова в момента инфраструктурата е едно от приори-тетните направления, в които работи общината заедно с превръщане на града в по-атрактивна туристическа дестинация като неразделна част от съседните общини.Кметът се надява, че ако тръгнат и бъдат отворени проектите по еврофондовете за селските райони Дря-ново попада в обхвата от 1 до 3 млн. лв. и реално това ще бъдат най-големите проекти. Кога обаче ще се слу-чи това е въпрос на време.

превръща в база за тре-нировки на националния отбор по лека атлетика – ремонт на пистата, допъл-нително насипване с ша-мот, изграждане на въ-трешен коридор, пътека за троен и за дълъг скок. Най-вероятно през юни ще бъде разглеждането на проектите. Единият проект е за около 90 хил. лв., дру-гият за около 120 хил. лв. - не са много парите, но се надяваме, че ще бъдат фи-нансирани, за да можем да приключим реално стади-она на 90%.

Имате и проект към Министерството на труда и социалната политика...- Да, имаме спечелен

проект към Министерство-то на труда и социалната политика, касаещ смяна на покрива и вертикална пла-нировка в Дома за възраст-ни с деменция . Проектът е за над 110 хил. лв., има-ме уведомително писмо, че сме спечелили и сме одо-брени и очакваме да подпи-шем споразумението, което се бави вече почти два ме-сеца.

Неотдавна приклю-чихте първия на те-риторията на общи-ната проект с евро-пейско финансиране. Как протече реализа-цията му?- Бяхме една от първите

общини, които подписахме договор за дребномащаб-на инфраструктура за ба-зите на детските ни гради-ни, които са изцяло възста-новени на практика заед-но с вертикална планиров-ка. Проектът е реализиран, отчетен е, строителството е приключило преди чети-ри-пет месеца, междинните плащания се бавеха от 4 до 6 месеца, а окончателно-то плащане не е ясно кога ще бъде изплатено. Това е първият в Дряново проект с европейски пари и, меж-ду другото, всички общи-ни, които кандидатстваха и спечелиха проекти за дреб-номащабна инфраструкту-ра, са им първите проекти, следващи проекти няма за-почнати и реализирани, за-

това първите и единствени бих могъл да кажа. За този проект сме теглили сред-ства от фонд ФЛАГ, кои-то сме ги разсрочили със съответните анекси. През май трябва да върнем вто-рия транш по ФЛАГ и ако не дойдат парите от финан-сиращия орган, положени-ето е сериозно...

Залагате ли на ня-какви резервни вари-анти?- Резервните вариан-

ти са общината да има собствени средства, с ко-ито да си покрие кредита по ФЛАГ, и после да чака, когато дойде окончателно-то плащане. Намалението на приходите ни е с 400-450 хил. лв., сериозен фи-нансов ресурс - от 1.5 – 1.6 млн. лв. през 2008 г. на 1.1 – 1.2 млн. лв. за мина-лата година. За тази годи-на тенденцията се очерта-ва като миналогодишната, че дори и по-зле. С огра-ничени собствени средства общината нищо не може да направи, при положение че само дофинансирането на детските ясли и заведения е между 80 и 100 хил. лв. В момента трудно свързва-ме двата края с издръжка-та, имаме просрочени и не-разплатени задължения в хиляди, свили сме разходи-те си до минимум и става въпрос за оцеляване както за държавата, така и за об-щините.

Интервюто взе Силвия ЗЛАТКОВА

ДЕПОЗИРАНИ ПРОЕКТИ ОТ ОБЩИНА ДРЯНОВО

Обект Програма Стойност (лв.)

1. „Реконструкция на „ Централна градска зелена зона“ в гр. Дряново“ - Мярка 322

„Програма за развитие на селските ра-йони 2007-2013“ 1876697

2. „Подмяна тротоари и бордюри на ул. „Шипка“ - град Дряно-во“ - Мярка 322


3. „Ремонт - асфалтиране на ул. „Шипка“ – гр. Дряново от км 1+300 до км 2+400“ - Мярка 322


4. „Ремонт - асфалтиране на ул. „Шипка“ – гр. Дряново от км 0+000 до км 1+300“ - Мярка 322


5. „Рехабилитация на общински път GAB 2117(IV-60924) – Ца-рева ливада – Радовци до границата с Община Трявна от км 0+000 до км 6+784“ - Мярка 321


6. „Център за рехабилитация и интеграция на хора с увреж-дания чрез физическа култура и спорт в община Дряново“ - Мярка 321


8. „Вътрешен ремонт на сгради съблекалня и тренировъчна зала и изграждане на два броя тенис корта на стадион „Ло-комотив“

Наредба № Н-1 от 8.02.2007 г. за усло-вията и реда за финансово подпомага-не от ДАМС на спортни дейности

239974

9. „Седалки на стадион „Локомотив“ – град Дряново“ - II етапНаредба № Н-1 от 8.02.2007 г. за усло-вията и реда за финансово подпомага-не от ДАМС на спортни дейности

91643

10. „Текущ ремонт покрив на читалище „Развитие“ – град Дря-ново“ - Мярка 01 Проект „Красива България“ 141206

11. „Текущ ремонт на парк в центъра на село Гостилица“ - Об-щина Дряново - Мярка 01 Проект „Красива България“ 117862

12. „Текущ ремонт на парк в централната част на с. Царева ливада“ - Мярка 01 Проект „Красива България“ 139616

15. „Основен ремонт покрив и вертикална планировка с дос-тъпна среда на Дом за възрастни с деменция – гр. Дряново“ - Мярка 02-02

Проект „Красива България“ 223449

62населени места има на територията на община Дряново

107 кме дължината на общинската пътна мрежа

30 годинине са инвестирани средства в пътна инфраструктура



Силистра иска средства по пет направленияИзграждане на хидроенергийно съоръжение край града, както и мост с Кълъраш са сред тяхИзграждане на хидро-

енергийно съоръжение край Силистра, мост Си-листра – Кълъраш, еко-логични проекти, изграж-дането на подпорни ке-йове и стени около река-та и развитието на резер-ват „Сребърна“ са сред основните приоритети на общината, свързани с Ду-навската стратегия. Това стана ясно на публично-то обсъждане „Бъдеще за регионите по Дунав“, ор-ганизирано от евродепу-тата Филиз Хюсменова в Силистра с подкрепата на Алианса на либерали-те и демократите за Евро-па (АЛДЕ).

Изграждането на мост между Силистра и Кълъ-раш доби по-ясни очерта-ния и има шанс да залегне като проект в стратегия-та на Европейския съюз за макрорегиона на Ду-нав. Участниците в дис-кусията – представители на местната власт от Си-листренска област и об-щините Кълъраш, Слобо-зия и Остров от Румъния, потвърдиха твърдото си желание да работят съв-местно по трансграничен проект за осъществява-нето на този инфраструк-турен замисъл. Връзката

между двата града е със значение, което надхвър-ля интереса само на две-те крайдунавски общини, а се вписва в концепция-та „Дунав – Черно море“ смята Белин Моллов, съ-ветник на националния координатор по Дунав-ската стратегия.

Представителят на Ев-ропейската комисия На-тали Ферскелде от глав-на дирекция „Регионална политика“ изрази пози-цията, че поне до 2013 г. действат трите „не“ на ЕС – да няма ново финанси-ране, ново законодател-ство и нови институции. „Това послание изглежда негативно, но всъщност то е изцяло позитивно, защото стимулира разли-чен тип мислене и под-ход към решаване на про-блемите“, заяви Ферскел-де. Според нея става дума за по-доброто усвояване на европейски средства и за по-ефективното уп-равление на европейски-те политики. Въпросът не е в липсата на финанси-ране от ЕС, а в неумени-ето то да бъде използвано за подобряване на живо-та на хората. В това отно-шение България и Румъ-ния изостават сериозно

и това може да се обясни с най-малкия им „стаж“ в Евросъюза и без промяна не биха могли да продъл-жат напред. До момента са представени над 250 проекта, кандидатстващи за включване в Дунавска-та стратегия. До 15 април трябва да стане ясно кои от тях ще отпаднат и кои ще бъдат одобрени.

Публичното обсъжда-не в Силистра е част от обществените консулта-ции, които текат от сре-дата на март във всички български крайдунавски общини.

Силвия ЦЕНОВАБисера СТАНЕВА

ВидинНастоява за включването на седем проек-та на общината в стратегията. Най-големият от тях е за изграждане на крайдунавски парк „Видин - Калафат“.

ЛомПриоритетен проект на града в стратегията трябва да бъде изграждането на предпазна стена от Дунав. Лом е единственият българ-ски град, който няма дига. Друг проект за кой-то настоява градът е изграждане на ферибот-на връзка с отсрещното румънско село Раст.

СвищовПланира реконструкция на пристанищния комплекс и прилежащата инфраструктура, из-граждане на яхтено пристанище и оформяне на зона за островен екотуризъм край града. Сред проектите на Свищов е и изграждане-то на трансграничен медиен център, както и развитието на туристическия потенциал.

СилистраЗалага на изграждане на хидроенергийно съ-оръжение край Силистра, мост Силистра – Кълъраш, екологични проекти, изграждане-то на подпорни кейове и стени около реката и развитието на резерват „Сребърна“.

По поречието

Д унавската стратегия ще представлява план за бъдещото развитие на Дунавския евроре-гион. Поречието на река Дунав заема 20 про-цента от площта на ЕС, а в градовете му жи-веят около 200 милиона души. Целта на но-вата евроинициатива е икономическото сбли-жаване на географски свързаните чрез река-та селища. Стратегията трябва да бъде напъл-но готова и съгласувана с всички страни, ко-ито ще бъдат неин обект, до края на 2010 г. На 19 март страната ни представи своята пози-ция по отношение на стратегията. Следващи-ят етап ще бъде по-труден - ще се защитават проектите, които ще бъдат финансирани в пе-риода 2014-2020 г., като основното изискване е те да имат общи ползи за всички страни, по-падащи в обхвата на Дунавската стратегия.

На 19 и 21 ап-рилвъв Виена и Братисла-ва ще се проведе пър-вата международна конференция за Дунав-ската стратегия

На 10 и 11 майв Русе и Гюргево пред-стои да се проведе за-ключителната между-народна конференция по стратегията

До 15 майБългария трябва да представи своите приоритети и кон-кретни проекти

По Дунавската стратегия


ГРАДОУСТРОЙСТВО

Във Великобритания, Франция и Холандия на-ционалната политика за градско обновяване е част от общата урбанистич-на политика. Въвеждане-то на специфична полити-ка и конкретни норматив-ни документи, третиращи урбанистичното развитие и градското обновяване в Ирландия датира от края на 1990-те години.

Великобритания, Фран-ция и Холандия боравят и с три от четирите типич-ни системи за планиране в Европа: планиране, осно-ваващо се на управление-то на земеползването (Ве-ликобритания), планира-не, базирано на регионал-ния и икономически подход (Франция), и интегрирано планиране (Холандия). По-следната категория систе-ми за планиране се отлича-ва с това, че прилага пре-димно проектантски подхо-ди, които имат силна връз-ка с архитектурното и гра-доустройственото проек-тиране и обслужването на строителната индустрия.

По степен на центра-лизация френската систе-ма за урбанистично плани-ране значително напомня за традициите по време на централизираната планова икономика в България.

Великобритания най-пълно представя въз-можностите за осъщест-вяване на градското об-новяванеразгръща в пълнота въз-можностите на формал-ните и неформални от-ношения през множество етапи (формирани в ре-зултат от въздействието на различни политически доктрини и социално-ико-номически условия). Бри-танският опит е и илюс-трация за институциона-лизирането на процесите по градско обновяване. Той доказва, че най-добре формулираните, проведе-ни, усъвършенствани и работещи политики не се налагат изцяло от глобал-ни фактори (финансиране по линия на структурните фондове на ЕС), а са плод на продължителни уси-лия от страна на законо-дателната и изпълнител-ната власт. Великобрита-ния предлага и най-богат набор от разнообразни форми на партньорство.

Градското обновяване в различните държави е свързано с конкретен контекст различни практики и има различни проявления. Ре-гистрираните по-ран-

ни проекти и примери за мащабни реконструкции на градове в световна-та история (Париж, Вие-на, Филаделфия, Вашинг-тон, Чикаго, Лондон и др.) са свързани с физи-ческите аспекти на град-ската реконструкция, ръ-ководена от желанието за демонстрация на власт или преодоляване на бед-ствени положения. При-мерите за градски рекон-струкции от историята на урбанизма са свързани с традиционното простран-ствено планиране и пос-тигането на простран-ствени/физически резул-тати посредством избра-ни процеси при авторита-рен стил на държавно уп-равление. Градското об-новяване от 50-те години досега е свързано с акти-вирането и поддържането на проактивна и ефикас-на система за вземане на решения в условията на политически плурализъм, демократичност и парти-ципация. При съвремен-ното градско обновяване много силно са изявени принципите за управле-нието на сложни системи и политическото измере-ние на планирането.

