МИТОВЕ ИЛЕГЕНДИ ЗА

СЪЗВЕЗДИЯТА

Звездите и съзвездията са привличалипогледа на хората още в зората на техниясъзнателен живот. По звездите те са сеориентирали при своите пътувания из непознатиместности. Още в древността небето е билоразделено на участъци — съзвездия, във всякоот които по-ярките звезди образуват характернафигура. Водени от своята поетична фантазия,хората на древността са дали на съзвездиятаудивителни имена. Небето е изпъстрено с героиот митологията и легендите: Херкулес, Касиопея,Андромеда, Лира, Дракон…

Тези имена на съзвездията, останали отдревните гърци, са възприети в науката. За даги разберем, необходимо е да се запознаем слегендите и митовете, от които произлизат. Атези легенди и митове са толкова увлекателни

със своята поезия и богата фантазия, че всеки биизпитал удоволствие, когато ги чете. С вещинаи умение авторът ни разказва за тази древнамитология, като стига до днешното научносъстояние на въпросите.

Книгата е богато илюстрирана.

ПРЕДГОВОР

Всяка ясна и безлунна нощ небосводът еосеян с хиляди звезди. Едни блестят катобрилянти, а други едва се виждат, но всичкиблещукат, сякаш разговарят помежду си… Койне би насочил погледа си към тях и не би севъзхищавал с часове на величествената картинана звездното небе! Тя е привлякла погледа нахората още в зората на цивилизацията. Позвездите и съзвездията те са се ориентирали присвоите пътувания из непознати местности посуша или с кораби в открито море. Дори и днесв алегоричен смисъл често се казва „пътеводназвезда“ — понятие, останало от онези далечнивремена.

Онова което е привличам и ще привличапогледа на хората върху земното небе, сасъзвездията — характерни фигури, образуваниот по-ярките звезди в неголяма област отнебесната сфера. Вдъхновявани от поетичнафантазия, древните са дали на съзвездиятачудни имена. Небето е изпъстрено с герои отмитологията и древни легенди — Персей,Касиопея, Андромеда, Дракон, Херкулес,Лира… На съвременния човек имената насъзвездията звучат странно и удивително. За даги разбере, той трябва да се запознае с митаили с легендата, от които произхождат. А тезимитове и легенди са толкова увлекателни иемоционални с богатата си фантазия и дивнапоезия, че всеки независимо от своята възраст

и професия би изпитал дълбока естетическанаслада и удоволствие от тях.

В митовете и легендите за съзвездията саотразени общочовешки добродетели и идеали,вълнували хората от всички времена. В тяхвиждаме герои, например Херкулес, надаренис фантастична сила, които убиват ужаснитечудовища и разбойници, причинявали нечуванистрадания и мъка на народа. Виждаме герои,самопожертвували се за своя народ, за да гоизбавят от непоносимо зло — например Тезейотива на явна смърт, за да избави народа си отжестокия данък, наложен му от критския царМинос.

Митовете и легендите за съзвездиятавинаги са били обект на творческо вдъхновениена великите майстори, създали шедьоври на

световното изкуство. Това е характерно особеноза епохата на Възраждането, когато светлинатана просветата започва да разпръсква мрака насредновековието, например картините „Персейи Андромеда“ на Рубенс, Ванлоо и Менгс.

Познаването на митовете и легендите засъзвездията улеснява твърде много,опознаването на самите съзвездия. Аопознаването на съзвездията открива пътя къмголемите, вълнуващите проблеми насъвременната астрономия. Ето защо, преди даизложим мита или легендата за съзвездието, ниедаваме разположението му върху небеснатасфера. След това посочваме периода, в койтосъзвездието най-добре се вижда от географскаташирочина на нашата страна, и описваме най-интересните обекти в него, които могат да се

наблюдават предимно с просто око. По такъвначин книгата ще бъде ръководство заопознаване на съзвездията, предназначено завсеки любител на астрономията. Тя ще бъдеполезна за учителите, преподаващи астрономия,при запознаването на учениците съссъзвездията, а също така и на лекторите впланетариумите, разкриващи предпосетителите явленията на звездното небе.

Надявам се, че книгата ще усили интересана читателите от всички възрасти не само къмсъзвездията, но и въобще към космическитеявления, ще развие техните наблюдателниспособности и ще ги увлече във вълнуващитепроблеми на съвременната астрономия.

София, 3 март, 1975 г.А. Бонов

СЪЗВЕЗДИЯТА И ТЕХНИТЕ ИМЕНА

В ясна нощ, където и да се намираме поземната повърхност, винаги ни се струва, чезвездите и въобще небесните тела са еднаквоотдалечени от нас, като че ли са разположенивърху вътрешната повърхност на една сфера,наречена небесна сфера[1], в центъра на коятое нашето око. Тази видима небесна сфера еилюзия, дължаща се на невъзможността начовешкото око да прави разлика междуогромните действителни разстояния донебесните тела.

В продължение на хилядолетия егосподствувало схващането, че небесната сферасъществува в действителност и е границата, до

която се простира Вселената. Но през1837–1839 г., когато за пръв път бяха измеренигодишните паралакси на някои звезди, седоказа, че звездите са на огромни и различниразстояния от нас. Така се доказа, че небеснатасфера в същност е резултат от зрителна измама.Но понятието небесна сфера се запази вастрономията, понеже е удобно при определянеположенията на небесните тела (със сферичникоординати).

Върху видимата небесна сферафактически се виждат проекциите на звездитеи на небесните тела, т.е. точките, в които япробождат зрителните лъчи. Поради това, акопроекциите на две звезди са близкоразположени върху небесната сфера, на нас нисе струва, че и звездите са близко разположени,

докато в пространството те могат да бъдат наогромно разстояние една от друга. Въобщекакто звезди, така и други небесни тела, коитов пространството са разделени с огромниразстояния и нямат нищо общо помежду си,върху небесната сфера могат да се виждатсъвсем близко разположени (видима близост!).В това отношение правят изключениефизическите двойни звезди, кратните звезди,звездните купове (разсеяни и сферични),звездните асоциации и др. Отделните звезди(компоненти) при тях са не само видимо близки,но и истинските разстояния между тях не саголеми (в астрономически мащаб).

Първото впечатление, което добиваме,когато насочим погледа си към звездното небе,е, че звездите са безброй и са хаотично

разпръснати. В действителност видимите спросто око звезди върху цялата небесна сфераса около 6000. От всяко място в даден моментмогат да се видят само половината от тях.

При по-продължителни редовнинаблюдения на звездното небе непременно сезабелязва, че фигурите, образувани от по-ярките звезди, остават „неизменни“ и въобщеизгледът на звездното небе остава„неизменен“[2] с течение на времето. Твърде евъзможно „неизмеността“ на фигурите, коитозвездите образуват върху небесната сфера, дае било първото откритие, направено от хоратаоще в зората на техния съзнателен живот.

Няколко хилядолетия преди нашата ераобластите от звездното небе, в които по-яркитезвезди образуват характерни фигури, са били

разграничени в отделни съзвездия. Вероятнонай-напред са били разграничени съзвездията,които с ярките си звезди и фигурите, които теобразуват, най-силно привличат погледа. Същотака правело впечатление и появяването на еднии същи съзвездия на звездното небе презпролетта, лятото, есента и зимата. Видимосттана някои от тези съзвездия е била свързана (повреме) със стопанската дейност и всъответствие с това те били подходящонаименувани.

Според достигналите до наше времесведения разграничаването на зодиакалнитесъзвездия и на по-голямата част от съзвездиятана Северната небесна полусфера е станало вЕгипет около 2500 г. пр.н.е. Но египетскитеимена на съзвездията не са известни. Древните

гърци възприели египетското разграничаване насъзвездията, но са въвели нови имена. Кога естанало това, не може да се каже. Може само дасе отбележи, че Омир в „Илиада“, като рисувас ненадминато художествено майсторствознаменития щит на Ахил, описва изобразенитена него от бог Хефест съзвездия Голяматамечка, Орион, Плеяди, Хиади със същитеимена, които са запазени и днес.

По решение на Международнияастрономически съюз броят на съзвездиятавърху цялата небесна сфера е 88. От тях 47 имат„възраст“ около 4500 години. Най-древнитесъзвездия са: Голямата мечка, Малката мечка,Дракон, Воловар, Бик, Водолей, Козирог,Стрелец, Везни, Девица, Скорпион, Близнаци,Рак, Лъв, Овен, Риби, Орион, Голямото куче,

Заек, Херкулес, Стрела, Делфин, Еридан, Кит,Южна риба, Южна корона, Малкото куче,Центавър, Вълк, Хидра, Чаша, Гарван, Коситена Вероника, Южен кръст, Малък кон, Севернакорона, Змиеносец, Колар, Цефей, Касиопея,Андромеда, Пегас, Персей, Лира, Лебед, Орел иТриъгълник.

Тези съзвездия се виждат добре от Гърцияи, както се вижда, имената на повечето от тяхса взети от гръцката митология. Техният бройе запазил и Хипарх (II в. пр.н.е.) в своя звезденкаталог. Същите съзвездия е описал и Птолемей(II в. от н.е.) в своя прочут Алмагест. Изобщотова са били съзвездията до началото на XVII в.

През 1603 г. Байер публикувал своязвезден атлас, в който към древните съзвездиядобавил още 11 нови съзвездия; Паун, Тукан,

Жерав, Феникс, Хвърчаща риба, Южна хидра,Златна рибка, Хамелеон, Райска птица, Южентриъгълник и Индийска птица. Имената на тезисъзвездия не са свързани с митологията (сизключение на Феникс). Повечето от тях носятимена на фантастични животни и птици —отражение на вълнуващите тогава великигеографски открития, когато на европейскитенароди са станали известни непознати странии острови с тяхната екзотична природа,обикновено украсявана от фантазията напътешествениците.

През 1690 г. излязъл от печат „Звезденатлас“ на Ян Хевелий. В „празнините“ междудревните съзвездия Хевелий поместил още 11съзвездия; Жираф, Муха, Единорог, Гълъб,Ловджийски кучета. Малка лисица, Гущер,

Секстант, Малък лъв, Рис и Щит. Интересно е,че Хевелий е наименувал тези съзвездия, катосе е основавал и върху твърде своеобразнисъображения. Например, както той самобяснява, съзвездието Рис е нарекъл с това име,защото в областта, която то заема, звездите сатолкова слаби, че „трябва да имаш очи на рис, зада ги видиш и различиш“. Но Хевелий скромнооценява работата си по отношение надобавените от него съзвездия. Той пише, че„който не е доволен от моя избор, може данарисува тук нещо друго, каквото му се харесва,но във всеки случай тук на небето има голямапразнина, която не трябва да останенезапълнена“.

Що се отнася до съзвездието Ловджийскикучета, получило се е интересно допълнение

към древния мит, което Хевелий вероятно нее имал пред вид. В областта на това съзвездиетой е нарисувал в своя атлас две кучета, които,настръхнали от ярост, се нахвърлят върхуГолямата мечка. Но Воловарят (син на Калисто)здраво държи синджирите им и пази своятамайка (Голямата мечка) от кучетата, които вяростта си биха я разкъсали.

Изучаването на звездното небе в най-южната част от небесната сфера (недостъпна занаблюдение от Европа) е станало много късно.Едва в 1752 г. френският астроном Лакайл,известен изследовател на южното звездно небе,разграничил и наименувал 14 съзвездия от него;Скулптор, Пещ, Часовник, Микрометър, Длето,Живописец, Жертвеник, Компас, Пневматичнамашина, Октант, Пергел, Телескоп, Микроскоп

и Маса. Както се вижда, имената на тезисъзвездия са съвременни. На южното звезднонебе са увековечени най-вече инструменти иуреди.

Общият брой на всички посочени дотуксъзвездия е 83. Останалите пет съзвездия са:Кораб, Кормило, Корабни платна, Змия и Правъгъл. По-рано трите съзвездия — Кораб,Кормило, и Корабни платна са билиразглеждани като много голямото съзвездиеКораб. В него са виждали митическия кораб нааргонавтите, които под предводителството наЯзон предприели поход до далечна Колхида, зада вземат Златното руно.

Съзвездието Змия е единственото, което еразположено в две отделни области на небето.В същност то е разделено от съзвездието

Змиеносец и така се е получило интересносъчетание от двете съзвездия. На стариннитезвездни атласи те се представят от човек(Змиеносецът), държащ в ръцете си огромназмия.

За първи път в своя звезден атлас Байер евъвел означенията на звездите с гръцки букви.Най-ярката звезда от всяко съзвездие е означилс α (алфа), следващата по блясък (по-слаба) с β(бета), после с γ (гама) и т.н. Само в няколкосъзвездия тази подредба не съответствува нанамаляването на блясъка на звездите. Вастрономията е прието след гръцката буква,означаваща звездата, да се пише (съкратено стри букви) и името на съзвездието, в което тя сенамира. Например Вега се означава α Lyr. (α отсъзвездието Лира или по-кратко α от Лира).

Променливите звезди в отделнитесъзвездия се означават по друг начин. Първитедевет променливи звезди от едно съзвездие сеозначават с буквите от латинската азбука R, S,T, U, V, W, X, Y и Z, като се посочвасъзвездието, в което е променливата звезда,например W Del (W от съзвездието Делфин илиW от Делфин). Ако в съзвездието има повечепроменливи звезди, те след деветата сеозначават с по две букви RR, RS, … RZ, SS,… SZ и т.н. до ZZ. Следващите променливизвезди се означават вече с буквите AA, AB, …AZ, BB, BC, … QQ до QZ. Като се използуваттези комбинации от по две букви, могат да сеозначат 334 променливи звезди във всякосъзвездие. За съзвездията, в коитопроменливите звезди са повече, променливите

след 334-ата се означават с V 335, V 336 и т.н.(V е първата буква от думата variable(променлива)) След тези означения винагиследва съкратеното (с три букви) име насъзвездието, към което принадлежипроменливата звезда, например RV Tau (RV отсъзвездието Бик, или RV от Бик), V 410 Sgr(V 410 от съзвездието Стрелец, или V 410 отСтрелец). Ако звездата, означена с гръцкабуква, е променлива, означението й не сеизменя, например δ Cep, β Lyr.

Около 300 измежду по-ярките звезди имати собствени имена, като на повече отполовината имената са дадени от арабите.Интересно е, че те са ги наименували взависимост от това, какво положение заемазвездата в митологичния образ на съзвездието.

Например β от Бик се нарича Алдебаран („окотона бика“), α от Орион се нарича Бетелгейзе(„рамото на гиганта“), α от Лъв се наричаДенебола („опашката на лъва“) и др. Не оттакива съображения гърците са дали именатана някои звезди, например Сириус е нареченатака заради големия й блясък (от „сириос“ —блестящ).

Когато се разглежда някой старинензвезден атлас, прави силно впечатление, чесъзвездията са очертани с неправилни,криволичещи граници и между тях има„празнини“, т.е. области от звездното небе с по-слаби звезди, които не са причислени към никоесъзвездие. Това обстоятелство е билоизползувано в миналото от някои астрономи,за да очертават и въвеждат нови съзвездия, на

които давали имена за прослава на своите крале.Например през XVII в. английският астрономХил поместил сред съзвездията „Арфата наДжордж“. Флемстид наименувал най-яркатазвезда от съзвездието Ловджийски кучета симето „Сърцето на Карл II“, немският астрономБоде „отрязал“ протегнатата ръка наАндромеда, за да помести съзвездието„Регалията на Фридрих II“, Хевелий поставилна небето съзвездието „Щитът на Собески“ вчест на полския пълководец и крал Ян Собески.С изключение на последното съзвездие, което езапазено като Щит, всички други са отхвърлении изчезнали (заедно с тези, в чест на които сабили наименувани).

Някои църковници са правилимногократни опити да заменят „нечестивите

езически“ имена на съзвездията с християнски.Предлагали са съзвездието Овен да се нарича„Апостол Петър“, Персей — „Св. Павел“,Касиопея — „Мария Магдалена“, Андромеда —„Гроб господен“, Риби — „Апостол Матей“ ипр. Тези предложения са били единодушноотхвърлени от астрономите.

Заслужава да се отбележи и последнияопит, направен през XIX в. за преименуванетона някои древни съзвездия. Немскитеастрономи от раболепие пред Наполеонпредложили да се нарече съзвездието Орион нанегово име. Но даже френските астрономикатегорично отхвърлили това предложение.

В резултат от разширяване намеждународното астрономическосътрудничество се появила необходимостта от

по-определени граници на съзвездията, понежев различни атласи едни и същи звезди билиотнасяни към различни съзвездия. Още в 1801г. Боде очертал границите на съзвездията, катопо-слабите звезди в „празнините“ между тях,които преди не влизали в никое съзвездие, тойразпределил между съседните им най-близкисъзвездия. Така вече не останали никакви„празнини“ и същевременно били очертаниграниците на съзвездията върху цялата небеснасфера. Обстоятелството, че границите междусъзвездията са били неправилни(криволичещи), наложило Международниятастрономически съюз (МАС) да разгледаспециално този въпрос на своя конгрес през1922 г. Взето било решение да се изхвърлят 27съзвездия с неподходящи имена, да се запазят

имената на древните съзвездия и на тези,добавени от Байер, Хевелий и Лакайл, катограниците на съзвездията се прекарат понебесни паралели и деклинационни кръгове.МАС препоръчал новите граници насъзвездията, доколкото това е възможно, даследват старите им граници и да не сеотклоняват значително от тях.

Работата по очертаването на новитеграници на съзвездията върху цялата небеснасфера извършил Делпорт. МАС приел новитеграници на съзвездията на своя конгрес през1930 г. и решил да не бъдат повече изменяни.По силата на това решение никой никога неможе нито да премахва, нито да въвежда новисъзвездия.

Върху цялата небесна сфера останахасамо 88 съзвездия, границите на които са понебесни паралели и деклинационни кръгове.Границите са определени по отношение наосновните координатни равнини (на небеснияекватор и на еклиптиката) за епохата 1875,0 г.Поради прецесията с течение на времетограниците на съзвездията бавно се изменят.След изтичането на един прецесионен период(25 800 години) от 1875,0 г., границите насъзвездията ще се възстановят приблизителнотакива, каквито са били в 1875,0 г. Но върхунебесната сфера границите на съзвездията састрого фиксирани и неизменни; покоординатите на една звезда винаги може да сенамери положението й в съответното съзвездие.

С решението на МАС същевременно серазшири и определението на понятиетосъзвездие. Сега под съзвездие се разбира неконфигурацията, която образуват по-яркитезвезди, а 88-те области (участъци), на които еразделена цялата небесна сфера, вътре в коитоса и фигурите, образувани от по-ярките звезди,характерни за съзвездието. Следователно в едносъзвездие освен ярките и въобще видимите спросто око звезди трябва да се включат ивсички космически обекти, изобщо достъпни занаблюдение с всички наблюдателни средства.Поради това например за променливите звездислед означението им се посочва винаги исъзвездието, в което се намират. Също така зановите и свръхновите звезди винаги се посочвасъзвездието, в което се наблюдават. За всяка

комета непременно се казва в кое съзвездие е вдаден момент, за да може лесно да се намерии да се наблюдава. Радиантите на метеорнитепотоци обикновено се определят отсъзвездието, в което се намират. Даже за по-забележителните галактики се посочвасъзвездието, в което се намират — напримеризвестната и най-близка до нас галактика всъзвездието Андромеда. Всичко това налагадобре да се изучат съзвездията, които санезаменими ориентири за всеки, който сеинтересува от астрономическите явления и отпроблемите на астрономията.

За улеснение на читателите даваме списъкна утвърдените от МАС съзвездия. В него сададени латинските и българските имена, като в

скоби е прибавено и разпространеното народнонаименование.

Списък на съзвездията№ Латинско име Българско име1 Andromeda Андромеда2 Antlia Пневматична машина3 Apus Райска птица4 Aquarius Водолей5 Aquila Орел6 Ara Жертвеник7 Aries Овен8 Auriga Колар9 Boötes Воловар

10 Caelum Длето11 Camelopardalis Жираф12 Cancer Рак13 Canes Venatici Ловджийски кучета14 Canis Major Голямо куче15 Canis Minor Малко куче16 Capricornus Козирог17 Carina Кораб18 Cassiopeia Касиопея19 Centaurus Центавър20 Cepheus Цефей21 Cetus Кит22 Chamaeleon Хамелеон23 Circinus Пергел

24 Columba Гълъб25 Coma Berenices Косите на Вероника

26 Corona Austral-is Южна корона

27 Corona Borealis Северна корона28 Corvus Гарван29 Crater Чаша30 Crux Южен кръст31 Cygnus Лебед (Кръст, голям)32 Delphinus Делфин (Кръст, малък)33 Dorado Златна рибка34 Draco Дракон35 Equuleus Малък кон36 Eridanus Еридан

37 Fornax Пещ38 Gemini Близнаци39 Grus Жерав40 Hercules Херкулес41 Horologium Часовник42 Hydra Хидра43 Hydrus Южна хидра44 Indus Индийска птица45 Lacerta Гущер46 Leo Лъв47 Leo Minor Малък лъв48 Lepus Заек49 Libra Везни50 Lupus Вълк

51 Lynx Рис52 Lyra Лира53 Mensa Маса54 Microscopium Микроскоп55 Monoceros Единорог56 Musca Муха57 Norma Прав ъгъл58 Octans Октант59 Ophiuchus Змиеносец60 Orion Орион (Ралица)61 Pavo Паун62 Pegasus Пегас63 Perseus Персей64 Phoenix Феникс

65 Pictor Живописец66 Pisces Риби67 Piscis Austrinus Южна риба68 Puppis Кормило69 Pyxis Компас70 Reticulum Микрометър71 Sagitta Стрела72 Sagittarius Стрелец73 Scorpius Скорпион74 Sculptor Скулптор75 Scutum Щит76 Serpens Змия77 Sextans Секстант78 Taurus Бик

79 Telescopium Телескоп80 Triangulum Триъгълник

81 TriangulumAustrale Южен триъгълник

82 Tucana Тукан

83 Ursa Major Голямата мечка(Колата)

84 Ursa Minor Малката мечка(Малката кола)

85 Vela Корабни платна86 Virgo Девица87 Volans Хвърчаща риба88 Vulpecula Малка лисица

[1] В говоримия език се използуванебосвод или небе. ↑

[2] Поради прецесията видът назвездното небе се изменя с период около 25 800години. Изменят се и фигурите на съзвездията(поради собствените движения на звездите).Но тези изменения са толкова бавни, че ставатосезаеми след хиляди години и е невъзможнода бъдат забелязани в продължение на единчовешки живот, ако не се прилагатастрономически методи за наблюдения. Разбирасе, тук изключваме видимите движения наЛуната, Слънцето и планетите. ↑

ГОЛЯМАТА МЕЧКА (URSAMAJOR), МАЛКАТА МЕЧКА (URSA

MINOR), ВОЛОВАР (BOÖTES) ИЛОВДЖИЙСКИ КУЧЕТА (CANES

VENATICI)

ГОЛЯМАТА МЕЧКА е околополюсносъзвездие и по всяко време е над хоризонта. Нонай-високо е над него и най-добре се наблюдавапрез пролетните и летните нощи. Заобиколеное от съзвездията Воловар, Ловджийски кучета,Малък лъв, Рис и Малката мечка.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоГолямата мечка с просто око могат да се видят

125 звезди, но само 20 от тях са по-ярки от4-а звездна величина[1]. Най-ярките звезди са7 и те именно образуват познатата на всекихарактерна фигура на това съзвездие; дълбоктиган с дълга извита дръжка. Нужно е обачезначително усилие на въображението, за да севиди в тази фигура огромната мечка съгласнорисунките в старинните звездни карти и атласи.

От Гърция съзвездието Голямата мечка севижда ниско над северната страна на хоризонта.Според представите на древните гърци в най-северната част на Земята живеели самомечки[2]. Затова в северната страна нанебосвода са поставени съзвездията Голяматамечка и Малката мечка.

Предпоследната звезда от опашката наГолямата мечка се нарича Мицар (от 2,5m). На

около 12 ъглови минути над нея се вижда Алкор— слаба звезда от 5m. Имената на тези звездиса дадени от арабите и означават съответно кони ездач. По тези звезди арабите са проверявализрението си; който вижда звездата Алкор, значиима напълно нормално зрение.

Алкор е само видимо близо до Мицар. Впространството тя е 17 000 пъти по-далеч отнея в сравнение с разстоянието от Земята доСлънцето[3]. Все пак това разстояние е 16 пътипо-малко от разстоянието на Слънцето до най-близката звезда α от Центавър. Изхождайки оттова, някои астрономи считат Мицар и Алкор заедна физически двойна звезда.

МАЛКАТА МЕЧКА е околополюсносъзвездие и по всяко време е над хоризонта.Почти изцяло е обгърнато от съзвездиетоДракон. Само на север от него е съзвездиетоЖираф.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоМалката мечка могат да се видят с просто око 20

звезди, но, общо взето, те са много слаби. Самоедна от тях — Полярната звезда, е от вторазвездна величина. По-ярките звезди образуватфигура, която е подобна на Голямата мечка,само че е по-малка и обратно разположена.

Последната звезда от опашката наМалката мечка е Полярната звезда[4]. В нашевреме тя е най-близката звезда до Северниянебесен полюс и поради това с просто око неможе да се забележи движението й поденонощен паралел. Остава се с впечатлението,че Полярната звезда е „неподвижна“ и неучаствува във видимото денонощно въртене нанебесната сфера, а всички други звездиобикалят около нея по своите денонощнипаралели.

Поради прецесията Северният небесенполюс описва окръжност около Севернияеклиптичен полюс с ъглов радиус, равен нанаклона (ε = 23°27’) на еклиптиката къмплоскостта на небесния екватор в продължениена 25 800 години. През този период различнизвезди стават полярни. Например след 8000години Полярна звезда ще бъде Денеб отсъзвездието Лебед, а след 12 500 годиниПолярна звезда ще бъде Вега от съзвездиетоЛира.

Северният небесен полюс ще продължида се приближава до Полярната звезда до 2100г. След това той ще започне да се отдалечаваот нея и тя ще преотстъпи правото си на другизвезди да бъдат последователно полярни. След25 800 години, броени от 2100 г., Северният

небесен полюс отново ще се приближи доПолярната звезда и тя ще възстанови своетоправо.

Древните гърци са наричали Полярнатазвезда Киносура (Кърмилница на Зевс).

Двете по-ярки звезди, от 2m и 3m, коитоса в „дъното на тигана“ на фигурата на Малкатамечка, поради видимата им близост доПолярната звезда се наричат „стражите“ наПолярната звезда. Вследствие от видимотовъртене на небесната сфера те като „часовои“обикалят около нея и затова са получили тованаименование.

Полярната звезда е пулсиращапроменлива звезда. Видимият й блясък сеизменя от 1,96m до 2,05m. Периодът между двапоследователни съседни максимума на блясъка

й е 6 часа — типична краткопериодичнацефеида. Друга особеност на Полярната звездае, че тя е двойна, но спътникът й може да сенаблюдава само с мощни телескопи.Разстоянието до Полярната звезда е 472светлинни години[5].

В съзвездието Малката мечка близо дозвездата β е радиантът на метеорния потокУрсиди. Той се наблюдава от 19 до 26 декември.Максимумът му е на 23 декември, когато заедин час могат да се наблюдават 10–20 метеора.В някои години активността на този потоктолкова много се усилва, че се наблюдава като„звезден дъжд“. Например през 1966 г. часовоточисло на Урсидите достигна 140 000! Такива„проливни звездни дъждове“ много рядко сенаблюдават. Наблюдаваният „звезден дъжд“

показва, че метеорните частици в потокаУрсиди не са равномерно разпределени понеговата хелиоцентрична орбита. Необходимиса систематични масови наблюдения на тозиинтересен метеорен поток, за да се изследванеговата структура и да могат да се предсказват„звездните дъждове“ от него в бъдеще.

ВОЛОВАР е едно от най-красивитесъзвездия. То привлича погледа с интереснатафигура, която образуват по-ярките му звезди:разгърнато дамско ветрило, в дръжката на коетоблести с червеникав цвят звездата Арктур отнулева звездна величина.

Съзвездието Воловар най-добре се виждапрез нощите от април до септември. Около негоса съзвездията Северна корона, Змия, Девица,Косите на Вероника, Ловджийски кучета иДракон.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоВоловар могат да се видят с просто око около90 звезди, но само осем от тях са по-ярки от4m. Съединени с линии, те образуват удълженмногоъгълник, във върха на който е звездатаАрктур. Много трудно е в тази геометричнафигура да се види картината на съзвездиетоВоловар такава, каквато се рисува в стариннитезвездни карти и атласи: човек, който държи вдясната си ръка огромна тояга, а с лявата ръкатегли синджирите на две кучета, настръхналиот ярост и готови да се нахвърлят и разкъсат

Голямата мечка. Това са ловджийските кучета,отделени в самостоятелно съзвездие отХевелий. В лявото коляно на човека —Воловаря, е звездата Арктур. Тя езабележителна с това, че от видимо най-яркитезвезди тя има най-голямо собствено движение.За 1600 години Арктур се преместваприблизително на един градус, т.е. на около двавидими лунни диаметъра, по посока къмсъзвездието Девица.

В северния край на съзвездието Воловарсе намира радиантът на метеорния потокКвадрантиди, който се наблюдава от 1 до 5януари, с максимум на 3 януари. Името на тозиметеорен поток идва от съзвездието Квадрант,което по-рано е било включено в съзвездиетоВоловар, но сега не съществува.

ЛОВДЖИЙСКИ КУЧЕТА е малкосъзвездие, в което няма ярки звезди,привличащи погледа. Най-добре се вижда презнощите от февруари до юли. Заобиколено е отсъзвездията Воловар, Косите на Вероника иГолямата мечка.

В съзвездието Ловджийски кучета могатда се видят с просто око до 30 звезди. Те изобщо

са много слаби, приблизително на границата навидимостта с просто око и са така хаотичноразпръснати, че е много трудно, ако се съединятс линии, да се образува някаква характернагеометрична фигура. Най-ярката звезда всъзвездието е от 3m. В съзвездието Ловджийскикучета няма забележителни обекти, които да садостъпни за наблюдение с просто око.

Съзвездията Голямата мечка,Малката мечка, Воловар иЛовджийски кучета са свързани седин мит, който и сега вълнува сописаната в него трагедия.

Много отдавна в Аркадияцарувал Ликаон. Той имал дъщеряКалисто, прочута в целия свят съссвоята красота и прелест. Доривладетелят на Небето и Земята,гръмовержецът Зевс, се възхитил отбожествената й красота, щом явидял.

Тайно от ревнивата си съпруга— великата богиня Хера, Зевсредовно посещавал Калисто вбащиния й дворец. От него тяродила син Аркас, който бързоизраснал. Строен и красив, тойумело си служил с лъка и ходил налов из горите.

Хера научила за любовтамежду Зевс и Калисто. Изпаднала вярост, тя превърнала Калисто вбезобразна мечка. Когато привечерАркас се прибрал, видял в къщимечка. И като не знаел, че тя есобствената му майка, опъналлъка… Но Зевс не допуснал Аркас,

макар и неволно, да извърши таковатежко престъпление. Тъкмо даполети стрелата от лъка на Аркас,Зевс хванал мечката за опашката ибързо я понесъл към небето, гдетоя оставил да блести като красивосъзвездие — ГОЛЯМАТА МЕЧКА.Но докато Зевс носил мечката, оттежестта й опашката й се удължила.Затова на небето Голямата мечкаима толкова дълга и извита опашка.

Като знаел колко многоКалисто обичала своятаприслужничка, Зевс отнесъл и неяна Небето и я оставил там натонеголямо, но красиво съзвездие

Малката мечка. Зевс не оставил наЗемята и Аркас. Той отнесъл и негона небето и го превърнал всъзвездието Воловар. Воловарят[6] еобречен да пази навеки в небесатасвоята майка — Голямата мечка.Затова той здраво държисинджирите на Ловджийскитекучета, които, настръхнали от ярост,са готви да се нахвърлят и даразкъсат Голямата мечка.

В митологията този мит има идруг вариант: Вечно младата богиняАртемида, облечена в ловджийскидрехи, с лък, стрелник и острокопие, броди непрекъснато из

горите и планините и търси богатлов. След нея тичат нейнитеспътнички — нимфите, смехът накоито оглася планинските върхове.Една от друга по-красиви и по-прелестни са те, но най-очарователна от всички е Калисто.Когато Зевс я видял, останалвъзхитен от хубостта й.

Веднъж Зевс в образа набогинята на лова Артемида се явилпред Калисто и изразил любовта сикъм нея. Но Хера, неговата ревнивасъпруга, разкрила любовта му сКалисто. Тя превърнала Калисто вмечка, която Артемида убила по

време на лов в гората. Зевс обачедал безсмъртие на своята любимаКалисто, като я отнесъл на небето ия превърнал в красивото съзвездиеГолямата мечка, което никога да незалязва и по всяко време на нощтада блести над Земята.

Според една легенда всъзвездието Воловар е олицетворенсинът на богинята на плодородието

Деметра. По нейна поръка синът йнаправил рало, с което обработвалполята, и сърп, с който жънелузрелите ниви. Неговите волове саярките звезди от съзвездиетоГолямата мечка. С тях тойнепрекъснато оре и сее на небето.

Красивото съзвездиеГолямата мечка е привляклопогледа и на нашия народ, който го

нарича Колата и го е свързал съсследната легенда. Един момъкотишъл в гората, за да насече дърва.Стигнал там, разпрегнал воловете иги пуснал в гората да пасат.Изневиделица излязла мечка и изялаединия вол. Момъкът, който билголям юнак, хванал мечката и явпрегнал в колата на мястото навола, който тя изяла. Но мечката неможела да тегли колата, дърпала севстрани и за това в съзвездиетоколата е разкривена.

В съзвездието Голямата мечкастарите хора оприличават такаотделните звезди: Коларят —

звездата η, Мечката — звездатаМицар (ξ), Волът — звездата ε, акучето, което лае по мечката, езвездата Алкор. Останалите яркизвезди образуват Колата.

Поради подобнитегеометрични фигури на съзвездиятаГолямата мечка и Малката мечканашият народ нарича съзвездиетоМалката мечка Малката кола.

[1] Видимият блясък на звездите и въобщена небесните тела се измерва със звезднивеличини (зв. вел.), които се означават с m (отmagnitudo — величина). С просто око в ясна

и безлунна нощ могат да се наблюдават звездидо 6m. На по-ярките звезди отговарят по-малкизвездни величини. При това на разлика от едназв. вел. съответствува 2,5 (прибл.) пътиизменение на блясъка. Така звезда от 1m е 2,5пъти по-ярка от звезда от 2m, но е 2,5 пъти по-слаба от звезда от 0m; звезди от 7m са 2,5 пътипо-слаби от звездите, имащи 6m. На всичкиобекти, по-ярки от 0m, се приписватотрицателни зв. вел. — например Сириус има–1,5m, Луната в пълнолуние има –12,5m, аСлънцето е от –26,7m. На разлика от 5 зв. вел.отговаря 100 пъти изменение на блясъка —например звезда от е 100 пъти по-ярка отзвездите, които са от 6m. ↑

[2] Гръцката дума „арктое“ значи мечка,отгдето „Арктика“ — Страна на мечките. ↑

[3] Средното разстояние Земя — Слънце еприето за единица и се нарича астрономическаединица (а.е.). Тя е равна на 149 600 000 км. ↑

[4] Най-лесно Полярната звезда сенамира, като през звездите β и α от Голяматамечка (последните две звезди от „тигана“) сепрекара мислено линия и по-нейнотопродължение се нанесе приблизително пет пътивидимото разстояние между тези две звезди.Така се стига до Полярната звезда. ↑

[5] Една светлинна година (св. г.) еразстоянието, което светлината изминава заедна година със скорост 300 000 км/сек.Светлинната година е равна на 9460 милиардакилометра. ↑

[6] Някога съзвездието Воловар е билонаричано Аркада (на името на Аркас). С това

име е свързано името на най-ярката звезда оттова съзвездие — Арктур. Вероятно „арктур“произлиза от гръцката дума „арктофилакс“(„страж“ или „пазител“). ↑

ДРАКОН (DRACO)

ДРАКОН е околополюсно съзвездие ивинаги е над хоризонта, но най-високо е над негои най-добре се вижда през нощите от края на майдо началото на ноември.

Областта от небесната сфера, която заемасъзвездието Дракон, се простира междусъзвездията Голямата мечка и Малката мечка,затова се казва, че „Драконът се вие междудвете мечки“.

В ясни и безлунни нощи от съзвездиетоДракон могат да се видят с просто око около80 звезди, но всички те са много слаби. Най-ярките звезди са от 3m — 4m и само една — най-ярката в цялото съзвездие — е от втора звезднавеличина.

Ако се съединят с линия най-яркитезвезди от съзвездието Дракон, ясно се очертавахарактерната геометрична фигура на товасъзвездие — дълга, начупена и извита линия,която завършва с трапец (Главата на дракона),между които е и най-ярката звезда в

съзвездието. В тази извита линия древнитегърци са виждали огромното тяло на чудовищендракон с разперени криле и страхотна глава состри като мечове зъби в устата.

На старинните звездни карти и атласи серисува огромното тяло на дракона, коетообхваща почти изцяло съзвездието Малкатамечка, а главата му е в краката на Херкулес.

В съзвездието Дракон близо до звездатаζ е радиантът на метеорния поток Дракониди,който се наблюдава от 7 до 10 октомври.Максимумът му е на 9 октомври. През 1920,1933, 1946 г. този поток е наблюдаван като„обилен“ звезден дъжд, който, както се вижда,се повтаря през 13 години. Този звезден дъждсе свързва с кометата Джакобини-Цинер. В товаотношение метеорният поток Дракониди е

много интересен и наблюденията върху негоимат голямо значение за по-задълбоченоизследване на структурата му.

Как е попаднал този ужасенДракон между най-красивитесъзвездия на небето?

Във висините на Олимп сеподготвяло невиждано пиршество.Лично Зевс — владетелят на Небетои Земята, давал нареждания набоговете, които те мигновеноизпълнявали. Амброзията инектарът били много повечеоткогато и да било. Хелиос обливалсъс златистите си лъчи просторитена Олимп и те блестели с вълшебнатържественост, сред която боговете

се готвели да отпразнуват сватбатана Зевс и Хера.

Богинята на небесната дъгаИрида и богините на женскатапрелест — харитите, облекли Херав сватбената премяна. Сияеща всвоята младост и божественакрасота, Хера влязла втържествените простори. Горда ивеличествена, тя седнала на своязлатен престол до Зевс, заобиколенаот младите богини. Боговете единслед друг поднесли дарове навеликата богиня. Но подаръкът набогиня Гея (Земята) възхитилвсички. Из глъбините на своите

недра тя извадила едно чудно дърво,което всяка година раждало само потри златни ябълки.

Взела богиня Хера чуднотодърво и го отнесла далече, далече…,чак на западния край на Земята.Там, гдето титанът Атласподдържал на плещите си целиянебесен свод, била градината нанеговите дъщери — хесперидите,родени от жена му Хеспера. Втяхната градина Хера посадилаябълковото дърво и им поръчала даго пазят така, че никой да не можеда вземе златните ябълки от него.При самото дърво Хера оставила

ужасен дракон, който никога незаспивал и бълвал непрекъснатоогнени пламъци на всички страни.Спокойна, Хера се върнала наОлимп.

Последното, дванадесетотопоръчение, което Евристейвъзложил на Херкулес да изпълни,било да му донесе трите златниябълки от градината нахесперидите. Това било най-трудното поръчение, защото никойне знаел и не можел да посочи наХеркулес пътя за градината нахесперидите, а дори и да стигне там,

ще загине от огнените пламъци,които драконът непрекъснато бълва.

Дълго бродил Херкулес изЕвропа и Азия и стигнал чак додалечния Север, гдето тече р.Еридан. Там нимфите му доверили,че само морският бог Нерей знаелпътя и Херкулес трябвало да гопринуди да му го каже.

Тръгнал Херкулес да търсибог Нерей. След много дни и нощиго намерил на морския бряг.Нападнал го, но не било лесно даго победи, защото Нерей приемалобрази на различни морскичудовища. След дълга борба

Херкулес победил Нерей и го вързалздраво със синджири.

— Ще те отвържа само ако мипокажеш пътя за градината нахесперидите — казал му Херкулес.

Не искал Нерей да издадетайната, но не можел да останевечно вързан. Показал на Херкулеспътя, като го предупредил, че щесрещне големи трудности, преди дастигне градината на хесперидите.Херкулес отвързал морския богНерей и тръгнал по пътя, който тойму посочил. Вървял много дни инощи и стигнал в Либия, гдетовърлувал великанът Антей — син на

бог Посейдон. Антей принуждавалвсеки пътник да се бори с него. Нокой можел да победи сина нагосподаря на моретата?! Антейпобеждавал всички и жестоко гиразкъсвал. Той принудил иХеркулес да се бори с него. Няколкопъти Херкулес го повалял наЗемята, ала Антей от товапридобивал още повече сили и ощепо-жестоко се нахвърлял върхунего. През време на борбатаХеркулес забелязал, че винагикогато Антей започвал да губи сили,се допирал до майка си — Земята(богиня Гея) и придобивал от нея

нови, още по-големи сили. Разкрилтайната за непобедимостта наАнтей, Херкулес го вдигнал на ръцевисоко над Земята. Така Антейзагубил силите си и Херкулес гоудушил.

Продължил пътя си Херкулеси най-после стигнал до западниякрай на Земята, при титана Атлас.Поприказвал с него, докато сиотпочине от дългия път и тръгналза градината на хесперидите. Те говидели, но не посмели да мупопречат да влезе в градината им.Влязъл Херкулес в нея и отдалечвидял златните ябълки на дървото,

които блестели с ослепителнасветлина. Пристъпил към дървото ивърху него се нахвърлил драконът,бълвайки яростно огнени пламъци.Без да се страхува, Херкулес сеприближил до чудовището и гоударил по главата с тежкия сибоздуган толкова силно, че то сестрополило на земята и започналода се гърчи. С още няколко удараХеркулес убил дракона. След товаоткъснал трите златни ябълки и гиотнесъл на Евристий.

Великата богиня Херапревърнала дракона в съзвездие и гооставила на небето. Там главата на

дракона е в краката на Херкулес, зада напомня за неговия последенподвиг, при който убил едно ужасночудовище.

ПЕРСЕЙ (PERSEUS), ПЕГАС(PEGASUS) И МАЛЪК КОН

(EQUULEUS)

СЪЗВЕЗДИЕТО ПЕРСЕЙ е почти изцялов Млечния път, но поради големия брой яркизвезди то много добре се очертава върху

млечнобелия фон. Около него са съзвездиятаКолар, Бик, Овен, Андромеда и Касиопея.

Най-добре съзвездието Персей се виждапрез нощите от ноември до март. В ясна ибезлунна нощ в него могат да се видят с простооко около 90 звезди, 11 от които са от втора итрета звездна величина. Те, съединени с линии,образуват характерната геометрична фигура насъзвездието — удължен многоъгълник. Многотрудно е дори с богато въображение да се видив тази фигура митическият герой Персей такъв,какъвто е нарисуван на старинните звездникарти и атласи: силен мъж, вдигнал високодясната си ръка, с която държи голям остър меч.С лявата си ръка притиска до бедрото ситорбата, от която се показва ужасната глава нагоргоната Медуза.

В съзвездието Персей има интересниобекти, които могат да се наблюдават добре спросто око. На първо място е звездата β отПерсей, която арабите нарекли Алгол (дявол).Без съмнение това име те не са дали случайнона тази звезда. Най-вероятно е да са забелязалиизменението на блясъка й с течение на времето.Звездата Алгол е типичен представител на единклас променливи звезди, които се наричатзатъмнително-променливи звезди. Те сафизически двойни звезди, като едната откомпонентите (главната звезда) обикновено епо-ярка от другия компонент (спътника). Дветезвезди обикалят около центъра на тежестта и саблизо една до друга (в астрономически мащаб).При това равнината на орбитата им преминавапрез Земята. Вследствие на това, когато

спътникът е пред главната звезда, нейниятблясък отслабва за определено време. Точнотова се наблюдава много добре с просто окопри звездата Алгол. В продължение на две иполовина денонощия Алгол е от втора звезднавеличина и никакви промени в блясъка й не сезабелязват. След това, в продължение на петчаса блясъкът на Алгол намалява и достигатрета звездна величина. След този минимум впродължение на пет часа първоначалниятблясък на звездата се възстановява, за дазапочне явлението отново с най-строгапериодичност.

В съзвездието Персей има и друга яркапроменлива звезда, която добре се вижда спросто око. Това е звездата ρ от Персей,принадлежаща към полуправилните

променливи звезди. Блясъкът й се изменя от3,2m до 3,8m, но периодът на тези изменения нее постоянен, а се мени от 33 до 35 денонощия.Върху този период вероятно се наслагватдългопериодични изменения на блясъка спериод около 1100 денонощия. Необходими сасистематични наблюдения върху тази твърдеинтересна полуправилна променлива звезда.

Недалеч от звездата η от Персей в яснаи безлунна нощ с просто око може да се видисветло петънце с неправилна форма. Товапетънце в същност са двата разсеяни звездникупа, които се означават с буквите χ и h. Теса забележителни с това, че от всички яркиразсеяни купове съдържат най-много звезди. Взрителното поле на далекогледна тръба тезикупове изглеждат удивително красиви.

В съзвездието Персей около звездата γ ерадиантът на един от най-активните метеорнипотоци — Персеиди. Той се наблюдава от 18юли до 20 август с максимум на 12 август,когато могат да се видят около 60 метеора начас от този поток.

ПЕГАС принадлежи към най-големитесъзвездия. То заема обширна област отнебесната сфера. Най-добре се вижда презнощите от август до октомври, когато е най-високо над хоризонта. Около него сасъзвездията Андромеда, Риби, Водолей, Малъккон, Делфин, Малка лисица, Лебед и Гущер.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоПегас могат да се наброят около 100 звезди,но само пет от тях са по-ярки от трета звезднавеличина.

Трите най-ярки звезди от Пегас заедно съсзвездата α от Андромеда образуват голямквадрат — характерната геометрична фигура засъзвездието Пегас, която привлича погледа.Около западните върхове на този квадрат саразположени неправилни редици от слабизвездички, които сякаш наподобяват огромнипипала. Все пак необходимо е много богатовъображение, за да се види в тази фигураобразът на митическия крилат кон Пегас, кактосе рисува в старинните звездни карти и атласи.

Интересна звезда, която много добре севижда с просто око, е β от Пегас. До неотдавна

тя се считаше за променлива звезда отнеопределен тип. В резултат на систематичнинаблюдения се доказа, че тя е неправилнапроменлива звезда с блясък от 2,4m до 2,8m, ноникаква закономерност в измененията наблясъка й не е възможно да се установи. В товаотношение тази звезда, която е червен гигант, еинтересен обект за наблюдения.

В съзвездието Пегас близо до звездата λ ерадиантът на метеорния поток Пегасиди, койтосе наблюдава от 19 до 31 юли. Максимумът напотока е в интервала 24–29 юли, но не е такаобилен, както максимумът на Персеидите.

МАЛЪК КОН е съвсем малко съзвездие,което за първи път е означено в звездниякаталог на Хипарх. Не е известно от каквисъображения великият астроном на древносттае отделил това съзвездие. Вероятно, за дапридружава крилатия кон Пегас. На стариннитезвездни карти и атласи след Пегас се рисувасамо главата на малко конче.

Съзвездието Малък кон е най-високо надхоризонта и най-добре се вижда от август дооктомври. Заобиколено е от съзвездията Пегас,Водолей, Делфин.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоМалък кон могат да се видят с просто око около10 звезди, но нито една от тях не е по-ярка от4-а звездна величина. Тези слаби звезди необразуват никаква характерна фигура, която дапривлича погледа.

За Персей и Пегасмитологията разказва следното.Царят на Аргос Акризий имал еднаединствена дъщеря Даная, която снеземната си красота и очарованиеможела да се сравнява само сбезсмъртните богини. Но оракулътпредсказал на Акризий, че ще умреот ръката на своя внук — сина наДаная. За да избегне такава участ,Акризий построил дълбоко в Земятадворец от камъни и бронз и в негозатворил дъщеря си. Никой нямалдостъп до нея и никой не можел да

я види. Акризий не знаел, чевсемогъщият егидоносец Зевс еочарован от дъщеря му. Макар искрита под Земята, Зевс проникналдо Даная, като се превърнал в златендъжд. Тя му станала жена. От Зевстя родила син, на който дала иметоПерсей.

Расъл Персей в подземниядворец под непрекъснатите грижи имилувки на майка си. Бързо станалпалаво момченце и играел с нея.Далеч се чувал веселият му детскисмях. Чул го веднъж и Акризий.Веднага слязъл в подземния дворецна дъщеря си и изпаднал в ужас,

щом видял малкото пъргавомомченце и разбрал, че е негов внук— син на Даная и Зевс. Спомнилси Акризий предсказанието наоракула, но не посмял да убие синана Зевс. Затова заповядал данаправят голям дървен сандък съсздрав капак. Когато му донеслисандъка, той затворил в него Данаяи малкия Персей, заковал здравокапака и наредил да хвърлятсандъка в морето.

Дни и нощи бурните вълни набезбрежното море носили сандъка.Тласкан от бури и урагани, издиганвисоко над морската шир и

потопяван в нейната бездна, най-после сандъкът бил изхвърлен добрега на остров Сериф в Егейскоморе. Там Диктис — братът на царяна остров Сериф, ловял риба согромна мрежа. Сандъкът се оплелв нея и Диктис с големи усилия гоизмъкнал от морето. Когато отворилкапака, едва не припаднал отизненада, като видял жена с красотана богиня, а в ръцете й едно палавомомченце, което весело размахвалоръчички и с безгрижния си смяхогласило морския бряг.

Диктис отвел Даная и сина йПерсей при брата си — цар

Полидект. Посрещнал ги той и следкато Даная му разказала своятаучаст, ги приел в своя разкошендворец. Там Персей израснал катонапет и строен момък, който катоярка звезда се отличавал отмладежите на целия остров Сериф.Никой не можел да се сравнява снего по сила, по ловкост, по смелости по умение да си служи с лъка икопието.

Очарован от прелестта наДаная, цар Полидект решил насилада я принуди да му стане жена.Страхувайки се от неговия суровнрав, тя му отказала. Изчезнали

безгрижието и смехът на Даная.Често Персей я виждал обляна всълзи. Разбрал причината за мъката,която разкъсвала сърцето на майкаму, Персей отишъл при царПолидект и го предупредил да небезпокой повече майка му.Избухнал в гняв Полидект, но немогъл нищо да направи на Персей,защото се страхувал от Зевс, аконаруши свещените обичаи нагостоприемството. Премълчал царПолидект, нищо не казал на Персей,но ден и нощ мислел как да гопогуби. След като обмислил

различни планове, един ден тойизвикал Персей и му казал:

— На теб, Персей, възлагам дами донесеш главата на горгонатаМедуза. Ако ти си син навсемогъщия Зевс, няма защо да сестрахуваш от опасностите, колкотои големи да са те. ВеликиятГръмовержец няма да допусне дазагине неговият любим син.

Без да подозира, че царПолидект го изпраща на явна смърт,Персей спокойно му отговорил:

— Ще изпълня желанието тии ще ти донеса главата на горгонатаМедуза.

Горгоните живеели далече,много далече…, чак на западниякрай на Земята, в царството набогиня Нощ и бога на смърттаТанатос, гдето никога не проникватлъчите на Хелиос. Страхотничудовища били горгоните. Цялотоим тяло било покрито с блестящи итвърди като стомана люспи, коитоникакъв меч не можел да разсече.На главите им вместо коса се виелисъс зловещо съскане змии, а отустата им се показвали остри катошишове зъби. Лицата на горгонитес техните кървясали от ярост очибили толкова ужасни, че всеки,

който ги погледнел, се вледенявал ив миг се превръщал в студен камък.

Широко разперили крилете сикоито блестели от златистите пера,горгоните се виели във въздуха,готови да се нахвърлят върху всекипопаднал в страната им. Согромните си медни ръце те в мигго разкъсвали на парчета и жаднопиели топлата му кръв.

Тежко било поръчението нацар Полидект. Персей трябвало даизвърши подвиг, какъвто не е посилите на никой смъртен, но тойтръгнал. Нима великият Зевс щепозволи да загине неговият син? —

Разбира се, не! Зевс веднагаизпратил при Персей любимата сидъщеря, войнствената богиняАтина, и бързия като мисълтапратеник на боговете Хермес.Атина дала на Персей блестящ щит,в който като в огледало се виждаловсичко наоколо, а Хермес му далмеч, който разсичал и най-твърдатастомана. Той обяснил на Персей какможе да стигне до горгоните.

Тръгнал Персей по своядалечен път. Минал през многострани, видял различни села,градове и хора и най-после стигналв една мрачна страна. В нея живеели

престарелите три сестри граи. Тритеимали само един зъб и само еднооко, с което си служили една следдруга. Докато окото е в едната, самотя виждала и водела сестрите си,които били слепи. Когато еднатасестра изваждала окото, за да гопредаде на другата си сестра, итрите граи ставали слепи.

Само трите сестри граи знаелипътя за горгоните и те го пазели.Много трудно било да бъдатпринудени да го покажат. Персейзнаел това. Когато пристигнал встраната на граите, отдалеч тойвнимателно разгледал и проучил до

най-малки подробности действиятаим при предаването на окото отедната на другата сестра. След товав тъмата той тихо и неусетно сеприближил до трите граи. Щомедната сестра извадила окото, за даго предаде на сестра си, презкраткото време, когато и трите граибили слепи, Персей ловко скочил играбнал окото. Ужасен писъкразтърсил вечния мрак. Останалибез око, слепите сестри сипелипроклятия върху Персей, призовалибоговете да го заставят да им говърне. Но той не се уплашил отзаканите им, а спокойно казал:

— Покажете ми пътя загоргоните, и ще ви дам окотоведнага!

Тежък бил този откуп заграите, но за да не останат вечнослепи, съгласили се и му показалипътя. Дал им Персей окото инезабавно тръгнал по пътя загоргоните.

Дълго вървял Персей, многотрудности преодолял, но успял дастигне до нимфите. Те се зарадвали,като го видели, но когато имразказал закъде е тръгнал, съжалилиго, че му предстой още дълго време

да върви по път, пълен с опасности.Затова му дали три подаръка:

шлема на Хадес — владетеляна подземното царство; който сложитози шлем на главата си, ставаневидим;

крилати сандали — обут с тях,човек може да лети като стрела въввъздуха;

вълшебна торба — тя сесвивала и разпущала точно толкова,колкото да побере всичко, коеточовек иска да сложи в нея.

Персей метнал торбата презрамо, сложил шлема на главата си,обул сандалите и в миг полетял

високо във въздуха към острова нагоргоните.

Летял Персей, а долу наЗемята се сменяли една след другапо-дивни гледки: просторни зелениравнини и ливади, в които паселистада овце и добитък, села иградове, всред които се издигалимраморните храмове на боговете,маслинови гори и обвити отнебесната синева планини.Показало се и синьото море,просторно и безбрежно и само тук-там като черни точки се виждалиостровите сред него. Летял над негоПерсей и търсел с погледа си във

всички страни острова на горгоните.Най-после в далечината там, гдетонебето се допира до морската шир,той съзрял черна точка, коятоставала все по-голяма. Това билостровът на горгоните. Стрелнал секъм него Персей и не след дългокато орел започнал да се вие наднего. Скоро съзрял на една скалаослепително ярко петно. Спуснал сепо-ниско над него и видял, че наскалата спели трите горгони сотпуснати криле и тела, коитоблестели от лъчите на Слънцето. Поскалата лениво се виели змиите отглавите на горгоните. Извадил

Персей меча си, взел щита и сеприготвил да отреже главата нагоргоната Медуза. Но коя е тя?Горгоните били три — Медуза,Стейно и Евраила. Те си приличаликато три капки вода, но от тритегоргони само Медуза била смъртна;двете й сестри били безсмъртни.

Безпогрешно и мигновеноПерсей трябвало да убие Медуза иведнага да изчезне. Ако не успее данаправи това, погледът на коя да еот горгоните ще го превърне вкамък. Смъртна опасностнадвиснала над Персей, но в тозитежък за него миг му се притекъл на

помощ Хермес и му показал коя оттрите горгони е Медуза. Като орелсе стрелнал Персей към спящатаМедуза. Но змиите по главата й,подушили човек, се размърдали изапочнали страхотно да съскат.Леко помръднала и самата Медуза.Само миг преди да отворизловещите си очи и да го превърне вкамък, Персей, като гледал образа йв щита, с един удар на меча отсякълглавата й. Без да я погледне, сложиля в торбата и невидим с шлема наглавата си полетял във въздуха.Като тъмна река потекла кръвта оттялото на Медуза, от което заедно

с кръвта излязъл и крилатият конПЕГАС, който полетял в небеснитепростори.

Тялото на Медуза с гърченияи конвулсии се строполило отскалата в морето. Огромни вълни сеиздигнали и с трясък се разбили вскалистия бряг. Събудили се дветесестри на Медуза, размахалиогромните си криле и полетели въввъздуха. Но нищо не виждали. Живадуша нямало никъде, нито наострова, нито в морето.

Невидим с шлема на ХадесПерсей отлетял от острова нагоргоните. Прелетял морето и вече

летял над пясъците на Либия. Отторбата кръвта на Медуза катотежки капки падала сред пясъците.От тези капки кръв се родилиотровни змии, от които всичкобягало. Тези змии превърналиЛибия в пустиня.

Летял Персей над Земятарадостен от своя успех и все повечесе отдалечавал от острова нагоргоните. Така той стигнал дозападния край на Земята там, гдетотитанът Атлас поддържал наплещите си небосвода.

В просторните поля и ливадина Атлас пасели стада овце и

витороги бикове. В градините мурастели всякакви овощни дървета ипрез цялата година от тях можелода се берат най-различни сочниплодове. Но истинско чудо билоедно ябълково дърво с клони илиста от чисто злато, което раждалозлатни ябълки. Богиня Темидапредсказала на Атлас, че един денпри него ще дойде син на Зевс и щеоткрадне златните ябълки. Затоватой взел строги мерки за пазене назлатната ябълка. Оградил градинатав която тя растяла, с високинепристъпни стени, а предединствения вход поставил зъл

дракон, който никога не заспивал инепрекъснато бълвал пламъци въввсички страни, които бихапревърнали на пепел всеки, който сеприближи до него.

