Строителство Градът

33 млн. евро по оперативна програма „Регионално развитие“ ще се отпускат на търговски принцип за проекти, които ще стигнат до частния сектор чрез публично-частно партньорствоПравителството одо-

бри финансовото спора-зумение по инициатива-та Jessica миналата сед-мица. Това е стъпка към подписването на докумен-та, който ще даде път на българските градове до изгодно финансиране за градски проекти, вклю-чително такива за бизнес зони и сгради, културни и

спортни обекти, енергий-на ефективност, паркин-ги и др.

Бизнесът за първи път ще може да се включи в проекти, финансирани по оперативна програма „Ре-гионално развитие“, не само като изпълнител или доставчик, а и като пряк бенефициент от изграж-дането на инфраструкту-

ра, обществени простран-ства, сгради и съоръже-ния, които са необходи-ми или биха подпомогна-ли развитието му. Това е така, защото инициатива-та Jessica - форма на раз-пореждане с европейски-те безвъзмездни помощи на търговски принцип, до-пуска да се финансират публично-частни парт-ньорства.

Какво ще се финансира?Проектите трябва да

съответстват на избира-

емите дейности по прио-ритетна ос 1 на оператив-на програма „Регионал-но развитие“ - „Интегри-рано и устойчиво градско развитие“, по която се от-пускат средства за инвес-тиции от енергийна ефек-тивност в обществени сгради като болници, учи-лища или общински адми-нистрации, до обновяване на общите части на час-тен жилищен фонд, до об-новяване на и изграждане на градски пространства, улично осветление, съо-

ръжения за предпазване от наводнения. Кръгът от обекти е разширен с биз-нес и индустриални пар-кове, търговски зони и др. Изискването е тези проек-ти да са способни да гене-рират доход, защото същ-ността на Jessica е пари-те да се отпускат под фор-мата на заеми и дялови участия. Разширява се и достъпът на частния сек-тор до такова финансира-не, включително до обек-ти, разположени на частни имоти.

Кога ще се финансира?Задължително условие

е проектите да бъдат част

Jessica стимулира общините да работят като предприемачи

9771310983000

>29

2929

Брой 29 (665), 26 юли - 1 август 2010 г. Цена 1.50 лв.

sg.stroitelstvo.info

Фотограф Мария СъботиноваФотограф Мария Съботинова

„ДА ОТКЛЮЧИМ ПОТЕНЦИАЛА“Това е мотото на българската позиция относ-но статегията на Европейския сьюз за развитие на Дунавското пространство. Според докумен-та съществува-щият потенциал трябва да бъде разкрит, оценен и освободен за развитие.

Още на стр. 4-5

На стр. 17

2 sg.stroitelstvo.info Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г.

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

ИНФРАСТРУКТУРА

СЕДМИЦАТА www.stroitelstvo.info

Издава: Градът Медиа Груп, част от Икономедиа

Управител:

инж. Венета Кръстева

e-mail: [email protected]

Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55; 850 47

10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558, e-mail: [email protected]

Регионални офиси:

Пловдив: тел. 032/968 031, тел./факс 968 032, e-mail: [email protected]

Варна: тел. 052/63 22 52, 0897/846279, e-mail: [email protected]

Плевен: тел. 064/800 474, e-mail: [email protected]

Редакционен екип:

Бисера Станева - главен редактор, 0897/846 281, [email protected]

Милена Червенова - зам. главен редактор, 0898/613 130, [email protected]

Николай Тодоров - зам. главен редактор, 0898/617 162, [email protected]

Деян Тодоров, 0897/846 282, [email protected]

Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, [email protected]

Силвия Ценова - Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, [email protected];

Светла Добрева - Пловдив (032/968 030), 0897/ 846 284, [email protected]

Силвия Златкова - Плевен (064/800 474), 0897/ 846 286, [email protected]

Предпечат: Елисавета Иванова, Александър Петров

Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, [email protected],

Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, [email protected]

Маркетинг и реклама: 02/ 958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558

Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, [email protected]

Анна Георгиева - рекламен мениджър 0897/84 62 69, [email protected]

Зорница Вълчева - 0898/61 31 35, [email protected]

Наталия Димитрова - 0897/84 62 71, [email protected]

Таня Трифонова - 0897/84 62 73, [email protected]

Абонамент: 02/ 93 76 349, факс 02/ 93 76 173 e-mail: [email protected]

Банкова сметка Икономедиа АД:

„Банка ОББ“ АД, BG93 UBBS 8002 1036 7722 20, BIC UBBSBGSF

Печат: „Печатница Дружба“ ЕАД, София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900

След 6 месеца може да има нов Закон за обществените поръчкиОбмисляме изцяло нов закон за обществените поръчки, тъй като старият е с много грешна база. Това каза депутатът от ГЕРБ Емил Радев по повод доклада на Европейската комисия, който бе представен миналата седмица. В Агенцията за об-ществени поръчки и в Министерския съвет вече се подготвя новата нормативна база, съобщи Радев. Най-важното е да се предотврати разделянето на поръчките на няколко по-малки, необходимо е още част от постановките, описани в наредби, да се пренесат в самия закон, като основната цел е по-голяма прозрачност, посочи депутатът.

Законови промени предвиждат планове за управление на риска от наводненияЩе бъдат съставяни карти на райони под заплаха и такива в риск от наводнения, реши парламентът с приемането на промени в Закона за водите. Въз ос-нова на тези карти ще се съставят планове за упра-вление на риска от наводнения на ниво район на ба-сейново управление, които могат да включват на-сърчаване на практики за устойчиво земеползва-не, подобряване на задържането на води, както и контролирано наводняване на определени райони в случай на наводнение.

Общините ще стопанисват някои находища на минерални водиНякои от находищата на минерални води - изключителна държавна собственост, ще могат да се предоставят безвъзмездно за уп-равление на общините за срок от 25 години. Това реши парламентът, който прие на вто-ро четене промени в Закона за водите. Става дума за минерални води, които не са дадени на концесии или за тях не са предоставени права на други лица по реда на закона. Тази възможност влиза в сила от 1 януари 2011 г.

АПИ обяви решенията за определяне за строител и надзор на отсечката Ямбол - КарнобатПредседателят на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ Божидар Йотов подписа решения за определяне на изпъл-нител за допълнително проектиране и строителство и кон-султант на лот 4 от автомагистрала „Тракия“. За изпълни-тел на обществената поръчка за строителство е опреде-лено Сдружение „Тракия IV“ ДЗЗД с предложена цена 174 705 600 лв. без ДДС. За изпълнител на консултантска услу-га е избрано дружеството „План инвест - Пловдивинвест - ЛОТ4“ ДЗЗД, което има 100 точки по критерия „икономиче-ски най-изгодна оферта“.

Столичната община избра шестте фирми, които ще ремонтират улицитеСтоличният кмет Йорданка Фандъкова подписа заповедта за класиране на участниците в обществената поръчка за те-кущ ремонт и поддържане на уличната мрежа и пътните съ-оръжения. Класирането на участниците е следното: първа зона („Витоша“, „Лозенец“, „Средец“ и „Триадица“) - Обе-динение „Трейс Инжект“; втора зона („Овча купел“, Банкя, „Красна поляна“ и „Красно село“) - Пътностроителна тех-ника“ ЕАД; трета зона („Люлин“, „Възраждане“, „Илинден“, „Надежда“ и „Връбница“) - „СК – 13 Пътстрой“ АД; четвър-та зона („Оборище“, „Сердика“, „Подуяне“ и „Нови Искър“) - „Пътища и съоръжения“ ЕАД; пета зона („Слатина“ и „Кре-миковци“) - Консорциум ИНМАТ-ПС; шеста зона (Панчарево, „Младост“, „Студентски“ и „Изгрев“) - „ГБС инфраструктур-но строителство“ АД.

НКЖИ с международна награда за запазване на биоразнообразиетоНа 11-ата конференция на Международния съюз на желез-ниците в Мадрид Национална компания „Железопътна ин-фраструктура“ получи специалната награда на журито за за-пазване на биоразнообразието и защита на околната сре-да. Наградата е за проекта „Обезопасяване на гнезда на бял щъркел чрез изолиращи платформи на стълбове за пренос на електроенергия“. В периода февруари-март 2010 г. НКЖИ е монтирала над 50 изолиращи платформи по цялата елек-тропреносна мрежа на компанията в страната, с което про-ектът завършва успешно.

СОС даде зелена светлина на търговете за 7 инфраструктурни обектаСтоличният общински съвет даде съгласие за предоговарянето на обектите, които ще се строят със заема от 43.5 млн. евро, дого-ворен от Европейската инвестиционна бан-ка. При преговорите с ЕИБ ще бъдат оставени три кръстовища на две нива: на бул. „Акад. Ив. Е. Гешов“ и ул. „Св. Георги Софийски“; при бул. „Драган Цанков“ и бул. „П. К. Яворов“, и при бул. „Андрей Сахаров“ и бул. „Андрей Ляпчев“. Преговорите за пренасочване на средствата от заема ще обхванат и други четири инфра-структурни обекта: транспортният възел „Лъ-вов мост“; нов надлез по ул. „Адам Мицкевич“; част от бул. „Тодор Каблешков“ и реконструк-цията на бул. „Ген. М. Д. Скобелев“ от бул. „Христо Ботев“ до бул. „Витоша“.

„Мапа Дженгиз“ ще дължи €14 млн. неустойка, ако не завърши магистрала „Люлин“ в срокПредседателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ Божидар Йотов и директо-рът по проекти на Сдружение „Мапа Дженгиз“ Ке-мал Юнлюер подписаха адендум към договора за строителство на автомагистрала „Люлин“. С под-писването на документа ще се избегне до голяма степен възможността за бъдещи спорове между страните и усилията на изпълнителя ще бъдат фо-кусирани основно в същинската работа, а именно завършването на проекта в сроковете на Финансо-вия меморандум по Програма ИСПА. Изпълнителят ще дължи неустойка от 14 млн. евро при неспазва-не на срока, определен за завършване на строител-но-монтажните работи - 15 май 2011 г.

Проектът на обща стойност 5.3 млн. лв. предвижда подмяна 460 м водопроводи по бул. „Лазар Михайлов“ до ул. „Единство“, както и изграждане на 530 м нов тръбопровод от бул. „Лазар Ми-хайлов“. Започва и строителството на канализационна помпена станция, която да пренасочва битовите отпадъчни води за последващо пречистване в ПСОВ Кубратово. Ще бъде изградена и разделна канализация – дъждовна и битова, с обща дължина 1000 м.

Стартира изграждането на канализация в кв. „Бенковски“

3sg.stroitelstvo.infoСтроителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г.

ОБЩИНИ ЕВРОПЕЙСКО ФИНАНСИРАНЕ

ГРАДОУСТРОЙСТВО

АРХИТЕКТУРА

23 забележителности включва нова пешеходна обиколка на СофияЗабележително-стите в първа-та пешеходна ту-ристическа оби-колка „Опознай София – цен-трална градска част“ се предста-вят от екскурзо-вод. Сред спир-ките по маршру-та са: Богослов-ският факултет на СУ „Св. Кли-мент Охрид-ски“; хотел „Ше-ратон“; ротон-дата „Св. Георги Победоносец“; президентството и Археологическият музей; Българската народна банка; Народният театър „Иван Вазов“; руската църква „Св. Николай Чудотворец“; църквата „Св. София“; храм–памет-никът „Св. Александър Невски“; Народното събрание и паметникът на Цар Освободител.

„Ащром“ получава Халите в замяна на градинката до Руската църкваСтоличният общински съвет одо-бри споразумение за замяна на терена на градинката до Руска-та църква срещу дяловете на об-щината в Централните хали. Об-щината ще продаде на „Ащром лимитед“ своите 25% от акции-те в „Централни хали“ АД срещу 6.24 млн. лв., като заедно с това ще купи 1305 кв.м от „Абротеа ин-тернешънъл“ АД - терен, който се намира непосредственто до Руска-та църква на бул. „Цар Освободи-тел“ и на ул. „Г. С. Раковски“, сре-щу 5.592 млн. лв.

Бургас разработва стратеги-ческа шумова карта„Спектри“ ЕООД е избрана за из-пълнител на изработване на Стра-тегическа шумова карта на Бургас. Стойността на проекта е 220 000 лв. Неговата цел е определяне сте-пента на шумовото натоварване в околната среда чрез измерване, оценка и картотекиране на шумо-вите нива. Стратегическата карта представлява план-карта на Бургас, върху която ще бъдат нанесени шумовите нива от транспорта, от промишлени дейности и други из-точници на шум. В 50 точки из гра-да ще бъдат извършени реални за-мервания на шумовите нива.

Организатори: община Дряновои националният конкурс „Сграда на годината“

За повече информация: www.stroitelstvo.info

Дарителска сметка в Централна кооперативна банка – клон Габрово IBAN: BG12 CECB 9790 3168 119101

Дарител: Камара на строителите в България

арх. Димитър Кръстев„Димас“ АД, Габрово„Инжпроект“ ООД„Биад-С“ ООД

„Галчев инженеринг“ АД„Мидия“ ООД

„Виа строй инженеринг“ ООД„Главболгарстрой“ АД

С пряк ангажимент на:

Инициатива за възстановяване на музея на Колю Фичето в Дряново

„Трейс холдинг“ АД„Станилов“ ЕАД„Старт инженеринг“ ООД„Политрейд Кънстръкшън“ ЕООД

Стартира изплащането на обезщетения за лот 2 на магистрала „Тракия“Областният управител на област Стара Загора Йордан Николов обяви процедура по изплащането на обезще-тения за отчуждени имоти, през които преминава тра-сето на лот 2 от автомагистрала „Тракия“. Процедура-та засяга участъка Стара Загора – Нова Загора от тра-сето Оризово – Бургас. Комисия, назначена от област-ния управител, е изготвила списък с необходимите до-кументи, които собствениците или техните правопри-емници трябва да представят при подаване на заявле-ние в деловодството на областната администрация.

София се сдоби с герб от цветя

Композицията е изградена на 300 кв.м на зелената площ на бул. „Алея Яворов“ на кръговото кръстовище при бул. „Цариградско шосе“. Проектът за герба е раз-работен от столичната дирекция „Зелена система“ и е реализиран с помощта на дарение. За реализиране-то му са използвани 5000 цветя - виолетова, червена и бяла виола, жълт тагетес, синя лобелия, синя петуния, сребрист гнафалиум, зелена и сребриста сантолина. Изградено е капково напояване и парково осветление.

Над 220 проекта на полупазарни стопанства са одобрени по Програмата за селските райониОдобрени са 224 проекта на стойност общо 3.6 млн. лв. По мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране“ се подпомагат дребни земеделски про-изводители да обновят стопанствата си или да увеличат от-глежданите култури или броя на животните. Финансовата по-мощ по тази мярка е от изключителна важност, тъй като тя е само за България и Румъния и дава възможност на всички кандидати, които не са успели да кандидатстват по мярка 112 „Млад фермер“. С одобрението на тези инвестиции обработ-ката на всички проекти по мярката за полупазарните стопан-ства от стария прием приключва.

МОСВ планира разплатените средства по „Околна среда“ да достигнат 350 млн. лв.За първата година управление на правителството изплатени-те средства по програмата са 145 млн. лева, което е три пъти повече в сравнение с плащанията в периода от 2007 г. до ок-томври 2009 г., каза екоминистърът Нона Караджова. Минис-терството планира разплатените средства да достигнат 350 млн. лева до края на тази година, съобщи тя.

Близо 14 млн. лв. са разплатени на млади фермери по мерки от еврофондоветеДържавен фонд „Земеделие“ е наредил плащания по проекти за общо 15.5 млн. лв. Около 14 млн. лв. от разплатените сред-ства са по Програмата за развитие на селските райони. Те включват превод на средства за изпълнени проекти по мяр-ка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ и мяр-ка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“. Около 1.6 млн. лв. от преведените средства включват и плащания на проекти за подпомагане на лозаро-винарския сектор и Нацио-налната програма по пчеларство.

Експертен съвет прие четвърти вариант на новия ОУП на БургасВ новия вариант на проекта са отразени около 70% от препоръ-ките и възраженията на граждани и институции, отправени след обществените обсъждания през март и април. Арх. Виктор Бу-зев от „Гео Щрих“ обясни, че основните цели на проекта са били три: извеждане на транзитния трафик от града, който достига внушителните 27% от общия; открит достъп на жителите до мо-рето и езерата; отстъпване на промишлеността на запад и бърза връзка на гражданите към зелените площи за рекреация и отдих.

В края на август ще стане ясен победителят в конкурса за „Българският Лувър“Главният архитект на София Петър Диков е председател на журито в конкурса за проект за съвременен музеен център в София. Седемнадесетчленната комисия е назначена със запо-вед на министъра на културата Вежди Рашидов и ще разглеж-да по един-два проекта на ден. За конкурса бяха представени 31 български и чуждестранни проекти.


ДУНАВСКА СТРАТЕГИЯ

Отключване на потенциалаБългарската позиция* за развитие на дунавското пространство в сферата на икономическия растеж, инфраструктурата и енергийната ефективност

Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион e инициати-ва, координирана от Европейската коми-сия, обединява усилията на регионите и страните в басейна на река Дунав, за ус-коряване на процесите на икономиче-ско и социално сближаване, засилване и разширяване на териториалното сътруд-ничество при ефективното прилагане на макрорегионално ниво на принципите на европейската кохезионна политика

В рамките на няколко месеца от стар-тиращата конференция в град Улм, Гер-мания, на 1 и 2 февруари, през мащаб-ния форум в Будапеща на 25 февруари, съвместната конференция на 19 и 20 ап-рил във Виена и Братислава, след това срещата на 10 и 11 май в Русе и Гюргево до заключителната конференция в Кон-станца на 10 и 11 юни до публичното из-слушване в Брюксел на 15 юли всички заинтересувани участници в развитието на Дунавската стратегия извървяха ус-пешен път към изграждане на действено партньорството и сътрудничество меж-

ду страните от региона. Общото е раз-бирането, че ползите от реализацията на стратегията ще бъдат много по-големи от простите статистически разчети и ще допринесат в по-висока степен за подо-бряване на физическия и човешки капи-тал на целия регион, повишаване на не-говата привлекателност за инвестито-рите и жителите и постигане на „по-ви-сока добавена стойност”. Tова може да се случи само ако в бъдещите планове и проекти се намери точният баланс меж-ду екологичните, транспортните и соци-ално-икономическите нужди.

В рамките на конференциите бяха обсъдени идеи за проекти, свързани с транспорта, енергетиката, социално-ико-номическото развитие, туризма, окол-ната среда и информационното обще-ство. Голяма част от тези проекти вече са включени в предварителния План за действие за изпълнение на Стратегията за Дунавския регион, който предстои да бъде завършен от Европейската комисия след анализи на представените „нацио-нални позиции”.

Молдова

р. Дунав

България

Украйна

Румъния

СърбияЧерна гора

Босна и Херцеговина

Унгария

Словакия

Австрия

Словения

Чехия

Германия

р. Дунав

Дунавски макрорегион

Българската позиция за участие в Дунав-ската стратегия отчита визията на стратегията “Европа 2020”, основните европейски и национални политики и нуждите от развитие на местните и регионалните общности и се основа-ва на принципите на сближаване, добросъседство и сътрудни-чество. За мото на българската позиция е възприета идеята за отключване на потенциала – съществуващият огромен потен-циал трябва да бъде разкрит, оценен и освободен за развитие. На 15 Юли, на среща между българска делегация водена от ми-нистър Росен Плевнелиев, част от която беше и зам. министър Лиляна Павлова, и Генерална дирекция Регионално Развитие на Европейската комисия, в лицето на генералния директор Дирк Анер, бяха обсъдени български предложения за проекти, кои-то бяха приети с интерес и ще бъдат включени в общия план за действие на Европейската комисия относно Дунавската стра-тегия. Стратегията e уникална възможност за всички страни в Дунавското пространство за постигане на хармонично и устой-чиво развитие и повишаване на жизнения стандарт на хората. При провеждането на серия от консултации и дискусии с пред-ставители на местните власти, бизнеса, академичната общност и гражданските организации е използван подходът „отдолу на-горе” - всички заинтересувани, от гражданското общество до управляващите органи участват във вземането на решения за стратегията и приоритетите които да бъдат следвани.

Ключови отворени въпроси, свързани с практическата реализация на стратегията, предложени от българската делегация пред представители на ГД „Регионална поли-тика“:

• предприемане на хармонизиращи мерки за съвместно стратегическо планиране от страна на държавите членки за следващия програмен период на транснационална база, които да включват разработване на конкретни планове за управление, които да предшестват инвестиционните про-екти (по примера на формата V4 + България и Румъния за общо пространствено планиране на територията); • дефинирането на критерии за избор на проекти за из-пълнение на стратегията;• прилагане на механизми за съвместно изпълнение на инфраструктурни проекти.България ще заяви желанието си за приоритетно включ-ване именно на такива проекти, които да улесняват упра-влението на транснационална основа, включително разра-ботване на хармонизирани процедури в различните стра-ни (например за отчуждаване на терени или издаване на разрешителни за строеж и др.).

Нашите приоритетни области за стратегията са:

• подобряване на достъпността, транспортните връзки и комуникации по и към Дунава и ефективното из-ползване на енергийните ресурси; • подобряване качеството на водите, опазване на богатото биоразнообра-зие, превенция и управление на ри-ска; • повишаване на конкурентоспосо-бността на регионите чрез иновации, образование, култура, туризъм, мул-тикултурен диалог и съхраняване на регионалната идентичност и богатото културно наследство.• укрепване капацитета за управле-ние, координация и партньорство на всички нива, повишаване на сигур-ността и интеграция на хората в не-равностойно положение.

Публикуваният материал е част от българската позиция за участие в Дунавската стратегия. Целия документ може да намерите на www.stroitelstvo.info


ДУНАВСКА СТРАТЕГИЯ

В българската позиция е представен набор от мерки, целящи постигането на регионална интеграция чрез общи транснационални енергийни инициативи, раз-витие на липсващите звена в енергийната система, създаване на единна регулаторна рамка, системи за сигурност, прилагане на нови финансови модели, из-граждане на инсталации за възобновяеми енергийни източници, както и прилагането на мерки за енергий-на ефективност.