За разлика от по-ран-ни исторически примери

първите опити за обновя-ване във Великобритания и Холандия след Втората световна война са ръко-водени от социални моти-ви (подобряване на среда-та за обитаване) и се про-веждат върху ценни град-ски територии. Първи-те инициативи (до 70-те г.) за градското обновява-не се провеждат в тери-тории с пазарни дефекти

(към които няма инвес-тиционен интерес), като тази особеност се запаз-ва до днес. Годините меж-ду 1980 и 1990 премина-ват под знака на ключови (мащабни) проекти във Франция и Великобрита-ния. Те в известна степен са съпоставими с резулта-тите в историческите при-мери, но и се различават по отношение на сред-

ствата за постигането им (от публично-частните партньорства и „лостово-то“ урбанистично плани-ране до лидерството и об-ществената значимост на реализациите). След сре-дата на 90-те години и в четирите държави широ-ко навлиза концепцията за интегрирано градско обновяване.

На стр. 18 - 19

Градското обновяване в ЕвропаВ средата на 90-те навлизат интегрираните подходи при обновяването на градовете

Градското обновяване е феномен, възникнал във втората половина на двадесети век и е част от целенасочена държавна политика. Анализи-рани са подобни политики във Великобритания, Франция, Холандия и Република Ирландия - държави, присъединили се по различно вре-ме към Европейския съюз, с различни системи на планиране и с раз-

лична степен на политическа централизация. Този подбор дава възможност да се направят впоследствие аналогии с историческата традиция, днешната ситуация и перспективите за градско обновяване в България. Други крите-рии за избор на четирите разгледани страни са: качеството на разработените в тях градски политики и предприети действия, както и достатъчно дългият период на реализацията им и възможностите за анализ на резултатите от прилагането им. Проучването и изводите от сравнителния анализ между от-делните държави са направени в научен труд на арх. Милена Ташева, главен асистент в катедра „Градоустройство“ на Университета по архитектура, стро-ителство и геодезия, на базата на които е направена настоящата публикация. В нея накратко се проследява градското обновяване в четирите страни, като се акцентира предимно върху наложилите се тенденции през последните 20 години и навлизането на интегрираните подходи при обновяването на градо-вете. Проблематика, която е важна за българските градове, поради предстоя-що разработване на интегрирани планове за градско обновяване.

Основни задачи на обновяването и въвеждането на интегриран подход

Основната задача на схемите за градско обновяване е да се постигат съ-ществени икономически, социални и физически промени в бедни и из-оставени територии. Политическата сцена и политическата идеология

определят насоките на урбанистичната политика, която оказва пряко въз-действие при провеждането на градското обновяване - от избора на подход, програма и стратегия до прилагането на финансови механизми, сформиране-то на партньорства, реализацията на проекта и мониторинга на резултатите. Интегрираните цели, насочени предимно към физическото, икономическото и социалното обновяване са обвързани хоризонтално с всички секторни по-литики: жилищната, транспортната, икономическата, социалната и политика-та по околна среда. Целите на стратегиите за обновяване гравитират към две групи проблеми: създаване на възможности за привличане на нови дейности и създаване на заетост; и задоволяване на социални потребности, повишено качество на средата, по-добър достъп, безопасност и сигурност.

Страни с национални политики за градско обновяване

Страни с интегриран териториален подход на регионално и мест-но равнище

Страни с единични проекти, демонстри-ращи интегриран под-ход

Великобритания Реконструкция Ревитализация Обновяване Ново развитие Регенерация Обновяване

Франция - Реновация Рехабилитация Мащабни проекти Първа генерация проекти за градско обновяване Чувствителни градски зони

Холандия Следвоенно възстановяване, миграция - Социално

обновяване Обновяване Обновяване Интегриран подход в градското преструктуриране

Ирландия - - - Схема за градско обновяване

Интегрирани планове за градско обновяване

Интегрирани планове за градско обновяване

1950 г. 1960 г. 1970 г. 1980 г. 1990 г. 2000 - 2007 г.

Сравнение на европейските политики


Законова рамка

Законодателството, свързано с градското обновяване, е изградено на следните принци-пи: интервенция на всички нива на планиране (национално, регионално, местно и об-щностно), междусекторна координация, ангажираност на общностите, разширяване и

засилване на публично-частните партньорства. В четирите страни, с изключение на Ирлан-дия, до началото на 90-те години държавната политика по отношение на градското обно-вяване представлява част от урбанистичната политика на съответните държави със самос-тоятелно обособена и институционално обезпечена политика. Независимо от различната степен на централизация политиката за обновяване на градовете е с разширен географски обхват – във Франция и Великобритания е насочена към всички урбанизирани територии, а в Холандия и Ирландия - само към по-големите урбанистични центрове. Определянето на държавното участие във финансирането на проектите по градско обновяване се базира на обосновани целеви подходи, които отчитат комплексността на проблемите, необходимост-та и неотложността от намеса. Във всички държави без изключение са въведени закони, които имат за цел да насърчат процесите на градско обновяване. Забелязва се и силното присъствие на стратегически документи и програми за градско обновяване на национално равнище. Независимо от задължителните инструменти за планиране (законово регламен-тирани и със задължителен и нормативен характер), и четирите държави са развили систе-ма от специфични инструменти, насочени към процесите на градско обновяване.

Управление на процесите

Потребността от разработване на концепции, контрол и мо-ниторинг на процесите на градско обновяване се осъзнава през последните 30 години. Въпреки разликата в значимост-

та и влиянието на обществения сектор във всички държави на на-ционално равнище се наблюдава трансформация от централизи-ран към адаптивен модел на управление. Във всички държави се отчита стремеж към флексибилност и инкрементално развитие на партньорствата и другите институции (за иницииране, управление, финансиране, мониторинг и контрол на инициативите). Засилва се ролята на процесите „от долу на горе“ и реалното участие на мест-ните общности. По време на рецесия се прилага т. нар. лостово ур-банистично планиране, което борави с фискални мерки. Във Вели-кобритания то се прилага през 80-те години, в Ирландия – до 2006 година, а в момента се прилага във Франция. Холандия, която е сред лидерите в социалдемократическия клъстър на държавите на благосъстоянието, прави постъпления за въвеждането на фи-скални мерки. От съществено значение при прилагането им е мар-кетингът на инициативите и обновените локализации.


Съвременното градско об-новяване във Франция датира от времето на икономическата рецесия през 70-те години и се свързва с проблемите на жилищ-ните комплекси и обитаването в градската периферия. Началото на периода на мащабните про-екти в Париж (Grand Projects) се поставя със завършването на Центъра „Помпиду“ (1977 г.). През 1980 г. са определени 18 мащабни проекта за градско об-новяване на обща площ от 190 хектара, които включват Париж-ките хали, парка „Ситроен“ и др. Към икономическия план на из-точен Париж от 1983 г. е раз-работена широкообхватна про-грама за усвояване на нови те-рени за обитаване и обновява-не на публичните пространства с цел преодоляване на различия-та между източната и западната част на града.

Следва поредица от ключо-ви проекти, реализирани под па-тронажа на президента Фран-соа Митеран (1981-1995), кои-то възвръщат популярността и обогатяват архитектурно-градо-устройственото наследство на френската столица: паркът „Ла Вилет“, Арката на „Дефанс“, Институтът на арабския свят, новата сграда на Министерство-то на финансите, пирамидата на Лувъра, Националната биб-лиотека. Тези мащабни проек-ти са важни за града, за неговия имидж и позиционирането му на глобалната сцена и са насочени предимно към физическото об-новяване и създаването на пред-ставителни публични простран-ства. Като цяло обаче проектите и инициативите за градско обно-вяване в урбанизираните тери-тории във Франция в този пери-од имат за

задача да осигурят бъдещето на градския начин на животда подкрепят романтичната ви-зия за страната, да насочат по-требителските интереси към идилията на френската провин-ция, да спрат субурбанизацията и обезлюдяването на градските центрове.

По-значителни проекти из-вън Париж са: обновяването на територията в близост до жп га-

рата (120 хектара) в Лил, рестав-рацията на зала „Тони Гарние“ в Лион, новият жилищен квартал в централната градска част на Монпелие, незабравимите архи-тектурни образи, създадени от Норман Фостър и Жан Нувел в Ним. Последните са „ярък при-мер за решителността, с която френските градове отправят по-глед към бъдещето и глобалния свят“ (Colquhoun, 1995).

В периода 1980/88 г. се поста-вят основите на новата урбанис-тична политика, като се засилват процесите на децентрализация (със закон от 1982 г.), увелича-ват се правомощията на местни-те власти и нараства значимост-та на обществения сектор. Дър-жавната власт взема надмощие в периода 1988/93 г. и за пръв път в следвоенната история на стра-ната е назначен министър, кой-то отговаря за урбанистичното развитие. Създадена е и Аген-ция по проблемите на социал-ното включване. Чрез проекти-те за градско развитие (contracts de ville) се поставя

началото на междусекторната координация и интегриране на икономическите, екологичните и архитектурно-градоустрой-ствените цели

Целта на първото поколе-ние проекти за градско разви-тие (1993-1997 г.) е да се пови-ши ефективността на държавна-

та интервенция в обществения сектор, като се институционали-зира общата рамка за развитие. Прилага се глобалният подход за решаването на проблемите на две равнища: в широкия град-ски контекст и в рамките на оп-ределени общности. През 1996 г. се въвеждат данъчни облек-чения за малкия бизнес в иконо-мически изостаналите райони на Франция.

В периода 1998-2000 г. пра-вителството акцентира върху следните четири теми в урбанис-тичната политика: предотвратя-ване на престъпността, създа-ване на трудова заетост, иконо-мическо развитие и градско об-новяване. Забелязва се увели-чена подкрепа на обществения сектор и стартира инициативата „Мащабни урбанистични проек-

ти“ (Grands projects de ville). Националната програма за

градско обновяване (Programme National de Renouvellement Urbain, 2000-2006), утвърдена през 1999 г., е насочена към це-леви градски територии в упа-дък с конкретни проблеми и включва два типа проекти: 50 броя проекти за градско разви-тие и 30 проекта за градско об-новяване. Основни приоритети в проектите са осигуряването на равнопоставен достъп до об-ществен социален сервиз и пос-тигането на балансирано и рав-номерно разпределение на соци-алния жилищен фонд.

Към закона за планиране на градовете и градското обновява-не от 2003 г. са разписани крите-рии за избор на целевите групи, като обитаваните от тях тери-тории са наречени „чувствител-ни“ градски зони (Zone Urbaine Sensible - ZUS). Те се характе-ризират с наличието на голе-ми жилищни комплекси, амор-тизиран сграден фонд, дисба-ланс между системите „обитава-не“, „социална инфраструктура“ и „труд“. Чувствителните град-ски зони включват „Рединами-зираните градски зони“ (Zone de Redynamisation Urbaine - ZRU) и „Зоните за свободна иници-атива“ (Zone Franche Urbaine - ZFU), създадени съгласно плана за градско обновяване (PNRU) от 1996 г.

В последните години основни-те приоритети при обновява-нето са насочени към проблемите на заетостта и икономическо-

то развитие, образованието, престъпността и обновяване-то на публичните простран-ства. В приблизително 80% от проектите се насърчава меж-дусекторната координация, като основната й цел е да се повишат ангажираността на общностите и комплексността на крайните резултати.

На правителствено равни-ще политиката по градско об-новяване се провежда от ми-нистъра, отговорен за урба-нистичното развитие и об-новяване на градовете (The Ministère délégué à la ville et à la rénovation urbaine), Меж-дуведомствената комисия по урбанистично развитие (Délégation interministérielle à la ville (DIV)) и Генерална-та дирекция по урбанизъм, жилищна политика и строи-телство (Direction générale de l'urbanisme, de l'habitat et de la construction - DGUHC). Те определят насоките на урба-нистичната политика и я съ-гласуват с министерствата, отговорни за жилищната по-литика, социалните въпро-си, вътрешните работи, фи-нансите, френските терито-рии (извън Европа), устой-чивото развитие; Национал-ната агенция по стандарт на обитаване (Agence nationale pour l'amélioration de l'habitat - ANAH); Съюза по социал-на икономика за обитаването (The Union d'économie sociale du logement - UESL) и Соци-алния съюз по обитаване (The Union sociale pour l'habitat - USH).

Франция разработва Национална програма за градско обновяване

Цели на Националната програма за градско обновяване

Целите на Националната програма за градско обновяване (Programme national de rеnovation urbaine) за периода 2004 – 2008 г. са реализирането на: 200 000 нови сгради; 200 000 про-екта за реновация, 200 000 проекта за конверсия на сгради и приспособяването им за

жилищни нужди и 200 000 премахнати сгради. За подпомагане изпълнението на този план се създава Национална агенция по градско обновяване (Agence Nationale pour la Rеnovation Urbaine - ANRU) и търговско-промишлена агенция (EPIC). Този акт е и своеобразен опит да се опрости финансирането на градското развитие, както и да се създадат по-големи възможности за външно въздействие и финансиране на урбанистичните политики и проекти. Учредява се и Национален център за мониторинг на развитието на уязвимите градски зони (Observatoire national des ZUS), който има за задача да следи резултатите от прилаганите политики и нама-ляването на неравенството, сегрегацията и социалното изключване. Също така се определят нови уязвими градски зони и се удължава продължителността на статута на други.

