ФЕСТИВАЛЕН БЮЛЕТИН №3
-
Upload
vassil-drumev-drama-and-puppet-theatre-shumen -
Category
Documents
-
view
222 -
download
6
description
Transcript of ФЕСТИВАЛЕН БЮЛЕТИН №3
ТЕАТРАЛЕН БЮЛЕТИН
№3/13.05.2015 г.
1
ДЕН 3-ти
ТЕАТРАЛЕН БЮЛЕТИН
Ден 3-ти/ 13.05.2015г.
Реалност и страхове
Днес видяхме две представления. Какво е общото между тях?
- И двете предполагат интимна камерна атмосфера
- И в двете участват по-малко от 10 човека
Като че ли друго няма. Може би още едно последно нещо – и двете ти
носят едно особено усещане; едно примесване от необяснима радост и
неуържима тъга.
В рамките на три часа станахме свидетели на две изключителни
представления, които придадоха една много силна емоционалност на деня:
- Премиерата на Неда Соколовска, която за първи път остави своя
неповторим почерк в държавен театър, а именно в Шуменския
Драматично-куклен театър „Васил Друмев“.
- Авторското представление на Малин Кръстев, който в ролята си на
драматург и режисьор разчувства с представлението „Семеен албум“.
И като казах драматург. Очаквайте в 4-ти брой на бюлетина малко
новини „от кухнята“, свързани с Авторския прочит този Четвъртък.
ТЕАТРАЛЕН БЮЛЕТИН
№3/13.05.2015 г.
2
„оttuka zapo4va bulgaria”
„От тука започва България. От моята къща. От моя квартал. От моя град“
Имам едно странно хоби – обичам да се заслушвам в разговорите на хората в различни
ситуации - по улицата, в градския транспорт, в заведения... изобщо в непринудена
среда, когато те не подозират, че има още някой; този +1, който е пасивен, но значим
като присъствие. Това не е случаят с вербатим театъра, но изказа на хората е някак
спонтанен и ... просто истински.
„От тука започва България“ – така започва химна на Шумен, а с него пък започва
представлението на Неда Соколовска. Шест човека в ежедневно облекло на празна
сцена с бавен ход, а впоследствие със забързани крачки и накрая в неудържим бяг пеят
тази песен; на себе си, шепнейки, си я пеят. Единственото общо във външния им вид са
чифт слушалки, с помощта на които само и единствено те чуват чужди гласове, чужди
думи.. чужди мисли. Ние чуваме само тях. Историята (ако мога да я нарека така)
започва с разказ на автора на химна на Шумен. Монолозите и диалозите, на които
ставаме свидетели са едновременно искрени, неподправени и в същото време забавни
на моменти. Нотка на тъга се прокрадва в истината за тези хора, защото, ако си
склонен, няма как да не се вгледаш в по – цялостната картина; един суров реализъм. В
ТЕАТРАЛЕН БЮЛЕТИН
№3/13.05.2015 г.
3
същото време обаче (поне в моето съзнание) оптимистичната страна стоеше някак по-
високо – също като човека, който се разхождаше с дамаджана вода по решетъчния
таван. Имах чувството, че ще започне да полива, току-виж пораснат по-бързо доматите,
които за сега са само зелени стръкчета в кутии от кисело мляко. Също като нас – и ние
чакаме дъжда, който току-виж се оказал целебна вода и стане чудо и всички ние заедно
прогледнем. На думи е лесно. Също като разговорите в кръчмата, където героите от
време на време ни отвеждат – там – на масата ние сме смели и казваме какво мислим.
Добре ами коя е тази жена? Има една жена... та тя не казва нищо... момент – тя и
слушалки няма. Тя само наблюдава; на нея само и говорят. Тя сякаш разбира. Разбира
историите за етническата нетърпимост, за проблемите в образователната система, за
миграцията дори и за старото раздрънкано пиано. То пък от къде се появи? Внесоха го
двама сценични работници; представиха се с имената си и излязоха. Тя все пак
проговори... и каза прекрасни неща... замислих се за баба... замислих се и за себе си...
Зададох си някои въпроси.
Ние тук с вас си пием шуменско – обезателно стъкло (после като върнем бутилката – ни
връщат 10 стотинки), пред нас икона на Свети Георги, а ние си говорим кой от къде и в
думите ни една такава любов – към нашето, към това, което преди години е било
„тяхното“ - на прабабите и прадядовците ни. И се опитваме да прескочим една стена,
но и ние вече не сме сигурни защо. Някой пак говори. Какво каза? А, да. Той каза: „Тук
съм роден, тук ще умра и тук ще ме погребете!“.
Светломира Стоянова
ТЕАТРАЛЕН БЮЛЕТИН
№3/13.05.2015 г.
4
ТЕАТРАЛЕН БЮЛЕТИН
№3/13.05.2015 г.
