Poetry - MY LIFE

„ПОЕЗИЯТА — МОЯТ ЖИВОТ“

Книгата е продукт на всички, съпричастни към проекта „Поезията — моят живот“, регистрирани в blog.bg към

11 май 2009г.

nellka

vanya70

hara73

mkalpakchiew

edinman

russaliq

drlubenova

cvetnica

ametist

geronimo14

snejkata

victoriavselena

odette

dorichela

kosara2008

baletlnetpepas

evrazol

bimbo163

afroditaa

totkaivanovaa

gabar4eto

mikaela19

rusenskovareno

natali60

natali60borjanmljakov

djgator

krassko

haralanov

lubopitstvo

zabrava

furiika

kulinar

libertybell

scarletpearl

sartorium

kentoff

silencemurmur

galinabg

siringa

kpaceh

lifebg

merkator

kapricia

siikastation

neslanchice

julia13

thomas

raykov

julia13

valsodar

teachme

totoni

damnation

nostalgia

tsvetamak

game24

gosho568

viovioi

karanikolov

vishnichka

krotalka

priqtel12

vanbankov

bateto compassion

nikita6864

gosho568

kalinat

avangardi

veselinvalev

witcher

bobsun123

begetron426

anastasiia

halbabira

yyordanov

yuliya2006

temenuga

СВОБОДНИ ПОЕТИв

blog.bg

ПОЕЗИЯТА —

МОЯТ ЖИВОТ

София2009

nellka

vanya70

hara73

mkalpakchiew

edinman

russaliq

drlubenova

cvetnica

ametist

geronimo14

snejkata

victoriavselena

odette

dorichela

kosara2008

baletlnetpepas

evrazol

bimbo163

afroditaa

totkaivanovaa

gabar4eto

mikaela19

rusenskovareno

natali60

borjanmljakov

djgator

krassko

haralanov

lubopitstvo

zabrava

furiika

kulinar

libertybell

scarletpearl

sartorium

kentoff

silencemurmur

galinabg

siringa

kpaceh

lifebg

merkator

kapricia

siikastation

neslanchice

julia13

thomas

raykov

julia13

valsodar

teachme

totoni

damnation

nostalgia

tsvetamak

game24

gosho568

viovioi

karanikolov

vishnichka

krotalka

priqtel12

vanbankov

bateto compassion

nikita6864

gosho568

kalinat

avangardi

veselinvalev

witcher

bobsun123

begetron426

anastasiia

halbabira

yyordanov

yuliya2006

temenuga

Издател — Владимир КачаклиевРедактор — Адриана ЗареваПредпечат — Арам АгопянХудожник — Люба Захова,

Илиана Димитрова

Печат — „ТОМЕЛ Ко ООД“

ISBN — 978-954-90393-9-9

ВЛАДИМИР КАЧАКЛИЕВ ЗА ПРОЕКТА~ПОЕЗИЯТА — МОЯТ ЖИВОТ~

Лични дневници, подбрани любопитни новини, ана-

лизи по различни теми — блоговете са всичко това, но и много повече. Място за свободно общуване и споде-ляне на идеи, те са мащабна платформа за обединение на съмишленици, за активност около различни каузи, надхвърлящи границите на «виртуалното».

Свидетелство за все по-силното осъзнаване на бло-гърите като общност и за продуктивния контакт помежду им е най-новата инициатива, стартирала в началото на май в Blog.bg.

ПОЕЗИЯТА — МОЯТ ЖИВОТ е уникален онлайн проект, срещащ творбите и размислите за поезията на автори, избрали блога за своя трибуна. Идеята се ражда и развива с общите усилия на блогъри от blog.bg.

Бих искал да споделя, като главен организатор на проекта (www.ka4ak.blog.bg), че основната идея е «хора със свободна мисъл» да демонстрират силата на сво-бодния дух — изключително важен за обществото, в ко-ето живеем.

С настоящата Книга-сборник се дава реален офлайн образ на проекта — СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg — По-езията — моят живот. Тя, Книгата, е стремеж за всеобщ продукт на участниците в блога. За представянето на книгата е избран нос Шабла и празникът на Слънцето — JULY MORNING, на 1-ви юли, където освен оригинални идеи, със сигурност ще се родят и много приятелства.

Блогърската активност около различни каузи не е новост за Blog.bg. Голяма популярност преди година придоби т.н. „Инициатива за повече от три дни“. Тя обедини блогосферата около случая с изчезналия при пожара във влака София — Кардам, Даниел Вичев и си

постави за цел — оказване на помощ на българи в беда.Все по-чести и по-масови като отзвук, блогърските

обединения доказват потенциала на социалните медии да произвеждат обществена самоорганизация от нов тип, да стимулират позитивни граждански активности. Към момента блоговете в Blog.bg са повече от 50 000, а постингите надвишават 220 000.

Свободата, за която мечтая не е химера, а въпрос на личен избор.

Когато замислях този проект, знаех че ще бъда трудно разбран и въпреки това рискувах, защото виждах, че хората се страхуват и не са готови да живеят в сво-бодната среда на реалността. И понеже в реалния жи-вот битуват огромни проблеми, «виртуалът» би трябвало да се използва за създаване на модел на съвременното гражданско общество.

Дори зад анонимния стои някаква личност, затова чрез подхода си към него нека се опитаме да обезвре-дим отрицателната енергия, която той излъчва, в името на общата кауза. Колективният ум в блога е необходимо да се обедини в името на общия прогрес.

Свободният човек, по своему, е поет и тази книга е точно такъв продукт — на различностите, обединени от свободния дух, на свободните хора, за полет на душата!

Роди се нещо ново, откриващо нови хоризонти и изпращащо послание в бъдещето! Реални и «аноним-ни» хора със свободна мисъл, по своему демонстрират силата на свободния дух и търсят пътя за създаване на търсената «истинска демокрация».

Творчеството свързва човека с Божественото, с веч-ните идеи. То е призвано да извиси страдалеца, да из-прави падналия и да го стимулира да продължи.

Всеки има своя позиция в живота и ако повярва в себе си, освобождавайки се от страха, може да помогне на България. Защото страхът е окови на Свободата и

тъкмо той блокира държавата, която трябва да ни служи!НЕКА БЪДЕМ ЗАЕДНО, НЕЗАВИСИМО ОТ НАШИТЕ

РАЗЛИЧИЯ!ТАКА СВЕТЪТ ЩЕ СТАНЕ ПО-ДОБЪР!Посрещането на Слънцето JULY MORNING на нос

Шабла ще постави началото на една красива традиция за хората с творчески и свободен дух. Да пожелаем по-пътен вятър на Свободните идеи по пътя на птиците VIA PONTICA!

Нека като Мартин Лутър Кинг — създателят на дви-жението за граждански права в Америка, кажем: „АЗ ИМАМ МЕЧТА!“

САМО В ЕДНА СТРАНА, КОЯТО ИМА ГРАЖДАН-СКО ОБЩЕСТВО, ВЛАСТТА СЕ СТРАХУВА ДА ВЪРШИ СВОЕВОЛИЯ И КОРУПЦИЯ И ДА СЕ ГАВРИ С ХОРАТА, ЗАЩОТО Й СЕ ТЪРСИ ОТГОВОРНОСТ!