Пристигнал Персей въввладенията на Атлас. Представил мусе, че е син на Зевс, и го помолилда го приеме, за да си почине следголемия подвиг, който извършил.Атлас, като си спомнилпредсказанието на богиня Темида,го изгонил от къщата си.

Гняв избухнал в сърцето наПерсей. Бръкнал в торбата, извадилглавата на Медуза и като извърнал

лицето си, за да не я гледа, насочилпогледа й към Атлас. В миг той сепревърнал в планина. Брадата икосата му станали гъсти инепроходими гори, раменете иръцете му станали огромни скали, аглавата му — висок планински връх,който се издигал високо…, чак донебето. Оттогава планината Атласподдържа небето с всички звезди исъзвездия на него.

Отново полетял с крилатитесандали Персей във висините иразглеждал цялата Земя.

Според друг вариант на митаПерсей избягал от острова нагоргоните с крилатия кон Пегас.Щом Персей отрязал главата наМедуза, от тялото й излязълкрилатият кон Пегас. Персей гояхнал и отлетял от острова нагоргоните.

Гръцката митология есвързала ПЕГАС с подвизите намного герои. Един от тях еБелерофонт.

Еол — бог на ветровете, ималсин Сизиф, който основал градКоринт и дълго господствувал внего. След неговата смърт цар на

Коринт станал неговият син Главк,който имал син Хипоной илиБелерофонт — един от най-големите герои на Гърция. Още катомладеж със своята красота имъжество той се равнявал само сбезсмъртните богове. НоБелерофонт не останал дълго времев Коринт. По време на състезаниятой неволно убил гражданина Белер(оттук и името му Белерофонт —убиец на Белер) и трябвало даизбяга от родния си град. Отишъл вТиринт при цар Прет. Той го приелс почести, с каквито се посрещалисамо най-прославените герои.

Пленена от красотата имъжеството на Белерофонт,съпругата на Прет — богоравнатацарица Антея, се влюбила в него дополуда, но Белерофонт отхвърлиллюбовта й. Обидена, тя толковасилно го намразила, че решила да гопогуби. Един ден, обляна в сълзи,тя разказала на мъжа си, чеБелерофонт я задирял и оскърбявали че той трябвало незабавно да гоубие.

Гняв и омраза избухнали всърцето на Прет, но той не можел даубие Белерофонт, за да не разгневиЗевс — покровителя на

гостоприемството. Затова изпратилБелерофонт с една плоча, сгъната надве и запечатана, при бащата наАнтея, царя на Ликия — Йобат. Внея Прет пишел колко коварноБелерофонт го оскърбил и молелЙобат незабавно да го убие. Но следкато Йобат вече приел Белерофонткато свой гост, не посмял да го убие,за да не навлече върху себе си гневана Зевс. Затова решил да го изпратина явна смърт. Възложил наБелерофонт да убие ужасноточудовище Химера. Родена от Тифони Ехидна, тя имала тяло от тричасти: предната част била разярен

лъв, средната част — планинскадива коза, а задната част — зловещдракон. От трите си уста Химеранепрекъснато бълвала огън. Всеки,който се приближавал до нея, в мигсе превръщал в купчина пепел.

Белерофонт разбрал колкоголяма опасност застрашава животаму, ако изпълни поръчението наЙобат. Но без да се страхува,пристъпил към изпълнението му.Той знаел, че може да убиеужасната Химера само ако успее даулови и яхне крилатия кон Пегас.Единственото място, гдето могъл даулови Пегас, бил върхът

Акрокоринт (хълмът, на който сенамирал акрополът в Коринт). Натози връх се намирал изворътПирена и Пегас всеки ден кацвалтам, за да утолява жаждата си свълшебните води на този извор.

Белерофонт дошъл при извораПирена и се спотаил в храстите крайнего. Долетял Пегас и започнал дапие бистрата и прозрачна катокристал вода от извора. Но щомБелерофонт се раздвижил изхрастите и тръгнел към него, Пегасразмахал огромните си снежнобеликриле и като вятър полетял въввисините. Много дни и нощи

Белерофонт дебнел крилатия кон,но било невъзможно да го улови.Най-после той се принудил да отидепри прорицателя Полид. Той му далсъвет да спи при самия изворПирена, до жертвеника на АтинаПалада, там, гдето за първи път евидял крилатия кон Пегас. Легнална това място Белерофонт и заспал.Насън му се явила Атина Палада иму казала, че ще улови Пегас самоако принесе жертва на бога наморето Посейдон и ако поставизлатна юзда на Пегас.

Събудил се Белерофонт ивидял до себе си една златна юзда.

Взел я и отправил горещаблагодарствена молитва къмвеликата богиня Атина. Принесължертва на бог Посейдон и зачакалкрай извора. Не минало многовреме, Пегас долетял и започнал дапие вода от извора. Белерофонт гояхнал и докато Пегас си вдигналглавата от извора, той му сложилзлатната юзда. Щом му я сложил,Пегас покорно започнал да летинатам, накъдето го насочвалБелерофонт. Така той го отнесълсред непристъпните планини наЛикия, гдето било леговището наужасната Химера. Подушила човек,

тя се измъкнала от бърлогата си —огромна тъмна пещера, и яростнозабълвала буйни огнени пламъци,които изгорили, всичко наоколо.Белерофонт останал невредим.Яхнал Пегас, той летял високо наднея, където нейните страшнипламъци не достигали, и обсипвалсъс стрели ужасното чудовище.Разярена, Химера се блъскала вострите скали на непристъпнитепланини и бълвала все по-буйнипламъци от огромните си уста. Оттях всичко наоколо се превръщалов пепел. От скала на скала скачалаХимера, но крилатият кон Пегас

летял над нея и стрелите наБелерофонт като дъжд се сипеливърху нейното ужасно тяло. Никъдене можела да се скрие тя отсмъртоносните му стрели. Една следдруга те пронизвали огромнитеглави и най-после Химера сестрополила като огромна скала,безжизнена сред опожарените отсамата нея скали.

Далеч по света се понеслаславата на Белерофонт, след катоубил ужасната Химера. СамиятЙобат се учудил на неговия подвиги разбрал какъв голям герой е приелв двореца си. Но той не забравил

поръчението на зетя си Прет изатова изпратил Белерофонт даизвърши други подвизи, не по-малко опасни за живота му. Отвсички тях Белерофонт се връщалпобедител и бил посрещан с големитържества и пиршества. Народът наЛикия го заобиколил с почит ислава. Но голямата слава наБелерофонт така го заслепила, четой се възгордял и поискал да станеравен на самите богове. Той решилда отлети с крилатия кон Пегас прибезсмъртните богове на светлияОлимп и да остане там, да живеемежду тях. Това негово желание

разгневило владетелят на Небето иЗемята Зевс. Когато Белерофонтяхнал Пегас и полетял с него къмвисините на Олимп, Зевс вселил вПегас бясна ярост и той го хвърлилна Земята. От падането Белерофонтзагубил разума си и безумен дълговреме се лутал в „Долината налутанията“. Изтощен, издраскан иокървавен от храстите, тойбезпомощен паднал в един трап.Там долетял с черните си крилевледеняващият бог на смърттаТанатос и изтръгнал душата му.Така прославеният герой

Белерофонт слязъл в подземнотоцарство на сенките.

Крилатият кон Пегас станалсимвол на поетичното творческовдъхновение. Всяка пролет и презлятото по склоновете на обраслия сгъсти гори Хеликон, там, гдетотайнствено ромолят свещените водина извора Хипокрен и на високияПарнас, около бистрите катокристал води на Касталския изворбог Аполон предвожда танците надеветте музи. Прекрасни и вечномлади богини, дъщери на Зевс и на

богинята на паметта Мнемозина,музите са постоянни спътнички наАполон. Със златната си лира тойакомпанира песните им, от които ипланините се люлеят. С удар накопитото си Пегас спрял люлеенетона планината Хеликон от звуците надивните песни на музите. Намястото, гдето ударил с копитотоси, избликнал изворът Хипокрен —изворът на музите, покровителкитена поезията, изкуствата и науката.Музите обитавали и планинатаПарнас, в подножието на която билвълшебният Касталски извор. Натози, който имал щастието да пие

вода от този извор, музите дарявалипоетично вдъхновение и творческисили, които не го напускали презцелия му живот. Но само с крилатиякон Пегас могло да се отиде довълшебния извор на Парнас. Такаизразът: „Яхнал Пегас“ станалсимвол на творческа сили ипоетическо вдъхновение.

ЦЕФЕЙ (CEPHEUS), КАСИОПЕЯ(CASSIPEIA), АНДРОМЕДА

(ANDROMEDA), КИТ (CETUS) ИПЕРСЕЙ (PERSEUS)

ЦЕФЕЙ е околополюсно съзвездие и севижда по всяко време на нощта над хоризонта.Заобиколено е от съзвездията Касиопея, Гущер,Лебед, Дракон и Малката мечка.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоЦефей могат да се видят с просто око около60 звезди, но само осем от тях са по-ярки отчетвърта звездна величина. Те образуват ихарактерната геометрична фигура на товасъзвездие: неправилен четириъгълник, надгорната страна на който се намира триъгълник.Невъзможно е да се види в тази фигурамитическият етиопски цар Цефей такъв,какъвто се рисува в старинните звездни карти иатласи.

Най-интересният обект в съзвездиетоЦефей, който добре се наблюдава с просто око,

е променливата звезда δ. Тя е типиченпредставител на един клас променливи звезди,наречени дълго-периодични цефеиди (наречениса така от името на δ от Цефей). Периодът наизменението на блясъка на δ-Цефей е строгопостоянен и е равен на 5,366306 денонощия!При максимален блясък δ-Цефей е от 3,6m, следкоето блясъкът й постепенно спада до 4,3m.Причината за тези изменения на блясъка на δ-Цефей, както и на всички цефеиди, са строгопериодични пулсации, при които звездата сесвива и раздува. Когато звездата е свита,температурата на повърхността й е най-високаи тя има най-голяма яркост. Когато звездата ераздута, температурата на повърхността й е по-ниска и яркостта на звездата е най-малка.

Забележителна е звездата μ от Цефей —тя е най-червената от всички видими с простооко звезди. Когато се наблюдава, остававпечатлението като че ли някаква капка кръвима на небето. Тази звезда е един червен гигант.Диаметърът й е 1500 пъти по-голям отдиаметъра на Слънцето. Яркостта на тази звездасе изменя неправилно с течение на времето, самплитуда 0,6m. Неправилните изменения наблясъка й са резултат от наслагването на трипериода — от 90, 750 и 4675 денонощия.Разкриването на тези периоди позволи звездатаμ от Цефей да се приеме за представител наполуправилните променливи звезди.

В съзвездието Цефей, близо до звездатаη, е радиантът на метеорен поток, който сенаблюдава от 16 до 24 август.

КАСИОПЕЯ е околополюсно съзвездие ипо всяко време на нощта се наблюдава надхоризонта. Но най-високо е над него и най-добре се наблюдава от септември до края наянуари. Заобиколено е от съзвездията Жираф,Персей, Андромеда, Цефей и Малката мечка.

По-голямата част от съзвездиетоКасиопея е в Млечния път. Въпреки това в яснаи безлунна нощ в него могат да се видят спросто око около 90 звезди. От тях само седемса по-ярки от четвърта звездна величина. Петот тях — най-ярките — образуват характернатагеометрична фигура на съзвездието Касиопея,която наподобява обърната и разтегната букваM или W. Тази фигура ясно се очертава върхуфона на Млечния път и привлича погледа.Касиопея принадлежи към най-красивитесъзвездия. В старинните звездни карти и атласисъзвездието Касиопея е рисувано като седналана трон млада етиопска царица.

През 1572 г. в съзвездието Касиопеяизбухнала свръхнова звезда, коятопродължително време е наблюдавал Тихо

Брахе. Според неговото описание блясъкът й ебил сравним с блясъка на планетата Венера(най-яркото небесно тяло след Слънцето иЛуната!) и когато през гъсти облаци никаквидруги звезди не се виждали, тази звезда моглада се вижда. Сега от мястото на тази свръхновазвезда се улавят радиосигнали.

Особен интерес представлява звездата γот Касиопея, блясъкът на която се изменятвърде неправилно с течение на времето, апонякога настъпват и резки увеличения.Например през 1937 г. тази звезда е била най-ярката в съзвездието Касиопея. След товаблясъкът й започнал да намалява, но не плавно,а с неправилни изменения. Блясъкът на γ-Касиопея се изменя от 1,6m до 3m.

Още по-интересна е звездата ρ отКасиопея, която също може добре да сенаблюдава с просто око. Обикновено тя е звездаот 4m и дълго време се наблюдава с постояненблясък. Понякога обаче съвсем неочакваноблясъкът й рязко се изменя, но не се увеличава,а намалява. Звездата става от 6,2m и не може дасе наблюдава с просто око.

В съзвездието Касиопея, близо дозвездата β е радиантът на метеорния потокКасиопеиди, който се наблюдава от 19 юли до15 август с максимум между 25 и 28 юли.Метеорите от този поток имат значителнагеоцентрична скорост — около 60 км/сек.

АНДРОМЕДА принадлежи към големитесъзвездия. Най-добре се вижда от септември доянуари. Заобиколено е от съзвездията Персей,Риби, Триъгълник, Пегас, Гущер и Касиопея.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоАндромеда с просто око могат да се видят около100 звезди, но само седем от тях са по-ярки от

четвърта звездна величина. Най-ярките звездиса само три (от 2m). Те са разположени по еднасъвсем леко извита дъга (приблизително правалиния) и образуват характерната геометричнафигура за съзвездието Андромеда, с която топривлича погледа. Ако към тях прибавим ислабите звездички, безредно разпръснати вобластта на съзвездието, с малко по-голямоусилие на въображението можем да сипредставим Андромеда, както се рисува встаринните звездни карти и атласи — млада,красива девойка с протегнати встрани ръце,сякаш очаква да получи някаква помощ илинещо много ценно за нея.

Най-интересният обект в съзвездиетоАндромеда, на който то дължи своятапопулярност, е най-близката до нас спирална

галактика. Това е единствената звездна система(галактика), която се вижда с просто око[1].

Галактиката в съзвездието Андромеда севижда с просто око като слабо елиптично петно,от 4,3m, с най-голям ъглов диаметър 15 минути.Разбира се, това, което се вижда с просто око,е само централната и най-ярка част отгалактиката. От снимките й се получава, чеъгловите й размери са 270 на 240 дъговиминути.

Разстоянието до тази съседна на нашатагалактика звездна система е около два милионасветлинни години. Галактиката в Андромедаима спирална структура, както и нашатаГалактика, а също така и добре очертано ядро.Тя е образувана от стотици милиарди звезди ипо размери е по-голяма от нашата Галактика.

КИТ е съзвездие, което заема обширнаобласт от небесната сфера от двете страни нанебесния екватор, но само малка част от негое в Северната небесна полусфера. Най-добре севижда от октомври до януари. Заобиколено еот съзвездията Бик, Пещ, Скулптор, Водолей,Овен и Риби.

В ясна и безлунна нощ от съзвездието Китмогат да се видят с просто око около 100 звезди,но само девет от тях са по-ярки от четвъртазвездна величина. Те именно образуватхарактерната геометрична фигура насъзвездието: дълга върволица от звезди, коятона изток завършва с продълговат многоъгълник,а на запад — с голям триъгълник. В средната йчаст ясно се вижда начупена линия от по-яркизвезди. В старинните звездни карти и атласитова съзвездие се рисува като огромен кит съсстрашна уста и дебела, извита опашка.

Най-забележителният обект в съзвездиетоКит, достъпен за наблюдение с просто око, езвездата ο (омикрон) Кит, която се нарича ощеМира. Това латинско име означава „дивна“ или„удивителна“. С какво е заслужила тази звезда

това име? — Историята е дълга. Тя започва ощеот края на XVI в., когато Фабрициус видял всъзвездието Кит звезда от 3m, която преди негоникой не е забелязал и не с била нанесена взвездните карти и атласи. Едва след околополовин век вследствие на старателнинаблюдения върху звездата станало ясно, че тяпроменя блясъка си в много големи граници и сдълъг период. Звездата Мира от Кит е типиченпредставител на един клас променливи звезди,наречени дългопериодични променливи.Нейният блясък се изменя обикновено от 3,4m

до 9,3m. Има случаи, когато е звезда от 2m, асъщо и от 10,1m. Когато Мира от Кит имамаксимален блясък, тя е най-ярката звезда втова съзвездие и силно привлича погледа всравнение с околните слаби звезди. Но след

известно време тя става невидима не само запросто око, но даже и за обикновенадалекогледна тръба. Не е постоянен и периодътна измененията на блясъка на Мира от Кит.Неговата средна стойност е 331,62 денонощия.Звездата Мира от Кит е червен гигант с многониска температура на повърхността (около2000°).

В съзвездието Кит през последнитегодини привлече вниманието на специалиститежълтеникавата звезда от 3,5 звездна величина,която е означена с буквата τ. Тау от Кит езабележителна с това, че наподобява нашетоСлънце, но е малко по-малка от него и с малкопо-ниска температура на повърхността.Изхождайки от редица съображения, предивсичко от бавното околоосно въртене на тази

звезда, специалистите считат, че има голямавероятност около τ от Кит да обикалят планети,някои от които да са населени с разумнисъщества. Затова в продължение на няколкомесеца американски специалисти-радиоастрономи насочваха радиотелескопитекъм тази интересна звезда с надеждата дауловят сигнали от разумни същества с високоразвита цивилизация. Досега такива сигнали неса уловени.

Митологията е свързаласъзвездията Цефей, Касиопея,Андромеда, Кит и Персей судивителна легенда, която евълнувала хората от всичкивремена.

Далече, в най-южния край наЗемята, се намирала цветущатастрана Етиопия[2], която управлявалцар Цефей със съпругата си царицаКасиопея.

Една единствена дъщеряимали цар Цефей и царицаКасиопея, която се казвала

Андромеда. Под грижите народителите си тя израсла и станалакрасива девойка, по-красива отвсички етиопки. Възгордяла се открасотата на дъщеря си, царицаКасиопея навсякъде се хвалила, чеАндромеда е по-красива и отморските нимфи — нереидите,които предели със златни хурки вморските глъбини.

Оскърбени и огорчени отцарица Касиопея, нереидите,облени в сълзи, излели мъката сипред владетеля на моретата иморските глъбини бог Посейдон.Свъсил вежди Посейдон и разгневен

изпратил на Етиопия невижданобедствие. Всеки ден, щом Хелиосполитал със златната си колесницапо небесните простори, от бурнотоморе излизало страхотноточудовище Кит. От огромната мууста и страшни очи изригвалиогнени пламъци, а от ушите му —черни облаци, от които настъпвалзловещ мрак.

Всеки ден излизал от мореточудовищният Кит и се развихрял побреговете на Етиопия. Къдетоминел, всичко изгаряло и сепревръщало в пепел от буйнитепламъци, които бълвал на всички

страни. Над цветущата Етиопиянадвиснала опасността да сепревърне в една опожарена, мъртвапустиня. Секнали песните наптиците, нямало вече стада изполята, страх и ужас обхваналвсички етиопци. Навсякъде сечували само плач и ридания. Никойне можел да спаси страната отстрахотното бедствие, което ясполетяло.

Отчаян, цар Цефей запиталоракула как може да се спасистраната от сполетялото я бедствие.Оракулът му отговорил:

— Китът ще престане даопожарява страната ти само ако мудадеш да изяде твоята единственадъщеря Андромеда. Такава е волятана боговете!

Задавен от сълзи, цар Цефейказал на Касиопея каква е волята набоговете. Разплакала се и тя и отсълзи нищо не могла да каже.

Дълго плакали цар Цефей ицарица Касиопея, но като гледаликак всеки ден пламъците от устатана Кита изгаряли страната и япревръщали в пустиня, решили даизпълнят волята на боговете. Раноедна сутрин, още преди

розовопръстата Еос да разтворивратите, за да излезе Хелиос съсзлатната си колесница, Цефей иКасиопея отвели дъщеря сиАндромеда на скалистия морскибряг. Оковали я във вериги,привързали я здраво за една стръмнаскала и я оставили разплакана там.Само лъчите на Хелиос милвалипрекрасното лице на Андромеда.

Изведнъж страхотно забучаломорето. Огромни вълни с трясък серазбивали в крайбрежните скали…От дълбочините му излязълчудовищният Кит. Широкоразтворил страшната си уста,

яростно бълвал огнени пламъци.Дългата му опашка, покрита сдебели черни люспи, се мятала побурните вълни.

Видял Китът Андромеда наскалата, разтворил още по-широкострашната си уста, от която сепоказвали остри като мечове зъби,а от очите му излитали кървависветкавици, и с ярост се насочилкъм нея. Изпищяла Андромеда. Ощемиг и чудовището ще я разкъса…Но от висините, носен на крилатитеси сандали, Персей видялчудовището да се приближава доскалата и чул писъците на

превързаната към нея девойка. Катострела полетял Персей къмужасното чудовище и го промушилс меча си, но то още повече серазярило и забълвало още по-огромни пламъци, които достигалидо краката на нещастнатаАндромеда. Нямало време дапродължава борбата Персей.Бръкнал в торбата, извадил главатана Медуза и като извърнал главатаси да не я гледа, насочил погледай към чудовището. В миг Китът сепревърнал в огромен скалист островсред бурното море. Сложил Персейглавата на Медуза отново в торбата,

разковал Андромеда и я запитал кояе тя и защо е оставена окована наскалата.

Обляна в сълзи от преживянияужас, Андромеда разказала наПерсей злочестата си участ. Той язавел в двореца на баща й. Сълзи отрадост избликнали в очите на царЦефей и на царица Касиопея, когатовидели жива своята прекраснаАндромеда. Възхитени отневиждания подвиг на Персей, те мудали за съпруга дъщеря сиАндромеда, която той спасил.

В двореца на цар Цефейнаправили невиждано сватбено

тържество. Факлите на Ерос иХименей осветявали огромните залисъс златиста светлина. Навсякъде сеносил опияняващ мирис на цветя изеленина, а нежните звуци отдивните песни на лири и китари сеносели далеч от двореца. Прегърналпрекрасната като богиняАндромеда, Персей разказал нагостите за своите подвизи.Ликували Цефей и Касиопея отщастието, което им дали боговете,като им изпратили такъв прославенгерой, който спасил дъщеря им иизбавил Етиопия от сполетялото ябедствие. Цар Цефей дал на Персей

приказен дворец и половината отЕтиопия.

Не останал дълго времеПерсей в царството на Цефей. Сжена си Андромеда той отишъл наостров Сериф, за да види майка сиДаная. Там я намерил в страшнабеда. За да се спаси от задирянетона Полидект, тя се принудила да сескрие в храма на Зевс и не моглада излиза от него. Гняв и омразаизбухнали в сърцето на Персей.Отишъл той при Полидект тъкмокогато пирувал с приятели. Щом говидял, Полидект силно сеизненадал, защото бил сигурен, че

Персей няма да се върне жив отстраната на горгоните. Но когатоПерсей му казал, че е убил Медузаи носи главата й в торбата си,Полидект избухнал в смях:

— За дете ли ме мислиш, тами разправяш такива лъжи? — казалму Полидект.

Тогава Персей бръкнал вторбата, извадил главата на Медузаи като си извърнал главата, казал наПолидект:

— Щом не вярваш на думитеми, виж с очите си!

Погледнал Полидект Медуза ив миг се превърнал на камък. В

камъни се превърнали и приятелитему, с които пирувал.

Персей предал остров Серифна Диктис, брата на Полидект, койтонякога извадил с мрежата си отморето сандъка, в който билизатворени той и майка му. След товаПерсей с Андромеда и майка сиотишъл в Аргос при дядо сиАкризий. Дядо му си спомнилпредсказанието на оракула, че щеумре от ръката на своя внук, изатова избягал от Аргос, далеч насевер. Персей останал да управлявародния си Аргос. Той върнал шлемана Хадес, крилатите сандали и

вълшебната торба на нимфите имеча на Хермес. На Атина Паладатой подарил главата на Медуза.

Доволен бил народът на Аргосот управлението на Персей и честоустройвал игри и тържества. Натакива игри веднъж се стекли героиот всички краища на Гърция. Дошъли престарелият вече Акризий и срадост гледал състезанията по времена игрите. В тях взел участие иПерсей. Той хвърлил един тежъкдиск, който полетял високо,високо…, до облаците и паднал съсстрашна сила върху главата на

Акризий. Така се изпълнилопредсказанието на оракула.

Боговете превърнали в звездигероите на тази дивна легенда и гиотнесли на небето, гдето те блестяткато съзвездия Цефей, Касиопея,Андромеда, Кит и Персей.

[1] Тук изключваме видимите добре спросто око от южните страни два Магелановиоблака, които са спътници на нашата галактика.↑

[2] Според представата на древните гърциЕтиопия се намирала в най-южния край наЗемята. По-късно гърците и римлянитенаричали с името Етиопия онази част отАфрика, която е на юг от Египет. ↑

РИБИ (PISCES)

РИБИ е зодиакално съзвездие. Най-добрето се вижда от началото на октомври до края наянуари. Заобиколено е от съзвездията Овен, Кит,Водолей, Пегас и Андромеда.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Рибимогат да се видят с просто око около 75 звезди,

но те са изобщо много слаби. Само три от тяхса по-ярки от четвърта звездна величина.Съединени с линии, те образуват тъпоъгълентриъгълник. Много трудно е дори с усилие навъображението в тази геометрична фигура дасе види картината на съзвездието Риби такава,каквато е рисувана в старинните звездни картии атласи. Това съзвездие се рисува като двериби, далеч една от друга, но свързани с дълга иширока лента.

В съзвездието Риби няма забележителниобекти, достъпни за наблюдение с просто око.Интересен обект е само най-ярката звезда отсъзвездието, която е физически двойна звезда,но да се видят отделните й компоненти евъзможно само с по-мощен телескоп.

Една легенда, достигнала донас от дълбока древност, разказва,че когато Слънцето при своетовидимо движение по еклиптикатавлизало в съзвездието Риби,започвали да валят силни пролетнидъждове. Тогава на небето сепоявявали две риби. Но легендата необяснява защо те са свързани сдълга и широка лента.

Древните гърци са вплелиРибите в митологични разкази,които и днес пленяват със своятапоетичност.

Всяка сутрин, когато лъчитена Хелиос започвали да позлатяватвисоките планински върхове икогато капчиците роса още блестеликато брилянти по зелените листа нацветята и по тревата, издълбочините на морето излизализаловени за ръце една след друганереидите — петдесетте дъщери наморския бог — прорицателя Нерей.Весело играели и лудували те наморския бряг. От песните и смехаим утихвали бурните вълни наморето, заслушвали се зверовете…Една от тях — прекрасната Галатея,веднъж, като гонила пъстроцветна

пеперуда, се отделила от сестритеси. По това време минавал младиятАкид, синът на Симетида, висок,строен и красив като бог Аполон.Видяла го Галатея, забравилапеперудата и го пронизала сдълбоките си сини очи. Но и Акид,очарован от божествената й красота,забравил накъде е тръгнал й сенасочил към нея…

Обикнали се двамата млади иот този ден станали неразделни.Всеки ден, щом на морския бряг сепоказвала Галатея, Акид я хващалза ръката и двамата отивали до една

малка пещера, недалеч от единвисок скалист връх…

Не само Акид обичалпрекрасната Галатея. Обичал я иедноокият, грамаден като планинациклоп Полифем. Видял я тойведнъж на морския бряг, сияеща всвоята младост и прелест, и безумналюбов пламнала в сърцето наужасния циклоп, до който никой несмеел да се приближи, за да не бъдеразкъсан и изяден от него.Уплашила се Галатея от страшнияму вид, избягала и винаги се криелаот него. Но любовта на Полифемкъм Галатея все по-силно се

разгаряла. Всеки ден той докарвалмногобройните си стада овце довисокия планински връх, сядал нанего и започвал да свири съссвирката, която сам си направил отсто дебели тръстикови стебла.Далеч се разнасяли звуците отсвирката му и разклащалидърветата. Достигали те и доГалатея и Акид, които седели налюбимото си място до пещерата,далеч от погледа на ужасния циклопПолифем. Един ден той ги съзряли обезумял от любовта си къмГалатея, скочил от планинския връхи затичал към тях. Разтърсила се

Земята от неговото огромно тяло,развълнувало се морето…Изплашили се Галатея и Акид и сехвърлили в бурното море. Там,превърнати в Риби, те плуват вглъбините му, свързани с дългата иширока лента на любовта им…

Не по-малко трагичен е идругият разказ. Цар Приам ималбрат Тифон, който с красотата сиочаровал крилатата богиня назората Еос и тя го откраднала.Боговете му дали безсмъртие, но нему дали вечна младост. Напразномечтаел той за вечна младост. Дните

и годините минавали и безмилостнооставяли следите си по лицето му.

Един ден Тифон видял вдалечината Афродита — богинятана любовта, да върви със своя синЕрос, който, изпънал златния си лък,бил готов всеки миг да пуснелюбовна стрела в сърцето на бог илисмъртен. Облечена в златотканадреха, с венец от благоуханни цветяна главата вървяла Афродита,хванала за ръката своя син. Къдетостъпела прекрасната богиня,израствали чудни цветя и въздухътухаел на свежест и младост.Очарован от красотата й, Тифон

хукнал след богинята. Узналанамеренията му, тя побягнала съссина си… Още малко и Тифон щялда я настигне. За да се спаси отпреследването му, Афродита и Ероссе хвърлили в река Ефрат и сепревърнали на Риби. Боговетепоставили на небето всредсъзвездията двете риби, свързани сдълга и широка лента —олицетворение на великата майчиналюбов.

ТРИЪГЪЛНИК (TRIANGULUM)

ТРИЪГЪЛНИК принадлежи към най-малките съзвездия. Най-добре се вижда отоктомври до март. Заобиколено е от съзвездиятаПерсей, Овен, Риби и Андромеда.

В съзвездието Триъгълник могат да севидят с просто око около 15 звезди, но само триот тях са по-ярки от трета и четвърта звезднавеличина. Те така са разположени, че образуват

правоъгълен триъгълник — характернатагеометрична фигура на съзвездието. Във върхана правия ъгъл се наблюдава звезда от третазвездна величина.

В съзвездието Триъгълник се вижда еднаот най-близките и най-добре изучени галактики,която се означава с M33. Тя е втората по яркостгалактика след галактиката в съзвездиетоАндромеда, но е на границата на видимостта спросто око (общата й яркост е 6,2m). Само втъмни и изключително ясни нощи тя би моглада се види като слабо, размито петно. Взрителното поле на телескоп тя се вижда многодобре и оставя дълбоки и трайни впечатленияпреди всичко със своята интересна структура.Галактиката в Триъгълник е приблизително три

пъти по-малка по размери от галактиката вАндромеда.

Съзвездието Триъгълник не е свързано сникакъв мит или легенда. Името му е даденозаради триъгълника, който образуват трите най-ярки звезди в него. Древните гърци са виждалив този триъгълник пренесена от боговете нанебето делтата на р. Нил.

КОЛАР (AURIGA)

СЪЗВЕЗДИЕТО КОЛАР е почти изцяло вМлечния път, но ярките му звезди добре гоочертават и то привлича погледа със своятакрасота. Най-добре се вижда през нощите отоктомври до април. Заобиколено е от съзвездиятаБлизнаци, Рис, Бик, Персей и Жираф.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоКолар могат да се видят с просто око около 90звезди, но, общо взето, те са слаби. Само осемот тях са по-ярки от четвърта звездна величина.Най-ярката звезда в съзвездието Колар и една отнай-ярките звезди на небесната сфера е звездатаКапела от нулева звездна величина. Тяпривлича погледа със своя блясък и ярко жълтвидим цвят. По-рано се е считало, че Капелае звезда, напълно еднаква с нашето Слънце.Изучаването й обаче разкри, че само по цвяти температура тя наподобява Слънцето. Вдействителност тя е двойна звезда, но двете йкомпоненти са толкова близко разположени, чее невъзможно да се наблюдават поотделно и снай-големите съвременни телескопи. Само възоснова на изучаването на спектъра на Капела

стана възможно да се установи, че тя еспектрално двойна звезда.

Една от най-интересните звезди, и то несамо в съзвездието Колар, е звездата ε от Колар.Тя е затъмнително-променлива звезда с период27 години (най-дългия период на изменениетона блясъка на променливите звезди от този тип).От изучаването на тази затъмнително-променлива звезда се разкри, че единияткомпонент е видимата звезда, от четвъртазвездна величина, която е един гигант, сдиаметър 1190 пъти по-голям от диаметъра наСлънцето, а температурата на повърхността й е6300° (само с 300° по-висока от температуратана повърхността на Слънцето). Другияткомпонент е звезда-свръхгигант, и то най-големият свръхгигант от всички известни сега.

Диаметърът й е 2700 пъти по-голям отдиаметъра на Слънцето. За сравнение щеотбележим, че ако в центъра на тази звезда-свръхгигант поставим нашето Слънце, то в неяби се поместила Слънчевата система допланетата Сатурн включително. Въпреки тезиудивително големи размери тази звезда не самоче не се вижда с просто око, но не е възможнода се наблюдава даже с големи съвременнителескопи. Причината за това е, че е многоблизо до видимия компонент и, от друга страна,че температурата на повърхността й е само1350°, почти изстинала звезда, която излъчваглавно невидими инфрачервени лъчи.

Най-ярките звезди от съзвездието Коларзаедно със звездата β от съзвездието Бикобразуват голям петоъгълник — характерната

геометрична фигура на съзвездието.Удивително е, че древните са виждали в тезипетоъгълник коленичил човек, който държи вдясната си ръка стреме и юзда, а в лявата —две козлета. На лявото му рамо, гдето блестизвездата Капела (в превод името й значи коза)стои коза. Такава е картината на съзвездиетоКолар в старинните звездни карти и атласи.

Древните гърци са свързалисъзвездието Колар с един от най-старите митове още от онезидалечни времена, когато атинянитевярвали, че са произлезли от змия.

Земята родила Кекроп —човек, който вместо крака ималдълга змийска опашка (получовек-полузмия). Той основал в Атикаград, който боговете от Олимп понегово предложение посветили набогиня Атина Палада и бил нареченАтина.

В Атина Кекроп построилпрочутия Акропол и първотосветилище на покровителката награда — богиня Атина Палада, и нанейния баща Зевс. Дъщерите наКекроп станали първите жрици набогиня Атина.

Кекроп научил атиняните даправят лъкове и стрели, да ловятриба и да си правят къщи. Тойосновал държавата им и билпървият цар на Атика. Оттогаваатиняните започнали да се наричаткекропиди — потомци на Кекроп.

След смъртта на Кекроп неговприемник станал Ерихтоний, роден

от Земята и син на Хефест — бога наогъня, бога-ковач, с когото никой немогъл да се сравнява в коваческотоизкуство.

Веднага след раждането мубогиня Атина взела под своепокровителство Ерихтоний и гоотнесла в своето атинскосветилище. Там тя го оставила ведна кошница, която затвориладобре с капак и поставила две змиида го пазят денонощно. На своитежрици, дъщерите на Кекроп, тясъщо наредила да пазят кошницата,но строго им забранила да я отварят.

Те не трябвало да видят тайнственороденото от Земята дете.

Дълго време Кекроповитедъщери не смеели да нарушатпоръката на богиня Атина. Но единден богиня Атина отишла да донесехълм, за да го постави до Акропола.Както носела хълма, един гарван ясрещнал и й казал, че нейнитежрици, дъщерите на Кекроп,отворили кошницата и виделидетето в нея. Избухнала в яростбогиня Атина, захвърлила хълма,дошла в светилището си и жестоконаказала жриците си, като отнеларазума им. Обезумели те избягали

от светилището, хвърлили се отстръмните скали на Акропола изагинали трагично. С пазенето наЕрихтоний се заела самата богиняАтина. Под нейните грижи тойизраснал строен и умен, станал царна Атика и дълги години управлявалатиняните.

Ерихтоний научил на многонеща атиняните, много неща им дал,но едно те най-много ценели иобичали. Той изобретилколесницата, пръв впрегнал в неяконе и пръв се понесъл с нея катовихър из цяла Атика. С колесницата

той посещавал и най-далечнитекраища на своята държава.

Ерихтоний поставил началотона най-старите празненства в честна богиня Атина — Панатинеите.Нямало в Атика друг по-голямпразник от Панатинеите, които сепразнували с пищна тържественоствсяка година по няколко дни презмесец Хекатомбайон (края на юлии началото на август по сегашниякалендар). Празненствата започвалипрез нощта с факелно шествие, апрез деня се провеждалисъстезанията между поети, певци имузиканти. Но най-много били

участниците в надбягванията,борбата, хвърлянето на диск, копиеи въведените за първи път отЕрихтоний надбягвания сколесници, в които с възторгучаствували младежи и възрастни.

Заради неговото дивноизобретение — колесницата,родоначалникът на всички колариЕрихтоний бил отнесен от боговетена небето, гдето блести катосъзвездие КОЛАР.

Митологията не разказва защоКоларят държи в лявата си ръка двекозлета. Що се отнася до Козата,стъпила на лявото му рамо, това е

Козата Амелтея, която откърмилаЗевс с божественото си мляко впланините на остров Крит. КогатоЗевс станал властелин над Небето иЗемята, той не забравил козатаАмелтея. Той я превърнал в ярказвезда и я оставил да блести нанебето в съзвездието Колар.

БИК (TAURUS)

БИК е зодиакално съзвездие. Най-високо енад хоризонта и най-добре се вижда през нощитена ноември и декември. Заобиколено е отсъзвездията Близнаци, Орион, Колар и Персей.

Областта на съзвездието Бик е богата съсзвезди. В ясна и безлунна нощ с просто око могат

да се видят около 130 звезди. Добре се виждатс просто око и двата разсеяни звездни купаПлеядите и Хиадите.

За това съзвездие се изисква съвсем малкоусилие на въображението, за да се види в негоразярен Бик. В кървясалото му дясно око еяркочервената звезда от първа величинаАлдебаран. Главата и особено ноздрите на Бикаса очертани от звездния куп Хиади, а по-слабизвездички очертават дългите му извити рога, вкраищата на които блестят ярки звезди (β от 2m

и ζ от 3m). На гърба на Бика е разсеяният звезденкуп Плеяди.

Плеядите (Квачката, както го наричанашият народ) е най-известният и най-ефектният разсеян звезден куп. С просто око севиждат 6–7 звезди, но броят на звездите в него,

по-ярки от 17m, е около 500. В пространствототе заемат област с диаметър 50 светлиннигодини. Разстоянието до този красив звезденкуп е около 500 светлинни години.

За Плеядите, както и за другите разсеянизвездни купове, е характерно това, че всичкизвезди от купа се движат в пространствотоуспоредно и с почти еднакви скорости.

Хиадите е разсеян звезден куп, в най-гъстата част на който е звездата Алдебаран —най-ярката звезда в съзвездието Бик. Впространството Алдебаран е далеч от този купи няма нищо общо с него. Тя само видимо сепроектира в неговата най-гъста част. Най-ярките звезди от Хиадите са 39, но общият бройна звездите в този звезден куп е около 200.Поради ефект от перспективата скоростите им

са насочени към една точка от небесната сфера(наречена радиант), която е близо до звездатаБетелгейзе (α от Орион). Интересно е да сеотбележи, че собствените скорости на звездитеот Хиадите са значителни и поради това тозикуп често се нарича Движещ се звезден куп. Впространството звездите от него заемат област сдиаметър 16 светлинни години, а разстояниетодо купа е 130 светлинни години. Преди около800 000 години Хиадите са минали най-близо доСлънцето (на разстояние от него само 65 св. г.),а след 65 милиона години те толкова много щесе отдалечат от него, че този красив сега разсеянзвезден куп ще се вижда като слабо мъглявопетно.

Звездата Алдебаран принадлежи къмчервените гиганти. Нейният диаметър е 30 пъти

по-голям от диаметъра на Слънцето.Разстоянието до нея е 70 светлинни години.

В съзвездието Бик близо до звездата ζ сенамира един от най-мощните радиоизточници.Това е известната Ракообразна мъглявина.Макар и да не се вижда с просто око, а самосъс съвременен телескоп, поради нейнитеособености заслужава да бъде обърнатовниманието на читателя върху нея.

Ракообразната мъглявина се е образуваласъвсем „наскоро“, в 1054 г., вследствие наизбухването на свръхнова звезда[1].Избухването е било толкова силно, че даже сегагазовете на Ракообразната мъглявина серазлитат във всички посоки със скорост 1000км/сек.

Интересна е и звездата λ от Бик, коятое затъмнително-променлива. Яркостта й сеизменя (3,5m-4m) с постоянен период, равен на3,95 денонощия. Тази звезда е достъпна занаблюдение с просто око.

Древните гърци със своетобогато въображение и поетичнафантазия са свързали БИКА синтересни митове.

Бог Посейдон изпратил на царМинос (син на Европа), владетеляна остров Крит, един млад, бял катосняг Бик, за да му го принесе вжертва. Досвидяло на Минос дапринесе в жертва такъв невижданокрасив Бик, пуснал го на свобода ипринесъл в жертва един от своитебикове. От тази постъпка на МиносПосейдон толкова много се ядосал,

че вселил бяс в изпратения от негоБик. Побеснелият Бик започнал давърлува из целия остров Крит и даунищожава всичко, каквото срещне.Бедствията, които причинявал,ставали все по-големи и над островКрит надвиснала опасността да бъденапълно опустошен.

По поръчение на ЕвристейХеркулес дошъл на остров Крит,хванал побеснелия Бик и гоукротил. След това го яхнал,преплувал морето[2] с него ипристигнал в Пелопонес. Като агнеповел Херкулес укротения Бик и гозавел в Микена. Видял го Евристей,

възхитил се от величествения Бик,но не посмял да го остави в стадотоси, а го пуснал на свобода.

Почувствувал се свободен,Посейдоновият Бик отново серазбеснял. Като вихър се понесълтой из целия Пелопонес и полетялдалеч на север. Стигнал чак в Атика,в Маратонското поле и започнал давърлува в цялата област.Опустошавал посевите иунищожавал всичко, каквотосрещнел, с дългите си остри иизвити рога. Невиждано бедствиесполетяло Атика и нейнитеоколности. От него я избавил

безстрашният герой Тезей. Дошълтой в Атика и веднага отишъл впросторното Маратонско поле.Съзрял го Бикът и с ярост сенахвърлил върху него. Но Тезейхванал рогата му с мощните си ръцеи така извил главата му, чечудовището се строполилобезпомощно на земята в краката му.Тезей го овързал с тежки железнисинджири и го повел за Атика. Щомпристигнал там, принесълПосейдоновия Бик в жертва на богАполон.

За Бика друг мит разказва:Владетелят на финикийския град

Сидон цар Агенор имал тримасинове (Фойникс, Киликс и Кадъм)и само една единствена дъщеря. Тясе казвала Европа и била най-красивата девойка на Земята, коятомогла да се сравнява само сбезсмъртните богини.

Радостна и безгрижна, по цялден Европа играела с другарките сипо зелените ливади в околноститена гр. Сидон. Една нощ тя сънуваласън, който много я разтревожил.Насън тя видяла как материкът Азияи частта от него, която отделяморето, се превърнали в жени —едната по-стара, а другата — по-

млада. Двете жени започнали да себорят за нея. Всяка от тях искалада вземе Европа. По-старата жена,Азия, била победена от по-младата… Стреснала се Европа отнеобикновения сън и се събудила.Тя не могла да разбере каквоозначава този сън. Разтревожена,започнала да се моли на боговете дая закрилят от нещастията, акотакива й предвещава сънят.

Минали няколко дни. Нищолошо не се случило на Европа.Успокоила се тя и отново започналада играе с другарките си. Еднасутрин Европа отишла с тях на най-

хубавата ливада, гдето растяласочна зелена трева и пасели стадатана нейния баща. Безгрижна тичалатя по ливадата, късала цветя,правила венчета от тях и ги слагалана главата си, а смехът й огласялцялата околност. Сякаш и птичкитестанали по-весели и по-нежнопеели, а златистите лъчи на Хелиоса обливали и я правели още по-красива.

От висините на светлияОлимп всемогъщият Зевс съзрялЕвропа сред зелената ливада иочарован от божествената й красота,веднага решил да я открадне. Но как

да извърши това така, че да неизплаши Европа и другарките й? Несе затруднил много Зевс. Превърналсе в снежнобял БИК и неусетно севмъкнал в стадото на Агенор.

Безгрижно тичали по ливадатамладите момичета. Но когатоЕвропа се отделила от тях, за даоткъсне един кичест божур, БИКЪТдошъл при нея и така нежно ягледал с големите си очи, сякашискал да й заговори. ЗапочналаЕвропа да го милва, да гладибелоснежната му кожа и да севъзхищава от дългите му и извитикато полумесец рога. Още по-нежно

започнал да се умилква бикът илегнал в краката на Европа. Хваналатя рогата му и радостно седнала наширокия му гръб. Тихо и кроткостанал Бикът, стъпил на краката си,а Европа се заливала от смях. Иизведнъж… бикът като вихър сепонесъл към морето. Разплакала сеЕвропа, развикали се другарките й,но бикът вече се хвърлил в моретои като риба се понесъл побезбрежните сини води. От страхЕвропа здраво се държала за рогатаму. Морските вълни затихвали предБика и той все по-бързо я носил назапад. Из глъбините на морето

излезли прекрасните нереиди и снежни песни заплавали с него.Самият бог Посейдон, придруженот всички морски божества, сеносил с колесницата си по морскитевълни и с тризъбеца си гиукротявал, за да бъде гладък пътятна неговия велик брат —гръмовержецът Зевс. Утихналибурните ветрове и само слаб ветрецразвявал златистите коси на Европа,а наоколо — безкрайно море исиньо небе. Никакъв бряг не севиждал, никакво островче не сесъзирало в безкрайните морскипростори… Но ето в далечината

започнали да се очертават бреговетена остров Крит. Към него се насочилБикът и скоро доплавал. Излязъл отморето, скочил на брега и оставилскъпия си товар. Докато Европаприбирала разпилените си коси,Бикът изчезнал и пред нея застаналЗевс с цялата си величественост.

Европа станала съпруга наЗевс. Тя му родила трима синове —Минос, Радамант и Сарпедон,славата на които се носела далеч посвета. Съзвездието БИК напомня запостъпката на Зевс и за прекраснатадевойка Европа, която тойоткраднал от Азия и пренесъл на

остров Крит. Но Европа била несамо прелестна. Тя имала благхарактер, обичала хората, помагалаим и те толкова много я обикнали,че нарекли на нейно име целияматерик Европа.

Разсеяният звезден купХиадите е привлякъл погледа нахората още в незапомнени времена.За това говорят митовете, с коитое свързан този куп. Според един оттях Кронос, бащата на Зевс, сестрахувал, че неговите деца ще муотнемат властта над Небето иЗемята, както той я отнел от своябаща. Затова заповядал на жена си

Рея да му донася веднага детето,щом го роди. Но когато тя,изпълнявайки нареждането, муподнасяла детето, Кронос гоглътвал на една хапка. Вече пет отдецата си погълнал той (Хестия,Деметра, Хера, Хадес и Посейдон).Но като богове те били безсмъртнии не умирали, а оставали в стомахаму. Мъчно било на Рея, че не можеда си отгледа поне едно дете. Затовапоследното си дете, Зевс, тя родилана остров Крит, в една дълбокапещера. Вместо да поднесе малкияЗевс на Кронос, тя му поднеслапродълговат камък, увит в пелени

като бебе. Без да забележиизмамата, Кронос погълнал камъка.За да не предизвика съмнения уКронос, Рея се разплакала и излязланавън. В миг тя дошла на островКрит и наредила на нимфите дагледат малкия Зевс. Под технитегрижи той бързо растял, хранел сес мляко от козата Амалтея и с мед,който пчелите донасяли отдалечната планина Дикта.Спокойна, Рея се върнала приКронос.

Израснал Зевс, придобилбожествена мощ и започнал борбасъс своя баща. С помощта на

сторъките великани той го победили станал властелин над Небето иЗемята.

Не забравил Зевс Нимфите,които го отгледали. За да им сеотблагодари, той ги превърнал взвезди и ги отнесъл на небето. Такасред съзвездията заблестелиХиадите.

Не само тази е заслугата наНимфите, за да блестят на Небетокато Хиадите. Те отгледали и единот синовете на Зевс — бога навиното и веселието Дионис.

Царят на Тива — Кадъм, ималдъщеря Семела, която се славела с

неземната си красота. Видял я Зевсот висините на Олимп и в миг сеявил пред нея. Опиянен от нейнатанежност и прелест, той й казал, чеще изпълни всяко нейно желание.Думите си потвърдил с нерушимаклетва, каквато дават само боговетев свещените води на подземнатарека Стикс. Семела станала неговасъпруга. Узнала за това великатабогиня Хера и Силна омраза серазярила в сърцето й към Семела ирешила да унищожи съперницатаси.

Хера полетяла с колесницатаси от Олимп и дошла при Семела.

Като се престорила на спокойна, тяс нищо не издала омразата си къмСемела и я посъветвала: „Зевс ти сезакле, че ще изпълни всяко твоежелание. Помоли го да се яви предтеб с величието си на гръмовержеци господар на Олимп. Ако тойнаистина те обича, ще изпълнижеланието ти и няма да откаже.“

Без да подозира злия умисълна Хера, Семела помолила Зевс дасе яви пред нея с цялото си величиена гръмовержец. Той изпълнилжеланието й. Явил се пред нея,както поискала… Ослепителнимълнии блестели в ръцете му,

гръмотевици разтърсили двореца наКадъм. От светкавиците буйнипламъци обхванали всички наоколо.Паднала Семела, обхваната отогъня. Едва сега преди смъртта си,тя разбрала, че съветът на Хера япогубил. Умираща, тя родилапреждевременно Дионис — слабо,хилаво дете, което пламъцитеведнага обхванали. Но Зевс недопуснал да изгори синът му. В мигго обградил с бръшлян и го спасилот огъня. Взел Зевс сина си ипонеже не бил доносен, зашил го вбедрото си. Там той заякнал и серодил втори път. По нареждане на

Зевс Хермес отнесъл новороденияДионис в гр. Орхомен и го предална Семелината сестра Ино и съпругай цар Атамант, за да го отгледат ивъзпитат.

Когато Хера научила, че синътна омразната й Семела е жив и чеза него се грижат Ино и Атамант, тямного се разгневила. Как са посмелите да го приемат?! И решила тя даги накаже жестоко. Отнела разумана Атамант и той, обезумял, убилсина си Леарх и подгонил с копиетоси Ино и втория си син Меликерт.Вече ги наближил до самия морскибряг. За да се спасят от копието му,

те се хвърлили в морето. През товавреме, докато Атамант гонил Ино исина си, бързоходният пратеник набоговете Хермес взел Дионис и госпасил от безумния Атамант.Отнесъл го в Нисейската долина иго предал на нимфите да гоотгледат. Под техните грижиДионис бързо израсъл и веселилхората. Те го почитали като могъщбог на виното, радостта иплодородието. В негова честустройвали тържества, коитопродължавали по няколко дни, повреме на гроздобер или когатоначевали новото вино.

Зевс обичал своя вечно млад,весел и безгрижен син Дионис. Тойвъзнаградил нимфите, които гоотгледали и възпитали, като гипревърнал в звезди и ги оставил нанебето, за да блестят като Хиадитепрез нощите.

Съзвездието Бик, аследователно и Хиадите, следпериода на невидимост отновозапочва да се вижда през есеннитенощи. Но след летните горещинивремето се захлажда и започватесенните дъждове. Древногръцкалегенда свързва това природноявление с Хиадите.

Хиадите били дъщери наАтлас. Те имали брат Хиант, койтозагинал по време на лов за лъвове.Сестрите му неутешимо плачелиденонощно. Боговете се смилилинад тях, превърнали ги в звезди иги оставили на Небето. Там вкупомте блестят под името Хиади, коятодума на български език означава„Вали дъжд“. И когато на нощниянебосвод се появяват Хиадите,сълзите им за техния брат Хиант сеизливат на Земята като дъжд.

ПЛЕЯДИТЕ са сестри наХиадите. Те са седемте дъщери наАтлас — Електра, която родила отЗевс Дардан и Етион, Мая, родилаот Зевс Хермес, Тайгета, Алциона(най-ярката звезда в звездния купПлеядите), Меропа, Келена иАстеропа.

По неизвестни причиниплеядите били преследвани отловеца-гигант Орион. За да сеспасят от него, те се помолили набоговете, които ги превърнали вгълъби, после в звезди и след товаги оставили на небето.

Според друг вариант на митаЗевс възложил на плеядите да муносят амброзия на Олимп. Засестрите пътят до Олимп бил многотежък и при всяко отиване там еднаот тях загивала. Но Зевс не допускалда се намали броят на сестрите. Привсяко завръщане той заменялзагиналата сестра от плеядите снова. Така броят на звездите вПлеядите остава неизменен.

Звездният куп Плеядите епривлякъл погледа и на нашиянарод, които го нарича Квачката.Най-ярката звезда в купа е квачката,а останалите по-слаби звезди около

нея — пиленцата, които са шест. Тенепрекъснато трептят, сякаш кълватпросени зрънца.

Що се отнася до Хиадите, втози звезден куп нашият народ еобърнал внимание на нареденитекато обръч звезди около звездатаАлдебаран, която нарекъл Гайдаря,а звездите, които образуват обръчаоколо нея — Хорото.

[1] В Ракообразната мъглявина имапулсар, който се наблюдава като звезда.Пулсарите са неутронни звезди, които

възникват след избухването на свръхновитезвезди. ↑

[2] Затова задната част на Бика(потопената във водата) на звездните карти ев област от съвсем слаби звездички, докатоглавата му (над водата) е в област от яркизвезди. ↑

ОРИОН (ORION), ГОЛЯМОТО КУЧЕ(CANIS MAJOR), МАЛКОТО КУЧЕ(CANIS MINOR) И ЗАЕК (LEPUS)

ОРИОН е едно от най-красивите съзвездияна цялото звездно небе. Най-високо е надхоризонта и най-добре се вижда от декември до

март. То привлича погледа с ярките си звездии с огромната видима площ, която заема.Заобиколено е от съзвездията Близнаци,Единорог, Еридан и Бик.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоОрион могат да се видят с просто око около120 звезди. Най-ярките от тях са червенатаБетелгейзе и бялата Ригел (и двете от нулевазвездна величина). Те заедно с още две звездиот 2m образуват характерната геометричнафигура на съзвездието Орион — голям,удължен, неправилен четириъгълник. В средатаму са наредени малко наклонено три звезди отвтора звездна величина, които образуват„пояса“ на Орион.

Освен споменатите звезди в съзвездиетоОрион има още десет звезди, по-ярки от

четвърта звездна величина. Но необходимо ебогато въображение, за да се види вконфигурацията на звездите легендарниятловец Орион, високо вдигнал с дясната си ръкаогромен боздуган и с преметната лъвска кожана лявата ръка. В дясното рамо на Орион езвездата Бетелгейзе, а в стъпалото на левия мукрак е звездата Ригел[1]. Звездата θ блести внеговия изкривен меч, а звездата χ — вбоздугана му. Десетината слаби звездички,„безразборно разхвърляни“, напомнят залъвската кожа, която Орион е преметнал презпротегнатата си лява ръка.

Най-силно впечатление в съзвездиетоОрион прави звездата Бетелгейзе със своячервен цвят. Тя е свръхгигант. Диаметърът й е450 пъти по-голям от диаметъра на Слънцето.

Ако в центъра й поставим Слънцето, то в неябиха се поместили орбитите на планетите доМарс включително! Разстоянието до тазизвезда-свръхгигант е 650 светлинни години.

Бетелгейзе е една от най-интересните илесно достъпни за наблюдение с просто окополуправилни променливи звезди. Визмененията на блясъка й се разкриват двапериода, които се наслагат: единият имапродължителност 180 дни, а другият — 2070дни. Разкрита е и друга особеност визмененията на блясъка на Бетелгейзе —свивания и раздувания на звездата, т.е.намаляване и увеличаване на нейния диаметър.Това се доказва въз основа на непосредствениизмервания на диаметъра на Бетелгейзе съсзвезден интерферометър. Следователно

звездата Бетелгейзе е полуправилна променливацефеида, измененията на блясъка на която седължат на неправилни пулсации. Когатозвездата е свита, диаметърът й е най-малък,температурата й е най-висока и яркостта — най-голяма. Обратно, когато звездата е най-раздута,диаметърът й е най-голям, температурата наповърхността й е най-ниска, а яркостта — най-малка.

Звездата Ригел е гигант, който излъчва 23000 пъти по-интензивно от нашето Слънце.

В съзвездието Орион около звездите θ иι (гдето е мечът на Орион) в ясни и безлуннинощи се вижда с просто око размито светлопетно. Това е забележителната дифузна светламъглявина в съзвездието Орион, която еособено интересен обект за астрономите.

Разбира се, с просто око се вижда нищожномалка част от тази дифузна мъглявина. Но тяе единствената дифузна мъглявина, която можеда се вижда с просто око. За разлика отгалактиките, които са звездни системи, подобнина нашата звездна система — Галактиката,дифузната мъглявина в Орион е образувана отгаз в твърде разредено състояние (главноводород). За да се добие представа заневъобразимо малката й плътност, ще посочим,че газът от нея в 100 кубически километра тежисамо един милиграм!

Средният диаметър на дифузнатамъглявина в Орион е 16 светлинни години, аразстоянието и от нас е 1150 светлинни години.Тя се намира в нашата Галактика.

В съзвездието Орион близо до звездатаБетелгейзе се намира радиантът на метеорнияпоток Ориониди, който се наблюдава от 16 до23 октомври. Максимумът на този поток е на21 октомври, когато за един час могат да сенаблюдават около 10 метеора — ориониди.

Съзвездието ГОЛЯМОТО КУЧЕ се вижданай-добре от януари до март. В него е звездатаСириус — най-ярката звезда върху цялатанебесна сфера. Заобиколено е от съзвездиятаКормило, Гълъб, Заек и Единорог.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоГолямото куче могат да се видят с просто окооколо 80 звезди, от които по-ярки от четвърта

звездна величина са само 10. Петте, най-яркитеот тях (заедно със Сириус), образуватхарактерната геометрична фигура на товасъзвездие — удължен ромбоид, около най-източния връх на който има редица от няколкозвездички. Не се изисква голямо усилие навъображението, за да се види в тази фигурабягащо куче с дълга извита опашка, в устата накоето блести звездата Сириус.