ДЕЙСТВИЯ В СФЕРАТА НА БИЗНЕС И ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ:

ДЕЙСТВИЯ В СФЕРАТА НА ИНФРАСТРУКТУРАТА

ДЕЙСТВИЯ В СФЕРАТА НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ

Подкрепа за конкурентоспособността на предприятия-та в общия пазар•Изграждане на индустриални и технологични паркове и транспортно-логистични и панаирни центрове•Участие в разработване на обща стратегия за устойчиво териториално развитие на трансграничния регион Бъл-гария – Румъния•Стимулиране устойчивото развитие на малкия и сред-ния бизнес в трансграничния регион •Развитие на изследователския капацитет на региона в подкрепа на инициативата на водещи пазари с акцент върху изграждане на уменията в областта н ИКТ и еко-технологиите.

Приоритетът за стимулиране на търговията и инвести-циите съдържа инициативи за подкрепа на предпри-емачество, повишаване на капацитета за провежда-не на ефективна финансова и инвестиционна полити-ка на местно ниво, стимулиране на бизнес сътрудни-чеството и развитието на малкия и средния бизнес, както и проекти за изграждане на индустриални и технологични паркове и транспортно-логистични и панаирни центрове.

Пълноценно използване на човешкия капитал в региона•Подобряване качеството на образованието, отговаря-що на търсенето на пазара на труда, създаване на въз-можности за повишаване на квалификацията и усло-вия за развитие на приложно-изследователска и науч-на дейност с оглед трансфера на знания и ноу-хау•Подобряване на възможностите за образование, преква-лификация и учене през целия живот в региона с акцент върху опазване и развитие на природното и културното наследство на Дунавския регион•Повишаване на капацитета на общинските и областни-те администрации и НПО във връзка с устойчивото раз-витие.

Идентифицирани са проекти за създаване на об-разователни и квалификационни центрове, както и проекти за маркетинг на пазара на труда и студент-ската мобилност. Предвиждат се инициативи за по-вишаване капацитета на общинските и областни-те администрации и НПО във връзка с устойчиво-то развитие на региона. В този контекст развитие-то на човешките ресурси се основава на партньор-ството и трансфера на знания и добри практики

Насърчаване на туризма и дунавската култура

•Развитие на балканските културни коридори и формира-не на специализирани туристически маршрути

•Изследване и съхранение на културно-историческите реликти и природни ресурси по поречието на р. Дунав и създаване на база за развитие на иновативен туризъм в региона

•Изграждане на Дунавски парк Видин - Калафат

•Велоалея в частта Румъния – България Danube Velo Route

•Проучване на римското наследство в Дунавския регион и развитие на туризма (разработен проект, 2011-2013)

•Организиране на ежегоден фестивал на рибата и рибар-ските обичаи и занаяти и промотиране на туризма по Ду-нава

Трансгранични мрежи за развитие на културен туризъм (CUL-TOUR-NET).

Приоритетът включва интегрирани проекти с тран-сграничен и транснационален характер, насочени към формирането на обща дунавска туристическа стратегия и развитие на общ туристически пазар.

За развитието на транспортната инфраструктура e предвиден комплекс от мерки, за модернизацията на железопътната, пътната и пристанищната инфра-структура, изграждане на мостовете и фериботни-те връзки, подобряване на навигационните системи, функционалните връзки, транспортната безопасност и сигурност. Тези мерки са интегрирани в комплекс-ни проекти по трансевропейските транспортни кори-дори

Подобряване на достъпността и мобилносттав региона

КОРИДОР №4•Втори мост на Дунав при Видин – Калафат (в процес на изпълнение - ИСПА)•Изграждане на автомагистрала „Люлин” (в процес на изпълнение)•Реконструкция на Северен околовръстен път на София (Северна тангента)•Изграждане на автомагистрала „Струма”•Изграждане на магистрала „Марица”•Първокласен път (Е79) Видин – Монтана – Враца – Бо-тевград•Реконструкция на жп линия Видин – София – Кулата•Изграждане на АМ София - Калотина - Ниш.

КОРИДОР №7 •TEN-T (Трансевропейска транспортна мрежа) проект №18 (за р.Дунав);•Реконструкция на пристанища и фериботи• Изграждане на мост Силистра - Кълъраш•Първокласни пътни връзки към пристанищата на Нико-пол, Свищов, Лом•Дунавски панорамен път - прилежаща инфраструктура.•Мост Оряхово - Бекет•жп линия Русе - Варна

КОРИДОР №9•Реконструкция на Дунав мост 1 (Русе – Гюргево) и жп

линия към него•Изграждане на интермодален терминал Русе•Изграждане на четирилентов път I-5 Русе – В.Търново и прилежаща инфраструктура към него•Рехабилитация на транспортната инфраструктура за ТГС.

Възстановяване и поддържане на качеството наводите•Изпълнение на интегрирани проекти за подобряване на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води за аг-ломерации с над 10 000 е.ж. (124 бр.) и за агломерации между 2000 и 10 000 е.ж. (411 бр.) •Създаване на системи и мрежи за качествен и количест-вен мониторинг и контрол на водите, осигуряване на дан-ни за ефективно управление на водните ресурси.

Предвижда се интегрирано планиране и управление на речната зона с интервенции върху инфраструктура-та и технологиите за опазване на околната среда като изграждане на канализация и пречиствателни стан-ции, съвременно управление на отпадъците, пречист-ване на почвата, пречистване на водите и осигурява-не на питейното водоснабдяване. Мерките отразяват нуждите от модернизация на съоръженията, изграж-дане на капацитет и обучение, доставка на техническо оборудване за ефективен контрол срещу замърсява-нето на водите на реката, интегрирано управление на водите, както и набор от проекти, свързани с използва-не на водите на р. Дунав за напояване и възстановява-не на нарушените терени и природните ландшафти.

Интегриране на енергийните системи, насърчава-не на енергийната ефективност и увеличаване на възобновяемите енергийни източници

•Изграждане на газопровод България - Румъния•Изграждане на газова междусистемна връзка България-Сърбия•Обединение на енергийните пазари на България и Румъния•Реконструкция на газохранилище Чирен

•Изграждане на инсталации за възобновяеми енер-гийни източници•Изпълнение на научно-развойна програма за ус-тойчиви изолационни материали за подобряване на енергийната ефективност на сградите•Изграждане на демонстрационно селище с нулево енергийно потребление•Газифициране на региона Добрич - Силистра•Използване на геотермалната енергия на мине-ралните извори.


България трябва да разви-ва туристическия си потенциал устойчиво, в хармония с приро-дата и по начин, който да пред-стави страната ни пред света като дестинация с многостран-ни възможности за туризъм с акцент върху културата, исто-рическото наследство и еко-логията. Най-важният финан-сов инструмент за постигане на тази стратегическа държав-на политика е оперативна про-грама „Регионално развитие”, в която са заделени 198 млн. евро за устойчиво развитие на тури-зма. В приоритетната ос 3 на програмата основен инвести-ционен компонент е операция 3.1 „Подобряване на туристи-ческите атракции и свързаната с тях инфраструктура”, където е съсредоточен 77% от парич-ния ресурс, или 153 млн. евро. Мерките, включени в операци-ята, целят подобряване, обно-вяване и разширяване на обек-тите на природното и култур-ното наследство и свързаната с тях публична инфраструкту-ра, насърчавайки по този на-чин развитието на културния, екологичния, здравния (балне-оложки/СПА) туризъм и разно-образяването на традиционния масов туризъм.

През месец август в рамките на операция 3.1 на оперативна програма „Регионално разви-тие“ ще бъде отворена безвъз-мездна схема BG161PO001/3.1-03/ 2010 „Подкрепа за разви-тието на природни, културни и исторически атракции” с общ бюджет от 89 млн. евро, обяви Снежина Славчева, заместник главен директор на дирекция „Програмиране на регионално-то развитие” в Министерство-то на регионалното развитие и благоустройството, на проведе-ната преди седмица в Пловдив международна конференция на

До месец 89 млн. евро тръгват за развитие на туристически атракции

ДОПУСТИМИ ДЕЙНОСТИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ ПО СХЕМАТА

В НАСОКИТЕ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ ПО ВТОРАТА СХЕМА СА ДОБАВЕНИ ОЩЕ НЯКОЛ-КО ДОПУСТИМИ ДЕЙНОСТИ

НЕДОПУСТИМИ ДЕЙНОСТИ

• Развитие на природни, културни и исторически атракции - реставрация, консервация, експониране, оборудване, въвежда-не на техники и програми за интерпретация и анимация

• Развитие на туристическата инфраструктура, необходима за нуждите на атракциите (туристически пътеки и пътеки на здра-вето, маршрути за катерене, езда и колоездене, места за пикник, указателни табели, посетителски информационни центрове)

• Развитие на допълнителна дребномащабна техническа ин-фраструктура в района на атракциите, необходима за посеще-ние на атракциите (пътища/улици за достъп, детски площадки, съоръжения за отдих и спорт с нестопанска цел, паркинги, зе-

лени площи, тоалетни, осветление, малки съоръжения за съби-ране на отпадъци, комунални услуги, съоръжения, обслужващи туристическата атракция и посетителите, достъп за хора с ув-реждания, необходими за развитието на цялостен туристически продукт)

• Съпътстващо обучение на персонала, работещ в подкрепя-ните атракции

• Допълнителни дребномащабни неинфраструктурни дей-ности, имащи пряко отношение към подкрепяните атракции (ор-ганизиране на събития в района на атракциите, маркетингови и рекламни дейности).

РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

• Обновяване, реставрация и др. на движими културни цен-ности

• Ново строителство на туристически информационен цен-тър

• Интервенции в градски паркове, гробищни паркове, хижи,

почивни домове, зоологически градини • Археологически проучвания и разкопки. При планиране на

дейност „направа на археологически профил” следва ясно да се разграничат предвидените дейности от горецитираните недопус-тими такива.

Подкрепа ще получат проектни предложения за развитие на природни, културни и исторически забележителности - реставрация, кон-сервация, експониране, оборудване, въвеждане на техники и програми за интерпретация и анимация

Допустими бенефициенти са 161 български общини с над 10 хил. жители

• Дейности, свързани с туристически атракции, къщи-музеи и музеи на открито, са допустими, при условие че същите имат ста-тут на културни ценности по смисъла на Закона за културното на-следство

• Дейности, свързани с ремонт/реконструкция на музеи, са до-пустими единствено, ако са свързани със съответната туристиче-ска атракция

• Ремонт/реконструкция на сгради/помещения от сгради с пос-ледваща функция за излагане на музейни сбирки или експозиции е допустимо, ако сбирките и експозициите са свързани със съот-ветната туристическа атракция

• Преустройство на съществуваща сграда или обособяване на

помещения в сграда за целите и нуждите на туристически инфор-мационен център (ТИЦ), при условие че новосъздаденият ТИЦ е задължително свързан тематично с подкрепените атракции

• Монтаж на сглобяема постройка с обособени помещения за каса, рекламен щанд, екскурзоводи, аниматори и др.

• Изграждане на довеждаща инфраструктура, в това число: ел. захранващо трасе, изграждане на ВиК по трасето на пътя и др.

• Закупуване на съоръжения (напр. атракционно влакче), улес-няващи достъпа до атракцията

• Монтаж на леки и преместваеми постройки и съоръжения с цел осигуряване запазването на музейните експонати от атмос-ферни влияния и набези.


РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

Размер на схемата 173 777 324 лв.

Размер на безвъзмездната финансова помощ 165 088 456 лв.

Финансов принос на кандидатите 8 688 867 лв.

Потенциални бенефициенти 161 общини

Тодор Чобанов, зам.-министър на културата:Трябва да се избавим от сега действащата практика всеки район да развива един и същ

културен продуктНе крия своето очакване да видим проекти, които са вклю-чени в приетия на 14 октомври 2009 г. от Министерския съ-вет Стратегически план за развитие на културния туризъм, включващ близо 400 археологически обекта, или 80% от архе-ологическото наследство на страната. Разбира се, че по опе-ративна програма „Регионално развитие“ ще могат да се фи-нансират и други значими недвижими културни ценности. Но нашите дългогодишни анализи показват, че трябва да се избавим от сега действащата практика всеки район да раз-вива един и същ културен продукт. Необходима е диверси-фикация, т.е. общините, които са бенефициенти, да изберат обекти, които им придават уникален облик и ги превръщат в конкурентоспособна туристическа дестинация. Минис-терството на културата е в процес на подготовка на нови

стратегически документи в сферата на културата. През есента с широк обществен де-бат предстои да стартира изготвянето на национална културна стратегия. Тя ще послужи като основа подготовката на национална стратегия за културното наследство.

Иво Маринов, зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма:

След излизане от кризата, културният туризъм ще се развива с най-бързи темпове

Последното изследване на Евробарометър, поръчано от Ев-ропейската комисия, показва, че след излизане от финансо-во-икономическата криза, културният туризъм е отрасъ-лът, който ще се развива с най-бързи темпове. Освен по опе-ративна програма „Регионално развитие” проекти за разви-тие на туристическия потенциал на страната ще могат да се включат в Дунавската стратегия, която ще бъде приета до края на годината. Финансирането им ще бъде заложено в следващия програмен период на Европейския съюз 2014 - 2020 г. На проведеното на 15 юли в европейския парламент обсъж-дане на Дунавската стратегия изразихме нашата позиция България да стане координатор на приоритетната ос „Ефек-тивно използване на туристическия потенциал”.

Проф. Валерия Фол, траколог, научен ръководител на проект Net heritage:Необходимо е нов подход към културното,

историческото и природно наследство

Необходимо е да преминем към един нов авангарден под-ход към културното, историческото и природното на-следство и свързването им в общ туристически продукт или атракция. Чрез новите технологии българската кул-тура може да стане част от световната. От нас, учени-те и специалистите, се изисква не само да отчитаме зна-чението на културното наследство и природните богат-ства, а да ги направим достъпни за хората по света чрез тяхната дигитализация и онлайн представяне. От нас за-виси да покажем мястото си на световната културна сце-на, защото ние имаме привилегията да живеем на земя, ко-ято винаги е имала своя принос в развитието на човешка-та цивилизация.

тема „Високите техноло-гии и културното наслед-ство”.

За разли-ка от първата схема BG161PO001/3.1-02/2009 „Подкрепа за развитие-то на туристически ат-ракции”), която беше обя-вена през лятото на 2009 г., сега допустими бене-фициенти са 161 българ-ски общини с над 10 хил. жители. По този начин се дава шанс и на селищата с развит зимен и морски ту-ризъм, както и на големи-те градове София и Плов-див. За дейности, свърза-ни с недвижими култур-ни ценности с национално значение, допустими са всички общини на терито-рията на страната, уточ-ни Славчева. Единствено-то условие е кандидати-те да нямат одобрен про-

ект по предходната схема за развитие на туристиче-ските атракции. На сайта на оперативната програма (www.bgregio.eu) вече е публикуван работният ва-риант на насоките за кан-дидатстване с цел получа-ване на мнения и препо-ръки от бенефициентите.

Приоритетна финан-сова подкрепа ще се ока-же на по-големи по мащаб проекти, т.е. проекти, кои-то насърчават развитието на стратегически разполо-жени туристически проду-кти с широко въздействие, основани на природното и културно-историческо на-следство или на групи от по-малки туристически обекти. Например разви-тието на недвижими кул-турни ценности, свързани с тракийската цивилиза-ция и тяхното експонира-

не и социализиране, които могат да привлекат зна-чителен поток от наши и чужди туристи.

Също така предимство ще имат проектни предло-жения, фокусирани върху по-слабо развити турис-тически локализации във вътрешността на страна-та, притежаващи значите-лен туристически потен-циал.

Минималната и мак-сималната обща стойност на проектите е съответно 631 579 лв. и 6 315 789 лв., като е важно да се знае, че безвъзмездната финансо-ва помощ не може да над-вишава 95%, т.е. кандида-тите следва да осигурят 5% собствен принос. Пла-нираната продължител-ност на проектите е не по-вече от 24 месеца.

Светла ДОБРЕВА

Фотограф Мария Съботинова


ТРЕНД

Словения и Полша имат най-високите проценти на договаряне - около 55%, България и Румъния - над 45%. Процентът на усвояване варира от 26% в Естония и Литва до едва над 10% в България и Румъния, а на изпълнените - до 2-3%, което е сигнал за проблеми с прилагането и кофинансирането.

Световната банка:

Кризата в Централна и Източна Европа отминава?

Десетте държави в Цен-трална и Източна Евро-па са се върнали към ико-номически растеж за пръв път от началото на глобал-ната финансова криза, се казва в редовен доклад на Световната банка „Евро-пейски съюз 10“ за десетте страни от региона. Тенден-цията показва промяна от -2.1% икономически ръст в края на 2009 г. до 0.8% в първото тримесечие. По-добрението е най-осезаемо в Словакия и Полша и най-слабо в България, Румъния и балтийските страни.

Пазарът на труда тради-ционно ще усети възстано-вяването по-късно и в мо-мента безработицата е 4.7 милиона души при 3 мили-она през 2008 г. Безрабо-тицата в ЕС-10 нарасна от 6.5% през юни 2008 г. на 10% през май 2010 г.

Бавното възстановя-ване ще продължи и през следващата година благо-дарение на глобалното по-добрение на търговията. Прогнозата за региона е 1.5-1.7% за 2010 г. и 3.6% през 2011 г.

Растежът обаче ще про-дължи с по-ниска скорост отпреди кризата поради

намаления приток на капи-тал.

Очакванията за България са 0.2% през тази годи-на и 2.0% ръст през след-ващата

Прогнозата на „Ърнст & Янг“ беше за понижение с 1% през тази година. Пол-ша дори и през трудната 2009 г. отчете растеж, през 2010 г. и 2011 г. прогнози-те са за ръст съответно от 3 и 3.7%.

България, Полша и Ру-мъния отговарят само на един от петте критерия за влизане в еврозоната - дър-жавният дълг не надхвърля 60% от брутния вътрешен продукт, Унгария не покри-ва нито един от тях.

Несигурностите с дър-жавния дълг в определе-ни държави от еврозона-та влошиха настроенията на европейските финансо-ви пазари, което пък дове-де до забавяне на капита-ловите потоци в региона, спад на цените на акции и обезценяване на местните валути.

Влиянието на положи-телния тренд в глобалната търговия и намаленото же-лание за риск на финансо-

вите пазари ЕС-10 очаква постепенно възстановява-не през 2010 г. и 2011 г.

Възстановяването е сла-бо и

едва през 2011 г. реални-те нива на БВП в региона ще достигнат стойности-те преди кризатакато за някои държави ще отнеме малко повече вре-ме. Според прогнози-те притокът на капитали и кредитната активност няма да се възстановят до пре-дишните нива.

Наблюдаваните държа-ви в редовното тримесеч-но регионално изследване са България, Чехия, Есто-ния, Унгария, Латвия, Лит-ва, Полша, Румъния, Сло-вакия и Словения. ЕС-15 включва Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Фран-ция, Германия, Гърция, Ир-ландия, Италия, Люксем-бург, Холандия, Португа-лия, Испания, Швеция и Великобритания.

Според друго изслед-ване на Световната банка от юни т.г. възстановява-нето в Европа и Централ-на Азия се очаква да бъде 4.1% през 2010 г., което е с 3% по-бавно от предкри-зисните средни нива за пет години. Това е резултат от силния растеж на най-голе-мите икономики в района - Русия и Турция, които съз-дават три четвърти от ре-гионалния БВП. Растежът в другите икономики се оч-аква да бъде сравнително слаб или отрицателен в го-ляма степен в резултат на големите бюджетни дефи-цити на държавите. Голя-мата несигурност по криза-та с държавния дълг в дър-

жави като Гърция, Ирлан-дия, Италия, Португалия и Испания също създава до-пълнително затруднения.

Усвояване на европей-ските фондове

Европейската кохези-онна политика поддър-жа ефективно бюджетна-та стабилност и публични-

те инвестиции в страните от региона. Европейският съюз подобри използване-то на европейските струк-турни фондове с увелича-ване на използването на програмите, удължаване на крайните срокове за из-ползването на програмите и намаляване на потенци-алните финансови притес-

нения за бенефициентите. Важна роля има и изгра-

деният преди кризата ад-министративен капацитет. Всички десет държави от региона използваха значи-телна част от средствата в периода 2004 - 2006 г. и за-почнаха периода от новия бюджетен период 2007 - 2013 г.

България и Румъния са на опашката по прогнозен ръст

Д есетте държави в Централна и Източна Европа са се върнали към икономически растеж за пръв път от началото на глобал-ната финансова криза, се казва в редовен доклад на Световната банка „Европейски съюз 10“ за десетте страни от региона. Тенденцията показва промяна от -2.1% икономически ръст в края на 2009 г. до 0.8% в първото тримесечие. Подобрение-то е най-осезаемо в Словакия и Полша и най-слабо в България, Румъния и балтий-ските страни.

Договаряне и усвояване на европейските проекти, % Реализирани европейски проекти

договорени усвоени

Случаят с район Мазовиецки

П олският регион Мазовиецки имаше най-ниска степен на усвояване в страната в периода 2004 - 2006 г., което се дължеше на различни причи-ни, и най-вече - административните процедури. През 2007 г. Полша децен-трализира усвояването на фондовете. Регионалното звено за управле-ние на проектите получава хиляди проекти по всяка мярка, всички свър-зани с много разходи за потенциалните участници. Кандидатите трябва да представят напълно изготвени проекти и проектносметна документа-ция. Процедурите са съществено преразгледани за периода 2007 - 2013 г. По новите правила кандидатите трябва да представят само концепция от шест страници в началната фаза, с която започва оценяването на проек-та. Техническата оценка се извършва от консултанти по списък на минис-терството на регионалното развитие. Проектите са класират и получават средства до тяхното изчерпване. Едва на този етап се изискват подробни предпроектни проучвания, които се оценяват от технически експерти.