И нека с проекта „СВОБОДНИ ПОЕТИ в blog.bg — Поезията — моят живот“ да направим първите реални стъпки за създаване на Гражданско общество в България и развитието на истинска демокрация!

ВЛАДИМИР КАЧАКЛИЕВ 1 юли 2009 гнос ШАБЛА

СЛОВА — ЗАВЕТИ на ХРИСТО БОТЕВ:

„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата“.

„Както окото е потребно за светлината, ухото за звукът, а разумът за разбирането и на най-простите ис-тини, така също науката, образованието и развитието са потребни, за който и да е народ, за да достигне до известна степен на своето благосъстояние...“

„Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея, всичко може да прави.“

Слава Ангелова (mamas)

ПОЕТИ

Ние не сме от поетите, дето, вземайки белия лист,

казват: «Днес ще напиша десет куплета!»

и не прибират листа си чист...

Ние даже понякога нямаме листи, а зачеват душите ни стих!

В паметта си бързаме да го запишем преди нейде да отлети.

И, ако някак си не успеем, (Колко често се случва това!)

той — стихът ни — намира пристан в нечия чужда глава.

И четем, и си казваме: «Колко е силно!

И е писано сякаш от мен!»

Затова ли ви чувствам толкова близки? Сродени от стих нероден...

Любов Алипиева (alipieva)

OPeN ПРЕДИ DeLeTe

Животът няма чернова и с гума, как да го изтриеш? Само мастилото — по цвят, възможно е да си избираш.

Животът има своя шрифт и буквите не винаги са главни. Или ще го напишеш сам, или от чужд живот ще го откраднеш.

Животът няма „copy-paste“ и как да го изредактираш. Единствено активен — „save“ и в папка „спомени“ го сбираш.

Животът своя софтуер, престане ли да инсталира, дошло е време за „escape“— бутонът „help“ e неактивен!

ЛЮБoff

Любов Алипиева (alipieva)

ДИАГНОЗА

Хронично обичаща, щастливо комична, неспирно мечтаеща, библейски различна, голямо момиче, по женски узряла, сълзите отричам, все търся начало. На някакво нещо, което е жажда, което горещо в сърцето се ражда. На някакво чудо на чудесата, мечтая го лудо да грабне душата. Хронично обичаща, но недолюбена, защо да отричам, хазартно изгубена от мъжката глупост. Безмерно отчаяна във моята лудост се скривам накрая.

ЛЮБoff

Албена Петкова (allbi)

ИЗВОРЧЕ ОТ РИМА

Вътре във душата зная, че те има изворче чудато, изворче от рима... Мисълта намираш, хващаш я в прегръдка, жадно я прибираш и редиш на глътки... Пивка и пенлива рима проста, лесна ето пак изливаш, изворче чудесно... Как да те преглътна? Как ли да те скрия? Изворче от рима, жадно ще те пия... Тихо ще наднича прозата отвънка лоша, неприлична... Нека да си мрънка! Изворче от рима ти си мойта същност — нежна и ранима, в стих ме пак превръщаш...

Албена Петкова (allbi)

ИЗТРЪПНАЛА НЕЖНОСТ

Душата ми е нежност безумно полетяла, в небето ме отвежда и тръпна онемяла... Ръцете ми са клони самотни в есента, щом вятърът прогони откъснати листа... Лицето ми е слънце ту грее, ту се скрива и облак пак дъждовен сълзата ми излива... И тялото полита, над всичко, не разбрало защо съм му сърдита, че пак е наедряло... Изгубвам се във мисли и после се намирам, а толкоз много исках сама да се разбирам... Едно сърце горещо, докато в мене бие изтръпнала от нежност живота аз ще пия...

Джон Доу (andi2)

Безкрайното море се шири, весело играят вълни пенливи, една подир друга се гонят, една подир една капки се ронят!

Естир Естир (bogolubie)

ПОЕТИТЕ

Посланици небесни са поетите! Словата им — блещукащи звезди, разсмиват, учат, оживяват в песните, разгарят огън от любовните искри...

С тъй малко думи, колко много казват ни, водачи истински на своя род! Небето на душите осветяват ни, посочват в пълноводието брод.

Владеят силата творяща в думите и ги нареждат в чуден словоред. Чрез усети и мисли дирят друмите към съвършен човешки мироглед.

Посланици на Бога са поетите! Маяци са сред тъмен небосвод! Те истината вплитат във куплетите на одата за вечния възход!

Естир Естир (bogolubie)

КОЙ Е НАД ВСИЧКИ

«Никой да се не лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупак, за да бъде мъдър. Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога...»Из Първо посл.на св.ап. Павел към коринтяни 3 : 18 и 19

Надхвалвали се Нещото и Нищото, а между тях и яката Среда. Те истината взели да разнищват за властника всесилен на света.

Години дълги сбира мъдрост Нещото, а Нищото се перчи с хитрини. Средата — работливата и вещата, изхранва всичко живо с добрини.

Но кой създаде Нещото и Нищото, и пъргавата, златната Среда? Гонитбата на светло с тъмно вижте, на раждането вечно и смъртта!

Кой съди чрез законите свещените безнравствено вилнеещи дела? Как действат незрими, съвършени те и по какви вселенски правила?

Да сгънем коленете пред Създателя! Най-мъдър, вещ и умен, повели ръка да стиснем и на неприятеля, а Той могъщ ще ни благослови.

Борис Тодоров (boristodorov56)

ЖИВ

Когато умра — не ме жалете! Не жалете мен, а стиховете, които не написах, - жените, които не целунах, - птиците, които не нахраних, - фиданките, които не посях, - мръсниците, които не ударих, - за дните, които безразсъдно пропилях, - за всичко, което не почувствах и не видях.

Когато умра — не ме оплаквайте! Ако ви е тъжно — вицове си разкажете. Гайда душите ви да разиграй, тъпан сърцата да разчупи.

Когато умра — помнете ме приятели! Ножовете остри на камъка точете и отлейте глътка вино на пръстта — духът ми да не пърха жаден в небесата!

Когато умра... По дявалите — още не съм си изпял песента. Пак съм същия — непроменен, непримерен, непримерен — ЖИВ!

Когато умра — не го вярвайте — цветята подарете на жените!

Борис Тодоров (boristodorov56)

РЕЛИГИЯ

Не те обичам! Боготворя те!

Тъй — както Леонардо своята Джоконда цял живот рисувал и вдъхновен пред нея се прекръствал — като пред икона.

Изпях те с поглед, в стихове те вграждах, извайвах те с прегръдки, с целувки те рисувах и ръката ми неволно за кръстен знак се вдига...

Боготворя те! Не те обичам!

Милен Стоянов (budha)

Той вижда всичко навсякъде, защото е добър. Идеята за еволюцията дойде в него — когато бе дете. Чрез интроспекция достигна до любовта, когато има в себе си невиността на цвете. Съвсем естествено е да каже думата — Обичам. Наблюдава живота като зрител и гледа едно предопределение. Той получи благословия — реализация на хората да дава. Защото стана смел. Постигна в себе си мечтаното смирение. Сърцето трябва да е търпеливо в търсенето свое. И никога без хумор.За да е щастливо!

