ЙОРДАН ЙОВКОВ (1880-1937)

БИОГРАФИЯ:

Родно място гр. Жеравна

Участва в Балканската и Междусъюзническатавойна като командир на рота.

След войните Йовков се установява в София.Тамработи като редактор и в последствие катобиблиотекар.

Участва и в 1св. в. След нея за малко отива въвВарна,след сътрудничество на приятели се установява в Букурещ.От там се завръща и умира от тежка болест.

ОСОБЕНОСТИ НА ЙОВКОВОТО ТВОРЧЕСТВО:

Писател-хуманист:вярва в доброто у човека ,вярва в способността на човека да достигне до нравствена извисеност.

Утвърждава в творчеството си нравствено-етични норми, изгражда свят подчинен на законите на красивото и любовта.

Задълбочен психологизъм.

Магически реализъм.

Особено място в творчеството му заема темата за любовта , красотата и доброто у човека.

ЙОВКОВ-МАЙСТОР НА РАЗКАЗА:

Обемност на разказа;

Достоверност, създаване по конкретен повод;

Действието в разказите не е задължително да е проспективно течащо;

Често действието е под небето;

Разказва повече от една история ,като всяка допълва другата;

Авторовите послания излизат от рамките на конкретния сюжет и съответното време;

Събира разказите в цикли;

Често са разделени емоционално на 2 части.

„ПОСЛЕДНА РАДОСТ“1920Г.

Темата за войната в Йовковите разкази:

Почти документално създадена;

Картините са изградени като особена

психологическа реалност;

Акцентът не е върху баталните сцени , а върху

човекът на фона на военните действия.

Авторова идея :Отрицание на войната .

Войната ,като разрушител на всичко човешко.

„ПОСЛЕДНА РАДОСТ“

Войната е представена като:отрицание на живота;символ на злото , разрухата , смъртта;изпитание на чов. Ценности , огромен физически и психически натиск;отрицание на общоприетия морален кодекс.

Тема: Светът на човекът по време на мир и война .

Замисъл: Открито отрицание на войната ,като антихуманно явление и изпитание на човешките ценности.

„ПЕСЕНТА НА КОЛЕЛЕТАТА“

Създ.1924г. Добруджанската действителност е преобразена през Йовковите закони.

Тема : за пеещите каруци ;Вечното и преходното в живота; смисълът на човешкото съществуване.

Авторов замисъл: среща със селото и проблемите на битието. На въпроса : Как трябва да се живее , авторът дава отговор със своя герой.

Проблеми : за истинските и фалшивите ценности в човешкия живот.

„ПЕСЕНТА НА КОЛЕЛЕТАТА“

Героят –лит. Двойник на автора:

Каруците –знаков образ за свързаността

между хората-любов;

Героят –творец и мъдрец , който сякаш се е

вслушал в хората;

Смисълът на живота: безкористно

благодеяние; себеотдаване ;“себап“

Истинското изкуство: любовта между хората.

„СЕРАФИМ“

Проблеми:екзистенциални , подчинени на смисъла на битието.

Образът на героя :двупланово изграден ,свързан с идеята за доброто у човека , което е непроменимо от битовите условия.

Авторова позиция:Идеята за хармоничното битие; Свят , в който доминират красивото и доброто;

Послание:Истинското щастие е в правенето на добро за другия;Това е висшата нравственост ,която отрича битовизма , отчуждението , безсърдечието.

„ДРУГОСЕЛЕЦ“

Създ. 1928г

Заглавие:символ представящ героя и чуждостта;

Тема:за състраданието и милосърдието‘;

Основен проблем:за раздялата,за загубата;

Проблеми:за „любовта между хората“,която все по-трудно се съхранява;за грехът и изкуплението му;за болката и нещастието, в които човек е винаги сам .

Патриархалните стереотипи за преодолени.

„АЛБЕНА“

Създ.1928г Сб. „Вечери в Антимовския хан“

Основен проблем:конфликтът на ценностите.

Образът на Албена : изграден с поетичен ореол ; магическата й красота –основа за сложните проблеми : любовта и разумността ; за порива към щастие и средствата за постигането му; красотата ,която не може да замести нравствеността.

Красотата като дар и проклятие;

Красотата като магия.

„СТАРОПЛАНИНСКИ ЛЕГЕНДИ“

Възникване 1928г.

Обект на изображение:Не миналото , а легендите за него , необичайното и изключителното.

Времето в легендите:От нач. На Осм.робство до Апр.въстан.

Герои:силни и горди характер, изключителни със своите човешки пориви;

Проблеми:любов-смърт;грях-изкупление-възмездие;личност-колектив; любовта и красотата като синоним на човешкото.

„ШИБИЛ“

Отрича героичното, като го допълва по особен начин.

Проблеми:свързани с нравствените ценности , любовта и красотата;

Противопоставянето:Хайдутина-човека;

Основен проблем: емоционалното разкъсване , нравствените ценности в живота на Рада и Мустафа;

Символно преобличане като знак за духовната промяна.

„ИНДЖЕ“

Сюжет:Промяната от насилник-закрилник.

Проблеми:Грях –изкупление-възмездие.

Любовта на Пауна ,способна да промени дори и насилника Индже;

Любовта ,която преобръща живота и съзнанието;

Промяната от любовта ,която го води към действия ,които никога не е извършвал :сълзи , усмивка ;

Възстановяване на хармонията ,чрез смъртта,причинена от собственото му дете -Гърбавото;

Изкупление ,чрез страдание и осъзнаване на греха.

„ПРЕЗ ЧУМАВОТО“

Теми :за чумата като наказание на греховете

на хората и сватбата като тържество на

душите;любовта като висша нравствена

ценност;

Противопоставяне на страха

;противопоставяне на смъртта; отрицание на

смъртта;