Съзвездието Голямото куче дължи своятаизвестност преди всичко на Сириус, която енай-ярката от всички звезди и е от минус 1,4m.Тя е една от най-близките до нас звезди — на 9светлинни години.

Изучавайки собственото движение наСириус, Бесел направил заключение, че тазизвезда има невидим спътник. Действително

такъв бе открит. Оказа се, че той е звездичка от8,6m. Този спътник на Сириус се оказа първатаоткрита звезда бяло джудже. Масата му еприблизително равна на масата на Слънцето, нодиаметърът му е само три пъти по-голям отдиаметъра на Земята. Следователно неговатасредна плътност е невъобразимо голяма.Кибритена кутия, напълнена с вещество от него,би тежала един тон!

Интересен обект за наблюдение с простооко в съзвездието Голямото куче езатъмнително променливата звезда UW.Блясъкът й се изменя от 4,5m до 4,8m с период4,4 денонощия.

Съзвездието МАЛКОТО КУЧЕ най-добресе вижда от декември до май. То привличапогледа с червеникавата звезда Процион отпърва звездна величина. Разположено есиметрично на съзвездието Орион спрямоМлечния път. Заобиколено е от съзвездията Рак,Хидра, Единорог и Близнаци.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоМалкото куче могат да се видят с просто око

около 20 звезди, но само две от тях са по-ярки— Процион и Гомейза (от трета зв. вел.).Съзвездието Малкото куче няма характернагеометрична фигура. В него няма и обекти,достъпни за наблюдение с просто око.Интересно е да отбележим, че Процион евтората звезда, на която въз основа напредположението на Бесел е открит невидимспътник. Той е също бяло джудже, десет пътипо-малък от спътника на Сириус, и е много по-плътен от него. Наблюдението му е трудно дажеза астрономите-специалисти, които разполагатс големи телескопи.

Съзвездието ЗАЕК принадлежи къммалките съзвездия. Най-високо е над хоризонтаи най-добре се вижда от януари до март.Заобиколено е от съзвездията Голямото куче,Гълъб, Еридан и Орион.

В съзвездието Заек могат да се видят спросто око до 40 звезди. Само осем от тях сапо-ярки от четвърта звездна величина. Четириот тях, най-ярките, образуват добре очертан

трапец — характерната геометрична фигура насъзвездието Заек. Едва ли тази фигура може дасе оприличи на бягащ заек, какъвто се рисува встаринните звездни карти и атласи.

В съзвездието Заек няма забележителниобекти, достъпни за наблюдение с просто око.

Въображението на древните гърци еувековечило на небето със съзвездията Орион,Голямото куче, Малкото куче и Заек една ловнасцена.

За легендарния ловец Орионмитологията разказва. Той билстроен, красив и пъргав. С двете сикучета Голямото куче и Малкотокуче ходел на лов из горите ипланините за диви зверове.Голямото куче подгонило един заеки той се сгушил в краката на Орион.

Въоръжен с огромен боздугани остър меч, Орион по неизвестнипричини преследвал плеядите, носрещу него се нахвърлил разяренбик. Вдигнал високо с дясната си

ръка тежкия боздуган Орион, без дасе страхува, и зачакалприближаването му, за да го ударипо главата.

Бродил Орион из планините игъстите гори, ловувал диви зверовеи най-после пристигнал на островХиос. Там един скорпион го ужилили той умрял. Но Ескулап, научил запреждевременната му смърт,отишъл на остров Хиос да говъзкреси, както възкресявал и другиумрели. Разтревожил се владетелятна подземното царство Хадес, чеЕскулап му отнема сенките, и сеоплакал на своя брат гръмовержеца

Зевс. С мълнии и светкавици Зевсубил Ескулап.

Зевс превърнал в звездиОрион, Скорпион и Ескулап и гиоставил на небето да блестят катосъзвездия. Той поставил редом съсСкорпион Ескулап на едната странана небето, а Орион напротивоположната страна, за да несе опита Ескулап да възкресиОрион. Затова, когато Скорпион иЕскулап се виждат над хоризонта,Орион е под хоризонта и не севижда. А когато Орион се вижда надхоризонта, Скорпион и Ескулап сапод хоризонта и не се виждат.

Според друг мит жестокаучаст сполетяла Орион. В едингорещ летен ден той отишъл вгъстите гори на Китерон. Сякаш жарсипели лъчите на Хелиос и даже вгората горещината биланепоносима. Орион потърсил ручей,за да се разхлади. След дълго лутанестигнал във вечнозелената ицветуща долина Гаргафия в Беотия,посветена на богинята на ловаАртемида. Бистър като сълза ручейтечал през долината, обрасла сбуйна зелена трева и цветя, акипарисите, чинарите и брезите съсзелените си листа хвърляли гъсти

сенки. Приятна прохлада и ароматот дивните цветя разнасял тихиятветрец из цялата долина.

Освежен, Орион тръгнал поручея и унесен от прохладата,стигнал до една чудна пещера,цялата обвита в зеленина. Само презмалка пролука в зеленината севиждало в нея прозрачно катокристал езеро. В тази пещера богиняАртемида търсила прохлада следвсяко ловуване в Китеронскитепланини. Никой смъртен не знаелтази нейна пещера и никой смъртенне можел да се приближи до нея ида види богинята, когато се

разхлаждала в бистрите като сълзаводи на езерото.

Неусетно Орион дошъл довхода на пещерата тъкмо когатопрелестната богиня Артемидаоставила лъка си и стрелите и влязлав нея. Спътничките й, прекраснитенимфи, събули сандалите й,съблекли я, привързали косата й изапочнали да я обливат скристалната вода. В този миг навхода се показал Орион. Изпищелинимфите и оградили богинята, за дане я видят очите на смъртен.Зачервена от яд и гняв, богиняАртемида превърнала Орион в

красив елен с огромни клонестирога и дълги тънки крака, нозапазила човешкия му разум.Хукнал из гората страхливият елен.Той съзнавал постигналото гоголямо нещастие. От очите мукапели едри сълзи, но не можел даговори и да изкаже страданията си.

Тичал из гората еленът, нодвете негови любими кучетаГолямото куче и Малкото куче гоподушили и подгонили. ИскалОрион да се спре и да им каже, чее техният господар, но не можел даговори. Още по-едри сълзи потеклиот очите на елена и по-силно

започнал той да тича из гориститепланини. Но и кучетата като стрелилетели след него. Настигнали го. Сярост се нахвърлили върху елена иго разкъсали. Така Орион трагичнозагинал от собствените си кучета,загдето единствен от смъртните,макар и неволно, зърнал дивнатакрасота на прелестната богиняАртемида.

След смъртта на прочутияловец Орион боговете го поставилина небето като съзвездие заедно слюбимите му Голямо куче и Малкокуче.

Сред нашия народ най-известна е една част от съзвездиетоОрион, която той нарича Ралица[2].В разположението на звездите δ, ε иζ които образуват „пояса“ на Орион,и звездите σ, θ и χ които образуватдесния крак на Орион,въображението на народа е виждалоралото, а в звездата Сириус —орача, остена на който образуватзвездите η, τ и β от Орион. ЗвездатаПроцион от Малкото куче е кучетона орача, а воловете му са звездитеα и γ от Орион.

В древен Египет звездатаСириус е била на особена почит. Попоявяването й, след периода й наневидимост, сутрин и лъчите наизгряващото Слънце, жрецитепредсказвали разливането на р. Нил,което било от жизнено значение задревните египтяни. По звездатаСириус жреците определилиприблизително продължителносттана тропическата година, която е восновата на древноегипетскияслънчев календар. Уточняван презхилядолетията, този календар се

използува сега от цивилизованитенароди в целия свят.

Римляните са наричализвездата Сириус Канинула (Кучешказвезда — от думата канис, коятозначи куче). За тях появяването натази звезда в лъчите на изгряващотоСлънце показало, че настъпватнепоносимите летни горещини.Настъпвало времето на пожари иразлични епидемии. Богатите презвреме на горещините отивали въввилите си, а народът понасял тежкопоследиците от горещините. За

римляните летните горещини били„кучешко време“ — каникула(ваканция).

За звездата Сириус среднашия народ се разказва следнаталегенда. В ранна есен керван отколи, натоварени с жито, спрял дапренощува. През нощтакерванджиите се събудили и виделина изток ярка бяла звезда (Сириус).Взели я за Зорницата[3], впрегналиколите и тръгнали в тъмната нощ.Но вместо да се зазори, нощнататъма оставала непрогледна.

Заблудил се керванът, попаднал втинесто блато и всички загинали.Затова народът нарича СириусЛъжикерван.

[1] Арабското име Бетелгейзе означава„Рамо на гиганта“, а Ригел — „Крак на гиганта“.↑

[2] Появяването на съзвездието Орионслед полунощ в ранна есен е напомняло нанарода за есенната оран и сеитба. Затова в тазичаст на съзвездието той виждал рало, орач состен, колата с воловете и кучето. ↑

[3] Зорницата е планетата Венера.Изгряването й означава, че скоро ще изгрее иСлънцето. ↑

БЛИЗНАЦИ (GEMINI)

БЛИЗНАЦИ е зодиакално съзвездие. Най-добре то се вижда през нощите от декември домай. Заобиколено е от съзвездията Рак, Малкотокуче, Воловар и Рис. Част от съзвездиетоБлизнаци е в Млечния път.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоБлизнаци могат да се видят с просто око около

70 звезди, от които 14 са по-ярки от третазвездна величина. Съзвездието Близнаципривлича погледа с двете ярки звезди, видимиблизко една до друга — Полукс (1m) и Кастор(2m). Останалите по-ярки звезди образуват двередици, като от всяка се отделят малкиразклонения от слаби звездички. Но вгеометричната фигура на съзвездието Близнацине може да се види картината, която се рисував старинните звездни карти и атласи —прегърнати двама братя-близнаци. ЗвездатаПолукс е в гушата на единия, а Кастор — вустата на другия.

Интересни обекти, които могат добре дасе наблюдават с просто око, са:

Звездата ζ от Близнаци, която епроменлива звезда-цефеида. Блясъкът й се

изменя от 3,9m до 4,3m с период, близък до 10денонощия. Периодът й не е строго постоянен,а е подложен на известни изменения. Залюбителите-астрономи тази звезда е твърдеудобен и интересен обект за изследване.

Звездата η от Близнаци привличавниманието на астрономите специалисти съссвоите интересни особености. Тя е спектралнодвойна, а в същото време и затъмнително-променлива звезда с период 2984 денонощия.Наред с всичко това тази звезда е иполуправилна променлива. Блясъкът й сеизменя в границите от 3,1m до 3,9m с период233 дни. За любителите-астрономи тази звезда едостъпна за наблюдение с просто око и те могатда внесат уточняване в нейните особености въз

основа на продължителни системнинаблюдения.

В съзвездието Близнаци близо до звездатаКастор е радиантът на метеорния потокГеминиди, който се наблюдава от 5 до 15декември. Максимумът му е на 11–13 декември,когато за един час могат да се наблюдават около60 метеора.

Митологията е вплела дваматабратя-близнаци в удивителенразказ, който и сега затрогва съссилната братска любов, описана внего.

Спартанският цар Тиндарейимал жена Леда, която с красотатаси очаровала всички. За нейнатапрелест се говорело в цяла Гърция.С дивната си хубост тя омаяла ивеликия гръмовержец Зевс. Щом язърнал, той решил да я обладае. Зада избегне неприятностите, които

би му създала великата богиня Хера,неговата законна съпруга, Зевс сепревърнал в белоснежен лебед икато стрела се спуснал от висинитена Олимп към Спарта. През единпрозорец влязъл в покоите на Леда.

От Зевс Леда родила две деца— син Полидевк (римляните гонаричали Полукс) и дъщеря Елена,прекрасна като богиня, която по-късно станала причина заТроянската война. От цар ТиндарейЛеда също родила две деца — синКастор и дъщеря Клитемнестра. Насвоя син Полукс Зевс дал

безсмъртие, но брат му Касторостанал смъртен.

Расли двамата братя и скоростанали прочути герои. Те взелиучастие и в похода на аргонавтитеза златното руно в далечна Колхида.Кастор укротявал и най-буйнитеконе и никой не можел да сесравнява с него в учението дауправлява конете, впрегнати вколесница. С Полукс пък никой неможел да се сравнява в бой сюмруци. Навсякъде двамата братя-близнаци били винаги заедно иникога не се разделяли.

Полукс и Кастор имали двамабратовчеди Идас и Линкей. С тях теизвършили много подвизи, новеднъж се скарали и Идас пронизалс копието си Кастор. Полуксведнага се нахвърлил върху Идас, зада отмъсти за смъртта на брата си.Започнал бой на живот и смърт. Нодвамата били еднакво силни изатова се намесил Зевс — бащата наПолукс. Зевс хвърлил ослепителнасветкавица между Идас и Полукс, откоято Идас изгорял и се превърналв пепел. Полукс като безсмъртеностанал невредим от светкавицата.

Върнал се Полукс приумрелия си брат, навел се над негои горчиво плакал ден и нощ. Мъкатаму, че брат му Кастор катообикновен смъртен трябва да отидев мрачното царство на Хадес, сеизливала в потоци сълзи. От ден наден все по-големи ставали скръбтаи мъката на Полукс. Отчаян, тойпомолил баща си Зевс, да го лишиот безсмъртието, за да може да умреи той заедно с брат си. Трогнал севеликият Гръмовержец ипредложил на сина си Полукс да сиизбере едно от двете — да останевечно млад и да живее всред

боговете на светлия Олимп или даживее заедно с брат си един ден вподземното царство на Хадес и единден на Олимп при боговете.

Без да се колебае за да не сераздели от брат си, Полукс избралнеговата участ, определена от Зевс.Оттогава двамата братя останалинеразделни. Един ден те прекарвалив подземното царство на Хадесвсред сенките на умрелите, а вторияден отлитали във висините наОлимп в дворците на гръмовержецаЗевс и се веселели заедно с боговетена пищните им тържества.

Древните гърци почиталидвамата братя-близнаци катобогове, които закриляли хората отвсички опасности и гипокровителствували при технитепътувания из родината или вдалечни и чужди страни.

Привързаността междуПолукс и Кастор станалаолицетворение на братска любов.Господарят на Небето и Земята Зевспревърнал двамата братя-близнацив звезди и ги оставил на небетовсред съзвездията, за да блестятпрез нощите и да напомнят на

хората за тяхната истинска братскалюбов.

СКОРПИОН (SCORPIUS) И ЕРИДАН(ERIDANUS)

СКОРПИОН е зодиакално съзвездие,разположено на юг от небесния екватор, в най-широката и най-красивата част на Млечния път.От нашата страна, невисоко над хоризонта севижда само малка част от съзвездието Скорпион

през нощите на юли и август. Заобиколено еот съзвездията Стрелец, Телескоп, Жертвеник,Везни, Змиеносец, Змия и Щит.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоСкорпион могат да се видят с просто око около100 звезди, но само 13 от тях са по-ярки отчетвърта звездна величина. Най-ярката звезда всъзвездието Скорпион е Антарес (от 1m), коятопривлича погледа със своя червен цвят. По цвяти яркост тази звезда съперничи на планетатаМарс, поради което е наречена с името Антарес(от Арес — Марс).

Най-ярките звезди в съзвездиетоСкорпион образуват върху фона на Млечнияпът две фигури, съединени с редица от няколкозвезди. Едната фигура, която не се вижда отнашата страна, наподобява продълговат

многоъгълник, а другата, видима от нашатастрана, наподобява дамско ветрило, в дръжкатана което блести звездата Антарес.

Съзвездието Скорпион е едно от малкотосъзвездия, конфигурацията от звездите на коетообразува фигура, оправдаваща името му.Съвсем малко усилие на въображението сеизисква, за да се види в тази конфигурацияогромен Скорпион с дълги и страшни щипци.

В съзвездието Скорпион има многопроменливи звезди от различни типове, но отнашата страна те не могат да се наблюдават. Несе виждат от нашата страна и двата разсеянизвездни купа в съзвездието Скорпион, които сеозначават с M6 и M7. Тези два купа саобразувани от по 80 звезди. Купът М6 имадиаметър 21 св. г. и се намира на 1300 св. г.

от нас. Поради това голямо разстояние тозиразсеян звезден куп е по-малко ефектен от M7.Звездният куп M7 по общия си блясък отстъпвасамо на Плеядите. Диаметърът му е 17 св. г. и ена разстояние от нас 915 св. г. Поради голяматаразлика в разстоянията до двата звездни купа,въпреки че те съдържат почти еднакъв бройзвезди, общата им яркост е различна. M6 е от4,6m, а M7 — от 3,5m.

Интересна е звездата ζ от Скорпион, коятое от 3,7m. Тя поразява с огромното количествоенергия, която излъчва. Мощността наизлъчването й е 400 000 пъти по-голяма отмощността на излъчването на нашето Слънце!От нашата страна ζ от Скорпион не се вижда.

ЕРИДАН заема обширна област отюжната небесна полусфера. Само малка част отнего може да се вижда от нашата страна през

нощите от ноември до февруари. Заобиколеное от съзвездията Заек, Орион, Длето, Часовник,Южна хидра, Феникс, Пещ, Кит и Бик.

В огромната площ, която заемасъзвездието Еридан от небесната сфера, в яснаи безлунна нощ с просто око могат да се видятоколо 100 звезди, но изобщо те са слаби. Самоосем от тях са по-ярки от четвърта звезднавеличина.

По-ярките звезди от съзвездието Еридан,съединени с линии, образуват една„върволица“, която започва малко на запад инад звездата Ригел от Орион, продължава скриволичене на запад и достига съзвездиетоКит. На границата на това съзвездие тя правиголям завой на юг и продължава на изток досъзвездието Длето. Тук тя отново прави един

остър завой на югозапад и с резки зигзаговидничупки продължава далеч на юг, гдето завършвас ярката звезда Ахернар (от 0,5m). Тазикриволичеща върволица от звезди напълносъответствува на името на река Еридан[1],дадено на съзвездието.

Митологията свързвасъзвездията Скорпион и Еридан страгичната участ на Фаетон.

Климена, дъщеря на морскатабогиня Темида, била толковакрасива, че даже лъчезарният богХелиос (Слънцето), който всеки денлети със златната си колесницависоко над Земята, никъде не видялпо-хубава девойка от нея. Оженилсе за нея и тя му родила син, сияещкато баща си, затова му дала иметоФаетон (т.е. сияещ), но не билбезсмъртен като него.

По цял ден Фаетон играел съссвоя братовчед Епаф — син нагръмовержеца Зевс. Един ден, койзнае защо, Епаф започнал да му сеприсмива:

— Макар да се казвашФаетон, ти не си никакъв син наХелиос. Ти си син на най-обикновенсмъртен!

Като камък паднали тези думив детската душа на Фаетон.Разплакал се той и затичал примайка си. Тя го прегърнала и гозапитала защо плаче. Хълцайки, тойй разказал колко тежко го е обидилЕпаф.

Вдигнала ръце Климена къмСлънцето и се заклела:

— О, сине мой! Заклевам се влъчезарния Хелиос, който ни виждаи чува, че той е твоят баща! Некатой ме лиши от светлината си, аконе казвам самата истина! Иди принего в двореца му! Той ще тепосрещне като свой син и щепотвърди думите ми!

Успокоен от думите на майкаси, Фаетон отишъл в двореца набаща си Хелиос. Видял го отдалеч,седнал на златен трон, но не могълда се приближи до него, защотоочите на никой смъртен не могат да

издържат ослепителната мусветлина. Щом Хелиос видялФаетон, зарадвал се и сияниетооколо него станало още по-силно.Фаетон му разказал как Епаф всялв него съмнението, че е негов син.Помолил го да разсее съмнението,като му даде доказателства, че енегов син.

— Ти си мой син! За да сеувериш, поискай от мен каквотопожелаеш, и кълна се в свещенитеводи на Стикс, че ще изпълняжеланието ти!

Зарадвал се Фаетон от тезидуми на Хелиос и го помолил да му

даде само за един ден колесницатаси с крилатите коне, за да премине снея по небесните простори.

Потъмняло сиянието околоХелиос, щом чул тези думи.Умислен, той започнал бащински даго съветва:

— Помисли ли, сине мой,преди да поискаш това от мен! Танима смъртен може да седи в моятаколесница?! Даже никой отбезсмъртните богове не може да якара! Моите крилати коне се носяткато вихър и ти нямаш сили дадържиш юздите им и да гиуправляваш. А пътят в началото е

толкова стръмен, че ще ти се стори,че летиш право нагоре. Когатостигнеш най-големите висини,косата ти ще настръхне от страх, акопогледнеш надолу към Земята. Следтова конете стремглаво политат постръмен път надолу, към водите наокеана… Откажи се, сине мой, оттова желание! По пътя има многочудовища, които и теб, и конете щеизплашат. Ти искаш да загинеш!

Непреклонен бил Фаетон.Още по-настойчиво искал от Хелиосда му даде колесницата си. Не севслушал в съветите на баща си.

Не могъл Хелиос да нарушиклетвата си в свещените води нарека Стикс и разрешил на Фаетон давземе колесницата му.

Отишъл Фаетон на източниякрай на Земята, гдето била златнатаколесница на Хелиос. Впрегнали внея крилатите буйни коне.Нахранени добре с амброзия инапоени с нектар, те нетърпеливопръхтели и тропали с копитата си.Обзет от невиждана радост, Фаетонседнал в колесницата и хваналюздите на конете. Богиня Еос(Зората) широко разтворилазлатните врати и в миг конете се

понесли нагоре по стръмния път.Бясно препускали те, а силите наФаетон не стигали, за да държиздраво юздите им и да ги управлява.Те летели без път, защото самиятФаетон не познавал пътя и не знаелкъде да ги насочва. И ето предконете се появил един огромен,страшен скорпион, покрит сотровни люспи. Насочил той къмконете и към Фаетон дългото сисмъртоносно жило. Изплашил сеФаетон от това чудовище, изпусналюздите на конете и паднал по очив колесницата. Почувствували сесвободни, за да избягнат страшния

скорпион, конете полетелистремглаво нагоре, нагоре…, къмзвездите, а колесницата се люшкаласлед тях и всеки миг можела да сепреобърне.

Изплашила се богиня Селена(Месечината), като видяла какпрепускат в небесните просториконете на нейния брат Хелиос,изпуснати и неуправлявани отникого. Какво ли е станало с нейниябрат Хелиос?

Издигнали се до висините,конете стремглаво се спусналинадолу към Земята. От огненатаколесница буйни пламъци

обхванали цялата Земя. Огънятпревръщал в пепелища цветущитеградове и плодородните поля.Запалили се планините, заврялаводата в реките и моретата и облациот гъсти горещи пари се издигалинад тях… Изплашили се нимфите ис плач се скрили в дълбокитепещери. Скоро реките и моретата сепревърнали в пресъхнали, дълбокопропукани пустини… Отнепоносимата горещина сеизплашили морските богове. Смъртзаплашвала Земята. Тогава богиняГея (Земята), обляна в сълзи,отправила молба към господаря на

Небето и Земята, великиягръмовержец Зевс:

— О, велики господарю! Защодопускаш да загина аз, да загинецарството на твоя брат Посейдон?Нима в тези пламъци трябва даизгори целият свят?

Чул молбата на богиня Геявеликият Зевс. В миг изгасилстрашните пламъци, които обвивалиЗемята. Вдигнал тежката сидесница, хвърлил ослепителнасветкавица и разбил на парчетаогнената колесница. Разбягали се навсички страни крилатите коне наХелиос. По цялото небе се

разлетели огнените парчета отколесницата…

Обхванат от огнени пламъци,полетял към Земята Фаетон ипаднал в река Еридан, далече отродината си. Дълбока скръбпомрачила сияещия Хелиос оттрагичната гибел на сина му и цялден не се показал в не беснитепростори…

Хесперийските нимфиизвадили от река Еридан тялото наФаетон и го погребали. Нещастнатаму майка Климена, обляна в сълзи,дълго търсила гроба му. И когато гонамерила, горчиво плакала за своя

любим син. Плакали и нейнитедъщери хелиадите. Скръбта им билатолкова голяма, че боговете сесмилили над тях и ги превърнали втополи. Застанали на бреговете нарека Еридан, хелиадите-тополи сенадвесили над нея. Сълзите им потехния брат непрестанно се ронилии падали във водите на река Еридан,като се превръщали в прозраченкехлибар.

Съзвездията Скорпион иЕридан напомнят за трагичнатасмърт на Фаетон, който непослушал съвета на своя велик баща— лъчезарния Хелиос.

Скорпионът има и друга„заслуга“, за да блести катосъзвездие на небето. Той ужилил попетата легендарния ловец Орион. Ототровата му Орион умрял на островХиос.

[1] Според една легенда, тази митическарека е пренесената на небето река Стикс, коятотекла в подземното царство. В нейните свещениводи са давали клетва боговете.

Според други легенди това е или р. Нил,или р. По. ↑

ЛЪВ (LEO)

ЛЪВ е зодиакално съзвездие. Най-високо енад хоризонта и най-добре се вижда през нощитена март и април. Заобиколено е от съзвездиятаДевица, Чаша, Секстант, Рак и Малък лъв.

В съзвездието Лъв с просто око могат да севидят до 70 звезди, но, общо взето, те са слаби

звезди. Най-ярките са Регул (от първа зв. вел.) иДенебола (от втора зв. вел.).

С малко по-голямо въображениеразпръснатите слаби звездички над звездатаРегул могат да се оприличат на буйна лъвскагрива. Тялото на лъва и особено десният мукрак са добре очертани от наредени звездички.Звездата Денебола блести в края на дългата иизвита като обръч опашка на лъва.

Регул е интересна звезда. Тя еприблизително три пъти по-голяма от нашетоСлънце, а температурата на повърхността й е 14000°. На три ъглови минути от нея се намиразвезда от 7,6m (невидима с просто око), коятоима жълт цвят и почти не се различава отнашето Слънце. Счита се, че тази звезда еспътник на звездата Регул, защото двете имат

едно и също собствено движение впространството. Но орбитално движение натози спътник около Регул все още не е открито.

В съзвездието Лъв близо до звездата ζ ерадиантът на метеорния поток ЛЕОНИДИ,който се наблюдава от 10 до 18 ноември, смаксимум на 12 ноември.

Метеорните тела от потока Леониди седвижат по затворена орбита около Слънцето.Но те не са равномерно разпределени по тазиорбита, а в една част от нея образуват един„плътен облак“. Когато нашата Земя преминавапрез тази част от орбитата на потока Леониди,тогава се наблюдава „обилен звезден дъжд“.Такъв е наблюдаван през 1833 г., 1866 г. и 1933г. Последният „звезден дъжд“ на леонидите бенаблюдаван през 1966 г. Той бе невиждано

„проливен дъжд“ (броят на падащите звездидостигна 140 000 в час!).

Звездните дъждове от Леонидите сеповтарят през приблизително 33 години.Следващият „звезден дъжд“ от тях се очаквапрез 1999 г.

В съзвездието Лъв има интересни двойнизвезди и галактики, но те са достъпни занаблюдение само с по-мощни телескопи.

Лъв е едно от най-старите съзвездия.Името му е дадено още от древните египтяни.Те не са го свързали нито с мит, нито с легенда,а просто с повтарящите се сезонни явления.

В древен Египет, когато през нощите намарт и април високо над хоризонта,приблизително в зенита заблестявали звездитена съзвездието Лъв, настъпвали непоносими

горещини. Страната се превръщала просто визгоряла пустиня и даже плодородната долинана р. Нил изсъхвала и се напуквала. По товавреме през нощите се чували само страшнитеревове на лъвовете, които скитали из пустинята,за да си търсят храна. Никой не смеел да отиватам. Тя се превръщала в царство на лъвовете.Те били господарите в нея. Това всяка година сеповтаряло и затова древните египтяни нареклиобластта със звездите, които виждалиприблизително над главите си, с името ЛЪВ.Така на звездното небе се появил Лъвът —царят на животните.

Според преданията под знака на товасъзвездие трябвало да се раждат велики царе.Затова най-ярката звезда от съзвездието ЛЪВбила наречена Регул (от лат. REX — цар).

Митологията на гърците есвързала съзвездието Лъв счудовищния Немейски лъв и с единот подвизите на митическия геройХеркулес.

Като победил титаните, Зевсги затворил в мрачния Тартар. Предогромната му врата наредил дастоят непрекъснато хекатонхейрите(сторъките) и зорко да бдят, за дане избягат страшните чудовища.Титаните завинаги загубили власттаси над света. Но борбата на Зевс дазавземе властта над Небето и Земята

не свършила с победата надтитаните. Предстояла му още една,последна, но най-тежка борба съсстоглавото чудовище Тифон, коетовсявало ужас и причинявало всичкизлини на Земята.

Когато Гея (Земята) разбралаколко жестоко е постъпил Зевс снейните деца (титаните), тявстъпила в брак с мрачния Тартари родила страхотното чудовищеТифон със сто огромни драконовиглави, които бълвали непрекъснатобуйни огнени пламъци на всичкистрани. Щом Тифон излязъл изземните недра, цялата Земя

затреперала от огромното му тяло.Оглушителен рев на разяренибикове и лъвове, кучешки лай истрахотно змийско съскане серазнасяли далеч по Земята, апламъците от драконовите главиопожарявали всичко наоколо. Ужасобхващал животните и хората идаже боговете от това разяреночудовище. Земята горяла и всичкосе топяло от адската горещина,която бълвали главите на Тифон.Само Зевс не се уплашил. Той смелозастанал пред чудовището и гообсипал с мълнии и гръмотевици.Земята и небето се слели в един

непрекъснат огън, сякаш въздухътзапочнал да гори. От мълниите наЗевс всичко се превърнало в пепел.На пепел станали и стоте драконовиглави на Тифон и той се просналкато огромна планина, от коятоизригвали огнени езици, коиторазтапяли всичко наоколо. СаматаЗемя била застрашена да се разтопинапълно. Но Зевс, без да губи време,сграбчил огромното огнено тяло наТифон и го захвърлил вдълбочините на мрачния Тартар,който го бил създал. Там останалзавинаги Тифон. Но и от Тартаратой често всявал ужас сред хората

и боговете, като създавал страхотниурагани, които помитали всичко,където преминели. Пламъците наТифон пробивали планините и катоогнени реки потичали по склоноветеим и ги опожарявали. Но най-страшното дошло, когато Тифон сеоженил за Ехидна. От брака им серодили ужасяващи чудовища —двуглавото куче Орфо, триглавотокуче Цербер със змийска опашка,Лернейската хидра, Немейският лъви др. Някои от тези чудовищаизлезли на Земята, гдетопричинявали страхотни бедствия,ужас и страдания на хората.

Тифон и Ехидна изпратилисвоята рожба — огромния лъв впланините, недалеч от гр. Немея(отгдето и името му Немейски лъв).Със страшен рев той върлувал воколностите на Немея иопустошавал всичко. Ужасобхващал хора и животни, когаточували неговия рев. Хората несмеели да излизат от къщите си.Настанал глад и мор по хора идобитък. В Немея се чували самоплач и стенания. Никои не можелда избави хората от непоносимотобедствие, за което се говорело изцяла Гърция.

Чул Евристей за това бедствиеи възложил на Херкулес да изпълнинезабавно първото му поръчение: даубие Немейския лъв и да му годонесе в Микена.

Херкулес тръгнал веднага загр. Немея. Когато пристигнал там,докъдето стигал погледът му,виждал само опожарена Земя иникаква жива душа. Нямало дорикого да попита къде е леговищетона страшния лъв. Без да губи време,Херкулес се отправил къмпланините. Цял ден бродил из тях,но никъде не могъл да откриечудовищния лъв. Започнало да се

мръква. От далечината Херкулесчул страшния рев на лъва, който,разбудил се, се протягал и чакал дасе стъмни, за да продължиопустошенията си от предишнатанощ…

С няколко гигантски скокаХеркулес се намерил до леговищетона лъва. То представлявало огромнапещера с два изхода. Пред единияот тях Херкулес натрупал огромнискали, така че лъвът можел да излезесамо през другия изход. Там сескрил Херкулес и опънал лъка си.Не минало много и огромният лъв срев излязъл от пещерата. Стрелите

на Херкулес го обсипали катомълнии. Но нито една от тях не гонаранила. Стрелите отскачали откожата му, която била по-твърда отжелязо. Херкулес не знаел, чеНемейският лъв е неуязвим оторъжие. Като видял, че стрелитеотскачат от кожата му, Херкулесоставил лъка и се нахвърлил върхуразярения звяр. Само с един удар поглавата с тежкия боздуган гозашеметил и омаломощил. Хваналго с мощните си ръце за гушата итолкова силно го стиснал, че за мигго удушил. Метнал го Херкулес нагърба си и отишъл в гр. Немея. Там

принесъл жертва на гръмовержецаЗевс — неговия баща. За спомен отпървия си подвиг Херкулесположил началото на Немейскитеигри, през време на които в цялаГърция прекратявали войните ицарувал всеобщ мир.

Херкулес отнесъл лъва вМикена. Когато Евристей видялчудовището, се уплашил не толковаот него (то било мъртво!), колкотоот силата и мощта на Херкулес.Затова му заповядал вече да невлиза в Микена, а да му показвадоказателствата за изпълнението на

поръченията му далеч извънградските стени.

Съзвездието Лъв напомня заподвига на Херкулес, с който тойизбавил хората от невижданобедствие.

ХИДРА (HYDRA)

СЪЗВЕЗДИЕТО ХИДРА е разположено наюг от небесния екватор. То е най-дългото отвсички съзвездия. Заобиколено е от съзвездиятаВезни, Вълк, Центавър, Пневматична машина.Компас, Кормило, Малкото куче. Рак, Секстант,Чаша, Гарван, Девица и Везни.

Най-добре съзвездието Хидра се вижданевисоко в южната страна над хоризонта презпролетните нощи. В ясна и безлунна нощ в негомогат да се видят с просто око около 130 звезди,но изобщо те са слаби (повечето от тях са награницата на видимостта с просто око). Най-ярките звезди в Хидра са 14 (една от 2m, пет от3m и осем от 4m). Те образуват една дълга извитаредица, която се вие от изток към запад, сякаш енякоя огромна змия, главата на която е очертанаот група слаби звездички.

Най-интересният обект в съзвездиетоХидра, достъпен за наблюдение с просто око,е звездата γ от Хидра. Тази звезда е от третазвездна величина. Близо до нея понякога севижда, а понякога не се вижда с просто окодруга звезда, която е дълго-периодична

променлива и е означена с R. Звездата R отХидра е червен гигант и по измененията наблясъка си наподобява звездата Мира от Кит.Периодът на измененията на блясъка на R отХидра е 387 денонощия. При максимум тя еот 3,5m и добре се вижда с просто око, но приминимум става от 11m и може да се наблюдавасамо с телескоп.

Със съзвездието Хидра еувековечен друг от подвизите напрославения митически геройХеркулес.

Рожба на Тифон и Ехиднабило ужасното чудовище Хидра сдълго змийско тяло и с деветдраконови глави, от които еднатабила безсмъртна. Излязла отмрачния Тартар, Хидра живеела вблатото край гр. Лерна (отгдето иимето й Лернейска хидра). Всяканощ тя изпълзявала от леговищетоси и като страхотен ураганунищожавала цели стада добитък иопустошавала околностите на града.

За бедствията, които Лернейскатахидра причинявала, се говорело изцяла Гърция, но никой не смеел и дапомисли за унищожаването на товачудовище.

Евристей, научил забедствията, които Хидратапричинявала, възложил на Херкулесда отиде незабавно в Лерна и да яубие.

Херкулес взел със себе си ибратовия си син Йолай, впрегналибуйните коне в колесницата и тякато вихър се понесла към Лерна.Когато пристигнали там, Херкулесоставил Йолай с колесницата в една

горичка край Лерна, а самият тойтръгнал да търси Хидрата. Откриллеговището й — огромна пещера,заобиколена от дълбоко имочурливо блато. Щом подушилачовешко месо, Хидрата изпълзялаот пещерата. В този миг стрелите наХеркулес като мълнии връхлетеливърху главите й. Разярена, Хидратапреплавала блатото, изправила се надебелата си опашка, разтворилаграмадните уста на главите си и сенахвърлила върху Херкулес. Но тойстъпил върху огромното й тяло,покрито с дебели блестящи люспи,и го притиснал до Земята. Размятала

дългата си опашка Хидрата и яобвила около краката на Херкулес,за да го повали на Земята, ала тойостанал непоклатим като скала. Стежкия си боздуган непрестаннонанасял удари върху главите наХидрата и ги откъсвал една следдруга… Но тя оставала жива и с ощепо-голяма ярост стягала краката мус опашката си. На помощ наХидрата се притекъл и един рак,който изплувал из блатото и забилострите си щипци в краката наХеркулес… Борбата ставала все по-ожесточена и по-тежка, защото навсяка откъсната глава на Хидрата

израствали незабавно две новиглави, още по-страшни. ТогаваХеркулес извикал на помощбратовия си син Йолай. Той убилчудовищния рак, запалил близкатагоричка и с горящите дърветаобгарял шията на всяка глава, коятооткъсвал Херкулес. Така престаналида израстват нови глави на Хидрата.Скоро останала само безсмъртнатай глава. Сграбчил я Херкулес смощните си ръце, отскубнал я ижива я хвърлил в дълбока яма, катоя затрупал с огромна скала, за да неможе никога да излезе оттам. Следтова Херкулес разсякъл тялото на

Хидрата и натопил стрелите си вчерната й отровна кръв. Така ранитеот стрелите на Херкулес с никаквисредства не можели да бъдатизлекувани.

Като избавил Лерна иоколностите му от бедствията начудовищната Хидра, Херкулес сезавърнал в гр. Тиринт, гдето билпосрещнат с големи почести отнарода.

А Хидрата се проточила наНебето като съзвездие, за данапомня на хората, че са избавениот бедствията, които им

причинявала, от безстрашния геройХеркулес.

ДЕВИЦА (VIRGO)

ДЕВИЦА е зодиакално съзвездие. Най-високо е в южната страна на хоризонта и най-добре се вижда през пролетните нощи.Заобиколено е от съзвездията Везни, Гарван, Лъви Косите на Вероника.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоДевица могат да се видят с просто око 95 звезди,но само десетина от тях са по-ярки от четвъртазвездна величина. Най-ярката звезда в Девицае Спика (1m). Много лесно може да се намериСпика, ако мислено се продължи дъгата отзвезди, които образуват „опашката“ наГолямата мечка, и се стигне до Арктур отВоловар. По-нататъшното продължение надъгата стига до синкавобялата Спика.

Съединяването с линии на звездата Спикас по-ярките звезди от съзвездието Девицаобразува голям, разкривен четириъгълник. Тазигеометрична фигура няма нищо общо срисунките в старинните звездни карти и атласи— девойка с криле, държаща зрял житен клас, вкойто блести звездата Спика (Спика — клас).

С появяването на съзвездието Девица нанебосвода след периода на невидимостта му вдревния Египет започвала жътвата. Затова най-ярките звезди в това съзвездие били наречени„Девойките-жътварки“ или просто„Жътварките“.

В съзвездията Девица са интересни многообекти: променливи звезди, двойни звезди, имного галактики, но те могат да се наблюдаватсамо с телескоп.

В гръцката митологиясъзвездието Девица олицетворяваДеметра — богинята наплодородието, покровителка наземеделието, която научила хоратада обработват Земята. Без нейнатаблаготворна сила нищо не би раслона земята и тя би се превърнала визсъхнала, напукана пустиня.

Само една дъщеря ималабогиня Деметра, която се казвалаПерсефона. Стройна и красива, тяочаровала всеки, който я видел.Неин баща бил гръмовержецът Зевс.

Весела и безгрижна,Персефона по цял ден играела сдружките си океанидите в дивнатаНисейска долина. Като пеперудапрелитала тя от цвят на цвят, браласинчец и теменужки, правила чуднивенчета и ги слагала на главата си.Смехът и песните на Персефона идругарките й огласяли цялатадолина и даже дивите зверове севслушвали…

Минавали дните. РаслаПерсефона все по-мила и по-красива, все по-весели ставалипесните и игрите й с океанидите. Тяне подозирала, че дълго няма да се

радва на златистите лъчи, с коитоХелиос облива Земята. Баща й,всемогъщият Зевс, я бил обещал зажена на своя брат Хадес —владетеля на подземното царство насенките. С него тя трябвало даживее сред неплътните сенки, вечнонатъкмени и с наведени глави, гдетоне се чува никакъв звук и непрониква никакъв слънчев лъч…

Дошло времето, когато Хадестрябвало да вземе Персефона. Единден, когато тя играела с океанидите,той я видял и скроил план да яотвлече. Помолил богиня Гея дазалиса палавата Персефона.

Богинята изкарала от недрата синеобикновено цвете с такивацветове и аромат, каквито никойдотогава не познавал. ВидялаПерсефона чудното цвете и сезатичала да го откъсне. Но щом сенавела над него, изведнъж Земята серазтворила. Излязъл с колесницатаси, теглена от черни коне, Хадес,сграбчил Персефона и изчезнал сколесницата си в непрогледнитеглъбини. Всичко станало толковабързо, че нито една от океанидитене видяла къде и как изчезналаПерсефона. Чули само нейнияписък, който се разнесъл

надалече…, до висините на Олимп.Богиня Деметра веднага дошла вНисейската долина, но никого ненамерила там. Изплашени,океанидите се разбягали и се скрилив бездната при своя баща,беловласия Океан. Потънала вдълбока скръб, облякла дълга чернамантия и ронеща сълзи, богиняДеметра търсила дъщеря си, но иследа от нея не открила. Едва надесетия ден научила от лъчезарнияХелиос, че мрачният Хадес еотвлякъл дъщеря й в своето царствона сенките.

Още по-голяма скръб обзелабогиня Деметра. Сълзите като поройтекли от очите й. Цялата Земя сенатъжила. Окапали листата надърветата и ветровете шибалиголите им клони. Изсъхналицветята, а там, гдето по-рано билиплодородни полета, се виждаласамо напукана земя като пустиня.Глад обхванал Земята и навсякъдесе чували само плач и стенания. Нонищо не трогвало Деметра. Тямислила само за дъщеря си. Снаведена глава вървяла тя истигнала в гр. Елевзин. Там крайстените му до едно маслиново дърво

седнала на „камъка на скръбта“ до„кладенеца на девиците“. Дългоседяла там, докато дъщерите нацаря на Елевзин я видели и отвелив двореца на баща си. Но и там тяостанала все така тъжна иопечалена.

Все по-голям ставал гладът,все по-черни и напукани ставалинивите. Настанал повсеместен морсред хора и добитък, сред животнии птици. Никой не принасял вечежертви на боговете, опустелихрамовете, изгасналижертвениците… Едва сегагосподарят на Небето и Земята Зевс

видял, че от скръбта на сестра му,богиня Деметра, ще загине целиятчовешки род. Изпратил той при неявестителката на боговете богиняИрида. В миг тя долетяла в Елевзини със свити криле смирено застаналапред потъналата в скръб Деметра.Предала й волята на Зевс: Да севърне на Олимп. Едва чуто богиняДеметра отговорила: „Докато Хадесне върне дъщеря ми, няма да севърна на Олимп!“

Свъсил вежди Зевс, когатоИрида му предала думите наДеметра. Извикал той Хермес и мунаредил да отиде в царството на

Хадес и да му предаде да пуснеПерсефона при майка й.

Не можел Хадес да не изпълниволята на Зевс. Съгласил се да пуснеПерсефона, но преди тя да ситръгне, прегърнал я и й дал зрънцеот нар — символа на здравитебрачни връзки. Щом глътналазърното, Персефона не можела вечеда го забрави и изостави.

Седнала в колесницатаПерсефона и придружена отХермес, крилатите коне я понеслинад дълбоките и непрогледнипропасти на подземното царство. Замиг пристигнали в Елевзин и спрели

пред потъналата в скръб богиняДеметра. Стреснала се тя от грохотана буйните коне и повдигнала глава.Щом видяла дъщеря си, засияла отрадост, прегърнала я и полетяла снея към върховете на Олимп. ТамЗевс наредил: Две трети от годинатаПерсефона да бъде при майка си иедна трета от годината — при мъжаси Хадес в подземното царство.

Радостна, че дъщеря й е принея, богиня Деметра погледналаЗемята. Благотворните й сили далиживот на всичко върху нея.Зазеленели се горите, разцъфналицветята по ливадите, започнали

весело да пеят птичките, аобширните поля пожълтели отузрели ниви с тежки класове.Отново се върнало плодородието наЗемята. Като огромни бели облацистада от крави, бикове, овце и козипасели из зелените ливади исенчестите гори. Радостно ищастливо заживели хората… Нодошло време Персефона да се върнепри Хадес в подземното царство.Отново потънала в скръб великатабогиня Деметра. Листата надърветата започнали да пожълтявати да капят. Студени ветрове и буризашибали голите им клони.

Изсъхнали тревите и цветята,престанали да пеят птичките и самогарваните зловещо грачели.Виелици и снежни бури сковавалив мраз Земята. Сякаш преставалживотът, докато скърбяла богиняДеметра за дъщеря си. И когато тяотново идвала при нея, богиняДеметра радостна вливалаблаготворните си сили в Земята.Започвали да зеленеят дърветата иливадите, разцъфтявали цветята иХелиос обливал със златистите силъчи цялата Земя. Пожълтявалиполята от узрели ниви с тежкикласове и далеч се носели песните

на жетварките… Щедро сипела надЗемята своите дарове богинята наплодородието Деметра,благославяла труда на земеделцитеи ги награждавала с богатоплодородие…

И когато на небето сепоявявало съзвездието Девица,хората виждали в него великатабогиня Деметра с тежки житникласове в ръцете и сияеща от радост,че скъпата й дъщеря Персефона епри нея. Те се готвели за жътва иочаквали великата богиня щедро даги възнагради с изобилие иплодородие.

ВОЛОВАР (BOÖTES), ДЕВИЦА(VIRGO) И ГОЛЯМОТО КУЧЕ

(CANIS MAJOR)Тези съзвездия, разположени на небесната

сфера далеч едно от друго, са свързани отмитологията с вълнуващ разказ.

Няма място в света, където да не е миналовеселото шествие на бог Дионис. С венец отлозови пръчки на главата, той вървял отпред, аоколо него в лудешки танц се носели менадите,скачали пияните сатири с кози крака и опашки.В края на шествието вървял мъдрият учител наДионис старецът Силен, който винаги бил пиян и

едва се крепял на магарето си. С песни и музикашумното шествие бродело из планините, горитеи посещавало най-отдалечените селища.Навсякъде хората с радост посрещали богДионис и неговата свита. Той ги учил даотглеждат лозата, да правят от сочните й зрелигроздове чудно вино, като нектара на боговете,да бъдат весели и щастливи. Но не навсякъдес радост посрещали Дионис и признавалинеговата божествена власт и той трябвало съссила да я налага и да наказва най-жестоко онези,които не искали да го почитат като бог.

Не признавал Дионис за бог итракийският цар Ликург. Той ненадейнонападнал развеселения бог и свитата му, когатопирували на зелена поляна сред гъста сенчестагора. Разбягали се на всички страни меданите

(„беснеещи“ вакханки), като хвърлялисвещените съдове на Дионис, пълни с вино. Зевснаказал Ликург, загдето оскърбил неговия синДионис, като го ослепил и скъсил живота му.

Хората, които гостоприемно приели богДионис и свитата му и го почитали като бог,били богато възнаградени. Такава награда пръвв Атика получил Икар. Той радостно посрещналбог Дионис и свитата му в своя дом и гинагостил богато. Когато си тръгнал, Дионис мудал една лозова пръчка, научил го как да яотгледа и какво да прави с гроздето. Пръв в цялаАтика Икар започнал да отглежда лози и скоропросторните поля се зазеленели от неговителозя, благословени от бог Дионис. От тежкитеим кехлибарени гроздове Икар направил вино,както го научил бог Дионис. То било толкова

хубаво, че всеки, който го опитал, изпадал векстаз, развеселявал се и забравял грижи иневоли.

Един ден, когато привечер се прибралипастирите му, Икар им дал да пият вино. Те,като не знаели какво е напиване с вино,помислили, че господарят им ги е отровил.Хванали го и го убили. Отнесли тялото му впланината и там в една непристъпна местностго заровили.

Еригона, дъщерята на Икар, обляна всълзи, денонощно търсила изчезналия си баща,но никъде не могла да го намери. Веднъж тятръгнала с кучето си Майра. То я завело впланината и там тя открила убития си баща. Отмъка Еригона се обесила на дървото до гроба набаща си.

Бог Дионис превърнал в звезди Икар,Еригона и кучето Майра и ги отнесъл на небето.Там те заблестели през нощите като съзвездия— Воловар, Девица и Голямото куче.

КОСИТЕ НА ВЕРОНИКА (COMABERENICES)

Съзвездието Косите на Вероника най-добре се вижда през нощите от април до август.Заобиколено е от съзвездията Воловар, Девица,Лъв и Ловджийски кучета.

В ясни и безлунни нощи в съзвездиетоКосите на Вероника могат да се видят с просто

око около 50 звезди, но само две от тях са по-ярки от четвърта звездна величина.

Съзвездието Косите на Вероника нямаопределена геометрична фигура, която да гохарактеризира. При добра видимост в горниядесен край на съзвездието се вижда една по-компактна група от слаби звезди, а в останалатаобласт хаотично „разпръснати“ съвсем слабизвездички. С по-голямо усилие навъображението в тях могат да се видятразпилени от вятъра буйни коси на жена,каквато е картината на това съзвездие встаринните звездни карти и атласи.

Най-интересният обект в Косите наВероника е един разсеян звезден куп,относително най-близък до нас. Друг обект втова съзвездие е купът от около 1000 галактики,

но нито една от тях не може да се наблюдава спросто око. Достъпни за наблюдение са само смощни телескопи.

Косите на Вероника е едно от малкотосъзвездия, името на което е свързано систорическа личност. То е отделено катосъзвездие от астронома-математик Конон,приятел на Архимед, още през III в. пр.н.е.,който му е дал това поетично име. Но едва презXVI в. по предложение на Тихо Брахе е билоприето за отделно съзвездие.

Името на съзвездието Косите на Вероникае свързано с легенда, която вълнува свъзвишените чувства на съпружеска любов ивярност, поетично разказани в нея.

През III в. пр.н.е. в Египетвластвувал фараонът Птолемей IIIЕвергет. Неговата съпруга сеславела с божествена красота. Нотова, което я правело приказнопрелестна, били нейните коси. Катозлатиста река с леки вълничкикосите на Вероника блестели ибудели възторг у всеки, който ималщастието да ги види. От далечнистрани идвали царе, царедворци ижреци да видят и се насладят натова най-прекрасно чудо. Поетивъзпявали косите на Вероника и

нейната удивителна прелест впрочувствени поеми. Радостизпълвала сърцето на фараонаПтолемей III и той се чувствувалбезкрайно щастлив. Погледът му несе откъсвал от сияещите коси нанеговата съпруга. Обаче щастиетоим не продължило дълго. ПтолемейIII заминал с войските си да воюва свраговете.

Минавали дни, месеци,години…, но Птолемей не севръщал. Потънала в дълбока скръбпо него, Вероника отишла в храмана Афродита[1] и развълнуванаотправила гореща молба към нея: да

закриля съпруга й, да му помогнеда победи и да се върне по-скоро.Обещала й да принесе за жертвасвоите прекрасни коси.

Не минало много време ивестоносец дошъл в двореца приВероника. Предал й много поздравиот нейния съпруг и съобщилрадостната вест, че Птолемей епобедил и се връща. Скоро ще бъдев двореца при нея.

Изслушала радостната вестВероника и вярна на обещанието си,веднага отишла в храма наАфродита, отрязала косите си и гипоставила на олтара й.

Пристигнал Птолемей III. Вдвореца устроили приказнопиршество за ознаменуване напобедата му. Всички ликували.Прегърнала го Вероника…, новместо радост в дълбока скръбпотънал Птолемей, като видял, че гиняма прекрасните й коси. Разказаламу тя, че ги е поднесла в жертва наАфродита, за да му помогне дапобеди. Поискал Птолемей да видикосите на Вероника в храма наАфродита, но… през време натържеството те изчезнали от храма.Още по-голяма скръб обзелаПтолемей и сълзи затекли от очите

му. В този тежък миг дошъл принего придворният му астрономматематикът Конон и му казал:

— Не тъжи, господарю мой!Погледни на небето, там, гдето сияеАрктур… Виждаш ли слабитезвездички? Това са Косите наВероника[2].

Утешавайки натъженияПтолемей III, астрономът Конон муразказал, че косите на неговатаВероника са отнесени на небето отбогинята на любовта Афродита. Тампо волята на боговете те ще блестяткато съзвездие през нощите. Хората

ще ги виждат и ще се наслаждаватна тяхната божествена прелест.

Утешил ли се е Птолемей IIIЕвергет от думите на придворнияастроном, легендата не казва. Ноясно е, че астрономът Конон еограничил съзвездие с името Коситена Вероника.

[1] Афродита (римляните я наричалиВенера) — богиня на любовта и красотата,покровителка на брака. ↑

[2] Поетът Калимах (един от учителитена Ератостен) съчинил поемата Косите наВероника, която не е достигнала в оригинал до

нас. Запазена е латинската преработка на поетаКатах. ↑

ГАРВАН (CORVUS)

През нощите на април и май немноговисоко в южната страна над хоризонта добре севижда трапец от ярки звезди. Това е съзвездиетоГарван. То е заобиколено от съзвездията Девица,Хидра и Чаша.

ГАРВАН е малко съзвездие. В ясна ибезлунна нощ в него могат да се видят с просто

око до 15 звезди, но само четири от тях са по-ярки (около 3m). Те именно образуват трапец— характерната геометрична фигура на товасъзвездие. В тази фигура трудно може да севиди гарван, какъвто се рисува в стариннитезвездни карти и атласи.

В съзвездието Гарван няма интересниобекти, които да са достъпни за наблюдение спросто око или с малка далекогледна тръба.

Как е попаднал Гарванът сред съзвездиятана небето, митологията разказва.

Аполон — богът, лицето накойто сияело като слънчевите лъчи,

не се застоявал на Олимп. Тойобичал да ходи сред хората, да гинапътствува, да им свири с лиратаси нежни песни, да им създававесело настроение и радост.

Със сребърния си лък излатната си лира Аполон ходил и внай-далечните и непристъпниселища. Веднъж той дошъл в еднооткъснато планинско селце, оттатъкТембийската долина. В негосрещнал девойка, каквато никога иникъде не бил виждал — висока,стройна, с разпилени коси, а синитей очи весело и безгрижно сияеликато ярки звезди. Тя се казвала

Коронида. Пленен отвеличествената й красота, която понищо не отстъпвала на красотата набезсмъртните богини, Аполон сеоженил за нея и двамата заживелищастливо. Родило им се момченце,очичките на което блестели, кактоочите на майка му. Нарекли гоАсклепий. Радост изпълнила сърцетона Аполон от този дар на боговете.Звуците на лирата му огласилипланините и горите и в тях сезаслушали дори и зверовете.Раждането на Аполоновия синзарадвало и боговете на Олимп и те

го ознаменували с веселипиршества.

Още по-радостен и щастливстанал животът на Коронида иАполон. Всеки ден те водели малкияАсклепий в гората и с вълнуващарадост гледали как той се вслушвав ромона на ручеите, къса цветя ибере ягоди и къпини.

Аполон имал и един гарван сблестящи като сребро пера, кактовпрочем и на всички други гарванипо онова време. Но гарванът наАполон се отличавал от другитегарвани. Той можел не само да летибързо като стрела, но и да говори.

И когато на Аполон се наложило дазамине на далечен път, казал наКоронида:

— Аз ще знам всеки ден какси ти и Асклепий. Моят гарванвсеки ден ще идва при тебе и следтова ще ми разказва как сте сАсклепий.

Заминал Аполон. Още наследващия ден изпратил гарванапри Коронида. Полетял той иотишъл при нея. Поздравил я отАполон, поприказвали и бързополетял обратно, защото Аполон снетърпение го чакал. Още отдалеч

започнал да му разказва: „Коронидае добре! Асклепий расте!“

Така всеки ден гарванът носилвести на Аполон. Но един ден, койзнае как и защо, гарванът полетял,както винаги, при Коронида, но неминало много време и долетялобратно, много по-бързо от другпът, и някак си припряно и смутенозапочнал да говори: „Кор…, Кор…,Кор…“ Нищо не разбрал Аполон отнесвързаните му думи. Най-послегарванът казал по-разбрано:„Коронида… само с приятелките сисе весели. Тя никак не се грижи затвоя син…“, и замлъкнал.

С мъка и гняв Аполон веднагатръгнал, за да се увери сам в това,което му разказал гарванът. Стигналв горичката, сред която бил домътму, и видял бялата дреха наКоронида небрежно метната на еднодърво, а самата тя тичала в гората…„Гарванът не ме е излъгал“ — рекълна ума си Аполон. Без да помисли,насочил стрелата си… Чул сесърцераздирателен писък…Коронида паднала пронизана отстрелата. В предсмъртните симинути тя му казала, че Асклепий едобре и си играе, а тя, като видяла,че той се връща при нея, хвърлила

дрехата си, за да може по-бързо датича из гората и да го посрещне.Казала му, че нищо друго не еправила по време на отсъствието му.Гледала е Асклепий и се грижела занего. Той вече пораснал и може даговори… Навел се Аполон да япрегърне и да я вдигне от земята, нотя била вече мъртва…

В дълбока скръб потънал богАполон от смъртта на Коронида,която той причинил поради лъжатана гарвана… Ето че и той долетял.„Кор…, Кор…, Кор…“ разграчил сетой. Вдигнал глава Аполон и гопроклел: „Проклета птица! Вече

никога да не можеш да изговаряшнито една дума, а само да грачиш!Нека сребърнобелите ти пера станатчерни като катран!“

Оттогава всички гарванистанали черни. Бог Аполонпоставил гарвана сред съзвездията,за да напомня на хората за измаматаи те никога да не предприематприбързани и необмисленипостъпки.