ТРЕНД

-20

-15

-10

-5

0

5

10

15

1Q

07

2Q

07

3Q

07

4Q

07

1Q

08

2Q

08

3Q

08

4Q

08

1Q

09

2Q

09

3Q

09

4Q

09

1Q

10

BG

CZ

EE

LV

LT

HU

PL

RO

SI

SK

Ръст на БВП по държави, %

Най-голям е бил спадът в Литва, Латвия и Естония - до -20%, в Полша е останал поло-жителен през цялата криза

ЕС-15 ЕС-10

Годишен ръст на БВП в ЕС-15 и ЕС-10*, %

* ЕС-10 - България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения

ЕС-15 включва Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирлан-дия, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Испания, Швеция и Великобритания

Прогноза за БВП в Централна и Източна Европа, %

България се очертава като държавата с най-малък ръст на БВП през 2011 г. от 2% на фона на държавите от региона

Като цяло процентът на сключени и разплате-ни договори остава нисък в много от държавите, кое-то е свързано с процесите на кандидатстване, подго-товка на проектите, оцен-ка и подбор, реализация на проекта, правни и инсти-туционални проблеми.

Успешното усвояване на еврофондовете е клю-чово в условията на за-тегнати финанси и криза-та. Основните източници са Европейският фонд за регионално развитие, Ев-ропейския социален фонд и Кохезионният фонд на обща стойност за региона 348 млрд. евро, или 35% от бюджета на Европей-ския съюз.

Въпреки че усвояване-то на фондовете като цяло е подобрено, реализация-та на самите проекти ос-тава истинско предизвика-телство.

Най-голям от тези фон-дове е Европейският фонд за регионално развитие, който финансира инфра-структура и инвестиции за създаване на работни мес-та.

Над половината от ев-ропейските фондове за

програмния период се из-ползват от десетте дър-жави от региона. В пове-чето от тях годишните из-ползвани обеми се удво-иха в номинални обеми, най-вече в Чехия и Унга-рия. Полша получава най-големия абсолютен обем средства, а по показател на глава от населението на първо место са Естония, Чехия и Унгария с 2500 евро на човек.

Реалното положение обаче е свързано повече с капацитета на държави-те да оползотворят тези средства.

Проблеми за бенефици-ентите в цяла Европа

• Управляващите ор-гани не могат да намерят достатъчно независими оценители

• Кандидатите нямат достатъчно опит при под-готовка на проектите, осо-бено малките и средни-те предприятия и малките общини

• Липса на стратегиче-ско планиране

• Недостатъчен опит при обществените поръч-ки и управлението на фи-нансите

Опитът показва, че той зависи много от институ-ционални фактори на ниво ЕС и на национално ниво.

В региона правител-ствата увеличиха обема на средствата за кофинан-сиране, ускориха отпус-кането на авансови пла-щания, съкратиха сроко-вете за възстановяване на средствата за големи-те проекти, без да чакат одобрението от Европей-ския съюз като Унгария и Полша, предложиха дър-жавни гаранции за общи-ните - Румъния, или други възможности за финансо-ва подкрепа като директни заеми - България. Някои страни реформираха от-говорните за управление-то на европейските сред-ства институции, засили-ха координацията и реви-зираха законодателството, включително правилата за възлагане на обществени поръчки - България, Пол-ша и Словения, подобри-ха процеса на разглеждане и оценяване на апликаци-онните форми - Чехия, Ес-тония, Полша, Словакия и България, улесниха кри-териите - Румъния, Унга-рия, съкратиха времето за

обработка на плащания-та до крайните бенефици-енти - Латвия, Полша, по-добряване на системите за наблюдение и оценка с оп-ростен финансов менидж-мънт - Словения.

Нови правила на евро-пейско ниво

• Въвеждане на пра-вилото n+3 за най-новите страни членки

• Увеличаване на евро-пейското финансиране от 75% на 85%

• Насочване на инвес-

тициите в области с висок потенциал за растеж като енергийна ефективност, чисти технологии, техно-логии за околната среда, инфраструктурата, финан-сиране на малки и средни предприятия

Тези мерки са довели до подобряване на усвоява-нето на европейските фон-дове, въпреки че има голе-ми различия между раз-личните държави. Слове-ния и Полша имат най-ви-соките проценти на дого-варяне - около 55%. Други

от държавите, присъеди-нили се към ЕС през 2004 г., също имат над 50%. Дори България и Румъния имат процент на договаря-не над 45%.

Изпълнението на про-ектите обаче продължава да бъде проблем. Процен-тът на усвояване варира от 26% в Естония и Лит-ва до едва над 10% в Бъл-гария и Румъния, а на из-пълнените - до 2-3%, кое-то е сигнал за проблеми с прилагането и кофинанси-рането.

-18.0

-14.8 -14.1

-7.8 -7.1 -6.3-5.0 -4.7 -4.1

1.8

-3.5

0.5 1.0 1.5

-0.5

0.9 0.2

3.71.9

3.03.3 3.14.0

2.13.6 3.0

2.0

4.02.9

3.7

-20

-15

-10

-5

0

5

LV LT EE SI RO HU BG SK CZ PL

2009 2010 2011

Програмата за мосто-вете, която предлага Ми-нистерството на регио-налното развитие и бла-гоустройството е в раз-мер до 88 012 350 лева. Предвижда се средства-та да са заем от Между-народната банка за въз-становяване и развитие. Одобреният размер на държавните гаранции ще бъде включен в Закона за държавния бюджет на България за 2011 година.

По него, както и по бъ-дещите проекти за реха-билитация за над 1 млрд. евро ще бъдат провеж-дани разговори.

Проектните предло-жения са съгласувани със Съвета за икономи-ческа политика към Ми-нистерския съвет, като финансирането им се оч-аква да окаже благопри-ятно влияние върху клю-чови сектори за страна-та.

В програматаса включени 64 мосто-

ви съоръжения, групирани в 9 лота (виж таблицата на

стр. 11). Оценките, които са получили избраните 64 мо-ста, са между чиста двой-ка и 3.89. Под 3, т.е. оценка „слаб 2“, получават 26 мо-ста. Оценка малко под „до-бър 4“ имат два моста. За повечето от тях е предви-ден ремонт, на 17 съоръже-ния ще има реконструкция, а за едно при Пазарджик е предвидено ново строител-ство - това е нова конструк-ция, която ще бъде маршрут за тежки товари над р. Бо-шуля.

В лот 1 попадат 11 виадукта. Те

са по магистрала „Тракия“ и са при км 11+ 270, три при км 25, по един при км 26 и 27, по два при км 28 и км 29 и при км 30+874. Единайсе-тте виадукта по магистрала „Тракия“ са строени в пери-ода 74-80 година от „Мост-строй“, район София. Спо-ред Румен Йовчев, предсе-дател на Българска браншо-ва камара „Пътища“, на виа-дуктите от км 11 до км 16 са правени ремонти на връх-ната конструкция в периода 2000-2003 г., а на този при Вакарел - при км 29, през 2000 г. Ремонтът на връх-ната конструкция означа-ва премахване на асфалта, смяна на изолацията и пов-торно асфалтиране. От по-строяването на виадуктите на „Тракия“ досега техните колони не са ремонтирани. Затова е предвиден ремонт на високите стълбове и смя-на на фуги. Предвижда се и обновяване на устои, стъл-бове и ригели.

Само допълваме, че на магистрала „Тракия“ до км 8

ремонт не е правен, същото се отнася и за виадуктите на „Хемус“ - те не са ремонти-рани от построяването им.

Край Пазарджик също са предвидени рехабилита-ции на два виадукта - при км 59+727 и при км 61+327, на магистрала „Тракия“. Те са от съоръженията на ау-тобана, които от изгражда-нето им не са ремонтирани - нито горната конструкция, нито така нареченото долно строене.

В останалителотове от програмата за

обновяване и реконструк-ция на мостовете 2011 са по пътища I, II и III клас. Тези от тях, които са по първо-класни пътища, са 10. Мос-товете по второкласните пъ-тища са 11, третоклесните съоръжения са 30. Най-теж-ко е състоянието на моста при Монтана по път III-162, на км 32+ 514, над р. Боту-ня. Друг мост с оценка чис-та двойка е при Търговище по път I-4 на км 231+266 над р. Врана. Мостът над р. Янтра по път II-52 в област Русе при км 30+257 също е в много тежко състояние. Други два моста край Со-фия по третокласни пъти-ща над р. Тополница и над р. Бунавска също се нуж-даят от основен ремонт. В най-тежката група е и мос-тът над р. Марица при км 0+525 по път III - 802.9 край Хасково.

Заемът за проектите ще бъде обсъден на предсто-ящата среща в София на ми-сия на Световната банка в началото на август.

Милена ВАСИЛЕВА

Одобриха 64 моста за финансиране от Световната банкаТе са на стойност 88 млн. лева

Н а 7 юли Министерският съвет одобри дър-жавни гаранции за над 128 млн. лева по две проектни предложения, които канди-датстват за финансиране през 2011 г. Едно-то от тях е инфраструктурно и е за „План за действие за ремонт и реконструкция на мо-стове - България 2011“. Той е заявен от Ми-нистерството на регионалното развитие и благоустройството.

В лот 1 попа-дат 11 виа-

дукта. Те са по магистрала „Тра-кия“, строени са в периода 1974-1980 година и по тях ремонти са правени само на връхната кон-струкция

Оценките, ко-ито са полу-

чили избраните 64 моста, са меж-ду чиста двой-ка и 3.89. Под 3, т.е. оценка „слаб 2“, получават 26 моста. Оцен-ка малко под „до-бър 4“ имат два моста

Рехабилитация и реконструкция на мостове 2011 г. по райониза планиране • Югозападен район - най-го-

лям брой мостове, повече-то виадукти по магистра-ла „Тракия“

• Южен Централен район - на второ място по мосто-ве в критично състояние, най-вече на пътища II и III клас над буйни реки

• Югоизточен район - на пето място по включени в програмата мостове, ко-ито пък са в много тежко състояние

• Северозападен район - на трето място, повечето от тях са за реконструк-ция

• Северен Централен район - на четвърто място, поло-вината над големи реки

• Североизточен район - по-следно място, три от тях са при язовир „Цонево“

10 Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г.sg.stroitelstvo.info




Стартира ремонтът на бул. „Брюксел“, съобщи пред журналисти кметът на София Йорданка Фан-дъкова миналата седми-ца. Ремонтът ще обхване отсечката от бул. „Брюк-сел“, която започва от бул. „Цариградско шосе“ и сти-га до разклона за Терминал 2. Тя е с дължина от близо 2.5 км, от които 2.18 км са естакада.

Ремонтът ще започне първо в едното платно, а движението ще се извърш-ва двупосочно в другото платно. След рехабилита-цията на едното платно ще се премине към другото.

Строителството ще про-дължи до пролетта на след-ващата година.

Първоначално обно-вяването на 2.5 км от бу-леварда към летището беше предвидено да вле-зе в някоя от оперативни-те програми на Европей-ския съюз. След като това се оказа невъзможно, част от допълнителните целеви средства за пътища, с които бюджетът наскоро беше ак-туализиран, бяха отделени за „Брюксел“. Те са общо 16.5 млн. лева - за ремонта на естакадата и за размра-зяване на новата част от „Брюксел“.

Търгът за обекта беше проведен през 2008 г. За изпълнител бе избрана „ГБС-Инфраструктурно строителство“. Според Ру-мен Йовчев, председател на Българска браншова ка-мара „Пътища“, фирма-та е спечелила обявения от Столичната община търг с предложените подобрения, които той подлага на съм-нение:•да бъде положен по-

цинкован парапет•ще използват базата си

в Герман

•ще изпълнят конзолата не със сглобяеми елементи, а монолитно•ще използват алумини-

ево скеле•ще използват ревизи-

онна машина. Търгът за изграждане на

новата част от бул. „Брюк-сел“ беше обявен през 2005 г. и строителното разреше-ние за него вече изтече. Ще бъде подготвено ново.

В периода преди двата търга беше направен ре-монт на булеварда, който обаче беше свързан само с преасфалтирането му, кое-то се оказа неефективно.

Сега се предвижда съ-ществуващата стоманена предпазна ограда в учас-тъците извън съоръжени-ето да бъде почистена и повдигната до необходи-мата проектна височина. В разделителната ивица ще се постави нова еластич-на предпазна ограда. Във външните ръбове на двете платна има бетонова пред-пазна ограда, която ще се подмени с нова еластична предпазна ограда.

Извън съоръжението е заложено фрезоване на съ-ществуващата асфалтобе-тонова настилка и полага-не на изравнителен пласт от неплътен асфалтобетон минимум 3 см и износващ пласт от плътен асфалто-бетон 4 см. Върху съоръ-жението след полагане на изравнителния бетон и хи-дроизолацията се полагат два пласта плътен асфал-тобетон с дебелина 4 см и 6 см. Ще бъдат изградени нови корнизи и тротоарни блокове от монолитен сто-манобетон, както и нови стоманобетонови блоко-ве в разделителната ивица, нов слой изравнителен не-армиран бетон, нова хидро-изолация.

Започва ремонтът на бул. „Брюксел“

в София

УЧАСТНИЦИ В ПРОЕКТАИзпълнител „ГБС – Инфраструктурно строителство” Консултант „Софинвест“ЕООДСрок 305 календарни дни

Проект

„Инженеринг на „Основен ремонт на бул. „Брюксел” от кръстовището с бул. „Цари-градско шосе” до летище София, включи-телно и мост”

Оттук започва ремонтът на „Брюксел“ Фотограф Мария Съботинова

ПРОГРАМА „РЕХАБИЛИТАЦИЯ И РЕКОНСТРУКЦИЯ НА МОСТОВЕ 2011 Г.“

Lot № ОПУ Път km Премоствано препятствие Кратко описание на работите по съоръженията

LOT 1

София А-2 11+270 Виадукт Ремонт на високи стълбове, смяна на 6 фуги

София А-2 25+340 Виадукт Ремонт на високи стълбове, смяна на 6 фуги

София А-2 25+650 Виадукт Ремонт на устои и смяна на 3 фуги

София А-2 25+960 Виадукт Ремонт на ригел на стълб и смяна на 4 фуги


София А-2 27+500 Виадукт Ремонт на стълб №2 и смяна на 3 фуги

София А-2 28+192 Виадукт Ремонт на високи стълбове и ригели, смяна на 4 фуги


София А-2 29+260 Виадукт Ремонт на стълб №3, устои и смяна на 4 фуги

София А-2 29+660 Виадукт Ремонт на стълб №4, ригели, устои и смяна на 4 фуги

София А-2 30+874 Виадукт Ремонт на всички стълбове, чела на греди

LOT 2

Враца I-1 129+355 р.Ботуня Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно

Враца II-11 104+560 р.Скът Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно

Видин III-102 30+170 р.Стакевска Уширяване/смяна на връхна конструкция

Видин III-114 58+901 р.Чупренска Смяна на връхна конструкция

Плевен III-306 17+724 р.Искър Нова връхна конструкция

Плевен I-3 97+814 надлез Усилване, смяна главни греди, ремонт долно строенеи др.

Монтана III-162 32+514 р.Ботуня Уилване на долно строене,подмяна на връхна к-ция и др.

Монтана III-133 48+566 р.Цибрица Уилване на долно строене,фундиране, уширяване

LOT 3

В. Търново II-53 6+324 р.Янтра Укрепване на долно строене, уширяване

В. Търново II-53 45+307 р.Костелска Ремонт на сводовете и пътното платно

Ловеч I-4 51+426 р.Осъм Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция

Ловеч III-357 0+398 р.Осъм Ремонт стълбове и свод, връхна к-ция

Русе II-52 30+257 р.Янтра Уилване на долно строене,подмяна на връхна к-ция и др.

Габрово III-404 6+105 р.Росица Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно

Габрово II-44 8+715 р.Росица Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно

LOT 4

Силистра III-701 12+060 дере Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно

Русе I-2 34+196 р.Бели лом Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно

Разград I-2 65+990 р.Бели лом Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно

Разград I-2 68+148 Надлез Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно

Добрич III-7105 4+154 дере Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно

Търговище I-4 231+266 р.Врана Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно

Търговище I-4 197+630 Надлез Усилване, смяна главни греди, ремонт пътно платно

Шумен III-7003 46+789 р.Страшка Ремонт връхна к-ция и пътно платно

LOT 5

Благоев-град I-1 378+128 р.Струма Ремонт долно строене, нов дънен праг

Благоев-град III-1007 0+000 Надлез Усилване, смяна главни греди, ремонт пътно платно

Перник III-605 15+065 р.Дулан Ремонт фундиране, долно строене, връхна к-ция и др.

Кюстендил III-622 3+726 р.Елешница Ремонт фундиране, долно строене, връхна к-ция и др.

Кюстендил III-6224 0+167 р.Речица Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно

LOT 6

Пазарджик II-37 148+156 р.Стара река Уилване на долно строене,връхна к-ция, уширяване

Пазарджик III-376 15+499 р.Мътница Уилване на долно строене,връхна к-ция, уширяване

София III-606 15+180 р.Тополница Ремонт долно строене, уширение, ремонт връхна конструкция

София III-6006 3+623 р.Буновска Ремонт долно строене, уширение, ремонт връхна конструкция

Пазарджик А-1 59+727 Виадукт Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно

Пазарджик А-1 61+327 Виадукт Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно

Пазарджик III-3704 11+485 р.Бошуля Нова конструкция - маршрут за тежки товари

LOT 7

Смолян III-866 7+016 р.Черна Ремонт на свод, долно строене и пътното платно

Смолян III-197 79+662 р.Въча Ремонт фундиране, долно строене, връхна к-ция и др.

Пловдив III-565 7+960 р.Стряма Ремонт долно строене, уширение, нова връхна конструкция

Пловдив III-642 26+048 р.Тикла Ремонт долно строене, уширение, нова връхна конструкция

Пловдив III-642 29+883 р.Тикла Ремонт долно строене, уширение, нова връхна конструкция

Ст. Загора II-56 12+272 р.Габровница Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно

LOT 8

Ямбол III-5303 3+877 р.Тунджа Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно

Ямбол III-7602 8+665 дере Ремонт долно строене, връхна к-ция и пътно платно

Хасково III-809 0+525 р.Марица Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно

Хасково II-76 64+349 р.Марица Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно

Сливен II-48 52+926 р.Луда Камчия Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно

Сливен II-48 52+493 р.Котлешница Ремонт стълбове, ригели, връхна к-ция и пътно платно

Ст. Загора II-57 27+100 Надлез Смяна главни греди, ремонт долно строене и др.

LOT 9

Бургас II-99 3+453 Надлез Усилване, смяна главни греди, ремонт пътно платно

Бургас III-9901 18+228 р.Велека Ремонт на метална к-ция и пътното платно

Варна III-208 49+425 яз.Цонево Ремонт стълбове, връхна к-ция и пътно платно




ЖЕЛЕЗНИЦИ

За фирмите•Обединение „Ибе-

ринса - Инфра кеър“. В България „Иберинса“ участва в проектите за Дунав мост 2 и жп лини-ята Видин - София. „Ин-фра кеър“ кандидатства в търга за избор на страте-гия за внедряване на Ев-ропейската железопътна система за управление на трафика (ERTMS).

•„Мот Макдоналд“, Великобритания. Консул-тант е на проекта „Тран-зитни пътища“, заедно с „Луис Белгер“ е супер-вайзър на магистрала „Люлин“ и др.

-„Инженер Вито Пра-то Инженеринг“, Италия.

•“Гетинса - Фрам - Ра-фаилов“. „Гетинса“ рабо-ти по техническата по-мощ за жп проекта „Ме-здра - Горна Оряхови-ца“, „Рафаилов консулт“ ЕООД обединява пове-че от 40 висококвалифи-цирани специалисти, до-казали в дългогодишна-та си практика своя про-фесионализъм - архите-кти, инженери, техноло-зи и др.

•Обединение “Инфран - ЕсЖиЕс“, Чехия.

•“Пойри Инфра“, ра-боти по три проекта за

техническа помощ в Бъл-гария.

•Обединение „Ептиса, Испания - Рубикон, Бъл-гария“. „Ептиса“ работи в България, включител-но и в злополучния воден проект в Сливен, от кой-

то фирмата се оттегли.•“Луис Бергер“. Фир-

мата е известна в Бълга-рия повече с пътните си проекти.

След оглед на техни-ческите оферти ще бъдат отворени и ценовите.

За проектаКонсултантът по оцен-

ка на съответствието и строителен надзор за проекта „Рехабилита-ция на железопътната ин-фраструктура в участъ-ци от железопътната ли-ния Пловдив – Бургас“ ще трябва да изпълни два вида дейности.

Първата група е свър-зана с администриране на договори за проектиране и строителство по четири договора.

Първият е за рехаби-литация на железопътната отсечка Михайлово – Ка-лояновец, включително главните коловози в гари-те Михайлово и Калояно-вец, с приблизителна раз-гъната дължина на желез-ния път 21 км, със срок на изпълнение 19 месеца.

Вторият е за рехаби-

литация на железопътни-те отсечки Стара Загора – Завой (до км 190+590 в междугарието Ямбол - Завой) и Завой – Зим-ница (от км 192+706 до входната стрелка на гара Зимница), включително главните коловози в га-рите Стара Загора и Ям-бол и всички гари и спир-ки между тях с приблизи-телна разгъната дължина на железния път 120 км, със срок на изпълнение 43 месеца.

Третият е за рехаби-литация на железопътна-та отсечка Церковски – Карнобат, включително главните коловози в гара Церковски с приблизи-телна разгъната дължи-на на железния път 28 км и подновяване на желез-ния път в отсечката Кар-нобат – Бургас, а също и главните коловози в га-рите Карнобат и Бургас и всички гари и спирки между тях, с приблизи-телна разгъната дължина на железния път 122 км. Срокът за изпълнение е 38 месеца.

Четвъртият договор е

за проектиране и изграж-дане на системи за сигна-лизация и телекомуника-ция в железопътен възел Бургас със срок на из-пълнение 42 месеца.