Стефан Кръстев (cefulesteven)

ПОЕЗИЯТА — МОЯТА СМЪРТ

Кървят зърната гроздови и стича се мълчание по устните на времето надолу по брадичката, по шията разголена, а римите с пикиране кълвят зърната гроздови свирепо впиват човките и стича се мълчание по устните на времето надолу по брадичката по шията разголена, надолу по брадичката по шията разголена и стича се по кола, на който е прободена... а малко по-надолу, танцува стрийптизьорка очите са гримирани с мастило, устните и кървави....

Стефан Кръстев (cefulesteven)

ТИ СИ ЛУДА

Ти луда си, не може да си тъй красива! Безстрамно е! Побъркано! Руши! Представите разбива и разкрива реалност с изумителни черти.

Твърдиш с присъствието, че те има, но пак си сън, нали си сън, сънувах те веднъж във райската градина, ти бе единствена жена, а аз единствен мъж.

Превърнахме се в сто, а те в хиляда, хилядата в милиярд, изгуби се сред тях, и търсих, и намирах, и изпущах, страдах, стотици пъти припознах.

Тогава се събудих и завинаги изгубих, навярно те сънувам и сега, не може да си тъй красива, ти си луда, но знаеш ли, прихваща лудостта.

Ели Георгиева (cinderllathespy)

ВОДА

На брега на реката приседнах във утрото, загледах водата, усмихнах се мисленно. Всички спомени хвърлени в тези бързеи пламенни ми навяват тъга, но и много носталгия. А навред е зелено, слънце златно наднича, във душата ми грее, образ мил на момиче. Вятър песен запява, а водата приглася, две очи ще потънат в тази нежна омая. Крехко щастие — минало ме прегръща през рамото, камък хвърлих в реката — пожелах си завръщане. Кратък миг е живота, а водата — пречистване. Спомен цветен, усмивка и накрая пробуждане.

Люба Захова (cornflower)

VIA PONTICA

Родих се по пътя на птиците. До стария фар. Посрещна ме Изгрева. Поиска за пристан душата ми. Целуна ме Слънцето и сплете с лъчите си люлка за мен. В морето я хвърли. И залюляха ме бури. Покръсти ме вятър, кали ме прибоят, живот обладах във открито море. Пътувам, пътувам по пътя на птиците. Далече е Югът. Мечтите по мачтите стават криле. Пътува мечтата ми, отнася я ятото, с небето се слива огромно сърце. Чертае сърцето небесна пътека — сърцето на птица, която не каца...

Люба Захова (cornflower)

ДО ФАР СЪМ РОДЕНА

Започвам да разбирам Божието провидение — защо на брега стоя и не мога да тръгна, и чакам дъжда. Земята изгаря в жега пустинна и само морето ме пълни с вяра.

И днес, когато небето почерня, повярвах, че ще дойде Дъжда, но отново всичко се изля в морето! ... Небето чака покаяние...

Все пак Шабла е единственият бряг на моята надежда. Питам се цял живот защо ме закотвя това море? Вкамених се от чакане — една бяла чайка на брега. На толкова хора пътя показах, сама безпосочна останах. До фар съм родена... Поне море си имам!

Трябва да тръгвам, а аз все чакам дъжда...

Десислава Трайкова (darkenedangel)

Не ще бъда вече шармантна, интересна — нито за тебе, нито за друг! Отеква в спомен всеки звук край мен и всеки образ... Живот в миналото, като просякиня пред затворени врати стоя! Тече животът без посока, в ръката вместо куфарче — днес стискам аз печал... И така много ме боли, че не искам нищо да си спомня... А сърцето в мен гори — гори, в любов несподелена. Прости, че прозрачните си чувства не успях до край да обясня, да разясня... С ирония те плискам — на кой ли нужно е това?! На устни нивга не изгряха неизказани до теб слова... Без тебе съм сама — съзнаваш ли това?

Евгени Григоров (deinata)

КАРТИНА

Картина исках да ти нарисувам, в рамка на стената да я закача, в щрихи да се обрисувам, спомен да ти подаря. Пред платното в миг застинах, чудех се това, как със молив да я нарисувам моята душа, как мечтите в цвят да оцветя, как на платното мислите да подредя. Картината не се получи, имах само рамка и платно, дали пък да не се опитам вътре себе си да впиша, със стих или пък с писмо.

Веселин Димов (dijator)

ОТКРОВЕНИЕ

При вас — от улицата идвам, сред нощ е — вън вали тъга. Пред вас аз думи да изливам, сякаш стъпки бели във снега..

Душата на поета пее, в нощта погалена от спомена. В очите — още слънце грее, не стигат за това слова!

Сърцето ражда всеки стих, разбито — от любови и раздели. На вас аз текста посветих, заради трепетите опустели.

Дали поет съм истински — не зная! Едни харесват ме, а други — не. Най-важното накрая ще призная: Това пред вас е моето сърце!

Адриана Зарева (evelin)

ПРОСТИ... МОЯ ДУША

Прости, моя Душа! Макове в трънен венец! Светлина! Молещи пръсти! Усмивката на Младенец! Клада! Голгота! Кръст!...

Прости, моя Душа! Като блюдо раздавах те... Докрай! До сетния залък. (Душата прошепна едва) „Но никога не ме предаде, като онзи Юда жалък!“

Прости, моя Душа! С кал прокобна опръсквана, вина и мъст омесени в едно. (Душата тихичко въздъхна) „Вплела сламки от косите ти лястовичката си сви гнездо“

Прости, моя Душа! Замеряна с камъни! Към бездна, политайки… Как оцеля!? „Възкръснах! В гранитна скала Там! Погален от Слънцето, нежен еделвайс нацъфтя.“

Прости, моя Душа! Дори не смогвам да кърпя до болка стаените рани… (Стон от сълза се отрони) „Отдавна! Простих!... Прераждам се! Извезана в стих!“

Адриана Зарева (evelin)

НЕСПИРЕН КРЪГОВРАТ

Един живот — неспирен кръговрат... А беше пролет!С първото докосване и първи трепет на покълнала любов! Магията на плахото ни вричане, дарено с непорочен благослов!После... жарко лято!С лъчи от страст изгарящо телата ни! Пред тази грешница — Луна в едно се сливаха сърцата ни, с пронизващ зов «Ела, ела...»И неусетно... есен!Била уж златна кат нестихващ листопад! Затуй ли, вятърът отвя мечтите, изгуби ги по пътя си... назад! Дръж Вихре, бягството на дните!Не бързай!... Зима!Среброкоса и студена... Не ме гледай! Поне за мъничко поспри!!! Не протягай ръката си ледена! Сълзи ли!? Не! Навън пак вали!Един живот — неспирен кръговрат...

Евдокия Иванова (evchet0)

БЕЗЦЕННИ МИГОВЕ

Вървя към теб с коси от вятър, разпръсквам слънчево ухание, пристъпвам боса във водата, събирам нежност и мечтаниe.

Вървя към теб с ръце от огън, докосващи те с дива нежност, събрала в шепите си пламък, изгрял от нашите копнежи.

Вървя към теб с душа от слънце, заливам те с лъчи сребристи, нанизвам във сърцето с обич, безценни мигове — мъниста.

Златка Митева (esen)

НЕ ЗА ПОЕТИТЕ

Стихове пиша, не за поетите. За себе си пиша и близки до мен. Редя си във рима кратки куплетите на трудния делник и празничен ден.