Зоната на Националната библиотека (на снимката), паркът „Ла Вилет“, Арката на „Дефанс“ в Париж са едни от ключовите про-екти за градско обновяване, обогатяващи архитектурното на-следство на града. Те са реализирани през 90-те години и са под патронажа на президента Франсоа Митеран

�



В зависимост от урбанистич-ните политики, цели, инициа-тиви и стратегии градското об-новяване във Великобритания преминава последователно през следните периоди: реконструк-ция (Reconstruction), ревитали-зация (Revitalization), обновя-ване (Renewal), ново развитие (Redevelopment), регенериране (Regeneration).

До началото на 60-те го-дини „Реконструкцията“ (Reconstruction) на градовете се свързва с развитието на соб-ствеността и моделите на земеп-олзване и с подобряване на жиз-нения стандарт. Инициативите са фрагментарни, насочени към решаване на конкретни пробле-ми на местно равнище.

Ревитализация (Revitalization) е ключовата фраза, характери-зираща стратегията за градско обновяване през 60-те години, насочена към разрешаване на проблеми, породени от задъл-бочаващата се жилищна криза, субурбанизацията, нараснали-те равнища на безработица, за-честилите расови и етнически вълнения, упадъка на местната икономика и социалната дегра-дация. Достига се до извода, че държавната система за планира-не е неефективна и не може да се справи с изброените пробле-ми. Така през този период заед-но с прилагането на стратегии за реконструкция на стари градски части и предградия се реализи-рат голям брой пилотни проекти и се засилва държавната намеса. Регионалното планиране и ця-лостните регионално обоснова-ни програми и проекти води до положителни промени в балан-са между участниците (държа-вен и частен сектор) и повишен инвестиционен интерес от стра-на на частния сектор.

Обновяването на градските центровепродължава и през следващия период (70-те години), като именно тогава се правят и пър-вите опити във Великобритания за интегриране на политики за физическо, социално и иконо-мическо обновяване. Урбанис-тичната политика във Велико-британия в този период е насо-чена към разрешаването на ре-дица проблеми като обедняване на градските жители, жилищна криза, увеличаване на домакин-ствата с ниски доходи и др. През 1977 г. излиза т.нар. Бяла книга: Политика за развитие на град-ските центрове (White Paper: Policy for the Inner Cities), в ко-ято се акцентира върху пробле-мите на икономическото ожив-ление и механизмите за спра-вяне с бедността. След прие-мането и редакциите на Бялата книга се изработва и Програма за партньорствата (Parnership programme), която представля-ва разписана стратегия за об-новяване на централните град-ски части. Влезлият в сила през 1978 г. Закон за урбанизирани-те територии (Urban Areas Act) предоставя по-големи възмож-

ности за финансиране на част-ния сектор в сферата на град-ското обновяване. Така въз ос-нова на законовите предпостав-ки от последните два документа и анализа на избрани показатели и статистически данни са опре-делени 7 експериментални град-ски територии в значителен упа-дък: лондонските докове, Хакни (Hackney, Islington), Гейтшед (Gateshead), Ламбет (Newcastle), Салфорд (Манчестър), Ливър-пул, Бирмингам. Основната цел на пилотната програма за обно-вяване е да се интегрират усили-ята и ресурсите на всички заин-тересувани сектори.

Новото развитие (Redevelopment)през 80-те години се свързва с подмяната на стари сгради в градските центрове, реализира-нето на проекти извън градове-те и ключови мащабни проекти. Основните участници са част-ният сектор, специализираните агенции и партньорствата, като финансирането е от частния сектор и от публични фондове. В началото на периода се акцен-тира върху строителството и ре-витализацията на отделни имо-ти, а впоследствие инициативи-те се фокусират върху по-голе-ми територии, като крайните ре-зултатите са от местно значе-ние. Ключовите думи за ръково-деното от пазарните механизми градско обновяване през 80-те г. са партньорство и фискални ло-стове (инструменти). Периодът се характеризира с богата нор-мативна и законова рамка - за около едно десетилетие са одо-брени, влезли в сила и прилага-ни 11 закони и други норматив-ни документи, свързани с град-ското обновяване и имащи роля-та на политически и икономиче-ски лостове в условията на ре-цесия. За да се обединят усили-ята и ресурсите на централна-та и местната власт, се създа-ват Втората генерация корпора-ции за градско развитие (Urban Development Corporations, 1982) и зоните за свободна инициати-ва (Enterprise Zone, 1981).

През 90-те всеобхватната политика и стратегия за градско обновяване става популярна под ключовото название „Регенериране“ (Regeneration)

Провежда се на регионал-но равнище при внимателно изследване на стратегически-те перспективи на града и ре-гиона. Акцент във физическо-то обновяване е запазването на архитектурното и историческо-то наследство, а водещо в соци-алното съдържание на реализи-раните инициативи е значени-ето и ролята на местните общ-ности.

Формулираните принципи на устойчивото развитие през 1991 г. променят изцяло екологичния подход в практиките по градско обновяване и поставят нови предизвикателства при изгот-вянето на бъдещите политики и стратегии. През 1992 г. се про-меня и цялостният облик на ур-банистичната политика с прие-мането на „Методически ука-зания за регионално планира-не“ (Regional Policy Guidelines - RPG) и „Методически ука-зания за градско планиране“ (Planning Policy Guidelines - PPG), които ревизират и обеди-няват указанията на предходни-те - „Нашето общо наследство“ (This Common Inheritance, 1990 – правителствен доклад, кой-то анализира всички аспекти на средата) и Законът за пла-нирането и компенсациите (Planning and Compensation Act, 1989). През 1992 г. се основа-ва агенцията „Английски парт-ньорства“ (English Partnership), която наследява и продължа-ва традициите на корпорациите за градско развитие, като се на-сочва към градовете в кризисно състояние и по-специално из-оставените, свободни, пустее-щи и нуждаещи се от саниране и преструктуриране градски те-рени в тях.

Инициативи, които подкре-пят подхода „от долу на горе“ в градското обновяване и участи-ето от страна на местните общ-ности, са: „Нови възможности за общностите“ (New Deal for Communities, 1998), „Градско предизвикателство“ (The City Challenge Fund), „Общ бюджет за градско обновяване“ (Single Regeneration Budget, 1993) и европейските програми и ини-циативи.

След средата на 90-те годи-ни във Великобритания, както и във Франция, Холандия и Ре-

публика Ирландия широко на-влиза концепцията за интегри-рано градско обновяване. Съ-гласно правителствената оцен-ка програмите за градско обно-вяване във Великобритания до средата на 90-те години са не-успешни, тъй като са дребнома-щабни, краткосрочни и насоче-ни предимно към физическите и пространствените проблеми на обитаването, без да са обвърза-ни в цялостна стратегия. Те не третират проблемите, свърза-ни със социалното изключване, икономиката на създаване на гета, деградацията на социал-ния капитал, ниското качество или липсата на обществен сер-виз в бедните квартали.

С цел да се преодолеят тези недостатъци във всички реги-они на Обединеното кралство правителството изработва На-ционална стратегия за обновя-ване на общностите (National Strategy for Neighborhood Renewal), която се основава на следните принципи: съживява-не на местната икономика, съ-живяване на общностите, оси-гуряване на обществен сервиз за всички общности и насърча-ване на лидерството и съвмест-ната работа.

„Нови възможности за общно-стите“ (New Deal for Communities, 1998) е една от програмите на Националната стратегия за об-новяване на общностите, коя-то е насочена към най-бедните общности във Великобритания. Инициативата включва чети-ри теми: съхраняване и разви-ване на общностните ценности, подобряване на здравния ста-тус на населението, намалява-не на престъпността и повиша-ване на нивото на образовани-ето, обучение, квалификация и преквалификация. В партньор-ствата по програмата участват местни жители, доброволци, граждански организации и за-стъпнически групи, организа-ции, представляващи общест-вения сектор, общините и пред-ставители на местния бизнес. Философията на партньорства-та е да се постигнат съвместни решения на взаимообвързани проблеми.

Още по темата в брой 15

Великобритания - от реконструкция към регенерацияДо 60-теРеконструкцията на градо-вете се свързва с развитие-то на собствеността и моде-лите на земеползване и с по-добряването стандарта на живот.

През 60-теОсновните политики са на-сочени към разрешаване на проблемите, породени от за-дълбочаващата се жилищ-на криза.

През 1977 г.излиза т.нар. Бяла книга: По-литика за развитие на град-ските центрове (White Paper: Policy for the Inner Cities), в която се акцентира вър-ху проблемите на икономи-ческото оживление и меха-низмите за справяне с бед-ността.

През 80-тее характерна богатата нор-мативна и законова рамка - за около едно десетилетие са одобрени, влезли в сила и прилагани 11 закони и други нормативни документи.

През 1992 г.се променя и цялостният об-лик на урбанистичната поли-тика с приемането на „Мето-дически указания за регио-нално планиране“ (Regional Policy Guidelines (RPG) и „Ме-тодически указания за град-ско планиране“ (Planning Policy Guidelines (PPG).

Лондонските докове са един от класически-те примери за извършване на мащабно град-ско обновяване. Територията е сред седемте експеримен-тално избрани зони в значите-лен упадък през 80-те години



Благоустрояват парк „Загорка“ с нови функционални зони за отдих

За създаване на нова модер-на визия на парк „Загорка“ се предвижда обособяване на раз-лични зони за отдих за деца и за възрастни и велоалеи (най-дъл-гата от които е 2.5 км), създа-ване на нови атрактивни пеше-ходни мостове и превръщане на малкото езеро в ледена пързал-ка през зимата. Идейният про-ект за неговото благоустрой-ство и развитие е изготвен от авторски колектив: арх. Ива Алтънова, арх. Татяна Радева, арх. Георги Чернев и арх. Сто-ян Влайков.

Парк „Загорка“ е разположен в северозападната част на Ста-ра Загора, непосредствено до изхода към град Казанлък. Си-туиран е по поречието на река Бедечка и около езерото За-горка. Съгласно общия устрой-ствен план (ОУП) на града те-риториалният обхват на разра-ботката е около 360 дка с водна-та площ.

Южната зона (между езе-рото „Загорка“ и предприятие-то „Труд“) е обявена за парк и е публична общинска собстве-ност, а северната - северно от улицата, прокарана между хо-тел „Загорка“ и обществените сгради в североизточния край, е с отреждане за озеленена тери-тория по новия ОУП.

Залесяването на паркова-та територия е протекло на два етапа. Първият е преди около 50 години, а вторият - преди около 25 години, но въпреки наличие-то на ценни растителни видове настоящото му състояние е из-ключително критично, посочват проектантите. Растителността е занемарена, съществуващата алейна мрежа е компрометира-на в по-голямата си част, нали-це са запустели зони, в които е крайно наложително да се на-прави санитарна сеч, има неук-репени съоръжения, криещи ри-скове за посетителите.

„Целта на идейния проект е да се положи нaчалото на едно съвременно решение на парко-вата среда, съобразено с под-ходите и теренните дадености, ландшафта и оформеното из-куствено езеро на р. Бедечка, да се обединят разкъсаните еле-менти на парка, да се обогати и съхрани съществуващата рас-

тителност, както и да се създа-дат разнообразни функционал-ни зони за пасивен и активен отдих на гражданите на Стара Загора“, изтъкна арх. Влайков.

Основните подходи в реше-нието са съобразени с пеше-ходния достъп от съседните съ-ществуващи и бъдещи квартали, с възможностите за автомоби-лен и градски транспорт и сво-бодното придвижване на хора в неравностойно положение.

В проекта са предложени приблизителни показатели (в проценти) на залесяване с ви-сока, ниска и храстовидна рас-тителност, които са съобразе-ни със съществуващата зелена система.

В южната част на парка, в близост до територията на се-гашното предприятие „Труд“, е централният пешеходен вход на парка, оформен с площадно озеленено пространство. В ан-самбъла на това пространство е разположено предвиденото в ОУП бъдещо обществено об-служващо застрояване, за чието обемно-градоустройствено ре-шение е най-добре да бъде обя-вен конкурс, така че да се оси-гури хармонично вписване на сградата в парковата среда, счи-тат проектантите. Структурна-та композиция би могла да под-чертава входното пространство и да маркира началото на двой-ната централна алея, която води до самото езеро „Загорка“. За-едно те изграждат централното ядро на парка, в което са съсре-доточени зоните за краткотраен престой, рекреация и развлече-ние на посетителите.