Втората група дей-ности на консултанта е свързана с ролята му на инженер на обекта. Той ще трябва да извърши оценка на съответстви-ето на инвестиционния проект със съществени-те изисквания към стро-ежите, с изискванията на техническите специфика-ции за оперативна съв-местимост. Избраният консултант ще упражня-ва строителен надзор при извършване на строител-но-монтажни работи съ-гласно изискванията, ще изпълнява функциите на координатор по безопас-ност и здраве, ще състави технически паспорти на обекта „Рехабилитация на железопътната инфра-структура по участъците на железопътната линия Пловдив – Бургас”. Об-щата продължителност на проекта е 60 дни.

Милена ВАСИЛЕВА

Осем кандидата за супервизия на жп проекта Пловдив - БургасПрегледът на офертите беше направен на 20 юли, предстои отваряне на ценовите предложения

УЧАСТНИЦИ В ТЪРГАГлавен участник Подизпълнители

Обединение „Иберинса - Инфра кеър“ „Мугапо“ „ПВД консулт“

„Мот Макдоналд“, Великобритания „Трансконсулт БГ“

„Инженер Вито Прато Инженеринг“, Италия „ЕТ Консулт“

“Гетинса - Фрам - Рафаилов“ -

Обединение “Инфран - ЕсЖиЕс“, Чехия „Гама мениджмънт“,Пътинвестинженеринг“

“Пойри Инфра“, Германия

Обединение „Ептиса, Испания - Рубикон,България“.

-“Луис Бергер“ „Консис“, „ПВД Консулт“

Н а 20 юли от 10 часа започна отварянето на кашоните с оферти на участниците в тър-га за супервизия на рехабилитация на же-лезния път Пловдив - Бургас. За позици-ята кандидатстваха осем фирми и обеди-нения.

21 кмот Михайлово до Кало-яново ще бъдат реха-билитирани за 19 ме-сеца

42 месецаще отнеме проекти-рането и изграждане-то на железопътния възел Бургас


ПЪТИЩА

Браншът предложи нестартиралите 6 лота от „Транзитни пътища V“ да бъдат прехвърлени към оперативна програма „Ре-гионално развитие“. Това са :

•Лот 1 - Велико Търново - Дебелец и рехабилитаци-ята на Дунав мост с обща дължина 3.550 км

•Лот 2 - Гурково - Нова Загора + обходни пътища с обща дължина 35.5 км

•Лот 7 - Ямбол - Средец и обходният път на Ямбол с обща дължина 64.1 км

•Лот 15 - Пловдив - Асе-новград и Поповица - Асе-новград с обща дължина 30.6 км

•Лот 16 - пътен възел Мухово - Пловдив и Со-фия - пътен възел Мухово с обща дължина 131 км.

•Лот 24 - отсечките Са-моков - Живково - Ихти-ман и Живково - Веринско - пътен възел с магистрала „Тракия“ с обща дължина 36 километра.

Пътищата в тях са около 300 км и са на стойност 200 млн. лева.

До 15 дни ще бъде изра-ботен план, който да разяс-ни кои лотове по проекти-те „Транзитни пътища V” и „Рехабилитация на пътна-та инфраструктура” тряб-ва да завършат през тази година, кои от тях могат да се отложат за следващата и кои да се спрат. Това ста-на ясно на проведената на 21 юли 2010 г. среща меж-ду министър Росен Плев-нелиев, председателя на УС на АПИ Божидар Йо-тов, Камарата на строите-лите в България и Браншо-ва камара „Пътища”, съоб-щиха от регионалното ве-домство.

Пътната агенция про-вежда разговори с изпъл-нителите лот по лот, за да се направи оценка какви дейности до момента са из-вършени на обектите и как-во е необходимо още да се прави по тях. Въз основа на проведените анализи ло-товете ще бъдат разделени в групи. Щом анализите бъ-дат завършени, а планът - готов, ще се проведе пов-торна среща в същия фор-мат.

По предварителна ин-формация (към 31 юни 2010 г.) общо около 62 млн. лв. са необходимите сред-ства за довършване на ра-ботата по отделните път-ни проекти с финансиране от Световната банка и про-грамата „Транзитни пъти-

ща V“ на Европейската ин-вестиционна банка.

Според инициатора на срещата Румен Йовчев, председател на Българска браншова камара „Пъти-ща“, първата полза от раз-говорите е уточняването на парите.

От 167 млн. лева, пред-видени за тази година от за-еми и бюджет за обектите по държавни инвестицион-ни заеми, 105 млн. лева вече са разплатени за „Транзит-ни пътища IV“. Остават 62 млн. лева. От тях 48 млн. лева ще бъдат разплатени за тези дейности, които са сертифицирани и фактури-рани. Остават около 35-40 млн. лева за сертифицира-ни, но нефактурирани дей-ности. За кои проекти ще

отидат те?Има обекти, на кои-

то са положени канавки и е изравнено земното лег-ло - ако строителството по тях не се продължи, всичко това ще бъде разрушено и ще се наложи да се прави повторно след зимата, каза още Румен Йовчев. Такива неща не бива да се допус-кат.

Ако се стигне до спира-не на обекти и отлагането им за след зимата, то тряб-ва да стане по правилата - с издаване на Акт 10 и уточ-нения какво да се извърши.

Изходът е в удължаване на заемното споразумение със Световната банка.

Милена ВАСИЛЕВАОще по темата

в сп. „Индекс Пътища“

Част от „Транзитни пътища V“ да влезе в „Регионално развитие“За довършване на спрените пътни проекти стигат 62 млн. лева

Около 62 млн. лева общо са необходимите средства за довършване на работата по отделните пътни проекти.

От 167 млн. лева, предвидени за тази година от заеми и бюджет за обектите по държавни инвестиционни заеми, 105 млн. лева вече са разплатени за „Транзитни пътища IV“.

62 млн. лева остават

От тях 48 млн. лева ще бъдат разплатени за тези дейности, които са сертифицирани и фактурирани.

35-40 млн. лева не достигат за сертифицирани, но нефактурирани дейности.

9 лота6 лота по „Транзитни пътища V“3 по Световната

банка5 лота4 лота по „Транзитни пътища V“1 по Световната банка1 лот по „Транзитни пътища V“

11 лота10 лота по „Транзитни пътища V“1 по Световната банка

9 лота2 лота

3 лота2 лота по „Транзитни пътища V“

4 лота3 лота по „Транзитнипътища V“1 лот

от Световната банка

(общ) за двата района

2 лота по „Транзитнипътища V“2 по Световнатабанка

застрашени от отлагане или спиране

незастрашени

4 лота


ХИДРОЕНЕРГИЙНИ ПРОЕКТИ

До 350 гигаватчаса електрическа енергия ще е годишното производство на централите, което по-крива нуждите на над 100 хил. домакинства. Освен че ще допринесе за подо-бряване на стабилността на електрозахранването в страната, хидроенергий-ният проект е важна стъп-ка в посока на увеличава-не на дела на възобновя-емите източници, който до 2020 г. трябва да достигне 16%.

Предварителната рабо-та по проекта започва още тази година. В момента се работи интензивно по тех-ническото препроектира-не. Очаква се проектното дружество „Горна Арда“ да получи статут на ин-веститор клас А, което ще осигури оптималното под-помагане на инвестицион-ния проект от страна на българските институции.

Х и д р о е н е р г и й н а т а компания „Горна Арда” е създадена през 1999 г. след междуправителстве-на спогодба между Бълга-рия и Турция от НЕК ЕАД и турската „Джейлан хол-динг”, заменена по-късно от „Джейлан груп инша-ат санаи ятъръм ве тури-зъм А.С.“

На 2 септември 2009 г. Министерският съвет обяви решението си да рестартира проекта и да допусне като инвестито-ри на мястото на „Джей-лан холдинг” австрийски-те компании EVN AG и Alpine Bau GmbH. Две-те компании се договори-ха за откупуване на дела на турския холдинг. Впо-следствие Alpine Bau GmbH се оттегли от пла-нираната роля на акцио-нер в ХЕК „Горна Арда” и прехвърли всички права и задължения в проекта на EVN AG.

България се превър-на в предпочитано мяс-то в плановете за бъдещо развитие на EVN AG. Ав-стрийската компания от-дава изключително зна-чение на разработването на собствени генериращи мощности за доставка на енергия на 1.6 млн. кли-енти на EVN Bulgaria в цяла Южна и Югоизточна България. През септември тази година EVN ще стар-тира проект за електро-снабдяване и топлофика-ция (когенерация) в град Пловдив, чиято стойност е 50 млн. евро.

В началото на 2012 г. се подновява строителството на ХЕК „Горна Арда“НЕК и EVN се споразумяха за възобновяването на хидроенергийния проект

Точно десет години след офи-циалната първа копка се възобновява реализацията на дълго планирания про-ект за хидроенергийна кас-

када по горното течение на р. Арда в Източните Родопи. На 19 юли във Виена НЕК и EVN подписаха акци-онерния договор за изграждане и експлоатация на ХЕК „Горна Арда”. Предвижда се в региона Мадан, Ар-дино и Китница поетапно да бъдат построени централи с водноеле-ктрическа генерираща мощност до 170 MW. По време на 5-годишния пе-риод на изграждане ще бъдат съз-дадени много работни места в реги-она и ще се дадат трайни икономи-чески импулси за инфраструктурата и туризма в Югоизточна България.

МИНАЛОТО1998 г.е подписано споразуме-нието за изграждането на ХЕК „Горна Арда“

1999 г.е регистрирано друже-ството „Хидроенергийна компания Горна Арда” с акционери НЕК и турска-та „Джейлан холдинг”

1999 г.беше направена първа копка на каскада „Горна Арда”. Оттогава разви-тие по изграждането на обекта няма

БЪДЕЩЕТО19 юли 2010 г.НЕК и EVN подписаха акционерния договор за изграждане и експлоата-ция на ХЕК „Горна Арда”. До края на годината ще се изготви нов техниче-ски проект

В началото на 2011г.се очаква да започнат сондажите и подготви-телните работи

В началото на 2012 г.ако нещата се развиват по план, ще има първа копка на обекта

На 26 октомври 1999 г. беше направена първата копка на хидроенер-гийната каскада „Горна Арда“ Архив „Строителство Градът“


СМЕТИЩА

Шест оферти са депози-рани в община Плевен по търга за избор на компа-ния за осъществяване на консултантски, инженер-ни и строителни услуги за плевенското депо. Със-тезават се компании, сред които консорциуми с нем-ско, испанско, дори с ир-ландско участие. В момен-та се прави прецизен пре-глед и установяване изряд-ността на всички докумен-ти в пакетните документа-ции, и до 17 август коми-сията трябва да се произ-несе за икономически най-изгодната оферта.

Поръчката, обхваща-ща актуализация на работ-

ни инвестиционни проек-ти за Регионален център за управление на отпадъци, включващ актуализация на съществуващ проект на ново регионално депо - ре-гион Плевен, обхващащ стопански двор, изгражда-не на клетка 1, помощна инфраструктура, необхо-димите съоръжения и тех-ника за депото, инсталация за компостиране и рекул-тивация на терен от старо депо Плевен, върху който е разположена инсталаци-ята, център за предаване на отпадъци за разделно събрани фракции рецикли-руеми отпадъци и за опас-ни отпадъци.

Поръчката включва и изготвяне на документа-ции за възлагане на об-ществени поръчки за из-бор на строител на инвес-тиционните проекти на Ре-гионален център за упра-вление на отпадъци – реги-он Плевен, и избор на дос-тавчик на техника и обо-рудване за същото.

Според обявените изис-квания участниците тряб-ва да притежават опит в проектирането на инвести-ционни проекти за депа за отпадъци до фаза работен проект, включително да са правили подробни коли-чествени сметки на най-малко един обект за строи-телство на ново или рекон-струкция на съществуващо депо за отпадъци с капаци-тет най-малко 100 тона на ден. Кандидатите трябва да разполагат с експерт в еки-па си с опит в изготвяне на документации за възлагане на обществени поръчки за избор на строител. Едно от основните изисквания към ръководителя на екипа е да

има опит над пет години в управлението или проек-тирането на инвестицион-ни инфраструктури про-екти до фаза работен про-ект, включително изготвя-не на подробни количест-вени сметки, в областта на

управление на отпадъците, да е участвал в минимум два проекта за управление или проектиране на ин-вестиционни инфраструк-турни проекти в облас-тта на третиране на отпа-дъци. При разглеждане на

предложенията финансо-вата оценка ще е с тежест 70%, а срокът на изготвяне – 30%. Пет месеца е обя-вената продължителност за изпълнение на поръчка-та, считан от датата на под-писване на договора.

Шест се състезават за актуализация на проекта за депото край Плевен

Инж. Абрашева, кое наложи актуализа-цията на проекта за плевенското депо?- В момента тече про-

цедурата по актуализация на проекта за изгражда-не на регионално депо. В продължение на две годи-ни разглеждаме и кориги-раме документацията, коя-то беше изработена и пре-доставена на община Пле-вен от консултантски екип. До този момент в продъл-жение на две години от Министерството на окол-ната среда и водите изис-каха неколкократно про-мени в тази документация, която впоследствие при-доби съвсем различен вид от това, което първоначал-но ни беше предоставено. Причината за това бяха и някои изменения, които се наложиха от страна на нормативната база, като добавяне на нови съоръ-жения към съществуващия към момента работен про-ект. Тези нови съоръжения са свързани с изграждане на компостно поле за ком-постиране на зелени отпа-дъци и център за приема-не на опасни отпадъци от бита. Тези две съоръже-ния ще бъдат на терито-рията на площадката, коя-то е отредена, знаете, пре-ди много години от общи-

на Плевен. Общата й площ е 201 дка. Към настоящия момент от трите котлова-на или от трите клетки, ко-ито бяха предвидени, в ра-ботен проект остава само една. Това налага актуали-зация на проекта, добавяме споменатото вече компост-но поле, център за приема-не на опасни отпадъци от бита. С този вид съоръ-жения ще бъде актуализи-ран и изготвен окончател-ният проект, който трябва да бъде приет от областен експертен съвет, тъй като депото, знаете, ще обслуж-ва шест общини. С готовия работен проект ще канди-датстваме за финансира-не от оперативна програма „Околна среда”. Това, кое-то на този етап очакваме, е да бъдем поканени от Ми-нистерството на околната среда и водите с проектно предложение и на базата на това проектно предло-жение да получим одобре-ние за продължаване на последващите процедури по финансиране. Очакваме до пет, най-много шест ме-сеца след приключване на поръчката и избор на про-ектант да получим и гото-вия окончателен работен проект, който ще ни послу-жи да обявим веднага об-ществена поръчка за стро-ителство.

На този етап финан-сирането актуализация-та на проекта ще бъде от община Плевен. Ако впо-следствие бъдем одобрени от оперативната програ-ма, тези разходи ще бъдат включени в общите разхо-ди по програмата, които ще визират основно про-ектирането, изграждането и доставката на машини и съоръжения за регионал-ния център.

В какви параметри е финансирането, кое-то очаквате да полу-чите за реализация-та на проекта? - За регион Плевен без-

възмездното финансиране ще бъде в размер на 10.6 млн. евро. В тази сума ще влязат освен изграждане-то и стойността на про-

ектирането и доставката на машини и съоръжения. Собственият принос на об-щина Плевен се очаква да бъде между 1.5 и 3%, но това окончателно ще по-лучим като информация след подписване на рамко-вия договор между опера-тивната програма и регион Плевен.

Кога очаквате да се случи това?- Трябва да се проведат

още няколко процедури, които касаят оценката на въздействие върху околна-та среда на проекта, ком-плексно разрешително, с каквото ние разполагаме, но се налага то да бъде до-пълнено с новите съоръже-ния, които ще фигурират в проекта и след одобрение от министерството на тези

допълнителни разработ-ки, както и анализ на раз-ходи и ползи, който е фи-нансова част от предпро-ектното проучване, той също изисква и налага ня-кои промени, след като бъ-дат разгледани тези допъл-нителни документи и бъ-дат приети от Министер-ството на околната среда и водите, ние ще бъдем по-канени да представим про-ектното предложение. Как-то споменах, проектното предложение ще включва предпроектно проучване, финансов анализ, някои задължителни документи, които общината трябва да предостави като решение на общински съвет. Очак-ваме съгласуване от Ми-нистерството на здравео-пазването за компостната площадка, която ще бъде разположена на територи-ята на депото относно от-стоянието по Наредба 7. Тези допълнителни доку-менти, които съпровождат проекта, трябва да бъдат представени в министер-ството, след което ще по-лучим покана.

В момента на какъв етап е оценката на офертите?- В момента комисията

работи по допустимост на кандидатите, разглеждат

се пакетите, които са мно-го големи, изискванията са много тежки не толкова за правоспособност и вид на фирмата, а като брой доку-менти, които трябва да бъ-дат представени. Имаме из-исквания за т.нар. ключови експерти, които ще участ-ват в проектирането, за ко-ито изискваме определе-ни доказателства относно тяхната правоспособност и опит в проектирането на този вид съоръжения. Това налага много прецизен преглед и установяване из-рядността на всички доку-менти. До 17 август коми-сията трябва да се произ-несе както по допустимост на документите, така и по избор на цена.

Очакванията ми са ус-поредно по едно и също време да приключи пока-ната и присъединяването ни към оперативната про-грама и приключване на проектирането, така че в рамките на пет месеца или най-много шест, зависи от това какви срокове са по-дали проектантите, ние да имаме готовия работен проект. В края на тази го-дина се надявам да има-ме някаква светлина кога може да започне строител-ството.

Интервюто взе Силвия ЗЛАТКОВА

Инж. Димитринка Абрашева, началник-отдел „Екология“ в община Плевен:

В края на годината ще е ясно кога започва строителството

В плана да действие на Министерството на околната среда и водите за втората поло-вина на годината е предвидено поетапно да бъдат отправени покани за кандидат-стване по Оперативна програма „Околна

среда” към няколко общини, сред които и Плевен, за изграждане на регионално депо за управление на отпадъците. Дали ще получат покана обаче за-виси от проектната готовност на общините.

Теренът за новото депо е с площ 201 дка и се намира в съседство с настоящото сметище. Една трета

от този терен ще остане незает пора-ди това, че отпадат четири клетки от стария работен проект. На тяхно мяс-то ще бъде разположено компостно поле и център за приемане на опас-ни отпадъци. Една клетка ще остане изцяло незапълнена, което по думите на главния еколог на община Плевен инж. Димитринка Абрашева е полез-но, тъй като така ще има възможност за бъдещо разширение. Капацитетът на плевенското депо е официално из-черпан през 2007 г. След допълнител-ни технически мероприятия и до този момент продължава безпроблемна-та експлоатация на старото смети-ще. Министерството на регионално-

то развитие и благоустройството одо-брява сегашния вид и експлоатация на сметището, РИОСВ – Плевен, кон-тролира състоянието му през някол-ко месеца. Главният еколог на града се надява съседните общини и еко-министерството да намерят решение за място, където да депонират отпа-дъците си предвид изтеклия срок на 16 юни 2009 г., след който всички не-законни сметища трябваше да бъдат закрити. Би било рисково да поемаме отпадъци от съседни общини предвид на това, че всеки момент очакваме да се изчерпа капацитетът на нашето сметище, каза инж. Абрашева. Шест-те общини, които ще се възползват от новото регионално депо, са Плевен, Долни Дъбник, Долна Митрополия, Пордим, Гулянци и Искър.


Община Полски Тръм-беш стартира три инфра-структурни обекта за над 5 млн. лв. Проектите се изпълняват с безвъзмезд-на финансова помощ по мярка 321 “Основни услу-ги за населението и ико-

номиката в селските райо-ни” и 322 “Обновяване и развитие на населени мес-та” от Програмата за раз-витие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европей-ския земеделски фонд за

развитие на селските ра-йони. И за трите обекта върви процедура за из-бор на изпълнител. Инте-ресът от фирмите е много голям, в момента комиси-ите работят и през месец октомври ще излязат с ре-шения за избор на изпъл-нители и по трите проце-дури, уточниха от община Полски Тръмбеш.

Водоснабдяването на населените места в Пол-ски Тръмбеш се осъ-ществява чрез поддържа-не и експлоатация на 18 основни помпени стан-ции, три от които са въз-лови системи, получава-щи вода от няколко во-доизточника и захранва-

щи по две, три населени места, 11 бункерни стан-ции, 20 дренажа, 5 капта-жа, 13 шахтови кладене-ца и 71.3 км външни и 296 км. вътрешни водопровод-ни мрежи. Водните ресур-си на общината се състо-ят от повърхностни и под-почвени води. Важно мяс-то заема р.Янтра, образу-ваща множество меандри на територията на общи-ната. Водосборния басейн на реката е 86 кв.км. Голя-ма част от водния баланс на общината е осигурен от ненапълно проучени подпочвени води. Строи-телството на канализаци-ята в Полски Тръмбеш е започнало през 1974 годи-

на и продължава досега на етапи, съобразно отпуска-ните средства за тази цел. Към момента са изграде-ни около 83% от цялата мрежа и главния колектор, който е заустен в р. Янтра. Община Полски Тръмбеш се обслужва от два пре-сичащи се републикански първокласни пътя, репу-бликански пътища от тре-ти клас и общинска пътна мрежа. Дължината на пър-вокласните пътища е 32.77 км. Пътищата от III клас са 80.85 км, а общинските пътища – 37.69 км. Гъсто-тата на пътищата от I и III клас е по-висока от сред-ната за областта и над два пъти по-висока от сред-

ната за страната. Единият от първокласните пътища I–5, Русе – Велико Търно-во, е международен транс-портен коридор – МТК № 9 и се явява централ-на транспортна ос меж-ду северна и южна Бъл-гария и пренася междуна-родни потоци по направ-ление север – юг. Другият първокласен път I-3, Бяла – Плевен, минаващ през територията на община-та, е в направление изток – запад. В общината пре-обладава третокласна път-на мрежа ( 53% от обща-та дължина на пътищата), която обслужва междуоб-щинските и вътрешнооб-ластните потоци.

Три проекта за над 5 млн. лв. стартира Полски Тръмбеш

Полски Тръмбеш - една от хилядите бъл-гарски общини, които попадат в обхвата на Програмата за развитие на селските райони, вече работи по три проекта, фи-нансирани по нея. И трите проекта са в

сферата на инфраструктурата, като общият финан-сов ресурс по тях е за над 5 млн. лв. - средства, с които Полски Тръмбеш се надява чувствително да подобри водоснабдяването и пътната мрежа в половината от населените места в обхвата й.