Тя, песента ми далеко е литнала, там, дето мечтите нямат проблем, дето се сбъдват страхотните истини, че някой роден е само за мен.

Така във мечтите се рей мисълта ми, на воля подрежда ред подир ред. Възторжен и тъжен прелита стиха ми, той на душата ми жива портрет.

Златка Митева (esen)

ВЯТЪР В КОСИТЕ

Вятър в косите ми мислите брули, обагря във есенни багри света. Забогатяла с изстрадани хули жив водопад е във мен мисълта.

Хиляди капки пороя отнася, в бушуваща бездна копняла покой. И стон, но и свежест вятър понася от удар родени рояци безброй.

Поемат отново в русло надолу до следващ кипящ от страстта водопад. Отново преплитат се думите в слово каскадно бушуват и... няма назад.

essy Vassy (essy)

КАТО ГЪНКА ВЪВ ВРЕМЕТО

Като гънка във времето ме пренасяш през куп измерения. И ме срещаш с Рицари, бранещи своите мечти с дръзновение.

Устремени по детски, към любов. И греховно падение. Омагьосващи. Мамещи... Необятни със своето вдъхновение.

После смело политам с ято сребърни дракони... И прелитам над спомени и надежди изплакани...

И намирам тих пристан там — в ръжта на душите... Узряла чрез мислите и чувствата скрити...

Пламен Дочев (gino)

INTeRNeT

Дали ще търсиш някакво забавление или ще бягаш от досадно усамотение, то най-напред Интернет-а ти избираш и че зависим от него си не подозираш. Днес без телефон или без Интернет само за един час побърква се човек. Приятни разговори и разходки вече не правиш, а и не желаеш, ти човече. От кога не гледаш красивите звезди, вече от чата само нощем се не спи. Питие, цигари и един екран голям, ето това изпълва нощите ти знам! Цветя да подариш си беше романтично, а сега емотки и чатче — колко прозаично. Дали със стихче да се днес изразиш или по нета с готин ник да впечатлиш? Реалното от нета вече не разделяме, колко често с непознати си споделяме. Приятелите ни за нас по-малко знаят и децата ни навънка вече не играят...

Георги Михов (gmihov)

ЩЕ ДОЙДА

Със слънчев лъч, тихо, без глъч. Ще дойда! При теб ще бъда! С обич ще те даря. С любов ще те наградя. С целувки упоя. С прегръдка приютя. И ще бъдем щастливи, докато сме живи с обич голяма, с любов, без измама, един за друг любими, един за друг незаменими.

Gratcia Mari (gratcia)

МОЯТА ПЕСЕН

Искам песен да изпея — за очите, за сълзите, за света. Песен за живота, за душата

песен, за да радвам ... Думите ще влея в нея,

както пролетта ни дава своите цветя, както лятото ни радва с топлината и децата ни — със свойта доброта.

Ах, красива песен моя, полети навред и радвай всички по света,

думите ти, който чуе — радост във сърцето да трепти,

музиката ти омайна — щастие кат ореол да заблести. И да пеят хората и птиците,

и тревичките дори, и докато сме живи всичките песен във душата да звучи.

Иво Петров (grif)

ДЕПРЕСИЯ

Четирийсет вече чукнах! Свърши ли ми младостта...

40 свещички духнах ... духна и поредната жена!

Всеки шут в г*з* — водел към прогрес!

Един ритник отзад — крачка бил напред!

Със ритници аз вървя, веч четирдесет лета...

Мама рита нежно, тате със финес, а приятелката нежна рита ме със кеф... Ритат ме приятели, ритат... не от днес ритна ме и... боже, даже моят шеф...

Свит от стреса и посърнал... Гледам аз със страх назад... Що ритници съм прегърнал,

Търся си ги вече — ... като циганина — скрап!

(рецепта за изход от депресията)

Да не пуша, да не пия, да работя и се смея... Аз пък пуша и си пия, поработвам и си пея...

Елка Василева-Филчева (hikari)

ИЗКУСТВОТО НА МИРА

Като копринен шал от въглени изкрящи в лудо пожелание разстилам: началото на началата пулсирам: материя — антиматерия горя: в карминена феерия на колелото на живота между подземен и небесен огън извличам огненото тяло — римувам: в тътена на древни барабани дихание — заклинание кръжат метаморфозите на огъня в сребристо кървава спирала: Зачатие. Причастие. Нирвана.

Елка Василева-Филчева (hikari)

ОРИС

Необяздени коне получих от орисниците на живота! Най-дивите, най-смелите, най-влюбените! А колесница как се управлява така и не научих! Ах, пътят е осеян с пропасти, прелитам в щура ярост над урви, свлачища, клисури... В пукота на осите и колелата се сливам с конска пот и остра грива. Самата аз препускам по чукарите в конско тяло! Отвъд преградите сме! — Там, където долита с грохот водопад към Лета. С конете ще се слеем с водите, кръвта ни ще възври от светлината, целуната от Лъч ще тичам с водните си братя, а после ще утихна упоена на вечната и святата понесла гена — обратно — към нивята и житата, загърбила обора на Вселената.

Красимир Едрев (henzelski)

ПТИЦАТА

- Как изглежда отгоре светът? - Светът е добър. - Лъжеш! - Така изглежда отдолу.

- Уморяваш ли се? - Умората е земно понятие.

- Крилата ти са слаби. - Отскоро летя. - Имаш хубави крака. - За приземяване.

- Очите ти са зачервени. - От залези. - А сенките под тях? (Въздишка на птица.)

- Завижда ли ти някой? - Долните. - Какво не им стига? - Височина.

- Докъде си летяла? - До хоризонта. - А отвъд? - Оттам няма връщане. - Сигурна ли си? - Там и сигурност няма.

- От какво се страхуваш? - От земното притегляне. - То принуда ли е или навик? (Мълчание на птица.)

- Била ли си в клетка? - Тръгнах оттам. - Ще се върнеш ли някога? - Всички се връщаме. - Завинаги? - Периодично. - То не е ли същото? (Усмивка на жена.)

СЯНКА НА ПТИЦА

- Очите ти са празни стаи, препълнени с отломки от душа.

ПАДАЩО ПЕРО

- Тук, в небето, думите са безтегловни. Само теглото тежи...

Красимир Едрев (henzelski)

ТИ ЗНАЕШ...

Ти знаеш как да си красива. Безумно женствена и глезена, и чувствена с потръпващ глас и галещ сетивата смях. Ти знаеш как да ми говориш. Да шепнеш знаеш как и докога... Да ме докосваш знаеш и да продължаваш, ти знаеш докъде...

Ти знаеш как да си чаровна. И устните ти знаят, и ръцете — научени отдавна. Не сричат азбуката, наизуст я знаят и могат всичко да разкажат за нежността — отдавана и получавана,

понякога невръщана... Додето «понякога» превръща се във «често». Но няма да признаеш, няма...

Ти знаеш как да си красива. Аз знам, че знаеш, но не зная доколко и дали те има.

Калина Костова (inamay)

Не принизявайте, като използвате поезията и величайте нея, а не себе си чрез нея!