Сателитни атракциони са детският кът, многофункцио-налната водна площадка за ско-ростни модели и зимна пързал-ка, зоната със спортни съоръ-жения за тийнейджъри.

При проектирането е търсе-но обединяване на разкъсани-те пространства на парка чрез оформяне на нови алеи и пеше-ходни мостове и осигуряване на многообразни атракциони за посетителите.

Езерото „Загорка“ е естест-вен център на зоните за ре-лакс и водни спортове. Същест-вуващата алейна мрежа около него се запазва, като се създа-

ват връзки към новопроектира-ните зони по поречието на река Бедечка. Предвидено е цялост-но укрепване на бреговете на езерото, подмяна на съоръже-нията на преливника, корекция на коритото на реката в част-та след него. По този начин се позволява едно ново решение на крайречното пространство със спокойни пейзажни фор-ми като място за по-продължи-телен отдих с панорамни къто-ве към реката, места за разход-

ки и общуване. В югоизточна-та част на парка са ситуирани три мултифункционални игри-ща с помощни постройки и пър-залка за скейтбордове. За коло-ездачите са предвидени велоси-педни алеи.

В северната част на реката, преди вливането в езерото, се предвижда почистване и обезо-пасяване на бреговете, оформя-не на нова брегова ивица с къ-тове за пикник и семеен отдих. На север са предвидени зони за

игри тип Team building, скално катерене и др.

В централната част на парка е разработен вторичен център, частично покрит с леки слън-цезащитни съоръжения и пред-лагащ на посетителите място за отмора в поместеното под кон-струкцията временно заведе-ние, технически помещения към парка и открити панорамни те-раси, разположени над водните каскади.

Светла ДОБРЕВА

За реализацията на проекта община Стара Загора ще търси външно финансиране

О бщина Стара Загора ще търси финансиране по национални и европейски програми за бла-гоустрояването на парк „Загорка“. „Зелените зони са неоценимо богатство за града и зато-ва тяхното развитие е наш приоритет“, заяви проф. Димитър Динев, заместник-кмет „Архи-тектура, строителство и градоустройство“, на състоялото се наскоро заседание на общест-вения съвет по устройствени и естетически проблеми на градската среда на Стара Загора.

Цели на разработката:• да се създаде съвременно решение на парковата среда, съобразено с подхо-дите и теренните дадености, ландшафта и оформеното изкуствено езеро на р. Бе-дечка• да се обединят разкъсаните елементи на парка • да се обогати и съхрани съществуващата растителност• да се създадат разнообразни функционални зони за пасивен и активен отдих.

ПРОЕКТИ21 Строителство Градът, 12 - 18 април 2010 г.sg.stroitelstvo.info

Проект, който в за-вършен вид ще предла-га комплексен туристи-чески продукт, предстои да се реализира в общи-на Нови пазар. Идеята е да се създаде комплекс-на среда за производство на животински и расти-телни биопродукти, кои-то да могат да се опитат и на място, в съчетание с възможности за спорт, за-бавления, рекреация и ту-ризъм.

Проектът „Ореше“ включва вече засадени 200 дка лозови масиви, изградена овощна гради-на с площ 30 дка, винар-на, хотел, голям парк, съ-оръжения за спорт и тури-зъм. Инвеститор е „Лъки Вайнари“ ООД.

„Ореше“ е разполо-жен на 50 км от Варна, на стария път за София, край село Зайчино Оре-ше. Имотът, върху кой-то ще бъдат разположе-ни винарната и хотелът, е с площ 9547 кв.м. Проек-тът е разработен от екип с ръководител арх. Милен

Стефанов и ще се реали-зира на етапи.

През първия етап ще бъде изградена винар-натакоято вече е с разреше-ние за строеж. Сграда-та, разположена в запад-ната част на парцела, е двуетажна, със застрое-на площ 939 кв. м и раз-гъната - 1732 кв. м. Капа-цитетът й ще бъде около 200 тона вино и 50 тона ракия и коняк. Предвиж-да се производството и на шампанско по класическа френска технология и де-сертно вино тип „Мадей-ра“. Стойността на инвес-тицията е 3.5 млн. лв. Ин-веститорът е кандидат-ствал за финансиране по мярка 123 „Добавяне на стойност към земедел-ски и горски продукти“ по Програма за развитие на селските райони, коя-то осигурява 50% финан-сиране. Очаква се до края на май проектът да бъде разгледан и одобрен. Ос-таналата част от необхо-

димата инвестиция ще се набави с банков кредит.

През втория етап ще бъде изграден хотелът

Сградата също е дву-етажна, със застроена площ 936 кв.м и разгъ-ната - 1821 кв.м. Струк-турата на хотела е разви-та около покрито вътреш-но пространство с естест-вено осветление, общо за двете нива. На пър-вия етаж са разположе-ни рецепция, офиси, ма-газин, СПА център, мал-ка спортна зала и рес-торант с 50 места и въз-можност за обслужване на още 100 посетители в градината пред него. На втория етаж има 15 двой-ни стаи, два апартамента и конферентна зала с 30 места. Стойността на ин-вестицията е около 2 млн. лв. Инвеститорът възна-мерява и за този обект да кандидатства за финан-сиране по Програмата за развитие на селските ра-йони, по мярка 311 „Раз-нообразяване на неземе-

делски дейности“. Около двете сгради ще бъде

изграден парк с площ 15 дкакойто ще включва зони за спорт и рекреация, с иг-рища за минифутбол, ми-ниголф, сектор за стрелба с лък, голям кът за детски игри и др. Паркът ще бъде залесен с естествена дър-весна, храстова и цветна растителност, типична за местния ландшафт. Акцент в композицията на парка е розариум с лабиринт от вечнозелени видове, в цен-търа на който ще бъде оф-ормен кът с беседка, къде-то могат да се извършват

сватбени церемонии.Извън парка се пред-

вижда изграждане на ту-ристически пътеки до близките хълмове и мест-ни природни и историче-ски забележителности. В границите на имота ще има конна база и зоокът.

Целта на проекта е да се създаде самовъзпроизвеж-

дащо се стопанство, разви-ващо биоземеделие и жи-вотновъдство. Освен ло-зето и овощната градина се предвижда създаване на малка ферма за домашни птици, фазани, зайци, ри-барник, зеленчукова гра-дина с малка оранжерия и др.

Силвия ЦЕНОВА

„Ореше“ - затворен комплекс за биопроизводство и рекреацияПарк с площ 15 дка ще предлага различни възможности за отдих и спорт

Проектът се стреми да предложи цялостен туристически продукт

В завършен вид комплексът ще предлага цялостен туристически про-дукт, който ще е насочен главно към българския пазар, коменти-ра инж. Красимир Даскалов, управител на „Лъки Вайнари“ ООД. Ед-

нодневни турове за дегустация на вина, сватбени ритуали в уникална сре-да, винен и гурме туризъм, конферентен и семеен туризъм, организа-ция на традиционни празници и ритуали, клубен туризъм, съчетани с еко-логично чисти продукти и среда на обитаване, ще предлага комплексът. През летния туристически сезон, ще се привлекат гости на черноморските комплекси, за които ще се организират и екскурзии до местните исторически забележителности – Мадарски конник, Провадийско кале, Плиска и Преслав, Побити камъни и т.н. „Инвестицията е голяма и дългосрочна“, коментира инж. Даскалов. „За да реализираме проекта в цялостния му вариант в по-кратки срокове, търсим инвестиционни партньори“, допълва още той.

Обект„Ореше – винарна и хотел“,

с. Зайчино Ореше, община Нови пазар

Инвеститор „Лъки Вайнари“ ООД

Проектант арх. Милен Стефанов

Площ имот 9547 кв.м

РЗП 3553 кв.м

Етап проект

Инвеститорът е кандидатствал за финансиране по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ по Програмата за развитие на селските райони за изграждане на винарната

Целта на проекта е да се създаде самовъзпроизвеждащо се стопанство, развиващо биоземеделие и животновъдство

Имотът, върху който ще бъдат разположени винарната и хотелът, е сплощ 9547 кв.м


ПРОЕКТИ

Нова кардиологична болница ще строят в Плевен

Строителството на Спе-циализирана болница за активно лечение (СБАЛ) по сърдечно-съдови забо-лявания се очаква да запо-чне в Плевен. Новата пе-тетажна болнична сграда с голямо подземно ниво вър-ху площта на целия терен и хеликоптерна площадка на покрива ще се разполо-жи в района на Втора кли-

нична база по прилежащи-те улици „Мария Кюри“ и „Колодрум“. Възложи-тел е „СБАЛ по кардиоло-гия“ ЕАД - София. Проек-тът е дело на архитектур-но бюро „Хелвеция“ ЕАД с ръководител на колек-тива арх. Елена Камено-ва, която е и проектант по част „Архитектурна“ заед-но с арх. Даниела Георгие-

ва. Проектът по част „Кон-структивна“ е на инж. Лю-бомир Христов. За обекта има издадено строително разрешение на база иде-

ен проект, в момента вър-ви работно проектиране. До дни се очаква официал-но да бъде направена пър-вата копка.

Сградата е разположена в северната част на тере-на, който е с площ от поч-ти 6 дка. Застроената площ на болницата е 2088 кв.м, а разгънатата - 10 475 кв.м. В останалата част на имо-та в южна посока ще се оформи двор с озеленени рекреационни площи. Цен-тралният вход е подчертан и оформен като отделен обем – изцяло остъклен атриум от южната стра-на на сградата. Паркира-нето е обезпечено с места по двете прилежащи улици на имота и от подземен га-раж за 75 автомобила, кой-то освен за част от пациен-тите основно ще обезпечи паркирането на служите-лите.

В северозападната част на сградата е обособен спешен сектор с осигурен автомобилен достъп на ли-нейки по вътрешната ули-ца от северната част на сградата. Осигурени са от-делен вход за спешно бо-лните, помещения за при-дружители, персонал, как-то и стопански подходи за зареждане с материали, консумативи, храна. Пред-видена е възможност как-то през подземния гараж, така и през самостоятелен вход от северната страна на сградата, достъпен по вътрешната улица.

На ниво терен е разпо-ложен основният вход за болничното заведение с регистратура и чакалня за диагностично-консулта-тивния център и болница-та, както и секторите „Ди-агностично-консултативен център“ с лекарски каби-нети по различни и основ-ни медицински специално-сти, сектор „Клинична и микробиологична лабора-тория“, отделение за об-разна диагностика с ком-пютърен томограф, яд-рено-магнитен резонанс

и рентген, сектор спеш-на помощ с необходимите към него спешни кабине-ти, сектор контролни пре-гледи след изписване от болницата, аптека, офис, административен сектор. На второ ниво са разполо-жени многофункционал-на зала, столова за хране-не на персонала, кафе, фо-айе, санитарни възли. Тук се намират сектор „Инва-зивна кардиология“ към кардиологично отделение, съдържащ подготвител-ни помещения за пациен-ти и лекарски екипи, анге-ографска и апаратна зали със съответните техниче-ско и помощно помещение към този сектор; сектор „Интензивно лечение“ към кардиологично отделение и сектор „Неинвазивна ди-агностика и клинични про-учвания“ към кардиоло-гично отделение, оборуд-вани с лекарски кабинети, апаратура за ЕКГ, ехограф и т.н. На трето ниво се на-мира операционният блок по кардио- и съдова хирур-гия и секторът за реани-мация и интензивно лече-ние. Операционният блок включва пет операцион-ни зали, всяка от които със съответните обслужващи помещения. Предвидени са също лекарски кабине-ти, сестринска стая, поме-щение за почивка на опе-рационните екипи, бито-ви помещения. В опера-ционния блок са обособе-ни и необходимите складо-ви помещения за стерил-ни материали, медицински консумативи и оборудва-не, временно съхранение на използваните инстру-менти и материали, за бол-нични отпадъци и др.

На четвъртия етаж са разположени стационари-те на трите отделения, ко-ито са решени с болнич-ни стаи с две, три и четири легла със санитарен възел. На петия етаж е предвиде-но отделение по рехаби-литационна медицина. На шестия етаж е предвидена хеликоптерна площадка.

В конструктивно от-ношение сградата се про-ектира с монолитна сто-манобетонова безгредова конструкция. Вътрешните преградни стени ще са пре-димно щендерни от гипсо-картон. При третирането на фасадите ще се прило-жи комбинация от обли-цовка с еталбонд, ламели и минерална мазилка. За ат-риума е предвидена окаче-на фасада.