5
ТЕАТРАЛЕН БЮЛЕТИН
№3/13.05.2015 г.
6
Дъждовен ден и стари снимки
Случвало ли ти се е (нека си говорим на „ти“) да си седиш сам вкъщи и изведнъж да
почне да вали и внезапно да изпиташ желание да погледаш стари снимки – от времето,
когато си бил малък и светът е имал напълно различен смисъл за теб. На мен лично –
да. Емоцията е толкова силна, връщаш се назад. Като една малка машина на времето,
която е развалена и ти показва само образи. Зад някои от тях не стои нищо, а някои
снимки дори са скъсани и не знаеш кой липсва – няма как и да помниш. Сега заспиваш.
Румоленето на капките и струйките вода, бавно падащи по прозореца те приспиват.
Вече си там. Кокетен дом – диван, масичка, а върху нея вестници – и ти не знаеш от
кога са. Има и много цветя – главно орхидеи. Боже, колко са красиви само. Толкова
нежни и крехки – като човешките чувства.
Те не те виждат; ти си невидим, но си там. Мъж чете. Влиза друг мъж с халат. Пак
няма кафе; и мляко няма. Единият отива до магазина, а на другия му предстои животът
му да поеме в напълно различна посока. Влиза жена. Тя е мокра до кости. Незнайно
защо започват да разглеждат албум – същият като твоя. Една от снимките е скъсана.
Той не знае, но тя – да. Жената с рокля, обсипана с цветя има половината от
отговорите. Много е страшно! Страшно е да научиш тайна, за която не си подозирал и
не си сигурен, че искаш да бъде разбулена. Продължава да вали.
ТЕАТРАЛЕН БЮЛЕТИН
№3/13.05.2015 г.
7
Каква хубава музика! Какво правят те? И тримата сядат на стол – той не е част от дома.
Той е другаде. Може би съществува само в техните съзнания. И сега аз и ти; ние
двамата ще надникнем там; в техните светове – толкова истински и толкова тъжни.
Май вече не сме невидими?! За няколко минути ние сме там и те ни споделят. Ние сме
близки; те ни вярват.
„Страх ме е..“ – всеки го казва. А дали и мене не ме е страх? А теб?
Връщаме се в дома. О, колко са забавни всички. Единият има колекция от вратовръзки.
Колко е елегантен, а вратовръзките са толкова шарени. Другият пък сякаш винаги има
какво да каже и все разказва някакви истории – смешни са, но защо тогава е толкова
тъжен. А тя? Красиво момиче... хей и тя има чувство за хумор, но защо лявата и китка е
превързана с бинт? Явно на всеки се е случило нещо.
Не спира да вали. И тези орхидеи са толкова красиви. Завихри се буря. Не, не навън, а
там – в онзи хол; в техните души.
Събуждам се... събуждам се... Събудих се, а теб те няма. То май и не е валяло?!
Светломира Стоянова
1.Как открихте Радослав Чичев? Как
стигнахте до неговия текст и как се
сформирахте като екип, от който се е
получило нещо много цялостно и въздействащо?
Радо Чичев спечели с “Колекционерката” конкурса на името на
Славка Славова, който театър “199” прави всяка година. Ани Монова ме
покани да прочета пиесата и…
Срещата ми с пиесата - различна от познатите текстове, безсюжетна,
мозаечна, с много експресия и поезия, с много отворени пространства.
Пиеса за вътрешните бариери на съвременния човек. За затварянето му.
За отчуждението от света, в който живеем. За самотността.
Срещата ми с Радо - деликатен, силно сензитивен, отворен за промени.
ТЕАТРАЛЕН БЮЛЕТИН
№3/13.05.2015 г.
8
Всичко това бе предизвикателство за мен. И снежната топка се завъртя…
Събрах екип от хора от моята кръвна група, готови да експериментират -
Мая Бежанска, Рин Ямамура, Христо Йоцов.
Лабораторен процес. Това беше упражнение по другост.
2.Какво бихте желали публиката да приеме като основно послание?
Само ако човек не се страхува да влиза в бездната на вътрешния си
свят, само тогава ще е в състояние да преодолява страховете си, ще може
да ги назовава с истинските им имена, ще търси и намира брод между
себе си и външния свят.
3. Какво намерихте и усетихте Вие в представлението за Вас самата?
Каква е вашата колекционерка?
В много моменти припознавах себе си в “Колекционерката”.
Моята колекционерка е възрастно дете, силно ранима, живееща в света
на своите спомени, съмнения, въпроси, страхове, усещаща външния свят
като враждебен и студен, живееща между реалността и измислицата,
между деня и нощта, между живота и смъртта.
Теодора Захариева
Екип на бюлетина:
Светломира Стоянова
Теодора Захариева
Илюстрация:
Теодора Захариева
Оформление и печат:
Диляна Ганева