Когато светлина вплете през думи себе си и мислите, изписани, отворят сетива, очите ги приемат и после с тишина въздъхват: това е тя — нарича се поезия... ефирност до носталгия, душа чуплива в лъч луна, коси — лазурна синева... жена, по устните — загадъчна роса, очите — дълбоки в лято езера, а дрехите и — водопад, с петна от утринна дъга за цвят... от две виоли миг, по-късен разговор между бемоли на обои, от арфа стъпки в слух и разказ от виолончело във лунна нощ на морски бряг... забързан вятър в унес по желание, загадъчност, изтеклата през пясъка вълна от меланхолия

и жадната наситеност в прииждаща вълна... Когато няма цветовете музика, когато и дъхът усети липсата на извор — поетът се е разделил със своята поезия...

Hazar Kut (hazar)

ДВЕ РЕКИ

Погледа ти пред мен изгарям от сърце, гледайки те... Обичащия нощес в сълзи и разбран е от влюбените души…

Думите твои ме пронизаха кървя и в сълзи... Ти беше слънчевото утро за душата ми... Болно …

Сърцето ми гори от любовта в пепел съм превърнат и в самота... Прости, че те обикнах и обичах, но повярвах аз в мечтите ни…

Сега как ще прогледна към света!? Няма го слънцето, няма и топлина…

Пепел съм вече ще ме стъпчиш и прегазиш — без да знаеш, че тази пепел съм аз под краката ти…

Oбичах те от сърце, писах ти от душата си... Гледах те с любов галих те с нежни ласки… Целунах сълзите ти, плаках, плачейки и ти... Смях се с теб — ти беше утрото... Хубаво ми…

Христина Делчева (hristam)

ПОЕТИЧНО

Симфония от разпилени думи, които плахо те докосват, които галят, омагьосват, които могат да жигосват. Рисуват обич там, където без обич го боли сърцето и тайно със любов орисват (без нея нищо няма смисъл). И някак в тяхното звучене откривам теб, а ти пък — мене.

Симфония от разпилени мисли по черно-белите клавиши, на черно-белите ни истини. Прозвънват струнно думи бисерни във съкровено пианисимо и като летен дъжд се плисват — прозрачно истинни. И чисти.

Христина Делчева (hristam)

УТРЕ МОЖЕ ДА Е КЪСНО

Остави ме мене. Не разбра ли — аз съм тази, дето те боли. Аз съм червеят във твойте рани. Аз съм куп несбъднати мечти. Аз съм грешките, които си направил и не си могъл да си простиш. Аз съм твоето табу — забрана, дето сам не можеш да си забраниш.

Остави ме. Някъде, където спират всички пътища и време. В ъгъла на твоята вселена, от където дявол да ме вземе. Разруши ме. Бог да ти помага! (Мен ме е наказал да възкръсвам). Но го направи сега. Веднага. Утре вече може да е късно.

Невена Босилкова (kasnaprolet9999)

ОЧАКВАНЕ

Как искала бих аз да гасна в целувките ти нежни през деня и трепетно, мъчително да чезна в прегръдките ти страстни през нощта.

Ела, не ме мъчи любими, звезда на моята мечта, виновна ли съм аз, кажи ми, че паднах в плен на любовта.

Когато те видях, разбрах, излъчваш истинско сияние и искрено, аз цяла запламтях, но ти остана в моето мечтание.

О, чуй любими моят зов сега, ела, вземи ми самотата, пийни от чашката на любовта, на всички чувства красотата.

Най-искрено ще се надявам, въздишайки ще чакам аз деня, забавянето ти прощавам, че любовта не бива да пеня.

Светлана Тодорова (kleopatrasv)

ДУМИ

Посипвам думи нежни като цвете по моята небесна ученическа дъска. Редя и разпилявам срички и куплети, и сортирам моите цветя като в леха.

Докосвам ги с неохотни краски и завладявам мъжките сърца. Изричам, шепна и поставявам в ласки да плуват леко, нежно като по вода.

Рисувам плавно вълшебна приказка с невидими и недокоснати цветове. Заричам се в своята измислица и прескачам бързо през векове.

Редувам бавно думи с душата оглеждам се — никой не е с мен. Да чуе и разбере какви са нещата, да ме вземе и поведе с екстрем.

Съединявам срички в куплети, подреждам ги в стройни стъпала. Освобождавам думи от перипети и се впусквам с тях без правила.

Разбърквам строфи неслучайни, измислям силуети неблагодарни. А после се чудя как с думи незнайни, започвам да пиша стихове случайни.

Разпилявам ги по моята пътека, подреждам ги с нежна ръка. Редя и ги погалвам за утеха, а после призовавам и следя.

Светлана Тодорова (kleopatrasv)

СТИХ СЛЕД СТИХ

Знам, че те има в този мой свят, знам, че измисляш всичко за мене, знам, че възнегудуваш на опасния враг, знам, че ми пишеш и носиш бреме.

Знам, че си тука в този мой блог, знам, че няма да предстанеш, знам, че се бориш с несправедливия глас, знам, че няма да ми отговориш.

Знам, че ме търсиш в моя поетичен живот, знам, че подбираш думите бърже, знам, че угасваш само наистина тогаз, знам, часа ти — когато аз няма да издържа.

Знам — всичко знам...

Катя Атанасова (katan)

РИМИ

Рими, рими, рими… С тези рими не сме ли много… раними? Я, я вижте там оназ — без римата, минава все за… примата!

А пък ние тука — с рими, с чувства; с възклицания и отрицания; с нежност, мъка и любов, сме затънали във… изтерзания! Моля, хайде леко с римите, за да живеят волно… примите!

eva eva (laura)

Потъвам в дълбините на сърцето си и търся там неща неоткриваеми.

Следи от обич, страсти пъклени, копнежи, стонове, сърца изтръгнати.

И няма нищо... Все едно изчезнало, дали изобщо го е имало.

Минавайки през цедката на делника, останало като утайка в празна чаша.

Озъртам се, съзирам бегли сенки, на хора не приличат, маски плашещи.

Побягвам, клони шибащи, в лицето ме пресрещат, пътя спират ми.

И лутам се... И пукат съчките в краката, разранени от умора.

Не спирам, тичам, падам, пак изправям се, пълзя, но продължавам да се боря.

А искам да поспра, глава да сложа на рамо, отредено за сърцето ми.

Да плача да излея болката, събрала се неистово в душата ми.

А няма...

Сепвам се. Събуждам се. Обляна в пот. Кошмари съм сънувала.

Дали е тъй? За кой ли път се сливат утрото и здрача...

Любомир Николов (lubara)

РАЗМИНАВАНИЯ

Разделих се: С млечните зъби, с късите панталони, с мечтата си, с ученическата любов, с казармата, със студентската си любов, с майка си, с града си, с любовницата си, с професията си, с баща си, с двама приятели, с бизнеса си, с илюзиите си, (надали...)

Събрах се: с любовта си , с жена си, с музата си, (дo кога ще ме търпи) със снаха си, дали със зрелостта си?!

Аз ли живях този живот? Егаси! Останаха ми един приятел, сина ми, жена ми, снаха ми, спомена за двете лица на любовта ми.

И дързостта на вчерашната ми мечта!