ГАРВАН (CORVUS), ЧАША(CRATER) И ХИДРА (HYDRA)

СЪЗВЕЗДИЕТО ЧАША принадлежи къммалките съзвездия. Заобиколено е от съзвездиятаГарван, Хидра, Секстант, Лъв и Девица. Най-високо е над южната страна на хоризонта и най-добре се вижда през априлските нощи. В яснаи безлунна нощ в съзвездието Чаша могат да се

видят с просто око около 20 звезди, но повечетоот тях са слаби, приблизително на границатана видимостта с просто око. Само три от тяхса по-ярки от четвърта звездна величина. Теобразуват триъгълник — характернатагеометрична фигура на съзвездието.

В съзвездието Чаша няма никакви обекти,които да привличат вниманието.

На старинните звездни карти и атласи севижда чудна картина: Гарван, сграбчил огромнаХидра в ноктите си, готов да я клъвне с клюнаси. Малко по-далеч от него има една чаша,която едва се крепи и всеки миг може да паднеи да се разлее водата от нея.

Как са попаднали на небето средсъзвездията Гарванът, Хидрата и Чашата,митологията вълнуващо разказва.

Бог Аполон издигналвеличествен жертвеник и приготвилвсичко, за да направижертвоприношение на своя бащаЗевс — господаря на Небето иЗемята. В последния миг видял, ченяма вода за жертвоприношението,а наблизо нямало никакъв извор.Извикал своя сребърнобял гарван,дал му една златна чаша и мунаредил бързо да донесе вода отпланината, която се синеела вдалечината. Сграбчил гарванътчашата и отлетял… Но съзрял

палма, отрупана с плодове. Кацналгарванът на нея, за да си похапнеот фурмите. Но те били още зелении стипчиви. А толкова много искалда си хапне узрели фурми! Без дапомисли за поръчението на Аполон,гарванът решил да почака, докатоузреят фурмите, да си хапне от тяхи след това да отиде за вода.Минавали дните, но фурмите бавнозреели. Минало много време. Най-после те узрели. Нахранил се донасита гарванът с узрели фурми, нобило изминало толкова многовреме, докато чакал, че вече нямалоникакъв смисъл да ходи за вода. И

гарванът решил с хитрост даоправдае постъпката си. Видял еднахидра, спуснал се, здраво я сграбчилв ноктите си и отлетял с неяобратно.

Смирено застанал пред богАполон гарванът и му разказал, чене могъл да вземе вода от изворав планината, защото хидрата гопазела и не му позволила да налеевода в чашата. За да го увери, той мудонесъл самата хидра.

Избухнал в гняв Аполон. Каксмеел гарванът да не изпълнипоръчението му и още повече да сеосмелява да го лъже — него,

всевиждащия и всезнаещ бог! Тойпроклел гарвана. Сребърнобелитему пера станали черни и наредилводата да бъде твърда, докатоотново узреят плодовете.

За да не се забравя никога тазислучка, бог Аполон превърналгарвана, чашата и хидрата всъзвездия и ги оставил на небето.

РАК (CANCER)

РАК е зодиакално съзвездие. Най-добре севижда през нощите от януари до май.Заобиколено е от съзвездията Лъв, Хидра,Близнаци и Рис.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Ракмогат да се видят с просто око около 60 звезди,но само пет от тях са по-ярки от четвърта звездна

величина. Те образуват характернатагеометрична фигура на съзвездието Рак —триъгълник, около върха на който има еднаредица от звезди. Трудно е в тази фигура да севиди познатият образ на рак с неговите големищипци.

Между двете звезди γ и δ от Рак в яснаи безлунна нощ при добра видимост може дасе види с просто око размита мъглява „звезда“.Удивително е, че още в незапомнени времена езабелязана тази особена „звезда“ и е наречена симето Ясли, а двете звезди γ и δ били нареченимагаренца (ослета). От време на време тезимагаренца „се хранели“ в яслите. Вярвало се е,че когато Яслите са тъмни, а ослетата (звездитеγ и δ) сияят, ще вали дъжд.

Едва след изобретяването надалекогледната тръба станало ясно, че тазимъглява „звезда“ е в същност звезден куп, запръв път наблюдаван от Галилео Галилей.

Звездният куп ЯСЛИ принадлежи къмразсеяните звездни купове. В него се наброяватоколо стотина звезди. В пространството тезаемат обем с диаметър около 16 св. г.Разстоянието до звездния куп Ясли е около 520св. г. Особено ефектен е звездният куп Ясли,когато се наблюдава с бинокъл или с неголямадалекогледна тръба.

Интересна е звездата ? от Рак. Тази слабазвездичка, приблизително на границата навидимостта с просто око, от 5Т, е еднамногократна звездна система от пет отделни

звезди, но те могат да се наблюдават разделенисамо с мощни телескопи.

Появяването на РАК сред съзвездията нанебето се свързва с видимото годишнодвижение на Слънцето по еклиптиката. Топреминава през 12-те зодиакални съзвездия(Овен, Бик, Близнаци, Рак, Лъв, Девица, Везни,Скорпион, Стрелец, Козирог. Водолей и Риби).В деня на пролетното равноденствие (21 март)Слънцето е на небесния екватор. От този денто все повече се отдалечава на север от него.В деня на лятното слънцестояние (23 юни)Слънцето е най-далеч на север от небеснияекватор. След този ден Слънцето видимозапочва да се движи „назад“ (като рак) и да сеприближава отново към небесния екватор.

Преди повече от 2000 г. точката налятното слънцестояние била в областта нанебесната сфера, където било съзвездието Рак.Поради видимото движение на Слънцето„назад“ като рак тази област от небесната сферадревните гърци именували Рак.

Богатата фантазия надревните гърци е свързаласъзвездието Рак с един от подвизитена митическия герой Херкулес. Понареждане на Евристей тойтрябвало да убие всяващата ужасЛернейска хидра, в помощ на коятосе притекъл ракът. Това не спасилохидрата, а и ракът бил убит. БогиняХера, на която омразата къмХеркулес все повече се разгаряла,превърнала рака в съзвездие и гооставила на небето заради помощта,която оказал на хидрата.

ВЪЛК (LUPUS)

ВЪЛК е южно съзвездие и много трудно сенаблюдава от нашата страна. Най-високо е надюжната страна на хоризонта и най-добре севижда (само част от него) през нощите на юли иавгуст. Заобиколено е от съзвездията Скорпион,Прав ъгъл, Центавър и Везни.

В ясна нощ в съзвездието Вълк могат дасе видят с просто око около 70 звезди, но самодесет от тях са по-ярки от четвърта звезднавеличина. От тях само две се виждат от нашатастрана.

По-светлите звезди в съзвездието Вълкобразуват голям разкривен четириъгълник.Необходимо е голямо въображение, за да можев тази геометрична фигура да се види образът наВълк, какъвто е нарисуван в старинните звездникарти и атласи. В съзвездието Вълк нямаинтересни обекти, достъпни за наблюдение спросто око.

За съзвездието Вълкмитологията разказва:

Хората от медния век неработили Земята, не отглеждалистада и овощни дървета. Те самовоювали, избивали се един друг ипотънали в престъпления. Непочитали боговете от Олимп и неим се подчинявали. Затовагръмовержецът Зевс ги намразил.Гневът му най-напред се изсипалвърху царя на Ликосура в АркадияЛикаон.

Веднъж Зевс, преоблякъл секато най-обикновен човек, дошъл вЛикосура. Но той изпратилзнамение на жителите на града и тевсички го почели като бог иколеничили пред него. Само Ликаонне паднал на колене пред великияГръмовержец. Не му отдал никаквипочести като на бог и даже сеприсмивал на почестите, които муотдавали жителите на града.Гордостта на Ликаон миналавсякакви граници, когато той, за дасе увери с очите си, че Зевс е бог,извършил много тежкопрестъпление. Заклал един от

робите, каквито имал много вдвореца си, и половината от тялотому сварил, а другата половинаопекъл и го поднесъл навсемогъщия бог, за да го нахрани.Мислел си, че ако дошлиятчужденец е наистина бог, той щезнае, че яденето е приготвено отчовешко месо и няма да яде от него.

Покъртен от престъплениетона Ликаон, Зевс страшно серазгневил и мълнии засвистели връцете му. В миг те превърнали впепел целия дворец. Самият ЛикаонЗевс превърнал в кръвожаден вълк и

го оставил на небето като съзвездиеза назидание.

ОРЕЛ (AQUILA) И СТРЕЛА(SAGITTA)

СЪЗВЕЗДИЕТО ОРЕЛ се намира в най-красивата част на Млечния път. Върху неговиямлечнобял фон то много добре се очертава.Заобиколено е от съзвездията Делфин, Малъккон, Козирог, Стрелец, Щит, Херкулес и Стрела.

Най-високо е над хоризонта и най-добресе вижда съзвездието Орел през нощите наавгуст и септември. В ясна и безлунна нощ внего могат да се видят с просто око около 70звезди, от които 8 са по-ярки от четвъртазвездна величина. Най-ярката от тях е звездатаАлтаир (от 1m). Тя, съединена с линии съсзвездите около нея, образува фигура, която бимогла да се оприличи от летящ орел с широкоразперени криле. Тази хищна птица в товасъзвездие са виждали не само древните гърци,но и арабите, които са нарекли най-яркатазвезда в него Алтаир, т.е. летящ.

Алтаир е една от най-близките до насзвезди. Намира се на разстояние 16 св. г. отнас и поради това изглежда толкова ярка. Поразмери е само два пъти по-голяма от нашето

Слънце и излъчва осем пъти по-интензивно отнего. Интересно е да се отбележи, че звездатаАлтаир се приближава към нас със скорост 26км/сек.

В съзвездието Орел е интереснапроменливата звезда η, която е от класа нацефеидите. Исторически това е първатацефеида, която е била открита една годинапреди δ от Цефей. Яркостта на η от Орел сеизменя от 3,7m до 4,4m с период 7,18денонощия. Тази звезда е лесно достъпна занаблюдение с просто око.

СТРЕЛА е малко съзвездие в Млечнияпът, но добре се очертава върху неговиямлечнобял фон. Заобиколено е от съзвездиятаДелфин, Орел, Херкулес и Малка лисица.

Митологията е свързала Орелаи Стрелата с участта на титанаПрометей — благодетеля на хората.

Когато Зевс израсъл ипочувствувал мощта набожествените си сили, започналборба със своя баща Кронос, за да

отнеме властта му над Небето иЗемята. Тежка била борбата на Зевс,защото на страната на Кронос билимогъщите и страшни титани.Обсипал ги с мълнии великиятГръмовержец и с помощта насторъките, страшни и грамадни катопланини великани хекатонхейрипобедил титаните и ги затворил вмрачния Тартар. Само един оттитаните, Прометей, не само че невоювал срещу Зевс, но му и помагалв борбата, като убедил майка сиТетида, а и богинята Гея, дапреминат на негова страна. ЗатоваПрометей можел да живее на Олимп

сред боговете и да идва на Земята,когато пожелае.

Безгрижният живот набоговете във високите простори наОлимп и техните непрекъснатипиршества не привлекли Прометей.Той слязъл на Земята и останал даживее сред хората, за да им помага.Сърцето му се разкъсвало от болка,като гледал колко били нещастни те— нямали огън, мръзнели в дупкии пещери, разкъсвали ги дивитезверове и умирали от болести. Те небиха били толкова нещастни,мислел Прометей, ако имат огън. Но

Зевс забранил строго да се даде огънна хората:

„Ако хората имат огън —говорел Зевс на боговете, — те щесе научат на много неща, ще станатумни и мъдри и ще ни завзематвластта над света. Нека мръзнат инищо да не знаят, за да живеемспокойно на Олимп.“

Прометей знаел каква участще го сполети, ако нарушизабраната на Зевс, но не можел дапонася повече страданията нахората. Откраднал от ковачницатана Хефест огън, дал го на хората иги научил как да си служат с него.

Колко бързо се променилживотът на хората! Те вече немръзнели в тъмните пещери, не сехранели със сурово, кърваво месо, азапочнали да си готвят ядене…

Не само огън дал на хоратаПрометей. Той ги научил да копаятруди из земните недра, да гистопяват в огъня, да имат желязо идруги метали, да си правят рала иразлични сечива. Научил ги даобработват Земята, като използуватсилата на дивите бикове и коне,които той опитомил и научил хоратада впрягат. Прометей опитомилдивите овци и кози и ги дал на

хората да използуват млякото,месото и кожата им. Научил хоратада се лекуват от болестите и тезаживели щастлив живот.

Когато видял какво енаправил за хората Прометей, Зевсизбухнал в гняв. Извикал своитенепобедими помощници Власт иСила, които не знаели какво емилост, и им наредил да хванатпрестъпника. Хванали те Прометей,оковали го в тежки вериги и гоповели към самия край на Земята.Там, в далечния Кавказ, гдето сеиздигали високо до облаците острипланински скали, на пустия морски

бряг, гдето нямало никакватревичка, никакво дръвче.Навсякъде само остри скали, върхукоито с ярост се нахвърлялиогромни морски вълни и соглушителен трясък се разбивали втях…

На този пуст бряг до единскалист гигантски връх Власт иСила довели Прометей. По заповедна Зевс дошъл и Хефест с огроменжелезен чук. На скалистия връх тойприковал своя приятел Прометей.От тежките удари на чука, докатоприковавал на скалата ръцете и

краката на Прометей, се разтреслискалите и цялата Земя…

Колкото и да било мъчно наХефест, той здраво приковалПрометей на скалата. Накрая тойтрябвало да изпълни още по-тежкопоръчение. Да забие през гърдите наПрометей в скалата един огромен,дебел и остър железен кол. Отновосе разтреперала Земята, докатозабивал кола в скалата. Но никакъвстон, никаква въздишка, не сеизтръгвали от гърдите наПрометей… Най-после всичкосвършило. Власт, Сила и Хефест сиотишли…

Минавали години и векове.Бури и урагани връхлитали върхуприкования на скалата Прометей.Снежни виелици страхотно виелиоколо него, градушки с трясъкудряли лицето му…

Една привечер утихналиморските вълни. С лек ветрец назлатни колесници дошли приПрометей дъщерите на беловласияОкеан. Мъка разкъсвала сърцата имкато гледали страданията наПрометей. Те го обичали много.Сестра им Хезиона била неговасъпруга. Дошъл и баща им мъдриятОкеан със своята крилата

колесница. Той посъветвалПрометей да се помири със Зевс. НоПрометей не искал и да чуе запомирение. Той знае, че властта наЗевс има край. Само той знаетайната как Зевс може да запазивластта си, но никога няма да якаже, на каквито и мъчения да бъдеподложен.

Веднъж дошъл при Прометейи Хермес, бързоходният вестител набоговете. Изпратил го Зевс, за да муразкрие Прометей тайната на неговата участ. Прометей останалнепреклонен… Внезапно Земята серазтресла, затрещели скалите,

заблестели мълнии и оглушителнигръмотевици и светкавици. С яроствърху скалите се нахвърлялиморските вълни. Сякаш тъмен вихъробгърнал всичко и настъпиланепрогледна нощ… Зевс хвърлилстрахотен гръм на скалата сприкования на нея Прометей и тя стрясък рухнала с него в глъбинитена вечния мрак…

Минали хиляди години… Зевсотново извадил скалата на морскиябряг с прикования на нея Прометейи го подложил на още по-големи ипо-тежки мъчения. Като стреливърху него се сипели лъчите на

Хелиос, горели лицето и тялото му,а през летните горещини скалатаставала червена като огън. Когатогорещините преминавали, студенибури и урагани вледенявалинепокорния титан и снежни виелицизасипвали тялото му.

Всеки ден, щом Хелиосполетявал с огнената си колесницапо небето, Зевс изпращал единогромен орел. С мощни разпереникриле той долитал с трясък наскалата и кацал на гърдите наПрометей. С острите си катожелезни куки нокти разкъсвалгърдите му и започвал своето пищно

пиршество. С изкривения и остърклюн кълвял дроба на Прометей, акръвта като буйни планински ручеисе стичала по скалата и около нея сеобразувало огромно кърваво езеро.От горещините кръвта се разлагалаи въздухът се изпълвал снепоносима миризма. Мухи,бръмбари, и диви зверове сенахвърляли върху съсирената ипочерняла кръв… Когато Хелиосзапочвал да се спуска къмбезбрежния Океан в западния крайна Земята, орелът отлитал. Презнощта дробът на Прометейизраствал отново, раните на гърдите

му заздравявали. Но на следващияден орелът отново долитал, за дапродължи кървавия си пир… Такатридесет хиляди години орелътвсеки ден разкъсвал гърдите наПрометей и изкълвавал дроба му…

Дошла при Прометей инеговата майка Темида. Тя съссълзи на очи го молила да се помирисъс Зевс и да разкрие тайната.Прометей оставал непреклонен. Тойвече знаел, че се е родил героят,който ще сложи край на страданиятаму.

Този герой, най-прославенияти могъщ като бог, бил Херкулес.

Много страни избродил той, отмного чудовища и бедствия избавилхората и най-после един ден, предида се покаже огнената колесница наХелиос, дошъл и в този далеченкрай на Земята. Застанал предогромната скала, той гледалприкования Прометей и слушалразказа му за мъченията, на които гое подложил Зевс.

Във висините като тъменоблак се показал огромният орел.Грохотът от мощните му криле всеповече се усилвал. Той се виел надскалата, готов да се стрелне къмПрометей и да започне кървавия си

пир… Херкулес взел лъка си,извадил една стрела и като сепомолил на Аполон да насочи точнополета й, я пуснал. Изсвистяластрелата, полетяла във висините ипронизала хищния орел. Като камъкпаднал той в морето, до саматаскала. Огромни вълни се издигналиот падането му, облели скалата иразхладили тялото на Прометей,Дошъл от Олимп и пратеникът наЗевс, бързоходният Хермес.Застанал пред него той и с най-ласкави думи започнал да гоувещава да разкрие тайната и Зевсще сложи край на страданията му.

Съгласил се Прометей иразкрил тайната: Зевс не трябва давстъпва в брак с морската богиняТетида, защото богините на съдбатаса определили, че който и да емъжът й, тя ще роди син, по-могъщот баща си.

С тежкия си боздуганХеркулес разбил веригите наПрометей и извадил острия железенкол, който пронизвал гърдите му.Великият титан стъпил свободен наЗемята и прегърнал Херкулес,когото чакал десетки хилядигодини.

И сега през летните нощи севиждат на небето Херкулес, в чиитокрака е кръвожадният Орел, а наднего е Стрелата. Няма го самоПрометей на небето, но хората не сазабравили и няма да забравят, че тойим е дал огъня и знания, с които дасе борят срещу властта на боговете.

ХЕРКУЛЕС (HERCULES)

ХЕРКУЛЕС е едно от най-големитесъзвездия. Вижда се високо над хоризонта,приблизително в зенита, през юлските нощи,Заобиколено е от съзвездията Стрела, Малкалисица, Змиеносец, Северна корона и Дракон.

С просто око в съзвездието Херкулесмогат да се видят 140 звезди, но, общо взето,те са твърде слаби. Най-ярките звезди всъзвездието са от трета звездна величина.Съединени с линии, те образуват характернатагеометрична фигура на съзвездието Херкулес— два големи трапеца, разположени един наддруг с обща малка основа.

В съзвездието Херкулес (около звездата ν)е апексът — въображаемата точка от небеснатасфера, в посока на която се движи нашетоСлънце със своята планетна система поотношение на близките до него звезди съсскорост 20 км/сек.

Интересна е звездата α от Херкулес. Тяпринадлежи към червените свръхгиганти.

Диаметърът й е 800 пъти по-голям от диаметърана Слънцето.

Звездата α от Херкулес е полуправилнапроменлива звезда. На пръв поглед в сложнатакрива на изменението на блясъка й не серазкриват никакви периодичности. Нопродължителните и старателни наблюдения иизследвания на тази звезда позволиха да сеоткрият два периода в изменението на блясъкай, които се наслагват един върху друг. Най-продължителният период е приблизително шестгодини, през което време блясъкът на звездатасе изменя с половин звездна величина. Върхутози период се наслагва друг с променливапродължителност — от 50 до 130 дни. Вграниците на този период също с изменяща сеамплитуда (от 0,3m до 1m) се променя и

блясъкът на звездата. Наблюденията на тазиполуправилна променлива звезда са желателнии имат голямо значение за разкриванезакономерностите в измененията на блясъка й.Тя е удобен обект и за наблюдение с просто око.

Най-забележителният обект в съзвездиетоХеркулес е сферичният звезден куп M13, койтосе намира между звездите η и ζ от Херкулес.Този звезден куп не се вижда с просто око, номоже да се наблюдава добре с обикновенбинокъл. Образуван е от около половин милионзвезди, предимно хладни, червени гиганти.Разстоянието до звездния куп M13 от нас еоколо 23 000 св. г.

Удивително въображениеимали древните гърци! Вгеометричната фигура насъзвездието Херкулес, образуванаот по-ярките звезди, като прибавялии слабите групички от звездички,разпръснати около тях, те виждалигигантската фигура на най-прославения митически геройХеркулес. С дясната си ръка той евдигнал високо огромен боздуган, ас лявата си ръка стиска двете змии,които е удушил още като бебе,когато го на паднали в люлката му.

На мощните си рамене като плаще наметнал кожата на Китеронскиялъв, който е убил още като младеж.На звездните карти и атласиХеркулес е изобразен с главата къмюг, а краката към север.

Този митически геройдревните гърци наричали ХеракълПрорицателката Пития го нареклаХераклес, а римляните — Херкулес,което име е запазено вастрономията.

Митологията е вплелаХеркулес и неговите подвизи вудивителни разкази, които вълнуват

и сега с общочовешките идеали. Етонякои от тях.

Някога в гр. Микена царувалЕлектрион. Той имал много синовеи само една дъщеря. Тя се казвалаАлкмена и била толкова мила икрасива, че даже Зевс останалочарован, когато я зърнал, и търселудобен случай да я посети.

Щастлив бил Електрион, но непродължило дълго щастието му.Синовете на цар Птерелайнападнали страната му с многовойска, избили синовете му иотвлекли стадата му. Потънал вдълбока скръб и отчаяние от

сполетялото го нещастие,Електрион разгласил, че ще дадедъщеря си Алкмена за съпруга наонзи, който му върне стадата иотмъсти за синовете му. Товаусловие изпълнил героятАмфитрион и Алкмена му станаласъпруга. Направили голямосватбено пиршество, но средвсеобщото веселие Електрион иАмфитрион се скарали. Без дамисли много, Амфитрион извадилмеча си и убил цар Електрион. ЦялаМикена била възмутена от товавероломно убийство и Амфитрионтрябвало веднага да напусне града

и да потърси убежище в чужбина.Алкмена го последвала, но следкато й се заклел, че ще отмъсти засмъртта на братята й. Дваматаотишли в Тива. Там цар Креон гиприел като скъпи гости и им далвсичко необходимо, за да живеятщастливо. Но Алкменаприспомнила клетвата, коятоАмфитрион й дал. Събрал тойголяма войска и отишъл даотмъщава на цар Птерелай исиновете му. Алкмена останала сама— удобен случай, който чакалгръмовержецът Зевс. Като сепреобразил на Амфитрион, той

дошъл една нощ при нея. От Зевси Амфитрион Алкмена трябвало дароди двама синове-близнаци.

Зевс знаел, че прекраснатаАлкмена ще му роди син. В деня,непосредствено преди ражданетому, той събрал всички богове ибогини на Олимп и споделил с тяхрадостта си: „Днес ще ми се родисин! Той ще бъде прославен геройи ще властвува над всичките сироднини Персеиди, които са отпотеклото на моя син Персей!“

Гняв и омраза обзели Хера,загдето Зевс има и друга жена,смъртната Алкмена, и намразила

сина й от Зевс още преди той да сероди. Но Хера се престорила наспокойна и даже зарадвана отдумите на Зевс. В същото време съссъобразителност, каквато може дапрояви само богиня, Хера веднагаскроила коварен план, за даобезсили казаното от Зевс забъдещето на очаквания от него син.Спокойно тя пристъпила до Зевс икато го погледнала с дълбоките симили очи, с ласкава усмивка муказала: „Велики господарю наНебето и Земята! Закълни се склетва, че този, който ще се родипръв днес в рода на Персеидите, ще

бъде господар на всички своиродственици!“

На помощ на Хера се притеклаи богинята на измамата Ата. Тя такаразмътила ума на Зевс, че той неможал да схване подлото намерениена Хера и й дал тържествена иненарушима клетва, каквато мупоискала. Незабавно Хера сепонесла със златната си колесницакъм Аргос. Пристигнала в дома наПерсеида Стенел и ускорилараждането на жена му. Тя родилаедно слабо, хилаво, недоносено детеЕвристей, син на Стенел. Следнеговото раждане Алкмена родила

двама синове-близнаци — Херкулес,сина на Зевс, и Ификъл — сина наАмфитрион.

Постигнала целта си, Хера севърнала на Олимп. Застанала предЗевс и му казала: „Великигосподарю! В Аргос на ПерсеидаСтенел се роди син. Той пръв сероди днес и той трябва да бъдегосподар над всичките потомци натвоя син Персей!“ Едва сегавеликият Зевс разбрал коварнияплан на Хера. Но тя едва ли биуспяла, ако богинята на измаматаАта не била размътила ума му. Вгнева си той хванал богиня Ата,

изхвърлил я от Олимп и строго йзабранил да се връща там. Оттогавабогинята на измамата Ата живеесред хората на Земята.

Зевс не можел да нарушибожествената си клетва, която дална Хера. Но взел мерки да облекчисъдбата на своя любим син от най-прекрасната смъртна жена Алкмена.Той успял да склони Хера да мудаде обещание, че неговият синХеркулес няма да остане през целияси живот под властта на Евристей, аще изпълни само дванадесет неговизаповеди. След това ще се освободи

от неговата власт и ще получибезсмъртие.

Властелинът на Небето иЗемята знаел, че неговият синХеркулес ще трябва да излагаживота си на големи опасности, дапреодолява нечовешки трудностипри изпълнението на заповедите наслабия и страхлив Евристей, но неможел да го избави от всичко това,защото дал клетва на Хера. Все пактой възложил на дъщеря си АтинаПалада да помага на Херкулес,когато животът му е в голямаопасност.

По нареждане на Зевс Хермесвзел новородения Херкулес,донесъл го на Олимп и го оставилда суче от гърдите на Хера, когатотя спяла. От нейното божественомляко Херкулес придобил такаваогромна сила, каквато нямал нитоедин смъртен. Но Хера се събудилаи отблъснала от гърдите си малкияХеркулес. Омразата й към негостанала още по-голяма. Тя твърдорешила да го погуби.

Веднъж привечер, когатоАлкмена повила в пелени Херкулеси Ификъл и ги оставила в люлкатада спят, Хера изпратила две

огромни змии. Тихо допълзели те долюлката и със съскане се увилиоколо тялото на малкия Херкулес.Притискайки го все по-силно и по-силно, те още малко и щели да гоудушат. Но Херкулес се събудил,извадил ръчичките си от пелените,хванал змиите за главите и такасилно ги стиснал, че те веднагаумрели. В агонията си змиитетолкова силно изсъскали, чесъбудили Алкмена иприслужничките й. Като виделизмиите в ръчичките на Херкулес,жените изпищели. Дотичал в стаятаи Амфитрион с меча си…

Алкмена и Амфитрион,удивени от необикновената сила намалкия Херкулес, помолилипрорицателя Тирезий да им разкажекаква е съдбата му. Като се загледалв далечината, виждащият вбъдещето старец подробно имразказал какви големи подвизипредстои той да извърши. С тях щесе прослави като най-голям герой ибоговете ще възнаградят Херкулес сбезсмъртие. Той ще живее сред тяхна Олимп.

Узнал за бъдещата слава наХеркулес, Амфитрион се заел да гообучи безпогрешно да стреля с лък,

да си служи с боздуган и да му дадезнания и добро възпитание. НоХеркулес не проявявал таковаусърдие в овладяването написането, четенето и свиренето накитара, каквото проявявал вскачането, борбата, стрелянето слък и умението да си служи соръжие. Учителят му по музикаЛин, брат на Орфей, често сеоплаквал на Амфитрион, чеХеркулес не желае да свири накитара и се налагало да му се кара ида го наказва. Веднъж дори толковамного се ядосал, че ударилХеркулес. Малкият Херкулес

грабнал китарата и така силноударил учителя си, че той падналмъртъв на земята. Голямобезпокойство обзело Амфитрионслед този случай. Като гледал каквсеки ден силата и мощта наХеркулес растат, той започнал да сестрахува от него, затова го изпратилв далечния остров Китерон. Там, впрохладните гори израсъл насвобода Херкулес. Скоро никой неможел да се мери с него нито поръст, нито по сила, нито по ловкости умение да си служи с оръжие.Стрелите и копието му винагиулучвали целта.

Философът Продик (живял вV в. пр.н.е.) описал художественоследната „случка“: Една сутрин,когато Херкулес се упражнявал назелена поляна, пред него застаналидве чудно хубави девойки. Еднатасе казвала Нежност. Тя предложилана Херкулес да го поведе по пътяна лекия и приятен живот, пълен сбезгрижие и наслаждения. Другатасе казвала Добродетел. Тя мупредложила да го поведе пожизнения път, пълен с трудности истрадания, но по него ще постигнеголяма прослава. Без да се двоуми,Херкулес избрал пътя на

Добродетелта. От този път той несе отклонил през целия си живот.Той побеждавал жестоки царе,унищожавал свирепи чудовища,покорявал страшните сили наприродата.

Много трудности и страданияизтърпявал Херкулес, но се борилнепрестанно за благополучието нахората. Още съвсем млад тойизбавил жителите на Китерон отстрашния Китеронски лъв, койтоживеел високо в планината, нослизал от нея и опустошавал всичко,каквото срещнел. Херкулес откриллеговището му, нападнал го и го

промушил с копието си. След товаодрал кожата му, метнал я катоплащ на мощните си рамена изавързал предните лапи предгърдите си. От един дебел ясен,твърд като желязо, който изтръгнализ корен, Херкулес си направилогромен боздуган, който никой неможел да повдигне. От Хермес тойполучил подарък остър меч, аАполон му дал лък и стрели. Хефестму изковал златна броня, а личнобогиня Атина Палада му изтъкаладреха. Така въоръжен, Херкулесотишъл в гр. Тива. По това времетиванците плащали всяка година

тежък данък на Орхоменския царЕргин. Херкулес влязъл в бой снего, убил го и наредил на Орхоменда плаща всяка година на Тивадвойно по-голям данък от този,който плащали тиванците. Креон,царят на Тива, възхитен от подвигана Херкулес, който избавил града отедно голямо зло, му дал дъщеря сиМегара за жена, а боговете мударили трима синове.

Щастливо заживял Херкулес вТива със семейството си. Ноомразата на богиня Хера към негосе разгоряла като буен огън. Тя муизпратила тежка болест. В пристъп

на безумие Херкулес взел синоветеси и децата на брат си Ификъл зажертвени животни и ги хвърлил вогъня. Когато разумът му севъзвърнал, той разбрал каквозлодеяние е извършил, макар иневолно, и потънал в дълбока скръб.Търсейки спокойствие, Херкулеснапуснал Тива и отишъл в свещенияград Делфи, за да попита богАполон какво трябва да направи, зада се очисти от тежкото убийство.Чрез своята пророчица Пития богАполон му казал да отиде незабавнов Аргос. Там трябвало да служидванадесет години на Евристей и да

извърши дванадесет подвига понегова заповед. След изпълнениетона заповедите на Евристей Херкулесщял да получи безсмъртие.

Отишъл Херкулес в Аргос истанал покорен слуга на страхливияЕвристей. От него Евристейизпитвал такъв страх, че не мупозволявал да влиза в Микена. Чрезсвоя пратеник Копрей той му давалсвоите нареждания.

Все по-тежки и по-тежкизаповеди на Евристей трябвало даизпълнява Херкулес. Най-напредтой трябвало да убие Немейскиялъв, който опустошавал

околностите на гр. Немея. След товаЕвристей му възложил да убиеЛернейската хидра — страхотночудовище с девет драконови глави,едната от които била безсмъртна.Облекчени от страданията, които импричинявала Хидрата, хоратаустроили големи тържества, за даознаменуват подвизите наХеркулес.

Едва се върнал от борбата сис Хидрата, и Херкулес получил отЕвристей още по-трудно поръчение— да избие стимфалските птици.Със своите медни клюнове и ноктите разкъсвали животни и хора и

превърнали в пустиня градСтимфал. Но не е само това. Ператана тези птици били от твърд бронз икогато отлитали, те ги пускали катооблак стрели върху онзи, който сеосмелявал да ги нападне. С помощтана Атина Палада Херкулес успял дапрогони тези чудовищни птици и теникога повече не се върнали вСтимфал.

Богиня Артемида, обидена отхората в Аркадия, изпратила еднаКеринейска кошута, коятоопустошавала нивите и градините.Евристей наредил на Херкулес дахване тази кошута и да му я донесе

жива в Микена. Но нима е възможнода се улови тази чудна кошута? Катовихър тя прескачала долините ипланините на Аркадия и никога несе уморявала. Никога не сезастоявала на едно място! Цялагодина я гонил Херкулес от най-северния до най-южния край наЗемята, но не можел да я стигне.Едва в Аркадия той я приближил итъкмо когато се готвела да полетикато вятър, той пуснал една стрелаи я наранил в крака. Кошутата неможела да тича вече, както преди,и Херкулес я хванал. Но пред негозастанала Артемида и му се

заканила страшно, загдето яоскърбил, като наранил любимата йкошута. Херкулес спокойно йразказал: „Велика богиньо! Не посвоя воля улових твоята кошута, апо заповед на Евристей. Самитебогове са наредили да изпълнявамзаповедите му и аз не мога да не сеподчинявам, защото ще ги оскърбя.“Артемида му простила и муразрешила да вземе кошутата и да яотнесе в Микена, за да я предаде наЕвристей.

В планината Еримант ималоедин глиган, който със страшните сизъби убивал хора и животни и

опустошавал околностите на гр.Псофис. Евристей наредил наХеркулес да убие този глиган, но небило лесно да го намери. Глиганътживеел високо в планината Еримантв гъсти и непроходими гори.Херкулес се изкачил на планинатаи с мощни викове го изкарал отлеговището му. Той го подгонил ислед дълго преследване го принудилда нагази в дълбок сняг, гдето неможел да тича. Там бил хванат отХеркулес, здраво вързан и отнесенжив в Микена.

Царят на Елида Авгий, син наХелиос, имал многобройни стада

добитък. Стотици били биковете му,един от друг по-буйни. Но оборитеим никога не били почиствани,защото никой не се заемал с такаваработа. Сетил се Евристей за тезиобори и възложил на Херкулес даги почисти, и то само за един ден!Отишъл Херкулес при Авгий и муказал, че ще очисти оборите за единден, ако му даде една десета частот стадата си. Авгий веднага приелусловието, защото бил сигурен, чеХеркулес нямало да може дасвърши тази работа за толковакратко време. Но Херкулес пробилоборите в две противоположни

стени и отбил течението на двеголеми реки. Потекли те презоборите и отнесли всичко. КогатоХеркулес поискал една десета частот стадата, Авгий го изгонил и не мудал нищо. С празни ръце се върналХеркулес този път при Евристей. Нокогато се освободил от слугуванетоси при него, събрал голяма войска,нападнал Авгий и го убил съссмъртоносна стрела. Взелимуществото му, принесъл богатижертви на боговете и поставилначалото на Олимпийските игри.

Голямо зло сполетялодалечния остров Крит. Бог

Посейдон, разсърден на Минос,загдето не му принесъл в жертвабика, който му изпратил, вселил бясв бика. Побеснелият бик съсстрахотна ярост опустошавалвсичко, каквото срещне. Чул за товабедствие Евристей и наредил наХеркулес да отиде на остров Крит,да хване побеснелия бик и да му годоведе жив в Микена. Херкулесблестящо изпълнил и товапоръчение на Евристей.

Тракийският цар Диомед ималчудно красиви коне, но били дивии толкова буйни, че постоянно биливързани с дебели железни

синджири. Те не се хранели с трева,а само с човешко месо. За да запазихората си, Диомед им хвърлялвсички чужденци, които пристигалис корабите си в неговия град.Дивите коне ги разкъсвали и лакомоги изяждали заедно с костите.Евристей наредил на Херкулес даму докара живи конете на Диомед,като мислел, че те ще го разкъсат,щом започне да отвързвасинджирите им от дебелите колове.

Херкулес събрал верниспътници, между които и приятеляси Абдер (син на бог Хермес) и скораб се отправил за Тракия.

Пристигнал там Херкулес и веднагаотишъл да вземе конете. Той гиотвързал и отвел на кораба. Презтова време Диомед го нападнал сголяма войска. Херкулес дал конетена Абдер да ги държи, а сам тойзаедно с малкото си спътницивлязъл в бой с Диомед и го убил.Върнал се на кораба и видял ужаснакартина. Конете на Диомед тъкморазкъсали тялото на Абдер и лакомозапочнали да го ядат. ПогребалХеркулес приятеля си на тракийсказемя и основал там гр. Абдера.Откарал конете в Микена, но когатоЕвристей ги видял, толкова много се

уплашил от тях, че наредил да гипуснат на свобода в непристъпнитепланини на Пелопонес.

Далече на бреговете Меотида(Азовско море) се намиралоцарството на амазонките. Те биливойнствени жени и не допускалиникакви мъже в царството си. Най-войнствена била тяхната царицаХиполита. Като вихър се носела тяна своя буен кон, а стрелите йпоразявали и големи герои. Символна властта й над амазонките билнейният чуден колан, с който сепрепасвала и никога не сваляла от

кръста си. Този колан й бил подаренлично от бога на войната Арес.

Един ден дъщерята наЕвристей Адмета, която била жрицана богиня Хера, казала на баща си:„Татко, искам да имам колана наХиполита!“ Евристей веднага йотговорил: „Ще го имаш, скъпадъще!“ Веднага поръчал наХеркулес да донесе колана наХиполита. Събрал Херкулес малкона брой спътници, но между тяхимало прославени герои и с единмалък кораб заплавал по синьотоморе за страната на амазонките.Дълго плавал корабът. Много

подвизи извършили Херкулес испътниците му, докато най-послестигнали в гр. Темискира, столицатана амазонките. Славата на Херкулесстигнала и до тях. Царица Хиполитаотишла да посрещне Зевсовия син ида узнае целта на посещението му.Херкулес й казал самата истина:„Славна царице! Не съм изминалдългия път по бурното море и несъм дошъл тук с тази войска по свояволя. По волята на боговете аз съмдлъжен да изпълня дванадесетзаповеди на Евристей. По неговонареждане идвам тук, за да взема

твоя колан и да го отнеса на дъщеряму, която иска да го има.“

Като изслушала тези искренидуми, царица Хиполита била готовада даде колана си на Херкулес, нобогиня Хера, която не преставала даго преследва, се преобразила наамазонка и неусетно влязла вредиците на амазонките. Тя тихичкоподшушнала на няколко от тях:

— Не вярвайте на Херкулес!Той е дошъл с тази войска, за давземе вашата царица и да я отведекато робиня! От уста на уста тезидуми на Хера стигнали и до най-отдалечените амазонки. Повярвали,

амазонките грабнали лъковете икопията си и ненадейно нападналивойската на Херкулес. Започнал лютбой. Мнозина от спътниците наХеркулес паднали от стрелите навойнствените амазонки, но немалкои от тях загинали. Седем от тях, най-храбрите, едновременно нападналиХеркулес, но той отбивал с щита ситехните копия и даже взел в пленМеланипа и Антиопа. Амазонкитебили победени. Хиполита, за даоткупи най-смелата си помощницаМеланипа, дала колана си наХеркулес и той го отнесъл надъщерята на Евристей.

Още непочинал от битката самазонките, и Евристей възложил наХеркулес още по-тежко поръчение.Далече, в най-западния край наЗемята, гдето всяка вечерлъчезарният Хелиос слиза отнебето, до бреговете на бурнияОкеан се намирал остров Еритрея.Там живеел страшният великанГерион, който има три глави, тритела, шест ръце и шест крака. Натози остров били прочутите кравина Герион, пазени денонощно отдвуглавото куче Орфо и великанаЕвритион. Херкулес трябвало дадоведе в Микена кравите на Герион.

Тръгнал Херкулес, отишъл вАфрика, преминал през горещатапустиня на Либия, минал през ощемного страни и най-после стигналзападния край на Земята, до единтесен морски проток. За спомен оттежкия път, който извървял, тойиздигнал два гигантски скалистистълба, които се наричат и сегаХеркулесови стълбове[1].

От края на Земята Херкулесвиждал в далечината средбезбрежните води на буйния океаностров Еритрея. Но как да отиде нанего?

Замислен, Херкулес седнал набрега, загледан в далечината. Вечезапочнало да се мръква. Към водитена океана се спуснал с колесницатаси Хелиос. Ослепителна светлина инепоносима горещина облелиХеркулес. Той скочил, грабнал мечаси и полетял към лъчезарния бог наСлънцето. Но Хелиос се усмихнална Зевсовия син и възхитен отнеговото геройство, му дал своятазлатна ладия, с която всяка нощ тойс конете и колесницата си преплавалокеана от западния до източниякрай на Земята. Седнал в ладиятаХеркулес и тя го понесла по вълните

на океана. Така стигнал островЕритрея.

Едва стъпил на острова, ивърху него се нахвърлилокръвожадното двуглаво куче Орфосъс страшен лай сякаш гръмотевицисе сипели. Спокойно Херкулес годочакал да се приближи до него истоварил тежкия си боздуган върхудвете му глави. Кучето падналомъртво на Земята. В този моментвърху Херкулес се нахвърлилвеликанът Евритион. Сякаш ураганвръхлетял върху сина на Зевс, нотой със страшна сила хвърлилкопието си, промушил го и

великанът се строполил катоогромна скала на земята.

Подкарал Херкулес чуднитекрави на Герион и когато наближилбрега и се готвел да ги прехвърлив ладията, за да преплава океана,върху него се нахвърлил самиятГерион. Сякаш трима великаниедновременно връхлетели върхуХеркулес и ако само една отстрелите му не попадне в целта иликопието му се отклони, той ще бъдепобеден. В този тежък двубойАтина Палада по нареждане на своябаща Зевс се притекла на помощ наХеркулес. Една след друга като

светкавици полетели стрелите наХеркулес и пронизали трите главина чудовищния великан. Сбоздугана си той смазал главите навеликана, който паднал на земята стакъв трясък, сякаш сесгромолясали три огромни скали.

Прекарал кравите с ладиятапрез океана, Херкулес оставилладията на брега, за да продължи снея Хелиос своя далечен път презнощта към източния край на Земята.

Подкарал Херкулес кравитена Герион. Преминал с тях цялаЮжна Европа и преодолял немалкотрудности. Но най-голямата

трудност му причинила богиняХера. И този път тя изляла омразатаси към прославения син на Зевс,като направила да пощръклеяткравите. С мучене те се разбягалина всички страни. Разтичал сеХеркулес. Но по коя по-напред?Едва в Тракия успял да събереголяма част от кравите, които, вечеукротени, закарал в Микена. Предалги на Евристей, който ги принесълв жертва на богиня Хера отблагодарност към нея, че създаватакива големи трудности наХеркулес.

Не минало много време иЕвристей възложил на Херкулес даму доведе от подземното царство наХадес кучето Цербер, което пазелосенките на умрелите.

Само видът на кучето Цербервсявал ужас. То имало три глави. Отустата на всяка от тях се показвалиостри като мечове зъби, а околоврата му се виели със съсканеогромни змии. Дългата му опашказавършвала с драконова глава, коятонепрекъснато бълвала огън ипламъци. Никоя сянка не смеела дасе приближи до това чудовище и не

можела да напусне мрачнотоцарство на Хадес.

Големи трудности трябвало дапреодолее Херкулес, за да изпълнитова тежко поръчение. Той тръгнална юг и отишъл в Лакония. Тук,край Тенар, в най-южната част наПелопонес, се спуснал в дълбока инепрогледна пропаст. В тъмнинатане усетил как стигнал самата вратана царството на Хадес. Застаналпред нея и се чудел как може давлезе в царството на сенките. В тозимиг при него дошъл Хермес, койтоводел душите на умрелите. Тойвъвел Херкулес в подземното

царство, а Атина Палада гопридружавала, докато изпълнипоръчението.

Едва направил няколко крачкиХеркулес, и пред него застаналасянката на неговия приятел герояМелеагър. Той го помолил да вземеза жена беззащитната Дейанира(неговата сестра) и да й бъдезакрилник. Херкулес обещал, чекогато се върне, ще изпълнижеланието му.

Преминал през ужасите наподземното царство, Херкулесзастанал пред трона на Хадес и муказал, че по волята на боговете той

трябва да отведе кучето Цербер и даго предаде на Евристей. Не могълХадес да пренебрегне волята набоговете и му казал: „Сине Зевсов,ако можеш да укротиш без оръжиемоя Цербер, вземи го!“

Тръгнал Херкулес да търсиЦербер. Дълго се лутал той в мракана подземното царство и най-послего намерил на брега на река Ахерон.Хвърлил се върху него и обхваналшията му е ръце. Разлютил сеЦербер. Воят му разтресъл цялотоподземно царство. Но Херкулес всепо-силно го стискал с яките си ръце.Извила се дългата опашка на Цербер

и драконовата глава на края йзапочнала да ръфа тялото наХеркулес. Той още по-силностискал врата, докатоомаломощеният Цербер се укротили легнал в краката му. ИзвелХеркулес Цербер от подземнотоцарство и го повел към Микена. Ноневиждал досега светлина, Цербертолкова се уплашил, че пот иотровна пяна започнали да се леятот тялото му и където паднеликапчици, от тях на земята пониквалиотровни треви.

Пред стените на МикенаХеркулес показал Цербер на

Евристей. Изплашеният Евристейму заповядал веднага да го върне вподземното царство. Отвел гоХеркулес в царството на Хадес иЦербер продължил да пази сенкитена умрелите.

Виждал се вече краят наробството на Херкулес. Оставало муда изпълни последното поръчениена Евристей. Той не закъснял да муго възложи: Херкулес трябвало даотиде при титана Атлас, койтодържал на плещите си небесниясвод, да вземе от неговите градинитрите златни ябълки и да му гидонесе.

Трудни били поръченията наЕвристей, но последното било най-трудно. Никой не знаел и не можелда покаже на Херкулес пътя заградините на Атлас. Много скиталтой, през много страни минал истигнал чак в далечния Север прирека Еридан. Тук нимфите муказали по какъв начин може даузнае пътя. Преодолял многотрудности, Херкулес узнал пътя истигнал края на Земята. Застаналпред великия титан Атлас и гогледал как държи на плещите синебесния свод.

Видял го Атлас и го запиталзащо е дошъл. Херкулес муотговорил: „Велики Атласе! Поволята на боговете изпълнявампоръченията на Евристей. Той минареди да взема от твоите градинитрите златни ябълки и да му гиотнеса. Кажи ми, ще ми ги дадеш лидоброволно?“

Атлас му отговорил; „СинеЗевсов! Ще ти дам златните ябълки,но докато отида да ги откъсна,застани на моето място, да крепишнебесния свод, за да не сесгромоляса!“

Застанал Херкулес на мястотона Атлас. Страшна тежест падналана плещите му. Той се превил отнея, а мускулите му се подули катопланински върхове. Пот като рекапотекла от тялото му, но богиняАтина Палада подкрепиласвръхчовешките му сили и тойпродължил да поддържа небесниясвод. Дошъл и Атлас с трите златниябълки, но не му ги дал, апредложил на Херкулес сам той даги отнесе в Микена на Евристей.Разбрал Херкулес, че Атлас иска схитрост да се освободи завинаги оттовара си и затова и той постъпил

хитро с него: „Съгласен съм,Атласе, но моля те, да ме сменишсамо за малко, докато си намерявъзглавница, която да поставя наплещите си, за да не ме притискатолкова силно небесният свод!“

Атлас се съгласил. Херкулесвзел ябълките от него и се отправилза Микена. Дал златните ябълки наЕвристей, но той му ги подарил.Херкулес ги дал на своятапокровителка Атина Палада, а тя гивърнала на хесперидите, за даостанат вечно в градините на Атлас.

Херкулес побеждава бога насмъртта Танатос

Дълго плавали с корабаХеркулес и спътниците му побурното море към бреговете наТракия, за да вземат конете наДиомед. Но все още не се виждалкраят на пътуването им. За даподкрепят силите си, Херкулесрешил да се отбият в гр. Фера нагости на неговия приятел царАдмет. В нещастен ден дошъл нагости Херкулес. Дворът на Адмет ицелият град били потънали вдълбока скръб. Само часове

оставали до момента, в койтоАлкестида, жената на Адмет,трябвало да умре.

Преди години, в един есененден, когато студеният вятър духалот планината със страшна сила ивсеки бързал да се прибере на топлоу дома си, в двореца на Адметдошъл просяк, навлечен в скъсанидрипи, през които се виждалипосинелите му меса. Застанал тойпред цар Адмет и го помолил да говземе за една година слуга. Запиталго Адмет как се казва и откъде е,но просякът нищо повече не казал.Адмет наредил да му дадат дрехи,

да го нахранят и тъй като просякътнищо не умеел да прави, изпратилго да пасе овцете.

Ден след ден минали дните,изтекла годината и когато Адметотишъл в планината, чул вълшебнамузика. Огледал се и видял на единвръх строен младеж със сияещолице. Той свирел на златна лира.Мелодията била толкова нежна извучна, че овцете го заобиколили итака се унесли, че не поглеждалисочната зелена трева.

Приближил се Адмет домладежа. Нима това е просякът,който той преди една година приел

да пасе овцете му?! Да! Сега той мусе представил:

— Аз съм бог Аполон. Предиедна година моят баща,гръмовержецът Зевс, ме изгони отсветлия Олимп и ми нареди даслугувам цяла година на някойчовек. Ти, Адмете, ме прие, облечеме, нахрани ме и съм доволен оттебе. Кажи ми какво искаш от мен,за да ти се отплатя?

Слисал се Адмет, ноотговорил:

— Велики господарю!Щастлив съм, че си доволен отмене! Нищо не искам за отплата!

Преди да отлети, Аполонказал на Адмет, че винаги когатопочувствува нужда от него, може даго повика.

Останал Адмет сам и дългоразмислял върху случилото се.Настъпила нощта и той се прибрал вдвореца си. Мисълта му го отнеслав съседния град Йолк. Цар на тозиград бил жестокият цар Пелий. Тойимал дъщеря Алкестида. Тя билатолкова мила и красива, че всекиизпитвал вълнуваща радост, когатоя срещнел и разговарял с нея. Отблизки и далечни страни идвалицарски синове да я искат, но тя

отказвала, защото харесвала самосвоя съсед — младия Адмет, цар нагр. Фера. Явил се Адмет при Пелийда поиска ръката на Алкестида. Тойго изгледал от главата до петите,позамислил се и му казал: „Акоискаш да ти дам дъщеря си за жена,трябва да докажеш, че си достоенза нея и за мой зет. Ти трябва дадойдеш за нея с колесница, тегленаот лъв и глиган. С каквато и другаколесница да дойдеш, ако ще да е отзлато и с хвърчащи коне, няма да тидам Алкестида!“

Натъжил се Адмет, защоторазбрал, че с това условие Пелий

отказал да му даде Алкестида. Танима е възможно да бъдатвпрегнати в колесница лъв иглиган?!

От ден на ден все по-тъженставал Адмет. Но една сутрин принего дошъл Аполон със сребъренлък и колчан, пълен със стрели, и муказал; „Знам защо си тъжен, Адмете,но условието на Пелий не е толковатежко. Ела с мене!“

Излезли двамата. Отишли впланината сред гъстата гора. Неминало много и един лъв с буйнагрива се разревал срещу тях.Подгонил го Аполон, хванал го и

така го укротил, че той тръгнал катоагне подир тях. Ето и един глиганс дълги остри зъби и свирепи очисе насочил към тях. Аполон пусналлъва, хванал глигана и го довел.Завели двата звяра в двореца и гивпрегнали. Седнал Адмет вколесницата, размахал камшика и сепонесъл към гр. Йолк. Стигнал тами влязъл в двореца. Излязъл Пелий икато видял впрегнатите лъв и глиганв колесницата и Адмет, койтодържи здраво юздите и камшика,просто се захласнал от удивление.Самият той никога и не помислял,че е възможно да бъдат впрегнати

в колесница лъв и глиган. ДалАлкестида на Адмет, който я завел вдвореца си. Там направили сватбенотържество, на което присъствуваллично бог Аполон и свирел насвоята златна лира вълшебнимелодии.

Заживели щастливо Адмет иАлкестида. Боговете им изпратилидве чудно хубави деца — син идъщеря. Но не само с това сеотплатил бог Аполон на Адмет. Понегова молба богините на съдбата,великите мойри, предопределилиАдмет да се избави от смъртта, ако

някой друг доброволно се съгласида умре вместо него.

Минали години. Дошълпоследният час на Адмет. Тойпомолил родителите си, които биливече много стари, да умре някой оттях вместо него. Но нито баща му,нито майка му се съгласили. Не сесъгласил и никой от роднините,както и никой от най-близкитеприятели на Адмет. А смъртта веченаближавала… Пред Адметзастанала Алкестида и му казала, чее готова да умре вместо него…

Алкестида приготвила всичкоза смъртта си, целунала двете си

деца и се помолила на богиняХестия да ги закриля, когатоостанат без майка. След това сеоттеглила в стаята си и легнала налеглото. Около нея всички плачели.Самият Адмет я молил да не гооставя сам. До нея вече дошъломразният бог на смъртта Танатос.Бог Аполон го молил да отложисмъртта на Алкестида, но той не сесъгласил. Надвесил се надАлкестида. От вледеняващия му дъхтялото й започнало да изстива и тязатворила очи…

Тъкмо отнасяли Алкестида вгробницата и Херкулес и

спътниците му пристигнали в гр.Фера. Посрещнал ги Адмет, нопрепълненото му със скръб сърце нему позволило да изрази радостта сиот пристигането на Херкулес.

Адмет наредил да отведатХеркулес в стаята за гости и да мууредят пищно посрещане, а самияттой отишъл на гробищата. Без дазнае за нещастието, сполетялоприятеля му, Херкулес пирувал съсспътниците си. Но от погледа му неизбягнали скръбните лица наслугите и сълзите, които текли оточите им. Запитал ги той защо сатолкова скръбни, но Адмет им бил

заповядал нищо да не му казват.Досетил се Херкулес, че някаквоголямо нещастие трябва да есполетяло приятеля му. Извикалнастрана един слуга и настойчиво гопомолил да му каже какво нещастиесе е случило. Не могъл слугата даиздържи на настояването наХеркулес и му казал: „Скъпичужденецо! Днес нашатагосподарка, прекрасната царицаАлкестида, слезе в мрачнотоцарство на Хадес.“

Скръб изпълнила сърцето наХеркулес. Мъчно му станало, че втози нещастен ден за неговия

приятел той пирува и се весели внеговия дом. Херкулес решил да сеотблагодари на Адмет завеликолепното посрещане, което муустроил въпреки сполетялото гонещастие. Запитал той слугата къдее гробницата на Алкестида, взелбоздугана, копието и лъка си и катовихър полетял. Стигнал там, той сескрил зад гробницата и зачакал дадолети богът на смъртта Танатос.Не минало много и той чулстрахотния плясък на неговитеогромни черни криле. С вледеняващдъх долетял той и жадно започналда пие кръвта на Алкестида. В този

миг Херкулес се нахвърлил върхунего, сграбчил го с ръцете си изапочнал да го души. Свледеняващото си дихание Танатособлял Херкулес със смъртнастуденина. Но синът на Зевс все по-здраво го стискал за гушата и такаго омаломощил, че Танатосотпуснал безпомощен черните сикриле. Тогава Херкулес го вързалздраво за едно дебело дърво и муказал, че ще го отвърже само акому предаде Алкестида. Съгласил сеТанатос. Предал Алкестида наХеркулес и той я повел към двореца.Влезли в стаята на Адмет, но той

лежал по очи на леглото си, горчивоплачел за любимата си жена и неусетил влизането им. ПристъпилХеркулес тихо до него и като гопобутнал леко, му казал: „Скъпиприятелю Адмете! Не скърбиповече! Ето твоята любимаАлкестида. Аз я извоювах отТанатос в тежка борба. Бъдетещастливи, както преди!“

Радост избликнала в душатана Адмет. Той прегърнал Херкулеси му казал: „Прославен син на Зевс!Ти ми върна щастието в живота. Какда ти се отблагодаря? Остани при

мене като гост и да отпразнувамепобедата ти над бога на смъртта!“

Херкулес не останал повечепри Адмет. Той отплувал съсспътниците си, за да вземе конете наДиомед.

Херкулес получавабезсмъртие

Дал обещание на приятеля сиМелеагър, че ще вземе за женасестра му Дейанира, Херкулесдошъл в гр. Калидон при цар Ойней.Разказал му за срещата си с неговия

син Мелеагър в царството насенките и за обещанието, което мудал. Но в същото време ръката наДейанира искали и много други,между които и речният бог Ахелой.Трудно било на Ойней да реши накого да даде дъщеря си. Най-послеизрекъл: „Тя ще стане жена на онзи,който победи в борба!“ При товаусловие всички други кандидати сеоттеглили, защото не виждалиникакъв смисъл да се борят с богАхелой. Останал само Херкулес.Двамата съперници отишли наширока поляна и застанали единсрещу друг. Без да губи време,

Херкулес се нахвърлил върхуогромния бог Ахелой и го сграбчилс мощните си ръце. Но макар и данапрягал силите си до краен предел,не можел да го повали. Катоогромна скала стоял тойнепоклатим. Борбата ставала все по-жестока. Вече три пъти Херкулеспритискал до земята страшния богАхелой, но едва на четвъртия пътуспял да го превие така, че насмалкода го победи. В този миг богътприбягнал до хитрост. Превърнал сев змия. Без да се страхува, Херкулесхванал змията до главата и започналда я стиска толкова силно, че

опашката й все по-слабо удрялаХеркулес. Но змията успяла да сеизплъзне от ръцете му и Ахелой вмиг се преобразил в свиреп бик ияростно се нахвърлил върхуХеркулес. Той хванал рогата му итака завъртял главата на бика, чесчупил единия му рог и го повалилполумъртъв на земята.Омаломощен, бог Ахелой избягал исе скрил в буйните води на реката.

Ойней дал Дейанира за женана Херкулес. Направили голямосватбено тържество. След товаХеркулес и Дейанира заминали заТиринт — родината на Херкулес.