В търга за избор на из-пълнител играят петнай-сет фирми. Проектът е разбит на два етапа, като първият включва рекон-струкции на улици – ул. “Ал. Стамболийски”, ул. “Оборище, втори-ят – ул.”Чая”, ул. “Сред-на гора”, ул.”Руен”, ул.

“Бели бряг”. Строител-но-монтажните работи включват земни работи, пътни настилки, напра-ва на бордюри, марки-ровки, сигнализация и принадлежности на пътя. Проектът ще се реали-зира по мярка 322 “Об-новяване и развитие на

населени места“. Обща-та стойност на поръчка-та е 1.344 млн. лв., в т.ч. разходи за строително-монтажни работи в раз-мер на 1.28 млн. лв. и 5% непредвидени разходи. Продължителността на изпълнението е четири-найсет месеца.

В търга за избор на из-пълнител се конкурират шестнайсет оферти. Обек-тът включва реконструк-ция и изграждане на улич-на мрежа в кв. 75, 75А, 76, 77, 79, 80 по план на с. Пе-тко Каравелово, община Полски Тръмбеш. Пред-видените строително-мон-тажни работи са земни ра-боти, пътни настилки, нап-рава на бордюри и трото-ари, отводняване, принад-лежност на пътя - работи

по пътна маркировка и по-ставяне на пътна сигнали-зация. Проектът е разде-лен на два етапа, като те представляват самостоя-телни подобекти и тряб-ва да бъдат пуснати в екс-плоатация с отделни удос-товерения за ползване.

Стойността на поръч-ката е в размер на над 1.3 млн. лв., в т.ч. 1.28 млн. лв. за строително-мон-тажни работи и непред-видени разходи в размер

на 5%. Продължителнос-тта на изпълнение е пет-найсет месеца. Проектът ще се изпълнява с безвъз-мездна финансова помощ по мярка 322 “Обновява-не и развитие на населени места”.

Изпълнението на про-екта може да започне след реализация на проект ”Ка-нализация на кв. 75, 75А, 76, 77, 79 и 80 по плана на с. Петко Каравелово “.

Минималният изискуем

годишен обем на строи-телни работи в последни-те два търга е за обекти с естество и мащаби подоб-

ни на предмета на поръч-ката на участника за вся-ка от последните три при-ключили финансови годи-

ни и в парично изражение трябва да не е по-малък от 1 млн. лева.

Силвия ЗЛАТКОВА

В търга за избор на изпълнител се състеза-ват двайсет и осем фир-ми. Обектът включва ре-конструкция на част от водопроводната мрежа, включваща подобрява-не на улични настилки в населените места в об-щина Полски Тръмбеш и ще се изпълнява в отдел-ни населени места - села-та Раданово, Полски Се-новец, Климентово, Орло-вец, Каранци. Предвиде-

ните строително-монтаж-ни работи включват земни работи, доставка и мон-таж на водопроводни тръ-би, арматури и връзки към тях, пътни настилки, нап-рава на бордюри. Проек-тът е разделен на два ета-па, като първият включва селата Раданово и Полски Сеновец, а вторият - села-та Климентово, Орловец и Каранци. Етапите пред-ставляват самостоятел-ни подобекти и трябва да

бъдат пуснати в експлоа-тация с отделни разреше-ния за ползване. Общата прогнозна стойност на по-ръчката е в размер на над 2.5 млн. лв., в т.ч. 2.4 млн. лв. за строително-монтаж-ни работи и непредвидени разходи в размер на 5%. Проектът ще се изпълнява с безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 “Ос-новни услуги за населени-ето и икономиката в сел-ските райони”.

Минимално изискване към кандидатите е годи-шен обем на строителни

работи за подобни обек-ти за всяка от последните три приключили финансо-

ви години в парично изра-жение да не е по-малък от 2 млн. лв.

ОБЕКТ „РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ЧАСТ ОТ ВОДОПРОВОДНАТА МРЕЖА И ПОДОБРЯВАНЕ НА УЛИЧ-НИТЕ НАСТИЛКИ В РАДАНОВО, КЛИМЕНТОВО, ПОЛСКИ СЕНОВЕЦ, ОРЛОВЕЦ, КАРАНЦИ”

ОБЕКТ „РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ЧАСТ ОТ УЛИЧНАТА МРЕЖА – УЛ. “АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ”, УЛ.”РУЕН”, УЛ. “ОБОРИЩЕ”, УЛ.”ЧАЯ”, УЛ. “СРЕДНА ГОРА”, УЛ. “БЕЛИ БРЯГ” В ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ“

ОБЕКТ „БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - ИЗГРАЖДАНЕ НА УЛИЧНИ НАСТИЛКИ НА УЛИЦИ В СЕЛО ПЕТКО КА-РАВЕЛОВО, ОБЩИНА ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ”


ОбектБлагоустрояване - изграждане на улични настил-ки на улици в село Петко Каравелово, община Полски Тръмбеш

Прогнозна стойност 1347056 лв. без ДДС

Финансов инструмент Мярка 322 “Обновяване и развитие на населе-ни места”

Брой подадени оферти 16

Срок за обявяване на резултатите 11 октомври 2010 г.

Обект

Реконструкция на част от водопроводната мре-жа, включваща подобряване на уличните настил-ки в населените места Раданово, Климентово, Пол-ски Сеновец, Орловец, Каранци на община Полски Тръмбеш

Прогнозна стойност 2524380.00 без ДДС

Финансов инструмент Мярка 321 “Основни услуги за населението и ико-номиката в селските райони”

Брой подадени оферти 28

Срок за обявяване на резултатите 5 октомври 2010 г.

Обект

Реконструкця и изграждане на част от улична-та мрежа – ул. “Ал. Стамболийски”, ул.”Руен”, ул. “Оборище”, ул.”Чая”, ул. “Средна гора”, ул. “Бели бряг” в град Полски Тръмбеш

Прогнозна стойност 1344000,00 лв. без ДДС

Финансов инструмент Мярка 322 “Обновяване и развитие на населени места”

Брой подадени оферти 15Срок за обяваване на резултатите 8 октомври 2010 г.

Интегрираният план не е нито устройствен план, нито стратегия за развитие на община. За да се разработи такъв план, е необходи-ма наличност на тези стратегиче-ски документи, като в краен слу-чай може да се наложи тяхната ак-туализация.

Интегрираният план по съще-ство е комплексно мероприятие за реализация на съществена част на визията за развитие на града. Това мероприятие следва да е така опре-делено, че да даде максимален при-нос за осъществяване на тази ви-зия. Интегрираният план е много повече бизнес план, отколкото ус-тройствен или общински план, не-зависимо че ще се предшества от стратегически анализи, доказател-ства и мотиви.

Най-важното условие за разра-ботката и реализацията на интегри-рания план е волята и способността на администрацията да управлява сложен проект с разнородни учас-тници. При това стартовата иници-атива може да не е на общината, а на частен инвеститор или на кон-сорциум от такива инвеститори.

Печалната слава на публично-частните партньорства не бива да бъде пречка за реализация на та-къв проект. Тези партньорства са основната възможност за подобна мащабна операция, която мобили-зира значителни ресурси върху це-лева територия и от която се очак-ват ефекти както за бизнеса, така и за обществото. Тези партньорства

следва да се разширят и с предста-вителства на обществени организа-ции.

Този тип проекти са идеалната възможност да се изпробва в дейст-вие устойчивият модел на градско-то управление – съвместна рабо-та на трите опори на града: общин-ската администрация, бизнеса и об-ществеността.

Съпротивата спрямо подобни реализации е естествена и тя се дължи най-вече на краткосрочни-те цели, които си поставят общин-ските администрации във времевия хоризонт на своя мандат. До след-ващите избори остава малко пове-че от година, а това значително ще спомогне за апатията на общините към такива проекти. Впрочем това е и причината плановата готовност и стратегическото планиране да се третират формално от общинските администрации.

Именно в този аспект ролята на частните инвеститори може да бъде ключова. Благоприятното в случая е, че прозрачността на процедури-те при реализацията на такива пла-нове ще спомогне да се възстанови доброто име на публично-частните партньорства.

Интегрираните планове са по-скоро бизнес, отколкото устройствениРолята на частните инвеститори може да бъде ключова, а прозрачността при реализацията на плановете ще спомогне да се възстанови доброто име на публично-частните партньорства

Интегрираният план за градско възстановя-ване и развитие представлява съвкупност от свързани във времето и пространството про-

екти, действия и инвестиционни намерения, които се прилагат в определени градски територии, наре-чени зони за въздействие, обединяващи съвмест-ното провеждане на различни политики, насочени към реализацията на визията и стратегията за раз-витие на града или на негови части в съответствие с определените приоритети. Планът обединява раз-нородни участници за тяхното съвместно реализи-ране и управлява съвместно инвестиционни ресур-си от различни източници (структурните фондове на Европейския съюз, общинския бюджет, държавния бюджет и частни инвестиции). В България предстои интегрирани планове да бъ-дат разработени за 36 общини, центрове на агло-мерационни ареали. Това ще стане с отварянето на

схемата по оперативна програма „Регионално раз-витие“ (ОПРР) - „Подкрепа за интергирани планове за градско възстановяване и развитие“. Проектът с методическите насоки и изискванията пред канди-датите беше предложен от управляващия орган за коментар към заинтересуваните общини, което те трябваше да направят до 22 юли. Самата схема ще бъде отворена на 30 юли, като потенциалните бе-нефициенти, разделени в два компонента - седемте големи града (компонент 1) и проекти на 29 общи-ни, центрове на градски агломерации (компонент 2), ще имат възможност да подават своите проект-ни предложения до 1 ноември. Общият размер на финансирането е близо 44.5 млн. лв. За компонент 1 максималната финансова помощ по схемата е 1 млн. лв, а за компонент 2 - 500 хил. лв, според за-писаното в годишната индикативна работна програ-ма по ОПРР.

Aрх. Иван ДЕЛЧЕВ, член на Комисията по реализация на проектите по европей-ските фондове към Камарата на архите-ктите в България



От стр. 1от интегрирани планове за градско възстановяване и развитие, съответстващи на общите устройствени планове на даденото на-селено място. Това усло-вие трябва да насърчи ин-тегрираността на отдел-ните инвестиционни ини-циативи, така че техни-ческата и транспортната инфраструктура да бъдат в съответствие с изграж-дането и подобренията на обществените сгради и с частните инвестиционни проекти, за да се увеличи ефективността им.

Общините все още ня-мат такива интегрира-ни планове, а от седем-те най-големи градове в България Бургас и Варна в момента изготвят нови общи устройствени пла-нове. В Русе е правена актуализация през 2008 г., готви се такава за Пле-вен, в Стара Загора тя е в процедура по приемане. София и Пловдив имат сравнително нови плано-ви документи.

Отделно от това по оперативна програма „Ре-гионално развитие“ ще се финансира изработването и на интегрирани планове за градско възстановява-не и развитие за конкрет-ни територии от градове-те. Като съдържание те трябва да уплътнят пред-вижданията на общите и подробните устройствени планове с конкретни про-ектни идеи, начини и фор-ми на финансиране, сро-кове и граници за реали-зирането им. Интегрира-ните планове ще се правят за четири типа зони - го-лемите жилищни компле-кси, квартали в социална изолация, за индустриал-ни зони и за важни град-ски пространства като ис-торическия център, райо-ни с архитектурни памет-ници, главни търговски улици, паркове и площа-ди. Тяхната идея е да ум-ножат ефекта от наслаг-ването на градски проек-ти в една територия чрез комбинация от мерки с общ финансов ресурс.

Финансовата схема предвижда създаването на холдингов фонд, който ще финансира фондове за градско развитие за кон-кретните планове, в кои-то ще може да привлича и партньори от частния сек-тор. Фондовете за градско развитие пък ще финан-сират конкретните проек-ти с най-подходящите за

тях средства - дялов ка-питал, заеми или хибрид-ни инструменти като ме-цанин кредити.

Къде ще се финансира?Само седемте най-го-

леми български градове могат да се възползват от схемата. Финансирането е разпределено така:

•25.8 млн. лева за Со-фия

•38.7 млн. лева за дру-гите шест града - Плов-див, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен, или 33 млн. евро общ бю-джет (64.5 млн. лева).

Коя е Jessica?Jessica е английското

съкращение на програма-та „Съвместна европей-ска подкрепа за устой-чиви инвестиции в град-ските райони“, родена по инициатива на Евро-пейската комисия и Ев-ропейската инвестицион-на банка за по-ефектив-ното управление на сред-ствата, които ЕС дава по оперативните програми за регионално развитие на страните членки. За разлика от безвъзмезд-ната помощ за обществе-ни пространства, инфра-структура на градовете или проекти за социално и икономическо разви-тие по нея парите се от-пускат като кредити, дя-лови участия в проектни компании или мецанин-финансиране за проекти, които са икономически жизнеспособни.

Средствата са от бю-джета на оперативна про-грама „Регионално разви-тие“, но този начин на из-ползването им позволява значително увеличаване на финансовия капацитет, тъй като след реализира-нето на инвестициите те се връщат и могат да се използват за нови проек-ти, дори и след изтича-нето на срока на програ-мата. Като безвъзмезд-на помощ от ЕС не уве-личават държавния дълг. Като принос на програ-мата се изтъква привли-чането на частния сек-тор, което прави инвести-циите по-устойчиви фи-нансово и икономически, както и въвеждането на по-сложни финансови ин-струменти при работата с европейски средства, ко-ето пък повишава инфор-мираността на общините за възможностите за пуб-лично-частни партньор-ства.

Jessica стимулира общините...

Интегрираните планове са идеална-та възможност да се изпробва в

действие устойчивият модел на град-ското управление – съвместна работа на трите опори на града: общинската администрация, бизнеса и обществе-ността

Най-важното условие за разработка-та и реализацията на интегрирания

план е волята и способността на адми-нистрацията да управлява сложен про-ект с разнородни участници. При това стартовата инициатива може да не е на общината, а на частен инвеститор



След анализ на същест-вуващото положение, брой поземлени имоти, на база градоустройствени-те показатели за плътност и Кинт за устройстве-ните зони за застроява-не на селищно образува-ние “Изгрев” разработка-та прогнозира приблизи-телно 30 хил. население, обособяващо около 5600 домакинства. Този пока-зател е приет за оптима-лен независимо от много големия капацитет на те-риторията, на база ораз-меряване и тенденции за развитие на града, на те-риторията на “Изгрев” и

на засиления интерес от страна на собственици и строителни фирми за по-интензивно застрояване на имотите в района.

Селищното образу-вание е ярък пример за стихийната урбанизация на атрактивни терито-рии през последните го-дини. Освен тангираща-та улична мрежа във въ-трешността няма изгра-дена нито една улица на практика. Разработване-то на плана за улична ре-гулация и одобряване-то му ще даде на община Варна градоустройствена и правна основа за про-

веждане на отчуждител-ни процедури, проектира-не и строителство на не-обходимата за функцио-нирането на територия-та улична мрежа и необ-ходимата техническа ин-фраструктура.

Проектът в максимал-на степен е съобразен със Застроително-регу-лационния план на жили-щен комплекс „Изгрев”, приет през май 1995 г., и множеството одобрени частични ПУП, както и с подземни и надземни про-води на техническата ин-фраструктура.

Оценката на съществу-ващото положение сочи няколко сериозни про-блема. Застроеност в го-ляма степен на нови сгра-ди, неотразени в цифров модел. Постоянно обита-ване в степен, изискваща неотложни мерки за оси-гуряване на необходими-те улици. Липса на вся-какви обособени трасе-та на улици, обслужва-щи района и поземлените имоти, благоустроеност и осветление на терито-рията. Липса на всякак-ви обществено обслужва-щи обекти с изключение

на тези по бул. „ Христо Смирненски“. Наличие на дейности, несъвмести-ми с предназначението на територията.

Основната цел на про-екта е да се решат значи-мите и неотложни устрой-ствени, комуникацион-но-транспортни и еколо-гични проблеми на тери-торията. Най-важният е провеждане на улична ре-гулация с прецизиране на главна, второстепенна и обслужваща улична мре-жа като клас и габарити и нейното обвързване със съседни устройствени те-ритории при максимално съобразяване и запазва-не частната собственост върху поземлените имо-ти. Втората цел е да се определи предназначени-ето на имотите – общин-ска, държавна, публична собственост, с оглед оси-гуряване обслужването на територията.

Комуникации, Регула-ция, Градоустройство

Пазарната ситуация през последните години – експанзивно усвояване на територията без нуж-ните съпътстващи ин-

фраструктурни и благо-устройствени меропри-ятия, налага неотлож-на регулация на процеса. Това може да се постигне с осигуряване на проект-на готовност по отноше-ния на главните и второ-степенните улични трасе-та, обезпечаване с обекти на публичната собстве-ност, които на територия-та почти липсват, и опти-мизиране на градоустрой-ствените показатели в съ-ответствие с установени-те устройствени зони съ-гласно „Специфични пра-вила и нормативи за ус-тройство и застрояване на територията на град Варна“, одобрени през 1999 г., при отчитане за-ложените идеи в ОУП на града (в етап предварите-лен проект).

С плана се предлага из-граждане на главна и вто-ростепенна улична мре-жа, предимно с II , III , IV и V клас улици. Заложе-на е и възможността за обслужване с масов град-ски транспорт по улици III и IV клас с предвиден обръщач.

В проекта е отразено и трасето на Е-87 (бул.

Селищно образувание „Изгрев“ въвСъс сегашната разработка се цели решаването на значимите и неотложни

станала ярък пример за стихийната

ИНВЕСТИЦИИТЕ ВЪВ ВИК

19 млн. лв. са необходими за изграждане на ВиК мрежата в територията

29 млн. лв.за обезпечаване на битова канализация

23 млн.лв.за подземна канализационна тръбна система

С елищно образувание ”Изгрев” е част от Ва-рна. Заема площ от 380 хил. кв.м, заклю-чена между бул. „Христо Смирненски” от юг, пътя Варна – Каменар от запад, платото „Франга” от север и бул. „Мир” от изток. По данни от ЗРП ЖК „Изгрев” (1995 г.) посто-янното население за района е 2560 души и сезонно пребиваващи - 8000 души. По нео-фициална информация постоянно обитава-щите души към момента са значително по-вече с перспектива към увеличаване пред-вид бързото застрояване с индивидуални и многофамилни жилищни сгради.

ул. „

Прил

еп“

ул. „

По

дви

с“

ул. „

Нев

ен“

бул. „Хр. Смирненски“

бул. „Хр. Смирненски“

ул. „

Мир

“

ул. „

Мир

“

МБАЛ„Св.Марина“

Военномедицинска болница



Варна с план за улична регулацияустройствени, комуникационно-транспортни и екологични проблеми на територията,урбанизация през последните години

„Варна“) с резервирано трасе на електричка, с об-служващите кръстови-ща и улици, на основание действащ ОГП и ГКТП на Варна. Трасето е зало-жено и в предварителния проект на общия устрой-ствен план на Варна и е едно от най-оспорвани-те му предвиждания. При обществените обсъжда-ния, а и впоследствие сре-щу него се обявиха голя-ма част от собственици-те в района. Основни-ят им мотив е липсата на перспектива за скорош-ната реализация на буле-варда, като за сметка на това много имоти, главно частна собственост, оста-ват блокирани и с неясна перспектива.

Поради липса на тере-ни за изграждане на об-ществени паркинги, а и поради характера на зона-та планът предвижда пар-кирането да се реализира изключително за сметка имотите частна или пуб-лична собственост.

При оразмеряване и регулиране на поземле-ните имоти за публична собственост не се отреж-дат територии за търго-вия, обществено хранене, комунално обслужване, култура и младежки дей-ности и не се предвиждат за отчуждаване предвид законовата уредба. Таки-ва се очаква да бъдат под-сигурени в частни имоти вследствие на частната инициатива и пазарен ме-ханизъм.

Обекти за администра-тивно-делово обслужва-не и социални дейности също не се предвиждат, като функциите основно се насочват към районния и градския център пора-ди липсата на терени об-щинска и държавна соб-ственост.

Здравното обслужва-не с изключение на пър-вична медицинска помощ и аптеки в частни имо-ти е заложено на меди-цински център (поликли-ника), като обслужване-то на ниво болница е из-вън района. Резервирани са терени за три учили-ща, по три детски гради-ни и детски ясли, меди-цински център (районна поликлиника или дом за социални грижи) и адми-нистративен център.

Регулирани са и тере-ни за резервоари на ВиК и новопроектирана пло-щадка за ел. подстанции.

Обособени са и съ-ществуващи дерета -

Франга дере, Кокарджа дере и Кемер дере. Счита се, че със значителната си площ и потенциал същи-те могат да послужат за рекреация и отдих на жи-веещото население в ра-йона.

Водоснабдяване

В момента на терито-рията на селищното обра-зувание само главен клон на V зона и водопровод „Варна - Зл. пясъци” II са собственост на „ВиК” ООД, Варна. Всички ос-танали водопроводи са частна собственост, като по-голямата част не от-говарят на изисквания-та за минимален диаме-тър. Трасетата на всич-ки изградени водопрово-ди са в конфликт с проек-та за уличната регулация. На територията са изгра-дени и резервоарите за III водоснабдителна зона на град Варна и резервоари-те на курорта Златни пя-съци I и II етап.

Теренът е много раз-нообразен, хълмист и със силни наклони с посока северозапад-югоизток и се пресича от три дерета, като две от тях се разкло-няват. Големината му пре-допределя изграждането на няколко водоснабди-телни зони.

Общо в ”Изгрев” се оформят шест водоснаб-дителни зони. За III, IV и V водоснабдителна зона ще се ползват изградени-те резервоари, но за VI, VII и VIII водоснабдител-на зона ще трябва да се осигурят необходимите площи и изградят необ-ходимите обеми, като се предвижда те да обслуж-ват и територии, извън селищното образувание.

Общо за селищното образувание е необходи-мо изграждането на 69 хил. м водопроводна мре-жа и 19 млн. лв. инвести-ции.