Силвия ЗЛАТКОВА

ОбектОбект СБАЛ по сърдечно-съдовиСБАЛ по сърдечно-съдовизаболявания, ДКЦ и аптеказаболявания, ДКЦ и аптека

ВъзложителВъзложител „СБАЛ по кардиология“ ЕАД „СБАЛ по кардиология“ ЕАД

ПроектантПроектант Архитектурно бюро „Хелвеция“ ЕАДАрхитектурно бюро „Хелвеция“ ЕАДс р-л арх. Е. Каменовас р-л арх. Е. Каменова

Площ на парцелаПлощ на парцела 5963 кв. м 5963 кв. м

ЗПЗП 2088 кв. м2088 кв. м

РЗПРЗП 10 475 кв. м10 475 кв. м

ФазаФаза Идеен проектИдеен проект

ИзпълнителИзпълнител Предстои изборПредстои избор СБАЛ ПО КАРДИОЛОГИЯ

ул. „Мария Кюри“

ул. „Мария Кюри“ул. „Колодрум

“

ул. „Колодрум“


ПРОЕКТИWienerberger Brick Award 2010:

Връчиха четвъртите награди за керамична архитектура

В иена, 9 април 2010 г. „Винербергер АГ“ връ-чи годишните награди Brick Award 2010 в музея на Лихтенщайн. Представени на ар-хитектурни критици бяха 260 проекта от 32 страни. Сред експертите от журито бяха Андреа Деплаза (Швейцария), Маси Ма-урицио (Италия), Раду Михайлеску (Румъ-ния), Владимир Плотки (Русия) и Томас Рау (Холандия). Критериите за подбор включ-ваха архитектурно новаторски външен вид с подходящо използване на тухлата като материал, както и изявена функционалност и опазване на околната среда на сградата.

„Човешката намеса в обкръжаващата ни среда оказва значително влия-ние върху нашето чувство за благосъстояние. Ето защо е важно за архитек-

турата, не само да задово-ли настоящите изисквания, но и да допринесе за бъде-щето на сградата. Особено ми е приятно да видя, че за много от проектите, които

са участвали за тазгодиш-ните награди Brick Award 2010, идеята за устойчиво развитие е изиграла важна роля. Стана ясно, че устой-чивото развитие е било по-

стигнато не само чрез при-лагането на технологиите в областта на архитектура-та, но и чрез използване-то на съвременни матери-али и интелигентен дизайн

на сградата, да не говорим за вземане под внимание на географските и климатич-ни условия“, обясни Хай-мо Шойх, главен изпълни-телен директор на „Винер-бергер АГ“. „Ние също об-ръщаме внимание на тази идея чрез нашата програма Е4, която въплъщава наша-та концепция за енергийна ефективност на керамична-та сграда.“

Повече от 300 чуждес-транни гости, както и съве-тът на директорите на „Ви-нербергер АГ“ присъства-ха на церемонията. Освен тържественото връчване на трофеите на архитекти-те победители, както в пре-дишни години компанията представи и своята книга

Brick 2010 - луксозен архи-тектурен алманах с победи-телите и всички 35 номини-рани проекта. Сред номи-нираните проекти за втори пореден път има и българ-ски обект. Тази година това е сградата „Жаклин“ на арх. Пламен Братков, с инвести-тор фирма „Софбилд“. Жи-лищни и нежилищни сгра-ди демонстрират как с уме-ло използване на керамич-ни блокове и керемиди, как-то и фасадни тухли и клин-керни настилки може да се постигне единство меж-ду функционалност и кон-струкция, между икономи-ка и екология, както и меж-ду физически комфорт и художествена стойност в архитектурата.

Новата сграда на парламента на Лихтенщайн

Архитектурно студио „Хансйорг Гьориц“

Новата сграда на парламента на Ли-хтенщайн отразява много етапи от исто-рията на развитието му. След отхвърляне-то на първоначалния проект арх. Хансйорг Гьориц печели втория конкурс през 2000 г. Завршената сграда е официално открита през 2008 г. Двете нови сгради, „високата“ и „дългата“ - се намират в подножието на хълма при кре-постта под резиденцията на регентите и до официалната резиденция на главата на правителството на Лихтенщайн. Гьориц интерпретира първоначалния проект на сградата и създава две, които с почти са-кралните си форми подчертават архитек-турата на Вадуц. Офомлението е постиг-нато с използването на 680 000 специално изработени тухли само жълта охра.

Южноазиатски Документационен център за

правата на човека в Ню Делхи „Анаграм Архитекти“

На площ 50 кв.м и с ограничен бю-джет архитектурното дуо Валбхав Димри и Мадхав Раман съз-даде пространстве-но ефективна и рен-табилна офис сграда. Двамата са преце-нили, че е важно да се защитят работните места от шума и визуалното отвличане на вниманието на улицата. Това е постигнато от външната страна на иначе минималис-тичната външна обвивка на сградата чрез сложна тухлена стена. Тя е създадена в стила на дългогодишна традиция в индий-ски архитектура с фасадни тухли с разме-ри 230х115х75 мм (стандартния размер в Индия). Вълнообразната форма на стена-та е един добър пример за начина, по кой-то може да се постигне архитектурно въз-действие от семплата форма на тухлата.

Морян-Пьотен Хаус, Германия

Николаус Бинефелд

Със своята арха-ична семплост на ловна хижа, сграда-та, построена от ар-хитекта Николаус Бинефелд, е завла-дяваща. Върху само 62 кв.м, тя предста-влява своеобразен миниатюрен шедьовър. Архитектът сам се грижи дори за най-малките де-тайли. В резултат на това бе реализи-рано и икономически изгодно постиже-ние, което изисква по-високи нива на квалификация и опит от страна на зи-дари. За светлите отвори и за покрива трябваше да се направят правилни ре-дове от тухли за преход и детайлите по-казват по интригуващ начин лекотата, която позволява използването на тух-лата като основен конструктивен мате-риал.

Обществени сгради, Република Мали

Емилио Каравати

Музей на архитектурата „Хомбройх“, Германия

Алваро Сиза и Рудолф Финстервалдер

ПЪРВА НАГРАДА ВТОРА НАГРАДА ТРЕТА НАГРАДА СПЕЦИАЛНИ НАГРАДИ


РЕАЛИЗАЦИИ

Първият мол - адаптиран паметник на културата, отвори врати в Габрово

Търговско-развлекател-ният център бе вдигнат на мястото на бившата сграда на женското благотвори-телно дружество „Майчина грижа“, дарена от габров-ския индустриалец Пенчо Семов, обявена за памет-ник на културата и функци-онирала по времето на со-циализма като кино.

Строителството на мола започна през есента на 2007 г. Търговско-развле-кателният комплекс е раз-положен в центъра на гра-да, като разгънатата му

застроена площ е 15 120 кв.м. Сградата е на седем нива, две от които подзем-ни. „Мол Габрово“ разпо-лага с 60 търговски обек-та, супермаркет „Пикади-ли“ върху 1600 кв.м, рес-торант, три звена за бър-зо хранене, две кафенета и приказен детски кът. На разположение на посетите-лите е голям паркинг с две подземни нива със 120 пар-коместа и още 60 надзем-ни места за паркиране. На централната фасада на ку-лата е монтиран механичен

часовник. В стила на мо-дерната архитектура на 30-40-те години на миналия век часовникът подчертава уникалната визия на тър-говския комплекс. Специ-фично е изобразена цифра-та 4 с чертички - IIII, вмес-то с класическата римска цифра IV.

Проектът за търгов-ско-развлекателния цен-тър е на габровското ар-

хитектурно бюро „Узунов проект“ с ръководител на колектива и проектант по част „Архитектурна“ арх. Иван Узунов. Проектант по част „Конструктивна“ е инж. Христо Христов, по част ВиК - инж. Розалин Парашкевов, по част ОВК - инж. Любомир Аврамов, по част „Електро“ - инж. Росен Михайлов, по част „Вертикална планировка“

- инж. Светозар Бояджи-ев. Главен изпълнител на обекта е „Форс билд“ ООД, която изпълни ВиК частта и по структурната окаче-на фасада термопанелите. Изпълнител по част „Ото-пление и вентилация“ е га-бровската фирма „Климат-Г“ ЕООД. Пожароизвестя-ването и пожарогасенето са доставка и монтаж на друга местна фирма - „Контракт

инженеринг“ ООД. Елек-троинсталациите в сграда-та са изпълнени от „Ми-нев инженеринг“ ЕООД. Структурната окачена фа-сада е дело на „Кристиан – Нейко - 90“ ЕООД. По част сухо строителство из-пълнението беше повере-но на „Билдинг строй 08“ ООД и „Валентин Петров 2004“ ЕООД, които на-правиха и външната то-плоизолация на сградата. „Лифтком“ООД достави-ха и монтираха осемте ес-калатора и петте асансьора в сградата.

„Ламерит“ ЕООД из-пълниха замазката и подо-вите настилки, „Валкони“ ЕООД – шлайфания бе-тон в подземните гаражи, а варненската фирма „Макс материалс“ ООД – покрив-ната хидроизолация.

За доброто настроение на всички гости при откри-ването се погрижиха во-дещият Димитър Рачков и специалният гост Васил Найденов.

Силвия ЗЛАТКОВА

Реализираната инвестиция е в размер на около 15 млн. лева

П ървият в страната мол – адаптиран памет-ник на културата, бе открит официално на 26 март. Предния ден новият търговски цен-тър „Мол Габрово“ бе осветен от Великотър-новския митрополит Григорий в присъстви-ето на министър Томислав Дончев, област-ния управител на Габровска област Мариян Костадинов, много официални гости. Реа-лизираната инвестиция е в размер на около 15 млн. лв., уточниха от „Мол Габрово“ ООД, инвеститор на обекта. Консултант по време на строителството е фирма „Дихрис“.

„ЛИФТКОМ“ ООД е една от най-динамично разви-ващите се компании в асансьорният бранш в България. Фирмата е създадена през 2001 г. в гр.Шумен и е тясно специализирана в проектирането, производството, монта-жа и сервизното обслужване на всички видове асансьо-ри, товарни платформи и платформи за автомобили. Към момента имаме произведени и монтирани над 1300 броя асансьорни уредби, не само у нас, но и в чужбина. Фир-мата има представителства в Италия, Гърция, Узбекистан, Украйна и др. държави.

Ние считаме, че сме единствената фирма в България в която не само проектираме и произвеждаме подемни съ-оръжения, а ги монтираме и сервизираме със собствен персонал.

Нямаме ограничения в типа, товароподемността или скоростта на асансьорите които произвеждаме. Въпреки това сме срещали трудности при договарянето на таки-ва съоръжения със собственици на сгради или предприе-мачи, които не избират подходящото съоръжение в зави-симост от спецификата или предназначението на сграда-та им, а се ръководят единствено от ниската цена. Важно е към момента на проектиране на една сграда да се оп-редели потенциалният човекопоток, като асансьорите се изчисляват с капацитет и скорост за аварийна евакуация. Всяка по голяма сграда трябва да осигурява и достъп за инвалиди. Дори и в жилищните кооперации следва да се монтират по-големи асаньори поради простата логика, че в следващите 30 години живущите там ще носят мебели, багаж, детски колички, велосипеди и т.н. Всеки е виждал майка с дете в ръка бутаща детска количка по стълбището на блока, защото не може да се събере в асансьора. При новите обекти ние предлагаме възможности за решения, но крайната дума е на проектантите или инвеститорите. Когато те са заложили малки и тесни шахти ние не можем да променим нищо.

Добра практика беше преди 1990 г. когато в повечето сгради се монтираше и втори, по-голям асансьор, който хората наричаха „мебелен“ асансьор.

Няма да сбъркаме ако определим асансьорът като дви-гателят на една сграда. Колкото по-голям и по-бърз е асансьорът толкова повече хора и товари ще се извозват за единица време.

„ЛИФТКОМ“ е лидер и в други области на вертикал-ният транспорт, като например доставката, монтажа и сервиза на ескалатори и движещи пътеки. Понастоящем имаме доставени и монтирани над 140 броя ескалатори и движещи пътеки монтирани в около 15 МОЛ-а в страната. Наскоро въведохме в експлоатация 2-та мола в Габрово- TERRA MALL и MALL GABROVO, въвеждаме в екс-плоатация 16 движещи пътеки и ескалатори във VARNA

TAWERS, 10 ескалатора във SKY CENTER, В.Търново, изграждаме CARREFOUR MALL Стара Загора, BILLA във В.Търново и мн.други. Тъй като този вид обекти са с голяма посещаемост и силна натовареност на съоръжени-ята във всеки град в който сме монтирали такива съоръ-жения сме създали сервизни бази за поддръжка, като вре-мето за реакция на нашите екипи е не повече от 30 мин. след получен сигнал за повикване.

„ЛИФТКОМ“ е лидер и в доставката и монтажа на платформи за инвалиди и възрастни хора. Те са от типа wheelchair (стълбищни) и вертикални платформи с или без шахтна конструкция в зависимост от изискването. Имаме монтирани над 70 платформи, като повечето от тях са в областните управи на страната, университети, училища, кметства, детски градини и т.н. В момента подписахме до-говор с фирма TERNA, Гърция, за доставката и монта-жа на 11 съоръжения за подлезите на гарите по маршрут Крумово-Първомай. Очакваме да приключи сертифика-цията извършвана от LIFTINSTITUUT, Холандия, на но-вите модели платформи собствено производство, които ще пуснем на пазара през лятото на 2010 г.