Стигнали до река Евен, буйнитеводи на която влачели огромникамъни, и застанали на брега й.Нямало никакъв мост, по който дапреминат на отвъдния бряг. Самокентавърът Нес пренасял пътницитепрез нея. Извикал го Херкулес и муказал да пренесе Дейанира надругия бряг. Той се съгласил и тяседнала на широкия му гръб.Херкулес, като прехвърлилбоздугана и лъка, стрелите икопието си на отвъдния бряг, сехвърлил в тъмните води на рекатаи я преплавал. Тъкмо стигнал наотсрещния бряг и чул как Дейанира

силно изпищяла. Нес, възхитен открасотата й, искал да я отвлече.Грабнал Херкулес лъка си и еднастрела настигнала бягащия Нес ипробола сърцето му. Озлобенияткентавър събрал кръвта си, коятобила силно отровна, дал я наДейанира и в предсмъртната сиагония й казал; „Дъще на Ойней!Теб последна пренесох презбуйните води на Евен. Аз нямаповече да живея. Давам ти за споменмоята кръв. Тя има чудно свойство.Ако някога Херкулес престане да теобича и друга жена му стане по-скъпа от теб, натрий само малко

дрехата му с нея. Така ще сивъзвърнеш любовта му и никоганикоя смъртна или богиня няма даму бъде по-мила от тебе!“

Дейанира повярвала надумите на умиращия Нес. Взелакръвта му и я скрила. Двамата сХеркулес продължили пътя си заТиринт. Щастливо живели в ТиринтДейанира и Херкулес, а децата имбезгрижно растели и ги веселили.

Веднъж им дошъл на гостиИфит. Херкулес сърдечнопосрещнал приятеля си. След катосе нахранили и поприказвали,двамата излезли да се поразходят до

Тиринтската крепост, която сенамирала на една висока, стръмнаскала. От стените на крепосттанадолу се виждала страшна,дълбока пропаст. Стъпили настената, Херкулес и Ифит гледали втъмната пропаст. В този миг богиняХера, на която омразата къмХеркулес все по-силно се разгаряла,му изпратила гняв. Не могъл да сеовладее, Херкулес сграбчил Ифит иго хвърлил в пропастта. Заради тованеволно убийство Херкулесразгневил своя баща, всемогъщияЗевс, загдето нарушил светитеобичаи на гостоприемството. За да

накаже сина си, Зевс му изпратилтежка болест, от която дълго времеХеркулес страдал. Никакви билкине облекчавали страданията му.Принудил се Херкулес да отиде вДелфи. Там пророчицата на АполонПития му казала, че ще оздравеесамо, ако за три години бъдепродаден като роб и парите предадена бащата на Ифит.

Херкулес бил продаден катороб на лидийската царица Омфала.Тя непрекъснато го подлагала намъчителни унижения. Обляклапрославения герой с женски дрехии го карала да преде и тъче наред

с прислужничките й. А саматаОмфала намятала неговата лъвскакожа като плащ, вземала боздуганаму, който едва повдигала, и сепрепасвала с меча му. Гордоминавала тя пред Херкулес и му сеприсмивала. Жлъч изпълваласърцето на Херкулес, но нищо неможел да направи; той бил роб наОмфала. Тя го е купила и можела даправи с него каквото си иска. Тежкопреживял Херкулес трите години вробство при Омфала! През товавреме той не изпратил никаква вестна Дейанира и тя изпаднала вотчаяние, защото не знаела дали е

жив. Но дошъл при нея вестоносец ий казал, че Херкулес е жив и здрав.Скоро щял да пристигне неговиятпратеник Лихас и ще разкажеподробно как Херкулес е превзел иразрушил гр. Ойхалия.

Пристигнал Лихас. Той воделпленници, между които и царскатадъщеря Йола. Той разказал запобедата на Херкулес и я зарадвал,че той скоро ще си дойде.

Между пленниците погледътна Дейанира паднал върхукрасивата и потънала в скръб Йола.Тя попитала Лихас коя е, но тойнищо не знаел.

Дейанира наредила да отведатпленниците в определеното за тяхпомещение. Едва Лихас сеотдалечил и пред нея застаналсмирено един от нейните слуги итихичко пошепнал: „Славна моя,господарко! Лихас не пожела да тикаже истината за тъжната робиня.Изслушай ме, господарко! Тя еЙола, дъщерята на цар Еврит.Херкулес я изпраща тук не каторобиня. Щом се върне, той ще сеожени за нея…“ Щом чула тезидуми, Дейанира потънала в дълбокаскръб. Жестоката мисъл, че щом севърне Херкулес, ще бъде изоставена

и изгонена, все повече я измъчвала.В отчаянието си тя си спомнила закръвта на кентавъра Нес. Натрила снея наметалото, което била ушила заХеркулес, опаковала го и го предалана Лихас, като му поръчала:

— Бързо, Лихас, отнеси тованаметало на Херкулес. Кажи муведнага да го облече и да принесежертва на боговете. Но никойсмъртен да не го облича преди него,нито лъчите на Хелиос да годокосват, преди той да го облече.Бързай, Лихас!

Заминал Лихас. Дейанира сеприбрала в стаята си и с ужас

видяла, че вълната, с която биланатрила наметалото с кръвта на Нес,се превърнала в пепел, щом я огрелислънчевите лъчи. А на мястото,гдето била вълната, избликналабуйна отровна пяна. Чак сегаразбрала тя измамата на Нес, нобило вече късно. Лихас вече билпредал наметалото на Херкулес. Тойго наметнал и принесъл жертвадванадесет бика на своя баща Зевс ина другите богове. От буйния огън вжертвеника наметалото прилепналокъм тялото му и Херкулес започналда се гърчи в непоносими болки.Синът му Хил, който бил там, го

пренесъл на един кораб, а самияттой избързал да разкаже на майкаси какво е направила. Когато Хил йразказал за нечовешките страданияна баща си, Дейанира, без дапродума, отишла в стаята си,затворила се и се пробола с единмеч… Донесли и умиращия вечеХеркулес. Още по-големи станалистраданията му, когато му казали, чеДейанира се е пробола с меч и тойне може да й отмъсти… Отроватавече горяла тялото му. Великиятгерой повече не можел да понасяболките. Той помолил сина си Хилда го отнесе по-скоро на кладата, за

да го избави от тях. Със своитероднини Хил изпълнил желаниетому. Отнесли го на кладата, но никойне искал да я запали въпрекимолбите на Херкулес. ДошълФилоклет. Херкулес го придумал дазапали кладата и да вземе лъка истрелите му. Филоклет изпълнилжеланието му. Огромни огненипламъци се извили около тялото наХеркулес. На небето заблестелиедна след друга светкавици, коитохвърлял великият Зевс. Те сякашраздирали небето… Пристигналисъс златна колесница Атина Паладаи Хермес. Те отнесли във висините

на Олимп прославения герой илюбим син на Зевс Херкулес. Тамбоговете му дали безсмъртие и тойзаживял като бог сред тях. Угасналаи омразата на богиня Хера към него.Тя радостно го посрещнала и мудала за жена своята дъщеря,прекрасната и вечно млада богиняХЕБА. Боговете богато говъзнаградили заради неговитегеройски подвизи, за страданията,които понесъл на Земята, за даизбави хората от чудовища, коитоим причинявали бедствия… Назвездното небе Херкулес се появявависоко над хоризонта през летните

месеци, заобиколен от Лъва,Хидрата, Бика, Дракона и другисъзвездия, които напомнят напоколенията за неговите великиподвизи.

[1] Това са двата скалисти масива от дветестрани на Гибралтарския проток, които спореддревните гърци издигнал Херкулес. ↑

ЛЕБЕД (CYGNUS) И ЛИРА (LYRA)

Съзвездието ЛЕБЕД се наблюдава вМлечния път, точно там, гдето той се раздвояваи като две пълноводни реки продължава къмсъзвездието Стрелец.

Върху фона на Млечния път съзвездиетоЛебед много добре се очертава поради големия

брой ярки звезди в него. В ясна и безлунна нощс просто око могат да се видят 150 звезди, откоито 15 са по-ярки от четвърта звезднавеличина. Най-ярките от тях са от първа, втора итрета зв. вел. Те, съединени с линии, образуваткръст — характерната фигура на съзвездиетоЛебед. Поради тази геометрична фигура нашиятнарод нарича съзвездието Лебед Големия кръст(за разлика от Малкия кръст — съзвездиетоДелфин). В горната част на кръста е яркатазвезда Денеб (от 1m).

Най-добре съзвездието Лебед се виждапрез нощите от юли до ноември. Заобиколеное от съзвездията Гущер, Пегас, Малка лисица,Лира, Дракон и Цефей.

В съзвездието Лебед има голям бройинтересни обекти, някои от които могат да се

наблюдават с просто око. Преди всичкоинтересна е най-ярката звезда в Лебед —звездата Денеб, която принадлежи към синитегиганти. Нейният диаметър е 35 пъти по-голямот диаметъра на Слънцето.

Звездата 61 от Лебед е забележителна стова, че е една от първите звезди, до която ебило определено разстоянието от Бесел през1837 г. Тази двойна звезда е много ефектна,когато се наблюдава с телескоп. Презпоследните десетилетия астрономите насочихавниманието си към нея, защото се оказа, че иманевидим спътник, с маса само 16 пъти по-голяма от масата на планетата Юпитер.Възможно е този невидим спътник да е отпланетен тип. В такъв случай около 61 от Лебедтрябва да има планетна система. Бъдещите

изследвания ще потвърдят или опровергаят тазихипотеза.

За любителите-астрономи, които няматтелескоп, са интересни две звезди в съзвездиетоЛебед. Едната от тях е χ, която едългопериодична променлива звезда, с период407 денонощия и много голяма амплитуда наизменението на блясъка й. При максималенблясък звездата е от 2,3m и заема място междунай-ярките звезди в съзвездието. Но приминимум тя е от 14,3m и тогава може да сенаблюдава само с телескоп. Звездата χ от Лебеде забележителна и с това, че принадлежи къмчервените гиганти, като температурата наповърхността й е много ниска, около 1600°,затова тя има тъмночервен цвят.

Другата интересна звезда е P от Лебед,която е на границата на видимостта с простооко (от 6m). Но понякога през твърде големиинтервали от време тази звезда „се разгаря“ истава много ярка. Такава е била през 1600 г.,когато се е виждала като звезда от трета зв. вел.В продължение на няколко години блясъкът йостанал постоянен и след това започнал данамалява. От 1619 до 1923 г. тази звезда е моглада се наблюдава само с телескоп. Сега, в нашевреме, тази интересна звезда променя блясъкаси съвсем неправилно в граници между пета ишеста величина. Все пак звездата е достъпна занаблюдение с просто око. Звездата P от Лебед епредставител на един нов клас звезди, които сенаричат аномално нови.

В края на август 1975 г. познатата фигурана съзвездието Лебед неочаквано се измени донеузнаваемост. Какво се случи? Редом с Денебзасия една нова звезда от 2m, забелязана за пръвпът на 29 август 1975 г. в Япония. Блясъкътй бързо се увеличаваше, с 0,3 зв. вел. наденонощие. Това ясно показа, че звездата езабелязана преди нейния максимум на блясъка(нещо, което е уникално явление вастрономията, тъй като обикновено новитезвезди се забелязват около максимума и следмаксимума на блясъка). При това увеличение наблясъка на Новата в Лебед тя трябваше да станепо-ярка и от Денеб. Действително между 30 и31 август 1975 г., когато блясъкът й достигнамаксимум, Новата бе по-ярка от Денеб. Следтова блясъкът й бързо започна да намалява и

вече на 1 септември вечерта тя стана звезда отприблизително 3m.

Изучаването на стари снимки на областтаот небето, гдето се появи Новата в Лебед,показа, че преди избухването й тази звезда ебила звездичка от 20m и е могла да се наблюдаваи фотографира само с най-мощни телескопи. Отдруга страна, ясно е, че пълната амплитуда наблясъка й е 18 звездни величини, коетоозначава, че мощността на излъчването й се еувеличила около 16 млн. пъти при избухванетой като нова звезда. След 1934 г. на Севернотозвездно небе не се е появявала толкова ярканова звезда. Затова интересът към Новата вЛебед през 1975 г. е извънредно голям, аспектрите й, получени преди максимума й, са отголямо значение за науката.

В съзвездието Лебед близо до звездата ι сенамира радиантът на метеорен поток, който сенаблюдава от 15 до 25 август. Максимумът муне е фиксиран на определени дати.

ЛИРА принадлежи към малкитесъзвездия, но с красотата си привлича погледа.Най-добре се вижда от май до ноември.Заобиколено е от съзвездието Лебед, Херкулес,Малка лисица и Дракон (по-точно от „главата“на Дракона).

В съзвездието Лира могат да се видят спросто око 50 звезди, но само 5 от тях са по-

ярки от четвърта звездна величина (две от 3m

и две от 4m). Най-ярката звезда в Лира е Вегаот нулева звездна величина, четвърта по блясъкзвезда върху цялата небесна сфера.

Съединени с линии, най-ярките звездиобразуват характерната геометрична фигура засъзвездието Лира — правилен паралелограм, вгорния връх на който блести звездата Вега. Втази фигура нашият народ е виждал свредел ина много места в страната съзвездието Лира епознато под това народно име.

Звездата Вега принадлежи към синитегиганти. Диаметърът й е 2,5 пъти по-голям отдиаметъра на Слънцето. Тя е една от първитезвезди, до които е определено разстоянието (отруския учен В. Я. Струве, през 1837 г.).

Малко на североизток от Вега в ясна ибезлунна нощ се вижда с просто око двойнатазвезда ε от Лира. Виждат се две слаби звездичкиот 5m близко една до друга (ъгловоторазстояние между тях е приблизително 3,5минути), ε от Лира е една от малкото двойнизвезди, които могат да се наблюдават с простооко. Но ако се наблюдава с по-силен бинокъл,може да се види, че всяка от компонентите наε от Лира е двойна. Така че тази звезда е всъщност четворна система, образувана от синигиганти, подобни на звездата Сириус.

Достъпна за наблюдение с просто око епроменливата звезда R от Лира. Тя принадлежикъм полуправилните променливи звезди. Съссреден период около 50 денонощия, нейниятвидим блясък се изменя в граници между 4m и

5m. Без определена закономерност интервалитемежду съседните последователни максимумиили минимуми могат да се различават повечеили по-малко от средния период.

В съзвездието Лира се намира и другапроменлива звезда — RR от Лира, която епредставител на краткопериодичните цефеиди,на които периодът на пулсациите е по-малъкот едно денонощие. Нейният видим блясък сеизменя от 7,1m до 8m с период 0,57 денонощия.

Затъмнително-променливата звезда β отЛира е известна много отдавна. Блясъкът й сеизменя от 3,4m до 4,3m с период 12,92денонощия. Изучаването на тази звезда разкри,че нейните компоненти са обвити от гигантскаспирала от газове, отделяни непрекъснато от

главната звезда на системата, която е синьобялгигант с температура на повърхността 15 000°.

В съзвездието Лира близо до звездатаВега е радиантът на метеорния поток Лириди,който се наблюдава от 16 до 25 април.Максимумът на този поток е на 22 април, когатоза един час се наблюдават 10 метеора.

Съзвездието Лебед заема обширна областвърху небесната сфера. Ако към ярките звезди,образуващи неговата характерна геометричнафигура, се прибавят и многобройните слабизвездички, с по-голямо усилие навъображението може да се види една летящаптица лебед с широко разперени криле и дългашия, устремена „надолу“ към Земята. Такава екартината на съзвездието Лебед в стариннитезвездни карти и атласи.

Как лебедът, който обичаводата, е попаднал на небето средсъзвездията? Отговорът давамитологията, която в някоиварианти е свързала лебеда с лирата.

Това било много отдавна.Прославеният герой Тиндарей билизгонен от неговото царство отХипокоонт. Дълги години скиталтой, много страни обиколил, ноникъде не намерил прием. Най-после дошъл в Етолия при царТестий. Той не само го приел като

скъп гост, но го и обикнал толковамного, че му дал за жена своятапрекрасна като богиня дъщеря Леда.

Заживял щастливо Тиндарей,но не минало много време иХеркулес убил Хипокоонт исиновете му. Тиндарей се върнал вродната Спарта с жена си Леда.

Дивната красота иочарователна прелест на Ледабудели възторг у всеки. Славата й,че е красива като безсмъртнитебогини, се носела из цяла Гърция.Но може ли такава красавица даостане незабелязана от Зевс? Зърналя той веднъж и веднага започнал да

обмисля как да я обладае, без даузнае ревнивата му съпруга Хера.Превърнал се той в белоснеженлебед и като стрела се спуснал отвисините на Олимп към Спарта приЛеда.

Всяка нощ Леда приемалалебеда — всемогъщия Зевс. От неготя родила две деца — дъщеря Елена,прекрасна като богиня, която по-късно станала причина заТроянската война, и син Полидевк— прославен герой, който Зевсдарил с безсмъртие.

От Тиндарей Леда същородила две деца — Клитемнестра иКастор.

На небето съзвездието Лебедолицетворява Зевс, който,превърнал се в Лебед, лети къмЗемята при своята любима Леда.

Според друг вариант, който епо-широко известен, митологията есвързала съзвездието Лебед и Лирас легендарния тракийски певецОрфей и неговата лира.

В Тракия на речния бог Еагъри музата Калиопа се родил синОрфей. С милото си личице икъдриците, които се спускали над

високото му чело, детето приличалона бог Аполон. То слушалочуруликането на птичките иочичките му блестели от радост ивълнение. Майка му видяла дарбитена Орфей и го отнесла в далечнатапланина Пелион. В нейнотоподножие, забулена от гъстимаслинови гори, се намиралапещерата на мъдрия кентавърХирон, учителя на прославенитегерои Херкулес, Язон, Пелей и др.Бързо овладял Орфей учението насвоя учител. Докато съучениците мупредпочитали да тичат, да сеупражняват в стрелба с лък и

хвърляне на копие, очите на Орфейбили в златната лира на неговияучител. Орфей използувал времетоси, за да свири на лира.

Кентавърът Хирон знаелотнапред какво е отредила съдбатана всеки от учениците му и гиподготвял за бъдещите им подвизи.Той знаел, че Орфей ще стане най-големият певец, и го учил да пее ида свири на лира. Когато Орфейсвирел, той внимателно го слушал,поправял грешките му и го учил какда удря струните, за да издават по-приятни и нежни звуци. СкороОрфей толкова овладял пеенето и

свиренето, че надминал даже свояучител. Той започнал да съчинявапесни и химни. От неговия химн заправдата Хирон останал въввъзторг. Често пъти Хирон каралОрфей да пее този химн на героите,за да го научат, никога да не гозабравят и да се борят затържеството на правдата в света.Защото, казвал мъдрият Хирон, „безправда не може да има истинскощастие в света“.

Когато Орфей пеел и свирелна лирата, нежният му глас се носелнад планини и долини. Не самохората се очаровали и слушали в

захлас звучните песни, но околонего дърветата свеждали клоните ипреставали да шумят листата им.Даже скалите в планинитепотрепервали от божественитепесни на Орфей. Омаяни от песнитему, около него се нареждали дивитеи кръвожадни зверове. От близкитеи далечните гори долитали птички,изоставили гнездата си, и унесенислушали песните на Орфей инежните звуци на неговата лира.Далеч се разнесла славата на Орфейи дивните му песни радвали хоратапо Земята.

Още по-нежни и очарователнистанали песните на Орфей следженитбата му с нимфата Евридика,която той горещо обичал, нократкотрайно било щастието им.Скоро след женитбата им еднапрекрасна пролетна утрин Евридикаотишла с дружките си, нимфите, дасе повеселят и да наберат цветя отблизката ливада до реката. Хелиособсипвал със светлина и топлинаЗемята. Цветята широко разтворилицветовете си и издавали упоителенаромат. Весело тичали нимфите, апесните и смехът им огласялиблизките гори и планини… И, както

тичала по ливадата, Евридика, безда види, настъпила една змия, коятозабила отровните си зъби в крака й.Изпищяла Евридика от болка.Дотичали нимфите при нея, алабило вече късно. Евридика падналамъртва в ръцете им. Плач и риданияизпълнили околността. Чул Орфей иведнага дотичал на ливадата. Когатовидял мъртва любимата сиЕвридика, потънал в скръб иотчаяние. Непрекъснато я оплаквал.От тъжните му песни цялатаприрода потънала в мрак, сякашплачела заедно с него.

Нищо не било в състояние данакара Орфей да забрави своятаЕвридика. Къде ли не ходил той, ноотчаянието му от ден на ден ставаловсе по-голямо. Нямало вече радостза него в живота. Най-после тойрешил да слезе в подземнотоцарство на сенките и да измоли отХадес и неговата жена Персефонада му върнат Евридика.

През непрогледната дълбокапропаст при Тенар Орфей сеспуснал към свещената река Стикс.Но как да я премине? ЛодкарятХарон е непреклонен и не иска даго пренесе с лодката си на отвъдния

бряг, в царството на сенките. Тойпренася само сенки, но не и живихора като него. Напразно го молилОрфей. Леденото сърце на Харон несе трогвало от скръбта му поЕвридика. Тогава Орфей свалил отрамото си златната лира, седнал набрега и дръпнал струните й.Нежните звуци се понесли помрачната река Стикс. Унесъл сеХарон от божествената песен налирата. Орфей, свирейки, влязъл влодката и Харон неусетно яподкарал с веслата. Преминал наотсрещния бряг, Орфей се отправилза трона на Хадес придружен от

множество сенки, които се стеклиоколо него, за да слушат дивната мупесен.

Застанал пред Хадес, Орфейзапочнал да пее и да свири с лиратаси. С песента си той излял мъкатаси от ранната смърт на Евридика.С тъжни звуци той изказалстраданията си и нещастието, коетого сполетяло след смъртта наЕвридика. Унесени от чара напесента на Орфей, Хадес и жена муПерсефона дълбоко се замислили идаже от очите им потекли сълзи.

Разтъжил се Хадес от песентана Орфей и го запитал защо е дошъл

в неговото царство. Орфей муразказал колко тежък е животът мубез Евридика и го помолил да явъзвърне към живота, да облекчистраданията му. Трогнал се Хадес исе съгласил да възвърне отново вживота Евридика, но при едноусловие:

— Ти ще вървиш след богХермес, който ще те изведе от моетоцарство. След теб ще вървиЕвридика. Но помни добре, докатовървите в подземното царство, ти нетрябва да се обръщаш към нея. Акосе обърнеш и я погледнеш, тя

веднага ще те остави и ще се върнезавинаги в моето царство!

Орфей приел условието итръгнали по тясната и стръмнапътечка, покрита с остри камъни,която извеждала на Земята, гдетоблестят лъчите на Хелиос. Пътятбил труден. Наоколо — гробнатишина и непрогледен мрак. Не сечували никакви стъпки, колкото ида се ослушвал Орфей. НимаЕвридика върви след него?Съмнението започнало да гоизмъчва. Той забравил, че Евридикае все още безплътна сянка в

царството на Хадес, затова не сечуват стъпките й след него.

Лъчи вече започнали дапронизват мрака. Ставало все по-светло. След малко и Орфей щебъде с Евридика на Земята. Новърви ли тя след него? Дали не еостанала? Има ли смисъл да севръща без нея в живота, за дапродължат страданията му?Замислен над тези въпроси, Орфейзабравил условието, обърнал се ивидял сянката на Евридика.Протегнал ръцете си да я прегърне,но тя за миг се извърнала, полетяланадолу и потънала в непрогледния

мрак в царството на сенките… Завтори път още по-тежко преживялОрфей смъртта на Евридика.Сърцето му се късало от мъка, чесамо миг преди да стъпят на Земятас Евридика и да ги озарят отноволъчите на щастието, тя пропадналабезвъзвратно в подземното царствопо негова вина. Дълго проливалОрфей сълзи по загубата наЕвридика. Той не искал да отиде наЗемята без нея и отново се спусналнадолу в непрогледната пропаст.Стигнал мрачната река Стикс изастанал пред Харон. Но вече нищоне трогвало престарелия лодкар.

Седем дни и нощи го молил Орфейда го прекара на отсрещния бряг,свирел му най-тъжни мелодии, но тене достигали до леденото му сърце.Харон не допуснал Орфей даже дасе доближи до лодката му. Сломен иотчаян, Орфей се върнал обратно иотишъл в родната си Тракия.

Заглъхнали песните на Орфей.Не се чували вече нежните звуци налирата му. Четири години тойтъгувал по Евридика и не поглеждалдруга жена…

Един пролетен ден, когатоцялата природа ликувала подзлатистите лъчи на Хелиос, когато

пъстри цветове отрупвали клонитена дърветата и всичко ухаело намладост и свежест, когато птичкитевесело пеели, Орфей, сякашсъбудил се от дълбок сън, взеллирата си. Седнал на един хълм иедва докоснал струните й, запял.Песента му огласила планините идолините. Дивите зверове се стеклиоколо него и захласнати слушали.Престанали да пеят птичките,унесени от дивната му песен.Престанали да шумолят листата надърветата, като че ли омагьосани отнежната му песен. Цялата природаслушала безсмъртния певец… В

този вълшебен миг тихият ветрецотдалеч донесъл смехове, викове икрясъци. Това били киконскитежени, които празнували веселияБакх. Все повече се приближавалите и по-силни ставали крясъците им.Изведнъж една от тях, най-пияната,която едва се държала на краката си,посочила с ръка Орфей и извикала спрегракнал глас:

— Ето го нашия враг,женомразеца!

Град от камъни и тирсове сеизсипали върху Орфей. Пресекналапесента му и той паднал мъртъв отхълма. Като кръвожадни хиени се

нахвърлили побеснелите вакханкина трупа му. Разкъсали го на парчетаи облени в кръв, хвърлили главатана Орфей и лирата му във водите нар. Хебър (р. Марица).

В подземното царство насенките Евридика посрещналаОрфей и вече нищо не можело да гираздели.

Боговете превърналибезсмъртния певец Орфей вснежнобял лебед и го отнесли нанебето сред съзвездията. С широкоразперени криле и изпъната шия тойлети към Земята при своята любимаЕвридика.

Понесла се лирата на Орфейпо водите на р. Хебър, лекополюлявана от тихите вълни.Струните й зазвучали с тъжна песен,която огласила равното Тракийскополе и Родопите. Разплакала сецялата природа. Смъртта на Орфейоплаквали дърветата, цветята итревите. Секнали кръшните песнина птичките в горите, коитоскърбели за певеца, и даже от очитена дивите зверове се леели сълзи занего. Разплакали се скалите впланините и сълзите им потекликато буйни потоци. Придошлиреките и мътните им води потекли

към далечното море, за да излеят внего мъката и скръбта им.

Облечени в черни дрехи, сразпилени коси излезли от реките ипотоците нимфите. Но вместобезгрижните им смехове далеч серазнесъл техният плач по дивнияпевец Орфей. А Хебър, потънала вскръб, отнасяла все по-далечглавата и лирата на Орфей и заеднос мъката си ги изляла в безбрежнотоморе. Поели ги неговите вълни и гиотнесли на остров Лесбос. От тихияветрец леко затрептели струните налирата и омайните й песни серазнесли далеч от него.

Боговете превърнали златнаталира на Орфей в съзвездие и гооставили на небето. То напомня нахората за вълшебните песни налегендарния певец, с които еомайвал цялата природа.

Според друг, по-малкоразпространен мит, съзвездиетоЛира е лирата на бог Аполон, коятотой е оставил на небето.

СЕВЕРНА КОРОНА (CORONABOREALIS)

СЕВЕРНА КОРОНА е малко, но едно отнай-красивите съзвездия. Най-добре се виждапрез нощите от април до август. Заобиколено е отсъзвездията Херкулес, Змия и Воловар.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоСеверна корона могат да се видят с просто окооколо 20 звезди, но изобщо те са слаби. Най-ярката звезда е Хема[1] от втора звезднавеличина.

Това, с което съзвездието Севернакорона[2] привлича погледа, е особенатафигура, която образуват по-ярките звезди в нея.Петте звезди от четвърта звездна величина (триотляво и две отдясно на Хема) са правилнонаредени като венец, в средата на койтонаистина като бисер блести звездата Хема.

В съзвездието Северна корона еновоподобната звезда, която се означава с T.Досега са наблюдавани две нейни избухвания(в 1866 и 1946 г.), т.е. през 80 години. КогатоT от Северна корона избухне като Нова, т.е.

има максимален блясък, тя е най-ярката звезда всъзвездието Северна корона (по-ярка дори и отХема). След избухването блясъкът й отслабваи тя става звезда от 11m. Впрочем междуизбухванията й тази звезда е достъпна занаблюдение само с телескоп. Звездата T отСеверна корона е на разстояние 2600 св. г. Тяе двойна система, в която главната звезда ечервен гигант, а спътникът е бяло джудже.Следващото избухване на T от Северна коронатрябва да стане през 2026 г. Тогава тя ще стане„нова“ звезда и ще привлече погледа на хората.

Особено интересна е звездата R отСеверна корона. Обикновено тя е на границатана видимостта с просто око, като се наблюдаватмалки, съвсем неправилни изменения наблясъка й. Понякога съвсем неочаквано и без

каквато и да е закономерност блясъкът й бързонамалява и тя става звезда от 10m, а често еот 15m и може да се наблюдава само с големителескопи. Звездата остава слаба различновреме — от няколко месеци до няколко години.След това блясъкът й започва да се повишава,докато звездата отново стане видима с простооко, от около шеста звездна величина. Както севижда, изменението на блясъка на R от Севернакорона е обратно на изменението на блясъкапри „новите“ звезди. R от Северна корона епредставител на цял клас подобни на нея звезди.

В митологията няма по-трогателналегенда от легендата, която разказва каккороната се е появила като съзвездие на небето.

Дълго време живял щастливоатинският цар Егей. Но мъката, ченяма деца, започнала да го угнетява.Отишъл в Делфи при пророчицатаПития на Аполон, за да я запитазащо боговете не му дават деца. Отнейния замъглен и двусмисленотговор той нищо не могъл даразбере и още повече се отчаял.Отишъл в гр. Троизена при царя наАрголида Питей. Той му разгадалдумите на жрицата Пития — Егей

ще има син, който с подвизите си щепрослави Атина.

Силно желание обзело царПитей да има такъв внук и затовадал дъщеря си Етра за жена на Егей.Направили сватбата с големитържества и Егей останал вТроизена. Отново щастието севърнало при него, очаквайкираждането на обещания от боговетесин. Наистина Етра родила синТезей. Но той не бил син на Егей,а на бог Посейдон, владетеля наморетата и на техните глъбини.

След раждането на Тезей Егейрешил да се завърне в Атина. Преди

да тръгне, отишъл в планината и тамв една яма оставил меча и сандалитеси, като ги закрил с голяма скала. Натръгване за Атина той казал на женаси Етра:

— Там, под скалата впланината са мечът и сандалите ми.Когато Тезей порасне и станетолкова силен, че сам да отместискалата, да ги вземе и да дойде вАтина. По меча и сандалите щепозная, че е моят син.

Заминал Егей за Атина, катооставил Тезей под грижите на майкаму и дядо му. Бързо расъл малкиятТезей и всеки следващ ден ставал

все по-силен. Надминалвръстниците си не само по ръст исила, но и по съобразителност иумение да стреля с лък и да хвърлябезпогрешно копие.

Когато навършил шестнадесетгодини, майка му, като показалаогромната скала в планината, муказала какво има под нея. Ако може,да я отмести, да вземе меча исандалите и да отиде в Атина прибаща си.

Зарадвал се Тезей и веднага сезатичал към планината. Отместилогромната скала, без да напрягавсичките си сили, и тя с трясък

полетяла надолу по стръмнияпланински склон. Взел меча исандалите и тръгнал за Атина.

Не бил лек пътят на Тезей.Една след друга пред него сеизпречвали все по-големиопасности за живота му, коитотрябвало да отстранява. Най-напредвърху него се нахвърлил страшниятвеликан Перифет — син на богХефест. С огромния си боздуганПерифет безмилостно смазвал всекипътник. Но Тезей го убил и взелбоздугана му. След това тойпобедил и безмилостния разбойникСинид, който, като огъвал два

огромни бора, привързвал пътниказа върховете им и пускал боровете.Така той разкъсвал всеки пътник исе наслаждавал на ужасните писъци.Тезей го победил и го привързал засъщите борове. Така Синид билпостигнат от същата смърт, какватопричинявал на хилядите пътници.

Славата за подвизите на Тезейсе разнесла из цяла Гърция.Жителите на Кромион отправиликъм него гореща молба да ги избавиот свирепия глиган, койтоопустошавал околностите на градаи разкъсвал всеки, който се мернепред него. Тезей веднага се

съгласил. Отишъл в опустошенаталивада край града и заоглеждалоколностите, за да открие глигана.Но глиганът вече го видял. С пянана устата и с кървясали очи севтурнал срещу Тезей. СпокойноТезей извадил меча си и го насочилкъм глигана, който, заслепен отяростта си, се нахвърлил върху негои сам се нанизал на огромния меч.Като скала се търкулилочудовището сред опустошената отнего ливада. От кръвта му сеобразувало цяло езеро. Жителите наКромион от радост със сълзи наочите благодарили на Тезей, загдето

ги избавил от бедствията на глигана.Още по-далеч се разнесла славата нагероя.

Тезей продължил пътя си заАтина. Той трябвало да мине покрайогромна пропаст, надвесена надморето. На високите стръмни скали,надвесени над морето, жестокиятразбойник Скирон карал всекипътник да мие краката му. Щомпътникът се навеждал, Скиронсилно го ритвал и той с писъкполитал от скалите в пропастта ипадал в бурното море. А тамогромна костенурка разкъсвалатялото му и го изяждала.

Скирон принудил и Тезей даизмие краката му. Покорно Тезей сенавел, но сграбчил краката наразбойника и го хвърлил от скалитев морето, гдето костенуркатаведнага го разкъсала и изяла.

Още много подвизи извършилТезей, преди да пристигне в Атина.Из цяла Гърция се разнесла славатаму на голям и безстрашен герой. ВАтина той се представил на царЕгей не като негов син, а каточужденец, който моли за подслон.Като спазил свещения обичай нагостоприемството, цар Егей гоприел в двореца си. Ала неговата

жена, магьосницата Медея, позналаТезей и веднага скроила план да гопогуби, защото, ако Егей разбере, чеТезей е негов син, тя ще загубиположението си на господарка вдвореца. Като се престорила, чеизпълнява волята на Зевс —покровителя на пътниците, Медеяустроила тържествена вечеря в честна госта-чужденец, като пред негооставила чаша с вино със силнаотрова. Седнал Егей от еднатастрана на Тезей, а Медея — отдругата. През време на вечерятаТезей, за да се освободи от тежесттана меча, го извадил и Егей познал

веднага своя меч. Погледналсандалите на госта и познал своитесандали. Тогава, просълзен отрадост, станал цар Егей, прегърналТезей и обявил на всички, че товае неговият син, който му далибоговете и са му отредили да станенай-прославения герой на Атина.Един от гостите разкрил на Егейзловещия план на Медея да отровиТезей. Егей излял виното от чашатаи изгонил Медея от двореца си. Съссина си Медон тя отишла в Мидия.

Радостната вест, че Тезей е вАтина, бързо се разнесла из цялаАтика. Народът устройвал

тържества и игри. Няколко днипродължили народните веселия.Хората се радвали, защото очаквалиТезей да ги избави от Критския бик,който опустошавал цяла Атика имного хора измрели, промушени отнеговите огромни и остри рога.

Тезей отишъл в Маратон,гдето върлувал бикът. Едва стигналтам и бикът с ярост се нахвърлилвърху него. Тезей го хванал заогромните рога и така извил главатаму, че бикът легнал омаломощен наземята. Овързал го с тежки железнивериги и го отвел в Атина. Там гопринесъл в жертва на бог Аполон.

Никакви тържества, никаквиигри не устроили атиняните, за даознаменуват подвига на Тезей,който ги избавил от голямотобедствие. Цяла Атина билапотопена в скръб. Всички хора,облечени в черни дрехи, с наведениглави плачели. Наближавал денят дапращат жестокия данък на царМинос.

Преди много годиниатиняните убили Андрогей, син наКритския цар Минос, и той имналожил да му плащат жесток данък— през девет години да муизпращат на остров Крит седем

юноши и седем девойки. Щомпристигнели там, Минос ги затварялв своя прочут дворец-лабиринт, столкова много преплетеникоридори, че който влезел вътре,било невъзможно да излезе Вдвореца-лабиринт се намиралоужасното чудовище Минотавър —с човешко тяло и глава на разяренбик. Щом Минотавърът подушвалюношите и девойките в лабиринта,нахвърлял се върху тях ибезмилостно ги разкъсвал иизяждал.

Дошъл денят, в койтоатинските юноши и девойки

трябвало да заминат за остров Крит.Те били вече в обвития с черен платкораб, когато Тезей пристигнал наморския бряг. Тъжната гледкаизпълнила със скръб и мъка сърцетому: навсякъде потънали в скръбхора, от очите на които се леелисълзи… Тезей решил да замине итой за остров Крит и да избавизавинаги атиняните от този жестокданък. Това можел да постигне самоако убие Минотавъра.

Не искал Егей да пусне синаси да замине на остров Крит, гдетоМинотавър сигурно ще го разкъса

и изяде, но Тезей настойчиво гомолил и смело му казал:

— Трябва или да убияМинотавър, или той да ме изяде. Немога да понасям това голямонещастие на атиняните дапродължава и в бъдеще!

Съгласил се цар Егей. Тезейведнага принесъл жертва на богАполон и като призовал богиняАфродита да го покровителствува, йпринесъл в жертва един тлъст овен.

Заминал Тезей с черния корабза остров Крит. Няколко дниплавали и през цялото време непреставали да текат сълзите от

очите на юношите и девойките.Пристигнали там. Заедно с тяхТезей отишъл при цар Минос.Посрещнал ги той доволен, чеатиняните редовно му плащатопределения данък. Но Миносмного се изненадал, когато Тезей муказал, че иска доброволно да влезев двореца-лабиринт при Минотавър.Без да подозира намеренията наТезей, Минос дал съгласието си давлезе и той в двореца заедно сюношите и девойките, за да споделиучастта им. В този миг в стаятавлязла с разкошен венец от цветя,бисери и скъпоценни камъни на

главата Ариадна — прекраснатадъщеря на цар Минос.Покровителката на Тезей, богиняАфродита, запалила страстна любовв сърцето на Ариадна. С дяволититеси очи тя дала знак на Тезей да япочака пред входа на двореца-лабиринт, преди да влезе в него.

Тезей повел разбитите отскръб и мъка юноши и девойки къмдвореца-лабиринт. На входа гочакала Ариадна, която без знаниетои позволението на баща си дала наТезей един огромен остър меч иедно кълбо от здрава ленена нишка.Нищо не му казала тя, но очите й по-

ясно говорели, че му желае успех вборбата с Минотавър и ще го чакана входа, защото без него не можеда живее.

Тезей завързал краят нанишката за входа и влязъл вдвореца-лабиринт. След него снаведени от скръб и страх главивървели юношите и девойките.Повървели малко и Тезей им казалда останат и да го почакат, а той самтръгнал по преплетените коридори,като размотавал кълбото и лененатанишка оставала по пътя му. Дълговървял Тезей, докато стигналлеговището на Минотавър. Като

разярен бик чудовището сенахвърлило с див рев върху Тезей,за да го прободе с дългите си острирога. Но той посрещнал с меча сиогромната глава на Минотавър.Наранен, Минотавър се отдръпнал,за да се нахвърли след това с ощепо-голяма ярост върху Тезей.Няколко пъти Минотавър сенахвърлял, но се отдръпвал с все по-големи и по-тежки рани, коитоТезей му нанасял с острия си меч.Най-после Минотавър изчерпалсилите си. Когато, изнемощял, запоследен път се нахвърлил върхуТезей, той го хванал за рогата и

извил главата му така, чечудовището започнало да се мята ида тресе целия дворец-лабиринт сужасния си рев. С един удар на мечаТезей го пронизал и Минотавър сепроснал мъртъв като огромна скала.

Отдъхнал си Тезей от тежкатаборба с разяреното чудовище и понишката тръгнал обратно къмизхода на двореца-лабиринт. Дошълпри младежите, казал им, че е убилМинотавър, взел ги със себе си иги извел от двореца-лабиринт. Навхода го чакала Ариадна,развълнувана от неговия невижданподвиг. Развеселили се юношите и

девойките и започнали да играят…Но нямало време за губене. Всекимомент Минос можел да разбере, чеМинотавър е убит и да вдигневойската си срещу Тезей. ЗатоваТезей бързо приготвил своя кораб,качил младежите в него, а самияттой, след като пробил дъната накорабите на Минос, взел Ариадна наръце и я внесъл в кораба.Покровителят на морскитепътувания бог Аполон и богПосейдон, бащата на Тезей,изпратили попътен вятър и корабъткато стрела се понесъл по тихитевълни на безбрежното море.

Неизказано щастлива сечувствувала Ариадна със своялюбим… Неусетно те стигналиостров Наксос. Тезей решил даслязат на скалистия остров, за да сипочинат спътниците му.

След като се нахранили, Тезейи Ариадна заспали до един хълм,огряван от лъчите на Хелиос. Насънпред Тезей застанал богът на винотоДионис и със строг глас му казал:

— Тезей, ти вземаш Ариадна,но всемогъщият Зевс, на когото тяе внучка, е отредил тя да бъде мояжена. Замини веднага, а нея остави,

за да не се стовари върху тебегневът на великия Зевс…

Стреснал се Тезей и сесъбудил. Погледнал Ариадна, коятокротко спяла, насълзили се очитему, но не можел да не изпълнижеланието на бог Дионис. Разбудилспътниците си, тихичко се качили вкораба и отплували.

Събудила се Ариадна.Разбрала, че е изоставена на тозипуст и скалист остров, разплакала сеи молила боговете за помощ…Отникъде нищо… Само разяренитевълни на морето с трясък серазбивали в острите крайбрежни

скали на острова. Дълго плакала ипроклинала съдбата си Ариадна.Отчаяна, тя седнала на една голаскала и горчиво заплакала. В тозимиг пред нея се явил Дионис.Трогнат от нейната мъка истрадание, взел венеца от главата йи го хвърлил към небето. Докатовенецът летял, цветята и вплетенитев него бисери и перли се превърналив звезди, които образували нанебето съзвездието Северна корона.Със своето сияние те напомнят замъката и страданията, коитопреживяла Ариадна на пустияостров Наксос. Ариадна станала

жена на Дионис и той я отвел наОлимп.

Мъка разкъсвала сърцето наТезей по Ариадна. От скръб тойзабравил да смени черните платнана кораба с бели, както се уговорилс баща си, в случай че убиеМинотавър и се връща жив.

Застанал на една висока скалана морския бряг, цар Егей видял вдалечината, че корабът на Тезей севръща с черни платна. Мисълта, чесинът му Тезей е изяден отМинотавър, го отчаяла и той сехвърлил от скалата в морето.Оттогава то се нарича Егейско море.

[1] Хема значи бисер, перла илискъпоценен камък. ↑

[2] Нашият народ нарича съзвездиетоСеверна корона Софрата, Тепсията илиПаничката. ↑

ДЕЛФИН (DELPHINUS)

ДЕЛФИН е малко съзвездие. Най-добре севижда през нощите от юли до ноември.Заобиколено е от съзвездията Пегас, Малък кон,Орел, Стрела и Малка лисица.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоДелфин могат да се видят с просто око около 30звезди, но те са слаби. Само три от тях са по-ярки

от четвърта звездна величина. Те заедно с ощеедна слаба звездичка образуват добре очертанромб. От тази характерна геометрична фигурана съзвездието Делфин нашият народ го наричаМалкият кръст. Невъзможно е в геометричнатафигура на това съзвездие да се види делфин,какъвто е нарисуван в старинните звездни картии атласи.

В съзвездието Делфин нямазабележителни обекти, които да се виждат спросто око. Интересна е звездата γ от Делфин,която е двойна звезда. Главната звезда в тазисистема е точно такава, каквато е нашетоСлънце. Спътникът й е малко по-гореща звездаот нея. Периодът на тази двойна звезда не еизвестен. Предполага се, че той е няколкохиляди години. Тази двойна звезда може обаче

да се наблюдава само с телескоп. Как делфинъте заел място на небето сред съзвездията,митологията разказва…

В дълбочините набезкрайното море живеел в свояприказен дворец владетелят наморетата Посейдон, брат на великиягръмовержец Зевс. Бурните морскивълни стихвали, щом бог Посейдонвдигнел дясната си ръка съсстрашния тризъбец.

Много божества заобикалялиПосейдон. Между тях бил иморският прорицател Нерей, койтознаел и разкривал най-съкровенитетайни на бъдещето на богове исмъртни.

Петдесет дъщери имал Нерей,една от друга по-красиви и по-палави. Хванали се за ръце, еднаслед друга нереидите излизали отморските глъбини и заигравалихоро по зелените ливади на брега наостров Наксос. Стихвали морскитевълни, сякаш искали да слушаттехните нежни песни, коитоогласяли морската шир. Дажевятърът утихвал и само полъхвал, зада развява златистите им коси…Излязъл из морските глъбини ивладетелят на морето бог Посейдонсъс своя тризъбец. Заслушал се тойв дивните песни на нереидите и се

възхищавал на тяхната младост ибожествена красота. Амфитрита,най-палавата и най-красивата,пленила сърцето му и той решил дая отвлече със златната си колесницав своя дворец — дълбоко в безднитена морето, за да му стане съпруга.Хитрата Амфитрита познала поочите му неговото намерение и катопеперуда литнала по ливадите и сеизгубила от погледа на Посейдон.Дълго тичала тя и най-сетнестигнала западния край на Земята,там, гдето Атлас поддържал наплещите си целия небесен свод.Разказала тя на Атлас, че бог

Посейдон я преследва, и гопомолила да я скрие. Атлас я скрилв дълбочините на океана…

Дълго търсил ПосейдонАмфитрита, пребродил всичкиморета, надзъртвал и в най-тъмнитекътчета на дълбочините им, нонапразно… Никъде не намерилпрекрасната Амфитрита. Потънал вмъка бог Посейдон, в нищо ненамирал утеха. Но един ден принего дошъл делфинът и му казалкъде се е скрила Амфитрита.Веднага се понесъл със златната сиколесница Посейдон, намерилАмфитрита в океанските дълбочини

и я докарал в двореца си. Заживялас мъжа си Амфитрита в подводниядворец, заобиколена от божества,които изпълнявали всяко нейножелание.

Не забравил бог Посейдон, чеза щастливия семеен живот сАмфитрита му е помогналделфинът. Заради неговата услугатой го отнесъл на небето и гооставил да блести като съзвездиеДелфин.

ВОДОЛЕЙ (AQUARIUS)

ВОДОЛЕЙ е зодиакално съзвездие. Най-добре се вижда през нощите от август дооктомври. Заобиколено е от съзвездията Кит,Южна риба, Козирог, Орел, Пегас и Малък кон.

В обширната област от небесната сфера,която заема съзвездието Водолей, могат да се

видят с просто око около 90 звезди, но самоседем от тях са по-ярки от четвърта звезднавеличина. Те са наредени в една силно извитадъга. В средната й част петте по-ярки звездиобразуват като че ли някакъв съд, от койтоизтича струя вода.

В съзвездието Водолей няма интересниобекти, които могат да се виждат с просто око.Но в него близо до звездата ν от Водолей е най-ярката и най-голямата от всички планетарнимъглявини. Нейният диаметър е 300 000 пътипо-голям от разстоянието на Земята доСлънцето (астр. ед.). Голямата яркост на тазипланетарна мъглявина се дължи на горещатазвезда, която е в нейната централна част.Температурата на повърхността на тази звезда е130 000° — една от най-горещите звезди.

Планетарната мъглявина в съзвездиетоВодолей е на разстояние 590 св. г. от нас. Тяе особено ефектна при наблюдаване с неголямтелескоп.

Близо до звездата γ от Водолей ерадиантът на метеорния поток Аквариди, койтосе наблюдава от 1 до 8 май. Максимумът му ена 4 май, когато за един час могат да се видят 36метеора.

В съзвездието Водолей близо до звездата5 е радиантът на друг поток Аквариди, койтосе наблюдава от 15 до 31 юли. Максимумът муе на 28 юли, когато за един час могат да сенаблюдават 14 метеора. Този поток е по-беденот първия.

Съзвездието Водолей след периода наневидимостта му за почва да се вижда добре над

южната страна на хоризонта с на стъпванетона есента, когато започват есенните дъждове.Забелязали това явление, древните гърци савиждали в това съзвездие коленичил човек,който държи наведена делва, от която се изливаструя вода. Така се представя съзвездиетоВодолей в старинните звездни карти и атласи.

Митологията свързвасъзвездието Водолей с всемиренпотоп.

През медния век хората билимного лоши и зли. Непрекъснатовоювали те помежду си, неотглеждали животни, не принасялижертви на боговете и не гипочитали. Затова всемогъщиятгосподар на Небето и Земята Зевсги намразил и решил да унищожицелия човешки род. Без даподозират намерението на Зевс,хората продължили да се избиват

помежду си, от ден на ден ставаливсе по-зли и заприличвали наистински зверове. Само двама душизнаели и очаквали деня, в който Зевсще изпълни решението си. Товабили синът на Прометей Девкалиони неговата жена Пира.

Всяка година Девкалионходел в далечния Кавказ и с мъкагледал баща си, прикован наогромната скала. Но Прометейразговарял спокойно с него, давалму съвети и напътствия. Тойпредвиждал, че Зевс ще унищожихората и казал на сина си да направи

голям кораб, да складира в негохрана и да чака уречения ден.

Девкалион изпълнил съвета набаща си. Тъкмо когато направилкораба и го напълнил с храна,гръмовержецът Зевс изпратил наЗемята непрекъснат проливен дъжд.Той забранил на ветровете да духатосвен на влажния южен вятър Нот,който безспирно духал и гонилнадвисналите над Земята тъмнидъждовни облаци. Ден и нощваляло, валяло… Изляла се водатаот реките и моретата, започнала дазалива Земята и все повече да сеиздига. Под нея останали полята и

горите, селата и градовете и вечезапочнали да изчезват планините.Само тук-там се виждали над водатанякои по-високи планинскивърхове. Навсякъде се виждала самовода… Сред безбрежната вода сеносил само един кораб, койтонепрекъснато се издигал заедно сводата. В него били Девкалион иПира. Девет дни се люшкал корабътим и едва достигнал до показващиясе над водата връх на планинатаПарнас. Тук, на това малко късчеземя, Девкалион и Пира седнали изачакали. Престанал дъждът, новсички хора били издавени до един.

Видели Девкалион и Пира, че самоте са останали живи, и изпиталистрах от самотата сред безкрайнитеводи. Направилижертвоприношение на Зевс, койтоги запазил от безкрайните дълбокиводи.

Постепенно водата започналада спада, късчето земя, на коетобили Девкалион и Пира, сякашрастяло и ставало все по-голямо.След няколко дни водата се оттекла.Показала се земята — безлюдна, безполя и ливади, без цветя и дървета,като безкрайна напукана пустиня.Още по-мъчно станало на

Девкалион и Пира от тази мъртвапустиня, сред която не се чувалникакъв звук, издаван от живосъщество.

Един ден при Девкалион иПира дошъл вестителят на боговете— Хермес. Изпратил го Зевс, за даму каже Девкалион желанието си.Заради добротата му Зевс бил решилда изпълни всяко негово желание.Не мислил дълго Девкалион и казална Хермес:

— Само едно желание имам имоля великия Зевс, ако желае, да гоизпълни: Да насели земята отново схора!

Отлетял Хермес на Олимп ипредал на Зевс желанието наДевкалион. Зевс се съгласил.Отново изпратил Хермес приДевкалион и Пира, за да им кажекакво трябва да правят. В мигХермес долетял при тях и предал:

— Слизайте надолу попланината и хвърляйте зад себе сикостите на вашата майка!

Разбрал Девкалион, че„костите“, това са камъните. Събралтой камъни, събрала и Пира и катослизали по склона на планината,хвърляли камъните, без да сеобръщат. Когато свършили

камъните, се обърнали и видели задсебе си много хора. Камъните,които хвърлял Девкалион, сепревърнали във високи, стройнимъже, а камъните на Пира — впрекрасни жени.

Съзвездието Водолей напомняна хората за сина на ПрометейДевкалион, наследил от баща сиголяма обич към хората.

Според друг вариант на митаВодолей изобразява Ганимед.

Синът на троянския царЛаомедонт Ганимед бил висок истроен момък и толкова красив, чебило много трудно да се различи от

бога на светлината, златокъдрияАполон. Веднъж, когато Ганимедпасял стадата на своя баща и веселоси тананикал, Зевс го съзрял отвисините на Олимп и веднагаизпратил своя орел да го вземе. Катотъмен облак се спуснал орелът наЗевс, обхванал Ганимед и гопонесъл нагоре, нагоре…, всветлите простори на Олимп. ТамЗевс надарил Ганимед с безсмъртиеи му възложил да поднася амброзияи нектар на боговете по време натехните пиршества. Като вода селеел нектарът, който Ганимедподнасял на Зевс и на боговете.

Затова на някои старинни картикартината на съзвездието Водолейизобразява човек, който тича,държейки в ръцете си съд (делва) сизтичаща от него водна струя.

ВЕЗНИ (LIBRA)

ВЕЗНИ е зодиакално съзвездие. Най-високо е над хоризонта и най-добре се виждапрез нощите на юни и юли. Заобиколено е отсъзвездията Змиеносец, Скорпион, Вълк, Девицаи Змия.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Везнимогат да се видят с просто око до 50 звезди, но

само шест от тях са по-ярки от четвърта звезднавеличина. Четири от тях, най-ярките, образуватголям ромбоид — характерната геометричнафигура на това съзвездие. Без особено усилие навъображението в тази фигура може да се видяткобилицата и блюдата на старинни везни. Настаринните звездни карти и атласи картинатана съзвездието Везни представлява старинниаптекарски везни.

Интересна е затъмнително-променливатазвезда δ от Везни. Двете й компоненти саприблизително с еднакви размери (радиуситеим са 2,4 и 2,5 млн. км). Едната от тях е синя, адругата — жълта. Периодът на системата е 2,23денонощия. Блясъкът на δ от Везни се изменяот 4,8m до 5,9m. Когато жълтата звезда е предсинята, тогава се наблюдава един втори

минимум. Звездата δ от Везни лесно сенаблюдава с просто око.

Везни принадлежи към най-старитесъзвездия. То е единственото от дванадесеттезодиакални съзвездия, което не е именувано наживо същество.

Как е попаднал този измерителен уред —везни — на небето всред съзвездията?

Преди повече от 2000 г.точката на есенното равноденствиее била в областта на съзвездиетоВезни. При своето видимо годишнодвижение по еклиптиката Слънцетое било в тази точка на 23 септемврии денят бил равен на нощта попродължителност. Вероятно товаравенство на деня и нощта епричината за наименуването още вдълбоката древност на областта, вкоято е била точката на есенноторавноденствие, с името везни. Такасред зодиакалните съзвездия сепоявило и Везни.

Съзвездието Везни се свързваи със земеделската работа надревните египтяни. След жътвата иприбирането на житото започвалоизмерването му, преди да бъде тонасипано в хамбарите. Тази работасе извършвала, когато Слънцетобило във Везни. Съзвездието Везнинапомняло за работата поизмерването на житото.

Древните гърци са виждали втова зодиакално съзвездие везнитена Дике, богинята насправедливостта. Митологиятаразказва: От висините на светлияОлимп Зевс установявал реда и

законите на Небето и Земята. Тойстрого бдял за спазването им отхората. Но Зевс имал и много другигрижи и затова имал помощници.До неговия престол винаги билабогинята на правосъдието Темида.По нареждане на Зевс тя свиквалабоговете на събрания, както инародните събрания на Земята, ибдяла за спазването на реда изаконността в тях.

Дъщерята на Зевс и Темиданеуморната Дике, богинята насправедливостта, ходела по Земятасъс своите везни и с вързани очибдяла за правосъдието и

справедливостта. Тя разказвала насвоя баща Зевс за деянията нанесправедливите съдии и хора. Тойги наказвал жестоко, загдето неспазвали дадените от него закони.

Богиня Дике била враг наизмамата и лъжата. Тя защищаваласамо правдата и справедливостта. Свезните си тя най-точно измерваланесправедливите и справедливитепостъпки на хората, за да им дадеЗевс заслужено наказание и дацарува само справедливостта всвета.

КОЗИРОГ (CAPRICORNUS)

КОЗИРОГ е зодиакално съзвездие на юг отнебесния екватор. Най-високо е над хоризонтав южната му страна и най-добре се вижда презнощите от август до октомври. Заобиколено еот съзвездията Водолей, Микроскоп, Стрелец иОрел.

В съзвездието Козирог могат да се видят спросто око до 50 звезди, но изобщо те са многослаби. Само пет от тях са по-ярки от четвъртазвездна величина.

В съзвездието Козирог няма интересниобекти, достъпни за наблюдение с просто око.Само α от Козирог, ако се наблюдава собикновен бинокъл, се вижда като двойназвезда. Но двете й компоненти са само въввидима близост. В действителност те няматнищо общо помежду си. Собствените имдвижения са в различни посоки. В товаотношение звездата α от Козирог е хубавпример за оптично двойна звезда. Всяка от тезидве видимо близки звезди в действителност ефизически двойна звезда, но само с по-мощен

телескоп е възможно да се наблюдаваткомпонентите им.

Най-ярките звезди в съзвездието Козирог,съединени с линии, образуват неправилен иудължен многоъгълник. Трудно е да сеоприличи тази геометрична фигура накартината на съзвездието Козирог, каквато серисува в старинните звездни карти и атласи:Митическото животно КОЗЕЛ с дебели иизвити рога и дълга извита опашка на РИБА.

Митологията накраткоразказва. Козирог произхожда отЕпиан. Той е отраснал заедно съсЗевс на остров Крит в планинатаИда и е възпитан заедно с него.Когато Зевс започнал борба с бащаси Кронос, за да завземе властта мунад Небето и Земята, Козирог мупомагал в борбата. Щом станалвластелин над света, Зевс незабравил Козирог и неговата помощ.За да му изрази своятаблагодарност, той го превърнал в

съзвездие и го оставил на Небето, зада блести наред с другите съзвездия.