Канализация На територията има из-

градена частично битова и дъждовна канализация около експерименталните жилищни сгради и по бул. „Хр. Смирненски”. Дъж-довните води се събират в трите дерета и се отвеж-дат във Варненското езеро и морето.

За обезпечаване на би-товата канализация пла-нът предвижда изгражда-нето на 67 км тръбна ка-нализационна мрежа, коя-то пресича бул. ”Хр.Смир-ненски” на 6 места и се включва в изградената би-това канализация на Ва-рна. Необходимите инвес-тиции са 29 млн. лв.

Предложената дъждов-на канализация се състои от две части. Подземна ка-нализационна тръбна сис-тема с дължина 55 км, ко-ето ще изисква 23 млн. лв. инвестиции.

Откритите стоманобе-тонови канали са с дължи-на от 6 км и необходими инвестиции от 9 млн. лв.

Общо за част ВиК са необходими инвестиции от 80 млн. лв.

ЕлектроснабдяванеНа територията на ”Из-

грев” има изградени транс-форматорни постове, ко-ито служат за захранване на част от съществуващи обекти. Захранването на вилите е с въздушна мре-жа и мачтови трафопосто-ве. През територията ми-нават две въздушни линии 110 kV, п/ст “Варна-за-пад” – п/ст “Варна-изток” и п/ст “Варна-изток” - п/ст “Златни пясъци”, които се запазват. През района пре-минават и три въздушни линии 20 kV, а именно: ЕП 20 kV “Спартак”, “Чайка” и “Вапцаров”. Те служат за захранване на възлова станция “Стадиона” от п/ст “Варна-запад”.

Основната част от по-требителите ще са от вто-

ра и трета категория на електрозахранване, отчи-та проектът.

Предвижда се изграж-дане на нова подстан-ция 110/20 kV със закри-та разпределителна уред-ба (за която има регули-рано УПИ в южната част

на територията). Техниче-ските параметри на нова-та подстанция ще се опре-делят на база данни от oб-щия устройствен план на Варна, като е възможно определянето и на по-под-ходящо място – например в северната част над тери-

торията.Отчитайки разположе-

нието на парцелите и кон-фигурацията на улична-та мрежа, планът пред-вижда и изграждането на 81 трансформаторни пос-та.

Силвия ЦЕНОВА

Проектантски колектив:арх. Радослав Димитров – „Градоустройство“инж. Йоан Каратерзиян – „Регулации“инж. Недялко Иванов – „Комуникации“, „Вертикална планировка“инж. Руси Желев – „Водоснабдяване и канализация“инж. Йончо Каменов – „Електроснабдяване“

Обект “План за улична регулация на улици и по-землени имоти за обекти публична соб-

ственост на СО “Изгрев”

Възложител община Варна

Изпълнител „Трафикконсулт БГ” ЕООД, гр. Варна

Фаза предварителен проект



Стартира общественото обсъждане устройствена схема на пет

Районната устройстве-на схема на общините Пловдив, Родопи, Мари-ца, Садово и Куклен ще бъде подложена на широк обществен дебат в пери-ода от 26 до 30 юли. Об-емният документ, съдър-жащ задълбочен анализ на състоянието и концеп-ция за социално-иконо-мическо и пространстве-но развитие развитие на групата общини до 2027 г., разработен от екип на „Ситиплан” под ръковод-ството на проф. арх. Ве-селина Троева и инж. Ди-митър Попов по възлага-не на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, е из-цяло подчинен на прин-ципите и политиките за интегрирано устойчиво развитие.

Районната устройстве-на схема (РУС) предла-га една нова организа-ция на самостоятелно ре-гионално развитие, нов проектен път за засил-ване на взаимодействия-та в териториалния аре-ал на базата на сътрудни-чество между общините и съвместното решаване на надобщинските про-блеми, свързани с инфра-структурното и икономи-ческото развитие. Пора-ди пилотния характер на разработката нейното об-съждане с представители-те на държавните и мест-ни власти, с бизнеса и не-правителствения сектор е от изключителна важност както за конкретната за-дача, така и за намиране на най-подходящия фор-мат за бъдещи районни устройствени схеми, кои-то предстои да бъдат из-готвени в страната. На-правените предложения в устройствената концеп-ция на РУС ще подпомог-нат общините в актуали-зирането (Пловдив, Кук-лен, Марица) и създава-нето на нови общи ус-тройствени планове (Са-дово, Родопи). Това ще наложи редуциране на те-рените, отредени за про-дължаващо изграждане на жилищни, промишле-ни, складови и логистич-ни зони в разумни гра-ници, запазвайки по този начин плодородните зе-меделски земи и характе-ра на средата.

Осигуряването на ус-тойчивост на селищна-та мрежа е приоритетна задача на интегрирани-те политики за регионал-но развитие. За постига-

нето й в рамките на гру-пата общини авторският колектив предлага преход от моноцентрична към полицентрична струк-тура чрез целенасочено стимулиране на центро-вете от по-ниските йе-рархични нива. Идеята е ядрото – Пловдив, да се разтовари функционално и субстантно, а същест-вуващата около него дис-персна система от сели-ща да бъдат обвързани в смислени и функционал-ни мрежи, обслужвани от вторични и специали-зирани центрове, опреде-лени въз основа на тради-циите, наличните ресур-си, потенциала и необ-ходимостта от определен вид социални услуги.

Общата площ на тери-торията на петте общини в РУС е 130 956 ха, като предложенията за разши-рения на населените мес-та са в размер от 223 хa, а на урбанизираните тери-тории за производство се увеличават с 442 хa.

Прилагането на ус-тройствените условия за балансирано и устойчиво развитие на петте общи-ни налага да се използ-ват оптимално наличните поземлени ресурси и по-тенциала на съществува-щите селища, за да се из-бегне дисперсното и без-разборно урбанизиране на плодородните земи. Запазването на културно богатство и разнообра-зие на селищата и хар-моничното им вписване в пейзажа може да бъде постигнато чрез ограни-чаване на разрастване-то им, което се подкрепя и от демографските из-следвания.

Прилагането на прин-ципа на съвместяване на функциите и разтоварва-нето на ядрото ще увели-чи привлекателността на териториите и също ще редуцира трафика, като същевременно ще подо-бри достъпа до услуги на населението.

Съществуващите ус-ловия за развитие на би-оземеделието, обвърза-но с научноизследовател-ските центрове и инова-тивната дейност, за обо-гатяване на туристиче-ските дейности и компле-кси посредством интег-рирането на природните и културни ценности ще подпомогнат устойчиво-то развитие на икономи-

ката на територията в об-хвата на РУС и ще я на-правят по-конкуренто-способна. Разкриването на работни места в съот-ветствие с квалификаци-ята, знанията и уменията

на хората ще подпомогне създаването на по-устой-чиви социални общности. Предлагането на по-голя-мо разнообразие от фор-ми на обитаване с по-ви-сока социална и естети-

ческа стойност ще бъде допълнителен фактор за стабилизиране на насе-лението и за повишаване качеството на живот.

Наличието на горски масиви и паркове, на зе-

лени коридори по поре-чията на реките, на ма-сиви от трайни насажде-ния, на влажни и защите-ни зони прави зелената система разнообразна и устойчива.

Икономическо зониране на територията

На основата на природния потенциал, историче-ското развитие и традициите в икономическо-то развитие на Пловдив и прилежащите общини

Родопи, Марица, Куклен и Садово в РУС се предлага определена функционална специализация на терито-рията (зони) и на някои населени места в тях.1. Зони за екологично чиста селскостопанска продук-ция1.1. Зони за производство на пресни и преработени зеленчуци в община Марица (от българския генети-чен фонд)1.2. Зона за развитие на лозарство и производство на винени продукти, овощарство (за прясна консумация и в преработено състояние), производство на посадъ-чен материал и др., разположени в общините Родо-пи и Куклен между населените места от “Родопската яка” и гр. Пловдив, и зона в югозападната част на об-щина Марица (землището на с. Цалапица)1.3. Зона за производство на ядкови култури (основ-но на фъстъци) и сертифициран посадъчен материал в община Садово2. Нови компактни зони за бърз икономически рас-теж (субсидирани с публични инвестиции и средства от европейските фондове – основно по ОП “Регионал-но развитие”2.1. Високотехнологичен парк Пловдив2.2. Производствени зони с надобщинско значение (Радиново, Куклен, Крумово, Катуница)

2.3. Агроикономически парк - община Садово (на ба-зата на Института по растителна генетика и земедел-ския колеж)3. Зони за отдих, туризъм и спорт3.1. Зона Родопи (вилен отдих, туризъм, летни и зим-ни спортове и др.), разположена в планинската част на общините Родопи и Куклен, южно от веригата се-лища в Родопската яка3.2. Крайречна зона за водни спортове и отдих в по-речието на р. Марица и р. Стряма3.3. Други зони (посочени на специализираната схе-ма).4. Зони за рекултивация и възстановяване и произ-водство на технически култури за биогориво4.1. Зоната около КЦМ – Куклен4.2. Зони за рекултивация на закрити законни смети-ща и ликвидация на незаконни сметища4.3. Други зони, които се определят с общите устрой-ствени планове на общините.Наред със зонирането по икономическо предназна-чение са определени и зоните с натрупване на обек-ти на културно наследство, които се нуждаят от осо-бена нормативна защита. Това се отнася и за зоните по „Натура 2000“ и другите защитени територии (при-родни паркове, екологични обекти и др.).Като специфична зона за обитаване, отдих и туризъм е определена територията на землищата на населе-ните места в Родопската яка.



на районнатапловдивски общини

Стратегически задачи на РУС • Ефективно, балансирано и репродуктивно използване на природните и производствените ресурси на група-та общини. Известна истина е, че центърът на териториалната общност - гр. Пловдив, който се развива в зем-лищните си граници, има население, но няма територия за развитие, а съседните четири общини имат терито-рия, но нямат достатъчно население и развита икономика.

• Преразпределяне на функции - съществуващи и нови, между „ядрото“ (гр. Пловдив) и „гравитационното поле” (съседните общини) за постигане на балансирано функционално развитие и по-високо ниво на обслужване.

• Създаване на устройствени условия за интензивен икономически растеж и повишен инвестиционен интерес към територията на групата общини, която притежава добра транспортна достъпност и висококвалифицира-на работна ръка.

• Развитие но обществения транспорт и пътната мрежа на групата общини и достъпа на населението и иконо-мическите субекти до магистралната транспортна инфраструктура и зоните за отдих в планинските части на територията.

• Интегрирано опазване на културното наследство и използването му като фактор за икономически растеж.

• Опазване и подобряване на околната среда чрез модернизация на ВиК мрежата, изграждане на регионал-ни депа за твърди битови отпадъци и локални станции за пречистване на питейни и отпадни битови и промиш-лени води и др.

Наименование на териториалния елементПлощ на съществу-ващи елементи по

КВС-2010 г.

ПРОЕКТЕН БАЛАНС Разлика

ТЕРИТОРИИ С НАЙ-ОБЩО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ha в % ha в % ha в %1. Урбанизирани територии, в т.ч.: 14151.7 10.82 14805.2 11.31 653.5 0.501.1 населени места 10331.3 7.90 10554.5 8.07 223.2 0.171.2. селищни образувания за обитаване 613.5 0.47 601.0 0.46 -12.5 -0.011.3. територии за производство 3206.9 2.45 3649.7 2.79 442.8 0.342. Земеделски територии, в т.ч.: 74788.6 57.16 73954.5 56.52 -834.1 -0.642.1. обработваеми земи 66815.0 51.06 66223.0 50.61 -592.0 -0.45в т.ч. оризища 5539.3 4.23 5539.3 4.23 0.0 0.0в т.ч. трайни насаждения 7848.1 6.00 7816.4 5.97 -31.7 0.0в т.ч. изоставени и врем.неизползвани обраб.земи 2163.6 1.65 - - -2163.6 -1.72.4. необработваеми земи 7973.6 6.09 7916.8 6.05 -56.8 -0.04Корекция за междуселищна пътна инфраструктура - - -185.3 -0.14 -185.3 -0.143. Горски територии, в т.ч.: 34077.7 26.04 34051.2 26.02 -26.5 -0.023.1. Залесени горски площи 33510.0 25.61 33510.0 25.61 0.0 0.003.2. Горски земи 371.5 0.28 371.5 0.28 0.0 0.003.3. Горска пътна инфраструктура 196.2 0.15 196.2 0.15 0.0 0.00Корекция за територии на въжени линии - - -26.5 -0.02 -26.5 -0.024. Водни площи, в т.ч.: 4395.9 3.36 4395.9 3.36 0.0 0.004.1. естествени водни площи 1251.8 0.96 1251.8 0.96 0.0 0.004.2. изкуствени водни площи 3144.1 2.40 3144.1 2.40 0.0 0.005. Територии за транспорт 2508.2 1.92 2720.0 2.08 211.8 0.165.1. Междуселищна пътна мрежа 1065.9 0.81 1251.2 0.96 185.3 0.145.2. Територии на въздушния транспорт 1144.0 0.87 1144.0 0.87 0.0 0.005.3. Жп линии и линии на метро 298.3 0.23 298.3 0.23 0.0 0.005.4. Територии на въжени линии 0.0 0.00 26.5 0.02 26.5 0.026. Територии за техническа инфраструктура 11.2 0.01 11.2 0.01 0.0 0.007. Други територии 916.1 0.70 911.3 0.70 -4.8 0.007.1. Природни потенциали и забележителности 42.0 0.03 42.0 0.03 0.0 0.007.2.Територии за добив на полезни изкопаеми 114.8 0.09 114.8 0.09 0.0 0.007.3.Територии, заети от отпадъци - за рекултивация 80.4 0.06 80.4 0.06 0.0 0.007.4. Земи без стопанско предназначение 678.9 0.52 674.1 0.52 -4.8 0.008. ОБЩА ПЛОЩ 130849.4 100.00 130849.4 100.00 0.0 0.00в т.ч. ЗАЩИТЕНИ И НАРУШЕНИ ТЕРИТОРИИ - - - - - -А) Територии за природозащита 25507.5 19.49 25507.5 19.49 0.0 0.00Б) Защитени територии за опазване на културно-исто-рическото наследство 313.2 0.24 313.2 0.24 0.0 0.00

В) Територии с особена териториалноустройствена за-щита 10.2 0.01 10.2 0.01 0.0 0.00

Г) Територии за възстановяване и рекултивация 54.0 0.04 103.4 0.08 49.4 0.04Д) Територии с активни и потенциални свлачища и сру-тища 0.0 0.00 0.0 0.00 0.0 0.00

Е) Други нарушени територии 123.8 0.09 123.8 0.09 0.0 0.00Ж) ОБЩА ПЛОЩ по точки Г), Д), и Е) с отчитане на при-покриването 177.8 0.14 227.2 0.17 49.4 0.04

ПРОЕКТИ22 Строителство Градът, 26 юли - 1 август 2010 г.sg.stroitelstvo.info

Предстои подписва-не на тристранен дого-вор между Министерство-то на културата, Област-на администрация – Плов-див, и фондация „Амери-ка за България” за отпус-кане на целево дарение за възстановяване на архео-логически комплекс “Кре-постна стена с кула и ран-нохристиянска базилика“ - Малката раннохристи-янска базилика. Това съ-общи областният управи-тел Иван Тотев след ра-ботна среща в София със замeстник-министъра на културата Тодор Чобанов и изпълнителния директор на американската фонда-

ция Десислава Талиокова. Археологическият ком-

плекс е паметник на кул-турата с национално зна-чение. Запазен е на място в междублоковото прос-транство на блокове 22 и 23 на бул. “Мария Луи-за”. Комплексът включва сектор от източното тра-се на крепостната стена на Филипопол от II-IV век с дължина около 20 м за-едно с разположените за-падно от нея баннохрис-тиянска базилика от V-VI в, по-известна като Мал-ка базилика, улица от сис-темата кардинес с посока югозапад – североизток и части от антична сграда

западно от улицата. Ар-хеологическите проучва-ния са проведени в пери-ода 1988 - 1998 г. по ръ-ководството на археолога Мина Боспачиева. Наме-рените римски подови мо-зайки са най-добре запа-зените на територията на Пловдивска област и едни от най-добре запазените в

България. С днешна дата обектът

е обрасъл с храсти и дър-вета. За да може държава-та да инвестира средства в неговата реставрация и консервация, в момента се извършва процедура по актуване на обекта като публична държавна соб-ственост, обясни област-

ният управител инж. Иван Тотев.

Преди три месеца екс-перти на фондация „Аме-рика за България” посе-тиха Малката базилика и бяха силно впечатлени от мозайките и местоположе-нието й, затова се ангажи-рат с нейното възстановя-ване. Предвижда се екс-

пониране на мозайките и изграждане на култур-но-информационен цен-тър. Окончателната сума се уточнява в момента, но тя ще бъде достатъчна за това обектът да стане ре-ално достъпен за посети-тели, подчерта областният управител.

Светла ДОБРЕВА

Съживяват Малката базиликав ПловдивАмериканска фондация подпомага реставрацията на обекта

П рез 1999 г. по проект “Красива България” бяха реализирани дейности на терена на Малката базилика, целящи запазването на мозайките до момента на тяхното експони-ране, който така и не настъпи през послед-валите години. Тогава бе реализирано вре-менно покритие на баптистерията с пясък и тънка бетонна плоча, които вече са об-расли с висока храстова и дървесна расти-телност. Част от останалите на терена подо-ви мозайки са демонтирани и прибрани на съхранение

През 1988 г.при строеж на жилищен блок 23 на бул. „Кн. М. Луиза” е открит и проучен сектор от крепостната стена с правоъгълна кула. Ва-риантите за запазването му на място са довели до разширява-не на проучвания сектор в западно и източно направление.

През 1991 г.в непосредствена близост до крепостната кула в укрепения сектор се попада на раннохристиянска базилика с подови мозайки, представляваща трикорабна едноапсидна сгра-да с притвор. Базиликата е функционирала с преустройства през два основни строителни периода с непроменени раз-мери през V и VI век. Общата дължина с апсидата е 20 м, а общата ширина - 13 м.

През 1995 г.обектът получава статут на паметник на културата от национал-но значение. С преместването на жилищния блок в източна по-сока извън античната крепостна стена и последвалите до 1998 г. археологически проучвания е локализиран елинистически некропол (IV – II в. пр.Хр.), застрояване от I – IV в. с жилищни сгради и занаятчийски работилници, над които през IV – VI век се е разположил раннохристиянският некропол на Филипопол.

През 1999 г. по про-ект “Красива Бълга-рия” бяха реализира-ни дейности на те-рена на Малката ба-зилика, целящи за-пазването на мозай-ките до момента на тяхното експонира-не, който така и не настъпи през пос-ледвалите години. Тогава бе реализира-но временно покри-тие на баптистери-ята с пясък и тънка бетонна плоча, кои-то вече са обрасли с висока храстова и дървесна растител-ност. Част от ос-таналите на терена подови мозайки са демонтирани и при-брани на съхранение

ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО


АРХИТЕКТУРА

Все по-често оставаме с впечатление, че про-блемът не е толкова в липсата на средства, кол-кото в липсата на дално-видност накъде да бъдат насочени и как най-хи-тро да бъдат използвани дори малкото пари, с ко-ито разполагаме. И ако посетителите в Шанхай ще видят представяне на страната ни в духа на един привидно отдавна отминал манталитет, то посетителите на биена-лето във Венеция за по-реден път няма да видят изобщо български па-вилион. Малко е трудно да се сравнят двете съ-бития, имайки предвид, че участие във Венеция струва 100 хил. евро, или 23 пъти по-малко от участието ни в експото, но, от друга страна, меж-дународната архитектур-на изложба в Италия е единствената по рода си специализирана изложба в цял свят и с единаде-сетте си издания досега се е превърнала в мери-ло за дизайнери, архите-кти и професионалисти в глобален мащаб.

Възможността в слу-чая е една инициатива на Клуба на младите архи-текти към Съюза на ар-хитектите в България и ARHITEKTURA.BG за криейтив конкурс за ар-хитекти и студенти по архитектура „Без бю-джет на Биенале 2010”. Тъй като най-ценното на събитието във Вене-ция е самото посещение и това да видиш светов-ната архитектура накуп

на една ръка разстояние. Поради липсата на бю-джет за участие САБ ще изпрати първите четири класирани в конкурса на свои разноски във Вене-ция с цел да провокират участниците и посетите-лите на събитието да ги забележат, да създадат нови контакти, да обме-нят идеи и да вдишат от чуждестранния опит. За-данието е съвсем прос-то и изисква да се пред-ложат идеи за участие на България без бюджет, като стойността на край-ния резултат (труд и ма-териали) да струва най-много 200 лв. и да е по-лек от 10 кг. Участници-те трябва да са члено-ве на Клуба на младите архитекти към крайния срок на предаване, кой-то е 17 часа на 30 август. Предложенията ще бъдат обсъдени и журирани на 7 септември в централа-та на САБ, а членове на журито ще бъдат всич-ки присъстващи в залата по време на обсъждането на проектите. Така в дни-те между 5 и 9 октомври страната ни ще има пред-ставители във Венеция, които публиката сама е избрала.

Арх. Рая ТИНЧЕВА

Биенале 2010 - мисия почти възможнаБългарската архитектурна гилдия ще има свои представители на форума във Венеция, когато по каналите на града ще тече изкуство и архитектура

Биеналето във Вене-ция със своята исто-рия от над един век

се е превърнало в една от най-престижните кул-турни институции в све-та. Още с основаването си се превръща в среди-ще за най-новите тенден-ции в света на изкуството. През 2010 г. ще се прове-дат дванадесетото Меж-дународно архитектур-но изложение (от 29 ав-густ до 21 ноември), 67-ят филмов фестивал във Ве-неция, седмият Междуна-роден фестивал за модер-ни танци и 54-ят Между-народен фестивал за съ-временна музика

Н апоследък тезата, че кризата все пак открива нови въз-можности, от кoито трябва да се възползваме тотално, се изтърка и звучи повече като оправдание да се зани-маваме с нещо, което не е съвсем по специалността ни, отколкото реална стратегия да оцелеем. Въпреки това от време на време на всеки му излиза късметът и из-никва някоя тънка сламка, за която да се хване. Така на-пример страната ни има доста възможности да се рек-ламира в чужбина, като затова дори получава безвъз-мездно финансиране по оперативна програма „Регио-нално развитие”. Как обаче се реализира това финан-сиране и дали си заслужава да бъдат похарчени 7.96 млн. лв. за интегрирани рекламни кампании на българ-ския туристически продукт в Германия, Великобрита-ния и Русия, където познават до болка туристическа-та ни реалност, или 4.6 млн. лв. за злепоставянето ни на експото в Шанхай?