За да можем да отговорим на непрекъснато увеличава-що се търсене от страната и чужбина, през 2010 г. пред-стои да започнем изграждането на втората ни производ-ствена база със застроена площ от 6000 мв.м. Така об-щата застроена площ ще достигне приблизително 10 000 кв.м. оборудвана с висококачествени металообработващи машини, швейцарска лазерна машина за лазерно рязане от Bystronic, заваръчни роботи на Fanuc, Япония, и т.н.

За да гарантираме точността на проектирането, също-то се извършва в 3-D модули на Solid Works, за високо-то ниво на производството сме въвели пълна система за управление на качеството по ISO 9001:2000, а за срочно-то изпълнение на договорите сме интегрирали софтуер за цялостно управление на фирмата от Navision, Майкро-софт. Целта ни е да задоволим всички изисквания на сво-ите настоящи и бъдещи клиенти и да разширяваме обхва-та на производството.

Адрес за кореспонденция: 9700 Шумен, бул. „Ришки проход“ 219

Тел. 054 831 855; 833 113 Факс 054 831 366, E-mail: [email protected]; [email protected], www.liftcom.com

Ние създаваме ДВИЖЕНИЕ БЕЗ УСИЛИЕПо-високо! По-удобно! По-достъпно!


Градове и региони инвестират 1 млрд. евро в енергоефективни проекти

Европейската инвес-тиционна банка и Евро-пейската комисия очак-ват създадената минала-та година схема ELENA (European Local Energy Assistance), която подпо-мага устойчивото разви-тие на регионите да на-сърчи инвестирането на повече от 1 млрд. евро в проекти за енергийна ефективност и възобно-вяеми енергийни източ-ници през 2010 г.

В Брюксел по време на инициираната от ЕС Седмица на устойчивата енергия бе оповестено, че през този месец ще бъде подписано и първо-то споразумение с реги-она на Барселона. В мо-мента ЕИБ обсъжда ин-вестиционните планове на 16 други града и ре-гиона, които имат за цел да повишат енергийната си ефективност и да усъ-вършенстват възобно-вяемите източници на енергия.

„Схемата ELENA е добър пример за това как ограниченият бюджет може да бъде компенси-ран с заеми от ЕИБ, ко-

ито да подпомогнат по-литиката на ЕС. Вижда се, че има истински ин-терес от страна на градо-вете и регионите в това отношение, а ние очаква-ме с нетърпение да зара-ботим с комисията през следващите месеци вър-ху подобни иновативни финансови инструменти в подкрепа на стратегия 2020 на ЕС“, това ко-ментира президентът на инвестиционната банка Филипе Мейщад, цити-ран от западните медии.

Според европейския комисар Гюнтер Отин-гер това е пример как една идея, представена

едва декември минала-та година, е вече реал-ност. ELENA е шанс за градовете и регионите да си помогнат чрез въвеж-дане на планове целящи постигането на устойчи-ва енергийна ефектив-ност и така да се създа-ват не само работни мес-та, но и да се помага на Европа да посрещне на-растващите енергийни нужди на стария конти-нент. „Заради засиле-ния интерес от страна на различни населени места в Европа смятаме да уд-воим наличното финан-сиране по ELENA на 30 млн. евро.”

Създадената в края на миналата година схема ELENA подпомага устойчивото развитие

Г радските райони потребяват около 70% от енергията в Европейския съюз, но инвестициите в устойчива енергия остават в голяма степен не-усвоени. Новият инструмент ELENA (European Local Energy Assistance) е разработен така, че да помага населените места да развият потенци-ала си чрез предоставяне на техническа помощ, която се осигурява по програма „Интелигентна енергия Европа II“ (IEE). Програмата цели и да създаде нови работни места, и да помогне цяла Европа да се справи с климатичните промени. Повече от 200 градове и региони вече са потър-сили информация за програмата.

Барселона първа ще получи средства по програмата

П ървото споразумение по ELENA ще бъде подписано този месец и чрез него провин-ция Catalan (Испания) ще може да инвести-ра 500 млн. евро в проект, който има за цел да спести 280 гигаватчаса енргия на годи-на и да намали годишните емисии въглеро-ден двуокис със 170 хил. тона до 200 хиляди. Сега се завършват четири други проекта, ко-ито се очаква да отключат още 500 милиона евро през следващата година.

ПРИЕМЛИВИ ИНВЕСТИЦИИ

Увеличаванетона енергийната ефективност в обществени и част-ни сгради, включително и социални жилища и улично осветление

Интеграцияна възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в сград-ния фонд

Инвестициив обновяване, разширяване или изграждане на нови системи за отопление, охладителни системи, мрежи за комбинирано производство на топло- и електрое-нергия и др.

Повишаванена енергийната ефективност на градски транспорт, подобряване на транспортната логистика в градски-те райони

ELENA ДАВА ШАНС НА МЕСТНИТЕ ВЛА-СТИ ДА:

финансиратпредпроектни проуч-вания

изработватенергийни одити и тех-нически проекти

набиратдопълнителен техниче-ски персонал

подготвяттръжна документация и финансово структу-риране на проектите

BUILDINGREENУСТОЙЧИВО СТРОИТЕЛСТВО, ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ


Инж. Иван Иванов – председател на съвета на директорите на „Интер експо център“ - София

Изложенията са среда, която амбицира фирмите по време на кризаГ-н Иванов, „Интер екс-по център“ навлезе в ак-тивна фаза от изложбе-ната си дейност за тази година. Какви са ваши-те впечатления за учас-тниците, а и за посети-телите на специализи-раните инициативи?

- Зад себе си вече имаме две от най-големите международ-ни изложения – „Българска строителна седмица“ и „Тех-номебел“. И двете излож-би са в отрасли, които са от най-потърпевшите от криза-та, която преживяваме. Раз-бира се, че имахме притесне-ния и се опитвахме да реаги-раме адекватно на сложната конюнктура, така че да съз-дадем по-благоприятна среда за изложителите. Използва-хме активно различни фор-ми на организация и менидж-мънт. В резултат се оказа, че и двете изложения премина-ха при много добро предста-вяне на бизнеса от тези ва-жни отрасли. Дори ще споме-на, че близо 20% от участни-ците в „Българска строител-на седмица“ бяха компании с първо участие в изложение-то. Факт, който подсили оп-тимизма ни и за следващите изложения. Разбрахме, че се-риозният бизнес няма наме-рение да изключи от днев-ната си програма участието в международния изложбен живот.Редица експерти споделят мнението, че изпитанията, които кризата поднася на бизнеса, имат оздравителен ефект от гледна точка ста-билност и легитимно при-съствие на пазара. Не е пре-силено да се каже, че нашите изложбени зали приемат точ-но представителите на тази „пречистена среда“. Прави впечатление, че донякъде за сметка на количеството ид-ват фирми, които представят силни иновационни решения – техника, технологии, про-дукти, услуги. Някои се явя-ват с премиери и дори пред-премиери на нови продукти. Елементът на иновативност сякаш преобладава за смет-ка на затормозеното екстен-зивно развитие. Нашите из-ложители имат амбиция да бъдат сред участниците на пазара днес, но имат визия и за дните след преодоляване-то на бариерите. На фона на всичко това бих казал, че и потокът от посетители про-меня своя профил. Превес има професионалната биз-нес обвързана аудитория с ясно очертани интереси, ко-ято води диалог и е мотиви-рана да постигне позитивен

резултат от новите контак-ти. Интересно е, че посети-телският поток не отстъпва по численост на аудитория-та, която посрещаха изложе-нията ни предишни години. Например строителната из-ложба тази година приключи с 25-процентен ръст на посе-тителите спрямо мартенско-то издание през миналата го-дина. При това той става за-бележимо по-наситен точно с професионалисти и мени-джъри, които имат пряко от-ношение към бизнес нишата на изложенията. За нас това са индикатори, че изложени-ята наистина са среда, коя-то подхранва амбициите на фирмите при криза.

Какво бихте споделили за международните из-ложения „Експоенерге-тика“, „Булконтрола“ и „Вода София“ 2010, ко-ито са на дневен ред в „Интер експо център“ от 13 до 16 април?

- Рецесията, която преживя-ва икономиката, не заобика-ля никой отрасъл и произ-водствен сектор. При едни тя се усеща по-силно, дру-ги имат повече резерви и стратегия за преодоляване. Разковничето е в реформи-те, които трябва да извърши отделното малко или сред-но предприятие, всяка мест-

на структура. Всички се за-мислят върху възможности-те, които дават фондовете за микрокредитиране, рисковия капитал, редицата национал-ни оперативни програми – за технологична модерниза-ция, за покриване на между-народно признати стандарти, за създаване на регионални бизнес инкубатори или раз-витие на клъстъри и т.н. В ход е работата по стартира-щи иновативни предприятия, за които се предвижда под-крепа за внедряване на вър-хови технологии, продукти и услуги. Експонирането на новите и модерни решения, плод на интелектуалните усилия на учени от различ-ни страни, индиректно моти-вират мениджъри и предпри-емачи да обърнат поглед към мултиплициране на готови резултати и внедряването на добри практики за техниче-ско и технологично развитие и изпълнение на големи или малки инфраструктурни про-екти. Едни от целите на енергий-ната политика на страната са свързани с намаляване-то с 20% на емисиите от въ-глероден диоксид, други са свързани със сигурността на снабдяването и диверсифи-кацията на електроенергията и на газовите доставки. Съ-ществен аспект е енергий-

ната ефективност, която у нас продължава да е ниска и това е проблем. В ход е хар-монизирането с европейска-та политика по отношение на сградите, крайните потре-бители на енергия и редица енергийни услуги.Във всички тези направле-ния се търсят решения на различни нива и от различни структури. Що се отнася до практическите мерки в жи-вота, те се взимат от бизне-са и изложенията дават една чудесна възможност инова-циите и новостите да бъдат поставени във фокуса на де-ловите хора. Съчетани с мо-дерните технологии на мон-таж, лесно поддържане и об-служване вече водят до ре-дица икономии – на време, труд, енергия, материали и т.н., и като цяло повишават ефективността на стопанска-та дейност.„Експоенергетика“ предста-вя модерна техника и техно-логии за производство и уп-равление на енергията чрез комбинираното производ-ство на електро- и топлин-на енергия, за обновяване на мощностите и повишаването на енергийната ефективност на сгради и обекти, отопли-телна и климатична техника, вентилация и газ инсталации за битовия и промишления сектор и други решения. Основни направления на 39-ото издание на „Булконтро-ла“ са „Буллабор“ и „Булеко-логия“, които показват ново-въведения в областта на кон-тролно-измервателните при-бори и аналитичната апара-тура, електрониката и авто-матизацията, лабораторно-то оборудване и стъклария, приложния софтуер и сис-темите за мониторинг и пре-венция, необходими за ефек-тивна борба със замърсява-нето на околната среда.

За четвърта поредна година съвместно с Бер-линския панаир органи-зирате „Вода София“ 2010. Какво продлага из-ложението?

- Изложението „Вода София“ предлага разнородни реше-ния за изграждането на съ-временна ВиК мрежа и по-вишаването на ефективност-та във водния сектор - тех-ника и технологии за водо-добив, за пречистване и пре-работване на питейни и от-падни води, контролни съо-ръжения за превенция от на-воднения, за анализ, поддър-жане и почистване на плувни басейни, канализации, водо-еми и др.

БИЗНЕС

Иван Иванов започва професионалната си кариера в изложбена-

та сфера преди близо 25 го-дини. Бил е ръководител на направление „Специализи-рани изложби“ и директор в агенция „Булгаррекла-ма“ ЕООД, а от 1994 г. и до-сега е управител на аген-ция „Булгарреклама“ ЕООД, член на борда на директо-рите и изпълнителен дирек-тор на „Булгарреклама хол-динг“ АД, както и председа-тел на съвета на директори-те на „Интер експо център“. През 2009 г. общото събра-ние на Централноевропей-ския панаирен съюз (CEFA) избира Иван Иванов за пре-зидент на съюза с мандат за 2010 г.