СТРЕЛЕЦ (SAGITTARIUS)

СТРЕЛЕЦ е зодиакално съзвездие на юг отнебесния екватор. Най-високо е в южната странана хоризонта и най-добре се вижда през нощитена юли и август. Заобиколено е от съзвездиятаКозирог, Микроскоп, Южна корона, Скорпион,Змиеносец, Щит и Орел.

По-голямата част от съзвездието Стрелецсе наблюдава в Млечния път. Върху неговиямлечнобял фон в ясна и безлунна нощ в товасъзвездие могат да се видят с просто око около115 звезди, но, общо взето, те са слаби. Самодве от тях са от 2m и осем — от 3m. Това са най-ярките звезди в съзвездието Стрелец. Ако те сесъединят с линии, получава се много сложнаконфигурация от две групи звезди, между коитоса наредени по-слаби звездички. Колкото ибогато да е въображението на наблюдателя,много трудно е в тази сложна геометричнафигура да се види картината на съзвездиетоСтрелец такава, каквато се рисува в стариннитезвездни карти и атласи.

В посока на съзвездието Стрелец сенамира централната част или ядрото на нашата

звездна система, галактиката. Въпреки, чедиаметърът на ядрото е около 4000 св. г. и внего е струпано огромно количество звезди, тоне се вижда и не може да се наблюдава и с най-мощните съвременни телескопи. Причината затова е, че между него и Слънцето има голямброй огромни облаци от тъмна материя (тъмнимъглявини), които поглъщат светлината отядрото. Но тези облаци пропускатдълговълновата и особено инфрачервенатарадиация на ядрото. Това обстоятелствопозволи още през 1951 г. да се получи снимкав инфрачервени лъчи на ядрото от съветскитеспециалисти А. Калиняк, В. Карасовски и В.Никонов. Нашето Слънце се намира на около 30000 св. г. от ядрото на галактиката и обикаляоколо него, както и другите звезди, със скорост

220 км/сек. Слънцето извършва една обиколкаоколо него за 200 милиона години(галактическа или космическа година).

В съзвездието Стрелец има голям бройразсеяни и сферични звездни купове. Най-ярките от тях са разсеяният звезден куп M23,който е на границата на видимостта с простооко, и сферичният звезден куп M4, от 4m —най-яркият от всички извести сферични звездникупове.

В съзвездието Стрелец има и тризабележителни дифузни светли мъглявини, нонито една от тях не може да се наблюдава спросто око.

На старинните звездни картии в атласите картината на,съзвездието Стрелец изобразявамитическия кентавър Хирон.(получовек-полукон), изпънал своялък, готов да пусне стрелата вСкорпиона. По всичко личи, че искада го убие, за да отмъсти, загдето еужилил легендарния ловец Орион ие причинил смъртта му. На главатана кентавъра се развява широкоперо, в края на което блестят двеярки звезди.

Кентавърът Хирон, както ивсички кентаври, бил от главата докръста човек, а останалата част от

тялото му — охранен кон с четирикрака и здрави копита. Той бил най-мъдрият от всички, кентаври.Неговото високо чело ипроницателни очи изразявалимъдрост и дълбоки знания повсичко. Хирон бил учителят на,всички митически герои,прославили се със своите подвизив сражения и борби със страшничудовища и зверове, коитопричинявали големи страдания нахората.

В полите на планинатаПелион, скрита от гъста маслиновагора, се намирала пещерата на

кентавъра Хирон. В нея върху клониот лаврово и митрово дърво лежалХирон и свирел със златната силира. С нежни песни той учел намъдрост и знания своите ученици,които прехласнати го слушали.

Кентавърът Хирон пеел завечния и безграничен хаос, койтосъществувал преди всичко друго, ив него се намирал изворът на животаи света. От него възникнали светъти безсмъртните богове. От негопроизлязла и Земята — богинятаГея, огромна и мощна, която даваживот и сили на всичко върху нея.Дълбоко в нейните недра е

ужасният Тартар — непрогледнабездна, обгърната от вечен мрак,гдето радостта е непозната.

Хирон пеел как от Хаос серодила могъщата сила, която даваживот на всичко — Любовта (Ерос).Хаосът родил вечния Мрак, итъмната Нощ, от които произлезлиСветлината и Денят.

Земята родила безкрайнотосиньо Небе (Уран), което сепростирало над нея, необятно ивисоко, а през нощите обсипано съсзвезди, които блестят катобрилянти. Родени от Земята, къмНебето се издигат планинските

върхове, а около планините сепростират плодородните поля,които достигат до вечно шумящотоморе. На високите върхове наОлимп, облени от вечна светлина,живеят боговете и господарят наНебето и Земята — Зевс.

Кентавърът Хирон пеел заогъня в недрата на Земята, койтодава мощ и сили на човека даизползува рудите и металите. Тойпеел за билките, които лекуватболестите и облекчават болките истраданията на хората. Той пеел какчовекът може да предсказвабъдещето. Хирон възпявал

красотата на здравото и силно тялона човека, безстрашието исмелостта на героите. Той възпявалсилите, които ловът и игрите даватна героите, правят ги непобедими иги увенчават с вечна слава. Мъдрияткентавър Хирон пеел за величиетона музиката, която възвишавалачовешката душа, и за благата, коитодават на хората мирът итрудолюбието…

Така всеки ден с песникентавърът Хирон предавалмъдростта си на своитемногобройни ученици. Той ги учел

да стрелят с лък, както и да хвърляткопието безпогрешно в целта.

Когато Хелиос започвал да сеспуска с колесницата си към водитена безкрайния Океан в западниякрай на Земята, тогава учениците наХирон отивали на лов в планините.Към залез те се връщали и отдалечизвиквали своя учител, за да сепорадва на успеха им. Херкулесоставил пред него два елена, коитоубил. Пелей оставил две сърни, аОрфей водел жив козел… Хироннежно погалил по главите своитеученици и ги похвалил запроявените от тях сила и смелост.

Пристигнал и Ескулап, стисналздраво в ръцете си голям букет отразлични горски цветя и билки. Тойразмахвал стръкче с остри зеленилистенца. Като се приближил доХирон, му разказал:

— Видях, учителю, как едназмия ухапа коза, която започнасилно да блее и да се гърчи от болка.Тя се затича до изворчето и изяденяколко листенца от тази билка.Болките й веднага преминаха.Козата започна да тича нагоре попланината. Набрах от тази билка. Тялекува ухапване от змия и затованабрах от нея. Набрах и много други

билки, които могат да лекуватболестите по хората…

Зарадвал се Хирон от разказана Ескулап. Погалил го по главата иго насърчил все така старателно датърси билки и да лекува с тях хоратаот болестите.

С настъпването на вечернияздрач учениците на Хирон отивалив гората за да насекат дърва.Донасяли ги и наклаждали буеногън, в който изпичали убититеелени и сърни. Преди да вечерят,Хирон ги изпратил на извора да сеизкъпят и освежат и тогава сядалида вечерят. След като се нахранели,

учениците заобикаляли своя мъдъручител Хирон и започвали дабеседват с него по различнивъпроси. После всеки вземал лиратаси и всички заедно със своя учителсвирели и пеели. Нежните детскипесни и звуците на лирите имогласяли планините…

С настъпването на нощтакентавърът Хирон се изкачвал слирата си на близкия хълм, отгдетосе разкривала удивителна гледка.Там учениците сядали около него, атой започвал да възпява с нежнитезвуци на златната си лира Нощта,осеяното със звезди Небе и

сребристата Луна. В полунощкентавърът Хирон слизал от върха изавеждал учениците си да спят.

Когато розовопръстата богиняЕос, Зората, отваряла вратите, за даизлезе с колесницата си Хелиос,кентавърът Хирон се събуждал. Тойотивал на извора да се изкъпе и севръщал в пещерата. Изсвирвал съссвоя рог и учениците му сесъбуждали. Вкупом отивали те наизвора, гдето сред глъчка и детскисмехове хубаво се изкъпвали и севръщали в пещерата. Тогава Хиронги повеждал из гората на сутрешнаразходка, докато Хелиос се покажел

на изток със златната си колесница.Освежени и ободрени, те севръщали в пещерата, за да сенахранят. След това кентавърътХирон ги завеждал на еднапросторна зелена поляна средгората. Те сядали около него ислушали мъдрите му слова. Когатосвършел, учениците му започвалида се упражняват, да бягат, даскачат, да хвърлят камъни, дастрелят с лък и да хвърлят копие…Така всеки ден учениците на мъдриякентавър Хирон се упражнявалижизнерадостни и щастливи и

огласяли планините и долините съссвоя смях и крясъци.

Мъдрият кентавър Хиронзнаел бъдещето на своите учениции затова към всеки от тях проявявалсъответни грижи, за да го подготвиза бъдещите му подвизи. Голямаслава очаквала неговия ученик Ахил— сина на цар Пелей и на богиняТетида. Прорицателят Калхаспредсказал, че атридите щепревземат Троя само ако в походаучаствува Ахил. В боевете запревземането на този укрепен градтой щял да постигне безсмъртнаслава със своите подвизи. Затова

Хирон хранел Ахил с мозъци отмечки и черен дроб от лъвове.Научил го умело да си служи с лъкаи стрелите му винаги безпогрешноулучвали целта. Това изкуство Ахиловладял напълно. Ощешестгодишен той убивал свирепилъвове, мечки и глигани, а еленитеи сърните догонвал без кучета и гиулавял живи. Никой не можел дабяга по-бързо от Ахил. Но Хирон гонаучил и да свири на лира, да пееи да се весели с другарите си следвсяка своя победа.

Повечето от учениците накентавъра Хирон взели участие в

похода на аргонавтите за златноторуно в далечна Колхида подпредводителството на Язон.

Езон, бащата на Язон, бил царна Йолк. Неговият брат Пелийзаграбил властта и избил всичкипривърженици на Езон. Едва сеспасил Езон със сина си, катоизбягал една нощ през гъститемаслинови гори и лозя, и стигнал доподножието на планината Пелион.Езон показал на сина си пещерата накентавъра Хирон и му казал:

— При него ще те оставя, синемой, за да те научи на всичко, коетоти е нужно, за да станеш след време

безстрашен и смел, да бъдешсправедлив и да отмъстиш на чичоси, за да си възвърнеш престола,който той със сила заграби. Аз съмвече стар, сине мой, едва ли щедоживея до това време, но съмсигурен, че кентавърът Хирон ще теподготви да възстановишправдата…

Хирон приел Язон и заедно сдругите ученици двадесет години гоучил, за да изпълни достойно заветана баща си и да извърши всичкиподвизи, които съдбата му еотредила. Той го учел не само дабяга, да ловува и да използува умело

лъка и копието, но и да познавабилките, да лекува хората с тях.Затова му дал името Язон (от Иязо— лекувам, изцелявам).

Когато Язон овладял знаниятана своя учител, организирал походдо Колхида за златното руно.Всички негови съученици взелиучастие в похода. Един от тях бил ипрославеният певец Орфей.

На път за Колхидааргонавтите се отбили при свояучител кентавъра Хирон. Той многосе зарадвал, когато видял своитеученици, тръгнали на далечен

поход, за да извършат един от най-големите подвизи.

Сложили богата трапеза спечени елени, сърни и глигани.Донесли меховете с ароматно вино.Започнал да свири Орфей. Далеч впланините и долините се понеслизвуците на лирата и нежната мупесен… Просълзен от радост,кентавърът Хирон прегърнал Орфейи му казал: „Да накараш хората дазабравят страданията си, да гинаправиш радостни и щастливи съссвоите песни — това е най-голямотобогатство, което имаш, Орфей!

Щастлив съм и аз, че си мойученик!“

След смъртта на мъдриякентавър Хирон боговете гопревърнали в съзвездие и гооставили на Небето наред с другитесъзвездия за награда, че е възпитали учил най-прославените герои наГърция, някои от които били синовена Зевс.

СТРЕЛА (SAGITTA)

СТРЕЛА принадлежи към малкитесъзвездия. Намира се в Млечния път. Най-добресе вижда през нощите от юли до ноември.Заобиколено е от съзвездията Делфин, Орел,Херкулес и Малка лисица.

В ясна и безлунна нощ върху фона наМлечния път в съзвездието Стрела могат да се

видят с просто око двадесет звезди, но само двеот тях са по-ярки от четвърта звездна величина.

В съзвездието Стрела няма интересниобекти за наблюдение с просто око. Самозвездата S от Стрела, която е дългопериодичнана цефеида, заслужава да се отбележи. Блясъкътй се изменя от 5,8m до 7m с период 8,38денонощия.

Съединени с линия, по-ярките звезди всъзвездието Стрела образуват фигура, която бимогла да се оприличи на летяща стрела.

За появяването на Стрела средсъзвездията на небето митологията разказва.

Това е стрелата, с коятоХеркулес убил орела, който впродължение на 30 000 годиникълвал черния дроб на Прометей.

Според друг вариант това естрелата, с която бог Аполон убилчудовището Питон.

Гръмовержецът Зевс честопосещавал прекрасната Латона. Ноколкото и предпазлив да бил, немогъл да се укрие от своята ревнивасъпруга богиня Хера. На него тя,разбира се, нищо не могла да стори,но омразата й се изляла върху

Латона. Тя изпратила един огроменстрашен змей Питон, койтонепрекъснато я преследвал. Къде лине ходила Латона, но никъде немогла да се скрие от това чудовище.Най-после дошла на остров Делос,който като кораб се носел повълните на безкрайното море. Щомстъпила на него, из морскитеглъбини изникнали две огромнискали, които заковали на едно мястоострова. Питонът не можел да дойдена острова. На този пустинен островнамерила спокойствие Латона иродила Аполон, бога на светлината.С неговото раждане целият остров

бил облян от златиста светлина,раззеленили се треви, разцъфтелицветята и дърветата, весело запелиптичките… Зарадвала се цялатаприрода. От висините на Олимпдолетели богините на остров Делос,за да отпразнуват раждането на богАполон, да му поднесат подаръци,амброзия и нектар.

Понесъл се лъчезарният богАполон със своята лира, съссребърен лък на рамо и стрелник съсзлатни стрели над моретата иполята. Разпръсквайки обилнасветлина, той прогонвал мрака от

земята и бил готов да унищоживсяко зло, създавано от него.

Спомнил си бог Аполон застрашния Питон, който преследвалмайка му, и полетял към неговотолеговище, за да му отмъсти. То сенамирало сред непристъпни остри ивисоки скали, в една дълбокапропаст, обгърната от непрогледенмрак. Силен трясък и грохот сечували от дълбочините напропастта. Надвесил се бог Аполоннад нея, но лъчезарните му лъчи немогли да проникнат в дълбокиямрак. В този миг излязъл отлеговището си страшният Питон.

Разтреперали се скалите от неговотоогромно тяло, покрито с люспи иостри като мечове шипове, което сеизвивало като обръчи сред скалите.Сякаш огън изгарял всичко, гдетоминело ужасното чудовище. С яростПитон се устремил към сияещия богАполон, широко разтворилграмадната си уста, за да го глътне.В миг бог Аполон пуснал еднастрела. Изсвистяла тя и се забила вразтворената уста на чудовището.Кръв като река потекла от нея.Питон с трясък се строполил мъртъвв дълбоката пропаст. С огромнискали бог Аполон затрупал тялото

на Питон в пропастта. На мястото йсе ширнала равнина, сред която по-късно той изградил свещения градДелфи със светилище. В негооставил жрицата Пития да разкривана хората волята на неговия бащаЗевс за тяхното бъдеще.

Стрелата, с която убилужасния Питон, бог Аполон оставилна небето. Сега тя блести средсъзвездията като съзвездие Стрела.

Според друг вариант заСтрелата митологията разказва:

Ескулап, син на бог Аполон,бил изкусен лекар. Той не самолекувал болните от всякакви

болести, но възкресявал и умрелите.Уплашил се Хадес, владетелят наподземното царство на сенките, ческоро царството му ще остане безсенки, и се оплакал на своя брат,Гръмовержеца Зевс. С мълнии,които бог Хефест изковавал вковачницата си с помощта нациклопите, Зевс убил Ескулап(Асклепий).

Узнал за смъртта на своя син,бог Аполон отмъстил на циклопите,загдето помагали на Хефест даизковава мълниите. Отишъл богАполон недалеч от ковачницата набог Хефест и когато циклопите

излизали от нея, изсипал върху тяхстрелите си и ги избил до един[1].

Една от стрелите, с коитоизбил циклопите, бог Аполоноставил на небето като съзвездие,което с блясъка си да напомня заунищожаването на страшнитевеликани — циклопите. Така нанебето се появило съзвездиетоСтрела.

[1] Загдето бог Аполон избил циклопите,Зевс го наказал да бъде една година слуга нанякого. Затова Аполон слугувал на Адмет. ↑

ЦЕНТАВЪР[1] (CENTAURUS)

ЦЕНТАВЪР е съзвездие, разположеноизцяло в Южната небесна полусфера и заемаобширна видима площ от нея. От нашата странасе вижда съвсем малка част от това съзвездиениско над южната страна на хоризонта през

майските нощи. Заобиколено е от съзвездиятаВълк, Прав ъгъл, Муха, Пергел, Кораб, Корабниплатна и Хидра.

В ясни и безлунни нощи в съзвездиетоЦентавър могат да се видят с просто око около150 звезди, но само десетина от тях са по-яркиот трета звездна величина.

Голямата си популярност съзвездиетоЦентавър дължи на обстоятелството, че в негосе намира най-близката до нас звезда. Това езвездата α от Центавър от нулева звезднавеличина (третата по яркост звезда на небеснатасфера след звездите Сириус и Канопус). Отнашата страна α от Центавър не се вижда.Разстоянието до нея е 4,3 св. г.

α от Центавър е жълта звезда, каквато е инашето Слънце. В действителност тя е тройна

звезда (тройна система), в която главната звездае точно α от Центавър. По-близкият й спътнике на около 18 ъглови секунди от нея. Той ечервено джудже с температура на повърхността4400°. Периодът на обиколката му околоцентъра на тежестта на системата е 80 години.Третата компонента в тази тройна система езвездата Проксима (най-близка) — вдействителност е най-близката до нас звезда. Тяе с 360 милиарда километра по-близо до нас,отколкото звездата α от Центавър. Макар и най-близка до нас, Проксима е невидима с простооко, а само с по-мощни телескопи. Тя е от 11зв. вел. От главната звезда на системата (α отЦентавър) Проксима е приблизително на дваградуса (четири видими лунни диаметъра).Периодът на обиколката й около центъра на

тежестта на системата не е точно определен;той е от порядък на десетки хиляди години.Проксима е звезда, която принадлежи къмхладните червени джуджета.

По-ярките звезди от съзвездиетоЦентавър образуват неправилен удълженмногоъгълник. В южната му страна до него седопира тесен четириъгълник, в единия връх накойто блести звездата а от Центавър. Не евъзможно в тази геометрична фигура насъзвездието Центавър да се види образът намитическото същество Кентавър, което серисува на старинните звездни карти и атласи.

Митологията е свързала съзвездиетоЦентавър с кентавъра Хирон. По неизвестнипричини получило се е така, че две съзвездия(Стрелец и Центавър) са свързани с Хирон —

най-мъдрия от кентаврите, учителя напрославените митически герои Херкулес, Язон,Орфей, Ахил и др.

[1] Центавър — на латински, а Кентавър— на гръцки. ↑

ЗМИЕНОСЕЦ (OPHIUCHUS) ИЗМИЯ (SEPENS)

Съзвездието ЗМИЕНОСЕЦ се намирамалко на запад от най-красивата част наМлечния път в съзвездието Стрелец.Заобиколено е от съзвездията Змия, Скорпион иХеркулес.

Змиеносец се наблюдава най-високо надюжната страна на хоризонта и най-добре севижда през нощите на юли и август. В ясна ибезлунна нощ в него могат да се видят с простооко около 100 звезди, но само 13 от тях са по-ярки от четвърта звездна величина. Само двезвезди, най-ярките, са от 2m. Те заедно с ощешест звезди от трета зв. вел. образуватхарактерната геометрична фигура насъзвездието Змиеносец — разтегнатмногоъгълник.

В съзвездието Змиеносец се намира„Летящата звезда на Барнард“, която има най-голямо собствено движение. За една година сепремества по небесната сфера на 10,3m. Тяпросто „лети“ по отношение на другите звездии затова е наречена с това име.

Звездата на Барнард е една от най-близките до нас звезди. Намира се на 6 св. г.,но въпреки това тя дори не се вижда с простооко. Тази звездичка (от 9,7m) е хладно червеноджудже, което излъчва много малко светлина(2500 пъти по-малко от нашето Слънце).

Интересна е двойната звезда 70 отЗмиеносец. Нейните компоненти са ярки звезди(от 4,2m и 5,9m), но са много близко една додруга и затова с просто око не е възможно дасе видят поотделно. С обикновена далекогледна

тръба обаче тази красива двойна звезда можемного добре да се наблюдава.

Съзвездието ЗМИЯ е единственото, коетосе състои от две отделни части. То е разделеноот съзвездието Змиеносец. Най-добре се виждапрез нощите на юли и август, когато е най-високо над хоризонта, в южната му страна. Вясна и безлунна нощ в съзвездието Змия могатда се видят с просто око 60 звезди, но само осемот тях са по-ярки от четвърта зв. вел. Само двезвезди от това съзвездие са от трета зв. вел.

В съзвездието Змия има две многокрасиви двойни звезди: δ и θ от Змия, но тене се виждат с просто око. Достъпни са занаблюдение най-малко с бинокъл.

По отношение на съзвездието Змиеносецсъзвездието Змия има западна и източна част.Западната част на Змия е заобиколена отЗмиеносец, Херкулес, Везни, Девица, Воловар иСеверна корона. Източната част на съзвездиетоЗмия е заобиколена от Щит, Стрелец иЗмиеносец.

Най-светлите звезди в съзвездието Змияобразуват една дълга криволичеща редица. Тязапочва с група звезди („главата“ на Змията)в западната част на съзвездието, продължава смного извивания през съзвездието Змиеносец изавършва в източната част на Змия („опашката“на Змията). Не е нужно особено усилие навъображението, за да се види в тазикриволичеща редица от звезди една дълга,виеща се змия.

На старинните звездни карти и атласикартината на съзвездията Змиеносец и Змияизобразява човек, държащ в ръцете си огромнадълга змия, която се вие в ръцете му ипреминава между краката му.

ЗМИЕНОСЕЦ е едно отмалкото съзвездия, което еименувано, макар и косвено, наисторическа личност. През 2900 г.пр.н.е. е живял в Египет прочутиятлекар и архитект Имхотен. Той епраобразът на древногръцкия бог намедицината и на лекарите Ескулап,или Асклепий — син на бог Аполон.

Бог Аполон прекарвалповечето време между хората.Свирел им със златната си лира,напътствувал ги. Към него те сеобръщали и когато се разболявали.

Той им посочвал какви билки датърсят из горите и планините,покрай реките и ручеите. Намиралихората билките, сварявали ги, кактоги напътствувал Аполон, и такавъзвръщали здравето си. Затованавсякъде почитали Аполон и срадост го посрещали.

Непрестанно ходел богАполон от едно място на друго.Един ден той дошъл в малко селце,сгушено в дебрите на планината,оттатък Тембийската долина. Тамвидял девойка, каквато никога иникъде по света не бил виждал,която се казвала Коронида.

Очарован от нейната прелест, отдълбоките й сини очи и високотоумно чело, Аполон се оженил за нея.Направили чудна сватба… БогАполон свирел със златната си лираи нежните й звуци огласялипланините и долините. Ликувалацялата природа. Радвали се боговетена Олимп, а Хелиос позлатил слъчите си къщите на малкотоселце…

Щастливо живеели Аполон иКоронида. Боговете им дали дар, по-скъп от всички скъпоценни камънина Земята — родил им се син свисоко умно чело, украсено със

златни къдрици, каквито краселичелото на баща му, а очичките мублестели и били сини като небетов ясен ден. Нарекли го Ескулап(Асклепий).

Развълнуван от голяматарадост, бог Аполон засвирил слирата си. Отново нейните звуциогласили долините и планините снежни мелодии, отново заблестялав радост цялата природа. Радостобзела и боговете на Олимп и теустроили тържества и пиршествавъв високите простори на Олимп.

Много дни продължилавеселбата в чест на раждането на

Ескулап. Но бог Аполон трябвало даостави Коронида и сина си и дазамине сред хората, да гинапътствува и весели. Заминал той,но неговият гарван всеки ден муносел вести за жена му и сина му.В първите дни гарванът точноизпълнявал поръченията на богАполон. Но един ден, дали защотому омръзнали дългите прелитания,или поради някаква друга причина,гарванът заблудил бог Аполон.Обзет от гняв, той се върнал ипронизал любимата си Коронида сбезпогрешна стрела.

След смъртта на Коронида богАполон отнесъл малкия Ескулап впланината Пелион. Там го предал намъдрия кентавър Хирон да гоотгледа, да го възпита и да го научина знания и мъдрост, като му казал:

— На теб, Хирон, най-мъдрияот кентаврите, предавам моя синЕскулап! Научи го на всичко,каквото знаеш! Дай му повечезнания и мъдрост, та когатопорасне, да помага на хората и даоблекчава страданията им!

Останал Ескулап при Хирон.Заедно с другите ученици тойслушал дивните му песни, с които

им предавал своите знания Очите наЕскулап не се откъсвали от мъдрияучител. Много скоро той усвоилзнанията за света и боговете, заморетата и планините, за ливадитеи цветята. Опознал билките и знаелкоя как да се употребява и какваболест лекува. Научил се дапревързва рани и те много бързооздравявали.

Ескулап овладял знанията намъдрия кентавър Хирон. Когатопораснал, той станал прочут лекар.Той не само лекувал хората отвсякакви болести и те никога неумирали, но и умрелите възвръщал

отново към живот. Навсякъде поЗемята хората били здрави ищастливи. Вече никой не отивал вмрачното царство на Хадес…

Голямо безпокойство обзелоХадес — владетеля на подземнотоцарство на сенките. Угрижен, тойподпрял главата си с ръцете и с мъкагледал празната лодка на Харон.Дълго време той не бил прекарвалнито една сянка през река Стикс внеговото царство.

— Този Ескулап! Ако такапродължава, скоро няма да останенито една сянка в царството ми —рекъл си Хадес.

С разбито от мъка сърце Хадесотишъл при брата си Зевс и съссълзи на очите му се оплакал:

— Велики господарю наНебето и Земята! Докога ще търпишда се нарушава установеният от теберед и законност в света? Докога щетърпиш да ме ограбва Ескулап?Години вече той не е пуснал никойв моето царство и даже ми отнемаи тези, които по твоя воля сепреселиха в моето царство!

Свъсил вежди гръмовержецътЗевс, като чул думите на брата сиХадес. Възправил се сред чернитеоблаци, които се били надвесили

над Земята, и започнал да хвърлямълнии върху Ескулап, коитовземал от ковачницата на богХефест, докато го повалил мъртъвна Земята.

Дълго време хората скърбелиза Ескулап. Те не забравилиспособността му да лекува всичкиболести и започнали да го почитаткато бог-лечител, който помага налекарите да лекуват болните.Издигнали му светилища и мупринасяли жертви, когато гопризовавали за помощ.Светилището на Ескулап вЕпидавър винаги било пълно с хора;

едни го молели за помощ, а другиму изказвали благодарността си, чеса се излекували и отново са здрави.

Навсякъде по света хоратаизобразявали Ескулап с чаша връце, с увита около нея ЗМИЯ. Тозинегов образ станал емблема намедицината и фармацията и сегаможе да се види навсякъде по светанад входните врати на аптеките издравните заведения.

Преди да бъде убит от Зевс,Ескулап се опитал да възкресилегендарния ловец Орион, умрял наостров Хиос, ужилен от скорпион.Мълниите на Зевс му попречили да

възвърне към живот прочутияловец.

Минало време. Преминалгневът на Зевс. Заради помощта,която Ескулап оказвал на хората,той го превърнал в съзвездие —Змиеносец, и го оставил на небето,редом със съзвездието Скорпион, нодалеч от съзвездието Орион — напротивоположната страна нанебето. Така Зевс завинаги отнелвъзможността на Ескулап да бъдеблизо до Орион и да го възкреси.Когато Змиеносец се вижда надхоризонта, Орион е под хоризонтаи не се вижда. Така Змиеносецът

(Ескулап) не само че е далеч отОрион, но и никога не може да говиди.

В съзвездието Змия, коетоЗмиеносец разделя на две части, еувековечена една от змиите, коитоХера изпратила в люлката наХеркулес, за да го погубят. Нанебето Херкулес е срещу Змиеносецс насочен поглед към Змията, готовда я удуши с протегнатата си къмнея ръка.

ОВЕН (ARIES)

ОВЕН е зодиакално съзвездие. Най-добресе вижда високо над южната страна на хоризонтапрез ноемврийските нощи. Заобиколено е отсъзвездията Бик, Еридан, Кит, Риби, Триъгълники Персей.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Овенмогат да се видят с просто око 50 звезди, но

изобщо те са слаби. Най-ярките от тях са α, β иγ, съответно от втора, трета и четвърта звезднавеличина. Разположени във формата нанеголяма дъга, тези звезди привличат погледа всравнение с околните слаби звездички.

В съзвездията Овен няма обекти, коитода са достъпни за наблюдение с просто око. Внего въобще няма забележителни обекти сизключение на двете двойни звезди γ и λ отОвен. Компонентите им са красиви,разноцветни звезди, но поради малкото ъгловоразстояние между тях могат да се наблюдаватразделени само с телескоп.

Преди повече от 2000 г. в съзвездиетоОвен е била пролетната равноденствена точка(γ). Поради прецесията сега тя е в съседното

зодиакално съзвездие Риби. Тя отново ще севърне в съзвездието Овен след около 24 000 г.

С изключение на малката дъга, коятообразуват трите най-ярки звезди в съзвездиетоОвен, другите слаби звезди в него са такахаотично разпръснати, че не образуват никаквахарактерна геометрична фигура. И наистинатрябва да се учудваме на въображението надревните гърци, които в тези слаби звезди савиждали митическия Овен, който спасил Фрикси Хела, а в дъгата, образувана от трите яркизвезди, са виждали неговите големи и извитирога.

Митологията е вплела Овенав трагичен разказ. Някога в Беотия,в гр. Орхомен, на брега наКападонското езеро, царувалиАтамант, син на бога на вятъра Еол,и неговата съпруга Нефела, богиняна облаците. Те имали две деца —син Фрикс и дъщеря Хела. Умни,красиви и мили били те, но скоро гисполетяло голямо нещастие. Бащаим изгонил рождената им майка исе оженил за магьосницата Ино,дъщеря на Кадъм — основателя и

първия цар на Тива. Тя родиладвама синове Леарх и Меликерт.

Като всяка мащеха Иноденонощно мислела как да осигурипо-добро бъдеще на собствените сидеца, как да наследят само те цялотоцарство, когато умре Атамант, а неФрикс и Хела, които, като по-големи, са законните наследници нацарството.

— Ако Леарх и Меликерт ненаследят царството на баща си, теще бъдат най-нещастните деца всвета! Каква майка съм аз, рекла сиИно, ако не мога да осигуря щастиена децата си!

С всеки изминат ден омразатана Ино към Фрикс и Хела ставалаесе по-силна. Тя твърдо решила даги погуби, но така, че злодеяниетой да остане незабелязано. Никой нетрябвало дори и да помисля, че тяе виновна за смъртта на дветеневинни деца.

Ден и нощ Ино обмисляларазлични планове за осъществяванена своята пъклена цел. Най-послерешила как да постъпи.

Един есенен ден Ино извикалатайно при себе си всички жени отОрхомен и ги убедила да взематжитото, което мъжете им са

отделили за посев, и да го изсушатв горещи фурни. Тя ги излъгала, чеако направят това, плодородието нанивите км ще бъде невиждано инечувано. Ино знаела, чеизпеченото жито няма да поникне инищо няма да се роди.

Наивните орхоменкипослушали Ино и така изсушилижитото за посев, че просто гоопекли. Мъжете им, без даподозират нищо, засели опеченотожито и… на следващата година напрочутите със своето плодородиениви на Орхомен не поникналонищо. Ветровете и горещините ги

превърнали в напукани пустини.Настъпил повсеместен глад по хораи добитък.

Атамант решил да изпратипратеници в Делфи, които дапопитат Пития, пророчицата на богАполон, коя е причината занеплодородието на нивите и занастъпилото бедствие. Но преди датръгнат за Делфи, Ино извикала присебе си пратениците и като им даламного пари и ги обляла с ласки, гинадумала, когато се върнат отДелфи, да предадат на Атамант, чеуж Пития била казала: „Нивитеотново ще станат плодородни, ако

Атамант принесе в жертва набоговете децата си Фрикс и Хела!“

Когато пратениците севърнали от Делфи и предали„отговора“ на Пития, Атамантпотънал в дълбока скръб и сълзитене преставали да се леят от очитему. Ала можел ли той да не изпълниволята на боговете, за да избавистраната си от сполетялото ябедствие? Той наредил да принесатв жертва на боговете децата муФрикс и Хела. Ино ликувала отрадост. Нейният зловещ план успял!

Повели Фрикс и Хела, коитонищо не подозирали, към

жертвеника, който се намирал извънОрхомен, в една чудно хубава гора.Там вече всичко било готово.Жреците пеели химни за прославана боговете, а главният жрецдържал остър нож, с който трябвалода извърши жертвоприношението…

Когато Фрикс и Хела вървелипрез гората, те радостно тичалипред водача си, спирали се даоткъснат някое хубаво цвете, коетосрамежливо се подавало из зеленататрева. И ето иззад огромен дъбненадейно пред тях се появил единовен, на който руното блестяло катозлато. Този златорунен овен

изпратила богиня Нефела —майката на Фрикс и Хела, за да гиспаси.

Овенът кротко се приближилдо децата и с нежните си очи такамило ги гледал, сякаш искал да имзаговори. Децата започнали да гомилват и той коленичил пред тях.Фрикс го яхнал, хванал се за рогатаму и извикал на сестра си Хела:„Хела, качи се и ти на овена! Вижколко е кротък!“ Яхнала и Хелаовена и с двете си ръце обхваналабрата си през кръста. Овенът бавносе изправил, стъпил на краката си итръгнал по пътеката. Когато водачът

на децата се приближил, овенътбързо хукнал и започнал да сеиздига все по-високо и по-високовъв въздуха. Водачът не можел давиди и да разбере накъде овенътотнася Фрикс и Хела, понеже сеспуснал огромен, черен облак…

Все по-бързо и по-високолетял овенът. Пред погледа надецата Земята ставала все по-малка.Горите те виждали като малкизелени петна, а реките — катонякакви блестящи ленти, които севиели из полята и горите. Предпогледа им се показало и моретокато голяма синя ивица. Хела се

уплашила. Завило й се свят и тяотпуснала ръцете си… Фрикс, катосе държал с лявата си ръка за рогана овена, се опитал да я задържи сдясната си ръка… но станалокъсно… Хела паднала в морето и сеудавила. Оттогава то се наричаХелино море или Хелеспонт[1].

Овенът понесъл Фрикс насевер и дълго летял, докато стигналрека Фазис[2] в далечната иприказна Колхида, където царувалЕет — син на Хелиос.

Еет с радост посрещналФрикс. Златния овен, който госпасил, той принесъл в жертва на

гръмовержеца Зевс, покровител напътешествениците. Златното рунона овена Еет окачил на най-високиядъб в свещената гора на бога навойната Арес (Марс). Еет поставилчудовищен дракон, който никога незаспивал и непрекъснато бълвалогън и пламъци, да пази Златноторуно. Никой не смеел да сеприближи до дъба, за да вземезлатното руно.

Еет с бащински грижиотгледал и възпитал Фрикс, а когатопораснал, го оженил за дъщеря сиХалкиопа.

Загдето овенът спасил животана Фрикс, боговете го превърнали всъзвездие и го оставили на небето.

[1] Това е днешният проток Дарданели. ↑[2] Това е река Рион в Кавказ. ↑

КОРАБ (CARINA), КОРМИЛО(PUPPIS) И КОРАБНИ ПЛАТНА

(VELA)КОРАБ, КОРМИЛО и КОРАБНИ

ПЛАТНА са съзвездия от Южната небеснаполусфера. От тях само част от съзвездиетоКормило може да се вижда от нашата страна преззимните месеци, когато преминава презмеридиана, ниско над хоризонта в южната мустрана.

Съзвездието КОРАБ е заобиколено отсъзвездията Муха, Центавър, Хамелеон.Хвърчаща риба, Живописец, Кормило иКорабни платна.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоКораб могат да се видят с просто око 110 звезди.Но всички те са много слаби и са приблизителнона границата на видимостта с просто око. При

това те са така хаотично разпръснати, четяхната конфигурация няма нищо общо сфигурата, която напомня старинен кораб с веслаи платна.

Най-забележителният обект в съзвездиетоКораб е звездата α, която се нарича Канопус.Тази звезда, от — 0,9m, е втората по яркостзвезда върху цялата небесна сфера (следзвездата Сириус). Канопус е жълт гигант стемпература на повърхността й около 7600°.Диаметърът й е 85 пъти по-голям от диаметърана Слънцето. Светимостта й е 4700 пъти по-голяма от светимостта на Слънцето, докатосветимостта на звездата Сириус е само 22,4пъти по-голяма от слънчевата. Заради това,въпреки че Канопус е на разстояние 180 св. г.(дванадесет пъти по-далеч, отколкото звездата

Сириус) от нас, тя е толкова ярка и привличапогледа на хората от южните страни.

Съзвездието КОРМИЛО е заобиколено отсъзвездията Компас, Корабни платна, Кораб,Живописец, Гълъб, Голямото куче, Единорог иХидра.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоКормило могат да се видят с просто око 140звезди, но само 6 от тях са по-ярки от четвъртазвездна величина. Те образуват полукръг, вкойто с усилие на въображението би могло да севиди кормило.

Съзвездието КОРАБНИ ПЛАТНА езаобиколено от съзвездията Центавър, Кораб,Кормило, Компас и Пневматична машина.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоКорабни платна могат да се видят с просто око110 звезди, от които 12 са по-ярки от четвъртазвездна величина. Те заедно с по-слаби звезди,разпръснати около тях, образуват като че лимачта с издути от вятъра платна на нея.

Съзвездията Кораб, Кормило и Корабниплатна някога са били едно извънредно голямосъзвездие, което се наричало Кораб. Това е билкорабът „Арго“, пренесен от въображението надревните гърци на небето, с който най-прославените митически герои, предвождани отЯзон, предприели легендарния поход доКолхида (Кавказ), за да вземат оттам Златното

руно. В цяла Гърция за него се разказвало, чекойто го притежавал, си осигурявал богатство,щастие и безсмъртна слава.

За кораба Арго и за похода на аргонавтитемитологията разказва вълнуващи легенди.

Някога а Тесалия, на брега насиньото море процъфтявал богатиятград Йолк, управляван от цар Езон.Неговият брат Пелий му отнелвластта и го заставил да живее сжена си като обикновен гражданинв една къща в покрайнините награда. Не минало много време и наЕзон се родил син — едно миломомченце с високо чело и умни очи.Зарадвал се той, но една мисъл катотъмен облак помрачила радостта му.Като знае колко жесток е брат муПелий, Езон се страхувал, че ще

убие сина му, за да не му отнемевластта над Йолк, когато порасне.Затова Езон разгласил, че детето муумряло веднага след раждането, а всъщото време в една тъмна нощ говзел и без да бъде забелязан, гоотнесъл в планината Пелион. Там гопредал на мъдрия кентавър Хиронда го отгледа и възпита.

Двадесет години Хирон училЯзон (такова име той дал на синаси Езон). Научил го на всичкимъдрости и на умението да си служис лък и с копие, както и да свири налира. Нямало какво повече да учи отсвоя учител Язон и решил да отиде

в гр. Йолк, за да застави жестокияПелий да му предаде властта, коятому принадлежала по закон.

Един ден, когато Хелиос току-що полетял със златната сиколесница по небето, Язон тръгналза далечния Йолк. Вървял той изполята и маслиновите гори истигнал до река с придошли отдъждовете води, които размътенивлачели огромни камъни и дървета.Спрял се Язон на брега, за дапотърси брод. Брод нямало. Наняколко крачки от себе си той видялседнала на брега престарялабабичка с набръчкано и изпито

лице. Тя със сълзи на очи гопомолила да я пренесе на отсрещниябряг на реката. Без да се страхува отмътните води, Язон взел бабичкатана гърба си и навлязъл в буйнатарека. Влачените от нея камъни идървета го удряли безмилостно, нотой не откъсвал погледа си ототсрещния бряг, като пазелбабичката да не бъде ударена отнякой камък или дърво. СтигналЯзон на отсрещния бряг, оставилбабичката и седнал да си почине.Сега чак забелязал, че буйната рекаотнесла единия му сандал. Така тойтръгнал за Йолк обут само с един

сандал. Огледал се за бабичката, ноя нямало. Пред Язон застаналапрелестната богиня Хера и муказала, че за да го изпита, тя се билапреобразила на престаряла бабичка.Уверила се в добротата,великодушието и смелостта наЯзон, Хера го обикнала и винаги сепритичвала на помощ, когатоопасност застрашавала живота мупо време на неговите подвизи.

Язон пристигнал в Йолк. Наплощада гражданите гозаобиколили, възхитени от неговатабожествена красота. Златистите мукъдрици се спускали до раменете

му. Всички помислили, че самиятбог Аполон е дошъл в града им.

Чул за пристигналия в Йолкчужденец, на площада дошъл иПелий със златната си колесница,теглена от буйни коне. Отдръпналисе гражданите и му сторили път, зада отиде при госта. Когато сеприближил до Язон, Пелий видял,че той е обут само с един сандали пребледнял от страх. Той сиспомнил, че оракулът мупредсказал, че ще умре от човек,който ще дойде от далечни планинив Йолк и ще бъде обут само с единсандал. С мъка цар Пелий скрил

страха си и с привидно спокойствиезапитал чужденеца:

— Кажи ми кой си ти,младежо? Откъде идеш и каквоискаш? Говори само истината!

Язон разказал че е син на,Езон и че Йолк е неговият роденград. Добавил, че мъдрият кентавърХирон го е научил да говори винагисамо истината.

— Аз идвам в родния си град,казал Язон на цар Пелий, за да мивърнеш властта, която ми се пада позакон. Обещавам ти, че ще ти оставявсичките богатства и ще живеешнеобезпокояван от никого.

Цар Пелий му отговорил:— Съгласен съм и ще ти

предам властта над Йолк, но самоако изпълниш едно единственоусловие, което боговете ми откриханасън през изминалата нощ: дадонесеш от Колхида златното руно!

— Ще ти донеса златноторуно — отговорил Язон, — нозакълни се, че ще ми предадешцарството, което ми се полага!

Заклел се цар Пелий и серазделили.

Цяла нощ мислил Язон покакъв начин да отиде в Колхида ида вземе оттам златното руно. На

сутринта отишъл в Додона приоракула на Зевс. Там сред гъстатагора растял свещеният дъб сговорещи листа. Язон запитал дъбакак може да вземе златното руно.

Затрептели листата насвещения дъб. Вслушал се Язон вшумоленето им и ясно чул:

— Само прочутият майсторАргос, синът на Фрикс и Халкиона,може да ти направи кораб, с койтода преплуваш моретата и дастигнеш в Колхида…

Върнал се Язон в Йолк. Там,на тихия морски бряг, се намиралакорабостроителницата на Аргос.

Посрещнал го той като скъп гост иприел да построи голям кораб,какъвто никой никъде не е виждал.Аргос помолил Язон да го вземе впохода до Колхида, за да види таммайка си и дядо си — цар Еет.

Аргос незабавно пристъпилкъм работа. Не била леснапоръчката. Той трябвало да направитолкова голям кораб, че в него дасе поберат всички прославени героина Гърция. Затова отишъл в Додонапри свещения дъб за съвет. Дъбътму казал да отсече един клон от негои да извае главата на богиня Хера,която да постави в най-предната

част на кораба. А самия кораб Аргосще построи от дърветата, коиторастат в планината Пелион, които саправи и се издигат високо,високо…, чак до облаците, а листатаим, огрявани от лъчите на Хелиос,блестят със златожълт цвят.

— Тези дървета — казалсвещеният дъб — не горят в огън, негният във вода и са толкова леки, чекорабът, който ще направиш от тях,ще можете да пренасяте на ръце,където пожелаете…

Изпълнил Аргос съвета насвещения дъб. Направил отдърветата, които отсякъл от Пелион,

огромен кораб, който бил толковалек, че сякаш не плувал, а летял поморската шир. Затова го нареклиАрго (бърз, превъзходен) на иметона неговия създател. В преднатачаст на Арго Аргос поставилглавата на богиня Хера, коятоизваял от клона, отсечен отсвещения дъб.

Щом корабът Арго бил готов,Язон изпратил бързоходи-вестоносци из цяла Гърция, за дапоканят всички прославени герои,негови съученици, при кентавъраХирон, да вземат участие в походадо Колхида за златното руно.

Не минало много време и вЙорк започнали да пристигат единслед друг най-прославените героина Гърция. Пръв пристигналХеркулес. След него дошли дваматабратя Полидевк и Кастор, коитоусмирявали и най-свирепите морскивълни и били покровители намореплавателите. Пристигнал иТезей. Дошъл в Йолк и Линкей,който бил прочут с очите си; тойвиждал какво става не само нанебето, зад тъмните облаци, но и вглъбините на Земята. Пристигналии двамата братя крилатите героиКаланд и Зет, синове на Борей —

бога на вятъра. Те можели, когатонастане безветрие, да духат толковасилно, че да създават такъв вятър ив такава посока, какъвто е нужен, зада плува корабът Арго. Един следдруг пристигали и другите герои:Мопс, който разбирал езика наптиците и предвиждал бъдещето,Ангей, който познавал движениетона звездите, Аргос, който построилАрго. Последен пристигнал в ЙолкОрфей, чиито песни слушали взахлас птиците и дивите зверове,дърветата свеждали клоните си идаже планините радостнозатрепервали…

Събрали се в Йолк всичкипрославени герои на Гърция. Силнии стройни, прекрасни като богове,те с почит били заобиколени отжителите на града. Удивлението имбило безкрайно от героите,осмелили се да предприемат такъвпоход, изпълнен с опасности, за дадонесат Златното руно, което щеосигури щастие на всички, когатобъде донесено в Йолк.

Преди да отплуват, героите сесъбрали на съвет, за да избератпредводител. Предложен билХеркулес, но той отказал ипредложил да бъде избран Язон,

който е организирал похода доКолхида. Всички се съгласили спредложението на Херкулес. Язонбил избран за предводител напохода.

Според обичая Язон катопредводител преди тръгванетотрябвало да направижертвоприношение на боговете, зада покровителствуват героите презвреме на похода им до Колхида.Докарали един бял като сняг бик согромни извити рога. Язон гохванал за рогата и с един удар намеча си го повалил на земята.Вдигнал го и го поставил на

жертвеника. Запалили огън отборови клони. От буйните пламъцитлъстините на бика започнали да сетопят. Димът от жертвеника отнасялмиризмата им право към небето —знамение, което изпълвало с радостсърцата на героите и на гражданите,защото означавало, че боговетеприемат жертвоприношението и щепокровителствуват плаването наАрго до Колхида. Орфей свирел налирата си химн за плаването наАрго с най-прославените герои,които гражданите на Йолк нареклиаргонавти (плаващи с Арго).

След жертвоприношениетогероите изяли опечения бик в иметона боговете на Олимп. Те вечеимали тяхното покровителство изапочнали приготовленията заспускането на Арго в морето. Личнобогиня Атина им помагала приспускането на Арго в морето и гинапътствувала. Под своя закрилавзела аргонавтите и богиня Хера,която обикнала Язон, защото япренесъл през буйната река. БогАполон, който насърчавал героитеда предприемат похода до Колхида,им предсказал успех и гисъпътствувал.

Всичко било готово. Посъвета на Хера героите влезли вАрго, хванали здраво веслата иОрфей засвирил на лирата ситържествен химн. На изток богиняЕос разтворила вратата, през коятоизлетял със златната си колесницаХелиос. Цялото небе било залято отрозова светлина. В този миг Аргополетял като стрела по сините водина безкрайното море. Струпаните набрега граждани на Йолк радостномахали с ръце и пожелавалищастливо плаване на безстрашнитегерои. Дори жестокият цар Пелиймахал с ръце и се радвал, че

омразният му Язон и всички героина Гърция предприемат този поход,от който, както мислел той, никойняма да се върне жив. Само той щялда остане и ще властвува над цялаГърция…

Като чайка летял Арго посиньото море, милван от попътниявятър, който изпратили боговете.Далече в синевата останали роднитекрайбрежни планини. Но средморската шир Линкей видял единостров, целия в зеленина и цветя.Към него се понесъл Арго. Това билостров Лемнос, управляван отцарица Хипсипила. На острова

нямало нито един мъж, защотолемносянките избивали мъжете. Тене допускали никакви мъже на свояостров. Но когато пристигналипрославените герои, те направилисъвещание и решили да приематаргонавтите, с които пирувалиняколко дни. Само Херкулесостанал на кораба Арго. Тойнапомнил на героите, че ги чакадалечен път и голяма цел, и гиупрекнал, че са се отдали напиршества. Стреснали се от укораму аргонавтите и веднага се стеклина кораба. Арго отново се понесълпо необятното море към Колхида.

Скоро влязъл в Пропонтида(Мраморно море). Когато Аргопреминавал край полуостров Кизик,на който живеели долионите —потомци на Посейдон, аргонавтитерешили да се отбият на тозиполуостров. Царят на Кизик гипосрещнал с великолепнипиршества. Той се радвал, че виждав двореца си всички прославенигерои на Гърция, които ще спасятстраната му от шесторъкитевеликани, които от време на времеопустошавали страната му.Прекарали нощта в двореца на царя,аргонавтите на сутринта отишли на

кораба Арго, за да продължатпохода си. Тъкмо влезли в него ина отсрещния бряг се показалишесторъките великани. Всеки от тяхс две от ръцете си държал изпънатлък с остра стрела, с друга ръкадържал дълго остро копие, с третаръка — огромен щит, който блестялкато злато, а с останалите ръцеоткъртвал огромни скали и гихвърлял в морето, за да преградипътя на Арго. Със страшен трясъкскалите падали в морето и сеиздигали огромни вълни.Опасността за аргонавтите да бъдатзатрупани заедно с кораба им

ставала все по-голяма. ТогаваХеркулес грабнал своя лък. Върхувеликаните се изсипал дъжд отстрели, които пронизвали сърцатаим, а другите герои с копията сипронизвали гърдите им. Настаналбой на живот и смърт. Великанитеобаче имали само по едно сърце инего героите пронизвали с копиятаси. Така те избили всички великани,спасили полуострова Кизик отбедствията, които му причинявали ипродължили пътя си.

Цял ден летял Арго по тихитевълни на морето и привечераргонавтите пристигнали на

бреговете на Мизия. Спрели в единзалив и слезли на брега, за да взематхрана и вода. Херкулес, на когото сесчупило веслото, отишъл в гората,изтръгнал из корен една високаправа ела и я понесъл към кораба.Запъхтян го посрещнал приятелятму Полифем и му предал, че готърси Хилас. Двамата тръгнали датърсят Хилас…

Аргонавтите се върнали накораба със запас от храна и вода.Когато на изток се показалаЗорницата, признак, че скоро щесъмне, те потеглили, без дазабележат, че Херкулес го няма.

Само Теламон, верният приятел наХеркулес, забелязал, че най-прославеният герой е останал вМизия. Отишъл при Язон и гоупрекнал, загдето е наредил датръгне Арго без Херкулес. Стресналсе Язон и веднага наредил Арго дасе върне обратно. В този миг отдълбочините на морето се показалморският бог — прорицателятГлавк. Той хванал Арго за преднатачаст, спрял го и казал нааргонавтите:

— По волята на Зевс,господаря на богове и смъртни,Херкулес трябва да се върне, за да

отиде при Евристей и да изпълнидванадесет негови заповеди. Вие щепродължите похода без Херкулес!

Примирили се аргонавтите сволята на Зевс и продължилипохода. Пристигнали на бреговетена Тракия. Оставили Арго и слезлина брега, за да търсят храна и вода.Недалеч видели една малка къща итръгнали към нея. На вратата сепоказал сляп старец, толковаизнемощял, че паднал в краката нагероите от слабост. Вдигнали гоаргонавтите. Поставили го да седне,като го прикрепвали да не падне, и

го помолили да им разкаже кой е изащо е толкова изнемощял.

— Аз съм Финей, син наАгенор. Бях цар на Тракия, но богАполон ме наказа, защотозлоупотребих с дарбата, която мидаде да пророкувам, като разкривахна хората тайните на Зевс. Разсърдисе бог Аполон и ме ослепи, абоговете всеки ден изпращатхарпиите (полуптици-полужени),които, щом сложа трапезата и почнада ям, изяждат храната ми иотлитат, като оставят непоносимасмрад. Затова умирам от глад ислабост…

По-нататък, едва поемайкидъх, Финей разказал, че по волятана боговете от това нещастие ще гоизбавят само аргонавтите, когатодойдат при него. Между тях щелида бъдат и двамата крилати синовена Борей — Зет и Каланд. Финейзапитал дали и те са между тях имного се зарадвал, като чул, че и теса пристигнали. Самите те муказали, че ще го избавят отнещастието. Нали той бил женен по-рано за тяхната сестра Клеопатра.

Не само Финей бил гладен.Изгладнели били и аргонавтите.Сложили богата трапеза с различни

ястия и вълшебно вино. ТъкмоФиней се излегнал до трапезата ипосегнал да вземе бута на опечениябик, харпиите долетели. Без да сестрахуват от аргонавтите, те изяливсичко и отлетели, като оставилинепоносима миризма. След тяхполетели с мощните си крилесиновете на Борей — Зет и Каланд.Настигнали ги чак на Плотийскитеострови. Извадили острите симечове и се нахвърлили върхуужасните харпии. В този мигпратеницата на боговете богиняИрида дошла при двамата герои иим предала волята на боговете: Да

не избиват харпиите, защото вечебило решено те никога да не севръщат при Финей. От този денПлотийските острови започнали дасе наричат Строфади (острови назавръщането).

Върнали се Зет и Каланд приФиней. Сложили нова трапеза с ощепо-богати ястия и вино и Финей запръв път се нахранил до насита.Доволен, той разкрил нааргонавтите какви още опасноститрябва да преодолеят, докатостигнат Колхида. Посъветвал ги,когато пристигнат там, да направятжертвоприношение на богинята на

любовта Афродита и да я помолятза помощ. Само с нейна помощ Язонможел да вземе златното руно.

Запасили се с храна и вода,които им дал Финей, аргонавтитеотплавали с Арго от бреговете наТракия. Като стрела летял Арго, асмехът и песните на аргонавтитеогласяли необятната морска шир.Изведнъж от далечината до тяхдостигнал оглушителен гръм итрясък, сякаш някакъв страхотенураган се приближавал. Нямалоникакви облаци, нямало никакъввятър! Ясното небе блестяло надбезкрайната морска синева. А

трясъкът и грохотът все повече сеусилвали и ставали непоносими.Арго се приближавал доСимплегадите (блъскащите сескали)[1]. Аргонавтите вече ясновиждали как огромните скали, следкато се отдалечат една от друга, сесблъскват със страхотен трясък игръм. Огромни вълни една следдруга яростно се понасяли въввсички страни. Невъзможно билокораб да се приближи до страшнитескали.

Замислили се аргонавтитепред тази голяма опасност. Те сиспомнили съвета на Финей. Хванали

един гълъб и го пуснали пред Арго.Ако гълъбът премине междусблъскващите се скали, и Арго щепремине! Полетял гълъбът, агероите, като напрегнали силите си,натиснали веслата и Арго сестрелнал след него. Когато скалитесе отдалечили след сблъскването си,гълъбът преминал между тях, а следнего Арго. Безмилостно блъскан отогромните вълни, сякаш попадналвъв водовъртеж, се въртялбезпомощен на едно място. Скалитес трясък вече се приближавали еднакъм друга. Гибелта на аргонавтитеи на Арго била неминуема. В този

миг на помощ им се притекла саматабогиня Атина. С едната си ръка тязадържала едната скала, а с другататака силно блъснала Арго, че тойкато чайка прехвръкнал презпролива. Само малка част от негоотчупили скалите, когато сесблъскали. След това те сераздалечили отново и престанали дасе блъскат. По волята на боговетескалите трябвало да останатнеподвижно раздалечени една отдруга, след като между тях преминекораб.

Вълнуваща радост обзелааргонавтите, след като преминали

тези скали. Сега те вече знаели, чеблагополучно ще стигнат вКолхида. Натиснали още по-силновеслата и Арго като птица летял потихите вълни.

Дни и нощи плувалиаргонавтите по синьото море. Най-после в синевата, далеч нахоризонта се показала една точка.Към нея те насочили Арго. Когатонаближили, видели, че това е островАретиада. Слезли на него, за дапотърсят храна и вода. Видели еднамалка къщичка недалеч от брега итръгнали към нея. От къщичкатаизлезли четирима изнемощели

младежи с окъсани дрехи и срадостни викове изтичали дапосрещнат героите. Това билисиновете на Фрикс, които прединяколко месеца тръгнали отКолхида за Орхомен, но претърпеликорабокрушение и морските вълниги изхвърлили на този остров.

Зарадвали се аргонавтите,като видели синовете на Фрикс.Довели ги на Арго, нахранили ги,облекли ги и ги взели със себе си,за да им помагат, докато стигнатКолхида. Младежите разказали, чедядо им, царят на Колхида — Еет, есин на Хелиос. Той е много силен и

жесток и едва ли ще се зарадва, катоги види. Затова героите трябвало дабъдат предпазливи, когато сесрещнат с него.

Летял Арго и вече сеприближавал към нови брегове.Синовете на Фрикс извикали, четова е Колхида. Когато Хелиос сеспуснал към океанските глъбини взападния край на Земята, Аргопристигнал в устието на река Фазис.Мощно натиснали веслата героитеи Арго заплувал нагоре, срещутечението на реката. След малко сеоткрил един тих речен залив,ограден от буйна тръстика. В него

героите оставили Арго. Най-послете пристигнали в Колхида. Когатобогиня Нукта (Нощта) покрила стъмното си наметало Земята и самозвездите блещукали на небето, Язонизвършил благодарственожертвоприношение на боговете.Той отправил към тях гореща молбада му помагат и занапред, дапреодолява опасностите, докатовземе златното руно. След товагероите вечеряли. Изморени отдългия път, те скоро заспали.