Клуба на мла-дите архите-

кти оргазират конкурс за кри-ейтив - „Без бю-джет на Биенале 2010”


BUILDINGREENУСТОЙЧИВО СТРОИТЕЛСТВО, ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

Отбелязването на два-десетата годишнина от създаването на Съвета на архитектите в Евро-па (АСЕ) постави пре-дизвикателството пред българската архитектур-на колегия да демонстри-ра най-добрия пример за устойчива архитектура от последните 20 годи-ни в страната. В иници-ативата на Камарата на архитектите в България за излъчване на най-ус-тойчива българска сгра-да взеха участие извест-ни наши фирми и проек-танти като „Архитектур-но-дизайнерска аген-

ция“ - АДА ООД; екип от арх. Илко Николов, арх. Диана Мущанова, арх. Мишо Михайлов, арх. Ро-сица Йовчева и дизайне-рът Георги Зайков; „Ар-текс инженеринг“ АД; „Булгарконсулт А&Е“ ЕООД; „Архонт студио“ ООД; арх. Емил Василев и VBSTUDIO.

Основната идея за ор-ганизиране на конкурса не е само представянето на страната ни в рамките на събитията по отбеляз-ване на годишнината на АСЕ, а най-вече популя-ризиране на принципите на устойчивата архитек-

тура и вграждането им в манталитета на проекти-ране и строителство.

Това би подобрило как-то чувствително среда-та, в която живеем и ра-ботим, но и би доближи-ло България до европей-ските изисквания, които сме длъжни да посрещ-нем в най-близко бъде-ще. За да бъде избрана най-адекватната на изис-кванията за устойчивост сграда, проектите бяха представени и оцене-ни от жури в състав арх. Андрея Момерин (уп-равител на организаци-ята за устойчиво проек-

тиране Greenworks), арх. Весела Вълчева-Макгий (консултант по устойчи-во строителство, дирек-тор на образователния комитет в BGBC), арх. Здравко Генчев (изпълни-телен директор на Цен-търа за енергийна ефек-тивност „ЕнЕфект“ и на мрежата „ЕкоЕнергия“), арх. Лило Попов (член на управителния съвет на Съюза на архитектите в България), арх. Николай Гълъбов (председател на Комисията по междуна-родна дейност и евроин-теграция към Камарата на архитектите в Бълга-

рия) и арх. Росица Злата-нова (член на управител-ния съвет на Съюза на архитектите в България). Според арх. Весела Въл-чева-Макгий регистри-рането на толкова много проекти в конкурса е из-ключително положител-но и статистически голя-

ма част от устойчивите проекти в страната ни са по ескиз на американски бюра и участват в про-грамата LEED. Въпреки това според нея липсва ясна концепция какво е устойчива архитектура и все още няма отличител-но устойчиви проекти.

Кой е по-по-най- в българската устойчива архитектураОбявиха резултатите от първия конкурс за устойчива архитектура, проведен от Камарата на архитектите в България

Журито е единодушно, че Англо-американското училище отговаря в най-голяма степен от всички представени проекти на критериите за устойчи-вост и изразява устойчив подход във всяка фаза на планиране, строителство и експлоатация.

Още с проекта за из-граждането на сградата е залегнала идеята за нама-ляване на енергийното по-требление и по-чиста при-рода. На покрива на сгра-дата са монтирани слън-чеви панели, които й оси-гуряват топлата вода. На-всякъде прозорците са със специални стъкла, които намаляват загубата на то-плина. Самите прозорци заемат площ от 1900 кв.м, което е близо една чет-върт от цялата сграда. Ос-вен електроенергия учи-лището пести и вода. Има изградена локална пре-чиствателна станция, коя-то отработва водата от ка-нализацията. Специални резервоари пък събират дъждовната вода - от по-крива тя минава през во-досточни тръби, влиза под земята и пълни изкустве-

ното езеро в двора. После се използва за напояване.

Сградните системи (отоплителна и климатич-на инсталации, резервоари за дъждовна вода, слънче-ви панели и др.) са проек-тирани така, че учениците да имат достъп и да могат да видят как работи и „жи-вее” сградата.

Проектирано от Ар-хитектурно дизайнер-ска агенция - АДА ООД по ескиз на RMJM Hillier Group, USA, Англо-аме-риканското училище е разположено в местността между околовръстен път и землището на община Панчарево. Училището се разполага в терен с площ от 70 хил. кв.м. Сградата е с площ от около 7 700 кв.м, има външни тераси, площадки за игра, спорт-ни и технически съоръже-ния.

През 2006 г. сградата на Англо-американското училище получи специал-на награда в националния конкурс „Сграда на годи-ната“ за „Най-екологична сграда в България и сгра-да с най-голямо социално значение“.

Първо място

Англо-американското училище в София - урок за

„зелено” устойчиво мислене


Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013www.bgregio.eu

ВСУ „Л. Каравелов” е утвърден и привлекате-лен образователен и нау-чен център, притежаващ дългогодишни традиции и подготвя висококвалифи-цирани строителни кадри от всички образовател-но–квалификационни сте-пени в областта на строи-телството и архитектура-та. В учебен корпус блок 6, който е въведен в екс-плоатация през 1985 г., се провежда цялостни-ят учебен процес. В него се помещават лекцион-ни зали, кабинети, архи-

тектурни ателиета, лабо-ратории, библиотека и др. Със собствени средства в сградата са извършвани частични строително-ре-монтни работи – подмя-на на дограма, отоплител-на инсталация, сервизни-те помещения.

На 2 юни 2010 г. бе по-дписан двустранен дого-вор между МРРБ и ВСУ за предоставяне на ВСУ като бенефициент, безвъз-мездна финансова помощ за изпълнение на проек-та. На 22 юли се проведе пресконференция, на коя-

то беше представен пред медиите проектът и бяха разяснени подробности по него.

Срокът за изпълнение на проекта е 24 месеца, а изпълнението му ще се ре-ализира от 4-членен екип. Ръководител на проекта е доц. Георги Годинячки – ректор на ВСУ. В момен-та се разработва тръжна-та документация за изпъл-нение на строително-мон-тажните работи, след кое-то предстои да бъде про-ведена процедура по ЗОП за избор на изпълнител.

ВСУ обновява сградния си фонд с европариПроектът „Осигуряване на подходяща и рентабилна образователна среда във ВСУ „Л. Каравелов” чрез подобряване на енергийната ефективност на учебен блок 6 и модернизация на библиотеката” се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие 2007–2013“, съфинансирана от Европейския съюз.

“Този документ е създаден съгласно договор BG 161PO001/1.1- 07/2009/013 в рамките на проект „Осигуряване на подходяща и рентабилна образователна среда във ВСУ „Л. Ка-равелов” чрез подобряване на енергийната ефективност на блок 6 и модернизация на библиотеката”, който се осъществява с финансовата подкрепа на оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

Основните енергоспестяващи мероприятия са:

• Цялостна подмяна на хидроизолацията на по-крива и топлинна изолация на покривното прос-транство с обща площ 2262 кв.м.

• Демонтаж на дървена дограма, доставка и мон-таж на нова PVC дограма с обща площ 1604 кв.м.

• Външна топлоизолaция и декоративна мазилка на всички фасади на сградата.

• Програмируема система за управление на ото-плението.

• Подмяна на ел. табла и оптимизиране режима на осветлението чрез монтиране на сензори.

• Ново компютърно оборудване на библиотеката и климатична система.

Момент от пресконференцията по представяне на проекта на 22 юли

Основният уче-бен блок 6, кой-то ще бъде са-ниран по про-екта

БЮДЖЕТ НА ПРОЕКТА

1 455 700 лв.е общата стойност на проекта

1 237 345 лв.безвъзмездна финан-сова помощ от ЕФРР

144 666 лв.съфинансиране от на-ционалния бюджет

73 689 лв.собствен принос на ВСУ

Пътническият терми-нал на летище Пловдив за вътрешни и междуна-родни полети е проекти-ран от екип арх. Илко Ни-

колов, арх. Диана Муща-нова, арх. Мишо Михай-лов, арх. Росица Йовчева и дизайнерът Георги Зай-ков. Сградата е с покрита

разгъната площ от 10 090 кв.м, в това число 2700 кв.м покритие над улица и перон, 5200 кв.м площ на основното ниво, пред-назначено изцяло за об-служване на пътници при висок стандарт на услу-гите и 2190 кв.м служеб-ни помещения на второ ниво.

Сградата е изцяло кли-матизирана, оборудва-на с BMS, осигуряваща и регулираща разделно и независимо потребление на енергия в отделните сектори. Чрез системата се контролират енергий-ните разходи и микрокли-мата в различните функ-ционални зони на лети-щето.

Локален партньор в проекта за новата адми-нистративна сграда на По-солството на САЩ в Со-фия е Архитектурно ди-зайнерска агенция - АДА ООД. Парцелът на посол-ството е с площ 40 дка и е рамкиран от двете си стра-ни с паркова среда. Кон-цепцията е да се създаде „сграда в парка”, но пора-ди мерки за сигурност ком-плексът отстъпва в дъл-бочина, като по този на-чин се съхраняват 4 ха съ-ществуваща растителност, което надвишава два пъти изискванията на LEED. В сградата са използвани иновативни стратегии за мениджмънт и опазване на водите, както и са внедре-

ни комплекс от системи за пестене на енергия, кон-трол на качеството на въз-духа, мониторинг на CO2.

Това е първата сграда в България, която е сер-тифицирана по програма-

та за екологично оценява-не. Освен това от всички дипломатически сгради на Америка по света допре-ди месеци само две отго-варяха на LEED - в София и Панама.

Второ място

Пътнически терминал на летище Пловдив - система за контрол на

енергийните разходи

Трето място

Административна сграда на Посолството на САЩ - първата LEED

сграда в България


ОБРАЗОВАНИЕДоц. Георги Годинячки, ректор, в годината на 90-ия юбилей на Строителни войски и 72 години Висше строително училище „Любен Каравелов“:

На първо място е качеството на обучението и грижата за студентитеДоц. Годинячки, кои са основните приоритети в работата на Висшето строително училище в момента?

- На първо място поставяме качеството на обучението на студентите. В България ниво-то на подготовка на постъп-ващите във висшите училища пада, а най-силните ученици отиват да учат в чужбина. За-това целта ни е при нас да не допуснем занижаване качест-вото на обучението и стиму-лиране на студентите да учат. Всички млади хора имат въз-можности, въпросът е да ги използват максимално, защо-то често по различни причи-ни те имат други приорите-ти като работа или други дей-ности. Втората ни задача е устой-чиво финансово управление на висшето училище и изли-зане от кризата. Университе-тите получават финансира-не на брой обучавани студен-ти. Повечето от университе-тите са затруднени финансо-во. Държавната субсидия за 2007 и 2008 г. беше изплатена 100%. За 2009 г. изпълнени-ето на бюджетната субсидия беше под 90%, а за 2010 г. до момента се изпълнява 83% и не се знае какво намаление е предвидено още до края на го-дината. За тази година нямаме нито лев, отпуснат за капита-лови разходи и ремонти. Как-вото и да извършваме, го пра-вим предимно със собствени средства, целево финансира-не или от дарения от бивши възпитаници. От няколко го-дини непрекъснато обявяваме конкурси и назначаваме нови преподаватели, защото създа-ването на Архитектурния фа-култет изисква не по-малко от 40 щатни преподаватели. Много важни за нас са отно-шението и грижата към сту-дентите. ВСУ има голямо пре-димство, че е една стройна и компактна структура, обе-динена в уникален за Бълга-рия кампус, и цялостната дей-ност се осъществява в един затворен район от 106 дека-ра. Всички текущи пробле-ми на студентите се решават много оперативно, осигурено е качествено и бързо обслуж-ване от администрацията, как-то и консултации от препода-вателите.

Какви промени очаквате във връзка с подготвяни-те изменения на Закона за висшето образование и с влизането в сила на Закона за развитието на

академичния състав?- Дълго време се подготвяха промени в Закона за висше-то образование, които в мо-мента обаче нямат развитие. Сега се говори за връщане на платеното образование, което няма да реши проблемите на университетите. Трябва да се има предвид, че завършващи-те зрелостници са по-малко от обявените места в универси-тетите. Може би ще има оси-гуряване на повече средства в някои университети по оп-ределени специалности. Във ВСУ също са обучавани сту-денти платено обучение, но това създава определено не-равенство между студентите.Законът за развитие на ака-демичния състав беше при-ет през май, но правилникът за прилагане още не е готов, очаква се приемането му от Министерския съвет. Ще ви-дим дали няма противоречие в забраната за преподаватели от един университет да заемат академични длъжности в друг.

Представете с няколко думи подготвяното сани-ране на сградния фонд с европейски средства?

- Проектът, който спечелихме по програма „Регионално раз-витие“ по договор от 2 юни, е за 1 455 700 лв. Таванът на проектите беше до 4 млн. лева, но при по-голяма стой-

ност трябваше да осигурим и по-голямо съфинансиране, което е трудно за нас. Основ-ните работи включват външна топлоизолация на учебен кор-пус блок 6, строен през 1985 г., цялостна хидроизолацията на покрива - 2262 кв.м, под-мяна на 1604 кв.м дограма, усъвършенстване на система за управление на отопление-то, ел. табла и оптимизиране режима на осветлението чрез сензори, компютърно оборуд-ване на библиотеката и клима-тична система.Подготовката ни отне около година. Студенти и препода-ватели от ВСУ изготвиха ге-одезическо и архитектурно заснемане и цялостния техни-чески проект, а специализира фирма извърши енергийното обследване. Сградата е стро-ена по метода пакетно-повди-гани плочи, дограмата е сил-но амортизирана и има голе-ми топлинни загуби. Проек-тът за санирането е на колек-тив от ВСУ: част „Архитекту-ра“ – арх. Анета Младенова и арх. Борислава Манчева, кон-структивно становище – инж. Василий Сафронов, част ВиК – инж. Борис Николов, част „Електро“ – инж. Стоян Ха-мов, план за безопасност и здраве – доц. Венцислав Сто-янов. В момента се разработ-ва тръжната документация

и след одобрение на книжа-та от МРРБ през септември предстои старт на обществе-ната поръчка за изпълнител. Стойността на строително-ре-монтните работи е около 1.1 млн. лева. Очакваме ремонтът да започне през пролетта на 2011 г. паралелно с учебния процес, което ще изисква до-бра координация.

Как ще коментирате външното оценяване и обучението по архитек-тура и строителство в България?

- През май изпълнихме из-искванията на процедурата и предадохме цялостната доку-ментация на английски език за външно оценяване. По моя преценка то засяга повече въз-можностите на университети-те за развиване на науката, но нека не подценяваме факта, че висшите учебни заведения имат еднакво важната зада-ча да обучават студенти и да водят качествен учебен про-цес. Проблемът за качеството на образователния процес при това оценяване е по-слабо за-сегнат, а приоритет е даден на научните постижения на пре-подавателите. Очакваме да видим дали няма да бъде опо-рочено на местна почва това външно оценяване. Обучение в професионално направление архитектура и строителство вече се извърш-ва на няколко места в Бъл-гария, но учебните заведе-ния с утвърдени дългогодиш-ни традиции са Университе-тът по архитектура, строител-ство и геодезия и ВСУ „Л. Ка-равелов”. В началото на вся-ка учебна година при нас се преместват студенти от дру-ги университети, но се налага да ги връщаме 1-2 курса назад поради разликите в учебните

планове и липсата на изучава-не на основни дисциплини. Искам да използвам случая да обърна внимание върху един куриозен случай. През декем-ври 2008 г. получихме първо-начална тригодишна акреди-тация на специалността „Ар-хитектура“, която изтича през 2011 г. През май завършиха първите ни студенти магистри по специалност „Архитекту-ра“. По информация от самите абсолвенти Камарата на архи-тектите в България е отказала да им даде правоспособност. Първо ние, а после и от сама-та камара отправихме запит-ване до Националната аген-ция за оценяване и акредита-ция, която даде много катего-ричен отговор, че обучението по архитектура във ВСУ е в пълно съответствие със ЗВО и няма никакво основание за съмнение в акредитация-та на специалността. Очаква-ме този въпрос да се реши час по-скоро.

Предстоят ли промени, свързани с тристепенно-то обучение?

- Ние изцяло отговаряме на европейските изисквания. Ин-женерните ни програми са че-тиригодишни бакалавърски с възможност за продължаване след това в магистърски. От тази есен освен „Строителни конструкции“ имаме акреди-тирани три нови магистрату-ри с продължителност година и половина - „Технология на строителството“, „Управление на инвестиционни проекти“ и „Опазване на архитектурно-то наследство“. Последните две са единствени в България и не се предлагат в други ви-сши учебни заведения. Така-ва е и бакалавърската специ-алност „Строителство и архи-тектура на сгради и съоръже-ния“, от която студентите мо-гат да продължат в магистър-ска програма по архитектура с продължителност 2 години и половина.

Какво е взаимодействие-то с бизнеса?

- Ние сме висше училище с много добри традиции и тяс-на връзка със строителния бранш и бившите ни възпита-ници. От няколко години има-ме кариерен център, но ситу-ацията вече се промени – по-рано фирмите непрекъснато търсеха нови кадри, а сега не се предлагат достатъчно ра-ботни места. Всички очакваме края на кризата.

Интервюто взеНиколай ТОДОРОВ

Доц. д-р инж. Георги Го-динячки е завършил през 1982 г. ВНВСУ

„Ген. Бл. Иванов” (понасто-ящем ВСУ „Л. Каравелов“), специалност “Промишлено и гражданско строителство”, профил “Конструкции”, след което докторантура към На-учноизследователския тех-нически институт – МО. Ра-боти във ВСУ от 1990 г. - от асистент, през ръководител на катедра до зам.-ректор, от 2003 г. досега е ректор. Автор и съавтор на учебници, на го-лям брой научни публикации и на две рационализации.

История

В исшето строително училище “Любен Каравелов” – Со-фия, е наследник на специализираното военно инженер-но-строително училище за нуждите на Строителни вой-ски. От създаването му през 1938 г. е преминало през различни форми на съществуване - школа, средно, по-лувисше и висше учебно заведение. Над 5500 са обуче-ните до момента випускници. Преподаватели от учили-щето са проектанти на различни административни, про-мишлени, жилищни и транспортни обекти.


ОБРАЗОВАНИЕВъзпитаници:

Училището ни изучи и възпита лични качества

Валентин Вълев, управител на „Експрес Гаранцион” ЕООД

Обучението в тога-вашното ВВИСУ „Бла-гой Иванов” имаше няколко много добри страни. Самият факт, че бяхме затворени зад една ограда, ни по-магаше да се съсредо-точим върху основния ни проблем - учение-то. Имахме възмож-ност да обменяме по-стоянно информация помежду си. Дисципли-ната и това, че няма-ше на кого да се оп-лачеш, ни научи да разчитаме на себе си, което впослед-ствие много ми е помагало. А Строителни войски беше страхотна школа. Беше като на война. Постъпваш, хвър-лят те в работата и никой не го интересува как си, мо-жеш ли. Единствено защо не си спазил графика, този или онзи срок. Беше доста тежко, но и доста мотивиращо. Въобще не е случайно, че толкова много инженери, кои-то минаха оттам, изградиха впоследствие успешен стро-ителен бизнес и оцеляват.

Илиян Терзиев, управител на „АТ инженеринг 2000“ ООД:

За успешен бизнес са необходими няколко основни компонента. На първо място - зна-ния, получени от до-бри преподаватели. Те не богат обаче да ра-ботят без практичес-ки опит, осигуряван от Строителните войски. Без дисциплина нищо не може да функ-ционира успешно. И трите неща аз съм по-лучил от ВНВСУ, сега ВСУ „Любен Караве-лов“, и системата на Строителни войски.

Калин Балкански, управител на „Балкански 2000“ ООД:

Много съществено е обучението, което всички получихме там. Училището е на мно-го високо ниво. Освен уменията чисто про-фесионално-техниче-ски хората се обучава-ха и в мъжество, дис-циплина и самодисци-плина. Освен че тряб-ва да бъдем и техниче-ски грамотни, но и да бъдем принципно съ-вестни и отговорни личности.

Николай Галчев, гл. изп. директор на „Галчев инженеринг груп“:

Винаги съм се чувствал горд, че съм възпитаник на едно от най-старите висши училища в България - историята на нашите предшественици ни задължава да дадем най-доброто от себе си. Добрата академична подготовка във ВСУ, съчетана с възможността за практическа реализа-ция на наученото в Строителни войски ни даде голямо

преимущество в на-чалото на нашата ка-риера като инжене-ри. Добрият инже-нер трябва да има не само професионални качества, но и да ра-боти с хора, а това се учи ежедневно още от първия обект. Строи-телни войски ни дадо-ха възможността да бъдем самостоятел-ни ръководители, да носим отговорност за действията си и да планираме бъдещето си. Тази самостоятелност ни даде увереността, че имаме сили да започнем самостоятелен успешен бизнес - много от моите колеги днес са успешни строителни предприемачи.