Сериозният биз-нес няма намере-

ние да изключи от дневната си програ-ма участието в меж-дународния изложбен живот. Ще споме-на, че близо 20% от участниците в „Бъл-гарска строителна седмица“ бяха компа-нии с първо участие в изложението


Eкспонатите на „Експое-нергетика“, „Булконтрола“ и „Вода София“ 2010 носят заряд от нови и оригинални решения, които ще улеснят работата на проектанти, ин-женери, технолози, еколози, експерти в областта на ме-трологията и стандартиза-цията, строители и специа-листи от различни отрасли на икономиката. Те насочват вниманието на бизнеса към редица стъпки в областта на индустриалната автомати-зация и използването на съ-временните комуникационни системи за широк кръг дей-ности. Много от тях ще под-силят капацитета и ще улес-нят технологичното развитие в индустрията и в областите, свързани с водата, околната среда и здравето дори. Те по-казват върхови технологии, модерна техника и апарату-ра, висококачествени мате-риали и изделия, необходими за изграждане, реконструк-ция или модернизация на ин-женерната инфраструктура в областта на водния и енер-гийния сектор на страната. Внедряването им ще позволи на фирмите от редица секто-ри на икономиката да се доб-лижат до изискванията и ди-рективите на Евросъюза за редица параметри и за бор-бата с климатичните про-мени, която засяга широк

кръг индустрии. Така бизне-сът по-лесно ще се включи в множеството проекти, свър-зани с енергетиката, водно-то стопанство, включително пречистването на отпадъчни води – изключително актуа-лен проблем за много сели-ща и зони в страната. Могат да бъдат консултира-ни както специалисти, на ко-ито предстои изграждане-то на пречиствателни инста-лации за питейни, битови и промишлени отпадни води, така и хора с грижи към обекти, които се нуждаят от рехабилитация и модерниза-ция, а те не са малко. „НСОРБ – Актив“ ЕООД, търговско дружество, соб-ственост на националното сдружение на общините в Ре-публика България, предста-вя на специализиран щанд ре-кламни материали и насто-ящи и бъдещи инвестиционни проекти на общините в сек-торите „Вода“ и „Енергети-ка“. Представители на биз-нес средите ще имат възмож-ност да получат актуална ин-формация за конкурентните предимства и възможностите за инвестиции на български-те общини в качеството им на един от големите инвеститори на публични ресурси и да из-берат сред тях свои надежд-ни и адекватни на икономиче-ската ситуация партньори.

Как изглежда традицията да съчетавате изложбите с делови форуми и други бизнес инициативи? - Както вече споделих, „Екс-поенергетика“, „Булконтро-ла“ и „Вода София“ 2010 ор-ганизираме на фона на една сравнително благоприят-на среда от гледна точка ам-бициите на бизнеса за внед-ряване на експонатите. Ние проучваме обстоятелствата, плюсовете, минусите и тен-денциите, които очертават развитието на отрасъла, в който работят нашите изло-жители. Това определя и стратегия-та ни за включването им не само като изложители, но и като активни участници в де-лови форуми, с което искаме да повишим полезността за бизнеса – роден и чуждестра-нен. По тази логика бих ка-зал, че успяхме да изградим една наситена с форуми и съ-бития програма, така че дни-те на изложенията да бъдат паралелно и дни на активни бизнес контакти.Ще започна с първия ден, когато в зала „Витоша“ ще се проведе семинар на тема „Френският опит в публично-частното партньорство във водния сектор“, организиран от посолството на Република Франция в България и Бъл-гарската асоциация по води-

те. В събитието ще участват представители на МРРБ и на МОСВ, на бизнеса и на фи-нансови институции, на об-щините и на ВиК дружества-та. Световноизвестни френ-ски фирми в областта на во-дния сектор ще запознаят аудиторията със своя опит в публично-частното парт-ньорство.Интерес към форума проя-вяват и немски предприема-чи, участници в организира-ната от IDCED (International Dialogue Centre Environment and Development), Магдебу-рг – Германия, тридневна Ко-операционна борса, които търсят контакти с български експерти и специалисти във водния сектор. Ние допълваме потенциала си в сътрудничество с раз-лични организации и се ста-раем максимално да бъдем полезни за експерти и ме-ниджъри от различни секто-ри на икономиката. В рамки-те на изложенията Enterprise Europe Network – България например организира коопе-рационна борса с предвари-телно уговорени двустранни срещи с чуждестранни парт-ньори в областта на енерге-тиката, енергийната ефек-тивност, отоплението, кли-матизацията и вентилацията, газ инсталациите и електро-техниката.

Българските общи-ни участват в спе-

циализираните изло-жения със свой колек-тивен щанд и ще пред-ставят опита и по-тенциалните си инвес-тиционни намерения в секторите „Енерге-тика“ и „Води“

През тази година общините са един

от най-големите ин-веститори във водна инфраструктура и в проекти за енергийна ефективност. По вре-ме на изложенията те ще представят те-кущи проекти с евро-пейско финансиране, както и инвестицион-ните си намерения, за които търсят инвес-титори

БИЗНЕС


ИНВЕСТИЦИИ

Обратното броене за моловете в Стара Загора спряПет, четири, три, две...

стоп. Обратното брое-не до откриването на по-редния мол започва отна-чало.

Опарили се от намаля-лото търсене, пръснали усилия и ресурси върху няколко проекта едновре-менно в момент, в кой-то финансирането и от-даването под наем дори на един е изключително трудно, предприемачи-те в Стара Загора са ус-покоили темпото. Шан-совете на единствения съществуващ търговски център в града да се рад-ва на липсата на конку-ренция все пак не са го-леми – след няколко ме-сеца там трябва да отво-ри врати и втори обект. Но концентрирането на потребителското харче-не в два проекта е по-до-

бър вариант, отколкото в четири. Засега изглежда, че експлозията от нови инвестиции е потушена и вместо това те ще се реа-лизират след по-дълъг пе-риод на обмисляне и пла-ниране както за предпри-емачите, така и за техни-те клиенти - търговците.

Няма място за отстъ-пление

Единственият играч, който настъпи педала на газта, е Globe Trade Centre (GTC), базирана в Полша, израелска по про-изход на капитала строи-телно-предприемаческа компания, чиито акции се търгуват на фондовата борса във Варшава. Уп-равителят на българското й дружество Шалом Мор казва, че заетостта на „Галерия Стара Загора“,

проектът, разположен на бивш терен на сладкар-ската фабрика „Наслада“, е 50%.

От GTC наскоро се похвалиха с договор с Inditex, испанския моден гигант, който взема около 2700 кв.м за магазини на марките си Zara, Bersha, Pull&Bear и Stradivarius. Моден търговец номер едно в Европа се присъ-единява към супермарке-та Mercator (втори за гра-да), веригата за обувки Deichmann и модния ма-газин XYZ, както и кина-та Cinema City. Догово-рът с последния има осо-бен нюанс – Cinema City е свързана с R.E.S.B., ин-веститора в конкурент-ния „Мол Стара Загора“.

Инвестирал в четири проекта точно преди кри-зата да пресуши джоба и

пазарската кошница на българите, мениджмън-тът на GTC трябваше да избере как и с каква ско-рост да продължи стро-ителството им, при по-ложение че оперира на най-конкурентните, от-

там и най-проблематич-ни пазари. Аналогични-ят проект на дружеството във Варна беше отложен във времето, за да избег-не прякото състезание с два конкурента, разпо-ложени в радиус от око-

ло два километра, а този в Русе - замразен. Освен това предприемачи като GTC трябва да залагат на изключително агресивен маркетингов подход, за да привлекат наематели в подобни градове.

Проектите, които ще бъдат завършени тази година, оредяха и от три остана един

бул.

„От

ец П

аиси

йбу

л. „

Отец

Паи

сий

бул. „Цар Симеон Велики“бул. „Цар Симеон Велики“

бул.

„Па

три

арх

Евт

имии

“бу

л. „

Пат

риар

х Ев

тим

ии“

бул. „Славянски“бул. „Славянски“

Към магистрала „Тракия

Към Бургас

Към Д

имит

ровград

13

2

4

Галерия Стара Загора

Мол Стара Загора

Сити мол

Парк мол1234


Той може да включва както директни намале-ния на офертните наеми, така и варианти за раз-срочване на разходите на наемателите чрез финан-сиране на довършителни работи, нарастването им на стъпки или чрез спо-деляне на част от риска с тях чрез „връзването“ на наема за оборотите им.

„Непосредственият ефект за проекта от кри-зата е, че маркетингът е по-сложен и инвестици-ята ни в наемателите е по-висока, отколкото се предполагаше по време на бума“, признава Ша-лом Мор, без да разкрива повече детайли. Но доба-вя, че дори сега наемите да са по-ниски, той очак-

ва възстановяването им тогава, когато потреби-телското харчене вдигне оборотите на търговци-те в „Галерия Стара За-гора“.

За разлика от проекти-те, реализирани до 2008 г., в GTC разглеждат сво-ите инвестиции в сред-носрочен план, след като инвеститорите – потенци-ални купувачи на сгради, отдадени под наем, се от-теглиха. За бизнес резул-татите им това означава, че номиналният размер на наемите днес е на за-ден план (стига да е дос-татъчен, за да покрие це-ната на финансирането) за сметка на завладява-нето на пазарен дял. „По международните стан-

дарти България е недос-татъчно развита“, казва господин Мор и добавя, че компании като GTC строят „дългосрочно и искат да заемат дял сега, когато все още могат да проникнат на пазара“.

Странични ефекти

Ефектът от това, че компании като GTC про-дължават с проекта си (както и колегите им в други градове), е, че тър-говците, които също тър-пят последствията от кри-зата, отлагат разходите за отваряне на магазини в други молове, които не са толкова напред в спи-съка с приоритетите им или просто не им стига заетост. Отлаганията с по

година на отварянето на молове в България стана разпространена практика – първо проект в Плов-див, GTC го направи във Варна, R.E.S.B. и соб-ственикът на „Сити мол“ European Trade Center - в Стара Загора.

Изпълнителният ди-ректор на European Trade Center Таня Косева-Бо-шова казва, че са имали възможност да отворят и тази година „Сити мол“, проекта, разположен бли-зо до работещия от 2008 г. „Парк мол“, но са спре-ли заради желанието на основния търговец в ком-плекса – Carrefour, да се фокусира върху страте-гическите си хипермарке-ти в София и Варна тази

година. В момента графи-кът предвижда откриване през 2011 г.

„Засега задържаме“, лаконичен е изпълнител-ният директор на R.E.S.B. Петър Дудоленски. Ком-панията, която той упра-влява, работи съвмест-но с производителите на птиче месо и олио братя Лука и Иван Ангелови по „Мол Стара Загора“, ком-плекс от търговски цен-тър и офиси в центъра на града. „С нашата локация вярваме, че нещата ще се случат“, добавя той.

Смяна на местата

Първоначалният план беше инвестицията от 72 млн. евро да бъде реали-зирана до края на тази

година, но все още стро-ителство върху парце-ла до автогарата в цен-търа на града няма. В съ-щото време той актив-но се бори с конкурен-цията между търговски-те центрове в Русе, къде-то R.E.S.B. инвестира 85 млн. евро.

Шумните откривания на шопинг моловете в София в първата полови-на на тази година опреде-лено ще фокусират вни-манието на пазара. Но засега градове като Ста-ра Загора или Русе ще са тези, където състезание-то между предприемачи и търговци за джоба на потребителите ще остане най-напрегнато.

Деян ТОДОРОВ

Град на молове

Проект: „Парк мол“Статус: работещОтдаваема търговска площ: 20 хил. кв.м

Проект: „Галерия Стара Загора“Статус: предстоящо откриване тази есенОтдаваема търговска площ: 26 хил. кв.м

Проект: „Сити мол“Статус: завършен груб строеж, плани-рано откриване за есента на 2011 г.Отдаваема търговска площ: 14 хил. кв.м (и още 8 хил. кв.м хипермаркет)

Проект: „Мол Стара Загора“Статус: проект, незапочнато строи-телствоОтдаваема търговска площ: 21 хил. кв.м (плюс 6 хил. кв.м офиси)

Пророците са онези, които виждат по-далеч от останалите.В България има хора, които виждат в бизнеса си по-далеч,хора, които създават стойност и подобряват живота ни.Те заслужават признанието ни, а ние заслужавамеда ги познаваме.Участвайте в най-вдъхновяващото бизнес събитиена годината, вижте или номинирайте личноститев българския бизнес на www.businessperson.bg

Това е вярно, но само ако го вярвате!

ИНВЕСТИЦИИ


БРАНШМеждународен симпозиум TensiNet 2010:

Напрегнати архитектурно-конструктивни системи:

връзка между минало и бъдеще

Архитектурно-конструктивните системи

имат голямо бъдеще

От 16 до 18 септември 2010 г. Университетът по архитектура, строителство и геодезия ще бъде дома-кин на четвъртото изда-ние на TensiNet симпози-ум 2010. По този повод наскоро в България бяха на работна среща Хайдрун Богнер-Балц, председател на асоциацията, Марике Молаерт, член на управи-телния борд, и Еви Корне, секретар.

Председател на бъл-гарския организацио-нен комитет е зам.-ректо-рът на УАСГ доц. Бого-мил Петров със секретар гл. ас. Вътю Танев, в него участват деканът на Стро-ителния факултет проф. Цвети Даковски, дека-нът на Архитектурния фа-култет доц. Недялко Бон-чев, директорът на Център „Международни научно-изследователски и инвес-тиционни проекти“ проф. Йордан Радев, ръководи-телят на катедра „Метал-ни, дървени и пластмасо-ви конструкции“ доц. Ге-орги Линков, проф. Дими-тър Даков, доц. Николай Рангелов, гл. ас. Любомир Здравков, инж. Росица Ра-чева и гл. ас. Десислава Косева.