Покровителката на Язон,великата богиня Хера, не гозабравила. В сияещите висини на

Олимп тя извикала богиня Атина, зада обмислят как да помогнат наЯзон да вземе златното руно. Дветезаедно отишли при богинята налюбовта Афродита, която тъкмосресвала златистите си коси.Помолили я да изпрати сина си Еросда прониже със стрела сърцето наМедея — Дъщерята на цар Еет, и дазапали в нея силна любов към Язон.Само с помощта на Медея, най-голямата магьосница, той би могълда вземе златното руно.

На сутринта Язон с жезъла намира, придружен от героите,отишъл в двореца на Еет. Приел ги

той, но когато чул, че идват давземат златното руно, очите муяростно заблестели. В този мигМедея влязла при баща си.Скритият Ерос по поръка на майкаси, богиня Афродита, проболсърцето й със златна стрела и вМедея пламнала страстна любовкъм Язон. Тя не откъснала погледаси от него и през цялото време севъзхищавала в душата си отпрекрасния чужденец.

Дълго разговаряли Язон и Еет.Намесили се и героите. По-нетърпеливите от тях даже казалина Еет, че ако не им даде

доброволно златното руно, ще говземат със силата на оръжието.Тогава Еет казал:

— Ще ви дам златното руно,но преди това един от вас трябвада извърши подвизите, които сеизискват от закона.

Тези подвизи, разбира се,трябвало да извърши Язон,предводителят на аргонавтите. Тойтрябвало да укроти два диви бика,от ноздрите на които излизалибуйни пламъци, да ги впрегне даизорат нивата на бога на войнатаАрес и да я посее с драконови зъби.От всеки зъб, когато пониквал,

излизал страхотен великан,въоръжен с огромен боздуган иостро копие. Язон трябвало да избиевеликаните до един. Само един оттях ако остане жив, смъртта на Язоне неминуема. След това Язон можелда вземе златното руно, но и там гоочаквала не по-малка опасност.Златното руно пазел един огромендракон, непрекъснато бълващпламъци, които мигновенопревръщали в пепел всеки, който сеприближавал до него.

Тежки мисли помрачиличелото на Язон и спътниците му,когато чули какви опасности

трябвало да бъдат преодолени, за дасе вземе златното руно. Не заспалаи Медея цяла нощ. Тя отишла присестра си Халкиопа (съпругата наФрикс) и обляна в сълзи, й разказалакаква гибел е надвиснала надсиновете й и чужденците, дошли вКолхида, за да вземат златноторуно. Халкиопа знаела, че самоМедея със своите магии може даспаси чужденците, и я помолила данаправи това, макар и против волятана баща си. Не било лесно за Медеяда вземе решение. Тя знаела, чебаща й ще я накаже жестоко, акопомогне на чужденците. Но

любовта й към Язон, която все по-силно се разгаряла в гърдите й, япринудила да се реши. Медея казалана Халкиопа да отиде при Язон и даму предаде рано сутринта да бъде вхрама на Хеката.

Когато аргонавтитеобмисляли по какъв начин да сеобърнат за помощ към Медея, единот синовете на Фрикс запъхтяндошъл на кораба Арго и донесълрадостната вест: Медея е съгласнада помогне на Язон. Той трябвалорано сутринта да отиде в храма наХеката, където тя ще го чака.

Отново радост засияла полицата на аргонавтите. Съгласиетона Медея означавало, че Язон щепреодолее всички опасности и щевземе златното руно.

Едва се показали на изтокпървите лъчи на зората, и Язонвлязъл в храма на Хеката. Следмалко дошла и Медея, като носелаедна кутия. През нощта тянаправила вълшебен мехлем„Прометеево масло“ от еднорастение, израсло от кръвта наПрометей. Който се намажел с тозимехлем, ставал неуязвим. Не моглонито копие да го прободе, нито огън

да го изгори и за един денпридобивал такава сила, че никой неможел да го победи.

Медея дала мехлема на Язони му казала, след като се изкъпе врека Фазис, да се намаже с него, асъщо така да намаже меча и копиетоси. След това да направижертвоприношение на богиняХеката и да отправи молба към нея,за да му помага. Ако тя приемелажертвоприношението му, тогаваможел да извърши подвизите,възложени му от нейния баща.

Развълнуван, Язон благодарилна Медея за помощта и в неговото

сърце пламнала любов къмпрелестната девойка, срамежливозастанала пред него. Той я помолилда му стане жена и да я отведе сАрго в Йолк, родния му град.Великата богиня Хера внушила наМедея желанието да последва Язоннавсякъде и тя с поруменяло лице сесъгласила да замине с него.

Преди да се съмне, Язонизлязъл от храма на Хеката, а Медеяотишла в бащиния си дворец.Любовта към Язон замъглявалапредчувствията й, че ще бъдежестоко наказана от баща си, когато

узнае, че Язон е извършилподвизите с нейна помощ.

Дълъг, много дълъг бил денятза Язон. Когато се стъмнило, той сеизкъпал в р. Фазис и се намазал смехлема. Изведнъж почувствувалстрашна сила, а тялото му станалосякаш изковано от желязо. Намазалс мехлема меча и копието си иотишъл на кораба Арго, за да кажена спътниците си, че отива даизпълни поръченията на Еет внивата на бог Арес. Придружили готе. Когато стигнали там, Еет вече гичакал, а по склоновете на планинитеколхидците нетърпеливо шумели.

Тръгнал из нивата Язон датърси биковете. Едва пристъпилняколко крачки и те яростни, сбуйни пламъци, излизащи отноздрите им, връхлетели върхуЯзон. Със страшна сила го блъсналис огромните си рога. Никой не бимогъл да издържи такъв удар, ноЯзон останал неподвижен катоскала. Още няколко пъти с все по-голяма ярост го блъскали биковете,но той оставал непоклатим, Икогато те, вече изморени иомаломощени, връхлетели срещунего, той ги хванал за рогата и имсложил тежкия ярем. Впрегнал ги в

ралото и те като бесни хукнали изнивата на Арес. Здраво държалралото Язон, изорал нивата и япосял с драконовите зъби.Разпрегнал биковете. Те хукнали впещерата и потънали в нея. Неминало много време и цялата нивасе покрила от воини, въоръжени состри мечове и копия. По съвета наМедея Язон откъртил една голямаскала и я хвърлил сред нивата.Войните с ярост се нахвърляли единвърху друг и скоро труповете импокрили нивата. Немалко от тяхубил и Язон с меча си. Изпълнил

поръчението на Еет, Язон отишъл накораба Арго, за да си почине.

Подвигът на Язон изпълнил сгняв сърцето на Еет. Той знаел, чесамо с помощта на Медея, неговатадъщеря, Язон е изпълнилпоръченията му. Сега тойненавиждал не само чужденците, нои собствената си дъщеря. Започналда обмисля планове да унищожичужденците и да накаже жестокоМедея. Тя предчувствувала тованегово намерение и през нощтанеусетно, по тайни пътечки отишлана кораба Арго, извикала Язон и муказала замислите на баща си.

Нямало никакво време за губене.Язон трябвало веднага да отиде ида вземе златното руно. Ако това нестанело веднага, когато се съмне,щяло да бъде много късно.Многобройните войски на цар Еетще избият до един аргонавтите и щеунищожат кораба им Арго.

Язон взел меча, копието ищита си и придружен от Медея,веднага тръгнал за златното руно.Едва навлезли в гората и върху тяхсе нахвърлил драконът, койтобълвал страхотни огнени пламъци,които изгаряли всичко наоколо.Спрял се Язон, а Медея, като

шепнела заклинания и разхвърлялабилки на всички страни,призовавала бога на съня Хипнос.Опиянен, драконът започнал даприсвива очите си и налегнат отсън, се проснал на Земята и заспалдълбоко край дървото, на коетобило закачено златното руно. Седин скок Язон го откачил и хукналкъм кораба Арго, като държалздраво ръката на Медея. Арготрябвало да отплува, преди цар Еетда научи, че е откраднато златноторуно.

Героите хванали здравовеслата. Язон прерязал въжетата, с

които Арго бил привързан къмбрега, и под напора на греблатакорабът се понесъл като стрела потечението на река Фазис къмморето. Навлязъл Арго в него ипонесен от вълните му и попътниявятър, бързо се отдалечавал отКолхида с приказното златно руно.

Сутринта, когато Хелиостоку-що полетял с колесницата сив небесните простори, цар Еетизлязъл да види баща си. Дотичалипри него колхидци и развълнуваниму разказали, че през нощтачужденците откраднали златното

руно и дъщеря му Медея избягала стях.

Позеленял от яд, цар Еетзаповядал на колхидците даприготвят корабите, да настигнатАрго, да го върнат в Колхида, за данакаже дъщеря си и да избиечужденците.

Като ураган връхлетеликорабите на колхидците по следитена Арго. Но той под мощния напорна греблата и попътния вятър, койтоизпратила богиня Хера, като стрелалетял по тихото море и стигналустието на река Истър[2]. ЗаплавалАрго по нея, мощно тласкан от

попътния вятър. Колхидцитезагубили следите му и трябвало дасе върнат в Колхида.

Дълго плавал Арго срещутечението на р. Истър, докатостигнал един от ръкавите й и понего се спуснал в Адриатическоморе. Понесъл се на юг по неговитеспокойни води и аргонавтите вечеочаквали скоро да стигнат родинатаси… Но неочаквано връхлетяласвирепа буря. Издигнали се огромнивълни, които подхвърляли Аргокато тресчица. Бурята все повече сеусилвала и все по-страшни ставалиморските вълни. Над Арго и

аргонавтите надвиснала гибел… Втози тежък миг те чули глас отпредната част на Арго. Вслушали сев гласа на главата на Хера, издяланаот свещения дъб и поставена напредната част на Арго: По волятана боговете аргонавтите трябвало данасочат Арго на север. Щомнасочили кораба на север, и бурятапреминала. Спокойно заплувалАрго с издути платна от попътниявятър. Така стигнал устието на рекаЕридан. Дълго той плавал срещунейното течение, докато стигналРодан, по който аргонавтите сеспуснали в Тиренско море. Дни и

нощи плавал по него Арго и стигналдвете страшни чудовища Сцила иХарибда, която погълвала морскатавода. Когато я изхвърляла, сякашвулкан изригвал. Водата кипяла и севъртяла с гъста пяна, коятодостигала върховете на огромнитескали. Нищо не можело да минепокрай Харибда. Но богиня Хера,покровителката на Язон иаргонавтите, укротила за мигХарибда и Арго като стрелапрелетял край нея. Тъкмо сеотдалечил и огромните катопланини вълни се развилнели отводата, която избълвала Харибда.

Но те не могли да достигнат Арго,който летял като чайка на юг.

Дълго плавал Арго по тихотоморе. Само шепотът на морскитевълни и крясъкът на чайките чувалиаргонавтите. Но до тях достигналии нежни звуци, идещи сякаш отсиневата на далечните брегове. Всеповече се усилвали звуците, всеповече се ослушвали в тяхаргонавтите. По едно време те дажеотпуснали веслата, унесени отнежната музика. Вече ясно виждали,че тя идва от острова на сирените.Техните вълшебни песни ималитакава сила, че който смъртен ги

чуел, вече не можел да си отиде отострова на тези дивни нимфи.Аргонавтите вече се готвели данасочат Арго към острова насирените, от който никога не бихасе сетили да отплуват за родинатаси, когато Орфей взел златната силира и дръпнал струните й. Унесениот неговата песен, която била по-нежна от вълшебните песни насирените, аргонавтите забравилострова на сирените и Аргопродължил да плава на юг къмродните брегове. Аргонавтите вечеги виждали в синевата на хоризонта,когато изведнъж се извил страхотен

вихър, който понесъл Арго вбурното море, над което се спусналанепрогледна нощ от гъстите черниоблаци. Нищо не се виждало…Когато просветнало, аргонавтитевидели, че Арго е заседнал до единскалист пустинен бряг, потънал вдълбока тиня. Скръб се изписала полицата на аргонавтите. Нима тук тетрябва да загинат? Замислени, тегледали дълбоката тиня, когато отглъбините на морето излезлинимфите. Те казали на Язон, чевихърът е домъкнал Арго допустинните брегове на Либия.Аргонавтите трябвало да го извадят

от тинята, да го измият и да гопренесат на ръце през Либийскатапустиня.

Дванадесет дни и дванадесетнощи аргонавтите носили нараменете си Арго през Либийскатапустиня. Преминали през белитескали и пред тях се разкрил тихморски залив. Спуснали Арго внего, взели веслата и той се понесълна север. След два дни аргонавтитестигнали на остров Крит, отгдетопоискали да вземат храна и вода. Номедният великан Талос, който Зевсподарил на Минос, не позволил наАрго даже да се приближи до

острова. Тогава Медея с магии изаклинания приспала великана.Аргонавтите слезли на остров Крити си взели храна и вода в изобилие.С тях слязла и Медея. Тя отишлапри дълбоко заспалия великан.Талос и извадила от жилата муединствения меден гвоздей. Каторека потекла кръвта на ужасниявеликан и той умрял.

Още малко оставало, за дапристигнат аргонавтите в роднияЙолк. Цял ден летял Арго посиньото море. Но когато богиняНукта хвърлила тъмното синаметало и паднала нощта над

Земята, ненадейно се развихриластрахотна буря. Всеки мигаргонавтите можели да загинат илипък Арго да се разбие в някоискалисти морски брегове. Те невиждали нищо около себе си.Свирепата буря и огромните вълниподхвърляли Арго. В тъмнинатааргонавтите не знаели в каквапосока да го насочат. Налегнало гиотчаяние… и изведнъж внепрогледната нощ прелетяла едназлатна стрела, която оставила дългаи широка диря след себе си. Следнея една след друга полетели златнистрели. С тях бог Аполон осветявал

пътя на аргонавтите. Станалосветло, както в ясен слънчев ден. Тенасочили Арго към родните бреговеи той спокойно се понесъл поутихналото вече море, тласкан отпопътния вятър. Не минало многовреме и Арго влязъл в просторниязалив на гр. Йолк. Слезлиаргонавтите на родния бряг инаправили жертвоприношение набоговете, които гипокровителствували през време напохода им до Колхида.

Стекли се гражданите наЙолк, за да приветствуватзавръщането на аргонавтите. В

тяхна чест устроили тържества иигри. Всички славели безсмъртнитегерои и техния предводител Язон,който успял да вземе златното руно.От него гражданите на Йолкочаквали да им донесе щастие,благоденствие и прослава в целиясвят.

Богиня Хера превърнала Аргов съзвездие и го оставила на небето,за да напомня със своя блясък завеличествения поход на най-прославените герои на Гърция додалечна Колхида за златното руно.

[1] Според представата на древните гърците се намирали на входа на Черно море. ↑

[2] Според древните гърци река Истър(Дунав) имала ръкав, който я свързвал сАдриатическо море. ↑

СЪЗВЕЗДИЯ, ИМЕНАТА НА КОИТОНЕ СА СВЪРЗАНИ С

МИТОЛОГИЯТА

КОМПАС (PYXIS)

КОМПАС е южно съзвездие. Отгеографската широчина на нашата страна евъзможно то да се наблюдава само когатопреминава през меридиана, съвсем ниско надюжната страна на хоризонта, през нощите назимните месеци. Заобиколено е от съзвездията

Пневматична машина, Корабни платна,Кормило и Хидра.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоКомпас могат да се видят с просто око 25звезди, но само една от тях е по-ярка отчетвърта звездна величина. Тя е в края на еднаредица от слаби звезди, която напомнястрелката на компас.

В древността съзвездията Кораб,Кормило, Корабни платна и Компас са билиедно съзвездие, което се наричало Кораб илиАрго. То обаче заемало обширна област отюжната небесна полусфера и затова билоразделено на три съзвездия (Кораб, Кормило иКорабни платна). По-късно от негосредновековните мореплаватели са отделилисъзвездието Компас. С това те изразили своята

благодарност и увековечили на небето свояпътеводител — компаса.

ПАУН (PAVO)

ПАУН е южно съзвездие, невидимо отгеографската широчина на нашата страна.Заобиколено е от съзвездията Индийска птица,Октант, Райска птица, Жертвеник и Телескоп.

В съзвездието Паун с просто око могат дасе видят 45 звезди, но само 6 от тях са по-ярки отчетвърта звездна величина. Пет от тях образуватизтегнат петоъгълник, на север от който блести

със синьо-бял цвят една звезда от вторавеличина. Тя вероятно напомня за тези големисини кръгчета по опашката на пауна. Все пакмного трудно е в тази геометрична фигура да севиди красивата птица паун.

ЖЕРАВ (GRUS)

ЖЕРАВ е южно съзвездие, невидимо отгеографската широчина на нашата страна.Заобиколено е от съзвездията Феникс, Тукан,Индийска птица, Микроскоп и Южна риба.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоЖерав могат да се видят с просто око 30 звезди.От тях пет са по-ярки от четвърта звезднавеличина.

Най-ярките звезди от Жерав образуватслабо извита дълга дъга в посока северозапад— югоизток. В нея с малко усилие навъображението може да се види изпънататадълга шия на жерав, на който главата и човкатаса очертани със слаби звезди.

ФЕНИКС (PHOENIX)

ФЕНИКС е южно съзвездие, невидимо отгеографската широчина на нашата страна.Заобиколено е от съзвездията Еридан, Тукан,Жерав и Скулптор.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоФеникс могат да се видят с просто око 40 звезди,от които само шест са по-ярки от четвъртазвездна величина. Четири от тях образуват

ромбоид, от западния връх на който „излиза“дъга от три по-слаби звезди.

Това съзвездие е наименувано с името налегендарната птица Феникс, която сесамоизгаряла през петстотин години, за да севъзроди отново в своята младост.

Тази легендарна птица Феникс е свързанасъс Слънцето. В древноегипетския градХелиополис („град на Слънцето“) се издигалвеличествен храм на птицата Феникс. Споредлегендата след самоизгарянето и възражданетоси Феникс отлитал на изток в Арабия или вИндия.

ХВЪРЧАЩА РИБА (VOLANS)

ХВЪРЧАЩА РИБА е малко южносъзвездие, което не се вижда от географскаташирочина на нашата страна. Заобиколено е отсъзвездията Кораб, Хамелеон, Маса и Златнарибка.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоХвърчаща риба могат да се видят с просто око 20звезди, но само три от тях са по-ярки от четвърта

звездна величина. Те заедно с една звезда от 5m

образуват изострен трапец, Много трудно е втази геометрична фигура да се види хвърчащариба.

ЮЖНА ХИДРА (HYDRUS)

ЮЖНА ХИДРА е южно съзвездие,невидимо от географската широчина на нашатастрана. Заобиколено е от съзвездията Златнарибка, Маса, Октант, Тукан, Еридан, Часовник иМикрометър.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Южнахидра могат да се видят с просто око 20 звезди,

но само три от тях са от 3m. Те именнообразуват голям триъгълник. Тази геометричнафигура с нищо не напомня хидра.

ХАМЕЛЕОН (CHAMAELEON)

ХАМЕЛЕОН е едно от малките южнисъзвездия. От географската широчина на нашатастрана не може да се наблюдава. Заобиколеное от съзвездията Райска птица, Октант, Маса,Хвърчаща риба, Кораб и Муха.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоХамелеон могат да се видят с просто око 20звезди, но изобщо те са много слаби. Само

четири от тях са от около четвърта звезднавеличина и те именно образуват удълженромбоид, който с нищо не напомня хамелеон.

РАЙСКА ПТИЦА (APUS)

РАЙСКА ПТИЦА е неголямо южносъзвездие, невидимо от географската широчинана нашата страна. Заобиколено е от съзвездиятаПаун, Октант, Хамелеон, Муха, Пергел и Южентриъгълник.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоРайска птица могат да се видят с просто око 20звезди, но почти всички те са на границата на

видимостта с просто око. Даже най-яркитезвезди, които са три, са от 4m — 5m. Теобразуват малка, леко извита дъгичка, която снищо не напомня птица, а още по-малковъображаема райска птица.

ИНДИЙСКА ПТИЦА (INDUS)

ИНДИЙСКА ПТИЦА е едно от големитеюжни съзвездия, невидимо от географскаташирочина на нашата страна. Заобиколено е отсъзвездията Жерав, Тукан, Октант, Паун,Телескоп и Микроскоп.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоИндийска птица могат да се видят с просто око

20 звезди. От тях четири са от 5m и една от 3m.Тези най-ярки звезди в съзвездието образуватхарактерната геометрична фигура на индийскаптица — голям триъгълник, в югозападния връхна който се намира най-ярката звезда — оттрета звездна величина.

ЮЖЕН ТРИЪГЪЛНИК (TRIANGULUMAUSTRALE)

ЮЖЕН ТРИЪГЪЛНИК е малко южносъзвездие, невидимо от географската широчинана нашата страна. Заобиколено е от съзвездиятаЖертвеник, Райска птица, Пергел и Прав ъгъл.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Южентриъгълник могат да се видят с просто око 20звезди, но изобщо те са много слабини са на

границата на видимостта с просто око. Но всъзвездието Южен триъгълник има три звезди(една от 2m и две от 3m), които са едни от най-ярките звезди не само в съзвездието, но и вобластите от небесната сфера, съседни на него.Тези три ярки звезди образуват триъгълник,който привлича погледа и поради товасъзвездието е наречено Южен триъгълник.

ЗЛАТНА РИБКА (DORADO)

ЗЛАТНА РИБКА е южно съзвездие,невидимо от географската ширина на нашатастрана. Заобиколено е от съзвездиятаЖивописец, Хвърчаща риба, Маса, Микрометъри Часовник.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоЗлатна рибка могат да се видят с просто око 20звезди, но изобщо те са на границата на

видимостта с просто око. Четирите най-яркизвезди (от 4m-5m) образуват дълга, леко извитадъга с посока северозапад към югоизток.

Въпреки че съзвездието Златна рибка несе вижда от нашата страна, то е известно наголям брой любители-астрономи поради това,че в него се вижда едни от най-интереснитеобекти върху цялата небесна сфера.

Сякаш някакъв страхотен ураган еоткъснал едно „облаче“ от Млечния път и гое довеял в съзвездието Златна рибка. Това„облаче“ се вижда много добре с просто око и еизвестно под името Големият Магеланов облак.Неговата интегрална (обща) звездна величинае 0,6m. Изучаването му с телескопи разкри, чеГолемият Магеланов облак е образуван ототделни звезди, както и нашата Галактика, и

в действителност е най-близката до насгалактика. Разстоянието до него е 160 000 св.г., а диаметърът му е 33 000 св. г. (12 ъгловиградуса).

Големият Магеланов облак е образуван отстотици милиони, а може би и от милиардизвезди от всички типове. Но особено богат етой със сини свръхгиганти. В него се намиразвездата, обикновено означавана S от Златнарибка, която има най-голяма светимост отвсички известни звезди. Един милион нашислънца са необходими, за да светят така, кактосвети тази звезда. Ако си представим, че S отЗлатна рибка се приближи до нас на таковаразстояние, на каквото се намира най-близкатазвезда (α от Центавър), тя би светила колкотопет луни. На Земята не би имало нощи!

ТУКАН (TUCANA)

ТУКАН е южно съзвездие, невидимо отгеографската ширина на нашата страна.Заобиколено е от съзвездията Южна хидра,Октант, Индийска птица, Южна риба и Феникс.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Туканмогат да се видят с просто око 25 звезди, ноповечето от тях са на границата на видимосттас просто око. Шестте най-ярки звезди от Тукан

(пет от 4m-5m и една от 3m) образуватнеправилен многоъгълник. Много трудно е втази геометрична фигура да се видифантастичната водна птица с дълга и дебелачовка и къси дебели крака.

Съзвездието Тукан е известно на многолюбители-астрономи. Причината за това е, чев него някакъв страхотен небесен ураган е„довеял“ едно малко „облаче“, което е„откъснал“ от Млечния път. Това „облаче“ имаинтегрална звездна величина 2,8m и многодобре се вижда с просто око. То е МалкиятМагеланов облак.

Разстоянието до Малкия Магеланов облаке 200 000 св. г. Диаметърът му е 7200 св. г.(приблизително четири пъти по-малък отдиаметъра на Големия Магеланов облак).

По време на първото „околосветскопътешествие“ (1519–1522 г.) един отспътниците на Магелан и негов пръв биограф,Пигафет, забелязал, че високо в небесата севиждат в едни и същи съзвездия две „облачета“,които наподобяват сякаш части от Млечнияпът. Той пръв ги описал и ги нарекълМагеланови облаци.

Разстоянието между двата Магелановиоблака е само 65 000 св. г. и е много по-малко отсредното разстояние не само между съседнитегалактики във Вселената, но и междугалактиките от местната група галактики, вкоито влиза и нашата Галактика. НашатаГалактика и двата Магеланови облака образуватедна тройна галактика. В нея нашата Галактикае главната, а Магелановите облаци са нейни

спътници. Наблюденията и особенорадиоастрономичните наблюдения даватоснование да се направи заключението, чеГолемият Магеланов облак и нашата Галактикаса свързани с мост от газова материя.

Независимо от близостта на дватаМагеланови облака, външната им структурнаприлика и може би общия им произход звездитев тях се различават. В Големия Магеланов облакизобилствуват сини свръхгиганти с високасветимост. Според някои автори близо 5000звезди от този облак имат светимост 10 000пъти по-голяма от светимостта на нашетоСлънце. В Малкия Магеланов облак такивазвезди има много малко.

Значението на Магелановите облаци еогромно за развитието на астрономията. От

всички други галактики само в тях е възможнода се наблюдават дългопериодичните цефеиди,като, разбира се, се изключи нашата Галактика.Това обстоятелство позволи на Ливит да откриеизвестната зависимост между светимостта ипериода на дългопериодичните цефеиди, коятоиграе важна роля в извънгалактичнатаастрономия.

В двата Магеланови облака санаблюдавани много нови звезди.

ЖИРАФ (CAMELOPARDALIS)

ЖИРАФ е околополюсно съзвездие, коетопо всяко време може да се види над хоризонта.То заема обширна област от северната небеснаполусфера. Заобиколено е от съзвездиятаГолямата мечка, Дракон, Рис, Колар, Персей,Касиопея и Малката мечка.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоЖираф могат да се видят с просто око 50 звезди,но повечето от тях са на границата навидимостта с просто око. Даже най-яркитезвезди в това съзвездие са по-слаби от четвъртазвездна величина. Затова съзвездието Жираф сесчита за най-тъмната (в смисъл на най-беднатаоткъм ярки звезди) област от цялото севернозвездно небе.

В съзвездието Жираф няма обекти, коитода привличат вниманието за наблюдение.Единственият обект в него, който може дазадоволи любителя-астроном, е разсеяниятзвезден куп с ъглови размери шест минути. Нотой е на границата на видимостта с просто окои трудно се наблюдава. В зрителното поле на

бинокъл или на неголяма тръба този звезден куппредставлява ефектна картина.

За пръв път Жираф е отделено всъзвездието от Барчиус (зетя на Кеплер) виздадената от него звездна карта през 1624 г.Но той не обяснява причините, поради коитое поставил на небето Жираф. Може да сепредполага, че това съзвездие е отглас отгеографските открития, които са вълнувалитогавашната епоха. Съзвездието Жираф есвоеобразен паметник върху звездното небе напътешествията в екзотичните южни страни.

ЕДИНОРОГ (MONOCEROS)

ЕДИНОРОГ е обширно съзвездие,разположено на небесния екватор и изцяло вМлечния път. Заобиколено е от съзвездиятаХидра, Кормило, Голямото куче, Орион,Близнаци и Малкото куче.

Съзвездието Единорог най-добре се виждаот началото на декември до края на април. В яснаи безлунна нощ в него могат да се видят с просто

око 85 звезди, но изобщо те са много слаби.Само пет от тях са по-ярки (две от 4m и триот 5m), но те не образуват никаква характернагеометрична фигура.

Единственият обект в съзвездиетоЕдинорог, който привлича вниманието, еизвестната дифузна мъглявина, която се наричаРозетка. Тази красива светла мъглявинаизглежда дискообразна и на пръв поглед можеда се вземе за планетарна мъглявина. Но при по-внимателно изучаване се вижда, че тя е една отмногобройните светли дифузни мъглявини. Тясе осветява от една звезда, разположена в нея.

Дифузната мъглявина Розетка има ъгловдиаметър около един градус (приблизителнодва видими лунни диаметъра). Тя се намира на

разстояние около 3600 св. г. от нас. С простооко не може да се наблюдава, а само с телескоп.

Съзвездието Единорог се е появило запръв път на звездните карти през 1624 г.Картината му на старинните звездни карти иатласи е твърде интересна: Единорог сепредставя като кон с дълъг рог на челото,наподобяващ носорог. Появяването върхунебето сред съзвездията на такова животно,което не съществува и никога не есъществувало в природата, вероятно е отгласот фантастичните разкази на пътешественицитепо време на великите географски открития векзотичните и непознати чужди страни.

ГЪЛЪБ (COLUMBA)

ГЪЛЪБ е южно съзвездие и загеографската ширина на нашата страна се издигасъвсем ниско над южната страна на хоризонта.Най-високо е над него (на 12 ъглови градуса)и най-добре се вижда през януари и февруари.Заобиколено е от съзвездията Кормило,Живописец, Длето, Заек и Голямото куче.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоГълъб могат да се видят с просто око 40 звезди.Те са изобщо много слаби (на границата навидимостта с просто око). Само четири от тях сапо-ярки (две от 3m и две от 4m). Те не образуватникаква характерна геометрична фигура.

Съзвездието Гълъб е въведено от Хевелийв неговия звезден атлас. Както и при другитесъзвездия, въведени от него, той е счел зацелесъобразно в неголямата „празнина“, междуотдавна известните съзвездия със слаби звезди,да постави един Гълъб.

МАЛКА ЛИСИЦА (VULPECULA)

МАЛКА ЛИСИЦА е неголямо съзвездие,разположено в Млечния път. Най-добре се виждаот юли до ноември. Заобиколено е от съзвездиятаПегас, Делфин, Стрела, Херкулес и Лебед.

В ясна и безлунна нощ с просто око могатда се видят в това съзвездие 45 звезди, ноповечето от тях са на границата на видимостта

с просто око. Даже най-ярките звезди от Малкалисица са от около пета звездна величина.

В съзвездието Малка лисица има еднасравнително ярка дългопериодична променливазвезда цефеида. Нейният блясък се изменя от5,9m до 6,8m с период 4,44 денонощия.

Най-интересният обект в съзвездиетоМалка лисица, който заслужава да бъде виденот всеки любител-астроном, това е относителноярката и със значителни видими размери (4’x8’)планетарна мъглявина, която се означава с M27.Намира се на разстояние 980 св. г. В нейнатацентрална част се намира гореща звезда стемпература на повърхността 100 000°. Тазизвезда осветява цялата планетарна мъглявина.С просто око мъглявината не може да се

наблюдава, но с обикновен бинокъл тя се виждамного добре.

Как е попаднала Малката лисица нанебето между съзвездията Лебед и Орел?

Съзвездието Малка лисица е въведено отХевелий. За пръв път то е показано в неговиязвезден атлас от 1690 г. Както вече отбелязахме,Хевелий е въвел нови съзвездия в „празнините“между отдавна известните съзвездия. Неговитесъображения за имената на въведените от негосъзвездия понякога са съвсем своеобразни.Такъв е и случаят със съзвездието Малкалисица, за което сам той казва: „Лисицата еживотно лукаво, жестоко и лакомо, подобно наорел.“ Затова той счита, че съседството наМалка лисица и на Орела на небето е напълноестествено. В действителност обаче съзвездията

Малка лисица и Орел са разделени от тясното ипродълговато съзвездие Стрела.

ГУЩЕР (LACERTA)

Съзвездието ГУЩЕР е в Млечния път.Заобиколено е от съзвездията Андромеда,Касиопея, Пегас и Цефей.

Най-добре съзвездието Гущер се вижда отюли до януари. В ясна нощ в него могат да севидят с просто око 35 звезди, които са изобщомного слаби. Само една от тях е от четвърта

звездна величина. Затова само в безлунна нощ евъзможно да се вижда това съзвездие.

Слабите звезди в съзвездието Гущер сатака „разпръснати“, че не образуват никаквахарактерна геометрична фигура. В съзвездиетоняма и обекти, които да привличат вниманиетона астронома-любител. През 1936 г. всъзвездието Гущер избухна нова звезда, сблясък в максимума 2,1m. Сега тази нова звездаможе да се наблюдава само с телескоп, понежезвездната й величина е 15,3m.

Съзвездието Гущер е въведено отХевелий и за пръв път е отбелязано в неговиязвезден атлас от 1690 г. За поставянето наГущера на небето сред съзвездията Хевелийпояснява: „На това място на небето би могло дасе постави само някакво малко животно.“ Той

поставил гущера, защото е малко животинче изащото слабите звезди са сякаш искри отнеговите нежни люспици, които покриватизящното му тяло.

СЕКСТАНТ (SEXTANS)

СЕКСТАНТ е екваториално съзвездие.Небесният екватор го разделя на двеприблизително еднакви части. Заобиколено е отсъзвездията Лъв, Чаша и Хидра.

Най-добре съзвездието Секстант се виждаот месец март до май. В ясна и безлунна нощ внего могат да се видят с просто око 25 звезди,но те са изобщо много слаби. Най-ярката от тях

е от четвърта звездна величина. Обикновено назвездните карти само тя се означава в цялотосъзвездие. Слабите звезди в него не образуватникаква характерна геометрична фигура.

В съзвездието Секстант няма нито единобект, който да привлича вниманието наастронома-любител.

Секстантът е ъгломерен уред, който сеизползува в мореходната астрономия (а сега ив авиационната астрономия). С него може дасе измери ъгълът между два обекта (напримердве звезди), като позволява да се наблюдаватедновременно и двата обекта и ги съединяванезависимо от движението на наблюдателя (скораба или със самолета).

На старинните звездни карти и атласиСекстантът се рисува в краката на Лъва.

Наистина чудно е как този ъгломерен уред епопаднал на небето в краката на Лъва?Обяснението дава Хевелий, който е въвелсъзвездието Секстант и за пръв път то еозначено в неговия звезден атлас от 1690 г.Самият Хевелий казва, че Секстантът епоставен на това място на небето не защоторазположението на звездите напомня тозиъгломерен уред и не защото това място там енай-подходящо за него. Той го е поставил тампросто защото от 1658 до 1679 г. е използувалтози уред за проверка на координатите назвездите, при изучаването на положенията имна небето. Но злобата на хората унищожилаСекстанта. Данните от наблюденията, коитонатрупал с негова помощ, както и саматаобсерватория на Хевелий изгорели. Всичко

било унищожено от пламъците на огъня.Загдето неговият Секстант изгорял, с който еправил толкова години наблюдения, той гопоставил на небето между съзвездията Лъв иХидра — животни със свиреп нрав. Така нанебето се появило съзвездието Секстант.

МАЛЪК ЛЪВ (LEO MINOR)

МАЛЪК ЛЪВ принадлежи към малкитесъзвездия. Заобиколено е от Голямата мечка, Лъви Рис.

Съзвездието Малък лъв най-добре севижда през пролетните и летните месеци, когатое най-високо над хоризонта. В ясна и безлуннанощ в него могат да се видят с просто око 20звезди, които са на границата на видимостта с

просто око. Най-ярките звезди са шест, от 4m

и 5m. Те не образуват никаква характернагеометрична фигура. В съзвездието Малък лъвняма обекти, които да привличат вниманието налюбителя-астроном.

Съзвездието Малък лъв е въведено отХевелий и за пръв път е показано в неговияатлас от 1690 г. С поставянето на Малък лъвв „празнината“ между Голямата мечка и ЛъвХевелий просто е искал да не нарушиастрологическата традиция. Споредастрологията, която във времето на Хевелий ебила широко разпространена, Голямата мечка,Малката мечка и Лъв оказвали лошо влияниевърху хората и събитията. Затова междуГолямата мечка и Лъв Хевелий поставил

Малкия лъв, на който влиянието не трябвало дасе различава от това на Големия лъв.

РИС (LYNX)

Съзвездието РИС заема немалка област отсеверното звездно небе. Заобиколено е отсъзвездията Голямата мечка, Малък лъв, Рак,Близнаци, Колар и Жираф.

Най-добре съзвездието Рис се вижда отянуари до май. В ясна и безлунна нощ в негомогат да се видят с просто око 60 звезди, но най-

ярките от тях са между четвърта и пета звезднавеличина.

Най-ярките звезди в съзвездието Рисобразуват една дълга начупена линия и многотрудно е в нея да се види животното рис. Можеби тази линия напомня само гърба на рис.

В съзвездието Рис няма никакви обекти,които да привличат вниманието на любителя-астроном.

ЩИТ (SCUTUM)

ЩИТ е малко съзвездие, което се намираизцяло в Млечния път и по-точно в един от „най-гъстите“ облаци на Млечния път. Заобиколено еот съзвездието Орел, Стрелец и Змия.

Най-добре съзвездието Щит се вижда презлетните месеци юли и август. В ясна и безлуннанощ в него могат да се видят с просто око 20

звезди, но изобщо те са слаби. Най-ярките оттях са от четвърта и пета звездна величина.

Името на съзвездието Щит е свързано систорическа личност. Хевелий очертал товасъзвездие, нанесъл го в своя звезден атлас от1690 г. и го наименувал Щита на Собески —на името на полския пълководец и крал ЯнСобески (1624–1696). От името, дадено отХевелий на това съзвездие, е запазено самоЩит.

МУХА (MUSCA)

МУХА е южно съзвездие, невидимо отгеографската ширина на нашата страна[1].Заобиколено е от съзвездието Пергел, Райскаптица, Хамелеон, Кораб, Южен кръст иЦентавър.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Мухамогат да се видят с просто око 30 звезди, по-голямата част от които са съвсем слаби и едва

забележими. Само една звезда е от трета звезднавеличина. По-ярките звезди образуват фигура,която наподобява северното съзвездие Малкатамечка.

[1] По нататък за южните съзвездия щеизпускаме „невидимо от географската ширинана нашата страна“. ↑

ЮЖЕН КРЪСТ (CRUX)

ЮЖЕН КРЪСТ е най-красивото съзвездиена южното звездно небе и същевременно едноот най-малките на него. Заобиколено е отсъзвездията Центавър и Муха.

С просто око в съзвездието Южен кръстмогат да се видят 30 звезди, но повечето от тях саслаби. Най-ярките звезди (α, β, γ и δ — първитетри от 1m — 2m, последната от 3m) образуват

добре очертан кръст. Той е привлякълвниманието на спътниците на Магелан, които садали името на съзвездието — Южен кръст.

ЮЖНА РИБА (PISCIS AUSTRINUS)

ЮЖНА РИБА е неголямо съзвездие.Заобиколено е от съзвездията Скулптор, Жерав,Микроскоп, Козирог и Водолей.

С просто око в съзвездието Южна рибамогат да се видят 25 звезди, но най-ярките от тяхса от 4m — 5m. Затова в това съзвездие изпъкваи привлича погледа една от най-ярките звезди наюжното звездно небе — Фомалхаут, от първа

звездна величина. Тя заедно с по-ярките звездиобразува изострен многоъгълник, който с нищоне напомня за риба. При равен хоризонтФомалхаут може да се види от нашата странаоколо полунощ по средата на септември, когатопреминава през южната част на меридиана наоколо 15° над хоризонта.

ЮЖНА КОРОНА (CORONA AUSTRINUS)

ЮЖНА КОРОНА е едно от малкитесъзвездия на южното небе. Заобиколено е отсъзвездията Стрелец, Телескоп и Скорпион.

В съзвездието Южна корона могат да севидят с просто око 25 звезди в ясна и безлуннанощ, но по-голямата част от тях са на границатана видимостта с просто око. Даже най-яркитезвезди от това съзвездие са от четвърта и пета

звездна величина. Те именно образуват еднаизвита дъга, която наподобява фигурата насъзвездието Северна корона. Поради тазиприлика то е наименувано Южна корона.

ПРАВ ЪГЪЛ (NORMA)

ПРАВ ЪГЪЛ е едно от малките съзвездияна южното небе. Заобиколено е от съзвездиятаЖертвеник, Южен триъгълник, Вълк иСкорпион.

С просто око в съзвездието Прав ъгълмогат да се видят 20 звезди, но повечето от тях сана границата на видимостта с просто око. Даженай-ярките звезди в това съзвездие са от четвърта

и пета звездна величина. Те образуватгеометрична фигура — прав ъгъл, заради коятосъзвездието е наречено Прав ъгъл.

СКУЛПТОР (SCULPTOR)

СКУЛПТОР е едно от големитесъзвездията южното небе. Заобиколено е отсъзвездията Пещ, Феникс, Южна риба, Водолейи Кит.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоСкулптор могат да се видят с просто око 30звезди, но повечето от тях са на границата навидимостта. Даже най-ярките звезди в това

съзвездие са от около 4,5m. Те образуват голямтрапец и много трудно е да се види в тазигеометрична фигура скулптор.

ПЕЩ (FORNAX)

Съзвездието ПЕЩ е заобиколено отсъзвездията Еридан, Феникс, Скулптор и Кит.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Пещмогат да се видят с просто око 35 звезди, ноповечето от тях са на границата на видимостта.Трите най-ярки звезди в него са от четвърта ипета звездна величина. Те образуват една лекоизвита дъга, която с нищо не напомня Пещ.

ЧАСОВНИК (HOROLOGIUM)

Областта от южното небе, която заемасъзвездието Часовник, е една немного широкадъга. То е заобиколено от съзвездията Длето,Микрометър и Еридан.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоЧасовник могат да се видят с просто око 20звезди, но те са едва видими. Даже най-ярките

звезди от това съзвездие са от пета звезднавеличина и по-слаби. Те образуват дъга, която снищо не напомня часовник.

МИКРОМЕТЪР (RETICULUM)

МИКРОМЕТЪР е едно от най-малкитесъзвездия на южното небе. Заобиколено е отсъзвездията Златна рибка, Южна хидра иЧасовник.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоМикрометър могат да се видят с просто око 15звезди, но повечето от тях са много слаби. Най-ярката звезда е от 3,4m, а другите три по-ярки

звезди са от 4m. Тези ярки звезди образуват единромб, в единия връх на който има няколко слабизвездички. Тази геометрична фигура с нищо ненапомня уреда микрометър, който широко сеизползува в астрономията, затова му е отделеномясто като съзвездие Микрометър.

ДЛЕТО (CAELUM)

ДЛЕТО е едно от малките съзвездия наюжното небе. Заобиколено е от съзвездиятаГълъб, Живописец, Златна рибка, Часовник,Еридан и Заек.

В ясна и безлунна нощ в съзвездието Длетомогат да се видят с просто око само 10 звезди, ноте са съвсем слаби. Най-ярките от тях са от 4,5m

и 5,2m. Те образуват фигура — начупена линия,

която с помощта на въображението може да сеоприличи на длето с дръжка.

ЖИВОПИСЕЦ (PICTOR)

ЖИВОПИСЕЦ заема немалка площ отюжното небе. Заобиколено е от съзвездиятаКораб, Кормило, Златна рибка, Длето и Гълъб.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоЖивописец могат да се видят с просто око 30звезди, но повечето от тях са на границата навидимостта. Най-ярките звезди в това съзвездиеса три (една от 3,3m, а другите две от 4m). Тези

звезди образуват фигура — една леко извитадъга, която няма нищо общо с образа наЖивописец.

ЖЕРТВЕНИК (ARA)

ЖЕРТВЕНИК е едно от големитесъзвездия на южното небе. Заобиколено е отсъзвездията Телескоп, Паун, Райска птица,Южен триъгълник, Прав ъгъл и Скорпион.

За разлика от другите южни съзвездияЖертвеник има по-ярки звезди. В ясна ибезлунна нощ в него могат да се видят с просто

око 30 звезди. От тях три са от 3m и четири— от 4m. Тези седем по-ярки звезди образуватинтересна фигура: две дъги (една по-голяма иедна по-малка), които са съединени в най-изпъкналите им части. Тази геометричнафигура до голяма степен оправдава името насъзвездието. Не е трудно с помощта навъображението да се види в нея жертвеника,използуван в митологията зажертвоприношенията. В този смисълЖертвеник е единственото от новите съзвездияна южното небе, името на което е свързано смитологията.

ПНЕВМАТИЧНА МАШИНА (ANTLIA)

ПНЕВМАТИЧНА МАШИНА е неголямосъзвездие на южното небе. Заобиколено е отсъзвездията Хидра, Центавър, Корабни платна иКомпас.

В ясна нощ в съзвездието Пневматичнамашина могат да се видят с просто око 20 звезди,но почти всички са на границата на видимостта.

Най-ярките звезди са четири с блясък между4,4m и 5,2m. Те образуват тъпоъгълентриъгълник.

Съзвездието Пневматична машина можеда се вижда от географската ширина на нашатастрана. Но слабите звезди в него и малкатависочина, на която се издига над южната странана хоризонта, затрудняват много наблюдениетому. Най-добри условия за наблюдението му саоколо полунощ по средата на март.

ПЕРГЕЛ (CIRCINUS)

ПЕРГЕЛ е може би най-малкото съзвездиена южното небе. Заобиколено е от съзвездиятаЮжен триъгълник, Райска птица, Муха иЦентавър.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоПергел могат да се видят с просто око 20 звезди,но те са извънредно слаби. Те така саразпръснати, че не образуват никаква фигура,

която дори и с помощта на въображението данапомня пергел. Затова на звездните карти насъзвездието Пергел само се очертава областта,която то заема, и се означава най-ярката звездав него, α от Пергел, която е от 3,4m, но не серисува никакъв пергел.

ТЕЛЕСКОП (TELESCOPIUM)

На уреда, който позволи на човека данадзърне в далечните простори на Вселената, еотредено неголямо място сред съзвездията наюжното небе. Съзвездието Телескоп е едно отнай-малките съзвездия. Заобиколено е отсъзвездията Индийска птица, Паун, Жертвеник,Южна корона и Секстант.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоТелескоп могат да се видят с просто око 30звезди, повечето от които са на границата навидимостта. От седемте най-ярки звезди всъзвездието пет са от пета звездна величина идве — от четвърта звездна величина. Тези слабизвезди не образуват никаква характернаконфигурация. Фигурата, която образуват дветенай-ярки звезди заедно с по-слаби звездички,обикновено се дава на звездните карти, за дахарактеризира съзвездието Телескоп.

МИКРОСКОП (MICROSCOPIUM)

На малкия уред Микроскоп е отредено ималко място сред съзвездията на южното небе.Съзвездието Микроскоп е заобиколено отсъзвездията Южна риба, Жерав, Индийска птица,Секстант и Козирог.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоМикроскоп могат да се видят с просто око 20звезди, които с малки изключения са на

границата на видимостта. Даже най-яркитезвезди от това съзвездие са от пета звезднавеличина. Тези три звездички образуват еднамалка, леко извита дъгичка, която на звезднитекарти се рисува като фигура, коятохарактеризира съзвездието Микроскоп.

Звездичките в съзвездието Микроскоп сатолкова слаби, че трябва „да се търсят смикроскоп“, за да се видят. Вероятно затовасъзвездието е наименувано Микроскоп.

МАСА (MENSA)

МАСА е едно от съзвездията около Южниянебесен полюс. Заобиколено е от съзвездиятаХвърчаща риба, Хамелеон, Октант, Южна хидраи Златна рибка.

Както и другите съзвездия около Южниянебесен полюс, съзвездието Маса е бедно на яркизвезди. В ясна нощ в него могат да се видят с

просто око 15 звезди, но изобщо те са многослаби. Най-ярките от тях са четири звезди от5m. Те образуват трапец — характернатагеометрична фигура за съзвездието Маса. Тазифигура обаче никак не напомня лабораторнамаса, увековечена на небето в съзвездиетоМаса.

ОКТАНТ (OCTANS)

Южният небесен полюс е в съзвездиетоОКТАНТ. Интересно е да се отбележи, чесъзвездията около Южния небесен полюс сабедни на ярки звезди. Но най-бедното на такивазвезди е съзвездието Октант. То е заобиколеноот съзвездията (околополюсните съзвездия наЮжния небесен полюс) Райска птица, Паун,

Индийска птица, Тукан, Южна хидра, Маса иХамелеон.

В ясна и безлунна нощ в съзвездиетоОктант могат да се видят с просто око 35 звезди,които с изключение само на три по-ярки са едвавидими. Даже трите най-ярки звезди са от 4m

— 5m. Те образуват един триъгълник, който серисува като характерна фигура на съзвездиетоОктант.

Най-близо (в наше време) до Южниянебесен полюс е звездата α от Октант. Тя сенамира на 54 ъглови минути от Южния небесенполюс, затова изпълнява ролята на полярназвезда. За разлика от Полярната звезда вСеверната небесна полусфера, която е ярка ипривлича погледа, Южната полярна звезда еедва видима с просто око звезда от шеста

звездна величина. Тя никога не е могла да играеролята на „пътеводна звезда“ поради слабия сиблясък.

Съзвездието Октант увековечава нанебето уреда октант, Името на този уред идваот латинската дума OCTANS, т.е. осмата частот окръжността. Октантът е ъгломерен уред, накойто основната част е дъга, равна на ⅛ частот окръжността а разделена на градуси и частиот градуса. По устройство октантът наподобявасекстанта. С октанта могат да се измерват ъглидо 90°, а при някои по-нови конструкции и по-големи ъгли (115°-130°). В миналото октантътсе е използувал широко в мореходнатаастрономия и в океанографските изследвания.Сега този уред не се използува. Зарадипомощта, която октантът е оказвал на

мореплавателите в миналото при пътуването имиз все още недобре познатите южни морета иокеани той е оставен на южното небе катосъзвездието Октант.

МЛЕЧНИЯТ ПЪТ

През ясните и особено безлунните нощина юли, август и септември привлича погледана всеки млечнобялата ивица, която опасванебосвода. Като река се разлива тя по небето.На места „тече“ спокойно, в тясно корито, иизведнъж „се разлива“ и разширява. Ярки„облаци“ се сменят с по-бледи, сякаш огромнивълни бушуват в небесната река. На едно мястотя се разделя на два ръкава, които отново сесъединяват в една широка, млечнобяла река,която „тече“ по небесната сфера. Това еМЛЕЧНИЯТ ПЪТ[1]. Той преминава презсъзвездията Единорог, Малко куче, Орион,Близнаци, Бик, Колар, Персей, Жираф, Касиопея,

Андромеда, Цефей, Гущер, Лебед, Лира,Стрела, Орел, Щит, Стрелец, Змиеносец, Южнакорона, Скорпион, Прав ъгъл, Вълк, Южентриъгълник, Центавър, Пергел, Южен кръст,Муха, Кораб, Корабни платна и Кормило.

Млечният път е привлякъл погледа нахората още в най-дълбока древност. Вмитологията на древните гърци за него серазказва следното.

В деня на раждането наХеркулес Зевс, зарадван, че най-красивата смъртна жена Алкмена

му е родила син, предопределил тойда стане най-прославеният герой наГърция. За да придобие синът муХеркулес божествена сила и да бъденепобедим, Зевс заповядал напратеника на боговете бог Хермесда вземе Херкулес и да го донесена Олимп, за да бъде закърмен отвеликата богиня Хера.

С бързината на мисълталитнал на крилатите си сандали богХермес. Незабелязан от никого, взелтоку-що родения Херкулес и годонесъл на Олимп. Богиня Херабила заспала под една отрупана сцвят магнолия. Тихо пристъпил до

нея бог Херглес и оставил нагърдите й малкия Херкулес. Жаднозапочнал той да суче божественотой мляко…, но богинята се събудила.С гняв и ярост Хера отблъсналаХеркулес, когото намразила ощепреди да се роди. Божественото ймляко се разляло от гърдите й ипотекло като река по небето. Такасе образувал Млечният път(галактиката, галаксията)[2].

Нашият народ наричаМлечния път с името Кумоватаслама или просто Сламата. За неясъществува следната легенда.

През една люта зима, когатодебел сняг затрупал всичко, на единсиромах човек се свършила хранатаза воловете. Ден и нощ си биелглавата той отгде да вземе малкослама да им даде, за да не измрат отглад…

В една студена, тъмна нощ тойвзел един кош и отишъл у кръстникаси, който имал много камари слама.Предпазливо напълнил коша си съсслама той я тихичко си тръгнал. Втъмната нощ той не видял, че кошътбил продънен. Като вървял с кошана гърба си към дома, сламатападала сламка по сламка от

продънения кош и образувала диряслед него. Като дошъл у дома си —що да види!? — В коша не останаланито една сламка.

Когато се съмнало,кръстникът отишъл да наскубеслама от камарата, за да нахранидобитъка си, и видял, че през нощтанякой е откраднал слама. Тръгналпо дирята от разпръснатата слама истигнал в къщата на кумеца си.Извикал го и започнал да му се каразащо е откраднал през нощта сламаот него, а не му е поискал. Кумецътзапочнал да се оправдава и да лъже,че не е ставал през нощта. Тогава

кръстникът му го хванал за ръка,извел го на улицата и му показалдирята от разпръснатата слама.Засрамил се кумецът…

Тръгнал си кръстникът иизрекъл:

— Нека тая крадена слама сезапали и никога да не гасне, за дасе знае и помни, че от кръстник нетрябва да се краде…

Запалила се сламата иоттогава до ден днешен гори нанебето кумовата слама.

[1] Във Вселената звездите идифузнитемъглявини (светли и тъмни) образуватгигантски звездни системи, които се наричатгалактики. Нашата Галактика, към коятопринадлежи нашето Слънце със своятапланетна система, е образувана от около 150милиарда звезди. Тя има спирална структура.Формата й наподобява двойно изпъкнала леща.Диаметърът на Галактиката е приблизително100 000 св. г., а дебелината й (в централнатачаст) — 10 000 св. г. Слънцето се намира на 30000 св. г. от ядрото на галактиката.

Нашата Галактика се върти около свояцентър в посока на часовниковата стрелка, акосе гледа от Северния й полюс, който се намира всъзвездието Косите на Вероника. Слънцето съсскорост 220 км/сек прави една обиколка около

центъра на галактиката за 200 милиона години(галактическа или космическа година).

Съществуването на Млечния път нанебесната сфера се дължи на обстоятелството,че далечните звезди от нашата галактика немогат да се виждат с просто око поотделно изатова се получава тази Млечнобяла ивица,която опасва цялата небесна сфера. С телескопобаче се вижда, че „облаците“ на Млечния пътса образувани от отделни звезди.

Облакообразната структура на Млечнияпът (наблюдаваните по-ярки и по-тъмни„облаци“ в него) се дължи преди всичко на това,че звездите в нашата Галактика не саравномерно разпределени (на места в нея те са„по-нагъсто“, а на места — „по-нарядко“). Носамо с този факт не може да се обясни

наблюдаваната структура на Млечния път.Съществена роля за тази структура играят имногобройните тъмни мъглявини от поглъщащаматерия с различни размери и форма, с коитое особено богата нашата Галактика. Самоторазделяне на Млечния път на два „ръкава“ (всъзвездието Лебед) се дължи на тъмнамъглявина. Тъмна мъглявина закрива и ядротона нашата Галактика и затова то не сенаблюдава нито с просто око, нито с телескоп,колкото и голям да е той. Но, както вечеотбелязахме, ядрото на нашата галактика сефотографира в инфрачервени лъчи и се„наблюдава“ с радиотелескоп. ↑

[2] На гръцки език γαλαξιαζ (галаксиас) —млечен. ↑

ПРИЛОЖЕНИЯ

МИТОВЕ, СВЪРЗАНИ СЪС СЛЪНЦЕТО

ДРЕВНОЕГИПЕТСКИ МИТ:

РА — богът Слънце, произлязъл от Хаоса,бил властелинът над цялата Вселена. След катопобедил силите на Мрака, той родил син Шу идъщеря Сохмет, които създали Хеба (Земята) иНут (Небето). Те дали живот на Озирис и навсички богове.

Ра сътворил света и станал негов пъленвладетел и господар. Силата му идвала от еднатайнствена дума, която никой не трябвало дазнае. Ако някой узнаел магическата дума, Ранезабавно би загубил силата и властта си.

ИЗИДА — правнучката на Ра, коятовладеела тайната на всички магии, решила даотнеме силата и властта на бога Слънце — Ра.Тя направила една отровна змия, която ухапаластария Ра, и той започнал да се гърчи от болки.Само Изида можела да го избави отнепоносимите страдания. Дълго той я молел даму помогне, но тя отказвала, като настоявалада й каже тайнствената дума. Като не можелповече да понася болките, той се принудил даизговори думата РА — името си. Болкитепреминали, но в същия миг Ра загубил силатаи властта си над света. Хората повече не гопочитали. Опустели храмовете и никой вече нему правел жертвоприношения. Ядосал се той ирешил да унищожи целия човешки род.

Ра изпратил на Земята ужасната сидъщеря Сохмет с глава на лъвица, която катоогнена стихия унищожавала всичко. Настъпилповсеместен мор. Навсякъде се чували самоплач и стенания. Хората се сетили за Ра изапочнали да отправят горещи молби към него,за да ги избави от гибелта.

Смилил се Ра над хората, укротилстрашната Сохмет, но не искал да остане повечесред хората и отишъл на Небето. Там със свояталадия той плавал по Небесния Нил и давалсветлина на цялата Вселена.

Всеки ден, когато Ра извършел дневния сипът, той се спускал в Западните планини, гдетосе намирал входът на подземното царство. Тамтой преминавал от дневната си ладия в нощнатаи започвал да плава по Подземния Нил. Но в

полунощ върху него се нахвърлял неговиятвечен враг — чудовищният змей Апоп. За даунищожи бога Слънце, Апоп изпивал водите наПодземния Нил. Но Ра го побеждавал и гопринуждавал да избълва изпитата вода. Отновозапочвал да тече Подземният Нил и Ра плавал сладията си по него до Източните планини. Щомги стигнел, преминавал в дневната си ладия.Плавайки по Небесния Нил, Ра обливал съссветлина цялата Земя. Хората се радвали ивсяка сутрин посрещали появяването на Ра наизток с молитви и пеели химни, с коитопрославяли благодеянието и милостта му къмчовешкия род и целия свят.

ДРЕВНОГРЪЦКИ МИТ:

След като Уран (Небето) станал господарна света, той се оженил за благодатната Гея(Земята). Те имали шестима синове и шестдъщери — могъщите и страшни титани.