Жана Митева (krasimira75)

В ДУШАТА МИ БРОДИШ

Не мога без теб да живея, загубвам се в тъмния град. Сърцето ми спира да бие, усещам някакъв хлад. Не мога да дишам, за тебе живея, за теб си копнея. Не мога да спра да мечтая, дори когато вечер заспивам, в съня ми пристигаш и галиш ме нежно. Не мога сутрин да се събудя, не искам съня ми да си тръгва. Не мога да те докосна, но усещам те близо. В душата ми бродиш, сърцето от мъка раздираш. Аз пак те искам и за тебе копнея. Ела, докосни ме, за да мога да се засмея. Сълзите ми бистри ти да изтриеш, от мойта неволя да ме избавиш. В тъмното днес скрит си от мен, извикай силно слънце да блесне. Аз не мога да те забрвя, защото в сърцето ми винаги живо, за теб е било, за теб се е свило.

Слава Ангелова (mamas)

КЪМ ПУБЛИКАТА

(Аз не съм актриса и публиката не е театрална)

Добросъвестно играя отредената ми роля и в поредния спектакъл пак за тишина ви моля.

Животът е огромна сцена-не аз съм го измислила — и днес отново се старая да изглеждам истинска. Трудно е, но аз не слизам от въртящата се сцена.

Пред завесата излизам радостна или смутена. Леко маската повдигам и към залата поглеждам.

Ред след ред, все по-нагоре, във лицата ви се вглеждам. Може би съм малко смешна, може би изглеждам стара...

Може и да ви се струвам, даже доста оглупяла! Може и да ме освирквате! Пак ще моля РЕЖИСЬОРА

в следващата му пиеса и за мен да има роля... Истинската роля търся.

Чакам. Даже остаряла,

как от сцената да сляза — СЕБЕ СИ не съм играла!

Ерато Ерато (martosblack)

Някога, когато бъде — днес ще се огледам в старостта на очите ти... и притихнала от рутината на времето, ще разгледам носталгично чертите на лицето ти... и може би ще се надсмея над моето себеотричане, но пак ще съм отдадена в чакане на твоето отсъствие, нямане и необичане... И гледайки те в очите обримчени от мрежа — бръчици ще продължавам да те пиша с думи. А ти, дали отново ще ме триеш с твоето мълчание? Питам те?...

Ерато Ерато (martosblack)

СПОНТАННО

Думи отронени, шарени, галени, копринени, паяжинни... Думи от мисли родени гонят се, галят се, любят се... Думи парцалени за тебе наречени, недописани, недоизказани, недовършени... Знаеш ли? Парят ми!

Ася Георгиева (melsun)

ПОЕЗИЯТА Е МОЯТ ЖИВОТ

Докосна ме плахо, после отмина, погали ме с полъх от нежно крило. Спомен забравен, потънал в дните, завърнал се бурно, пронизан с перо. Дъждовни талази във рими и фрази, в премала безумна, в оживелите думи... Изтръгнати с болка, кървящи, туптящи, зовящи, любящи, най-съкровени, смълчани, в недрата човешки събрани... Оглушаващ звън на камбани. С душата заспори, нощи и дни с нея говори, а тя се разкъса, на кръст се разпъна, отдадена, гола в екстаза се впусна, после... в покоя.

Неопознали се още се сляха в едно възвисено, дълбоко, изстрадало, влюбено на душата най-живо, туптящо перо.

Silvia Nevazmozhna (missia)

Влюбена — изгубена, от теб събудена. Палава, учудена, безкрайно непринудена. Мислеща — измисляща, докрай разнищвам те. Искаща — неискаща „Какво ли?“ — питаш се. Истинска — измислена, но безусловно искрена. Дръзка, преосмислена от пепелта, пак жива. Имай ме!

Аntoaneta Ardashes (mihala)

Поезия приказна, нежна жена, протяга ръцете към мене. Поглеждам я — в извора чист заблестя, преплетена с горските трели. В картини на майстори с живи платна, тя тайни любови разказва. И кротко в молитва на бяла сълза, тя своя живот ни показва. Целувай, поезийо, тези платна, на майстора с тихите стъпки, та в тях, всред копнежа, да блесне звезда в потайни, любящи прегръдки.

Angel Angel (pegas08)

ФИНАЛНО БРОЕНЕ

Радост грее по лицата. С криле от щастие перманентно. Опиянени хората от новината. За билдинг нов на Парламента.

Какъв размах и далновидност. На Вожда стайлинга личи. У внуците е таз приемност. Не успява времето да заличи.

А може би, досадна грешка. В радиото ми старо — „Break down“. Или пък някой прави смешка. Народецът да е засмян.

Решили нашите помазани. От глас народен, глас божи. Да пренесат телата си намазани. С благоухания — в нови ложи.

Криза... В шок е Родина. Тежко и глухо гърми бюджета. Тайфунът нежен не ще се размине. Да намалим вашите кюфтета.

„Дръжте го! Царят попържа!“ Ще викне Данко Харсъзина. Крещя. Едвам се издържа. От безочието на тази па... лавина.

Затова предлагам решение. Луксозно, още авангардно. Нов билдинг, ново изобретение. Космическо, още стационарно.

В Космоса ще си внасят закони. В черни дупки — дискусии и вот. В орбита красиви балони. С обещания за хубав живот.

Така, навеки ще ги запазим. От болести, наводнения и срам. Безсмъртни и недосегаеми. За поздрав е „Final Count — down“.

Руми Алексиева (rummi)

Сред гора от бетон, сред човешки чудовища изгубих се.

Не повиках за помощ. Защо ли да викам за помощ?

Кой изобщо ще знае коя съм?

Кой изобщо би разбрал че всъщност, както стоя на тротоара и съм там, където съм — всъщност съм се изгубила...

Кой изобщо би се досетил, че аз всъщност съм аз...

Реших — ще си напиша писмо. Ще напиша къде точно стоя — на тротоара, всред гората бетонна...

И край мен преминават човешки чудовища...

Ще го получа — няма как иначе. Знам си адреса.

Ще се втурна насам по най-краткия път.

И когато стигна до точно тази плочка на тротоара, ако имам късмет, ще се намеря.

Защото иначе няма да има вече на кого да напиша писмо.

elena Ddddiva (set)

Ще дойде време, слънцето ще ми обърне гръб и тогава ще се скрия в стаята с начупени ъгли, калейдоскопно натрошени. Ще чакам залепена до стената, жулейки грапавите и страни до кръв, до полудяване. Ще чакам луната ми да се завърне от белия си път, пропътуван неизбежно. Ще чакаме да ни обгърне в неизвестности, да забравим всичко редящо се на опашката и молещо се за запомняне. Ще дойде време, когато ще усетиш болката от следите, които сълзите ми оставяха

по гърба ти, докато ти спеше, докато сънуваше, че ти е дадено да бъдеш... ничий в нечий свят. Една безкрайност, давеща се в случайности, ще те събуди. Ще те обичам там, където нереалното се среща с реалното.

elena Ddddiva (set)

Знаеш ли, че снощи пуснах аз деня си, смъртно уморен, в шепата ми да се сгуши. Прибрах го в сърцето си, нека поспи. Тогава завъртях се във вихъра на поредната емоция и дойде вечерта. Разказваше ми тя, че с глупавото си вълшебство земята отново ще се завърти. Караше ме да си спомням за приказките, приказното, и за теб. Обеща ми, че ще ме научи как да идвам в съня ти. Да те гледам как сънуваш, и рано, рано сутрин пак да си отида. Каза ми да те обичам и да ти разкажа за това. Някой ден ще ти напиша приказка. Обичам вечерта, но трябва да я пусна вече. Денят ми се събуди, слънцето му ще ме ослепи, но и сляпа аз пак ще те обичам.