Срокът за подаване на резюметата за участие е 19 април. Публикувана е и специална интернет стра-ница на международния симпозиум на адрес http://tensinet2010.uacg.bg.

Текстилните материа-ли са едни от най-актуал-ните нови видове строи-телен материал, който се прилага масово повече от десетина години. С едно от най-ниските тегла от 1-2 килограма на квадратен метър и изцяло рецикли-руеми той има голямо бъ-деще, коментира проф. Димитър Даков, конструк-

тор на един от най-съвре-менните европейски про-екти с използване на таки-ва мембрани - подвижния покрив на Летния театър в Бургас.

TensiNet е международ-на асоциация със седали-ще в Брюксел, създадена през 2005 г. въз основа на европейски проект в пе-риода 2001 - 2004 г. в об-ластта на конструкциите с текстилни мембрани.

В асоциацията членуват най-големите европейски производители на архитек-турен текстил като Ferrari, Verseidag, Mehler, Satler, Sioen, най-известните из-пълнители на такива кон-струкции като Canobbio, Ceno-Tec, FabricART, Techtextil и водещи из-следователски центрове и университети - Technical University of Berlin, Vrije Universiteit Brussels, Universidad Politecnica de Madrid, Univеrsity of Lincoln, както и архите-кти, конструктори и из-пълнители на такива кон-струкции.

Главна тема на TensiNet Symposium Sofia 2010 e: „Напрегнати архитектур-но-конструктивни систе-ми: Връзка между минало и бъдеще“ и специален ак-цент ще бъде приспособи-мостта на конструктивни-те системи с опънати по-върхнини към разнообраз-ни експлоатационни усло-вия и тяхната способност да придават нов облик на съществуващи застроява-ния, археологически раз-копки или да включват съ-ществуващите застроява-ния в нов общ обем.

Предмет на симпозиума са и модулните сглобяе-мо-разглобяеми напрегна-ти конструкции с текстил-ни мембрани, предназна-чени за извънредни ситу-

ации, за опазване на ар-хитектурни и археологи-чески забележителности, както и тези, съвместява-щи различни функции чрез вграждане на звуко- и топ-лоизолационни системи, фотоволтаични елементи и др.

Целта на симпозиума е да се интегрират усилията на архитекти, конструкто-ри, изследователи, произ-водители и строители за по-нататъшно развитие на напрегнатите архитектур-но-конструктивни систе-ми, отговарящо на новите предизвикателства и стре-межа за съхранение на екологичното равновесие.

В България са налице множество археологически и архитектурни забележи-телности, които успешно и сравнително евтино могат да се съхранят, защитят и обновят посредством из-ползването на напрегнати архитектурно-конструк-тивни системи. Същевре-менно с това „текстилните материали“ са най-новите и бурно развиващи с най-ниска цена за рециклиране в сравнение с конвенци-оналните строителни ма-териали, които разкриват необятни възможности за архитекти и конструктори, даващи им възможност да ги използват както за за-щита и обновяване на ста-ро строителство и архите-ктурно наследство, така и за вграждане в нови аван-гардни строителни систе-ми на бъдещето.

Конструктивните систе-ми с текстилни мембрани ще насърчават търсенето на адекватни архитектур-ни форми за нова органи-зация на вътрешните прос-транства, безконфликтно свързване на съществува-щи обеми и модернизира-не на стари комплекси.

Проектът в швейцарския град Нюшател е изложбен комплекс върху 20 хил. кв. м. Архитект: Multipack Architekten, инженер: IF Ingenieurgemeinschaft Flächentragwerke

Стадион върху 5 хил. кв. м с 65 хил. места в Синсинати с използване на архитектурен текстил срещу дъжд и слънце. Архитект: NBBJ Group, инженер: Arup

Г-жо Балц, може ли да ни представите мрежата TensiNet?

- TensiNet стартира като финансиран от Европей-ския съюз проект в пери-ода 2001 – 2004 г. с учас-тието на 22 организации, които създадоха междуна-родна мултидисциплинар-на група, представляваща различни сектори - произ-водители на архитектур-но-конструктивни систе-ми, инженерни и архите-ктурни практики, универ-ситети, изследователски лаборатории и др. В рамките на тематична-та мрежа партньорите предоставят специфични познания, обменят и споде-лят ноу-хау между различ-ни дисциплини. В момента членовете на TensiNet са 150. Симпозиумите на TensiNet са веднъж на три години. Темата „Напрегнати архи-тектурно-конструктивни системи: връзка между ми-налото и бъдещето“ е под-ходяща за пазарната ситу-ация в България. Те могат

да бъдат приложени при редица археологически те-рени с различни видове по-лупрозрачни леки временни покрития.

Какви са главните пре-дизвикателства при проектиране и изпълне-ние на архитектурно-конструктивните сис-теми?

- Индустрията за архите-ктурните мембранни сис-теми в Европа може да оч-аква перспективно бъдещо развитие. В момента няма стандар-ти за проектиране и из-граждане на такива кон-струкции, така че популя-ризирането на практиче-ския опит играе подобна роля.

Доколко са подготве-ни студентите от ев-ропейските универси-тети?

- Все още тези системи се преподават само в няколко университета, които имат подходящи подготвени пре-подавателски кадри.

Какви са тенденциите при новите конструк-ции и материали?

- Пазарът непрекъснато се разширява - от първоначал-ните текстилни конструк-ции с възможност за мно-го широк отвор до прозрач-ните ETFE системи, от една страна, и, от друга - създа-ването на физически все по-усъвършенствани мембра-ни. Това води и до намиране на повече приложения в кон-куренция със стъклените конструкции или при фасад-ните системи.

Какви са последните про-екти, които можете да цитирате като приме-ри за приложение на ар-хитектурно-конструк-тивните системи?

- Стадионите в Дърбан и Йо-ханесбург, „Шанхай експо“, „Алианц арена“ - Мюнхен, но-вото международно лети-ще в Банкок, многоетажни-те паркинги и гаражи в Мон-трьо, Швейцария.

Все още липсват стандарти и масово преподаване в европейските университети

Хайдрун Богнер-Балц е завършила строи-телно инженерство в Щутгартския универ-ситет през 1999 г. Започва работа в извест-

ната компания Laboratory Blum в областта на ар-хитектурните мембрани, като подготвя и док-торската си работа за предварително напрегна-ти конструкции от архитектурен текстил и роля-та на деформациите за създаване на двойно из-вити повърхности в Института за строителни ма-териали към Щутгартския университет. Участва в създаването на първата магистърска програ-ма за архитектурно-конструктивни системи в университета „Анхалт“ в Десау, където препода-ва физически свойства на материалите и строи-телна физика. Член на работни групи по различ-ни изследоватески проекти на европейско ниво като Isimem, TensiNet, Contex-t. За втори мандат е президент на международната мрежа TensiNet.

�Пълния текст четете на: www.stroitelstvo.info


ОФЕРТИ

ЦЕНИ (без ДДС) В РУБРИКА МАГАЗИН: рекламно каре (пълноцветно): 33 см2 – 70 лв.; 66 см2 – 130 лв.; 102 см2 – 190 лв.; 136 см2 – 250 лв.


Българска антаркти-ческа експедиция картог-рафира дъното и създаде 3D модел на Южния за-лив от района на българ-ската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ и монтира водомерна лата за отчитане на приливите и отливите. Дейностите по хидрографската снимка са извършени с помощта на комбинирана система, включваща GPS прием-ник за определяне на мес-тоположението, синхро-низиран с ехолотна част, която дава информация за дълбочината.

Първото стъпване на ге-одезисти на българската антаркти-ческа база е реализира-но на 1 декември 1998 г. В екипа на 7-ата експе-диция са гл. ас. Борислав Александров от УАСГ и ст.н.с. Димитър Дими-тров от БАН, които из-вършват подробно кар-тографиране на 700 дека-ра скални пасажи. Две го-дини по–късно, сезон на 2000-2001 г., гл. ас. Алек-сандров отново участва в полярния ни екип за цели-те на геоложките проуч-вания и работа по картог-рафиране на откритите от сняг и лед участъци в на-шия район.

Назрява идеята да се продължи топографска-та снимка на територи-ята на българската база и да се свърже с хидро-графна снимка. Частта за връзка с изградената през 1998 г. геодезическа мре-жа е с привързване към GPS точка, позиционира-на от немски специалисти през 1997 г. при едноме-сечно непрекъснато на-блюдение.

Проучване на близкия до брега шелф е необхо-димо, за да се осигури

достъпност при акости-ране на корабите, спира-щи сега принудително на около 1 км от брега.

На 28 декември 2009 г. УАСГ се включва в про-грамата на Антарктиче-ския институт и изпраща свои специалисти с 18-ата експедиция благода-рение на активното учас-тие на ректора на УАСГ – доц. Добрин Денев.

Гл. ас. Юри Цановски и гл. ас. Борислав Алексан-дров имат задача да кар-тографират водната част – дъното на българската акватория.

Работният процес по съз-даването на хидрограф-ската снимка има два особени аспекта: монтиране на водомерна лата, по която се отчита нивото на океана и по ко-ято се прави диаграма на амплитудите (достига 180 см) между приливите и отливите, и работа по зас-немането и създаване на тримерния модел.

Благодарение на пре-доставената от чуждес-

транни специалисти то-тална станция, чрез която е изведена котата и ста-билизирана водомерната лата, брегът е подробно заснет. За три седмици са събирани данни за нивото на водата: – денем на 2, а нощем на 4 часа. Отчети-те ще послужат за ориен-тировъчен материал при създаването на оконча-телната графика, която се оформя в рамките на ня-колко години.

Определените данни за навигация на снимачната лодка и равномерното зас-немане на дъното са из-вършени по предварител-но проектирани напречни и надлъжни на бреговата линия профили, въведени в използвания комплекс GPS и хидроакустична техника. Картирането об-хваща района на Южния залив пред територията на Българската антаркти-ческа база.

В полярните условия хидрографската снимка изисква особено внима-ние за подготовка на во-дния съд и на работния

екип. Приоритет са без-опасността на хората по време на плаването, тях-ната екипировка, предва-рителната им подготовка и мотивацията. Воденето на лодката по проектните профили е рискова задача сред така наречена леде-на супа и резките проме-ни в атмосферните усло-вия. Температурата на во-дата и непрекъснатият ле-доход не допускат никак-ви компромиси относно управлението на съда и поведението на екипажа, защото грешките са непо-правими. Извършване на хидрографна снимка сред ледовете на океана е не-сравнимо предизвикател-ство с опасност за живо-та: огромната акватория на километър и половина навътре се обхожда с гу-мена лодка в продълже-ние на часове в предвари-телно прогнозирани бла-гоприятни дни. Използ-ването на сонда трябва да става много внимателно и под непрестанно наблю-дение, за да не бъде по-вредена от плуващите във

водата ледени парчета.В процеса на заснема-

нето нашите

полярници геодезисти се натъкват на феномен - при постоянно движе-ние и следене на ехолота, при отбелязване на поре-дица от монотонни стой-ности на дълбочината - 92 м, при няколко после-дователни отчета намаля-ват изведнъж на 26 м и от-ново слизат до 92 м дъл-го време. На връщане по същия маршрут този ря-зък скок в дълбочината не е засечен. При друг обхо-ден лъч екипът отново по-пада в подобна ситуация. „Плитчините“ се оказват осезаем брой паразитни стойности, дължащи се на преминаващи под лодката водни обитатели.

Гл. ас. Александров и гл. ас. Цановски правят жест в името на сътруд-ничеството и приятелски-те отношения с испанския екип. Нашите специали-сти създават почти също-то картографиране и на тяхното дъно, като пред-

стои да им предоставят и хидографна снимка, към която чуждите изследова-тели проявяват голям ин-терес.

Положителен момент е и поставянето на офици-алния вимпел на Универ-ситета по архитектура, строителство и геодезия в българската база като символ за сътрудничество и участието в българската антарктическа програма.

СВЯТУАСГ в Антарктика

Българска експедиция картографира подводен район от Южния полюс

3D модел на акваторията на българската антарктическа база, картата достига 1.5 км навътре в океана, най-голямата дълбочина на сондиране е -140 мБългарската база в Антарктика

Гл. ас. Борислав Александров и гл. ас. Юри Цановски от катедра „Висша геодезия“

Екипът на експедицията18-ата антарктическа експедиция до о. Ливингстън през сезона ноември 2009 - декември 2010 г. е най-многолюдната. Съставът включва 27 българи, сред които са преподавателите от Университета по архитектура, строителство и геодезия, София - гл. ас. Борислав Александров и гл. ас. Юри Цанов-ски от катедра „Висша геодезия“, както и чужди експерти.

1 декември 1998 г.първото стъпване на геодезисти на българ-ската антарктическа база

28 декември 2009 г.УАСГ се включва в про-грамата на Антарк-тическия институт и изпраща свои специа-листи с 18-ата експе-диция

Строителство градът

Documents

Transcript of Строителство градът