Христо Димитров, управител на „Планекс” ООД:

Обучението във ВСУ „Любен Каравелов” беше на доста добро ниво и училището подготвяше отлични изпълни-тели. Това се вижда и сега във фирмите в бранша - кол-ко от техните управители са кадри, обучени там. Смя-

там, че и сега учили-щето подготвя до-бре обучени изпълни-тели, не толкова про-ектанти, просто ми-кроклиматът там е такъв. А Строителни войски беше една от най-добрите строи-телни организации от близкото минало. Попадайки там, се за-познах със строител-ния процес от всич-ки страни - от най-до-лното ниво до най-го-лемите обекти, от ценообразуване до главен инженер. Работата ми там ме е научила на всичко, после само съм прилагал наученото според моето виждане. Опитът, който бяхме натрупали във взаимоотношенията с хора-та, управлението на персонала, в управлението на проце-сите ни беше от голяма полза впоследствие. Друг плюс - Строителни войски през годините обучи много хора, ко-ито в противен случай нямаше да знаят какво да правят с живота си. За съжаление всичко това няма да се случи повече, вече няма как да съществува в същия вид в кой-то беше - няма база, няма добро управление, няма и при-чина да се случи.


ИНВЕСТИЦИИ

Възстановяването на-бира сила и глобални-те преки чуждестранни инвестиции се очаква да надминат 1.2 трилиона долара през 2010 г., да достигнат 1.3–1.5 трили-она долара през 2011 г. и да се доближат до 1.6–2 трилиона долара през 2012 г. Като цяло иконо-мическото възстановя-ване изглежда крехко на този етап благодарение на по-високите корпора-тивни печалби и подобре-ните икономически и фи-нансови условия.

Глобалните преки чуж-дестранни инвестиции са стигнали до най-ниска точка през втората част на 2009 г., последвано от скромно възстановяване през първата част на го-дината, което е основа-ние за по-добра перспек-тива.

Това посочва годишно-то изследване на светов-ните тенденции в инвес-тициите на Конференци-ята на ООН за търговия и развитие (ЮНКТАД), наречено „Инвестиране в нисковъглеродна иконо-мика”. Той изследва ха-рактеристиките, ключо-

вите сектори, стимули-ращите и определящите фактори за включване-то на транснационални-те корпорации в прехо-да към нисковъглероден икономически растеж, като анализира възмож-ностите за правителстве-ни политики, които могат да подобрят този преход.

Световният доклад за инвестициите за 2010 г. оценява резкия спад на входящи ПЧИ на 1 114 млрд. през 2009 г., или 27%, спадът през 2008 г. беше 16%. През 2009 г. глобалните изходящи ПЧИ спаднаха с 43% до 1.101 милиарда долара, надминавайки намалени-ето от 37% при входящи-те инвестиции. Повечето компоненти на ПЧИ – ка-питаловите инвестиции, вътрешнофирмени заеми и реинвестирани печал-би, се свиха, а ПЧИ от фондове за дялови инвес-тиции намаляха с 65%.

Според изследването

някои промени в тен-денциите на глобални-те ПЧИще се усилят в краткосро-чен и средносрочен план.

•Значимостта на раз-витите икономики и на икономиките в преход като дестинации и източ-ници на глобални ПЧИ се очаква да се увелича-ва. Въпреки че преките инвестиции към развити-те икономики и икономи-

ките в преход намаляха с 27% през 2009 г. и изхо-дящите потоци на ПЧИ от тези две групи иконо-мики се свиха с 21%, те все пак са поели почти половината от входящите потоци през 2009 г. и са осигурили една четвърт

от глобалните изходящи ПЧИ. Тези страни са на-чело на процеса на въз-становяването на инвес-тициите и ще останат ос-новни дестинации за чуж-дестранни инвестиции.

•Тенденцията на до-пълнително свиване в производствените ПЧИ в сравнение с тези при услугите ще се запази. Заради трансгранични-те придобивания произ-водственият сектор беше най-силно засегнат през 2009 г. със спад от 77% в сравнение с 2008 г.

Въпреки сериозния ефект върху ПЧИ кри-зата все още не е спря-ла интернационализаци-ята на производството. Делът на транснационал-ните корпорации в све-товния БВП се покачи

до историческите 11%. Цялостната чуждестран-на заетост на транснаци-оналните корпорации се повиши до 80 милиона долара.

•Резкият спад в тран-сграничните сливания и придобивания беше глав-ната причина за спада на ПЧИ през 2009 г. Тъй като са по-чувствител-ни към финансовите ус-ловия, трансграничните сливания и придобива-ния се свиха с 34% през 2009 г. С 15% намаляха проектите „на зелено” - нови проекти, започнати от транснационални кор-порации в чужди стра-ни. Първоначалните дан-ни демонстрират, че сли-ванията и придобивани-ята се възстановяват по-бързо.

Преките чуждестранни инвестиции над 1.2 трлн. долара през 2010 г.„Зелените“ инвестиции са приоритет

Най-популярни правителствени мерки за

улесняване на инвеститорите •Улесняване на критериите за одобрение•Канализиране на процедурите за одобрение на инвестиционни проекти•Подобряване на сътрудничеството между раз-личните агенции и звена за инвестиционната по-литика•Ускоряване на режимите за лицензиране на ин-вестиционни проекти•По-добър баланс между интересите на инвести-торите и обществения интерес

Основни изводи•Глобалните ПЧИ през първата половина на 2010 г.: сдържано и неравномерно възстановяване•Предпазлив оптимизъм: скромно възстановя-ване на глобалните инвестиции, последвано от растеж в средносрочен план•Развиващите се икономики и тези в преход са привлекли половината от глобалните ПЧИ и са направили една четвърт от тях• Тези икономики водят възстановяването на глобалните ПЧИ и ще останат благоприятна дес-тинация за тях

Спадът в ПЧИ беше най-осезаем в развитите икономики, а най-малък в Югоизточна Азия и Африка

7 държави са едновременно най-големите източници и получатели на инвестиции за 2009

През 2009 България е била на второ място в Балканския регион по привлечени преки чуждестранни инвестиции

Източник: ЮНКТАД, Бъл-

гарска агенция за инвестиции


ИНВЕСТИЦИИ

Видове•Нисковъглеродните чуждестранни инвести-ции са трансфер на технологии, практики или продукти от международните корпорации, така че техните операции и използването на техните продукти и услуги генерира значи-телно по-малко парникови газове.•Нисковъглеродните чуждестранни инвести-ции включват и ПЧИ, направени за придоби-ване или достъп на нисковъглеродни техно-логии, процеси и продукти.•Нисковъглеродните чуждестранни инвести-ции биват два вида:1. Въвеждане на нисковъглеродни процеси, кои-то намаляват емисиите на парникови газове.

2. Създаване на продукти и услуги с ниско съдър-жание на въглерод при употреба, които включват електрически автомобили, електроника и интег-рирани системи за масов транспорт.

ЗначениеНисковъглеродните ПЧИ са около 90 млрд. долара през 2009 г. само в три ключови ин-дустрии, които са:•Възобновяеми енергийни източници (ВЕЦ, слънчеви панели, ветропаркове и т.н.)•Рециклиране•Производство на екологични технологии и продукти (вятърни турбини, слънчеви панели и биогорива)

Тенденции •Бързо увеличение на нисковъглеродните ПЧИ през последните години въпреки спада през 2009 г. в резултат на финансовата криза.•Около 40% от нисковъглеродните ПЧИ през 2003 - 2009 са в развиващите се страни.•Все повече международни корпорации се ориентират към нисковъглеродни инвести-ции.• Около 10% от нисковъглеродните ПЧИ през 2003 - 2009 са от корпорации от развиващите се страни и икономиките в преход. По-голя-мата част от тези инвестиции са били в други развиващи се страни.

2006 2007 2008 20090

2000

4000

6000

8000

10000

12000

14000

16000

БългарияРумъниям

лн.$

ПРЕКИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИ, МЛН. ДОЛАРА1996 - 2005 средного-дишно

2006 2007 2008 2009

БЪЛГАРИЯ Входящи 1 292 7 804 12 388 9 795 4 467

Изходящи 14177 270 707 - 136

РУМЪНИЯ

Входящи 2 130 11 367 9 921 13 909 6 329

Изходящи 6 423 279 274 218 0.1

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Входящи 62 191 156 186 186 381 91 487 45 676

Изходящи 94 548 86 271 318 403 161 056 18 463

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

Входящи 323 314 586 815 923 810 536 917 361 949

Изходящи 406 911 694 946 1 287 277 915 780 388 527

Европа

Входящи 335 140 628 420 988 422 551 059 378 388

Изходящи 438 296 797 600 1 367 624 992 106 439 584

РАЗВИТИ ИКОНОМИКИ

Входящи 516 296 970 098 1 444 075 1 018 273 565 892

Изходящи 633 191 1 158 105 1 923 895 1 571 899 820 665

ЦЕЛИЯ СВЯТ

Входящи 741 045 1 459 133 2 099 973 1 770 873 1 114 189

Изходящи 717 852 1 410 574 2 267 547 1 928 799 1 100 993

КЛАСАЦИЯ

Привлечени ПЧИ на човек Потенциал за привличане на ПЧИ

Държава 2007 2008 2009 Държава 2007 2008

Йордания 12 13 14 Малта 55 56

Монголия 30 14 15 Латвия 49 57

Армения 46 26 16 Азърбейджан 65 58

Саудитска Арабия 55 33 17 Мексико 58 59

Сингапур 7 50 18 Аржентина 59 60

България 3 5 19 България 54 61

Мозамбик 64 48 20 Тайланд 61 62

Бахамас 24 21 21 Панама 63 63

Естония 17 37 22 Ангола 72 64

Ямайка 50 24 23 Румъния 64 65

Преките чуждестранни инвестиции в България са намалявали с пъти след 2007 г. - от 12 388 милиарда долара на 9 795 млрд. долара до 4 467 млрд. до-лара през 2009 г. Това поставя страната на трето място по обем на глава от населението през 2007 г., което съответно е пето през 2008 г. и 19-о през 2009 г. Потенциа-лът е бил съответно 54 и 61-во място за 2007 и 2008 г. И по двата показателя страната е из-преварвала държави като Естония и

Румъния. Според препоръките на ЮНКТАД България е реализирала много от тях - с промените в правилника за прила-гане на Закона за насърчаване на ин-вестициите бяха улеснени критери-ите за одобрение, опростени и кана-лизирани процедурите за одобрение на инвестиционни проекти с цел по-добряване сътрудничеството между различните агенции, работещи с ин-веститорите, намалени праговете за лицензиране на инвеститорите.

България

ПЧИ в България и РумънияПЧИ в България и Румъния

„Зелените“ инвестиции

Големите развиващи се пазари продължават да се представят добре. Въпре-ки че САЩ останаха глав-ният получател на ПЧИ през 2009 г., Китай е на второ място. Половина-та от шестте главни дес-тинации за чуждестранни инвестиции са развиващи се икономики или иконо-мики в преход.

Либерализация и регула-ция едновременно

Националните полити-ки продължават да либе-рализират чуждестран-ните инвестиции, но и да регулират по-стриктно. Усилията са да се либе-рализират входящите по-тоци и в същото време те да са регулирани по-вни-мателно след ясните тен-денции към либерализа-ция от първите години на XXI век.

През 2009 г. повече-то страни продължиха да

либерализират, насърча-ват и улесняват чуждес-транните инвестиции. Малко под 70% от мерки-те, инициирани минала-та година, са били в под-крепа на чуждестранните инвестиции. Делът на по-рестриктивните полити-чески мерки през 2009 г. е 30% - най-високият от 1992 г. насам.

Международните ин-вестиционни споразуме-ния, които се състоят от двустранни инвестицион-ни договори, договори за двойно данъчно облагане и други, продължиха да се увеличават през 2009 г., достигайки 5939 спо-разумения. Сред новите 211 нови споразумения през 2009 г. 82 са били двустранни инвестицион-ни договори, 109 са били договори за двойно да-нъчно облагане и 20 са били други международ-ни инвестиционни спора-

зумения. Страните про-дължават да ги използват като начин да привлекат и насърчат чуждестранни инвестиции.

Управлението на ин-вестиционното въздейст-вие на антикризисни-те мерки ще представля-ва голямо предизвика-телство пред правител-ствата. Това е от особено значение за развиващи се страни, чиито индустрии могат да бъдат негатив-но повлияни от нелоял-на конкуренция в резул-тат на държавна помощ, и на страни, които нямат възможност да предла-гат такава държавна по-мощ. Развитите държа-ви трябва да подсигурят приключването на про-грами за субсидии по на-чин, който не използва кризата като претекст за дискриминиране срещу едни или други чуждес-транни инвеститори.


ОФЕРТИ

ЦЕНИ (без ДДС) В РУБРИКА МАГАЗИН: рекламно каре (пълноцветно): 33 см2 – 70 лв.; 66 см2 – 130 лв.; 102 см2 – 190 лв.; 136 см2 – 250 лв.

,

foto.stroitelstvo.info

Фотосервиз наГрадът Медиа Груп


СВЯТ

Параметрите на Дунав-ската стратегия са насоче-ни към постигане на цели от транснационално и меж-дуконтинентално ниво и е от значение да се под-крепят проекти, които ще улеснят търговията между ЕС и страните от азиатски-те държави. Европейски-те стратези признават зна-чението на ефективни ко-муникационни връзки не само в сферата на кому-никационните технологии, но и под формата на транс-портни маршрути, за да се осъществи реалното прид-вижване на хора, стоки и суровини. Едно от приори-тетните направления за по-стигане на просперитет в крайречните територии на Дунав включва развитие-то на мултимодални транс-портни коридори.

Трансконтиненталният транзитен терминал в Цен-трална Европа ще предста-влява мултимодален раз-пределителен център, об-служващ всички форми на транспорт – въздушен, су-хопътен и воден. Водна-та връзка към река Дунав осигурява възможности за речно и речно-морско пла-

ване, а концентрацията на първокласни пътища, ви-сокоскоростни жп линии и международни летища в ре-гиона допълва инфраструк-турните модули в транс-портната система. Изграж-дането на подобен обект се налага и поради някои тех-ническите ограничения, като например разликите в размера на коловозите в Азия и Европа или затруд-нените плавателни условия в някои участъци на река Дунав. Трансконтинен-тал ният терминал се оказ-ва най-ефикасният и пред-приемчив начин за съвмес-тяване на петте типа транс-порт в световната логис-тична и търговска мрежа.

В миналото регионът, в който е разположен про-ектният транзитен тер-минал, е бил кръстопът-но място на две от най-ва-жните направления в Ев-разия – Пътят на коприна-та (изток – запад) и Пътят на кехлибара (север-юг). В наши дни териториите, разположени между градо-вете Виена, Братислава и Бърно, са наречени златен триъгълник за инвестиции. Стратегическото разполо-

жение на региона на евро-пейския континент, квали-фицираната работна ръка и благоприятната данъчна среда са част от причините Словакия да бележи ежего-дишен икономически ръст от около 10%.

По проекта за транскон-тиненталния транзитен терминал работи екипът на словашкия архитект Юрай Янин, състоящ се от око-ло 50 специалисти. Те се запознават с проекта още на идейно ниво, след което се взема съвместното ре-шение значителна част от съоръженията да се лока-лизират в близост до град Малаки, край речната гра-ница с Австрия. Градът от-стои на 40 км от летището и дунавското пристанище-то на Братислава и на 88 км от летището на Виена.

Малаки е индустриален, културен и търговски цен-тър на региона и разполага с добре развита техническа

и транспортна инфраструк-тура. В близост до града преминават първокласни и второкласни пътни арте-рии, както и две електри-фицирани скоростни желе-зопътни линии. Погранич-ната река Морава може да се прекоси с ферибот или по автомобилен мост, пре-ди да се влее в Дунав. Про-ектът за трансконтинентал-ния терминал носи и риско-ве, понеже някои от съоръ-женията трябва да се раз-положат на настоящи воен-ни територии и върху зони с природен газ и водни ре-зервоари.

Очаква се проектът да има огромен ефект вър-ху околната среда, насе-лението, инфраструктура-та и икономиката не само на Малаки и региона, но и в европейски мащаб. Тран-зитната функция на обекта ще подобри условията за възникване на нови индус-трии и финансови взаимо-

отношения, което ще дове-де до цялостен просперитет на регионите в Централна и Източна Европа. Подобни нови импулси от своя стра-на ще инициират развитие и оживление на икономи-ческите дейности и в оста-налата част на Европа. Ре-ализирането на проекта ще положи основите на цен-тър за транзит, логистика и търговия, който може да се разрасне до център за раз-витие и обучение в сфера-та на разнообразните ви-дове транспорт, логистика, „интелигентни” транспорт-ни системи и информаци-онни технологии.

По предварителни раз-чети стойността на про-екта възлиза на 37 млрд. евро. Планирано е строи-телството да стартира през 2014 г. и да приключи до 2020. Дотогава се очаква да са реализирани и дру-ги приоритетни проекти по Дунавската стратегия.

За да функционира опти-мално трансконтинентал-ният транзитен терминал, е от съществено значение корабоплаването по река-та да се осъществява без-проблемно, както и да бъ-дат завършени магистрал-ните пътни и релсови тра-сета в макрорегиона.

Надежда НИКОЛОВА

Най-големият транзитен терминал в Европа ще се изгражда в СловакияВ резултат от партньорските взаимоотношения между Австрия, Чехия и Словакия възниква един от най-амбициозните проекти по Дунавската стратегия

Трансконтинен-талният тран-

зитен терминал в Централна Ев-ропа ще предста-влява мултимо-дален разпредели-телен център, об-служващ всички форми на транс-порт – въздушен, сухопътен и во-ден

Проектът за трансконти-

ненталния тер-минал носи и рис-кове, понеже ня-кои от съоръже-нията трябва да се разположат на настоящи воен-ни територии и върху зони с при-роден газ и водни резервоари

С ъвместен проект за изграждане на най-го-лемия в Европа транзитен терминал беше представен на поредната конференция по „Дунавската стратегия”. Партньори в ини-циативата са Австрия, Чехия и Републи-ка Словакия, като мащабният обект ще се разположи на словашка територия. Транс-континенталният транзитен терминал при-съства в националната програма за разви-тие на Словакия до 2020 г. и наскоро наме-ри своето заслужено място в словашката позиция по европейската стратегия за раз-витие на дунавския макрорегион.

План за разширение на железницата с широко междуосие Кошице - Виена Възможности за разполагане на мултимодални терминали в Словакия

- жп линия широко междуосие- жп линия широко междуосие разширение- жп линия стандартна високоскоростна- жп линия стандартна нормална

- жп линия широко междуосие- жп линия широко междуосие разширение- жп линия стандартна- водни пътища

- промяна на междуосието- жп линия шроко междуосие - за ремонт- водни пътища- транстонтинентален транзитен терминал

- други мултимодални терминали в Словакия- Трансконтинентален транзитен терминал ТТТ- Транзитен терминал Кошице


Всяко лято от 2000 г. известната лондонска га-лерия за модерно и съ-временно изкуство „Сер-пентин” става домакин на авангардна временна структура. Тази година га-лерията, намираща се в градини Кенсингтън в ан-глийската столица, праз-нува своята 40-годишнина и каква по-голяма награ-да от това удоволствието да се порадва на модерния дизайн на съоръжение, проектирано от световно-известен архитект. Тази година павилионът, който ежегодно се изгражда тук, е дело на французина Жан Нувел. Това реално е и де-сетият проект на галери-ята по тази инициатива и първата завършена сграда на архитекта във Велико-британия.

Самият дизайн на пави-

лиона представлява ком-бинация от контрастира-щи материали – леки ма-терии и метални конзолни структури. Цялото съоръ-жение е в яркочервен цвят, който контрастира силно със заобикалящата го зе-ленина на парка. Кърваво-червеното е избрано и по-ради факта, че навява асо-циации с типичните бри-тански символи като чер-вените телефонни каби-ни, пощенски кутии и ав-тобуси в Лондон. Пави-лионът е авангарден, има смели геометрични фор-ми и големи сгъваеми тен-ти. Структурите от стъкло, поликарбонат и текстил представляват игра между вътрешните и външните пространства. Временната сграда на френския архи-тект е място за забавления и почивка и затова част

от аранжировката включ-ва маси за тенис, дъски за шах, хвърчила, фризбита и балони— всички черве-ни.

Павилионът на Нувел ще функционира като об-ществено място, кафене и съоръжение за различ-ни културни мероприятия, които всяко лято привли-чат поне 250 хиляди посе-тители. Павилионът отво-ри врати в средата на юли и ще остане до октомври. За него няма бюджет, тъй като се финансира чрез спонсорство, дарения и продажба на предходните структури.

Жан Нувел е роден през 1945 г. във Франция. От 1967 до 1970 е рабо-тил като асистент и про-джект мениджър на вели-чията Клод Парент и Пол Вирилио. Нувел оглавя-

ва собствената си архи-тектурна практика през 1970. През 1994 той осно-вава Ateliers Jean Nouvel, което сега е едно от най-големите архитектур-ни студиа във Франция с офиси в цял свят. Компа-нията се е специализирала в сфери като архитектура, градски дизайн, ландшафт, индустриален и вътрешен дизайн. Освен работата си към галерия „Серпентин” Нувел наскоро оповести и намерението си да рабо-ти по проекта за новия на-ционален музей на Катар. Стилът на работа на ар-хитекта е несравним, ха-рактеризира се с индиви-дуалност и иновативност. Освен с архитектурата си Нувел е известен и с инте-реса си към музиката и ли-тературата.

Инициативата всяка го-

дина да се създава павили-он към известната лондон-ска галерия датира от 2000 г. и е замисъл на директора на галерията Джулия Пей-тън-Джоунс. Целта е да се представят проекти на ар-хитекти, които към мо-мента на отправената по-кана нямат завършен про-ект в Обединеното крал-ство. Популярните Заха

Хадид (2000), Оскар Ни-мейер (2003) и Франк Гери (2008) вече са сред извест-ните архитекти, проекти-рали временни структура за галерия „Серпентин”. Павилионът на Нувел ще бъде домакин на редица събития в продължение на четири месеца, в това чис-ло музикални прояви, теа-трални постановки и др.

СВЯТ

Първи проект на Жан Нувел във Великобритания

Кървавочервеният павилион на известния архитект е отворен до 17 октомври

Не може да се отрече, че червеното стои много добре на фона на зеленината на парка

Павилионът ще бъде домакин на различни мероприятия чак до 17 октомвриНувел е избрал кървавочервения цвят заради асоциацията, която прави с типично британските телефонни кабини, пощенски кутии и автобуси в Лондон

Строителство Градът

Documents

Transcript of Строителство Градът