Мая Мая (sunflower)

Слизането до дъното трябва да се използва за отскок. Няма начин кривата да е само нагоре. Да бяхме ангели, щеше да е прекалено лесно. Демоните у нас са Божи пратеници. Смирението им е толкова голямо, че не се противят да поемат цялата световна жлъч и да излизат чисти пред Него. Трансформатори, катализатори на космични реакции и бурна психическа работа, това са те — Демоните-Ангели.

Валентин Йорданов (valiordanov)

ПТИЦАТА НА МОЯ ПРОЗОРЕЦ

Една птица на моя прозорец се спря да почине. Беше прекрасна, измислих и име. Нарекох я смисъл за мойте зеници, които са виждали всякакви птици. Нарекох я пратеник на боговете, защото тя цялата някак си светеше. Нарекох я, тихо, с твоето име и тя с песента си направо влуди ме, дори се усмихна зарадвана вече, че някой избра и любов я нарече... Една птица на моя прозорец, навеки, когато отлитна остави пътека, която, щом слънцето сутрин целуне ме сеща за моето литнало чудо...

Вечер звездите са целите трепет и виждам я, птицата, всъщност пак тебе. Но в мен тишината крещи премаляла, че птицата моя там вече я няма...

Валентин Йорданов (valiordanov)

ЗАВЕТ

Завият ли очите ми с дантела, посипят ли ковчега ми със пръст, загледай се в крилете на орела, разперени като надгробен кръст, и запомни, че мъж не се жалее с пресипнал глас и сълзи във очи. Мъжът обича вино да се лее. Мъжът обича песен да звучи. Мъжът обича с вятър да се бори. Мъжът обича мирис на тютюн. Той никога на колене не моли. Заклева се във хляб и във куршум. На колене мъжът е като знаме, пречупено сред бойното поле. Мъжът е мъж, когато се изправи и тръгне пред препускащи коне. И ако ти в орела ме познаеш, снагата си — топола — изправи, запей ми песента, която знаеш, единственно от нея не боли. Разлей ми вино, за да се опия. Цигара запали — да ми дими. Повикаш ли ме — няма да се скрия. Поискаш ли ме — хляба целуни.

Весела Йорданова (veselaj)

Опитах се да измисля стихове. Не станаха, не умея. Уви, не мога да пиша поезия. Но пък мога да я живея!

Ясен Ведрин (vedrin)

НАРИСУВАНА С ЛЮБОВ

В радостта си нежен акварел, ласките прегърнал на водата. Синьото във тебе е предел — сякаш ме целува синевата.

В любовта си маслена боя — всичките нюанси от червено. В тях потъвам. И във тях горя пламенно, копнежно, съкровено.

Мъдростта превръща те в пастел. Мека, разнолика, многоцветна. Дъх от древност сякаш се е вплел с миг от бъднината неусетна.

Тъжна ли си — ставаш на графит. Тъмносиви мисли те люлеят. В графиките погледът сърдит чака цветове да го залеят.

Шарена палитра си ми ти! Моля ти се — в цвят ми се дарявай! Акварелно-маслена блести! Всякога пастелно ме пленявай!

Ясен Ведрин (vedrin)

СЛЕДИ ОТ ОБИЧ

Необикнат — светът избледнява, като синкавобяла мъгла. Тъжна птица пред бряг от забрава за раздяла разперва крила.

Нежелан — всеки извор пресъхва в одеало от сухи листа. Нямат сила дори да въздъхнат ожаднели за близост уста.

Невидян — остарява пейзажът. В гъсти облаци чезнат бърда. А в огнището, тъмно от сажди, стари спомени свиват гнезда.

Непрегърнат — ликът се обръща да намери на скитника праг. Чаша вино. Трапеза насъщна. И постеля за нощния мрак.

Незабравена — тя ще възкръсне! Тази обич, събрала следи... Да се вкопчим, не толкова късни, в ранината на бледи звезди.

Vihra Taifunburenosova (vihra13)

Да римувам не умея и да пея аз не смея, лекичко тактувам с крак и тихо припявам в такт!

С музика живея, тихичко си пея, тъй живота е красив, все едно превърнат в стих!

Дела Раи (wonder)

МОЙ БЪДИ

Поискаш ли да бъдеш мой — бъди!, през флейтата на нощ незабравима, през блясъка на моите очи през приказката стара и любима, в която се разказва за Любов, за нежна светлост бликнала в душата, за трепета на пламналия зов, за влюбената волност на луната. В която моят стих на бард живял в прегръдките на твоята соната, избухва като песен на кристал, разсипал през звездите светлината.

Поискаш ли да бъдеш мой — бъди!, в китарния копнеж на красотата, в косите ми заплитай пак звезди, в дъха ми изтъкавай необята. И в приказката бяла отпреди навярно ще потръпна, ще бленувам..., ще се обърна — с мен ще бъдеш Ти. И цялата вселена ще танцува. Когато те погледна — ще горя. Очите с твоя образ ще извират. През пръстите ще светят пак слънца. А огънят ще пее на всемира.

Забавната Непослушна (zabavnata)

ТИ СИ НАЙ-ДОБРИЯ

Ще нарисувам с усмивка цвете. Ще донеса от Слънцето целувка. С Луната ще те пазим. Двете ще ти дарим най-нежната милувка.

Това е всичко. Малко ли е, казвай? Ти само пожелай. Ще го изпълня! Със съмнения отново не наказвай ти себе си, туй само ще допълня.

Аз ще мълча. Очите ми говорят! Чети по тях. Сияещи са те. А устните готови са да спорят, че за целувка са родени те.

Гушни ме нежно. Днес съм твоя. Не казвай нищичко. Не смей! Ела до мен да нарушиш покоя, ала бъди добър, а не злодей.

Обичай и ще те обичам! Бъди тъй лъчезарен днес! Слова на обич ще изричам и смеейки се казвам ти „The Best!“

Забавната Непослушна (zabavnata)

ВЯРА

Когато се почувстваш непотребен, когато си отритнат и ненужен, спомни се, че на този свят тъй дребен, дори безгрешния е най-прокажен.

Ела, тогава в моя дом, където ще те почерпя с много топлина. Студено днес и тъжно е сърцето, ала от него блика светлина.

Ще те погаля нежно по косите. Не ще те питам как или защо. Ще те погледна нямо в очите и в тях ще прочета какво било.

От допира на моята ръка горещината в тебе ще прелее. Не се предавай никога така. На улицата ти пак слънце ще изгрее!

Петър Каменов (zlika)

Обичам те, защото: Не се сдържаш да мълчиш... Полудееш ли, не ме щадиш! Тихо в ухото ми шептиш...

Лоша си, добра си... ти ме обичаш!