Титанът Хиперион и богиня Гея родилитри деца — Хелиос (Слънцето), Селена (Луната)и Еос (Зората).

Далече на източния край на Земята сенамирал златният дворец на ХЕЛИОС — БОГАСЛЪНЦЕ. Всяка сутрин, когато заруменявализтокът, розовопръстата Еос отваряла златнитедвери. През тях излизал Хелиос със златнатаси колесница, теглена от четири бели като снягкрилати коня. Застанал прав в колесницата,Хелиос здраво държал юздите на буйните коне.Целият той блестял с ослепителна светлина в

златната си дълга дреха и лъчезарния венец наглавата си. Лъчите му озарявали най-напредвисоките планински върхове и тепочервенявали, сякаш били обхванати от буйниогнени пламъци.

Все по-високо се издигала колесницата илъчите на Хелиос се сипели върху Земята, накоято давали светлина, топлина и живот.

След като Хелиос достигнел небеснитевисини, започвал да се спуска с колесницата сикъм Западния край на Земята. Там, в свещенитеводи на Океана, го чакала златна ладия. В неявлизали крилатите коне с колесницата и Хелиоссе понасял с нея по подземната река към изтокв златния си дворец. В него Хелиос си почивалпрез нощта. С настъпването на деня той отновополитал със златната си колесница по небесните

простори, за да лее светлина и радост надЗемята.

МИТОВЕ, СВЪРЗАНИ С ЛУНАТА

ДРЕВНОЕГИПЕТСКИ МИТ:

Бог на времето и Луната бил Тот —наместникът на Ра. Когато Ра се спуснел сладията си по Небесния Нил в Западнитепланини и започвал да плава по Подземния Нил,Тот, като приемал образа на Луната, тръгвал понеговия път на Небето. Бавно и замислено тойвървял по небесния път.

Тот, богът Луна, бил и бог на мъдростта ипокровител на учените.

ДРЕВНОГРЪЦКИ МИТ:

Селена, родена от титана Хиперион ибогинята Гея, е сестра на Хелиос. Когато богиняНукта (Нощта) хвърляла черното си наметало

над Земята, мрак обгръщал всичко. Самозвездите, сякаш изплашени от тъмната нощ,трептели и пръскали слаба светлина. Те самного. Осеяли са цялото небе, но са безсилни дапрогонят нощния мрак, обгърнал цялата Земя.И ето на изток се появява слабо нежно сияние.То все повече се усилва, сякаш огнени пламъциобхващат далечината… Не след дълго на изток,изпод хоризонта, започвала да се въздигавеличествено БОГИНЯ ЛУНА — СЕЛЕНА.Спокойно стои тя в червенозлатистата сиколесница, която бавно теглели по небетовитороги бикове. От нейната жълтозлатистадреха и лунния сърп на челото й се леела нежнасветлина върху заспалата Земя. Сребристатасветлина на Селена прогонвала нощния мрак.

Като изминела небесния си път, Селена сеспускала с колесницата си в дълбоката пещерав планината Латъм в Кария. В нея лежал унесенвъв вечна дрямка прекрасният син на ЗевсЕндимион. Селена била влюбена в него. Тя тихосе навеждала над него, милвала главата му,галела лицето му и му шептяла най-нежнилюбовни думи. Но потъналият в дълбокадрямка Ендимион не чувал и не усещал нейнителаски. Затова Селена винаги е тъжна и с такавапосърнала светлина облива Земята през нощите.

МИТОВЕ, СВЪРЗАНИ С ИМЕНАТА НАПЛАНЕТИТЕ И НА ТЕХНИТЕ СПЪТНИЦИ

ПЛАНЕТАТА МЕРКУРИЙ

Тази планета още в древността е привляклапогледа на хората със своето видимо бързодвижение. Затова е наречена Меркурий. Такаримляните наричали бог Хермес — вестителя набоговете. Със своите крилати сандали, шапка скриле и жезъл в ръка той се носел с бързинатана мисълта от висините на Олимп до най-отдалечените краища на света.

Бог Хермес охранявал пътищата. Навсички пътища и кръстопътища, както и предвхода на къщите в древна Гърция поставяли

каменни стълбове с главата му. Тойпокровителствувал пътниците не само презживота им, но и след смъртта им. Със свояжезъл той затварял очите на хората и тепотъвали в дълбок сън. Тогава той отвеждалдушите им в мрачното подземно царство наХадес.

Като покровител на търговията богХермес помагал на търговците да добиятголеми печалби и богатства. Той изнамерилбуквите, числата и научил хората да пишат, дачетат, да смятат и да измерват. Затова билпочитан и като бог на красноречието, и всъщото време — на увъртането и измамата. Тойбил необикновено сръчен крадец и ненадминатпо ловкост и хитрост. Уж на шега той открадналжезъла на своя баща — великият Зевс, на бог

Посейдон откраднал тризъбеца, на бог Арес —меча и на бог Аполон — лъка и златните стрели.

Остроумието, хитростта инеобикновената ловкост в кражбата се проявилиу бог Хермес веднага след раждането му. Току-що майка му, богиня Мая, го родила, повилаго в пелени и го оставила в люлката да спи итой решил да открадне крави от стадото на богАполон, които той пасял в зелената долина наПиерия. Измъкнал се от пелените толкова тихо,че майка му, която спяла до него, не го усетила.Като вихър се понесъл той към Пиерия, отбралпетнадесет от най-хубавите крави и като вързална краката им клончета, за да заличават следитеси, ги подкарал към Пелопонес. Привечерпристигнал с кравите в Беотия. Там на единкръстопът седял един старец. Бог Хермес му

казал да си избере и да вземе най-хубаватакрава, но никому да не казва, че го е видял даводи крави по пътя. Зарадвал се старецът,избрал си една хубава крава и обещалтържествено, че няма да казва на никого, че евидял момче, което да води крави по пътя.Заминал си Хермес с кравите и не след дългонавлязъл в една прохладна горичка. Тук мухрумнало да изпита стареца дали държи надумата си. Променил външния си вид и катоподкарал няколко крави, а другите оставил вгоричката, по околен път пак минал покрайсъщия старец и го запитал:

— Дядо, кажи ми видял ли си да минавапо този път момче, което да води крави? Акоми кажеш право и ми посочиш по кой път ги еоткарало, ще ти дам две крави!

Още повече се зарадвал старецът, че щепридобие две хубави крави и без да се замислиза даденото обещание, казал, че преди малкоедно момче минало с крави и отишло в ей-онаягоричка.

Позеленял от яд бог Хермес и превърналстареца в скала, за да мълчи вечно и да напомня,че който даде дума, не трябва никога да япристъпя.

Продължил пътя си бог Хермес и повелкравите към Пилос. Стигнал там, принесъл двекрави в жертва на баща си Зевс, а останалитевкарал заднешком в една пещера Така следитена кравите показвали, че те са излезли отпещерата, а не са влезли в нея. Като скрилкравите в пещерата, Хермес се прибрал примайка си, увил се в пелените и кротко заспал,

сякаш нищо не се било случило. Майка му, каторазбрала защо синът й толкова време го нямало,започнала да го укорява за постъпката му. Тяго заплашила с безпогрешните стрели на богАполон. Хермес спокойно й отговорил, че не сестрахува от него. Ако бог Аполон му направелнещо, той щял да ограби светилището му вДелфи.

Не минало много време и бог Аполонпристигнал, за да си иска кравите. Хермес сепреструвал, че спи в люлката си. Но Аполон госъбудил и го запитал къде е отвел кравите му.Хермес най-спокойно му отговорил, че никаквикрави не е виждал и нищо не знае за неговитекрави. Много време се карали двамата богове,намесила се и майката на Хермес и най-сетнеАполон измъкнал Хермес от люлката и го

принудил да го заведе в пещерата, за да си вземекравите.

Много вървели двамата богове и привечерстигнали. Хермес посочил на Аполон пещерата,седнал на един хълм и засвирил с лирата, коятобил си сам направил. Нежната музика очаровалабог Аполон и той забравил яда си. Дал наХермес кравите, за да получи лирата му. Такабог Аполон се снабдил с лира, с която свирел ивеселил хората по целия свят. А Хермес летялс крилатите си сандали с бързината на мисълтакато вестоносец на боговете и покровител напътниците, търговците, крадците и ораторите.

ПЛАНЕТАТА ВЕНЕРА

ВЕНЕРА, най-яркото небесно тяло следСлънцето и Луната, вероятно е първата планета(„блуждаеща звезда“), която хората са опозналисред звездите. Със силния си блясък тя епривличала погледа им сутрин преди изгрева наСлънцето като Зорница или пък вечер след залезана Слънцето като Вечерница.

Видимият блясък на Венера й придаванякаква тайнствена красота и за нея се е запазилоимето Венера. Така римляните са наричалиАфродита, богинята на красотата и любовта.

Според един вариант надревногръцката митологияАфродита била дъщери на Зевс и наокеанидата Диона. Според другвариант, който е по-разпространен,тя била дъщеря на Уран (Небето),родена от бялата като сняг пяна напалавите морски вълни, недалеч отостров Китера. Лек ветрец катоподхванал нежно току-що роденатабогиня Афродита, я отнесъл наостров Кипър. Там младите хори яоблекли в разкошна златиста дрехаи сложили на главата й венец отсвежи цветя.

Заобиколена от своитеспътници — хорите и харитите —богините на красотата и грацията,Афродита блестяла със своятавеличествена красота и прелест.Където минела, лъчите на Хелиоспо-ярко блестели, избуявалатревата, а цветята разцъфтявали иухаели с дивен аромат. Птичкитепо-весело пеели, а хищните зверове— лъвове, тигри, хиени…, язаобикаляли и кротко ближелинежните й ръце.

Ерос и Химерос отвелиАфродита на Олимп, гдето боговетев посрещнали с приказна

тържественост. От висините наОлимп вечно младата и най-красивата богиня Афродитагосподствувала над света. Оттогавабогове и смъртни се подчиняват нанейната власт. Тя буди в сърцата имстрастна любов с помощта на своясин Ерос.

ЕРОС — весело, игриво и палавомомченце, със златистите си криле летяло катотих ветрец над земи и морета. В ръцете сивинаги държало малък златен лък, а на рамотоси — стрелник със стрели. Никой не можел да

се защити от винаги улучващите стрели наЕрос, защото хитрото момченце умело секриело и никой не можел да го види. Щомстрелата на Ерос пронижела сърцето на бог илисмъртен, любовта избликвала и той заживявалоблян в радост, щастие, дивни надежди и мечти.Но стрелите на Ерос носели и любовна мъка,страдания и дори гибел при несподелена любов.Не един път палавият Ерос пронизвал съсстрелите си и сърцето на великия господар наНебето и Земята Зевс и му причинявалстрадания.

Зевс знаел, че синът на Афродита Еросще причинява страдания и нещастия на многохора по света. Затова искал да го умъртви прираждането му. Но богиня Афродита, узналанамеренията му, скрила сина си в непроходими

гори. Там го откърмили две лъвици. ПорасналЕрос и като пратеник на своята майка, богиняАфродита, със стрелите си сеел сред хораталюбов, радост и щастие, но понякога имсъздавал и любовни мъки и страдания.

ПЛАНЕТАТА МАРС

Със своя видим кървавочервен цвят тазипланета е привлякла погледа на хората още вдълбока древност и заради това е нареченаМАРС. Така римляните наричали древногръцкиябог на войната АРЕС.

Бог Арес, син на Зевс и Хера, не обичалнищо друго освен войната. Нищо не радвалосърцето му така, както жестоките битки икръвопролитните войни между хората.Въоръжен с меч и огромен щит, с шлем наглавата, той се носел яростен сред сражаващитесе и ликувал, като гледал как воините падалиокървавени със стонове и ридания. Тойтържествувал, когато успявал да прониже с мечаси някой воин и от раната му бликне гореща

кръв. Заслепен от жестокостта си, бог Аресубивал безразборно. Колкото повече труповегледал около себе си, толкова по-голяма радостизпитвал.

Никой не обичал бог Арес. Даже Зевсневеднъж му казвал, че ако не му бил син, щялотдавна да го затвори в мрачния Тартар, за дасе мъчи наред с титаните. Само две вернипомощнички и спътнички имал бог Арес —богинята на раздора Ерида и сеещата убийствапо света богиня Енюо. Само те двете обичалиАрес и изпълнявали послушно желанията му,като отивали там, където ги изпращал, за дасеят раздори и убийства сред хората. След тях, свихъра на войната отивал бог Арес, ликуващ откръвта, която се проливала пред очите му.

Неведнъж бог Арес бил побеждаван ипринуждаван да се оттегли от бойното поле.Побеждавала го войнствената дъщеря на ЗевсАтина Палада със своята мъдрост и съсспокойното осъзнаване на силата си. Заставалатя пред свирепия Арес със своя блестящ шлем, сдълго остро копие и огромен щит и го заставялада избяга в планините от нейната войнственасила и мощ. Щом бог Арес напускал бойнотополе, войната свършвала и хората заживявали вмир и благоденствие.

СПЪТНИЦИТЕ НА ПЛАНЕТАТА МАРС

Планетата Марс има два спътника —Фобос и Деймос, открити от А. Хол през 1877 г.,по време на великото противостояние на Марс.

Според древногръцката митология богътна войната Арес имал двама синове, коитовинаги го придружавали. Единият се казвалФобос (Страх,) а другият — Деймос (Ужас). Съссвоя баща те винаги участвували в битките ивойните.

ПЛАНЕТАТА ЮПИТЕР

От спокойния и силен златист видимблясък на тази планета лъха нещо величественои грандиозно, когато се наблюдава. Затова енаречена с името ЮПИТЕР. Така римлянитенаричали древногръцкия бог Зевс — владетеляна Небето и Земята, господаря на богове исмъртни. Със своите мълнии той унищожавалвсеки, който нарушавал установения от него реди законност в света. Затова древните народи гонаричали Гръмовержеца Зевс.

СПЪТНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР

Телескопичната епоха в астрономиятазапочнала от онази ясна и мразовита нощ на 7януари 1610 г., когато Г. Галилей насочил своятамалка далекогледна тръба към небесните тела.Около планетата Юпитер той видял четири слаби„звездички“, за които не след дълго време сеубедил, че са нейни спътници.

В продължение на 282 години билиизвестни само Галилеевите четири спътника наЮпитер. Петият му спътник бил открит отБернард през 1892 г., Перайн (в 1904 и 1905 г.)открил шестия и седмия, а Мелот през 1908 г.открил осмия спътник на Юпитер. Следващитечетири спътника били открити от Николсон през1914, 1938 и 1951 г. (като два били открити от

него през 1938 г.). През септември 1974 г. Ч.Коуел откри тринадесетия спътник, а не следдълго и четиринадесетия спътник на Юпитер.

Около Юпитер обикалят 14 спътника. Теса номерирани с римски цифри по реда наоткриването им. Само първите пет от тях иматимена. За останалите девет спътникаоткривателите им не са се възползували отправото си да им дадат имена. Тези спътници наЮпитер (VI, VII, VIII, IX, X, XI, XII, XIII и XIV)от всички известни сега 34 спътника в нашатаСлънчева система нямат имена.

Съгласно традицията в астрономиятаимената на планетите се избират от римскатамитология (с малки изключения), а наспътниците — от гръцката митология (също снякои изключения), В съответствие с това

имената на първите пет спътника на Юпитер(Йо, Европа, Ганимед, Калисто и Амалтея) сасвързани със Зевс[1] (или Юпитер в римскатамитология).

Първият спътник на Юпитер е именуванс името Йо — дъщерята на речния бог Инах,първия цар на Арголида. Трагедията на нейнияживот е разказана в древногръцката митология.

Прелестна била Йо в своятамладост. Красотата й могла да сесравнява само с красотата на най-хубавата богиня. Един ден от

висините на Олимп Зевс видял Йов градината на бащиния й дворец.Възхитен от божествената й свежести красота, той веднага се превърналв тъмен облак и се спуснал към нея.Но ревнивата му съпруга Херанаучила, че Зевс е при Йо. Заслепенаот ревността си, тя намислила дапогуби Йо. За да спаси любимата си,Зевс я превърнал в една бяла катосняг крава с големи мили очи. Хера,като скрила злобата си, помолилаЗевс да й подари тази крава, коятомного й харесвала. Зевс й подарилкравата. Но щом Хера станалагосподарка на кравата (Йо), веднага

я подложила на страшно мъчение.Тя я предала на стоокия Аргус(олицетворение на звездното небе)да я пази на върха на една високапланина. Ден и нощ Йо стояла наедно място и страдала, но предникого не можела да излее мъкатаси, защото не можела да говори. Тясамо жално мучала.

Зевс виждал страданията наЙо. Един ден той извикал сина сиХермес — вестителят на боговете,и му възложил да отвлече Йо.Незабавно Хермес полетял накрилатите си сандали и пристигнална планинския връх, гдето стоокият

Аргус пазел Йо. Седнал до Аргус изапочнал да му разказваувлекателни приказки, с които гоприспал. Щом Аргус затворил ипоследното си око, Хермес с единзамах на огромния си меч муотсякъл главата. Освободена, Йотръгнала по планинския склон.

Като освободил Йо от вечнобудния Аргус, с това Зевс не яспасил от злобата на ревнивата сисъпруга. Напротив, омразата наХера към Йо станала още по-голяма.Тя изпратила един огромен стършелс дълго остро жило да гони краватаЙо и да не й дава нито миг покой.

Гонена от стършела, Йо тичала отстрана в страна, обляна в пот, пянаи кръв, докарана до лудост отнепоносимите мъки. Бясно тичалакравата Йо през равнини, долини,високи планини и гъсти гори, астършелът летял след нея и час почас забивал острото си жило втялото й. Не останала страна наЗемята, през която да не епреминала в бесен бяг нещастнатакрава Йо. Най-после тя стигналакрайния Север, до скалата, на коятобил прикован благодетелят нахората — титанът Прометей. Той йпредсказал, че краят на страданията

й ще дойде, когато отиде в Египет.Показал й пътя, по който трябва давърви, за да стигне в тази далечнастрана. Изслушала Йо думите наПрометей, хукнала на юг, ностършелът полетял след нея. Ощемного страни и морета преминалакравата Йо и най-сетне стигнала вЕгипет. На брега на благодатнияНил Зевс възобновил човешкияобраз на Йо. Тя отново засияла всвоята младост и божественапрелест. От Зевс Йо родила синЕпаф — първия цар на Египет,родоначалника на славно поколениегерои, между които и на най-

прославения от всички героиХеркулес, който освободилПрометей.

Вторият спътник на Юпитер е нареченс името на Европа — дъщерята на цар Агенор,която с красотата си съперничела набезсмъртните богини. Очарован от красотата наЕвропа, Зевс се превърнал в бик и я отвлякъл наостров Крит.

Третият спътник на Юпитер е нареченс името Ганимед — син на троянския царЛаомедонт.

Прекрасен и строен като бог Аполон билГанимед. Той пасъл стадата на баща си повечнозелените склонове на планината Ида. НоЗевс чрез своя Орел го откраднал и го оставилна Олимп сред боговете, като го надарил сбезсмъртие. Там го направил виночерпец. Повреме на пиршествата, които боговете честоустройвали на Олимп, Ганимед заедно с вечномладата Хеба — дъщерята на богиня Хера, имподнасял амброзия и нектар.

Потънал в скръб и мъка цар Лаомедонт,когато разбрал, че синът му Ганимед понареждане на Зевс е отнесен на Олимп. Ден инощ сълзите текли като река от очите му.

Смилил се Зевс над неговите страдания и муизпратил прекрасни коне. Впрегнал ги вколесницата си Лаомедонт и като вихър летялиз владенията си. Той толкова силно обикналдивните коне, че за нищо на света не искал дасе раздели с тях. Заради тази прекомернапривързаност към чудните коне цар Лаомедонтси навлякъл омразата на великия син на ЗевсХеркулес.

По нареждане на Зевс бог Посейдон и богАполон трябвало да служат на цар Лаомедонт.Той им възложил да изградят стените на Троя.Двамата богове изпълнили поръчението му ипоискали да им плати. Лаомедонт ги изгонили дори ги заплашил, че ще им отреже ушите,ако настояват да им плати. Отишли си дваматабогове.

Не минало много време и бог Аполонизпратил мор във владенията на цар Лаомедонт,който превърнал в безжизнени пустиниобширни области. Бог Посейдон пък изпратилот дълбочините на Морето едно ужасночудовище, което всеки ден опожаряваломорския бряг в околностите на Троя.Бедствието ставало все по-голямо. По думитена оракула страната можела да бъде избавенаот него само ако цар Лаомедонт даде начудовището единствената си дъщеря Хезиона.

Оковали нещастната Хезиона в железнивериги и я оставили на морския бряг. Тъкмокогато чудовището излизало от морето и сенасочило към обляната в сълзи Хезиона,пристигнал в Троя Херкулес с войската си. Тойпредложил на Лаомедонт да спаси Хезиона, ако

му даде чудните коне. Лаомедонт веднага сесъгласил.

Херкулес убил чудовището и отвелХезиона в двореца при баща й. Но когатопоискал конете, Лаомедонт го изгонил отдвореца си и го заплашил, че ще го накаже най-жестоко, ако някога се върне в Троя. Отишъл сиХеркулес, но в сърцето си затаил силна омразакъм гордия цар Лаомедонт.

Четвъртият спътник на Юпитер енаречен с името Калисто — дъщерята наЛикаон, царя на Аркадия, която с божественатаси красота очаровала егидоносеца Зевс.

Петият спътник на Юпитер е наречен симето на козата Амалтея, с божественото млякона която е отхранен Зевс на остров Крит.

Зевс често играел с козата Амалтея позелените ливади. Веднъж той така здравохванал единия и рог, че го счупил. Разблеяла секозата от болки. Зевс с божествената си сила,като премахнал болките, обещал на Амалтея, чекогато порасне и стане господар на света, щенадари счупения рог с вълшебни способности— от него като река да текат жито, вино, мед,мляко, богатство, слава и всички други благав света. Който притежавал този рог наизобилието, щял да бъде най-щастливият човекв света.

Оттогава хората мечтаят да намерят тозисчупен рог. Когато някой човек има всички

блага, които желае, и лъчите на щастието щедрого обливат, за него казват, че е намерил рога наАмалтея.

[1] Изхождайки от това обстоятелство,съветският учен Ю. А. Карпенко предлагаследните имена за останалите спътници наЮпитер: VI — Адрастея, VII — Даная, VIII —Елена, IX — Ида, X — Латона, XI — Леда и XII— Семела (спис. Земля и Вселенная, 1973 г., кн.6, стр. 55). ↑

ПЛАНЕТАТА САТУРН

Със своя спокоен жълтеникав блясък, съссвоето бавно видимо движение върху фона назодиакалните съзвездия планетата Сатурнвнушава величественост. Затова за нея се езапазило името Сатурн. Така римлянитенаричали древногръцкия бог Кронос[1].

След като Уран (Небето) станал господарна света, той се оженил за благодатната Гея(Земята). Те имали дванадесет деца (шестимасинове и шест дъщери) — могъщите и свирепититани.

Освен титаните Гея родила и тримавеликани — циклопи, с по едно око на челото,които всявали ужас. Уран ги намразил и гизатворил в тъмните недра на Земята и не им

позволявал да се появяват на белия свят. Мъкаразкъсвала сърцето на богиня Гея, като гледалакак страдат нейните деца — великаните. Катоне могла да умилостиви мъжа си Уран, Гея единден извикала децата си — титаните, и поискалаот тях да отнемат властта на баща си Уран. Несмеели титаните да въстанат срещу баща си.Само най-младият от тях Кронос послушалсъвета на майка си. С хитрост той победил Урани завзел властта над света.

[1] КРОНОС, т.е. времето, което поглъщавсичко (хронос — време). ↑

СПЪТНИЦИТЕ НА ПЛАНЕТАТА САТУРН

Планетата Сатурн[1] има десет спътника,които могат да се наблюдават само с по-мощентелескоп. Номерирани са по реда наотдалечеността им от планетата[2], а не по редана откриването им, както спътниците на Юпитер.

През 1655 г. Хр. Хюйгенс открил единспътник на Сатурн, на който дал името Титан.Ж. Касини открил следващите четири спътника— Япет (1671 г.), Рея (1672), Тетида (1684 г.) иДиона (1684 г.). У. Хершел през 1789 г. открилМимас и Енцелад, а през 1848 г. Дж. Бонд открилХиперион. У. Пикеринг открил Феба (1898 г.), аО. Долфюс — Янус (1966 г.).

В наименованията на спътниците наСатурн в най-голяма степен е спазена

астрономическата традиция. Повечето от тях,както се вижда, са наименувани с имената натитаните — братята и сестрите на Сатурн(Кронос), който също така е бил титан. Затована първия открит спътник на Сатурн е даденоимето Титан като на брат на Сатурн. Наоткриваните впоследствие спътници на Сатурн,разбира се, не е било възможно да се даваобщото име титан, а са били наименувани съссобствените имена на титаните, които споредмитологията са имали. Така спътникът Япет еименуван с името на титана Япет — бащата наПрометей, и на Атлас, който на западния крайна Земята поддържал на плещите си небесниясвод.

Спътникът Рея е наименуван на женатана Кронос (Сатурн), майката на Зевс (Юпитер).

Спътникът Диона е наименуван наокеанидата Диона. От брака й със Зевс тяродила богинята на любовта и красотатаАфродита.

Спътникът Тетида е наименуван набогиня Тетида, жена на цар Пелей и майка наАхил.

Двата спътника на Сатурн, открити от У.Хершел, са наименувани на гигантите Мимас иЕнцелад.

Спътникът Хиперион е наименуван натитана Хиперион. От брака му с богиня Гея серодили Хелиос (Слънцето) Селена (Луната) иЕос (Зората).

Спътникът Феба е наименуван на най-древното божество на светлината — Феба,дъщеря на един от титаните.

Спътникът Янус е наименуван на бога навремето Янус. Той имал две лица: едното билообърнато към миналото, а другото — къмбъдещето. На негово име е наречен и месецянуари, от началото на който започва годината.

Митологията не е свързала Сатурн и Янус.Но тъй като първоначално Янус е бил почиталкато бог на светлината и Слънцето, той имаправото да бъде поставен наред със спътницитена Сатурн Хиперион и Феба. Янус като бог навремето е родственик на Кронос (Сатурн), т.е.времето.

[1] Тя е заобиколена от пръстен, съставенот огромен брой малки тъмни телца с размериот 1 см до 1 метър, които независимо едно отдруго се движат по Кеплерови орбити около

планетата. Пръстенът на Сатурн може да сенаблюдава само с телескоп. В зрителното полена телескопа Сатурн с пръстена си представляваедна удивителна и незабравима картина. ↑

[2] С изключение на спътника ЯНУС,който е най-близо до Сатурн, но вместо да носи№ 1 носи № 10. ↑

ПЛАНЕТАТА УРАН

Тази планета, невидима с просто око, еостанала неизвестна на хората почти до края наXVIII в. На 13 март 1781 г. У. Хершел я открилслучайно в съзвездието Близнаци със своятелескоп, който увеличавал 227 пъти. Като янаблюдавал редовно след това, Хершел скоро сеубедил, че откритият от него обект не е звезда,а планета от Слънчевата система, защото освендобре видимият й диск, той забелязал и бавнотой преместване върху звездния фон.

Възползувал се от правото откривателитесами да дават имена на откритите от тях небесниобекти, У. Хершел наименувал новата планета„Звезда на Джордж“ (Georgium Sidus) и яподнесъл като подарък на английския крал

Джордж III. Но това име до такава степеннарушило традициите в астрономията, чеастрономите от целия свят въпреки големияавторитет на Хершел не го възприели. Нановата планета било дадено името Уран, взетоот гръцката митология, в която се разказва какбогиня Гея (Земята), мощна и силна, коятодавала живот на всичко, което расте и живее нанея, родила безкрайното синьо Небе — Уран,проснало се над нея като покрив.

СПЪТНИЦИТЕ НА УРАН

Планетата Уран има пет спътника, които саномерирани по реда на отдалечаването им от нея,а не по реда на откриването им.

През 1787 г. У. Хершел открива дваспътника (III и IV). Ласел през 1851 г. откриваследващите два (I и II), а Къйпер през 1948 г.открива последния засега известен спътник (V).

С имената на Урановите спътници не самоче не е спазена астрономическата традиция, но тявъобще не е взета предвид. В същност Хершелпоставил началото на нова традиция —спътниците на Уран да се именуват на героите отизвестни комедии на У. Шекспир.

На двата спътника на Уран, които откриваХершел, той дал имената Оберон и Титания,

които взел от комедията на Шекспир „Сън влятна нощ“.

Според митологията Оберон ецар на самодивите, а Титания —негова съпруга. Те се скарали,когато обсъждали въпроса, има ливярност между мъжете и жените?Ако се намерела поне една двойкаверни любовници — те веднагащели да се сдобрят.

Намерила се такава двойка:Реция — дъщеря на багдадскияхалиф, и Хюон — рицар на Карл

Велики. Всеки от тях бил подлаганна любовни съблазни и изпитания,но въпреки това оставали верниедин на друг. Оберон ги похвалилза верността им и се сдобрил сТитания.

На двата спътника, които открил Ласел,той дал имената Ариел и Умбриел. Името наАриел той взел от комедията на Шекспир„Буря“. Що се отнася до името на Умбриел, не еясно откъде го е взел, но то може да се свърже сUmbra — сянка.

Къйпер е дал името Миранда на откритияот него спътник на Уран. Това име той взел откомедията на Шекспир „Буря“.

Както се вижда, имената на спътниците наУран могат да се нарекат шекспировски.

ПЛАНЕТАТА НЕПТУН

След откриването на планетата Уран иизчисляването на нейната орбита околоСлънцето не минало много време и се разкрило,че разликите между предварително изчисленитеи наблюдаваните положения на Уран растат стечение на времето. Това разтревожилоастрономите от XIX в. Въпросът за причината натези разлики започнал да ги вълнува все повече.Изяснило се, че движението на Уран околоСлънцето се смущава не само от планетитеЮпитер и Сатурн, но и от някое друго,неизвестно тяло — планета. Двама учениЛьоверие (Франция) и Адамс (Англия) се заелипо смущенията върху Уран да изчислят

положението върху небесната сфера нанеизвестната и невидима с просто око планета.

По предварително изчисленото отЛьоверие положение над неизвестната планетатя била открита на 23 септември 1846 г. от Галев Берлинската обсерватория. На откритата „свърха на перото“ планета дали името Нептун.Така римляните наричали бога на моретатаПосейдон.

СПЪТНИЦИТЕ НА НЕПТУН

През 1846 г. Ласел открил първия спътникна планетата Нептун и му дал името Тритон. Всъгласие с астрономическата традиция това имее най-подходящото за спътник на Нептун. БогТритон е син на бог Посейдон (Нептун). Средмногото божества, заобиколили бог Посейдоноколо трона му в неговия дворен в морскитеглъбини, Тритон е на първо място. От неговататръба, направена от огромна раковина, серазнасяли надалеч гръмотевиците и започвала давилнее страхотна буря.

През 1949 г. Къйпер открил втория спътникна Нептун и му дал името Нереида.

Морският бог Нерей имал петдесетпрекрасни дъщери — нереиди. Една от тях,

Амфитрита, бог Посейдон (Нептун) откраднали тя му станала съпруга. Двамата живеели вдивния дворец в дълбочините на морето. Затовапо-правилно би било вторият спътник наНептун да се нарича Амфитрита съпругата наНептун.

ПЛАНЕТАТА ПЛУТОН

След откриването на планетата Нептун иотчитането на нейното гравитационно влияниевърху движението на планетата Уран останалинеизяснени някои слаби отклонения. П. Лоуелпредположил, че те се дължат на влияниетовърху Уран на някоя още по-далечна от Нептунпланета. През 1915 г. той направил теоретичниизследвания за неизвестната планета въз основана неизяснените смущения в движението наУран по неговата орбита около Слънцето.

Тези изследвания на Лоуел вероятно саподтикнали Кл. Томбо към упорито исистематично търсене на неизвестната планетав зоната на зодиакалните съзвездия. И… на 13март 1930 г. на снимката на съзвездието

Близнаци открил неизвестен обект от 15-тазвездна величина. Този обект се оказал нова,неизвестна преди това планета от Слънчеватасистема.

Движейки се по своята орбита впокрайнините на Слънчевата система, новатапланета е потънала във вечен мраз и мрак[1].Затова била наречена с името Плутон. Такаримляните наричали древногръцкия бог Хадес— владетеля на мрачното подземно царство насенките на умрелите.

[1] От нея Слънцето се вижда като ярказвезда. ↑

МАЛКИТЕ ПЛАНЕТИ (АСТЕРОИДИТЕ)Великият полски учен Николай Коперник,

създателят на хелиоцентричната система, катоприел за единица разстоянието от Земята доСлънцето, изчислил за пръв път разстоянията отнего до планетите Меркурий, Венера, Марс,Юпитер и Сатурн. На Кеплер, ревностнияпоследовател на Коперник, направило силновпечатление, че Юпитер е много далеч от Марс.Между тези планети като че ли има „празнина“и той по интуиция изказал предположението, чев нея трябва да има някаква планета, която не севижда.

Предположението на Кеплер получилопотвърждение от емпиричното правило за

разстоянията на планетите до Слънцето,открито от Тициус през 1772 г. Четири годинипо-късно Боде публикувал това правило и тостанало известно като „закон на Тициус —Боде“, който се състои в следното. Ако къмвсеки член на редицата 0, 3, 6, 12, 24, 48, 96…се прибави числото 4 и полученото число сераздели на 10, то членовете на новата редица0,4, 0,7, 1,0, 1,6, 2,8, 5,2, 10,0… приблизителноизразяват (в астрономически единици)разстоянията от Слънцето до Меркурий,Венера, Земята, Марс, Юпитер, Сатурн… В тазиредица числото 2,8 като че ли изразяваразстоянието от Слънцето до невидиматапланета между Марс и Юпитер.

Съмненията в закона на Тициус — Боде ив това, че между Марс и Юпитер има невидима

планета, отпаднали напълно през 1781 г., когатоУ. Хершел открил планетата Уран, намиращасе от Слънцето на разстояние 19,2 астр. ед. Позакона на Тициус — Боде разстоянието отСлънцето до Уран се изчислява на 19,6 астр.ед.[1] Този факт дал силен подтик за търсенетона невидимата планета. Вече в края на XVIIIв. астрономите ревностно започнали „даоглеждат“ с телескопите си зодиакалнитесъзвездия и да търсят невидимата планета. Тябила открита от италианския астроном Дж.Пиаци на 1 януари 1801 г. като слаба „звезда“ от7,6m в съзвездието Бик.

В продължение на шест седмици Пиациредовно наблюдавал „звездата“, която не билананесена в звездните каталози. Той забелязал,че тя бавно се премества от запад към изток по

отношение на „съседните“ й звезди. Но порадизаболяване Пиаци прекъснал наблюденията си.Когато оздравял и потърсил „звездата“, не янамерил. Колкото и внимателно „да оглеждал“с телескопа си областта, в която за последенпът я наблюдавал, не я „виждал“, като че ли„звездата“ безследно изчезнала. Къде да ятърси?

Отговор на този въпрос дал младиятматематик Гаус, който бил разработил метод заизчисляването на орбитата на тяло околоСлънцето (по най-малко три точни наблюдения,направени в различни моменти). Понаблюденията на Пиаци Гаус изчислилорбитата на откритата „звезда“. Оказало се, четя не е комета, както предполагал Пиаци, амалко небесно тяло с орбита между Марс и

Юпитер, като се намира от Слънцето на 2,8астр. ед. По изчислената орбита Гаус съставилефемеридата[2] на откритото от Пиаци небеснотяло. Въз основа на нея точно след една година,на 1 януари 1802 г., „звездата“ на Пиаци билаотново открита от лекаря и астронома-любителОлберс, и то точно на мястото, коетопредварително изчислил Гаус. Вече не оставалоникакво съмнение, че „звездата“ на Пиаци емалка планета, която била наименуванаЦерера.

Олберс започнал редовно да наблюдавамалката планета Церера. Не минало многовреме и на 28 март 1802 г. „недалеч“ от неятой открил друга подобна на нея малка планета,която била наименувана Палада. Нейнатаорбита около Слънцето се оказала също така

между орбитите на Марс и Юпитер и най-интересното е, че тя била почти еднаква сорбитата на Церера. Тези факти навели Олберсна мисълта, че откритите малки планети Церераи Палада са в действителност отломки отнякаква голяма планета, която обикаляла околоСлънцето по орбита между орбитите на Марси Юпитер, но по неизвестни причини серазпръснала. В този ред на мисли Олберсизказал предположението, че между орбититена Марс и Юпитер трябва да има неизброимомного отломки от разпръсналата се голямапланета. Това негово предположение дало нов,още по-силен тласък за търсенето на малкипланети между Марс и Юпитер. Резултатите незакъснели. През 1804 г. Хардинг открил малката

планета Юнона, а след три години Олберсоткрил Веста.

В търсенето на малки планети севключвали все повече астрономи иобсерватории. От друга страна, за целта сеизползували и все по-мощни телескопи. Всичкотова спомогнало до края на XIX в. да бъдатоткрити 452 малки планети. Когатоастрономите започнали да прилагатфотографията и специални методи за търсене намалки планети, техният брой рязко се увеличил.Днес вече са номерирани и включени в каталогнад 1800 малки планети.

Малките планети са невидими с простооко[3], а в зрителното поле на съвременентелескоп се виждат като слаби „звезди“. Порадитова наред с името малки планети те се наричат

и астероиди, т.е. „звездоподобни“. Товапоказва, че размерите им са много малки всравнение с големите планети. Действителнонай-голямата малка планета Церера имадиаметър 770 км. След нея са Палада (490 км),Веста (390 км), Алберт (230 км), Мелпомена иЕвмония (по 230 км), Юнона (190 км) и т.н.Откриваните през последните десетилетияастероиди имат диаметри, по-малки от 1–2километра.

Видимият блясък на много астероиди сеизменя с времето: те като че ли „мигат“. Товаявление се обяснява с неправилната ипродълговата форма на астероидите и соколоосното им въртене.

Най-големите астероиди са и най-ярките.Техните звездни величини са между 6m — 8m,

докато откриваните през последнитедесетилетия астероиди са много по-слаби (13m

— 15m). В бъдеще без съмнение ще бъдатоткривани все по-малки и по-слаби астероиди.Във връзка с това отдавна се постави въпросът,колко са астероидите в нашата Слънчевасистема? Този въпрос все още няма определенотговор. Резултатите от изследванията научените се различават твърде много, но можеда се счита, че техният брой е от 10 000 до 100000. Сигурно е обаче, че откритите около 1800астероида са малка част от всички астероиди внашата Слънчева система.

Да се наблюдава и фотографира астероидсъс съвременен телескоп, не е никак трудно.Трудностите идват след това, когато трябва дасе докаже, че астероидът е действително нов,

а не е някой от вече откритите. Това налагаредовно, много нощи наред да се фотографираастероидът и по снимките да се определят внаблюдаваните моменти координатите му. Потях се изчислява орбитата му и се съставяефемеридата на астероида. По-нататъшнитенаблюдения на астероида се правят въз основана нея и се анализират разликите междупредварително изчислените и фотографиранитеположения на астероида, уточнява се орбитатаму. Тези наблюдения продължават дълго време,но само въз основа на тях се доказва, чеастероидът е действително нов. Едва следцялата тази работа на астероида се дава номери име и се включва в каталога на малкитепланети[4].

В съответствие с астрономическататрадиция малките планети се именуват сженски имена, избирани от гръцката и римскатамитология. Но през 1890 г. се изчерпали всичкиподходящи имена в митологията. Тованаложило новооткриваните астероиди да бъдатнаименувани на видни астрономи, бележитиучени и велики исторически личности, наградове и държави, на географски области и др.Наред с името всеки астероид има и номер,който му се дава по реда на откриването и сепоставя в скоби (след името на астероида).

При непрекъснато растящия брой наастероидите не е възможно да се спазва строготрадицията за наименуването им. Някоиастероиди, които значително се различават отдругите (по своите орбити и други особености),

са наименувани с мъжки имена. Напримерастероидите, които образуват Юпитероватагрупа, са наименувани на герои от Троянскатавойна. Тези 14 астероида, известни под общотоиме Троянците са: Ахил (588), Патрокъл (617),Хектор (624), Нестор (659), Приам (884),Агамемнон (911), Одисей (1143), Еней (1172),Анхиз (1173), Троил (1208), Аякс (1404),Диомед (1437), Антихол (1583) и Менелай(1647).

Троянците образуват две групи. Едната епред Юпитер, а другата — след него, като всякагрупа е във върха на равностранен триъгълник,образуван от нея, Слънцето и Юпитер. С другидуми, троянците са винаги еднакво отдалечениот Слънцето и Юпитер.

Астероидите-троянци в групата предЮпитер са наименувани на героите-ахейци, атези в групата след Юпитер — на героите-троянци.

Невъзможно е да се разкажат всичкимитове и легенди, свързани с взетите отмитологията имена на няколкостотинастероида. Ще разкажем само някои.

На астероида Церера (1) е дадено иметона богиня Церера. Така римляните са наричалиДеметра — богинята на плодородието,покровителка на земеделието и майка наПерсефона или Прозерпина[5], както са янаричали римляните.

Астероидът Палада (2) е наименуван счаст от името на богиня Атина Палада[6]. Занея митологията разказва: Зевс се оженил за

богинята на разума Метида[7]. Но богините насъдбата — мойрите — му разкрили, че Метидаще му роди дъщеря и син, който ще му отнемегосподството над света. За да избегне тазиучаст, Зевс с нежни ласки приспал Метида и яглътнал, преди тя да роди дъщеря си — богиняАтина Палада. Не минало много време и Зевсусетил непоносимо остри болки в главата. За дасе избави от тях, той извикал сина си Хефест иму заповядал да разреже главата му. ЗамахналХефест с острия си меч и разсякъл главата набаща си, без, разбира се, да му причини болка.Така от главата на Зевс излязла богиня АтинаПалада със златист шлем на главата, дългоостро копие и блестящ щит.

За древните гърци богиня Атина Паладае била едно от главните божества. Към нея те

се отнасяли с особена почит. Според вярваниятаим тя е богиня на мъдростта, която научилахората на занаяти и наука. Благодарение на неягърците са станали безстрашни мореплавателии са овладели изящните изкуства. Тя е научилажените да тъкат чудни платове и да вършатдомашната работа. Но не само това дала богиняАтина Палада на гърците. Тя победила доривладетеля на моретата бог Посейдон при единспор с него кой от двамата да господствува надАтика. По решение на Зевс властта над Атикаще вземе онзи от двамата богове, който поднесепо-хубав подарък на хората от Атика. БогПосейдон ударил с тризъбеца си една скала иот нея избликнал извор с бистра като сълза вода— символ, че атиняните ще станат безстрашнимореплаватели и ще владеят всички морета.

Атина Палада разровила с копието си земята иот нея израсло едно зелено маслиново дърво,отрупано с плодове. Това дърво ще донесебогатство и ще дава храна на атиняните.Подаръкът на Атина Палада бил по-хубав и тястанала владетелка на Атика. Затова на нейноиме е наречен град Атина.

Атина Палада била покровителка наградовете и на гръцките герои, коитонапътствувала с мъдрост и съвети и винаги имсе притичвала на помощ, когато смъртнаопасност застрашавала живота им.

На астероида Юнона (3) е дадено иметона богиня Юнона. Така римляните са наричалибогиня Хера — съпругата на Зевс, покровителкана брака и семейството.

На астероида Веста (4) е дадено иметона древноримската богиня Веста. Това едревногръцката богиня Хестия — богинята нажертвения огън и на семейното огнище.Гърците я почитали и като покровителка наградовете и държавата. Богиня Афродита, кояторазпалвала любов в сърцата на смъртни ибогове, не е могла да подчини на властта сисамо Хестия, Атина Палада и Артемида.

На астероида Хеба (6) е дадено името навечно младата и безгрижна Хеба — дъщеря наЗевс и Хера. Според вярванията на древнитегърци Хеба е олицетворение на безгрижнатамладост. Когато омразата на Хера към Херкулесугаснала, тя му дала за съпруга дъщеря си Хеба.

На астероидите Мелпомена (18), Калиопа(22), Талия (23), Евтерпа (27), Урания (30),

Полихимния (33), Ерато (62), Терпсихора (81) иКлио (84) са дадени имената на музите, коитовинаги са придружавали бог Аполон.

През пролетта и лятото, когато зеленигори обвиват Хеликон, около свещения изворХипокрен и на планината Парнас, във висинитена която течели бистрите води на Кастилскияизвор, бог Аполон предвождал вълшебнитетанци на деветте музи[8], прелестни ибезгрижни дъщери на Зевс и Мнемозина[9]. Тебили вечните спътнички на бог Аполон, койтос лирата си акомпанирал дивните им песни.Когато пеели и танцували музите, а бог Аполонсвирел на лирата си, даже боговете на Олимпзамлъквали и се унасяли в захлас.

Бавно и величествено пристъпял Аполон славров венец на главата и със златната си лира

на рамото, а след него, сияещи в своята младости божествена прелест, танцували деветте музи:Калиопа — на епическата поезия, Ерато — налюбовните песни, Мелпомена — на трагедията,Талия — на комедията, Терпсихора — натанците, Евтерпа — на лирическата поезия,Урания — на астрономията, Клио — наисторията и Полихимния — на свещенитехимни.

На астероидите Темида (24) и Дике (99) сададени имената на богините Темида и Дике.

На астероида Прозерпина (26) е даденоимето на богиня Прозерпина. Така римляните санаричали богиня Персефона, дъщеря на Зевс иДеметра.

На астероида Амфигприта (29) е даденоимето на Амфитрита — съпругата на богПосейдон.

На астероидите Ефросина (31) и Аглая(96) са дадени имената на харптите илиграциите Ефросина и Аглая[10]. Споредпредставите на древните гърци и римляни тебили богини с идеална женска красота ипрелест, олицетворение на хармонията ирадостта в света.

На астероида Дафна (41) е дадено иметона нимфата Дафна, дъщеря на речния богПеней.

За Дафна митологията разказвавълнуваща трагедия.

Висока и стройна, с изящнапрелест и красота, Дафна веселотичала из зелените поляни наТембийската долина, в която течаларека Пеней, късала цветя и правилавенчета, които слагала на главатаси. Безгрижният й смях огласялгористите хълмове на долината.

Един ден тя решила да сеизкачи на високата планина Оса,която се синеела в далечината. Катоптица полетяла тя към нея изапочнала да се изкачва по гористияй склон. Изморена, Дафна седналада си почине на една малка полянасред гората, обрасла с чудни цветя.

Неочаквано до нея достигналичудни звуци. Някой свирел на лира.Заслушала се Дафна…, но следмалко звуците заглъхнали.Изправила се тя и се загледала впосоката, откъдето идвали звуцитена лира и що да види: по планинскиясклон към нея идвал единпрекрасен, строен младеж съссияещо лице и с лира през рамо.Това бил бог Аполон… Уплашиласе Дафна и хукнала надолу посклона към родната си Тембийскадолина, при баща си Пеней.Младежът затичал подире й, молиля да се спре, казал й, че е бог

Аполон, но Дафна все по-силнотичала. Вече стигнала река Пеней,но бог Аполон почти я билнастигнал. Тогава Дафна със сълзина очи помолила баща си, богПеней, да я спаси от младежа, койтоя гони. В миг, като че ли реката серазляла, гъста мъгла обхваналаДафна и бог Аполон вече не явиждал. След малко мъглата серазсеяла и на мястото, гдето предистояла Дафна, израсло едно чуднодърво със зелени листа, коитовятърът леко полюлявал и те тихошумолели, сякаш приказвалипомежду си. Бог Аполон разбрал, че

в това дърво бог Пеней превърналдъщеря си Дафна и го нарекъл нанейно име Дафна — лаврово дърво.То станало любимо дърво на богАполон. От него той си направилвенец, който сложил на главата сии никога не го махал. С клонки отлавровото дърво започнали данаграждават победителите в игритеи състезанията. За тях венецът отлаврово дърво бил единствената инай-висока награда.

Името на астероида ПАНДОРА (55) есвързано с нещастията и злините, които Зевсизпратил на хората.

След като Прометей дал нахората огъня и ги научил даобработват земята и металите, да сиправят къщи, да отглеждат добитъки др., те заживели щастливо.Разхубавели се градовете и селата,по зелените ливади пасели стада икрави, а полята се жълтеели отузрели ниви. Радост и щастиецарували по цялата Земя. Когато

Зевс видял всичко това и разбрал,че Прометей е нарушил заповедтаму, като направил хората щастливи,гняв забушувал в гърдите му. Тойрешил да накаже строго Прометей,но преди това сметнал, че е по-добре отново да направи хоратанещастни и злочести, за да запазивластта си над тях. Ако хоратаовладеят знанията и мъдростта, теняма да почитат вече нито Зевс,нито другите богове от Олимп.

Извикал Зевс сина си Хефест,дал му една буца глина и музаповядал от нея да направи еднадевойка, по-красива от всички

девойки на Земята. Взел Хефестглината и я отнесъл в ковачницатаси, която се намирала на върха наедна планина, от който вечноизригвали огнени пламъци и кълбадим. След един ден Хефест донесълна Олимп направената от негодевойка и я предал на Зевс. Тянаистина била много красиво, но…безжизнена.

Събрал Зевс всички богове икато поставил девойката пред тях,казал им всеки да й даде по еднадарба. Самият Зевс най-напред далживот на девойката. Богиня АтинаПалада й дала ум и я научила да

тъче платове и да върши с умениедомашната работа. Бог Аполон янадарил с прекрасен глас и я научилда пее дивни песни, а богиняАфродита й дала сини очи, златистакоса и божествена красота. Най-после бог Хермес я надарил с дар-слово, за да говори така хубаво иубедително, че никой никога нищода не й отказва.

Девойката придобила всичкидарби от подаръците на боговете,затова Зевс й дал името Пандора,което означава „всички дарове“.След това извикал бог Хермес,предал му Пандора и му наредил да

я отведе при Епиметей (брат наПрометей) и да му я даде за съпруга.

Щастливо заживели Пандораи Епиметей, но не за дълго. Еднапривечер Хермес им донесъл голямсандък, изпратен от Зевс. Чуднохубав бил сандъкът, но билпревързан със златна връв. Хермесим казал да не го отварят и сиотишъл.

Едва Хермес се изгубил оточите на съпрузите илюбопитството на Пандоразапочнало да я безпокои все повечеи повече. Какво ли има в тозисандък? — чудела се тя. Защо пък

да не го отворя?! Хванала златнатавръв, развързала възела иповдигнала капака. От сандъка катооблаци изхвърчали и се разлетеливъв всички посоки на светаразлични насекоми: страданията,мъките, грижите, болестите,злините, кражбите, лъжите и всичкидруги бедствия, които нападналихората и завинаги отнели щастиетоим. Нещастията и болките сеструпали и върху Пандора иЕпиметей. Отчаяни, превиващи сеот страдания, те се загледали всандъка и сякаш чули глас от него:

„Пуснете ме! Аз ще облекча мъкитеи страданията ви!“

Замислила се Пандора далиотново да повдигне капака и даосвободи съществото в него, коетотака настойчиво ги молело. Най-после си рекла: „Едва ли по-голямонещастие ще ни постигне!“Повдигнала капака и в миг отсандъка излязла една мила девойкасъс сияещо лице, светли и живи очии с радостна усмивка. Катопеперуда полетяла тя из стаята и скрилцата си леко докосналаПандора и Епиметей. И, чудо!Болките и страданията им

преминали и те даже се усмихналиедин на друг. Попитали девойкатакак се казва и тя им отговорила: „Азсъм Надеждата.“

Пандора и Епиметейпомолили девойката да останезавинаги при тях и да облекчавастраданията им, но тя имотговорила: „Аз ще идвам винагипри вас, когато почувствуватенужда от мене. Сега трябва да отидаи да занеса радост и утеха и надругите хора по света, чиитострадания са не по-малки отвашите“.

Астероидът ИКАР (1566), с диаметърсамо 1,5 км, е може би най-интересният отвсички известни сега астероиди. Орбитата муоколо Слънцето е силно продълговата елипса.Когато Икар е в перихелия на орбитата си, тойе само на 28 милиона километра от Слънцето(два пъти по-близо до него, отколкото планетатаМеркурий). В афелия на орбитата си Икар сеотдалечава от Слънцето на 390 милионакилометра.

Днес не е известен друг астероид, койтода се приближава до Слънцето повече,отколкото Икар. Затова този астероид еименуван на легендарния младеж Икар — СИННА ДЕДАЛ.

За него митологията разказва:Далеч от Атина се носела

славата на Дедал. Той бил не самоненадминат живописец и скулптор,но и строял величествени дворци.Неговите статуи от бял мрамор биликато живи, само че не можели даходят и да говорят.

Един от учениците на Дедалбил неговият племенник Тал, койтооще съвсем млад изпъкнал с талантаси и с чудните си изобретения.Уплашил се Дедал да не би Тал да

отнеме славата му и решил да гоубие. Една привечер той поканилТал да се разходят. Двамата отишлина Атинския акропол и застанали наскалата до самия край наддълбоката пропаст. Когато на западизчезнали и последните лъчи наХелиос и богиня Нукта метналатъмното си покривало над Земята,Дедал блъснал племенника си и тойполетял надолу в пропастта. Таказагинал Тал.

Дедал слязъл от скалата,отишъл в пропастта и намерилтялото на Тал. Започнал да му копаегроб. В този миг го видели атиняни.

Престъплението на Дедал билоразкрито и Ареопагът го осъдил насмърт. За да избегне смъртта, Дедализбягал със сина си Икар на островКрит при цар Минос. Зарадвал сеМинос, че при него идва такъвпрочут строител, и ги приел катонай-скъпи гости.

Дедал изразил благодарносттаси към цар Минос, като му построиледин дворец-лабиринт с толковамного преплетени коридори, чекойто влезел вътре, билоневъзможно да намери изхода и даизлезе от него.

Минали години. Мъката наДедал по родината му все повече сеусилвала и той помолил Минос даму позволи да се завърне в Атина,Но Минос не искал в никакъвслучай да се лиши от такъвзнаменит архитект и не мупозволил. Той даже наредил да себди най-зорко да не би Дедал даизбяга с някакъв кораб.

Мъката на Дедал ставала всепо-голяма. Ден и нощ той мислелпо какъв начин да избяга от островКрит и да се освободи от власттана цар Минос. Най-после измислил:„Щом не мога да се освободя от

властта на Минос с кораб по море,ще избягам по въздуха!“

Събрал Дедал пера отвсякакви птици, свързал ги с ленениконци и ги споил с восък. Таканаправил четири крила. Извикалсина си Икар и му дал две крила.След това му показал как да гинадене на ръцете си и да гиразмахва. Надянал на ръцете си иДедал своите крила. Преди даотлетят, той предупредил сина сиИкар да не лети много високо, да несе приближава до Слънцето, защотоот топлината му восъкът ще серазтопи, перата ще се разлетят и

той, като остане без криле, щезагине.

Размахали Дедал и Икаркрилата си. Издигнали се от Земятаи полетели към родната Атина.

Забравил Икар съвета на бащаси. Радостен, той размахвал крилатаси и се издигал все по-високо и по-високо. Приближил се доСлънцето… От силната горещинавосъкът се разтопил, перата серазлетели и той, останал без крила,стремглаво полетял към земята,паднал в морето и се удавил. Затовазапочнали да наричат морето

Икарийско море (днешното Критско— южната част на Егейско море).

[1] Изчислените по закона на Тициус —Боде разстояния от Слънцето до планетитеНептун и Плутон твърде много се различават отистинските. ↑

[2] Ефемерида е астрономическа таблица,в която на равни интервали от време са даденипредварително изчислените координати,определящи положението на едно небесно тяловърху небесната сфера. ↑

[3] С изключение на Веста, звезднатавеличина на която е около 6m и понякога севижда с просто око. ↑

[4] По решение на Международнияастрономически съюз след 1946 г. орбитите иефемеридите на малките планети се изчисляватот Института по теоретична астрономия при АНна СССР в Ленинград. Всяка година тозиинститут издава „Эфемериды малых планет“. ↑

[5] Нейното име носи астероидътПрозерпина (26). ↑

[6] Римляните я наричали Минерва. Товаиме е дадено на астероид (93). ↑

[7] Римляните я наричали Метис. Товаиме е дадено на астероид (9). ↑

[8] Богини, вдъхновителки ипокровителки на поезията, изкуството инауката. ↑

[9] Богиня на паметта и спомена. Нейнотоиме носи астероидът (57). ↑

[10] Ефросина — радост; Аглая — блясък.↑

ЛИТЕРАТУРА

ПОКРОВСКИЙ, К. Д., Звездный атлас,1923 г.

КУН, Н. А., Старогръцки легенди и митове,Наука и изкуство, София, 1969 г.

АКРИТАС, Д. В., Гръцка митология, ДИ„Народна просвета“, София, 1964 г.

БУСЛОВИЧ, Д. С., О. М. ПЕРСИАНОВА,Е. Б. РУММЕЛЬ, Мифологические сюжеты впроизведения искусства, изд. „Аврора“,Ленинград, 1971 г.

ЗИГЕЛЬ, Ф. Ю., Сокровища звездногонеба, изд. „Наука“, Москва, 1964 г. Спис. „Земляи Вселенная“, 1967, 1968 и 1969 г.

ГЕВЕЛИЙ, ЯН., Атлас звездного неба,Редакция В. П. Щеглова, изд. „ФАН“,Узбекской ССР, Ташкент, 1970 г.

RÜKL, А., Мара severni hvezdne oblohy,1950,0 — Kartografie, Praha 1971.

KLEPESTA, J., A. RÜKL, Мара jiznihvezdne oblohy, 1950,0 — Kartografie, Praha,1971.

Издание:Доц. Ангел БоновМитове и легенди за съзвездията

Рецензенти: Марин Калинков, БогомилКовачев

Редактор: Марин КалинковХудожник: Теменужка СтоеваХудожествен редактор: Светлозар ПисаровТехнически редактор: Ронка КръстановаКоректор: Надежда Петличкова

Издателство Наука и Изкуство, 1976 г.Полиграфически комбинат Димитър

Благоев

Thank you for evaluating ePub to PDF Converter.

That is a trial version. Get full version in http://www.epub-to-pdf.com