:-**-:

Ели Георгиева (cinderellathespy)

„10 неща, които поезията е (за мен)“

1. Поезията е Любов, извираща от дълбините на сърцето ми.2. Поезията е Тъга, заключена в безкрая на душата ми.3. Поезията е Мелодия, която нежно ме пробужда в утрото.4. Поезията е Вода, в която се оглеждам със доверие.5. Поезията е Ръце, които страстно ме прегръщат със желание.6. Поезията е Очи, които ме попиват с обожание.7. Поезията е Мечти — вълшебни мисли за възможности.8. Поезията е Звезди, които пазят сянката ми в нощите.9. Поезията е Жарава, в която тлеят всички мои блянове.10. Поезията е Живота ми — сега — реалност, утре — само спомени.

ПОЕЗИЯТА — МОЯТ ЖИВОТ

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е:Слава Ангелова (mamas) Поети ............................................................................ 7

Любов Алипиева (alipieva) Open преди Delete .................................................... 8 Диагноза ...................................................................... 9

Албена Петкова (allbi) Изворче от Рима ......................................................10 Изтръпнала Нежност ..............................................11

Джон Доу (andi12) *** ................................................................................12

Естир Естир (bogolubie) Поетите ......................................................................13 Кой е над Всички .....................................................14

Борис Тодоров (boristodorov56) Жив ..............................................................................15 Религия ......................................................................16

Милен Стоянов (budha) *** ................................................................................17

Стефан Кръстев (cefulesteven) Поезията — Моята Смърт .....................................18 Ти си Луда .................................................................19

Ели Георгиева (cinderellathespy) Вода .............................................................................20

Люба Захова (cornflower) Via Pontica ..................................................................21 До Фар съм Родена ..................................................22

Десислава Трайкова (darkenedangel) *** ................................................................................23

Евгени Григоров (deinata) Картина .......................................................................24 Откровение ................................................................25

Адриана Зарева (evelin) Прости... Моя Душа ................................................26 Неспирен Кръговрат...............................................27

Евдокия Иванова (evchet0) Безценни Мигове ....................................................28

Златка Митева (esen) Не за Поетите ..........................................................29 Вятър в Косите .........................................................30

Essy Vassy (essy) Като Гънка във Времето ........................................31

Пламен Дочев (gino) Internet ......................................................................32

Георги Михов (gmihov) Ще Дойда ...................................................................33

Gratcia Mari (gratcia) Моята Песен .............................................................34

Иво Петров (grif) Депресия....................................................................35

Елка Василева-Филчева (hikari) Изкуството на Мира ................................................36 Орис ............................................................................37

Красимир Едрев (henzelski) Птицата ......................................................................38 Ти Знаеш ....................................................................40

Калина Костова (inamay) *** ................................................................................42

Hazar Kut (hazar) Две Реки .....................................................................44

Христина Делчева (hristam) Поетично ...................................................................45 Утре Може Да e Късно ...........................................46

Невена Босилкова (kasnaprolet9999) Очакване ....................................................................47

Светлана Тодорова (kleopatrasv) Думи ............................................................................48 Стих След Стих ........................................................50

Катя Атанасова (katan) Рими ............................................................................51

Eva Eva (laura) *** ................................................................................52

Любомир Николов (lubara) Разминавания ............................................................54

Жана Митева (krasimira75) В Душата ми Бродиш .............................................56

Слава Ангелова (mamas) Към Публиката ........................................................57

Ерато Ерато (martosblack) *** ................................................................................58 Спонтанно ..................................................................59

Ася Георгиева (melsun) Поезията е Моят Живот ........................................60

Silvia Nevazmozhna (missia) *** ................................................................................62

Аntoaneta Ardashes (mihala) *** ................................................................................63

Angel Angel (pegas08) Финално Броене .......................................................64

Руми Алексиева (rummi) *** ................................................................................66

Elena Ddddiva (set) *** ................................................................................68 *** ................................................................................70

Мая Мая (sunflower) *** ................................................................................71

Валентин Йорданов (valiordanov) Птицата на Моя Прозорец ...................................72 Завет ............................................................................74

Весела Йорданова (veselaj) *** ...............................................................................75

Ясен Ведрин (vedrin) Нарисувана с Любов ..............................................76 Следи От Обич .........................................................77

Vihra Taifunburenosova (vihra13) *** ................................................................................78

Дела Раи (wonder) Мой Бъди ...................................................................79

Забавната Непослушна (zabavnata) Ти Си Най-Добрия ..................................................80 Вяра ..............................................................................81

Петър Каменов (zlika) ..............................................................................82

Ели Георгиева (cinderellathespy) „10 неща, които поезията е (за мен)“ ................83

Българска, Първо изданиеТираж — 1000

Õóäîæíèê: Илиана Димитрова — Рабчева (iliada)

ПЕГАС

Õóäîæíèê: Люба Захова (corn ower)

ДЮНИ

ВЪЛНА

МОРЕ

МОРЕТО НА ЗОРНИЦА

КОМПОЗИЦИЯ „МОРЕ“

ПТИЦИ НА ПРОЗОРЕЦ

ПЕГАС

В УТРОТО

ЦВЕТНИ ФАНТАЗИИ I

ЦВЕТНИ ФАНТАЗИИ II

ЦВЕТНИ ФАНТАЗИИ III

ЦВЕТНИ ФАНТАЗИИ IV

ЦВЕТНИ ФАНТАЗИИ V

ЦВЕТНИ ФАНТАЗИИ VI

ЦВЕТНИ ФАНТАЗИИ VII

nellka

vanya70

hara73

mkalpakchiew

edinman

russaliq

drlubenova

cvetnica

ametist

geronimo14

snejkata

victoriavselena

odette

dorichela

kosara2008

baletlnetpepas

evrazol

bimbo163

afroditaa

totkaivanovaa

gabar4eto

mikaela19

rusenskovareno

natali60

borjanmljakov

djgator

krassko

haralanov

lubopitstvo

zabrava

furiika

kulinar

libertybell

scarletpearl

sartorium

kentoff

silencemurmur

galinabg

siringa

kpaceh

lifebg

merkator

kapricia

siikastation

neslanchice

julia13

thomas

raykov

julia13

valsodar

teachme

totoni

damnation

nostalgia

tsvetamak

game24

gosho568

viovioi

karanikolov

vishnichka

krotalka

priqtel12

vanbankov

bateto compassion

nikita6864

gosho568

kalinat

avangardi

veselinvalev

witcher

bobsun123

begetron426

anastasiia

halbabira

yyordanov

yuliya2006

temenuga

Книгата е продукт на всички, съпричастни към проекта „Поезията — моят живот“, регистрирани в blog.bg към

11 май 2009г.

Poetry - MY LIFE

Documents

Transcript of Poetry - MY LIFE

My life smykker

My life-in-second-life

My life in oldtimers

EDIT MY LIFE

My life final project

my life my way 2012 feb

My Life Photography

Bravo my life

എൻറെ പേര് ബാബു, My story, My life

Music in my life

Proyecto curricular My Life 3 - Microsoftpearsonespana.blob.core.windows.net/books/My Life 3... · Web viewDigital Active Woorkbook (incluido con el Workbook) El proyecto My Life

My daily life

I Direct My Life

My life Share

My proyect life

My Teenage Life (deel2)

MOTIVATION FOR MY LIFE

My city My life NGO VIE

my life story

Ursynow : My district My home My life